Анализ: след рафинериите Киев удари търговската логистика на Русия

🇺🇦🔥🇷🇺 Украински дронове запалиха през нощта срещу 31 юли петролната рафинерия на „Лукойл“ в южния край на Волгоград и разпределителен център на Wildberries в Дзержинския район на същия град, а вълната стигна и до Зеленодолск в Татарстан, на повече от 1000 км от украинската граница.

Руското министерство на отбраната съобщи, че за нощта са прехванати 371 дрона от самолетен тип над Белгородска, Брянска, Воронежка, Волгоградска, Курска, Ростовска и Тулска област, Краснодарски край, Дагестан, Крим и Татарстан, както и над Черно и Азовско море. В Гуково, Ростовска област, беше поразен военен обект и една жена пострада. Росавиация въведе ограничения в 17 летища, от Калуга и Саратов до Уфа, Ижевск, Сочи и Махачкала.

Губернаторът на Волгоградска област Андрей Бочаров потвърди възникване на пожари в завод от горивно-енергийния комплекс в южната част на града и складови помещения в Дзержински район, без да назовава конкретните дружества. Ударите започнаха около 3:00 часа сутринта; петима души бяха хоспитализирани. Взривната вълна изби стъклата на 8 жилищни сгради в Тракторозаводски район и нанесе щети по частен дом в Красноармейски район, където се намира рафинерията. Движението на трамваите бе пренасочено, летището във Волгоград временно спря полетите, Роспотребнадзор започна измервания на качеството на атмосферния въздух, а Следственият комитет образува наказателно производство.

Кадрите, публикувани от мониторинговия канал Exilenova+, показват плътен стълб от черен дим над промишлената зона. Групата RWB (съвместно дружество между Wildberries и рекламния холдинг Russ) потвърди за пожар в своя обект: „По първоначални данни няма пострадали. Логистичните маршрути са пренасочени, а приемането и експедицията на пратки се извършват от други съоръжения.“ Засегнатият комплекс е с площ от 44 000 кв.м и обслужва Волгоградска и Астраханска област, както и съседните региони.

„Лукойл-Волгограднефтепереработка“ е най-големият производител на горива в Южния федерален окръг и седмата по капацитет рафинерия в Русия с проектна мощност от около 15,7 млн. тона годишно. През 2024 г. заводът е преработил 13,7 млн. тона (5,1% от общата рафинерийна преработка в страната), произвеждайки бензин, дизел, авиационно гориво, мазут и битум. Настоящият удар обаче поразява обект, който е извън строя от края на пролетта. На 29 май Силите за специални операции на Украйна атакуваха първичните преработвателни инсталации АВТ-1, АВТ-3, АВТ-5 и АВТ-6. Тогава Генералният щаб потвърди операцията и определи съоръжението като стратегически горивен възел между фронта и тила, снабдяващ Черноморския флот с горива. Впоследствие Ройтерс съобщи за пълно спиране на преработката. До 31 юли липсват публични данни за възстановяване на производствения цикъл. Поради това материалният ефект от новия удар вероятно се изразява в удължаване на ремонтните дейности, поражения по резервоарния парк и товаро-разтоварните възли – сценарий, идентичен с този в Рязанската рафинерия, която бе ударена на 29 юли, след като бе бездействала от 15 май.

В Зеленодолск атаката засегна площадка, съвместно използвана от Wildberries и Ozon. Изданието Astra и кметът Михаил Афанасиев потвърдиха за пожар на терена. От Ozon евакуираха персонала си за броени минути, а по-късно обявиха, че складът им е невредим и възобновява работа. Втората по големина онлайн платформа в Русия премина през инцидента без преки щети, но за първи път от началото на кампанията попадна в непосредствения периметър на удар.

Тази украинска кампания започна на 18 юли с атаки срещу разпределителните центрове на Wildberries в Електростал (Подмосковието) и Котовск (Тамбовска област). Последваха удари по обекти в Коледино, Краснодар, Невиномиск, Воронеж, Шушари, Рязан, Новосаратовка край Санкт Петербург и Симферопол. На 30 юли бяха атакувани три обекта в рамките на един ден: Мастиновка край Пенза, Сарапул в Удмуртия и склад в Пермския край. Според изчисления на изданието „Верстка“ са поразени общо 8 склада с площ 860 000 кв.м (15,4% от общо 5,6 млн. кв.м логистична площ на компанията), като има и 9 загинали служители. The Moscow Times посочва по-широк обхват: около 12 обекта за две седмици и близо 10% от складовия капацитет. Разминаването в процентите произтича от различната изчислителна база и критериите за поразен обект. И двата източника обаче потвърждават сериозна загуба на логистичен капацитет, която компанията не може бързо да компенсира само с пренасочване на маршрутите.

Мащабът на щетите обяснява защо тази серия от атаки има различна тежест в сравнение с ударите по военните заводи. През платформата Wildberries преминават над 20 млн. поръчки дневно, а в нея търгуват над 1 млн. продавачи. Възстановяването на изгорелите площи ще струва между 21,5 и 35,8 млрд. рубли по оценки на източници на „Комерсант“ (при цена от 60 до 100 хил. рубли на кв. м), докато експерти пред Forbes прогнозират около 30 млрд. рубли щети. Загубите за самите търговци са от съвсем друг порядък – не по-малко от 150 млрд. рубли според оценка на „Медуза“, което е петкратно повече от щетите за самата платформа. След развода на съоснователката Татяна Ким с Владислав Бакалчук и сливането с рекламната група Russ, компанията потърси закрила и връзки със сенатора Сулейман Керимов, което я постави едновременно в потребителския и в политическия периметър. Същевременно Кремъл не обяви програма за държавни компенсации, оставяйки търговците да разчитат единствено на общите условия на застрахователите.

Военното основание за тези удари е документално потвърдено, а не просто декларативно. Анализатори от Defense Express, а впоследствие CNN и Fortune, установиха, че през платформата се търгуват стоки с пряка военна употреба: ударни FPV дронове, хексакоптери, оптични влакна за управление, полетни контролери, пускови механизми, прицели и бронеплочи. Част от обявите дори изрично рекламират съвместимост с изискванията на руския център за безпилотни технологии „Рубикон“. Президентът Володимир Зеленски изрично посочи доставките на компоненти за дронове, а съветникът в президентския кабинет Михайло Подоляк изтъкна връзките на платформата с държавните структури и данъчните приходи за бюджета. Пред Financial Times украински представител обясни кампанията като пряк отговор на руските удари срещу логистичната мрежа на „Нова поща“, чиито клонове и терминали са атакувани над 400 пъти от 2022 г. насам. Все пак остава неизяснен един важен детайл: липсват преки доказателства, че точно поразените складове са обработвали военни поръчки, а не цивилни потребителски стоки. В действителност, и двете твърдения относно намерението са вярни.

Командващият Силите за безпилотни системи Роберт Бровди („Мадяр“) дефинира смисъла на кампанията от различен ъгъл. След ударите в нощта на 18 юли той заяви, че целта „не е просто пожар за 100 милиарда“, а „разрушаване за секунди на илюзията за сигурен и мирен живот“ и прогнозира „плодове на прозрението“ сред руското общество. На 30 юли, след атаките в Пенза и Сарапул, той допълни с характерния си език, че пратките няма да пристигнат „нито с дрон, нито с вибратор; отсега нито в Пенза, нито в Удмуртия“. По този начин официалната обосновка и публичната реторика на командването се разминават: кампания, описана пред международната общност с документално доказана двойна употреба на стоките, е представена вътре като съзнателен удар върху усещането за нормалност на редовия руски гражданин.

Паралелно с това кампанията срещу рафинериите през юли се развиваше с още по-голяма интензивност. На 2 юли бе поразена инсталацията АВТ-6 в рафинерията „Норси“ на „Лукойл“ (Нижегородска област), осигуряваща 53% от капацитета на завода. На 6 юли дронове удариха Омската рафинерия – най-голямата в страната – и повредиха първични инсталации АВТ-10 и АВТ-11, формиращи близо три четвърти от нейната мощност. В същата нощ бяха атакувани и балтийските пристанища Висоцк и Уст-Луга. Последваха удари по Саратовската рафинерия (8 юли), Илската (10 юли), Сизранската (12 юли), „Газпром нефтехим Салават“ (14 юли) и Тюменската рафинерия (25 юли). Кумулативната равносметка в средата на месеца показа: 13 големи предприятия са частично или напълно спрели от началото на 2026 г., изведени от експлоатация са около 25% от рафинерийните мощности в страната, 30% от производството на бензин и до 44% от това на дизел. Общото производство на бензин през юни е спаднало с една четвърт на годишна база до около 90 000 тона дневно при лятно потребление от минимум 110 000 тона, а месечният дефицит се оценява на 300 000 до 500 000 тона по изчисления на „Медуза“.

Атаките през целия месец следваха идентична тактическа схема: рояк от евтини далекобойни дронове разпределя целите едновременно в няколко области, изтощава дежурните разчети на ПВО и позволява на малка, но критична част от апаратите да достигне обектите. Руското министерство на отбраната обяви 571 прехванати дрона в нощта срещу 24 юли над поне 17 области (при рекорд от 660 на 26 юни), а по време на последната атака – 371. Тъй като тези данни идват от страна в конфликта, те отразяват по-скоро мащаба на заявените отбранителни усилия, отколкото реалния резултат. Географията на ударите обаче се потвърждава по независим път чрез въвежданите авиационни ограничения, засегнали летища чак в Уфа и Ижевск – над 1000 км в дълбочина на руската територия. През същата нощ срещу 24 юли бе поразен и заводът „Авитек“ от концерна „Алмаз-Антей“ в Киров (на около 1200 км от украинската граница), произвеждащ компоненти за зенитно-ракетните комплекси „Тор“ и крилатите ракети Х-101 и Х-59М2. Там бе използвана украинската крилата ракета FP-5 „Фламинго“, макар в официалните сводки на руското МО да се споменават единствено 571 апарата от самолетен тип без признание за ракетен удар. Паралелно бяха извършени атаки по горивна и тръбопроводна инфраструктура в Башкирия и Уляновска област, както и по радара „Небо-У“ край Белбек и горивните резервоари на летището „Саки“ в окупирания Крим.

Руската държава реагира с административни мерки, които сами по себе си разкриват колко дълбок реално е възникналият дефицит. Износът на бензин и дизел бе забранен до 31 юли. От 1 юли временно е разрешено предлагане на горива от ниския стандарт „Евро-3“ (със съдържание на сяра до 150 mg/kg вместо 10 mg/kg), а задължителният норматив за продажба на горива беше намален от 15% на 10%. На бензиностанциите в множество региони бяха въведени ограничения: до 40 литра бензин и 80 литра дизел в Ханти-Мансийския автономен окръг, до 30 литра крайпътно във Вологодска област, а на места определени октанови числа се продават само с купони. В Крим купонната система за горива функционира още от юни. Към средата на юли ситуацията в Московска област се стабилизира и опашките по вериги бензиностанции се свиха наполовина. Това показва неравномерно поемане на натиска от системата: столичният регион се компенсира за сметка на недостиг в периферията.

В оперативен план тази кампания не променя директно линията на фронта. Руските войски продължават настъплението от Покровск и Мирноград към Добропиля. Независимо че украинското командване определя щурмовите им подразделения като изтощени, това не се дължи пряко на горивния дефицит в тила. Ударите унищожават капацитета за прерабнотка и инфраструктура на складове, но на този етап наличните данни не показват промяна в оперативния замисъл на руското командване. Стратегическата стойност на атаките се крие на друго ниво – изчерпване на ремонтния ресурс, повишаване цената на застраховките и усложняване на способността на Кремъл да поддържа илюзията за далечна война, която не засяга ежедневието.

Решаващ фактор остава темпът. Киев доказа, че разполага с обсег до Омск, Тюмен и Сарапул, но въпросът е дали може да поддържа честота на атаките, при която възстановяването трайно изостава от пораженията. Засега данните показват именно това: Рязанската рафинерия беше блокирана 46 дни до началото на юли и продължава да е неактивна, Волгоградската е извън строя от края на май, а за връщането на Московската в строя ще бъдат необходими поне шест месеца. При запазване на този натиск е вероятно кампанията срещу рафинериите и складовете да продължи и през август, без това автоматично да предизвика остър глад за гориво на фронта. Руската армия се ползва с приоритетен достъп до наличните ресурси, поради което цената на дефицита се плаща от цивилното потребление и държавния бюджет.

Ракетен удар по ТЕЦ остави Белгород без ток и вода

🇷🇺⚡🇺🇦 Белгород отново потъна в мрак в нощта срещу 7 юли, след като серия от ракетни удари около полунощ поразиха ТЕЦ „Луч“ и електрическа подстанция в рамките на града. Атаката започна около 23:00 ч. на 6 юли: местните жители докладваха за мощни експлозии и интензивна работа на ПВО, при което светлината е започнала да примигва, преди да угасне напълно. Скоро след това областния град и близките населени места от агломерацията в Белгородския и Шебекинския окръг, където отпадна и електричеството, и водата.

Сценарият отдавна не е нов за града. Още през пролетта удари срещу ТЕЦ „Луч“ доведоха до сходен масов срив, а през зимата друго поражение остави Белгород на тъмно в продължение на дълги часове. Точно тази повторяемост – удар срещу локалната енергетика, последван от спиране на тока, водата и парното в целия градски масив – очертава систематичния характер на операциите, насочени към местната инфраструктура.

Ударът идва само два дни след най-тежкото денонощие за Белгород от началото на войната. В нощта на 4 юли той беше обезточен за втори път в рамките на денонощие след удари, които губернаторът Александър Шуваев описа като „най-мащабните за цялото време на войната“ по критичните обекти. По неговите думи енергийните удари от онази нощ не са отнели човешки живот; изданието „Пепел Белгород“ тогава съобщи за прекъсване на тока в Белгород, Шебекино и съседните окръзи, а руската служба на The Moscow Times описа как големи части от града са потънали в мрак близо денонощие или „25 часа без ток“. Ден по-рано беше поразена подстанция на Мичуринска ТЕЦ, с последвали прекъсвания на тока и водата.

Картината на пострадалите се различава по дни и по вид на удара. Докато Шуваев отрече жертви от удара, регионалните власти в Белгородска област съобщиха на 6 юли за загинал цивилен – мъж, улучен от дрон в управляван от него лек автомобил.

Белгород е само една от точките, в които през първите дни на юли руската енергетика беше подложена на системен натиск. Паралелно с ударите по градската електроснабдителна мрежа украинските сили нанасят удари в дълбочина срещу мощностите за рафиниране на нефт – сегмент с директно военно-икономическо значение. На 2 юли водещата рафинерия на „Лукойл“, комбинатът НОРСИ в Кстово, Нижегородска област, преустанови преработката на суров петрол, след като украински дрон удари нейната основна инсталация за първична преработка АВТ-6, осигуряваща според съобщенията над половината от мощността на завода. Заводът, който снабдява с гориво Московска област, вече беше ударен на 24 юни по друга инсталация; при поредното поражение прекрати продажбите на едро на бензин и дизел. Ден по-рано на 1 юли, украинските дронове достигнаха рафинерия в Уфа, на над 1300 км от фронтовата линия, очертавайки дълбочинния обсег на кампанията.

Логиката, която свързва тези цели, е последователна: все по-често региони в руския стратегически тил се превръщат в мишена на украинските удари, като това са предимно обекти на отбранителна промишленост и рафиниращи мощности, наред с електроенергийната инфраструктура.

Командването на Силите на безпилотните системи (СБС) на Украйна обяви, че през нощта на 3 юли негови дронове „резултатно отработили“ 48 цели в оперативната дълбочина на противника, а операцията „Птици СБС“, ръководена лично от Роберт Бровди, беше представена като серия от етапи, които извадиха от строя десетки енергийни възли през първите дни на месеца.

За Белгород непосредственият резултат е добре разпознаваем: град и агломерация без ток и вода за втори път в рамките на броени дни, при вече изтощена от предходните удари енергийна мрежа. Дали поразената централа ще бъде възстановена бързо, или градът навлиза в продължителен режим на прекъсвания, зависи от мащаба на пораженията, който властите още не са обявили – но честотата на ударите по инфраструктура в града говори, че става дума не за отделен епизод, а за устойчива линия на натиск по енергийните обекти на областта.

Украйна удари Омския НПЗ – последната от 11-те руски бензинови рафинерии

🇷🇺⚔️🇺🇦 Украински дронове нанесоха исторически първи удар по Омския НПЗ, най-голямата петролна рафинерия в Русия и последното от 11 водещи бензинови производства в страната, което украинските пилоти на дронове отметнаха от списъка си. Заводът, собственост на „Газпром нефт“, е разположен на близо 2 500 км по права линия от държавната граница на Украйна – дълбочина, която до днес го държеше извън обсега на войната.

Ударът беше потвърден от Генералния щаб на Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) и Силите за специални операции (ССО) в официално изявление. По думите им Омският завод е „последният от 11-те най-големи производители на бензин в Русия“, поразен от украинските сили – рубеж, който затваря дълга кампания срещу горивния гръбнак на руската държава. По предварителни данни е ударена установка за първична преработка на нефт ЕЛОУ-АВТ-11 с проектна мощност от 8,4 млн тона суров петрол годишно. По оценки на независимия екип на Dnipro OSINT попаденията са легнали по технологичните колони на инсталацията. Въпросният компонент е тясното гърло на всяка рафинерия – без нея вторичните инсталации остават без суровина, което прави тъкмо тази установка непропорционално ценна спрямо нейния физически обем.

Ударната група е прелетяла около 3000 км по маршрута до целта, съобщиха ССО. Използвани са дронове FP-1 с обявен обсег до 3400 км. Разликата между трите числа не е противоречие, а различни измерения на едно и също нещо – правата от границата, изминатият заобиколен маршрут и таванът на платформата. Според Exilenova+, потвърдено с геолокация и анализ на руското независимо издание ASTRA, в завода са попаднали няколко дрона, което е довело до пожари в промишления комплекс. Кадрите, публикувани от Exilenova+, показват няколко огнища в рамките на съоръжението. Губернаторът на Омска област Виталий Хоценко потвърди, че дронове са достигнали северния промишлен район на Омск, без изрично да назове рафинерията – обичайното мълчание, което признава атаката, но премълчава пораженията.

Мащабът на поразения завод обяснява атаката е безпрецедентна. Омският завод преработва над 21 млн тона суров петрол годишно – около 10% от целия капацитет на Руската федерация и покрива около 50% от нуждите на Сибирския федерален окръг. Освен това той притежава един от най-високите показатели за дълбочина на преработка в цялата страна, близо 99%. Освен това захранва над половината търсене на моторно гориво в Сибирския федерален окръг и произвежда бензини с високо октаново число (АИ-92, АИ-95, G-Drive 100), дизел клас „Евро-5“, авиационен керосин от марките ТС-1 и РТ, както и широка гама масла и нефтохимия. Част от продукцията му отива за руската армия. Отделно от обема, заводът има качество, което го прави възлов за цялата руска преработка: той остава единственият производител на катализатори за каталитичен крекинг – ключовите материали за вторичната преработка в останалите рафинерии в страната. Тази монополна роля превръща Омск от една много голяма мишена сред многото в единична точка, чието трайно извеждане от строя би се усетило далеч отвъд собствения му портал.

До 6 юли Омският завод беше 1 от едва 2 предприятия сред 10-те водещи руски рафинерии, които никога не бяха достигани от украински ударни дронове. Другото остава Ангарската нефтохимическа компания в Иркутска област – още по-навътре в Сибир. Exilenova+ докладва още, че руски изтребители Су-57 заедно със самолети за радарно откриване и управление А-50 са били вдигнати над град Омск, за да прехванат въздушната заплаха, но не са успелида го сторят. Това твърдение беше подкрепено от множество видеа, заснети от местни жители. Епизодът илюстрира позната диспропорция – изтребител с декларирани поне на хартия способности от пето поколение, хвърлен срещу евтини ударни дронове, без ясен резултат.

Ударът по Омск беше нанесен в рамките на вълна от далекобойни удари срещу руска енергийна и военна инфраструктура. В същия период украинските сили съобщиха за успешни удари срещу Ярославския НПЗ, горивни терминали във Висоцк и Уст-Луга и дълъг списък от военни цели във временно окупирания Крим. Според скорошен анализ на Financial Times украинските дронове са поразили руски рафинерии поне 194 пъти през първото полугодие на 2026 г. и са постигнали рекорден месечен темп през май, допринасяйки за все по-критични смущения в снабдяването с гориво по необятната руска територия.

Кадри от Москва: Руски войник взриви собствена петролна база при опит да свали дрон с ПЗРК.

🔥 Кадри, заснети от китайски гражданин, станал неволен свидетел на масираното украинско нападение в Москва от вчера сутринта, не просто са запечатали горящата рафинерия от нов ъгъл. Докато украинските дронове кръжат в небето над район Капотня, нито един от тях всъщност не удря депото за съхранение на петрол, в което капакът на един от резервоарите излита във въздуха.

Този зрителен ъгъл разкрива един доста интересен детайл. Незнайно защо руски военнослужещ стига до извод, че е съвсем разумна идея да изстреля ракета с топлинно насочване в непосредствена близост до рафинерията, която точно по това време е обгърната от пламъци.

По обясними причини преносимият зенитно-ракетен комплекс (ПЗРК) не успява да прехване украинския дрон и поради високата си скорост ракетата се забива директно в петролната база, което довежда до мощна експлозия.

Масирана атака на украински дронове срещу Москва: петролна рафинерия отново в пламъци.

🇺🇦🎯🇷🇺 Тази сутрин жителите на Москва отново се събудиха подложени на най-тежката украинска атака с дронове срещу руската столица от самото начало на пълномащабната война, при което десетки експлозии огласиха града, а гъст черен пушек покрива небето над цели райони от града.

Десетки дронове бяха насочени към града в малките часове на нощта, докладваха кметът Сергей Собянин и местни мониторинг канали. Основна мишена на атаката отново беше петролната рафинерия в район Капотня, която беше поразена за втори път за последните 48 часа, което предизвика силни пожари в съоръжението.

В ранните часове на днешния ден Собянин обяви, че системите за ПВО са свалили 33 дрона, приближаващи се към Москва, и докладва за „леки щети“ по сграда в търговския център „Садовод“ в югоизточната част на града. В съобщението той обяви, че няма жертви, а екипи на спешна помощ работят на всички места на инцидентите.

Федерална агенция за въздушен транспорт „Росавиация“ въведе временни ограничения за полети на летищата „Внуково“, „Шереметиево“ и „Жуковски“, разположени в периферията на Москва.

Снимки и видеа, публикувани от местни жители в социалните мрежи, показват десетки пожари и експлозии на няколко места в града. Telegram каналът Exilenova+ разпространи кадри, показващи горящите последни етажи на висока сграда, както и няколко пожара на различни точки от предприятието.

Този пореден украински удар срещу Москва идва по-малко от три денонощия след като тя порази петролната рафинерия на столицата с далекобойни дронове – операция, описана от украинския президент Володимир Зеленски като „справедлив отговор на руските удари“.

Отделна вълна от дронове беше насочена към град Гуково в Ростовска област, разположен само на няколко километра от границата с окупираната Луганска област. Местните жители съобщиха за силен пожар в района след попадение на дрон. Кадри от него също бяха разпространени в социалните мрежи. Мониторинг канал Exilenova+ съобщи, че е бил ударен петролен терминал в Гуково. Губернаторът на областта Юрий Слюсар заяви, че при удара е загинал един човек, а други двама са били настанени в болница след като са пострадали при атаката. Слюсар докладва за щети по локомотив и пожари в „два търговски обекта“, но не спомена нито дума за попадение в обект на петролната индустрия, нито уточни кои точно обекти са били подложени на атака.

Разположена близо до Азовско море и граничеща с Украйна, Ростовска област играе ключова логистична роля за военните усилия на Кремъл поради своята близост до фронтовата линия. Петролни терминали, рафинерии и друга инфраструктура в региона многократно са били обект на украински удари.

Според анонимни източници от руската индустрия, цитирани от Reuters, успешният украински удар срещу Москва преди два дни е принудил ръководството на рафинерията да обяви прекратяване на работата ѝ. По-предишна украинска атака на 17 май също спря временно производството в съоръжението.

През последните месеци Киев ескалира своята кампания за далекобойни удари по военни, индустриални и енергийни цели в Руската федерация, като дронове многократно достигат Москва и други региони на стотици и дори хиляди километри от най-близките украински позиции. В отговор руското военно командване подсили ПВО в столицата, където разположи допълнителни зенитно-ракетни комплекси „Панцир-СМД-Е“ върху покривите на цивилни сгради в Москва. Тези мерки не спряха украинските дронове от това да ударят града два пъти през последната седмица.

Московската рафинерия спря работа след удар на украински дрон; атакуван е и завод на „Лукойл“.

🇷🇺 Московската петролна рафинерия временно прекрати производство след удар с украински дрон на 17 май, съобщава Ройтерс, позовавайки се на източници от местната индустрия.

Операциите в предприятието, собственост на „Газпромнефт“, разположено в югоизточната част на столицата, бяха прекратени с цел защита и намаляване на по-нататъшните рискове, въпреки че според докладите ударът е причинил минимални структурни щети по завода.

Източници на Ройтерс, пожелали анонимност, посочват, че рестартирането на мощностите за преработка се очаква да отнеме няколко дни. Рафинерията играе ключова роля в снабдяването на руската столица с гориво.

Кметът на Москва Сергей Собянин потвърди за инцидента и заяви, че дрон се е разбил близо до обекта. По предварителни данни, предоставени от градоначалника, при удара са ранени 12 души – предимно строителни работници, намиращи се близо до портала на завода.

Собянин подчерта, че основната преработвателна технология на рафинерията е останала непокътната. От „Газпромнефт“ не са отговорили на запитванията на Ройтерс за коментар относно атаката или спирането на работата.

Временното затваряне засяга един от най-значимите активи за производство на енергия в региона. По данни на индустрията през 2024 г. рафинерията е преработила 11,6 млн метрични тона суров петрол, произвеждайки 2,9 млн метрични тона бензин, 3,2 млн метрични тона дизел и 1,3 млн метрични тона битум.

Спирането на работата на предприятието съвпада с друг мащабен удар по руската енергийна инфраструктура тази седмица, когато украински дронове атакуваха рафинерия „Лукойл-Нижегороднефтеоргсинтез“ в Кстово, Нижегородска област – атака, потвърдена по-късно от Генералния щаб на Въоръжените сили на Украйна.

Анализатори, работещи с публично достъпни източници, съобщиха, че ударът е поразил основна инсталация за преработка на нефт, предизвиквайки пожар на мястото. Рафинерията в Кстово е четвъртата по големина в Русия, която отговаря за близо 5 процента от общия капацитет за преработка на суров петрол в страната.

Украйна извърши най-масираната атака срещу Московска област от началото на войната.

🇺🇦💥🇷🇺 Службата за сигурност на Украйна (СБУ) проведе рано сутринта днес най-масираната далекобойна операция от началото на войната – координирани удари с дронове по военни и стратегически обекти в Московска област и окупирания Крим.

Според СБУ в рамките на атаката са поразени производствено предприятие „Ангстрем“ в закрития район Зеленоград – един от двата основни центъра на руската военна микроелектроника – петролна рафинерия в Капотня, нефтени помпени станции „Солнечногорская“ и „Володарское“ в Московска област, както и авиобаза „Белбек“ близо до Севастопол.

Министерство на отбраната на Руската федерация съобщи, че е прехванало 556 безпилотни летателни апарата в 14 региона на страната – неуспешен опит за нормализиране на инцидента. Кметът на Москва Сергей Собянин потвърди, че при нощната вълна са загинали най-малко 3 души, а още 16 са ранени.

В Крим комбинацията от цели включваше подавяне на противовъздушната отбрана и разузнавателната авиация. По данни на СБУ при удара са поразени зенитно-ракетен комплекс „Панцир-С2“, хангар, в който е разположен радарът на ЗРК С-400, системи за управление на дронове „Орион“ и „Форпост“, релейна точка за комуникация земя–въздух, контролната кула и един от хангарите на летището. Това е третата голяма поразена конфигурация на Белбек от началото на годината – част от методична украинска кампания за изтощаване на руските активи за ПВО и разузнаване в окупирания полуостров. Загубата на радара на С-400 и на „Панцир-С2“ намалява директно плътността на руския щит над Севастопол, в който Черноморският флот търпи системна деградация от 2023 г.

Атаката срещу Московската рафинерия в Капотня – основният източник на бензин и дизел за столичния регион, експлоатиран от „Газпром нефт“ – е поредният удар във веригата срещу сектора за преработка на нефт в Русия, която Украйна засили от началото на 2026 г. Само през последните седмици бяха ударени рафинериите в Рязан (15 май), Перм (през април и началото на май), Ухта в Република Коми (рекорд по разстояние), както и помпени станции на „Транснефт“ в Татарстан и Брянска област. Помпените станции „Солнечногорская“ и „Володарское“ в Московска област са възли на тръбопроводната мрежа за доставка на горива към столицата и към западните региони – пряка цел в кампанията срещу руските логистични вериги. Тяхното едновременно поражение в една нощ натиска краткосрочния резерв на московския пазар на горива.

Ударът по „Ангстрем“ в Зеленоград засяга ключов възел на руското производство на военна микроелектроника. Заводът, основан през 1962 г. като част от съветската програма за полупроводници, е под американски санкции от 2016 г. (заради участието си в производство за окупираните територии) и 2022 г. (заради войната в Украйна), но продължава да произвежда дискретни транзистори, микроконтролери и микропроцесори за Министерството на отбраната и държавните оборонителни корпорации.

Зеленоград, руската „Силициева долина“, обхваща технопарк „Елма“ – над 150 предприятия на 60 000 кв. метра, специализирани в електронни компоненти, контролно-измервателни системи, IT-маршрутизация и военна оптика. Ударите от тази сутрин поразяват едновременно и двата обекта. Декларираният подбор показва ясна цел – нарушаване на руските вериги за снабдяване с военна електроника от собствено производство в условия на ограничен внос на западни и азиатски чипове по линията на санкциите.

Числото от 556 прехванати дрона, обявени от Министерство на отбраната на Руската федерация, илюстрират едновременно интензитета на украинската атака и оперативната пробиваемост на руското ПВО над западната част на страната. По исторически данни от последните две години дори при високи декларирани проценти на прехващане винаги част от далекобойните дронове достига целите си – а през изминалата нощ пораженията по критични индустриални обекти в самата столица потвърждават, че защитният периметър около Москва е силно компрометиран. Това е особено чувствително предвид 3-степенната отбрана, разположена в Московска област – С-400, „Панцир“ и електронно-оптично прехващане – която вече втора година не справя с насищане от ниско летящи композитни безпилотни апарати с увеличен радиус.

Кампанията на украинските далекобойни удари през 2026 г. се характеризира с три отличителни оси: насочване срещу руския сектор за преработка на нефт с цел създаване на вътрешен дефицит на горива, за който вече се появиха ограничения по бензиновата дистрибуция в редица региони през април–май; удар по производството на микроелектроника и отбранително оборудване като реакция на руските удари по украинската енергетика, парализирана от серия пробиви в края на миналата година; и системно изтощаване на руските активи за ПВО и разузнаване в окупирания Крим в подготовка за по-нататъшна морска и въздушна операция. Сред ключовите инструменти се отличава безпилотният апарат „Лютий“ с радиус над 1500 км, използван последователно срещу рафинерии в Перм, Ухта и Татарстан в предходните седмици.

Систематичното разрушаване на ПВО активите на руската армия в Крим следва модел, утвърден от 2023 г. насетне – последователно поражение на С-400 и С-300 батареи, унищожаване на радари и ликвидиране на МиГ-31, Су-34 и Су-27 на летищата. През декември 2025 г. СБУ удари МиГ-31, С-400 и Панцир-С2 на Белбек; през април 2026 г. – 3 кораба и МиГ-31 в Севастопол и инфраструктура на авиобазата; сегашната операция от 17 май е третото голямо поразяване на летището за под 6 месеца. Загубата на специализирани радарни хангари, контролни системи за безпилотни апарати и комуникационни релета не само намалява текущата плътност на ПВО, но и създава условия за по-нататъшни украински операции над западната част на Черно море.

Ударите от изминалата нощ не са инцидентен залп и представляват системно прилагане на стратегията на украинското командване – преместване на тежестта на войната от позиционна отбрана към нанасяне на удари по ключови икономически, индустриални и военни цели в руския тил. Едновременното поразяване на военно производство, преработка на нефт, помпена логистика и противовъздушна отбрана в една нощ илюстрира както технологичното съзряване на украинските удари, така и съзнателния избор да се размива границата между фронт и тил – стратегия, която постепенно превръща Московска област и цяла Европейска Русия в де факто зона на постоянен риск.

Пожар в рафинерията „Славнефт-ЯНОС" в Ярославъл след удар на украински дронове, осем руски летища бяха затворени.

🔥 Украински дронове поразиха петролната рафинерия „Славнефт-ЯНОС“ в близост до град Ярославъл през изминалата нощ, едно от водещите предприятия за преработка на нефт на руска територия, и доведе до избухването на силен пожар в рамките на завода, докато в самия град също беше регистрирана серия от мощни експлозии.

В 01:30 часа местно време властите в Ярославска област обявиха режим „безпилотна опасност“, губернаторът Михаил Евраев. Броени минути след това в областния град прозвучаха сирените за въздушна тревога, а около 02:23 часа местното население получи SMS известия от Единната държавна система за извънредни ситуации (РСЧС).

Украинският канал Exilenova+ в Telegram съобщи пръв за попаденията на ударни дронове в пределите на завода. Украинският журналист Дмитро Гордон от своя страна цитира Силите за отбрана на Украйна, според които ударът по „Ярославнефтеоргсинтез“ (ЯНОС) е нанесен с дронове, които иронично са наречени „санкционни“ – термин, използван в Киев за ударите по обекти на петролния сектор, разположени дълбоко в руския тил.

Заводът, разположен на около 700 км от фронтовата линия в Украйна и собственост на компанията „Славнефт“ от 2001 г. насам, притежава годишен капацитет от 15,7 млн тона суров петрол. Това далеч не е първият удар по съоръжението. На 28 март показателите на сателитната система FIRMS на НАСА регистрираха мащабен пожар на територията на предприятието в 03:33 ч. местно време, потвърден като последствие от украинско нападение с дронове. Според украински източници друго попадение в ЯНОС е било нанесено в края на април. Силен пожар, засегнал ключови компоненти на инсталацията, беше регистриран и на 1 октомври 2025 г.

В отговор на масираната украинска атака, при която най-малко 270 дрона нарушиха руското въздушно пространство, Росавиация съобщи, че осем летища прекратяват временно приема и изпращането на самолети – Внуково (Москва), Южний (Иваново), Грабцево (Калуга), Большое Савинов (Перм), Донское (Тамбов), Сочи, Череповец и Ярославъл. Само на московския аеропорт бяха отчетени най-малко 30 закъснели заминаващи рейса. Срокове за възобновяване на нормалния трафик не бяха оповестени.

Украинската атака с дронове срещу Ярославъл беше извършена два часа след „обявяване на примирие“, като по същото време вървеше паралелен опит за нападение срещу Москва.

Местната администрация на Ярославска област забрани изрично заснемането на работата на средствата за ПВО, полета на дронове, попаденията в петролната инфраструктура и местата на падане на отломки, както и публикуването на кадри от последствията онлайн. Местни предприятия работят „в обичаен режим“, според областното правителство, а Министерството на отбраната и силовите ведомства „водят работа по отразяване на атаката“.

Огнеборци заснеха кадри от вътрешността на изгорялата рафинерия в Туапсе.

🔥 Кадри, заснети от руски огнеборци в противопожарен автомобил, показват нагледно опустошителните последици от украинските удари срещу завода за преработка на нефт в Туапсе.

Кадрите разкриват апокалиптична картина: огромни стълбове гъст черен дим се издигат над предприятието, а на заден план бушуват интензивни пламъци в района на резервоарния парк. Очевидно е, че огнеборците работят в изключително тежки условия на задимена и опасна среда.

Кадрите потвърждават, че горящите нефтопродукти са изтекли от резервоарите, което е разпространило огъня към металните конструкции и тръбопроводи, оставяйки след себе си овъглени инсталации, които не подлежат на възстановяване.

Украински дронове с трети пореден удар по рафинерията в Туапсе, местните власти наредиха евакуация.

🚨 Украински дронове поразиха руската петролна рафинерия в град Туапсе на Краснодарския край през изминалата нощ, отбелязвайки трети успешен удар по ключовия обект в рамките на седмица, разпалил нова огнена стихия, съобщи руската опозиционна медия Astra.

Предварителен анализ на OSINT експерти, цитирани от изданието, предполага, че ударът е бил насочен към резервоарите, разположени в близост до инсталацията за първична преработка ЕЛОУ-АВТ-12.

Местните власти потвърдиха атаката и последвалия пожар, приписвайки инцидента на „падащи отломки“ след прехващане на украински дронове от средствата за противовъздушна отбрана. Спешните служби разгърнаха над 120 огнеборци и 39 единици специализирана техника за овладяване на пламъците.

Властите в града наредиха извънредна евакуация, след като в рафинерията избухна поредна огнена стихия, причинена от последния удар.

„Уважаеми жители на ул. Кошкина, ул. Пушкина и прилежащите преки! Поради риск от разпространение на пожара, администрацията на община Туапсе ви моли да се евакуирате“, гласи публикация в Telegram канала на кмета Сергей Бойко. Той добави, че жителите ще бъдат транспортирани с автобуси до пункт за временно настаняване, организиран в местно училище.

Губернаторът на Краснодарския край Вениамин Кондратиев също призова жителите моментално да напуснат района „от съображения за безопасност“, описвайки ситуацията като „мащабен пожар“ в рафинерията.

Генералният щаб на Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) потвърди в изявление, че нощният удар е извършен от елементи на Силите за отбрана. Тази поредна опустошителна атака е част от системна кампания, насочена срещу инфраструктура за съхранение на горива, която вече понесе значителни щети през последните дни.

Анализ, базиран на сателитни снимки, разкрива, че украинските далекобойни дронове са унищожили или повредили сериозно повече от половината от капацитета за съхранение на горива в рафинерията в Туапсе. Според мониторинг група Exilenova+, публикувала изображения с висока резолюция на 26 април, огромни части от резервоарния парк изглежда са били поразени при поредицата от атаки.

Според отделна оценка, изготвена от мониторинг групата „Око Гора“, от общо 47 резервоара за съхранение с общ капацитет от близо 159 140 кубични метра, най-малко 28 са били или унищожени, или тежко увредени. От тях 24 резервоара или 52% от общия брой са напълно унищожени, докато 4 са понесли частични щети. Смята се, че към момента едва 18 резервоара остават непокътнати, което възлиза на 39% от общия му капацитет.

Украински дронове поразиха рафинерията в Туапсе

🇺🇦💥🇷🇺 През изминалата нощ украински дронове нанесоха удар по град Туапсе в Краснодарския край на Руската федерация. Губернаторът на региона Вениамин Кондратиев потвърди атаката в изявление рано сутринта, според което дронове са ударили жилищни сгради в града, при което са загинали две деца на 5 и 14 години, а двама възрастни са ранени.

Според Кондратиев „многобройни отломки“ са паднали на територията на неназовани предприятия в района на морското пристанище. Властите обявиха извънредно положение в общината и отмениха учебните занятия за деня.

Руските власти не потвърдиха официално за поражения по завода за преработка на нефт. Министерството на отбраната съобщи единствено за свалянето на 207 дрона през нощта в небето над Белгородска, Смоленска, Курска, Брянска и Орловска област, Краснодарския край, окупирания Крим, Черно и Азовско море.

Украински мониторингови канали обаче насочиха вниманието към друга цел. Telegram каналът Exilenova+ публикува сателитни кадри с висока резолюция, на които се вижда огнище на пожар в резервоарния парк, разположен непосредствено до Туапсинския НПЗ. Сравнението със снимки от Google Maps потвърждава, че именно това е точната локация.

Същият канал цитира местни източници, които докладват удари по резервоари в рафинерията. Информацията беше потвърдена и от канала Supernova+. Руският опозиционен канал ASTRA, след OSINT анализ на кадри от пожара, също потвърди, че гори именно завода за преработка на нефт. Според данни на агенция Ukrinform пожарът е обхванал най-малко 2-3 резервоара.

Туапсинският НПЗ е единствената руска рафинерия по бреговете на Черно море и една от десетте най-големи в страната. Заводът е собственост на „Роснефт“ и се управлява от дъщерно дружество „РН-Туапсински НПЗ“. След модернизацията от 2013 г. номиналният му годишен капацитет е 12 милиона тона суров петрол. Заводът произвежда автомобилен бензин, дизелово гориво, мазут и суровини за нефтохимията и е свързан с морски терминал за пренос на петролни продукти през Черно море.

Това е поредната атака срещу него. На 31 декември 2024 г. той беше ударен от дронове, а през март 2025 г. нов удар от дрон предизвика пожар в един от резервоарите с около 20 000 тона бензин, който беше овладян едва след 4-5 дни. От началото на пълномащабната инвазия в Украйна руските рафинерии се превърнаха в ключова цел на украинските въоръжени сили. Генералният щаб на ВСУ многократно е потвърждавал подобни удари, настоявайки, че неговите сили „системно реализират мерки, насочени към намаляване на потенциала на руските окупационни сили и принуждаване на Русия да прекрати въоръжената агресия срещу Украйна“.

Украински дронове удариха пристанище „Приморск“ и рафинерия на „Лукойл“ в Кстово.

🇺🇦💥🇷🇺 Украинските подразделения за дронове нанесоха удари по пристанище „Приморск“, свързано с „Транснефт“, и рафинерията на „Лукойл“ в Кстово през изминалата нощ. Това съобщи официалният канал на командващия Силите за безпилотни системи на Въоръжените сили на Украйна.

Роберт „Мадяр“ Бровди потвърди в своя Telegram канал, че украински дронове са поразили инфраструктура близо до пристанище Приморск, разположено на крайбрежието на Балтийско море, и са ударили рафинерия на „Лукойл“ в Кстово – едно от основните съоръжения на компанията.

Изявлението описва операцията като координиран удар по руския петролен сектор, извършен през нощта на 5 април. Видеа, разпространени онлайн от местни жители, показват интензивна работа на мобилни огневи групи по време на атаката, а над района се виждат експлозии.

Постът цитира думите на губернатора на Ленинградска област Александър Дрозденко, който потвърди, че „един от участъците на нефтопровода в района на пристанище Приморск е повреден“ и че се извършва „контролирано изгаряне“.

Що се отнася до удара в Кстово, Бровди отбеляза, че кадри от открити източници показват огромен пожар в рафинерията, докато руските официални лица публично описват последствията като „лек дим от отломки“.

В изявлението атаките са свързани с натиска върху руската горивна и логистична база и са представени като част от кампания за повишаване на цената на войната за Кремъл. Командирът обобщи операцията с думите: „Бием с върба, удряме портфейла на бункерния дядо с дронове“.

Докладваните удари съвпадат с последиците за руската инфраструктура за износ на петролни продукти на Балтийско море. Износът от терминалите в Приморск и Уст-Луга беше спрян, след като украински дронове повредиха съоръженията за товар и предизвикаха големи пожари миналата седмица.

Спирането засегна два ключови пункта, след като предишни атаки нарушиха работата на терминалите, като наложиха прекратяване на работата по обработка на петрол. Тези предишни удари повредиха съоръженията и на двете места, ескалирайки натиска върху един от основните руски експортни маршрути в Балтика.

Нова атака с дронове срещу Уфа: пожар в рафинерията и затворени летища в три руски града.

🇺🇦💥🇷🇺 Украински дронове атакуваха руския град Уфа в ранните часове на деня, което предизвика пожар на територията на местен завод за преработка на нефт и попадение в жилищна сграда, съобщиха местни медии в Telegram. Федералната агенция за въздушен транспорт (Росавиация) съобщи, че е затворила временно летищата на Уфа, Псков и Ижевск.

Уфа е столица на Република Башкирия и се намира на разстояние от 1400 км от фронтовата линия в Украйна, което я превръща в една от най-отдалечените цели, поразявани успешно от украински дронове от началото на пълномащабната война през февруари 2022 г.

Градът е седалище на рафинерийния комплекс на „Башнефт", дъщерна компания на Роснефт, който обединява три завода: Башнефт-УНПЗ (7,5 млн тона годишен капацитет), Башнефт-Уфанефтехим (9,5 млн т/г) и Башнефт-Новойл (8,5 млн т/г). Общият капацитет за преработка възлиза на 23,5 милиона тона годишно, нареждайки ги до най-големите в Русия. Комплексът произвежда моторни горива, масла, битум и втечнени газове, по данни на Роснефт.

Росавиация не уточни кой обект е засегнат. Властите въведоха ограничения за полети в Уфа (03:23 московско време), в Псков (04:26) и Ижевск (04:46), и посочиха единствено, че мерките са „необходими за обезпечаване на безопасността на полетите" – формулировка, използвана от агенцията при нападения с дронове. Летищата на Саратов, Пенза и Уляновск, затворени по-рано тази нощ, вече бяха подновили работа. Засегнатите летища обхващат географски ареал от над 1800 км – от Псков на запад до Ижевск на изток.

Атаката е поне втора срещу рафинериите в Уфа през последните две седмици. На 21 март украински дронове удариха района на НПЗ, а два паднаха в строящ се 27-етажен жилищен блок в квартал „Затон", ранявайки леко двама строителни работници, според руското министерство на извънредните ситуации. Като резултат от удара Уфанефтехим спря поне една инсталация за първична преработка на нефт, според данни на отрасловия портал Neftegaz.ru.

Ударите по Уфа са част от ескалиращата украинска кампания, насочена към енергийната инфраструктура на Руската федерация. По данни на Kyiv Post, от януари до март Украйна е удвоила темповете на далекобойните си ударни операции – средно четири отделни цели на нощ, спрямо две през ноември и декември. Украински дронове систематично поразяват обекти от Кириши край Санкт Петербург до Ярославъл, Волгоград и Уфа.

Reuters изчисли на 25 март, че украинските удари срещу нефтени терминали, рафинерии и тръбопроводи са спрели около 40 % от руския капацитет за износ на петрол, към 2 милиона барела дневно. NBC News потвърди тази оценка, описвайки я като най-тежкото прекъсване на петролните доставки в съвременната руска история. Основният удар е по балтийските пристанища Уст-Луга и Приморск, през които в рамките на миналата година са преминали съответно 32,9 и 16,8 милиона тона нефтени продукти. Роснефт отчете спад на нетната печалба със 73% за 2025 г. – до 293 милиарда рубли (3,6 млрд долара).

Сателитни данни: Мащабни пожари в руските пристанища Уст-Луга и Приморск.

🔥 Сателитни изображения разкриват мащабни пожари в руските пристанища Уст-Луга и Приморск след последните украински удари, съобщи Институтът за изследване на войната (ISW).

В Уст-Луга кадрите показват огромен пожар и гъст дим, обхванал няколко резервоара за съхранение на петрол на територията на пристанището. В Приморск отделни изображения от Planet Labs регистрират голям стълб дим, издигащ се над района след атаката.

Докладваните щети обхващат и петролната рафинерия „Кириши“ в Ленинградска област. Обновените данни сочат, че са засегнати две инсталации за преработка на суров петрол, мощности за производство на битум, инсталации за хидропроцесинг и оборудване за фракциониране на газ.

ISW публикува сателитни снимки като визуално доказателство за последствията в двете пристанища, докато придружаващият доклад очертава мащаба на щетите в „Кириши“.

Пристанищата Уст-Луга и Приморск са ключови възли в мрежата за износ на петрол на Кремъл, което прави всяко потвърдено поражение там оперативно значимо. Ударът по рафинерията „Кириши“, едно от основните съоръжения за преработка на петрол в страната, би създал допълнителен натиск върху руската енергийна логистика и вътрешния капацитет за преработка на горива, отбелязват от ISW.

Украински дронове удариха петролна рафинерия в Ярославъл при поредна нощна атака

🇺🇦🎯🇷🇺 Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) проведоха поредна масирана атака с дронове, поразявайки петролна рафинерия в Ярославъл, разположен североизточно от Москва, съобщи мониторинг каналът „Exilenova Plus“.

„Славнефт-ЯНОС“ е сред петте най-големи рафинерии в Руската федерация и има капацитет да произвежда над 15 милиона тона годишно. Градът се намира на около 700 км от държавната граница на Украйна с Русия и на около 230 км североизточно от Москва.

По-рано губернаторът на Ярославска област Михаил Евраев обяви, че е била обявена заплаха от нападение с дронове на територията на целия регион.

Украйна редовно нанася удари по военна инфраструктура дълбоко на територията на Русия и в окупираните от нея територии в опит да отслаби бойната ѝ мощ, докато води войната. Киев счита петролните съоръжения за легитимни военни цели, тъй като те финансират директно руската агресия.

През нощта на 27 март украински дронове удариха петролни терминали в пристанище Уст-Луга и Приморск в Ленинградска област, съобщиха местни канали в Telegram, според които ударите бележат третата поредна нощ на атаки срещу петролни обекти в региона.

На 26 март украинските сили удариха поредната петролна рафинерия „Киришинефтеоргсинтез“ (КИНЕФ) в Ленинградска област, потвърдиха от Генералния щаб.

Световните цени на петрола се повишиха до над 100 долара за барел на 8 март заради ескалацията между Иран, Израел и САЩ. Това е първият случай, в който цените преминават границата от 100 долара за барел, откакто Русия започна своята инвазия в Украйна през февруари 2022 г.

Руският петрол е обект на санкции, включващи тавани на цените, наложени от съюзниците на Украйна по време на цялата война.

На 12 март Министерството на финансите на САЩ обяви, че издава временен лиценз, който да позволи на държавите да купуват руски петрол, който в момента е блокиран в морето. Целта е да бъдат стабилизирани глобалните цени на енергията, въпреки продължаващата война.

Русия забранява износа на бензин от 1 април заради ценовия натиск от войната в Иран

🚨 Русия въвежда всеобхватна забрана за износ на бензин от 1 април, която за първи път ще засегне производители на горива, съобщи „Интерфакс“, позовавайки се на представители от индустрията, участвали в съвещание при вицепремиера Александър Новак с директори на нефтените компании, завършило преди броени минути. Действащата в момента забрана засяга единствено търговците, които не произвеждат горива, и трябваше да бъде в сила до 31 юли.

Крайният срок на новата забрана не е бил обсъждан на срещата, но събеседник на „Интерфакс“ смята, че тя ще бъде въведена за период от три месеца. Евентуално ограничение на износа на дизелово гориво засега не се разглежда. Според „Ведомости“ Новак е наредил на Министерството на енергетиката да подготви проект на съответното правителствено постановление.

Решението идва в момент на сериозен натиск върху пазарите на горива, предизвикан от войната в Иран. По данни на Bloomberg цената на бензина на европейския пазар е скочила с 48% за последния месец: от 720 на 1 070 долара за тон. Международната агенция по енергетика (МАЕ) оценява случващото се като най-тежкото прекъсване на доставките в историята на световния петролен пазар – потоците през Ормузкия проток са се свили от 20 милиона барела дневно до минимални обеми, а производствените загуби в Залива надхвърлят 10 милиона барела дневно. Цената на референтния сорт „Брент“ се движи около 120 долара за барел, близо до своя исторически връх от 147 долара, достигнат през юли 2008 г.

Парадоксът е, че Русия е сред малкото икономики, извличащи финансова полза от кризата. Скъпият петрол вдига приходите от износ на суров нефт и ѝ позволява да отложи планирани промени в бюджетния резервен фонд, което облекчава краткосрочния фискален натиск, отбеляза Carnegie Endowment for International Peace.

В същото време високите международни цени стимулират руските производители да насочват бензин към външните пазари вместо към вътрешния, което налага административна намеса.

По-рано Новак заяви на колегиума към Министерството на енергетиката, че страната трябва в най-кратки срокове да вземе мерки за осигуряване на вътрешния пазар с гориво. Новата забрана е поредната стъпка в тази посока – страната многократно е прибягвала до рестрикции върху износа на горива от 2024 г. насам, когато украинските удари по руски рафинерии доведоха до дефицит в множество региони.

Удар по енергийното сърце: „Киришинефтеоргсинтез“ спря работа след атака с дронове.

🇷🇺 Киришинефтеоргсинтез, една от най-големите петролни рафинерии в Русия, спря работа след атака с украински дронове, предизвикала пожари на територията на предприятието. Това съобщава Reuters, позовавайки се на два анонимни източника от индустрията.

Според репортаж на изданието, в резултат на поредицата от удари са се запалили две основни инсталации и няколко спомагателни съоръжения. Към момента е невъзможно да се оценят сроковете за възстановяване на производството.

Спирането на рафинерията ще засили натиска върху петролния сектор на Русия: около 40% от експортните мощности на страната вече са извън строя заради атаки с дронове, арести на танкери и спиране на работата на нефтопровода „Дружба“ на територията на Украйна.

По данни на Reuters, през 2024 г. заводът е преработил около 17,5 милиона тона петрол (350 000 барела на денонощие), което представлява около 6,6% от общите обеми на преработка в Русия.

Освен това, след атаките с дронове спряха дейността по товарене на петрол и петролни продукти в рамките на пристанищата Приморск и Уст-Луга на Балтийско море.

Днес сутринта губернаторът на Ленинградска област Александър Дрозденко заяви, че над региона са били прехванати повече от 20 украински дрона. В станалото традиционно сутрешно изявление той спомена бегло, че са отчетени щети в промишлената зона, но подробности за тях така и не бяха уточнени.

Рафинерията в Хайфа е засегната от масираните ирански ракетни атаки

🇮🇱 Петролната рафинерия „Базан“ в пристанищния град Хайфа беше поразена от паднали шрапнели, след като няколко последователни ракетни удара от Иран активираха ракетната отбрана в цял Израел днес следобед.

Екипи на службата за спешна помощ „Маген Давид Адом“ бяха изпратени на мястото. Не се съобщава за пострадали.

„Повредите по електропреносната мрежа в севера са локализирани и не са значителни“, заяви министърът на енергетиката Ели Коен. „Екипите на Израелската електрическа корпорация вече работят на терен и са върнали захранването в повечето потърпевши райони. Електричеството в останалите засегнати зони ще се възстанови в кратък срок. Освен това обстрелът на север не е причинил сериозни щети на инфраструктура на държавата Израел.“

Министерството на околната среда обяви, че поради опасения от изтичане на опасни вещества, изпраща генералния директор Рами Розен в рафинерията заедно с аварийни екипи, които да придружават силите за сигурност.

По-рано полицията и медицински персонал изследваха няколко места на попадения след залп, насочен към централен Израел. Не беше съобщено за ранени, но село в Северен Израел остана без ток, а в открита зона избухна пожар.

Иран изстреля три последователни ударни вълни с балистични ракети към централен и северен Израел днес следобед. Преди това в северните части на страната сирените за въздушна тревога прозвучаха на три пъти в рамките на час преди 06:00 ч. сутринта, след поредица от ракетни залпове на Иран и ливанската Хизбула.

Службите за спешна помощ не съобщават за пострадали или сериозни материални щети в резултат на тези изстрелвания.

Няколко загинали при ракетните атаки в сряда вечер

В сряда вечерта чуждестранен работник на около 20-годишна възраст загина в Шарон, след получена рана в главата от шрапнел от прехващане на иранска ракета с касетъчна бойна глава, съобщи „Маген Давид Адом“.

Жилищна сграда в Тел Авив понесе щети от шрапнел в рамките на същия ракетен залп, но не се съобщава за пострадали.

Малко преди това събитие три палестински жени бяха убити от иранска ракета близо до Хеброн, съобщават от Червения полумесец. Палестински медии оповестиха за 13 ранени, 1 от които в тежко състояние.

IDF заяви, че по първоначални данни ударът е причинен от касетъчен боеприпас – бойна глава, разпадаща се на десетки малки субмуниции, които се разпръскват в широк периметър.

Допълнителни шрапнели паднаха в централен Израел, нанасяйки щети на лек автомобил.

Катар остро осъди иранската атака срещу промишления град „Рас Лафан“

🇶🇦⚔️🇮🇷 Катар нападна остро Иран и заклейми „безочливата“ атака срещу индустриалния град Рас Лафан, предизвикала огромни пожари и нанесла значителни щети на територията на съоръжението.

Доха определи удара като опасна ескалация, грубо нарушение на държавния суверенитет и директна заплаха за националната си сигурност и стабилността на целия регион.

Министерството на външните работи публикува официално изявление, в което потвърди, че въпреки неговата поолитика на дистанциране от тази война още от самото начало и ангажимента за избягване на всяка форма на ескалация, иранската страна продължава да взема под прицел него и останалите страни в залива, което се счита за безотговорен подход, подкопаващ регионалната сигурност и застрашаващ международния мир.

Министерството подчерта, че Катар многократно е отправял призиви за въздържане от удари срещу цивилни и енергийни обекти, включително на територията на Иран, с цел съхраняване ресурсите на народите в региона и опазване на международния мир и сигурност, но иранската страна е продължила политиката си на ескалация, която тласка региона към ръба и въвлича в конфликта държави, които не са страна по него.

От ведомството заявиха, че атаката е явно нарушение на Резолюция № 2817 на Съвета за сигурност на ООН, и поднови призивите си към Съвета да поеме своите отговорности за поддържане на международния мир, както и да вземе нужните мерки за спиране на тези сериозни нарушения и възпиране на извършителите им.

Министерството потвърди, че Катар си запазва правото да отговори в съответствие с Член 51 от Устава на ООН и правото на самоотбрана, което е гарантирано от международното право. Беше подчертано, че страната няма да се поколебае нито за миг да предприеме всички нужни мерки за защита на своя суверенитет и сигурността на своите граждани и гости.

Ударите на Украйна по руски рафинерии нанесоха щети за над 1 трилион рубли

🇺🇦🎯🇷🇺 Непрестанната кампания на Украйна с дронове срещу руските петролни рафинерии нанесе тежки финансови щети на енергийния сектор на Кремъл, съобщи The Moscow Times на 16 март. До момента ударите са коствали на индустрията над 1 трилион рубли (12,3 милиарда долара) под формата на преки и косвени загуби.

Финансовата равносметка, която включва над 100 милиарда рубли (1,2 милиарда долара) преки физически щети наред с огромни пропуснати ползи, доведе до спад на общия обем на преработката на петрол в Русия с 1,7% през 2025 г. Доставките на суров петрол по тръбопроводи към местните рафинерии достигнаха 15-годишно дъно, докато те се бореха да поддържат дейността си на фона на постоянните бомбардировки.

Според изчисления на Bloomberg, през годината Украйна е предприела най-малко 120 атаки срещу руската петролна инфраструктура, 81 от които са били насочени изрично към рафинерии. Резкият скок на успешни удари доведе до невиждана криза на руския застрахователен пазар. Корпоративни застрахователи заявиха, че коефициентите им на загуба за риск от „тероризъм и саботаж“ са надхвърлили 100%. Това означава, че в момента те изплащат значително повече обезщетения, отколкото събират като премии.

Големи руски застрахователи като „Согласие“ и СОГАЗ посочват, че честотата на плащания се е увеличила експоненциално, а средното обезщетение за единичен удар по рафинерия достига няколкостотин милиона рубли. Експерти от бранша отдават по-тежките щети на еволюиращата тактика на Украйна и употребата на масирани рояци от дронове за подавяне на местната отбрана.

Докато руският министър на отбраната Андрей Белоусов заяви през декември, че ПВО на страната работи с 97% ефективност срещу близо 3700 дрона, които Украйна изстрелва месечно, разузнаването на Киев рисува съвсем различна картина.

Ръководителят на Службата за сигурност на Украйна (СБУ) Васил Малюк заяви, че само за миналата година украинските въоръжени сили са нанесли около 160 успешни удара по съоръжения за добив и преработка на петрол в Русия, унищожавайки системно логистичната и финансова опора на военната машина на Кремъл, предава The Moscow Times.

Честотата на тези въздушни атаки сериозно наруши вътрешните енергийни пазари и предизвика недостиг на горива. По-ранен доклад посочи, че координираните атаки с дронове успешно са извадили от строя над 13% от общия капацитет за преработка на петрол в страната само за няколко седмици.

Този внезапен спад в производството принуди Кремъл да наложи строга забрана за износ на бензин за шест месеца в опит да стабилизира скочилите вътрешни цени и да спре дефицит на гориво за своите военни сили. Тъй като ремонтите на оборудването на рафинериите, произведено на Запад и подложено на тежки санкции, се проточиха с месеци, продължителната украинска кампания се оказа неочаквано ефективна в изчерпване на ресурсите, на които Москва разчита за финансиране на военните си усилия.