„Дайте ми зенитни ракети“: Зеленски предлага на Тръмп размяна заради рафинериите

🇺🇦🎙️🇺🇸 Украинският президент Володимир Зеленски предлага на Доналд Тръмп размяна: ПВО ракети, платени от европейските партньори, срещу прекратяване на украинските удари по руски рафинерии. „Добре, не можете да накарате Путин да прекрати войната и да сключи енергийно примирие. Дайте ми зенитни ракети. Няма да стрелям по никого. Ще защитавам енергетиката си. Тогава с какво съм несправедлив? С какво?“, разказа Зеленски за това как е поставил въпроса пред Тръмп. Думите са от разговора му със Стивън Бартлет за британския подкаст The Diary of a CEO, записан на 16 октомври и публикуван 6 дни по-късно. На същия ден късно вечерта Тръмп отложи новите санкции срещу Русия, за които Зеленски настоя в интервюто, а 4 дни по-късно държавният секретар Марко Рубио допусна, че платена от съюзниците партида прехващачи може да не е доставена.

Поводът са думите на Тръмп от 10 октомври, които Бартлет пусна на запис в студиото. Само ден след като договори с руския президент Владимир Путин за доставки на руски дизел за световния пазар, президентът на САЩ обвини Зеленски, че ударите по рафинериите създават „проблем за целия свят“ и нанасят вреда на американските фермери, и стигна до заключение, че украинецът е „по-добре да спре, и то веднага“. Тогава призова и страната да си намери „нов лидер, който може да сключи сделка“.

Зеленски оспори обвинението за дизела. „Обемът на руския износ на дизел е толкова нищожен, че не влияе по никакъв начин на цените в САЩ“, каза той и описва ударите като отговор: „Руснаците удрят енергийната ни мрежа. Хората ни живеят без ток. […] Те удрят нашето електроснабдяване, ние им отвръщаме с удари по дизела. Печелят от дизела и харчат парите за оръжие.“ По думите му Тръмп не успява да уговори с Путин дори енергийно примирие, каквото едностранно обяви на 11 октомври, но Кремъл не пожела да потвърди. Затова Зеленски смята, че Тръмп „реши да прехвърли проблема не върху Путин, а върху мен“. Причината за скъпото гориво според Зеленски е блокираният Ормузки проток: „Това е коренът на проблема.“

Оттам идва и предложението. „Помолих го: дайте ни ракети. Не безплатно. Пак казвам, дори не безплатно. Европейците плащат, плащат всичко. Има споразумение, но не ни ги дават. Казват, че не могат. Изпращат всичко в Близкия изток и вече са го изпратили там“, разказва Зеленски за молбата си към Тръмп. Веднага след това уточнява, че става дума за ракетите за зенитно-ракетния комплекс MIM-104 Patriot, и свързва трите обстоятелства: ракетите отиват в Близкия изток, с Путин има сделка за горивото, а от Украйна има очаквания да не отговаря на ударите по енергетиката си. Европейско финансиране се осигурява по PURL, механизъм на НАТО за приоритетните нужди на Украйна, с който съюзниците купуват американско оръжие за Киев.

В същото интервю Зеленски твърди, че Тръмп може „много лесно“ да доведе Путин на масата за преговори: „Санкциите са на бюрото му. Не той ги гласува. Конгресът гласува силни санкции.“ На въпроса защо не го прави отговаря: „Не знам. Честно, не знам“, и допуска, че двамата може би „имат особени отношения“. Указът, който Тръмп подписа вечерта на 16 октомври, отложи санкциите и митата по закона за натиск върху Русия, внесен в памет на покойния републикански сенатор Линдзи Греъм и подписан от самия Тръмп през септември. Новите мерки трябваше да влязат в сила на 18 октомври. Рубио обяви, че президентът ще вземе решение относно икономическия им ефект в срок до 60 дни.

Спорът за ракетите излезе наяве по същото време. Според Financial Times Държавният департамент на САЩ и Пентагонът са предупредили Киев и европейските държави още на 10–11 октомври, че САЩ биха могли да спрат европейските покупки по PURL, ако ударите по руските рафинерии продължат. На 18 октомври пред Bloomberg Зеленски аяви, че САЩ доставят около 12 ракети Patriot месечно и са одобрили само малка част от платените по PURL: „И това не е технически въпрос.“

Висш украински служител и двама офицери заявиха пред Kyiv Independent, че договорите чакат подписа на министъра на отбраната Пийт Хегсет, а американски служител нарече украинската версия невярна. На 19 октомври Зеленски посочи пред американски законодатели, че „Пентагонът забавя доставката на ракети, които партньорите ни вече са платили“. Рубио отговори на 20 октомври: „Нищо не се отказва умишлено на Украйна.“ Той допусна, че партида прехващачи, платена по PURL, може да не е доставена, но обясни това с недостиг, а не с политика: САЩ попълват собствените си запаси след войната с Иран, а прехващачи искат и Саудитска Арабия, и Израел. „Всяка държава в света иска прехващачи“, каза Рубио.

Голяма част от почти двучасовия разговор е посветена на 2022 г. и отново се връща към думите на Тръмп. В интервю за Newsmax на 15 октомври американският президент каза, че ако руският генерал не беше завил с танковете от шосето в подгизнала нива, войната „щеше да свърши за един ден“. „Не знам за какво говори президентът Тръмп“, отвръща Зеленски. Според него за превземането на Киев Русия е имала нужда от 300–400 хил. войници, два пъти повече от изпратените, защото във всеки град по пътя е нужен гарнизон, когато жителите се съпротивляват. Ако руските части бяха удържали летището в Гостомел северозападно от Киев, „вероятно щяха да превземат по-голямата част от столицата“. Джо Байдън пръв му предложил евакуация, а Зеленски отговорил: „Трябват ми боеприпаси, не превоз.“ Отказа на САЩ да наложи санкции превантивно, преди нахлуването, той нарича грешка.

В едно Зеленски се съгласява с Тръмп. „Нашата грешка беше, че не ги отблъснахме“, признава той за Крим през 2014 г. Ако тогава е издадена заповед за отбрана, пълномащабна война „във вида, в който я има днес“, според него просто нямаше да има. „Съгласен съм с президента Тръмп“, добавя той, без да търси виновни: Путин видял колко лесно пада полуостровът и решил, че Киев ще падне също толкова лесно.

Границата на отстъпките минава през Буча. Зеленски описва деня, в който видял телата по улиците на града след неговото освобождаване: „Никога не съм искал да убия човек. Никога не бях изпитвал подобно нещо. Чисто отмъщение.“ Затова примирието по настоящата линия на фронта за него е „огромен компромис“ от хората, чиито деца са измъчвани, не може да се иска прошка. Той припомня, че Русия държи около 18–19% от територията на Украйна и настоява за Словянск, Краматорск и Дружкивка, откъдето пътят продължава в Днепропетровска област. Ако бъдат отстъпени, „рискът е огромен“.

Зеленски признава, че не спи: всяка нощ пише на командирите на ПВО какво е нужно в момента и откъде да прехвърлят средства от друга област. Не очаква Путин да прибегне до употреба на ядрено оръжие, тъй като тогава Русия би останала без съюзници, включително Китай, но е сигурен, че руският президент ще напусне Кремъл „едва когато животът му свърши“.

Интервюто превръща спора за дизела във въпрос кой ще пази украинската енергийна мрежа. Тръмп иска ударите да спрат; Зеленски отговаря, че ще ги спре, ако Тръмп уговори с Путин енергийно примирие или ако Украйна получи ракетите, за които европейците вече са платили. Рубио дава друго обяснение и то има основа: прехващачи искат всички, включително самите САЩ. Връзка между задържаната партида и ударите по рафинерии правят само Зеленски и украинските служители, а американски служител я нарича невярна. Затова решаващо е дали Пентагонът ще подпише договорите за платената партида в следващите седмици, докато украинските дронове продължават да нанасят удари по рафинериите. Ако се случи, то ще подкрепи обяснението на Рубио за недостига. Ако партидата остане задържана и бъде изпратена чак при евентуална нова пауза в ударите, заплахата за покупките по PURL, за която съобщи Financial Times, ще се е превърнала в практика.

Украински дронове удариха Омската рафинерия на 2500 км от границата

🇺🇦🔥🇷🇺 Украински дронове поразиха Омския НПЗ – най-голямата рафинерия на Руската федерация, разположена в Западен Сибир на над 2500 км от украинската граница. Ударът дойде в следобедните часове по местно време, а след него на територията на завода избухна пожар. За първи път той беше успешно поразен на 6 юли. Генералният щаб на Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) потвърди удара още на същия ден, а Силите за специални операции (ССО) обявиха, че той е дело на техните звена за Deep Strike звена, като е проведен в координация с руското въстаническо движение „Черна искра“.

Според генщаба заводът има капацитет за преработка от над 21 млн. тона петрол годишно и произвежда широка гама от горива, масла и нефтохимически продукти и участва в снабдяването на въоръжените сили. Предприятието е собственост на „Газпром нефт“, подразделение на държавната корпорация „Газпром“. „Поразявайки такива обекти Украйна упражнява неотменимото си право на самоотбрана по чл. 51 от Устава на ООН и има за цел да намали военния и икономически потенциал на Руската федерация“, заяви щабът.

Според производителя Fire Point целта е била поразена от модернизирани дронове FP-1, което предизвиква силен пожар. FP-1 е далекобоен камикадзе дрон, чийто обсег на поразяване първоначално беше посочен от компанията като 1600 км. В края на юли тя обяви модификация с ново трапецовидно крило, с която обсегът достига 3400 км при 60 кг бойна глава. По данни на ССО дроновете са прелетели почти 3000 км до целта, а Омск е най-отдалеченият руски завод за преработка на нефт, поразяван от украински дронове. Видеозапис на OSINT канала Exilenova+ показва FP-1 над града и опитите на противовъздушната отбрана да го спре.

„Черна искра“ се представя като руско въоръжено подполие – нелегална съпротива. Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) го споменават вече няколко пъти от септември 2025 г. насам, а през май 2026 г. публичният му говорител стана Игор Волобуев, бивш вицепрезидент на „Газпромбанк“, отговарял за връзки с медиите, който след пълномащабната инвазия се завърна в родната си Украйна и се преквалифицира в оператор на дронове в редиците на въоръжените сили. Независимото издание „Медуза“ посочи, че сведения за групата идват само от Волобуев, украинските военни и собствените му канали.

Областният губернатор Виталий Хоценко обяви, че „един безпилотник е достигнал до северния промишлен възел“ на града, където се намира е самият завод, но въпреки това изтъкна, че ПВО е свалила „по-голямата част“ от въздушните заплахи. За самото предприятие не спомена нито дума. Режимът на въздушна тревога продължи близо 6 часа. Хоценко го обяви около 2 часа и половина преди първите взривове, летището беше затворено за около 5 часа и половина, а мобилният интернет в областта беше многократно спиран. Жители на кварталите Левобережие и Нефтяники, както и на централната градска част чуха дълга серия експлозии. Руското министерство на отбраната включи Омска област в списъка с региони, над които през деня са били свалени общо 113 украински дрона. „Все пак успяхме да пробием руската ПВО в Омск“, отбеляза Fire Point в Telegram. Областта прекара 6 часа в режим на тревога и на 30 септември, когато летището беше затворено по извънредния план „Ковьор“ за освобождаване на въздушното пространство; тогава попадение не беше съобщено.

Още същия следобед жителите на Омск изпаднаха в масова истерия и тръгнаха да зареждат автомобилите си с гориво, поради което пред голяма част от бензиностанциите се извиха опашки, сред тях и пред тази на булевард „Корольов“ в квартал Нефтяники. Хоценко благодари на „защитниците на омското небе“ и помоли жителите „да не създават изкуствен ажиотаж на бензиностанциите и да запазят спокойствие“.

Първия удар по Омск беше нанесен от украинските ССО на 6 юли. Според генщаба тогава е била поразена инсталацията за първична преработка ЕЛОУ-АВТ-11 с проектна мощност 8,4 млн. тона годишно. Първичната дестилация е стъпалото, през което суровият петрол минава, преди да стигне до останалите съоръжения на завода. Reuters, цитирайки отраслови източници, описа щетите по-конкретно: изгоряла инсталация АВТ-10, на която се падат 38% от мощностите на завода, докато АВТ-11 е спряна аварийно заради поражения върху междуцехови комуникации. След атаката заводът преустанови изцяло както работа, така и продажбите на Петербургската стокова борса. Според ССО той е бил изведен в ремонт; кога и в какъв обем е възобновил работа, публично не е съобщено.

Сутринта на 8 октомври дронове удариха и „Газпром нефтехим Салават“ в Башкирия. Командването на ВСУ го определи като един от водещите руски нефтохимически комплекси, чийто годишен капацитет възлиза на 10 млн. тона въглеводородна суровина. Заводът произвежда бензин, дизел, мазут, битум и полиетилен. Fire Point уточни, че ударът е бил нанесен с FP-1, след като прелитат над 1300 км до целта, и описа множеството огнища на пожар на територията на завода. Кметът Марат Загидулин обясни пожара с „отломки на няколко безпилотника“, попаднали в промишлената зона, и добави, че пострадали няма.

Със същите отломки ръководителят на Република Башкирия Радий Хабиров обясни огнища на задимяване в града в продължение на часове след удара на 14 юли. Два дни по-късно източници на Reuters посочиха, че инсталациите за първична дестилация АВТ-6 и АВТ-4 са повредени, а ремонтът им ще отнеме до няколко месеца. През нощта срещу 13 август Салават беше поразен отново.

Двата удара продължават кампания, чийто ефект Киев измерва в проценти. На 4 октомври министерството на отбраната, ръководено от Йевгени Хмара, обяви, че след ударите по рафинериите в Москва, Ярославъл, Уст-Луга, Перм, Саратов и Сизран 51% от руския преработвателен капацитет е изведен от строя; Associated Press не успя да потвърди числото независимо. Международната агенция по енергетика изчислява спада на руското производство на дизелово гориво на около 30%. В средата на септември Reuters писа, че заводът в Кириши е спрял напълно, а NORSI в Нижегородска област и Волгоградската рафинерия, и двете на „Лукойл“, работят на около 1/4 от своята мощност. На 1 октомври руският президент Владимир Путин оцени загубите от ударите на около 1% от БВП и отхвърли идеята Москва да спре атаките срещу украински кораби в замяна на прекратяване на ударите по рафинериите.

През юли ССО представиха успешния удар, затворил рафинерията в Омск, като най-далечния от началото на пълномащабната инвазия. Три месеца по-късно същата цел е поразена отново, този път посред бял ден и часове след като регионът беше вдигнат по тревога. Колко сериозни са щетите, ще покаже борсата. На 7 юли, ден след първия удар, омският завод вече беше спрял търговията на Петербургската стокова борса. Ново спиране на продажбите и съобщение за затваряне на предприятието биха означавали, че водещата руска рафинерия отново се намира извън строя, а продажби без прекъсване през следващите дни биха показали, че пожарът е засегнал периферни съоръжения и не е довел до търсения резултат.

Над 176 000 тона гориво заминаха от южнокорейски пристанища за Русия

,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,яВъздушен изглед от дрон към петролен танкер, преминаващ под мост в Пусан, Южна Корея. 📸 Снимка: Guardian Design

🇰🇷🤝🇷🇺 Над 176 000 тона предимно дизелово гориво са натоварени през юли и август в пристанища в Южна Корея на 7 танкера, извършили общо 14 курса до Далечния изток на Руската федерация. Това сочи анализ на пристанищни записи и данни от проследяване на морския трафик, публикуван от The Guardian на 6 октомври. Три от корабите попадат под санкционния режим от Обединеното кралство и Европейския съюз, а един от тях е приел товара си с трансфер кораб-кораб в териториалните води на Република Корея. При този метод горивото преминава между два съда на котва, без кораб да влиза в пристанищен терминал, и по този начин произходът на товара може да стане по-труден за следене.

Най-големият превозвач, санкционираният „Layla“, е направил два курса от Улсан в югоизточната част на страната до Владивосток. Тръгнал е на 19 юли и 10 август и превозил общо 57 000 тона дизел. При първия курс корабът съобщава на южнокорейските власти, че отива до Владивосток, а при втория заявява Ниигата в Япония. Санкционираният „Astoria“, плаващ под руски флаг, е включен в санкционен списък на Австралия, е натоварил на 1 август в Улсан почти 11 000 тона, заявил е Япония като крайна дестинация и е отплавал за Владивосток. Третият санкциониран кораб, „Chongchon“, изобщо не е акостирал. В началото на август той е приема 26 000 тона от несанкционирания танкер „Celeste I“ на котва край пристанище Йосу в южната част на страната и поема към Владивосток, след като заявява Сингапур. Собствениците и управителите на тези четири кораба не са отговорили на запитванията на The Guardian.

Според Kpler сред купувачите са руската държавна петролна компания „Роснефт“, която е под санкции на Обединеното кралство, САЩ, ЕС и Австралия, и руската група NNK, чийто собственик Едуард Худайнатов и дъщерна компания „ННК-Ойл“ са в британския санкционен списък. Остава неясно кой е притежавал или продал товара: южнокорейските пристанищни записи не го показват.

Wood Mackenzie Maritime Research обяви в публикация от 13 август основния износител по оста Южна Корея–Русия: китайския търговец Evo Petrochemicals. От юли той е изнесъл над 81 000 тона дизел и керосин от търговските си резервоари в Улсан, 58 000 тона през юли и 23 000 през август, от които 10 700 тона керосин. Товарите са отишли до Находка, Владивосток и Восточни, а Evo разполага с около 98 000 тона складов капацитет в терминала Ulsan Energy Terminal. По оценка на Wood Mackenzie стоката е купена от други търговци и произхожда основно от Южна Корея, Япония и Китай. Guardian не споменава Evo, докато оценкатз на Wood Mackenzie и анализът на The Guardian обхващат различни обекти: първата разглежда един терминал, а вторият – седем танкера, натоварени в няколко пристанища. Публикуваните данни не показват при кои от 14-те курса товарите са дошли от резервоарите на Evo.

Потокът беше описан на 7 август и от Ройтерс, който цитира информация на Kpler и Vortexa за почти 30 000 тона рафинирани горива, натоварени в Улсан към края на юли на най-малко два танкера за къси разстояния към руския Далечен изток, и нарече търговията необичайна. Министерство на търговията, промишлеността и ресурсите на Южна Корея отказа коментар. Като по-ранна пратка от Североизточна Азия към Руската федерация посочва, по информация на Kpler, 22 000 барела авиационен керосин от Йосу до Владивосток през февруари 2022 г. Още през юли агенцията писа за готвена пратка от поне 200 000 барела реактивно гориво с произход от Япония през Южна Корея; търговски източници по-късно казаха, че не се е състояла, а властите в Токио заявиха, че забраната за износ на авиационни горива за Русия обхваща и пратките през трети страни или с претоварване в морето.

Reuters свързва вноса с украинските удари по руската енергийна инфраструктура, а Главното управление на разузнаването (ГУР) на Украйна твърди, че Русия е принудена да внася горивни продукти. Преработката на петрол спадна през юни до най-ниското си ниво от над 20 години, а производството на дизел е 30% под миналата година, според Международната агенция по енергетика (IEA). Wood Mackenzie оцени, че морският износ на руски дизел през юли е спаднал до рекордно ниските 210 000 барела дневно, 70% под средното за 2025 г. Русия, която обикновено е нетен износител на дизел, забрани износа през юли. На 16 септември Reuters съобщи, като се позова на три източника от бранша, че петролни рафинерии на „Роснефт“ в Сизран и Саратов са спрели работа след украински удари, а ремонтът на основната инсталация в Сизран, с около 71% от капацитета на завода, може да отнеме най-малко месец.

През август Русия е внесла по море 368 000 тона петролни продукти, над 7 пъти повече спрямо юли и най-много от началото на пълномащабната инвазия, според финландския аналитичен център CREA, основани на данни на Kpler. От тях 112 000 тона, или 31%, идват от Южна Корея, на второ място след Индия. Числата 112 000 и 176 000 тона описват различни величини: първото е руският морски внос от Южна Корея за август, а второто – натоварените в Южна Корея количества през юли и август според анализа на Guardian.

Южна Корея изпраща на Киев хуманитарна и небойна подкрепа, включваща каски, разминираща техника, бронежилетки, а през 2023 г. обеща 2,3 млрд. долара подкрепа, предимно като заеми. Сеул не извършва директни доставки на оръжие за Киев, в съответствие с практиката си да не снабдява със смъртоносни оръжия страни във война, и отдавна търси баланс между помощта за Украйна и своето желание да подобри отношенията си с Русия, която от своя страна е заявила интерес към поднвяване на връзките, включително търговските. Натоварените количества започнаха да нарастват през юли, когато президентът Ли Дже Мьон обеща на срещата на върха на НАТО в Турция 100 млн. долара за възстановяване на Украйна.

The Guardian не открива нарушение на южнокорейското право: мерките срещу Русия се опират основно на износен контрол над стоки като промишлени машини, електроника и превозни средства. Министерството на външните работи на Руската федерация не се произнесе по пратките и по санкционираните танкери. В писмено изявление то заяви, че правителството подкрепя и активно участва в международните усилия за прекратяване на войната и че е разширило контрола върху износа за Русия извън стратегическите стоки, така че да обхване и 1402 нестратегически артикула с висок риск от пренасочване към военна употреба. Британското външно министерство не отговори на въпросите за санкционираните танкери, зареждани в Южна Корея, и за това дали случаят е повдигнат пред Сеул.

Двама от партньорите на Сеул вече направиха изключения изключения за енергийните му доставки. През март, когато войната на САЩ и Израел срещу Иран затвори Ормузкия проток, Южна Корея намали износа на определени горива и внесе руска нафта по силата на предоставено от САЩ освобождаване от санкции. На 1 октомври Обединеното кралство временно освободи съществуващите газови договори на страната от забраната за морски услуги за руски втечнен природен газ, която влиза в сила през януари 2027 г.

Фактите водят до три конкретни извода, които не зависят от неясния собственик на товара. През август Сеул е втори по обем източник на руския морски внос на нефтопродукти след Индия. Санкционният статут на 3 от 7 кораба не е попречил да заредят в южнокорейски териториални води и пристанища, а местното законодателство не е нарушено, смята The Guardian. И всеки от трите санкционирани плавателни съда е заявявал поне по веднъж друга дестинация, въпреки че е плавал в посока Владивосток: Ниигата за „Layla“, Япония за „Astoria“ и Сингапур за „Chongchon“.

Айзък Леви, анализатор в CREA, коментира: „Шокиращо е, че танкери под санкции на ЕС са зареждали гориво в пристанища на Южна Кореея и са го откарвали в Русия. Това подкопава санкционния режим и подкрепата на Южна Корея за Украйна.“

Руски военнослужещ свали с „Игла“ украински дрон на път към московска рафинерия

🇷🇺🛡️🇺🇦 Невиждано досега видео показа руски военнослужещ да сваля с преносимия зенитен ракетен комплекс 9K38 „Игла“ украински камикадзе дрон, малко преди да порази петролната рафинерия на Москва, рядка гледка за руската столица. Видеото беше публикувано днес от руски канали в Telegram и се отнася до един от последните удари по НПЗ в Капотня. В класификацията на НАТО комплексът се обозначава като SA-18 Grouse,

Военнослужещият се вижда първо в гръб, после в профил, докато операторът се премества около него: в камуфлаж и с бронежилетка, той държи на рамо зелена преносима пускова установка и следи безпилотник в небето. Застанал е на затревен откос до бетонен парапет и метална ограда над голям пътен възел. Отдолу се вижда интензивно движение на камиони и леки коли, по-нататък се виждат големи складови сгради и рекламни табла, а небето е плътно облачно. Движението по възела не е спряно, а стрелецът е на открито.

Пускът идва след няколко секунди прицелване: камерата се вдига рязко, над парапета се издига гъст облак дим и се чува остър шум от изстрелването. След това операторът обхожда с камерата пътя и небето и около шест секунди след изстрела в кадър влиза горящ обект. Той е ниско над покрива на голяма складова сграда и още е във въздуха, когато клипът приключва. В края на клипа се чуват възгласи на руски език.

Във видеото не се виждат ракетата в полет и самото попадение; не се вижда и рафинерия, а видът на дрона не е разпознаваем от кадрите. Ориентирите включват пешеходен надлез с жълто-зелена облицовка, стена с жълти и сиви панели и едноетажна сграда със зелен покрив – достатъчно, за да е възможна геолокация.

„Игла“ е съветски комплекс, приет на въоръжение през 1983 г. Стрелецът го държи на рамо, като ракетата 9M39 се насочва по топлинното излъчване на целта с двулентова инфрачервена глава за самонасочване, който работи в две области на инфрачервения спектър – средни и къси вълни. По справочни данни нейната максимална далечина е около 5 км, височината – до 3,5 км, а пиковата скорост – 570 метра в секунда. Цел е еднопосочен ударен дрон с бойна глава, която се детонира в мишената и не се връща, затова зенитните средства трябва да го свалят, преди да стигне до него.

Преносимите комплекси около завода не са новост: за тях има сведения от юни. В анализ на „Настоящее Время“ от 19 юни отбраната на Москва по време на атаката от 18 юни е описана като 3 пръстена от зенитни ракетно-оръдейни комплекси „Панцир“, допълнени от мобилни групи с автоматично оръжие и преносими комплекси; част от дроновете са преминали през няколко от пръстените и са поразили завода. В заглавието тази комбинация е определена като неефективна и опасна. Журналистът от „Радио Свобода“ Марк Крутов отбелязва, че в Капотня са видени хора, стрелящи с „Игла“, и предполага, че са включени заради недостиг на „Панцири“ или на ракети за тях. Според него в един от записите ракета от подобен комплекс минава на височина няколко метра над главите на хора, а украинският военен експерт Анатолий Храпчински вижда на кадри ракета, излетяла в посока, различна от тази на засичането на целта. Крутов добавя, че ускорителните блокове на ракетите за „Панцир“ са попадали в стените на къщи, когато са падали върху жилищни сгради.

Анализ на The New York Times стига до друг извод: разкъсването на резервоар в Капотня е дошло от руска зенитна ракета, изстреляна от земята, а не от дрон. Експертът Майкъл Кларк разпознава ПЗРК на кадри от китайската платформа Douyin, на които се виждат две ракети, изстреляни от земята, по ниската траектория и тънката димна следа без дим от старта. Съпоставката на двата анализа с новия запис показва, че стрелци с преносими комплекси са част от отбраната на рафинерията: „Настоящее Время“ ги определя по записи от атаката на 18 юни, експерти на The New York Times разпознават ПЗРК на други записи, а новият ги показва отново. Ограничението е датата – ако записът е от същата нощ на 18 юни, той е друг ракурс към същия епизод, а не втори случай.

Московската рафинерия се управлява от „Газпром“. Според „Украинска правда“, тя преработва около 11,6 млн. тона суров петрол годишно, покрива 40% от пазара на горива в Москва и около 70% от търсенето на бензин и авиационно гориво в областта. През 2026 г. е удряна поне два пъти – на 18 юни и 20 септември. При втората атака московският кмет Сергей Собянин заяви, че 450 дрона са били свалени на подстъпите към столицата, но няколко са стигнали до територията на завода, един от които е жилищна сграда. Според анонимни източници на Reuters заводът е спрял работа, след като и двете му инсталации за първична дестилация (първият етап на преработката на суровия петрол) са се запалили; ремонтът може да отнеме месеци. На 4 октомври министърът на отбраната на Украйна Йевгени Хмара обяви, че ударите са извели от строя над 51% от руския капацитет за преработка на петрол и изброи Капотня сред поразените рафинерии. Ден по-рано президентът Володимир Зеленски заяви, че Украйна ще продължи да удря руски рафинерии в отговор на нова руска „доктрина“ на въздушните удари.

Московската рафинерия в Капотня гори отново след масирана дронова вълна

🇺🇦🔥🇷🇺 Московската НПЗ в Капотня се запали отново по време на мащабна украинска атака с дронове, насочена срещу руската столица през изминалата нощ. Кметът Сергей Собянин призна, че е поразен обект на територията на предприятието, и уточни, че там няма пострадали. Telegram каналът ASTRA и изданието „Агентство“ съобщиха за най-малко 6 отделни огнища: 2 в зоната на самите инсталации за преработка и 4 в резервоарния парк.

Разположението на огнищата е важно за оценката на възможните щети, тъй като наличните сведения сочат, че рафинерията още не е възстановила нормалната си работа след предишните удари. Украински дронове я поразиха два пъти за три дни през юни. На 16 юни излезе от строя инсталацията за първична преработка ЕЛОУ-АВТ-6, която осигурява около 53% от мощността. Два дни по-късно беше ударен комплексът „Евро+“, покриващ останалите 47%.

На 24 юни Reuters съобщи, позовавайки се на два източника, запознати с плановете на предприятието, че ремонтът ще продължи поне половин година и сценарий на възстановяване преди 2027 г. е малко вероятен. Инвестиционната банка „Синара“ оцени разходите на около 1 млрд. долара. Генералният щаб на ВСУ тогава заяви, че са поразени комплексът „Евро+“ и няколко големи резервоара за петролни продукти, а сателитни снимки показаха следи от пожара.

Единственото противоречащо сведение дойде от Reuters на 7 юли: според агенцията заводът е възобновил преработката. Публично потвърждение от друг източник не последва, а 3 дни по-късно площадката отново беше в пламъци. На 20 юли „Комерсант“ все още включваше Московската НПЗ в списъка с предприятията в ремонт след понесени поражения от украински удари, които не са се върнали към борсовата търговия с гориво. Общата проектна мощност на тази група надхвърляше 45 млн. тона годишно.

Поради това новият удар вероятно не иска значителна производствена мощност, но би могъл да унищожи запаси, оборудване и вече извършени ремонтни работи. Четирите огнища в резервоарите за гориво засягат съхранението, а не самите дестилационни колони. Другите две се намират в зона, където се възстановяват двете инсталации за първична преработка. Пожар в резервоарния парк може да унищожи както горивото, което се съхранява там, така и обслужващото оборудване.

Освен мащаба на физическите поражения ремонтът се затруднява и от остра технологична зависимост на руските рафинерии. Особено чувствително е оборудването за вторична преработка, в т. ч. хидрокрекинг и хидроочистка, при които междинните продукти се превръщат в гориво, отговарящо на нужните стандарти. Значителна част от използваните технологии е лицензирана на Запад, откъдето традиционно са доставяни специализирани апарати, катализатори и управляваща електроника.

Американската UOP и базираната в Швейцария ABB прекратиха приемането на нови руски поръчки след февруари 2022 г. Набавянето на заместители може да минава през посредници и да отнема месеци. При тези условия всяко ново поражение е способно допълнително да удължи и без това дългия ремонт.

Предприятието на „Газпром нефт“ притежава проектна мощност от около 12 млн. тона годишно. До юни то покриваше близо 40% от общото потребление на бензин в Москва и половината от търсенето на дизелово гориво. Продължителното му спиране затяга снабдяването на столичния пазар, макар непосредственият ефект върху бензиностанциите да зависи и от запасите и доставките от други предприятия.

Новият пожар идва в момент, когато руският пазар на гориво изпитва сериозен дефицит. Правителството удължи забраната за износ на бензин до 31 януари 2027 г. Освен това на 17 септември 2026 г. „Новая газета Европа“ съобщи, че в половината от бензиностанциите в страната липсва бензин. Според Международната агенция по енергетика през първите 8 месеца на годината средно веднъж на три дни е била поразявана по една руска рафинерия. В средата на септември Reuters обяви, че половината от най-големите предприятия за производство на дизелово гориво са спрели работа или рязко са я ограничили.

Човешките жертви през нощта бяха в Московска област. Губернаторът Андрей Воробьов съобщи, че между 3:00 и 5:00 ч. средствата за ПВО и електронна война са свалили или потиснали 249 дрона в 17 окръга, като по негови данни двама души са загинали, а шестима са пострадали.

В село Софьино дрон е попаднал в 3-етажен жилищен блок на улица „Новая“. Повредени са 6 апартамента на третия етаж, загинала е 44-годишна жена, а 2 от 5 ранени са деца, които са били откарани в болница. В Орехово-Зуевски окръг възрастен мъж е загинал в частна къща, разрушена и обхваната от пламъци след удар. За шестия пострадал властите съобщиха от Ленински окръг.

В Раменское се е запалил покривът на 21-етажен жилищен блок на Северно шосе. Евакуирани са 400 души, от които 70 деца, а 20 автомобила са поразени. В Котелники огънят е обхванал апартаменти на три етажа в микрорайона Нови Котелники. Материални щети са регистрирани и в Коломна, Егориевск, Ленински окръг, Люберци, Литкарино, Истра и Воскресенск.

Отделен пожар избухна в логистичния технопарк „Софьино“, където се намират складове на Ozon. Telegram каналът „ВЧК-ОГПУ“ отбеляза, че огнената стихия е обхванала целия комплекс с площ от 850 000 кв. метра. Публикуваните данни не подкрепят тази версия: посочената площ се отнася до целия технопарк, службите обявиха пожар от трета степен и изпратиха 8 екипа с общо 26 души. Това не изключва значителни щети, но е несъвместимо с уверено твърдение, че гори цялата площадка. Технопаркът обслужва доставките за столичния регион, поради което повредите там биха засегнали сроковете на онлайн търговията, а не горивния баланс.

Собянин периодично докладва нови данни и последната обявена от него бройка на дронове достигна 186 унищожени дрона в подстъпите към Москва през цялата сутрин. Това се отнася само до руската столица и не бива да се събира автоматично с данните на Воробьов за цялата Московска област.

Летищата Домодедово и Жуковски спряха да приемат и изпращат самолети по процедурата за незабавно освобождаване на въздушното пространство. Шереметиево въведе временни рестрикции в периметъра си. В 5:23 ч. Внуково също преустанови полетите. Ограничения бяха наложени и на летището в Саратов, което се намира на около 700 км югоизточно от Москва.

По-рано Министерство на отбраната на Руската федерация регистрира 288 прехванати дрона между 8:00 и 20:00 ч. на 19 септември, свалени над Белгородска, Курска, Брянска, Калужка, Орловска, Тулска, Рязанска, Нижегородска, Владимирска и Московска области, Краснодарски край, окупирания Крим и Черно море.

Вълната достигна столичния регион в последния от трите дни, в които се провеждат изборите за Държавна дума – първите парламентарни избори в страната след началото на пълномащабното война срещу Украйна. Ударите по столичния регион продължават от 18 септември, когато започна гласуването. До публикуването на материала Киев не е коментирал атаката и не беше поел отговорност за нея.

Изборният календар предлага възможно обяснение за концентриране на удари по Москва, но сам по себе си не доказва мотивите за избора на целите. Капотня има отделно оперативно значение: рафинерията се ремонтира вече три месеца и нов удар вероятно не отнема производство, което в момента не съществува в нормалния си обем. Той обаче може да унищожи запаси, да повреди реконструирани съоръжения, а също така да отложи пускането им.

Оценката на Reuters за поне половин година ремонт беше направена през юни – преди площадката да гори още два пъти. Украинската кампания вече не просто прекъсва производството на Московската рафинерия, а прави почти невъзможно нейното възстановяване.

Рекордът е в дизела, а върхът на суровия петрол остана в април

🇺🇸🛢️ Финансовият министър на САЩ Скот Бесент определи украинската кампания срещу руската петролна промишленост като източник на глобален енергиен шок. „В момента преживяваме енергиен шок. Украйна е решила, че иска да унищожи руските енергийни съоръжения. Това създава натиск върху цените в световен мащаб“, каза той пред Fox News на 2 септември, като посочи войната в Иран като съпътстващ фактор. Изказването дойде ден след като печалбата на американските рафинерии от преработката на дизел постави абсолютен рекорд.

Рекордът е реален и внушителен. На 1 септември крекът за дизел – разликата между цената на барел суров петрол и цената на произведеното от него гориво – премина 106 долара. Обичайното равнище на този показател е около една пета от тази стойност. Границата от 100 долара беше премината за пръв път през август, а маржовете от преработката в Атлантическия басейн достигнаха върховете си още през юли.

При суровия петрол обаче картината е различна. Брент се търгува по 94,86 долара за барел на 2 септември. Върхът от 126,41 долара беше достигнат в рамките на сесията на 30 април и остава с над 30 долара над текущата котировка. В навечерието на съвместната офанзива на САЩ и Израел срещу Иран от 28 февруари барелът струваше около 72 долара. Цялото поскъпване се вмести между края на февруари и края на април, когато пазарът оценяваше риска от прекъсване на доставките през Ормузкия пролив; оттогава котировката върви надолу.

Вторият фактор, който Бесент спомена само мимоходом, се влоши рязко в последния месец. Примирието между Вашингтон и Техеран от април и меморандумът от юни доведоха до 60-дневно споразумение, чийто срок изтече на 17 август. Същия ден иранска група се качи на продуктовоза Amara край остров Кешм и го задържа, като чрез държавните медии се позова на неплатена такса и липсващо разрешение за транзит. Предишното задържане беше на 22 юни, когато Техеран отведе два контейнеровоза. В нощта на 18 август снаряд с неустановен произход порази машинното отделение на товарния кораб Minoan Dignity по време на неговото излизане от протока и уби главния механик.

Резултатът се вижда в трафика. Ормузкият проток е фактически затворен за търговско корабоплаване от 1 септември. Между 15 юли и 23 август през него преминават средно около 5 съда дневно, спад от близо 95% от предвоенния трафик. Останалото движение се извършва под военен ескорт и с изключени транспондери. Износът на суров петрол от Залива е спаднал с 47% – от около 17 млн. барела дневно през 2025 г. до близо 9 млн. през август. Директно през протока минават едва 2,2 млн. барела дневно по изчисления на Kpler.

Тъкмо тук се вижда ключовото разграничение. Дизеловите потоци от Персийския залив са с 80% под тези от миналата година, докато спадът при суровия петрол е 48%, показват данните на Kpler. Даан Стрейвен от Goldman Sachs посочва, че затварянето се оказва по-разрушително за горивата – и особено за дизела – отколкото за суровината, а световните запаси вече са под петгодишния си минимум. Jefferies формулира същия извод в едно изречение: напрежението на световния пазар се проявява в крековете, а не в суровия петрол.

Украинската част от сметката не е малка и заслужава собствените си числа. През юли руските заводи преработиха 3,6 млн. барела дневно – най-ниското равнище от май 2002 г. Сезонната норма, около която преработката се движи между 2020 и 2025 г., е между 5,3 и 5,6 млн. барела дневно, тоест липсва близо една трета от обичайния обем. През същия месец бяха ударени 18 рафинерии при общо 30 нападения срещу заводи, танкери, пристанищни съоръжения и тръбопроводи. S&P Global оценява засегнатия преработвателен капацитет на около 40%.

На фона на световния баланс това тежи осезаемо. Международната агенция по енергетика (IEA) отчита през юли преработка от 80,9 млн. барела дневно – с близо 5 млн. под миналата година – и понижи прогнозата си за третото тримесечие с 370 000 барела дневно, като се позова както на ударите по руските заводи, така и на смущенията в Близкия изток. Световното предлагане се е свило с 4,3 млн. барела дневно за година, а през третото тримесечие се очертава дефицит от 1,8 млн. Руският дял в липсващата преработка е близо една трета. Дотук Бесент описва реално съществуващ механизъм.

При суровия петрол обаче същият механизъм действа в обратна посока. Ударът по рафинерия не намалява добива, а преработката, и част от непреработената суровина се насочва към износ с танкери. Морският износ на руски суров петрол от началото на 2026 г. се движи около 9% над най-високата годишна средна стойност, регистрирана след началото на пълномащабното нашествие. Спадът до 3,46 млн. барела дневно, отчетен като средна стойност за четириседмичния период към 23 август, дойде не от ударите по заводите, а от нападенията срещу танкери и черноморски пристанища. Кампанията, която Бесент сочи, изважда от световния пазар рафинирани горива, но едновременно с това добавя суровина.

Насрещният прочит има сериозни основания и не бива да бъде отхвърлян: отраслови анализатори свързват именно свиването на руската преработка с поскъпването на горивата в световен мащаб и с пренареждането на търговските потоци. Москва действително извади значителни обеми от пазара, като удължи забраната за износ на бензин и дизел от 1 август до 31 януари 2027 г. Още от септември обаче забраната допуска изключения, които позволяват на самите заводи – за разлика от търговците на дребно – да изнасят дизел, корабно гориво и газьол.

Практически тест на тази теза дойде още през лятото. През втората половина на юли ударите спряха за няколко седмици, операторите извършиха ремонти и увеличиха натоварването, а руският морски износ падна под 4 млн. барела дневно за първи път от шест седмици именно защото повече суровина влезе в заводите. Дизеловият крек обаче не се успокои: през август премина 100 долара, а на 1 септември постави нов рекорд. Паузата в украинската кампания не свали цената.

Има и трети източник на натиск, който Бесент не спомена. На 25 юли хутите обявиха атаки срещу енергийни обекти в Янбу и Джазан, след което Saudi Aramco спря рафинерията в Джазан с капацитет 400 хиляди барела дневно – един от най-големите производители на горива в региона. На 27 юли дронове поразиха източните саудитски съоръжения, сред които стабилизационния завод в Абкайк, най-големия в света. Джазан беше атакуван отново на 9 и 18 август. Тези обекти произвеждат именно дизела, чийто недостиг стои зад рекордния крек.

Изявлението на американския финансов министър е вярно по посока, но спорно по йерархия на причините. Много вероятно е основната тежест върху световните цени на горивата да идва от Ормуз, а украинската кампания да е втори по значение фактор, чието действие е концентрирано предимно в рафинираните продукти. Потвърждение на този прочит би било понижаване на дизеловия крек при отваряне на протока, докато ударите по руските рафинерии продължават; аргумент срещу него би било задържането на крека на рекордни равнища и след възстановяването на движението през Ормуз. Дотогава сметката, която американският потребител плаща на колонката, се определя от горивото, което не достига – а по изложените данни причината за този недостиг изглежда в много по-голяма степен свързана с Иран и Ормуз, отколкото с Русия.

Казахстанска рафинерия ще праща 70% от горивото си в Русия

🇰🇿⛽ Казахстан ще насочва до 70% от бензина и дизела, произведени в рафинерия „Конденсат“ край Аксай, към руския пазар, а останалите 30% остават за вътрешно потребление. Това обяви на брифинг министърът на енергетиката Ерлан Аккенженов, който уточни, че доставки могат да започнат веднага щом собственикът на предприятието реши.

Заводът ще преработва руска суровина. Аккенженов уточни, че Министерство на енергетиката е получило официално писмо от руските си колеги с искане предприятието да бъде снабдявано с нея. Доставките ще се извършват с железопътен транспорт, тъй като „Конденсат“ не е свързан нито с казахстанската, нито с руската тръбопроводна мрежа. Суровината ще идва от рафинерията ТАНЕКО в Нижнекамск, Република Татарстан, която е собственост на „Татнефт“.

Обектът е сравнително малък. Построен е край Карачаганакското находище, за да задоволи потреблението на бензин и дизел в Западна Казахстанска област, и има проектна мощност от около 850 000 тона годишно. Големите заводи в страната се намират другаде: Шимкентската рафинерия преработва 6 млн тона годишно, а Павлодарската и Атирауската – по 5,5 млн тона. И трите се разширяват съгласно приетата концепция за развитие на рафинериите: капацитетът на Шимкентската трябва да достигне 12 млн тона, Павлодарската – 9 млн, а на Атирауската – 6,7 млн тона. Подготвя се и изграждането на четвърта рафинерия с мощност 10 млн тона годишно. Само през първото полугодие на 2026 г. Казахстан е преработил 8,985 млн тона петрол. „Конденсат“ остава периферно предприятие, чието значение произтича не толкова от неговия капацитет, колкото от собствеността и произхода на използваната суровина.

Договорката има своята предистория. Преди преминаването към руска суровина заводът работеше при минимално натоварване именно поради недостиг на суровина. През лятото на 2024 г. беше договорена месечна доставка на 30 000 тона газов кондензат. Новият собственик погаси почти изцяло задълженията на предприятието към Банката за развитие на Казахстан, които през март 2024 г. възлизаха на около 62,6 млн долара и 20,6 млрд тенге. „Конденсат“ работи с руска суровина от средата на 2024 г. и през юли 2026 г. за пръв път изнесе бензин А-92 за Русия. В края на същия месец представител на енергийното ведомство съобщи пред Reuters, че се водят преговори и за преработка на руски нефт и в други рафинерии в страната, при условие че приоритет остане пълното задоволяване на вътрешното потребление.

Причината за руското искане е състоянието на собствената преработваща индустрия на страната. През юли руските НПЗ преработваха около 3,6 млн барела дневно – най-ниското равнище от май 2002 г. и близо 1/3 под нормата за сезона. Към 16 август бензин и дизел се предлагаха в едва 28,1% от всички бензиностанции спрямо 41% седмица по-рано. Ограничения върху продажбите действат в 58 от 89 региона, а забраната за износ на горива е удължена до януари 2027 г.

Дори Москва и Московска област бяха принудени да внасят гориво. Към средата на август вицепремиерът Александър Новак обяви началото на вноса. В края на юли пристигнаха първите 4 доставки по море – 3 от индийския терминал Вадинар и 1 от Мароко – с общ обем над 1 млн барела. Гориво се доставя и от Беларус.

Мащабът на казахстанския принос обаче остава ограничен. При пълно натоварване „Конденсат“ може да преработва около 71 000 тона суровина месечно. Дори при нереалистичното допускане, че целият обем се превърне в моторни горива и 70% от продукцията е изнесена на север, горната граница би била около 50 000 тона месечно. През юли руското производство на бензин спадна до между 75 000 и 80 000 тона дневно при лятно потребление от 115 000–120 000 тона. Следователно недостигът възлиза на около 40 000 тона дневно. Съпоставката показва, че целият възможен месечен износ на „Конденсат“ би покрил малко повече от едно денонощие от този дефицит.

Аккенженов не уточни конкретен собственик, но потвърди, че половината от предприятието принадлежи на неназована руска компания, която не попада под санкции. Местното издание Ratel.kz посочи мажоритарен акционер в АО „Конденсат“ дружеството „Биринши шина компаниясы“, което според данни от края на 2024 г. държи 72,4% от акциите. Сред учредителите на дружеството, според услуги за проверка на контрагенти, е Osprey Investment L.L.C., свързвана с „Татнефт“.

Тази собственическа верига усложнява уверението, че руският участник не е обект на санкции. „Татнефт“ беше включена в британския санкционен списък на 18 декември 2025 г., когато британското правителство взе решение да замрази активите на четири руски петролни компании.

Рискът Казахстан да бъде засегнат от санкции съвсем не е хипотетичен. В своя 20-и пакет от 23 април 2026 г. Европейският съюз включи 16 субекта, установени в трети държави, сред които Казахстан, Беларус, ОАЕ, Китай и Узбекистан, заради доставки на стоки с двойна употреба за руския военно-промишлен комплекс. Към следващия пакет от 24 юли под по-строг експортен контрол попаднаха още 2 казахстански дружества – KBR-Technologies LLP и TauKZ LLP, описани като канали за заобикаляне на ограниченията. Първото попадна под санкции от Обединеното кралство през ноември 2024 г. САЩ наложиха санкции на второто през юни същата година.

Схемата обаче разчита на обект, който вече фигурира сред украинските цели. През първото полугодие на 2026 г. Киев нанесе 194 удара по енергийни обекти в Русия – 11 пъти повече спрямо същия период година по-рано. ТАНЕКО беше поразена два пъти през това лято. При удара на 12 юни работа спряха инсталациите за първична преработка АВТ-6 и АВТ-7, чийто общ капацитет възлиза на 43 000 тона дневно. При нов удар по промишлената зона на Нижнекамск на 10 август загинаха 13 души, а 39 бяха ранени. Според сведения от мястото на удара са били поразени ректификационни колони. И при двата случая доставките на нефтена суровина и газов кондензат за Аксай бяха прекъснати. Към 25 август Украйна не е реагирала публично на обявеното решение.

Казахстан влиза в договорката, докато по друга линия понася негативните последици от същата тази война. На същия брифинг Аккенженов съобщи, че страната понижава плана си за добив на петрол през 2026 г. от 98 на 96 млн тона. По думите му ударите по Каспийския тръбопроводен консорциум – маршрута, по който преминава основната част от износа на страната – са довели до загуба на 3,5 млн тона.

По-рано властите в Астана ограничиха транзита на автомобили от Русия през границата до веднъж дневно и засилиха проверките за контрабанда на гориво, след като много руски шофьори започнаха да зареждат в погранични градове. През юли Министерство на външните работи отхвърли и твърденията на руски медии, че дроновете, ударили Омската НПЗ, са излетели от казахстанска територия.

Засега значението на договорката е по-скоро политическо, отколкото материално. Обемът, който би могъл да достави „Конденсат“, няма да промени баланса на руския пазар на горива. Самият факт, че Москва беше принудена да изпрати официално искане до съседна държава за използването на предприятие с годишен капацитет под 1 млн тона, обаче показва докъде е стигнало търсенето на резервни мощности и подсказва за катастрофални последици от украинските удари.

Месец след като министерството потвърди преговорите за включване на други казахстански предприятия, единствената обявена договорка е тази за „Конденсат“. Разширяване на схемата с включване на големите рафинерии в Атирау, Павлодар и Шимкент през следващите месеци изглежда много слабо вероятно. Тези заводи имат мощности, измервани в милиони тонове годишно, а всяко мащабно пренасочване към Русия ще засегне сериозно вътрешното потребление, което Астана определи като свой приоритет.

Оценката би била опровергана при обявяването на договор с някоя от трите големи рафинерии. Ако все пак схемата продължи да бъде ограничена до „Конденсат“, това ще я засили прогнозата – особено като имайки предвид, че снабдяването на завода зависи от предприятие, чието производство беше прекъснато два пъти за два месеца, а на този етап няма никакви изгледи интензивността на украинските удари да намалява.

Анализ: Украйна утрои далекобойните удари в Русия при 5–9 на сто пробив

🇺🇦🚀🇷🇺 Украйна е нанесла през юли 3 пъти повече удари по цели на разстояние над 200 км, отколкото през януари, а 5-9% от изстреляните средства успяват да преминат през руската ПВО. Двете числа идват от публикация на Associated Press от 11 август: първото е по данни на независимия монитор на въоръжени конфликти ACLED, а второто е оценка на Джак Уотлинг, старши научен сътрудник в Кралския институт за отбранителни изследвания (RUSI). На пръв поглед това изглежда като неблагоприятно съотношение. Кампанията обаче се разраства именно защото ниският процент на пробив е заложен в самата ѝ концепция.

Механизмът е описан от Уотлинг. Киев вече отстранява проблемите с навигацията на крилатите си оръжия, но „Фламинго“ и сходните украински системи все още не са нито толкова точни, нито толкова трудни за засичане, колкото западните им аналози. Затова, за да се увеличи вероятността отделни ракети да минат през отбраната, във въздуха се вдигат стотици дронове, които насищат пространството и принуждават зенитните батареи да стрелят по тях. Останалите над 90% от изстреляните средства в тази логика не са просто провал на метода, а част от неговата цена: те натоварват отбраната и създават възможност за онези 5–9%, които успяват да преминат.

Дори при този разход Киев не произвежда толкова далекобойни оръжия, колкото са ѝ нужни. Страната е съкратила цикъла от разработването до производството от десетилетия до години, а понякога и до месеци, но по думите на Уотлинг е било необходимо време, за да се появят системи, достатъчно точни, че Киев да се реши да ги използва дълбоко в руска територия.

Цената обаче не се плаща само от атакуващата страна. Зенитната ракета струва многократно повече от евтин ударен дрон, а производството ѝ не може да следва със същата скорост темпа на изразходване. През юни трима украински служители, запознати с разузнавателните оценки, заявиха пред CBS News за намален руския запас от прехващачи за С-300. Година по-рано украинското разузнаване оценяваше наличността за С-300ПМ и С-400 на над 400 комплекса. Роб Лий, специалист по руската военна машина в американския Институт за изследване на външната политика (FPRI), формулира съотношението: руските зенитни ракети се изразходват „с някак неустойчив темп, защото Украйна може да произвежда повече дронове за удари в дълбочина, отколкото Русия в някои случаи произвежда зенитни ракети“.

Оценката за недостига идва от воюваща страна със свой интерес от такъв извод и остава без независимо потвърждение. Самите украински източници също поставят граници на извода. Изпълняващият длъжността ръководител на Главното управление на разузнаването Олег Чорни посочи пред същото издание, че Москва дава производствен приоритет на своите по-модерни системи. Тоест свиването засяга най-вече по-старото звено, а не руската ПВО като цяло. Едно обстоятелство обаче остава извън спора: руските въоръжени сили пренасочиха част от С-300 към удари по наземни цели в Украйна и така изразходват същия боекомплект за съвсем различна задача.

Географията допълнително увеличава натиска. Повтарящите се удари в дълбочина принуждават Москва да разтегля своята ПВО на все по-голяма площ, пише Associated Press. Разстоянията го налагат: рафинерията „ТАНЕКО“ в Нижнекамск се намира на около 800 км източно от Москва, рафинериите в Башкортостан – на близо 1600 км от украинската граница, а Киев съобщи, че е поразил най-голямата руска рафинерия на над 2500 км. Западните системи, с които Украйна разполага, не покриват тези дистанции: обсегът на ATACMS и Storm Shadow се измерва в стотици, а не хиляди километри. При тези удари въпросът за чуждо разрешение практически отпада, защото на подобни разстояния могат да достигнат само украински оръжия собствено производство.

Associated Press обособява целите в четири категории въз основа на анализ на стотици украински удари през тази година, съставен от съобщения на руски официални лица и държавни медии и на украинското командване. Първата е петролната инфраструктура: ударите по нея намаляват приходите на Кремъл от износ на горива и създават недостиг за обикновените руснаци. Втората е отбранителната промишленост – завод за навигационни системи например е бил атакуван многократно, включително с „Фламинго“. Третата са частите на ПВО и радарите, съсредоточени около окупирания Крим и поразявани предимно с безпилотни апарати. Четвъртата са складовете на Wildberries, за които стана ясно, че снабдяват армията.

Първата категория вече дава осезаем резултат. От март насам над 20 удара са били насочени срещу руски рафинерии, сред които 8 от 10 най-големи в страната. Експерти оценяват, че над 20% от общия капацитет на руските рафинерии е изваден от строя, а Международната агенция по енергетика (IEA) определя мащаба на смущенията като безпрецедентен за тази война. Най-големият доставчик на горива за столичния регион (рафинерията в Капотня) осигурява около 40% от бензина и половината от дизела там. Тя беше поразена и според отраслови източници на Reuters няма да заработи отново преди края на годината. Към средата на юли ограничения върху продажбата на гориво действаха в над 50 региона, в повечето случаи с лимит от 20 до 30 литра на посещение и с купонна система. В окупирания Крим от 26 юни е обявено извънредно положение, след като продажбите за граждани бяха спрени изцяло.

Ударите по ПВО следват отделна логика в рамките на същата стратегия. Всяка унищожена батарея свива допълнително плътността на мрежата, през която трябва да премине следващата вълна. Роберт Бровди, известен с позивната „Мадяр“ и командващ украинските операции с дронове, каза пред Associated Press, че ударите в Крим имат и друга цел – да направят полуострова неизползваем като плацдарм за руските сили. Тук Киев има предимство, с което Москва не разполага: достъпът до Starlink позволява на операторите да управляват апаратите в реално време над окупираните украински територии, докато Русия е отрязана от услугата. Това предимство обаче постепенно се износва. По думите на Бровди руснаците разработват собствен аналог и монтират заглушители, които влошават връзката.

Четвъртата категория показва колко далеч стига замисълът. В нощта срещу 18 юли дронове удариха два логистични центъра на Wildberries, водещата руска онлайн платформа за търговия: единият с площ 250 000 кв. метра в Електростал, градче в Подмосковието, а другият в Котовск, Тамбовска област, отворен година по-рано. Загинаха 8 души, а над 80 бяха ранени. Възстановяването на двата центъра ще струва между 22 и 36 милиарда рубли по изчисления на източници на „Комерсант“ и Forbes. Още по-голяма може да се окаже загубата за продавачите, чиято стока в складовете се оценява на между 150 и 235 милиарда рубли при чиста печалба на платформата от 175 милиарда за 2025 г. Само 11 дни по-рано Wildberries промени своите условия за ползване, като изключи отговорността си при форсмажор и изрично причисли към него атаките с дронове.

Твърдението на Киев, че компанията снабдява руската армия, намира опора в обяви на самата платформа. Украинското издание Defense Express откри FPV дронове, хексакоптери, полетни контролери, задействащи платки и механизми за пуск. При търсене на макари с оптично влакно се появяват 178 продукта, сред които 10 км макари с тегло около 1 кг и цена между 23 и 38 хиляди рубли. След 26 юли Wildberries спря да показва военни стоки при заявки за търсене, директно свързани с военните действия.

Същата логика на насищане работи и в обратната посока – при значително по-неблагоприятни за Киев числа. През юли руските войски изстреляха 376 ракети по Украйна – повече от два пъти над количеството за юни и най-високият месечен брой от началото на пълномащабната война, показва анализ на AFP върху ежедневните доклади на украинските ВВС. Ударните дронове са били 4956, или с 14% по-малко спрямо юни. Институтът за изследване на войната (ISW) отчита същото разместване: делът дронове в масираните удари намалява, а този на балистичните ракети расте. В нощта срещу 1 август срещу Киев бяха изстреляни 35 ракети, от които 27 балистични, и 185 дрона. Свалени бяха 154 безпилотни апарата и две ракети, като от 27-те балистични беше прехваната само една. Зеленски посочи причината пряко: недостиг на прехващачи за системите Patriot. Насищането с евтини машини работи и за Москва, но срещу балистична ракета евтин отговор няма.

Същият материал на Associated Press дава и аргумент срещу твърде оптимистичния прочит на украинската кампания. През май и юни Киев обяви попадения в няколко спътникови, разузнавателни и радиоелектронни обекта в Русия, но сателитните снимки, анализирани от агенцията, не показаха тежки щети. Следователно част от средствата, които преминават през отбранителните пояси, не постигат значителен ефект, което от своя страна стеснява допълнително и без това малкия дял на резултатните удари. Самият Уотлинг поставя условието ясно: над определен праг натискът започва да работи, но дали Киев ще успее да достигне, а след това и задържи този праг зависи донякъде от фактори извън неговия контрол, сред които продължаващата европейска финансова подкрепа.

Политическият контекст също се промени осезаемо, макар пряка причинна връзка с кампанията от удари да не може да бъде изведена само от тези данни. През февруари 2025 г. в Овалния кабинет Доналд Тръмп заяви на президента Володимир Зеленски, че страната му се намира в тежка беда, че не печели и че няма козове. Украинската делегация беше помолена да напусне Белия дом, а Тръмп временно прекрати обмена на разузнавателни данни. На срещата на върха на НАТО през юли 2026 г. същият Тръмп нарече украинския си колега „много ефективен“ и добави, че двамата са изградили добри отношения. Дали икономическият и военният натиск ще доведе Путин до масата за преговори, остава открит въпрос.

Цивилната цена на войната също продължава да расте и от двете страни на границата. За първите шест месеца на 2026 г. ООН преброи 1396 убити цивилни в Украйна, докато за същия период властите в Русия съобщиха за 250 загинали цивилни. На 10 август украински дронове удариха „ТАНЕКО“ в Нижнекамск, Татарстан. Загинаха най-малко 13 души, сред тях дете, а 39 бяха ранени. 9 от загиналите били в общежитие, а консулството на Узбекистан в Казан потвърди, че поне седем от жертвите са узбекистански граждани.

Кампанията е изградена върху изтощаване, а не върху единични попадения. Именно затова процентът на преминалите през ПВО средства е подвеждащ измерител, ако бъде разглеждан самостоятелно. По-важно е съотношението между това, което Украйна може да изстрелва, и ресурсите, които Русия трябва да използва за спирането му. При подобно съотношение ниският дял на пробивите остава поносим, докато украинските ударни дронове излизат от производството по-бързо, отколкото Русия може да попълва част от запасите си от прехващачи, а проблемите с горивата поддържат икономическата цена за Кремъл висока. Това прави вероятно Киев да се опита да запази темпа поне до края на годината.

Политическият ефект обаче има по-нисък таван от чисто военния и икономическия натиск. Анализ на Центъра за стратегически и международни изследвания (CSIS) установява, че развитията на бойното поле почти не ерозират подкрепата за войната в Русия, а икономическите последици я намаляват осезаемо. В граничните региони анкетираните, понесли лична цена от войната, са около един и половина пъти по-склонни да подкрепят изтегляне и преговори. Мнозинството обаче продължава да твърди, че одобрява действията на Путин. По-безопасно е да се изрази умора от войната, отколкото пряка критика към самия него, което прави непосредствена политическа криза за Кремъл малко вероятна.

Пожар в най-голямата рафинерия на руския Далечен изток, 6500 км от Украйна

🇷🇺🛢️🔥 Пожар обхвана спомагателно оборудване в най-голямото предприятие за преработка на нефт в Далечния изток на Руската федерация около 11 ч. местно време днес, преди да бъде потушен, като не се съобщава за пострадали. Пресслужбата на дружеството „РН-Комсомолски НПЗ“ заяви, че заводът не е прекъсвал работа по време на гасенето, горивата се отпускат в пълен обем и не са били отчетени превишения на пределно допустимите концентрации. Предприятието е назначило комисия, която да установи обстоятелствата около инцидента.

Комсомолск-на-Амур се намира на около 6500 км по права линия от най-близката украинска територия. Досегашният максимум на далекобойната кампания на Киев е около 2500 км – разстоянието от Харков до Омската НПЗ, поразена на 6 юли, която Силите за специални операции (ССО) на Украйна определиха като най-дълбокия удар за войната дотук. Съоснователят и главен конструктор на Fire Point Денис Щилерман посочва максимален обсег на поразяване от 3400 км за дрона FP-1. Дори заявените от производителя свойства покриват малко над половината от цялото разстояние до Хабаровски край. Никой в Киев засега не е поел отговорност, а украинските издания, отразили пожара, сами отбелязаха, че няма съобщения за въздушна атака над града.

Обсегът не е ограничение за наземна операция и в този смисъл разстоянието само по себе си не изключва диверсия. Засега обаче липсват признаците, които при подобни случаи обикновено се появяват в рамките на часове. Руските служби охотно разгласяват подобни разследвания и ги използват с информационна цел: през април Федералната служба за сигурност (ФСБ) съобщи за задържани руснаци, вербувани да взривят петролна рафинерия в Коми, а през юли обяви, че непълнолетни са били привлечени за диверсия в завод от отбранителната промишленост в Подмосковието. За Комсомолск няма съобщение за нито едно образувано наказателно производство, нито от някоя от службите. Има фирмена комисия и версия за отказ на оборудване.

Заводът работи от 1942 г. и остава основната горивна база на по-широкия регион: проектната му мощност е около 8 млн. тона годишно и на него се падат над 60% от преработката в Далечния изток. Суровината идва от находища по тръбопровода Оха–Комсомолск-на-Амур, както и от Западен Сибир. Продуктовата му номенклатура включва бензини и дизелово гориво от пети екологичен клас, както и корабно гориво със съдържание на сяра до 0,5% за тихоокеанското бункероване.

Същото предприятие гори за втори път за 16 месеца, като предишният случай беше по-тежък. На 10 април 2025 г. огънят засегна инсталацията за първична преработка ЕЛОУ-АВТ-3 с капацитет 15 700 тона дневно, или около 115 хиляди барела, и тя беше спряна аварийно. Местните аварийни служби заявиха, че нямат информация за причината, а заводът обяви възстановяване на пълния капацитет след включването на резервни мощности. Втората първична инсталация – ЕЛОУ-АВТ-2, с капацитет 7150 тона дневно – остава спряна от юли 2024 г.

Средата, в която работят въпросните инсталации, сама създава условия за аварии и без външна намеса. Технологиите в 40-те най-големи руски рафинерии идват от западни доставчици като UOP и ABB, които спряха доставките на резервни части и инженерната поддръжка. Заместителите са от по-ниско качество и достигат до предприятията по обиколни маршрути, а ремонт, който преди е отнемал седмици, вече може да се проточи с месеци. Сергей Василенко от фондация Carnegie описва ограничението просто: повреден съединител на BMW не се сменя с подобна част от „Лада“.

Украинската кампания държи малкото останали компетентни ремонтни бригади постоянно ангажирани с поразените заводи, което значи, че непоразените мощности продължават да се износват при ограничени възможности за ремонт. Към октомври 2025 г. дронове бяха повредили 16 от 38 водещи руски рафинерии, докато Международната агенция по енергетика отчете спад на обема на преработката с 500 хиляди барела дневно. Официалната версия невинаги съвпада с оценките на индустрията. Когато Илският НПЗ спря на 30 октомври 2025 г., дружеството се позова на планово техническо обслужване, докато отраслови източници посочиха санкционните ограничения и свития капацитет.

Мащабът на дефицита обяснява защо всеки пожар в руска рафинерия днес се възприема като възможен удар. Към юли 78 от 83 руски региона отчитаха недостиг на горива, а 38 въведоха ограничения в обемите,  продажбата, включително покупки според четен или нечетен номер на регистрационна табела в 6 области; кризата засяга около 50 млн. души. От 2 юли властите разрешиха на заводите да понижат еко стандарта на бензина от пети на трети клас, което допуска по-високо съдържание на сяра. Оценки за изведения от строя преработвателен капацитет се разминават според методиката: към края на юли Financial Times писа за над 30% от фактическите и 45% от номиналните мощности, Генералният щаб на Украйна обяви 42,74%, докато депутатката от Държавната дума Нина Останина призна почти една трета. Производството на бензин през юни се сви с една четвърт спрямо същия месец на 2025 г.

В същото денонощие в Русия горяха и други съоръжения, но причините бяха други. „Орскнефтеоргсинтез“ в Оренбургска област беше поразена от украински дронове рано сутринта днес, а от територията на Украйна дотам има 1576 км – разстояние, което украинските дронове покриват отдавна. Пожарите в ТЕЦ на Ангарск, отстояща на около 4540 км, и в Комсомолск-на-Амур останаха без обявена причина. За завода в Далечния изток това значи, че разследването засега се води от комисия, назначена от собственика, при спряна от две години инсталация ЕЛОУ-АВТ-2 и при липса на данни за външна намеса. Заключението на комисията може да излезе месеци по-късно, ако изобщо бъде огласено. Дотогава разстоянието от около 6500 км остава най-същественият аргумент срещу хипотезата за въздушен удар от украинска територия.

Анализ: след рафинериите Киев удари търговската логистика на Русия

🇺🇦🔥🇷🇺 Украински дронове запалиха през нощта срещу 31 юли петролната рафинерия на „Лукойл“ в южния край на Волгоград и разпределителен център на Wildberries в Дзержинския район на същия град, а вълната стигна и до Зеленодолск в Татарстан, на повече от 1000 км от украинската граница.

Руското министерство на отбраната съобщи, че за нощта са прехванати 371 дрона от самолетен тип над Белгородска, Брянска, Воронежка, Волгоградска, Курска, Ростовска и Тулска област, Краснодарски край, Дагестан, Крим и Татарстан, както и над Черно и Азовско море. В Гуково, Ростовска област, беше поразен военен обект и една жена пострада. Росавиация въведе ограничения в 17 летища, от Калуга и Саратов до Уфа, Ижевск, Сочи и Махачкала.

Губернаторът на Волгоградска област Андрей Бочаров потвърди възникване на пожари в завод от горивно-енергийния комплекс в южната част на града и складови помещения в Дзержински район, без да назовава конкретните дружества. Ударите започнаха около 3:00 часа сутринта; петима души бяха хоспитализирани. Взривната вълна изби стъклата на 8 жилищни сгради в Тракторозаводски район и нанесе щети по частен дом в Красноармейски район, където се намира рафинерията. Движението на трамваите бе пренасочено, летището във Волгоград временно спря полетите, Роспотребнадзор започна измервания на качеството на атмосферния въздух, а Следственият комитет образува наказателно производство.

Кадрите, публикувани от мониторинговия канал Exilenova+, показват плътен стълб от черен дим над промишлената зона. Групата RWB (съвместно дружество между Wildberries и рекламния холдинг Russ) потвърди за пожар в своя обект: „По първоначални данни няма пострадали. Логистичните маршрути са пренасочени, а приемането и експедицията на пратки се извършват от други съоръжения.“ Засегнатият комплекс е с площ от 44 000 кв.м и обслужва Волгоградска и Астраханска област, както и съседните региони.

„Лукойл-Волгограднефтепереработка“ е най-големият производител на горива в Южния федерален окръг и седмата по капацитет рафинерия в Русия с проектна мощност от около 15,7 млн. тона годишно. През 2024 г. заводът е преработил 13,7 млн. тона (5,1% от общата рафинерийна преработка в страната), произвеждайки бензин, дизел, авиационно гориво, мазут и битум. Настоящият удар обаче поразява обект, който е извън строя от края на пролетта. На 29 май Силите за специални операции на Украйна атакуваха първичните преработвателни инсталации АВТ-1, АВТ-3, АВТ-5 и АВТ-6. Тогава Генералният щаб потвърди операцията и определи съоръжението като стратегически горивен възел между фронта и тила, снабдяващ Черноморския флот с горива. Впоследствие Ройтерс съобщи за пълно спиране на преработката. До 31 юли липсват публични данни за възстановяване на производствения цикъл. Поради това материалният ефект от новия удар вероятно се изразява в удължаване на ремонтните дейности, поражения по резервоарния парк и товаро-разтоварните възли – сценарий, идентичен с този в Рязанската рафинерия, която бе ударена на 29 юли, след като бе бездействала от 15 май.

В Зеленодолск атаката засегна площадка, съвместно използвана от Wildberries и Ozon. Изданието Astra и кметът Михаил Афанасиев потвърдиха за пожар на терена. От Ozon евакуираха персонала си за броени минути, а по-късно обявиха, че складът им е невредим и възобновява работа. Втората по големина онлайн платформа в Русия премина през инцидента без преки щети, но за първи път от началото на кампанията попадна в непосредствения периметър на удар.

Тази украинска кампания започна на 18 юли с атаки срещу разпределителните центрове на Wildberries в Електростал (Подмосковието) и Котовск (Тамбовска област). Последваха удари по обекти в Коледино, Краснодар, Невиномиск, Воронеж, Шушари, Рязан, Новосаратовка край Санкт Петербург и Симферопол. На 30 юли бяха атакувани три обекта в рамките на един ден: Мастиновка край Пенза, Сарапул в Удмуртия и склад в Пермския край. Според изчисления на изданието „Верстка“ са поразени общо 8 склада с площ 860 000 кв.м (15,4% от общо 5,6 млн. кв.м логистична площ на компанията), като има и 9 загинали служители. The Moscow Times посочва по-широк обхват: около 12 обекта за две седмици и близо 10% от складовия капацитет. Разминаването в процентите произтича от различната изчислителна база и критериите за поразен обект. И двата източника обаче потвърждават сериозна загуба на логистичен капацитет, която компанията не може бързо да компенсира само с пренасочване на маршрутите.

Мащабът на щетите обяснява защо тази серия от атаки има различна тежест в сравнение с ударите по военните заводи. През платформата Wildberries преминават над 20 млн. поръчки дневно, а в нея търгуват над 1 млн. продавачи. Възстановяването на изгорелите площи ще струва между 21,5 и 35,8 млрд. рубли по оценки на източници на „Комерсант“ (при цена от 60 до 100 хил. рубли на кв. м), докато експерти пред Forbes прогнозират около 30 млрд. рубли щети. Загубите за самите търговци са от съвсем друг порядък – не по-малко от 150 млрд. рубли според оценка на „Медуза“, което е петкратно повече от щетите за самата платформа. След развода на съоснователката Татяна Ким с Владислав Бакалчук и сливането с рекламната група Russ, компанията потърси закрила и връзки със сенатора Сулейман Керимов, което я постави едновременно в потребителския и в политическия периметър. Същевременно Кремъл не обяви програма за държавни компенсации, оставяйки търговците да разчитат единствено на общите условия на застрахователите.

Военното основание за тези удари е документално потвърдено, а не просто декларативно. Анализатори от Defense Express, а впоследствие CNN и Fortune, установиха, че през платформата се търгуват стоки с пряка военна употреба: ударни FPV дронове, хексакоптери, оптични влакна за управление, полетни контролери, пускови механизми, прицели и бронеплочи. Част от обявите дори изрично рекламират съвместимост с изискванията на руския център за безпилотни технологии „Рубикон“. Президентът Володимир Зеленски изрично посочи доставките на компоненти за дронове, а съветникът в президентския кабинет Михайло Подоляк изтъкна връзките на платформата с държавните структури и данъчните приходи за бюджета. Пред Financial Times украински представител обясни кампанията като пряк отговор на руските удари срещу логистичната мрежа на „Нова поща“, чиито клонове и терминали са атакувани над 400 пъти от 2022 г. насам. Все пак остава неизяснен един важен детайл: липсват преки доказателства, че точно поразените складове са обработвали военни поръчки, а не цивилни потребителски стоки. В действителност, и двете твърдения относно намерението са вярни.

Командващият Силите за безпилотни системи Роберт Бровди („Мадяр“) дефинира смисъла на кампанията от различен ъгъл. След ударите в нощта на 18 юли той заяви, че целта „не е просто пожар за 100 милиарда“, а „разрушаване за секунди на илюзията за сигурен и мирен живот“ и прогнозира „плодове на прозрението“ сред руското общество. На 30 юли, след атаките в Пенза и Сарапул, той допълни с характерния си език, че пратките няма да пристигнат „нито с дрон, нито с вибратор; отсега нито в Пенза, нито в Удмуртия“. По този начин официалната обосновка и публичната реторика на командването се разминават: кампания, описана пред международната общност с документално доказана двойна употреба на стоките, е представена вътре като съзнателен удар върху усещането за нормалност на редовия руски гражданин.

Паралелно с това кампанията срещу рафинериите през юли се развиваше с още по-голяма интензивност. На 2 юли бе поразена инсталацията АВТ-6 в рафинерията „Норси“ на „Лукойл“ (Нижегородска област), осигуряваща 53% от капацитета на завода. На 6 юли дронове удариха Омската рафинерия – най-голямата в страната – и повредиха първични инсталации АВТ-10 и АВТ-11, формиращи близо три четвърти от нейната мощност. В същата нощ бяха атакувани и балтийските пристанища Висоцк и Уст-Луга. Последваха удари по Саратовската рафинерия (8 юли), Илската (10 юли), Сизранската (12 юли), „Газпром нефтехим Салават“ (14 юли) и Тюменската рафинерия (25 юли). Кумулативната равносметка в средата на месеца показа: 13 големи предприятия са частично или напълно спрели от началото на 2026 г., изведени от експлоатация са около 25% от рафинерийните мощности в страната, 30% от производството на бензин и до 44% от това на дизел. Общото производство на бензин през юни е спаднало с една четвърт на годишна база до около 90 000 тона дневно при лятно потребление от минимум 110 000 тона, а месечният дефицит се оценява на 300 000 до 500 000 тона по изчисления на „Медуза“.

Атаките през целия месец следваха идентична тактическа схема: рояк от евтини далекобойни дронове разпределя целите едновременно в няколко области, изтощава дежурните разчети на ПВО и позволява на малка, но критична част от апаратите да достигне обектите. Руското министерство на отбраната обяви 571 прехванати дрона в нощта срещу 24 юли над поне 17 области (при рекорд от 660 на 26 юни), а по време на последната атака – 371. Тъй като тези данни идват от страна в конфликта, те отразяват по-скоро мащаба на заявените отбранителни усилия, отколкото реалния резултат. Географията на ударите обаче се потвърждава по независим път чрез въвежданите авиационни ограничения, засегнали летища чак в Уфа и Ижевск – над 1000 км в дълбочина на руската територия. През същата нощ срещу 24 юли бе поразен и заводът „Авитек“ от концерна „Алмаз-Антей“ в Киров (на около 1200 км от украинската граница), произвеждащ компоненти за зенитно-ракетните комплекси „Тор“ и крилатите ракети Х-101 и Х-59М2. Там бе използвана украинската крилата ракета FP-5 „Фламинго“, макар в официалните сводки на руското МО да се споменават единствено 571 апарата от самолетен тип без признание за ракетен удар. Паралелно бяха извършени атаки по горивна и тръбопроводна инфраструктура в Башкирия и Уляновска област, както и по радара „Небо-У“ край Белбек и горивните резервоари на летището „Саки“ в окупирания Крим.

Руската държава реагира с административни мерки, които сами по себе си разкриват колко дълбок реално е възникналият дефицит. Износът на бензин и дизел бе забранен до 31 юли. От 1 юли временно е разрешено предлагане на горива от ниския стандарт „Евро-3“ (със съдържание на сяра до 150 mg/kg вместо 10 mg/kg), а задължителният норматив за продажба на горива беше намален от 15% на 10%. На бензиностанциите в множество региони бяха въведени ограничения: до 40 литра бензин и 80 литра дизел в Ханти-Мансийския автономен окръг, до 30 литра крайпътно във Вологодска област, а на места определени октанови числа се продават само с купони. В Крим купонната система за горива функционира още от юни. Към средата на юли ситуацията в Московска област се стабилизира и опашките по вериги бензиностанции се свиха наполовина. Това показва неравномерно поемане на натиска от системата: столичният регион се компенсира за сметка на недостиг в периферията.

В оперативен план тази кампания не променя директно линията на фронта. Руските войски продължават настъплението от Покровск и Мирноград към Добропиля. Независимо че украинското командване определя щурмовите им подразделения като изтощени, това не се дължи пряко на горивния дефицит в тила. Ударите унищожават капацитета за прерабнотка и инфраструктура на складове, но на този етап наличните данни не показват промяна в оперативния замисъл на руското командване. Стратегическата стойност на атаките се крие на друго ниво – изчерпване на ремонтния ресурс, повишаване цената на застраховките и усложняване на способността на Кремъл да поддържа илюзията за далечна война, която не засяга ежедневието.

Решаващ фактор остава темпът. Киев доказа, че разполага с обсег до Омск, Тюмен и Сарапул, но въпросът е дали може да поддържа честота на атаките, при която възстановяването трайно изостава от пораженията. Засега данните показват именно това: Рязанската рафинерия беше блокирана 46 дни до началото на юли и продължава да е неактивна, Волгоградската е извън строя от края на май, а за връщането на Московската в строя ще бъдат необходими поне шест месеца. При запазване на този натиск е вероятно кампанията срещу рафинериите и складовете да продължи и през август, без това автоматично да предизвика остър глад за гориво на фронта. Руската армия се ползва с приоритетен достъп до наличните ресурси, поради което цената на дефицита се плаща от цивилното потребление и държавния бюджет.

Ракетен удар по ТЕЦ остави Белгород без ток и вода

🇷🇺⚡🇺🇦 Белгород отново потъна в мрак в нощта срещу 7 юли, след като серия от ракетни удари около полунощ поразиха ТЕЦ „Луч“ и електрическа подстанция в рамките на града. Атаката започна около 23:00 ч. на 6 юли: местните жители докладваха за мощни експлозии и интензивна работа на ПВО, при което светлината е започнала да примигва, преди да угасне напълно. Скоро след това областния град и близките населени места от агломерацията в Белгородския и Шебекинския окръг, където отпадна и електричеството, и водата.

Сценарият отдавна не е нов за града. Още през пролетта удари срещу ТЕЦ „Луч“ доведоха до сходен масов срив, а през зимата друго поражение остави Белгород на тъмно в продължение на дълги часове. Точно тази повторяемост – удар срещу локалната енергетика, последван от спиране на тока, водата и парното в целия градски масив – очертава систематичния характер на операциите, насочени към местната инфраструктура.

Ударът идва само два дни след най-тежкото денонощие за Белгород от началото на войната. В нощта на 4 юли той беше обезточен за втори път в рамките на денонощие след удари, които губернаторът Александър Шуваев описа като „най-мащабните за цялото време на войната“ по критичните обекти. По неговите думи енергийните удари от онази нощ не са отнели човешки живот; изданието „Пепел Белгород“ тогава съобщи за прекъсване на тока в Белгород, Шебекино и съседните окръзи, а руската служба на The Moscow Times описа как големи части от града са потънали в мрак близо денонощие или „25 часа без ток“. Ден по-рано беше поразена подстанция на Мичуринска ТЕЦ, с последвали прекъсвания на тока и водата.

Картината на пострадалите се различава по дни и по вид на удара. Докато Шуваев отрече жертви от удара, регионалните власти в Белгородска област съобщиха на 6 юли за загинал цивилен – мъж, улучен от дрон в управляван от него лек автомобил.

Белгород е само една от точките, в които през първите дни на юли руската енергетика беше подложена на системен натиск. Паралелно с ударите по градската електроснабдителна мрежа украинските сили нанасят удари в дълбочина срещу мощностите за рафиниране на нефт – сегмент с директно военно-икономическо значение. На 2 юли водещата рафинерия на „Лукойл“, комбинатът НОРСИ в Кстово, Нижегородска област, преустанови преработката на суров петрол, след като украински дрон удари нейната основна инсталация за първична преработка АВТ-6, осигуряваща според съобщенията над половината от мощността на завода. Заводът, който снабдява с гориво Московска област, вече беше ударен на 24 юни по друга инсталация; при поредното поражение прекрати продажбите на едро на бензин и дизел. Ден по-рано на 1 юли, украинските дронове достигнаха рафинерия в Уфа, на над 1300 км от фронтовата линия, очертавайки дълбочинния обсег на кампанията.

Логиката, която свързва тези цели, е последователна: все по-често региони в руския стратегически тил се превръщат в мишена на украинските удари, като това са предимно обекти на отбранителна промишленост и рафиниращи мощности, наред с електроенергийната инфраструктура.

Командването на Силите на безпилотните системи (СБС) на Украйна обяви, че през нощта на 3 юли негови дронове „резултатно отработили“ 48 цели в оперативната дълбочина на противника, а операцията „Птици СБС“, ръководена лично от Роберт Бровди, беше представена като серия от етапи, които извадиха от строя десетки енергийни възли през първите дни на месеца.

За Белгород непосредственият резултат е добре разпознаваем: град и агломерация без ток и вода за втори път в рамките на броени дни, при вече изтощена от предходните удари енергийна мрежа. Дали поразената централа ще бъде възстановена бързо, или градът навлиза в продължителен режим на прекъсвания, зависи от мащаба на пораженията, който властите още не са обявили – но честотата на ударите по инфраструктура в града говори, че става дума не за отделен епизод, а за устойчива линия на натиск по енергийните обекти на областта.

Украйна удари Омския НПЗ – последната от 11-те руски бензинови рафинерии

🇷🇺⚔️🇺🇦 Украински дронове нанесоха исторически първи удар по Омския НПЗ, най-голямата петролна рафинерия в Русия и последното от 11 водещи бензинови производства в страната, което украинските пилоти на дронове отметнаха от списъка си. Заводът, собственост на „Газпром нефт“, е разположен на близо 2 500 км по права линия от държавната граница на Украйна – дълбочина, която до днес го държеше извън обсега на войната.

Ударът беше потвърден от Генералния щаб на Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) и Силите за специални операции (ССО) в официално изявление. По думите им Омският завод е „последният от 11-те най-големи производители на бензин в Русия“, поразен от украинските сили – рубеж, който затваря дълга кампания срещу горивния гръбнак на руската държава. По предварителни данни е ударена установка за първична преработка на нефт ЕЛОУ-АВТ-11 с проектна мощност от 8,4 млн тона суров петрол годишно. По оценки на независимия екип на Dnipro OSINT попаденията са легнали по технологичните колони на инсталацията. Въпросният компонент е тясното гърло на всяка рафинерия – без нея вторичните инсталации остават без суровина, което прави тъкмо тази установка непропорционално ценна спрямо нейния физически обем.

Ударната група е прелетяла около 3000 км по маршрута до целта, съобщиха ССО. Използвани са дронове FP-1 с обявен обсег до 3400 км. Разликата между трите числа не е противоречие, а различни измерения на едно и също нещо – правата от границата, изминатият заобиколен маршрут и таванът на платформата. Според Exilenova+, потвърдено с геолокация и анализ на руското независимо издание ASTRA, в завода са попаднали няколко дрона, което е довело до пожари в промишления комплекс. Кадрите, публикувани от Exilenova+, показват няколко огнища в рамките на съоръжението. Губернаторът на Омска област Виталий Хоценко потвърди, че дронове са достигнали северния промишлен район на Омск, без изрично да назове рафинерията – обичайното мълчание, което признава атаката, но премълчава пораженията.

Мащабът на поразения завод обяснява атаката е безпрецедентна. Омският завод преработва над 21 млн тона суров петрол годишно – около 10% от целия капацитет на Руската федерация и покрива около 50% от нуждите на Сибирския федерален окръг. Освен това той притежава един от най-високите показатели за дълбочина на преработка в цялата страна, близо 99%. Освен това захранва над половината търсене на моторно гориво в Сибирския федерален окръг и произвежда бензини с високо октаново число (АИ-92, АИ-95, G-Drive 100), дизел клас „Евро-5“, авиационен керосин от марките ТС-1 и РТ, както и широка гама масла и нефтохимия. Част от продукцията му отива за руската армия. Отделно от обема, заводът има качество, което го прави възлов за цялата руска преработка: той остава единственият производител на катализатори за каталитичен крекинг – ключовите материали за вторичната преработка в останалите рафинерии в страната. Тази монополна роля превръща Омск от една много голяма мишена сред многото в единична точка, чието трайно извеждане от строя би се усетило далеч отвъд собствения му портал.

До 6 юли Омският завод беше 1 от едва 2 предприятия сред 10-те водещи руски рафинерии, които никога не бяха достигани от украински ударни дронове. Другото остава Ангарската нефтохимическа компания в Иркутска област – още по-навътре в Сибир. Exilenova+ докладва още, че руски изтребители Су-57 заедно със самолети за радарно откриване и управление А-50 са били вдигнати над град Омск, за да прехванат въздушната заплаха, но не са успелида го сторят. Това твърдение беше подкрепено от множество видеа, заснети от местни жители. Епизодът илюстрира позната диспропорция – изтребител с декларирани поне на хартия способности от пето поколение, хвърлен срещу евтини ударни дронове, без ясен резултат.

Ударът по Омск беше нанесен в рамките на вълна от далекобойни удари срещу руска енергийна и военна инфраструктура. В същия период украинските сили съобщиха за успешни удари срещу Ярославския НПЗ, горивни терминали във Висоцк и Уст-Луга и дълъг списък от военни цели във временно окупирания Крим. Според скорошен анализ на Financial Times украинските дронове са поразили руски рафинерии поне 194 пъти през първото полугодие на 2026 г. и са постигнали рекорден месечен темп през май, допринасяйки за все по-критични смущения в снабдяването с гориво по необятната руска територия.

Кадри от Москва: Руски войник взриви собствена петролна база при опит да свали дрон с ПЗРК.

🔥 Кадри, заснети от китайски гражданин, станал неволен свидетел на масираното украинско нападение в Москва от вчера сутринта, не просто са запечатали горящата рафинерия от нов ъгъл. Докато украинските дронове кръжат в небето над район Капотня, нито един от тях всъщност не удря депото за съхранение на петрол, в което капакът на един от резервоарите излита във въздуха.

Този зрителен ъгъл разкрива един доста интересен детайл. Незнайно защо руски военнослужещ стига до извод, че е съвсем разумна идея да изстреля ракета с топлинно насочване в непосредствена близост до рафинерията, която точно по това време е обгърната от пламъци.

По обясними причини преносимият зенитно-ракетен комплекс (ПЗРК) не успява да прехване украинския дрон и поради високата си скорост ракетата се забива директно в петролната база, което довежда до мощна експлозия.

Масирана атака на украински дронове срещу Москва: петролна рафинерия отново в пламъци.

🇺🇦🎯🇷🇺 Тази сутрин жителите на Москва отново се събудиха подложени на най-тежката украинска атака с дронове срещу руската столица от самото начало на пълномащабната война, при което десетки експлозии огласиха града, а гъст черен пушек покрива небето над цели райони от града.

Десетки дронове бяха насочени към града в малките часове на нощта, докладваха кметът Сергей Собянин и местни мониторинг канали. Основна мишена на атаката отново беше петролната рафинерия в район Капотня, която беше поразена за втори път за последните 48 часа, което предизвика силни пожари в съоръжението.

В ранните часове на днешния ден Собянин обяви, че системите за ПВО са свалили 33 дрона, приближаващи се към Москва, и докладва за „леки щети“ по сграда в търговския център „Садовод“ в югоизточната част на града. В съобщението той обяви, че няма жертви, а екипи на спешна помощ работят на всички места на инцидентите.

Федерална агенция за въздушен транспорт „Росавиация“ въведе временни ограничения за полети на летищата „Внуково“, „Шереметиево“ и „Жуковски“, разположени в периферията на Москва.

Снимки и видеа, публикувани от местни жители в социалните мрежи, показват десетки пожари и експлозии на няколко места в града. Telegram каналът Exilenova+ разпространи кадри, показващи горящите последни етажи на висока сграда, както и няколко пожара на различни точки от предприятието.

Този пореден украински удар срещу Москва идва по-малко от три денонощия след като тя порази петролната рафинерия на столицата с далекобойни дронове – операция, описана от украинския президент Володимир Зеленски като „справедлив отговор на руските удари“.

Отделна вълна от дронове беше насочена към град Гуково в Ростовска област, разположен само на няколко километра от границата с окупираната Луганска област. Местните жители съобщиха за силен пожар в района след попадение на дрон. Кадри от него също бяха разпространени в социалните мрежи. Мониторинг канал Exilenova+ съобщи, че е бил ударен петролен терминал в Гуково. Губернаторът на областта Юрий Слюсар заяви, че при удара е загинал един човек, а други двама са били настанени в болница след като са пострадали при атаката. Слюсар докладва за щети по локомотив и пожари в „два търговски обекта“, но не спомена нито дума за попадение в обект на петролната индустрия, нито уточни кои точно обекти са били подложени на атака.

Разположена близо до Азовско море и граничеща с Украйна, Ростовска област играе ключова логистична роля за военните усилия на Кремъл поради своята близост до фронтовата линия. Петролни терминали, рафинерии и друга инфраструктура в региона многократно са били обект на украински удари.

Според анонимни източници от руската индустрия, цитирани от Reuters, успешният украински удар срещу Москва преди два дни е принудил ръководството на рафинерията да обяви прекратяване на работата ѝ. По-предишна украинска атака на 17 май също спря временно производството в съоръжението.

През последните месеци Киев ескалира своята кампания за далекобойни удари по военни, индустриални и енергийни цели в Руската федерация, като дронове многократно достигат Москва и други региони на стотици и дори хиляди километри от най-близките украински позиции. В отговор руското военно командване подсили ПВО в столицата, където разположи допълнителни зенитно-ракетни комплекси „Панцир-СМД-Е“ върху покривите на цивилни сгради в Москва. Тези мерки не спряха украинските дронове от това да ударят града два пъти през последната седмица.

Московската рафинерия спря работа след удар на украински дрон; атакуван е и завод на „Лукойл“.

🇷🇺 Московската петролна рафинерия временно прекрати производство след удар с украински дрон на 17 май, съобщава Ройтерс, позовавайки се на източници от местната индустрия.

Операциите в предприятието, собственост на „Газпромнефт“, разположено в югоизточната част на столицата, бяха прекратени с цел защита и намаляване на по-нататъшните рискове, въпреки че според докладите ударът е причинил минимални структурни щети по завода.

Източници на Ройтерс, пожелали анонимност, посочват, че рестартирането на мощностите за преработка се очаква да отнеме няколко дни. Рафинерията играе ключова роля в снабдяването на руската столица с гориво.

Кметът на Москва Сергей Собянин потвърди за инцидента и заяви, че дрон се е разбил близо до обекта. По предварителни данни, предоставени от градоначалника, при удара са ранени 12 души – предимно строителни работници, намиращи се близо до портала на завода.

Собянин подчерта, че основната преработвателна технология на рафинерията е останала непокътната. От „Газпромнефт“ не са отговорили на запитванията на Ройтерс за коментар относно атаката или спирането на работата.

Временното затваряне засяга един от най-значимите активи за производство на енергия в региона. По данни на индустрията през 2024 г. рафинерията е преработила 11,6 млн метрични тона суров петрол, произвеждайки 2,9 млн метрични тона бензин, 3,2 млн метрични тона дизел и 1,3 млн метрични тона битум.

Спирането на работата на предприятието съвпада с друг мащабен удар по руската енергийна инфраструктура тази седмица, когато украински дронове атакуваха рафинерия „Лукойл-Нижегороднефтеоргсинтез“ в Кстово, Нижегородска област – атака, потвърдена по-късно от Генералния щаб на Въоръжените сили на Украйна.

Анализатори, работещи с публично достъпни източници, съобщиха, че ударът е поразил основна инсталация за преработка на нефт, предизвиквайки пожар на мястото. Рафинерията в Кстово е четвъртата по големина в Русия, която отговаря за близо 5 процента от общия капацитет за преработка на суров петрол в страната.