Рекордът е в дизела, а върхът на суровия петрол остана в април

🇺🇸🛢️ Финансовият министър на САЩ Скот Бесент определи украинската кампания срещу руската петролна промишленост като източник на глобален енергиен шок. „В момента преживяваме енергиен шок. Украйна е решила, че иска да унищожи руските енергийни съоръжения. Това създава натиск върху цените в световен мащаб“, каза той пред Fox News на 2 септември, като посочи войната в Иран като съпътстващ фактор. Изказването дойде ден след като печалбата на американските рафинерии от преработката на дизел постави абсолютен рекорд.

Рекордът е реален и внушителен. На 1 септември крекът за дизел – разликата между цената на барел суров петрол и цената на произведеното от него гориво – премина 106 долара. Обичайното равнище на този показател е около една пета от тази стойност. Границата от 100 долара беше премината за пръв път през август, а маржовете от преработката в Атлантическия басейн достигнаха върховете си още през юли.

При суровия петрол обаче картината е различна. Брент се търгува по 94,86 долара за барел на 2 септември. Върхът от 126,41 долара беше достигнат в рамките на сесията на 30 април и остава с над 30 долара над текущата котировка. В навечерието на съвместната офанзива на САЩ и Израел срещу Иран от 28 февруари барелът струваше около 72 долара. Цялото поскъпване се вмести между края на февруари и края на април, когато пазарът оценяваше риска от прекъсване на доставките през Ормузкия пролив; оттогава котировката върви надолу.

Вторият фактор, който Бесент спомена само мимоходом, се влоши рязко в последния месец. Примирието между Вашингтон и Техеран от април и меморандумът от юни доведоха до 60-дневно споразумение, чийто срок изтече на 17 август. Същия ден иранска група се качи на продуктовоза Amara край остров Кешм и го задържа, като чрез държавните медии се позова на неплатена такса и липсващо разрешение за транзит. Предишното задържане беше на 22 юни, когато Техеран отведе два контейнеровоза. В нощта на 18 август снаряд с неустановен произход порази машинното отделение на товарния кораб Minoan Dignity по време на неговото излизане от протока и уби главния механик.

Резултатът се вижда в трафика. Ормузкият проток е фактически затворен за търговско корабоплаване от 1 септември. Между 15 юли и 23 август през него преминават средно около 5 съда дневно, спад от близо 95% от предвоенния трафик. Останалото движение се извършва под военен ескорт и с изключени транспондери. Износът на суров петрол от Залива е спаднал с 47% – от около 17 млн. барела дневно през 2025 г. до близо 9 млн. през август. Директно през протока минават едва 2,2 млн. барела дневно по изчисления на Kpler.

Тъкмо тук се вижда ключовото разграничение. Дизеловите потоци от Персийския залив са с 80% под тези от миналата година, докато спадът при суровия петрол е 48%, показват данните на Kpler. Даан Стрейвен от Goldman Sachs посочва, че затварянето се оказва по-разрушително за горивата – и особено за дизела – отколкото за суровината, а световните запаси вече са под петгодишния си минимум. Jefferies формулира същия извод в едно изречение: напрежението на световния пазар се проявява в крековете, а не в суровия петрол.

Украинската част от сметката не е малка и заслужава собствените си числа. През юли руските заводи преработиха 3,6 млн. барела дневно – най-ниското равнище от май 2002 г. Сезонната норма, около която преработката се движи между 2020 и 2025 г., е между 5,3 и 5,6 млн. барела дневно, тоест липсва близо една трета от обичайния обем. През същия месец бяха ударени 18 рафинерии при общо 30 нападения срещу заводи, танкери, пристанищни съоръжения и тръбопроводи. S&P Global оценява засегнатия преработвателен капацитет на около 40%.

На фона на световния баланс това тежи осезаемо. Международната агенция по енергетика (IEA) отчита през юли преработка от 80,9 млн. барела дневно – с близо 5 млн. под миналата година – и понижи прогнозата си за третото тримесечие с 370 000 барела дневно, като се позова както на ударите по руските заводи, така и на смущенията в Близкия изток. Световното предлагане се е свило с 4,3 млн. барела дневно за година, а през третото тримесечие се очертава дефицит от 1,8 млн. Руският дял в липсващата преработка е близо една трета. Дотук Бесент описва реално съществуващ механизъм.

При суровия петрол обаче същият механизъм действа в обратна посока. Ударът по рафинерия не намалява добива, а преработката, и част от непреработената суровина се насочва към износ с танкери. Морският износ на руски суров петрол от началото на 2026 г. се движи около 9% над най-високата годишна средна стойност, регистрирана след началото на пълномащабното нашествие. Спадът до 3,46 млн. барела дневно, отчетен като средна стойност за четириседмичния период към 23 август, дойде не от ударите по заводите, а от нападенията срещу танкери и черноморски пристанища. Кампанията, която Бесент сочи, изважда от световния пазар рафинирани горива, но едновременно с това добавя суровина.

Насрещният прочит има сериозни основания и не бива да бъде отхвърлян: отраслови анализатори свързват именно свиването на руската преработка с поскъпването на горивата в световен мащаб и с пренареждането на търговските потоци. Москва действително извади значителни обеми от пазара, като удължи забраната за износ на бензин и дизел от 1 август до 31 януари 2027 г. Още от септември обаче забраната допуска изключения, които позволяват на самите заводи – за разлика от търговците на дребно – да изнасят дизел, корабно гориво и газьол.

Практически тест на тази теза дойде още през лятото. През втората половина на юли ударите спряха за няколко седмици, операторите извършиха ремонти и увеличиха натоварването, а руският морски износ падна под 4 млн. барела дневно за първи път от шест седмици именно защото повече суровина влезе в заводите. Дизеловият крек обаче не се успокои: през август премина 100 долара, а на 1 септември постави нов рекорд. Паузата в украинската кампания не свали цената.

Има и трети източник на натиск, който Бесент не спомена. На 25 юли хутите обявиха атаки срещу енергийни обекти в Янбу и Джазан, след което Saudi Aramco спря рафинерията в Джазан с капацитет 400 хиляди барела дневно – един от най-големите производители на горива в региона. На 27 юли дронове поразиха източните саудитски съоръжения, сред които стабилизационния завод в Абкайк, най-големия в света. Джазан беше атакуван отново на 9 и 18 август. Тези обекти произвеждат именно дизела, чийто недостиг стои зад рекордния крек.

Изявлението на американския финансов министър е вярно по посока, но спорно по йерархия на причините. Много вероятно е основната тежест върху световните цени на горивата да идва от Ормуз, а украинската кампания да е втори по значение фактор, чието действие е концентрирано предимно в рафинираните продукти. Потвърждение на този прочит би било понижаване на дизеловия крек при отваряне на протока, докато ударите по руските рафинерии продължават; аргумент срещу него би било задържането на крека на рекордни равнища и след възстановяването на движението през Ормуз. Дотогава сметката, която американският потребител плаща на колонката, се определя от горивото, което не достига – а по изложените данни причината за този недостиг изглежда в много по-голяма степен свързана с Иран и Ормуз, отколкото с Русия.

Казахстанска рафинерия ще праща 70% от горивото си в Русия

🇰🇿⛽ Казахстан ще насочва до 70% от бензина и дизела, произведени в рафинерия „Конденсат“ край Аксай, към руския пазар, а останалите 30% остават за вътрешно потребление. Това обяви на брифинг министърът на енергетиката Ерлан Аккенженов, който уточни, че доставки могат да започнат веднага щом собственикът на предприятието реши.

Заводът ще преработва руска суровина. Аккенженов уточни, че Министерство на енергетиката е получило официално писмо от руските си колеги с искане предприятието да бъде снабдявано с нея. Доставките ще се извършват с железопътен транспорт, тъй като „Конденсат“ не е свързан нито с казахстанската, нито с руската тръбопроводна мрежа. Суровината ще идва от рафинерията ТАНЕКО в Нижнекамск, Република Татарстан, която е собственост на „Татнефт“.

Обектът е сравнително малък. Построен е край Карачаганакското находище, за да задоволи потреблението на бензин и дизел в Западна Казахстанска област, и има проектна мощност от около 850 000 тона годишно. Големите заводи в страната се намират другаде: Шимкентската рафинерия преработва 6 млн тона годишно, а Павлодарската и Атирауската – по 5,5 млн тона. И трите се разширяват съгласно приетата концепция за развитие на рафинериите: капацитетът на Шимкентската трябва да достигне 12 млн тона, Павлодарската – 9 млн, а на Атирауската – 6,7 млн тона. Подготвя се и изграждането на четвърта рафинерия с мощност 10 млн тона годишно. Само през първото полугодие на 2026 г. Казахстан е преработил 8,985 млн тона петрол. „Конденсат“ остава периферно предприятие, чието значение произтича не толкова от неговия капацитет, колкото от собствеността и произхода на използваната суровина.

Договорката има своята предистория. Преди преминаването към руска суровина заводът работеше при минимално натоварване именно поради недостиг на суровина. През лятото на 2024 г. беше договорена месечна доставка на 30 000 тона газов кондензат. Новият собственик погаси почти изцяло задълженията на предприятието към Банката за развитие на Казахстан, които през март 2024 г. възлизаха на около 62,6 млн долара и 20,6 млрд тенге. „Конденсат“ работи с руска суровина от средата на 2024 г. и през юли 2026 г. за пръв път изнесе бензин А-92 за Русия. В края на същия месец представител на енергийното ведомство съобщи пред Reuters, че се водят преговори и за преработка на руски нефт и в други рафинерии в страната, при условие че приоритет остане пълното задоволяване на вътрешното потребление.

Причината за руското искане е състоянието на собствената преработваща индустрия на страната. През юли руските НПЗ преработваха около 3,6 млн барела дневно – най-ниското равнище от май 2002 г. и близо 1/3 под нормата за сезона. Към 16 август бензин и дизел се предлагаха в едва 28,1% от всички бензиностанции спрямо 41% седмица по-рано. Ограничения върху продажбите действат в 58 от 89 региона, а забраната за износ на горива е удължена до януари 2027 г.

Дори Москва и Московска област бяха принудени да внасят гориво. Към средата на август вицепремиерът Александър Новак обяви началото на вноса. В края на юли пристигнаха първите 4 доставки по море – 3 от индийския терминал Вадинар и 1 от Мароко – с общ обем над 1 млн барела. Гориво се доставя и от Беларус.

Мащабът на казахстанския принос обаче остава ограничен. При пълно натоварване „Конденсат“ може да преработва около 71 000 тона суровина месечно. Дори при нереалистичното допускане, че целият обем се превърне в моторни горива и 70% от продукцията е изнесена на север, горната граница би била около 50 000 тона месечно. През юли руското производство на бензин спадна до между 75 000 и 80 000 тона дневно при лятно потребление от 115 000–120 000 тона. Следователно недостигът възлиза на около 40 000 тона дневно. Съпоставката показва, че целият възможен месечен износ на „Конденсат“ би покрил малко повече от едно денонощие от този дефицит.

Аккенженов не уточни конкретен собственик, но потвърди, че половината от предприятието принадлежи на неназована руска компания, която не попада под санкции. Местното издание Ratel.kz посочи мажоритарен акционер в АО „Конденсат“ дружеството „Биринши шина компаниясы“, което според данни от края на 2024 г. държи 72,4% от акциите. Сред учредителите на дружеството, според услуги за проверка на контрагенти, е Osprey Investment L.L.C., свързвана с „Татнефт“.

Тази собственическа верига усложнява уверението, че руският участник не е обект на санкции. „Татнефт“ беше включена в британския санкционен списък на 18 декември 2025 г., когато британското правителство взе решение да замрази активите на четири руски петролни компании.

Рискът Казахстан да бъде засегнат от санкции съвсем не е хипотетичен. В своя 20-и пакет от 23 април 2026 г. Европейският съюз включи 16 субекта, установени в трети държави, сред които Казахстан, Беларус, ОАЕ, Китай и Узбекистан, заради доставки на стоки с двойна употреба за руския военно-промишлен комплекс. Към следващия пакет от 24 юли под по-строг експортен контрол попаднаха още 2 казахстански дружества – KBR-Technologies LLP и TauKZ LLP, описани като канали за заобикаляне на ограниченията. Първото попадна под санкции от Обединеното кралство през ноември 2024 г. САЩ наложиха санкции на второто през юни същата година.

Схемата обаче разчита на обект, който вече фигурира сред украинските цели. През първото полугодие на 2026 г. Киев нанесе 194 удара по енергийни обекти в Русия – 11 пъти повече спрямо същия период година по-рано. ТАНЕКО беше поразена два пъти през това лято. При удара на 12 юни работа спряха инсталациите за първична преработка АВТ-6 и АВТ-7, чийто общ капацитет възлиза на 43 000 тона дневно. При нов удар по промишлената зона на Нижнекамск на 10 август загинаха 13 души, а 39 бяха ранени. Според сведения от мястото на удара са били поразени ректификационни колони. И при двата случая доставките на нефтена суровина и газов кондензат за Аксай бяха прекъснати. Към 25 август Украйна не е реагирала публично на обявеното решение.

Казахстан влиза в договорката, докато по друга линия понася негативните последици от същата тази война. На същия брифинг Аккенженов съобщи, че страната понижава плана си за добив на петрол през 2026 г. от 98 на 96 млн тона. По думите му ударите по Каспийския тръбопроводен консорциум – маршрута, по който преминава основната част от износа на страната – са довели до загуба на 3,5 млн тона.

По-рано властите в Астана ограничиха транзита на автомобили от Русия през границата до веднъж дневно и засилиха проверките за контрабанда на гориво, след като много руски шофьори започнаха да зареждат в погранични градове. През юли Министерство на външните работи отхвърли и твърденията на руски медии, че дроновете, ударили Омската НПЗ, са излетели от казахстанска територия.

Засега значението на договорката е по-скоро политическо, отколкото материално. Обемът, който би могъл да достави „Конденсат“, няма да промени баланса на руския пазар на горива. Самият факт, че Москва беше принудена да изпрати официално искане до съседна държава за използването на предприятие с годишен капацитет под 1 млн тона, обаче показва докъде е стигнало търсенето на резервни мощности и подсказва за катастрофални последици от украинските удари.

Месец след като министерството потвърди преговорите за включване на други казахстански предприятия, единствената обявена договорка е тази за „Конденсат“. Разширяване на схемата с включване на големите рафинерии в Атирау, Павлодар и Шимкент през следващите месеци изглежда много слабо вероятно. Тези заводи имат мощности, измервани в милиони тонове годишно, а всяко мащабно пренасочване към Русия ще засегне сериозно вътрешното потребление, което Астана определи като свой приоритет.

Оценката би била опровергана при обявяването на договор с някоя от трите големи рафинерии. Ако все пак схемата продължи да бъде ограничена до „Конденсат“, това ще я засили прогнозата – особено като имайки предвид, че снабдяването на завода зависи от предприятие, чието производство беше прекъснато два пъти за два месеца, а на този етап няма никакви изгледи интензивността на украинските удари да намалява.

Анализ: Украйна утрои далекобойните удари в Русия при 5–9 на сто пробив

🇺🇦🚀🇷🇺 Украйна е нанесла през юли 3 пъти повече удари по цели на разстояние над 200 км, отколкото през януари, а 5-9% от изстреляните средства успяват да преминат през руската ПВО. Двете числа идват от публикация на Associated Press от 11 август: първото е по данни на независимия монитор на въоръжени конфликти ACLED, а второто е оценка на Джак Уотлинг, старши научен сътрудник в Кралския институт за отбранителни изследвания (RUSI). На пръв поглед това изглежда като неблагоприятно съотношение. Кампанията обаче се разраства именно защото ниският процент на пробив е заложен в самата ѝ концепция.

Механизмът е описан от Уотлинг. Киев вече отстранява проблемите с навигацията на крилатите си оръжия, но „Фламинго“ и сходните украински системи все още не са нито толкова точни, нито толкова трудни за засичане, колкото западните им аналози. Затова, за да се увеличи вероятността отделни ракети да минат през отбраната, във въздуха се вдигат стотици дронове, които насищат пространството и принуждават зенитните батареи да стрелят по тях. Останалите над 90% от изстреляните средства в тази логика не са просто провал на метода, а част от неговата цена: те натоварват отбраната и създават възможност за онези 5–9%, които успяват да преминат.

Дори при този разход Киев не произвежда толкова далекобойни оръжия, колкото са ѝ нужни. Страната е съкратила цикъла от разработването до производството от десетилетия до години, а понякога и до месеци, но по думите на Уотлинг е било необходимо време, за да се появят системи, достатъчно точни, че Киев да се реши да ги използва дълбоко в руска територия.

Цената обаче не се плаща само от атакуващата страна. Зенитната ракета струва многократно повече от евтин ударен дрон, а производството ѝ не може да следва със същата скорост темпа на изразходване. През юни трима украински служители, запознати с разузнавателните оценки, заявиха пред CBS News за намален руския запас от прехващачи за С-300. Година по-рано украинското разузнаване оценяваше наличността за С-300ПМ и С-400 на над 400 комплекса. Роб Лий, специалист по руската военна машина в американския Институт за изследване на външната политика (FPRI), формулира съотношението: руските зенитни ракети се изразходват „с някак неустойчив темп, защото Украйна може да произвежда повече дронове за удари в дълбочина, отколкото Русия в някои случаи произвежда зенитни ракети“.

Оценката за недостига идва от воюваща страна със свой интерес от такъв извод и остава без независимо потвърждение. Самите украински източници също поставят граници на извода. Изпълняващият длъжността ръководител на Главното управление на разузнаването Олег Чорни посочи пред същото издание, че Москва дава производствен приоритет на своите по-модерни системи. Тоест свиването засяга най-вече по-старото звено, а не руската ПВО като цяло. Едно обстоятелство обаче остава извън спора: руските въоръжени сили пренасочиха част от С-300 към удари по наземни цели в Украйна и така изразходват същия боекомплект за съвсем различна задача.

Географията допълнително увеличава натиска. Повтарящите се удари в дълбочина принуждават Москва да разтегля своята ПВО на все по-голяма площ, пише Associated Press. Разстоянията го налагат: рафинерията „ТАНЕКО“ в Нижнекамск се намира на около 800 км източно от Москва, рафинериите в Башкортостан – на близо 1600 км от украинската граница, а Киев съобщи, че е поразил най-голямата руска рафинерия на над 2500 км. Западните системи, с които Украйна разполага, не покриват тези дистанции: обсегът на ATACMS и Storm Shadow се измерва в стотици, а не хиляди километри. При тези удари въпросът за чуждо разрешение практически отпада, защото на подобни разстояния могат да достигнат само украински оръжия собствено производство.

Associated Press обособява целите в четири категории въз основа на анализ на стотици украински удари през тази година, съставен от съобщения на руски официални лица и държавни медии и на украинското командване. Първата е петролната инфраструктура: ударите по нея намаляват приходите на Кремъл от износ на горива и създават недостиг за обикновените руснаци. Втората е отбранителната промишленост – завод за навигационни системи например е бил атакуван многократно, включително с „Фламинго“. Третата са частите на ПВО и радарите, съсредоточени около окупирания Крим и поразявани предимно с безпилотни апарати. Четвъртата са складовете на Wildberries, за които стана ясно, че снабдяват армията.

Първата категория вече дава осезаем резултат. От март насам над 20 удара са били насочени срещу руски рафинерии, сред които 8 от 10 най-големи в страната. Експерти оценяват, че над 20% от общия капацитет на руските рафинерии е изваден от строя, а Международната агенция по енергетика (IEA) определя мащаба на смущенията като безпрецедентен за тази война. Най-големият доставчик на горива за столичния регион (рафинерията в Капотня) осигурява около 40% от бензина и половината от дизела там. Тя беше поразена и според отраслови източници на Reuters няма да заработи отново преди края на годината. Към средата на юли ограничения върху продажбата на гориво действаха в над 50 региона, в повечето случаи с лимит от 20 до 30 литра на посещение и с купонна система. В окупирания Крим от 26 юни е обявено извънредно положение, след като продажбите за граждани бяха спрени изцяло.

Ударите по ПВО следват отделна логика в рамките на същата стратегия. Всяка унищожена батарея свива допълнително плътността на мрежата, през която трябва да премине следващата вълна. Роберт Бровди, известен с позивната „Мадяр“ и командващ украинските операции с дронове, каза пред Associated Press, че ударите в Крим имат и друга цел – да направят полуострова неизползваем като плацдарм за руските сили. Тук Киев има предимство, с което Москва не разполага: достъпът до Starlink позволява на операторите да управляват апаратите в реално време над окупираните украински територии, докато Русия е отрязана от услугата. Това предимство обаче постепенно се износва. По думите на Бровди руснаците разработват собствен аналог и монтират заглушители, които влошават връзката.

Четвъртата категория показва колко далеч стига замисълът. В нощта срещу 18 юли дронове удариха два логистични центъра на Wildberries, водещата руска онлайн платформа за търговия: единият с площ 250 000 кв. метра в Електростал, градче в Подмосковието, а другият в Котовск, Тамбовска област, отворен година по-рано. Загинаха 8 души, а над 80 бяха ранени. Възстановяването на двата центъра ще струва между 22 и 36 милиарда рубли по изчисления на източници на „Комерсант“ и Forbes. Още по-голяма може да се окаже загубата за продавачите, чиято стока в складовете се оценява на между 150 и 235 милиарда рубли при чиста печалба на платформата от 175 милиарда за 2025 г. Само 11 дни по-рано Wildberries промени своите условия за ползване, като изключи отговорността си при форсмажор и изрично причисли към него атаките с дронове.

Твърдението на Киев, че компанията снабдява руската армия, намира опора в обяви на самата платформа. Украинското издание Defense Express откри FPV дронове, хексакоптери, полетни контролери, задействащи платки и механизми за пуск. При търсене на макари с оптично влакно се появяват 178 продукта, сред които 10 км макари с тегло около 1 кг и цена между 23 и 38 хиляди рубли. След 26 юли Wildberries спря да показва военни стоки при заявки за търсене, директно свързани с военните действия.

Същата логика на насищане работи и в обратната посока – при значително по-неблагоприятни за Киев числа. През юли руските войски изстреляха 376 ракети по Украйна – повече от два пъти над количеството за юни и най-високият месечен брой от началото на пълномащабната война, показва анализ на AFP върху ежедневните доклади на украинските ВВС. Ударните дронове са били 4956, или с 14% по-малко спрямо юни. Институтът за изследване на войната (ISW) отчита същото разместване: делът дронове в масираните удари намалява, а този на балистичните ракети расте. В нощта срещу 1 август срещу Киев бяха изстреляни 35 ракети, от които 27 балистични, и 185 дрона. Свалени бяха 154 безпилотни апарата и две ракети, като от 27-те балистични беше прехваната само една. Зеленски посочи причината пряко: недостиг на прехващачи за системите Patriot. Насищането с евтини машини работи и за Москва, но срещу балистична ракета евтин отговор няма.

Същият материал на Associated Press дава и аргумент срещу твърде оптимистичния прочит на украинската кампания. През май и юни Киев обяви попадения в няколко спътникови, разузнавателни и радиоелектронни обекта в Русия, но сателитните снимки, анализирани от агенцията, не показаха тежки щети. Следователно част от средствата, които преминават през отбранителните пояси, не постигат значителен ефект, което от своя страна стеснява допълнително и без това малкия дял на резултатните удари. Самият Уотлинг поставя условието ясно: над определен праг натискът започва да работи, но дали Киев ще успее да достигне, а след това и задържи този праг зависи донякъде от фактори извън неговия контрол, сред които продължаващата европейска финансова подкрепа.

Политическият контекст също се промени осезаемо, макар пряка причинна връзка с кампанията от удари да не може да бъде изведена само от тези данни. През февруари 2025 г. в Овалния кабинет Доналд Тръмп заяви на президента Володимир Зеленски, че страната му се намира в тежка беда, че не печели и че няма козове. Украинската делегация беше помолена да напусне Белия дом, а Тръмп временно прекрати обмена на разузнавателни данни. На срещата на върха на НАТО през юли 2026 г. същият Тръмп нарече украинския си колега „много ефективен“ и добави, че двамата са изградили добри отношения. Дали икономическият и военният натиск ще доведе Путин до масата за преговори, остава открит въпрос.

Цивилната цена на войната също продължава да расте и от двете страни на границата. За първите шест месеца на 2026 г. ООН преброи 1396 убити цивилни в Украйна, докато за същия период властите в Русия съобщиха за 250 загинали цивилни. На 10 август украински дронове удариха „ТАНЕКО“ в Нижнекамск, Татарстан. Загинаха най-малко 13 души, сред тях дете, а 39 бяха ранени. 9 от загиналите били в общежитие, а консулството на Узбекистан в Казан потвърди, че поне седем от жертвите са узбекистански граждани.

Кампанията е изградена върху изтощаване, а не върху единични попадения. Именно затова процентът на преминалите през ПВО средства е подвеждащ измерител, ако бъде разглеждан самостоятелно. По-важно е съотношението между това, което Украйна може да изстрелва, и ресурсите, които Русия трябва да използва за спирането му. При подобно съотношение ниският дял на пробивите остава поносим, докато украинските ударни дронове излизат от производството по-бързо, отколкото Русия може да попълва част от запасите си от прехващачи, а проблемите с горивата поддържат икономическата цена за Кремъл висока. Това прави вероятно Киев да се опита да запази темпа поне до края на годината.

Политическият ефект обаче има по-нисък таван от чисто военния и икономическия натиск. Анализ на Центъра за стратегически и международни изследвания (CSIS) установява, че развитията на бойното поле почти не ерозират подкрепата за войната в Русия, а икономическите последици я намаляват осезаемо. В граничните региони анкетираните, понесли лична цена от войната, са около един и половина пъти по-склонни да подкрепят изтегляне и преговори. Мнозинството обаче продължава да твърди, че одобрява действията на Путин. По-безопасно е да се изрази умора от войната, отколкото пряка критика към самия него, което прави непосредствена политическа криза за Кремъл малко вероятна.

Пожар в най-голямата рафинерия на руския Далечен изток, 6500 км от Украйна

🇷🇺🛢️🔥 Пожар обхвана спомагателно оборудване в най-голямото предприятие за преработка на нефт в Далечния изток на Руската федерация около 11 ч. местно време днес, преди да бъде потушен, като не се съобщава за пострадали. Пресслужбата на дружеството „РН-Комсомолски НПЗ“ заяви, че заводът не е прекъсвал работа по време на гасенето, горивата се отпускат в пълен обем и не са били отчетени превишения на пределно допустимите концентрации. Предприятието е назначило комисия, която да установи обстоятелствата около инцидента.

Комсомолск-на-Амур се намира на около 6500 км по права линия от най-близката украинска територия. Досегашният максимум на далекобойната кампания на Киев е около 2500 км – разстоянието от Харков до Омската НПЗ, поразена на 6 юли, която Силите за специални операции (ССО) на Украйна определиха като най-дълбокия удар за войната дотук. Съоснователят и главен конструктор на Fire Point Денис Щилерман посочва максимален обсег на поразяване от 3400 км за дрона FP-1. Дори заявените от производителя свойства покриват малко над половината от цялото разстояние до Хабаровски край. Никой в Киев засега не е поел отговорност, а украинските издания, отразили пожара, сами отбелязаха, че няма съобщения за въздушна атака над града.

Обсегът не е ограничение за наземна операция и в този смисъл разстоянието само по себе си не изключва диверсия. Засега обаче липсват признаците, които при подобни случаи обикновено се появяват в рамките на часове. Руските служби охотно разгласяват подобни разследвания и ги използват с информационна цел: през април Федералната служба за сигурност (ФСБ) съобщи за задържани руснаци, вербувани да взривят петролна рафинерия в Коми, а през юли обяви, че непълнолетни са били привлечени за диверсия в завод от отбранителната промишленост в Подмосковието. За Комсомолск няма съобщение за нито едно образувано наказателно производство, нито от някоя от службите. Има фирмена комисия и версия за отказ на оборудване.

Заводът работи от 1942 г. и остава основната горивна база на по-широкия регион: проектната му мощност е около 8 млн. тона годишно и на него се падат над 60% от преработката в Далечния изток. Суровината идва от находища по тръбопровода Оха–Комсомолск-на-Амур, както и от Западен Сибир. Продуктовата му номенклатура включва бензини и дизелово гориво от пети екологичен клас, както и корабно гориво със съдържание на сяра до 0,5% за тихоокеанското бункероване.

Същото предприятие гори за втори път за 16 месеца, като предишният случай беше по-тежък. На 10 април 2025 г. огънят засегна инсталацията за първична преработка ЕЛОУ-АВТ-3 с капацитет 15 700 тона дневно, или около 115 хиляди барела, и тя беше спряна аварийно. Местните аварийни служби заявиха, че нямат информация за причината, а заводът обяви възстановяване на пълния капацитет след включването на резервни мощности. Втората първична инсталация – ЕЛОУ-АВТ-2, с капацитет 7150 тона дневно – остава спряна от юли 2024 г.

Средата, в която работят въпросните инсталации, сама създава условия за аварии и без външна намеса. Технологиите в 40-те най-големи руски рафинерии идват от западни доставчици като UOP и ABB, които спряха доставките на резервни части и инженерната поддръжка. Заместителите са от по-ниско качество и достигат до предприятията по обиколни маршрути, а ремонт, който преди е отнемал седмици, вече може да се проточи с месеци. Сергей Василенко от фондация Carnegie описва ограничението просто: повреден съединител на BMW не се сменя с подобна част от „Лада“.

Украинската кампания държи малкото останали компетентни ремонтни бригади постоянно ангажирани с поразените заводи, което значи, че непоразените мощности продължават да се износват при ограничени възможности за ремонт. Към октомври 2025 г. дронове бяха повредили 16 от 38 водещи руски рафинерии, докато Международната агенция по енергетика отчете спад на обема на преработката с 500 хиляди барела дневно. Официалната версия невинаги съвпада с оценките на индустрията. Когато Илският НПЗ спря на 30 октомври 2025 г., дружеството се позова на планово техническо обслужване, докато отраслови източници посочиха санкционните ограничения и свития капацитет.

Мащабът на дефицита обяснява защо всеки пожар в руска рафинерия днес се възприема като възможен удар. Към юли 78 от 83 руски региона отчитаха недостиг на горива, а 38 въведоха ограничения в обемите,  продажбата, включително покупки според четен или нечетен номер на регистрационна табела в 6 области; кризата засяга около 50 млн. души. От 2 юли властите разрешиха на заводите да понижат еко стандарта на бензина от пети на трети клас, което допуска по-високо съдържание на сяра. Оценки за изведения от строя преработвателен капацитет се разминават според методиката: към края на юли Financial Times писа за над 30% от фактическите и 45% от номиналните мощности, Генералният щаб на Украйна обяви 42,74%, докато депутатката от Държавната дума Нина Останина призна почти една трета. Производството на бензин през юни се сви с една четвърт спрямо същия месец на 2025 г.

В същото денонощие в Русия горяха и други съоръжения, но причините бяха други. „Орскнефтеоргсинтез“ в Оренбургска област беше поразена от украински дронове рано сутринта днес, а от територията на Украйна дотам има 1576 км – разстояние, което украинските дронове покриват отдавна. Пожарите в ТЕЦ на Ангарск, отстояща на около 4540 км, и в Комсомолск-на-Амур останаха без обявена причина. За завода в Далечния изток това значи, че разследването засега се води от комисия, назначена от собственика, при спряна от две години инсталация ЕЛОУ-АВТ-2 и при липса на данни за външна намеса. Заключението на комисията може да излезе месеци по-късно, ако изобщо бъде огласено. Дотогава разстоянието от около 6500 км остава най-същественият аргумент срещу хипотезата за въздушен удар от украинска територия.

Анализ: след рафинериите Киев удари търговската логистика на Русия

🇺🇦🔥🇷🇺 Украински дронове запалиха през нощта срещу 31 юли петролната рафинерия на „Лукойл“ в южния край на Волгоград и разпределителен център на Wildberries в Дзержинския район на същия град, а вълната стигна и до Зеленодолск в Татарстан, на повече от 1000 км от украинската граница.

Руското министерство на отбраната съобщи, че за нощта са прехванати 371 дрона от самолетен тип над Белгородска, Брянска, Воронежка, Волгоградска, Курска, Ростовска и Тулска област, Краснодарски край, Дагестан, Крим и Татарстан, както и над Черно и Азовско море. В Гуково, Ростовска област, беше поразен военен обект и една жена пострада. Росавиация въведе ограничения в 17 летища, от Калуга и Саратов до Уфа, Ижевск, Сочи и Махачкала.

Губернаторът на Волгоградска област Андрей Бочаров потвърди възникване на пожари в завод от горивно-енергийния комплекс в южната част на града и складови помещения в Дзержински район, без да назовава конкретните дружества. Ударите започнаха около 3:00 часа сутринта; петима души бяха хоспитализирани. Взривната вълна изби стъклата на 8 жилищни сгради в Тракторозаводски район и нанесе щети по частен дом в Красноармейски район, където се намира рафинерията. Движението на трамваите бе пренасочено, летището във Волгоград временно спря полетите, Роспотребнадзор започна измервания на качеството на атмосферния въздух, а Следственият комитет образува наказателно производство.

Кадрите, публикувани от мониторинговия канал Exilenova+, показват плътен стълб от черен дим над промишлената зона. Групата RWB (съвместно дружество между Wildberries и рекламния холдинг Russ) потвърди за пожар в своя обект: „По първоначални данни няма пострадали. Логистичните маршрути са пренасочени, а приемането и експедицията на пратки се извършват от други съоръжения.“ Засегнатият комплекс е с площ от 44 000 кв.м и обслужва Волгоградска и Астраханска област, както и съседните региони.

„Лукойл-Волгограднефтепереработка“ е най-големият производител на горива в Южния федерален окръг и седмата по капацитет рафинерия в Русия с проектна мощност от около 15,7 млн. тона годишно. През 2024 г. заводът е преработил 13,7 млн. тона (5,1% от общата рафинерийна преработка в страната), произвеждайки бензин, дизел, авиационно гориво, мазут и битум. Настоящият удар обаче поразява обект, който е извън строя от края на пролетта. На 29 май Силите за специални операции на Украйна атакуваха първичните преработвателни инсталации АВТ-1, АВТ-3, АВТ-5 и АВТ-6. Тогава Генералният щаб потвърди операцията и определи съоръжението като стратегически горивен възел между фронта и тила, снабдяващ Черноморския флот с горива. Впоследствие Ройтерс съобщи за пълно спиране на преработката. До 31 юли липсват публични данни за възстановяване на производствения цикъл. Поради това материалният ефект от новия удар вероятно се изразява в удължаване на ремонтните дейности, поражения по резервоарния парк и товаро-разтоварните възли – сценарий, идентичен с този в Рязанската рафинерия, която бе ударена на 29 юли, след като бе бездействала от 15 май.

В Зеленодолск атаката засегна площадка, съвместно използвана от Wildberries и Ozon. Изданието Astra и кметът Михаил Афанасиев потвърдиха за пожар на терена. От Ozon евакуираха персонала си за броени минути, а по-късно обявиха, че складът им е невредим и възобновява работа. Втората по големина онлайн платформа в Русия премина през инцидента без преки щети, но за първи път от началото на кампанията попадна в непосредствения периметър на удар.

Тази украинска кампания започна на 18 юли с атаки срещу разпределителните центрове на Wildberries в Електростал (Подмосковието) и Котовск (Тамбовска област). Последваха удари по обекти в Коледино, Краснодар, Невиномиск, Воронеж, Шушари, Рязан, Новосаратовка край Санкт Петербург и Симферопол. На 30 юли бяха атакувани три обекта в рамките на един ден: Мастиновка край Пенза, Сарапул в Удмуртия и склад в Пермския край. Според изчисления на изданието „Верстка“ са поразени общо 8 склада с площ 860 000 кв.м (15,4% от общо 5,6 млн. кв.м логистична площ на компанията), като има и 9 загинали служители. The Moscow Times посочва по-широк обхват: около 12 обекта за две седмици и близо 10% от складовия капацитет. Разминаването в процентите произтича от различната изчислителна база и критериите за поразен обект. И двата източника обаче потвърждават сериозна загуба на логистичен капацитет, която компанията не може бързо да компенсира само с пренасочване на маршрутите.

Мащабът на щетите обяснява защо тази серия от атаки има различна тежест в сравнение с ударите по военните заводи. През платформата Wildberries преминават над 20 млн. поръчки дневно, а в нея търгуват над 1 млн. продавачи. Възстановяването на изгорелите площи ще струва между 21,5 и 35,8 млрд. рубли по оценки на източници на „Комерсант“ (при цена от 60 до 100 хил. рубли на кв. м), докато експерти пред Forbes прогнозират около 30 млрд. рубли щети. Загубите за самите търговци са от съвсем друг порядък – не по-малко от 150 млрд. рубли според оценка на „Медуза“, което е петкратно повече от щетите за самата платформа. След развода на съоснователката Татяна Ким с Владислав Бакалчук и сливането с рекламната група Russ, компанията потърси закрила и връзки със сенатора Сулейман Керимов, което я постави едновременно в потребителския и в политическия периметър. Същевременно Кремъл не обяви програма за държавни компенсации, оставяйки търговците да разчитат единствено на общите условия на застрахователите.

Военното основание за тези удари е документално потвърдено, а не просто декларативно. Анализатори от Defense Express, а впоследствие CNN и Fortune, установиха, че през платформата се търгуват стоки с пряка военна употреба: ударни FPV дронове, хексакоптери, оптични влакна за управление, полетни контролери, пускови механизми, прицели и бронеплочи. Част от обявите дори изрично рекламират съвместимост с изискванията на руския център за безпилотни технологии „Рубикон“. Президентът Володимир Зеленски изрично посочи доставките на компоненти за дронове, а съветникът в президентския кабинет Михайло Подоляк изтъкна връзките на платформата с държавните структури и данъчните приходи за бюджета. Пред Financial Times украински представител обясни кампанията като пряк отговор на руските удари срещу логистичната мрежа на „Нова поща“, чиито клонове и терминали са атакувани над 400 пъти от 2022 г. насам. Все пак остава неизяснен един важен детайл: липсват преки доказателства, че точно поразените складове са обработвали военни поръчки, а не цивилни потребителски стоки. В действителност, и двете твърдения относно намерението са вярни.

Командващият Силите за безпилотни системи Роберт Бровди („Мадяр“) дефинира смисъла на кампанията от различен ъгъл. След ударите в нощта на 18 юли той заяви, че целта „не е просто пожар за 100 милиарда“, а „разрушаване за секунди на илюзията за сигурен и мирен живот“ и прогнозира „плодове на прозрението“ сред руското общество. На 30 юли, след атаките в Пенза и Сарапул, той допълни с характерния си език, че пратките няма да пристигнат „нито с дрон, нито с вибратор; отсега нито в Пенза, нито в Удмуртия“. По този начин официалната обосновка и публичната реторика на командването се разминават: кампания, описана пред международната общност с документално доказана двойна употреба на стоките, е представена вътре като съзнателен удар върху усещането за нормалност на редовия руски гражданин.

Паралелно с това кампанията срещу рафинериите през юли се развиваше с още по-голяма интензивност. На 2 юли бе поразена инсталацията АВТ-6 в рафинерията „Норси“ на „Лукойл“ (Нижегородска област), осигуряваща 53% от капацитета на завода. На 6 юли дронове удариха Омската рафинерия – най-голямата в страната – и повредиха първични инсталации АВТ-10 и АВТ-11, формиращи близо три четвърти от нейната мощност. В същата нощ бяха атакувани и балтийските пристанища Висоцк и Уст-Луга. Последваха удари по Саратовската рафинерия (8 юли), Илската (10 юли), Сизранската (12 юли), „Газпром нефтехим Салават“ (14 юли) и Тюменската рафинерия (25 юли). Кумулативната равносметка в средата на месеца показа: 13 големи предприятия са частично или напълно спрели от началото на 2026 г., изведени от експлоатация са около 25% от рафинерийните мощности в страната, 30% от производството на бензин и до 44% от това на дизел. Общото производство на бензин през юни е спаднало с една четвърт на годишна база до около 90 000 тона дневно при лятно потребление от минимум 110 000 тона, а месечният дефицит се оценява на 300 000 до 500 000 тона по изчисления на „Медуза“.

Атаките през целия месец следваха идентична тактическа схема: рояк от евтини далекобойни дронове разпределя целите едновременно в няколко области, изтощава дежурните разчети на ПВО и позволява на малка, но критична част от апаратите да достигне обектите. Руското министерство на отбраната обяви 571 прехванати дрона в нощта срещу 24 юли над поне 17 области (при рекорд от 660 на 26 юни), а по време на последната атака – 371. Тъй като тези данни идват от страна в конфликта, те отразяват по-скоро мащаба на заявените отбранителни усилия, отколкото реалния резултат. Географията на ударите обаче се потвърждава по независим път чрез въвежданите авиационни ограничения, засегнали летища чак в Уфа и Ижевск – над 1000 км в дълбочина на руската територия. През същата нощ срещу 24 юли бе поразен и заводът „Авитек“ от концерна „Алмаз-Антей“ в Киров (на около 1200 км от украинската граница), произвеждащ компоненти за зенитно-ракетните комплекси „Тор“ и крилатите ракети Х-101 и Х-59М2. Там бе използвана украинската крилата ракета FP-5 „Фламинго“, макар в официалните сводки на руското МО да се споменават единствено 571 апарата от самолетен тип без признание за ракетен удар. Паралелно бяха извършени атаки по горивна и тръбопроводна инфраструктура в Башкирия и Уляновска област, както и по радара „Небо-У“ край Белбек и горивните резервоари на летището „Саки“ в окупирания Крим.

Руската държава реагира с административни мерки, които сами по себе си разкриват колко дълбок реално е възникналият дефицит. Износът на бензин и дизел бе забранен до 31 юли. От 1 юли временно е разрешено предлагане на горива от ниския стандарт „Евро-3“ (със съдържание на сяра до 150 mg/kg вместо 10 mg/kg), а задължителният норматив за продажба на горива беше намален от 15% на 10%. На бензиностанциите в множество региони бяха въведени ограничения: до 40 литра бензин и 80 литра дизел в Ханти-Мансийския автономен окръг, до 30 литра крайпътно във Вологодска област, а на места определени октанови числа се продават само с купони. В Крим купонната система за горива функционира още от юни. Към средата на юли ситуацията в Московска област се стабилизира и опашките по вериги бензиностанции се свиха наполовина. Това показва неравномерно поемане на натиска от системата: столичният регион се компенсира за сметка на недостиг в периферията.

В оперативен план тази кампания не променя директно линията на фронта. Руските войски продължават настъплението от Покровск и Мирноград към Добропиля. Независимо че украинското командване определя щурмовите им подразделения като изтощени, това не се дължи пряко на горивния дефицит в тила. Ударите унищожават капацитета за прерабнотка и инфраструктура на складове, но на този етап наличните данни не показват промяна в оперативния замисъл на руското командване. Стратегическата стойност на атаките се крие на друго ниво – изчерпване на ремонтния ресурс, повишаване цената на застраховките и усложняване на способността на Кремъл да поддържа илюзията за далечна война, която не засяга ежедневието.

Решаващ фактор остава темпът. Киев доказа, че разполага с обсег до Омск, Тюмен и Сарапул, но въпросът е дали може да поддържа честота на атаките, при която възстановяването трайно изостава от пораженията. Засега данните показват именно това: Рязанската рафинерия беше блокирана 46 дни до началото на юли и продължава да е неактивна, Волгоградската е извън строя от края на май, а за връщането на Московската в строя ще бъдат необходими поне шест месеца. При запазване на този натиск е вероятно кампанията срещу рафинериите и складовете да продължи и през август, без това автоматично да предизвика остър глад за гориво на фронта. Руската армия се ползва с приоритетен достъп до наличните ресурси, поради което цената на дефицита се плаща от цивилното потребление и държавния бюджет.

Ракетен удар по ТЕЦ остави Белгород без ток и вода

🇷🇺⚡🇺🇦 Белгород отново потъна в мрак в нощта срещу 7 юли, след като серия от ракетни удари около полунощ поразиха ТЕЦ „Луч“ и електрическа подстанция в рамките на града. Атаката започна около 23:00 ч. на 6 юли: местните жители докладваха за мощни експлозии и интензивна работа на ПВО, при което светлината е започнала да примигва, преди да угасне напълно. Скоро след това областния град и близките населени места от агломерацията в Белгородския и Шебекинския окръг, където отпадна и електричеството, и водата.

Сценарият отдавна не е нов за града. Още през пролетта удари срещу ТЕЦ „Луч“ доведоха до сходен масов срив, а през зимата друго поражение остави Белгород на тъмно в продължение на дълги часове. Точно тази повторяемост – удар срещу локалната енергетика, последван от спиране на тока, водата и парното в целия градски масив – очертава систематичния характер на операциите, насочени към местната инфраструктура.

Ударът идва само два дни след най-тежкото денонощие за Белгород от началото на войната. В нощта на 4 юли той беше обезточен за втори път в рамките на денонощие след удари, които губернаторът Александър Шуваев описа като „най-мащабните за цялото време на войната“ по критичните обекти. По неговите думи енергийните удари от онази нощ не са отнели човешки живот; изданието „Пепел Белгород“ тогава съобщи за прекъсване на тока в Белгород, Шебекино и съседните окръзи, а руската служба на The Moscow Times описа как големи части от града са потънали в мрак близо денонощие или „25 часа без ток“. Ден по-рано беше поразена подстанция на Мичуринска ТЕЦ, с последвали прекъсвания на тока и водата.

Картината на пострадалите се различава по дни и по вид на удара. Докато Шуваев отрече жертви от удара, регионалните власти в Белгородска област съобщиха на 6 юли за загинал цивилен – мъж, улучен от дрон в управляван от него лек автомобил.

Белгород е само една от точките, в които през първите дни на юли руската енергетика беше подложена на системен натиск. Паралелно с ударите по градската електроснабдителна мрежа украинските сили нанасят удари в дълбочина срещу мощностите за рафиниране на нефт – сегмент с директно военно-икономическо значение. На 2 юли водещата рафинерия на „Лукойл“, комбинатът НОРСИ в Кстово, Нижегородска област, преустанови преработката на суров петрол, след като украински дрон удари нейната основна инсталация за първична преработка АВТ-6, осигуряваща според съобщенията над половината от мощността на завода. Заводът, който снабдява с гориво Московска област, вече беше ударен на 24 юни по друга инсталация; при поредното поражение прекрати продажбите на едро на бензин и дизел. Ден по-рано на 1 юли, украинските дронове достигнаха рафинерия в Уфа, на над 1300 км от фронтовата линия, очертавайки дълбочинния обсег на кампанията.

Логиката, която свързва тези цели, е последователна: все по-често региони в руския стратегически тил се превръщат в мишена на украинските удари, като това са предимно обекти на отбранителна промишленост и рафиниращи мощности, наред с електроенергийната инфраструктура.

Командването на Силите на безпилотните системи (СБС) на Украйна обяви, че през нощта на 3 юли негови дронове „резултатно отработили“ 48 цели в оперативната дълбочина на противника, а операцията „Птици СБС“, ръководена лично от Роберт Бровди, беше представена като серия от етапи, които извадиха от строя десетки енергийни възли през първите дни на месеца.

За Белгород непосредственият резултат е добре разпознаваем: град и агломерация без ток и вода за втори път в рамките на броени дни, при вече изтощена от предходните удари енергийна мрежа. Дали поразената централа ще бъде възстановена бързо, или градът навлиза в продължителен режим на прекъсвания, зависи от мащаба на пораженията, който властите още не са обявили – но честотата на ударите по инфраструктура в града говори, че става дума не за отделен епизод, а за устойчива линия на натиск по енергийните обекти на областта.

Украйна удари Омския НПЗ – последната от 11-те руски бензинови рафинерии

🇷🇺⚔️🇺🇦 Украински дронове нанесоха исторически първи удар по Омския НПЗ, най-голямата петролна рафинерия в Русия и последното от 11 водещи бензинови производства в страната, което украинските пилоти на дронове отметнаха от списъка си. Заводът, собственост на „Газпром нефт“, е разположен на близо 2 500 км по права линия от държавната граница на Украйна – дълбочина, която до днес го държеше извън обсега на войната.

Ударът беше потвърден от Генералния щаб на Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) и Силите за специални операции (ССО) в официално изявление. По думите им Омският завод е „последният от 11-те най-големи производители на бензин в Русия“, поразен от украинските сили – рубеж, който затваря дълга кампания срещу горивния гръбнак на руската държава. По предварителни данни е ударена установка за първична преработка на нефт ЕЛОУ-АВТ-11 с проектна мощност от 8,4 млн тона суров петрол годишно. По оценки на независимия екип на Dnipro OSINT попаденията са легнали по технологичните колони на инсталацията. Въпросният компонент е тясното гърло на всяка рафинерия – без нея вторичните инсталации остават без суровина, което прави тъкмо тази установка непропорционално ценна спрямо нейния физически обем.

Ударната група е прелетяла около 3000 км по маршрута до целта, съобщиха ССО. Използвани са дронове FP-1 с обявен обсег до 3400 км. Разликата между трите числа не е противоречие, а различни измерения на едно и също нещо – правата от границата, изминатият заобиколен маршрут и таванът на платформата. Според Exilenova+, потвърдено с геолокация и анализ на руското независимо издание ASTRA, в завода са попаднали няколко дрона, което е довело до пожари в промишления комплекс. Кадрите, публикувани от Exilenova+, показват няколко огнища в рамките на съоръжението. Губернаторът на Омска област Виталий Хоценко потвърди, че дронове са достигнали северния промишлен район на Омск, без изрично да назове рафинерията – обичайното мълчание, което признава атаката, но премълчава пораженията.

Мащабът на поразения завод обяснява атаката е безпрецедентна. Омският завод преработва над 21 млн тона суров петрол годишно – около 10% от целия капацитет на Руската федерация и покрива около 50% от нуждите на Сибирския федерален окръг. Освен това той притежава един от най-високите показатели за дълбочина на преработка в цялата страна, близо 99%. Освен това захранва над половината търсене на моторно гориво в Сибирския федерален окръг и произвежда бензини с високо октаново число (АИ-92, АИ-95, G-Drive 100), дизел клас „Евро-5“, авиационен керосин от марките ТС-1 и РТ, както и широка гама масла и нефтохимия. Част от продукцията му отива за руската армия. Отделно от обема, заводът има качество, което го прави възлов за цялата руска преработка: той остава единственият производител на катализатори за каталитичен крекинг – ключовите материали за вторичната преработка в останалите рафинерии в страната. Тази монополна роля превръща Омск от една много голяма мишена сред многото в единична точка, чието трайно извеждане от строя би се усетило далеч отвъд собствения му портал.

До 6 юли Омският завод беше 1 от едва 2 предприятия сред 10-те водещи руски рафинерии, които никога не бяха достигани от украински ударни дронове. Другото остава Ангарската нефтохимическа компания в Иркутска област – още по-навътре в Сибир. Exilenova+ докладва още, че руски изтребители Су-57 заедно със самолети за радарно откриване и управление А-50 са били вдигнати над град Омск, за да прехванат въздушната заплаха, но не са успелида го сторят. Това твърдение беше подкрепено от множество видеа, заснети от местни жители. Епизодът илюстрира позната диспропорция – изтребител с декларирани поне на хартия способности от пето поколение, хвърлен срещу евтини ударни дронове, без ясен резултат.

Ударът по Омск беше нанесен в рамките на вълна от далекобойни удари срещу руска енергийна и военна инфраструктура. В същия период украинските сили съобщиха за успешни удари срещу Ярославския НПЗ, горивни терминали във Висоцк и Уст-Луга и дълъг списък от военни цели във временно окупирания Крим. Според скорошен анализ на Financial Times украинските дронове са поразили руски рафинерии поне 194 пъти през първото полугодие на 2026 г. и са постигнали рекорден месечен темп през май, допринасяйки за все по-критични смущения в снабдяването с гориво по необятната руска територия.

Кадри от Москва: Руски войник взриви собствена петролна база при опит да свали дрон с ПЗРК.

🔥 Кадри, заснети от китайски гражданин, станал неволен свидетел на масираното украинско нападение в Москва от вчера сутринта, не просто са запечатали горящата рафинерия от нов ъгъл. Докато украинските дронове кръжат в небето над район Капотня, нито един от тях всъщност не удря депото за съхранение на петрол, в което капакът на един от резервоарите излита във въздуха.

Този зрителен ъгъл разкрива един доста интересен детайл. Незнайно защо руски военнослужещ стига до извод, че е съвсем разумна идея да изстреля ракета с топлинно насочване в непосредствена близост до рафинерията, която точно по това време е обгърната от пламъци.

По обясними причини преносимият зенитно-ракетен комплекс (ПЗРК) не успява да прехване украинския дрон и поради високата си скорост ракетата се забива директно в петролната база, което довежда до мощна експлозия.

Масирана атака на украински дронове срещу Москва: петролна рафинерия отново в пламъци.

🇺🇦🎯🇷🇺 Тази сутрин жителите на Москва отново се събудиха подложени на най-тежката украинска атака с дронове срещу руската столица от самото начало на пълномащабната война, при което десетки експлозии огласиха града, а гъст черен пушек покрива небето над цели райони от града.

Десетки дронове бяха насочени към града в малките часове на нощта, докладваха кметът Сергей Собянин и местни мониторинг канали. Основна мишена на атаката отново беше петролната рафинерия в район Капотня, която беше поразена за втори път за последните 48 часа, което предизвика силни пожари в съоръжението.

В ранните часове на днешния ден Собянин обяви, че системите за ПВО са свалили 33 дрона, приближаващи се към Москва, и докладва за „леки щети“ по сграда в търговския център „Садовод“ в югоизточната част на града. В съобщението той обяви, че няма жертви, а екипи на спешна помощ работят на всички места на инцидентите.

Федерална агенция за въздушен транспорт „Росавиация“ въведе временни ограничения за полети на летищата „Внуково“, „Шереметиево“ и „Жуковски“, разположени в периферията на Москва.

Снимки и видеа, публикувани от местни жители в социалните мрежи, показват десетки пожари и експлозии на няколко места в града. Telegram каналът Exilenova+ разпространи кадри, показващи горящите последни етажи на висока сграда, както и няколко пожара на различни точки от предприятието.

Този пореден украински удар срещу Москва идва по-малко от три денонощия след като тя порази петролната рафинерия на столицата с далекобойни дронове – операция, описана от украинския президент Володимир Зеленски като „справедлив отговор на руските удари“.

Отделна вълна от дронове беше насочена към град Гуково в Ростовска област, разположен само на няколко километра от границата с окупираната Луганска област. Местните жители съобщиха за силен пожар в района след попадение на дрон. Кадри от него също бяха разпространени в социалните мрежи. Мониторинг канал Exilenova+ съобщи, че е бил ударен петролен терминал в Гуково. Губернаторът на областта Юрий Слюсар заяви, че при удара е загинал един човек, а други двама са били настанени в болница след като са пострадали при атаката. Слюсар докладва за щети по локомотив и пожари в „два търговски обекта“, но не спомена нито дума за попадение в обект на петролната индустрия, нито уточни кои точно обекти са били подложени на атака.

Разположена близо до Азовско море и граничеща с Украйна, Ростовска област играе ключова логистична роля за военните усилия на Кремъл поради своята близост до фронтовата линия. Петролни терминали, рафинерии и друга инфраструктура в региона многократно са били обект на украински удари.

Според анонимни източници от руската индустрия, цитирани от Reuters, успешният украински удар срещу Москва преди два дни е принудил ръководството на рафинерията да обяви прекратяване на работата ѝ. По-предишна украинска атака на 17 май също спря временно производството в съоръжението.

През последните месеци Киев ескалира своята кампания за далекобойни удари по военни, индустриални и енергийни цели в Руската федерация, като дронове многократно достигат Москва и други региони на стотици и дори хиляди километри от най-близките украински позиции. В отговор руското военно командване подсили ПВО в столицата, където разположи допълнителни зенитно-ракетни комплекси „Панцир-СМД-Е“ върху покривите на цивилни сгради в Москва. Тези мерки не спряха украинските дронове от това да ударят града два пъти през последната седмица.

Московската рафинерия спря работа след удар на украински дрон; атакуван е и завод на „Лукойл“.

🇷🇺 Московската петролна рафинерия временно прекрати производство след удар с украински дрон на 17 май, съобщава Ройтерс, позовавайки се на източници от местната индустрия.

Операциите в предприятието, собственост на „Газпромнефт“, разположено в югоизточната част на столицата, бяха прекратени с цел защита и намаляване на по-нататъшните рискове, въпреки че според докладите ударът е причинил минимални структурни щети по завода.

Източници на Ройтерс, пожелали анонимност, посочват, че рестартирането на мощностите за преработка се очаква да отнеме няколко дни. Рафинерията играе ключова роля в снабдяването на руската столица с гориво.

Кметът на Москва Сергей Собянин потвърди за инцидента и заяви, че дрон се е разбил близо до обекта. По предварителни данни, предоставени от градоначалника, при удара са ранени 12 души – предимно строителни работници, намиращи се близо до портала на завода.

Собянин подчерта, че основната преработвателна технология на рафинерията е останала непокътната. От „Газпромнефт“ не са отговорили на запитванията на Ройтерс за коментар относно атаката или спирането на работата.

Временното затваряне засяга един от най-значимите активи за производство на енергия в региона. По данни на индустрията през 2024 г. рафинерията е преработила 11,6 млн метрични тона суров петрол, произвеждайки 2,9 млн метрични тона бензин, 3,2 млн метрични тона дизел и 1,3 млн метрични тона битум.

Спирането на работата на предприятието съвпада с друг мащабен удар по руската енергийна инфраструктура тази седмица, когато украински дронове атакуваха рафинерия „Лукойл-Нижегороднефтеоргсинтез“ в Кстово, Нижегородска област – атака, потвърдена по-късно от Генералния щаб на Въоръжените сили на Украйна.

Анализатори, работещи с публично достъпни източници, съобщиха, че ударът е поразил основна инсталация за преработка на нефт, предизвиквайки пожар на мястото. Рафинерията в Кстово е четвъртата по големина в Русия, която отговаря за близо 5 процента от общия капацитет за преработка на суров петрол в страната.

Украйна извърши най-масираната атака срещу Московска област от началото на войната.

🇺🇦💥🇷🇺 Службата за сигурност на Украйна (СБУ) проведе рано сутринта днес най-масираната далекобойна операция от началото на войната – координирани удари с дронове по военни и стратегически обекти в Московска област и окупирания Крим.

Според СБУ в рамките на атаката са поразени производствено предприятие „Ангстрем“ в закрития район Зеленоград – един от двата основни центъра на руската военна микроелектроника – петролна рафинерия в Капотня, нефтени помпени станции „Солнечногорская“ и „Володарское“ в Московска област, както и авиобаза „Белбек“ близо до Севастопол.

Министерство на отбраната на Руската федерация съобщи, че е прехванало 556 безпилотни летателни апарата в 14 региона на страната – неуспешен опит за нормализиране на инцидента. Кметът на Москва Сергей Собянин потвърди, че при нощната вълна са загинали най-малко 3 души, а още 16 са ранени.

В Крим комбинацията от цели включваше подавяне на противовъздушната отбрана и разузнавателната авиация. По данни на СБУ при удара са поразени зенитно-ракетен комплекс „Панцир-С2“, хангар, в който е разположен радарът на ЗРК С-400, системи за управление на дронове „Орион“ и „Форпост“, релейна точка за комуникация земя–въздух, контролната кула и един от хангарите на летището. Това е третата голяма поразена конфигурация на Белбек от началото на годината – част от методична украинска кампания за изтощаване на руските активи за ПВО и разузнаване в окупирания полуостров. Загубата на радара на С-400 и на „Панцир-С2“ намалява директно плътността на руския щит над Севастопол, в който Черноморският флот търпи системна деградация от 2023 г.

Атаката срещу Московската рафинерия в Капотня – основният източник на бензин и дизел за столичния регион, експлоатиран от „Газпром нефт“ – е поредният удар във веригата срещу сектора за преработка на нефт в Русия, която Украйна засили от началото на 2026 г. Само през последните седмици бяха ударени рафинериите в Рязан (15 май), Перм (през април и началото на май), Ухта в Република Коми (рекорд по разстояние), както и помпени станции на „Транснефт“ в Татарстан и Брянска област. Помпените станции „Солнечногорская“ и „Володарское“ в Московска област са възли на тръбопроводната мрежа за доставка на горива към столицата и към западните региони – пряка цел в кампанията срещу руските логистични вериги. Тяхното едновременно поражение в една нощ натиска краткосрочния резерв на московския пазар на горива.

Ударът по „Ангстрем“ в Зеленоград засяга ключов възел на руското производство на военна микроелектроника. Заводът, основан през 1962 г. като част от съветската програма за полупроводници, е под американски санкции от 2016 г. (заради участието си в производство за окупираните територии) и 2022 г. (заради войната в Украйна), но продължава да произвежда дискретни транзистори, микроконтролери и микропроцесори за Министерството на отбраната и държавните оборонителни корпорации.

Зеленоград, руската „Силициева долина“, обхваща технопарк „Елма“ – над 150 предприятия на 60 000 кв. метра, специализирани в електронни компоненти, контролно-измервателни системи, IT-маршрутизация и военна оптика. Ударите от тази сутрин поразяват едновременно и двата обекта. Декларираният подбор показва ясна цел – нарушаване на руските вериги за снабдяване с военна електроника от собствено производство в условия на ограничен внос на западни и азиатски чипове по линията на санкциите.

Числото от 556 прехванати дрона, обявени от Министерство на отбраната на Руската федерация, илюстрират едновременно интензитета на украинската атака и оперативната пробиваемост на руското ПВО над западната част на страната. По исторически данни от последните две години дори при високи декларирани проценти на прехващане винаги част от далекобойните дронове достига целите си – а през изминалата нощ пораженията по критични индустриални обекти в самата столица потвърждават, че защитният периметър около Москва е силно компрометиран. Това е особено чувствително предвид 3-степенната отбрана, разположена в Московска област – С-400, „Панцир“ и електронно-оптично прехващане – която вече втора година не справя с насищане от ниско летящи композитни безпилотни апарати с увеличен радиус.

Кампанията на украинските далекобойни удари през 2026 г. се характеризира с три отличителни оси: насочване срещу руския сектор за преработка на нефт с цел създаване на вътрешен дефицит на горива, за който вече се появиха ограничения по бензиновата дистрибуция в редица региони през април–май; удар по производството на микроелектроника и отбранително оборудване като реакция на руските удари по украинската енергетика, парализирана от серия пробиви в края на миналата година; и системно изтощаване на руските активи за ПВО и разузнаване в окупирания Крим в подготовка за по-нататъшна морска и въздушна операция. Сред ключовите инструменти се отличава безпилотният апарат „Лютий“ с радиус над 1500 км, използван последователно срещу рафинерии в Перм, Ухта и Татарстан в предходните седмици.

Систематичното разрушаване на ПВО активите на руската армия в Крим следва модел, утвърден от 2023 г. насетне – последователно поражение на С-400 и С-300 батареи, унищожаване на радари и ликвидиране на МиГ-31, Су-34 и Су-27 на летищата. През декември 2025 г. СБУ удари МиГ-31, С-400 и Панцир-С2 на Белбек; през април 2026 г. – 3 кораба и МиГ-31 в Севастопол и инфраструктура на авиобазата; сегашната операция от 17 май е третото голямо поразяване на летището за под 6 месеца. Загубата на специализирани радарни хангари, контролни системи за безпилотни апарати и комуникационни релета не само намалява текущата плътност на ПВО, но и създава условия за по-нататъшни украински операции над западната част на Черно море.

Ударите от изминалата нощ не са инцидентен залп и представляват системно прилагане на стратегията на украинското командване – преместване на тежестта на войната от позиционна отбрана към нанасяне на удари по ключови икономически, индустриални и военни цели в руския тил. Едновременното поразяване на военно производство, преработка на нефт, помпена логистика и противовъздушна отбрана в една нощ илюстрира както технологичното съзряване на украинските удари, така и съзнателния избор да се размива границата между фронт и тил – стратегия, която постепенно превръща Московска област и цяла Европейска Русия в де факто зона на постоянен риск.

Пожар в рафинерията „Славнефт-ЯНОС" в Ярославъл след удар на украински дронове, осем руски летища бяха затворени.

🔥 Украински дронове поразиха петролната рафинерия „Славнефт-ЯНОС“ в близост до град Ярославъл през изминалата нощ, едно от водещите предприятия за преработка на нефт на руска територия, и доведе до избухването на силен пожар в рамките на завода, докато в самия град също беше регистрирана серия от мощни експлозии.

В 01:30 часа местно време властите в Ярославска област обявиха режим „безпилотна опасност“, губернаторът Михаил Евраев. Броени минути след това в областния град прозвучаха сирените за въздушна тревога, а около 02:23 часа местното население получи SMS известия от Единната държавна система за извънредни ситуации (РСЧС).

Украинският канал Exilenova+ в Telegram съобщи пръв за попаденията на ударни дронове в пределите на завода. Украинският журналист Дмитро Гордон от своя страна цитира Силите за отбрана на Украйна, според които ударът по „Ярославнефтеоргсинтез“ (ЯНОС) е нанесен с дронове, които иронично са наречени „санкционни“ – термин, използван в Киев за ударите по обекти на петролния сектор, разположени дълбоко в руския тил.

Заводът, разположен на около 700 км от фронтовата линия в Украйна и собственост на компанията „Славнефт“ от 2001 г. насам, притежава годишен капацитет от 15,7 млн тона суров петрол. Това далеч не е първият удар по съоръжението. На 28 март показателите на сателитната система FIRMS на НАСА регистрираха мащабен пожар на територията на предприятието в 03:33 ч. местно време, потвърден като последствие от украинско нападение с дронове. Според украински източници друго попадение в ЯНОС е било нанесено в края на април. Силен пожар, засегнал ключови компоненти на инсталацията, беше регистриран и на 1 октомври 2025 г.

В отговор на масираната украинска атака, при която най-малко 270 дрона нарушиха руското въздушно пространство, Росавиация съобщи, че осем летища прекратяват временно приема и изпращането на самолети – Внуково (Москва), Южний (Иваново), Грабцево (Калуга), Большое Савинов (Перм), Донское (Тамбов), Сочи, Череповец и Ярославъл. Само на московския аеропорт бяха отчетени най-малко 30 закъснели заминаващи рейса. Срокове за възобновяване на нормалния трафик не бяха оповестени.

Украинската атака с дронове срещу Ярославъл беше извършена два часа след „обявяване на примирие“, като по същото време вървеше паралелен опит за нападение срещу Москва.

Местната администрация на Ярославска област забрани изрично заснемането на работата на средствата за ПВО, полета на дронове, попаденията в петролната инфраструктура и местата на падане на отломки, както и публикуването на кадри от последствията онлайн. Местни предприятия работят „в обичаен режим“, според областното правителство, а Министерството на отбраната и силовите ведомства „водят работа по отразяване на атаката“.

Огнеборци заснеха кадри от вътрешността на изгорялата рафинерия в Туапсе.

🔥 Кадри, заснети от руски огнеборци в противопожарен автомобил, показват нагледно опустошителните последици от украинските удари срещу завода за преработка на нефт в Туапсе.

Кадрите разкриват апокалиптична картина: огромни стълбове гъст черен дим се издигат над предприятието, а на заден план бушуват интензивни пламъци в района на резервоарния парк. Очевидно е, че огнеборците работят в изключително тежки условия на задимена и опасна среда.

Кадрите потвърждават, че горящите нефтопродукти са изтекли от резервоарите, което е разпространило огъня към металните конструкции и тръбопроводи, оставяйки след себе си овъглени инсталации, които не подлежат на възстановяване.

Украински дронове с трети пореден удар по рафинерията в Туапсе, местните власти наредиха евакуация.

🚨 Украински дронове поразиха руската петролна рафинерия в град Туапсе на Краснодарския край през изминалата нощ, отбелязвайки трети успешен удар по ключовия обект в рамките на седмица, разпалил нова огнена стихия, съобщи руската опозиционна медия Astra.

Предварителен анализ на OSINT експерти, цитирани от изданието, предполага, че ударът е бил насочен към резервоарите, разположени в близост до инсталацията за първична преработка ЕЛОУ-АВТ-12.

Местните власти потвърдиха атаката и последвалия пожар, приписвайки инцидента на „падащи отломки“ след прехващане на украински дронове от средствата за противовъздушна отбрана. Спешните служби разгърнаха над 120 огнеборци и 39 единици специализирана техника за овладяване на пламъците.

Властите в града наредиха извънредна евакуация, след като в рафинерията избухна поредна огнена стихия, причинена от последния удар.

„Уважаеми жители на ул. Кошкина, ул. Пушкина и прилежащите преки! Поради риск от разпространение на пожара, администрацията на община Туапсе ви моли да се евакуирате“, гласи публикация в Telegram канала на кмета Сергей Бойко. Той добави, че жителите ще бъдат транспортирани с автобуси до пункт за временно настаняване, организиран в местно училище.

Губернаторът на Краснодарския край Вениамин Кондратиев също призова жителите моментално да напуснат района „от съображения за безопасност“, описвайки ситуацията като „мащабен пожар“ в рафинерията.

Генералният щаб на Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) потвърди в изявление, че нощният удар е извършен от елементи на Силите за отбрана. Тази поредна опустошителна атака е част от системна кампания, насочена срещу инфраструктура за съхранение на горива, която вече понесе значителни щети през последните дни.

Анализ, базиран на сателитни снимки, разкрива, че украинските далекобойни дронове са унищожили или повредили сериозно повече от половината от капацитета за съхранение на горива в рафинерията в Туапсе. Според мониторинг група Exilenova+, публикувала изображения с висока резолюция на 26 април, огромни части от резервоарния парк изглежда са били поразени при поредицата от атаки.

Според отделна оценка, изготвена от мониторинг групата „Око Гора“, от общо 47 резервоара за съхранение с общ капацитет от близо 159 140 кубични метра, най-малко 28 са били или унищожени, или тежко увредени. От тях 24 резервоара или 52% от общия брой са напълно унищожени, докато 4 са понесли частични щети. Смята се, че към момента едва 18 резервоара остават непокътнати, което възлиза на 39% от общия му капацитет.

Украински дронове поразиха рафинерията в Туапсе

🇺🇦💥🇷🇺 През изминалата нощ украински дронове нанесоха удар по град Туапсе в Краснодарския край на Руската федерация. Губернаторът на региона Вениамин Кондратиев потвърди атаката в изявление рано сутринта, според което дронове са ударили жилищни сгради в града, при което са загинали две деца на 5 и 14 години, а двама възрастни са ранени.

Според Кондратиев „многобройни отломки“ са паднали на територията на неназовани предприятия в района на морското пристанище. Властите обявиха извънредно положение в общината и отмениха учебните занятия за деня.

Руските власти не потвърдиха официално за поражения по завода за преработка на нефт. Министерството на отбраната съобщи единствено за свалянето на 207 дрона през нощта в небето над Белгородска, Смоленска, Курска, Брянска и Орловска област, Краснодарския край, окупирания Крим, Черно и Азовско море.

Украински мониторингови канали обаче насочиха вниманието към друга цел. Telegram каналът Exilenova+ публикува сателитни кадри с висока резолюция, на които се вижда огнище на пожар в резервоарния парк, разположен непосредствено до Туапсинския НПЗ. Сравнението със снимки от Google Maps потвърждава, че именно това е точната локация.

Същият канал цитира местни източници, които докладват удари по резервоари в рафинерията. Информацията беше потвърдена и от канала Supernova+. Руският опозиционен канал ASTRA, след OSINT анализ на кадри от пожара, също потвърди, че гори именно завода за преработка на нефт. Според данни на агенция Ukrinform пожарът е обхванал най-малко 2-3 резервоара.

Туапсинският НПЗ е единствената руска рафинерия по бреговете на Черно море и една от десетте най-големи в страната. Заводът е собственост на „Роснефт“ и се управлява от дъщерно дружество „РН-Туапсински НПЗ“. След модернизацията от 2013 г. номиналният му годишен капацитет е 12 милиона тона суров петрол. Заводът произвежда автомобилен бензин, дизелово гориво, мазут и суровини за нефтохимията и е свързан с морски терминал за пренос на петролни продукти през Черно море.

Това е поредната атака срещу него. На 31 декември 2024 г. той беше ударен от дронове, а през март 2025 г. нов удар от дрон предизвика пожар в един от резервоарите с около 20 000 тона бензин, който беше овладян едва след 4-5 дни. От началото на пълномащабната инвазия в Украйна руските рафинерии се превърнаха в ключова цел на украинските въоръжени сили. Генералният щаб на ВСУ многократно е потвърждавал подобни удари, настоявайки, че неговите сили „системно реализират мерки, насочени към намаляване на потенциала на руските окупационни сили и принуждаване на Русия да прекрати въоръжената агресия срещу Украйна“.

Украински дронове удариха пристанище „Приморск“ и рафинерия на „Лукойл“ в Кстово.

🇺🇦💥🇷🇺 Украинските подразделения за дронове нанесоха удари по пристанище „Приморск“, свързано с „Транснефт“, и рафинерията на „Лукойл“ в Кстово през изминалата нощ. Това съобщи официалният канал на командващия Силите за безпилотни системи на Въоръжените сили на Украйна.

Роберт „Мадяр“ Бровди потвърди в своя Telegram канал, че украински дронове са поразили инфраструктура близо до пристанище Приморск, разположено на крайбрежието на Балтийско море, и са ударили рафинерия на „Лукойл“ в Кстово – едно от основните съоръжения на компанията.

Изявлението описва операцията като координиран удар по руския петролен сектор, извършен през нощта на 5 април. Видеа, разпространени онлайн от местни жители, показват интензивна работа на мобилни огневи групи по време на атаката, а над района се виждат експлозии.

Постът цитира думите на губернатора на Ленинградска област Александър Дрозденко, който потвърди, че „един от участъците на нефтопровода в района на пристанище Приморск е повреден“ и че се извършва „контролирано изгаряне“.

Що се отнася до удара в Кстово, Бровди отбеляза, че кадри от открити източници показват огромен пожар в рафинерията, докато руските официални лица публично описват последствията като „лек дим от отломки“.

В изявлението атаките са свързани с натиска върху руската горивна и логистична база и са представени като част от кампания за повишаване на цената на войната за Кремъл. Командирът обобщи операцията с думите: „Бием с върба, удряме портфейла на бункерния дядо с дронове“.

Докладваните удари съвпадат с последиците за руската инфраструктура за износ на петролни продукти на Балтийско море. Износът от терминалите в Приморск и Уст-Луга беше спрян, след като украински дронове повредиха съоръженията за товар и предизвикаха големи пожари миналата седмица.

Спирането засегна два ключови пункта, след като предишни атаки нарушиха работата на терминалите, като наложиха прекратяване на работата по обработка на петрол. Тези предишни удари повредиха съоръженията и на двете места, ескалирайки натиска върху един от основните руски експортни маршрути в Балтика.

Нова атака с дронове срещу Уфа: пожар в рафинерията и затворени летища в три руски града.

🇺🇦💥🇷🇺 Украински дронове атакуваха руския град Уфа в ранните часове на деня, което предизвика пожар на територията на местен завод за преработка на нефт и попадение в жилищна сграда, съобщиха местни медии в Telegram. Федералната агенция за въздушен транспорт (Росавиация) съобщи, че е затворила временно летищата на Уфа, Псков и Ижевск.

Уфа е столица на Република Башкирия и се намира на разстояние от 1400 км от фронтовата линия в Украйна, което я превръща в една от най-отдалечените цели, поразявани успешно от украински дронове от началото на пълномащабната война през февруари 2022 г.

Градът е седалище на рафинерийния комплекс на „Башнефт", дъщерна компания на Роснефт, който обединява три завода: Башнефт-УНПЗ (7,5 млн тона годишен капацитет), Башнефт-Уфанефтехим (9,5 млн т/г) и Башнефт-Новойл (8,5 млн т/г). Общият капацитет за преработка възлиза на 23,5 милиона тона годишно, нареждайки ги до най-големите в Русия. Комплексът произвежда моторни горива, масла, битум и втечнени газове, по данни на Роснефт.

Росавиация не уточни кой обект е засегнат. Властите въведоха ограничения за полети в Уфа (03:23 московско време), в Псков (04:26) и Ижевск (04:46), и посочиха единствено, че мерките са „необходими за обезпечаване на безопасността на полетите" – формулировка, използвана от агенцията при нападения с дронове. Летищата на Саратов, Пенза и Уляновск, затворени по-рано тази нощ, вече бяха подновили работа. Засегнатите летища обхващат географски ареал от над 1800 км – от Псков на запад до Ижевск на изток.

Атаката е поне втора срещу рафинериите в Уфа през последните две седмици. На 21 март украински дронове удариха района на НПЗ, а два паднаха в строящ се 27-етажен жилищен блок в квартал „Затон", ранявайки леко двама строителни работници, според руското министерство на извънредните ситуации. Като резултат от удара Уфанефтехим спря поне една инсталация за първична преработка на нефт, според данни на отрасловия портал Neftegaz.ru.

Ударите по Уфа са част от ескалиращата украинска кампания, насочена към енергийната инфраструктура на Руската федерация. По данни на Kyiv Post, от януари до март Украйна е удвоила темповете на далекобойните си ударни операции – средно четири отделни цели на нощ, спрямо две през ноември и декември. Украински дронове систематично поразяват обекти от Кириши край Санкт Петербург до Ярославъл, Волгоград и Уфа.

Reuters изчисли на 25 март, че украинските удари срещу нефтени терминали, рафинерии и тръбопроводи са спрели около 40 % от руския капацитет за износ на петрол, към 2 милиона барела дневно. NBC News потвърди тази оценка, описвайки я като най-тежкото прекъсване на петролните доставки в съвременната руска история. Основният удар е по балтийските пристанища Уст-Луга и Приморск, през които в рамките на миналата година са преминали съответно 32,9 и 16,8 милиона тона нефтени продукти. Роснефт отчете спад на нетната печалба със 73% за 2025 г. – до 293 милиарда рубли (3,6 млрд долара).

Сателитни данни: Мащабни пожари в руските пристанища Уст-Луга и Приморск.

🔥 Сателитни изображения разкриват мащабни пожари в руските пристанища Уст-Луга и Приморск след последните украински удари, съобщи Институтът за изследване на войната (ISW).

В Уст-Луга кадрите показват огромен пожар и гъст дим, обхванал няколко резервоара за съхранение на петрол на територията на пристанището. В Приморск отделни изображения от Planet Labs регистрират голям стълб дим, издигащ се над района след атаката.

Докладваните щети обхващат и петролната рафинерия „Кириши“ в Ленинградска област. Обновените данни сочат, че са засегнати две инсталации за преработка на суров петрол, мощности за производство на битум, инсталации за хидропроцесинг и оборудване за фракциониране на газ.

ISW публикува сателитни снимки като визуално доказателство за последствията в двете пристанища, докато придружаващият доклад очертава мащаба на щетите в „Кириши“.

Пристанищата Уст-Луга и Приморск са ключови възли в мрежата за износ на петрол на Кремъл, което прави всяко потвърдено поражение там оперативно значимо. Ударът по рафинерията „Кириши“, едно от основните съоръжения за преработка на петрол в страната, би създал допълнителен натиск върху руската енергийна логистика и вътрешния капацитет за преработка на горива, отбелязват от ISW.

Украински дронове удариха петролна рафинерия в Ярославъл при поредна нощна атака

🇺🇦🎯🇷🇺 Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) проведоха поредна масирана атака с дронове, поразявайки петролна рафинерия в Ярославъл, разположен североизточно от Москва, съобщи мониторинг каналът „Exilenova Plus“.

„Славнефт-ЯНОС“ е сред петте най-големи рафинерии в Руската федерация и има капацитет да произвежда над 15 милиона тона годишно. Градът се намира на около 700 км от държавната граница на Украйна с Русия и на около 230 км североизточно от Москва.

По-рано губернаторът на Ярославска област Михаил Евраев обяви, че е била обявена заплаха от нападение с дронове на територията на целия регион.

Украйна редовно нанася удари по военна инфраструктура дълбоко на територията на Русия и в окупираните от нея територии в опит да отслаби бойната ѝ мощ, докато води войната. Киев счита петролните съоръжения за легитимни военни цели, тъй като те финансират директно руската агресия.

През нощта на 27 март украински дронове удариха петролни терминали в пристанище Уст-Луга и Приморск в Ленинградска област, съобщиха местни канали в Telegram, според които ударите бележат третата поредна нощ на атаки срещу петролни обекти в региона.

На 26 март украинските сили удариха поредната петролна рафинерия „Киришинефтеоргсинтез“ (КИНЕФ) в Ленинградска област, потвърдиха от Генералния щаб.

Световните цени на петрола се повишиха до над 100 долара за барел на 8 март заради ескалацията между Иран, Израел и САЩ. Това е първият случай, в който цените преминават границата от 100 долара за барел, откакто Русия започна своята инвазия в Украйна през февруари 2022 г.

Руският петрол е обект на санкции, включващи тавани на цените, наложени от съюзниците на Украйна по време на цялата война.

На 12 март Министерството на финансите на САЩ обяви, че издава временен лиценз, който да позволи на държавите да купуват руски петрол, който в момента е блокиран в морето. Целта е да бъдат стабилизирани глобалните цени на енергията, въпреки продължаващата война.

Русия забранява износа на бензин от 1 април заради ценовия натиск от войната в Иран

🚨 Русия въвежда всеобхватна забрана за износ на бензин от 1 април, която за първи път ще засегне производители на горива, съобщи „Интерфакс“, позовавайки се на представители от индустрията, участвали в съвещание при вицепремиера Александър Новак с директори на нефтените компании, завършило преди броени минути. Действащата в момента забрана засяга единствено търговците, които не произвеждат горива, и трябваше да бъде в сила до 31 юли.

Крайният срок на новата забрана не е бил обсъждан на срещата, но събеседник на „Интерфакс“ смята, че тя ще бъде въведена за период от три месеца. Евентуално ограничение на износа на дизелово гориво засега не се разглежда. Според „Ведомости“ Новак е наредил на Министерството на енергетиката да подготви проект на съответното правителствено постановление.

Решението идва в момент на сериозен натиск върху пазарите на горива, предизвикан от войната в Иран. По данни на Bloomberg цената на бензина на европейския пазар е скочила с 48% за последния месец: от 720 на 1 070 долара за тон. Международната агенция по енергетика (МАЕ) оценява случващото се като най-тежкото прекъсване на доставките в историята на световния петролен пазар – потоците през Ормузкия проток са се свили от 20 милиона барела дневно до минимални обеми, а производствените загуби в Залива надхвърлят 10 милиона барела дневно. Цената на референтния сорт „Брент“ се движи около 120 долара за барел, близо до своя исторически връх от 147 долара, достигнат през юли 2008 г.

Парадоксът е, че Русия е сред малкото икономики, извличащи финансова полза от кризата. Скъпият петрол вдига приходите от износ на суров нефт и ѝ позволява да отложи планирани промени в бюджетния резервен фонд, което облекчава краткосрочния фискален натиск, отбеляза Carnegie Endowment for International Peace.

В същото време високите международни цени стимулират руските производители да насочват бензин към външните пазари вместо към вътрешния, което налага административна намеса.

По-рано Новак заяви на колегиума към Министерството на енергетиката, че страната трябва в най-кратки срокове да вземе мерки за осигуряване на вътрешния пазар с гориво. Новата забрана е поредната стъпка в тази посока – страната многократно е прибягвала до рестрикции върху износа на горива от 2024 г. насам, когато украинските удари по руски рафинерии доведоха до дефицит в множество региони.