🇺🇦🛰️🇬🇧 Окупираната територия вече не носи нищо на онзи, който я е превзел. Сухопътният коридор до окупирания Крим, минаващ през Донецка и Запорожка област – единствената стратегическа задача, която Путин успя да изпълни докрай – днес е път, по който дори „мишки не минават“. Това отбеляза в своята реч Валерий Залужни, украински посланик в Обединеното кралство и бивш главнокомандващ на Въоръжените сили на Украйна в периода от юли 2021 до февруари 2024 г. Тя прозвуча на 7 август в Украинския кризисен медиацентър, в разговор с бившия посланик във Вашингтон Валерий Чали. Това не е просто реторика, а извод от сметка, която Залужни развива близо час и която четири дни по-рано въвлече украинската дипломация в най-острия ѝ вътрешен скандал за годината.
Механизмът, който описва, е преди всичко ценови. Ударът в средната дълбочина постепенно прераства в удар в голямата и го догонва по себестойност, а оттам нататък логиката става проста. Първо се извеждат от строя бензиностанциите. После се изчаква да потеглят цистерните и те също биват поразени, със средства, които не струват почти нищо. След тях идват тировете, след тировете – леките автомобили, докато връзката между градовете спре. Следващата операция, която според него руснаците вече прилагат, нарича „покрив“: от спътник се вижда голям покрив, следва удар с колосален ефект. Изводът е, че контролът върху земя вече не изисква непременно присвояването ѝ – достатъчно е тя да бъде обездвижена. Затова, според Залужни, окончателното превземане на Донецка област е загубило смисъл за Москва. Анексията също е изгубила всякакъв смисъл: превземаш територия, след което не можеш да правиш нищо с нея. Същата логика Киев е приложил първи – през 2023 г. разписва операция за дистанционна изолация на Крим, която американците тогава определят не просто като глупава, а като идиотска. Днес операцията работи.
Изказването вероятно щеше да остане професионално военно наблюдение, ако три дни преди това същото лице не беше предизвикало инцидент. На 3 август, по време на годишното съвещание на ръководителите на украинските задгранични мисии в Киев, Залужни получава въпрос за Обединените експедиционни сили, но започва отговора си с Алианса: „Около 12 години лично се занимавах с това да усвоим стандартите на НАТО и всяка година слушах приказки, че ето-ето ще влезем. Никога, за съжаление, няма да влезем.“ Думите му обиколиха украинските и световни медии, откъснати от въпроса, който ги е предизвикал. Министерството на външните работи уточни, че думите са извадени от контекста, защото отговорът се е отнасял предимно за JEF, чиято рамкова държава е Обединеното кралство. На 4 август беше обвинен от РБК-Украйна, че като държавен служител работи срещу курса, записан в Конституцията. На 7 август Залужни затвори историята с едно изречение: „Аз не съм казвал такова нещо. Но слагам запетая: с мисълта, формирана от украинските медии, съм съгласен напълно.“
Тежестта на тези думи идва от лицето, което ги произнася. През 2019 г. именно той разработва реформата, която прехвърля украинската система за управление на стратегическо нио върху принципите и стандартите на НАТО и води до промени в цели 37 законодателни акта. „Спечелих си толкова врагове, че дори не можете да си представите“, казва той за тази работа и се самоопределя като най-големия привърженик на западния съюз във въоръжените сили на страната. Днешната му позиция не е отказ от НАТО, а диагноза: „НАТО все още е в доктрината от края на Втората световна война. Ние сме в космоса.“
Логиката зад изречената диагноза е техническа и Залужни я излага като военен теоретик. Първо се появява оръжието. След него възникват формите и способите за употребата му, после организационната структура. Оръжието, способите и структурата заедно формират нова доктрина, която на свой ред определя различен ред на подготовка, друго финансиране, друга промишлена политика и оттам – планиране на отбранителните способности за 5, 10 и 20 години напред. Танкът е изобретен през 1915 г. и от този момент до блицкрига на Гудериан изминава четвърт век; оттогава, изтъква Залужни, по същество той не се е променил. Дронът, по неговата периодизация, е изобретен през 2023 г., а доктрината за неговата употреба още не е завършена дори в Украйна, тъй като самото оръжие търпи непрекъснати промени. Западният военен съюз няма нито едно звено от тази верига, смята той.
Залужни продължи с една истина, твърде неудобна за партньорите на Киев. Към днешна дата Въоръжените сили на Украйна са приложили всички видове въоръжение и доктрините за тяхната употреба с изключение на крилатите ракети „Томахоук“, ядреното оръжие, самолетоносачите и F-35. „Ресурсът е изчерпан. Русия намери противодействие на всичко това.“ Началото е HIMARS, който по думите му освобождава Херсонска област и месец по-късно вече е безполезен. Оттук идва въпросът, който всъщност разбуни високите етажи на ръководството в Киев: ако Алиансът се разпусне утре, какво прави Украйна с Конституцията си? Курсът към членство в НАТО и ЕС е записан в основния закон през февруари 2019 г. и обвързва всички държавни служители, в това число посланика, който поставя под въпрос практическата му стойност като инструмент за сигурност.
Предложението, което Залужни всъщност прави, не изисква промяна на Конституцията. Украйна трябва да влезе в блок, а под „блок“ той разбира политическо обединение с икономически и военен компонент, а не просто военен договор. Кандидатът е конкретен: Обединените експедиционни сили (JEF) – предвождана от Обединеното кралство група от 10 скандинавски и балтийски страни, учредена с декларация за намерения на срещата на върха в Уелс през септември 2014 г. Това е блок в рамките на НАТО, казва той. Задачите му днес са други, но могат да бъдат пренаписани, а човекът, който го е създал, още е жив.
Прецедентът, който Залужни посочва, са Швеция и Финландия: намираш се вътре в Алианса и оттам градиш съвсем друга организация. От ноември 2025 г. насам Украйна е разширен партньор на JEF и първата страна извън десетката с такъв статут, а Зеленски вече изяви готовност за пълноправно членство. Залужни обаче предлага нещо по-амбициозно от присъединяването – самата рамка да промени своето предназначение. И без това Европа налива огромни средства в отбранителни разработки и поръчки. Според него логичният подход е чрез тях страните в Северна Европа, наред с Украйна, да се изградят като ядро и първообраз на въоръжените сили на обединена Европа.
Пречката, която той прогнозира като проблем номер едно, е управленска. Без централизирано управление и механизъм за прилагане цялата конструкция губи смисъл. „Много трудно е да бъде обяснено на господин Кубилюс“, подхвърля той по адрес на литовския еврокомисар по отбраната и космическото пространство, който тиражира идеята за Европейски отбранителен съюз с постоянна армия и Съвет за сигурност на ЕС. Червената линия е очертана изрично: Киев не бива и няма да поема ролята на частната военна компания на стария континент. Основата на европейските сили може да се гради върху украинския опит, но не за сметка на самата Украйна.
Чали, който е водещ на дискусията, отговаря с най-силното възражение, което тази позиция среща в Киев. Субрегионалните съюзи вътре в Алианса не противоречат на членството в него, а такива формати има пет-шест – от Букурещката деветка до френско-британските сили за Близкия изток. За украинците обаче този съюз е ориентир не само в сферата на отбраната, а също и за посоката на развитие на държавата. Затова, произнесен публично, военният довод се възприема от част от аудиторията като избор на геополитически път. Залужни се съгласява напълно. Германските и френските представители, добавя Чали, посрещат тези формати с възражение, че размиват съюза; насрещният довод е, че има стратегическо направление, което трябва да бъде покрито. Опасността, която самият Чали назовава, е Киев да остане между два силни блока и отново да попадне в буферна сива зона.
Изборът на съюз при Залужни не е сантиментален, а стъпва на сметка за нужните способности. Бъдещата война, както той я определя, ще се води в огромни цифрови полета, в които действат роботи, управлявани от човек или с „разум“ на борда. За да бъдеш готов за нея, трябва да разполагаш със способности в пет среди: на водата и под водата, на сушата, във въздуха, в космоса и в самите цифрови полета, които трябва едновременно да се създават и защитават.
Инвентаризацията за Украйна е безмилостна. На водата може да действа, но с помощта на партньорите; на сушата – с минимална помощ; във въздуха не може нищо; в космоса не може нищо; а за цифровите полета липсват редкоземните материали, необходими за електрониката. Изходите са два. Или кредит от порядъка на сто милиарда и собствена космическа програма, която да осигури дистанционно наблюдение на Земята, навигация и защитена спътникова връзка денонощно, или съюз, в който същите способности се предоставят от други държави. Отговорът се връща там, откъдето започва: Норвегия има суровините, Великобритания има космическите способности, а Нидерландия, както допълва Чали, произвежда машините, с които се правят чиповете.
Британската част от разговора обяснява защо Лондон е центърът на цялата конструкция. От Брексит насам Залужни работи при седем британски премиера, но позицията на страната е непоклатима. Отговорът защо е получил от Найджъл Фарадж: Украйна не е подкрепяна от Стармър или от Фарадж, а от Великобритания като държава и от хората, които я населяват. Под тази устойчивост стои инфраструктура, която не е само дипломатическа: военнопленници от двете световни войни, първите мигранти след разпада на Съветския съюз и общност, организирана още от 40-те години на миналия век.
Затова Залужни предупреждава и срещу идеята украинците на острова да бъдат прибрани у дома: посятото там ще даде плод след 50 години. Тази близост не му пречи да бъде откровен в оценката си за британската военна система. Командно-щабните учения, на които е присъствал там, според него демонстрират култура и философия на водене на бойни действия на равнището на украинската армия от 2009 г. „А те гълтат пари. Разказват на избирателите си, че са в безопасност. Създават илюзия, която не отговаря на нищо.“
Оттук изложението излиза извън европейската рамка. Старият световен ред остана в миналото, алармира Залужни, а събитията около Иран го показаха: освен усилията на САЩ не се видяха никакви действия на ЕС. От 2024 г. страницата е обърната и за Украйна, защото безкрайната война на изтощение няма как да донесе победа нито за Киев, нито за Москва, докато за света тя е начало на открита борба за смяна на правилата.
Залужни очаква изостряне към 2027 г. – точно две десетилетия след онази реч на Путин на Мюнхенската конференция. Изходът, който вижда, не се решава в Киев. Нужно е глобално решение: нова Ялта с изцяло нови правила, тъй като изградените след 1945 г. системи вече не издържат на натоварването. В идеалния случай това би бил Потсдам; в лошия – Брест-Литовск, договор, от който всички са недоволни и който само положи основите на следващата война. Условия за подобно решение според него има само и единствено в Пекин и Вашингтон. Въпросът е кой ще започне пръв.
Спешността произтича от същата технологична промяна, която според Залужни обезсмисля анексията. Изключителното право да се употребява сила, което след 1945 г. принадлежеше на два блока, днес вече е достъпно за всички. Утре може да бъдат достатъчни решение, взето в Австралия, и два натиснати бутона, за да унищожат бойни роботи например цялата енергетика на Полша. Не е необходима мобилизация, обществото не трябва да бъде предварително подготвяно, а прагът за започване на военни действия пада почти до нула. Правила за машините, които могат да воюват, няма – както през 1947 г. все още не е имало правила за ядреното оръжие.
Оттук идва и предупреждението, с което генералът рамкира всичко останало. Ако Киев размени сигурност за топлина в домовете или за икономическо развитие, както през 1994 г., единственото разумно след това е да изнесеш децата и внуците си. През следващите 50 години Украйна ще се интересува преди всичко друго от своята сигурност – но сигурност, позволяваща икономическо развитие и възможна само при подходяща политическа и стопанска среда.
Слабото място на цялата конструкция е именно там, откъдето започва. Ако превзетата земя действително е загубила стойност, това не си личи по никакъв начин в поведението на Русия. Покровск е под руски контрол от февруари 2026 г., а през юли руските сили напредват с 45,96 кв. км в покровското направление и с 34,67 кв. км към Добропиля, след като през юни загубиха позиции в двете направления. Институтът за изследване на войната (ISW), който води сметката, описва поставения срок за обкръжаването на т.нар. „укрепен пояс“ като крайно нереалистичен.
Възможното обяснение е, че територията е загубила икономическа стойност, но е запазила политическата. Тя остава валутата, с която ще се плаща на масата, ако до глобално решение изобщо се стигне. Едното не изключва другото: сухопътният коридор може едновременно да е практически непроходим и да фигурира като актив в бъдещ договор.
Практическото следствие за Киев е по-неудобно от официалната позиция. Конституционният курс остава политическата котва на Украйна към Запада и това не се оспорва дори от Залужни. Като самостоятелен инструмент за сигурност обаче, според логиката на изложението му, той е изчерпан: 12 години усвояване на стандарти са произвели армия, изпреварила доктрината, върху която са изградени тези стандарти.
Системата, която ще пази Киев, според тази концепция ще се изгражда в по-малък формат – около дадени задачи и конкретни държави, а не около покана, която не идва. Пълноправно членство в JEF през близките година-две обаче е твърде слабо вероятно, тъй като форматът е обвързан с Северния Атлантик, Крайния север и Балтийско море, а разширяването му изисква съгласието на 10 столици. По-вероятният път минава през надграждане на разширеното партньорство от ноември 2025 г.
