🇷🇺🔥 Стълб черен дим се издига над пристанищния резервоарен парк на Санкт Петербург на кадри, заснети от борда на пътнически самолет днес по обяд, часове след нощната атака с дронове. Записът беше разпространен от Telegram канала Supernova+. По същото време пожарникари от Министерство на извънредните ситуации все още се бореха с огнената стихия в „Петербургския нефтен терминал“ и петролна база „Ручьи“.
Както Frontline Monitor вече съобщи, през нощта на 18 октомври дронове подпалиха двата обекта и удариха център за обработка на данни на ВКонтакте в Ленинградска област. Министерство на отбраната на Руската федерация обяви 1015 свалени украински дрона над 17 региона.
През деня украинският производител Fire Point съобщи, че ударите са нанесени с неговите далекобойни ударни дронове FP-1. Според компанията под обстрел са били терминалът, базата „Ручьи“ и центърът за данни на VK в село Новосергиевка, Ленинградска област. „На територията на петролния терминал и на петролната база избухнаха пожари, съобщава се и за сериозни повреди в центъра за данни“, написа Fire Point. Генералният щаб на ВСУ не е поемал отговорност за масираната атака срещу региона.
Обектът е сред основните сървърни комплекси на VK, в който се съхраняват снимки, видеа и останалото съдържание на потребителите. Според публикувани по-рано данни той разполага с над 20 000 сървъра в 640 сървърни шкафа. Губернаторът на Ленинградска област Александър Дрозденко потвърди, че там са повредени трансформаторно оборудване и складов комплекс, а VK продължава да настоява, че услугите работят нормално, въпреки множеството сигнали на потребители, които показват обратното. Павел Дуров, основател на „ВКонтакте“ и Telegram, написа, че е построил центъра преди 15 години и го е продал на VK преди 12. „Личи си, че е строен на съвест, стените са дебели. Но не го опазиха“, добави той.
Броят на пострадалите расте. Загиналият в Невски район е бил в автомобил, върху който паднали отломки, съобщи „Фонтанка“. В болниците на Петербург остават 5 ранени, един от тях в тежко състояние. Сред тях е мъж над 70 години от горялата 5-етажна сграда на проспект „Космонавтов“, който се намира в отделението по изгаряния. В Ленинградска област пострадалите достигнаха 10, от които 7 са настанени в болница, сред тях 5 деца. Дрозденко увеличи броя на свалените над областта дронове до 145. Подстанция „Восточная“ също е понесла поражения, а две трети от жителите на град Янино вече имат ток.
Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков определи украинските удари като „последни прояви на агония“ и заяви, че те „не могат да променят хода на събитията“.
🇺🇦🔥🇷🇺 Украински дронове поразиха Омския НПЗ – най-голямата рафинерия на Руската федерация, разположена в Западен Сибир на над 2500 км от украинската граница. Ударът дойде в следобедните часове по местно време, а след него на територията на завода избухна пожар. За първи път той беше успешно поразен на 6 юли. Генералният щаб на Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) потвърди удара още на същия ден, а Силите за специални операции (ССО) обявиха, че той е дело на техните звена за Deep Strike звена, като е проведен в координация с руското въстаническо движение „Черна искра“.
Според генщаба заводът има капацитет за преработка от над 21 млн. тона петрол годишно и произвежда широка гама от горива, масла и нефтохимически продукти и участва в снабдяването на въоръжените сили. Предприятието е собственост на „Газпром нефт“, подразделение на държавната корпорация „Газпром“. „Поразявайки такива обекти Украйна упражнява неотменимото си право на самоотбрана по чл. 51 от Устава на ООН и има за цел да намали военния и икономически потенциал на Руската федерация“, заяви щабът.
Според производителя Fire Point целта е била поразена от модернизирани дронове FP-1, което предизвиква силен пожар. FP-1 е далекобоен камикадзе дрон, чийто обсег на поразяване първоначално беше посочен от компанията като 1600 км. В края на юли тя обяви модификация с ново трапецовидно крило, с която обсегът достига 3400 км при 60 кг бойна глава. По данни на ССО дроновете са прелетели почти 3000 км до целта, а Омск е най-отдалеченият руски завод за преработка на нефт, поразяван от украински дронове. Видеозапис на OSINT канала Exilenova+ показва FP-1 над града и опитите на противовъздушната отбрана да го спре.
„Черна искра“ се представя като руско въоръжено подполие – нелегална съпротива. Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) го споменават вече няколко пъти от септември 2025 г. насам, а през май 2026 г. публичният му говорител стана Игор Волобуев, бивш вицепрезидент на „Газпромбанк“, отговарял за връзки с медиите, който след пълномащабната инвазия се завърна в родната си Украйна и се преквалифицира в оператор на дронове в редиците на въоръжените сили. Независимото издание „Медуза“ посочи, че сведения за групата идват само от Волобуев, украинските военни и собствените му канали.
Областният губернатор Виталий Хоценко обяви, че „един безпилотник е достигнал до северния промишлен възел“ на града, където се намира е самият завод, но въпреки това изтъкна, че ПВО е свалила „по-голямата част“ от въздушните заплахи. За самото предприятие не спомена нито дума. Режимът на въздушна тревога продължи близо 6 часа. Хоценко го обяви около 2 часа и половина преди първите взривове, летището беше затворено за около 5 часа и половина, а мобилният интернет в областта беше многократно спиран. Жители на кварталите Левобережие и Нефтяники, както и на централната градска част чуха дълга серия експлозии. Руското министерство на отбраната включи Омска област в списъка с региони, над които през деня са били свалени общо 113 украински дрона. „Все пак успяхме да пробием руската ПВО в Омск“, отбеляза Fire Point в Telegram. Областта прекара 6 часа в режим на тревога и на 30 септември, когато летището беше затворено по извънредния план „Ковьор“ за освобождаване на въздушното пространство; тогава попадение не беше съобщено.
Още същия следобед жителите на Омск изпаднаха в масова истерия и тръгнаха да зареждат автомобилите си с гориво, поради което пред голяма част от бензиностанциите се извиха опашки, сред тях и пред тази на булевард „Корольов“ в квартал Нефтяники. Хоценко благодари на „защитниците на омското небе“ и помоли жителите „да не създават изкуствен ажиотаж на бензиностанциите и да запазят спокойствие“.
Първия удар по Омск беше нанесен от украинските ССО на 6 юли. Според генщаба тогава е била поразена инсталацията за първична преработка ЕЛОУ-АВТ-11 с проектна мощност 8,4 млн. тона годишно. Първичната дестилация е стъпалото, през което суровият петрол минава, преди да стигне до останалите съоръжения на завода. Reuters, цитирайки отраслови източници, описа щетите по-конкретно: изгоряла инсталация АВТ-10, на която се падат 38% от мощностите на завода, докато АВТ-11 е спряна аварийно заради поражения върху междуцехови комуникации. След атаката заводът преустанови изцяло както работа, така и продажбите на Петербургската стокова борса. Според ССО той е бил изведен в ремонт; кога и в какъв обем е възобновил работа, публично не е съобщено.
Сутринта на 8 октомври дронове удариха и „Газпром нефтехим Салават“ в Башкирия. Командването на ВСУ го определи като един от водещите руски нефтохимически комплекси, чийто годишен капацитет възлиза на 10 млн. тона въглеводородна суровина. Заводът произвежда бензин, дизел, мазут, битум и полиетилен. Fire Point уточни, че ударът е бил нанесен с FP-1, след като прелитат над 1300 км до целта, и описа множеството огнища на пожар на територията на завода. Кметът Марат Загидулин обясни пожара с „отломки на няколко безпилотника“, попаднали в промишлената зона, и добави, че пострадали няма.
Със същите отломки ръководителят на Република Башкирия Радий Хабиров обясни огнища на задимяване в града в продължение на часове след удара на 14 юли. Два дни по-късно източници на Reuters посочиха, че инсталациите за първична дестилация АВТ-6 и АВТ-4 са повредени, а ремонтът им ще отнеме до няколко месеца. През нощта срещу 13 август Салават беше поразен отново.
Двата удара продължават кампания, чийто ефект Киев измерва в проценти. На 4 октомври министерството на отбраната, ръководено от Йевгени Хмара, обяви, че след ударите по рафинериите в Москва, Ярославъл, Уст-Луга, Перм, Саратов и Сизран 51% от руския преработвателен капацитет е изведен от строя; Associated Press не успя да потвърди числото независимо. Международната агенция по енергетика изчислява спада на руското производство на дизелово гориво на около 30%. В средата на септември Reuters писа, че заводът в Кириши е спрял напълно, а NORSI в Нижегородска област и Волгоградската рафинерия, и двете на „Лукойл“, работят на около 1/4 от своята мощност. На 1 октомври руският президент Владимир Путин оцени загубите от ударите на около 1% от БВП и отхвърли идеята Москва да спре атаките срещу украински кораби в замяна на прекратяване на ударите по рафинериите.
През юли ССО представиха успешния удар, затворил рафинерията в Омск, като най-далечния от началото на пълномащабната инвазия. Три месеца по-късно същата цел е поразена отново, този път посред бял ден и часове след като регионът беше вдигнат по тревога. Колко сериозни са щетите, ще покаже борсата. На 7 юли, ден след първия удар, омският завод вече беше спрял търговията на Петербургската стокова борса. Ново спиране на продажбите и съобщение за затваряне на предприятието биха означавали, че водещата руска рафинерия отново се намира извън строя, а продажби без прекъсване през следващите дни биха показали, че пожарът е засегнал периферни съоръжения и не е довел до търсения резултат.
🇷🇺 Московска област остана без сирени за въздушна тревога и SMS известия за местното население при мащабната украинска атака към региона през нощта на 19 срещу 20 септември, последния ден от изборите за Държавна дума. При много по-малки атаки властите са използвали и двата метода за известяване. Институтът за изследване на войната (ISW) стига до заключение, че столичните власти са поставили високата избирателна активност над защитата на цивилните.
Властите ограничиха мобилния интернет – обичайна мярка по време на украински атаки, предназначена да затрудни дроновете, които използват мобилните мрежи. Този път обаче ограниченията бяха въведени без публично известие. Жителите се оплакваха от липсата на сведения в Telegram канала на губернатора Андрей Воробьов, докато коментарите в него не бяха изключени. Известен руски военен блогър, близък до Кремъл и цитиран от ISW, алармира, че подобно отношение подкопава доверието във властите, а подобни ограничения на връзката по думите му „не помагат особено“.
Системата за предупреждение в Московска област съществува, като е била задействана в отговор на много по-незначителна заплаха. Във вечерните часове на 2 юни, когато два дрона летяха към столицата, руската държавна система за реагиране при извънредни ситуации за първи път изпрати официално съобщение до телефоните в областта: „В Московска област е обявена заплаха от безпилотни летателни апарати. Останете у дома и не се приближавайте до прозорците или отидете в укритие.“ Съобщението предупреди за спиране на мобилния интернет. Тогава властите предварително обявиха мярката, която на 20 септември въведоха без предупреждение.
ISW описва нощния удар като най-мащабния украински удар с ракети и дронове срещу стратегически цели в Московска област от началото на войната. Столичният кмет Сергей Собянин съобщи, че ПВО е прехванала над 1600 дрона над цялата страна, сред които 450 на подстъпите към Москва. Воробьов отчете 249 свалени или заглушени дрона над 17 общини в областта.
Областните власти съобщиха за 3 убити и 20 ранени, включително деца. Сред жертвите са 74-годишен мъж от Орехово-Зуевски окръг и 44-годишна жена от Раменское, където пожар изпепели покрива на 21-етажен жилищен блок, от който бяха евакуирани 400 души. В Нови Котелники изгоряха апартаменти от висок блок, докато в Софьино избухна пожар в логистичен комплекс с площ около 290 000 кв. метра. „Медуза“ съобщи, че е била поразена и ТЕЦ-22 в Дзержински, която снабдява с топлина и електроенергия югоизточната част на Москва и съседни райони. Летищата Внуково, Домодедово, Шереметиево и Жуковски ограничиха работа и около 100 полета закъсняха или бяха отменени.
Удар понесе и рафинерия „Газпромнефт-Москва“ в квартал Капотня, на около 16 км от Кремъл. Генералният щаб на Въоръжените сили на Украйна съобщи за голям пожар и повредена основна инсталация за първична преработка на суров петрол. Сред посочените като поразени съоръжения са дестилационната инсталация АВТ-6, комбинираната инсталация за преработка и инсталацията за изомеризация.
Заводът е сред най-големите в Русия, с капацитет за преработка на 12 млн. тона годишно, и при нормална работа покрива близо 40% от столичния пазар на горива. Украинската компания Fire Point заяви, че нейни далекобойни ударни дронове FP-1 са поразили завода, който е спрял работа изцяло. Това е поне четвъртата атака срещу него от май месец насам, след ударите на 17 май, 16 юни и 18 юни. След юнските атаки Reuters цитира източници в бранша, според които рафинерията едва ли ще възобнови работа преди 2027 г. От това изявление на Fire Point не става ясно дали преди последния удар е била възстановена част от преработката.
Атаката продължава украинската кампания на удари по руската рафинерийна промишленост, която не спря и след призивите, отправени от Вашингтон. На 13 септември президентът на САЩ Доналд Тръмп публично поиска Киев да спре ударите по рафинерии, защото според него те повишават цените на дизела по света. На другия ден той обяви, че двете страни са постигнали съгласие да не атакуват енергийни обекти, въпреки сведенията, че в Киев не са знаели за такава договорка. Москва не прие предложението. По информация на Financial Times руският президент Владимир Путин не желае подобно споразумение преди зимата, защото разчита ударите по украинската енергетика през студените месеци да принудят Киев да направи отстъпки. Володимир Зеленски многократно потвърди, че Украйна е готова на взаимен мораториум върху ударите по енергийни обекти.
Капотня е последната цел в дълга серия от удари по руската нефтопреработка. В нощта срещу 13 септември дронове поразиха рафинерия ТАНЕКО на „Татнефт“ в Нижнекамск, Република Татарстан, на около 1200 км от Украйна, и подпалиха резервоар. През същата нощ украински удари поразиха инсталация за първична преработка и резервоарен парк на „Славянск ЕКО“ в Славянск на Кубан, Краснодарски край, който остава един от най-големите независими рафинерии в Южна Русия, с проектен капацитет от около 5,2 млн. тона суров петрол годишно.
Новите удари засягат отрасъл, в който обемите на преработка вече са ниски. Според сметки на Bloomberg през юли руските рафинерии са преработвали 3,6 млн. барела дневно – най-ниското равнище от май 2002 г. Забраната за износ на бензин и дизел е удължена до края на януари 2027 г., като от септември за дизела действат изключения.
Според ISW украинските сили не са ударили целенасочено избирателни секции или друга инфраструктура за провеждането на избори. Задействане на сирените и изпращане на съобщения можеше да предупредят милиони жители за заплахата от украинските дронове в московското небе няколко часа преди отварянето на секциите. Официално отчетената избирателна активност в Русия достигна 59,32% – почти 8% пункта над тази на изборите през 2021 г.
Властите ограничиха полетите и мобилната връзка, прилагайки мерки за сигурност на въздушния трафик и за затрудняване на дроновете, но не предупредиха пряко населението. Това обаче има прецедент отпреди изборите. На 18 юни, по време на най-мащабната към онзи момент атака, когато също горя рафинерията в Капотня, жители на Котелники и Орехово-Зуево се оплакваха, че не са получили „нито един SMS, нито една сирена“. Властите в Орехово-Зуево обясниха, че предупреждения се подават „според текущата оперативна обстановка и само при непосредствена заплаха“.
Юнският случай не изключва оценката на ISW за изборен мотив, но показва, че липсата на предупреждения не е възникнала с вота. Наличните сведения не позволяват да бъде установено дали властите са действали заради изборите, дали са следвали вече прилаган подход, или са съчетали двете. Не може да се установи и как липсата на предупреждения е повлияла върху избирателната активност.
Реакцията при бъдещи атаки със сходен мащаб извън изборния период може да помогне за оценка на тези обяснения. Подновяването на предупрежденията би подкрепило хипотеза за действителен изборен мотив на 20 септември. Продължаващото отсъствие на сирени и съобщения би насочила към траен проблем със способностите за уведомяване на населението, при който жителите разчитат на местни чатове вместо на официална информация.
🇺🇦🦉 Олег Шутов, когото Службата за сигурност на Украйна (СБУ) публично посочи като изпълнител на убийството на генерал-майор Максим Шаповал, е бил убит на 27 юли при взривяване на устройство, поставено в личния му автомобил в окупирания Донецк. Информацията беше оповестена чак днес, в Деня на военното разузнаване на Украйна. Източници в украинските спецслужби заявиха пред LB.ua, че изявлението е било отложено, докато групата, извършила операцията, се завърне на контролирана от Украйна територия.
Вечерта на 27 юли Шутов пристигнал със „Субару“ пред спортния комплекс „Динамо“ в Ленински район на Донецк. Местни канали, свързани с окупационните власти, описаха случилото се като среднощна атака с дрон, при която е пострадал „председателят на федерацията по борба“. Шутов реално е заемал ръководен пост в асоциацията по джудо и самбо на т.нар. „ДНР“, успоредно с оперативната си дейност в местното министерство на държавната сигурност. Ведомството беше разформировано през април 2024 г. и влято в местното управление на Федералната служба за сигурност (ФСБ) на Руската федерация. Източниците на LB.ua предоставиха и снимки от наблюдението над Шутов.
Между операцията и публичното ѝ оповестяване изминаха шест седмици. Според източниците причината не е редакционно забавяне, а необходимостта участниците първо да се завърнат на сигурно място. Именно подобен тип работа – дълго подготвяна, скрита и често оповестявана със значително закъснение – е част от контекста на Деня на военното разузнаване, който Киев отбелязва днес.
Празникът е установен с указ на президента Володимир Зеленски от 7 септември 2022 г. Датата препраща към 7 септември 1992 г. – деня, в който е основано Управлението за военно стратегическо разузнаване към Министерство на отбраната на независима Украйна. Днес се навършват 34 години от онзи ден.
Това е първият Ден на военното разузнаване, който Главното управление на разузнаването (ГУР) посреща без Кирило Буданов начело. С указ от 2 януари 2026 г. Зеленски го назначи начело на президентския офис, а ГУР беше поето от генерал-лейтенант Олег Иващенко – дотогава шеф на Службата за външно разузнаване (СЗРУ), а преди това първи заместник на Буданов в периода 2015–2024 г.
Главнокомандващият на Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) генерал-майор Михайло Драпатий поздрави разузнавачите с думите: „Вие първи виждате онова, което врагът се опитва да скрие. Вашите данни стоят в основата на решенията на командирите, а от точността им зависят човешки животи. Знам цената на тази работа. В нея няма място за случайност.“
В своето обръщение Зеленски изрази своята благодарност „на всеки и всяка, които действително укрепват отбраната на Украйна, осигуряват на държавата необходимата информация и провеждат операции, които не позволяват на Русия да постигне целите си“.
От 2016 г. емблемата на ведомството включва сова, пронизваща с меч територията на Руската федерация, а девизът е изписан на латински език: Sapiens dominabitur astris – „Мъдрият ще властва над звездите“. Той е замислен като отговор на девиза на руското военно разузнаване, традиционно известно като ГРУ: „Над нас са само звездите“. Изборът на сова е и визуален контрапункт на прилепа от руската емблема.
Операциите, за които говори Зеленски, имат съвсем конкретно оперативно измерение. На 6 септември Генералният щаб на ВСУ потвърди поразяването на Рязанската рафинерия – предприятие с капацитет за преработка на около 17 млн. тона суров петрол годишно, разположено на 600 км от държавната граница. Украинската компания Fire Point и ГУР заявиха, че ударни дронове FP-1 са поразили ректификационните колони на ЕЛОУ-АВТ-6 – най-голямата инсталация за първична преработка в завода, с капацитет 8,5 млн. тона годишно.
Пет дни по-рано ГУР съобщи за удар по комплекса „Новатек-Уст-Луга“ в Ленинградска област. Според него операцията е извършена от Департамента за активни действия и Департамента за безпилотни системи със съдействие от други подразделения на Силите за отбрана.
Кампанията започна още през лятото. Илската рафинерия в Краснодарски край беше поразена на 10 юли и отново на 8 август, като при втория удар избухна тежък пожар. На 7 август в Крим бяха унищожени радарна станция „Подлет“ и радарен запитвач „Парол-4“ от системата за разпознаване „свой–чужд“, на следващия ден – зенитен ракетно-артилерийски комплекс „Панцир-С1“, а два дни по-късно – две пускови установки от зенитно-ракетен комплекс С-400 „Триумф“.
Към средата на август при удари по пристанище Новоросийск бяха поразени фрегатите „Адмирал Есен“ и „Адмирал Макаров“ и патрулният кораб „Василий Биков“ от състава на Черноморския флот, петролна база „Грушовая“ и терминала „Шесхарис“. По оценки на Financial Times и Forbes кампанията е изкарала от строя над 40% от общия капацитет на руските рафинерии, а отделни цели се намират на до 2700 км от границата с Украйна.
Но дейността на ГУР не се измерва само в поразени обекти. Специалното звено, известно с позивната на своя командир „Тимур“, провежда операции в отбраната на Запорожка област, където участва в спирането на мащабно руско настъпление. Един от отрядите му First Line отчита над 700 полета с FPV дронове, при които операторът управлява машината по видео от бордовата камера в реално време, и над 500 полета с тежкия дрон-бомбардировач „Vampire“ (познат като „Баба Яга“) през пролетта и лятото. По същия участък воюва и Международният легион на ГУР, съставен от чуждестранни граждани на около 50 държави.
Другото измерение на тази дейност са хората. Координационният щаб по въпросите на военнопленниците, който работи под координацията на ГУР, е върнал от руски плен 9726 украински военнослужещи и цивилни към края на август. Проведени са 78 обмена, а последният е бил на 24 август.
В киберпространството операция „Полюс“, извършена през юли, позволи извличането на десетки гигабайти чувствителна информация от московския научен институт със същото име, който разработва компоненти за ракетни системи. През октомври 2025 г. беше унищожена базата данни на Научноизследователския център за космическа хидрометеорология „Планета“ за Далечния изток, чийто обем възлизаше на два петабайта.
Съвкупността от тези операции показва промяна в профила на ведомството. ГУР отдавна не може да бъде разглеждано единствено като служба, която събира и предоставя разузнавателна информация на военното и политическото ръководство. То разполага и със собствен оперативно-ударен компонент, който може да разчита на украинска производствена база за част от използваните средства.
Дроновете FP-1 на Fire Point например са украинско производство и употребата им не зависи от получаване на разрешение на чуждестранен доставчик за конкретни цели. Това разширява географията на ударите: от Краснодарски край до Ленинградска област – разстояния, които доставените от западни партньори на Киев тактически системи не покриват.
Именно това е и най-важнит извод от развитието на ГУР през последните няколко години: то вече съчетава класическата дейност с диверсионни операции, удари на стратегическа дълбочина, кибератаки, дронове и собствени бойни звена. От Донецк до Уст-Луга и отвъд географията и характерът на тези действия показват ведомство, превърнало се от източник на информация за войната в един от ключовите инструменти, с които Киев я води далеч отвъд линията на съприкосновение.
🔥📦🇷🇺 Украински дронове поразиха най-големия склад на Wildberries изобщо в Руската федерация – логистичния комплекс в подмосковското село Коледино – през изминалата нощ. Министерството на отбраната на Украйна обяви, че обектът е изведен от строя, с което броят на поразените от топ 10 на най-големите логистични центрове на компанията достигна 7.
Ударът е нанесен с дронове FP-1, съобщи същия ден украинската отбранителна компания Fire Point. Това са далекобоен дрон за еднократна употреба с обсег до 1600 км и сменяема бойна глава с маса между 60 и 120 кг, а цената на един дрон се оценява на около 55 000 долара. Същият производител разработва и крилатата ракета „Фламинго“. По данни на Fire Point площадката в Коледино заема около 250 000 кв. метра и се използва за съхранение, сортиране и разпределение на стоки с двойно предназначение.
Militarnyi определя склада като най-големия на Wildberries в Русия с площ, надхвърляща 225 000 кв. метра. Комплексът се намира край село Подолск, разположено южно от Москва, и е основният разпределителен възел на платформата за столичния регион. Кадри, публикувани след удара, показват пожар по протежение на комплекса и плътен черен стълб дим над него. Губернаторът на Московска област Андрей Воробьов заяви, че всички работници са евакуирани, а на самия обект няма пострадали. Коледино вече беше мишена на предишно нападение на 20 юли, но тогава не понесе сериозни щети.
Същата нощ дронове удариха и производствено-логистичния комплекс „Северное Домодедово“, един от най-големите в Русия от клас А, с площ над 500 000 кв. метра. Огънят обхвана склад №15, в който според областните власти се е съхранявал запас от медикаменти, а по-късно рухна складова конструкция с площ близо 56 000 кв. метра.
Министерство на отбраната на Руската федерация съобщи, че между 20:00 ч. на 15 август и 08:00 ч. на 16 август ПВО е неутрализирала 822 дрона в 14 региона – Белгородски, Брянски, Владимирски, Волгоградски, Воронежки, Калужки, Курски, Липецки, Нижегородски, Орловски, Ростовски, Рязански, Тамбовски и Тулски. Кметът на Москва Сергей Собянин заяви, че към столицата са летели около 600 дрона, от които 201 са били унищожени. Воробьов отчете 187 свалени или неутрализирани чрез средства за електронна война апарата над 10 общини, сред които Домодедово, Подолск, Ступино, Чехов и Кашира. „Известия“ определиха нощта като тази с най-масираната атака срещу руска територия от началото на годината, а руското министерство на отбраната обяви второ поредно денонощие с рекорден общ брой унищожени безпилотни апарати.
Смъртният случай в Подмосковието е далеч от Коледино и Домодедово. В Раменски район дрон се разби в частна къща и уби 83-годишен мъж. Воробьов съобщи за трима ранени в Подолск, а по-късно през деня различни руски агенции посочиха общ брой на пострадалите между 6 и 9 души. Повредени са жилищни сгради, сграда на полицията в Кашира и промишлени постройки във Воскресенск.
Вълната не се ограничи до столичния регион. В Ростовска област беше ударен комбинатът „Каменский“ – едно от най-големите химически предприятия в страната, което произвежда барут за боеприпаси – и там избухна пожар. Губернаторът Юрий Слюсар съобщи за над 150 прехванати дрона и ракети над 3 града и 9 района, а броят на загиналите нарасна от 3 на 5, след като спасителите откриха още 2 тела.
Кампанията срещу складовата мрежа на Wildberries продължава вече почти месец. Тя започна през нощта срещу 18 юли с Електростал в Подмосковието и Котовск в Тамбовска област, където загинаха 8 души и 82 бяха ранени, а пожарът в Електростал беше гасен в продължение на 4 денонощия. На 19 юли беше поразен сортировъчен център в Домодедово, а на следващата нощ и Коледино. Невинномиск в Ставрополския край и Краснодар последваха на 22 юли, Воронеж на 23-и, Шушари и Новосаратовка до Санкт Петербург заедно със Симферопол на 24-и, паркингът на центъра в Екатеринбург на 25-и и промишленият парк край Рязан на 29-и.
Краят на юли и началото на август запазиха сходна интензивност. На 30 юли ударът срещу площадката край Пенза наложи евакуацията на 200 души, на 31-и беше опожарен склад във Волгоград, на 2 август от обект в Новосемейкино край Самара бяха евакуирани 710 работници. На 3 август беше поразена голяма база в Собински район, на 5 август дрон падна върху сортировъчния център в Алексин, а на 13 август беше ударен недостроен логистичен комплекс в Чишмински район на Башкортостан – в същата промишлена зона, където същата нощ пострада и нефтохимическият комбинат в Салават.
Различните източници дават три различни числа за мащабите на кампанията. Militarnyi отчита 16 ударени логистични центъра към 16 август, руски и украински медии съобщават за повече от 20 обекта, в които са възникнали пожари, а украинското министерство на отбраната говори за 7 от 10-те най-големи склада. Тези оценки не са непременно противоречиви: пожарите могат да бъдат повече от отделните площадки, а само част от ударените обекти попадат сред десетте най-големи.
Мащабът на Wildberries обяснява защо пораженията по отделни големи центрове имат такъв внушителен ефект върху собствената му мрежа. Wildberries е най-големият онлайн търговец в Русия, с оборот над 6 трилиона рубли за 2025 г., между 500 000 и 800 000 продавачи на платформата и около половината от всички онлайн поръчки в страната. След развода на съоснователката Татяна Ким с Владислав Бакалчук и сливането с рекламната група Russ дружеството се свързва със сенатора Сюлейман Керимов.
Обявените основания за ударите са няколко и са формулирани от конкретни украински представители. Володимир Зеленски посочва компонентите за дронове; съветникът Михайло Подоляк добавя връзките с Кремъл, данъчните облекчения и натиска върху дребния бизнес; украински чиновник заяви пред Financial Times, че кампанията е и отговор на руските удари по украинската куриерска мрежа „Нова пошта“, в които от 2022 г. насам са пострадали над 400 клона и терминала.
Аргументът за двойното предназначение на стоките в логистичната мрежа се основава и на асортимента на платформата. В каталога ѝ имаше рубрика „Всичко за специалната военна операция“, което Defense Express документира подробно, а CNN потвърди – там се продаваха бойни FPV дронове, макари с оптично влакно за управление, полетни контролери, прицели, каски и бронеплочи, част от които се рекламират като одобрени от руския център за безпилотни технологии „Рубикон“. Wildberries отрича да подпомага руските военни усилия. Недоказано остава обаче дали именно ударените площадки са обработвали такива поръчки, а не само потребителски стоки.
Материалните щети нарастват по-бързо от броя на засегнатите обекти. Към 2 август Data Insight оценяваше повредената складова инфраструктура на до 22% от общия капацитет на страната. Към 5 август The Moscow Times изчисляваше засегната площ от над 1,5 милиона кв. метра, или около 27% от капацитета. На 13 август Forbes вече оценяваше пораженията на около една трета от складовата инфраструктура, а общите загуби за платформата и продавачите ѝ – на до 1 трилион рубли, или около 11,9 млрд долара.
Разбивката показва как се разпределят тези загуби. Според същата оценка собствените щети на Wildberries са между 1,75 и 2,66 млрд долара, а заедно с разчистването и възстановяването на площадките могат да достигнат 3,31 млрд. Загубите на продавачите са между 5,3 и 6,04 млрд долара по консервативния разчет и между 7,15 и 8,34 млрд по оценката на Маргарита Евстигнеева от асоциацията на доставчиците за електронните платформи. Преките щети за самата платформа вече надхвърлят чистата ѝ печалба за 2025 г., а според разчет на The Bell общата ѝ нужда от свеж ресурс може да достигне 1,3 трилиона рубли и да остави дружеството на загуба с години.
Най-тежките последици се стоварват върху продавачите. Около 80% от стоката, налична в складовете, не е застрахована, а много търговци са изгубили до 95% от наличностите си. Изплащанията към най-дребните започнаха на 22 юли за 88 000 души и продължиха на 30 юли за още 97 000, но покриват между 3 и 50% от стойността на стоката, а средните суми между 2000 и 30 000 рубли остават под 20% от реалната загуба. Към 13 август продавачите съобщават и за масово забавени преводи за стока, продадена преди 3 август, въпреки правилото за изплащане в рамките на пет работни дни. Татяна Ким заяви, че компанията ще търси начин да помогне, макар да няма правно задължение да обезщетява търговците.
Заместващ капацитет се намира трудно. Собствениците на свободни складове в Русия се въздържат да ги отдават на Wildberries, което принуждава компанията да разглежда площадки в Казахстан, а маршрутите се удължават и сроковете за доставка нарастват. Отливът на продавачи вече е намалил оборота с около 25%, а банката на групата привлича депозити при лихви над 14% годишно.
Свиването достига и до последното звено на веригата. Пунктовете за получаване на поръчки зависят пряко от потока пратки и намаляването му бързо се отразява върху приходите: част от тях вече работят на загуба, а през август обявите за продажба на пунктове на Wildberries и Ozon са скочили. Именно тук последиците от войната започват да се усещат и от руския потребител, който не проследява нито карта на ударите, нито финансовите отчети на търговеца, но вижда по-дълъг срок за доставка или обява за продажба на пункта в квартала си.
С извеждането на Коледино от строя от 10-те най-големи по площ логистични центъра на Wildberries според украинската сметка остават незасегнати само 3, а останалият капацитет е по-дребен и по-разпръснат. Това значи, че всеки следващ удар по същата мрежа вероятно ще унищожава по-малък капацитет при идентичен разход, така че натискът може да продължи, но пределната ефективност на отделните удари постепенно да намалява. Ключовият въпрос все повече се измества от броя на унищожените площадки към скоростта, с която търговецът успява да осигурява заместващ капацитет.
Икономистът Дмитрий Некрасов поставя мащаба в друга перспектива: дори щети за 200 млрд рубли са под 0,1% от руския БВП, а наличието на конкуренти – начело с Ozon и прогнозен пазарен дял от 32% срещу 45% за Wildberries – ограничава пренасянето на ефекта върху останалата икономика. Двете тези не се изключват взаимно: загубата може да е изключително тежка за конкретното дружество и за стотици хиляди зависими от него дребни търговци, без едновременно с това да има съпоставим ефект върху макроикономическите показатели на Русия. Признак, че големите цели в мрежата са изчерпани, би било концентриране на удари към по-малки площадки или към други сегменти на руската логистика; признак за отслабване на ефекта от кампанията – наемането на голям заместващ обект, възстановяването на оборота и спирането на отлива на продавачи.
🇺🇦🔥🇷🇺 Логистичният комплекс на Wildberries в село Александровка край Воронеж продължава да гори от снощи насам след поредни украински удар по обект на водещата онлайн платформа за търговия в Русия, а един човек загина от падащи отломки в Новоусменския район на града.
Отговорност за удара беше поета от украинската компания Fire Point, производител на далекобойни ударни дронове, която заяви, че обектът е бил поразен именно от неговите дронове FP-1. Съоръжението заработи с пълен капацитет едва през ноември 2025 г. и представлява един от най-новите и най-мащабните търговски обекти в мрежатам в който бяха инвестирани над 11 млрд. рубли, капацитет за над 90 млн. стокови позиции едновременно и проектна пропускателна способност от 1,8 млн. артикула дневно.
Губернаторът Александър Гусев обяви въздушна тревога в 00:19 ч. и тя продължи чак до 06:43 ч. сутринта. В хода на нощта той потвърди пожари в два склада на „голяма компания“. В едното хале огънят е локализиран на площ от 16 000 кв. метра, а във второто гасенето продължава на около 20 000 кв. метра. Загиналият е 49-годишен мъж, ударен от отломки на открито; двама души са ранени, единият в пределите на самия център. Отломки са поразили още три товарни автомобила и една лека кола. По думите на Гусев ПВО е прехванала най-малко 15 дрона над града и 5 района на областта, а Министерство на отбраната на Руската федерация отчете общо 396 унищожени дрона от самолетен тип между 20 ч. снощи до 8 ч. сутринта над 15 региона и окупирания Крим. Данните за броя на прехванатите апарати не подлежат на независима проверка.
Именно мащабът и техническият профил на обекта в Александровка отличават конкретния случай от всяка друга подобна атака срещу мрежата. Обектът беше открит на 14 ноември 2025 г. с участието на главния изпълнителен директор на RWB Роберт Мирзоян и на самия Гусев. По представените тогава данни върху площ от 156 000 кв.метра са автоматизирани всички ключови процеси: приемане, съхранение, сортиране и изпращане. В комплекса са прокарани близо 12 км конвейерни линии и работят над 90 робота, а системата за сортиране на три етажа е разчетена за над 1,3 млн. артикула в рамките на денонощие. При откриването си центърът вече обработваше над 500 хил. стоки дневно и беше създал 3000 работни места, а достигането на проектната цел от 1,8 млн. позиции на ден се очакваше след окончателното довършване на техническото оборудване. Воронежката агенция за привличане на инвестиции посочва застроена площ от 152 900 кв. м.
При обект с такъв профил не горят само стелажи, палети и складирана стока. Засегната е интегрирана механична и софтуерна система, чиято икономическа стойност е преди всичко във високата пропускателна способност. Именно затова и заместването ѝ не се свежда до пренасочване на пратките. Те могат да бъдат разпределени към някои от останалите над 170 логистични обекта на групата, но капацитетът, за който е проектирана Александровка, може да бъде поет пълноценно само от площадки със сходна степен на автоматизация. Потенциалният мащаб на ефекта личи от две числа, които текущите официални сведения за пожара не ни предоставят: над 500 хил. обработвани стоки дневно и 3000 работни места.
Каква част от този възел е изгубена, засега не може да бъде установено със сигурност, но по всичко личи, че загубите са тежки. Жители на Александровка и руското опозиционно издание Astra описват комплекса като напълно унищожен, а публикуваните кадри показват пламъци по цялата дължина на халето. Оценките от руска страна по традиция премълчават реалните мащаби: общо 36 000 кв. метра обхванати от пламъци, което е под една четвърт от общата застроена квадратура, но това е само моментна снимка от хода на гасенето, а не окончателна оценка на пораженията, тъй като при обявяването ѝ пожарът във втората сграда още не беше овладян. Затова е напълно възможно засегнатата площ да надхвърли значително 36 000 кв. метра, без това само по себе си да значи пълна загуба на комплекса. Пресслужбата на RWB – обединеното дружество на Wildberries и рекламната група Russ – съобщи само, че „логистичните обекти на компанията във Воронежка област са евакуирани съобразно изискванията за безопасност“.
Районът беше атакуван и на 23 юли, когато украински дрон попадна в разпределителен център на „Почта России“ в съседното село Нечаевка. Тогава беше повреден и покривът на складов обект на маркетплейс в района, загина тригодишно дете, а родителите му и 19-годишен младеж бях ранени. Wildberries временно спря терминала си във Воронеж и възстанови работата му около обяд същия ден. Поредицата от удари по логистичната мрежа на водещата руска онлайн платформа за търговия продължава от 18 юли и засегнала най-малко 20 площадки. Reuters, който проследява пораженията чрез сателитни изображения, изчислява около 1,18 млн. кв. метра повредена или напълно унищожена складова площ. Според оценка, цитирана в същия преглед, оборотът е спаднал с около 25% заради разстройството на доставките.
Аргументът, с който Киев обосновава ударите по търговската мрежа, е двойното предназначение на самата платформа. През нея се продават огромно разнообразие от бойни FPV дронове и хексакоптери, макари с оптично влакно за управление, полетни контролери, прицели и бронеплочи, част от които са рекламирани като сертифицирани от руския център за безпилотни технологии „Рубикон“. Обявите са документирани от украински и международни издания и потвърдени от редица световни медии, сред които CNN. Въпросният сегмент вече се свива: според данни, цитирани от RBC-Ukraine в началото на август, продажбите на военни стоки през платформата са спаднали до най-ниското си ниво, след като за три месеца през нея са минали снаряжение за 1,646 млрд. рубли.
Атаките през изминалата нощ бяха концентрирани по няколко различни направления. В Орск, Оренбургска област, беше атакуван заводът петролната рафинери, като според предварителния анализ на Exilenova+ са унищожени инсталация ЕЛОУ-АВТ и комплекс за хидрокрекинг с мощност 1,6 млн. тона годишно. Градът се намира на повече от 1500 км от украинската граница. Мониторинг канали съобщиха за избухване на пожар в ТЕЦ-а, който захранва с електричество Ангарск в Иркутска област, а в Комсомолск на Амур, Хабаровски край, пламна местната рафинерия, без да бъде обявена причина. Ден по-рано Генералният щаб на Украйна потвърди успешен удар по петрохимически комбинат „Тоболск-Нефтехим“ в Тоболск, Тюменска област, включително на централната газофракционираща инсталация с капацитет около 6,6 млн. тона годишно.
Воронежка област граничи с окупираната Луганска област, т.е. ударът по Александровка не изисква от Киев обсега, нужен за достигане на Орск и Тоболск. Уязвимостта на подобен обект е от друг характер. Големите разпределителни центрове се намират на открито край магистрални и жп възли, защото са проектирани за бърз достъп на камиони и висока пропускателна способност, а не за оцеляване под масиран украински обстрел. Самият Новоусменски район беше засегнат два пъти в рамките на 19 дни.
🇺🇦🚀🇷🇺 Главният конструктор и собственик на украинската компания Fire Point Денис Щилерман публикува видео от изпитание на ракета, придружено с една-единствена дума: „Красота“. Той не разкри нито вида оръжие, нито място или дата на изстрелване – именно това мълчание превърна публикацията в събитие. Кадрите се появиха часове след една от най-мащабните атаки с дронове в Московска област от години, в момент, в който догадките за възможностите на украинската програма за балистични ракети се множат с всяка изминала седмица.
Между 20:30 ч. на 19 юли и 5:00 ч. на 20 юли към руската столица са полетели над 400 украински дрона, съобщи кметът на Москва Сергей Собянин в своя Telegram канал. По думите му, по-голямата част от тях са свалени в покрайнините, а 85 – на подхода към самия град. Според изчисления на ТАСС, базирани на данни от официални лица, това е една от най-мащабните атаки срещу столичния регион от началото на инвазията. Агенцията я поставя редом с вълните от предходните две седмици – над 300 дрона в нощта на 11 срещу 12 юли и общо 1892 за седмицата до 18 юли (по отчета на самия Собянин). През нощта в Московска и още 10 области бе обявена ракетна тревога, която по-късно бе отменена.
Губернаторът на Московска област Андрей Воробьов обяви пожари и щети по „цивилни инфраструктурни обекти“ в Подолск, без да навлиза в подробности. Конкретиката обаче дойде от независими източници: според данни на Telegram канала Astra, подкрепени с кадри и свидетелства, гори петролна база в южния подолски квартал „Лвовски“. Жители на съседното село Коледино съобщиха за пожар в логистичен център на Wildberries – един от водещите на компанията, в покрайнините на Домодедово пламна складов комплекс в индустриален парк с обща площ над 650 000 кв. метра. Дрон се вряза в жилищен блок в Домодедово, при което шестима души бяха приети в местната болница, потвърди ръководителката на градския окръг Евгения Хрусталева. ТАСС обобщи, че пострадалите в региона са общо 10. Щети има и извън поразените обекти: в Одинцово са повредени частна къща и автомобил, в село Малое Толбино горя частен дом, а на магистрала М-4 човек пострада, след като дрон падна до колата му. От Wildberries излязоха с противоположна версия: логистичният пункт „не е пострадал“, а персоналът е изведен „за гарантиране на безопасността“ и по-късно върнат обратно по работните места.
Киев потвърди операцията в рамките на часове. „Отговаряме справедливо на всеки руски удар по нашите градове и общини. Тази война трябва да бъде доведена до край, а това е възможно само с увеличаване на натиска върху единствената ѝ причина – Русия“, написа президентът Володимир Зеленски в X. Той обяви поражението на петролна база и логистични обекти на повече от 400 км от украинската граница, както и на 6 руски кораба в Черно море – два танкера и четири сухотоварни плавателни съда. Ударът по Коледино е втори по складовата мрежа на Wildberries само за три дни: в нощта срещу 18 юли, както Frontline Monitor вече съобщи, дронове на Силите за безпилотни системи (СБС) на Украйна поразиха разпределителните центрове на компанията в Електростал и Котовск, както и петролна база в Ногинск. По руски официални данни тогава са загинали 8 души, ранени са над 60, а щетите се оценяват на над 50 млрд. рубли, което е до 15% от складовия капацитет на търговеца. Зеленски описа складовете като звена, снабдяващи руските сили, а мониторинг канали, цитирани от Kyiv Post, приписват удара по Коледино на FP-1 – далекобойния ударен дрон на Fire Point с деклариран обсег от 1600 км.
Именно тази връзка направи еднословния пост толкова красноречив. Fire Point е компанията зад крилатата ракета „Фламинго“ (FP-5) с обсег до 3000 км, която от февруари насам атакува обекти на руския военно-промишлен комплекс – от завода във Воткинск, произвеждащ „Искандер“ и „Ярс“, до ВНИИР-Прогрес в Чебоксари. Компанията стои и зад балистичните ракети FP-7 и FP-9. Самият Щилерман доста често показва изстрелвания: на 12 февруари той разкри удари на „Фламинго“ по цели в Русия, а на 27 февруари – първото видео на балистична ракета FP-7, завършващо с латинското мото „Quis nisi nos“ („Кой, ако не ние“). Новото на 20 юли е отказът му да назове оръжието – и тази празнина веднага бе запълнена: според „24 Канал“ под поста се трупаха предположения дали кадрите не показват по-мощната FP-9.
Зад догадките стои документирано развитие. В интервю за LIGA.net от 8 юли Щилерман разкри графика на балистичната програма: остава едно последно изпитание на двигателя, последвано от летателни тестове и изстрелвания по руска територия. „Мисля, че наесен вече ще изпитваме нашите ракети върху Русия“, заяви той. Попитан за целите, отговори: „Първо, това е Москва, защитени военни предприятия. Практически съм 100% сигурен, че няма да могат да ги прехващат както трябва.“
FP-9, с деклариран обсег около 850 км, е предназначена за цели дълбоко на руска територия. Още на 1 юли Министерството на отбраната на Руската федерация оповести прехващането на „далекобойна оперативно-тактическа ракета“, без технически детайли, Наблюдатели тогава допуснаха, че става дума за първо бойно приложение на украинска балистична ракета. Киев запази мълчание по теата. На 14 юли, в деня на рокади в правителството, Украйна проведе успешен тест на балистична ракета от неразкрит тип. Според изявление на Михайло Федоров, министър на отбраната в оттеглящия се кабинет, неговият екип преработил из основи техническите изисквания, повишил е чувствително точността и е намалил цената с 30%. Според изданието „Милитарний“ описанието трудно пасва на FP-7 и FP-9 – по-вероятен кандидат е оперативно-тактическият ракетен комплекс „Сапсан“, който се намира в серийно производство от 2025 г.
Зеленски говори за балистичните ракети все по-често, макар и премерено. В средата на юли той заяви, че украинската програма дава „добри резултати“, за които Киев засега мълчи, а изпитанията продължават. Ден преди атаката срещу Москва – след един от най-тежките руски балистични обстрели на Киев от началото на войната – президентът обърна логиката срещу противника: „Русия залага на балистичните ракети и именно заради тях Путин все още вярва в своята война.“
Отвъд самото видео, траекторията на програмата е ясна: само за три седмици се натрупаха официално съобщение от руските власти за прехваната ракета, публично обявен график с назована първа цел, успешен тест на неразкрит тип оръжие и президентско изявление, обвързващо руската балистика с волята на Путин да продължава агресията. Засега натискът срещу руската столица се поема от дроновете – стотици апарати всяка нощ, които насищат ПВО и стигат до складове и петролни бази, разположени на под 50 км от Кремъл. Балистичният елемент обаче променя фундаментално задачата на руската ПВО: както отбелязва Bloomberg, такава траектория съкращава времето за реакция и рязко усложнява прехващането. Дали преходът ще бъде проведен, ще стане ясно през следващите седмици. И докато Москва продължава да използва балистични ракети като инструмент за сплашване на Киев, развоят на събитията подсказва, че този обстрел неминуемо ще се върне обратно при своя източник. Днес украинските способности се превръщат в бумеранг, който с всеки изминал ден лети все по-уверено обратно към онези, които се опитаха да прекършат украинската воля с ракети.
🇺🇦🎯🇷🇺 Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) нанесоха удар с дрон Fire Point FP-1, поразил инфраструктура на летище „Протасово“ в Рязанска област на Руската федерация. Това става ясно от видео, публикувано от Telegram канала „Досье Шпиона“, базиран на него геолокационен анализ, изготвен от Dnipro OSINT.
Конкретната цел на удара са хангари, свързани с научно-производствен център за разработка и производство на дронове, разположен на територията на летището. Към момента независимо потвърждение за мащабите на понесените щети не е налично.
Анализът на Dnipro OSINT сравнява кадрите от удара със сателитни снимки на летището. Според него видимите ориентири, стоянки за самолети и конструкции на хангарите във видеото съвпадат точно с локациите на обекта. Допълнителни изображения показват вероятната траектория на полета на дрона към зоната с хангари в близост до пистата.
На видеото, разпространено от „Досье Шпиона“, се вижда как украинският дрон прелита необезпокоявано над летището, след което в един момент се насочва стремглаво надолу и поразява един от хангарите, задействайки детонация на бойната глава. На заден план се чува глас, който казва: „Удари операторите на дронове“.
Според докладите, цитирани от Dnipro OSINT, ударът е нанесен с камикадзе дрон с голям обсег FP-1, разработен от украинската компания Fire Point. Дестинацията на удара е разположена на над 500 км от най-близката територия, която се намира под украински контрол.
FP-1 е представен официално през 2025 г. от Министерство на стратегическите индустрии на Украйна. Той е проектиран за нанасяне на дълбоки удари по цели във вътрешността на Руската федерация, а сведенията сочат, че притежава максимален обсег до 1600 км и е способен да носи бойна глава с тегло до 120 кг в зависимост от изискванията на мисията.
🔙 Frontline Monitor припомня: Украинският главнокомандващ генерал Олександър Сирски обяви, че в рамките на предния месец при нанасяне на дълбоки удари Украйна е поразила 111 съоръжения на военно-промишления комплекс, енергетиката и горивната инфраструктура, което е довело до преки и косвени икономически загуби в размер на 1,06 млрд долара, включително при координирани атаки срещу цели в Москва и нейните околности.
🇺🇦✈️🇷🇺 Украински дронове, оборудвани със Starlink терминали и носещи малки FPV дронове, поразяват руски зенитни-ракетни артилерийски комплекси „Панцир-С1“ и „Тунгуска“, а също така бойни кораби, катери, гранични застави и постове за въздушно наблюдение в окупирания Крим.
Заплахата беше потвърдена от руският военен канал „Два майора“ в публикация от 30 април, в която описва устойчиво нарастване на сигналите за подобни апарати над полуострова и признава, че стандартните руски средства за електронна война остават неефективни – управлението на FPV се ретранслира на честотите на Starlink в Ku-band, вместо на класическите честоти за контролни канали на 2,4 и 5,8 GHz.
Платформата-носител е FP-1 на украинската компания Fire Point. Машината има размах на крилата 5 м, дължина 3,5 м, продължителност на полета 12 часа, обхват до 1600 км и полезен товар до 120 кг. Според реконструкции на руски източници, FP-1 пренася два FPV-дрона на пилони под крилата, в комбинация с бойна глава с тегло 20–30 кг. Самият FPV запазва собствената си бойна глава. Starlink терминалът е инсталиран на носителя и служи за ретранслация на сигнала за управление на FPV – пакетите минават през Ku-обхвата на сателитната група, а не през стандартните канали на 2,4 и 5,8 GHz, които се потискат от руските системи „Поле-21“ и автомобилните комплекси „Сан“.
FP-1 беше представен публично през май 2025 г. на отбранителна изложба в Киев. Производството нарасна от 30 единици дневно в средата на 2025 г. до над 100 дневно към края на лятото; до август 2025 г. Fire Point обяви месечна продукция от 3000 единици. Цената е около 55 000 долара на единица – близо четири пъти по-ниска в сравнение с иранския „Шахед-136“.
Концепцията за носител плюс FPV дебютира в април 2025 г., когато звено „Призраци“ на Главното управление на разузнаването (ГУР) използва морски дронове със Starlink, за да унищожи бойни катери и зенитно-ракетен комплекс „Тор-М2“ край брега на полуострова. Първите съобщения за въздушния вариант над Крим датират от март 2026 г. – около шест седмици преди публичното признание от страна на руски военни блогъри.
Промяната в профила на целите разширява радиуса на заплахата за руските сили на полуострова. Класически атаки с FPV дронове бяха ограничени до близо 25 км от линията на контакт поради прохождението на сигнала, което е ограничено от хоризонта. Носител, който лети на височина и ретранслира сигнала на Starlink, позволява разгръщане на FPV срещу цели в Севастопол, Саки, Джанкой и южното крайбрежие на Крим, без операторът да се намира в обсега на руския контрабатареен огън. Веригата на поразяване се свежда до издигане на носителя, спускане на FPV в близост до целта, терминално насочване през спътниковия ретранслатор и удар.
Препоръките на „Два майора“ към руските военни очертават мащабите на пропуска в подготовката. Авторът отправя призив за поставяне на защитни мрежи върху корабните надстройки, разполагане на повече оптични и акустичните детектори, постове за въздушно наблюдение с прожектори и въоръжаване на отряди с гладкоцевни оръжия 12-ти калибър. Освен това той цитира собствените си публикации, според които въпросът за мрежите на корабите е стоял на дневен ред в руското командване още от есента на 2025 г. и не е получил решение. Тонът на публикацията е открито самокритичен – „трябваше да бъде направено вчера“ – и потвърждава забавена реакция при вече известна заплаха.
Оперативните последици могат да бъдат разпределени в три направления. Първо: руските комплекси за ПВО с малък обсег около Крим (Панцир-С1, Тор-М2 и Тунгуска) стават уязвими не само за далекобойни ракети (Storm Shadow, ATACMS), но и за евтини ударни дронове с FPV.
Второ: икономиката на размяната продължава да е силно неблагоприятна за руската страна – комплект FP-1 + 2 два малки FPV дрона струва около 60–80 000 долара срещу цел на стойност 15 милиона.
Трето: моделът пренася във въздуха принципа на „носител плюс точно евтино оръжие“, демонстриран от ГУР в Черно море през април 2025 г. Опитът на руската страна за обратно инженерство на украинския дрон „Молния“ беше документиран през юни 2025 г. от Euromaidan Press, но до момента не е известно да има руски аналог със Starlink-ретранслация.
Производственият капацитет, възлизащ на 3000 броя FP-1 месечно + десетки хиляди FPV, позволява системна употреба на тази комбинация през периода май–октомври, когато светлото време над Черно море е най-много. Руският отговор остава ограничен до ръчно откриване (гладкоцевно оръжие, наблюдателни постове), след като Starlink терминалите не подлежат на локално заглушаване.
Дълготрайното неутрализиране изисква отрязване на Starlink по линия на доставките (невъзможно по очевидни политически причини) или средства за откриване на носителя на голяма височина – способност, която която в момента отсъства в инструментариума на руската армия.
🇺🇦 Силите за специални операции на Украйна поеха отговорност за ударна мисия, завършила с успешното унищожаване на многоцелеви хеликоптер Ми-8 на руските въздушно-космически сили при удар на камикадзе дрон с далечен обсег, отбелязвайки първа по рода си мисия.
Това стана ясно от изявление, публикувано на 22 ноември в официалния канал на специалните сили в Telegram. В него се посочва, че Ми-8 е бил засечен и свален във въздуха от дрон за дълбоки удари, управляван от украински спецотряд.
Конкретният модел на използвания дрон е FP-1 – безпилотна система с голям радиус на действие, разработена от украинската компания Fire Point, която вече има на сметката си няколко завършили с успех прецизни удара по цели, разположени дълбоко в руска територия.
Кадри от операцията, разпространени със съобщението, показват свалянето на съветския вертолет в близост до Кутейниково, Ростовска област на Руската федерация, което се намира на около 190 км от най-близката фронтовата линия.
Макар точните технически детайли на проведената операция да остават секретни, ССО подчертават нейната сложност – комбинация от напреднали възможности на дрона и високо ниво на оперативно планиране.
„Тази мисия остави врага с много повече въпроси, отколкото отговори“, похвалиха се те и добавиха, че единствено свалените членове на екипажа биха могли да обяснят какво точно се е случило, „а те вече няма да проговорят“.
Ми-8 е съветски двумоторен многоцелеви хеликоптер в експлоатация от 60-те години, който остава сред най-разпространените военни хеликоптерни платформи в света. В класификацията на НАТО е известен с названието „Hip“ и се използва за широк спектър от задачи, включително транспорт на войски, доставка на товари, медицинска евакуация, електронна война и въоръжени щурмови мисии.
🔙 Frontline Monitor припомня: По-рано командирът на Силите за безпилотни системи на Украйна Робърт Бровди с позивна „Мадяр“ разпространи кадри от унищожаване на руски щурмови вертолет Ми-28 край Котляривка в Донецка област. По-късно обаче беше внесено уточнение, според което става дума за Ми-8, ударен от камикадзе дрон с изглед от първо лице (FPV), управляван от 59-та отделна щурмова бригада на ВСУ.
Бившият държавен секретар на САЩ Майк Помпео говори на четвъртия ден от Националната конвенция на републиканците на форума Fiserv в Милуоки, Уисконсин, САЩ, 18 юли 2024 г. 📸 Снимка: REUTERS/Elizabeth Frantz
🇺🇦🤝🇺🇸 Водещият украински производител на дронове и крилати ракети обяви, че е включил бившия държавен секретар на САЩ Майк Помпео в своя консултативен съвет – ход, насочен към засилване на контрола върху дейността на компанията на фона на разследване от антикорупционните органи.
Fire Point, чийто дрон FP-1 изиграва ключова роля в далекобойните удари на Украйна по територията на Руската федерация, заяви, че с назначаването на Помпео, който беше държавен секретар от 2018 до 2021 г. по време на първия мандат на президента Доналд Тръмп, „привежда структурата си на управление в съответствие с водещите международни стандарти“.
Фирмата, която разработи и крилатата ракета „Фламинго“, която Украйна се надява да произвежда масово в рамките на разрастването на собствения си отбранителен сектор, е обект на разследване от украинските органи за борба с корупцията заради завишени цени, съобщи Kyiv Independent.
„Стратегическите прозрения и дълбокото разбиране на глобалните процеси от страна на секретаря Помпео ще бъдат безценни, докато продължаваме да се развиваме и да укрепваме практиките си на управление“, гласи изявление на компанията, без да се споменава разследването.
Според датския министър на отбраната в близките месеци Fire Point планира да построи завод за ракетно гориво в Дания.
Борбата с корупцията и подобряването на корпоративното управление са от решаващо значение за Киев, докато се стреми да получи допълнителна военна и финансова помощ от Запада в борбата ѝ срещу руската агресия, намираща се в четвъртата си година, както и за кандидатура за членство в Европейския съюз.
