Разстрел на украински пленници край Гуляйполе: прехванатите разговори съдържат заповедта

🇷🇺⚖️🇺🇦 Руски военнослужещи са разстреляли украински военнопленници на Гуляйполския участък в Запорожка област, след като са получили заповед по радиото да довършат ранен войник и да убият останалите веднага. Командите са записани, тъй като Силите за отбрана са прехванали разговора с инструкциите на руските командири в момента на разстрела. Случаят беше оповестен в събота, 17 октомври, от Максим Кравчук, говорител на групировката на войските „Юг“, в коментар за вестник „Украинска правда“. На същия ден Офисът на главния прокурор на Украйна образува досъдебно производство за военно престъпление, довело до смърт.

Кравчук цитира две реплики от прехванатите разговори в радио ефира: „Този, който е трисотен, да се довърши, п*дераса“ и „Нулирайте веднага“. В армейския жаргон „трисотен“ означава ранен – по съветския код „товар 300“, а „нулирам“ значи „убивам“. Според говорителя руските военни са изпълнили заповедта без колебание, като са убили невъоръжените пленници. Колко са били те, Кравчук не уточни; редакцията на „Украинска правда“ допълва, че вероятно са били двама. Бойци от Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) са регистрирали престъплението в дните преди изявлението, а събраните материали вече са предадени на правоприлагащите органи.

Киев свързва извършителите с 38-а отделна гвардейска мотострелкова бригада на руската армия, която по думите на Кравчук вероятно се сражава срещу Силите за отбрана на този участък. Говорителят посочи и по-високо ниво в командната верига: в тази бригада, каза той, такива заповеди се дават по инициатива на нейния командир, полковник Валерий Казак. Името на полковника се посочва само от украинската страна и не може да бъде потвърдено чрез други публични източници, а записите на прехватите не са публикувани.

Бригадата е от Далечния изток. Част е от 35-а общовойскова армия на Източния военен окръг, гарнизонът ѝ се намира в Екатеринославка в Амурска област. Създадена е през 2009 г. на мястото на разформированата 21-ва гвардейска мотострелкова дивизия. През пролетта на 2022 г. е понесла тежки загуби в сраженията за Изюм, като в съобщение от 5 май същата година Генералният щаб на ВСУ твърдеше, че част от войниците ѝ са отказали да продължат да воюват.

Прокуратурата описва случая по-сдържано от военните, но със същия смисъл. По предварителни данни, пише ведомството, руски военнослужещи на Гуляйполския участък са пленили украински бойци и след това са ги разстреляли. Делото е по член 438, алинея 2 от Наказателния кодекс на Украйна, който предвижда 10-15 години или доживотен затвор за нарушение на законите и обичаите на войната, довело до умишлено убийство. Първата алинея на същия член предвижда до 12 години затвор за нарушения без смъртен изход. Квалификацията по втората означава, че следствието вече приема смъртта на пленниците за установена. Запорожката областна прокуратура ръководи разследването. Разследващите трябва да установят всички обстоятелства и преките извършители, а също и лицата, които може да са дали заповедта за убийството на военнопленниците. Тъкмо затова в основата на разследването стоят прехванатите разговори, които вече се преглеждат от разследващите.

Двете заповеди засягат две отделни форми на закрила, предвидени в международното хуманитарно право. Третата Женевска конвенция задължава страната, която държи пленници, да се отнася към тях хуманно по всяко време. Чл. 13 забранява всяко незаконно действие, довело до смърт на пленник, а чл. 130 причислява умишленото убийство към тежките нарушения на конвенцията. Ранен боец, който не може да се защитава, е извън строя още преди да бъде обезоръжен и според чл. 41 от Първия допълнителен протокол не може да бъде нападан. Римският статут на Международния наказателен съд, в сила за Украйна от 1 януари 2025 г. предвижда отделна отговорност за онзи, наредил престъплението: той е отговорен наред с изпълнителя. „Убийството на военнопленници е грубо нарушение на международното хуманитарно право. Призоваваме международната общност да реагира, да настоява за разследване и за привличане на виновните под отговорност“, заяви Кравчук.

На същия участък вече е имало подобен случай. Сутринта на 27 ноември 2025 г. в дните на тежките боеве за Гуляйполе, руски военни са разстреляли 5 пленени украински военнослужещи, съобщи тогава Главната прокуратура и образува дело по същия чл. 438. Поредицата обаче обхваща целия фронт. На 12 август 2026 г. омбудсманът Дмитро Лубинец обяви, че от пълномащабната инвазия службата му е документирала поне 345 случая на убити военнослужещи, за които видеокадри показват, че преди това са направили всичко възможно да се предадат. Сценарият, който описа, се повтаря: бойците оставят оръжието си, излизат с вдигнати ръце или лягат на земята, руските военни ги претърсват, понякога ги карат да се съблекат и стрелят от упор. По думите на Лубинец мисията на ООН е регистрирала 129 отделни случая на екзекуции на пленници в самото начало на плена. Само месец преди изявлението на Кравчук прокуратурата на Донецка област съобщи за двама военнопленници, разстреляни на 2 септември в горска ивица край Добропиля.

Съдебните дела рядко стигат до присъда. На 20 февруари 2026 г. Шевченковски районен съд в Киев осъди на доживотен затвор Владимир Иванов от 40-а бригада на морската пехота на Тихоокеанския флот за разстрела на двама предали се украински военнослужещи в Курска област през януари 2025 г. Присъдено беше и обезщетение от 50 млн. гривни – първи подобен случай за военно престъпление на територията на Руската федерация. Подсъдимият се е намирал в украински плен и затова процесът е стигнал до съдебна зала. Командирите, даващи подобни заповеди, по правило остават извън досега на украинската съдебна система и могат да бъдат съдени само задочно. Военните от групировката „Юг“ представят и новия случай по същата логика: като поредно доказателство за бъдещ трибунал за престъпленията на руските войски.

Този случай се отличава от останалите в поредицата по съдържанието на записите. Досега омбудсманът е документирал разстрелите с видеозаписи, показващи стрелците, но не и кой им е наредил. Тук основата са разговорите по радиото, а репликите в записа са команди към подчинен: гласът, наредил да бъде довършен раненият, ръководи стрелящия, вместо да стреля. Затова прехватът насочва делото към командната верига, а не само към ръката, натиснала спусъка. Докъде нагоре стига тази верига, засега не е известно. Заповедта може да е дадена от командир на рота или батальон, а твърдението на Кравчук за полковник Казак описва установена практика в бригадата и не посочва публично на кого принадлежи гласът в ефира. Посоката ще се потвърди, ако прокуратурата обяви задочно и поименно заподозрян офицер, който стои над стрелците в командната верига, или ако бъде публикуван запис с разпознати позивни. Ако обвиненията се ограничат до преките извършители, делото ще покаже, че разговорите отвеждат до окопа, но не и до щаба на бригадата.

Румънските прокурори разследват Джорджеску за измама с 1,1 млн. евро

🇷🇴 Дирекцията за разследване на организираната престъпност и тероризма (DIICOT) задържа бившия кандидат за президент Калин Джорджеску в рамките на разследване на предполагаема измама за 1,1 млн евро.

Според прокуратурата бизнесмен е превел посочената сума срещу обещан кредит, който не е получил. По сведения в медиите от понеделник сутринта полицията е спряла колата на Джорджеску близо до Отопени, докато пътувал към спортна зала с басейн, и го е отвела в дома му в Могошоая, където вече се извършвал обиск. DIICOT съобщава, че разследването е за създаване на организирана престъпна група и за измама с особено тежки последици, осъществявана чрез поредица от свързани действия.

Акцията е проведена от прокурори от централната структура на DIICOT и от Дирекцията за криминални разследвания на Главния инспекторат на румънската полиция, с подкрепата на Специалната бригада за намеса на жандармерията. Изпълнени са пет заповеди за обиск в Букурещ и населени места северно от столицата (Могошоая, Чолпани и Буфтя). След обиските разпитите продължават в централата на DIICOT. Днес сутринта е бил отведен и бизнесменът Йонел Русен, обявиха HotNews и G4Media, цитирайки свои източници от съдебната система.

Групата е създадена през септември 2021 г. от трима души: двама румънци на 64 и 47 години и италианец на 56 години. Тя е действала координирано начело с 64-годишния румънски гражданин – преди всичко на територията на Румъния и Обединеното кралство, с цел незаконно облагодетелстване. DIICOT не назовава поименно обвиняемите. Според Digi24 ръководител е именно Джорджеску, който е роден на 26 март 1962 г. G4Media и HotNews посочват като другите двама участници Русен и италианеца Масимилиано Арена.

Прокуратурата описва подробно предполагаемата схема. Ръководителят разпределял ролите и представял другите двама като заможни бизнесмени, управляващи чуждестранни дружества. Твърдял, че разполагат със значителни средства и могат да отпускат заеми на румънски предприемачи, които искат да развият бизнеса си. Условието било предприемачът предварително да внесе парична гаранция.

На срещи в Букурещ и в окръг Арджеш, а по-късно в Обединеното кралство, пострадалият бил убеден, че може да получи банков кредит от 6 млн евро срещу такава гаранция. За целта превел над 1 млн евро. След известно време участниците в групата му обяснили, че размерът на кредита може да бъде увеличен до 15 млн евро срещу допълнителна гаранция, и той превел още 100 000 евро.

Пострадалият е бизнесменът Ливиу Ръзван Леу от Бузъу, съобщава Știri pe surse. По данни на Antena 3 CNN той е подал жалба през януари 2024 г. Разказът му свързва Джорджеску с описаната схема още от самото начало. Според него той му препоръчал Русен като доверен бизнесмен, способен да уреди кредитна линия от Wealth Bank Transfer Ltd – дружество, посочено в публикацията като швейцарско и представлявано от Арена.

Кредитът се бавел и през октомври 2022 г. Леу поискал своя 1 млн. обратно. Тогава Джорджеску обещал да му върне сумата, след като получи от средства за президентската си кампания през 2024 г. от Постоянния избирателен орган (AEP). По-късно Джорджеску декларирал пред органа, че кампанията му е нямала нито приходи, нито разходи. AEP му е наложил глоба от 200 000 леи.

Русен е бизнесмен от Констанца, а Джорджеску казва, че двамата се познават от години. Още през януари 2025 г. разследване на G4Media го представи като ключова фигура във финансирането на кампанията на Джорджеску. Британският търговски регистър също показва връзка между Русен и Арена. Според Cuget Liber до 1 август 2024 г. италианецът е контролирал поне 75% от дружеството WB International Ltd, а от същата дата като лице със значителен контрол е вписан Русен.

Постановление на DIICOT, цитирано от Mediafax, представя Арена като директор на Wealth Bank, а Русен – като посредник, който заедно с него е уредил финансирането. По делото са изпратени заявки за правна помощ до Италия, Швейцария и Великобритания.

Източници на G4Media съобщават и допълнителни сведения, които не присъстват в официалното изявление на разследващите органи. Според тях разследването обхваща транзакции за над 1 млн евро от граждани на Руската федерация, както и съпругата на Джорджеску на име Кристела. Antena 3 CNN твърди, че същата е участвала в разговори, довели до предполагаемата измама.

Новото разследване е трето срещу Джорджеску след две други наказателни дела. Агроном по образование и бивш специален докладчик на ООН по опасните вещества и отпадъци, той беше неизвестен за широката публика до предизборната кампания, в която открито възхваляваше маршал Йон Антонеску и основателя на „Желязната гвардия“ Корнелиу Зеля Кодряну.

Джорджеску спечели първия тур на изборите за президент на 24 ноември 2024 г. с почти 23% от гласовете. На 6 декември Конституционният съд анулира изборите в отговор на разсекретени разузнавателни доклади във връзка с координирана кампания в TikTok в негова полза и външна намеса. През 2025 г. кандидатурата му за повторните избори беше отхвърлена.

На 9 септември 2026 г. заседанието в Букурещкия апелативен съд по делото срещу Джорджеску, бившия наемник Хорациу Потра и още 20 подсъдими е отложено. Потра беше спрян през февруари 2025 г. с група въоръжени мъже на път към столицата. По това дело Джорджеску има повдигнато обвинение в съучастие в опит за посегателство срещу конституционния ред и в разпространяване на невярна информация.

Отделно, през февруари Букурещкият трибунал окончателно е отхвърлил възраженията му относно делото за легионерска пропаганда, образувано заради неговите публични похвали за Антонеску и Кодряну, което предстои да бъде разгледано по същество.

Първата политическа реакция дойде от Джордже Симион, лидер на Алианса за обединение на румънците (AUR). На повторните президентски избори през 2025 г. той стигна до балотажа, който загуби от Никушор Дан. Във Facebook Симион написа: „Всеки от нас може да е следващият. Стоп на злоупотребите! Румъния е диктатура!!!!“

DIICOT завършва официалното си изявление с уточнението, че разследваните лица се възползват от всички процесуални права и гаранции, включително от презумпцията за невиновност. Прокуратурата посочва само обиски и разпити и не обявява арест или повдигнато обвинение по това дело.

Зеленски отстрани генералния прокурор на Украйна часове след излизането му от страната

🇺🇦⚖️ Украинският президент Володимир Зеленски отстрани генералния прокурор Руслан Кравченко с указ, броени часове след като стана известно, че същият е напуснал страната. Кравченко е преминал границата през нощта със служебен автомобил, твърдят местни медии, позовавайки се на източници от полицейските органи. Офисът му описа пътуването като задгранична командировка. Малко преди да замине Кравченко публикува обръщение на видео, в което посочва, че е подписал уведомление за подозрение срещу Семен Кривонос, директора на Националното антикорупционно бюро (НАБУ). Именно бюрото от 10 дни разследва предполагаема престъпна схема в ръководената от Кравченко прокуратура.

Уведомлението за подозрение е процесуален акт, с който в Украйна официално се формулира подозрение за извършено престъпление. Кравченко смята, че Кривонос е заподозрян в подправяне на документи с цел получаване на неправомерна облага в особено големи размери, както и във фиктивно осиновяване, което и да послужи като основание за избягване на съдебна отговорност. Второ уведомление е подписано срещу човек, близък до ръководителя на Специализираната антикорупционна прокуратура (САП). То се отнася до предполагаемо влияние върху съдии от Висшия антикорупционен съд, предлагане на облаги и съдействие за избягване на мобилизация. Кравченко твърди, че именно тези две разследвания са „поводът и истинската причина за нощния щурм“ срещу неговото ведомство.

Кривонос отговори на следобеден брифинг, че не е виждал документ на хартия, уведомление никой не му е връчвал и такъв документ не е постъпвал нито в бюрото, нито в антикорупционната прокуратура. Той описа публикуваното като непонятна измислица и „подозрение в Telegram“. „Не коментирам и не възнамерявам да коментирам глупости и подозрения в Telegram“, заяви Кривонос. Според него случващото се представлява безпрецедентна информационна атака, насочена към отклоняване на общественото внимание, паралелно с политизиране работата на антикорупционните органи.

В съвместно изявление НАБУ и САП определиха действията на Кравченко като „продължение на системна атака срещу независимите органи за борба с корупцията“. Украинската НПО „Център за противодействие на корупцията“, която следи разследванията, изказа и друга версия: подписване на уведомлението срещу Кривонос е било условието, срещу което на Кравченко е осигурена възможност да напусне страната. Не е представен документ в подкрепа на това твърдение.

Указ №905/2026 отстранява Кравченко от длъжност на основание чл. 11, ал. 2 от Закон за правния режим на военното положение. Документът е кратък и не съдържа никакви мотиви. Цитираната наредба разрешава и отстраняването без предварително решение на Върховната рада, докато назначаването и освобождаването на генералния прокурор изискват участието на парламента. Още през сутрешните часове на деня Зеленски публично обяви: „За този генерален прокурор има само един изход: освобождаване от длъжност.“

Парламентарната комисия по правоохранителна дейност подкрепи единодушно със 17 гласа предложение за освобождаването му, отправено от президента. Пленарното гласуване е насрочено за 15 септември. До назначаването на нов ръководител правомощията се поемат от първият му заместник. Като най-вероятния изпълняващ длъжността се споменава Олексий Хоменко, който вече ръководеше ведомството от октомври 2024 г. до юни 2025 г., между оставката на Андрий Костин и назначаването на Кравченко.

Кравченко поема поста като най-младият ръководител на Генералната прокуратура след независимостта на страната. Кариерата му преминава през Бучанската окръжна прокуратура, която разследва военните престъпления в града, а от април 2023 г. води Киевската областна военна администрация. На 31 декември 2024 г. оглавява Държавна данъчна служба. Зеленски го предложи за генерален прокурор в средата на юни 2025 г. Върховната рада подкрепи назначението с 273 гласа, а указът беше издаден на 21 юни.

Непосредствената поредица от събития, довела до отстраняването му, започва на 4 септември. НАБУ и САП обявиха операция „Карфаген“ и задържането на Сергий Кропива, заместник-началник на департамент за международно правно сътрудничество в Офиса на генералния прокурор. Според разследващите Кропива е ръководил престъпна организация, събирала пари от колцентрове за телефонни измами срещу защита от намеса на правоохранителните органи и е изпирала получените средства. На един от записите се хвали, че разполага с правомощията на заместник-генерален прокурор, но не иска официално да заема длъжността, защото това би привлякло внимание.

Според материалите по делото групата е деляла колцентровете на „свои“ и „чужди“ в зависимост това дали плащат. Информацията за тяхната принадлежност към двете категории е предоставял ИТ експерт в групата. Разследващите твърдят, че претърсванията през февруари в колцентрове в Днипро, представени като удар по телефонните измами, всъщност са били наказателна мярка срещу неплащащите. Парите са събирани на обменно бюро на бул. „Леся Украинка“ в Киев. Кропива искал да придаде законен произход на общо 90,4 млн. гривни, или около 1,7 млн. евро. Част от средствата са били събрани още докато е работил в Одеска област.

Висшият антикорупционен съд постанови задържане под стража за Кропива с вариант за освобождаване срещу парична гаранция от 120 млн. гривни (близо 2,3 млн. евро). Прокуратурата беше поискала гаранция от 200 млн. гривни. За партньорката му Елизавета Ивахненко, с която живее на семейни начала, гаранцията е в размер на 20 млн. гривни, а за шофьора, събирал плащанията – 3 млн.

В публикуваните от НАБУ записи участниците споменават и човек, когото наричат само „шефа“. Бюрото не посочи име, но уточни, че той преди това е ръководил Държавната данъчна служба. В един от разговорите Кропива се обръща към него с бащиното име Андрийович. Руслан Андрийович Кравченко оглавяваше данъчната служба до назначаването си начело на прокуратурата. Това съвпадение насочва вниманието към него, но само по себе си не установява участие в престъпната схема. Кравченко не е обвиняем, не му е връчвано уведомление за подозрение и отрича да е знаел за престъпления.

На 4 и 5 септември разследващите претърсиха дома и служебния му кабинет. В жилището му са описани работни схеми, празни пликове и 4 ваучера на стойност по 50 хил. гривни за магазин за мъжко облекло. При негов подчинен в Офиса на генералния прокурор са намерени 50 хил. долара в брой, а при негова заместничка – часовник, подарен ѝ от Кропива. Според разследващите Кропива е уреждал ремонта на наетата от Кравченко къща в Козин и е организирал празнуването на рождения си ден в Мадрид през март. Кравченко признава, че е поискал помощ за ремонта, но твърди, че е възстановил разходите. Той настоява, че името му е използвано без негово знание. На 7 септември, след среща със Зеленски, подаде оставка.

Сблъсъкът между ръководството на прокуратурата и антикорупционните органи обаче предхожда операция „Карфаген“. На 22 юли 2025 г. Върховната рада прие закон №4555-IX, отнел процесуалната автономност на НАБУ и САП и подчинил работата им на генералния прокурор. Хиляди хора излязоха на протести в големите градове. На 31 юли парламентът върна ключовите гаранции за независимост на бюрото и антикорупционна прокуратура. Промените, засягащи самата прокуратура, останаха в сила.

Според разследвания на украински журналисти Кравченко е участвал активно в прокарването на закона и в замяна е получил възможност да включи разпоредби, обслужващи собствените му интереси. Две от тези промени са особено важни за последвалите назначения и разследвания. Конкурсите за назначения бяха премахнати за срока на военното положение. Така от август 2025 г. стана възможно хора с юридическо образование да бъдат назначавани без конкурс в централното управление или в областните прокуратури. Едновременно с това бяха разширени процесуалните правомощия на главния прокурор: той получи възможност да дава указания пряко на разследващия, без да минава през прокурора по делото, както и да изисква за проверка дела, водени от други прокурори, като по този начин спира работата по тях.

По новите правила през август 2025 г. в Офиса на генералния прокурор беше назначен и Кропива. Дотогава той не е бил прокурор: работил е в киберполицията и като заместник-ръководител на Одеската областна администрация. Ръководната длъжност в прокуратурата получава без конкурс. Според Лабораторията за законодателни инициативи – украинска организация, която следи реформата в правосъдието – над 1000 души са назначени в системата по същия ред. Още 3 дни след встъпването си в длъжност Кравченко беше отменил и подготвяната система за кадрови резерв за ръководни позиции, по която ведомството и редица международни експерти бяха работили една година.

Друг спорен въпрос е реакцията му на скандала с фиктивното удостоверяване на инвалидност, който през 2024 г. доведе до оставката на предшественика му Андрий Костин. Кравченко обеща да изясни случая, но вместо да предприеме конкретни действия за търсене на наказателна отговорност, изпрати жалби до квалификационно-дисциплинарната комисия. Около 80% от дисциплинарните преписки бяха прекратени. Наказателна отговорност не последва, а част от засегнатите възстановиха по съдебен ред признатата си инвалидност.

Кравченко от своя страна обвинява антикорупционните органи, че използват операцията за свои собствени цели. Според него тя е целяла достъп до материали по дела срещу ръководители и служители на НАБУ и САП. Той твърди, че при претърсванията техни представители са получили достъп до защитени документи, част от които са копирали и изнесли. По думите му ръководената от него прокуратура работи по десетки преписки за тежки престъпления, свързани със служители на бюрото и САП и са разпитани над 100 души. В представената информация няма публични данни, които да потвърждават заявените мащаби и предмет на тези разследвания.

Спорът има значение и за преговорите за присъединяване на Украйна към ЕС. Клъстер 1 „Основи“ – групата от преговорни теми, включваща върховенството на закона и борбата с корупцията – беше отворен през юни 2026 г. Конкурсният подбор на генерален прокурор е сред 10 приоритетни реформи, договорени с Европейската комисия. На 14 септември говорителят на ЕК Гийом Мерсие заяви, че Брюксел не коментира отделни случаи, но независимостта на НАБУ и САП трябва да бъде защитена, за да могат двете институции да работят пълноценно.

Кадровите решения следват бързо, но правомощията на генералния прокурор остават непроменени. Ако законът бъде запазен в сегашния си вид, следващият ръководител също ще може да назначава без конкурс и да изисква за проверка дела, водени от други прокурори. Именно затова само смяната на Кравченко не е достатъчна, за да се заключи, че натискът върху антикорупционните органи е приключил.

Видео от побой над руски военнослужещ в 83-ти мотострелкови полк.

🇷🇺 На рускоезичен канал в Telegram публикува кратко видео, който показва как руски военнослужещи от 83-ти мотострелкови полк пребиват наскоро пристигнал войник директно на бойна позиция в гориста местност.

Кадрите не съдържат ясни ориентири, които да позволят независимо геолокиране. Въпреки това посочената част се вписва в отлично документирана картина на системно вътрешно насилие в руската армия, която може да се проследи както през историята на 138-ма бригада в Каменка, така и през редица разследвания за екзекуции на фронта и прикриване на жалби от военната прокуратура.

83-ти мотострелкови полк е сравнително ново звено. Той е създаден през 2024 г. в рамките на 69-та гвардейска мотострелкова дивизия към 6-та общовойскова армия на Ленинградски военен окръг. Самата дивизия възниква след преобразуване на 138-ма гвардейска отделна мотострелкова бригада, базирана в Каменка, Ленинградска област. След развръщане в Украйна подразделението последователно провежда операции в района на Купянск и Вовчанск в състава на руската групировка „Север“.

Министерството на отбраната на Руската федерация му приписа превземането на граничното село Меловое в Харковска област, а по-късно и участието в овладяването на Вовчанск. Към пролетта на 2026 г. полкът действа в един от секторите с най-висока ротация и загуби по фронта.

Историята на 138-ма бригада хвърля особено важна светлина върху случващото се. Още през 2009 г. войници от нейните редици подават сигнали за системни побои и издевателства от страна на сержанти. Разследване, което тогава е отразено от вестник „Коммерсант“, потвърждава случаи на масово насилие, които водят до наказателни дела и отстраняване на командири на различни нива. Въпреки последвалата реорганизация в дивизия през 2024 г. няма публични данни за сериозна реформа на дисциплинарната система и командната култура. Именно върху това наследство по-късно е изграден и 83-ти полк.

Темата за вътрешното насилие в руските части придобива още по-голям мащаб след началото на инвазията в Украйна. Най-подробно тя е документирана от независимото издание „Вёрстка“, което публикува база данни с общо 101 руски военнослужещи, обвинени в убийства на свои съратници на фронта – практика, известна сред самите войници като „обнуление“. В десетки от случаите става дума за командири на взводове и батальони, а мотивите постепенно се изместват от дисциплинарни нарушения към конфликти около надбавки, компенсации при смърт и изнудване на новопристигнали войници. Описаните методи варират от разстрели до изпращане на бойци в щурм без оръжие или защитно оборудване.

Разследванията очертават и институционалния механизъм, който позволява подобни практики да продължават почти безнаказано. Според The Moscow Times и „Вёрстка“ Главната военна прокуратура на Руската федерация фактически е ограничила разглеждането на жалби срещу командири за побои, изнудване и престъпни заповеди с аргумента, че тези дела биха затруднили „специалната военна операция“. Въпреки десетките хиляди подадени сигнали, само единични случаи достигат до съд, а повечето уличени офицери просто биват прехвърлени в други подразделения.

На този фон видеото, свързвано с 83-ти полк, изглежда не като изолиран инцидент, а като поредно проявление на вече утвърден модел. Масовите загуби, ускореното попълване на личния състав с мобилизирани, доброволци и затворници и високата степен на изтощение в части от фронта създават среда, която постепенно превръща вътрешното насилие в част от ежедневната практика. Данни на „Медиазона“ и други независими руски проекти показват рязък ръст както на бойните загуби, така и на тежките престъпления, извършени от военнослужещи по време на престоя им в Украйна и след тяхното завръщане от фронта.

Паралелно с това тези практики започват да се пренасят извън зоната на активни бойни действия. Свидетелства от гарнизони в Далечния изток описват побои и изтезания заради спорове около изплащане на бойни надбавки, а много от тези разследвания свързват завърнали се от Украйна военнослужещи с тежки престъпления на руска територия. Потвърдени кадри показват руски войници, държани в импровизирани наказателни ями, връзвани за дървета или принуждавани да се нараняват взаимно.

Публикуваното видео допълва вече очертан модел. 83-ти мотострелкови полк съчетава няколко фактора, които многократно се появяват в подобни случаи: ускорено формирано подразделение, наследена култура на насилие от предходни структури и участие в сектор с тежки загуби и постоянен натиск върху личния състав. Дали този случай ще доведе до официално разследване остава неясно, но досегашната практика на военната прокуратура на Руската федерация подсказва, че подобни инциденти рядко водят до реални последици за командването.

Така хронологията от Каменка през 2009 г. през 138-ма бригада и 69-та дивизия до 83-ти мотострелкови полк днес очертава приемственост, при която вътрешното насилие не е отклонение от нормата, а трайно свойство на руските подразделения. Войната в Украйна не създаде този модел, но значително ускори и разшири неговото проявление.

Перу разследва трафик на хора след измамно вербуване на граждани за войната на Русия в Украйна

🇵🇪⚖️🇷🇺 Специализираната прокуратура на Перу за престъпления с трафик на хора започна разследване след получени жалби, че граждани на страната са били вербувани с измама да се бият във войната на Русия срещу Украйна, съобщи правителството на 1 май.

Близки на предполагаемите жертви на трафик съобщиха, че техните любими хора са получили подвеждащи предложения за работа като охранители или на други позиции в Русия, придружени с обещания за финансови възнаграждения. След пристигането на новобранците в Русия, те твърдят, че са били принуждавани да взимат участие в операции на бойното поле срещу Украйна.

Прокуратура в столицата Лима е образувала предварително производство за „предполагаемо престъпление срещу човешкото достойнство, по-конкретно под формите на трафик на хора и трафик на хора при утежняващи обстоятелства“, се казва в правителственото изявление. Старши прокурор Росио Гала Галвес ще оглави работна група с висши държавни служители и правоприлагащи органи за координиране на действията за справяне с рисковете, засягащи перуанците в Русия.

Прокуратурата призова обществеността да остане бдителна за потенциални експлоататорски оферти за работа и увери, че ще продължи да работи за евентуалната репатриране на перуанските граждани, станали жертва на трафик.

Москва вербува чуждестранни бойци от развиващите се страни от началото на пълномащабната инвазия през февруари 2022 г. и често примамва новобранци с обещания за високи заплати, социални придобивки и руско гражданство. Документирани са и доклади за принуда и неправомерен натиск при наемането на чужденци.

През ноември 2025 г. президентът на Южна Африка Сирил Рамапоса разпореди да бъде проведено разследване на обстоятелствата, довели до вербуването на 17 граждани на страната за предполагаема наемническа дейност във войната. През февруари 2026 г. Рамапоса благодари на руския президент Владимир Путин за осигуряването на освобождаването на мъжете. Министерство на външните работи на Индия заяви през декември, че най-малко 200 нейни граждани са били наети в руската армия от началото на войната насам, като най-малко 26 са убити, а 7 се водят изчезнали.

По-рано Главното управление на разузнаването (ГУР) на Украйна докладва, че Кремъл се подготвя за вербуване най-малко 18 500 чужденци във въоръжените сили до края на годината. Координационният щаб за третиране на военнопленници сподели, че към 30 март е идентифицирал 27 407 чужди граждани, сражаващи се на страната на агресора, спрямо 18 000 през ноември. Те произлизат от най-малко 135 различни държави, като гражданите на Северна Корея са най-големия контингент.

Прокуратура засажда дървета в Туапсе на фона на затъмнение от пожара в рафинерията и „нефтени дъждове“

🇷🇺 Прокуратурата на Краснодарския край публикува отчет за озеленяването на град Туапсе по време на огромния пожар в местната петролна рафинерия и „нефтените дъждове“ в града, които продължават от няколко дни насам. На снимките служителите на ведомството позират на фона на стълбове черен дим, покрили небето над града.

Пресслужбата на ведомството нарече акцията „продължение на традицията за грижливо отношение към зеленото наследство на града“.

„Сега Чинаровата алея ще стане още по-зелена, а засадените дървета с времето ще израснат, напомняйки на жителите за значението на опазването на природата, историята и паметта“, гласи публикацията на официалния канал прокуратурата в Telegram.

В същото време аварийните служби продължават да гасят пожара на територията на рафинерията и морския терминал след ударите с дронове по Туапсе в нощта на 20 април. Смрадта и смогът се разпростряха до Горячий Ключ и Сочи и могат да достигнат до Краснодар, пише екологът Георгий Каваносян. Площта на нефтеното петно, възникнало в акваторията на Черно море след атаката с БПЛА, достигна 10 хиляди квадратни метра.

По-рано жителите на Туапсе се оплакаха от последици от „нефтения дъжд“. Покривите на къщите им се покриха с мазен слой и черни топчета, наподобяващи следи от изгорял петрол. Гражданите отбелязаха също, че в града липсват инструкции как да се действа при подобни извънредни ситуации. Роспотребнадзор отправи призив към жителите да не излизат навън без необходимост и да държат прозорците затворени. Въпреки това ведомството твърди, че не е установило превишаване на нормите за вредни вещества във въздуха.

Според информация на телеграм канала „Пост-“, властите в Краснодарския край са забранили на журналистите от местните издания да съобщават за последствията от ударите с безпилотни самолети и конкретно да говорят за екологичните последици от атаките.

Главният прокурор на IDF е в болница след опит за самоубийство.

🇮🇱🚨 Главният военен прокурор на Израелските отбранителни сили (IDF) е била откарана по спешност в лечебно заведение, след като е подаден сигнал за тревога заради опит да сложи край на живота си, съобщиха израелски военни източници преди броени минути.

Решението за освобождаването ѝ от задържане без надзор, взето по-рано, поражда редица въпроси, тъй като тогава то изглеждаше неразбираемо, като става още по-объркващо на фона на събитията от последните минути, пише Амит Сегал, политически коментатор на новините по местния Канал 12 и политически колумнист за вестник Yedioth Ahronoth.

По последна информация няма опасност за живота ѝ.

Развитието на случая се следи отблизо. Очаквайте актуализации.

България е отказала да съдейства на Русия в разследването за Кримския мост

📸 Снимка: Информационна агенция ТАСС

България е отказала на Русия да й съдейства в разследването на терористичния акт срещу Кримския мост на 8 октомври 2022 г., мотивирайки се с общоевропейска позиция, изразена от една от институциите на ЕС.

Това става ясно от публикация в руския в. „Ведомости“, посветена на темата колко държави по света са съдействали на Русия или не при нейните разследвания на различни престъпления и са й предали или не издирваните лица.

В отговор на запитване от вестника пресслужбата на руската Генерална прокуратура обяснила позицията на страната ни по случая. При оценката за приемливостта на изпълнение на руската молба, отбелязват от Генералната прокуратура, компетентните органи на Република България са взели предвид общото становище, изразено на 3 и 4 март 2022 г. на заседание на Съвета по правосъдие и вътрешни работи (на ЕС), че:

Действията на Русия представляват такова сериозно нарушение на международното право и международните споразумения, че то оправдава избора на много държави да не разглеждат искания от Русия и Беларус за сътрудничество по наказателно-правни въпроси, като си запазват правото да ги решават във всеки конкретен случай.

„Ведомости“ припомня и мнението на тогавашния ни главен прокурор Иван Гешев, изразено в Туитър, че България няма никакво отношение към взривяването на Кримския мост. Обвиненията в причастност към терористичния акт той окачестви като „поредната руска хибридна атака срещу европейската общност“, добавя още вестникът.

Източник:  БГНЕС