Детонация на боеприпаси след дронов удар уби 37 души в Бучански район.

🇺🇦💥🇷🇺 Серия от мощни детонации след удар по склад за боеприпаси в село Мила, Бучански район на Киевска област, уби 37 души и рани 42 други, от които 4 деца. Това съобщи началникът на Киевската областна военна администрация Тимур Ткаченко, като уточни, че данните не са окончателни: двама души все още се издирват, а разчистването продължава. 7 от ранените са били настанени в болница. Експлозиите започнаха, след като удар на руски камикадзе дрон предизвика пожар в предприятие, на чиято територия са били складирани боеприпаси.

До големият брой жертви се е стигнало не от самото попадение, а като резултат от вторични детонации на онова, което е било на съхранение в обекта. Бойната глава на дроновете „Шахед“ и руското им производно „Геран-2“ тежи между 50 и 90 кг и обикновено е достатъчна да унищожи отделен цех или покрив, докато в случая дронът се е врязал в съоръжението около 20:10 ч. на 28 август. Възникналият пожар е достигнал до складирани боеприпаси, което е задействало верижни детонации, които продължили без прекъсване през цялата нощ. При гасенето на огнената стихия е била повредена кола на пожарната служба, а магистралата М-06 Киев–Чоп е останала затворена между 15 и 32 км. В спешните действия на терен са взели участие не по-малко от 300 служители на Държавната служба за извънредни ситуации (ДСНС).

Този механизъм обяснява и защо сред жертвите са се оказали хора, пристигнали да помагат. Тарас Дидич, кмет на Дмитривска община, е бил сред първите, достигнали до горящото предприятие, за да окаже помощ на хората. Той намира смъртта си при последвала детонация. Обект, в който експлозии продължават часове наред след първоначалното попадение, застрашава и онези, които пристигат да гасят пожара и да спасяват пострадалите. Именно това отличава вторичната детонация от тази, настъпила непосредствено след удара: опасността не приключва със самото попадение, а се разгръща във времето и създава допълнителна зона на поражение.

Щетите се простират далеч извън периметъра на предприятието. Около 50 жилищни сгради са повредени в различна степен, а сред засегнатите сгради са пансион за възрастни хора и хора с увреждания. От района бяха евакуирани 381 души, сред които 59 деца. Ткаченко обяви 30 август за ден на траур в Киевска област: държавните знамена ще бъдат спуснати наполовина, а развлекателните прояви ще бъдат ограничени.

В Дмитривка е разгърнат оперативен щаб, който приема заявки от местните жители, раздава топла храна и осигурява психологическа подкрепа. Там се организира и временното настаняване на хората, чиито домове са унищожени или засегнати. Информация и съдействие се предоставят в сградата на селския съвет.

Успоредно с разчистването беше започнато и разследване, чийто предмет не е руската атака, а действията на отговорните лица от съответните структури. Следователи от Службата за сигурност на Украйна (СБУ) и Националната полиция започнаха производство по чл.367 от Наказателния кодекс за служебна небрежност. Прокуратурата ще проверява дали взривоопасните материали са били разположени и съхранявани законно на територията на предприятието – т.е. защо боеприпасите са се намирали там и кой е разрешил това.

Президентът Володимир Зеленски изложи позицията на държавата още в деня на трагедията. „Има норми: боеприпаси до къщи и друга жилищна застройка не може да има. Задължително ще има съответни изводи“, заяви той, след като описа действията по ликвидиране на последиците.

Позиции изразиха и други държавни институции. Министерството на отбраната обяви, че разполагането на складове с взривни вещества в подобна близост до жилищни сгради е недопустимо и че всички отговорни лица трябва да извършат пълен одит на местата за съхранение на оръжие и боеприпаси. Генералният щаб на Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) добави, че заповедта на главнокомандващия, забраняваща изрично изграждането на подобни складове край цивилни райони, остава в сила.

И Министерството на отбраната, и Генералният щаб подчертаха, че основната отговорност носи Русия като държава агресор. В същото време двете институции напомниха за действащата забрана и то в деня, когато евентуалното ѝ нарушаване стана предмет на разследване. Така въпросът дали тя е била спазена излезе на преден план още преди прокуратурата да излезе с окончателно становище за извършеното нарушение.

Подобна трагедия се разигра преди по-малко от два месеца и то отново в Бучански район. На 6 юли руска балистична ракета „Искандер“ порази склад за боеприпаси на предприятие в състава на „Укроборонпром“ в град Вишневе, разположен на 21 км югоизточно от град Буча. Последвала вторична детонация, при която загинаха 9 души и беше извършена принудителна евакуация на над 600 жители. Поразени бяха най-малко 200 обекта, сред които над 100 жилищни сгради. Зеленски определи случилото се като напълно ужасяващо и се закани да подведе под наказателна отговорност за виновните, наред с уволнения в „Укроборонпром“.

Премиерът Сергий Корецкий направи връзката между двата случая още в първите часове след трагедията, поставяйки ги в контекста на пълномащабната война, започнала на 24 февруари 2022 г. „За съжаление вече можем да констатираме, че след страшната трагедия във Вишневе не си взехме урок. На петата година от пълномащабното нашествие да се допускат едни и същи грешки е престъпна небрежност“, заяви той.

Междувременно Министерство на отбраната на Руската федерация докладва, че е поразило съоръжения на компанията Fire Point, в които според него са били съхранявани ракети, дронове, компоненти за ускорители на твърдо гориво и бойни глави за крилатата ракета „Фламинго“. Украинската страна не уточни собственика на обекта и съобщава единствено за склад с боеприпаси, поради което твърдението за принадлежността му към Fire Point засега остава непотвърдена руска версия.

Fire Point е производителят на две от основните оръжейни системи, използвани в далекобойната кампания, насочена срещу цели надълбоко в руския тил: ударния дрон FP-1 с 1600 км обсег, наред с крилатата ракета FP-5 „Фламинго“, чийто деклариран обсег достига 3000 км. С тях бяха поразени множество цели, намиращи се далеч отвъд обсега на западните оръжейни системи, доставени на Киев – ракетният завод във Воткинск през февруари, „ВНИИР-Прогрес“ в Чебоксари през май и още веднъж през юни и водещият руски складов комплекс на Wildberries в Коледино край Подолск в Московска област на 16 август.

Няколко часа след удара по село Мила последва основната вълна от руската въздушна атака за изминалата нощ. Русия използва противокорабна ракета „Оникс“ и балистична ракета „Искандер-М“, които изстреля от окупирания Крим, наред с 267 дрона, сред които „Шахед“, „Гербера“ „Бандерол“, С8000 и имитиращия дрон „Пародия“. Дроновете бяха изстреляни от Курска, Орловска, Ростовска области (Милеровски район), наред с Краснодарски край (Приморско-Ахтарск) и окупираните Донецка област и Крим.

Военновъздушните сили на Украйна съобщиха, че към 8:30 ч. са неутрализирали 233 дрона над северните, южни, източни и централни области на страната. За отблъскването на атаката бяха задействани авиацията, зенитно-ракетни войски, подразделения за електронна война, отряди за БПЛА и мобилни огневи групи. ПВО потвърди за попадения на 15 точки, както и за паднали отломки на още 4 места.

Броят на жертвите в село Мила може да не е окончателно. Двамата души, които продължават да се водят за изчезнали, не са включени в потвърдените загинали, а тежко ранените остават в болница. Ткаченко изрично уточни, че окончателни данни за броя на жертвите засега няма.

Разследването по чл. 367 трябва да установи защо боеприпасите са били съхранявани на конкретния обект, кой е разрешил това и дали разстоянието до застроените жилищни площи е отговаряло на нормите. Същият въпрос беше поставен и след трагедията във Вишневе, когато Зеленски обеща наказания и уволнения. След по-малко от два месеца вторична детонация отново причини масови жертви в района, този път с над 4 пъти повече загинали.

Покушение срещу „Касапина от Буча“: Експлозия в руски военен гарнизон уби офицер при грешка с адреса.

🇷🇺💥 Неуспешен опит за покушение срещу генерал-майор Азатбек Омурбеков, известен като „Касапина от Буча“, разтърси военен гарнизон в района на Хабаровск в Далечния изток на Руската федерация. На 28 април взривно устройство, заложено в пощенска кутия, е избухнало в жилищен блок за висши офицери. Самият Омурбеков е невредим, тъй като извършителите вероятно са объркали входовете на сградата.

Според събеседник на изданието, взривът е отекнал рано сутринта във вход на жилищен блок № 55. „Когато избухна взривът, хората първо помислиха, че са се спукали тръбите в сградата. Казват, че е загинал офицер. Преместил се е не толкова отдавна, оставил е съпруга и три деца“, разказва тя. По-рано Telegram каналът „ВЧК-ОГПУ“ посочи, че загиналият е подполковник Кузменко.

Блокът се намира в покрайнините и стои встрани от другите сгради. Според местни жители, там живеят висши военни – полковници и други офицери, включително Омурбеков. Местните жители смятат, че взривът може да е бил опит за покушение именно срещу него, но предполагаемият извършител вероятно е „объркал входовете и е поставил [взривното устройство] в съседния на неговия“. Тя отбеляза още, че съдейки по характера на щетите, експлозията е била насочена срещу един човек — входът и апартаментите с другите обитатели не са понесли сериозни щети. По думите на местна жителка самият Омурбеков е невредим.

По-рано за случя съобщи Telegram каналът „ВЧК-ОГПУ“, според когото взривното устройство е било заложено в пощенска кутия на стълбищна площадка на блок № 55. За взрива в гарнизона на 28 април писа и „Пятый канал“.

Кой е Азатбек Омурбеков?

Омурбеков е един от командирите на руските подразделения, разпоожени в Буча през първите дни от войната. По-рано няколко негови подчинени потвърдиха пред журналисти съдържанието на заповедите, които е издавал. По-конкретно един от тях разказа, че Омурбеков е заповядвал да се открива огън срещу автомобили с цивилни, както и „да се убиват всички, у които намерят телефони“.

Според разследване на изданието „Важные истории“, Омурбеков е принуждавал да участват в бойните действия т.нар. „отказници“ – военнослужещи, които не са желаят да воюват – заплашвайки ги с разстрел. Освен това, по сведения на разследващи журналисти, той е предавал на командването недостоверни твърдения за резултатите на своята бригада, завишавайки изкуствено нейното представяне. Очевидци споделят, че същият е изисквал да се докладва за унищожаването на значително по-високо количество техника, отколкото реално е било поразено, и също така е съобщавал за превземане на селища, до които подчинените му дори не са приближавали.

Клането в Буча остава един от най-мрачните и безспорни символи на зверствата, извършени от руската армия в Украйна. Малкото градче, разположено северозападно от Киев, прекара малко над месец под руска окупация – от 24 февруари до 31 март 2022 г. Веднага след изтеглянето на руските сили светът беше разтърсен от кадри на десетки тела на цивилни граждани, оставени по улиците (най-вече по ул. „Яблунска“), много от които с вързани зад гърба ръце и видими следи от екзекуции. Впоследствие в града и околностите му бяха открити множество масови гробове, а общият брой на убитите цивилни в района надхвърли 450 души.

Разследвания на ООН, ОССЕ и редица уважавани световни медии, подкрепени от сателитни снимки и записи от охранителни камери, потвърдиха, че зверствата са извършени от подразделения на руската армия, а основната тежест на обвиненията падна върху 64-та отделна гвардейска мотострелкова бригада, начело на която тогава е именно Омурбеков. Въпреки неоспоримите доказателства за извършените военни престъпления, включително нечовешки изтезания и сексуални посегателства, Кремъл официално отхвърля всякаква отговорност, наричайки събитията „цинична провокация“ и „инсценировка“.

Показателен за отношението на руското политическо ръководство беше фактът, че само две седмици след като бяха разкрити посочените зверства, президентът Владимир Путин удостои 64-та бригада с почетното звание за „масов героизъм и храброст“. Безпардонният акт беше приет от международната общност като демонстративно поощрение на жестокостите над мирното население. Оттогава Омурбеков, който стана известен в санкционните списъци като „касапина от Буча“, се превърна в една от най-издирваните фигури за бъдещ трибунал за военни престъпления.

Кая Калас и външни министри от ЕС в Киев: 4 години от трагедията в Буча и борба за европейска помощ

🇺🇦🕯️ Върховният представител на ЕС по външната политика Кая Калас и редица от външните министри на европейските държави пристигнаха в Киев, за да отбележат четвъртата годишнина от клането в Буча и да изразят подкрепата си за Украйна, която вече пета година устоява на безмилостните руски атаки.

Украинският външен министър Андрий Сибига посрещна Калас и нейните колеги, сред които е министърът на външните работи на служебния кабине Надежда Михайлова на централната жп гара в Киев рано сутринта във вторник, заявявайки, че европейското присъствие е доказателство за неизбежността на възмездието за руските зверства.

Калас, придружена от около дузина външни министри и висши европейски служители, посети градчето Буча, където според украинските власти и правозащитни организации руските войски са убили над 400 души.

„Буча се превърна в символ на жестокостта на руската война. ЕС е решен да гарантира, че престъпленията няма да останат ненаказани. Русия трябва да носи отговорност за това, което причини на Украйна“, написа тя в Х, публикувайки снимки от града.

Официалните лица запалиха свещи пред мемориала на жертвите на клането и посетиха местната църква, в която беше подредена фото и видеоизложба.

Кремъл упорито отрича нейните въоръжени сили да са извършвали зверства в Буча въпреки неоспоримите доказателства и обвинява Украйна, че е инсценирала инцидента. ООН потвърди смъртта на 15 364 цивилни от началото на руската инвазия, макар да уточнява, че реалният брой вероятно е няколко пъти по-висок.

Европа ще подкрепя Украйна, заяви Калас

„Всяко посещение е мощно напомняне за смелостта и издръжливостта на Украйна“, заяви Калас, Върховен представител на ЕС по външната политика и сигурността. „Европа стои до вас. Ще продължим да доставяме военна, финансова, енергийна и хуманитарна подкрепа.“

Понастоящем ЕС е основният поддръжник на Украйна, докато тя продължава борбата си срещу по-голямата и по-добре въоръжена руска армия в ежедневни сражения по фронтова линия с дължина над 1200 км.

Въпреки това, заемът от ЕС в размер на 90 милиарда евро за Украйна беше блокиран от унгарския премиер Виктор Орбан заради спор относно транзита на руски петрол по нефтопровода „Дружба“. Унгария също така блокира напредъка в преговорите за присъединяването на Украйна към ЕС.

Украинските служители планират да използват визитата на висшето ръководство на ЕС, за да се фокусират върху засилването на отчетността за военните престъпления. Преди срещата Сибига заяви, че осем държави са потвърдили готовност да се включат към разширеното частично споразумение за Специалния трибунал за престъплението агресия срещу Украйна – планиран ad hoc международен наказателен съд. Той изрази надежда, че този брой ще нарасне.

„Може би повече от всякъде другаде, именно тук, в Буча, чувстваме, че бъдещето на Европа и нейната сигурност се решават точно тук – в Украйна. Настоящата фронтова линия е и линия на международното право и споделените ценности, които отстояваме“, каза Сибига.

Москва обяви, че ще откаже да признае специалния трибунал и ще разглежда всяка страна, присъединила се към него, като враждебен акт.

Сибига призова партньорите да останат фокусирани върху войната в Украйна, въпреки ескалиращата война в Близкия изток и нейното въздействие върху глобалните процеси.

Мирните преговори между Москва и Киев бяха спрени заради конфликта с Иран, а официални лица в Киев изразиха тревога, че доставките на оръжие може да бъдат пренасочени, тъй като военните ресурси на САЩ и съюзниците са изчерпани. Изпитващата недостиг на средства Украйна се бори и с нарастващите разходи за гориво поради скока в цените на петрола.

Украинското военно разузнаване пое отговорност за атака срещу офицер на Росгвардия в Ставрополския край

🇺🇦💥🇷🇺 Главното управление на разузнаването (ГУР) на Украйна съобщи, че негова оперативна група е извършила трансгранична атака, при която е бил убит старши офицер от Росгвардия, както и още двама военнослужещи в Ставрополския край, граничещ със Северен Кавказ.

По данни на ГУР, нападението от 27 септември е било проведено в координация с Движението за освобождение на Кавказ – организация, противопоставяща се на контрола на Москва върху региона.

Засадата е станала край селището Тамбукан, на около 1500 км югоизточно от Москва и на 80 км северно от границата с Грузия.

Според информацията е убит подполковник от Росгвардия – командир на специално подразделение „Авангард“, заедно с неговия шофьор и асистент.

17-и отделен специален отряд „Авангард“ е създаден през 1998 г. и е базиран край Минерални Води, на около 30 км северно от мястото на атаката.

„Групата руски военнослужещи се е придвижвала към учебен полигон, но така и не е стигнала до него“, посочват от ГУР, като публикуваха и видео от атаката. Подробности за начина на извършване на атаката не се съобщават.

Руските власти не са коментирали официално информацията, която към момента не може да бъде независимо потвърдена.

Миналия месец в окупираната Луганска област при взрив загинаха трима руски войници, участвали във военни престъпления в киевското предградие Буча в първите дни на пълномащабната агресия.

На 22 август взрив разтърси двора на къща в окупираното село Калинове в областта, където бяха настанени шестима руски военнослужещи. Според ГУР, те са участвали в извършването на военни престъпления срещу цивилното население в Буча.

Неизброени и заличени: Светът е подценил колко цивилни е убила Русия в Украйна.

Роденият във Великобритания журналист Уолтър Дюранти, московски кореспондент на „Ню Йорк Таймс“, чете брой на вестник „Правда“ на 1 януари 1925 г.
📸 Снимка: James Abbe/Hulton Archive via Getty Images

Оставяйки трайно петно върху репутацията на New York Times, през 1933 г. носителят на Пулицър Уолтър Дюранти пише: „Не можеш да направиш омлет, без да счупиш яйца.“

Съветският експеримент беше омлетът. Яйцата бяха милиони украинци, принудени умишлено да гладуват от Москва заради желанието им за свобода. А кръвожадният готвач беше Йосиф Сталин – тиранин, чийто единствен съперник в амбициите за геноцид по онова време беше Адолф Хитлер.

Дюранти повтаряше кремълски пропагандни точки, отхвърляше свидетелски разкази и описваше Голодомора – умишлената и чудовищна кампания на Сталин за изтребване на украинците – като просто „недохранване“. Той публично отричаше смъртните случаи, но на частно признаваше, че милиони вероятно вече са загинали.

Главният кореспондент в СССР за американския вестник предаде не просто Украйна, но и своите читатели, истината и благородната си професия. Почти век по-късно Москва отново се опитва да изтрие Украйна, докато политици и коментатори, съзнателно или не, цитират статистики, които намаляват мащаба на зверствата.

Преди да продължим, нека помислим за една фраза, станала прекалено удобна в международното отразяване: „жертви сред цивилното население“. Докато цивилните неизбежно страдат във всички войни, кампанията на Русия се определя от умишлените атаки и убийства на цивилни. Но няма „жертви“, а само жертви на военни престъпления.

Въпреки огромните доказателства за военни престъпления, извършени от руски войски в Украйна от 2022 г. насам, международните медии и институции продължават да се опират на официалната цифра на ООН за около 13 000 цивилни смъртни случая. Тази бройка отразява само това, което може да бъде двойно потвърдено, а не това, което може разумно да се знае. Самата Служба на Върховния комисар на ООН по правата на човека (OHCHR) признава, че истинската цифра е много по-висока.

Украински свещеник близо до гробове в Буча, където руснаци убиха 461 украинци по време на едномесечната руска окупация.
📸 Снимка: Global Images Ukraine via Getty Images

Какво по-добре защитава репутацията: повторението на официално подценяване, което служи на руската пропаганда, или сблъскването с неудобни истини?

Методологията му, макар и внимателна и с добри намерения, изключва огромни райони от окупирани територии, където немислима жестокост е заровена и достъпът е блокиран от извършителите. Всеки смъртен случай трябва да бъде потвърден от поне двама независими източници, което може да е възможно в освободени райони, но е невъзможно под контрола на Москва. Без достъп няма свидетели, няма документи, няма ексхумации – и следователно, няма бройка.

Вземете Мариупол като пример. Преди войната там живееха близо 450 000 души. След месеци на обсада и бомбардировки през 2022 г. градските власти прецениха, че са загинали 25 000–75 000 цивилни. Тези числа сами по себе си надхвърлят всички цивилни жертви за войната, посочени от ООН, но те не се отразяват в официалните статистики. Мариупол все още се намира под руска окупация. Независими следователи не са допуснати. Това, което се случи там, остава до голяма степен незаписано.

Същото важи за всеки град под руска окупация в източна и южна Украйна или за градове, които са били изтрити от картата от войната. Тези места, където телефонните линии са прекъснати, медиите са заглушени и местните са уплашени да говорят, остават недостъпни за международни наблюдатели. Но липсата на документация не означава липса на смърт.

И когато тези райони бъдат освободени, истината излиза наяве. В Буча бяха открити повече от 400 тела след оттеглянето на руските войски през април 2022 г. – много от тях с вързани ръце, застреляни от близко разстояние. В Изюм бяха разкрити масови гробове със стотици цивилни, много от които с признаци на изтезания. Хиляди други може да са били изгорени, погребани без записи или никога не са били открити. Но освобождението на Буча е изключение. Това, което лежи заровено в окупирани Токмак или Нова Каховка, остава неизвестно.

Съседка утешава Наталия Власенко, чийто съпруг Павло Власенко и внук Дмитро Чаплихин бяха убити от руските войски, докато тя плаче в градината си в Буча, Украйна, 4 април 2022 г.
📸 Снимка: AP Photo/Vadim Ghirda

Освен директните убийства, трябва да вземем предвид и хилядите цивилни, загинали от условията на войната – липса на медицинска помощ, глад и атаки срещу инфраструктурата. Тези смъртни случаи рядко се включват в цифрите на ООН, но те са не по-малко последица от руската агресия и не по-малко умишлени от куршум в главата. Цели градове са били отрязани от електричество, отопление и вода през зимата. Болниците са били умишлено насочвани. Бременни жени, пациенти с рак и възрастни хора са умирали просто защото не са могли да получат помощ навреме.

Друг пропуск в цифрите са филтрационните лагери. Хиляди украински цивилни бяха отвлечени, насила депортирани или задържани в съоръжения под руски контрол – много от тях изтезавани, много екзекутирани. Имената им липсват от официалните списъци. Семействата нямат никаква информация.

Цифрата от 13 000 все още се цитира – не защото е точна, а защото е безопасна. Журналисти и политици се опират на нея, за да избегнат обвинения в спекулиране. Но какво по-добре защитава репутацията: повторението на официално подценяване, което служи на руската пропаганда, или сблъскването с неудобни истини?

През 1942 г. Evening Star съобщи, че 2 милиона евреи вече са били убити в нацисткия геноцид – цифра, базирана на непълни, непотвърдени източници. Тя бе спекулативна по необходимост, но алтернативата беше по-лоша: да изискват смъртни актове от газовите камери или да чакат в мълчание за точната бройка. Журналистите, които я публикуваха, не са запомнени като алармисти. Те са запомнени за това, че разпознаха мащаба на престъплението, докато то се развиваше.

Днес руската пропаганда експлоатира подценяването на ООН, за да отрича военни престъпления, да минимизира страданията на Украйна и да подкопава международната решимост да държи агресора отговорен. Но никакъв траен или значим мир не може да бъде построен върху изтриването на десетки, може би стотици, хиляди невинни животи. Провалът на Дюранти да отрази геноцида в Украйна преди век ни напомня, че защитата на истината изисква морална яснота и кураж. Всичко друго е съучастие чрез удобно премълчаване.

Руски десантчик, отговорен за клането в Буча, беше ликвидиран от украинските сили

🇷🇺⚔️🇺🇦 Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) потвърдиха ликвидирането на Руслан Омаралинов, руски военнослужещ от 234-ти гвардейски десантно-щурмови полк, свързан с клането в киевското предградие Буча през март 2022 г. Смъртта му беше обявена от украинския полковник Анатолий Стефан.

Клането в Буча е масово убийство на украински цивилни и военнопленници от руските въоръжени сили по време на битката за град Буча и последвалата окупация и конкретно убийството на десетки невинни цивилни на улица Яблунска. Първите доказателства за клането под формата на снимки и видео се появиха след изтеглянето на руската армия от града на 1 април 2022 г.

На 22 декември 2022 г. The New York Times публикува резултатите от разследването си на клането. Продължило над осем месеца, то стигна до заключение, че извършителите на клането са войници от 234-ти гвардейски десантно-щурмови полк (76-та десантно-щурмова дивизия) под командването на полковник Рокосовски.

458 тела бяха открити в града, сред които девет деца под 18-годишна възраст. Сред жертвите 419 души са били убити с оръжие, а 39 изглежда са починали от естествена смърт, вероятно свързана с окупацията.

В Буча беше поставена мемориална плоча с 501 имена на загинали жители. Върховният комисар на ООН за правата на човека документира незаконните убийства, включително бързи екзекуции, на най-малко 73 цивилни в Буча. Снимки показват трупове на цивилни, наредени с ръце, вързани на гърба, застреляни от упор. Статия на Радио Свободна Европа съобщава за използване на мазе под къмпинг като стая за мъчения.

Много тела бяха намерени осакатени и изгорени, а 14-годишни момичета съобщиха, че са били изнасилени от руски войници. В прихванати разговори руски войници наричат тези операции, включващи преследване на хора в списъци, изтезания и екзекуции, като „прочистване“.

Украйна поиска от Международния наказателен съд да разследва случилото се в Буча като част от текущото разследване на инвазията, за да определи дали руската армия е извършила поредица от военни престъпления и престъпления срещу човечеството. Клането беше описано като геноцид от украинския президент Володимир Зеленски.

Руските власти отхвърлиха отговорност и вместо това заявиха, че Киев е фалшифицирал кадри от събитието или е инсценирал самите убийства като операция под фалшив флаг и посочиха, че кадрите и снимките на мъртви тела са "инсценирано представление". Тези и други твърдения на руските власти бяха развенчани като неверни от различни групи и медийни организации. Освен това жители от Буча, очевидци на клането, споделиха в разказите си, че убийствата са извършени от руски военнослужещи.

Ликвидирането на войник, свързан с подобни зверства, има както символично, така и оперативно значение и демонстрира продължаващите усилия на Украйна да изправи военнопрестъпниците пред правосъдието и да унижи елитните руски части, замесени в минали и текущи престъпления.

Историята на една беларуска доброволка в Буча.

🇧🇾 Последните четири години от живота на Карина приличат повече на сюжет на драматичен филм. През 2020 г. в родния си Солигорск в Беларус, тя се заема с граждански активизъм, тъй като не е съгласна с резултатите от президентските избори и насилието от страна на силите за сигурност срещу демонстрантите по улиците.

Поради натиска на властите и заплахата да бъде задържана, тя напуска Беларус и се мести в Буча, злополучното предградие, разположено северно от столицата Киев, където клането, извършено от руските окупационни сили, отне живота на над 300 цивилни.

След началото на руската инвазия Карина е доброволец в кол центъра на местното кметство. След две седмици, прекарани в мазе по време на руската окупация, тя успя да избяга от града, а по-късно след деокупацията му се връща обратно, въпреки че разполага с хуманитарна виза за Полша от началото на февруари 2022 г.

„Там отидох в СпивДия. Това е голяма украинска платформа, инициирана от Координационния щаб по хуманитарни и социални въпроси към Канцеларията на президента на Украйна. Там започнах да работя в кол център. Обработвах молби за помощ от цялата страна, други хора ги формираха и изпращаха. И тогава Буча беше освободена и всички видяха снимките оттам. Два дни не можах да отида на работа от този ужас“, спомня си Карина.

„На 6-ти вече карах към освободения град, но беше трудно да вляза. Когато пристигнах, писах на началника на отдела, че се радвам да се върна и искам да помогна. Той каза, че в града се отваря хуманитарен щаб и има нужда от хора. Започнах работа на 9 април 2022 г.

„Първият път след окупацията беше много тежък. Хората бяха в тежко психологическо състояние, дезориентирани, уплашени, плачещи. Когато отвориха вратите на градския съвет и някак си нещата потръгнаха, започнаха да събират жалби. И хората просто идваха, за да ни разкажат какво са преживели! Разпитах ги, записах всяка история – кой не е намерил сина си, кой къде е заровен. Регистрирах хора за помощ от Червения кръст“, сподели тя.

По-късно момичето започва да помага в разчистването на развалините по къщите и се присъединява към общественото сдружение „Аз съм от Буча“, където помага за организирането на процеса.

„Това наистина е тежък физически труд, дори учениците ни помагаха. Стената на съседна къща се изсипа върху парцела на баба ми. За хората е трудно да разчистят тези развалини: трябва да намерят контейнер за строителни работници, да извикат сапьори и да проверят всичко. И са в шок. Една жена имаше в градината си труп на руснак, който само военната администрация има право да изнесе. Прекарахме няколко дни в преговори, за да го измъкнем оттам. След това донесоха модулни къщи. Отидохме да ги почистим, за да могат хората да се преместят в чисти домове“, разказа още Карин, Казва, че е помагала с каквото е могла и много хора в града я познават.

„Един дядо дойде, окупаторите му бяха счупили очилата. Започнах да търся начин да му намеря нови. Морално е тежко, опознаваш семейства, преживели ужаса на войната.“

Как да намерим сила след подобни травмиращи събития, какво променя войната у хората и какво очаква Беларус – повече подробности в следващото интервю (на беларуски):

Украинската журналистка Тетяна Кулик беше убита в дома си от руски дрон.

🇺🇦⚔️🇷🇺 Журналистката Тетяна Кулик и нейният съпруг, хирургът Павло Иванчов, са били убити в дома си при атака на руски дрон срещу района на Буча в Киевска област на 26 февруари, съобщават „Укринформ“ и Националният медицински университет "Богомолец".

Русия атакува Буча, предизвиквайки пожар в дома им. При гасенето на пожара и разчистването на останките спасителите са открили двама загинали.

Кулик беше журналист в новинарската агенция „Укринформ“, водещ на предаването „Нацията на непобедимите“ и действаше като главен редактор на отдел „Мултимедия“ на агенцията. Освен това тя беше член на Националния съюз на журналистите на Украйна.

Иванчов е бил онколог и началник на Катедрата по хирургия в НМУ „Богомолец“. Съавтор е на над двеста научни статии, публикувани в национални и чуждестранни списания, се посочва в съобщение на университета.

„Татяна Кулик беше страхотен журналист. Тя направи много предавания за нашите борби и нашите герои. Точно вчера говорихме за подготовката на интервю с Кирило Буданов. Тя завинаги ще остане в сърцата и паметта ни“, каза Сергий Череватий, главен изпълнителен директор на „Укринформ“.

В нощта срещу 26 февруари 2025 г. руските сили изстреляха 177 дрона срещу Украйна, насочени към Харковска, Сумска, Полтавска, Днепропетровска, Черкаска, Черниговска, Кировоградска, Херсонска, Николаевска и Киевска области.

Зеленски отбеляза 2-ата годишнина от освобождението на Буча

Володимир Зеленски на церемония по издигане на знамето на Мемориала на защитниците на общността Буча, Киевска област, на 31 март 2024 г.
📸 Снимка: Канцелария на президента

Президентът Володимир Зеленски и редица високопоставени украински служители отбелязаха втората годишнина от освобождението на Буча на 31 март.

„Това е война за достойнството на нашия народ и всяка нация, търсеща собствената си съдба. Това е война, за да се попречи на някой да се осмели да стане звяр спрямо другите“, каза Зеленски в коментари в памет на клането.

„А телата на нашите хора, открити по улиците на Буча, показаха, че никой в света не може да стои настрана от тази битка.

Зеленски направи коментарите на церемония по издигане на знамето на Мемориала на защитниците на общността Буча. Към него се присъединиха ръководителят на канцеларията на президента Андрий Йермак, министър-председателят Денис Шмихал, министърът на отбраната Рустем Умеров, главнокомандващият Александър Сирски, председателят на парламента Руслан Стефанчук и министърът на вътрешните работи Игор Клименко.

Буча, предградие северозападно от Киев, беше окупирано от руски войски малко след началото на пълномащабното нахлуване в Украйна през февруари 2022 г.

След ожесточени битки в Буча, Ирпин и други градове в Киевска област украинските сили контраатакуваха в средата на март и започнаха да отблъскват руските войски.

След като градът беше освободен в края на март 2022 г., бяха открити масови гробове с цивилни и бяха документирани хиляди военни престъпления, което превърна Буча в символ на руските зверства в Украйна.

Главната прокуратура заяви през март 2023 г., че повече от 1400 цивилни са били убити в област Буча, включително 637 в град Буча, много от които са с огнестрелни рани. Окръжната цифра включва 37 деца, убити от руските сили.

Миналата година, на първата годишнина от освобождението на Буча, Зеленски се срещна с министър-председателите на Словакия, Словения и Хърватия след церемония за отбелязване на събитието.

Разследванията на убийствата в Буча и други съседни градове продължиха през последните две години.

По-рано през март 2024 г. Киевската градска прокуратура идентифицира руски войник, стрелял по цивилни в град Хостомел в Киевска област.

Украйна също обвини двама руски войници през март за предполагаемо убийство на цивилен в Буча. Не е ясно дали те са в украински плен или обвиненията са им били връчени задочно.

Повече от 10 000 цивилни са били убити и близо 20 000 са били ранени от началото на пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна, според мисията на ООН за наблюдение на човешките права в Украйна.

Цифрата се състои от цивилни смъртни случаи, проверени по методология на ООН, като реалният брой на убитите и ранените вероятно е значително по-висок.

Главната прокуратура е документирала над 128 000 военни престъпления и престъпления на агресия, извършени от руските сили от февруари 2022 г.

🌎 Намерете ни във Facebook 🔹 Twitter 🔹 Telegram 🔹 YouTube