Украинското военно разузнаване пое отговорност за атака срещу офицер на Росгвардия в Ставрополския край

🇺🇦💥🇷🇺 Главното управление на разузнаването (ГУР) на Украйна съобщи, че негова оперативна група е извършила трансгранична атака, при която е бил убит старши офицер от Росгвардия, както и още двама военнослужещи в Ставрополския край, граничещ със Северен Кавказ.

По данни на ГУР, нападението от 27 септември е било проведено в координация с Движението за освобождение на Кавказ – организация, противопоставяща се на контрола на Москва върху региона.

Засадата е станала край селището Тамбукан, на около 1500 км югоизточно от Москва и на 80 км северно от границата с Грузия.

Според информацията е убит подполковник от Росгвардия – командир на специално подразделение „Авангард“, заедно с неговия шофьор и асистент.

17-и отделен специален отряд „Авангард“ е създаден през 1998 г. и е базиран край Минерални Води, на около 30 км северно от мястото на атаката.

„Групата руски военнослужещи се е придвижвала към учебен полигон, но така и не е стигнала до него“, посочват от ГУР, като публикуваха и видео от атаката. Подробности за начина на извършване на атаката не се съобщават.

Руските власти не са коментирали официално информацията, която към момента не може да бъде независимо потвърдена.

Миналия месец в окупираната Луганска област при взрив загинаха трима руски войници, участвали във военни престъпления в киевското предградие Буча в първите дни на пълномащабната агресия.

На 22 август взрив разтърси двора на къща в окупираното село Калинове в областта, където бяха настанени шестима руски военнослужещи. Според ГУР, те са участвали в извършването на военни престъпления срещу цивилното население в Буча.

Неизброени и заличени: Светът е подценил колко цивилни е убила Русия в Украйна.

Роденият във Великобритания журналист Уолтър Дюранти, московски кореспондент на „Ню Йорк Таймс“, чете брой на вестник „Правда“ на 1 януари 1925 г.
📸 Снимка: James Abbe/Hulton Archive via Getty Images

Оставяйки трайно петно върху репутацията на New York Times, през 1933 г. носителят на Пулицър Уолтър Дюранти пише: „Не можеш да направиш омлет, без да счупиш яйца.“

Съветският експеримент беше омлетът. Яйцата бяха милиони украинци, принудени умишлено да гладуват от Москва заради желанието им за свобода. А кръвожадният готвач беше Йосиф Сталин – тиранин, чийто единствен съперник в амбициите за геноцид по онова време беше Адолф Хитлер.

Дюранти повтаряше кремълски пропагандни точки, отхвърляше свидетелски разкази и описваше Голодомора – умишлената и чудовищна кампания на Сталин за изтребване на украинците – като просто „недохранване“. Той публично отричаше смъртните случаи, но на частно признаваше, че милиони вероятно вече са загинали.

Главният кореспондент в СССР за американския вестник предаде не просто Украйна, но и своите читатели, истината и благородната си професия. Почти век по-късно Москва отново се опитва да изтрие Украйна, докато политици и коментатори, съзнателно или не, цитират статистики, които намаляват мащаба на зверствата.

Преди да продължим, нека помислим за една фраза, станала прекалено удобна в международното отразяване: „жертви сред цивилното население“. Докато цивилните неизбежно страдат във всички войни, кампанията на Русия се определя от умишлените атаки и убийства на цивилни. Но няма „жертви“, а само жертви на военни престъпления.

Въпреки огромните доказателства за военни престъпления, извършени от руски войски в Украйна от 2022 г. насам, международните медии и институции продължават да се опират на официалната цифра на ООН за около 13 000 цивилни смъртни случая. Тази бройка отразява само това, което може да бъде двойно потвърдено, а не това, което може разумно да се знае. Самата Служба на Върховния комисар на ООН по правата на човека (OHCHR) признава, че истинската цифра е много по-висока.

Украински свещеник близо до гробове в Буча, където руснаци убиха 461 украинци по време на едномесечната руска окупация.
📸 Снимка: Global Images Ukraine via Getty Images

Какво по-добре защитава репутацията: повторението на официално подценяване, което служи на руската пропаганда, или сблъскването с неудобни истини?

Методологията му, макар и внимателна и с добри намерения, изключва огромни райони от окупирани територии, където немислима жестокост е заровена и достъпът е блокиран от извършителите. Всеки смъртен случай трябва да бъде потвърден от поне двама независими източници, което може да е възможно в освободени райони, но е невъзможно под контрола на Москва. Без достъп няма свидетели, няма документи, няма ексхумации – и следователно, няма бройка.

Вземете Мариупол като пример. Преди войната там живееха близо 450 000 души. След месеци на обсада и бомбардировки през 2022 г. градските власти прецениха, че са загинали 25 000–75 000 цивилни. Тези числа сами по себе си надхвърлят всички цивилни жертви за войната, посочени от ООН, но те не се отразяват в официалните статистики. Мариупол все още се намира под руска окупация. Независими следователи не са допуснати. Това, което се случи там, остава до голяма степен незаписано.

Същото важи за всеки град под руска окупация в източна и южна Украйна или за градове, които са били изтрити от картата от войната. Тези места, където телефонните линии са прекъснати, медиите са заглушени и местните са уплашени да говорят, остават недостъпни за международни наблюдатели. Но липсата на документация не означава липса на смърт.

И когато тези райони бъдат освободени, истината излиза наяве. В Буча бяха открити повече от 400 тела след оттеглянето на руските войски през април 2022 г. – много от тях с вързани ръце, застреляни от близко разстояние. В Изюм бяха разкрити масови гробове със стотици цивилни, много от които с признаци на изтезания. Хиляди други може да са били изгорени, погребани без записи или никога не са били открити. Но освобождението на Буча е изключение. Това, което лежи заровено в окупирани Токмак или Нова Каховка, остава неизвестно.

Съседка утешава Наталия Власенко, чийто съпруг Павло Власенко и внук Дмитро Чаплихин бяха убити от руските войски, докато тя плаче в градината си в Буча, Украйна, 4 април 2022 г.
📸 Снимка: AP Photo/Vadim Ghirda

Освен директните убийства, трябва да вземем предвид и хилядите цивилни, загинали от условията на войната – липса на медицинска помощ, глад и атаки срещу инфраструктурата. Тези смъртни случаи рядко се включват в цифрите на ООН, но те са не по-малко последица от руската агресия и не по-малко умишлени от куршум в главата. Цели градове са били отрязани от електричество, отопление и вода през зимата. Болниците са били умишлено насочвани. Бременни жени, пациенти с рак и възрастни хора са умирали просто защото не са могли да получат помощ навреме.

Друг пропуск в цифрите са филтрационните лагери. Хиляди украински цивилни бяха отвлечени, насила депортирани или задържани в съоръжения под руски контрол – много от тях изтезавани, много екзекутирани. Имената им липсват от официалните списъци. Семействата нямат никаква информация.

Цифрата от 13 000 все още се цитира – не защото е точна, а защото е безопасна. Журналисти и политици се опират на нея, за да избегнат обвинения в спекулиране. Но какво по-добре защитава репутацията: повторението на официално подценяване, което служи на руската пропаганда, или сблъскването с неудобни истини?

През 1942 г. Evening Star съобщи, че 2 милиона евреи вече са били убити в нацисткия геноцид – цифра, базирана на непълни, непотвърдени източници. Тя бе спекулативна по необходимост, но алтернативата беше по-лоша: да изискват смъртни актове от газовите камери или да чакат в мълчание за точната бройка. Журналистите, които я публикуваха, не са запомнени като алармисти. Те са запомнени за това, че разпознаха мащаба на престъплението, докато то се развиваше.

Днес руската пропаганда експлоатира подценяването на ООН, за да отрича военни престъпления, да минимизира страданията на Украйна и да подкопава международната решимост да държи агресора отговорен. Но никакъв траен или значим мир не може да бъде построен върху изтриването на десетки, може би стотици, хиляди невинни животи. Провалът на Дюранти да отрази геноцида в Украйна преди век ни напомня, че защитата на истината изисква морална яснота и кураж. Всичко друго е съучастие чрез удобно премълчаване.

Руски десантчик, отговорен за клането в Буча, беше ликвидиран от украинските сили

🇷🇺⚔️🇺🇦 Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) потвърдиха ликвидирането на Руслан Омаралинов, руски военнослужещ от 234-ти гвардейски десантно-щурмови полк, свързан с клането в киевското предградие Буча през март 2022 г. Смъртта му беше обявена от украинския полковник Анатолий Стефан.

Клането в Буча е масово убийство на украински цивилни и военнопленници от руските въоръжени сили по време на битката за град Буча и последвалата окупация и конкретно убийството на десетки невинни цивилни на улица Яблунска. Първите доказателства за клането под формата на снимки и видео се появиха след изтеглянето на руската армия от града на 1 април 2022 г.

На 22 декември 2022 г. The New York Times публикува резултатите от разследването си на клането. Продължило над осем месеца, то стигна до заключение, че извършителите на клането са войници от 234-ти гвардейски десантно-щурмови полк (76-та десантно-щурмова дивизия) под командването на полковник Рокосовски.

458 тела бяха открити в града, сред които девет деца под 18-годишна възраст. Сред жертвите 419 души са били убити с оръжие, а 39 изглежда са починали от естествена смърт, вероятно свързана с окупацията.

В Буча беше поставена мемориална плоча с 501 имена на загинали жители. Върховният комисар на ООН за правата на човека документира незаконните убийства, включително бързи екзекуции, на най-малко 73 цивилни в Буча. Снимки показват трупове на цивилни, наредени с ръце, вързани на гърба, застреляни от упор. Статия на Радио Свободна Европа съобщава за използване на мазе под къмпинг като стая за мъчения.

Много тела бяха намерени осакатени и изгорени, а 14-годишни момичета съобщиха, че са били изнасилени от руски войници. В прихванати разговори руски войници наричат тези операции, включващи преследване на хора в списъци, изтезания и екзекуции, като „прочистване“.

Украйна поиска от Международния наказателен съд да разследва случилото се в Буча като част от текущото разследване на инвазията, за да определи дали руската армия е извършила поредица от военни престъпления и престъпления срещу човечеството. Клането беше описано като геноцид от украинския президент Володимир Зеленски.

Руските власти отхвърлиха отговорност и вместо това заявиха, че Киев е фалшифицирал кадри от събитието или е инсценирал самите убийства като операция под фалшив флаг и посочиха, че кадрите и снимките на мъртви тела са "инсценирано представление". Тези и други твърдения на руските власти бяха развенчани като неверни от различни групи и медийни организации. Освен това жители от Буча, очевидци на клането, споделиха в разказите си, че убийствата са извършени от руски военнослужещи.

Ликвидирането на войник, свързан с подобни зверства, има както символично, така и оперативно значение и демонстрира продължаващите усилия на Украйна да изправи военнопрестъпниците пред правосъдието и да унижи елитните руски части, замесени в минали и текущи престъпления.

Историята на една беларуска доброволка в Буча.

🇧🇾 Последните четири години от живота на Карина приличат повече на сюжет на драматичен филм. През 2020 г. в родния си Солигорск в Беларус, тя се заема с граждански активизъм, тъй като не е съгласна с резултатите от президентските избори и насилието от страна на силите за сигурност срещу демонстрантите по улиците.

Поради натиска на властите и заплахата да бъде задържана, тя напуска Беларус и се мести в Буча, злополучното предградие, разположено северно от столицата Киев, където клането, извършено от руските окупационни сили, отне живота на над 300 цивилни.

След началото на руската инвазия Карина е доброволец в кол центъра на местното кметство. След две седмици, прекарани в мазе по време на руската окупация, тя успя да избяга от града, а по-късно след деокупацията му се връща обратно, въпреки че разполага с хуманитарна виза за Полша от началото на февруари 2022 г.

„Там отидох в СпивДия. Това е голяма украинска платформа, инициирана от Координационния щаб по хуманитарни и социални въпроси към Канцеларията на президента на Украйна. Там започнах да работя в кол център. Обработвах молби за помощ от цялата страна, други хора ги формираха и изпращаха. И тогава Буча беше освободена и всички видяха снимките оттам. Два дни не можах да отида на работа от този ужас“, спомня си Карина.

„На 6-ти вече карах към освободения град, но беше трудно да вляза. Когато пристигнах, писах на началника на отдела, че се радвам да се върна и искам да помогна. Той каза, че в града се отваря хуманитарен щаб и има нужда от хора. Започнах работа на 9 април 2022 г.

„Първият път след окупацията беше много тежък. Хората бяха в тежко психологическо състояние, дезориентирани, уплашени, плачещи. Когато отвориха вратите на градския съвет и някак си нещата потръгнаха, започнаха да събират жалби. И хората просто идваха, за да ни разкажат какво са преживели! Разпитах ги, записах всяка история – кой не е намерил сина си, кой къде е заровен. Регистрирах хора за помощ от Червения кръст“, сподели тя.

По-късно момичето започва да помага в разчистването на развалините по къщите и се присъединява към общественото сдружение „Аз съм от Буча“, където помага за организирането на процеса.

„Това наистина е тежък физически труд, дори учениците ни помагаха. Стената на съседна къща се изсипа върху парцела на баба ми. За хората е трудно да разчистят тези развалини: трябва да намерят контейнер за строителни работници, да извикат сапьори и да проверят всичко. И са в шок. Една жена имаше в градината си труп на руснак, който само военната администрация има право да изнесе. Прекарахме няколко дни в преговори, за да го измъкнем оттам. След това донесоха модулни къщи. Отидохме да ги почистим, за да могат хората да се преместят в чисти домове“, разказа още Карин, Казва, че е помагала с каквото е могла и много хора в града я познават.

„Един дядо дойде, окупаторите му бяха счупили очилата. Започнах да търся начин да му намеря нови. Морално е тежко, опознаваш семейства, преживели ужаса на войната.“

Как да намерим сила след подобни травмиращи събития, какво променя войната у хората и какво очаква Беларус – повече подробности в следващото интервю (на беларуски):

Украинската журналистка Тетяна Кулик беше убита в дома си от руски дрон.

🇺🇦⚔️🇷🇺 Журналистката Тетяна Кулик и нейният съпруг, хирургът Павло Иванчов, са били убити в дома си при атака на руски дрон срещу района на Буча в Киевска област на 26 февруари, съобщават „Укринформ“ и Националният медицински университет "Богомолец".

Русия атакува Буча, предизвиквайки пожар в дома им. При гасенето на пожара и разчистването на останките спасителите са открили двама загинали.

Кулик беше журналист в новинарската агенция „Укринформ“, водещ на предаването „Нацията на непобедимите“ и действаше като главен редактор на отдел „Мултимедия“ на агенцията. Освен това тя беше член на Националния съюз на журналистите на Украйна.

Иванчов е бил онколог и началник на Катедрата по хирургия в НМУ „Богомолец“. Съавтор е на над двеста научни статии, публикувани в национални и чуждестранни списания, се посочва в съобщение на университета.

„Татяна Кулик беше страхотен журналист. Тя направи много предавания за нашите борби и нашите герои. Точно вчера говорихме за подготовката на интервю с Кирило Буданов. Тя завинаги ще остане в сърцата и паметта ни“, каза Сергий Череватий, главен изпълнителен директор на „Укринформ“.

В нощта срещу 26 февруари 2025 г. руските сили изстреляха 177 дрона срещу Украйна, насочени към Харковска, Сумска, Полтавска, Днепропетровска, Черкаска, Черниговска, Кировоградска, Херсонска, Николаевска и Киевска области.

Зеленски отбеляза 2-ата годишнина от освобождението на Буча

Володимир Зеленски на церемония по издигане на знамето на Мемориала на защитниците на общността Буча, Киевска област, на 31 март 2024 г.
📸 Снимка: Канцелария на президента

Президентът Володимир Зеленски и редица високопоставени украински служители отбелязаха втората годишнина от освобождението на Буча на 31 март.

„Това е война за достойнството на нашия народ и всяка нация, търсеща собствената си съдба. Това е война, за да се попречи на някой да се осмели да стане звяр спрямо другите“, каза Зеленски в коментари в памет на клането.

„А телата на нашите хора, открити по улиците на Буча, показаха, че никой в света не може да стои настрана от тази битка.

Зеленски направи коментарите на церемония по издигане на знамето на Мемориала на защитниците на общността Буча. Към него се присъединиха ръководителят на канцеларията на президента Андрий Йермак, министър-председателят Денис Шмихал, министърът на отбраната Рустем Умеров, главнокомандващият Александър Сирски, председателят на парламента Руслан Стефанчук и министърът на вътрешните работи Игор Клименко.

Буча, предградие северозападно от Киев, беше окупирано от руски войски малко след началото на пълномащабното нахлуване в Украйна през февруари 2022 г.

След ожесточени битки в Буча, Ирпин и други градове в Киевска област украинските сили контраатакуваха в средата на март и започнаха да отблъскват руските войски.

След като градът беше освободен в края на март 2022 г., бяха открити масови гробове с цивилни и бяха документирани хиляди военни престъпления, което превърна Буча в символ на руските зверства в Украйна.

Главната прокуратура заяви през март 2023 г., че повече от 1400 цивилни са били убити в област Буча, включително 637 в град Буча, много от които са с огнестрелни рани. Окръжната цифра включва 37 деца, убити от руските сили.

Миналата година, на първата годишнина от освобождението на Буча, Зеленски се срещна с министър-председателите на Словакия, Словения и Хърватия след церемония за отбелязване на събитието.

Разследванията на убийствата в Буча и други съседни градове продължиха през последните две години.

По-рано през март 2024 г. Киевската градска прокуратура идентифицира руски войник, стрелял по цивилни в град Хостомел в Киевска област.

Украйна също обвини двама руски войници през март за предполагаемо убийство на цивилен в Буча. Не е ясно дали те са в украински плен или обвиненията са им били връчени задочно.

Повече от 10 000 цивилни са били убити и близо 20 000 са били ранени от началото на пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна, според мисията на ООН за наблюдение на човешките права в Украйна.

Цифрата се състои от цивилни смъртни случаи, проверени по методология на ООН, като реалният брой на убитите и ранените вероятно е значително по-висок.

Главната прокуратура е документирала над 128 000 военни престъпления и престъпления на агресия, извършени от руските сили от февруари 2022 г.

🌎 Намерете ни във Facebook 🔹 Twitter 🔹 Telegram 🔹 YouTube