Илон Мъск е наредил прекъсване на Starlink по време на украинската контраофанзива в Харков

🇺🇦📡🇺🇸 По време на решаващата украинска офанзива за отвоюване на Херсонска област от Русия в края на септември 2022 г. Илон Мъск е издал заповед, прекъснала настъплението на украинската армия и накърнила доверието ѝ в Starlink – услугата за сателитен интернет, предоставена от милиардера в началото на войната, за да помогне на Киев да поддържа свързаност на бойното поле.

Според трима души, запознати със заповедта, Мъск е наредил на старши инженер в офисите на SpaceX в Калифорния да прекъсне покритието в райони като Херсон – стратегически регион на север от Черно море, който Украйна се опитваше да си възвърне.

„Трябва да направим това“, е казал Майкъл Никълс, инженерът от Starlink, на колегите си при получаване на заповедта. Служителите са се подчинили, деактивирайки поне сто терминала на Starlink, чиито шестоъгълни клетки са изгаснали на вътрешна карта с покритие на компанията. Този ход е засегнал и други райони под руска окупация, сред които части от Донецка област на изток.

След заповедта на Мъск, украинските сили внезапно се сблъскват с комуникационно затъмнение. Войниците са изпаднали в паника, дроновете, наблюдаващи руските сили, са спрели да работят, а далекобойните артилерийски установки, разчитащи на Starlink за насочване на огъня си, са били затруднени да поразяват целите си.

В резултат на това войските не са успели да обкръжат руска позиция в град Берислав, източно от Херсон, административния център на едноименния регион. „Обкръжението напълно забуксува. Не успяхме“, спомня си украински военнослужещ.

В крайна сметка украинската контраофанзива успя да си върне Берислав, град Херсон и някои други територии, окупирани от руската армия. Но заповедта на Мъск, която не е била известна досега, е първият известен случай, в който милиардерът изключва покритието на услугата над бойното поле по време на активна фаза на въоръжен конфликт. Решението е шокирало част от служителите на Starlink и е променило фронтовата линия на бойните действия, позволявайки на Мъск да вземе изхода от войната в свои ръце.

Описанието на заповедта противоречи на разказа на Мъск за това как той е управлявал услугата Starlink в Украйна по време на войната. Съвсем наскоро, в публикация в X от март Мъск написа: „Никога не бихме направили такова нещо“.

Говорител на SpaceX заяви по имейл, че репортажът на Ройтерс е неточен и насочи репортерите към публикация в X по-рано тази година, в която компанията заяви: „Starlink е изцяло ангажирана с предоставяне на услуги на Украйна“. Говорителят не уточни никакви неточности в този доклад и не отговори на дълъг списък с въпроси за инцидента, ролята на Starlink във войната в Украйна и други подробности относно бизнеса й.

Офисът на украинския президент Володимир Зеленски и Министерството на отбраната не отговориха на запитвания за коментар. Starlink все още предоставя услуги на украинската армия. По-рано тази година Зеленски изрази публично благодарност към Мъск за Starlink.

Не е ясно какво е подтикнало заповедта на Мъск, кога е издадена и колко дълго е продължило прекъсването. Тримата източници на Ройтерс, запознати със заповедта, смятат, че е произлязла от опасения, изразени по-късно от Мъск, че украинските настъпления може да провокират ядрено отмъщение от страна на Русия. Един от тях каза, че прекъсването се е случило на 30 септември 2022 г. Другите двама посочиха, че е било приблизително тогава, но не си спомнят точната дата. Висши американски служители са споделяли опасенията на Мъск, че Русия ще изпълни своите заплахи за ескалация, сподели бивш служител на Белия дом пред Reuters.

Заповедта на Мъск е ранен поглед към властта, която сега магнатът упражнява в геополитиката и глобалната сигурност благодарение на Starlink, бързо развиващата се сателитна интернет услуга, която едва е съществувала в началото на това десетилетие, а към днешна дата осигурява връзка дори в отдалечени райони на света. Още преди кратката си роля като съветник на американския президент Доналд Тръмп, успехът на Starlink и несравнимата свързаност, предлагана от него по цялата планета, даде на Мъск все по-голямо влияние сред политическите лидери, правителствата и армиите по света.

Влиянието на Мъск по военни въпроси в Белия дом и извън него, чрез доминиращото положение на Starlink в сателитните комуникации и влиянието на SpaceX при изстрелванията в космоса, е достигнало измерение, ограничено преди това до суверенни правителства, което разтревожи някои регулатори и законодатели.

„Настоящото глобално господство на Илон Мъск илюстрира опасността от концентрирана власт в нерегулирани области“, заяви по време на дебат по-рано тази година Марта Лейн Фокс, член на горната камара на британския парламент. Парламентаристката е бизнесдама и бивш член на борда на Twitter, сайта за социални медии, който Мъск придоби през 2022 г. и преименува на X.

„Контролът му лежи единствено в ръцете на Мъск, което позволява на неговите прищевки да диктуват достъпа до жизненоважна инфраструктура“, добави тя.

Политическото влияние на Мъск и мащабният му бизнес с федералното правителство на САЩ сега са подложени на изпитание. Откакто напусна ролята на съветник на Тръмп, Мъск е спорил с президента, обяви планове за създаване на нова политическа партия и критикува законопроект за разходи, който според него ще разшири бюджетния дефицит и ще унищожи работни места. Тръмп от своя страна заплаши да прекрати правителствени договори и субсидии за компаниите на Мъск, сред които доходоносни нови отбранителни проекти.

Каквато и да е била причината за решението на Мъск, прекъсването над Херсон и други региони изненада някои от замесените във войната в Украйна, от войски на терен до американски военни и чужди служители, които след пълномащабното нахлуване на Русия през февруари бяха работили за осигуряване на услугата Starlink за украинските войски. Паническите обаждания от украински служители по време на прекъсването за търсене на информация от свои колеги в Пентагона бяха посрещнати с малко обяснения за това какво би могло да го е причинило, споделиха петима души, запознати с инцидента.

В своята биография на Мъск от 2023 г. авторът Уолтър Айзъксън посочи, че магнатът е наредил на Starlink да деактивира покритието в Крим, който Русия е анексирала от Украйна след инвазия през 2014 г. Според Айзъксън Мъск е вярвал, че планирана украинска атака срещу руски кораби в кримското пристанище Севастопол може да провокира ядрено отмъщение.

След публикуването на книгата, Мъск отрече да е изключвал услугата и заяви, че тя изобщо не е имала покритие в Крим. Той каза, че по-скоро е отхвърлил украинско искане за предоставяне на услуги преди планираната атака на Киев. По-късно Айзъксън призна, че разказът е бил погрешен. Говорител на издателя на Айзъксън отказа да коментира или да го направи достъпен за интервю.

Освен това през 2023 г. компанията SpaceX сподели, че е предприела неуточнени стъпки, за да попречи на Украйна да използва Starlink за определени дейности, включително атаки с дронове. „Нашето намерение никога не е било те да го използват за нападателни цели. Има неща, които можем да направим и сме направили, за да го предотвратим“, заяви Гуин Шотвел, президент на компанията, на конференция във Вашингтон през февруари същата година.

След началото на прекъсването в Херсон, в някои медии се появиха съобщения за прекъсване. По това време не е ясно дали причината е технически проблем, саботаж или друг фактор. В началото на войната Русия беше организирала голяма кибератака, която наруши услугата на друг сателитен оператор, създавайки подозрения около всяко прекъсване и оставяйки празнота, бързо запълнена от Starlink. Русия отрече да извършва нападателни кибератаки.

Киев разполага с над 50 000 терминала Starlink. Лесно преносими и разгръщащи се, устройствата с размер на кутия за пица комуникират с хиляди сателити на SpaceX, които сега обикалят земното кълбо. Първоначална партида терминали беше предоставена на Украйна от самата компания, след което допълнителни единици пристигнаха от донори, сред които Полша, САЩ и Германия.

Репортажът поставя акцент върху контрола на Мъск над услуги, критични за страни като САЩ, които имат договори за около 22 милиарда долара със SpaceX. Подчертавайки това сам по време на неотдавнашния си спор с Тръмп, Мъск заплаши да извади от експлоатация космически кораб на SpaceX, на който Вашингтон разчита за транспортиране на астронавти и критичен товар.

Заплахата притесни адвокати от Националната аеронавигационна и космическа администрация и те бяха принудени да проучат дали предупреждението на Мъск може да се счита за предизвестие за прекратяване на договора.

„Трябва да има някакви договорни гаранции“, че Мъск няма да прекъсне услуги за американското правителство, отбеляза Лори Гарвър, бивш заместник-администратор на НАСА. „Ще трябва да обмислим доколко САЩ ще се чувстват комфортно да поставят SpaceX в критичния път на националната сигурност.“

Нарастваща зависимост от технологични компании

Тъй като страните все повече разчитат на технологични компании за всичко – от киберзащита до съхранение на данни, въпросът за зависимостта от един или няколко доминиращи доставчици на услуги ще се отнася и за други нации. „Правителствата трябва да обмислят какво означава това“, каза Маркъс Уилет, бивш заместник-ръководител на британска разузнавателна агенция и настоящ старши съветник в Международния институт за стратегически изследвания, мозъчен тръст със седалище в Лондон.

SpaceX е първата компания, която създава обширна мрежа от комуникационни сателити в ниска земна орбита – регион от космоса, който е по-близо до планетата, отколкото зоните, където са се намирали такива сателити доскоро. Близостта на сателитите, които сега съставляват съзвездието на компанията, позволява на Starlink да предлага космическа безжична свързаност, която е далеч по-бърза от всяка досегашна.

В четвъртък Starlink претърпя рядко глобално прекъсване за няколко часа, съобщи компанията, поради вътрешен софтуерен проблем. Украински военен командир в публикация в социалните медии заяви: „Starlink не работи по целия фронт“, обновявйки публикацията два часа и половина по-късно, за да сподели, че свързаността е възстановена.

С повече от 7900 сателита, които сега са в орбита, SpaceX се превърна в най-големия сателитен оператор в света. Нейните устройства, които предават сигнали помежду си, за да създадат мрежа, която комуникира със земята, съставляват около две трети от всички активни сателити в космоса, според Джонатан Макдауъл, астроном от Центъра за астрофизика, Харвард и Смитсониън.

Starlink започна да предлага услуги през 2020 г. и сега има повече от шест милиона клиенти в над 140 държави, територии и пазари, според публикация на Starlink от юни. Консултантската фирма Novaspace изчислява, че през 2025 г. Starlink ще генерира около 9,8 милиарда долара приходи за SpaceX, или около 60% от приходите на компанията. SpaceX е частна собственост и не разкрива финансова информация, но наскоро Мъск заяви, че очаква ракетната компания да отчете приходи от около 15,5 милиарда долара тази година.

Конкурентите се борят да навлязат на пазара.

OneWeb, европейска услуга, собственост на френската компания Eutelsat, е най-напред, като разполага с около 650 сателита в ниска земна орбита. Тази година Amazon стартира първите сателити за Project Kuiper, конкурентен проект за 10 милиарда долара. Китай разработва редица мрежи, включително държавното предприятие SpaceSail.

Въпреки това Starlink се възползва максимално от предимството си на първи на пазара. Неговите терминали, цени до няколкостотин долара за стандартни модели, са популярни като достъпност и лекота за използване. „Понастоящем няма съществуваща система, която да замени Starlink“, каза Грейс Кануя, анализатор в Novaspace.

В сравнение с геостационарни сателити, използвани за комуникации, огромният брой сателити на SpaceX помага Starlink да бъде по-малко уязвим на заглушаване и атаки. Широкият му обхват го прави ценен в отдалечени и враждебни терени – от бойни полета и въздушно пространство до открито море. В Украйна той е улеснил дейности като пилотиране на дронове, комуникации и разузнаване.

Някои лидери са предпазливи.

В Тайван, вечно предпазливи от конфликт с Китай, служители изразиха тревога за обширните бизнес интереси на Мъск в континенталната част, сред които голяма фабрика за електрически автомобили на Tesla. Желаейки комуникационни резерви в случай на война, Тайван разработва своя сателитна мрежа в ниска земна орбита. Тайвански служители са казали, че правителството може да си партнира и с Kuiper на Amazon.

Говорители на тайванското правителство заявиха, че приветстват чужди сателитни доставчици, но Starlink не е кандидатствал за лиценз в Тайван. Те не отговориха на въпроси за връзката на Тайпе с Мъск.

В Италия правителството извършва оценка дали да използва Starlink за сигурни комуникации на правителството, отбраната и други служби, но някои служители, сред които президентът Серджо Матарела, не са неубедени в уверенията на SpaceX, че услугата им ще бъде сигурна и свободна от намесата на Мъск.

„Повече от думата на Мъск, се нуждаем от гаранции, че не можем да бъдем изключени, и особено че той няма достъп до данните“, отбеляза близък президента човек, който е влиятелна фигура във въоръжените сили.

Полша, голям донор на Украйна, каза пред Reuters, че използва Starlink, както и други военни и търговски системи за сателитна комуникация. Разнообразие от доставчици предлага най-голяма сигурност, дори и на висока цена.

„В мирно време искате най-добрия продукт на най-добрата цена. По време на война искате резервиране. Искате сигурност. Искате дублирани системи, така че ако едната се повреди, все още да можете да използвате другата“, отбеляза външният министър Радослав Сикорски на пресконференция през април.

„Нямаше връзка“

Още преди началото на конфликта, документи, прегледани от Reuters, показват, че SpaceX вече е водила дискусии с американското правителство за предоставянето на Starlink в Украйна. Нейното разгръщане започна, след като руските войски преминаха границата на 24 февруари 2022 г.

Два дни по-късно украинският заместник министър-председател Михайло Федоров поиска помощ от Мъск. „Молим ви да предоставите на Украйна станции Starlink“, написа той в Twitter.

„Услугата Starlink вече е активна в Украйна. Още терминали са на път“, отговори Мъск в туит след 10 часа.

Полша също изигра ключова роля в ранните дни на войната, изпращайки хиляди терминали малко след инвазията. Тази година тя е закупила около 25 000 терминала за целта – близо половината от общия брой, който сега е в Украйна. Освен това тя плаща абонаментните разходи, за да ги държи свързани. Досега страната е похарчила около 89 милиона долара за Starlink за Украйна.

Ежедневната бюрокрация също е облагодетелствана. В началото на конфликта Киев съхраняваше държавни данни в облака и разчита на Starlink за достъп до тях, което помага за поддържането на някои правителствени операции.

„Не сме за никъде без Starlink. Цялата държава беше запазена“, каза бившият украински посланик във Великобритания Вадим Пристайко.

На бойното поле Украйна бързо разгърна Starlink, за да позволи на войските на фронтовата линия да комуникират със своите командири. Услугата също така позволи на операторите на дронове да предават видеопотоци от наблюдение и да локализират и атакуват руски цели.

До септември 2022 г. голяма украинска контраофанзива беше в ход. Силите на Киев напредваха в територии, които Русия беше превзела, включително Херсон. Напредъкът застрашаваше руските логистични линии, което накара Москва да заплаши Запада, включително косвени препратки към Starlink.

В изявление пред ООН, направено същия месец, Москва отбеляза употребата на „елементи от гражданска, включително търговска, инфраструктура в космическото пространство за военни цели“ и предупреди, че „квази-гражданската инфраструктура може да се превърне в легитимна цел за ответни действия“.

Не е ясно дали Русия е опитвала да атакува съоръжения на Starlink. Мъск обаче заяви, че Москва многократно се е опитвала да блокира свързаността. „SpaceX харчи значителни ресурси за борба с руските усилия за заглушаване. Това е сложен проблем“, написа Мъск в X миналата година.

Заповедта на Мъск за прекъсване на Starlink: Притеснения и последици

С усилването на украинската контраатака, руският президент Владимир Путин нареди частична мобилизация на резервисти на 21 септември 2022 г. – първата след Втората световна война. Той също така заплаши да използва ядрени оръжия, ако собствената териториална цялост на Русия е застрашена.

По това време Мъск води седмици на разговори по задкулисни канали с висши служители в Белия дом, по време на които служители на американското разузнаване и сигурност са изразили тревога, че Путин може да изпълни своите заплахи. Мъск също е бил притеснен и е попитал американски служители дали знаят къде и как Украйна използва Starlink на бойното поле, малко след което е наредил прекъсването.

Reuters не успя да установи пълния географски обхват на прекъсването, но според източниците му то е обхванало региони, които наскоро са били завзети от Русия, а покритието на услугата преди заповедта е достигало границите с Русия преди пълномащабната инвазия.

Тарас Тимочко, украински военен специалист свързочник, който по това време е бил разположен в Херсонска област, каза, че прекъсването е нарушило комуникациите за войските, включително колеги на фронта, за няколко часа. „Ако използвахте Starlink за осигуряването на наблюдение на фронтовата линия, щяхте да сте почти слепи“, каза Тимочко, който сега е консултант на „Върни се жив“, неправителствена организация, осигуряваща военно оборудване за въоръжените сили на Украйна.

Марина Циркун, експерт по дронове от Aerorozvidka, организация за въздушно разузнаване, която работи в тясно сътрудничество с украинската армия, също е била в южна Украйна по това време. Сигналът на Starlink е отказал, когато украинските войски са започнали своето настъпление към територия под руска окупация, каза тя пред Reuters. „Когато започнахме да напредваме, нямаше връзка“, каза тя. Прекъсването, което тя и колегите й са преживели, е продължило няколко дни.

На 3 октомври Мъск разгневи Зеленски и други украински служители, като туитна предложение местните жители в анексираните от Русия региони да гласуват дали да останат част от Украйна. Ден по-късно в друг туит Мъск сподели своята тревога относно ескалацията на конфликта.

„Все още много подкрепям Украйна, но съм убеден, че мащабна ескалация на войната ще причини голяма вреда на Украйна и вероятно на света“, туитна той.

След медиен репортаж за прекъсване на Starlink три дни по-късно, Мъск туитна, че случващото се на бойното поле е класифицирано и добави, че до края на 2022 г. SpaceX е била на път да похарчи 100 милиона долара за Украйна. Въпреки че полското и американското правителства дотогава са започнали дарения, милиардерът се оплака от цената на оборудването и услугите, които SpaceX предоставя.

SpaceX не може да финансира съществуващата система безкрайно, отбеляза Мъск в средата на октомври, докато на следващия ден той промени курса. „По дяволите, просто ще продължим да финансираме украинското правителство безплатно.“

След прекъсването Киев работи, за да очарова Мъск.

През ноември 2022 г. правителственият министър Федоров изрази публично доверие в услугата. Месеци по-късно, точно след като президентът на SpaceX Шотвел заяви, че компанията е взела мерки, за да попречи на Украйна да използва Starlink за безпилотни атаки, Федоров призна пред украинско издание способността на Starlink да ограничава избирателно покритието в конкретни райони.

Към февруари 2023 г. обаче услугата функционира без ограничения в цяла Украйна. „Всички терминали Starlink в Украйна работят правилно“, посочи той пред Украинска правда.

В средата на същата година Пентагонът сключи сделка със SpaceX за плащане на покритието на Starlink в Украйна. Условията на договора не бяха оповестени, но Quilty Space, изследователска фирма от Флорида, заяви, че има текущо споразумение за 537 милиона долара за предоставяне на сателитни комуникации на Украйна. Не е ясно дали SpaceX все още поема разходите за каквото и да е оборудване или свързаност.

Еволюция на употребата на Starlink и бъдещи перспективи

С развитието на войната се развива и използването на технологията на Мъск от Украйна.

Местни специалисти по дронове и бившият посланик във Великобритания, заявиха, че атакуващи устройства, включително морски и въздушни дронове, вече имат монтирани антени Starlink. При морските дронове антените помагат на операторите да ги насочват и да преглеждат видео емисии, за да класифицират цели, каза Сидхарт Каушал, старши научен сътрудник в Royal United Services Institute, мозъчен тръст по отбрана със седалище в Лондон.

Украйна все още проучва алтернативи, които биха могли да допълнят или подкрепят Starlink, ако услугата стане недостъпна, заяви висш правителствен служител пред Reuters. Правителството на страната е изразило интерес към европейски сателитни проекти, заяви говорителят на ЕК Томас Рение, според когото това включва проект на ЕС за обединяване на сателитни ресурси от страни-членки и индустрията за предоставяне на услуги на правителствата, наречен GOVSATCOM.

Насаме обаче някои украински служители казват, че съществуващите алтернативи на Starlink имат ограничения. „Отнема време, отнема пари“, заяви висшият правителствен служител пред Reuters. Със Starlink, добави той, „имаме работеща система“.

Самият Мъск неведнъж се е хвалил със значението на услугата за Киев. „Моята система Starlink е гръбнакът на украинската армия. Цялата им фронтова линия щеше да се срине, ако я изключа“, написа той в X през март.

Глобален срив на Starlink засегна военни комуникации в активни военни зони

Сателитна интернет система Starlink, разположена в близост до фронтовия град Покровск в Донецка област на Украйна, 10 април 2025 г.
📸 Снимка: REUTERS/Inna Varenytsia

🛰️✨ Системата за сателитен интернет Starlink на SpaceX претърпя глобален срив в четвъртък, изваждайки десетки хиляди потребители офлайн за над два часа, което засегна критични военни комуникации в активни военни зони.

Според платформата Downdetector, прекъсването е започнало около 19:00 часа гринуичко време, когато платформата е била залята от над 61 000 доклада от потребители, както от САЩ, така и от Европа. Причината е установена като вътрешен софтуерен проблем, който е засегнал основните мрежови системи на Starlink.

„Starlink вече се възстанови до голяма степен от мрежовото прекъсване, което продължи близо 2,5 часа. Прекъсването се дължи на повреда в ключови вътрешни софтуерни услуги, управляващи основната мрежа. Извиняваме се за временното прекъсване на нашата услуга; оставаме дълбоко ангажирани да предоставяме изключително надеждна мрежа и ще установим напълно основната причина за този проблем и ще гарантираме, че той няма да се повтори“, заяви вицепрезидентът на Starlink Майкъл Никълс в публикация на X.

Ефектите от прекъсването бяха особено силно изразени в Украйна, където въоръжените сили са силно зависими от Starlink за командване, контрол и осведоменост на бойното поле.

Робърт Бровди, командир на украинските сили за безпилотни системи, разкри, че прекъсването е нарушило операциите по цялата фронтова линия. „Бойните операции се провеждаха без предаване на живо; разузнаването се извършваше с помощта на ударни системи. Този случай, продължил дълги 150 минути по време на война, изложи критични затруднения. Трябва да вземем това предвид и да диверсифицираме комуникациите“, написа той.

Бровди отбеляза, че свързаността е била възстановена между 00:35 ч. и 01:05 ч. местно време, но въздействието по време на прекъсването подчертава текущата прекомерна зависимост на Украйна от един доставчик на сателитни комуникации.

Мрежата Starlink на SpaceX стана незаменима за Въоръжените сили на Украйна от ранните етапи на руската инвазия. Способността на системата да осигурява бърз интернет с ниска латентност в отдалечени или оспорвани райони е подкрепила координацията на фронтовата линия, операциите с дронове и видеопотоците за наблюдение в реално време.

Инцидентът обаче повдига по-широки опасения относно крехкостта на сателитните комуникации по време на операции с висока интензивност. За сили като тези на Украйна, които действат без наследена инфраструктура или алтернативни мрежи, дори подобни кратки прекъсвания могат да компрометират оперативната непрекъснатост.

Рик Бергман, изпълнителен директор на Kymeta, разработчик на сателитни терминали, се обърна директно към това предизвикателство. В скорошно изявление той отбеляза: „В световен мащаб призивът за устойчиви, сигурни комуникации е по-силен от всякога. Уязвимостите, изложени от скорошни събития по света, показаха колко крехки могат да бъдат традиционни инфраструктури. Независимо от естеството на прекъсването, способността за бързо пренасочване и поддържане на комуникациите е безспорна. За правителствата и предприятията способността за безпроблемно превключване между сателитни орбити и наземни мрежи е от основно значение за оперативния успех.“

Макар и кратко, прекъсването в четвъртък беше една от най-широко разпространените такива на услугата, която Starlink е преживявала досега. Очаква се епизодът да поднови призивите в НАТО и министерствата на отбраната на съюзниците за диверсифицирани, многоорбитални системи за сателитна комуникация, способни да функционират под натиск.

Докато SpaceX обеща да разследва основната причина и да подобри устойчивостта на услугите, инцидентът подчертава нарастващото стратегическо значение на надеждния сателитен интернет, не само за търговски потребители, но и за военното планиране, навигиращо в сложни и динамични бойни условия.

Към петък сутринта всички известни прекъсвания на услугите бяха разрешени.

Русия модернизира своите дронове „Шахед“, правейки ги по-трудни за сваляне

Военнослужещи от украинската 115-та бригада за противовъздушна отбрана стрелят с дронове в района на Лиман, Украйна, на 24 април 2025 г.
📸 Снимка: Jose Colon / Anadolu via Getty Images

🇷🇺💥🇺🇦 В последните месеци руските въздушни удари срещу Украйна стават все по-смъртоносни. Причина за това е не само дефицита на ПВО, но и трансформацията на ключовия инструмент за тези удари: иранските дронове „Шахед“, които вече се произвеждат масово в Русия.

С нови двигатели, сателитна комуникация чрез Starlink и увеличена товароносимост, безпилотните самолети се превръщат в реална заплаха за изтощените украински системи за противовъздушна отбрана.

От есента на 2022 г. „Шахед“ е постоянен елемент в арсенала на Москва. Евтин, масов и далекобоен, той се използва в рояци и атакува дълбоко в украинския тил. Според Олексий, командир на мобилен отряд за ПВО в Киевска област, Русия е започнала да пуска дронове с реактивни двигатели, летящи със скорост до 477 км/ч – двойно повече от преди година.

Наред с това бойният товар на новите модификации достига до 90 кг – три пъти повече от първите му версии. За сравнение, крилатата ракета Х-101 носи 450 кг, но Русия разполага с далеч по-голям брой дронове.

Увеличеният обсег на височина достига до 2000 метра, което ги прави недостъпни за оръжия като картечниците Browning, използвани масово от украинската отбрана. Преносимите зенитно-ракетни компекси като Stinger и Игла достигат нужната височина, но са ограничени като наличност.

Около половината от засечените дронове са примамки без боен заряд, които се пускат да отклоняват вниманието и да изчерпват наличното количество боеприпаси. Материалите, от които са направени, остават евтини и податливи на студ и влага, но според украинските войници имат защитно покритие, което ги прави по-устойчиви на атмосферните условия.

Значителна опасност носи новата полетна тактика. Част от дроновете вече летят на много ниска височина от 100–300 метра, където е почти невъзможно да бъдат засечени от стандартни радари. При такива атаки мобилните отряди за ПВО имат 5–6 секунди, за да идентифицират, прицелят и унищожат целта. Задачата им е усложнена допълнително от факта, че някои дронове избягват светлина – неочаквано поведение, показващо наличие на визуално програмирано управление.

Други Шахеди пък се управляват в реално време – с добавени Starlink терминали, поддържащи връзка с оператори на руска територия. Според украинските командири част от тях извършват маневри, заснемат позициите на ПВО и опитват да ги заобиколят.

Въпреки технологичното надмощие на атакуващия, мобилните групи за ПВО на Украйна също еволюират. Благодарение на мобилни приложения като Visage, внедряване на системата Delta и термокамери, украинските защитници могат да обменят данни и изображения в реално време. Една от снимките, споделена от Олексий, показва как Шахед се взривява в огнено кълбо след прецизен изстрел от Черниговска област.

„Изглежда като от филм, нали?“ – усмихва се той. Но реалността не е кино. Това е технологична надпревара между масираните рояци от дронове на агресора и гъвкавата, изобретателна защита на Украйна. И засега тя се води в небето над Днепър, Киев и Черно море...

Преговорите между Италия и Starlink забуксуваха.

🇺🇸🛰️🇮🇹 Преговорите за сключването на договор между сателитния интернет оператор Starlink и правителството на Италия с в застой, разкри италианският министър на отбраната Крозето, посочвайки геополитическото напрежение и публичните изявления на Мъск като основна причина за това.

Правителството на премиера Джорджия Мелони има за цел да гарантира криптирани комуникации между правителство, дипломати и служители на отбраната, работещи в рискови зони, а компанията на американския милиардер е сред претендентите за предоставяне на услугата.

„Струва ми се, че всичко е в застой“, посочи Гуидо Крозето, цитиран от вестник La Repubblica. Той сподели, че това отчасти се дължи на факта, че дискусиите са се преместили от техническия аспект на нещата към изявления от и за американския милиардер.

Starlink е доминираща сила в сектора с 6700 активни сателита на ниска орбита. Източници заявиха пред Ройтерс, че Рим е обмислял петгодишна сделка с компанията на обща стойност 1,5 милиарда евро.

Разговорите между правителството и Starlink предизвикаха възмущение сред опозицията, която постави под съмнение далновидността на евентуалното предоставяне на критични за националната сигурност комуникации на чуждестранен бизнесмен, още повече такъв от близкия кръг на Тръмп.

Крозето отбеляза, че веднага щом ситуацията се успокои, разговорите ще се върнат на техническо ниво. „Въпросът е какво е най-полезно и безопасно за страната“, обобщи той.

Starlink предлага своята услуга в Италия от 2021 г.

Илън Мъск е водил поредица от тайни разговори с Владимир Путин

📸 Снимка: APA

🇺🇸🗣️🇷🇺 Американският милиардер Илън Мъск е водил поредица от тайни разговори с руския президент Владимир Путин през изминалите месеци, очевидно променяйки първоначалната си подкрепа за Киев в полза на Москва, съобщи Wall Street Journal в четвъртък, позовавайки се на няколко настоящи и бивши официални лица от САЩ, ЕС и Русия.

Американското издание съобщава, че разговорите между двамата са засягали лични теми, както и бизнес и геополитическо напрежение, като са започнали малко след противоречивото предложение на Мъск за мирна сделка през октомври 2022 г. и са продължили до по-рано тази година.

В публикацията са цитирани един настоящ и един бивш източник от разузнаването, според които контактите между американския бизнесмен и руския президент са продължили, тъй като Мъск е започнал все по-често да критикува военната помощ на Съединените щати за Украйна и е одобрил последната кандидатура на Доналд Тръмп за президентските избори през ноември. WSJ отбеляза, че предполагаемата връзка между Мъск и Путин идва на фона на предложението на Тръмп да сключи сделка за войната в Украйна.

Изданието посочва също, че милиардерът е провеждал редовни разговори с „високопоставени руснаци“, включително със Сергей Кириенко, първи заместник-началник на кабинета на президента Путин, на фона на оказан натиск срещу него и бизнеса му от страна на Кремъл, както и „косвени заплахи срещу него самия“.

„Те не го харесват“, е цитиран да казва друг от източниците, позоваващ се на докладваните контакти между двамата, но в същото време добавя, че администрацията на Байдън все още не е предупредила за възможни пробиви в сигурността.

Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков заяви пред американското издание, че Мъск и Путин са провели един-единствен телефонен разговор, в който са обсъдили „космоса, както и настоящите и бъдещите технологии“. Милиардерът, който не отговори на отправено към него искане за коментар, сподели през октомври 2022 г., че е обсъждал космоса с Путин в разговор между двамата, проведен през април 2021 г.

WSJ съобщи, че Путин е помолил Мъск да не активира сателитната му интернет услуга Starlink над Тайван като услуга в полза на китайския лидер Си Дзинпин. На този етап компанията не предоставя сателитните си услуги на територията на островната държава.

Оценка на руската настъпателна кампания, 12 октомври 2024 г.

Руските сили разчитат на незаконно получени терминали Starlink, за да подобрят бойната координация и ефективността на своя тактически разузнавателен ударен комплекс в Украйна като част от всеобхватните усилия за постигане на технологичен паритет с украинските сили.

Украински военен персонал, действащ в Донецка област, каза на Washington Post в статия, публикувана на 12 октомври, че терминалите Starlink се появяват все по-често на руските фронтови позиции и че незаконно получената технология помага на руските сили да коригират продължаващите проблеми с бойната координация и комуникациите, като същевременно подобрява прецизността на руски тактически огън.

Командирът на украински взвод с дронове, действащ близо до Новогродивка (югоизточно от Покровск), заяви, че украинските разузнавателни дронове са започнали широко да записват терминали Starlink на руски позиции в района през септември 2024 г. и че пристигането на терминалите съответства на намаляване на прехванатите радио предавания, в които руски войници предават непълна или невярна информация от бойното поле на своите командири.

Друг украински войник е заявил, че руските сили в посока Покровск изглежда имат достатъчно терминали Starlink, за да дадат на отделни тактически групи техен собствен терминал. Съобщава се, че украинските войници приписват скорошните руски успехи на бойното поле, включително руското превземане на Вугледар в края на септември 2024 г., отчасти на руската употреба на терминали Starlink.

Руските сили са разчитали главно на радио и други несигурни технологии за комуникация за организиране на бойна координация и предаване на информация за насочване към огън и ударни елементи, а руските сили все още не са внедрили модерни системи за управление на бойното поле в мащаб, за да организират своя TRSC, както много украински единици.

Достъпът до Starlink даде технологично предимство на украинските въоръжени сили за провеждане на по-ефективна бойна координация и внедряване на нови разработки в своя тактически разузнавателен ударен комплекс пред руските сили, а руските сили вероятно се опитват да влошат тези украински предимства, като увеличат собственото си използване на терминалите.

В момента Украйна следва стратегия за компенсиране на предимствата на руската жива сила и материални средства чрез технологични иновации и адаптация, а евентуален технологичен паритет между украинските и руските сили ще подкопае тези усилия.

Руски военен блогър твърди, че украински F-16 е свалил руски изтребител Су-34 в неуточнена зона на театъра на 12 октомври. ISW не може да потвърди твърдението, че украински F-16 е замесен в докладваната загуба на руския Су -34.

Руски военен блогър, тясно свързан с руската авиация, публикува почит към изгубения самолет Су-34 на 12 октомври, но не предостави допълнителни подробности за инцидента. Известен руски милблогър също потвърди, че екипажът на Су-34 е загинал, но твърди, че тази загуба не е свързана с украинска дейност, а други милблогъри спекулират, че Су-34 може да се е разбил в резултат на техническа неизправност или човешка грешка.

Руски канал в Telegram, който твърди, че се управлява от руски офицери от въздушно-десантни войски и щаб на руската групировка войски „Днепър“, твърди, че украински изтребител F-16 вероятно е свалил руския изтребител Су-34, докато Су-34 е хвърлял планиращи бомби ФАБ с универсални модули за планиране и корекция (УМПК) на разстояние около 50 километра от фронтовата линия.

По-късно Telegram каналът отговори на твърденията, че Су-34 може да се е разбил поради техническа неизправност или човешка грешка, като отбеляза, че подобни хипотетични сценарии все още подчертават проблем с износването на руските самолети, непрофесионализма сред пилотите и изтощението на пилотите.

Каналът обвини военни блогъри, свързани с Кремъл, че са излъгали за катастрофата на Су-34 и са попречили на руските сили да разработят планове за противодействие на заплахата от F-16. Същият канал заяви през март месец тази година, че руският федерален цензор Роскомнадзор е подал жалба срещу канала за „дискредитиране“ на руски военен командир.

ISW не може независимо да потвърди въпросното твърдение, но ако то бъде потвърдено, инцидентът ще отбележи първото украинско сваляне на руски пилотиран самолет с предоставен от Запада изтребител F-16.

Неизвестни лица откриха огън по персонала на Центъра за борба с екстремизма на руското Министерство на вътрешните работи (МВД) в Назран, Република Ингушетия в нощта на 11 октомври.

Съобщава се, че стрелците са атакували колата на заместник-ръководителя на центъра Адам Хамхоев, който според съобщенията не е бил ранен. Руски военни блогъри твърдят, че не е известно местоположението на Хамхоев след стрелбата. Стрелците са убили трима души, включително един от охранителите на Хамхоев.

Изданието База, свързано с руските правоохранителни органи, отбеляза, че това е петият опит за убийство на Хамхоев и че бившият шеф на Хамхоев в Центъра за борба с екстремизма, Ибрагим Елджаркиев, е бил убит в Москва през 2019 г. Руското бизнес издание Комерсант отбеляза, че Хамхоев е посочен като жертва в множество наказателни дела, включително случай за предишен опит за убийство срещу Елджаркиев.

Руските власти по-рано твърдяха, че в убийството на Елджаркиев са замесени членове на въоръжена група на суфийските последователи на Батал-Хаджи Белхороев (наричани Баталхаджинци). Член на Баталхаджинци заяви през 2023 г., че е убил Елджаркиев като част от „кръвна вражда“.

Ръководителят на Чеченската република Рамзан Кадиров подкрепя своите колеги баталхаджинци, като им предлага защита в Чечня в замяна на изпращане на доброволчески части да се бият в Украйна. По-специално Кадиров обяви „кръвна вражда“ срещу трима законодатели на Република Дагестан и Република Ингушетия на 10 октомври, след като ги обвини в заговор за неговото убийство.

Руското министерство на извънредните ситуации заяви, че резервоар с газ е избухнал на бензиностанция в Грозни, Чеченска република на 12 октомври поради нарушения на безопасността. В момента ISW не е готов да оцени каквито и да е връзки между тези събития.

Индийски предприятия увеличават износа на технологии с двойна употреба за Русия, отчасти благодарение на големите руски запаси от рупии от продажбите на петрол в Индия.

Bloomberg съобщи на 11 октомври, че американски и европейски служители са заявили, че Индия е станала вторият най-голям доставчик на ограничени технологии, като микрочипове, вериги и машинни инструменти, за Русия – след Китайската народна република (КНР).

Съобщава се, че месечният индийски износ на тези технологии се е удвоил до 60 милиона долара през април и май 2024 г. в сравнение с неуточнени месеци по-рано през 2024 г. и се е увеличил до 95 милиона долара през юли 2024 г.

Официални източници заявяват, че около една пета от „чувствителните“ технологии, внесени от руската отбранителна индустриална база, идват през Индия. Съобщава се, че големите запаси на Русия от индийски рупии след продажбите на руски петрол в Индия стимулират растежа на руския внос от Индия.

По подобен начин Financial Times съобщи през септември 2024 г., че изтеклите документи разкриват, че Русия тайно е придобивала чувствителна електроника с двойна употреба от Индия със „значителни резерви“ от индийски рупии, натрупани от руски банки от увеличаване на продажбите на петрол в Индия.

Не е ясно до каква степен частни индийски бизнеси или държавни предприятия изнасят тези технологии за Русия, но индийските фирми изглежда все пак помагат на Русия да поддържа военните си усилия в Украйна.

Тези доклади идват на фона на посещението на индийския премиер Нарендра Моди в Украйна през август 2024 г., по време на което той риторично подчерта принципите на международното право, включително суверенитет и териториална цялост, в дискусии с украинския президент Володимир Зеленски.

Украински операции в Руската федерация

Руски военни източници твърдят, че руските сили са превзели близо две дузини селища в Курска област към 11 октомври, докато украинските военни съобщиха, че украинските сили частично са си възвърнали загубените позиции на фона на продължаващите засилени руски контраатаки на 12 октомври.

Командирът на чеченския спецназ „Ахмат“ Апти Алаудинов твърди, че 11 октомври, че руските сили са превзели 19 селища в Курска област от началото на нахлуването на Украйна в Курска област, но не назовават имената на тези селища. ISW оценява, че руските сили вероятно са напреднали в най-малко 13 населени места в Курска област, в които украинските сили са действали по-рано към 11 октомври.

Ръководителят на Центъра за противодействие на дезинформацията на Украйна към Съвета за национална сигурност и отбрана, лейтенант Андрий Коваленко, заяви на 12 октомври, че руските сили продължават да насочват руски колони към атаки в Курска област, след като украинските сили частично си възвърнаха неопределени позиции.

Руски източници твърдят, че руските сили са продължили усилията си да изместят украинските сили от Глушковски район (западно от главната украинска територия в Курска област) на 11 и 12 октомври. Руски милблогър заяви на 11 октомври, че елементи от руските 56-ти, 137-ми и 119-ти полкове на руската 106-та въздушно-десантна дивизия са запознали контраатаки и са изтласкали украинските сили от Обуховка и Веселое на югозапад към Нови път (на международната граница).

Военният блогър добави, че украинските сили поддържат позиции на международната граница близо до Нови път, Обод (източно от Нови път) и Медвежие (най-източната част на украинската територия в Глушковски район) и че елементи на руската 106-та дивизия са изтласкали украинските сили на района на Медвежие.

По-късно руски милиблогъри заявиха на 12 октомври, че руските сили са продължили операции по прочистване в горски райони в близост до международната граница със Сумска област в Глушковски район и са постигнали неопределени тактически успехи в района.

Военен блогър, свързан с Кремъл, спекулира, че украинските сили може да се изтеглят от позициите си в Глушковски район на по-изгодни позиции преди дъждовния сезон през есента и началото на зимата и да прехвърлят допълнителни резерви в района.

Руски източници също твърдят, че руските сили са продължили да напредват на левия фланг на главния украински издатък в Кореневски район и на десния фланг на основния украински изток в Суджански район в Курска област на 11 и 12 октомври. Руските милиблогъри твърдят, че руските сили са прочистили още три километра територия от Кремяное към Олговка (и двете източно от Коренево), напредват към централната част на Олговка и продължават да извършват контраатаки близо до селището.

ISW наблюдава кадри, публикувани на 11 октомври, на руски военнослужещ, който позира близо до изходен знак на Олговка, но ISW не може независимо да определи геолокацията на знака. Руските милблогъри също така твърдят, че части от руската 155-та морска пехотна бригада (Тихоокеански флот, Източен военен окръг) са се приближили до северозападните покрайнини на Суджа и са навлезли в Новоивановка (югоизточно от Коренево), докато неуточнени елементи на ВДВ едновременно са навлезли в Толсти Луг (югозападно от Новоивановка).

Руските милблогъри също така твърдят, че руските сили продължават да се бият и да прочистват Новоивановка и превземат Зелени Шлях и Нижни Клин (и двата югозападно от Новоивановка) и че елементи на руския 137-ми полк на 106-та въздушно-десантна дивизия достигат последната улица в Любимовка (западно от Новоивановка).

Руските милиблогъри също твърдят, че руските сили са постигнали неуточнени успехи близо до Малая Локня (северно от Суджа). ISW все още не е видяла потвърждение на тези твърдения. Руски източници, включително Министерството на отбраната, освен това твърдят, че руските атаки са продължили близо до Дарино (югозападно от Любимовка), Плехово (южно от Суджа) и Свердликово (северозападно от Суджа) и че руските сили са отблъснали украински контраатаки близо до Любимовка, Толсти Луг и Новоивановка на 11 и 12 октомври.

Съобщава се, че елементи на руската 22-ра отделба гвардейска бригада Спецназ (Главно разузнавателно управление на руския Генерален щаб), която преди това е действала в западната част на Запорожка област към септември 2024 г. действат в Курска област.

Харковска област

Руските сили продължиха настъпателните операции североизточно от град Харков близо до Тихе на 11 и 12 октомври, но нямаше потвърдени промени на фронтовата линия. Украинският военен наблюдател Константин Машовец заяви на 12 октомври, че украинското нахлуване в Курска област е спряло темпото на руските настъпателни операции близо до Вовчанск (североизточно от град Харков) поради предислоцирането на руските сили от посоката на Харков към Курска област.

Машовец заяви, че руските резерви в харковското направление, включително части от 71-ва мотострелкова дивизия (14-ти армейски корпус) и части от 68-ма мотострелкова дивизия (6-та общовойска армия, Ленинградски военен окръг) , са преразпределени в Курска област.

Украински командир отбеляза на 11 октомври, че на руските сили в посока Харков липсва живата сила, необходима за провеждане на значителни настъпателни операции. Машовец заяви, че подразделения на руския 83-ти мотострелкови полк (69-та мотострелкова дивизия) действат близо до Вовчанск и че части от 1045-ти стрелкови полк (6-та общовойска армия) и 360-и стрелкови полк (11-ти армейски корпус, Ленинградски военен окръг) действат в посока Харков.

Харковската групировка на Украйна съобщи на 12 октомври, че подразделения на руския 82-ри мотострелкови полк (69-та гвардейска мотострелкова дивизия, 6-та общовойскова армия, Ленинградски военен окръг) и части от 128-ма мотострелкова бригада (44-ти армейски корпус, Ленинградски военен окръг) действат близо до Вовчанск.

Съобщава се, че части от руската 16-та бригада Спецназ (Главно разузнавателно управление на руския Генерален щаб) и 11-ти отряд Спецназ на „Ахмат“ действат в посока Харков.

Луганска област

Руската армия напредва югоизточно от Купянск на фона на продължаващи настъпателни операции по линията Купянск-Сватове-Креминна на 11 и 12 октомври. Геолокализирани кадри, публикувани на 11 октомври, показват, че руските сили наскоро са напреднали на юг от Степова Новоселивка (югоизточно от Купянск).

Руските сили продължиха атаките североизточно от Купянск близо до Синковка; източно от Купянск близо до Петропавливка и Кучеривка; югоизточно от Купянск при Степова Новоселивка, Новоосинове, Крухляковка, Колисниковка, Лозова и Пищане; западно от Сватове при Мясожаровка и Вишневе; северозападно от Креминна близо до Хрекивка, Макеевка, Невске, Новосадове и Катериновка; и западно от Кремина при Терни, Заричне и Торске на 11 и 12 октомври.

Донецка област

Руските сили продължиха настъпателните операции североизточно от Сиверск близо до Билохоривка, източно от Сиверск близо до Верхнокамянске и югоизточно от Сиверск близо до Ивано-Даривка и Виимка на 11 и 12 октомври, но без потвърдени териториални придобивки.

Руските сили продължиха настъпателните операции близо до Часов Яр, северно от Часов Яр близо до Калиновка, източно от Часов Яр близо до Ивановске и южно от Часов Яр близо до Ступочки на 11 и 12 октомври, но без потвърдени териториални придобивки.

Заместник-командирът на украински батальон, действащ в посока Краматорск (районът на Часов Яр), заяви на 11 октомври, че руските сили провеждат предимно пехотни атаки, но от време на време ще използват бронирани превозни средства и мотоциклети, за да прехвърлят пехотата по-близо до украинските позиции.

Заместник-командирът добави, че руската авиация в района на Часов Яр нанася удари предимно с планиращи бомби по близките тилови райони, вместо по фронтовите позиции. Съобщава се, че части от руската 98-ма въздушно-десантна дивизия продължават да действат близо до Часов Яр.

Говорителят на украинската Луганска групировка на силите майор Анастасия Бобовникова смъмри скорошно украинско официално изявление от 11 октомври, че руските сили контролират до 60 процента от Торецк и съобщи, че руските сили контролират само източната част на Торецк.

Ръководителят на украинската военна администрация в Торецк Василий Чинчик заяви по-рано на 11 октомври, че руските сили контролират 50 до 60 процента от Торецк. Наличните визуални доказателства потвърждават, че руските сили заемат най-малко 38 процента от Торецк, което изглежда е по-близко до твърдението на Бобовникова, до това на Чинчик.

Руските и украинските сили в момента са ангажирани в тежки градски битки в рамките на Торецк и фронтовата линия в града изглежда сравнително по-динамична, отколкото другаде на театъра.

Руските сили продължиха настъпателните операции близо до Торецк на 12 октомври, но без потвърден напредък. Руските милблогъри твърдят, че руските сили са напреднали на дълбочина от 1,3 километра северозападно от Ню Йорк (южно от Торецк) и по-близо до мина Централна в южния и централен Торецк. Засега обаче няма визуално потвърждение на тези руски твърдения.

Руските сили продължиха настъпателните операции край Торецк; северно от Торецк при Дачне и Дюлиевка; и южно от Торецк близо до Нелипивка и в посока Щербиновка и Петровка на 11 и 12 октомври.

Руските сили продължиха настъпателните операции в посока Покровск на 12 октомври, но не направиха потвърдено настъпление. Руските милиблогъри твърдят, че руските сили, действащи югоизточно от Покровск, са напреднали на 800 метра на запад от Красни Яр, на 400 метра на дълбочина в североизточните покрайнини на Селидове и покрай железопътна линия на север от Новогродивка.

На 11 и 12 октомври руските сили продължиха настъпателните операции източно от Покровск близо до Мирноград и югоизточно от Покровск близо до Миролюбовка, Лисивка, Крутий Яр, Селидове, Михайловка, Измайловка, Хирник, Кураховка, Желанне Друге, Новодмитровка, Зоряне, Цукурине и Новоселидивка. Украинска контраатака е докладвана на 12 октомври северозападно от Новогродивка е докладвана от руски военен блогър.

Украинският военен наблюдател Константин Машовец заяви на 12 октомври, че руската групировка войски „Център“ има малко над 15 000 души в резерв, въпреки че ISW не може да потвърди независимо тази цифра. Руските сили разчитаха силно на оперативните резерви, които създадоха преди руската настъпателна операция през лятото на 2024 г., за да поддържат висок темп на настъпление в посока Покровск и вероятно са изчерпали значителна част от този резерв.

Руските сили рутинно са използвали оперативните резерви като запас от налична жива сила за подсилване на ангажираните подразделения, вместо като сплотени сили за проникване от първи ешелон или сили за експлоатация от втори ешелон.

Малко вероятно е групировка войски „Център“ да може да използва 15 000 души персонал в изолация като резерв за нова сила за проникване, която може бързо да пробие към Покровск или която може бързо да извърши превземането на самия Покровск.

ISW продължава да твърди, че руската настъпателна операция от лятото на 2024 г. ще завърши през следващите месеци — отчасти поради изчерпването на руските оперативни резерви.

Руските сили продължиха настъпателните операции източно от Курахово на 12 октомври, но не постигнаха потвърдени успехи. Руски военен блогър твърди, че руските сили са напреднали на 1,5 километра дълбочина близо до Максимиляновка, въпреки че няма визуално потвърждение на това твърдение.

Руските сили продължиха настъпателните операции близо до Курахово и източно от него близо до Максимиляновка и Георгиевка на 11 и 12 октомври. Говорителят на украинска бригада заяви на 11 октомври, че руската авиация е извършила 20 удара с планиращи бомби през деня, а руските сили използват и вертолетна авиация в района.

Руски военен блогър приписа на елементи от руската 150-та мотострелкова дивизия (8-ма общовойска армия, Южен военен окръг) непотвърденото превземане на Островске. Съобщава се, че части от руската 238-а артилерийска бригада (8-ма CAA, SMD) действат близо до Hostre.

Руските сили извършиха лек напредък югозападно от град Донецк на фона на продължаващите настъпателни операции в района на 12 октомври. Геолокализирани кадри, публикувани на 12 октомври, показват, че руските сили наскоро леко напреднаха по протежение на вятърна лента северозападно от Водяне.

Руските сили, действащи югозападно от град Донецк, продължиха настъпателните операции близо до Константиновка, Антонивка, Катериновка, Водяне, Бохоявленка и Золота Нива на 11 и 12 октомври.

Руски източници разшириха кадрите на 12 октомври, показващи как руски сили удрят мост над река Солодка в Елизаветовка с ракета въздух-земя Х-38 и твърдят, че мостът е по протежение на наземна комуникационна линия, която украинските сили в Катериновка разчитат на боеприпаси и провизии.

Елементи на руската 14-та бригада на Спецназ (специални сили на Главното управление на Генералния щаб на руските въоръжени сили (ГРУ)) действат северно от Вугледар, както и елементи на руската 36-та мотострелкова бригада (29-та общовойскова армия, Източен военен окръг) според съобщенията действат близо до Бохоявленка.

Руските сили проведоха наземни атаки в пограничната зона между Донецка и Запорожка област, югозападно от Велика Новосилка близо до Ровнопол, Новоукраинске, Новодаривка, Левадне и Олхивске на 11 и 12 октомври. Съобщава се, че части от руската 60-та мотострелкова бригада (5-та общовойскова армия) действат близо до Приютне (югозападно от Велика Новосилка).

Южна ос

Руските сили наскоро осъществиха напредък в западната част на Запорожка област на фона на продължаващи сухопътни атаки в района на 12 октомври. Геолокализирани кадри, публикувани на 11 октомври, показват, че руските сили наскоро са напреднали северозападно от Роботине.

Украинският генерален щаб съобщи, че руските сили са атакували близо до Роботине на 12 октомври. Руски милблогър твърди, че руските сили провеждат настъпателни операции близо до Камянске (северозападно от Роботине), но че резервоарът Камянске усложнява руската логистика в района.

Съобщава се още, че оператори на безпилотни летателни апарати на руския отряд „Валкирия“ (4-та военна база, 58-а общовойскова армия, Южен военен окръг) действат близо до Камянске.

Украинският генерален щаб съобщи на 11 октомври, че руските сили са извършили атаки в посока Днепър, вероятно имайки предвид левия (източен) бряг на Херсонска област и островите в делтата на река Днепър. Съобщава се, че елементи на руския отряд БАРС-33 (Руски боен армейски резерв) действат в посока Херсон.

Военноморско проучване: Китай може да атакува сателити, подобни на Starlink, с подводно лазерно оръжие

Ядрена подводница с балистични ракети Type 094A от клас Jin на ВМС на китайската Народна освободителна армия (PLA) по време на военни маневри в Южнокитайско море, 12 април 2018 г.
📸 Снимка: Reuters

🇨🇳⚔️🇺🇸 Китайски подводници, въоръжени с лазерно оръжие, биха могли да изкарат от строя сателитите Starlink на SpaceX, ако сигурността на Китай бъде изложена на риск. Това се твърди в проучване на учени от Народната освободителна армия на Китай (PLA).

В проучването подводница с твърдотелно лазерно оръжие, инсталирано в средната й част, може да остане потопена, докато вдига прибираща се „оптоелектронна мачта“, за да стреля по сателити, преди да се гмурне обратно на дълбочина.

Този тип лазерна атакуваща подводница може да бъде масово произведена в бъдеще, след което да бъде разгърната в различни океани, за да се противопостави на военните заплахи за Китай, заяви екипът на проекта, ръководен от Уанг Дан, професор във Военноморската подводна академия, в рецензирана статия, публикувана миналия месец в китайскоезичното списание Command Control & Simulation.

За противосателитните мисии най-голямото предизвикателство не беше да се удари сателитът, а атаката да остане незабелязана, казаха учените.

„В момента основното средство за противосателитни операции разчита на ракети земя-въздух, но този подход има определени проблеми, главно по отношение на прикриването“, пишат Уанг и нейните колеги.

Изстрелванията на ракети често са придружени от дълги следи от дим. Провеждането на атака от място на повърхността може лесно да разкрие собствената ви позиция, което води до унищожаване от вражеската огнева мощ. Това е „твърде рисковано“, пише екипът.

Сателитите също стават по-малки.

„Като вземем за пример сателитите, изстреляни от програмата Starlink, те са многобройни, гъсто опаковани и малки по размер, което прави сателитната мрежа изключително устойчива. Дори ако значителен брой сателити бъдат унищожени, има резерви, които да ги заменят. Следователно използването на ракети за атака на такива спътници е крайно неефективно“, каза екипът на Уанг.

„Лазерните оръжия, базирани на подводници, могат да решат тези проблеми.“

Документът описва подробно ръководство стъпка по стъпка за атакуване на сателити, подобни на Starlink, в морето.

„Първо една или няколко подводници, оборудвани с лазерни оръжия, се разполагат в морската зона, където ще се проведе операцията. Те навлизат в целевата зона съгласно инструкциите на командването и изчакват спътниците да влязат в техния обхват на атака. Времето за вдигане на лазерното оръжие се определя на базата на предварително полученото време на сателита“, пишат те.

„Когато сателитът навлезе в обхвата на атака, лазерното оръжие се вдига. Поради ограниченията на оборудването за откриване на подводницата, други сили са необходими, за да осигурят насочване към позицията на сателита. След приключване на атаката, подводницата може да се потопи и да изчака следващата мисия или да се завърне в пристанището си.“

Въпреки че Китай си сътрудничи с основателя на Tesla Илон Мъск в сферата на електрическите превозни средства, той вижда неговата компания SpaceX като заплаха.

Според официални данни, публикувани този месец, Китай има повече от 900 сателита в орбита. САЩ имат седем пъти повече, като повечето от тях са част от Starlink.

През 2021 г. два сателита Starlink се приближиха до китайската космическа станция по опасен начин, което накара астронавтите да започнат процедури за спешна евакуация. Инцидентът накара Пекин да смята, че САЩ могат да използват тези евтини сателити, за да удари по космическите активи на Китай.

Сателитите Starlink се използват главно за комуникация, но успехът на тестовия полет на ракетата Starship на SpaceX миналия месец подсказа на някои китайски военни експерти, че бъдещите сателити Starlink могат да носят допълнителен полезен товар за военни дейности, като разузнаване и радиоелектронна война.

Програмата Starshield за наблюдение на хиперзвуковите оръжия на Китай, стартирана съвместно от Пентагона и SpaceX, задълбочи това безпокойство.

Разработването на лазерни оръжия представлява много технологични предизвикателства, от съхранение на енергия до топлина и оптика. Но Китай ускори своите изследвания – и постигна редица напредък – откакто Starlink беше използван във войната в Украйна.

Тези постижения включват системи за захранване, които могат да поддържат мощни, плътни изстрелвания, мощни, но компактни твърдотелни лазери, сламка от оптични влакна, която може да предава над 10 000 вата мощност с високо качество, и технология за синтезиране на лазерен лъч, използвайки стотици такива оптични влакна.

Лазерите могат също така да създадат въздушни мехурчета на повърхността на подводницата, за да намалят съпротивлението или да генерират тихи ударни вълни, за да задвижат подводниците напред, според някои скорошни проучвания на китайски учени.

Екипът на Уанг каза, че освен антисателитни операции, подводници, оборудвани с лазерни оръжия, могат да изпълняват много други задачи, включително атакуване на противоподводни самолети, ескортиране на търговски кораби или стратегически ракетни подводници, разполагане в офшорни зони на вражески страни за изпълнение на противоракетни задачи, или поразяване на наземни цели като радари и съоръжения за съхранение на нефт.

Според тяхната оценка скромно 150-киловатово лазерно оръжие на подводница може да повреди фотоелектрическото оборудване на противолодъчен самолет за една пета от секундата, с обсег на действие от повече от 20 км. Продължителната стрелба може също да проникне през фюзелажа на самолета.

Стратегическите ракетни подводници на Китай остават в готовност в океаните, независимо дали в мирно или военно време, готови да изпълняват ядрени мисии. Но те са уязвими на въздушни заплахи, което налага да бъдат ескортирани с подводници, оборудвани с лазерни оръжия, според екипа на Уанг.

„Когато изпълнява мисия за ядрена контраатака, ескортиращата подводница може първо да използва лазерното оръжие, за да се намеси или да унищожи надземните сателити в морската зона, което затруднява функционирането на космическата система за наблюдение на врага, като по този начин се постига прикриване на изстрелвания на ракети“, пишат те.

Морският транспорт на Китай става все по-натоварен.

„Ако морските комуникационни линии на страната ни бъдат прекъснати, това ще доведе до трудности при получаването на голямо количество основни за войната доставки, най-важното, доставките на петрол“, каза екипът на Уанг.

Традиционно работата по ескортиране на търговски кораби се извършва главно от надводни военни кораби, но тези военни кораби имат ниска самодостатъчност и лесно се откриват и атакуват.

Подводниците, от друга страна, имат стелт и висока самодостатъчност и са способни на непрекъсната подводна навигация за дълъг период от време.

Плюс това, ако подводниците са оборудвани с лазерни оръжия, те могат да свалят въздушни цели, атакуващи търговски кораби, а също така да използват своите противокорабни ракети и торпеда, за да атакуват вражески надводни военни кораби и подводници, казаха изследователите.

„Маршрутите на търговските кораби са относително стабилни, така че подводниците могат да формулират съответните навигационни планове преди ескортиране и не е необходимо да комуникират с ескортираните кораби“, казаха те.

Китай също може да разположи тези подводници във вражески пристанища.

„Чрез разузнавателни данни, получени от други сили по-рано, или чрез собствено оборудване за откриване, те могат да локализират вражески петролни складове и след това да използват базирани на подводници лазерни оръжия, за да атакуват целите, причинявайки щети на свързани съоръжения или дори предизвиквайки пожари. Това отслабва способността на врага да получава петрол по море и може да съкрати до известна степен продължителността на войната“, допълва екипът на Уанг.

„Ако опонентът е остров, повечето от цивилните му доставки идват от морския транспорт. Като атакуваме и блокираме пристанища близо до техните брегове с нашите подводници, можем да предотвратим попълването на свързаните граждански доставки, засягайки тяхната вътрешна икономика, производство и ежедневен живот.

„Това ще намали обществената подкрепа за войната, причинявайки вътрешни конфликти“, добавиха те.

ООН и Израел преговарят за разполагането на Starlink в Газа.

📸 Снимка: Odd Andersen/AFP via Getty Images

🇮🇱🤝🇺🇳 Израел и ООН преговарят със корпорацията Starlink на Илон Мъск относно възможността за разполагане на сателитна комуникационна система в ивицата Газа, за да се повиши защитата на хуманитарните работници в анклава, съобщава Axios.

ООН обясни на Израел, че системата е необходима, за да разпредели хуманитарната помощ в целия анклав, заявиха израелски служители пред изданието.

Международният орган поиска да разположи комуникационната система Starlink в централата си в Ивицата Газа, добавиха израелските служители.

Въпреки това те изразиха загриженост, че системата може да попадне в ръцете на палестинската групировка Хамас и да направи по-трудно наблюдението на комуникациите й, отбелязват от изданието.

Освен това съществуват опасения, че Хамас може да експлоатира системата и да я използва за организирането и извършването на нови атаки.

Докладът цитира четирима неназовани служители - трима израелски и един от САЩ. В него се съобщава, че въпросът е бил обсъден по време на неотдавнашното посещение на министъра на отбраната Йоав Галант във Вашингтон.

Използвайки мрежа от сателити в ниска околоземна орбита, Starlink може да осигури интернет на отдалечени места или в райони, в които комуникационната инфраструктура е разрушена или деактивирана.

Украйна: Русия купува терминали Starlink от арабски страни

Руските сили купуват сателитни интернет терминали Starlink в арабските страни за използване на бойното поле, съобщи във вторник Главната дирекция за разузнаване на Украйна (ГУР), цитирана от "Ройтерс".

Притежаваната от Илон Мъск услуга е жизненоважна за комуникациите на бойното поле на Киев, но украински официални лица казаха, че руските сили също разчитат все повече на нея по време на почти двегодишната си инвазия.

Главната дирекция за разузнаване (ГУР) на министерството на отбраната публикува това, което каза, че е аудиозапис на двама руски войници, обсъждащи закупуване на единици от арабски доставчици за около 200 000 рубли (2200 долара) всеки.

Държавата-агресор Русия купува комуникационно оборудване, включително сателитни интернет терминали Starlink, за използване във войната в арабските страни

В понеделник говорителят на ГУР Андрий Юсов каза, че руските сили купуват терминалите чрез неуточнени трети страни.

Starlink заяви, че не прави бизнес с Русия, нито оперира на руска територия. Кремъл каза, че терминалите не са нито сертифицирани за използване в Русия, нито са официално доставени в Русия и следователно не могат да бъдат използвани.

Източник: News.bg

Илон Мъск: Няма никакъв шанс Путин да загуби в Украйна

Ако се отдръпне, ще бъде убит, смята милиардерът по отношение на руския президент.

Мултимилиардерът Илон Мъск заяви, че „няма никакъв начин“ руският президент Владимир Путин да загуби войната в Украйна, предаде Bloomberg. Коментарите му бяха направени след обвинения от страна на Киев, че неговата сателитна услуга Starlink се използва от руснаците.

Главният изпълнителен директор на Tesla направи изказването в рамките на X Spaces – част от платформата Х. Дискусията, в която той участва, включва и опоненти на законопроекта, разглеждан от Сената в САЩ, който трябва да предостави нова помощ за Украйна.

Коментарът на милиардера беше направен, като той се съгласи с републиканския сенатор Рон Джонсън от Уисконсин, че Путин няма да загуби във войната. Според Джонсън тези, които очакват победата на Украйна, „живеят във фантазия“.

„Трябва да убием това нещо“, коментира на свой ред републиканецът сенатор Джей Ди Ванс, имайки предвид законопроекта за 95 млрд. долара, който включва около 60 млрд. долара за Украйна, както и финансиране за Израел, Тайван и хуманитарна помощ за Газа.

Мъск добави, че „тези разходи не помагат на Украйна. Удължаването на войната не помага на Украйна“.

Той също така коментира, че върху Путин е оказван натиск да доведе конфликта докрай. „Ако се отдръпне, ще бъде убит“, смята милиардерът, който неведнъж е бил обвиняван, че се застъпва за руския президент. Мъск нарече подобни обвинения абсурдни и отбеляза, че неговите компании „може би са направили повече за подкопаването на Русия от каквото и да било“.

Той посочи, че SpaceX предоставя интернет услугата Starlink в Украйна, което е от ключово значение за комуникациите в страната след инвазията, както и че SpaceX е изтеглила бизнеса си от Русия.

По-рано през деня стана ясно, че Сенатът се приближава към финалното гласуване на пакета за военна помощ за Израел и Тайван на обща стойност 95 млрд. долара. С 66 гласа "за", тоест надвишаващи необходимите 60 гласа, както и гласовете на демократите, които имат крехкото мнозинство с 51 места, Сенатът допусна придвижването на предложението напред и очакванията са, че гласуване ще има в сряда (14 февруари).

Мъск коментира, че той се интересува от това да спре смъртта на хора и от двете страни на конфликта, добавяйки, че се съмнява да е мъдро да се търси отстраняването на Путин.

Тези, които искат промяна на режима в Русия, трябва да помислят за това кой е човекът, който може да отстрани Путин, и дали този човек е вероятно да е миротворец. Вероятно не.

Източник: Investor.bg