Анализ: Бровди не изключва Прибалтика да падне за три дни

🇺🇦 Роберт Бровди с позивна „Мадяр“, командващ Силите на безпилотните системи (СБС) на Украйна, заяви, че страните от НАТО не са готови за война с дронове и не е сигурен, че Прибалтика ще удържи три дни. СБС са отделен род войски във Въоръжените сили на Украйна (ВСУ), създаден специално за използването на безпилотни системи. Бровди изложи оценката си пред шведската обществена медия SVT на 22 август, а на 5 септември я разви в над 30-минутен запис в своя канал в YouTube. Ключовата теза според него: „‘Киев за три дни’ повече никога няма да има. Дали обаче балтийските страни биха издържали три дни, не съм сигурен.“

Аргументът му е преди всичко количествен: през август руската армия изпраща средно по около 300 дрона на денонощие, а между отделните вълни следват и по два ракетни удара с 30 до 50 ракети, които пристигат от различни направления. Според Бровди нито една икономика не може да отговаря продължително време на такъв обем с традиционни средства срещу ракетни и дронови удари. Решението според него е масовото въвеждане на нови и значително по-евтини технологии.

Публичните данни предлагат по-ниска средна стойност. През август ВВС на Украйна отчетоха около 4620 руски дрона, изстреляни срещу Украйна, от които над 2800 са били реактивни според говорителя на ВВС Юрий Игнат. Проектът Shahed Tracker отчита 5155 за същия период. Двете оценки дават средно между 150 и 170 дрона за 24 часа – близо половината от стойността, посочена за средна от Мадяр. Цифрата по-скоро описва особено интензивна нощ, отколкото средното за целия месец.

Разликата обаче не обезсилва основния му аргумент за икономиката на прехвата. Евтин летателен апарат може да принуди защитаващия се да използва прехващач, който струва многократно повече. Това ценово съотношение остава неблагоприятно независимо дали ударът включва 150 или 300 дрона.

В техническо отношение Бровди разделя войната на четири нива в зависимост от дълбочината на действие на безпилотните системи. Първото е ПВО в тила и непосредствено зад фронта. Второто е тактическата зона на дълбочина между 15 и 30 км, където според него се използва огромната част от произведените дронове. Трета е оперативната дълбочина. Четвърто е стратегическото ниво, където целите включват предприятията, изнасящи суровини, с които се финансира войната, военнопромишлени заводи, вътрешни логистични възли и зенитно-ракетни комплекси. Унищожаването на последните отваря коридор за последващи удари на още по-голяма дълбочина. По негови данни около 95% от всички поразявания са на тактическо ниво, а ударите в дълбочина представляват не повече от 5%.

Оттук идва и твърдението му, което засяга най-пряко европейската отбрана. Класическата бойна техника все по-трудно достига огневите си позиции, без да бъде открита и поразена. Танк на цена десетки милиони долари, навлязъл в зоната на действие на масово използваните дронове, може да се превърне в цел, преди изобщо да е открил огън. Дълбочината на тази зона зависи от техническите свойства на дроновете и техния брой във въздуха.

Според него дроновете вече са поели част от функциите, които традиционно са изпълнявани от артилерия, авиация и бронирана техника. По фронта те заместват и част от задачите, за които иначе би бил необходим личен състав. За Украйна това има особено ключово значение предвид изчерпването на мобилизационния ресурс и твърдението на Бровди, че практически всички, които са искали да воюват доброволно, вече го правят.

Безпилотните системи са превърнали бойното поле в много прозрачно. Дроновете непрекъснато се сменят във въздушното пространство, което позволява обстановката да бъде проследявана в реално време, вместо информацията да достига със закъснение от разузнавателни доклади.

Структурното обяснение, предоставено от Бровди за предимството на Украйна, е насочено към аудитория в чужбина. През 2022 г. в украинската отбрана се включиха цивилни от най-различни професии, а сред тях се оказаха достатъчно хора с опит в управлението на сложни проекти, които поеха координация на отбраната. Според него съществената разлика спрямо класическата армейска структура не е тясната специализация, а способността знанията на лекари, инженери, предприемачи и други специалисти да бъдат обединени под ефективно управление и насочени към измерими резултати. Именно това според него остава най-сложният елемент за пренасяне в друга армия: подобна организационна култура не може просто да бъде закупена по договор или въведена с доктринален документ.

Част от материалната основа на неговата теория се откроява отчетливо в публичните данни. Президентът Володимир Зеленски обяви на 15 юли, че страната му произвежда 10 млн. дрона годишно и че следващата цел е 20 милиона.

Бровди води и собствена статистика за руските загуби и попълнения в личен състав. По данните му от края на 2025 г. руските загуби са изравнили по численост новоподписаните договори, а отрицателният баланс е факт за 5 поредни месеца до април 2026 г. За този период той посочи 148 400 нови попълнения в редиците на руската армия срещу почти 157 000 убити и ранени.

Именно този баланс Бровди очаква да претърпи промяна. Изборите за Държавната дума са насрочени за провеждане на 18–20 септември и според него остават последна политическа преграда пред по-широката употреба на досегашните механизми за скрита мобилизация. След изборите той очаква значителен приток на необучена, но многобройна пехота на множество участъци от фронта.

Публикация на The Economist от 30 август допълва тази оценка с възможния механизъм. Според изданието указът за мобилизация от септември 2022 г. продължава да е в сила, тъй като никога не е отменян, поради което не е нужно президентско решение за ново разширяване на мобилизационните мерки. Вместо това регионалните власти могат да ескалират принудителното набиране, за да остане публичното недоволство канализирано основно към местното управление; подобен модел вече се е прилаган пробно в Пензенска област от няколко седмици насам.

Бровди твърди, че украинската страна знае местоположението на пусковите установки за ракети и дронове от типа „Шахед“ по цялата дъга от Ростов и Таганрог до Брянска, Курска и Белгородска области. За да могат тези цели да бъдат унищожени, според него Киев се нуждае от активен достъп до Starlink услугата на руска територия.

Като аргумент той посочи окупираните територии на Украйна, от които вече не се нанасят удари в рамките на масираните ракетни атаки, тъй като украинските удари са направили трайното разполагане на пускови установки там практически невъзможно.

Искане не е ново и вече беше отправено и от други официални лица. Президентът Володимир Зеленски го е поставил пред американския си колега Доналд Тръмп по време на техните разговори в Белия дом през юли, но това не е довело до твърд ангажимент от страна на Вашингтон. Според Kyiv Independent и Financial Times Илон Мъск счита подобно разрешение за ескалационна стъпка и за политическо решение, което трябва да бъде взето от Белия дом.

В момента украинските дронове, оборудвани със Starlink, действат на разстояние до 200 км от фронтовата линия, но само над територията на Украйна. Този механизъм вече беше използван в обратната посока: от 2 февруари 2026 г. в Украйна могат да работят единствено терминали, присъстващи в т.нар. white list, докато руският достъп по фронтовата линия беше прекъснат в рамките на дни.

Че комбинацията между евтини дронове и устойчива интернет връзка е способна да предизвика осезаем ефект на оперативно ниво, СБС демонстрираха в Азовско море. От 6 юли насам провеждат операция срещу руския сенчест флот и товарни кораби. По техни данни през първите 9 дни са били изведени от строя поне 159 плавателни съда, а за целия юли – над 180. По тези данни движението по Керченския проток е спряно, превозите по Азовско море са прекратени, а корабоплаването в северната и североизточна акватория на Черно море е значително затруднено. Операцията се провежда изцяло по въздух, без участие на сухопътни и морски сили, и продължава вече два месеца.

Бровди обаче е заинтересована страна и това трябва да бъде отчетено. Той е командващ, който настоява за повече ресурси и признание за собствения си род войски, както и за политическо решение, което се взема във Вашингтон. Планът, който представи на 21 юли, предвижда структура, изградена до значителна степен върху модела на командваните от него сили.

Бровди предлага буферна зона с дълбочина между 2 и 5 км по границата с Руската федерация и разгърната широко оптична мрежа до пусковите площадки. Освне това той планира да изгради мобилна отбрана срещу дронове, формирование за безпилотни системи с минимум 300 екипажа във всяка съюзна армия и още 40–50 екипажа за далекобойни безпилотни системи.

Основанието за тревога обаче не идва само от Бровди. На 4 август квадрокоптер с около 800 грама ПЕТН се удари в крилото на украински Ан-124 на летище Лайпциг/Хале, в непосредствена близост до горивния резервоар, но не успя да детонира. На 1 септември федералните власти в Берлин обвиниха официално руско хибридно нападение, въпреки че на този етап няма задържани и съдебно установена отговорност.

В три поредни денонощия към края на юли румънски изтребители F-16 свалиха три руски камикадзе дрона. За първия прокуратурата установи, че е от типа „Шахед“, използван от руските войски. На 8 август съвсем друг дрон навлезе от посока Румъния и се взриви на родна земя до бившия граничен пункт Кардам, без да бъде засечен нито от българските, нито от румънските радари. Едва вечерта Министерството на отбраната определи останките му като украинска многоцелева платформа „Майя“, която е била отклонена в резултат на работата на руските средства за електронна война.

Тук идва и същността на тезата за член 5, аргументирана от Бровди. Според неговата логика проблемът не е непременно липсата на политическа воля, а безпощадната аритметика на отбраната срещу съвременните заплахи. Ако един военен съюз отговаря на 150 евтини дрона всяка нощ с ракети на обща стойност десетки милиони, запасите могат да започнат да се изчерпват много преди политическите консултации да приключат.

Украйна може да предостави на партньорите си дронове, казва Бровди, но не и нужния човешки ресурс, тъй като самата тя не разполага с достатъчно хора. Оттук идва и съветът му към властите в Стокхолм да не разчитат единствено на консенсус от 32 държави. Швеция участва и на Съвместните експедиционни сили – обединение под британско ръководство, което може да бъде задействано по-бързо.

Оттук произтича и упрекът, преминал през целия му запис: че партньорите се активизират едва когато една ситуация е достигнала до прага на хуманитарна катастрофа и моментът за прилагането на най-ефективните решения вече е изпуснат.

Метафората, с която Бровди описва предстоящия риск, е цивилна, не военна. Европейският „11 септември“ според него още не е настъпил, но дронове безпроблемно достигат летището в Лайпциг, без да се взривят. Оттук нататък, предупреждава той, защитата от безпилотни системи все повече ще засяга сигурността на отделни сгради и дори на отделни покриви. Според прогнозата му професията на снайпериста ще загуби значението си преди тази на оператора на дрон.

Анализ: серийно производство за заглушител на Starlink, унищожаван три пъти

🇷🇺📡 Русия започва серийно производство на комплекса за електронна война „Волна Купол Гарант“, предназначен да прекъсва връзката със сателитите Starlink над украинските позиции. Това съобщи ТАСС на 28 август, позовавайки се на неуточнен източник от руската военно-промишлен комплекс, според когото той се е доказал в реални условия, а небето вече е затворено „навсякъде, където ни трябва“. По думите му Москва си запазва правото да доставя технологията на държави с интерес. През 10-те седмици преди това Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) унищожиха поне три такива комплекса, последният от които е поразен на 7 август по бреговете на Черно море в Краснодарски край, на стотици километри в руския тил.

Твърдението за серийно производство на комплекса и сведенията за загубите през последните седмици не се изключват взаимно. Комплексът действително работи и потиска успешно връзката, докато решението за серийно производство значи, че Русия ще произвежда система, която вече е била открита и поразена поне три пъти. Причината и за нейната ефективност, и за уязвимостта, се крие в една и съща физика.

Подробното описание на системата е публично достъпно още от юни, когато съветникът на Министерство на отбраната на Украйна Сергей Бескрестнов представи принципа на нейното действие. По-късно Reuters потвърди сведенията от командири на украински звена за дронове. Starlink разпределя своите абонати на общо 8 канала в честотната лента 14–14,5 GHz, всеки с широчина 62,5 MHz. Това е uplink връзката, която праща сигнал от наземния терминал към спътника.

„Волна Купол Гарант“ не се опитва да заглушава терминалите поотделно. Всеки един от тях формира тесен лъч, насочен нагоре, и откриването му на земята е практически непосилна задача. Вместо това той насочва по един тесен лъч за всеки канал към прелитащия спътник и заслепява приемника му. Терминалите отдолу продължават да предават, но спътникът вече не може да ги приема.

Оттук произтичат и останалите особености на системата. Един комплект е разположен на шест ремаркета, всяко с по две параболични антени под радиопрозрачни куполи. Те пропускат сигнала, но скриват формата и посоката на самите антени. От общо 12 модула 8 работят по 8 канала на честотната лента. Захранването идва от собствени дизелови генератори или от външна електрическа мрежа.

Един комплект нарушава връзката в район от около 20 кв.км. – приблизително кръг с радиус 2,5 км. Цената му е около 150 млн. рубли (1,5 млн. долара). Произвежда се от дружество „Русский купол“ в Симферопол.

Цената на това покритие е нуждата от излъчване на мощен сигнал нагоре – към ниска околоземна орбита. Заглушителят трябва да надвие легитимния сигнал на терминалите в приемника на спътника, и то по осем канала едновременно. Подобна задача не може да се изпълни от преносимо устройство. Именно поради тази причина конфигурацията е толкова голяма и тежка, разположена в 6 отделни точки и не работи без постоянно работещи генератори.

Голям, горещ и мощно излъчващ обект обаче може да бъде открит. Бескрестнов обърна внимание на два напълно различни подхода, по които това може да се случи относително лесно. SpaceX засича смущенията в собствените си канали още в момента, в който започнат, а спътниците за радиотехническо разузнаване на партньорските нации отчитат самото излъчване. Към това се добавят размерите на системата: комплект от 6 ремаркета с куполи трудно може да бъде надеждно маскиран на терен. Допълнителен признак, който би могъл да те издаде, е топлината от генераторите, които работят през по-голямата част от денонощието.

Тук се проявява и разликата от артилерията, с която средствата за електронна война често се сравняват. Гаубицата може да произведе няколко изстрела и веднага да смени позицията си. Заглушителят няма тази свобода, защото стойността му зависи от времето, през което остава включен. Комплекс, който излъчва 15 минути и след това сменя позиция, не осигурява трайно покритие. За да постигне ефект, той е принуден да остане на място и да излъчва непрекъснато. Това прави геолокирането на постоянно активиран източник на излъчване в електромагнитния спектър се превръща във въпрос на време, а не на късмет.

Равносметката дотук е категорична. На 15 юни 422-ри отделен полк за безпилотни системи „Luftwaffe“, съвместно с Центъра за специални операции „А“ на Службата за сигурност на Украйна (СБУ), порази един такъв комплекс. Публикуваните кадри показват 6 разгърнати машини под удар.

В края на юни втори комплекс беше унищожен в окупирания Керч, като датите към отделните съобщения се разминават между 23 и 25 юни. На 7 август беше поразен трети комплекс, разгърнат във военна част 2156 край Геленджик в Краснодарски край. Пораженията там се потвърдиха от сателитни снимки от украинската общност. Генералният щаб на ВСУ не коментира удара.

Звеното, нанесло удара на 15 юни, е част от 17-и армейски корпус и действа по Запорожкия участък: същия сектор, в който Reuters описа разгръщането на тези комплекси. Бескрестнов оценява броя на засечените по фронта системи на около 10. Загубата на 3 от 10 комплекса за 7 седмици представлява темп на изтощаване, който серийното производство първо трябва да компенсира, преди да доведе до смислено мащабиране на наличните системи. При обявената единична цена досегашните загуби възлизат на около 4,5 млн. долара – стойността на 3 нови комплекса.

Съотношението между обхвата и поставената задача е още по-неблагоприятно. 10-те комплекса могат да покрият общо до около 200 кв. км. На 5 февруари тогавашният главнокомандващ ВСУ Олександър Сирски определи дължината на активната фронтова линия на 1200 км, а дълбочината на т.нар. „kill zone“ – на 15–20 км. Това очертава близо 20 000 кв.км. зона на активни бойни действия, където дроновете трябва да бъдат прекъсвани.

Следователно всички засечени комплекси могат да покрият към 1% от тази зона. Всички гръмки твърдения с обещания за „затворено небе“ описва отделни точки, а не непрекъснато покритие.

Съществува обаче и прочит, при който решението за серийно производство е по-рационално, отколкото изглежда на пръв поглед. За него също има фактическа основа. В края на януари 2026 г. SpaceX въведе по молба на Украйна списък с разрешени терминали. Така компанията изключи неоторизираните устройства, използвани от окупационните сили, с които руските части бяха осигурили значителна част от собствената си свързаност.

Успоредно с това операторът ограничи работата на терминалите при движение със скорост от порядъка на 75–90 км/ч, с което преустанови използването им на дронове. На 6 февруари Бескрестнов описа резултата пред TWZ като катастрофа, при която управлението на руските войски се е сринало, а щурмовите действия са спрели в много участъци.

В оценката си от 18 август Институтът за изследване на войната (ISW) посочи отрязването на руската армия от Starlink мрежата като една от причините за украинския успех по Олександровския участък. Сред другите фактори той нареди оперативното планиране, потискането на руската ПВО, системни удари по логистиката и поддържане на превъзходството при употребата на дронове.

От този момент честотната лента 14–14,5 GHz спря да пренася руски трафик. Заглушаването вече не налага оперативна цена на страната, която е изключена от нея. Това обяснява защо Русия инвестира в технология средства, които иначе трудно биха били оправдани. Комплексът не е залог за руско превъзходство в канала на сателит. Той е средство за оцеляване в канал, от който вече е отстранена, и именно затова използването му не засяга собствената ѝ свързаност.

Ефектът на комплекса също е подробно документиран – при това от звената, които са го тествали директно. След поразяването на една от системите командир от 422-ри полк с позивна „Диригент“ заяви, че дронове, управлявани чрез Starlink, отново са полетели без проблеми. От това следва и обратното: докато комплекса е работил, тези дронове не са могли да летят нормално. Заглушаването засяга Украйна именно там, където зависимостта ѝ е най-голяма – при машините с ретранслация и отдалечено управление, които подсигуряват действията в оперативна дълбочина.

Ограничението обаче идва от друга посока. Комплексът има стойност единствено там, където вражеският дрон зависи от активна сателитна връзка. Близо до линията на фронта системата трудно оцелява толкова дълго, че да прекъсне тази връзка трайно. По-навътре в тила, където шансът за оцеляване е по-голям, тя се изправя срещу режими на насочване, които изобщо не изискват такава връзка.

Сред тях са сателитната навигация, ориентирането по опорни точки от терена и инерциалното насочване, при което апаратът следи собственото си движение чрез жироскопи и акселерометри, без външен сигнал. Далекобойните дронове камикадзе отдавна използват подобни профили.

Това обяснява и местата, на които комплексите са били локализирани. Керч и Геленджик не са позиции на предна линия, а възли по логистичната ос към Крим и крайбрежието на Черно море – обекти, защитавани от дронове, проникващи дълбоко в тила.

Случаят в Геленджик показва как се затваря кръгът. Комплексът е бил разгърнат достатъчно навътре, за да попадне извън обсега на ударните средства на фронта. Именно там обаче е бил застигнат от оръжие, което не се нуждае от Starlink, за да достигне до целта. Опитът не е и първи. По данни на UNITED24 Media руското командване е разгръщало подобна апаратура още през 2024 г. в Харковска област и там е неутрализирана.

Остава въпросът за цената на тази размяна. Излъчвател за 1,5 млн. долара, който сам разкрива позицията си, насочен срещу дронове на стойност хиляди долари, е съотношение, което работи срещу собственика на комплекса. Изключение би имало, ако около него е разгърната достатъчно гъста ПВО, така че привличането на украинските удари да се превърне в предимство. Дали руската страна ще подсигури подобно прикритие, може да бъде проследено.

Разпръскването на системата на шест ремаркета е замислено като форма на резервираност. По описанието тя може да продължи работа дори след загубата на две от тях. Кадрите от 15 юни обаче сочат, че всяка една от разгърнатите машини са поразени в един удар, без обявена цена за нападателя. Подобна резервираност е ефективна, ако врагът открие и порази само част от комплекса, а не цялата му конфигурация.

Репортажът на ТАСС изпълнява паралелно две функции, само една от които е военна. За вътрешна публика то представя отговор на украинското превъзходство в употребата на безпилотни летателни апарати. Навън, с добавена възможност технологията да бъде предоставяна на други държави, посланието е насочено към потенциални клиенти, за които заглушаването на Starlink е самостоятелен интерес независимо от войната в Украйна.

Затова твърдението за „затворено небе“ стои отделно от техническото описание, на което би трябвало да се уповава. Описанието посочва покритие от 20 кв. км. за един комплект, докато твърдението внушава контрол над цял театър на бойни действия.

При запазване на сегашния темп е вероятно серийното производство да доставя нови комплекси по-бързо, отколкото Русия успява трайно да задържа вече разгърнатите системи в обсега на украинските средства. В такъв случай потискането ще е локално и епизодично – с реален ефект върху дроновете с ретранслация по конкретни сектори, но без устойчивото покритие, което внушава съобщението.

Тази оценка би се потвърдила, ако интервалът между документираните загуби продължи да намалява при запазен темп на разгръщане, както и ако комплексите бъдат изтегляни все по-дълбоко в руския тил. Тя би била поставена под съмнение, ако украински звена започнат да докладват трайно прекъсване на връзката по нови сектори, без паралелно с това да нараства броят на поразените руски предаватели.

Анализ: Федоров благодари на Мъск, а Starlink остава извън украински контрол

🇺🇦🛰️ Освободеният през юли министър на отбраната на Украйна Михайло Федоров отправи публични благодарности към Илон Мъск за спирането на руските терминали Starlink и заяви, че ще поддържа връзка с него независимо от поста, който заема. Думите му са от ексклузивно интервю за CBS News, публикувано на 16 август. На следващия ден Мъск му отговори в X, че се опитва да постъпи правилно и се надява скоро да има мир. Благодарността обаче разкрива и зависимост: решението, за което Федоров благодари, беше взето от частен собственик, а не от Киев.

Поводът за това решение може да бъде проследен до конкретен инцидент. В края на януари руски ударен дрон, посочен като BM-35, навлезе в правителствения квартал на столицата Киев, насочвайки се към Офиса на президента, и се разби във фасадата на съседна сграда. Причинени бяха леки щети, но нямаше жертви. Според реконструкция на The Atlantic именно този случай е подтикнал Мъск да вземе окончателно решение по въпроса. След като Киев се обърнал към SpaceX, ръководството на компанията е наредило системата да се използва без ограничения в подкрепа на Украйна. Проблемът обаче беше по-широк: руските сили бяха започнали да монтират контрабандно внесени терминали на ударни дронове „Шахед“, което ги правеше по-устойчиви на електронна война и позволяваше управлението им в реално време на големи разстояния.

На 2 февруари украинското правителство въведе т.нар. „бял списък“ за Starlink терминали: на територията на страната могат да работят само регистрираните устройства, а всички останали се изключват. Военните регистрират своите в бойната система „Делта“, а цивилните – чрез „Дия“ и центрове за обслужване, които се управляват от държавата. Реалното изпълнение беше възложено на SpaceX, която на 4 февруари обяви мерките съвместно с министерствата на отбраната и на цифровата трансформация.

Към регистъра бяха добавени геозониране и автоматично прекъсване на връзката при скорост 75-90 км/ч. Това ограничение прекъсва връзката на ударните дронове, но позволява на по-бавните украински апарати да продължат да летят. За регистрираните терминали на украинските бригади скоростният праг може да бъде понижаван. Скоростта се определя от самата спътникова мрежа, а не въз основа на данни от устройството, което затруднява заобикалянето на ограничението.

Резултатите проличаха бързо. До 5 февруари украинският Генерален щаб обяви, че руският достъп до Starlink по фронтовата линия е напълно прекъснат.нат. По-късно Пентагонът свърза деактивирането на терминалите с връщането на около 400 квадратни километра при украинската офанзива през април и май – първите териториални придобивки на Киев от 2023 г.

Прекъсването на достъпа не реши проблема изцяло, а го прехвърли на друго равнище. След като загубиха достъпа до мрежата, руските сили преминаха към нейното заглушаване. Комплексът „Волна-Купол-Гарант“ може да нарушава спътниковите връзки на площ от около 20 квадратни километра и според украински данни струва близо 1,5 милиона долара за брой. През юли украинският 422-ри полк унищожи два такива комплекса. Предимството на Киев е в управлението на безпилотните апарати, а не в производството им.

Изключването на терминалите на противника и разрешаването на украинските да работят над окупираните територии, за които Федоров благодари поотделно, всъщност са двете страни на едно и също решение. Същият регистър, който прекъсва връзката на руския оператор, запазва достъпа на украинския дрон над Донбас – там, където дотогава SpaceX ограничаваше услугата с геозониране.

Границата, която SpaceX досега не е преминала, съвпада с държавната граница на Руската федерация. Над международно признатата ѝ територия услугата остава изключена, а именно промяна на това ограничение иска Федоров сега. Пред CBS News той заяви, че разговорите с Мъск продължават, а целта им е Starlink да бъде използвана срещу руските пускови установки за балистични ракети. В разговор с бившия си съветник Серхий Стерненко на 6 август Федоров беше видимо по-предпазлив: описа задачата като трудна и каза, че последният разговор е бил само преди дни.

Обсегът отдавна не е основното ограничение. С Федоров начело на отбраната украинските удари на големи разстояния скочиха 10 пъти, а на 22 август Зеленски обяви, че крилати ракети FP-5 „Фламинго“ са поразили обект на руската космическа агенция в Самара, на около 900 км от границата. Това, което липсва, е връзка в реално време по време на полета и приближаването към целта. Спътниковият канал не увеличава обсега, а осигурява управление и корекция там, докъдето ракетата и без това може да достигне. Срещу подвижна пускова установка именно това може да бъде разликата между изстрелян боеприпас и поразена цел.

Спешността на задачата личи и от числата, посочени от самия президент. През 2023 г. Украйна е получила 675 зенитни ракети за комплексите Patriot. През 2025 г. броят им беше 364, а тази година се очакват 264. Зеленски иска допълнителни 300 за зимата, докато ВВС са заявили необходимост от 360. В същото време руското производство на балистични ракети вероятно ще скочи от 600 до 1300 годишно. Когато наличните средства за прехват не достигат, тежестта се измества към унищожаването на пусковите установки. За това Украйна трябва да може да открива целите и да управлява оръжията си отвъд границата.

Пред Стерненко Федоров описа и рисковете, ако ограничението бъде премахнато без механизъм, който да запази избирателния достъп. Руските сили биха могли да управляват операции от Москва, да водят дронове по маршрути извън обхвата на украинските радари и акустични сензори и да атакуват изтребителите F-16 и зенитно-ракетните батареи Patriot. Следователно предимството от февруари зависи от решение, което би могло да бъде отменено със същата лекота, с която е било взето. Украинската ПВО и перспектива за удари в дълбочина остават зависими от преценката на един частен собственик, който вече е отказвал подобни искания.

От кабинета на президента тази зависимост звучи по различен начин. На 22 август, по време на двучасова среща с журналисти, чийто препис беше публикуван на другия ден, Зеленски за първи път говори публично за своите разногласия с Федоров. По думите му Министерство на отбраната го уверило, че има съгласието на SpaceX за използването на Starlink за нанасяне на удари в дълбочина на руска територия, стига да бъде получено одобрение от политическо ниво.

Зеленски повдигнал въпроса пред президента Доналд Тръмп и му казал, че Мъск е потвърдил съгласието. При по-късна среща Тръмп му отговорил, че Мъск е отхвърлил идеята, смята този ход за опасна ескалация и че Зеленски го е заблудил. Президентът разказва, че след това се върнал обратно към Министерство на отбраната, откъдето му отговорили, че е възможно нещата действително да са се развили така.

Зеленски не обвини Федоров в неистина, а заяви, че случаят е сред причините за последвалите решения. Двете версии не се изключват напълно, тъй като предварително съгласие би могло впоследствие да бъде оттеглено. Те обаче представят един и същ епизод по несъвместим начин: за Федоров Starlink е успехът, който поддържа неговите контакти с Мъск, а за Зеленски – информацията, заради която е бил поставен в неловка ситуация пред Тръмп.

Уточнението, направено от Федоров, че ще поддържа контактите с Мъск независимо от позицията, на която се намира, съвсем не е случайно. Той остана извън изпълнителната власт на 16 юли, след като Върховната рада разпусна правителството на Юлия Свириденко и одобри новия кабинет на Сергий Корецки. Зеленски посочи като причина неразрешим конфликт между министъра и главнокомандващия Олександър Сирски.

Освобождаването на Федоров разпали протести в Киев и други градове с две основни искания: той да бъде върнат на поста, а генералът да бъде отстранен. Второто искане беше изпълнено на 21 юли, но първото – не. Президентът твърди, че е предложил на бившия министър четири възможности да остане в правителството и че Федоров е отхвърлил всички. Попитан пред CBS News защо е бил освободен, той отговори, че не желае да обсъжда въпроса пред американска аудитория.

Пред „Украинска правда“ на 29 юли Федоров беше далеч по-конкретен. Като причина посочи натиска около поръчките на отбранително оборудване и съпротивата на групи, чийто интерес се сблъсква с промяната на правилата на отбранителния пазар, а не личен конфликт. Според него натискът над ведомството е започнал да нараства още в началото на април.

В момента то се ръководи от генерал-майор Йевгени Хмара, който беше назначен за временно изпълняващ длъжността на 20 юли – 3 дни след като Зеленски го освободи от ръководството на Службата за сигурност на Украйна (СБУ).

След отстраняването си Федоров отправи призив за провеждане на избори. На 22 август Зеленски възрази, че по време на толкова тежка война това би било огромен риск и би разцепило страната. Пред CBS News бившият министър остана уклончив за собственото си бъдеще. „Скоро ще видим“, лаконичен бе той, след което допълни, че при всички случаи работата му ще е насочена към спиране на войната и реконструкция на Украйна.

Засега Федоров работи с фонд „Източна Европа“. На 22 август той отбеляза пред „Украинска правда“, че предстоящото му пътуване до САЩ е свързано с набиране на средства за фонда, срещи за отбранителния сектор и привличане на инвестиции. За евентуална среща с Мъск каза само, че „ще види“. Отрече да търси подкрепа от Тръмп и заяви, че никой отвън не бива да диктува решения по вътрешните въпроси на Украйна.

Компаниите и инвеститорите, които Федоров изброи пред CBS News, не са просто реторичен списък. Ерик Шмид, бивш изпълнителен директор на Google, е сред чуждите инвеститори, вложили над 10 млн. долара в украинския отбранителен акселератор D3 в киевския технологичен парк Unit City. След серия от посещения на фронтовата линия той заяви, че именно там се постигат пробиви в използването на изкуствен интелект и дронове. Обещанието, че подобни компании ще инвестират в украинската победа, описва модел, при който частният капитал сам решава кога и къде да се включи, без украинските държавни институции да могат да го задължат.

Връзката, която Киев не може да си позволи да загуби, се поддържа от лице, което остана без официална длъжност. В същото време ведомството, формално отговарящо за отношенията със SpaceX, е предоставило информация, поставила президента в неловко положение пред Тръмп. Зеленски вече говори за подготвяни алтернативи на Starlink, сред които европейски комуникационен проект, докато Русия и Китай разработват собствени системи. Руският проект „Рассвет“ беше задействан именно след прекъсването на достъпа до Starlink. Зеленски не посочи конкретен срок за европейския проект.

Възможно е публичната благодарност на Федоров да е не само признание, но и умел тактически ход. Мъск реагира одобрително броени часове след нея – 5 дни преди Федоров да потвърди пътуването си до САЩ. Бившият министър призна пред Стерненко, че този канал за комуникация не дава лесно резултат. Публично утвърденият образ на Мъск като човек, помогнал решително на Украйна, би направил следващия отказ по-труден и скъп в репутационно отношение. Двете обяснения са съвместими помежду си: 35-годишният бивш министър може едновременно да изпитва искрена благодарност и да я използва като средство за влияние.

Малко вероятно е SpaceX да разреши употребата на Starlink над международно признатата руска територия до края на 2026 г. Позицията на компанията вече е заявена, епизодът с Тръмп я потвърждава, а рискът от ескалация е същият аргумент, с който Мъск отказа през септември 2023 г. да включи услугата край Крим.

Тази прогноза обаче не е окончателна и може да бъде опровергана от публична промяна в правилата за геозониране или неочаквана украинска операция в дълбочина, която не може да бъде проведена по друг начин. Разширяване на белия списък, което не засяга руската държавна граница, не би било достатъчно доказателство за подобна промяна.

Междувременно пред CBS News Федоров обяви далеч по-кратък срок за проект, който не зависи от Мъск: собствена украинска балистична ракета за нанасяне на удари по руска територия в рамките на 3-6 месеца. През юни производителят Fire Point проведе ключови изпитания.

Мъск отказа Starlink за украински удари в дълбочината на Русия

🇺🇸🛰️🇺🇦 Илън Мъск е отказал на Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) достъп до Starlink за нанасяне на удари в дълбочина на руска територия и така на практика е поставил граница пред възможностите на Киев за прецизни удари. Това съобщи The Atlantic, позовавайки се на хора, близки до бившия министър на отбраната Михайло Федоров, който води разговорите от украинска страна. Един от тях описва ситуацията така: „Към този момент няма положително решение. Илън все повтаря, че е време за сделка.“ Белият дом и SpaceX отказаха коментар.

Искането е отправено на най-високо ниво, но чрез посредник. На 28 юли, по време на закрити разговори в Белия дом, президентът Володимир Зеленски помоли американския си колега Доналд Тръмп да го свърже с Мъск, за да обсъдят разрешение Киев да управлява дронове през Starlink при атаки срещу цели в Руската федерация. Тръмп обеща да обмисли въпроса, без да поеме конкретен ангажимент. Самият Мъск отказа срещата. За искането The Atlantic съобщи още на 30 юли, а сенаторът от Южна Дакота Майк Раундс го потвърди пред Fortune: украинците се нуждаят от дългосрочен достъп до Starlink, за да повишат точността на системите си със среден и голям обсег.

В момента Starlink работи за украинските сили само в международно признатите граници на страната, включително в Крим и временно окупираните области, а отвъд тях услугата е географски блокирана. Киев иска ограничението да бъде премахнато над самата Русия – не толкова заради комуникацията сама по себе си, колкото заради възможността тя да осигури на летящия дрон постоянна командна връзка. Чрез нея операторът получава картина в реално време и може да коригира курса до последната секунда. Без такава връзка далекобойният дрон следва предварително зададен маршрут към предварително определено място. Това е недостатъчно именно срещу целите, които тревожат украинското командване най-силно – мобилни пускови установки за балистични ракети, монтирани на камиони и сменящи позициите си между отделните залпове.

Спешността е пряко свързана с ограничените запаси от прехващачи. По обобщените данни на Euromaidan Press през юли Русия е изстреляла 376 балистични и крилати ракети при средномесечни около 168, т.е. с 58% над темпото през първите седем месеца на 2025 г.; 126 от тях са били балистични. При последните две големи вълни украинската ПВО е свалила 2 от общо 36 балистични ракети – приблизително една на 20. Проблемът не е толкова в самите батареи, колкото в боеприпасите: запасите от прехващачи Patriot са намалели заради войната срещу Иран, а батарея без достатъчно ракети има силно ограничена бойна стойност. Зеленски е поставил въпроса пред Тръмп и с оглед на предстоящата зима, когато руските удари по правило все по-силно се насочват към енергийната инфраструктура.

Политическото разрешение и техническата възможност обаче са два различни въпроса. Ограниченията за удари със западни ракети по цели в Русия бяха премахнати от бившия президент Джо Байдън през ноември 2024 г., а след това върнати от администрацията на Тръмп. От пролетта на 2025 г. Пентагонът въведе режим на одобрение за всеки отделен случай, който на практика спря употребата на ATACMS отвъд границата. Това, което Киев иска от Мъск, е от друг порядък и не зависи пряко от решение във Вашингтон: става дума за комуникационната връзка, без която възможността собствените украински оръжия да поразяват подвижни цели рязко намалява.

„Вместо да сваляме стрелите, ще удряме стрелците“, казва пред The Atlantic Денис Щилерман, съосновател на Fire Point – украинската компания, проектирала далекобойния дрон FP-1 и крилатата ракета „Фламинго“. Дружеството продаде на държавата FP-1 за 13,2 млрд гривни през 2024 г. – близо една трета от бюджета на Министерство на отбраната за дронове – и беше разследвано от Националното антикорупционно бюро за завишени цени. Според оценката на Щилерман Starlink модули на борда биха разширили зоната до 500 км навътре в руска територия, а този радиус включва голяма част от районите, където се изстрелват ракетите срещу украинските градове. Оценката идва от производителя, който би доставял самите дронове.

Междувременно каналът, по който Киев разговаряше с Мъск, се стесни. Федоров ръководи Министерството на отбраната шест месеца, до средата на юли, и през февруари договори със SpaceX мярката, с която беше прекъснат руският достъп до мрежата: „бял списък“ на регистрирани терминали, извън който всички устройства се изключват. Решението беше взето на 2 февруари, след като руските сили започнаха масово да монтират контрабандно внесени терминали на ударните дронове „Шахед“, а до 5 февруари украинският Генерален щаб обяви достъпа им по фронтовата линия за напълно прекъснат. Освободен от поста при юлското пренареждане на правителството, Федоров вече не заема държавна длъжност, но продължава да търси контакт с Мъск по неформални канали. Отговор засега няма.

Мъск обяснява отказа си с необходимостта от мирно споразумение и с риска войната да ескалира, ако украинските удари навлязат по-дълбоко в Русия. Той изложи тази позиция публично преди по-малко от месец. В интервю за The Economist, публикувано на 23 юли, Мъск нарече пълното изтегляне на руските сили нереалистично, обвини дипломатите, които настояват за него, в мечтателство и призова за прагматично решение, включващо отстъпки към Москва. Отказът му през 2022 г. следваше същата логика: тогава Мъск не разреши активирането на покритие над Севастопол за атака на украински морски дронове срещу Черноморския флот, тъй като според собственото му по-късно обяснение при подобно съгласие SpaceX би се превърнала в „изричен съучастник в голям акт на война и ескалация на конфликта“.

Същата зависимост обаче създава риск и за самата SpaceX – нещо, което Москва демонстрира през февруари. В дните, когато „белият списък“ влезе в сила, Владимир Соловьов заяви в предаването си по „Русия 1“, че не разбира защо сателитите на Мъск не се смятат за законна военна цел, и добави, че един ядрен взрив в космоса би решил въпроса достатъчно ефективно. На забележката, че подобен взрив би унищожил и руските спътници, той отговори, че тогава ще се премине към пощенски гълъби. Заканите не останаха само на реторично равнище: според разузнавателни оценки, цитирани от Fortune, Русия разработва противоспътникови средства, насочени именно срещу съзвездието на Мъск. Разрешение Starlink да се използва за удари дълбоко в Русия би превърнало системата в още по-пряка мишена за държава, която вече търси средства да наруши функционирането ѝ.

Ключовото решение засега остава в ръцете на Мъск. Пентагонът плаща за част от терминалите в Украйна по договори със SpaceX от 2023 г. насам, включително за защитения военен вариант Starshield, но закупената услуга не му дава автоматичен контрол върху географските ограничения на покритието. Starlink е търговска мрежа на частно дружество, а не американска военна система, затова Тръмп може да настоява за промяна, но не и едностранно да я разпореди. Промяна в сегашното положение би проличала по един от три начина: съгласие на Мъск след разговор, който досега отказва; договор между американското Министерство на отбраната и SpaceX, който изрично урежда условията за използване на услугата над руска територия; или украинско решение Starlink да бъде заобиколен чрез собствени спътникови и радиоканали за управление на далекобойните системи. Докато нито едно от тези неща не се случи, възможностите на Украйна за дистанционно управление на прецизни удари ще продължат да свършват там, където свършва и разрешеното покритие.

СБУ разби мрежа в Киев, регистрирала 76 Starlink терминала за ФСБ

🇺🇦🛰️🇷🇺 Двама безработни жители на Киев бяха задържани за това, че са регистрирали и активирали 76 терминала на сателитната платформа Starlink в полза на Федералната служба за сигурност (ФСБ) на Руската федерация. Това съобщи Службата за сигурност на Украйна (СБУ) в изявление днес. Според данните на контраразузнаването двамата са били вербувани в Telegram канали с обещания за лесни и бързи пари, като са действали под прякото ръководство на офицер от руското разузнаване. Случаят предлага рядък и подробен поглед към начините, по които Москва се опитва да си върне достъпа до сателитната мрежа, от който беше лишена в началото на годината.

Схемата, описана от СБУ, следва елементарна логика за заобикаляне на проверките. В началото двамата са регистрирали сателитни комплекти на свое име (законно действие само по себе си), след което предавали данните за достъп до профилите на своя куратор от ФСБ. За да активират повече устройства от бройката, която две реални самоличности биха могли да оправдаят, те използвали фалшиви украински паспорти. В схемата бил привлечен и служител на пощите, който им помагал да заобиколят изискванията на Starlink за потвърждаване на самоличността – ключовата стъпка, която трябва да свърже всеки терминал с конкретно и проверяемо лице.

Според СБУ руските военни планирали да използват 76-те терминала за две основни задачи: координация на ракетни и дронови удари в украинския тил и засичане разположението на средства за електронна война, които покриват челните позиции на украинската армия. Значението на тези устройства за подобни мисии е доказано. Starlink осигурява стабилна връзка там, където руските военни канали са заглушени, и позволява дистанционно управление в реално време – предимство, за което Москва е готова да плати висока цена.

Оперативните служители са задържали заподозрените в домовете им, като са иззели мобилни телефони с доказателства за комуникацията им с руското разузнаване. Всички нерегламентирани терминали са били блокирани по време на операцията. На задържаните е повдигнато обвинение за държавна измяна в условия на военно положение – състав от Украинския наказателен кодекс, който предвижда доживотен затвор с конфискация на имущество. За момента няма издадена присъда, а единственият източник на информация по случая за момента остава самата СБУ.

Защо Кремъл влага толкова усилия в един граждански интернет продукт? Отговорът се крие в мащаба на войната с дронове. Руската кампания с „Шахед“ разчита на връзка, издържаща на интензивната украинска електронна война. Там, където сателитната навигация и стандартните военни канали се заглушават, Starlink сигналът продължава да работи. Интегрирането на терминал на борда осигурява на оператора контрол над дрона в реално време на стотици километри. Това му дава свобода да коригира и пренасочва удара след изстрелването, вместо да разчита на предварително зададен маршрут. При хиляди изстрелвания месечно дори частичното възстановяване на такъв достъп носи осезаемо оперативно предимство – причина руското разузнаване да изгражда цели мрежи за вербуване.

Контекстът на операцията става още по-ясен предвид мерките, въведени преди пет месеца. На 2 февруари украинското правителство наложи режим на „бял списък“ за Starlink: на територията на страната остават активни само изрично регистрирани терминали, а всички останали се изключват. Решението, разработено от Министерството на отбраната съвместно със SpaceX – имаше за цел да пресече масовия контрабанден монтаж на сателитни комплекти върху руските дронове „Шахед“ и „Геран“. До 5 февруари Генералният щаб на ВСУ обяви, че руският достъп по фронтовата линия е напълно прекъснат. Впоследствие бяха въведени и допълнителни защити – ограничаване на работната зона по географски принцип и автоматично изключване при скорост над 90 км/ч, за да се спре употребата на терминали върху бързи дронове. Самата регистрация преминава през два канала: военните вписват терминалите си чрез бойната система „Делта“, а цивилните – през платформата за държавни електронни услуги. И в двата случая процедурата е обвързана с потвърдена самоличност. Тъкмо тази проверка се оказа слабото място, атакувано от киевската клетка с помощта на подкупения пощенски служител.

Тази затворена врата обяснява защо на Москва изобщо са ѝ необходими подобни мрежи. Лишено от достъп до системата, руското разузнаване възприе противоположен подход: вместо да вкарва чужди устройства през границата, започна да регистрира привидно легитимни терминали отвътре – с украински граждани, с украински документи и през украинската пощенска инфраструктура. Разбитата клетка е именно този модел в най-чистия му вид.

Събитията на бойното поле през пролетта показаха колко скъпо струва на руснаците загубата на интернет услугата. След нейното изключване през февруари украинската армия си върна около 400 кв.км. територия в Запорожка област в рамките на броени дни – първите ѝ териториални придобивки след 2023 г. Оценки на представител на НАТО, а по-късно и доклади на Пентагона, отдадоха този напредък на факта, че близо 90% от руските сили в сектора са останали без сателитна връзка, което е затруднило руското командване при управлението на войските. Анализът на представител на НАТО беше премерен – той отчете „временно, но значително“ влошаване на бойните способности, а не траен обрат. Съвсем достатъчен обаче се оказа дори временният срив в командването, за да отпуши офанзива, каквато Киев не беше провеждал от две години. Оттогава руската страна полага непрекъснати усилия да възстанови комуникациите по други начини, като настоящата операция показва, че тези усилия продължават.

Руските опити за експлоатация на Starlink датират не от вчера. Главното управление на разузнаването (ГУР) на Украйна документира стотици удари с дронове, оборудвани със сателитни комплекти, още през 2024 г. Те се доставяха по сиви канали от Дубай и бивши съветски републики, активирани в страни, където услугата е законна, и внасяни в Украйна с подправени документи. В началото на февруари след като тогавашният министър на дигиталната трансформация Михайло Федоров обяви „белия списък“, основателят на SpaceX Илон Мъск заяви публично: „Мерките, които взехме, за да спрем неоторизирано използване на Starlink от Русия, проработиха“, като призова Киев да съобщава за всеки останал случай. Независими анализатори подчертават, че няма доказателства SpaceX да е предоставяла услугата директно на руските въоръжени сили – руснаците са се сдобивали с терминалите чрез трофеи от бойното поле или през черния пазар.

Задържането в Киев не е изолиран случай, а част от устойчива тенденция. Откакто „белият списък“ оскъпи контрабандните терминали, СБУ неколкократно съобщава за задържани лица – сред които и дезертьор от Киев по-рано тази година, – вербувани да регистрират Starlink комплекти на свое име в полза на врага. Вътрешната регистрация се обособи като нова линия за противодействие на контраразузнаването на СБУ, различна от прехващането на контрабанда по границата: докато на границата се залавят устройства, тук се ловят самоличности. Схемата е привлекателна за руското разузнаване заради ниската си цена: вербуването на финансово задлъжняли местни хора през Telegram (модел, който се засича все по-често и при саботажи, и при разузнаване) струва евтино, не изисква руски агенти на терен и лесно се възстановява след провал. Затова и единичен арест, колкото и успешен да е той, рядко затваря целия канал.

Разбитата клетка очертава границите на мярката от февруари, но в същото време откроява предимството, което тя предоставя на Киев. За разлика от фронтовата линия, където руснаците разчитаха на пленени или контрабандни устройства, тук цялата верига преминава през украинска територия и държавни институции: регистъра на терминалите, паспортните данни, пощенските служби и правосъдната система. Гражданските терминали извън военния сектор са сравнително малко и са поименно заведени. Ето защо 76 устройства, регистрирани на името на двама безработни, представляват аномалия, която системата е проектирана да засече. Слабото звено в схемата се оказва не анонимната „чиста самоличност“, а подкупеният пощенски служител на гишето за проверка – именно пунктът, който държавата контролира пряко.

Оттук нататък предимството е на страната с институционалния апарат. СБУ действа на своя територия, с пълния държавен ресурс, срещу еднократни посредници, вербувани през Telegram. ФСБ, от своя страна, работи дистанционно, на висока цена и през лесно заменяеми пионки. Това не премахва риска напълно: докато проверката зависи от служители, които могат да бъдат подкупени, пролуката ще съществува, а на Русия са ѝ достатъчни дори няколко трайно свързани терминала, за да извлече оперативна полза. Всеки опит за разрастване на схемата обаче изисква нови вътрешни съучастници, които Украйна е способна да неутрализира много по-бързо, отколкото Русия успява да ги вербува.

Литовската следа в руския военен внос: Как санкционирани стоки пресичат границите на НАТО?

🇱🇹📦🇷🇺 Литовска фирма е изнасяла за Русия терминали и кабели за Starlink през 2024 г., декларирайки ги като „керамични плочки“. Заедно с тях са изнасяни и двигатели, каквито руската армия използва в ударните си дронове. Това разкри независимото руско издание The Insider в съвместно разследване с литовския разследващ център „Сиена“.

Разкритията засягат изключително чувствителна тема: малката балтийска страна поддържа един от най-строгите гранични и митнически режими спрямо Русия в целия Европейски съюз, а забранените стоки са тръгвали именно оттам – от самата вътрешност на НАТО.

 

Фиктивен бизнес в малко село

Дружеството UAB Eseka – с изпълнителен директор Еймантас Скарджюс и регистрация в малко имение в село Кунигишкяй, район Аникшчяй – на пръв поглед не показва признаци за мащабна стопанска дейност. Според митническите данни, анализирани от The Insider, фирмата е насочвала пратките си към Русия през Латвия, където според източници на „Сиена“ граничният контрол е по-занижен. Тъй като поради санкциите Starlink вече не може да се продава легално в Русия, терминалите пътуват под чуждо име. В случая с Eseka те са маскирани като керамични плочки. Обичайните крайни точки в митническите документи са Псков и населени места в Ленинградска област – региони в руския северозапад, намиращи се в непосредствена близост до балтийската граница.

Истинският бизнес на Eseka, както става ясно от регистрите, е продажбата на промишлено оборудване на руски клиенти. Сред доставките личат американски броячи на аерозолни частици, сензори за нивото на течности в химически резервоари и германски електромагнитни клапани за понижаване на налягането. Това е оборудване с двойно предназначение, което е приложимо в широк кръг индустрии, включително и в отбранителната.

Именно на този фон изпъкват комплектите Starlink и авиационните двигатели, които не се вписват в никакъв граждански профил. Освен сателитните терминали, компанията е доставила на руските си партньори 124 двигатели на японската компания O.S. Engines за около 65 000 долара, платени в юани. В митническите документи те са описани като мотори „за големи радиоуправляеми самолетни модели“ с хоби предназначение – бутални двигатели с малък работен обем и ниска мощност. Купувач на пратката е руското дружество „Алианс“, а поръчката е направена от името на хонконгската компания IPM Limited, която е под санкции на САЩ от 1 май 2024 г.

Разследващите са категорични, че точно тези японски двигатели се откриват в руските военни дронове по фронтовата линия в Украйна. Относно крайния получател на компонентите за Starlink, Йонас Оман – основател на известната литовска организация в подкрепа на Украйна „Синьо и жълто“ и запознат с данните за товарите – заявява без колебание: крайният получател е руската армия.

 

Държавни поръчки и фиктивен износ за Централна Азия

Още по-фрапиращ е случаят с втората литовска фирма, попаднала в разследването. Транспортно-логистичното дружество Jumbo Transport, чийто акционер и дългогодишен ръководител е Марянас Вавиловас, днес е в производство по несъстоятелност, но доскоро е обслужвало отбранителните структури на самата Литва. Между 2022 и 2025 г. то е изпълнило договори за над 3 милиона евро с Агенцията за отбранителни ресурси към Министерството на националната отбрана и за над 400 000 евро с поделения на литовската армия.

Записи от телефонни разговори на бившия ръководител на компанията, до които се е добрал центърът „Сиена“, показват, че дружеството съзнателно е подавало към митниците фалшиви декларации. Товарът е обявяван за Казахстан, но реално е разтоварван на руския пазар.

„Купуваме в Европа. Уж продаваме за Казахстан, плащат ни от Казахстан, уж превозваме за Казахстан. А в действителност не отива в Казахстан“, признава Вавиловас в един от записите.

Реакцията на официалните власти във Вилнюс бе светкавична и остра. Министърът на националната отбрана на Литва Робертас Каунас, встъпил в длъжност на 11 ноември 2025 г., не спести критиките си:

„Това са държавни предатели. Предатели на нашата държава. Те недвусмислено помагат на Русия да поддържа способността си да убива цивилни“, заяви той пред „Сиена“.

Каунас обяви, че възнамерява да сезира военното контраразузнаване, Службата за обществени поръчки и прокуратурата, за да се провери дали собствениците на замесените фирми изобщо отговарят на изискванията за национална сигурност. Оттук произтича и по-голямата тревога зад разследването: същите логистични канали, които днес захранват руската агресия срещу Украйна, утре лесно биха могли да обслужват руски хибридни или военни действия срещу самите балтийски страни – сценарий, който литовските служби за сигурност приемат напълно сериозно.

 

Технологичният механизъм зад сивия внос

Механизмът, по който функционират подобни доставки, е добре проучен от военните експерти. Русия се снабдява със Starlink чрез сивия пазар в трети страни и подставени лица, след което монтира терминалите на различни безпилотни апарати с голям обсег – сред идентифицираните на бойното поле са моделите „Геран-2“, „РД-8“, „Молния“ и „БМ-35“. Сателитната връзка им осигурява далекобойно управление и видеовръзка в реално време, което ги прави много по-опасни и точни от апаратите, разчитащи единствено на автономна инерциална навигация.

За да спрат тази практика, SpaceX и украинското правителство разработиха механизъм за противодействие: украинските военни регистрират идентификационните номера на своите легитимни терминали в бойната система за управление „Делта“, а мрежата блокира достъпа за всички устройства извън този списък. Така руската армия в голяма степен бе отрязана от директно ползване на услугата на фронта.

Литовската следа обаче не е изолиран случай. На 8 май The Insider, съвместно с разследващия проект Nordsint, разкри, че Русия си набавя друг критичен компонент за същите дронове от Китай – високотехнологичните антени. Разследващи журналисти, представили се под прикритие за руски военни доставчици, се свързват с водещия китайски производител на навигационна апаратура Harxon Corporation. Представител на компанията открито признава за сътрудничество със завода в Алабуга (основната производствена база за руските дронове „Геран“ и „Гербера“) и без колебание приема поръчка за 200 специализирани военни антени за над 5,4 милиона юана (около 800 000 долара). Плащането е договорено през руската банка ВТБ с посредничеството на фиктивна фирма.

Тези антени от типа CRPA (Controlled Receptive Pattern Antenna) са изключително важни – те позволяват на безпилотния апарат да определя посоката на вражеското радиоелектронно заглушаване и да го филтрира, запазвайки стабилна връзка със сателитите. Намерените останки от свалени дронове тип „Шахед“ в Украйна потвърждават тези разкрития: върху откритите антени стоят китайски стикери с надпис „навигационна антена за селскостопанска техника“. Впоследствие фирмата Harxon бе включена в санкционните списъци на Обединеното кралство, което предизвика официален протест от страна на Пекин.

 

Пъзелът се нарежда

Взети заедно, двете разследвания сглобяват един и същ опасен пъзел. Всеки ударен дрон, който Русия изстрелва по украинските градове, представлява мозайка от технологии, преминали през санкционните бариери: японски двигател за тяга, американски терминал за връзка и китайска антена за защита от заглушаване. Логистиката, която ги пренася, необезпокоявано пресича границите на държава членка на НАТО.

За Литва моралният и политически удар е двоен. Собствени местни компании не просто подхранват руската военна машина, но една от тях доскоро е отговаряла за превоза на товари за нуждите на самата литовска армия. Дали разкритията ще доведат до реални присъди, предстои да разберем. Това ще бъде и най-големият тест за това доколко строгият граничен контрол, с който Вилнюс се гордее, е подплатен с правосъдие, способно да спре нарушителите вътре в страната, където доскоро едно обикновено митническо клеймо „керамични плочки“ е било напълно достатъчно за безпрепятствено преминаване.

Украински дронове поразиха руски комплекси за заглушаване на Starlink.

🇺🇦 Майор Микола Колесник, командир на 422-ри отделен полк безпилотни системи „Luftwaffe“, обяви във Facebook, че подразделението, влизащо в състава на 17-и армейски корпус е унищожило комплекс за електронна война на руската армия, разгърнат за заглушаване на Starlink на фронта в Южна Украйна, в съвместни действия с Център за специални операции „А“ на Службата за сигурност на Украйна (СБУ).

От публикуваното видео става ясно, че ударът е изпълнен по характерната за звеното схема: разузнавателен дрон открива и коригира целта, след което тя е поразена от ударен безпилотник. На термовизионните кадри се различава линия от 6 разгърнати машини с антенно оборудване, подредени една до друга, върху които се фиксира прицелната рамка, преди да последват серия от експлозии и плътен дим. Според данните на полка при атаката са унищожени поне няколко от машините, а останалите са получили тежки повреди. Оценката на пораженията се базира единствено на собствените кадри на звеното. Към момента липсва потвърждение от независими източници относно пълния мащаб на щетите, а конкретното място на удара не е разкрито отвъд описаното „южно направление“.

Сателитната мрежа Starlink е гръбнакът на украинската свързаност по фронтовата линия и отвъд нея, тъй като тя се използва за управление на разузнавателни и ударни дронове, предаване на видеосигнал в реално време и координация между разчетите, които поддържат разузнавателно-ударния цикъл до брега на Азовско море. Именно затова руските опити за заглушаване на мрежата се отличават като ключов приоритет за украинските безпилотни сили.

Моделът на самата система не е идентифициран в съобщението към клипа, което я определя единствено като „комплекс за заглушаване на станции Starlink“, без да уточни конкретна платформа. Част от документираните до момента контрамерки, използвани от руската армия срещу сателитите на SpaceX, включват стационарния комплекс „Тобол“, който според публикации на SpaceNews е използван срещу сигнала на Starlink над Източна Украйна; мобилните заглушители от типа „Поле-21“; и комплекса „Калинка“, описван като способен да засича и поразява отделни терминали. Дали унищоженият комплекс принадлежи към някое от тези семейства обаче не може да бъде установено от наличните източници: публикуваните материали позволяват единствено да се заключи, че системата е изпълнявала функции по заглушаване на Starlink.

Към началото на 2026 г. руската армия започна все по-масово да вграждаше сателитни терминали на Starlink в своите ударни дронове и тилови подразделения, разчитайки на устойчивия на заглушаване сигнал, с който управляваше машините в полет. В началото на февруари Министерството на отбраната на Украйна и SpaceX започнаха въвеждане на „бял списък“ с проверени устройства, който отряза от достъп всички неоторизирани руски терминали – мярка, която Илон Мъск потвърди публично. Последиците на фронта не закъсняха: според данни на Wall Street Journal украинските сили успяха да си върнат 400 кв. км – най-голямото им настъпление на фронта за последните повече от две години – след като руските части до голяма степен изгубиха своята способност да насочват ударни дронове и да провеждат разузнаване.

Лишени от сателитна връзка, руските войски разчитат на наземни комплекси за електронна война за своите опити да лишат украинските части от същия този ресурс – и точно поради тази причина унищожаването на този комплекс от същите дронове, които той би трябвало да заслепи, е най-значимия успех на конкретната операция.

Руският аналог на Starlink с първи провал: Сателит от мрежата „Рассвет“ изгоря в атмосферата 75 дни след старта.

🇷🇺🛰️ Опитът на Русия да изгради вътрешна алтернатива на Starlink претърпя първия си сериозен провал, след като един от първите сателити за достъп до широколентов интернет „Рассвет“ навлезе обратно в атмосферата на Земята само 75 дни след своето изстрелване, без да е извършил нито една орбитална маневра след достигане на орбита през март.

RussianSpaceWeb съобщи, че спътникът, обозначен като „Обект 4“ и проследяван от NORAD под номер 68363, е бил изстрелян на 23 март като част от първата партида сателити „Рассвет“. Данните от проследяване сочат, че космическият апарат постепенно е изгубил височина и в крайна сметка не е съумял да изпълни нито една маневра за повдигане на орбитата, преди да навлезе обратно в земната атмосфера близо 75 дни след старта.

Според анализ на Анатоли Зак върху публично достъпните данни за проследяване от NORAD, „Обект 4“ е бил единственият сателит от първоначалната група „Рассвет“, който никога не е извършил маневра за коригиране на височината.

Наличните данни сочат, че космическият апарат може да е претърпял неизправност в двигателната система или друг проблем, който му е попречил да поддържа орбитата си, въпреки че руските официални лица не са предоставили обяснение.

Изстрелването през март беше проведено без да е публично оповестено от федералната космическа агенция „Роскосмос“ или Министерството на отбраната на Руската федерация. Потвърждение, че мисията е стигнала орбита, дойде едва след като руската компания за сателитни комуникации „Бюро 1440“ разпространи кадри, показващи разгръщането на спътниците в космоса.

Останалите спътници демонстрират различни нива на дейност след изстрелването. Макар че нито един от тях не изглеждаше да извършва орбитални маневри през първите седмици, някои от тях започнаха да се изкачват във височина в началото на април. Към началото на юни 6 спътника продължават да се движат към по-висока орбита, докато 8 други поддържат позициите си чрез маневри за задържане на точката (station-keeping).

Съзвездието „Рассвет“ е разработено от „Бюро 1440“ в рамките на планове за създаване на собствена мрежа за сателитен интернет. Проектът се разглежда като стратегически важен, тъй като правителствата все повече разчитат на системи за сателитна комуникация, включително Starlink, за цивилни и военни приложения.

По-рано Москва се опита да намали зависимостта си от чуждестранни сателитни комуникации, разгръщайки на терминали „Спринт-030“, свързани с наличните руски сателитни мрежи „Експрес“ и „Ямал“. Усилията бяха положени в момент, когато руската страна едновременно работи по изграждането на съзвездието „Рассвет“, най-близкият ѝ опит за създаване на еквивалент на Starlink, който сега претърпя първата загуба на спътник.

Два Майора: Русия няма противодействие украинските дронове-майки със Starlink.

🇺🇦✈️🇷🇺 Украински дронове, оборудвани със Starlink терминали и носещи малки FPV дронове, поразяват руски зенитни-ракетни артилерийски комплекси „Панцир-С1“ и „Тунгуска“, а също така бойни кораби, катери, гранични застави и постове за въздушно наблюдение в окупирания Крим.

Заплахата беше потвърдена от руският военен канал „Два майора“ в публикация от 30 април, в която описва устойчиво нарастване на сигналите за подобни апарати над полуострова и признава, че стандартните руски средства за електронна война остават неефективни – управлението на FPV се ретранслира на честотите на Starlink в Ku-band, вместо на класическите честоти за контролни канали на 2,4 и 5,8 GHz.

Платформата-носител е FP-1 на украинската компания Fire Point. Машината има размах на крилата 5 м, дължина 3,5 м, продължителност на полета 12 часа, обхват до 1600 км и полезен товар до 120 кг. Според реконструкции на руски източници, FP-1 пренася два FPV-дрона на пилони под крилата, в комбинация с бойна глава с тегло 20–30 кг. Самият FPV запазва собствената си бойна глава. Starlink терминалът е инсталиран на носителя и служи за ретранслация на сигнала за управление на FPV – пакетите минават през Ku-обхвата на сателитната група, а не през стандартните канали на 2,4 и 5,8 GHz, които се потискат от руските системи „Поле-21“ и автомобилните комплекси „Сан“.

FP-1 беше представен публично през май 2025 г. на отбранителна изложба в Киев. Производството нарасна от 30 единици дневно в средата на 2025 г. до над 100 дневно към края на лятото; до август 2025 г. Fire Point обяви месечна продукция от 3000 единици. Цената е около 55 000 долара на единица – близо четири пъти по-ниска в сравнение с иранския „Шахед-136“.

Концепцията за носител плюс FPV дебютира в април 2025 г., когато звено „Призраци“ на Главното управление на разузнаването (ГУР) използва морски дронове със Starlink, за да унищожи бойни катери и зенитно-ракетен комплекс „Тор-М2“ край брега на полуострова. Първите съобщения за въздушния вариант над Крим датират от март 2026 г. – около шест седмици преди публичното признание от страна на руски военни блогъри.

Промяната в профила на целите разширява радиуса на заплахата за руските сили на полуострова. Класически атаки с FPV дронове бяха ограничени до близо 25 км от линията на контакт поради прохождението на сигнала, което е ограничено от хоризонта. Носител, който лети на височина и ретранслира сигнала на Starlink, позволява разгръщане на FPV срещу цели в Севастопол, Саки, Джанкой и южното крайбрежие на Крим, без операторът да се намира в обсега на руския контрабатареен огън. Веригата на поразяване се свежда до издигане на носителя, спускане на FPV в близост до целта, терминално насочване през спътниковия ретранслатор и удар.

Препоръките на „Два майора“ към руските военни очертават мащабите на пропуска в подготовката. Авторът отправя призив за поставяне на защитни мрежи върху корабните надстройки, разполагане на повече оптични и акустичните детектори, постове за въздушно наблюдение с прожектори и въоръжаване на отряди с гладкоцевни оръжия 12-ти калибър. Освен това той цитира собствените си публикации, според които въпросът за мрежите на корабите е стоял на дневен ред в руското командване още от есента на 2025 г. и не е получил решение. Тонът на публикацията е открито самокритичен – „трябваше да бъде направено вчера“ – и потвърждава забавена реакция при вече известна заплаха.

Оперативните последици могат да бъдат разпределени в три направления. Първо: руските комплекси за ПВО с малък обсег около Крим (Панцир-С1, Тор-М2 и Тунгуска) стават уязвими не само за далекобойни ракети (Storm Shadow, ATACMS), но и за евтини ударни дронове с FPV.

Второ: икономиката на размяната продължава да е силно неблагоприятна за руската страна – комплект FP-1 + 2 два малки FPV дрона струва около 60–80 000 долара срещу цел на стойност 15 милиона.

Трето: моделът пренася във въздуха принципа на „носител плюс точно евтино оръжие“, демонстриран от ГУР в Черно море през април 2025 г. Опитът на руската страна за обратно инженерство на украинския дрон „Молния“ беше документиран през юни 2025 г. от Euromaidan Press, но до момента не е известно да има руски аналог със Starlink-ретранслация.

Производственият капацитет, възлизащ на 3000 броя FP-1 месечно + десетки хиляди FPV, позволява системна употреба на тази комбинация през периода май–октомври, когато светлото време над Черно море е най-много. Руският отговор остава ограничен до ръчно откриване (гладкоцевно оръжие, наблюдателни постове), след като Starlink терминалите не подлежат на локално заглушаване.

Дълготрайното неутрализиране изисква отрязване на Starlink по линия на доставките (невъзможно по очевидни политически причини) или средства за откриване на носителя на голяма височина – способност, която която в момента отсъства в инструментариума на руската армия.

Русия заобикаля санкциите: „Сенчестият флот“ използва Starlink за своите танкери.

🇷🇺🛰️ Русия започна да използва Starlink на петролните танкери от своя „сенчест флот“, създавайки ново предизвикателство въпреки успеха на Украйна в ограничаване на технологията на бойното поле.

Разследване на Kyiv Independent от 1 април разкри, че сателитни терминали на SpaceX са инсталирани на танкери, превозващи руски петрол. Тези плавателни съдове използват технологията, за да координират движенията си, докато в същото време крият местоположението си от други кораби и наблюдатели.

Двама украински моряци и още две лица, работили на тези съдове, съобщават, че комуникацията между танкерите и техните собственици често се провежда чрез сателитни телефони и Starlink терминали.

„Може да бъде закупен чрез фиктивна компания. В други страни по света просто се поръчва и получава по пощата. Това не е оръжие, всеки може да го купи“, обясни един от източниците. Въпреки че често достъпът на екипажа е ограничен, капитаните поддържат постоянна връзка, за да бъдат в контакт със собственика и посредниците по време на плаване.

От началото на пълномащабната руска инвазия в Украйна западните страни наложиха санкции на стотици плавателни съдове. В отговор операторите на „сенчестия флот“ създадоха нови компании в трети страни и пререгистрираха танкерите, за да продължат търговията с петрол чрез прехвърляне на товари в открито море (борд-борд).

Членовете на екипажа често не осъзнават истинското естество на своята работа. Договорите, изпращани с приложения за съобщения, описват стандартни карго операции, без да назовават конкретни дестинации.

Владислав Власюк, комисар на украинския президент по въпросите на санкционната политика, заяви, че SpaceX трябва да вземе мерки за спиране на използването на Starlink от корабите на „сенчестия флот“. Той отбеляза, че тази комуникация подпомага дейности, финансиращи руската агресия срещу Украйна.

Власюк добави, че тези танкери умишлено манипулират GPS сигналите, за да скрият местоположението си. Той отбеляза, че „това води до смущения в работата на навигационните системи и създава заплаха за други плавателни съдове. На този фон употребата на Starlink за техните собствени операции изглежда особено лицемерно“.

По-рано тази година украинското правителство работи по създаването на списъци с оторизирани терминали Starlink, за да деактивира неразрешените единици, използвани от руските сили. Това дейстие повлия много негативно на руските комуникации на бойното поле, а някои наблюдатели описаха загубата на достъп като сериозен удар по способностите им за провеждане на операции. След тези ограничения украинските сили успяха да си върнат повече територия, отколкото загубиха от окупатора – за първи път от 2023 г. насам.

През февруари Министерството на отбраната на Украйна обяви, че единствено проверени терминали Starlink ще имат право да работят в страната. Това решение е част от широките усилия за спиране на неоторизиран достъп до системата от руските сили.

Министърът на отбраната Михайло Федоров заяви, че ведомнството е работило със SpaceX за деактивиране на всички нерегистрирани единици, особено след появата на съобщения, че руските войски са адаптирали технологията за използване в ударни дронове.

Русия изстреля първите серийни сателити „Рассвет“ в опит да замени Starlink.

🇷🇺🛰️ Русия изстреля първа партида сателити за своята система за широколентов интернет „Рассвет“,  съобщи руската аерокосмическа компания „Бюро 1440“. Проектът е определян като опит за налагане на местна алтернатива на Starlink на Илон Мъск, като се появяват все повече индикации, че той може да обслужва военни нужди.

Изстрелването беше извършено късно снощи, когато в орбита бяха изведени 16 сателита, разработени от компанията. Според „Бюро 1440“ всички апарати са се отделили успешно от ракетата-носител и са поети под контрол от операторите на мисията.

Това разгръщане бележи първия случай, в който в орбита се извеждат серийно произведени сателити, а не експериментални единици. „Изстрелването на първите апарати от целевото съзвездие отбелязва прехода от изпитания към изграждане на комуникационна услуга“, гласи изявление на компанията. Оттам добавиха, че за постигане на глобално покритие ще са нужни още десетки изстрелвания и стотици сателити.

Въпреки този крайъгълен камък, експерти са категорично, че текущото разгръщане е далеч от достатъчно, за да се конкурира със Starlink, която действа с хиляди спътници. Космическият анализатор Виталий Егоров отбеляза, че макар проектът първоначално да е бил предназначен за граждански цели, като осигуряване на свързаност за авиолинии и железопътни мрежи, неговата стратегическа стойност се е променила.

След ограничаването на достъпа на рускат армия до Starlink, нуждата от сателитна комуникационна мрежа е станала неотложна, обясни той, но допълни, че замяната на Starlink изисква значителен брой изстрелвания и разработване и масово производство на достъпни наземни терминали.

Програмата „Рассвет“ се намира в процес на разработка поне от 2023 г. насам, като по-ранни изстрелвания бяха извършени от руския космодрум „Восточний“. По-рано руските власти посочиха, че системата може да осигури широколентово покритие в цялата страна към 2027 г. Въпреки това сроковете се изместиха поради непрекъснати проблеми и забавяне в производството.

Близки до Кремъл медийни лица все по-често подчертават значението на проекта за руските военни усилия, особено след загубата на достъп до услугите на Starlink в началото на годината. Тогава някои отбелязаха, че дори ограничено сателитно съзвездие би позволило първоначални тестове на собствена система, макар все още да е далеч от покриване на оперативните нужди.

Интернет връзката от вида на Starlink заема все по-централна роля за множество руски части. Прекъсването на руските акаунти в мрежата на SpaceX парализира операциите на руската артилерия и дронове в Украйна, които спряха да имат достъп до надеждно средство за комуникация.

Преди това министърът на цифровата трансформация на Украйна Михайло Федоров разкри, че спирането на руските терминали Starlink е намалило военната активност на Русия, като броят на стрийминг операциите на руските сили е спаднал цели 11 пъти. Федоров подчерта, че Киев на практика е „спрял руските комуникации“ с деактивиране на терминалите, което е довело след себе си рязко покачване на прехванатите комуникации в радио ефира. Този ход бе извършен в отговор на масовата употреба на Starlink за управление на дронове и тактически комуникации от страна на руските въоръжени сили – ключов инструмент за военните операции.

Новата чат платформа MAX среща съпротива сред руските войски на фронта.

🇷🇺 Руски военнослужещи в окупираната Донецка област масово оказват съпротива на заповедите за инсталация на MAX, новата чат платформа, контролирана от Кремъл. Това съобщават агенти на партизанското движение „АТЕШ“, действащи в 27-а и 144-та мотострелкови дивизии към 2-ра общовойскова армия на Сухопътните войски на Руската федерация.

Според информацията, руското командване е разпоредило на целия личен състав да премине към MAX до 18 февруари, като е забранило използването на всички други платформи за комуникация. Директивата е довела до открито изразено недоволство сред редовите войници и част от офицерите.

Ситуацията се е влошила след скорошното прекъсване на услугите на Starlink, което доведе до колпас на руските структури за командване и контрол. Според информаторите това е довело до загуби в жива сила и принудително изтегляне от вече превзети позиции в района на Гуляйполе.

„Редовите войници и част от офицерския корпус активно търсят начин да избегнат инсталация на руския държавен месинджър MAX – на практика софтуер за шпионаж, контролиран изцяло от службите за сигурност“, посочват от движението. Смята се, че много военнослужещи планират да закупят втори телефон специално за проверки, на който да бъде инсталиран MAX, докато в същото време се твърди, че офицерите са склонни да си затварят очите за случващото се.

От АТЕШ твърдят, че много руски войници вярват, че употребата на държавния месинджър в крайна сметка може да доведе до наказателни или дисциплинарни дела срещу тях.

„Всички военнослужещи са убедени, че използването на държавното приложение рано или късно ще доведе до обвинения, тъй като е невъзможно да се води война в стриктно съответствие с наличните закони и заповеди“, допълват от движението.

Вътрешната съпротива срещу новата платформа идва на фона на сериозен срив в комуникациите на предно разположени руски войски.

The Moscow Times цитира висш служител на НАТО, според когото украинските въоръжени сили водят настъпление в Запорожка област, след като руските сили останаха без сателитен интернет. Говорейки при условие за анонимност, служителят посочи, че прекъсването е отслабило значително оперативните способности за командване и контрол на руските войски, добавяйки, че е малко вероятно алтернативна система, въведена от Москва, да достигне ефективността на Starlink.

По-рано руски военни военни блогъри алармираха, че спирането на Starlink ще наруши сериозно координацията на фронта, като някои описаха системата като незаменима за комуникациите и контрола на бойното поле.

The Moscow Times уточни, че Starlink терминалите, използвани от руската страна, на практика са били незаконни. Твърди се, че устройствата са били внесени контрабандно в Русия и активирани, защото технически са били регистрирани като намиращи се във временно окупираните украински територии.

По-рано въпросът беше повдигнат в дискусии между Пентагона и SpaceX. Въпреки че стотици неоторизирани терминали бяха деактивирани през лятото на 2024 г. по-сериозният проблем не беше изцяло разрешен, което позволи на някои руски части да продължат да разчитат на системата до последните докладвани прекъсвания.

По-рано свещеник от Руската православна църква призова енориашите да се помолят за възстановяване на Telegram, след като държавният медиен регулатор „Роскомнадзор“ му наложи още по-строги ограничения.

Александър Микушин, който служи в Покровския събор в Барнаул, призова руските миряни да „помолят Бог“ да даде „мъдрост“ на служителите в Роскомнадзор, отговорни за това решение. Той заяви, че Telegram не е просто приложение за съобщения, а също така пространство „за молитва, сърдечен разговор и помощ на ближния“.

Двама китайци са разследвани от Франция за шпионаж чрез сателити

🇨🇳📡🇫🇷 Двама китайски граждани бяха заподозрени в опит за прихващане на сателитните комуникации от имот под наем през Airbnb в югозападна Франция, са обект на разследване от държавните власти, съобщиха в четвъртък от прокуратурата в Париж.

Полицията е била алармирана миналата седмица, когато местни жители забелязали инсталацията на сателитна чиния с диаметър около два метра в имота в Жиронд, което съвпаднало с прекъсване на интернет услугите в района, уточниха от службата.

Двамата китайски граждани, заедно с още двама души, са арестувани и изправени пред разследващ съдия в сряда, а на следващия ден са повдигнати официални обвинения. Двама от тях са оставени в предварителния арест, докато другите двама са под съдебен контрол, добавиха от прокуратурата.

Случаят е поредният от серия инциденти, свързани с обвинения в китайски шпионаж в Европа.

Напрежението между Пекин и западните държави от шпионажа нарасна през последните години, тъй като западните разузнавателни служби все по-често сигнализират за предполагаеми хакерски дейности, подкрепяни от китайската държава. Пекин последователно отрича тези обвинения и на свой ред твърди, че западни държави провеждат хакерски операции срещу него.

В отговор на разследването китайското министерство на външните работи се обяви против всички „злонамерени клевети и петнене“ по негов адрес и призова съответните страни да защитят правата и интересите на китайските граждани.

От прокуратурата посочиха, че звеното за киберпрестъпност е започнало производство в сряда от подозрения, че двамата задържани са влезли на френска територия, за да улавят и изпращат данни от сателитната мрежа Starlink, както и от военни и други ключови структури.

Разследващите органи са претърсили имота в Жиронд на 31 януари, където е открита компютърна система, свързана със сателитни чинии за приемане на данни. Оборудването е било конфискувано за анализ, а двете лица са задържани.

Други двама души са били арестувани при пристигането си в резиденцията, като са заподозрени в незаконен внос на техниката.

Съдебното разследване ще бъде съсредоточено върху предполагаеми престъпления, включително незаконно разкриване на чувствителни данни за чуждестранни субекти, което потенциално вреди на националните интереси, както и организирана кражба на данни от система за автоматизирана обработка.

Илон Мъск е наредил прекъсване на Starlink по време на украинската контраофанзива в Харков

🇺🇦📡🇺🇸 По време на решаващата украинска офанзива за отвоюване на Херсонска област от Русия в края на септември 2022 г. Илон Мъск е издал заповед, прекъснала настъплението на украинската армия и накърнила доверието ѝ в Starlink – услугата за сателитен интернет, предоставена от милиардера в началото на войната, за да помогне на Киев да поддържа свързаност на бойното поле.

Според трима души, запознати със заповедта, Мъск е наредил на старши инженер в офисите на SpaceX в Калифорния да прекъсне покритието в райони като Херсон – стратегически регион на север от Черно море, който Украйна се опитваше да си възвърне.

„Трябва да направим това“, е казал Майкъл Никълс, инженерът от Starlink, на колегите си при получаване на заповедта. Служителите са се подчинили, деактивирайки поне сто терминала на Starlink, чиито шестоъгълни клетки са изгаснали на вътрешна карта с покритие на компанията. Този ход е засегнал и други райони под руска окупация, сред които части от Донецка област на изток.

След заповедта на Мъск, украинските сили внезапно се сблъскват с комуникационно затъмнение. Войниците са изпаднали в паника, дроновете, наблюдаващи руските сили, са спрели да работят, а далекобойните артилерийски установки, разчитащи на Starlink за насочване на огъня си, са били затруднени да поразяват целите си.

В резултат на това войските не са успели да обкръжат руска позиция в град Берислав, източно от Херсон, административния център на едноименния регион. „Обкръжението напълно забуксува. Не успяхме“, спомня си украински военнослужещ.

В крайна сметка украинската контраофанзива успя да си върне Берислав, град Херсон и някои други територии, окупирани от руската армия. Но заповедта на Мъск, която не е била известна досега, е първият известен случай, в който милиардерът изключва покритието на услугата над бойното поле по време на активна фаза на въоръжен конфликт. Решението е шокирало част от служителите на Starlink и е променило фронтовата линия на бойните действия, позволявайки на Мъск да вземе изхода от войната в свои ръце.

Описанието на заповедта противоречи на разказа на Мъск за това как той е управлявал услугата Starlink в Украйна по време на войната. Съвсем наскоро, в публикация в X от март Мъск написа: „Никога не бихме направили такова нещо“.

Говорител на SpaceX заяви по имейл, че репортажът на Ройтерс е неточен и насочи репортерите към публикация в X по-рано тази година, в която компанията заяви: „Starlink е изцяло ангажирана с предоставяне на услуги на Украйна“. Говорителят не уточни никакви неточности в този доклад и не отговори на дълъг списък с въпроси за инцидента, ролята на Starlink във войната в Украйна и други подробности относно бизнеса й.

Офисът на украинския президент Володимир Зеленски и Министерството на отбраната не отговориха на запитвания за коментар. Starlink все още предоставя услуги на украинската армия. По-рано тази година Зеленски изрази публично благодарност към Мъск за Starlink.

Не е ясно какво е подтикнало заповедта на Мъск, кога е издадена и колко дълго е продължило прекъсването. Тримата източници на Ройтерс, запознати със заповедта, смятат, че е произлязла от опасения, изразени по-късно от Мъск, че украинските настъпления може да провокират ядрено отмъщение от страна на Русия. Един от тях каза, че прекъсването се е случило на 30 септември 2022 г. Другите двама посочиха, че е било приблизително тогава, но не си спомнят точната дата. Висши американски служители са споделяли опасенията на Мъск, че Русия ще изпълни своите заплахи за ескалация, сподели бивш служител на Белия дом пред Reuters.

Заповедта на Мъск е ранен поглед към властта, която сега магнатът упражнява в геополитиката и глобалната сигурност благодарение на Starlink, бързо развиващата се сателитна интернет услуга, която едва е съществувала в началото на това десетилетие, а към днешна дата осигурява връзка дори в отдалечени райони на света. Още преди кратката си роля като съветник на американския президент Доналд Тръмп, успехът на Starlink и несравнимата свързаност, предлагана от него по цялата планета, даде на Мъск все по-голямо влияние сред политическите лидери, правителствата и армиите по света.

Влиянието на Мъск по военни въпроси в Белия дом и извън него, чрез доминиращото положение на Starlink в сателитните комуникации и влиянието на SpaceX при изстрелванията в космоса, е достигнало измерение, ограничено преди това до суверенни правителства, което разтревожи някои регулатори и законодатели.

„Настоящото глобално господство на Илон Мъск илюстрира опасността от концентрирана власт в нерегулирани области“, заяви по време на дебат по-рано тази година Марта Лейн Фокс, член на горната камара на британския парламент. Парламентаристката е бизнесдама и бивш член на борда на Twitter, сайта за социални медии, който Мъск придоби през 2022 г. и преименува на X.

„Контролът му лежи единствено в ръцете на Мъск, което позволява на неговите прищевки да диктуват достъпа до жизненоважна инфраструктура“, добави тя.

Политическото влияние на Мъск и мащабният му бизнес с федералното правителство на САЩ сега са подложени на изпитание. Откакто напусна ролята на съветник на Тръмп, Мъск е спорил с президента, обяви планове за създаване на нова политическа партия и критикува законопроект за разходи, който според него ще разшири бюджетния дефицит и ще унищожи работни места. Тръмп от своя страна заплаши да прекрати правителствени договори и субсидии за компаниите на Мъск, сред които доходоносни нови отбранителни проекти.

Каквато и да е била причината за решението на Мъск, прекъсването над Херсон и други региони изненада някои от замесените във войната в Украйна, от войски на терен до американски военни и чужди служители, които след пълномащабното нахлуване на Русия през февруари бяха работили за осигуряване на услугата Starlink за украинските войски. Паническите обаждания от украински служители по време на прекъсването за търсене на информация от свои колеги в Пентагона бяха посрещнати с малко обяснения за това какво би могло да го е причинило, споделиха петима души, запознати с инцидента.

В своята биография на Мъск от 2023 г. авторът Уолтър Айзъксън посочи, че магнатът е наредил на Starlink да деактивира покритието в Крим, който Русия е анексирала от Украйна след инвазия през 2014 г. Според Айзъксън Мъск е вярвал, че планирана украинска атака срещу руски кораби в кримското пристанище Севастопол може да провокира ядрено отмъщение.

След публикуването на книгата, Мъск отрече да е изключвал услугата и заяви, че тя изобщо не е имала покритие в Крим. Той каза, че по-скоро е отхвърлил украинско искане за предоставяне на услуги преди планираната атака на Киев. По-късно Айзъксън призна, че разказът е бил погрешен. Говорител на издателя на Айзъксън отказа да коментира или да го направи достъпен за интервю.

Освен това през 2023 г. компанията SpaceX сподели, че е предприела неуточнени стъпки, за да попречи на Украйна да използва Starlink за определени дейности, включително атаки с дронове. „Нашето намерение никога не е било те да го използват за нападателни цели. Има неща, които можем да направим и сме направили, за да го предотвратим“, заяви Гуин Шотвел, президент на компанията, на конференция във Вашингтон през февруари същата година.

След началото на прекъсването в Херсон, в някои медии се появиха съобщения за прекъсване. По това време не е ясно дали причината е технически проблем, саботаж или друг фактор. В началото на войната Русия беше организирала голяма кибератака, която наруши услугата на друг сателитен оператор, създавайки подозрения около всяко прекъсване и оставяйки празнота, бързо запълнена от Starlink. Русия отрече да извършва нападателни кибератаки.

Киев разполага с над 50 000 терминала Starlink. Лесно преносими и разгръщащи се, устройствата с размер на кутия за пица комуникират с хиляди сателити на SpaceX, които сега обикалят земното кълбо. Първоначална партида терминали беше предоставена на Украйна от самата компания, след което допълнителни единици пристигнаха от донори, сред които Полша, САЩ и Германия.

Репортажът поставя акцент върху контрола на Мъск над услуги, критични за страни като САЩ, които имат договори за около 22 милиарда долара със SpaceX. Подчертавайки това сам по време на неотдавнашния си спор с Тръмп, Мъск заплаши да извади от експлоатация космически кораб на SpaceX, на който Вашингтон разчита за транспортиране на астронавти и критичен товар.

Заплахата притесни адвокати от Националната аеронавигационна и космическа администрация и те бяха принудени да проучат дали предупреждението на Мъск може да се счита за предизвестие за прекратяване на договора.

„Трябва да има някакви договорни гаранции“, че Мъск няма да прекъсне услуги за американското правителство, отбеляза Лори Гарвър, бивш заместник-администратор на НАСА. „Ще трябва да обмислим доколко САЩ ще се чувстват комфортно да поставят SpaceX в критичния път на националната сигурност.“

Нарастваща зависимост от технологични компании

Тъй като страните все повече разчитат на технологични компании за всичко – от киберзащита до съхранение на данни, въпросът за зависимостта от един или няколко доминиращи доставчици на услуги ще се отнася и за други нации. „Правителствата трябва да обмислят какво означава това“, каза Маркъс Уилет, бивш заместник-ръководител на британска разузнавателна агенция и настоящ старши съветник в Международния институт за стратегически изследвания, мозъчен тръст със седалище в Лондон.

SpaceX е първата компания, която създава обширна мрежа от комуникационни сателити в ниска земна орбита – регион от космоса, който е по-близо до планетата, отколкото зоните, където са се намирали такива сателити доскоро. Близостта на сателитите, които сега съставляват съзвездието на компанията, позволява на Starlink да предлага космическа безжична свързаност, която е далеч по-бърза от всяка досегашна.

В четвъртък Starlink претърпя рядко глобално прекъсване за няколко часа, съобщи компанията, поради вътрешен софтуерен проблем. Украински военен командир в публикация в социалните медии заяви: „Starlink не работи по целия фронт“, обновявйки публикацията два часа и половина по-късно, за да сподели, че свързаността е възстановена.

С повече от 7900 сателита, които сега са в орбита, SpaceX се превърна в най-големия сателитен оператор в света. Нейните устройства, които предават сигнали помежду си, за да създадат мрежа, която комуникира със земята, съставляват около две трети от всички активни сателити в космоса, според Джонатан Макдауъл, астроном от Центъра за астрофизика, Харвард и Смитсониън.

Starlink започна да предлага услуги през 2020 г. и сега има повече от шест милиона клиенти в над 140 държави, територии и пазари, според публикация на Starlink от юни. Консултантската фирма Novaspace изчислява, че през 2025 г. Starlink ще генерира около 9,8 милиарда долара приходи за SpaceX, или около 60% от приходите на компанията. SpaceX е частна собственост и не разкрива финансова информация, но наскоро Мъск заяви, че очаква ракетната компания да отчете приходи от около 15,5 милиарда долара тази година.

Конкурентите се борят да навлязат на пазара.

OneWeb, европейска услуга, собственост на френската компания Eutelsat, е най-напред, като разполага с около 650 сателита в ниска земна орбита. Тази година Amazon стартира първите сателити за Project Kuiper, конкурентен проект за 10 милиарда долара. Китай разработва редица мрежи, включително държавното предприятие SpaceSail.

Въпреки това Starlink се възползва максимално от предимството си на първи на пазара. Неговите терминали, цени до няколкостотин долара за стандартни модели, са популярни като достъпност и лекота за използване. „Понастоящем няма съществуваща система, която да замени Starlink“, каза Грейс Кануя, анализатор в Novaspace.

В сравнение с геостационарни сателити, използвани за комуникации, огромният брой сателити на SpaceX помага Starlink да бъде по-малко уязвим на заглушаване и атаки. Широкият му обхват го прави ценен в отдалечени и враждебни терени – от бойни полета и въздушно пространство до открито море. В Украйна той е улеснил дейности като пилотиране на дронове, комуникации и разузнаване.

Някои лидери са предпазливи.

В Тайван, вечно предпазливи от конфликт с Китай, служители изразиха тревога за обширните бизнес интереси на Мъск в континенталната част, сред които голяма фабрика за електрически автомобили на Tesla. Желаейки комуникационни резерви в случай на война, Тайван разработва своя сателитна мрежа в ниска земна орбита. Тайвански служители са казали, че правителството може да си партнира и с Kuiper на Amazon.

Говорители на тайванското правителство заявиха, че приветстват чужди сателитни доставчици, но Starlink не е кандидатствал за лиценз в Тайван. Те не отговориха на въпроси за връзката на Тайпе с Мъск.

В Италия правителството извършва оценка дали да използва Starlink за сигурни комуникации на правителството, отбраната и други служби, но някои служители, сред които президентът Серджо Матарела, не са неубедени в уверенията на SpaceX, че услугата им ще бъде сигурна и свободна от намесата на Мъск.

„Повече от думата на Мъск, се нуждаем от гаранции, че не можем да бъдем изключени, и особено че той няма достъп до данните“, отбеляза близък президента човек, който е влиятелна фигура във въоръжените сили.

Полша, голям донор на Украйна, каза пред Reuters, че използва Starlink, както и други военни и търговски системи за сателитна комуникация. Разнообразие от доставчици предлага най-голяма сигурност, дори и на висока цена.

„В мирно време искате най-добрия продукт на най-добрата цена. По време на война искате резервиране. Искате сигурност. Искате дублирани системи, така че ако едната се повреди, все още да можете да използвате другата“, отбеляза външният министър Радослав Сикорски на пресконференция през април.

„Нямаше връзка“

Още преди началото на конфликта, документи, прегледани от Reuters, показват, че SpaceX вече е водила дискусии с американското правителство за предоставянето на Starlink в Украйна. Нейното разгръщане започна, след като руските войски преминаха границата на 24 февруари 2022 г.

Два дни по-късно украинският заместник министър-председател Михайло Федоров поиска помощ от Мъск. „Молим ви да предоставите на Украйна станции Starlink“, написа той в Twitter.

„Услугата Starlink вече е активна в Украйна. Още терминали са на път“, отговори Мъск в туит след 10 часа.

Полша също изигра ключова роля в ранните дни на войната, изпращайки хиляди терминали малко след инвазията. Тази година тя е закупила около 25 000 терминала за целта – близо половината от общия брой, който сега е в Украйна. Освен това тя плаща абонаментните разходи, за да ги държи свързани. Досега страната е похарчила около 89 милиона долара за Starlink за Украйна.

Ежедневната бюрокрация също е облагодетелствана. В началото на конфликта Киев съхраняваше държавни данни в облака и разчита на Starlink за достъп до тях, което помага за поддържането на някои правителствени операции.

„Не сме за никъде без Starlink. Цялата държава беше запазена“, каза бившият украински посланик във Великобритания Вадим Пристайко.

На бойното поле Украйна бързо разгърна Starlink, за да позволи на войските на фронтовата линия да комуникират със своите командири. Услугата също така позволи на операторите на дронове да предават видеопотоци от наблюдение и да локализират и атакуват руски цели.

До септември 2022 г. голяма украинска контраофанзива беше в ход. Силите на Киев напредваха в територии, които Русия беше превзела, включително Херсон. Напредъкът застрашаваше руските логистични линии, което накара Москва да заплаши Запада, включително косвени препратки към Starlink.

В изявление пред ООН, направено същия месец, Москва отбеляза употребата на „елементи от гражданска, включително търговска, инфраструктура в космическото пространство за военни цели“ и предупреди, че „квази-гражданската инфраструктура може да се превърне в легитимна цел за ответни действия“.

Не е ясно дали Русия е опитвала да атакува съоръжения на Starlink. Мъск обаче заяви, че Москва многократно се е опитвала да блокира свързаността. „SpaceX харчи значителни ресурси за борба с руските усилия за заглушаване. Това е сложен проблем“, написа Мъск в X миналата година.

Заповедта на Мъск за прекъсване на Starlink: Притеснения и последици

С усилването на украинската контраатака, руският президент Владимир Путин нареди частична мобилизация на резервисти на 21 септември 2022 г. – първата след Втората световна война. Той също така заплаши да използва ядрени оръжия, ако собствената териториална цялост на Русия е застрашена.

По това време Мъск води седмици на разговори по задкулисни канали с висши служители в Белия дом, по време на които служители на американското разузнаване и сигурност са изразили тревога, че Путин може да изпълни своите заплахи. Мъск също е бил притеснен и е попитал американски служители дали знаят къде и как Украйна използва Starlink на бойното поле, малко след което е наредил прекъсването.

Reuters не успя да установи пълния географски обхват на прекъсването, но според източниците му то е обхванало региони, които наскоро са били завзети от Русия, а покритието на услугата преди заповедта е достигало границите с Русия преди пълномащабната инвазия.

Тарас Тимочко, украински военен специалист свързочник, който по това време е бил разположен в Херсонска област, каза, че прекъсването е нарушило комуникациите за войските, включително колеги на фронта, за няколко часа. „Ако използвахте Starlink за осигуряването на наблюдение на фронтовата линия, щяхте да сте почти слепи“, каза Тимочко, който сега е консултант на „Върни се жив“, неправителствена организация, осигуряваща военно оборудване за въоръжените сили на Украйна.

Марина Циркун, експерт по дронове от Aerorozvidka, организация за въздушно разузнаване, която работи в тясно сътрудничество с украинската армия, също е била в южна Украйна по това време. Сигналът на Starlink е отказал, когато украинските войски са започнали своето настъпление към територия под руска окупация, каза тя пред Reuters. „Когато започнахме да напредваме, нямаше връзка“, каза тя. Прекъсването, което тя и колегите й са преживели, е продължило няколко дни.

На 3 октомври Мъск разгневи Зеленски и други украински служители, като туитна предложение местните жители в анексираните от Русия региони да гласуват дали да останат част от Украйна. Ден по-късно в друг туит Мъск сподели своята тревога относно ескалацията на конфликта.

„Все още много подкрепям Украйна, но съм убеден, че мащабна ескалация на войната ще причини голяма вреда на Украйна и вероятно на света“, туитна той.

След медиен репортаж за прекъсване на Starlink три дни по-късно, Мъск туитна, че случващото се на бойното поле е класифицирано и добави, че до края на 2022 г. SpaceX е била на път да похарчи 100 милиона долара за Украйна. Въпреки че полското и американското правителства дотогава са започнали дарения, милиардерът се оплака от цената на оборудването и услугите, които SpaceX предоставя.

SpaceX не може да финансира съществуващата система безкрайно, отбеляза Мъск в средата на октомври, докато на следващия ден той промени курса. „По дяволите, просто ще продължим да финансираме украинското правителство безплатно.“

След прекъсването Киев работи, за да очарова Мъск.

През ноември 2022 г. правителственият министър Федоров изрази публично доверие в услугата. Месеци по-късно, точно след като президентът на SpaceX Шотвел заяви, че компанията е взела мерки, за да попречи на Украйна да използва Starlink за безпилотни атаки, Федоров призна пред украинско издание способността на Starlink да ограничава избирателно покритието в конкретни райони.

Към февруари 2023 г. обаче услугата функционира без ограничения в цяла Украйна. „Всички терминали Starlink в Украйна работят правилно“, посочи той пред Украинска правда.

В средата на същата година Пентагонът сключи сделка със SpaceX за плащане на покритието на Starlink в Украйна. Условията на договора не бяха оповестени, но Quilty Space, изследователска фирма от Флорида, заяви, че има текущо споразумение за 537 милиона долара за предоставяне на сателитни комуникации на Украйна. Не е ясно дали SpaceX все още поема разходите за каквото и да е оборудване или свързаност.

Еволюция на употребата на Starlink и бъдещи перспективи

С развитието на войната се развива и използването на технологията на Мъск от Украйна.

Местни специалисти по дронове и бившият посланик във Великобритания, заявиха, че атакуващи устройства, включително морски и въздушни дронове, вече имат монтирани антени Starlink. При морските дронове антените помагат на операторите да ги насочват и да преглеждат видео емисии, за да класифицират цели, каза Сидхарт Каушал, старши научен сътрудник в Royal United Services Institute, мозъчен тръст по отбрана със седалище в Лондон.

Украйна все още проучва алтернативи, които биха могли да допълнят или подкрепят Starlink, ако услугата стане недостъпна, заяви висш правителствен служител пред Reuters. Правителството на страната е изразило интерес към европейски сателитни проекти, заяви говорителят на ЕК Томас Рение, според когото това включва проект на ЕС за обединяване на сателитни ресурси от страни-членки и индустрията за предоставяне на услуги на правителствата, наречен GOVSATCOM.

Насаме обаче някои украински служители казват, че съществуващите алтернативи на Starlink имат ограничения. „Отнема време, отнема пари“, заяви висшият правителствен служител пред Reuters. Със Starlink, добави той, „имаме работеща система“.

Самият Мъск неведнъж се е хвалил със значението на услугата за Киев. „Моята система Starlink е гръбнакът на украинската армия. Цялата им фронтова линия щеше да се срине, ако я изключа“, написа той в X през март.