Путин нарече Мъск „гениален“ две седмици след ограничаването на Starshield в Украйна

🇷🇺🛰️🇺🇸 Руският президент Владимир Путин описа Илън Мъск „гениален човек“ и заяви, че страната му поддържа „тесни контакти“ с него и американските си партньори по сателитните групировки в ниска орбита. Изказването му идва две седмици след като военната версия на Starlink, наречена Starshield, беше подложена на ограничения в Украйна, и три дни след като Мъск заяви, че тя не бива да служи за „недвусмислено нападателни удари“. Путин говори днес в Москва, докато обикаляше с африкански държавни глави изложбата на 3-тия икономически и хуманитарен форум „Русия–Африка“, посветена на руски решения в икономиката и социалната сфера.

Повод бе руският отговор на Starlink. Министърът на цифровото развитие Максут Шадаев демонстрира пред Путин системата „Рассвет“, която компанията „Бюро 1440“ проектира и изгражда като собствена мрежа за широколентов интернет в ниска орбита и която по думите му вече е разположила 30 спътника в околоземна орбита. Путин я сравни с американската: „Илън Мъск е гениален човек, наистина гениален.“ После сподели, че Мъск разполага с над 5000 такива апарата в орбита, и продължи: „А ние правим само първи крачки. Но се гордеем, че започнахме да го правим и започнахме да го правим самостоятелно.“

Путин обясни контакта с Мъск с нуждата от ред в космоса. „Ние сме в тесен контакт с нашите американски партньори, включително с г-н Мъск, защото в орбита е много важно да не си пречим, да пазим дисциплина, ред“, отбеляза той. Според него двете държави ценят това взаимно и работят тясно заедно „въпреки всички въпроси от политически характер“, в което участва „Роскосмос“, и други компании. За собствената система Путин заключи: „Качеството го има. Сега трябва да се преминава от качество към количество.“

Броят, посочен от Путин пред щанда, е около два пъти под реалния. Starlink разполага с над 10 000 апарата в околоземна орбита още от март 2026 г. по данни на Scientific American. Първите 16 серийно произведени спътника на „Рассвет“ излетяха през март, а следващите 16 – на 19 юли. В оценка от 31 август Институтът за изследване на войната (ISW) установи, че от 32 апарата, изведени в орбита, едва 12 от първата партида са достигнали височина около 550 км, спрямо нито един от изстреляните през юли.

Похвалата идва в разгара на спора между Мъск и Украйна във връзка с ограничения на услугата Starlink. От 14 октомври терминалите Starshield в страната започнаха да губят връзка при скорост над 160 км/ч, с което силно се затрудни работата на дроновете-прехващачи. 10 дни по-късно президентът Володимир Зеленски обяви, че връзката е била възстановена. Същия ден Мъск писа в X, че Starshield се намира под контрола на американското правителство в лицето на Пентагона, докато за обикновената гражданска услуга на Starlink заяви: „Украинската армия наруши условията за ползване на Starlink и го използва за нападателни удари с дронове, за да убива хора.“ и тъкмо тази вратичка е била затворена през седмицата преди публикацията.

На 25 октомври Мъск допълни, че системата може да обслужва военна инфраструктура, но не може да се използва за „недвусмислено нападателни удари, които я превръщат в законна мишена за ответен удар“. Унищожаването от противник на спътници от съзвездието на Starlink би довело до верижно разрушаване, коетоот своя страна би образувало поле от отломки, което ще превърне космоса в неизползваем, написа той. Два дни по-късно Зеленски отговори пред журналисти, че Украйна използва Starshield срещу руската армия единствено на собствена територия, а не за удари дълбоко на руска територия, което представлява отбрана, а не нападение.

Путин е хвалил Мъск и преди. По време на Източния икономически форум във Владивосток през септември 2023 г. той го описа като изключителна личност и талантлив бизнесмен. През април 2025 г. при срещата си със студенти от техническия университет „Бауман“ в Москва, Путин сравни Мъск с главния конструктор на съветската космическа програма Сергей Корольов. Този път към похвалата той добави и твърдение за пряк контакт с най-богатия човек, аргументиран с нуждата сателитите на двете страни да не си пречат взаимно в орбита.

От февруари насам руските сили на фронта не разполагат с достъп до мрежата на човека, наречен от Путин гениален. Тогава SpaceX и Министерство на отбраната на Украйна въведоха бял списък на регистрираните терминали, а на 5 февруари ведомството обяви, че връзката на терминалите, използвани от руските войски в Украйна, е прекъсната. По оценката на ISW от 31 август от 32 спътника на руската алтернатива, изведени в орбита, едва 12 са достигнали височина 550 км, а нито един не е достигнал планираната работна орбита.

Украинската HIMERA и датската GomSpace изведоха в орбита сателита OBRIA NANO

🇺🇦🛰️🇩🇰 Украинската компания HIMERA и датската GomSpace изведоха в орбита OBRIA NANO, първия тестов сателит на бъдещото съзвездие OBRIA, с което искат да намалят зависимостта на Украйна от чужди сателитни системи. Апаратът излетя на 1 октомври 2026 г. с Transporter-18, мисия на SpaceX, която изведе наведнъж 130 малки спътника. HIMERA и GomSpace обявиха едва на 27 октомври, че той вече работи и преминава планираните изпитания. Съобщението идва 3 дни след като Киев обяви края на наложените ограничения на Starlink услугата и нейния военен пакет Starshield, които по думите на украински командири бяха довели до загуба на дронове и провал на мисии.

По данни на GomSpace с апарата се изпитват предвидените възможности на съзвездието и трябва да се натрупа практически опит, който да послужи при проектирането на работещата система. Апаратът ще се управлява от украински оператор, чието име не е оповестено, а предназначението на сателита е свързано със стратегическата сигурност на страната. Дългосрочният план е мрежа, която покрива цялата територия на Украйна и допълва европейските сателитни мрежи. Следващата стъпка е производството на сателити и наземни терминали да се пренесе в Украйна. Масата на апарата, орбитата, честотният обхват и цената не са оповестени, както и кой финансира проекта.

HIMERA не започва дейността си в космическата индустрия. Основана е през 2022 г. и произвежда основно радиостанции за защитени тактически комуникации. В средата на октомври тя съобщи, че моделът G1 PRO и ретранслаторът B1 са изпитани от подразделение на Главно управление разузнаване (ГУР). GomSpace има седалище в Олборг, работи от 2007 г. и произвежда малки сателити и подсистеми за клиенти в 60 държави. Съоснователят и главен изпълнителен директор на HIMERA Миша Рудомински описва проекта като първа крачка: „За нас този проект не е просто изстрелване на сателит. Това е възможност да положим основите на независима мрежа за връзка на Украйна. Започваме с проверка на технологиите в орбита, като нашата дългосрочна цел е да развием способности, които ще укрепят стратегическата сигурност на държавата и ще намалят зависимостта от външни доставчици на връзка.“

Съобщение до пресата на GomSpace обяснява и защо проектът е спешен: „Зависимостта от технологии на други държави, включително на партньорски, създава стратегически рискове, особено във военно време.“ Главният изпълнителен директор на компанията Карстен Драхман говори за обща амбиция „да се укрепят независимите способности на Украйна за връзка“.

Рискът, описан в съобщението, се прояви нагледно през октомври. От 14 октомври украинските терминали спираха да работят при скорости над около 160 км/ч, което засяга именно ударните дронове. Източниците се разминават по въпроса дали това е засегнало гражданския Starlink, или военния Starshield. Държавният секретар на САЩ Марко Рубио заяви на 17 октомври в съвместна военна база „Андрюс“ в щата. Мериленд, че „Starshield е отбранителен продукт, военен продукт“, и добави за украинците: „В момента нямат достъп до него. Това се обсъжда.“ Украинските военни и официални лица обаче описват именно ограниченията на Starshield.

На 24 октомври Илон Мъск призна в X, че SpaceX е ограничила Starlink в Украйна, и написа: „Украинската армия наруши условията за ползване на Starlink и го използва за настъпателни удари с дронове, за да убива хора.“ Промените в Starshield твърди, че са били под контрола на правителството на САЩ. Кой стои зад това остава предмет на спорове: The Wall Street Journal, позовавайки се на неуточнени американски служители, писа, че решението е взето именно от Мъск, а Тръмп, Рубио и министърът на войната Пийт Хегсет отрекоха да са участвали във вземането му. В същия ден президентът Володимир Зеленски обяви, че скоростите на Starlink и Starshield са възстановени след проверки на министъра на отбраната Йевгени Хмара.

Друг проект е свързан с Финландия. На 22 октомври, по време на визита на премиера Петери Орпо в Киев, производителят на радарни сателити ICEYE и Nokia подписаха с Министерството на отбраната на Украйна писмо за намерения да проучат варианти за собствена мрежа за сателитни комуникации, в която страната да притежава сателитите, наземния сегмент и терминалите. Двете компании бяха обявили партньорството си седмици по-рано, а Зеленски нарече документа „важен за нашата отбрана и за устойчивостта на Украйна“. Писмото за намерения не е договор: срок и финансиране не са обявени.

GomSpace участва и в най-стария от проектите. През април 2026 г. датският производител и украинската компания STETMAN подписаха споразумение за партньорство по програмата за сателити в ниска орбита UASAT и обявиха, че създават съвместно предприятие в Украйна. Още през декември 2025 г. Киев подаде заявка в Международния съюз по далекосъобщенията (ITU) за мрежата UASAT-NANO. STETMAN планираше да изстреля своя първи тестов сателит през октомври 2026 г. с ракета на SpaceX, като производството му е поверено на GomSpace, а първите 120 апарата на съзвездието – през 2027 г. В каталога на Космическите сили на САЩ е вписан един-единствен украински сателит от мисията Transporter-18 (UASAT-NANO), който обикаля Земята на височина около 516 км. Обект с името OBRIA в каталога няма, а публичните съобщения на HIMERA и GomSpace не споменават STETMAN. Производителят, месецът, ракетата и тестовата роля съвпадат, но дали OBRIA NANO и UASAT-NANO са един сателит с две имена, HIMERA и GomSpace не са уточнили.

Междувременно Русия изгражда собствена мрежа. Руското „Бюро 1440“ разработва съзвездието „Рассвет“, което по данни на бюрото ще работи на височина около 800 км и ще осигурява скорост до 1 Gbps със 70 мс закъснение. Сателитите ще бъдат свързани с лазерни линии. Бившият заместник-началник на ГУР генерал-майор Иля Павленко предупреди пред „Интерфакс-Украйна“, че с времето системата може да позволи на руските войски да управляват далекобойни дронове над Украйна в реално време, и призова да не бъде подценявана въпреки проблемите с първите ѝ спътници.

Мащабите на задачата си личат от физиката на ниската орбита. Сателит на 500 км височина прави пълна обиколка на земята за около 1 час и половина, поради което се задържа в небето над Украйна само броени минути, затова за непрекъсната свързаност са нужни стотици апарати. Един тестов сателит позволява да се изпитат технологиите и управлението му, но не дава покритие. Пътят до орбитата също минава през американска компания: OBRIA NANO излетя с Falcon 9, а с ракети на SpaceX е планирано изстрелването и на първите 120 апарата на UASAT.

Самото съобщение до пресата на GomSpace поставя по-скромна цел от „заместник на Starlink“: то говори за мрежа, която допълва европейските, и за разнообразяване на каналите за връзка. Затова тези проекти вероятно ще се развият като резервен канал, който не зависи от решения на чуждо правителство и частна компания, а не като пълен заместител на Starshield в обозримо бъдеще. Обратната теза също има опора: писмото с ICEYE и Nokia е подписано от самото министерство и говори за собственост върху сателитите, наземния сегмент и терминалите, т.е. за цяла система, а не за допълнение.

Кой ще получи първия държавен договор, е по-важен въпрос от всяко изстрелване. Публичните съобщения на HIMERA, на STETMAN и на ICEYE и Nokia не споменават държавно финансиране. Дебютната поръчка на Министерството на отбраната на Украйна ще покаже на какво залага то: на малките апарати на GomSpace с украински оператор, каквито са OBRIA NANO и UASAT-NANO, или на системата с ICEYE и Nokia, в която би притежавало всичко – от сателитите до терминалите.

Анализ: Три години след Авдиивка руското настъпление в Донбас губи скорост

🇷🇺⚔️🇺🇦 Три години след началото на руската офанзива за Авдиивка на 10 октомври 2023 г. започналата там битка за Донбас се развива по-бавно, отколкото през всяка от предходните две години. В първото полугодие на 2026 г. силите на Москва са окупирали територии или са проникнали в тях на обща площ от 622,6 кв. км, едва 28% от площта за същия период на 2025 г. Това сочат изчисления на Института за изследване на войната (ISW), според които през октомври украинските войски си възвръщат територии и на двата фланга на настъплението: край Лиман на север и Олександривка на юг, където по непотвърдени данни е освободено и село Комар на пътя от Запорожие за Донецк.

Картата, с която френският анализатор и картограф Клеман Молен отбеляза годишнината на 26 октомври, представя трите години с три цветни ивици. Тъмночервената ивица за 2024 г. покрива Авдиивка и земите до Курахове и Вугледар. Оранжевата за 2025 г. стига до Покровск, Мирноград и западната граница на Донбас. Жълтата за 2026 г. образува тясна лента между Сиверск и Костянтинивка, северно от Покровск към Добропиля и западно от Гуляйполе. Молен, 20-годишен студент по международни отношения в Лил, нарича тези сражения третата битка за Донбас от началото на пълномащабната война. Според неговия прочит руският натиск, започнал от юг и запад, постепенно се е изместил на север, а основното сражение днес се води край Добропиля.

Авдиивка, индустриалният град непосредствено северно от Донецк, се намираше на фронтовата линия още от 2014 г. Атаките от 10 октомври 2023 г. първоначално изглеждаха като опит украински сили да бъдат задържани далеч от Запорожкия фронт, където тогава се водеше украинска контраофанзива. Два дни по-късно ISW преразгледа оценката си: нападателите атакуваха едновременно от северозапад, запад и юг с бронирани щурмови групи, вертолети и концентрирана артилерия, а настъплението беше по-мащабно, отколкото ISW първоначално беше оценил. Според кадри с установено местоположение още в първите дни Москва вероятно е загубила бронирана техника, достатъчна за поне една батальонна тактическа група, т.е. подсилен батальон с танкове и артилерия. Четири месеца по-късно, рано сутринта на 17 февруари 2024 г., новият главнокомандващ Олександр Сирски изтегли войските от града, за да не попаднат в обкръжение. Тогава Украйна изпитваше остър недостиг на снаряди, а американската помощ беше блокирана в Конгреса от месеци.

След това темпото растеше година след година. През 2024 г. Русия е завзела в Украйна 3604 кв. км, средно по 9,87 кв. км на ден, по изчисления на ISW. През 2025 г. площта нарасна до 4831 кв. км, а дневното темпо достигна 13,24 кв. км. Върхът беше през ноември, когато армията ѝ напредваше с почти 21 кв. км на ден. Курахове падна през първата половина на януари 2025 г., а Покровск – в началото на февруари 2026 г. Украинската мониторинг група DeepState определи 2025 г. като наистина трудна за Силите за отбрана на Украйна.

През 2026 г. тенденцията се обърна. ISW отчита, че темпото на Москва намалява непрекъснато от ноември 2025 г. насам. За първото полугодие руската армия е завзела територии или е проникнала в тях на обща площ от 622,6 кв. км срещу 2189,9 кв. км за първите шест месеца на 2025 г. В новото изчисление институтът включва и територии, през които руски групи само са се промъкнали, без да ги контролират. През първите месеци на 2025 г. тази тактика още не се прилагаше широко. През юни Москва е напредвала с 1,01 кв. км на ден, около 16 пъти по-бавно, отколкото през юни 2025 г. През април, по изчисление на ISW, цитирано от Al Jazeera, Русия дори е загубила нетно 116 кв. км. В самата Донецка област ISW отчита 630 кв. км. превзети земи от Москва през 12-те месеца до 1 октомври 2026 г. Само през 2025 г. делът на областта под руски контрол нарасна с 10 процентни пункта според DeepState, което се равнява на около 2600 кв. км.

Данните на DeepState, които отчитат само нетната промяна, водят до същия извод. Според коригираните числа на групата през май и юни Русия е загубила повече територии, отколкото е завзела. За юли, август и септември предварителното изчисление показва териториален прираст от 341 кв. км за Москва, по-малко от 564-те кв. км само за юли 2025 г. Групата обаче предупреждава, че поне 270 до 320 кв. км, освободени от украинските сили през същите месеци, още не са нанесени на картата. Тя очаква и балансът за юли да се окаже в полза на Украйна. Числата се коригират със закъснение и в двете посоки: първоначалната оценка за прираста през септември беше 66 кв. км, а коригираната е 154 кв. км. За четирите седмици между 22 септември и 19 октомври руският нетен териториален прираст е около 8 кв. км, по данни на DeepState, обобщени от проекта Russia Matters. През седмицата до 19 октомври Москва дори е загубила нетно около 52 кв. км. Твърдението на Молен, че Русия напредва „все по-бавно“, е вярно при съпоставка между годините. От пролетта насам нетният руски териториален прираст по данни на DeepState е отрицателен през май и юни. За третото тримесечие той ще остане между 20 и 70 кв. км, ако украинските придобивки бъдат нанесени на картата в обявения обем.

Руското настъпление обаче не е спряло. Главната цел на Москва в Донбас е т.нар. крепостен пояс – верига от укрепени градове Словянск, Краматорск, Дружкивка и Костянтинивка. На 25 октомври ISW отчете въз основа на кадри с установено местоположение, че руски групи продължават да разширяват зоната си на проникване в центъра на Добропиля. Руски военен блогър твърди, че е превзето и Билицке, южно от града. Според института оттук нападателите се опитват да обходят пояса от запад: Добропиля е южното рамо на клещите, което трябваше да се съедини със северното при Барвинкове в Харковска област. В Костянтинивка щурмовете продължават, без да е потвърден напредък на 24 и 25 октомври. По Новопавливския участък, на запад от Покровск, руската армия наскоро напредна. Покровск показа колко дълго може да продължи това проникване. В края на октомври 2025 г. кадри с установено местоположение показваха как щурмови групи напредват по улиците му. От 28 януари 2026 г., т.е. около три месеца по-късно, ISW вече не регистрира украинско присъствие в града.

Втората контраатака е на юг, където се събират границите на Донецка, Днепропетровска и Запорожка област. Украйна атакува в Олександривския сектор от началото на февруари, пише ISW. По непотвърдени данни на украинския наблюдател Костянтин Машовец, на когото ISW често се позовава, на 25 октомври са освободени Перебудова, Комар и Федоривка, въпреки че руски части все още държат североизточния край на Перебудова. През там и Комар минава национален път Н-15 Запорожие – Донецк, който според Молен е е спряно. Машовец обяви, че постоянните контраатаки са принудили руското командване да прехвърли сили от 120-а дивизия на морската пехота на Балтийския флот и 40-а отделна бригада на морската пехота на Тихоокеанския флот. Те трябва да се отбраняват тук, вместо да подкрепят настъплението към Гуляйполе. До преместването си през март тези части са воювали край Добропиля според ISW. В Олександривския сектор е изпратена и част от 90-а танкова дивизия, първоначално предвидена за удара към Дружкивка. Институтът оценява, че по-нататъшно украинско напредване би застрашило тила на войските, които настъпват от Гуляйполе на запад, за да обхванат Орихив. Прокремълски военен блогър вече признава, че темпото на настъплението към Орихив е намаляло.

По данни на Генералния щаб на Украйна расте и цената на всеки окупиран квадратен километър. Според Генщаба през януари Русия е загубила 31 710 души убити и ранени, а през септември – 46 230, най-много за годината. За първите 9 месеца загубите достигат около 326 900 души. Самият ISW съпоставя данните на Генщаба с площта: за 2025 г. те дават средно 78 души за всеки превзет квадратен километър в Украйна и Курска област. Изчислението по същия метод за първото полугодие на 2026 г. дава 314 души за всеки квадратен километър, който е превзет или в който е проникнато, или четири пъти повече. Числата идват от воюваща страна и няма как да бъдат потвърдени независимо. Тенденцията, която очертават, обаче съвпада с оценката на ISW от 8 октомври, че притокът на нови войници в руската армия не покрива загубите.

В средата на октомври украинските дронове частично загубиха връзка. Около 14 октомври SpaceX въведе ограничение във военната версия на сателитната си мрежа Starshield, при което дрон, летящ с над около 160 км/ч., губи сигнал, по думите на украински официални лица пред NBC News. Според тях ограничението е затруднило свалянето на дронове и ги е принудило да отменят операции. Дроновете-прехващачи, най-успешното украинско средство срещу реактивните ударни дронове на Москва, се нуждаят от Starshield за насочване към целите, отбелязва ISW. Между 14 и 24 октомври делът на свалените реактивни дронове е спаднал с около 3 процентни пункта, от 77% на около 74%. Същия ден Киев обяви, че връзката отново работи напълно. Илън Мъск заяви, че SpaceX само е приложила условията си за ползване, след като те са били заобиколени. Киев отрича да ги е нарушавал, а президентът Володимир Зеленски допусна, че в решението са замесени и Мъск, и Доналд Тръмп.

Молен обясни обрата на фронта с това, че неуспехите на Украйна през 2024 и 2025 г. са били предизвикани от лоша координация между подразделенията, липса на укрепления и руското числено превъзходство. По думите му повечето от тези проблеми вече са преодолени. Според него не се е сбъднала и прогнозата, че войната на изтощение ще доведе до постепенно ускоряване на руския напредък и в крайна сметка до украински срив. Другото обяснение е, че изтощението не е изчезнало, а се измества от фронта към тила. По оценка на Financial Times от 20 септември руските удари са унищожили около 2,1 млн. от общо 5 млн. кв. м модерни складови площи в Украйна. Те са извели от строя и 3-те останали големи металургични завода, които произвеждат 90% от стоманата в страната. На 25 октомври компанията за морска сигурност Ambrey отчете пред същото издание значително засилване на руските удари по кораби в пристанищата на Украйна. Ако мярката е икономиката, а не територията, руският натиск върху Украйна е безпрецедентен.

Териториалният баланс за годината обаче е почти предрешен. Дори ако от юли до декември руските сили бяха настъпвали със средното си темпо от 2025 г., годината щеше да завърши с около 3060 кв.км окупирана територия. Това отново е под онези 3604 кв.км. от 2024 г. Реалното темпо от лятото насам е многократно по-ниско, затова 2026 г. почти сигурно ще е годината с най-малко териториални придобивки за Москва от трите календарни години на битката.

Три години след Авдиивка руската армия напредва с малко над една четвърт от темпото си отпреди година, а украинските сили си връщат територии и на двата ѝ фланга. Дали това ще се окаже траен застой или само по-бавен път към същата цел, ще стане ясно в Добропиля. Ако до края на януари проникването в центъра на града прерасне в контрол, за около три месеца, както при Покровск, Москва ще се приближи до широкото обхождане на крепостния пояс, което ISW смята за нейна цел. Ако градът удържи и след това, тя ще започне пролетта с разгром и на двете рамена на обхождането ѝ: северното при Лиман и южното в Добропиля.

Руски пленници на РДК: просачване с храна от дрон, без лекарства

🇺🇦🎙️🇷🇺 Трима руски военнослужещи по договор, попаднали в плен през зимата в Запорожка област, разказват как техните командири ги изпращали по двойки да се укриват в мазетата на къщи в едно село, снабдявали ги с дрон през няколко дни и не изпращали лекарства дори на войник с изгоряло лице. Разговорите са включени във втората от общо шест части на интервю, публикувано от Руския доброволчески корпус (РДК) на 24 октомври. РДК е формирование от руски граждани, което воюва на украинска страна. През зимно-пролетната кампания 2025–2026 г. е действал в Запорожка област в състава на специално подразделение „Тимур“ на Главно управление разузнаване (ГУР), по данните на което е пленил 24 войници на противника.

Интервюто се провежда от руския журналист Роман Попков, който живее в Украйна. През юни 2023 г. той беше обвинен задочно от Следствения комитет на Руската федерация, че е ръководил убийството на военен блогър на име Владлен Татарски. Попков отрече участие още през април. В записа са заглушени имената на пленниците, названията на частите им и името на селото, но лицата им не са закрити. И тримата говорят в плен, пред интервюиращ от пленилата ги страна, а двама от тях хвалят отношението на войниците, които са ги заловили. Разказите им не са проверени независимо.

Сергей от Саратовска област работел на смени като охранител в московско училище и подписал договор на 27 октомври 2025 г. „Основно заради парите, за да изплатя кредитите“, обяснява той, но и заради детската си мечта да стане офицер. Командирите му обещали, че след първата бойна задача, след Нова година, ще подадат документите му за военно училище. Знаел, че във войната загиват много хора, „но мислех, че няма да ме хвърлят в най-голямото пекло“. Минал около един месец обучение на полигон край Луганск и още две седмици на втори полигон, а бронежилетката и каската си закупил сам. Задачата му била да влезе в селото, да се скрие в къща и да не влиза в контакт с цивилните: „Просто седим като мишки, слушаме и докладваме на началството.“

FPV дрон срутил къщата, в чието мазе се намирал боен другар от групата. Сергей и войникът, с когото се е движил, не успели да го изровят. Скрили се в друго мазе, където го ранила хвърлена граната, а привечер къщата пламнала. Когато таванът започнал да се руши, изтичали навън. Другарят му изчезнал, а Сергей усетил, че кожата на лицето му се свива и косата му е изгоряла. „Да гориш е много страшно и болезнено“, казва той. В продължение на три дни се крил в барака с подути, слепени очи: „Пикаех на парцалче и мокрех очите си, за да се отворят.“ Дронове на неговата армейска част пуснали вода и храна, по-късно терминал Starlink и картонче с указание да установи връзка и да покаже лицето си преди следващата пратка. Парола за терминала не изпратили. Показал пред камерата на дрона някаква тубичка и поискал нещо за лицето, „но нищо не ми пращаха освен храна“. Последните шест дни прекарал гладен в мазе, където имало само домашно вино. На въпроса дали още иска военна кариера отговаря: „Всичко се промени, разбрах, че това не е за мен.“

Вторият пленник е 34-годишен шофьор на тир от Новоросийск, арменец с руско гражданство. Неговият път започнал още през 2022 г. След катастрофа на пътя получил призовка и попитал дали ще го осъдят, или ще го пратят в армията. Отговорът бил: „Подпиши договор и всичко ще закрием.“ Около три месеца пазил пост в Херсонска област, без да влиза в сражения, разболял се, а военномедицинската комисия го признала за ограничено годен. Чакал решението почти година, а лечението и процедурата, по думите му, „ми позволиха дълго време да протакам“ в постоянната база на полка в Руската федерация. „Дълго се изплъзвах, плащах“, казва той. Когато поискал военна ипотека, го извадили от списъците на частта, а през октомври 2025 г. той подписал отново, за да помогне на брат си, с надеждата, че категорията му ще го задържи в полка. Платил на майор, за да го върне в Русия: „Трябваше да се изтегля след 3–4 дни, обеща той, и така си останах тук, в тези щурмове.“

Шофьорът и третият пленник са били в една група, командвана от старши с позивна „Гоша“. Пращали ги „по двама, постоянно“. Това е „просачване“, както го нарича и РДК: малки групи се промъкват през украинските позиции и се укриват в тила. Задачата им е била да влязат в покрайнините на селото и да се установят там, т.е. да намерят мазе или къща, „където никой няма да ни види“, и да докладват всичко, което видят и чуят, като „очи и уши“. Шофьорът носел автомат АК-12, 8 пълнителя и 4 гранати. Казал, че не умее да работи с компас и навигационното приложение AlpineQuest, и му дали другар, с когото да се придвижва. И храната идвала с дрон: „Дронът можеше да не дойде 4–5 дни, а можеше да донесе консерва месо за двама, два пакета цигари и две шоколадчета.“ Оцелявали с бурканите със сладко и туршия, намерени по мазетата.

До целта, по думите му, от цялата рота стигнала само неговата тройка. Командването им казало: „Вие сте тигри, вие сте лъвове, искайте каквото искате.“ Ръцете и краката им били измръзнали и направили списък с лекарства. Получили веднъж „кутия използвани антибиотици, и пак не ни стигна за двамата“. Групите, които влизали в селото, спирали да установяват връзка – сред групите, за които е чувал, това се случило с „четири със сигурност“. „Пратиха ни само в едната посока“, казва той.

Третият, Виталий от Бабаевски район на Вологодска област, работил като общ работник в Санкт Петербург и подписал в Москва на 10 ноември 2025 г., защото имал финансови затруднения. Има две деца и не четял новини. „Едва тук осъзнах, че ни пратиха направо като пушечно месо“, казва той. Старшият в групата стоял на позицията, а Виталий, с позивна „Витязь“, получил заповед да продължи сам и да наблюдава. Повече от седмица се крил по къщи и в гората, докато не го намерили в сеното на един таван. Не оказал съпротива. На въпроса какво би посъветвал другите отговаря: „Да не ходят никъде.“

Плащането за избягване на фронта, описано от шофьора, не е изолиран случай. Радио Свобода публикува на 8 февруари 2026 г. разкази на руски военнослужещи за суми от 700 хил. до 3 млн. рубли за изтегляне от предна линия или освобождаване от щурмовите части. Според същите разкази отказът да се плати често води до заплаха с изпращане на щурм. The Telegraph цитира младши сержант, според когото командирите искат от войниците между 13 000 и 40 000 долара под същата заплаха. Държавата сама предлага службата като изход от дълговете и делата. Закон, в сила от 1 декември 2024 г., отписва до 10 млн. рубли просрочени задължения на всеки, подписал договор за най-малко година, ако по тях вече има съдебно решение или изпълнително производство. Пакетът, подписан на 24 юни 2023 г. от президента Владимир Путин, позволи на обвиняеми и осъдени да сключват договор с Министерството на отбраната . Шофьорът от Новоросийск разказва, че същата размяна са му предложили устно още през 2022 г., преди закона.

РДК посочва само, че попадането им в плен се е случило през зимата на 2026 г. Групата на шофьора обаче още е координирала движението си благодарение на Starlink, пуснат от дрон. На 5 февруари 2026 г. руските терминали бяха блокирани, защото SpaceX въведе бял списък с регистрираните устройства след отправено искане от тогавашния министър на отбраната Михайло Федоров. Това сочи, че поне задачата на шофьора е започнала преди февруари.

Чл. 13 от Третата женевска конвенция задължава страните да пазят военнопленниците „срещу оскърбления и обществено любопитство“. Според коментара на Международния комитет на Червения кръст материали, по които отделният пленник може да бъде разпознат, по правило не бива да се разпространяват. Още през март 2022 г., по повод украинските пресконференции с руски пленници, Amnesty International предупреди, че публичните изяви ги излагат на риск след връщането им у дома. РДК не крие за какво възнамерява да използва пленниците: „Това не са просто пленници. Това е средство за освобождаване на защитниците на Украйна, попаднали в путинския ГУЛАГ.“

Тримата не са представителна извадка: избрала ги е страната, която ги държи, и всеки говори пред нея. Общото между тях е, че са подписали заради кредити, заради безпаричие или срещу прекратяване на дело, а законите, с които държавата предлага отписване на дългове и прекратяване на дела срещу подписване на договор, са в сила. Тази първа половина от пътя им е правило, а не изключение. От тримата само шофьорът разказва за откуп, за да избегне щурмовете, но разказите на военнослужещи пред Радио Свобода и The Telegraph го описват като система. За последвалото разказват само пленниците: двойка в чуждо село, където храната пристига, когато има дрон, а лекарствата не пристигат. Сергей, който е подписал заради кредитите, вече знае какво струва тази сделка: „Както си бяха проблемите, така и ще си останат.“

Първи кадър: реактивен „Барс“ прехваща „Геран-5“ след старт от рампа

🇺🇦🛡️🇷🇺 1021-ва зенитна ракетно-артилерийска бригада от състава на ВВС на Украйна демонстрира как реактивен прехващач, изстрелян от наземна рампа, догонва и поразява реактивен камикадзе дрон на руската армия. Записът беше публикуван на 17 октомври във Facebook страницата на съединението. Украински издания разпознаха апарата като дрона-ракета „Барс“ и по-конкретно неговата версия на „прехващач“, а целта – като руския дрон „Геран-5“. Самата бригада не назовава нито едното от двете. Ако разпознаването е коректно, това е първият публичен кадър на „Барс“ срещу руските реактивни дронове, въпреки че украинското ръководство говори за неговата употреба в тази роля от началото на месеца.

Видеото има кратка продължителност и е монтирано като рекламно. Прехващачът е разположен на релсова рампа в каросерия на камион и излита в тъмната част на денонощието с ярък пламък от стартов ускорител. След това е показано изображение от термовизионната камера в носа на апарата. В средата на кадъра се приближава цел с прави крила и двигател над задната част на корпуса – образ, който отговаря на „Геран-5“. Малко преди сблъсъка изображението се разпада на шум, веднага след което се показва надпис „Целта е поразена“. Самото попадение не се вижда в кадър, а къде и кога е извършено прехващането, не се посочва. Текстът към видеото е лозунг: „Нова ера на ПВО! 1021-ва зенитна ракетно-артилерийска бригада започна да използва реактивни дронове!“ Бригадата е подчинена на Командването на силите за непосредствено противовъздушно прикритие на Военновъздушните сили.

„Барс“ е създаден като средство за поразяване. Класифициран е като малък безпилотен летателен апарат с турбореактивен двигател, проектиран за удари по цели дълбоко на руска територия, включително петролни рафинерии. Модернизираните ударни версии развиват максимална скорост 700 км/ч и имат обсег до 1000 км. Бойната им глава тежи 22, 60 или 105 кг според модификацията. Дронът се изстрелва от релса и няма нужда от летище, поради което може да заема позиция почти навсякъде. Какво е променено в прехващача, не е известно. „Милитарний“ отбелязва, че не може да се определи дали става дума за приспособен ударен корпус, или за отделна конструкция със същото име.

Тази негова роля не е нова, нови са единствено кадрите. На 4 октомври, на пресконференция с германския канцлер Фридрих Мерц в Киев, украинският президент Володимир Зеленски отбеляза, че срещу реактивни дронове най-висока успеваемост сред украинските прехващачи показва именно „Барс“ (около 30%), както и че Украйна трябва да получи 2000 броя от съвместното производство с Германия, които вече са платени с финансиране от федералния бюджет на Германия. Най-добър цялостен резултат срещу този вид въздушни заплахи според него дава авиацията, а малките ракети, подготвени от Украйна за същата задача, трябва да започнат да се използват през втората половина на октомври. Преди дни министърът на отбраната Йевгени Хмара предложи друга цифра в разговор с журналисти: едно от подразделенията е унищожило 5 въздушни цели с 5 прехващача „Барс“. 30% и пълната успеваемост не се изключват взаимно, тъй като мерят различни неща. Процентът на Зеленски е общ резултат, а цифрата на Хмара описва представянето на едно конкретно подразделение в една поредица от изстрели. Зеленски посочи какво конкретно затруднява производството. Пред Financial Times той каза, че Киев внася двигателите в големи количества, а собствените му „не стигат“.

Целта обяснява защо украинските сили прибягват до ударно средство за целите на отбраната. „Геран-5“ е руски реактивен камикадзе дрон, който по външен вид и летателни характеристики прилича много повече на малка крилата ракета, отколкото на витловия „Шахед-136“ („Геран-2“), от който руската армия изстрелва стотици единици всяка нощ. Главно управление на разузнаването (ГУР) посочва крейсерска скорост от 450 до 600 км/ч. Руската страна говори за ниска скорост. При представяне пред президента Владимир Путин в Челябинска област на 2 октомври военните докладваха за „Геран-5“ 450 км/ч скорост, както и 90 кг бойна глава. Обсегът според тях достига 900 км. Дронът лети и по-високо от по-старите модели, затова малките прехващачи от тип квадрокоптер, на които Киев разчита срещу бавния „Шахед-136“, не могат да го догонят. До 29 септември руската армия беше изстреляла 3177 дрона с турбореактивен двигател от самото начало на месеца, а за целия септември говорителят на украинските ВВС Юрий Игнат по-късно посочи почти 3500. В края на месеца Зеленски обобщи, че украинските сили свалят едва 57% от тях.

Отговорът на украинската индустрия е цяла поредица от по-бързи прехващачи. От края на септември кадри от свалянето на „Геран-5“ показаха Sting S на „Дивите стършели“ при 1020-и зенитен ракетен полк, P1-SUN JetKiller на SkyFall при група „Лазар“ на Националната гвардия и реактивния прехващач, доставен от фонда на Сергий Притула. На 12 октомври бившият министър на отбраната Михайло Федоров обяви, че екипът му е разработил нов прехващач, с който е свалил два дрона „Геран-5“, насочени към столицата Киев. Много от тези прехващачи поддържат връзка с оператора чрез спътниковите терминали Starshield, военната версия на Starlink. През нощта на 13 срещу 14 октомври SpaceX въведе ограничение на скоростта и връзката спира, щом скоростта на дрона надхвърли 160 км/ч. За прехващач, който трябва да догони цел, летяща с 450 км/ч, това значеше загуба на връзка точно в преследването. „Барс“ е по-голям, по-бърз и се изстрелва от земята срещу бързи цели, затова дава на Украйна още един начин да прехване „Геран-5“, преди той да достигне град. Как точно прехващачът поддържа връзка с оператора, производителят не разкрива.

Цената е отделен въпрос. Официална цена за „Барс“ не е оповестена. Производителят е частна украинска компания, чиито служители говорят анонимно. През септември един от тях посочи пред местното издание NV, че тиражираната цифра от 500 000 долара на брой е „абсолютно невярна“, а реалната цена е няколко пъти по-ниска и зависи от конкретната модификация. Дрон-прехващач с турбореактивен двигател струва много повече от квадрокоптер при всеки случай, поради което разходът зависи от процента на успешните попадения. При посочените от Зеленски 30% за един свален „Геран-5“ се изразходват средно над 3 броя прехващачи „Барс“. При резултата на подразделението, за което говори Хмара, се изразходва по един.

Германия ще финансира поне част от програмата. През юли тя сключи двустранно споразумение с Украйна за съвместно производство на „Барс“, а през септември компанията обяви, че вече произвежда около 2000 единици месечно във всички конфигурации. Колко от тях са прехващачи, не е упоменато. Това е числото, от което зависи дали „Барс“ ще остане експеримент в няколко бригади, или ще стане масово средство срещу руските реактивни дронове.

Ако прехващачът на кадрите действително е „Барс“, той вече е въведен в употреба от обикновена зенитна бригада на ВВС, а не само в опитни подразделения. Ако следващите месеци донесат още записи от други бригади, този път с назован прехващач, и ако дневните доклади на ВВС започнат да разграничават целите според средството за прехващане, от което са били поразени, ще стане ясно дали ударният дрон, изменен в ловец, повишава общия процент над 57%. Ако делът на свалените реактивни дронове остане там, където беше през септември, „Барс“ ще се окаже не отговорът, а просто поредния от многото.

Тръмп похвали Русия за Украйна в деня на удара в Нова Водолага

🇺🇸🤝🇷🇺 „Честно казано, Русия се държи добре спрямо Украйна. Не прави кой знае какво“. Това посочи президентът на САЩ Доналд Тръмп на 19 октомври пред журналисти пред Белия дом, малко преди да отлети за предизборен митинг в щата Канзас. Броени часове по-рано руски дрон порази централния парк на градчето Нова Водолага в Харковска област, до кафене, посред бял ден.

Загинаха 6 цивилни, сред тях 2 момичета, на 11 години и на 1 година и 2 месеца, съобщи ръководителят на Харковската областна военна администрация Олег Синегубов. Останалите 4 жертви са жени на 28, 34 и 36 години и мъж на около 40. Ранените са 15, от които 7 са деца. Според Синегубов руската армия е атакувала парк за отдих, „знаейки, че там няма никаква военна инфраструктура“. Президентът Володимир Зеленски нарече удара „абсолютно зверство“ и назова най-малката жертва: Ангелина, която беше убита в количката си със своята майка Инна, която почина в болницата. През нощта срещу 19 октомври Киев беше атакуван с балистични ракети, а ударите по 30 енергийни обекта в страната оставиха на тъмно 550 000 домакинства.

Тръмп заяви това, когато репортери му зададоха въпроса дали би приел тристранна среща с президентите на Русия и Китай Владимир Путин и Си Дзинпин. „Не толкова заради Украйна“, уточни той, като продължи с похвалите по адрес на Русия, а после допълни, че същото важи и за Китай. Според него срещата трябва да е посветена на ядреното оръжие: „Бихме я провели, за да говорим за ядрените оръжия и разоръжаването.“

Тръмп повтори, че САЩ имат най-много ядрени оръжия, Русия е втора, а Китай е трети, но ги догонва и ще му трябват „вероятно около 5 години“. Ако Си иска такава среща, тя вероятно ще се проведе в Китай: „Ако председателят Си иска тази среща, ще я проведа. Сигурен съм, че ще говорим и за други неща, например за търговия.“

Според The Wall Street Journal Путин е предложил тристранна среща на върха в своя телефонен разговор с Тръмп на 9 октомври като път към споразумение за Украйна при изгодни за Кремъл условия. Тя би могла да се състои на срещата на върха на APEC в Шънджън на 18 и 19 ноември. Кремъл също допуска такава среща в Китай. Тръмп представи две взаимно изключващи се версии: първо заяви, че току-що е научил за идеята, а няколко минути по-късно се похвали, че срещата е „по негово предложение“, тъй като през ноември ще пътува до Китай „заради денуклеаризацията“. Запитан дали би обсъждал спиране на войната в отсъствието на Зеленски, Тръмп отговори: „Всичко, което мога да направя, за да спра войната, независимо дали някой присъства, или не.“

Към украинския президент Тръмп отправи единствено укори. По-рано Зеленски заяви, че Тръмп е застанал „от грешната страна на историята“ с отмяната на ключовата разпоредба от новия закон за санкциите срещу Руската федерация. „Зеленски не знае за какво говори“, отвърна Тръмп и добави: „Мисля, че е време някой друг да преговаря от името на Украйна.“ На 10 октомври той вече беше призовал Киев да смени президента си.

Попитан кой е наредил налагането на ограничения върху Starlink в Украйна, Тръмп каза: „Не знам кой е бил, но бих искал да разбера.“ Украинските ударни дронове с военната версия Starshield губят връзка, когато се движат по-бързо от около 160 км/ч, а Зеленски твърди, че е прекъснат и обменът на разузнавателни данни, без американската страна да е дала обяснение. Илън Мъск, чиято компания SpaceX управлява системата, заяви още на 14 октомври, че решението е на Вашингтон: ограниченията върху Starshield „биват решавани от американските военни и в крайна сметка от президента“. Държавният секретар Марко Рубио отхвърли предположенията, че САЩ са наредили спирането, а министърът на финансите Скот Бесънт предупреди Зеленски да внимава с изявления, „които не са верни“.

Похвалата за Русия не беше единствената. Тръмп оцени положително и това, че Москва е направила „много малко“ в подкрепа на Иран в конфликта срещу САЩ, и настоя, че не желае да проваля преговорите с Путин по въпросите на войната срещу Украйна, Иран, руския дизел и размяна на затворници. Сенаторите Ричард Блументал (демократ) и Том Тилис (републиканец) отговориха със съвместно изявление: „Финансирането на руската военна машина, изключването на сателитните комуникации на Украйна и осакатяването на ПВО са до едно пречки пред мира.“ Зеленски свърза удара в Нова Водолага с отменените санкции: „Така Русия отговаря на вдигането на санкциите и отслабването на натиска.“

Путин и Тръмп вече описват различно евентуалната тристранна среща на върха в Шънджън: първият – като място на евентуална сделка зад гърба на Украйна, а вторият – като разговор за бойните глави, който може да мине и без украинския президент. Тръмп каза, че Русия „не прави кой знае какво“, в деня, в който руски дрон уби шестима цивилни в парк, двама от които бяха деца.

Руският „Космос-2612“ застана в орбитата на радарния спътник ICEYE-X36

🇷🇺🛰️🇫🇮 Руският военен спътник „Космос-2612“ вече лети в същата орбитална равнина и почти същата височина като ICEYE-X36, търговски радарен сателит на основаната във Финландия компания ICEYE, регистриран в САЩ и свързан с доставките на изображения за Въоръжените сили на Украйна. Към 13 октомври руският сателит е около 475 км зад целта и бавно скъсява разстоянието, показват разчети на американската компания за наблюдение на околоземната орбита Integrity ISR. Ако не маневрира повече, на 8 ноември той ще се намира на около 90 км, а оставащото разстояние може да преодолее с няколко малки импулса по посока на орбиталното движение.

„Космос-2612“ е достигнал това положение за две седмици с три маневри. На 30 септември двигателят му е променил скоростта с около 25 м/с и е повишил височината му с 46,5 км до около 590 км. На 7 октомври малка корекция от 4 м/с е променила наклона на орбитата, т.е. ъгъла ѝ спрямо екватора. Решаващ импулс от 27,9 м/с, даден на 12 октомври, го спуска и едновременно изравнява височината, наклона и орбиталната му равнина с тези на ICEYE-X36. Общата промяна на скоростта за поредицата е 57 м/с, а от изстрелването насам сателитът е натрупал промени на скоростта от общо около 175 м/с, с около 60 м/с повече от който и да е от събратята си. Integrity ISR описва последователността като търпелива и икономична: „руски военен спътник е изравнен по равнина и форма на орбитата с търговски радарен спътник, подпомагащ Украйна“.

„Космос-2612“ е 1 от 6 апарата, които ракета „Союз-2.1б“ изведе от Плесецк на 16 април. През май 5 от тях, от „Космос-2610“ до „Космос-2614“, увеличиха наклона на орбитите си от 97,0 на 97,8 градуса и навлязоха в равнината на ICEYE. Маневрата изисква промяна на скоростта с 105 м/с и много рядко се изпълнява в ниска околоземна орбита, защото завъртането на орбитална равнина е промяната, изискваща най-много гориво. Последваха близки преминавания, отчетени от COMSPOC по данни на LeoLabs. На 17 май „Космос-2613“ мина на 3,86 км от ICEYE-X36, а на 29 май „Космос-2614“ се приближи на 16 км. Най-близо, на 2,54 км, стигна на 26 май „Космос-2609“, чиято орбита е с друг наклон, така че срещата е била пресичане, а не съпровождане. Космическите сили на САЩ публично посочиха 4 от апаратите. Изпълнителният директор на ICEYE Рафал Модшевски каза пред Reuters, че компанията е променила орбитата на спътника си, след което руските апарати са маневрирали отново. В края на юни ICEYE-X36 се е снижил с около 600 метра; оттогава Integrity ISR не засича негова маневра и не знае колко гориво му остава.

Съвпадението на орбиталните равнини прави последната поредица от маневри опасна. Сателит в същата равнина би могъл да се приближи до целта само с малки промени на скоростта по посока на орбиталното движение и да остане до нея дни наред, затова изравняването е стандартната подготовка за операции в близост. Не е публично известно какъв полезен товар има „Космос-2612“. COMSPOC изброи като възможни мисии на разстояние под 5 км огледа отблизо, електронното въздействие и събирането на разузнавателни данни. Русия е изпитвала и по-тежки средства: през юли 2020 г. „Космос-2543“ изстреля обект, отдалечил се със 186 м/с, и САЩ и Великобритания публично заявиха, че тестът има белезите на противоспътниково оръжие. „Космос-2558“ от 2022 г. лети в равнината на американския разузнавателен спътник USA 326, а началникът на Космическото командване на САЩ генерал Стивън Уайтинг заяви по-рано тази година, че Русия с него „очевидно“ разгръща „космическо оръжие“. По публично известните данни обаче нито едно руско изпитание на противоспътниково средство не е проведено в близост до чужд сателит.

Москва не отговори на въпросите на Reuters, но нейната позиция е заявена отдавна. През октомври 2022 г. заместник-директорът в Министерство на външните работи Константин Воронцов предупреди на Първия комитет на Общото събрание на ООН, че западните сателити, които се използват за войната в Украйна, са „квазигражданска инфраструктура“, която може да бъде „законна цел за ответен удар“. ICEYE работи с Министерство на отбраната на Украйна от август 2022 г. Кой точно от спътниците доставя разузнавателни изображения, не е публично известно, но Киев има достъп до цялото съзвездие.

Клейтън Суоуп и Шантал Ли, експерти на Центъра за стратегически и международни изследвания (CSIS) със седалище във Вашингтон, не поставят случая в рамките на космическото право. Те го разглеждат като част от серия руски действия в т.нар. сива зона, под прага на открития въоръжен конфликт. Това включва кибератаки, заглушаване на сателитна навигация и подготвени саботажи срещу подводни кабели, наземна космическа инфраструктура и германско летище, нападнато с дрон. В оценката си от 15 октомври те пишат, че политиците трябва да изхождат от възможността „Космос-2612“ да застраши спътника и че досега нито САЩ, нито Европа са успели да спрат разширяването на тези действия.

Поредицата от действия срещу наземна инфраструктура вече обхвана и Централна и Източна Европа. За пожара на 23 септември в наземната станция на Starlink във Вола Кробовска, експлоатирана от полската държавна компания Exatel, са задържани 4 души, двама от тях в Германия. Министърът-координатор на специалните служби Томаш Шемоняк сочи руските служби. В България вечерта на 9 октомври изгоряха антени за Starlink в обект край Плана. Операторът им не е официално назован, няма обвинени, а данните за извършители от друга балканска държава дойдоха първо от Ивайло Мирчев, народен представител от ДБ. Началникът на Космическото командване на Бундесвера генерал-майор Михаел Траут, койтол определи действията около ICEYE-X36 като преследване, предупреди пред Reuters, че същите способности, насочени към мегасъзвездие като Starlink, могат да съкратят експлоатационния му живот и да влошат услугата, дори без да има пряк удар.

Препоръката на CSIS е Западът да реши предварително как ще отговори на враждебен акт в орбита и да обяви това открито. Сред възможните мерки двамата експерти посочват отмяната на дизеловата сделка между САЩ и Русия и засилването на натиска върху руския сенчест флот. В момента Вашингтон действа в обратната посока: на 9 октомври, след разговор с руския президент Владимир Путин, Доналд Тръмп обяви доставки на руски дизел, а Министерство на финансите издаде временен лиценз, облекчаващ санкциите за срок над обичайните 30 дни. Група сенатори от Републиканската и Демократическата партия вече поиска сделката да бъде отменена.

Горивото говори по-отчетливо от всяко изявление. „Космос-2612“ е изразходвал с около половината повече гориво от събратята си – не за собствена мисия, а за да застане до чужд спътник, и то след като целта вече веднъж промени орбитата си. Затова е много вероятно Москва да подготвя целенасочено приближаване до ICEYE-X36, а какво ще направи на място, остава неизвестно. Поредицата едва ли е изолирана. Орбиталните равнини на „Космос-2611“ и „Космос-2613“ се сближават с тази на ICEYE-X37, като пресичанията се очакват около 6 и 15 ноември. Двата спътника могат да повторят същия сценарий срещу втори радарен спътник на компанията. Приближаването ще се потвърди, ако „Космос-2612“ намали голямата полуос на орбитата си, за да догони целта си, или ако ICEYE-X36 се отдалечи с нова маневра. Изравняване на „Космос-2611“ или „Космос-2613“ с ICEYE-X37 би показало, че мишената не е един спътник, а съзвездието, което наблюдава фронта и нощем, и през облаци.

Зеленски се чувства предаден от Тръмп: „За нас това е война“

🇺🇦🗣️🇺🇸 Президентът Володимир Зеленски призна, че се чувства предаден от Доналд Тръмп, и обвини американския президент, че е застанал на грешната страна в седмицата, в която Вашингтон облекчи санкциите срещу руския дизел, а украинските военни загубиха част от спътниковата си връзка. „За нас това е война, а за някого е икономика, за някого бизнес, и това не е честно“, заяви той в интервю за британския водещ Пиърс Морган, записано на 14 октомври в лондонското му студио часове преди срещите с премиера Анди Бърнам и с крал Чарлз III.

На въпроса дали се чувства предаден, Зеленски отговори: „Наистина, да. Наистина, казано между нас.“ Веднага уточни, че нещата са „малко по-сложни от моите емоции или чувства“, защото Украйна трябва да оцелее и разчита на стратегическите си партньори. За САЩ каза: „Жалко е, че губим силен партньор.“ Морган го попита дали губи Америка. „Да, но не заради нас. Не можем да бъдем слаби, иначе няма да оцелеем. Ние не продаваме страната си. Вижте, за нас не става дума за бизнес. Това е просто животът ни, нашата страна, нашето тяло, нашият дом, нашите деца.“ Това го доведе и до най-острата му реплика: „Затова боли, когато президентът Тръмп избира една страна, и тя не е нашата.“ Киев приема Тръмп да заема междинна позиция, добави Зеленски, „но ако си по средата, трябва да останеш по средата, а не на грешната страна“. Той търси вината в обкръжението на Тръмп: „Мисля, че съветниците му грешат. Не знам кой го тласка далеч от правилната страна.“

Разривът се задълбочи в рамките на 6 дни. На 9 октомври, след телефонен разговор между Тръмп и руския президент Владимир Путин, Службата за контрол на чуждестранните активи (OFAC) към Министерството на финансите на САЩ издаде общ лиценз № 135, който до 7 април 2027 г. разрешава търговия с руски дизел, включително внос в САЩ. На следващия ден Тръмп заяви пред журналисти: „Предлагам им да си намерят нов лидер, който може да сключи сделка“, и добави, че е „време Украйна да си намери нов президент“. Илън Мъск го подкрепи в X: „Зеленски прекали“. Преди това Тръмп заяви, че украинските удари по руските рафинерии са виновни за поскъпване на горивата, а екипът му, по данни на Financial Times и CNN, заплаши да спре обмена на разузнавателна информация и доставките на оръжие, ако Киев не прекрати атаките. На 11 октомври Тръмп обяви едностранно „енергийно примирие“ между Русия и Украйна, което изненада Киев.

Още формулировката на примирието постави двете страни в неравностойно положение. Служител на Белия дом заяви пред Axios, че то засяга само петролните рафинерии, а споразумение за енергийната мрежа не последва. Такова примирие щади многобройните руски заводи, а оставя незащитена украинската критична инфраструктура – най-уязвимото място на страната. Киев обяви, че не е атакувал рафинерии в Русия от 11 октомври. Москва продължи ударите: в нощта срещу 14 октомври Русия изстреля 39 балистични ракети, от които бяха свалени 4, и 128 дрона, от които бяха свалени 115, по данни на ВВС на Украйна. Министерство на отбраната на Руската федерация съобщи за „масиран удар“ по 4 електрически централи в Киев и региона и 2 в Харков. Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков попита още на същия ден: „Какви са очертанията на енергийното примирие и какво означава то? Конкретизирано ли е?“ Вицепремиерът Александър Новак пък заяви, че украински дронове са ударили заводи в Саратовска и Рязанска област, а съветникът на Зеленски по комуникациите Дмитро Литвин определи твърдението за фалшификат. Тръмп не е упрекнал Москва за ударите.

Същата нощ, около 1 ч. според Зеленски, терминалите Starshield на украинската армия започнаха да губят връзка при скорост над 160 км/ч. Starshield е военната версия на спътниковата система Starlink на SpaceX, а услугата за украинската армия се плаща по договор с Пентагона. С такава скорост летят ударните дронове и прехващачите срещу реактивните дронове „Шахед-238“. Президентският съветник Сергий Бескрестнов заяви, че ограничението е наложено без предупреждение, провалило е няколко операции и „не може да е съвпадение“. „Сигурен съм, че знаеха какво правят“, каза Зеленски пред Морган. Военните му потърсили SpaceX и американски генерали, но самите те не повярвали, че става въпрос за техническа повреда: „Ние сме професионалисти. Когато скоростта на Starlink спада, разбираме какво става. Значи са го изключили. Това е тяхно решение.“ Решението на Мъск той нарече „голяма грешка“, която „ще донесе много човешки загуби“: хора ще загинат, ако атаките продължат, а Starlink не работи. Допусна, че може да става дума за „голям технически проблем“, но поиска системата да бъде включена отново, защото „така ще бъде честно, както трябва да бъде между партньори“.

Вечерта на 14 октомври, след интервюто, бившият министър на отбраната Михайло Федоров съобщи в X, че връзката при скорост до 160 км/ч се възстановява, благодари на Мъск и поиска ограничението на Starshield да падне изцяло. Мъск отговори: „Системите Starshield са собственост на правителството на САЩ и са под негов контрол. Решенията за всякакви ограничения на скорост или употреба се вземат от американските военни и в крайна сметка от президента.“ Обикновеният Starlink според него е търговска услуга единствено за граждански или отбранителни цели. Министерството на отбраната на Украйна каза пред журналисти, че таванът остава, но качеството на връзката при скорост до 160 км/ч се е подобрило. Така собственикът на SpaceX пренасочи към Пентагона и Тръмп упрека, който Зеленски отправи към него.

Вторият проблем, който Зеленски описа, е разузнавателният обмен за изстрелванията на руски балистични ракети. Партньорите от САЩ обяснили прекъсванията с „технически проблеми“ и уверили, че системата ще работи, „но половината нощ отново не работеше“. Киев беше атакуван с балистични ракети за две поредни вечери, на 12 и 13 октомври, преди сирените да се включат. „Помагаме им и споделяме разузнавателна информация“, заяви Тръмп пред Reuters на 13 октомври.

Зеленски представи и собствени данни за загубите на фронта. Според него в момента руската армия губи по 43 хил. военнослужещи месечно – убити и тежко ранени. Това е повече от когато и да било във войната, като убитите са 20–25 хил. На всеки убит украински военен се падат от 7 до 10 руски. В украинската армия на един убит се падат 5–6 ранени, докато в руската броят на убитите и ранените е равен. Зеленски отказа да посочи украинските загуби и съотношението не може да се провери независимо. Числото от 43 хил. се доближава до статистиката от юли на Генералния щаб в Киев, която включва убити, ранени, безследно изчезнали и пленени: тогава руските загуби за първи път тази година надхвърлиха 40 хил. при средно към 34 хил. на месец за първите 7 месеца на 2026 г.

В Европа най-остро реагира Джорджа Мелони. В местния Сенат на 14 октомври, преди срещата на върха на ЕС, италианският премиер нарече сделката за дизела „много рискован избор“ и заяви, че цените на дизела се вдигат главно заради войната в Иран, а не заради Украйна. „Резултатът от това решение е несигурен, а рисковете са ясни: легитимация за Москва“, каза тя и предупреди за свежи приходи за руската агресия и отслабване на натиска, оказван благодарение на санкциите. Обединеното кралство не критикува сделката, а Бърнам заговори в парламента за „възстановяване на отношенията, за да се възобнови подкрепата“. Германия, Великобритания и Франция публично застанаха зад Зеленски след призива на Тръмп за нов лидер в Киев. Самият Зеленски отвърна пред Морган: „Нито Тръмп, нито Мъск, нито който и да е друг на света може да избира президента в други държави.“ На въпроса дали ще подаде оставка каза: „Разбира се, че не. Това е моя отговорност“, категоричен бе той и допусна, че някои „големи играчи“ искат да го сменят, „защото никога няма да приема украинската земя за руска“.

Хронологията от 9 до 14 октомври показва, че за 6 дни 3 условия, от които Киев зависи и които са в ръцете на Вашингтон, се промениха в негов ущърб: санкциите за руския дизел бяха облекчени, разузнавателните данни за пуск на балистични ракети закъсняват, а дроновете загубиха ключова част от комуникацията си. Същите дни Москва получи лиценз за дизела и не чу упрек за ударите по украинските електроцентрали. Фразата на Зеленски за войната и бизнеса назовава точно тази асиметрия. Обратното тълкуване има своя опора: Тръмп настоява, че обменът на разузнавателни данни продължава, прекъсванията се обясняват с технически проблеми, а скоростта на Starshield е частично възстановена за по-малко от денонощие след украинския протест. Частичното възстановяване обаче показва и друго: щом таванът се сваля и вдига за часове, той действа като лост, а Мъск сам посочи чия ръка го държи. Докато цените на горивата остават тема в кампанията преди междинните избори на 3 ноември, натискът върху Киев вероятно ще продължи.

Палеж на 11 антени за Starlink край Плана: Радев не дава подробности

🇧🇬🔥 Пожар, избухнал на 9 октомври вечерта, е обхванал 11 от общо 17 антени край София, през които сателитната мрежа Starlink се свързва с наземния интернет. Случаят е разследван от ДАНС, МВР и прокуратурата като умишлен палеж. Премиерът Румен Радев потвърди за разследването днес пред Народното събрание, но отказа подробности: резултатът бил „въпрос на съвсем малко време“. До 12 октомври, когато депутатът Ивайло Мирчев огласи случая, институциите не бяха съобщили нищо за него.

Мирчев, съпредседател на „Да, България“ и народен представител от „Демократична България“, написа във Facebook, че двама маскирани мъже са подпалили 11 от 17-те антени на SpaceX в секретен обект до София. По думите му съоръжението служи за основна връзка със спътниците на Илън Мъск, използвани активно от Украйна в борбата ѝ срещу руската агресия. Заедно с другия съпредседател на партията Божидар Божанов той внесе запитвания до ДАНС и МВР дали службите са знаели за готвеното нападение.

Обектът е разположен до телепорт „Плана“, наземната станция за спътникови комуникации на „Виваком“, построена през 1976 г. на 1100 метра надморска височина край едноименното софийско село. Архивът на публичната уебкамера на телепорта, прегледан от Дир.бг и „Капитал“, показва пламъци точно зад голямата параболична антена около 22:20 ч. на 9 октомври. Пожарът продължава около 1 час, а през нощта на обекта пристигат автомобили и хора. Движението около него спира чак към 4:30 ч. сутринта на 10 октомври.

Според данни в имотния регистър, цитирани от „Капитал“, теренът е собственост на БТК, предишното име на „Виваком“, която го е купила от частни лица през 2018 г. Монтажът на антените е започнал през август 2024 г. „Нетера“, официалният дистрибутор на Starlink за България, заяви пред „Дневник“, че засегнатата инфраструктура не е нейна и мрежата ѝ не е пострадала. Нито една институция не е казала коя компания експлоатира станцията.

Такива станции, наричани на английски gateway, са точката, през която сигналът от спътниците постъпва в наземната оптична мрежа и оттам продължава към интернет. Според неофициалната карта на сайта Starlink Insider, на която се позовава „Капитал“, Плана е една от три такива площадки в България, а подобна станция има и на покрива на центъра за данни на „Нетера“ в Столник. Мрежата е устроена така, че при отпадане на една станция спътниците преминават към връзка с друга, а по-новите от тях ретранслират данни помежду си с лазерни връзки. Затова пред Радио Пловдив ИТ специалистът Димитър Ганчев определи последицата като загуба на капацитет, а не като прекъсване: „Дори всички базови станции над България да прекъснат работа едновременно, системата пак ще работи, просто с малко по-малък капацитет.“

На 13 октомври Мирчев пренесе темата в парламента. „Неслучайно са запалени точно тези антени, които осигуряват магистрална комуникация с тези сателити. Същото се случва със същите антени, пак на Starlink, в Полша в края на септември“, каза той. Според него извършители са граждани на друга балканска страна, която не назова, а държавата „не предприема почти нищо“, въпреки че е „била предупредена от чужди разузнавания“. Институциите не потвърдиха нито произхода на нападателите, нито предупреждението.

Изслушването днес беше свикано по искане на управляващата „Прогресивна България“ заради ударите с дронове по търговски кораби край българския бряг, при които от 6 октомври насам два кораба потънаха, а други два бяха поразени. Палежът в Плана беше втората тема. Радев отговори с призив към председателя на ДАНС: „Води се разследване, то е изключително интензивно. Аз призовавам председателя на ДАНС да не разкрива подробности към момента, въпреки вашето изключително изострено любопитство. Но е въпрос на съвсем малко време. Работим с партньорски служби да бъде приключена с успех тази операция. Ако тръгнат да разкриват председателят на ДАНС и полицията какво точно е установено, няма да имат този резултат, към който ние се стремим, но мога да ви кажа, че ситуацията е под контрол по отношение на разследването.“

Председателят на ДАНС Пламен Тончев все пак съобщи един детайл за самия случай: обектът преминава преминава дейности по разширение, част от оградата му е била премахната и това е улеснило достъпа на извършителите. „Подобни саботажни действия не са изключени и за в бъдеще. Ние буквално всеки ден установяваме лица, които извършват някакъв вид наблюдение на критична инфраструктура, включително железопътни мостове, жп гари“, каза той. Вътрешният министър Иван Демерджиев посочи, че отговорност за охраната на подобни обекти е на техните собственици, но МВР е предприело допълнителни мерки около подобни съоръжения в цялата страна и е дало нови предписания на собствениците. Радев допълни, че при всяка антена да има полицай денонощно „няма как да стане“. Софийската прокуратура потвърди пред AFP, че разследването продължава, но няма обвинени.

Божанов попита премиера: „Защо ви е страх да назовете Русия?“ Примерът му беше Полша, където пожарът в наземната станция на Starlink във Вола Кробовска, на юг от Варшава, избухна вечерта на 23 септември. Собственикът на имота подаде сигнал за пожара. Повреден беше и електрическият генератор. Станцията се експлоатира от държавния оператор Exatel и заедно с подобна база край Каунас осигурява интернет за голяма част от Централна и Източна Европа, включително за Въоръжените сили на Украйна. В първите дни след пожара министърът на цифровизацията Кшищоф Гавковски отбеляза, че много обстоятелства показват умишлен опит да бъде нарушена работата на обекта. На 25 септември прокуратурата започна разследване за саботаж и престъпление с терористичен характер в полза на чуждо разузнаване.

На 12 октомври министърът на вътрешните работи Марчин Кервински съобщи, че германската полиция е задържала по европейски заповеди за арест, издадени от Полша, двама турски граждани, заподозрени за палежа. Министърът-координатор на спецслужбите Томаш Сямоняк заяви, че няма „никакви съмнения, че зад този акт на диверсия стоят руските служби“. Задържани бяха също жена в Берлин и втори мъж. Според RMF FM жената посреща двамата край Лодз и ги закарва до Вола Кробовска. На 14 октомври германски съд остави турските граждани в ареста до приключване на процедурата по тяхното предаване. В разследването има и пропуск: на 24 септември местен полицай проверява двамата на около 10 км от мястото на палежа и ги освобождава. „При проверка на самоличността нямаше основания мъжете да бъдат задържани“, обясни полицията пред Rzeczpospolita, а неофициално полицаи добавиха, че тогава се е обсъждала и версията за самозапалване.

На 14 октомври, отделно от двата палежа, украинският съветник по военни технологии Сергий Бескрестнов съобщи тази сутрин, че SpaceX без предварително известие е ограничила максималната скорост до 160 км/час, при която работят движещите се терминали на военния пакет Starshield, и че това е провалило няколко мисии на украинските военни.

Полският случай дава аргументи и на Божанов, и на Радев. Там за пожара и подозрението за палеж беше съобщено публично още на следващия ден, а прокуратурата образува дело за саботаж в рамките на два дни; заподозрените обаче бяха обявени едва след задържането им в Германия. В България информацията за самия пожар стигна до обществото след три дни чрез депутат, а след това правителството отказа да съобщи и подробностите. Палежите в Плана и Вола Кробовска са разделени от 16 дни и са насочени срещу един и същ вид цел, но засега опозицията прави връзката между тях, а упрекът на Божанов към Радев беше именно, че не назовава Русия. Алтернативно обяснение беше предложено от Ганчев, според когото палежът по-скоро може да е хулиганска проява или политически жест, въпреки признанието му, че мотивите не са му известни. Тази версия трудно се съчетава със съвместната операция с чужди партньори, за която говори Радев.

Обещанието на премиера ще бъде проверено в кратки срокове. Обявен арест или повдигнато обвинение в следващите няколко седмици би показало, че сдържаността е защитавала реална операция, както в Полша. Ако такова не последва, случаят ще остане там, където го завариха народните представители: с архива на една уебкамера, думите на един депутат и една премахната ограда. Без отговор ще остане и въпросът кой експлоатира станцията, за чиято охрана според вътрешния министър отговарят собствениците ѝ.

SpaceX ограничи военния Starlink на Украйна без предупреждение; мисии са провалени

🇺🇸🛰️🇺🇦 През изминалата нощ SpaceX е ограничила Starshield, военния пакет на сателитния интернет Starlink в Украйна без предупреждение, и няколко операции са били провалени. Терминалите губят връзка, щом се движат по-бързо от 160 км/ч. За ограничението съобщи сутринта в Telegram Сергий Бескрестнов, известен като Флеш, съветник на президента Володимир Зеленски по отбранителните технологии, а източници в Министерството на отбраната го потвърдиха пред Kyiv Independent. SpaceX не е обяснила мярката, а Белият дом не я е коментирал.

„Нашите сили за отбрана не са получили предупреждение за това ограничение и това доведе до провала на няколко мисии“, заяви Бескрестнов и добави: „Очевидно е, че това действие не може да бъде съвпадение и е свързано с настоящата политическа ситуация.“ Доброволецът Стерненко, някогашен съветник на Михайло Федоров в Министерството на отбраната, уточни, че обикновените терминали продължават да работят, но отиде по-далеч: „Вероятно SpaceX е прибягнала до такива мерки по искане на администрацията на Тръмп.“ Три дни по-рано Бескрестнов отхвърляше слуховете за изключване, които според него подклаждаха руски канали в Telegram: „Мъск е преди всичко бизнесмен, а Украйна носи на SpaceX значителна печалба, затова съм сигурен, че никой няма да изключи Starlink в Украйна.“

Starshield е шифрована правителствена версия на Starlink, а в Украйна Пентагонът плаща за достъпа до нея: по данни на Bloomberg от декември 2024 г. два американски договора покриват 3000 терминала. Военните я ценят, защото сателитната връзка не спира, когато дронът се скрие зад земната кривина, и трудно може да бъде заглушена със средства за електронна война. С нея се управляват дроновете, с които се нанасят удари на средна дълбочина в окупираните територии, и точно тях засяга новият праг. Според източниците на LIGA.net в министерството ограничението затруднява също логистиката и безпилотните системи изобщо, а боец от подразделение за дронове описа положението с израза „всички крила на Starlink легнаха“, като имаше предвид самолетните дронове. В 7-и корпус за бързо реагиране на Десантно-щурмовите войски също отчетоха смущения, а една част на Гуляйполското направление е отменила мисиите си за деня.

Какъв точно е прагът, още не е ясно. Бескрестнов посочва 100 мили в час и източниците в министерството потвърждават, че връзката прекъсва над тази скорост, но уточняват, че конкретната стойност все още се изяснява. От фронта идват сведения за загуба на връзка и при по-бавно движение. В 7-и корпус връзката прекъсвала при 110–120 км/ч, сочат данни на корпуса, предадени от украински издания. Прекъсванията траели по 10–20 секунди. Събеседник на LIGA.net от звено за дронове говори за 90 км/ч, а други военни – за около 70 км/ч.

Бескрестнов вижда и по-тежка последица. Starlink се използва в дроновете прехващачи, които според него в момента са най-ефективното средство за противодействие на реактивните дронове „Шахед“ („Геран-3“, „Геран-4“ и „Геран-5“). С действията си партньорите „на практика ни лишават от един от малкото шансове да защитим страната“ от тях, пише той. Сметката е проста. На 13 октомври самият той посочи, че дроновете „Геран-4“, които долетяха до Лвов, са поддържали средна скорост между 320 и 380 км/ч, а апаратът, който трябва да ги настигне, неизбежно надхвърля прага от 160 км/ч. Тези дронове и без това са най-трудната цел за ПВО: в началото на октомври Зеленски посочи, че делът на свалените е между 50 и 55%, при 85 до 92% за витловите „Шахед“.

Инструментът е същият, който SpaceX насочи срещу руските дронове в началото на годината. Към края на януари компанията въведе по молба на Министерство на отбраната на Украйна праг от около 75-90 км/ч за всички терминали в Украйна, защото руските ударни дронове летяха със Starlink, а регистрираните военни терминали бяха вписани в „бял списък“ и освободени от ограничението. Руските военни канали направиха сравнението още в първия час. „Това изглежда горе-долу като случилото се с руската армия в началото на 2026 г.

Първо ограниченията засягаха скоростта на полета на дроновете, а после ги блокираха напълно“, отбелязва „Архангел спецназа“, който предполага, че този път до пълно блокиране няма да се стигне, тъй като според него Белият дом давал урок на Зеленски кой е господарят. „Кондотиер“ пише, че „съдейки по прехващания, ВСУ имат проблеми с насочването на скоростни цели“, а „Осведомител“ се съмнява в цялата история и я нарича „кампания на хленч“ за натиск върху Тръмп преди изборите за Сенат през ноември. Нито един от трите поста не посочва конкретен източник на информация.

Ограничението дойде в края на седмица, белязана от натиск на Вашингтон върху Киев от няколко посоки. На 10 октомври Axios обяви, цитирайки украински официален представител, че пратениците на Белия дом Стив Уиткоф и Джаред Кушнер са предупредили по време на срещата в Маями, че САЩ могат да спрат потока на разузнавателни данни, ако Киев продължи да удря рафинерии в Русия; американски официални лица отрекоха. Същия ден Мъск заяви в X, че „Зеленски прекали“, и подкрепи призивите на Тръмп за ново ръководство в Киев. Тръмп обяви и едностранно примирие в енергетиката, след което Киев спря ударите по рафинериите. Вечерта на 12 октомври балистични ракети удариха Киев без предупреждение от партньори, а на 13 октомври това се повтори. Politico съобщи, позовавайки се на анонимен източник, че американците са обяснили пропуска с лошо време, а Тръмп заяви същия ден, че обменът на разузнавателна информация продължава.

В нощта на ограничението руската армия удари украинската енергийна мрежа с 39 балистични ракети и 120 ударни дрона в Киев, Киевска област и Харков, съобщи Зеленски. Тежки щети понесоха 26 елемента на енергийната мрежа и четири обекта от нефтогазовия сектор, а най-малко 600 000 души останаха без ток. В Деснянския район на Киев ракета удари 9-етажен жилищен блок и пожарът изгори апартаментите от 1 до 8 етаж. По данни на полицията към обяд загиналите в столицата бяха 5, а ранените – 36. Говорителят на ВВС Юрий Игнат уточни, че за първата вълна предупреждение от партньорите не е имало, а за следващите 3 е имало. Министерство на отбраната на Руската федерация обяви масирани удари по енергийната мрежа и комуникационната инфраструктура.

Украинската армия и преди е зависела от решение, взето в частната корпорация. През юли 2025 г. Reuters разкри, позовавайки се на трима източници, че през есента на 2022 г. Мъск е наредил на старши инженер да изключи покритието край Берислав в Херсонска област, докато украинските сили опитваха да обкръжат руските; според украински военен източник прекъсването е допринесло за провала на операцията. SpaceX не го потвърди, а Мъск отрича да е изключвал терминали. Отказа си да включи връзката до Севастопол, където Киев готвел удар по Черноморския флот, той призна сам: иначе SpaceX щяла да стане съучастник в ескалацията. През февруари 2025 г. Reuters писа, че американската делегация на преговорите е поставила въпроса за възможно спиране на Starlink, ако Киев не подпише сделката за минералите. На 9 март същата година Мъск определи системата си за „гръбнака на украинската армия“ и добави, че „целият им фронт би рухнал“, ако я изключи, а по-късно същия ден обеща, че Starlink „никога няма да изключи терминалите си“.

На 14 октомври полският външен министър Радослав Сикорски върна на Мъск обръщението от онзи спор. Тогава милиардерът го нарече „малък човек“, след като министърът напомни, че Полша плаща около 50 млн. долара годишно за Starlink за Украйна. Сега Сикорски написа в X: „Хей, @elonmusk, голям човеко, пак ли правиш политика с продуктите си?“ и добави, че европейските клиенти на Мъск го наблюдават. Полша финансира обикновени терминали, които засега работят. Ограничен е пакетът, за който плаща Пентагонът.

Никой не е представил конкретни данни, че решението идва от Белия дом и това е предположение, което се основава на близостта във времето: ограничението беше въведено 4 дни след заплахата за прекратяване на разузнавателния обмен и след поста на Мъск, в нощта на втория удар срещу Киев без предупреждение. Съпоставката прави връзката с политическия момент твърде вероятна. Кой конкретно е взел решението – администрацията, която плаща за Starshield, или самият Мъск? Нито една от двете страни не са говорили по темата. Има и следа към търговско обяснение. През май Reuters съобщи, че по време на войната с Иран SpaceX е вдигнала цената на достъпа до Starshield за всеки дрон камикадзе от 5000 на 25 000 долара и Пентагонът е платил въпреки възраженията си. Ограничението на скоростта засяга именно ударните дронове и прехващачите, т.е. употребата, за която компанията вече веднъж е поискала отделна цена.

Посоката ще проличи по три неща. Първото е дали прагът ще бъде вдигнат, без Киев да направи отстъпки, или промяната му ще бъде обвързана с ударите по рафинериите. Второто е дали ограничението ще обхване и услуги извън военния пакет, който по думите на Бескрестнов засега е единствен засегнат. Третото е дали SpaceX ще обясни мярката с правилата и цената на услугата. Докато прагът остава в сила, прехващачът със Starlink губи връзка точно когато набере скоростта, без която не може да настигне целта си.

Хибридната война се води сега, пряката война с Европа е сценарий до 2045 г.

🇷🇺🕵️🇪🇺 Русия не се е отказала от възможността за директна война с Европа и я разглежда като един от сценариите за въоръжени конфликти до 2045 г. Днес обаче основното ѝ средство срещу континента е хибридната война, за която в Европа работят почти 400 служители на специалните служби. Службата за външно разузнаване на Украйна (СЗРУ) публикува тази оценка на 13 октомври на официалния сайт под заглавие „С какво всъщност Русия заплашва Европа?“. 6 от сценариите засягат Северна Европа, а според ведомството тези за Полша и Прибалтика „активно се разработват“.

Директната конфронтация остава дългосрочен сценарий. СЗРУ отбелязва, че настоящата цел в Европа е да подкопае подкрепата за Украйна, като поема сама възможно най-малък риск. За тази цел Русия разполага с много по-ефективни средства от директно нахлуване: диверсии, кибератаки, дезинформация, операции за влияние, „случайни посещения“ на дронове и шпионаж. Почти 400-те души, които СЗРУ отчита в Европа, позволяват на Москва системно да проверява докъде може да стигне, като се стреми да действа под прага, който би задействал колективния отговор на НАТО.

Сценарият, който службата описва най-подробно, е контролирана регионална криза на източния фланг на алианса. По руски оценки, на които се позовава СЗРУ, балтийските републики са сед най-уязвимите звена на европейската сигурност. Подобна криза би принудила НАТО да взема решения в условия на несигурност с малко време за реакция. Целта на кризата не е постигане на военна победа над алианса, а демонстрация, че той уж не може да реагира бързо и да защити колективно членовете си. Според СЗРУ режимът на Путин „априори“ се нуждае от външен враг, с който да оправдава политиката си, да мобилизира обществото и да запази контрола върху него.

Броят на сценариите за Северна Европа не е нов. На 25 март 2025 г. заместник-началникът на Главното управление на разузнаването (ГУР) към Министерство на отбраната на Украйна Вадим Скибицки заяви в изказване, цитирано от „Укринформ“, че Москва е разработила 15 различни сценария за военни конфликти в годините до 2045 г. 6 от тях засягат Северна Европа, докато 4 – само Полша. Материалът на СЗРУ отново споменава 6 сценария за Северна Европа, без да уточни общия брой и без да описва тяхното съдържание.

Самата оценка е формулирана като отговор на президента Владимир Путин. На заседание на дискусионен клуб „Валдай“ на 1 октомври руският президент заяви, че страната му не заплашва никого и не се кани да напада никого нито през 2029, нито през 2030, нито през 2050 г. В същия разговор, отговаряйки на въпрос за Калининград, той заплаши, че ако се стигне до пряко нападение срещу Руската федерация, „неизбежно и незабавно“ ще възникне въпросът за употребата на „всички оръжия, с които разполага страната“. Путин не спомена изрично ядреното, като посочи, че изявлението и писмата на Министерство на външните работи по повод Калининград не го споменават. В същото време той отбеляза, че Франция и Обединеното кралство са ядрени сили, и допълни, че „такива средства за поразяване, каквито днес има Русия, няма никой“. СЗРУ тълкува думите му като заплаха, включително с ядрено оръжие, и ги счита за част от системна кампания за сплашване на европейските правителства и общества. Целта на тази кампания, отбелязва СЗРУ, е да възпре военната подкрепа за Украйна, да отслаби готовността на Европа да укрепва отбраната си и да всее страх от пряка конфронтация.

ГУР описа конкретната форма на този натиск 11 дни по-рано. На 2 октомври то съобщи, че руските служби са получили инструкции да ескалират своята дейност в държавите от ЕС и НАТО и да готвят хибридни атаки срещу подкрепата за Украйна и способностите на алианса. За тези операции, в това число диверсии, Русия планира да използва агенти, вербувани от Главното разузнавателно управление (ГРУ) към Генералния щаб и Федералната служба за сигурност (ФСБ). В полезрението са военни съоръжения, критична инфраструктура и системи за комуникация. Сред вероятните цели ГУР посочва приемните станции на сателитния интернет Starlink в европейски страни и съобщава, че е предупредило партньорите си.

Скорошен случай в Латвия илюстрира как протича работата с местни агенти. На 30 септември Службата за държавна сигурност (VDD) на страната обяви, че на 28 юни в резултат на съвместни действия със службата за военно контраразузнаване е арестувала двама съграждани по подозрение, че са събирали сведения за ГРУ относно авиобаза на въоръжените сили, за радари и бойна авиация. Според VDD по поръчка от Москва единият от двамата е извършил разузнаване с малък частен самолет и заснел военната база Адажи, където е разположена многонационалната бригада на НАТО в Латвия.

Случаят в Германия показа цялата верига – от полковник до пряк изпълнител. Съвместно разследване на The Insider и Der Spiegel от 8 октомври свърза нападението с дрон срещу украински транспортен самолет Ан-124 на летище Лайпциг/Хале на 4 август с полковника от ГРУ Денис Смолянинов, считан за висш офицер от звеното на ГРУ за диверсии на Запад. По-надолу във веригата се намират бизнесмен с руско и латвийско гражданство, с когото е осъществена логистиката, и бивш шофьор на камион от Беларус, чиято ДНК е била намерена по дрона. Берлин приписа нападението на Русия още на 1 септември и разпореди затварянето на последното руско генерално консулство в Германия – това в Бон.

Федералната разузнавателна служба (BND) на Германия подреди заплахите по същия начин. На 5 октомври президентът ѝ Мартин Йегер каза пред парламентарната контролна комисия на Бундестага, че Русия „води срещу нас война в сянка“ и се стреми да пречупи европейската политическа подкрепа за Украйна. Йегер очаква и нови ядрени заплахи. „Към момента не виждаме признаци за мащабно нападение на Русия срещу територията на НАТО“, заяви Йегер, но допусна военни действия на Русия с ниска интензивност „особено в Балтика“, както и операции под чужд флаг, т.е. инсценирани действия, приписани на друг.

Твърдението, че Кремъл се съобразява с настроенията, които витаят в руското общество, СЗРУ подкрепя с доклад на Европейския съвет за външна политика (ECFR), който стъпва на социологически проучвания и на 14 фокус групи на „Левада-център“ от април до август 2026 г. Яна Кобзова и Кадри Лийк пишат, че руските граждани обикновено посочват първо Великобритания, Франция и Германия за неприятелски страни, които са следвани от Прибалтика, Финландия и Полша. Мнозинство от 61% смята, че е време за мирни преговори, но 59% смятат, че ако мир все още не може да бъде постигнат, е уместно атаките да се засилят, вместо да се правят нови отстъпки.

СЗРУ не е страничен наблюдател: текстът завършва с призив към Европа да вижда в Украйна не периферия на своята сигурност, а свой „незаменим преден рубеж“. Киев има директен интерес от това европейските столици да възприемат заплахата като обща. Подредбата на заплахите обаче съвпада с тази, формулирана от BND, при положение че Германия не се намира във война: и двете служби виждат настоящата заплаха в хибридния натиск и сочат Балтика като особено уязвима. Мащабното нападение срещу НАТО е считано от СЗРУ за сценарий в периода до 2045 г. BND към момента не вижда признаци за него. Затова най-вероятно е натискът да продължи под прага на колективната отбрана по член 5 от Северноатлантическия договор.

Оценката ще бъде потвърдена, ако в европейски държави бъдат извършени нови арести или официално се посочи кой стои зад диверсиите срещу ъплинк станции на Starlink, военна инфраструктура или средства за комуникация, както и ако на източния фланг възникне инцидент, в резултат на който съюзниците трябва за броени часове да решат дали да поискат консултации по член 4. Тази оценка ще отслабне, ако през зимата предупреждението на ГУР не доведе до нито един установен случай.

Дрон-прехващач на „Варяг“ унищожи украински аеростат, носещ дрон със Starlink

🇷🇺🎯🇺🇦 Дрон-прехващач, управляван от 50-а отделна бригада за безпилотни системи „Варяг“, порази украински аеростат, носещ дрон със Starlink модул на височина около 10 км. Бригадата, която е част от Войските за безпилотни системи на Руската федерация и остава на пряко подчинение на висшето командване, публикува записа на 5 октомври 2026 г. в своя канал в Telegram. Къде и кога е станало прехващането, тя не съобщава, а вида на прехващача не е уточнен.

Записът е показва картината, заснета от гледната точка на самия прехващач. В началото балонът се вижда като малка светла точка над хоризонта и започва да се увеличава с приближаването на дрона. В кадъра се вижда бледият му корпус със стеснена шийка, от която се спускат въжета; на тях виси бяла кутия, а по-долу има дрон с витла. Прехващачът продължава към товара, докато кутията и дронът под нея се появят в голям план, и точно тогава записът свършва. Хоризонтът е изпъкнал и очертан със светла ивица, а под него се вижда земята. Постът завършва с думите „И тук ще ви стигнем“ (Мы вас и тут достанем!).

„Варяг“ е част от Войските за безпилотни системи на Русия. Украинското издание Defense Express я описва на 4 октомври 2026 г. като бригада, която разполага с далекобойни дронове и според него би могла да стои зад ударите по мостовете в Киев, а числеността ѝ оценява на 1500–2000 оператори. Пусковите ѝ установки са мобилни, на шасита КАМАЗ. На 5 октомври каналът на бригадата публикува и записи на нейните отряди за борба с дронове, придружени със списък на свалени украински безпилотни летателнин апарати. Един от тях е над магистрала „Новороссия“, като в списъците присъстват „Баба-Яга“, B-2 и Hornet, американският ударен дрон с изкуствен интелект, който Украйна използва срещу руската логистика в Приазовието.

Аеростатът е помощна платформа, а не средство за нанасяне на удари, и върши няколко неща паралелно. Той ретранслира сигнала за връзка, наблюдава и подава данни за насочване към цели с оптико-електронни модули (камери и сензори), а освен това служи за примамка, която пренатоварва руската ПВО. Балонът е евтин: Euromaidan Press оценява цената му на няколко хиляди долара, а според Defense News той е все така труден за откриване от радарите, може да виси дълго във въздуха и да носи товар. Украйна и Русия почнаха да използват широко такива. Както писа Euromaidan Press на 21 май, Русия ги вдига, за да удължи обсега на своите радиомрежи, а Украйна ги използва за товари над руска територия и отклоняване на ПВО по време на нападения с дронове. Изданието посочва най-лесния отговор на проблема със сигнала: ретранслатори, закачени на самите балони.

Starlink модулът, терминал за сателитната връзка на SpaceX, поддържа връзка с оператора и когато дронът е далеч от него. Аеростатът с дрон, оборудван с такъв модул, е свързващо звено в по-мащабна схема. Киев пуска своите дронове в рояк и всички те следват апарата, който носи ретранслатора. Докато този апарат лети, сигналът не се прекъсва и целият рояк продължава напред; щом бъде унищожен, предаването спира. Затова ударът по аеростата с водещия дрон засяга връзката на целия рояк.

Украйна изпитва схемата, при която балон издига дрон, от пролетта. На 20 май 2026 г. се появиха кадри от изпитание, при което хелиев балон вдига 2-метровия дрон Hornet до 8000 метра височина, преди да бъде освободен. Defense News писа на 25 юни, че балонът удвоява обсега на дрона. Според изданието той расте от около 150 до поне 300 км. Изданието добавя, че дотогава към Русия са пуснати над 1000 балона. Според Euromaidan Press движението на балона зависи от вятъра, а ветровете нависоко над Украйна невинаги духат към окупираните територии и Русия. На 16 август Forbes съобщи, че Киев съчетава балоните със Starlink, за да увеличи обсега на FPV дроновете, които операторът управлява през камера на борда. Аеростатът от това видео на „Варяг“ е прехванат на около 10 км, с 2 км над прословутите 8000 метра, на които през май балон изнесе Hornet при изпитанието.

Балоните са основна тема в руските среди. На 4 октомври сенаторът Дмитрий Рогозин написа в Telegram, че магистрала Р-280 „Новороссия“ е атакувана от десетки аеростати, долетели от десния бряг на Днепър: от които тръгнали както дронове-убийци Hornet-2, така и камикадзе дронове с изглед от първо лице (FPV), оборудвани със Starlink антени. Към поста той приложи снимка на един от свалените дронове край шосето. Магистралата е водещата сухопътна връзка към Крим по северния бряг на Азовско море през Мелитопол и Бердянск, в окупираната част на Запорожка област. Рогозин отправя препоръка към мобилни огневи групи, които съпровождат камиони, цистерни и военна техника, да се въоръжат с гладкоцевно оръжие, а постовете да оглеждат банкетите край пътя за FPV дронове в засада.

В началото на февруари 2026 г. Министерство на отбраната на Украйна и SpaceX въведоха „бял списък“ на Starlink терминалите, а според тогавашния министър на отбраната Михайло Федоров руските терминали са блокирани. Над Русия Starlink не работи по решение на самата компания, а към 31 август Киев още нямаше разрешение да го използва за удари вътре в страната, напомня Kyiv Independent. Starlink е и руска цел: на 5 октомври руските групировки отчетоха унищожаването на 181 украински пункта за управление на дронове и 12 терминала Starlink. Русия има и своя платформа за връзка високо над земята: стратосферният аеростат „Барраж-1“ е предвиден за около 20 км, два пъти над аеростата от записа, и товар до 100 кг. Разработван е от Фонда за перспективни изследвания, Московският държавен технически университет „Бауман“ и завод „Аеродроммаш“. Изпитание на 3 септември 2026 г. по проекта „Барраж“ издигна платформата на около 17 км. Оттам тя осигури 5G връзка за период от над 80 минути. United24 Media и Forbes още през февруари го описаха като руския отговор на ограниченията върху Starlink, а според данни за изпитанието проектът цели 5G покритие в райони, където наземната инфраструктура е икономически неоправдана, предимно в Сибир и Далечния изток.

Прехващането на водещия дрон на 10 км показва къде схемата с рояк дронове остава най-уязвима: докато връзката минава през един ретранслатор, унищожаването на носителя я прекъсва. Доколко прехващането е устойчив модел за противодействие, ще стане ясно по две неща. Повторен запис от бригадата с посочени място и дата би показал, че прехващането на такава височина не е еднократно. Преход на украински рояци към няколко ретранслатора или към мрежова радиовръзка би демонстрирал, че уязвимостта е призната и преодоляна: според Euromaidan Press мрежовите радиостанции се заглушават много по-трудно, а изискват много повече апаратура.

Данон предложи Starlink на иранския дипломат, останал в залата при Тръмп

🇮🇱🇺🇳🇮🇷 Израелският посланик Дани Данон се опита да подари терминал за сателитен интернет Starlink на един от иранския дипломат в залата на Общото събрание на ООН. Малко преди това израелският премиер Бенямин Нетаняху показа същото устройство от трибуната по време на своята реч.

„Искате ли да го вземете и отнесете в Техеран? Може да ви бъде много полезен в Иран. Обичаме иранския народ и се молим за смяна на режима там. Този ден ще дойде“, предлага Данон на английски. Дипломатът на Ислямската република не прие устройството, не каза нито дума и на моменти дори избягваше погледа му. Данон публикува видеото на своя профил в X с думите: „Иранският представител не поиска Starlink :(“. До сутринта на 25 септември видеото беше събрало над 1,6 млн. гледания.

Според Iran International, опозиционен канал на фарси със седалище в Лондон, иранският дипломат е Насер Асади, член на постоянната мисия на Ислямска република Иран в ООН. Два дни по-рано той е единственият ирански дипломат, останал в залата по време на речта на американския президент Доналд Тръмп, тъй като всички останали членове на делегацията излязоха в знак на протест. Iran International представя Асади като зет на Манучехр Мотаки, бивш външен министър в правителството на Махмуд Ахмадинежад, а сега депутат.

У дома присъствието му по време на речта на Тръмп разпали политически скандал. Потребителят Камран Фалахати го нарече „безчестен“, тъй като е останал да слуша „престъпника“ и „убиеца на водача мъченик“ – препратка към върховния лидер Али Хаменей, ликвидиран на 28 февруари, в първия ден на съвместната въздушна кампания на САЩ и Израел.

Депутатът Хосейнали Хаджи-Делигани, заместник-председател на парламентарна комисия за разглеждане на жалби срещу държавни органи, определи случилото се като „повод за срам и съжаление“. Той се закани, че депутатите ще използват „всички средства за надзор“, включително ще поискат вот на недоверие срещу външния министър Абас Арагчи.

„Мястото на Иран в зала като Общото събрание на ООН е нашият окоп. Ако трябва да напускаме този окоп заради грубите думи, враждебността и хулите на другите, значи не сме изпълнили дълга си“, заяви Есмаил Багаи, говорител на Министерство на външните работи, в защита на решението да остане в залата.

Твърдолинейното издание „Раджа нюз“ обвини Багаи, че си играе с думите, за да избегне отговорност, като попита защо тогава делегацията е напуснала залата, когато говори израелския премиер Бенямин Нетаняху. Полуофициалната агенция „Мехр“ публикува коментар под заглавие „Стол на пасивността и окоп, от който не се стреля“.

На 24 септември пред Общото събрание на ООН говори и самият Нетаняху. Той първо вдигна пейджър, за да напомни за операцията на Мосад по взривяване на хиляди пейджъри на членове на „Хизбула“ в Ливан и Сирия на 17 септември 2024 г. и след това показа антена за сателитен интернет на Starlink.

„Това е комуникационно устройство, Starlink, което позволява на хората да достигат до истината, да правят избор, да се ползват със свобода на мисълта и свобода на словото“, заяви той. Според Нетаняху режимът в Техеран харчи огромни суми за цензуриране на интернет.

След това се обърна към председателя на Общото събрание: „Г-н председател, ще оставя това устройство при вас, за да го дадете на иранската делегация. Когато неизбежно дезертират, и те ще могат свободно да разкажат своята история в социалните мрежи.“ Той завърши тази част от речта с прогнозата, че иранският режим „ще падне и всички ще празнуваме този ден“.

Вместо терминалът да остане при председателя, Данон го занесе до местата на иранската делегация. Този запис е направен, докато от трибуната вече говори друг оратор. „Помислих, че е уместно да ви дам Starlink. Ако сте чули министър-председателя, може да ви бъде много полезен, за да позволите на иранския народ да получи свободата си след онова, което сте му причинили“, заяви Данон, преди да попита дали Асади ще отнесе устройството в Техеран.

Използването на реквизит е отколешен похват на израелските представители в ООН. През 2012 г. Нетаняху начерта червена линия върху рисунка на бомба, за да посочи директно границата, която иранската ядрена програма не бива да премине. През 2024 и 2025 г. показваше карти на региона, озаглавени „Благословия“ и „Проклятие“. По време на речта си през септември 2025 г. носеше на ревера значка с QR код, който водеше към материали за нападението на „Хамас“ от 7 октомври 2023 г.

Данон, който е израелски посланик в ООН за втори път (след мандата си в периода 2015-2020 г.), използва същия похват и на някои заседания на Съвета за сигурност. На 24 март 2026 г. той пусна запис на сирена за ракетна тревога с 15-секундно обратно броене и се обърна към посланиците в залата с въпрос – кое точно от трите си деца биха грабнали първо на път към убежището. В края на юни показваше плакати с въпроса „Терорист или журналист?“.

На 10 май 2024 г. предшественикът му Гилад Ердан унищожи страница от Устава на ООН с малък шредер за хартия. Той направи това по време на речта си преди гласуването за правата на Палестина в организацията.

Що се отнася до Starlink, на територията на Иран той е изцяло забранен. Законопроектът беше внесен през юни 2025 г. по време на 12-дневната война с Израел. Съветът на пазителите, който проверява законите за съответствие с конституцията и исляма, го одобри окончателно в края на септември същата година.

„За засилване на наказанията за шпионаж и сътрудничество с ционисткия режим и враждебните държави“ е озаглавен законът, който в своя член 5 налага забрана на Starlink. За притежание и използване на такова устройство са предвидени от 6 месеца до 2 години затвор и конфискация, а за внос и разпространение – от 2 до 5 години затвор. За същото деяние се предвижда смъртно наказание, ако се приеме, че обвиняемият е действал срещу режима или е извършвал шпионаж и го определи като „вражеска сила“. Във военно време и при особени условия, свързани със сигурността, наказанията могат да бъдат увеличени с до три степени по скалата на иранското наказателно право.

Общонационалните прекъсвания на интернет от началото на годината превърнаха Starlink в един от малкото начини иранците да получат достъп до световната мрежа. Терминалът се свързва директно със спътниците на SpaceX и заобикаля местните доставчици, чиято връзка властите прекъсват.

На 8 януари властите спряха интернет в отговор на масовите протести срещу режима, в чието потушаване по данни на правозащитната група HRANA са били убити над 30 хил. граждани. Достъпът постепенно беше възстановен през февруари, но в последния ден от месеца с началото на американско-израелските удари отново беше прекъснат за 88 дни. Възстановяване на достъпа беше предприето на 26 май, но YouTube и Instagram останаха силно ограничени и след това.

Още през януари правозащитна група Witness изчисли броя на работещите в страната терминали Starlink на поне 50 000. Активистът Ахмад Ахмадиан, чиято организация Holistic Resilience доставя подобни терминали, каза пред AFP през март, че цената им на черния пазар е скочила от 800–1000 долара за края на миналата година до около 4000 долара. През февруари The Wall Street Journal съобщи, че Държавният департамент е купил поне 7000 терминала, които са били пренесени тайно в Иран.

Режимът отговори с конфискации и арести. Между март и юли полицията е иззела 997 устройства Starlink и е задържала 163 души, съобщи на 23 август шефът на икономическа полиция Хосейн Рахими. По думите му повечето устройства влизат през Азербайджан и Иракски Кюрдистан, а по море пристигат от Катар, ОАЕ и Оман.

Посочените 997 устройства се равняват на приблизително 2% от минималния брой, оценен от Witness през януари, преди началото на войната. Сравнението обаче не показва какъв дял от активните терминали е бил конфискуван: данните се отнасят за различни периоди, а оценката на Witness е долна граница.

Нетаняху представи Starlink като средство за осигуряване на достъп на иранците до истината и свободната информация и като шанс дипломатите им да говорят свободно, ако избягат от режима. Законодателството на Ислямската република поставя това устройство в законите относно партньорство с Израел и вражески държави. Именно това придава на демонстрацията значение отвъд размяната на реплики в ООН.

Асади вече беше обект на нападки заради своето присъствие по време на речта на Тръмп. До 25 септември сутринта нито той, нито мисията на Иран бяха коментирали публично записа с Данон.

Следващият конкретен въпрос е дали депутатите в Техеран ще предприемат обещаните действия срещу Арагчи заради поведението на дипломата по време на речта на Тръмп. Евентуално отзоваване на Асади може да бъде отделен знак за евентуални последици за самия дипломат, но представените сведения не съдържат данни за такава стъпка.

Възможно е иранските държавни медии или прокуратурата да използват сцената с Данон, за да подкрепят обвинения в сътрудничество с Израел срещу хора, задържани с терминали Starlink. Това засега е хипотеза. Самото предложение на израелския посланик не установява връзка между ползвателите на устройствата в Иран и израелската държава.