Украински дронове поразиха дванайсетия от петнайсетте най-големи склада на Wildberries

🇺🇦🎯🇷🇺 Украински дронове FP-1 поразиха днес сутринта логистичния център на Wildberries край село Хрястово в Собински окръг на Владимирска област. Това доведе до огромен пожар в комплекса, който продължава да гори. Това е 12-ата от 15-те най-големи складови бази на руската платформа, която се превърна в основна мишена на украинските удари в тила от средата на юли, и общо 18-ият поразен обект на компанията. Губернаторът Александър Авдеев докладва за разрушения, пожар и спешна евакуация на хората от района. Пресслужбата на Wildberries обяви, че „логистичните вериги са преустроени, а приемът на доставки и експедицията на поръчки се извършват в други обекти“.

В сведенията за пострадалите се забелязват разминавания. Според изявленията на Авдеев са ранени трима души: складов работник с нараняване на главата, откаран в болница, жена от съседно населено място и още един местен жител с травма на пръста. Самата компания твърди, че няма нито един пострадал сред нейния персонал. Telegram каналите Exilenova+ и Supernova+ споделиха кадри с висок стълб дим да се издига над обекта, и множество клипове на падащите върху него дронове.

Използваният дрон е от най-евтиния клас далекобойни средства, с които Киев достига дълбокия руски тил. FP-1 е ударен безпилотник от самолетен тип на Fire Point – украинска технологична компания, създател на крилатата ракета FP-5 „Фламинго“ и на цяло семейство ударни дронове. Той носи 60-килограмова бойна глава, поддържа крейсерска скорост между 140 и 180 км/ч при максимално полетно време от 7 часа, а в обновената му версия от юни обявеният му обсег достига 3400 км. Цената на един дрон възлиза на около 55 000 долара. Собинският окръг се намира на повече от 500 км от най-близката територия под украински контрол – т.е. далеч отвъд обхвата на доставените на Киев западни системи, но напълно в удобната част от радиуса на FP-1.

Ударената база е сравнимо нова и към момента на атаката по нея все още са се извършвали довършителни работи. Тя бе открита официално от Wildberries през декември 2024 г. с първи етап от 58 500 кв. метра. По-късно нейната площ беше разширена до 119 000 кв. метра, което я нарежда на 9-о място сред логистичните комплекси на компанията в Руската федерация, според „Агентство“. Пълният ѝ капацитет беше насрочен за финализиране по-късно тази година: последната фаза трябваше да добави нови 56 000 кв. метра, което да изведе съоръжението до 175 000 кв. метра при проектен капацитет над 120 млн. единици стока. По размер той щеше да отстъпва единствено на комплексите в Подмосковието („Електростал“ и „Коледино“), всеки от които разполага с по 250 000 кв. метра.

Двата склада там вече минаха през същото. Този в „Електростал“ бе напълно изпепелен след атаката на 18 юли, която сложи началото на ударната кампания по логистиката на Wildberries; базата в „Коледино“ беше атакувана на два пъти (на 20 и 28 юли), но продължи да работи. Оттогава целите се преместиха на изток и на юг. Котовск в Тамбовска област бе ударен на 18 юли заедно с „Електростал“, при поне 8 загинали и 82 ранени само в рамките на тази нощ. Краснодар и Невиномиск последваха на 22 юли, а на 23 юли дойде редът и на Воронеж, където комплексът поднови работа само за половин ден. В нощта срещу 24 юли бяха поразени „Шушари“ край Санкт Петербург, Новосаратовка в Ленинградска област и Симферопол, а на 29 юли дойде ред и на индустриалния парк „Рязански“ в Тюшевско. Под прицела на украинските дронове попаднаха и центрове в Екатеринбург, Татарстан, Самарска област и Ставрополски край.

Човешката цена се натрупа предимно през първата нощ на кампанията. При ударите по „Електростал“ и Котовск на 18 юли загинаха 8 души, а 82 бяха ранени; пожарът в един от комплексите в Подмосковието продължи да гори четири денонощия въпреки усилията на стотици огнеборци. На 22 юли в Краснодар и Невиномиск загина 1 човек, а други 14 пострадаха, докато на 29 юли в Рязан 6 души бяха настанени в болница с различни травми.

Аритметиката на кампанията stoi зад отделните ѝ епизоди. От 12 поразени обекта сред 15-те най-големи, 9 са понесли щети. Работа не са подновили 7 комплекса: освен съоръжението във Владимирска област, още „Електростал“, Краснодар, Невиномиск и базите в Ленинградска, Самарска и Пензенска област. По оценки, които Forbes публикува на 3 август въз основа на анализ на Data Insight, под прицел са попаднали от 1,21 до 1,47 млн. кв. метра складова площ, от които повредени са между 893 хиляди и 1,154 млн. кв. метра – тоест между 17,2% и 22,2% от цялата логистична инфраструктура на компанията, която възлиза на 5,2 млн. кв. метра.

Темпът личи от съпоставката във времето: на 23 юли, седмица след началото на кампанията, засегнатите площи се оценяваха на около 10% от мрежата, а 10 дни по-късно оценката вече бе удвоена. За около две седмици Wildberries е загубила достъп до близо 20% от собствения си складов капацитет, а „Комерсант“ определи щетите само от пожарите по складовете на до 100 млрд. рубли.

Цената се плаща основно от търговците, а не от самата платформа. Анализаторът на Data Insight Сергей Семко оцени загубите на търговците, работещи през Wildberries, на 215–280 млрд. рубли; изчислението се основава на пожара в „Шушари“ през 2024 г., след който компанията компенсира стока за близо 35 млрд. рубли за един-единствен склад от 112 хиляди кв. метра. Броят на засегнатите се измерва в стотици хиляди – оценка, която шефът на сдружението SellerDen Денис Ветренников сподели пред изданието; само в рамките Ленинградска област областната администрация е преброила около 1500 пострадали търговци. Срещу тази сума реално изплатените обезщетения към края на юли възлизат на около 40 млн. рубли.

Огромната разлика между щетите и изплатените обезщетения вече засяга и едрия бизнес. По сведения на няколко източника на Forbes сред пострадалите са най-големите руски търговски вериги: загубите на Melon Fashion Group, собственик на марките Zarina, Befree, Love Republic, Sela и Idol, надхвърлят един милиард рубли, а „Спортмастер“ е изгубила няколкостотин милиона. Мащабът на зависимостта обяснява защо ударите по няколко сгради се превръщат в общопотребителски проблем: през Wildberries минават 52% от онлайн поръчките в Русия по данни на Data Insight, оборотът на компанията за 2025 г. надхвърли 6 трилиона рубли, а чистата ѝ печалба бе 175 млрд. – по-малко от най-ниската оценка за щетите на нейните търговци.

Разпределението на щетите следва от собствеността върху стоката. Сградите и складовото оборудване са на компанията, контролирана от съоснователката Татяна Ким и структурите на Russ след сливането от 2024 г.; поразените ѝ активи се оценяват на до 60 млрд. рубли при разчет за изграждане на подобни съоръжения около 35,5 млрд. Стоката в тях обаче принадлежи на търговците, а те са между 500 и 800 хиляди по данни на Data Insight. Оттук идва и разликата от цял порядък между загубата на платформата и тази на търговците ѝ. На 3 август Ким призова предприемачите да трансформират работния си процес, а според описание на „Медуза“ федералната власт не бърза да поеме обезщетяването.

Киев аргументира ударите с това, че складовете и логистичните центрове на платформата се използват за обслужване на доставки на санкционирани компоненти за производство на дронове и навигация за руската армия, като обявите в самата платформа подкрепят това обяснение. През нея се продават още дронове с изглед от първо лице (FPV) и тежки многовитлови апарати, макари с оптично влакно за управление, полетни контролери, механизми за пуск, прицели и бронеплочи, като част от обявите ги рекламират като одобрени от руския център за безпилотни технологии „Рубикон“. Публикациите са документирани от Defense Express и потвърдени от CNN и Fortune.

Украинската страна е привеждала и още два мотива, всеки от които беше публично засегнат от различен говорител. Съветникът в Офиса на президента Михайло Подоляк изтъкна връзките на компанията с Кремъл, данъчния ѝ принос към руския бюджет и натиска, който упражнява върху малкия бизнес. В същото време украински чиновник сподели пред Financial Times, че кампанията идва като отговор на руските удари срещу терминали на „Нова пошта“ – украинския оператор за пощенски и куриерски услуги, чиито над 400 клона и терминала са мишена на атаки от февруари 2022 г. насам (три от тях само в дните след 18 юли). Трите версии не се изключват една друга, но подборът на целите не позволява да се отдели индивидуалният принос на всяка от тях.

Кампанията се приближава до края на списъка с едри цели. След днешния удар недокоснати остават само 4 от 15-те най-големи бази, а комплексът в „Коледино“ бе атакуван повторно едва 8 дни след първия удар, с което бе очертана логиката на последвалите операции. Стойността на кампанията вече не се калкулира по брой изпепелени обекти, а по площта, която не подлежи на ремонт и връщане обратно в експлоатация: 7 от 18 обекта, поразени от украински дронове, остават затворени, а останалите 11 се върнаха в експлоатация или изобщо не са спирали работа.

Оттук насетне натискът може да бъде поддържан по един от два начина – с повторни удари срещу вече ремонтирани обекти или със слизане към втория ешелон от сортировъчни центрове и регионални бази, който е по-многоброен, по-разпръснат и съответно по-скъп за поразяване на единица ефект. Досегашното съотношение обяснява защо кампанията изобщо се води: при апарат за около 55 000 долара и цел, чиято реконструкция се измерва в милиарди рубли, разменният курс продължава да бъде извънредно изгоден за Киев, докато целите са едри и малко на брой.

Драпатий отстрани командващия Силите за логистика генерал Карпенко

генерал-майор Володимир Карпенко

полковник Юрий Погрибни

🇺🇦🎖️ Главнокомандващият Въоръжените сили на Украйна Михайло Драпатий освободи генерал-майор Володимир Карпенко от длъжността командващ Силите за логистика и постави временно на неговото място полковник Юрий Погрибни – досегашен началник на въоръжението в оперативно командване „Изток“. Решението, обявено на 30 юли, е част от първата кадрова рокада на новия главнокомандващ, взета 9 дни след като президентът Володимир Зеленски го постави начело на армията на мястото на генерал Олександър Сирски.

Карпенко беше начело на снабдяването на украинската армия от 29 февруари 2024 г., когато Зеленски го назначи с указ на мястото на генерал-майор Олег Гуляк. Издигането в йерархията обаче започва по-рано и е пряко свързано със Сирски: от 2021 г. Карпенко отговаря за логистиката в Командването на Сухопътните войски, оглавявани тогава именно от Сирски. Званието генерал-майор той получава на 23 август 2024 г. Структурата, която напуска, контролира целия материален поток към фронтовата линия: боеприпаси, гориво, провизии, ремонт и евакуация на техника и поддръжка и охрана на логистичните маршрути.

Карпенко е сред малкото украински генерали, дали подробно публично интервю за състоянието на бойната техника в първите месеци на инвазията. На изложението „Eurosatory“ в Париж през юни 2022 г., докато е още бригаден генерал начело на логистиката на Сухопътните войски, той заявява пред списание National Defense, че загубите на въоръжение се движат между 30% и 50%. По негови изчисления това се равнява на около 1300 бойни машини на пехотата, 400 танка и 700 артилерийски системи. Тогава той подчертава, че решаващ фактор на фронта не е артилерията сама по себе си, а далекобойното прецизно оръжие.

Официални мотиви за отстраняването му не бяха обявени – нито Генералният щаб, нито Министерството на отбраната публикуваха мотиви, а самият Карпенко отказа коментар. Списък с обвинения разписа депутатът Маряна Безугла – заместник-председател на парламентарната комисия по национална сигурност, отбрана и разузнаване и един от най-острите критици на предишното командване, която напусна парламентарната група и партията „Слуга на народа“ през февруари. В публикация на Threads от 30 юли тя изброи следните пропуски: остър недостиг на провизии по позиции; заявки за въоръжение и техника, които не отговарят на изискванията на модерната война, а обслужват интересите на конкретни компании; системно безразличие към логистичните пътища и тяхната защита; съпротива срещу ремонта на техника, както и корупция и чадър, включително над собствения му брат.

Трябва да се има предвид, че това са твърдения на депутат, а не констатации на разследващ орган. Безугла е сред най-спорните вътрешни критици на украинското военно командване – Върховната рада на няколко пъти не събра мнозинство, за да я отстрани от поста ѝ в комисията или от заседания, а нейните разкрития редовно изпреварват официалните съобщения, но също толкова често остават без потвърждение.

Братът на Карпенко, генерал-майор Дмитро Карпенко, оглавява Въздушно командване „Юг“ от 2022 г. На 20 декември 2025 г. след поредица от тежки руски удари срещу Одеса и областта, Зеленски публично съобщи, че се обсъжда смяната му и ще бъде намерен нов кандидат, с аргумента, че е нужна „бърза и навременна реакция“. Повод за това станаха критиките към ефективността на противовъздушната отбрана в южния сектор.

Новият ръководител на логистиката има чувствително по-нисък военен ранг, но с богат оперативен опит на терен. Юрий Погрибни е на 41-годишна възраст, роден в Сумска област. Завършва Сумски военен институт за ракетни войски и артилерия „Богдан Хмелницки“ през 2007 г. Преминава през редиците на 55-а отделна артилерийска бригада – от командир на взвод до заместник-командир на дивизион, като участва директно в сраженията от 2014 г. През 2020 г. служи в 532-ри отделен ремонтно-възстановителен полк, а през 2024 г. поема въоръжението в Оперативно командване „Изток“, където отговаря за логистичното осигуряване на Харковски, Донецки и Запорожки сектор. През същата година завършва оперативно-стратегическото ниво в Национален университет по отбрана. Безугла го описва като доказан специалист и работохолик с отлична репутация, който преди това дълго време е бил изолиран в „немилост“ заедно с Драпатий по разпореждане на Сирски.

Смяната на командира на логистиката не е изолиран ход. В същия ден Драпатий освободи генерал-майор Олександър Грузевич – началник-щаб и заместник-командващ Сухопътните войски, като го прехвърли към резервен батальон. Според източници на изданието „Бабел“ Грузевич саботирал реформите, започнати от Драпатий по времето, когато той оглавяваше Сухопътните войски, оправдавайки позицията си с думите: „Олександър Станиславович [Сирски] е моят командир“. Безугла на свой ред го определи като идеолога на т.нар. „бусификация“ (принудително задържане на мъже по улиците за мобилизация) и припомни неговата съпротива срещу въвеждането на видеонаблюдение в териториалните центрове за комплектуване (ТЦК).

В същото време две от последните решения на Драпатий отменят предишни разпореждания на Сирски. Генерал-майор Андрий Малиновски, командващ Ракетните войски и артилерията, от няколко години беше прехвърлен в Генералния щаб; Драпатий го връща на командния пост с мотив, че далекобойните удари на територията на Русия са съвместна операция на редица структури, а не отговорност само на едно звено. Ударната кампания срещу руските рафинерии и военна промишленост през 2026 г. се ръководи от няколко звена едновременно, а Малиновски беше изведен от командването тъкмо в момент на нейното разгръщане. Освен това на 19 юли Сирски отстрани командира на 93-та отделна механизирана бригада Шамил Крутков поради ротация на позициите; заповедта обаче заседна в бюрократичните процедури достатъчно дълго, за да бъде блокирана, и Крутков се връща начело на бригадата.

Тази кадрова вълна идва след две седмици на пълна трансформация на военно-политическото ръководство в Киев. На 16 юли Върховната рада утвърди новия кабинет на Сергий Корецки, в който Михайло Федоров – министър на отбраната от 14 януари 2026 г. – не беше включен. Неговата оставка предизвика обществено недоволство: от същия ден в Киев и редица други градове започнаха ежедневни протести с две основни искания – връщането на Федоров и оставката на Сирски. Един от организаторите беше ветеранът Дмитро Козятински, който формулира исканията пред Kyiv Independent на 20 юли, докато на площад „Иван Франко“ протестиращите скандираха „Корупцията убива“. Кандидатурата на вътрешния министър Игор Клименко за министър на отбраната пропадна, след като той отказа поста и беше пренасочен към Съвета за национална сигурност и отбрана. От 20 юли длъжността се изпълнява временно от генерал-майор Йевгени Хмара, който дотогава ръководеше Службата за сигурност на Украйна (СБУ) и командваше Центъра за специални операции „А“ (Зеленски го освободи от двете длъжности на 17 юли). На 21 юли президентът замени Сирски с Драпатий, а на следващия ден начело на Генералния щаб застана генерал-майор Игор Скибюк.

Самият Федоров описа разминаването си с досегашния главнокомандващ като принципно и светогледно, а не личностно, в интервю за вестник „Украинска правда“. По думите му Министерството на отбраната е било подложено на натиск от кръгове, недоволни от опитите да либерализира и отвори пазара на отбранителни поръчки, тъй като висши фигури са имали частни интереси в сектора. За собственото си освобождаване той разкри, че е научил едва половин час преди заседанието на парламентарната група, когато е била внесена кандидатурата на Клименко. Федоров е отказал последващите предложения за постове, включително такъв за вицепремиер, с аргумента, че те не му дават шанс да довърши започнатите реформи; пред Reuters той бе категоричен, че би се върнал във властта единствено на поста, от който е бил отстранен.

Новият главнокомандващ Михайло Драпатий е на 43-години. Роден през 1982 г. в Каменец-Подолски, той завършва Харковския институт на танковите войски през 2004 г. и започва служба като лейтенант в 72-ра отделна механизирана бригада. Когато през април 2014 г. Русия започна агресията си срещу Украйна в Донбас, Драпатий има чин майор и командва 2-ри механизиран батальон на бригадата, а сраженията на портите на Мариупол превърнаха неговата част в символ на украинската съпротива още в първите дни на войната. През август 2016 г. поема 58-а отделна мотопехотна бригада, където се издига от батальонен до бригаден командир още преди пълномащабната инвазия – постижение, извоювано директно на фронта, а не в кабинетите.

Пълномащабната война го завари на висша командна длъжност. На 17 март 2022 г. той оглави групировка войски „Юг“, по-късно трансформирана в Каховска оперативна група. Под ръководството му беше спряно руското настъпление към Кривой Рог в най-критичните първи дни на инвазията. Последвалото украинско контранастъпление изтласка фронтовата линия с 6-23 км и освободи десетки населени местаа в Херсонска и Днепропетровска област – преломен момент в първия етап на войната. Той остана начело на херсонското направление до 2024 г., което означава, че операцията по освобождаването на земите на западния бряг на река Днепър и самия областен град е била планирана и проведена именно под неговото ръководство. Когато през май 2024 г. Русия отвори нов фронт с офанзивата в Харковска област, той пое Харковската оперативно-тактическа група. Задачата му беше да не допусне пробивът да прерасне в нещо повече от ограничена погранична операция – и успя. Руските войски останаха заклещени в две тесни зони край границата, без изобщо да доближат Харков.

На 29 ноември 2024 г. Драпатий застана начело на Сухопътните войски – най-многобройния род войски във ВСУ. Според личния му отчет той заварва там „атмосфера на страх, липса на инициатива, съпротива срещу обратната връзка и безразличие към проблемите на личния състав“. Отговорът му е светкавичен: сменя близо половината от висшия команден състав, стартира реформа срещу корупцията в системата за набор на кадри, обновява методиката на обучение според реалността на бойното поле и интегрира съвременните технологии право в подготовката. Целта му е системна – кадрова машина, изградена с десетилетия върху лични връзки, да започне да работи въз основа на резултати. На 26 януари 2025 г. към неговите задължения беше добавена и оперативно-стратегическа групировка „Хортица“ – най-голямата в сухопътните войски, която отговаря за целия източен фронт от Велика Новоселка до Харков. На 1 юни 2025 г. подаде оставка от този пост заради руски ракетен удар срещу 239-и полигон в Днипропетровска област, при който загинаха 12 военнослужещи. Тогава той подчерта, че основната отговорност винаги е на командирите, защото те определят правилата, вземат решенията и понасят последиците, като призна за себе си: „не натиснах достатъчно, не убедих, не промених отношението към хората в строя“. Оставката му не беше приета от президента Зеленски. По-късно пое Командването на обединените сили, а есента на същата година ръководените от него сили, сред които 13-а бригада „Хартия“ на Националната гвардия на Украйна (НГУ), освободиха територия в района на Купянск. Драпатий се застъпва гласно за по-голяма инициатива на ниските командни нива, по-бързо вземане на решения и поемане на лична отговорност и последователно подкрепя реформите на Федоров в Министерство на отбраната.

Отстраняването на Карпенко и Грузевич де факто разчиства двете ключови позиции, чрез които Сирски упражняваше пряк контрол върху Сухопътните войски и тяхното снабдяване. Връщането на Малиновски и Крутков пък отменя две от наказателните му решения и изпраща ясен сигнал към по-долните ешелони, че свалянето на командир заради оперативна преценка вече няма да бъде практика. Само за 9 дни новият главнокомандващ смени целия управленски слой, на който ще разчита за изпълнението на собствените си заповеди.

Новите имена носят коренно различно схващане за командния процес. Сирски налагаше централизирано вземане на решения по традиционния съветски модел и често беше критикуван, че управлява бригадите през главата на техните командири, а за провалите търси отговорност предимно по ниските етажи. За разлика от него, Драпатий държи на по-силна инициатива в ниските командни нива и бърза преценка на място, а на 1 юни 2025 г. пое пълната отговорност върху себе си, вместо да я прехвърли на подчинените си. Разминаването, което Федоров определи като светогледно, преминава именно по тази линия: спорът не беше за организационната структура, а за това кой има правомощието да взема решения. Ето защо уволнението на Грузевич – спирал реформите в Сухопътните войски с аргумента, че негов командир е Сирски – и връщането на Крутков носят по-голяма тежест от рокадата на един генерал в логистиката.

Част от стратегическата програма обаче остава в сила. Драпатий заяви, че ще продължи изграждането на армейски корпуси и ще разшири тяхната автономия, че ще набляга на развитието на безпилотни системи и асиметрични способности, базирани на украински технологии, и разпореди пълен одит на състава в тила, за да се пренасочат военнослужещи към бойните бригади на фронта – похват, който и Сирски прилагаше през 2024 г. Разликата няма да бъде в списъка с мерки, а главно в това дали корпусите реално ще получат самостоятелността, която на хартия вече притежават.

Критиките към Карпенко и разкритията на Федоров се припокриват в една точка: кой определя поръчките за въоръжените сили и чии изисквания обслужват те. Командването на Силите за логистика не подписва договорите, но формулира заявките и техническите задания, върху които те стъпват, а на това ниво смяната на дадена фигура може да промени много повече от един подпис.

Над 1350 удара с дронове по руската логистика в тила от май

🇺🇦🚛🇷🇺 Украински дронове са поразили над 1350 руски камиона в оперативна дълбочина на окупираните територии на Украйна от началото на май, а заедно с това ежедневни удари понасят и жп линии, зенитни комплекси и енергийни обекти. Оценката е на френския експерт Клеман Молен, публикувана на 23 юли в подробна нишка в платформата X. Молен следи тези удари от месеци чрез геолокирани видеокадри, стъпвайки върху мрежата от утвърдени картографи на бойните действия и брои само публикуваните попадения, поради което числата му очертават долна граница, вместо пълния обем на щетите.

Съпоставката на собствените му отчети показва как кампанията набира скорост. В началото на юни той преброи около 290 поразени машини от началото на май; само за първата седмица на юли преброи над 240 – средно по 34 на ден; 7 седмици по-късно общият брой вече надхвърля 1350. Очакването му е юли да надмине юни по поразени машини, още повече че компилациите от кадри вече се събират заедно от Силите за безпилотни системи (СБС), обособени като отделен род войски през юни 2025 г. и ръководени от Роберт Бровди с позивна „Мадяр“, който традиционно публикува голям пакет кадри в края на месеца.

Плътността по отделните пътни артерии си личи от магистрала Р-280 между Ростов и Крим, наричана от руснаците „Новоросия“: само по него Молен е геолокирал около 175 поразени камиона и машини в същия период, а на 22 юли 414-та бригада ударни безпилотни системи „Птиците на Мадяр“ публикува поредния отчет за ударите по трасето. В ударите на среден обсег, които започват на около 20 км зад фронта, участват над 25 украински подразделения с различни типове дронове: Hornet, Dart, класически FPV и поне още един неустановен модел. По данни на украинското издание Militarnyi ударите вече стигат до 150 километра зад фронтовата линия, а по трасетата между Донецк и Крим удари нанасят и екипи на военното разузнаване ГУР.

Приоритетната цел остават цистерните с гориво – поне 42 поразени само през юли, при около 540 ударени машини общо за месеца, отново само от публичните видеа. Основен довод на Молен е, че самите камиони са най-малката загуба за Москва, тъй като тя лесно намира нови. Невъзстановим е недоставеният товар: гориво, боеприпаси и храни, които не стигат до силите на фронта и според него забавят значително руското настъпление. Молен онагледява с Донецк: всеки геолокиран камион на подстъпите, по трасето от Мариупол или по околовръстния път, е недоставен товар за градовете на фронта. По веригата се натрупват и вторични ефекти: задръствания, обиколни маршрути, каране само нощем, зенитни разчети, изтеглени да пазят тила, и убити шофьори. Достатъчно е да бъде поразен 1 от 20 камиона по дадено трасе, за да се принудят 10 други да търсят алтернативни пътища или да се движат на тъмно.

Украинският агрегатор Exilenova+ ежедневно събира кадри, заснети от самите руснаци в окупираните части на Украйна, които показват ключови пътища, осеяни с изгорели машини; Молен говори за „безумни“ видеа с цели отсечки, задръстени от обгорели камиони, и стига до заключение, че значителна част от товарите за фронта е изпепелена още в оперативна дълбочина, преди изобщо да се приближи до предните позиции.

Руският отговор засега изостава. Молен е открито скептичен към мобилните огневи групи, екипите с леко стрелково оръжие и картечници, които руското командване разположи срещу дроновете: видеата, в които те самите са поразени, са осезаемо повече от онези, в които същите свалят дрон. Много по-резултатни са средствата за електронна война и дроновете-прехващачи, но признаци за мащабното им разгръщане по логистичните артерии засега липсват.

Пълният ефект се измерва трудно и самият Молен подчертава несигурността на оценката; очакването му е последиците да проличат на фронта към есента, и то неравномерно. Донбас е относително облекчен за руската логистика: гъстата мрежа от градове позволява къси, лесни за организиране курсове. Най-тежко ще бъде в Запорожка област и по поречието на Оскол при Купянск, където маршрутите са дълги, открити и системно обстрелвани. Географските особености обясняват разликата: южното направление е зависимо от дългите открити трасета на сухопътния коридор покрай Азовско море, включително пътя Р-280, където той преброи най-много попадения.

Ударите по камиони са само част от много по-широка кампания. Успоредно с тях вървят хиляди попадения по складове, тилови бази, петролна, газова и енергийна мреж и кораби: Молен изброи около 200 удара по руски кораби в Азовско и Черно море, на които обещава отделен разбор. Най-тежко е положението в Крим, където енергийната кампания, водена от Мадяр в отговор на руските обстрели по електрическата мрежа на Украйна, е оставила по-голямата част от полуострова без ток при слаба съпротива от руска страна. Само от 1 юли СБС отчитат 38 поразени енергийни обекта в Крим и Донбас, Бровди обяви 16 удара по подстанции в рамките на 48 часа, докато в курортни селища като Алуща токът се пуска по 2 часа на всеки 12. Тези удари се застъпват с обявената от Зеленски в края на юни серия далекобойни операции срещу Крим и руския тил, чието средоточие са авиобазите, складовете за ирански дронове „Шахед“ и зенитно-ракетните комплекси С-400 на полуострова.

Зад устойчивостта на темпото стои разширяваща се производствена база. Украинската компания Fire Point, производител и на крилатата ракета FP-5 „Фламинго“, очаква да произведе 100 000 дрона FP-1 и FP-2 тази година; по изчисления на Молен това е двойно повече от руското годишно производство на „Геран“, местна версия на иранския „Шахед“, което при това е съсредоточена в един-единствен завод в Алабуга, Република Татарстан. Планът има реална основа: към март компанията заявяваше по около 200 дрона за дълбочинни удари на ден (темп от порядъка на 70 000 годишно) с готовност да го утрои при нужда, а по-новата версия на FP-2 вече носи бойна глава от 200 кг. Стоте хиляди засега са планов хоризонт, но дори сегашният темп подсказва накъде се измества съотношението.

Кампанията действа на оперативно ниво: тя не измества фронтовата линия днес, а отнема пропускателна способност: недоставено гориво, обиколни маршрути, разчети, ангажирани с охрана на тила. Средният ритъм от над 15 поразени машини на ден в продължение на близо три месеца, и то само в публикуваните кадри, прави натрупването системно, не епизодично. Границите на метода обаче са реални: броенето по видеа не показва какъл дял от общия трафик е порязен, а руската адаптация – нощни курсове, разпръскване по второстепенни пътища, зенитни постове – сваля уязвимостта с цената на допълнително забавяне. При запазване на сегашния темп е вероятно кумулативният недостиг да проличи наесен първо в Запорожието, както предвижда и Молен; ако производствените планове на Fire Point се изпълнят дори частично, Украйна влиза в зимата с числено предимство в дълбочинните дронове.

📽️ Видео: Иловайск в окупираната част на Донецка област, обективен контрол над изгорена руска техника от ударните дронове на ССО. Маршрутът на теория е покрит от руски дронове-прехващачи „Елка“, но както е видно, това не спира украинските дронове.

Пети удар за седмица: логистиката на Wildberries поддава

🇺🇦🔥🇷🇺 Логистиката на Wildberries, най-големия онлайн търговец в Русия, навлиза в остра криза след пет поредни вълни украински удари за седмица: клиентите в Беларус не са получавали пратки от шест дни, пунктовете за получаване на поръчки в Московска област преливат от непотърсена стока, а доставките към Кубан и Ставрополския край на практика са спрели. През изминалата нощ дронове поразиха още 4 обекта на компанията – логистичните паркове „Уткина Заводь“ и Шушари край Санкт Петербург, склад в Симферопол в окупирания Крим и разпределителен център в Твер – с което кампанията срещу складовата мрежа на търговеца стигна пета вълна за седем дни.

Картината на задръстената система описа икономическият наблюдател Станимир Добрев, който следи отблизо руската икономика, в серия от публикации на X. По неговите наблюдения беларуските купувачи не са получили нищо от шест дни, а пунктовете за получаване в Московска област и цяла западна Русия са препълнени: клиенти не могат да приберат поръчките си, а част от продавачите обявяват извънредни разпродажби, за да спасят каквото могат от оборота си. На юг проблемът е огледален: стоката изобщо не стига до Кубан и Ставрополския край, поради което дребните търговци, които живеят от платформата, работят на загуба. Добрев посочва и по-тревожен признак: по думите му Wildberries блокира опитите на потребители да изтеглят средства от сметките си в платформата, а ако компанията рухне, ще повлече със себе си и многото дребни бизнеси, които зависят от нея.

Кампанията в сегашния ѝ мащаб започна в нощта на 18 юли, когато дронове подпалиха два от възловите складове на компанията: комплекса в Електростал край Москва с 250 000 кв.м. обща площ, един от най-големите логистични центрове в страната, и склада в Котовск, Тамбовска област, със 108 000 кв. м. площ, който беше открит едва миналата година. В пожарите загинаха 8 работници от нощната смяна, съобщи Al Jazeera. Двата обекта представляваха между 6,5 и 9% от складовите площи на обединената компания Wildberries & Russ, по експертни оценки, събрани от Forbes. Още през юни, след атаки с дронове изгоря московският търговски комплекс „Садовод“, припомня руската служба на BBC. На 22 юли нападенията се изместиха на юг: поразени бяха логистичните центрове в Краснодар, Невинномисск и Армавир, при което загина работник, а 8 души бяха ранени, по данни на регионалните власти. Ден по-късно изгоря склад във Воронеж, а през изминалата нощ дойде петербургската вълна: трима ранени в „Уткина Заводь“, съобщи губернаторът на Ленинградска област Александър Дрозденко. Wildberries обяви, че двата центъра в града „временно спират работа“. Според оценки на руски и украински медии, ударите са извадили от строя до 15% от складовия капацитет на компанията.

Числата очертават мащаба на поражението. Медийни анализатори оценяват общите щети на не по-малко от 100 млрд рубли, около 1,2 млрд долара. Стоката на продавачите, изгоряла само в Електростал и Котовск, е на стойност 150-235 млрд рубли по изчисления, събрани от Meduza, при консервативна оценка от 150–170 млрд. Възстановяването на двата склада би погълнало още 22–36 млрд. За сравнение: нетната печалба на Wildberries за 2025 г. е 175 млрд рубли. Загубите обаче се стоварват преди всичко върху търговците: самите складове изглеждат незастраховани, а сред търговците на платформата застраховка имат едва 5–7%, като само десета до пета част от полиците покриват диверсия.

Компенсационният въпрос задълбочава кризата. На 7 юли Wildberries промени договора с продавачите си и вписа дроновите атаки сред форсмажорните обстоятелства, за които не носи отговорност; 11 дни по-късно изгоряха Електростал и Котовск. Ozon внесе същата поправка в условията си на 18 юли, в деня на пожарите, отбелязва Meduza. Основателката и ръководител на компанията Татяна Ким обеща в публикация на Telegram канала: „Въпреки извънредната ситуация и отсъствието на задължение да компенсираме изгубената стока, вече обсъждаме обемите на изплащания към търговци и други мерки за финансова подкрепа.“ Обявените дотук мерки обаче не включват възстановяване на стойността на изгорялото: компанията предлага отстъпки от комисиони, временно замразяване на глобите и съдействие за заеми с облекчени условия. Прецедентът сочи в друга посока: след пожара в петербургските Шушари през януари 2024 г. маркетплейсът изплати на продавачите близо 35 млрд рубли, около 95% от загубите им. Сега, по наблюдения на Добрев, започналите вече изплащания покриват в най-добрия случай 15% от стойността на стоката, докато в най-лошия – 0,1%.

Киев представя ударите като част от системна кампания срещу военното снабдяване. „Това са логистични обекти, по-конкретно складове, използвани за снабдяване с военни материали: навигационно оборудване, компоненти за производство на дронове и други доставки“, заяви президентът Володимир Зеленски след ударите в Петербург. Украински анализи добавят втори мотив: маркетплейсите са канал, през който в Русия влизат санкционирани стоки и изделия с двойна употреба, затова поражението по тях се чете в Киев и като икономически натиск върху тила, посочва Kyiv Post. Руската страна настоява на обратното: губернаторът на Санкт Петербург Александър Беглов нарече поразените складове „граждански инфраструктурни обекти“, а Москва не е коментирала официално самите украински атаки, предава Al Jazeera.

5 вълни за 7 дни не са поредица от инциденти, а последователно изпълняван замисъл, чийто ефект е двоен. Физическият личи от географията и календара: 6-дневното закъснение в Беларус съвпада с огнената стихия на Електростал и Котовск на 18 юли, а прекъснатите доставки на юг – с попаденията по Краснодар, Армавир и Невинномисск. По-дълбокият е договорен: клаузата от 7 юли прехвърли риска от войната върху стотиците хиляди дребни търговци, а платформата живее именно от тяхното доверие, че тя пази стоката и средствата им. Най-категоричен е изводът на Добрев: според него китайските компании, които доскоро продаваха във Wildberries, вече са в позиция да завладеят отслабената търговия на дребно в страната. Срещу въпросния сценарий стои финансовият буфер на компанията: със 175 млрд рубли годишна печалба тя може да строи наново, стига ударите да спрат, а точно това условие не зависи от нея.

Два склада на Wildberries горят след дронова атака в Южна Русия

🇺🇦🔥🇷🇺 Два логистични центъра на Wildberries – водещия онлайн търговец в Русия – са в пламъци след атаки с дронове в южната част на страната през изминалата нощ. Поразените обекти са разположени в Краснодар и Невинномисск (Ставрополски край). С тях засегнатите бази от мрежата на компанията станаха 4 за 5 дни – серия, извела складовата логистика на руската електронна търговия от дълбокия тил, превръщайки я във водеща мишена за украински удари. Атаката и пожарите бяха потвърдени от руските регионални власти; Украйна засега не коментира събитията.

В Краснодар пламъците обхванаха действащия склад на Wildberries на улица „Тихорецка“ в североизточната част на града. Огнището беше посочено от Telegram канала Astra въз основа на кадри от очевидци – същите материали бяха споделени от украинския мониторинг канал Exilenova+. Според данни на оперативния щаб на Краснодарски край трима души са ранени и хоспитализирани, а отломки от дронове са повредили два жилищни блока в града и две къщи в станица Динска. Складът е бил евакуиран „съгласно изискванията за безопасност“, предаде ТАСС. Заради нападението са въведени временни ограничения за полети на всички летища в Краснодар, Калуга и Псков, както и на „Пулково“ в Санкт Петербург.

Почти едновременно пламна и складовият комплекс в покрайнините на Невинномисск. Губернаторът на Ставрополски край Владимир Владимиров потвърди, че дронове са поразили промишлената зона на града, и заяви, че няколко апарата са били свалени. Че горящият обект е именно логистичен център на Wildberries, първи съобщиха украинският канал Exilenova+ и руски регионални издания. Към момента липсва официално изявление от компанията за този обект. Трети пожар през същата нощ избухна на петролно депо в Армавир (отново в Краснодарския край), за което съобщи руското издание „Взгляд“, позовавайки се на оперативните служби.

През нощта срещу 18 юли украински далекобойни дронове поразиха два от най-големите складови обекта на Wildberries: логистичния център в Електростал край Москва (над 360 000 кв. м – най-големият в мрежата според The Moscow Times) и склада в Котовск, Тамбовска област. За центъра в Електростал са работили над 8000 души, а съоръжението в Котовск е проектирано да съхранява 54 милиона артикула – мащаб, който сам по себе си обяснява защо The Washington Post съобщи за успешен удар срещу „руската версия на Amazon“. Според равносметката на The Moscow Times тогава загинаха 8 души, а над 70 бяха ранени, което превръща операцията в най-кръвопролитния украински удар на руска територия от над две години. 7 от жертвите са били работници от нощната смяна в Котовск, съобщи губернаторът на Тамбовска област. За същата нощ Министерството на отбраната на Русия отчете 379 прехванати украински дрона над 19 региона.

Тогава президентът Володимир Зеленски лично потвърди операцията и благодари на Силите за отбрана, описвайки ударите като „справедлив отговор на всеки руски удар по нашите градове и общини“. По думите му складовете са използвани за доставка на „санкционирани компоненти за производството на дронове и навигационно оборудване“. От Wildberries категорично отхвърлят това: компанията заяви, че не обслужва военни доставки, а основателката ѝ Татяна Ким нарече атаките „ужасни събития“. Двете версии стоят една срещу друга без независим арбитър – украинската страна не е предоставила доказателства за военното предназначение на съоръженията, а руската не е допуснала независима проверка. Следственият комитет на Русия образува наказателни дела по текста за „терористичен акт“, съобщи „Интерфакс“ на 18 юли.

Икономическата цена на серията от атаки вече се измерва в милиарди. Руски анализатори, цитирани от The Moscow Times и bne IntelliNews, оценяват общите щети от ударите на 18 юли на около 100 млрд рубли (близо 1,3 млрд долара). Това ги нарежда сред най-скъпите щети върху търговска инфраструктура от началото на войната. По изчисления на bne IntelliNews над 1 млрд долара от сумата се пада на външни търговци, чиято стока е изпепелена в складовете. Само възстановяване на сградите се изчислява на 35,8 млрд рубли, като от строя е изваден около 7% от логистичния капацитет на компанията. Wildberries обяви компенсации за семействата на загиналите и ранените си служители и отстъпки за складово съхранение и транзит за засегнати търговци. Мащабът на новите цели подсказва, че финансовата сметка ще нараства: класация на Telegram канала Supernova+ показва, че складът в Краснодар има площ от 150 000 кв. метра – четвърти по големина в страната, докато този в Невинномисск, със своите близо 120 000 кв. метра, заема шесто място.

Хронологията на ударите очертава безмилостна последователност: четири поразени обекта на една и съща компания в четири различни региона в рамките на пет денонощия, при това подбрани сред ключовите звена на мрежата. С днешните удари беше утвърден подход, при който цивилната по предназначение логистична инфраструктура с двойна функция се третира като легитимна военна цел. Този дебат вече се води в самата Русия, където коментаторите са разделени между позициите за „законна цел“ и „военно престъпление“, отбелязва Meduza. Оттук нататък ни остава да следим едно – кой ще бъде следващият обект от складовата мрежа на Wildberries, изпепелен от украински дрон.

Операция „Молочка“ свали 75% от фериботния капацитет през Керченския пролив.

🇺🇦⚓🇷🇺 Фериботната връзка през Керченския пролив – резервната логистична артерия между руския Краснодарски край и окупирания Крим – е загубила около 75% от превозния си капацитет. Това се случва, след като в рамките на две седмици украински дронове извадиха от строя обслужващите я плавателни съдове.

Данните бяха оповестени на 19 юли от командващия Силите за безпилотни системи (СБС) на Украйна Роберт Бровди (с позивна „Мадяр“). Той е бивш командир на ударното звено „Птиците на Мадяр“, оглавил новия род войски през юни 2025 г. Според него, 3 от общо 5-те ферибота по тази линия не подлежат на възстановяване, а останалите два са загубили способността си да се придвижват на собствен ход.

Линията свързва пристанище „Кавказ“ на косата Чушка в Краснодарския край с пристанище „Крим“ в покрайнините на Керч, служейки като алтернативен логистичен коридор на Кримския мост. Тя пое основния трафик след взрива през октомври 2022 г., когато горивните цистерни бяха премахнати от моста и месеци наред пресичаха пролива чрез фериботи. Оттогава маршрутът остава основен резервен вариант при всяка нова атака срещу моста. Самият трафик е предимно с военно предназначение – около 80% е разпределен по квоти за нуждите на Министерството на отбраната на Руската федерация.

Преди началото на операцията логистиката се осъществяваше основно от четири действащи кораба – „Лаврентий“, „Панагия“, „Ейск“ и „Мария“, които редовно пренасяха техника и товари между двата бряга. Пети съд, SKS One, се намираше в резерв в керченското пристанище. Според размера и теглото им, всеки ферибот е транспортирал между 8 и 15 превозни средства на курс. Според данните на командващия, общият им дневен капацитет в нормални, небойни условия е достигал от 180 до 250 машини.

Операция „Молочка“ – съвместна инициатива на СБС и Службата за сигурност на Украйна (СБУ), започнала на 6 юли – неутрализира тази логистична мрежа кораб по кораб.

• „Ейск“ е ударен на 12 и 13 юли и изтеглен на буксир в Керч; според Бровди той не подлежи на ремонт и излиза от експлоатация.
• „SKS One“, атакуван на 7, 12 и 13 юли, е потопен в керченското пристанище Камиш-Бурун.
• „Мария“ претърпява многократни удари през юли, също е изтеглена в Керч и е трайно изведена от линията.

Някои от тези плавателни съдове са били обект на атаки от Главното управление на разузнаването (ГУР) и преди. Ударите са нанасяни през интервал от няколко дни (SKS One е атакуван в три отделни нощи), без руската страна да успее да ги предотврати или да изтегли корабите извън обсега на дроновете.

Оцелелите „Лаврентий“ и „Панагия“ остават на вода, но са неспособни за самостоятелно плаване. Те функционират като несамоходни шлепове, придвижвани от влекачи между двата бряга – режим, който според командващия намалява транспортните им възможности наполовина.

Статистиката, представена от Бровди, ясно очертава мащаба на загубите за руската логистика. Прилагайки посочения военен дял от 80% към общия капацитет от 180–250 превозни средства дневно, линията е осигурявала прехвърлянето на грубо 140 до 200 машини на ден за нуждите на армията. Оттук нататък този поток е ограничен до капацитета на двата теглени шлепа и до Кримския мост, който е нееднократно атакуван от 2022 г. насам и остава единствената постоянна сухопътна връзка на полуострова с руския бряг.

В своето изявление Бровди постави атаките срещу фериботите в контекста на по-широката кампания на СБС през юли. Успоредно с нарушаването на превоза през пролива, ударите засягат танкери и товарни съдове в Черно море, както и енергийната мрежа на окупирания полуостров. Само в денонощието преди неговото изявление са поразени 13 подстанции и 4 плавателни съда, сред които и 2 танкера.

Охраната на самата акватория също е подложена на системен натиск. В нощта срещу 17 юли Генералният щаб на Украйна съобщи за поразен граничен патрулен кораб от проект 10410 „Светляк“ на Граничната служба на ФСБ в пристанище Керч. По данни на командването ударът е нанесен с дронове FP-2, а сателитната система за засичане на пожари на НАСА (FIRMS) регистрира огнище край керченското крайбрежие същата нощ. На следващия ден в порта е ударен втори кораб от същия клас. Седмица по-рано, на 14 юли, Военноморските сили на Украйна потопиха край Новоросийск граничния кораб от втори ранг „Изумруд“ с помощта на морския дрон „Сарган-3000“. Според украинския флот именно „Изумруд“ е участвал в атаката срещу украинските катери в Керченския пролив на 25 ноември 2018 г., когато Русия плени 3 съда и 24 моряци.

За руската военна групировка в Крим последствията от тези две седмици са преди всичко логистични. Въпреки че ударите не променят директно позициите на сушата, всеки от тях намалява пропускателната способност на тила, от който тези позиции зависят. Потопеният кораб и трите изведени от експлоатация ферибота не могат да бъдат ремонтирани лесно – заместването им изисква нови плавателни съдове. Москва ще трябва да ги осигури, прехвърли и защити в акватория, където украинските дронове вече доказано поразяват както закотвени, така и движещи се цели. Поради това бързото възстановяване на логистичния капацитет през следващите седмици изглежда малко вероятно. По-реалистичният сценарий е тежестта на снабдяването да се прехвърли още по-плътно към Кримския мост и към сухопътния коридор през окупираните южни области на Украйна.

Анализ: Защо ударите по логистиката, а не по машините, бавят Русия

🇺🇦🎯🇷🇺 На 300-метрова отсечка от пътя към Добропилия украински дронове са унищожили 62 руски машини, изгорели на място и заснета от руски военнослужещ. Числото е впечатляващо, но само по себе си не представлява изненада. Русия притежава огромен брой камиони и загубата на 60 от тях няма да остави войниците без превоз.

Същинското значение обаче е другаде – това са 62 курса със снаряди, гориво, вода и храна, които така и няма да стигнат до предните позиции, както и десетки опожарени корпуси, запушващи единствения път напред. Точно тази разлика – между простото лишаване от техника и ефективното прекъсване на потока за снабдяване – обяснява защо украинската кампания срещу руския тил променя аритметиката на бойното поле през лятото на 2026 г.

Всеки отделен удар е просто тактически епизод, но кампанията зад него вече действа на оперативно ниво. От тази пролет украинските сили систематично затварят т.нар. коридор на оперативната дълбочина – пояса от 25 до 200 км зад фронта, където доскоро руските колони се движеха относително свободно, тъй като бяха извън обсега на челните FPV дронове и под прага на далекобойните ракетни удари. Основното средство за това е ново поколение ударни дронове със среден обсег: Hornet – фабрична машина за около 5000 долара с 5-килограмова бойна глава и обсег до 200 км, която лети на ниска височина, движи се почти безшумно, устойчива е на радиоелектронна борба (РЕБ) и притежава система за полуавтоматично издирване на целта – както и по-новите модели MORRIGAN. Свързани със Starlink и подпомагани от разузнавателни безпилотни апарати, които наблюдават пътните артерии почти денонощно, тези машини превърнаха ключови маршрути в постоянна зона за поразяване. В началото на май екипът за отворени данни на CNN анализира около 150 удара по руски цистерни, камиони и друга техника; успеваемостта, която допреди месеци беше в обратна пропорция, сега е 8 от 10 полета.

Как изглежда това на практика, показва ситуацията по магистрала Р-280, свързваща Ростовска област с окупирания Крим. Разузнавателни дронове следят отсечките ѝ почти денонощно, а пилотите на Hornet от поне шест ударни подразделения я направиха толкова непроходима за военна техника, че колоните вече се придвижват основно в лошо време, когато облачността крие целите им. Руснаците вече я наричат „пътят на смъртта“. Успоредно с това Киев прекъсва подстъпите към полуострова – разрушените мостове принуждават движението да се пренасочва към понтонни преходи, където машините стават още по-лесна мишена, а окупационните власти в Луганск вече обявиха прекъсване на снабдителните линии откъм Белгород и Ростов.

Мащабът на операцията личи най-ясно от проучванията на независимия френски OSINT анализатор Клеман Молен, който събира и брои геолокализираните видеокадри от украинска страна. По негови данни темповете на поразяване на техника са нараснали от около 7 машини на ден през май до 19 през юни и близо 30-40 през последните десет дни, като общият брой надхвърля 700 регистрирани превозни средства. Молен изрично подчертава, че кампанията не губи инерция и не се влияе от опитите за руска адаптация.

Ефектът върху руското настъпление е очевиден, но причините за него трябва да се тълкуват предпазливо. Според данни на Института за изследване на войната (ISW) руският напредък през 2026 г. е спаднал до около 15 кв. км месечно – в сравнение с близо 405 кв. км през миналата година. През юни нетният баланс на завладяната територия е бил едва 30 кв. км. ISW отдава част от този застой на украинската логистична блокада – системното прекъсване на доставките на гориво и боеприпаси към руския фронт. Това обаче е само част от обяснението: спадът се дължи и на изтощението след боевете за Покровск, изчерпания човешки ресурс и втвърдената украинска отбрана. Ударите лишават противника от способности, но не и от намерения – нищо в наличните данни не сочи, че Москва се отказва от офанзивата, тя просто плаща много по-висока цена за нея.

По-точната оценка е, че ударите по логистиката не са спрели Русия, но вдигат значително цената на всеки километър там, където снабдяването е уязвимо. Една офанзива не спира просто от загубата на техника, а когато темпът на загубите изпревари този на доставките. Молен уточнява и къде тези удари „хапят“ най-силно – в откритите участъци без населени места, където колоните и складовете няма къде да се укрият. На асфалта, който се държи под постоянен прицел от въздуха денонощно, всяка разбита колона автоматично запушва пътя за следващата.

Достатъчно ли е всичко това, за да пречупи руската офанзива? Все още не. Кампанията оскъпява и забавя операциите, но не е лишила Москва от способността да настъпва. Центърът на тежестта, който руското командване се опитва да защити, е именно възможността да натрупва запаси в предните линии, а той остава уязвим само там, където теренът го позволява. В урбанизираните участъци, където техниката и складовете изчезват в градската среда, този инструмент няма толкова силно влияние. Оттук идва и нуждата от внимателна оценка – логистичната блокада е само един от няколкото фактора зад забавянето, като тя е най-осезаема в открито поле и при мостовите преходи, където маршрутите се свиват до няколко конкретни точки, изложени на въздушни удари.

Кухнята на 154-та бригада храни фронта – домашно ястие по дрон

🇺🇦🍲🪖 Полевата кухня на украинската 154-та отделна механизирана бригада приготвя домашни ястия за пехотата на предна линия – сандвичи със сурово-пушен салам и домашна сланина, задушено свинско на порции, пилешки бутчета, месни супи и сушени месни снакове – вакуумира ги, замразява ги и ги предава на пилотите на дронове, които изминават последната отсечка до позициите по въздух.

Кадрите, разказани от готвачката на бригадата Алина в разпространено от частта видео, показват единия край на снабдителна верига, в която дори топлото ястие вече пътува с дрон: в съвременното бойно поле, наситено с безпилотни летателни апарати, последните 2-3 км до окопа отдавна са твърде смъртоносни за колесна логистика или за човек, понесъл раница.

„Стараем се с цялата си душа да готвим домашно, за да им е вкусно и да не остават гладни“ обясни Алина, описвайки кухнята, от която потеглят пратките. Наборът от продукти, който бригадата получава, е завиден: свинско, пилешки гърди, замразено пуешко и телешко, сланина и риба; а също зърнени храни и макаронени изделия, сурово-сушен и обикновен салам, буженина за нарязване, кренвирши. От тази суровина излизат полуфабрикати, изискващи часове работа. Готвят наведнъж за цели роти и залагат на ястия, които носят на замразяване и последвало пътуване по въздух, без да се развалят. Месото се задушава, после се пече във фурна и се вакуумира. Пилешките бутчета се запържват като шашлик на огън и също отиват под вакуум.

Готвят се сандвичи със сурово-пушен салам и най-търсеното за всеки ден, а също така домашна сланина; сандвичите с кюфтета вече са отпаднали от менюто заради жегата. Месната супа се сварява, замразява се и заминава към позициите, а маринованото месо се суши в дехидратор и се вакуумира на снакове, които в кухнята наричат просто „джърки“.

Опаковането е скроено за дрона. Шоколадовата паста се вакуумира в малки пакети, разчетени за пускане от безпилотник; кондензираното мляко от големите кутии се разпределя в бутилки от половин литър, преди да тръгне напред. За денонощието кухнята сглобява отделен пакет за всяка позиция. За пост от трима души това са сандвичи със сланина и салам, пилешки бутчета, задушено месо на порции (по една за всеки) и три супи, всичко замразено; в отделен плик влизат кондензирано мляко, захар, шоколадова паста, чай, плодове, бисквити, хляб и вода. По думите на Алина за изминалото денонощие кухнята е осигурила храна и 10 литра вода за 4 различни позиции на фронта, при 11,5 до 12 кг хранителни продукти на позиция според броя хора.

Готовите пакети се предават на пилотите на дронове, които доставят право на пехотинците. За една позиция това прави над 20 кг храна и вода на денонощие – не един, а няколко курса на дрон, всеки от които пресича същото простреляно небе, по което лети и разузнаването на противника.

Стандартният набор, който бригадата получава, е по-широк от онова, което накрая стига до окопа – месни консерви и пастети, риба в консерва, плодове и лимони, бисквити и сухари, готови в отделни комплекти. Кухнята подбира, преработва и опакова каквото поискат от позициите. Дори когато войник тръгва напред към фронта за пръв път, в раницата му задължително влиза пакет замразени сандвичи – нещо като сух порцион, и то в по-голямо количество, за да не остане без храна, докато снабдяването го намери.

Към порциона кухнята добавя и личните поръчки от окопа: влажни кърпички, чорапи, бельо, цигари, външни батерии – каквото поискат момчетата, пилотите го опаковат заедно с храната и го пращат. Предвиден е още неприкосновен запас, ако логистиката не успее да достигне самата позиция: определена точка, от която се знае, че постът може да отиде и да вземе храна, вода и медикаменти. Обратната връзка от предната линия е недвусмислена. Попитани какво искат най-много, войниците отговарят „още сандвичи, дайте ни повече сандвичи“; веднага след тях идва домашно приготвеното месо, което, въведено за първи път в менюто, се посреща с благодарности и „сърчица“. Хлябът винаги е и бял, и черен, но момчетата предпочитат черния.

Тези детайли стъпват върху структурен обрат. През последните две години последните 2-3 км логистика – отсечката от близкия тил до самия окоп – систематично се измества от хора към машини, защото наситено с дронове камикадзе небе прави всяко колело и всеки пешеходен преход в зоната смъртоносни. По данни на BBC от ноември 2025 г. до 90% от снабдяването на украинските позиции около Покровск вече се доставя от наземни и въздушни дронове. През първата половина на тази година Киев сключи договор за получаване на 25 000 наземни роботизирани платформи – повече от два пъти спрямо цялата 2025 г. – с обявена цел да свали фронтовата логистика от плещите на войниците. Самата доставка често върви в няколко етапа: първо наземен робот пренася товара до предна точка, откъдето тежък дрон прелита последната отсечка до окопа, а при работеща логистика пратката пристига по график – веднъж на ден или през ден. Кухнята на бригадата е близкият, човешки край на тази верига: домашното ястие влиза в същия дронов тръбопровод, по който вървят боеприпасите и горивото.

Мащабът вече не е експериментален. Отделни украински бригади вече прехвърлиха до 70% от логистиката си към фронта на роботизирани системи. Наземните платформи разнасят ежедневно боеприпаси, гориво и храна до предни позиции, а тежки транспортни дронове британско производство вдигат до 150 кг товар на курс. Кухнята на 154-та бригада стъпва точно върху тази инфраструктура – без нея домашният сандвич би спрял там, докъдето все още стига сравнително безопасен път на колела.

Инвестицията в домашно ястие не е само калории. Украйна води война на изтощение при остър недостиг на пехота – дефицит, който и собственото ѝ командване, и външни анализатори описват като структурен, а не като преходен. Роботите и дроновете поемат снабдителните курсове, но не задържат линията – това остава работа на пехотинеца, когото армията все по-трудно набира и замества. В този контекст усилието до окопа да стигне топла супа и сандвич със сланина, вместо суха дажба, е вложение в морала и задържането на изтъняващата пехота, а не просто жест. Че войниците връщат „сърчица“ и настояват за „още сандвичи“, е дребен, почти битов детайл, но точно това е валутата, с която армия под натиск си осигурява издръжливост. Способността да нахраниш добре войника, който все по-трудно се замества, е част от бойната устойчивост, не украса към нея.

Същата доставка по дрон, която тук изглежда гладка, другаде се намира под тежко напрежение. През май Al Jazeera описа украински позиции, до които пуснатата от дрон храна не достига в достатъчно количество и войници реално гладуват; логистиката се движи почти само нощем, под плътно електронно заглушаване, което на направления като Покровск оставя годни само оптично управляемите дронове. Кухнята на Алина е работещият край на система, чиято надеждност се люлее от сектор до сектор и от нощ до нощ. Затова тези кадри са само едната страна на адаптация в ход: армия, която пренася дори домашния сандвич по въздуха, защото наземният път до войника ѝ вече не е сигурен.

Силите за безпилотни системи на Украйна с масирани удари срещу руската ПВО и логистика.

🇺🇦🎯🇷🇺 Силите за безпилотни системи (СБС) на Украйна съобщиха за поредица от успешни атаки срещу руски зенитно-ракетни комплекси, логистични центрове и горивни складове. Операциите, проведени заедно с Центъра за дълбочинни поражения на СБС, обхващат както окупираните Крим, Запорожка и Херсонска област, така и Брянска област в Руската федерация. Тези удари са продължение на системна стратегия на новия род войски, официално учреден с указ на президента Володимир Зеленски в самото начало на 2024 г. и активно оформен като самостоятелна структура по-късно същата година.

Особено знакови са операциите в окупирания Крим. Там оператори от 1-ви отделен център на СБС поразиха руски зенитен ракетно-артилерийски комплекс „Панцир-С1“, разположен според украински източници край Феодосия, както и радарните станции СТ-68 и 48Я6-К1 „Подльот“, която е специализирана в засичане на цели на ниска височина. В същата нощ пилоти от 412-ти батальон за безпилотни системи „Nemesis“ нанесоха удари по цистерни с гориво на полуострова.

Натискът продължи и по останалите направления. В Запорожка област същият батальон „Nemesis“ унищожи склад за гориво-смазочни материали и две автоцистерни, а трета бе ударена от 414-ти полк на Морската пехота, известен като „Птиците на Мадяр“, който координира действията си със СБС. На територията на Руската федерация, в Брянска област, оператори от 413-ти отделен батальон „Рейд“ изведоха от строя локомотив, обслужващ руската военна логистика, докато в Херсонска област 20-ти отделен батальон за специални действия „К-2“ порази руски рейдов влекач.

Тези резултати са част от мащабна статистика, която СБС води публично. Само за месец юни структурата отчита 31 поразени елемента от противовъздушната отбрана на противника, 194 от началото на годината и общо 276 от създаването си насам. В тази крайна цифра влизат 169 зенитно-ракетни комплекса, 76 радарни станции и 31 комплекса за радиоелектронна борба (РЕБ). На тактическо ниво извън стратегическата ПВО мрежа, СБС докладва и за унищожаването на 426 мобилни радара и 3838 преносими и окопни средства за РЕБ, осигурявали непосредствена защита на отделни руски позиции.

Атаките, извършени в периода 27-29 юни, не са изолирани инциденти, а очертават планирано и методично разглобяване на руската военна машина по три взаимнозависими направления. Първото е радарно-ракетният пласт – едновременното премахване на системи като „Панцир“, СТ-68 и „Подльот“ ослепява руската отбрана срещу нисколетящи заплахи и отваря коридори за следващите вълни от дронове. Второто е снабдяването с гориво – ликвидирането на складове и цистерни парализира мобилността на руската авиация и бронирана техника. Третото е транспортът – ударите по локомотив в Брянск  влекача в Херсон засягат пряко водните и жп вериги, по които изобщо пристига снабдяването за фронта.

Логиката на операциите личи ясно и в тяхната география. Фактът, че атаките се простират от окупирания юг до дълбокия тил в Брянска област, е знак, че оперативната зона на украинските дронове не се ограничава от предвоенните граници. Само за броени месеци СБС еволюира от наскоро сформиран род войски в прецизен и мощен стратегически инструмент, чиято цел не е постигането на единични зрелищни удари, а системното и необратимо лишаване на руската армия от възможността да контролира и защитава въздушното пространство над собствения си тил.

Керченският възел гори: Украйна затваря и последните вратички към Крим

🔥 Обстановката в окупирания Крим продължава да се изостря, при което най-малко 700 леки автомобила образуваха колона, опитвайки се да напуснат полуострова, докато огнена стихия продължава да бушува в петролно депо, разположено в непосредствена близост до Кримския мост, наред с трите ферибота, които също са обхванати от пламъци.

Самият мост, който е единствената постоянна връзка на полуострова с континентална Русия през Керченския проток, беше затворен за часове, а след повторното му отваряне всяко превозно средство трябваше да изчака два часа на опашка за индивидуална проверка от служители по сигурността, преди да бъде допуснато. Зад тази моментна картина се откроява нещо по-методично от поредния среднощен удар: руснаците изграждаха в Крим няколко успоредни линии за снабдяване, за да застраховат полуострова срещу точно такъв сценарий, и една по една тези линии се затварят.

Ударът по фериботната връзка

Решаващото събитие в тази верига е комбинираният удар в нощта на 20 срещу 21 юни, нанесен от двете страни на Керченския проток от Службата за сигурност на Украйна (СБУ), Силите за безпилотни системи (СБС), Главно управление на разузнаването (ГУР) и Силите за специални операции (ССО). На нос Чушка, пристанище „Кавказ“ в Краснодарския край, беше поразен комплекс за претоварване на петрол – резервоарният парк и нефтобазата пламнаха, а геолокирани кадри северно от пристанището фиксираха най-малко 3 горящи ферибота. От другата страна на пролива в окупирания Керч, удар отнесе и нефтобаза „ТЕС-Терминал-1“, разположена на под 1 км от моста – съоръжение, през което руските сили претоварват мазут, втечнен газ и леки петролни продукти, а също така зареждат фериботната връзка с Краснодарския край.

В основата на тази мрежа е фериботът „Панагия“, който беше поразен в хода на атаката. Според данни на ТАСС, има един загинал и един ранен; превозът през протока беше временно спрян от 21 юни. „Панагия“ не е случайна цел: това е плавателният съд по маршрута, който Москва използваше, за да прехвърля камиони, гориво и военни товари, след като тежкият транспорт беше изтласкан от моста.

Защо фериботът беше толкова важен

Зависимостта от ферибота не пада от небето, а беше предизвикана стъпка по стъпка. За първи път транзитното преминаване на товарни камиони по Кримския мост беше ограничено броени дни след украинския удар по него през 2022 г. Решаващата забрана влезе в сила през януари 2026 г. и оттогава насам той е достъпен само за леки автомобили, мотоциклети и микробуси, докато превозните средства над 1,5 тона, закритите товарни фургони и преоборудваните за търговски превоз микробуси са забранени. Потокът на тежки товари се пренасочи именно към фериботите – резервната линия, която сега гори. С други думи, Украйна удари не просто поредния кораб, а извади от строя единствената алтернатива на моста, изградена специално за да поеме онова, което той вече не може да носи.

Сухопътният коридор под обстрел

Остава третата опция – сухопътният маршрут по федералната магистрала Р-280 „Новороссия“ от Ростов на Дон през Мариупол и Мелитопол, и именно по него руснаците разчитат да компенсират спряната фериботна връзка. Но камионите, които осигуряват логистиката по тази артерия, са подложени на систематично унищожение. По украински мониторингови данни от началото на май по маршрута са поразени поне 415 камиона и са повредени 6 моста.

OSINT групата „Oko Gora“ документира над 60 изгорели камиона и цистерни по магистрали М14 и Н20 в рамките на само 3 седмици, а оценките за май като цяло сочат около 125 поразени тежкотоварни машини. Към загубите по пътното платно се добавят и ключови мостове: в началото на юни тежко повреден беше Чонгарският мост над Сиваш по М18, а по-рано точни попадения бяха отчетени върху прелезите при Чонгар и Геническ, които вече и без това бяха стеснили броя на работещите транспортни артерии от Крим до окупираните части на Херсонска и Запорожка област.

Кумулативният ефект е най-осезаем не в украинските сводки, а сред руските бензиностанции. Назначеният от Москва губернатор на Севастопол съобщи още на 29 май, че в града е свършил бензинът от марки А-92 и А-95; оттогава ограниченията ескалираха от режим на купуване до пълна забрана за гражданска продажба на гориво в целия полуостров. Това е лакмусът на логистичното задушаване: когато полуостров с население с численост над 2 млн души започне да рационира бензина, причината е, че всичките входни вентили са затегнати едновременно.

Стратегическата логика на изолацията

Институтът за изследване на войната (ISW) определя ударите по Керченския проток като част от последователен план за изолиране на Крим – не еднократна акция, а доктрина. Тезата е проста по замисъл и трудна за оборване по изпълнение: полуостровът се захранва по три линии (мост, ферибот и сухопътен коридор) и всяка една от тях бива деградирана поотделно, докато в крайна сметка общата пропускателна способност падне под прага, нужен за поддръжка на военното и цивилно присъствие. Президентът Володимир Зеленски формулира капацитета зад тази доктрина още на 1 юни, заявявайки, че украинските сили вече могат да поразяват руската военна логистика на практика във всички временно окупирани територии.

Скептицизмът тук е уместен, тъй като Русия е доказала способността си да адаптира маршрути, да възстановява мостове с понтони и да извършва доставки на гориво нощем на по-малки партиди; нито един от трите канала не е затворен необратимо. В същото време твърденията за опашка от 700 автомобила и 415-те поразени камиона на този етап не могат да бъдат категорично потвърдени в пълния си обем, което налага да се възприемат леко резервирано. Но дори консервативният прочит на проверимите факти – три горящи ферибота, закрит коридор през протока, поразени петролни бази от двете му страни и мостове по сухопътния коридор и изчерпан запас от гориво в Севастопол и голяма част от полуострова – описва една и съща крива.

Ключовият момент тук не е отделният удар, а трансформацията в логиката на целите. Доскоро Кримският мост беше символичната мишена, чието поразяване предлагаше несравним пропаганден ефект. От известно време насам обаче Киев спря да преследва зрелищни успехи, а вместо това полага системни усилия за постигане на своите стратегически цели – изолиране на Крим с неутрализиране на петролни терминали, фериботни връзки и мостове – три елемента, благодарение на които години наред полуостровът беше в ролята на действаща тилова база.

Ако тази крива бъде запазена, в даден момент Кремъл неизбежно ще се изправи пред труден избор, какъвто до момента не е трябвало да прави – да продължи да поддържа Крим в условията на трайно стеснени артерии или да прехвърли инженерни ресурси и ПВО комплекси за защита на логистиката, отнемайки ги от фронтови части, които имат отчаяна нужда от тях. Каквото и да избере тогава, полуостровът вече ще е престанал да е сигурният тил, какъвто беше оригиналният замисъл, и се превръща в постоянно изтичащ резервоар, който трябва да бъде пълнен отново и отново – и то под непрекъснат обстрел.

Договор за 37 милиона разкрива как САЩ готвят логистиката на тайванския сценарий

🇺🇸⚓️🇯🇵 Военноморските сили на САЩ наеха четири граждански товарни кораба, способни да разтоварват военна техника директно на плажната ивица или на обикновен пристан без необходимост от пристанищна инфраструктура, и ще ги разгърнат за операции от Наха, Япония, от 30 юли. Договорът на стойност 37 млн долара изглежда дребен на фона на годишния бюджет на Пентагона, но в същото време е показателен за това колко сериозно планиращите органи приемат логистичното предизвикателство на една разпръсната островна кампания в Тихия океан.

Поръчката, спечелена от Schuyler Line Navigation Co. от Уест Палм Бийч, Флорида, е възложена от Командването за военноморски транспорт (Military Sealift Command) – логистично-транспортното рамо на флота, поддържащо снабдяването на американските военни във всички океани по земното кълбо. Тя покрива тайм-чартър на четири кораба от типа roll-on/roll-off с носов рампов изход, плаващи под щатски флаг, за 180 дни, с възможност за нови 180 дни, която би удължила операциите до 24 юли 2027 г. и би повишила общата стойност до 60 млн долара, ако бъде взето решение за удължаване. Roll-on/roll-off, или съкратено RoRo в морската логистика, означава кораби, на които колесната и верижната техника се качва на собствен ход, вместо да се вдигне с кран – същият принцип като на автомобилен ферибот, но оразмерен да носи основни бойни танкове, бронирани машини, артилерийски системи, хеликоптери и целия набор от сухопътно оборудване. Носовата рампа дава способност да разтоварва право на плажа или на обикновен кей, без да е нужен дълбоководен такъв с техника. Плавателен съд с тези две качества на теория би могъл да остави техника на брега почти навсякъде, където водата е достатъчно дълбока за подход.

Наха – столица на префектура Окинава и дом на пристанищния комплекс Naha Port Facility – е основен възел на американската военна логистика на Окинава, контролиран от 835-и транспортен батальон на Сухопътните сили и поделението на MSC за Окинава, подчинено на MSC Far East със щаб в Сингапур. Пристанището лежи на около 26-ия паралел в Източнокитайско море, на близо 600 км североизточно от Тайван и няколкостотин километра от островната верига Рюкю – японска територия, простираща се на югозапад от Окинава към Тайванския проток, която американските и японските плановици през последните няколко години методично превръщат в гръбнак на своята архитектура за предна отбрана в лицето на евентуално китайско нападение. Каналът на пристанището е драгиран през 2019 г., за да поема до 26 RoRo кораба от среден клас – инвестиция, насочена към осигуряване направи възможен точно такъв сплав от морски подкрепления, какъвто настоящият договор представлява.

Четирите кораба са описани само през минималните функционални изисквания: всеки трябва да даде поне 195 кв.м. товарна площ, а флотилията общо – не по-малко от 1170 кв.м. Това е скромен капацитет, ако се съпостави с големите военни-транспортни кораби, но спецификацията е калибрирана за друга оперативна конфигурация. 12-ти морски пехотен крайбрежен полк (12th Marine Littoral Regiment), който действа от Окинава и получи пълното си въоръжение през юни 2026 г. – противокорабните комплекси NMESIS и системите за противовъздушна отбрана MADIS, – е построен около малки разпръснати подразделения, на които им се налага да местят техника и припаси между островите бързо и без тежестта на голяма десантна корабна операция. Малък RoRo съд, който може да акостира на рибарски пристан, да свали няколко камиона и ремаркета и да продължи нататък, е далеч по-гъвкав инструмент за тази задача от десантен кораб клас Wasp, който изисква цяла логистична опашка, за да оперира.

Оперативната концепция, която чартърът в Наха обслужва, има формално име в доктрината на морската пехота: Expeditionary Advanced Base Operations (EABO) – подходът, който разполага малки части по острови из оспорвано морско пространство, за да осигуряват сензорно покритие, огнева мощ и логистични възли, без да струпват сили на места, които евентуален противник би могъл да порази с прецизни ракети. Крайбрежният логистичен батальон на 12-ти полк отдавна развива именно междуостровното снабдяване, което концепцията изисква – както с конвенционални съдове, така и, от 2025 г., с Autonomous Low-Profile Vessel на Leidos, полупотопяема безпилотна лодка („Sea Specter“), която по време на ученията Resolute Dragon 2025 проведе тридневен снабдителен преход през Рюкю, преди планираната последна отсечка към остров Йонагуни – най-западната точка на японска територия, на около 110 километра (68 мили) от тайванския бряг – да бъде отменена заради промени в плана. Наетите RoRo кораби биха дали конвенционално, по-капацитетно допълнение към тези безпилотни логистични усилия.

Девет компании подадоха оферти по конкурсната процедура, обявена на държавния портал за обществени поръчки – равнище на интерес, което отразява активния чартърен пазар за малки RoRo съдове в Тихия океан и готовността на флота да плаща търговски цени за достъп до тонаж под щатски флаг. Политиката на Военното министерство (Department of War) задължава MSC първо да търси търговски кораби под американски флаг, преди да посегне към собствени държавни съдове – както за да подкрепи местната морска индустрия, така и за да поддържа щатския флотски флот, който може да бъде реквизиран за нуждите на отбраната в криза, търговски жизнеспособен в мирно време. Базовата стойност от 37 милиона и таванът от 60 милиона долара отговарят на конкурентни търговски чартърни ставки за четири специализирани съда за около година работа в труден театър.

Позицията на Наха в Окинава позволява бърз преход на военноморски активи – десантни и товарни кораби – към горещи точки като Тайванския проток, който лежи на около 600 километра на югозапад, при реакционно време, измеримо по-скоро в дни, отколкото в седмици. Именно тази близост прави Наха правилното място за базиране на договора – вместо Йокосука, Сасебо или Гуам: четирите наети съда ще бъдат разположени така, че да се вмъкнат бързо в островната верига в която и да е посока – на север към японските главни острови или на югозапад към теснините, които всеки тихоокеански сценарий неизбежно засяга.

По-широката картина изпъква, когато 37-те милиона се поставят редом до останалото. Повече от 90 на сто от американската военна техника и снабдяване пътува по море, сочат данни на MSC; в театър, очертан от островни вериги, оспорвани проливи и разстояния, мерени в хиляди мили, способността да местиш товар между островите бързо, гъвкаво и с минимална зависимост от стационарна пристанищна инфраструктура не е логистично удобство, а предпоставка за самото водене на бойни действия. Скромният обем на четирите съда е по-малко показателен от това какво допълват те – разпръснатата схема на 12-ти полк, безпилотните преходи на „Sea Specter“, драгирания през 2019 г. канал в Наха. Поотделно всеки от тези елементи изглежда дребен; взети заедно, те очертават как Вашингтон и Токио изграждат – парче по парче, договор по договор – логистичния скелет на отбрана по първата островна верига. Чартър за граждански кораби обикновено не става новина. Този става, защото показва, че подготовката за разпръсната островна кампания вече е слязла от равнището на доктрината до равнището на товарните рампи.

„Птиците на Мадяр" подкопават газовия гръбнак на Крим и моста при Геническ.

🇺🇦🎯🇷🇺 През изминалата нощ пилотите на ударни дронове на Силите на безпилотните системи (СБС) на Украйна пренесоха войната дълбоко в оперативния тил на врага, като според сведенията на командващия Робърт Бровди са поразили едновременно четири компресорни станции за газ в окупирания Крим, както и поредица логистични възли по цялата южна и източна дъга на фронта.

Самостоятелно като значимост се откроява повторното поразяване на шосейния мост през Геническия проток – пътна артерия, чиято стойност нарасна рязко именно защото противникът вече е принуден да компенсира с нея блокираните прелези при Чонгар.

Стратегическата логика на тази нощ не се крие в броя на унищожената техника, а в избора на цели. С ударите по газокомпресорни станции в дълбочина на полуострова, а не складовете за горивно-смазочни материали по фронта – СБС демонстрира преход от тактическо изтощаване към системно подкопаване на енергийния скелет, върху който се крепи присъствието на окупационните сили.

Поразените компресорни станции не са военни обекти в тесния смисъл, но именно те поддържат налягането в газопреносната мрежа на полуострова, обслужвана от „Черноморнефтегаз“, и захранват както гражданската, така и обслужващата окупационния контингент инфраструктура. Поражаването им сигнализира, че украинското командване третира енергийния тил на Крим като легитимна и достижима оперативна дълбочина.

Списък с поразените цели:

• ГКЦ, нп Журавливка, АР Крим – 9 батальон „Кайрос“, 414 ОБр СБС „Птиците на Мадяр“;
• ГКС, нп Ароматне, АР Крим – 9 батальон „Кайрос“, 414 ОБр СБС;
• ГКС, нп Ключи, АР Крим – 9 батальон „Кайрос“, 414 ОБр СБС;
• ГКС, нп Лохивка, АР Крим – 1-ви отделен център СБС;
• автомобилен мост през Геническия проток (Геническ, Херсонска област) – 427 ОБр СБС „Рарог“;
• рейдов влекач, нп Скадовск, Херсонска област – 20 ОБр СБС „К-2“;
• горивозарядна машина, нп Дмитривка, Донецка област – „своден отряд 13“, 414 ОБр СБС;
• горивозарядна машина, нп Чаплинка, Херсонска област – 20 ОБр СБС „К-2“;
• тежък влекач 8×8 БАЗ-6403, нп Ключове, Донецка област – „своден отряд 13“, 414 ОБр СБС;
• бойна бронирана машина (ББМ), нп Михайловка, Луганска област – 20 ОБр СБС „К-2“;
• ББМ „Тайфун-К“, нп Нижня Дуванка, Луганска област – 20 ОБр СБС „К-2“;
• логистичен транспорт, нп Армянск, АР Крим – 20 ОБр СБС „К-2“;
• логистичен транспорт, нп Чаплинка, Херсонска област – 20 ОБр СБС „К-2“ (две поразени единици);
• логистичен транспорт, нп Верхня Покровка, Луганска област – 20 ОБр СБС „К-2“;
• логистичен транспорт, нп Новокраснивка, Донецка област – „своден отряд 13“, 414 ОБр СБС;
• логистичен транспорт, нп Гранитне, Донецка област – „своден отряд 13“, 414 ОБр СБС;
• логистичен транспорт, нп Калчинивка, Донецка област – „своден отряд 13“, 414 ОБр СБС.

Географският обхват на списъка е красноречив. Поразените точки се простират от Армянск при провлака на север от полуострова, през Геническ и Чаплинка в Херсонска област, до Донбаския сектор при Гранитне и Калчинивка – тоест по цялата дъга, по която минават руските снабдителни маршрути към южната групировка.

Концентрацията на цели „логистичен транспорт“ и „горивозарядна машина“ разкрива почерк, който е насочен не толкова към унищожаване на бойни единици, колкото към прекъсване на снабдителната верига в движение – там, където колоните са най-уязвими и най-трудно заменими. Ударът по тежкия влекач БАЗ-6403, машина 8×8, чието типично предназначение е транспорт на тежки системи и пускови установки, и на бронирания „Тайфун-К“ (КамАЗ-63968) добавя към тази картина и удари по средствата за прехвърляне на военна техника с по-висока стойност.

Отделно стои морският компонент: поразеният рейдов влекач при Скадовск е индикация, че СБС държи своя обхват и над спомагателния флот в северозападната акватория на Черно море, където буксирите осигуряват маневрирането на по-едри плавателни средства в плитководни пристанища.

Централната тежест на нощта обаче пада върху моста при Геническ. За разлика от останалите цели в сводката, това беше потвърдено и от окупационната администрация на Владимир Салдо. Ключовото съоръжение свързва Геническ с Арабатската коса и беше въведен в усилена експлоатация именно като обходен маршрут към Крим, след като украинските удари по Чонгар в началото на юни ограничиха капацитета за преминаване до основните прелези.

Само дни преди това по обекта вече беше възстановено еднолентово движение по моста след предишния удар. Повторният удар от тази нощ елиминира тези усилия. Логиката на ударната кампания е учебникарска по своята последователност: противникът прехвърля товарния поток към резервна артерия, а СБС систематично затваря и нея, принуждавайки руската логистика към все по-дълги, по-бавни и по-уязвими обходи.

Стратегическият прочит на тази нощ е, че СБС вече не води просто кампания на изтощение с безпилотни удари, а провежда методично картографиране и последователно демонтиране на цялата тилова система на противника в южния театър – от енергийните възли на Крим, през мостовите преходи, до подвижния логистичен състав.

Когато едновременно поразяваш газокомпресорни станции в дълбочина, отрязваш прехода по мостове и късаш горивните колони по фронта, ти не отнемаш на противника отделни единици – ти отнемаш свързаността между тила и фронта. Именно тази свързаност, а не количеството техника, е истинската мярка за бойната устойчивост на една окупационна групировка, и именно по нея „Птиците на Мадяр“ нанасят натиск с нарастваща тежест и обхват.

Нови удари с дронове в Крим: Парализирана е стратегическа жп линия за руските доставки.

🇺🇦💥🇷🇺 В ранните часове на четвъртък окупираният Крим отново беше атакуван от украински дронове, които поразиха две ключови транспортни артерии, отбелязвайки нова вълна от удари по логистичната инфраструктура на руските войски на полуострова.

Telegram каналът „Крымский ветер“ съобщава, ударите са засегнали железопътен мост над Северокримския канал в близост до село Раздолное в Ичкинския район. Местни източници докладваха, че по време на атаката в района са отекнали около 20 последователни експлозии.

Освен това е поразен т.нар. „гърбав“ автомобилен мост, разположен в близост до жп прелеза. Атакуваната жп линия е считана за стратегически важна за окупационните сили, провеждащи операции по южния сектор, тъй като се използва за прехвърляне на тежка бронирана техника, боеприпаси и гориво.

Малко след съобщенията за ударите стана ясно, че движението на товари и пътници по жп линията е напълно парализирано. Посочва се, че влаковете, пристигащи от Русия през Керченския мост, ще могат да стигат най-много до разклонителната станция Владиславовка или до Феодосия.

Само ден по-рано Генералният щаб на Въоръжените сили на Украйна потвърди, че неговите сили са нанесли прецизни удари по два моста, използвани от руските въоръжени сили за логистика и придвижване на личен състав и техника между окупираните територии в Южна Украйна.

Според изявлението едно от атакуваните съоръжения е автомобилен мост над Северокримския канал недалеч от село Ставки в Херсонска област. Друг удар е поразил автомобилен мост в района на Воинка, който също се използва като ключов транспортен маршрут от руските сили.

Последната серия от удари беше предшествена от предишни прекъсвания на логистичните коридори между Крим и Херсонска област. В нощта срещу 13 юни украинските сили извършиха поредица от удари с дронове по транспортна инфраструктура, използвана от руските войски за превоз на доставки и оборудване между окупираните територии.

Публикации на 1-ва отделна щурмова бригада „Дмитро Коцюбайло“ и окупационните власти на Херсонска област, тези удари са засегнали контролно-пропускателен пункт „Джанкой“, железопътен мост, понтонен преход и товарни камиони на военните в района на Чонгар – един от критичните логистични коридори в региона.

Украинските удари затегнаха допълнително логистичната примка около Крим.

🇺🇦🎯🇷🇺 Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) нанесоха координирани удари по всички основни мостови съоръжения, свързващи северните подстъпи на Крим с окупираните територии на Херсонска област, точно на прага на Перекопския провлак.

Поразени бяха два моста над Северно-Кримския канал в района на Преображенка и Мирне, автомобилният мост по маршрута Перекоп–Армянск, както и инфраструктурен обект в района на село Ставки. Назначеният от Кремъл губернатор на окупационната власт Владимир Салдо потвърди атаката, която първоначално беше сведена от него до три обекта, и докладва за свалянето на 45 украински дрона над региона през изминалата нощ. Самото признание е от негова страна е показателно: то изважда инцидента от рамката на пропагандното отразяване и го фиксира като потвърден факт дори за най-отявлените скептици, въпреки че засега не разполагаме с пълната картина на пораженията.

Значението на операцията може да бъде разчетено правилно единствено през географските особености на провлака. Кримският полуостров е свързан с континенталнта част на Украйна по три основни коридора: Перекопския провлак на запад, в района на Армянск и Перекоп; централния чонгарски маршрут през Сиваш; и източния обход по Арабатската коса при Геническ, като и трите артерии за изключително тесни. От две седмици насам украинските удари се фокусират последователно над всяка от тези оси. Чонгарският мост беше поразен два пъти (7 и 9 юни), след което движението през пункта при Джанкой беше спряно, а руските власти наложиха ограничения за използването и на трасето при Геническ. Така Салдо беше принуден да пренасочи трафика към западния обход през Армянск и Перекоп – маршрут, който удължава разстонието с приблизително 130 км. Настоящият удар засяга именно този последен резервен коридор – мостовете над Северно-Кримския канал и шосейния мост Перекоп–Армянск, който съвсем доскоро се считаше за устойчива алтернатива на останалите пътни артерии.

Подборът на цели следва ясна оперативна логика. Северно-Кримският канал не е просто хидротехническо съоръжение, а ключов воден ресурс, който осигурява около 85% от прясната вода на полуострова. Ударите, поразили мостовете над него, създават паралелно логистичен и психологически натиск. По украински данни, които следва да се тълкуват консервативно, тъй като не подлежат на независимо потвърждение, товарният трафик по основните сухопътни артерии към Крим е спаднал с 71% само за последните две седмици, докато руското командване е принудено да ограничи движението на военни доставки. Отчетени са затруднения при снабдяването с гориво, което при нарушена проходимост на ключови мостове се превръща в ключов фактор на натиск. Както руски, така и украински източници съобщават за пълен хаос и срив на логистиката.

Важно е да се отбележи, че Чонгарският мост беше поразяван на няколко пъти от 2023 г. насам. Въпреки това във всеки един от случаите окупационните власти успяваха да възстановят движението по него в рамките на няколко дни. Руските инженерни звена разполагат със значителен капацитет за бърз ремонт и разгръщане на временни съоръжения, докато ударите с ограничен заряд по-скоро нарушават ритъма на движение, отколкото да причинят трайно прекъсване на пътни артерии. В този смисъл за момента „островизацията“ на окупирания Крим остава оперативна цел, вместо наложено фактическо състояние. По-реалистичен, а вероятно и удобен, сценарий за украинската страна е този на пермаментно влошена логистика – по-дълги маршрути, повишени разходи и невъзможност за предоставяне на каквато и да е форма на гаранция за оцеляване на логистичните доставки към Крим.

Именно в кумулативния ефект се съдържа стратегическото значение на тези удари. Системната деградация на трите водещи сухопътни коридора – Чонгар, Геническ и вече Перекоп–Армянск – заедно с мостовете над канала. Сухопътният коридор, изграден през първите седмици на инвазията през 2022 г. като демонстрация на устойчива връзка между Крим и континента, бавно и необратимо се превръща в пълна противоположност на първоначалния замисъл. Вместо стабилен и сигурен маршрут – такъв под непрекъсната уязвимост, който ежедневно поглъща ресурси без възвръщаемост. Дали този процес в един момент ще доведе до повторение на сценария от ноември 2022 г. в Херсон – само времето ще покаже. Украинското командване не търси бърз резултат, а трайно налагане на непосилна цена за снабдяване на Крим, което в дългосрочен план неизбежно ще постави въпроса, доколко е рационално изобщо поддържането на окупацията на полуострова, който отдавна изгуби първоначалната си роля.

Украйна удари ключов мост, свързващ Крим с окупираната част от Херсонска област.

🇺🇦💥🇷🇺 Мост близо до село Чонгар, свързващ окупирания Крим с контролираните от Русия части на Южна Украйна, беше повреден при украинска атака с дронове през изминалата нощ, потвърди Генералният щаб на Въоръжените сили на Украйна (ВСУ), публикувайки кадри от операцията.

По-рано на 7 юни Владимир Салдо, назначеният от Кремъл ръководител на окупационните власти на Херсонска област, заяви, че мостът е бил поразен от украински дронове. Съобщеният удар идва в момент, в който Украйна засилва усилията за прекъсване на руските логистични маршрути, снабдяващи окупирания Крим и фронтовите линии в Южна Украйна.

Ударът по моста при Чонгар е съвместна операция на украинското звено за дронове „Код 9.2“ и 1-ви отделен щурмови батальон, съобщиха военните. Стратегическата цел е била да се прекъсне единственият начин на руските войски за доставка на личен състав, боеприпаси и гориво до бойното поле при Хуляйполе от окупирания Крим.

„Това беше направено специално, за да се блокират маршрутите за доставка на горива и смазочни материали за 37-ма мотострелкова бригада“, заяви Дмитро Филатов с позивна „Перун“, командир на 1-ви отделен щурмови батальон на ВСУ.

Атаката е проведена с местно произведените дронове „Fire Point“ и новият далекобоен дрон „Begemoth“, заявиха военните. Ударът е нанесъл значителни поражения на моста, за чието възстановяване ще са нужни „колосални усилия“, според командира на звеното „Код 9.2“ Олександър Настенко с позивна „Флинт“.

„От наши източници знаем, че врагът е силно притеснен“, каза Филатов.

Според Салдо, атаката е повредила пътното платно близо до Чонгар. Той заяви, че движението през контролно-пропускателния пункт на пътя за Джанкой, разположен на административната граница между окупирания Крим и окупираната част на Херсонска област, е спряно от „съображения за сигурност“.

Прелезът при Джанкой е част от ключов сухопътен маршрут, свързващ окупирания Крим с континенталната част на Украйна, която се намира под руска окупация, и служи като важен логистичен коридор за доставки за руските сили.

Съобщената атака идва на фона на нарастващи логистични проблеми на окупираният Крим. През последните седмици полуостровът изпитва недостиг на гориво, който руските власти свързват с прекъсвания в логистичните вериги, предизвикани от украински удари, които често са насочени към маршрути и инфраструктура за горива.

Киев последователно разширява своята кампания за удари със среден обсег, поразявайки редовно руски военни обекти и логистични пунктиве, разположени на 20-300 лм зад фронтовата линия, както в окупираните украински територии, така и в самата Русия.

Много от тези удари са фокусирани в т.нар. сухопътен коридор, който свързва Руската федерация с окупирания Крим през окупираните територии на Запорожка и Херсонска области – маршрут, критичен за поддържането на руските военни операции в Южна Украйна.

Новият украински дрон „Бегемот“, подобен на иранските камикадзе дронове „Шахед“, който може да носи две бойни глави, принадлежи към класа за „среден удар“ и има боен обсег до 300 км. Той може да лети на ниска височина, което затруднява откриването и прехващането му от руската противовъздушна отбрана.

На 6 юни украинската армия съобщи, че оператори на дронове от 3-ти полк на Силите за специални операции са установили въздушен контрол върху част от руската мрежа за доставки, водеща към Крим. При докладването на удара по моста при Чонгар, украинското командване заяви, че „не е изолиран инцидент“, а част от системни усилия за влошаване на руските операции на фронтовата линия.

„Това определено е само началото, сега ще видите“, закани се Настенко. „Какво ще се случи? Просто предлагам на всички да си купят пуканки. Седнете, гледайте и се наслаждавайте. Това е само началото.“