Ракетен удар подпали Белгородската ТЕЦ и наети от Ozon складове

🇺🇦🚀🇷🇺 Предполагаема ракетна атака предизвика пожари в Белгородската ТЕЦ и два склада на Estate Logistics, наети от маркетплейса Ozon. Има пострадали, но броят им подлежи на уточнение, съобщи временно назначеният на поста губернатор на Белгородска област Александър Шуваев. „По предварителни данни има пострадали. Освен това постъпиха сведения за няколко пожара в резултат на попадения на боеприпаси. Всички аварийни служби незабавно потеглиха към местата за ликвидиране на последиците от попаденията“, написа той.

Местният канал „Пепел“, който отразява събитията в Белгород от началото на войната и използва кадри, изпратени от местни жители, първи определи атаката като ракетна и внесе уточнения за предполагаемите цели: ТЕЦ, електрически подстанции и складов терминал. По негови данни на площадката на централата горят цистерни с гориво и няколко сгради, а огнената стихия в Estate Logistics се вижда от различни части на областния град. Радио Свобода и „Медуза“ също предадоха сведенията на местните канали. Заедно с ракетната атака ПВО е свалила дрон над Белгород, а друг е повредил сградата на областното управление за социална защита. Пожар е избухнал и на територията на предприятие на ул. „Константин Заслонов“ в квартал Крейда; съобщава се още за попадение в микрорайон Новосадовий.

ASTRA посочи и точния адрес на терминала: Кирпичен тупик 2А, корпуси 1 и 3. Estate Logistics е складов комплекс от клас А с 24 500 квадратни метра складова площ, разположен върху парцел от 4,1 хектара в централната част на Белгород, до гара Белгород-Сумска. Ozon не притежава комплекса, а наема два от корпусите в него. Това разграничение е важно при оценката на щетите: стоките вътре принадлежат на продавачи в платформата, докато сградата има друг собственик.

Ударът променя модела, по който през изминалите 9 дни се развиваше кампанията срещу Ozon. Първата цел беше логистичният център в Чапаевск, Самарска област, поразен от дронове през нощта на 22 август. Последваха Оренбург в нощта срещу 23 август, а денонощие по-късно – Махачкала и Енем край Краснодар. Обектите в Адигейск и Невиномиск бяха евакуирани, без да понесат поражения. В нощта срещу 27 август дронове удариха комплекса в Уфа, който по думите на самата компания е понесъл ограничени щети, докато обектът в Оренбург беше евакуиран при обявена ракетна опасност. В нощта срещу 29 август беше атакуван и обект в Аксайски район на Ростовска област. Всички тези нападения бяха извършени през нощта с безпилотни апарати, а нито един от засегнатите обекти не се намира в граничната зона.

Случаят с Белгород е различен: ударът е нанесен посред бял ден с ракети по областен център, разположен на 30 км от границата. Именно разстоянието обяснява промяната. За поразяването на цели дълбоко във вътрешността на Руската федерация са нужни дронове с обсег от порядъка на 1000+ км. Полетът до тях продължава с часове, през които руската ПВО мрежа има възможност да ги засече. В граничната зона това условие отпада: подлетното време се измерва в минути, а целите са уязвими от средства за поразяване със значително по-малък обсег. Досега кампанията срещу маркетплейсите се разгръщаше все по-надълбоко из Русия; с удара срещу Белгород тя може да е обхванала и обекти на по-малка дистанция от украинската граница.

Министерство на отбраната на Украйна обяви съвсем открито Ozon за своя цел още в деня на първия удар. „След като украинските подразделения поразиха 15-те най-големи логистични хъба на Wildberries, идва ред на Ozon“, писа ведомството на 22 август. То определи ударите по руските маркетплейси като „далекобойни санкции“ и обясни тяхната цел така: „Системните удари срещу центровете за съхранение на стоки с двойно предназначение усложняват логистиката на противника и имат негативно отражения върху икономиката на Руската федерация като цяло.“ Президентът Владимир Путин определи ударите по руски търговски обекти като отваряне на кутията на Пандора и се закани с ответни действия срещу най-чувствителните отрасли на украинската икономика. Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков се позова точно на това изявление, когато коментира първите пожари в логистичните центрове на компанията.

Другото измерение на атаката предхожда кампанията. Белгородската ТЕЦ е била поразявана многократно. Обстрелът на 28 септември 2025 г. остави големи части от града без ток, докато ударът на 3 февруари 2026 г. доведе до мащабно прекъсване на електричеството, съпроводено със спирания на водата и отоплението в целия район на града. На 13 февруари тогавашният областен губернатор Вячеслав Гладков докладва за петима ранени при удар срещу инфраструктурен обект. Сателитни изображения, прегледани от BBC през април, показват сериозни поражения и по двете ТЕЦ в Белгород: Белгородската ТЕЦ на снимка от 15 март и ТЕЦ „Луч“ на снимка от 9 февруари. Следователно към 30 август основната централа на града вече е носела щети от предишни атаки.

Шуваев заема поста от 13 май 2026 г., когато Путин го назначи временно на губернаторския пост вместо Гладков. Герой на Русия и човек с военна биография, той определи сигурността на местните жители като своя основна задача. През лятото се кандидатира за губернатор и оглави листата на областта на „Единна Русия“ за Държавната дума. Неговите съобщения остават единственият официален източник на информация за пострадалите при атаката на 30 август.

Директните материални последици за платформата изглеждат ограничени. Към края на 2025 г. Ozon разполагаше с 50 фулфилмънт центъра с пълен цикъл на обработка, над 150 доставни хъба и около 5 млн. кв. метра складови площи. Изданието „Агентство“ изчисли, че през първите 72 часа от кампанията са били засегнати близо 233 000 кв. метра, или 6% от тях. Целият комплекс в Белгород има 24 500 кв. метра площ, а наетите от Ozon помещения са само част от нея. Така дори при пълното унищожаване на обекта щетата би обхванала под 0,5% от общите складови площи на компанията. Реакцията на пазара изпревари мащабите на физически поражения и още след първите удари книжата на Ozon поевтиняха с 28% на Московската борса, преди да възстановят малка част от загубената си стойност.

Ударите по складовете на Ozon свалиха акциите с 27% и спряха търговията

🇷🇺📉 Акциите на Ozon се сринаха с 27% до 2112,5 рубли в понеделник, което принуди Московската борса временно да спре непрекъснатата търговия с тях. Спадът последва серия украински удари, засегнали шест логистични обекта на втората по големина руска платформа за онлайн търговия в рамките на три поредни нощи. 5 от тях бяха поразени, а 6-ият бе превантивно евакуиран. Само за броени минути пазарната капитализация на компанията се срина със 185 млрд. рубли.

Прекъсването е част от стандартна процедура. При спад от над 20% търговията преминава от непрекъснат режим към дискретен аукцион – период, през който заявките се събират и изпълняват на една обща цена, вместо незабавно. Аукционът започна в 10:22 ч. местно време и приключи 30 минути по-късно, след което спадът се забави. В края на деня акциите на Ozon останаха с 19,3% под началното си равнище. От началото на годината те са загубили 47% от стойността си, което се равнява на 376 млрд. рубли.

Разпродажбата не се ограничи до Ozon. Акциите на АФК „Система“, която държи голям дял в маркетплейса, поевтиняха с 12,4% до 7,56 рубли – най-ниското им ниво от 2014 г. Индексът на Московската борса обхваща 46 от водещите руски компании. Вчера той се понижи с 2,5% до 2081 пункта. Акциите на Ozon участват при изчисляването на индекса на сините чипове, който включва най-ликвидните книжа на борсата, поради което сривът им допринесе за цялостното пазарно понижение.

Поредицата от удари започна на 22 август в Чапаевск, Самарска област, където бе поразен първият склад на компанията. Атаката е извършена с FP-1 – украински дрон с бойна глава между 60 и 120 кг и до 1600 км обсег. Използването му беше потвърдено от производителя Fire Point. Ozon съобщи за ранени и евакуира над 500 служители.

На следващия ден дрон удари складовия комплекс в Оренбург. От него бяха изведени повече от 300 души, доставките бяха преустановени, а наличните стоки – временно премахнати от витрината на платформата.

В нощта срещу 24 август ударите се пренесоха на юг и засегнаха три обекта едновременно. Пожарът в центъра край село Тюбе в Република Дагестан с площ 130 000 кв. метра, се виждаше от разстояние 10 км. Другите засегнати обекти са базата в Невинномиск, Ставрополски край, с площ 93 514 кв. метра, както и комплексът в Енем, Адигея, с площ 91 200 кв. метра. Складът в Адигейск беше евакуиран превантивно.

Обсегът на използваните дронове обяснява широката география на атаките. Центърът в Тюбе се намира на 800–900 км от най-близката точка под украински контрол – дълбоко в руския тил, където инфраструктура и складове се изграждат с презумпцията, че са извън непосредствена опасност.

Цената на един FP-1 възлиза на около 55 000 долара. Съпоставката между тази сума и еднодневната загуба на пазарна капитализация не показва размера на преките материални щети, но илюстрира асиметрията на кампанията. Разходът за един удар е несравним с нужните средства за осигуряване на постоянно покритие на ПВО на всеки склад в 6 руски региона едновременно.

Трите засегнати комплекса в Тюбе, Невинномиск и Енем имат обща площ 314 714 кв. метра. Според оценки на анализатори, цитирани от „Лента“, поразените складове възлизат на до 19% от складовия капацитет на компанията. Числото е прогнозно, а самата Ozon не е публикувала одит на пораженията. В официалното си изявление платформата призна за засегнати съоръжения в Самарска и Оренбургска област, Краснодарския край и Дагестан.

Киев открито пое отговорност за кампанията. Министерство на отбраната потвърди, че обектите на Ozon са поразявани целенасочено, и ги определи като центрове за съхранение на стоки с двойна употреба. Според ведомството системните удари по тях „затрудняват работата на противника и се отразяват негативно на цялата икономика на Русия“. Генералният щаб отделно потвърди удара по първия център.

Кампанията срещу руските маркетплейси обаче не започна с Ozon. От 18 юли украински дронове атакуват складове на Wildberries – най-големия руски онлайн търговец. Първите удари бяха нанесени в Котовск, Тамбовска област, където загинаха седем души, и в Електростал край Москва.

До средата на август бяха засегнати 15 хъба, сред които най-големият склад в страната – комплексът край Коледино с площ 250 000 кв. метра. Сателитен анализ сочи 1,18 млн. кв. метра унищожена площ, равняваща се на 1/5 от капацитета на компанията. Асоциацията на доставчиците оцени директните загуби на 600–700 млрд. рубли, докато според други изчисления щетите са между 355 и 436 млрд. рубли.

Ключова разлика е, че Wildberries не е публична компания. В продължение на 5 седмици кампанията срещу нея нямаше диркетен борсов измерител: физическите разрушения можеха да бъдат оценени, но липсваше котировка, която да отразява промяната на риска в реално време. Ozon е листната на борсата и ударите по нейната складова мрежа получиха незабавен пазарен еквивалент. Секторът, доминиран от двете компании, формира около 5% от руския БВП.

Самите анализатори не разглеждат спадът от понеделник като пряка оценка на нанесените щети. Маряна Лазаричева от „Т-Инвестиции“ смята, че непосредственото отражение върху приходите е ограничено, тъй като „ключов фактор за волатилността остава не толкова текущата щета, колкото запазването на висока вероятност за повторни атаки“.

Павел Веревкин от „КИТ Финанс“ формулира същата неяснота като въпрос: дали случилото се е еднократен инцидент, или началото на системна кампания. С други думи, пазарът преоцени не цената на вече загубени стоки, а риска от нови удари през следващите седници.

Държавата реагира с фискални мерки. Говорителят Дмитрий Песков заяви, че правителството разработва варианти за подкрепа и че те ще важат за Ozon в същата степен, както за Wildberries.

Паралелно са въведени и търговски облекчения. Комисионните за продажба са намалени с 3% за повечето категории, а от 30 август същото намаление обхваща и таксите за пласиране на стоки в отделните региони. Продавачите, чиито загуби надхвърлят 5% от годишните приходи, имат 12-месечна отсрочка за плащането на ДДС, данък върху печалбата, дълг по опростени данъчни режими и осигурителни вноски за времето от август 2026 до юли 2027 г. След изтичането на отсрочката задълженията ще могат да бъдат разсрочени.

По данни на „Ведомости“ Ozon все още не е поискала пряка помощ от бюджета, въпреки че през първата половина на август маркетплейсите вече са отправили общо искане за компенсации в размер на стотици милиарди рубли. Оценките за съвкупните щети в сектора достигат около 1 трлн. рубли, но това остава прогноза, а не установен размер на загубите.

Във вторник пазарът възстанови част от понеделнишкия спад. Акциите на Ozon поскъпнаха с около 3,5%, а индексът на Московската борса се повиши с 0,65% до 2084,64 пункта към обяд. Възстановяването остана частично и не върна книжата дори до нивото им от петък. То обаче подсказва, че движението е било преди всичко шокова преоценка на риска, а не фундаментална преоценка на целия бизнес.

Дали този риск ще се превърне в траен фактор, зависи от честотата на следващите удари. Ако атаките се запазят с настоящия темп, всяка следваща нощ вероятно ще намира негативно отражение в котировките: складовият капацитет се изгражда и възстановява за месеци, но може да бъде унищожен за часове.

Полкът „Да Винчи“ вече нанася самостоятелно удари с дронове FP-2 на 200 км в руския тил.

🇺🇦✈️ Видео показва оператори на Първи отделен щурмови полк „Да Винчи“ изстрелват своите ударни дронове FP-2 с обсег около 200 км и 105-килограмова бойна част. Така една пехотна щурмова част с основна задача да превзема позиции разполага със средство за поразяване на цели, разположени на дълбочина в руския тил – способност, доскоро запазена предимно за специализирани части.

Кадрите показват поредица от изстрелвания в тъмната част на денонощието от полева площадка в цъфнало слънчогледово поле. Всеки дрон излита от наклонена рампа с помощта на ускорител с твърдо гориво, който работи няколко секунди и осветява ярко околната местност, преди буталният двигател да поеме полета. Fire Point предлага системата както в стационарна версия, така и върху автомобилно шаси, маскирано като обикновен войскови камион. Мобилността има пряко оперативно значение, тъй като противникът активно издирва пусковите установки. На 30 май 2026 г. Киев сподели нощни кадри от изстрелване от полуремарке с поне 3 дрона върху стелажи, а на 3 юни руската страна показа поразен камион именно от този тип.

Самият дрон е разработен на базата на далекобойния FP-1 чрез внимателно премерен компромис: обсегът намалява от 1400 на 200 км, а масата на бойната глава нараства от 60 на 105 кг. Според Covert Shores това отговаря на около 120 кг тротилов еквивалент. Апаратът работи в два режима: автономно насочване срещу неподвижни цели и управление по радиоканал при атака срещу подвижни цели. Спътниковата връзка чрез Starlink Mini позволява на оператора да наблюдава изображението от камерата и да коригира траекторията в крайния етап от полета. Тиражираната единична цена е 54 000 евро, а към края на 2025 г. производителят обяви, че произвежда до 200 дрона от средния клас на ден. През май 2026 г. основателят и главен инженер на Fire Point Денис Штилерман заяви пред ТСН, че преработено крило вдигна полезния товар до 200 кг при обсег до 370 км.

Полкът може да използва това оръжие, защото отдавна вече не е онзи батальон от първите месеци на тази война. „Да Винчи“ прераства в полк на 5 април 2025 г. и към януари 2026 г. включва 5 щурмови батальона, пехотен батальон, артилерийски дивизион, разузнавателна група „Дике поле“ и две звена за дронове с ранг батальон. Следователно разчетите, стартовите площадки и снабдяването за тези мисии са част от щатните способности на формированието, не са набързо сглобени от отделна щурмова рота. Полкът е командван от Дмитро Филатов с позивна „Перун“, който бе удостоен със званието Герой на Украйна през декември 2025 г. През 2026 г. частта воюва по направления в Запорожка и Днепропетровска области, откъдето обсегът на FP-2 покрива сухопътния коридор към Крим.

Как полкът използва тези апарати, става ясно от операция, проведена през нощта на 6 срещу 7 юни 2026 г. Заедно с 475-и отделен щурмови полк CODE 9.2 той порази автомобилния мост в района на Чонгар, който свързва окупирания Крим с Херсонска област. „Решихме да ударим този мост, който е единственият път за превоз на личен състав, боеприпаси и гориво“, обясни пред „Украинска правда“ командирът на 475-и полк с позивна „Флинт“. Филатов беше още по-конкретен: според него ударите прекъсват горивните доставки за руската 37-а мотострелкова бригада, чиито разчети за ударни дронове остават без бензин за генераторите на позициите. Нанесените щети обаче изглеждат относително оскъдни. Руски онлайн публикации показаха пробойни с диаметър около един метър в настилката, докато носещите елементи на съоръжението устояха.

Именно икономиката на тази мисия прави дроновете от средния клас привлекателни за армейските части. Изданието lb.ua изчисли, че един дрон може да унищожи цел, която е по-скъпа от него около 10-60 пъти, а минималната стойност на поразеното снабдяване при успешен удар възлиза на 400 000 до 600 000 евро. Описаният от изданието списък с цели се явява почти изцяло логистичен: вагони с боеприпаси, цистерни с гориво, маневрени локомотиви, ремонтни влакове с кранове, жп платно и депата.

От май 2026 г. съотношението се измества още повече в полза на атакуващата страна, тъй като FP-1 и FP-2 започнаха да носят неуправляеми авиационни ракети С-8 – четири според Aerospace Global News и до осем според lb.ua. Осколъчният вариант разпръсква около 2000 поразяващи елемента, а бетонобойният може да пробие до 800 мм стоманобетон. При тази конфигурация носителят престава да бъде еднократен: той може да атакува няколко цели в рамките на една мисия, вместо да се разбие в първата. Първи публично известни кадри се появиха между 12 и 17 май и показват удари по подвижни групи на ПВО. Ударът от 17 май, насочен към защитения свързочен възел на Черноморския флот край Мирне в окупирания Крим е проведена от 1-ви отделен център за безпилотни системи – т.е. от специализирано, а не от линейно формирование.

В общата картина FP-1 и FP-2 отговарят за около 60% от общия обем на украинските удари, насочени към руска територия, сочи оценка, споделена от Штилерман на изложението Eurosatory през юни 2026 г. Janes отчита между 5 и 20 ударени цели дневно с двата дрона. Разделението на задачите е ясно. Рафинериите в дълбочина на руска територия като поразената на 22 август в Новокуйбишевск, са цел за FP-1. FP-2 нанася удари в първите 200 км зад фронтовата линия, където се намират повечето горивни цистерни, вагоните с боеприпаси, ремонтните влакове и позициите на дроновите разчети.

Русия въвежда контрамерки по две ключови посоки, но всяко от тях си има своите ограничения. От есента на 2025 г. срещу FP-1, Ан-196 „Лютий“ и E-300 се използват безпилотни прехващачи, изстрелвани на групи срещу отделен дрон. Едни го настигат отзад, а други се насочват челно към него. Дори когато не постигат директно сваляне, те увеличават нужните време и ресурси за провеждане на атакуващи мисии. Естествен контраход (полетът на по-голяма височина) подменя една заплаха с друга, защото там самият дрон попада в обсега на класическата зенитна отбрана.

Електронната война има по-ограничен ефект при автономен режим. Когато дронът лети при отсъствието на постоянна връзка с оператор, командният канал не съществува и няма как да бъде прекъснат. Към средата на 2026 г. Школата за международни изследвания „С. Раджаратнам“ (RSIS) в Сингапур публикува собствена оценка, според която руската електронна война не е догонила темпа на развитие на безпилотните системи. Изтеглянето на складовете по-назад и тяхното разпръскване също не предлагат смислено решение на този проблем, тъй като колоните за снабдяване продължават да остават в обсега на FP-2.

Ударът срещу Чонгар беше резултат от съвместна операция с далекобойно звено. Новата серия през нощта обаче показва вече установена рутина вътре в самия полк: подготвена площадка, последователни пускове и собствен разчет. Трансферът на способности за нанасяне на удари в оперативна дълбочина към линейните части вероятно ще бъде една от посоките на развитие за украинската армия в следващите няколко месеца. Производството на дронове от среден клас вече е достатъчно масово, за да позволи подобно разширяване, а размяната на дрон за 54 000 евро срещу колона с гориво е икономически изгодна за атакуващата страна.

Насрещният аргумент обаче е основателен: Fire Point продава дроновете на държавата, а разпределението им остава решение на висшето военно командване. То има причини да задържи ударни средства с подобен обсег при частите, които могат да съгласуват неговата употреба с другите средства за огнево поразяване.

Украински дронове подпалиха роботизирания логистичен център на Wildberries край Воронеж

🇺🇦🔥🇷🇺 Логистичният комплекс на Wildberries в село Александровка край Воронеж продължава да гори от снощи насам след поредни украински удар по обект на водещата онлайн платформа за търговия в Русия, а един човек загина от падащи отломки в Новоусменския район на града.

Отговорност за удара беше поета от украинската компания Fire Point, производител на далекобойни ударни дронове, която заяви, че обектът е бил поразен именно от неговите дронове FP-1. Съоръжението заработи с пълен капацитет едва през ноември 2025 г. и представлява един от най-новите и най-мащабните търговски обекти в мрежатам в който бяха инвестирани над 11 млрд. рубли, капацитет за над 90 млн. стокови позиции едновременно и проектна пропускателна способност от 1,8 млн. артикула дневно.

Губернаторът Александър Гусев обяви въздушна тревога в 00:19 ч. и тя продължи чак до 06:43 ч. сутринта. В хода на нощта той потвърди пожари в два склада на „голяма компания“. В едното хале огънят е локализиран на площ от 16 000 кв. метра, а във второто гасенето продължава на около 20 000 кв. метра. Загиналият е 49-годишен мъж, ударен от отломки на открито; двама души са ранени, единият в пределите на самия център. Отломки са поразили още три товарни автомобила и една лека кола. По думите на Гусев ПВО е прехванала най-малко 15 дрона над града и 5 района на областта, а Министерство на отбраната на Руската федерация отчете общо 396 унищожени дрона от самолетен тип между 20 ч. снощи до 8 ч. сутринта над 15 региона и окупирания Крим. Данните за броя на прехванатите апарати не подлежат на независима проверка.

Именно мащабът и техническият профил на обекта в Александровка отличават конкретния случай от всяка друга подобна атака срещу мрежата. Обектът беше открит на 14 ноември 2025 г. с участието на главния изпълнителен директор на RWB Роберт Мирзоян и на самия Гусев. По представените тогава данни върху площ от 156 000 кв.метра са автоматизирани всички ключови процеси: приемане, съхранение, сортиране и изпращане. В комплекса са прокарани близо 12 км конвейерни линии и работят над 90 робота, а системата за сортиране на три етажа е разчетена за над 1,3 млн. артикула в рамките на денонощие. При откриването си центърът вече обработваше над 500 хил. стоки дневно и беше създал 3000 работни места, а достигането на проектната цел от 1,8 млн. позиции на ден се очакваше след окончателното довършване на техническото оборудване. Воронежката агенция за привличане на инвестиции посочва застроена площ от 152 900 кв. м.

При обект с такъв профил не горят само стелажи, палети и складирана стока. Засегната е интегрирана механична и софтуерна система, чиято икономическа стойност е преди всичко във високата пропускателна способност. Именно затова и заместването ѝ не се свежда до пренасочване на пратките. Те могат да бъдат разпределени към някои от останалите над 170 логистични обекта на групата, но капацитетът, за който е проектирана Александровка, може да бъде поет пълноценно само от площадки със сходна степен на автоматизация. Потенциалният мащаб на ефекта личи от две числа, които текущите официални сведения за пожара не ни предоставят: над 500 хил. обработвани стоки дневно и 3000 работни места.

Каква част от този възел е изгубена, засега не може да бъде установено със сигурност, но по всичко личи, че загубите са тежки. Жители на Александровка и руското опозиционно издание Astra описват комплекса като напълно унищожен, а публикуваните кадри показват пламъци по цялата дължина на халето. Оценките от руска страна по традиция премълчават реалните мащаби: общо 36 000 кв. метра обхванати от пламъци, което е под една четвърт от общата застроена квадратура, но това е само моментна снимка от хода на гасенето, а не окончателна оценка на пораженията, тъй като при обявяването ѝ пожарът във втората сграда още не беше овладян. Затова е напълно възможно засегнатата площ да надхвърли значително 36 000 кв. метра, без това само по себе си да значи пълна загуба на комплекса. Пресслужбата на RWB – обединеното дружество на Wildberries и рекламната група Russ – съобщи само, че „логистичните обекти на компанията във Воронежка област са евакуирани съобразно изискванията за безопасност“.

Районът беше атакуван и на 23 юли, когато украински дрон попадна в разпределителен център на „Почта России“ в съседното село Нечаевка. Тогава беше повреден и покривът на складов обект на маркетплейс в района, загина тригодишно дете, а родителите му и 19-годишен младеж бях ранени. Wildberries временно спря терминала си във Воронеж и възстанови работата му около обяд същия ден. Поредицата от удари по логистичната мрежа на водещата руска онлайн платформа за търговия продължава от 18 юли и засегнала най-малко 20 площадки. Reuters, който проследява пораженията чрез сателитни изображения, изчислява около 1,18 млн. кв. метра повредена или напълно унищожена складова площ. Според оценка, цитирана в същия преглед, оборотът е спаднал с около 25% заради разстройството на доставките.

Аргументът, с който Киев обосновава ударите по търговската мрежа, е двойното предназначение на самата платформа. През нея се продават огромно разнообразие от бойни FPV дронове и хексакоптери, макари с оптично влакно за управление, полетни контролери, прицели и бронеплочи, част от които са рекламирани като сертифицирани от руския център за безпилотни технологии „Рубикон“. Обявите са документирани от украински и международни издания и потвърдени от редица световни медии, сред които CNN. Въпросният сегмент вече се свива: според данни, цитирани от RBC-Ukraine в началото на август, продажбите на военни стоки през платформата са спаднали до най-ниското си ниво, след като за три месеца през нея са минали снаряжение за 1,646 млрд. рубли.

Атаките през изминалата нощ бяха концентрирани по няколко различни направления. В Орск, Оренбургска област, беше атакуван заводът петролната рафинери, като според предварителния анализ на Exilenova+ са унищожени инсталация ЕЛОУ-АВТ и комплекс за хидрокрекинг с мощност 1,6 млн. тона годишно. Градът се намира на повече от 1500 км от украинската граница. Мониторинг канали съобщиха за избухване на пожар в ТЕЦ-а, който захранва с електричество Ангарск в Иркутска област, а в Комсомолск на Амур, Хабаровски край, пламна местната рафинерия, без да бъде обявена причина. Ден по-рано Генералният щаб на Украйна потвърди успешен удар по петрохимически комбинат „Тоболск-Нефтехим“ в Тоболск, Тюменска област, включително на централната газофракционираща инсталация с капацитет около 6,6 млн. тона годишно.

Воронежка област граничи с окупираната Луганска област, т.е. ударът по Александровка не изисква от Киев обсега, нужен за достигане на Орск и Тоболск. Уязвимостта на подобен обект е от друг характер. Големите разпределителни центрове се намират на открито край магистрални и жп възли, защото са проектирани за бърз достъп на камиони и висока пропускателна способност, а не за оцеляване под масиран украински обстрел. Самият Новоусменски район беше засегнат два пъти в рамките на 19 дни.

Втори удар за две седмици по склада на Wildberries в Екатеринбург

🇷🇺🔥📦 Три ударни дрона Ан-196 „Лютий“ поразиха покрива на логистичния комплекс на Wildberries в Екатеринбург рано сутринта на 7 август и подпалиха първия складов блок. Това е вторият удар по същия обект в рамките на две седмици и едно от най-дълбоките попадения в поредицата, с която от средата на юли украинските сили методично унищожават складовата мрежа на най-големия руски маркетплейс.

От Wildberries потвърдиха атаката и възникналия пожар. „Пожарни екипи работят на територията на обекта на компанията в Екатеринбург, Свердловска област, където възникна пожар след атаката. Обектът беше своевременно евакуиран. Приемането на текущи доставки е временно ограничено и те се пренасочват към други складове“, се казва в официалното съобщение на компанията. Кадрите от мястото показват няколко отделни огнища под покрива на халето и събрали се отвън служители.

Губернаторът Денис Паслер обяви въздушна опасност за целия регион още преди самия удар. След първите съобщения за пожара той заяви, че противовъздушната отбрана е свалила 8 дрона, а 3 са паднали върху покрива на логистичния център. По негови думи от обекта са били евакуирани 800 души и няма пострадали. В същото време „Росавиация“ въведе ограничения на полетите на летище „Колцово“, а Министерство на отбраната отчете общо 203 свалени дрона над страната през същата нощ.

Обектът беше идентифициран от украинското издание „Милитарний“ на базата на публикувани в мрежата снимки и видеа. Комплексът в Чкаловския район на Екатеринбург се простира на около 110 000 кв. метра, което го прави осмият по големина логистичен център на групата. Разстоянието до него варира според изходната точка: над 1700 км от украинската граница по данни на „РБК-Украйна“, около 1800 км според „Милитарний“ и близо 2000 км от фронта според Kyiv Independent. Това е поредно доказателство, че Урал вече не е онзи сигурен тил, който беше през първите години от войната.

Дронът „Лютий“ е това, което прави тези удари възможни на такова голямо разстояние. Разработен от „Укроборонпром“ и приет на въоръжение през 2024 г. Тежи между 250 и 300 кг, има размах на крилете 6,7 м, управлява се чрез сателни и инерциални навигационни системи и носи бойна глава от 50 кг, увеличена до 75 кг при обновената версия. Официално декларираният му обсег на поразяване достига 2000 км. През февруари такива апарати поразиха рафинерията на „Лукойл“ в Ухта, Република Коми, разположена на около 1700 км. Взривното вещество в бойната глава е скромно за хале с подобни размери, но въпросният склад не е бетонен цех – гори съдържанието на склада, а не самата конструкция, поради което три попадения се оказват съвсем достатъчни.

Първият удар по същия комплекс на 25 юли нанесе щети върху паркинг с площ около 300 кв. метра. Тогава Паслер обясни пожара с падащи отломки, а пресслужбата на Wildberries заяви, че самото хале не е понесло поражения. Две седмици по-късно обаче огънят се разрази под покрива. При почти идентичен маршрут разликата в крайния резултат се дължи на по-точната прицелна точка, а не на броя изстреляни дронове.

Кампанията срещу Wildberries продължава от 18 юли и вече обхваща около 20 обекта в руските региони и на окупирания Крим. Началото ѝ бе най-кърваво: при ударите по Електростал в Подмосковието и Котовск в Тамбовска област загинаха 8 души, между 60 и 82 бяха ранени според различни доклади, а огнената стихия в Електростал беше гасен в продължение на 4 дни. Оттогава насам последиците са предимно материални, тъй като евакуациите изпреварват самите попадения. Командирът на Силите за безпилотни системи Роберт Бровди отчете 15 поразени склада за 18 дни (към 4 август) – т.е. средно по 1 на всеки 36 часа. Подобно ниво на интензивност не оставя време за възстановяване между атаките, което го отличава от единичните удари срещу военни заводи.

Мащабът на щетите става ясен след като проследим изгубената площ. На 5 август The Moscow Times отчете 14 изгорели комплекса с обща площ около 1,5 млн. кв. метра, което е 27% от общия капацитет на групата. При средна браншова цена от 70 000 рубли на кв. метра, само за възстановяването на разрушените сгради ще са нужни около 105 млрд. рубли – близо 60% от чистата печалба на RWB за 2025 г. (175 млрд. при оборот от 6,1 трлн. рубли). Съоснователката Татяна Ким призна, че застраховките не покриват щети от нападения с дронове, което оставя всички финансови щети за сметка на компанията.

Изданието The Bell оценява преките загуби на платформата на над 100 до 200 млрд. рубли, тъй като до 10% от предлаганата стока на сайта е собственост на маркетплейса, а не на независими търговци. Анализатори прогнозират, че платформата ще бъде на загуба с години, защото оборотът се свива, а търговците мигрират към конкуренти. Загубите за самите продавачи са отделен и още по-голям проблем: те се оценяват на 215–280 млрд. рубли по данни, представени пред Forbes Russia. Общата сума на щетите от двете направления се равнява на близо две годишни печалби на групата преди началото на кампанията срещу складовете ѝ.

С това последиците излизат извън рамките на самата компания. Ако държавата компенсира засегнатите търговци по схемата, приложена след пожара в склада в Санкт Петербург през 2024 г., разходът за бюджета ще бъде около 250 млрд. рубли по изчисления на The Moscow Times. В същото време основният конкурент Ozon усвои част от освободения пазар: прогнозите за 2026 г. сочат 45% пазарен дял за Wildberries срещу 32% за Ozon. Държавните банки, кредитирали разширяването на мрежата, понасят негативни последици поради влошеното качество на кредитните си портфейли, отбелязва „РБК-Украйна“.

Киев обоснова избора на тези цели с двойното предназначение на платформата – и това твърдение не идва единствено от негова страна. На самия уебсайт се продават бойни FPV дронове, макари с оптични влакна за управление, полетни контролери, мерници и бронеплочи, което е широко документирано от Defense Express и потвърдено от CNN и Fortune. Отворен остава въпросът дали точно ударените центрове са обработвали военни доставки, или единствено потребителски стоки.

Икономистът Дмитрий Некрасов оценява общият мащаб на натрупани щети на около 0,1% от БВП на Русия – показател, който дава реална представа за обхвата на кампанията: тя не парализира военната икономика на страната и не променя пряко ситуацията на фронта. Ефектът обаче е фокусиран и кумулативен. Унищожава се търговската логистика на компания, която държи близо половината от онлайн пазара в страната, с темпо, което изпреварва възможностите за възстановяване (разходът за повторно изграждане вече изяжда близо 60% от годишната печалба, а атаките продължават без прекъсване от седмици). Същевременно всяко ново попадение на 1700 км навътре в територията показва, че руската ПВО може да свали 8 от 11 апарата, но пак да загуби даден обект, ако останалите 3 достигнат целта.

Осем убити на гара до ударените логистични центрове край Киев

🚉📦💥 Осем души загинаха на перона на спирка „Квитнева“ в Броварски район на Киевска област рано сутринта днес, докато чакаха закъснял влак. Балистичните ракети, които ги убиха, попаднаха в складовия пояс около спирката: разпределителни бази на една от водещите украински търговски вериги. „Укрзализниця“ съобщи, че загиналите са били открити на територията на жп платформа до атакуваните логистични центрове.

„Намирам се на станция Квитневе, където за съжаление имаме най-много загинали и ранени. През нощта влакът се забави малко и хората не успяха за последния си влак. Към този момент знаем за осем загинали“, каза ръководителят на Броварската районна държавна администрация Виталий Бигун пред националната телевизия на Украйна. По неговите думи разрушенията в района са на 5 места, а огнеборците продължават да гасят пожар в един от най-големите възли за логистични товари в страната. Освен осемте загинали той посочи 3-ма души, чието състояние се изяснява, и 12 откарани в болница.

Квитневе е село от под 800 души в Калиновска община, на 7 км от Бровари, а самата спирка представлява обикновена крайградска гара по линията към Киев. Около нея през последното десетилетие се събра един от най-плътните складови възли в Украйна, т.е. точно онзи клас от обекти, който руското министерство на отбраната посочи като цел на вълната от изминалата нощ.

По време на комбинираната атака „Укрзализниця“ временно спря движението на влаковете и работата на отделни гари в района, а персоналът и пътниците бяха изведени на безопасни места. Превозвачът обяви, че продължава да възстановява инфраструктура в областта, а за подновяване на движението през Бровари ще съобщи отделно.

Президентът Володимир Зеленски съобщи за 17 убити и 44 ранени в Киев и региона. Числата се покачваха, докато развалините бяха разчиствани. В областта загинаха 14 души – 9 в Броварски район, 4 в Бучански и 1 във Фастивски. В Киев беше убита 60-годишна жена, а кметът Виталий Кличко съобщи за 26 пострадали, 16 от които остават в градските болници, 4 в тежко състояние. В Бучански район огнеборците гасиха складов обект в село Чайки, във Фастивски изгоряха автомобили, а складове са повредени и в двата района.

Столицата понесе своята част от вълната в 4 района: Оболонски, Голосиевски, Деснянски и Святошински. Горяха депа на Rozetka и магазини на „Епицентър“ и „Новус“, а в Деснянски отломки паднаха до жилищна сграда. В Голосиевски район изтече амоняк от промишлено предприятие, преди спасителите да затворят арматурата.

ВВС на Украйна отчетоха 24 балистични ракети, 4 противокорабни и 115 ударни дрона, или 143 средства в рамките на една нощ. Свалени бяха 98 дрона. От ракетите не е прехваната нито една. Според данните на ВВС, балистичните ракети са били „Искандер-М“, а противокорабните – „Циркон“ и „Оникс“.

Този нулев резултат не е изненада за никого в Киев. Балистичната ракета се сваля само от MIM-104 Patriot и идентични системи, а запасът от прехващачи за тях е критично нисък от месеци насам; всяка нощ, в която Русия пуска две дузини заедно, изчерпва избора кои от тях изобщо да бъдат посрещнати. Зеленски свърза жертвите пряко с този недостиг. „Прехващачите за балистика са това, което можеше да спаси живота на загиналите днес“, каза той и поиска от партньори, които не са готови да доставят противоракетни системи, поне да въведат санкции: значителна част от руските производства на балистично оръжие остават извън санкционните списъци.

Списъкът на поразеното очертава профила на удара. Три балистични ракети попаднаха в разпределителен комплекс на Rozetka в Бровари – най-големият и автоматизиран склад на компанията, отворен в началото на 2017 г. и обработвал над 100 000 поръчки на ден. „Той беше най-големият, най-автоматизиран. Нашата гордост. Не подлежи на възстановяване“, написа съсобственичката Ирина Чечоткина. Ударът дойде в деня на 21-ата годишнина на онлайн магазина; хора в комплекса не са пострадали и търговецът продължава да работи.

В община Калиновка, където влиза и Квитневе, бяха унищожени два складови комплекса на „Епицентър“ и завод за керамични плочки Epicentr Ceramic. Там загина млад служител на компанията, а трима от колегите му са ранени. В самия Киев изгоря логистичният център на веригата на улица „Вискозна“. Търговската група описва загубата като стратегическа логистична мощност и на практика едно от най-големите производства на керамични плочки в страната; пълното възстановяване ще отнеме 1,5-2 години, а част от производството ще бъде изнесена в чужбина.

Сортировъчният център на „Нова пошта“ в Киев беше разрушен. Пощенският оператор съобщи по собствен отчет за трима загинали (двама шофьори на партньорска транспортна фирма и служител на подизпълнител) и осем ранени и обеща да компенсира изцяло обявената стойност на повредените пратки, свързвайки се поотделно с всеки клиент. Пострадаха също хранилища на Fozzy Group и „Силпо“, депото на „Новус“ на Борщаговка и оранжерийно стопанство.

Руското министерство на отбраната от своя страна обяви, че са били поразени „транспортно-логистични и разпределителни центрове в град Киев и Киевска област, задействани в съхранение и доставка на различни въоръжения и военни товари, в производство и разпространение на безпилотни летателни апарати“. Самото съобщение не уточнява конкретни обекти и не представя никакви доказателства за военно предназначение, а публичният профил на поразените мощности е изцяло търговски. Брифингът на руската страна за нощта обобщава, че поразените военни обекти са 5 в столицата и 3 в областта, а южно от Одеса са били поразени 3 кораба за сухи товари, които Москва обвини в пренос на оръжие. Доказателства за това твърдение също не бяха предоставени.

Вълната от 5 август се вписва в кампания, която тече от началото на годината. От януари руските въоръжени сили нанесоха поне 25 удара по украинска складова инфраструктура – обекти на Рошен, АТБ, „Нова пошта“ и десетки други компании. Годината започна с харковския иновационен терминал на пощенския оператор: на 13 януари 2 ракети „Искандер“ и 4 дрона „Геран-2“ разрушиха почти изцяло товарната му част и убиха 4 души. През юни дойде ред на клонове в Днипро, Запорожие и Суми, а на 15 юни в Киев беше разрушен най-модерния сортировъчен терминал на компанията, първи в Украйна с автоматична линия на нидерландската компания Vanderlande; тогава никой от служителите не пострада. На 19 юли ударът се върна към харковския терминал в Коротич и отне още 3 невинни живота. Само през последните 3 месеца пощенският оператор загуби най-малко 8 обекта, от Луцк и Одеса до Харков, Запорожие, Днипро и Сумска област. От февруари 2022 г. насам той преживя около 70 атаки, около 30 служители загинаха, а разходите за реконструкция само за първото полугодие на 2026 г. надхвърлят 2,1 милиарда гривни.

Ефектът се чете в квадратни метри. За първото полугодие на 2026 г. Украйна загуби около 300 хиляди квадратни метра складови площи, а натрупаните загуби в киевския регион от 2022 г. се изчисляват на около 490 хиляди квадратни метра, или 22 процента от предлагането. Отговорът на бизнеса е разпръсване: вместо един голям централен възел операторите изграждат мрежа от регионални депа, чиито адреси все по-често отсъстват от публичните карти. „Нова пошта“, изплатила над 147 милиона гривни обезщетения за повредени пратки, върви и към по-леки роботизирани решения вместо тежките сортировъчни линии, които изгарят заедно с халето.

Сравнението с украинската кампания срещу руския онлайн търговец Wildberries се налага сама, но двете не вървят заедно. Украинските поражения по базите на Wildberries започнаха на 18 юли 2026 г. в Електростал и Котовск, където загинаха 8 души, а най-големият склад на платформата в Русия горя 4 дни. За две седмици бяха ударени 10 депа в 9 руски области, а към началото на август 12 от 15 най-големи бази на търговеца са изпепелени. Загубите на търговците Bloomberg оцени на около 3,5 млрд долара. Руските атаки по логистика в Украйна обаче изпреварват тази кампания с години. „Атаките продължават през всички тези години. След 18 юли нямаше аномално увеличение на атаките срещу нашите компании“, отбеляза Вячеслав Садовничий, редактор на вестник „Икономическа правда“.

Разликата между двете страни се намира в доказателствената основа. Двойното предназначение на стоки в Wildberries е документирано на платформата: там се продават бойни дронове, макари с оптично влакно за тяхното управление, прицели и бронеплочи, част от които рекламирани като одобрени от руския център за безпилотни технологии „Рубикон“. Украинската страна назова именно това като мотив за своята кампания: доставки на компоненти за дронове през платформата. За обектите, поразени на 5 август, руската страна така и не представи доказателства за твърденията си, а самите предприятия работят в онлайн търговията, керамиката, пощенските пратки и храните.

Двете кампании обаче се срещат в една обща сметка: разпределителният склад е цел, която не може да се защити, а само да се децентрализира. Нулевият прехват в нощта срещу 5 август тежи повече от списъка на изгорелите депа. Докато 28 ракети минават без нито 1 да бъде свалена, всеки голям логистичен комплекс в обсега на балистиката е обект с известен адрес и предвидим край, а единственият смислен отговор на това остава децентрализацията.

Украински дронове подпалиха логистичния център на Wildberries в Алексин

🇺🇦🛩️🇷🇺 Разпределителният комплекс на Wildberries в Алексин, Тулска област, беше поразен от ударни дронове на Въоръжените сили на Украйна (ВСУ), при което избухна пожар, обхванал целия обект от 195 000 кв.метра, отговорен за захранването седем области в Централна Русия.

Областният губернатор Дмитрий Миляев съобщи за „падане на БПЛА на територията на сортировъчния център на Wildberries с последващ пожар“; персоналът е бил изведен предварително, а приемането на нови пратки беше спряно и пренасочено към други бази на дружеството.

По предварителни данни няма загинали, а един човек е получил медицинска помощ. Освен комплекса на Wildberries масираната атака повреди два жилищни блока и два производствени обекта в областта. Над региона руската ПВО е свалила 107 дрона по думите на Миляев, а Министерство на отбраната отчете 475 унищожени дрона от самолетен тип между 20 ч. на 4 август и 8 ч. на 5 август над 15 региона и акваториите на Черно и Азовско море. Числата на свалените дронове не подлежат на независима проверка и вървят по обичайната линия на руските официални отчети.

Обектът в Алексин е открит през 2022 г. и с площ от около 194 500 кв. метра е сред най-големите в мрежата на Wildberries. Оттам се снабдяват Тулска, Калужка, Орловска, Брянска, Курска, Липецка и Рязанска област, а част от натоварването на разпределителните бази в Подмосковието минава именно през него.

Идентификацията на горящата сграда е направена по публикувани кадри и по данни за термални аномалии на системата FIRMS на НАСА, която регистрира обширен пожар на мястото след атаката. Кадрите показват пламъци, обхванали големи секции от халето. Градът се намира на около 320 км от украинската граница, т.е. дълбоко зад пояса, който руската противовъздушна отбрана пази с най-плътни средства заради близостта до Москва.

Командирът на Силите за безпилотни системи (СБС) на Украйна Роберт Бровди, познат с позивната Мадяр, заяви на 4 август, че за 18 денонощия неговите части са атакували 15 логистични обекта на Wildberries и че 13 от тях са изгорели напълно; последният по неговата сметка беше комплексът в Красни Бор край Санкт Петербург. По това броене Алексин е 16-ият. Независимият регистър, който „Медуза“ води от началото на поредицата и обнови в 11:05 ч. днес, дава друго число: 21 поразени обекта от 18 юли насам. Разликата не е спор за факти, а за обхват. Бровди брои операциите на собствената си структура, докато списъкът на изданието включва всяко съобщено попадение по площадка на търговеца, независимо от това кой го е извършил и дали Киев го е потвърдил.

Поредицата започна в нощта срещу 18 юли с две едновременни попадения: по разпределителния център в Електростал, източно от Москва, и по площадката в Котовск, Тамбовска област. Тогава загинаха 8 души, а над 80 са ранени: 1 загинал и 57 ранени в Електростал, 7 загинали и 25 ранени в Котовск. Това остават най-тежките човешки загуби за Русия от украинска атака за последните две години, а пожарът в Електростал беше гасен 4 дни. На 20 юли беше ударено Коледино в Подмосковието, без съществени щети. На 22 юли пламнаха бази в Краснодар и в Невиномиск, Ставрополски край, където загина 1 човек и 14 пострадаха. На 23 юли беше поразен комплексът във Воронеж, който възобнови работа само за половин ден.

На 24 юли попаденията за първи път се разпростряха в три отдалечени точки в една нощ: Симферопол в окупирания Крим, Шушари в чертите на Санкт Петербург и Новосаратовка в Ленинградска област. На 25 юли дойде ред на Екатеринбург отвъд Урал. На 29 юли беше поразен комплексът в Тюшевско край Рязан, дотогава незасяган. На 30 юли бяха атакувани три бази наведнъж: в Пенза с площ около 180 000 кв. метра, в Сарапул (Удмуртия) и Перм. На 31 юли пламнаха съоръженията във Волгоград и Зеленодолск (Татарстан).

През август попаденията се превърнаха в ежедневие. На 2 август беше напълно унищожен складов обект в Новосемейкино край Самара с площ 160 000 кв. метра. На 3 август дойде ред на комплекса в Собинския район край Владимир, чиято площ е 171 900 кв. метра. На 4 август последваха две попадения: Красни Бор южно от Санкт Петербург, за което Бровди публикува съобщение в своя канал в Telegram, и Емаус (Тверска област). Алексин затвори веригата в нощта срещу 5 август. Сборът по регистъра на „Медуза“ към сутринта на същия ден е най-малко 14 загинали и над 120 ранени.

Обхватът се разпростира от окупирания Крим до Урал. Между Симферопол и Екатеринбург има около 2000 км. по права линия, а Сарапул и Перм лежат далеч отвъд обсега на западните ракети, доставяни на Украйна. Тези цели се поразяват само от украински дронове от собствено производство, т.е. изборът им не минава през чуждо политическо разрешение. За разлика от рафинериите и военните заводи, атакувани по тази ос през пролетта, разпределителните комплекси не са прикрити от специализирана ПВО и се намират край жп линии и магистрални на открито. Резултатът личи в собствената сметка на Бровди: 13 от 15 поразени склада не са повредени, а напълно изпепелени.

Икономическата сметка вече е по-голяма от военната. Водещият анализатор на изследователската агенция Data Insight Сергей Семко оцени пред руския Forbes на 3 август загубите на търговците, работещи през платформата, на между 215 и 280 млрд. рубли. Оценката стъпва на прецедент от 2024 г., когато след пожар в склада в Шушари с площ 112 000 кв. метра дружеството изплати обезщетения за близо 35 млрд. По тези изчисления към 3 август са повредени между 893 хил. и 1,154 млн. кв. метра, т.е. до 22,2% от декларирани 5,2 млн. кв. метра логистична инфраструктура на групата. Алексин, Емаус и Красни Бор идват след тази отсечка и още не влизат в нея.

Самите търговци описват другата страна на сметката. Маркетплейсът нито застрахова обектите си срещу атаки с дронове, нито изплаща пълни обезщетения, а стоката не може да се изтегли предварително. Един от търговците съобщи за унищожена стока за 738 000 рубли, срещу която е получил 41 365 рубли. Мащабът на зависимостта прави тези загуби системни: платформата е най-големият онлайн търговец в Русия, а нейната логистика наброява над 200 площадки с обща площ 5,2 млн. кв. метра.

Мрежата е строена за растеж, а не за оцеляване под обстрел. След развода на съоснователите Татяна Ким и Владислав Бакалчук и сливането с рекламна група Russ през 2024 г. контролът върху новото обединено дружество остана при Ким, най-богатата жена в Русия. Оборотът на групата за 2025 г. достигна 6,1 трлн. рубли, а чистата печалба 175 млрд, т.е. оценката на Data Insight за пораженията при продавачите надхвърля целия ѝ годишен финансов резултат. Тежестта обаче не ляга върху платформата: изгорялата стока е чужда собственост, оставена на съхранение, и загубата от нея се поема от дребните търговци, които нямат друг канал до купувача.

Публично обявените досега мерки на търговеца засягат достъпа до информация. От 3 август служителите в складовете имат право да носят само телефони с бутони и без камери; ограничението дойде, след като бяха отчетени многократни случаи на заснемане на дронове на инциденти на самите площадки. Във вътрешното си съобщение, разпространено от каналите „Осторожно, новости“ и „Клуб партнеров на маркетплейсах“, Wildberries обосновава мярката с това, че снимането по време на въздушна тревога „заплашва сигурността, може да разкрие позициите на силите на ПВО, нарушава изискванията на руското законодателство“ и подлежи на административна, а в някои случаи и на наказателна отговорност. Банковото подразделение Wildberries Bank междувременно попадна под забрана за трансакции на ЕС от 14 май и пълно замразяване на активи в пакета от 24 юли, приет с мотива, че банковият сектор носи съществени приходи на руската държава.

Основанието, което Киев дава за поразяването на гражданска търговска мрежа, беше формулирано още на 18 юли от президента Володимир Зеленски: обектите служели „за доставка на санкционирани компоненти за производство на дронове и навигационно оборудване“. Двойното предназначение не е само украинско твърдение. На самата платформа се продават бойни FPV дронове и хексакоптери, макари с оптично влакно за управление, полетни контролери, пускови механизми, прицели и бронеплочи, част от които рекламирани като одобрени от руския център за безпилотни технологии „Рубикон“; обявите са документирани от Defense Express и потвърдени от CNN и Fortune. Съветникът на украинската президентска служба Михайло Подоляк добави и втори мотив: връзки на собствениците с Кремъл, данъчният принос на групата и натискът ѝ върху дребния бизнес. Украински чиновник заяви пред Financial Times, че тези атаки отвръщат на руските удари по украинската куриерска мрежа „Нова пошта“, която е загубила над 400 клона и терминала след 2022 г. Неясна остава друга граница: не е доказано, че точно поразените бази са обработвали военни поръчки, а не потребителски стоки.

Логистичната мрежа е уязвима по начин, различен от завод или рафинерия. Складът не се ремонтира като технологична инсталация, а се замества с капацитет другаде, и точно тази заменяемост е ресурсът, който поредицата изчерпва. При загуба между 17 и 22% от площта пренасочването на пратките опира до обекти, които поемат чужд товар, а Алексин е именно от онези, които разтоварваха базите около Москва.

Украински дронове поразиха дванайсетия от петнайсетте най-големи склада на Wildberries

🇺🇦🎯🇷🇺 Украински дронове FP-1 поразиха днес сутринта логистичния център на Wildberries край село Хрястово в Собински окръг на Владимирска област. Това доведе до огромен пожар в комплекса, който продължава да гори. Това е 12-ата от 15-те най-големи складови бази на руската платформа, която се превърна в основна мишена на украинските удари в тила от средата на юли, и общо 18-ият поразен обект на компанията. Губернаторът Александър Авдеев докладва за разрушения, пожар и спешна евакуация на хората от района. Пресслужбата на Wildberries обяви, че „логистичните вериги са преустроени, а приемът на доставки и експедицията на поръчки се извършват в други обекти“.

В сведенията за пострадалите се забелязват разминавания. Според изявленията на Авдеев са ранени трима души: складов работник с нараняване на главата, откаран в болница, жена от съседно населено място и още един местен жител с травма на пръста. Самата компания твърди, че няма нито един пострадал сред нейния персонал. Telegram каналите Exilenova+ и Supernova+ споделиха кадри с висок стълб дим да се издига над обекта, и множество клипове на падащите върху него дронове.

Използваният дрон е от най-евтиния клас далекобойни средства, с които Киев достига дълбокия руски тил. FP-1 е ударен безпилотник от самолетен тип на Fire Point – украинска технологична компания, създател на крилатата ракета FP-5 „Фламинго“ и на цяло семейство ударни дронове. Той носи 60-килограмова бойна глава, поддържа крейсерска скорост между 140 и 180 км/ч при максимално полетно време от 7 часа, а в обновената му версия от юни обявеният му обсег достига 3400 км. Цената на един дрон възлиза на около 55 000 долара. Собинският окръг се намира на повече от 500 км от най-близката територия под украински контрол – т.е. далеч отвъд обхвата на доставените на Киев западни системи, но напълно в удобната част от радиуса на FP-1.

Ударената база е сравнимо нова и към момента на атаката по нея все още са се извършвали довършителни работи. Тя бе открита официално от Wildberries през декември 2024 г. с първи етап от 58 500 кв. метра. По-късно нейната площ беше разширена до 119 000 кв. метра, което я нарежда на 9-о място сред логистичните комплекси на компанията в Руската федерация, според „Агентство“. Пълният ѝ капацитет беше насрочен за финализиране по-късно тази година: последната фаза трябваше да добави нови 56 000 кв. метра, което да изведе съоръжението до 175 000 кв. метра при проектен капацитет над 120 млн. единици стока. По размер той щеше да отстъпва единствено на комплексите в Подмосковието („Електростал“ и „Коледино“), всеки от които разполага с по 250 000 кв. метра.

Двата склада там вече минаха през същото. Този в „Електростал“ бе напълно изпепелен след атаката на 18 юли, която сложи началото на ударната кампания по логистиката на Wildberries; базата в „Коледино“ беше атакувана на два пъти (на 20 и 28 юли), но продължи да работи. Оттогава целите се преместиха на изток и на юг. Котовск в Тамбовска област бе ударен на 18 юли заедно с „Електростал“, при поне 8 загинали и 82 ранени само в рамките на тази нощ. Краснодар и Невиномиск последваха на 22 юли, а на 23 юли дойде редът и на Воронеж, където комплексът поднови работа само за половин ден. В нощта срещу 24 юли бяха поразени „Шушари“ край Санкт Петербург, Новосаратовка в Ленинградска област и Симферопол, а на 29 юли дойде ред и на индустриалния парк „Рязански“ в Тюшевско. Под прицела на украинските дронове попаднаха и центрове в Екатеринбург, Татарстан, Самарска област и Ставрополски край.

Човешката цена се натрупа предимно през първата нощ на кампанията. При ударите по „Електростал“ и Котовск на 18 юли загинаха 8 души, а 82 бяха ранени; пожарът в един от комплексите в Подмосковието продължи да гори четири денонощия въпреки усилията на стотици огнеборци. На 22 юли в Краснодар и Невиномиск загина 1 човек, а други 14 пострадаха, докато на 29 юли в Рязан 6 души бяха настанени в болница с различни травми.

Аритметиката на кампанията stoi зад отделните ѝ епизоди. От 12 поразени обекта сред 15-те най-големи, 9 са понесли щети. Работа не са подновили 7 комплекса: освен съоръжението във Владимирска област, още „Електростал“, Краснодар, Невиномиск и базите в Ленинградска, Самарска и Пензенска област. По оценки, които Forbes публикува на 3 август въз основа на анализ на Data Insight, под прицел са попаднали от 1,21 до 1,47 млн. кв. метра складова площ, от които повредени са между 893 хиляди и 1,154 млн. кв. метра – тоест между 17,2% и 22,2% от цялата логистична инфраструктура на компанията, която възлиза на 5,2 млн. кв. метра.

Темпът личи от съпоставката във времето: на 23 юли, седмица след началото на кампанията, засегнатите площи се оценяваха на около 10% от мрежата, а 10 дни по-късно оценката вече бе удвоена. За около две седмици Wildberries е загубила достъп до близо 20% от собствения си складов капацитет, а „Комерсант“ определи щетите само от пожарите по складовете на до 100 млрд. рубли.

Цената се плаща основно от търговците, а не от самата платформа. Анализаторът на Data Insight Сергей Семко оцени загубите на търговците, работещи през Wildberries, на 215–280 млрд. рубли; изчислението се основава на пожара в „Шушари“ през 2024 г., след който компанията компенсира стока за близо 35 млрд. рубли за един-единствен склад от 112 хиляди кв. метра. Броят на засегнатите се измерва в стотици хиляди – оценка, която шефът на сдружението SellerDen Денис Ветренников сподели пред изданието; само в рамките Ленинградска област областната администрация е преброила около 1500 пострадали търговци. Срещу тази сума реално изплатените обезщетения към края на юли възлизат на около 40 млн. рубли.

Огромната разлика между щетите и изплатените обезщетения вече засяга и едрия бизнес. По сведения на няколко източника на Forbes сред пострадалите са най-големите руски търговски вериги: загубите на Melon Fashion Group, собственик на марките Zarina, Befree, Love Republic, Sela и Idol, надхвърлят един милиард рубли, а „Спортмастер“ е изгубила няколкостотин милиона. Мащабът на зависимостта обяснява защо ударите по няколко сгради се превръщат в общопотребителски проблем: през Wildberries минават 52% от онлайн поръчките в Русия по данни на Data Insight, оборотът на компанията за 2025 г. надхвърли 6 трилиона рубли, а чистата ѝ печалба бе 175 млрд. – по-малко от най-ниската оценка за щетите на нейните търговци.

Разпределението на щетите следва от собствеността върху стоката. Сградите и складовото оборудване са на компанията, контролирана от съоснователката Татяна Ким и структурите на Russ след сливането от 2024 г.; поразените ѝ активи се оценяват на до 60 млрд. рубли при разчет за изграждане на подобни съоръжения около 35,5 млрд. Стоката в тях обаче принадлежи на търговците, а те са между 500 и 800 хиляди по данни на Data Insight. Оттук идва и разликата от цял порядък между загубата на платформата и тази на търговците ѝ. На 3 август Ким призова предприемачите да трансформират работния си процес, а според описание на „Медуза“ федералната власт не бърза да поеме обезщетяването.

Киев аргументира ударите с това, че складовете и логистичните центрове на платформата се използват за обслужване на доставки на санкционирани компоненти за производство на дронове и навигация за руската армия, като обявите в самата платформа подкрепят това обяснение. През нея се продават още дронове с изглед от първо лице (FPV) и тежки многовитлови апарати, макари с оптично влакно за управление, полетни контролери, механизми за пуск, прицели и бронеплочи, като част от обявите ги рекламират като одобрени от руския център за безпилотни технологии „Рубикон“. Публикациите са документирани от Defense Express и потвърдени от CNN и Fortune.

Украинската страна е привеждала и още два мотива, всеки от които беше публично засегнат от различен говорител. Съветникът в Офиса на президента Михайло Подоляк изтъкна връзките на компанията с Кремъл, данъчния ѝ принос към руския бюджет и натиска, който упражнява върху малкия бизнес. В същото време украински чиновник сподели пред Financial Times, че кампанията идва като отговор на руските удари срещу терминали на „Нова пошта“ – украинския оператор за пощенски и куриерски услуги, чиито над 400 клона и терминала са мишена на атаки от февруари 2022 г. насам (три от тях само в дните след 18 юли). Трите версии не се изключват една друга, но подборът на целите не позволява да се отдели индивидуалният принос на всяка от тях.

Кампанията се приближава до края на списъка с едри цели. След днешния удар недокоснати остават само 4 от 15-те най-големи бази, а комплексът в „Коледино“ бе атакуван повторно едва 8 дни след първия удар, с което бе очертана логиката на последвалите операции. Стойността на кампанията вече не се калкулира по брой изпепелени обекти, а по площта, която не подлежи на ремонт и връщане обратно в експлоатация: 7 от 18 обекта, поразени от украински дронове, остават затворени, а останалите 11 се върнаха в експлоатация или изобщо не са спирали работа.

Оттук насетне натискът може да бъде поддържан по един от два начина – с повторни удари срещу вече ремонтирани обекти или със слизане към втория ешелон от сортировъчни центрове и регионални бази, който е по-многоброен, по-разпръснат и съответно по-скъп за поразяване на единица ефект. Досегашното съотношение обяснява защо кампанията изобщо се води: при апарат за около 55 000 долара и цел, чиято реконструкция се измерва в милиарди рубли, разменният курс продължава да бъде извънредно изгоден за Киев, докато целите са едри и малко на брой.

Драпатий отстрани командващия Силите за логистика генерал Карпенко

генерал-майор Володимир Карпенко

полковник Юрий Погрибни

🇺🇦🎖️ Главнокомандващият Въоръжените сили на Украйна Михайло Драпатий освободи генерал-майор Володимир Карпенко от длъжността командващ Силите за логистика и постави временно на неговото място полковник Юрий Погрибни – досегашен началник на въоръжението в оперативно командване „Изток“. Решението, обявено на 30 юли, е част от първата кадрова рокада на новия главнокомандващ, взета 9 дни след като президентът Володимир Зеленски го постави начело на армията на мястото на генерал Олександър Сирски.

Карпенко беше начело на снабдяването на украинската армия от 29 февруари 2024 г., когато Зеленски го назначи с указ на мястото на генерал-майор Олег Гуляк. Издигането в йерархията обаче започва по-рано и е пряко свързано със Сирски: от 2021 г. Карпенко отговаря за логистиката в Командването на Сухопътните войски, оглавявани тогава именно от Сирски. Званието генерал-майор той получава на 23 август 2024 г. Структурата, която напуска, контролира целия материален поток към фронтовата линия: боеприпаси, гориво, провизии, ремонт и евакуация на техника и поддръжка и охрана на логистичните маршрути.

Карпенко е сред малкото украински генерали, дали подробно публично интервю за състоянието на бойната техника в първите месеци на инвазията. На изложението „Eurosatory“ в Париж през юни 2022 г., докато е още бригаден генерал начело на логистиката на Сухопътните войски, той заявява пред списание National Defense, че загубите на въоръжение се движат между 30% и 50%. По негови изчисления това се равнява на около 1300 бойни машини на пехотата, 400 танка и 700 артилерийски системи. Тогава той подчертава, че решаващ фактор на фронта не е артилерията сама по себе си, а далекобойното прецизно оръжие.

Официални мотиви за отстраняването му не бяха обявени – нито Генералният щаб, нито Министерството на отбраната публикуваха мотиви, а самият Карпенко отказа коментар. Списък с обвинения разписа депутатът Маряна Безугла – заместник-председател на парламентарната комисия по национална сигурност, отбрана и разузнаване и един от най-острите критици на предишното командване, която напусна парламентарната група и партията „Слуга на народа“ през февруари. В публикация на Threads от 30 юли тя изброи следните пропуски: остър недостиг на провизии по позиции; заявки за въоръжение и техника, които не отговарят на изискванията на модерната война, а обслужват интересите на конкретни компании; системно безразличие към логистичните пътища и тяхната защита; съпротива срещу ремонта на техника, както и корупция и чадър, включително над собствения му брат.

Трябва да се има предвид, че това са твърдения на депутат, а не констатации на разследващ орган. Безугла е сред най-спорните вътрешни критици на украинското военно командване – Върховната рада на няколко пъти не събра мнозинство, за да я отстрани от поста ѝ в комисията или от заседания, а нейните разкрития редовно изпреварват официалните съобщения, но също толкова често остават без потвърждение.

Братът на Карпенко, генерал-майор Дмитро Карпенко, оглавява Въздушно командване „Юг“ от 2022 г. На 20 декември 2025 г. след поредица от тежки руски удари срещу Одеса и областта, Зеленски публично съобщи, че се обсъжда смяната му и ще бъде намерен нов кандидат, с аргумента, че е нужна „бърза и навременна реакция“. Повод за това станаха критиките към ефективността на противовъздушната отбрана в южния сектор.

Новият ръководител на логистиката има чувствително по-нисък военен ранг, но с богат оперативен опит на терен. Юрий Погрибни е на 41-годишна възраст, роден в Сумска област. Завършва Сумски военен институт за ракетни войски и артилерия „Богдан Хмелницки“ през 2007 г. Преминава през редиците на 55-а отделна артилерийска бригада – от командир на взвод до заместник-командир на дивизион, като участва директно в сраженията от 2014 г. През 2020 г. служи в 532-ри отделен ремонтно-възстановителен полк, а през 2024 г. поема въоръжението в Оперативно командване „Изток“, където отговаря за логистичното осигуряване на Харковски, Донецки и Запорожки сектор. През същата година завършва оперативно-стратегическото ниво в Национален университет по отбрана. Безугла го описва като доказан специалист и работохолик с отлична репутация, който преди това дълго време е бил изолиран в „немилост“ заедно с Драпатий по разпореждане на Сирски.

Смяната на командира на логистиката не е изолиран ход. В същия ден Драпатий освободи генерал-майор Олександър Грузевич – началник-щаб и заместник-командващ Сухопътните войски, като го прехвърли към резервен батальон. Според източници на изданието „Бабел“ Грузевич саботирал реформите, започнати от Драпатий по времето, когато той оглавяваше Сухопътните войски, оправдавайки позицията си с думите: „Олександър Станиславович [Сирски] е моят командир“. Безугла на свой ред го определи като идеолога на т.нар. „бусификация“ (принудително задържане на мъже по улиците за мобилизация) и припомни неговата съпротива срещу въвеждането на видеонаблюдение в териториалните центрове за комплектуване (ТЦК).

В същото време две от последните решения на Драпатий отменят предишни разпореждания на Сирски. Генерал-майор Андрий Малиновски, командващ Ракетните войски и артилерията, от няколко години беше прехвърлен в Генералния щаб; Драпатий го връща на командния пост с мотив, че далекобойните удари на територията на Русия са съвместна операция на редица структури, а не отговорност само на едно звено. Ударната кампания срещу руските рафинерии и военна промишленост през 2026 г. се ръководи от няколко звена едновременно, а Малиновски беше изведен от командването тъкмо в момент на нейното разгръщане. Освен това на 19 юли Сирски отстрани командира на 93-та отделна механизирана бригада Шамил Крутков поради ротация на позициите; заповедта обаче заседна в бюрократичните процедури достатъчно дълго, за да бъде блокирана, и Крутков се връща начело на бригадата.

Тази кадрова вълна идва след две седмици на пълна трансформация на военно-политическото ръководство в Киев. На 16 юли Върховната рада утвърди новия кабинет на Сергий Корецки, в който Михайло Федоров – министър на отбраната от 14 януари 2026 г. – не беше включен. Неговата оставка предизвика обществено недоволство: от същия ден в Киев и редица други градове започнаха ежедневни протести с две основни искания – връщането на Федоров и оставката на Сирски. Един от организаторите беше ветеранът Дмитро Козятински, който формулира исканията пред Kyiv Independent на 20 юли, докато на площад „Иван Франко“ протестиращите скандираха „Корупцията убива“. Кандидатурата на вътрешния министър Игор Клименко за министър на отбраната пропадна, след като той отказа поста и беше пренасочен към Съвета за национална сигурност и отбрана. От 20 юли длъжността се изпълнява временно от генерал-майор Йевгени Хмара, който дотогава ръководеше Службата за сигурност на Украйна (СБУ) и командваше Центъра за специални операции „А“ (Зеленски го освободи от двете длъжности на 17 юли). На 21 юли президентът замени Сирски с Драпатий, а на следващия ден начело на Генералния щаб застана генерал-майор Игор Скибюк.

Самият Федоров описа разминаването си с досегашния главнокомандващ като принципно и светогледно, а не личностно, в интервю за вестник „Украинска правда“. По думите му Министерството на отбраната е било подложено на натиск от кръгове, недоволни от опитите да либерализира и отвори пазара на отбранителни поръчки, тъй като висши фигури са имали частни интереси в сектора. За собственото си освобождаване той разкри, че е научил едва половин час преди заседанието на парламентарната група, когато е била внесена кандидатурата на Клименко. Федоров е отказал последващите предложения за постове, включително такъв за вицепремиер, с аргумента, че те не му дават шанс да довърши започнатите реформи; пред Reuters той бе категоричен, че би се върнал във властта единствено на поста, от който е бил отстранен.

Новият главнокомандващ Михайло Драпатий е на 43-години. Роден през 1982 г. в Каменец-Подолски, той завършва Харковския институт на танковите войски през 2004 г. и започва служба като лейтенант в 72-ра отделна механизирана бригада. Когато през април 2014 г. Русия започна агресията си срещу Украйна в Донбас, Драпатий има чин майор и командва 2-ри механизиран батальон на бригадата, а сраженията на портите на Мариупол превърнаха неговата част в символ на украинската съпротива още в първите дни на войната. През август 2016 г. поема 58-а отделна мотопехотна бригада, където се издига от батальонен до бригаден командир още преди пълномащабната инвазия – постижение, извоювано директно на фронта, а не в кабинетите.

Пълномащабната война го завари на висша командна длъжност. На 17 март 2022 г. той оглави групировка войски „Юг“, по-късно трансформирана в Каховска оперативна група. Под ръководството му беше спряно руското настъпление към Кривой Рог в най-критичните първи дни на инвазията. Последвалото украинско контранастъпление изтласка фронтовата линия с 6-23 км и освободи десетки населени местаа в Херсонска и Днепропетровска област – преломен момент в първия етап на войната. Той остана начело на херсонското направление до 2024 г., което означава, че операцията по освобождаването на земите на западния бряг на река Днепър и самия областен град е била планирана и проведена именно под неговото ръководство. Когато през май 2024 г. Русия отвори нов фронт с офанзивата в Харковска област, той пое Харковската оперативно-тактическа група. Задачата му беше да не допусне пробивът да прерасне в нещо повече от ограничена погранична операция – и успя. Руските войски останаха заклещени в две тесни зони край границата, без изобщо да доближат Харков.

На 29 ноември 2024 г. Драпатий застана начело на Сухопътните войски – най-многобройния род войски във ВСУ. Според личния му отчет той заварва там „атмосфера на страх, липса на инициатива, съпротива срещу обратната връзка и безразличие към проблемите на личния състав“. Отговорът му е светкавичен: сменя близо половината от висшия команден състав, стартира реформа срещу корупцията в системата за набор на кадри, обновява методиката на обучение според реалността на бойното поле и интегрира съвременните технологии право в подготовката. Целта му е системна – кадрова машина, изградена с десетилетия върху лични връзки, да започне да работи въз основа на резултати. На 26 януари 2025 г. към неговите задължения беше добавена и оперативно-стратегическа групировка „Хортица“ – най-голямата в сухопътните войски, която отговаря за целия източен фронт от Велика Новоселка до Харков. На 1 юни 2025 г. подаде оставка от този пост заради руски ракетен удар срещу 239-и полигон в Днипропетровска област, при който загинаха 12 военнослужещи. Тогава той подчерта, че основната отговорност винаги е на командирите, защото те определят правилата, вземат решенията и понасят последиците, като призна за себе си: „не натиснах достатъчно, не убедих, не промених отношението към хората в строя“. Оставката му не беше приета от президента Зеленски. По-късно пое Командването на обединените сили, а есента на същата година ръководените от него сили, сред които 13-а бригада „Хартия“ на Националната гвардия на Украйна (НГУ), освободиха територия в района на Купянск. Драпатий се застъпва гласно за по-голяма инициатива на ниските командни нива, по-бързо вземане на решения и поемане на лична отговорност и последователно подкрепя реформите на Федоров в Министерство на отбраната.

Отстраняването на Карпенко и Грузевич де факто разчиства двете ключови позиции, чрез които Сирски упражняваше пряк контрол върху Сухопътните войски и тяхното снабдяване. Връщането на Малиновски и Крутков пък отменя две от наказателните му решения и изпраща ясен сигнал към по-долните ешелони, че свалянето на командир заради оперативна преценка вече няма да бъде практика. Само за 9 дни новият главнокомандващ смени целия управленски слой, на който ще разчита за изпълнението на собствените си заповеди.

Новите имена носят коренно различно схващане за командния процес. Сирски налагаше централизирано вземане на решения по традиционния съветски модел и често беше критикуван, че управлява бригадите през главата на техните командири, а за провалите търси отговорност предимно по ниските етажи. За разлика от него, Драпатий държи на по-силна инициатива в ниските командни нива и бърза преценка на място, а на 1 юни 2025 г. пое пълната отговорност върху себе си, вместо да я прехвърли на подчинените си. Разминаването, което Федоров определи като светогледно, преминава именно по тази линия: спорът не беше за организационната структура, а за това кой има правомощието да взема решения. Ето защо уволнението на Грузевич – спирал реформите в Сухопътните войски с аргумента, че негов командир е Сирски – и връщането на Крутков носят по-голяма тежест от рокадата на един генерал в логистиката.

Част от стратегическата програма обаче остава в сила. Драпатий заяви, че ще продължи изграждането на армейски корпуси и ще разшири тяхната автономия, че ще набляга на развитието на безпилотни системи и асиметрични способности, базирани на украински технологии, и разпореди пълен одит на състава в тила, за да се пренасочат военнослужещи към бойните бригади на фронта – похват, който и Сирски прилагаше през 2024 г. Разликата няма да бъде в списъка с мерки, а главно в това дали корпусите реално ще получат самостоятелността, която на хартия вече притежават.

Критиките към Карпенко и разкритията на Федоров се припокриват в една точка: кой определя поръчките за въоръжените сили и чии изисквания обслужват те. Командването на Силите за логистика не подписва договорите, но формулира заявките и техническите задания, върху които те стъпват, а на това ниво смяната на дадена фигура може да промени много повече от един подпис.

Над 1350 удара с дронове по руската логистика в тила от май

🇺🇦🚛🇷🇺 Украински дронове са поразили над 1350 руски камиона в оперативна дълбочина на окупираните територии на Украйна от началото на май, а заедно с това ежедневни удари понасят и жп линии, зенитни комплекси и енергийни обекти. Оценката е на френския експерт Клеман Молен, публикувана на 23 юли в подробна нишка в платформата X. Молен следи тези удари от месеци чрез геолокирани видеокадри, стъпвайки върху мрежата от утвърдени картографи на бойните действия и брои само публикуваните попадения, поради което числата му очертават долна граница, вместо пълния обем на щетите.

Съпоставката на собствените му отчети показва как кампанията набира скорост. В началото на юни той преброи около 290 поразени машини от началото на май; само за първата седмица на юли преброи над 240 – средно по 34 на ден; 7 седмици по-късно общият брой вече надхвърля 1350. Очакването му е юли да надмине юни по поразени машини, още повече че компилациите от кадри вече се събират заедно от Силите за безпилотни системи (СБС), обособени като отделен род войски през юни 2025 г. и ръководени от Роберт Бровди с позивна „Мадяр“, който традиционно публикува голям пакет кадри в края на месеца.

Плътността по отделните пътни артерии си личи от магистрала Р-280 между Ростов и Крим, наричана от руснаците „Новоросия“: само по него Молен е геолокирал около 175 поразени камиона и машини в същия период, а на 22 юли 414-та бригада ударни безпилотни системи „Птиците на Мадяр“ публикува поредния отчет за ударите по трасето. В ударите на среден обсег, които започват на около 20 км зад фронта, участват над 25 украински подразделения с различни типове дронове: Hornet, Dart, класически FPV и поне още един неустановен модел. По данни на украинското издание Militarnyi ударите вече стигат до 150 километра зад фронтовата линия, а по трасетата между Донецк и Крим удари нанасят и екипи на военното разузнаване ГУР.

Приоритетната цел остават цистерните с гориво – поне 42 поразени само през юли, при около 540 ударени машини общо за месеца, отново само от публичните видеа. Основен довод на Молен е, че самите камиони са най-малката загуба за Москва, тъй като тя лесно намира нови. Невъзстановим е недоставеният товар: гориво, боеприпаси и храни, които не стигат до силите на фронта и според него забавят значително руското настъпление. Молен онагледява с Донецк: всеки геолокиран камион на подстъпите, по трасето от Мариупол или по околовръстния път, е недоставен товар за градовете на фронта. По веригата се натрупват и вторични ефекти: задръствания, обиколни маршрути, каране само нощем, зенитни разчети, изтеглени да пазят тила, и убити шофьори. Достатъчно е да бъде поразен 1 от 20 камиона по дадено трасе, за да се принудят 10 други да търсят алтернативни пътища или да се движат на тъмно.

Украинският агрегатор Exilenova+ ежедневно събира кадри, заснети от самите руснаци в окупираните части на Украйна, които показват ключови пътища, осеяни с изгорели машини; Молен говори за „безумни“ видеа с цели отсечки, задръстени от обгорели камиони, и стига до заключение, че значителна част от товарите за фронта е изпепелена още в оперативна дълбочина, преди изобщо да се приближи до предните позиции.

Руският отговор засега изостава. Молен е открито скептичен към мобилните огневи групи, екипите с леко стрелково оръжие и картечници, които руското командване разположи срещу дроновете: видеата, в които те самите са поразени, са осезаемо повече от онези, в които същите свалят дрон. Много по-резултатни са средствата за електронна война и дроновете-прехващачи, но признаци за мащабното им разгръщане по логистичните артерии засега липсват.

Пълният ефект се измерва трудно и самият Молен подчертава несигурността на оценката; очакването му е последиците да проличат на фронта към есента, и то неравномерно. Донбас е относително облекчен за руската логистика: гъстата мрежа от градове позволява къси, лесни за организиране курсове. Най-тежко ще бъде в Запорожка област и по поречието на Оскол при Купянск, където маршрутите са дълги, открити и системно обстрелвани. Географските особености обясняват разликата: южното направление е зависимо от дългите открити трасета на сухопътния коридор покрай Азовско море, включително пътя Р-280, където той преброи най-много попадения.

Ударите по камиони са само част от много по-широка кампания. Успоредно с тях вървят хиляди попадения по складове, тилови бази, петролна, газова и енергийна мреж и кораби: Молен изброи около 200 удара по руски кораби в Азовско и Черно море, на които обещава отделен разбор. Най-тежко е положението в Крим, където енергийната кампания, водена от Мадяр в отговор на руските обстрели по електрическата мрежа на Украйна, е оставила по-голямата част от полуострова без ток при слаба съпротива от руска страна. Само от 1 юли СБС отчитат 38 поразени енергийни обекта в Крим и Донбас, Бровди обяви 16 удара по подстанции в рамките на 48 часа, докато в курортни селища като Алуща токът се пуска по 2 часа на всеки 12. Тези удари се застъпват с обявената от Зеленски в края на юни серия далекобойни операции срещу Крим и руския тил, чието средоточие са авиобазите, складовете за ирански дронове „Шахед“ и зенитно-ракетните комплекси С-400 на полуострова.

Зад устойчивостта на темпото стои разширяваща се производствена база. Украинската компания Fire Point, производител и на крилатата ракета FP-5 „Фламинго“, очаква да произведе 100 000 дрона FP-1 и FP-2 тази година; по изчисления на Молен това е двойно повече от руското годишно производство на „Геран“, местна версия на иранския „Шахед“, което при това е съсредоточена в един-единствен завод в Алабуга, Република Татарстан. Планът има реална основа: към март компанията заявяваше по около 200 дрона за дълбочинни удари на ден (темп от порядъка на 70 000 годишно) с готовност да го утрои при нужда, а по-новата версия на FP-2 вече носи бойна глава от 200 кг. Стоте хиляди засега са планов хоризонт, но дори сегашният темп подсказва накъде се измества съотношението.

Кампанията действа на оперативно ниво: тя не измества фронтовата линия днес, а отнема пропускателна способност: недоставено гориво, обиколни маршрути, разчети, ангажирани с охрана на тила. Средният ритъм от над 15 поразени машини на ден в продължение на близо три месеца, и то само в публикуваните кадри, прави натрупването системно, не епизодично. Границите на метода обаче са реални: броенето по видеа не показва какъл дял от общия трафик е порязен, а руската адаптация – нощни курсове, разпръскване по второстепенни пътища, зенитни постове – сваля уязвимостта с цената на допълнително забавяне. При запазване на сегашния темп е вероятно кумулативният недостиг да проличи наесен първо в Запорожието, както предвижда и Молен; ако производствените планове на Fire Point се изпълнят дори частично, Украйна влиза в зимата с числено предимство в дълбочинните дронове.

📽️ Видео: Иловайск в окупираната част на Донецка област, обективен контрол над изгорена руска техника от ударните дронове на ССО. Маршрутът на теория е покрит от руски дронове-прехващачи „Елка“, но както е видно, това не спира украинските дронове.

Пети удар за седмица: логистиката на Wildberries поддава

🇺🇦🔥🇷🇺 Логистиката на Wildberries, най-големия онлайн търговец в Русия, навлиза в остра криза след пет поредни вълни украински удари за седмица: клиентите в Беларус не са получавали пратки от шест дни, пунктовете за получаване на поръчки в Московска област преливат от непотърсена стока, а доставките към Кубан и Ставрополския край на практика са спрели. През изминалата нощ дронове поразиха още 4 обекта на компанията – логистичните паркове „Уткина Заводь“ и Шушари край Санкт Петербург, склад в Симферопол в окупирания Крим и разпределителен център в Твер – с което кампанията срещу складовата мрежа на търговеца стигна пета вълна за седем дни.

Картината на задръстената система описа икономическият наблюдател Станимир Добрев, който следи отблизо руската икономика, в серия от публикации на X. По неговите наблюдения беларуските купувачи не са получили нищо от шест дни, а пунктовете за получаване в Московска област и цяла западна Русия са препълнени: клиенти не могат да приберат поръчките си, а част от продавачите обявяват извънредни разпродажби, за да спасят каквото могат от оборота си. На юг проблемът е огледален: стоката изобщо не стига до Кубан и Ставрополския край, поради което дребните търговци, които живеят от платформата, работят на загуба. Добрев посочва и по-тревожен признак: по думите му Wildberries блокира опитите на потребители да изтеглят средства от сметките си в платформата, а ако компанията рухне, ще повлече със себе си и многото дребни бизнеси, които зависят от нея.

Кампанията в сегашния ѝ мащаб започна в нощта на 18 юли, когато дронове подпалиха два от възловите складове на компанията: комплекса в Електростал край Москва с 250 000 кв.м. обща площ, един от най-големите логистични центрове в страната, и склада в Котовск, Тамбовска област, със 108 000 кв. м. площ, който беше открит едва миналата година. В пожарите загинаха 8 работници от нощната смяна, съобщи Al Jazeera. Двата обекта представляваха между 6,5 и 9% от складовите площи на обединената компания Wildberries & Russ, по експертни оценки, събрани от Forbes. Още през юни, след атаки с дронове изгоря московският търговски комплекс „Садовод“, припомня руската служба на BBC. На 22 юли нападенията се изместиха на юг: поразени бяха логистичните центрове в Краснодар, Невинномисск и Армавир, при което загина работник, а 8 души бяха ранени, по данни на регионалните власти. Ден по-късно изгоря склад във Воронеж, а през изминалата нощ дойде петербургската вълна: трима ранени в „Уткина Заводь“, съобщи губернаторът на Ленинградска област Александър Дрозденко. Wildberries обяви, че двата центъра в града „временно спират работа“. Според оценки на руски и украински медии, ударите са извадили от строя до 15% от складовия капацитет на компанията.

Числата очертават мащаба на поражението. Медийни анализатори оценяват общите щети на не по-малко от 100 млрд рубли, около 1,2 млрд долара. Стоката на продавачите, изгоряла само в Електростал и Котовск, е на стойност 150-235 млрд рубли по изчисления, събрани от Meduza, при консервативна оценка от 150–170 млрд. Възстановяването на двата склада би погълнало още 22–36 млрд. За сравнение: нетната печалба на Wildberries за 2025 г. е 175 млрд рубли. Загубите обаче се стоварват преди всичко върху търговците: самите складове изглеждат незастраховани, а сред търговците на платформата застраховка имат едва 5–7%, като само десета до пета част от полиците покриват диверсия.

Компенсационният въпрос задълбочава кризата. На 7 юли Wildberries промени договора с продавачите си и вписа дроновите атаки сред форсмажорните обстоятелства, за които не носи отговорност; 11 дни по-късно изгоряха Електростал и Котовск. Ozon внесе същата поправка в условията си на 18 юли, в деня на пожарите, отбелязва Meduza. Основателката и ръководител на компанията Татяна Ким обеща в публикация на Telegram канала: „Въпреки извънредната ситуация и отсъствието на задължение да компенсираме изгубената стока, вече обсъждаме обемите на изплащания към търговци и други мерки за финансова подкрепа.“ Обявените дотук мерки обаче не включват възстановяване на стойността на изгорялото: компанията предлага отстъпки от комисиони, временно замразяване на глобите и съдействие за заеми с облекчени условия. Прецедентът сочи в друга посока: след пожара в петербургските Шушари през януари 2024 г. маркетплейсът изплати на продавачите близо 35 млрд рубли, около 95% от загубите им. Сега, по наблюдения на Добрев, започналите вече изплащания покриват в най-добрия случай 15% от стойността на стоката, докато в най-лошия – 0,1%.

Киев представя ударите като част от системна кампания срещу военното снабдяване. „Това са логистични обекти, по-конкретно складове, използвани за снабдяване с военни материали: навигационно оборудване, компоненти за производство на дронове и други доставки“, заяви президентът Володимир Зеленски след ударите в Петербург. Украински анализи добавят втори мотив: маркетплейсите са канал, през който в Русия влизат санкционирани стоки и изделия с двойна употреба, затова поражението по тях се чете в Киев и като икономически натиск върху тила, посочва Kyiv Post. Руската страна настоява на обратното: губернаторът на Санкт Петербург Александър Беглов нарече поразените складове „граждански инфраструктурни обекти“, а Москва не е коментирала официално самите украински атаки, предава Al Jazeera.

5 вълни за 7 дни не са поредица от инциденти, а последователно изпълняван замисъл, чийто ефект е двоен. Физическият личи от географията и календара: 6-дневното закъснение в Беларус съвпада с огнената стихия на Електростал и Котовск на 18 юли, а прекъснатите доставки на юг – с попаденията по Краснодар, Армавир и Невинномисск. По-дълбокият е договорен: клаузата от 7 юли прехвърли риска от войната върху стотиците хиляди дребни търговци, а платформата живее именно от тяхното доверие, че тя пази стоката и средствата им. Най-категоричен е изводът на Добрев: според него китайските компании, които доскоро продаваха във Wildberries, вече са в позиция да завладеят отслабената търговия на дребно в страната. Срещу въпросния сценарий стои финансовият буфер на компанията: със 175 млрд рубли годишна печалба тя може да строи наново, стига ударите да спрат, а точно това условие не зависи от нея.

Два склада на Wildberries горят след дронова атака в Южна Русия

🇺🇦🔥🇷🇺 Два логистични центъра на Wildberries – водещия онлайн търговец в Русия – са в пламъци след атаки с дронове в южната част на страната през изминалата нощ. Поразените обекти са разположени в Краснодар и Невинномисск (Ставрополски край). С тях засегнатите бази от мрежата на компанията станаха 4 за 5 дни – серия, извела складовата логистика на руската електронна търговия от дълбокия тил, превръщайки я във водеща мишена за украински удари. Атаката и пожарите бяха потвърдени от руските регионални власти; Украйна засега не коментира събитията.

В Краснодар пламъците обхванаха действащия склад на Wildberries на улица „Тихорецка“ в североизточната част на града. Огнището беше посочено от Telegram канала Astra въз основа на кадри от очевидци – същите материали бяха споделени от украинския мониторинг канал Exilenova+. Според данни на оперативния щаб на Краснодарски край трима души са ранени и хоспитализирани, а отломки от дронове са повредили два жилищни блока в града и две къщи в станица Динска. Складът е бил евакуиран „съгласно изискванията за безопасност“, предаде ТАСС. Заради нападението са въведени временни ограничения за полети на всички летища в Краснодар, Калуга и Псков, както и на „Пулково“ в Санкт Петербург.

Почти едновременно пламна и складовият комплекс в покрайнините на Невинномисск. Губернаторът на Ставрополски край Владимир Владимиров потвърди, че дронове са поразили промишлената зона на града, и заяви, че няколко апарата са били свалени. Че горящият обект е именно логистичен център на Wildberries, първи съобщиха украинският канал Exilenova+ и руски регионални издания. Към момента липсва официално изявление от компанията за този обект. Трети пожар през същата нощ избухна на петролно депо в Армавир (отново в Краснодарския край), за което съобщи руското издание „Взгляд“, позовавайки се на оперативните служби.

През нощта срещу 18 юли украински далекобойни дронове поразиха два от най-големите складови обекта на Wildberries: логистичния център в Електростал край Москва (над 360 000 кв. м – най-големият в мрежата според The Moscow Times) и склада в Котовск, Тамбовска област. За центъра в Електростал са работили над 8000 души, а съоръжението в Котовск е проектирано да съхранява 54 милиона артикула – мащаб, който сам по себе си обяснява защо The Washington Post съобщи за успешен удар срещу „руската версия на Amazon“. Според равносметката на The Moscow Times тогава загинаха 8 души, а над 70 бяха ранени, което превръща операцията в най-кръвопролитния украински удар на руска територия от над две години. 7 от жертвите са били работници от нощната смяна в Котовск, съобщи губернаторът на Тамбовска област. За същата нощ Министерството на отбраната на Русия отчете 379 прехванати украински дрона над 19 региона.

Тогава президентът Володимир Зеленски лично потвърди операцията и благодари на Силите за отбрана, описвайки ударите като „справедлив отговор на всеки руски удар по нашите градове и общини“. По думите му складовете са използвани за доставка на „санкционирани компоненти за производството на дронове и навигационно оборудване“. От Wildberries категорично отхвърлят това: компанията заяви, че не обслужва военни доставки, а основателката ѝ Татяна Ким нарече атаките „ужасни събития“. Двете версии стоят една срещу друга без независим арбитър – украинската страна не е предоставила доказателства за военното предназначение на съоръженията, а руската не е допуснала независима проверка. Следственият комитет на Русия образува наказателни дела по текста за „терористичен акт“, съобщи „Интерфакс“ на 18 юли.

Икономическата цена на серията от атаки вече се измерва в милиарди. Руски анализатори, цитирани от The Moscow Times и bne IntelliNews, оценяват общите щети от ударите на 18 юли на около 100 млрд рубли (близо 1,3 млрд долара). Това ги нарежда сред най-скъпите щети върху търговска инфраструктура от началото на войната. По изчисления на bne IntelliNews над 1 млрд долара от сумата се пада на външни търговци, чиято стока е изпепелена в складовете. Само възстановяване на сградите се изчислява на 35,8 млрд рубли, като от строя е изваден около 7% от логистичния капацитет на компанията. Wildberries обяви компенсации за семействата на загиналите и ранените си служители и отстъпки за складово съхранение и транзит за засегнати търговци. Мащабът на новите цели подсказва, че финансовата сметка ще нараства: класация на Telegram канала Supernova+ показва, че складът в Краснодар има площ от 150 000 кв. метра – четвърти по големина в страната, докато този в Невинномисск, със своите близо 120 000 кв. метра, заема шесто място.

Хронологията на ударите очертава безмилостна последователност: четири поразени обекта на една и съща компания в четири различни региона в рамките на пет денонощия, при това подбрани сред ключовите звена на мрежата. С днешните удари беше утвърден подход, при който цивилната по предназначение логистична инфраструктура с двойна функция се третира като легитимна военна цел. Този дебат вече се води в самата Русия, където коментаторите са разделени между позициите за „законна цел“ и „военно престъпление“, отбелязва Meduza. Оттук нататък ни остава да следим едно – кой ще бъде следващият обект от складовата мрежа на Wildberries, изпепелен от украински дрон.