Бягство от Мариупол: Тийнейджъри се измъкват от руската военна служба в окупирана Украйна.

Удар по жилищен блок на улица „Митрополитска“ в Мариупол през март 2022 г. Обсадата опустоши инфраструктурата на града.
📸 Снимка: Evgeniy Maloletka/Associated Press

🇺🇦 Родният им град Мариупол е под руска окупация вече три години. Когато училището им се превърна в пункт за набиране на войници за руската армия, тийнейджърите Николай и Давид решиха да избягат. „Нямах избор“, казва Давид.

Николай и Давид, чиито истински имена са други, разказаха пред AFP за бягството си от Мариупол. За страха да не ги върнат обратно и да ги вкарат в затвора – част от опитите на Русия да попречи на младите мъже да напуснат окупираните територии.

Според правозащитни организации и украински служители в изгнание, училищата в окупираните територии на Украйна помагат на руската армия, съставяйки списъци на учениците, за да улеснят вербуването.

„Те имат само една цел – всяко украинско дете в бъдеще да стане руски войник“, заяви омбудсманът по правата на човека на Украйна Дмитро Лубинец.

Директорът на училището на Николай и Давид наричаше учениците „бъдещи защитници на Русия“ – и то под нов портрет на руския президент Владимир Путин. Момчетата обаче бяха твърдо решени да се противопоставят.

„Просто си казах: Какво става бе? Защитник на какво?“, спомня си 19-годишният Давид. Но когато започват повиквателните, двамата приятели от деца решават да избягат.

„Не можеш да ме накараш да се бия срещу украинската армия – тя си е моя“, казва Николай.

Според непотвърдени украински данни над 46 000 украинци от окупираните територии са били мобилизирани в руската армия, от които 35 000 са от Крим, окупиран още през 2014 г.

Давид и Николай събраха спестяванията си, стегнаха багажа и намериха начин да се измъкнат от Мариупол.

„Плаках, защото напускам родния си град. Но нямах избор“, спомня си Давид.

На един от контролно-пропускателните пунктове двамата са подложени на разпит от служители по сигурността на руските окупационни власти, който продължава близо пет часа. Взимат отпечатъци, претърсват телефоните им и ги заплашват, че ще им подхвърлят наркотици. Ако целта на пътуването им не е да отидат в Русия, както твърдят момчетата, ги чакат две години затвор.

„Седях и си мислех, че това е краят, че ще ни върнат обратно“, разказва Давид за момента на разпита.

За огромно тяхно облекчение и двамата са пуснати. Техен съученик, който също иска да избяга, но няма паспорт, останал в Мариупол. Той дори не смее да отиде в паспортна служба от страх да не го повикат веднага, казва Давид. Просто няма как да се измъкне, обяснява той.

Пристанищният град Мариупол беше превзет от руските сили през май 2022 г. след кървава обсада, продължила 86 дни. Според базата данни за конфликти в университета в Упсала (UCDP), жертвите са най-малко 27 000. По време на обсадата много жители се укриха в един от театрите в града, който беше бомбардиран от въздуха на 16 март. Според агенция Асошиейтед прес при удара загинаха най-малко 600 души.

Според Службата на ООН по правата на човека до 90% от жилищните сгради в града са повредени или разрушени, а около 350 000 души са били принудени да напуснат. Сега Русия строи жилищни комплекси върху руините, за да привлече руснаци да се заселят в Мариупол.

Кметът на Днипрорудне почина след изтезания в руски плен

🇺🇦🕊️ Евгени Матвиев, кмет на украинския град Днипрорудне във временно окупираните части на Запорожка област, е починал от изтезания, на които е бил подложен в руски плен, заявиха украински официални лица на 15 октомври.

Украинският омбудсман по правата на човека Дмитро Лубинец потвърди, че Главната прокуратура е установила, че Матвиев е получил множество травми, докато се е намирал в руски плен.

„Това не е само нарушение на човешките права – това е военно престъпление и престъпление срещу човечеството, извършено умишлено и цинично. Увреждания на белите дробове и много фрактури не се появяват от само себе си. Това отношение към цивилни и изтезанията, на които биват подложени, са пълно пренебрежение към нормите на международното хуманитарно право и самата същност на човечността“, каза Лубинец.

Той отбеляза, че е изпратил апели до ООН и Международния комитет на Червения кръст, в които подчертава необходимостта от глобална реакция на руските зверства.

„Русия нарушава Женевските конвенции и задържа незаконно украински цивилни. Правата им се потъпкват, държат ги в тежки условия и ги изтезават. Имаме редица потвърдени случаи на смърт сред украинци, незаконно задържани в руски плен. Международната общност трябва да реагира ясно на подобно погазване на хуманитарното право“, добави той.

Лубинец призова за засилен натиск срещу Русия, за да бъдат освободени украинските граждани от плен: „Трябва да принудим Русия да освободи нашите граждани от руския плен, докато са все още живи.“

Матвиев е роден на 8 декември 1960 г. Учи машинно инженерство в Харковския политехнически институт и е заемал ръководни позиции в местни промишлени предприятия, преди да се включи в политиката. Той е избран за кмет на Днипрорудне за първи път през 2006 г., като заема поста до 2015 г., и е преизбран през 2020 г.

След пълномащабната руска инвазия в Украйна през февруари 2022 г. той остава в града, където координира общинските услуги и подкрепя усилията на местната отбрана. На 13 март е отвлечен от руските сили, докато реагира на задържането на работници от Запорожкия комбинат за желязна руда.

По-рано беше съобщено, че двама 16-годишни младежи от окупирания Мелитопол, Данило Дахов и Павло Хримак, са били изтезавани до смърт в руски плен, след като са били обвинени в тероризъм от окупационните власти.

Трима украински военнопленници бяха разстреляни от руските сили край Велика Новосилка.

🇷🇺⚔️🇺🇦 Руски войски застреляха трима невъоръжени украински военнопленници на 3 май в близост до село Новопил в Донецка област, съобщи регионалната прокуратура на 6 май.

Екзекуцията на пленени войници е грубо нарушение на Женевските конвенции и се квалифицира като международно престъпление.

Военнослужещи от руската армия са заловили трима украински войници по време на щурмови действия в близост до Новопил и са ги принудили да сложат оръжие, след което са ги екзекутирали, според сведения на украинските прокурори.

Службата за сигурност на Украйна (СБУ) за Донецка и Луганска области е започнала разследване по случая.

Дмитро Лубинец, комисар по правата на човека към парламента на Украйна, се обърна за отговор към Международния комитет на Червения кръст и ООН.

„Международната общност трябва незабавно да реагира на следните системни груби нарушения от страна на Русия“, написа Лубинец на своя канал в Telegram.

Украйна е документирала широко разпространени нарушения на Женевските конвенции от руските въоръжени сили, включително екзекуцията на 177 пленени украински военнослужещи към средата на декември 2024 г.

Продължават да се появяват визуални доказателства за подобни зверства, което засилва опасенията относно системното и грубо погазване на международното право от страна на Москва.

205 украински защитници се завърнаха от руски плен.

🇺🇦 🕊️ Украйна осигури връщането на 205 свои войници при размяна на военнопленници във формат „един за един“ с Русия, осъществена с посредничеството на ОАЕ, съобщи президентът Володимир Зеленски в Telegram на 6 май.

„Украйна си върна 205 войници. Млади мъже и възрастни мъже от почти всички видове и родове войски. Защитниците на Мариупол и защитниците на цялата фронтова линия“, написа Зеленски.

„Всеки ден се борим за нашия народ. Определено ще направим всичко възможно, за да върнем всеки един от тях“, добави украинският лидер.

Много от тях се намираха в руски плен от 2022 г. насам, включително защитниците на Мариупол. Операцията, осъществена с посредничеството на ОАЕ, отбелязва петата размяна на Украйна през 2025 г. и общо 64-ата такава от началото на пълномащабната инвазия на Русия.

Освободените войници, някои от които на възраст едва 22 години, са преживели тежки условия, включително мъчения, недохранване и липса на елементарни медицински грижи. Според данни на ООН почти всички бивши украински военнопленници свидетелстват за малтретиране, като повече от половината разказват за сексуално насилие. След своето завръщане те ще получат медицинска подкрепа, финансова помощ и рехабилитация, за да им бъде помогнато да се реинтегрират.

Последната размяна беше предшествана от по-голяма размяна на 19 април, когато 277 украински войници се завърнаха у дома преди Великденските празници.

Украйна не разкрива точните данни за броя на украинските военнослужещи, намиращи се в руски плен. Според омбудсмана Дмитро Лубинец, Руската федерация държи като заложници над 16 000 украински цивилни.

През 2024 г. Киев отправи предложение за размяна на затворници „всички за всички“, което беше моментално отхвърлено от ръководството на Кремъл.

Украйна е готова за размяна на пленници „всички за всички“

Хиляди украински деца са били депортирани в Русия и Беларус от окупираните украински територии в първите седмици от пълномащабната инвазия на Русия.
📸 Снимка: Daniel Leal/AFP чрез Getty Images

🇺🇦🕊️🇷🇺 Украйна е готова за размяна на пленници „всички за всички“, която би могла да се превърне в добра начална стъпка към постигането на мир, заяви президентът на страната Володимир Зеленски в своето обръщение към световните лидери по време на срещата на върха „Подкрепете Украйна“ на 24 февруари 2025 г.

Изказването идва на фона на нарастващите очаквания за започвнето на мирни преговори през тази година и натиска за бързо прекратяване на огъня от страна на президента на САЩ Доналд Тръмп.

Русия и Украйна осъществиха множество размени досега в пълномащабната война, последната от които беше извършена на 5 февруари, когато 150 украински защитници се завърнаха в родината си след като прекараха повече от две години в руски плен.

Властите в Киев не разкриват точния брой на украинските военнослужещи, намиращи се в руски плен. В същото време украинският омбудсман Дмитро Лубинец разкри, че около 16 000 украински цивилни са държани като заложници на територията на Руската федерация.

Освен това най-малко 19 500 украински деца са депортирани или насилствено разселени от Кремъл, като по-голямата част от тях бяха транспортирани в Русия, Беларус или други окупирани от Русия територии на Украйна.

„Хиляди хора са задържани в Русия. Някои от тях са задържани не просто от 2022 г., а от много по-рано – от 2014 г.“, припомни украинският лидер в своята реч.

Украйна отправи предложението за размяна „всички за всички“ още миналата година, но срещна последователен отказ от страна на руското ръководство.

Украинската прокуратура разследва пореден случай на екзекуция на украински военнопленници

Изглед към гробовете на украински войници, геройски загинали в лицето на руската агресия, в 18-то гробище на Харков, 21 май 2024 г.
📸 Снимка: Kostiantyn Liberov/Libkos/Getty Images

🇷🇺⚔️🇺🇦 Украинската прокуратура разследва пореден случай на екзекуция на пленени украински военнослужещи, извършен от руски военни в Донецка област, съобщиха от държавния орган на 23 януари.

Изявлението идва в отговор на видео, записано от руски войници и разпространено в социалните медии, което очевидно показва екзекуцията на шестима военнопленници от украинската армия, извършено от руски войски.

На кадрите се вижда и седми украински войник, който лежи на земята, чиято съдба е неизвестна.

„По предварителна информация, по време на атака срещу украински позиции в Донецка област, руски военни плениха шестима украински войници и впоследствие ги разстреляха“, се посочва в изявление на Генералната прокуратура.

Екзекутирането на военнопленници е сериозно нарушение на Женевските конвенции и военно престъпление.

Украинският омбудсман Дмитро Лубинец съобщи, че във връзка със случая се е обърнал към Организацията на обединените нации и Международния комитет на Червения кръст.

От началото на руската агресия украинската страна е документирала стотици случаи на нарушения на Женевските конвенции, извършени от руските сили.

Сведенията за изтезания, убийства и малтретиране на украински пленници, особено на територията на Донецка област, нараснаха през последните месеци. В същото време продължават да се появяват нови и нови визуални доказателства за извършените жестокости, подчертавайки грубото погазване на международното право от руските войски.

Руската армия продължава с екзекуциите на взетите в плен украинци

🇷🇺⚔️🇺🇦 Появиха се нови сведения за военни престъпления на руски военнослужещи в Украйна. В хода на щурмови операции срещу позиция на украинската 141-ва отделна пехотна бригада в село Нескучне във Волновахски район, Донецка област, трима украински военнослужещи се предадоха, след което бяха вързани, отведени пред позицията и застреляни от упор в тила.

„Ако бригадата се интересува от намирането на престъпниците, се надяваме, че ще предоставят видеото на правоприлагащите органи“, написаха от украинската мониторинг платформа DeepState, която първа алармира за смущаващите кадри.

Дмитро Лубинец, комисар по правата на човека на Верховната рада на Украйна, сподели, че отново се е обърнал незабавно към Международен комитет на Червения кръст (МКЧК) и Организацията на обединените нации (ООН) да осъдят това военно престъпление и да окажат натиск върху руската страна да преустанови подобни действия.

„Украйна остава ангажирана със спазването на хуманитарното право дори по време на война, но ние няма да позволим на Русия да превърне света в територия на беззаконие. Извършителите трябва да бъдат наказани!“ подчерта Любинец.

Frontline Monitor припомня: на 22 декември руски военнослужещи разстреляха други четирима предаващи се украински войници. Генералната прокуратура образува досъдебно производство по случая, а омбудсманът Любинец обеща, че ще се обърне към ООН и Червения кръст.

Руската армия с нови още по-брутални екзекуции на украински военнопленници.

🇷🇺⚔️🇺🇦 Видео, разпространявано в социалните медии, показва как руски военнослужещи разстрелват от упор поне двама невъоръжени украински военнопленници.

Украинският военен журналист Андрий Цаплиенко сподели кадрите в своя канал в приложението Telegram, озаглавен: „Руските копелета застреляха от упор най-малко двама невъоръжени украински военнопленници в Курска област.“

Руски официални лица все още не са коментирали кадрите, докато украинският парламентарен комисар по правата на човека Дмитро Лубинец осъди инцидента, като написа:

„Военнопленниците винаги трябва да бъдат защитени, особено от актове на насилие, но Русия отново извърши военно престъпление, което е сериозно нарушение на Женевските конвенции и международното хуманитарно право.“

Любинец добави, че е изпратил писмо до Международния комитет на Червения кръст и ООН по въпроса.

„Международната общност трябва незабавно да отговори на този акт на бруталност, за да спре агресията на Русия! Колко още живота трябва да бъдат загубени, за да може светът да действа?“ заяви Любинец. „Русия трябва да носи отговорност за всяко престъпление и всеки разбит живот.“

На 9 ноември в Telegram се появи друго видео, на което руски войници залавят ранен украински военен. Според Главната прокуратура на Украйна той е бил застрелян от упор от руски военни с автоматично оръжие докато е лежал на земята.

Видеото, вероятно записано от руски военнослужещи, показва как раненият войник отговаря на въпроси от палачите си, преди да бъде екзекутиран. Той се идентифицира като идващ от района на Суми и потвърждава, че е сам, преди да бъде застрелян.

Любинец реагира на този инцидент, заявявайки: „Цинизмът и жестокостта на окупаторите нямат граници!“

Главната прокуратура на Украйна е започнала досъдебно разследване за убийството, което се третира като военно престъпление (част 2, член 438 от Наказателния кодекс на Украйна).

На 6 ноември Денис Лисенко, представител на Главната прокуратура на Украйна, съобщи, че страната разследва 49 наказателни дела, свързани с убийствата на общо 124 военнопленници. Той допълни, че броят на екзекуциите на предали се украински войници е скочил от края на миналата година, достигайки „безпрецедентни размери“ през 2024 г.

На територията на Донецка област са извършени най-много екзекуции на военнопленници, с 62 убити в 17 отделни инцидента, като такива са регистрирани и в областите Запорожие и Харков.

През октомври трима украински военнопленници бяха екзекутирани от руски войници в село Ню Йорк в Донецка област. Кадри от дрон заснеха престъплението, което беше разпространена от 12-а бригада със специално предназначение „Азов“.

По-късно, когато един от участвалите в екзекуцията руски войници е заловен и разпитан, той казва, че е чул заповеди по уоки-токито, инструктиращи пленените военнопленници да бъдат убивани: „Казаха по радиото: „Те са взели трима? Занулете ги.“

Плененият руски войник твърди също, че в руската армия екзекутират собствените си войници, които отказват да се бият: „Ако една група не иска да продължи напред, ѝ се дава „червен картон“ и друга група я следва, за да я убие.“

Доклади от началото на октомври сочат, че 16 украински военнопленници са били екзекутирани от руски войски в района на Покровск, докато са се опитвали да се предадат. Кадри, публикувани на 1 октомври, показват как украински войници излизат от окоп, след което са подредени в редица и растреляни от упор от руски военнослужещи.

Главният прокурор на Украйна описа инцидента като най-голямата регистрирана екзекуция на украински военнопленници на фронтовата линия, добавяйки, че случаят отразява умишлената руска политика на убийства и измъчване на затворници. Точната дата на инцидента все още се изяснява.

Двама руски военнослужещи бяха осъдени на доживотен затвор за избиването на украинско семейство.

📸 Снимка: The Moscow Times

🇷🇺⚖️ Руски военен съд осъди на доживотен затвор двама руски военнослужещи за екзекуцията на деветчленно семейство, включително две деца, в окупираните украински територии, съобщи деловият вестник Комерсант на 8 ноември.

Антон Сопов (21 години) и Станислав Рау (28 години), военнослужещи в руските въоръжени сили, бяха арестувани на 30 октомври 2023 г., два дни след като семейство Капканец беше намерено застреляно в дома си във Волноваха, град в частично окупираната Донецка област.

Съдът на Южния военен окръг в Ростов на Дон осъди двамата мъже за проникването в дома на семейството и извършеното убийство. Това бележи един от рядките случаи, в които руските власти са признали престъпленията, извършени от въоръжените им сили Украйна.

Сопов и Рау твърдят, че са невинни и планират да обжалват присъдата, съобщава Комерсант, и допълва, че прокурорите са държали процеса в тайна, позовавайки се на военна поверителност.

Когато делото е започнало през юли, руската държавна информационна агенция ТАСС съобщи, че военнослужещите са се признали за виновни по обвиненията в убийство, но отричат да е извършено „от омраза, основана на националност“.

Руските медии предадоха противоречиви сведения за мотивите на Сопов и Рау, като ТАСС описа убийствата като част от „домашен спор“, докато според Комерсант е имало разногласия относно получаването на водка.

Украинските власти обаче твърдят, че двамата руски войници са убили деветчленното семейство, след като са отказали да напуснат дома си.

„Окупаторите убиха семейство Капканец, което празнуваше рожден ден и отказа да се откаже от дома си“, каза омбудсманът по човешките права на Украйна Дмитро Лубинец малко след клането миналата година.

Руските сили превзеха Волноваха в първите дни от пълномащабната инвазия в Украйна през февруари 2022 г. и беше почти изцяло разрушен от варварските артилерийски бомбардировки.

Военнослужещите в руската армия често са изправени пред обвинения в екзекуции на цивилни в окупираните украински територии, но Кремъл последователно отрича да е замесен в подобни действия, отхвърляйки съобщенията за зверства като измислици.

Оценка на руската настъпателна кампания, 3 ноември 2024 г.

Ключови изводи:

• Настоящият президент на Молдова Мая Санду спечели втория тур на президентските избори в Молдова, проведен на 3 ноември 2024 г.
• Молдовските власти съобщиха за широка руска намеса и опити за саботаж на втория тур от президентските избори на 3 ноември 2024 г. в опит да се облагодетелства прокремълският претендент Стояногло.
• Усилията на Министерство на отбраната на Руската федерация да централизира контрола върху неофициалните руски оперативни звена за безпилотни самолети може да влошат ефективността на руските безпилотни способности.
• Украинският омбудсман по правата на човека Дмитро Лубинец опроверга руска информационна операция за обмен на военнопленници, насочена към дестабилизиране на украинското общество и подкопаване на доверието на украинците в тяхното правителство.
• Украински служител съобщи, че частите на руската морска пехота не могат да се считат за „елитни“ поради липса на специализирано обучение за новобранци и унищожаването на основното им ядро от началото на пълномащабната инвазия.
• Руските въоръжени сили с успешен напредък в районите на Сиверск, Покровск, Курахове и Вугледар в Донецка област.

Украински операции в Руската федерация

Съобщава се, че наскоро руските сили са напреднали в главната украинска територия в Курска област на фона на продължаващите боеве на 3 ноември.

Руските милблогъри твърдят, че руските сили са напреднали в полето на север и северозапад от Погребки (северозападно от Суджа) и близо до Нова Сорочина (непосредствено южно от Погребки), и са превзели съоръженията за ветрозащита източно от Малая Локня (непосредствено на юг от Новая Сорочина), но ISW не е забелязал визуално потвърждение на тези твърдения.

Руски милблогър твърди, че руските сили са атакували също югоизточно от Коренево близо до Любимовка и Толсти Луг. Руското министерство на отбраната твърди, че неговите сили са спряли украинските контраатаки близо до Малая Локня, Новоивановка (югоизточно от Коренево) и Плехово (южно от Суджа) на 2 и 3 ноември.

Нито една от двете страни съобщават за наземни боеве в Глушковски район (западно от главния украински издатък в Курска област) на 3 ноември.

Руски официални лица твърдят, че руските сили са свалили 16 дрона близо до Новошахтинск, Каменск и Уст-Донецк, Ростовска област през нощта на 2 срещу 3 ноември. Опозиционното издание „Астра“ публикува кадри от голям пожар, за който се твърди, че е избухнал след удар с дрон близо до Новочеркаск, Ростовска област.

Харковска област

Цел: Изтласкване на украинските сили от международната граница с Белгородска област и приближаване към град Харков до обхвата на тръбната артилерия.

Руските сили продължават ограничените си настъпателни операции североизточно от град Харков близо до Вовчанск и Хатишче (северозападно от Вовчанск) на 2 и 3 ноември, но без да осъществят напредък.

Говорител на украинска бригада, действаща в посока Харков, заяви, че руските сили се възползват от влошаващото се време, за да напреднат, провеждайки малки пехотни атаки и укрепвайки позиции в северната част на Харковска област преди началото на студения сезон, особено на север от град Харков близо до Липци, където земята е започнала да замръзва.

По думите му, руските сили са използвали цивилни вместо бронирани превозни средства при последните атаки и че украинските сили подготвят противотанкови укрепления в случай, че Русия натрупа сили и средства за бъдещи настъпателни операции в северната част на Харковска област.

Луганска област

Цел: Превземане на останалата част от Луганска област и настъпление на запад към източната част на Харковска област и северната част на Донецка област.

Наскоро руските сили напреднаха западно от Сватово и северозападно от Кремина на фона на продължаващите настъпателни операции по линията Купянск-Сватово-Креминна на 3 ноември.

Геолокирани кадри, публикувани на 3 ноември, показват, че руските сили са напреднали в източните покрайнини на Андриевка (западно от Сватово) и в северната част на Терни (северозападно от Кремина).

Руски военен блогър заяви на 2 и 3 ноември, че руските сили са осъществили напредък в дълбочина от половин километър в Петропавливка (източно от Купянск) и са прочистили горска зона близо до Стелмаховка (западно от Сватово), а друг военен блогър отрече други твърдения, че руските сили са навлезли в Серебрянка ( северозападно от Креминна).

Украинският генерален щаб съобщи, че руските сили продължават своите настъпателни операции северно от Купянск близо до Холубовка; североизточно от Купянск близо до Синковка; източно от Купянск близо до Петропавливка; югоизточно от Купянск при Колисниковка, Кругляковка, Лозова, Степова Новоселовка, Захризове, Берестове и Пищане; западно от Сватове при Вишневе, Першотравневе и Зелений Хай; югозападно от Сватове при Дружелюбивка и Хрекивка; западно от Кремина при Ямполивка, Торске и Терни; и югозападно от Кремина, близо до Диброва и в района на Серебрянските гори на 2 и 3 ноември.

Руски военен блогър заяви на 3 ноември, че украинските сили са извършили контраатака близо до Колисинковка и Кругляковка.

Говорител на украинска бригада, действаща в посока Лиман, съобщи, че руските сили провеждат атаки с ранен личен състав, за да поддържат интензивността на атаките на пехотата.

Донецка област

Цел: Завладяване на цялата територия на Донецка област – територията, за която претендират руските марионетки в Донбас.

Руските сили наскоро започнаха механизирано нападение с размер на батальон югоизточно от Сиверск, при което извършиха незначителен напредък.

Геолокирани кадри, публикувани на 2 ноември, показват как украинските сили спират механизирано нападение с размер на батальон, включващо около 120 руски военнослужещи, 7 танка, 13 бойни машини на пехотата (БМП) и 2 бронетранспортьора-амфибия (МТ-ЛБ) североизточно от Веселе и южно от Ивано -Даривка (и двете югоизточно от Сиверск).

Геолокирани кадри показват, че руските сили са напреднали незначително в районите североизточно от Веселе и южно Ивано-Даривка. Украинската бригада, участваща в отблъскването на атаката, съобщи, че украинските сили са унищожили 6 руски танка и 9 бойни машини на пехотата, убивайки 19 руски военнослужещи и ранявайки други 23.

Руските сили продължават настъпателните операции югоизточно от Сиверск край Ивано-Даривка и Виимка на 2 ноември. Съобщава се, че части от 85-та мотострелкова бригада (3-та общовойскова армия, бивш 2-ри армейски корпус на ЛНР) и артилерийски части от 2-ра гвардейска артилерийска бригада (3-та общовойскова армия) извършват операции в посока Сиверск.

Съобщава се, че руските сили са продължили атаките си в Часов Яр и южно от него в района на Предтехнине на 2 и 3 ноември, но без да осъществят напредък.

Украински военнослужещи съобщиха, че руските сили продължават да пресичат канала Сиверски Донец-Донбас в малки щурмови групи и се укриват в градския район на Часов Яр, но без да си осигурят трайни позиции западно от канала.

Ръководителят на службата за електронна война (EW) на украинска бригада заяви, че руските сили използват голям брой новоразработени пушки за EW, които не са били ефективни срещу украински дронове с изглед от първо лице (FPV).

Той добави, че руските сили изглежда прехвърлят опитни оператори на дронове между отделни сектори на фронта, за да подсилят приоритетните оперативни направления и че способностите на руските дронове в посока Часов Яр са се влошили предвид ниското качество на руските оператори на дронове в района.

Съобщава се, че елементи на руската 98-ма въздушнодесантна дивизия действат в посока Часов Яр, а елементи на 6-та мотострелкова дивизия (3-ти армейски корпус) действат близо до Клишчиевка (югоизточно от Часов Яр).

Руски източници, включително Министерството на отбраната, твърдят, че руските сили са превзели Леонидивка (югозападно от Торецк) на 1 ноември. ISW не може да провери независимо въпросните твърдения.

Руските сили продължиха да атакуват в източен Торецк и югозападно от него близо до Щербиновка на 2 и 3 ноември. Говорителят на украинската оперативно-тактическа група сили „Луганск“, майор Анастасия Бобовникова, съобщи, че украинските сили са успели да стабилизират фронтовата линия в източен Торецк, но отбеляза, че руските сили привличат резерви и оборудване и монтират системи за радиоелектронна защита на военното оборудване, което вероятно ще ускори настъпателните действия в района.

Руски източници твърдят, че руските сили са напреднали на юг и югоизток от Покровск на 2 и 3 ноември, но ISW не е видял визуално потвърждение на въпросните твърдения.

Руските военни блогъри твърдят, че руските сили са осъществили напредкъ в източната част на Новоолексиевка (южно от Покровск и западно от Селидове) и югоизточно от Лисивка (югоизточно от Покровск).

Министерството на отбраната на Русия заяви на 3 ноември, че неговите сили са превзели Вишневе (западно от Селидове), въпреки че ISW не е забелязал руски сили да действат в северозападната част на селището към момента на тази публикация.

Руските сили продължиха атаките източно от Покровск близо до Николаевка, Промин, Суха Балка и Миролюбивка; южно от Покровск близо до Вишнев; и югоизточно от Покровск близо до Крути Яр, Селидове, Сухий Яр и Новогродивка.

Руски източници твърдят, че руските сили са напреднали на север от Курахово на 2 и 3 ноември.

Руските военни блогъри твърдят, че руските сили са напреднали североизточно и югоизточно от Новодмитровка и югоизточно от Новоселидивка (и двете на север от Курахово), както и че са продължили своите настъпателни операции на север от Курахове при Новоселидивка, Новодмитровка и Креминска Балка; североизточно от Курахове при Хостре, Вовчанка и Илинка; и източно от Курахове при Максимиляновка.

Говорител на украинска бригада съобщи, че руските сили продължават да извършват механизирани атаки в посока Курахово и че украинските отбранителни операции са станали значително по-трудни от лятото на 2024 г.

Руски военен блогър твърди, че след падането на Вугледар руските сили пренасочват приоритета на своите настъпателни операции от юг в посока Курахово. Съобщава се, че подразделения на руския отряд „Башкирски вълци“ действат в посока Курахово.

Южна ос

Цел: Поддържане на предни позиции и осигуряване на тилови райони срещу украински удари

Съобщава се, че руските сили са напреднали незначително по време на локализирани сухопътни атаки в западната част на Запорожка област на 3 ноември.

Руските военни блогъри твърдят, че на 3 ноември руските сили са напреднали на североизток и на 1,5 километра ширина северозападно от Роботине, северозападно от Вербове (източно от Роботине) и на 1,2 километра дълбочина по фронт с широчина 5 километра югозападно от Новопокровка (североизточно от Роботине), но ISW не е видял визуално потвърждение на въпросните твърдения.

Украинският генерален щаб съобщи, че руските сили са извършили сухопътни атаки край Роботине, Юрковка (северозападно от Роботине), Новоданиловка (северно от Роботине) и Мала Токмачка (североизточно от Роботине) на 2 и 3 ноември.

Съобщава се, че части от руската 64-та мотострелкова бригада (35-а общовойскова армия, Източен военен окръг) и 291-ви мотострелкови полк (42-ра мотострелкова дивизия, 58-ма общовойскова армия, Южен военен окръг) извършват операции в сектор Запорожие.

Руските сили проведоха локализирани сухопътни атаки на източния (левия) бряг на река Днепър в Херсонска област на 3 ноември.

Генералният щаб на Украйна съобщи, че руските сили са провели настъпателни операции на източния бряг на Херсонска област и в делтата на река Днепър близо до Козачи Лахери, Днепряни и остров Козацки на 2 и 3 ноември.

Руски военен блогър заяви на 2 ноември, че украинските сили са извършили неуспешни контраатаки срещу острови в делтата на река Днепър. Съобщава се, че части от руската 18-та общовойска армия, Южен военен окръг) продължават да действат в района.

Руска въздушна, ракетна и безпилотна кампания

Цел: Атаки срещу украинската военна и гражданска инфраструктура в тила и на фронтовата линия

Руските сили извършиха серия от удари с безпилотни самолети и ракети срещу Украйна през деня на 2 ноември и през нощта на 2 срещу 3 ноември.

Военновъздушните сили на Украйна съобщиха на 3 ноември, че руските сили са изстреляли една управляема въздушна ракета Х-59/69 от въздушно пространство над Курска област и 96 ударни безпилотни летателни апарата тип „Шахед“ и други неуточнени от Брянска област, Курска област и Приморско-Ахтарск, Краснодарски край.

Освен това те съобщиха, че са свалили 66 дрона и една управляема въздушна ракета Х-59/69 над Киевска, Сумска, Хмелницка, Житомирска, Николаевска, Одеска, Черкаска, Черниговска, Кировоградска, Полтавска, Днепропетровска и Харковска области; че 27 безпилотни летателни апарата са били „изгубени“, вероятно поради намеса на украинските средства за електронна война; че един дрон е преминал в беларуското въздушно пространство; и че два дрона са останали в украинското въздушно пространство към 09:00 ч. местно време.

Ръководителят на Днепропетровска област Сергей Лисак съобщи, че руски ракетен удар е повредил железопътната инфраструктура и е ранил осем цивилни в Днепровски район през деня на 2 ноември.

Руски военен блогър твърди, че руските сили са използвали балистична ракета Искандер за удар срещу влак с украинска военна техника в Днепропетровска област, но ISW не може да потвърди това твърдение.

Киевската градска военна администрация съобщи на 3 ноември, че отломки от руски дронове в Киев са повредили път в Шевченковски район; паднали на открита площ в Холосиивски район и довели до пожар; и паднали на открита площ в Деснянски район.

Кметът на Суми Микола Ноха съобщи на 3 ноември, че руските сили са поразили гражданска инфраструктура в Шостка, Сумска област с осем дрона.

Говорителят на военновъздушните сили на Украйна, полковник Юрий Игнат, обясни на 3 ноември, че скоростта на сваляне на дронове „Шахед“ в Украйна не е намаляла и че през последните два месеца (септември и октомври) руските сили са използвали дронове от „неидентифициран тип“. Той заяви, че тези неидентифицирани дронове са евтини имитации на иранските дронове „Шахед“ вместо истински и че половината от въпросните имитации се определят като „изгубени“.

Украинският президент Володимир Зеленски заяви на 3 ноември, че през изминалата седмица Русия е изстреляла 900 бомби, 30 ракети и близо 500 безпилотни летателни апарата „Шахед“ срещу Украйна, като голяма част от тях са били насочени към гражданска инфраструктура.

Зеленски отбеляза на 2 ноември, че руските сили са изстреляли повече от 2000 дрона „Шахед“ през октомври и че тези дронове имат повече от 170 000 компонента от Китай, Европа и Съединените щати и се застъпи за по-строг мониторинг на спазването на санкциите и руския внос.

Руските усилия за мобилизация и генериране на сили

Цел: Разширяване на бойната мощ без провеждане на обща мобилизация

Говорителят на украинския флот капитан трети ранг Дмитро Плетенчук съобщи на 2 ноември, че силите на руската морска пехота не могат да се считат за „елитни“ поради липса на специализирано обучение за новобранци и защото украинските сили унищожиха основното ядро ​​на руската професионална армия от самото начало на пълномащабната инвазия.

Плетенчук подчерта, че съставът на руската морска пехота не се различава значително от другите части, което означава, че бившите елитни сили на морската пехота сега действат като други пехотни или механизирани пехотни части поради липса на специализирано обучение, както ISW отдавна оцени.

Руските власти стимулират чуждестранни граждани да се присъединят към руските военни усилия в Украйна, като предлагат руско гражданство на чуждестранни новобранци. Говорителят на руското Министерство на вътрешните работи (МВД) Ирина Волк заяви на 3 ноември, че руският президент Владимир Путин е предоставил руско гражданство на 3344 чуждестранни граждани, които са се сражавали в редиците на руските въоръжени сили в Украйна от началото на 2024 г.

Министерството на отбраната на Руската федерация публикува съобщение на 2 ноември, че общо 200 студенти от Мариуполския филиал на висшето военноморско училище в Санкт Петербург са положили клетва за вярност към страната, преди да започнат обучението си. От ведомоството посочват, че студенти от „над 30 руски региона“ са участвали в тържествената церемония, като по всяка вероятност това включва и студенти от окупираните украински територии.

Руски технологични адаптации

Цел: Въвеждане на технологични иновации за оптимизиране на системи за използване в Украйна

Държаната информационна агенция ТАСС, позовавайки се на източник от руската отбранителна индустрия, заяви на 3 ноември, че руски специалисти тестват технология, позволяваща на руските сили да използват изведени от експлоатация сателити на НАТО, които все още са в околоземна орбита, за гласова комуникация, когато средствата за електронна война са блокирали наземно базираните комуникационни възможности.

Украински източник публикува на 2 ноември кадри, които според съобщенията показват, че руските сили са започнали да използват нови разузнавателни дронове, оборудвани с камера и възможности за изкуствен интелект (AI), които откриват приближаващи дронове и правят резки маневри, за да избегнат попадение.

Русия атакува автомобили на Червения кръст в Донецка област на Украйна, има убити и ранени

📸 Снимка: Volodymyr Zelenskyy on Telegram

🇷🇺⚔️🇺🇦 Руски удар срещу автомобили на Червения кръст в Донецка област на Украйна отне живота на трима души, съобщи в четвъртък президентът Володимир Зеленски.

„Днес окупаторът атакува автомобилите на хуманитарната мисия на Международния комитет на Червения кръст в Донецка област“, съобщи Зеленски.

Международният комитет на Червения кръст потвърди, че трима от служителите му са били убити, когато обстрел е ударил място за планирано раздаване на помощ на първа линия в региона. В съобщението на не се посочва кой стои зад обстрела.

„Осъждам най-категорично нападенията срещу персонала на Червения кръст“, посочи в изявление президентът на Международния комитет на Червения кръст Миряна Сполярич, допълвайки че е „неразумно обстрелът да удари място за разпределяне на помощи“.

„Сърцата ни са разбити днес, докато скърбим за загубата на нашите колеги и се грижим за ранените. Тази трагедия отприщва вълна от скръб, твърде позната на онези, които са загубили близки във въоръжен конфликт“, допълни тя.

Нападението е станало в село Виролюбивка, разположено на няколко километра от фронтовата линия в Донецка област.

Червеният кръст съобщи, че неговият екип се е готвил да раздаде брикети от дърва и въглища на уязвими домакинства, за да им помогне да се подготвят за зимата, когато превозните им средства са били поразени при обстрел.

Двама други членове на персонала са били ранени при атаката, съобщиха още от Червения кръст, добавяйки, че разпределението на помощта „не е започнало и никой жител не е бил засегнат от експлозията“

От международната организация не предоставиха никакви подробности за убитите служители, но украинският комисар по правата на човека Дмитро Лубинец потвърди, че те са украински граждани.

Няма незабавен коментар от руската страна, която рутинно отрича всяко обвинение и твърди, че нанася удари единствено по военни цели.

Червеният кръст подчерта, че неговите екипи „присъстват редовно в района на Донецк и нашите превозни средства са ясно обозначени с емблемата на Червения кръст“.

„Смъртта на трима колеги от МКЧК идва на фона на рязкото увеличение на броя на убитите хуманитарни работници по света през последните две години“, се изтъква в съобщението.

Хуманитарната мисия на ООН в Украйна разкри, че най-малко 50 хуманитарни работници са били убити или ранени в Украйна през изминалата година, от които 11 са убити докато са изпълнявали задълженията си.

В изявлението си от четвъртък Червеният кръст призова за „спазване на международното хуманитарно право, включително като се вземат всички възможни предпазни мерки, за да се гарантира, че ангажираните с хуманитарни дейности няма да бъдат набелязани или заловени във военни действия“.

Ударът дойде само дни преди Миряна Сполярич да осъществи отдавна планирано посещение в Москва - втората ѝ визита от началото на пълномащабната инвазия на Русия през февруари 2022 г., съобщи Джейсън Стразиузо, говорител на международната организация, пред AFP.

Сполярич трябва да се срещне с руския външен министър Сергей Лавров и други високопоставени правителствени служители по „критични въпроси в конфликтите в световен мащаб, като зачитането на международното хуманитарно право, военнопленниците, съдбата на изчезналите и защитата на хуманитарните работници“, каза още той.

Русия и Украйна размениха по 115 военнопленници с посредничеството на ОАЕ.

🇺🇦🤝🇷🇺 Русия и Украйна са разменили по 115 военнопленници от всяка страна с посредничеството на Обединените арабски емирства (ОАЕ).

Това е първата подобна размяна, откакто Украйна предприе изненадваща офанзива срещу Курска област на Русия на 6 август, най-голямото нахлуване на руска територия от чужда армия от Втората световна война насам.

Според руското министерство на отбраната разменените руски военнослужещи са били заловени в района на Курск. Всички освободени руски войници вече са в Беларус и ще получат медицинско лечение и рехабилитация след завръщането си в Русия. Министерството изрази благодарност за ролята на ОАЕ за улесняване на процеса по размяна.

Украинският президент Володимир Зеленски публикува снимка с украински военнопленници, увити в синьо-жълтите знамена на страната и прегърнати за снимка. По думите му те са служили в граничната охрана, националната гвардия, военноморския флот и въоръжените сили. Зеленски изрази благодарност и към украинските войници, участвали в офанзивата към Курск, спомогнала за попълването на резерва от военнипленници за размяна.

Според Дмитро Лубинец, украински комисар по правата на човека, 82 от завърналите се украинци са защитавали пристанището на Мариупол през пролетта на 2022 г.

Потвърждавайки ролята си в улесняването на обмена, външното министерство на ОАЕ отбеляза, че общият брой на военнопленниците, разменени благодарение на неговите посреднически усилия, вече възлиза на 1788. Това е седмият подобен обмен с посредничеството на близкоизточната държава, откакто Русия предприе своята пълномащабна война срещу Украйна.

Абу Даби, близък партньор на САЩ в областта на сигурността, продължава да поддържа близки отношения с Кремъл по време на войната, разочаровайки някои западни официални лица. В същото време обаче страната засили и двустранните си връзки си с Киев.

Представители на ОАЕ смятат, че способността им да разговарят с редица международни участници означава, че те всъщност могат да посредничат между страните и да насърчават сътрудничеството и диалога в сферата на сигурността.

В събота Зеленски подписа закон за ратифициране на Римския статут, който позволява на Украйна да се присъедини към Международния наказателен съд. Законът, публикуван на уебсайта на парламента, е ключова стъпка от усилията на Украйна да се доближи до членство в Европейския съюз.