Путин предрече загубата на Западна Украйна на Ден на ВМФ без парад

🇷🇺⚓🇺🇦 „Специалната военна операция ще свърши, а тя безусловно ще приключи рано или късно. Но това чувство за единство трябва да бъде запазено.“ Тези думи са само кратък откъс от продължилата близо един час тирада на руския президент Владимир Путин пред моряци в Главното адмиралтейство в Санкт Петербург на ден 1614 от началото на пълномащабната инвазия в Украйна. В същия разговор той заяви още, че Украйна „рано или късно“ ще загуби западните си области, които според него ще се върнат към Полша, Унгария и Румъния.

Срещата замени традиционния Главен военноморски парад по река Нева, отменен за втора поредна година заради заплахата от украински безпилотни атаки. Отпадна и празничният салют, а програмата за Деня на Военноморския флот се сведе до вечерното запалване на Ростралните колони и художественото осветление на три моста.

„Уверен съм, че рано или късно Украйна ще загуби тези западни земи – и това, което принадлежи на Полша, и което принадлежи на Унгария, което принадлежи на Румъния; рано или късно, не утре, може би вдругиден, година, две, десет, петнайсет“, заяви руският държавен глава в изказване, цитирано от агенция „Интерфакс“.

Веднага след това Путин изложи историческата аргументация зад тезата си: „Сталин подари на Украйна тези земи. Но ги подари в рамките на една държава. Явно не му е идвало наум, че може да се стигне до положение като днешното.“ Последва и още едно твърдение: „Гарант на териториалната цялост на Украйна имаше само един – Русия.“

И трите държави, посочени от Путин, днес са членки както на НАТО, така и на Европейския съюз. Към 27 юли по достъпните публични източници няма официална реакция на изказването от Варшава, Будапеща или Букурещ.

Прогнозата за бъдещето на западните украински области беше част от по-широка реторична рамка. Според официалната стенограма на срещата Путин е заявил, че Украйна в крайна сметка ще се разпадне. В същото изказване той обясни жестокостта на украинските сили с предполагаемата привързаност на ръководството в Киев към неонацизма и разказа за прихванат разговор между танкисти, убили цивилни – твърдението му към момента не е получило независимо потвърждение.

Между тази прогноза и реалните възможности за нейното осъществяване обаче остава очевиден разрив. Линията на фронта преминава през Донбас и Запорожка област, а от Покровск, овладян от руските сили в началото на февруари, до Лвов има близо 1000 км по права линия. Западно от Покровск руската армия не е отбелязала видим напредък поне от декември 2025 г. Самият Путин постави своята прогноза в хоризонт от „не утре, може би вдругиден, година, две, десет, петнайсет“ – неопределена във времето цел, свързана с територия, до която руските войски дори не са доближавали през близо петте години на пълномащабната война.

Формалната част на празника премина в подчертано тържествена атмосфера. Президентът пристигна в Главното адмиралтейство, където беше посрещнат от главнокомандващия Военноморските сили адмирал Александър Моисеев, министъра на отбраната Андрей Белоусов и председателя на Морската колегия Николай Патрушев. По случай 330-годишнината на руския военноморски флот Путин поздрави моряците и връчи държавни отличия, които, по думите му, се присъждат не само за безупречна служба, но и за реални бойни заслуги.

В последвалия разговор той открои ракетните комплекси „Циркон“ и „Посейдон“ като част от най-новите руски оръжейни системи, определи Арктика като региона, в който „богатствата на Русия ще се увеличават“, и подчерта, че флотът трябва да се развива балансирано, включително чрез малки бойни кораби с модерно въоръжение. За морската пехота заяви, че само през тази година тя е „освободила“ над 20 населени места в Украйна.

Увереността си в изхода на войната Путин изрази без колебание: „Така и ще бъде, съмнение няма. Нямам съмнение нито за секунда.“ След това насочи вниманието към хората в руския тил и към въпрос, който, по собствените му думи, го е изненадал.

Путин разказа за срещите си с доброволци: „жените плетат мрежи, децата – ръкавици, и така нататък“. По думите му многократно е чувал един и същ въпрос: какво ще правят, когато войната приключи. Хората се тревожели дали ще останат „търсени така, както сега“, а изводът, който той направи, беше насочен към бъдещето: „И трябва заедно да помислим как да го запазим за в бъдеще, без всякакво съмнение.“

Това изказване представя обществената мобилизация около войната не като временно явление, а като обществен ресурс, който следва да бъде съхранен и след края на бойните действия.

Говорейки за собствената си осведоменост, Путин заяви, че към него „се стича изобщо цялата информация“ от командири, военнослужещи и разузнавателни структури, но също от медиите и каналите в социалните мрежи. Някои военни блогъри той похвали, че „попадат в точката“. В същото време той изрази мнение, че социалните мрежи са „опасно нещо“, защото в тях се публикува „много информационен боклук“, способен да подведе неподготвения читател.

Докато Путин говореше за опасностите от информационната среда, мобилният интернет в централните и южните части на Санкт Петербург беше изключен. Около 14:00 ч. сигналите за проблеми в Downdetector надхвърлиха 1000, а потребители съобщаваха, че достъп имат единствено до ресурсите от „белия списък“, докато в същото време в покрайнините на града и съседните селища в Ленинградска област мобилната връзка остана незасегната.

Самата обстановка около срещата се оказа по-показателна от отправените политически прогнози. Главният военноморски парад в Санкт Петербург, в който традиционно участваха около 200 кораба по река Нева, бе отменен за трета поредна година. Министерство на отбраната обяви, че няма заповед за организиране на празника. През 2024 г. отпадна морската част в Кронщат, през 2025 г. бяха отменени проявите в Петербург, а тази година не се състояха нито парадът, нито празничният салют.

Причината за тези мерки е добре известна. В нощта срещу 26 юли руската ПВО съобщи за 133 свалени украински дрона над десет региона и акваторията на Черно море. Два дни по-рано над Ленинградска област бяха свалени 59 безпилотни апарата от атаката, в която бяха поразени складове на Wildberries в Шушари и Уткина Заводь, а летище „Пулково“ временно преустанови приема на полети.

На 3 юни, броени часове до откриването на Петербургския международен икономически форум, украински дронове поразиха Петербургския нефтен терминал – един от водещите руски претоварни комплекси на Балтика. През същата нощ Министерство на отбраната отчете общо 354 свалени дрона. С оглед на това флотът, чиято мощ Путин описваше в продължение на близо час, не изведе нито един кораб по река Нева в деня на собствения си празник.

Количествената рамка на руските оценки беше очертана още на 4 юни, по време на същия Петербургски международен икономически форум. Тогава Путин заяви, че Русия контролира 100% от Луганска област, над 85% от Донецка и около 80% от Запорожка област. По отношение на украинската армия той посочи намаляване на числеността със 100 хиляди души, месечни загуби от около 40 хиляди военнослужещи и приблизително 20 хиляди дезертьори месечно, или близо 60 хиляди от началото на годината.

Тези числа обаче описват различни показатели и не формират логически последователна картина. Ако тези загуби реално възлизат на около 40 000 души месечно, то за периода от януари до юни те биха достигнали близо 200 000. Добавени към посочения брой дезертьори, общите загуби биха надхвърлили четвърт милион души. При подобна аритметика спад на общата численост със само 100 000 е възможен само ако Украйна е успяла да попълни редиците на армията си с над 150 000 души за същия времеви период. Подобен темп на мобилизация е невъзможен, а допускането за него влиза в противоречие със собствената теза за изчерпан човешки ресурс на противника.

Разгледани в тяхната съвкупност, тези несъответствия очертават последователен модел. Путин говори за мощта на флот, който не изведе нито един кораб по време на собствения си празник; за информационна среда, която държавата сама задушава, изключвайки мобилния интернет; за загуби на противника, които не отговарят на собствените му количествени оценки; и за бленувани териториални завоевания на над 1000 км отвъд фронта, който през последните месеци практически не е помръднал.

Анализ: Знамената в тила и петте процента видима война

🇷🇺🎥🇺🇦 Самотен руски войник, развял трикольор на повече от 15 км зад фронтовата линия, не е доказателство нито за пробив в отбраната, нито за промяна в оперативната обстановка. Карта, която отбелязва подобни епизоди дори като „сива зона“, не бива да се приема като надежден източник.

Това предупреди френският OSINT експерт Клеман Молен, познат с картите си на украинските укрепителни линии в Донбас и със своите статистически анализи на руските дронови и бомбардировъчни кампании. Той направи коментара в публикация в X от 22 юли по повод поредното видео, заснето дълбоко в територията под украински контрол.

Украинската общност InformNapalm разшири анализа му в по-широк разговор за ограниченията на самата дисциплина OSINT – разузнаване чрез открити източници. Най-цитираното изречение от този обмен е статистическо: според оценката на Молен по-малко от 5% от случващото се ежедневно на бойното поле изобщо достига до публичното информационно пространство. Именно върху този ограничен сегмент западните анализатори – включително най-добросъвестните сред тях – изграждат своите карти, оценки и прогнози.

Епизодите, за които говори френският анализатор, не са изключение, а част от установен модел. При опити за проникване отделни руски военнослужещи и малки щурмови групи навлизат пеша през пролуки в позиционната отбрана. След това могат в продължение на седмици да се придвижват покрай фронтовата линия, като се укриват от наблюдението на дронове. Немалко от тях просто се губят.

По думите на Молен заблудени войници са били откривани на 20, 50 и дори 80 км от предните позиции. Той описва и един от най-абсурдните аспекти на явлението: изгубени руски войници често се приближават до украински позиции и искат храна или указания за посока, убедени, че разговарят със свои. Тъй като езикът от двете страни на фронта често звучи еднакво, украинските войници понякога разбират, че човекът не е бил техен, едва след като той вече си е тръгнал.

Всеки ден подобни прониквания завършват с унищожени или пленени групи, преди изобщо да оставят публична следа. Мащабът на явлението се вижда от число, което Молен изрично определя като „не просто показност“: само на Гуляйполското направление 425-и отделен щурмови полк „Скеля“ е заловил 64 руски инфилтратори в последните дни. Това отговаря на документирано по-рано поведение на подразделението – през август 2025 г. то отчете 32 пленници само за една седмица.

Стойността на подобни групи, отново според оценката на Молен, е ограничена и почти изцяло небойна: основните им функции са свързани с пропаганден ефект и опити за установяване на позициите на украинските оператори на дронове.

Самото създаване на подобни кадри също е било анализирано многократно. Обичайният сценарий е следният: един или двама военнослужещи, оцелели след седмици на придвижване и укриване, прекарват известно време в населено място с разгънат флаг, докато дрон ги заснема от въздуха. След това кадрите се придвижват нагоре по командната верига и към информационните канали на Министерството на отбраната като доказателство за „контрол“ върху района.

В застроена среда подобна постановка работи значително по-добре, отколкото в открито поле. Градът предлага разпознаваем фон, който създава усещане за присъствие, а плътността на сградите улеснява прикриването на подхода. Между самия запис и реалната военна ситуация обаче може да съществува огромна разлика – именно това Молен определя като голяма информационна асиметрия: онова, което Русия показва, и онова, което реално се случва на бойното поле, са две различни величини.

Колко голямо може да бъде това разстояние между образа и реалността показа месец юли в Костянтинивка. На 3 юли Министерството на отбраната на Руската федерация публикува серия от видеа, на които щурмови групи развяват знамена в различни части на центъра на града – ключов южен подстъп към агломерацията Краматорск–Славянск – в подкрепа на твърдението, че той е превзет. Тази претенция беше повторена и лично от президента Владимир Путин.

Институтът за изследване на войната (ISW) определи кампанията като когнитивна операция и посочи, че част от кадрите носят признаци на изкуствена обработка. Самото твърдение беше опровергавано и от независимо картографиране на фронта, от сведения на украински военнослужещи и от последвали записи, направени в самия град.

CNN оцени, че фалшивото обявяване на превземането по-скоро разкрива бавния темп на руското настъпление, отколкото негов успех: Костянтинивка продължава да бъде зона на активни бойни действия. Две седмици по-късно – на 19 юли – полкът „Скеля“ обяви, че е изтласкал руските щурмови групи от града.

Показателен е и огледалният епизод от същото място. При собствена знаменна операция – поставяне на украинското знаме като доказателство, че районът е прочистен – подразделението потвърди, че двама негови бойци са попаднали в плен. С други думи, този жанр не е руски монопол. Цената му също не е.

Самата цена на един такъв кадър се видя през юни в Запорожка област. Руска щурмова група се засне с флаг в Новоселовка, а Министерството на отбраната в Москва разпространи видеото като доказателство за превземането на селото. Украинските сили обаче удариха групата непосредствено след заснемането: няколко военнослужещи бяха убити, а един беше пленен.

Хора бяха пожертвани заради видеото – и дори самото видео не успя да поддържа претенцията, заради която беше създадено.

Петте процента, посочени от Молен, не са измерена величина. Никой не може да преброи онова, което остава невидимо. Това е експертна оценка за порядък, а не точна статистика. По-важно от самото число е следствието от него: при толкова ограничен прозорец отсъствието на кадри не доказва отсъствие на събития, а наличието на един кадър не доказва наличие на тенденция.

InformNapalm, която работи по темата за руската агресия още от 2014 г., изведе от случая принцип, който самата общност следва от години: в съвременната война нито един вид разузнаване не може самостоятелно да даде пълна картина.

Изводите от откритите източници трябва да бъдат проверявани и допълвани чрез агентурно разузнаване (HUMINT), прихващане на комуникации (SIGINT) и киберразузнаване (CYBINT) – области, чиито резултати по самата си природа рядко могат да бъдат публично доказани.

Собствената практика на общността показва докъде достига този непубличен пласт. Само часове преди коментара си тя обяви твърдение, което по определение не може да бъде проверено чрез открити данни: че комбинирана агентурно-кибернетична операция е променила разчета на руската противовъздушна отбрана „Барс-Москва“ срещу собствен самолет и е довела до загубата на Су-57 край Москва на 23 юли.

Това твърдение остава непотвърдено по открити източници, но самото му посочване илюстрира основния проблем: значителна част от военната реалност се намира извън публичното наблюдение.

Общността посочва и обратната зависимост, която прави този прозорец все по-тесен. Колкото повече информация потенциално може да попадне в публичното пространство, толкова повече ресурси воюващите страни влагат в оперативна сигурност и психологически операции, за да ограничат видимостта върху реалната картина на бойните действия.

Видеата се публикуват избирателно, геолокациите често се прикриват съзнателно, а целенасочено подадената информация оформя възприятието, вместо просто да го информира.

Затова въпросът, на който разузнаването чрез открити източници реално се опитва да отговори днес, вече не е само „какво се случва?“, а по-скоро: „какво може надеждно да бъде доказано въз основа на наличните открити данни?“

Двете неща далеч не винаги съвпадат. Това обаче не обезценява OSINT – напротив, именно тази граница определя неговата стойност. Силният анализ не се състои единствено в разчитането на публично достъпната информация, а и в разбирането какви данни липсват и как това влияе върху оценката на ситуацията.

Липсата на информация понякога е не по-малко важен аналитичен фактор от самата налична информация.

Материалният ефект от епизод със знаме е близък до нулата: няма задържани позиции, няма последваща логистика, придвижена след пехотата, няма изместена артилерия. Онова, което остава, е посланието – насочено едновременно към руското командване, което оценява напредъка чрез докладите на подчинените си, и към външната аудитория, която често го оценява чрез картите.

Именно затова превръщането на тактически епизод в оперативно твърдение – оцветен квадрат на карта, „сива зона“ или „оспорван град“ – представлява грешка в мащаба. Тя изпълнява целта на този, който създава посланието: единичният информационен епизод започва да изглежда като военно развитие.

В този момент картографът може неволно да се превърне в последното звено от когнитивната операция.

Украински анализатори описаха още през януари и следващата стъпка на този механизъм: когато версията за „изцяло сива зона“ попадне в информационното пространство, украинското командване е принудено да реагира. А всяко опровержение вече може да бъде представено като признак на слабост. Така епизод без реална военна стойност се превръща в новинарски факт с политическа цена.

Разграничението между реален пробив и епизод със знаме обаче е напълно проверимо.

Истинският пробив оставя устойчиви следи:

• геолокализирани кадри от един и същи район в продължение на дни, а не единичен запис;
• поява на техника и снабдяване, а не само на малка пехотна група;
• промяна в географията на артилерийните удари от двете страни;
• постепенно изменение на фронтовата линия;
• в крайна сметка – признание, макар и неохотно, от противниковата страна.

Епизодът със знаме сам по себе си не оставя подобни следи. Ако в бъдеще видео от украинския тил бъде последвано от такава последователност от доказателства, оценката ще трябва да бъде променена. Докато това не се случи, най-вероятният прочит на всеки следващ флаг дълбоко зад фронтовата линия остава този, посочен от Молен: заблудена или обречена малка група, чиято военна стойност се изчерпва с произведения кадър.

Останалите 95% от войната продължават да се случват извън обектива.

И честната карта е тази, която помни колко малка част от реалността всъщност вижда.

Анализ: Пред военните академици Путин преоблече агресията в право и самозащита.

🇷🇺🎖️ На 23 юни 2026 г. в Гергьовската зала на Кремъл, пред над 600 отличили се възпитаници на висшите военни академии на отбранителното, вътрешното и силовите ведомства, президентът Владимир Путин превърна една по същество церемониална реч в манипулативен правно-идеологически разказ за своята военна агресия срещу Украйна, който рамкира конфликта като инструмент за отбрана, принудително наложена отвън – твърдение, което няма допирна точка с обективната реалност. Аудиторията в никакъв случай не беше случайна: пред бъдещия команден състав на руската армия Путин очерта оперативната, юридическа и психологическа рамка, в която този офицерски корпус се очаква да действа.

Първото му твърдение засягаше Запада. Европейските държави, заяви Путин, досега се въздържат да нанасят удари по Руската федерация от собствената си територия, защото са наясо, че това би предизвикало ответен удар. „Те разбират, че ще има ответен удар. Затова всячески опитват да се дистанцират от това“, каза той, като допълни, че държавите, съдействали за дроновите удари на руска територия, не осъзнават изцяло възможните последици. Изказването на Путин обръща отбранителната военна помощ за Киев в скрита агресия, а ответната заплаха, в т.ч. отправените от него стратегически заплахи, той представя като естествена самозащита. Същата инверсия проби в оценката му за украинските удари по енергийната и промишлена инфраструктура на Руската федерация, които Путин описа като опит да се подкопае общественото доверие, подхранван от „целия Запад“ и работещ за Украйна: „При такава масирана подкрепа тези дронове прииждат на огромен поток“.

Най-лесно доказауемото и едновременно с това най-диаметрално разминаващо се с реалността твърдение се отнасяше до бойното поле. Путин обяви, че руските сили практически поемат контрола над Костянтинивка в Донецка област, че градът е паднал почти напълно в руски ръце и остават едва неколцина, „които се крият по мазетата, крият се и отвръщат на огъня“. Путин отхвърли с насмешка украинското определение за обстановката: „Казват – това е сива зона. Прекрасно, нека я наречем сива зона“.

Картината от фронта обаче е различна. В оценка от 10 юни Институтът за изследване на войната (ISW) докладва, че руските сили са навлезли в Костянтинивка и водят тежки градски сражения, но са овладяли едва около 12,7% от територията на украинската крепост, при това с разпръснати, преплетени позиции, които правят фронтовата линия трудно установима. Командирът на 19-и армейски корпус на ВСУ твърди, че руските щурмови отряди са се просмукали в различни квартали, но без да контролират нито един от тях. Командир от 28-а механизирана бригада описва ситуация на полуобкръжение. Руската армия влезе за първи път в Костянтинивка през октомври 2025 г. и пропусна собствения си краен срок в края на май – реалност, която противоречи остро на представата за почти завършена операция, който беше поднесен в Гергьовската зала.

Ключовото послание на речта обаче не беше на военна, а на (псевдо)юридическа тематика – и именно тук Путин разгърна най-старателно изградената си фикция. Възстановявайки наратива за генезиса на собствената военна агресия, той заяви, че още през 2020 г. Москва е призовала Киев да „напусне Донбас“, защото местните жители не искали да живеят с украинската власт; че те са провели референдум и обявили суверенна държава „в пълно съответствие с Устава на ООН“; че първият член на Устава се отнася доо правото на самоопределение на всеки един народ; и че жителите на ДНР и ЛНР просто са се възползвали от това право, обявявайки независимост, сключвайки договори с Русия, ратифицирани от Държавната дума, по силата на които Кремъл е бил „длъжен“ да им окаже помощ. „Няма никакво нарушение в нищо. Просто никой не иска да забележи това“, обобщи той.

Тази последователност е безупречна, но само ако се премълчи обективната истина. На първо място, тя смесва две различни събития от различни години. Сепаратистките „републики“ в Донецк и Луганск възникнаха април 2014 г. – не като органичен акт на самоопределение, а като въоръжени, командвани и финансово обезпечени от силовите и разузнавателни структури на Кремъл. Незаконните референдуми, на които Путин се позовава като легитимни от правна гледна точка, бяха проведени едва в периода 23–27 септември 2022 г. и се отнасяха до включване към състава на Руската федерация, а не за независимост – и бяха организирани и проведени в условията на военна окупация, с обхождане на домовете от въоръжени войници. На 12 октомври 2022 г.

Общото събрание на ООН с резолюция ES-11/4 заклейми „опита за незаконна анексия“ с категоричните 143 гласа „за“, 5 „против“ и 35 „въздържал се“, и отправи призив към страните по света да не признават нито един от четирите анексирани региона, настоявайки Кремъл да оттегли действията си, които погазват всички писани и неписани правила на международното право. Това е документираната международноправна оценка на същите тези „референдуми“, които Путин представя като упражняване на право.

Не по-малко показателен е изкривеният начин, по който Путин тълкува самия Устав на ООН. Той цитира принципа за самоопределение на народите, заложен сред целите на организацията, но в същото време премълчава члена, който е вписан непосредствено до него – забраната за заплаха или употреба на сила срещу териториалната цялост на която и да е държава, заложена в чл. 2, ал. 4. В установената международна практика, отразена в Декларацията за принципите на международното право (1970) и Заключителния акт от Хелзинки (1975), правото на самоопределение не легитимира едностранно отделяне, наложено с чужда военна сила срещу суверенитета и неприкосновеността на призната държава. Дипломатическото оформление, на което се опира самият Путин – признаването на независимостта на т.нар. „ДНР“ и „ЛНР“ и договорите за приятелство и взаимопомощ – беше извършено на 21 февруари 2022 г. – едва 3 дни преди пълномащабното нахлуване, и послужи именно като правен предлог за него. Юридическата сграда, описана в Гергьовската зала като естествен ход на правото, всъщност беше издигната седмица преди танковете да тръгнат.

Останалата част от речта следваше същата логика на проектиране. Путин заяви, че държавите от НАТО непрекъснато увеличават своите военни разходи и водят подготовка за конфронтация с Русия, използвайки тезата за „руска заплаха“, за да оправдаят по-високите бюджети и модернизацията на армиите си, и обеща, че Кремъл е готов „да отговори бързо и адекватно на всяка външна и вътрешна заплаха“. Причинно-следствената посока в това твърдение е обърната на 180 градуса: превъоръжаването на Алианса и историческото увеличение на разходите за отбрана на Стария континент са пряк отговор на вероломното руско нападение срещу Украйна, а не неговата предпоставка – както твърди руският диктатор. В същия дух Путин очерта и желан, но в същото време въображаем политически обрат на Запад – според него силите, които настояват за нормализиране на отношенията с Москва, набирали все по-сериозна подкрепа, за сметка на онези, които се застъпват за твърдата линия: „Всички, които искат да установят нормални отношения с нас, се надигат. Мисля, че накрая така и ще се случи“. Твърдение, което не почива на нито един посочен резултат и принадлежи изцяло на риторичния, а не на фактологичния регистър.

Единствено разделът за модернизацията на въоръжените сили остана сравнително близо до проверимото – и беше очевидно адресиран към аудиторията в залата. Путин изтъкна, че за изминалата година над хиляда образци въоръжение са преминали бойни изпитания, сред които дронове, камикадзе дронове и роботизирани системи, и подчерта обновяването на стратегическите ядрени сили. Дори тук обаче числото изпълнява не толкова информативна, колкото пропагандна функция: то говори на бъдещите офицери за армия в непрекъсната готовност, в съответствие с декларираната подкрепа за „многополюсен световен ред и равна сигурност за всички държави“ – формула, която звучи иначе на фона на войната, водена в момента на нейното произнасяне.

Погледната в по-общ план, речта от 23 юни е нищо повече от поредния опит за юридическа и идеологическа обосновка на руската агресия, формулирано изцяло за вътрешна употреба. Нейните три ключови твърдения се движат в обратна посока спрямо обективните реалности: обявеното почти превземане на Костянтинивка се разминава с реалната обстановка в града; правната верига на самоопределението е заклеймена с поименна резолюция на Общото събрание на ООН; а приписаните на НАТО агресивни действия обръщат наопаки действителната причинно-следствена връзка.

Възможно е част от изреченото, например прогнозата за политически обрат в западните страни – да е по-скоро да носи мобилизиращо послание, а не толкова да претендира за фактологическа вярност; но юридическата теза около „референдумите“ не е импровизация, а последователна стратегия, налагана без прекъсване от 2022 г. насам. Именно затова адресатът е ключов. Изречена пред онези, които утре ще командват тази война, речта не се обръща към външния свят, а към собствения офицерски корпус – и целта ѝ не е да информира, а напротив – да калибрира паралелна реалност, в която този корпус се очаква да действа.

Руски пропагандатори плашат с ядрен апокалипсис след успешните украински удари по рафинерии.

🇷🇺🔈 След като Украйна нанесе успешни удари срещу редица руски петролни рафинерии, включително в Москва, руският пропагандист Сергей Карнаухов предупреди, че „Западът подготвя война“, и се закле, че ако бъде нападната, страната му ще „изпепели всяка страна, произволен брой страни“.

Докато Украйна бележи нови успехи във войната с връщане на територии, удари по петролни рафинерии и разбиване на руската военна логистика, пропагандистите на Кремъл използваха момента, за да представят атаките като доказателство за своите твърдения, че Украйна е агресорът, подстрекаван от Запада, като един от тях отправи зловещо предупреждение за ядрената мощ на Москва.

„Хората често ме питат: И така, какво следва? Е, ще ви кажа какво следва. Те ще ни довършат. Да, целият свят подготвя война срещу Русия“, заяви известният руски политолог, блогър и пропагандист в своето предаване „Лабиринтът на Карнаухов“ по държавната телевизия.

Карнаухов добави, че неговият анализ се базира на съобщения от ветерани от армията, публикувани в неговия канал в Telegram. „Трябва да разберем какво се случва и трезво да си дадем сметка: ние сме ядрена държава, ще изпепелим всяка страна, произволен брой страни, ако те застрашат нашето съществуване.“

„Затова в близко бъдеще Въоръжените сили на Украйна ще опитат да атакуват в най-неочаквани направления, където вече са съсредоточени над 12 000 бойци, над 250 разчета на дронове, тежко въоръжение и бронирана техника. Ние се подготвяме. Те се подготвят. Съмненията за бъдеща война стават все по-малко“, твърди той.

„Украйна действа като таран: колкото повече пробиви създава, толкова по-лесно ще бъде за Запада да осъществи своя „Drang nach Osten“. (източен удар – бел.ред)“, продължи Карнаухов.

„Ако някой се съмнява в това, то във фигурата на Путин, който се кръсти и прекланя глава пред икона, трябва да виждате не само добър християнин, но и християнин, благословен да взема дори и трудни, апокалиптични решения спрямо терористите“, заяви още водещият, с което завърши епизода на предаването си.

Украинският президент Володимир Зеленски обяви, че въоръжените сили на страната са си възвърнали близо 600 кв.км. територия от руска окупация от началото на годината, което отбелязва един от големите успехи за Украйна от години насам. През последните няколко месеца тя нанесе последователни удари срещу обекти на руската петролна индустрия с цел да намали приходите, които Кремъл инвестира в пълномащабната си война и да накара руснаците да усетят последиците от нея. Ударите стреснаха една част от населението, съдейки по видеа в социалните мрежи, публикувани от объркани и понякога уплашени руски граждани.

С години Европа и САЩ забраняваха на Киев да нанася удари срещу цели на руска територия с предоставени от западните му партньори оръжия, но сега украинската индустрия разработи свои собствени оръжия с голям обсег, които използва, за да спечели позиции.

Реакции в ефира на руските медии до голяма степен липсват, тъй като се опитват да омаловажат значението на системните украински удари по петролните рафинерии. Основните държавни тв канали вече омаловажиха украинския удар с дронове срещу Москва. „Первий канал“, „Россия 1“ и НТВ не излъчиха пълни репортажи за него в сутрешните си новинарски емисии, а цитираха единствено официални коментари от кмета на Москва Сергей Собянин и губернатора на региона Андрей Воробьов.

До следобед „Первий канал“ и НТВ свалиха темата, докато „Россия 1“ продължи да повтаря изявленията на официалните лица, сред които съобщените данни за ранени. Част от прокремълските вестници съобщиха за атаката, а част от тях похвалиха работата на средствата за противовъздушна отбрана, докато в същото време посочиха, че ударът показва нуждата от допълнително укрепване на въздушния щит около столицата.

Атаката, в която участваха десетки ударни дронове, беше извършена часове след като украинският президент Володимир Зеленски заяви, че е провел „важен координационен разговор“ с държавните глави на Франция и САЩ, от които е получил ключови обещания за по-нататъшна подкрепа от срещата на върха на Г7, която беше проведена по-рано тази седмица.

„Ако Украйна ще гори, вашата Москва също ще гори“, заяви Зеленски, който определи нападението като част от усилията на Киев да принуди руския президент Владимир Путин да седне на масата за преговори. „Време е да се сложи край на агресията, време е да се сложи край на тази война.“

„Тяхното действие ще доведе до нашето противодействие и нанасяне на по-сурови удари с още по-мощни оръжия“, заяви от своя страна Вячеслав Володин, председател на долната камара на Държавната дума на Руската федерация.

Документ без оръжие: Какво наистина разсекрети Габард за биолабораториите в Украйна?

🇺🇸 Броени дни преди да напусне поста си, директорът на Националното разузнаване на САЩ Тулси Габард разсекрети пакет от документи, поднесени като доказателство за скрита мрежа от лаборатории с около 120 обекта в 30 държави, 40 от които в Украйна, финансирани с близо 200 млн долара от 2005 г. насам.

Сред тях e обект в Одеса, описан като място, в което се съхраняват патогени, наследени от съветската програма за биологично оръжие. Часове по-късно руски издания приписаха на разсекретяването твърдения, каквито то не съдържа: че Пентагонът поддържа програма за биологично оръжие в Украйна, а лабораторията в Одеса е била „място за съхранение“ на такова.

Ако свалите опаковката обаче, вътре стои една програма отпреди две десетилетия – подробно документирана изчерпателно одитирана и многократно разглеждана от международни институции. Действително новото тук е следното: директорът на националното разузнаване на САЩ преразказва, при това с речника на Кремъл, един casus belli, който международният механизъм вече разгледа и отхвърли като неистина. Затова и залогът на този епизод е свързан недотолкова с конкретните лаборатории, колкото с въпроса кой владее значението на думата „дезинформация“.

Струва си да започнем с онова, което документите наистина казват, защото именно тук границата между факт и митология е най-бледа. Разсекретеният масив изброява лаборатории в Харков, Днипро, Лвив, Виница, Чернигов и Одеса; описва съхранявани или изследвани щамове на антракс, туларемия, туберкулоза, африканска чума по свинете, нюкасълска болест, MERS, SARS, марбургска и еболска треска, треска Ласа, чума и т.н. и отбелязва, че част от обектите притежават трето ниво на биологична защита (BSL-3) – второто по строгост в света, обичайно за работа със силно вирулентни патогени. Това е внушителен и на пръв поглед тревожен списък. Но същият този материал, каквото признание прави симпатизиращата на Габард американска преса, „не предоставя директно доказателство, че обектите развиват офанзивно биологично оръжие“ – цитатът е на Newsweek и тя е решаваща. Документите потвърждават наличието на мрежата, но не пресичат границата с доказване на оръжейна дейност. А съществуването на мрежата никога не е било тайна.

За да стане ясно защо, е необходимо да се върнем към генеалогията на самата програма, защото само тя може да разтвори мита отвътре. Когато Съветският съюз се разпада през 1991 г. оставя след себе си не просто ядрен арсенал, разпилян между 4 нови държави, но и нещо много по-трудно за проследяване, опазване и съхранение. „Биопрепарат“ – прикрит гигантски цивилен комплекс, където десетки хиляди съветски учени работиха с бойни щамове на антракс, чума и едра шарка в индустриален мащаб. Краят на „Империята на злото“, както я определи Рейгън, остави независимите републики с три неща, които всеки режим за неразпространение разпознава като кошмар: колекции от изключително опасни патогени, занемарени и зле охранявани; институти без финансиране; и армия от безработни специалисти в производството на оръжие, чието ноу-хау е изкусително изгодно за всеки, готов да плати.

Вашингтон отговаря с програмата „Нън-Лугар – Съвместно намаляване на заплахата“ (Nunn–Lugar Cooperative Threat Reduction), кръстена на сенаторите Сам Нън и Ричард Лугар, чиято идея е съвсем проста и праволинейна: вместо да остави това наследство на произвола на съдбата и то да попадне на черния пазар, САЩ ще платят да се консолидира, обезопаси и постави под надзор, а учените ще се пренасочат към мирна работа. Програмата за намаляване на биологичната заплаха (BTRP) е именно биологичното рамо на механизма, което се разширява до Украйна със споразумение от 2005 г. между Пентагона и Министерство на здравеопазването, както съобщава по това време Arms Control Association (ACA).

Тук се крие най-неудобният за конспирацията факт: всяка отделна улика, която тя сочи като доказателство за злодеяние, в действителност е подпис на програма за неразпространение, което е обратното на въоръжаване. Американски пари в украински лаборатории? Това е смисълът на „Нън-Лугар“ – донорът плаща, реципиентът владее. И наистина – обектите са собственост на украинската държава (на министерствата на земеделието и здравеопазването), обслужват се от украински персонал и Пентагонът никога не е поемал нито собственост, нито оперативен контрол върху тях. Опасни патогени в трезора? Обезопасяване на щамовете, наследени от съветската програма, е буквалната задача на BTRP – тяхното присъствие е причината за съществуване на тази програма и нищо повече. Това важи с особена сила за Одеса: документите описват съхраняването на патогени, „произхождащи от съветската програма за биологично оръжие“ – т.е. онова наследство, чието обезопасяване доведе до изграждането на целия механизъм. Подмяната на „съхранява наследени съветски проби“ с „място за съхранение на биологично оръжие“, извършена от СВ ТВ, не е репортаж, а манипулация, която подменя стария съветски арсенал с въображаем американски.

Към това се добавя и една епидемиологична баналност, която списъкът с патогени крие зад своята привидна зловещост. Антраксът, туларемията и чумата са ендемични за черноморско-степния пояс – те се срещат често в природата по тези географски ширини от столетия и всяка сериозна система за обществено здраве е длъжна да ги следи. Чумата по свинете и нюкасълската болест изобщо не са заплаха за хората – те са ветеринарни бичове, които всяко министерство на земеделието наблюдава, за да защити животновъдството; не случайно резултатите на украинската мрежа включват мониторинг на разпространението на COVID-19 и борбата с африканската чума по свинете. А обозначението BSL-3, поднасяно като самостоятелна улика, значи единствено, че лабораторията притежава подходящо ниво на защита за вирулентни патогени – то описва строгостта на сейфа, а не престъпен замисъл на онзи, който го използва. Агенция за намаляване на заплахата от въоръжения (DTRA) изрично обяви, че BTRP не финансира нито изследвания от типа „печалба на функция“ (gain-of-function), нито опити върху хора, което прави особено показателно, че Габард обвърза разсекретяването с обещание да се спре „опасното gain-of-function изследване“: реторична сглобка на два сюжета, които нямат допирна точка, в едно общо внушение.

Целият този наратив вече беше подложен на проверка и не издържа. Вълната от 2022 г. се роди от комбинация между няколко полуистини: архивиране на информационна страница на посолството на САЩ в Киев в самото навечерие на инвазията, представено като „заличаване на улики“, както и показания на заместник-държавния секретар Виктория Нюланд пред Сената на САЩ на 8 март 2022 г., в които тя призна, че „Украйна разполага със съоръжения за биологични изследвания“ и изрази тревога те да не бъдат превзети от руските сили – изречение, изтръгнато от контекста и преобразувано в самопризнание, въпреки че същата позиция настояваше, че САЩ не притежават и не контролират биологични лаборатории в страната. Именно върху тази основа стъпи Москва, за да изгради официална кампания, чиито все по-екзотични твърдения – за биологично оръжие, което се разнася от обучени прелетни птици и заразени прилепи – днес звучат като пародия, но по онова време съвсем сериозно бяха въведени в дневния ред на международните институции. На 29 юни 2022 г. Руската федерация задейства член V от Конвенцията за забрана на биологични оръжия и обяви, че иска официална консултативна среща, Тя беше проведена в Женева през септември 2022 г. и завърши, без нито една друга страна да потвърди руските твърдения. Москва пренесе същото досие в Съвета за сигурност на ООН, където нейното искане за съставяне на анкетна комисия пропадна – в подкрепа гласуваха единствено Русия и Китай. С други думи, онзи многостранен механизъм, създаден да разглежда такива обвинения, ги разгледа и не намери основание.

С оглед на това разсекретяването на Габард допуска два различни прочита, които е редно да изложим, защото и двата стъпват върху едни и същи документи. Първият, който идва от нейните поддръжници, гласи, че опасения, заклеймявани като „руска пропаганда“ в продължение на цели 4 години, най-сетне получават потвърждение и то не от когото и да било, а от директорът на националното разузнаване на САЩ – мрежата е реална, както са реални и патогените, а етикетът „дезинформация“ се използва за задушаване на легитимния дебат. Вторият, този на критиците ѝ, посочва, че шефът на разузнаването на държава като САЩ възпроизвежда казуса на един от основните ѝ геополитически противници, при това в навечерието на своето оттегляне от поста, обличайки в езика на сензацията факти, публично известни от години, без да добави липсващото звено – доказателство за програма за настъпателни биологични оръжия. Кое от двете тежи повече, читателят може да прецени сам; но фактологията налага едно ограничение и върху двата прочита: документите доказват, че лаборатории има и че там има опасни патогени – нещо, което никой сериозен наблюдател не е оспорвал – докато през същото време няма никакви сведения, че там се създава оръжие. Представянето на конкретни доказателства е задължение на автора на едно твърдение. Както можете да се досетите, до момента такива няма – няма да има.

Именно тук историята придобива български отенък и то не като маловажен детайл, а като учебникарски пример за това как глобалният наратив намира местна почва. България е сред езиковите пространства, в които руската конспирация за украинските лаборатории успя да плъзне най-агресивно. Проучвания на DFRLab и ActiveFence нареждат българския сред езиците, на които кампанията е целенасочено усилвана. Почвата е подготвена още през пандемията: годините на COVID-19 оставиха широко обществено недоверие към обществени институции, ваксини и „официална версия“, а същите канали, които отричаха ваксините, в следващия момент прегърнаха и лабораториите – двата сюжета споделят една и съща граматика на скритата лаборатория и пъкленото зло. Това недоверие стана основа за онова, което Радио Свободна Европа нарече „сайтове гъби“ – мрежа от страници за новини, заливащи българското информационно пространство с готов проруски  наратив. В центъра на родната версия стои разследващата журналистка Диляна Гайтанджиева, чиито материали – от оръжейните доставки за Сирия до украинските лаборатории – звучат изцяло в унисон с тезите на Кремъл и за която Свободна Европа твърди, че работи с Главно разузнавателно управление (ГРУ).

Анализ на Factcheck.bg и Mediapool от април 2022 г. откри, че сред най-активните глашатаи на дезинформация за биолаборатории в родното онлайн пространство е страницата „Без лого“, която се появява 3 пъти, с над 16 000 интеракции, и многократно споделя публикации именно на Гайтанджиева. А родната политическа реалност, в частност проруската реторика на „Възраждане“, БСП и други политически субекти, осигури на тези твърдения не маргинална, а парламентарна сцена. Затова в България новината от вчера няма да бъде прочетена критично, а ще бъде поднесена като триумфално „нали ви казахме“, при това с авторитета на американското разузнаване зад гърба си, въпреки че документите не казват онова, което им се приписва, а напротив – точно обратното.

И именно тъкмо се крие дълбокият геополитически урок. При един трезвен прочит, историята на украинските лаборатории е разказ за успеха – за това как опасното наследство на една рухнала империя беше обезопасено, вместо да изтече на черния пазар и да попадне в ръцете на мрачни субекти. Но същата тази история притежава всички повърхностни белези на конспирация: чужди пари, опасни патогени, военно ведомство и не на последно място – секретност. Асиметрията между двете е жестока – зловещото заглавие се чете за секунди и моментално попива в съзнанието на масовия зрител, а продължаващите две десетилетия усилия по обезвреждане, изискват търпението, необходимо за прочитане на текст от няколко хиляди думи, което в онлайн средата на днешния ден е истинска рядкост. Когато все още действащ директор на Националното разузнаване на САЩ възприеме тезата на противника, ерозията очевидно не засяга само конкретния факт, а подкопава самата дума „дезинформация“ като епистемична инстанция, защото отсега нататък всяко нейно произнасяне може и ще бъде посрещнато с „те и за лабораториите така казваха“.

Това е големият успех за Кремъл – не доказателството, което така или иначе не съществува, а разколебаването на способността на обещството да различи доказаното от внушението, обективната истина от лъжата. И все пак почтеността изисква да се удържи и обратната крайност: от факта, че Кремъл лъже за оръжейната програма, не следва, че всичко около тези лаборатории е безупречно и прозрачно. Опасни патогени наистина се съхраняват близо до фронтова линия; секретността около програмата наистина захрани подозрението; а Конвенцията за биологичните оръжия страда от структурни недостатъци – тя забранява оръжието, но не притежава механизми за проверка, които да го докажат или отхвърлят. Именно този вакуум е големият проблем, който темата изважда наяве – проблем, от който руската пропаганда се възползва по най-успешния начин.

Зеленски наложи санкции на руски медии и съдия, замесен в смъртта на украинска журналистка.

🇺🇦⚔️🇷🇺 Президентът на Украйна Володимир Зеленски наложи санкции срещу руски пропагандни медии и съдилища, съпричастни към преследвания и репресии срещу украинци, според официално изявление, публикувано от канцеларията на президента.

Списъкът със санкции включва 29 физически и 17 юридически лица, сред които присъстват съдии, замесени в наказателни производства срещу украинци в Руската федерация и окупирания Крим, както и задочни присъди на украински активисти, журналисти и политици.

Сред засегнатите лица е московският съдия Тимур Вахрамеев, който е отговорен за системно постановяване на политически мотивирани съдебни решения срещу украински цивилни и членове на доброволчески военни части. Освен това той е обвинен за улесняване изолацията на незаконно задържани украински журналисти и съучастие в лишаването от свобода на журналистката Виктория Рощина, загинала в руски плен.

Новият пакет санкции засяга и близки до Кремъл пропагандни медии и редакционните им ръководства, които бяха обвинени в системно разпространение на дезинформация. Списъкът включва Gazeta.Ru, Lenta.Ru, както и Съюзът на руските журналисти.

„Вярваме, че всички замесени в преследването на украинци и тиражирането на руска пропаганда е нужно да понесат отговорност за действията си. Украинските санкции са само началото, предстоят следващи решения. Благодарни сме на правозащитните групи за информацията и оказаното съдействие при документирането на тези случаи“, заяви съветникът на президента по санкционната политика Владислав Власюк.

Смъртта на Виктория Рощина

За изчезването на Виктория Рощина в окупираните територии беше съобщено за първи път през август 2023 г. Москва потвърди официално нейният арест едва през май 2024 г. Половин година по-късно беше оповестена смъртта ѝ, след като нейният баща получи официално известие от руските власти – твърдение, впоследствие потвърдено и от украински официални лица.

Според данни, цитирани от международни разследвания, преди смъртта си Рощина е била държана в няколко центрове за лишаване от свобода, включително Изправителна колония № 77 в Бердянск и Следствен изолатор № 2 в Таганрог, масово описван като едно от местата с най-сурови условия за задържани украинци.

Тялото на журналистката беше върнато обратно на украинска земя в края на февруари 2025 г. в рамките на поредния обмен, който включваше тленните останки на 757 украински граждани.

По-късно международно разследване на Forbidden Stories и медиен консорциум от 13 издания оповести, че на върнатото в Украйна тяло са липсвали няколко вътрешни органа, което поражда опасения за евентуални опити да се прикрие реалната причина за смъртта. Останките са били доставени на 14 февруари 2025 г. по време на операция за репатриране, в рамките на която получените от руските власти документи описват тялото (под № 757) като „неидентифициран мъж“ с придружаваща бележка с надпис „СПАС“.

Украински съдебни експерти първоначално установяват, че тленните останки принадлежат на жена. По-късно е проведена ДНК експертиза от Главната прокуратура на Украйна, чийто резултат показва 99% съвпадение с Виктория Рощина.

По-рано стана ясно, че жилище под наем в окупирания Енергодар, където през август 2023 г. е пребивавала украинската журналистка, е било оборудвано с устройства за аудио подслушване и апаратура за наблюдение.

Украински дронове поразиха петролно депо в Санкт Петербург.

🇷🇺🔥 Силен пожар обхвана петролния терминал в Санкт Петербург, една от водещите бази за съхранение и износ на горива в Европейска Русия, след серия от експлозии на брега на Финския залив, предизвикани от нападение на украински дронове.

Гъст черен дим се изви над втория по големина руски град точно в утрото, когато Владимир Путин открива своя международен икономически форум. Това е значимо детайл: събитието, замислено като витрина на устойчивата икономика на Руската федерация с делегации от 130 държави, буквално бе открито под облаци изгорели газове – красноречиво свидетелство, че далекобойната кампания на Украйна достига не само петролната логистика на Балтика, но и политическата трибуна, която Кремъл използва, за да внуши, че войната не е стигнала до дома.

Жители на Санкт Петербург разпространиха снимки и видео от мощни експлозии и огнена стихия рано сутринта днес. Кадрите показват издигащо се във въздуха огнено кълбо, придружено от стълб черен дим от резервоарите на терминала разположен в Голямото пристанище на Санкт Петербург. Опозиционният канал „Astra“ заключи, че дронове са поразили обекта, с което са предизвикали пожар. Терминалът приема и изпраща петролни продукти по вода, с жп и автомобилен транспорт, а според публично достъпни данни обработва около 12,5 милиона тона годишно – обем, който го нарежда сред гръбначните възли на руския износ на гориво.

Губернаторът на Ленинградска област Александър Дрозденко съобщи, че в небето на региона свалени 30 дрона, но не спомена нито дума за пожарите, обхванали пристанището. Това премълчаване на истината е показателно: официалното признание се ограничава до прехванатите цели, докато видимото – кадрите на горящия терминал, заснети от самите граждани – обиколи социалните мрежи. В разминаването между декларираните 30 свалени дрона и огнената стихия в съоръжение се крие проблемът пред руската противовъздушна отбрана: дори когато ПВО отчита десетки прехващания, само едно или две успешни прониквания са достатъчни, за да изпратят едно такова съоръжение в пламъци.

Неспособността на ПВО да опази небето над индустриалната си периферия отдавна не е изолиран инцидент и се превърна в ежедневие. През последните месеци украински ударни дронове поразиха редица обекти около Санкт Петербург – експортния терминал в Уст-Луга, рафинерията в Кириши и пристанище Приморск, което се явява най-голямото такова за товарене на петрол на Балтийско море, което през септември 2025 г. се принуди да спре работа след украински удар. Приморск отстои на около 100 км от Санкт Петербург. В тези удари рояци далекобойни дронове изминават над 1000 км от украинската граница, за да стигнат складове и инфраструктура за натоварване, през която по оценки минават около 40% от износа на руски горива по море. Самият терминал в Санкт Петербург веднъж е бил мишена на украинска атака: през януари 2024 г. във въздушното пространство над него е свален дрон, който при падането си предизвиква пожар.

Ударът по терминала идва ден след една от най-тежките руски въздушни атаки срещу градовете на Украйна от началото на войната през февруари 2022 г. В нощта на 2 юни руската армия изстреля масиран залп от ракети и дронове по Киев, Харков, Днипро, Запорожие и Суми; според данни на украинските власти са загинали поне 23 души, сред които 2 деца, а над 100 бяха ранени, като броят на жертвите все още подлежи на уточнение. Руското министерство на отбраната описа операцията като „масиран удар“ с прецизно далекобойно оръжие, включващо хиперзвукови аеробалистични ракети. Контрастът между двете операции се обуслява от контраста между двете стратегии: руските масови удари търсят жилищни квартали и енергийна мрежа, докато украинските дронове се фокусират над икономически и военно-промишлени активи, разположени дълбоко в руския тил.

Това, че руската армия прибягва все по-често до масирани удари срещу граждански цели, е пряка функция на безизходицата от забуксувалото настъпление по фронта. По данни на Института за изследване на войната (ISW) руските войски са отчели нетна загуба на териториален контрол за първи път от години – обрат, започнал през април и задълбочил се през май, когато Москва понесе най-големия териториален пасив на седмична база от началото на годината. Колкото по-малко Кремъл постига на бойното поле, толкова по-показни стават неговите обстрели по градовете, и колкото по-надълбоко Украйна достига със своите дронове, толкова по-осезаемо ще променя сметката войната – както за обикновените руснаци, така и за кремълския елит.

Ударът срещу петролен терминал в Санкт Петербург съвпадна с откриването на Петербургския икономически форум на Путин – събитието, прокламирано като „руския Давос“, което тази година ще се проведе на 3-6 юни под надслов „Прагматичен диалог: пътят към стабилно бъдеще“ и събира представители от над 130 държави и територии. Очаква се сред участниците да бъде и представител на администрацията на Тръмп: председателят на Комисията по изящни изкуства на САЩ Родни Кук, включен в сесията „Русия–САЩ: диалог на културите“.

Това е първото известно участие на американски официален представител във форума от няколко години насам, въпреки че става дума за културна, а не икономическа и дипломатическа фигура. Путин традиционно използва трибуната, за да проектира икономическа устойчивост и да внуши, че Русия остава отворена за бизнес въпреки западните санкции и безпрецедентната изолация на дипломатическия фронт след пълномащабното нашествие в Украйна. На миналогодишния форум той заяви, че „цяла Украйна“ принадлежи на Русия.

Тазгодишният форум започна под дим и пепел – картина със своя собствена политическа тежест, независимо от това доколко сериозен е мащабът на понесените материални щети. Способността на Украйна да възпроизвежда такива удари ден след ден има двойна функция: подкопава икономическата инфраструктура на руския окупатор и в същото време му нанася репутационна вреда – точно, когато Кремъл се опитва да представи някаква форма на нормалност пред чуждестранните си гости.

Украинската далекобойна кампания постепенно се превръща в режим на санкции, наложен със свои собствени средства: вместо да чака западните мерки да задушат руския износ на петрол, Киев направо порази терминали и рафинерии, през които текат приходите за войната. Ударите по Уст-Луга, Приморск, Кириши и най-сетне по Петербургския терминал очертават единна цел – балтийската експортна верига, по която се изнася значителна част от руските горива по море. Мащабът на щетите по конкретния терминал остава неуточнен към момента на публикуване.

Хроничният провал на руската ПВО над собствената индустриална периферия е структурен. Тя е оразмерена да защитава зоната на активни бойни действия и ключови военни обекти, не цялата площ в дълбочина на страната срещу евтини ударни дронове, изстрелвани на залпове от стотици едновременно; всяко успешно прехващане на 30 дрона губи смисъл, ако дори 1 успее да проникне и подпали резервоар за гориво. Тази чудовищна асиметрия е същинският механизъм, който прави ударите истински ефективни.

Анатомия на руската пропагандна: Откъде изникна „финландската активистка“ Сали Райски?

🇷🇺⚔️🇫🇮 През последните няколко месеца руските държави медии излязоха с редица публикации за това как качеството на живот във Финландия се влошава, нацистките идеи се нормализират, а младите хора биват вербувани във Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) чрез „радикални организации“. Обикновено тези изказвания идват от някоя си Сали Райски, която Кремъл представя като финландска активистка.

Така например на 27 март РИА „Новости“ публикува неин коментар, озаглавен „Финландска бежанка в Русия разказа за нормализирането на нацизма в Европа“, на 28 март – „Бежанка говори за влошаването на живота във Финландия заради курса към НАТО“, на 29 март – „Бежанка от Финландия разказа за вербуването на младежи в редиците на ВСУ“, а на 30 март – два материала: „Във Финландия откриха магазин с нацистка символика“ и „Финландците воюват на страната на ВСУ, за да влязат във висши учебни заведения“. С други думи, РИА Новости публикува нейни изявления почти ежедневно. ТАСС, Российская газета, Газета.ru, Комсомольская правда, Life.ru и останалите близки до Кремъл медии също не останаха по-назад.

В края на април и в продължение на няколко дни през май ТАСС публикува извадки от нейно интервю, където Райски, наред с друго, заявява, че икономиката на Финландия е отслабнала заради членството на страната в НАТО, а вместо да подкрепя безработните, правителството се опитва да се отърве от тях.

„Безработицата във Финландия е 12,4%, защото след затварянето на границите с Руската федерация, след влизането в НАТО, всички наши бюджети, всички приходи, икономиката – просто рухнаха. Парите за пенсии, безработни, другите плащания, които поддържат някаква част от народа, стават по-малко. По-рано беше така: завършил си институт, имаш диплома и се стараеха да те пратят именно в това направление. Колкото и време да беше нужно за това – 2–6 месеца. Ако си безработен и не можеш да намериш работа по професията си, те подкрепят. Сега Финландия променя политиката спрямо безработните – от тях трябва да се отърват. Армията е прекрасен метод“, отбелязва мнимата активистка.

Нивото на безработица във Финландия действително се покачва от 2023 г. В същото време правителството в Хелзинки наистина преразгледа системата за социални плащания: бяха съкратени отделни видове помощи и бяха въведени по-строги изисквания към техните получатели, но самите мерки за подкрепа на безработните продължават да действат успешно.

От май 2026 г. правителството въведе нова система за подкрепа на безработните – т.нар. „универсална помощ“ (yleistuki), заменила базовата дневна помощ за безработни (peruspäiväraha) и помощта за пазара на труда (työmarkkinatuki). Нейният размер остана същият – около 800 евро месечно, а самото плащане е достъпно и за тези, които нямат право на „осигурителна“ помощ от касата за безработица или вече са изчерпали срока за нейното получаване.

Едновременно с това правителството промени редица изисквания към самите безработни. От март 2026 г. за първо нарушение на правилата за търсене на работа (като неявяване на задължителна среща и игнориране на предложения за заетост) се налага спиране на плащанията за период от 7 дни. При повторно нарушение се изисква участие в програми за заетост за период от 6 седмици или работа за същия срок – едва тогава изплащането на помощта се възстановява.

Това трудно би могло да се нарече опит за „избавяне от безработните“. Става дума за постепенна корекция на условията за получаване на помощ, характерна за много европейски държави в условията на промени на пазара на труда. Финландия и досега остава сред страните с най-развита система за социално осигуряване в Европа: безработните получават плащания, жилищни субсидии, компенсации за лекарства, както и достъп до безплатни или частично компенсирани програми за преквалификация.

Нещо повече, едновременно със съкращаването на част от облекченията, държавата стартира и нови форми на подкрепа. Освен универсалната помощ, през 2026 г. се разширяват програмите за рехабилитация на хора с хронични заболявания и се въвеждат нови мерки за подкрепа на семействата. Дори след съкращенията базовата система за социално осигуряване на Финландия остава съществено по-щедра, отколкото в повечето страни от Източна Европа, и още повече от Русия, която на Райски толкова ѝ харесва.

Към момента, по съобщения на държавните медии, жената се намира в Виборг, където е поискала политическо убежище. По нейните думи тя е преминала границата през септември 2025 г.

Та коя всъщност е тази особа, разказваща за трудностите на живота във Финландия? Там за нея почти никой не знае. Едва през последните месеци финландските издания се поинтересуваха от въпросната „финландска активистка“ – малко след като тя започна да се появява активно в руската държавна преса. Така, веднага след интервюто ѝ за ТАСС, финландският вестник Iltalehti публикува статия за нея под заглавие „Финландката Сали разпространява в Русия резки изявления за Финландия“. В нея се посочва:

„Райски влиза в същата група, в която са например преместилият се в Русия бивш депутат от парламента Ано Туртиайнен, скандално известният проруски доцент Йохан Бекман и изявяващият се в ролята на политически анализатор Сакари Линден. Всички те са използвани от Русия за разпространение и засилване на държавната пропаганда и дневен ред, но напоследък точно Райски все по-често се появява в руските медии“.

През март в интервю за петербургския телевизионен канал „78“ Райски разказа, че е родена във Финландия, но дълго време е живяла в Швейцария. Майка ѝ е рускиня, а баща ѝ – финландец.

Биографията ѝ не се връзва с образа на „финландска активистка“. Според нейния профил в LinkedIn тя изучавава право в Цюрихския университет в продължение на година, след което продължава обучението си в швейцарско бизнес училище, където в течение на 2 години учи по направление икономика и мениджмънт. По-късно нейните интереси се изместват към областта на дигиталните технологии и маркетинга. През 2018 г. записва програмата Digital Marketing Manager в Люцернския университет за приложни науки и изкуства (Fachhochschule Luzern), като след това продължава обучението си във Висшето училище по икономика и информатика SIW (Höhere Fachschule für Wirtschaft und Informatik AG), от което придобива квалификация за Digital Innovation Engineer. Впоследствие, съдейки по LinkedIn, Райски работи в PHM Group – една от водещите финландски компании в сферата на управлението и обслужването на жилищни и търговски имоти.

С други думи, до внезапната си поява в руските държавни медии тя води напълно обикновен живот на служител в голяма европейска компания. Зад гърба си няма видна политическа дейност, участие в обществени движения или медийна популярност във Финландия.

Нещо повече, съдейки по акаунтите ѝ в социалните мрежи, Райски започва публична дейност едва през 2025 г. – малко преди преместването си в Руската федерация. В TikTok тя периодично пуска видеа, критични към ЕС, правителството на Финландия и членството на страната в НАТО. В едно от видеата, отговаряйки на коментар на потребител: „Докато не премахнете плешивото джудже Путин, нищо няма да стане“, Райски отбелязва:

„Какво общо има Путин? Аз винаги говоря за това да поемем отговорност за своето правителство. Аз съм от Финландия, ето това е нашият президент Стуб. Преди Финландия да допусне НАТО в нашите земи, да позволи да управляват парите ни и да променят вътрешната стратегия, във Финландия всичко си беше наред[...] Сега Финландия, след страната, която беше, се превърна в онази… След Испания ние заемаме второ място по безработица. И Путин няма нищо общо тук. Русия само ни търпи. Всички страни от Евросъюза се побъркаха със своите изказвания. Молете се Путин да е на власт дълго.“

В многобройните публикации от руските държавни медии се твърди, че от 2014 г. тя „активно подкрепя Русия“ в своите онлайн публикации и уж заради това два пъти губи работата си, а също така се е сблъсквала със заплахи и физическо насилие във Финландия и Швейцария.

„След като разбрах какви нечовешки престъпления се извършват срещу жителите на Донецк и Луганск, не можех да мълча“, казва тя в интервю за ТАСС.

Проверката на тези изявления обаче е практически невъзможно. В публично достъпните източници липсват следи от нейния дългогодишен проруски активизъм. В Instagram всички публикации на Райски започват едва на 8 март 2026 г. Telegram каналът ѝ е създаден по същото време. YouTube-каналът – също. Стари публикации в подкрепа на Москва, за които тя говори в интервютата, няма нито в TikTok, нито в Instagram. Де факто Райски като активистка се появява малко преди своето преместване в Русия – едновременно с началото на нейното сътрудничество с медиите на Кремъл.

Лавров обвини Европа в подготовка на атака срещу Русия и възраждане на нацизма под прикритие.

🇷🇺⚔️🇪🇺 Руският външен министър Сергей Лавров обвини Запада, че води подготовка за нападение срещу Руската федерация, съобщи The Moscow Times на 22 май. Той упрекна Обединена Европа, че се опитва да изкорени руската цивилизация под прикритието на реваншизъм.

Твърденията бяха направени по време на поредица от публични прояви, в рамките на които топ дипломатът на Кремъл многократно представи западната подкрепа за Украйна като продължение на фашизма от годините на Втората световна война.

В интервю за ориентираната към младежта пропагандна медия „Детска редакция“ Лавров заяви, че западните сили сформират коалиция за унищожаването на страната.

„Сега, под същите знамена на нацизма и реваншизма, се създава общоевропейска група за атака срещу Русия не само с хибридни методи, но те мислят и за физическа атака“, отбеляза Лавров. „И начело на тази група не е Адолф Хитлер, него просто вече го няма, а Володимир Зеленски с неговите нацистки лозунги.“

Министърът на външните работи доразви тези твърдения по време на заседание на комисията по международно сътрудничество към Генералния съвет на партия „Единна Русия“, като стовари вината за руската война срещу Украйна изцяло върху западните елити, които той определи като глобалисти, предава The Moscow Times.

„Именно те, тези глобалисти, носят основната отговорност за факта, че смисълът на съществуването на сегашното украинско правителство стана изтреблението на всичко, свързано с Русия“, каза Лавров. „Западът щедро плаща и насърчава тази нацистка политика, настоявайки Украйна да продължи този неприемлив курс.“

The Moscow Times отбелязва, че Лавров освен това е изтъкнал, че коренът на войната се крие в историческата неспособност на Европа и Вашингтон да приемат Русия като независима глобална сила.

Говорейки на обществено-политически дебати за евразийската сигурност, той оприличи борбата на Кремъл с тази на авторитарните съюзници Китай, Иран, Беларус и Северна Корея – държави, които според него просто се опитват да водят независима политика въпреки западната намеса.

„Точно както преди 200, точно както преди 100 години, Западът не може да се примири със самия факт, че Русия съществуване като независим субект, който представлява цивилизационна алтернатива“, настоя Лавров.

Руският дипломат взе на прицел и германския канцлер, визирайки изявленията му във връзка с реформите в германските въоръжени сили. „Фактът, че канцлерът Фридрих Мерц заявява, че Германия трябва отново да бъде водеща военна сила в Европа, е задача с дългосрочна историческа перспектива“, каза Лавров. „Изглежда, че са предприети всички мерки в международното право, но идеологията на нацизма и практиката на нацизма се възраждат.“

Тези изявления идват на фона на застоя в дипломатическия напредък между Русия и САЩ. Наскоро Лавров обвини САЩ, че продължават „враждебната политика“ на предишната администрация. Той заяви, че въпреки постоянния диалог с американския президент Доналд Тръмп, Вашингтон поддържа икономическия натиск и е въвел нови санкции срещу руски петролни гиганти като „Лукойл“ и „Роснефт“.

Докато Кремъл продължава да настоява за дипломатически отстъпки, украински и западни представители редовно напомнят за историята на Москва с нарушаването на близо 200 международни споразумения – включително Будапещенския меморандум от 1994 г. Те твърдят, че Русия използва дипломатическите преговори единствено като тактическо забавяне, за да се подготви за по-нататъшни военни действия.

Русия инвестира над 50 млрд рубли в мрежи за военна подготовка и индоктринация на деца и младежи.

🇷🇺 Русия е похарчила близо 50 милиарда рубли (над 677 милиона долара) за изграждане и разширяване на две национални военно-патриотични младежки мрежи, предназначени за подготовка на учениците за бъдеща война. Това става ясно от разследване, проведено от руското независимо издание „Вот Так“.

В него се разкрива, че от 2020 г. насам руските власти извършват ускорено разширение на учебните системи „Авангард“ и „Воин“, които предлагат на тийнейджърите базова военна подготовка по програма, предварително одобрена от Кремъл – управление на дронове, носене на униформи, маршируване в строй, изучаване на версии на руската военна история и идеология и т.н.

Конкретното разширение беше ускорено след като тогавашният министър на отбраната Сергей Шойгу предложи да бъдат открити центрове „Авангард“ във всички части на Руската федерация. През 2021 г. президентът Путин нареди създаването на такива обекти във всеки град с население над 100 000 души.

Според разследващите журналисти, до есента на 2025 г. руската държава вече е била основала 147 центъра в 70 региона. Най-малко 36,5 милиарда рубли (494 милиона долара) са били отпуснати за поддръжка на мрежата само в 39 региона, докато други 15 милиарда рубли (203 милиона долара) от федералния бюджет са отишли за паралелната система „Воин“, която вече включва 21 клона – 4 от тях функционират в окупираните територии на Украйна.

Руските ученици от 8-10 клас биват изпращани в лагерите като част от задължителни курсове по „Основи на сигурността и защитата на Родината“. Те преминават през упражнения по стрелба, оказване на първа помощ, работа с дронове и състезания във военен стил между отделни звена, моделирани по пример от различните родове войски във въоръжените сили на страната.

Флагманският център „Авангард“, изграден в Подмосковието, може да приема до 1800 младежи едновременно и използва система за мониторинг, наречена „IRA“ (съкращение от „Изкуствен интелект на Авангард“). Тя следи представянето на кадетите и показва класирания на екрани из целия комплекс.

Програмите за милитаризация са обхванали и големите младежки лагери по курортните селища на Черно море, включително бази в окупирания Крим. По време на многоседмичните сесии тийнейджърите съчетават военното обучение с идеологически курсове, фокусирани върху индоктринацията им с руската версия на историята и въоръжените сили.

Разследването отбелязва, че ръководителят на централния комплекс „Авангард“ Дария Борисова произхожда от семейство, свързано с военния и разузнавателен елит на Кремъл. Според изтекли данни от пенсионния фонд на Руската федерация, цитирани от „Вот Так“, месечният ѝ доход надвишава официално декларираната заплата на Путин.

🔙 Frontline Monitor припомня: По-рано детските градини от всички краища на Руската федерация проведоха масови „паради на победата“ за деца в предучилищна възраст, в които те маршируваха във военни униформи с играчки оръжия и се возеха в колички, стилизирани като бойна техника.

Вдовици на загинали в Украйна маршируваха на 9 май в Чита: Войната прекроява Деня на победата

🇷🇺🪖🕯️ Вдовици и майки на руски военнослужещи, загинали в Украйна, преминаха на парад по повод Деня на победата, проведен вчера в град Чита, административен център на Забайкалския край. Местни медии описаха това като прецедент за ежегодните чествания на победата срещу Нацистка Германия във Втората световна война.

Кадри, публикувани от независимата медия RusNews, показват жените да маршируват в строй през централния площад на града, облечени в еднакви якета във военен стил. Според градската администрация на Чита в парада са участвали и кадети от местен интернат, а шествието е било затворено от жени, носещи портрети на загинали военнослужещи.

Във видео, споделено от разследващото издание „Агентство“, водещият описва униформите на майки и вдовици на „героите от специалната военна операция“ като „символ на отговорност, вярност и несломима вяра в онези, които сега са на предна линия“.

„Зад всяка стъпка на тази колона стоят вяра, надежда и любов“, посочва друг водещ. „Във всеки поглед се четат болката от загубата и безмерна гордост.“

Антропологът Александра Архипова съобщи в отделна публикация, че регионалните власти в Руската федерация са получили инструкции преди празника, според които длъжностните лица трябва да избягват думата „парад“ и вместо това да наричат събитията „тържествен марш“.

Позовавайки се на местни източници, Архипова разкри, че плакати, съдържащи ревизирана терминология, са били забелязани в множество градове като Краснодар, Уфа и Челябинск. Появата на близки на военнослужещи, загинали в това, което Кремъл определя като „специална военна операция“, отразява как ежегодните чествания на 9 май в Русия се трансформират все повече под влиянието на войната срещу Украйна, която вече се намира в своята пета година.

Руските власти вплетоха конфликта в церемониите за Деня на победата още от началото на пълномащабната инвазия през февруари 2022 г. и определиха войната като част от мащабна историческа борба срещу „нацизма“.

Руските власти затегнаха мерките за сигурност около тазгодишните събития по повод Деня на победата след серия от тежки украински удари с дронове и саботажни акции на територията на Русия, докато няколко области ограничиха или отмениха публичните тържества.

Лавров с нови заплахи: Москва щяла да е „безмилостна“, докато пак сънува „нацисти“ и „реваншизъм“.

🇷🇺 Министърът на външните работи на Руската федерация Сергей Лавров отново прибегна до агресивен тон, отправяйки заплаха за „безмилостен“ отговор на евентуални опити за проваляне на честванията по случай Деня на победата.

По време на церемония по поднасяне на венци пред паметните плочи в сградата на външното министерство, той не пропусна да изрази и „огромно учудване“ от изявленията на германския канцлер Фридрих Мерц, който изрази желание да превърне германската армия в най-силната в Европа. Ето кои бяха водещите опорни точки в изказването на руския топ дипломат:

„Борбата срещу нацизма“

Според Лавров борбата срещу нацизма е критична днес, тъй като в Европа имало призиви за „повторение на експеримента на Хитлер“: „Освен идеологическия аспект, борбата срещу нацизма е от решаващо значение в днешните условия. Мнозина в Европа открито призовават за повторение на режима на Хитлер и се подготвят да нападнат страната ни, обявявайки за своя цел стратегическото поражение на Русия.“

Лавров продължи с твърдението, че нацизмът ще бъде победен, независимо от формата му: „Знам, че дори в държави с неблагоприятни условия са провеждани събития като „Безсмъртния полк“, които напомнят, че този подвиг няма да избледнее. Нацизмът, под каквато и форма да се появи отново, ще бъде разгромен.“

Лавров обвини Запада, че отново „надига глава“ и продължи: „Целта е прекрояване на световния ред, с който Западът да продължи да експлоатира всички останали и да живее на техен гръб, точно както в колониалната епоха. Това е съвсем ясно в действията на сегашните лидери на западните елити.“

По думите му, освен идеологическа, борбата с нацизма в днешните реалности придобива чисто практическо измерение, тъй като според него се подготвяла „нова атака срещу Русия“.

Изявленията на канцлера Мерц

Изявленията на германския държавен глава Фридрих Мерц относно желанието му германската армия отново да бъде най-силната в Европа, предизвикаха острото раздразнение на Лавров: „Това, което прави Германия, е изумително. Откакто встъпи в длъжност, канцлерът Мерц многократно заяви, че една от основните му цели е германската армия да се превърне в най-силната в Европа, независимо от резултатите от социологическите проучвания.“

„Не само Русия, но и много съседи на Германия започнаха да поставят под въпрос посоката на европейската и евроатлантическа интеграция, водена от бюрократите в Брюксел, които насърчават подобни реваншистки настроения“, отбеляза главата на руската дипломация.

Отговор на заплахите за прекъсване на 9 май

Лавров многократно предупреди, че страната му ще отговори без колебание, ако „нацистите“ направят опит да провалят празненствата за Деня на победата: „Искам да кажа това с пълна откровеност и отговорност: ако нацистите, които се възраждат на Запад чрез Украйна, продължат това, което правят сега, за тях няма да има милост.“

„С всеки изминал ден тези, които превърнаха Володимир Зеленски в инструмент и острие на агресията, която Западът планира срещу нашата страна – агресия, която по същество вече е започнала чрез въоръжаването на киевския режим – казват: „Нека ударим Русия колкото можем по-силно“.“

Лавров завърши с твърдението, че всяка заплаха за сигурността на Русия, идваща от Украйна, трябва да бъде елиминирана: „Неслучайно една от целите на специалната военна операция е денацификацията на Украйна. Президентът многократно подчерта, че е нужно да елиминираме всички заплахи за нашата сигурност, които произтичат от украинска територия.“

Кремъл подготвя „стратегия за победа“ при прекратяване на войната в Украйна.

🇷🇺🕊️🇺🇦 Администрацията на руския президент Владимир Путин е започнала да разработва стратегическо послание, което да покаже евентуално прекратяване на пълномащабната война в Украйна като победа за Русия.

Служители на Кремъл се подготвят с конкретен пропаганден дискурс, за да оправдаят бъдещото споразумение за мир пред обществото. Това се случва в момент, когато страната е изправена пред колосални военни загуби и липса на видим напредък след повече от четири години на непрекъснати настъпателни операции, съобщава The Moscow Times на 7 май.

Вътрешните дискусии в политическия блок, ръководен от първия заместник-ръководител на Кремъл Сергей Кириенко, подчертават рисковете от това войната да бъде удължавана. В презентация, споделена с длъжностни лица, се изтъква, че „трябва да знаеш кога да спреш навреме“.

Документът алармира, че при запазване на текущото темпо на бойните действия в крайна сметка би изисквало пълномащабна мобилизация и преминаване на икономиката изцяло на военен режим. Тези мерки биха могли да доведат до изчерпване на националните ресурси, повишаване на данъците, упадък на частния бизнес, по-чести удари с дронове и влошаване на демографската криза.

Ключова част от въпросната стратегия включва промяна в официалните цели на руската агресия срещу Украйна, които ще омаловажават провала на първоначалната кампания за превземане на Киев и сваляне на украинското правителство и пропагандата вече ще набляга на контрола над Донбас, Запорожка и Херсонска област.

Чиновниците възнамеряват да твърдят, че целта за „денацификация“ е постигната в хода на самия акт на бойни действия и жертвите сред украинските военнослужещи. Освен това Кремъл планира да обяви, че превземането на столицата никога не е било част от действителния план на 24 февруари 2022 г.

Кремъл призна, че прекратяването на войната без очевиден триумф може да разпали гняв сред радикализирани пропагандисти и военни,. За да овладее въпросната прослойка, Кремъл планира „емоционална трансформация“ на лоялните публични фигури. Тези, които откажат да подкрепят новата теза, могат да бъдат маргинализирани, поставени етикети като „фалшиви патриоти“ или цел на съдебни действия за „дискредитиране“ на въоръжените сили.

Руското ръководство планира да контролира завръщането на военните ветерани, като пренасочи енергията им към проекти за реконструкция на окупираните територии или роли в „Африканския корпус“. Очаква се медиите настоятелно да поставят своя акцент върху истории за ветерани, които успешно се реинтегрират в гражданския живот чрез бизнес и образование. В същото време държавата може да използва негативен пример за ветерани, затънали в престъпност и зависимости, за да възпре възникването на инакомислие.

Кремъл се стреми да създаде чувство за „нормализация“ в масовия поданик. Това включва обществен разговор относно бъдещето на Руската федерация след войната и доклади за устойчивостта на икономиката под санкции.

Налице са и предложения за постепенно „контролирано размразяване“ в сферата на културата, което би могло да включва леко разхлабване на цензурата в киното и литературата, както и връщането на политически хумор в телевизионния ефир, въпреки че се очаква мащабните ограничения на интернет да останат в сила за постоянно.

Макар да не е ясно дали президентът Владимир Путин е дал благословията си конкретния път, самото наличие на подобни планове сочи, че руското ръководство сериозно претегля цената на продължителната война спрямо рисковете от вътрешна нестабилност

Руските ученици под обстрел от лекции за държавна измяна и доносничество.

🇷🇺📚 Под лозунга „Измяната към Родината е най-тежкото престъпление“, през април училища и колежи от всички краища на Руската федерация въведоха специални уроци, в които прокурори и лектори заплашват дори петокласници с доживотен затвор за шпионаж и държавна измяна.

Часовете се водят от лектори от Прокуратурата, Министерство на вътрешните работи, Следствения комитет и от адвокати и представители на дружество „Знание“. Учениците изучават последиците от преминаване на страната на врага, като им се втълпява, че в руската история никога не се е прощавало на предателите.

В Амурска област лекторите заявиха, че последиците от саботаж, тероризъм или шпионаж включват доживотен затвор и изграждане на силно негативна обществена репутация за извършителите.

По време на часовете учениците изрично се призовават да проявяват гражданска бдителност и да съобщават за всякакви подозрителни дейности на силите за сигурност. Лекторите предупредиха, че измяната не само води до дълги години затвор, но и разрушава живота и репутацията както на виновните лица, така и на техните близки.

Наред с тези предупреждения, учениците се инструктират как да избягват онлайн вербуване, за значението на патриотизма и за предполагаемите подвизи на руската армия на бойното поле в Украйна, съобщи The Moscow Times.

Освен това в момента училищата провеждат уроци, за да осведомят децата за правните рискове от употребата на VPN услуги за заобикаляне на интернет цензурата. Тези часове носят заглавия като „Използването на VPN е утежняващо обстоятелство при извършване на престъпления“ и „VPN услугите са извън закона“. За да отправят предупрежденията, училищата канят полицейски служители, психиатри и служители на Федералната служба за изпълнение на наказанията.

След пълномащабната инвазия в Украйна през февруари 2022 г. властите в Кремъл започнаха безпрецедентни ограничения на интернет достъпа и блокираха западни социални медии и независими новинарски сайтове. За да наложи тези мерки, Кремъл въведе забрана за рекламирането на VPN услуги през 2024 г. и все по-често се прицелва в техническата инфраструктура, използвана за заобикаляне на държавните филтри.

Задължителните часове по сигурност се вписват в усилията от страна на Кремъл за интеграция на военните и държавни наративи вяяяя образователната система. Според публикуван по-рано доклад властите в Москва са наредили на учебните заведения да създадат музеи, посветени на инвазията в Украйна, като 175 вече са открити в целия град.

Инициативата, която следва директива от 2023 г. на руския президент Владимир Путин, включва артефакти от фронта и инсталации. Това се разпростира в предучилищно образование, а детските градини се поощряват да създават подобни изложби, възпитаващи патриотизъм и включващи семейства в доброволчески дейности в подкрепа на армията.

Иранската държавна телевизия излъчи AI-видео с ракетни удари по Киев, Днипро и Харков

🇮🇷🚀🇺🇦 Държавните медии в Иран разпространиха клип, генериран от изкуствен интелект, който показва  ракетни удари срещу три от четирите най-големи града в Украйна – Киев, Днипро и Харков. Във видеото са показани въображаеми попадения срещу конкретно посочени мишени и адреси, а също така кадри от изстрелване на балистични ракети от пускови установки на територията на Иран.

Пропагандният материал оправдава показаните удари с твърдението, че „украински центрове за данни са били използвани за планиране на убийството на върховния лидер“, което не е подкрепено от никакви доказателства и противоречи на разкритията на CNN и Al Jazeera от март, според които съвместната операция за обезглавяване на военно-политическото ръководство на Ислямската република стъпва върху данни, предоставени от агенти на Мосад, които месеци по-рано компрометират достъпа до пътните камери в Техеран, позволявайки на службите да разполагат с жива картина от всички пътни камери в столицата, благодарение на което изучават ежедневните им маршрути на движение до последния детайл.

Чисто хипотетично Иран разполага с ударни средства, чийто обсег на поразяване да достигне до територията на Украйна. Балистичната ракета „Хорамшахр-4" (известна още като „Хайбер") притежава до 2000 км деклариран обсег и носи 1500 кг бойна глава. Дроновете „Шахед-136", които Техеран започна да доставя на Москва към края на първата година от войната, имат обявен обсег до 2500 км. Директната траектория между позиции на пускови установки на иранска територия и украинската столица Киев възлиза на около 2000 км. Тази дистанция изисква преминаване през въздушното пространство на Кавказ, Каспийско море или Турция – оперативни ограничения, които правят реалната перспектива за удар твърде малко вероятна, а също и политически неизгодна.

Видеото беше излъчено на фона на изявление на президента Масуд Пезешкиан, че всякакви опити на Вашингтон да блокира ирански пристанища и морски пътища ще бъдат неуспешни. Пезешкиан описа въпросните действия като нарушение на международното право и заплаха за стабилността в региона.

За украинската отбрана подобна пропаганда има конкретно тактическо измерение. Руските удари с дронове и ракети срещу Киев, Днипро, Харков и десетки други градове в цялата страна са рутинно ежедневие за руската армия – само през първото тримесечие на годината украинските военновъздушни сили са докладвали над 1500 свалени средства за поразяване.

Дублирането на заплахата от страна на Иран трудно би могло да представлява предизвикателство за нацията с най-голям опит във воденето на асиметрична въздушна война, чиято експертиза се оказа изключително ценна с оглед на безпрецедентните по своя мащаб, интензивност и обхват безпилотни и ракетни удари, нанесени от Революционната гвардия на Иран срещу почти всички държави в региона.

Появата на AI-генерирани кадри в ефира на държавна медия е нов елемент в пропагандния инструментариум на Техеран. През март платформата X обяви, че ще ограничи паричните стимули за акаунти, които разпространяват AI-генерирани кадри от въоръжени конфликти, за период от 90 дни. Iran International и независими платформи за проверка на данните откриха десетки видеа, в които AI продукция беше представена като реална бойна снимка. Настоящото видео представлява един от първите случаи, в които държавните медии използват подобна техника, за да обозначат бъдещи мишени, вместо да изфабрикуват въображаеми успехи.

Израел обозначи пет медии на Хамас за терористични организации след разследване на „Шин Бет“.

🇮🇱 Министърът на отбраната Израел Кац определи пет медийни платформи, свързани с Хамас, за терористични организации след продължителни разузнавателни усилия на службата за вътрешна сигурност „Шин Бет“.

Мярката е насочена срещу каналите Quds Plus, Maydan Al Quds, Al-Quds al-Bawsala, Al-Maaraj и Al-Asima, които според службата са използвали прикритието на легитимна журналистика, за да служат като инструменти за подстрекателство на палестинската терористична групировка.

„Шин Бет“ твърди, че платформите са управлявани от оперативни лица на Хамас, като са следвали директиви, подавани от нейното ръководството в Газа, Турция и други страни, разпространявайки онлайн съдържание на сайтове и социални мрежи, включително Facebook, Telegram, YouTube, Instagram и X.

Освен това каналите са опитвали да подстрекават израелски араби и палестинци, живеещи на Западния бряг, да извършват безредици и националистически атаки под предлог на протести по ключови въпроси.

Според израелското законодателство терористичното обозначение на посочените медии прави всяка дейност с тях незаконна, като силите за сигурност са упълномощени да предприемат действия срещу лицата, които ги управляват или популяризират техните материали.

„Шин Бет“ увери, че ще продължи да работи в координация с останалите структури от апарата за сигурност на Израел, за да „действа решително“ за осуетяване на подобна дейност и опазване на обществения ред.

Прокуратура засажда дървета в Туапсе на фона на затъмнение от пожара в рафинерията и „нефтени дъждове“

🇷🇺 Прокуратурата на Краснодарския край публикува отчет за озеленяването на град Туапсе по време на огромния пожар в местната петролна рафинерия и „нефтените дъждове“ в града, които продължават от няколко дни насам. На снимките служителите на ведомството позират на фона на стълбове черен дим, покрили небето над града.

Пресслужбата на ведомството нарече акцията „продължение на традицията за грижливо отношение към зеленото наследство на града“.

„Сега Чинаровата алея ще стане още по-зелена, а засадените дървета с времето ще израснат, напомняйки на жителите за значението на опазването на природата, историята и паметта“, гласи публикацията на официалния канал прокуратурата в Telegram.

В същото време аварийните служби продължават да гасят пожара на територията на рафинерията и морския терминал след ударите с дронове по Туапсе в нощта на 20 април. Смрадта и смогът се разпростряха до Горячий Ключ и Сочи и могат да достигнат до Краснодар, пише екологът Георгий Каваносян. Площта на нефтеното петно, възникнало в акваторията на Черно море след атаката с БПЛА, достигна 10 хиляди квадратни метра.

По-рано жителите на Туапсе се оплакаха от последици от „нефтения дъжд“. Покривите на къщите им се покриха с мазен слой и черни топчета, наподобяващи следи от изгорял петрол. Гражданите отбелязаха също, че в града липсват инструкции как да се действа при подобни извънредни ситуации. Роспотребнадзор отправи призив към жителите да не излизат навън без необходимост и да държат прозорците затворени. Въпреки това ведомството твърди, че не е установило превишаване на нормите за вредни вещества във въздуха.

Според информация на телеграм канала „Пост-“, властите в Краснодарския край са забранили на журналистите от местните издания да съобщават за последствията от ударите с безпилотни самолети и конкретно да говорят за екологичните последици от атаките.