Показват се публикациите с етикет Пропаганда. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Пропаганда. Показване на всички публикации

събота, 2 май 2026 г.

Руските ученици под обстрел от лекции за държавна измяна и доносничество.

🇷🇺📚 Под лозунга „Измяната към Родината е най-тежкото престъпление“, през април училища и колежи от всички краища на Руската федерация въведоха специални уроци, в които прокурори и лектори заплашват дори петокласници с доживотен затвор за шпионаж и държавна измяна.

Часовете се водят от лектори от Прокуратурата, Министерство на вътрешните работи, Следствения комитет и от адвокати и представители на дружество „Знание“. Учениците изучават последиците от преминаване на страната на врага, като им се втълпява, че в руската история никога не се е прощавало на предателите.

В Амурска област лекторите заявиха, че последиците от саботаж, тероризъм или шпионаж включват доживотен затвор и изграждане на силно негативна обществена репутация за извършителите.

По време на часовете учениците изрично се призовават да проявяват гражданска бдителност и да съобщават за всякакви подозрителни дейности на силите за сигурност. Лекторите предупредиха, че измяната не само води до дълги години затвор, но и разрушава живота и репутацията както на виновните лица, така и на техните близки.

Наред с тези предупреждения, учениците се инструктират как да избягват онлайн вербуване, за значението на патриотизма и за предполагаемите подвизи на руската армия на бойното поле в Украйна, съобщи The Moscow Times.

Освен това в момента училищата провеждат уроци, за да осведомят децата за правните рискове от употребата на VPN услуги за заобикаляне на интернет цензурата. Тези часове носят заглавия като „Използването на VPN е утежняващо обстоятелство при извършване на престъпления“ и „VPN услугите са извън закона“. За да отправят предупрежденията, училищата канят полицейски служители, психиатри и служители на Федералната служба за изпълнение на наказанията.

След пълномащабната инвазия в Украйна през февруари 2022 г. властите в Кремъл започнаха безпрецедентни ограничения на интернет достъпа и блокираха западни социални медии и независими новинарски сайтове. За да наложи тези мерки, Кремъл въведе забрана за рекламирането на VPN услуги през 2024 г. и все по-често се прицелва в техническата инфраструктура, използвана за заобикаляне на държавните филтри.

Задължителните часове по сигурност се вписват в усилията от страна на Кремъл за интеграция на военните и държавни наративи вяяяя образователната система. Според публикуван по-рано доклад властите в Москва са наредили на учебните заведения да създадат музеи, посветени на инвазията в Украйна, като 175 вече са открити в целия град.

Инициативата, която следва директива от 2023 г. на руския президент Владимир Путин, включва артефакти от фронта и инсталации. Това се разпростира в предучилищно образование, а детските градини се поощряват да създават подобни изложби, възпитаващи патриотизъм и включващи семейства в доброволчески дейности в подкрепа на армията.

четвъртък, 30 април 2026 г.

Иранската държавна телевизия излъчи AI-видео с ракетни удари по Киев, Днипро и Харков

🇮🇷🚀🇺🇦 Държавните медии в Иран разпространиха клип, генериран от изкуствен интелект, който показва  ракетни удари срещу три от четирите най-големи града в Украйна – Киев, Днипро и Харков. Във видеото са показани въображаеми попадения срещу конкретно посочени мишени и адреси, а също така кадри от изстрелване на балистични ракети от пускови установки на територията на Иран.

Пропагандният материал оправдава показаните удари с твърдението, че „украински центрове за данни са били използвани за планиране на убийството на върховния лидер“, което не е подкрепено от никакви доказателства и противоречи на разкритията на CNN и Al Jazeera от март, според които съвместната операция за обезглавяване на военно-политическото ръководство на Ислямската република стъпва върху данни, предоставени от агенти на Мосад, които месеци по-рано компрометират достъпа до пътните камери в Техеран, позволявайки на службите да разполагат с жива картина от всички пътни камери в столицата, благодарение на което изучават ежедневните им маршрути на движение до последния детайл.

Чисто хипотетично Иран разполага с ударни средства, чийто обсег на поразяване да достигне до територията на Украйна. Балистичната ракета „Хорамшахр-4" (известна още като „Хайбер") притежава до 2000 км деклариран обсег и носи 1500 кг бойна глава. Дроновете „Шахед-136", които Техеран започна да доставя на Москва към края на първата година от войната, имат обявен обсег до 2500 км. Директната траектория между позиции на пускови установки на иранска територия и украинската столица Киев възлиза на около 2000 км. Тази дистанция изисква преминаване през въздушното пространство на Кавказ, Каспийско море или Турция – оперативни ограничения, които правят реалната перспектива за удар твърде малко вероятна, а също и политически неизгодна.

Видеото беше излъчено на фона на изявление на президента Масуд Пезешкиан, че всякакви опити на Вашингтон да блокира ирански пристанища и морски пътища ще бъдат неуспешни. Пезешкиан описа въпросните действия като нарушение на международното право и заплаха за стабилността в региона.

За украинската отбрана подобна пропаганда има конкретно тактическо измерение. Руските удари с дронове и ракети срещу Киев, Днипро, Харков и десетки други градове в цялата страна са рутинно ежедневие за руската армия – само през първото тримесечие на годината украинските военновъздушни сили са докладвали над 1500 свалени средства за поразяване.

Дублирането на заплахата от страна на Иран трудно би могло да представлява предизвикателство за нацията с най-голям опит във воденето на асиметрична въздушна война, чиято експертиза се оказа изключително ценна с оглед на безпрецедентните по своя мащаб, интензивност и обхват безпилотни и ракетни удари, нанесени от Революционната гвардия на Иран срещу почти всички държави в региона.

Появата на AI-генерирани кадри в ефира на държавна медия е нов елемент в пропагандния инструментариум на Техеран. През март платформата X обяви, че ще ограничи паричните стимули за акаунти, които разпространяват AI-генерирани кадри от въоръжени конфликти, за период от 90 дни. Iran International и независими платформи за проверка на данните откриха десетки видеа, в които AI продукция беше представена като реална бойна снимка. Настоящото видео представлява един от първите случаи, в които държавните медии използват подобна техника, за да обозначат бъдещи мишени, вместо да изфабрикуват въображаеми успехи.

вторник, 28 април 2026 г.

Израел обозначи пет медии на Хамас за терористични организации след разследване на „Шин Бет“.

🇮🇱 Министърът на отбраната Израел Кац определи пет медийни платформи, свързани с Хамас, за терористични организации след продължителни разузнавателни усилия на службата за вътрешна сигурност „Шин Бет“.

Мярката е насочена срещу каналите Quds Plus, Maydan Al Quds, Al-Quds al-Bawsala, Al-Maaraj и Al-Asima, които според службата са използвали прикритието на легитимна журналистика, за да служат като инструменти за подстрекателство на палестинската терористична групировка.

„Шин Бет“ твърди, че платформите са управлявани от оперативни лица на Хамас, като са следвали директиви, подавани от нейното ръководството в Газа, Турция и други страни, разпространявайки онлайн съдържание на сайтове и социални мрежи, включително Facebook, Telegram, YouTube, Instagram и X.

Освен това каналите са опитвали да подстрекават израелски араби и палестинци, живеещи на Западния бряг, да извършват безредици и националистически атаки под предлог на протести по ключови въпроси.

Според израелското законодателство терористичното обозначение на посочените медии прави всяка дейност с тях незаконна, като силите за сигурност са упълномощени да предприемат действия срещу лицата, които ги управляват или популяризират техните материали.

„Шин Бет“ увери, че ще продължи да работи в координация с останалите структури от апарата за сигурност на Израел, за да „действа решително“ за осуетяване на подобна дейност и опазване на обществения ред.

сряда, 22 април 2026 г.

Прокуратура засажда дървета в Туапсе на фона на затъмнение от пожара в рафинерията и „нефтени дъждове“

🇷🇺 Прокуратурата на Краснодарския край публикува отчет за озеленяването на град Туапсе по време на огромния пожар в местната петролна рафинерия и „нефтените дъждове“ в града, които продължават от няколко дни насам. На снимките служителите на ведомството позират на фона на стълбове черен дим, покрили небето над града.

Пресслужбата на ведомството нарече акцията „продължение на традицията за грижливо отношение към зеленото наследство на града“.

„Сега Чинаровата алея ще стане още по-зелена, а засадените дървета с времето ще израснат, напомняйки на жителите за значението на опазването на природата, историята и паметта“, гласи публикацията на официалния канал прокуратурата в Telegram.

В същото време аварийните служби продължават да гасят пожара на територията на рафинерията и морския терминал след ударите с дронове по Туапсе в нощта на 20 април. Смрадта и смогът се разпростряха до Горячий Ключ и Сочи и могат да достигнат до Краснодар, пише екологът Георгий Каваносян. Площта на нефтеното петно, възникнало в акваторията на Черно море след атаката с БПЛА, достигна 10 хиляди квадратни метра.

По-рано жителите на Туапсе се оплакаха от последици от „нефтения дъжд“. Покривите на къщите им се покриха с мазен слой и черни топчета, наподобяващи следи от изгорял петрол. Гражданите отбелязаха също, че в града липсват инструкции как да се действа при подобни извънредни ситуации. Роспотребнадзор отправи призив към жителите да не излизат навън без необходимост и да държат прозорците затворени. Въпреки това ведомството твърди, че не е установило превишаване на нормите за вредни вещества във въздуха.

Според информация на телеграм канала „Пост-“, властите в Краснодарския край са забранили на журналистите от местните издания да съобщават за последствията от ударите с безпилотни самолети и конкретно да говорят за екологичните последици от атаките.

Мелони срещу Соловиов: „Подобни карикатури няма да ни отклонят от пътя, който сме избрали“

🇮🇹⚔️🇷🇺 Италианският премиер Джорджа Мелони отговори на острите нападки по неин адрес от страна на руския телевизионен водещ и пропагандист Владимир Соловьов с публикация на своя профил в Х.

„В същността си един пламенен пропагандатор на режима не може да дава уроци нито по последователност, нито по свобода. Но подобни карикатури няма да ни отклонят от пътя, който сме избрали“, написа тя.

„За разлика от други, ние не сме обвързани с никого, нямаме господари и не приемаме заповеди. Нашият компас остава един: интересите на Италия. И ще продължим да го следваме с гордост, за недоволство на пропагандаторите от всякакъв вид“, добави Мелони в платформата X.

Спорът възникна след като Совольов заяви в ефира на своето предаване: „Фашист, сертифициран идиот, лоша жена… PuttaMeloni. Позор за човешкия род. Предателството е нейното презиме: тя предаде Тръмп, на когото преди това се беше заклела във вярност.“

Освен това той не пропусна да коментира отношенията между Русия и Европа, като обвини Европейския съюз, че е пряко замесен във войната в Украйна.

По-късно в същата програма водещият се върна към своите нападки към Мелони: „Европа влезе в директна война с нас, чухме го от изявленията на Мерц… тази Мелони е фашистко същество, предало избирателите си… Но предателството е нейното презиме.“

Тези изявления накараха италианското министерство на външните работи да поиска официални обяснения. Министър Антонио Таяни обяви, че е инструктирал ведомството да привика посланика на Руската федерация Алексей Парамонов, за да му връчи официален протест. Таяни определи изказването на Совольов като изключително сериозно и обидно.

Той изрази пълната си солидарност и подкрепа за премиера Мелони. Освен това италианският президент Серджо Матарела изпрати лично съобщение за подкрепа до нея, изразявайки собствената си тревога от обидите. Този инцидент бележи поредния период на високо напрежение в дипломатическите отношения между Италия и Русия.

По-рано Европейската комисия заплаши да замрази финансиране от 2 милиона евро за Венецианското биенале след решението на институцията да отвори отново руския павилион за изложбата през 2026 г.

Този ход ескалира напрежението между Брюксел и италианските власти, тъй като агенцията за култура на Комисията започна процедура за потенциално отнемане на финансова подкрепа до 2028 г.

Докато италиански официални лица и фондацията на Биеналето твърдяха, че участието на руски художници не нарушава съществуващите санкции, украински представители и еврокомисари осъдиха решението. Те поддържат тезата, че предоставянето на трибуна на Русия е неприемливо, докато Кремъл продължава да унищожава украинското културно наследство по време на пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна.

петък, 17 април 2026 г.

Ремесло напусна психиатричната клиника: историята на един необясним обрат

🇷🇺 Иля Ремесло, един от водещите прокремълски блогъри, който на 17-18 март публикува изненадваща серия от публикации с остри критики по адрес на президента Владимир Путин, напусна психиатрична клиника №3 „Скворцов-Степанов" в Санкт Петербург.

В публикация на личния си канал в Telegram той заяви, че е прекарал 30 дни в лечебното заведение. „Острата критика към висши държавни длъжностни лица има своята цена – помнете това", написа той. Авторът разказа за условията в лечебното заведение, определяйки ги като „доста тежки дори в сравнение с колония", и заяви, че в клиниката липсва дори възможност за разходки.

„Не съжалявам за стореното по същество, но ако го правех сега, бих използвал по-премерени и балансирани формулировки, без да преминавам към личности", призна той, обещавайки в рамките на 2-3 дни да разкаже „защо беше направено всичко това" и какви са бъдещите му планове.

Казусът Ремесло предизвика значителен отзвук в руското общество поради необичайния си характер. На 17 март блогърът публикува текст, озаглавен „Пет причини, поради които престанах да подкрепям Владимир Путин", в който изброи войната в Украйна, задушаването на интернет и свободата на медиите, корупцията и щетите за руската икономика, както и несменяемостта на властта.

„Владимир Путин трябва да подаде оставка и да бъде пратен на съд като военен престъпник и крадец", гласи завършващото изречение в анализа. В последвали публикации той добави критика към „дворците на Путин" и „влечението му към лукса". В разговор с изданието „Агентство" Ремесло потвърди авторството на текстовете, заяви, че се намира в Русия и няма намерение да емигрира, и прогнозира, че Путин може да загуби властта още тази година, ако не се вслуша в критиките.

42-годишен юрист и бивш член на Обществената палата на Русия, Ремесло изгради своятаа репутация в края на миналото десетилетие като автор на кампании за дискредитация срещу покойния опозиционер Алексей Навални. По негова жалба беше възбудено наказателното дело срещу него за клевета по адрес на ветерана от Великата отечествена война Игнат Артеменко. Според журналисти от The Insider посоените кампании са били съгласувани с Кремъл. Според сведения на Фонда за борба с корупцията на Навални, Ремесло е бил част от „вертикалата на властта" поне от 2015 г. насам, като е получавал финансови средства от структури, близки до бившия руски чиновник Константин Костин. След началото на руската инвазия в Украйна през февруари 2022 г. Ремесло заемаше открито провоенна позиция.

Обратът настъпва след години постепенно натрупано недоволство. В интервю пред журналиста Александър Плющев той свърза първите си съмнения с бунта на Евгений Пригожин през 2023 г. Тогава според него Путин „се е държал доста малодушно". Той посещавал бойното поле, разговарял с бойци от чеченския отряд „Ахмат" и стигнал до извода, че текущата ситуация налага прекратяване на войната. Командирът на „Ахмат" генерал-лейтенант Апти Алаудинов, с когото Ремесло влизал в публичен спор по-рано, лично му се обадил с искане да изтрие поста, но Ремесло отказал.

На 19 март петербургското издание „Фонтанка" разкри, че Ремесло е бил настанен в психиатрична клиника „Скворцов-Степанов". Лечебното заведение е печално известно от съветската епоха, като се свързва най-вече с прилагането на т.нар. наказателна психиатрия срещу дисиденти. Telegram каналът Mash твърди, че неговото настаняване е било извършено „по молба на трети лица". Блогърът не оказал никаква съпротива, при което е бил настанен в 16-то отделение, специализирано в първи психотични епизоди при мъже.

Наблюдатели обърнаха внимание, че близки на блогъра работят в сферата на психотерапията и психиатрията – обстоятелство, което мнозина от тях използваха, за да си формулират алтернативно обяснение на случилото се, без това да изключва политически натиск.

Обществените реакции на случилото се разкриха разлом в лоялното на Кремъл медийно пространство. Част от военните блогъри осъдиха остро Ремесло, докато други предположиха, че той сам е избрал да се предаде в клиниката, за да предотврати наказателно преследване. Кремъл по традиция не коментира подобни случаи. Сред опозиционните гласове ръководителят на ФБК Леонид Волков изрази мнение, че действията на Ремесло вероятно са съгласувани с някого във властта и могат да бъдат свързани с предстоящите избори за Държавна дума. Тази версия остава хипотетична и не намира официално потвърждение.

Значението на случая надхвърля отделната биография. Ремесло е първият висш представител на сегмента от провоенни блогъри, който публично и поименно поставя под въпрос легитимността на Путин. Голяма част от останалите фигури в този сегмент често критикуват отделни решения на властта – блокирането на Telegram, военни неуспехи, корупцията по места, но никой от тях до момента не се е осмелявал да напада президента, особено по такъв директен начин.

Бързата хоспитализация, независимо от конкретните ѝ мотиви, изпрати ясен сигнал към останалите фигури от тази сриеда. Обещанието на Ремесло през следващите няколко дни да обясни „защо е направил всичко това" оставя отворен най-съществения въпрос: дали епизодът е личен срив, координирана политическа операция или прецедент, който ще има продължение.

Москва публикува списък на европейски производители за дронове, Медведев ги нарече „потенциални цели"

🇷🇺 Министерството на отбраната на Руската федерация публикува списък на фирми в няколко държави, за които твърди, че са свързани с производството на дронове за Украйна.

Първата му част, озаглавена „Филиали на украински предприятия в Европа“, включва 11 фирми с компании в Лондон, Мюнхен, Рига, Вилнюс, Прага и други градове на територията на Обединеното кралство, Германия, Дания, Нидерландия, Полша, Литва, Латвия и Чехия.

Втората част, назована „Чуждестранни предприятия, произвеждащи компоненти“, съдържа общо 10 компании в Чехия, Израел, Турция, Италия, Испания и Германия, с конкретни адреси във Венеция, Мадрид и Хайфа.

От ведомството заявиха, че публикацията има за цел да осведоми европейската общественост за адресите на предприятия, свързани с производството на дронове за Украйна, и предупредиха, че подобно сътрудничество „влачи тези държави по-бързо към война с Русия“ и може да има „непредвидими последствия“.

Заместник-председателят на Съвета за сигурност Дмитрий Медведев коментира списъка в директна заплаха: „Изявлението на Министерство на отбраната трябва да се приема буквално: списъкът с европейските обекти за производство на дронове и друго оборудване, е регистър на потенциални легитимни цели за руските въоръжени сили.“ В отделна публикация той добави: „Кога ударите ще станат реалност, зависи от това какво ще последва. Спете спокойно, европейски партньори!“

Чешкият външен министър Петр Мацинка реагира, като привика руския посланик с искане за обяснение на заявленията, съобщи RFE/RL. Бившият американски пратеник за Украйна също определи публикацията като „сплашване“, според Kyiv Post.

Списъкът на руското министерство беше оповестен ден след срещата на украинския президент Володимир Зеленски с германския канцлер Фридрих Мерц в Берлин на 14 април, при която двете държави договориха пакет за украинската отбрана на стойност 4 милиарда евро. По данни на Euronews пакетът включва стотици зенитни ракети за Patriot, 36 пускови установки IRIS-T, 300 милиона евро инвестиции в далекобойни ударни способности и съвместно производство на 5 000 атакуващи дрона с изкуствен интелект и среден обсег на действие в рамките на инициативата „Build with Ukraine“. Срещата беше първата двустранна консултация между двете правителства от 2004 г. насам, на която бяха постигнати най-малко 10 споразумения.

На същия ден Обединеното кралство обяви най-големия си пакет дронове за Украйна – най-малко 120 000 единици, които включват далекобойни ударни, разузнавателни, логистични и морски безпилотни апарати, финансирани в рамките на годишния британски ангажимент от 3 милиарда паунда военна помощ, съобщиха от Даунинг стрийт 10. Доставките вече започнаха, а по-голямата част от средствата са насочени към местни производители, включително Tekever, Windracers и Malloy Aeronautics.

Москва последователно квалифицира доставките на западно оръжие като фактор, който удължава конфликта. Публикуването на конкретни адреси на европейски предприятия и определянето им като „легитимни цели“ е качествено нова стъпка в руската реторика – от общи предупреждения и заплахи към такива срещу конкретни адреси на граждански обекти на територията на държави от НАТО и ЕС.

четвъртък, 16 април 2026 г.

На мястото на Катинското клане Москва откри изложба за „полската русофобия"

🇷🇺⚔️🇵🇱 В навечерието на Деня за възпоменание на жертвите от Катин в мемориалния комплекс „Катин" в Смоленска област бе открита мобилна изложба „10 века полска русофобия", организирана от Руското военно-историческо дружество (РВИО), ръководено от Владимир Медински, съветник на президента Владимир Путин и бивш министър на културата. Изложбата беше показана за първи път в Москва през октомври 2025 г. и ще остане в Катин до средата на май, съобщи днес Радио Свобода.

Според описанието на уебсайта на РВИО експозицията се фокусира върху „омразата на полските елити към Русия" през различни периоди от историята и твърди, че тази враждебност се е изразявала в „завладяване на руски територии" и „унищожаване на руския, беларуския и малоруския народи". Независими руски издания, сред които Meduza, „Новая газета" и „Ехо", изтъкнаха абсурдността на избраното място.

Мемориалният комплекс „Катин" отбелязва едно от най-тежките престъпления на съветската власт спрямо полския народ. През пролетта на 1940 г. агенти на НКВД екзекутират систематично полски военнопленници на три основни места: в Катинската гора край Смоленск, в затвора на НКВД в Харков (телата са погребани край Пятихатки) и в затвора в Калинин – днешен Твер (погребани в Медное). Общият брой на жертвите на т.нар. Катинско клане достига 22 000 души – офицери, полицаи, интелектуалци и други представители на полския елит. Екзекуциите са извършени по решение на Политбюро на ВКП(б), подписано от самия Сталин.

Десетилетия наред Москва приписва престъплението на Нацистка Германия. Едва през 1990 г. съветските власти признаха своята отговорност, а през 2010 г. Държавната дума на Руската федерация официално потвърди, че клането е извършено по заповед на Сталин и други съветски ръководители.

Катинското клане обаче не е изолиран епизод. След съветската инвазия на 17 септември 1939 г. осъществена по силата на пакта Молотов-Рибентроп, Червената армия окупира над 200 000 кв.км. полски територии, чието население възлиза на повее от 13 милиона души. Между 1940 и 1941 г. съветските власти депортират над 1,2 милиона полски граждани в четири вълни към Сибир, Казахстан и други отдалечени райони. По оценката на историка Норман Дейвис почти половината от депортираните загиват преди подписването на споразумението Сикорски-Майски през 1941 г. Около 100 000 полски граждани са арестувани през двете години на съветска окупация, а НКВД провежда целенасочена кампания от убийства и репресии срещу полски военни, полицаи, свещеници и представители на интелигенцията.

Разполагането на изложба с подобно послание именно на територията на масов гроб на жертви на съветския режим е не просто провокация, а целенасочено изкривяване на историята. Логиката на експозицията обръща ролите на жертва и извършител: народът, чиито граждани са разстрелвани, депортирани и репресирани от съветската власт, е представен като носител на вековна „омраза" към Русия. Изборът на Катин като площадка за тази теза е особено показателен, тъй като превръща мемориалното пространство от място на признание и покаяние в инструмент на ревизионизъм, който фактически обезсмисля признанието, направено от руските власти през 1990 и 2010 г.

В сходна посока Кремъл подготвя изменения в Наказателния кодекс, предвиждащи наказания за „русофобия". Агенция „Интерфакс" съобщи, че разполага с правителствен документ, одобряващ законопроект, изготвен от група депутати. Предложението предвижда възможност за задочно осъждане на лица, обвинени в русофобия, както и забрана за заемане на дадени длъжности или упражняване на дейности в Русия. Самото правителство обаче призна, че мярката вероятно ще се окаже неефективна, тъй като е насочена предимно към лица извън страната.

сряда, 15 април 2026 г.

Деца „щурмоваци“ и мемета за войната: Русия превръща училищата в тренировъчни лагери за бъдещи войници

🇷🇺 Руските власти в Санкт Петербург въведоха състезания за „щурмоваци“ сред учениците в рамките на национални военно-патриотични игри „Зарница 2.0“, съобщи The Moscow Times, цитирайки репортажи в местните медии.

„Зарница 2.0“ е организирана от младежката група на руския лидер Владимир Путин „Движение на първите“. В състезанията участват ученици от 5-и до 11-и клас, както и студенти от технически колежи. Участниците са разделени на екипи от по 10 души, създадени да симулират реални бойни отряди.

На децата се възлагат специфични военни роли, включително командир, свръзка, сапьор, медик, оператор на дрон, военен кореспондент и двама „щурмоваци“.

По време на събитията посочените за щурмоваци деца действат по двойки, поразявайки цели и хвърляйки гранати за време. Отборите се оценяват според способността да изграждат тактически прикрития, да подават сигнали за боеприпаси или дажби и да демонстрират правилно придвижване на отряда по време на бой.

Междувременно „военните кореспонденти“ на екипа имат за задача да публикуват постове в социалната мрежа Telegram, съобразени с държавната линия и печелят допълнителни точки за генериране на лайкове, репостове и включване на мемета в своите репортажи за войната, пише The Moscow Times.

Милитаризацията на руското образование се ускори значително след началото на войната в Украйна през 2022 г. От гимназистите вече се изисква да изучават нов предмет „Основи на сигурността и защитата на Родината“.

Съгласно директивите на Министерство на образованието, училищата са принудени да оборудват класните стаи със стрелбища, електронни симулатори на оръжия, лаборатории за радиационно и химическо разузнаване и реалистични симулатори на рани, за да подготвят младежите за бъдещата военна служба.

Милитаризацията на руската младеж се простира далеч отвъд тактическото движение и хвърлянето на гранати; тя е част от мащабно, дирижирано от държавата усилие за подготовка на децата за бъдеща високотехнологична война. Като част от плана за обучение на един милион специалисти по дронове до 2030 г. Кремъл е интегрирал сглобяването и пилотирането на безпилотни апарати в официалните учебни програми на над 500 училища.

Обучавани от оператори с реален боен опит, учениците биват набирани активно от държавни организации като „Юнармия“ (Младежка армия), която има над 1,8 милиона членове и приема деца на едва 8-годишна възраст. Тази тясно координирана кампания за промиване на мозъци е замислена да създаде „поколение на дроновете“, насочвайки тийнейджърите към военни договори, с които в крайна сметка да бъдат изпратени на фронта срещу Украйна.

Тайно решение на Путин от март 2022 г. е позволило задържане без съд на противници на войната

🇷🇺 Руската правозащитна организация „Первый отдел", специализирана в дела, свързани с обвинения в държавна измяна, публикува разкритие за неизвестно досега решение на президента Владимир Путин от 8 март 2022 г., позволило на силовите структури да настаняват руски и чуждестранни граждани в следствени изолатори без решение на съдебен състав. Основанието за задържане е формулирано като „противодействие на специалната военна операция".

Организацията посочва, че е получила данни за решението от документ на Следствения комитет на Руската федерация, издаден в отговор на жалба, в която комитетът не е установил нарушения при такова задържане. Според документа Федералната служба за сигурност (ФСБ) е настанила в следствен изолатор гражданин на Русия, позовавайки се на „решение на президента на Руската федерация от 08.03.2022 г. за организиране на приемането и настаняването на лица, оказващи противодействие на СВО". Срещу задържания дори не е било образувано наказателно производство. Съгласно решението право да отвеждат и настаняват подобни лица имат представители на Въоръжените сили, ФСБ, МВР и Федералната служба за охрана (ФСО).

Следственият комитет се позовава и на „временна инструкция", уреждаща реда на действие на изолаторите в този режим. Нито самото президентско решение, нито инструкцията са публично достъпни в сайта на Кремъл.

Член 22 от Конституцията на Руската федерация изрично постановява, че лишаването от свобода е допустимо единствено със съдебно решение, докато задържане без такова не трябва да надвишава 48 часа. Посоченият механизъм заобикаля тази гаранция чрез закрит президентски акт и вътрешноведомствена инструкция, което създава де факто извънсъдебен режим на изолация за лица, определени като противници на войната.

Разкритието се вписва в установена тенденция на разширяване на репресивния апарат в Русия от началото на пълномащабната инвазия в Украйна. Още през първите седмици след 24 февруари 2022 г. силовите структури задържаха произволно хиляди участници в мирни протести, а до края на годината бяха документирани над 18 900 задържания при демонстрации, според правозащитната организация ОВД-Инфо. На 4 март 2022 г. четири дни преди разкритото президентско решение, Държавната дума прие поправки, които въвеждат до 15 години затвор за разпространение на „умишлено невярна информация" за действията на армията.

През юли 2025 г. Путин подписа закон, който делегира на ФСБ правото да управлява собствени следствени изолатори – правомощие, отнето от службата преди близо две десетилетия и прехвърлено на Министерството на правосъдието. А от 1 април 2026 г. ФСБ има правото да изисква копия на бази данни от банки, корпорации и научни институции без съдебен акт.

Разкритието на „Первый отдел" е поредно красноречиво доказателство, че правната основа за извънсъдебно задържане на вътрешни опоненти е била заложена от самото начало на войната – две седмици след нейното начало, и то с непубличен акт, който не подлежи нито на парламентарен контрол, нито на обществен дебат.

сряда, 8 април 2026 г.

Дисекция на лъжата: Техеран се хвали с 25 унищожени цели в рамките на денонощие.

🇮🇷🚀 Корпусът на гвардейците на Ислямската революция (IRGC) обяви, че късно снощи е нанесъл нова вълна от удари като част от операция „Истинско обещание 4“, използвайки комбинация от балистични и крилати ракети и камикадзе дронове, отбелязвайки общо вълна №100 от 28 февруари насам.

Техеран заяви, че последната вълна е поразила повече от 25 вражески цели, от които 13 енергийни обекта и нефтопроводи, свързани със САЩ и Израел, както и 10 военни, охранителни и логистични съоръжения, наред с няколко технологични цели и елементи от вражеска инфраструктура.

Според официалното изявление масираната вълна е била насочена към широк спектър от енергийни цели, военни бази и стратегически обекти в целия регион. Сред тях са редица нефтени и газови инсталации, които са свързани с американски компании в Саудитска Арабия, каквито са обектите на Chevron в Рас ал-Джуайма и петрохимически инсталации на ExxonMobil и Dow Chemical в ал-Джубайл. Допълнителни удари са нанесени по нефтена инфраструктура в Янбу по бреговете на Червено море.

Гвардията съобщи също така за нанесени удари по енергийни съоръжения в страните от Персийския залив, като нефтени инсталации в Хабшан в ОАЕ, част от тръбопроводна мрежа за транспортиране на суров петрол от Дубай до ал-Фуджайра, както и ключови обекти на ExxonMobil, в Рас Лафан, Катар. Сред изброените цели са и петролни обекти в Бахрейн, включително такива, свързани с Bapco, и рафинерията на остров Дас в ОАЕ.

Удари бяха докладвани и по петролната база в ал-Фуджайра, рафинерията ал-Ахмади в Кувейт и газовия проект Dolphin в Катар. IRGC допълни, че е ударила нефтения остров Зирку и допълнителна инфраструктура, включваща рафинерията SATORP и мощностите за преработка на нефтеното находище Манифа.

Освен енергийните цели, IRGC заяви, че операцията е включвала нанасянето на удари срещу цели в Израел, сред които технологични и разузнавателни центрове в Беер Шева, както и разузнавателни и наблюдателни центрове в кулите „Азриели“ и „Алмас“ в Тел Авив. Летище „Бен Гурион“ и нефтената рафинерия в Хайфа също са били ударени, заедно с правителствения комплекс в столицата, в който се помещават командни и контролни центрове.

🤥 Frontline Monitor реши да направи независима проверка: относно твърденията от гръмкото изявление за „повече от 25 цели" в рамките на вълната, която стигна до извода, че едва 3-5 от тези удари могат да бъдат потвърдени като извършени. Единственият, който категорично може да бъде потвърден за успешен е този по рафинерия ал-Ахмади в Кувейт. В останалите случаи IRGC или представя незначителни материални щети от отломки на прехванати ракети като преки попадения, или обединява удари от предишни дни и седмици в съобщението за днес, с което изкуствено раздува мащабите на операцията. ПВО мрежите на засегнатите страни свалиха значителна част от въздушните заплахи: Саудитска Арабия – 7 ракети и 9 дрона, ОАЕ – 17 ракети и 35 дрона, Кувейт — 28 дрона.

четвъртък, 2 април 2026 г.

Руският чат месинджър MAX претърпя пореден срив.

🇷🇺 Руският чат месинджър MAX, налаган от властите като надеждна алтернатива на Telegram и WhatsApp, претърпя поредица от мащабни технически сривове през последните дни. На 30 март руски потребители от цялата страна докладваха за невъзможност да изпращат съобщения, да зареждат снимки и да пускат видео.

Според данни на мониторинг платформата СБОЙ.РФ в рамките на денонощието са постъпили 436 жалби, като най-засегнати са Москва и Московска област, Самара, Краснодар и Санкт Петербург. Два дни по-късно, на 1 април, сривовете продължиха с 393 регистрирани оплаквания и проблеми в над 20 руски региона, включващи Татарстан, Архангелска и Липецка област. Сред най-честите оплаквания бяха невъзможност за получаване на известия, срив на мобилното приложение и блокиране на акаунти без обяснение. Разработчиците на MAX така и не излязоха с официално обяснение за причините.

Сривовете на MAX са особено показателни предвид момента, в който се случват. От средата на март органът за контрол на средствата за масова информация „Роскомнадзор“ ограничава активно достъпа до Telegram на територията на Руската федерация. На 10 февруари ведомството потвърди официално, че налага ограничения върху месинджъра, а от 16 март достъпът до него спадна до около 75%, като близо 80% от всички заявки към домейните на Telegram се провалиха, по данни на Общество за защита на интернет. Тези ограничения не са новост: от август 2025 г. са блокирани гласовите обаждания в Telegram, а от февруари 2026 г. изпращането на медийни файлове, гласови съобщения и видео се зареждат с големи затруднения или изобщо не се отварят.

Опитите за блокиране на Telegram доведоха до верижна реакция, засегнала други популярни руски онлайн услуги. Yandex, стрийминг платформата Kinopoisk и куриерската компания CDEK също отчетоха смущения в работата си, съобщи Radio Free Europe/Radio Liberty. В съвременна Москва, където ежедневието е зависимо от мобилния интернет за таксита, доставки на храна и онлайн карти, прекъсванията засягат пряко качеството на живот на милиони хора.

На фона на тези ограничения руските власти се опитват агресивно да налагат MAX като заместител на чуждите социални платформи. Приложението, разработено от VK, е предварително добавено на всичките нови мобилни устройства, продавани в Русия. Към днешна дата са отчетени над 107 млн регистрации и 77 млн потребители, активни на дневна база, въпреки че тези данни идват единствено от пресслужбата на VK и нямат независима проверка.

Оценката на потребителите обаче очертава новия продукт значително по-негативно – рецензиите в Google Play изобилстват от оплаквания за замръзване, недоставени съобщения и отсъствие на базови функции. Експертите от RKS Global установиха, че MAX събира IP адреси, геолокация, списъци с контакти и биометрични данни, като политиката за поверителност дава възможност за споделяне на информация с „държавни органи и партньори на компанията". Военни командири в Русия алармират, че месинджърът не е безопасен за комуникация, докато обикновените потребители масово се опитват да го избягват, отбелязва The Moscow Times.

Ситуацията разкрива системно противоречие в дигиталната политика на Кремъл. Стремежът му да елиминира независимите платформи за комуникация и да наложи насила контролирана алтернатива води до двоен ефект: нито Telegram е напълно блокиран, нито MAX е способен да поеме ролята му. По данни на Carnegie Endowment for International Peace, решението за ограничения на Telegram е продиктувано от желанието на Владимир Путин да контролира информационните потоци, но удря на камък, тъй като дигиталната инфраструктура не разполага с капацитет за пълноценна замяна. Междувременно Telegram продължава да се радва на глобален интерес със своите над 95 млн активни потребители в Русия и остава далеч по-функционален от държавната алтернатива – дори и към днешна дата с наложения му от държавата режим на ограничения.

сряда, 18 март 2026 г.

Руската православна църква призова за връщане на монархията и самодържавието

🇷🇺 Висш представител от Руската православна църква (РПЦ) предложи Кремъл да върне едноличната монархическа власт, за да си върне статута на глобална цивилизация, съобщи The Moscow Times днес.

Протойерей Максим Миняйло, старши свещеник в екатеринбургския „Храм върху кръвта“, е направил това предложение в отговор на публикация във военен канал, предлагаща новата орбитална космическа станция да се превърне в „цивилизационен символ“ на руската държавност. Миняйло отхвърли идеята за космически проекти като „твърде слаба“ и „лишена от концепция“ в сравнение с реставрацията на царя.

„Възраждането на едноличната монархическа власт би било точно на място“, заяви свещеникът, добавяйки, че само чрез вглъбяване и завръщане към автокрацията „космосът ще се върне при нас, и не само той“.

Призивът за формална монархия отразява засилващите се настроения сред идеолозите на Кремъл, които твърдят, че настоящата конституция на Русия е чиста формалност. Александър Дугин, виден пропагандист и отявлен защитник на идеологията на „Руския свят“, заяви, че страната вече е де факто монархия и волята на държавния глава стои над всеки писмен закон.

The Moscow Times цитира Дугин, според когото Държавната дума на Руската федерация не съществува, а държавните служители са описани като користолюбиви „боляри“, чиято власт трае само докато „монархът“ позволява.

Призиви за абсолютна власт се тиражират сред руския елит още от незаконната анексия на Крим през 2014 г. Две години по-късно ръководителят на окупационната администрация Сергей Аксьонов публично се обяви за налагане на диктатура, за да може Русия да се справя по-добре с „външните предизвикателства“. Тогава той подкрепи тезата си с твърдението, че демокрацията в Русия трябва да бъде ограничена до „определени, нормални граници“, за да се гарантира, че държавата остава единна под ръководството на един командир.

През последното десетилетие РПЦ играе ролята на водещ идеологически двигател за руската политика за експанзия. Под ръководството на московския патриарх Кирил църковният клир описва военната агресия в Украйна като „метафизична борба“ и дава псевдорелигиозна обосновка за частичната мобилизация на 315 000 военнослужещи през есента на 2022 г.

Църквата дори лобира активно във Вашингтон за сваляне на обвиненията във военна пропаганда и духовна подкрепа за инвазията. В момент, когато Русия се насочва към отявен тоталитаризъм, РПЦ изисква пълна и безрезервна подкрепа за милитаризацията, а патриарх Кирил определи всяка една опозиция срещу волята на Путин като „предателство“.

Руският чат месинджър MAX автоматично абонира потребители за пропагандни канали.

🇷🇺 Потребители на руската държавна платформа за съобщения MAX споделят, че са били абонирани  автоматично за военни и пропагандни канали без тяхното съгласие, а някои споделят, че не могат да прекратят абонамента си.

Според репортаж на „Медуза“ от днес, в руския онлайн форум „Пикабу“ е започнала вълна от оплаквания от страна на потребители, които описват появата на необясними абонаменти в хронологията на месинджъра.

Един от недоволните сподели видео, демонстриращо многократни опити за напускане на канал, свързан с водещия кремълски пропагандист Владимир Соловьов, при което той остава наличен въпреки положените усилия.

Други потребители споделят за сходен опит, при който в профилите им са се появили множество непознати канали, особено в десктоп версията на приложението. Няколко души твърдят, че всички опити за отписване са ударили на камък, като според тях платформата ги е абонирала повторно автоматично или не е успяла да обработи заявката.

„Бях абониран за куп спам канали. Не мога да се отпиша! Просто ме абонират отново. И не съществува бутон за докладване“, гневи се един от потребителите. Друг споделя, че самото приложение е блокирало при опит за напускане на канал, свързан с Кремъл.

Стартирал миналата година, MAX е държавна платформа за съобщения, създадена по поръчка на Кремъл, а нейното налагане съвпада с все по-тежките ограничения от руския медиен регулатор „Роскомнадзор“ върху конкурентни платформи като WhatsApp и Telegram.

Руската федерация полага сериозно усилия за налагане на месинджъра в окупираните региони на Украйна. Активистите от групата „Жълта лента“ по-рано алармираха, че MAX може да функционира като софтуер за наблюдение, позовавайки се на изискване на приложението за достъп до микрофони, камери, геолокация, контакти и лични файлове.

MAX е собственост на структура, свързана с бизнес мрежи, притежавани от роднини на руския президент Владимир Путин. Приложението се управлява от ВКонтакте, чийто ключов акционер „Согаз“ включва дялове, държани от Михаил Шеломов – син на братовчед на Путин. Това поставя месинджъра в широката система на дирижиран от Кремъл корпоративен контрол над руския технологичен пазар.

Полски съд разреши екстрадицията в Украйна на руски археолог от Ермитажа

🇵🇱 Съд във Варшава постанови, че руският археолог Александър Бутягин може да бъде екстрадиран в Украйна, за да се изправи пред правосъдието по обвинения в унищожаване на културно наследство в окупирания Крим.

Бутягин, директор на сектора за антична археология на Северното Черноморие в Ермитажа, беше задържан в Полша през декември 2025 г. по време на свое пътуване от Амстердам за Белград. Киев обвинява учения в „умишлено незаконно унищожаване“ на археологически паметници в античното гръцко селище Мирмекий край Керченския пролив.

След незаконната анексия на Крим през 2014 г., Бутягин ръководи експедиции, спонсорирани от Ермитажа, без разрешение от украинските власти. Украйна класифицира тази практика като криминално нарушение на своята териториална цялост и законите за опазване на културата.

Съдебен състав начело с Дариуш Лубовски постанови, че повдигнатите обвинения отговарят на правния праг за екстрадиция, отбелязвайки, че предполагаемите престъпления предвиждат лишаване от свобода за период от 2 до 5 години както според украинското, така и според полското законодателство.

Докато е задържан в полската столица, Бутягин твърди, че работата му е имала за цел да защити обекта от „вандали и мародери“, но съдът призна легитимността на украинската юрисдикция над обекта.

Решението разпали остър дипломатически отзвук, а Кремъл привика посланика на Полша, за да изрази своя „решителен протест“ и да поиска незабавното освобождаване на Бутягин. Въпреки напрежението на високо ниво, се посочва, че музеят Ермитаж е отказал да финансира правната защита на Бутягин, което е принудило колегите му да събират средства за адвокати чрез краудфъндинг.

Решението все още не е окончателно; защитата се подготвя обжалване, а крайното изпълнение на заповедта за екстрадиция в последна сметка зависи от полския министър на правосъдието.

🔙 Frontline Monitor припомня: Руските власти систематично използват незаконни археологически разкопки, за да пренаписват историята на окупирания Крим, оправдавайки анексията. От 2014 г. насам финансирани от Кремъл експедиции в Мирмекий и Херсонес се провеждат без украински надзор, в пряко нарушение на международното право.

Обектът на световното наследство на ЮНЕСКО „Херсонес Таврически“ беше плячкосан и заменен с модерни структури, за да служи на руската държавна пропаганда. В момента, докато съдилищата в ЕС започват да одобряват искания за екстрадиция на подобни „учени“, Киев продължава своите усилия за проследяване на общо 1,7 млн заграбени артефакта и документиране на унищожените антични забележителности.

Американското разузнаване и международни наблюдатели отдавна алармират, че тези дейности са част от кампания за заличаване идентичността на украинците и кримските татари от полуострова.

Философът-принц на Иран: С какво ще бъде запомнен Али Лариджани?

🇮🇷 През юни 2009 г. в Техеранския университет избухнаха безредици в знак на протест срещу манипулираните резултати от президентските избори в средата на месеца. Най-малко 12 души бяха убити. Човекът, който тогава заемаше поста председател на иранския парламент – Али Лариджани, веднага осъди насилието на силите за сигурност срещу студентите.

Той дори посети някои от местата, където младежите бяха нападнати, и се чудеше на глас как е възможно те да бъдат атакувани в общежитията си посред нощ. Лариджани обяви, че законът трябва да се спазва и че министърът на вътрешните работи трябва да поеме отговорност за събитията.

Превъртаме лентата 17 години напред. Когато в Иран избухнаха вълнения в първите дни на новата година, застрашавайки ислямския режим повече от всяко друго събитие досега, върховният лидер Али Хаменей прескочи правомощията на президента и се обърна към Лариджани, настоящ ръководител на Висшия съвет за национална сигурност. Този път той нямаше въпроси.

Днес Лариджани е масово възприеман като архитект на успеха на бруталните репресии през тази година, проведени с безмилостна ефективност. По различни оценки са убити между 7 000 и 36 500 цивилни, което подтикна САЩ да му наложат персонални санкции. Лариджани обвини самите протестиращи, твърдейки, че са действали като терористи под диктовката на Израел.

След убийството на Хаменей по време на съвместните израелски-американски удари в първия ден на войната, Лариджани беше считан за най-влиятелния човек в Иран – този, който държи върховната власт над националната сигурност и външната политика. Той не беше избран за наследник на върховния лидер не само защото не е негов син, но и защото не е духовник – задължително условие за ролята. Въпреки това, той е човекът, от когото се очаква да напътства новия лидер на всяка крачка, навлизайки в тази длъжност в един особено сложен период.

Лариджани има почти невероятна биография. В продължение на четири десетилетия се издига до ключови позиции във всички центрове на властта на Ислямската република. Бил е висш офицер в Революционната гвардия, министър на културата, ръководител на пропагандата, председател на парламента, кандидат за президент и от миналата година – секретар на Съвета за сигурност (пост, който е заемал и преди години). Той е „плътта и кръвта“ на иранския режим.

Може да изглежда, че Лариджани е само поредното безмилостно зъбно колело в машината, от онези, които мрачните режими произвеждат на конвейер. Но той не е само това. Дори докато служи в правителството от десетилетия, той никога не е изоставял своята най-голяма страст: философията. Хладнокръвният политик е и философ, лектор в Техеранския университет и експерт по възгледите на Кант за математиката и науката, автор на не по-малко от шест философски книги и множество статии.

Прекарах последната седмица на войната, потопен в писанията на Лариджани – доколкото беше възможно при почти изцяло спрян ирански интернет, блокирани академични сайтове и личния сайт на самия него. Открих блестящ мислител, който съчетава по необичаен начин съзерцателния живот с този на действието. В текстовете си Лариджани опитва да защити основните постулати на своя екстремен религиозен мироглед, използвайки правилата на западната философия, и излага аргументи, които искрено провокират мисълта.

Четенето на трудовете му е противоречиво преживяване. От една страна, очертават портрет на прагматичен човек, който не се колебае да отправи остри критики към властта в страната, който се стреми към модерно и развито общество и пише за свободата на изразяване и демокрацията. От друга страна, изпъква ясната фигура на ислямски фундаменталист, както сам се определя, който проповядва религиозно идеологическо лидерство.

Лариджани вярва, че истинската война не е за материални активи, а за духа. Той разпознава болестите на западния свят и им поставя огледало – огледало, което на места е предизвикателно, докато на други места предизвиква дълбоко отвращение.

67-годишният Али Лариджани е роден в семейство, описвано някога като иранския еквивалент на семейство Кенеди. Баща му е бил висш шиитски духовник. Най-големият му брат д-р Мохамад Джавад Лариджани е бил близък съветник на Хаменей по външните въпроси. Мохамад Джавад учи математика в университета в Бъркли, Калифорния, основава център за теоретична физика в Иран и е първото лице, получило разрешение да въведе интернет в страната си. Вторият му брат Садик Лариджани оглавява съдебната система на Иран в продължение на десетилетие, а от 2018 г. е председател на Съвета по целесъобразност – мощен държавен орган. Най-малкият брат Багер е бил заместник-министър на здравеопазването. Самият Али Лариджани се жени за Фариде, дъщеря на Мортеза Мотахари – един от водещите идеолози на Ислямската революция и най-близък ученик на аятолах Хомейни.

„Виждате отпечатъка на семейството в съдебната система, в политиката, в науките“, казва проф. Мерзад Боруджерди, експерт по Иран, пред Haaretz.

Интересно е, че иранските Кенеди са общност от интелектуалци. Дори Садик, който е духовник, е завършил западна философия; автор е на книги по философия на езика и аналитична философия и е превеждал Карл Попър.

Али Лариджани има бакалавърска степен по математика и компютърни науки от Техническия университет „Шариф“. След това променя посоката, защитавайки докторат върху философия на математиката на Имануел Кант. Впоследствие публикува три книги за Кант, както и трудове по политическа философия и управление.

Изборът на Кант може да бъде разгледан на фона на сблъсък на цивилизациите. Революцията от 1979 г. беше първият случай в модерната епоха, когато беше основана теокрация. Поддръжниците на революцията имаха стремеж да представят исляма като завършена идеология, способна да предложи философска алтернатива на модерния свят. Възгледът беше, че западната цивилизация е достигнала точката на пречупване, борейки се с алиенацията и самотата. Решението, според тях, беше в изкореняването на „изгнилото“ дърво на самата модерност.

Напрежението между тези две страни на неговия мироглед придружава Лариджани през целия му живот: от една страна, той е прагматик, който признава значението на науката и икономиката; от друга – той си остава фундаменталист.

„Иран не е просто карикатурна държава на аятоласите. Там се водят дълбоки интелектуални дискусии. Дори лидерът на революцията от 1979 г. Хомейни е изучавал Платон и Аристотел. Концепцията му за религиозния лидер е вариация на Платоновия философ-цар“, обяснява Боруджерди.

Въпреки това решението на Лариджани да се фокусира върху Кант само по себе си не е очевидно. Кант се отъждествява със светското начало и се противопоставя ясно на фундаментализма. Лариджани обаче иска да влезе в диалог с него, търсейки вид „одобрение“ от негова страна.

Един интересен пример е статия на Лариджани, изследваща природата на математическото доказателство. Той прави опит да помири религиозните институции с университетите. Основната му теза е, че истината има много лица: „Трябва смирено да признаем работата на другите, разбирайки, че всяка област разкрива част от истината. Когато изследваме една област, не трябва да прилагаме откритията си към други области.“

Науката и религията могат да принадлежат към две различни сфери, но те също така се сблъскват. И когато има сблъсък, изборът на Лариджани е ясен.

През 90-те години той става министър на културата и затяга цензурата. По-късно, като шеф на държавната телевизия за период от 11 години, той разширява пропагандната машина на режима и твърди, че изкуството трябва да служи като инструмент за откриване на истината и за „трансцендентност“.

Под негово ръководство националната телевизия укрепва властта на екстремистите. Лариджани инициира предавания, в които прогресивни интелектуалци са остро атакувани, което често служи като платформа за тяхното последващо затваряне. Още преди ерата на изкуствения интелект, Лариджани специализира във фалшивите новини, одобрявайки кадри, които манипулативно представят политическите му опоненти в негативна светлина.

Въпреки това, Лариджани се помни и като изтънчена фигура. Бившият британски външен министър Джак Стро си спомня, че докато Ахмадинеджад носел дрехи от 80-те, Лариджани идвал на срещи с безупречно изгладена тениска с яка на Ralph Lauren.

В книгата „Завет с народа“ той предлага „нов Иран“ – държава със стремеж към научен ренесанс и възход на икономиката. Тази двойственост се вижда и в семейството му: една от дъщерите му е изтъкнат учен в САЩ в сферата на изследванията на рака. Лариджани е възпитал дъщеря си в независимост, но в същото време поддържа възгледа, че за жените е за предпочитане да нямат роли извън дома.

В своите бележки за човешката свобода Лариджани твърди, че свободата на мисълта е право. Но веднага добавя едно голямо „но“, което легитимира концепцията за „полиция на мисълта“: всичко, което предизвиква „социална деградация“, трябва да се огранича. Кой решава кое е деградация? Лариджани, разбира се.

Подобна е логиката му за демокрацията. Той вярва, че обществото има „колективна душа“, която се стреми към изкупление, и затова законите трябва да бъдат съобразени с принципите на исляма.

Днес, след смъртта на Хаменей, Лариджани се позиционира като ключова фигура. Той координира сложните военни и политически отговори на заплахите срещу режима. Използва социалните мрежи, за да влияе на американското обществено мнение, обвинявайки Тръмп, че е предал принципа „Америка на първо място“ в полза на Израел.

В „Държавата“ Платон описва Калиполис – идеалното общество, начело на което е застанал философ. Но Лариджани не прилича на „философ-цар“, а по-скоро на „философ-принц“ по Макиавели, за когото висшата ценност е запазването на властта на всяка цена.

Карл Попър твърдеше, че важният въпрос в политиката не е „Кой трябва да управлява?“, а „Как да изградим институции, така че лошите владетели да не могат да причинят твърде много щети?“.

Критиката на Лариджани към западния свят и неговия призив за надхвърляне на модерността не бива да се отхвърлят с лека ръка. Но в крайна сметка действията му надхвърлят всичко, което може да бъде оправдано в името на която и да е философия. Лариджани е дълбок идеолог, който извърши нещо непростимо в името на идеологията.

Изкушаващо е да го видим като трагичен герой, принуден да командва клане. Но самият той вероятно би презирал подобно описание, считайки го за „западно и сантиментално“. Той се отказа от доброто в името на вярата – най-важното нещо в живота му. Като Авраам, готов да пожертва сина си. И все пак има една важна подробност в историята: Авраам не заби ножа.

петък, 13 март 2026 г.

Революционната гвардия отново копира израелския модел на предупреждения за евакуация.

🇮🇷⚠️🇮🇱 Корпусът на гвардейците на ислямската революция (IRGC) публикува графика със сателитна снимка и текст на иврит със заповед към жителите на Рамат Ган, град в агломерацията на Тел Авив, незабавно да се евакуират от зоната, маркирана в червено, и да се придвижат на юг само по Шосе 4.

Съобщението завършва с послание: „Правителството ви лъже. Войната все още не е започнала." Графиката е разпространена чрез иранския арабскоезичен канал IranInArabic.

Подобни предупреждения очевидно заимстват дългогодишния израелски модел по време на операциите на силите за отбрана в Газа, Ливан, Йемен и Иран, като по този начин Иран се опитва да води психологическа война. Практическата ефективност на тези призиви е съмнителна: израелската гражданска отбрана има изключително напреднала система за реално оповестяване, а пропагандни послания от врага няма как да доведат до евакуация сред населението.

По-вероятната цел на подобен ход е чисто символична – демонстрация на разузнавателни познания относно градската инфраструктура на Израел, както и послание, че иранските удари могат да са насочени прецизно към конкретни квартали.

четвъртък, 12 март 2026 г.

Дмитрий Песков призна, че Русия среща трудности в „пропагандната работа“.

🇷🇺 Кремъл призна, че изпитва сериозни затруднения в провеждането на своята „пропагандна работа“ зад граница. Това стана ясно от изявление на прессекретарят на руския президент Дмитрий Песков по време на конференция „Съвременни медии: технологии, смисли, кадри“, проведена във Висшето училище по икономика в Москва.

Според него страната стремително губи своя инструментариум за влияние в чужбина, като този проблем е особено силно изразен в държавите от т.нар. „близка чужбина“.

По неговите думи традиционното телевизионно излъчване в условията на съвременния свят не е надеждно средство, тъй като достъпът до него може лесно да бъде преустановен по технически или политически път. Основното предизвикателство пред Москва остава доминиращата позиция на западните социални мрежи, които служителят на Кремъл определи като „вражески“. Въпросните платформи запазват висока степен на конкурентна способност в пространството на ОНД и световен мащаб, докато Москва не успява да изгради ефективно присъствие в тях.

Песков обърна специално внимание на липсата на достатъчно активна работа в платформата Telegram за разпространение на стратегически послания и „смисли“. По думите му руската държава тепърва трябва да намери начини за по-ефективно присъствие в дигиталната среда, за да компенсира загубените канали за комуникация.

Признанието за този недостиг идва в момент на засилени международни санкции и технически ограничения спрямо руските държавни медии, въведени след началото на пълномащабната агресия срещу Украйна. Тези мерки значително ограничиха обхвата на канали като RT и Sputnik, което принуждава Русия да преразгледа стратегията си за информационно влияние в евразийското пространство и отвъд него.

вторник, 3 март 2026 г.

Паметници на тиранията: възстановяването на култа към Сталин в модерна Русия.

💡 Експертизата «Сянката на Сталин: Защо и как се случва новото възпоменание на тиранина в Русия», публикувана на платформата Re:Russia и подписана от Александра Архипова и Юрий Лапшин, описва едно от водещит културно-политически явления в съвременна Русия: нарастващото присъствие на символите на Йосиф Сталин в публичното пространство и начина, по който тази „новa мемориализация“ отразява широки идеологически и исторически трансформации.

Авторите проследяват динамиката на поставянето на 213 нови мемориални обекта – паметници, бюстове, барелефи и други форми на „недвижима“ памет – от 1996 г. до средата на 2025 г. По техните данни само през първите седем месеца на миналата година в Русия са открити множество нови монументи, сред които голям барелеф на станция в московското метро и поредица от бюстове в региони като Башкирия и Вологодска област.

Това явление не се дължи на еднородна държавна директива, а резултат от комбинация на низови инициативи и идеологически трендове. Някои от инициативите произхождат от местни активисти, от отделни институции и регионални власти, но попадат в широкия дискурс за „великото минало“ на СССР и ролята на Сталин като победител във Втората световна война.

Авторите подчертават значението на два идеологически наратива, които се засилват през последните години: първият е създадената представа за „велико общо минало“, което трябва да служи за основа на националното единство, а вторият – тенденцията да бъде маргинализирана или изтласкана паметта за сталинските репресии от колективната памет. Съвкупоността от наративи променя начина, по който руското общество и институции легитимират и интерпретират историческия минал период.

Изследването разграничава две форми на мемориализация: „недвижима“, включваща физическите монументи в градската среда, и „движима“, която представлява временни представления и публични прояви, ретропоези с портрети, „сталинобуси“ и други мобилни форми, използвани при чествания на ключови дати. Вторият вид са по-трудни за точно измерване, но според авторите стотици случаи са документирани през последните години.

Географското разпределение също е част от анализа: те са концентрирани в конкретни федерални окръзи, като имат особено присъствие в Северо-Кавказкия и Приволжкия федерален окръг. Изследователите смятат, че много от по-видимите случаи не са в големите градски центрове, а на по-периферни места, което според тях поставя въпроса за характера и социалната функция на тези обекти.

Анализът също така проследява историческия контекст на промяната: ако през 1990-те и началото на 2000-те публичните дискусии и мемориали бяха по-свързани с възпоменание на жертвите на репресии и говорене за тоталитарното минало, то от около 2010 г. насам постепенно отстъпват място на историческия ревизионизъм, който включва преоценка на ролята на Сталин и по-широко възраждане на символи от съветската епоха.

Авторите не приписват повсеместна официална държавна политика на Москва, но идентифицират структурни и идеологически фактори, които подпомагат и нормализират процеса: сред които дадени държавни риторики, законодателни инициативи, насочени към контрол на историческите наративи, и широко политическо усилие за консолидиране на националната идентичност чрез интерпретация на миналото.

Това изследване, макар и фокусирано върху историческата мемориализация, дава прозрение за по-широките културни и политически тенденции в Русия след 2014 г., засилени след началото на пълномащабната инвазия в Украйна през 2022 г., когато реториката за „защитата на историческата истина“ често се използва за легитимиране на съвременни политически решения. Контекстът на хибридни информационни кампании и външни усилия за влияние върху общественото мнение в Европа, включително в страни като България, остава част от по-широкия контекст на информационните и идеологически битки, които съпътстват този исторически процес.

понеделник, 2 март 2026 г.

Датското разузнаване предупреждава за чужда намеса в предстоящите избори

🇩🇰 Разузнавателните служби на Кралство Дания предупредиха, че чужди сили може да направят опит да повлияят на парламентарните избори на 24 март, съобщи The Guardian на 28 февруари.

Службата за полицейско разузнаване (PET) и Службата за военно разузнаване (FE) разпространиха общо изявление относно тези рискове. Предизборната кампания може да бъде подложена на дезинформация и кибератаки.

Според двете ведомства целта може да бъде всяване на разкол или оказване на влияние върху обществения дебат. Те предупредиха за атаки, насочени срещу кандидати, партии или политически програми. Агенциите посочват, че основната заплаха идва от Русия, цитирайки подкрепата на Дания за Украйна. Те добавиха, че в тези действия могат да бъдат замесени и други държавни участници.

Разузнаването посочи натиска на САЩ по отношение на Гренландия като дестабилизиращ фактор и добави, че американският интерес е създал „нови международни разломни линии“, които Русия и Китай биха могли да използват. Премиерът Мете Фредериксен определи Русия като основна заплаха за Дания, но спомена и исканията на американския президент Доналд Тръмп за поемане на контрол над Гренландия.

Европейски правителства многократно са обвинявали Русия в опити за влияние върху избори чрез кампании за дезинформация и кибератаки. Разследващите свързват руски хакери с атаки срещу партии, парламенти и контрактори на изборни процеси, понякога последвани от селективно изтичане на информация. Официални лица смятат, че крайната цел е да се подкопае доверието, да се задълбочи поляризацията и да се затрудни европейската подкрепа за Украйна.