🇺🇦🔥🇷🇺 Масирана атака с украински далекобойни дронове порази Московска област през изминалата нощ, като огънят обхвана петролно депо, разположено източно от руската столица. Черен дим се издига над съоръжение в град Ногинск – на около 50 км източно от Кремъл, сочат кадри, заснети от местни жители и разпространени в руски канали в Telegram. Към сутринта пламна и складова база на руския онлайн търговец Wildberries, разположена няколко километра на юг, в град Електростал.
С оглед на атаката срещу столичния регион кметът на Москва Сергей Собянин заяви, че над 370 украински дрона са били насочени към Московска област и 64 от тях са свалени „на подстъпите“ към столицата.
Губернаторът на Московска област Андрей Воробьов също потвърди, че регионът е бил атакуван с дронове рано сутринта днес. Независимото руско издание ASTRA публикува кадри, показващи голям пожар и гъст черен дим, издигащ се от района след удара, докато множество видеа, споделени в социалните мрежи, изглежда показваха експлозии в обекта.
По предварителни данни атакуваната петролна база разполага с 24 резервоара за съхранение на гориво с общ капацитет от 11 500 кубични метра. Обектът се използва за съхранение, прехвърляне и дистрибуция на бензин, дизелово гориво и керосин, като обслужва доставчици и търговци на горива в цялата област.
Ударът беше нанесен въпреки факта, че Русия поддържа най-гъстата си мрежа за противовъздушна отбрана около Москва, която включва системи за ПВО с малък обсег „Панцир-С1“ и 9К330 „Тор“, батареи С-400 и мобилни огневи групи, разположени за борба с украинските дронове и крилати ракети.
Украинският президент Володимир Зеленски потвърди, че ударите са били насочени срещу „два значими логистични обекта“ в Московска и Тамбовска област, разположени на повече от 500 и близо 700 км от фронтовата линия.
Последната атака е част от серия украински удари с далекобойни дронове срещу горивна инфраструктура в Московска област. На 16 и 18 юни украински безпилотни апарати поразиха петролната рафинерия в район Капотня. По-рано този месец украински дронове достигнаха и Омската рафинерия на „Газпром нефт“, която е най-голямата петролна рафинерия в Руската федерация, разположена на 2500 км от украинската граница.
🇺🇦🔥🇷🇺 Силите за отбрана на Украйна удариха петролно депо в Михайловск – сателитен град на Ставропол в южна Русия – през изминалата нощ, като серия от експлозии на промишлената площадка подпали резервоарите за гориво и вдигна високи стълбове дим над района.
Кадри и снимки от последствията бяха публикувани от OSINT общността Exilenova+; очевидци заснеха мащабен пожар, който бавно се разраства към съседните резервоари. Михайловск отстои на около 365 км от границата с Украйна и близо 620 км от най-близката територия под украински контрол в Запорожка област.
Коя точно е ударената база, остава спорно, но това уточнение има своята тежест. Първоначалните оценки на OSINT групите, сред които Falcon Insight, посочиха депото на „Лукойл-Югнефтепродукт“ – звеното за дистрибуция на „Лукойл“ за Южна Русия. Независимият руски канал ASTRA обаче твърди, че горящият обект е съседна база край жп линия в хутора Вязники, на около 1,2 км от съоръжението на „Лукойл“. „Комерсант“ съобщи, че депото, ударено дни по-рано в същия хутор, е собственост на „НК Роснефт-Ставрополье“. В радиус от 1 км са разположени поне две петролни бази, а гъстият дим над Вязники все още не позволява да се каже еднозначно коя от тях гори. Общата картина обаче не се променя от името върху табелата: това е поредният удар по гъсто застроен горивен възел в тази част на страната.
И той не е първият за седмицата. В нощта срещу 9 юли украински дронове поразиха петролна база в същия хутор Вязники – тогава Службата за сигурност на Украйна (СБУ) потвърди едновременни удари срещу горивни обекти в Ставрополския край и Тверска област на над 500 км от фронта. Губернаторът Владимир Владимиров призна за атаката с дронове и този път, но отново я омаловажи, описвайки я като пожар на „промишлен обект“ във Вязники. Той съобщи за отломки от свален дрон, паднали край улица „Коломийцева“ в самия Ставропол, като увери, че няма пострадали и че огънят не застрашава жилищни квартали. Ударът от 13 юли, само 4 денонощия след предишния, изглежда като контролен – повторно поразяване на цел, чието възстановяване тепърва започва.
Депото, което OSINT каналите определиха като главна цел, е ключов логистичен възел от мрежата на „Лукойл-Югнефтепродукт“ и обслужва продажбите на дребно и дребния опт на петролни продукти в южните области. По описанието, разпространено от украинските канали, на площадка са разположени 17 големи резервоара, 4 средни и 21 по-малки съда за гориво. Този капацитет прави обекта важно звено в разпределението на бензин и дизел за региона, но той няма преработвателна мощност: база като тази само складира и разпределя гориво, без да го произвежда.
Точно тук минава разграничението, което подрежда единичния удар в по-голямата картина. Поразяването на такова депо свива местния капацитет за приемане, съхранение и разпределяне на гориво на юг – това нанася тежък логистичен удар тук и сега, но само по себе си не лишава Русия от рафиниращ капацитет. Системният недостиг, който Москва изживява това лято, идва от другаде: методичните удари по самите заводи. Депата, терминалите и танкерите са втората линия на същото усилие – задушаване на горивната верига по цялата ѝ дължина, от рафинерията през хранилището до колонката за бензин.
Кумулативният ефект вече е очевиден. Производството на бензин в Руската федерация е паднало до 65% от сезонното търсене, отчете Ройтерс, позовавайки се на два индустриални източника – пряка последица от спирането на редица от най-големите заводи след украинските атаки. Сред спрените са НОРСИ в Нижни Новгород, както и рафинериите в Омск и Саратов – три от най-едрите предприятия в страната, които в момента са извън строя. Дневният дефицит на бензин е между 40 000 и 45 000 тона, или около 35% от търсенето в пиковия летен сезон, когато дневното потребление достига 115 000–120 000 тона. За сравнение, през юни недостигът беше около 25%. Само за един месец дупката се е разширила с 10% от националното потребление.
Търговските данни очертават същата крива. По изчисления на „Медуза“, базирани на статистиката на Петербургската стокова борса (СПбМТСБ), средните дневни продажби на гориво, които към началото на годината се движеха между 118 000 и 150 000 тона, са се свили до 80 300 тона през юни, когато ударите по заводите зачестиха най-осезаемо. При базите на отделни рафинерии спадът е още по-стръмен – след удар по Киришкия завод на „Сургутнефтегаз“ продажбите от разпределителните му площадки паднаха с около 80% спрямо трите седмици преди атаката.
Натискът вече прелива и в политиката. На 8 юли руското правителство наложи забрана върху износа на дизелово гориво – мярка, обявена от вицепремиера Александър Новак и валидна до 31 юли, с цел да се задържи горивото на вътрешния пазар. Забраната за износ на бензин действа от преди това; добавянето на дизела разшири ограничението над почти цялата гама горива, като извън обхвата остават единствено междуправителствените доставки. Успоредно с това Москва отвори вратата за внос – до 400 000 тона гориво месечно от съседни страни, сред които Беларус и дори Индия. По оценка на беларуски източници обаче доставките от Минск покриват едва тридневния недостиг на руския пазар, което подсказва колко критична е ситуацията.
🇱🇻 Два дрона, навлезли от територията на Руската федерация във въздушното пространство на Латвия през изминалата нощ, се разбиха в района Латгале, единият от които порази нефтено депо в Резекне, предизвиквайки пожар, потушен от пожарникари преди разсъмване.
Председателят на общинския съвет на Резекне Гунтарс Скудра потвърди пред латвийската агенция ЛЕТА, че един от дроновете е паднал на територията на местния клон на „Ийст-Уест Транзит“ ООД, поразявайки празен резервоар. Латвийската държавна полиция е установила фрагменти от дрон на улица „Комунала“ и образувала досъдебно производство по инцидента.
Пожарната служба получила редица обаждения на спешния номер 112 около 3:30 ч. сутринта. При пристигането на екипите вече не е имало активни пламъци, а термокамерите не са отчели температурата в резервоарите да над обичайната. Четири резервоара са получили механични повреди, но и четирите са били празни. Обшивката на един от тях е тлеела на площ от около 30 кв. метра и е загасена своевременно.
Обявената рано сутринта въздушна тревога в общините Балви, Лудза и Резекне е отменена в 8:25 ч. Училищата в Резекне и двете общини преустановиха присъствено обучение, а Балви премина към дистанционно, съобщи обществената телевизия LSM. Жители на Резекне разказаха пред студиото на LSM в Латгале, че са чули звуци от дрон и самолет, преди да получат предупреждение по клетъчната мрежа.
Произходът на дрона не е официално потвърден. Снимки и видео онлайн показват отломки, сходни с украинския ударен дрон с голям обсег FP-1, използван от Киев за удари дълбоко в руска територия. Същевременно не може да се изключи сценарий, при който руски безпилотник да е бил умишлено пренасочен към територията на НАТО с цел дискредитиране на Украйна. Инцидентът се случва броени дни преди Деня на победата, почитан на 9 май.
Латвия е член на НАТО от 29 март 2004 г. и остава един от най-последователните поддръжници на украинската кауза от първия ден на пълномащабната инвазия през февруари 2022 г. Районът Латгале граничи пряко с Русия и Беларус, което го прави най-изложената на набези на безпилотници част от територията на страната. Резекне е най-големият град в Латгале и има важно логистично значение. Инцидентът вероятно ще ускори дискусиите в НАТО относно въздушното прикритие на източния фланг на малки и средни височини.
🇺🇦🎯🇷🇺 Украински дронове удариха черноморското пристанище Туапсе през изминалата нощ, при което загина един човек, друг беше ранен и избухна мащабен пожар в петролно депо в Краснодарския край на Руската федерация, съобщиха местните власти.
Това е втората атака срещу обекта за по-малко от седмица. Предишен пожар на същото място горя дни наред и изискваше намесата на повече от 150 пожарникари и персонал за спешна помощ, за да бъде потушен.
Губернаторът на Краснодарския край Вениамин Кондратиев заяви, че атаката е предизвикала пожар в пристанището и значителни щети в града от падащи отломки. Счупени са прозорци на училище, детска градина, църква, музей и жилищна сграда. Повреден е и газопровод.
„Един мъж загина. Друг е ранен и му се оказва медицинска помощ“, написа той в Telegram.
Независимата медия Astra съобщи, че основната цел е била петролната рафинерия в Туапсе, собственост на „Роснефт“ – единственото предприятие за преработка на петрол на руското черноморско крайбрежие и важен експортно ориентиран център. След удара е избухнал голям пожар в района на резервоарите за съхранение.
Рафинерията се счита за стратегически важна, тъй като е директно интегрирана с експортния терминал на пристанище Туапсе, образувайки комбиниран център за рафиниране и корабоплаване. По-голямата част от продукцията ѝ се изнася, което я прави критично звено в руската морска търговия с петрол, а не просто вътрешен доставчик на гориво.
Обектът вече беше ударен по-малко от седмица по-рано, на 16 април, когато пожар горя три дни, преди да бъде потушен само часове преди последната атака. Бяха разположени повече от 150 пожарникари и близо 50 единици техника.
Рафинерията в Туапсе преработва до 12 милиона тона суров петрол годишно и се нарежда сред десетте най-големи рафинерии в Русия.
През последните месеци украински дронове многократно поразиха големи центрове за износ на петрол като пристанищата Уст-Луга и Приморск на Балтийско море, които обслужват значителен дял от руския износ на петрол, както и петролния терминал в Новоросийск.
Смята се, че през март Русия е загубила близо 1 милиард долара в рамките на седмица след многократните удари по нейните балтийски пристанища.
Киев представя ударите по обекти от енергийната инфраструктура на Руската федерация като отговор на продължаващите ракетни атаки и обстрели с дронове срещу украински градове и като усилие за намаляване на приходите на Кремъл от износ на петрол, използвани директно за финансиране на войната му.
Кирило Буданов, ръководител на кабинета на президента Зеленски и бивш началник на украинското военно разузнаване, заяви, че атаките срещу петролните терминали на „Роснефт“ засилват позицията на Украйна в текущите преговори. Той отбеляза, че някои от съюзниците на Украйна са призовали за пауза в ударите с оглед на растящите световни цени на енергията.
В същото време Русия разшири усилията си за защита на критичната инфраструктура, включващи разгръщане на допълнителни системи за противовъздушна отбрана, мобилизация на запасняци за формиране на мобилни огневи отряди и засилване на сигурността в големи промишлени обекти.
🇮🇷 Сателитни изображения от платформата Soar Atlas показват тежко повредени и горящи резервоари за съхранение на суров петрол на иранския остров Сири в Персийския залив. Капацитетът им възлиза на 1 милион барела или близо 20% от общия капацитет на острова от 4,5 милиона барела. Това съобщи Newsweek, позовавайки се и на изображения, заснети на 10 и 15 април от Sentinel-2 на Европейската космическа агенция.
Остров Сири е ключов възел в иранската офшорна петролна инфраструктура, където се обработва добивът от находищата Носрат, Есфанд, Сиванд, Дена и Алванд с дневен дебит от около 100 000 барела, като терминалът обслужва износа на суровата смес Sirri Blend.
Ударът е нанесен часове след влизането в сила на двуседмичното примирие между САЩ и Иран, обявено от президента Доналд Тръмп на 7 април. То беше постигнато по-малко от два часа преди крайния срок, който самият Тръмп постави на Техеран – с условие незабавно да отвори Ормузкия проток за безопасен транзит на търговските кораби. Иранският външен министър потвърди, че при спиране на ударите въоръжените сили ще прекратят отбранителните си операции и ще осигурят безопасно преминаване през протока за две седмици.
Около 06:30 часа на 8 април, близо осем часа след обявяване на примирието, на остров Сири и рафинерията на остров Лаван бяха регистрирани серия от експлозии. До момента нито една страна не е поела отговорност за ударите. Израел отрече участие, а Централното командване на САЩ (CENTCOM) отказа коментар. Ирански източници посочиха израелската служба за външно разузнаване „Мосад" като вероятен извършител.
OSINT експерти, цитирани от House of Saud, обърнаха внимание на друга версия – като възможна платформа бяха посочени изтребители Mirage 2000-9 от ВВС на ОАЕ, способни да достигнат Лаван от бази в Залива.
Иранският отговор дойде в рамките на час след постъпването на първите сведения за експлозии на Лаван и включваше масиран обстрел със 17 балистични ракети и 35 ударни дрона по ОАЕ, 28 дрона срещу петролни обекти в Кувейт и ракетни удари срещу Бахрейн, ранили двама цивилни в Ситра.
Лаван, вторият по големина ирански износен терминал след остров Харг, преработва 55 000 барела дневно и разполага с 5,5 милиона барела складов капацитет.
Инцидентите на Сири и Лаван поставиха под въпрос стабилността на договореното примирие още от самото му начало. Преговорите в Исламабад, проведени на 10 април между вицепрезидента на САЩ Джей Ди Ванс и председателя на иранския парламент Мохамад Бакер Калибафм организирани по инициатива на пакистанския премиер Шахбаз Шариф, бяха блокирани от спор във връзка с отговорността за ударите, съобщи тогава House of Saud. Ситуацията около остров Сири е поредният епизод от серията удари по енергийната инфраструктура на Иран, започнала с американския въздушен удар по остров Харг на 13 март и израелската атака по газовото находище Южен Парс и рафинерията в Асалуйе на 18 март. Тези удари последователно засягат стълбовете на иранската икономика и допълнително усложняват дипломатическите усилия за деескалация в региона.
🔥 Украински дронове нанесоха нов удар по нефтената база край град Феодосия в окупирания Крим, съобщи местният Telegram канал „Кримски вятър", според когото ударът е бил нанесен около 01:00 ч. след полунощ местно време.
Съобщава се, че преди взрива над Стари Крим, град на около 25 км западно от Феодосия, са били засечени най-малко три дрона, които са били насочени в посока на пристанищния град. Попаденията са предизвикали пожар, който бързо се е разпространил, но това по никакъв начин не е ускорило пристигането на пожарните служби.
Telegram каналът Supernova+ публикува видео от градски камери, фиксирали момента на удара, и потвърди, че два от резервоарите на нефтобазата са обхванати от пламъци. Едновременно с удара по Феодосия беше поразен и обект в окупирания Луганск, макар че към този момент нямам конкретни сведения за характера на целта и нанесените щети.
Нефтената база на Феодосия е най-голямото хранилище на полуострова с капацитет до 250 000 тона гориво и служи за прехвърляне на петролни продукти между жп, морски и автомобилен транспорт, според сведения на Kyiv Independent. Обектът е бил многократна мишена на ракетни и дронови удари. През октомври 2024 г. и октомври 2025 г. украински безпилотни самолети предизвикаха мащабни пожари, като при последния бяха поразени поне пет резервоара, припомня The Moscow Times.
Назначеният от Кремъл ръководител на окупационните власти Сергей Аксьонов потвърди предишните атаки, като заяви, че противовъздушната отбрана е свалила над 20 вражески дрона, но не е успяла да предотврати пораженията.
Систематичните удари по горивната инфраструктура на Крим са част от мащабната украинска стратегия за прекъсване на логистичните вериги, снабдяващи руските въоръжени сили на полуострова. Само преди два дни украинската армия потвърди директни попадения по нефтения терминал „Шесхарис" в пристанището на Новоросийск – съоръжение, отговорно за обработката на около 20% от руския износ на петрол по море, при което се запалиха най-малко четири резервоара.
📽️ Видео: Емоциите на руски летовници, жители на Москва, пристигнали в Крим за Великденските празници, след като минават покрай резервоари за гориво, изпепелени от поредния украински удар по нефтобазата. На видеото може да бъде видян и руски зенитно-ракетен комплекс Панцир-С1, покрит с ламарина.
🔥 Петролно депо в района на Лабинск в Краснодарски край е било поразено от безпилотни летателни апарати преди броени минути, съобщават мониторинг канали в Telegram. Кадри от мястото показват огромен пожар на територията на обекта.
Лабинск е град в югоизточната част на Краснодарски край с население от около 60 000 души, разположен на река Лаба, ляв приток на Кубан. Районът е част от развитата нефтена инфраструктура на региона, която включва множество нефтобази, тръбопроводни възли и претоварни пунктове, обслужващи логистиката на Южна Русия.
Атаката се вписва в поредица от удари по енергийна инфраструктура в Краснодарски край през март. На 8 март беше ударена нефтена база в Армавир, на 12 март – ключовият нефтопреливен възел „Тихорецк-Нафта", където бяха унищожени два резервоара за гориво. На 15 март поредна нефтебаза в региона беше подпалена от удар на украински дрон. Тихорецкият възел е единственият маршрут за снабдяване с петролни продукти на черноморското пристанище Новоросийск.
