🇺🇸 Говорителят на Белия дом Каролайн Левит заяви, че задържането на два търговски кораба в Ормузкия проток от ирански сили не представлява нарушение на действащото примирие между двете страни, като според нея двата плавателни съда, един гръцки и един, собственост на средиземноморския превозвач MSC, не попадат в обхвата на споразумението, тъй като не са собственост на САЩ или Израел.
Изявлението беше направено преди броени минути и няколко часа след като Техеран съобщи за действия срещу гръцкия контейнеровоз Epaminondas край бреговете на Оман и плаващия под панамски флаг MSC Francesca при бреговете на Иран.
Задържането на MSC Francesca беше потвърдено от министъра на морските дела на Черна гора. Той уточни, че на борда има четирима черногорски моряци и те, заедно с другите от екипажа, се намират в безопасност.
Левит определи действията на Иран като „пиратство“ и се аргументира, че от „най-мощния военноморски флот в Близкия изток“ Иран се превърнал в сбирщина, която разчита единствено на канонерки. Това кореспондира с твърдения на Пентагона от брифинг на 8 април, според които въздушните удари, извършени от американските военни в хода на войната, са извадили от строя над 150 ирански плавателни съда или около 90% от редовния флот на страната.
Централно място в аргументацията зае операция „Economic Fury“ – инициатива на Министерство на финансите под ръководството на секретар Скот Бесент, насочена към систематично задушаване на финансовите потоци на иранския режим. В основата ѝ стои морската блокада на ирански пристанища, която беше наложена на 13 април под командването на адмирал Брад Купър от Централното командване (CENTCOM). Според изчисления на Белия дом, поместени в публикация на Тръмп в Truth Social от същата дата, Иран губи около 500 млн долара дневно от ограниченията.
Тази оценка е остава спорна. Фондацията за защита на демокрациите (FDD) изчислява щетата на около 400 млн. долара дневно – около 20% под официалната американска цифра. Публикация на The National от 13 април, денят на старта на блокадата, определи потенциалния спад на иранските петролни приходи на около 150 млн. долара дневно, или близо 9 млрд. долара годишно – оценка, базирана на предположение за всеобхватно прилагане на блокадата.
По-съществено разминаване обаче беше докладвано днес от The National, базирано на данни от разузнавателна компания TankerTrackers и аналитичната платформа Vortexa, според които след 13 април най-малко 34 ирански или свързани с Иран танкера и газовоза са преминали успешно през Ормузкия проток, заобикаляйки блокадата, наложена от американския флот. Поне два напълно натоварени танкера са напуснали Персийския залив, а около 9 млн барела суров петрол са изнесени от плаващите хранилища в Оманския залив.
Механизмите на заобикаляне бяха описани от морската разузнавателна фирма Windward като „тъмна дейност“, включително навигация с изключени или подправени транспондери, и ship-to-ship трансфери в международни води. Конкретни случаи след влизането на блокадата в сила: в периода 14–18 април два ирански санкционирани контейнеровоза влязоха в пристанище Бандар Абас, следвайки плътно иранската брегова линия по Оманския залив – маршрут, описан от морски анализатори като умишлено избягване на блокадата. На 20 април Windward регистрира 34 танкера от т.нар. „призрачен флот" на котва в района East of Port Limit край Малайзия с включени AIS сигнали; в същата зона бяха извършени поне четири ship-to-ship трансфера на ирански суров петрол само за един ден. За същата дата Lloyd's List съобщи, че поне 26 ирански кораба успешно са преминали покрай американската блокада, сред които 11 танкера с ирански товар, напуснали Оманския залив.
Противно на тази картина, Централното командване (CENTCOM) публикува изявление, според което от началото на блокадата на 13 април общо 29 плавателни съда са били принудени да се обърнат обратно или да се върнат в иранско пристанище – ревизия нагоре спрямо цифрата от 28, обявена от командването ден по-рано. CENTCOM оспори конкретно предишни репортажи, които поставиха танкерите M/V Hero II и M/V Hedy сред плавателните съдове, преминали блокадата към Арабско море (твърдение, първоначално изведено от сателитни наблюдения на Vortexa). Според CENTCOM корабите всъщност са акостирали в иранското пристанище Чабахар на Оманския залив, след като са били принудени да обърнат курса. Отделно командването потвърди, че танкерът M/V Dorena се движи в момента под ескорта на американски разрушител в Индийския океан – официално потвърждение на информация, която предходния ден беше изтекла в бюлетините за морско разузнаване.
Тези твърдения не отменят данните на TankerTrackers и Windward за ship-to-ship трансферите край Малайзия или за 9-те милиона барела, изнесени от плаващи хранилища в Оманския залив – зони, които формално се намират извън обхвата на блокадата. Те обаче стесняват спора до конкретни, поименно идентифицирани кораби, което променя основата на дебата: вече не става въпрос дали блокадата „работи" или „не работи" като цяло, а кой от двамата наблюдаващи има по-точна спътникова интерпретация за всеки отделен танкер.
Левит акцентира и върху остров Харг – терминалът, през който минават около 90% от иранския износ на суров петрол, с проектен капацитет около 7 млн. барела дневно. Според нея островът е „препълнен" с петрол, който не може да бъде изнасян. САЩ нанесоха удар по съоръжения на Харг на 14 март 2026 г., насочен към складове за морски мини, без да засегне самата петролна инфраструктура.
Удължаването на примирието, обявено от Тръмп на 21 април, беше представено от Белия дом като „гъвкавост" в очакване на „единен отговор" от страна на Техеран. Тръмп мотивира решението си с твърдението, че режимът е „сериозно разпокъсан". Блокадата остава в сила. Говорителят на парламента и главен преговарящ на Ислямска република Иран отхвърли логиката на Вашингтон с аргумента, че „примирието има смисъл само ако не бъде нарушавано от морска блокада".
Пакистан продължава да играе ролята на посредник, но преговорният процес се влошава след превземането от американска страна на иранския танкер Touska край Ормуз на 19 април, след което Техеран напусна срещите в Исламабад.
