CNN: Мащабни щети в американските бази в Близкия изток след иранските удари.

🇺🇸⚔️🇮🇷 Близо месец от началото на примирието между САЩ и Иран, с оглед перспективата за подновяване на войната, мащабът на щетите, понесени от американските бази в Близкия изток става ясен: най-малко 16 военни обекта на САЩ в 8 държави, на практика по-голямата част от базите на страната в региона, са били поразени от ирански удари по време на войната.

Според разследване на CNN, в момента част от ударените обекти са неизползваеми. „Никога не съм виждал подобно нещо в американски бази. Това бяха бързи и прецизни удари, използващи напреднали технологии“, сподели източник, запознат със ситуацията.

Иранските удари бяха насочеи към цели, включващи модерни самолети като платформата за ранно откриване и управление Boeing E-3 Sentry, известен като „очите на САЩ в Залива“, унищожен на земята в авиобаза „Принц Султан“ в Саудитска Арабия; критично комуникационно оборудване, включително съоръжения, разрушени в лагера „Арифиджан“ в Кувейт; и радарни системи като повредените в авиобаза „Мувафак Салти“ в Йордания.

„Нашите радарни системи са най-скъпият ни и най-ограничен актив в региона“, споделя източникът.

Други бази, засегнати от иранските удари, включват авиобаза „Ал Удейд“ в Катар, поразена в рамките на два отделни удара, военноморската база в Бахрейн и лагера „Бюринг“ в Кувейт.

Иран успя да порази толкова много бази с висока точност до голяма степен благодарение на подобрението в способността си да „вижда врага“. През 2024 г. той закупи тайно китайски сателит TEE-014, който е сериозна модернизация спрямо спътниците, които дотогава имаше на разположение, а това му осигури възможност да наблюдава американски бази с поразителна прецизност и капацитет, почти сходен с този на САЩ.

Страните в региона почувстваха, че американските бази се превръщат от сила, вдъхваща страх у противниците, в нещо, напомнящо на „лесни мишени“. Саудитски служител заяви, че войната е показала на Саудитска Арабия, че съюзът ѝ със САЩ не може да бъде единствен, а също така не е „безпогрешен“.

В отговор на запитване от CNN служител на Пентагона заяви: „От мерки за сигурност не обсъждаме оценки за щетите от войната. Нашите сили останаха напълно боеспособни и ние продължаваме да изпълняваме мисията си със същото ниво на готовност и ефективност.“

Кувейт освободи американския журналист след 52 дни в ареста заради кадри от войната с Иран.

🇰🇼🇺🇸 Американски журналист беше пуснат на свобода, след като прекара няколко седмици зад решетките в Кувейт заради масови арести за разпространение на кадри от военните действия между САЩ и Иран в интернет, съобщи служител на Държавния департамент на САЩ.

Ахмед Шихаб-Елдин, сътрудник на водещи световни издания като The New York Times, PBS и Al Jazeera English, беше арестуван на 3 март по обвинения в разпространение на невярна информация, злоупотреба със смартфон и увреждане на националната сигурност.

Представител на Държавния департамент, пожелал анонимност, разкри пред АФП, че Шихаб-Елдин „е напуснал безопасно Кувейт“ и увери, че по време на задържането му департаментът е поддържал контакт с него, за да му окаже консулско съдействие.

В четвъртък Комитетът за защита на журналистите (CPJ) оповести, че Шихаб-Елдин е бил оправдан по всичките му повдигнати обвинения след прекарани 52 дни в ареста.

Една от последните публикации на Шихаб-Елдин в социалните мрежи преди ареста му включваше геолокирано видео, потвърдено от CNN,показващо катастрофа на американски изтребител близо до военновъздушна база на САЩ в Кувейт, уточняват от CPJ.

Стотици хора бяха арестувани в страните от Персийския залив за споделяне на кадри от атаки и нанесени щети. Въздушните атаки бяха на практика ежедневна гледка в Близкия изток в рамките на конфликта, започнал в края на февруари със съвместен американско-израелски удар, обезглавил висшето ръководство на иранския режим на 28 февруари чак до влизането в сила на примирието на 8 април.

Протестиращи щурмуваха консулството на Кувейт и свалиха знамето на покрива.

🇮🇶🇰🇼 Десетки протестиращи нахлуха в консулството на Кувейт в южния иракски град Басра във вторник, при което свалиха кувейтското знаме и на негово място издигнаха иракския флаг, съобщи Shafaq News.

Според иракската медия силите за сигурност са използвали сълзотворен газ в опит да разпръснат тълпата, но в крайна сметка не са успяли да я спрат.

Демонстрацията избухна в отговор на ракетен удар, нанесен от територията на съседен Кувейт по-рано през деня, при който загинаха трима души в жилищен дом в Хор ал-Зубайр в южната част на града. Къщата, според източник от силите за сигурност, е принадлежала на неназована въоръжена милиция и по това време е била използвана като сборен пункт.

Как ударите по енергийната инфраструктура в Персийския залив рискуват екологична катастрофа.

🇰🇼🇮🇶 Когато иракските сили се изтеглиха от Кувейт през 1991 г. те оставиха след себе си над 700 горящи петролни кладенци, чието потушаване отне осем месеца, изхвърляйки облаци дим, простиращи се на 800 мили, и изливайки 11 милиона барела суров петрол в Залива.

Това бе едно от най-големите екологични бедствия, причинени от човека. Повече от три десетилетия по-късно, настоящата война между САЩ, Израел и Иран, в която е бомбардирана петролна инфраструктура в целия регион, разпали опасения от съпоставима катастрофа.

„Петролните пожари от войната в Залива през 1991 г., макар и съсредоточени в Кувейт, бяха в далеч по-голям мащаб от това, което виждаме в момента“, заяви Дъг Уиър, директор на Conflict and Environment Observatory, британска организация с нестопанска цел. „Въпреки това подобни сравнения ще изглеждат академични за общностите, живеещи в близост до атакуваните обекти, които могат да бъдат изложени на остро и хронично замърсяване.“

Ударите по енергийна инфраструктура ескалираха сериозно от началото на войната, нарушавайки глобални вериги за доставки. Ударите по инсталации за втечнен природен газ в Саудитска Арабия, Кувейт и Катар и почти пълната блокада на Ормузкия пролив, доведоха до масови прекъсвания на тока. Петролът от сорта „Брент“, достигнал пик от 119,50 долара на 8 март, покачи обратно до 116 долара в понеделник, отразявайки изключително нестабилните пазари.

Няколко енергийни компании обявиха форсмажорни обстоятелства, което накара Филипините да обявят национално енергийно извънредно положение, а страни като Словения и Шри Ланка да въведат режим на горивата. На 2 април обаче Филипините съобщиха, че Иран е разрешил на техните кораби безпрепятствено и бързо преминаване през Ормузкия пролив.

Американският президент Доналд Тръмп заплаши да „заличи“ петролния център на остров Харг в Иран, ако текущият дипломатически процес, с посредничеството на Пакистан, не доведе до сделка. Заплахата дойде ден след като той заяви пред лондонския Financial Times, че обмисля „вземането на петрола“ в Иран.

Въпреки обявената пауза в ударите по гражданска инфраструктура, иранското министерство на енергетиката съобщи, че атаките са прекъснали електрозахранването в Техеран и околните провинции. А на 4 април САЩ поеха отговорност за бомбардирането на новопостроения висящ мост B1 между Техеран и Карадж. В понеделник избухнаха пожари и в израелска петролна рафинерия в Хайфа, след като петролен танкер бе ударен от отломки от прехваната ракета.

Икономическите последици вече се разпространяват далеч отвъд региона. Според Oxford Economics конфликтът ще преобърне енергийните пазари до края на годината. По-високите цени ще свият разходите на домакинствата, като най-тежко ще бъдат засегнати страните, зависими от петрола и газа от Залива. Най-уязвимите групи ще бъдат принудени да консумират по-малко, а в тежки случаи – да пропускат хранения.

Но икономическата цена е само част от историята. Анализатори предупреждават, че екологичните рискове остават недостатъчно отразени. „От решаващо значение е да продължим да проследяваме тези удари, за да направим правилна оценка на риска за близките общности“, заяви пред Arab News Вим Цвайненбург от холандската организация PAX. „В момента оценяваме над 2500 повредени локации, някои от които са свързани с производство на ракети или процеси, използващи опасни вещества.“

PAX е документирала поне 18 удара по търговски кораби за 4 седмици, довели до поне 4 петролни разлива, както и бомбардировки близо до Бандар Абас, в близост до защитени зони. Цвайненбург отбеляза, че много ирански военни бази са разположени в защитени територии, което ги прави екологично чувствителни. По време на 12-дневната война миналия юни огромни площи растителност в 5 защитени обекта изгоряха след удари по ракетни бази.

Замърсяването на водите в Залива добавя ново измерение. Токсините навлизат в хранителната верига чрез биоакумулация, засягайки милионите хора, които разчитат на морски дарове. Рискът беше подчертан този понеделник, когато Иран удари кувейтски танкер във водите на Дубай, предизвиквайки пожар. За щастие инцидентът бе овладян без разлив.

„Досега разливите са сравнително малки, но е нужен само един голям танкер, за да се стигне до екологична катастрофа, а шансовете за това нарастват с всеки изминал ден“, предупреди Цвайненбург. По-рано през март изследователи изчислиха, че първите 14 дни от войната са генерирали 5 милиона тона CO₂ еквивалент – повече от годишните емисии на Исландия.

Сред най-смразяващите образи е черният дъжд, паднал край Техеран в средата на март – мазен, киселинен валеж, образуван, когато саждите и токсините от горящите складове за гориво се сляха с атмосферната влага. Иранският заместник-министър на здравеопазването Али Джафариан предупреди за заразяване на почвата и водите. Властите призоваха местните жители да останат по домовете си, тъй като дъждът вероятно съдържа канцерогени като бензен и толуен.

„В краткосрочен план цивилните са изправени пред остри респираторни заболявания“, предупреди Мохамед Махмуд от Института за вода, околна среда и здраве към Университета на ООН. „С течение на времето това може да доведе до хронични заболявания и рак, които се появяват години след излагането.“

Опреснителните инсталации в региона, които осигуряват питейна вода за Кувейт, Оман и Саудитска Арабия, са друга критична точка. Масивни разливи могат да принудят тези заводи да спрат работа, за да избегнат повреда на техниката, което би оставило милиони без достъп до чиста вода.

Въпреки че международното право забранява методи на война, причиняващи „широко разпространени и тежки щети“ на околната среда, правоприлагането е слабо. Иранският външен министър обвини Израел в „екоцид“, но както отбеляза Уиър: „В момента няма международно престъпление екоцид. Отговорността остава политически, а не правен въпрос.“

След края на войната екологичните щети рискуват да останат на заден план. „Твърде малко внимание се отделя на това, което трябва да последва като възстановяване“, заключи Уиър.

Ирански дронове поразиха рафинерия и станция за обезсоляване на вода.

🇮🇷💥🇰🇼 Продължителен обстрел с ирански дронове порази обекти на критичната инфраструктура в Кувейт, включваща централата на Kuwait Petroleum Corporation (KPC), сградата на Министерство на петрола, правителствен комплекс и две електрически централи с опреснителни инсталации.

Кувейтската държавна информационна агенция KUNA съобщи, че пожар е избухнал в петролния комплекс в район Шуайх след атака с дрон, а сградата е била незабавно евакуирана. Пожарните екипи са овладели огъня, съобщи KPC в изявление, предадено от Bloomberg.

Министерството на финансите на Кувейт потвърди, че ирански безпилотник е ударил офис комплекс, в който се помещават министерства, като е нанесена значителна материална щета без пострадали. Министерството на електричеството и водите съобщи, че две енергийни мощности са извадени от експлоатация след удари по две електроцентрали с опреснителни станции за вода. Ведомството добави, че аварийните екипи работят за поддържане на стабилно и непрекъснато електроснабдяване в емирството. Във всички инциденти не са регистрирани жертви, според държавните медии.

От иранска страна няма официален коментар по последните удари. При предишни атаки по инфраструктура в Кувейт обаче Революционната гвардия отрече отговорност и обвини Израел, като заяви, че ударите срещу опреснителни станции са „знак за низостта на ционистките окупатори", съобщи Al Jazeera.

Атаките са част от ескалираща серия удари по кувейтска инфраструктура, започнала с началото на войната на 28 февруари. Кувейт беше обект на многократни удари, включително по международното летище, военна база Camp Buehring, рафинерията Мина Ал-Ахмади с капацитет от около 450 000 барела дневно и станции за опресняване на вода – при един от ударите на 30 март загина индийски гражданин, съобщи Al Jazeera. На 3 април дронове предизвикаха пожар в Мина Ал-Ахмади, а Kuwait Petroleum потвърди, че няколко съоръжения на рафинерията са били в пламъци. Кувейт е изключително зависим от опреснена вода, която заема над 90% от цялата питейна вода в страната.

Нетаняху: Арабски лидери искат да се борим рамо до рамо срещу Иран

🇮🇱 Израелският премиер Бенямин Нетаняху заяви пред министри на днешното заседание на кабинета, че в момента се изграждат нови алианси с лидери на арабски държави, които „говорят за съвместна борба на наша страна“, съобщава еврейският всекидневник „Маарив“.

„В миналото провеждах тайни разговори с арабски лидери. Казвах им: В момента, в който Иран може, той ще ви завладее и ще свали вашите кралства. Тогава те не осъзнаваха напълно нещата. Днес вече разбират“, цитиран е да казва Нетаняху.

Вчера израелският посланик във Вашингтон Йехиел Лайтер заяви по време на свое интервю в подкаст, че страните от Персийския залив търсят помощ от Израел.

„Някои от съюзниците ни станаха още по-близки през последния месец. Независимо дали става въпрос за ОАЕ или Бахрейн, мисля, че се сближихме със саудитците, с оманците. Дори с кувейтците, за бога. Поискаха съдействие от нас“, заяви той пред подкаста „What the Hell is Going On“.

Освен това той намекна за съвместни действия с арабските страни: „Израел и съюзниците ѝ ще продължат да действат. Това наистина може да се окаже решаващо за бъдещето.“

Заплаха за петролен разлив след ирански удар по кувейтски танкер на пристанище Дубай.

🇮🇷💥🇰🇼 Кувейтската петролна корпорация (KPC) съобщи, че танкерът за суров петрол „Ал Салми" е бил обект на целенасочена атака от ирански сили, докато е стоял на котвена стоянка в пристанището на Дубай, ОАЕ. Инцидентът се е разиграл малко след полунощ местно време на 31 март, а танкерът е бил напълно натоварен в момента на удара.

„Ал Салми" е супертанкер от клас Very Large Crude Carrier (VLCC) с дължина 333 метра, ширина 60 метра и товароподемност от близо 320 000 тона, построен през 2011 г. и плаващ под кувейтски флаг. Управлява се от Kuwait Oil Tanker Company (KOTC), която е дъщерно дружество на KPC, специализирано в транспорта на суров петрол и нефтени продукти.

Атаката е довела до поражения по корпуса на кораба и пожар на борда, с „потенциален разлив на петрол в околните води", уточнява компанията. Екипите за аварийно реагиране и огнеборци са били мобилизирани незабавно и работят в координация с местните власти. KPC потвърди, че няма пострадали сред екипажа, а в момента се извършва подробна техническа оценка на щетите. „Предприемат се всички необходими мерки за осигуряване на кораба и ограничаване на екологичното въздействие", се посочва в изявлението.

Това е поредния удар срещу петролен танкер в рамките на ескалиращата кампания на Иран за нанасяне на удари по енергийна инфраструктура на страните от Залива, започната като отмъщение за въздушните удари на САЩ и Израел срещу режима на Ислямската република. Самото пристанище Дубай вече е ставало обект на иранска агресия: още на 1 март отломки от прехваната ракета попаднаха в съоръжението, като на 16 март друг дрон предизвика експлозия на танкер в пристанище Джебел Али, съобщава PBS. Към момента атаките срещу морския трафик фактически оставят Ормузкия пролив блокиран.

Кувейт е сред най-засегнатите страни от Залива. На 20 март ирански дронове удариха за два поредни дни рафинерията „Мина ал Ахмади", най-голямата в Кувейт, преработваща около 730 000 барела дневно, което предизвиква пожари в множество инсталации, съобщават Al Jazeera. На 30 март нов ирански удар порази електрическа централа и опреснителна инсталация, убивайки един работник, според данни на кувейтските власти, цитирани от The National. Тези удари по критична водна и енергийна инфраструктура са значителна ескалация, надхвърляща ударите по военни обекти. NPR отбелязва, че при предишни конфликти в Близкия изток енергийните обекти до голяма степен са били пощадени – правило, което настоящата война нарушава необратимо, с последици не само за Кувейт, но и за Катар, чийто терминал „Рас Лафан" – най-големият за втечнен природен газ в света – понесе тежки повреди, заличавайки около 17% от глобалните доставки на LNG, по оценка на The National.

Иран нанесе поредна вълна от удари по държави от Персийския залив

🇮🇷🚀 Иран предприе нова вълна от удари с дронове и ракети по държавите от Съвета за сътрудничество в Залива (GCC) тази нощ, по-конкретно ОАЕ, Кувейт, Саудитска Арабия и Бахрейн, в рамките на своята кампания в отмъщение на съвместните въздушни удари на САЩ и Израел, започнали на 28 февруари.

Властите в Кувейт съобщиха за поразена инсталация за обезсоляване на питейна вода в страната, при което е загинал един човек. Ударът е първият срещу опреснително съоръжение в Кувейт от началото на конфликта. За малка държава, в която около 90% от питейната вода идва от такива станции, това представлява сериозна стратегическа заплаха. По-рано Иран нанесе удар по опреснителен обект в Бахрейн, а катарската станция „Доха Уест" пострада при пожар, предизвикан от отломки на дрон, според Al Jazeera.

В ОАЕ обстановката остава напрегната. Кадри от Шарджа показват дим да се издига от мястото на ирански удар. Медийният офис на Дубай потвърди, че емиратските ПВО са прехванали успешно ирански ракети над Дубай, и отправи призив към гражданите да се информират единствено от официални източници.

Според Gulf News, само в неделя са прехванати 16 балистични ракети и 42 безпилотни апарата. От началото на иранските удари срещу Емирствата, ПВО е свалила най-малко 414 балистични ракети, 15 крилати ракети и 1914 дрона. Въпреки високата им ефективност, отломки от прехванати снаряди са причинили щети в Дубай и Абу Даби, включително в района на „Бурдж ал-Араб". Общият брой на загиналите в ОАЕ от началото на конфликта достига 11 души, а ранените — 178, сред които военнослужещи и чуждестранни граждани.

Петте държави от Залива – Саудитска Арабия, ОАЕ, Кувейт, Бахрейн и Катар – заедно с Йордания излязоха с обща декларация, осъждаща иранските удари по граждански обекти и инфраструктура в региона. Въпреки осъждането от Общото събрание на ООН, Техеран не показва признаци на деескалация – последната вълна от атаки дойде именно след резолюцията, според The National.

Кувейт разби клетка на ливанската Хизбула.

🇰🇼🇱🇧 Министерството на вътрешните работи на Кувейт обяви разбиването на терористична клетка на ливанската Хизбула. В официално изявление органът за сигурност уточни, че групата, включвала 14 кувейтски и двама ливански граждани, е планирала мащабна подривна дейност, насочена директно срещу суверенитета и националната сигурност на емирството.

Разследването сочи, че задържаните извършвали логистична подготовка за дестабилизация на обществения ред и активно вербуване на нови членове за организацията.

При обиските са конфискувани огнестрелни оръжия, боеприпаси и специализирано оборудване, използвано при атентати. В арсенала на групата са открити устройства за комуникация с морзов код, дронове, карти на потенциални цели, учебни оръжия и огромни парични суми, а също така алкохол, наркотици и пропагандни материали (знамена и символи на Хизбула). Кувейтските власти подчертават, че действията на групата са били пряка заплаха за живота на гражданите и държавната инфраструктура.

Случаят е предаден на специализиран съд, а службите продължават издирването на други лица, за които се смята, че са свързани с мрежата. Това не е първият сблъсък на Кувейт с подкрепяната от Иран групировка. През 2015 г. емирството разкри мащабната клетка „Абдали“, съхранявала огромни количества въоръжение и взривни вещества в бетонни бункери под ферма близо до границата с Ирак. Тогавашният процес завърши с тежки присъди за шпионаж в полза на Иран и Хизбула.

Настоящата операция се провежда в условията на безпрецедентно напрежение в региона и продължаваща война на коалицията САЩ-Израел срещу режима в Иран. Действията на апаратът за сигурност в Кувейт са в съответствие с политиката на Емирството за нулева толерантност към финансовата и логистична подкрепа на паравоенни формирования.

В изявлението си вътрешното министерство дефинира сигурността и суверенитета на Кувейт като „червена линия“ и предупредиха, че всеки опит за сътрудничество с терористични групировки ще бъде посрещнат с максимална строгост на закона. Оперативните данни сочат, че усилията на службите сега са насочени към пресичане на финансовите потоци и каналите за контрабанда, котио захранват подобни клетки в държавите от Персийския залив.

Пентагонът разкри първите четирима загинали американски войници.

🇺🇸 Американските военни разкри първите четирима от загиналите войници, убити във войната срещу Иран, докато администрацията на Тръмп предупреди, че ескалиращият конфликт ще доведе и до още жертви сред американците.

4-мата войници са били членове на част от резерва на сухопътните войски в Айова. Те са загинали в неделя, когато дрон се е врязал в американско военно съоръжение в Порт Шуайба, Кувейт, съобщиха от армията във вторник.

Пентагонът уточни, че четиримата са били на възраст от 20 до 42 години и са служили в 103-то командване за поддръжка от Де Мойн, Айова – част от глобалната логистична и снабдителна операция на армията.

Военните идентифицираха четиримата резервисти като:

• Капитан Коди А. Корк, на 35 г., от Уинтър Хейвън, Флорида
• Сержант първи клас Ноа Л. Тиджънс, на 42 г., от Белевю, Небраска
• Сержант първи клас Никол М. Амор, на 39 г., от Уайт Беър Лейк, Минесота
• Сержант Деклан Дж. Коуди, на 20 г., от Уест Де Мойн, Айова

Генерал-майор Тод Ърскин, който ръководи 79-то командване за поддръжка на театъра на военните действия, изказа в изявление „най-дълбоко съчувствие и уважение“ към близките и съратниците на загиналите.

Повечето от войниците имат история на служба зад граница. Корк е бил разполаган в Саудитска Арабия през 2018 г., в Гуантанамо Бей, Куба през 2021 г. и в Полша през 2024 г. Амор е служила в Кувейт и Ирак през 2019 г. Тиджънс е имал две други мисии в Кувейт – през 2009 г. и 2019 г.

Коуди, който е бил повишен посмъртно от специалист в сержант, се е записал в армейския резерв едва през 2023 г.

Президентът Доналд Тръмп и други висши служители предупредиха, че конфликтът с Иран ще доведе до още смъртни случаи в американската армия, тъй като Техеран отвръща на ударите на САЩ и Израел.

Централното командване на въоръжените сили на САЩ съобщи във вторник, че до този момент Иран е изстрелял над 500 балистични ракети и 2000 дрона в своите ответни атаки в Близкия изток.

Рисковете за американските сили в региона бяха обсъдени по време на брифинг при закрити врата пред сенаторите вчера, проведен от министъра на отбраната Пийт Хегсет, председателя на Обединения комитет на началник-щабовете генерал Дан Кейн, директора на ЦРУ Джон Ратклиф и държавния секретар Марко Рубио.

„В онази зала ни казаха, че още американци ще загинат – че те не са в състояние да спрат тези дронове“, заяви сенаторът демократ Крис Мърфи.

Съоръжението в Кувейт, където са настъпили четирите смъртни случая, е било защитено от бетонни взривни стени, но не е имало укрепен покрив, съобщиха двама служители пред Ройтерс. Не е изяснено дали е имало действаща въздушна отбрана, но очевидно не е прозвучала аларма при пристигането на дрона, добави един от служителите, говорейки при условие за анонимност.

Американски изтребител F-15 се разби в Кувейт.

🇺🇸🇰🇼 Американски изтребител F-15 се разби в западен Кувейт преди броени минути в предполагаем инцидент с приятелски огън, твърдят местни източници, според които двучленният екипаж е успял да катапултират и се е приземил на земята с парашути.

Кувейт, който е ключов логистичен център за американските военни, вече беше цел на ирански удари с ракети и дронове през изминалите 48 часа. Пентагонът и местните власти не са потвърдили официално за причината за катастрофата.

ПВО на Кувейт прехваща ирански ракети

🇰🇼 Министерство на отбраната на Кувейт съобщи, че военновъздушните сили на страната са прехванали няколко враждебни цели с висока степен на ефикасност и ефективност.

В официално изявление, цитирано от държавната новинарска агенция KUNA, говорителят на ведомството полковник Сауд Ал-Атуан заяви, че целите са били проследени и неутрализирани в рамките на операции в централната част на страната, предприети при пълна бойна готовност за защита на въздушното пространство на страната.

Той потвърди, че няма жертви и пострадали, като увери, че въоръжените сили ще продължат да реагират на всяко възможно развитие на ситуацията, за да гарантират националната сигурност и стабилност.

Саудитска Арабия твърдо против претенциите на Ирак за неутралната зона с Кувейт.

🇸🇦🤝🇰🇼 Саудитска Арабия повтори твърдата си позиция против всякакви претенции от други страни за права върху неутралната потопена зона, която споделя с Кувейт. Рияд изрази тревога за морските координати и картата, внесени наскоро в ООН от Ирак, като подчерта значението на поетия от него ангажимент да зачита суверенитета и териториалната цялост на Кувейт, се посочва в доклад на Asharq Al-Awsat.

В изявление, публикувано от Министерство на външните работи днес, се посочва, че Кралството следи „с голям интерес и дълбока тревога“ списъците с координати и картата, предоставени от Ирак на ООН. Според Рияд тези документи съдържат посегателства, засягащи зони в съседство със Саудитско-кувейтската неутрална зона.

Докладът на Asharq Al-Awsat уточнява, че внесените координати и карта включват големи части от неутралната потопена зона, където двете страни притежават съвместна собственост върху природните ресурси въз основа на действащи двустранни договорки. Ведомството подчерта, че тези договорености се основават на разпоредби на Конвенцията на ООН по морско право от 1982 г.

Саудитското външно министерство добави, че координатите „нарушават суверенитета на братската държава Кувейт над нейните морски зони и плитчини като „Фащ ал-Каид“ и „Фащ ал-Аидж“, и потвърди „категоричното си несъгласие с всякакви твърдения за наличието на права на която и да е друга страна в неутралната потопена зона в рамките на нейните установени граници между Кралство Саудитска Арабия и държавата Кувейт“, се посочва в комюникето.

Изявлението акцентира върху „значението на ангажимента на Република Ирак да зачита териториалната цялост и суверенитета на Кувейт, както и двустранните и международни ангажименти и всички съответни резолюции на ООН – по-специално Резолюция 833 (1993) на Съвета за сигурност, които демаркираха сухопътните и морските граници между двете страни“.

Саудитска Арабия призова за поставяне на приоритет върху „езика на разума, мъдростта и диалога за решаване на спорове“ и за сериозно и отговорно поведение съобразно принципите на международното право и доброто съседство.

Позицията на Кралството беше предшествана от официален протест на Кувейт срещу същото искане от страна на Ирак до ООН. Външно министерство на Кувейт обяви, че е привикало шарже д'афер на иракското посолство, за да връчи официална протестна нота за морските координати, които според Ел Кувейт нарушават суверенитета му.

В изявление, разпространено в събота вечер, Кувейт заяви, че Ирак е предложил списък с географски координати, които очертават това, което смята за свои морски области. Според Кувейт то включва претенции върху установени морски зони и фиксирани плитчини, включително Фащ ал-Каид и Фащ ал-Аидж.

Кувейт заяви, че тези зони „никога не са били предмет на какъвто и да е спор по отношение на пълния суверенитет на държавата“, и описа хода на Ирак като нарушение на постигнатите договорености между двете съседни страни.

Изпълняващият длъжността заместник-министър на външните работи Азиз Рахим Ал-Дейхани е призовал д-р Зайд Абас Шаншул от посолството на Ирак, за да предаде официално протестната нота, възразяваща срещу това, което се описва като посегателство върху морския суверенитет.

Кувейтското министерство призова Ирак да вземе предвид историческото развитие на двустранните отношения и да действа отговорно в съответствие с международното право, особено Конвенцията на ООН от 1982 г. Освен това то призова за придържане към текущите споразумения и меморандуми за разбирателство.

Морският спор съживява отколешни чувствителни въпроси между Ирак и Кувейт. Напрежението датира от няколко десетилетия назад и ескалира през 1990 г. с нахлуването на Ирак в Кувейт при режима на Саддам Хюсеин, довело до Войната в Залива през 1991 г. и последвалите усилия на ООН за демаркация на границите.

През 1993 г. Комисията на ООН за демаркация на границата между Ирак и Кувейт очерта международна сухопътна и морска граница. Тази демаркация беше одобрена с Резолюция 833 на Съвета за сигурност, на която Саудитска Арабия се позова в последното си изявление.

Докато Кувейт прие демаркацията, няколко иракски правителства периодично изразяват резерви по отношение на части от морската граница, особено по отношение на достъпа до Залива и навигационни канали близо до важния воден път Хор Абдула.

През 2012 г. Ирак и Кувейт подписаха споразумението „Хор Абдула“ за регулиране на морската навигация, което беше ратифицирано от парламентите на двете страни. То обаче остава предмет на спорове в Ирак, където критици са на мнение, че ограничава суверенния достъп на страната до морски пътища.

През 2023 г. Федералният върховен съд на Ирак обяви за невалидно ратификацията на споразумението за Хор Абдула, което отново разпали политическите дебати и дипломатическото напрежение между Багдад и Кувейт.

Въпреки периодичните търкания, двустранните отношения между Ирак и Кувейт като цяло се подобриха след 2003 г. и двете правителства се фокусират върху икономическо сътрудничество, гранична сигурност и разрешаване на нерешените въпроси чрез диалог.

Външното министерство на Саудитска Арабия, цитирано от Asharq Al-Awsat, подчерта, че неутралната потопена зона се регулира от налични двустранни споразумения между Рияд и Кувейт и изтъкна, че нито една друга страна не разполага с права в тези определени граници.

ОПЕК е готова да запълни недостиг на пазара от санкциите срещу Русия.

🛢️📈 ОПЕК има готовност да увеличи производството на петрол, в случай на недостиг на световните пазари след влизане в сила на новите санкции на САЩ, насочени срещу най-големите руски петролни компании Лукойл и Роснефт. Това заяви министърът на петрола на Кувейт Тарик Ал-Руми, цитиран от Ройтерс.

Санкциите, описани като най-строгите мерки на Вашингтон срещу руския бизнес от началото на инвазията в Украйна, доведоха до скок на световните цени на петрола с 5% и накараха Индия да обмисли намаляване на вноса от Русия, а според съобщеният китайските държави компании ще спрат вноса.

Ал-Руми посочи, че това „определено може да има положително въздействие върху цените“ и прогнозира нарастване на търсенето от производителите в Персийския залив. „Вече виждаме признаци за това“, каза той пред Ройтерс.

ОПЕК+, в който участва и самата Русия, произвежда половината от световния петрол. Той започна постепенна отмяна на продължили с години съкращения в производството, за да върне пазарния си дял и да отговори на високите нива на глобално търсене. Групата планира да увеличи производството със 137 000 барела на ден от ноември като част от предстояща корекция.

Frontline Monitor припомня: Министерството на финансите на САЩ обяви, че въвежда мащабни санкции, насочени срещу двете най-големи руски петролни компании Роснефт и Лукойл като мярка в отговор на „липсата на сериозен ангажимент от страна на Москва към мирния процес“ в Украйна.

Преди това стана ясно, че водещите китайски държавни петролни компании спират покупките на руски суров петрол по море в отговор на новите санкции на САЩ срещу двата най-големи руски производителя.

Саудитска Арабия, Катар и Кувейт няма да позволят удари срещу Иран от техни бази.

Хора минават покрай стенопис на безпилотен самолет от ВВС на САЩ, изрисуван върху външните стени на бившето посолство на САЩ в Техеран, 6 ноември 2024 г.
📸 Снимка: Atta Kenare/AFP via Getty Images

🇸🇦🇶🇦🇰🇼🇺🇸🇮🇷 Саудитска Арабия, Катар и Кувейт са уверили Техеран, че няма да позволят на Съединените щати да използват военни бази на тяхна територия в евентуална кампания на въздушни удари срещу Иран, твърди израелският журналист Ариел Осеран от I24 News, позовавайки се на неуточнен саудитски източник.

По думите на израелския журналист източникът е потвърдил също, че Саудитска Арабия и Кувейт са заявили на иранските власти, че това включва не само ударни, но и всички поддържащи операции, включително мисии на разузнавателни самолети и платформи за зареждане с гориво във въздуха.

На този етап твърдението му няма официално потвърждение от нито една страна.