Иран обяви Ормуз за „червена линия“, заплаши инфраструктурата в Залива

🇺🇸⚔️🇮🇷 Иран обяви Ормузкия проток за „неприкосновена червена линия“ и заплаши, че ще опустоши цялата инфраструктура на страните от Персийския залив, ако президентът Доналд Тръмп изпълни заканата си. Заявката дойде по-рано днес, след като през изминалата нощ силите на Централното командване проведоха поредната вълна от въздушни удари срещу цели на Ислямската република, паралелно с възобновената преди няколко дни морска блокада на иранските пристанища – мярка, представяна като средство за отваряне със сила на тесния морски път, затворен миналата събота, след рухването на крехкото примирие между двете страни.

Заплахата е директен отговор на американския президент, който преди два дни заплаши, че „следващата седмица“ ще удари ирански електрически централи и мостове, ако не се завърне на масата за преговори. Говорителят на иранската армия бригаден генерал Мохамад Акраминия заяви, че при изпълнение на тази закана въоръжените сили на страната ще поразят „цялата останала инфраструктура“ в региона, като този път отговорът ще бъде по-суров, по-широк по обхват и по-разрушителен от досегашните удари. Именно това е ходът, който Техеран подготвя в момента като симетрична ескалация: не отделни цели, а цивилни и енергийни обекти във всички страни от Персийския залив, предварително обявени за мишена, ако бъде посегнато на иранската.

Ормузкият проток, през който до началото на войната минаваше около 20% от световните доставки на газ и петрол, остава в основата на ескалацията. Акраминия го определи като „червена линия“, над която Иран запазва твърдия си контрол, и отхвърли американската сметка, че ударите по южните ирански бази могат да го отворят. „Американците смятаха, че като атакуват част от базите ни по южните брегове на страната, ще могат да поемат контрол над този стратегически проток“, каза той. „Ислямска република Иран обаче е способна да упражнява контрол над Ормузкия проток от всяка точка на своята територия и това никога не зависи от брегове и острови.“ Заявката цели да обезсили самата логика на американската кампания – че протокът се държи от крайбрежните позиции, които САЩ поразяват, а не от дълбочината на иранската територия.

Именно затова американските удари се разгръщат все по-дълбоко във вътрешността на страната. В сряда през нощта и четвъртък рано сутринта изтребители, дронове и бойни кораби на Пети флот нанесоха нова серия от удари за четвърта поредна нощ, като за първи път в тази вълна поразиха обекти около столицата Техеран и провинция Семнан, където е разположена част от инфраструктурата за нанасяне на балистични удари. Централното командване съобщи, че продължилите около седем часа удари са били насочени към командни центрове, позиции на зенитно-ракетни комплекси, ракетни и безпилотни способности, но също така и крайбрежни наблюдателни съоръжения, включително в района на водещото иранско пристанище и база на военноморския флот в Бандар Абас, както и срещу остров Голям Томб в самия Ормуз. Налагайки отново морската блокада, американските сили обездвижиха празен петролен танкер, плавал към остров Харг въпреки многократни предупреждения да обърне курса, като поразиха комина му с ракети Hellfire; от вторник насам, по данни на военните, два кораба са отклонени, а трети е изведен от строя.

Иран отговори малко преди зазоряване с удари по американските бази в страните от Персийския залив. Въоръжените сили на Ислямската република (Артеш) съобщиха, че са нанесли удар с балистични ракети по йорданската авиобаза Ал-Азрак, приютила американски самолети, радарен комплекс и сборен пункт за американски военни в Кувейт; Революционната гвардия на свой ред обяви, че е разрушила центъра за спътникова свръзка и радара за ранно предупреждение на базата Али ал-Салем в Кувейт и военен кей в район Шуайба. Монархиите в Залива отчетоха основно прехващания, а не разрушения: Бахрейн, където прозвучаха сирени за въздушна опасност, съобщи, че системите му за ПВО са свалили редица ракетни и дронови атаки срешу кралството; Йордания заяви, че е унищожила няколко навлезли балистични ракети; Кувейт обяви, че отбива „заплаха от вражески дронове“, но призна, че един от неговите бойни кораби бил улучен, при което са били ранени четирима моряци.

Втвърденият тон, наблюдаван от режима в Техеран, е насочен към ескалация, без никакво намерение за връщане назад. Председателят на иранския парламент и главен преговарящ на страната Мохамад Багер Галибаф заяви след първите удари в сряда, че „водим съществена и екзистенциална война с Америка“, а въоръжените сили разполагат с „пълната свобода на действие“. Той свърза съдбата на споразумението с ползата от него за Техеран – ако последният не вижда изгода от меморандума, „няма причина да се придържаме към подобно разбирателство“, но въпреки това остави дипломацията в игра и настоя, че Техеран трябва „да използва и преговорните инструменти“ за защита на своя национален интерес. Военните формулираха условието по-конкретно: единственият път към отваряне на Ормузкия пролив минава през изпълнение от страна на САЩ на всичките 14 точки от меморандума, подписан от двете страни през юни, както и прилагане на „иранските правила“ за корабоплаването през стратегическия воден път.

Ирански дрон подпали склад на изпълнител на Пентагона в Кувейт

🇮🇷💥🇰🇼 Ирански дрон камикадзе удари и подпали складова база на Kuwait and Gulf Link Transport (KGL), цивилна логистична компания с дългогодишни договори с Пентагона, разположена в промишлената зона Мина Абдула южно от Кувейт Сити през изминалата нощ. Революционната гвардия (IRGC) бързо пое отговорност за удара, определяйки атаката като насочена срещу „главния център за логистика и поддръжка на американската армия в Западна Азия“, извършено в четвъртата вълна на кампанията ѝ „Наср-2“ срещу цели в Персийския залив.

Кадри, геолокирани от CNN, показват дрон Шахед-136, който се спуска към вече горящия склад и отключва мощна експлозия. Видеокадри от мястото улавят ограден складов комплекс, погълнат от пламъци, вторична огнена топка, издигаща се над стените, и кувейтски аварийни екипи, скупчени пред портала. Че тази сграда гореше още преди дронът да я порази, CNN отбелязва изрично – без да установи какво е подпалило първия пожар, дали по-ранен снаряд от същата вълна, или детонация в самия склад.

Пропастта между иранското твърдение и това, което всъщност се вижда на кадрите, е огромна. KGL не е военна база, а търговско дружество на територията на Кувейт, но и не съвсем без връзка с американското присъствие: компанията е сред основните снабдители на въоръжените сили на САЩ в Близкия изток от десетилетия. През 2018 г. Агенцията за отбранителна логистика (DLA) ѝ възложи договор за до 1,38 млрд. долара да доставя храна на над 20 000 американски военнослужещи в Кувейт, Ирак и Йордания; армията ѝ предложи и отделен договор за тежък линеен транспорт в зоната на отговорност на Централно командване (CENTCOM). Именно този профил – цивилен изпълнител, който храни и снабдява американски военни бази – Гвардията раздува до „главния“ военен логистичен център на цяла Западна Азия. Дали точно поразеният склад е съхранявал стоки, предназначени за тези бази, на този етап не е известно; CNN изрично посочва, че американска връзка със самата сграда не е потвърдена.

Иронията се подсилва от това какво всъщност представлява Кувейт за американската армия. Държавата е най-големият плацдарм на САЩ в Близкия изток – около 13 500 военни, разпределени в три големи военни бази: „Кемп Арифджан“, „Али ал-Салем“ и „Кемп Бюринг“. Именно „Кемп Арифджан“, а не някакъв търговски склад, е логистичният гръбнак на Централното командване на САЩ – предна щабквартира на Сухопътното командване на САЩ (ARCENT) и струпване на бойна техника, достатъчна да въоръжи цяла дивизия. Тъкмо тази истинска опора остана недокосната зад базовата отбрана, докато ударът, обявен за „унищожаване на главния логистичен център на американската армия“,  се стовари върху склада на цивилен изпълнител.

Ударът се вписва в разгаряща се ответна кампания. След като Исламабадският меморандум – 60-дневното примирие, договорено през юни с посредничеството на Пакистан – се срина на 7 юли, американските сили подновиха мащабните си удари по южното крайбрежие на Иран: според данни на CENTCOM срещу 80 цели в нощите срещу 8 и 9 юли, сред тях Бандар Абас, Бушер и петролният терминал на остров Харг. Техеран отвърна, като насочи ракети и дронове към американски обекти и свързана с тях инфраструктура из целия регион – Кувейт, Бахрейн, Катар и Йордания. Само за Кувейт това е поредният удар в последната седмица. На 3 юни ирански дрон „Шахед“ порази Терминал 1 на международното летище, уби индийски гражданин и рани над 60 души; на 12 юли ракетен удар засегна 3 гранични поста и офшорна петролна платформа, което рани един работник. При последната вълна Министерство на отбраната на Кувейт съобщи, че е прехванало 3 балистични ракети, 1 крилата ракета и 10 дрона, навлезли във въздушното пространство; паднали отломки нанесли материални щети на няколко места, а един човек потърсил медицинска помощ.

Иранските твърдения обаче рядко издържат на проверка и разминаването с KG предствлява модел, а не изключение. Още при удара по летището на 3 юни Техеран направи точно обратното на сегашното: отрече да е поразявал целта и приписа пожара на дефектирала американска батарея „Пейтриът“. При вълната от 8 юли пък обяви „координиран удар по 85 американски военни цели“ в Кувейт и Бахрейн – число, което нито Кувейт, нито Бахрейн потвърдиха; на 14 юли към списъка беше прибавена разрушена рампа за дронове MQ-9 в авиобаза „Али ал-Салем“, а щетите по нея останаха непроверени. Между отричането на едно попадение и увенчаването на следващото с ранг на „главен команден център“ работи една и съща логика: претенцията се нагажда към наратива, не към реалността.

Оцелели от удара в Кувейт: командването пренебрегна предупрежденията

🇺🇸🇰🇼 Оцелелите от най-смъртоносното нападение срещу американски военнослужещи от 2021 г. насам обвиниха командването, че седмици наред е пренебрегвало предупреждения за предстоящ ирански удар, оставяйки ги без защита срещу дронове и обърквайки евакуацията на ранените.

Показанията на над дузина военнослужещи, събрани в разследване на The Washington Post, публикувано на 12 юли, описват картина, коренно различна от официалната версия на Пентагона – за ирански ударен дрон, който на 1 март „се промъкнал“ през защитата на укрепен команден пункт.

Ударът е нанесен около 9 ч. местно време на 1 март, на втория ден от съвместната офанзива на Израел и САЩ срещу Иран, започнала на 28 февруари. Ирански дрон камикадзе, изстрелян от Аерокосмическите сили на Революционната гвардия, порази команден пункт на 103-то експедиционно командване за тилово осигуряване – резервна част на Сухопътните войски със седалище в Де Мойн, щата Айова, разположена в Порт Шуайба, индустриално пристанище в Кувейт. Загинаха 6 войници, а над 30 бяха с черепно-мозъчни травми, шрапнелни рани и изгаряния. Командният пункт се помещаваше в широк сглобяем фургон с минимална защита, на около 16 км разстояние от базата Арифджан, откъдето поделението се премести ден по-рано – разпръскване на силите, целящо да намали жертвите от очаквания ирански отговор. Сред убитите са капитан Коди Хорк, старши сержант Ноа Тийтдженс, старши сержант Никол Амор, сержант Деклан Коуди, майор Джефри О'Брайън на 45 години и старши техник-офицерът Робърт Марзан на 54. Шестимата загинали правят удара най-тежката загуба за американската армия след атентата при портал „Аби“ на летището в Кабул през август 2021 г., когато при изтеглянето от Афганистан загинаха 13 войници.

Разузнавателни оценки от януари сочели пристанището като вероятна иранска цел, а част от войниците твърдят, че лично са виждали обекта в списъци с потенциални мишени. На оперативни и разузнавателни съвещания около две седмици преди удара те започнали да настояват за анти-дрон средства. „Казаха ни: не се тревожете за защитата“, споделя един от тях. Позицията нямала никакви системи за прехващане на ракети, артилерийски снаряди и дронове – по думите на оцелелите „на практика никаква способност да свали дрон“. Сателитни снимки, анализирани от The Washington Post още през март, потвърждават, че укрепленията са били недостатъчни срещу въздушно нападение. „Преместиха ни по-близо до Иран, в дълбоко опасна зона, която беше известна цел“, казва друг военнослужещ. Логиката на разпръсването на силите се обръща срещу самата себе си в тези показания: ходът, замислен да направи поделението по-трудна мишена, го изважда от укрепения периметър на Арифджан и го поставя на цивилен пристанищен обект, който разузнаването вече е било отбелязало.

Седмици преди удара поделението поискало да се подсили и медицинската поддръжка – не само броя на медиците, така и наличността и достъпността на консумативите, но искането е останало без последствие. Нямало план за масови жертви, нито се провеждали репетиции и учения преди началото на кампанията. „Нямахме никаква подготовка“, казва старши сержант Ан Мари Кариър пред CBS News; „просто нямаше нищо предвидено за такъв случай“. След взрива не пристигнали линейки. Оцелелите сами превързвали и поставяли турникети с подръчни средства, реквизирали граждански микробуси и търсели най-близката болница в Кувейт, за да откарат ранените. Старши сержант Никол Амор била превозена в микробус без нужните консумативи и починала в болницата „Ал-Адан“. Майор Рамсботъм очаквал „върволица от линейки“, а установил, че „сме сами“. „Знам, че не изнесохме всички“, казва един от участниците в евакуацията.

Поведението на командването след удара е сред епизодите, настроили оцелелите срещу ръководството. Според разказа на The Washington Post, старши офицер, идентифициран от изданието с фамилията Барнс, напуснал сградата, вместо да помогне на ранените; вестникът описва решенията му след удара като една от няколкото болезнени точки в отношенията между войниците и командването. Вътрешното разследване на инцидента, което висшите военни ръководители финализират в момента, по сведения не разпределя вина и не препоръчва наказания – изход, оставил според репортажа мнозина от оцелелите огорчени и разтревожени, че същото може да се повтори.

Разривът между двете версии е сърцевината на историята. Министърът на отбраната Пийт Хегсет описа дрона като „squirter“ – единичен боеприпас, който „се промъкнал“ през защитата и случайно поразил укрепен команден пункт. Оцелелите отхвърлят тази рамка: „Да се твърди, че един дрон просто се е промъкнал, е лъжа“, казва един от тях; поделението „беше неспособно да осигури каквато и да е защита за себе си. Не беше укрепена позиция“. Тук показанията и физическите следи насочват към една посока, а официалната оценка – в друга. Сателитните снимки, обикновената каравана, липсата на средства срещу дронове и предупреждението от януари се съчетават по-скоро в предвидим резултат от разполагането на незащитен тилов възел в известна цел, отколкото в изключение, промъкнало се покрай надеждна защита. Вътрешен армейски доклад допълва, че иранското разузнаване вероятно е проследило движенията на американските части още преди войната – край системите за противовъздушна отбрана били открити GPS предаватели, закачени за балони и парашути, което сочи, че позицията може да е предварително картографирана.

Открит остава въпросът дали окончателните изводи, когато бъдат оповестени, ще доведат до реална отговорност. Опасението на оцелелите, че същите грешки могат да бъдат повторени, не е абстрактно. В началото на юли крехкото примирие между Вашингтон и Техеран рухна: САЩ подновиха ударите срещу 80 цели в Иран, а на 8 юли Иранската революционна гвардия обяви, че отново е поразила американски бази в Кувейт – сред тях Арифджан и Али ал-Салем, същата база, от която 103-то командване се беше разпръснало през март. При настоящата война провалът в защитата на войските, описан от оцелелите в Порт Шуайба, престава да е само разчистване на сметки с миналото и се превръща в отворен въпрос за настоящето.

📸 Снимка: Кадри от пристигането на тленните останки на шестима американски военнослужещи, убити при ирански удар с дрон в Кувейт, събота, 7 март 2026 г. във военновъздушна база Доувър, Делауеър.(White House / Daniel Torok)

Революционната гвардия изстреля поне ракети и няколко дрона в отговор на ответните удар на САЩ.

🇮🇷✈️🇮🇶 Неизвестен брой ирански дронове „Шахед-136“ бяха забелязани по време на полет в небето над град Насирия в южен Ирак, насочвайки се към неизвестна цел, вероятно военните бази на САЩ в съседен Кувейт. Местни източници докладваха също две балистични ракети с малък или среден обсег, прелетяли през въздушното пространство на южната област Ди Кар.

Корпусът на стражите на ислямската революция (IRGC) потвърди сведенията в публикация на Telegram, според която „Иран изстрелял ракети и дронове по американски обекти в региона“. Изявлението дойде, броени минути след като стана ясно, че силите на Централното командване на САЩ (CENTCOM) нанасят ответни удари заради свалянето на хеликоптер AH-64 Apache на американската армия. Експлозии бяха докладвани в пристанищните градове Сирик и Минаб, както и на стратегическия остров Кешм, а броени минути по-късно иранската държавна телевизия обяви, че „спокойствието се завърна в Кешм, Джаск, Сирик и планината Мабарак след операциите на врага“.

Преди около час американският президент Доналд Тръмп обяви, че ударите в отговор на сваления хеликоптер са „много силни, много мощни“.

„Смятам, че е много важно да се отговори. Те свалиха хеликоптер и ние отговаряме в този момент“, посочи той пред Джонатан Карл от ABC News, който сподели, че е провел телефонен разговор с Тръмп, докато CENTCOM е обявявало ударите. „Това е отговор на това, което направиха с нашия хеликоптер снощи, и вярвам, че отговорът трябва да е много силен, много мощен, и точно такъв е този.“

Няколко часа по-рано Тръмп настоя пред Wall Street Journal, че свалянето на хеликоптера „не е голяма работа“ и увери, че двамата замесени пилоти са невредими. „Въпреки това, САЩ са длъжни да отговорят на тази атака по необходимост“, завършва публикацията на профила му в Truth Social.

Международното летище на Кувейт понесе тежки щети от ирански удар.

Напрежението в Персийския залив отново ескалира, а дипломатическите усилия се намират в застой, след като Иран изстреля нова вълна от балистични ракети и дронове срещу Бахрейн и Кувейт, в отговор на което Централното командване на САЩ обяви, че е нанесло удари в „самоотбрана“ срещу иранския остров Кешм.

Според държавната новинарска агенция на Кувейт (KUNA), рано сутринта международното летище в страната е попаднало под обстрел от камикадзе дронове и балистични ракети, което е предизвикало тежки материални щети, принуждавайки властите да преустановят дейността му.

Министерството на външните работи на Кувейт потвърди, че иранските атаки срещу територията на страната са довели до 1 загинал и няколко ранени, като същевременно са нанесли щети на неназовани дипломатически мисии. Ведомството осъди нападенията, „които за пореден път се прицелиха във жизненоважна и гражданска инфраструктура, включително международното летище на Кувейт, убивайки един човек и ранявайки други, в допълнение към щетите по важни обекти, включително дипломатически представителства“.

Във вторник Централното командване на САЩ (CENTCOM) обяви „успешното неутрализиране“ на няколко залпа от балистични ракети и дронове, изстреляни от Иран срещу съюзниците на САЩ в Персийския залив.

„Иран изстреля няколко балистични ракети към съседите си в региона; нито една обаче не успя да порази набелязаната цел“, се посочва в изявление на CENTCOM. От там уточниха, че изстреляните срещу Кувейт и Бахрейн въздушни цели са паднали, преди да достигнат крайната цел, или са били прехванати успешно от средствата за противоракетна отбрана.

Това изявление беше направено преди Иран да нанесе удар срещу летището на Кувейт в ранните сутрешни часове на деня.

Американските военни допълниха, че са свалили три камикадзе дрона, с които Иран е извършил обстрел по „цивилни моряци, преминаващи законно през регионални води“, гласи още изявлението на CENTCOM.

📸 Снимка: Международното летище на Кувейт понесе тежки материални щети, след като беше поразено от камикадзе дрон, изстрелян от Иран рано сутринта днес.

Ирански ракети летят срещу Кувейт.

🇮🇷🚀🇰🇼 Генералният щаб на Въоръжените сили на Кувейт съобщи в официално изявление преди минути, че системите за противовъздушна отбрана на страната отразяват „враждебни ракетни атаки и нападения с дронове“.

В изявлението се посочва, че експлозиите, които се чуват в страната, са резултат от прехващане на въздушни цели от ПВО системите. Властите призоваха гражданите да спазват инструкциите за безопасност и сигурност.

Местни жители докладваха за активирането на сирените за въздушна тревога в продължение на 10 минути без прекъсване, след което са били чути най-малко 4-5 силни експлозии.

В социалните мрежи бяха разпространени кадри от района на град Шираз в Западен Иран, които показват пуск на поне три балистични ракети. По непотвърдени сведения са регистрирани попадения в близост до авиобаза „Али Ал-Салем“.

Местен източник твърди, че част от експлозиите са чути в южната част на Кувейт, което предполага, че целите може да включват „Кемп Арифджан“, съоръжение на Централното командване на САЩ. До момента няма данни за пострадали и материални щети, нито официално потвърждение за удара.

Кувейт обвини Иран в опит за атака на стратегическо пристанище. Бахрейн осъди десетки за шпионаж.

🇰🇼⚔️🇮🇷 Кувейт обвини Иран в изпращането на отряд от Корпуса на гвардейците на ислямската революция (IRGC), който е извършил неуспешна атака срещу негов остров в Персийския залив, където в момента се изгражда ново пристанище с финансиране от Китай.

Иран не призна веднага обвинението на Кувейт – страна, която беше обект на поредица от безразборни ирански удари по време на войната и дори по време на крехкото примирие, което все още се спазва в региона. Въпреки това, обвинението и продължаващите атаки носят риск от връщане обратно към ескалация на бойните действия.

Преговорите между Вашингтон и Техеран изглежда се намират в задънена улица, което също повишава риска от повторно избухване на конфликта.

Кувейт заяви, че отряд от 6-ма въоръжени лица от състава на IRGC се е опитал да проникне на остров Бубиян в северозападния ъгъл на Персийския залив близо до Ирак и Иран на 1 май, планирайки „враждебни действия“. Повече подробности не бяха представени публично.

Кувейтските власти съобщиха, че са арестували 4-ма от мъжете, докато 2-ма са успели да избягат, след като силите за сигурност са пресекли техния опит за инфилтрация. Кувейт уточни, че негов служител в сферата на сигурността е бил ранен при атаката, за която първоначално беше съобщено на 3 май без конкретни детайли.

Задържаните бяха посочени като двама морски капитани от Гвардията, един морски лейтенант и един сухопътен лейтенант от същата структура.

На остров Бубиян се намира пристанището „Мубарак ал-Кабир“, което се намира в процес на изграждане като част от китайската инициатива „Един пояс, един път“. Този проект по време на войната също беше мишена на ирански атаки. Кувейт не посочи причина за забавянето на информацията, свързваща нападението с Техеран.

Бахрейн осъди над 20 души за предполагаеми връзки с Иран

Междувременно прокуратурата в Бахрейн съобщи, че най-малко 24 души са получили ефективни присъди, след като са били признати за виновни в шпионаж и заговор с IRGC. 3-ма от тях ще излежават доживотни присъди, но всички останали са получили по-кратки присъди за дейности, свързани с Иран.

Бахрейн – островна държава, начело със сунитска монархия и преобладаващо шиитско население – осъди 10-ки свои граждани по обвинения, свързани с Техеран, от началото на войната. Прокуратурата и Министерството на вътрешните работи твърдят, че Ислямската република поддържа клетки, които извършват шпионаж и помагат за целеуказване на територията на страната. Правозащитни групи обаче алармират, че по време на ескалацията на войната след 28 февруари 2026 г. Бахрейн е ескалирал своите репресии срещу дисиденти и шиити.

CNN: Мащабни щети в американските бази в Близкия изток след иранските удари.

🇺🇸⚔️🇮🇷 Близо месец от началото на примирието между САЩ и Иран, с оглед перспективата за подновяване на войната, мащабът на щетите, понесени от американските бази в Близкия изток става ясен: най-малко 16 военни обекта на САЩ в 8 държави, на практика по-голямата част от базите на страната в региона, са били поразени от ирански удари по време на войната.

Според разследване на CNN, в момента част от ударените обекти са неизползваеми. „Никога не съм виждал подобно нещо в американски бази. Това бяха бързи и прецизни удари, използващи напреднали технологии“, сподели източник, запознат със ситуацията.

Иранските удари бяха насочеи към цели, включващи модерни самолети като платформата за ранно откриване и управление Boeing E-3 Sentry, известен като „очите на САЩ в Залива“, унищожен на земята в авиобаза „Принц Султан“ в Саудитска Арабия; критично комуникационно оборудване, включително съоръжения, разрушени в лагера „Арифиджан“ в Кувейт; и радарни системи като повредените в авиобаза „Мувафак Салти“ в Йордания.

„Нашите радарни системи са най-скъпият ни и най-ограничен актив в региона“, споделя източникът.

Други бази, засегнати от иранските удари, включват авиобаза „Ал Удейд“ в Катар, поразена в рамките на два отделни удара, военноморската база в Бахрейн и лагера „Бюринг“ в Кувейт.

Иран успя да порази толкова много бази с висока точност до голяма степен благодарение на подобрението в способността си да „вижда врага“. През 2024 г. той закупи тайно китайски сателит TEE-014, който е сериозна модернизация спрямо спътниците, които дотогава имаше на разположение, а това му осигури възможност да наблюдава американски бази с поразителна прецизност и капацитет, почти сходен с този на САЩ.

Страните в региона почувстваха, че американските бази се превръщат от сила, вдъхваща страх у противниците, в нещо, напомнящо на „лесни мишени“. Саудитски служител заяви, че войната е показала на Саудитска Арабия, че съюзът ѝ със САЩ не може да бъде единствен, а също така не е „безпогрешен“.

В отговор на запитване от CNN служител на Пентагона заяви: „От мерки за сигурност не обсъждаме оценки за щетите от войната. Нашите сили останаха напълно боеспособни и ние продължаваме да изпълняваме мисията си със същото ниво на готовност и ефективност.“

Кувейт освободи американския журналист след 52 дни в ареста заради кадри от войната с Иран.

🇰🇼🇺🇸 Американски журналист беше пуснат на свобода, след като прекара няколко седмици зад решетките в Кувейт заради масови арести за разпространение на кадри от военните действия между САЩ и Иран в интернет, съобщи служител на Държавния департамент на САЩ.

Ахмед Шихаб-Елдин, сътрудник на водещи световни издания като The New York Times, PBS и Al Jazeera English, беше арестуван на 3 март по обвинения в разпространение на невярна информация, злоупотреба със смартфон и увреждане на националната сигурност.

Представител на Държавния департамент, пожелал анонимност, разкри пред АФП, че Шихаб-Елдин „е напуснал безопасно Кувейт“ и увери, че по време на задържането му департаментът е поддържал контакт с него, за да му окаже консулско съдействие.

В четвъртък Комитетът за защита на журналистите (CPJ) оповести, че Шихаб-Елдин е бил оправдан по всичките му повдигнати обвинения след прекарани 52 дни в ареста.

Една от последните публикации на Шихаб-Елдин в социалните мрежи преди ареста му включваше геолокирано видео, потвърдено от CNN,показващо катастрофа на американски изтребител близо до военновъздушна база на САЩ в Кувейт, уточняват от CPJ.

Стотици хора бяха арестувани в страните от Персийския залив за споделяне на кадри от атаки и нанесени щети. Въздушните атаки бяха на практика ежедневна гледка в Близкия изток в рамките на конфликта, започнал в края на февруари със съвместен американско-израелски удар, обезглавил висшето ръководство на иранския режим на 28 февруари чак до влизането в сила на примирието на 8 април.

Протестиращи щурмуваха консулството на Кувейт и свалиха знамето на покрива.

🇮🇶🇰🇼 Десетки протестиращи нахлуха в консулството на Кувейт в южния иракски град Басра във вторник, при което свалиха кувейтското знаме и на негово място издигнаха иракския флаг, съобщи Shafaq News.

Според иракската медия силите за сигурност са използвали сълзотворен газ в опит да разпръснат тълпата, но в крайна сметка не са успяли да я спрат.

Демонстрацията избухна в отговор на ракетен удар, нанесен от територията на съседен Кувейт по-рано през деня, при който загинаха трима души в жилищен дом в Хор ал-Зубайр в южната част на града. Къщата, според източник от силите за сигурност, е принадлежала на неназована въоръжена милиция и по това време е била използвана като сборен пункт.

Как ударите по енергийната инфраструктура в Персийския залив рискуват екологична катастрофа.

🇰🇼🇮🇶 Когато иракските сили се изтеглиха от Кувейт през 1991 г. те оставиха след себе си над 700 горящи петролни кладенци, чието потушаване отне осем месеца, изхвърляйки облаци дим, простиращи се на 800 мили, и изливайки 11 милиона барела суров петрол в Залива.

Това бе едно от най-големите екологични бедствия, причинени от човека. Повече от три десетилетия по-късно, настоящата война между САЩ, Израел и Иран, в която е бомбардирана петролна инфраструктура в целия регион, разпали опасения от съпоставима катастрофа.

„Петролните пожари от войната в Залива през 1991 г., макар и съсредоточени в Кувейт, бяха в далеч по-голям мащаб от това, което виждаме в момента“, заяви Дъг Уиър, директор на Conflict and Environment Observatory, британска организация с нестопанска цел. „Въпреки това подобни сравнения ще изглеждат академични за общностите, живеещи в близост до атакуваните обекти, които могат да бъдат изложени на остро и хронично замърсяване.“

Ударите по енергийна инфраструктура ескалираха сериозно от началото на войната, нарушавайки глобални вериги за доставки. Ударите по инсталации за втечнен природен газ в Саудитска Арабия, Кувейт и Катар и почти пълната блокада на Ормузкия пролив, доведоха до масови прекъсвания на тока. Петролът от сорта „Брент“, достигнал пик от 119,50 долара на 8 март, покачи обратно до 116 долара в понеделник, отразявайки изключително нестабилните пазари.

Няколко енергийни компании обявиха форсмажорни обстоятелства, което накара Филипините да обявят национално енергийно извънредно положение, а страни като Словения и Шри Ланка да въведат режим на горивата. На 2 април обаче Филипините съобщиха, че Иран е разрешил на техните кораби безпрепятствено и бързо преминаване през Ормузкия пролив.

Американският президент Доналд Тръмп заплаши да „заличи“ петролния център на остров Харг в Иран, ако текущият дипломатически процес, с посредничеството на Пакистан, не доведе до сделка. Заплахата дойде ден след като той заяви пред лондонския Financial Times, че обмисля „вземането на петрола“ в Иран.

Въпреки обявената пауза в ударите по гражданска инфраструктура, иранското министерство на енергетиката съобщи, че атаките са прекъснали електрозахранването в Техеран и околните провинции. А на 4 април САЩ поеха отговорност за бомбардирането на новопостроения висящ мост B1 между Техеран и Карадж. В понеделник избухнаха пожари и в израелска петролна рафинерия в Хайфа, след като петролен танкер бе ударен от отломки от прехваната ракета.

Икономическите последици вече се разпространяват далеч отвъд региона. Според Oxford Economics конфликтът ще преобърне енергийните пазари до края на годината. По-високите цени ще свият разходите на домакинствата, като най-тежко ще бъдат засегнати страните, зависими от петрола и газа от Залива. Най-уязвимите групи ще бъдат принудени да консумират по-малко, а в тежки случаи – да пропускат хранения.

Но икономическата цена е само част от историята. Анализатори предупреждават, че екологичните рискове остават недостатъчно отразени. „От решаващо значение е да продължим да проследяваме тези удари, за да направим правилна оценка на риска за близките общности“, заяви пред Arab News Вим Цвайненбург от холандската организация PAX. „В момента оценяваме над 2500 повредени локации, някои от които са свързани с производство на ракети или процеси, използващи опасни вещества.“

PAX е документирала поне 18 удара по търговски кораби за 4 седмици, довели до поне 4 петролни разлива, както и бомбардировки близо до Бандар Абас, в близост до защитени зони. Цвайненбург отбеляза, че много ирански военни бази са разположени в защитени територии, което ги прави екологично чувствителни. По време на 12-дневната война миналия юни огромни площи растителност в 5 защитени обекта изгоряха след удари по ракетни бази.

Замърсяването на водите в Залива добавя ново измерение. Токсините навлизат в хранителната верига чрез биоакумулация, засягайки милионите хора, които разчитат на морски дарове. Рискът беше подчертан този понеделник, когато Иран удари кувейтски танкер във водите на Дубай, предизвиквайки пожар. За щастие инцидентът бе овладян без разлив.

„Досега разливите са сравнително малки, но е нужен само един голям танкер, за да се стигне до екологична катастрофа, а шансовете за това нарастват с всеки изминал ден“, предупреди Цвайненбург. По-рано през март изследователи изчислиха, че първите 14 дни от войната са генерирали 5 милиона тона CO₂ еквивалент – повече от годишните емисии на Исландия.

Сред най-смразяващите образи е черният дъжд, паднал край Техеран в средата на март – мазен, киселинен валеж, образуван, когато саждите и токсините от горящите складове за гориво се сляха с атмосферната влага. Иранският заместник-министър на здравеопазването Али Джафариан предупреди за заразяване на почвата и водите. Властите призоваха местните жители да останат по домовете си, тъй като дъждът вероятно съдържа канцерогени като бензен и толуен.

„В краткосрочен план цивилните са изправени пред остри респираторни заболявания“, предупреди Мохамед Махмуд от Института за вода, околна среда и здраве към Университета на ООН. „С течение на времето това може да доведе до хронични заболявания и рак, които се появяват години след излагането.“

Опреснителните инсталации в региона, които осигуряват питейна вода за Кувейт, Оман и Саудитска Арабия, са друга критична точка. Масивни разливи могат да принудят тези заводи да спрат работа, за да избегнат повреда на техниката, което би оставило милиони без достъп до чиста вода.

Въпреки че международното право забранява методи на война, причиняващи „широко разпространени и тежки щети“ на околната среда, правоприлагането е слабо. Иранският външен министър обвини Израел в „екоцид“, но както отбеляза Уиър: „В момента няма международно престъпление екоцид. Отговорността остава политически, а не правен въпрос.“

След края на войната екологичните щети рискуват да останат на заден план. „Твърде малко внимание се отделя на това, което трябва да последва като възстановяване“, заключи Уиър.

Ирански дронове поразиха рафинерия и станция за обезсоляване на вода.

🇮🇷💥🇰🇼 Продължителен обстрел с ирански дронове порази обекти на критичната инфраструктура в Кувейт, включваща централата на Kuwait Petroleum Corporation (KPC), сградата на Министерство на петрола, правителствен комплекс и две електрически централи с опреснителни инсталации.

Кувейтската държавна информационна агенция KUNA съобщи, че пожар е избухнал в петролния комплекс в район Шуайх след атака с дрон, а сградата е била незабавно евакуирана. Пожарните екипи са овладели огъня, съобщи KPC в изявление, предадено от Bloomberg.

Министерството на финансите на Кувейт потвърди, че ирански безпилотник е ударил офис комплекс, в който се помещават министерства, като е нанесена значителна материална щета без пострадали. Министерството на електричеството и водите съобщи, че две енергийни мощности са извадени от експлоатация след удари по две електроцентрали с опреснителни станции за вода. Ведомството добави, че аварийните екипи работят за поддържане на стабилно и непрекъснато електроснабдяване в емирството. Във всички инциденти не са регистрирани жертви, според държавните медии.

От иранска страна няма официален коментар по последните удари. При предишни атаки по инфраструктура в Кувейт обаче Революционната гвардия отрече отговорност и обвини Израел, като заяви, че ударите срещу опреснителни станции са „знак за низостта на ционистките окупатори", съобщи Al Jazeera.

Атаките са част от ескалираща серия удари по кувейтска инфраструктура, започнала с началото на войната на 28 февруари. Кувейт беше обект на многократни удари, включително по международното летище, военна база Camp Buehring, рафинерията Мина Ал-Ахмади с капацитет от около 450 000 барела дневно и станции за опресняване на вода – при един от ударите на 30 март загина индийски гражданин, съобщи Al Jazeera. На 3 април дронове предизвикаха пожар в Мина Ал-Ахмади, а Kuwait Petroleum потвърди, че няколко съоръжения на рафинерията са били в пламъци. Кувейт е изключително зависим от опреснена вода, която заема над 90% от цялата питейна вода в страната.

Нетаняху: Арабски лидери искат да се борим рамо до рамо срещу Иран

🇮🇱 Израелският премиер Бенямин Нетаняху заяви пред министри на днешното заседание на кабинета, че в момента се изграждат нови алианси с лидери на арабски държави, които „говорят за съвместна борба на наша страна“, съобщава еврейският всекидневник „Маарив“.

„В миналото провеждах тайни разговори с арабски лидери. Казвах им: В момента, в който Иран може, той ще ви завладее и ще свали вашите кралства. Тогава те не осъзнаваха напълно нещата. Днес вече разбират“, цитиран е да казва Нетаняху.

Вчера израелският посланик във Вашингтон Йехиел Лайтер заяви по време на свое интервю в подкаст, че страните от Персийския залив търсят помощ от Израел.

„Някои от съюзниците ни станаха още по-близки през последния месец. Независимо дали става въпрос за ОАЕ или Бахрейн, мисля, че се сближихме със саудитците, с оманците. Дори с кувейтците, за бога. Поискаха съдействие от нас“, заяви той пред подкаста „What the Hell is Going On“.

Освен това той намекна за съвместни действия с арабските страни: „Израел и съюзниците ѝ ще продължат да действат. Това наистина може да се окаже решаващо за бъдещето.“

Заплаха за петролен разлив след ирански удар по кувейтски танкер на пристанище Дубай.

🇮🇷💥🇰🇼 Кувейтската петролна корпорация (KPC) съобщи, че танкерът за суров петрол „Ал Салми" е бил обект на целенасочена атака от ирански сили, докато е стоял на котвена стоянка в пристанището на Дубай, ОАЕ. Инцидентът се е разиграл малко след полунощ местно време на 31 март, а танкерът е бил напълно натоварен в момента на удара.

„Ал Салми" е супертанкер от клас Very Large Crude Carrier (VLCC) с дължина 333 метра, ширина 60 метра и товароподемност от близо 320 000 тона, построен през 2011 г. и плаващ под кувейтски флаг. Управлява се от Kuwait Oil Tanker Company (KOTC), която е дъщерно дружество на KPC, специализирано в транспорта на суров петрол и нефтени продукти.

Атаката е довела до поражения по корпуса на кораба и пожар на борда, с „потенциален разлив на петрол в околните води", уточнява компанията. Екипите за аварийно реагиране и огнеборци са били мобилизирани незабавно и работят в координация с местните власти. KPC потвърди, че няма пострадали сред екипажа, а в момента се извършва подробна техническа оценка на щетите. „Предприемат се всички необходими мерки за осигуряване на кораба и ограничаване на екологичното въздействие", се посочва в изявлението.

Това е поредния удар срещу петролен танкер в рамките на ескалиращата кампания на Иран за нанасяне на удари по енергийна инфраструктура на страните от Залива, започната като отмъщение за въздушните удари на САЩ и Израел срещу режима на Ислямската република. Самото пристанище Дубай вече е ставало обект на иранска агресия: още на 1 март отломки от прехваната ракета попаднаха в съоръжението, като на 16 март друг дрон предизвика експлозия на танкер в пристанище Джебел Али, съобщава PBS. Към момента атаките срещу морския трафик фактически оставят Ормузкия пролив блокиран.

Кувейт е сред най-засегнатите страни от Залива. На 20 март ирански дронове удариха за два поредни дни рафинерията „Мина ал Ахмади", най-голямата в Кувейт, преработваща около 730 000 барела дневно, което предизвиква пожари в множество инсталации, съобщават Al Jazeera. На 30 март нов ирански удар порази електрическа централа и опреснителна инсталация, убивайки един работник, според данни на кувейтските власти, цитирани от The National. Тези удари по критична водна и енергийна инфраструктура са значителна ескалация, надхвърляща ударите по военни обекти. NPR отбелязва, че при предишни конфликти в Близкия изток енергийните обекти до голяма степен са били пощадени – правило, което настоящата война нарушава необратимо, с последици не само за Кувейт, но и за Катар, чийто терминал „Рас Лафан" – най-големият за втечнен природен газ в света – понесе тежки повреди, заличавайки около 17% от глобалните доставки на LNG, по оценка на The National.

Иран нанесе поредна вълна от удари по държави от Персийския залив

🇮🇷🚀 Иран предприе нова вълна от удари с дронове и ракети по държавите от Съвета за сътрудничество в Залива (GCC) тази нощ, по-конкретно ОАЕ, Кувейт, Саудитска Арабия и Бахрейн, в рамките на своята кампания в отмъщение на съвместните въздушни удари на САЩ и Израел, започнали на 28 февруари.

Властите в Кувейт съобщиха за поразена инсталация за обезсоляване на питейна вода в страната, при което е загинал един човек. Ударът е първият срещу опреснително съоръжение в Кувейт от началото на конфликта. За малка държава, в която около 90% от питейната вода идва от такива станции, това представлява сериозна стратегическа заплаха. По-рано Иран нанесе удар по опреснителен обект в Бахрейн, а катарската станция „Доха Уест" пострада при пожар, предизвикан от отломки на дрон, според Al Jazeera.

В ОАЕ обстановката остава напрегната. Кадри от Шарджа показват дим да се издига от мястото на ирански удар. Медийният офис на Дубай потвърди, че емиратските ПВО са прехванали успешно ирански ракети над Дубай, и отправи призив към гражданите да се информират единствено от официални източници.

Според Gulf News, само в неделя са прехванати 16 балистични ракети и 42 безпилотни апарата. От началото на иранските удари срещу Емирствата, ПВО е свалила най-малко 414 балистични ракети, 15 крилати ракети и 1914 дрона. Въпреки високата им ефективност, отломки от прехванати снаряди са причинили щети в Дубай и Абу Даби, включително в района на „Бурдж ал-Араб". Общият брой на загиналите в ОАЕ от началото на конфликта достига 11 души, а ранените — 178, сред които военнослужещи и чуждестранни граждани.

Петте държави от Залива – Саудитска Арабия, ОАЕ, Кувейт, Бахрейн и Катар – заедно с Йордания излязоха с обща декларация, осъждаща иранските удари по граждански обекти и инфраструктура в региона. Въпреки осъждането от Общото събрание на ООН, Техеран не показва признаци на деескалация – последната вълна от атаки дойде именно след резолюцията, според The National.

Кувейт разби клетка на ливанската Хизбула.

🇰🇼🇱🇧 Министерството на вътрешните работи на Кувейт обяви разбиването на терористична клетка на ливанската Хизбула. В официално изявление органът за сигурност уточни, че групата, включвала 14 кувейтски и двама ливански граждани, е планирала мащабна подривна дейност, насочена директно срещу суверенитета и националната сигурност на емирството.

Разследването сочи, че задържаните извършвали логистична подготовка за дестабилизация на обществения ред и активно вербуване на нови членове за организацията.

При обиските са конфискувани огнестрелни оръжия, боеприпаси и специализирано оборудване, използвано при атентати. В арсенала на групата са открити устройства за комуникация с морзов код, дронове, карти на потенциални цели, учебни оръжия и огромни парични суми, а също така алкохол, наркотици и пропагандни материали (знамена и символи на Хизбула). Кувейтските власти подчертават, че действията на групата са били пряка заплаха за живота на гражданите и държавната инфраструктура.

Случаят е предаден на специализиран съд, а службите продължават издирването на други лица, за които се смята, че са свързани с мрежата. Това не е първият сблъсък на Кувейт с подкрепяната от Иран групировка. През 2015 г. емирството разкри мащабната клетка „Абдали“, съхранявала огромни количества въоръжение и взривни вещества в бетонни бункери под ферма близо до границата с Ирак. Тогавашният процес завърши с тежки присъди за шпионаж в полза на Иран и Хизбула.

Настоящата операция се провежда в условията на безпрецедентно напрежение в региона и продължаваща война на коалицията САЩ-Израел срещу режима в Иран. Действията на апаратът за сигурност в Кувейт са в съответствие с политиката на Емирството за нулева толерантност към финансовата и логистична подкрепа на паравоенни формирования.

В изявлението си вътрешното министерство дефинира сигурността и суверенитета на Кувейт като „червена линия“ и предупредиха, че всеки опит за сътрудничество с терористични групировки ще бъде посрещнат с максимална строгост на закона. Оперативните данни сочат, че усилията на службите сега са насочени към пресичане на финансовите потоци и каналите за контрабанда, котио захранват подобни клетки в държавите от Персийския залив.

Пентагонът разкри първите четирима загинали американски войници.

🇺🇸 Американските военни разкри първите четирима от загиналите войници, убити във войната срещу Иран, докато администрацията на Тръмп предупреди, че ескалиращият конфликт ще доведе и до още жертви сред американците.

4-мата войници са били членове на част от резерва на сухопътните войски в Айова. Те са загинали в неделя, когато дрон се е врязал в американско военно съоръжение в Порт Шуайба, Кувейт, съобщиха от армията във вторник.

Пентагонът уточни, че четиримата са били на възраст от 20 до 42 години и са служили в 103-то командване за поддръжка от Де Мойн, Айова – част от глобалната логистична и снабдителна операция на армията.

Военните идентифицираха четиримата резервисти като:

• Капитан Коди А. Корк, на 35 г., от Уинтър Хейвън, Флорида
• Сержант първи клас Ноа Л. Тиджънс, на 42 г., от Белевю, Небраска
• Сержант първи клас Никол М. Амор, на 39 г., от Уайт Беър Лейк, Минесота
• Сержант Деклан Дж. Коуди, на 20 г., от Уест Де Мойн, Айова

Генерал-майор Тод Ърскин, който ръководи 79-то командване за поддръжка на театъра на военните действия, изказа в изявление „най-дълбоко съчувствие и уважение“ към близките и съратниците на загиналите.

Повечето от войниците имат история на служба зад граница. Корк е бил разполаган в Саудитска Арабия през 2018 г., в Гуантанамо Бей, Куба през 2021 г. и в Полша през 2024 г. Амор е служила в Кувейт и Ирак през 2019 г. Тиджънс е имал две други мисии в Кувейт – през 2009 г. и 2019 г.

Коуди, който е бил повишен посмъртно от специалист в сержант, се е записал в армейския резерв едва през 2023 г.

Президентът Доналд Тръмп и други висши служители предупредиха, че конфликтът с Иран ще доведе до още смъртни случаи в американската армия, тъй като Техеран отвръща на ударите на САЩ и Израел.

Централното командване на въоръжените сили на САЩ съобщи във вторник, че до този момент Иран е изстрелял над 500 балистични ракети и 2000 дрона в своите ответни атаки в Близкия изток.

Рисковете за американските сили в региона бяха обсъдени по време на брифинг при закрити врата пред сенаторите вчера, проведен от министъра на отбраната Пийт Хегсет, председателя на Обединения комитет на началник-щабовете генерал Дан Кейн, директора на ЦРУ Джон Ратклиф и държавния секретар Марко Рубио.

„В онази зала ни казаха, че още американци ще загинат – че те не са в състояние да спрат тези дронове“, заяви сенаторът демократ Крис Мърфи.

Съоръжението в Кувейт, където са настъпили четирите смъртни случая, е било защитено от бетонни взривни стени, но не е имало укрепен покрив, съобщиха двама служители пред Ройтерс. Не е изяснено дали е имало действаща въздушна отбрана, но очевидно не е прозвучала аларма при пристигането на дрона, добави един от служителите, говорейки при условие за анонимност.

Американски изтребител F-15 се разби в Кувейт.

🇺🇸🇰🇼 Американски изтребител F-15 се разби в западен Кувейт преди броени минути в предполагаем инцидент с приятелски огън, твърдят местни източници, според които двучленният екипаж е успял да катапултират и се е приземил на земята с парашути.

Кувейт, който е ключов логистичен център за американските военни, вече беше цел на ирански удари с ракети и дронове през изминалите 48 часа. Пентагонът и местните власти не са потвърдили официално за причината за катастрофата.

ПВО на Кувейт прехваща ирански ракети

🇰🇼 Министерство на отбраната на Кувейт съобщи, че военновъздушните сили на страната са прехванали няколко враждебни цели с висока степен на ефикасност и ефективност.

В официално изявление, цитирано от държавната новинарска агенция KUNA, говорителят на ведомството полковник Сауд Ал-Атуан заяви, че целите са били проследени и неутрализирани в рамките на операции в централната част на страната, предприети при пълна бойна готовност за защита на въздушното пространство на страната.

Той потвърди, че няма жертви и пострадали, като увери, че въоръжените сили ще продължат да реагират на всяко възможно развитие на ситуацията, за да гарантират националната сигурност и стабилност.

Саудитска Арабия твърдо против претенциите на Ирак за неутралната зона с Кувейт.

🇸🇦🤝🇰🇼 Саудитска Арабия повтори твърдата си позиция против всякакви претенции от други страни за права върху неутралната потопена зона, която споделя с Кувейт. Рияд изрази тревога за морските координати и картата, внесени наскоро в ООН от Ирак, като подчерта значението на поетия от него ангажимент да зачита суверенитета и териториалната цялост на Кувейт, се посочва в доклад на Asharq Al-Awsat.

В изявление, публикувано от Министерство на външните работи днес, се посочва, че Кралството следи „с голям интерес и дълбока тревога“ списъците с координати и картата, предоставени от Ирак на ООН. Според Рияд тези документи съдържат посегателства, засягащи зони в съседство със Саудитско-кувейтската неутрална зона.

Докладът на Asharq Al-Awsat уточнява, че внесените координати и карта включват големи части от неутралната потопена зона, където двете страни притежават съвместна собственост върху природните ресурси въз основа на действащи двустранни договорки. Ведомството подчерта, че тези договорености се основават на разпоредби на Конвенцията на ООН по морско право от 1982 г.

Саудитското външно министерство добави, че координатите „нарушават суверенитета на братската държава Кувейт над нейните морски зони и плитчини като „Фащ ал-Каид“ и „Фащ ал-Аидж“, и потвърди „категоричното си несъгласие с всякакви твърдения за наличието на права на която и да е друга страна в неутралната потопена зона в рамките на нейните установени граници между Кралство Саудитска Арабия и държавата Кувейт“, се посочва в комюникето.

Изявлението акцентира върху „значението на ангажимента на Република Ирак да зачита териториалната цялост и суверенитета на Кувейт, както и двустранните и международни ангажименти и всички съответни резолюции на ООН – по-специално Резолюция 833 (1993) на Съвета за сигурност, които демаркираха сухопътните и морските граници между двете страни“.

Саудитска Арабия призова за поставяне на приоритет върху „езика на разума, мъдростта и диалога за решаване на спорове“ и за сериозно и отговорно поведение съобразно принципите на международното право и доброто съседство.

Позицията на Кралството беше предшествана от официален протест на Кувейт срещу същото искане от страна на Ирак до ООН. Външно министерство на Кувейт обяви, че е привикало шарже д'афер на иракското посолство, за да връчи официална протестна нота за морските координати, които според Ел Кувейт нарушават суверенитета му.

В изявление, разпространено в събота вечер, Кувейт заяви, че Ирак е предложил списък с географски координати, които очертават това, което смята за свои морски области. Според Кувейт то включва претенции върху установени морски зони и фиксирани плитчини, включително Фащ ал-Каид и Фащ ал-Аидж.

Кувейт заяви, че тези зони „никога не са били предмет на какъвто и да е спор по отношение на пълния суверенитет на държавата“, и описа хода на Ирак като нарушение на постигнатите договорености между двете съседни страни.

Изпълняващият длъжността заместник-министър на външните работи Азиз Рахим Ал-Дейхани е призовал д-р Зайд Абас Шаншул от посолството на Ирак, за да предаде официално протестната нота, възразяваща срещу това, което се описва като посегателство върху морския суверенитет.

Кувейтското министерство призова Ирак да вземе предвид историческото развитие на двустранните отношения и да действа отговорно в съответствие с международното право, особено Конвенцията на ООН от 1982 г. Освен това то призова за придържане към текущите споразумения и меморандуми за разбирателство.

Морският спор съживява отколешни чувствителни въпроси между Ирак и Кувейт. Напрежението датира от няколко десетилетия назад и ескалира през 1990 г. с нахлуването на Ирак в Кувейт при режима на Саддам Хюсеин, довело до Войната в Залива през 1991 г. и последвалите усилия на ООН за демаркация на границите.

През 1993 г. Комисията на ООН за демаркация на границата между Ирак и Кувейт очерта международна сухопътна и морска граница. Тази демаркация беше одобрена с Резолюция 833 на Съвета за сигурност, на която Саудитска Арабия се позова в последното си изявление.

Докато Кувейт прие демаркацията, няколко иракски правителства периодично изразяват резерви по отношение на части от морската граница, особено по отношение на достъпа до Залива и навигационни канали близо до важния воден път Хор Абдула.

През 2012 г. Ирак и Кувейт подписаха споразумението „Хор Абдула“ за регулиране на морската навигация, което беше ратифицирано от парламентите на двете страни. То обаче остава предмет на спорове в Ирак, където критици са на мнение, че ограничава суверенния достъп на страната до морски пътища.

През 2023 г. Федералният върховен съд на Ирак обяви за невалидно ратификацията на споразумението за Хор Абдула, което отново разпали политическите дебати и дипломатическото напрежение между Багдад и Кувейт.

Въпреки периодичните търкания, двустранните отношения между Ирак и Кувейт като цяло се подобриха след 2003 г. и двете правителства се фокусират върху икономическо сътрудничество, гранична сигурност и разрешаване на нерешените въпроси чрез диалог.

Външното министерство на Саудитска Арабия, цитирано от Asharq Al-Awsat, подчерта, че неутралната потопена зона се регулира от налични двустранни споразумения между Рияд и Кувейт и изтъкна, че нито една друга страна не разполага с права в тези определени граници.