Изтекли кадри от пет американски бази показват щетите от войната с Иран

🇺🇸🎯🇮🇷 Десетки ексклузивни кадри от американските бази в държавите от Персийския залив показват изгорели самолети, разрушени столови и пробити сгради. Снимките бяха публикувани от медийната мрежа MeidasTouch, остро критична към администрацията на Тръмп, заедно с техния партньор VALOR Media Network. С кадрите са приложени разкази на военнослужещи, цивилни договорни служители и семейства, които описват липса на укрития, командване, което е било неподготвено при началото на ударите, и близки, оставени сами да търсят изход. „Много по-зле е, отколкото хората си представят“, казва един от тях.

Всички събеседници на изданието са анонимни. Изданието твърди, че те многократно са били заплашвани с дисциплинарни наказания по Единния кодекс на военното правосъдие (UCMJ), ако говорят или споделят кадри от пораженията. Самата MeidasTouch отбелязва, че част от твърденията не са проверени независимо.

Отделните кадри за пръв път виждат бял свят, но мащабът на понесените щети вече е официално потвърден отчасти. На 14 септември генералният инспектор на Пентагона публикува първия си преглед на конфликта в периода от 28 февруари до 30 юни. Централното командване на САЩ (CENTCOM) съобщи, че иранските удари са поразили или разрушили „стотици“ сгради и съоръжения в бази на САЩ в Кувейт, Бахрейн, Катар, ОАЕ, Саудитска Арабия, Ирак, Оман и Йордания, а „десетки“ самолети са били унищожени или повредени. Това включва поне 30 разузнавателно-ударни дрона MQ-9 Reaper и поразени изтребители F-15E и F-35, самолети-цистерни KC-135 Stratotanker и хеликоптери AH-64 и MH-60. Пентагонът отговори, че инспектор „не е имал достъп до цялата информация, която има отношение към случая“. На следващия ден CBS News показа изпратени от действащи военнослужещи снимки от „Принц Султан“ в Саудитска Арабия и от Кемп Бюринг и Кемп Арифджан в Кувейт.

Най-разпознаваемият кадър в новината пристига от „Принц Султан“: самолетът за ранно предупреждение и контрол (AWACS) E-3 Sentry с бордови номер 81-0005 и откъсната опашка след удара на 27 март. CBS News показа същата машина от друг ъгъл още през септември. Air & Space Forces Magazine писа тогава, че един от поразените самолети е E-3 и вероятно не подлежи на ремонт, а Bloomberg, цитирайки един източник, го описа като унищожен – първата известна бойна загуба на самолет от този тип. При атаката бяха ранени над 10 души, а CENTCOM отказа коментар. Две седмици по-рано, на 13 март, на терен в базата са поразени пет броя KC-135, твърдят двама служители, цитирани от The Wall Street Journal. Източник на MeidasTouch пусна и снимка на стратегическия транспортен самолет C-17 Globemaster III, който според него е напълно унищожен, а останките били струпани набързо, за да не личи загубата. Пентагонът не е потвърдил загуба на C-17, а изданието признава, че не е успяло да провери твърдението.

Най-тежкият случай в публикацията е официално потвърден. На 17 юли ирански дронове и ракети удариха авиобазата „Муафак ал-Салти“ в Йордания. Редник Изабела Гонзалес, на 19 години, загина същия ден. Старши лейтенант Тайлър Фийхан, на 25, почина на 18 юли. Сержант Анджел Рампърсад, на 28, първо беше обявена за изчезнала, а на 25 юли Пентагонът потвърди, че открити на мястото останки са нейни. И тримата са служили в зенитноракетни части: Фийхан – във 2-ри батальон на 55-и полк на ПВО във Форт Браг, Гонзалес и Рампърсад – в 1-ви батальон на 57-и полк в Ансбах, Германия. Четирима ранени бяха изписани от болници в Йордания.

Свидетелите на MeidasTouch описват около три месеца почти непрекъснат обстрел от март нататък, толкова чест, че сирените не са успявали да предупреждават навреме. По техните думи в нощта на 17 срещу 18 юли балистични ракети и дронове са преминали през отбраната и са ударили казармите. Чували са хора да викат за помощ сред пламъците, но заради недостатъчната спешна помощ и липсата на подготовка не са успели да стигнат до тях. Базата е била пренаселена и хората не са стигали навреме до укритията. Пак според свидетелите при обстрела са повредени F-15, F-35, MQ-9 и хеликоптери. Докладът на инспектора посочва същите типове, но не уточнява в кои бази са повредени.

Тримата загинали не фигурират в отчета за операция „Epic Fury“. Пентагонът ги отчита в отделна категория „операции в чужбина“, която обхваща жертвите след 7 юли. През юли служител на Пентагона обясни пред AP, че категорията е създадена, защото „Epic Fury“ е приключила. По последните данни в системата за отчитане на жертвите загиналите са 21, а ранените 865. На „Epic Fury“ се падат 15 загинали и 417 ранени. Останалите 6 загинали и 448 ранени са след 7 юли. Данните са актуализирани в базата данни без публично съобщение, а двата нови смъртни случая станаха известни от The Washington Post, посочи Stars and Stripes на 10 октомври.

Според събеседниците на изданието след първите атаки част от военнослужещите в Кувейт са се пръснали из пустинята и 3 месеца са живели в бус, докато ги изпратят у дома. Снимки от Кемп Бюринг от септември показват база, която по думите им е почти изоставена и нощем не се допуска никой в големи части от нея. На 7 октомври CBS разкри, че както там, така и на предните позиции няма убити от вражески огън. Частите в ОАЕ казват, че не са получили никакво предупреждение за началото на бойните действия и не са имали укрития. Част от тях се изтеглили в хотели и си поръчвали храна за вкъщи, други сами изкопали окопи, а ръководството е било „без кормило“. Военнослужещ описва дроновете над базата си: „Нощем не можеш да ги видиш. Нямат светлини и се насочват по GPS координати. Звучат точно като малка Cessna. Нямаше защита срещу дроновете.“

Най-тежките обвинения идват от близките в Бахрейн, където е щабът на Пети флот на ВМС на САЩ. Той беше поразен още в първия ден на войната. Сателитни снимки, анализирани от New York Times, показват, че са унищожени 2 големи радарни купола или сателитни терминала и половината от складовия комплекс. Според източниците на MeidasTouch след атаките от юни 2025 г. местните командири са имали готов план за евакуация, а самолети са чакали на летището, но Пентагонът отказал евакуацията и семействата чули, че така „положението ще изглежда зле у дома“. Съпругата на военнослужещ разказва: „Използваха ни като пешки във войната. Имаше много възможности да ни изведат, ПРЕДИ нещата да се влошат. Самолетите стояха и чакаха заповедта, но онези, които решават, не наредиха евакуация на семействата, а после летището в Бахрейн беше повредено и останахме в капан.“

Хегсет вече бе давал разрешение за такова напускане лятото на 2025 г. Този път Пентагонът е разрешил на семействата в Бахрейн да напуснат доброволно на 28 февруари, в деня на първите удари. Още същия ден в следобедните часове обаче полетите са спрени до второ нареждане, след като около обед ирански ракети и дронове започнаха да удрят военноморската база и съседни жилищни сгради, съобщи Stars and Stripes. Министерството на вътрешните работи на Бахрейн потвърди, че летището е ударено от дрон. Нанесени са материални щети, но няма жертви. Флотът изведе 1300 членове на семейства, а през август им съобщи, че условията в Бахрейн не позволяват връщането им „в обозримо бъдеще“. Съпругата на цивилен служител по договор, която е предоставила част от кадрите, казва, че дни след началото на ударите се е измъкнала през Саудитска Арабия сама и със свои средства: „Никакво предупреждение, никаква организирана евакуация, никаква помощ. Като американска гражданка се почувствах напълно изоставена от своето правителство.“

Свидетели споделят, че са решили да говорят заради липсата на прозрачност и отсъствието на журналисти, прикрепени към военните части. Към юни нито една голяма медия не е имала репортер към американските части в региона, по данни на Columbia Journalism Review. Повечето акредитирани в Пентагона репортери на водещите редакции напуснаха сградата още през октомври 2025 г. в знак на протест срещу новите правила за работа там, а The New York Times ги оспорва в съда. През март Пентагонът не допусна фотографи на два поредни брифинга на министъра на отбраната Пийт Хегсет. Военнослужещите в публикацията описват срив на бойния дух и казват, че не знаят за какво се бият. „Някои от нас вече не ги е грижа дали ще живеят, или ще умрат“, казва един от тях.

Пентагонът оценява цената на войната на 33,4 млрд. долара към 29 юни, без разходите за възстановяване на самите бази, защото още не е определил присъствието си в Персийския залив занапред. Държавният департамент на САЩ изчислява щетите по дипломатически обекти в 4 държави на около 184 млн. долара.

Публикацията излиза, докато американското военно присъствие в региона отново се свива. На 21 октомври NBC News съобщи, позовавайки се на двама служители и двама души, запознати с решенията, че военни от базите в Йордания, Катар и Кувейт са част от изтеглените през последните дни, а на място остават главно ПВО разчетите и охраната. Според NBC прехвърлянето на личен състав прилича на онова преди ударите на 28 февруари. CENTCOM заяви само, че „редовно“ извършва ротации. Към 23 октомври Пентагонът не е отговорил публично на кадрите и свидетелствата.

Американските войски изоставиха Кемп Бюринг под ирански удари в Кувейт

🇮🇷💥🇺🇸 Последните американски войници в Кемп Бюринг, един от главните пунктове за разполагане на силите на САЩ в Близкия изток, са напуснали лагера в северозападен Кувейт под ирански обстрел с дронове и балистични ракети в първите седмици на войната, след като запасът им от едрокалибрени боеприпаси е намалял до критично ниско ниво. Над 100 души са натоварили в превозните средства каквото са успели да вземат и през нощта са се изтеглили дълбоко в пустинята. Това съобщи вчера CBS News, която публикува и кадри от самите удари, заснети от човек, намиращ се в лагера.

Записите са без звук: телевизията го премахва, за да защити източника заради строгите армейски правила за работа с медиите. CBS е удостоверила автентичността им по вградените във файловете метаданни и ги е сверила с други снимки на щетите. На единия запис дрон кръжи над поста, след което се спуска към целта и следва експлозия. На другия запис дрон прелита над редица бели сводести постройки към стълб черен дим и пикира в базата. По данни на CBS дроновете са поразили летателната писта и склада за боеприпаси или места точно до тях. Следващите кадри показват сграда с изпочупени прозорци, рухнали таванни панели и отломки по пода, а същата нощ над лагера все още се издига дим.

Още преди началото на бойните действия Пентагонът е изтеглил от Кемп Бюринг по-голямата част от около 7000-те военнослужещи, разположени там, както и основната част от силите на САЩ в Кувейт. Във военния жаргон планът се нарича get off the X, т.е. напускане на позиция, уязвима за удар. Министърът на отбраната Пийт Хегсет го описа на 4 март така: „Докато изграждахме настъпателна бойна мощ, изведохме огромното мнозинство от американските войски, над 90% от американците, които бяха в базите ни, […] извън обсега на иранския огън.“ В Бюринг обаче са останали повече от 100 войници. Лагерът е на 40 км от границата на Кувейт с Ирак и от подготовката за нахлуването през 2003 г. насам през него минават войските на САЩ на път за региона. След 28 февруари ракети и дронове, част от тях изстреляни от иракски шиитски милиции, многократно са застрашавали поста и са принуждавали гарнизона да се укрива в бункерите.

Командирите са били изправени пред 2 проблема. Изолираният лагер сред пустинята, макар да разполага с няколко бетонни бункера, не е подготвен да се справи с голям брой пострадали, ако атаките продължат. Освен това патроните с калибър 12,7 мм за тежките картечници са били на привършване. Висш логистичен офицер от Сухопътните войски, който ръководи операциите от друг пост в Кувейт, потвърди пред CBS, че е имало опасения за запасите както от тези патрони, така и от най-скъпите боеприпаси, сред които ракетите за комплексите Patriot. Командирите са решили да напуснат лагера. Отдалечените места, където войниците са спрели, са се превърнали в предни оперативни бази – полеви позиции, чието точно местоположение понякога не е било известно дори на самите военни. Войниците са останали там седмици наред.

„Здраво ни удариха“, каза пред CBS източникът, пожелал анонимност заради строгите ограничения. „Беше ужасно. Там останаха много смели момчета да се бият, а хората у дома не знаят какво се случи. Трябваше да изоставим базата.“

Няма убити от вражески огън нито в Бюринг, нито в предните бази, но има ранени. По данни на официални лица от САЩ в края на април мълния е ударила двама войници по време на пясъчна буря: единият получил изгаряния, другият със спукано тъпанче. Командването на Сухопътните войски се е опитвало да ги изтегли от района, но не е успяло навреме. През май войниците са напуснали предните бази и са се отправили към Кемп Арифджан, другата голяма американска база в Кувейт, а оттам са разпределени на позиции в региона и отвъд. „CBKU беше сринат“, добави източникът, използвайки военната абревиатура на лагера. „Трябва да има разследване. Как така никой не дойде да ни подсили?“

Доколкото е известно на CBS, армията разследва само един от иранските удари. Това е най-смъртоносният досега – по импровизиран оперативен пункт в пристанището Шуайба на 1 март. При него загинаха шестима военнослужещи. Семействата им все още очакват доклада, за който са получили уверение, че е готов още през юли. Според изчисленията на телевизията конфликтът е отнел живота на 18 американци.

Записите показват дроновете, а за самолетите свидетелстват хората на земята. Трима военнослужещи на САЩ са споделили, че в атаките са участвали ирански изтребители F-5 – американски самолет, който Иран получава през 70-те години при управлението на шаха. Първа за тях съобщи NBC News през април. „Минаха толкова близо до нас, че виждах шлемовете им“, разказва един от тях. „Дойдоха, удариха ни и си тръгнаха.“ На 12 август пенсионираният генерал от ВВС Глен Ванхерк, бивш командващ на Северното командване на САЩ, заяви на симпозиум в Хънтсвил, че три F-5 са излетели от Иран, прелетели са на малка височина, при което са хвърлили бомби. Вашингтон не е потвърждавал официално участието на изтребители. Централното командване (CENTCOM) отказа коментар и този път, а Пентагонът препрати към изказването на Хегсет от март.

Разказът на войниците съвпада с първата официална равносметка на Пентагона. Генералният инспектор, вътрешен надзорен орган на ведомството, публикува на 14 септември доклад за периода от 28 февруари до 30 юни, според който ирански удари са повредили и разрушили „стотици сгради и съоръжения“ във военни бази на САЩ в 8 държави, сред тях Кувейт. Докладът признава изчерпване на ключови запаси с боеприпаси и описва как CENTCOM е премествало хора, техника и складове, включително изтеглянето на санитарните хеликоптери на армията от Ирак и Кувейт, след което „повечето медицински евакуации са извършвани по земя“. Без санитарен хеликоптер ранен военнослужещ от изолиран пост сред пустинята може да стигне до болница само с кола, а гарнизонът на Бюринг се е опасявал именно, че няма да се справи с голям брой пострадали.

Мащабът на загубите се вижда и в числата. Докладът оценява стойността на загубената техника на до 3,7 млрд. долара. Изследователската служба на Конгреса (CRS) отчете на 5 октомври най-малко 81 загубени или повредени летателни апарата, включително безпилотни. Снимки и видеозаписи от поразените обекти почти няма. Самата CBS по-рано показа разполовения E-3 Sentry, самолет за далечно радиолокационно откриване, в авиобазата „Принц Султан“ в Саудитска Арабия и разкъсаните казарми в Кемп Арифджан.

Ванхерк обясни пробива в противовъздушната защита на базите с това, че ВВС и Сухопътните войски дълго са си прехвърляли отговорността за нея: „Не взехме решението, приехме риск и сега плащаме цената на риска, който приехме.“ В Бюринг тази цена се вижда на терен. Постът, на чиито защитници са свършвали едрокалибрените патрони, докато логистиците в Кувейт се тревожат и за ракетите за Patriot, е бил изоставен, а не подсилен. По разчет на Центъра за стратегически и международни изследвания (CSIS) към 27 юли запасът от прехващачи за Patriot е паднал от около 2400 преди конфликта до между 759 и 827. Американски официални лица оспориха разчета на 5 август, без да предложат свои числа.

Срещу този прочит стои възражение, което също намира опора в изложеното. Разпръскването е официална политика на Пентагона още преди първия ирански удар. Според нея войските не остават на неподвижна, вече набелязана позиция, ако могат да я напуснат. Хегсет я представи като съзнателен избор, а в Бюринг резултатът е, че няма нито един убит от вражески огън. Възражението обаче обяснява решението на хартия, не начина, по който е изпълнено. Повечето от седемте хиляди са изведени по план предварително, а последните сто и няколко души са тръгнали под огън, нощем и с намаляващи запаси от боеприпаси, след което седмици наред са стояли на полеви позиции, където мълния е ударила двама от тях.

Потвърждение за разказа на войниците би било разследване на изтеглянето от Бюринг, каквото иска източникът на CBS, или следващ доклад на генералния инспектор с данни за наличните прехващачи и боеприпаси в Кувейт през март. Този разказ би бил отслабен от документ, който показва, че напускането на последната група е било част от първоначалния график на разпръскването. Междувременно служители от армията и разузнаването на САЩ са обсъждали трайно съкращаване на присъствието на САЩ в региона след края на войната, съобщи по-рано CNN. Завръщането на гарнизон в Кемп Бюринг или липсата му ще покаже дали двайсетгодишната база е била напусната временно, или завинаги.

Италиански „Юрофайтър“ поразен в Таиф, шест месеца след Кувейт

🇮🇹✈️🇸🇦 Италиански изтребител F-2000A Eurofighter Typhoon беше поразен по терен унищожаване при удар на хутите по авиобаза „Крал Фахд“ до Таиф в западната част на Саудитска Арабия. За половин година това е вторият удар, при който италиански изтребители понасят щети, докато са на земята: на 15 март при ирански удар по кувейтската база Али ал-Салем отломки засегнаха два такива самолета.

Министърът на отбраната Гуидо Крозето потвърди случая в петък: „Няма засегнати италиански военни. При нападението е поразен италиански самолет F-2000, който се е намирал вътре в базата, отдалечен участък. Други щети по техника или обекти, използвани от нашия персонал, няма.“ Министерството не уточни с какво е бил ударен самолетът, а списанието Rivista Italiana Difesa пише, че не е ясно дали по базата са изстреляни балистични ракети или ударни дронове. Степента на пораженията също не се уточнява. Изданието Today.it описа изтребителя като унищожен, а The Aviationist допуска, че това е възможно. Състоянието тепърва ще се оцени, за да се реши дали може да бъде ремонтиран.

F-2000A е италианското обозначение на едноместния Eurofighter Typhoon, многоцелеви изтребител от ВВС на САЩ. Самолетите в Таиф са експлоатирани от 36-то крило, базирано в Джоя дел Коле в Апулия. Четири такива самолета съставят изтребителния компонент на авиационна оперативна група „Арабия“, чието също се намира в „Крал Фахд“. Персоналът ѝ участва в операция „Inherent Resolve“ на водената от САЩ коалиция срещу „Ислямска държава“. Ведомството я описва като формирование, създадено във втората половина на март след регионалната криза и молбата за подкрепа от партньорски държави. Нейната задача е да взима участие в наблюдението и защитата на въздушното пространство и да защитава силите и интересите на италианската държава в региона. Според ItaMilRadar освен изтребителите в групата влизат самолет за далечно радарно наблюдение E-550A, базиран на бизнес самолета Gulfstream G550, и транспортни C-130J и KC-130J.

Групата в Таиф се появи след епизода в Кувейт. Войната срещу Ислямска република Иран започна на 28 февруари, а две седмици по-късно, следобед на 15 март, италианският гарнизон в Али ал-Салем попадна под обстрел с ракети и дронове камикадзе. Безпилотните самолети бяха изстреляни от командването за дронове на Сухопътните войски на „Артеш“, редовната иранска армия, отделна от Корпуса на стражите на ислямската революция. От базата в Кувейт италианците изпращаха разузнавателно-ударни дронове MQ-9A и изтребители Eurofighter Typhoon на разузнавателни мисии в рамките на операции на територията на Ирак. Ударът унищожи един дрон MQ-9A, което обяви началникът на Генералния щаб генерал Лучано Портолано. Il Sole 24 Ore оцени дрона на 30–34 млн евро. Шрапнели засегнаха и два изтребителя F-2000: според данни на ItaMilRadar единият е получил тежки повреди и на практика е изведен от строя, а другият е ремонтиран и върнат обратно в Италия. Официално Рим обяви само загубата на безпилотния апарат. Никой от персонала не пострада.

След иранския удар италианското авиационно присъствие в Залива беше прегрупирано на запад, в Таиф. The Aviationist отбелязва, че три от самолетите, базирани в Кувейт, са били прибрани обратно към Италия. Когато групата пристигна, хутите не нападаха Саудитска Арабия. Войната помежду им ескалира през юли, когато групировката обяви морска блокада на Кралството и поднови атаките срещу корабите във водите на Червено море, а през септември ударите стигнаха и до саудитска територия.

На 15 септември саудитските власти съобщиха за ракети и дронове, изстреляни срещу Хамис Мушайт, Абха и Таиф. В трите града бяха ранени 13 цивилни, повредени са 7 къщи и 2 автомобила. Официален говорител на водената от Рияд коалиция Турки ал-Малики заяви, че командването на съвместните сили „ще се справи с тези нападения отговорно и твърдо, за да защити суверенитета на кралството“. Саудитските изтребители вече отговарят. Хутите съобщиха за 54 въздушни удара за 24 часа в провинциите Лахдж, Таиз, ал-Джауф, Мариб и Хаджа, при един от които е поразен правителствен комплекс в Таиз. Близки до движението медии съобщиха за трима убити цивилни, от тях две деца. Вечерта Рияд обяви, че е свалил дрон на бунтовниците южно от Мека, преди да навлезе в забраненото въздушно пространство над града. „Сигурността на двете свещени джамии и поклонниците е червена линия“, посочи ал-Малики. Военният говорител на хутите Яхя Сарии отрече в Telegram: „От Йемен няма заплаха за светите места. Нашите операции са насочени срещу петролните обекти и военните бази.“ На 17 септември отломки от друг свален дрон паднаха в провинция Таиф, при което убиха йеменски гражданин и раниха други двама души, съобщи саудитската гражданска защита. Според The National това е първият обявен загинал в кралството, откакто бунтовниците подновиха ударите по него. Следващата нощ беше ударена военната база край града.

Крозето твърди, че е следил лично развитието през нощта в контакт с генерал Портолано, а базата е била мишена на няколко нападения. От Портолано, от ръководителят на Съвместното оперативно командване генерал Джовани Мария Янучи и началника на щаба на ВВС генерал Антонио Конзерва министърът поиска нова оценка на „развитието на обстановката, състоянието на нашия персонал и възможните оперативни варианти“, в допълнение към направените през последните седмици. Военните са го уверили, че всички мерки за сигурност на персонала са въведени отдавна, а целта остава „пълна защита на нашия персонал“. По оценка на ItaMilRadar Италия обмисля смени в разполагането, а не незабавно изтегляне. Ескалацията засяга Италия и по втора линия, в Червено море: министърът е дал знак, че Италия вероятно ще действа сама, за да могат нейните кораби отново да преминават през Баб ел-Мандеб, „без да чака европейската бюрокрация“.

Нищо в изявленията на хутите не показва, че целта е била самолетът на Италия. Сарии посочи саудитските петролни съоръжения и военни бази като законни военни цели. Движението е заплашвало Италия и преди: през февруари 2024 г. Мохамед Али ал-Хути, тогава начело на Върховния революционен комитет, заплаши Италия за ответни действия, ако се включи в ударите срещу Йемен, по повод италианското командване на европейската морска мисия „Аспидес“ във водите на Червено море. Заплахата обаче беше насочена към морската мисия, а не към авиобази в Саудитска Арабия. Изтребителят е пострадал в саудитска база в удар по домакина и вероятно е страничен ефект от ескалацията между бунтовниците и Рияд, а не удар срещу Италия. Сходството с Кувейт е другаде: и при двата случая изтребителите на Рим са поразени на стоянка, в чужда база, при въздушно нападение.

Пълнo изтегляне на италианската бойна авиация от Саудитска Арабия е малко вероятно: Крозето говори за оперативни версии, а не за прибиране на военния контингент, а Италия преразглежда положението в Таиф от седмици, без да изтегли самолети. Ако изтребителите се преместят в друга база или се върнат в Италия през следващите седмици, това ще значи, че Рим смята Таиф за незащитим при сегашния обем на ирански удари. Ако останат дори при продължаващи нападения срещу „Крал Фахд“, това ще означава, че ще приеме риска за самолетите на стоянка като цена на мисията. Оценката на повредения F-2000A ще покаже цената на удара. От Кувейт до Таиф италианските изтребители Eurofighter Typhoon смениха базата и врага, но не и самото място, където ги намират ударите – стоянката.

📸 Снимка: Италиански изтребител Eurofighter Typhoon с борден номер 36-04 под защитен навес на перона в пустинна база, разположена в зоната на отговорност на Централното командване на САЩ (CENTCOM), по време на учението „Blue Sands 26.1“. (U.S. Air Force / Staff Sgt. Tylin Rust)

Иран обяви Ормуз за „червена линия“, заплаши инфраструктурата в Залива

🇺🇸⚔️🇮🇷 Иран обяви Ормузкия проток за „неприкосновена червена линия“ и заплаши, че ще опустоши цялата инфраструктура на страните от Персийския залив, ако президентът Доналд Тръмп изпълни заканата си. Заявката дойде по-рано днес, след като през изминалата нощ силите на Централното командване проведоха поредната вълна от въздушни удари срещу цели на Ислямската република, паралелно с възобновената преди няколко дни морска блокада на иранските пристанища – мярка, представяна като средство за отваряне със сила на тесния морски път, затворен миналата събота, след рухването на крехкото примирие между двете страни.

Заплахата е директен отговор на американския президент, който преди два дни заплаши, че „следващата седмица“ ще удари ирански електрически централи и мостове, ако не се завърне на масата за преговори. Говорителят на иранската армия бригаден генерал Мохамад Акраминия заяви, че при изпълнение на тази закана въоръжените сили на страната ще поразят „цялата останала инфраструктура“ в региона, като този път отговорът ще бъде по-суров, по-широк по обхват и по-разрушителен от досегашните удари. Именно това е ходът, който Техеран подготвя в момента като симетрична ескалация: не отделни цели, а цивилни и енергийни обекти във всички страни от Персийския залив, предварително обявени за мишена, ако бъде посегнато на иранската.

Ормузкият проток, през който до началото на войната минаваше около 20% от световните доставки на газ и петрол, остава в основата на ескалацията. Акраминия го определи като „червена линия“, над която Иран запазва твърдия си контрол, и отхвърли американската сметка, че ударите по южните ирански бази могат да го отворят. „Американците смятаха, че като атакуват част от базите ни по южните брегове на страната, ще могат да поемат контрол над този стратегически проток“, каза той. „Ислямска република Иран обаче е способна да упражнява контрол над Ормузкия проток от всяка точка на своята територия и това никога не зависи от брегове и острови.“ Заявката цели да обезсили самата логика на американската кампания – че протокът се държи от крайбрежните позиции, които САЩ поразяват, а не от дълбочината на иранската територия.

Именно затова американските удари се разгръщат все по-дълбоко във вътрешността на страната. В сряда през нощта и четвъртък рано сутринта изтребители, дронове и бойни кораби на Пети флот нанесоха нова серия от удари за четвърта поредна нощ, като за първи път в тази вълна поразиха обекти около столицата Техеран и провинция Семнан, където е разположена част от инфраструктурата за нанасяне на балистични удари. Централното командване съобщи, че продължилите около седем часа удари са били насочени към командни центрове, позиции на зенитно-ракетни комплекси, ракетни и безпилотни способности, но също така и крайбрежни наблюдателни съоръжения, включително в района на водещото иранско пристанище и база на военноморския флот в Бандар Абас, както и срещу остров Голям Томб в самия Ормуз. Налагайки отново морската блокада, американските сили обездвижиха празен петролен танкер, плавал към остров Харг въпреки многократни предупреждения да обърне курса, като поразиха комина му с ракети Hellfire; от вторник насам, по данни на военните, два кораба са отклонени, а трети е изведен от строя.

Иран отговори малко преди зазоряване с удари по американските бази в страните от Персийския залив. Въоръжените сили на Ислямската република (Артеш) съобщиха, че са нанесли удар с балистични ракети по йорданската авиобаза Ал-Азрак, приютила американски самолети, радарен комплекс и сборен пункт за американски военни в Кувейт; Революционната гвардия на свой ред обяви, че е разрушила центъра за спътникова свръзка и радара за ранно предупреждение на базата Али ал-Салем в Кувейт и военен кей в район Шуайба. Монархиите в Залива отчетоха основно прехващания, а не разрушения: Бахрейн, където прозвучаха сирени за въздушна опасност, съобщи, че системите му за ПВО са свалили редица ракетни и дронови атаки срешу кралството; Йордания заяви, че е унищожила няколко навлезли балистични ракети; Кувейт обяви, че отбива „заплаха от вражески дронове“, но призна, че един от неговите бойни кораби бил улучен, при което са били ранени четирима моряци.

Втвърденият тон, наблюдаван от режима в Техеран, е насочен към ескалация, без никакво намерение за връщане назад. Председателят на иранския парламент и главен преговарящ на страната Мохамад Багер Галибаф заяви след първите удари в сряда, че „водим съществена и екзистенциална война с Америка“, а въоръжените сили разполагат с „пълната свобода на действие“. Той свърза съдбата на споразумението с ползата от него за Техеран – ако последният не вижда изгода от меморандума, „няма причина да се придържаме към подобно разбирателство“, но въпреки това остави дипломацията в игра и настоя, че Техеран трябва „да използва и преговорните инструменти“ за защита на своя национален интерес. Военните формулираха условието по-конкретно: единственият път към отваряне на Ормузкия пролив минава през изпълнение от страна на САЩ на всичките 14 точки от меморандума, подписан от двете страни през юни, както и прилагане на „иранските правила“ за корабоплаването през стратегическия воден път.

Ирански дрон подпали склад на изпълнител на Пентагона в Кувейт

🇮🇷💥🇰🇼 Ирански дрон камикадзе удари и подпали складова база на Kuwait and Gulf Link Transport (KGL), цивилна логистична компания с дългогодишни договори с Пентагона, разположена в промишлената зона Мина Абдула южно от Кувейт Сити през изминалата нощ. Революционната гвардия (IRGC) бързо пое отговорност за удара, определяйки атаката като насочена срещу „главния център за логистика и поддръжка на американската армия в Западна Азия“, извършено в четвъртата вълна на кампанията ѝ „Наср-2“ срещу цели в Персийския залив.

Кадри, геолокирани от CNN, показват дрон Шахед-136, който се спуска към вече горящия склад и отключва мощна експлозия. Видеокадри от мястото улавят ограден складов комплекс, погълнат от пламъци, вторична огнена топка, издигаща се над стените, и кувейтски аварийни екипи, скупчени пред портала. Че тази сграда гореше още преди дронът да я порази, CNN отбелязва изрично – без да установи какво е подпалило първия пожар, дали по-ранен снаряд от същата вълна, или детонация в самия склад.

Пропастта между иранското твърдение и това, което всъщност се вижда на кадрите, е огромна. KGL не е военна база, а търговско дружество на територията на Кувейт, но и не съвсем без връзка с американското присъствие: компанията е сред основните снабдители на въоръжените сили на САЩ в Близкия изток от десетилетия. През 2018 г. Агенцията за отбранителна логистика (DLA) ѝ възложи договор за до 1,38 млрд. долара да доставя храна на над 20 000 американски военнослужещи в Кувейт, Ирак и Йордания; армията ѝ предложи и отделен договор за тежък линеен транспорт в зоната на отговорност на Централно командване (CENTCOM). Именно този профил – цивилен изпълнител, който храни и снабдява американски военни бази – Гвардията раздува до „главния“ военен логистичен център на цяла Западна Азия. Дали точно поразеният склад е съхранявал стоки, предназначени за тези бази, на този етап не е известно; CNN изрично посочва, че американска връзка със самата сграда не е потвърдена.

Иронията се подсилва от това какво всъщност представлява Кувейт за американската армия. Държавата е най-големият плацдарм на САЩ в Близкия изток – около 13 500 военни, разпределени в три големи военни бази: „Кемп Арифджан“, „Али ал-Салем“ и „Кемп Бюринг“. Именно „Кемп Арифджан“, а не някакъв търговски склад, е логистичният гръбнак на Централното командване на САЩ – предна щабквартира на Сухопътното командване на САЩ (ARCENT) и струпване на бойна техника, достатъчна да въоръжи цяла дивизия. Тъкмо тази истинска опора остана недокосната зад базовата отбрана, докато ударът, обявен за „унищожаване на главния логистичен център на американската армия“,  се стовари върху склада на цивилен изпълнител.

Ударът се вписва в разгаряща се ответна кампания. След като Исламабадският меморандум – 60-дневното примирие, договорено през юни с посредничеството на Пакистан – се срина на 7 юли, американските сили подновиха мащабните си удари по южното крайбрежие на Иран: според данни на CENTCOM срещу 80 цели в нощите срещу 8 и 9 юли, сред тях Бандар Абас, Бушер и петролният терминал на остров Харг. Техеран отвърна, като насочи ракети и дронове към американски обекти и свързана с тях инфраструктура из целия регион – Кувейт, Бахрейн, Катар и Йордания. Само за Кувейт това е поредният удар в последната седмица. На 3 юни ирански дрон „Шахед“ порази Терминал 1 на международното летище, уби индийски гражданин и рани над 60 души; на 12 юли ракетен удар засегна 3 гранични поста и офшорна петролна платформа, което рани един работник. При последната вълна Министерство на отбраната на Кувейт съобщи, че е прехванало 3 балистични ракети, 1 крилата ракета и 10 дрона, навлезли във въздушното пространство; паднали отломки нанесли материални щети на няколко места, а един човек потърсил медицинска помощ.

Иранските твърдения обаче рядко издържат на проверка и разминаването с KG предствлява модел, а не изключение. Още при удара по летището на 3 юни Техеран направи точно обратното на сегашното: отрече да е поразявал целта и приписа пожара на дефектирала американска батарея „Пейтриът“. При вълната от 8 юли пък обяви „координиран удар по 85 американски военни цели“ в Кувейт и Бахрейн – число, което нито Кувейт, нито Бахрейн потвърдиха; на 14 юли към списъка беше прибавена разрушена рампа за дронове MQ-9 в авиобаза „Али ал-Салем“, а щетите по нея останаха непроверени. Между отричането на едно попадение и увенчаването на следващото с ранг на „главен команден център“ работи една и съща логика: претенцията се нагажда към наратива, не към реалността.

Оцелели от удара в Кувейт: командването пренебрегна предупрежденията

🇺🇸🇰🇼 Оцелелите от най-смъртоносното нападение срещу американски военнослужещи от 2021 г. насам обвиниха командването, че седмици наред е пренебрегвало предупреждения за предстоящ ирански удар, оставяйки ги без защита срещу дронове и обърквайки евакуацията на ранените.

Показанията на над дузина военнослужещи, събрани в разследване на The Washington Post, публикувано на 12 юли, описват картина, коренно различна от официалната версия на Пентагона – за ирански ударен дрон, който на 1 март „се промъкнал“ през защитата на укрепен команден пункт.

Ударът е нанесен около 9 ч. местно време на 1 март, на втория ден от съвместната офанзива на Израел и САЩ срещу Иран, започнала на 28 февруари. Ирански дрон камикадзе, изстрелян от Аерокосмическите сили на Революционната гвардия, порази команден пункт на 103-то експедиционно командване за тилово осигуряване – резервна част на Сухопътните войски със седалище в Де Мойн, щата Айова, разположена в Порт Шуайба, индустриално пристанище в Кувейт. Загинаха 6 войници, а над 30 бяха с черепно-мозъчни травми, шрапнелни рани и изгаряния. Командният пункт се помещаваше в широк сглобяем фургон с минимална защита, на около 16 км разстояние от базата Арифджан, откъдето поделението се премести ден по-рано – разпръскване на силите, целящо да намали жертвите от очаквания ирански отговор. Сред убитите са капитан Коди Хорк, старши сержант Ноа Тийтдженс, старши сержант Никол Амор, сержант Деклан Коуди, майор Джефри О'Брайън на 45 години и старши техник-офицерът Робърт Марзан на 54. Шестимата загинали правят удара най-тежката загуба за американската армия след атентата при портал „Аби“ на летището в Кабул през август 2021 г., когато при изтеглянето от Афганистан загинаха 13 войници.

Разузнавателни оценки от януари сочели пристанището като вероятна иранска цел, а част от войниците твърдят, че лично са виждали обекта в списъци с потенциални мишени. На оперативни и разузнавателни съвещания около две седмици преди удара те започнали да настояват за анти-дрон средства. „Казаха ни: не се тревожете за защитата“, споделя един от тях. Позицията нямала никакви системи за прехващане на ракети, артилерийски снаряди и дронове – по думите на оцелелите „на практика никаква способност да свали дрон“. Сателитни снимки, анализирани от The Washington Post още през март, потвърждават, че укрепленията са били недостатъчни срещу въздушно нападение. „Преместиха ни по-близо до Иран, в дълбоко опасна зона, която беше известна цел“, казва друг военнослужещ. Логиката на разпръсването на силите се обръща срещу самата себе си в тези показания: ходът, замислен да направи поделението по-трудна мишена, го изважда от укрепения периметър на Арифджан и го поставя на цивилен пристанищен обект, който разузнаването вече е било отбелязало.

Седмици преди удара поделението поискало да се подсили и медицинската поддръжка – не само броя на медиците, така и наличността и достъпността на консумативите, но искането е останало без последствие. Нямало план за масови жертви, нито се провеждали репетиции и учения преди началото на кампанията. „Нямахме никаква подготовка“, казва старши сержант Ан Мари Кариър пред CBS News; „просто нямаше нищо предвидено за такъв случай“. След взрива не пристигнали линейки. Оцелелите сами превързвали и поставяли турникети с подръчни средства, реквизирали граждански микробуси и търсели най-близката болница в Кувейт, за да откарат ранените. Старши сержант Никол Амор била превозена в микробус без нужните консумативи и починала в болницата „Ал-Адан“. Майор Рамсботъм очаквал „върволица от линейки“, а установил, че „сме сами“. „Знам, че не изнесохме всички“, казва един от участниците в евакуацията.

Поведението на командването след удара е сред епизодите, настроили оцелелите срещу ръководството. Според разказа на The Washington Post, старши офицер, идентифициран от изданието с фамилията Барнс, напуснал сградата, вместо да помогне на ранените; вестникът описва решенията му след удара като една от няколкото болезнени точки в отношенията между войниците и командването. Вътрешното разследване на инцидента, което висшите военни ръководители финализират в момента, по сведения не разпределя вина и не препоръчва наказания – изход, оставил според репортажа мнозина от оцелелите огорчени и разтревожени, че същото може да се повтори.

Разривът между двете версии е сърцевината на историята. Министърът на отбраната Пийт Хегсет описа дрона като „squirter“ – единичен боеприпас, който „се промъкнал“ през защитата и случайно поразил укрепен команден пункт. Оцелелите отхвърлят тази рамка: „Да се твърди, че един дрон просто се е промъкнал, е лъжа“, казва един от тях; поделението „беше неспособно да осигури каквато и да е защита за себе си. Не беше укрепена позиция“. Тук показанията и физическите следи насочват към една посока, а официалната оценка – в друга. Сателитните снимки, обикновената каравана, липсата на средства срещу дронове и предупреждението от януари се съчетават по-скоро в предвидим резултат от разполагането на незащитен тилов възел в известна цел, отколкото в изключение, промъкнало се покрай надеждна защита. Вътрешен армейски доклад допълва, че иранското разузнаване вероятно е проследило движенията на американските части още преди войната – край системите за противовъздушна отбрана били открити GPS предаватели, закачени за балони и парашути, което сочи, че позицията може да е предварително картографирана.

Открит остава въпросът дали окончателните изводи, когато бъдат оповестени, ще доведат до реална отговорност. Опасението на оцелелите, че същите грешки могат да бъдат повторени, не е абстрактно. В началото на юли крехкото примирие между Вашингтон и Техеран рухна: САЩ подновиха ударите срещу 80 цели в Иран, а на 8 юли Иранската революционна гвардия обяви, че отново е поразила американски бази в Кувейт – сред тях Арифджан и Али ал-Салем, същата база, от която 103-то командване се беше разпръснало през март. При настоящата война провалът в защитата на войските, описан от оцелелите в Порт Шуайба, престава да е само разчистване на сметки с миналото и се превръща в отворен въпрос за настоящето.

📸 Снимка: Кадри от пристигането на тленните останки на шестима американски военнослужещи, убити при ирански удар с дрон в Кувейт, събота, 7 март 2026 г. във военновъздушна база Доувър, Делауеър.(White House / Daniel Torok)

Революционната гвардия изстреля поне ракети и няколко дрона в отговор на ответните удар на САЩ.

🇮🇷✈️🇮🇶 Неизвестен брой ирански дронове „Шахед-136“ бяха забелязани по време на полет в небето над град Насирия в южен Ирак, насочвайки се към неизвестна цел, вероятно военните бази на САЩ в съседен Кувейт. Местни източници докладваха също две балистични ракети с малък или среден обсег, прелетяли през въздушното пространство на южната област Ди Кар.

Корпусът на стражите на ислямската революция (IRGC) потвърди сведенията в публикация на Telegram, според която „Иран изстрелял ракети и дронове по американски обекти в региона“. Изявлението дойде, броени минути след като стана ясно, че силите на Централното командване на САЩ (CENTCOM) нанасят ответни удари заради свалянето на хеликоптер AH-64 Apache на американската армия. Експлозии бяха докладвани в пристанищните градове Сирик и Минаб, както и на стратегическия остров Кешм, а броени минути по-късно иранската държавна телевизия обяви, че „спокойствието се завърна в Кешм, Джаск, Сирик и планината Мабарак след операциите на врага“.

Преди около час американският президент Доналд Тръмп обяви, че ударите в отговор на сваления хеликоптер са „много силни, много мощни“.

„Смятам, че е много важно да се отговори. Те свалиха хеликоптер и ние отговаряме в този момент“, посочи той пред Джонатан Карл от ABC News, който сподели, че е провел телефонен разговор с Тръмп, докато CENTCOM е обявявало ударите. „Това е отговор на това, което направиха с нашия хеликоптер снощи, и вярвам, че отговорът трябва да е много силен, много мощен, и точно такъв е този.“

Няколко часа по-рано Тръмп настоя пред Wall Street Journal, че свалянето на хеликоптера „не е голяма работа“ и увери, че двамата замесени пилоти са невредими. „Въпреки това, САЩ са длъжни да отговорят на тази атака по необходимост“, завършва публикацията на профила му в Truth Social.

Международното летище на Кувейт понесе тежки щети от ирански удар.

Напрежението в Персийския залив отново ескалира, а дипломатическите усилия се намират в застой, след като Иран изстреля нова вълна от балистични ракети и дронове срещу Бахрейн и Кувейт, в отговор на което Централното командване на САЩ обяви, че е нанесло удари в „самоотбрана“ срещу иранския остров Кешм.

Според държавната новинарска агенция на Кувейт (KUNA), рано сутринта международното летище в страната е попаднало под обстрел от камикадзе дронове и балистични ракети, което е предизвикало тежки материални щети, принуждавайки властите да преустановят дейността му.

Министерството на външните работи на Кувейт потвърди, че иранските атаки срещу територията на страната са довели до 1 загинал и няколко ранени, като същевременно са нанесли щети на неназовани дипломатически мисии. Ведомството осъди нападенията, „които за пореден път се прицелиха във жизненоважна и гражданска инфраструктура, включително международното летище на Кувейт, убивайки един човек и ранявайки други, в допълнение към щетите по важни обекти, включително дипломатически представителства“.

Във вторник Централното командване на САЩ (CENTCOM) обяви „успешното неутрализиране“ на няколко залпа от балистични ракети и дронове, изстреляни от Иран срещу съюзниците на САЩ в Персийския залив.

„Иран изстреля няколко балистични ракети към съседите си в региона; нито една обаче не успя да порази набелязаната цел“, се посочва в изявление на CENTCOM. От там уточниха, че изстреляните срещу Кувейт и Бахрейн въздушни цели са паднали, преди да достигнат крайната цел, или са били прехванати успешно от средствата за противоракетна отбрана.

Това изявление беше направено преди Иран да нанесе удар срещу летището на Кувейт в ранните сутрешни часове на деня.

Американските военни допълниха, че са свалили три камикадзе дрона, с които Иран е извършил обстрел по „цивилни моряци, преминаващи законно през регионални води“, гласи още изявлението на CENTCOM.

📸 Снимка: Международното летище на Кувейт понесе тежки материални щети, след като беше поразено от камикадзе дрон, изстрелян от Иран рано сутринта днес.

Ирански ракети летят срещу Кувейт.

🇮🇷🚀🇰🇼 Генералният щаб на Въоръжените сили на Кувейт съобщи в официално изявление преди минути, че системите за противовъздушна отбрана на страната отразяват „враждебни ракетни атаки и нападения с дронове“.

В изявлението се посочва, че експлозиите, които се чуват в страната, са резултат от прехващане на въздушни цели от ПВО системите. Властите призоваха гражданите да спазват инструкциите за безопасност и сигурност.

Местни жители докладваха за активирането на сирените за въздушна тревога в продължение на 10 минути без прекъсване, след което са били чути най-малко 4-5 силни експлозии.

В социалните мрежи бяха разпространени кадри от района на град Шираз в Западен Иран, които показват пуск на поне три балистични ракети. По непотвърдени сведения са регистрирани попадения в близост до авиобаза „Али Ал-Салем“.

Местен източник твърди, че част от експлозиите са чути в южната част на Кувейт, което предполага, че целите може да включват „Кемп Арифджан“, съоръжение на Централното командване на САЩ. До момента няма данни за пострадали и материални щети, нито официално потвърждение за удара.

Кувейт обвини Иран в опит за атака на стратегическо пристанище. Бахрейн осъди десетки за шпионаж.

🇰🇼⚔️🇮🇷 Кувейт обвини Иран в изпращането на отряд от Корпуса на гвардейците на ислямската революция (IRGC), който е извършил неуспешна атака срещу негов остров в Персийския залив, където в момента се изгражда ново пристанище с финансиране от Китай.

Иран не призна веднага обвинението на Кувейт – страна, която беше обект на поредица от безразборни ирански удари по време на войната и дори по време на крехкото примирие, което все още се спазва в региона. Въпреки това, обвинението и продължаващите атаки носят риск от връщане обратно към ескалация на бойните действия.

Преговорите между Вашингтон и Техеран изглежда се намират в задънена улица, което също повишава риска от повторно избухване на конфликта.

Кувейт заяви, че отряд от 6-ма въоръжени лица от състава на IRGC се е опитал да проникне на остров Бубиян в северозападния ъгъл на Персийския залив близо до Ирак и Иран на 1 май, планирайки „враждебни действия“. Повече подробности не бяха представени публично.

Кувейтските власти съобщиха, че са арестували 4-ма от мъжете, докато 2-ма са успели да избягат, след като силите за сигурност са пресекли техния опит за инфилтрация. Кувейт уточни, че негов служител в сферата на сигурността е бил ранен при атаката, за която първоначално беше съобщено на 3 май без конкретни детайли.

Задържаните бяха посочени като двама морски капитани от Гвардията, един морски лейтенант и един сухопътен лейтенант от същата структура.

На остров Бубиян се намира пристанището „Мубарак ал-Кабир“, което се намира в процес на изграждане като част от китайската инициатива „Един пояс, един път“. Този проект по време на войната също беше мишена на ирански атаки. Кувейт не посочи причина за забавянето на информацията, свързваща нападението с Техеран.

Бахрейн осъди над 20 души за предполагаеми връзки с Иран

Междувременно прокуратурата в Бахрейн съобщи, че най-малко 24 души са получили ефективни присъди, след като са били признати за виновни в шпионаж и заговор с IRGC. 3-ма от тях ще излежават доживотни присъди, но всички останали са получили по-кратки присъди за дейности, свързани с Иран.

Бахрейн – островна държава, начело със сунитска монархия и преобладаващо шиитско население – осъди 10-ки свои граждани по обвинения, свързани с Техеран, от началото на войната. Прокуратурата и Министерството на вътрешните работи твърдят, че Ислямската република поддържа клетки, които извършват шпионаж и помагат за целеуказване на територията на страната. Правозащитни групи обаче алармират, че по време на ескалацията на войната след 28 февруари 2026 г. Бахрейн е ескалирал своите репресии срещу дисиденти и шиити.

CNN: Мащабни щети в американските бази в Близкия изток след иранските удари.

🇺🇸⚔️🇮🇷 Близо месец от началото на примирието между САЩ и Иран, с оглед перспективата за подновяване на войната, мащабът на щетите, понесени от американските бази в Близкия изток става ясен: най-малко 16 военни обекта на САЩ в 8 държави, на практика по-голямата част от базите на страната в региона, са били поразени от ирански удари по време на войната.

Според разследване на CNN, в момента част от ударените обекти са неизползваеми. „Никога не съм виждал подобно нещо в американски бази. Това бяха бързи и прецизни удари, използващи напреднали технологии“, сподели източник, запознат със ситуацията.

Иранските удари бяха насочеи към цели, включващи модерни самолети като платформата за ранно откриване и управление Boeing E-3 Sentry, известен като „очите на САЩ в Залива“, унищожен на земята в авиобаза „Принц Султан“ в Саудитска Арабия; критично комуникационно оборудване, включително съоръжения, разрушени в лагера „Арифиджан“ в Кувейт; и радарни системи като повредените в авиобаза „Мувафак Салти“ в Йордания.

„Нашите радарни системи са най-скъпият ни и най-ограничен актив в региона“, споделя източникът.

Други бази, засегнати от иранските удари, включват авиобаза „Ал Удейд“ в Катар, поразена в рамките на два отделни удара, военноморската база в Бахрейн и лагера „Бюринг“ в Кувейт.

Иран успя да порази толкова много бази с висока точност до голяма степен благодарение на подобрението в способността си да „вижда врага“. През 2024 г. той закупи тайно китайски сателит TEE-014, който е сериозна модернизация спрямо спътниците, които дотогава имаше на разположение, а това му осигури възможност да наблюдава американски бази с поразителна прецизност и капацитет, почти сходен с този на САЩ.

Страните в региона почувстваха, че американските бази се превръщат от сила, вдъхваща страх у противниците, в нещо, напомнящо на „лесни мишени“. Саудитски служител заяви, че войната е показала на Саудитска Арабия, че съюзът ѝ със САЩ не може да бъде единствен, а също така не е „безпогрешен“.

В отговор на запитване от CNN служител на Пентагона заяви: „От мерки за сигурност не обсъждаме оценки за щетите от войната. Нашите сили останаха напълно боеспособни и ние продължаваме да изпълняваме мисията си със същото ниво на готовност и ефективност.“

Кувейт освободи американския журналист след 52 дни в ареста заради кадри от войната с Иран.

🇰🇼🇺🇸 Американски журналист беше пуснат на свобода, след като прекара няколко седмици зад решетките в Кувейт заради масови арести за разпространение на кадри от военните действия между САЩ и Иран в интернет, съобщи служител на Държавния департамент на САЩ.

Ахмед Шихаб-Елдин, сътрудник на водещи световни издания като The New York Times, PBS и Al Jazeera English, беше арестуван на 3 март по обвинения в разпространение на невярна информация, злоупотреба със смартфон и увреждане на националната сигурност.

Представител на Държавния департамент, пожелал анонимност, разкри пред АФП, че Шихаб-Елдин „е напуснал безопасно Кувейт“ и увери, че по време на задържането му департаментът е поддържал контакт с него, за да му окаже консулско съдействие.

В четвъртък Комитетът за защита на журналистите (CPJ) оповести, че Шихаб-Елдин е бил оправдан по всичките му повдигнати обвинения след прекарани 52 дни в ареста.

Една от последните публикации на Шихаб-Елдин в социалните мрежи преди ареста му включваше геолокирано видео, потвърдено от CNN,показващо катастрофа на американски изтребител близо до военновъздушна база на САЩ в Кувейт, уточняват от CPJ.

Стотици хора бяха арестувани в страните от Персийския залив за споделяне на кадри от атаки и нанесени щети. Въздушните атаки бяха на практика ежедневна гледка в Близкия изток в рамките на конфликта, започнал в края на февруари със съвместен американско-израелски удар, обезглавил висшето ръководство на иранския режим на 28 февруари чак до влизането в сила на примирието на 8 април.

Протестиращи щурмуваха консулството на Кувейт и свалиха знамето на покрива.

🇮🇶🇰🇼 Десетки протестиращи нахлуха в консулството на Кувейт в южния иракски град Басра във вторник, при което свалиха кувейтското знаме и на негово място издигнаха иракския флаг, съобщи Shafaq News.

Според иракската медия силите за сигурност са използвали сълзотворен газ в опит да разпръснат тълпата, но в крайна сметка не са успяли да я спрат.

Демонстрацията избухна в отговор на ракетен удар, нанесен от територията на съседен Кувейт по-рано през деня, при който загинаха трима души в жилищен дом в Хор ал-Зубайр в южната част на града. Къщата, според източник от силите за сигурност, е принадлежала на неназована въоръжена милиция и по това време е била използвана като сборен пункт.

Как ударите по енергийната инфраструктура в Персийския залив рискуват екологична катастрофа.

🇰🇼🇮🇶 Когато иракските сили се изтеглиха от Кувейт през 1991 г. те оставиха след себе си над 700 горящи петролни кладенци, чието потушаване отне осем месеца, изхвърляйки облаци дим, простиращи се на 800 мили, и изливайки 11 милиона барела суров петрол в Залива.

Това бе едно от най-големите екологични бедствия, причинени от човека. Повече от три десетилетия по-късно, настоящата война между САЩ, Израел и Иран, в която е бомбардирана петролна инфраструктура в целия регион, разпали опасения от съпоставима катастрофа.

„Петролните пожари от войната в Залива през 1991 г., макар и съсредоточени в Кувейт, бяха в далеч по-голям мащаб от това, което виждаме в момента“, заяви Дъг Уиър, директор на Conflict and Environment Observatory, британска организация с нестопанска цел. „Въпреки това подобни сравнения ще изглеждат академични за общностите, живеещи в близост до атакуваните обекти, които могат да бъдат изложени на остро и хронично замърсяване.“

Ударите по енергийна инфраструктура ескалираха сериозно от началото на войната, нарушавайки глобални вериги за доставки. Ударите по инсталации за втечнен природен газ в Саудитска Арабия, Кувейт и Катар и почти пълната блокада на Ормузкия пролив, доведоха до масови прекъсвания на тока. Петролът от сорта „Брент“, достигнал пик от 119,50 долара на 8 март, покачи обратно до 116 долара в понеделник, отразявайки изключително нестабилните пазари.

Няколко енергийни компании обявиха форсмажорни обстоятелства, което накара Филипините да обявят национално енергийно извънредно положение, а страни като Словения и Шри Ланка да въведат режим на горивата. На 2 април обаче Филипините съобщиха, че Иран е разрешил на техните кораби безпрепятствено и бързо преминаване през Ормузкия пролив.

Американският президент Доналд Тръмп заплаши да „заличи“ петролния център на остров Харг в Иран, ако текущият дипломатически процес, с посредничеството на Пакистан, не доведе до сделка. Заплахата дойде ден след като той заяви пред лондонския Financial Times, че обмисля „вземането на петрола“ в Иран.

Въпреки обявената пауза в ударите по гражданска инфраструктура, иранското министерство на енергетиката съобщи, че атаките са прекъснали електрозахранването в Техеран и околните провинции. А на 4 април САЩ поеха отговорност за бомбардирането на новопостроения висящ мост B1 между Техеран и Карадж. В понеделник избухнаха пожари и в израелска петролна рафинерия в Хайфа, след като петролен танкер бе ударен от отломки от прехваната ракета.

Икономическите последици вече се разпространяват далеч отвъд региона. Според Oxford Economics конфликтът ще преобърне енергийните пазари до края на годината. По-високите цени ще свият разходите на домакинствата, като най-тежко ще бъдат засегнати страните, зависими от петрола и газа от Залива. Най-уязвимите групи ще бъдат принудени да консумират по-малко, а в тежки случаи – да пропускат хранения.

Но икономическата цена е само част от историята. Анализатори предупреждават, че екологичните рискове остават недостатъчно отразени. „От решаващо значение е да продължим да проследяваме тези удари, за да направим правилна оценка на риска за близките общности“, заяви пред Arab News Вим Цвайненбург от холандската организация PAX. „В момента оценяваме над 2500 повредени локации, някои от които са свързани с производство на ракети или процеси, използващи опасни вещества.“

PAX е документирала поне 18 удара по търговски кораби за 4 седмици, довели до поне 4 петролни разлива, както и бомбардировки близо до Бандар Абас, в близост до защитени зони. Цвайненбург отбеляза, че много ирански военни бази са разположени в защитени територии, което ги прави екологично чувствителни. По време на 12-дневната война миналия юни огромни площи растителност в 5 защитени обекта изгоряха след удари по ракетни бази.

Замърсяването на водите в Залива добавя ново измерение. Токсините навлизат в хранителната верига чрез биоакумулация, засягайки милионите хора, които разчитат на морски дарове. Рискът беше подчертан този понеделник, когато Иран удари кувейтски танкер във водите на Дубай, предизвиквайки пожар. За щастие инцидентът бе овладян без разлив.

„Досега разливите са сравнително малки, но е нужен само един голям танкер, за да се стигне до екологична катастрофа, а шансовете за това нарастват с всеки изминал ден“, предупреди Цвайненбург. По-рано през март изследователи изчислиха, че първите 14 дни от войната са генерирали 5 милиона тона CO₂ еквивалент – повече от годишните емисии на Исландия.

Сред най-смразяващите образи е черният дъжд, паднал край Техеран в средата на март – мазен, киселинен валеж, образуван, когато саждите и токсините от горящите складове за гориво се сляха с атмосферната влага. Иранският заместник-министър на здравеопазването Али Джафариан предупреди за заразяване на почвата и водите. Властите призоваха местните жители да останат по домовете си, тъй като дъждът вероятно съдържа канцерогени като бензен и толуен.

„В краткосрочен план цивилните са изправени пред остри респираторни заболявания“, предупреди Мохамед Махмуд от Института за вода, околна среда и здраве към Университета на ООН. „С течение на времето това може да доведе до хронични заболявания и рак, които се появяват години след излагането.“

Опреснителните инсталации в региона, които осигуряват питейна вода за Кувейт, Оман и Саудитска Арабия, са друга критична точка. Масивни разливи могат да принудят тези заводи да спрат работа, за да избегнат повреда на техниката, което би оставило милиони без достъп до чиста вода.

Въпреки че международното право забранява методи на война, причиняващи „широко разпространени и тежки щети“ на околната среда, правоприлагането е слабо. Иранският външен министър обвини Израел в „екоцид“, но както отбеляза Уиър: „В момента няма международно престъпление екоцид. Отговорността остава политически, а не правен въпрос.“

След края на войната екологичните щети рискуват да останат на заден план. „Твърде малко внимание се отделя на това, което трябва да последва като възстановяване“, заключи Уиър.

Ирански дронове поразиха рафинерия и станция за обезсоляване на вода.

🇮🇷💥🇰🇼 Продължителен обстрел с ирански дронове порази обекти на критичната инфраструктура в Кувейт, включваща централата на Kuwait Petroleum Corporation (KPC), сградата на Министерство на петрола, правителствен комплекс и две електрически централи с опреснителни инсталации.

Кувейтската държавна информационна агенция KUNA съобщи, че пожар е избухнал в петролния комплекс в район Шуайх след атака с дрон, а сградата е била незабавно евакуирана. Пожарните екипи са овладели огъня, съобщи KPC в изявление, предадено от Bloomberg.

Министерството на финансите на Кувейт потвърди, че ирански безпилотник е ударил офис комплекс, в който се помещават министерства, като е нанесена значителна материална щета без пострадали. Министерството на електричеството и водите съобщи, че две енергийни мощности са извадени от експлоатация след удари по две електроцентрали с опреснителни станции за вода. Ведомството добави, че аварийните екипи работят за поддържане на стабилно и непрекъснато електроснабдяване в емирството. Във всички инциденти не са регистрирани жертви, според държавните медии.

От иранска страна няма официален коментар по последните удари. При предишни атаки по инфраструктура в Кувейт обаче Революционната гвардия отрече отговорност и обвини Израел, като заяви, че ударите срещу опреснителни станции са „знак за низостта на ционистките окупатори", съобщи Al Jazeera.

Атаките са част от ескалираща серия удари по кувейтска инфраструктура, започнала с началото на войната на 28 февруари. Кувейт беше обект на многократни удари, включително по международното летище, военна база Camp Buehring, рафинерията Мина Ал-Ахмади с капацитет от около 450 000 барела дневно и станции за опресняване на вода – при един от ударите на 30 март загина индийски гражданин, съобщи Al Jazeera. На 3 април дронове предизвикаха пожар в Мина Ал-Ахмади, а Kuwait Petroleum потвърди, че няколко съоръжения на рафинерията са били в пламъци. Кувейт е изключително зависим от опреснена вода, която заема над 90% от цялата питейна вода в страната.

Нетаняху: Арабски лидери искат да се борим рамо до рамо срещу Иран

🇮🇱 Израелският премиер Бенямин Нетаняху заяви пред министри на днешното заседание на кабинета, че в момента се изграждат нови алианси с лидери на арабски държави, които „говорят за съвместна борба на наша страна“, съобщава еврейският всекидневник „Маарив“.

„В миналото провеждах тайни разговори с арабски лидери. Казвах им: В момента, в който Иран може, той ще ви завладее и ще свали вашите кралства. Тогава те не осъзнаваха напълно нещата. Днес вече разбират“, цитиран е да казва Нетаняху.

Вчера израелският посланик във Вашингтон Йехиел Лайтер заяви по време на свое интервю в подкаст, че страните от Персийския залив търсят помощ от Израел.

„Някои от съюзниците ни станаха още по-близки през последния месец. Независимо дали става въпрос за ОАЕ или Бахрейн, мисля, че се сближихме със саудитците, с оманците. Дори с кувейтците, за бога. Поискаха съдействие от нас“, заяви той пред подкаста „What the Hell is Going On“.

Освен това той намекна за съвместни действия с арабските страни: „Израел и съюзниците ѝ ще продължат да действат. Това наистина може да се окаже решаващо за бъдещето.“

Заплаха за петролен разлив след ирански удар по кувейтски танкер на пристанище Дубай.

🇮🇷💥🇰🇼 Кувейтската петролна корпорация (KPC) съобщи, че танкерът за суров петрол „Ал Салми" е бил обект на целенасочена атака от ирански сили, докато е стоял на котвена стоянка в пристанището на Дубай, ОАЕ. Инцидентът се е разиграл малко след полунощ местно време на 31 март, а танкерът е бил напълно натоварен в момента на удара.

„Ал Салми" е супертанкер от клас Very Large Crude Carrier (VLCC) с дължина 333 метра, ширина 60 метра и товароподемност от близо 320 000 тона, построен през 2011 г. и плаващ под кувейтски флаг. Управлява се от Kuwait Oil Tanker Company (KOTC), която е дъщерно дружество на KPC, специализирано в транспорта на суров петрол и нефтени продукти.

Атаката е довела до поражения по корпуса на кораба и пожар на борда, с „потенциален разлив на петрол в околните води", уточнява компанията. Екипите за аварийно реагиране и огнеборци са били мобилизирани незабавно и работят в координация с местните власти. KPC потвърди, че няма пострадали сред екипажа, а в момента се извършва подробна техническа оценка на щетите. „Предприемат се всички необходими мерки за осигуряване на кораба и ограничаване на екологичното въздействие", се посочва в изявлението.

Това е поредния удар срещу петролен танкер в рамките на ескалиращата кампания на Иран за нанасяне на удари по енергийна инфраструктура на страните от Залива, започната като отмъщение за въздушните удари на САЩ и Израел срещу режима на Ислямската република. Самото пристанище Дубай вече е ставало обект на иранска агресия: още на 1 март отломки от прехваната ракета попаднаха в съоръжението, като на 16 март друг дрон предизвика експлозия на танкер в пристанище Джебел Али, съобщава PBS. Към момента атаките срещу морския трафик фактически оставят Ормузкия пролив блокиран.

Кувейт е сред най-засегнатите страни от Залива. На 20 март ирански дронове удариха за два поредни дни рафинерията „Мина ал Ахмади", най-голямата в Кувейт, преработваща около 730 000 барела дневно, което предизвиква пожари в множество инсталации, съобщават Al Jazeera. На 30 март нов ирански удар порази електрическа централа и опреснителна инсталация, убивайки един работник, според данни на кувейтските власти, цитирани от The National. Тези удари по критична водна и енергийна инфраструктура са значителна ескалация, надхвърляща ударите по военни обекти. NPR отбелязва, че при предишни конфликти в Близкия изток енергийните обекти до голяма степен са били пощадени – правило, което настоящата война нарушава необратимо, с последици не само за Кувейт, но и за Катар, чийто терминал „Рас Лафан" – най-големият за втечнен природен газ в света – понесе тежки повреди, заличавайки около 17% от глобалните доставки на LNG, по оценка на The National.

Иран нанесе поредна вълна от удари по държави от Персийския залив

🇮🇷🚀 Иран предприе нова вълна от удари с дронове и ракети по държавите от Съвета за сътрудничество в Залива (GCC) тази нощ, по-конкретно ОАЕ, Кувейт, Саудитска Арабия и Бахрейн, в рамките на своята кампания в отмъщение на съвместните въздушни удари на САЩ и Израел, започнали на 28 февруари.

Властите в Кувейт съобщиха за поразена инсталация за обезсоляване на питейна вода в страната, при което е загинал един човек. Ударът е първият срещу опреснително съоръжение в Кувейт от началото на конфликта. За малка държава, в която около 90% от питейната вода идва от такива станции, това представлява сериозна стратегическа заплаха. По-рано Иран нанесе удар по опреснителен обект в Бахрейн, а катарската станция „Доха Уест" пострада при пожар, предизвикан от отломки на дрон, според Al Jazeera.

В ОАЕ обстановката остава напрегната. Кадри от Шарджа показват дим да се издига от мястото на ирански удар. Медийният офис на Дубай потвърди, че емиратските ПВО са прехванали успешно ирански ракети над Дубай, и отправи призив към гражданите да се информират единствено от официални източници.

Според Gulf News, само в неделя са прехванати 16 балистични ракети и 42 безпилотни апарата. От началото на иранските удари срещу Емирствата, ПВО е свалила най-малко 414 балистични ракети, 15 крилати ракети и 1914 дрона. Въпреки високата им ефективност, отломки от прехванати снаряди са причинили щети в Дубай и Абу Даби, включително в района на „Бурдж ал-Араб". Общият брой на загиналите в ОАЕ от началото на конфликта достига 11 души, а ранените — 178, сред които военнослужещи и чуждестранни граждани.

Петте държави от Залива – Саудитска Арабия, ОАЕ, Кувейт, Бахрейн и Катар – заедно с Йордания излязоха с обща декларация, осъждаща иранските удари по граждански обекти и инфраструктура в региона. Въпреки осъждането от Общото събрание на ООН, Техеран не показва признаци на деескалация – последната вълна от атаки дойде именно след резолюцията, според The National.

Кувейт разби клетка на ливанската Хизбула.

🇰🇼🇱🇧 Министерството на вътрешните работи на Кувейт обяви разбиването на терористична клетка на ливанската Хизбула. В официално изявление органът за сигурност уточни, че групата, включвала 14 кувейтски и двама ливански граждани, е планирала мащабна подривна дейност, насочена директно срещу суверенитета и националната сигурност на емирството.

Разследването сочи, че задържаните извършвали логистична подготовка за дестабилизация на обществения ред и активно вербуване на нови членове за организацията.

При обиските са конфискувани огнестрелни оръжия, боеприпаси и специализирано оборудване, използвано при атентати. В арсенала на групата са открити устройства за комуникация с морзов код, дронове, карти на потенциални цели, учебни оръжия и огромни парични суми, а също така алкохол, наркотици и пропагандни материали (знамена и символи на Хизбула). Кувейтските власти подчертават, че действията на групата са били пряка заплаха за живота на гражданите и държавната инфраструктура.

Случаят е предаден на специализиран съд, а службите продължават издирването на други лица, за които се смята, че са свързани с мрежата. Това не е първият сблъсък на Кувейт с подкрепяната от Иран групировка. През 2015 г. емирството разкри мащабната клетка „Абдали“, съхранявала огромни количества въоръжение и взривни вещества в бетонни бункери под ферма близо до границата с Ирак. Тогавашният процес завърши с тежки присъди за шпионаж в полза на Иран и Хизбула.

Настоящата операция се провежда в условията на безпрецедентно напрежение в региона и продължаваща война на коалицията САЩ-Израел срещу режима в Иран. Действията на апаратът за сигурност в Кувейт са в съответствие с политиката на Емирството за нулева толерантност към финансовата и логистична подкрепа на паравоенни формирования.

В изявлението си вътрешното министерство дефинира сигурността и суверенитета на Кувейт като „червена линия“ и предупредиха, че всеки опит за сътрудничество с терористични групировки ще бъде посрещнат с максимална строгост на закона. Оперативните данни сочат, че усилията на службите сега са насочени към пресичане на финансовите потоци и каналите за контрабанда, котио захранват подобни клетки в държавите от Персийския залив.

Пентагонът разкри първите четирима загинали американски войници.

🇺🇸 Американските военни разкри първите четирима от загиналите войници, убити във войната срещу Иран, докато администрацията на Тръмп предупреди, че ескалиращият конфликт ще доведе и до още жертви сред американците.

4-мата войници са били членове на част от резерва на сухопътните войски в Айова. Те са загинали в неделя, когато дрон се е врязал в американско военно съоръжение в Порт Шуайба, Кувейт, съобщиха от армията във вторник.

Пентагонът уточни, че четиримата са били на възраст от 20 до 42 години и са служили в 103-то командване за поддръжка от Де Мойн, Айова – част от глобалната логистична и снабдителна операция на армията.

Военните идентифицираха четиримата резервисти като:

• Капитан Коди А. Корк, на 35 г., от Уинтър Хейвън, Флорида
• Сержант първи клас Ноа Л. Тиджънс, на 42 г., от Белевю, Небраска
• Сержант първи клас Никол М. Амор, на 39 г., от Уайт Беър Лейк, Минесота
• Сержант Деклан Дж. Коуди, на 20 г., от Уест Де Мойн, Айова

Генерал-майор Тод Ърскин, който ръководи 79-то командване за поддръжка на театъра на военните действия, изказа в изявление „най-дълбоко съчувствие и уважение“ към близките и съратниците на загиналите.

Повечето от войниците имат история на служба зад граница. Корк е бил разполаган в Саудитска Арабия през 2018 г., в Гуантанамо Бей, Куба през 2021 г. и в Полша през 2024 г. Амор е служила в Кувейт и Ирак през 2019 г. Тиджънс е имал две други мисии в Кувейт – през 2009 г. и 2019 г.

Коуди, който е бил повишен посмъртно от специалист в сержант, се е записал в армейския резерв едва през 2023 г.

Президентът Доналд Тръмп и други висши служители предупредиха, че конфликтът с Иран ще доведе до още смъртни случаи в американската армия, тъй като Техеран отвръща на ударите на САЩ и Израел.

Централното командване на въоръжените сили на САЩ съобщи във вторник, че до този момент Иран е изстрелял над 500 балистични ракети и 2000 дрона в своите ответни атаки в Близкия изток.

Рисковете за американските сили в региона бяха обсъдени по време на брифинг при закрити врата пред сенаторите вчера, проведен от министъра на отбраната Пийт Хегсет, председателя на Обединения комитет на началник-щабовете генерал Дан Кейн, директора на ЦРУ Джон Ратклиф и държавния секретар Марко Рубио.

„В онази зала ни казаха, че още американци ще загинат – че те не са в състояние да спрат тези дронове“, заяви сенаторът демократ Крис Мърфи.

Съоръжението в Кувейт, където са настъпили четирите смъртни случая, е било защитено от бетонни взривни стени, но не е имало укрепен покрив, съобщиха двама служители пред Ройтерс. Не е изяснено дали е имало действаща въздушна отбрана, но очевидно не е прозвучала аларма при пристигането на дрона, добави един от служителите, говорейки при условие за анонимност.