Израел уби командира на бригада „Рафах“ на Хамас в южна Газа

🇮🇱🎯🇵🇸 Израелските отбранителни сили (IDF) и Службата за вътрешна сигурност (Шин Бет) съобщиха, че са елиминирали Наел Абу Обейд, командир на бригадата „Рафах“ на Хамас, при въздушен удар в южната част на ивицата Газа снощи. Това е трети случай на убит командир на батальон или бригада на военното крило на групировката за последните 5 дни. Двете институции обявиха ликвидирането му в съвместно изявление около час след удара. Медии в Газа също посочиха името му. В анклава той е известен още като Абу Атия.

Абу Обейд ръководи паралелно бригада „Рафах“ и оперативния отдел на бригадите „Изз ад-Дин ал-Касам“, военното крило на Хамас. Двете институции го описват като ключова фигура в организацията. Посочената двойна длъжност предполага роля, която надхвърля командването на отделна териториална бригада, но не изяснява правомощията му при планирането на нападения в останалата част от Газа.

Той поема командването в Рафах след смъртта на своя предшественик Мухамад Шабана на 13 май 2025 г. Шабана е ликвидиран при удара, в който загива и Мохамед Синуар, тогавашният лидер на групировката в Газа. IDF посочва, че оттогава Абу Обейд е работел за възстановяване на бойните способности на Хамас и за подготовка на нападения срещу Израел.

Израелските власти оповестиха сведенията на няколко етапа в рамките на час. Първоначално IDF докладва, че съвместно с ШАБАК е нанесъл удар по висш член на Хамас в южната част на Газа, и обеща подробности по-късно. След това премиерът Бенямин Нетаняху и министърът на отбраната Израел Кац назоваха целта в съвместно изявление. По-късно висшестоящ представител на израелския апарат за сигурност посочи пред журналисти, че командирът вероятно е убит. Накрая Кац потвърди официално смъртта му.

В съвместното си изявление Нетаняху и Кац свързаха удара по командира на бригада „Рафах“ с убийството на командира на бригада „Хан Юнис“ и други висши членове на организацията по-рано през тази седмица. „Посланието е ясно: никой терорист не е недосегаем и Хамас няма да бъде в Газа“, заявиха двамата, заявява политическа цел, но не уточнява как тя трябва да бъде постигната и как ударите се вписват в договореното разоръжаване.

Израел обосновава продължаващите удари с обвинения, че набелязаните командири нарушават условията на примирието. За Момен Абу Лабда, също ликвиидран в няколко последните дни, IDF заяви, че е обучавал снайперисти и работил по възстановяване на бойните способности в системно нарушение на примирието. Подобни обвинения присъстват в съобщенията за останалите мишени от последната седмица. Така Израел представя ударите като отговор на нарушения от страна на Хамас. Това обаче не установява дали ударите отговарят на условията на примирието.

Договорената рамка предвижда разоръжаване с политически процес. Съветът за сигурност на ООН гласува подкрепа на плана, представен от Тръмп, за разоръжаване на Хамас и преходно управление под надзора на Съвета на мира, с подкрепата на международни сили. Посредниците от Египет, Турция, Катар и САЩ успяха да финализират пътната карта за тази фаза в края на юли.

Израелските изявления споменават само южната част на Газа като място на удара по Абу Обейд. Свързани с Хамас палестински медии съобщиха за двама убити, сред които 8-годишно момиче, и 14 ранени при удар в западната част на Хан Юнис, където се намира крайбрежната зона Мауаси. Times of Israel уточнява, че не може да потвърди самостоятелно тези сведения. От съобщението не става ясно дали Абу Обейд е включен в посочения брой жертви. IDF е обявила Мауаси за хуманитарна зона. Десетки хиляди разселени живеят в палатки и импровизирани подслони там, а според палестински сведения през последната седмица срещу него са нанесени многократни удари.

Серията от удари, свързани в изявленията на Нетаняху и Кац, започна през нощта на 11 септември. Именно тогава беше убит Мухамад Абдел Салам ал-Язури, командир на бригада „Хан Юнис“. Според местни медии е бил поразен от дрон, докато върви по главния път край джамията „Ал-Куба“ в Мауаси. IDF съобщиха, че са ликвидирали и Момен Абу Лабда, който ръководил снайперска група в бригада „Рафах“. През нощта срещу 15 септември беше докладвана смъртта на Ахмад ал-Баташ, командир на батальон „Джабалия“ в северната част на ивицата Газа. Вечерта на същия ден последва и ударът срещу Абу Обейд.

Тези загуби сред командирите на бригади и батальони следват ударите срещу висшето военно командване през май. На 15 май загина Изз ад-Дин ал-Хадад, ръководител на военното крило, когото IDF описваше като последния оцелял сред подготвилите нападението от 7 октомври 2023 г. Наследникът му Мохамед Ода пое поста на 18 май и беше ликвидиран едва 8 дни по-късно – на 26 май.

За сравнение, Шабана командваше бригада „Рафах“ до май 2025 г. Неговият наследник Абу Обейд остана на ръководна позиция около 16 месеца. Разликата илюстрира колко различно може да продължи периодът начело на военното крило, но отделните случаи не са достатъчни за достигане до извод, че загубите сред бригадните командири са започнали да следват темпото на тези във висшето ръководство.

Абу Обейд беше отговорен за район, който отдавна не е изцяло под контрола на Хамас. Значителна част от град Рафах остава от израелската страна на т.нар. „жълта линия“, която отделя територията под израелски контрол от останалата част на Газа. От октомври 2025 г. IDF измества линията навътре към територията на анклава. Според посочените оценки площта извън израелски контрол е намаляла от 47% към началото на примирието до под 40%.

През август Нетаняху и Кац одобриха инфраструктурни работи по проекта „Зелен Рафах“ в източната част на града, от израелската страна на линията. Проектът предвижда жилищна зона извън контрола на Хамас. По сведения на израелски медии политическото ръководство отлага поставянето на сглобяеми домове за ноември – след изборите за Кнесет на 27 октомври.

Ударите от последната седмица се нанасят при формално действащо примирие, започнало на 10 октомври 2025 г. Според данни на местните власти, цитирани от ООН на 12 септември, от неговото начало в ивицата Газа са били убити 1334 души, а други 4429 са ранени. Втората фаза остава блокирана. Според сведенията за преговорите Хамас отказва да започне поетапно предаване на оръжията, докато Израел не преустанови своите операции и не допусне хуманитарна помощ.

Бригадите „Изз ад-Дин ал-Касам“ все още не са потвърдили смъртта на Абу Обейд. Хамас има практика да съобщава за такива загуби със закъснение и да обявява няколко едновременно. Смъртта на дългогодишния си говорител Абу Обейда (различен човек въпреки сходното имеч) при въздушен удар в края на август 2025 г. Хамас призна едва на 29 декември. Тогава беше потвърдена и смъртта на Синвар, Шабана и други двама командири.

Русия удари Киев часове след изтичането на паузата за столицата

🇷🇺💥🇺🇦 Русия отново атакува Киев с дронове, балистични и крилати ракети през изминалата нощ, три часа и половина след изтичане на обявената 3-дневна пауза в ударите по украинската столица около посещението на специалните пратеници на Белия дом в двете воюващи страни. 2 души загинаха, а 10 бяха ранени, съобщи Държавната служба за извънредни ситуации (ДСНС) на Украйна.

Първите взривове отекнаха около 3:30 ч. местно време, а 10 минути по-късно се чу нова експлозия. В 4:14 ч. журналисти на Kyiv Independent преброиха серия от 6 последователни взрива. Малко преди това ВВС на Украйна предупредиха за заплаха от балистични ракети и реактивни ударни дронове, летящи към Киев. Те се движат чувствително по-бързо от обикновените витлови дронове. Неформални канали за мониторинг на въздушната обстановка съобщиха за най-малко 12 балистични ракети срещу града в рамките на около час.

По данни от Командването на ВВС руската армия е изстреляла 32 крилати ракети и 166 дрона „Шахед“, над половината от които с реактивни двигатели, както и неуточнен брой балистични ракети. Свалени бяха 142 дрона, 31 крилати и 2 балистични ракети. Попадения са регистрирани на 29 места в страната.

Съотношението между различните видове прехванати цели показва по-ясно силните и слабите страни на украинската ПВО отколкото общия брой свалени. Почти всички крилати ракети са прехванати, както и 85% от дроновете, докато от балистичните ракети са неутрализирани само две. Крилатите ракети и дроновете „Шахед“ могат да бъдат свалени с изтребители, зенитна артилерия и мобилни огневи групи. Балистичните ракети се спускат към целта по много по-стръмна траектория и многократно по-висока скорост на полета, което ограничава значително възможностите за прехват и поставя основната тежест върху тежки зенитно-ракетни комплекси, най-способният от които е MIM-104 Patriot.

Именно ракетите-прехващачи за Patriot са ключов дефицит в украинския арсенал. На 1 август украинската ПВО свали 1 от 27 балистични ракети, а при атаката загинаха 9 души. На 5 август не беше прехваната нито една балистична ракета, а жертвите бяха 17. Сегментът на прехванатите балистични ракети се сви от около 40% през юни до почти нула в началото на август. Зеленски призна, че доставките от съюзниците през тази година са около една трета от миналогодишните. В интервю за CNN от 12 август той допълни, че разполага с около 1% от нужното количество прехващачи за Patriot и че 5% от американските запаси са достатъчни за зимата.

Пожари обхванаха жилищни сгради в 5 столични района – Голосеевски, Соломянски, Дарницки, Подолски и Днепровски. Спасители изведоха двама души от повредена 16-етажна сграда и още 10, останали блокирани в 5-етажен блок. Кметът Виталий Кличко съобщи, че гори учебно заведение, а трима ранени са настанени в болница. Киевската градска военна администрация съобщи за поне два поразени жилищни блока, запалени складове и засегнати гаражи и автомобили.

Даря Колисник, жителка на поразена от ракета сграда в Соломянски район, сподели пред Kyiv Independent, че животът в града се е свел до оцеляване, и го сравни с „Игрите на глада“. „Отворих очи и видях прозореца да лети и големи проблясъци“, разказа тя. По думите ѝ тя изтичала в съседната стая през счупената врата и взела детето си, а съпругът ѝ бил порязан от стъклата.

Ударите засегнаха и други населени места в Киевска област. В Бяла Църква е ранен един цивилен, а два жилищни блока, къща, склад и производствено съоръжение са понесли поражения, по данни на областния управител Тимур Ткаченко. Домове, складове, предприятия и автомобили са засегнати в районите Бровари, Борисполе, Фастив и Обухов. Зеленски добави в списъка с пострадали градове от изминалата нощ Харков, пазар в Одеса и локомотива на влака Киев–Суми, както и обекти от критичната инфраструктура в Киевска област. По думите на президента ПВО е унищожила общо 175 въздушни цели.

Въздушна тревога беше обявена в няколко области в дълбокия тил, включително Ривненска на северозапад, след като ВВС предупредиха за изстрелване на крилати ракети от стратегически бомбардировачи Ту-95МС и Ту-160М. Оперативното командване на Въоръжените сили на Полша вдигна във въздуха изтребители под тревога и приведе зенитните и радарните си средства в повишена готовност по време на атаката.

Руското министерство на отбраната обяви масиран удар с прецизно оръжие с наземно, въздушно и морско базиране, и дронове по обекти на украинската отбранителна промишленост, свързани с производството и съхранението на дронове и крилати ракети, както и военни логистични и разпределителни центрове в Киев и областта. В посочените цели ведомството включи пристанищна инфраструктура в Черноморск и танкер с гориво за Въоръжените сили на Украйна.

На този етап няма украинско потвърждение за поразени предприятия от военната промишленост, а всички поражения, документирани на територията на Киев, са по жилищни сгради, учебно заведение, складове и гаражи. Зеленски подчерта, че руското командване е подбрало използваните ударни средства така, че да причини възможно най-голяма вреда на хората, и изброи балистични, крилати и противокорабни ракети и реактивни дронове „Шахед“.

Още от самото начало паузата се оказа по-ограничена от предложението на Киев. Вечерта на 4 септември Зеленски предложи двустранно прекратяване на огъня от полунощ на 5 септември до края на 8 септември. Путин разпореди ударите по Киев да бъдат спрени от полунощ на 5 септември, а официалният говорител на Кремъл Дмитрий Песков уточни, че паузата ще продължи 3 дни. Украйна потвърди готовност да не нанася удари по Москва до края на 7 септември, а САЩ поиска от него да прекрати и ударите по руска енергийна инфраструктура по време на визитата. Путин изрично отхвърли идеята за всеобщо прекратяване на огъня по фронтовата линия.

Ограничението не беше спазено изцяло дори в обявения период. В нощта срещу 5 септември руски удари засегнаха международните летища в Киев и Бориспол, а Зеленски свърза този ход с подготвяния полет на делегацията от САЩ. На 7 септември, между 17:35 и 19:05 ч., ВВС обявиха масирано нападение с реактивни дронове срещу Киев и областта, след като американската делегация вече беше напуснала.

Междувременно самата дипломатическа визита мина според предварително обявения план. Стив Уиткоф и Джаред Кушнер пристигнаха в Москва на 5 септември, където се срещнаха с Путин в 20:00 ч. На разговора присъстваха неговият помощник Юрий Ушаков и ръководителят на Руския фонд за преки инвестиции Кирил Дмитриев, а срещата продължи 3 часа. Уиткоф благодари на Путин за паузата в ударите, което според него е позволило на американската делегация да пътува безопасно. На следващия ден, вече в Киев, пратениците на Белия дом определиха разговорите като съдържателни и настояха за връщане към тристранния формат с участието на Москва, Киев и Вашингтон.

На практика паузата остана ограничена до един град и до периода, в който се провеждаше дипломатическа визита, инициирана от Белия дом. Тя не включи фронтовата линия, каквото беше украинското предложение, нито останалите украински градове, а масираният удар по столицата последва едва няколко часа след като тя изтече. Това позволява прочит, според който Москва се е възползвала от ограниченото прекратяване на ударите преди всичко като временна гаранция за дипломатическата мисия, а не като стъпка към по-широко прекратяване на огъня.

Израелски удар в Бейт Лахия прекъсна затишието във въздуха над Газа

🇮🇱🎯🇵🇸 Израелските отбранителни сили (IDF) нанесоха удар, ликвидирал командир на клетка на Хамас в Бейт Лахия, подготвял нападения срещу техните войски, съобщи говорителят на IDF, с което беше сложен край на 9-дневното затишие в Газа. Целта е поразена от въздуха, за да се премахне заплаха за силите. Службата за гражданска защита на палестинския ексклав описва същото събитие по друг начин: ударът е попаднал върху триколка край Западното кръгово в Бейт Лахия, убитият е Муханад Саада, а петима ранени са откарани в болницата „Ал-Шифа“ в град Газа.

Саада се е връщал заедно с общински ремонтен екип от поправката на воден кладенец, ударен в предишни операции, отбеляза говорителят на гражданската защита Махмуд Басал пред AFP. Тялото е било разкъсано, съобщиха от службата. IDF не назоваха целта по име, но публикуваха кадри от попадението, като отрекоха да има промени в указанията за откриване на огън: всеки военнослужещ е длъжен да неутрализира всяка непосредствена заплаха.

Останалата част от изявлението уверява, че силите на Южното командване на IDF са разположени в района съгласно споразумението и ще продължат да действат срещу всяка такава заплаха, т.е. IDF обявява удара не за нарушение по примирието, а за изпълнение на условията му.

Географията уточнява какво значи това. Град Бейт Лахия остава западно от условната жълта линия, в онази част, която остана извън контрола на IDF; самата разделителна линия минава покрай града, където армията издигна три свързани насипа, различими от километри. Ударът е паднал в зоната, от която IDF се изтегли по плана от октомври 2025 г.

Животът по тази линия има свой собствен ред. Местни палестински милиции, действащи в съгласие с IDF, задържат младежи в близост до нея; един такъв случай край кръговото кръстовище Джанзир в Бейт Лахия завърши с предаване на задържания на военните. Насипите и охраняваната зона зад тях правят кварталите недостъпни за собствените им жители, а трасето се измести навътре няколко пъти от октомври насам, което остави земеделска земя и жилищни блокове от външната страна.

Три дни по-рано премиерът Бенямин Нетаняху отхвърли публично рамката, до която договорката трябваше да доведе. Израел отхвърля 15-точковия документ, заяви той на заседание на кабинета на 9 август; армията няма да се изтегли, докато Хамас не бъде разоръжена реално, и ще продължи да осуетява заплахите срещу войските и гражданите на страната. Отказът идва 10 дни след като американският президент Доналд Тръмп представи същия документ за исторически пробив.

Веригата, която стига дотук, започна с влизането в сила на примирието на 10 октомври 2025 г. в рамките на американския план. На 13 октомври Хамас освободи 20-те живи заложници; 27-те тела на убити се върнаха между октомври и декември, а последното, на полицая Ран Гвили, беше предадено на 26 януари 2026 г. С това първата фаза приключи. Преговорите за втората започнаха още в средата на януари и оттогава опират в един и същ въпрос: коя стъпка е първа, разоръжаването или изтеглянето.

През 10-те месеца след октомври частите на IDF останаха в Газа, зад жълтата линия, изтеглена в плана. Тя не остана на място. Зоната с ограничен достъп зад нея се разшири от около 53% от територията на анклава до 64,9% към юни 2026 г. по данни на Службата на ООН за координация на хуманитарни въпроси, а самата ООН документира 224 убити палестинци източно от линията или в непосредствена близост до нея между 10 октомври 2025 г. и 27 февруари 2026 г. Точно отвъд тази линия трябваше да мине първото изтегляне на IDF в рамките на втората фаза.

На 30 юли Тръмп съобщи, че Съвета за мир начело с българския дипломат Николай Младенов е постигнал съгласие за поетапно разоръжаване на Хамас и на останалите въоръжени фракции в Газа. Посредниците от Египет, Катар, Турция и САЩ оформиха 15-точкова пътна карта, която прехвърля цивилното управление и вътрешната сигурност на Национален комитет за администрацията на Газа, подкрепен от Международни сили за стабилизация. Механизмът за изпълнение трябваше да бъде подготвен в 14-дневен срок, след което комитетът да влезе в ивицата и да поеме институциите, обществените услуги, полицията, лицензирането на оръжие и вътрешния ред. Извеждането от употреба на тежкото въоръжение, производствените и складовите обекти и тунелите започва след изпълнението на остатъчните ангажименти по протокола от Шарм ел-Шейх и се обвързва поетапно с израелското изтегляне; стабилизиращите сили застават като буфер между IDF и територията под палестинско управление. Спазването на условията ще се удостоверява от Международна комисия за проверка със състав от представители на Съвета за мир, държавите гаранти и стабилизиращите сили. Във Вашингтон оценяваха целия процес на 7-8 месеца.

Документът обаче остави отворен точно въпроса, който дели Йерусалим и Хамас. Преговарящият от страна на движението Гази Хамад заяви, че то няма да започне разоръжаване, преди Израел да прекрати военните действия, да увеличи хуманитарните доставки и да се изтегли напълно. Израелската позиция е огледална: няма изтегляне преди същинско разоръжаване. На 4 август, след разговори между Младенов и Нетаняху в Западен Йерусалим, Съветът за мир се придвижи към израелското четене и оповести, че изтеглянето отвъд жълтата линия ще стане едва след като извеждането на оръжието от употреба приключи, както Хамас се е ангажирала пред посредниците. Канцеларията на министър-председателя въпреки това оспори публично обявеното споразумение с довода, че то не отразява позициите на страната, а министърът на финансите Бецалел Смотрич поиска ново гласуване, определяйки сделката като съвършено различна от одобрената. Пет дни по-късно дойде и самият отказ.

Реакциите очертаха и останалите гледни точки. Египет, Катар и Турция определиха ударите по цивилни и по медицински обекти като нарушение на международното право. Хамас заяви, че остава ангажирана с фазите на договореното, докато чака официално разяснение от Младенов. Тръмп не се отказа публично от плана си след израелския отказ, но не посочи и нов срок за изпълнението му.

Огънят не спираше нито по време на преговорите, нито след отказа. Между 10 и 31 юли IDF отчете 32 удара и нарушения от страна на Хамас и Палестински ислямски джихад: поразени командири на военното крило, унищожени цехове за производство на дронове, складове и работилници за оръжие. Към началото на август насрещната сметка се вдигна рязко. На 2 и 3 август загинаха поне 19 палестинци, сред тях 68-годишният Камал Абу Муайлик и 59-годишната му съпруга Худа при удар в Дейр ал-Балах; това беше най-тежкото едно денонощие от седмици. След това въздушните удари спряха за 9 дни, но огънят от сушата и морето не спря: на 4 август израелска артилерия обстрелва южните покрайнини на Хан Юнис, а корабни оръдия откриха огън по крайбрежието му.

Числата, с които двете страни описват изминалата година, също не се срещат. По данни на т.нар. здравно министерство в Газа, контролирано от Хамас, военните действия са отнели живота на над 1250 палестинци от началото на примирието; за същия период са загинали 5 военнослужещи от IDF. Общата равносметка от октомври 2023 г. насам е 73 388 убити и 174 259 ранени, по данни на същото ведомство. Сметките на двете страни обаче не измерват едно и също: здравното ведомство в Газа посочва броят на загиналите хора, без да разграничава въоръжени бойци от цивилни, а IDF брои случаи на открит огън срещу войските и поразени военни обекти, така че една и съща седмица влиза в тях с различни единици и никога не дава съпоставим сбор.

Към дневния ред на преговорите се добави и въпрос, който първата фаза остави отворен. По публикация на Haaretz от началото на август Израел държи останките на около 1700 палестинци, включително бойци, които са взели участие в клането на 7 октомври 2023 г., цивилни и 13 израелски граждани. Ръководителят на „Шин Бет“ Давид Зини настоява те да бъдат запазени като разменна монета за бъдещи преговори, ръководството на военните подкрепя позицията му, макар в ивицата Газа да не са останали нито живи, нито мъртви лица от израелски произход след януари. Юристи, цитирани от изданието, оспорват основанието за задържането на останките на цивилни, тъй като кабинетът по сигурността не е приемал такава политика.

Самият 12 август не се изчерпва с Бейт Лахия. В същия ден журналисти на Al Jazeera документираха удар с дрон в Хан Юнис, при който 13-годишно момче беше тежко ранено, и артилерийски обстрел край лагера Бурейдж в централната част на ивицата. Поразяването в северния край беше първото от въздуха от 3 август насам, но не първата стрелба след тази дата; наземният и корабният огън продължиха и през дните без въздушни удари.

Така 14-дневният срок за подготовка на изпълнителния механизъм изтече, без Националният комитет да е влязъл в Газа и без там да са разположени стабилизационни сили; докато отсъстват, то няма кой да поеме оръжието, което трябва да бъде изведено от употреба, и няма буфер между IDF и палестинските фракции. Международната комисия за проверка не е започнала да удостоверява каквото и да било, защото няма стъпка за удостоверяване. Дотогава остава в сила предишният режим, при който всяка страна тълкува договореното през собствената си клауза: IDF действа срещу непосредствени заплахи и нарича това изпълнение на споразумението, а Хамас отлага разоръжаването до пълното изтегляне.

Подземен маршрут край Сарбин, взривен на втория ден от преговорите в Рим

🇱🇧⚔️🇮🇱 Подземен тунел с дължина от няколко десетки метра беше взривен под село Сарбин в окръг Бинт Джбейл на южен Ливан от части на 300-та бригада и на инженерното звено „Яхалом“. Това обяви Израелските отбранителни сили (IDF) днес сутринта в отчет на 91-ва дивизия, придружен от видео и снимки. Съобщението излиза на втория ден от седмия кръг на директни преговори между двете страни – от окръга, който ливанската делегация предлага за следваща зона на изтегляне.

Отчетът изброи три находки за последните дни. Освен галерията край Сарбин, военнослужещи от бригада „Кфир“ откриха склад с пускови устройства и ракети, а 4-та бригада извади десетки единици въоръжение от различни видове, сред които автомати на „Калашников“, противотанкови ракети и екипировка. Съобщението описва маршрута като използван от Хизбула за придвижване и подготовка на нападения срещу израелските части.

Сарбин, изписвано в ливанските регистри и като Сръббине, се намира на 27 км от Набатия, между Хадата, Кафра и Ятер. Според официални данни населението му наброява 1380 души, но постоянните жители рядко надхвърлят 100 и стигат до 250 само през лятото. Селото влезе в новините още на 2 август, когато 5 военни от ливанската армия бяха ранени при взрив, докато придружаваха местни жители. Ливанското командване описа причината като подозрителен предмет и обяви разследване; ливански медии съобщиха за граната, хвърлена от дрон върху автомобила. В нощта срещу 3 август Националната информационна агенция отчете мощни взривове в съседните Кунин и Хадата, където израелските военни сринаха къщи и подземни обекти, и две детонации в Тайбе, окръг Марджаюн.

„Яхалом“ е специално звено на Инженерните войски, създадено през 1995 г. и разгърнато от 2014 г. насам в батальон от над 900 души. То събира под един покрив разузнавачи, които разчитат мястото на подземните обекти по разнородни данни, геолози, специалисти по обезвреждане на взривни устройства, кучешко звено и ротата „Самур“, чиито хора влизат физически в галериите. Названието ѝ съкращава двете ивритски думи за скривалища и тунели, а буквално значи невестулка. Слизането почти винаги се започва с робот с камера, който проверява за примки и заложени заряди, преди долу да влезе човек.

Мащабът на находката е скромен спрямо онова, което същите инженери вадеха допреди месец. През юли, заедно с 551-ва парашутна бригада, те отчетоха под Мажд Зун система с обща дължина около 200 метра и дълбочина до 25 метра, 10 отделни жилищни помещения, стотици единици оръжие и 3-4 пускови шахти, насочени към израелска територия. Разрушеното под Сарбин е с порядък по-малко и не съдържа шахти.

Това обаче не установява изчерпване. 300-та бригада е регионална част, която работи по граничната ивица, а едрите комплекси бяха открити по-навътре и в западния сектор; разликата в мащаба може да е разлика в участъка, а не в наличността. Проверимото в следващите съобщения е дали пусковите шахти, най-скъпият и най-труден за възстановяване елемент на такава мрежа, се появяват отново, или юлската находка под Мажд Зун остава последната от този клас.

Политическата рамка на тази работа отдавна беше заявена недвусмислено. На 21 юни израелският премиер Бенямин Нетаняху обяви, че IDF няма да се изтегли от зоната за сигурност в южен Ливан и ще задържи свои позиции толкова дълго, колкото е нужно. Министърът на отбраната Израел Кац допълни, че войските нямат ограничения при отстраняването на заплахи и че всички придобивки от кампанията се запазват. Оттогава нито едното изявление не е оттеглено, а рамката от 26 юни ги оставя в сила: разоръжаването предхожда изтеглянето, не обратното.

Делегациите на двете страни заседават от 4 до 6 август в посолството на САЩ в Рим. Дневният ред, огласен от Държавния департамент, е разширяване на пилотните зони, уреждане на останалите гранични спорове и работа по цялостно споразумение за мир и сигурност. Рамката от 26 юни обвърза изтеглянето на Израел с проверено разоръжаване на групировките, най-голямата от които е Хизбула: щом в даден участък оръжието е предадено, а инфраструктурата разглобена, сигурността се поема изцяло от въоръжените сили на Ливан, започва възстановяване с международно финансиране и жителите се прибират. Документът не съдържа нито срок за пълно изтегляне, нито очертана граница на територията, която Израел може да задържи.

Изтеглянето от първия пилотен участък, Заутар ал-Гарбия, започна на 21 юли 2026 г. Ливанската армия се разположи в селището, а жителите обходиха своите къщи и магазини. В седмия кръг Бейрут предлага да се обявят още, като най-често се сочат Бинт Джбейл и Хиам. В първия от тях 91-ва дивизия отчита разрушения точно през тази седмица.

Хизбула отхвърля самата връзка между разоръжаването и изтеглянето. Генералният секретар Наим Касем определи преговорите като носещи „нищо освен срам, унижение и последователни отстъпки“, а президента Джоузеф Аун като „пристрастен и разединяващ“; обвързването на изтеглянето с разоръжаване на Хизбула в цял Ливан според него пресича всички червени линии. Ливанският премиер Науаф Салам държи обратната формула: последователни изтегляния, които водят към пълно. Посланикът на САЩ в Ливан Мишел Иса пък предупреди срещу бързането, преди самата процедура да е разписана докрай.

Според данни на Службата на ООН за координация на хуманитарните въпроси от 31 юли поне 4190 души са загинали, а над 12 100 са ранени в Ливан от 2 март насам. Към 29 юли 821 077 души са се прибрали обратно по домовете, а 360 132 остават разселени. Зад т.нар. жълта линия, която върви до 10 км навътре, попадат 55 села с практически забранено връщане. Държаната площ е 602-608 кв.км, малко под 6% от територията на страната.

Предишната зона за сигурност заемаше далеч по-обширна площ. В периода 1985-2000 г. тя покрива около 800 кв. км. под контрола на около 2000 израелски войници и 2300 бойци на Армията на Южен Ливан (SLA) • местно опълчение с християнско ядро, което Израел издържаше и въоръжаваше. Преди изборите през май 1999 г. Ехуд Барак обеща изтегляне в международно признатите граници в рамките на една година, с което реално оттегли подкрепата за него. Преговорите с Дамаск, които трябваше да доведат до мир с Бейрут, се провалиха заради сирийския контрол над страната, продължил до 2005 г. И така SLA започна да се разпада отдолу нагоре: свит набор, високо дезертьорство, молби за политическо убежище от бойци и служители на местната власт. През април 2000 г., когато краят вече беше въпрос на седмици, офицерите прехвърлиха своите семейства в Северен Израел. Пълното връщане на IDF до международно признатата граница стана на 24 май 2000 г.; опълчението рухна дни по-късно и в Галилея навлязоха около 7000 души, повечето от тях със своите близки.

Израел уби командира на дроновата клетка на „Хамас“ в централна Газа

🇮🇱🎯🇵🇸 Израелските отбранителни сили (IDF) съобщиха, че са ликвидирали Хамам Еид, командира на клетката за безпилотни летателни апарати на Хамас в централната част на Ивицата Газа. Прецизният удар е бил нанесен в събота в района на централните бежански лагери – Дейр ал-Балах, Нусейрат, Бурейдж и Магази – а обявлението за него дойде ден по-късно.

Еид е отговарял за производство на дронове за въоръженото крило на движението, предназначени за удари по израелски военнослужещи и цивилни. Преди това е ръководил звено за дронове в централните части на анклава и участвал в планирането на въздушни атаки срещу израелски войски.

„Напоследък Еид опитваше да възстанови въздушните способности на терористичната организация Хамас в нарушение на споразумението за примирие“, гласи изявлението.

Заедно с изявлението армията публикува снимка на Еид, за която отбелязва, че е била открита по време на операции в Ивицата – детайл, който сам по себе си подсказва, че израелски части продължават да действат на терен в Газа.

Ликвидирането му се вписва в модел, затвърден през последните месеци: насочени удари срещу отделни фигури на Хамас, които Израел определя като заплаха, при формално действащо примирие. Само през май израелски удар уби ръководителя на въоръженото крило на движението – загуба, която беше потвърдена от Хамас. Прекратяването на огъня, постигнато с посредничество от САЩ, Египет и Катар, по 20-точковия план на президента Доналд Тръмп, влезе в сила на 11 октомври 2025 г. То върна обратно всички живи израелски заложници през същия месец и приключи размяната на тела до края на януари, но спорадичните израелски удари продължават, макар и съвсем ограничени като интензивност.

Палестинските власти и правозащитни организации алармират, че израелски обстрели, стрелба и въздушни удари продължават почти ежедневно ; палестински източници отчитат над 1000 загинали в анклава след 11 октомври, а ООН потвърди най-малко 629 загинали между октомври 2025 г. и април 2026 г. Двете воюващи страни тълкуват примирието по противоположен начин. Израел представя ударите като негово изпълнение – премахване на терористични бойци и способности, нарушаващи забраната за превъоръжаване на Хамас. Палестинската страна и част от международните наблюдатели описват същите тези удари като основното погазване на договореното, изтъквайки почти ежедневните израелски обстрели и високия брой убити при формално прекратена война. Вторият етап от плана на Тръмп – разоръжаване на Хамас, изтегляне на IDF и следвоенно управление на Газа – в продължение на месеци не е помръднал, а хуманитарното положение в анклава остава тежко.

Целенасочените израелски удари срещу програмата за дронове на Хамас отговарят на реален приоритет за Израел: през войната евтините баражиращи боеприпаси, атакуващи бронирана техника и пехота, се оказаха една от най-трудните за обезвреждане заплахи на бойното поле в ивицата Газа, а възстановяването на този арсенал е сред способностите, които израелското командване следи най-отблизо.

Ударът е поредната израелска стъпка за задържане възстановяването на дроновия капацитет на Хамас по време на примирие, чиято втора фаза остава блокирана. Дали подобни ликвидации ще спрат усилията за превъоръжаване или само ще ги отложат във времето, ще покаже развоят на крехкото примирие – линия, където двете страни продължават да си разменят удари и взаимни обвинения, без нито едната да обяви примирието за приключило.

Израелски въздушен удар уби бойци на „Ислямски джихад“ в южна Газа

🇮🇱🎯🇵🇸 Израелските отбранителни сили (IDF) ликвидираха група от бойци на „Палестински ислямски джихад“ и други леко въоръжени лица, докато товарели оръжие в превозно средство в южната част на ивицата Газа. Ударът е нанесен в понеделник, а военните го обявиха ден по-късно, прикачвайки два видеозаписа – от идентификацията на целите и самото поразяване.

Ислямски джихад е втората по тежест групировка в ивицата след Хамас – създадена в края на 70-те години, финансирана и въоръжавана от Иран и определена от САЩ за чуждестранна терористична организация още през 1997 г. Въоръженото ѝ крило, наречено бригадите „Ал-Кудс“, участват в клането на 7 октомври 2023 г. и държеше израелски заложници през цялата война.

По данни на IDF въздушното наблюдение засякло мъжете да прехвърлят оръжие към машината, след което част от тях се качили в нея; авиацията ударила групата вътре в превозното средство и непосредствено до него. Според оценка на военните оръжието е било предназначено за атаки срещу израелските сили, които действат в района. Преди удара, уточнява изявлението, са взети мерки за редуциране на риска за цивилни – използвани са прецизни боеприпаси, а районът е бил под въздушно наблюдение.

IDF не уточни брой на убитите, нито по-точна локация от „южната част на ивицата“. Местните палестински медии обаче съобщиха на същия ден за трима убити и няколко ранени в израелски удар по лек автомобил западно от Хан Юнис – съобщението вероятно описва същия удар, макар че съвпадението не е потвърдено от нито една от двете страни.

Прецизната операция се вписва в режим, действал от влизането на примирието в сила през октомври 2025 г. Споразумението, постигнато с посредничество от САЩ, Египет и Катар, върна обратно живите заложници още през същия месец и спря широкомащабните бойни действия, но не изведе IDF от ивицата. Тя разделена почти наполовина от т.нар. жълта линия – временен разделител, зад който се изтеглиха израелските войски по сделката и който на практика се превърна в граница между зоните на израелски и палестински контрол. Южното командване държи войски по линията и продължи да нанася точкови удари по всичко, което оцени като непосредствена заплаха; в изявление за понеделнишкия удар IDF повтори, че ще „продължи да действа за отстраняване на всяка непосредствена заплаха“, позовавайки се изрично на рамката на споразумението.

Данните на американската организация за мониторинг на въоръжените конфликти (ACLED), че израелските удари през последните месеци са насочени към около жълтата линия – в Шуджаия, Магази, Бани Сухейла и Мауаси – и очертават консолидиране на зоната за сигурност, а не подготовка за подновяване на широката кампания. Още през декември 2025 г. началникът на Генералния щаб Еял Замир заяви, че жълтата линия ще бъде новата гранична линия на Израел в ивицата, макар мирният план изрично да предвижда Израел нито да окупира, нито да анексира Газа.

Междувременно политическият процес буксува на място. Първата фаза на споразумение приключи в края на януари с връщането на тялото на последния загинал заложник, а преговорите в Египет от юни не решиха възлови въпроси – разоръжаването на Хамас, графика на изтеглянето на IDF и следвоенното управление на ексклава. 9 месеца след началото на примирието разделителят не отстъпва, а се окопава – в оперативната рутина и терена, чийто пореден епизод е ударът от понеделник.

„Пилотните зони“ в Южен Ливан започнаха – първи тест на рамката с Израел

🇱🇧🕊️🇮🇱 Ливанската армия пое контрола върху сигурността в три села в Южен Ливан – Фрун, Срифа и Заутар ал-Гарбия – и по този начин изведе на терен рамковото споразумение, което трябва да доведе до разоръжаване на Хизбула и изтегляне на Израел. Това съобщи Държавният департамент на САЩ.

„Днес започнаха операциите в пилотните зони в селата Фрун, Срифа и Заутар ал-Гарбия, в съответствие с Тристранната рамка и под егидата на Военната координационна група за Ливан“, се посочва в изявлението на департамента. Вашингтон определи стъпката като „директен резултат от разговорите миналата седмица между Израел и Ливан в Рим“ и обеща да „продължи да работи в тясно сътрудничество с двете държави, за да доведе прилагането на рамката до успешен завършек“.

Реалностите на терен са по-скромни от обявеното в съобщението. В 2 от 3-те села израелски войници няма. Фрун и Срифа попадат в първата от двете набелязани пилотни зони, разположена напълно отвъд буферната зона, удържана от израелската армия; ливански официални лица и местни жители, цитирани от The National, уточниха, че ливански военни отдавна действат в двете села. Самата ливанска армия съобщи в понеделник, че „продължава“ своите патрулни мисии във Фрун и Срифа. Какво точно означава „начало на операциите“, изявлението на департамента не уточнява.

Реалната промяна опира до третото селище. Заутар ал-Гарбия е разположено в рамките на буферната зона и според договорката разположените там израелски части са длъжни да се изтеглят – според свидетелства от местни източници, към понеделник те се намират в покрайнините му. Ливанската армия посочи, че „тече координация“ с Военната координационна група за Ливан – тристранен механизъм, ръководен от САЩ – за разполагането на нейни сили в селото „след изтеглянето на израелската окупация от него“. Командването предупреди цивилните да не се отправят натам и да „се съобразяват с указанията на разгърнатите военни части, за да гарантират безопасността си“. Официална дата за изтеглянето не е обявена; висш израелски представител, цитиран от Axios, посочи, че първото ще започне във вторник, без да уточнява откъде.

Рамковото споразумение, подписано от Ливан, Израел и САЩ на 26 юни след проведените няколко кръга на директни преговори, предвижда поетапно изтегляне на израелските войски от позициите им в Южен Ливан. В замяна въоръжените сили на Ливан поемат самостоятелен контрол над сигурността в опразнените райони и удостоверяват, че те са изчистени от оръжие и инфраструктура на Хизбула. Пилотните зони, шепа селища от двете страни на река Литани, са замислени като изпитание на механизма в малък мащаб, преди подходът да бъде разпрострян над останалите райони. Израелският премиер Бенямин Нетаняху представи документа като успех, който позволява на армията да остане в по-голямата част от заетата площ, докато Хизбула не се разоръжи. Именно следващите стъпки по зоните бяха уточнени на новия кръг от директи разговори в Рим миналата седмица.

Точно тук минава и линията на напрежение. Споразумението не съдържа график за израелското изтегляне. Израел прие да напусне втората пилотна зона още с подписването на рамката, но досега не го е направил – израелски военни по-рано посочваха, че не са получили директива от политическото ръководство. Още към началото на юли американски представител обяви изтеглянето за въпрос на броени дни; близо две седмици по-късно то тепърва предстои. Протакането помрачи преговорите: Бейрут за кратко заплаши да бойкотира кръга от преговори в Рим и се завърна на масата едва след американски уверения, че ще има напредък по въпроса с изтеглянето. Междувременно израелски представители се зарекоха, че силите им ще останат в „зона за сигурност“ с дълбочина 10 км покрай границата, докато Хизбула разполага с оръжие.

Хизбула, подкрепяна от Иран шиитска групировка, определена от САЩ и ЕС за терористична организация, чиито сили десетилетия контролираха юга, преди да бъдат изтласкани от Израелските отбранителни сили (IDF) – отхвърли рамката изцяло и заплаши, че налагането ѝ рискува да тласне Ливан към нова гражданска война. Групировката настоя всяка уговорка за страната да бъде обвързана с цялостните преговори между Вашингтон и Техеран и досега не е казала дали ще оказва съпротива на прилагането на пилотните зони в определените села, а именно там ливанската армия ще трябва да удостовери изчистването на оръжието ѝ: задача, несравнимо по-тежка от патрулите в села, в които армията вече стои.

Преговорите между двете държави, които нямат дипломатически отношения, започнаха, след като Хизбула въвлече Ливан във войната на Израел и САЩ срещу Иран, нанасяйки ежедневни удари с ракети и дронове срещу Израел. Рамката бе договорена на фона на крехко примирие: IDF продължава да нанася спорадични удари в южен Ливан и да извършва взривявания в селата, които контролира по границата. Предният голям сблъсък между двете страни се разгоря през 2023–2024 г., след като Хизбула започна ежедневен обстрел срещу Израел в дните след терористичното клане, извършено от Хамас на 7 октомври 2023 г.

Стартът на зоните се случва в навечерието на пътуване, каквото Бейрут не е предприемал от 17 години. Във вторник ливанският президент Жозеф Аун ще бъде приет от президента на САЩ Доналд Тръмп в Белия дом – първата официална визита на ливански държавен глава във Вашингтон от 2009 г. В неделя Аун разговаря с държавния секретар Марко Рубио, който след срещата публично похвали натиска на ливанския президент за разоръжаване на Хизбула. По данни на The National Бейрут пристига с три искания: гаранции, че САЩ ще притисне Израел да изпълнява рамката, включително с ангажимент за скорошно изтегляне; пакет за помощ по възстановяване на опустошения юг; и разширена американска подкрепа за ливанската армия.

Първата проверка на рамката засега минава основно по документи: армията пое села, в които вече стоеше. Дали механизмът наистина работи, ще проличи по два видими признака. Първият е Заутар ал-Гарбия – ако израелските сили реално напуснат селото и ливански войници навлязат в него, пилотният модел е произвел първото си реално разместване на терен; ново отлагане без директива би върнало процеса в положението отпреди Рим, когато Бейрут вече веднъж посегна към бойкот. Вторият е поведението на Хизбула в отговор на първия опит на ливанската армия да конфискува оръжие в зоните – точката, при която декларативното отхвърляне на рамката или ще прерасне в съпротива, или ще остане само реторика.

📸 Снимка: Войник от ливанската армия стои на контролно-пропускателен пункт в село Фрун, южен Ливан, 16 юли 2026 г. (Mohammed Zaatari/AP)

Израелски удар в буферната зона край Тир дни преди преговорите в Рим

🇮🇱💥🇱🇧 Израелските отбранителни сили (IDF) нанесоха въздушен удар по сграда в зоната за сигурност под техен контрол в Южен Ливан, след като военнослужещи от 91-ва регионална дивизия „Галилея“ проследили как няколко бойци на Хизбула – подкрепяната от Иран шиитска групировка, определена от САЩ, ЕС и Великобритания за терористична организация – пренасят противотанкови ракети към постройката. Ударът, поредният в тясната ивица, която Израел отказва да напусне, докато Хизбула не бъде въоръжена, идва само дни преди подновяването на непреките израелско-ливански преговори в Рим, насрочени за 15–16 юли.

Според IDF бойците навлезли в зоната за сигурност с автомобил и прехвърлили няколко ракети в сграда; след като още въоръжени лица внесли оръжие и влезли вътре, авиацията поразила постройката, „за да отстрани заплахата“. Военните съобщиха за вторични детонации след удара – признак за складиране на боеприпаси – и публикуваха видео на самата атака с кадри от проследяването на групата. Комюникето описва действието като превантивно: да прекъсне пренасянето на оръжие в непосредствения обхват на израелските части.

Местни медии съобщиха за няколко удара по градчето Мансури в окръг Тир, на брега южно от едноименния град. Кореспондент на „Lebanon Debate“ отчете един ранен, откаран в болница. Противотанковите ракети са гръбнакът на наземния арсенал на Хизбула – преносими, лесни за укриване в цивилна застройка и именно оръжието, чието изтегляне от пограничната ивица е сред първите искания на Израел; движение с подобен товар в зоната за сигурност е ровът, който израелската армия следи най-плътно.

Мансури лежи в тясната ивица южно от река Литани, която IDF удържат и след обявеното в началото на юни примирие с посредничество от САЩ. Израел заяви, че ще запази буферна зона с дълбочина до 10 км, докато Хизбула не се разоръжи – условие, което стои в сърцевината на цялата договорка. Рамката обвързва прекратяването на огъня именно с разоръжаване на групировката и предвижда поетапно изтегляне на Израел, разполагане на ливанската армия в т.нар. пилотни зони, от които израелските войски да се оттеглят и където да няма оръжие извън това на държавата, както и обявяване на Хизбула за враг на ливанската държава. Фиксиран график за изтеглянето не се споменава.

Именно тук се крие задънената улица. Генералният секретар на Хизбула Наим Касем отхвърли рамката като капитулация пред Израел, обяви я за „нищожна“ и повтори, че движението няма да предаде оръжието си и ще продължи да воюва. Оттам примирието се крепи крехко, с редовни взаимни обвинения в нарушения и почти ежедневни израелски удари и артилерийски обстрели – от Мансури на крайбрежието до вътрешните села около Бинт Джбейл.

На този фон предстоят преговорите в Рим. В деня на удара ливански официален представител потвърди, че Бейрут ще участва в срещата на 15–16 юли, макар по дипломатически данни Ливан да обвързва явяването си с предварително израелско изтегляне от две пилотни зони. Началникът на израелския генерален щаб на свой ред предупреди, че армията е готова да премине в настъпление, ако Хизбула наруши примирието – реторика, която оставя малко пространство за отстъпление на масата.

Ударът край Мансури е дребен по мащаб, но показателен по логика. За израелската армия буферната зона не е предмет на пазарлък, а установен периметър, който тя патрулира и разчиства с кинетична сила при всяко засичане на движение с оръжие – независимо от дипломатическия календар. Затова всеки подобен епизод носи двойно значение: тактическо, като прекъсване на конкретна доставка, и реторично – послание, отправено дни преди Рим, че Израел ще седне на масата, без да отпуска военния контрол на терена. Докато Хизбула публично отказва да се разоръжи, а Ливан иска изтегляне като предварително условие, ударите в зоната остават най-вероятният режим на деня – не изключение от примирието, а начинът, по който Израел го удържа.

САЩ удари над 80 цели в Южен Иран, Тръмп обяви примирието за край

🇺🇸💥🇮🇷 САЩ нанасят мащабни въздушни удари по цялото южно крайбрежие на Иран за втора поредна нощ, поразявайки над 80 обекта, съобщи Централното командване на САЩ (CENTCOM). Ударите тази нощ се разгърнаха по дъга от близо 1000 км – от Чабахар и Конарак на брега на Оманския залив, през Бандар Абас, Сирик, Кешм, Минаб и Бандар Хамир на самия Ормузки проток, до Бушер и петролния остров Харг навътре в Персийския залив. Те дойдоха, след като президентът Доналд Тръмп обяви за приключил Исламабадския меморандум – 60-дневната рамка, подписана на 17 юни, която крепеше крехкото примирие между Вашингтон и Техеран.

По думите на CENTCOM новият кръг цели да ограничи способността на Иран да заплашва корабоплаването през Ормузкия проток. Ударите са насочени към ПВО комплекси, крайбрежни радари, пускови площадки за дронове, зенитни ракети и противокорабни крилати ракети по южното крайбрежие. Сателитни изображения и топлинни карти на НАСА за регистриране на пожари потвърждават щети по военноморската база Конарак, военноморския щаб в Бандар Абас и голям кратер и разрушени постройки в авиобаза Бушер.

Комуникационна кула на базата на Революционната гвардия в Сирик беше поразена за трети път в рамките на месец. Преди да напусне срещата на върха на НАТО в Турция, Тръмп предупреди, че ще удари отново – „Ще ги ударим силно тази вечер“ – и заяви, че разбирателството с Иран е приключило. Това е третият голям американски удар, откакто се водят преговори.

Втората нощ се стовари най-тежко върху провинция Бушер. По данни на иранското издание „Шарг“ за едно денонощие там са отчетени 18 удара, 15 от които в ранните часове, а сред поразените цели има 2 командно щабни съоръжения. Иранските власти съобщиха за загинали, но в данните се срещат разминавания. IRNA, позовавайки се на изявление на въоръжените сили, обяви 8 загинали военни в Бушер и Бандар Абас, сред които офицер с чин капитан на име Али Моейни; чуждестранни издания описаха загиналите като бойци на Революционната гвардия, а не редовната армия.

Ръководител на кооперативния съюз в провинция Хормозган докладва пред агенция Mehr за двама убити и двама ранени рибари при удар по пристана Кохстак. Заместник-губернаторът на Минаб заяви, че там няма жертви – знак, че сведенията са частични и по места, а не общ баланс. Успоредно с това Техеран опроверга слух за удар по цивилното летище на Бандар Абас; управата на летищата в Хормозган отбеляза, че обектът не е пострадал, а полетите продължават, докато летището на Бушер трябва да заработи отново от 11 юли.

Техеран отвърна извън собствената си територия. Революционната гвардия пое отговорност за удари по американски военни обекти в Бахрейн, където е базиран Пети флот на САЩ, и Кувейт. В двете страни бяха задействани сирените за ракетна тревога, а по-рано под обстрел попадна и Йордания. Иранската страна твърди, без независимо потвърждение, че е поразила 85 американски обекта, а също така кораби на ВМС на САЩ, разположени източно от Ормузкия проток и южно от Чабахар Освен това се съобщава, че ПВО е свалила разузнавателно-ударен дрон MQ-9 Reaper в небето над Хормудж в провинция Бушер. Иранското министерство на външните работи заплаши със „съкрушителен отговор“.

Ударите засягат най-чувствителната точка на световната енергетика. Меморандумът от Исламабад включи повторно отваряне на Ормузкия проток без такси за 60 дни и вдигане на военноморската блокада на Иран. Вместо това, по данни на генералния секретар на Международната морска организация към 8 юли, около 6000 моряци остават блокирани в Персийския залив. Поводът за новия кръг удари е ирански обстрел срещу три търговски кораба във водите на пролива. В отговор САЩ не само нанесоха удари, но и върнаха санкции срещу Ислямската република, отнемайки ѝ възможността да продава суров петрол на световните пазари. Тръмп даде да се разбере, че Вашингтон обмисля да поеме контрол върху петролния остров Харг. Цената на сорт „Брент“ се покачи с 5,8% до около 78,43 долара за барел, а водещите борсови индекси отстъпиха леко.

Ударите падат в най-натоварения със символика момент за Техеран – по време на 9-дневното погребение на върховния лидер Али Хаменей, убит на 28 февруари при започналата в този ден съвместна кампания на въздушни удари от САЩ и Израел. Церемониите започнаха на 3 юли и събраха милиони хора по улиците. В сряда, 8 юли, тялото беше пренесено през Наджаф и Карбала – двата най-свещени града за шиитите, които се намират в южен Ирак. Днес, 9 юли, предстои да бъде положен в гроба му в Мешхед, провинция Разави Хорасан, Наследникът и син на Хаменей, Моджтаба Хаменей, който пое поста през март, не беше видян на погребението заради заплаха за живота му, а местонахождението му остава неизвестно от първите дни на войната през март.

Именно след полагането на Хаменей трябваше да започнат преговорите за окончателен мир – за съдбата на ядрената програма на Техеран, за режима на преминавне в Ормузкия проток и за вдигането на санкциите. Двете нощи на масирани удари поставят този разговор под въпрос още преди да е започнал. Голяма част от иранските твърдения – броят на жертвите, свалянето на дрона, поражението на американски кораби, нямат потвърждение от независим източник. Потвърдено със сигурност е друго: примирието, на което Пакистан усилено посредничи от пролетта, вече е история, а огънят се води по цялото южно крайбрежие на страната.

Американски военнослужещ се издирва след аварийно приводняване на MH-60S в Арабско море

🇺🇸🚁🌊 Един американски военнослужещ се издирва в Арабско море, а трима негови колеги бяха спасени и се намират в стабилно състояние, след като палубен вертолет MH-60S Seahawk от самолетоносача USS George H.W. Bush извърши аварийно кацане във водата в сряда, 1 юли.

Пети флот на САЩ – военноморско командване с щаб в Манама, Бахрейн, отговарящо за водите около Арабския полуостров – съобщи за инцидента още на същия ден и подчерта, че няма индикация аварията да е причинена от враждебно действие. Това е вторият американски хеликоптер, паднал в тези води за под месец, и вторият пореден случай, в който отговорът на въпроса „обстрел или авария“ трябва да се даде, преди спасителната операция изобщо да е приключила.

По изявление на командването инцидентът е станал около 3:30 ч. източно време – късният предиобед местно време. „Части на ВМС на САЩ в региона в момента издирват другите все още изчезнали членове на екипажа. Причината за инцидента се разследва“, гласи съобщението на Пети флот от 1 юли. 3 от 4-членния екипаж бяха извадени от водата и се възстановяват на борда на самолетоносача; четвъртият остава в неизвестност и засега няма сведения за откриването му. Командването не уточнява кои кораби и самолети участват в издирването, а името на издирвания не се уточнява – по установената практика неговата самоличност се оповестява едва след като бъдат уведомени близките. Часовете при това имат значение: дори в топлите води на Арабско море през юли човек зад борда се бори с вълнението, дехидратацията и умората, а периметърът на търсене се разширява с всяко отместване на течението.

Падналата машина принадлежи на HSC-5 „Nightdippers“ – вертолетна ескадрила за морски бой от състава на седмо палубно авиокрило (Carrier Air Wing 7), базирана в Норфолк, Вирджиния. MH-60S – морският вариант от фамилията H-60 с широки плъзгащи се врати от двете страни на кабината, официално именуван Knight Hawk, но и във флота вървящ под общото име Seahawk – поема черната работа на ударната група: пренася хора и товари между корабите, поддържа специалните операции и носи дежурството по издирване и спасяване. Заедно с противолодъчния MH-60R той образува гръбнака на вертолетната авиация на флота. Именно такава машина обикновено вади падналите във водата – този път тя самата стана обект на операцията.

Аварийното приводняване е една от най-опасните маневри в морската авиация дори за опитни екипажи. Тъй като вертолетът носи двигателите и главния редуктор високо над кабината, центърът на тежестта е горе – и при потапяне машината е склонна да се преобърне с кабината надолу. Затова палубните екипажи редовно тренират евакуация от преобърната, пълнеща се с вода кабина в специални тренажори; но дори с подготовка излизането от потъващ вертолет в открито море остава борба със секунди – в тъмна, обърната наопаки кабина, под напора на нахлуващата вода.

George H.W. Bush – най-новият самолетоносач от клас Nimitz, в строя от 2009 г. – отплава от Норфолк на 31 март, един месец след началото на войната с Иран, и стигна до региона по маршрута около нос Добра надежда; от 23 април корабът действа в зоната на Централното командване на САЩ (CENTCOM), която обхваща Арабско море и подстъпите към Ормузкия проток. По данни на Stars and Stripes в Близкия изток в момента служат около 50 000 американски военнослужещи.

Фонът е война, прекратена по средата. Съвместната въздушна кампания на Израел и САЩ срещу Иран започна на 28 февруари с около 900 удара в първите 12 часа, един от които ликвидира върховния лидер Али Хаменей; примирието от 8 април, договорено с посредник Пакистан, я замрази, а на 17 юни Тръмп и президентът Масуд Пезешкиан подписаха т.нар. „Исламабадски меморандум“ – 60-дневно удължаване, по силата на което двете страни договарят окончателните условия: от ядрената програма и режима на плаване през Ормузкия пролив до вдигането на санкциите и пакет за възстановяване от порядъка на 300 млрд. долара. Меморандумът свали морската блокада срещу Иран и отвори протока, но се задържа трудно – беше нарушаван неведнъж и от двете страни – и американските военни в региона остават в повишена готовност.

В такава среда всяка паднала машина се чете под лупа, а прецедентът отпреди три седмици показва защо. На 9 юни армейски вертолет AH-64 Apache падна в Оманския залив край Ормузкия проток по време на патрул над регионалните води. Двамата членове на екипажа бяха открити и извадени за около 2 часа от безпилотен катер Corsair на Task Force 59, създаденото в Бахрейн съединение на Пети флот за безпилотни системи – в спасителна операция, която ще остане в историята като първата, изпълнена от морски дрон на американските сили. Тогава президентът Доналд Тръмп обяви, че машината е свалена от ирански сили, и се закани да отговори; публично потвърждение на тази версия от военното разследване няма и до ден-днешен. За случая от 1 юли Пети флот каза обратното още в своето първо съобщение: нищо не сочи към враждебно действие. Отвъд близостта във времето и водите двата инцидента нямат връзка помежду си – различни машини, различни родове войски, но и различни обстоятелства. Общ е фонът: море, наситено с американска техника, и примирие, което превръща всяко падане на машина в политически въпрос още преди екипажът да е изваден.

Севернокорейски войник прекоси линията за демаркация при Чхорвон: четвърти дезертьор само за година.

🇰🇵🤝🇰🇷 Военнослужещ от Корейската народна армия е прекосил Военната демаркационна линия (МДЛ) в централния ѝ сектор през нощта на 23 юни, след като заявява своето намерение да премине на юг. Това обяви Обединеният комитет на началник-щабовете на Република Корея (ОКНЩ) в официално изявление от 24 юни.

Войникът, чийто чин на този етап остава неизвестен, е бил поет от южнокорейските сили в района на Чхорвон, провинция Канвон, около 22:00 часа, в операция по приобщаване на дезертьора. „Съответните детайли биват изяснявани от компетентните органи“, заяви комитетът, който определи самоличността и мотивите за предмет на разследване, което на този етап не е приключило. Към момента на оповестяване командването не е отчело необичайни придвижвания на севернокорейски части в отговор на инцидента – индикация, че може би става дума за индивидуален акт, а не елемент на по-широка маневра.

Ключово в случая е мястото, където се случва това. Чхорвонският сектор е един от най-активно укрепените участъци от страна на Пхенян: минни полета и огради, положени като част от програмата за уплътняване на южната граница, която Ким Чен Ун разпорежда от април 2024 г. Именно тук се отличава парадоксът на това начинание. „И когато полагат мини, оставят проходи за придвижване – ако маршрутът е известен, пресичане през минираната зона е напълно възможно“, обясни военен източник пред медиите в Сеул. Поясът, замислен да запечата границата, носи в себе си собствените си пролуки; човек, който познава терена отвътре, може да ги използва тъкмо за да я прекоси в обратната посока.

Това е общо четвърти такъв случай от встъпването в длъжност на президента Лий Дже-мьон през юни 2025 г. и вторият с участието на военен. Хронологията очертава нарастваща честота на дезертьорства. На 3 юли мъж, цивилен жител, пресече МДЛ в централно-западния сектор. На 31 юли същата година друг мъж премина през неутралната зона на река Хан. През октомври 2025 г. войник от Севера прекоси линията за демаркация през централната част и заяви своето намерение да дезертира. Последният случай е първият на военнослужещ за последните 8 месеца – 4 случая в рамките на 12 месеца, въпреки че последното десетилетие беше белязано от непрестанно укрепване на защитните съоръжения, издигнати от Пхенян на 38-ия северен паралел.

Случилото се съвпадна като време с дипломатически сблъсък във връзка с естеството на това укрепване. На 24 юни Командването на ООН (UNC), което се произнася по всички нарушения, извършени по Споразумението за примирие, публикува документ, озаглавен „Информационен лист на Командването на ООН: Прилагане на Примирието в ДМЗ и неотдавнашни действия на Северна Корея“. В него се твърди, че изграждането на огради и минирането северно от МДЛ „не представлява нарушение на Споразумението за примирие“, при условие че дейностите остават от северната страна на линията, не въвеждат тежко въоръжение в зоната и се ограничават до гранично укрепване, а не военна фортификация.

Оценката се разминава с позицията на Министерство на отбраната на Република Корея, което обяви същите действия (бодлива тел, разположена на места на под 100 метра (по данни от сектора достига и до 80 метра) от линията, и разчистване на терен за миниране на 5–10 метра от нея) за „явно нарушение“ на примирието. „Макар че се оповестява публично за първи път, и досега правителството го е разглеждало като нарушение“, уточни правителствен служител. Разривът е институционален: съюзническата структура, която администрира режима от 1953 г., и националното министерство, което го отстоява на терен, интерпретират един и същ факт по фундаментално различен начин.

Контрастът се пренася и във вътрешната политика на Юга. През декември 2025 г. президентът Лий Дже-мьон разтълкува укрепването като отбранителен рефлекс: „Северна Корея се опасява, че Югът би могъл да нахлуе на Север, затова е изградила тройни огради по демаркационната линия, стени, които да спрат дори танкове, и е прекъснала мостове и пътища.“ Това разчитане – Пхенян се барикадира от страх, вместо да води подготовка за настъпление – остава в противоречие с неговото ведомство, обявило съоръжения за нарушение. Но заедно очертават администрация, която още не е уеднаквила езика си за случващото се на 30 метра от позициите си.

Зад процедурния спор остава по-трайната тенденция. Пхенян влага безпрецедентни ресурси, за да направи границата непроходима, а тя продължава да пропуска хора, включително собствени войници, с увеличаваща се честота, а не спад. Минираният пояс спира танковете и обезкуражава масовото бягство, но очевидно това не е така за онзи, който е посветен и къде са проходите. Всеки нов преход през уж запечатаната линия е тих измерител на това доколко режимът удържа не толкова периметъра си, колкото хората, на които е поверил да го пазят.

САЩ и Иран обявиха край на войната.

🇺🇸🕊️🇮🇷 Президентът на САЩ Доналд Тръмп обяви, че сделката с Иран е „завършена", и нареди безусловно отваряне на Ормузкия проток и незабавно сваляне на морската блокада на иранските пристанища. Почти едновременно с това пакистанският премиер Шахбаз Шариф, който е основен посредник в преговорите, обяви „незабавно и окончателно прекратяване на военните действия на всички фронтове, включително в Ливан".

Тук е мястото да отбележи, че е обявено постигане на споразумението, не финален подпис. По думите на Шариф официална церемония ще се проведе в петък, 19 юни, в Швейцария, а тази седмица посредниците организират техническите срещи преди прилагането. Иначе казано – политически „завършена", процедурно предстояща, и точно заради това евентуален срив между обявяването и подписа остава реален риск.

Развръзката идва след близо четири месеца на ескалация. На 28 февруари САЩ и Израел започнаха съвместна въздушна кампания срещу Иран, в началото на която беше ликвидиран върховният лидер аятолах Али Хаменей, както и почти цялото ръководство на ислямския режим.

Техеран отговори с фактическо затваряне на Ормузкия проток – морето беше осеяно с мини, а Революционната гвардия започна да напада търговски кораби, преминаващи през ключовия морски път. На 6 март Тръмп заяви, че приема единствено „безусловна капитулация" на Иран, и зададе серия от ултимативни срокове. След като всички те изтекоха без резултат, на 19 март американската авиация започна въздушна кампания, за да отвори пролива насила.

Тази кампания обаче не постигна целта си. Иран не отстъпи и проливът остана блокиран, а под международен натиск ударите бяха замразени: на 8 април Пакистан издейства условно двуседмично примирие с обещание за безопасен транзит, но бързо стигна задънена улица. На 11–12 април в Исламабад двете страни се споразумяха по почти всички точки на план за деескалация, но се разминаха именно по двата ключови въпроса – статута на пролива и ядрената програма на Иран – и преговорите завършиха с провал.

Ден по-късно Тръмп нареди военноморска блокада на иранските пристанища, която доведе до патова ситуация, при която двете блокади стояха една срещу друга – Иран държеше протока затворен, докато САЩ задушаваше иранския износ на петрол. Тръмп твърдеше, че блокадата коства на Техеран около 500 милиона долара дневно, а Пентагонът оцени иранските загуби на близо 4,8 милиарда долара към началото на май.

Ситуацията започна да се разплита едва през последните няколко седмици. В края на май сделката вече беше „до голяма степен договорена", но срещата приключи без окончателно решение. През последните дни Тръмп насрочи подписване, Иран отрече да се стигнало до него в обявения срок, а израелски удар срещу Хизбула в Бейрут заплаши крехкото равновесие – преди днешното обявяване да обърне нещата.

Тук е ключово едно разграничение: обявено е постигане на споразумението, не финален подпис. По думите на Шариф официалната церемония ще бъде проведена в петък, 19 юни, в Швейцария. Тази седмица посредниците организират технически срещи преди прилагането. Иначе казано – политически „завършена", процедурно предстояща, и точно заради остава реален риск от евентуален колапс на договорката в оставащите дни.

Параметрите на оповестения проект изглеждат така: Иран отваря Ормузкия пролив, а паралелно с това САЩ сваля блокадата, освобождава около 25 млрд долара замразени активи, спира всички нови санкции и отменя петролните. В замяна Техеран се ангажира да не произвежда и да не придобива ядрено оръжие, да спре ново обогатяване и да разреди вече обогатения уран, като финална сделка трябва да се договори в рамките на 60 дни.

Освен Пакистан, като посредници в преговорите участваха Катар, Саудитска Арабия и Турция. Пазарът реагира мигновено – петролът, който през март проби 100 долара за барел, вече падна под 90 (WTI – 85, Брент – 87).

Пожар в рафинерията „Славнефт-ЯНОС" в Ярославъл след удар на украински дронове, осем руски летища бяха затворени.

🔥 Украински дронове поразиха петролната рафинерия „Славнефт-ЯНОС“ в близост до град Ярославъл през изминалата нощ, едно от водещите предприятия за преработка на нефт на руска територия, и доведе до избухването на силен пожар в рамките на завода, докато в самия град също беше регистрирана серия от мощни експлозии.

В 01:30 часа местно време властите в Ярославска област обявиха режим „безпилотна опасност“, губернаторът Михаил Евраев. Броени минути след това в областния град прозвучаха сирените за въздушна тревога, а около 02:23 часа местното население получи SMS известия от Единната държавна система за извънредни ситуации (РСЧС).

Украинският канал Exilenova+ в Telegram съобщи пръв за попаденията на ударни дронове в пределите на завода. Украинският журналист Дмитро Гордон от своя страна цитира Силите за отбрана на Украйна, според които ударът по „Ярославнефтеоргсинтез“ (ЯНОС) е нанесен с дронове, които иронично са наречени „санкционни“ – термин, използван в Киев за ударите по обекти на петролния сектор, разположени дълбоко в руския тил.

Заводът, разположен на около 700 км от фронтовата линия в Украйна и собственост на компанията „Славнефт“ от 2001 г. насам, притежава годишен капацитет от 15,7 млн тона суров петрол. Това далеч не е първият удар по съоръжението. На 28 март показателите на сателитната система FIRMS на НАСА регистрираха мащабен пожар на територията на предприятието в 03:33 ч. местно време, потвърден като последствие от украинско нападение с дронове. Според украински източници друго попадение в ЯНОС е било нанесено в края на април. Силен пожар, засегнал ключови компоненти на инсталацията, беше регистриран и на 1 октомври 2025 г.

В отговор на масираната украинска атака, при която най-малко 270 дрона нарушиха руското въздушно пространство, Росавиация съобщи, че осем летища прекратяват временно приема и изпращането на самолети – Внуково (Москва), Южний (Иваново), Грабцево (Калуга), Большое Савинов (Перм), Донское (Тамбов), Сочи, Череповец и Ярославъл. Само на московския аеропорт бяха отчетени най-малко 30 закъснели заминаващи рейса. Срокове за възобновяване на нормалния трафик не бяха оповестени.

Украинската атака с дронове срещу Ярославъл беше извършена два часа след „обявяване на примирие“, като по същото време вървеше паралелен опит за нападение срещу Москва.

Местната администрация на Ярославска област забрани изрично заснемането на работата на средствата за ПВО, полета на дронове, попаденията в петролната инфраструктура и местата на падане на отломки, както и публикуването на кадри от последствията онлайн. Местни предприятия работят „в обичаен режим“, според областното правителство, а Министерството на отбраната и силовите ведомства „водят работа по отразяване на атаката“.

Кремъл подготвя „стратегия за победа“ при прекратяване на войната в Украйна.

🇷🇺🕊️🇺🇦 Администрацията на руския президент Владимир Путин е започнала да разработва стратегическо послание, което да покаже евентуално прекратяване на пълномащабната война в Украйна като победа за Русия.

Служители на Кремъл се подготвят с конкретен пропаганден дискурс, за да оправдаят бъдещото споразумение за мир пред обществото. Това се случва в момент, когато страната е изправена пред колосални военни загуби и липса на видим напредък след повече от четири години на непрекъснати настъпателни операции, съобщава The Moscow Times на 7 май.

Вътрешните дискусии в политическия блок, ръководен от първия заместник-ръководител на Кремъл Сергей Кириенко, подчертават рисковете от това войната да бъде удължавана. В презентация, споделена с длъжностни лица, се изтъква, че „трябва да знаеш кога да спреш навреме“.

Документът алармира, че при запазване на текущото темпо на бойните действия в крайна сметка би изисквало пълномащабна мобилизация и преминаване на икономиката изцяло на военен режим. Тези мерки биха могли да доведат до изчерпване на националните ресурси, повишаване на данъците, упадък на частния бизнес, по-чести удари с дронове и влошаване на демографската криза.

Ключова част от въпросната стратегия включва промяна в официалните цели на руската агресия срещу Украйна, които ще омаловажават провала на първоначалната кампания за превземане на Киев и сваляне на украинското правителство и пропагандата вече ще набляга на контрола над Донбас, Запорожка и Херсонска област.

Чиновниците възнамеряват да твърдят, че целта за „денацификация“ е постигната в хода на самия акт на бойни действия и жертвите сред украинските военнослужещи. Освен това Кремъл планира да обяви, че превземането на столицата никога не е било част от действителния план на 24 февруари 2022 г.

Кремъл призна, че прекратяването на войната без очевиден триумф може да разпали гняв сред радикализирани пропагандисти и военни,. За да овладее въпросната прослойка, Кремъл планира „емоционална трансформация“ на лоялните публични фигури. Тези, които откажат да подкрепят новата теза, могат да бъдат маргинализирани, поставени етикети като „фалшиви патриоти“ или цел на съдебни действия за „дискредитиране“ на въоръжените сили.

Руското ръководство планира да контролира завръщането на военните ветерани, като пренасочи енергията им към проекти за реконструкция на окупираните територии или роли в „Африканския корпус“. Очаква се медиите настоятелно да поставят своя акцент върху истории за ветерани, които успешно се реинтегрират в гражданския живот чрез бизнес и образование. В същото време държавата може да използва негативен пример за ветерани, затънали в престъпност и зависимости, за да възпре възникването на инакомислие.

Кремъл се стреми да създаде чувство за „нормализация“ в масовия поданик. Това включва обществен разговор относно бъдещето на Руската федерация след войната и доклади за устойчивостта на икономиката под санкции.

Налице са и предложения за постепенно „контролирано размразяване“ в сферата на културата, което би могло да включва леко разхлабване на цензурата в киното и литературата, както и връщането на политически хумор в телевизионния ефир, въпреки че се очаква мащабните ограничения на интернет да останат в сила за постоянно.

Макар да не е ясно дали президентът Владимир Путин е дал благословията си конкретния път, самото наличие на подобни планове сочи, че руското ръководство сериозно претегля цената на продължителната война спрямо рисковете от вътрешна нестабилност

Примирието, обявено от Зеленски, влезе в сила.

🇺🇦🕊️🇷🇺 Едностранният режим на тишина, обявен от Украйна, влезе в сила в 00:00 часа на 6 май 2026 г. Президентът Володимир Зеленски обяви миналата вечер, че въоръжените сили прекратяват огъня без обявен краен срок и ще действат „огледално" в отговор на действията на руската страна.

Решението идва два дни след като на 4 май Министерството на отбраната на Руската федерация направи изявление, в което обявява едностранно примирие за 8 и 9 май – дните на празненствата по случай 81-вата годишнина от победата над Нацистка Германия.

Зеленски изтъкна, че Украйна не е получила официално предложение за периода 8–9 май и определи руския ход като „театрална постановка" и „манипулация", насочена към защита на парада на Червения площад, а не към същинско прекратяване на бойните действия.

Руското изявление, публикувано по официалните канали на министерство на отбраната, заяви очакването си към Украйна „да последва примера" и предупреди за удари в отговор при нарушение, включително директна заплаха за ракетен удар по Киев, ако празненствата на 9 май бъдат нарушени.

Вариантът, представен от Зеленски, не въвежда формална рамка с фиксиран край и обвързва прекратяването на огъня с реципрочност на руските ходове. Размяна на пленници, която предхождаше подобни инициативи в миналото, не беше обявена в предишните 48 часа.

Веригата от частични примирия започна на 5 март 2022 г, когато Кремъл обявява „режим на тишина" от 10:00 ч. местно време за хуманитарни коридори от Мариупол и Волноваха; режимът се срути в рамките на часове с взаимни обвинения за артилерийски обстрел.

На 25 април 2022 г. Русия обяви още едно едностранно прекратяване на огъня около металургичния комбинат „Азовстал" – без двустранно споразумение, поради което украинската страна не го признава. На 6–7 януари 2023 г. Путин нареди 36-часово примирие за Коледа по молба на московският патриарх Кирил, отхвърлено от страна на Украйна като „циничен капан". 72-часовото примирие за Деня на победата през 2025 г. премина в режим на пробиви с многобройни регистрирани нарушения от двете страни.

Първият опит за всеобхватно прекратяване на огъня след 2022 година се случи на 11 март 2025 г. в Саудитска Арабия, където след 8-часови преговори украинската делегация прие предложението на САЩ за примирие за период от 30 дни, обвързано с реципрочно руско съгласие. Москва отхвърли пълния вариант, но на 18 март Тръмп и Путин се договориха за частичен мораториум на ударите по енергийна инфраструктура. На 25 март в Риад споразумението се разшири до примирие в Черно море за безопасна навигация и забрана за търговски кораби с военни цели.

На 11 април 2026 г. в 13:00 ч. започна 32-часово Великденско примирие – предложено от Зеленски, наложено в рамка от Путин, предхождано от 72-рата по ред размяна на пленници, обхванала 175 души. Украйна записва около 2299 руски нарушения, Русия обвини Украйна в 1971. Пълномащабните сражения бяха подновени след изтичане на 32-часовия прозорец на 13 април.

Влизането в сила на огледалния украински режим на тишина на 6 май 2026 г. поставя руското министерство на отбраната пред публично затруднение: ако Москва съблюдава собственото си примирие за 8 и 9 май, тя де факто прави частична отстъпка пред едностранния ход на Украйна. Ако го нарушава, тя поема политическата отговорност за провала на собствения си ход преди парада. Поведението на руските войски от днес нататък ще определи какъв обем удари ще проникнат към сърцето на Москва на 9 май, особено след пробива на FP-1 на 4 май на около 6 км от Кремъл. Историческата справка на досегашните примирия не отчита нито едно такова, което да е минало без записани нарушения до края на обявения си срок.

Кремъл обяви примирие за 9 май поради страх от украински удари.

🇷🇺🕊️🇺🇦 Министерството на отбраната на Руската федерация обяви едностранно примирие, насрочено за 8 и 9 май, което според изявление на руските власти има за цел да позволи отбелязване на годишнината от победата във Втората световна война.

Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков уточни, че решението е било взето от президента Владимир Путин и изрази очакване властите в Киев да последват този пример, предаде УНИАН на 4 май.

Въпреки обявеното примирие, Москва отправи специфични заплахи във връзка с потенциални военни действия. Руски длъжностни лица предупредиха, че всеки опит за прекъсване на техните чествания ще доведе до масиран ракетен удар по центъра на Киев.

Ведомството твърди, че досега е избягвало подобен ход по хуманитарни подбуди, но предупреди цивилните и чуждестранни дипломати да напуснат незабавно столицата. Това противоречи на случващото се в последните четири години след началото на пълномащабната война, през които бяха документирани многократни ракетни удари срещу Киев.

Тази подновена агресия беше предшествана от удар на украински дрон по висока сграда в центъра на Москва през изминалата нощ. Това предполага, че заплахите на Кремъл, и едновременните му призиви за прекратяване на огъня, са опит за демонстрация на сила и замразяване на бойните действия в момент, когато войната често започва да чука на вратата.

Освен това днес беше официално потвърдено, че словашкият премиер Роберт Фицо ще пътува до Москва през този период, но въпреки че планира да се срещне с Путин, той заяви, че не възнамерява да присъства на самия парад.

Словашкият държавен глава обясни визитата си като акт на почит към онези, сражавали се във войната. „Ще положа цветя на гроба на Неизвестния войн на Червената армия, за да изразя благодарност за освобождението от името на словашките жени и мъже, и трябва да проведа кратка среща с Путин. Това е всичко. Няма да бъда на никакъв парад. Форматът ще бъде същият като преди“, каза Фицо.

Руските власти подготвиха мащабни рестрикции на мобилните комуникации в Москва в навечерието на парада за Деня на победата на 9 май. Тези мерки, за които се посочва, че ще бъдат по-обширни от предишни години, са насочени към мобилния интернет, SMS услугите и дори платформи, които обикновено попадат в „белия списък“.

Очакваше се планираните прекъсвания да обхванат цялата зона във вътрешността на околовръстния път, което разширява значително обхвата на блокадата. Тези репресивни мерки се случват успоредно с потвърждението от страна на Министерство на отбраната, че за първи път от 2007 г. насам в събитието на Червения площад няма да участва никаква сухопътна военна техника.

Тръмп отхвърли последното предложение на Иран: „Не съм доволен.“

🇺🇸⚔️🇮🇷 Американският президент Доналд Тръмп сподели, че не е доволен от последното предложение на Иран във връзка с евентуално споразумение за окончателно прекратяване на войната.

„Те искат да сключат сделка, но аз не съм доволен от нея“, каза Тръмп пред репортери пред Белия дом в отговор на въпрос относно предложението, което беше получено от Техеран в четвъртък.

„Те постигнаха известен напредък, но не съм сигурен дали някога ще стигнат докрай“, заяви Тръмп, като отново подчерта, че иранското ръководство е „разпокъсано“.

Путин и Тръмп обсъдиха примирие за 9 май и бъдещето на войната в Украйна

🇷🇺📞🇺🇸 Руският президент Владимир Путин и американският му колега Доналд Тръмп проведоха разговор по телефона, съобщи Юрий Ушаков, висш дипломат и близък съветник на Путин. Разговорът е продължил над 90 минути, в рамките на които са били обсъдени редица теми, свързани с руската инвазия в Украйна и международната ситуация.

По време на разговора Путин е предложил „примирие за периода около Деня на победата“, отбелязван от Русия на 9 май. Според висши дипломати Тръмп е изразил подкрепата си за това предложение. Путин от своя страна е осъдил скорошния опит за покушение, изказвайки своята подкрепа за американския президент.

Сводката на Кремъл за разговора цитира Тръмп, според когото сделката за примирие „вече е близо“.  В същото време Путин е използвал разговора, за да повтори твърденията си за използване на „терористични методи“ при украинските атаки и е настоял, че „целите на специалната военна операция ще бъдат постигнати“. Въпреки това руската страна е индикирала предпочитание тези цели да бъдат постигнати чрез преговори.

Руският държавн глава е отправил и поздрави по случай рождения ден на първата дама Мелания Тръмп, която е похвалил за ролята в „събирането на руски и украински деца с техните семейства“. Този коментар идва на фона на влязла в сила заповед за арест, издадена от Международния наказателен съд в Хага срещу Путин във връзка с незаконната депортация на украински деца.

Освен това двамата лидери са обсъдили потенциални „взаимноизгодни проекти в икономиката и енергетиката“, според съобщения в руските държавни медии. Тези теми остават основна тема на контактите между двамата последните месеци. По време на брифинг на 10 март 2026 г. Доналд Тръмп сподели подробности за предишен разговор с Путин, определяйки го като продуктивен и положителен обмен.

Лидерите са обсъдили и настоящата ситуация в Близкия изток, където Путин изразил желание да съдейства, на което Тръмп е отвърнал, че далеч по-значим принос би било прекратяването на войната срещу Украйна. Преди броени дни Тръмп изтъкна „дълбоката неприязън“ между лидерите на двете воюващи страни, като според него конфликтът изглежда безконечен.

Сателитни снимки показват горящи петролни резервоари на иранския остров Сири.

🇮🇷 Сателитни изображения от платформата Soar Atlas показват тежко повредени и горящи резервоари за съхранение на суров петрол на иранския остров Сири в Персийския залив. Капацитетът им възлиза на 1 милион барела или близо 20% от общия капацитет на острова от 4,5 милиона барела. Това съобщи Newsweek, позовавайки се и на изображения, заснети на 10 и 15 април от Sentinel-2 на Европейската космическа агенция.

Остров Сири е ключов възел в иранската офшорна петролна инфраструктура, където се обработва добивът от находищата Носрат, Есфанд, Сиванд, Дена и Алванд с дневен дебит от около 100 000 барела, като терминалът обслужва износа на суровата смес Sirri Blend.

Ударът е нанесен часове след влизането в сила на двуседмичното примирие между САЩ и Иран, обявено от президента Доналд Тръмп на 7 април. То беше постигнато по-малко от два часа преди крайния срок, който самият Тръмп постави на Техеран – с условие незабавно да отвори Ормузкия проток за безопасен транзит на търговските кораби. Иранският външен министър потвърди, че при спиране на ударите въоръжените сили ще прекратят отбранителните си операции и ще осигурят безопасно преминаване през протока за две седмици.

Около 06:30 часа на 8 април, близо осем часа след обявяване на примирието, на остров Сири и рафинерията на остров Лаван бяха регистрирани серия от експлозии. До момента нито една страна не е поела отговорност за ударите. Израел отрече участие, а Централното командване на САЩ (CENTCOM) отказа коментар. Ирански източници посочиха израелската служба за външно разузнаване „Мосад" като вероятен извършител.

OSINT експерти, цитирани от House of Saud, обърнаха внимание на друга версия – като възможна платформа бяха посочени изтребители Mirage 2000-9 от ВВС на ОАЕ, способни да достигнат Лаван от бази в Залива.

Иранският отговор дойде в рамките на час след постъпването на първите сведения за експлозии на Лаван и включваше масиран обстрел със 17 балистични ракети и 35 ударни дрона по ОАЕ, 28 дрона срещу петролни обекти в Кувейт и ракетни удари срещу Бахрейн, ранили двама цивилни в Ситра.

Лаван, вторият по големина ирански износен терминал след остров Харг, преработва 55 000 барела дневно и разполага с 5,5 милиона барела складов капацитет.

Инцидентите на Сири и Лаван поставиха под въпрос стабилността на договореното примирие още от самото му начало. Преговорите в Исламабад, проведени на 10 април между вицепрезидента на САЩ Джей Ди Ванс и председателя на иранския парламент Мохамад Бакер Калибафм организирани по инициатива на пакистанския премиер Шахбаз Шариф, бяха блокирани от спор във връзка с отговорността за ударите, съобщи тогава House of Saud. Ситуацията около остров Сири е поредният епизод от серията удари по енергийната инфраструктура на Иран, започнала с американския въздушен удар по остров Харг на 13 март и израелската атака по газовото находище Южен Парс и рафинерията в Асалуйе на 18 март. Тези удари последователно засягат стълбовете на иранската икономика и допълнително усложняват дипломатическите усилия за деескалация в региона.

10 дни тишина: примирието между Израел и Ливан, поканата за Белия дом и въпросът за Хизбула

🇮🇱🕊️🇱🇧 Президентът на САЩ Доналд Тръмп публикува съобщение на Truth Social, в което обяви 10-дневно примирие между Израел и Ливан, влязло в сила точно в полунощ местно време, постигнато след отделни телефонни разговори с израелския премиер Бенямин Нетаняху и ливанския президент Жозеф Аун.

„И двете страни искат мир и аз вярвам, че това ще се случи бързо“, написа Тръмп. Нетаняху описа примирието като „възможност за сключване на историческо мирно споразумение с Ливан“ и обяви: „Променихме баланса на сигурността.“

Ливанският премиер Науаф Салам приветства обявеното примирие, наричайки го „основно ливанско искане, преследвано от първия ден на войната“. Цитиран от Al Jazeera, държавният глава изрази надежда, че неговите един милион разселени сънародници ще могат да се завърнат по домовете си „възможно най-скоро“.

Само два дни по-рано, на 14 април, във Вашингтон се проведоха първите директни преговори между израелски и ливански официални лица след 1983 г. Срещата, продължила над два часа, беше домакинствана от държавния секретар Марко Рубио. В нея взеха участие израелският посланик в САЩ Йехиел Лайтер, както и посланичката на Ливан Нада Хамаде Муауад. Двете страни влязоха в залата с коренно различни приоритети – Израел отказа да обсъжда примирие и настоя за разоръжаването на Хизбула, докато Ливан търсеше незабавно прекратяване на огъня, връщане на разселените и хуманитарна помощ. След преговорите ливанската посланичка определи разговорите като „конструктивни“, а Лайтер заяви, че правителството в Бейрут е дало да се разбере, че „няма повече да бъде окупирано от Хизбула“.

Текстът на примирието, разпространен от Държавния департамент на САЩ, предвижда предприемане на стъпки от страна на ливанските власти за предотвратяване на атаки срещу Израел от Хизбула и останалите въоръжени групировки на територията ѝ. Израел запазва правото си да предприема „всички нужни мерки за самоотбрана по всяко време срещу планирани, непосредствени или текущи нападения“, но се ангажира да не води офанзивни операции в Ливан в рамките на следващите 10 дни. Споразумението може да се удължи по взаимно съгласие, в случай че бъде отчетен напредък в преговорите и ако ливанските влсти „демонстрира ефективно способността си за утвърждаване на суверенитета“, според репортаж на NBC News. Висш израелски представител формулира условието по-директно: „Това засега е 10-дневно примирие. За да продължи, тежестта на доказване лежи върху Ливан и Хизбула.“

Нетаняху даде да се разбере, че Израел е отказал да изтегли своите сили от Южен Ливан, ключово искане на Хизбула. Израелските отбранителни сили (IDF) запазват позициите си в буферната зона на 10 км дълбочина в Ливан, разгърната от Накура до сирийската граница. Стотици хиляди жители на земите, разположени южно от река Литани, остават разселени и нямат възможност да се завърнат по домовете си, докато зоната се намира под контрола на IDF. Израелският кабинет по сигурността не е гласувал примирието преди обявяването му от Тръмп, министрите са научили за споразумението от медиите, а не от официален брифинг, съобщи Jerusalem Post.

Тръмп покани и двамата лидери, Нетаняху и Аун, на директни мирни преговори в Белия дом. Ако срещата бъде осъществена, ще представлява първи контакт на най-високо ниво между двете страни от над 40 години насам. Тръмп възложи на вицепрезидента Джей Ди Ванс, държавния секретар Рубио и председателя на Обединения комитет на началник-щабовете генерал Кейн да работят за постигането на „траен мир“. Ливанският президент Аун първоначално е отказал директен телефонен разговор с Нетаняху преди постигане на примирието, което подчертава чувствителността на всеки подобен контакт между двете страни.

Хизбула реагира с резерви. Терористичната групировка отхвърли условията на примирието, настоявайки Израел да няма свобода на придвижване на ливанска територия и настоя, че местните имат „право на съпротива“ срещу присъствието на израелски военни. В същото време обаче Ибрахим ал-Мусауи, депутат от политическото крило на Хизбула, заяви пред AFP, че групировката ще спази примирието, ако израелските атаки срещу нейните бойци „изцяло спрат“. Това открито противоречие – формално отхвърляне на рамката, съчетано с условна готовност за спазване – е характерно за досегашното поведение на групировката и оставя отворен въпроса дали десетте дни ще преминат без инциденти.

Въпросът за разоръжаването на Хизбула стои в центъра на всяка перспектива за траен мир. Нетаняху настоява тя да бъде „демонтирана“, а Тръмп заяви, че правителството на Ливан ще работи с Хизбула в тази посока. Висш израелски служител сподели пред The Jerusalem Post, че Белият дом смята да се ангажира „далеч по-активно“ в процеса на разоръжаване:

„Тръмп иска това да се случи, така че този път САЩ ще бъдат много по-ангажирани“, изтъкна той. Позицията му отразява оценката, че настоящото примирие е постигнато при значително по-изгодни за Израел условия спрямо преговорите от ноември 2024 г.

Ситуацията на терен подкрепя тази оценка. През есента на 2024 г. IDF унищожи 70-80% от арсенала на Хизбула, оценяван на около 150 000 ракети. Лидерът на организацията Хасан Насрала беше ликвидиран при целенасочен удар в Дахия, крепост на групировката в южните предградия на Бейрут. Според анализ, публикуван в Jerusalem Post, Хизбула е сведена до около 10% от капацитета си преди войната. Израелските сили окупираха по-голямата част от Южен Ливан и евакуираха шиитското население от буферната зона. През февруари 2025 г. IDF се изтегли до пет гранични поста, но след подновяването на бойните действия отново зае почти целия Южен Ливан.

Въпреки очевидните успехи висши командири на IDF многократно заявиха, че не разполагат с нужния капацитет, за да ликвидират окончателно Хизбула единствено чрез военна сила. Аналогията с Газа, където след две години война и разрушаването на 90% от сградния фонд Хамас все още не е напълно унищожен, илюстрира границите на военния подход. Стратегията за периода след примирието предвижда задържане на Хизбула отговорна чрез точкови удари, ако организацията направи опити за превъоръжаване, поддържане на военно присъствие, южно от река Литани, като лост за натиск върху ливанското правителство и разчитане на очакваната финансова криза в Иран за свиване на финансирането на Хизбула.

Хуманитарната цена на конфликта е тежка. Израелската кампания в Ливан отнелживота на най-малко 2 196 души и разсели близо 15% от населението на страната, над 1,1 милиона души, според данни на Al Jazeera. Само в деня на обявяването на примирието, 16 април, девет души загинаха при удари в района на Тир, а осем – в Газие, с 33 ранени.

Иран, основен покровител на Хизбула, интерпретира случващото се по свой собствен начин. Представител от високите етажи на режима в Техеран приветства споразумението и отдаде заслуга на Хизбула, а командир от Корпуса на гвардейците на ислямската революция (IRGC) обяви организацията за „победител в решаващата битка“. Въпросната реторика влиза в остро противоречие с обективната оценка на бойните загуби, понесени от групировката, но обслужва вътрешната аудитория в Ислямската република и нейните усилия да представи всяко спиране на огъня като доказателство за устойчивостта на шиитската „Ос на съпротивата“.

Примирието от 16 април дава началото на сложен процес с крайно неясен изход. Ако бъдат спазени, 10-те дни тишина дават тесен прозорец за дипломация, но списъкът от нерешени въпроси е дълъг: бъдещето на военното присъствие на Израел в Южен Ливан, завръщането на разселените цивилни, реалният обхват на готовността от страна на Бейрут да наложи суверенитета си над цялата страна и доколко Хизбула, дори отслабена, ще приеме ултиматума за разоръжаване. Поканата за Белия дом е жест с историческа тежест, но неговото превръщане в работещ мирен формат ще изисква компромиси, за които и двете страни засега не дават сигнали.