Израел уби последния издирван от петимата мъже, отвлекли тялото на Шани Лук

🇵🇸🎯🇮🇱 Въздушен удар в Джабалия, град в северната част на ивицата Газа, ликвидира в понеделник, 19 октомври, Тамер Мохамед Ибрахим ас-Саббаг, член на бригадите „Иззедин ал-Касам“, въоръженото крило на Хамас. Израелските отбранителни сили (IDF) го разпознаха на снимки, които на 7 октомври 2023 г. обиколиха света. На тях в каросерията на пикап, пълен с въоръжени мъже, лежи тялото на Шани Лук. Според IDF с неговата смърт всички и петимата терористи от снимката са ликвидирани или задържани: трима са загинали по-рано във войната, а един се намира в израелски арест. IDF и службата за вътрешна сигурност „Шин Бет“ обявиха удара в съвместно изявление на 20 октомври.

Снимките са дело на Али Махмуд, фотограф на свободна практика, който работи за Associated Press. На тях полуголо женско тяло лежи по очи сред въоръжените терористи. По-късно жената беше идентифицирана като Шани Лук, 22-годишна германско-израелска татуистка, дошла на музикалния фестивал „Нова“ близо до кибуца Реим. На 30 октомври 2023 г. семейството ѝ съобщи, че е обявена за мъртва: идентифицирана е кост от основата на черепа ѝ. На 17 май 2024 г. IDF обяви, че е извадила от Газа тялото ѝ заедно с телата на Амит Бускила и Ицхак Гелерентер. Военният говорител Даниел Хагари съобщи тогава, че тримата са убити от Хамас, докато са бягали от фестивала, а телата им са отнесени в Газа.

Заедно с изявлението IDF публикува същата снимка. Над всеки от петимата са изписани неговото име и какво се е случило с него, а тялото на Лук е замъглено. Според надписите двама са убити още в първите месеци на войната – на 10 октомври и на 6 декември 2023 г. Третият е ликвидиран на 20 август 2025 г. Четвъртият е задържан от израелските войски. Ас-Саббаг е отбелязан като убит на 19 октомври 2026 г. В съобщенията на иврит той е описван като боец от „Нухба“, елитните щурмови подразделения на Хамас, а военният говорител нарече убийството му „важно затваряне на кръга“.

В изявлението срещу ас-Саббаг са отправени обвинения и за действия след 7 октомври: по време на войната, включително напоследък, той е подготвял нападения срещу израелски военни и цивилни и е работил за възстановяването на военните способности на групировката, „систематично нарушавайки примирието“. Убит е, „за да бъде премахната заплахата, която представляваше“, се казва в текста. Двете служби добавят, че ще продължат да действат срещу участниците в нападението от 7 октомври.

Примирието, постигнато с посредничество от САЩ, влезе в сила на 10 октомври 2025 г. Reuters припомня, че Израел обвинява Хамас в превъоръжаване и извършване на атаки въпреки примирието. През последните седмици IDF засили ударите срещу терористичната групировка, посочва агенията. Израелският министър на отбраната Израел Кац обяви на 5 октомври, че заедно с премиера Бенямин Нетаняху е наредил на IDF и службите за сигурност да преследват и ликвидират участниците в клането от 7 октомври „без ограничение и при всякакви обстоятелства“. Тогава той предостави и равносметка: от 6000 души, преминали границата на 7 октомври, 4000 са убити, а 2000 остават. Участниците се издирват от съвместно звено на IDF и „Шин Бет“, известно като „Нили“, чието съществуване двете служби признаха публично през август.

На 20 октомври, в деня на изявлението, израелски удар в град Газа ликвидира Акрам Басам Шаабан Ясин, определян от двете служби като висш офицер в апарата за обща сигурност на Хамас. Според IDF апаратът е тайна структура, която охранява висшите ръководители на групировката. Според военните ударът е част от продължаващата кампания за поразяване на ръководните кадри и отслабване на възможностите на Хамас в ивицата Газа. По данни на болницата „Шифа“ ударът е поразил жилищна сграда в квартал Римал. Убита е и съпругата на Ясин, а още няколко души са ранени. Медиците, цитирани от Reuters, посочват, че съпругата се казва Дина Абу Бакер. „Уж сме в примирие, но честно казано, не виждаме никакво примирие. Войната все още продължава, убийствата продължават, обстрелите не са спрели“, оплака се брат му Махмуд Ясин. Хамас отрича, че готви нападения или възстановява арсенала си, и обвинява Израел, че подкопава мирното споразумение за Газа.

За израелските служби кръгът около снимката на Али Махмуд се затвори: от 5-мата мъже на нея 4-ма вече са мъртви, а последният се намира в израелски арест. Преследването на участниците в нападението обаче продължава: според равносметката на Кац към 5 октомври от 6000, преминали границата на 7 октомври, 2000 все още са в очакване на съдбата си.

Час след примирието на Тръмп Русия удари ТЕЦ-5 под Харков

🇷🇺💥🇺🇦 Вечерта на 11 октомври, около час след като президентът на САЩ Доналд Тръмп обяви в Truth Social „енергийно примирие“ между Русия и Украйна, руски удари засегнаха ТЕЦ-5 в Харков, а малко по-късно реактивна крилата ракета „Бандерол“ уби трима цивилни до хранителен магазин в квартал Писочин. Тръмп публикува съобщението в 17:20 ч. българско време: „двете страни се съгласиха“, че примирието „влиза в сила незабавно“. Първите взривове в предградията на втория по големина град в Украйна прозвучаха в 18:15 ч.

Над Харков обявеното примирие не настъпи нито за час, нито през следващото денонощие. Управляеми авиобомби, ударни дронове и още боеприпаси „Бандерол“ продължиха да падат върху града и околните общини, а вечерта на 12 октомври залп от 9 такива ракети удари Холодногирски и Шевченковски район и срина цял вход на 4-етажен жилищен блок. Към 07:00 ч. на 13 октомври спасителите са открили телата на трима души под развалините. Издирването продължава, защото според кмета Игор Терехов там може да има още един човек.

Москва така и не потвърди, че е приела примирието. На брифинга си на 12 октомври говорителят на Кремъл Дмитрий Песков посочи само, че „контактите продължават“, а Кремъл ще информира журналистите, когато има какво да каже по темата. На въпросите с кого се водят тези контакти и дали примирието обхваща само рафинериите или и други енергийни обекти, отговорът му бе, че няма „какво да допълни“. Тръмп вече беше обявил подобно прекратяване на ударите по енергетиката на 14 септември, а според Financial Times Москва и тогава не се беше съгласила на нищо. Киев прие предложението още вечерта на 11 октомври, при условие че Русия направи същото.

На следващия ден Зеленски написа: „Очевидно Путин не чете Truth Social, а неговите шахеди се ръководят от други указания.“ По думите му през нощта Киев не е ударил нито един енергиен обект в Русия, а руските удари срещу украинската енергетика не са спрели. „Мисля, че това беше отговорът на Путин на президента Тръмп“, каза Зеленски. Министерство на отбраната на Руската федерация не споменава харковските цели. В сводката си от 11 октомври по обяд, броени часове преди поста на Тръмп, ведомството обяви „масирани удари по ключови обекти на енергетиката“, а по-късно и до днес сутринта изброи логистични центрове, пристанища, кораби и локомотиви.

3-дневната серия от удари започна в събота, 10 октомври, с удар по поликлиника. Малко след 12:15 ч. дрон „Молния“, евтин ударен безпилотник от самолетен тип, се заби в Холодногирски район, а няколко минути след това друг безпилотен апарат се вряза в сграда на поликлиника в Слободски район между 4 и 5 етаж, докато вътре се приемаха пациенти. Посетители и медици бяха изведени спешно, огънят обхвана 3 етажа, а пострадалите бяха 5-ма, сред тях спасител, който отстраняваше последиците. Терехов говори за дрон, а според украинската обществена медия „Суспилне“ става дума за боеприпаса „Бандерол“. За денонощието областната военна администрация (ОВА) отчете 1 ракета, 1 управляема бомба и 172 дрона с неустановен тип. В село Хотимля беше ранено 14-годишно момче.

В неделя, 11 октомври, около 10:20 ч. дрон „Молния“ удари камион на селскостопанско предприятие край Чорноглазивка в Богодуховски район. Загина шофьорът Виктор Ващенко, който 47 години кара камионите на същото стопанство. Малко преди 14:00 ч. две управляеми авиобомби (КАБ) паднаха в частния сектор на Немишлянски район в Харков. КАБ са авиобомби с модул за планиране и корекция (УМПК), които бойната авиация пуска, без да навлиза в обсега на близката противовъздушна отбрана. Попаденията бяха в частна къща и на територията на автосервиз в същия квартал. Две къщи бяха сринати, над 30 бяха повредени от взривната вълна, а пожарът обхвана 600 кв. метра. Спасителите извадиха изпод развалините 36-годишна жена, която по време на удара е лежала в леглото си, но тя почина малко след това. Според ОВА в града за денонощието има една загинала и 11 пострадали, сред тях 7-годишно момче.

Вечерта, в обръщението си, Зеленски каза: „Току-що имаше удар по ТЕЦ-5 в град Харков. По енергетиката на Харков.“ Той добави, че в рамките на седмица руските войски са нанесли над 200 удара по съоръжения за производство и пренос на електрическа енергия в Украйна. На другия ден областният управител Олег Синегубов заяви, че руските удари по енергийната система продължават, като „едно от предприятията“ е получило критични повреди. Наталия Минка от Писочин е била със сина си край гората, когато започнали експлозиите: „С детето видяхме как ракетата удари ТЕЦ-5, как гореше там.“

Около 19:25 ч. ракета „Бандерол“, по предварителните данни на областната прокуратура, падна на няколко метра от хранителен магазин в Писочин, в най-гъстонаселения микрорайон на селото. „Бандерол“ (С-8000) лети с над 500 км/ч и носи бойна глава с 50 кг взривно вещество. ВВС го водят като баражиращ боеприпас, тоест като вид ударен дрон, а Синегубов и прокуратурата го наричат ракета. Загинаха 16-годишно момче, което минавало оттам с тротинетка, 19-годишна девойка и 51-годишна жена. По думите на кмета на селището Олег Чернобай едната от жените е била продавачка, излязла да подиша въздух. Магазинът затваря в 19:00 и семейството, което го държи, си е тръгнало около половин час преди удара. Пострадалите са 28. Сред тях са момичета на 8, 10 и 13 години и двегодишно момче. Изгоряха пет коли, в около пет жилищни блока бяха избити приблизително 230 прозореца и балконски рамки, а 12 октомври беше обявен за ден на траур в общината.

В цялата Харковска област загиналите за денонощието са 5, сред тях дете. Ранените са 45, от тях 4 деца. Администрацията на Синегубов изброи 12 ракети, 11 управляеми бомби и 136 дрона. Малко след полунощ реактивен „Шахед“, както в Украйна наричат дронове „Геран“ с турбореактивен двигател, удари обект за добив на газ на „Нафтогаз“ в Харковска област. Избухна силен пожар, но няма пострадали служители, като изпълняващият длъжността председател на управителния съвет Сергий Федоренко уточни, че е повредено критично оборудване. През същата нощ „Бандерол“ се взриви върху пътното платно в северната част на Изюм: повредени бяха около 15 къщи и една кооперация, няколко улици останаха без ток и интернет.

Понеделник, 12 октомври, започна в 08:35 ч. с 5 удара за около час в Киевски район на Харков. По думите на Терехов „Шахед“ се е врязал в горните етажи на висок жилищен блок, разрушавайки в етажите от 1 до 9 в един от входовете. Поразена беше и друга многоетажна сграда, в спортен комплекс и до къща. Ранените са 22, сред тях 2 деца. Около 15:00 ч. дронове „Шахед“ удариха частния сектор на Лозова. Загина родената през 1955 г. Анна Коваленко, която цял живот работи в регистратурата на местното здравно заведение, а в този момент просто е минавала по улицата. Пострадаха още 7 души, сред тях дете. Кметът на Лозова каза, че през октомври градът е бил без удари само два дни.

Вечерта донесе най-тежкия залп от събота насам. Между 21:15 ч. и около 23:00 ч. в Харков 9 експлозии се взривиха на 3 вълни. 8 попадения бяха в Холодногирски район, а 9-о – в гъстозастроената централна част на града. ВВС преброиха 9 боеприпаса „Бандерол“, ОВА в първата си оценка даде 10, а Терехов определи една от експлозиите като ракета. През август говорителят на ВВС Юрий Ихнат посочи 11 като най-големия дотогава брой боеприпаси „Бандерол“, изстреляни за денонощие по цяла Украйна. Вечерта на 12 октомври 9 паднаха за под 2 часа върху един град.

Около 22:16 ч. един от боеприпасите удари 4-етажен блок в Холодногирски район и срути цял вход. Лариса Максименко се намираше в кухнята, а нейният съпруг, който не може да се придвижва сам, спеше в стаята. „Разбирам, че горя. После върху мен се посипа стъкло. Дойдох на себе си, а съм цялата затрупана. Цялата в кръв“, разказа тя пред „Суспилне“. Решетките на прозореца бяха разбити и екипът на линейката изведе мъжа оттам. При разчистването бетонна плоча от прикритието падна върху спасител, който беше откаран в болница. На 13 октомври сутринта под развалините на същия вход бяха открити телата на трима загинали. Пострадалите от вечерната атака са 10 по последните данни на кмета, а спасителите изведоха живи още трима души. Двама от тях са в тежко състояние: 19-годишен младеж с изгаряния се намира в реанимация, а друг мъж беше приет за спешна операция. В Шевченковски район боеприпас удари 5-етажен блок, чийто първи етаж е зает от банков клон. Изгоряха банковото помещение и 6 коли, докато на 3 съседни блока са избити прозорците. Около 06:00 ч. на 13 октомври реактивен дрон удари централния пазар в Изюм, което доведе до пожар; данни за ранени към момента няма.

Синегубов обобщи седмицата от 5 до 11 октомври, в която попадат и първите две денонощия от хрониката. В 49 населени места на областта са загинали 13 души, сред които дете, докато пострадалите са 148. Русия е използвала 26 ракети и 30 управляеми бомби срещу Харковска област. Към тях се добавят 789 дрона от неустановен тип, 13 дрона „Молния“ и 50 FPV дрона, управлявани от оператор чрез камера от първо лице. В самия областен град Терехов преброи 13 атаки, 7 загинали и 92 пострадали, сред тях 4 деца. Най-тежкият удар беше въздушната бомбардировка на Слободски район на 5 октомври, при която загинаха 6 души, а 47 бяха ранени.q За същата седмица за цялата страна Зеленски докладва за около 1450 авиобомби, 75 ракети и над 1640 ударни дрона, около 60% от които реактивни.

След обявлението от 11 октомври руските удари по Харковска област не спряха нито срещу енергетиката, нито срещу жилищните квартали. ТЕЦ-5 беше ударена около час след поста, обектът за добив на газ – към полунощ, а най-тежкият залп полетя 28 часа по-късно. Формално Москва не е нарушила нищо, защото не е потвърдила нищо, и точно затова обявеното в Truth Social остава едностранно: прието от Киев, неприето от Кремъл и неизпълнено над Харков. Докато Песков отговаря, че „контактите продължават“, е много вероятно ударите по енергийните обекти в областта да продължат: Кремъл не е поел публично никакво задължение, а Синегубов отчита удари по енергийната система и на следващия ден след обявлението. Примирието ще започне да съществува едва тогава, когато Кремъл го потвърди с конкретни параметри, а попаденията по енергийни обекти изчезнат от дневните отчети на ОВА. Дори тогава то не би включило местата, където от 10 октомври насам загинаха хора.

Киев изброи пет формата на примирие; всички чакат съгласието на Москва

🇺🇦🕊️🇷🇺 Украйна е готова да приложи 5 различни режима на прекратяване на огъня, от пълно примирие по цялата линия на фронта до отделни договорки за Черно море и енергийната инфраструктура, ако Русия приеме някой от тях. Това заяви Георги Тихий, говорител на Министерство на външните работи по време на редовен брифинг на ведомството, проведен на 7 октомври. Зад предложенията застават Турция, Египет, Индия и САЩ, а вариантите на примирие в Черно море са разработени в консултации с личното участие на външния министър Андрий Сибиха, т.е. не са идеи на други страни, предложени на Украйна в готов вид.

„За танго трябват двама, както знаете. Затова е нужно съгласието на руската страна за тези варианти. Предложенията според нас са от взаимна изгода и реалистични“, каза говорителят.

Първият режим е пълното и безусловно прекратяване на огъня, на което Киев се съгласи през март 2025 г. в саудитския град Джида. Тогава, на 11 март, той прие предложението на САЩ за незабавно прекратяване на бойните действия за 30 дни с възможност за удължаване, при условие че Русия го приеме и го приложи едновременно. „Това украинско съгласие остава в сила и би могло да се приложи, ако Руската федерация също даде съгласието си“, каза Тихий. Вторият и третият формат са предложенията на Турция и Египет за Черно море. Четвъртият е широката инициатива на Индия, която търси паралелно решения за енергетиката и продоволствената сигурност в Черно море. Тихий не навлезе в подробности поради чувствителната тема, но потвърди, че Делхи работи по нея много активно, и благодари лично на външния министър Субраманиам Джайшанкар. Петият формат е американският: мораториум на ударите по енергийни обекти, възможността за който президентът Володимир Зеленски обсъди с Доналд Тръмп при последните им контакти.

Списъкът съвпада с описаното от Сибиха в началото на октомври за четири предложения. Самият той описа индийското като „най-широко“ и постави едно условие: приема енергийно и черноморско примирие заедно и енергийното трябва да спре ударите по всички енергийни обекти, включително по пристанищните обекти. Безусловното прекратяване на огъня по линията на фронта той спомена отделно, като възможност, от която Украйна не се отказва. На 7 октомври Hindustan Times описа съдържанието на индийския план, позовавайки се на запознати с него източници. Планът има 3 части: прекратяване на всички удари по енергийни обекти и друга инфраструктура, непрекъснат превоз на зърно и енергоносители през пристанища на Черно море и край на атаките срещу търговски кораби. Според вестника Индия го е предала на украинското ръководство при посещението на Джайшанкар в Киев на 3 септември.

По на САЩ, Турция и ООН вече има конкретни срещи и срокове. На 22 септември Зеленски разговаря с Тръмп в продължение на 40 минути в седалището на ООН в Ню Йорк, след което украинският президент каза, че е готов за енергиен мораториум във всякакъв формат, но едностранен отказ от ударите по руските рафинерии не е бил обсъждан. В края на месеца, на закрита среща по време на Общото събрание на ООН, представители на Турция, САЩ, ЕС, Египет и Индия обсъдиха ограничена и взаимна договорка за свободно търговско корабоплаване и защита на пристанищата и енергийната инфраструктура. Турция и ООН готвят преговори по нея с Русия и Украйна за началото на октомври, като посредници са пратеници на Центъра за хуманитарен диалог, швейцарска неправителствена организация.

В отговорите си от последните седмици Москва не дава съгласие за нито един от форматите. На 14 август говорителката на руското МВнР Мария Захарова заяви, че връщането към схемата на зърнената инициатива в Черно море от 2022–2023 г., договорена тогава с посредничество на Турция и ООН, няма смисъл, и добави, че Москва не е получила по официален път турско предложение за мораториум върху бойните действия в Черно море. На 1 октомври, на форума „Валдай“, Владимир Путин отказа размяна, при която Русия спира ударите по украински кораби срещу край на атаките по рафинериите в Русия. Според него Украйна първа е започнала да удря руски танкери и кораби с мирни товари. „Започнахме да отвръщаме“, каза Путин. На следващия ден говорителят на Кремъл Дмитрий Песков посочи, че Москва не разполага с конкретни подробности за инициативата на Турция и ООН, а Киев „не проявява особена готовност за всеобхватни договорености“. За Русия, по думите му, е важно напълно да прекъсне морските доставки на военна техника, боеприпаси и гориво за украинската армия.

На 7 октомври, в деня на брифинга, Песков благодари на Индия „за тази готовност и за предложените идеи“, без да уточни дали Москва приема някоя от тях. Късно вечерта руското министерство на отбраната обяви, че в сряда, 7 октомври, е поразило в морето кораб за сухи товари, превозвал към Одеса товари за украинската армия. Името на кораба не беше съобщено.

На същия брифинг Тихий коментира и удара в изключителната икономическа зона на България. Около 3:00 ч. през нощта на 5 срещу 6 октомври морски и въздушни дронове поразиха два търговски кораба, плаващи на 70 морски мили източно от Бяла. Корабът за сухи товари „ALFA WATAN“, плавал под флага на Того, потъна за броени минути, а България прекрати издирването на 10-членния му екипаж, без да открие следи от тях. Вторият кораб, „ABLE“ под флага на Палау, се запали; всичките 18 души на борда, сред които 11 турски и 7 индийски граждани, бяха спасени. Българският премиер Румен Радев не назова извършител, а началникът на отбраната адмирал Емил Ефтимов говори за комбинирана атака, без да посочи чии са дроновете. Един от моряците обаче заяви, че корабът е бил ударен под водата, като най-вероятното обяснение е торпедо от руска подводница. Зеленски заяви, че ударът е нанесен с руски дронове. Руското посолство в София обяви, позовавайки се на военното ведомство, че двата кораба „не фигурират сред целите, поразени от руските въоръжени сили в нощта на 6 октомври“, и призова да се изчакат резултатите от разследването.

Тихий е категоричен. Украинското министерство и посолството в София са предали на българската страна всички данни, с които Киев разполага, включително данните от въоръжените сили на страната. „В момента няма никакво съмнение, че това са руски удари“, каза Тихий и припомни, че Киев е потвърдил официално, че не е провеждал операции в тази част на морето. Според него ударът по кораби в икономическата зона на България е „безочие и наглост“, изискващи „реални действия“, а не просто осъждане и дипломатически изявления.

Съпоставката между списъка на Тихий и руските изявления показва, че Москва не е дала съгласие за нито един от петте формата, а за повечето вече е поставила условие или е отказала. Пълното примирие изчаква руско решение още от март 2025 г. Енергийното и морското примирие се срещат с най-твърдия отказ: Киев приема двете договорки само заедно, а Путин отхвърли точно размяната, в която ударите по кораби спират в замяна на прекратяване на ударите по рафинерии. Пред предложението на Турция и Египет е искането на Песков руската армия да може да спира морските доставки за украинската армия. Зърнената инициатива от 2022 г. решаваше такъв спор със съвместни инспекции на корабите, координирани от Истанбул, но вече беше отхвърлено връщането към нея. Подобни договорки вече бяха обявени: на 25 март 2025 г. Белият дом съобщи за споразумения с двете страни за безопасно корабоплаване и за забрана на ударите по енергийни обекти. Кремъл веднага обвърза морската част с премахване на ограниченията за селскостопанския износ и с връщането на държавната селскостопанска банка Росселхозбанк в SWIFT, международната система за банкови съобщения. На 18 април Кремъл обяви, че 30-дневният енергиен мораториум е приключол, след като двете страни се обвиняваха в десетки нарушения.

Москва обаче не затваря вратата. На 2 октомври Песков заяви готовност за диалог за сигурността в Черно море, макар да призна, че конкретни преговори не са водени, а на 7 октомври благодари именно на Делхи. Индийският план е най-широкият от петте и, подобно на обсъдената в Ню Йорк договорка, която съчетава енергетика и корабоплаване, т.е. отговаря на украинското условие. Спокойното море би облекчило и руския износ: по данни на източник на Reuters руският износ на зърно през черноморските и азовските терминали е намалял през юли с 22,8% на годишна база, до 1,8 млн. тона, заради украинските атаки.

При сегашните руски условия обаче черноморско и енергийно примирие през октомври е малко вероятно. Тази прогноза би станала по-малко категорична, ако руска делегация вземе участие в готвените от Турция и ООН преговори или ако Москва даде официален отговор на индийския план, надхвърлящ благодарността. Обратно, тя би станала по-категорична, ако руските военни продължат да обявяват удари по кораби за сухи товари, пътуващи към Одеса, а атаки като тази край Бяла се повторят в западната част на морето.

Удар срещу Али ал-Амуди уби петима в Газа, съдбата му е неясна

🇮🇱🎯🇵🇸 Израелските отбранителни сили (IDF) потвърдиха, че са нанесли рано тази сутрин удар срещу апартамент в жилищна сграда в град Газа, насочен към Али ал-Амуди, който е считан за най-висшата фигура на Хамас в ивицата. Съдбата му остава неясна: военните уточняват, че резултатите от удара се проверяват, а името му не фигурира сред загиналите. Загинали са петима души, четирима от тях жени, по данни на гражданската защита и спасителната служба на анклава и болница „Аш-Шифа“.

Първите съобщения за удара излязоха сутринта на 3 октомври в арабски и израелски медии, а военните го потвърдиха едва сега. В изявлението на IDF, цитирано от Times of Israel, се твърди, че Амуди е бил мишена на удар, докато е живял в апартамент, „използван за терористична дейност, във вътрешността на жилищна сграда“, и преди удара са взети мерки за свеждане на вредата за цивилните до минимум. В него случаят е представен като още едно доказателство, че Хамас се прикрива сред гражданското население и цинично го използва като жив щит и за осъществяване на терористични замисли.

Съобщението описва Амуди като заместник-председател на политическото бюро на Хамас в ивицата Газа и „дясна ръка и личен помощник“ на Яхия Синвар, убития през октомври 2024 г. водач на движението, както и като участник в решенията за нападението от 7 октомври 2023 г. Към това прибавя две обвинения от 90-те години: през 1993 г. участва в убийството на четирима израелци на Западния бряг и на следващата 1994 г. е замесен в инцидент в Рамала, при който е загинал агентът на службата за вътрешна сигурност „Шин Бет“ Ноам-Менахем Коен. Според съобщението днес Амуди е пряко свързан с терористичната дейност на Хамас и възстановяването на нейните способности за нова война, а ударът е трябвало „да премахне заплахата“.

Ударът е нанесен в малките часове на нощта, около 1:30-2:00 ч. местно време, срещу сградата „ал-Асала“ в квартал Римал в западната част на града; според саудитското издание „Аш-Шарк ал-Аусат“ тя се намира близо до пристанището на града. Al Jazeera описва три последователни експлозии. Сред жертвите са още Майса Абу Дауд и дъщеря ѝ Мари, членове на гръцката православна общност, д-р Ясмин ал-Бобо и майка ѝ, както и 21-годишен мъж, съобщава Times of Israel. „Аш-Шарк ал-Аусат“ посочва, че мъжът е Билал Ода, най-малкият син на Мохамед Ода, командващия въоръженото крило на Хамас, убит през май. Няколко души са ранени. Фуад ал-Наджар, роднина на убитите жени, казва, че е загубил майка си и баба си, а Гръцката православна патриаршия призова за край на войната и бомбардировките.

За съдбата на Амуди версиите се разминават. Източници в апарата за сигурност, цитирани от обществения канал „Кан“, твърдят, че той е бил в комплекса, по който е нанесен ударът, и че шансът да е оцелял е „много малък“. Трима източници на Хамас в ивицата пред „Аш-Шарк ал-Аусат“ се съмняват, че е убит, а един от тях допуска, че е бил на място, но може да е оцелял. Медицински представител казва на изданието, че Амуди не е постъпвал в „Аш-Шифа“ нито като загинал, нито като ранен. Двама източници на терен допускат, че цел е била друга фигура, от друга организация; съобщението на военните обаче назовава именно Амуди. Публично потвърждение или опровержение от Хамас към момента липсва. Спасителните работи все още продължаваха, когато Israel National News публикува материала си, затова липсата на Амуди в списъка на загиналите не решава въпроса.

Амуди е освободен през 2011 г. при размяната на затворници за израелския войник Гилад Шалит. По-късно оглавява канцеларията на Синвар, а после медийния апарат на Хамас. След смъртта на Синвар влиянието му нараства и вече е считан за де факто лидер на Хамас в Газа. По сведения на The Times of Israel изборът за поста е в застой: първият кръг между Амуди и Низар Авадала, член на политическото бюро, е завършил без резултат, след като част от гласоподавателите са пуснали празни бюлетини, а балотажът е отложен. Ако Амуди е убит, надпреварата с Авадала остава без единия си участник.

Ударът е поредният от серия такива по ръководството на Хамас в анклава. На 15 май израелски удар уби Изз ад-Дин ал-Хадад, командващия военното крило, а наследникът му Мохамед Ода беше убит на 26 май. Израел обяви смъртта на Ода на следващия ден и Хамас я потвърди. Хадад и Ода бяха военни командири, докато Амуди принадлежи към политическото ръководство, макар израелските военни да му приписват и роля във вземането на решенията за 7 октомври. Times of Israel съобщава и за още двама убити членове на организацията през седмицата до 3 октомври: Изз ад-Дин ал-Бик и Тамер Хамайда.

Ударът е нанесен седмица преди първата годишнина от примирието, влязло в сила на 10 октомври 2025 г. с посредничеството на САЩ, Египет и Катар. То спря тежките сухопътни сражения, но не и въздушните удари. От влизането в сила на примирието над 1400 палестинци са убити и близо 5000 са ранени, според данни на здравните власти в Газа, а от израелска страна загиналите са 5 войници и 1 цивилен изпълнител, по данни на израелската държава. Въпросът със заложниците беше приключен от 26 януари 2026 г. Тогава тялото на последния загинал заложник беше върнато; за този удар IDF се позовават на опитите за възстановяване на Хамас за нови атаки. Израел твърди, че Хамас се въоръжава наново, въпреки че групировката го отрича. В преговорите основният спор е разоръжаването. През юли беше обявена пътна карта за демилитаризация на Хамас: тя да отнеме 200-300 дни, а сигурността в ивицата да премине в ръцете на международните сили за стабилизация от около 5000 души и нова палестинска полиция, докато израелските войски се изтеглят на няколко етапа. Гази Хамад, член на преговарящата делегация на Хамас, отговори, че нито една стъпка няма да бъде изпълнена, докато Израел не изпълни своите задължения.

Три неща ще покажат какво е станало с Амуди. Съобщение на Хамас за погребение или появата на самия Амуди ще изясни въпроса за оцеляването му. Заключението, което армията публикува след проверката, ще покаже дали Израел го смята за убит. А ако отложеният балотаж с Авадала бъде насрочен отново с Амуди като кандидат, това ще е косвен знак, че движението го смята за жив.

Израел ликвидира двама командири двама командири на Ислямски джихад в Газа.

🇮🇱🎯🇵🇸 Израелските отбранителни сили (IDF) нанесоха два въздушни удара в град Газа на 2 октомври, които ликвидираха Ахмед Махмуд Харб ар-Рамлауи и Ибрахим Мунир ал-Масри, обявени по-рано днес за командири от военното крило на Палестински ислямски джихад (PIJ). В изявление на IDF се уточнява, че ар-Рамлауи е бил командир в ракетното звено на батальона „Шуджаия“, а ал-Масри е ръководил противотанкова клетка. Палестински източници потвърждават смъртта на двамата, като описват втория удар като насочен срещу група граждани край кръстовището „Ансар“, а вестникът, близък до PIJ, нарича ал-Масри „гражданина“. САЩ и ЕС водят PIJ като терористична организация.

Съобщението е публикувано на 3 октомври в официалния Telegram канал на IDF. Според него двамата са работили „в последно време и през цялата война“ за възстановяване на способностите на групировката, „като систематично нарушават споразумението за прекратяване на огъня“. IDF добавя, че са подготвяли нападения срещу израелски военнослужещи и цивилни и увери, че са взети мерки за ограничаване на вредите за цивилното население, сред които „прецизни боеприпаси и въздушно наблюдение“. Силите на Южното командване остават разположени според споразумението. Заглавието на съобщението обявява „двама командири от ракетното звено“, докато самият текст определя ал-Масри като ръководител на противотанкова клетка, а името му дава с обърнат ред на личното и бащиното име.

Ар-Рамлауи е бил поразен на покрива на жилищна сграда в близост до стадион „Палестина“, разположен в западната част на града, където е имало палатка. Палестинската агенция WAFA съобщи за неуточнен брой ранени. Батальоните на бригадите „Сарая ал-Кудс“ (военното крило на PIJ) носят имената на кварталите, в които действат. Шуджаия е квартал в източната част на град Газа.

Вторият удар е нанесен следобед в района на Тел ал-Хауа, югозападно от центъра. Медицински източник, цитиран от Anadolu, обяви, че израелски въздушен удар е поразил група хора край кръстовището „Ансар“, като е убил ал-Масри и ранил още един човек. Вестник „Ал-Истиклал“, свързан с PIJ, описва същия случай като удар по „група граждани“, при който има тежко ранени. Местни страници са разпространили запис от момента на удара близо до кулата „Ал-Устаз“. До 3 октомври на сайта на „Сарая ал-Кудс“ няма съобщение за смъртта на нито един от двамата.

Ал-Масри е син на Мунир ал-Масри, по-известен като Абу Джихад, мухтар на Бейт Ханун и рода ал-Масри. Мухтарът е историческа длъжност на кмет, старейшина или ръководител, а Абу Джихад е известен в града най-вече като посредник при помиряването на враждуващи семейства. След смъртта на сина си той заяви, че родът ще остане на земята си до последния жив мъж и ще се върне в Бейт Ханун. Думите му цитира още на 2 октомври Рами Абдо, председател на Евро-средиземноморския наблюдател за правата на човека. Бейт Ханун е граничен град в най-северната част на ивицата, чиито жители са разселени, а кварталите му бяха разрушени по време на войната.

Вчерашните удари са поредните от серия, за която армията съобщава почти всеки ден с почти дословно повтаряеми твърдения. На 29 септември в град Газа IDF ликвидира Мохамед Джамал Махмуд Абу аш-Шаар, командир на клетка във военното крило на Хамас, а в град Джабалия Мусаб Абд ал-Джалил Сакиб Балбиси, командир от групировката. На 30 септември при удар в Хан Юнис загина Билал Махмуд Сулейман Самири от ракетното звено на PIJ, в град Газа – Аммар Махмуд Мохамед Шарафи, командир на взвод от военното крило на Хамас. За периода от 15 до 29 септември Long War Journal отчете 18 израелски операции срещу палестински групировки.

Примирието влезе в сила от 10 октомври 2025 г. и след седмица навършва една година. Преговорите за втората му фаза са блокирани от спора кое да е първо: Израел настоява Хамас да се разоръжи преди да пристъпи към изтегляне на своите войски, а мирният план обвързва двете в поетапна последователност. Министерство на здравеопазването в Газа, контролирано от Хамас, отчита 1439 убити и 5052 ранени от влизането на примирието в сила.

Така всеки такъв удар влиза в две различни сметки: при IDF като поименно назован командир, при властите в Газа, подчинени на Хамас – като жертва на нарушено примирие. При ал-Масри разминаването е пълно. За израелските военни той е ръководител на противотанкова клетка, а вестник, близък до Ислямски джихад, е гражданин.

Израел съобщи за убит командир от „Нухба“ при два удара в Газа

🇮🇱🎯🇵🇸 Израелските отбранителни сили (IDF) съобщиха, че са ликвидирали командир на взвод от елитните сили „Нухба“ на Хамас и друг член на военното крило на терористичната групировка при два отделни удара в ивицата Газа на 25 септември. Според изявлението Ибрахим Фаузи Исмаил Мохсен е загинал в бежанския лагер Нусейрат в централната част на анклава, докато Мохамед Камел Сулейман Мохсен е убит при удар в Хан Юнис в южната част на ивицата.

Според военните двамата напоследък са готвили нападения срещу израелски военнослужещи и цивилни и са работили за възстановяване способностите на организацията, „систематично нарушавайки примирието“. Убити са, „за да бъде премахната заплахата, която представляваха“. IDF добавиха, че са взели мерки, така че да ограничат вредата за цивилните, включително с прецизни боеприпаси и наблюдение от въздуха.

„Нухба“ (на арабски „елитът“) е звеното за специални операции на бригадите „Изедин Ал Касам“, военното крило на Хамас; САЩ и ЕС определят движението като терористична организация. Според Израел именно това е звеното, водило терористичното нападение от 7 октомври 2023 г. с нахлуването в граничните селища и армейските постове в северозападен Негев.

След нападението службата за вътрешна сигурност Шин Бет създаде звеното NILI със задачата да открие и ликвидира всеки участник, който се е върнал в анклава. Операциите срещу бойците на „Нухба“ продължиха и след влизането в сила на примирието: на 6 март израелското командване съобщи, че бригадата „Голани“ е убила осем от тях за една седмица. Според Israel National News от 9 август темпото на тези операции след споразумението от октомври се е повишило, тъй като въздушните и сухопътните войски имат по-сериозна свобода на действие.

Контролираното от Хамас здравно министерство в Газа докладва за 7 убити за предходните 48 часа в Газа, сред тях един човек, починал от по-рано получени рани. Al Jazeera описа за същия период удар с дрон край улица „Джулис“ в Нусейрат, при който е загинал един човек и има ранени. В Мауаси, крайбрежната зона на Хан Юнис, удар с дрон е ранил няколко души, сред които момиче, а израелската артилерия е обстрелвала източните части на града. При атака с квадрокоптер на улица „Салах ад-Дин“ в централната част на Газа са  били ранени още трима, между тях второ момиче.

Двата удара се вписват в поредица от израелски съобщения от 10 септември насам за убити командири на бригади, командири на по-малки звена и редови членове на военното крило на Хамас:

• 11 септември: Мухамад Абдел Салам ал-Язури, командващ бригада „Хан Юнис“.
• 15 септември: Наел Абу Обейд, командващ бригада „Рафах“ и оперативния отдел на „Ал-Касам“.
• 16 септември: Джихад Самих Махмуд Исмаил, командир на отделение в „Нухба“, участвал в битката с екипажа на танк № 3 край Нирим на 7 октомври, при която водачът на танка Шакед Дахан загина, а Омер Нойтра, Оз Даниел и Нимрод Коен бяха отвлечени в Газа.
• 17 септември: Мохамед Сулейман Биюк, участник в нахлуването на 7 октомври, залагал взривни устройства срещу войските.
• 23 септември: Хасан Махмуд Сиам, държал в плен Амит Сусана, Кийт и Авива Сийгъл и Дафна Елиаким.

Съобщенията следват един модел. За Исмаил, за Биюк и за двамата Мохсен IDF използват почти идентични думи: готвени нападения срещу войските и цивилните и системно нарушаване на примирието. Различава се биографичната част. При Исмаил, Биюк и Сиам IDF сочи роля в нападението от 7 октомври или в държането на заложниците, а при двамата Мохсен такава роля не е посочена и обосновката се основава изцяло на твърдения за скорошната им дейност. Така едни и същи думи обосновават удара по командир на взвод, по командир на отделение и по редови член на военното крило. В тези съобщения Израел представя ударите си като пресичане на нарушения на Хамас. Публикацията от 26 септември завършва с уверение, че силите на Южното командване „са разположени в района съгласно споразумението и ще продължат да действат, за да премахнат всяка непосредствена заплаха“. IDF публикува и сведения за нарушения: по преброяване на Long War Journal от 19 август до 3 септември IDF е съобщила за 29 нарушения, които включват удари по командири, унищожени оръжейни складове и удари по хора, приближили се към израелските позиции по начин, който определят като непосредствена заплаха.

Хуманитарните данни описват последиците за населението. По данни на Службата на ООН за координация на хуманитарните въпроси (OCHA), позоваващи се на местните власти, които са под контрола на Хамас, от влизането в сила на примирието на 10 октомври 2025 г. са били убити 1334 палестинци, а 4429 са ранени. NPR описва ударите като почти ежедневни. Междувременно т.нар. жълта линия, която разделя зоната под израелски контрол и останалата част от анклава, се е придвижила навътре. Към момента палестинското население живее на под 40% от територията на ивицата, при около 47% през октомври 2025 г.

Преговорите, които трябва да решат въпроса с оръжието на Хамас, напредват бавно. На 30 юли Съветът за мир, създаден съгласно плана на Тръмп, за да надзирава прехода в Газа, обяви споразумение за поетапно разоръжаване на Хамас, обвързано с поетапно изтегляне на Израел. Преговарящият от групировката Гази Хамад предупреди, че то няма да изпълни нито една стъпка, ако Израел не изпълни своите задължения. На 4 август Съветът уточни, че изтегляне няма да започне преди разоръжаването. Върховният представител на Съвета за мир Николай Младенов, съобщи пред Съвета за сигурност на ООН в края на август, че с Нетаняху са постигнати разбирателства за извеждането на оръжието от употреба и за механизмите за проверка.

Към началото на септември обаче Хамас не е предал оръжие, а международните стабилизационни сили, които трябва да помагат при събирането му и да обучават нова палестинска полиция, все още са далеч от планираната численост. Израелският кабинет предварително одобри в края на юли разполагането на около 200 военнослужещи от тях. Според оценка на Long War Journal от 11 септември планираното разполагане на около 2500 души се очаква да се забави до изборите в Израел на 27 октомври.

Споразумението предвижда международна комисия за проверка на изпълнението. Засега IDF определя цел на собствените си удари и публикува обосновката за тях; това само по себе си не потвърждава твърденията за непосредствена заплаха. Важен показател за периода след изборите ще бъде дали планираните сили за стабилизация ще надхвърлят одобрените през юли около 200 военнослужещи. Разполагането им, работата на комисията и последователността на разоръжаването и изтеглянето остават основните въпроси, от които зависи прилагането на споразумението.

Израел уби командира на бригада „Рафах“ на Хамас в южна Газа

🇮🇱🎯🇵🇸 Израелските отбранителни сили (IDF) и Службата за вътрешна сигурност (Шин Бет) съобщиха, че са елиминирали Наел Абу Обейд, командир на бригадата „Рафах“ на Хамас, при въздушен удар в южната част на ивицата Газа снощи. Това е трети случай на убит командир на батальон или бригада на военното крило на групировката за последните 5 дни. Двете институции обявиха ликвидирането му в съвместно изявление около час след удара. Медии в Газа също посочиха името му. В анклава той е известен още като Абу Атия.

Абу Обейд ръководи паралелно бригада „Рафах“ и оперативния отдел на бригадите „Изз ад-Дин ал-Касам“, военното крило на Хамас. Двете институции го описват като ключова фигура в организацията. Посочената двойна длъжност предполага роля, която надхвърля командването на отделна териториална бригада, но не изяснява правомощията му при планирането на нападения в останалата част от Газа.

Той поема командването в Рафах след смъртта на своя предшественик Мухамад Шабана на 13 май 2025 г. Шабана е ликвидиран при удара, в който загива и Мохамед Синуар, тогавашният лидер на групировката в Газа. IDF посочва, че оттогава Абу Обейд е работел за възстановяване на бойните способности на Хамас и за подготовка на нападения срещу Израел.

Израелските власти оповестиха сведенията на няколко етапа в рамките на час. Първоначално IDF докладва, че съвместно с ШАБАК е нанесъл удар по висш член на Хамас в южната част на Газа, и обеща подробности по-късно. След това премиерът Бенямин Нетаняху и министърът на отбраната Израел Кац назоваха целта в съвместно изявление. По-късно висшестоящ представител на израелския апарат за сигурност посочи пред журналисти, че командирът вероятно е убит. Накрая Кац потвърди официално смъртта му.

В съвместното си изявление Нетаняху и Кац свързаха удара по командира на бригада „Рафах“ с убийството на командира на бригада „Хан Юнис“ и други висши членове на организацията по-рано през тази седмица. „Посланието е ясно: никой терорист не е недосегаем и Хамас няма да бъде в Газа“, заявиха двамата, заявява политическа цел, но не уточнява как тя трябва да бъде постигната и как ударите се вписват в договореното разоръжаване.

Израел обосновава продължаващите удари с обвинения, че набелязаните командири нарушават условията на примирието. За Момен Абу Лабда, също ликвиидран в няколко последните дни, IDF заяви, че е обучавал снайперисти и работил по възстановяване на бойните способности в системно нарушение на примирието. Подобни обвинения присъстват в съобщенията за останалите мишени от последната седмица. Така Израел представя ударите като отговор на нарушения от страна на Хамас. Това обаче не установява дали ударите отговарят на условията на примирието.

Договорената рамка предвижда разоръжаване с политически процес. Съветът за сигурност на ООН гласува подкрепа на плана, представен от Тръмп, за разоръжаване на Хамас и преходно управление под надзора на Съвета на мира, с подкрепата на международни сили. Посредниците от Египет, Турция, Катар и САЩ успяха да финализират пътната карта за тази фаза в края на юли.

Израелските изявления споменават само южната част на Газа като място на удара по Абу Обейд. Свързани с Хамас палестински медии съобщиха за двама убити, сред които 8-годишно момиче, и 14 ранени при удар в западната част на Хан Юнис, където се намира крайбрежната зона Мауаси. Times of Israel уточнява, че не може да потвърди самостоятелно тези сведения. От съобщението не става ясно дали Абу Обейд е включен в посочения брой жертви. IDF е обявила Мауаси за хуманитарна зона. Десетки хиляди разселени живеят в палатки и импровизирани подслони там, а според палестински сведения през последната седмица срещу него са нанесени многократни удари.

Серията от удари, свързани в изявленията на Нетаняху и Кац, започна през нощта на 11 септември. Именно тогава беше убит Мухамад Абдел Салам ал-Язури, командир на бригада „Хан Юнис“. Според местни медии е бил поразен от дрон, докато върви по главния път край джамията „Ал-Куба“ в Мауаси. IDF съобщиха, че са ликвидирали и Момен Абу Лабда, който ръководил снайперска група в бригада „Рафах“. През нощта срещу 15 септември беше докладвана смъртта на Ахмад ал-Баташ, командир на батальон „Джабалия“ в северната част на ивицата Газа. Вечерта на същия ден последва и ударът срещу Абу Обейд.

Тези загуби сред командирите на бригади и батальони следват ударите срещу висшето военно командване през май. На 15 май загина Изз ад-Дин ал-Хадад, ръководител на военното крило, когото IDF описваше като последния оцелял сред подготвилите нападението от 7 октомври 2023 г. Наследникът му Мохамед Ода пое поста на 18 май и беше ликвидиран едва 8 дни по-късно – на 26 май.

За сравнение, Шабана командваше бригада „Рафах“ до май 2025 г. Неговият наследник Абу Обейд остана на ръководна позиция около 16 месеца. Разликата илюстрира колко различно може да продължи периодът начело на военното крило, но отделните случаи не са достатъчни за достигане до извод, че загубите сред бригадните командири са започнали да следват темпото на тези във висшето ръководство.

Абу Обейд беше отговорен за район, който отдавна не е изцяло под контрола на Хамас. Значителна част от град Рафах остава от израелската страна на т.нар. „жълта линия“, която отделя територията под израелски контрол от останалата част на Газа. От октомври 2025 г. IDF измества линията навътре към територията на анклава. Според посочените оценки площта извън израелски контрол е намаляла от 47% към началото на примирието до под 40%.

През август Нетаняху и Кац одобриха инфраструктурни работи по проекта „Зелен Рафах“ в източната част на града, от израелската страна на линията. Проектът предвижда жилищна зона извън контрола на Хамас. По сведения на израелски медии политическото ръководство отлага поставянето на сглобяеми домове за ноември – след изборите за Кнесет на 27 октомври.

Ударите от последната седмица се нанасят при формално действащо примирие, започнало на 10 октомври 2025 г. Според данни на местните власти, цитирани от ООН на 12 септември, от неговото начало в ивицата Газа са били убити 1334 души, а други 4429 са ранени. Втората фаза остава блокирана. Според сведенията за преговорите Хамас отказва да започне поетапно предаване на оръжията, докато Израел не преустанови своите операции и не допусне хуманитарна помощ.

Бригадите „Изз ад-Дин ал-Касам“ все още не са потвърдили смъртта на Абу Обейд. Хамас има практика да съобщава за такива загуби със закъснение и да обявява няколко едновременно. Смъртта на дългогодишния си говорител Абу Обейда (различен човек въпреки сходното имеч) при въздушен удар в края на август 2025 г. Хамас призна едва на 29 декември. Тогава беше потвърдена и смъртта на Синвар, Шабана и други двама командири.

Русия удари Киев часове след изтичането на паузата за столицата

🇷🇺💥🇺🇦 Русия отново атакува Киев с дронове, балистични и крилати ракети през изминалата нощ, три часа и половина след изтичане на обявената 3-дневна пауза в ударите по украинската столица около посещението на специалните пратеници на Белия дом в двете воюващи страни. 2 души загинаха, а 10 бяха ранени, съобщи Държавната служба за извънредни ситуации (ДСНС) на Украйна.

Първите взривове отекнаха около 3:30 ч. местно време, а 10 минути по-късно се чу нова експлозия. В 4:14 ч. журналисти на Kyiv Independent преброиха серия от 6 последователни взрива. Малко преди това ВВС на Украйна предупредиха за заплаха от балистични ракети и реактивни ударни дронове, летящи към Киев. Те се движат чувствително по-бързо от обикновените витлови дронове. Неформални канали за мониторинг на въздушната обстановка съобщиха за най-малко 12 балистични ракети срещу града в рамките на около час.

По данни от Командването на ВВС руската армия е изстреляла 32 крилати ракети и 166 дрона „Шахед“, над половината от които с реактивни двигатели, както и неуточнен брой балистични ракети. Свалени бяха 142 дрона, 31 крилати и 2 балистични ракети. Попадения са регистрирани на 29 места в страната.

Съотношението между различните видове прехванати цели показва по-ясно силните и слабите страни на украинската ПВО отколкото общия брой свалени. Почти всички крилати ракети са прехванати, както и 85% от дроновете, докато от балистичните ракети са неутрализирани само две. Крилатите ракети и дроновете „Шахед“ могат да бъдат свалени с изтребители, зенитна артилерия и мобилни огневи групи. Балистичните ракети се спускат към целта по много по-стръмна траектория и многократно по-висока скорост на полета, което ограничава значително възможностите за прехват и поставя основната тежест върху тежки зенитно-ракетни комплекси, най-способният от които е MIM-104 Patriot.

Именно ракетите-прехващачи за Patriot са ключов дефицит в украинския арсенал. На 1 август украинската ПВО свали 1 от 27 балистични ракети, а при атаката загинаха 9 души. На 5 август не беше прехваната нито една балистична ракета, а жертвите бяха 17. Сегментът на прехванатите балистични ракети се сви от около 40% през юни до почти нула в началото на август. Зеленски призна, че доставките от съюзниците през тази година са около една трета от миналогодишните. В интервю за CNN от 12 август той допълни, че разполага с около 1% от нужното количество прехващачи за Patriot и че 5% от американските запаси са достатъчни за зимата.

Пожари обхванаха жилищни сгради в 5 столични района – Голосеевски, Соломянски, Дарницки, Подолски и Днепровски. Спасители изведоха двама души от повредена 16-етажна сграда и още 10, останали блокирани в 5-етажен блок. Кметът Виталий Кличко съобщи, че гори учебно заведение, а трима ранени са настанени в болница. Киевската градска военна администрация съобщи за поне два поразени жилищни блока, запалени складове и засегнати гаражи и автомобили.

Даря Колисник, жителка на поразена от ракета сграда в Соломянски район, сподели пред Kyiv Independent, че животът в града се е свел до оцеляване, и го сравни с „Игрите на глада“. „Отворих очи и видях прозореца да лети и големи проблясъци“, разказа тя. По думите ѝ тя изтичала в съседната стая през счупената врата и взела детето си, а съпругът ѝ бил порязан от стъклата.

Ударите засегнаха и други населени места в Киевска област. В Бяла Църква е ранен един цивилен, а два жилищни блока, къща, склад и производствено съоръжение са понесли поражения, по данни на областния управител Тимур Ткаченко. Домове, складове, предприятия и автомобили са засегнати в районите Бровари, Борисполе, Фастив и Обухов. Зеленски добави в списъка с пострадали градове от изминалата нощ Харков, пазар в Одеса и локомотива на влака Киев–Суми, както и обекти от критичната инфраструктура в Киевска област. По думите на президента ПВО е унищожила общо 175 въздушни цели.

Въздушна тревога беше обявена в няколко области в дълбокия тил, включително Ривненска на северозапад, след като ВВС предупредиха за изстрелване на крилати ракети от стратегически бомбардировачи Ту-95МС и Ту-160М. Оперативното командване на Въоръжените сили на Полша вдигна във въздуха изтребители под тревога и приведе зенитните и радарните си средства в повишена готовност по време на атаката.

Руското министерство на отбраната обяви масиран удар с прецизно оръжие с наземно, въздушно и морско базиране, и дронове по обекти на украинската отбранителна промишленост, свързани с производството и съхранението на дронове и крилати ракети, както и военни логистични и разпределителни центрове в Киев и областта. В посочените цели ведомството включи пристанищна инфраструктура в Черноморск и танкер с гориво за Въоръжените сили на Украйна.

На този етап няма украинско потвърждение за поразени предприятия от военната промишленост, а всички поражения, документирани на територията на Киев, са по жилищни сгради, учебно заведение, складове и гаражи. Зеленски подчерта, че руското командване е подбрало използваните ударни средства така, че да причини възможно най-голяма вреда на хората, и изброи балистични, крилати и противокорабни ракети и реактивни дронове „Шахед“.

Още от самото начало паузата се оказа по-ограничена от предложението на Киев. Вечерта на 4 септември Зеленски предложи двустранно прекратяване на огъня от полунощ на 5 септември до края на 8 септември. Путин разпореди ударите по Киев да бъдат спрени от полунощ на 5 септември, а официалният говорител на Кремъл Дмитрий Песков уточни, че паузата ще продължи 3 дни. Украйна потвърди готовност да не нанася удари по Москва до края на 7 септември, а САЩ поиска от него да прекрати и ударите по руска енергийна инфраструктура по време на визитата. Путин изрично отхвърли идеята за всеобщо прекратяване на огъня по фронтовата линия.

Ограничението не беше спазено изцяло дори в обявения период. В нощта срещу 5 септември руски удари засегнаха международните летища в Киев и Бориспол, а Зеленски свърза този ход с подготвяния полет на делегацията от САЩ. На 7 септември, между 17:35 и 19:05 ч., ВВС обявиха масирано нападение с реактивни дронове срещу Киев и областта, след като американската делегация вече беше напуснала.

Междувременно самата дипломатическа визита мина според предварително обявения план. Стив Уиткоф и Джаред Кушнер пристигнаха в Москва на 5 септември, където се срещнаха с Путин в 20:00 ч. На разговора присъстваха неговият помощник Юрий Ушаков и ръководителят на Руския фонд за преки инвестиции Кирил Дмитриев, а срещата продължи 3 часа. Уиткоф благодари на Путин за паузата в ударите, което според него е позволило на американската делегация да пътува безопасно. На следващия ден, вече в Киев, пратениците на Белия дом определиха разговорите като съдържателни и настояха за връщане към тристранния формат с участието на Москва, Киев и Вашингтон.

На практика паузата остана ограничена до един град и до периода, в който се провеждаше дипломатическа визита, инициирана от Белия дом. Тя не включи фронтовата линия, каквото беше украинското предложение, нито останалите украински градове, а масираният удар по столицата последва едва няколко часа след като тя изтече. Това позволява прочит, според който Москва се е възползвала от ограниченото прекратяване на ударите преди всичко като временна гаранция за дипломатическата мисия, а не като стъпка към по-широко прекратяване на огъня.

Израелски удар в Бейт Лахия прекъсна затишието във въздуха над Газа

🇮🇱🎯🇵🇸 Израелските отбранителни сили (IDF) нанесоха удар, ликвидирал командир на клетка на Хамас в Бейт Лахия, подготвял нападения срещу техните войски, съобщи говорителят на IDF, с което беше сложен край на 9-дневното затишие в Газа. Целта е поразена от въздуха, за да се премахне заплаха за силите. Службата за гражданска защита на палестинския ексклав описва същото събитие по друг начин: ударът е попаднал върху триколка край Западното кръгово в Бейт Лахия, убитият е Муханад Саада, а петима ранени са откарани в болницата „Ал-Шифа“ в град Газа.

Саада се е връщал заедно с общински ремонтен екип от поправката на воден кладенец, ударен в предишни операции, отбеляза говорителят на гражданската защита Махмуд Басал пред AFP. Тялото е било разкъсано, съобщиха от службата. IDF не назоваха целта по име, но публикуваха кадри от попадението, като отрекоха да има промени в указанията за откриване на огън: всеки военнослужещ е длъжен да неутрализира всяка непосредствена заплаха.

Останалата част от изявлението уверява, че силите на Южното командване на IDF са разположени в района съгласно споразумението и ще продължат да действат срещу всяка такава заплаха, т.е. IDF обявява удара не за нарушение по примирието, а за изпълнение на условията му.

Географията уточнява какво значи това. Град Бейт Лахия остава западно от условната жълта линия, в онази част, която остана извън контрола на IDF; самата разделителна линия минава покрай града, където армията издигна три свързани насипа, различими от километри. Ударът е паднал в зоната, от която IDF се изтегли по плана от октомври 2025 г.

Животът по тази линия има свой собствен ред. Местни палестински милиции, действащи в съгласие с IDF, задържат младежи в близост до нея; един такъв случай край кръговото кръстовище Джанзир в Бейт Лахия завърши с предаване на задържания на военните. Насипите и охраняваната зона зад тях правят кварталите недостъпни за собствените им жители, а трасето се измести навътре няколко пъти от октомври насам, което остави земеделска земя и жилищни блокове от външната страна.

Три дни по-рано премиерът Бенямин Нетаняху отхвърли публично рамката, до която договорката трябваше да доведе. Израел отхвърля 15-точковия документ, заяви той на заседание на кабинета на 9 август; армията няма да се изтегли, докато Хамас не бъде разоръжена реално, и ще продължи да осуетява заплахите срещу войските и гражданите на страната. Отказът идва 10 дни след като американският президент Доналд Тръмп представи същия документ за исторически пробив.

Веригата, която стига дотук, започна с влизането в сила на примирието на 10 октомври 2025 г. в рамките на американския план. На 13 октомври Хамас освободи 20-те живи заложници; 27-те тела на убити се върнаха между октомври и декември, а последното, на полицая Ран Гвили, беше предадено на 26 януари 2026 г. С това първата фаза приключи. Преговорите за втората започнаха още в средата на януари и оттогава опират в един и същ въпрос: коя стъпка е първа, разоръжаването или изтеглянето.

През 10-те месеца след октомври частите на IDF останаха в Газа, зад жълтата линия, изтеглена в плана. Тя не остана на място. Зоната с ограничен достъп зад нея се разшири от около 53% от територията на анклава до 64,9% към юни 2026 г. по данни на Службата на ООН за координация на хуманитарни въпроси, а самата ООН документира 224 убити палестинци източно от линията или в непосредствена близост до нея между 10 октомври 2025 г. и 27 февруари 2026 г. Точно отвъд тази линия трябваше да мине първото изтегляне на IDF в рамките на втората фаза.

На 30 юли Тръмп съобщи, че Съвета за мир начело с българския дипломат Николай Младенов е постигнал съгласие за поетапно разоръжаване на Хамас и на останалите въоръжени фракции в Газа. Посредниците от Египет, Катар, Турция и САЩ оформиха 15-точкова пътна карта, която прехвърля цивилното управление и вътрешната сигурност на Национален комитет за администрацията на Газа, подкрепен от Международни сили за стабилизация. Механизмът за изпълнение трябваше да бъде подготвен в 14-дневен срок, след което комитетът да влезе в ивицата и да поеме институциите, обществените услуги, полицията, лицензирането на оръжие и вътрешния ред. Извеждането от употреба на тежкото въоръжение, производствените и складовите обекти и тунелите започва след изпълнението на остатъчните ангажименти по протокола от Шарм ел-Шейх и се обвързва поетапно с израелското изтегляне; стабилизиращите сили застават като буфер между IDF и територията под палестинско управление. Спазването на условията ще се удостоверява от Международна комисия за проверка със състав от представители на Съвета за мир, държавите гаранти и стабилизиращите сили. Във Вашингтон оценяваха целия процес на 7-8 месеца.

Документът обаче остави отворен точно въпроса, който дели Йерусалим и Хамас. Преговарящият от страна на движението Гази Хамад заяви, че то няма да започне разоръжаване, преди Израел да прекрати военните действия, да увеличи хуманитарните доставки и да се изтегли напълно. Израелската позиция е огледална: няма изтегляне преди същинско разоръжаване. На 4 август, след разговори между Младенов и Нетаняху в Западен Йерусалим, Съветът за мир се придвижи към израелското четене и оповести, че изтеглянето отвъд жълтата линия ще стане едва след като извеждането на оръжието от употреба приключи, както Хамас се е ангажирала пред посредниците. Канцеларията на министър-председателя въпреки това оспори публично обявеното споразумение с довода, че то не отразява позициите на страната, а министърът на финансите Бецалел Смотрич поиска ново гласуване, определяйки сделката като съвършено различна от одобрената. Пет дни по-късно дойде и самият отказ.

Реакциите очертаха и останалите гледни точки. Египет, Катар и Турция определиха ударите по цивилни и по медицински обекти като нарушение на международното право. Хамас заяви, че остава ангажирана с фазите на договореното, докато чака официално разяснение от Младенов. Тръмп не се отказа публично от плана си след израелския отказ, но не посочи и нов срок за изпълнението му.

Огънят не спираше нито по време на преговорите, нито след отказа. Между 10 и 31 юли IDF отчете 32 удара и нарушения от страна на Хамас и Палестински ислямски джихад: поразени командири на военното крило, унищожени цехове за производство на дронове, складове и работилници за оръжие. Към началото на август насрещната сметка се вдигна рязко. На 2 и 3 август загинаха поне 19 палестинци, сред тях 68-годишният Камал Абу Муайлик и 59-годишната му съпруга Худа при удар в Дейр ал-Балах; това беше най-тежкото едно денонощие от седмици. След това въздушните удари спряха за 9 дни, но огънят от сушата и морето не спря: на 4 август израелска артилерия обстрелва южните покрайнини на Хан Юнис, а корабни оръдия откриха огън по крайбрежието му.

Числата, с които двете страни описват изминалата година, също не се срещат. По данни на т.нар. здравно министерство в Газа, контролирано от Хамас, военните действия са отнели живота на над 1250 палестинци от началото на примирието; за същия период са загинали 5 военнослужещи от IDF. Общата равносметка от октомври 2023 г. насам е 73 388 убити и 174 259 ранени, по данни на същото ведомство. Сметките на двете страни обаче не измерват едно и също: здравното ведомство в Газа посочва броят на загиналите хора, без да разграничава въоръжени бойци от цивилни, а IDF брои случаи на открит огън срещу войските и поразени военни обекти, така че една и съща седмица влиза в тях с различни единици и никога не дава съпоставим сбор.

Към дневния ред на преговорите се добави и въпрос, който първата фаза остави отворен. По публикация на Haaretz от началото на август Израел държи останките на около 1700 палестинци, включително бойци, които са взели участие в клането на 7 октомври 2023 г., цивилни и 13 израелски граждани. Ръководителят на „Шин Бет“ Давид Зини настоява те да бъдат запазени като разменна монета за бъдещи преговори, ръководството на военните подкрепя позицията му, макар в ивицата Газа да не са останали нито живи, нито мъртви лица от израелски произход след януари. Юристи, цитирани от изданието, оспорват основанието за задържането на останките на цивилни, тъй като кабинетът по сигурността не е приемал такава политика.

Самият 12 август не се изчерпва с Бейт Лахия. В същия ден журналисти на Al Jazeera документираха удар с дрон в Хан Юнис, при който 13-годишно момче беше тежко ранено, и артилерийски обстрел край лагера Бурейдж в централната част на ивицата. Поразяването в северния край беше първото от въздуха от 3 август насам, но не първата стрелба след тази дата; наземният и корабният огън продължиха и през дните без въздушни удари.

Така 14-дневният срок за подготовка на изпълнителния механизъм изтече, без Националният комитет да е влязъл в Газа и без там да са разположени стабилизационни сили; докато отсъстват, то няма кой да поеме оръжието, което трябва да бъде изведено от употреба, и няма буфер между IDF и палестинските фракции. Международната комисия за проверка не е започнала да удостоверява каквото и да било, защото няма стъпка за удостоверяване. Дотогава остава в сила предишният режим, при който всяка страна тълкува договореното през собствената си клауза: IDF действа срещу непосредствени заплахи и нарича това изпълнение на споразумението, а Хамас отлага разоръжаването до пълното изтегляне.

Подземен маршрут край Сарбин, взривен на втория ден от преговорите в Рим

🇱🇧⚔️🇮🇱 Подземен тунел с дължина от няколко десетки метра беше взривен под село Сарбин в окръг Бинт Джбейл на южен Ливан от части на 300-та бригада и на инженерното звено „Яхалом“. Това обяви Израелските отбранителни сили (IDF) днес сутринта в отчет на 91-ва дивизия, придружен от видео и снимки. Съобщението излиза на втория ден от седмия кръг на директни преговори между двете страни – от окръга, който ливанската делегация предлага за следваща зона на изтегляне.

Отчетът изброи три находки за последните дни. Освен галерията край Сарбин, военнослужещи от бригада „Кфир“ откриха склад с пускови устройства и ракети, а 4-та бригада извади десетки единици въоръжение от различни видове, сред които автомати на „Калашников“, противотанкови ракети и екипировка. Съобщението описва маршрута като използван от Хизбула за придвижване и подготовка на нападения срещу израелските части.

Сарбин, изписвано в ливанските регистри и като Сръббине, се намира на 27 км от Набатия, между Хадата, Кафра и Ятер. Според официални данни населението му наброява 1380 души, но постоянните жители рядко надхвърлят 100 и стигат до 250 само през лятото. Селото влезе в новините още на 2 август, когато 5 военни от ливанската армия бяха ранени при взрив, докато придружаваха местни жители. Ливанското командване описа причината като подозрителен предмет и обяви разследване; ливански медии съобщиха за граната, хвърлена от дрон върху автомобила. В нощта срещу 3 август Националната информационна агенция отчете мощни взривове в съседните Кунин и Хадата, където израелските военни сринаха къщи и подземни обекти, и две детонации в Тайбе, окръг Марджаюн.

„Яхалом“ е специално звено на Инженерните войски, създадено през 1995 г. и разгърнато от 2014 г. насам в батальон от над 900 души. То събира под един покрив разузнавачи, които разчитат мястото на подземните обекти по разнородни данни, геолози, специалисти по обезвреждане на взривни устройства, кучешко звено и ротата „Самур“, чиито хора влизат физически в галериите. Названието ѝ съкращава двете ивритски думи за скривалища и тунели, а буквално значи невестулка. Слизането почти винаги се започва с робот с камера, който проверява за примки и заложени заряди, преди долу да влезе човек.

Мащабът на находката е скромен спрямо онова, което същите инженери вадеха допреди месец. През юли, заедно с 551-ва парашутна бригада, те отчетоха под Мажд Зун система с обща дължина около 200 метра и дълбочина до 25 метра, 10 отделни жилищни помещения, стотици единици оръжие и 3-4 пускови шахти, насочени към израелска територия. Разрушеното под Сарбин е с порядък по-малко и не съдържа шахти.

Това обаче не установява изчерпване. 300-та бригада е регионална част, която работи по граничната ивица, а едрите комплекси бяха открити по-навътре и в западния сектор; разликата в мащаба може да е разлика в участъка, а не в наличността. Проверимото в следващите съобщения е дали пусковите шахти, най-скъпият и най-труден за възстановяване елемент на такава мрежа, се появяват отново, или юлската находка под Мажд Зун остава последната от този клас.

Политическата рамка на тази работа отдавна беше заявена недвусмислено. На 21 юни израелският премиер Бенямин Нетаняху обяви, че IDF няма да се изтегли от зоната за сигурност в южен Ливан и ще задържи свои позиции толкова дълго, колкото е нужно. Министърът на отбраната Израел Кац допълни, че войските нямат ограничения при отстраняването на заплахи и че всички придобивки от кампанията се запазват. Оттогава нито едното изявление не е оттеглено, а рамката от 26 юни ги оставя в сила: разоръжаването предхожда изтеглянето, не обратното.

Делегациите на двете страни заседават от 4 до 6 август в посолството на САЩ в Рим. Дневният ред, огласен от Държавния департамент, е разширяване на пилотните зони, уреждане на останалите гранични спорове и работа по цялостно споразумение за мир и сигурност. Рамката от 26 юни обвърза изтеглянето на Израел с проверено разоръжаване на групировките, най-голямата от които е Хизбула: щом в даден участък оръжието е предадено, а инфраструктурата разглобена, сигурността се поема изцяло от въоръжените сили на Ливан, започва възстановяване с международно финансиране и жителите се прибират. Документът не съдържа нито срок за пълно изтегляне, нито очертана граница на територията, която Израел може да задържи.

Изтеглянето от първия пилотен участък, Заутар ал-Гарбия, започна на 21 юли 2026 г. Ливанската армия се разположи в селището, а жителите обходиха своите къщи и магазини. В седмия кръг Бейрут предлага да се обявят още, като най-често се сочат Бинт Джбейл и Хиам. В първия от тях 91-ва дивизия отчита разрушения точно през тази седмица.

Хизбула отхвърля самата връзка между разоръжаването и изтеглянето. Генералният секретар Наим Касем определи преговорите като носещи „нищо освен срам, унижение и последователни отстъпки“, а президента Джоузеф Аун като „пристрастен и разединяващ“; обвързването на изтеглянето с разоръжаване на Хизбула в цял Ливан според него пресича всички червени линии. Ливанският премиер Науаф Салам държи обратната формула: последователни изтегляния, които водят към пълно. Посланикът на САЩ в Ливан Мишел Иса пък предупреди срещу бързането, преди самата процедура да е разписана докрай.

Според данни на Службата на ООН за координация на хуманитарните въпроси от 31 юли поне 4190 души са загинали, а над 12 100 са ранени в Ливан от 2 март насам. Към 29 юли 821 077 души са се прибрали обратно по домовете, а 360 132 остават разселени. Зад т.нар. жълта линия, която върви до 10 км навътре, попадат 55 села с практически забранено връщане. Държаната площ е 602-608 кв.км, малко под 6% от територията на страната.

Предишната зона за сигурност заемаше далеч по-обширна площ. В периода 1985-2000 г. тя покрива около 800 кв. км. под контрола на около 2000 израелски войници и 2300 бойци на Армията на Южен Ливан (SLA) • местно опълчение с християнско ядро, което Израел издържаше и въоръжаваше. Преди изборите през май 1999 г. Ехуд Барак обеща изтегляне в международно признатите граници в рамките на една година, с което реално оттегли подкрепата за него. Преговорите с Дамаск, които трябваше да доведат до мир с Бейрут, се провалиха заради сирийския контрол над страната, продължил до 2005 г. И така SLA започна да се разпада отдолу нагоре: свит набор, високо дезертьорство, молби за политическо убежище от бойци и служители на местната власт. През април 2000 г., когато краят вече беше въпрос на седмици, офицерите прехвърлиха своите семейства в Северен Израел. Пълното връщане на IDF до международно признатата граница стана на 24 май 2000 г.; опълчението рухна дни по-късно и в Галилея навлязоха около 7000 души, повечето от тях със своите близки.

Израел уби командира на дроновата клетка на „Хамас“ в централна Газа

🇮🇱🎯🇵🇸 Израелските отбранителни сили (IDF) съобщиха, че са ликвидирали Хамам Еид, командира на клетката за безпилотни летателни апарати на Хамас в централната част на Ивицата Газа. Прецизният удар е бил нанесен в събота в района на централните бежански лагери – Дейр ал-Балах, Нусейрат, Бурейдж и Магази – а обявлението за него дойде ден по-късно.

Еид е отговарял за производство на дронове за въоръженото крило на движението, предназначени за удари по израелски военнослужещи и цивилни. Преди това е ръководил звено за дронове в централните части на анклава и участвал в планирането на въздушни атаки срещу израелски войски.

„Напоследък Еид опитваше да възстанови въздушните способности на терористичната организация Хамас в нарушение на споразумението за примирие“, гласи изявлението.

Заедно с изявлението армията публикува снимка на Еид, за която отбелязва, че е била открита по време на операции в Ивицата – детайл, който сам по себе си подсказва, че израелски части продължават да действат на терен в Газа.

Ликвидирането му се вписва в модел, затвърден през последните месеци: насочени удари срещу отделни фигури на Хамас, които Израел определя като заплаха, при формално действащо примирие. Само през май израелски удар уби ръководителя на въоръженото крило на движението – загуба, която беше потвърдена от Хамас. Прекратяването на огъня, постигнато с посредничество от САЩ, Египет и Катар, по 20-точковия план на президента Доналд Тръмп, влезе в сила на 11 октомври 2025 г. То върна обратно всички живи израелски заложници през същия месец и приключи размяната на тела до края на януари, но спорадичните израелски удари продължават, макар и съвсем ограничени като интензивност.

Палестинските власти и правозащитни организации алармират, че израелски обстрели, стрелба и въздушни удари продължават почти ежедневно ; палестински източници отчитат над 1000 загинали в анклава след 11 октомври, а ООН потвърди най-малко 629 загинали между октомври 2025 г. и април 2026 г. Двете воюващи страни тълкуват примирието по противоположен начин. Израел представя ударите като негово изпълнение – премахване на терористични бойци и способности, нарушаващи забраната за превъоръжаване на Хамас. Палестинската страна и част от международните наблюдатели описват същите тези удари като основното погазване на договореното, изтъквайки почти ежедневните израелски обстрели и високия брой убити при формално прекратена война. Вторият етап от плана на Тръмп – разоръжаване на Хамас, изтегляне на IDF и следвоенно управление на Газа – в продължение на месеци не е помръднал, а хуманитарното положение в анклава остава тежко.

Целенасочените израелски удари срещу програмата за дронове на Хамас отговарят на реален приоритет за Израел: през войната евтините баражиращи боеприпаси, атакуващи бронирана техника и пехота, се оказаха една от най-трудните за обезвреждане заплахи на бойното поле в ивицата Газа, а възстановяването на този арсенал е сред способностите, които израелското командване следи най-отблизо.

Ударът е поредната израелска стъпка за задържане възстановяването на дроновия капацитет на Хамас по време на примирие, чиято втора фаза остава блокирана. Дали подобни ликвидации ще спрат усилията за превъоръжаване или само ще ги отложат във времето, ще покаже развоят на крехкото примирие – линия, където двете страни продължават да си разменят удари и взаимни обвинения, без нито едната да обяви примирието за приключило.

Израелски въздушен удар уби бойци на „Ислямски джихад“ в южна Газа

🇮🇱🎯🇵🇸 Израелските отбранителни сили (IDF) ликвидираха група от бойци на „Палестински ислямски джихад“ и други леко въоръжени лица, докато товарели оръжие в превозно средство в южната част на ивицата Газа. Ударът е нанесен в понеделник, а военните го обявиха ден по-късно, прикачвайки два видеозаписа – от идентификацията на целите и самото поразяване.

Ислямски джихад е втората по тежест групировка в ивицата след Хамас – създадена в края на 70-те години, финансирана и въоръжавана от Иран и определена от САЩ за чуждестранна терористична организация още през 1997 г. Въоръженото ѝ крило, наречено бригадите „Ал-Кудс“, участват в клането на 7 октомври 2023 г. и държеше израелски заложници през цялата война.

По данни на IDF въздушното наблюдение засякло мъжете да прехвърлят оръжие към машината, след което част от тях се качили в нея; авиацията ударила групата вътре в превозното средство и непосредствено до него. Според оценка на военните оръжието е било предназначено за атаки срещу израелските сили, които действат в района. Преди удара, уточнява изявлението, са взети мерки за редуциране на риска за цивилни – използвани са прецизни боеприпаси, а районът е бил под въздушно наблюдение.

IDF не уточни брой на убитите, нито по-точна локация от „южната част на ивицата“. Местните палестински медии обаче съобщиха на същия ден за трима убити и няколко ранени в израелски удар по лек автомобил западно от Хан Юнис – съобщението вероятно описва същия удар, макар че съвпадението не е потвърдено от нито една от двете страни.

Прецизната операция се вписва в режим, действал от влизането на примирието в сила през октомври 2025 г. Споразумението, постигнато с посредничество от САЩ, Египет и Катар, върна обратно живите заложници още през същия месец и спря широкомащабните бойни действия, но не изведе IDF от ивицата. Тя разделена почти наполовина от т.нар. жълта линия – временен разделител, зад който се изтеглиха израелските войски по сделката и който на практика се превърна в граница между зоните на израелски и палестински контрол. Южното командване държи войски по линията и продължи да нанася точкови удари по всичко, което оцени като непосредствена заплаха; в изявление за понеделнишкия удар IDF повтори, че ще „продължи да действа за отстраняване на всяка непосредствена заплаха“, позовавайки се изрично на рамката на споразумението.

Данните на американската организация за мониторинг на въоръжените конфликти (ACLED), че израелските удари през последните месеци са насочени към около жълтата линия – в Шуджаия, Магази, Бани Сухейла и Мауаси – и очертават консолидиране на зоната за сигурност, а не подготовка за подновяване на широката кампания. Още през декември 2025 г. началникът на Генералния щаб Еял Замир заяви, че жълтата линия ще бъде новата гранична линия на Израел в ивицата, макар мирният план изрично да предвижда Израел нито да окупира, нито да анексира Газа.

Междувременно политическият процес буксува на място. Първата фаза на споразумение приключи в края на януари с връщането на тялото на последния загинал заложник, а преговорите в Египет от юни не решиха възлови въпроси – разоръжаването на Хамас, графика на изтеглянето на IDF и следвоенното управление на ексклава. 9 месеца след началото на примирието разделителят не отстъпва, а се окопава – в оперативната рутина и терена, чийто пореден епизод е ударът от понеделник.

„Пилотните зони“ в Южен Ливан започнаха – първи тест на рамката с Израел

🇱🇧🕊️🇮🇱 Ливанската армия пое контрола върху сигурността в три села в Южен Ливан – Фрун, Срифа и Заутар ал-Гарбия – и по този начин изведе на терен рамковото споразумение, което трябва да доведе до разоръжаване на Хизбула и изтегляне на Израел. Това съобщи Държавният департамент на САЩ.

„Днес започнаха операциите в пилотните зони в селата Фрун, Срифа и Заутар ал-Гарбия, в съответствие с Тристранната рамка и под егидата на Военната координационна група за Ливан“, се посочва в изявлението на департамента. Вашингтон определи стъпката като „директен резултат от разговорите миналата седмица между Израел и Ливан в Рим“ и обеща да „продължи да работи в тясно сътрудничество с двете държави, за да доведе прилагането на рамката до успешен завършек“.

Реалностите на терен са по-скромни от обявеното в съобщението. В 2 от 3-те села израелски войници няма. Фрун и Срифа попадат в първата от двете набелязани пилотни зони, разположена напълно отвъд буферната зона, удържана от израелската армия; ливански официални лица и местни жители, цитирани от The National, уточниха, че ливански военни отдавна действат в двете села. Самата ливанска армия съобщи в понеделник, че „продължава“ своите патрулни мисии във Фрун и Срифа. Какво точно означава „начало на операциите“, изявлението на департамента не уточнява.

Реалната промяна опира до третото селище. Заутар ал-Гарбия е разположено в рамките на буферната зона и според договорката разположените там израелски части са длъжни да се изтеглят – според свидетелства от местни източници, към понеделник те се намират в покрайнините му. Ливанската армия посочи, че „тече координация“ с Военната координационна група за Ливан – тристранен механизъм, ръководен от САЩ – за разполагането на нейни сили в селото „след изтеглянето на израелската окупация от него“. Командването предупреди цивилните да не се отправят натам и да „се съобразяват с указанията на разгърнатите военни части, за да гарантират безопасността си“. Официална дата за изтеглянето не е обявена; висш израелски представител, цитиран от Axios, посочи, че първото ще започне във вторник, без да уточнява откъде.

Рамковото споразумение, подписано от Ливан, Израел и САЩ на 26 юни след проведените няколко кръга на директни преговори, предвижда поетапно изтегляне на израелските войски от позициите им в Южен Ливан. В замяна въоръжените сили на Ливан поемат самостоятелен контрол над сигурността в опразнените райони и удостоверяват, че те са изчистени от оръжие и инфраструктура на Хизбула. Пилотните зони, шепа селища от двете страни на река Литани, са замислени като изпитание на механизма в малък мащаб, преди подходът да бъде разпрострян над останалите райони. Израелският премиер Бенямин Нетаняху представи документа като успех, който позволява на армията да остане в по-голямата част от заетата площ, докато Хизбула не се разоръжи. Именно следващите стъпки по зоните бяха уточнени на новия кръг от директи разговори в Рим миналата седмица.

Точно тук минава и линията на напрежение. Споразумението не съдържа график за израелското изтегляне. Израел прие да напусне втората пилотна зона още с подписването на рамката, но досега не го е направил – израелски военни по-рано посочваха, че не са получили директива от политическото ръководство. Още към началото на юли американски представител обяви изтеглянето за въпрос на броени дни; близо две седмици по-късно то тепърва предстои. Протакането помрачи преговорите: Бейрут за кратко заплаши да бойкотира кръга от преговори в Рим и се завърна на масата едва след американски уверения, че ще има напредък по въпроса с изтеглянето. Междувременно израелски представители се зарекоха, че силите им ще останат в „зона за сигурност“ с дълбочина 10 км покрай границата, докато Хизбула разполага с оръжие.

Хизбула, подкрепяна от Иран шиитска групировка, определена от САЩ и ЕС за терористична организация, чиито сили десетилетия контролираха юга, преди да бъдат изтласкани от Израелските отбранителни сили (IDF) – отхвърли рамката изцяло и заплаши, че налагането ѝ рискува да тласне Ливан към нова гражданска война. Групировката настоя всяка уговорка за страната да бъде обвързана с цялостните преговори между Вашингтон и Техеран и досега не е казала дали ще оказва съпротива на прилагането на пилотните зони в определените села, а именно там ливанската армия ще трябва да удостовери изчистването на оръжието ѝ: задача, несравнимо по-тежка от патрулите в села, в които армията вече стои.

Преговорите между двете държави, които нямат дипломатически отношения, започнаха, след като Хизбула въвлече Ливан във войната на Израел и САЩ срещу Иран, нанасяйки ежедневни удари с ракети и дронове срещу Израел. Рамката бе договорена на фона на крехко примирие: IDF продължава да нанася спорадични удари в южен Ливан и да извършва взривявания в селата, които контролира по границата. Предният голям сблъсък между двете страни се разгоря през 2023–2024 г., след като Хизбула започна ежедневен обстрел срещу Израел в дните след терористичното клане, извършено от Хамас на 7 октомври 2023 г.

Стартът на зоните се случва в навечерието на пътуване, каквото Бейрут не е предприемал от 17 години. Във вторник ливанският президент Жозеф Аун ще бъде приет от президента на САЩ Доналд Тръмп в Белия дом – първата официална визита на ливански държавен глава във Вашингтон от 2009 г. В неделя Аун разговаря с държавния секретар Марко Рубио, който след срещата публично похвали натиска на ливанския президент за разоръжаване на Хизбула. По данни на The National Бейрут пристига с три искания: гаранции, че САЩ ще притисне Израел да изпълнява рамката, включително с ангажимент за скорошно изтегляне; пакет за помощ по възстановяване на опустошения юг; и разширена американска подкрепа за ливанската армия.

Първата проверка на рамката засега минава основно по документи: армията пое села, в които вече стоеше. Дали механизмът наистина работи, ще проличи по два видими признака. Първият е Заутар ал-Гарбия – ако израелските сили реално напуснат селото и ливански войници навлязат в него, пилотният модел е произвел първото си реално разместване на терен; ново отлагане без директива би върнало процеса в положението отпреди Рим, когато Бейрут вече веднъж посегна към бойкот. Вторият е поведението на Хизбула в отговор на първия опит на ливанската армия да конфискува оръжие в зоните – точката, при която декларативното отхвърляне на рамката или ще прерасне в съпротива, или ще остане само реторика.

📸 Снимка: Войник от ливанската армия стои на контролно-пропускателен пункт в село Фрун, южен Ливан, 16 юли 2026 г. (Mohammed Zaatari/AP)

Израелски удар в буферната зона край Тир дни преди преговорите в Рим

🇮🇱💥🇱🇧 Израелските отбранителни сили (IDF) нанесоха въздушен удар по сграда в зоната за сигурност под техен контрол в Южен Ливан, след като военнослужещи от 91-ва регионална дивизия „Галилея“ проследили как няколко бойци на Хизбула – подкрепяната от Иран шиитска групировка, определена от САЩ, ЕС и Великобритания за терористична организация – пренасят противотанкови ракети към постройката. Ударът, поредният в тясната ивица, която Израел отказва да напусне, докато Хизбула не бъде въоръжена, идва само дни преди подновяването на непреките израелско-ливански преговори в Рим, насрочени за 15–16 юли.

Според IDF бойците навлезли в зоната за сигурност с автомобил и прехвърлили няколко ракети в сграда; след като още въоръжени лица внесли оръжие и влезли вътре, авиацията поразила постройката, „за да отстрани заплахата“. Военните съобщиха за вторични детонации след удара – признак за складиране на боеприпаси – и публикуваха видео на самата атака с кадри от проследяването на групата. Комюникето описва действието като превантивно: да прекъсне пренасянето на оръжие в непосредствения обхват на израелските части.

Местни медии съобщиха за няколко удара по градчето Мансури в окръг Тир, на брега южно от едноименния град. Кореспондент на „Lebanon Debate“ отчете един ранен, откаран в болница. Противотанковите ракети са гръбнакът на наземния арсенал на Хизбула – преносими, лесни за укриване в цивилна застройка и именно оръжието, чието изтегляне от пограничната ивица е сред първите искания на Израел; движение с подобен товар в зоната за сигурност е ровът, който израелската армия следи най-плътно.

Мансури лежи в тясната ивица южно от река Литани, която IDF удържат и след обявеното в началото на юни примирие с посредничество от САЩ. Израел заяви, че ще запази буферна зона с дълбочина до 10 км, докато Хизбула не се разоръжи – условие, което стои в сърцевината на цялата договорка. Рамката обвързва прекратяването на огъня именно с разоръжаване на групировката и предвижда поетапно изтегляне на Израел, разполагане на ливанската армия в т.нар. пилотни зони, от които израелските войски да се оттеглят и където да няма оръжие извън това на държавата, както и обявяване на Хизбула за враг на ливанската държава. Фиксиран график за изтеглянето не се споменава.

Именно тук се крие задънената улица. Генералният секретар на Хизбула Наим Касем отхвърли рамката като капитулация пред Израел, обяви я за „нищожна“ и повтори, че движението няма да предаде оръжието си и ще продължи да воюва. Оттам примирието се крепи крехко, с редовни взаимни обвинения в нарушения и почти ежедневни израелски удари и артилерийски обстрели – от Мансури на крайбрежието до вътрешните села около Бинт Джбейл.

На този фон предстоят преговорите в Рим. В деня на удара ливански официален представител потвърди, че Бейрут ще участва в срещата на 15–16 юли, макар по дипломатически данни Ливан да обвързва явяването си с предварително израелско изтегляне от две пилотни зони. Началникът на израелския генерален щаб на свой ред предупреди, че армията е готова да премине в настъпление, ако Хизбула наруши примирието – реторика, която оставя малко пространство за отстъпление на масата.

Ударът край Мансури е дребен по мащаб, но показателен по логика. За израелската армия буферната зона не е предмет на пазарлък, а установен периметър, който тя патрулира и разчиства с кинетична сила при всяко засичане на движение с оръжие – независимо от дипломатическия календар. Затова всеки подобен епизод носи двойно значение: тактическо, като прекъсване на конкретна доставка, и реторично – послание, отправено дни преди Рим, че Израел ще седне на масата, без да отпуска военния контрол на терена. Докато Хизбула публично отказва да се разоръжи, а Ливан иска изтегляне като предварително условие, ударите в зоната остават най-вероятният режим на деня – не изключение от примирието, а начинът, по който Израел го удържа.

САЩ удари над 80 цели в Южен Иран, Тръмп обяви примирието за край

🇺🇸💥🇮🇷 САЩ нанасят мащабни въздушни удари по цялото южно крайбрежие на Иран за втора поредна нощ, поразявайки над 80 обекта, съобщи Централното командване на САЩ (CENTCOM). Ударите тази нощ се разгърнаха по дъга от близо 1000 км – от Чабахар и Конарак на брега на Оманския залив, през Бандар Абас, Сирик, Кешм, Минаб и Бандар Хамир на самия Ормузки проток, до Бушер и петролния остров Харг навътре в Персийския залив. Те дойдоха, след като президентът Доналд Тръмп обяви за приключил Исламабадския меморандум – 60-дневната рамка, подписана на 17 юни, която крепеше крехкото примирие между Вашингтон и Техеран.

По думите на CENTCOM новият кръг цели да ограничи способността на Иран да заплашва корабоплаването през Ормузкия проток. Ударите са насочени към ПВО комплекси, крайбрежни радари, пускови площадки за дронове, зенитни ракети и противокорабни крилати ракети по южното крайбрежие. Сателитни изображения и топлинни карти на НАСА за регистриране на пожари потвърждават щети по военноморската база Конарак, военноморския щаб в Бандар Абас и голям кратер и разрушени постройки в авиобаза Бушер.

Комуникационна кула на базата на Революционната гвардия в Сирик беше поразена за трети път в рамките на месец. Преди да напусне срещата на върха на НАТО в Турция, Тръмп предупреди, че ще удари отново – „Ще ги ударим силно тази вечер“ – и заяви, че разбирателството с Иран е приключило. Това е третият голям американски удар, откакто се водят преговори.

Втората нощ се стовари най-тежко върху провинция Бушер. По данни на иранското издание „Шарг“ за едно денонощие там са отчетени 18 удара, 15 от които в ранните часове, а сред поразените цели има 2 командно щабни съоръжения. Иранските власти съобщиха за загинали, но в данните се срещат разминавания. IRNA, позовавайки се на изявление на въоръжените сили, обяви 8 загинали военни в Бушер и Бандар Абас, сред които офицер с чин капитан на име Али Моейни; чуждестранни издания описаха загиналите като бойци на Революционната гвардия, а не редовната армия.

Ръководител на кооперативния съюз в провинция Хормозган докладва пред агенция Mehr за двама убити и двама ранени рибари при удар по пристана Кохстак. Заместник-губернаторът на Минаб заяви, че там няма жертви – знак, че сведенията са частични и по места, а не общ баланс. Успоредно с това Техеран опроверга слух за удар по цивилното летище на Бандар Абас; управата на летищата в Хормозган отбеляза, че обектът не е пострадал, а полетите продължават, докато летището на Бушер трябва да заработи отново от 11 юли.

Техеран отвърна извън собствената си територия. Революционната гвардия пое отговорност за удари по американски военни обекти в Бахрейн, където е базиран Пети флот на САЩ, и Кувейт. В двете страни бяха задействани сирените за ракетна тревога, а по-рано под обстрел попадна и Йордания. Иранската страна твърди, без независимо потвърждение, че е поразила 85 американски обекта, а също така кораби на ВМС на САЩ, разположени източно от Ормузкия проток и южно от Чабахар Освен това се съобщава, че ПВО е свалила разузнавателно-ударен дрон MQ-9 Reaper в небето над Хормудж в провинция Бушер. Иранското министерство на външните работи заплаши със „съкрушителен отговор“.

Ударите засягат най-чувствителната точка на световната енергетика. Меморандумът от Исламабад включи повторно отваряне на Ормузкия проток без такси за 60 дни и вдигане на военноморската блокада на Иран. Вместо това, по данни на генералния секретар на Международната морска организация към 8 юли, около 6000 моряци остават блокирани в Персийския залив. Поводът за новия кръг удари е ирански обстрел срещу три търговски кораба във водите на пролива. В отговор САЩ не само нанесоха удари, но и върнаха санкции срещу Ислямската република, отнемайки ѝ възможността да продава суров петрол на световните пазари. Тръмп даде да се разбере, че Вашингтон обмисля да поеме контрол върху петролния остров Харг. Цената на сорт „Брент“ се покачи с 5,8% до около 78,43 долара за барел, а водещите борсови индекси отстъпиха леко.

Ударите падат в най-натоварения със символика момент за Техеран – по време на 9-дневното погребение на върховния лидер Али Хаменей, убит на 28 февруари при започналата в този ден съвместна кампания на въздушни удари от САЩ и Израел. Церемониите започнаха на 3 юли и събраха милиони хора по улиците. В сряда, 8 юли, тялото беше пренесено през Наджаф и Карбала – двата най-свещени града за шиитите, които се намират в южен Ирак. Днес, 9 юли, предстои да бъде положен в гроба му в Мешхед, провинция Разави Хорасан, Наследникът и син на Хаменей, Моджтаба Хаменей, който пое поста през март, не беше видян на погребението заради заплаха за живота му, а местонахождението му остава неизвестно от първите дни на войната през март.

Именно след полагането на Хаменей трябваше да започнат преговорите за окончателен мир – за съдбата на ядрената програма на Техеран, за режима на преминавне в Ормузкия проток и за вдигането на санкциите. Двете нощи на масирани удари поставят този разговор под въпрос още преди да е започнал. Голяма част от иранските твърдения – броят на жертвите, свалянето на дрона, поражението на американски кораби, нямат потвърждение от независим източник. Потвърдено със сигурност е друго: примирието, на което Пакистан усилено посредничи от пролетта, вече е история, а огънят се води по цялото южно крайбрежие на страната.