Зеленски: Великобритания и Франция са готови да изпратят военни контингенти в Украйна

🇺🇦 Украинският президент Володимир Зеленски обяви, че Обединеното кралство и Франция имат готовност да изпратят военни контингенти в Украйна, а всяка страна ще участва с 5000 души личен състав. Въпреки че ангажиментът е ясен, конкретните места, където ще се разположат те, остават предмет на дискусии.

В интервю за AFP на 22 февруари Зеленски обясни, че двете държави биха могли да осигурят общо около 10 000 военнослужещи, което се равнява на по една бригада от всяка страна.

„Франция и Великобритания могат да предоставят около 10 000 души, т.е. да отделят по една бригада. Те варират, но в нашето разбиране до 5000 души е една бригада. Когато подписахме нашата декларация с всички участници в „Коалицията на желаещите“, разбрахме, че тези две страни вече са готови да осигурят по една бригада“, заяви той.

По време на въпросната среща Украйна, Франция и Великобритания подписаха Декларация за намерение относно разполагането на многонационални сили в Украйна след евентуално прекратяване на огъня. Британският премиер Киър Стармър заяви още, че след примирие Великобритания и Франция ще създадат военни центрове в Украйна и ще изградят защитени обекти за съхранение на оръжие и оборудване.

Зеленски спомена, че и други нации са сигнализирали за готовност да изпратят персонал в Украйна. Точните зони за разполагане на частите обаче все още не са определени. Той изрази предпочитание международните сили да са позиционирани по-близо до фронтовите линии.

„Искахме да видим контингента по-близо до фронта. Т.е. поляците не потвърдиха присъствието си, но ако Полша например предложи присъствие в Лвов, то ние нямаме нужда от това. Не работим по този начин, нали? По-добре би било, ако Полша има възможност да предостави своята логистика за самолети, за противовъздушна отбрана“, обясни Зеленски.

Украинският президент призна, че до момента нито един международен контингент не е проявил готовност да служи на самата първа линия на пълномащабната инвазия. Той описа желанието партньорите да застанат рамо до рамо с украинските войници на предна линия като логична цел.

Той предположи, че ако съседни държави като Полша и страните от Прибалтика виждат в Беларус обща заплаха, те може потенциално да разположат войски по украинско-беларуската граница. Той аргументира това с тезата, че макар районът да не е толкова опасен, колкото активния фронт, наличието на съюзници там ще позволи на Киев да премести своите опитни части към по-ключови направления.

Запитан как са реагирали международните партньори на този конкретен план, Зеленски отбеляза, че все още няма официален отговор. Потенциалът за тези многонационални сили се появи след срещата на върха, проведена в Париж на 6 януари 2026 г.

По-рано френският президент Еманюел Макрон свика среща на т.нар. „Коалиция на желаещите“ в Париж, за да отбележи четвъртата годишнина от пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна. Говорейки преди събирането, френският външен министър Жан-Ноел Баро заяви, че над 30 държави координират усилията си за осигуряването на траен мир за Украйна. Той посочи, че руските загуби от началото на войната са надхвърлили един милион души, превишавайки сумарните военни загуби на страната от 1945 г. насам. Той отбеляза още, че пакетът санкции на ЕС е готов за приемане.

Борис Джонсън: Трябва да разположим незабавно небойни военни части в Украйна.

🇬🇧 Бившият британски премиер Борис Джонсън заяви, че Обединеното кралство и съюзниците трябва да разположат незабавно военни части в Украйна в небойни роли, за да „превключат нещо“ в съзнанието на руския президент Владимир Путин.

В ексклузивно интервю за предаването „Неделя с Лора Кюнсбърг“ на BBC, заедно с бившия началник на отбраната адмирал сър Тони Радакин, Джонсън посочи, че силите трябва да бъдат изпратени в мирни региони в роли, които не включват пряко участие в сражения.

„Ако можем да имаме план за военно присъствие на терен след войната, след като Путин благоволи да се съгласи на примирие, тогава защо да не го направим сега?“, попита той.

В момента британските власти работят със своите съюзници по планиране на „коалиция на желаещите“, която да осигури сили за запазване на мира и стабилността в Украйна, но само ако бъде постигнато примирие.

Говорейки само няколко дни преди войната да навлезе в четвъртата си година, Джонсън, който беше премиер по време на инвазията, също така заяви, че конфликтът е могъл да бъде предотвратен, ако западните съюзници бяха обърнали повече внимание на нарастващата агресия на Путин и анексирането на Крим през 2014 г.

Джонсън и Радакин си припомниха момента, в който Русия нахлу в Украйна на 24 февруари 2022 г. и първите дни на войната, когато беше взето решението за подкрепа на президента Володимир Зеленски. Въпреки мащабната британска подкрепа, те се съгласиха, че западните съюзници са били твърде бавни и предпазливи в осигуряването на военна помощ за Украйна.

През последните четири години на съюзниците често им отнемаше месеци, за да се съгласят на изпращането на оръжията, поискани от президента Зеленски. Радакин описа подхода като „инкрементизъм“ (тактика на малките стъпки) и заяви, че Украйна е почувствала това като „твърде бавно и дълбоко разочароващо – това напрежение съществуваше през цялото време“.

„Винаги сме се бавели ненужно“, съгласи се Джонсън, според когото предпазливостта е струвала човешки животи.

„В крайна сметка винаги давахме на украинците това, което искаха, и всъщност това винаги е било в тяхна полза и във вреда на Путин.

„Ако можем да имаме присъствие на терен след войната, след като Путин благоволи да приеме примирие, защо да не го направим сега?“, добави той. „Просто за да подчертаем, че това зависи от украинците и че тези хора няма да бъдат там в бойна роля, нали?“

Запитан дали има предвид, че британските и други части трябва да отидат в безопасни части на Украйна сега, за да „превключат нещо“, той отговори: „Да, мисля, че ако сме готови да го направим в контекста на примирие, което оставя цялата инициатива и цялата власт в ръцете на Путин, защо да не го направим сега?“

„Не виждам никаква логична причина да не изпратим мирни сухопътни сили там, за да покажем нашата подкрепа, нашата конституционна подкрепа за свободна и независима Украйна“, предложи бившият британски премиер.

„Това е политически въпрос. Става дума за това дали Украйна е свободна страна или не. Ако тя е васална държава на Русия, което Путин желае, тогава очевидно той решава кой да идва в страната му. Ако не е, тогава решението е на украинците“, категоричен е Джонсън.

През септември миналата година, след обявяването на предложени „сили за увереност“, Путин заяви, че всякакви войски, разположени в Украйна, биха били „легитимни цели“. В неделя министърът на отбраната Джон Хийли каза, че би изпратил британски войски в Украйна, след като страните постигнат мирно споразумение.

„Искам да бъда министърът на отбраната, който разполага британски войски в Украйна, защото това ще означава, че тази война най-накрая е приключила“, написа той в The Daily Telegraph.

Министърът на отбраната не се ангажира с изпращането на небойни части, докато конфликтът продължава, както предложи Джонсън, и вместо това подчерта нивото на британската военна помощ за Украйна и санкциите срещу Русия.