🇮🇱🎯🇵🇸 Израелските отбранителни сили (IDF) съобщиха, че са ликвидирали Хамам Еид, командира на клетката за безпилотни летателни апарати на Хамас в централната част на Ивицата Газа. Прецизният удар е бил нанесен в събота в района на централните бежански лагери – Дейр ал-Балах, Нусейрат, Бурейдж и Магази – а обявлението за него дойде ден по-късно.
Еид е отговарял за производство на дронове за въоръженото крило на движението, предназначени за удари по израелски военнослужещи и цивилни. Преди това е ръководил звено за дронове в централните части на анклава и участвал в планирането на въздушни атаки срещу израелски войски.
„Напоследък Еид опитваше да възстанови въздушните способности на терористичната организация Хамас в нарушение на споразумението за примирие“, гласи изявлението.
Заедно с изявлението армията публикува снимка на Еид, за която отбелязва, че е била открита по време на операции в Ивицата – детайл, който сам по себе си подсказва, че израелски части продължават да действат на терен в Газа.
Ликвидирането му се вписва в модел, затвърден през последните месеци: насочени удари срещу отделни фигури на Хамас, които Израел определя като заплаха, при формално действащо примирие. Само през май израелски удар уби ръководителя на въоръженото крило на движението – загуба, която беше потвърдена от Хамас. Прекратяването на огъня, постигнато с посредничество от САЩ, Египет и Катар, по 20-точковия план на президента Доналд Тръмп, влезе в сила на 11 октомври 2025 г. То върна обратно всички живи израелски заложници през същия месец и приключи размяната на тела до края на януари, но спорадичните израелски удари продължават, макар и съвсем ограничени като интензивност.
Палестинските власти и правозащитни организации алармират, че израелски обстрели, стрелба и въздушни удари продължават почти ежедневно ; палестински източници отчитат над 1000 загинали в анклава след 11 октомври, а ООН потвърди най-малко 629 загинали между октомври 2025 г. и април 2026 г. Двете воюващи страни тълкуват примирието по противоположен начин. Израел представя ударите като негово изпълнение – премахване на терористични бойци и способности, нарушаващи забраната за превъоръжаване на Хамас. Палестинската страна и част от международните наблюдатели описват същите тези удари като основното погазване на договореното, изтъквайки почти ежедневните израелски обстрели и високия брой убити при формално прекратена война. Вторият етап от плана на Тръмп – разоръжаване на Хамас, изтегляне на IDF и следвоенно управление на Газа – в продължение на месеци не е помръднал, а хуманитарното положение в анклава остава тежко.
Целенасочените израелски удари срещу програмата за дронове на Хамас отговарят на реален приоритет за Израел: през войната евтините баражиращи боеприпаси, атакуващи бронирана техника и пехота, се оказаха една от най-трудните за обезвреждане заплахи на бойното поле в ивицата Газа, а възстановяването на този арсенал е сред способностите, които израелското командване следи най-отблизо.
Ударът е поредната израелска стъпка за задържане възстановяването на дроновия капацитет на Хамас по време на примирие, чиято втора фаза остава блокирана. Дали подобни ликвидации ще спрат усилията за превъоръжаване или само ще ги отложат във времето, ще покаже развоят на крехкото примирие – линия, където двете страни продължават да си разменят удари и взаимни обвинения, без нито едната да обяви примирието за приключило.
🇮🇱🎯🇵🇸 Израелските отбранителни сили (IDF) ликвидираха група от бойци на „Палестински ислямски джихад“ и други леко въоръжени лица, докато товарели оръжие в превозно средство в южната част на ивицата Газа. Ударът е нанесен в понеделник, а военните го обявиха ден по-късно, прикачвайки два видеозаписа – от идентификацията на целите и самото поразяване.
Ислямски джихад е втората по тежест групировка в ивицата след Хамас – създадена в края на 70-те години, финансирана и въоръжавана от Иран и определена от САЩ за чуждестранна терористична организация още през 1997 г. Въоръженото ѝ крило, наречено бригадите „Ал-Кудс“, участват в клането на 7 октомври 2023 г. и държеше израелски заложници през цялата война.
По данни на IDF въздушното наблюдение засякло мъжете да прехвърлят оръжие към машината, след което част от тях се качили в нея; авиацията ударила групата вътре в превозното средство и непосредствено до него. Според оценка на военните оръжието е било предназначено за атаки срещу израелските сили, които действат в района. Преди удара, уточнява изявлението, са взети мерки за редуциране на риска за цивилни – използвани са прецизни боеприпаси, а районът е бил под въздушно наблюдение.
IDF не уточни брой на убитите, нито по-точна локация от „южната част на ивицата“. Местните палестински медии обаче съобщиха на същия ден за трима убити и няколко ранени в израелски удар по лек автомобил западно от Хан Юнис – съобщението вероятно описва същия удар, макар че съвпадението не е потвърдено от нито една от двете страни.
Прецизната операция се вписва в режим, действал от влизането на примирието в сила през октомври 2025 г. Споразумението, постигнато с посредничество от САЩ, Египет и Катар, върна обратно живите заложници още през същия месец и спря широкомащабните бойни действия, но не изведе IDF от ивицата. Тя разделена почти наполовина от т.нар. жълта линия – временен разделител, зад който се изтеглиха израелските войски по сделката и който на практика се превърна в граница между зоните на израелски и палестински контрол. Южното командване държи войски по линията и продължи да нанася точкови удари по всичко, което оцени като непосредствена заплаха; в изявление за понеделнишкия удар IDF повтори, че ще „продължи да действа за отстраняване на всяка непосредствена заплаха“, позовавайки се изрично на рамката на споразумението.
Данните на американската организация за мониторинг на въоръжените конфликти (ACLED), че израелските удари през последните месеци са насочени към около жълтата линия – в Шуджаия, Магази, Бани Сухейла и Мауаси – и очертават консолидиране на зоната за сигурност, а не подготовка за подновяване на широката кампания. Още през декември 2025 г. началникът на Генералния щаб Еял Замир заяви, че жълтата линия ще бъде новата гранична линия на Израел в ивицата, макар мирният план изрично да предвижда Израел нито да окупира, нито да анексира Газа.
Междувременно политическият процес буксува на място. Първата фаза на споразумение приключи в края на януари с връщането на тялото на последния загинал заложник, а преговорите в Египет от юни не решиха възлови въпроси – разоръжаването на Хамас, графика на изтеглянето на IDF и следвоенното управление на ексклава. 9 месеца след началото на примирието разделителят не отстъпва, а се окопава – в оперативната рутина и терена, чийто пореден епизод е ударът от понеделник.
🇱🇧🕊️🇮🇱 Ливанската армия пое контрола върху сигурността в три села в Южен Ливан – Фрун, Срифа и Заутар ал-Гарбия – и по този начин изведе на терен рамковото споразумение, което трябва да доведе до разоръжаване на Хизбула и изтегляне на Израел. Това съобщи Държавният департамент на САЩ.
„Днес започнаха операциите в пилотните зони в селата Фрун, Срифа и Заутар ал-Гарбия, в съответствие с Тристранната рамка и под егидата на Военната координационна група за Ливан“, се посочва в изявлението на департамента. Вашингтон определи стъпката като „директен резултат от разговорите миналата седмица между Израел и Ливан в Рим“ и обеща да „продължи да работи в тясно сътрудничество с двете държави, за да доведе прилагането на рамката до успешен завършек“.
Реалностите на терен са по-скромни от обявеното в съобщението. В 2 от 3-те села израелски войници няма. Фрун и Срифа попадат в първата от двете набелязани пилотни зони, разположена напълно отвъд буферната зона, удържана от израелската армия; ливански официални лица и местни жители, цитирани от The National, уточниха, че ливански военни отдавна действат в двете села. Самата ливанска армия съобщи в понеделник, че „продължава“ своите патрулни мисии във Фрун и Срифа. Какво точно означава „начало на операциите“, изявлението на департамента не уточнява.
Реалната промяна опира до третото селище. Заутар ал-Гарбия е разположено в рамките на буферната зона и според договорката разположените там израелски части са длъжни да се изтеглят – според свидетелства от местни източници, към понеделник те се намират в покрайнините му. Ливанската армия посочи, че „тече координация“ с Военната координационна група за Ливан – тристранен механизъм, ръководен от САЩ – за разполагането на нейни сили в селото „след изтеглянето на израелската окупация от него“. Командването предупреди цивилните да не се отправят натам и да „се съобразяват с указанията на разгърнатите военни части, за да гарантират безопасността си“. Официална дата за изтеглянето не е обявена; висш израелски представител, цитиран от Axios, посочи, че първото ще започне във вторник, без да уточнява откъде.
Рамковото споразумение, подписано от Ливан, Израел и САЩ на 26 юни след проведените няколко кръга на директни преговори, предвижда поетапно изтегляне на израелските войски от позициите им в Южен Ливан. В замяна въоръжените сили на Ливан поемат самостоятелен контрол над сигурността в опразнените райони и удостоверяват, че те са изчистени от оръжие и инфраструктура на Хизбула. Пилотните зони, шепа селища от двете страни на река Литани, са замислени като изпитание на механизма в малък мащаб, преди подходът да бъде разпрострян над останалите райони. Израелският премиер Бенямин Нетаняху представи документа като успех, който позволява на армията да остане в по-голямата част от заетата площ, докато Хизбула не се разоръжи. Именно следващите стъпки по зоните бяха уточнени на новия кръг от директи разговори в Рим миналата седмица.
Точно тук минава и линията на напрежение. Споразумението не съдържа график за израелското изтегляне. Израел прие да напусне втората пилотна зона още с подписването на рамката, но досега не го е направил – израелски военни по-рано посочваха, че не са получили директива от политическото ръководство. Още към началото на юли американски представител обяви изтеглянето за въпрос на броени дни; близо две седмици по-късно то тепърва предстои. Протакането помрачи преговорите: Бейрут за кратко заплаши да бойкотира кръга от преговори в Рим и се завърна на масата едва след американски уверения, че ще има напредък по въпроса с изтеглянето. Междувременно израелски представители се зарекоха, че силите им ще останат в „зона за сигурност“ с дълбочина 10 км покрай границата, докато Хизбула разполага с оръжие.
Хизбула, подкрепяна от Иран шиитска групировка, определена от САЩ и ЕС за терористична организация, чиито сили десетилетия контролираха юга, преди да бъдат изтласкани от Израелските отбранителни сили (IDF) – отхвърли рамката изцяло и заплаши, че налагането ѝ рискува да тласне Ливан към нова гражданска война. Групировката настоя всяка уговорка за страната да бъде обвързана с цялостните преговори между Вашингтон и Техеран и досега не е казала дали ще оказва съпротива на прилагането на пилотните зони в определените села, а именно там ливанската армия ще трябва да удостовери изчистването на оръжието ѝ: задача, несравнимо по-тежка от патрулите в села, в които армията вече стои.
Преговорите между двете държави, които нямат дипломатически отношения, започнаха, след като Хизбула въвлече Ливан във войната на Израел и САЩ срещу Иран, нанасяйки ежедневни удари с ракети и дронове срещу Израел. Рамката бе договорена на фона на крехко примирие: IDF продължава да нанася спорадични удари в южен Ливан и да извършва взривявания в селата, които контролира по границата. Предният голям сблъсък между двете страни се разгоря през 2023–2024 г., след като Хизбула започна ежедневен обстрел срещу Израел в дните след терористичното клане, извършено от Хамас на 7 октомври 2023 г.
Стартът на зоните се случва в навечерието на пътуване, каквото Бейрут не е предприемал от 17 години. Във вторник ливанският президент Жозеф Аун ще бъде приет от президента на САЩ Доналд Тръмп в Белия дом – първата официална визита на ливански държавен глава във Вашингтон от 2009 г. В неделя Аун разговаря с държавния секретар Марко Рубио, който след срещата публично похвали натиска на ливанския президент за разоръжаване на Хизбула. По данни на The National Бейрут пристига с три искания: гаранции, че САЩ ще притисне Израел да изпълнява рамката, включително с ангажимент за скорошно изтегляне; пакет за помощ по възстановяване на опустошения юг; и разширена американска подкрепа за ливанската армия.
Първата проверка на рамката засега минава основно по документи: армията пое села, в които вече стоеше. Дали механизмът наистина работи, ще проличи по два видими признака. Първият е Заутар ал-Гарбия – ако израелските сили реално напуснат селото и ливански войници навлязат в него, пилотният модел е произвел първото си реално разместване на терен; ново отлагане без директива би върнало процеса в положението отпреди Рим, когато Бейрут вече веднъж посегна към бойкот. Вторият е поведението на Хизбула в отговор на първия опит на ливанската армия да конфискува оръжие в зоните – точката, при която декларативното отхвърляне на рамката или ще прерасне в съпротива, или ще остане само реторика.
📸 Снимка: Войник от ливанската армия стои на контролно-пропускателен пункт в село Фрун, южен Ливан, 16 юли 2026 г. (Mohammed Zaatari/AP)
🇮🇱💥🇱🇧 Израелските отбранителни сили (IDF) нанесоха въздушен удар по сграда в зоната за сигурност под техен контрол в Южен Ливан, след като военнослужещи от 91-ва регионална дивизия „Галилея“ проследили как няколко бойци на Хизбула – подкрепяната от Иран шиитска групировка, определена от САЩ, ЕС и Великобритания за терористична организация – пренасят противотанкови ракети към постройката. Ударът, поредният в тясната ивица, която Израел отказва да напусне, докато Хизбула не бъде въоръжена, идва само дни преди подновяването на непреките израелско-ливански преговори в Рим, насрочени за 15–16 юли.
Според IDF бойците навлезли в зоната за сигурност с автомобил и прехвърлили няколко ракети в сграда; след като още въоръжени лица внесли оръжие и влезли вътре, авиацията поразила постройката, „за да отстрани заплахата“. Военните съобщиха за вторични детонации след удара – признак за складиране на боеприпаси – и публикуваха видео на самата атака с кадри от проследяването на групата. Комюникето описва действието като превантивно: да прекъсне пренасянето на оръжие в непосредствения обхват на израелските части.
Местни медии съобщиха за няколко удара по градчето Мансури в окръг Тир, на брега южно от едноименния град. Кореспондент на „Lebanon Debate“ отчете един ранен, откаран в болница. Противотанковите ракети са гръбнакът на наземния арсенал на Хизбула – преносими, лесни за укриване в цивилна застройка и именно оръжието, чието изтегляне от пограничната ивица е сред първите искания на Израел; движение с подобен товар в зоната за сигурност е ровът, който израелската армия следи най-плътно.
Мансури лежи в тясната ивица южно от река Литани, която IDF удържат и след обявеното в началото на юни примирие с посредничество от САЩ. Израел заяви, че ще запази буферна зона с дълбочина до 10 км, докато Хизбула не се разоръжи – условие, което стои в сърцевината на цялата договорка. Рамката обвързва прекратяването на огъня именно с разоръжаване на групировката и предвижда поетапно изтегляне на Израел, разполагане на ливанската армия в т.нар. пилотни зони, от които израелските войски да се оттеглят и където да няма оръжие извън това на държавата, както и обявяване на Хизбула за враг на ливанската държава. Фиксиран график за изтеглянето не се споменава.
Именно тук се крие задънената улица. Генералният секретар на Хизбула Наим Касем отхвърли рамката като капитулация пред Израел, обяви я за „нищожна“ и повтори, че движението няма да предаде оръжието си и ще продължи да воюва. Оттам примирието се крепи крехко, с редовни взаимни обвинения в нарушения и почти ежедневни израелски удари и артилерийски обстрели – от Мансури на крайбрежието до вътрешните села около Бинт Джбейл.
На този фон предстоят преговорите в Рим. В деня на удара ливански официален представител потвърди, че Бейрут ще участва в срещата на 15–16 юли, макар по дипломатически данни Ливан да обвързва явяването си с предварително израелско изтегляне от две пилотни зони. Началникът на израелския генерален щаб на свой ред предупреди, че армията е готова да премине в настъпление, ако Хизбула наруши примирието – реторика, която оставя малко пространство за отстъпление на масата.
Ударът край Мансури е дребен по мащаб, но показателен по логика. За израелската армия буферната зона не е предмет на пазарлък, а установен периметър, който тя патрулира и разчиства с кинетична сила при всяко засичане на движение с оръжие – независимо от дипломатическия календар. Затова всеки подобен епизод носи двойно значение: тактическо, като прекъсване на конкретна доставка, и реторично – послание, отправено дни преди Рим, че Израел ще седне на масата, без да отпуска военния контрол на терена. Докато Хизбула публично отказва да се разоръжи, а Ливан иска изтегляне като предварително условие, ударите в зоната остават най-вероятният режим на деня – не изключение от примирието, а начинът, по който Израел го удържа.
🇺🇸💥🇮🇷 САЩ нанасят мащабни въздушни удари по цялото южно крайбрежие на Иран за втора поредна нощ, поразявайки над 80 обекта, съобщи Централното командване на САЩ (CENTCOM). Ударите тази нощ се разгърнаха по дъга от близо 1000 км – от Чабахар и Конарак на брега на Оманския залив, през Бандар Абас, Сирик, Кешм, Минаб и Бандар Хамир на самия Ормузки проток, до Бушер и петролния остров Харг навътре в Персийския залив. Те дойдоха, след като президентът Доналд Тръмп обяви за приключил Исламабадския меморандум – 60-дневната рамка, подписана на 17 юни, която крепеше крехкото примирие между Вашингтон и Техеран.
По думите на CENTCOM новият кръг цели да ограничи способността на Иран да заплашва корабоплаването през Ормузкия проток. Ударите са насочени към ПВО комплекси, крайбрежни радари, пускови площадки за дронове, зенитни ракети и противокорабни крилати ракети по южното крайбрежие. Сателитни изображения и топлинни карти на НАСА за регистриране на пожари потвърждават щети по военноморската база Конарак, военноморския щаб в Бандар Абас и голям кратер и разрушени постройки в авиобаза Бушер.
Комуникационна кула на базата на Революционната гвардия в Сирик беше поразена за трети път в рамките на месец. Преди да напусне срещата на върха на НАТО в Турция, Тръмп предупреди, че ще удари отново – „Ще ги ударим силно тази вечер“ – и заяви, че разбирателството с Иран е приключило. Това е третият голям американски удар, откакто се водят преговори.
Втората нощ се стовари най-тежко върху провинция Бушер. По данни на иранското издание „Шарг“ за едно денонощие там са отчетени 18 удара, 15 от които в ранните часове, а сред поразените цели има 2 командно щабни съоръжения. Иранските власти съобщиха за загинали, но в данните се срещат разминавания. IRNA, позовавайки се на изявление на въоръжените сили, обяви 8 загинали военни в Бушер и Бандар Абас, сред които офицер с чин капитан на име Али Моейни; чуждестранни издания описаха загиналите като бойци на Революционната гвардия, а не редовната армия.
Ръководител на кооперативния съюз в провинция Хормозган докладва пред агенция Mehr за двама убити и двама ранени рибари при удар по пристана Кохстак. Заместник-губернаторът на Минаб заяви, че там няма жертви – знак, че сведенията са частични и по места, а не общ баланс. Успоредно с това Техеран опроверга слух за удар по цивилното летище на Бандар Абас; управата на летищата в Хормозган отбеляза, че обектът не е пострадал, а полетите продължават, докато летището на Бушер трябва да заработи отново от 11 юли.
Техеран отвърна извън собствената си територия. Революционната гвардия пое отговорност за удари по американски военни обекти в Бахрейн, където е базиран Пети флот на САЩ, и Кувейт. В двете страни бяха задействани сирените за ракетна тревога, а по-рано под обстрел попадна и Йордания. Иранската страна твърди, без независимо потвърждение, че е поразила 85 американски обекта, а също така кораби на ВМС на САЩ, разположени източно от Ормузкия проток и южно от Чабахар Освен това се съобщава, че ПВО е свалила разузнавателно-ударен дрон MQ-9 Reaper в небето над Хормудж в провинция Бушер. Иранското министерство на външните работи заплаши със „съкрушителен отговор“.
Ударите засягат най-чувствителната точка на световната енергетика. Меморандумът от Исламабад включи повторно отваряне на Ормузкия проток без такси за 60 дни и вдигане на военноморската блокада на Иран. Вместо това, по данни на генералния секретар на Международната морска организация към 8 юли, около 6000 моряци остават блокирани в Персийския залив. Поводът за новия кръг удари е ирански обстрел срещу три търговски кораба във водите на пролива. В отговор САЩ не само нанесоха удари, но и върнаха санкции срещу Ислямската република, отнемайки ѝ възможността да продава суров петрол на световните пазари. Тръмп даде да се разбере, че Вашингтон обмисля да поеме контрол върху петролния остров Харг. Цената на сорт „Брент“ се покачи с 5,8% до около 78,43 долара за барел, а водещите борсови индекси отстъпиха леко.
Ударите падат в най-натоварения със символика момент за Техеран – по време на 9-дневното погребение на върховния лидер Али Хаменей, убит на 28 февруари при започналата в този ден съвместна кампания на въздушни удари от САЩ и Израел. Церемониите започнаха на 3 юли и събраха милиони хора по улиците. В сряда, 8 юли, тялото беше пренесено през Наджаф и Карбала – двата най-свещени града за шиитите, които се намират в южен Ирак. Днес, 9 юли, предстои да бъде положен в гроба му в Мешхед, провинция Разави Хорасан, Наследникът и син на Хаменей, Моджтаба Хаменей, който пое поста през март, не беше видян на погребението заради заплаха за живота му, а местонахождението му остава неизвестно от първите дни на войната през март.
Именно след полагането на Хаменей трябваше да започнат преговорите за окончателен мир – за съдбата на ядрената програма на Техеран, за режима на преминавне в Ормузкия проток и за вдигането на санкциите. Двете нощи на масирани удари поставят този разговор под въпрос още преди да е започнал. Голяма част от иранските твърдения – броят на жертвите, свалянето на дрона, поражението на американски кораби, нямат потвърждение от независим източник. Потвърдено със сигурност е друго: примирието, на което Пакистан усилено посредничи от пролетта, вече е история, а огънят се води по цялото южно крайбрежие на страната.
🇺🇸🚁🌊 Един американски военнослужещ се издирва в Арабско море, а трима негови колеги бяха спасени и се намират в стабилно състояние, след като палубен вертолет MH-60S Seahawk от самолетоносача USS George H.W. Bush извърши аварийно кацане във водата в сряда, 1 юли.
Пети флот на САЩ – военноморско командване с щаб в Манама, Бахрейн, отговарящо за водите около Арабския полуостров – съобщи за инцидента още на същия ден и подчерта, че няма индикация аварията да е причинена от враждебно действие. Това е вторият американски хеликоптер, паднал в тези води за под месец, и вторият пореден случай, в който отговорът на въпроса „обстрел или авария“ трябва да се даде, преди спасителната операция изобщо да е приключила.
По изявление на командването инцидентът е станал около 3:30 ч. източно време – късният предиобед местно време. „Части на ВМС на САЩ в региона в момента издирват другите все още изчезнали членове на екипажа. Причината за инцидента се разследва“, гласи съобщението на Пети флот от 1 юли. 3 от 4-членния екипаж бяха извадени от водата и се възстановяват на борда на самолетоносача; четвъртият остава в неизвестност и засега няма сведения за откриването му. Командването не уточнява кои кораби и самолети участват в издирването, а името на издирвания не се уточнява – по установената практика неговата самоличност се оповестява едва след като бъдат уведомени близките. Часовете при това имат значение: дори в топлите води на Арабско море през юли човек зад борда се бори с вълнението, дехидратацията и умората, а периметърът на търсене се разширява с всяко отместване на течението.
Падналата машина принадлежи на HSC-5 „Nightdippers“ – вертолетна ескадрила за морски бой от състава на седмо палубно авиокрило (Carrier Air Wing 7), базирана в Норфолк, Вирджиния. MH-60S – морският вариант от фамилията H-60 с широки плъзгащи се врати от двете страни на кабината, официално именуван Knight Hawk, но и във флота вървящ под общото име Seahawk – поема черната работа на ударната група: пренася хора и товари между корабите, поддържа специалните операции и носи дежурството по издирване и спасяване. Заедно с противолодъчния MH-60R той образува гръбнака на вертолетната авиация на флота. Именно такава машина обикновено вади падналите във водата – този път тя самата стана обект на операцията.
Аварийното приводняване е една от най-опасните маневри в морската авиация дори за опитни екипажи. Тъй като вертолетът носи двигателите и главния редуктор високо над кабината, центърът на тежестта е горе – и при потапяне машината е склонна да се преобърне с кабината надолу. Затова палубните екипажи редовно тренират евакуация от преобърната, пълнеща се с вода кабина в специални тренажори; но дори с подготовка излизането от потъващ вертолет в открито море остава борба със секунди – в тъмна, обърната наопаки кабина, под напора на нахлуващата вода.
George H.W. Bush – най-новият самолетоносач от клас Nimitz, в строя от 2009 г. – отплава от Норфолк на 31 март, един месец след началото на войната с Иран, и стигна до региона по маршрута около нос Добра надежда; от 23 април корабът действа в зоната на Централното командване на САЩ (CENTCOM), която обхваща Арабско море и подстъпите към Ормузкия проток. По данни на Stars and Stripes в Близкия изток в момента служат около 50 000 американски военнослужещи.
Фонът е война, прекратена по средата. Съвместната въздушна кампания на Израел и САЩ срещу Иран започна на 28 февруари с около 900 удара в първите 12 часа, един от които ликвидира върховния лидер Али Хаменей; примирието от 8 април, договорено с посредник Пакистан, я замрази, а на 17 юни Тръмп и президентът Масуд Пезешкиан подписаха т.нар. „Исламабадски меморандум“ – 60-дневно удължаване, по силата на което двете страни договарят окончателните условия: от ядрената програма и режима на плаване през Ормузкия пролив до вдигането на санкциите и пакет за възстановяване от порядъка на 300 млрд. долара. Меморандумът свали морската блокада срещу Иран и отвори протока, но се задържа трудно – беше нарушаван неведнъж и от двете страни – и американските военни в региона остават в повишена готовност.
В такава среда всяка паднала машина се чете под лупа, а прецедентът отпреди три седмици показва защо. На 9 юни армейски вертолет AH-64 Apache падна в Оманския залив край Ормузкия проток по време на патрул над регионалните води. Двамата членове на екипажа бяха открити и извадени за около 2 часа от безпилотен катер Corsair на Task Force 59, създаденото в Бахрейн съединение на Пети флот за безпилотни системи – в спасителна операция, която ще остане в историята като първата, изпълнена от морски дрон на американските сили. Тогава президентът Доналд Тръмп обяви, че машината е свалена от ирански сили, и се закани да отговори; публично потвърждение на тази версия от военното разследване няма и до ден-днешен. За случая от 1 юли Пети флот каза обратното още в своето първо съобщение: нищо не сочи към враждебно действие. Отвъд близостта във времето и водите двата инцидента нямат връзка помежду си – различни машини, различни родове войски, но и различни обстоятелства. Общ е фонът: море, наситено с американска техника, и примирие, което превръща всяко падане на машина в политически въпрос още преди екипажът да е изваден.
🇰🇵🤝🇰🇷 Военнослужещ от Корейската народна армия е прекосил Военната демаркационна линия (МДЛ) в централния ѝ сектор през нощта на 23 юни, след като заявява своето намерение да премине на юг. Това обяви Обединеният комитет на началник-щабовете на Република Корея (ОКНЩ) в официално изявление от 24 юни.
Войникът, чийто чин на този етап остава неизвестен, е бил поет от южнокорейските сили в района на Чхорвон, провинция Канвон, около 22:00 часа, в операция по приобщаване на дезертьора. „Съответните детайли биват изяснявани от компетентните органи“, заяви комитетът, който определи самоличността и мотивите за предмет на разследване, което на този етап не е приключило. Към момента на оповестяване командването не е отчело необичайни придвижвания на севернокорейски части в отговор на инцидента – индикация, че може би става дума за индивидуален акт, а не елемент на по-широка маневра.
Ключово в случая е мястото, където се случва това. Чхорвонският сектор е един от най-активно укрепените участъци от страна на Пхенян: минни полета и огради, положени като част от програмата за уплътняване на южната граница, която Ким Чен Ун разпорежда от април 2024 г. Именно тук се отличава парадоксът на това начинание. „И когато полагат мини, оставят проходи за придвижване – ако маршрутът е известен, пресичане през минираната зона е напълно възможно“, обясни военен източник пред медиите в Сеул. Поясът, замислен да запечата границата, носи в себе си собствените си пролуки; човек, който познава терена отвътре, може да ги използва тъкмо за да я прекоси в обратната посока.
Това е общо четвърти такъв случай от встъпването в длъжност на президента Лий Дже-мьон през юни 2025 г. и вторият с участието на военен. Хронологията очертава нарастваща честота на дезертьорства. На 3 юли мъж, цивилен жител, пресече МДЛ в централно-западния сектор. На 31 юли същата година друг мъж премина през неутралната зона на река Хан. През октомври 2025 г. войник от Севера прекоси линията за демаркация през централната част и заяви своето намерение да дезертира. Последният случай е първият на военнослужещ за последните 8 месеца – 4 случая в рамките на 12 месеца, въпреки че последното десетилетие беше белязано от непрестанно укрепване на защитните съоръжения, издигнати от Пхенян на 38-ия северен паралел.
Случилото се съвпадна като време с дипломатически сблъсък във връзка с естеството на това укрепване. На 24 юни Командването на ООН (UNC), което се произнася по всички нарушения, извършени по Споразумението за примирие, публикува документ, озаглавен „Информационен лист на Командването на ООН: Прилагане на Примирието в ДМЗ и неотдавнашни действия на Северна Корея“. В него се твърди, че изграждането на огради и минирането северно от МДЛ „не представлява нарушение на Споразумението за примирие“, при условие че дейностите остават от северната страна на линията, не въвеждат тежко въоръжение в зоната и се ограничават до гранично укрепване, а не военна фортификация.
Оценката се разминава с позицията на Министерство на отбраната на Република Корея, което обяви същите действия (бодлива тел, разположена на места на под 100 метра (по данни от сектора достига и до 80 метра) от линията, и разчистване на терен за миниране на 5–10 метра от нея) за „явно нарушение“ на примирието. „Макар че се оповестява публично за първи път, и досега правителството го е разглеждало като нарушение“, уточни правителствен служител. Разривът е институционален: съюзническата структура, която администрира режима от 1953 г., и националното министерство, което го отстоява на терен, интерпретират един и същ факт по фундаментално различен начин.
Контрастът се пренася и във вътрешната политика на Юга. През декември 2025 г. президентът Лий Дже-мьон разтълкува укрепването като отбранителен рефлекс: „Северна Корея се опасява, че Югът би могъл да нахлуе на Север, затова е изградила тройни огради по демаркационната линия, стени, които да спрат дори танкове, и е прекъснала мостове и пътища.“ Това разчитане – Пхенян се барикадира от страх, вместо да води подготовка за настъпление – остава в противоречие с неговото ведомство, обявило съоръжения за нарушение. Но заедно очертават администрация, която още не е уеднаквила езика си за случващото се на 30 метра от позициите си.
Зад процедурния спор остава по-трайната тенденция. Пхенян влага безпрецедентни ресурси, за да направи границата непроходима, а тя продължава да пропуска хора, включително собствени войници, с увеличаваща се честота, а не спад. Минираният пояс спира танковете и обезкуражава масовото бягство, но очевидно това не е така за онзи, който е посветен и къде са проходите. Всеки нов преход през уж запечатаната линия е тих измерител на това доколко режимът удържа не толкова периметъра си, колкото хората, на които е поверил да го пазят.
🇺🇸🕊️🇮🇷 Президентът на САЩ Доналд Тръмп обяви, че сделката с Иран е „завършена", и нареди безусловно отваряне на Ормузкия проток и незабавно сваляне на морската блокада на иранските пристанища. Почти едновременно с това пакистанският премиер Шахбаз Шариф, който е основен посредник в преговорите, обяви „незабавно и окончателно прекратяване на военните действия на всички фронтове, включително в Ливан".
Тук е мястото да отбележи, че е обявено постигане на споразумението, не финален подпис. По думите на Шариф официална церемония ще се проведе в петък, 19 юни, в Швейцария, а тази седмица посредниците организират техническите срещи преди прилагането. Иначе казано – политически „завършена", процедурно предстояща, и точно заради това евентуален срив между обявяването и подписа остава реален риск.
Развръзката идва след близо четири месеца на ескалация. На 28 февруари САЩ и Израел започнаха съвместна въздушна кампания срещу Иран, в началото на която беше ликвидиран върховният лидер аятолах Али Хаменей, както и почти цялото ръководство на ислямския режим.
Техеран отговори с фактическо затваряне на Ормузкия проток – морето беше осеяно с мини, а Революционната гвардия започна да напада търговски кораби, преминаващи през ключовия морски път. На 6 март Тръмп заяви, че приема единствено „безусловна капитулация" на Иран, и зададе серия от ултимативни срокове. След като всички те изтекоха без резултат, на 19 март американската авиация започна въздушна кампания, за да отвори пролива насила.
Тази кампания обаче не постигна целта си. Иран не отстъпи и проливът остана блокиран, а под международен натиск ударите бяха замразени: на 8 април Пакистан издейства условно двуседмично примирие с обещание за безопасен транзит, но бързо стигна задънена улица. На 11–12 април в Исламабад двете страни се споразумяха по почти всички точки на план за деескалация, но се разминаха именно по двата ключови въпроса – статута на пролива и ядрената програма на Иран – и преговорите завършиха с провал.
Ден по-късно Тръмп нареди военноморска блокада на иранските пристанища, която доведе до патова ситуация, при която двете блокади стояха една срещу друга – Иран държеше протока затворен, докато САЩ задушаваше иранския износ на петрол. Тръмп твърдеше, че блокадата коства на Техеран около 500 милиона долара дневно, а Пентагонът оцени иранските загуби на близо 4,8 милиарда долара към началото на май.
Ситуацията започна да се разплита едва през последните няколко седмици. В края на май сделката вече беше „до голяма степен договорена", но срещата приключи без окончателно решение. През последните дни Тръмп насрочи подписване, Иран отрече да се стигнало до него в обявения срок, а израелски удар срещу Хизбула в Бейрут заплаши крехкото равновесие – преди днешното обявяване да обърне нещата.
Тук е ключово едно разграничение: обявено е постигане на споразумението, не финален подпис. По думите на Шариф официалната церемония ще бъде проведена в петък, 19 юни, в Швейцария. Тази седмица посредниците организират технически срещи преди прилагането. Иначе казано – политически „завършена", процедурно предстояща, и точно заради остава реален риск от евентуален колапс на договорката в оставащите дни.
Параметрите на оповестения проект изглеждат така: Иран отваря Ормузкия пролив, а паралелно с това САЩ сваля блокадата, освобождава около 25 млрд долара замразени активи, спира всички нови санкции и отменя петролните. В замяна Техеран се ангажира да не произвежда и да не придобива ядрено оръжие, да спре ново обогатяване и да разреди вече обогатения уран, като финална сделка трябва да се договори в рамките на 60 дни.
Освен Пакистан, като посредници в преговорите участваха Катар, Саудитска Арабия и Турция. Пазарът реагира мигновено – петролът, който през март проби 100 долара за барел, вече падна под 90 (WTI – 85, Брент – 87).
🔥 Украински дронове поразиха петролната рафинерия „Славнефт-ЯНОС“ в близост до град Ярославъл през изминалата нощ, едно от водещите предприятия за преработка на нефт на руска територия, и доведе до избухването на силен пожар в рамките на завода, докато в самия град също беше регистрирана серия от мощни експлозии.
В 01:30 часа местно време властите в Ярославска област обявиха режим „безпилотна опасност“, губернаторът Михаил Евраев. Броени минути след това в областния град прозвучаха сирените за въздушна тревога, а около 02:23 часа местното население получи SMS известия от Единната държавна система за извънредни ситуации (РСЧС).
Украинският канал Exilenova+ в Telegram съобщи пръв за попаденията на ударни дронове в пределите на завода. Украинският журналист Дмитро Гордон от своя страна цитира Силите за отбрана на Украйна, според които ударът по „Ярославнефтеоргсинтез“ (ЯНОС) е нанесен с дронове, които иронично са наречени „санкционни“ – термин, използван в Киев за ударите по обекти на петролния сектор, разположени дълбоко в руския тил.
Заводът, разположен на около 700 км от фронтовата линия в Украйна и собственост на компанията „Славнефт“ от 2001 г. насам, притежава годишен капацитет от 15,7 млн тона суров петрол. Това далеч не е първият удар по съоръжението. На 28 март показателите на сателитната система FIRMS на НАСА регистрираха мащабен пожар на територията на предприятието в 03:33 ч. местно време, потвърден като последствие от украинско нападение с дронове. Според украински източници друго попадение в ЯНОС е било нанесено в края на април. Силен пожар, засегнал ключови компоненти на инсталацията, беше регистриран и на 1 октомври 2025 г.
В отговор на масираната украинска атака, при която най-малко 270 дрона нарушиха руското въздушно пространство, Росавиация съобщи, че осем летища прекратяват временно приема и изпращането на самолети – Внуково (Москва), Южний (Иваново), Грабцево (Калуга), Большое Савинов (Перм), Донское (Тамбов), Сочи, Череповец и Ярославъл. Само на московския аеропорт бяха отчетени най-малко 30 закъснели заминаващи рейса. Срокове за възобновяване на нормалния трафик не бяха оповестени.
Украинската атака с дронове срещу Ярославъл беше извършена два часа след „обявяване на примирие“, като по същото време вървеше паралелен опит за нападение срещу Москва.
Местната администрация на Ярославска област забрани изрично заснемането на работата на средствата за ПВО, полета на дронове, попаденията в петролната инфраструктура и местата на падане на отломки, както и публикуването на кадри от последствията онлайн. Местни предприятия работят „в обичаен режим“, според областното правителство, а Министерството на отбраната и силовите ведомства „водят работа по отразяване на атаката“.
🇷🇺🕊️🇺🇦 Администрацията на руския президент Владимир Путин е започнала да разработва стратегическо послание, което да покаже евентуално прекратяване на пълномащабната война в Украйна като победа за Русия.
Служители на Кремъл се подготвят с конкретен пропаганден дискурс, за да оправдаят бъдещото споразумение за мир пред обществото. Това се случва в момент, когато страната е изправена пред колосални военни загуби и липса на видим напредък след повече от четири години на непрекъснати настъпателни операции, съобщава The Moscow Times на 7 май.
Вътрешните дискусии в политическия блок, ръководен от първия заместник-ръководител на Кремъл Сергей Кириенко, подчертават рисковете от това войната да бъде удължавана. В презентация, споделена с длъжностни лица, се изтъква, че „трябва да знаеш кога да спреш навреме“.
Документът алармира, че при запазване на текущото темпо на бойните действия в крайна сметка би изисквало пълномащабна мобилизация и преминаване на икономиката изцяло на военен режим. Тези мерки биха могли да доведат до изчерпване на националните ресурси, повишаване на данъците, упадък на частния бизнес, по-чести удари с дронове и влошаване на демографската криза.
Ключова част от въпросната стратегия включва промяна в официалните цели на руската агресия срещу Украйна, които ще омаловажават провала на първоначалната кампания за превземане на Киев и сваляне на украинското правителство и пропагандата вече ще набляга на контрола над Донбас, Запорожка и Херсонска област.
Чиновниците възнамеряват да твърдят, че целта за „денацификация“ е постигната в хода на самия акт на бойни действия и жертвите сред украинските военнослужещи. Освен това Кремъл планира да обяви, че превземането на столицата никога не е било част от действителния план на 24 февруари 2022 г.
Кремъл призна, че прекратяването на войната без очевиден триумф може да разпали гняв сред радикализирани пропагандисти и военни,. За да овладее въпросната прослойка, Кремъл планира „емоционална трансформация“ на лоялните публични фигури. Тези, които откажат да подкрепят новата теза, могат да бъдат маргинализирани, поставени етикети като „фалшиви патриоти“ или цел на съдебни действия за „дискредитиране“ на въоръжените сили.
Руското ръководство планира да контролира завръщането на военните ветерани, като пренасочи енергията им към проекти за реконструкция на окупираните територии или роли в „Африканския корпус“. Очаква се медиите настоятелно да поставят своя акцент върху истории за ветерани, които успешно се реинтегрират в гражданския живот чрез бизнес и образование. В същото време държавата може да използва негативен пример за ветерани, затънали в престъпност и зависимости, за да възпре възникването на инакомислие.
Кремъл се стреми да създаде чувство за „нормализация“ в масовия поданик. Това включва обществен разговор относно бъдещето на Руската федерация след войната и доклади за устойчивостта на икономиката под санкции.
Налице са и предложения за постепенно „контролирано размразяване“ в сферата на културата, което би могло да включва леко разхлабване на цензурата в киното и литературата, както и връщането на политически хумор в телевизионния ефир, въпреки че се очаква мащабните ограничения на интернет да останат в сила за постоянно.
Макар да не е ясно дали президентът Владимир Путин е дал благословията си конкретния път, самото наличие на подобни планове сочи, че руското ръководство сериозно претегля цената на продължителната война спрямо рисковете от вътрешна нестабилност
🇺🇦🕊️🇷🇺 Едностранният режим на тишина, обявен от Украйна, влезе в сила в 00:00 часа на 6 май 2026 г. Президентът Володимир Зеленски обяви миналата вечер, че въоръжените сили прекратяват огъня без обявен краен срок и ще действат „огледално" в отговор на действията на руската страна.
Решението идва два дни след като на 4 май Министерството на отбраната на Руската федерация направи изявление, в което обявява едностранно примирие за 8 и 9 май – дните на празненствата по случай 81-вата годишнина от победата над Нацистка Германия.
Зеленски изтъкна, че Украйна не е получила официално предложение за периода 8–9 май и определи руския ход като „театрална постановка" и „манипулация", насочена към защита на парада на Червения площад, а не към същинско прекратяване на бойните действия.
Руското изявление, публикувано по официалните канали на министерство на отбраната, заяви очакването си към Украйна „да последва примера" и предупреди за удари в отговор при нарушение, включително директна заплаха за ракетен удар по Киев, ако празненствата на 9 май бъдат нарушени.
Вариантът, представен от Зеленски, не въвежда формална рамка с фиксиран край и обвързва прекратяването на огъня с реципрочност на руските ходове. Размяна на пленници, която предхождаше подобни инициативи в миналото, не беше обявена в предишните 48 часа.
Веригата от частични примирия започна на 5 март 2022 г, когато Кремъл обявява „режим на тишина" от 10:00 ч. местно време за хуманитарни коридори от Мариупол и Волноваха; режимът се срути в рамките на часове с взаимни обвинения за артилерийски обстрел.
На 25 април 2022 г. Русия обяви още едно едностранно прекратяване на огъня около металургичния комбинат „Азовстал" – без двустранно споразумение, поради което украинската страна не го признава. На 6–7 януари 2023 г. Путин нареди 36-часово примирие за Коледа по молба на московският патриарх Кирил, отхвърлено от страна на Украйна като „циничен капан". 72-часовото примирие за Деня на победата през 2025 г. премина в режим на пробиви с многобройни регистрирани нарушения от двете страни.
Първият опит за всеобхватно прекратяване на огъня след 2022 година се случи на 11 март 2025 г. в Саудитска Арабия, където след 8-часови преговори украинската делегация прие предложението на САЩ за примирие за период от 30 дни, обвързано с реципрочно руско съгласие. Москва отхвърли пълния вариант, но на 18 март Тръмп и Путин се договориха за частичен мораториум на ударите по енергийна инфраструктура. На 25 март в Риад споразумението се разшири до примирие в Черно море за безопасна навигация и забрана за търговски кораби с военни цели.
На 11 април 2026 г. в 13:00 ч. започна 32-часово Великденско примирие – предложено от Зеленски, наложено в рамка от Путин, предхождано от 72-рата по ред размяна на пленници, обхванала 175 души. Украйна записва около 2299 руски нарушения, Русия обвини Украйна в 1971. Пълномащабните сражения бяха подновени след изтичане на 32-часовия прозорец на 13 април.
Влизането в сила на огледалния украински режим на тишина на 6 май 2026 г. поставя руското министерство на отбраната пред публично затруднение: ако Москва съблюдава собственото си примирие за 8 и 9 май, тя де факто прави частична отстъпка пред едностранния ход на Украйна. Ако го нарушава, тя поема политическата отговорност за провала на собствения си ход преди парада. Поведението на руските войски от днес нататък ще определи какъв обем удари ще проникнат към сърцето на Москва на 9 май, особено след пробива на FP-1 на 4 май на около 6 км от Кремъл. Историческата справка на досегашните примирия не отчита нито едно такова, което да е минало без записани нарушения до края на обявения си срок.
🇷🇺🕊️🇺🇦 Министерството на отбраната на Руската федерация обяви едностранно примирие, насрочено за 8 и 9 май, което според изявление на руските власти има за цел да позволи отбелязване на годишнината от победата във Втората световна война.
Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков уточни, че решението е било взето от президента Владимир Путин и изрази очакване властите в Киев да последват този пример, предаде УНИАН на 4 май.
Въпреки обявеното примирие, Москва отправи специфични заплахи във връзка с потенциални военни действия. Руски длъжностни лица предупредиха, че всеки опит за прекъсване на техните чествания ще доведе до масиран ракетен удар по центъра на Киев.
Ведомството твърди, че досега е избягвало подобен ход по хуманитарни подбуди, но предупреди цивилните и чуждестранни дипломати да напуснат незабавно столицата. Това противоречи на случващото се в последните четири години след началото на пълномащабната война, през които бяха документирани многократни ракетни удари срещу Киев.
Тази подновена агресия беше предшествана от удар на украински дрон по висока сграда в центъра на Москва през изминалата нощ. Това предполага, че заплахите на Кремъл, и едновременните му призиви за прекратяване на огъня, са опит за демонстрация на сила и замразяване на бойните действия в момент, когато войната често започва да чука на вратата.
Освен това днес беше официално потвърдено, че словашкият премиер Роберт Фицо ще пътува до Москва през този период, но въпреки че планира да се срещне с Путин, той заяви, че не възнамерява да присъства на самия парад.
Словашкият държавен глава обясни визитата си като акт на почит към онези, сражавали се във войната. „Ще положа цветя на гроба на Неизвестния войн на Червената армия, за да изразя благодарност за освобождението от името на словашките жени и мъже, и трябва да проведа кратка среща с Путин. Това е всичко. Няма да бъда на никакъв парад. Форматът ще бъде същият като преди“, каза Фицо.
Руските власти подготвиха мащабни рестрикции на мобилните комуникации в Москва в навечерието на парада за Деня на победата на 9 май. Тези мерки, за които се посочва, че ще бъдат по-обширни от предишни години, са насочени към мобилния интернет, SMS услугите и дори платформи, които обикновено попадат в „белия списък“.
Очакваше се планираните прекъсвания да обхванат цялата зона във вътрешността на околовръстния път, което разширява значително обхвата на блокадата. Тези репресивни мерки се случват успоредно с потвърждението от страна на Министерство на отбраната, че за първи път от 2007 г. насам в събитието на Червения площад няма да участва никаква сухопътна военна техника.
🇺🇸⚔️🇮🇷 Американският президент Доналд Тръмп сподели, че не е доволен от последното предложение на Иран във връзка с евентуално споразумение за окончателно прекратяване на войната.
„Те искат да сключат сделка, но аз не съм доволен от нея“, каза Тръмп пред репортери пред Белия дом в отговор на въпрос относно предложението, което беше получено от Техеран в четвъртък.
„Те постигнаха известен напредък, но не съм сигурен дали някога ще стигнат докрай“, заяви Тръмп, като отново подчерта, че иранското ръководство е „разпокъсано“.
🇷🇺📞🇺🇸 Руският президент Владимир Путин и американският му колега Доналд Тръмп проведоха разговор по телефона, съобщи Юрий Ушаков, висш дипломат и близък съветник на Путин. Разговорът е продължил над 90 минути, в рамките на които са били обсъдени редица теми, свързани с руската инвазия в Украйна и международната ситуация.
По време на разговора Путин е предложил „примирие за периода около Деня на победата“, отбелязван от Русия на 9 май. Според висши дипломати Тръмп е изразил подкрепата си за това предложение. Путин от своя страна е осъдил скорошния опит за покушение, изказвайки своята подкрепа за американския президент.
Сводката на Кремъл за разговора цитира Тръмп, според когото сделката за примирие „вече е близо“. В същото време Путин е използвал разговора, за да повтори твърденията си за използване на „терористични методи“ при украинските атаки и е настоял, че „целите на специалната военна операция ще бъдат постигнати“. Въпреки това руската страна е индикирала предпочитание тези цели да бъдат постигнати чрез преговори.
Руският държавн глава е отправил и поздрави по случай рождения ден на първата дама Мелания Тръмп, която е похвалил за ролята в „събирането на руски и украински деца с техните семейства“. Този коментар идва на фона на влязла в сила заповед за арест, издадена от Международния наказателен съд в Хага срещу Путин във връзка с незаконната депортация на украински деца.
Освен това двамата лидери са обсъдили потенциални „взаимноизгодни проекти в икономиката и енергетиката“, според съобщения в руските държавни медии. Тези теми остават основна тема на контактите между двамата последните месеци. По време на брифинг на 10 март 2026 г. Доналд Тръмп сподели подробности за предишен разговор с Путин, определяйки го като продуктивен и положителен обмен.
Лидерите са обсъдили и настоящата ситуация в Близкия изток, където Путин изразил желание да съдейства, на което Тръмп е отвърнал, че далеч по-значим принос би било прекратяването на войната срещу Украйна. Преди броени дни Тръмп изтъкна „дълбоката неприязън“ между лидерите на двете воюващи страни, като според него конфликтът изглежда безконечен.
🇮🇷 Сателитни изображения от платформата Soar Atlas показват тежко повредени и горящи резервоари за съхранение на суров петрол на иранския остров Сири в Персийския залив. Капацитетът им възлиза на 1 милион барела или близо 20% от общия капацитет на острова от 4,5 милиона барела. Това съобщи Newsweek, позовавайки се и на изображения, заснети на 10 и 15 април от Sentinel-2 на Европейската космическа агенция.
Остров Сири е ключов възел в иранската офшорна петролна инфраструктура, където се обработва добивът от находищата Носрат, Есфанд, Сиванд, Дена и Алванд с дневен дебит от около 100 000 барела, като терминалът обслужва износа на суровата смес Sirri Blend.
Ударът е нанесен часове след влизането в сила на двуседмичното примирие между САЩ и Иран, обявено от президента Доналд Тръмп на 7 април. То беше постигнато по-малко от два часа преди крайния срок, който самият Тръмп постави на Техеран – с условие незабавно да отвори Ормузкия проток за безопасен транзит на търговските кораби. Иранският външен министър потвърди, че при спиране на ударите въоръжените сили ще прекратят отбранителните си операции и ще осигурят безопасно преминаване през протока за две седмици.
Около 06:30 часа на 8 април, близо осем часа след обявяване на примирието, на остров Сири и рафинерията на остров Лаван бяха регистрирани серия от експлозии. До момента нито една страна не е поела отговорност за ударите. Израел отрече участие, а Централното командване на САЩ (CENTCOM) отказа коментар. Ирански източници посочиха израелската служба за външно разузнаване „Мосад" като вероятен извършител.
OSINT експерти, цитирани от House of Saud, обърнаха внимание на друга версия – като възможна платформа бяха посочени изтребители Mirage 2000-9 от ВВС на ОАЕ, способни да достигнат Лаван от бази в Залива.
Иранският отговор дойде в рамките на час след постъпването на първите сведения за експлозии на Лаван и включваше масиран обстрел със 17 балистични ракети и 35 ударни дрона по ОАЕ, 28 дрона срещу петролни обекти в Кувейт и ракетни удари срещу Бахрейн, ранили двама цивилни в Ситра.
Лаван, вторият по големина ирански износен терминал след остров Харг, преработва 55 000 барела дневно и разполага с 5,5 милиона барела складов капацитет.
Инцидентите на Сири и Лаван поставиха под въпрос стабилността на договореното примирие още от самото му начало. Преговорите в Исламабад, проведени на 10 април между вицепрезидента на САЩ Джей Ди Ванс и председателя на иранския парламент Мохамад Бакер Калибафм организирани по инициатива на пакистанския премиер Шахбаз Шариф, бяха блокирани от спор във връзка с отговорността за ударите, съобщи тогава House of Saud. Ситуацията около остров Сири е поредният епизод от серията удари по енергийната инфраструктура на Иран, започнала с американския въздушен удар по остров Харг на 13 март и израелската атака по газовото находище Южен Парс и рафинерията в Асалуйе на 18 март. Тези удари последователно засягат стълбовете на иранската икономика и допълнително усложняват дипломатическите усилия за деескалация в региона.
🇮🇱🕊️🇱🇧 Президентът на САЩ Доналд Тръмп публикува съобщение на Truth Social, в което обяви 10-дневно примирие между Израел и Ливан, влязло в сила точно в полунощ местно време, постигнато след отделни телефонни разговори с израелския премиер Бенямин Нетаняху и ливанския президент Жозеф Аун.
„И двете страни искат мир и аз вярвам, че това ще се случи бързо“, написа Тръмп. Нетаняху описа примирието като „възможност за сключване на историческо мирно споразумение с Ливан“ и обяви: „Променихме баланса на сигурността.“
Ливанският премиер Науаф Салам приветства обявеното примирие, наричайки го „основно ливанско искане, преследвано от първия ден на войната“. Цитиран от Al Jazeera, държавният глава изрази надежда, че неговите един милион разселени сънародници ще могат да се завърнат по домовете си „възможно най-скоро“.
Само два дни по-рано, на 14 април, във Вашингтон се проведоха първите директни преговори между израелски и ливански официални лица след 1983 г. Срещата, продължила над два часа, беше домакинствана от държавния секретар Марко Рубио. В нея взеха участие израелският посланик в САЩ Йехиел Лайтер, както и посланичката на Ливан Нада Хамаде Муауад. Двете страни влязоха в залата с коренно различни приоритети – Израел отказа да обсъжда примирие и настоя за разоръжаването на Хизбула, докато Ливан търсеше незабавно прекратяване на огъня, връщане на разселените и хуманитарна помощ. След преговорите ливанската посланичка определи разговорите като „конструктивни“, а Лайтер заяви, че правителството в Бейрут е дало да се разбере, че „няма повече да бъде окупирано от Хизбула“.
Текстът на примирието, разпространен от Държавния департамент на САЩ, предвижда предприемане на стъпки от страна на ливанските власти за предотвратяване на атаки срещу Израел от Хизбула и останалите въоръжени групировки на територията ѝ. Израел запазва правото си да предприема „всички нужни мерки за самоотбрана по всяко време срещу планирани, непосредствени или текущи нападения“, но се ангажира да не води офанзивни операции в Ливан в рамките на следващите 10 дни. Споразумението може да се удължи по взаимно съгласие, в случай че бъде отчетен напредък в преговорите и ако ливанските влсти „демонстрира ефективно способността си за утвърждаване на суверенитета“, според репортаж на NBC News. Висш израелски представител формулира условието по-директно: „Това засега е 10-дневно примирие. За да продължи, тежестта на доказване лежи върху Ливан и Хизбула.“
Нетаняху даде да се разбере, че Израел е отказал да изтегли своите сили от Южен Ливан, ключово искане на Хизбула. Израелските отбранителни сили (IDF) запазват позициите си в буферната зона на 10 км дълбочина в Ливан, разгърната от Накура до сирийската граница. Стотици хиляди жители на земите, разположени южно от река Литани, остават разселени и нямат възможност да се завърнат по домовете си, докато зоната се намира под контрола на IDF. Израелският кабинет по сигурността не е гласувал примирието преди обявяването му от Тръмп, министрите са научили за споразумението от медиите, а не от официален брифинг, съобщи Jerusalem Post.
Тръмп покани и двамата лидери, Нетаняху и Аун, на директни мирни преговори в Белия дом. Ако срещата бъде осъществена, ще представлява първи контакт на най-високо ниво между двете страни от над 40 години насам. Тръмп възложи на вицепрезидента Джей Ди Ванс, държавния секретар Рубио и председателя на Обединения комитет на началник-щабовете генерал Кейн да работят за постигането на „траен мир“. Ливанският президент Аун първоначално е отказал директен телефонен разговор с Нетаняху преди постигане на примирието, което подчертава чувствителността на всеки подобен контакт между двете страни.
Хизбула реагира с резерви. Терористичната групировка отхвърли условията на примирието, настоявайки Израел да няма свобода на придвижване на ливанска територия и настоя, че местните имат „право на съпротива“ срещу присъствието на израелски военни. В същото време обаче Ибрахим ал-Мусауи, депутат от политическото крило на Хизбула, заяви пред AFP, че групировката ще спази примирието, ако израелските атаки срещу нейните бойци „изцяло спрат“. Това открито противоречие – формално отхвърляне на рамката, съчетано с условна готовност за спазване – е характерно за досегашното поведение на групировката и оставя отворен въпроса дали десетте дни ще преминат без инциденти.
Въпросът за разоръжаването на Хизбула стои в центъра на всяка перспектива за траен мир. Нетаняху настоява тя да бъде „демонтирана“, а Тръмп заяви, че правителството на Ливан ще работи с Хизбула в тази посока. Висш израелски служител сподели пред The Jerusalem Post, че Белият дом смята да се ангажира „далеч по-активно“ в процеса на разоръжаване:
„Тръмп иска това да се случи, така че този път САЩ ще бъдат много по-ангажирани“, изтъкна той. Позицията му отразява оценката, че настоящото примирие е постигнато при значително по-изгодни за Израел условия спрямо преговорите от ноември 2024 г.
Ситуацията на терен подкрепя тази оценка. През есента на 2024 г. IDF унищожи 70-80% от арсенала на Хизбула, оценяван на около 150 000 ракети. Лидерът на организацията Хасан Насрала беше ликвидиран при целенасочен удар в Дахия, крепост на групировката в южните предградия на Бейрут. Според анализ, публикуван в Jerusalem Post, Хизбула е сведена до около 10% от капацитета си преди войната. Израелските сили окупираха по-голямата част от Южен Ливан и евакуираха шиитското население от буферната зона. През февруари 2025 г. IDF се изтегли до пет гранични поста, но след подновяването на бойните действия отново зае почти целия Южен Ливан.
Въпреки очевидните успехи висши командири на IDF многократно заявиха, че не разполагат с нужния капацитет, за да ликвидират окончателно Хизбула единствено чрез военна сила. Аналогията с Газа, където след две години война и разрушаването на 90% от сградния фонд Хамас все още не е напълно унищожен, илюстрира границите на военния подход. Стратегията за периода след примирието предвижда задържане на Хизбула отговорна чрез точкови удари, ако организацията направи опити за превъоръжаване, поддържане на военно присъствие, южно от река Литани, като лост за натиск върху ливанското правителство и разчитане на очакваната финансова криза в Иран за свиване на финансирането на Хизбула.
Хуманитарната цена на конфликта е тежка. Израелската кампания в Ливан отнелживота на най-малко 2 196 души и разсели близо 15% от населението на страната, над 1,1 милиона души, според данни на Al Jazeera. Само в деня на обявяването на примирието, 16 април, девет души загинаха при удари в района на Тир, а осем – в Газие, с 33 ранени.
Иран, основен покровител на Хизбула, интерпретира случващото се по свой собствен начин. Представител от високите етажи на режима в Техеран приветства споразумението и отдаде заслуга на Хизбула, а командир от Корпуса на гвардейците на ислямската революция (IRGC) обяви организацията за „победител в решаващата битка“. Въпросната реторика влиза в остро противоречие с обективната оценка на бойните загуби, понесени от групировката, но обслужва вътрешната аудитория в Ислямската република и нейните усилия да представи всяко спиране на огъня като доказателство за устойчивостта на шиитската „Ос на съпротивата“.
Примирието от 16 април дава началото на сложен процес с крайно неясен изход. Ако бъдат спазени, 10-те дни тишина дават тесен прозорец за дипломация, но списъкът от нерешени въпроси е дълъг: бъдещето на военното присъствие на Израел в Южен Ливан, завръщането на разселените цивилни, реалният обхват на готовността от страна на Бейрут да наложи суверенитета си над цялата страна и доколко Хизбула, дори отслабена, ще приеме ултиматума за разоръжаване. Поканата за Белия дом е жест с историческа тежест, но неговото превръщане в работещ мирен формат ще изисква компромиси, за които и двете страни засега не дават сигнали.
🇮🇱📦🇱🇧 Израел ще координира преминаването на хуманитарна помощ през собствената си територия за поне три християнски села в Южен Ливан – Рмейш, Дебел и Айн Ебел, съобщиха местни медии. Помощта е организирана от американската евангелистка организация Samaritan's Purse, която ще достави няколко камиона с дарения, проверени от израелските служби за сигурност. По план конвоят трябва да премине директно през израелска територия – маршрут, наложен от факта, че сухопътният достъп откъм ливанска страна е на практика блокиран от продължаващите сражения и разрушените мостове над река Литани.
Трите села са разположени в непосредствена близост до Бинт Джбейл, където силите на IDF поддържат активно присъствие. За разлика от повечето селища в Южен Ливан, които бяха евакуирани, израелската армия разреши на жителите на тези християнски и друзки села да останат, при условие че на тяхна територия няма дейност на Хизбула.
По данни на Al-Monitor от миналия месец в Рмейш са останали около 6 500 жители, в Айн Ебел – около 1 350, а в Дебел – близо 1 700. „Ние не избрахме тази война, нито я искаме, но избрахме да останем", заяви пред медиите кметът на Айн Ебел Аюб Хрейш. „Плащаме цената на политики, които не сме избрали", допълни Марун Насиф, член на общинския съвет на Дебел
Хуманитарната обстановка в тези села се влошава прогресивно. Пътищата около Рмейш са напълно прекъснати, а най-близката болница се намира в Сидон, който се намира на около 70 км в северна посока. Свещеникът на местната енория отец Нагиб Амил заяви, че няма възможност за транспортиране на спешни медицински случаи. По-ранни опити за доставка на хуманитарна помощ по ливанска територия се провалиха – на 7 април конвой на Ватикана, организиран от апостолическия нунций в Ливан архиепископ Паоло Борджа и ескортиран от UNIFIL, беше принуден да се върне, след като попадна под обстрел в района на Бинт Джбейл, се посочва в репортаж на Al-Monitor. На Великден втори ватикански конвой до Дебел беше отменен по „съображения за сигурност", което маронитският патриарх кардинал Бешара Бутрос ар-Раи, цитиран от L'Orient Today, определи като нарушение на международно хуманитарно право.
Координацията между Израел и Samaritan's Purse за алтернативен маршрут през израелска територия очертава прагматичен отговор на блокирания достъп. Организацията със седалище в Северна Каролина и ръководена от Франклин Греъм, вече е доставила над 150 тона хуманитарни помощи в Ливан след последната ескалация, сред които медикаменти, хранителни пакети и хигиенни продукти, по данни от март 2026 г. Но настоящата доставка е първата, за която се съобщава, че ще преминава изцяло през израелска територия до ливански селища.
Операцията се провежда в условията на засилено израелско военно присъствие южно от река Литани, след като споразумението за прекратяване на огъня от ноември 2024 г. на практика пропадна, след като Хизбула нанесе масиран ракетен обстрел срещу Израел, включвайки се във войната на страната на режима в Иран.
Ливанските цивилни все още нямат разрешение да преминават на юг от реката. Въоръжените сили на страната се изтеглиха от Рмейш, Айн Ебел и Бараашит, което допълнително изолира местните общности. Според данни на ООН от март 2026 г. над 64 000 ливанци остават разселени, а хуманитарният апел за страната възлиза на 308,3 милиона долара за периода от март до май.
🕊️ „I ended eight wars. A ninth is coming. But I ended eight wars. Nobody's ever ended one war. Who's ended one? Nobody. I ended eight.“
Тези думи на американския президент Доналд Тръмп, повтаряни в различни форми от миналото лято насам и кулминирали в обръщението му към Конгреса на 24 февруари 2026 г., представляват най-мащабното и лесно проверимо преувеличение в реториката на съвременната външна политика на САЩ. Твърдението включва в себе си три отделни тези: че Тръмп е прекратил осем войни, че никой друг президент не е прекратил нито една и че предстои девета. И трите заслужават да им се обърне специално внимание.
В обръщението си пред двете камари Тръмп изброи поименно 8-те конфликта: Камбоджа и Тайланд; Пакистан и Индия; Косово и Сърбия; Израел и Иран; Египет и Етиопия; Армения и Азербайджан; Конго и Руанда; и войната в Газа, за която добави, че „протича на много ниско ниво“. Самият списък обаче разкрива повече за амбицията на твърдението, отколкото за реалността зад него.
Примирието в Газа, постигнато на 15 януари 2025 г. с посредничество от САЩ, Катар и Египет, колабира на 18 март същата година, когато Израел поднови военните си операции. По данни на т.нар. здравно министерство на Газа, контролирано от Хамас, над хиляда палестинци са загинали след подновяването на бойните действия. Нещо повече, значителна част от преговорната работа бе извършена от екипа на предшественика на Тръмп – Джо Байдън, като съветникът му по националната сигурност Брет Макгърк беше водещ в преговорите, според New York Times. Да се нарече този конфликт „приключен“ е фактически невярно, но въпреки това по ирония на съдбата остава най-смисления успех по отношение на мироопазващите усилия на Тръмп.
Примирието между Индия и Пакистан от 10 май 2025 г. бе постигнато след кратък, но опасен сблъсък между двете ядрени държави, разменили ракетни и въздушни удари. Това вероятно е най-оспорваният елемент от списъка. Индийският външен секретар Викрам Мисри заяви категорично, че „примирието е резултат от двустранни преговори, инициирани от Пакистан, и нито една трета страна, включително САЩ, не е участвала в процеса“. Пакистанският премиер Шариф, от друга страна, отдаде на Тръмп „ключова роля“, заедно с Катар, Саудитска Арабия, Турция, Великобритания и ООН. Реалността вероятно е някъде между двете позиции, но опровержението на Индия прави проблематично недвусмисленото приписване на заслугата на Белия дом.
Примирието между Израел и Иран от 23 юни 2025 г. сложи край на 12-дневна война е един от основателните елементи в списъка. Тръмп действително упражни натиск и върху двете страни, включително ругатни на живо по телевизията по адрес на двете столици за нарушения на примирието в първите часове след влизането му в сила. Въпреки нестабилното начало, примирието устоя до февруари 2026 г. Справедливо е да се каже, че американската намеса тук беше решаваща.
Случаят с Тайланд и Камбоджа илюстрира друг проблем – крехкостта на постигнатото. Първото примирие от 28 юли 2025 г. беше постигнато с посредничество от Малайзия, а не от САЩ, но беше нарушено само няколко месеца по-късно, когато Тайланд обвини Камбоджа в инцидент с противопехотна мина в район по границата между двете страни и прекрати изпълнението му. През декември Тайланд нанесе въздушни удари по военни обекти на територията на Камбоджа. Второ примирие беше сключено на 27 декември, но и то беше нарушено още в първите дни на новата година. Да се твърди, че конфликтът между двете страни е „приключен“ от Тръмп е меко казано преувеличено.
Мирното споразумение между Армения и Азербайджан, подписано в Белия дом на 8 август 2025 г. от двамата държавни глави – премиера Пашинян и президента Алиев – е най-солидното постижение в списъка. Страните се ангажираха да сложат край на враждебните действия, да отворят граници и да установят дипломатически отношения. Транзитният маршрут през арменска територия дори беше наречен на Тръмп – Trump Route for International Peace and Prosperity (TRIPP). Анализатори от Carnegie Endowment for International Peace обърнаха внимание обаче, че въпреки историческото значение на срещата, ключов въпрос остава дали споразумението ще бъде ратифицирано и приложено на практика.
Споразумението между ДР Конго и Руанда, подписано на 4 декември 2025 г. в Института за мир на САЩ, се разпадна в рамките на часове. Подкрепяната от Руанда групировка М23 поднови своето настъпление веднага след това, при което беше докладвано за смъртта на 400 цивилни в провинция Южно Киву. NPR отбеляза през декември: „Тръмп обяви мирно споразумение между Конго и Руанда, но боевете не са спрели“. Самите САЩ обвиниха Руанда, че подхранва конфликта въпреки подписаното споразумение.
Останалите два конфликта са от първия мандат на Тръмп и повдигат допълнителни въпроси. Споразумението между Сърбия и Косово от септември 2020 г. беше рамка за икономическа нормализация, а не прекратяване на война – между двете страни не е имало активен военен конфликт от над четвърт век. Към септември 2021 г. от 16-те точки в споразумението само една беше изпълнена – установяването на дипломатически отношения между Косово и Израел, без видим напредък по останалите.
Що се отнася до спора между Египет и Етиопия за язовира „Великият ренесанс“ на река Нил – там никога не е имало война. Посредничеството на САЩ през 2020 г. не доведе до споразумение, а Етиопия нападна Тръмп с остри критики в „подстрекателство към война“ след думите му, че Египет „ще взриви язовира“.
Второто твърдение, а именно, че никой американски президент не е прекратил дори една война, е фактически абсурдно и беше оценено от PolitiFact като „Pants on Fire“ – крайна степен на неистина. Теодор Рузвелт лавира за прекратяване на Руско-японската война през 1905 г. и получава Нобелова награда за мир за своите усилия.
Джими Картър беше основен инициатор на мирните споразумения от Кемп Дейвид през 1978 г. между Египет и Израел, слагайки край на 30-годишно състояние на война. Хари Труман председателстваше края на Втората световна война. Джордж Буш-старши ръководеше коалицията, приключила Войната в Залива. Списъкът не е кратък.
Остава „деветата“ война. В своето обръщение пред Конгреса Тръмп посочи войната между Русия и Украйна и заяви, че работи усилено за нейното прекратяване. Четири дни по-късно САЩ и Израел предприеха масирани удари по Иран, при които бяха поразени над 10 000 цели в рамките на седмици, беше ликвидиран върховният лидер аятолах Али Хаменей и над 50 души от военно-политическото ръководство на Ислямската република, докато загиналите цивилни надхвърлиха 2 000, според данни на Министерст на здравеопазването, цитирани от Al Jazeera. Техеран затвори Ормузкия проток, нарушавайки глобалните търговски маршрути. Към момента двуседмичното примирие, обявено на 7 април, е фактически мъртво след провала на 20-часовите преговори в Исламабад, а въздушният мост от Северна Америка през Европа към Близкия изток продължава ежедневните доставки на въоръжение и муниции в региона, което почти сигурно означава, че бойните действия ще бъдат подновени в рамките на няколко дни.
Реториката на Тръмп за „осемте войни“ не е просто неточност или закръгляне нагоре. Тя е конструкция, в която реални дипломатически усилия (Армения–Азербайджан, Израел–Иран) съжителстват с конфликти, които не са били войни (Египет–Етиопия, Сърбия–Косово), с примирия, рухнали в рамките на часове или дни (Конго–Руанда, Тайланд–Камбоджа, Газа), и с твърдения за посредничество, отхвърлени от самите участници (Индия–Пакистан).
Историческото твърдение, че никой президент никога не е прекратил война, е опровергано от елементарно познаване на американската история. А „деветата война“, която Тръмп обеща да прекрати, беше заменена от нова – започнала с активното му участие.
🇷🇺🕊️🇺🇦 Руският президент Владимир Путин обяви прекратяване на огъня на бойното поле с Украйна по време на великденските празници, съобщиха от Кремъл, след като Киев също предложи прекъсване на военните действия.
По-рано тази седмица украинският президент Володимир Зеленски заяви, че е отправил предложение за празнично примирие чрез САЩ, тъй като преговорите за прекратяване на продължаващия четири години конфликт бяха изместени на заден план от войната в Близкия изток.
„По повод настъпващия православен празник Великден, Путин обявява прекратяване на огъня от 16:00 ч. на 11 април до края на деня на 12 април 2026 г.“, се посочва в изявление на руското президенство.
Генералният щаб е получил „инструкции да прекрати бойните действия във всички сектори за този период“, уточниха от Кремъл и добавиха, че войските са в готовност да „отвърнат на всякакви възможни провокации от страна на врага“.
🇮🇱🇱🇧 Военновъздушните сили на Израел нанесоха най-тежката си вълна от въздушни удари по Хизбула досега, след като по-рано днес командването обяви, че продължава войната с подкрепяната от Иран терористична групировка, въпреки влязлото в сила часове по-рано двуседмично примирие с Техеран.
Премиерът на Пакистан, който играе роля на посредник между САЩ и Иран, оповести през изминалата нощ, че примирието ще включва и Ливан. Иран заяви същото, докато канцеларията на премиера Бенямин Бенямин Нетаняху настоя, че израелските удари срещу Хизбула ще продължат.
Тръмп се включи по темата по-късно в сряда, заявявайки в телефонно интервю за репортер на PBS, че Ливан не е включен в примирието с Иран. На въпрос защо, Тръмп отговори: „Заради Хизбула. Те не бяха включени в сделката. Това също ще бъде оправено. Всичко е наред.“ Запитан дали одобрява продължаващите удари на Израел срещу Хизбула, Тръмп каза: „Това е част от сделката – всички го знаят. Това е отделен сблъсък.“
Ударите, нанесени от израелски изтребители, дойдоха в момент, когато Хизбула призова цивилните да не се завръщат към земите, разположени южно от река Литани, а представител на групировката подчерта, че тя не се е ангажирала публично с примирието, тъй като Израел също не го е направил.
Израелските отбранителни сили (IDF) съобщиха, че ударите са насочени към Бейрут, източната долина Бекаа и Южен Ливан. Преди да нанесе ударите, говорителят на IDF на арабски полковник Авихай Адрае публикува предупреждения за евакуация, съдържащи подробни карти на южните квартали на столицата Бейрут, както и на райони в Южен Ливан.
Източник от службата зз гражданска защита на Ливан съобщи за десетки загинали в Бейрут, а ливанското здравно министерство призова хората да разчистят пътищата, за да преминат свободно автомобилите на спешна помощ. Най-малко 12 души загинаха при други удари срещу южните градове Сидон и Тир, според ливанските власти и държавните медии.
Министърът на отбраната Израел Кац заяви, че ударите са насочени срещу „стотици оперативни лица на Хизбула“. Двама военни служители, поясниха по време на брифинг пред израелски репортери, че днешната вълна от бомбардировки не представлява „финални удари“ на кампанията, а даже напротив – боевете срещу Хизбула продължават, докато политическото ръководство на Израел не разпореди друго.
Въпреки ескалацията на израелските удари, Хизбула видимо се въздържаше от огън през по-голямата част от деня. Едва малко след 17:00 ч. групировката успя да изстреля една от своите ракети към област Галилея в северен Израел, задействайки сирените за въздушна тревога в граничните общини Щула и Нетуа. Ракетата падна в открита местност, без да предизвика материални щети или пострадали.
От своя страна началникът на щаба на IDF генерал-лейтенант Еял Замир заяви, че армията „ще продължи да удря терористичната организация Хизбула и да използва всяка възможност. Няма да правим компромис със сигурността на жителите на севера. Ще продължим да атакуваме без пауза.“
IDF нарече новата вълна от удари, започнала днес, с кодовото название „Вечен мрак“. Военни представители заявиха, че тя е била планирана преди няколко седмици, макар и след началото на войната срещу Ислямска република Иран на 28 февруари, към която Хизбула се включи на 2 март. Официалните лица настояха, че IDF са планирали да продължат с ударите независимо от това дали ще постигнат примирие с режима в Техеран.
Ударите са нанесени в сърцето на цивилното население, което IDF определя като „цинична експлоатация на ливанските цивилни като живи щитове“. Кац заяви във обръщение, записано на видео, че днешните атаки са „най-големият концентриран удар, който Хизбула е понасяла след операцията с пейджърите“ през 2024 г. Той също така заплаши лидера на Хизбула Наим Касем, че „неговият личен ред също ще дойде“.
Според оценки на израелското командване, Хизбула е напуснала своя бастион Дахия в южните покрайнини на столицата, като се „препозиционира към Северен Бейрут и смесени райони в града“. Говорителят на IDF на арабски език подполковник Ела Уауея отправи предупреждение, че „разрушението, което Хизбула донесе на Дахия, ще се премести заедно с нея.“
В някои части на ливанската столица ударите дойдоха изненадващо и без предварително известие. „Видях експлозията, беше много силна, имаше убити деца“, сподели пред АФП Ясер Абдала, който работи в центъра на столицата.
Хизбула твърди, че е на прага на победа
Въпреки ударите, Хизбула се опитва да представи примирието със своя покровител Иран като своя победа. „Днес стоим на прага на велика историческа победа“, гласи изявление на проиранската групировка, в което се отправят призиви към хората да не се завръщат в южните райони на страната преди да бъде официално обявено прекратяване на огъня в Ливан.
Източници на Ройтерс посочват, че Хизбула е спряла атаките срещу израелски цели рано в сряда, за да даде шанс на посредниците. Депутатът от политическото крило на организацията Ибрахим Ал-Мусауи заплаши за отговор от страна на Иран и съюзниците му, ако Израел не се придържа към условията на примирието, което според него включва и Ливан.
Израел предприе масирани въздушни удари и сухопътно настъпление на 2 март, след като броени часове преди това Хизбула извърши първата си ракетна атака срещу Израел от примирието между двете воюващи страни, влязло в сила през ноември 2024 г. Тя твърди, че новите атаки са извършвани в директен отговор на ликвидирането на върховния лидер аятолах Али Хаменей в първоначалната вълна от съвместни въздушни удари на САЩ и Израел, дали началото на войната в сутрешните часове на 28 февруари. Ливанските власти посочват, че от 2 март насам в страната са загинали над 1500 души, а около 1 млн. са разселени. IDF твърдят, че за този период са ликвидирали близо 1100 оперативни лица на групировката.
