🇺🇸⚔️🇮🇷 Американският президент Доналд Тръмп сподели, че не е доволен от последното предложение на Иран във връзка с евентуално споразумение за окончателно прекратяване на войната.
„Те искат да сключат сделка, но аз не съм доволен от нея“, каза Тръмп пред репортери пред Белия дом в отговор на въпрос относно предложението, което беше получено от Техеран в четвъртък.
„Те постигнаха известен напредък, но не съм сигурен дали някога ще стигнат докрай“, заяви Тръмп, като отново подчерта, че иранското ръководство е „разпокъсано“.
🇷🇺📞🇺🇸 Руският президент Владимир Путин и американският му колега Доналд Тръмп проведоха разговор по телефона, съобщи Юрий Ушаков, висш дипломат и близък съветник на Путин. Разговорът е продължил над 90 минути, в рамките на които са били обсъдени редица теми, свързани с руската инвазия в Украйна и международната ситуация.
По време на разговора Путин е предложил „примирие за периода около Деня на победата“, отбелязван от Русия на 9 май. Според висши дипломати Тръмп е изразил подкрепата си за това предложение. Путин от своя страна е осъдил скорошния опит за покушение, изказвайки своята подкрепа за американския президент.
Сводката на Кремъл за разговора цитира Тръмп, според когото сделката за примирие „вече е близо“. В същото време Путин е използвал разговора, за да повтори твърденията си за използване на „терористични методи“ при украинските атаки и е настоял, че „целите на специалната военна операция ще бъдат постигнати“. Въпреки това руската страна е индикирала предпочитание тези цели да бъдат постигнати чрез преговори.
Руският държавн глава е отправил и поздрави по случай рождения ден на първата дама Мелания Тръмп, която е похвалил за ролята в „събирането на руски и украински деца с техните семейства“. Този коментар идва на фона на влязла в сила заповед за арест, издадена от Международния наказателен съд в Хага срещу Путин във връзка с незаконната депортация на украински деца.
Освен това двамата лидери са обсъдили потенциални „взаимноизгодни проекти в икономиката и енергетиката“, според съобщения в руските държавни медии. Тези теми остават основна тема на контактите между двамата последните месеци. По време на брифинг на 10 март 2026 г. Доналд Тръмп сподели подробности за предишен разговор с Путин, определяйки го като продуктивен и положителен обмен.
Лидерите са обсъдили и настоящата ситуация в Близкия изток, където Путин изразил желание да съдейства, на което Тръмп е отвърнал, че далеч по-значим принос би било прекратяването на войната срещу Украйна. Преди броени дни Тръмп изтъкна „дълбоката неприязън“ между лидерите на двете воюващи страни, като според него конфликтът изглежда безконечен.
🇮🇷 Сателитни изображения от платформата Soar Atlas показват тежко повредени и горящи резервоари за съхранение на суров петрол на иранския остров Сири в Персийския залив. Капацитетът им възлиза на 1 милион барела или близо 20% от общия капацитет на острова от 4,5 милиона барела. Това съобщи Newsweek, позовавайки се и на изображения, заснети на 10 и 15 април от Sentinel-2 на Европейската космическа агенция.
Остров Сири е ключов възел в иранската офшорна петролна инфраструктура, където се обработва добивът от находищата Носрат, Есфанд, Сиванд, Дена и Алванд с дневен дебит от около 100 000 барела, като терминалът обслужва износа на суровата смес Sirri Blend.
Ударът е нанесен часове след влизането в сила на двуседмичното примирие между САЩ и Иран, обявено от президента Доналд Тръмп на 7 април. То беше постигнато по-малко от два часа преди крайния срок, който самият Тръмп постави на Техеран – с условие незабавно да отвори Ормузкия проток за безопасен транзит на търговските кораби. Иранският външен министър потвърди, че при спиране на ударите въоръжените сили ще прекратят отбранителните си операции и ще осигурят безопасно преминаване през протока за две седмици.
Около 06:30 часа на 8 април, близо осем часа след обявяване на примирието, на остров Сири и рафинерията на остров Лаван бяха регистрирани серия от експлозии. До момента нито една страна не е поела отговорност за ударите. Израел отрече участие, а Централното командване на САЩ (CENTCOM) отказа коментар. Ирански източници посочиха израелската служба за външно разузнаване „Мосад" като вероятен извършител.
OSINT експерти, цитирани от House of Saud, обърнаха внимание на друга версия – като възможна платформа бяха посочени изтребители Mirage 2000-9 от ВВС на ОАЕ, способни да достигнат Лаван от бази в Залива.
Иранският отговор дойде в рамките на час след постъпването на първите сведения за експлозии на Лаван и включваше масиран обстрел със 17 балистични ракети и 35 ударни дрона по ОАЕ, 28 дрона срещу петролни обекти в Кувейт и ракетни удари срещу Бахрейн, ранили двама цивилни в Ситра.
Лаван, вторият по големина ирански износен терминал след остров Харг, преработва 55 000 барела дневно и разполага с 5,5 милиона барела складов капацитет.
Инцидентите на Сири и Лаван поставиха под въпрос стабилността на договореното примирие още от самото му начало. Преговорите в Исламабад, проведени на 10 април между вицепрезидента на САЩ Джей Ди Ванс и председателя на иранския парламент Мохамад Бакер Калибафм организирани по инициатива на пакистанския премиер Шахбаз Шариф, бяха блокирани от спор във връзка с отговорността за ударите, съобщи тогава House of Saud. Ситуацията около остров Сири е поредният епизод от серията удари по енергийната инфраструктура на Иран, започнала с американския въздушен удар по остров Харг на 13 март и израелската атака по газовото находище Южен Парс и рафинерията в Асалуйе на 18 март. Тези удари последователно засягат стълбовете на иранската икономика и допълнително усложняват дипломатическите усилия за деескалация в региона.
🇮🇱🕊️🇱🇧 Президентът на САЩ Доналд Тръмп публикува съобщение на Truth Social, в което обяви 10-дневно примирие между Израел и Ливан, влязло в сила точно в полунощ местно време, постигнато след отделни телефонни разговори с израелския премиер Бенямин Нетаняху и ливанския президент Жозеф Аун.
„И двете страни искат мир и аз вярвам, че това ще се случи бързо“, написа Тръмп. Нетаняху описа примирието като „възможност за сключване на историческо мирно споразумение с Ливан“ и обяви: „Променихме баланса на сигурността.“
Ливанският премиер Науаф Салам приветства обявеното примирие, наричайки го „основно ливанско искане, преследвано от първия ден на войната“. Цитиран от Al Jazeera, държавният глава изрази надежда, че неговите един милион разселени сънародници ще могат да се завърнат по домовете си „възможно най-скоро“.
Само два дни по-рано, на 14 април, във Вашингтон се проведоха първите директни преговори между израелски и ливански официални лица след 1983 г. Срещата, продължила над два часа, беше домакинствана от държавния секретар Марко Рубио. В нея взеха участие израелският посланик в САЩ Йехиел Лайтер, както и посланичката на Ливан Нада Хамаде Муауад. Двете страни влязоха в залата с коренно различни приоритети – Израел отказа да обсъжда примирие и настоя за разоръжаването на Хизбула, докато Ливан търсеше незабавно прекратяване на огъня, връщане на разселените и хуманитарна помощ. След преговорите ливанската посланичка определи разговорите като „конструктивни“, а Лайтер заяви, че правителството в Бейрут е дало да се разбере, че „няма повече да бъде окупирано от Хизбула“.
Текстът на примирието, разпространен от Държавния департамент на САЩ, предвижда предприемане на стъпки от страна на ливанските власти за предотвратяване на атаки срещу Израел от Хизбула и останалите въоръжени групировки на територията ѝ. Израел запазва правото си да предприема „всички нужни мерки за самоотбрана по всяко време срещу планирани, непосредствени или текущи нападения“, но се ангажира да не води офанзивни операции в Ливан в рамките на следващите 10 дни. Споразумението може да се удължи по взаимно съгласие, в случай че бъде отчетен напредък в преговорите и ако ливанските влсти „демонстрира ефективно способността си за утвърждаване на суверенитета“, според репортаж на NBC News. Висш израелски представител формулира условието по-директно: „Това засега е 10-дневно примирие. За да продължи, тежестта на доказване лежи върху Ливан и Хизбула.“
Нетаняху даде да се разбере, че Израел е отказал да изтегли своите сили от Южен Ливан, ключово искане на Хизбула. Израелските отбранителни сили (IDF) запазват позициите си в буферната зона на 10 км дълбочина в Ливан, разгърната от Накура до сирийската граница. Стотици хиляди жители на земите, разположени южно от река Литани, остават разселени и нямат възможност да се завърнат по домовете си, докато зоната се намира под контрола на IDF. Израелският кабинет по сигурността не е гласувал примирието преди обявяването му от Тръмп, министрите са научили за споразумението от медиите, а не от официален брифинг, съобщи Jerusalem Post.
Тръмп покани и двамата лидери, Нетаняху и Аун, на директни мирни преговори в Белия дом. Ако срещата бъде осъществена, ще представлява първи контакт на най-високо ниво между двете страни от над 40 години насам. Тръмп възложи на вицепрезидента Джей Ди Ванс, държавния секретар Рубио и председателя на Обединения комитет на началник-щабовете генерал Кейн да работят за постигането на „траен мир“. Ливанският президент Аун първоначално е отказал директен телефонен разговор с Нетаняху преди постигане на примирието, което подчертава чувствителността на всеки подобен контакт между двете страни.
Хизбула реагира с резерви. Терористичната групировка отхвърли условията на примирието, настоявайки Израел да няма свобода на придвижване на ливанска територия и настоя, че местните имат „право на съпротива“ срещу присъствието на израелски военни. В същото време обаче Ибрахим ал-Мусауи, депутат от политическото крило на Хизбула, заяви пред AFP, че групировката ще спази примирието, ако израелските атаки срещу нейните бойци „изцяло спрат“. Това открито противоречие – формално отхвърляне на рамката, съчетано с условна готовност за спазване – е характерно за досегашното поведение на групировката и оставя отворен въпроса дали десетте дни ще преминат без инциденти.
Въпросът за разоръжаването на Хизбула стои в центъра на всяка перспектива за траен мир. Нетаняху настоява тя да бъде „демонтирана“, а Тръмп заяви, че правителството на Ливан ще работи с Хизбула в тази посока. Висш израелски служител сподели пред The Jerusalem Post, че Белият дом смята да се ангажира „далеч по-активно“ в процеса на разоръжаване:
„Тръмп иска това да се случи, така че този път САЩ ще бъдат много по-ангажирани“, изтъкна той. Позицията му отразява оценката, че настоящото примирие е постигнато при значително по-изгодни за Израел условия спрямо преговорите от ноември 2024 г.
Ситуацията на терен подкрепя тази оценка. През есента на 2024 г. IDF унищожи 70-80% от арсенала на Хизбула, оценяван на около 150 000 ракети. Лидерът на организацията Хасан Насрала беше ликвидиран при целенасочен удар в Дахия, крепост на групировката в южните предградия на Бейрут. Според анализ, публикуван в Jerusalem Post, Хизбула е сведена до около 10% от капацитета си преди войната. Израелските сили окупираха по-голямата част от Южен Ливан и евакуираха шиитското население от буферната зона. През февруари 2025 г. IDF се изтегли до пет гранични поста, но след подновяването на бойните действия отново зае почти целия Южен Ливан.
Въпреки очевидните успехи висши командири на IDF многократно заявиха, че не разполагат с нужния капацитет, за да ликвидират окончателно Хизбула единствено чрез военна сила. Аналогията с Газа, където след две години война и разрушаването на 90% от сградния фонд Хамас все още не е напълно унищожен, илюстрира границите на военния подход. Стратегията за периода след примирието предвижда задържане на Хизбула отговорна чрез точкови удари, ако организацията направи опити за превъоръжаване, поддържане на военно присъствие, южно от река Литани, като лост за натиск върху ливанското правителство и разчитане на очакваната финансова криза в Иран за свиване на финансирането на Хизбула.
Хуманитарната цена на конфликта е тежка. Израелската кампания в Ливан отнелживота на най-малко 2 196 души и разсели близо 15% от населението на страната, над 1,1 милиона души, според данни на Al Jazeera. Само в деня на обявяването на примирието, 16 април, девет души загинаха при удари в района на Тир, а осем – в Газие, с 33 ранени.
Иран, основен покровител на Хизбула, интерпретира случващото се по свой собствен начин. Представител от високите етажи на режима в Техеран приветства споразумението и отдаде заслуга на Хизбула, а командир от Корпуса на гвардейците на ислямската революция (IRGC) обяви организацията за „победител в решаващата битка“. Въпросната реторика влиза в остро противоречие с обективната оценка на бойните загуби, понесени от групировката, но обслужва вътрешната аудитория в Ислямската република и нейните усилия да представи всяко спиране на огъня като доказателство за устойчивостта на шиитската „Ос на съпротивата“.
Примирието от 16 април дава началото на сложен процес с крайно неясен изход. Ако бъдат спазени, 10-те дни тишина дават тесен прозорец за дипломация, но списъкът от нерешени въпроси е дълъг: бъдещето на военното присъствие на Израел в Южен Ливан, завръщането на разселените цивилни, реалният обхват на готовността от страна на Бейрут да наложи суверенитета си над цялата страна и доколко Хизбула, дори отслабена, ще приеме ултиматума за разоръжаване. Поканата за Белия дом е жест с историческа тежест, но неговото превръщане в работещ мирен формат ще изисква компромиси, за които и двете страни засега не дават сигнали.
🇮🇱📦🇱🇧 Израел ще координира преминаването на хуманитарна помощ през собствената си територия за поне три християнски села в Южен Ливан – Рмейш, Дебел и Айн Ебел, съобщиха местни медии. Помощта е организирана от американската евангелистка организация Samaritan's Purse, която ще достави няколко камиона с дарения, проверени от израелските служби за сигурност. По план конвоят трябва да премине директно през израелска територия – маршрут, наложен от факта, че сухопътният достъп откъм ливанска страна е на практика блокиран от продължаващите сражения и разрушените мостове над река Литани.
Трите села са разположени в непосредствена близост до Бинт Джбейл, където силите на IDF поддържат активно присъствие. За разлика от повечето селища в Южен Ливан, които бяха евакуирани, израелската армия разреши на жителите на тези християнски и друзки села да останат, при условие че на тяхна територия няма дейност на Хизбула.
По данни на Al-Monitor от миналия месец в Рмейш са останали около 6 500 жители, в Айн Ебел – около 1 350, а в Дебел – близо 1 700. „Ние не избрахме тази война, нито я искаме, но избрахме да останем", заяви пред медиите кметът на Айн Ебел Аюб Хрейш. „Плащаме цената на политики, които не сме избрали", допълни Марун Насиф, член на общинския съвет на Дебел
Хуманитарната обстановка в тези села се влошава прогресивно. Пътищата около Рмейш са напълно прекъснати, а най-близката болница се намира в Сидон, който се намира на около 70 км в северна посока. Свещеникът на местната енория отец Нагиб Амил заяви, че няма възможност за транспортиране на спешни медицински случаи. По-ранни опити за доставка на хуманитарна помощ по ливанска територия се провалиха – на 7 април конвой на Ватикана, организиран от апостолическия нунций в Ливан архиепископ Паоло Борджа и ескортиран от UNIFIL, беше принуден да се върне, след като попадна под обстрел в района на Бинт Джбейл, се посочва в репортаж на Al-Monitor. На Великден втори ватикански конвой до Дебел беше отменен по „съображения за сигурност", което маронитският патриарх кардинал Бешара Бутрос ар-Раи, цитиран от L'Orient Today, определи като нарушение на международно хуманитарно право.
Координацията между Израел и Samaritan's Purse за алтернативен маршрут през израелска територия очертава прагматичен отговор на блокирания достъп. Организацията със седалище в Северна Каролина и ръководена от Франклин Греъм, вече е доставила над 150 тона хуманитарни помощи в Ливан след последната ескалация, сред които медикаменти, хранителни пакети и хигиенни продукти, по данни от март 2026 г. Но настоящата доставка е първата, за която се съобщава, че ще преминава изцяло през израелска територия до ливански селища.
Операцията се провежда в условията на засилено израелско военно присъствие южно от река Литани, след като споразумението за прекратяване на огъня от ноември 2024 г. на практика пропадна, след като Хизбула нанесе масиран ракетен обстрел срещу Израел, включвайки се във войната на страната на режима в Иран.
Ливанските цивилни все още нямат разрешение да преминават на юг от реката. Въоръжените сили на страната се изтеглиха от Рмейш, Айн Ебел и Бараашит, което допълнително изолира местните общности. Според данни на ООН от март 2026 г. над 64 000 ливанци остават разселени, а хуманитарният апел за страната възлиза на 308,3 милиона долара за периода от март до май.
🕊️ „I ended eight wars. A ninth is coming. But I ended eight wars. Nobody's ever ended one war. Who's ended one? Nobody. I ended eight.“
Тези думи на американския президент Доналд Тръмп, повтаряни в различни форми от миналото лято насам и кулминирали в обръщението му към Конгреса на 24 февруари 2026 г., представляват най-мащабното и лесно проверимо преувеличение в реториката на съвременната външна политика на САЩ. Твърдението включва в себе си три отделни тези: че Тръмп е прекратил осем войни, че никой друг президент не е прекратил нито една и че предстои девета. И трите заслужават да им се обърне специално внимание.
В обръщението си пред двете камари Тръмп изброи поименно 8-те конфликта: Камбоджа и Тайланд; Пакистан и Индия; Косово и Сърбия; Израел и Иран; Египет и Етиопия; Армения и Азербайджан; Конго и Руанда; и войната в Газа, за която добави, че „протича на много ниско ниво“. Самият списък обаче разкрива повече за амбицията на твърдението, отколкото за реалността зад него.
Примирието в Газа, постигнато на 15 януари 2025 г. с посредничество от САЩ, Катар и Египет, колабира на 18 март същата година, когато Израел поднови военните си операции. По данни на т.нар. здравно министерство на Газа, контролирано от Хамас, над хиляда палестинци са загинали след подновяването на бойните действия. Нещо повече, значителна част от преговорната работа бе извършена от екипа на предшественика на Тръмп – Джо Байдън, като съветникът му по националната сигурност Брет Макгърк беше водещ в преговорите, според New York Times. Да се нарече този конфликт „приключен“ е фактически невярно, но въпреки това по ирония на съдбата остава най-смисления успех по отношение на мироопазващите усилия на Тръмп.
Примирието между Индия и Пакистан от 10 май 2025 г. бе постигнато след кратък, но опасен сблъсък между двете ядрени държави, разменили ракетни и въздушни удари. Това вероятно е най-оспорваният елемент от списъка. Индийският външен секретар Викрам Мисри заяви категорично, че „примирието е резултат от двустранни преговори, инициирани от Пакистан, и нито една трета страна, включително САЩ, не е участвала в процеса“. Пакистанският премиер Шариф, от друга страна, отдаде на Тръмп „ключова роля“, заедно с Катар, Саудитска Арабия, Турция, Великобритания и ООН. Реалността вероятно е някъде между двете позиции, но опровержението на Индия прави проблематично недвусмисленото приписване на заслугата на Белия дом.
Примирието между Израел и Иран от 23 юни 2025 г. сложи край на 12-дневна война е един от основателните елементи в списъка. Тръмп действително упражни натиск и върху двете страни, включително ругатни на живо по телевизията по адрес на двете столици за нарушения на примирието в първите часове след влизането му в сила. Въпреки нестабилното начало, примирието устоя до февруари 2026 г. Справедливо е да се каже, че американската намеса тук беше решаваща.
Случаят с Тайланд и Камбоджа илюстрира друг проблем – крехкостта на постигнатото. Първото примирие от 28 юли 2025 г. беше постигнато с посредничество от Малайзия, а не от САЩ, но беше нарушено само няколко месеца по-късно, когато Тайланд обвини Камбоджа в инцидент с противопехотна мина в район по границата между двете страни и прекрати изпълнението му. През декември Тайланд нанесе въздушни удари по военни обекти на територията на Камбоджа. Второ примирие беше сключено на 27 декември, но и то беше нарушено още в първите дни на новата година. Да се твърди, че конфликтът между двете страни е „приключен“ от Тръмп е меко казано преувеличено.
Мирното споразумение между Армения и Азербайджан, подписано в Белия дом на 8 август 2025 г. от двамата държавни глави – премиера Пашинян и президента Алиев – е най-солидното постижение в списъка. Страните се ангажираха да сложат край на враждебните действия, да отворят граници и да установят дипломатически отношения. Транзитният маршрут през арменска територия дори беше наречен на Тръмп – Trump Route for International Peace and Prosperity (TRIPP). Анализатори от Carnegie Endowment for International Peace обърнаха внимание обаче, че въпреки историческото значение на срещата, ключов въпрос остава дали споразумението ще бъде ратифицирано и приложено на практика.
Споразумението между ДР Конго и Руанда, подписано на 4 декември 2025 г. в Института за мир на САЩ, се разпадна в рамките на часове. Подкрепяната от Руанда групировка М23 поднови своето настъпление веднага след това, при което беше докладвано за смъртта на 400 цивилни в провинция Южно Киву. NPR отбеляза през декември: „Тръмп обяви мирно споразумение между Конго и Руанда, но боевете не са спрели“. Самите САЩ обвиниха Руанда, че подхранва конфликта въпреки подписаното споразумение.
Останалите два конфликта са от първия мандат на Тръмп и повдигат допълнителни въпроси. Споразумението между Сърбия и Косово от септември 2020 г. беше рамка за икономическа нормализация, а не прекратяване на война – между двете страни не е имало активен военен конфликт от над четвърт век. Към септември 2021 г. от 16-те точки в споразумението само една беше изпълнена – установяването на дипломатически отношения между Косово и Израел, без видим напредък по останалите.
Що се отнася до спора между Египет и Етиопия за язовира „Великият ренесанс“ на река Нил – там никога не е имало война. Посредничеството на САЩ през 2020 г. не доведе до споразумение, а Етиопия нападна Тръмп с остри критики в „подстрекателство към война“ след думите му, че Египет „ще взриви язовира“.
Второто твърдение, а именно, че никой американски президент не е прекратил дори една война, е фактически абсурдно и беше оценено от PolitiFact като „Pants on Fire“ – крайна степен на неистина. Теодор Рузвелт лавира за прекратяване на Руско-японската война през 1905 г. и получава Нобелова награда за мир за своите усилия.
Джими Картър беше основен инициатор на мирните споразумения от Кемп Дейвид през 1978 г. между Египет и Израел, слагайки край на 30-годишно състояние на война. Хари Труман председателстваше края на Втората световна война. Джордж Буш-старши ръководеше коалицията, приключила Войната в Залива. Списъкът не е кратък.
Остава „деветата“ война. В своето обръщение пред Конгреса Тръмп посочи войната между Русия и Украйна и заяви, че работи усилено за нейното прекратяване. Четири дни по-късно САЩ и Израел предприеха масирани удари по Иран, при които бяха поразени над 10 000 цели в рамките на седмици, беше ликвидиран върховният лидер аятолах Али Хаменей и над 50 души от военно-политическото ръководство на Ислямската република, докато загиналите цивилни надхвърлиха 2 000, според данни на Министерст на здравеопазването, цитирани от Al Jazeera. Техеран затвори Ормузкия проток, нарушавайки глобалните търговски маршрути. Към момента двуседмичното примирие, обявено на 7 април, е фактически мъртво след провала на 20-часовите преговори в Исламабад, а въздушният мост от Северна Америка през Европа към Близкия изток продължава ежедневните доставки на въоръжение и муниции в региона, което почти сигурно означава, че бойните действия ще бъдат подновени в рамките на няколко дни.
Реториката на Тръмп за „осемте войни“ не е просто неточност или закръгляне нагоре. Тя е конструкция, в която реални дипломатически усилия (Армения–Азербайджан, Израел–Иран) съжителстват с конфликти, които не са били войни (Египет–Етиопия, Сърбия–Косово), с примирия, рухнали в рамките на часове или дни (Конго–Руанда, Тайланд–Камбоджа, Газа), и с твърдения за посредничество, отхвърлени от самите участници (Индия–Пакистан).
Историческото твърдение, че никой президент никога не е прекратил война, е опровергано от елементарно познаване на американската история. А „деветата война“, която Тръмп обеща да прекрати, беше заменена от нова – започнала с активното му участие.
🇷🇺🕊️🇺🇦 Руският президент Владимир Путин обяви прекратяване на огъня на бойното поле с Украйна по време на великденските празници, съобщиха от Кремъл, след като Киев също предложи прекъсване на военните действия.
По-рано тази седмица украинският президент Володимир Зеленски заяви, че е отправил предложение за празнично примирие чрез САЩ, тъй като преговорите за прекратяване на продължаващия четири години конфликт бяха изместени на заден план от войната в Близкия изток.
„По повод настъпващия православен празник Великден, Путин обявява прекратяване на огъня от 16:00 ч. на 11 април до края на деня на 12 април 2026 г.“, се посочва в изявление на руското президенство.
Генералният щаб е получил „инструкции да прекрати бойните действия във всички сектори за този период“, уточниха от Кремъл и добавиха, че войските са в готовност да „отвърнат на всякакви възможни провокации от страна на врага“.
🇮🇱🇱🇧 Военновъздушните сили на Израел нанесоха най-тежката си вълна от въздушни удари по Хизбула досега, след като по-рано днес командването обяви, че продължава войната с подкрепяната от Иран терористична групировка, въпреки влязлото в сила часове по-рано двуседмично примирие с Техеран.
Премиерът на Пакистан, който играе роля на посредник между САЩ и Иран, оповести през изминалата нощ, че примирието ще включва и Ливан. Иран заяви същото, докато канцеларията на премиера Бенямин Бенямин Нетаняху настоя, че израелските удари срещу Хизбула ще продължат.
Тръмп се включи по темата по-късно в сряда, заявявайки в телефонно интервю за репортер на PBS, че Ливан не е включен в примирието с Иран. На въпрос защо, Тръмп отговори: „Заради Хизбула. Те не бяха включени в сделката. Това също ще бъде оправено. Всичко е наред.“ Запитан дали одобрява продължаващите удари на Израел срещу Хизбула, Тръмп каза: „Това е част от сделката – всички го знаят. Това е отделен сблъсък.“
Ударите, нанесени от израелски изтребители, дойдоха в момент, когато Хизбула призова цивилните да не се завръщат към земите, разположени южно от река Литани, а представител на групировката подчерта, че тя не се е ангажирала публично с примирието, тъй като Израел също не го е направил.
Израелските отбранителни сили (IDF) съобщиха, че ударите са насочени към Бейрут, източната долина Бекаа и Южен Ливан. Преди да нанесе ударите, говорителят на IDF на арабски полковник Авихай Адрае публикува предупреждения за евакуация, съдържащи подробни карти на южните квартали на столицата Бейрут, както и на райони в Южен Ливан.
Източник от службата зз гражданска защита на Ливан съобщи за десетки загинали в Бейрут, а ливанското здравно министерство призова хората да разчистят пътищата, за да преминат свободно автомобилите на спешна помощ. Най-малко 12 души загинаха при други удари срещу южните градове Сидон и Тир, според ливанските власти и държавните медии.
Министърът на отбраната Израел Кац заяви, че ударите са насочени срещу „стотици оперативни лица на Хизбула“. Двама военни служители, поясниха по време на брифинг пред израелски репортери, че днешната вълна от бомбардировки не представлява „финални удари“ на кампанията, а даже напротив – боевете срещу Хизбула продължават, докато политическото ръководство на Израел не разпореди друго.
Въпреки ескалацията на израелските удари, Хизбула видимо се въздържаше от огън през по-голямата част от деня. Едва малко след 17:00 ч. групировката успя да изстреля една от своите ракети към област Галилея в северен Израел, задействайки сирените за въздушна тревога в граничните общини Щула и Нетуа. Ракетата падна в открита местност, без да предизвика материални щети или пострадали.
От своя страна началникът на щаба на IDF генерал-лейтенант Еял Замир заяви, че армията „ще продължи да удря терористичната организация Хизбула и да използва всяка възможност. Няма да правим компромис със сигурността на жителите на севера. Ще продължим да атакуваме без пауза.“
IDF нарече новата вълна от удари, започнала днес, с кодовото название „Вечен мрак“. Военни представители заявиха, че тя е била планирана преди няколко седмици, макар и след началото на войната срещу Ислямска република Иран на 28 февруари, към която Хизбула се включи на 2 март. Официалните лица настояха, че IDF са планирали да продължат с ударите независимо от това дали ще постигнат примирие с режима в Техеран.
Ударите са нанесени в сърцето на цивилното население, което IDF определя като „цинична експлоатация на ливанските цивилни като живи щитове“. Кац заяви във обръщение, записано на видео, че днешните атаки са „най-големият концентриран удар, който Хизбула е понасяла след операцията с пейджърите“ през 2024 г. Той също така заплаши лидера на Хизбула Наим Касем, че „неговият личен ред също ще дойде“.
Според оценки на израелското командване, Хизбула е напуснала своя бастион Дахия в южните покрайнини на столицата, като се „препозиционира към Северен Бейрут и смесени райони в града“. Говорителят на IDF на арабски език подполковник Ела Уауея отправи предупреждение, че „разрушението, което Хизбула донесе на Дахия, ще се премести заедно с нея.“
В някои части на ливанската столица ударите дойдоха изненадващо и без предварително известие. „Видях експлозията, беше много силна, имаше убити деца“, сподели пред АФП Ясер Абдала, който работи в центъра на столицата.
Хизбула твърди, че е на прага на победа
Въпреки ударите, Хизбула се опитва да представи примирието със своя покровител Иран като своя победа. „Днес стоим на прага на велика историческа победа“, гласи изявление на проиранската групировка, в което се отправят призиви към хората да не се завръщат в южните райони на страната преди да бъде официално обявено прекратяване на огъня в Ливан.
Източници на Ройтерс посочват, че Хизбула е спряла атаките срещу израелски цели рано в сряда, за да даде шанс на посредниците. Депутатът от политическото крило на организацията Ибрахим Ал-Мусауи заплаши за отговор от страна на Иран и съюзниците му, ако Израел не се придържа към условията на примирието, което според него включва и Ливан.
Израел предприе масирани въздушни удари и сухопътно настъпление на 2 март, след като броени часове преди това Хизбула извърши първата си ракетна атака срещу Израел от примирието между двете воюващи страни, влязло в сила през ноември 2024 г. Тя твърди, че новите атаки са извършвани в директен отговор на ликвидирането на върховния лидер аятолах Али Хаменей в първоначалната вълна от съвместни въздушни удари на САЩ и Израел, дали началото на войната в сутрешните часове на 28 февруари. Ливанските власти посочват, че от 2 март насам в страната са загинали над 1500 души, а около 1 млн. са разселени. IDF твърдят, че за този период са ликвидирали близо 1100 оперативни лица на групировката.
🇸🇾 Сирийските демократични сили (SDF) съобщиха, че висшият командир Хаджи Мохамад Набо, познат като Чия Кобани, е встъпил официално в длъжността заместник-командир на 60-а дивизия от сирийската армия. Стъпката е част от споразумение, сключено между командващия SDF Мазлум Абди и сирийския президент Ахмед ал-Шараа с посредничество от американския пратеник Том Барак.
В изявлението си SDF посочват, че назначението е елемент от процеса по преструктуриране на отношенията и интегриране на бойния потенциал на новата отбрана на Сирия, с цел обединяване на усилията и повишаване на оперативната ефективност. 60-а дивизия е ново подразделение, в което по силата на сделката се включват три бригади от състава на SDF, командвани от Авад ал-Джасем. Допълнително бригада от Кобани се включва към дивизия в провинция Алепо.
На 10 март Министерство на отбраната в Дамаск обяви Сипан Хамо, бивш командир на Отрядите за народна защита (YPG) и член на преговорния екип на SDF, за заместник-министър на отбраната по въпросите на Източния регион. Хамо отговаря за отбраната в източния регион Джазира и надзирава усилията по интеграция на бойците от SDF в редовната армия, съобщи Al Arabiya.
Споразумението сложи край на офанзивата, която новата власт предприе срещу SDF в началото на годината. По силата на 14-точково примирие, договорено чрез Вашингтон, SDF предаде на централната власт провинциите Ракка и Дейр ез-Зор, всички гранични пунктове, петролните полета и лагери с пленници от Ислямска държава.
В замяна кюрдските сили запазиха правото да се интегрират в армията като отделни бригади и да съхранят степен на оперативна автономия в райони с кюрдско мнозинство, съобщи Al Jazeera. Главната дирекция за сигурност вече разположи свои части в Хасеке, Камишли и Айн ал-Араб (Кобани) като част от първата фаза на изпълнение на сделката, предаде Long War Journal.
Турция, която разглежда SDF като структурно свързани с ПКК, подкрепя интеграцията. Министерството на отбраната в Анкара заяви, че „няма друга опция" освен пълно включване на кюрдските сили в държавната структура по принципа „една държава, една армия", съобщи Turkish Minute. В същото време турската страна даде ясно да се разбере, че няма намерение да изтегля войските си от северната сирийска граница, докато кюрдски въоръжени части продължават да оперират в близост до нея.
Последователните назначения на фигури от SDF – Сипан Хамо на министерско кресло и Чия Кобани на ниво дивизия – са най-видимите индикатори, че интеграционният процес е преминал от фазата на преговорите в оперативно изпълнение. Въпросът, който остава без отговор, е доколко тази интеграция ще бъде същинска или формална – и дали Анкара ще я приеме, ако кюрдските бригади запазят реална командна верига, която е автономна от тази на Дамаск.
🇺🇦 Украинският президент Володимир Зеленски обяви, че Обединеното кралство и Франция имат готовност да изпратят военни контингенти в Украйна, а всяка страна ще участва с 5000 души личен състав. Въпреки че ангажиментът е ясен, конкретните места, където ще се разположат те, остават предмет на дискусии.
В интервю за AFP на 22 февруари Зеленски обясни, че двете държави биха могли да осигурят общо около 10 000 военнослужещи, което се равнява на по една бригада от всяка страна.
„Франция и Великобритания могат да предоставят около 10 000 души, т.е. да отделят по една бригада. Те варират, но в нашето разбиране до 5000 души е една бригада. Когато подписахме нашата декларация с всички участници в „Коалицията на желаещите“, разбрахме, че тези две страни вече са готови да осигурят по една бригада“, заяви той.
По време на въпросната среща Украйна, Франция и Великобритания подписаха Декларация за намерение относно разполагането на многонационални сили в Украйна след евентуално прекратяване на огъня. Британският премиер Киър Стармър заяви още, че след примирие Великобритания и Франция ще създадат военни центрове в Украйна и ще изградят защитени обекти за съхранение на оръжие и оборудване.
Зеленски спомена, че и други нации са сигнализирали за готовност да изпратят персонал в Украйна. Точните зони за разполагане на частите обаче все още не са определени. Той изрази предпочитание международните сили да са позиционирани по-близо до фронтовите линии.
„Искахме да видим контингента по-близо до фронта. Т.е. поляците не потвърдиха присъствието си, но ако Полша например предложи присъствие в Лвов, то ние нямаме нужда от това. Не работим по този начин, нали? По-добре би било, ако Полша има възможност да предостави своята логистика за самолети, за противовъздушна отбрана“, обясни Зеленски.
Украинският президент призна, че до момента нито един международен контингент не е проявил готовност да служи на самата първа линия на пълномащабната инвазия. Той описа желанието партньорите да застанат рамо до рамо с украинските войници на предна линия като логична цел.
Той предположи, че ако съседни държави като Полша и страните от Прибалтика виждат в Беларус обща заплаха, те може потенциално да разположат войски по украинско-беларуската граница. Той аргументира това с тезата, че макар районът да не е толкова опасен, колкото активния фронт, наличието на съюзници там ще позволи на Киев да премести своите опитни части към по-ключови направления.
Запитан как са реагирали международните партньори на този конкретен план, Зеленски отбеляза, че все още няма официален отговор. Потенциалът за тези многонационални сили се появи след срещата на върха, проведена в Париж на 6 януари 2026 г.
По-рано френският президент Еманюел Макрон свика среща на т.нар. „Коалиция на желаещите“ в Париж, за да отбележи четвъртата годишнина от пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна. Говорейки преди събирането, френският външен министър Жан-Ноел Баро заяви, че над 30 държави координират усилията си за осигуряването на траен мир за Украйна. Той посочи, че руските загуби от началото на войната са надхвърлили един милион души, превишавайки сумарните военни загуби на страната от 1945 г. насам. Той отбеляза още, че пакетът санкции на ЕС е готов за приемане.
🇬🇧 Бившият британски премиер Борис Джонсън заяви, че Обединеното кралство и съюзниците трябва да разположат незабавно военни части в Украйна в небойни роли, за да „превключат нещо“ в съзнанието на руския президент Владимир Путин.
В ексклузивно интервю за предаването „Неделя с Лора Кюнсбърг“ на BBC, заедно с бившия началник на отбраната адмирал сър Тони Радакин, Джонсън посочи, че силите трябва да бъдат изпратени в мирни региони в роли, които не включват пряко участие в сражения.
„Ако можем да имаме план за военно присъствие на терен след войната, след като Путин благоволи да се съгласи на примирие, тогава защо да не го направим сега?“, попита той.
В момента британските власти работят със своите съюзници по планиране на „коалиция на желаещите“, която да осигури сили за запазване на мира и стабилността в Украйна, но само ако бъде постигнато примирие.
Говорейки само няколко дни преди войната да навлезе в четвъртата си година, Джонсън, който беше премиер по време на инвазията, също така заяви, че конфликтът е могъл да бъде предотвратен, ако западните съюзници бяха обърнали повече внимание на нарастващата агресия на Путин и анексирането на Крим през 2014 г.
Джонсън и Радакин си припомниха момента, в който Русия нахлу в Украйна на 24 февруари 2022 г. и първите дни на войната, когато беше взето решението за подкрепа на президента Володимир Зеленски. Въпреки мащабната британска подкрепа, те се съгласиха, че западните съюзници са били твърде бавни и предпазливи в осигуряването на военна помощ за Украйна.
През последните четири години на съюзниците често им отнемаше месеци, за да се съгласят на изпращането на оръжията, поискани от президента Зеленски. Радакин описа подхода като „инкрементизъм“ (тактика на малките стъпки) и заяви, че Украйна е почувствала това като „твърде бавно и дълбоко разочароващо – това напрежение съществуваше през цялото време“.
„Винаги сме се бавели ненужно“, съгласи се Джонсън, според когото предпазливостта е струвала човешки животи.
„В крайна сметка винаги давахме на украинците това, което искаха, и всъщност това винаги е било в тяхна полза и във вреда на Путин.
„Ако можем да имаме присъствие на терен след войната, след като Путин благоволи да приеме примирие, защо да не го направим сега?“, добави той. „Просто за да подчертаем, че това зависи от украинците и че тези хора няма да бъдат там в бойна роля, нали?“
Запитан дали има предвид, че британските и други части трябва да отидат в безопасни части на Украйна сега, за да „превключат нещо“, той отговори: „Да, мисля, че ако сме готови да го направим в контекста на примирие, което оставя цялата инициатива и цялата власт в ръцете на Путин, защо да не го направим сега?“
„Не виждам никаква логична причина да не изпратим мирни сухопътни сили там, за да покажем нашата подкрепа, нашата конституционна подкрепа за свободна и независима Украйна“, предложи бившият британски премиер.
„Това е политически въпрос. Става дума за това дали Украйна е свободна страна или не. Ако тя е васална държава на Русия, което Путин желае, тогава очевидно той решава кой да идва в страната му. Ако не е, тогава решението е на украинците“, категоричен е Джонсън.
През септември миналата година, след обявяването на предложени „сили за увереност“, Путин заяви, че всякакви войски, разположени в Украйна, биха били „легитимни цели“. В неделя министърът на отбраната Джон Хийли каза, че би изпратил британски войски в Украйна, след като страните постигнат мирно споразумение.
„Искам да бъда министърът на отбраната, който разполага британски войски в Украйна, защото това ще означава, че тази война най-накрая е приключила“, написа той в The Daily Telegraph.
Министърът на отбраната не се ангажира с изпращането на небойни части, докато конфликтът продължава, както предложи Джонсън, и вместо това подчерта нивото на британската военна помощ за Украйна и санкциите срещу Русия.
