Русия спира петрола от Казахстан за Германия по „Дружба“ от началото на май.

🇷🇺🚫🇰🇿 Русия ще преустанови износа на петрол от Казахстан към Германия по тръбопровода „Дружба“, считано от 1 май, съобщава Ройтерс, позовавайки се на трима източници от индустрията, според които коригиран график за износ на петрол вече е изпратен на Казахстан и Германия.

Спирането на казахстанските потоци ще внесе допълнителна несигурност в енергийните доставки на Германия в период, белязан от нарушени доставки от Близкия изток заради войната в Иран – само няколко години откакто десетилетните енергийни връзки с Русия бяха прекъснати в отговор на нейната военна агресия срещу Украйна.

Износът на петрол от Казахстан за Германия през петролопровода „Дружба“ възлиза на 2,146 милиона метрични тона (около 43 000 барела на ден) за миналата година, което е ръст от 44% спрямо 2024 г. и 730 000 тона през първото тримесечие на 2026 г.

Пълното прекратяване би премахнало около 17% от обработвания капацитет (до 12 милиона тона годишно) на германската рафинерия PCK в североизточния град Швед – една от водещите в страната, чието гориво захранва 9 от 10 автомобила в региона на Берлин и Бранденбург.

Руското министерство на енергетиката не отговори веднага на запитването за коментар. Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков заяви, че не е запознат с подобно решение за спиране на износа. „Ще се опитаме да проверим това“, каза Песков пред репортери по време на ежедневния конферентен разговор.

Политическите и бизнес отношения на Русия с Германия са обтегнати заради конфликта в Украйна. Доставките на руски петрол бяха прекратени след началото на войната, а през 2022 г. федералното правителство в Берлин постави под държавно попечителство местните подразделения на руския енергиен гигант „Роснефт“.

От 2023 г. Казахстан доставя петрол за PCK през северното разклонение на „Дружба“, което преминава през Полша, но доставките бяха многократно прекъсвани от атаки на украински дронове срещу руския участък на тръбопровода.

Говорител на полския оператор PERN сподели пред Ройтерс, че компанията е готова да транспортира петрол за неруските акционери на PCK през пристанището в Гданск, ако бъде поискано. Сред акционерите в рафинерията в Швед са „Роснефт“ и Shell.

Украйна подновява транзита по „Дружба“: Пътят към милиардите от Брюксел е открит

🇺🇦🤝🇭🇺 Украйна ще поднови транзита на руски петрол към Унгария и Словакия „в рамките на няколко часа“ днес, след приключването на ремонтните дейности по петролопровода „Дружба“, повреден при руска атака, съобщи представител на Киев пред АФП.

Тръбопроводът е в основен предмет на противопоставяне между Унгария и Словакия, които все още внасят руски петрол по него, и Украйна и Европейския съюз. Киев се надява, че възобновяването на доставките ще премахне последното препятствие пред осигуряването на 90 млрд евро подкрепа от Брюксел, която беше блокирана от отиващия си унгарски премиер Виктор Орбан.

След като Украйна потвърди, че работата по тръбопровода е приключила, унгарският енергиен гигант MOL поиска около 100 000 тона петрол да бъдат изпратени по петролопровода към Унгария и Словакия, отбеляза украинският служител.

Транзитът беше планиран да започне около 11:00 ч. по Гринуич (14:00 ч. българско време).

„Мисля, че ще започнат по-рано, до няколко часа“, каза служителят пред АФП, говорейки при условие за анонимност.

Орбан задържаше крайно необходим заем от 90 милиона евро за Украйна като лост за натиск върху Киев да поднови доставките, обвинявайки страната в умишлено забавяне на ремонтите. Поражението му на изборите този месец се разглежда като събитието, проправило пътя за разблокиране на парите.

Украинският президент Володимир Зеленски не крие несъгласието си с факта, че някои страни-членки на ЕС все още купуват руски петрол и газ, които са ключовият източник на средства за Москва за финансиране на пълномащабната война срещу Украйна, която се намира в петата си година.

В разговор с репортери в Люксембург вчера, след като Киев съобщи за приключилия ремонт, върховният представител на ЕС по въпросите на външните работи и политиката на сигурност Кая Калас сподели, че се надява сделката за заема да бъде постигната съвсем скоро.

„Очакваме споразумение до 24 часа. Не искам да урочасвам нещата. Надявам се всичко да мине добре... Дано всички пречки бъдат отстранени“, каза Калас.

Русия губи 40% от капацитета си за износ на петрол след украински атаки.

🇷🇺🚫🛢️ Най-малко 40% от капацитета за износ на петрол на Русия е парализиран след украински атаки с дронове, оспорван удар по основен тръбопровод и изземване на танкери, показват изчисления на Reuters, базирани на пазарни данни.

Това прекъсване е най-сериозното в съвременната история на страната – втория по големина износител на петрол в света. Ударът върху Кремъл идва в момент, когато цените на суровината надхвърлиха 100 долара за барел заради войната в Иран.

Търговията с петрол е сред основните източници на приходи за федералния бюджет, което я прави жизнено необходима за оцеляване на икономиката в размер на 2,6 трилиона долара.

Този месец Украйна ескалира ударите с дронове камикадзе по инфраструктура за износ на петрол и горива на територията на Руската федерация, поразявайки и трите основни европейски пристанища: Новоросийск на Черно море, както и Приморск и Уст-Луга на Балтийско море.

Експертите на Reuters изчисляват, че приблизително 40% от руския износ на суров петрол е блокиран след последната вълна от украински удари. Това включва терминалите на пристанищата в Приморск и Уст-Луга, както и нефтопровода „Дружба“, преминаващ през територията на Украйна в посока Унгария и Словакия.

Освен това Киев взе на прицел други видове съоръжения като помпени станции и рафинерии. Украинското ръководство настоява, че целта на ударите е да лиши Москва от нейните приходи от петрол и газ, които са отговорни за около четвърт от постъпленията във федералния бюджет, а също да отслаби военната ѝ мощ.

Русия определя украинските удари като терористични атаки и затегна мерките за сигурност във всичките си 11 часови зони.

Мерц призова за незабавно деблокиране на 90 милиарда евро за Украйна

🇩🇪🇪🇺 Германският канцлер Фридрих Мерц призова за незабавно отпускане на блокирания заем на Европейския съюз за Украйна на стойност 90 милиарда евро, съобщи във вторник DW.

В реч пред Бундестага преди решаващата среща на върха на Европейския съвет, Мерц призова страните да спрат да бавят дългосрочния финансов пакет и предложения 20-и кръг от санкции срещу Русия. Той отправи остри критики във връзка с маневрите във вътрешната политика на блока, позволяващи на една-единствена нация да държи като заложник интересите на сигурността на целия континент.

„Не трябва да се съобразяваме дори с една държава от ЕС, която в момента, поради вътрешнополитически причини и заради провежданата там предизборна кампания, създава тази блокада в Европа“, заяви Мерц в ясна препратка към предстоящите през април избори в Унгария, пише DW.

Унгарското вето на заема от 90 милиарда евро е пряко свързана със спирането на транзита на руски петрол през тръбопровода „Дружба“ – криза, която унгарският премиер Виктор Орбан превърна в свой инструмент за привличане на електорат преди парламентарните избори през април. Докато Орбан публично обвинява президента Зеленски в „политическо изнудване“ и твърди, че Киев умишлено е спрял потока, за да накаже Будапеща, реалността на терен е съвсем различна – тръбата не работи като резултат от руски обстрел.

На 27 февруари ракетен удар повреди ключово помпено оборудване край украинския град Броди, правейки нефтопровода реално неизползваем въпреки руските опити за прехвърляне на вината. Независимо от това, Орбан продължава да игнорира тези реалности, използвайки енергийния дефицит, за да подхранва своите предизборни манипулации, според които Украйна е „ненадежден партньор“.

Заемът от 90 милиарда евро, замислен да поддържа Украйна до 2027 г. вече е одобрен както от държавните глави на ЕС, така и от Европейския парламент, но остава блокиран в Европейския съвет. Мерц отбеляза, че е назрял моментът за засилване на натиска върху Русия заедно с американските и европейските партньори, вместо да се позволява на вътрешни популистки програми да разцепват западното единство.

Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен увери Киев, че средствата „по един или друг начин“ ще бъдат предоставени, тъй като ЕС обмисля различни правни механизми за заобикаляне на ветото, наложено от Унгария и Словакия. Лидерите на ЕС постигнаха съгласие за пакета финансова подкрепа още през декември, за да гарантират стабилността на Украйна до 2027 г., но прилагането му беше многократно отлагано.

В момента, докато 20-ият пакет от санкции е насочен срещу руския „сенчест флот“ и енергийния износ, Германия и Франция влизат в сблъсък с Орбан заради продължаващата му употреба на вето. За да запази потока на помощта, Брюксел все по-сериозно обмисля процедури за „засилено сътрудничество“, които да позволят на мнозинството от страните членки да продължат напред с военната и икономическа помощ без нуждата от пълно единодушие.

Орбан разполага войски в енергийни обекти заради опасения от „заплаха“ от Украйна

🇭🇺 Унгарският премиер Виктор Орбан обяви набор от мерки за укрепване на защитата на енергийната мрежа в отговор на това, което той описа като подготовка, водена от Украйна, за „последващи действия за спиране работата на унгарската енергийна система“. Както обаче съобщи местното издание hvg днес, премиерът не е предложил конкретни детайли, източници или доказателства в подкрепа на своите твърдения.

Изявлението дойде след консултации с ключови министри, сред които неговия съветник по национална сигурност и представители на отбраната. Орбан посочи, че ходът е реакция на това, което възприема като високи заплахи от страна на Украйна, насочени по-конкретно към енергийните системи на Унгария.

Думите на Орбан бяха предшествани от напрежение около нефтопровода „Дружба“ – критична енергийна артерия както за Унгария, така и за Словакия. Тръбопроводът беше спрян след руска атака с дронове през януари 2026 г. и се превърна във фокусна точка на дипломатически спорове, при което Унгария обвинява Украйна за прекъсването, докато Украйна посочва руската агресия.

Говорителят на Министерство на външните работи на Украйна Георгий Тихий уточни, че удар е повредил „критично оборудване“, което е направило изпомпването невъзможно, и заяви, че Унгария е била информирана за причината още същия ден.

„Украйна подготвя следващи действия за прекъсване на работата на унгарската енергийна система“, заяви Орбан. „Разполагаме войници близо до енергийни обекти и увеличаваме полицейските патрули на ключови електрически централи, подстанции и центрове за управление, за да предотвратим нападения.“

Орбан разпореди забрана на полетите с дронове в област Саболч-Сатмар-Берег, което демонстрира още веднъж предполагаемите опасения за въздушни заплахи. „Унгария не може да бъде изнудвана“, подчерта той, изтъквайки необходимостта от стабилна отбрана срещу външни заплахи.

Позицията на унгарските власти относно предполагаеми опити на Украйна да влияе или да саботира енергийната му мрежа беше подсилена от Антал Роган, политически съветник на Орбан, който обсъди заплахата от украински действия в поредица от интервюта по-рано тази седмица.

Роган предположи, че Украйна може да е отговорна за бъдещи атаки срещу енергийните системи на Унгария, като по този начин налага нуждата от засилени мерки за сигурност, според hvg. Те включват не просто подсилване на физическата защита около енергийните активи, но и създаване на координационен орган, натоварен с прилагане на специфични действия за защита на основните услуги.

По-рано Унгария привика украинския посланик в Будапеща заради това, което описва като опити за намеса на Киев в парламентарните избори в страната.

„Днес извикахме посланика на Украйна в МВнР в Будапеща. Няма да толерираме никаква намеса в изборите в Унгария, включително опитите на Украйна да повлияе на резултата и да се намеси в изборния процес в полза на партия Тиса“, написа външният министър Петер Сиярто. Той обвини Киев в провеждане на „открита, безсрамна и агресивна кампания за намеса“, целяща да подкрепи опозиционната партия „Тиса“, като добави, че бъдещето на Унгария „може да бъде решено само от унгарския народ“ и че Будапеща ще „защитава суверенитета ни с всички възможни средства“.

Сиярто обвини Украйна в „изнудване“ заради спирането на нефтопровода „Дружба“

🇭🇺⚔️🇺🇦 Унгарският външен министър Петер Сиярто обвини Украйна в изнудване с блокиране на нефтопровода „Дружба“, който беше поразен при удар с дрон, довел до прекъсвания в доставките, съобщи унгарското издание Telex.

По време на изказване в град Матесалка, Сиярто заяви, че украинското правителство, в сътрудничество с ЕС и унгарската опозиция, цели да създаде дефицит на петрол и да повиши цените на бензина с хиляда форинта преди изборите.

Спирането на тръбопровода бе причинено от руски удар по ключова инфраструктура близо до западния украински град Броди на 27 януари, според Министерство на външните работи на Украйна. Неговият говорител Георгий Тихий отбеляза, че атаката е поразила „критично оборудване“, което е направило изпомпването невъзможно, добавяйки, че Унгария е била информирана за причината още същия ден.

Сиярто повтори, че докато Украйна блокира „Дружба“ и спира доставките на петрол за Унгария, страната му ще наложи вето на достъпа на Киев до заем в размер на 106 милиарда долара. „Блокираме заема от ЕС за Украйна на стойност 90 милиарда евро, докато транзитът на петрол към Унгария през тръбопровода „Дружба“ не бъде подновен“, написа той в X.

„Украйна изнудва Унгария, като спира транзита на петрол съгласувано с Брюксел и унгарската опозиция, за да създаде смущения в доставките и да повиши цените на горивата преди изборите. С блокирането на транзита Украйна нарушава Споразумението за асоцииране с ЕС и своите ангажименти към съюза. Няма да се поддадем на това изнудване“, посочи той.

Европейският парламент наскоро одобри закон за този заем в подкрепа на Украйна за 2026-2027 г., след споразумението на лидерите на ЕС през декември. Унгария обаче настоява, че заемът може да продължи само ако тя го потвърди юридически, което все още не се е случило, пише Telex.

Будапеща вече обяви решението си да не изпраща дизел на Украйна, докато доставките на петрол не бъдат подновени. От своя страна Словакия пусна подобно изявление, въпреки че и двете страни са свързани с групата MOL, която притежава петролната компания Slovnaft SK.

Въпреки твърденията за голям ръст в цените на бензина, остава неясно как точно би се случило това. Макар MOL да купува евтин петрол през „Дружба“, компанията не пренасочва тези спестявания към потребителите, а реализира печалби, от които държавата печели чрез данък върху свръхпечалбата, отбелязва Telex.

Прави впечатление, че през 2024 г. цените на горивата в Унгария бяха с 5% над средните за ЕС. До миналата година хората в Чехия – страна, която исторически споделяше подобна зависимост от руския петрол, но наскоро прекъсна тези връзки, можеха да купуват бензин и дизел с 18% по-евтино от унгарците.

🔙 Frontline Monitor припомня: По-рано украинският външен министър Андрий Сибиха влезе в задочен спор с Петер Сиярто, след като последният отхвърли тезата, че Украйна защитава Европа от руската агресия. В отговор Сибига пусна остър пост в X, позовавайки се на собствената история на Унгария и на ролята на етническите унгарци, служещи в украинските сили. „Чудя се какво мислят за това безсрамно твърдение етническите унгарци, които защитават Украйна“, написа той.

Унгария наложи забрана за влизане на Роберт Бровди заради атаката по нефтопровода „Дружба“

🇭🇺🇺🇦 Унгария реши да наложи забрана за влизане в страната и целия Шенген на командира на украинската военна част, отговорна за ударите срещу нефтопровода „Дружба“, съобщи на 28 август външният министър Петер Сиярто.

През последните седмици Украйна извърши поне три удара по нефтопровода, който доставя руски петрол за Унгария и Словакия, прекъсвайки временно операциите му.

Макар че Сиярто не назова поименно командира, срещу когото е мярката, политическият директор на унгарския премиер Балаж Орбан потвърди пред изданието 444, че това е Роберт Бровди – командир на Силите за безпилотни системи на Украйна.

Бровди, който е от унгарски произход и е известен с позивната „Мадяр“, призна, че неговата част е отговорна за атаките с дронове срещу нефтопровода, включително и за последния удар на 21 август срещу помпената станция в Брянска област.

Унгарският външен министър определи атаката като „удар по унгарския суверенитет“ и заяви, че е „застраши енергийната сигурност и почти наложи използването на стратегическите ни резерви“.

„Украйна отлично знае, че нефтопроводът Дружба е жизненоважен за енергийното снабдяване на Унгария и Словакия и че тези удари ни вредят много повече, отколкото на Русия,“ написа Сиярто в X.

Бровди отхвърли решението на Будапеща и обвини унгарското ръководство, че носи отговорност за руските удари по украинските градове, като „пълни мръсните си джобове със санкционирани евтини суровини“.

„Аз съм украинец и ще пристигна в родината на баща ми след вас. В Унгария има достатъчно истински унгарци и един ден те ще се погнусят от вас“, написа той в Telegram.

В изявлението си Сиярто не спомена и дума за масираната руска атака с дронове и ракети по Киев през изминалата нощ, убила най-малко 18 души, сред тях 4 деца, и ранила близо 40. Украинският външен министър Андрей Сибига заяви, че Будапеща „застава на грешната страна на историята“.

„Петер, ако руският тръбопровод е по-важен за теб от украинските деца, убити тази сутрин от Русия, това е морален упадък“, написа той в X.

„Ако Унгария наистина е затворила входа на страната и на целия Шенген за един от украинските военни командири, който е етнически унгарец и гражданин на Украйна, това може да предизвика единствено възмущение,“ заяви президентът Володимир Зеленски. Той добави, че министерство на външните работи е инструктирано да изясни случая и да „реагира съответно“.

Нефтопроводът „Дружба“ е един от най-големите в света и доставя руски петрол директно в Унгария и Словакия – единствените държави в ЕС, които все още купуват руски суров петрол чрез системата. През юли те са внесли съответно петрол на стойност 232 млн. долара и 196 млн. долара.

Унгария, смятана за най-близкия до Москва съюзник в ЕС, многократно се обявява против опитите на Брюксел да прекрати напълно вноса на руска енергия и е заплашвала да блокира европейския път на Украйна.

Киев редовно нанася удари по военни и индустриални обекти в Руската федерация, в т.ч. петролни рафинерии, с цел да подкопае приходите на Москва и да отслаби способността ѝ да води войната.

Украинска атака с дрон спря доставките за Унгария и Словакия по нефтопровода „Дружба“.

🇺🇦💥🇷🇺 Генералният щаб на Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) съобщи, че е нанесен удар срещу инфраструктура на нефтопровода „Дружба“. По-рано днес от Унгария дойдоха съобщения, че в страната е спрял да постъпва руски петрол в резултат на удар по трансформаторна подстанция на руска територия. Доставките за Словакия също са спряни.

В изявление на щаба се посочва, че през нощта на 18 август подразделения на Силите за безпилотни системи на ВСУ са извършили удар срещу обект от инфраструктурата на тръбопровода, което води до възникване на пожар, а изпомпването на нефт по тръбата е спряло напълно, твърдят украинските военни.

Междувременно унгарският външен министър Петер Сиярто обвини Киев за атаката и заяви, че тя е предизвикала спиране на доставките на руски нефт.

„Украйна отново атакува нефтопровод, водещ към Унгария. Това доведе до спиране на доставките. Този пореден удар по нашата енергийна сигурност е възмутителен и неприемлив!“ – отбеляза той в публикация на X, без да уточнява кога и къде е станала атаката и за кой нефтопровод става въпрос.

Сиярто се позова на руския заместник-министър на енергетиката Павел Сорокин, който посочва, че специалисти работят на място за възстановяване на работата на трансформаторната подстанция, но все още не е ясно кога точно ще бъдат възобновени доставките на петрол.

Словашкият оператор Transpetrol също потвърди за прекъсване на доставките, цитиран от Reuters.

„Нашата компания няма по-подробна информация относно причината за спирането, което се намира извън територията на Словакия. Транспортът на петрол през страната се извършва съгласно плана за изпомпване“, увериха от компанията.

Министърът на икономиката на Словакия Дениса Сакова подчерта, че причината за прекъсването е повреда на руската трансформаторна подстанция – втора такава за под седмица, съобщава вестник Denník N. По думите ѝ електроснабдяването се очаква да бъде възстановено в следващите няколко дни, а доставките на петрол към страната не са застрашени.

Украинският външен министър Андрей Сибиха отговори на унгарските обвинения като написа в Х, че Будапеща „прави всичко възможно, за да запази своята зависимост“ от енергийните ресурси на Москва, въпреки руската агресия срещу Украйна.

„Сега можете да изпращате своите жалби и заплахи на вашите приятели в Москва“, предложи той.

Сиярто отговори, че Унгария се снабдява с петрол по нефтопровода „Дружба“ от десетилетия, като това е в интересите на Будапеща. Унгарският министър добави, че украинските атаки предизвикват редовни прекъсвания в доставките на петрол по този тръбопровод, което противоречи на унгарските интереси. Той също така напомни, че голяма част от електроенергията, доставяна на Украйна, идва от Унгария.

Специалният представител на Кремъл за инвестиционно-икономическо сътрудничество с чужди държави Кирил Дмитриев благодари на Сиярто за неговата позиция по въпроса за украинските атаки по „Дружба“.

„В свят, където има толкова малко яснота и толкова много изкривена информация, вашият глас прорязва мъглата“, написа той.

По-рано този месец, на 12 август вечерта украинските въоръжени сили нанесоха ракетен удар с HIMARS и безпилотен самолет по горивен обект в Унечския район на Брянска област, съобщава областният губернатор Александър Богомаз, според когото е възникнал пожар, който е потушен, докато един спасител е пострадал.

Богомаз не уточни дали обектът е свързан с нефтопровода „Дружба“, който има инфраструктура в в село Високо в Унечския район, където се намира линейната производствено-диспечерска станция „Унеча“. Оттам тръбата продължава към Беларус и се разклонява на север и юг, а едно разклонение води към Унгария през Украйна.

Защо Украйна продължава да подпомага руската военна машина?

Надземен участък от нефтопровода „Дружба“ край село Рожирче, Лвовска област, Украйна.
📸 Снимка: Vodnik/Wikimedia Commons (CC BY-SA 3.0)

🇷🇺🤝🇺🇦 Щеше ли Съветският съюз да допуска товари от Нацистка Германия или Япония на Хирохито да преминават през територията му по време на Великата отечествена война? Отговорът очевидно е НЕ, което прави още по-странно, че властите в Киев все още позволяват транзита на руски изкопаеми горива през украинска територия.

В края на август съветникът на ръководителя на канцеларията на украинския президент Михайло Подоляк обяви, че това ще спре от 1 януари следващата година. Скоро обаче се оказа, че изказването му е било прибързано, а премиерът Денис Шмигал потвърди, че украинският участък от тръбопровода „Дружба“ ще продължи да пренася руски петрол. Близките до Кремъл петролни и газови анализатори не скриха задоволството си, като казаха, че думите на Подоляк са били „в името на пиара“.

Позицията на украинските власти е объркваща дори от гледна точка на елементарната аритметика. Според собствените изчисления на украинците европейските покупки на нефт и газ, доставяни през Украйна, носят на Русия 12 милиарда долара годишно. Междувременно Киев получава в замяна едва около 230 милиона долара от транзитни такси.

Освен това тази схема позволява на проруските лобита в Австрия и Словакия – които продължават да купуват руски петрол и газ – да забавят европейската военна подкрепа за Украйна. Европейски лидери като словашкия Роберт Фицо и унгарския Виктор Орбан използват обществените опасения относно икономическото въздействие върху страните-членки на ЕС, за да оправдаят своята позиция по въпроса с военната помощ за Киев.

Въпреки това, ако транзитът на петрол и газ от Русия към Европа бъде преустановен, ползите за Киев биха били огромни, тъй като подобен ход ще лиши руската военна машина от сериозен източник на приходи на сравнително ниска цена за собствения си бюджет.

Второ, този ход няма да доведе до правни проблеми за клиентите на Русия в Европа. Решението на Украйна би представлявало непреодолима сила, която ще избегне необходимостта от плащане на санкции за преждевременно спиране на покупките.

Трето, проруските елементи в Унгария, Австрия и Словакия ще загубят основния си аргумент срещу пълното изключване на руските изкопаеми горива от европейския пазар.

И накрая, лидерите в Киев вече няма да се изправят пред неудобния въпрос защо „наливат вода в мелницата“ на същата тази страна, която преди близо три години отприщи незаконната си агресивна война срещу Украйна, довела до колосални икономически, инфраструктурни и човешки загуби.

В Киев има сили, които подкрепят спирането на транзита на газ, но тяхното мнение изглежда няма особено влияние при взимането на решения. Особено по време на война, единственото рационално обяснение на подобно явление остава корупцията.

Нефтопроводът „Дружба“ прекратява дейност от 1 януари 2025 г.

🚨🇺🇦 От 1 януари 2025 г. нефтопроводът „Дружба“, по който се осъществяват доставките на руски петрол за Унгария, Чехия и Словакия, спира да работи.

Това заяви Михайло Подоляк, съветник на ръководителя на канцеларията на президента на Украйна, в ефира на онлайн предаването Новини.LIVE.

Настоящият договор за транзит на руски газ през Украйна е валиден до края на 2024 г. Нафтогаз многократно подчерта, че няма да продължи споразумението с Руската федерация. В момента се търсят алтернативни решения за подпомагане на работата на украинската газотранспортна система.

По време на последната пресконференция президентът Володимир Зеленски също заяви, че Украйна не възнамерява да удължава споразумението за транзита на руски газ, но е готова да разгледа исканията на европейските компании.

Подоляк отбелязва, че тъй като Украйна няма да удължи настоящия договор, редица европейски страни също ще загубят достъп до Роснефт и Росгаз.