Белият дом не смята превземането на два кораба от Иран за нарушение на примирието

🇺🇸 Говорителят на Белия дом Каролайн Левит заяви, че задържането на два търговски кораба в Ормузкия проток от ирански сили не представлява нарушение на действащото примирие между двете страни, като според нея двата плавателни съда, един гръцки и един, собственост на средиземноморския превозвач MSC, не попадат в обхвата на споразумението, тъй като не са собственост на САЩ или Израел.

Изявлението беше направено преди броени минути и няколко часа след като Техеран съобщи за действия срещу гръцкия контейнеровоз Epaminondas край бреговете на Оман и плаващия под панамски флаг MSC Francesca при бреговете на Иран.

Задържането на MSC Francesca беше потвърдено от министъра на морските дела на Черна гора. Той уточни, че на борда има четирима черногорски моряци и те, заедно с другите от екипажа, се намират в безопасност.

Левит определи действията на Иран като „пиратство“ и се аргументира, че от „най-мощния военноморски флот в Близкия изток“ Иран се превърнал в сбирщина, която разчита единствено на канонерки. Това кореспондира с твърдения на Пентагона от брифинг на 8 април, според които въздушните удари, извършени от американските военни в хода на войната, са извадили от строя над 150 ирански плавателни съда или около 90% от редовния флот на страната.

Централно място в аргументацията зае операция „Economic Fury“ – инициатива на Министерство на финансите под ръководството на секретар Скот Бесент, насочена към систематично задушаване на финансовите потоци на иранския режим. В основата ѝ стои морската блокада на ирански пристанища, която беше наложена на 13 април под командването на адмирал Брад Купър от Централното командване (CENTCOM). Според изчисления на Белия дом, поместени в публикация на Тръмп в Truth Social от същата дата, Иран губи около 500 млн долара дневно от ограниченията.

Тази оценка е остава спорна. Фондацията за защита на демокрациите (FDD) изчислява щетата на около 400 млн. долара дневно – около 20% под официалната американска цифра. Публикация на The National от 13 април, денят на старта на блокадата, определи потенциалния спад на иранските петролни приходи на около 150 млн. долара дневно, или близо 9 млрд. долара годишно – оценка, базирана на предположение за всеобхватно прилагане на блокадата.

По-съществено разминаване обаче беше докладвано днес от The National, базирано на данни от разузнавателна компания TankerTrackers и аналитичната платформа Vortexa, според които след 13 април най-малко 34 ирански или свързани с Иран танкера и газовоза са преминали успешно през Ормузкия проток, заобикаляйки блокадата, наложена от американския флот. Поне два напълно натоварени танкера са напуснали Персийския залив, а около 9 млн барела суров петрол са изнесени от плаващите хранилища в Оманския залив.

Механизмите на заобикаляне бяха описани от морската разузнавателна фирма Windward като „тъмна дейност“, включително навигация с изключени или подправени транспондери, и ship-to-ship трансфери в международни води. Конкретни случаи след влизането на блокадата в сила: в периода 14–18 април два ирански санкционирани контейнеровоза влязоха в пристанище Бандар Абас, следвайки плътно иранската брегова линия по Оманския залив – маршрут, описан от морски анализатори като умишлено избягване на блокадата. На 20 април Windward регистрира 34 танкера от т.нар. „призрачен флот" на котва в района East of Port Limit край Малайзия с включени AIS сигнали; в същата зона бяха извършени поне четири ship-to-ship трансфера на ирански суров петрол само за един ден. За същата дата Lloyd's List съобщи, че поне 26 ирански кораба успешно са преминали покрай американската блокада, сред които 11 танкера с ирански товар, напуснали Оманския залив.

Противно на тази картина, Централното командване (CENTCOM) публикува изявление, според което от началото на блокадата на 13 април общо 29 плавателни съда са били принудени да се обърнат обратно или да се върнат в иранско пристанище – ревизия нагоре спрямо цифрата от 28, обявена от командването ден по-рано. CENTCOM оспори конкретно предишни репортажи, които поставиха танкерите M/V Hero II и M/V Hedy сред плавателните съдове, преминали блокадата към Арабско море (твърдение, първоначално изведено от сателитни наблюдения на Vortexa). Според CENTCOM корабите всъщност са акостирали в иранското пристанище Чабахар на Оманския залив, след като са били принудени да обърнат курса. Отделно командването потвърди, че танкерът M/V Dorena се движи в момента под ескорта на американски разрушител в Индийския океан – официално потвърждение на информация, която предходния ден беше изтекла в бюлетините за морско разузнаване.

Тези твърдения не отменят данните на TankerTrackers и Windward за ship-to-ship трансферите край Малайзия или за 9-те милиона барела, изнесени от плаващи хранилища в Оманския залив – зони, които формално се намират извън обхвата на блокадата. Те обаче стесняват спора до конкретни, поименно идентифицирани кораби, което променя основата на дебата: вече не става въпрос дали блокадата „работи" или „не работи" като цяло, а кой от двамата наблюдаващи има по-точна спътникова интерпретация за всеки отделен танкер.

Левит акцентира и върху остров Харг – терминалът, през който минават около 90% от иранския износ на суров петрол, с проектен капацитет около 7 млн. барела дневно. Според нея островът е „препълнен" с петрол, който не може да бъде изнасян. САЩ нанесоха удар по съоръжения на Харг на 14 март 2026 г., насочен към складове за морски мини, без да засегне самата петролна инфраструктура.

Удължаването на примирието, обявено от Тръмп на 21 април, беше представено от Белия дом като „гъвкавост" в очакване на „единен отговор" от страна на Техеран. Тръмп мотивира решението си с твърдението, че режимът е „сериозно разпокъсан". Блокадата остава в сила. Говорителят на парламента и главен преговарящ на Ислямска република Иран отхвърли логиката на Вашингтон с аргумента, че „примирието има смисъл само ако не бъде нарушавано от морска блокада".

Пакистан продължава да играе ролята на посредник, но преговорният процес се влошава след превземането от американска страна на иранския танкер Touska край Ормуз на 19 април, след което Техеран напусна срещите в Исламабад.

САЩ искат от Ливан да отмени закон от 1955 г. и забрана за контакти с израелски граждани

🇺🇸⚖️🇱🇧 САЩ се очаква да поискат от Ливан да отмени закона, криминализиращ контакти между ливански и израелски граждани, в рамките на преките преговори между двете страни, чийто домакин е Вашингтон. Това съобщава саудитският всекидневник Asharq Al-Awsat, позовавайки се на свои източници.

Отмяната на забраната би представлявала значителна стъпка в диалога, чиято цел е дългосрочно споразумение за сигурност и, по думите на източниците, потенциално мирно споразумение между съседните страни. Вторият кръг от преговори се очаква да се проведе във Вашингтон в четвъртък. Канцеларията на израелския премиер и Държавният департамент на САЩ не са коментирали публикацията непосредствено след излизането ѝ.

Визираното в американското искане законодателство е заложено в Закона за бойкот на Израел от 1955 г. – акт, приет от Ливан в рамките на широките арабски усилия за блокиране на нормализацията с еврейската държава, останал в сила и наказателна отговорност за всякакви форми на търговски, културен или личен контакт между ливански и израелски граждани. Върху тази правна основа стъпва и по-общото положение, че Ливан и Израел на практика се намират в състояние на война от 1948 г. насам, тъй като двете страни никога не са подписвали мирно споразумение – само примирието от 1949 г.

Ливанско-израелският конфликт притежава дълга оперативна история: израелската операция „Литани“ (1978) и последвалата инвазия (1982), зоната за сигурност в южен Ливан до изтеглянето на IDF (2000), Втората война в Ливан (2006) срещу Хизбула и последната ескалация от есента на 2024 г., приключила с примирие, постигнато с посредничество на САЩ и Франция през ноември 2024 г. Войната нанесе тежки загуби на шиитската групировка като нейният дългогодишен генерален секретар Хасан Насрала, голяма част от висшия команден състав, както и значителна част от ракетния арсенал (септември 2024 г.) бяха елиминирани, а нейното политическо положение в страната за първи път от десетилетия беше видимо отслабено.

През януари 2025 г. Ливан излезе от дългогодишна институционална парализа с избора на президент Жозеф Аун и оформянето на правителство начело с премиера Науаф Салам – фигури със значително по-отворена позиция към западното посредничество в сравнение с лица от предходния политически пейзаж.

Директните разговори между Ливан и Израел, немислими допреди година, се вписват в американска стратегия, насочена към разширяване на Авраамовите споразумения от 2020 г. отвъд монархиите от Персийския залив и Северна Африка. Саудитска Арабия, която не е нормализирала отношенията си с Израел поради неразрешения палестински въпрос, очевидно наблюдава процеса с интерес – фактът, че публикацията излиза именно в Asharq Al-Awsat – издание на саудитски собственици със значително влияние в арабските столици, е красноречив за медийния фон, на който се подготвя ходът.

Отмяната на закона от 1955 г. обаче не би била техническа стъпка. Тя ще има сериозно отражение от гледна точка на вътрешната политика в Ливан – страна с крехка религиозна и общностна мозайка, изградена върху „Националния пакт“ от 1943 г. и Таифското споразумение от 1989 г. Хизбула и движението „Амал“, чиято основна база черпи шиитските общности на юг и в долината Бекаа, почти сигурно ще третират подобно решение като де факто признаване на Израел в нарушение на дългогодишната доктрина на т.нар. „съпротивата“. Християнски и сунитски партии имат по-разнородни позиции; част от тях исторически са отворени към нормализация, но се възпират от риска от вътрешна дестабилизация. Ливанската армия, получила централна роля в разгръщането южно от река Литани по силата на примирието от 2024 г., също би била изложена на пряк политически натиск.

Преговорната архитектура, разчертана от САЩ, разграничава две нива. Първото: споразумение за сигурност: финализиране на граничните договорености, разоръжаване на Хизбула южно от Литани (процес, официално стартирал след примирието от 2024 г., но далеч от завършване), и ангажименти на Израел за прекратяване на точковите удари в Ливан, продължили и след прекратяването на огъня. Второто – дългосрочно споразумение на политическо ниво, евентуално мирно, което изисква юридически стъпки като отмяната на законите за бойкот на Израел. Ливан държи на последователността „сигурност преди политика“ и е, че не обсъжда нормализация, а гаранции за спиране на израелските военни действия и изтегляне от оставащите окупирани позиции в южен Ливан.

Морското споразумение за делимитация на икономическите зони между Ливан и Израел от октомври 2022 г., постигнато с посредничеството на американския енергиен пратеник Еймос Хоксщайн, вече създаде прецедент за функционално споразумение между двете държави без формално дипломатическо признание. Обхватът му обаче беше технически и ограничен; отмяна на наказателното законодателство за контакти с израелци би надхвърлила този прецедент и би представлявала политически акт, изискващ парламентарно мнозинство и обществен консенсус, каквито към момента в Ливан не се очертават в ясна форма.

Самият факт, че въпросът за отмяната се поставя в преговорен формат, показва мащабите на стратегическото изместване след войната през есента 2024 г. и готовността на новото ръководство в Бейрут да изследва своите граници на компромис под американска рамка. Реалният обхват на това, което Бейрут приема, ще зависи както от интензитета на американския натиск, така и от способността на правителството да абсорбира вътрешните политически разходи, които всяка стъпка към нормализация с Израел неизбежно ще му донесе.

Тръмп изолиран от командването при спасяването на пилот в Иран: Страх от импулсивни решения в Белия дом

🇺🇸 Военни съветници умишлено са отстранили президента Доналд Тръмп от командната зала по време на критичната операция по извеждането на свален американски пилот в Иран. Причината е опасението, че неговият непредсказуем нрав може да застраши мисията, съобщи Wall Street Journal, позовавайки се на висш служител от администрацията.

Ходът е предприет в период на силно напрежение за президента. След свалянето на американски самолет от иранските сили, Тръмп според сведения е прекарал часове в крясъци към сътрудниците си в почти празното Западно крило, преследван от призрака на иранската заложническа криза от 1979 г. „Ако погледнете какво се случи с Джими Картър... това им коства изборите“, споделил Тръмп в частни разговори, според източници, запознати със ситуацията.

За да се намали рискът от импулсивна намеса, съветниците са решили да предоставят на главнокомандващия актуализации само в „ключови моменти“, вместо да му подават тактическата информация минута по минута, която е била следена от Съвета за национална сигурност.

Операцията по извеждането, протекла в рамките на напрегнати 24 часа по време на Великденския уикенд, беше съпътствана от същите усложнения „кръв и пясък“, които исторически са пречили на американските усилия в региона. Докато вицепрезидентът Джей Ди Ванс и началникът на кабинета Сузи Уайлс следиха прогреса от отдалечени локации, Ситуационната зала е била център на трескава дейност.

Както вече съобщихме в деня на операцията, технически затруднения едва не са провалили мисията, когато спасителни самолети за кратко са засегнали в полето. Едновременно с това американските сили са провели сложни маневри за отклоняване на вниманието на иранските части на терен, докато сваленият летец е бил придвижван към точката за извеждане. Вторият пилот е бил успешно спасен късно в събота вечерта.

Облекчението в Западното крило обаче е било краткотрайно. Към 2 часа сутринта президентът се е оттеглил за почивка, само за да се събуди след по-малко от шест часа и да публикува в социалните мрежи ултиматум, изпълнен с нецензурни думи, заплашвайки да остави Иран „да живее в ада“, освен ако Ормузкият проток не бъде отворен отново.

Въпреки войнствената си публична реторика и заплахите да „унищожи иранската цивилизация“, докладът разкрива, че Тръмп остава основната вътрешна пречка пред пълномащабна сухопътна инвазия. Военните стратези според сведения са представили варианти за превземането на остров Харг – стратегическият център за 90% от износа на петрол от Иран.

Въпреки че съветниците уж са уверили президента, че мисията ще е тактически успех и ще осигури контрол над Ормузкия проток, Тръмп се е обявил категорично против плана. Цитирайки дълбоко вкоренен страх от големи американски жертви, Тръмп е казал на екипа си, че американските сили ще бъдат „лесни мишени“ на острова. Тази лична предпазливост е в рязък контраст с публичния му образ; докато той открито размишлява за присъждането на Медала на честта на самия себе си заради неговата „смелост“ по време на полет до Ирак, зад кулисите той остава парализиран от потенциалната политическа и човешка цена на една продължителна сухопътна война.

Конфликтът, започнал на 28 февруари, вече надхвърли 6-седмичния срок, който Тръмп първоначално даде на американската общественост. Това се случва след кампания, в която Тръмп заложи на това, че може да реши тлеещ от десетилетия проблем със сигурността с изцяло въздушна и военноморска мощ. Импулсивният стил на президента е подложен на изпитание от непреклонен противник, докато според сведенията той варира между войнствен и помирителен подход, изправен пред реалността на затворен пролив и радикализиран ирански режим.

Представители на администрацията възлагат надежди на предстоящите разговори в Пакистан като основен механизъм за пробив, особено с оглед на нарастващото разочарование на Тръмп от липсата на подкрепа от страна на съюзниците от Европа. Президентът често изразява гняв от британския премиер Киър Стармър и френския президент Еманюел Макрон, като дори е отхвърлил среща с генералния секретар на НАТО Марк Рюте като „загуба на време“, тъй като алиансът не би принудил членовете си да помагат в протока.

Предвид това геополитическо напрежение президентът остава  върху имиджа и вътрешните отклонения, гласи докладът. Той следи отблизо броя на унищожените цели като мерило за успех, като в същото време провежда по няколко срещи седмично относно изграждането на нова бална зала в Белия дом. Докато управлява крехкия мир, сключен с посредничеството на Пакистан, Тръмп прекарва време в показване на чертежи на основите на балната зала на гостите си, влизайки в ролята на главен изпълнител на проекта, докато по-мащабните военни усилия остават без ясна стратегия за изход.

Тръмп уволни главния прокурор Пам Бонди, Тод Бланш поема временно длъжността.

🇺🇸 Американският президент Доналд Тръмп освободи Пам Бонди от длъжността главен прокурор, която ще бъде временно изпълнявана от нейния заместник Тод Бланш, съобщи CNN.

В социалната мрежа Truth Social президентът написа, че Бонди ще „премине към изключително важна нова работа в частния сектор“ и похвали нейната дейност в администрацията, без да посочи конкретна причина за нейното напускане.

„Пам Бонди е велик американски патриот и лоялен приятел, който вярно служи като мой главен прокурор през изминалата година. Пам свърши огромна работа, ръководейки мащабни репресии към престъпността в цялата ни страна, като убийствата спаднаха до най-ниското си ниво от 1900 г. насам“, написа той.

Според източници Тръмп е бил недоволен от Бонди по няколко направления, включително начина, по който тя е подходила към досиетата на Джефри Епстийн, както и факта, че не е разследвала или преследвала достатъчно негови политически опоненти. Тя е вторият секретар от кабинета, отстранен през последните седмици, а през март Тръмп освободи Кристи Ноем от поста секретар по вътрешната сигурност. Един от източниците посочи, че според Тръмп уволнението е преминало гладко, което го е направило по-уверен в отстраняването на други служители.

През последните дни Тръмп е обсъждал със съюзници варианта за уволнението на Бонди, след което в сряда е разговарял лично с нея по въпроса. В разговора, описан от източник като „тежък“, Тръмп е дал да се разбере, че Бонди няма да остане дълго на поста си и че той ще я замени в близко бъдеще.

Бонди публикува в X, че през следващия месец ще работи по предаването на поста на Бланш, преди да се насочи към частния сектор.

„Да ръководя историческите и изключително успешни усилия на президента Тръмп да направи Америка по-безопасна и сигурна беше честта на живота ми и със сигурност най-значимата първа година на Министерство на правосъдието в американската история“, написа тя. „Оставам вечно благодарна за доверието, гласувано ми от президента Тръмп, за да направим Америка отново безопасна.“

Източници твърдят, че на Бонди е било казано, че по-късно ще получи друг пост, като двама души посочват, че Тръмп е подхвърлил варианта да я назначи за съдия след напускането ѝ. Това обаче изглежда е било осуетено от твърдението му, че тя напуска държавната администрация изцяло. Източник на CNN спекулира, че въпреки препратката на Тръмп към частния сектор, Бонди все още няма уговорена нова работа.

Въпреки че Бонди се сблъска със сериозни пречки при осъществяването на желаната от Тръмп кампания за възмездие, това невинаги се дължеше на липса на опити. Министерство на правосъдието осигури обвинения срещу бившия директор на ФБР Джеймс Коми и главния прокурор на Ню Йорк Летиция Джеймс, но и двата бяха отхвърлени, след като съдия постанови, че прокурорът заема длъжността си незаконно.

Един от въпросите, привлекли вниманието на Тръмп в последно време, е разследването за това дали бившият директор на ЦРУ Джон Бренан е дал неверни показания пред Конгреса във връзка с оценка на разузнаването отпреди години за намесата на Русия в изборите през 2016 г. Кариерни прокурори в Маями заявиха, че според тях случаят не е достатъчно солиден, но все още работят по евентуални обвинения във федералния съд във Вашингтон.

В сряда Бонди е извикала във Вашингтон водещия прокурор в Маями, който наблюдава разследването, за да обсъдят напредъка и убеждението ѝ, че делото се бави умишлено. Срещата е оставила впечатление у някои в министерството, че тя се опитва да демонстрира активност по приоритетните за президента разследвания.

Въпреки че за момента Бланш заема нейното място, CNN съобщава, че Тръмп е обмислял да замени Бонди с администратора на Агенцията за опазване на околната среда Лий Зелдин, като се обсъждат и други имена.

„Пам Бонди ръководеше това министерство със сила и убеденост и аз съм благодарен за нейното лидерство и приятелство“, написа Бланш, който беше защитник на Тръмп в няколко наказателни дела след края на първия му мандат

Възможността за замяна на Бонди със Зелдин възникна за първи път през януари, след което плавно отшумя с отпадането на темата за Епстийн от новините. Слуховете обаче започнаха да циркулират отново в Западното крило в понеделник.

През последните дни Бонди е питала в частни разговори свои сътрудници дали Тръмп сериозно възнамерява да я отстрани. Малцина са могли да кажат какви точно са намеренията му.

Въпреки увереността на председателя на комисията по правосъдие в Сената Чък Грасли, че комисията ще придвижи бързо нов кандидат, процесът може да е труден предвид силната политизация на министерството през последната година. Републиканците се нуждаят от обикновено мнозинство, но избраникът на Тръмп ще трябва да убеди широк кръг сенатори в качествата си и евентуално да демонстрира готовност за традиционна независимост от Белия дом.

През последните седмици Бонди прекарваше повече време около Тръмп, включително придружавайки го във Върховния съд. Това е противоположен подход на други висши служители, които ограничаваха контактите си с президента, когато усетеха неговото недоволство.

Част от близкото обкръжение на Тръмп отдавна е недоволна от работата на Бонди по досиетата на Епстийн, вярвайки, че нейните изявления са създали впечатлението, че администрацията укрива материали. Гневът бе предизвикан най-вече от интервю за Fox News през февруари 2025 г., в което тя заяви, че списъкът с клиенти на Епстийн е „на бюрото ми в момента“, само за да може министерството по-късно да твърди, че такъв списък не съществува.

По-късно този месец Бонди трябва да се яви пред комисията по надзор към Камарата на представителите, за да бъде изслушана по случая Епстийн. Въпреки че редица републиканци смятат, че повторно изслушване не е нужно, представителката Нанси Мейс заяви, че призовката за свидетелски показания под клетва остава в сила.

Белият дом публикува два загадъчни клипа без обяснение. Какво може да е посланието?

🇺🇸 Официалните профили на Белия дом в социалните мрежи публикуваха две кратки видеа, с което предизвикаха вълна от въпроси и спекулации. И двата клипа се появиха на всички платформи, в които администрацията на Тръмп поддържа присъствие, което почти сигурно изключва варианта за случайна техническа грешка остава твърде слабо вероятна.

В първия клип е публикуван малко след 21:00 часа местно време. Камерата, насочена към земята, е заснела обувки и под, а на екрана се появява надписът „sound on". На аудиото отчетливо се чува женски глас, който задава въпрос: „It's launching soon, right?", последван от краткото „yes" от втори глас. Според Newsweek, този глас принадлежи на прессекретаря Каролайн Лийвит, макар че за момента няма официално потвърждение.

В последваща публикация Белия дом публикува още по-загадъчно видео, което в по-голямата част показва черен екран, прекъсван от статичен шум и звук, подобен на този от известието за ново текстово съобщение. Описанието съдържа емоджита на телефон и високоговорител. В един-единствен кадър за част от секундата на екрана се появява изображение на отделено от пилона американско знаме, което незабавно изчезва.

Към момента на публикуване Белият дом не е дал обяснение. Публикациите предизвикаха реакции както от поддръжници, така и от критици на администрацията. Консервативната инфлуенсърка Беки Уайс коментира директно под поста с въпроса „What is this“ а верифициран Instagram профил директно попита: „Should we be concerned?“, отбеляза Newsweek.

Съдържанието на клиповете допуска различни интерпретации. Изречението „it's launching soon" може да се отнася до предстоящо стартиране на нова инициатива, но в условията на продължаващ военен конфликт в Близкия изток не е изключено видеото прави опит за внушение на предстояща военна операция, ескалация или политическо решение, свързано с хода на кампанията.

Паралелното публикуване на всички платформи е характерно за координирана стратегия за комуникация, а не за техническа грешка. От завръщането си в Белия дом Тръмп залага на нетрадиционен подход в своята комуникация в социалните мрежи – от стилизирани клипове, които смесват реални кадри от ударите срещу Иран с кадри от филми и видеоигри, до изображения, генерирани от AI. Появата на американското знаме в един-единствен кратък кадър на втория клип засилва допълнително усещането за съзнателно изградено послание с патриотичен заряд, насочено към вътрешна аудитория.

Каквото и да предстои, методът е показателен: официалните канали на Белия дом все по-често влизат в роля на инструмент за изграждане на напрежение и очакване, а не като средство за осведомяване.

„Защо не ми казахте за Пърл Харбър?“: Неуместна шега на Тръмп на срещата с японския премиер.

🇺🇸🇯🇵 Преди малко повече от 83 години президентът Франклин Рузвелт нарече изненадващата атака на Имперския японски флот срещу Пърл Харбър от 7 декември 1941 г. „дата, която ще остане в историята с позора си“ по време на своя призив към Конгреса да обяви война. В четвъртък президентът Доналд Тръмп я превърна в шега.

Тръмп беше на път да приключи сесията с въпроси и отговори пред репортери в рамките на двустранната среща с японския премиер Санае Такаичи, когато японски журналист го попита защо не е споделил своите намерения с ключови съюзници на САЩ като Япония преди началото на съвместната въздушна кампания на САЩ и Израел срещу Иран на 28 февруари.

Първоначално президентът отговори, че САЩ са „влезли много остро“ и „не са казали на никого, защото сме искали изненада“. Отговорът му обаче придоби неловък обрат секунди по-късно, когато той заяви: „Кой знае повече за изненадата от Япония?“

След известен приглушен смях от страна на американските служители, присъстващи на срещата, Тръмп се обърна към Такаичи – родена две десетилетия след нападението – за да ѝ зададе друг въпрос.

„Защо не ми казахте за Пърл Харбър, а?“

Такаичи, която е прекарала две години във Вашингтон, работейки в Капитолия по време на администрацията на Рейгън и владее отличен английски, се стъписа от шегата на президента. Усмивката ѝ изчезна, а очите се ококориха, осъзнавайки какво току-що е казал Тръмп.

„Той ме пита за изненадата, и ние я постигнахме. И благодарение на нея елиминирахме 50 процента и много повече, отколкото очаквахме. Така че, ако тръгна да казвам на всички, вече няма да има изненада“, подчерта американският президент.

Изненадващата атака над Пърл Харбър срещу Тихоокеанския флот на САЩ на 7 декември 1941 г. оставя над 2400 загинали американски военнослужещи и 1200 ранени от бомби и снаряди, които потопяват 4 линейни кораба и оставят други 4 с тежки щети. Това е най-смъртоносната атака на американска земя до атентатите от 11 септември 2001 г. в Ню Йорк, Вашингтон и Пенсилвания.

7 от тези кораби са извадени и върнати в експлоатация, докато последният е оставен на дъното, където лежи точно под повърхността на пристанището, след като японска бомба се взривява в склад за боеприпаси.

Атаката е извършена след месеци на неуспешни преговори между САЩ и Япония относно икономическите санкции наложени от САЩ, Обединеното кралство, Китай и Нидерландия в опит да лишат японската армия от суровините, необходими за водене на войни в Китай и в териториите на днешен Виетнам.

Япония обявява война на САЩ в деня на ударите, но официалната декларация пристига във Вашингтон едва след тях.

Атаката над Пърл Харбър дава на Рузвелт нужния лост, за да настоява за официалното влизане на САЩ във Втората световна война, позволявайки му да се включи към Великобритания в борбата с Нацистка Германия, като Камарата на представителите и Сенатът одобряват декларациите за война срещу Япония съответно с мнозинство от 388 на 1 и 82 на 0 гласа.

Под четири години по-късно Япония приема искането за „безусловна капитулация“, след като американски самолети хвърлят първите и единствените две ядрени оръжия, използвани във военен конфликт, в рамките на три дни в отделни удари над Хирошима и Нагасаки.

Японското правителство никога не се е извинявало официално за позорното внезапно нападение, въпреки че един от предшествениците на Такаичи, покойният Шинзо Абе, произнесе реч, изразявайки „искрени и вечни съболезнования“ към американските и японските военнослужещи, загинали в боевете в онзи ден, по време на посещение през 2016 г. в мемориала на Пърл Харбър над останките на „Аризона“.

САЩ и Япония „никога повече не трябва да повтарят ужасите на войната“, заяви тогава Абе, който беше убит през юли 2022 г.

Тръмп отдаде почит на загиналите военнослужещи от KC-135 Stratotanker в Делауеър.

🇺🇸 Президентът на САЩ Доналд Тръмп отдаде почит на шестимата американски военнослужещи във военна база в Делауеър, където те бяха върнати на техните семейства. Тържествената церемония по посрещане беше второто присъствие на Тръмп на този ритуал от началото на войната с Иран в края на февруари.

Шестимата членове на екипажа загинаха, след като самолет цистерна Boeing KC-135 Stratotanker се разби над приятелска територия в Западен Ирак по време на участие в поддържащи операции. По молба на семействата и в съответствие с военната политика, церемонията в сряда беше затворена за медиите, но това не попречи на Белия дом да разпространи снимки в официалните си профили.

Тръмп се завърна в Белия дом, игнорира журналистите.

🇺🇸 Президентът на САЩ Доналд Тръмп не се спря за разговор с репортерите по време на своя полет от Южна Флорида до Вашингтон, окръг Колумбия, отбелязвайки ход, който е в разрез с обичайната му практика.

Обикновено президентът отива до прес кабината на Air Force One, за да отговаря на въпроси на пътуващия с него журналистически пул. Той се завърна в Белия дом в 18:55 часа местно време и не отвърна на извиканите въпроси, включително и на тези дали САЩ са във война с Иран.

Въпреки това, малко по-късно той проведе кратък разговор с пресата по време на своя престой в Розовата градина, където разгледа две новопоставени статуи.

„Невероятни статуи, елате да ги разгледате“, каза той на репортерите.

Той не прие повече въпроси, помаха на присъстващите и се отправи към вътрешността на Белия дом. Малко след това от Белия дом обявиха край на официалните събития за деня, което означава, че не се очаква президентът да се появи отново пред медиите днес.

Макар че разговаря с репортери в кратки телефонни интервюта и публикува две обръщения на видео в социалните мрежи, Тръмп все още не е направил официално обръщение на живо, нито е свикал пресконференция, от началото на операциите в Иран.

Секретен доклад на демократите: Политиката за Газа е струвала изборната загуба на Харис.

🇺🇸🗳️🇮🇱 Вътрешен доклад на Националния комитет на Демократическата партия (DNC), чието съдържание е официално засекретено, посочва стратегията на администрацията на Байдън спрямо войната в Газа като ключов фактор за загубата на Камала Харис на президентските избори през 2024 г.

Според репортаж на Axios, висши служители на партията са стигнали до заключение, че подкрепата за Израел е довела до значителен отлив на гласове сред младите хора и прогресивното крило на демократите. Данните от партийния одит, описван като „чиста загуба“ (net-negative) в електорален план, потвърждават опасенията, че безусловната помощ за израелското правителство е отчуждила критични групи избиратели в ключови щати.

По време на кампанията Харис се опитваше да поддържа баланс между демонстрация на солидарност с Израел и призиви за прекратяване на огъня, но отказа публично да се разграничи от политиката на президента Джо Байдън. В наскоро публикуваните си мемоари „107 дни“ тя признава, че администрацията е трябвало да бъде по-критична към начина, по който премиерът Бенямин Нетаняху провежда войната. Харис разкрива още, че в лични разговори е настоявала пред Байдън за повече емпатия към цивилните в ивицата Газа, но признава, че възприемането на американската подкрепа като „празен чек“ за Израел е нанесло щети на нейната кандидатура.

Активисти от IMEU Policy Project, участвали в консултации с DNC при изготвянето на анализа, обвиняват висшето ръководство на Демократическата партия в умишлено укриване на доклада. Според тяхната позиция, представена от говорителя Хамид Бендаас, оповестяването на изводите е критично важно преди междинните избори, за да се коригира политическият курс.

От Националния комитет на демократите обаче отричат, че резултатите се крият по политически причини, като официалният аргумент е желанието да се избегне публично разсейване от настоящата работа на кандидатите. Говорителят на комитета Кендъл Уитмър потвърди провеждането на стотици срещи за целите на одита, но отказа да навлиза в детайли относно конкретните констатации за конфликта в Близкия изток.

Линдзи Греъм се опасява, че съветниците на Тръмп са против удара срещу Иран

🇺🇸 Републиканският сенатор Линдзи Греъм е призовал президента Доналд Тръмп да пренебрегне съветите на част от своето обкръжение, които се обявяват срещу директен военен удар по Иран, съобщава Axios.

В изявление пред изданието Греъм потвърди, че в Белия дом се води сериозен дебат за мащабна военна операция, докато два самолетоносача и стотици бойни самолети са изпратени към региона. По данни на източници, близки до Тръмп, на президента са представени крайни военни варианти, сред които елиминирането на върховния лидер Али Хаменей и неговия син, но все още не е взето окончателно решение.

Въпреки настъпателната позиция на Греъм, екипът на Тръмп показва признаци на дипломатическа гъвкавост. Висш служител посочва, че САЩ биха разгледали предложение от Иран, допускащо „символично“ обогатяване на уран, стига да има категорични гаранции, че Техеран няма да разполага с път към създаването на ядрена бомба.

Паралелно с това част от съветниците на президента настояват за въздържаност, като предлагат военната заплаха да се използва единствено като инструмент за извличане на отстъпки, изразявайки скептицизъм относно ползите от операция за смяна на режима.

Линдзи Греъм, който наскоро се завърна от обиколка в Близкия изток след срещи с лидерите на Саудитска Арабия, Израел и ОАЕ, описва ситуацията като историческа възможност за промяна в Иран. Той призна опасенията от нови мащабни конфликти предвид историята на американските интервенции в региона, но предупреди, че пасивността пред „неконтролираното зло“ носи по-тежки последствия.

Сенаторът сподели, че гласовете срещу военната намеса стават все по-силни, но в крайна сметка Тръмп взима решенията си самостоятелно и ще носи историческата отговорност за тях. Към момента Вашингтон балансира между безпрецедентна военна ескалация и варианта за нови параметри в преговорите за ядрената програма, докато напрежението в Персийския залив остава в критична точка.

Белият дом потвърди позицията си против анексирането на Западния бряг от Израел.

🇺🇸🇮🇱 Белият дом потвърди отново позицията си срещу евентуален ход за анексиране на Западния бряг от страна на Израел и изтъкна ключовото значение на поддържането на регионалната стабилност.

Изявлението беше в отговор на решение на израелския кабинет по сигурността, който одобри поредица от мерки за засилен контрол върху територии, които палестинците се надяват да включат в своя бъдеща държава.

„Президентът Тръмп категорично заяви, че не подкрепя анексията на Западния бряг от Израел“, се посочва в изявление на представител на Белия дом, изпратено до медиите в отговор на въпроси за решението на кабинета.

„Стабилността на Западния бряг гарантира сигурността на Израел и е в съответствие с целта на тази администрация за постигане на мир в региона“, добавя служителят.

Изявлението не съдържа пряко осъждане и дори конкретно посочване на одобрените мерки. Решението нарушава Споразуменията от Осло, тъй като разширява административните правомощия на Израел върху зони от Западния бряг, които би трябвало да се намират под контрола на Палестинската автономия.

Документът не уточнява дали САЩ са изразили тревогата си относно решението на израелския кабинет директно пред правителството на премиера Бенямин Нетаняху.

Вашингтон и преди е разпространявал двусмислени изявления, които призовават за стабилност, в отговор на спорни решения на Израел за разширяване на заселническите колонии в региона.

След своето завръщане на власт, Тръмп подсказа, че обмисля вариант да изрази подкрепа за анексирането на Западния бряг. Въпреки това, когато Израел предприе стъпки в тази посока, арабските съюзници на Америка изразиха тревога. Те посочиха, че подобен ход представлява заплаха за готовността им да съдействат в следвоенното управление на ивицата Газа, тъй като фактически изключва всякаква възможност за материализиране на решение с две държави.

В резултат на това, през септември Тръмп обяви, че няма да „позволи“ на Израел да анексира Западния бряг. След месец Кнесета гласува и одобри две символични резолюции в подкрепа на тази стъпка, което разгневи администрацията и конкретно Джей Ди Ванс, който по това време беше на посещение в страната.

През последните месеци Израел продължи да прокарва мерки, които според наблюдатели са фактическа анексия. Въпреки това Йерусалим избягва официална стъпка в тази посока.

По време на последната визита на Нетаняху в САЩ в края на януари, съветниците на Тръмп изразиха загриженост относно ситуацията на Западния бряг. Те обърнаха специално внимание на безконтролното насилие от заселниците, разширяването на селищата и задържането на данъчни приходи в размер на няколко милиарда долара от Израел, въпреки че се полагат на правителството в Рамала, което се изправи на ръба на колапса, съобщи тогава американски служител пред The Times of Israel.

Тръмп е признавал публично за своите разногласия с Нетаняху по темата за Западния бряг, но отказа подробности, настоявайки, че в крайна сметка премиерът ще „направи правилното нещо“.

Очаква се двамата лидери да се срещнат отново в сряда, а основен акцент в разговорите ще бъде Ислямска република Иран. Вероятно ще бъде обсъдена и ситуацията в ивицата Газа, като Вашингтон каза, че напрежението на Западния бряг рискува да провали усилията на администрацията за стабилизиране на Ивицата.

Орбан търси начини да запази властта си в Унгария, независимо от изборите

🇭🇺 Унгарският премиер Виктор Орбан проучва как да запази своя контрол върху страната, независимо от изхода на предстоящите парламентарни избори, които са насрочени за април догодина, съобщава Bloomberg в обширен материал по темата.

Тъй като някои социологически проучвания показват двуцифрена преднина за опозицията, Орбан обмисля идеята да поеме президентския пост и пренапише законите, с което да превърне страната в президентска република, според анонимен източник, запознат с процесите в Будапеща.

62-годишният лидер повдигна въпроса за смяна на формата на управление след срещата в Белия дом миналия месец със своя съюзник, президента Доналд Тръмп, пред когото сподели, че подобен план винаги стои на дневен ред. В сряда парламентът одобри законопроект на управляващата партия „Фидес“, който прави почти невъзможно депутатите да отстраняват президент от поста в бъдеще.

Идеята за трансформиране на церемониалната роля като държавен глава в нещо силно може да бъде просто размисъл на лидер, превърнал Унгария в самоопределяща се „нелиберална“ демокрация. Но предвид прецедентите в Турция и Русия, в Будапеща се говори, че Орбан няма да се оттегли мирно, ако понесе първата си изборна загуба от две десетилетия насам.

Потенциалът за конституционно инженерство е сценарий, попаднал отдавна в полезрението на опозиционната партия „Тиса“, чийто лидер е Петер Маджар с близки връзки с висшите ешелони на „Фидес“ чрез приятели и семейството си.

Възможността Орбан да прокара цялостна реформа на президентството е един от многото сценарии, които „Тиса“ не изключва като възможен, според човек, запознат с мисленето на ръководството на партията.

Миналият месец Орбан сподели, че е обмислял преминаване към президентска система след всяка от четирите си предишни убедителни изборни победи, преди да реши против в страна, която премиерът притежава най-голяма власт.

В момента обаче подобна доминантна изборна победа е малко вероятна, или поне ако се осланяме на проучванията на общественото мнение в последните дни, което подсилва възможността за най-дълго управлявалият лидер на ЕС да реши по различен начин относно преминаването към президентския пост, според разговори с политически анализатори и вътрешни хора.

Ако „Фидес“ спечели през април, Орбан може да продължи да дърпа конците като президент, докато в същото време предаде ежедневните държавни дела на доверен съюзник като амбициозен министър на строителството и транспорта Янош Лазар. Орбан би продължил да се фокусира върху външната политика, нещо, което наскоро привлече критики на фона на кризата с разходите за живот у дома.

Евентуална загуба на Орбан и като президент е възможно да попречи на способността на Маджар да позиционира Унгария като лоялен член на ЕС след години на антагонизъм спрямо Брюксел по всичко – от върховенството на закона и корупцията до ветовe върху подкрепата за Украйна. Този път обаче би бил рисков, ако се приеме, че противоречи на народната воля, каза човекът, запознат с мисленето.

Въпросът е времето. Освен ако не постигне нова убедителна победа, Орбан ще трябва да използва настоящото пълно мнозинство на „Фидес“ в парламента преди изборите през април. В Унгария той гласува кой да бъде държавен глава. Сегашният президент, съюзник на „Фидес“ и бивш съдия от Конституционния съд Тамаш Сульок, също ще трябва да се оттегли. Неговият мандат изтича през 2029 г.

Това значи, че всяко преминаване към система, в която президентът разполага с повече власт, вероятно ще се случи в началото на следващата година, според Даниел Хегедюш, директор за Централна Европа в Германския фонд „Маршал“ в Берлин.

„Това би бил авариен план за спасяване на системата на Орбан, признание, че това не може да стане чрез урните“, каза Хегедюш. „Рисковано е, но не може да се изключи.“

Откакто се върна на власт през 2010 г. Орбан пренаписа изборните правила, намали броя на депутатите в парламента и прекрои избирателните райони. Резултати от социологическото проучване на Political Capital, проведено тази седмица сред 1000 пълнолетни унгарци, показват високи очаквания за нови предстоящи промени във „Фидес“ преди април – 63%.

Благоприятната международна обстановка също може да помогне. След изборите в Унгария през 2022 г. ЕС прекрати голяма част от финансирането за страната. Действието обаче не успя да спре Орбан, който вместо това подсили двустранните връзки с Русия и Китай и продължи да подкопава гражданските свободи у дома.

Тъй като в момента Вашингтон захвърля договорките за колективна сигурност от двете страни на Атлантика, ЕС има по-големи проблеми за решаване, а миналия месец Тръмп посрещна унгарския държавен глава, описвайки го като „велик лидер“.

„Няма да има лостове за натиск върху Орбан от чужбина. Международната среда стана шеметно благосклонна за конституционно инженерство“, каза Хегедюш.

Държавният глава на Унгария е слаб, поне за стандартите на Източна Европа. В Румъния президентът отговаря за външната политика и участва в срещите на върха на ЕС. В Полша новият президент наложи вето на част от законодателството на премиера Доналд Туск. Президентът в Будапеща праща законопроекти за преглед, въпреки че това рядко е възпрепятствало дневния ред на Орбан.

След срещата си с Тръмп във Вашингтон миналия месец, Орбан похвали силата на президентската система. Като президент Тръмп казва „това е, което искам и вие го измислете“, заяви Орбан пред унгарската телевизионна мрежа ATV през ноември.

Орбан добави, че отдавна е мислил за такава конфигурация: „Въпросът е тук и сега, с историята и знанията ни и предизвикателствата пред нас, кое е най-доброто за унгарците?“

Прехвърлянето на влияние между президент и премиер отдавна е част от авторитарния наръчник.

Турският президент Реджеп Тайип Ердоган, с когото Орбан се срещна в Истанбул в понеделник, скочи от премиерския пост, за да стане първият директно избран президент на страната през 2014 г. Оттогава насам той е на поста, а основният му опонент сега е в затвора. Владимир Путин стана министър-председател на Руската федерация, за да избегне ограничението до два последователни мандата като президент, въведени от конституцията, само за да се върне като държавен глава и по-късно – да премахне ограниченията за мандати от върховния закон.

В Унгария в момента навършва пълнолетие цяло едно поколение, което помни единствено Орбан начело на властта. С лукса на пълно мнозинство, осигурено във всеки от последните четири парламентарни избора, Орбан избра лоялни хора като Сульок за държавен глава.

През последните 15 години това му позволи да замени конституцията, да управлява с укази и да подкрепя законодателство, което понякога не издържа в съда на ЕС, включително по отношение на имиграцията. Брюксел продължава да задържа над 20 милиарда долара от финансирането на Унгария.

Подобна неограничена власт може да приключи за Орбан, или поне в рамките на парламентарната система. Маджар обедини повечето опозиционни сили зад своята партия „Тиса“, улеснен от нарастващото недоволство на масовия избирател от тежката икономическа ситуация, до която доведе страната дългогодишното управление на Орбан. Повечето проучвания показват, че „Тиса“ има постоянна, макар и стесняваща се преднина.

44-годишният Маджар се зарече да разнищи Орбан и да изпрати в затвора длъжностни лица, ако бъдат осъдени за неправомерни действия. Орбан, който отхвърля твърденията на ЕС, че правителството му е замесено в корупция, върти ръководителите на различни институции, за да гарантира, че мандатите им обхващат потенциална администрация на Маджар.

По-рано тази година например главният прокурор подаде оставка, което позволи на премиера да назначи наследник за 9 години. След това Орбан прехвърли лоялния прокурор Петер Полт към Конституционния съд за 12-годишен мандат.

В същото време депутатите му гласуваха, за да позволят на върховният съд да блокира усилията за премахване на президента в случай на невъзможност за изпълнение на служебни задължения. Причината за законопроекта е да се избегне всичко, потенциално би могло да възпрепятства „демократичното функциониране“ на държавата.

Тръмп: Бин Салман не е знаел нищо за убийството на Хашоги

🇺🇸🤝🇸🇦 Президентът Доналд Тръмп заяви, че саудитският принц Мохамед бин Салман не е знаел нищо за убийството през 2018 г. на журналиста Джамал Хашоги от саудитски агенти, като по този начин защити горещо гостуващия саудитски принц – в пълно противоречие с оценката на американското разузнаване.

Скандалът около убийството на Хашоги, колумнист на Washington Post и критик на саудитското ръководство, живеещ в САЩ, отново се появи на дневен ред в Овалния кабинет пред камерите, по време на първата визита на фактическия владетел на кралството в Белия дом от повече от седем години. Целта му беше да възстанови международния си имидж, който беше значително накърнен от случая.

Междувременно Тръмп обяви Саудитска Арабия за главен съюзник на САЩ извън НАТО, а двете страни оповестиха сделки за продажба на оръжия, сътрудничество в ядрената енергия, изкуствен интелект и критични минерали.

Разузнавателните служби отвъд океана стигнаха до заключение, че бин Салман лично е одобрил ареста или убийството на Хашоги на територията на саудитското консулство в турската столица Истанбул. Салман отрече да е нареждал операцията, но призна, че носи отговорност, поради това, че е фактически лидер на кралството.

„Много хора не харесваха този господин, за когото говорите, независимо дали сте го харесвали или не“, каза Тръмп пред репортерите, докато бин Салман седеше до него. „Случиха се неща, но той не е знаел нищо за това и можем да оставим въпроса така.“

Бин Салман на свой ред заяви, че му е било болезнено да чуе за смъртта на Хашоги, но властите в кралството му са предприели „всички правилни стъпки в разследването“.

„Подобрихме системата си, за да сме сигурни, че подобно нещо няма да се повтори. Това беше болезнено и огромна грешка“, сподели той.

Тръмп упрекна журналиста, че се опитва „да смути госта ни“, засипа с похвали саудитския принц, че върши „невероятна“ работа в областта на човешките права, без да предостави доказателства за твърдението си.

Отношението на Тръмп към саудитския принц предизвика остра реакция от вдовицата на Хашоги. „Нищо не може да оправдае едно толкова ужасно престъпление, само защото е бил противоречив или някой не го е харесвал“, заяви Ханан Елатр Хашоги пред Ройтерс, след което отбеляза, че би искала Тръмп да се срещне с нея, за да ѝ се представи „истинският Джамал“.

Бин Салман беше подложен на остри критики от правозащитни групи не само заради убийството на Хашоги, но и заради репресиите срещу дисидентите в кралството. В същото време той проведе мащабни социални реформи, с които премахна част от строгите обществени норми.

Продажба на оръжия и споразумение за гражданска ядрена енергия

Срещата илюстрира ключовото партньорство между водещата икономика в света и най-големия износител на петрол – приоритет за Тръмп във втория му мандат, докато международният отзвук от убийството на Хашоги постепенно затихва.

Топлото посрещане на Салман във Вашингтон отбелязва връх в двустранните отношения между САЩ и Саудитска Арабия, които бяха сериозно нарушени от случая с Хашоги. Предшественикът на Тръмп посети кралството и се срещна с принца, но не го покани в Белия дом.

Тръмп сподели, че е получил „положителен отговор“ относно перспективите Саудитска Арабия да нормализира своите отношения с Израел. Престолонаследникът заяви, че въпреки желанието си да се включи към Авраамовите споразумения, остава на същата принципна позиция – Израел трябва да осигури път към създаването на палестинска държава, което досега той категорично е отказвал.

По време на вечерята Тръмп обяви, че „издига военното сътрудничество на още по-високо ниво“ и обяви Рияд за основен съюзник на САЩ извън НАТО – статут, който дава военни и икономически привилегии, но не включва задължения за колективна отбрана. Той допълни, че въздушните удари срещу обектите на ядрена програма през юни са направили Саудитска Арабия по-безопасна.

Според фактологичен лист на Белия дом двете страни са подписали Стратегическо отбранително споразумение, което „укрепва възпирането в Близкия изток“, улеснява работата на американски отбранителни фирми в кралството и осигурява „нови средства от Саудитска Арабия за покриване на американските разходи“. Споразумението явно не достига до пълноценен договор от типа на НАТО, какъвто Рияд първоначално искаше.

Белият дом обяви, че Тръмп е одобрил бъдещи доставки на изтребители F-35, а саудитците ще купят 300 американски танка.

Продажбата на стелт изтребителите на Рияд, който иска да закупи общо 48 единици, ще е първата подобна сделка за Рияд и значителен обрат в политиката. Тя може да промени военния баланс в региона и да тества ангажимента на Вашингтон да запази „качественото военно превъзходство“ на Израел. Досега единствено Израел в Близкия изток разполагаше с F-35.

Двете страни подписаха и съвместна декларация за приключване на преговорите по гражданското ядрено сътрудничество, което ще създаде правна основа за дългосрочно партньорство в ядрената енергетика.

Бин Салман отдавна търси достъп до американски ядрени технологии, за да настигне ОАЕ и Иран. Напредъкът обаче беше труден, защото саудитците отхвърляха американското условие да бъде забранено обогатяването на уран и преработката на отработено гориво – и двете потенциални пътища към ядрено оръжие.

Престолонаследникът увеличава инвестиционните обещания

В началото на визитата си принцът беше посрещнат с пищна церемония на Южната поляна на Белия дом – с почетна гвардия, топовни салюти и прелитане на американски бойни самолети.

Седнал до Тръмп, бин Салман обеща да увеличи инвестициите си в САЩ от 600 милиарда на 1 трилион долара – обещание, което беше дадено още при визитата на Тръмп в Саудитска Арабия през май, но без да уточни конкретни детайли или срокове.

Двете страни подписаха и меморандум за изкуствен интелект и рамково споразумение за критични редкоземни метали.

Да събере 1 трилион долара за инвестиции в САЩ ще бъде трудно за Саудитска Арабия на фона на огромните разходи по вече амбициозните вътрешни мегапроекти, много от които надхвърлят бюджета.

Като двигател на плана „Визия 2030“ за диверсификация на икономиката и намаляване на нейната зависимостта от петрола, бин Салман се очаква да рекламира постиженията си на инвестиционна конференция в сряда в Центъра за сценични изкуства „Джон Ф. Кенеди“, на която ще присъстват десетки топ мениджъри.

В Овалния кабинет Тръмп категорично отрече да има конфликт на интереси заради саудитските инвестиции в бизнеса на семейството му.

„Аз нямам нищо общо със семейния бизнес. Напуснах го и посвещавам 100% от енергията си. Каквото прави семейството ми, е наред. Те правят бизнес навсякъде“, заяви той.

Белият дом многократно подчерта, че след встъпването в длъжност Тръмп е прекратил участието в компаниите си, предавайки ги на тръст, управляван от неговите деца. Въпреки това в ролята на бенефициент на тръста, който контролира Trump Organization, президентът ще разполага със средствата, които семейството печели в момента, след като напусне поста.

Тръмп с официално писмо до Херцог за „пълно помилване на Бенямин Нетаняху“.

🇺🇸⚖️🇮🇱 Американският президент Доналд Тръмп изпрати официално писмо до израелския си колега Исаак Херцог с молба да „даде пълно помилване на Бенямин Нетаняху“ по наказателното му дело, пише местното издание Haaretz.

В официално писмо до израелския президент Тръмп описа наказателния процес срещу Нетаняху като политизиран и неоправдан.

„Макар да уважавам напълно независимостта на израелската съдебна система и изискванията ѝ, смятам, че това „дело“ срещу Биби, който дълго време се бори редом с мен, включително срещу най-тежкия противник на Израел, Иран – е политическо и неоснователно преследване“, пише той.

Описвайки Нетаняху като „мощен и решителен премиер във време на война“, Тръмп отбелязва, че сега той „води Израел към период на мир, който включва и продължаващата ми работа с ключови лидери от Близкия изток, за да добавим още много държави към променящите света Авраамови споразумения“.

„Нетаняху се изправи смело за Израел пред силни противници и неблагоприятен шанс, и неговото внимание не бива да бъде ненужно отклонявано“, продължи Тръмп.

„Сега, след като постигнахме тези безпрецедентни успехи и държим Хамас под контрол, е време да позволим на Биби да обедини Израел, като му се даде помилване и веднъж завинаги се сложи край на това съдебно преследване“, завършва писмото си Тръмп.

Нетаняху е обвинен в подкуп, измама и злоупотреба с доверие в три отделни наказателни дела и се превърна в първия действащ премиер в историята на страната, явил се на свидетелската скамейка като обвиняем.

Кабинетът на Херцог заяви в изявление, че „всеки, който иска президентска прошка, трябва да подаде официално искане съгласно установените процедури“.

„Президентът Херцог изпитва най-голямо уважение към президента Тръмп и продължава да изразява дълбоката си благодарност за непоколебимата подкрепа към Израел, за огромния му принос към връщането на заложниците, за промяната на ситуацията в Близкия изток и особено в Газа, както и за осигуряването на сигурността на държавата Израел“, се казва в изявлението.

Лидерът на израелската опозиция Яир Лапид коментира: „Напомняне: израелският закон гласи, че първото условие за получаване на прошка е признаване на вината и изразяване на съжаление.“

Крайнодесният министър Итамар Бен-Гвир приветства писмото и заяви, че „позорните обвинения срещу премиера Нетаняху отдавна се превърнаха в обвинение срещу самата прокуратура, чиято небрежност и престъпления се разкриват в съда всеки ден“.

„Президент Херцог, чуйте президента Тръмп!“, призова Бен-Гвир.

По-рано през ноември Тръмп заяви в интервю за „60 минути“ на CBS, че САЩ ще подкрепят Нетаняху по време на съдебния процес за корупция.

„Не мисля, че се отнасят с него особено добре. Той е на съд за някои неща и... ние ще се намесим, за да му помогнем малко, защото смятам, че е много несправедливо“, заяви той в интервюто си.

Това не е първият случай, в който Тръмп призовава за намеса в продължаващия процес срещу Нетаняху. На 13 октомври, в обръщението си пред Кнесета след обявяване на споразумението за примирие, Тръмп помоли президента Херцог да помилва Нетаняху, казвайки: „Това е един от най-великите военновременни президенти... кого го интересуват тези обвинения?“

В интервю за консервативния радиоводещ Марк Левин два месеца по-рано, Тръмп описа Нетаняху като „военен герой“ и каза: „Той се бори там, а те се опитват да го вкарат в затвора върху всичко останало – как ти се струва това?“

Тръмп изрази несъгласие с процесите още през юни, когато след значителни забавяния Нетаняху най-накрая беше призован за кръстосан разпит – пет години след началото на делото.

Освен това Тръмп отправя остри критики към процесите в Truth Social, определяйки ги като „политическа лов на вещици, много подобна на лов на вещици, на който бях подложен аз“.

Не на последно място, той обвърза косвено американската помощ за Израел с искането си да „оставят Биби на мира“, заявявайки: „САЩ харчат милиарди долари всяка година – много повече, отколкото за която и да е друга държава – за защита и подкрепа на Израел. Няма да търпим това.“

Ал-Шараа с историческа визита в Белия дом.

🇺🇸🤝🇸🇾 Американският президент Доналд Тръмп обеща да направи всичко по силите си в името на успеха на Сирия, след историческа среща с нейния временен президент и бивш командир в Ал-Кайда, който до скоро беше санкциониран от Вашингтон като чуждестранен терорист.

Визитата на Шараа увенча невероятна година за самия него, превърнала го от ислямистки бунтовник в държавен лидер, който свали доскорошния диктатор Башар ал-Асад и оттогава обикаля света, за да се представи като умерен лидер, който иска да обедини разкъсаната от война страна и да сложи край на продължилата с десетилетия международна изолация.

Една от основните му цели във Вашингтон беше да настоява за пълното премахване на най-тежките американски санкции. Докато той беше в Белия дом за срещата при закрити врата, Министерството на финансите на САЩ обяви 180-дневно удължаване на паузата в прилагането на санкции по закона „Цезар“, но единствено Конгресът има правомощия да ги отмени напълно.

Двамата държавни лидери се срещнаха при дебютната визита на сирийски президент във Вашингтон – шест месеца след първата среща в Саудитска Арабия, където Тръмп обяви плановете за вдигане на санкциите, и само дни след като стана ясно, че Шараа вече няма специално обозначение за глобален терорист“.

Шараа пристигна при необичайно сдържан прием без блясъка, обичаен за чуждестранни гости. Той влезе през страничен вход, където репортерите успяха само да го зърнат, вместо през главния вход на Западното крило, където камерите обикновено улавят Тръмп да поздравява важни особи.

Говорейки пред журналисти, Тръмп похвали Шараа като „силен лидер“ и изрази увереност в него. „Ще направим всичко по силите си, за да помогнем на Сирия да успее“, каза той, но в същото време не пропусна да спомене и противоречивото минало на Шараа. „Всички сме имали трудни моменти в миналото“, отбеляза той.

Обещавайки „продължаващо облекчаване на санкциите“, Министерството на финансите обяви нова заповед за замяна на влязлото в сила на 23 май освобождаване от прилагането на закона „Цезар“ от 2019 г. за налагане на широки санкции заради нарушения на човешките права при Асад. На практика този ход удължава паузата в прилагането на санцките с още 180 дни.

43-годишният Шараа дойде на власт миналата година, след като бойците му започнаха светкавична офанзива, която успя да свали дългогодишния президент на страната само за броени дни. Оттогава Сирия се движи с главоломна скорост, отдалечавайки се от доскорошните съюзници Иран и Русия, приближавайки се към Турция, Персийския залив и Вашингтон.

Очакваше се сигурността да бъде една от основните теми на срещата с Тръмп, който се стреми да помогне на крехкия преход в Сирия, отбелязвайкив значителна промяна на американската политика.

САЩ посредничат в преговори за евентуален пакт за сигурност между Сирия и Израел, който все още е предпазлив към миналото на Шараа. Reuters заяви миналата седмица, че американската армия планира да установи военно присъствие на авиобаза в Дамаск.

Сирия наскоро подписа декларация за сътрудничество с Глобална коалиция за победа над Ислямска държава, съобщи сирийският министър на информацията в публикация в X в понеделник.

Заговори за убийство

Броени часове преди историческата среща се появиха сведения за два отделни заговора на Ислямска държава за убийство на Шараа, осуетени през последните месеци, съобщи висш сирийски служител по сигурността и служител от друга страна в Близкия изток.

През уикенда сирийското министерство на вътрешните работи започна национална кампания срещу клетки на Ислямска държава в цялата страна, при която арестува над 70 терористи.

Визитата на Шараа в Белия дом беше сдържана. Обикновено държавните глави пристигат по алеята, украсена с техните национални знамена. В понеделник обаче нищо подобно не се случи.

След срещата Тръмп разкритикува остро представителя в Камарата на представителите Марджъри Тейлър Грийн, която написа в X, че „много би искала да види непрекъснати срещи в Белия дом по вътрешна политика, а не по външна и с лидери на чужди държави“.

„Трябва да гледам на президентството като на световна ситуация... Можем да имаме свят в пламъци, където войните лесно стигат до нашите брегове“, заяви Тръмп.

Докато Шараа напускаше комплекса, той слезе от кортежа точно пред Белия дом и отправи поздрав към ликуваща тълпа от негови поддръжници, някои от които развяваха сирийски знамена.

Очакваше се той да настоява силно за отмяна на закона „Цезар“, което ще помогне за привличане на глобални инвестиции в страна, опустошена от кървава гражданска война и която, според Световната банка, ще изисква над 200 млрд. долара за възстановяване.

Влиятелни членове на Конгреса призоваха за вдигане на санкциите от 2019 г. заради нарушения на човешките права при Асад. Някои републиканци, близки до Тръмп, искат санкциите да останат, но това може да се промени, ако Тръмп окаже натиск.

Социалната тъкан на Сирия наскоро беше подложена на ново изпитание. Нови вълни от сектантско насилие отнеха живота на над 2500 души, което допълнително влоши раните от гражданската война и постави под въпрос способността на новите власти да управляват в интерес на всички сирийци.

Фокусът на Тръмп върху страната идва в момент, когато администрацията му показва стремеж към запазване на примирието между Израел и Хамас в ивицата Газа, и да продължи напред с 20-точкови планове за край на двугодишната война там.

Драматични промени

Обратът в живота на самия Шараа не е по-малко впечатляващ от този на родната му страна. Той се присъедини към Ал-Кайда в Ирак в периода на американската инвазия през 2003 г. и прекара години в американски затвор там, преди да се завърне в Сирия и да се включи в бунта срещу Асад.

През 2013 г. САЩ обявиха Шараа, по-известен по това време като Абу Мохамад ал-Джолани, за терорист заради връзките му с Ал-Кайда. Той скъса с групата през 2016 г. и затвърди влиянието си в северозападна Сирия.

САЩ премахнаха наградата за Шараа през декември, а едва миналата седмица Съветът за сигурност на ООН отмени свързаните с тероризъм санкции срещу него и вътрешния му министър Анас Хатаб.

Тръмп предупреждава Аржентина за военни връзки с Китай

🇺🇸🤝🇦🇷 Американският президент Доналд Тръмп заяви на аржентинския си колега Хавиер Милей, че всяка военна дейност на Китай на територията на страната няма да бъде приета добре в Белия дом.

Двамата лидери се срещнаха в Белия дом във вторник, след като финансовият министър на Тръмп обеща широка подкрепа за валутата и икономиката на Аржентина, за да подпомогне либертарианеца Милей преди ключовите междинни избори по-късно този месец.

„Можете да търгувате, но определено не бива да правите нищо повече от това. Абсолютно не бива да имате нищо общо с военни действия с Китай, и ако това се случва, ще бъда много недоволен“, заяви Тръмп.

На същата среща Тръмп настоя пред Милей да се представи добре на предстоящите избори на 26 октомври, за да получи валутна кредитна линия от 20 милиарда долара, която според финансовия министър Скот Бесент е била финализирана миналата седмица. Тези коментари доведоха до спад в цените на аржентинските държавни облигации във вторник следобед.

След встъпителните думи на двамата Милей не взе думата отново, докато Тръмп отговаряше на въпроси от журналисти.

Бесент поясни, че финансовата подкрепа за Аржентина няма връзка с прекратеното споразумение за 18 милиарда долара между правителството на Милей и централната банка на Китай.

„Имах предвид по-скоро пристанища, военни бази, наблюдателни съоръжения, които са създадени в Аржентина“, каза Бесент, очевидно визирайки китайския център за космически наблюдения в Патагония. В предишни коментари той заяви, че Милей е решен да изтласка Китай. Миналия уикенд китайското посолство в Аржентина отвърна на Бесент, обвинявайки го в „тормоз“ над страните от Латинска Америка и насърчаване на „менталитет от времето на Студената война“.

По време на успешната си президентска кампания преди две години, Милей намекваше, че ще се обяви против сделки с комунистическото правителство на Китай, но по-късно смекчи позицията си.

През 2012 г. тогавашното ляво правителство на Аржентина даде на Китай права за 50 години да изгради космическа станция, разположена на площ от 494 акра в провинция Неукен в Патагония. Бившият президент Алберто Фернандес пък поднови споразумение за сътрудничество с Китай в сферата на космическите изследвания.

В миналото САЩ смятаха, че китайската космическа станция в Патагония извършва тайно военни дейности. Администрацията на Джо Байдън призова Милей да инспектира обекта, но не е ясно доколко местните власти са го направили миналата година.

Малко след коментарите на Тръмп, аржентинският министър на сигурността Патрисия Булрич отрече да е имало конкретни разговори за космическата станция.

„Имаше инспекции, има и текущи проверки, правителството води активна политика по тази тема, но днес не се стигна до нищо повече. Нищо конкретно не беше обсъждано“, отбеляза Булрич пред репортери.

Преговорите в Египет за мирния план на Тръмп започнаха, но без ясен срок за финализиране

🇺🇸 Прессекретарят на Белия дом Каролин Лийвит избегна да уточни краен срок за непреките преговори, започнали днес в Египет между Израел и Хамас, насочени към постигане на споразумение по предложението на президента Тръмп за прекратяване на войната в Газа.

„В момента в Египет се провеждат технически разговори с участието на специалния пратеник Уиткоф и г-н Кушнър, както и представители на всички страни“, заяви Лийвит по време на пресконференция.

Арабски дипломат сподели пред Times of Israel, че макар Уиткоф и Кушнър да са в Египет, те ще се включат лично в преговорите едва когато са готови за финализиране. Първият ден от тях е предназначен основно за излагане на позициите на страните и за посредниците, които да определят какви са оставащите различия и как да бъдат преодолени, поясни дипломатът.

Лийвит отбеляза, че „всички страни в конфликта вече са съгласни, че войната трябва да приключи и подкрепят рамката от 20 точки, която бе предложена от президентът Тръмп“.

„Администрацията работи усилено, за да напреднем възможно най-бързо. Президентът иска да види прекратяване на огъня и освобождаване на заложниците. Техническите екипи в момента обсъждат как да се осигури подходяща среда за освобождаване на заложниците“ добави тя.

„Те преглеждат списъка както на израелските заложници, така и на политически затворници, които ще бъдат освободени“, каза Лийвит.

На въпрос дали срокът 5 октомври, поставен от Тръмп за отговор на Хамас по предложението му за Газа, все още е в сила, Лийвит отбеляза, че в петък Хамас е направил много ясно изявление, според което приема рамката на президента, и затова в момента техническите преговори са в ход.

На въпрос за времевата рамка на преговорите в Египет Лийвит избегна да даде конкретен отговор.

„Важно е да постигнем бърз напредък, за да освободим заложниците и да преминем към следващата фаза, която е осигуряване на траен и устойчив мир в Газа, така че тя да престане да бъде заплаха за сигурността на Израел или Съединените щати“, каза тя, сякаш разделя предложението на Тръмп за Газа на две части – първа за освобождаването на заложниците и втората за управление на Газа след войната.

На въпрос от репортер относно палестинското население, „радикализирано“ по темата кои палестинци искат да участват в преходното правителство от технократи, което ще управлява анклава след войната, Лийвит отговори: „Все още не сме стигнали до там.“

Тя обясни, че Тръмп вярва в перспективата за мир и именно заради това е представил плана си от 20 точки за спиране на войната миналата седмица.

„За да има мир в регион като Газа, който твърде дълго е бил раздиран от война, са нужни гаранции за сигурност и добро управление. Това ще са два от основните приоритети на тази администрация“, обобщи тя.

Белият дом представи „Всеобхватен план за прекратяване на конфликта в Газа“

🚨 Белият дом публикува пълната версия на т.нар. „Всеобхватен план за прекратяване на конфликта в Газа“ на президента Доналд Тръмп малко преди неговата пресконференция след срещата с израелския премиер Бенямин Нетаняху, на която двамата приветстваха плана.

Основните точки от плана са:

1. Газа ще бъде демилитаризирана и освободена от радикални групировки зона, която не представлява заплаха за съседите си.
2. Територията ще бъде възстановена в полза на жителите си, които „страдаха достатъчно“.
3. При съгласие от двете страни бойните действия ще бъдат спрени незабавно. Израелските сили ще се изтеглят до договорената линия в подготовка за освобождаване на заложници. Всички операции, включително въздушни и артилерийски удари, ще бъдат замразени.
4. В рамките на 72 часа след официалното приемане на споразумението Израел ще получи всички заложници – живи и загинали.
5. След освобождаване на всички заложници Израел ще пусне 250 затворници с доживотни присъди, както и 1700 задържани от 7 октомври 2023 г., сред които всички жени и деца. За всеки предаден израелски загинал, Израел ще върне телата на 15 палестинци.
6. Членове на Хамас, които се ангажират с мирно съжителство и разоръжаване, ще получат амнистия. Онези, които пожелаят да напуснат Газа, ще имат гарантиран безопасен коридор.
7. Веднага след приемането на споразумението в ивицата ще се достави мащабна хуманитарна помощ, включително възстановяване на инфраструктура, болници и пекарни, както и техника за разчистване на руини и отваряне на пътища.
8. Доставките ще бъдат осъществявани от ООН, Червения полумесец и други международни организации, без намеса от страните. Преминаването през граничния пункт Рафах ще бъде регулирано по механизма от 19 януари 2025 г.
9. Газа ще бъде временно управлявана от технократски палестински комитет, подпомаган от международни експерти и надзираван от нов орган – „Съвета за мир“, оглавяван от Доналд Тръмп. В него ще участват и държавни лидери като бившият премиер на Великобритания Тони Блеър. Органът ще финансира и координира възстановяването на Газа до момента, в който Палестинската автономия приключи реформите си и поеме контрола.
10. Ще бъде създаден специален икономически план за развитие на Газа с участие на експерти, които стоят зад модерни градове в Близкия изток. Целта е да бъдат привлечени инвестиции и създадени работни места.
11. Ще бъде обособена специална икономическа зона с преференциални търговски условия, договорени с участващи държави.
12. Никой няма да бъде принуждаван да напуска Газа, но желаещите имат право да го направят и да се завърнат. Планът насърчава оставането и изграждането на „по-добра Газа“.
13. Хамас и други групировки няма да участват в управлението. Всички военни обекти, тунели и оръжейни производства ще бъдат унищожени. Демилитаризацията ще бъде контролирана от независими наблюдатели и ще е съпътствана от международна програма за изкупуване и реинтеграция.
14. Регионални партньори ще гарантират, че Хамас спазва поетите от него ангажименти, както и че новата Газа не представлява заплаха.
15. САЩ ще работят с арабски и други партньори за създаването на Временни международни сили за стабилизация (ISF), които ще се разположат в Газа. Те ще обучават палестинска полиция и ще съдействат на Йордания и Египет. ISF ще сътрудничи с Израел и Египет за охрана на границите и ще предотвратява внасянето на оръжие.
16. Израел няма да окупира или анексира Газа. С напредването на стабилизацията IDF поетапно ще се изтеглят и ще предават контрола на ISF, като ще остане само ограничен периметър за сигурност до пълното премахване на терористичната заплаха.
17. Ако Хамас забави или отхвърли предложението, помощта и другите мерки ще се приложат в зоните, предадени от IDF на ISF.
18. Ще бъде създаден процес на диалог между религиите за насърчаване на толерантността и съвместното съществуване.
19. При напредък на процеса по възстановяване и реформи в Палестинската автономия ще се създадат условия за реален път към палестинско самоопределение и държавност.
20. САЩ ще инициират диалог между Израел и палестинците за договаряне на политическа перспектива за съжителство в мир и просперитет.

Турция и САЩ подписаха меморандум за сътрудничество в ядрената енергетика

🇺🇸🤝🇹🇷 Турция и САЩ сключиха меморандум за разбирателство в сферата на стратегическото гражданско ядрено-техническо сътрудничество, съобщи турският министър на енергетиката Алпарслан Байрактар.

„След срещата в присъствието на лидерите и държавния секретар на САЩ Марко Рубио подписахме меморандум за сътрудничество в сферата на ядрената енергетика. Надявам се, че работата по този договор ще донесе взаимна полза за двете страни в бъдеще“, написа той в социалната мрежа X.

Американската страна все още не е предоставила подробности за съдържанието на меморандума.

Днес американският президент Доналд Тръмп посрещна в Белия дом своя турски колега Реджеп Тайип Ердоган, с когото проведоха двустранна среща. Преди нея той намекна, че Вашингтон може да премахне санкциите, наложени на турската отбранителна индустрия заради договора за покупка на руски зенитно-ракетни комплекси С-400.

Специалният пратеник на САЩ за Украйна посещава Киев за Деня на независимостта

Украинският президент Володимир Зеленски и специалният пратеник на Белия дом Кийт Келог позират за снимка в украинската столица Киев, 14 юли 2025 г.
📸 Снимка: Ukrainian Presidential Press Office

🇺🇸🤝🇺🇦 Специалният пратеник на Белия дом Кийт Келог ще пътува до Киев, за да отбележи 34-тия Ден на независимостта на Украйна, съобщи журналистът на Reuters Греъм Слатъри на 21 август в X.

„Пратеникът за Украйна Кийт Келог заминава за Киев утре, за да участва в молитвена закуска/церемонии за Деня на независимостта. Той също така ще обсъди дипломатическата активност от тази седмица с лидерите“, написа Слатъри и добави, че посещението идва в момент, когато САЩ, Украйна и Европа изработват гаранции за сигурност, отнасящи се до следвоенната архитектура за сигурност, считан за критичен елемент за дългосрочния мир в Украйна и възпиране на евентуална нова руска агресия.

Съобщеното пътуване на Келог следва седмица на високо ниво на дипломатическа активност.

На 15 август президентът на САЩ Доналд Тръмп посрещна руския президент Владимир Путин в Анкоридж, Аляска – ход, предизвикал опасения, че ще реабилитира Путин и ще извади Москва от състоянието на геополитическа изолация.

След срещата на върха Тръмп заяви, че двамата с Путин „в голяма степен са съгласни“ по въпроса с териториални размени и гаранции за сигурността за Украйна. Преди срещата той отбеляза, че двете страни ще трябва да разменят територии – позиция, предизвикала тревога в Киев и столиците на ЕС.

Срещата в Аляска беше последвана от разговори на високо равнище във Вашингтон между Тръмп, Зеленски и европейските лидери, по време на които украинският президент и съюзници настояха за конкретни гаранции за сигурност в случай на бъдещо мирно споразумение с Руската федерация.

Очакваната визита на Келог в Украйна идва в ключов момент, когато дискусиите за дългосрочни ангажименти за украинската сигурност и двустранните отношения между Украйна и САЩ, с Тръмп начело в Белия дом, продължават да се развиват.