Украински дронове поразиха завод на НОВАТЕК в Ямал на над 3000 км

🇺🇦🔥🇷🇺 Силите за специални операции (ССО) на Украйна заявиха, че техни дронове са достигнали за първи път Ямало-Ненецкия автономен окръг и са поразили Пуровския завод за преработка на газов кондензат на НОВАТЕК край Тарко-Сале – на над 3000 км по права линия от границите на Украйна.

Ударът от 9 септември е най-далечният за цялата война: предишният рекорд принадлежеше на петролната рафинерия в Омск, поразена на 6 юли на около 2500 км. Същата операция засегна Новоуренгойския завод за подготовка на кондензат за транспорт на „Газпром преработка“, на 18 км от Нови Уренгой. ССО обявиха ударите по двата завода вечерта на 9 септември като дело на Deep Strike подразделенията и ги нарекоха „най-дълбокото поразяване на Русия за цялата война“.

До 9 септември Ямал оставаше извън известната география на украинските далекобойни удари. В окръга се добива основната част от руския природен газ, там се намират находищата на „Газпром“ около Уренгой и Ямбург, и заводът за втечнен природен газ на НОВАТЕК на полуостров Ямал. Досега не е имало публично известен случай, при който украински дрон е достигал пределите на региона. Пълномощният представител на руския президент в Уралския федерален окръг Артьом Жога също говори за първа атака срещу „арктическата част“ на окръга.

Географията на украинските удари постепенно се разширява от началото на войната. Според инфографика на Министерство на отбраната на Украйна от 9 септември през 2022 г. украински апарати достигат Енгелс на около 650 км, а година по-късно – Псков на около 700 км. През 2024 г. удари достигат Салават в Башкортостан, на около 1500 км, а през 2025 г. – Антипино край Тюмен, на около 2000 км. С операцията срещу Нови Уренгой и Тарко-Сале границата на известния оперативен обсег се измества с още близо 1000 км на североизток.

Пуровският завод е едно от началните звена в експортната верига на НОВАТЕК. Той приема деетанизиран газов кондензат от находищата на компанията в Надим-Пур-Тазовския район, включително Източно-Таркосалинското и Юрхаровското, и го стабилизира до продукт, подходящ за транспорт и продажба. През 2024 г. предприятието е преработило 13,2 млн тона суровина, от които е произвело 9,9 млн тона стабилен газов кондензат и 3,3 млн тона широка фракция от леки въглеводороди и втечнени газове. НОВАТЕК отчита 13,4 млн тона преработена суровина за 2025 г. – същият обем, който цитират и украинските ССО.

Продукцията се транспортира по железница през гара Лимбей до комплекса на НОВАТЕК в пристанище Уст-Луга на Балтийско море. Там стабилният кондензат се разделя на петрохимична нафта, авиационно гориво, газьол и мазут, предназначени за износ по море.

Украинският OSINT проект „Кибер Борошно“ локализира попадението в северната част на площадката на Пуровския завод, в района на инсталация за осушаване и пречистване на втечнени въглеводородни газове. Пропан-бутановата фракция напуска процеса на стабилизация с остатъчни количества вода и метанол. Метанолът се използва в сондажите и тръбопроводите в северните райони, за да спре образуването на газови хидрати при ниски температури, а част от него достига завода заедно със суровината. На следващ етап водата и остатъчният метанол се отстраняват, за да отговаря продуктът на изисквания за съхранение, транспорт и износ.

Ако въпросната инсталация действително е изведена от строя, заводът може да продължи да произвежда втечнени газове, но те може да съдържат прекомерни количества вода и метанол, което би затруднило изпълнението на експортните спецификации, съхранението и транспортирането му. Нито една от двете страни обаче не съобщава дали инсталацията действително е спряла работа и, ако да, за какъв период.

Ударът се различава от досегашната украинска кампания по характер на целите. Рафинериите преработват суров петрол в горива за вътрешния пазар и износ, докато Пуровският и Новоуренгойският завод са част от началния етап на веригата, чрез която нестабилният газов кондензат се превръща в търговски продукт. Без необходимата подготовка и стабилизация той не може да бъде транспортиран по железница и реализиран по същия начин на пазара. Затова удар по подобни мощности засяга не непосредствено производството на бензин и дизел, а потока от течни въглеводороди за износ и суровинната база на нефтохимическата промишленост.

Другият край на същата верига беше ударен 4 седмици по-рано. В нощта срещу 14 август Генералният щаб на ВСУ потвърди удар по комплекса „НОВАТЕК-Уст-Луга“ в Ленинградска област, при който избухна пожар и според украинската страна бяха повредени две преработващи инсталации. Комплексът има капацитет от близо 8 млн тона стабилен кондензат годишно и получава суровина именно от Тарко-Сале. Така в рамките на около месец украинските удари засегнаха предприятия в двата края на експортния маршрут, по който НОВАТЕК превръща добивания в Ямал газов кондензат в течни продукти за световния пазар.

Руската страна публично потвърди само атаката срещу Нови Уренгой. Губернаторът на Ямало-Ненецкия автономен окръг Дмитрий Артюхов съобщи в Telegram в 17:24 ч., че атаката срещу „един от промишлените обекти на Нови Уренгой“ е била отбита. По думите му отломки от дрон са паднали на територията на обекта и са предизвикали пожар, а пострадали няма, тъй като персоналът е бил предварително евакуиран. Росавиация временно ограничи полетите от летището в Надим.

За Тарко-Сале и Пуровския район нито Артюхов, нито руските федерални ведомства публикуваха сведения за атаката. Затова твърдението за поразяването на завода на НОВАТЕК засега се основава на официалното съобщение на украинските ССО и на локализацията, публикувана от „Кибер Борошно“. Руското отраслово издание neftegaz.ru междувременно съобщи за топлинни аномалии, установени чрез спътникови данни на промишлената площадка край Нови Уренгой, включително в района на завода за подготовка на кондензат.

Новоуренгойският завод е по-голямото от двете предприятия, посочени от украинските ССО като поразени. Проектната му мощност е около 19,5 млн тона нестабилен кондензат годишно от находищата в Надим-Пур-Тазовския район, най-големия газокондензатен басейн в Русия. Според локализацията на „Кибер Борошно“ предполагаемият удар е в района на инсталация за подготовка на газовете от деетанизацията. Те съдържат етан и служат като суровина за Новоуренгойския газохимически комплекс, който произвежда полиетилен.

Предприятието вече веднъж е оставало без ключова деетанизационна мощност. През август 2021 г. старата инсталация УДК-1 изгаря при пожар. „Газпром“ изгражда нейния заместник в продължение на три години – съоръжение с мощност 8 млн тона годишно, въведено в експлоатация през октомври 2024 г. в присъствието на ръководителя на компанията Алексей Милер.

За атаката срещу Нови Уренгой украинската компания Fire Point на практика намекна, че нейна система стои зад удара. Пресслужбата ѝ разпространи локализацията с въпроса: „Познайте кой преодоля над 3300 км и успешно порази целта.“ Контекстът насочва към далекобойния дрон FP-1, макар компанията да не го посочва изрично в цитираното съобщение.

FP-1 е безпилотен апарат от самолетен тип с бойна част между 60 и 120 кг и цена около 55 хиляди долара според производителя. През юли Fire Point показа обновена версия с допълнителни резервоари в крилата и обявен максимален обсег до 3400 км – теоретично достатъчен за такава дистанция. За удара по Пуровски завод типът на използвания апарат не е обявен.

Значението на операцията е преди всичко в географията, а не непременно в загубения капацитет. През 2026 г. украинската кампания срещу руската горивно-енергийна инфраструктура беше насочена основно срещу рафинерии и терминали в европейската част на Русия и в Западен Сибир до Омск. На 9 септември тя за първи път достигна дълбоко в един от основните добивни райони, от които се захранват руските газови и газокондензатни потоци.

Анализ: руски идеолог на войната отхвърли официалната версия за целите в Павлоград и Одеса.

🇷🇺 Един от водещите идеолози на руската агресия в Украйна публично определи поразения търговски обект в Павлоград като невоенен и оспори военния смисъл на ударите срещу Одеса. Освен това той назова формулата, с която Министерство на отбраната обикновено обяснява подобни атаки. „Това не е център за вземане на решения, не е петролна база, между другото. Не е склад за боеприпаси“, каза Максим Калашников за поразената цел в Павлоград в запис, публикуван на 9 август в собствения му канал в Telegram.

Поводът са два удара в рамките на денонощие. Вечерта на 8 август руски дронове атакуваха централната част на Павлоград в Днепропетровска област. Изгоряха търговски център и кафене, бяха повредени фасади на жилищни сгради и се запалиха автомобили. 9 души бяха ранени, сред които 4 деца, като най-малкото бе 3-месечно момиче. Жена на 58 години беше приета в болница в тежко състояние. Първоначално местните канали определиха използваното оръжие като ударен дрон от серията „Геран“.

През нощта на 9 август Одеса преживя една от най-тежките атаки срещу своята енергийна инфраструктура от началото на годината. ВВС на Украйна отчетоха 202 дрона над страната, от които 174 бяха свалени, както и 5 неутрализирани крилати ракети „Бандерол“. Руската страна заяви, че е поразила Одеската ТЕЦ.

По данни на областното дружество на ДТЕК без ток са останали над 300 000 семейства. Аварията от своя страна изключи помпените станции на градското водоснабдително дружество „Инфоксводоканал“ и почти всички потребители в града останаха без вода. Трамваите и тролейбусите също не излязоха по маршрутите си. До 6:30 ч. на 10 август попадаването беше възстановено за 128 400 семейства, а до обяд броят достигна 226 700. Възстановителните работи продължиха денонощно, но по думите на дружеството през това време последваха нови удари, които отново повредиха мрежата.

В историческата част на града изгоря 4-етажна жилищна сграда, а 8 цивилни бяха ранени. Историческият център на Одеса беше включен в Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО на 25 януари 2023 г. Още същия ден той беше вписан и в Списъка на застрашеното световно наследство по извънредната процедура, която организацията прилага за обекти под непосредствена заплаха.

Калашников се позовава на преброяване на националистическата организация „Руска народна дружина“, според което срещу града и областта за два часа са били изстреляни над 70 дрона и 20 ракети от различни типове. Той изобщо не поставя под съмнение дали ударите са се състояли, а пита на каква цел служат.

Иронията му е насочена срещу стандартното обяснение на руското военно ведомство. В търговския обект в Павлоград, казва той, вероятно е имало „центрове за вземане на решения“, в които Зеленски е заседавал тайно с генерал от НАТО. След това оставя иронията настрана и изброява какво сградата не е била.

Оттук нататък доводът му поема в друга посока. Калашников не твърди, че нападенията са престъпни, а че са безполезни. „Вие наказвате Одеса“, обръща се той на руското ръководство. „Вие я бандеризирате, вие пробуждате в нея омраза.“ Глаголът е негов и има предвид, че градът се превръща в бастион на украинския национализъм.

Калашников се позовава и на разговор със свой земляк, напуснал Одеса след събитията от 2 май 2014 г., когато при уличните сблъсъци и пожара в Дома на профсъюзите загинаха десетки души. Според неговия събеседник атаките с дронове са породили силни антируски настроения в града.

Същото се е случило с Харков, продължава Калашников. Ако Москва е смятала и Харков за свой собствен град, е трябвало да го превземе още през пролетта на 2014 г. Вместо това градът е подложен на обстрели. Той завършва с извода, че оттук минава пътят към фиаското на т.нар. „специална военна операция“, както е формулирано официалното руско название на войната.

Обяснението, което дава за действията на собствената си страна, е политическо. Върхушката в Москва не смята Одеса за руски град, твърди той; ако я смяташе за такъв, щеше да постъпва другояче. Тук доводът престава да бъде укор срещу насилието и се превръща в предписание за различен подбор на целите.

Според Калашников пристанището на Одеса трябва да бъде отрязано с минно заграждение, вместо градът да се разрушава. Ударите трябва да се насочат към петролните резервоари в пристанището, мостовете в Затока и Маяки и базите на морските дронове в гирлото на Дунав. Той упреква ръководството и за това, че е оставяло Одеса без отопление през зимата на 2025–2026 г., но само защото мярката не е постигнала желания резултат.

Максим Калашников е псевдоним на Владимир Кучеренко, роден в Ашхабад през 1966 г. Семейството му се премества в Одеса през 1978 г.; там той завършва училище и постъпва в историческия факултет на Одеския университет. Определя себе си като национал-сталинист. На 10 август съобщи, че украинският президент го е включил в санкционните списъци, и отговори с обещание да види Одеса догодина.

Средата, в която Калашников говори, има ясно очертани граници. На 1 април 2023 г. той е сред учредители на „Клуб на разгневените патриоти“ заедно с Игор Гиркин, Павел Губарев и Виктор Алкснис. Организацията подкрепя войната, но обвинява руската власт в половинчатост, която според нейните членове води руската армия към поражение.

Три месеца след учредяването на клуба Гиркин беше задържан, а на 25 януари 2024 г. Московски градски съд го осъди на 4 години затвор за публични призиви към екстремизъм. В следващите месеци Калашников отбелязваше част от публикациите си с искане за освобождаването му.

Стойността на това изказване идва от позицията на говорещия. Калашников не разполага с достъп до места на удари и чете същите съобщения, които са достъпни за всички останали. Той обаче няма никакъв интерес да омаловажава руския военен резултат, а прави точно това, когато отрича, че в Павлоград е бил поразен щаб или склад.

Думите му не установяват какво е имало в сградата. Те показват, че дори вътре в Z-лагера официалното обяснение вече не се приема насериозно – и то от човек, когото Киев смята за достатъчно значим, за да му наложи санкции. Изказването има и ясна очертана граница: Калашников нарича Одеса южноруски град и иска тя да бъде превзета. Възражението му е срещу сметката, не срещу целта.

Атаката срещу Одеската ТЕЦ не е изолиран случай. На 18 август руски удар спря производството в ТЕЦ на ДТЕК, а дружеството отчита над 230 атаки срещу своите централи от началото на пълномащабната война. Reuters потвърди 8 попадения в подстанции от 110 и 330 kV само за това лято. На 5 август Зеленски заяви, че страната разполага с около 1/3 от ракетите-прехващачи за MIM-104 Patriot, с които е започнала годината.

Калашников разглежда тази серия като безцелна, но наличните данни допускат и по-неудобно обяснение, за което са налице отделни доказателства. ТЕЦ и подстанции се поразяват през август, когато отсъствието им не се усеща в пълна степен, а истинската цена на разрушенията се плаща през януари.

В Одеса ударът прекъсна не само електроснабдяването, но и водоснабдяването, защото помпените станции зависят от същата електропреносна мрежа. В публикация от 20 август The Washington Times описа именно това изместване на натиска – от електричеството към отоплението и водата.

Преброяването на Reuters сочи в същата посока: стратегия, насочена не към еднократен национален срив на електрическата мрежа, а към повтарящи се местни аварии, разпръсващи ремонтните екипи и резервно оборудване между хиляди възможни обекти. Разликата има значение, защото трансформатор в подстанция от 330 kV не се произвежда за седмица, а всяко ново попадение принуждава Украйна да извади от резерва още един.

Следователно е възможно руските удари да следват сезонна логика на принуда, а не да са безцелни. Това, което бъде разрушено през август, се превръща в лост през януари, а този лост трябва да бъде готов, преди преговорите да стигнат до енергетиката.

В края на юли украински и американски служители допуснаха пред The Kyiv Independent, че Москва може да приеме поне частично примирие в небето, докато САШ готви обновена преговорна рамка. Досегашното посредничество от Белия дом доведе единствено до ограничено взаимно въздържане около черноморското корабоплаване и енергийните обекти, но нищо повече от това.

Спорът, блокиращ всяка рамка, остава териториален: Москва поставя ултиматум за доброволно украинско изтегляне от целия Донбас, включително територии, до които за 12 години руската армия така и не успя да достигне. Затова лост, който действа през зимата, има по-сериозна тежест от същия лост през август.

За Одеса разликата между обяснението на Калашников и сезонния прочит е практическа. Ако Калашников се окаже прав, ударите ще спрат, когато Москва установи, че не постигат целта си. Ако е вярна хипотезата за сезонен натиск, те ще продължат именно докато произведат резултат на масата за преговори.

Саудитска Арабия удари заедно със САЩ проирански групировки в източен Ирак

🇺🇸✈️🇸🇦 Изтребители на САЩ и Саудитска Арабия нанесоха съвместни въздушни удари срещу складове за оръжие и логистика на шиитски милиции на територията на Ирак през изминалата нощ. Това обяви Централното командване (CENTCOM), което определи операцията като „прецизни удари по свързани с Иран терористи, на които Корпусът на гвардейците на Ислямската революция (IRGC) е възложил да атакуват американски сили и саудитска енергийна инфраструктура“.

Това отбелязва пореден епизод на продължаващата от пет месеца насам военна ескалация в Близкия изток, но новото е официалният статут – това е първата в историята съвместна бойна операция в Ирак, оповестена официално от Вашингтон и Рияд.

Поводът за акцията, според CENTCOM, са над 30 нападения с дронове за последните 72 часа, извършени по указание на IRGC, въпреки че опитите срещу американските войски да са завършили неуспешно. CENTCOM предупреди изрично: гвардейците и съюзните с тях милиции трябва да прекратят незабавно атаките, ако те възнамеряват да избегнат нов военен отговор от страна на САЩ.

Мащабът на тази вълна личи по обявените прехвати в четири държави само за денонощие. Кралските ВВС на Йордания свалиха два ирански дрона над своята територия, без да посочват произхода им. В съседство Израел обяви свалянето на други два дрона над Мъртво море близо до границата между двете държави, но уточни, че те не са навлезли в неговото въздушно пространство, а техният произход се намира в процес на идентифициране. В самия Ирак предполагаеми ирански дронове поразиха лагери на опозиционни групи в изгнание на иранските кюрди, пребиваващи в полуавтономния регион Иракски Кюрдистан.

На предния ден Министерство на отбраната на Саудитска Арабия съобщи, че ПВО е свалила няколко дрона, насочени към петролни обекти в Източната провинция и към района на столицата Рияд. В прессъобщение говорителят на ведомството генерал-майор Турки ал-Малики подчерта, че дроновете са нахлули от иракска територия от „подкрепяни от Иран терористични милиции“, и подчерта, че „си запазва законното право да се защити“ и да отговори „в подходящото време и на подходящото място“. Отговорът дойде за по-малко от денонощие, като до саудитските изтребители летяха и американски такива.

Същият ден кралството понесе и втори удар по друго направление. Пожар обхвана най-големият комплекс за подготовка на суров петрол в света „Абкайк“, през който минава основната част от добива на Източната провинция преди да бъде изнесен през терминалите. „Сауди Арамко“ преустанови работата на обекта, като сателитни кадри потвърдиха наличието на материални поражения. Военният говорител на йеменските хути Яхя Сарии пое отговорност и обясни, че са атакували инфраструктурата, по която петролът върви на запад към пристанище Янбу на Червено море – маршрут, използван за заобикаляне на Ормузкия проток, откакто той се превърна в спорна зона. Докато дроновете, идващи откъм Ирак, Рияд приписа на шиитски милиции, отговорността за нападението над „Абкайк“ остава на сметката на хутите.

Нападенията срещу саудитската енергетика не са явление от последната една седмица. От самото начало на американско-израелската офанзива срещу Иран на 28 февруари рафинерията „Рас Танура“ пламна след дронов удар на 2 март, комплексът SAMREF бе поразен на 19 март, находището „Шайба“ – на 9 и 12 март, а на 25 юли пострада и рафинерията в Джизан. Според източник на Wall Street Journal, цитиран на 21 април, иракските шиитски милиции стоят зад близо половината от 1000 нападения с дрон, насочени конкретно към мен и кралството от началото на конфликта насам. Институтът за изследване на войната (ISW) отбеляза още на 13 април, че те получават апаратите си от IRGC и е крайно малко вероятно да предприемат действия към държави от Персийския залив, ако Техеран не е бил предварително информиран или ако възразява.

Американските удари по иракска земя също имат петмесечна предистория. От края на февруари насам авиацията на САЩ и Израел нанася удари по позиции на „Народните мобилизационни сили“ и групировките под общото наименование „Ислямска съпротива в Ирак“ в Хабания, Киркук, Мосул, Нинивската равнина и Анбар. Поразени са щабове, контролно-пропускателни пунктове, складове за боеприпаси и домове на командири. При удара по Хабания загинаха 15 бойци, а на 24 март бе убит генерал Саад Дауай, командващ операциите в провинция Анбар. Милициите отвръщат с ракети и дронове по американски и кюрдски бази: на 9 март те свалят американски безпилотен апарат MQ-9, а през март и април многократно обстрелват американското посолство в Багдад, дипломатическия център за поддръжка на летището в столицата и коалиционната база в Ербил, където има ранени военнослужещи. Общият брой на убитите в хода на конфликта в Ирак надхвърля 160 души, а ранените са над 720. Само между февруари и април CENTCOM отчете над 600 опита за нападения срещу американски граждани и обекти в страната.

Американското военно присъствие, срещу което са насочени тези атаки, междувременно се свива по график. Коалицията срещу „Ислямска държава“ напусна федерален Ирак до септември 2025 г., а през януари 2026 г. базата „Айн ал-Асад“ премина изцяло под иракски контрол. Изтеглянето от кюрдския регион трябва да приключи до септември 2026 г., като остатъчното присъствие в базата „Харир“ край Ербил е разчетено до края на годината. Въпреки че целите, които милициите обстрелват в Ирак, постепенно намаляват по договор, саудитските петролни съоръжения на юг ще останат там десетилетия напред.

Саудитското участие в тези операции също не е абсолютна новост. Reuters и Wall Street Journal съобщиха, че около примирието от началото на април бойна авиация от Кувейт и Саудитска Арабия е нанесла удари срещу милиции в района на иракско-саудитската граница. Тогава обаче Рияд не потвърди информацията официално и подробностите останаха на ниво спекулации. Разликата с ударите, нанесени през изминалата нощ, се крие в официалното потвърждение: саудитските въоръжени сили са посочени в изявлението на CENTCOM като равностоен участник наред с американските.

Материалният принос на това участие е второстепенен. CENTCOM е разгърнал достатъчно бойна авиация в региона, за да не зависи от ударната мощ на саудитските ескадрили, и бомбардираше позиции в Иран вече седмици наред. Тежестта на решението се състои другаде. Обявеното участие изважда Саудитска Арабия окончателно от позицията на пострадала страна, ограничаваща се само до противодействие на иранските дронове и балистични ракети и изпращане на съболезнования, и се превръща в държава, която отговаря с пълната си въздушна мощ. За Ислямската република и подкрепяните от нея шиитски милиции това променя съществено досегашните стратегически сметки: досега Рияд можеше да бъде атакуван с калкулиран риск, тъй като не отвръщаше под собственото си име.

Ракетен удар по ТЕЦ остави Белгород без ток и вода

🇷🇺⚡🇺🇦 Белгород отново потъна в мрак в нощта срещу 7 юли, след като серия от ракетни удари около полунощ поразиха ТЕЦ „Луч“ и електрическа подстанция в рамките на града. Атаката започна около 23:00 ч. на 6 юли: местните жители докладваха за мощни експлозии и интензивна работа на ПВО, при което светлината е започнала да примигва, преди да угасне напълно. Скоро след това областния град и близките населени места от агломерацията в Белгородския и Шебекинския окръг, където отпадна и електричеството, и водата.

Сценарият отдавна не е нов за града. Още през пролетта удари срещу ТЕЦ „Луч“ доведоха до сходен масов срив, а през зимата друго поражение остави Белгород на тъмно в продължение на дълги часове. Точно тази повторяемост – удар срещу локалната енергетика, последван от спиране на тока, водата и парното в целия градски масив – очертава систематичния характер на операциите, насочени към местната инфраструктура.

Ударът идва само два дни след най-тежкото денонощие за Белгород от началото на войната. В нощта на 4 юли той беше обезточен за втори път в рамките на денонощие след удари, които губернаторът Александър Шуваев описа като „най-мащабните за цялото време на войната“ по критичните обекти. По неговите думи енергийните удари от онази нощ не са отнели човешки живот; изданието „Пепел Белгород“ тогава съобщи за прекъсване на тока в Белгород, Шебекино и съседните окръзи, а руската служба на The Moscow Times описа как големи части от града са потънали в мрак близо денонощие или „25 часа без ток“. Ден по-рано беше поразена подстанция на Мичуринска ТЕЦ, с последвали прекъсвания на тока и водата.

Картината на пострадалите се различава по дни и по вид на удара. Докато Шуваев отрече жертви от удара, регионалните власти в Белгородска област съобщиха на 6 юли за загинал цивилен – мъж, улучен от дрон в управляван от него лек автомобил.

Белгород е само една от точките, в които през първите дни на юли руската енергетика беше подложена на системен натиск. Паралелно с ударите по градската електроснабдителна мрежа украинските сили нанасят удари в дълбочина срещу мощностите за рафиниране на нефт – сегмент с директно военно-икономическо значение. На 2 юли водещата рафинерия на „Лукойл“, комбинатът НОРСИ в Кстово, Нижегородска област, преустанови преработката на суров петрол, след като украински дрон удари нейната основна инсталация за първична преработка АВТ-6, осигуряваща според съобщенията над половината от мощността на завода. Заводът, който снабдява с гориво Московска област, вече беше ударен на 24 юни по друга инсталация; при поредното поражение прекрати продажбите на едро на бензин и дизел. Ден по-рано на 1 юли, украинските дронове достигнаха рафинерия в Уфа, на над 1300 км от фронтовата линия, очертавайки дълбочинния обсег на кампанията.

Логиката, която свързва тези цели, е последователна: все по-често региони в руския стратегически тил се превръщат в мишена на украинските удари, като това са предимно обекти на отбранителна промишленост и рафиниращи мощности, наред с електроенергийната инфраструктура.

Командването на Силите на безпилотните системи (СБС) на Украйна обяви, че през нощта на 3 юли негови дронове „резултатно отработили“ 48 цели в оперативната дълбочина на противника, а операцията „Птици СБС“, ръководена лично от Роберт Бровди, беше представена като серия от етапи, които извадиха от строя десетки енергийни възли през първите дни на месеца.

За Белгород непосредственият резултат е добре разпознаваем: град и агломерация без ток и вода за втори път в рамките на броени дни, при вече изтощена от предходните удари енергийна мрежа. Дали поразената централа ще бъде възстановена бързо, или градът навлиза в продължителен режим на прекъсвания, зависи от мащаба на пораженията, който властите още не са обявили – но честотата на ударите по инфраструктура в града говори, че става дума не за отделен епизод, а за устойчива линия на натиск по енергийните обекти на областта.

Дронове на СБС потъмниха Крим – 37 енергоузела за пет дни

🇺🇦⚡️🇷🇺 Силите за безпилотни системи (СБС) на Украйна поразиха през изминалата нощ подстанции в окупирания Крим, оставяйки без ток райони на Бахчисарай и Севастопол. Това е поредният удар в 5-дневна вълна, извадила от строя десетки енергийни възли по целия окупиран Юг.

По данни на командването на СБС, между 1 и 5 юли украински пилоти на дронове са „изключили“ 37 енергийни възела в окупираните територии, последните 16 бяха изброени поименно от командването, с подстанции от 35 до 330 kV в Херсонска, Запорожка и Луганска области и Крим.

Най-тежкият сред тях е разпределителна подстанция от 330 kV – „Западнокримска“, разположена в село Карерне, възлова точка в мрежата на полуострова, заедно с подстанцията от 220 kV в Бахчисарай, един от големите разпределителни центрове западно от Симферопол. Класовете на напрежение подсказват дълбочината на удара: 330 kV е преносно ниво, гръбнакът, който захранва цели райони, докато 35 и 110 kV са възли за разпределение по-близо до крайния потребител – затова ударът по „Западнокримска“ е по-тежък от няколко по-малки подстанции, защото отнема тока нагоре по веригата, а не само в отделен квартал. Останалите поразени обекти се простират от Саки на западното крайбрежие през Степне и Ковилне до Яни Капу и Трактове. С континенталната част на Украйна ударите засегнаха подстанции при Геническ и Оверянивка в Херсонска област и трансформаторни обекти в Запорожка и Луганска области.

Операцията е съвместно дело на няколко звена към СБС: 414-а бригада „Птахи Мадяра“ с 9-ти батальон „Кайрос“, 412-та бригада „Nemesis“, 20-та бригада „К-2“ и 1-ви отделен център на СБС. Че в списъка стоят четири различни формировния, не е случайност на изброяването, а белег за координация – не единичен дързък удар, а разпределена кампания, в която различни екипажи поразяват различни сектори на една и съща мрежа в рамките на броени дни. Командирът на СБС Роберт Бровди е начело на цялата структура, а 414-а бригада е неговото първоначално звено – обстоятелство, което придава на отчетите му тежестта на командващ с пряка видимост към сектора, но и предвидимия уклон на страна, която описва собствения си успех. „Мадяр“ съпроводи отчета с обещанието, че Крим ще бъде „изолиран“ – реторика, отправена колкото към противника, толкова и към украинската публика.

Ударите днес са кулминация, а не началото на посочената вълна. В нощта на 1 срещу 2 юли СБС поразиха 12 подстанции, 10 от тях в Крим, станция за разпределение на газ в Луганска област и горивен склад край Мелитопол в Запорожка област. Съчетанието не е произволно: токът, газът и горивото са трите артерии на тила, а едновременният удар и по трите цели не просто тъмнина, а логистично задушаване – генераторът се нуждае от гориво, горивото стига до складовете с работещи помпи, помпите се въртят с ток. А Бровди заяви лаконично: „Каква лунна, звездна, ясна нощ… Москва ще падне.“ На 3 юли последва нова серия – украински източници я нарекоха „кримски рубилник“, изключен в положение off, с допълнителни 10 цели от енергийната мрежа, поразени през нощта. За период от 5 дни ударите се насложиха в непрекъснат натиск върху една и съща цел: снабдяването с електричество на полуострова и прилежащия окупиран юг.

Всичко това не се случва във вакуум. Още на 24 юни украински удари доведоха до прекъсвания на тока в Севастопол, а към края на месеца назначените от Кремъл власти обявиха режим на извънредна ситуация заради задълбочаващия се недостиг на гориво и електричество; 5-те денонощия през юли легнаха върху вече опъната мрежа. Ефектът се пренася надолу по веригата – обезточената подстанция спира помпите за вода, хладилните складове и болничните агрегати.

Числото 37 и поименният списък на подстанциите идва от украинското командване. Кумулативният ефект обаче намира потвърждение отвън. Джордж Барос от Институт за изследване на войната (ISW) представи сателитни наблюдения на NASA, съпоставящи нощното осветление на Крим през юли 2025 г. и юли 2026 г. – сравнението показва осезаем спад в яркостта по целия полуостров. Отделно системата за наблюдение на топлинни аномалии (FIRMS) регистрира термални сигнатури около 3:30 ч. местно време на 5 юли при подстанциите – независима следа, че са били поразени, което е довело до пожар. Дори руската страна потвърди смущенията: окупационните власти в Крим ги описаха като „технологично нарушение“, докато Министерство на отбраната съобщи, че за нощта е свалило 71 украински дрона над Крим, Черно море и територията на Руската федерация – цифра, която сама по себе си очертава мащаба на атаката.

Оръжието, с което са нанесени ударите, е далекобойни ударни дронове, а не ракети – самото название на СБС, и руското твърдение за свалени дронове го потвърждават. Това е ключово за анализа на кампанията: безпилотните удари срещу подстанции са евтини, повторяеми и трудни за париране дори от гъста мрежа за ПВО, което позволява именно натрупващия се нощ след нощ натиск, наблюдаван в първата седмица на юли. Подстанциите не са зрелищна цел като мост или щабна сграда, но са възловите точки, през които минава всичко останало – радиолокация, свръзка, презареждане на горивните депа, командни пунктове.

Списък от 16 поразени подстанции сам по себе си е тактически резултат, но смисълът му се появява едно ниво нагоре – в опита да се откъсне енергийно и логистично целият полуостров. Преди анексията от 2014 г. Крим получаваше над 80% от електричеството си от континентална Украйна; след това Кремъл го върза към собствената си мрежа през енергиен мост и местно производство. Именно те са център на тежестта, към който се насочват украинските удари – и то върху система, чиито резерви горивният и енергийният недостиг от края на юни вече заличиха. Систематичното извеждане от строя на подстанции подкопава способността на окупационната администрация да поддържа тила – не доктрината или намерението на Кремъл, а физическия капацитет да захранва с ток и гориво войските и населението на полуострова.

Изхвърлен от мрежата на континентална Украйна през 2014 г. Крим виси на две нишки – енергийния мост от Краснодарския край през Керченския пролив, положен след анексията, и ограниченото производство на самия полуостров. Ударите не късат тези нишки директно, а натоварват разпределителни възли, през които токът се разнася из полуострова, тъкмо когато резервът е тънък. За разположения там гарнизон следствието е по-малко устойчив тил: летищата, складовете, ремонтните бази и щабовете зависят от същата мрежа, която сега примигва, а генераторите държат критичното само докато имат гориво, а то е другата дефицитна стока в Крим, което затваря порочния кръг.

Ефектът от кампанията е едновременно материален и психологически. От една страна стоят прекъснато електрозахранване, спрели помпи и временна работа на генераторите. От друга – посланието, изпратено от украинската страна чрез изрази като „изключения рубилник“ и „изолиран Крим“. То цели да покаже на Руската федерация, че полуостровът вече не е недосегаем тил, а на украинската публика – че операцията следва последователен план. Сателитните снимки на потъмнелия полуостров само усилват този ефект.

Следващият ключов въпрос вече не е дали Киев може да поразява подобни цели – това е демонстрирано многократно, особено през последните дни, а дали може да поддържа темпо, при което инфраструктурно възстановяването да не бъде възможно с темпове, които да изпреварват новите удари.

Тук оценката трябва да остане предпазлива. Русия неведнъж е ремонтирала повредени енергийни обекти в Крим и разполага с резервни линии, мобилни трансформатори и капацитет за генератори. Намаленото осветление на сателитните снимки може да се дължи както на реални поражения, така и на контролирано ограничаване на потреблението – двете изглеждат еднакво от космоса. Решаващият фактор е скоростта. Реконструкция на високоволтов трансформатор обикновено отнема седмици, докато украинските удари се измерват с десетки цели за дни. Кампанията ще бъде успешна не ако унищожи една подстанция, а ако успее системно да изчерпва резервите по-бързо, отколкото Русия може да ги възстановява.

Затова е вероятно натискът върху енергийната мрежа на Крим да остане осезаем в следващите няколко седмици, ако сегашният темп бъде запазен. По-малко вероятно обаче е това само по себе си да принуди Москва да промени съществено своето военно присъствие на полуострова. Разликата е между отслабен тил и напълно изолиран тил.

Какво би променило тази оценка? Потвърждение за трайна изолация би било продължително прекъсване на полуострова, съчетано с разширяване на режима на извънредна ситуация и на ограниченията над тока и горивата. Обратният сценарий е бързо възстановяване на нощното осветление при всеки следващ удар, което би показало, че ремонтите успяват да компенсират нанесените щети.

Първата седмица на юли показа, че Силите за безпилотни системи на Украйна могат да гасят светлините на Крим. Следващите седмици ще покажат дали могат да ги държат изгасени.

Трети удар за три дни остави Белгород без ток и вода.

🇺🇦⚡🇷🇺 Белгород отново остана без електричество и вода през изминалата нощ, след като серия от ракетни удари поразиха енергийната инфраструктура на руския областен център и потопиха в мрак големи части от града. Губернаторът на Белгородска област Александър Шуваев докладва за „масирани удари“ през нощта и потвърди щетите. „В Белгород са повредени инфраструктурни обекти, вследствие на което са регистрирани прекъсвания в подаването на електрическа енергия и вода“, заяви той; по предварителни данни няма пострадали.

Няколко съоръжения са пламнали при нападението – Шуваев говори за пожари, без да назове конкретните цели. Жители съобщиха за серия експлозии в ранните часове на деня, след като в региона беше обявена опасност от въздушни удари. Очевидци твърдят, че градът е бил ударен с ракета. Кадри и снимки, разпространени в местни канали в „Телеграм“, сочат възможен удар по ТЕЦ „Луч“ – обект, който вече беше мишена на украински удари.

Конкретният вид оръжие, използван при атаката, остава неизяснено. В предишни удари по електроцентралите в Белгород бяха използвани както реактивни системи HIMARS, така и дронове. Градът се намира на около 70 км от Харков – разстояние в обхвата на американските управляеми ракети, изстрелвани от HIMARS, което прави тази версия правдоподобна, без да я потвърждава.

Ударът от тази нощ е третият за три дни по енергийната мрежа на Белгород и последният в бързо сгъстяваща се серия. На 2 юли местни жители съобщиха за нападение над завод за енергийно оборудване в града. На сутринта на 3 юли ракетен удар порази електрическа подстанция от 110 kV на територията на ТЕЦ „Мичуринская“; избухна пожар, части от Белгород останаха без ток и вода, една жена загина в автомобила си, а пет коли бяха повредени – според данни на канала Astra и на белгородските власти. „Мичуринская“ е сравнително малък обект с около 24 MW мощност и топлинна около 80 гигакалории на час, но поразяването се пренася надолу в мрежата градското водоснабдяване разчита на електрозахранени помпи, затова ударът срещу подстанцията спира и това. Същата зависимост обяснява защо всеки от трите удара остави Белгород както без ток, така и без вода, а на моменти и без стабилна мобилна връзка и интернет.

ТЕЦ „Луч“ – газотурбинна станция, която покрива около 10% от парното на града – е сред най-често атакуваните енергийни обекти в региона, което прави сочения от кадрите обект правдоподобен като повторение. Украински удари я засегнаха на 28 септември 2025 г. с прекъсвания, достигнали чак до Стари Оскол и Шебекино; отново в ранните часове на 15 декември 2025 г., когато тогавашният губернатор Гладков съобщи за значителни щети по инженерна инфраструктура без ранени; както и през януари и февруари 2026 г. Всеки път картината се повтаря почти дословно – пожар по съоръженията, спиране на тока в квартали на града, часове до повторното пускане. Ако сведенията от 4 юли се потвърдят, това би бил пореден удар по един и същ, вече многократно ремонтиран възел.

Шуваев ръководи региона отскоро. Генерал-майор и Герой на Русия, ветеран от „специалната военна операция“, родом от Нови Оскол в областта, той беше назначен за изпълняващ длъжността губернатор на 13 май 2026 г. на мястото на Вячеслав Гладков. След години начело на най-обстрелваната гранична област в Русия Гладков беше отстранен в рамките на мащабно разместване на губернатори по границата с Украйна и по-късно номиниран за пратеник на Русия в Абхазия. Смяната дойде на фона на месеци украински удари, които превърнаха Белгород в най-редовно поразявания руски областен център – град, чиято близост до фронта го прави едновременно тил и мишена.

Никой руски областен град не е така изложен на украински удари. Белгород се намира в непосредствения тил на харковското направление, което е определящо за това да бъде най-често обстрелвания руски областен град от началото на пълномащабната инвазия – под комбинация от дронове, реактивна артилерия, балистични ракети и крилати ракети, срещу която областта разгърна системи за ранно предупреждение и свои защитни мрежи над пътища. Точно близостта, която прави града логистична опора за руската групировка срещу Харков, го направи и най-достъпната цел за украинско възмездие; 70-те км до Харков, които го поставят в обсега на далекобойната украинска артилерия, са същите, които го държат в постоянна тревога.

Ударите по Белгородска област са част от по-широк модел, който Киев следва още от есента: трайно да върне войната обратно на територията на Руската федерация, поразявайки енергийна и промишлена инфраструктура в пограничните райони. Логиката е симетрична – на месеците руски удари срещу украинската енергийна мрежа преди всяка зима Киев отвръща с удари по руската. През втората половина на юни Зеленски одобри 40-дневна операция на Службата за сигурност на Украйна (СБУ), насочена да увеличи натиска върху Русия и да я подтикне към край на войната. В нейните рамки украински дронове удариха авиобаза „Саки“ в окупирания Крим, с което бяха потвърдени попадения по 6 от 7-те самолетни хангара, част от тях с изтребители Су-3. На 21 юни Зеленски заяви, че новите дронове на Fire Point поразяват цели на 2070 км дълбочина. Основната тежест на кампанията пада върху руската петролна индустрия – ключов източник на приходи и гориво за войната, но гранични области като Белгородска влизат в най-достъпния ѝ обхват. Самият Зеленски отбеляза, че под този натиск руските сили вече разместват противовъздушната отбрана, за да прикрият Москва и други стратегически обекти – признак, че кампанията ги е принудила да преразпределят ограничен ресурс.

По примера от Венецуела: Тръмп заплаши, че ще сложи ръка върху иранската газова и петролна индустрия.

🇺🇸🛢️🇮🇷 Заканата, отправена от президента Доналд Тръмп, да постави газовата и петролната индустрия на Иран под американски контрол, превръща енергийната инфраструктура в централен елемент на военен конфликт, който преди два месеца изглеждаше поне на пръв поглед замразен.

В публикация на TruthSocial Тръмп заплаши, че ще удари Ислямската република „много силно тази вечер“, а „в не толкова далечно бъдеще“ ще поемат „пълен контрол“ върху иранските енергийни ресурси, включително над ключовия експортен терминал, разположен на остров Харк. Самият Тръмп сравни намерението си с начина, по който Вашингтон сложи ръка върху нефта на Венецуела след задържането на тогавашния президент Николас Мадуро през януари.

Заканата беше отправена към края на втори пореден ден на военна ескалация между САЩ и Иран – въздушната кампания на САЩ от изминалата нощ, продължила до светлите часове на деня, изглеждаше по-широкообхватна и интензивна от тази предходната нощ. Режимът в Техеран не разкри почти никакви подробности за мащаба на щетите и отговори с нанасянето на обстрел с ракети и дронове срещу Кувейт, Бахрейн и Йордания – също както ден по-рано. Министерство на външните работи на Иран обяви, че ударите от изминалата нощ са „обезсмислят примирието“, въпреки че не се е отказвало изрично от него – формула, оставила теоретично примирието живо, но изпразнено от съдържание.

Централното командване на САЩ (CENTCOM) публикува официално изявление, според което последните удари са били нанесени „в отговор на непредизвиканата и продължаваща агресия“ от страна на Техеран, поразявайки „ирански военни способности за наблюдение, системи за комуникация и позиции на противовъздушна отбрана“. Изявлението не уточнява нанесените щети, но споделя, че атаката е приключила малко преди изгрев слънце. Експлозии отекнаха в небето над иранската столица, пристанищния град Бандар Абас и множество крайбрежни точки по продължение на Ормузкия проток. По-късно Революционната гвардия обяви, че сред поразените цели присъстват производствен комплекс, военна казарма и нейна база, разположена в покрайнините на Техеран.

Ответният залп се стовари върху арабските държави, които приютяват американски военни бази. Кувейт обяви, че затваря въздушното пространство на страната за няколко часа, без да даде подробности за щети. Йордания съобщи, че е прехванала 20 ирански ракети, насочени към район, в който се намира база с американски военни, без да има пострадали. Министерство на външните работи на Бахрейн съобщи, че 11-годишно момиче е ранено, докато автомобили и къщи са получили материални щети от отломки при прехващането на балистичните ракети. Почти едновременно Израел призова жителите на северните си райони да потърсят укритие след засичането на предполагаем огън откъм Ливан, където израелската армия воюва с Хизбула.

Успоредно с ударите по сушата американските сили продължиха да налагат морската блокада срещу иранските пристанища. CENTCOM съобщи в официално изявление, че е поразил танкера M/T Jalveer, плавал под знамето на Гвинея-Бисау, опитвайки се да транспортира ирански петрол в директно нарушение на блокадата, поради което е бил поразен от ракети въздух-земя AGM-114 Hellfire, след като екипажът му не се подчинил на американските заповеди. Това е общо деветият търговски кораб, изваден от строя от американските сили от влизането в сила на блокадата в средата на април. Два такива кораба бяха обездвижени само през изминалата седмица.

Един от тях отне човешки живот. 3-ма индийски моряци загинаха на борда на M/T Settebello във вторник, когато плаващият под флага на Палау танкер беше ударен от американските сили. Сарбананда Соновал – индийският министър на пристанищата, корабоплаването и водните пътища – първоначално обяви моряците за изчезнали. CENTCOM настоя, че екипажът е бил предупреден многократно, преди да бъде открит огън, и обвини кораба, че се е опитал да заобиколи блокадата. Ръководителят на Международната морска организация, агенция на ООН, осъди нападението, а индийското външно министерство привика висш американски дипломат, за да му предаде „най-дълбоката си загриженост“ и официален протест, обяви говорителят на ведомството Рандхир Джайсвал.

В основата на провалените преговори стои иранската хватка над Ормузкия проток – стратегическият коридор, чието фактическо затваряне разклати глобалните енергийни доставки и доведе до скок в цените на горивата и много базови стоки в световен мащаб. През изминалата нощ Техеран обяви, че проливът е затворен, въпреки че остава неясно какво точно значи това – търговското корабоплаване през него до голяма степен беше задушено в първите дни на март и през последните седмици оттам минаваше единствено малка група кораби. CENTCOM оспори иранските твърдения, докато вчера самият Тръмп съобщи, че от близо месец насам секретна мисия на американските военни осигурява преминаването на петролни товари през тесния морски път, което по думите му е било улеснено от унищожаването на иранските радари. Тръмп твърди, че над 100 милиона барела петрол са се изплъзнали от иранската примка благодарение на американските военни. Конкретното число не може да бъде независимо потвърдено, но се равнява на транзита за около 5 дни, минавал през протока до началото на войната.

Заканата срещу остров Харк насочва натиска директно към икономическия гръбнак на режима. Разположен на отсрещната страна на Персийския залив от американските бази в Кувейт, Бахрейн и Катар, това парченче суша е сърцето на иранската петролна промишленост – през неговия терминал минават 90% от експорта, до голяма степен защото по-голямата част от бреговата линия е твърде плитка, за да позволи безопасното акостиране на танкери. Именно тази география прави всяка идея за американски десант твърде рискована: самият остров се намира на едва 33 км от крайбрежието на континентален Иран, където без съмнение е разгърнат внушителен арсенал от ракети, дронове и артилерия, които са застинали в очакване на момента, в който ще подложат на безмилостен обстрел американския десант.

По всичко изглежда, че пътят на дипломацията остава затворен. Тръмп заплаши Техеран, че ще „плати цената“ за провала на преговорите, в рамките на които без отговор остава и въпросът за иранската ядрена програма, за която режимът настоява, че има изцяло мирни цели, но остава червена линия за САЩ и Израел, заради високото ниво на обогатяване на запасите от уран, които могат да бъдат насочени към създаване на атомно оръжие. Това беше посочено от двата съюзника като основната причина да започнат войната срещу Ислямската република на 28 февруари. Към усложненията се добавя и условието на Иран всяко споразумение за прекратяване на войната да доведе до същото на фронта между Израел и Хизбула – докато израелският премиер Бенямин Нетаняху изглежда твърдо решен да доведе нещата до техния успешен край, а именно унищожаването на групировката.

Сравнението с Венецуела, направено от Тръмп, разкрива както мотивите на заканата, така и нейните граници. Операция „Absolute Resolve“ от 3 януари, в рамките на която „Делта Форс“ задържа Николас Мадуро във Форт Тиуна, след което го изправи пред федерален съд в Манхатън, превърна петролния сектор на една държава от насрещния лагер в трофей на смяната на режима – и точно този модел Тръмп ще се опита да проектира върху Иран. Пренасянето му обаче се спъва в географията: арестът на Мадуро беше десант навътре в сушата срещу обезглавено военно командване, а овладяването на Харк би изисквало задържане на уязвим обект в морето на 33 км от брега на държава, чиято противокорабна и ракетна способност остава далеч тази над Венецуела.

Поради това заканата да „поеме пълен контрол“ върху иранския петрол трябва да се счита на първо място като инструмент за оказване на натиск срещу Техеран и евентуално за спекулация с борсите, а не готов оперативен план – и следва познат модел: през април, едва няколко дни преди да удължи примирието, Тръмп заплаши Иран, че „цяла една цивилизация ще загине тази нощ“, ако не приеме условията. Заплаха за извършване на геноцид, думите му бяха последвани само няколко часа по-късно от действителни стъпки към деескалация. Сега обаче заканата му не виси във въздуха, а стъпва на блокада, задушаваща иранските доставки на петрол, включително деветте поразени кораба и върху примката над Ормузкия пролив, която продължава да оскъпява енергията в световен мащаб.

Пожарът в пристанище Туапсе продължава над 24 часа след украинския удар.

🔥 Руските аварийни служби продължават над денонощие да се борят с огнената стихия на територията на черноморското пристанище Туапсе, причинена от удар на украински дрон в нощта срещу четвъртък. Огънят обхвана терминала и рафинерията на „Роснефт“ – една от десетте най-големи такива в страната с годишен капацитет от 12 милиона тона суров петрол, съобщава The Moscow Times.

По данни на украинското военно разузнаване, цитирани от Kyiv Independent и United24 Media, дроновете са поразили дълбоководните стрели за товарене на петрол, тръбопроводи и резервоари в морския терминал. Пушекът от пожара се простря около 200 км над Черно море и може да бъде видян от космоса.

Губернаторът на Краснодарския край Вениамин Кондратьев съобщи за две жертви – възрастна жена и момиче в тийнейджърска възраст, както и за няколко ранени, потърсили медицинска помощ. Петролен танкер, плавал под флага на Либерия, също е бил засегнат, а турският му капитан е хоспитализиран.

Терминалът в Туапсе е ключов за руския петролен износ със способностите си да натоварва до 17 милиона тона гориво годишно, а рафинерията на „Роснефт“ произвежда бензин, дизел, мазут и петрохимия за местния пазар и износ. Съоръжението е поразявано многократно при украински атаки в миналото. Министерството на отбраната на Руската федерация съобщи, че в нощта на атаката са свалени 207 украински дрона, без да обели и дума за поредната горяща рафинерия.

Русия предприе нова тежка вълна от удари срещу Украйна: Жертви в Запорожие и тежки щети по Черниговска ТЕЦ.

🇷🇺💥🇺🇦 Руската армия извърши серия от удари през изминалата нощ, насочени срещу градовете Днипро, Запорожие и Одеса, както и Черниговска област, причинявайки мащабни щети, жертви и прекъсвания на електричеството.

Късно снощи руски изтребител атакува Запорожие с управляема авиационна бомба, при което молитвен дом в един от районите на града беше почти изцяло разрушен. Потвърдена е смъртта на най-малко 3-ма цивилни, а други 13 бяха ранени, според ръководителя на областната военна администрация Иван Федоров.

Предварителните доклади сочат, че ударът е бил насочен към района с контролирани въздушни бомби, като са нанесени щети и върху разположени в съседство инфраструктурни обекти и жилищни сгради.

Тежки разрушения понесе Черниговскатса ТЕЦ, разположена в едноименната област по държавната граница с Руската федерация, което доведе до мащабни прекъсвания на тока за най-малко 6000 абонати в областния център, съобщиха от „Черниговобленерго“.

Освен това руската армия нанесе серия от удари с дронове срещу Одеса, насочени към пристанищни обекти и Дунавския биосферен резерват. В засегнатите райони избухнаха силни пожари. Според Държавната служба за извънредни ситуации (ДСНС) при тази атака няма докладвани жертви.

Също през изминалата нощ руската армия нанесе над 20 отделни удара по два района на Днепропетровска област, съобщават от ДСНС. В Новоолександровската община край Днипро двама мъже са ранени от удар с дрон, а освен това са нанесени поражения по гимназия, жилищни сгради и леки автомобили.

При отделна атака в самия град Днипро бяха поразени транспортно предприятие и многоетажна жилищна сграда, която избухна в пламъци и наложи незабавна реакция от страна на спешните служби.

Само ден по-рано руската армия проведе едно от най-тежките си въздушни нападения срещу Украйна през последните няколко месеца, при което бяха изстреляни над 700 ракети и дронове в рамките на под 24 часа, голяма част от които бяха насочени към жилищни райони, довеждайки до цивилни жертви в няколко града. Столицата Киев понесе най-тежки последици.

Ирански удар с балистични ракети порази индустриалния град Ал Джубайл в Саудитска Арабия.

🇮🇷💥🇸🇦 Иран изстреля нов залп от балистични ракети, поразявайки индустриалния град Ал Джубайл в Източната провинция на Саудитска Арабия, и по-конкретно Saudi Basic Industries Corporation (SABIC), четвъртата по големина компания, произвеждаща петрохимически материали в света след BASF, Sinopec и DuPont.

Компанията е със седалище именно в Ал Джубайл, където се намира основната производствена мрежа, чийто годишен капацитет възлиза на повече от 72 милиона тона химикали, пластмаси, торове и метали. Приходи на SABIC за 2025 г. възлизат на 31 млрд. долара, а 70% от акциите на компанията принадлежат на Saudi Aramco след придобиване за 69,1 млрд. долара през 2020 г., по данни на самата компания.

Ал-Джубайл е най-големият интегриран индустриален град в света – 1016 кв. км на брега на Персийския залив, с концентрация на петрохимически заводи, опреснителни инсталации за питейна вода и енергийна мрежа със 7% от БВП на кралството. Именно тази концентрация прави обекта едновременно стратегически критичен и уязвим. Градът се намира на по-малко от 300 км от иранските пускови позиции, което го поставя в зоната за поразяване от балистичните ракети с малък и среден обсег, с които IRGC все още разполага в изобилие.

Ударът в никакъв случай не е неочакван. Още на 18 март часове след като израелски и американски самолети унищожиха ключова инфраструктура на иранското газово находище „Южен Парс". Революционната гвардия е обявила официално петрохимическия комплекс в Ал Джубайл и рафинерията SAMREF в Янбу за „директни и легитимни цели" и издаде предупреждение за евакуация на чуждия персонал, съобщиха Al Jazeera. Техеран изпълни заплахата срещу SAMREF на 19 март, когато дрон попадна в рафинерията, сочат данни на Wikipedia. Оттогава иранските удари срещу енергийна инфраструктура в Персийския залив зачестиха: бяха поразени обектите Рас Лафан в Катар, опреснителни и електроцентрали в Кувейт, петролни обекти в ОАЕ, а на 5 април саудитската ПВО прехвана седем балистични ракети над столицата Рияд.

Текущата ескалация следва серия от ответни удари по икономическа инфраструктура. Иран поразява системно енергийни обекти на държавите от Залива, приютяващи американски военни бази, а стратегия за оказване на натиск и повишаване на икономическата цена на конфликта. Saudi Aramco вече наложи рекорден марж от 19,50 долара на барел над регионалния бенчмарк за доставки през май, според Daily News Egypt. Съвместният завод Sadara Chemical на Aramco и Dow за 20 млрд. долара също  в Ал Джубайл спря производство на 31 март заради прекъсване на морските доставки по Ормузкия проток, потвърдиха Bloomberg.

Ударът по SABIC е логическо продължение на стратегията за поразяване на ключови възли в промишлената верига на Залива. Ако повредите са значителни, последиците ще засегнат не просто износа на химикали от Саудитска Арабия, но и глобалните вериги за доставки на пластмаси, торове и индустриални химикали, при положение че SABIC е сред водещите световни доставчици на етилен, пропилен, метанол и урея.

Как ударите по енергийната инфраструктура в Персийския залив рискуват екологична катастрофа.

🇰🇼🇮🇶 Когато иракските сили се изтеглиха от Кувейт през 1991 г. те оставиха след себе си над 700 горящи петролни кладенци, чието потушаване отне осем месеца, изхвърляйки облаци дим, простиращи се на 800 мили, и изливайки 11 милиона барела суров петрол в Залива.

Това бе едно от най-големите екологични бедствия, причинени от човека. Повече от три десетилетия по-късно, настоящата война между САЩ, Израел и Иран, в която е бомбардирана петролна инфраструктура в целия регион, разпали опасения от съпоставима катастрофа.

„Петролните пожари от войната в Залива през 1991 г., макар и съсредоточени в Кувейт, бяха в далеч по-голям мащаб от това, което виждаме в момента“, заяви Дъг Уиър, директор на Conflict and Environment Observatory, британска организация с нестопанска цел. „Въпреки това подобни сравнения ще изглеждат академични за общностите, живеещи в близост до атакуваните обекти, които могат да бъдат изложени на остро и хронично замърсяване.“

Ударите по енергийна инфраструктура ескалираха сериозно от началото на войната, нарушавайки глобални вериги за доставки. Ударите по инсталации за втечнен природен газ в Саудитска Арабия, Кувейт и Катар и почти пълната блокада на Ормузкия пролив, доведоха до масови прекъсвания на тока. Петролът от сорта „Брент“, достигнал пик от 119,50 долара на 8 март, покачи обратно до 116 долара в понеделник, отразявайки изключително нестабилните пазари.

Няколко енергийни компании обявиха форсмажорни обстоятелства, което накара Филипините да обявят национално енергийно извънредно положение, а страни като Словения и Шри Ланка да въведат режим на горивата. На 2 април обаче Филипините съобщиха, че Иран е разрешил на техните кораби безпрепятствено и бързо преминаване през Ормузкия пролив.

Американският президент Доналд Тръмп заплаши да „заличи“ петролния център на остров Харг в Иран, ако текущият дипломатически процес, с посредничеството на Пакистан, не доведе до сделка. Заплахата дойде ден след като той заяви пред лондонския Financial Times, че обмисля „вземането на петрола“ в Иран.

Въпреки обявената пауза в ударите по гражданска инфраструктура, иранското министерство на енергетиката съобщи, че атаките са прекъснали електрозахранването в Техеран и околните провинции. А на 4 април САЩ поеха отговорност за бомбардирането на новопостроения висящ мост B1 между Техеран и Карадж. В понеделник избухнаха пожари и в израелска петролна рафинерия в Хайфа, след като петролен танкер бе ударен от отломки от прехваната ракета.

Икономическите последици вече се разпространяват далеч отвъд региона. Според Oxford Economics конфликтът ще преобърне енергийните пазари до края на годината. По-високите цени ще свият разходите на домакинствата, като най-тежко ще бъдат засегнати страните, зависими от петрола и газа от Залива. Най-уязвимите групи ще бъдат принудени да консумират по-малко, а в тежки случаи – да пропускат хранения.

Но икономическата цена е само част от историята. Анализатори предупреждават, че екологичните рискове остават недостатъчно отразени. „От решаващо значение е да продължим да проследяваме тези удари, за да направим правилна оценка на риска за близките общности“, заяви пред Arab News Вим Цвайненбург от холандската организация PAX. „В момента оценяваме над 2500 повредени локации, някои от които са свързани с производство на ракети или процеси, използващи опасни вещества.“

PAX е документирала поне 18 удара по търговски кораби за 4 седмици, довели до поне 4 петролни разлива, както и бомбардировки близо до Бандар Абас, в близост до защитени зони. Цвайненбург отбеляза, че много ирански военни бази са разположени в защитени територии, което ги прави екологично чувствителни. По време на 12-дневната война миналия юни огромни площи растителност в 5 защитени обекта изгоряха след удари по ракетни бази.

Замърсяването на водите в Залива добавя ново измерение. Токсините навлизат в хранителната верига чрез биоакумулация, засягайки милионите хора, които разчитат на морски дарове. Рискът беше подчертан този понеделник, когато Иран удари кувейтски танкер във водите на Дубай, предизвиквайки пожар. За щастие инцидентът бе овладян без разлив.

„Досега разливите са сравнително малки, но е нужен само един голям танкер, за да се стигне до екологична катастрофа, а шансовете за това нарастват с всеки изминал ден“, предупреди Цвайненбург. По-рано през март изследователи изчислиха, че първите 14 дни от войната са генерирали 5 милиона тона CO₂ еквивалент – повече от годишните емисии на Исландия.

Сред най-смразяващите образи е черният дъжд, паднал край Техеран в средата на март – мазен, киселинен валеж, образуван, когато саждите и токсините от горящите складове за гориво се сляха с атмосферната влага. Иранският заместник-министър на здравеопазването Али Джафариан предупреди за заразяване на почвата и водите. Властите призоваха местните жители да останат по домовете си, тъй като дъждът вероятно съдържа канцерогени като бензен и толуен.

„В краткосрочен план цивилните са изправени пред остри респираторни заболявания“, предупреди Мохамед Махмуд от Института за вода, околна среда и здраве към Университета на ООН. „С течение на времето това може да доведе до хронични заболявания и рак, които се появяват години след излагането.“

Опреснителните инсталации в региона, които осигуряват питейна вода за Кувейт, Оман и Саудитска Арабия, са друга критична точка. Масивни разливи могат да принудят тези заводи да спрат работа, за да избегнат повреда на техниката, което би оставило милиони без достъп до чиста вода.

Въпреки че международното право забранява методи на война, причиняващи „широко разпространени и тежки щети“ на околната среда, правоприлагането е слабо. Иранският външен министър обвини Израел в „екоцид“, но както отбеляза Уиър: „В момента няма международно престъпление екоцид. Отговорността остава политически, а не правен въпрос.“

След края на войната екологичните щети рискуват да останат на заден план. „Твърде малко внимание се отделя на това, което трябва да последва като възстановяване“, заключи Уиър.

Техеран отново е без ток след израелски удари.

🇮🇷 Части от Техеран останаха без електричество след серия от въздушни удари по иранската столица, съобщи държавната Fars News Agency, без да уточни кои обекти са били поразени. Нито Израелските отбранителни сили (IDF), нито Пентагонът не са коментирали ударите към момента на публикацията.

Прекъсванията на тока в иранската столица не са изолиран случай. През първите дни на операция Epic Fury, жители на източните квартали на Техеран съобщиха за спиране на ток, съпроводени от гъст дим над центъра на града, а в близкия град Карадж – за прелитания на бойни самолети, според Iran International. Смущения бяха регистрирани и в западните квартали на столицата, включително Шахрак-е Гарб, след ударите срещу Техеран и Карадж.

Ударите от 29 март идват дни след като президентът Тръмп удължи паузата върху атаките по енергийни цели в Иран до 6 април, позовавайки се на „продуктивни разговори" за прекратяване на бойните действия. Първото 5-дневно отлагане беше обявено на 23 март, при което Тръмп заяви, че САЩ и Иран са провели „много добри и продуктивни разговори за цялостно и пълно разрешаване на враждебните действия в Близкия изток", съобщи NBC News. Техеран категорично отрече провеждането на директно преговори с Вашингтон, като квалифицира хода като опит за сваляне на цените на петрола и печелене на време, предаде Al Jazeera.

Паузата обаче се отнася конкретно до електрически централи и енергийна мрежа и не обхваща военни обекти. Именно затова ударите по Техеран продължават, макар и без официално потвърждение за характера на целите от американска или израелска страна. На 7 март IDF за пръв път включи в целите ирански петролни рафинерии и хранилища, по данни на Critical Threats. От тогава насам спирането на тока в Техеран става все по-често, като местни наблюдатели ги свързват както с директни поражения, така и с натоварване на и без това нестабилната електрическа мрежа в страната.

Конфликтът навлиза в своя 31-ви си ден. Според доклад на правозащитната организация Hengaw, към 24 март броят на загиналите в Иран е надхвърлил 6530 души, от които 640 цивилни. Washington Post, позовавайки се на свои източници, съобщи на 27 март за близо 1500 убити цивилни от началото на операцията. В същото време дипломатическите усилия за деескалация продължават – на 29 март министри от Пакистан, Саудитска Арабия, Турция и Египет се срещнаха в Исламабад, за да обсъдят план за прекратяване на огъня.

Сателитни данни: Мащабни пожари в руските пристанища Уст-Луга и Приморск.

🔥 Сателитни изображения разкриват мащабни пожари в руските пристанища Уст-Луга и Приморск след последните украински удари, съобщи Институтът за изследване на войната (ISW).

В Уст-Луга кадрите показват огромен пожар и гъст дим, обхванал няколко резервоара за съхранение на петрол на територията на пристанището. В Приморск отделни изображения от Planet Labs регистрират голям стълб дим, издигащ се над района след атаката.

Докладваните щети обхващат и петролната рафинерия „Кириши“ в Ленинградска област. Обновените данни сочат, че са засегнати две инсталации за преработка на суров петрол, мощности за производство на битум, инсталации за хидропроцесинг и оборудване за фракциониране на газ.

ISW публикува сателитни снимки като визуално доказателство за последствията в двете пристанища, докато придружаващият доклад очертава мащаба на щетите в „Кириши“.

Пристанищата Уст-Луга и Приморск са ключови възли в мрежата за износ на петрол на Кремъл, което прави всяко потвърдено поражение там оперативно значимо. Ударът по рафинерията „Кириши“, едно от основните съоръжения за преработка на петрол в страната, би създал допълнителен натиск върху руската енергийна логистика и вътрешния капацитет за преработка на горива, отбелязват от ISW.

Руските петролни пристанища на Балтийско море отново горят.

🔥 Приморск и Уст-Луга, ключови руски петролни пристанища на Балтийско море, отново са обхванати от пламъци след снощните украински удари, сочат данни на НАСА.

Последните сателитни снимки от Fire Information for Resource Management System (FIRMS) на НАСА показват нови огнища, възникнали между 3 и 12 часа преди да бъдат засечени от системата по-рано тази сутрин.

Александър Дрозденко, губернатор на Ленинградска област, съобщи в изявление на Telegram канала си, че през нощта руската противовъздушна отбрана е прехванала 36 дрона, без да споменава дума за нанесените щети.

Украйна атакува петролната инфраструктура на Русия в Балтийско море почти ежедневно тази седмица в опит да намали енергийните приходи, финансиращи военната агредия срещу нея. В понеделник украински дронове подпалиха пристанището в Приморск, последвано от атака срещу Уст-Луга в сряда.

Предишна серия от сателитни снимки на НАСА от вчера показа нови пламъци на пристанището в Приморск и остатъчни пожари в Уст-Луга, които може да са резултат от атаката в сряда. Пожарите принудиха и двете съоръжения временно да спрат товаренето на петрол, въпреки че данните за морския трафик показват, че Приморск е подновил поне временно част от операциите си в четвъртък.

Паузата в балтийското товарене идва на фона на нарастващите опасения от глобален недостиг на петрол заради войната в Близкия изток, която почти спря потоците от суров петрол през Ормузкия проток. Ако тя продължи през второто тримесечие на годината, цените могат да достигнат 200 долара за барел, се посочва в бележка на анализитори от Macquarie Group Ltd.

Спирането в Балтика вече засяга неочакваните печалби на Москва от конфликта в Близкия изток, който стимулира търсенето на руски петрол и тласна цената му до почти четиригодишен връх. При тези нива на цените Русия би могла да получава близо 150 милиона долара дневно от износ на суров петрол от Приморск и Уст-Луга, които преди последните атаки с дронове съставляваха около 45% от общия износ на страната по море.

Енергийната инфраструктура в Ленинградска област отново е обект на украински удари.

🔥 Енергийната инфраструктура в Ленинградска област на Руската федерация отново е цел на мащабна украинска атака с дронове, в рамките на която по предварителни данни са поразени обекти в района на пристанищата Уст-Луга, Приморск и Висоцк. Екипът на OSINT проекта КіберБорошно успя да геолокира кадри от огнената стихия, последвала ударите, която е видими от километри.

Атаката е поне четвъртата за по-малко от седмица срещу ключовата енергийна инфраструктура на Кремъл по балтийското крайбрежие. На 22 март дронове поразиха терминал на Транснефт в Приморск – най-голямото руско пристанище за износ на суров петрол по Балтийско море с капацитет над един милион барела дневно. На 25 март последва мащабна атака срещу комплекс за преработка на Газпром в Уст-Луга с годишни обеми от 45 милиарда кубически метра природен газ. Беше повредено депо за съхранение на гориво и два танкера, което принуди обектът да прекрати дейностите по товарене на суров петрол за неопределен период от време.

Руското министерство на отбраната заяви, че в рамките на тази атака над региона са били свалени 56 дрона. Само ден по-късно дронове поразиха петролна рафинерия „Кириши“ (КИНЕФ) на „Сургутнефтегаз“ – една от водещите в Европейска Русия.

Висоцк, третото ударено пристанище, е по-малък терминал, оперативно свързан с Лукойл, където се изнасят петролни продукти по жп линия. Там се намира и терминал за втечнен природен газ с капацитет от 1,5 милиона тона годишно.

Паралелно с ударите руски държавни медии налагат тезата, че Литва, Латвия и Естония са отворили въздушен коридор за украинските дронове. Като повод за тези твърдения послужиха реални инциденти: украински дрон падна в езеро в литовската община Варена на 24 март, а на следващия ден в Латвия бяха открити останки на още един дрон, а друг се разби в комина на електроцентралата в естонския град Аувере. Службите и в трите държави потвърдиха, че апаратите са украински, но Естония и Литва изрично заявиха, че не са били насочени към техните територии, а са били отклонени от маршрута си. Въпреки това руската пропаганда направи опит да внуши, че инцидентите са доказателство за съзнателно участие на НАТО.

Тезата обаче среща скептицизъм дори сред самите руски граждани. В разговор в Telegram групата „Усть-Луга Чат" потребител предаде официалната позиция: „По телевизията казаха, че Прибалтика са отворили коридор за украинските дронове. Вече всичко лети оттам.“

Отговорът на друг потребител беше показателен: „Т.е. когато дроновете прелитат през руски региони и стигат до Башкирия, трябва да разбираме, че коридор за тях са отворили Белгородска, Тулска и Московска област.“

Тази координирана ударна кампания е системен натиск върху руския енергиен износ през Балтийско море. Според украински експерти, целта е да се наруши цялата верига, от преработка до доставки, на разстояние над 900 км от фронтовата линия.

Удар по енергийното сърце: „Киришинефтеоргсинтез“ спря работа след атака с дронове.

🇷🇺 Киришинефтеоргсинтез, една от най-големите петролни рафинерии в Русия, спря работа след атака с украински дронове, предизвикала пожари на територията на предприятието. Това съобщава Reuters, позовавайки се на два анонимни източника от индустрията.

Според репортаж на изданието, в резултат на поредицата от удари са се запалили две основни инсталации и няколко спомагателни съоръжения. Към момента е невъзможно да се оценят сроковете за възстановяване на производството.

Спирането на рафинерията ще засили натиска върху петролния сектор на Русия: около 40% от експортните мощности на страната вече са извън строя заради атаки с дронове, арести на танкери и спиране на работата на нефтопровода „Дружба“ на територията на Украйна.

По данни на Reuters, през 2024 г. заводът е преработил около 17,5 милиона тона петрол (350 000 барела на денонощие), което представлява около 6,6% от общите обеми на преработка в Русия.

Освен това, след атаките с дронове спряха дейността по товарене на петрол и петролни продукти в рамките на пристанищата Приморск и Уст-Луга на Балтийско море.

Днес сутринта губернаторът на Ленинградска област Александър Дрозденко заяви, че над региона са били прехванати повече от 20 украински дрона. В станалото традиционно сутрешно изявление той спомена бегло, че са отчетени щети в промишлената зона, но подробности за тях така и не бяха уточнени.

Русия губи 40% от капацитета си за износ на петрол след украински атаки.

🇷🇺🚫🛢️ Най-малко 40% от капацитета за износ на петрол на Русия е парализиран след украински атаки с дронове, оспорван удар по основен тръбопровод и изземване на танкери, показват изчисления на Reuters, базирани на пазарни данни.

Това прекъсване е най-сериозното в съвременната история на страната – втория по големина износител на петрол в света. Ударът върху Кремъл идва в момент, когато цените на суровината надхвърлиха 100 долара за барел заради войната в Иран.

Търговията с петрол е сред основните източници на приходи за федералния бюджет, което я прави жизнено необходима за оцеляване на икономиката в размер на 2,6 трилиона долара.

Този месец Украйна ескалира ударите с дронове камикадзе по инфраструктура за износ на петрол и горива на територията на Руската федерация, поразявайки и трите основни европейски пристанища: Новоросийск на Черно море, както и Приморск и Уст-Луга на Балтийско море.

Експертите на Reuters изчисляват, че приблизително 40% от руския износ на суров петрол е блокиран след последната вълна от украински удари. Това включва терминалите на пристанищата в Приморск и Уст-Луга, както и нефтопровода „Дружба“, преминаващ през територията на Украйна в посока Унгария и Словакия.

Освен това Киев взе на прицел други видове съоръжения като помпени станции и рафинерии. Украинското ръководство настоява, че целта на ударите е да лиши Москва от нейните приходи от петрол и газ, които са отговорни за около четвърт от постъпленията във федералния бюджет, а също да отслаби военната ѝ мощ.

Русия определя украинските удари като терористични атаки и затегна мерките за сигурност във всичките си 11 часови зони.

Енергиен нокдаун: Украински дронове поразиха терминала на „Газпром“ в Уст-Луга.

🇺🇦🎯🇷🇺 Украински дронове атакуваха през изминалата нощ завода за преработка на газ в Уст-Луга, собственост на „Газпром“ и един от най-големите в цяла Европа, съобщи изданието Militarnyi.

Разположен в Ленинградска област, на около 1000 км от украинската граница, заводът беше разтърсен от поне 10 експлозии. Местни жители съобщават за огромно сияние в нощното небе, последвано от извисяващ се стълб черен дим при изгрев слънце.

Докато областният управител Александър Дрозденко настоява, че противовъздушната отбрана е свалила 56 дрона и определя пожара като „незначително запалване“, мащабът на огнената стихия, който се откроява на кадрите, предполага много по-значително въздействие върху оперативния център на завода.

Комплексът в Уст-Луга е критичен възел в енергийната стратегия на Кремъл, преработвайки до 45 милиарда куб. метра природен газ годишно и произвеждайки 13 милиона тона втечнен природен газ (LNG) и милиони тонове етан и пропан-бутан (LPG). Този последен рейд бележи третия голям удар по завода след предишни операции на Службата за сигурност на Украйна (СБУ) през януари 2024 г. и август 2025 г.

Последният удар е част от безпощадната кампания на украинските сили за разглобяване на стратегическите енергийни центрове на Русия. Миналия август масирана вълна от дронове атакува завода, нанасяйки тежки щети на инсталацията за криогенно фракциониране – критичен компонент за производството на LNG.

Предишната атака беше извършена през януари 2025 г. и порази търговското пристанище, което играеше ролята на основен логистичен център за заобикаляне на западните санкции. Системните удари осакатиха експортния капацитет на пристанището, като в един момент съкратиха петролните потоци наполовина.

Прецизността на тези мисии за дълбоки удари продължава да разбива наратива на Кремъл за вътрешна сигурност, докато украинските сили систематично разрушават инфраструктурата, финансираща руската военна машина.

Системното разглобяване на руския енергиен сектор навлезе във фаза на висока интензивност през новата година, тъй като украинското производство на далекобойни дронове достигна рекордни нива. В началото на януари експерти отбелязаха, че Киев официално е изпреварил Москва по честотата и обхвата на нанесените удари с дронове.

В момента Силите за безпилотни системи на ВСУ са се прицелили в критични възли като терминала в Уст-Луга и петролното пристанище в Приморск, засилвайки икономическия натиск върху Кремъл и свеждайки износа на горива до най-ниските му нива от началото на пълномащабната инвазия през февруари 2022 г.

Тези удари са проектирани да създадат каскаден ефект от логистични провали и финансов дефицит, които да окажат пряко негативно влияние върху способността на руската армия да поддържа своите операции на бойното поле.

Украйна навлезе в новата година с решително предимство в далекобойните ударни операции, изстрелвайки повече дронове от руските сили срещу цели дълбоко на вражеска територия и поддържайки систематичен натиск върху територията на Руската федерация. В началото на януари украинските обстрели предизвикаха временно затваряне на големите летища в Москва, включително „Внуково“ и „Домодедово“, което принуди Росавиация да отмени стотици полети, докато руската ПВО се бореше да прехване продължаващите с дни вълни от дронове.

Въпреки твърденията на Кремъл за прехващане на повече от 1500 дрона седмично, данните на украинското командване разкриват, че ударите са започнали редовно да изпреварват руските атаки с дронове „Шахед“. Тази еволюция подчертава мащабното разширяване на местното производство, превърнало далекобойните дронове от помощен инструмент в централен стълб на украинската стратегия за ликвидиране на военната и енергийна инфраструктура на врага.

Fars News: Две енергийни съоръжения са ударени в Исфахан и Хорамшахър.

🇮🇷⚡️ Две енергийни съоръжения в градовете Исфахан и Хорамшахър бяха ударени тази нощ, съобщава Fars News Agency, според която ескалацията е настъпила въпреки изявлението на президента Доналд Тръмп за 5-дневно отлагане на атаките срещу енергийната мрежа на Ислямската република.

Според държавната новинарска агенция, ударите са поразили административна сграда на газовата служба и газорегулаторна станция на улица „Каве“ в северен Исфахан, причинявайки материални щети по части от съоръжението и няколко близки къщи. Превантивните мерки за безопасност, които включват извеждане от експлоатация на станцията преди удара, са предотвратили голяма експлозия.

В Хорамшахър снаряд е ударил район в периферията на станция на газопровод, съобщиха местните власти, като отбелязаха, че няма жертви, а енергийните доставки не са прекъснати.

В понеделник Тръмп заяви, че всеки план за атаки срещу иранската енергийна мрежа ще бъде отложен с пет дни, посочвайки като причина „сериозни преговори“ и възможност за постигане на споразумение. Техеран отрече да води директни преговори с Вашингтон.

Председателят на иранския парламент Мохамад Багер Галибаф заплаши, че критичната инфраструктура на Близкия изток ще се изправи пред „необратимо унищожение“, ако електроцентралите на Иран се превърнат в мишена на удари. Корпусът на гвардейците на ислямската революция (IRGC) също предупреди, че всеки отговор ще включва израелски електроцентрали и обекти, захранващи американските бази в региона.

Тръмп отложи ударите срещу иранските електроцентрали, петролът поевтиня рязко

🇺🇸 Президентът на САЩ Доналд Тръмп обяви, че е разпоредил на Пентагона да отложи с 5 дни всички планирани военни удари по ирански електроцентрали и енергийни обекти. В публикация в Truth Social той заяви, че през последните два дни Вашингтон и Техеран са провели „много добри и продуктивни разговори за цялостно и пълно уреждане на враждебните действия в Близкия изток“. Преговорите, по думите му, ще продължат през цялата седмица, а отлагането е обвързано с техния успех.

Решението идва два дни след ултиматума на Тръмп от събота, в който той даде 48 часа на Техеран да отвори изцяло Ормузкия проток за корабоплаване, заплашвайки с унищожаване на всичките ирански електрически централи. В отговор въоръжените сили на Ислямската република предупредиха, че при удар по енергийната инфраструктура протокът ще бъде затворен напълно, а те ще нанесат ответни удари по енергийни обекти в региона, съобщи Al Jazeera.

Ормузкият проток е де факто затворен от началото на март, когато Корпусът на гвардейците на ислямската революция (IRGC) обяви забрана за преминаване на кораби от САЩ, Израел и техните съюзници. Трафикът на танкери спадна с около 70%, а над 150 кораба застанаха на котва извън протока, за да избегнат рискове. Към 12 март Иран е извършил 21 потвърдени атаки срещу търговски плавателни съдове, сочат данни на CBS News

Обявеното отлагане на ударите предизвика незабавна реакция на петролните пазари. Фючърсите на West Texas Intermediate поевтиняха с около 8% до 90,10 долара за барел, а цената на сорта „Брент“ загуби сходен процент, достигайки 103,91 долара, сочат данни на CNBC. Спадът дойде след период на остра волатилност – в неделя цените скочиха заради иранската заплаха за пълно затваряне на Ормузкия проток.

Дипломатическата динамика също се раздвижи. По-рано миналата седмица френският президент Еманюел Макрон призова за спиране на ударите по енергийна инфраструктура, а в петък САЩ вдигна санкции върху милиони барели ирански нефт – стъпка, която The Washington Post определи като жест за деескалация.