Украински дронове удариха завода на „Газпром“ в Сургут на 2400 км от украинската граница

🇷🇺🎯🇺🇦 Украински дронове поразиха Сургутския завод за стабилизация на кондензат на „Газпром“ в Ханти-Мансийския автономен окръг, на около 2400 км по въздушна линия от най-близката граница на Украйа. За първи път украински дронове поразяват инфраструктура в Югра, както официално се нарича окръгът. В 17:00 ч. местно време губернаторът Руслан Кухарук докладва възникнал пожар в „промишлен обект в Сургутски район“. След полунощ уточни, че атаката е извършена от безпилотен летателен апарат на ВСУ, като работниците на предприятието не са пострадали.

Губернаторът не назова самото предприятие. Името му беше посочено първо в украинския мониторинг канал Exilenova+, а местни жители, цитирани от The Moscow Times, също сочат Сургутския завод, който носи името на Виктор Черномирдин. Кадри, разпространени от същите мониторингови канали, показват силен пожар и гъст черен дим. „На място продължават да работят аварийните служби: те ограничават пожара и осигуряват безопасността на територията“, писа Кухарук малко след полунощ. Артьом Жога, пълномощен представител на руския президент в Уралския федерален окръг, потвърди, че промишлен обект е бил поразен от „падането на отломки“, и обвини Украйна в тероризъм и „нападения срещу гражданската инфраструктура“. До вечерта Генералният щаб на ВСУ не беше коментирал удара.

Заводът, собственост на „Газпром переработка“, е най-голямото руско предприятие за преработка на смес от газов кондензат и петрол, с проектен капацитет 12 милиона тона суровина годишно. Стабилизацията е първи етап на преработка: от кондензата, добит заедно с газа в северни находища, се отделят разтворени леки въглеводороди, за да може течността да се транспортира и преработва. Освен стабилен кондензат заводът произвежда автомобилен бензин, дизелово гориво, включително зимно, авиационно гориво и втечнени газове. Строго погледнато, това не е петролна рафинерия, но произвежда същите горива, чието производство Украйна от месеци се опитва да намали с удари дълбоко в руската територия.

Досега Ханти-Мансийският окръг оставаше встрани от украинските удари, въпреки че дроновете вече бяха стигали и по-далеч. За първи път те се появиха над Югра на 9 септември, а същия ден беше атакуван Нови Уренгой в съседния Ямал. Министерството на отбраната на Руската федерация съобщи, че са свалени. Това остава най-далечната руска цел – на около 2800 км от границата. И там мониторинговите канали посочиха съоръжение на „Газпром переработка“ – завода за подготовка на кондензат. На 8 октомври беше поразена Омската рафинерия на „Газпром нефт“, приблизително на същото разстояние като Сургут.

Тревогата в Югра беше задействана още по обяд. Около 12:00 ч. местно време беше обявена „опасност от безпилотни апарати“, а 3 часа по-късно – „заплаха от атака с безпилотник“. Росавиация затвори летищата в Сургут, Когалим, Урай и Советский. От 14:39 ч. Сургутското летище не приемаше и не изпращаше самолети в продължение на повече от 9 часа. Ограниченията останаха в сила навсякъде до полунощ, когато отмениха сигналът за заплаха. Междувременно властите напомниха, че в окръга е забранено споделянето на снимки, видеокадри и данни за мястото на падане, траекторията и щетите. Глобата за граждани е от 3000 до 5000 рубли, а за юридически лица – до 500 000 рубли.

Ударът дойде по-малко от денонощие, след като Тръмп публично осъди подновените украински удари по руските рафинерии. Президентът на САЩ обяви на 11 октомври „енергийно примирие“, което Кремъл не потвърди. На 15 октомври Киев обяви, че повече няма да го спазва, тъй като Русия продължава да атакува енергийната мрежа на Украйна. Същия ден беше атакувана Рязанската рафинерия, а през нощта срещу 16 октомври – отново. Вечерта в интервю за Newsmax Тръмп заяви: „Мисля, че това е позор. Има много други цели, не е нужно да удрят тези.“ В петък Зеленски отказа да навлиза в детайли: „Обикновено не съобщавам подробности за операциите ни. Главното правило на операциите ни е да отвръщаме. Другото ще го видите.“

Размерът на щетите в завода не е обявен, а окръжните власти засега съобщават единствено, че пожарът се локализира. С удара по Сургут е засегната и самата Югра, където според The Moscow Times се добива 40% от руския нефт, а не само рафинериите, които го преработват.

Пентагонът планира удари с MOAB по енергийни и ядрени обекти в Иран

🇺🇸💣🇮🇷 Пентагонът е изготвил план за удари по иранската енергийна инфраструктура и ядрени обекти, които предвиждат използването на GBU-43/B Massive Ordnance Air Blast (MOAB), най-мощната бомба с конвенционален заряд в американския арсенал. Ако бъде използвана, това ще е първата употреба на MOAB във войната с Иран. CNN описа плановете, като се позова на петима американски служители и източници, запознати с военното планиране. CBS потвърди наличието им по свои източници същия ден. Заповед за удари на този етап няма. Плановете предлагат варианти, които ще бъдат активирани, ако президентът Доналд Тръмп вземе решение да поднови ударите.

Намерението е описано най-точно в твърдението, цитирано от първия източник на CNN. Тръмп е наредил на военните да подготвят допълнителни серии от удари по „много енергийна инфраструктура“, евентуално и с MOAB, а ударът е предвиден „преди изтеглянето на САЩ от зоната на отговорност“. Retrograde е военният термин за организираното изтегляне на сили и техника, а Централното командване (CENTCOM) отговаря за Близкия изток. Според източника това означава, че САЩ може да нанесат последна серия удари, да обявят победа и бързо да изтеглят всички сили. Пети събеседник на CNN посочва, че следващата ротация на сили в зоната на CENTCOM предстои в близките седмици, а част от изтеглените може да не бъдат заменени.

Втори източник съобщи, че плановете за ядрените цели, сред които обекта в планината Пикакс, предвиждат изрично MOAB. Обектът е тунелен комплекс под планината Кух-е Коланг Газла, южно от Натанз. Строи се от есента на 2020 г. Според наблюдатели се намира на 80-100 метра дълбочина, а международни инспектори никога не са имали достъп до него. Вашингтон и Израел смятат, че Техеран е складирал там компоненти от ядрената си програма. Тръмп заплашва обекта поне от юли. В интервю за Newsmax вечерта на 15 октомври той го спомена: „Сега гледаме към планината Пикакс. Може да се наложи да отидем там. Ще го ударим. Ще го извадим от строя бързо.“ Тръмп не потвърди и не опроверга информацията на CNN. Попитан за бомбата, Тръмп отбеляза: „Изобщо не е ядрена, просто е изключително голяма бомба. Като мъничка ядрена бомба е“, и добави, че не би използвал ядрено оръжие, защото „не се налага“.

Съмненията идват от самите хора, които познават плановете. MOAB тежи 9,8 тона, от които около 8,5 тона са взривно вещество. Насочва се чрез GPS навигация и се взривява над земята, така че ударната вълна се разпространява във всички посоки и разрушава площ колкото 9 градски карета. Тя обаче не е създадена да прониква в земята. Източниците на CNN смятат, че тя вероятно няма да успее да достигне до вкопаните под земята ядрени обекти на Иран. Трети източник, запознат с дискусиите, я определя като „огромно оръжие за информационни операции, чудесно за разчистване на големи площи, но с малко други приложения“, което „определено не е проектирано като бойна част за дълбоко проникване“. За подземни цели САЩ разполагат с GBU-57A/B Massive Ordnance Penetrator, която е по-тежка (около 13,6 тона), но носи около 2,4 тона взривно вещество, защото конструкцията ѝ включва здрав корпус за пробиване на скала и бетон. Именно с нея бяха поразени Фордо и Натанз през юни 2025 г. Още през юли експерти оценяваха, че Пикакс е извън обхвата и на нея. Друго официално лице обяснява логиката по-просто: планирането осигурява набор от възможности, а за най-трудните и най-дълбоко разположени цели се търси най-мощният боеприпас.

Носителят на MOAB е още едно ограничение. Тази бомба не се хвърля от бомбардировач, а от транспортен самолет от семейството C-130, обикновено MC-130 на силите за специални операции. Изтегля се с парашут през задната рампа, а самолетът е бавен и лесно се открива с радар. Затова нейната употреба предполага пълно господство над въздушното пространство.

Остава психологическият ефект, който не е второстепенен. Когато MOAB преминава последните изпитания през 2003 г. американски военни твърдят пред CNN, че е предназначена основно за психологически ефект. Огромната експлозия трябва да сломи иракските войници и да ги накара да се предадат, без бой. Третият източник свързва тази логика със сегашното положение на Белия дом: президентът „сам се е поставил в ситуация, в която е почти принуден да направи нещо“, и щом липсват боеприпаси, които да проникнат на нужната дълбочина, „трябва да се разчита на психологическите ефекти, за които MOAB е добре пригодена“. Четвърти събеседник, запознат с планирането в Пентагона, описва други подготвени варианти като „шоу с фойерверки“: удари, които трябва да дадат на Тръмп изход от конфликта, дори да не постигнат целите пред командването, с конфликтът беше започнат.

Причината е политическа. Войната започна на 28 февруари 2026 г. със съвместната операция на Израел и САЩ, а американските бомбардировки продължават повече от половин година. Примирието от пролетта и подписаният през юни меморандум се разпаднаха през юли, а от септември страните отново си разменят ограничени удари. Конфликтът е крайно непопулярен в САЩ и републиканците очакват това да доведе до съответните последици на изборите. На 8 октомври Тръмп обяви, че няма да подновява ударите по Иран преди 3 ноември. Някои от съветниците му признават, че не знаят доколко това обещание е окончателно. Според източниците на CNN президентът се противопоставя на съюзниците, които го съветват просто да прибере войските, защото това би изглеждало като поражение. Мнозина в администрацията и извън нея смятат, че Иран може да бъде победен категорично единствено със сухопътна операция, която би струвала хиляди американски животи. Тръмп отхвърля такава операция, а към момента никой в администрацията не я предлага.

Ударите по енергетиката повдигат и правен въпрос. Допълнителният протокол I към Женевските конвенции допуска удари само срещу обект, който ефективно допринася за военните действия и чието унищожаване носи определено военно предимство. САЩ не са ратифицирали протокола, но Наръчникът по законите на войната на Пентагона приема същото определение и го тълкува широко: достатъчно е целта да допринася за способността на противника да води или да поддържа военните действия. Международният комитет на Червения кръст отхвърля това разширение, защото при него почти всяка икономическа дейност на врага се превръща в законна цел. Дори целта да е призната за военен обект, всеки удар би следвлао да отговаря на принципа на пропорционалност: очакваните цивилни жертви и материални щети не бива да са прекомерни спрямо конкретното военно предимство. Боеприпас, който поразява цели квартали, трудно би отговорил на това изискване, когато целта е близо до населено място. Източниците на CNN също посочват, че обсегът на взрива почти сигурно ще породи опасения за цивилни жертви.

В отговор на запитване от CNN представител на Белия дом заяви, че там не коментират чувствителни теми като военното планиране, които „може да съществуват, а може и да не съществуват“, а Тръмп не изключва нито една възможност, „за да се гарантира, че Иран никога няма да притежава ядрено оръжие“. От своя Пентагонът обяви, че планира „широк спектър от оперативни сценарии“, за да изпълни указанията на президента и министъра.

Единственият досегашен удар с MOAB в реални бойни действия беше разпореден именно от Тръмп. На 13 април 2017 г. в първата година от първия му мандат, MOAB порази тунелен комплекс на Ислямска държава в окръг Ачин на провинция Нангархар в Афганистан. Според местните власти при удара са убити 36 бойци, а тунелите, оръжието и боеприпасите са унищожени. Официални лица от САЩ и Афганистан тогава заявиха, че цивилни не са пострадали. След удара на американските военни беше зададен въпросът дали за такава цел изобщо е била нужна бомба от 9,8 тона, и същият въпрос вероятно ще се появи, ако сега бъде хвърлена над Иран.

Дали MOAB ще остане сред обсъжданите варианти, или ще бъде използвана, ще стане ясно по няколко признака. Първият е ротацията в CENTCOM: ако през ноември част от изтеглените подразделения не бъдат заменени, изтеглянето вече е започнало. Вторият е прехвърлянето на MC-130 и на самите бомби в региона. Третият е дали след 3 ноември Тръмп ще поднови ударите преди изтеглянето, или ще използва заплахата като лост за споразумение, което да отвори Ормузкия проток.

Час след примирието на Тръмп Русия удари ТЕЦ-5 под Харков

🇷🇺💥🇺🇦 Вечерта на 11 октомври, около час след като президентът на САЩ Доналд Тръмп обяви в Truth Social „енергийно примирие“ между Русия и Украйна, руски удари засегнаха ТЕЦ-5 в Харков, а малко по-късно реактивна крилата ракета „Бандерол“ уби трима цивилни до хранителен магазин в квартал Писочин. Тръмп публикува съобщението в 17:20 ч. българско време: „двете страни се съгласиха“, че примирието „влиза в сила незабавно“. Първите взривове в предградията на втория по големина град в Украйна прозвучаха в 18:15 ч.

Над Харков обявеното примирие не настъпи нито за час, нито през следващото денонощие. Управляеми авиобомби, ударни дронове и още боеприпаси „Бандерол“ продължиха да падат върху града и околните общини, а вечерта на 12 октомври залп от 9 такива ракети удари Холодногирски и Шевченковски район и срина цял вход на 4-етажен жилищен блок. Към 07:00 ч. на 13 октомври спасителите са открили телата на трима души под развалините. Издирването продължава, защото според кмета Игор Терехов там може да има още един човек.

Москва така и не потвърди, че е приела примирието. На брифинга си на 12 октомври говорителят на Кремъл Дмитрий Песков посочи само, че „контактите продължават“, а Кремъл ще информира журналистите, когато има какво да каже по темата. На въпросите с кого се водят тези контакти и дали примирието обхваща само рафинериите или и други енергийни обекти, отговорът му бе, че няма „какво да допълни“. Тръмп вече беше обявил подобно прекратяване на ударите по енергетиката на 14 септември, а според Financial Times Москва и тогава не се беше съгласила на нищо. Киев прие предложението още вечерта на 11 октомври, при условие че Русия направи същото.

На следващия ден Зеленски написа: „Очевидно Путин не чете Truth Social, а неговите шахеди се ръководят от други указания.“ По думите му през нощта Киев не е ударил нито един енергиен обект в Русия, а руските удари срещу украинската енергетика не са спрели. „Мисля, че това беше отговорът на Путин на президента Тръмп“, каза Зеленски. Министерство на отбраната на Руската федерация не споменава харковските цели. В сводката си от 11 октомври по обяд, броени часове преди поста на Тръмп, ведомството обяви „масирани удари по ключови обекти на енергетиката“, а по-късно и до днес сутринта изброи логистични центрове, пристанища, кораби и локомотиви.

3-дневната серия от удари започна в събота, 10 октомври, с удар по поликлиника. Малко след 12:15 ч. дрон „Молния“, евтин ударен безпилотник от самолетен тип, се заби в Холодногирски район, а няколко минути след това друг безпилотен апарат се вряза в сграда на поликлиника в Слободски район между 4 и 5 етаж, докато вътре се приемаха пациенти. Посетители и медици бяха изведени спешно, огънят обхвана 3 етажа, а пострадалите бяха 5-ма, сред тях спасител, който отстраняваше последиците. Терехов говори за дрон, а според украинската обществена медия „Суспилне“ става дума за боеприпаса „Бандерол“. За денонощието областната военна администрация (ОВА) отчете 1 ракета, 1 управляема бомба и 172 дрона с неустановен тип. В село Хотимля беше ранено 14-годишно момче.

В неделя, 11 октомври, около 10:20 ч. дрон „Молния“ удари камион на селскостопанско предприятие край Чорноглазивка в Богодуховски район. Загина шофьорът Виктор Ващенко, който 47 години кара камионите на същото стопанство. Малко преди 14:00 ч. две управляеми авиобомби (КАБ) паднаха в частния сектор на Немишлянски район в Харков. КАБ са авиобомби с модул за планиране и корекция (УМПК), които бойната авиация пуска, без да навлиза в обсега на близката противовъздушна отбрана. Попаденията бяха в частна къща и на територията на автосервиз в същия квартал. Две къщи бяха сринати, над 30 бяха повредени от взривната вълна, а пожарът обхвана 600 кв. метра. Спасителите извадиха изпод развалините 36-годишна жена, която по време на удара е лежала в леглото си, но тя почина малко след това. Според ОВА в града за денонощието има една загинала и 11 пострадали, сред тях 7-годишно момче.

Вечерта, в обръщението си, Зеленски каза: „Току-що имаше удар по ТЕЦ-5 в град Харков. По енергетиката на Харков.“ Той добави, че в рамките на седмица руските войски са нанесли над 200 удара по съоръжения за производство и пренос на електрическа енергия в Украйна. На другия ден областният управител Олег Синегубов заяви, че руските удари по енергийната система продължават, като „едно от предприятията“ е получило критични повреди. Наталия Минка от Писочин е била със сина си край гората, когато започнали експлозиите: „С детето видяхме как ракетата удари ТЕЦ-5, как гореше там.“

Около 19:25 ч. ракета „Бандерол“, по предварителните данни на областната прокуратура, падна на няколко метра от хранителен магазин в Писочин, в най-гъстонаселения микрорайон на селото. „Бандерол“ (С-8000) лети с над 500 км/ч и носи бойна глава с 50 кг взривно вещество. ВВС го водят като баражиращ боеприпас, тоест като вид ударен дрон, а Синегубов и прокуратурата го наричат ракета. Загинаха 16-годишно момче, което минавало оттам с тротинетка, 19-годишна девойка и 51-годишна жена. По думите на кмета на селището Олег Чернобай едната от жените е била продавачка, излязла да подиша въздух. Магазинът затваря в 19:00 и семейството, което го държи, си е тръгнало около половин час преди удара. Пострадалите са 28. Сред тях са момичета на 8, 10 и 13 години и двегодишно момче. Изгоряха пет коли, в около пет жилищни блока бяха избити приблизително 230 прозореца и балконски рамки, а 12 октомври беше обявен за ден на траур в общината.

В цялата Харковска област загиналите за денонощието са 5, сред тях дете. Ранените са 45, от тях 4 деца. Администрацията на Синегубов изброи 12 ракети, 11 управляеми бомби и 136 дрона. Малко след полунощ реактивен „Шахед“, както в Украйна наричат дронове „Геран“ с турбореактивен двигател, удари обект за добив на газ на „Нафтогаз“ в Харковска област. Избухна силен пожар, но няма пострадали служители, като изпълняващият длъжността председател на управителния съвет Сергий Федоренко уточни, че е повредено критично оборудване. През същата нощ „Бандерол“ се взриви върху пътното платно в северната част на Изюм: повредени бяха около 15 къщи и една кооперация, няколко улици останаха без ток и интернет.

Понеделник, 12 октомври, започна в 08:35 ч. с 5 удара за около час в Киевски район на Харков. По думите на Терехов „Шахед“ се е врязал в горните етажи на висок жилищен блок, разрушавайки в етажите от 1 до 9 в един от входовете. Поразена беше и друга многоетажна сграда, в спортен комплекс и до къща. Ранените са 22, сред тях 2 деца. Около 15:00 ч. дронове „Шахед“ удариха частния сектор на Лозова. Загина родената през 1955 г. Анна Коваленко, която цял живот работи в регистратурата на местното здравно заведение, а в този момент просто е минавала по улицата. Пострадаха още 7 души, сред тях дете. Кметът на Лозова каза, че през октомври градът е бил без удари само два дни.

Вечерта донесе най-тежкия залп от събота насам. Между 21:15 ч. и около 23:00 ч. в Харков 9 експлозии се взривиха на 3 вълни. 8 попадения бяха в Холодногирски район, а 9-о – в гъстозастроената централна част на града. ВВС преброиха 9 боеприпаса „Бандерол“, ОВА в първата си оценка даде 10, а Терехов определи една от експлозиите като ракета. През август говорителят на ВВС Юрий Ихнат посочи 11 като най-големия дотогава брой боеприпаси „Бандерол“, изстреляни за денонощие по цяла Украйна. Вечерта на 12 октомври 9 паднаха за под 2 часа върху един град.

Около 22:16 ч. един от боеприпасите удари 4-етажен блок в Холодногирски район и срути цял вход. Лариса Максименко се намираше в кухнята, а нейният съпруг, който не може да се придвижва сам, спеше в стаята. „Разбирам, че горя. После върху мен се посипа стъкло. Дойдох на себе си, а съм цялата затрупана. Цялата в кръв“, разказа тя пред „Суспилне“. Решетките на прозореца бяха разбити и екипът на линейката изведе мъжа оттам. При разчистването бетонна плоча от прикритието падна върху спасител, който беше откаран в болница. На 13 октомври сутринта под развалините на същия вход бяха открити телата на трима загинали. Пострадалите от вечерната атака са 10 по последните данни на кмета, а спасителите изведоха живи още трима души. Двама от тях са в тежко състояние: 19-годишен младеж с изгаряния се намира в реанимация, а друг мъж беше приет за спешна операция. В Шевченковски район боеприпас удари 5-етажен блок, чийто първи етаж е зает от банков клон. Изгоряха банковото помещение и 6 коли, докато на 3 съседни блока са избити прозорците. Около 06:00 ч. на 13 октомври реактивен дрон удари централния пазар в Изюм, което доведе до пожар; данни за ранени към момента няма.

Синегубов обобщи седмицата от 5 до 11 октомври, в която попадат и първите две денонощия от хрониката. В 49 населени места на областта са загинали 13 души, сред които дете, докато пострадалите са 148. Русия е използвала 26 ракети и 30 управляеми бомби срещу Харковска област. Към тях се добавят 789 дрона от неустановен тип, 13 дрона „Молния“ и 50 FPV дрона, управлявани от оператор чрез камера от първо лице. В самия областен град Терехов преброи 13 атаки, 7 загинали и 92 пострадали, сред тях 4 деца. Най-тежкият удар беше въздушната бомбардировка на Слободски район на 5 октомври, при която загинаха 6 души, а 47 бяха ранени.q За същата седмица за цялата страна Зеленски докладва за около 1450 авиобомби, 75 ракети и над 1640 ударни дрона, около 60% от които реактивни.

След обявлението от 11 октомври руските удари по Харковска област не спряха нито срещу енергетиката, нито срещу жилищните квартали. ТЕЦ-5 беше ударена около час след поста, обектът за добив на газ – към полунощ, а най-тежкият залп полетя 28 часа по-късно. Формално Москва не е нарушила нищо, защото не е потвърдила нищо, и точно затова обявеното в Truth Social остава едностранно: прието от Киев, неприето от Кремъл и неизпълнено над Харков. Докато Песков отговаря, че „контактите продължават“, е много вероятно ударите по енергийните обекти в областта да продължат: Кремъл не е поел публично никакво задължение, а Синегубов отчита удари по енергийната система и на следващия ден след обявлението. Примирието ще започне да съществува едва тогава, когато Кремъл го потвърди с конкретни параметри, а попаденията по енергийни обекти изчезнат от дневните отчети на ОВА. Дори тогава то не би включило местата, където от 10 октомври насам загинаха хора.

Петролният възел „Самара“ гори след серията удари през октомври

🇺🇦🛢️🇷🇺 Всички големи резервоари на „Самара“, възела на „Транснефт“, в който се смесва износният руски сорт „Уралс“, са повредени или унищожени след поредицата украински удари през октомври, а сред по-малките засегнатите са около 40%. Това се посочва в OSINT разчет на украинския канал „Абсолютно надежден източник“, направен по сателитни снимки от 11 октомври. Авторът отчете през изминалата нощ четвърти удар за месеца след тези на 2, 7 и 10 октомври, които Генералният щаб на Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) вече потвърдиха.

Пълното име на обекта е линейна производствено-диспечерска станция (ЛПДС) „Самара“. Това е възел на магистрални петролопроводи, в който нефтът се приема, съхранява, смесва и препомпва нататък. Той се намира в близост до селището Просвет в Самарска област, на около 937 км от границата по изчисление на Института за изследване на войната (ISW). Според Силите за специални операции (ССО) на Украйна в него се събират 4 магистрални петролопровода от Западен Сибир и Поволжието, а мястото за съхранение има 71 резервоара с обща вместимост над 1,6 млн. кубически метра. Генщабът описва „Самара“ като мястото, където петрол с високо и ниско съдържание на сяра от различни находища се смесва до сорта „Уралс“. По оценка на същия щаб на този сорт се падат до 50% от руския петролен износ.

Според разбивката, споделяна от украински канали, в парка има 65 резервоара по 20 000 куб. метра и 6 от по 50 000. Сборът отговаря на официалните данни. При такъв състав на парка поразени са и 6-те големи, и около 26 от по-малките, с обща вместимост около 820 000 куб. метра, т.е. около половината от капацитета на възела. Големите резервоари са с плаващ покрив (РВСПК-50000): покривът лежи върху самия петрол и се движи заедно с нивото му, за да ограничи изпарението.

Първият удар беше през нощта на 2 октомври. След него генщабът отчете повредени 11 резервоара от по 20 000 и 3 по 50 000 куб. метра, както и участък от тръбопроводи и автоматизиран наливен пункт за петролни продукти. За атаката на 7 октомври щабът съобщи три дни по-късно, че четири от големите резервоари са унищожени, а на площадката е избухнал мащабен пожар. Щом големите резервоари са шест, поне един от тях е бил поразен и на 2, и на 7 октомври. Третият удар дойде в нощта срещу 10 октомври. ССО обявиха, че е нанесен от техните звена за удари в дълбочина (Deep Strike) заедно със Силите за безпилотни системи, а производителят Fire Point съобщи, че са използвани негови далекобойни дронове FP-1, както и при атаката от 2 октомври.

До днес следобед няма официални съобщения за удара от изминалат нощ. Каналите, които следят обекта, се разминават. Украинският Exilenova+ писа около обяд, че „Самара“ е атакувана 3 пъти и огромен пожар продължава да гори на обекта. „Абсолютно надежден източник“ отделя 11 октомври като самостоятелно поразяване, а на трите му сателитни снимки се виждат открит огън в поне два резервоара и плътен дим, който покрива голяма част от площадката.

През изминалата нощ Самарска област се намираше в режим на тревога до 05:00 ч. местно време. Между 04:12 и 04:56 ч. летище Курумоч край областния град работеше с ограничения за приемане и излитане на самолети, съобщи „Комерсант-Волга“ по данни на Росавиация. Министерство на отбраната включи региона сред 18-те, над които са свалени общо 479 украински дрона, без да предложи отделно число. За нощта на 9 срещу 10 октомври губернаторът Вячеслав Федорищев обяви няколко десетки свалени дрона над областта и уточни, че загинали и пострадали няма.

Станцията беше цел на украински удари и преди повече от година. ССО я поразиха на 20 септември 2025 г. Три дни по-късно украинското командване потвърди повторно поражение от Силите за безпилотни системи (СБС). През октомври 2026 г. ударите следваха през няколко дни, а щетите се натрупаха бързо: след първи удар бяха отчетени 14 поразени резервоара, а 9 дни след това разчетът обхваща всички големи и към 40% от по-малките. По този разчет поразена или напълно унищожена е около половината вместимост, в която „Транснефт“ събира петрола от различни находища и го смесва до износния сорт.

Гърция и Испания отказват да дадат на Украйна ракети Patriot с изтичащ срок

🇬🇷🛡️🇺🇦 Гърция и Испания отказват да предадат на Украйна своите запаси от боеприпаси за зенитно-ракетния комплекс MIM-104 Patriot, чийто гаранционен срок изтича, въпреки че страната навлиза в зимния сезон без достатъчно прехващачи срещу руските удари с балистични ракети. The Telegraph съобщи на 9 октомври, че представители на НАТО и ЕС се опитват да убедят двете държави да дадат ракетите PAC-2, които наближават края на срока си на годност. По оценка на вестника само Гърция държи поне 200 такива ракети, чийто 23-годишен срок изтича.

200 гръцки ракети са две трети от 300-те, които президентът Володимир Зеленски поиска през лятото от Доналд Тръмп като спешен пакет за зимата. Те са и 1/3 от около 600-те ракети за Patriot, които Украйна е получила за 4 години пълномащабна война, по думите на Дмитро Литвин, съветника на Зеленски. Самите ВВС на страната искат 360 ракети. „Но когато се произвеждат само 600 годишно, 360 не е лесно“, призна Зеленски пред Axios на 29 юли. PAC-2 са по-старото поколение ракети за Patriot: те се взривяват в близост до целта, докато по-новите PAC-3 я унищожават с пряко попадение.

Върховният представител на ЕС по външната политика Кая Калас повдигна темата на 1 септември по време на неформалните срещи на министрите на отбраната и на външните работи от ЕС в ирландското графство Уиклоу, без да назове държави. „Знаем, че някои от страните имат прехващачи, чийто срок скоро изтича. Затова би било много добре те да бъдат дадени на Украйна“, каза тя, но въпреки това срещата завърши без нови обещания за ракети. Участниците в разговорите избягват да назоват публично Атина и Мадрид, за да не ги отблъснат. Дипломатически източник описа пред британския вестник подхода като въпрос към двете столици: „Как можем да ви помогнем да вземете това решение?“ И добави: „Би имало смисъл поне ракети, които са близо до изтичането на срока си, да отидат в Украйна.“

Натискът върху Атина продължава от лятото, а исканията постепенно се ограничават. В средата на юли гръцкият вестник Kathimerini съобщи, че Киев е поискал до 200 ракети PAC-2 от батериите на гръцките ВВС, след като по-ранните разговори за част от шестте гръцки батерии Patriot не са довели до споразумение. В края на август Bloomberg посочи Гърция и Испания като държавите, към които са отправени исканията, и описа един от обсъжданите варианти: Норвегия да купи ракетите и да ги прехвърли на Украйна. Атина не показа готовност и за това. Премиерът Кириакос Мицотакис заяви още през май 2024 г. в интервю за Protothema: „Подкрепяме Украйна и предлагаме излишно отбранително имущество, но в него не влизат нито Patriot, нито С-300.“

Politico припомня, че Гърция смята Турция за най-голямата заплаха за сигурността си и държи батериите си в страната, с изключение на една в Саудитска Арабия, която защитава петролна инфраструктура. Гръцкото правителство посочва именно нея като принос към съюзническата сигурност, а неговият говорител отказа коментар пред Bloomberg. Атина вече приложи същия подход към други ракети с изтичащ срок: по думите на правителството тя е предала на Украйна Sea Sparrow и Crotale, когато срокът им на служба в гръцките въоръжени сили е наближавал края си.

Какво означава изтичането на срока, обяснява Фабиан Хофман, експерт по ракети от Университета в Осло: „Производителят гарантира, че ракетата ще работи по предназначение за определен период. След като той изтече, ракетите трябва да бъдат сертифицирани повторно.“ При повторното сертифициране остарелите компоненти, като батериите или ракетните двигатели, се подменят и се проверява дали всичко останало работи. „Разбира се, ракетите може да работят и след изтичането на срока, просто не можете да обвините производителя, ако откажат“, казва Хофман. За страна, която пази ракетите за своята отбрана, изтичането на срока значи разход за повторно сертифициране или запазване на ракети, за които производителят вече не отговаря.

Испания дава ракети, но в малък брой. През март, след като Зеленски постави въпроса при посещението си в Мадрид, правителството на страната реши да предаде 5 ракети PAC-2, писа El País на 30 март. Решението беше взето, въпреки че доставката на модернизираните батерии Patriot, поръчани от Испания, бе отложена за 2031 г. На 3 септември, отново в Ирландия, външният министър Хосе Мануел Албарес обеща доставките да продължат: „Правим го отдавна и ще продължим да го правим.“ Той не посочи брой, а колко ракети съхранява Мадрид, не е известно.

Полша показа през лятото каква е политическата цена на подобно решение. Варшава е предала на Украйна 5 ракети PAC-3 MSE, а броят стана известен през юли. Министърът на отбраната Владислав Косиняк-Камиш обясни, че решението е било взето по молба на генералния секретар на НАТО Марк Рюте и на върховния главнокомандващ на съюзническите сили в Европа и че 5-те ракети са „границата на нашите възможности“. Предаването все пак предизвика политически спор във Варшава заради отслабената собствена отбрана.

Киев иска ракетите, за да противодейства на руски план, който представя като прихванат. Министърът на енергетиката Денис Шмигал съобщи на 24 септември, че разузнаването е получило два руски документа с таблици, в които за всеки енергиен обект е изчислен нужният брой ракети и дронове. Копие от документ на руски език, датиран от август, получи The New York Times, без да успее да потвърди неговата автентичност. Той описва кампания с до 1000 ракети, дрона и бомби срещу подстанции, ВЕЦ и ТЕЦ и котелни. Целта е да бъде намалено подаването на ток и отопление в Киев, Харков и Одеса с 90%. Едно от предложенията е 3-те действащи украински АЕЦ да бъдат принудени да спрат с удари по подстанциите, свързващи ги с мрежата.

През нощта срещу 7 октомври Русия изстреля по Украйна 70 ракети, много от които балистични, заедно със стотици ударни дронове. Енергетиката беше сред основните цели, а само част от ракетите са свалени, каза Зеленски. В Прилуки, Черниговска област, загинаха 14 души, сред които 4 деца, според Държавната служба за извънредни ситуации. „Всеки ден търсим ракети за Patriot“, каза президентът.

Patriot е основната защита на Украйна срещу балистични ракети, а прехващачите не стигат. През юли ПВО е свалила 29 от 195 изстреляни балистични ракети, близо 1/7, според Bloomberg. При едно нападение първите дни на август не беше свалена нито 1 от 28 ракети. От 8 август сутрешните сводки на ВВС на Украйна вече не уточняват броя на изстреляните и свалените балистични ракети, а говорителят им Юрий Игнат потвърди промяната на 13 август.

Украйна получава около 95% от Patriot ракетите си по PURL, механизма, чрез който европейски съюзници купуват американско оръжие за Киев. Именно американските запаси обаче се изчерпват. Войната с Иран, започнала на 28 февруари, доведе до изразходване на над 800 прехващача Patriot само в първите си дни, съобщи The New York Times, позовавайки се на Зеленски и еврокомисарят по отбраната Андрюс Кубилюс. През август същият вестник писа, че Пентагонът е изразходвал над 1500 прехващача във войната и сега има под 1700. За цялата 2025 г. в САЩ са произведени около 600.

Исканията към Атина се отправят от юли и всеки път стават по-ограничени: от цели батерии към ракети, от всички ракети към тези с изтичащ срок, накрая към покупка през Норвегия. Нито един от вариантите не доведе до решение, а ЕС вече се обръща за прехващачи и към държави извън съюза. Има и прецедент за обратното: по думите на самото гръцко правителство Sea Sparrow и Crotale бяха предадени на Киев именно когато срокът им изтичаше. Мицотакис обаче изрично изключи Patriot от излишното имущество, което може да даде. При мълчанието на Атина от юли насам е малко вероятно гръцките ракети да достигнат до Украйна преди разгара на зимата. Обрат би настъпил при решение на Правителствения съвет по външна политика и отбрана, чието одобрение беше нужно и за предаването на Sea Sparrow, или при обявена норвежка покупка. Задържането ще потвърди нов кръг молби към държави извън ЕС. Ракетите в гръцките складове остаряват по разписание, а руският план е разписан по обекти.

Молдова е готова да приеме нова вълна украински бежанци през зимата

🇲🇩🏠🇺🇦 Молдова е готова да приеме всички украинци, които потърсят безопасност, ако руските удари отново превърнат зимата в Украйна в хуманитарна криза. Това заяви президентът Мая Санду в речта си при откриването на третото издание на Moldova Security Forum в Кишинев. „Над милион украинци, бягащи от войната, са влезли в Молдова от 2022 г. насам, а около 100 000 са намерили дом тук. Ако зимата в Украйна се окаже толкова тежка, колкото всички очакват, готови сме да посрещнем всички, които имат нужда да бъдат в безопасност“, каза тя. Обещанието идва в период на почти ежедневни нахлувания на руски дронове и ракети в молдовското небе: по думите на Санду само за последната седмица 9 руски дрона са нарушили въздушното пространство на страната.

100-те хиляди украинци, останали в страната, са около 4% от 2,4 млн. население, отчетено на официалното преброяване през 2024 г. Дорин Речан, бивш премиер и днес специален пратеник на Санду по въпроси на развитието и устойчивостта, потвърди по време на същия форум, че властите разглеждат сценарий с нова вълна бежанци и че Молдова има опит при извънредни ситуации. Подготовката по думите му върви по три линии: хуманитарна, логистична и енергийна. Енергийните системи на двете държави са тясно свързани, затова Кишинев се готви да защити собствената си инфраструктура и да помогне на Украйна с логистика и енергия. Сама Молдова не може да осигури на съседката си нужните количества ток, но през територията ѝ може да мине електроенергия от Румъния. Дорота Длоухи-Сулига, която ръководи отдела за Европейския механизъм за подкрепа на мира в Европейската служба за външна дейност, увери, че ЕС ще продължава да подпомага украинската енергийна система, включително с генератори. Тя не уточни дали Брюксел подготвя отделен план за Молдова и другите държави, които могат да приемат нова вълна бежанци.

Миналата зима руските удари по украинската енергийна мрежа предизвикаха продължителни прекъсвания на тока и парното при минусови температури. Премиерът Сергий Корецки заяви на 27 септември в общия национален телемаратон „Единни новини“, че Украйна влиза в тази зима по-подготвена. Повече критични обекти имат резервно захранване, ключовите обекти са по-добре защитени, натрупани е повече резервно оборудване и части, а ремонтните екипи и техниката са повече. Русия обаче също е натрупала запаси от реактивни дронове и ракети, предупреди той. Андраш Рац, заместник-генерален директор по научните изследвания на Унгарския институт за международни отношения, каза на форума, че тази година ударите по украинската енергетика са започнали пет седмици по-рано, отколкото предишните есени, за да бъде тя разрушена преди студовете. Той очаква по-интензивни и по-концентрирани удари по енергийната и пътна инфраструктура, както и нови атаки по граничните пунктове. Ако зимата се окаже толкова тежка, колкото миналата, според Рац е реалистично стотици хиляди, а може би и милиони украинци да потърсят убежище в чужбина.

Граничните пунктове, през които би преминала такава вълна, са подложени на удари още отсега. В нощта на 9 септември руски камикадзе дронове поразиха украинския пункт „Старокозаче“ срещу молдовското село Тудора. Двама души загинаха, трима бяха ранени, а пътнически автобус и няколко леки автомобила бяха унищожени, по данни на Държавната гранична служба (ДПСУ) и Държавната служба за извънредни ситуации (ДСНС) на Украйна. На 5 октомври сутринта снаряд порази пункта „Паланка“, отскочи от земята и порази редовен автобус, който изчакваше пред бариерата. Служител на молдовската гранична полиция бе леко ранен, а пунктът затвори за няколко часа. 2 дни по-късно министърът на вътрешните работи Даниела Мисаил-Никитин обяви, че по пунктовете се изграждат защитни зони, в които гранични полицаи, служители и пътуващи да се укриват при атака с дронове. Молдовските служители вече са изтеглени от два съвместни пункта на украинска територия, „Крива“ и „Паланка“, и ще бъдат изтеглени и от останалите, за да работят от молдовската страна на границата.

Нарушенията на въздушното пространство зачестяват. Само през септември бяха отчетени над 20 дрона, повече отколкото през цялата 2025 г. Председателят на парламента Игор Гросу даде по-дългата поредица: от 2022 г. насам ракети, дронове и техни отломки са нарушили молдовското небе 88 пъти, а 50 от случаите датират от началото на 2026 г. – повече нарушения от тези за предходните близо 4 години война сумарно. Санду изброи и другите начини, по които страната понася последиците от войната. По-рано тази година руски удари по украинска инфраструктура замърсиха водите на Днестър и оставиха 300 000 молдовски граждани без питейна вода за седмица. Друг удар порази електропровод, по който понякога минават 2/3 от електрическата енергия на Молдова. „Така войната стига до Молдова: по въздуха, водата и електрическата мрежа“, каза президентката.

Най-сериозният от последните случаи стана факт на 3 октомври сутринта. Между 7:45 и 8:00 ч. системата за мониторинг на молдовското въздушно пространство засече 5 цели, а министърът на отбраната Анатолие Носатий уточни, че става въпрос за 3 ракети и 2 дрона. Ракетите са „Бандерол“, евтина реактивна ракета на руската компания „Кронщат“, която украинското военно разузнаване определя като лека крилата ракета, но украинските ВВС причисляват към барражиращите боеприпаси. През нощта на 3 октомври руската армия е изстреляла „Бандерол“ по Одеска област, която споделя дълга сухопътна граница с Молдова. Експлозии са чути в 10 населени места от 4 района. В село Крокмаз, район Щефан Водъ, където на 9 август падна руски дрон, сега отново се случи същото, но дестинацията беше лозе, подпалвайки суха растителност наоколо и избивайки прозорците на близката къща. Пострадали няма. По-късно министерството на отбраната отчете и шести неоторизиран полет, открит при анализа на данните. „Осъждам руската атака срещу Украйна тази сутрин. Нейната война опасно достига до Молдова“, написа Санду в X и добави, че „Москва излага на риск човешки животи в цяла Европа и трябва да бъде спряна“.

Същия ден Министерството на външните работи привика назначения руски посланик Олег Озеров, за да му връчи протестна нота, втора в рамките на три дни. На 1 октомври той беше привикан заради 3 руски дрона, навлезли в Молдова на 30 септември. 2 от тях паднаха и се взривиха на молдовска територия, единият край Иванча в район Орхей. Озеров отговори, че Москва е готова за съвместно разследване, но досега Кишинев е отбягвал експертната работа. „Нашите специалисти са готови да дойдат и да видят дали наистина става дума за руски дронове, какви точно и по каква причина са се появили там“, отбеляза той пред журналисти. Дипломатът постави под въпрос произхода на обекти, сред които има 3 ракети „Бандерол“, разработени в Русия.

Гросу призна, че защита на небето над страната не може да бъде осигурена за една нощ, нито могат да се наваксат 30 години липса на финансиране в отбраната за 4 години. По думите му бюджетът е нараснал от под 900 млн. леи през 2022 г. до почти 2 млрд. леи през 2026 г. Помощта по Европейския механизъм за подкрепа на мира от 2021 г. насам надхвърля 300 млн. евро, сред които одобрените тази година 120 млн. за ПВО система със среден обсег, която Санду определи като водещият приоритет на страната, а министърът на външните работи Михай Попшой призна, че нужното оборудване не може да бъде доставено веднага.

Обещанието на Санду и данните за дроновете засягат един и същ участък: общата граница с Одеска област. Ударите, които според Рац могат да изтласкат стотици хиляди украинци зад граница, падат върху пунктове, през които голяма част от тях биха минали, и над молдовски села в атаките срещу Одеска област. Деветте нарушения за седмица в началото на октомври надвишават средния септемврийски темп от около пет на седмица. Докато Русия удря Одеския регион, нарушенията на молдовското небе вероятно ще продължат и през зимата с темп, сравним или надвишаващ този през септември. Потвърждение за негативния сценарий биха били над 20 нарушения месечно през ноември и декември и повторение на ударите по пунктовете на молдовската граница. Отслабването му би личало по спад на нарушенията и по връщането на молдовските служители в съвместните пунктове. За бежанската страна решаващи ще бъдат потокът през „Паланка“ и „Крива“ при първите големи прекъсвания в Одеска област и дали ЕС ще оповести отделен план за страните на първа линия. Засега Кишинев обещава убежище от другата страна на граница, на която самите гранични полицаи вече имат нужда от укрития.

Втора вечер подред Киев губи ток, транспорт и налягане във водопровода

🇷🇺⚡🇺🇦 Части от Киев останаха без ток тази вечер, метрото спря и по трите си линии и тръгна отново напълно след около час, а налягането във водопроводната мрежа спадна в 5 района на десния бряг, след като руска атака с дронове изключи няколко елемента от мрежата, захранваща украинската столица. В 19:26 ч. министерство на енергетиката обяви, че в някои части на града захранването е прекъснато за значителен брой абонати.

„Ударен е един от важните за град Киев енергийни обекти. Енергетиците правят всичко, за да върнат бързо тока. В момента атаката на руските дронове продължава. Задействани са всички служби“, написа 7 минути по-късно министър Денис Шмигал.

Обектът не е назован. Kyiv Independent, чиито репортери обикаляха столицата, отчете към 20:00 ч. спрян ток в повечето квартали, сред които Подол, Печерск, Соломянка и левия бряг. В засегнатите квартали на Киев отново се чуваха генератори: търговски обекти опитваха да продължат да работят. Министерството посочи по-тесен обхват на засегнатите.

Първо спря метрото. В 18:21 ч. градската държавна администрация обяви, че заради ниското напрежение от външни захранващи центрове влаковете и ескалаторите са спрени. В 18:43 ч. тя обяви, че част от наземния транспорт също е спряна, а линията на скоростния трамвай до Борщаговка ще бъде поета от автобус. ДТЕК, най-голямата частна енергийна компания в Украйна, съобщи в 18:50 ч. за аварийно изключване, причинено от атаката, при което графиците за планови прекъсвания не важат. Влаковете тръгнаха поетапно. Към 19:00 ч. по данни на метрополитена, цитирани от кореспондент на телевизия „Еспресо“, се движеха само по синя линия. В 19:25 ч. вече вървяха по трите, на интервали от по 10 минути по червената и зелената линия и на 5 минути по синята.

Kyiv Independent описа задръствания и хора, които спират таксита по улиците, а по спирките се образуваха дълги опашки. Търсенето вдигна цените на превоза няколко пъти: според „РБК-Украйна“ курсът от Майдана до Осокорки на левия бряг в тарифа „Стандарт“ е стигнал 1101 гривни. В 19:37 ч. КМДА обяви нова опасност от дронове. Между 20:00 и 21:45 ч. ВВС проследяваха реактивни апарати към Вишгород, Гостомел, Обухов и Бровари.

Спадът на напрежението стигна и до помпите. В 19:41 ч. градската управа предупреди за ниско налягане в Голосеевски, Печерски, Святошински, Соломянски и Шевченковски район, където има опасност водата да спре напълно в някои сгради, и насочи жителите към бюветите, обществените чешми с артезианска вода. „Киевводоканал“ за известно време престана да приема отпадни води, включително от съседната община Борщаговска. Олександър Медвид, временно изпълняващ длъжността кмет на общината, каза, че режимът се е върнал към обичайното, след като отново е подаден ток на помпените станции в Киев. В 20:48 ч. КМДА уведоми, че енергетиците възстановяват захранването.

За водопровода това е третият срив за денонощие. В 10:10 ч. налягането спадна в 4 района, защото част от водните съоръжения останаха без захранване, като в 12:49 ч. повторно изключване засегна три от тях. Още в 09:39 ч. по команда на националния оператор „Укренерго“, в Киев се въведоха екстрени спирания извън графиците. От 10:00 ч. такива бяха въведени и за Броварски, Бучански, Вишгородски и Борисполски район, преди да бъдат отменени в 17:32 ч. – по-малко от час преди вечерния срив.

Ударът вечерта дойде след ден, изпълнен с непрекъснати атаки. Руски дрон се вряза в 4-етажна търговска сграда в Соломянски район; по данни на полицията, цитирани от ТСН, там са загинали 3 цивилни. В 19:21 ч. кметът Виталий Кличко отчете 4 убити и 19 ранени за денонощието. В болница са настанени 13 души, от тях 2 остават в тежко състояние. За цялата нощ на 7 срещу 8 октомври ВВС регистрираха 142 камикадзе дрона: „Шахед“, 82 от които с турбореактивен двигател, който развива много по-бърза скорост от класическите с витлов, а също „Гербера“ и дронове примамки „Пародия“. Свалени или подавени от средства за електронна война са 126, а попаденията бяха отчетени на 7 места в страната. Президентът Володимир Зеленски обяви, че само за тези дни руските удари по Прилуки, Краматорск, Киев и други градове са убили 78 цивилни и са ранили 215 други.

Сценарият повтаря вечерта на 7 октомври. Тогава проблем със захранването също изключи част от водните помпени станции и десният бряг остана с прекъсвания във водоснабдяването, а електрическият транспорт беше спрян заедно с фуникулера. Около един час по-късно според КМДА енергетиците вече подаваха ток и на помпените станции, а налягането постепенно се връщаше към нормата.

Министерството на енергетиката отбеляза, че публикува информация за последствията от ударите само по официалните си канали, премерено и без излишни подробности. В 18:15 ч. или 6 минути преди влаковете да спрат, то отправи призив към гражданите да не снимат и да не споделят местата на ударите: „В последните седмици Русия значително засили ударите по украинската енергийна инфраструктура. Врагът умишлено се цели в електропроводите и трансформаторите, което прави невъзможно токът да стигне до потребителите“. Дори кратко видео може да покаже къде е ударът, какви са щетите и как върви ремонтът, а тези сведения да послужат за коригиране на следващите атаки и излагане на ремонтните екипи на смъртна опасност.

Кличко описа положението пред AFP с думите „днес въпросът е оцеляването“ и посъветва жителите, които имат приятели или роднини извън Киев, да обмислят временно заминаване, но уточни, че не призовава към евакуация: масовото напускане според него би означавало столицата да бъде изоставена, а точно това иска Русия. Кметът каза, че в последните седмици руската армия все по-често нанася безразборни удари денем, в това число по мостовете над Днепър, а връзката между двата бряга нарече един от ключовите фактори за функционирането на града.

Кличко предупреди, че срив във водоснабдяването може да прерасне в „доста мащабна криза“. „Колкото и добре да се подготвим, ако въздушната отбрана не работи, можем да стигнем до лош сценарий“, заяви той. По данни на здравния департамент на градската управа, от началото на пълномащабната инвазия в Киев са загинали най-малко 534 цивилни, от които 189 са жертвите от началото на 2026 г. Това е повече отколкото за цялата 2025 г.

Сутринта на същия ден разследващият проект „Схеми“ на Радио Свобода публикува документ, получен от източници в украинските сили за отбрана. Това е аналитична справка, озаглавена „Анализ на енергийната генерация и жилищно-комуналното стопанство на Украйна“ и датирана август 2026 г. Авторите не са ясни, метаданните са променени, а журналистите разполагат само с част от страниците. Справката определя 4 приоритетни категории мишени: производство и пренос на електричество, водоснабдяване, канализация и отопление. За Киев тя сочи като слабо място 5 подстанции от т.нар. Киевски пръстен, захранващи различни части на града. Поразяването на 12 ключови подстанции в Киев, Харков и Одеса според авторите ѝ може да спре до 90% от електричеството в тези градове. „Схеми“ свързват документа с материалите, които Шмигал показа по време на среща на координационна група Г7+ за украинската енергетика, проведена в Париж на 17 септември, а преди това темата беше осветлена от The New York Times.

Сривът от 8 октомври съвпада със справката по 3 от 4 категории: Киев загуби ток, а след него налягане във водопроводната мрежа и способност да отвежда отпадните води. Самата градска управа обаче обяснява проблемите с водата със спадналото напрежение, а не от отделни попадения: помпите останаха без ток, а градските системи са зависими от едно и също захранване и отказват заедно. Директорът на Центъра за изследване на енергетиката Олександър Харченко обясни за „Схеми“, че подобни документи се появяват поне от 2023 г. и че този „не е бойна заповед“. Източник от украинската военна индустрия го описва като разчет, с който се аргументира необходимостта от средства за поразяване и производството им. Висши представители на ЕС, с които Радио Свобода разговаря, намират плана за реалистичен, като европейски дипломат предупреди, че Украйна има интерес да подсилва своите аргументи за западна подкрепа.

Украински удар запали ЛПДС „Самара“, възел на „Транснефт“ за суров петрол

🇺🇦🔥🇷🇺 Силите за отбрана на Украйна нанесоха удар по линейна производствено-диспечерска станция (ЛПДС) „Самара“, възел на руския държавен оператор „Транснефт“, в който се събира, съхранява и смесва суров петрол от 4 магистрални тръбопровода. След серия от мощни експлозии съоръжението е обхванато от пожар. Геолокация на удара извърши украинският канал Exilenova+, който публикува точните координати на горящата площадка. Руските власти не съобщиха с какви средства е нанесен ударът, нито каква е непосредствената причина за пожара, и не признаха щети по комплекса.

Жители в цялата Самарска област докладваха за прелитащи дронове над населените им места още преди разсъмване. В 5:13 ч. местно време в региона беше обявена ракетна опасност и сирените прозвучаха във всички градове. Особено силна експлозия беше чута около 6:30 ч. Ракетната тревога беше отменена в 7:37 ч. Опасността от дронове обаче остана активна. Губернаторът Вячеслав Федорищев и кметът на областния град Иван Носков съобщиха за въвеждането и отмяната на тревогата, без да споменат нищо за причината и последиците. Носков съобщи само, че наземният градски транспорт временно е спрян, а метростанциите работят като бомбоубежища. Федералната служба за въздушен транспорт „Росавиация“ въведе рестрикции за излитане и кацане на летището на Самара. Съобщения от областта проследиха и дрон, който летеше към Чапаевск, на около 55 км западно от комплекса.

ЛПДС „Самара“ се намира край селището Просвет, на 35 км югоизточно от центъра на Самара. Площта на съоръжението възлиза над 216 хектара. Депото за съхранение на гориво се състои от 71 резервоара с общ капацитет над 1,6 млн. куб. метра, като според местни издания е като най-големия в Европа. В рамките на комплекса влизат още помпените станции „Самара-1“ и „Самара-2“ и отделна станция за смесване. Тук се срещат магистралните нефтопроводи, които до ден-днешен носят в своите имена съветското название на Самара, Куйбишев: линиите от Алметиевск, Калтаси, Нижневартовск през Курган и Гуриев, днешния Атърау. По тях пристига суровина от Западен Сибир, Татарстан, Оренбургска област и Казахстан, която продължава оттук по тръбопроводната система на страната.

Съоръжението не е само склад. В него високосернист петрол от едни находища се смесва с нискосернист от други, за да се получи основният руски експортен сорт „Уралс“. Така го описва Генералният щаб на ВСУ още от септември 2025 г. Източник в Службата за сигурност на Украйна (СБУ) заяви през април, че щетите по такива възлови станции намаляват способността на Руската федерация да подготвя петролни партиди за износ и да изпълнява договорните си задължения. Различава се от рафинерията основно по мястото, което заема във веригата. Рафинерията прави от петрола гориво, а възелът в Просвет се намира на по-ранен етап от нея – там, където суровината от различни находища се превръща в стоката, която Русия продава навън.

Ударът от 2 октомври е поне четвъртият публично обявен срещу ЛПДС „Самара“ за малко повече от година. В нощта срещу 20 септември 2025 г. Генщабът съобщи, че части на Силите за безпилотни системи (СБС) са я поразили заедно с рафинериите в Саратов и Новокуйбишевск. Три дни по-късно щабът обяви „повторно поразяване“ на същата станция, този път заедно с ЛПДС „8-Н“ в Брянска област. В нощта срещу 21 април 2026 г. станцията беше атакувана с дронове на Центъра за специални операции „Алфа“ на СБУ. По данни на източници в службата бяха поразени пет резервоара по 20 000 куб. м и избухна голям пожар. Федорищев тогава говори само за атака срещу промишлено предприятие, без да го назове.

Регионът беше мишена на украинските дронове през изминалите дни. На 22 септември Генералният щаб на ВСУ потвърди удар по Куйбишевската НПЗ в самата Самара, с мощност около 7 млн. тона годишно. Вчера, 1 октомври, украинският президент Володимир Зеленски обяви, че силите за отбрана са поразили петролен обект в региона, без да го назове, заедно с руски плавателен съд в Черно море и площадка за изстрелване на дронове в Орловска област.

В същите часове дронове атакуваха и Волгоград. Губернаторът Андрей Бочаров съобщи за масиран удар по „промишлената инфраструктура“ на областта, без да уточни конкретни цели. В Красноармейски район на града се запали жилищен блок на улица „Удмуртска“ и един човек беше откаран в болница. ASTRA свързва заревото, видимо на кадрите от очевидци, с района на Волгоградската рафинерия на „Лукойл“, с мощност 14-15 млн. тона годишно, и на съседния химически завод „Каустик“; от наличните видеозаписи не може да бъде установено какво точно гори. Рафинерията е атакувана многократно през войната. Министерството на отбраната на Руската федерация обяви 646 свалени дрона над 13 области, окупирания Крим, Азовско море и Черно море, като Самарска и Волгоградска също попадат в списъка.

През нощта на 28 септември, дронове подпалиха петролна база „Еделвайс-95“ в станица Новотитаровская в Краснодарски край. Компанията търгува на едро с бензин и според ASTRA нейната база има капацитет от до 4500 куб. метра. СБУ обяви удари по 4 петролни бази в края, сред тях „Дин-Юг-Ойл“ в същата станица. Оперативният щаб на Краснодарски край съобщи за пожари в 3 предприятия, но отдаде на падащи отломки от дронове. Петролната база и възелът край Самара стоят в двата края на веригата. Базата в Новотитаровская е в края ѝ, при готовото гориво за бензиностанциите, а ЛПДС „Самара“ е в началото, където петролът още не е стигнал до рафинерия или танкер; резервоарният ѝ парк побира над 350 пъти повече от базата.

Кампанията вече е изместила съотношението между преработката и износа на руски петрол. По оценка на Международната агенция по енергетика (МАЕ) от 14 септември през първите осем месеца на годината украинските сили са поразявали руска рафинерия средно веднъж на три дни. През юни преработката падна до 3,8 млн. барела дневно, с 30% под нивото от година по-рано както и най-ниското равнище от май 2004 г. Данните от проследяване на морския трафик, прегледани от Bloomberg, показват 3,71 млн. барела суров петрол дневно, изнесени по море средно за периода от 4 седмици до 27 септември, което е най-високото ниво от началото на август. Агенцията обяснява ръста с това, че спрените от ударите рафинерии оставят повече суровина за износ, докато забраните за износ на дизел и бензин свиват продажбите на по-скъпите горива. В средата на септември Urals от западните пристанища се търгуваше над 110 долара за барел.

Колкото повече петрол Русия изнася в суров вид, толкова повече суровина трябва да премине през възли като този край Самара, които смесват експортния сорт и разпределят потока по магистралите. Мащабите на възела обаче ограничава ефекта на всеки отделен удар. Дори по данните на източниците в СБУ ударът през април е засегнал 5 от 71 резервоара. Това са около 100 000 куб. метра, или близо 6% от вместимостта на парка. Резервоарите са буферът на комплекса, а потокът зависи от помпените станции и от станцията за смесване; към момента няма публични данни за състоянието им. Ако и този път пожарът е обхванал само резервоари, той вероятно ще намали запаса в Просвет, без да спре изпомпването.

Ударите по рафинерии, средно по 1 на 3 дни според МАЕ, затварят пътя на петрола към бензиностанциите, а ЛПДС „Самара“ се намира на пътя му към пристанищата. Затворените заводи изтласкват суровината към износа, а край Самара тя се смесва в сорта, с който Русия излиза на пазара. Сериозен ефект от ударите ще проличи, ако през следващите две седмици „Транснефт“ ограничи приема от производителите по четирите магистрали или ако морският износ на суров петрол падне осезаемо под септемврийските 3,7 млн. барела дневно, без буря или удар по пристанище, които да обяснят спада. Ограничен ефект ще покажат запазеният износ и сателитни снимки, на които щетите остават в резервоарния парк, далеч от помпените станции и от станцията за смесване.

Руски удар по стълб на електропровод в Киев на 30 септември

🇷🇺⚡🇺🇦 Руската армия удари стълб на електрически далекопровод в Киев вчера в рамките на масиран удар срещу енергийната мрежа на столицата и областта. Видео, публикувано онлайн, показва удар по решетъчен стълб, от който се издига плътен облак дим, а горната му траверса е изкривена.

По данни на Kyiv Independent въздушната тревога в Киев вчера е продължила 20 часа и 44 минути. Според ВВС на Украйна нощната вълна е включвала 188 ударни дрона, 86 от които реактивни, и противокорабни и балистични ракети. Реактивните дронове са по-бързи и трудни за прехващане от дроновете от серията „Шахед“ с бутален двигател, припомня AFP. При нощната вълна ПВО е свалила или неутрализирала със средства за електронна война 5 ракети и 155 дрона. През деня, между 06:30 и 18:30 ч., врагът е изстрелял 285 дрона, от тях 174 реактивни. По предварителни данни 254 са свалени или неутрализирани, от тях 146 реактивни.

Украинският премиер Сергий Корецки определи атаката като първата толкова масирана и комбинирана от края на предишния отоплителен сезон. Президентът Володимир Зеленски заяви, че основната ѝ цел е била енергетиката на Киев и региона. По думите му при атаката са загинали 7 цивилни, сред които дете, а 24 са ранени.

„Въоръжените сили на Руската федерация нанесоха масиран удар с високоточно оръжие с наземно базиране и ударни безпилотни летателни апарати с голям обсег. Поразени бяха комуникационен център в Киев, обекти от енергийната мрежа на Украйна в Киевска област, осигуряващи военно производство, както и инфраструктура на пристанище Измаил“, гласи изявлението на Министерството на отбраната на Руската федерация, в което не се споменава нищо за далекопроводи и стълбове. В следващо съобщение, цитирано от „Ведомости“, министерството изброява сред целите ВЕЦ, Трипилската ТЕЦ, подстанция и акумулаторен парк в Киевска област.

Стълбовете поддържат проводниците на електропровода. Когато се изведат от строя, линията се изключва, а нейният товар бива прехвърлен към останалите линии, доколкото те могат да го поемат. Когато не могат, операторът прекъсва услугата на потребители. Вчера сутринта водещата украинска енергийна компания ДТЕК обяви, че мрежата в Киев е повредена и снабдяването на 8000 домакинства е засегнато. По-късно токът е възстановен. Вечерта по нареждане на Укренерго, държавния оператор на мрежата, ДТЕК въведе аварийни спирания на тока в столицата, при които обявените графици не се прилагат. Министерството на енергетиката ги свърза с многобройните удари по енергийната мрежа на Киев, Киевска, Черниговска и Житомирска област. По данни на ABC News това са първите аварийни спирания от пролетта насам. Няма официално потвърждение, че заснетото на видео попадение в електропровод е причина за спиранията, отбелязва „Нов формат“.

Късно снощи съветникът на украинския президент по отбранителни технологии Сергий Бескрестнов писа: „Днес противникът за първи път използва в реактивен дрон специална бойна глава с кумулативно-режещо специално натоварване (КРСН). Тази бойна глава е създадена специално за унищожение на високоволтови и железни мостови конструкции.“ Кумулативният заряд насочва енергията от взрива в тясна струя, режеща метал. КРСН се състои от основен заряд от 40 кг и 4 поразяващи модула. „Мисля, че противникът планира да атакува важни високоволтови електропроводи“, добави той.

Зеленски заяви, че всяка ракета прехващач спасява животи и че колкото повече наближава зимата, толкова по-нужна е тази защита. Корецки отбеляза, че от лятото насам почти няма ден без атака срещу украинската енергийна мрежа. Укренерго обяви почасови спирания на тока в някои области за четвъртък, 1 октомври. Те засягат всички категории потребители от 08:00 до 11:00 и от 16:00 до 21:00 ч. За промишлеността и бизнеса ограниченията на мощността важат от 08:00 до 21:00 ч.

Анализ: Складовете станаха основната руска цел в Киев

🇺🇦💥🇷🇺 Складовете заемат все по-голям дял от регистрираните руски попадения в Киев и околностите му. През юли срещу тях са отчетени 31 от общо 112 удара, а през август – 52 от 124 удара. Септември още не е приключил, но този вид съоръжения вече са станали обект на 62 от 117 отчетени попадения – над половината от всички. Данните са на френския анализатор Клеман Молен, който се позовава на сателитни снимки, данни за топлинни аномалии от системата FIRMS на NASA и геолокирани кадри. За трите месеца той е регистрирал общо 353 попадения в столицата и около нея.

Последната голяма вълна от удари се състоя на 23 септември. Руски дронове атакуваха Киев от ранната сутрин до следобедните часове, а от полунощ до вечерта бяха обявени 8 отделни въздушни тревоги. По данни на кмета Виталий Кличко, цитирани от Kyiv Independent, загиналите са 2, ранените – 43. Засегнати са бензиностанция, складови обекти, жп инфраструктура, бизнес център, два центъра за данни и жилищни блокове в Голосиевски, Дарницки и Соломянски район.

Пожар обхвана и закрития пазар „Шайба“ до Централната гара, построен през 70-те години на миналия век като експериментална сграда и смятан за част от модернистичното архитектурно наследство на столицата. Началникът на „Укрзализниця“ Олександр Перцовски съобщи, че при удара по жп инфраструктура е ранен служител на компанията.

Според Kyiv Independent през изминалото денонощие руската армия е изпратила 161 дрона към Украйна, сред които реактивни „Шахеди“, „Гербера“ и примамки „Пародия“. Президентът Володимир Зеленски заяви, че Москва продължава да атакува цивилна и критична инфраструктура и изброи фармацевтични компании, бензиностанции, железници, комуникационна инфраструктура и търговски центрове. Reuters описа атаката като една от най-тежките, откакто руската армия използва в ударите срещу Киев реактивни дронове, които летят по-бързо и по-високо и се прехващат по-трудно.

В регистъра на Молен делът на попаденията по складови обекти нараства от около 28% за юли до 42% за август и 53% за септември. Сравнението обаче има важно ограничение: последният месец не е приключил, а данните за август и септември все още се допълват. Близките общи стойности в диапазона 112-124 не са достатъчни, за да направим заключение, че интензивността на атаките остава постоянна или че складовете изместват други категории цели.

Останалите удари Молен разпределя между промишлени предприятия, военни бази и жилищни блокове. Регистърът включва и поражения от отломки, свалени въздушни цели и удари извън предполагаемата цел. Следователно той описва установените поражения, но не във всеки случай позволява да се определи какво конкретно е било набелязано за поразяване.

Молен поставя ръста на ударите по складове в контекст. По негови изчисления, цитирани от аналитичния екип Conflict Intelligence Team (CIT), от януари 2025 г. до юли 2026 г. руската армия е поразявала средно по 33 складови обекта месечно в цяла Украйна. Около 5-10 от тях са били граждански. Само през август той е установил местоположението на 126 поразени склада в страната, 80 от които определя за граждански. По тези данни тенденцията в Киев е част от по-широко увеличение на пораженията по складови обекти.

Особено важно е разграничението между изстреляни ракети и регистрирани попадения. За юли той отчита 70 попадения на ракети, за август – 21, а за септември – 25. В същото време според оценката му само през нощта срещу 20 август срещу Киев са били използвани над 70 ракети. Тези числа измерват различни неща: част от ракетите са прехванати, а установяването на пораженията също изисква време.

Според Молен ракетите се насочват главно към предприятия и критична инфраструктура, за които снимки и официални данни се появяват със седмици закъснение, ако изобщо бъдат публикувани. Затова той смята данните от юли за почти пълни, а тези от август и септември – за частични и подлежащи на още допълване. Посочените числа не представляват пълен отчет на използваните боеприпаси.

Сред назованите засегнати обекти преобладават търговски и разпределителни центрове. На 27 август бяха разрушени складови бази на шоколадовата компания Roshen, веригата „Аврора“ и магазините за играчки „Будинок играшок“ – и трите в Киевска област. В рамките на нападението са били използвани 258 дрона, 2 ракети „Оникс“ и балистични ракети „Искандер-М“ или KN-23.

От 29 до 31 август бяха поразени или унищожени логистични центрове на веригата за инструменти Dnipro-M, супермаркети VARUS и отново „Аврора“, която загуби трети център за период от 9 дени. Това показват публикации на самите компании, събрани от Kyiv Post. Dnipro-M и VARUS предупредиха своите клиенти за забавяне на доставките.

На 3 септември дронове унищожиха склад за хуманитарни медицински доставки на СЗО – третия, изгубен от организацията за 3 месеца. Още на същия ден складовата база на фармацевтичната компания Teva беше атакувана два пъти. Атаките от 27 август и 3 септември са описани в регистъра на ракетните удари на bne IntelliNews. Изданието отбелязва, че собствениците на повечето поразени складови сгради в Киев не са назовани.

Руското министерство на отбраната представя част от обектите като военни цели. След нощните удари в началото на септември то обяви, че е поразило търговско-складов комплекс в Киев, в който се сглобявали и съхранявали украински разузнавателни дронове Shark. Украйна не е потвърдила твърдението.

Евентуалната употреба на отделни складове за военни поръчки би могло да обясни избора на цел. Руското твърдение обаче се отнася до един конкретен комплекс, поради което не може да обясни пораженията по десетки други обекти. Поразените складове включват търговски вериги, фармацевтична компания, СЗО и производител на шоколад, чиято гражданска дейност е публично известна.

Молен разглежда кампанията и във връзка с украинските удари срещу складове на руския онлайн търговец Wildberries, започнали на 18 юли. В лятната си оценка, преразказана от CIT, той ги определя като действия, които са имали неблагоприятни последици за самата Украйна.

CIT оспорва тази оценка и настоява, че ударите срещу търговски предприятия не носят конкретно военно предимство и представляват военни престъпления, независимо дали засягат Wildberries или украинската „Нова пошта“. Това е оценката на CIT. Официалното руско обяснение за ударите остава свързано с военно предназначение на обектите. Последователността – украински атаки от юли и ръст на руските попадения по складове през август и септември – сама по себе си не доказва ответна кампания.

Бензиностанциите също се открояват сред засегнатите обекти. На 15 септември временно изпълняващият длъжността началник на Киевската градска военна администрация Андрий Ткачов съобщи, че от началото на годината в столицата са повредени 16 бензиностанции. По думите му руската армия се насочва към тях целенасочено.

Същия ден реактивни дронове поразиха бензиностанции на „Укрнафта“ в Дарницки и Голосиевски район, а една от тях беше атакувана повторно. Според Ткачов пазарът на горива в града остава стабилен и недостиг не се очаква. Обектите обаче трябва да затварят в периоди на активна въздушна тревога. Руските удари не спират: на 22 септември Кличко съобщи за поразени резервоари с гориво, а на 23 септември – за още една бензиностанция.

Скокът в отчетените удари по складове съвпада с повишената употреба на реактивни дронове. „Геран-4“ и „Геран-5“ са описвани като руски разработки на основата на иранския „Шахед“, с турбореактивен двигател вместо витлово задвижване. Главно управление на разузнаването (ГУР) на Украйна отбелязва, че „Геран-5“ достига скорост на полета до 600 км/ч, носи 90 кг бойна глава и достига обсег до 1000 км. За „Геран-4“ се посочва скорост до 500 км/ч. За сравнение, обикновеният витлов „Шахед-136“ лети с около 185 км/ч.

Говорителят на украинските Военновъздушни сили полк. Юрий Игнат заяви пред Financial Times, че Украйна сваля около 60% от реактивните апарати срещу 90–95% от витловите. Според оценката, приписана на ГУР, общото производство на двата реактивни модела е около 3000 месечно, а „Герань-5“ използва сателитен приемник и модеми за мобилни мрежи 3G/4G. Игнат говори за нови руски дронове с канали за управление в реално време, а Молен описва системата като мрежова, използвайки термина mesh. Тези описания не са достатъчни, за да се установи точната ѝ конфигурация.

Молен свързва кампанията с недостига на ракети за системите Patriot. В началото на август Зеленски заяви, че през първото полугодие на 2026 г. доставките на ракети за ПВО са спаднали трикратно спрямо миналата година по това време, а най-остър недостиг се наблюдава в прехващачите за балистични ракети.

По разчета на Молен на 20 август през нощта са изстреляни 70-80 ракети. Според него 10-те балистични и 13-те свръхзвукови ракети „Циркон“ не са били прехванати, а повечето от 54-те крилати ракети са свалени от авиацията и други системи, преди да достигнат столицата Киев. Като основна мишена той посочи завода „Антонов“, атакуван за трети път от началото на годината. Логистичният център на FM Logistic в Бориспол е горял до сутринта.

Patriot е основното средство на Киев за сваляне на балистични ракети, но не и на дронове. Недостигът на прехващачи и по-високата скорост на реактивните дронове затрудняват отбраната по свой собствен начин. Те могат да допринасят за успешните руски удари, но наличните данни не позволяват всеки поразен завод или склад да бъде приписан на един от тези фактори.

Пораженията, регистрирани през юли, август и септември, сочат нарастващ натиск върху снабдяването на столицата – над разпределителни центрове за храни, лекарства и други видове стоки и обектите за горива. Предупрежденията за забавени доставки, постъпили от местни компании, показват конкретни последици. От тези сведения обаче не следва, че Киев вече изпитва общ недостиг – такъв на този етап няма.

Молен прогнозира, че предстоят тежки месеци за жителите на града, нови удари срещу енергийната мрежа и подстанции и масово напускане на жителите. Опасенията за енергетиката се вписват в широкия контекст: на 30 август руското министерство на отбраната съобщи за масиран удар по украински енергийни обекти. На същия ден британското издание The Economist писа, позовавайки се на източници, близки до Кремъл, че Путин е избрал пътя на ескалация за предстоящата зима.

Прогнозата за масово напускане на столицата е още по-спекулативна. Градската администрация не очаква недостиг на гориво, а настоящата ситуация не предполага напускане жителите на столицата в голям мащаб. Продължителни прекъсвания на електричеството и отоплението биха могли да променят обстановката, но в досегашните случаи украинското общество демонстрира висока устойчивост.

Данните за октомври и допълнените сведения за август и септември ще помогнат за окончателна оценка на дял, който складовете заемат сред засегнатите обекти. Устойчивото присъствие би подкрепило оценката за продължаващ натиск върху цивилното снабдяване. Увеличение на ударите по подстанции и електрически централи би засилило опасенията за предстоящия зимен сезон. Наред с разрушените жилища, изгорелите складове, забавените доставки и временно затворените бензиностанции илюстрират как руските атаки се опитват да засегнат максимално ежедневното функциониране на столицата.

Украйна ще държи част от горивния си резерв в Унгария

🇺🇦⛽ Част от стратегическите запаси от гориво на Украйна може да се съхраняват в Унгария, близо до границата между двете страни. „Нафтогаз“ и MOL Downstream – звеното за преработка и търговия на унгарската MOL – подписаха меморандум за разработка на проект за хранилища за нефтопродукти, определени за украинския пазар. Документът беше подписан по време на първата среща на върха „Карпатска осморка“ в Ивано-Франкивска област. Това съобщи Сергий Федоренко, изпълняващ длъжността председател на управата на „Нафтогаз“, който ръководи компанията, откакто Сергий Корецки стана министър-председател на 16 юли.

„При постоянните руски удари по горивната ни инфраструктура разширяването на маршрутите за доставка и създаването на нови складови мощности извън обсега на удари са въпрос на стабилност за целия пазар“, написа Федоренко във Facebook. Според него хранилищата ще обслужват украинските нужди и ще укрепят трансграничната енергийна инфраструктура в полза на двете страни. В съобщение до пресата „Нафтогаз“ посочи целта като създаване на стратегически горивни резерви за Украйна. Меморандумът обаче включва съвместна разработка и възможна реализация на проекта. Капацитет, площадка, срок и финансиране не са обявени.

Предимството на предложеното място е свързано предимно с държавната граница. Закарпатска област на Украйна граничи с Унгария и също е далеч от фронтовата линия, но руските ракети достигат и дотам: през август 2025 г. две крилати ракети поразиха завода на американската компания Flex в Мукачево. Унгария е член на НАТО и ЕС и евентуален удар по хранилищата би означавало удар срещу територията на държава от двата съюза. Това би увеличило риска от ескалация за Москва. Съхраняването на запасите там би могло да намали опасността от атаки, като същевременно ги запази близо до украинския пазар.

Проектът е обявен преди зимата, за която Киев очаква поредната мощна вълна от удари с дронове и ракети по енергийната мрежа. Съхраняването на големи количества гориво на едно място крие риск от значителни загуби при удар по нефтобаза. Износът на част от резерва зад граница би намалило обемите, изложени на атаки в Украйна, но само по себе си не решава проблемите с доставките.

Само 7 месеца по-рано отношенията в тази сфера се развиваха в обратната посока. На 18 февруари още по време на правителството Виктор Орбан, Унгария и Словакия спряха износа на дизел за Украйна в отговор на прекратения транзит на руски суров петрол по „Дружба“. Нефтопроводът беше повреден от дрон край Броди на 27 януари, а транзитът беше подновен на 23 април. Предложението MOL да съхранява украински резерв на унгарска територия идва след смяната на властта в Будапеща: на изборите от 12 април партията „Тиса“ на Петер Мадяр спечели конституционно мнозинство, а на 9 май той положи клетва като премиер.

Сближаването с Киев има ясно очертани граници. Мадяр изключи военна помощ за Украйна и ускоряване на присъединяването ѝ към ЕС. В същото време на 1 юни правителството му оттегли унгарското вето върху Европейския механизъм за подкрепа на мира. На 12 юни, след успешно съгласие за правата на унгарското малцинство в Закарпатието, бяха открити преговорите по първата група глави за украинско членство в ЕС. Министър на външните работи е енергийната специалистка Анита Орбан, която няма роднинска връзка с бившия премиер. В интервю за Süddeutsche Zeitung на 4 август тя заяви, че Будапеща търси прагматични отношения с Москва.

Енергийната зависимост от Русия остава значителна. През 2025 г. оттам идват 93% от внасяния в страната суров петрол и 90% от газа, а отказът от руските енергийни доставки е планиран за 2035 г. Общият проект с „Нафтогаз“ не променя директно тази зависимост: хранилищата са предназначени за нефтопродукти за украинския пазар и не засягат снабдяването на унгарските рафинерии със суровина.

Инициативата има своя търговска логика. MOL доставяше дизел на Украйна до февруари, а съхранение на чужд стратегически резерв би могло да осигури на компанията дългосрочен клиент. Търговският интерес го имаше и по времето на Орбан, но износът беше прекратен с правителствено решение заради спор във връзка с нефтопровода „Дружба“. Сега MOL сключи меморандум за украинския резерв на среща на върха в Украйна, в която Унгария участва като член на регионалния формат.

По време на срещата бяха подписани и два меморандума с полската Orlen. Първи договор беше подписан с „Нафтогаз“ и обхваща възможни доставки на три танкера с втечнен природен газ през първото тримесечие на 2027 г. и допълнителни количества през месеците с пиково потребление. Orlen описва договорката като проучване на такива доставки, без твърд ангажимент за осъществяването им.

Вторият меморандум е между Orlen и „Укрнафта“ – дъщерно дружество на „Нафтогаз“ и водещата компания за добив на петрол в Украйна. Той предвижда доставки на нефтопродукти на стойност до 500 млн. долара. Двете страни ще обсъдят и предаване на употребявани автоцистерни на „Укрнафта“ за превоз на петролни продукти, както и преработка на украински суров петрол в рафинерии от Централна Европа.

Възможността за преработка в чужбина следва логиката на предложените унгарски хранилища. Украйна продължава да добива петрол, но нейните рафинерии са постоянна цел на руските удари. Ако суровината на „Укрнафта“ се преработва в Полша или съседни страни, едно от уязвимите звена във веригата би било изнесено извън Украйна, а обратно би се доставяло готово гориво. При реализиране на намеренията този добив би останал в страната, докато част от преработката и съхранението на запасите биха се извършвали зад граница.

„Нафтогаз“ свързва доставките от Orlen и със световната петролна криза, породена от събитията в Близкия изток. Според компанията те ще помогнат за стабилизация на логистика. Кризата започна на 28 февруари със съвместната военна кампания на САЩ и Израел срещу Ислямска република Иран и засегна световния пазар, от който Киев купува дизел и бензин. Това създава двоен риск: руските удари причиняват загуби на запаси в страната, а сътресенията в международното предлагане могат да оскъпят заместването им чрез внос. Обяснявайки газовите договорки с Orlen Федоренко постави акцент в продължаващите руски удари по продължаващите удари по собствените добивни мощности на „Нафтогаз“ правят надежден източник на газ и разнообразните маршрути за доставка – особено важни.

Договорките с MOL и Orlen бяха постигнати в рамките на новия регионален формат „Карпатска осморка“, който включва Украйна, Полша, Румъния, Словакия, Чехия, Унгария, Австрия и Сърбия. Първата среща се проведе на 18-20 септември в Ивано-Франкивска област, включително с курорта Буковел. Участници бяха полският премиер Доналд Туск, сръбският президент Александър Вучич, румънският президент Никушор Дан и украинският президент Володимир Зеленски. По данни на организаторите са обявени инвестиции в размер на над 1 млрд. евро.

Засега няма обявен график, който да позволява да се очаква, че унгарските хранилища ще поемат гориво още тази зима. За напредък до пролетта биха свидетелствали конкретна площадка, определен капацитет и окончателно инвестиционно решение. Без тях проектът ще остане заявено намерение. Реални стъпки по изграждането му, съчетани с доставки на унгарски дизел за Украйна, биха показали, че политическото сближаване води до практическо сътрудничество в снабдяването с горива.

Украински дронове поразиха завод на НОВАТЕК в Ямал на над 3000 км

🇺🇦🔥🇷🇺 Силите за специални операции (ССО) на Украйна заявиха, че техни дронове са достигнали за първи път Ямало-Ненецкия автономен окръг и са поразили Пуровския завод за преработка на газов кондензат на НОВАТЕК край Тарко-Сале – на над 3000 км по права линия от границите на Украйна.

Ударът от 9 септември е най-далечният за цялата война: предишният рекорд принадлежеше на петролната рафинерия в Омск, поразена на 6 юли на около 2500 км. Същата операция засегна Новоуренгойския завод за подготовка на кондензат за транспорт на „Газпром преработка“, на 18 км от Нови Уренгой. ССО обявиха ударите по двата завода вечерта на 9 септември като дело на Deep Strike подразделенията и ги нарекоха „най-дълбокото поразяване на Русия за цялата война“.

До 9 септември Ямал оставаше извън известната география на украинските далекобойни удари. В окръга се добива основната част от руския природен газ, там се намират находищата на „Газпром“ около Уренгой и Ямбург, и заводът за втечнен природен газ на НОВАТЕК на полуостров Ямал. Досега не е имало публично известен случай, при който украински дрон е достигал пределите на региона. Пълномощният представител на руския президент в Уралския федерален окръг Артьом Жога също говори за първа атака срещу „арктическата част“ на окръга.

Географията на украинските удари постепенно се разширява от началото на войната. Според инфографика на Министерство на отбраната на Украйна от 9 септември през 2022 г. украински апарати достигат Енгелс на около 650 км, а година по-късно – Псков на около 700 км. През 2024 г. удари достигат Салават в Башкортостан, на около 1500 км, а през 2025 г. – Антипино край Тюмен, на около 2000 км. С операцията срещу Нови Уренгой и Тарко-Сале границата на известния оперативен обсег се измества с още близо 1000 км на североизток.

Пуровският завод е едно от началните звена в експортната верига на НОВАТЕК. Той приема деетанизиран газов кондензат от находищата на компанията в Надим-Пур-Тазовския район, включително Източно-Таркосалинското и Юрхаровското, и го стабилизира до продукт, подходящ за транспорт и продажба. През 2024 г. предприятието е преработило 13,2 млн тона суровина, от които е произвело 9,9 млн тона стабилен газов кондензат и 3,3 млн тона широка фракция от леки въглеводороди и втечнени газове. НОВАТЕК отчита 13,4 млн тона преработена суровина за 2025 г. – същият обем, който цитират и украинските ССО.

Продукцията се транспортира по железница през гара Лимбей до комплекса на НОВАТЕК в пристанище Уст-Луга на Балтийско море. Там стабилният кондензат се разделя на петрохимична нафта, авиационно гориво, газьол и мазут, предназначени за износ по море.

Украинският OSINT проект „Кибер Борошно“ локализира попадението в северната част на площадката на Пуровския завод, в района на инсталация за осушаване и пречистване на втечнени въглеводородни газове. Пропан-бутановата фракция напуска процеса на стабилизация с остатъчни количества вода и метанол. Метанолът се използва в сондажите и тръбопроводите в северните райони, за да спре образуването на газови хидрати при ниски температури, а част от него достига завода заедно със суровината. На следващ етап водата и остатъчният метанол се отстраняват, за да отговаря продуктът на изисквания за съхранение, транспорт и износ.

Ако въпросната инсталация действително е изведена от строя, заводът може да продължи да произвежда втечнени газове, но те може да съдържат прекомерни количества вода и метанол, което би затруднило изпълнението на експортните спецификации, съхранението и транспортирането му. Нито една от двете страни обаче не съобщава дали инсталацията действително е спряла работа и, ако да, за какъв период.

Ударът се различава от досегашната украинска кампания по характер на целите. Рафинериите преработват суров петрол в горива за вътрешния пазар и износ, докато Пуровският и Новоуренгойският завод са част от началния етап на веригата, чрез която нестабилният газов кондензат се превръща в търговски продукт. Без необходимата подготовка и стабилизация той не може да бъде транспортиран по железница и реализиран по същия начин на пазара. Затова удар по подобни мощности засяга не непосредствено производството на бензин и дизел, а потока от течни въглеводороди за износ и суровинната база на нефтохимическата промишленост.

Другият край на същата верига беше ударен 4 седмици по-рано. В нощта срещу 14 август Генералният щаб на ВСУ потвърди удар по комплекса „НОВАТЕК-Уст-Луга“ в Ленинградска област, при който избухна пожар и според украинската страна бяха повредени две преработващи инсталации. Комплексът има капацитет от близо 8 млн тона стабилен кондензат годишно и получава суровина именно от Тарко-Сале. Така в рамките на около месец украинските удари засегнаха предприятия в двата края на експортния маршрут, по който НОВАТЕК превръща добивания в Ямал газов кондензат в течни продукти за световния пазар.

Руската страна публично потвърди само атаката срещу Нови Уренгой. Губернаторът на Ямало-Ненецкия автономен окръг Дмитрий Артюхов съобщи в Telegram в 17:24 ч., че атаката срещу „един от промишлените обекти на Нови Уренгой“ е била отбита. По думите му отломки от дрон са паднали на територията на обекта и са предизвикали пожар, а пострадали няма, тъй като персоналът е бил предварително евакуиран. Росавиация временно ограничи полетите от летището в Надим.

За Тарко-Сале и Пуровския район нито Артюхов, нито руските федерални ведомства публикуваха сведения за атаката. Затова твърдението за поразяването на завода на НОВАТЕК засега се основава на официалното съобщение на украинските ССО и на локализацията, публикувана от „Кибер Борошно“. Руското отраслово издание neftegaz.ru междувременно съобщи за топлинни аномалии, установени чрез спътникови данни на промишлената площадка край Нови Уренгой, включително в района на завода за подготовка на кондензат.

Новоуренгойският завод е по-голямото от двете предприятия, посочени от украинските ССО като поразени. Проектната му мощност е около 19,5 млн тона нестабилен кондензат годишно от находищата в Надим-Пур-Тазовския район, най-големия газокондензатен басейн в Русия. Според локализацията на „Кибер Борошно“ предполагаемият удар е в района на инсталация за подготовка на газовете от деетанизацията. Те съдържат етан и служат като суровина за Новоуренгойския газохимически комплекс, който произвежда полиетилен.

Предприятието вече веднъж е оставало без ключова деетанизационна мощност. През август 2021 г. старата инсталация УДК-1 изгаря при пожар. „Газпром“ изгражда нейния заместник в продължение на три години – съоръжение с мощност 8 млн тона годишно, въведено в експлоатация през октомври 2024 г. в присъствието на ръководителя на компанията Алексей Милер.

За атаката срещу Нови Уренгой украинската компания Fire Point на практика намекна, че нейна система стои зад удара. Пресслужбата ѝ разпространи локализацията с въпроса: „Познайте кой преодоля над 3300 км и успешно порази целта.“ Контекстът насочва към далекобойния дрон FP-1, макар компанията да не го посочва изрично в цитираното съобщение.

FP-1 е безпилотен апарат от самолетен тип с бойна част между 60 и 120 кг и цена около 55 хиляди долара според производителя. През юли Fire Point показа обновена версия с допълнителни резервоари в крилата и обявен максимален обсег до 3400 км – теоретично достатъчен за такава дистанция. За удара по Пуровски завод типът на използвания апарат не е обявен.

Значението на операцията е преди всичко в географията, а не непременно в загубения капацитет. През 2026 г. украинската кампания срещу руската горивно-енергийна инфраструктура беше насочена основно срещу рафинерии и терминали в европейската част на Русия и в Западен Сибир до Омск. На 9 септември тя за първи път достигна дълбоко в един от основните добивни райони, от които се захранват руските газови и газокондензатни потоци.

Анализ: руски идеолог на войната отхвърли официалната версия за целите в Павлоград и Одеса.

🇷🇺 Един от водещите идеолози на руската агресия в Украйна публично определи поразения търговски обект в Павлоград като невоенен и оспори военния смисъл на ударите срещу Одеса. Освен това той назова формулата, с която Министерство на отбраната обикновено обяснява подобни атаки. „Това не е център за вземане на решения, не е петролна база, между другото. Не е склад за боеприпаси“, каза Максим Калашников за поразената цел в Павлоград в запис, публикуван на 9 август в собствения му канал в Telegram.

Поводът са два удара в рамките на денонощие. Вечерта на 8 август руски дронове атакуваха централната част на Павлоград в Днепропетровска област. Изгоряха търговски център и кафене, бяха повредени фасади на жилищни сгради и се запалиха автомобили. 9 души бяха ранени, сред които 4 деца, като най-малкото бе 3-месечно момиче. Жена на 58 години беше приета в болница в тежко състояние. Първоначално местните канали определиха използваното оръжие като ударен дрон от серията „Геран“.

През нощта на 9 август Одеса преживя една от най-тежките атаки срещу своята енергийна инфраструктура от началото на годината. ВВС на Украйна отчетоха 202 дрона над страната, от които 174 бяха свалени, както и 5 неутрализирани крилати ракети „Бандерол“. Руската страна заяви, че е поразила Одеската ТЕЦ.

По данни на областното дружество на ДТЕК без ток са останали над 300 000 семейства. Аварията от своя страна изключи помпените станции на градското водоснабдително дружество „Инфоксводоканал“ и почти всички потребители в града останаха без вода. Трамваите и тролейбусите също не излязоха по маршрутите си. До 6:30 ч. на 10 август попадаването беше възстановено за 128 400 семейства, а до обяд броят достигна 226 700. Възстановителните работи продължиха денонощно, но по думите на дружеството през това време последваха нови удари, които отново повредиха мрежата.

В историческата част на града изгоря 4-етажна жилищна сграда, а 8 цивилни бяха ранени. Историческият център на Одеса беше включен в Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО на 25 януари 2023 г. Още същия ден той беше вписан и в Списъка на застрашеното световно наследство по извънредната процедура, която организацията прилага за обекти под непосредствена заплаха.

Калашников се позовава на преброяване на националистическата организация „Руска народна дружина“, според което срещу града и областта за два часа са били изстреляни над 70 дрона и 20 ракети от различни типове. Той изобщо не поставя под съмнение дали ударите са се състояли, а пита на каква цел служат.

Иронията му е насочена срещу стандартното обяснение на руското военно ведомство. В търговския обект в Павлоград, казва той, вероятно е имало „центрове за вземане на решения“, в които Зеленски е заседавал тайно с генерал от НАТО. След това оставя иронията настрана и изброява какво сградата не е била.

Оттук нататък доводът му поема в друга посока. Калашников не твърди, че нападенията са престъпни, а че са безполезни. „Вие наказвате Одеса“, обръща се той на руското ръководство. „Вие я бандеризирате, вие пробуждате в нея омраза.“ Глаголът е негов и има предвид, че градът се превръща в бастион на украинския национализъм.

Калашников се позовава и на разговор със свой земляк, напуснал Одеса след събитията от 2 май 2014 г., когато при уличните сблъсъци и пожара в Дома на профсъюзите загинаха десетки души. Според неговия събеседник атаките с дронове са породили силни антируски настроения в града.

Същото се е случило с Харков, продължава Калашников. Ако Москва е смятала и Харков за свой собствен град, е трябвало да го превземе още през пролетта на 2014 г. Вместо това градът е подложен на обстрели. Той завършва с извода, че оттук минава пътят към фиаското на т.нар. „специална военна операция“, както е формулирано официалното руско название на войната.

Обяснението, което дава за действията на собствената си страна, е политическо. Върхушката в Москва не смята Одеса за руски град, твърди той; ако я смяташе за такъв, щеше да постъпва другояче. Тук доводът престава да бъде укор срещу насилието и се превръща в предписание за различен подбор на целите.

Според Калашников пристанището на Одеса трябва да бъде отрязано с минно заграждение, вместо градът да се разрушава. Ударите трябва да се насочат към петролните резервоари в пристанището, мостовете в Затока и Маяки и базите на морските дронове в гирлото на Дунав. Той упреква ръководството и за това, че е оставяло Одеса без отопление през зимата на 2025–2026 г., но само защото мярката не е постигнала желания резултат.

Максим Калашников е псевдоним на Владимир Кучеренко, роден в Ашхабад през 1966 г. Семейството му се премества в Одеса през 1978 г.; там той завършва училище и постъпва в историческия факултет на Одеския университет. Определя себе си като национал-сталинист. На 10 август съобщи, че украинският президент го е включил в санкционните списъци, и отговори с обещание да види Одеса догодина.

Средата, в която Калашников говори, има ясно очертани граници. На 1 април 2023 г. той е сред учредители на „Клуб на разгневените патриоти“ заедно с Игор Гиркин, Павел Губарев и Виктор Алкснис. Организацията подкрепя войната, но обвинява руската власт в половинчатост, която според нейните членове води руската армия към поражение.

Три месеца след учредяването на клуба Гиркин беше задържан, а на 25 януари 2024 г. Московски градски съд го осъди на 4 години затвор за публични призиви към екстремизъм. В следващите месеци Калашников отбелязваше част от публикациите си с искане за освобождаването му.

Стойността на това изказване идва от позицията на говорещия. Калашников не разполага с достъп до места на удари и чете същите съобщения, които са достъпни за всички останали. Той обаче няма никакъв интерес да омаловажава руския военен резултат, а прави точно това, когато отрича, че в Павлоград е бил поразен щаб или склад.

Думите му не установяват какво е имало в сградата. Те показват, че дори вътре в Z-лагера официалното обяснение вече не се приема насериозно – и то от човек, когото Киев смята за достатъчно значим, за да му наложи санкции. Изказването има и ясна очертана граница: Калашников нарича Одеса южноруски град и иска тя да бъде превзета. Възражението му е срещу сметката, не срещу целта.

Атаката срещу Одеската ТЕЦ не е изолиран случай. На 18 август руски удар спря производството в ТЕЦ на ДТЕК, а дружеството отчита над 230 атаки срещу своите централи от началото на пълномащабната война. Reuters потвърди 8 попадения в подстанции от 110 и 330 kV само за това лято. На 5 август Зеленски заяви, че страната разполага с около 1/3 от ракетите-прехващачи за MIM-104 Patriot, с които е започнала годината.

Калашников разглежда тази серия като безцелна, но наличните данни допускат и по-неудобно обяснение, за което са налице отделни доказателства. ТЕЦ и подстанции се поразяват през август, когато отсъствието им не се усеща в пълна степен, а истинската цена на разрушенията се плаща през януари.

В Одеса ударът прекъсна не само електроснабдяването, но и водоснабдяването, защото помпените станции зависят от същата електропреносна мрежа. В публикация от 20 август The Washington Times описа именно това изместване на натиска – от електричеството към отоплението и водата.

Преброяването на Reuters сочи в същата посока: стратегия, насочена не към еднократен национален срив на електрическата мрежа, а към повтарящи се местни аварии, разпръсващи ремонтните екипи и резервно оборудване между хиляди възможни обекти. Разликата има значение, защото трансформатор в подстанция от 330 kV не се произвежда за седмица, а всяко ново попадение принуждава Украйна да извади от резерва още един.

Следователно е възможно руските удари да следват сезонна логика на принуда, а не да са безцелни. Това, което бъде разрушено през август, се превръща в лост през януари, а този лост трябва да бъде готов, преди преговорите да стигнат до енергетиката.

В края на юли украински и американски служители допуснаха пред The Kyiv Independent, че Москва може да приеме поне частично примирие в небето, докато САШ готви обновена преговорна рамка. Досегашното посредничество от Белия дом доведе единствено до ограничено взаимно въздържане около черноморското корабоплаване и енергийните обекти, но нищо повече от това.

Спорът, блокиращ всяка рамка, остава териториален: Москва поставя ултиматум за доброволно украинско изтегляне от целия Донбас, включително територии, до които за 12 години руската армия така и не успя да достигне. Затова лост, който действа през зимата, има по-сериозна тежест от същия лост през август.

За Одеса разликата между обяснението на Калашников и сезонния прочит е практическа. Ако Калашников се окаже прав, ударите ще спрат, когато Москва установи, че не постигат целта си. Ако е вярна хипотезата за сезонен натиск, те ще продължат именно докато произведат резултат на масата за преговори.