Пожарът в пристанище Туапсе продължава над 24 часа след украинския удар.

🔥 Руските аварийни служби продължават над денонощие да се борят с огнената стихия на територията на черноморското пристанище Туапсе, причинена от удар на украински дрон в нощта срещу четвъртък. Огънят обхвана терминала и рафинерията на „Роснефт“ – една от десетте най-големи такива в страната с годишен капацитет от 12 милиона тона суров петрол, съобщава The Moscow Times.

По данни на украинското военно разузнаване, цитирани от Kyiv Independent и United24 Media, дроновете са поразили дълбоководните стрели за товарене на петрол, тръбопроводи и резервоари в морския терминал. Пушекът от пожара се простря около 200 км над Черно море и може да бъде видян от космоса.

Губернаторът на Краснодарския край Вениамин Кондратьев съобщи за две жертви – възрастна жена и момиче в тийнейджърска възраст, както и за няколко ранени, потърсили медицинска помощ. Петролен танкер, плавал под флага на Либерия, също е бил засегнат, а турският му капитан е хоспитализиран.

Терминалът в Туапсе е ключов за руския петролен износ със способностите си да натоварва до 17 милиона тона гориво годишно, а рафинерията на „Роснефт“ произвежда бензин, дизел, мазут и петрохимия за местния пазар и износ. Съоръжението е поразявано многократно при украински атаки в миналото. Министерството на отбраната на Руската федерация съобщи, че в нощта на атаката са свалени 207 украински дрона, без да обели и дума за поредната горяща рафинерия.

Русия предприе нова тежка вълна от удари срещу Украйна: Жертви в Запорожие и тежки щети по Черниговска ТЕЦ.

🇷🇺💥🇺🇦 Руската армия извърши серия от удари през изминалата нощ, насочени срещу градовете Днипро, Запорожие и Одеса, както и Черниговска област, причинявайки мащабни щети, жертви и прекъсвания на електричеството.

Късно снощи руски изтребител атакува Запорожие с управляема авиационна бомба, при което молитвен дом в един от районите на града беше почти изцяло разрушен. Потвърдена е смъртта на най-малко 3-ма цивилни, а други 13 бяха ранени, според ръководителя на областната военна администрация Иван Федоров.

Предварителните доклади сочат, че ударът е бил насочен към района с контролирани въздушни бомби, като са нанесени щети и върху разположени в съседство инфраструктурни обекти и жилищни сгради.

Тежки разрушения понесе Черниговскатса ТЕЦ, разположена в едноименната област по държавната граница с Руската федерация, което доведе до мащабни прекъсвания на тока за най-малко 6000 абонати в областния център, съобщиха от „Черниговобленерго“.

Освен това руската армия нанесе серия от удари с дронове срещу Одеса, насочени към пристанищни обекти и Дунавския биосферен резерват. В засегнатите райони избухнаха силни пожари. Според Държавната служба за извънредни ситуации (ДСНС) при тази атака няма докладвани жертви.

Също през изминалата нощ руската армия нанесе над 20 отделни удара по два района на Днепропетровска област, съобщават от ДСНС. В Новоолександровската община край Днипро двама мъже са ранени от удар с дрон, а освен това са нанесени поражения по гимназия, жилищни сгради и леки автомобили.

При отделна атака в самия град Днипро бяха поразени транспортно предприятие и многоетажна жилищна сграда, която избухна в пламъци и наложи незабавна реакция от страна на спешните служби.

Само ден по-рано руската армия проведе едно от най-тежките си въздушни нападения срещу Украйна през последните няколко месеца, при което бяха изстреляни над 700 ракети и дронове в рамките на под 24 часа, голяма част от които бяха насочени към жилищни райони, довеждайки до цивилни жертви в няколко града. Столицата Киев понесе най-тежки последици.

Ирански удар с балистични ракети порази индустриалния град Ал Джубайл в Саудитска Арабия.

🇮🇷💥🇸🇦 Иран изстреля нов залп от балистични ракети, поразявайки индустриалния град Ал Джубайл в Източната провинция на Саудитска Арабия, и по-конкретно Saudi Basic Industries Corporation (SABIC), четвъртата по големина компания, произвеждаща петрохимически материали в света след BASF, Sinopec и DuPont.

Компанията е със седалище именно в Ал Джубайл, където се намира основната производствена мрежа, чийто годишен капацитет възлиза на повече от 72 милиона тона химикали, пластмаси, торове и метали. Приходи на SABIC за 2025 г. възлизат на 31 млрд. долара, а 70% от акциите на компанията принадлежат на Saudi Aramco след придобиване за 69,1 млрд. долара през 2020 г., по данни на самата компания.

Ал-Джубайл е най-големият интегриран индустриален град в света – 1016 кв. км на брега на Персийския залив, с концентрация на петрохимически заводи, опреснителни инсталации за питейна вода и енергийна мрежа със 7% от БВП на кралството. Именно тази концентрация прави обекта едновременно стратегически критичен и уязвим. Градът се намира на по-малко от 300 км от иранските пускови позиции, което го поставя в зоната за поразяване от балистичните ракети с малък и среден обсег, с които IRGC все още разполага в изобилие.

Ударът в никакъв случай не е неочакван. Още на 18 март часове след като израелски и американски самолети унищожиха ключова инфраструктура на иранското газово находище „Южен Парс". Революционната гвардия е обявила официално петрохимическия комплекс в Ал Джубайл и рафинерията SAMREF в Янбу за „директни и легитимни цели" и издаде предупреждение за евакуация на чуждия персонал, съобщиха Al Jazeera. Техеран изпълни заплахата срещу SAMREF на 19 март, когато дрон попадна в рафинерията, сочат данни на Wikipedia. Оттогава иранските удари срещу енергийна инфраструктура в Персийския залив зачестиха: бяха поразени обектите Рас Лафан в Катар, опреснителни и електроцентрали в Кувейт, петролни обекти в ОАЕ, а на 5 април саудитската ПВО прехвана седем балистични ракети над столицата Рияд.

Текущата ескалация следва серия от ответни удари по икономическа инфраструктура. Иран поразява системно енергийни обекти на държавите от Залива, приютяващи американски военни бази, а стратегия за оказване на натиск и повишаване на икономическата цена на конфликта. Saudi Aramco вече наложи рекорден марж от 19,50 долара на барел над регионалния бенчмарк за доставки през май, според Daily News Egypt. Съвместният завод Sadara Chemical на Aramco и Dow за 20 млрд. долара също  в Ал Джубайл спря производство на 31 март заради прекъсване на морските доставки по Ормузкия проток, потвърдиха Bloomberg.

Ударът по SABIC е логическо продължение на стратегията за поразяване на ключови възли в промишлената верига на Залива. Ако повредите са значителни, последиците ще засегнат не просто износа на химикали от Саудитска Арабия, но и глобалните вериги за доставки на пластмаси, торове и индустриални химикали, при положение че SABIC е сред водещите световни доставчици на етилен, пропилен, метанол и урея.

Как ударите по енергийната инфраструктура в Персийския залив рискуват екологична катастрофа.

🇰🇼🇮🇶 Когато иракските сили се изтеглиха от Кувейт през 1991 г. те оставиха след себе си над 700 горящи петролни кладенци, чието потушаване отне осем месеца, изхвърляйки облаци дим, простиращи се на 800 мили, и изливайки 11 милиона барела суров петрол в Залива.

Това бе едно от най-големите екологични бедствия, причинени от човека. Повече от три десетилетия по-късно, настоящата война между САЩ, Израел и Иран, в която е бомбардирана петролна инфраструктура в целия регион, разпали опасения от съпоставима катастрофа.

„Петролните пожари от войната в Залива през 1991 г., макар и съсредоточени в Кувейт, бяха в далеч по-голям мащаб от това, което виждаме в момента“, заяви Дъг Уиър, директор на Conflict and Environment Observatory, британска организация с нестопанска цел. „Въпреки това подобни сравнения ще изглеждат академични за общностите, живеещи в близост до атакуваните обекти, които могат да бъдат изложени на остро и хронично замърсяване.“

Ударите по енергийна инфраструктура ескалираха сериозно от началото на войната, нарушавайки глобални вериги за доставки. Ударите по инсталации за втечнен природен газ в Саудитска Арабия, Кувейт и Катар и почти пълната блокада на Ормузкия пролив, доведоха до масови прекъсвания на тока. Петролът от сорта „Брент“, достигнал пик от 119,50 долара на 8 март, покачи обратно до 116 долара в понеделник, отразявайки изключително нестабилните пазари.

Няколко енергийни компании обявиха форсмажорни обстоятелства, което накара Филипините да обявят национално енергийно извънредно положение, а страни като Словения и Шри Ланка да въведат режим на горивата. На 2 април обаче Филипините съобщиха, че Иран е разрешил на техните кораби безпрепятствено и бързо преминаване през Ормузкия пролив.

Американският президент Доналд Тръмп заплаши да „заличи“ петролния център на остров Харг в Иран, ако текущият дипломатически процес, с посредничеството на Пакистан, не доведе до сделка. Заплахата дойде ден след като той заяви пред лондонския Financial Times, че обмисля „вземането на петрола“ в Иран.

Въпреки обявената пауза в ударите по гражданска инфраструктура, иранското министерство на енергетиката съобщи, че атаките са прекъснали електрозахранването в Техеран и околните провинции. А на 4 април САЩ поеха отговорност за бомбардирането на новопостроения висящ мост B1 между Техеран и Карадж. В понеделник избухнаха пожари и в израелска петролна рафинерия в Хайфа, след като петролен танкер бе ударен от отломки от прехваната ракета.

Икономическите последици вече се разпространяват далеч отвъд региона. Според Oxford Economics конфликтът ще преобърне енергийните пазари до края на годината. По-високите цени ще свият разходите на домакинствата, като най-тежко ще бъдат засегнати страните, зависими от петрола и газа от Залива. Най-уязвимите групи ще бъдат принудени да консумират по-малко, а в тежки случаи – да пропускат хранения.

Но икономическата цена е само част от историята. Анализатори предупреждават, че екологичните рискове остават недостатъчно отразени. „От решаващо значение е да продължим да проследяваме тези удари, за да направим правилна оценка на риска за близките общности“, заяви пред Arab News Вим Цвайненбург от холандската организация PAX. „В момента оценяваме над 2500 повредени локации, някои от които са свързани с производство на ракети или процеси, използващи опасни вещества.“

PAX е документирала поне 18 удара по търговски кораби за 4 седмици, довели до поне 4 петролни разлива, както и бомбардировки близо до Бандар Абас, в близост до защитени зони. Цвайненбург отбеляза, че много ирански военни бази са разположени в защитени територии, което ги прави екологично чувствителни. По време на 12-дневната война миналия юни огромни площи растителност в 5 защитени обекта изгоряха след удари по ракетни бази.

Замърсяването на водите в Залива добавя ново измерение. Токсините навлизат в хранителната верига чрез биоакумулация, засягайки милионите хора, които разчитат на морски дарове. Рискът беше подчертан този понеделник, когато Иран удари кувейтски танкер във водите на Дубай, предизвиквайки пожар. За щастие инцидентът бе овладян без разлив.

„Досега разливите са сравнително малки, но е нужен само един голям танкер, за да се стигне до екологична катастрофа, а шансовете за това нарастват с всеки изминал ден“, предупреди Цвайненбург. По-рано през март изследователи изчислиха, че първите 14 дни от войната са генерирали 5 милиона тона CO₂ еквивалент – повече от годишните емисии на Исландия.

Сред най-смразяващите образи е черният дъжд, паднал край Техеран в средата на март – мазен, киселинен валеж, образуван, когато саждите и токсините от горящите складове за гориво се сляха с атмосферната влага. Иранският заместник-министър на здравеопазването Али Джафариан предупреди за заразяване на почвата и водите. Властите призоваха местните жители да останат по домовете си, тъй като дъждът вероятно съдържа канцерогени като бензен и толуен.

„В краткосрочен план цивилните са изправени пред остри респираторни заболявания“, предупреди Мохамед Махмуд от Института за вода, околна среда и здраве към Университета на ООН. „С течение на времето това може да доведе до хронични заболявания и рак, които се появяват години след излагането.“

Опреснителните инсталации в региона, които осигуряват питейна вода за Кувейт, Оман и Саудитска Арабия, са друга критична точка. Масивни разливи могат да принудят тези заводи да спрат работа, за да избегнат повреда на техниката, което би оставило милиони без достъп до чиста вода.

Въпреки че международното право забранява методи на война, причиняващи „широко разпространени и тежки щети“ на околната среда, правоприлагането е слабо. Иранският външен министър обвини Израел в „екоцид“, но както отбеляза Уиър: „В момента няма международно престъпление екоцид. Отговорността остава политически, а не правен въпрос.“

След края на войната екологичните щети рискуват да останат на заден план. „Твърде малко внимание се отделя на това, което трябва да последва като възстановяване“, заключи Уиър.

Техеран отново е без ток след израелски удари.

🇮🇷 Части от Техеран останаха без електричество след серия от въздушни удари по иранската столица, съобщи държавната Fars News Agency, без да уточни кои обекти са били поразени. Нито Израелските отбранителни сили (IDF), нито Пентагонът не са коментирали ударите към момента на публикацията.

Прекъсванията на тока в иранската столица не са изолиран случай. През първите дни на операция Epic Fury, жители на източните квартали на Техеран съобщиха за спиране на ток, съпроводени от гъст дим над центъра на града, а в близкия град Карадж – за прелитания на бойни самолети, според Iran International. Смущения бяха регистрирани и в западните квартали на столицата, включително Шахрак-е Гарб, след ударите срещу Техеран и Карадж.

Ударите от 29 март идват дни след като президентът Тръмп удължи паузата върху атаките по енергийни цели в Иран до 6 април, позовавайки се на „продуктивни разговори" за прекратяване на бойните действия. Първото 5-дневно отлагане беше обявено на 23 март, при което Тръмп заяви, че САЩ и Иран са провели „много добри и продуктивни разговори за цялостно и пълно разрешаване на враждебните действия в Близкия изток", съобщи NBC News. Техеран категорично отрече провеждането на директно преговори с Вашингтон, като квалифицира хода като опит за сваляне на цените на петрола и печелене на време, предаде Al Jazeera.

Паузата обаче се отнася конкретно до електрически централи и енергийна мрежа и не обхваща военни обекти. Именно затова ударите по Техеран продължават, макар и без официално потвърждение за характера на целите от американска или израелска страна. На 7 март IDF за пръв път включи в целите ирански петролни рафинерии и хранилища, по данни на Critical Threats. От тогава насам спирането на тока в Техеран става все по-често, като местни наблюдатели ги свързват както с директни поражения, така и с натоварване на и без това нестабилната електрическа мрежа в страната.

Конфликтът навлиза в своя 31-ви си ден. Според доклад на правозащитната организация Hengaw, към 24 март броят на загиналите в Иран е надхвърлил 6530 души, от които 640 цивилни. Washington Post, позовавайки се на свои източници, съобщи на 27 март за близо 1500 убити цивилни от началото на операцията. В същото време дипломатическите усилия за деескалация продължават – на 29 март министри от Пакистан, Саудитска Арабия, Турция и Египет се срещнаха в Исламабад, за да обсъдят план за прекратяване на огъня.

Сателитни данни: Мащабни пожари в руските пристанища Уст-Луга и Приморск.

🔥 Сателитни изображения разкриват мащабни пожари в руските пристанища Уст-Луга и Приморск след последните украински удари, съобщи Институтът за изследване на войната (ISW).

В Уст-Луга кадрите показват огромен пожар и гъст дим, обхванал няколко резервоара за съхранение на петрол на територията на пристанището. В Приморск отделни изображения от Planet Labs регистрират голям стълб дим, издигащ се над района след атаката.

Докладваните щети обхващат и петролната рафинерия „Кириши“ в Ленинградска област. Обновените данни сочат, че са засегнати две инсталации за преработка на суров петрол, мощности за производство на битум, инсталации за хидропроцесинг и оборудване за фракциониране на газ.

ISW публикува сателитни снимки като визуално доказателство за последствията в двете пристанища, докато придружаващият доклад очертава мащаба на щетите в „Кириши“.

Пристанищата Уст-Луга и Приморск са ключови възли в мрежата за износ на петрол на Кремъл, което прави всяко потвърдено поражение там оперативно значимо. Ударът по рафинерията „Кириши“, едно от основните съоръжения за преработка на петрол в страната, би създал допълнителен натиск върху руската енергийна логистика и вътрешния капацитет за преработка на горива, отбелязват от ISW.

Руските петролни пристанища на Балтийско море отново горят.

🔥 Приморск и Уст-Луга, ключови руски петролни пристанища на Балтийско море, отново са обхванати от пламъци след снощните украински удари, сочат данни на НАСА.

Последните сателитни снимки от Fire Information for Resource Management System (FIRMS) на НАСА показват нови огнища, възникнали между 3 и 12 часа преди да бъдат засечени от системата по-рано тази сутрин.

Александър Дрозденко, губернатор на Ленинградска област, съобщи в изявление на Telegram канала си, че през нощта руската противовъздушна отбрана е прехванала 36 дрона, без да споменава дума за нанесените щети.

Украйна атакува петролната инфраструктура на Русия в Балтийско море почти ежедневно тази седмица в опит да намали енергийните приходи, финансиращи военната агредия срещу нея. В понеделник украински дронове подпалиха пристанището в Приморск, последвано от атака срещу Уст-Луга в сряда.

Предишна серия от сателитни снимки на НАСА от вчера показа нови пламъци на пристанището в Приморск и остатъчни пожари в Уст-Луга, които може да са резултат от атаката в сряда. Пожарите принудиха и двете съоръжения временно да спрат товаренето на петрол, въпреки че данните за морския трафик показват, че Приморск е подновил поне временно част от операциите си в четвъртък.

Паузата в балтийското товарене идва на фона на нарастващите опасения от глобален недостиг на петрол заради войната в Близкия изток, която почти спря потоците от суров петрол през Ормузкия проток. Ако тя продължи през второто тримесечие на годината, цените могат да достигнат 200 долара за барел, се посочва в бележка на анализитори от Macquarie Group Ltd.

Спирането в Балтика вече засяга неочакваните печалби на Москва от конфликта в Близкия изток, който стимулира търсенето на руски петрол и тласна цената му до почти четиригодишен връх. При тези нива на цените Русия би могла да получава близо 150 милиона долара дневно от износ на суров петрол от Приморск и Уст-Луга, които преди последните атаки с дронове съставляваха около 45% от общия износ на страната по море.

Енергийната инфраструктура в Ленинградска област отново е обект на украински удари.

🔥 Енергийната инфраструктура в Ленинградска област на Руската федерация отново е цел на мащабна украинска атака с дронове, в рамките на която по предварителни данни са поразени обекти в района на пристанищата Уст-Луга, Приморск и Висоцк. Екипът на OSINT проекта КіберБорошно успя да геолокира кадри от огнената стихия, последвала ударите, която е видими от километри.

Атаката е поне четвъртата за по-малко от седмица срещу ключовата енергийна инфраструктура на Кремъл по балтийското крайбрежие. На 22 март дронове поразиха терминал на Транснефт в Приморск – най-голямото руско пристанище за износ на суров петрол по Балтийско море с капацитет над един милион барела дневно. На 25 март последва мащабна атака срещу комплекс за преработка на Газпром в Уст-Луга с годишни обеми от 45 милиарда кубически метра природен газ. Беше повредено депо за съхранение на гориво и два танкера, което принуди обектът да прекрати дейностите по товарене на суров петрол за неопределен период от време.

Руското министерство на отбраната заяви, че в рамките на тази атака над региона са били свалени 56 дрона. Само ден по-късно дронове поразиха петролна рафинерия „Кириши“ (КИНЕФ) на „Сургутнефтегаз“ – една от водещите в Европейска Русия.

Висоцк, третото ударено пристанище, е по-малък терминал, оперативно свързан с Лукойл, където се изнасят петролни продукти по жп линия. Там се намира и терминал за втечнен природен газ с капацитет от 1,5 милиона тона годишно.

Паралелно с ударите руски държавни медии налагат тезата, че Литва, Латвия и Естония са отворили въздушен коридор за украинските дронове. Като повод за тези твърдения послужиха реални инциденти: украински дрон падна в езеро в литовската община Варена на 24 март, а на следващия ден в Латвия бяха открити останки на още един дрон, а друг се разби в комина на електроцентралата в естонския град Аувере. Службите и в трите държави потвърдиха, че апаратите са украински, но Естония и Литва изрично заявиха, че не са били насочени към техните територии, а са били отклонени от маршрута си. Въпреки това руската пропаганда направи опит да внуши, че инцидентите са доказателство за съзнателно участие на НАТО.

Тезата обаче среща скептицизъм дори сред самите руски граждани. В разговор в Telegram групата „Усть-Луга Чат" потребител предаде официалната позиция: „По телевизията казаха, че Прибалтика са отворили коридор за украинските дронове. Вече всичко лети оттам.“

Отговорът на друг потребител беше показателен: „Т.е. когато дроновете прелитат през руски региони и стигат до Башкирия, трябва да разбираме, че коридор за тях са отворили Белгородска, Тулска и Московска област.“

Тази координирана ударна кампания е системен натиск върху руския енергиен износ през Балтийско море. Според украински експерти, целта е да се наруши цялата верига, от преработка до доставки, на разстояние над 900 км от фронтовата линия.

Удар по енергийното сърце: „Киришинефтеоргсинтез“ спря работа след атака с дронове.

🇷🇺 Киришинефтеоргсинтез, една от най-големите петролни рафинерии в Русия, спря работа след атака с украински дронове, предизвикала пожари на територията на предприятието. Това съобщава Reuters, позовавайки се на два анонимни източника от индустрията.

Според репортаж на изданието, в резултат на поредицата от удари са се запалили две основни инсталации и няколко спомагателни съоръжения. Към момента е невъзможно да се оценят сроковете за възстановяване на производството.

Спирането на рафинерията ще засили натиска върху петролния сектор на Русия: около 40% от експортните мощности на страната вече са извън строя заради атаки с дронове, арести на танкери и спиране на работата на нефтопровода „Дружба“ на територията на Украйна.

По данни на Reuters, през 2024 г. заводът е преработил около 17,5 милиона тона петрол (350 000 барела на денонощие), което представлява около 6,6% от общите обеми на преработка в Русия.

Освен това, след атаките с дронове спряха дейността по товарене на петрол и петролни продукти в рамките на пристанищата Приморск и Уст-Луга на Балтийско море.

Днес сутринта губернаторът на Ленинградска област Александър Дрозденко заяви, че над региона са били прехванати повече от 20 украински дрона. В станалото традиционно сутрешно изявление той спомена бегло, че са отчетени щети в промишлената зона, но подробности за тях така и не бяха уточнени.

Русия губи 40% от капацитета си за износ на петрол след украински атаки.

🇷🇺🚫🛢️ Най-малко 40% от капацитета за износ на петрол на Русия е парализиран след украински атаки с дронове, оспорван удар по основен тръбопровод и изземване на танкери, показват изчисления на Reuters, базирани на пазарни данни.

Това прекъсване е най-сериозното в съвременната история на страната – втория по големина износител на петрол в света. Ударът върху Кремъл идва в момент, когато цените на суровината надхвърлиха 100 долара за барел заради войната в Иран.

Търговията с петрол е сред основните източници на приходи за федералния бюджет, което я прави жизнено необходима за оцеляване на икономиката в размер на 2,6 трилиона долара.

Този месец Украйна ескалира ударите с дронове камикадзе по инфраструктура за износ на петрол и горива на територията на Руската федерация, поразявайки и трите основни европейски пристанища: Новоросийск на Черно море, както и Приморск и Уст-Луга на Балтийско море.

Експертите на Reuters изчисляват, че приблизително 40% от руския износ на суров петрол е блокиран след последната вълна от украински удари. Това включва терминалите на пристанищата в Приморск и Уст-Луга, както и нефтопровода „Дружба“, преминаващ през територията на Украйна в посока Унгария и Словакия.

Освен това Киев взе на прицел други видове съоръжения като помпени станции и рафинерии. Украинското ръководство настоява, че целта на ударите е да лиши Москва от нейните приходи от петрол и газ, които са отговорни за около четвърт от постъпленията във федералния бюджет, а също да отслаби военната ѝ мощ.

Русия определя украинските удари като терористични атаки и затегна мерките за сигурност във всичките си 11 часови зони.

Енергиен нокдаун: Украински дронове поразиха терминала на „Газпром“ в Уст-Луга.

🇺🇦🎯🇷🇺 Украински дронове атакуваха през изминалата нощ завода за преработка на газ в Уст-Луга, собственост на „Газпром“ и един от най-големите в цяла Европа, съобщи изданието Militarnyi.

Разположен в Ленинградска област, на около 1000 км от украинската граница, заводът беше разтърсен от поне 10 експлозии. Местни жители съобщават за огромно сияние в нощното небе, последвано от извисяващ се стълб черен дим при изгрев слънце.

Докато областният управител Александър Дрозденко настоява, че противовъздушната отбрана е свалила 56 дрона и определя пожара като „незначително запалване“, мащабът на огнената стихия, който се откроява на кадрите, предполага много по-значително въздействие върху оперативния център на завода.

Комплексът в Уст-Луга е критичен възел в енергийната стратегия на Кремъл, преработвайки до 45 милиарда куб. метра природен газ годишно и произвеждайки 13 милиона тона втечнен природен газ (LNG) и милиони тонове етан и пропан-бутан (LPG). Този последен рейд бележи третия голям удар по завода след предишни операции на Службата за сигурност на Украйна (СБУ) през януари 2024 г. и август 2025 г.

Последният удар е част от безпощадната кампания на украинските сили за разглобяване на стратегическите енергийни центрове на Русия. Миналия август масирана вълна от дронове атакува завода, нанасяйки тежки щети на инсталацията за криогенно фракциониране – критичен компонент за производството на LNG.

Предишната атака беше извършена през януари 2025 г. и порази търговското пристанище, което играеше ролята на основен логистичен център за заобикаляне на западните санкции. Системните удари осакатиха експортния капацитет на пристанището, като в един момент съкратиха петролните потоци наполовина.

Прецизността на тези мисии за дълбоки удари продължава да разбива наратива на Кремъл за вътрешна сигурност, докато украинските сили систематично разрушават инфраструктурата, финансираща руската военна машина.

Системното разглобяване на руския енергиен сектор навлезе във фаза на висока интензивност през новата година, тъй като украинското производство на далекобойни дронове достигна рекордни нива. В началото на януари експерти отбелязаха, че Киев официално е изпреварил Москва по честотата и обхвата на нанесените удари с дронове.

В момента Силите за безпилотни системи на ВСУ са се прицелили в критични възли като терминала в Уст-Луга и петролното пристанище в Приморск, засилвайки икономическия натиск върху Кремъл и свеждайки износа на горива до най-ниските му нива от началото на пълномащабната инвазия през февруари 2022 г.

Тези удари са проектирани да създадат каскаден ефект от логистични провали и финансов дефицит, които да окажат пряко негативно влияние върху способността на руската армия да поддържа своите операции на бойното поле.

Украйна навлезе в новата година с решително предимство в далекобойните ударни операции, изстрелвайки повече дронове от руските сили срещу цели дълбоко на вражеска територия и поддържайки систематичен натиск върху територията на Руската федерация. В началото на януари украинските обстрели предизвикаха временно затваряне на големите летища в Москва, включително „Внуково“ и „Домодедово“, което принуди Росавиация да отмени стотици полети, докато руската ПВО се бореше да прехване продължаващите с дни вълни от дронове.

Въпреки твърденията на Кремъл за прехващане на повече от 1500 дрона седмично, данните на украинското командване разкриват, че ударите са започнали редовно да изпреварват руските атаки с дронове „Шахед“. Тази еволюция подчертава мащабното разширяване на местното производство, превърнало далекобойните дронове от помощен инструмент в централен стълб на украинската стратегия за ликвидиране на военната и енергийна инфраструктура на врага.

Fars News: Две енергийни съоръжения са ударени в Исфахан и Хорамшахър.

🇮🇷⚡️ Две енергийни съоръжения в градовете Исфахан и Хорамшахър бяха ударени тази нощ, съобщава Fars News Agency, според която ескалацията е настъпила въпреки изявлението на президента Доналд Тръмп за 5-дневно отлагане на атаките срещу енергийната мрежа на Ислямската република.

Според държавната новинарска агенция, ударите са поразили административна сграда на газовата служба и газорегулаторна станция на улица „Каве“ в северен Исфахан, причинявайки материални щети по части от съоръжението и няколко близки къщи. Превантивните мерки за безопасност, които включват извеждане от експлоатация на станцията преди удара, са предотвратили голяма експлозия.

В Хорамшахър снаряд е ударил район в периферията на станция на газопровод, съобщиха местните власти, като отбелязаха, че няма жертви, а енергийните доставки не са прекъснати.

В понеделник Тръмп заяви, че всеки план за атаки срещу иранската енергийна мрежа ще бъде отложен с пет дни, посочвайки като причина „сериозни преговори“ и възможност за постигане на споразумение. Техеран отрече да води директни преговори с Вашингтон.

Председателят на иранския парламент Мохамад Багер Галибаф заплаши, че критичната инфраструктура на Близкия изток ще се изправи пред „необратимо унищожение“, ако електроцентралите на Иран се превърнат в мишена на удари. Корпусът на гвардейците на ислямската революция (IRGC) също предупреди, че всеки отговор ще включва израелски електроцентрали и обекти, захранващи американските бази в региона.

Тръмп отложи ударите срещу иранските електроцентрали, петролът поевтиня рязко

🇺🇸 Президентът на САЩ Доналд Тръмп обяви, че е разпоредил на Пентагона да отложи с 5 дни всички планирани военни удари по ирански електроцентрали и енергийни обекти. В публикация в Truth Social той заяви, че през последните два дни Вашингтон и Техеран са провели „много добри и продуктивни разговори за цялостно и пълно уреждане на враждебните действия в Близкия изток“. Преговорите, по думите му, ще продължат през цялата седмица, а отлагането е обвързано с техния успех.

Решението идва два дни след ултиматума на Тръмп от събота, в който той даде 48 часа на Техеран да отвори изцяло Ормузкия проток за корабоплаване, заплашвайки с унищожаване на всичките ирански електрически централи. В отговор въоръжените сили на Ислямската република предупредиха, че при удар по енергийната инфраструктура протокът ще бъде затворен напълно, а те ще нанесат ответни удари по енергийни обекти в региона, съобщи Al Jazeera.

Ормузкият проток е де факто затворен от началото на март, когато Корпусът на гвардейците на ислямската революция (IRGC) обяви забрана за преминаване на кораби от САЩ, Израел и техните съюзници. Трафикът на танкери спадна с около 70%, а над 150 кораба застанаха на котва извън протока, за да избегнат рискове. Към 12 март Иран е извършил 21 потвърдени атаки срещу търговски плавателни съдове, сочат данни на CBS News

Обявеното отлагане на ударите предизвика незабавна реакция на петролните пазари. Фючърсите на West Texas Intermediate поевтиняха с около 8% до 90,10 долара за барел, а цената на сорта „Брент“ загуби сходен процент, достигайки 103,91 долара, сочат данни на CNBC. Спадът дойде след период на остра волатилност – в неделя цените скочиха заради иранската заплаха за пълно затваряне на Ормузкия проток.

Дипломатическата динамика също се раздвижи. По-рано миналата седмица френският президент Еманюел Макрон призова за спиране на ударите по енергийна инфраструктура, а в петък САЩ вдигна санкции върху милиони барели ирански нефт – стъпка, която The Washington Post определи като жест за деескалация.

Украински дронове поразиха най-голямото пристанище за товарене на петрол на Балтийско море.

🇺🇦🎯🇷🇺 Няколко руски региона станаха обект на мащабна атака с дронове през нощта на 23 март, като властите съобщават за нанесени щети по енергийната инфраструктура и прекъсвания на въздушния трафик.

В Ленинградска област е избухнал силен пожар в пристанище Приморск след повреда на резервоар за гориво, съобщи губернаторът Александър Дрозденко. Пристанището се намира на 1087 км от най-близката държавна граница с Украйна.

„В ход е гасене на пожара, персоналът е евакуиран“, заяви Дрозденко. Той не предостави информация за жертви.

Приморск е най-голямото руско пристанище за товарене на петрол на Балтийско море и служи като крайна точка на Балтийската тръбопроводна система, което го прави ключов център за руския енергиен износ.

Атаката наруши и работата на гражданската авиация. Международно летище „Пулково“ в Санкт Петербург временно ограничи кацанията и излитанията поради заплахата от безпилотни апарати.

Дрозденко заяви, че руските системи за противовъздушна отбрана и електронна война са прехванали десетки дронове над региона, като се съобщава за повече от 50 свалени такива. Руското министерство на отбраната обяви днес сутринта, че общо 249 украински дрона са били свалени над страната през нощта.

Руският Telegram канал Astra съобщи, че ракета на ПВО се е взривила на около километър от „Виском“ – частен отбранителен изпълнител в Гатчина, Ленинградска област, специализиран в производството на оръжия и боеприпаси.

В Белгородска област Росгвардия обяви, че е свалила дрон, за който се твърди, че е бил насочен срещу губернатора Вячеслав Гладков по време на среща с жители. Властите не съобщават за жертви или щети.

Властите в Киев не са коментирали съобщенията за атаките и рядко поемат отговорност за удари на руска територия, въпреки че по-рано са заявявали, че подобни операции са насочени срещу военна и енергийна инфраструктура, която подпомага военните усилия на агресора.

Реза Пахлави призова Тръмп и Нетаняху да пощадят цивилната инфраструктура на Иран.

🇮🇷 Реза Пахлави, наследникът на последната иранска монархия и водеща фигура на опозицията в изгнание, публикува изявление в X, в което прокара ясна линия между Иран и Ислямската република.

„Иран не е Ислямската република", написа Пахлави. „Гражданската инфраструктура на Иран принадлежи на иранския народ и на бъдещето на свободен Иран. Инфраструктурата на Ислямската република е машината за репресии и терор, използвана да попречи на това бъдеще."

Той се обърна директно към президента Доналд Тръмп и премиера Бенямин Нетаняху с апел да продължат ударите срещу режима и неговия апарат, но да пощадят съоръженията, от които иранците ще се нуждаят за възстановяване на страната.

Изявлението идва броени часове след 48-часовия ултиматум на Тръмп за отворяне на Ормузкия проток със заплаха за унищожаването на електрическите централи на Иран. Призивът на Пахлави е последователен: до момента САЩ избягваха целенасочени удари по енергийната инфраструктура на Иран заради опасения от глобалните последици, а изявлението му настоява тази линия да бъде запазена.

Пахлави, син на последния шах Мохамед Реза Пахлави, свален през Ислямската революция от 1979 г., живее в изгнание в САЩ от десетилетия. През последните години той се утвърди като най-видимата опозиционна фигура срещу теокрацията в Техеран. През януари в разгара на най-масовото въстание в Иран от 1979 г. насам, обхванало над 200 града в 31 провинции, Пахлави призова иранския народ да „завземе градските центрове" и да се подготви за неговото завръщане.

Протестите, избухнали на 28 декември 2025 г. заради колапса на иранската валута и икономическата криза, бяха потушени с масово насилие: според Iran International загиналите само на 8 и 9 януари достигат 36 000 души. Amnesty International документира стрелба с бойни патрони по протестиращи от покриви на сгради, джамии и полицейски участъци.

В статия за Washington Post от 6 януари Пахлави изложи визията си за демократичен преход и подчерта, че ролята му не е да управлява, а да доведе страната до свободен референдум, на който иранците ще изберат бъдеща политическа система. Той се срещна с представители на администрацията на Тръмп и предложи себе си като преходен лидер, съобщи Axios. Позицията му обаче не е безспорна: Atlantic Council посочва търкания в иранската опозиция, а критици го обвиняват в атаки срещу други видни дисиденти, сред които нобеловата лауреатка Наргес Мохамади, наричайки ги „леви" и „терористи".

Последното изявление на Пахлави е едновременно политическо позициониране и оперативен призив. То адресира нарастващото напрежение около евентуалното разширяване на ударите към цивилни обекти и се стреми да утвърди ролята на опозицията в изгнание като глас, който разграничава иранското общество от управляващия го режим.

Взрив на газопровод в покрайнините на Омск

🇷🇺💥 Експлозия на газопровод в покрайнините на Омск разпали огромен пожар с гигантска огнена топка, която освети небето. Това съобщи губернаторът на областта Виталий Хоценко в изявление на своя канал в Telegram.

Инцидентът е станал в около 5 часа сутринта край село Ростовка в Омски район. Малко по-късно в социалните мрежи започнаха да се появяват кадри на пламъците, изригващи от полето.

„В района на село Ростовка в Омски район избухна пожар в полето. Няма пострадали. Според една от версиите става дума за изтичане на газ от газопровод“, написа Хоценко в своето първо съобщение.

По-късно губернаторът редактира публикацията си, като добави уточнение, че „пожарът на тръбата е предизвикан от авария на подземен участък от магистрален газопровод-отвод“.

Жителите на селото споделиха, че са усетили силна миризма на химия във въздуха, според руския канал SHOT. На мястото на инцидента са изпратени 18 огнеборци и 4 единици пожарна техника.

Причините за инцидента се разследват от съответните органи органи, заяви Хоценко. Екипите на аварийните служби продължават работа на терен.

Това е поредната експлозия в серия от инциденти с руската енергийна мрежа през последните месеци. На 2 август участък от магистралният газопровод „Централна Азия – Център“ във Волгоградска област спря да работи след взривове край село Динамовское, разкри RBC-Украйна. На 9 септември серия от взривове в Пенза извадиха от строя магистрален нефтопровод и областен газопровод.

Газопреработвателният завод в Оренбург избухна в пламъци, а ръководеният от „Газпром“ Астрахански газопреработвателен завод спря производството на 22 септември след поредната атака с дрон.

През изминалата нощ преди инцидента в Омск, дронове удариха енергийни обекти в окупираната Донецка област и други градове в региона, посочват местни канали в Telegram. Мишени на удара са Старобешевската и Зуевската ТЕЦ, атаката остави на тъмно над 500 000 жители в окупираните територии на областта. Сред засегнатите градове бяха Донецк, Макеевка и Иловайск.

20 експлозии за 20 минути. Руската армия отново атакува град Харков с дронове.

🇷🇺💥🇺🇦 Руската армия отново атакува град Харков, използвайки ударни дронове, като градът беше разтърсен от около 20 експлозии в рамките на 20 минути, съобщи кметът Игор Терехов.

„По време на 20-минутната атака с дронове в Харков отекнаха около 20 взрива. В града избухнаха няколко пожара. Засега няма данни за пострадали. Група вражески бойни дронове продължава да се насочва към града – бъдете внимателни!“, написа кметът.

Първите взривове във втория по големина украински град бяха регистрирани около 22:35 часа, като ръководителят на областната военна администрация Олег Синегубов разкри, че обстрелът е насочен срещу индустриалния район на града. Терехов потвърди тази информация и добави, че на мястото на удара е избухнал пожар.

По-късно Синегубов допълни, че при отделен удар с дрон е избухнал пожар в Немишлянски район на града. „Избухнали са пожари. Информацията за пострадали и последици от ударите се изяснява“, написа той и добави, че спасителни екипи и екипите за спешна медицинска помощ работят в усилен режим.

Местните жители бяха призовани да останат бдителни и да се придържат към указанията, дадени от местните власти при въздушна тревога. Руските войски продължават да затрудняват ежедневието в областта с постоянните атаки, засягащи гражданската инфраструктура.

Украйна е изградила батериен парк в случай на аварийни прекъсвания при руски атаки.

🇺🇦🔋 Украйна е създала мрежа от батерийни паркове, проектирана специално, за да поддържа националната електропреносна мрежа в случай на аварийни прекъсвания при руски ракетни или дронови атаки, съобщи The Wall Street Journal.

Местоположенията на тези обекти, както и системите за тяхната защита, остават строго секретни поради съображения за сигурност.

Инсталациите са доставени от американската компания Fluence като част от програма на стойност 140 милиона долара, приключила през август 2025 г. Шест от тях са свързани с националната мрежа и могат да осигуряват електричество, когато други източници като ТЕЦ и ВЕЦ спрат работа.

Общата мощност на парковете в страната е 200 мегавата, което може да осигури електричество за около 600 000 домакинства, колкото е населението на Вашингтон, окръг Колумбия, за период до два часа. Тази временна поддръжка дава възможност на инженерите да възстановят повредени участъци от мрежата след масирани атаки.

Съветникът по енергийно съхранение в ДТЕК Вадим Уткин сподели пред WSJ, че модулният дизайн дава възможност за лесна замяна на отделни елементи. „Ако една от тях бъде повредена, това няма да е краят на света. Ще си поплача и ще псувам, но честно казано, смяната на един модул не е такава трудна задача“, обясни той.

Уткин също така разказа, че през 2021 г. е ръководил изграждането на подобен парк в Енергодар, Запорожка област, който по-късно е бил окупиран от руската армия. Малко преди това той изтрил софтуера за управление на батериите, превръщайки ги в това, което той нарече „скъпи тухли“.

Американското издание отбелязва, че правителството на Украйна е класифицирало както точните места на новите обекти, така и мерките за защитата им, включително средства за противовъздушна отбрана. Целта на всичко това е да бъдат предотвратени бъдещи руски атаки срещу тези обекти.

Произведените в САЩ батерии са проектирани да „заплатят дупките и стабилизират енергийното захранване в Украйна, като осигуряват алтернативен източник на енергия дори когато основната мрежа е под атака“.

Frontline Monitor припомня: украинският президент Володимир Зеленски заплаши, че ако руската армия продължи да нанася удари по енергийната инфраструктура на Украйна, ще има затъмнение в руската столица. На пресконференция той отбеляза, че този въпрос е бил обсъден с президента на САЩ Доналд Тръмп и подчерта готовността на Украйна да отговори на по-нататъшни атаки срещу електропреносната си мрежа.

Поредна нощ на масирани бомбардировки срещу енергийната мрежа на Украйна.

🇷🇺💥🇺🇦 Руската армия извърши поредната масирана бомбардировка срещу Украйна тази нощ, в която бяха използвани ударни дронове „Шахед“, управляеми авиационни бомби и крилати ракети „Калибър“. Съобщава се за десетки мощни експлозии в няколко областни градове, сред които Киев, Одеса, Запорожие и Лвов, където има данни за жертви и материални щети.

Първите вълни с дронове бяха регистрирани от украинските радари в около 21:20 часа. През нощта броят им нарасна значително, като групи от тях бяха забелязани да се движат към западните части на страната. Към 04:50 часа във въздушното пространство на страната все още активни дронове.

Град Запорожие беше подложен на атака с авиационни бомби малко след 02:00 часа. По сведения на областния губернатор Иван Федоров са нанесени най-малко 10 удара. Въздушно-космическите сили на Руската федерация вдигнаха стратегически бомбардировачи Ту-95МС и Ту-160, а Черноморският флот разположи носители на крилати ракети „Калибър“ от Черно море, които атакуваха западните региони на страната.

Към 05:00 часа бяха потвърдени сведенията за тежки последици в Запорожие, където бяха поразени жилищни сгради и промишлен обект. Градът изпитва прекъсвания на тока и водата. Първоначалните данни сочат, че един човек е загинал, а шестима са ранени.

В отговор на масирания обстрел срещу Западна Украйна Оперативното командване на въоръжените сили на Полша активира всички необходими процедури за защитата на въздушното пространство на страната. Полски и съюзнически самолети извършват интензивни операции, а наземните системи за противовъздушна отбрана и радарни инсталации се намират в най-високото ниво на готовност. Тези действия имат превантивен характер и са насочени към защита на населението, особено в районите, граничещи с Украйна.

Черниговска област частично без ток след руски удари през нощта.

🇷🇺💥🇺🇦 Чернигов и околните райони останаха частично без електричество в резултат на руска атака през изминалата нощ, която порази ключови енергийни обекти. Десетки хиляди домакинства бяха засегнати от прекъсванията, които оставиха около 50 000 души останаха без ток, според изявление на Черниговобленерго.

Ударите бяха нанесени с камикадзе дронове, предизвиквайки сериозни щети по електропреносната мрежа и избухване на пожар в областния център.

Енергетиците работят неуморно, за да възстановят услугата, като вече са започнали прехвърляне на потребителите към алтернативни източници на захранване. Въпреки усилията, в областта е въведен график за почасов режим на тока, следващ принципа „три часа със светлина, три часа без“.

Компанията-доставчик на електроенергия увери, че нейните екипи правят всичко възможно, за да ограничат възникване на допълнителни прекъсвания и дори да облекчат графика извън пиковите часове.

Особено тежко засегнат е самият град Чернигов, където руските сили удариха обект на критичната инфраструктура. Местни жители докладваха за мощни експлозии в 3:00 ч. и отново малко след 6:00 ч. Спешните екипи работят по отстраняване на последиците от удара, като на този етап ситуацията се намира под контрол, съобщиха от Държавната служба за извънредни ситуации.

В отговор на кризата енергетиците апелира жителите на областта да пестят електричество с думите: „Врагът отново ни подлага на изпитание, но ще устоим! Вие можете да помогнете, като ограничите консумацията си, за да осигурим енергия за всички“, гласи публикацията. Освен това гражданите се апелират да следят актуалните съобщения и да проявят търпение, докато захранването бъде напълно възстановено.