Показват се публикациите с етикет Енергийна инфраструктура. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Енергийна инфраструктура. Показване на всички публикации

вторник, 18 ноември 2025 г.

Взрив на газопровод в покрайнините на Омск

🇷🇺💥 Експлозия на газопровод в покрайнините на Омск разпали огромен пожар с гигантска огнена топка, която освети небето. Това съобщи губернаторът на областта Виталий Хоценко в изявление на своя канал в Telegram.

Инцидентът е станал в около 5 часа сутринта край село Ростовка в Омски район. Малко по-късно в социалните мрежи започнаха да се появяват кадри на пламъците, изригващи от полето.

„В района на село Ростовка в Омски район избухна пожар в полето. Няма пострадали. Според една от версиите става дума за изтичане на газ от газопровод“, написа Хоценко в своето първо съобщение.

По-късно губернаторът редактира публикацията си, като добави уточнение, че „пожарът на тръбата е предизвикан от авария на подземен участък от магистрален газопровод-отвод“.

Жителите на селото споделиха, че са усетили силна миризма на химия във въздуха, според руския канал SHOT. На мястото на инцидента са изпратени 18 огнеборци и 4 единици пожарна техника.

Причините за инцидента се разследват от съответните органи органи, заяви Хоценко. Екипите на аварийните служби продължават работа на терен.

Това е поредната експлозия в серия от инциденти с руската енергийна мрежа през последните месеци. На 2 август участък от магистралният газопровод „Централна Азия – Център“ във Волгоградска област спря да работи след взривове край село Динамовское, разкри RBC-Украйна. На 9 септември серия от взривове в Пенза извадиха от строя магистрален нефтопровод и областен газопровод.

Газопреработвателният завод в Оренбург избухна в пламъци, а ръководеният от „Газпром“ Астрахански газопреработвателен завод спря производството на 22 септември след поредната атака с дрон.

През изминалата нощ преди инцидента в Омск, дронове удариха енергийни обекти в окупираната Донецка област и други градове в региона, посочват местни канали в Telegram. Мишени на удара са Старобешевската и Зуевската ТЕЦ, атаката остави на тъмно над 500 000 жители в окупираните територии на областта. Сред засегнатите градове бяха Донецк, Макеевка и Иловайск.

понеделник, 6 октомври 2025 г.

20 експлозии за 20 минути. Руската армия отново атакува град Харков с дронове.

🇷🇺💥🇺🇦 Руската армия отново атакува град Харков, използвайки ударни дронове, като градът беше разтърсен от около 20 експлозии в рамките на 20 минути, съобщи кметът Игор Терехов.

„По време на 20-минутната атака с дронове в Харков отекнаха около 20 взрива. В града избухнаха няколко пожара. Засега няма данни за пострадали. Група вражески бойни дронове продължава да се насочва към града – бъдете внимателни!“, написа кметът.

Първите взривове във втория по големина украински град бяха регистрирани около 22:35 часа, като ръководителят на областната военна администрация Олег Синегубов разкри, че обстрелът е насочен срещу индустриалния район на града. Терехов потвърди тази информация и добави, че на мястото на удара е избухнал пожар.

По-късно Синегубов допълни, че при отделен удар с дрон е избухнал пожар в Немишлянски район на града. „Избухнали са пожари. Информацията за пострадали и последици от ударите се изяснява“, написа той и добави, че спасителни екипи и екипите за спешна медицинска помощ работят в усилен режим.

Местните жители бяха призовани да останат бдителни и да се придържат към указанията, дадени от местните власти при въздушна тревога. Руските войски продължават да затрудняват ежедневието в областта с постоянните атаки, засягащи гражданската инфраструктура.

Украйна е изградила батериен парк в случай на аварийни прекъсвания при руски атаки.

🇺🇦🔋 Украйна е създала мрежа от батерийни паркове, проектирана специално, за да поддържа националната електропреносна мрежа в случай на аварийни прекъсвания при руски ракетни или дронови атаки, съобщи The Wall Street Journal.

Местоположенията на тези обекти, както и системите за тяхната защита, остават строго секретни поради съображения за сигурност.

Инсталациите са доставени от американската компания Fluence като част от програма на стойност 140 милиона долара, приключила през август 2025 г. Шест от тях са свързани с националната мрежа и могат да осигуряват електричество, когато други източници като ТЕЦ и ВЕЦ спрат работа.

Общата мощност на парковете в страната е 200 мегавата, което може да осигури електричество за около 600 000 домакинства, колкото е населението на Вашингтон, окръг Колумбия, за период до два часа. Тази временна поддръжка дава възможност на инженерите да възстановят повредени участъци от мрежата след масирани атаки.

Съветникът по енергийно съхранение в ДТЕК Вадим Уткин сподели пред WSJ, че модулният дизайн дава възможност за лесна замяна на отделни елементи. „Ако една от тях бъде повредена, това няма да е краят на света. Ще си поплача и ще псувам, но честно казано, смяната на един модул не е такава трудна задача“, обясни той.

Уткин също така разказа, че през 2021 г. е ръководил изграждането на подобен парк в Енергодар, Запорожка област, който по-късно е бил окупиран от руската армия. Малко преди това той изтрил софтуера за управление на батериите, превръщайки ги в това, което той нарече „скъпи тухли“.

Американското издание отбелязва, че правителството на Украйна е класифицирало както точните места на новите обекти, така и мерките за защитата им, включително средства за противовъздушна отбрана. Целта на всичко това е да бъдат предотвратени бъдещи руски атаки срещу тези обекти.

Произведените в САЩ батерии са проектирани да „заплатят дупките и стабилизират енергийното захранване в Украйна, като осигуряват алтернативен източник на енергия дори когато основната мрежа е под атака“.

Frontline Monitor припомня: украинският президент Володимир Зеленски заплаши, че ако руската армия продължи да нанася удари по енергийната инфраструктура на Украйна, ще има затъмнение в руската столица. На пресконференция той отбеляза, че този въпрос е бил обсъден с президента на САЩ Доналд Тръмп и подчерта готовността на Украйна да отговори на по-нататъшни атаки срещу електропреносната си мрежа.

събота, 4 октомври 2025 г.

Поредна нощ на масирани бомбардировки срещу енергийната мрежа на Украйна.

🇷🇺💥🇺🇦 Руската армия извърши поредната масирана бомбардировка срещу Украйна тази нощ, в която бяха използвани ударни дронове „Шахед“, управляеми авиационни бомби и крилати ракети „Калибър“. Съобщава се за десетки мощни експлозии в няколко областни градове, сред които Киев, Одеса, Запорожие и Лвов, където има данни за жертви и материални щети.

Първите вълни с дронове бяха регистрирани от украинските радари в около 21:20 часа. През нощта броят им нарасна значително, като групи от тях бяха забелязани да се движат към западните части на страната. Към 04:50 часа във въздушното пространство на страната все още активни дронове.

Град Запорожие беше подложен на атака с авиационни бомби малко след 02:00 часа. По сведения на областния губернатор Иван Федоров са нанесени най-малко 10 удара. Въздушно-космическите сили на Руската федерация вдигнаха стратегически бомбардировачи Ту-95МС и Ту-160, а Черноморският флот разположи носители на крилати ракети „Калибър“ от Черно море, които атакуваха западните региони на страната.

Към 05:00 часа бяха потвърдени сведенията за тежки последици в Запорожие, където бяха поразени жилищни сгради и промишлен обект. Градът изпитва прекъсвания на тока и водата. Първоначалните данни сочат, че един човек е загинал, а шестима са ранени.

В отговор на масирания обстрел срещу Западна Украйна Оперативното командване на въоръжените сили на Полша активира всички необходими процедури за защитата на въздушното пространство на страната. Полски и съюзнически самолети извършват интензивни операции, а наземните системи за противовъздушна отбрана и радарни инсталации се намират в най-високото ниво на готовност. Тези действия имат превантивен характер и са насочени към защита на населението, особено в районите, граничещи с Украйна.

Черниговска област частично без ток след руски удари през нощта.

🇷🇺💥🇺🇦 Чернигов и околните райони останаха частично без електричество в резултат на руска атака през изминалата нощ, която порази ключови енергийни обекти. Десетки хиляди домакинства бяха засегнати от прекъсванията, които оставиха около 50 000 души останаха без ток, според изявление на Черниговобленерго.

Ударите бяха нанесени с камикадзе дронове, предизвиквайки сериозни щети по електропреносната мрежа и избухване на пожар в областния център.

Енергетиците работят неуморно, за да възстановят услугата, като вече са започнали прехвърляне на потребителите към алтернативни източници на захранване. Въпреки усилията, в областта е въведен график за почасов режим на тока, следващ принципа „три часа със светлина, три часа без“.

Компанията-доставчик на електроенергия увери, че нейните екипи правят всичко възможно, за да ограничат възникване на допълнителни прекъсвания и дори да облекчат графика извън пиковите часове.

Особено тежко засегнат е самият град Чернигов, където руските сили удариха обект на критичната инфраструктура. Местни жители докладваха за мощни експлозии в 3:00 ч. и отново малко след 6:00 ч. Спешните екипи работят по отстраняване на последиците от удара, като на този етап ситуацията се намира под контрол, съобщиха от Държавната служба за извънредни ситуации.

В отговор на кризата енергетиците апелира жителите на областта да пестят електричество с думите: „Врагът отново ни подлага на изпитание, но ще устоим! Вие можете да помогнете, като ограничите консумацията си, за да осигурим енергия за всички“, гласи публикацията. Освен това гражданите се апелират да следят актуалните съобщения и да проявят търпение, докато захранването бъде напълно възстановено.

сряда, 1 октомври 2025 г.

Зеленски: Русия създава „глобална заплаха“ след удар по енергиен обект в Славутич

🚨 Володимир Зеленски обвини Русия, че представлява глобална заплаха, след като вчера въоръжените ѝ сили извършиха обстрел по обект на енергийната мрежа в град Славутич, което доведе до прекъсване на електрозахранването в АЕЦ Чернобил.

В сряда Министерство на енергетиката на Украйна съобщи, че прекъсването е било причинено от пренапрежение в рамките на т.нар. „нов защитен саркофаг“ след атаката. Съоръжението има ключова роля в изолацията на разрушения реактор №4 и задържа изтичането на радиоактивни материали в околната среда.

„В резултат на руските обстрели срещу енергийната мрежа в Киевска област в град Славутич възникна аварийна ситуация в съоръженията на държавното предприятие ЧАЕЦ“, отбелязва официално съобщение.

„Днес руски удар по една от нашите електрически подстанции в Славутич предизвика спиране на електрозахранването за над три часа в обектите на бившата Чернобилска АЕЦ“, написа президентът Зеленски на публикация в Х.

„Руснаците няма как да не са знаели, че атаката по обекти в Славутич ще има подобни последици за Чернобил“, добави президентът.

По предварителни данни става дума за „целенасочен удар с участието на над 20 камикадзе дрона. Една част от тях бяха успешно свалени, но атаката беше проведена на вълни, така че да затрудни максимално защитата на обекта.“

Зеленски припомни и ситуацията в АЕЦ Запорожие, която в продължение на над седмица е извън електропреносната мрежа след обстрели, за които Киев и Москва се обвиняват взаимно. Именно там официални представители и енергийни експерти ситуацията там е критична, като централата разчита единствено на аварийни дизелови генератори.

В извънредно изявление украинският президент алармира, че евентуално спиране на захранването е „заплаха за абсолютно всички“, а назначеният от Кремъл директор по комуникациите на централата Евгения Яшина увери пред руските държавни медии, че положението е „напълно под контрол“.

„Русия съзнателно предизвиква риск от радиационно замърсяване, възползвайки се, за съжаление, от слабата позиция на IAEA и генералния директор Рафаел Гроси, както и от разсеяното внимание на международната общност“, отбеляза Зеленски, без да спести критиките към Гроси, който преди седмица беше на посещение в Москва при руския президент Владимир Путин, за да обсъдят „ядрена енергетика, неразпространение и въпроси на ядрената безопасност“, според официално изявление в X.

„Всеки ден, в който Русия продължава войната, отказва да въведе пълно и надеждно прекратяване на огъня и атакува нашата енергийна мрежа, включваща обекти, критично важни за безопасността на атомни централи и други ядрени обекти – представлява глобална заплаха“, завърши Зеленски.

Русия ще внася бензин от Китай след спиране на близо 40% от мощностите на НПЗ

🇷🇺⛽️🇨🇳 Руските власти подготвят мерки за започване на внос на бензин от Китай и други азиатски държави, за да компенсират недостига на горива, който обхвана страната след атаките с дронове срещу големи заводи за преработка на нефт.

Москва планира да закупи бензин също от Южна Корея и Сингапур, съобщава вестник Комерсант. За целта е предвидено сваляне на вносните мита за горива, доставяни през конкретни пропускателни пунктове в Далечния Изток. В същото време държавата ще покрива разликата между световните и вътрешните цени за вносителите със средства от държавния бюджет.

Доставките ще бъдат извършвани от трите компании – Роснефт, Промсиреимпорт и ННК, което ще позволи пренасочването на около 150 хиляди тона бензин месечно от сибирските рафинерии към централните части на Русия.

Освен това правителството планира да увеличи вноса на бензин от Беларус и да премахне забраната за използване на монометиланилин – добавка, която повишава октановото число, позволявайки увеличаване на производството. Поради високата токсичност и риска за здравето, включително онкологични заболявания, тя е забранена в повечето страни по света, а в Русия се използваше до 2016 г.

Въпреки мерките за защита на енергийните обекти, все още има опасност от влошаване на ситуацията с доставките на нефтопродукти за вътрешния пазар, предупреди Комерсант, цитирайки писмо от вицепремиера Александър Новак до премиера Михаил Мишустин.

Към края на септември в страната са спрени рекордните 38% от общия обем мощности на НПЗ (338 хиляди тона на ден). Около 70% от тези прекъсвания са резултат от атаки с дронове, успяли да поразят 20 000 от началото на август.

През септември още четири рафинерии спряха производство – „Кинеф“ в Ленинградска област, Рязанския НПЗ на „Роснефт“, Новокуйбишевски НПЗ и Астраханския ГПЗ на „Газпром“.

вторник, 23 септември 2025 г.

Украинските удари с дронове по руски рафинерии нарушават доставките и износа на дизел

🇺🇦💥🇷🇺 Украинските удари по руските петролни рафинерии доведоха до сериозни смущения в местните доставки и намалиха износа на дизел до най-ниските му нива от 2020 г. насам. От началото на август 16 от 38 руски рафинерии бяха ударени, някои многократно, включително една от най-големите инсталации за преработка на горива в Рязан, чийто капацитет стига 340 000 барела дневно, разположена близо до Москва.

Според анализаторите на Energy Aspects атаките са нарушили над 1 милион барела дневно от руския капацитет за рафиниране. Ако текущото темпо се запази, износът на дизел през септември ще падне до най-ниското си месечно ниво от 2020 г., сочат данни от OilX и Vortexa, проследяващи товарите.

„Това изглежда е най-ефективната кампания, която Украйна е водила досега“, отбеляза Бенедикт Джордж, ръководител на отдела за ценообразуване на петролни продукти в Европа в Argus Media, компания, отразяваща цените на суровините.

Русия е вторият по големина износител на дизел в света, като половината от товарите отиват за Турция, следвана от пазари в Западна и Северна Африка и Бразилия, тъй като ЕС и Обединеното кралство не внасят директно гориво от Русия. Въпреки че Москва наложи забрани за износ на бензин през по-голямата част от тази година, продажбите на дизел в чужбина до този момент не бяха ограничени.

Джордж посочи, че Турция се е обърнала към Индия и Саудитска Арабия за компенсиране на недостига, а цените на дизела са се вдигнали този месец до 25-30 долара за барел над тези на референтния суров петрол Brent. Това е най-високото ниво от лятото, когато 12-дневната война между Израел и Иран изстреля цените до 15-месечен връх поради опасения за доставките.

Амрита Сен, съосновател на Energy Aspects, отбеляза, че ефектът от атаките се проявява с известно забавяне на пазарите заради огромните мащаби на Руската федерация. „Рафинерия спира работа, но може да минат три седмици, докато дизелът от нея стигне до пристанището“, обясни тя.

Несигурността около доставките на дизел и суров петрол поддържа високите цени в момент, когато много анализатори очакваха спад.

Във вторник украинският президент Володимир Зеленски призова американския си колега Доналд Тръмп да подкрепи по-строги санкции срещу Москва по време на срещата им на Общото събрание на ООН. По-рано този месец Зеленски подчерта успеха на ударите с дронове, заявявайки, че „най-ефективните санкции – тези, действащи най-бързо – са пожарите в руските петролни рафинерии, терминали и складове за петрол“.

Миналата седмица Зеленски отбеляза пред репортери, че Украйна увеличава производството на дронове с далечен обсег и ескалира своите удари по руската енергийна инфраструктура, за да доближи войната до Кремъл. „Когато броят на дроновете ни настигне този на руснаците, те ще усетят недостига на гориво и загубите. Вече наблюдаваме това все повече. Повече дронове достигат целите си“, каза той.

Десетките поразени петролни и газови инсталации включват и разположени на над 1000 км от държавната граница с Украйна, според официални лица в Киев и независими експерти. Миналия четвъртък украински дронове изминаха 1400 км, за да атакуват нефтохимическия завод „Газпром Нефтехим Салават“ в Република Башкортостан. Службата за сигурност на Украйна (СБУ) заяви, че поема отговорност за удара, който нея предизвикал „силен пожар“ в центъра на инсталацията.

Друга украинска атака същия ден беше насочена срещу една от най-големите руски рафинерии във Волгоград, на около 1000 км южно от Москва. В събота Украйна порази още две руски рафинерии в Саратов и Новокуйбишевск, южно и източно от Москва, стана ясно от изявления на служители в Киев, които по-късно бяха потвърдени от руското министерство на отбраната.

Украинските атаки с дронове принудиха Москва временно да спре интернет услугите, което доведе до смущения за потребители, компании и обществени услуги.

Русия все още не е изправена пред недостиг на дизел, чието производство надхвърля потреблението на вътрешния пазар с над 50%. Дизелът е ключов за селскостопанския сектор, както и за военните части, особено танкове. Други превозни средства, включително тези за транспорт на ранени, искат бензин, който е в недостиг.

Все повече руски региони, включително окупираните територии, се сблъскват с недостиг на бензин. Цените на едро скочиха с повече от 40% от януари насам.

Джордж припомни, че Украйна проведе подобна, макар и по-слаба кампания на удари с дронове миналата есен, когато „Русия има нужда от дизел за своите трактори, а много от водещите европейски рафинерии спират за планирана поддръжка през този период“.

През последните месеци Русия засили своите въздушни удари срещу военна и гражданска инфраструктура в Украйна, включително по енергийни съоръжения, отбранителни фабрики и железопътни линии. Масиран удар в края на август засегна сериозно сградите на мисията на ЕС и Британския съвет в Киев, заедно с десетки други сгради.

По-рано този месец руски дронове навлязоха във въздушното пространство на Полша и Румъния, а изтребители прелетяха над Естония, което доведе до широко осъждане и задейства консултации в НАТО по процедурата на член 4.

вторник, 16 септември 2025 г.

„Транснефт“ предупреди за съкращаване на добива след украинските удари.

🇷🇺 Държавният петролопроводен монополист „Транснефт“ предупреди производителите, че може да се наложи намаляване на добива след украинските удари по ключови пристанища за износ и рафинерии, съобщиха на 16 септември пред Ройтерс три източника от индустрията.

Новината идва на фона на засилени украински атаки срещу руската енергийна инфраструктура с цел да се отслаби финансирането за военните усилия на Кремъл. Според Ройтерс украинската армия е поразила най-малко 10 рафинерии от миналата година насам, което на определен етап е намалило капацитет за преработка на страната с 20%.

Транснефт, която контролира над 80% от добива на суров петрол, е ограничила възможността на компаниите да съхраняват нефт в нейните тръбопроводи и е предупредила, че може да приеме по-малки обеми, ако щетите по инфраструктурата се задълбочат, съобщава агенцията.

Президентът Володимир Зеленски определи ударите с дронове по руските енергийни обекти като „санкциите, които действат най-бързо“. Киев настоява, че нефтените съоръжения са легитимни военни цели, тъй като финансират и захранват войната срещу Украйна.

Печалбите от петрол и газ са основният източник на приходи за Москва, като ѝ осигуряват между една трета и половината от федералния бюджет. Въпреки че успя да пренасочи съществена част от суровия си петрол към азиатски клиенти въпреки западните санкции, зачестилите украински удари предизвикаха множество прекъсвания, спиране на износа и задълбочаване на недостига на горива в страната.

През последната седмица украински безпилотници поразиха най-голямото руско нефтено товарно пристанище Приморск, което наложи временното му затваряне, както и рафинерията в Кириши, Ленинградска област – една от най-големите в страната, с годишен капацитет от 60 милиона тона.

По данни на украинското военно разузнаване, обектът в Кириши вече е бил атакуван през март.

вторник, 2 септември 2025 г.

Русия ще опита да унищожи енергийната инфраструктура на Украйна.

Трипилската електроцентрала загуби 100% от производствения си капацитет, след като руски бомбардировки предизвикаха пожар в турбинната зала през април 2024 г.
📸 Снимка: Libkos/Getty Images

🇷🇺⚔️🇺🇦 Руското военно командване е приключило подготовката за голяма операция за унищожаване на газовата и енергийната инфраструктура на Украйна, съобщи каналът INSIDER-T в Telegram, който често публикува сведения от вътрешни източници в Кремъл.

Според изнесеното, решението е взето като „огледален отговор“ на систематичните атаки на Киев по руски рафинерии и горивни хъбове. В Москва посочват, че действията на екипа на президента Зеленски са направили този ход „неизбежен“. Руското ръководство ще представи кампанията не като собствена инициатива, а като принудителна реакция на ударите по руската енергийна система.

За разлика от ударите през 2022–2023 г. предстоящата кампания ще стъпва на принципа на „невъзстановими щети“. Целта е Украйна да бъде лишена от възможността да възстанови енергийната инфраструктура бързо. Под удари ще попаднат не само електроцентрали, но и подстанции, разпределителни възли, системи за съхранение и газови компресорни станции.

Планът предвижда серия от масирани атаки, след които в експлоатация да останат не повече от 20% от генериращите мощности – минимален резерв, достатъчен единствено за жизнено необходимото – или докато Киев не се откаже напълно от атаките срещу руските рафинерии. Сроковете са ясно очертани, като първият сценарий трябва да бъде завършен най-късно до 15 ноември. По план, тогава Украйна ще се намира в режим на фактически затъмнение, при което електричество ще е налично едва по 9 часа в денонощие.

Официалният старт на операцията е насрочен за втората половина на септември, когато Москва ще прецени окончателно, че Киев не възнамерява да обсъжда мирни договори и залага на ескалация.

Кремъл планира да използва разрушенията и в информационната война, като тиражира посланието, че „Украйна сама се е довела до енергиен колапс“, а вината за предстоящите блокади и страдания на населението ще бъде приписана лично на Зеленски. Очаква се страната да навлезе в отоплителния сезон със силно разрушена енергийна система, което ще доведе до колапс в икономиката, отбраната и ежедневието.

Руският президент Владимир Путин потвърди косвено тази линия, заявявайки: „Москва дълго търпя украинските атаки по нашите обекти, но в един момент започна да отговаря сериозно.“

сряда, 20 август 2025 г.

Ситуацията с горивата в Приморския край остава сложна

🇷🇺⛽ Ситуацията с бензина в Приморския край на Руската федерация е все така критична. Гориво липсва не само по извънградски пътища, но и сред много от населените места в региона, след като туристическият наплив от Хабаровския край доведе до криза с бензина на федерална магистрала „Усури“, а местните се оплакват от огромни опашки по бензиностанции.

За справяне с недостига в някои райони на Приморски край бяха изпратени още допълнителни цистерни с гориво.

В Крим и Забайкалието бензинът се продава с талони. Жители на окупирания полуостров се оплакаха, че масовият АИ-95 е изчезнал напълно от повечето бензиностанции, а там, където все още го има, се продава предимно с талони, издадени от предприятия.

Поради редовните украински атаки с дронове срещу руските заводи за преработка на нефт, цените на бензина в страната от началото на годината са нараснали с близо 50%.

На търговете на Санктпетербургската стоково-суровинна борса на 18 август цената на марка АИ-92 по националния индекс, който отразява средната цена на горивото във всички водещи рафинерии, стигна до 71 516 рубли за тон, а АИ-95 – 80 430 рубли. Предишният рекорд беше поставен преди близо две години.

Кризата се изостря с наближаване на сезона за прибиране на реколтата, като запасите от гориво липсват и при независимите участници на пазара, споделя руският вестник „Комерсант“.

Експерти от индустрията прогнозират, че скокът в цените на горивата ще продължи през следващите месеци. Проф. Людмила Кривко от Института за международни икономически отношения, очаква през септември литър АИ-92 да струва между 60,55 и 72,10 рубли, а АИ-95 – между 61,00 и 78,50 рубли.

Успоредно на кризата с горивата, в руската автомобилна индустрия се задава отделна криза – най-големият производител в страната „Автоваз“ съобщи, че от септември заводът в Толиати минава на непълна работна седмица и ще се принуди да съкрати заплатите на служители в резултат на поредния рязък спад в продажбите.

понеделник, 19 май 2025 г.

Тайван изведе от експлоатация последния си ядрен реактор.

🇹🇼 Тайван се превърна в първата страна в Източна Азия, премахнала изцяло ядрената енергия, след като последният работещ реактор в АЕЦ „Мааншан“ беше изведен от експлоатация, с което целта на управляващата Демократическа прогресивна партия за „родина без ядрена енергия“ до 2025 г. беше изпълнена успешно.

През миналата 2024 г. Тайван внесе 97% от енергията си, превръщайки енергоемките си индустрии в уязвими за блокада. Островът, който се стреми към нулеви нетни емисии до 2050 г., зависи почти изцяло от вноса на изкопаеми горива, за да захранва домовете, фабриките и критичната индустрия за полупроводникови чипове.

Демократическата прогресивна партия на президента Лай Чинг-те отдавна обещава постепенното премахване на ядрената енергия, докато основната опозиционна партия Куоминдан (КМТ) твърди, че е необходимо продължаване на доставките за енергийната сигурност.

АЕЦ „Мааншан“ в южната част на окръг Пингтунг се затваря, тъй като Китай засилва военната си дейност около Тайван, който Пекин твърди, че е част от негова територия и обеща един ден да го постави под свой контрол. По време на мащабни военни учения около острова през април, Китай симулира удари по ключови пристанища и енергийни обекти, както и блокада на острова.

Мааншан работи от 40 години в регион, популярен сред туристите, който сега е осеян с вятърни турбини и слънчеви панели.

Планира се повече възобновяема енергия на мястото, където държавната компания Taipower има план да построи слънчева централа, способна да снабдява близо 15 000 домакинства годишно. Но докато ядрената енергия е представлявала само 4,2% от енергийните доставки на Тайван миналата година, някои се опасяват, че затварянето на Мааншан носи риск от енергиен срив.

„Тайван е толкова малко място и в момента няма друг по-добър и по-ефективен природен източник на енергия, който може да замести ядрената енергия“, каза 41-годишният Рики Сяо, който управлява близка къща за гости.

В пика си през 80-те години на миналия век ядрената енергия е съставлявала повече от 50% от производството на енергия в Тайван, като три централи са експлоатирали шест реактора на целия остров. Две централи спряха да работят между 2018 и 2023 г., след като изтекоха разрешителните им за експлоатация.

По-голямата част от енергията на Тайван е базирана на изкопаеми горива, като втечненият природен газ представлява 42,4%, а въглищата – 39,3% миналата година. Възобновяемата енергия възлиза на 11,6%, което е доста под целта на правителството от 20% до 2025 г.

Слънчевата енергия се сблъсква с противопоставяне от общности, притеснени от панелите, заемащи ценна земя, докато правилата, изискващи местно произведени части във вятърните турбини, забавят тяхното внедряване.

Лай настоява, че енергийните доставки на Тайван ще бъдат стабилни, дори когато технологията с изкуствен интелект увеличава търсенето, като нови блокове в съществуващите централи на втечнен природен газ и въглища ще заменят производството на Мааншан.

КМТ и Тайванската народна партия, които контролират парламента, във вторник измениха закон, който позволява на атомните централи да удължат експлоатационния си живот с до 20 години.

„Ядрената енергия не е най-перфектният начин за генериране на електроенергия“, каза пред AFP депутатът от Гоминьдан Ко Джу-чун. „Но това е опция, която не бива да се елиминира, когато разработваме технологии, отбрана и укрепваме националната сигурност.“

Зависимостта на Тайван от вносни изкопаеми горива е особено тревожна, предвид риска от китайска блокада. Островът разполага с достатъчно запаси от втечнен природен газ (LNG) и въглища, за да стигне съответно само за 11 и 30 дни, показват правителствени данни.

Централизираната електропреносна мрежа на Тайван също така излага части от острова на риск от големи прекъсвания на електрозахранването в случай на единична повреда.

„Без ядрена енергия енергийната сигурност не може да бъде гарантирана и националната сигурност ще бъде засегната“, посочи Йе Цунг-куанг, енергиен експерт в Националния университет Цин Хуа в Тайван.

Екологични активисти твърдят, че възобновяемите енергийни източници са най-добрият начин за укрепване на енергийната устойчивост на Тайван.

„Ако всяка общност има слънчеви панели на покривите си, общността може да бъде самодостатъчна“, каза Цуй Шу-хсин, генерален секретар на Алианса за действие на зелените граждани.

Но други отбелязват, че раздялата на Тайван с ядрената енергия е против тенденциите в региона и по света. Дори Япония се стреми ядрената енергия да възлиза на 20-22 % от електричеството до 2030 г. в сравнение с доста под 10 % сега.

А ядрената енергия стана най-големият източник на електроенергия в Южна Корея през 2024 г., представлявайки 31,7 % от общото производство на електроенергия в страната и достигайки най-високото си ниво от 18 години, според правителствени данни.

петък, 28 февруари 2025 г.

Русия нанесе масирана атака с 208 дрона срещу Украйна.

🇷🇺💥🇺🇦 През нощта срещу 28 февруари Русия нанесе поредната си масирана въздушна атака, използвайки 208 безпилотни летателни апарата тип „Шахед“ и различни дронове примамки от посоките на Орел, Брянск, Курск, Милерово, Шаталово и Приморско-Ахтарск.

Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) противодействаха на атаката с тактическа авиация, зенитно-ракетни войски, средства за радиоелектронна борба и мобилни огневи групи.

Към 09:00 часа сутринта е потвърдено свалянето на 107 дрона над областите Харков, Полтава, Суми, Киев, Чернигов, Черкаси, Виница, Житомир, Кировоград, Днепропетровск, Запорожие, Херсон и Николаев, според официално съобщение на ВВС на Украйна.

В него се посочва, че 97 безпилотни летателни апарата са изчезнали от радарите, без да причинят никакви щети. Дроновете, които изчезват от радарите, преди да достигнат целите си, обикновено са примамки. Русия ги изстрелва заедно с истински дронове, за да насити противовъздушната отбрана на Украйна.

В резултат на атаката загинаха трима души, а 20 други бяха ранени. Нанесени са материални щети в Запорожка, Харковска, Николаевска и Сумска области.

Удар от руски дрон срещу град Запорожие нанесе щети на три високи жилищни сгради и пет къщи, заяви областният губернатор Иван Федоров, който добави, че при атаката е била ранена 82-годишна жена, а три апартамента са били унищожени от пожар.

Трима души са убити в градовете Покровск и Константиновка, както и в село Торске в източната Донецка област, съобщи губернаторът Вадим Филашкин, а други седем души са били ранени през изминалото денонощие на територията на региона.

Атака с руски дрон срещу град Балаклия в Харковска област унищожи жилищна сграда, ранявайки двама мъже и една жена, съобщи областният управител Олег Синегубов.

През нощта руски дронове атакуваха жилищни райони, промишлено предприятие и електрическата централа ТЕЦ-5 в района на град Харков, като повредиха около 20 жилищни сгради. Жена и мъж са пострадали, съобщиха от областната управа.

В Херсонска област руските сили атакуваха 36 населени места, сред които едноименният областен център. Седем души са ранени, съобщи губернаторът Александър Прокудин.

сряда, 12 февруари 2025 г.

Русия удари украинската газова инфраструктура с крилати ракети "Калибър".

🇷🇺💥🇺🇦 Въоръжените сили на Руската федерация нанесоха масиран удар с крилати ракети "Калибър" по съоръжения на украинската газова инфраструктура в Полтавска, Харковска и Днипропетровска области.

Според бившия депутат от Върховната рада Игор Мосийчук ударите са били насочени срещу газови находища, които са част от Глинско-Солоховския петролно-газов район. Сред засегнатите обекти е  Яблунивското газово находище в района на град Лохвица, което произвеждаше около 6,2 милиона кубически метра газ дневно.

След ударите се появиха съобщения за смущения в работата на предприятията от групата Нафтогаз. Украински медии потвърдиха, че редица газови съоръжения са спряли работа, което от своя страна е причинило краткотрайни прекъсвания на доставките на газ и е нарушила енергийната система на страната.

Освен това руските войски използваха безпилотни летателни апарати тип “Геран”, за да нанесат удари по цели в Харковска област. По предварителни данни основните мишени на дроновете са били петролни складове и други обекти на горивната инфраструктура. Според украински източници са изстреляни общо около 30 дрона.

Министърът на енергетиката на Украйна заяви, че ударите по енергийната инфраструктура на страната са причинили щети, чието отстраняване ще отнеме много време.

Енергийната система на Украйна беше обект на редица масирани атаки в миналото, което доведе до сериозни смущения в електропреносната мрежа. Атаките срещу критични енергийни съоръжения се увеличиха през последните месеци, което принуди властите да наложат редовни прекъсвания на електрозахранването в редица райони.

Експерти смятат, че ударите по газовите находища могат да имат дългосрочно въздействие върху енергийната сигурност на Украйна. Глинско-Солоховският нефтен и газов район, разположен в Полтавска област, е един от ключовите региони за добив на газ. Загубата на капацитет на газовото находище Яблунивске може да доведе до съществено намаляване на производствените обеми и да причини допълнителни проблеми при задоволяването на нуждите от газ на страната.

четвъртък, 2 януари 2025 г.

Британското разузнаване: Русия засилва ударите срещу Украйна с крилати ракети "Калибър" и дронове-камикадзе.

🇷🇺💥🇺🇦 На 28 декември 2024 г. разузнавателната служба на Министерство на отбраната на Обединеното кралство съобщи за значителна ескалация на руската въздушна и ракетна кампания срещу Украйна. В средата на декември 2024 г. Русия извърши координирана, широкомащабна атака, използвайки крилати ракети “Калибър” и безпилотни летателни апарати, отбелязвайки една от най-големите ударни вълни през последните месеци.

В операцията са участвали около 90 крилати ракети „Калибър“ (НАТО: SS-N-30A SAGARIS), изстреляни от бойни кораби и самолети на руския Черноморски флот. В допълнение към това, над 180 еднопосочни атакуващи безпилотни въздушни системи (OWA UAS), често наричани „дронове камикадзе“, бяха изстреляни от множество места, насищайки украинското въздушно пространство. Координираното нападение беше насочено към критична украинска национална инфраструктура, включително енергийни мрежи и индустриални центрове. Вълната също се опитваше да завладее и потисне украинските системи за противовъздушна отбрана и да удари ключови военни инсталации като летища.

Ракетите “Калибър” са високоточни крилати ракети с голям обсег, способни да поразяват наземни и морски цели. Базирани на кораби, подводници и самолети, серията може да се похвали с обхват до 2500 километра и разполага с усъвършенствани системи за насочване. Проектирани за гъвкавост, тези ракети са много ефективни срещу инфраструктура, военни инсталации и стратегически активи, което ги прави крайъгълен камък на способностите на Русия за удари на далечни разстояния.

Междувременно, еднопосочните летателни безпилотни системи, известни също като “камикадзе дронове”, са евтини въздушни платформи за многократна употреба, предназначени да се удрят в цели, доставяйки експлозивни полезни товари. Лесни за масово производство и разгръщане, те са особено ефективни за насищащи атаки, претоварвайки системите за противовъздушна отбрана с огромния си брой. Смята се, че дроновете, използвани от Русия в тази операция, са били разгърнати от множество стартови площадки, което позволява едновременни атаки на различни фронтове.

Декемврийските удари отразяват промяна в руската тактика, наблюдавана от август 2024 г. Вместо да предприема чести атаки в по-малък мащаб, Русия изглежда натрупва боеприпаси с прецизно насочване и дронове за периодични ударни вълни с висока интензивност. Този подход позволява по-въздействащи атаки, напрягайки украинската защита чрез насищане на нейните системи за отговор. Анализаторите обаче предупреждават, че Русия запазва гъвкавостта да извършва по-малки удари с малко или никакво предупреждение, използвайки съществуващите си запаси от ракети и дронове.

Този скок в руските удари подчертава продължаващото предизвикателство за украинските системи за противовъздушна отбрана, които трябва да се борят със сложна комбинация от евтини дронове и сложни крилати ракети. Употребата на камикадзе дронове като инструмент за насищане усложнява усилията за защита на критична инфраструктура и военни активи. Продължаващата зависимост на Украйна от системите за противовъздушна отбрана, доставяни от Запада, остава ключов елемент от нейната отбранителна стратегия. Нарастващата честота на нападенията срещу инфраструктурни и промишлени цели също подчертава значението на укрепването на защитните мерки за граждански съоръжения.

Способността на Русия да извършва такива широкомащабни операции демонстрира нейния устойчив капацитет за продължителни въздушни кампании въпреки международните санкции и логистичните предизвикателства. Тъй като конфликтът продължава, моделът на редки, но далеч по-интензивни удари с ракети и безпилотни самолети вероятно ще се запази, със значителни последици за хода на войната и регионалната стабилност.

Докладът на британското разузнаване служи като рязко напомняне за развиващата се динамика на съвременната война, където прецизните боеприпаси и безпилотните системи играят все по-ключова роля. Тази ескалация е в съответствие с по-широки стратегически цели за осакатяване на Украйна и подкопаване на способността ѝ да поддържа продължаващите военни усилия. Продължаващата бдителност и подкрепа за способностите на противовъздушната отбрана на Украйна ще бъдат от решаващо значение за смекчаване на въздействието на такива агресивни тактики.

сряда, 25 декември 2024 г.

Руски терор срещу Украйна в коледната сутрин.

🇷🇺💥🇺🇦 Русия предприе масирана въздушна атака срещу енергийната инфраструктура на Украйна на в коледната сутрин, насочвайки крилати и балистични ракети и дронове срещу територията на цялата страна.

Североизточният град Харков е сред най-тежко засегнатите, попадайки под “масиран обстрел“ с балистични ракети, според местните власти. Съобщава се за поредица от експлозии в града, след като украинската авиация предупреди за заплаха от балистични ракети срещу града.

Най-малко седем ракетни удара бяха насочени към града, посочи областният губернатор Олег Синегубов, добавяйки че атаките са причинили пожари и щети на гражданската инфраструктура, а най-малко шестима души са ранени.

Разположен само на 30 километра от руската граница, Харков е подложен на безмилостни въздушни атаки през последните две години на пълномащабната война.

В навечерието на празниците кметът Игор Терехов обяви, че градът е поставил коледна украса и светлини за първи път от началото на руската агресия преди близо три години, описвайки ги като “символ на решимостта“.

Съобщава се също за експлозии в Днипро, Кременчук, Кривий Рог и Ивано-Франкивск.

Руските сили са изстреляли общо 78 ракети и 106 дрона, съобщиха от военновъздушните сили на Украйна. По-рано през изминалата нощ беше съобщено, че седем стратегически бомбардировачи Ту-95 са излетели от авиобаза Оленя, а по-късно съобщиха, че няколко крилати ракети “Калибър“ са изстреляни от акваторията Черно море.

Според публикуваната от тях информация средствата за противовъздушна отбрана са свалили 55 крилати ракети Х-101/Х-55/Калибър и четири ракети Х-59/Х-69, както и 54 безпилотни самолета тип “Шахед“ и други видове. Други 52 дрона са „загубени“ в резултат от работата на средствата за радиоелектронна борба.

„Всеки руски масиран удар отнема време за подготовка. Той никога не е спонтанно решение. Това е съзнателен избор не само на цели, но и на време и дата“, заяви Володимир Зеленски.

Множество градове в Украйна наложиха аварийно спиране на електричеството след атаката. Най-голямата украинска частна енергийна компания DTEK съобщи, че руски ракети са ударили нейни топлоелектрически централи, “нанасяйки сериозни щети на оборудването“. Местоположението на съоръженията не се съобщава.

Руската атака срещу енергийната инфраструктура в Днепропетровска област уби един човек, каза губернаторът Сергей Лисак.

Енергийната инфраструктура също е била атакувана във Виницка и Ивано-Франковска области, според местните власти. В Киевска област отломки от дрон са повредили кафене, три къщи и 12 камиона, каза губернаторът Руслан Кравченко.

Полша е вдигнала под тревога бойни самолети в отговор на руската ракетна заплаха в западните украински области, гласи информация, публикувана от оперативното командване на въоръжените сили на страната.

Мащабната атака следва удар с балистична ракета срещу Кривий Рог в навечерието на Коледа, която порази жилищна сграда в пределите на града, убивайки един цивилен и ранявайки други 15.

Няколко дни преди това Русия изстреля пет балистични ракети по столицата Киев на 20 декември, причинявайки пожари, жертви и материални щети на няколко чуждестранни посолства.

Руските атаки срещу критичната инфраструктура на Украйна бележат ескалация с настъпването на зимата. През последните дни руският президент Владимир Путин отправи заплахи, обещавайки “повече разрушения“ за Украйна и предполагайки, че Москва може да изстреля балистична ракета със среден обсег “Орешник“ срещу Киев.


Атаката включваше общо:

  • 106 × безпилотни летателни апарати “Шахед“
  • 50 × крилати ракети с въздушно базиране X-101/555/55СМ
  • 4 × крилати ракети с въздушно базиране Х-59/69 “Овод“
  • 12 × крилати ракети с морско базиране 3М14 “Калибър“
  • 12 × управляеми зенитни ракети 5В55/48Н6ДМ от C-300/400
  • 2 × балистични ракети КН-23

В резултат на бойната работа на ПВО и други компоненти на ВСУ бяха унищожени:

  • 55 × крилати ракети “Калибър“
  • 54 × безпилотни летателни апарати “Шахед“

В ракетната атака участваха:

  • 8 стратегически бомбардировача Ту-95МС
    • 7 от авиобаза Оленя, Мурманска област и 1 от авиобаза Енгелс-2, Саратовска област
    • Изстрелванията са извършени от райони на Волгоградска област
  • 1 надводен кораб и 1 подводница от Черноморския флот на Русия
    • Изстрелвания от нос Мисхако в района на Новоросийск, Черно море

вторник, 3 декември 2024 г.

Руската атака срещу западна Украйна доведе до прекъсвания в електрозахранването.

🇷🇺💥🇺🇦 Руските атаки срещу украинската критична инфраструктура доведоха до нови прекъсвания на електрозахранването в западната част на страната, съобщиха във вторник местните власти след последния въздушен обстрел от Москва.

Дрон камикадзе удари Тернопил, областен център на запад, който е дом на 224 000 души, в понеделник беше мишена на смъртоносна атака и големи прекъсвания на захранването, оставили хиляди без електричество миналия месец.

„Вражески дрон удари обект на критичната инфраструктура в Тернопил. Част от града остана без електричество“, заяви кметът на града Сергей Надал. В голяма част от времето западната част на Украйна се оказа сравнително пощадена от пълномащабната агресия на Москва.

През последните седмици обаче Русия предприе значителна ескалация по отношение на честотата и мащабите на своите безпилотни атаки срещу украинската инфраструктура в цялата страна в опит за подкопаване на украинския боен дух и лишаване на цивилното население от жизненоважните за зимния сезон енергийни доставки.

Атаките през нощта бяха насочени и към западната област Ривне, каза нейният губернатор Александър Ковал.

„Поредно вражеско нападение срещу Ривненска област. Поразен е обект на енергийната инфраструктура“, съобщи Ковал в социалните мрежи, без да уточнява непосредствените последици от атаката.

Украинските военновъздушни сили съобщиха, че Русия е атакувала Украйна с 28 дрона, 22 от които са били свалени.

четвъртък, 28 ноември 2024 г.

Русия отново атакува енергийната инфраструктура на Украйна

🇷🇺💥🇺🇦 В ранните часове на 28 ноември 2024 г. Русия извърши поредната си атака с крилати ракети от кораби и самолети срещу Украйна, след като през цялата изминала нощ атакува страната с ударни дронове. Тревогата се разпространи във всички региони, с експлозии в някои, включително потвърдени удари в Харков и Волин.

Обект на атаката бяха съоръжения на енергийната инфраструктура, което доведе след себе си до множество аварийни прекъсвания на електрозахранването. За заплаха от удари съобщаваха украинските военновъздушни сили, а подробности за движението на ракетите се съобщават от украинските мониторинг канали.

Киев

Киевската градска военна администрация съобщи, че в резултат на ракетен удар на руските войски по столицата са паднали отломки в района на Днепровски район. По предварителни данни са паднали на открито. Няма данни за жертви и щети. Данните от оперативния отчет се актуализират.

По-късно градската администрация уточни, че отломките от ракетата са паднали на територията на предприятие. В резултат на това са нанесени леки щети на няколко стопански постройки и камион.

Харковска област

При масирана атака сутринта на 28 ноември руските сили нанесоха ракетни атаки срещу Харков. Атакуван беше най-големият квартал на града Киевски, като сред поразените цели беше гражданско предприятие.

„Според предварителната информация ударите са нанесени на територията на цивилно предприятие в Киевски район на Харков. Към момента няма информация за жертвите“, отбеляза кметът на града Игор Терехов.

Олег Синегубов, ръководител на Харковската областна военна администрация заяви, че рано сутринта в града е имало най-малко три силни експлозии, като уточни, че при атаките са увредени инфраструктура на предприятие и дограма на жилищен блок.

Волинска област

Кметът на Луцк Игор Полишчук съобщи, че в областния център са регистрирани няколко удара на руски крилати ракети. Той отбеляза, че част от града е без електрозахранване, така че критичните инфраструктурни обекти ще бъдат свързани към алтернативни енергийни източници.

Решено е и учениците, които учат първа смяна, да бъдат прехвърлени на дистанционно обучение. Кметът отбеляза, че в града има отоплителни станции, където можете да се свържете и с интернет.

Ровненска област

Александър Ковал, ръководител на областната военна администрация, съобщи, че руските сили са атакували района с ракети. В резултат на обстрела над 280 000 абонати в региона останаха без ток. Имаше и прекъсвания на водоподаването.

Училищата в Ровне и част от областта са преминали на дистанционно обучение. Кметът на града обеща да предостави повече информация за последствията от атаката по-късно.

Хмелницка област

По време на сутрешната масирана ракетна атака срещу Хмелницки избухнаха няколко експлозии. Военновъздушните сили на Украйна съобщиха, че ракети са ударили областния център на няколко вълни.

Очевидци разказаха, че след взривовете е прекъснато електричеството в някои части на града. Към 9.00 часа няма официална информация от властите.

Виницка област

Наталия Заболотна, първи заместник-началник на областната военна администрация на Виница, съобщи, че в региона са регистрирани последствия от руския удар. В резултат на ракетния обстрел са повредени жилищни сгради, унищожена е стопанска постройка, а личен автомобил се е запалил.

По данни на военномедицинска академия е пострадала жена, която е хоспитализирана за оказване на необходимата медицинска помощ. На мястото работят всички съответни служби.

Ситуацията в Украйна след ракетната атака

Украинските железници съобщиха, че след масирания обстрел са възникнали отделни проблеми с електричеството на железопътната инфраструктура, но повече от 150 влака се движат по график. Пътната обстановка е стабилна и овладяна.

От компанията уточниха, че заради прекъсването на електрозахранването в определени участъци е имало закъснения с не повече от 1 час на 6 влака, но там работят резервни дизелови локомотиви.

Първата вълна от ракети

По-конкретно около 05:00 руските сили изстреляха крилати ракети "Калибър" от акваторията на Черно море. Според ВМС на Украйна там са били разположени 14 кораба, включително четири ракетоносеца (с общ залп до 22 ракети „Калибър“).

Освен това въздушно-космическите сили на Руската федерация вдигнаха общо седем стратегически бомбардировача в небето, които по-късно също изстреляха ракети.

„Предварително са извършени изстрелвания/симулации на ракети Х-101/555 от Ту-95МС/Ту-160. Очакваме ракетите близо до границите на Украйна около 06:30-07:30“, съобщиха мониторинг каналите.

Вече е регистриран полет на крилати ракети „Калибър“ в областите Полтавска, Херсонска, Одеска, Николаевска. В шест и половина сутринта е съобщено за експлозии в Одеса, последвани от силни шумове в Кировоград.

Руските ракети продължиха да се движат към Черкаска област, като беше отбелязано, че ракетите се насочват на север, към Киевска област. След това през този регион и Одеска област те отлетяха за Виницка област.

В същото време в небето на Саратовска и Астраханска области на Руската федерация имаше седем самолета Ту-95МС, които излетяха от авиобаза Оленя, и четири самолета Ту-95МС от авиобаза Енгелс.

Към 06:00 една група крилати ракети се движеше от Виница към Хмелницки, а друга група прелетя покрай Житомир.

В същото време беше добавена заплаха от балистични ракети от окупирания Кримски полуостров. В Харков бяха чути експлозии – нападнато е едно от цивилните предприятия в района на Киев.

„Ракетата „Калибър“ смени вектора си към Лвовска област“, ​​информираха мониторинг каналите, които съобщиха и за експлозии в Ровно и Волин.

По-късно беше отбелязано, че първата вълна от крилати ракети Х-101 е приключила курса си, а втората вълна се очаква да настъпи във въздушното пространство на Украйна от 06:50 часа.

Иван Рудницкий, началник на Волинската областна военна администрация, съобщи за попадения на територията на региона. По думите му са въведени аварийни прекъсвания на електроподаването.

Като цяло аварийни прекъсвания бяха въведени в редица украински области. Министърът на енергетиката Херман Галученко обясни, че енергийните съоръжения в цялата страна са били обект на масирана руска атака и към момента подробностите все още се изясняват.

Втората вълна от ракети

След 07:00 нови групи руски крилати ракети навлязоха в украинското въздушно пространство. По-специално, Х-101 преминаха в небето над Черниговска област към Киевска област и през южните райони с курс към северозападните райони.

По-късно вражески цели бяха регистрирани над Кировоградска, Черкаска и Полтавска области.

„Първите четири ракети са във Виницка област. Все още държат западна посока. Първата бойна зона в Киевска област е от Яготин до Бориспол. Още две контролни точки от Канев до Киевска област“, ​​гласи съобщение на един от мониторинг каналите в Telegram.

В столицата бяха регистрирани операция на противовъздушната отбрана. По същото време четири руски ракети летяха в Хмелницка област.

Както беше съобщено по-рано, нощта срещу 26 ноември руските сили извършиха безпилотна атака с рекорден брой дронове, както и с четири ракети „Искандер-М“. Голяма част от дроновете бяха свалени или изгубени в следствие на работа на средствата за електронна война. В същото време Тернопол беше атакуван от шахиди: градът претърпя прекъсвания на електрозахранването и водата в резултат от повреда на едно от критичните инфраструктурни съоръжения.

сряда, 30 октомври 2024 г.

Кремъл нарече новината за преговори за спиране на ударите на енергийните централи „фалшива“

Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков присъства на среща между руския президент Владимир Путин и старши редактори от международни информационни агенции в бизнес кулата Lakhta Center в Санкт Петербург, Русия, 5 юни 2024 г.
📸 Снимка: Sputnik/Vladimir Astapkovich

🇷🇺⚔️🇺🇦 В сряда Кремъл отхвърли скорошна публикация на Financial Times, в която се твърди, че руски и украински официални лица обсъждат потенциална пауза на ударите по взаимно енергийната инфраструктура.

„В днешно време има много фалшиви новини и те нямат нищо общо с реалността“, каза говорителят на Кремъл Дмитрий Песков пред репортери, помолен да коментира доклада. „Дори най-реномираните издания не избягват това.“

FT съобщи във вторник, че Украйна и Русия преговарят за спиране на ударите срещу енергийни обекти. Дискусиите, с посредничеството на Катар, бележат възобновяване на предишни усилия за деескалация, които бяха изоставени, след като Киев започна нахлуването си в района на Курск, според източници, цитирани от вестника.

Бивш високопоставен служител на Кремъл обаче каза пред FT, че президентът Владимир Путин едва ли ще се съгласи на каквато и да е сделка, докато украинските войски „тъпчат земята в Курск“.

Въпреки това, според неназован украински служител, руските и украинските разузнавателни агенции уж са постигнали разбирателство да намалят честотата на атаките срещу енергийната инфраструктура на другия през последните седмици.

Това лято украинският президент Володимир Зленекси каза, че руските атаки са унищожили половината от капацитета за производство на електроенергия в Украйна от зимата.

четвъртък, 26 септември 2024 г.

Русия е унищожила топло- и водноелектрическа инфраструктура на Украйна

🇺🇦🇺🇳 Руските атаки унищожиха всички топлоелектрически централи и почти всички водноелектрически мощности в Украйна, заяви украинският президент Володимир Зеленски на 25 септември по време на речта си на Общото събрание на ООН в Ню Йорк.

Русия предприе девет координирани атаки срещу електроенергийната инфраструктура на Украйна между март и август, нанасяйки удари по съоръжения в 20 области.

Според доклад на Международната агенция по енергетика (МАЕ) недостигът на електроенергия в Украйна може да достигне 6 гигавата тази зима в резултат на атаките, което е около една трета от очакваното пиково търсене. Това лято недостигът на електроенергия беше 2,5 GW, когато страната вече изпитваше дълги прекъсвания в електроподаването.

„Ето как Путин се подготвя за зимата – с надеждата да измъчи милиони, милиони украинци… Обикновени семейства – жени, деца... Обикновени градове, обикновени села“, каза Зеленски.

„Путин иска да ги остави на тъмно и студено тази зима, принуждавайки Украйна да страда и да се предаде. Само си представете, моля, вашата страна с 80 процента от енергийната си система изчезнала – с толкова разрушена част от системата. Какъв живот би ли било това?" добави той.

От октомври 2022 г. до септември 2024 г. съоръженията на енергийната инфраструктура на Украйна са претърпели 1024 руски атаки, според Министерството на енергетиката в Киев.

Зеленски предупреди Съвета за сигурност на ООН на 24 септември, че Русия се готви да атакува три украински атомни електроцентрали.

На контролираната от Украйна територия на страната има три действащи атомни електроцентрали – Ровненската и Хмелницката в западната част на страната и Южноукраинската на юг. Редовните руски атаки подлагат безопасността им на риск, като прекъсват захранването на блоковете.

Според Министерството на енергетиката, производството на ядрена енергия в момента представлява до 60% от потреблението на електроенергия в страната.

Запорожката АЕЦ, най-голямата атомна електроцентрала в Европа, е под руска окупация от март 2022 г.