Индия привика посланика на Иран след удари по два кораба под индийски флаг в Ормузкия пролив.

🇮🇳⚔️🇮🇷 Министерството на външните работи на Индия привика иранския посланик в Делхи д-р Мохаммад Фатхали за среща с външния министър Викрам Мисри, който внесе протестна нота заради нападенията срещу два плавателни съда под индийски флаг в Ормузкия пролив по-рано днес.

Мисри е предал „дълбоката тревога“ на Индия от инцидента, при който два индийски кораба са попаднали под обстрел от военноморски части на Корпуса на гвардейците на ислямската революция (IRGC).

По данни на индийски медии, под директен обстрел е попаднал Sanmar Herald – свръхголям танкер (VLCC) с товар от близо 2 милиона барела суров петрол от Ирак. Вторият засегнат танкер Jag Arnav е бил принуден да се върне на запад, извън тесния маршрут, след приближаване на ирански патрулни части. Инцидентите се вписват в серия предупреждения на UKMTO от днес, според които във водите североизточно от Оман са регистрирани поне два отделни случая – обстрел на танкер от катери на IRGC и удар с неустановен снаряд по контейнеровоз.

Реакцията е сред най-твърдите на Индия към Иран от началото на войната на 28 февруари 2026 г. Индия е един от най-големите купувачи на петрол от Близкия изток и именно нейните рафинерии бяха основен бенефициент от 30-дневното освобождаване от санкции, което САЩ първоначално издадоха на 6 март, за да стабилизират глобалните доставки след затварянето на Ормузкия пролив. Паралелно Индия поддържа стратегически проект с Иран – пристанището Чабахар на крайбрежието на Оманския залив, разглеждано като противовес на китайската инфраструктура в региона.

Инцидентите натоварват и без това крехката архитектура на дипломацията преди крайния срок за примирието на 22 април, сключено с посредничеството на Пакистан. Обединеното военно командване „Хатам ал-Анбия“ обяви тази сутрин, че връща „строг контрол“ над пролива и обвини САЩ в „пиратство“ заради блокадата на иранските пристанища, но инцидентите с индийските кораби усложняват позицията на Техеран, защото касаят страна, която досега беше сред малкото мостове между Иран и западните санкции.

Три ирански танкера пробиха американската блокада в Ормузкия проток

🇮🇷🛢️ Три ирански петролни танкера, пренасящи общо пет милиона барела суров петрол, се превърнаха в първите натоварени кораби, напуснали Персийския залив през Ормузкия проток след влизането в сила на американската блокада. Това съобщиха за АФП от компанията за проследяване на товари Kpler.

Корабите Deep Sea, Sonia I и Diona, които са под санкции от страна на САЩ, преминаха през стратегическия проток вчера. Те отплаваха от иранския остров Харг, след като бяха натоварени съответно на 2, 8 и 9 април, сочат данни на фирмата за морска логистика.

Иран блокира протока, ключов маршрут за световните доставки на петрол и втечнен природен газ, в отговор на съвместните удари на САЩ и Израел срещу Техеран на 28 февруари, които ликвидираха върховния лидер Али Хаменей и голяма част от военно-политическото ръководство на режима. Вашингтон наложи блокада на иранските пристанища от понеделник, в условията на примирие, с цел да попречи на Техеран да изнася своя петрол.

Нито един ирански танкер не беше напускал Залива, натоварен със суров петрол, от 10 април насам.

От Kpler заявиха, че са използвали сателитни изображения, за да проследят корабите, и потвърждават пред AFP, че и трите плавателни съда са прекосили протока в сряда. Техните крайни дестинации са непотвърдени, но от няколко години насам и трите кораба обикновено транспортират товарите си до района на Сингапур.

В този регион са засечени прехвърляния на товари от кораб на кораб, при които суровината се премества на други танкери, насочени към Китай, показват данни на Global Fishing Watch и Kpler. Трите кораба последно са прехвърлили товари с ирански суров петрол край Сингапур през март.

Предишният товар на Deep Sea беше доставен от кораба Utopia Quest в пристанище Янтай, Северен Китай, на 30 март. Товарът на Diona беше доставен от Indigo Ray в петролен терминал на пристанище Дундзякоу, което също се намира в Северен Китай, на 10 април. Товарът на Sonia I е бил прехвърлен на Adeline G, чиято крайна дестинация остава неизвестна.

Китайски танкер под американски санкции проби блокадата на Ормузкия пролив

🇨🇳⚓️🇺🇸 Китайски танкер, който попада в режима на санкции от САЩ, премина през Ормузкия пролив във вторник въпреки американската блокада на ключовия морски път, показват данни за морския трафик.

Корабът Rich Starry е първият, който успява да премине през пролива и да излезе от Персийския залив от началото на блокадата, сочат данни от LSEG, MarineTraffic и Kpler.

Танкерът и неговият собственик, компанията Shanghai Xuanrun Shipping Co Ltd, бяха санкционирани от САЩ заради търговски отношения с Иран. Към момента не е установен контакт с компанията за коментар.

Rich Starry е танкер със среден обсег, превозващ около 250 000 барела метанол, сочат данните. Товарът е бил качен в последното пристанище, което корабът е посетил – Хамрия в ОАЕ. Танкерът е китайска собственост и има китайски екипаж на борда.

Друг санкциониран от САЩ танкер, Murlikishan, също се е насочил към пролива във вторник, показват данните на LSEG. Очаква се празният танкер тип „handysize“ да натовари мазут в Ирак на 16 април. Корабът, известен по-рано като MKA, е превозвал руски и ирански петрол в миналото.

Американската армия започна официално блокада на иранските пристанища в понеделник, което предизвика гнева на режима в Техеран и внесе несигурност във връзка с критичния воден път. Въпреки това надеждите за диалог за прекратяване на войната донесоха известно облекчение в петролните пазари, където референтните цени паднаха под 100 долара във вторник.

След провала на преговорите между двете страни през уикенда в Исламабад, американски дипломат посочи, че контактите продължават и има напредък в опитите за постигане на сделка. Пакистанският премиер Шехбаз Шариф също потвърди, че все още се полагат усилия за разрешаване на конфликта.

Президентът на САЩ Доналд Тръмп заяви, че Иран е влязъл в контакт в понеделник с желание за сделка, но подчерта, че няма да одобри споразумение, което позволява на Техеран да притежава ядрено оръжие.

Откакто САЩ и Израел започнаха войната на 28 февруари, Иран практически затвори Ормузкия пролив за всички плавателни съдове, освен за своите собствени, заявявайки, че преминаването ще е разрешено само под ирански контрол и срещу заплащане на такса. Последиците бяха мащабни, тъй като близо една пета от световните доставки на петрол и газ преминаваха през тесния воден път преди началото на конфликта.

Тръмп обяви, че Вашингтон ще блокира иранските плавателни съдове и всички кораби, които плащат подобни такси, както и че всеки ирански боен катер, приближил блокадата, ще бъде унищожен. Иран заплаши да удари американските бойни кораби, преминаващи през пролива, и да ЗАПОЧНЕ ответни действия към пристанищата на съседите си в Залива.

USS George H.W. Bush заобикаля Африка за участие в блокадата срещу Иран

🇺🇸 Самолетоносачът USS George H.W. Bush (CVN-77) се намира по крайбрежието на Намибия, обикаляйки Африка, за да се присъедини към нарастващата групировка на ВМС на САЩ в Арабско море в рамките на блокадата на Ормузкия проток, научи USNI News.

Корабът, който бе разгърнат в края на март, не плава през Гибралтарския проток към Средиземно море, което е типичния маршрут за самолетоносачите от Източното крайбрежие, насочили се към Близкия изток. Вместо това самолетоносачът и неговата ескортна група, включваща разрушителите USS Donald Cook (DDG-75), USS Mason (DDG-87) и USS Ross (DDG-71), плават около Африка, потвърдиха двама служители на отбраната пред USNI News в понеделник. Бързият танкер-заредител USNS Arctic (TAOE-8) също действа в състава на ударната група.

Маршрутът позволява на самолетоносача и ескорта му да избегнат транзит през Червено море и Баб ел-Мандеб и евентуална заплаха от страна на йеменските хути, които нанасяха удари с дронове и ракети по морски трафик в региона през 2024 и 2025 г.

Придвижването му около Африка съвпада с началото на морската блокада на Ормузкия проток след неделното съобщение на президента Доналд Тръмп. По-късно Централното командване на САЩ (CENTCOM) разпространи изявление, което обяснява как американските сили ще осъществят блокадата на решаващия воден път, който е основна точка на напрежение, откакто САЩ и Израел започнаха войната срещу Иран в края на февруари.

„Блокадата ще се прилага безпристрастно срещу плавателни съдове на всички нации, влизащи или напускащи пристанища на Иран и крайбрежни зони, включително всички пристанища на Иран в Арабския залив и Оманския залив“, се казва в изявлението на CENTCOM от неделя. „Силите на CENTCOM няма да възпрепятстват свободата на корабоплаването за съдове, преминаващи през Ормузкия проток към и от неирански пристанища.“

Известие до моряците, издадено в понеделник и получено от USNI News, отбелязва, че т.нар. „гратисен период“, по време на който се позволява на неутрални кораби в ирански пристанища да отплават, е изтекъл в 10:00 часа сутринта източно време в понеделник.

„След този час всеки съд, навлизащ или напускащ блокираната зона без разрешение, подлежи на прехващане, отклоняване и задържане“, гласи известието.

„Неутралните съдове все още могат да бъдат обект на правото на посещение и претърсване за определяне наличието на контрабанден товар“, продължава съобщението на CENTCOM. „Хуманитарни пратки, включващи храна, медицински консумативи и други стоки от съществено значение за оцеляването на цивилното население, ще бъдат разрешени при условие на инспекция.“

В понеделник по време на участие в Атлантическия съвет началникът на военноморските операции адмирал Дарил Кодъл говори за съображенията за блокадата на Ормузкия проток, включително риска от мини, степента на оспорваност на въздушното пространство и това дали съюзници и партньори ще се присъединят към акцията.

„Искам да кажа, че това е мащабно начинание, което трябва да се проведе тук, за да бъде ефективно“, подчерта Кодъл. „И разбира се, всичко това е рамкирано от правна структура – правила за ангажиране, правните аспекти на това, наличието на добра и стабилна правна база, която гарантира способността за налагане на блокада.“

Американски самолетоносач не е преминавал през Баб ел-Мандеб, откакто USS Dwight D. Eisenhower (CVN-69) премина през протока през декември 2023 г., малко след като хутите започнаха кампанията срещу търговското корабоплаване в Червено море. Американски разрушители, преминавали през Баб ел-Мандеб през последните години, бяха подложени на продължителни атаки от подкрепяната от Иран групировка.

Преди Тръмп да обяви блокадата, в събота два разрушителя с управляеми ракети плаваха през Ормузкия проток и за кратко провеждаха операции в Персийския залив, няколко дни след като администрацията на Тръмп обяви двуседмично примирие с Иран, докато продължаваха преговорите между делегации на двете страни.

USS Frank E. Petersen (DDG-121) и USS Michael Murphy (DDG-112) навлязоха в протока, за да поставят началото на действия по „създаване на условия за разчистване на мини“, разкри тогава USNI News. Преговорите между САЩ и Иран в крайна сметка се провалиха.

Базираната в Япония амфибийна група, начело с десантния кораб USS Tripoli (LHA-7), амфибийния транспортен док USS New Orleans (LPD-18) и док-десантния кораб USS Rushmore (LSD-47) е разположена в Арабско море в момента.

Ударната група на самолетоносача USS Abraham Lincoln (CVN-72), включваща разрушителя от клас Arleigh Burke USS Spruance (DDG-111) и USS Frank Petersen Jr. (DDG-121), също се намира в Арабско море, където операции се провеждат от още седем самостоятелно разгърнати разрушителя с управляеми ракети.

Тръмп обяви морска блокада на Ормузкия проток: Цените на петрола и горивата рязко скочиха.

🇺🇸🛢️ Цените на петрола скочиха по-рано тази вечер, след като президентът Доналд Тръмп оповести, че ще предприеме блокада на Ормузкия проток след провала на мирните преговори с Иран, проведени през уикенда в Пакистан.

Американският суров петрол поскъпна с 8%, надхвърляйки $104 за барел. Международният бенчмарк Брент скочи с над 7% до $103 за барел. Цените на бензина на едро също скочиха с 6%, докато мазутът, индиректен показател за цените на самолетното гориво, отбеляза ръст от 10% в ранната търговия.

Фючърсите на акциите бележат рязък спад. Тези на S&P 500 паднаха с 1%, на Nasdaq 100 се понижиха с 1,3%, а фючърсите на Dow Jones потънаха с над 500 пункта.

„С незабавен ефект ВМС на САЩ, най-добрите в света, ще започнат процеса по блокиране на всички кораби, опитващи се да влязат или излязат от Ормузкия проток. Също така инструктирах нашия флот да издирва и задържа всеки съд в международни води, който е платил такса на Иран“, написа Тръмп в Truth Social.

Ормузкият проток е сред най-важните водни пътища за петрол и други енергийни продукти като втечнения природен газ. Преди войната през него преминаваха стотици кораби дневно, пренасяйки енергийни ресурси към световния пазар, но през повечето време от началото на войната насам, под 10 кораба дневно успяват да преминат.

„Възобновяването на преминаването през протока се превърна в най-спешния приоритет за пазара“, заявиха в неделя анализатори на суровини от JPMorgan Chase. „Очаква се последният танкер, преминал през Ормузкия пролив на 28 февруари, да достигне дестинацията си около 20 април, което ще отбележи момента, в който количествата отпреди затварянето ще бъдат напълно изчерпани от глобалната верига за доставки.“

Миналата седмица само 24 кораба преминаха през протока към океана. В петък преминаха едва два кораба, сочат данни на S&P Global Market Intelligence, споделени с NBC News. Нито един от посочените не е бил танкер за петрол или газ.

Тръмп направи съобщението рано в неделя, след като вицепрезидентът Джей Ди Ванс, заедно със специалния пратеник Стив Уиткиф и зетя на Тръмп Джаред Къшнър, летяха до Исламабад за участие в мирните преговори с лидерите на иранския режим в рамките на примирие с продължителност от две седмици.

Липсата на споразумение за край на войната или за деескалация на напрежението, съчетана със заплахата за блокада, попари краткотрайния оптимизъм на пазарите, че конфликтът може да приключи скоро.

„Тези събития подчертават, че САЩ и Иран са фокусирани към продължителен период на високо напрежение“, отбеляза Сара Бианки, главен стратег по международни политически въпроси в консултантска фирма Evercore ISI.

Миналата седмица цените на петрола паднаха с над 12% заради надеждите, че преговорите в Исламабад ще предоставят възможност на администрацията да започне да прекратява войната. Индексът S&P 500 се вдигна с 3,5% за седмицата.

Новият скок на петрола означава, че се очаква цените за потребителите да подновят своя ръст. „Цените на бензина вероятно ще започнат да се покачват отново“, написа в X анализаторът на GasBuddy Патрик Де Хаан. Поскъпването може да започне „още утре“, добави той. Цените на горивата вече са се увеличили с над $1,20 за галон от началото на войната, достигайки средна стойност за страната от $4,12, според данни на AAA.

Председателят на иранския парламент написа в неделя в X: „Наслаждавайте се на текущите цифри по бензиностанциите. С така наречената „блокада“, скоро ще си спомняте с носталгия за бензин от 4–5 долара.“

Самият Тръмп също заяви в неделя, че цените може да продължат да растат. Запитан от Fox News дали цените ще бъдат по-ниски до междинните избори, той отговори: „Мисля, че да. Може да са по-ниски, може да са същите или малко по-високи, но би трябвало да са около сегашните нива.“

В неделя вечерта Централното командване на САЩ изглежда внесе яснота в коментарите на Тръмп, заявявайки в изявление, че блокадата ще засегне само „морския трафик, влизащ и излизащ от ирански пристанища“. В изявлението се добавя, че американските сили „няма да пречат на свободата на корабоплаването за съдове, преминаващи през Ормузкия проток към и от неирански пристанища“.

Централното командване уточни, че блокадата не е започнала веднага, както заяви Тръмп, а ще започне в 10 ч. сутринта източно време в понеделник.

„Ходът на Тръмп да обяви военноморска блокада на Ормузкия проток е на път да разпали отново избягването на риск през тази седмица“, каза Елиас Хадад, вицепрезидент по пазарна стратегия в инвестиционната банка Brown Brothers Harriman.

Хадад добави, че блокадата на Ормуз изглежда „по-скоро като преговорен гамбит за промяна на условията за достъп до протока, отколкото като трайна блокада“.

Куба на тъмно: как петролната блокада изостри хуманитарната криза на острова.

🇨🇺 Репортаж на руската телевизия RTVI от Куба показва ежедневието на остров, потънал в енергийна криза. Хиляди хора чакат на километрични опашки за гориво. Болниците работят на прекъсвания, без стабилно електрозахранване. Семейства казват пред камерата, че се чувстват все едно са в лагер, а не на тропически остров.

Кризата е пряко следствие от петролната блокада, наложена от администрацията на Тръмп в края на 2025 г. През декември САЩ задържаха танкери с венецуелски петрол, предназначен за Хавана, а Мексико обяви „суверенно решение" да прекрати собствените си доставки, оставяйки Куба с 90% спад в общия обем на горивния внос, съобщи CNN. Към 30 януари островът разполагаше с петролни запаси за едва 15-20 дни. Стратегията на Вашингтон е описвана като „максимален натиск", а според New York Times това е първата ефективна блокада на Куба от Карибската криза насам.

Последиците са тежки и измерими. На 16 март националната електрическа мрежа колабира изцяло – трети подобен срив за четири месеца – оставяйки около 10 милиона души без ток, съобщи CBS News. Сривът беше предизвикан от авария в котел на ТЕЦ „Антонио Гитерас" в Матансас – най-големият обект от енергийната мрежа на острова. Когато централата излезе от строя, останалият капацитет се оказа крайно недостатъчен и мрежата се разпадна за минути. Към началото на 2026 г. 8 от 16-те термоелектрически централи на Куба не работят поради аварии и липса на гориво, по данни на IEEE Spectrum.

Отвъд тока кризата обхваща водоснабдяването, здравеопазването и хранителните доставки. Водните помпи, захранвани с дизел, спират. Болниците отменят планови операции. Хладилните складове губят хранителни запаси при продължителните прекъсвания. Експерти на ООН по правата на човека осъдиха изпълнителната заповед, налагаща горивната блокада, като предупредиха, че тя застрашава продоволствената сигурност и водоснабдяването на острова, съобщи Службата на Върховния комисар по правата на човека (OHCHR). На 7 март жители на части от Хавана излязоха на улиците, удряйки тенджери и палейки огньове — рядка проява на публично недоволство в Куба.

На 3 април Хавана освободи над 2000 затворници под натиск от Белия дом, който по-рано през седмицата разреши на руски танкер да достави гориво, представяйки жеста като хуманитарно изключение, а не като промяна в политиката, съобщи NPR.

Руски петролен танкер достигна Куба: Първа доставка от месеци на фона на енергиен колапс.

🇷🇺🛢️🇨🇺 Танкер под руски флаг, превозващ суров петрол, навлезе в изключителната икономическа зона на Куба в неделя, сочат данни от мониторинг на морския трафик, а това може да бъде първият внос на петрол за карибската държава от над два месеца насам.

Танкерът „Анатолий Колодкин“, който отплава от Приморск, зареден с 650 000 барела петрол сорт „Уралс“, може скоро да започне разтоварване в кубинското пристанище Матансас, ако не промени настоящия курс, сочат услугите за проследяване MarineTraffic и LSEG.

САЩ ефективно блокира всички превози на петрол към Куба в опит да окаже натиск върху режима в Хавана. Междувременно САЩ временно вдигнаха санкциите срещу Русия, за да подпомогнат петролните доставки, блокирани от Иран в отговор на съвместните удари на САЩ и Израел срещу режима в Техеран.

The New York Times потвърди, че руският танкер се е насочил към Куба, цитирайки американски служител, запознат със случая. В репортажа на изданието се посочва, че не е ясно защо администрацията на Тръмп позволява на пратката да премине.

Данните за мониторинг на кораби от LSEG също показват, че санкционираният танкер „Анатолий Колодкин“ е на път за Куба. Плавателният съд е отпътувал от руското пристанище Приморск с товар от около 650 000 барела суров петрол, макар че в репортажа на New York Times да се споменават 730 000 барела.

И в двата случая доставка на петрол в подобни обеми би донесла значително облекчение за Куба. По думи на президента Мигел Диас-Канел страната не е получавала внос на петрол от три месеца, което доведе до стриктно нормиране на бензина и задълбочи енергийната криза, предизвикала множество прекъсвания на електричеството в цялата островна държава.

Електрическата мрежа на Куба се срина за трети път през март на фона на петролна блокада.

🇨🇺 Електрическата мрежа на Куба се срина в събота, оставяйки островната страна без ток за трети път от началото на март докато комунистическият режим се бори с разпадаща се инфраструктура и наложена от САЩ петролна блокада.

Кубинският електрически съюз, който е подчинен на Министерството на енергетиката и мините, обяви пълно спиране на захранването на целия остров, без първоначално да посочи причина за аварията, а по-късно той съобщи, че сривът е причинен от неочаквана повреда на генераторен блок в термоелектрическата централа „Нуевитас" в провинция Камагуей.

„От този момент настъпи каскаден ефект в работещите агрегати", се казва в доклад на ведомството, което посочи, че активирало „микроострови" от генераторни блокове, за да осигури захранване на жизненоважни обекти, болници и системи за снабдяване с питейна вода.

Спиранията на тока, както на национално, така и на регионално ниво, станаха сравнително обичайни през последните две години заради аварии в остарялата инфраструктура. Проблемите се изострят от ежедневни прекъсвания с продължителност до 12 часа, причинени от недостиг на гориво, допълнително затрудняващи системата.

Последното пълно спиране на национално ниво беше в понеделник. Събота беше вторият срив за седмицата и третият за март. Авариите оказват сериозно въздействие върху населението, чието ежедневие е нарушено от съкратено работно време, липса на ток за готвене и разваляне на храна при спиране на хладилниците, наред с редица други последици. В отделни случаи болници са отменяли операции.

Президентът Мигел Диас-Канел заяви, че страната не е получавала петрол от чужди доставчици от три месеца. Куба произвежда едва 40% от горивото, необходимо за функциониране на икономиката ѝ.

Остарялата електрическа мрежа на Куба се е влошила драстично през последните години. Правителството обвинява американската енергийна блокада, след като президентът Доналд Тръмп предупреди през януари за мита върху всяка страна, която продава или доставя петрол на Куба. Администрацията на Тръмп настоява Куба да освободи политически затворници и да предприеме стъпки към либерализация на политическата и икономическата система в замяна на отмяна на санкциите. Тръмп също повдигна варианта за „приятелско поемане на Куба".

Друга причина за намаляващите доставки на петрол е отстраняването на лидера на Венецуела, което сложи край на жизненоважните доставки на нефт от страната, която беше устойчив съюзник на Хавана.

Тръмп от месеци загатва, че кубинският режим е на ръба на колапс. След предишен срив на електрическата мрежа на Куба Тръмп каза пред журналисти, че вярва, че скоро ще има „честта да вземе Куба".

Руският танкер SEA HORSE плава към Куба в опит да пробие блокадата на САЩ

🇷🇺⚓️🇨🇺 Руският танкер SEA HORSE, превозващ близо 200 000 барела руско гориво, плава през Атлантическия океан на път за Куба в опит да пробие блокадата, наложена от Съединените щати.

Корабът, който се очаква да пристигне в началото на март, носи жизненоважни за острова горива, сочат данни на фирмата за морско разузнаване Kpler Ltd. Страната изпитва остър недостиг на ресурси за готвене, транспорт и производство на електричество и буквално се бори да „задържи светлините включени“. Наличното електричество е спаднало драстично от началото на годината, а сателитни снимки показват, че нивата на нощно осветление са намалели с до 50%.

Натискът над Хавана се засилва от края на миналата година, когато САЩ задържаха кораб с венецуелски суров петрол за Куба. След последвалия арест на венецуелския диктатор Николас Мадуро, администрацията на Тръмп незабавно разпореди на останалото временно правителство да спре доставките на петрол за комунистическия остров. Тръмп заплаши с мита и всяка държава, която снабдява Куба с гориво, което накара Мексико също да спре пратките.

Куба, която не произвежда значителни количества петрол, зависи изключително много от вноса на горива и суров петрол за работата на своите рафинерии.

Sea Horse е бил натоварен с трансфер „кораб-кораб“ край бреговете на Кипър и вероятно пренася близо 200 000 барела руски газьол, заяви Мат Смит, водещ петролен анализатор в Kpler. Терминът „газьол“ в широк смисъл се отнася до дизелови горива, използвани в транспорта и енергетиката.

Остава неясно дали Sea Horse ще успее да пробие блокадата на САЩ, с която до момента са задържани най-малко девет кораба, участващи в незаконния транспорт на санкциониран петрол.

Русия, от своя страна, е обект на все по-строги международни санкции зарада агресията срещу Украйна. Както САЩ, така и ЕС засилиха действията си по конфискуване на танкери от „сенчестия флот“, който поддържа потока от санкционирани барели.

Американското военно присъствие в Карибския басейн на практика прекъсна голяма част от петролните доставки за Куба. По-рано този месец танкерът Ocean Mariner, използван за превоз на горива до острова, промени курса си и в момента сигнализира Бахамите като крайна дестинация, сочат данните за движението на плавателните съдове. Корабът с 30 000 барела дизел на борда е натоварен в колумбийското пристанище Баранкиля, според транспортен доклад, цитиран от Bloomberg.

През януари Куба не е получила никакъв петрол за първи път от десетилетие насам. Страната е приела известни количества през декември, които би трябвало да стигнат за още няколко седмици, отбелязва Рохит Ратод, старши петролен анализатор във Vortexa Ltd.

„Бих им дал време до края на март, преди горивата напълно да свършат“, прогнозира той.

Петролът може да достигне 200$ за литър ако Иран затвори Ормузкия проток.

🇮🇷 Представител на Върховния лидер на Иран призова за налагане на ограничения върху западните кораби в Ормузкия проток, заявявайки, че подобен ход ще повиши световните цени на петрола до 200 долара и ще нанесе икономически удар на противниците на Иран.

„Можем да наложим ограничения срещу САЩ, Франция, Великобритания и Германия в Ормузкия проток и да не им позволяваме да преминават“, заяви Хосеин Шариатмадари, представител на Али Хаменей в правителствения вестник Kayhan пред държавната телевизия.

„Само с обявяването на такова ограничение цената на петрола ще скочи до 200 долара, а на врага ще бъде нанесен най-големият икономически удар“, отбеляза той.

Това не е първият път, когато Шариатмадари повдига въпроса за използване на Ормузкия проток като лост. Миналата година след налагането на санкции срещу ирански авиокомпании от страна на ЕС, той призова за затваряне на пролива за петролни танкери и товарни кораби, идващи от „враждебни държави“.

По това време външният министър Абас Арагчи посочи, че Иран не е отправял подобна заплаха, въпреки че има капацитета да го направи. Други ирански държавни служители засегнаха темата след ударите на САЩ по ядрени съоръжения.

Затварянето на пролива би било пагубно за самата Ислямска република, предупреди държавният секретар на САЩ Марко Рубио през юни.

„Ако го направят, това ще е поредната им ужасна грешка. Това е икономическо самоубийство за тях“, каза той и призова Китай да окаже натиск на Техеран да се откаже от подобен ход.

Върховният представител на ЕС по външната политика Кая Калас отбеляза, че всяка една иранска блокада на пролива би била „изключително опасна“, докато министърът на външните работи на Обединеното кралство Дейвид Лами го описа като „огромен акт на самонараняване, който прави дипломатическото решение още по-трудно“.

През Ормузкия проток преминава около 20% от световния износ на петрол. Иран никога не е правил опити да го затвори напълно, но е възпрепятствал корабоплаването, задържайки търговски кораби многократно.

„Европа и САЩ ще станат нещастни“, ако Техеран ограничи потока на петрол, пише свързаният с Революционната гвардия вестник Javan в своя публикация от юли, позовавайки се на служител от корабоплаването. „Дори страни, които нямат връзка с войната между Иран и Израел, ще понесат загуби.“

Вестникът добави, че по-голямата нестабилност в Близкия изток ще повиши нивото на разходите за корабоплаване и застраховки в световен мащаб.

Иранската армия е натоварила морски мини на кораби в Персийския залив след израелските удари през юни, въпреки че мините не са разположени, съобщи Ройтерс. Според официални лица от САЩ, ходът показва, че Техеран обмисля сериозна ескалация, която може да осакати световната търговия.

Иранският парламент одобри мярка за затварянето на пролива през юни след въздушните удари на САЩ, съобщиха държавни медии, въпреки че мярката не е обвързваща.

93 камиона с хуманитарна помощ навлязоха в Газа.

🇮🇱 Координаторът на правителствените дейности в териториите (COGAT) към Министерство на отбраната обявява, че 93 камиона, превозващи хуманитарна помощ, са навлезли вчера следобед в ивицата Газа.

Два дни след като Израел разреши ограничен достъп на помощи, спешно необходимите доставки все още не са достигнали до хората в критична нужда. Според ООН по-голямата част от населението на анклава имат крайна нужда от основни стоки, храна и лекарства.

„За да бъде ясно – макар че повече помощи достигат до ивицата Газа, ние все още не сме успели да осигурим доставянето им до нашите складове и пунктове за разпределение“, посочи говорителят на генералния секретар на ООН Стефан Дюжарик.

Жителите на най-гъсто населената територия в света оцеляват в тежки условия, след като Израел наложи пълна блокада върху всички доставки преди почти три месеца. Експерти многократно предупреждават, че голяма част от населението е изправено пред сериозен риск от гладна смърт.

Сред помощите има брашно за пекарни, храна за обществените кухни, медицински консумативи и други. Но ООН твърди, че нито една от тези доставки не е достигнала до палестинците. Дюжарик описа новата система за проверка на помощта като „дълга, сложна, объркана и опасна“.

Той уточни, че изискванията на израелската армия към хуманитарните работници – да разтоварват и пренареждат камионите – възпрепятстват усилията за разпределение на помощта. Израелският координационен орган COGAT засега не е коментирал процедурите.

Хуманитарната агенция на ООН обяви, че първоначално приоритет се дава на доставката на бебешко мляко. След 11 седмици пълна блокада първите камиони вече са влезли в Газа.

„Първите камиони с жизненоважна бебешка храна вече са в Газа след 11 седмична блокада, но е спешно необходимо помощта да бъде разпределена, защото имаме нужда от много, много повече“, подчерта Дюжарик.

Говорителят на хуманитарната служба на ООН Йенс Лерке заяви, че са получили разрешение за около 100 камиона да влязат в Газа – далеч под средното ниво от 600 камиона дневно, преминавали границата по време на последното примирие, прекратено от Израел през март. Според израелското външно министерство се очаква десетки камиони да влизат всеки ден.

Израелският премиер Бенямин Нетаняху заяви, че е решил да разреши ограничен достъп на помощи под натиска на съюзниците, които го предупредили, че не могат да продължат да подкрепят Израел, докато светът вижда ужасяващи кадри на глад от Газа.

Под натиск Израел се съгласи тази седмица да позволи „минимално“ количество хуманитарна помощ да влезе в палестинската територия, след като в продължение на седмици блокираше храната, лекарствата и горивата в опит да окаже натиск върху терористичната групировка Хамас.

ООН, правозащитни организации и активисти разкритикуваха Израел за блокадата, наричайки я форма на колективно наказание. Те също така го обвиниха в извършване на военно престъпление, тъй като използва глада като оръжие във военна стратегия.

Тайван изведе от експлоатация последния си ядрен реактор.

🇹🇼 Тайван се превърна в първата страна в Източна Азия, премахнала изцяло ядрената енергия, след като последният работещ реактор в АЕЦ „Мааншан“ беше изведен от експлоатация, с което целта на управляващата Демократическа прогресивна партия за „родина без ядрена енергия“ до 2025 г. беше изпълнена успешно.

През миналата 2024 г. Тайван внесе 97% от енергията си, превръщайки енергоемките си индустрии в уязвими за блокада. Островът, който се стреми към нулеви нетни емисии до 2050 г., зависи почти изцяло от вноса на изкопаеми горива, за да захранва домовете, фабриките и критичната индустрия за полупроводникови чипове.

Демократическата прогресивна партия на президента Лай Чинг-те отдавна обещава постепенното премахване на ядрената енергия, докато основната опозиционна партия Куоминдан (КМТ) твърди, че е необходимо продължаване на доставките за енергийната сигурност.

АЕЦ „Мааншан“ в южната част на окръг Пингтунг се затваря, тъй като Китай засилва военната си дейност около Тайван, който Пекин твърди, че е част от негова територия и обеща един ден да го постави под свой контрол. По време на мащабни военни учения около острова през април, Китай симулира удари по ключови пристанища и енергийни обекти, както и блокада на острова.

Мааншан работи от 40 години в регион, популярен сред туристите, който сега е осеян с вятърни турбини и слънчеви панели.

Планира се повече възобновяема енергия на мястото, където държавната компания Taipower има план да построи слънчева централа, способна да снабдява близо 15 000 домакинства годишно. Но докато ядрената енергия е представлявала само 4,2% от енергийните доставки на Тайван миналата година, някои се опасяват, че затварянето на Мааншан носи риск от енергиен срив.

„Тайван е толкова малко място и в момента няма друг по-добър и по-ефективен природен източник на енергия, който може да замести ядрената енергия“, каза 41-годишният Рики Сяо, който управлява близка къща за гости.

В пика си през 80-те години на миналия век ядрената енергия е съставлявала повече от 50% от производството на енергия в Тайван, като три централи са експлоатирали шест реактора на целия остров. Две централи спряха да работят между 2018 и 2023 г., след като изтекоха разрешителните им за експлоатация.

По-голямата част от енергията на Тайван е базирана на изкопаеми горива, като втечненият природен газ представлява 42,4%, а въглищата – 39,3% миналата година. Възобновяемата енергия възлиза на 11,6%, което е доста под целта на правителството от 20% до 2025 г.

Слънчевата енергия се сблъсква с противопоставяне от общности, притеснени от панелите, заемащи ценна земя, докато правилата, изискващи местно произведени части във вятърните турбини, забавят тяхното внедряване.

Лай настоява, че енергийните доставки на Тайван ще бъдат стабилни, дори когато технологията с изкуствен интелект увеличава търсенето, като нови блокове в съществуващите централи на втечнен природен газ и въглища ще заменят производството на Мааншан.

КМТ и Тайванската народна партия, които контролират парламента, във вторник измениха закон, който позволява на атомните централи да удължат експлоатационния си живот с до 20 години.

„Ядрената енергия не е най-перфектният начин за генериране на електроенергия“, каза пред AFP депутатът от Гоминьдан Ко Джу-чун. „Но това е опция, която не бива да се елиминира, когато разработваме технологии, отбрана и укрепваме националната сигурност.“

Зависимостта на Тайван от вносни изкопаеми горива е особено тревожна, предвид риска от китайска блокада. Островът разполага с достатъчно запаси от втечнен природен газ (LNG) и въглища, за да стигне съответно само за 11 и 30 дни, показват правителствени данни.

Централизираната електропреносна мрежа на Тайван също така излага части от острова на риск от големи прекъсвания на електрозахранването в случай на единична повреда.

„Без ядрена енергия енергийната сигурност не може да бъде гарантирана и националната сигурност ще бъде засегната“, посочи Йе Цунг-куанг, енергиен експерт в Националния университет Цин Хуа в Тайван.

Екологични активисти твърдят, че възобновяемите енергийни източници са най-добрият начин за укрепване на енергийната устойчивост на Тайван.

„Ако всяка общност има слънчеви панели на покривите си, общността може да бъде самодостатъчна“, каза Цуй Шу-хсин, генерален секретар на Алианса за действие на зелените граждани.

Но други отбелязват, че раздялата на Тайван с ядрената енергия е против тенденциите в региона и по света. Дори Япония се стреми ядрената енергия да възлиза на 20-22 % от електричеството до 2030 г. в сравнение с доста под 10 % сега.

А ядрената енергия стана най-големият източник на електроенергия в Южна Корея през 2024 г., представлявайки 31,7 % от общото производство на електроенергия в страната и достигайки най-високото си ниво от 18 години, според правителствени данни.

Хамас възстановява вътрешните сили за сигурност на фона на нарастващия хаос в Газа

🇵🇸 Палестинската новинарска агенция Safa съобщи, че министерството на вътрешните работи на Хамас е възстановило подразделение на вътрешните сили за сигурност, наречено „Изпълнителна сила“, чиято цел е да върне реда в Ивицата Газа.

Подразделението е създадено през 2006 година, когато Хамас е част от управляващото правителство на Палестинската автономия, и е функционирало под структурата на палестинските силови органи.

След като Хамас пое изцяло контрола върху анклава след кратка война срещу Фатах през юни 2007 г., Палестинската автономия обяви силата за незаконна, а Хамас по-късно я разпусна.

Според съобщението, около 5 000 оперативни членове на Хамас са интегрирани в подразделението, чиято задача е „възстановяване на реда и стабилността и борба с бандите на крадци и сътрудниците на Израел“.

Докато все още няма официално потвърждение на информацията от Хамас, новинарска агенция, свързана с организацията, сподели публикацията на Safa.

В последните няколко дни от ивицата Газа постъпват съобщения за увеличаване на инцидентите с кражби и грабежи. Един от вероятните фактори за това е влошаването на хранителната криза в палестинския анклав, който навлиза в третия си месец под пълна блокада за внос на хуманитарна помощ.