Тръмп и Нетаняху са обсъдили сухопътна блокада на Иран

🇺🇸🤝🇮🇱 Доналд Тръмп и Бенямин Нетаняху са обсъдили възможността за налагане на пълна сухопътна блокада срещу Иран по време на срещата си в Белия дом на 28 юли. На 31 юли британският вестник The Telegraph разкри подробности от разговора, цитирайки висш израелски представител: „Ами ако просто блокираме сушата? Да предположим, че Иран не може да внесе и да изнесе нищо. Всичко ще се случи.“ Според изданието двамата лидери са обсъждали упражняването на натиск върху Техеран „чрез кинетични и некинетични средства“, насочен към няколко ключови гранични пункта.

Дискусията е преминала през три основни сценария. Пред агенция Ройтерс израелски източник описа дневния ред на срещата като избор между „сделка, продължаване на блокадата и икономически натиск или масиран военен удар“. Той уточни, че Нетаняху не е настоявал твърдо за военна ескалация, отбелязвайки: „В крайна сметка решението е на Тръмп.“ Това беше първата лична среща между двамата от началото на съвместната офанзива срещу Иран на 28 февруари, проведена с оглед на публично изявени разминавания. Докато Тръмп търси дипломатическо споразумение с Техеран, израелският премиер настоява за нестихващ натиск и отказва да изтегли войските си от Ливан въпреки исканията на Вашингтон.

Блокадата, чието разширяване е било предмет на разговора, до момента е изцяло морска и действа с пълна сила. ВМС на САЩ затвориха цялото крайбрежие на Иран и пристанищата в Персийския залив на 13 април, след провала на преговорите в Исламабад. Операцията ангажира около 10 000 души личен състав, 10 бойни кораба и десетки самолети под командването на Централното командване на САЩ (CENTCOM). До 22 май Вашингтон отчете 94 върнати плавателни съда, а Пентагонът оцени пропуснатите от Иран петролни приходи на 4,8 млрд долара към 1 май.

Подписаният на 17 юни меморандум между двете страни доведе до временно вдигане на блокадата, но се разпадна на 7 юли след ракетен обстрел от Иран срещу три търговски кораба в Ормузкия проток. На 13 юли Тръмп официално уведоми Конгреса за подновяване на ударите, а на 14 юли морската блокада беше върната. Първото й силово прилагане бе регистрирано на 15 юли, когато американските сили обездвижиха с ракети „Хелфайър“ петролния танкер „Белма“ (под флага на Кюрасао) край остров Харг. Към 29 юли равносметката от операцията включва 20 върнати съда, два обездвижени и два превзети с абордаж.

Ефектът върху иранския износ е осезаем, въпреки че самата блокада да не е непробиваема. Товаренето на иранските терминали е спаднало до 640 000 барела дневно, а над 83 млн барела петрол стоят на вода в търсене на купувач. В същото време независимите китайски рафинерии продължават да получават малко над милион барела дневно. Тези доставки обаче не тръгват от ирански пристанища, а от плаващи търговски запаси край Малайзия, Сингапур и Китай – т.е. разчита се на натрупани резерви, които се изчерпват, а не на нов поток. Самите терминали не са изцяло парализирани: на 30 юли United Against Nuclear Iran (UANI) засече танкер от следения от нея флот, натоварил 710 000 барела на остров Харг, и преброи общо поне 48 натоварени съда край бреговете на страната.

Вътре в Иран цената на блокадата се усеща пряко на пазара на горива. Местните рафинерии произвеждат между 105 и 110 млн литра бензин дневно при необходимост от 130 до 135 млн. Този дефицит от 20–30 млн литра дневно доскоро се покриваше от морски внос, който в момента е прекъснат. Вместо да вдигне цени, правителството намали втората субсидирана квота от 70 на 50 литра. Това пренасочи част от търсенето към черния пазар и доведе до огромни опашки пред бензиностанции, а курсът на щатския долар прехвърли 1,91 млн риала.

Именно тази криза превърна сухопътните граници във фактор с ключово значение, каквото те нямаха преди войната. След блокирането на морето, сухопътните и железопътните трасета поеха максималната възможна част от логистиката. Основният преход е Базарган на границата с Турция, през който годишно преминават над 200 000 камиона (45 000 само за едно тримесечие), а стоката се придвижва 270 км до Тебриз и оттам към Техеран.

Ирак е другото направление с сериозен търговски обем: по данни на иранските митници за първите четири месеца от иранската година (21 март – 22 юли), износът на непетролни стоки за Ирак възлиза на 3 млрд долара, което го прави водеща дестинация за Техеран (ОАЕ са на трето място с 2,1 млрд). ЖП линията Ван–Тебриз, която беше поразена при въздушен удар, вече е възстановена според Анкара, но движението по нея все още не е възобновено. Североизточният коридор през Инче Бурун, Туркменистан и Казахстан към Китай съществува като алтернатива – през 2024 г. по него беше доставен товар от Сиан до Техеран за 10 дни. Различното междурелсие и проблемите със сигурността обаче пречат на този маршрут да поеме сериозни търговски обеми.

Фундаменталната разлика е, че морската блокада се налага едностранно от американския флот, а такава по суша зависи изцяло от съседните държави – Турция, Ирак, Азербайджан, Армения, Туркменистан, Пакистан и Афганистан. За да проработи сухопътна блокада, всяка от тези страни би трябвало сама да затвори своята граница, поемайки преките щети за собствената си икономика.

Ключовата държава сред тях е Турция, която контролира и най-натоварения пункт. Двустранната търговия с Иран достигна 11,8 млрд долара през 2025 г., а двете държави декларират цел от 30 млрд. Паралелно с това Анкара води сложни преговори с Вашингтон. Едновременно с това Анкара води разговори с Вашингтон: на 7 юли Тръмп обяви, че ще вдигне санкциите, наложени през 2020 г. заради покупката на зенитно-ракетните комплекси С-400 от Русия и „със сигурност ще обмисли“ продажбата на изтребители F-35. Нетаняху обяви публичното си несъгласие пред CNN същия ден, а Тръмп отговори: „Никой не ми казва какво да продаваме.“ Въпросът стоеше и на дневния ред на срещата от 28 юли.

На 22 юли обаче Бюрото по законодателни въпроси на Държавния департамент на САЩ писа на Конгреса, че политиката по участието на Турция в програмата остава непроменена и в пълно съответствие със Закона за противодействие на противниците на САЩ чрез санкции (CAATSA) и раздел 1245 от Закона за бюджета за отбрана за фискалната 2020 г. Двата акта действат поотделно. Санкциите по CAATSA президентът може да вдигне по своя собствена преценка; раздел 1245 забранява прехвърлянето на самолети, части, техническа документация и поддръжка, докато Анкара продължава да притежава С-400, не е дала уверения, че няма да ги придобие отново, и не са изпълнени останалите изисквания за удостоверяване пред Конгреса. Условията не са изпълнени, а самото искане за връщане в програмата вече срещна сериозна двупартийна съпротива у законодателите. Насрещната цена, която Анкара би поискала за затварянето на Базарган, в най-очевидната си форма следователно не е в ръцете на президента.

Багдад се намира в сходно заплетена ситуация. Иракският премиер Али ал-Зайди, одобрен от парламента на 14 май с подкрепата на САЩ, провежда политика за монопол на държавата върху оръжието. На 29 юни той постави ултиматум на шиитските милиции да предадат арсенала си до 30 септември – условие, което част от тях категорично отхвърлиха. В същото време Иран изнася за Ирак повече стоки отколкото за всеки друг пазар. Допълнителен проблем за САЩ е липсата на военен лост на терен: сухопътното присъствие на коалицията приключва през септември 2025 г., а авиобаза „Айн ал-Асад“ мина под пълен иракски контрол през януари, което лиши САЩ от възможност директно да принуди Багдад да затвори пунктове като Парвиз Хан, Башмак или Мехран.

Останалите пет съседни държави предоставят още по-малко възможности за натиск:

• Пакистан, който беше посредник в мирните преговори и дели 900 км граница с Иран, в момента се бори със собствена тежка енергийна криза и криза в сигурността.
• Азербайджан още към март беше затворил сухопътните си граници за обичаен трафик и беше въвел строг разрешителен режим.
• Армения държи границата си с Иран отворена на всяка цена, тъй като тя е единственият й жизнен излаз на фона на затворени граници с Турция и Азербайджан.
• Туркменистан стриктно спазва обявения си неутралитет във външната политика.
• Афганистан се управлява от талибаните, които не са признати от САЩ, а голяма част от търговията тан остава в сивия сектор.

Имайки предвид горните условия пълното херметично затваряне на сухопътния периметър на Ислямската република изглежда много малко вероятно. Срещу тази скептична оценка обаче стои конкретен прецедент: морската блокада също се смяташе за неприложима, но въпреки това намали иранския износ до 640 000 барела дневно. Това показва, че дори частичното изпълнение може да има сериозен материален ефект.

Основната разлика остава в субекта на действие: по море САЩ действа самостоятелно със собствения си флот, който остава най-силния в света, докато по суша е изцяло зависим от чужди правителства. Ето защо по-вероятният сценарий не изисква физическо затваряне на граници, а налагане на целенасочени санкции срещу превозвачи, митнически посредници и банки, обслужващи конкретните гранични пунктове.

Този механизъм вече доказа ефективността си по море без нито един изстрел – китайските рафинерии се отдръпнаха от иранския петрол не защото корабите им бяха спряни физически, а поради страх от вторични санкции. В резултат те закупиха между 16 и 20,5 млн барела иракски, емиратски и катарски суров петрол – най-голямата им покупка на несанкциониран петрол от началото на конфликта.

Ограничението на този подход обаче произтича от естеството на превозваните стоки. Петролните приходи, които са основна мишена на западната кампания, никога не са се транспортирали с камиони. Сухопътните трасета поемат непетролния търговски обмен и потребителския внос – те са с по-малък капацитет, по-бавни и по-скъпи. Поради това тяхното блокиране ще отнеме значително по-малко приходи от бюджета на Иран, отколкото предполага идеята за „сухопътна блокада“, но за сметка на това ще прехвърли цялата тежест върху хуманитарното снабдяване на населението.

Междувременно външната подкрепа за Техеран остава предимно декларативна. Пекин определи морската блокада като „безотговорна и опасна“, Москва предупреди за реална опасност от глобално „икономическо земетресение“. Русия в момента не е източник на помощ, а пряк конкурент за същите ограничени горива: самата тя търсеше да внесе до 400 000 тона бензин месечно от Беларус, Казахстан и Индия, от която най-малко 60 000 тона бяха доставени в началото на юли. Що се отнася до сухопътната жп връзка, изграждана от Москва и Техеран, тя е проект с дългосрочен хоризонт. Споразумението за 160-километровата отсечка Рещ–Астара на стойност 1,6 млрд долара беше финализирано едва през февруари, строителството започна през април, а планираният капацитет от 15 млн тона товари годишно се отнася чак за първата фаза от експлоатацията.

Европейските съюзници на САЩ заемат трета позиция, която не е нито подкрепа за Техеран, нито участие в блокадата. На 13 април тогавашният британски премиер Кир Стармър заяви, че няма да подкрепи затваряне на Ормузкия проток и няма да бъде въвлечен във войната, а испанският министър на отбраната Маргарита Роблес определи замисъла като лишен от смисъл. По съобщение на POLITICO от 29 юли Великобритания и Франция продължават да отказват участие във военноморската мисия, която Пентагонът готви за протока, и обвързват своето решение с трайно прекратяване на огъня. Успоредно с това Европейският съюз наложи санкции самия Иран заради затварянето на Ормуз: на 22 май Съветът на ЕС разшири правната рамка срещу лица, възпрепятстващи законния транзит, на 8 юни бяха вписани 2 физически лица и 1 организация, докато върховният представител по външната политика и сигурността Кая Калас нарече таксуването „недопустимо“ и обяви намерение за подсилване на мисията „Аспидес“. Морската блокада, която САЩ могат да наложат и само със собствени средства, засега не привлече участието дори на близки съюзници, докато сухопътната би зависела изцяло от съгласието на трети държави.

Глобалният срив на t.me: Технически проблем или целенасочена блокада?

🇲🇪🌐 Кратките връзки на Telegram (всички t.me адреси на канали, постове, ботове и профили) спряха да се отварят в глобален мащаб, след като операторът на националната домейн зона на Черна гора постави домейна под ограничителен статус „serverHold“. Проблемът, отбелязан първо от изданието „Код Дурова“ и по-късно потвърден от редица технологични издания, не е локална блокада от даден доставчик или държавен регулатор. Делегирането на t.me е прекратено директно на ниво регистър на .me зоната, изключвайки го от глобалната система за домейн имена (DNS) едновременно навсякъде.

„serverHold“ е стандартен статус по EPP протокола за управление на домейн имена. Той бива налаган не от регистратор или собственик, а от оператора на регистъра. Според документацията на ICANN това означава, че домейнът вече не е активен в DNS: адресът остава формално записан на името на притежателя си, но не се преобразува в IP адрес. На практика, той изчезва за потребителите.

Публичният DNS на Google вече връща грешка NXDOMAIN в отговор на заявка за t.me, което е ясен сигнал, че домейнът отсъства от глобалната система. При това отговорът идва от адрес 199.253.60.1, посочен от IANA като един от авторитетните (authoritative) сървъри за самата зона .me. Ефектът е глобален: щом кеш паметта на устройствата и интернет доставчиците се обнови, линковете спират да се отварят едновременно в Русия, Европа, САЩ и Азия. Случаите, в които t.me все още се зарежда, се дължат на инерция от стар кеш, а не на работещ домейн.

Ограничението засяга конкретно късия домейн. По-дългият telegram.me, намиращ се в същата зона и при същия регистратор, продължава да работи. Това подсказва, че мярката е насочена изолирано към t.me, а не към присъствието на Telegram като цяло. Самото приложение не е засегнато: основната инфраструктура и сайтът telegram.org използват други домейни. Разговорите, каналите и профилите остават достъпни през самото приложение, включително през вградения му браузър, който обработва t.me адресите вътрешно. Засегната е единствено връзката с външната среда – линковете, които прехвърлят потребителите от уеб страници или търсачки към съдържанието в месинджъра.

Записът в WHOIS, обновен на 13 юли 2026 г., показва, че t.me не просто е спрян, но и напълно заключен. Освен „serverHold“, той има пълен набор от ограничения (изтриване, прехвърляне, подновяване и редакция), наложени както от регистратора, така и от регистъра. Тук очевидно не говорим за техническа неизправност или изтекла регистрация. Домейнът остава собственост на Telegram до 20 май 2035 г. и все още е насочен към сървърите за имена на Google Domains. Заключването е целенасочена мярка: домейнът е обездвижен и предпазен от всякакви промени, докато проблемът не бъде разрешен.

Кой стои зад решението, става ясно от структурата на самата зона. .me е националният домейн на Черна гора. Според IANA, негов управляващ орган е правителството на страната, а услугите се предоставят от регистъра Domain.me. За оператор е избрана компанията doMEn, докато в поддръжката участват Identity Digital, GoDaddy и местната ME-net. Именно на това административно ниво е изключен t.me. Това отхвърля тезата, че става дума за поредна руска цензура (напр. от Роскомнадзор). Блокирането произлиза от чужда юрисдикция и важи глобално. Въпросът кой е подал искането към регистъра засега остава без отговор.

Официалната причина не е съобщена – нито от Telegram, нито от оператора на зоната. Статусът „serverHold“ може да се наложи при правен спор, разследване на правоохранителни органи, нарушение на правилата на зоната и техническа грешка. Плътното, многослойно заключване обаче сочи към предварително обмислено административно или правно действие, а не към случаен срив.

Тежестта на тази хипотеза нараства заради тайминга. Спирането съвпада с период на засилен натиск върху Telegram в Европа. На 9 юли Европейският парламент върна на дневен ред законодателството Chat Control за сканиране на лични съобщения. Само броени дни по-рано френското разследване срещу съоснователя на Telegram Павел Дуров навлезе във втората си година с пореден дълъг разпит в Париж. Основният въпрос там е дали операторът на платформата носи наказателна отговорност за споделяното чрез нея съдържание – прецедент, ключов за всяка криптирана услуга в ЕС. На този фон, изваждането на основните уеб линкове на Telegram от европейска домейн зона (Черна гора е кандидат за членство в ЕС и член на НАТО) се тълкува по-скоро като епизод от регулаторен натиск.

Разбира се, до официално потвърждение това остава само обосновано предположение. Домейн регистрите понякога налагат подобни ограничения и по банални причини – спор за собственост, автоматичен сигнал за злоупотреба или съдебни обезпечения по странични дела.

В практически план ситуацията разкрива уязвимостта на инфраструктурата на публичния Telegram. Това са милиарди връзки в статии, реклами и резултати от търсене, водещи към t.me. Самият факт, че един статус в малка балканска зона може да ги изключи наведнъж, показва колко силно достъпът до платформата зависи от външен домейн в чужда юрисдикция. Telegram има капацитета да пренасочи трафика или да договори възстановяване на делегирането, но следващите дни ще покажат дали това е временно неудобство, или началото на сериозен институционален сблъсък.

Кубинската електросистема се срина изцяло – седми тотален колапс за 18 месеца

🇨🇺⚡🇺🇸 Цялата национална електрическа мрежа на Куба се разпадна днес – 7-ият тотален колапс на острова за 18 месеца и поредното потъване в мрак на 11-те милиона население посред най-тежката енергийна криза в новата история на страната.

Държавната компания „Унион Електрика“ (UNE) обяви настъпилото „пълно разкачване на Националната електрическа система“ и поясни, че е започнала разследване на причините, а до момента на срива не е била засечена авария в работещите блокове на ТЕЦ. Министерство на енергетиката и мините потвърди новината и обяви, че вече е започнало усилия по възстановяване, без да посочи срок.

Колапсът настъпи с оглед на генериращ дефицит, какъвто мрежата отдавна не понася. В рамките на деня държавният оператор прогнозира недостиг от порядъка на 2200–2230 мегавата срещу пиково търсене от 3100 мегавата – системата разполага с едва 1000. Извън строя са блокове 6 и 8 на ТЕЦ „Максимо Гомес“ в Мариел, блок 1 на емблематичната „Антонио Гитерас“ в Матансас (спирал 17 пъти от началото на 2026 г. съоръжението не е подлагано на основен ремонт от 2010 г.) и блок 6 на „Диес де Октубре“ в Нуевитас. Към това се добавяха 106 разпределени генериращи централи, спрели заради липса на гориво: близо 890 мегавата, които просто не присъстваха в системата.

Точно тук се вижда истинската анатомия на колапса. Непосредствената причина остава неизяснена: при тотално разкачване защитата изключва каскадно и мрежата пада до нула, но цялостната ситуация е ясна. Кубинската енергетика гние от години: съветски топлоцентрали, поддържани далеч отвъд своя проектен ресурс, без валута за резервни части и основни ремонти. Първият всеобхватен срив от подобни мащаби островът преживя през октомври 2024 г. Оттогава авариите зачестяват още повече, а интервалите между тях се скъсяват. Седем пълни колапса за година и половина не са поредица от независими инциденти, а симптом на изчерпана система, която работи на ръба на всеки следващ ден.

Върху тази вече рухнала основа ляга външният натиск – американската блокада на доставките на горива. От над три месеца насам островът без внос на петрол: дизел, мазут, бензин, авиогориво и втечнен газ, а неговият собствен добив покрива едва около 40% от нуждите. Голямата пробойна зейна с интервенцията на САЩ във Венецуела на 3 януари 2026 г.: свалянето на бившия президент Николас Мадуро и поемането на държавната петролна индустрия пресякоха доставките, които допреди месеци осигуряваха половината от петрола на Куба – около 35 000 барела на ден. От февруари американската брегова охрана започна да прехваща танкери на път за острова, а Вашингтон заплаши с мита всяка държава, която все пак продължи да изпраща гориво. В началото на май санкции удариха и GAESA – военно-търговски конгломерат, който държи около 40% от кубинската икономика – и затегнаха валутната примка още повече.

Ефектът върху обикновения кубинец отдавна надхвърлят статистиката. В началото на юли прекъсванията засегнаха около 72% от територията на страната, а при част от разпределителните вериги токът липсва за периоди до 33 часа. Възстановяването след тотален срив е технически бавно: операторите сглобяват първо регионални „микросистеми“ около критичните обекти, после към тях постепенно връзват едрите ТЕЦ – процес, който може да отнеме дни. Междувременно недоволството излиза на улицата. Само през юни в страната бяха отчетени 107 протеста, почти двойно повече от рекордните 54 през март, 82 от които бяха в Хавана; в неделя, часове преди срива, жители на столичния квартал Хайманитас блокираха улици заради денонощния мрак. Службата на ООН за правата на човека алармира, че дефицитът на горива вече разстройва наличието на питейна вода и храна, както и болничните заведения.

Здравната система понася удара най-осезаемо. Още през февруари Министерство на здравеопазването призна, че недостигът е разстроил акушерските прегледи и забавя ваксинация на новородени за десетки хиляди бременни, а всичките 46 кръвни центъра в страната работят с намален капацитет заради липса на реактиви и медикаменти – с пряко отражение върху трансфузиите при оперирани пациенти и децата на химиотерапия. Всеки тотален колапс превръща тези хронични дефицити в непосредствена опасност: болниците минават на аварийни агрегати, чието собствено гориво също е строго лимитирано, а водните помпи спират заедно с тока.

Дали този седми срив ще остане само поредното нощно затъмнение, или ще се окаже точката, в която търпението у жителите на острова се пречупва, ще покажат близките дни – първо колко бързо UNE ще вдигне мрежата, после дали улицата ще се задоволи с връщането на тока. Засега Куба чака на тъмно, а причините, които я оставиха там, няма да се вдигнат заедно с напрежението.

Засилена активност на американска авиация над Ормузкия пролив.

🇺🇸✈️🇮🇷 Над водите на Персийския и Оманския залив е разгърната плътна формация от въздушни танкери и самолети за електронна война от ВВС на САЩ, чиито маршрути минават в непосредствена близост до гърлото на Ормузкия пролив.

По данни от проследяване на полети (ADS-B) в небето действат едновременно един Boeing KC-46A Pegasus от ново поколение, четири KC-135R Stratotanker и един E-3B Sentry – летяща станция за ранно предупреждение и контрол. Този състав не е произволен: AWACS платформата изгражда картина на въздушното пространство и насочва прехващачи, докато петте танкера осигуряват въздушния мост, който удължава евентуалния престой на изтребители във въздуха далеч отвъд естествения им боен радиус.

Повторното активиране идва само няколко часа след декларацията, за която Frontline Monitor вече съобщи: централното военно командване „Хатам ал-Анбия“ обяви Ормузкия пролив за затворен за корабоплаване – втора подобна декларация за 10 дни – посочвайки като причина продължаващи нарушения на примирието от страна на Израел и американска „недобросъвестност" по рамковото споразумение.

Централното командване на САЩ (CENTCOM) побърза да оспори иранската теза: проливът „не е затворен", трафикът „продължава да тече", а „Иран не контролира Ормузкия пролив". През последните месеци обаче Техеран многократно демонстрира, че е способен да наложи фактическа блокада, докато военните активи, поддържани от САЩ в зоната на пролива, не успяха да я отменят. На този фон позицията на CENTCOM звучи по-скоро като политическа реторика, отколкото като отражение на реалната оперативна реалност. Без да се приписва пряко намерение, съставът на групировката може да се тълкува като демонстрация на присъствие и готовност, отправена ден преди очакваните технически преговори в Женева по иранската ядрена програма.

Рамковото споразумение – 60-дневно примирие и взаимно вдигане на морските блокади, чието подписване бше насрочено за 19 юни в Женева – трябваше да открие пътя към въпросните технически преговори. Второто затваряне на Ормузкия пролив за под две седмици и взаимните обвинения в нарушения хвърлят сянка върху крехката договорка точно когато делегациите се готвят да седнат на масата. Засилената дейност на ВВС на САЩ в небето над Ормуз е визуалният израз на тази нестабилност: дипломацията върви напред, но и двете страни държат силовите си лостове видимо заредени.

Иран отново затвори Ормузкия пролив.

🇮🇷 Централното военно командване „Хатам ал-Анбия“ обяви пълното затваряне на Ормузкия проток за преминаване на цивилни и военни кораби, посочвайки неспазване на споразуменията от страна на САЩ и действията на Израел в Ливан.

В официалното си изявление, Техеран обвинява Вашингтон в явно нарушение и неизпълнение на първата клауза от меморандума за прекратяване на войната. Освен това той посочва непрестанните нарушения на примирието от страна на Израел в Южен Ливан, „продължаващите убийства, прогонването на стотици хиляди цивилни, както и отказът на израелските сили да се изтеглят от териториите на южен Ливан“.

„Тази стъпка е само първият отговор на вероломството на врага. Ако нарушенията продължат, са планирани следващи мерки, които ще бъдат задействани, за да принудят врага да изпълни поетите ангажименти“, заявиха от военното командване на Иран.

Иран постепенно връща достъпа на населението си до интернет.

🇮🇷 NetBlocks съобщи, че достъпът до световния интернет в Иран постепенно се възстановява след 88 дни, около 2093 часа, на почти пълно изключване от международните мрежи. Според мониторинг групата това е най-дългото прекъсване на интернет на национално ниво в съвременната история.

Подновяването на интернет връзката следва нареждане на президента Масуд Пезешкян към Министерството на съобщенията, но Съдът по административно правосъдие на Ислямската република блокира основополагащ документ, на който се опира решението, и оставя правния режим на свързаността в неустановено състояние.

Блокадата започна на 28 февруари, в първите часове на съвместните въздушни удари на САЩ и Израел срещу ирански обекти. Преди това, между 8 и 28 януари, Иран вече беше прекъснал свързаността за 20 дни на фона на протестите срещу режима. След подновяването на бойните действия през февруари нивото падна първо до 4% от обичайното, а към 6 март NetBlocks отчете 1%. Достъп до световни услуги имаха само потребители със скъпи и технически развити VPN решения, а броят на свалянията на VPN приложения скочи с над 500% през първите дни на блокадата.

Решението за подновяване беше взето от Щаба за управление и регулиране на киберпространството, ръководен от първия вицепрезидент Мохамад Реза Ареф. Според официалното комюнике той е одобрил „възстановяване на интернет до състоянието преди януари 2026 г.". В публикация в X Ареф отбеляза, че „е предприета първата стъпка към свободен и регулиран достъп до киберпространството" и добави, че мярката ще облекчи „умните услуги" и наукоемкото развитие. Заместник-министърът по политиката за информационни и комуникационни технологии Ехсан Читсаз обяви поетапно връщане на услугата в рамките на следващите 24 часа. Говорителят на правителството Фатеме Мохаджерани го отнесе „към следващите дни", без да даде твърд срок.

Часове след нареждането Съдът по административно правосъдие спря изпълнението на документа, който създава Специалния комитет за организация и управление на киберпространството – правният инструмент, с който беше формулирано разпореждането на президента. Според Euronews съдът е приел подадените искания за отмяна и е поставил делото в режим на ускорено разглеждане. Към момента няма публично потвърждение колко от обявеното подновяване е стигнало до крайните потребители и какви категории трафик са отворени.

Икономическата цена на блокадата беше призната официално от иранската администрация. Министърът на съобщенията Сатар Хашеми посочи разход от около 35,7 млн. долара на ден – над 3 млрд долара за периода. Засегнати са били мобилни услуги, фиксирани мрежи, WhatsApp, Telegram, Slack, Skype и редица бизнес платформи, които иранските предприятия използват за връзка с международни клиенти.

Конфликтът около подновяването на услугата разкри вътрешно разцепление в иранската политическа система. Изпълнителната власт около Пезешкиан търси връщане към икономическа нормалност след подписаното на 8 април примирие със САЩ. Институциите, които контролират информационното пространство – Висшият съвет за киберпространство, Революционната гвардия (IRGC) и Върховният съвет за национална сигурност – запазват инструментите за натиск, използвани по време на войната и протестите от януари. Съдът по административно правосъдие, който формално преглежда подзаконовите актове, се появява като трета фигура с независим лост.

Цифрата от 35,7 млн. долара дневно, която идва самото правителство, вероятно е консервативна и не отразява загубите по експортните вериги, технологичния сектор и услугите за иранската диаспора. Възстановяването на свързаността е и сигнал към регионалните търговски партньори след примирието, че Техеран планира да върне страната към интернет свързаност.

Продължилото три месеца изключване от интернет лиши международните медии, организациите за човешки права и OSINT общността от способността да следят независимо ситуацията в страната, включително жертвите от удари, протести и арести. Дори частичното връщане на свързаността ще промени видимостта на събитията в Иран – ефект, който режимът ще се опита да контролира чрез селективно блокиране на конкретни услуги, а не чрез нова тотална блокада.

Към късния следобед на 26 май NetBlocks отчита частична връзка от потребители в големите градове, но не и възстановяване на цялостните международни маршрути. Окончателното решение на Съда по административно правосъдие предстои.

WSJ: САЩ задържаха ирански танкер от „сенчестия флот“ в среднощна операция в Индийския океан.

🇺🇸⚓️🇮🇷 The Wall Street Journal съобщи в ексклузивен материал, че през изминалата нощ американски сили са задържали свързан с Иран петролен танкер, докато пресича водите на Индийския океан. Пентагонът и Централното командване на САЩ все още не са коментирали официално информацията.

Skywave от танкер от иранския „сенчест флот“, плаващ под фалшив флаг. Корабът е пуснат на вода през 2005 г. и според базата данни Equasis е продаден на неизвестен купувач през март 2025 г. Въпросната продажба съвпада като време с налагането на американски санкции срещу танкера, известен по онова време с името Blue Gulf. На 31 март 2025 г. Службата за контрол на чуждестранните активи (OFAC) наложи санкции на корабните компании United Tankers (Маршалови острови) и Lake View Ship Management Private Limited (Индия) заради участието им в търговия с ирански петрол.

По това време САЩ съобщиха, че танкерът е регистриран в Палау. Според Equasis в момента той е регистриран в Коморските острови (нелегитимна регистрация), а други бази данни твърдят, че плава под флага на Ботсвана.

The Wall Street Journal посочи, през февруари танкерът е бил натоварен с ирански петрол на остров Харг, след което се е насочил на изток. AIS сигналът му понастоящем показва, че е преминал през китайското пристанище Циндао и текущата му дестинация е Хор Факан. От изданието не успяха да потвърдят дали е бил разтоварен, но отбелязват, че корабът се е намирал в район, известен с трансферите на петрол от кораб на кораб.

Танкерът е преминал през пролива Малака, като се появиха съобщения, че САЩ следят движението му. The Wall Street Journal твърди, че е бил взет на абордаж през нощта, докато се е намирал по средата на маршрута между Малайзия и Шри Ланка. Официално потвърждение от страна на САЩ все още не е издадено.

Задържането на кораба съвпада с действията на администрацията на Тръмп, насочени към допълнителен натиск в рамките на икономическата блокада на Ислямската република. Централното командване на САЩ (CENTCOM) съобщи днес, че е пренасочило още един кораб, с което общият им брой става 89, и публикува видео от своите действия.

През април САЩ спряха други два танкера в Индийския океан – Majestic X и Tifani. За тях също беше отбелязано, че плават под фалшив флаг и участват в търговията с ирански петрол. Министерството на правосъдието на САЩ (DOJ) вече внесе в съда искания за конфискация на посочените танкери.

OFAC обяви, че налага санкции на 19 танкера, свързани с петролната индустрия на Ислямската република, като част от кампания, която администрацията нарече „Economic Fury“.

Масови протести в Куба заради пълно изчерпване на резервите от гориво.

🇨🇺🚫🛢️ Протести избухнаха в цяла Куба в нощта срещу четвъртък, след като правителството на страната обяви пълното изчерпване на резервите си от дизел и мазут, съобщи Financial Times на 14 май.

Жители на столицата Хавана са блъскали по тенджери и са издигнали горящи барикади по улиците на града, което е предизвикало сблъсъци с полицията. Безредиците бяха предшествани от изявление на министъра на енергетиката Висенте де ла О Леви, който потвърди, че Куба няма останали запаси от гориво, което доведе до прекъсвания на тока с продължителност до 22 часа в няколко квартала.

Кубинските власти приписаха кризата на почти пълното енергийно ембарго, наложено от администрацията на президента Доналд Тръмп през последните четири месеца. Според Financial Times президентът Мигел Диас-Канел е описал ситуацията в страната като изключително напрегната, обвинявайки „геноцидната“ блокада от страна на САЩ.

Основният енергиен източник от Венецуела беше прекъснат в началото на януари след ареста на президента Николас Мадуро от американската армия. Последващите доставки от Мексико бяха прекратени под натиск и заплахи за въвеждане на мита от страна на Белия дом, оставяйки само една пратка от 700 000 барела руски суров петрол през март като единствената такава за Куба.

Недостигът на гориво засегна сериозно инфраструктурата на страната, което доведе до спиране на търговски полети, отмяна на операции в болниците и нарушени общински услуги. В отговор наскоро кубинският режим отмени тавана на цените на наличното гориво и разреши вноса от частния сектор, а цените на черния пазар скочиха до над 8 долара за литър.

Вашингтон отхвърли обвиненията относно причината за дефицита. Държавният департамент на САЩ обвини за кризата „провалите на корумпирания режим в Куба“ и заяви, че е предложил 100 млн долара „критична и спасяваща живота“ хуманитарна помощ, която е била отказана.

Пълното изчерпване на запасите от гориво идва в момент, когато комунистическите власти в Куба разчитат все повече на Кремъл, за да устоят на икономическите последици от затягащото се ембарго.

Роман Чекушов, заместник-министър на промишлеността на Руската федерация, обяви по-рано, че Хавана се готви да позволи на руски компании да управляват промишленото производство на фона на задълбочаващата се енергийна криза.

По време на скорошна среща в Хавана за обсъждане на енергийната сигурност, руският заместник-министър на външните работи Сергей Рябков е дал уверения на президента Диас-Канел в дългосрочната солидарност на Москва, която „не може да ги остави на произвола на съдбата“ въпреки силния натиск от страна на Белия дом. Диас-Канел от своя страна е потвърдил непоколебимата си подкрепа за президента Владимир Путин.

Индия привика посланика на Иран след удари по два кораба под индийски флаг в Ормузкия пролив.

🇮🇳⚔️🇮🇷 Министерството на външните работи на Индия привика иранския посланик в Делхи д-р Мохаммад Фатхали за среща с външния министър Викрам Мисри, който внесе протестна нота заради нападенията срещу два плавателни съда под индийски флаг в Ормузкия пролив по-рано днес.

Мисри е предал „дълбоката тревога“ на Индия от инцидента, при който два индийски кораба са попаднали под обстрел от военноморски части на Корпуса на гвардейците на ислямската революция (IRGC).

По данни на индийски медии, под директен обстрел е попаднал Sanmar Herald – свръхголям танкер (VLCC) с товар от близо 2 милиона барела суров петрол от Ирак. Вторият засегнат танкер Jag Arnav е бил принуден да се върне на запад, извън тесния маршрут, след приближаване на ирански патрулни части. Инцидентите се вписват в серия предупреждения на UKMTO от днес, според които във водите североизточно от Оман са регистрирани поне два отделни случая – обстрел на танкер от катери на IRGC и удар с неустановен снаряд по контейнеровоз.

Реакцията е сред най-твърдите на Индия към Иран от началото на войната на 28 февруари 2026 г. Индия е един от най-големите купувачи на петрол от Близкия изток и именно нейните рафинерии бяха основен бенефициент от 30-дневното освобождаване от санкции, което САЩ първоначално издадоха на 6 март, за да стабилизират глобалните доставки след затварянето на Ормузкия пролив. Паралелно Индия поддържа стратегически проект с Иран – пристанището Чабахар на крайбрежието на Оманския залив, разглеждано като противовес на китайската инфраструктура в региона.

Инцидентите натоварват и без това крехката архитектура на дипломацията преди крайния срок за примирието на 22 април, сключено с посредничеството на Пакистан. Обединеното военно командване „Хатам ал-Анбия“ обяви тази сутрин, че връща „строг контрол“ над пролива и обвини САЩ в „пиратство“ заради блокадата на иранските пристанища, но инцидентите с индийските кораби усложняват позицията на Техеран, защото касаят страна, която досега беше сред малкото мостове между Иран и западните санкции.

Три ирански танкера пробиха американската блокада в Ормузкия проток

🇮🇷🛢️ Три ирански петролни танкера, пренасящи общо пет милиона барела суров петрол, се превърнаха в първите натоварени кораби, напуснали Персийския залив през Ормузкия проток след влизането в сила на американската блокада. Това съобщиха за АФП от компанията за проследяване на товари Kpler.

Корабите Deep Sea, Sonia I и Diona, които са под санкции от страна на САЩ, преминаха през стратегическия проток вчера. Те отплаваха от иранския остров Харг, след като бяха натоварени съответно на 2, 8 и 9 април, сочат данни на фирмата за морска логистика.

Иран блокира протока, ключов маршрут за световните доставки на петрол и втечнен природен газ, в отговор на съвместните удари на САЩ и Израел срещу Техеран на 28 февруари, които ликвидираха върховния лидер Али Хаменей и голяма част от военно-политическото ръководство на режима. Вашингтон наложи блокада на иранските пристанища от понеделник, в условията на примирие, с цел да попречи на Техеран да изнася своя петрол.

Нито един ирански танкер не беше напускал Залива, натоварен със суров петрол, от 10 април насам.

От Kpler заявиха, че са използвали сателитни изображения, за да проследят корабите, и потвърждават пред AFP, че и трите плавателни съда са прекосили протока в сряда. Техните крайни дестинации са непотвърдени, но от няколко години насам и трите кораба обикновено транспортират товарите си до района на Сингапур.

В този регион са засечени прехвърляния на товари от кораб на кораб, при които суровината се премества на други танкери, насочени към Китай, показват данни на Global Fishing Watch и Kpler. Трите кораба последно са прехвърлили товари с ирански суров петрол край Сингапур през март.

Предишният товар на Deep Sea беше доставен от кораба Utopia Quest в пристанище Янтай, Северен Китай, на 30 март. Товарът на Diona беше доставен от Indigo Ray в петролен терминал на пристанище Дундзякоу, което също се намира в Северен Китай, на 10 април. Товарът на Sonia I е бил прехвърлен на Adeline G, чиято крайна дестинация остава неизвестна.

Китайски танкер под американски санкции проби блокадата на Ормузкия пролив

🇨🇳⚓️🇺🇸 Китайски танкер, който попада в режима на санкции от САЩ, премина през Ормузкия пролив във вторник въпреки американската блокада на ключовия морски път, показват данни за морския трафик.

Корабът Rich Starry е първият, който успява да премине през пролива и да излезе от Персийския залив от началото на блокадата, сочат данни от LSEG, MarineTraffic и Kpler.

Танкерът и неговият собственик, компанията Shanghai Xuanrun Shipping Co Ltd, бяха санкционирани от САЩ заради търговски отношения с Иран. Към момента не е установен контакт с компанията за коментар.

Rich Starry е танкер със среден обсег, превозващ около 250 000 барела метанол, сочат данните. Товарът е бил качен в последното пристанище, което корабът е посетил – Хамрия в ОАЕ. Танкерът е китайска собственост и има китайски екипаж на борда.

Друг санкциониран от САЩ танкер, Murlikishan, също се е насочил към пролива във вторник, показват данните на LSEG. Очаква се празният танкер тип „handysize“ да натовари мазут в Ирак на 16 април. Корабът, известен по-рано като MKA, е превозвал руски и ирански петрол в миналото.

Американската армия започна официално блокада на иранските пристанища в понеделник, което предизвика гнева на режима в Техеран и внесе несигурност във връзка с критичния воден път. Въпреки това надеждите за диалог за прекратяване на войната донесоха известно облекчение в петролните пазари, където референтните цени паднаха под 100 долара във вторник.

След провала на преговорите между двете страни през уикенда в Исламабад, американски дипломат посочи, че контактите продължават и има напредък в опитите за постигане на сделка. Пакистанският премиер Шехбаз Шариф също потвърди, че все още се полагат усилия за разрешаване на конфликта.

Президентът на САЩ Доналд Тръмп заяви, че Иран е влязъл в контакт в понеделник с желание за сделка, но подчерта, че няма да одобри споразумение, което позволява на Техеран да притежава ядрено оръжие.

Откакто САЩ и Израел започнаха войната на 28 февруари, Иран практически затвори Ормузкия пролив за всички плавателни съдове, освен за своите собствени, заявявайки, че преминаването ще е разрешено само под ирански контрол и срещу заплащане на такса. Последиците бяха мащабни, тъй като близо една пета от световните доставки на петрол и газ преминаваха през тесния воден път преди началото на конфликта.

Тръмп обяви, че Вашингтон ще блокира иранските плавателни съдове и всички кораби, които плащат подобни такси, както и че всеки ирански боен катер, приближил блокадата, ще бъде унищожен. Иран заплаши да удари американските бойни кораби, преминаващи през пролива, и да ЗАПОЧНЕ ответни действия към пристанищата на съседите си в Залива.

USS George H.W. Bush заобикаля Африка за участие в блокадата срещу Иран

🇺🇸 Самолетоносачът USS George H.W. Bush (CVN-77) се намира по крайбрежието на Намибия, обикаляйки Африка, за да се присъедини към нарастващата групировка на ВМС на САЩ в Арабско море в рамките на блокадата на Ормузкия проток, научи USNI News.

Корабът, който бе разгърнат в края на март, не плава през Гибралтарския проток към Средиземно море, което е типичния маршрут за самолетоносачите от Източното крайбрежие, насочили се към Близкия изток. Вместо това самолетоносачът и неговата ескортна група, включваща разрушителите USS Donald Cook (DDG-75), USS Mason (DDG-87) и USS Ross (DDG-71), плават около Африка, потвърдиха двама служители на отбраната пред USNI News в понеделник. Бързият танкер-заредител USNS Arctic (TAOE-8) също действа в състава на ударната група.

Маршрутът позволява на самолетоносача и ескорта му да избегнат транзит през Червено море и Баб ел-Мандеб и евентуална заплаха от страна на йеменските хути, които нанасяха удари с дронове и ракети по морски трафик в региона през 2024 и 2025 г.

Придвижването му около Африка съвпада с началото на морската блокада на Ормузкия проток след неделното съобщение на президента Доналд Тръмп. По-късно Централното командване на САЩ (CENTCOM) разпространи изявление, което обяснява как американските сили ще осъществят блокадата на решаващия воден път, който е основна точка на напрежение, откакто САЩ и Израел започнаха войната срещу Иран в края на февруари.

„Блокадата ще се прилага безпристрастно срещу плавателни съдове на всички нации, влизащи или напускащи пристанища на Иран и крайбрежни зони, включително всички пристанища на Иран в Арабския залив и Оманския залив“, се казва в изявлението на CENTCOM от неделя. „Силите на CENTCOM няма да възпрепятстват свободата на корабоплаването за съдове, преминаващи през Ормузкия проток към и от неирански пристанища.“

Известие до моряците, издадено в понеделник и получено от USNI News, отбелязва, че т.нар. „гратисен период“, по време на който се позволява на неутрални кораби в ирански пристанища да отплават, е изтекъл в 10:00 часа сутринта източно време в понеделник.

„След този час всеки съд, навлизащ или напускащ блокираната зона без разрешение, подлежи на прехващане, отклоняване и задържане“, гласи известието.

„Неутралните съдове все още могат да бъдат обект на правото на посещение и претърсване за определяне наличието на контрабанден товар“, продължава съобщението на CENTCOM. „Хуманитарни пратки, включващи храна, медицински консумативи и други стоки от съществено значение за оцеляването на цивилното население, ще бъдат разрешени при условие на инспекция.“

В понеделник по време на участие в Атлантическия съвет началникът на военноморските операции адмирал Дарил Кодъл говори за съображенията за блокадата на Ормузкия проток, включително риска от мини, степента на оспорваност на въздушното пространство и това дали съюзници и партньори ще се присъединят към акцията.

„Искам да кажа, че това е мащабно начинание, което трябва да се проведе тук, за да бъде ефективно“, подчерта Кодъл. „И разбира се, всичко това е рамкирано от правна структура – правила за ангажиране, правните аспекти на това, наличието на добра и стабилна правна база, която гарантира способността за налагане на блокада.“

Американски самолетоносач не е преминавал през Баб ел-Мандеб, откакто USS Dwight D. Eisenhower (CVN-69) премина през протока през декември 2023 г., малко след като хутите започнаха кампанията срещу търговското корабоплаване в Червено море. Американски разрушители, преминавали през Баб ел-Мандеб през последните години, бяха подложени на продължителни атаки от подкрепяната от Иран групировка.

Преди Тръмп да обяви блокадата, в събота два разрушителя с управляеми ракети плаваха през Ормузкия проток и за кратко провеждаха операции в Персийския залив, няколко дни след като администрацията на Тръмп обяви двуседмично примирие с Иран, докато продължаваха преговорите между делегации на двете страни.

USS Frank E. Petersen (DDG-121) и USS Michael Murphy (DDG-112) навлязоха в протока, за да поставят началото на действия по „създаване на условия за разчистване на мини“, разкри тогава USNI News. Преговорите между САЩ и Иран в крайна сметка се провалиха.

Базираната в Япония амфибийна група, начело с десантния кораб USS Tripoli (LHA-7), амфибийния транспортен док USS New Orleans (LPD-18) и док-десантния кораб USS Rushmore (LSD-47) е разположена в Арабско море в момента.

Ударната група на самолетоносача USS Abraham Lincoln (CVN-72), включваща разрушителя от клас Arleigh Burke USS Spruance (DDG-111) и USS Frank Petersen Jr. (DDG-121), също се намира в Арабско море, където операции се провеждат от още седем самостоятелно разгърнати разрушителя с управляеми ракети.

Тръмп обяви морска блокада на Ормузкия проток: Цените на петрола и горивата рязко скочиха.

🇺🇸🛢️ Цените на петрола скочиха по-рано тази вечер, след като президентът Доналд Тръмп оповести, че ще предприеме блокада на Ормузкия проток след провала на мирните преговори с Иран, проведени през уикенда в Пакистан.

Американският суров петрол поскъпна с 8%, надхвърляйки $104 за барел. Международният бенчмарк Брент скочи с над 7% до $103 за барел. Цените на бензина на едро също скочиха с 6%, докато мазутът, индиректен показател за цените на самолетното гориво, отбеляза ръст от 10% в ранната търговия.

Фючърсите на акциите бележат рязък спад. Тези на S&P 500 паднаха с 1%, на Nasdaq 100 се понижиха с 1,3%, а фючърсите на Dow Jones потънаха с над 500 пункта.

„С незабавен ефект ВМС на САЩ, най-добрите в света, ще започнат процеса по блокиране на всички кораби, опитващи се да влязат или излязат от Ормузкия проток. Също така инструктирах нашия флот да издирва и задържа всеки съд в международни води, който е платил такса на Иран“, написа Тръмп в Truth Social.

Ормузкият проток е сред най-важните водни пътища за петрол и други енергийни продукти като втечнения природен газ. Преди войната през него преминаваха стотици кораби дневно, пренасяйки енергийни ресурси към световния пазар, но през повечето време от началото на войната насам, под 10 кораба дневно успяват да преминат.

„Възобновяването на преминаването през протока се превърна в най-спешния приоритет за пазара“, заявиха в неделя анализатори на суровини от JPMorgan Chase. „Очаква се последният танкер, преминал през Ормузкия пролив на 28 февруари, да достигне дестинацията си около 20 април, което ще отбележи момента, в който количествата отпреди затварянето ще бъдат напълно изчерпани от глобалната верига за доставки.“

Миналата седмица само 24 кораба преминаха през протока към океана. В петък преминаха едва два кораба, сочат данни на S&P Global Market Intelligence, споделени с NBC News. Нито един от посочените не е бил танкер за петрол или газ.

Тръмп направи съобщението рано в неделя, след като вицепрезидентът Джей Ди Ванс, заедно със специалния пратеник Стив Уиткиф и зетя на Тръмп Джаред Къшнър, летяха до Исламабад за участие в мирните преговори с лидерите на иранския режим в рамките на примирие с продължителност от две седмици.

Липсата на споразумение за край на войната или за деескалация на напрежението, съчетана със заплахата за блокада, попари краткотрайния оптимизъм на пазарите, че конфликтът може да приключи скоро.

„Тези събития подчертават, че САЩ и Иран са фокусирани към продължителен период на високо напрежение“, отбеляза Сара Бианки, главен стратег по международни политически въпроси в консултантска фирма Evercore ISI.

Миналата седмица цените на петрола паднаха с над 12% заради надеждите, че преговорите в Исламабад ще предоставят възможност на администрацията да започне да прекратява войната. Индексът S&P 500 се вдигна с 3,5% за седмицата.

Новият скок на петрола означава, че се очаква цените за потребителите да подновят своя ръст. „Цените на бензина вероятно ще започнат да се покачват отново“, написа в X анализаторът на GasBuddy Патрик Де Хаан. Поскъпването може да започне „още утре“, добави той. Цените на горивата вече са се увеличили с над $1,20 за галон от началото на войната, достигайки средна стойност за страната от $4,12, според данни на AAA.

Председателят на иранския парламент написа в неделя в X: „Наслаждавайте се на текущите цифри по бензиностанциите. С така наречената „блокада“, скоро ще си спомняте с носталгия за бензин от 4–5 долара.“

Самият Тръмп също заяви в неделя, че цените може да продължат да растат. Запитан от Fox News дали цените ще бъдат по-ниски до междинните избори, той отговори: „Мисля, че да. Може да са по-ниски, може да са същите или малко по-високи, но би трябвало да са около сегашните нива.“

В неделя вечерта Централното командване на САЩ изглежда внесе яснота в коментарите на Тръмп, заявявайки в изявление, че блокадата ще засегне само „морския трафик, влизащ и излизащ от ирански пристанища“. В изявлението се добавя, че американските сили „няма да пречат на свободата на корабоплаването за съдове, преминаващи през Ормузкия проток към и от неирански пристанища“.

Централното командване уточни, че блокадата не е започнала веднага, както заяви Тръмп, а ще започне в 10 ч. сутринта източно време в понеделник.

„Ходът на Тръмп да обяви военноморска блокада на Ормузкия проток е на път да разпали отново избягването на риск през тази седмица“, каза Елиас Хадад, вицепрезидент по пазарна стратегия в инвестиционната банка Brown Brothers Harriman.

Хадад добави, че блокадата на Ормуз изглежда „по-скоро като преговорен гамбит за промяна на условията за достъп до протока, отколкото като трайна блокада“.

Куба на тъмно: как петролната блокада изостри хуманитарната криза на острова.

🇨🇺 Репортаж на руската телевизия RTVI от Куба показва ежедневието на остров, потънал в енергийна криза. Хиляди хора чакат на километрични опашки за гориво. Болниците работят на прекъсвания, без стабилно електрозахранване. Семейства казват пред камерата, че се чувстват все едно са в лагер, а не на тропически остров.

Кризата е пряко следствие от петролната блокада, наложена от администрацията на Тръмп в края на 2025 г. През декември САЩ задържаха танкери с венецуелски петрол, предназначен за Хавана, а Мексико обяви „суверенно решение" да прекрати собствените си доставки, оставяйки Куба с 90% спад в общия обем на горивния внос, съобщи CNN. Към 30 януари островът разполагаше с петролни запаси за едва 15-20 дни. Стратегията на Вашингтон е описвана като „максимален натиск", а според New York Times това е първата ефективна блокада на Куба от Карибската криза насам.

Последиците са тежки и измерими. На 16 март националната електрическа мрежа колабира изцяло – трети подобен срив за четири месеца – оставяйки около 10 милиона души без ток, съобщи CBS News. Сривът беше предизвикан от авария в котел на ТЕЦ „Антонио Гитерас" в Матансас – най-големият обект от енергийната мрежа на острова. Когато централата излезе от строя, останалият капацитет се оказа крайно недостатъчен и мрежата се разпадна за минути. Към началото на 2026 г. 8 от 16-те термоелектрически централи на Куба не работят поради аварии и липса на гориво, по данни на IEEE Spectrum.

Отвъд тока кризата обхваща водоснабдяването, здравеопазването и хранителните доставки. Водните помпи, захранвани с дизел, спират. Болниците отменят планови операции. Хладилните складове губят хранителни запаси при продължителните прекъсвания. Експерти на ООН по правата на човека осъдиха изпълнителната заповед, налагаща горивната блокада, като предупредиха, че тя застрашава продоволствената сигурност и водоснабдяването на острова, съобщи Службата на Върховния комисар по правата на човека (OHCHR). На 7 март жители на части от Хавана излязоха на улиците, удряйки тенджери и палейки огньове — рядка проява на публично недоволство в Куба.

На 3 април Хавана освободи над 2000 затворници под натиск от Белия дом, който по-рано през седмицата разреши на руски танкер да достави гориво, представяйки жеста като хуманитарно изключение, а не като промяна в политиката, съобщи NPR.

Руски петролен танкер достигна Куба: Първа доставка от месеци на фона на енергиен колапс.

🇷🇺🛢️🇨🇺 Танкер под руски флаг, превозващ суров петрол, навлезе в изключителната икономическа зона на Куба в неделя, сочат данни от мониторинг на морския трафик, а това може да бъде първият внос на петрол за карибската държава от над два месеца насам.

Танкерът „Анатолий Колодкин“, който отплава от Приморск, зареден с 650 000 барела петрол сорт „Уралс“, може скоро да започне разтоварване в кубинското пристанище Матансас, ако не промени настоящия курс, сочат услугите за проследяване MarineTraffic и LSEG.

САЩ ефективно блокира всички превози на петрол към Куба в опит да окаже натиск върху режима в Хавана. Междувременно САЩ временно вдигнаха санкциите срещу Русия, за да подпомогнат петролните доставки, блокирани от Иран в отговор на съвместните удари на САЩ и Израел срещу режима в Техеран.

The New York Times потвърди, че руският танкер се е насочил към Куба, цитирайки американски служител, запознат със случая. В репортажа на изданието се посочва, че не е ясно защо администрацията на Тръмп позволява на пратката да премине.

Данните за мониторинг на кораби от LSEG също показват, че санкционираният танкер „Анатолий Колодкин“ е на път за Куба. Плавателният съд е отпътувал от руското пристанище Приморск с товар от около 650 000 барела суров петрол, макар че в репортажа на New York Times да се споменават 730 000 барела.

И в двата случая доставка на петрол в подобни обеми би донесла значително облекчение за Куба. По думи на президента Мигел Диас-Канел страната не е получавала внос на петрол от три месеца, което доведе до стриктно нормиране на бензина и задълбочи енергийната криза, предизвикала множество прекъсвания на електричеството в цялата островна държава.

Електрическата мрежа на Куба се срина за трети път през март на фона на петролна блокада.

🇨🇺 Електрическата мрежа на Куба се срина в събота, оставяйки островната страна без ток за трети път от началото на март докато комунистическият режим се бори с разпадаща се инфраструктура и наложена от САЩ петролна блокада.

Кубинският електрически съюз, който е подчинен на Министерството на енергетиката и мините, обяви пълно спиране на захранването на целия остров, без първоначално да посочи причина за аварията, а по-късно той съобщи, че сривът е причинен от неочаквана повреда на генераторен блок в термоелектрическата централа „Нуевитас" в провинция Камагуей.

„От този момент настъпи каскаден ефект в работещите агрегати", се казва в доклад на ведомството, което посочи, че активирало „микроострови" от генераторни блокове, за да осигури захранване на жизненоважни обекти, болници и системи за снабдяване с питейна вода.

Спиранията на тока, както на национално, така и на регионално ниво, станаха сравнително обичайни през последните две години заради аварии в остарялата инфраструктура. Проблемите се изострят от ежедневни прекъсвания с продължителност до 12 часа, причинени от недостиг на гориво, допълнително затрудняващи системата.

Последното пълно спиране на национално ниво беше в понеделник. Събота беше вторият срив за седмицата и третият за март. Авариите оказват сериозно въздействие върху населението, чието ежедневие е нарушено от съкратено работно време, липса на ток за готвене и разваляне на храна при спиране на хладилниците, наред с редица други последици. В отделни случаи болници са отменяли операции.

Президентът Мигел Диас-Канел заяви, че страната не е получавала петрол от чужди доставчици от три месеца. Куба произвежда едва 40% от горивото, необходимо за функциониране на икономиката ѝ.

Остарялата електрическа мрежа на Куба се е влошила драстично през последните години. Правителството обвинява американската енергийна блокада, след като президентът Доналд Тръмп предупреди през януари за мита върху всяка страна, която продава или доставя петрол на Куба. Администрацията на Тръмп настоява Куба да освободи политически затворници и да предприеме стъпки към либерализация на политическата и икономическата система в замяна на отмяна на санкциите. Тръмп също повдигна варианта за „приятелско поемане на Куба".

Друга причина за намаляващите доставки на петрол е отстраняването на лидера на Венецуела, което сложи край на жизненоважните доставки на нефт от страната, която беше устойчив съюзник на Хавана.

Тръмп от месеци загатва, че кубинският режим е на ръба на колапс. След предишен срив на електрическата мрежа на Куба Тръмп каза пред журналисти, че вярва, че скоро ще има „честта да вземе Куба".

Руският танкер SEA HORSE плава към Куба в опит да пробие блокадата на САЩ

🇷🇺⚓️🇨🇺 Руският танкер SEA HORSE, превозващ близо 200 000 барела руско гориво, плава през Атлантическия океан на път за Куба в опит да пробие блокадата, наложена от Съединените щати.

Корабът, който се очаква да пристигне в началото на март, носи жизненоважни за острова горива, сочат данни на фирмата за морско разузнаване Kpler Ltd. Страната изпитва остър недостиг на ресурси за готвене, транспорт и производство на електричество и буквално се бори да „задържи светлините включени“. Наличното електричество е спаднало драстично от началото на годината, а сателитни снимки показват, че нивата на нощно осветление са намалели с до 50%.

Натискът над Хавана се засилва от края на миналата година, когато САЩ задържаха кораб с венецуелски суров петрол за Куба. След последвалия арест на венецуелския диктатор Николас Мадуро, администрацията на Тръмп незабавно разпореди на останалото временно правителство да спре доставките на петрол за комунистическия остров. Тръмп заплаши с мита и всяка държава, която снабдява Куба с гориво, което накара Мексико също да спре пратките.

Куба, която не произвежда значителни количества петрол, зависи изключително много от вноса на горива и суров петрол за работата на своите рафинерии.

Sea Horse е бил натоварен с трансфер „кораб-кораб“ край бреговете на Кипър и вероятно пренася близо 200 000 барела руски газьол, заяви Мат Смит, водещ петролен анализатор в Kpler. Терминът „газьол“ в широк смисъл се отнася до дизелови горива, използвани в транспорта и енергетиката.

Остава неясно дали Sea Horse ще успее да пробие блокадата на САЩ, с която до момента са задържани най-малко девет кораба, участващи в незаконния транспорт на санкциониран петрол.

Русия, от своя страна, е обект на все по-строги международни санкции зарада агресията срещу Украйна. Както САЩ, така и ЕС засилиха действията си по конфискуване на танкери от „сенчестия флот“, който поддържа потока от санкционирани барели.

Американското военно присъствие в Карибския басейн на практика прекъсна голяма част от петролните доставки за Куба. По-рано този месец танкерът Ocean Mariner, използван за превоз на горива до острова, промени курса си и в момента сигнализира Бахамите като крайна дестинация, сочат данните за движението на плавателните съдове. Корабът с 30 000 барела дизел на борда е натоварен в колумбийското пристанище Баранкиля, според транспортен доклад, цитиран от Bloomberg.

През януари Куба не е получила никакъв петрол за първи път от десетилетие насам. Страната е приела известни количества през декември, които би трябвало да стигнат за още няколко седмици, отбелязва Рохит Ратод, старши петролен анализатор във Vortexa Ltd.

„Бих им дал време до края на март, преди горивата напълно да свършат“, прогнозира той.

Петролът може да достигне 200$ за литър ако Иран затвори Ормузкия проток.

🇮🇷 Представител на Върховния лидер на Иран призова за налагане на ограничения върху западните кораби в Ормузкия проток, заявявайки, че подобен ход ще повиши световните цени на петрола до 200 долара и ще нанесе икономически удар на противниците на Иран.

„Можем да наложим ограничения срещу САЩ, Франция, Великобритания и Германия в Ормузкия проток и да не им позволяваме да преминават“, заяви Хосеин Шариатмадари, представител на Али Хаменей в правителствения вестник Kayhan пред държавната телевизия.

„Само с обявяването на такова ограничение цената на петрола ще скочи до 200 долара, а на врага ще бъде нанесен най-големият икономически удар“, отбеляза той.

Това не е първият път, когато Шариатмадари повдига въпроса за използване на Ормузкия проток като лост. Миналата година след налагането на санкции срещу ирански авиокомпании от страна на ЕС, той призова за затваряне на пролива за петролни танкери и товарни кораби, идващи от „враждебни държави“.

По това време външният министър Абас Арагчи посочи, че Иран не е отправял подобна заплаха, въпреки че има капацитета да го направи. Други ирански държавни служители засегнаха темата след ударите на САЩ по ядрени съоръжения.

Затварянето на пролива би било пагубно за самата Ислямска република, предупреди държавният секретар на САЩ Марко Рубио през юни.

„Ако го направят, това ще е поредната им ужасна грешка. Това е икономическо самоубийство за тях“, каза той и призова Китай да окаже натиск на Техеран да се откаже от подобен ход.

Върховният представител на ЕС по външната политика Кая Калас отбеляза, че всяка една иранска блокада на пролива би била „изключително опасна“, докато министърът на външните работи на Обединеното кралство Дейвид Лами го описа като „огромен акт на самонараняване, който прави дипломатическото решение още по-трудно“.

През Ормузкия проток преминава около 20% от световния износ на петрол. Иран никога не е правил опити да го затвори напълно, но е възпрепятствал корабоплаването, задържайки търговски кораби многократно.

„Европа и САЩ ще станат нещастни“, ако Техеран ограничи потока на петрол, пише свързаният с Революционната гвардия вестник Javan в своя публикация от юли, позовавайки се на служител от корабоплаването. „Дори страни, които нямат връзка с войната между Иран и Израел, ще понесат загуби.“

Вестникът добави, че по-голямата нестабилност в Близкия изток ще повиши нивото на разходите за корабоплаване и застраховки в световен мащаб.

Иранската армия е натоварила морски мини на кораби в Персийския залив след израелските удари през юни, въпреки че мините не са разположени, съобщи Ройтерс. Според официални лица от САЩ, ходът показва, че Техеран обмисля сериозна ескалация, която може да осакати световната търговия.

Иранският парламент одобри мярка за затварянето на пролива през юни след въздушните удари на САЩ, съобщиха държавни медии, въпреки че мярката не е обвързваща.

93 камиона с хуманитарна помощ навлязоха в Газа.

🇮🇱 Координаторът на правителствените дейности в териториите (COGAT) към Министерство на отбраната обявява, че 93 камиона, превозващи хуманитарна помощ, са навлезли вчера следобед в ивицата Газа.

Два дни след като Израел разреши ограничен достъп на помощи, спешно необходимите доставки все още не са достигнали до хората в критична нужда. Според ООН по-голямата част от населението на анклава имат крайна нужда от основни стоки, храна и лекарства.

„За да бъде ясно – макар че повече помощи достигат до ивицата Газа, ние все още не сме успели да осигурим доставянето им до нашите складове и пунктове за разпределение“, посочи говорителят на генералния секретар на ООН Стефан Дюжарик.

Жителите на най-гъсто населената територия в света оцеляват в тежки условия, след като Израел наложи пълна блокада върху всички доставки преди почти три месеца. Експерти многократно предупреждават, че голяма част от населението е изправено пред сериозен риск от гладна смърт.

Сред помощите има брашно за пекарни, храна за обществените кухни, медицински консумативи и други. Но ООН твърди, че нито една от тези доставки не е достигнала до палестинците. Дюжарик описа новата система за проверка на помощта като „дълга, сложна, объркана и опасна“.

Той уточни, че изискванията на израелската армия към хуманитарните работници – да разтоварват и пренареждат камионите – възпрепятстват усилията за разпределение на помощта. Израелският координационен орган COGAT засега не е коментирал процедурите.

Хуманитарната агенция на ООН обяви, че първоначално приоритет се дава на доставката на бебешко мляко. След 11 седмици пълна блокада първите камиони вече са влезли в Газа.

„Първите камиони с жизненоважна бебешка храна вече са в Газа след 11 седмична блокада, но е спешно необходимо помощта да бъде разпределена, защото имаме нужда от много, много повече“, подчерта Дюжарик.

Говорителят на хуманитарната служба на ООН Йенс Лерке заяви, че са получили разрешение за около 100 камиона да влязат в Газа – далеч под средното ниво от 600 камиона дневно, преминавали границата по време на последното примирие, прекратено от Израел през март. Според израелското външно министерство се очаква десетки камиони да влизат всеки ден.

Израелският премиер Бенямин Нетаняху заяви, че е решил да разреши ограничен достъп на помощи под натиска на съюзниците, които го предупредили, че не могат да продължат да подкрепят Израел, докато светът вижда ужасяващи кадри на глад от Газа.

Под натиск Израел се съгласи тази седмица да позволи „минимално“ количество хуманитарна помощ да влезе в палестинската територия, след като в продължение на седмици блокираше храната, лекарствата и горивата в опит да окаже натиск върху терористичната групировка Хамас.

ООН, правозащитни организации и активисти разкритикуваха Израел за блокадата, наричайки я форма на колективно наказание. Те също така го обвиниха в извършване на военно престъпление, тъй като използва глада като оръжие във военна стратегия.

Тайван изведе от експлоатация последния си ядрен реактор.

🇹🇼 Тайван се превърна в първата страна в Източна Азия, премахнала изцяло ядрената енергия, след като последният работещ реактор в АЕЦ „Мааншан“ беше изведен от експлоатация, с което целта на управляващата Демократическа прогресивна партия за „родина без ядрена енергия“ до 2025 г. беше изпълнена успешно.

През миналата 2024 г. Тайван внесе 97% от енергията си, превръщайки енергоемките си индустрии в уязвими за блокада. Островът, който се стреми към нулеви нетни емисии до 2050 г., зависи почти изцяло от вноса на изкопаеми горива, за да захранва домовете, фабриките и критичната индустрия за полупроводникови чипове.

Демократическата прогресивна партия на президента Лай Чинг-те отдавна обещава постепенното премахване на ядрената енергия, докато основната опозиционна партия Куоминдан (КМТ) твърди, че е необходимо продължаване на доставките за енергийната сигурност.

АЕЦ „Мааншан“ в южната част на окръг Пингтунг се затваря, тъй като Китай засилва военната си дейност около Тайван, който Пекин твърди, че е част от негова територия и обеща един ден да го постави под свой контрол. По време на мащабни военни учения около острова през април, Китай симулира удари по ключови пристанища и енергийни обекти, както и блокада на острова.

Мааншан работи от 40 години в регион, популярен сред туристите, който сега е осеян с вятърни турбини и слънчеви панели.

Планира се повече възобновяема енергия на мястото, където държавната компания Taipower има план да построи слънчева централа, способна да снабдява близо 15 000 домакинства годишно. Но докато ядрената енергия е представлявала само 4,2% от енергийните доставки на Тайван миналата година, някои се опасяват, че затварянето на Мааншан носи риск от енергиен срив.

„Тайван е толкова малко място и в момента няма друг по-добър и по-ефективен природен източник на енергия, който може да замести ядрената енергия“, каза 41-годишният Рики Сяо, който управлява близка къща за гости.

В пика си през 80-те години на миналия век ядрената енергия е съставлявала повече от 50% от производството на енергия в Тайван, като три централи са експлоатирали шест реактора на целия остров. Две централи спряха да работят между 2018 и 2023 г., след като изтекоха разрешителните им за експлоатация.

По-голямата част от енергията на Тайван е базирана на изкопаеми горива, като втечненият природен газ представлява 42,4%, а въглищата – 39,3% миналата година. Възобновяемата енергия възлиза на 11,6%, което е доста под целта на правителството от 20% до 2025 г.

Слънчевата енергия се сблъсква с противопоставяне от общности, притеснени от панелите, заемащи ценна земя, докато правилата, изискващи местно произведени части във вятърните турбини, забавят тяхното внедряване.

Лай настоява, че енергийните доставки на Тайван ще бъдат стабилни, дори когато технологията с изкуствен интелект увеличава търсенето, като нови блокове в съществуващите централи на втечнен природен газ и въглища ще заменят производството на Мааншан.

КМТ и Тайванската народна партия, които контролират парламента, във вторник измениха закон, който позволява на атомните централи да удължат експлоатационния си живот с до 20 години.

„Ядрената енергия не е най-перфектният начин за генериране на електроенергия“, каза пред AFP депутатът от Гоминьдан Ко Джу-чун. „Но това е опция, която не бива да се елиминира, когато разработваме технологии, отбрана и укрепваме националната сигурност.“

Зависимостта на Тайван от вносни изкопаеми горива е особено тревожна, предвид риска от китайска блокада. Островът разполага с достатъчно запаси от втечнен природен газ (LNG) и въглища, за да стигне съответно само за 11 и 30 дни, показват правителствени данни.

Централизираната електропреносна мрежа на Тайван също така излага части от острова на риск от големи прекъсвания на електрозахранването в случай на единична повреда.

„Без ядрена енергия енергийната сигурност не може да бъде гарантирана и националната сигурност ще бъде засегната“, посочи Йе Цунг-куанг, енергиен експерт в Националния университет Цин Хуа в Тайван.

Екологични активисти твърдят, че възобновяемите енергийни източници са най-добрият начин за укрепване на енергийната устойчивост на Тайван.

„Ако всяка общност има слънчеви панели на покривите си, общността може да бъде самодостатъчна“, каза Цуй Шу-хсин, генерален секретар на Алианса за действие на зелените граждани.

Но други отбелязват, че раздялата на Тайван с ядрената енергия е против тенденциите в региона и по света. Дори Япония се стреми ядрената енергия да възлиза на 20-22 % от електричеството до 2030 г. в сравнение с доста под 10 % сега.

А ядрената енергия стана най-големият източник на електроенергия в Южна Корея през 2024 г., представлявайки 31,7 % от общото производство на електроенергия в страната и достигайки най-високото си ниво от 18 години, според правителствени данни.