САЩ започва действия по налагането на пълна блокада на Персийския залив.

🇺🇸🇮🇷 Централното командване на САЩ (CENTCOM) съобщи, че ще започне прилагането на пълна блокада на морския трафик от и към иранските пристанища в началото на новата седмица. Обявлението идва само часове след изказването на президента Доналд Тръмп, който нареди на ВМС да наложат блокада на Ормузкия проток, след като вицепрезидентът Джей Ди Ванс обяви провал на преговорите от уикенда в Пакистан и заяви, че Иран е отказал да приеме условията относно ядрената си програма.

На оперативно ниво, два ракетни разрушителя на ВМС, USS Frank E. Peterson (DDG 121) и USS Michael Murphy (DDG 112), вече преминаха през протока и започнаха операции по разминиране на мини, положени от Корпуса на гвардейците на ислямската революция (IRGC).

Адмирал Брад Купър, командващ CENTCOM, заяви, че преходът е „начало на процеса по установяване на нов безопасен коридор" през протока и че маршрутът ще бъде споделен с търговското корабоплаване. По данни на командването подводни дронове ще се присъединят към операцията по разминиране „в идните дни". Две авионосни ударни групи, начело със самолетоносачите USS Gerald R. Ford и USS Abraham Lincoln, остават разгърнати в близост до Персийския залив.

Обединеното кралство обяви, че започва подготовка за разполагане на кораб, оборудван като платформа за автономни подводни дронове за издирване на мини, макар да не участва пряко във военните действия.

Решението за блокада идва след над шест седмици след като Ормузкият проток беше фактически затворен. Кризата започна на 28 февруари, когато съвместни въздушни удари на САЩ и Израел ликвидираха върховния лидер на Иран аятолах Али Хаменей. В отговор IRGC предприе атаки срещу търговски кораби, положи морски мини, въведе GPS заглушаване и наложи такса от над 1 милион долара на кораб за преминаване.

Според данни от Wikipedia към момента на обявяването на блокадата са документирани над 28 инцидента с търговски съдове с 12 загинали и изчезнали моряци и поне 16 повредени кораба. Трафикът през протока е спаднал с около 70%, а над 150 кораба са застанали на котва извън зоната на риск.

Иран е допуснал селективно преминаване за Китай, Русия, Индия, Ирак и Пакистан, но е блокирал достъпа за съюзниците на САЩ. Техеран не е признал водене на директни преговори с Вашингтон.

Последиците за световните енергийни пазари са сериозни. Цената на петрола Брент надхвърли 100 долара за барел още на 8 март и достигна 126 долара, а дубайският суров петрол достигна рекорден връх от 166 долара за барел на 19 март. Международната агенция по енергетика (IEA) отпусна 400 милиона барела стратегически резерви. Производството в Залива е намалено с над 10 милиона барела дневно – Саудитска Арабия ограничи своя добив с 20%, а Ирак – със 70%. Настоящата криза се смята за най-тежкото прекъсване на глобалните енергийни доставки от петролната криза от 70-те години на миналия век.

Фактическото въвеждане на американската блокада маркира преход от прекъсването на морския коридор от страна на Иран към опит за налагане на контрол върху него от страна на САЩ и съюзниците, наред с всичките рискове от ескалация.