Рияд се помирява с Абу Даби и връща ал-Зубейди в Аден

🇾🇪🇦🇪 Айдарус ал-Зубейди, доскорошен вицепрезидент на Йемен и най-влиятелният лидер на южните сепаратисти, който извърши бягство с лодка от Аден към Сомалиленд през януари след обвинение за държавна измяна, се очаква да се завърне в града днес, 23 юли, и да се обърне с реч към нацията, съобщават мониторинг канали. Ако наистина се случи, това ще изглади за една нощ най-дълбоката пукнатина в коалицията срещу хутите от превземането на Аден от сепаратистите през 2019 г: само преди половин година същият човек беше изхвърлен от Президентския ръководен съвет, обявен за държавен изменник и принуден да бяга от временната столица под натиска на настъпващи просаудитски части.

Завръщането идва часове след демонстративно помирение между двамата гаранти на коалицията, начело на Йемен. В понеделник вечерта, в 19:00 часа местно време, министърът на медиите на Саудитска Арабия Салман ал-Досари и председателят на Национална медийна служба на ОАЕ Абдула бин Мохамед ал-Хамед публикуваха в X съгласувани послания. „Отношенията между Кралството и Емирствата са отношения между два народа, обединени от обща история и наследство, и от мъдро ръководство в двете страни“, написа ал-Досари; ал-Хамед отвърна почти дословно – за „продължение на споделена история и дълбоко вкоренени братски връзки между два братски народа, обединени от една съдба“. И двамата призоваха медиите да отразят тъкмо тези страни на връзката и да не я подкопават – след месеци, в които влиятелни издания от двете столици си разменяха необичайно открити нападки заради петролни квоти и разминаващи се цели в Йемен.

Хронологията подрежда двете стъпки като политически отговор на трети, решаващ ход – този на врага. В неделя, 20 юли, военният говорител на движението на хутите „Ансар Аллах“, определено за чуждестранна терористична организация през март 2025 г. от САЩ, обяви морска блокада на саудитските пристанища. „Блокада за блокада“, заяви Яхя Сарий и обвини „престъпния саудитски враг“, че близо 12 години държи затворени пристанищата и летищата на Йемен. В имейл до корабните компании групировката забрани товаренето и разтоварването на саудитски терминали и предупреди, че нарушителите „навсякъде в обсега на йеменските въоръжени сили“ подлежат на поразяване. Обявлението дойде няколко дни след ракетен удар по международното летище в Сана и седмица след размяна на ракетни удари, която сложи край на близо 4-годишното фактическо примирие между групировката и Рияд.

Ефектът върху корабоплаването не закъсня. Два танкера със саудитски суров петрол – общо 2,7 млн барела, предназначени за Китай и Индия – направиха обратен завой в Червено море и поеха на север към Суецкия канал, вместо да минат през Баб ел-Мандеб. По данни на частната компания за корабно проследяване Kpler, обобщени от наблюдателски канали, обърналите курса съдове са вече четири: руският TRUST, MICA, NAVIG8 EXPRESS и AGIOS GERASIMOS. Мащабът на изложената търговия обяснява това: през последните седмици терминалът в Янбу е изнасял близо 4 млн барела дневно – скок от около четири пъти спрямо година преди това – след като кралството измести значителна част от товаренията си към брега на Червено море; през юни през Баб ел-Мандеб са минали 7,4 млн барела петролни товари дневно или 7% от световния добив. С блокадата кралството за пръв път се оказва под едновременна заплаха и по двата си морски фланга, без трети износен коридор в резерв.

Дълбочината на сегашния обрат се измерва с тази на януарската пропаст. На 2 януари ал-Зубейди, тогава вицепрезидент и председател на Южния преходен съвет (STC) – сепаратисткото движение на Аден, което беше изградено с подкрепа от ОАЕ – издаде „конституционна декларация“ за двегодишен преходен период, който да завърши с референдум за самоопределение на Южен Йемен. Ръководеният от Рашад ал-Алими Президентски ръководен съвет (PLC) я определи като преврат: на 7 януари съветът с мнозинство отстрани ал-Зубейди, предаде го на главния прокурор по обвинения в държавна измяна и водене на въоръжен метеж, а два дни по-късно премахна самия му пост. Коалицията обвини Преходния съвет в създаване на незаконни милиции и раздаване на тежко въоръжение в Аден; последваха въздушни удари на саудитски изтребители по позиции на съвета и оръжейна пратка, за която Рияд твърдеше, че идва от Емирствата. Междувременно Силите за щит на родината (HSF), обучени от Саудитска Арабия, пометоха за дни Хадрамаут и ал-Махра, влязоха в Мукала, овладяха летището на Сейюн, след което продължиха директно към Аден. В нощта на 8 януари, часове преди насрочени в Рияд преговори, ал-Зубейди отплава тайно за Бербера в Сомалиленд, откъдето се прехвърли в ОАЕ. Коалицията обяви, че е „избягал в тъмна доба“; Рияд стигна дори по-далеч и открито обвини Абу Даби, че е измъкнал беглеца – най-ниската точка в отношенията между двете монархии от години. Точно тази пропаст беше запълнена от координираните медийни послания в понеделник.

Разривът от януари само доведе докрай противоречие, което беше заложено от самото начало в основите на коалицията. Южният преходен съвет възникна през май 2017 г. няколко седмици след като тогавашният президент Абд Рабо Мансур Хади уволни ал-Зубейди от поста губернатор на Аден; ОАЕ застана зад новото движение с пари, обучение и доставки на оръжие, докато Рияд подкрепяше признатото правителство. През август 2019 г. силите на съвета изтръгнаха Аден от правителствените части, първи открит въоръжен сблъсък между протежетата на двете монархии, а подписаното под саудитски натиск споразумение от Рияд така и не беше изпълнено докрай. През април 2022 г. компромисът беше институционализиран в Президентския ръководен съвет, в който ал-Зубейди седна като един от заместник-председателите – сепаратист в органа, натоварен по устав да пази единството на държавата. Съжителството издържа по-малко от четири години.

Успоредно с политическото разведряване в момента върви и военно преподреждане. Гигантските бригади („ал-Амалика“) – салафитски милиции, изградени с подкрепа от ОАЕ, доскоро ориентирани към Преходния съвет, а днес подчинени на Президентския ръководен съвет – са заели височините при ал-Абдия и Хариб в южната част на провинция Мариб, далеч отвъд своята традиционна зона на действие. Позициите гледат на запад, към удържаните от хутите централни планини в направлението на Дамар – по същата ос, от която те изтласкаха хутите от Шабва и южен Мариб през зимата на 2021–2022 г. Седмица по-рано голям конвой на Силите за щит на родината беше заснет да напуска ал-Абр по пътя към Мариб.

Отделните ходове се сглобяват в едно: Саудитска Арабия събира отново фронта, който сама разглоби през януари. Блокадата оголи неудобна асиметрия – Ансар Аллах може да затваря морски търговски артерии с евтини брегови средства, противокорабни ракети и дронове, докато Саудитска Арабия няма военноморски отговор със сравнима цена, а хутите многократно демонстрираха, че могат да издържат всяка ескалация от въздуха. Единственият лост с реална тежест, който остава на коалицията, е сухопътният натиск на милиците в Йемен – и той не работи, докато южният ѝ стълб е разцепен, а най-боеспособните ѝ части са в конфликт с върховенството на съвета. В този ред на мисли връщането на ал-Зубейди и прехвърлянията към Мариб имат за цел да възстановят точно този лост: единен фронт срещу хутите, който да върне възпиращата позиция на Рияд срещу подкрепяното от Иран движение. Дали зад позиционирането стои и намерение за подновяване на широка сухопътна кампания, е отделен въпрос – заемането на височини по позната ос връща способност, но нито изявление, нито наблюдавано струпване на артилерия и тилова инфраструктура засега подкрепят подобен замисъл, и на този етап пълномащабна офанзива остава твърде малко вероятна през следващите няколко седмици.

Хутите удариха танкер край Ал Шукайк – блокадата на Саудитска Арабия започна.

🇾🇪🛢️🇸🇦 Ракетен снаряд, изстрелян от хутите в Йемен, порази танкер в южната акватория на Червено море, запалвайки пожар на борда, който екипажът в момента се опитва да овладее – три дни след като подкрепяната от Иран групировка обяви, че налага морска блокада срещу Саудитска Арабия.

Инцидентът, станал на около 70 морски мили югозападно от Ал Шукайк, град на крайбрежната ивица на Саудитска Арабия, разположен в участъка между Джизан и Ал Кунфуда, съобщи британската служба за наблюдение на морската търговия UKMTO след полунощ в четвъртък, 23 юли: капитанът на плавателния съдокладвал попадение от снаряд, екипажът гаси пожара, жертви и петролен разлив няма. Властите са започнали разследване на случая, а към корабите беше отправен призив да преминават с повишено внимание и да докладват всяка подозрителна активност.

Името, флагът и конкретният товар на поразения кораб на този е тап не са оповестени – по правило UKMTO публикува първоначалните доклади без идентификация, а корабособствениците често мълчат в първите часове след инцидент. Мястото и моментът обаче говорят достатъчно ясно. Позицията лежи в акваторията между саудитския бряг и контролираното от хутите крайбрежие на Йемен – разстояние, която арсеналът на групата покри безпроблемно: противокорабни балистични и крилати ракети, дронове и безпилотни катери, изпробвани в стотици атаки през кампанията от 2023–2024 г. И ударът идва точно три дни след като „Ансар Аллах“ – както е официалното название на движението, върнато от Вашингтон в списъка на чуждестранните терористични организации през март 2025 г. – промени правилата в целия воден басейн. В понеделник, 20 юли, неговият военен говорител Яхя Сарея обяви във обръщение на видео „морско ембарго“ на Саудитска Арабия с незабавно действие: корабите, обслужващи саудитски пристанища, губят безопасно преминаване през протока Баб ел-Мандеб. Формулата на Сарея беше „око за око“ – отговор на онова, което движението описва като саудитска обсада на йеменските пристанища, и на удара по международното летище в Сана.

Веригата, довела дотук, се разви за 10 дни. На 13 юли удари поразиха летището в Сана в момента, когато там трябваше да кацне ирански самолет – по съобщения в регионалните медии, с делегация, завърнала се от държавното погребение на върховния лидер Али Хаменей, убит в началото на американско-израелската война срещу Иран. Кой е натиснал спусъка, остава спорно: международно подкрепеното правителство на Йемен твърди, че ударът е дело на неговите сили, докато хутите държат отговорен Рияд – и отговориха на саудитска територия. На 14 юли балистични ракети и дронове полетяха срещу саудитското летище Абха, а член на политбюро на групата Мохамед ал-Бухайти очерта логиката на следващата стъпка: „Готовността им да ударят летище Сана, за да спрат полетите, дава на Йемен правото да удря техните летища и да наложи обсада, каквато те налагат на нас.“ Сарея на свой ред предупреди авиокомпаниите да избягват саудитското въздушно пространство, докато блокадата на летището в Сана не бъде вдигната. Размяната се превърна в най-сериозното изпитание за примирието от април 2022 г., което замрази пряката война между Рияд и движението.

Обявената шест дни по-късно морска блокада подейства, преди първия снаряд дори да се взриви. Още във вторник, 21 юли, поне три танкера, превозващи саудитски суров петрол за Азия, обърнаха курса в Червено море и поеха обратно към Суецкия канал – сред тях китайският супертанкер Xin Long Yang. Информационна агенция Ройтерс обяви шест пренасочени съда; данните от системите за проследяване потвърждават поне три обратни завоя. Рияд отхвърли ембаргото като незаконно и предупреди, че ще доведе до нова ескалация в Червено море. В сряда осъждане дойде и отвън: държавният секретар на САЩ Марко Рубио отбеляза, че „всичко, което ограничава корабоплаването през Червено море, е проблематично по същите причини, по които е проблематичен самият Ормузки проток“, и определи Техеран „размирника в региона“. Пакистан от своя страна алармира, че действията на хутите „заплашват регионалната сигурност, подкопават свободата на корабоплаване и поставят под въпрос непрекъснатия поток на световната търговия“, и очерта собствена червена линия: всеки враждебен ход срещу пакистански кораб ще бъде тълкуван като „сериозна заплаха за националната сигурност на Пакистан“.

Зад категоричния тон има проста аритметика. Ударът край Ал Шукайк затваря втората челюст на менгемето, в което попадна износът на саудитски петрол по-рано този месец. Ормузкият проток е де факто затворен от началото на юли: след иранския обстрел срещу три търговски кораба във водите му Тръмп обяви на 7 юли меморандума от Исламабад за приключил, САЩ подновиха масираните удари по Южен Иран – към сряда 11-а поредна нощ – а морският трафик през протока на практика застина; кувейтският танкер за петролни продукти Kaifan беше поразен там на 21 юли. Кралството междувременно пренасочи по-голямата част от суровия си износ през тръбопровода Изток–Запад към терминала Янбу на Червено море: 4 до 5 млн барела дневно, които заобикалят Ормуз и излизат в световния океан през пролива Баб ел-Мандеб. Точно обходният маршрут е поставен под прицел от блокадата. Двата протока заедно поемат около една четвърт от обема на превозваните по море доставки петрол в световен мащаб – през Ормузкия пролив през първата половина на 2025 г. минаваха средно 21 млн барела дневно, през Баб ел-Мандеб още 4,2 млн – а през Червено море минават и 12–15% от световната морска търговия и близо 90% от подводните кабели, свързващи Европа с Азия. Ройтерс съобщи още през юли, че Техеран е инструктирал хутите да се готвят да затворят Баб ел-Мандеб, ако американските удари по Иран продължат.

Заканата стъпва на доказани средства. През кампанията 2023–2024 г. хутите поразиха множество кораби с балистични ракети, произведени от Иран – първата бойна употреба на този клас оръжие в световен мащаб – а също така с крилати ракети, ударни дронове и дистанционно управлявани катери, плаващи натъпкани с експлозив. Целите бяха поразявани дори на стотици километри от йеменския бряг, а координатите идваха нерядко от автоматичните идентификационни системи (AIS) на самите кораби – затова застрахователите и военноморските мисии съветваха екипажите да ги изключват, минавайки през рискованата зона. Ударите на САЩ и Великобритания по пускови площадки през 2024 и 2025 г. разредиха, но не изкорениха арсенала на групировката, което разполага част от своите установки в съоръжения под земята, извеждайки ги бързо само преди пуск. Позиция на 70 морски мили от саудитския бряг попада буквално в сърцевината на този обсег – дистанция, която покриват дори по-старите ракети в наличност, а за безекипажните катери от йеменското крайбрежие тя е въпрос на часове ход.

Пазарите реагираха още преди удара. В сряда суровият сорт „Брент“ поскъпна с близо 4% до 94–95$ за барел – връх за последните 7 седмици и 4-та поредна сесия на ръст – а при тежко прекъсване и на двата маршрута едновременно част от експертите прогнозират цената трайно над прага от 100$. Прецедентът от предишната кампания на хутите показва колко бързо може да се изпразни един морски коридор: в периода 2023-2024 г. трафикът на петролни танкери през пролива Баб ел-Мандеб се срина от 9,3 на 4,1 млн барела дневно, а контейнеровозите и танкерите поеха дългия, бавен и скъп обход около нос Добра надежда. Онези удари, мотивирани с войната на Израел срещу Хамас в ивицата Газа, струваха и невинни човешки животи – при ударите по гръцкия балкер Eternity C през юли 2025 г. загинаха членове на екипажа. Разликата днес се крие в откровеността на прицела: обявена е не солидарност с далечна кауза, а налагане на ембарго срещу конкретна държава, и всеки плавателен съд, обслужвал нейните пристанища, е предварително обявен за легитимна цел.

Три въпроса ще се изяснят в близките дни: дали хутите ще поемат официално отговорност за удара – Сарея по правило обявява операциите със закъснение от часове до дни; кой е поразеният танкер и ще овладее ли екипажът пожара; и дали застрахователите ще последват логиката на риска, която след 2023 г. неведнъж вдигна многократно премиите за Червено море за седмици. Но значението на самия инцидент не зависи от ответните действия . След днешния удар обявената в понеделник блокада премина от реторика към реални действия по нейното налагане, единствената ѝ алтернатива е умишлено парализирана от иранския режим, докато цената на петрола уверено се е запътила към 100$ за барел. Саудитска Арабия, която досега стоеше встрани от войната срещу Иран, сега има горящ танкер в собствената си акватория – и избор, пред какъвто не е била поставена поне от примирието с хутите през 2022 г.

Морски пехотинци на САЩ се качиха на танкер по блокадата на Иран

🇺🇸⚓️🇮🇷 Военнослужещи от 11-и експедиционен отряд на Корпуса на морската пехота на САЩ взеха на абордаж танкера M/T Wen Yao в Оманския залив в четвъртък, 16 юли, където извършиха проверка в рамките на подновената морска блокада на САЩ срещу Иран. Централното командване (CENTCOM) съобщи за операцията същия ден и публикува кадри, на които въоръжени пехотинци се прехвърлят към палубата на кораба. Качването е първото от този тип, откакто Вашингтон поднови блокадата на иранските пристанища на 14 юли – стъпка, с която американските сили преминаха от известяване и отклоняване към поемане на физически контрол върху борда.

„Към днешна дата американските сили отклониха три търговски кораба, опитали се да пробият блокадата, обездвижиха един, който не се подчини, и се качиха на един, за да осигурят пълно спазване“, отбелязват от CENTCOM. Трите числа са трите стъпала на една и съща форма на принуда: плавателен съд, подчинил се на предупреждение бива отклонен; този, който игнорира предупрежденията, бива обездвижен с лека ракета в машините – както стана на 15 юли с празния танкер M/T Belma под флага на Кюрасао, за който съобщихме по-рано, а съд, който командването реши да провери отблизо, приема въоръжена група на борда. Качването на Wen Yao е средното стъпало – по-настойчиво от радиопредупреждението, но под прага на стрелбата.

Качването на борда за проверка е рутинна процедура на военноморския флот (VBSS) – „посещение, обиск, задържане и изземване“. Група морски пехотинци се прехвърля на плавателния съд с лодка или хеликоптер, установява контрол над мостика и екипажа и оглежда документите и товара, за да потвърди накъде пътува корабът и какво носи. За разлика от обездвижването с ракета, което се прави от разстояние, качването все пак поставя американски военни физически на чужда палуба в международни води – акт с по-тежка правна и политическа тежест, въпреки че трябва да мине без изстрел. Именно поради тази причина CENTCOM го описва като качване „за осигуряване на пълно спазване“, а не като изземване: подчертава контрола, но избягва да обяви товара за контрабанда.

CENTCOM облича цялата операция в успокоителна слова. „Ормузкият проток и околните води са свободни и открити – с изключение на плавателните съдове, опитващи се да нарушат стоманената стена на блокадата на САЩ“, завършва изявлението. Формулата почива на разграничение, прокарвано от командването още от началото на кампанията: блокадата важи единствено за кораби, плаващи от и до ирански пристанища, но не пречи на свободното преминаване през протока на кораби, които пътуват между пристанища, различни от иранските. По този довод петролът от Саудитска Арабия, Кувейт и Катар продължава да тече, а обръчът се стяга единствено около Иран.

Формулата обаче сама подкопава онова, което твърди. Морската блокада по определение е военен акт – тя използва сила, за да спира търговското корабоплаване, и според международното право отдавна е считана за форма на война. Наричането на протока „свободен и открит“, докато на чужди палуби се качват морски пехотинци с тежко въоръжение, помирява две несъвместими картини. Правни експерти още през пролетта предупредиха, че прилагането на бойни права срещу търговски кораби, плаващи под знамето на държави, които не са страна във войната, стои в директно напрежение с Устава на ООН и с Конвенцията по морско право (UNCLOS) – принципите за свобода на корабоплаването не търпят изключение, кроено едностранно от една сила. „Стоманената стена“ е реалност за всеки капитан в района; „свободните и открити води“ са реторика.

Особено чувствителна е китайската следа. Wen Yao носи китайско име, а властите в Пекин са най-острият критик на блокадата, не по идеологически, а по енергийни причини. През Ормузкия проток минава около 20% от световния петрол и природен газ, а над половината китайски внос на суров петрол минава именно оттам. Още при налагането на първата блокада през април китайското министерство на външните работи определи американските действия като „опасни и безотговорни“, а Си Цзинпин отправи предупреждение срещу завръщането към „закона на джунглата“. Преди нейното подновяване по-рано тази седмица Пекин настоя за възстановяване на „нормалното и безопасно преминаване“ през Ормузкия пролив. По данни от хода на войната, китайски компании доставят изделия с двойна употреба на Техеран, сред които може да има компоненти за ракети и навигация, – а Техеран пропускаше срещу такси съдове, свързани с Китай, Русия, Индия и други. Качване на танкер с китайско име, независимо под чий флаг плава в момента, отправя послание, което Пекин не може да подмине с лека ръка.

Това е само епизод от мащабната конфронтация между САЩ и Иран, започнала с операция „Epic Fury“ на 28 февруари, когато в изненадваща въздушна офанзива на Израел и САЩ беше ликвидиран иранския върховен лидер Али Хаменей и почти цялото военно, политическо, разузнавателно и научно ръководство на режима. Първата блокада беше от 13 април до 18 юни, когато тя бе вдигната съгласно условията по „Исламабадския меморандум“ между Доналд Тръмп и иранския президент Масуд Пезешкиан; за близо 2 месеца CENTCOM отчете над 140 отклонени и 9 обездвижени плавателни съда, сред които петролния танкер MT Settebello, при чието поразяване на 9 юни загинаха трима индийски моряци. Меморандумът се разпадна окончателно на 7 юли, след като иранските сили атакуваха три търговски плавателни съда в пролива; Тръмп го обяви за приключил, САЩ подновиха масираните удари по южното крайбрежие на Ислямската република и върнаха петролните санкции, а на 14 юли блокадата беше възстановена.

САЩ обездвижи танкер към остров Харг с ракета „Хелфайър“

🇺🇸⚓️🇮🇷 Американски дрон извади от строя петролен танкер във водите на Персийския залив, след като изстреля прецизни ракети въздух-земя AGM-114 Hellfire директно по комина му. Това бележи първият плавателен съд, поразен по такъв начин, откакто Пентагонът поднови морската блокада на иранските пристанища. Централното командване на САЩ (CENTCOM) официално докладва за удара и публикува видео в X, което показва конкретния момент на попадението в надстройката на танкера, придружен от лаконичното изявление, че корабът вече не пътува към Иран.

Удареният съд е петролният танкер M/T Belma, който е плавал под флага на Кюрасао. Силите на CENTCOM са проследили курса му, докато пресича международни води в посока към остров Харг – главния терминал за износ на ирански петрол. Според официалния доклад екипажът е преценил да игнорира едно след друго множество предупреждения да спре, което е принудило американските сили да го обездвижат. Танкерът е плавал празен, под баласт, което значи, че е пътувал към Харг, за да натовари суров петрол, не да достави. Belma се оказа първият плавателен съд, неутрализиран след възстановяване на блокадата във вторник, като в рамките на първите 24 часа американските сили отчетоха още два търговски съда, които са се подчинили на предупрежденията и са били отклонени навреме.

Макар CENTCOM да определя Belma просто като обикновен търговски съд, неговото досие разкрива съвсем различна история. Петролният танкер, който в миналото е плавал с името Bendigo, присъства в санкционни списъци като част от „сенчестия флот“, който прехвърля ирански петрол в разрез с наложени ограничения. Според данни на Главното управление на разузнаването (ГУР) на Украйна той е пряко свързан с Национална иранска танкерна компания (NITC) – дъщерно дружество на санкционираната държавна компания NIOC. Той участва активно в схеми за претоварване на петрол от кораб на кораб, с приходите от които се финансират Корпусът на гвардейците на ислямската революция и ливанската групировка Хизбула. Министерството на финансите на САЩ наложи санкции на плавателния съд на 11 октомври 2024 г., което доказва, че той не е просто случаен минувач, а поредният важен елемент от логистичната инфраструктура, която Вашингтон полага системни усилия да задуши.

Изборът на оръжие в тази операция е изключително показателен. AGM-114 Hellfire е лека прецизна ракета въздух-земя с малка бойна глава, проектирана за поразяване на точкови цели, а не за потапяне на 300-метров гигант. Ударът в комина е поразил намиращите се отдолу машинни отделения, прекъсвайки задвижването на съда, без да пробива корпуса му под водолинията. Този подход гарантира, че танкерът ще остане обездвижен, но няма да потъне, което предотвратява както екологична катастрофа с разлив на десетки хиляди тонове гориво, така и евентуални жертви сред екипажа. CENTCOM прилага този калибриран почерк системно от самото начало на кампанията. На 2 юни американски дрон порази по същия начин машинното отделение на супертанкера M/T Lexie, плаващ под удобния флаг на Ботсвана – държава без собствен корабен регистър – докато плаваше към същия остров. От самото начало на блокадата на 13 април до началото на юни командването отчете общо шест обездвижени и 122 отклонени кораба, което демонстрира стратегия на пресметнат натиск, целящ да наказва нарушителите, без да преминава прага на пълното унищожение.

Самата морска блокада преминава през динамичен и сложен ход. CENTCOM я въведе на 13 април 2026 г. като цялостна обсада на всички ирански пристанища, планирана да пресуши петролните приходи, захранващи военните действия на Техеран и неговите съюзници. Обсадата обаче бе временно вдигната по силата на „Исламабадския меморандум“, подписан на 17 юни от Доналд Тръмп и иранския президент Масуд Пезешкиан. Това споразумение предвиждаше 60-дневно удължаване на примирието, което трябваше да отвори Ормузкия проток и да замрази огъня по всички фронтове. Договорката обаче се разпадна бързо около 7 и 8 юли, след като Иран атакува три търговски съда в протока. Президентът Тръмп обяви примирието за приключило, САЩ подновиха масираните въздушни удари по Южен Иран и върнаха в сила петролните санкции. Така на 14 юли блокадата бе официално възстановена, а още на следващия ден Belma стана първата ѝ жертва.

Значението на този последен удар се определя от ключовата роля на остров Харг, през чийто терминал преминават цели 90% от иранския износ на петрол. Заобиколен от дълбоки води, той притежава капацитет да зарежда паралелно до десет супертанкера, поради което американските сили са го превърнали в основен фокус на блокадата. Интересно е обаче, че Харг не е извършвал товарене на танкери от 6 май насам поради масиран разлив, а според различни пазарни оценки Иран не е изнасял суров петрол по море от близо месец. Финансовият министър на САЩ Скот Бесънт предупреди през настоящата седмица, че този икономически натиск може да коства на Техеран до 170 милиона долара дневно пропуснати приходи. Обездвижването на празен танкер, който тепърва се е приближавал към Харг, показва промяна в самата логика на блокадата, тъй като американските сили вече не изчакват петрола да отплава, а спират корабите още при опита им да достигнат терминалите за товарене.

Този инцидент е само фрагмент от далеч по-мащабен конфликт – военната операция Epic Fury, която започна на 28 февруари с вълна от съвместни въздушни удари на САЩ и Израел. В нейния ход бе ликвидиран върховният лидер Али Хаменей, което пренареди из основи високите етажи на властта в Техеран. На 15 юли САЩ извършиха нови удари срещу ракетни площадки, бази за дронове и съоръжения на бреговата отбрана в Ислямската република, чийто режим съобщи за най-малко 30 загинали и 260 ранени при нощните атаки през последните дни. Всяко прехващане в морето обаче задейства ответна реакция, като Техеран отвръща с ракетни и дронови удари срещу базите на CENTCOM в Кувейт и Пети американски флот в Бахрейн, а Революционната гвардия заплаши да блокира напълно целия енергиен износ от Близкия изток.

Медията Frontline Monitor вече съобщи за иранските удари по кувейтска територия и за американската атака с морски дронове в пристанището Бандар Абас, които са част от същата размяна на удари. От своя страна президентът Доналд Тръмп намекна за въвеждането на 20% такса за безопасен транзит през Ормузкия проток, а самото обявяване на блокадата вече тласна цената на петрола от сорта Брент с близо 10% нагоре, надхвърляйки прага от 83 долара за барел.

В крайна сметка обездвижването на Belma представлява локално тактическо действие със сериозно стратегическо послание. Блокадата се утвърждава като основното оръжие за икономическо задушаване, а не просто като временна мярка, и Вашингтон демонстрира готовност да я налага дори с цената на обстрел срещу кораби, които на пръв поглед минават за цивилни. Използването на хирургически прецизни удари по двигателите държи нивото на ескалация под контролиран праг, което е достатъчно за парализиране на търговския съд, но не води до екологична катастрофа или тежки човешки жертви, които биха обърнали международното мнение срещу американските действия. Тази пресметливост обаче захранва затворен, самовъзпроизвеждащ се цикъл, в който всеки спрян петролен танкер тласка Иран към ответни удари в Залива, а всяка иранска атака води до ново прехващане от страна на САЩ. Предстоящите седмици ще покажат дали силната икономическа преса ще принуди Техеран да се върне на масата за преговори, или напротив – ще го подтикне да разшири мащаба на атаките си срещу търговското корабоплаване.

САЩ и Иран обявиха край на войната.

🇺🇸🕊️🇮🇷 Президентът на САЩ Доналд Тръмп обяви, че сделката с Иран е „завършена", и нареди безусловно отваряне на Ормузкия проток и незабавно сваляне на морската блокада на иранските пристанища. Почти едновременно с това пакистанският премиер Шахбаз Шариф, който е основен посредник в преговорите, обяви „незабавно и окончателно прекратяване на военните действия на всички фронтове, включително в Ливан".

Тук е мястото да отбележи, че е обявено постигане на споразумението, не финален подпис. По думите на Шариф официална церемония ще се проведе в петък, 19 юни, в Швейцария, а тази седмица посредниците организират техническите срещи преди прилагането. Иначе казано – политически „завършена", процедурно предстояща, и точно заради това евентуален срив между обявяването и подписа остава реален риск.

Развръзката идва след близо четири месеца на ескалация. На 28 февруари САЩ и Израел започнаха съвместна въздушна кампания срещу Иран, в началото на която беше ликвидиран върховният лидер аятолах Али Хаменей, както и почти цялото ръководство на ислямския режим.

Техеран отговори с фактическо затваряне на Ормузкия проток – морето беше осеяно с мини, а Революционната гвардия започна да напада търговски кораби, преминаващи през ключовия морски път. На 6 март Тръмп заяви, че приема единствено „безусловна капитулация" на Иран, и зададе серия от ултимативни срокове. След като всички те изтекоха без резултат, на 19 март американската авиация започна въздушна кампания, за да отвори пролива насила.

Тази кампания обаче не постигна целта си. Иран не отстъпи и проливът остана блокиран, а под международен натиск ударите бяха замразени: на 8 април Пакистан издейства условно двуседмично примирие с обещание за безопасен транзит, но бързо стигна задънена улица. На 11–12 април в Исламабад двете страни се споразумяха по почти всички точки на план за деескалация, но се разминаха именно по двата ключови въпроса – статута на пролива и ядрената програма на Иран – и преговорите завършиха с провал.

Ден по-късно Тръмп нареди военноморска блокада на иранските пристанища, която доведе до патова ситуация, при която двете блокади стояха една срещу друга – Иран държеше протока затворен, докато САЩ задушаваше иранския износ на петрол. Тръмп твърдеше, че блокадата коства на Техеран около 500 милиона долара дневно, а Пентагонът оцени иранските загуби на близо 4,8 милиарда долара към началото на май.

Ситуацията започна да се разплита едва през последните няколко седмици. В края на май сделката вече беше „до голяма степен договорена", но срещата приключи без окончателно решение. През последните дни Тръмп насрочи подписване, Иран отрече да се стигнало до него в обявения срок, а израелски удар срещу Хизбула в Бейрут заплаши крехкото равновесие – преди днешното обявяване да обърне нещата.

Тук е ключово едно разграничение: обявено е постигане на споразумението, не финален подпис. По думите на Шариф официалната церемония ще бъде проведена в петък, 19 юни, в Швейцария. Тази седмица посредниците организират технически срещи преди прилагането. Иначе казано – политически „завършена", процедурно предстояща, и точно заради остава реален риск от евентуален колапс на договорката в оставащите дни.

Параметрите на оповестения проект изглеждат така: Иран отваря Ормузкия пролив, а паралелно с това САЩ сваля блокадата, освобождава около 25 млрд долара замразени активи, спира всички нови санкции и отменя петролните. В замяна Техеран се ангажира да не произвежда и да не придобива ядрено оръжие, да спре ново обогатяване и да разреди вече обогатения уран, като финална сделка трябва да се договори в рамките на 60 дни.

Освен Пакистан, като посредници в преговорите участваха Катар, Саудитска Арабия и Турция. Пазарът реагира мигновено – петролът, който през март проби 100 долара за барел, вече падна под 90 (WTI – 85, Брент – 87).

Иран е опитал да атакува американски разрушители с противокорабни ракети.

🇮🇷⚠️ Интензивна работа на противовъздушната отбрана е докладвана в Шахран, северозападен квартал на Техеран. Силни експлозии са регистрирани в различни точки от провинцията на иранската столица, които включват военни съоръжения в подножието на планината Алборз, разположена северно от града.

По предварителни данни, публикувани от кореспондента на израелското армейско радио Дорон Кадош, Техеран е предприел масиран ракетен удар по американски разрушители от клас Arleigh Burke в отговор на американски удар по ирански танкери, нанесени днес като част от усилията за налагане на морска блокада на режима.

По непотвърдени данни от местни източници, около 7-8 противокорабни ракети са били изстреляни от различни точки по крайбрежието на Ормузкия пролив.

Военно-политическото ръководство на Израел заяви, че „внимателно следи развитието на ситуацията“.

Морски пехотинци от 31-ви експедиционен корпус с абордаж срещу товарен кораб.

🇺🇸🚁⚓️ Военнослужещи от 31-ви експедиционен корпус на Морската пехота на САЩ извършиха абордаж и инспекция на товарния кораб M/V Blue Star III в международни води на Арабско море вчера. Операцията, потвърдена от Централното командване на САЩ (CENTCOM), се провежда в рамките на морска блокада, наложена на режима в Иран.

Въпреки че плавателният съд беше освободен след щателна проверка, която не установи нарушения на режима на санкции, инцидентът илюстрира безкомпромисния контрол, който Вашингтон упражнява по основни морски артерии в региона. Този акт на „Visit, Board, Search, and Seizure“ (VBSS) е просто поредния епизод от динамична кампания, насочена към прекъсване на логистичните и финансови потоци на иранската икономика в момент на най-високо напрежение между двете държави от десетилетия насам.

Действията на 31-ви корпус не са изолиран инцидент, а елемент от добре смазана военна машина, която само за няколко седмици превърна Арабско море и Оманския залив в зона на абсолютна изолация. 10 дни преди това светът стана свидетел на далеч по-агресивно действие: прехващането на иранския товарен кораб Touska. След 6-часово преследване и отказ на екипажа да спре, USS Spruance (DDG 111), разрушител с управляеми ракети от клас Arleigh Burke, използва прецизен огън, за да изведе от строя машинното отделение на кораба, преди отряд морски пехотинци да се спусне с рапел от хеликоптери на палубата му. Разликата в подхода към Blue Star III и Touska демонстрира тактическата гъвкавост на CENTCOM – от превантивна проверка до пълно неутрализиране на целта при най-малкото съмнение за пренос на оръжие или нарушение на енергийната блокада.

Стратегическата тежест на операция Epic Fury не се измерва в броя на спрените и претърсени кораби, а преди всичко в опустошителните икономически показатели. Техеран губи по 500 милиона долара дневно вследствие на пълното спиране на износа от ключовите му пристанища. Адмирал Брад Купър, ръководител на CENTCOM, превърна водната повърхност в непробиваема стена, подкрепена от присъствието на ядрения самолетоносач USS George H.W. Bush (CVN 77), който навлезе в зоната на отговорност на 23 април. Морската хегемония на САЩ им позволява да диктуват условията на бойното поле, без да ангажират мащабни сухопътни сили, докато флотът на Иран на практика престана да съществува, след като повече от 150 бойни кораба и други плавателни съдове на военноморските сили бяха поразени в рамките на въздушната кампания на САЩ и Израел.

Въпреки господството, наложено в открито море и във въздуха, логистичната цена за Пентагона се повишава от ден на ден. Според данни на Центъра за стратегически и международни изследвания (CSIS), само началните 12 дни от конфликта са стрували на американския данъкоплатец над 16,5 милиарда долара. Огромната консумация на зенитни ракети и прецизни боеприпаси е на път да доведе до острия им дефицит в останалите военни театри, включително Украйна и Индо-Пасифика. Тази динамика кара Вашингтон да търси бърза развръзка, докато Иран залага на стратегията на изтощението, надявайки се, че войната на изтощение и продължаващата блокада на Ормузкия пролив ще принудят Тръмп да се откаже от поставените цели.

Провалът на преговорите и твърдата позиция на Белия дом, че „Иран никога няма да притежава ядрено оръжие“, превръщат всеки един абордаж в потенциална искра, способна да възпламени поредна регионална ескалация. Докато M/V Blue Star III продължава по набелязания си маршрут във водите на световния океан след кратка пауза под прицела на американския флот, посланието е ясно: всеки сантиметър от водната повърхност на Индийския океан остава под зоркия поглед на американския флот. Конфронтацията вече не е въпрос на дипломатическа софистика, а на физическо присъствие върху палубата на всеки един търговски съд, дръзнал да оспори волята на най-мощния флот в човешката история.

Оперативната логика подсказва, че при липсата на дипломатически пробив, интензивността на тези проверки тепърва ще се увеличава, превръщайки икономическото задушаване в преддверие към нов епизод на военната ескалация в региона, който е твърде вероятно да включва и операции на сушата.

Иран съобщи за първи приходи от наложените такси за преминаване през Ормузкия пролив

🇮🇷 Високопоставен представител на иранския парламент заяви, че Техеран е получил първите приходи от таксите, които наложи върху стратегическия Ормузки пролив в рамките на конфронтацията си със САЩ и Израел.

„Първите приходи, събрани от таксите за Ормузкия пролив, бяха депозирани по сметката на Централната банка“, съобщи заместник-председателят на парламента Хамидреза Хаджибабаи, цитиран от информационна агенция „Тасним“.

Други ирански медии разпространиха същото изявление, без да предоставят допълнителни подробности.

Този ход е част от ескалиращото противопоставяне на Иран със САЩ и Израел. Проливът е един от водещите морски пътища в света за превоз на енергийни ресурси, а налагането на транзитни такси е разглеждано като директен опит на иранския режим да упражни икономически натиск върху международното корабоплаване и своите геополитически опоненти.

Белият дом не смята превземането на два кораба от Иран за нарушение на примирието

🇺🇸 Говорителят на Белия дом Каролайн Левит заяви, че задържането на два търговски кораба в Ормузкия проток от ирански сили не представлява нарушение на действащото примирие между двете страни, като според нея двата плавателни съда, един гръцки и един, собственост на средиземноморския превозвач MSC, не попадат в обхвата на споразумението, тъй като не са собственост на САЩ или Израел.

Изявлението беше направено преди броени минути и няколко часа след като Техеран съобщи за действия срещу гръцкия контейнеровоз Epaminondas край бреговете на Оман и плаващия под панамски флаг MSC Francesca при бреговете на Иран.

Задържането на MSC Francesca беше потвърдено от министъра на морските дела на Черна гора. Той уточни, че на борда има четирима черногорски моряци и те, заедно с другите от екипажа, се намират в безопасност.

Левит определи действията на Иран като „пиратство“ и се аргументира, че от „най-мощния военноморски флот в Близкия изток“ Иран се превърнал в сбирщина, която разчита единствено на канонерки. Това кореспондира с твърдения на Пентагона от брифинг на 8 април, според които въздушните удари, извършени от американските военни в хода на войната, са извадили от строя над 150 ирански плавателни съда или около 90% от редовния флот на страната.

Централно място в аргументацията зае операция „Economic Fury“ – инициатива на Министерство на финансите под ръководството на секретар Скот Бесент, насочена към систематично задушаване на финансовите потоци на иранския режим. В основата ѝ стои морската блокада на ирански пристанища, която беше наложена на 13 април под командването на адмирал Брад Купър от Централното командване (CENTCOM). Според изчисления на Белия дом, поместени в публикация на Тръмп в Truth Social от същата дата, Иран губи около 500 млн долара дневно от ограниченията.

Тази оценка е остава спорна. Фондацията за защита на демокрациите (FDD) изчислява щетата на около 400 млн. долара дневно – около 20% под официалната американска цифра. Публикация на The National от 13 април, денят на старта на блокадата, определи потенциалния спад на иранските петролни приходи на около 150 млн. долара дневно, или близо 9 млрд. долара годишно – оценка, базирана на предположение за всеобхватно прилагане на блокадата.

По-съществено разминаване обаче беше докладвано днес от The National, базирано на данни от разузнавателна компания TankerTrackers и аналитичната платформа Vortexa, според които след 13 април най-малко 34 ирански или свързани с Иран танкера и газовоза са преминали успешно през Ормузкия проток, заобикаляйки блокадата, наложена от американския флот. Поне два напълно натоварени танкера са напуснали Персийския залив, а около 9 млн барела суров петрол са изнесени от плаващите хранилища в Оманския залив.

Механизмите на заобикаляне бяха описани от морската разузнавателна фирма Windward като „тъмна дейност“, включително навигация с изключени или подправени транспондери, и ship-to-ship трансфери в международни води. Конкретни случаи след влизането на блокадата в сила: в периода 14–18 април два ирански санкционирани контейнеровоза влязоха в пристанище Бандар Абас, следвайки плътно иранската брегова линия по Оманския залив – маршрут, описан от морски анализатори като умишлено избягване на блокадата. На 20 април Windward регистрира 34 танкера от т.нар. „призрачен флот" на котва в района East of Port Limit край Малайзия с включени AIS сигнали; в същата зона бяха извършени поне четири ship-to-ship трансфера на ирански суров петрол само за един ден. За същата дата Lloyd's List съобщи, че поне 26 ирански кораба успешно са преминали покрай американската блокада, сред които 11 танкера с ирански товар, напуснали Оманския залив.

Противно на тази картина, Централното командване (CENTCOM) публикува изявление, според което от началото на блокадата на 13 април общо 29 плавателни съда са били принудени да се обърнат обратно или да се върнат в иранско пристанище – ревизия нагоре спрямо цифрата от 28, обявена от командването ден по-рано. CENTCOM оспори конкретно предишни репортажи, които поставиха танкерите M/V Hero II и M/V Hedy сред плавателните съдове, преминали блокадата към Арабско море (твърдение, първоначално изведено от сателитни наблюдения на Vortexa). Според CENTCOM корабите всъщност са акостирали в иранското пристанище Чабахар на Оманския залив, след като са били принудени да обърнат курса. Отделно командването потвърди, че танкерът M/V Dorena се движи в момента под ескорта на американски разрушител в Индийския океан – официално потвърждение на информация, която предходния ден беше изтекла в бюлетините за морско разузнаване.

Тези твърдения не отменят данните на TankerTrackers и Windward за ship-to-ship трансферите край Малайзия или за 9-те милиона барела, изнесени от плаващи хранилища в Оманския залив – зони, които формално се намират извън обхвата на блокадата. Те обаче стесняват спора до конкретни, поименно идентифицирани кораби, което променя основата на дебата: вече не става въпрос дали блокадата „работи" или „не работи" като цяло, а кой от двамата наблюдаващи има по-точна спътникова интерпретация за всеки отделен танкер.

Левит акцентира и върху остров Харг – терминалът, през който минават около 90% от иранския износ на суров петрол, с проектен капацитет около 7 млн. барела дневно. Според нея островът е „препълнен" с петрол, който не може да бъде изнасян. САЩ нанесоха удар по съоръжения на Харг на 14 март 2026 г., насочен към складове за морски мини, без да засегне самата петролна инфраструктура.

Удължаването на примирието, обявено от Тръмп на 21 април, беше представено от Белия дом като „гъвкавост" в очакване на „единен отговор" от страна на Техеран. Тръмп мотивира решението си с твърдението, че режимът е „сериозно разпокъсан". Блокадата остава в сила. Говорителят на парламента и главен преговарящ на Ислямска република Иран отхвърли логиката на Вашингтон с аргумента, че „примирието има смисъл само ако не бъде нарушавано от морска блокада".

Пакистан продължава да играе ролята на посредник, но преговорният процес се влошава след превземането от американска страна на иранския танкер Touska край Ормуз на 19 април, след което Техеран напусна срещите в Исламабад.

Куба потвърди провеждането на преговори със САЩ в Хавана на фона на петролна блокада и заплахи

🇨🇺🛢️🇺🇸 Правителството на Куба потвърди за наскоро проведени разговори в Хавана с официални лица от САЩ, докато напрежението между двете страни остава високо заради енергийната блокада, наложена от Вашингтон на островната държава.

Алехандро Гарсия дел Торо, заместник-генерален директор по въпросите на САЩ в кубинското министерство на външните работи, заяви в понеделник, че американската делегация е включвала помощници на държавния секретар Марко Рубио, а кубинската – представители на ниво заместник-министри. Гарсия дел Торо отбеляза, че американската страна не е отправяла заплахи или крайни срокове, противно на някои слухове, тиражирани в американски медии. „Целият обмен премина с уважение и професионализъм“, заяви той.

В коментар за вестника на Кубинската комунистическа партия „Гранма“, той подчерта, че прекратяването на продължаващата трети месец петролна блокада е „основен приоритет“ за Хавана в преговорите. Той обвини Вашингтон в „изнудване“ заради заплахите за налагане на мита върху държави, изнасящи петрол за острова. „Този акт на икономическа принуда е неоправдано наказание за цялото население“, добави той, описвайки го като посегателство върху принципите на свободната търговия.

Според изданието Axios, служители от администрацията на президента Доналд Тръмп са провели поредица от срещи в Хавана на 10 април, включително с Раул Гилермо Родригес Кастро, внук на бившия лидер на страната Раул Кастро. Това е първият случай от 2016 г. насам, в който американски дипломати летят до Куба в рамките на нов дипломатически тласък. Докладите сочат, че САЩ са поставили условия за продължаване на диалога: освобождаване на политически затворници, край на репресиите и либерализация на икономиката.

Ройтерс допълва, че предложенията на САЩ включват допускане на интернет терминалите Starlink на Илон Мъск и обезщетения за активи, конфискувани след революцията през 1959 г. Междувременно Тръмп намекна за военна интервенция и допусна, че Куба може да се окаже „следващата“ след действията му срещу Иран и Венецуела.

Международната общност реагира на ситуацията. Лидери на Мексико, Испания и Бразилия отправиха призив за „искрен диалог“. Германският канцлер Фридрих Мерц от своя страна заяви, че нападение над Куба не може да бъде оправдано с правото на самозащита, тъй като не дава право на военна интервенция заради липса на съответствие в политическите системи.

Революционната гвардия нарече външния министър Арагчи „идиот“ по морски VHF канал.

🇮🇷📡 Военноморските сили на Корпуса на гвардейците на ислямската революция (IRGC) нарекоха външния министър Аббас Арагчи „идиот“ в съобщение, излъчвано на международната морска повиквателна и аварийна честота – VHF канал 16.

В него те предупреждават преминаващите плавателни съдове, че Ормузкият пролив „остава затворен“ и „ще бъде отворен по заповед на нашия водач имам Хаменеи, а не по туитовете на някакъв идиот“. В рамките на това съобщение беше отправена и директна заплаха: „Всички плавателни съдове, които имат връзка с нашите врагове, ще бъдат атакувани, ако се опитат да преминат.“

Излъчването сочи към разрив между военното командване на Иран и дипломатическия корпус. По-рано през седмицата Арагчи обяви отварянето на пролива в отговор на прекратяването на огъня в Ливан – решение, което беше обърнато за под денонощие, след като централното военно командване „Хатам ал-Анбия“ заяви връщане към „строг контрол“.

Използването на VHF канал 16, който по регламент на Международната морска организация е резервиран за спешни повиквания и координация на трафика, за политически заплахи е изключително необичайно гарантира, че посланието достига до всеки плавателен съд в района.

„Имам Хаменеи“ в изявлението на IRGC се отнася до Моджтаба Хаменеи – син на предишния върховен лидер Али Хаменеи, убит при съвместните въздушни удари на САЩ и Израел на 28 февруари. Моджтаба беше избран за нов върховен лидер от Съвета на експертите на 8 март, въпреки че чуждестранни медии отбелязаха неговото отсъствие от основната възпоменателна церемония и появили се съмнения за реалното му състояние.

ВМС на САЩ показаха столовите на USS Abraham Lincoln и USS Tripoli след вирални твърдения за недостиг на храна

🇺🇸⚓️🍱 ВМС на САЩ публикува снимки, които показват работата на столовите служби на самолетоносача USS Abraham Lincoln (CVN-72) и десантния кораб USS Tripoli (LHA-7), и двата разгърнати в Арабско море в близост до Иран, в отговор на появили се и впоследствие опровергани спекулации относно изчерпващи се хранителни запаси и влошени условия на борда, предизвикани от логистични ограничения в резултат на продължаващата война с Иран.

Публикацията е реакция на кадри, разпространени от близки на моряци и морски пехотинци през последните дни, включително снимки на оскъдни порции – малко количество месо с една тортиля за обяд, варени моркови и суха котлета за вечеря – както и оплаквания за липса на пресни плодове и зеленчуци и повреден кафе-автомат на USS Tripoli, който е в морето от над месец, откакто е напуснал пристанището си в Япония. На 17 април офисът на началника на военноморските операции излезе с изявление, че „USS Abraham Lincoln и USS Tripoli разполагат с достатъчно хранителни запаси, за да осигуряват на екипажите си здравословни ястия“, и определи докладите за недостиг и лошо качество на храната като „неверни“.

Контекстуално публикуваните снимки се появяват в момент, в който логистичното напрежение около операция Epic Fury беше допълнително видимо от временното спиране на пощата към 27 военни пощенски кода в театъра на бойните действия – мярка, която вече е отменена, след като активните бойни операции преминаха в режим на прекратяване на огъня от 8 април.

USS Abraham Lincoln е ядрен самолетоносач от клас Nimitz, а USS Tripoli – десантен кораб от клас America. Двата плавателни съда са ключови елементи от американските способности за проектиране на военноморска мощ по света.

USS Canberra патрулира в Арабско море: 23 кораба са върнати от американската блокада.

🇺🇸⚓️ USS Canberra (LCS-30), крайбрежен боен кораб от ВМС на САЩ, провежда патрули в акваторията на Арабско море в рамките на блокадата, наложена срещу иранските пристанища. Централното командване (CENTCOM) заяви, че общо 23 плавателни съда са се подчинили на указанията му да обърнат курс и да не преминават към ирански пристанища или крайбрежни зони.

В четвъртък Пентагонът отчете 13 принудително върнати съда, което показва, че темпото на прехващанията се е удвоило в рамките на 48 часа. Блокадата покрива Оманския залив и част от Арабско море източно от Ормузкия пролив, обхващайки цялото крайбрежие на Ислямската република, съобщи USNI News.

Освен USS Canberra в района са разгърнати значителни сили – авионосна ударна група, ескадра миночистачи, прехвърлени към Близкия изток, и още разрушители, каквито бяха ангажирани при прехващането на кораби под ирански флаг. Паралелно с това на 11 април два американски военни съда преминаха през Ормузкия пролив, за да маркират нов коридор за търговски кораби, макар тази инициатива да остана частично неосъществена след като Техеран отново затегна режима на преминаване през пролива.

USS Canberra е тримаран от клас Independence, проектиран за операции в плитки води и бързо прехвърляне на десантни сили и беше въведен на въоръжение през 2023 г. в Сидни, превръщайки се в първият кораб на ВМС на САЩ, пуснат на вода от територия на чужда държава.

Морската блокада има преки икономически последици върху Иран: анализатори от The Jerusalem Post споделят оценка, че при поддържане на рестрикциите икономиката на страната може да се изправи пред срив в рамките на три месеца заради блокиране на износа на петрол от Харг и другите крайбрежни терминали.

Именно тази логика тревожи режима в Техеран, който я цитира като основание за ответните си мерки. По-рано днес иранското военно командване обяви възстановяване на „строгия контрол“ над Ормузкия пролив и обвини САЩ в „пиратство“, след което извърши серия от нападения срещу танкер и контейнеровоз североизточно от Оман.

Иран отново затваря Ормузкия пролив: поне три нападения срещу търговски съдове за часове

🇮🇷🚫⚓️ Иран връща „строг контрол“ над Ормузкия пролив, серия нападения срещу търговски съдове

Иран обяви, че възстановява блокадата върху морския трафик през Ормузкия пролив днес, като в рамките на няколко часа бяха регистрирани поне три отделни инцидента срещу търговски съдове. По данни на UKMTO, около 13:55 часа местно време танкер е бил обстрелян от два патрулни катера на Корпуса на гвардейците на ислямската революция (IRGC), на около 20 морски мили североизточно от Оман. Корабът и екипажът му са в безопасност. Името и флагът на танкера не са оповестени.

Няколко часа по-късно UKMTO издаде ново предупреждение (038-26) – доклад от офицер по сигурността на компания за удар на неустановен снаряд по контейнеровоз на 25 морски мили североизточно от Оман, в 11:25 часа. Част от контейнерите са повредени; няма пожар или разлив. Разследването е в ход. Появата на снаряд, за разлика от стрелбата от катери при предишния инцидент, повдига въпроса дали става дума за удар с ракета или дрон от крайбрежните сили на IRGC.

Успоредно с това, според репортаж на Reuters, цитиращ три източника от корабоплаването, поне два търговски плавателни съда са съобщили, че са били улучени от стрелба при опит да преминат през пролива. В 14:18 часа други корабни източници съобщиха пред агенцията, че търговски кораби са получили съобщение в радиоефира от иранския флот, което посочва, че проливът отново е затворен и „никакви кораби нямат право да преминават“.

The National съобщи, че два съда, сред които танкер супервисок тонаж под индийски флаг, са били принудени да се върнат назад, след като са били приближени от части на IRGC; аудиозаписи сочат, че е била водена стрелба по време на контакта.

Решението на Техеран е представено от Обединеното военно командване „Хатам ал-Анбия“ с изявлението, че „контролът над Ормузкия пролив се върна в предишното си състояние – под строго управление и контрол на въоръжените сили“. Иран обвини САЩ за ограниченията, като заяви, че е позволил „с добра воля ограничен брой танкери и търговски кораби да преминават“, но Вашингтон е продължил „да извършва пиратство“ чрез блокадата на ирански пристанища. Ситуацията представлява обрат на краткотрайния период на частично отваряне на пролива, постигнат в рамките на крехкия режим на прекратяване на огъня, постигнат между двете страни.

През Ормузкия пролив нормално преминава около 20% от световния трафик на петрол. Корабоплаването през него беше до голяма степен блокирано от Иран след 28 февруари 2026 г. Оттогава IRGC извърши десетки удари срещу търговски кораби, а според международни доклади в пролива са поставени и десетки морски мини. На практика блокадата над иранските пристанища, обявена от американския президент Доналд Тръмп, затвори основните петролни терминали в Персийския залив от страна на Иран, включително Харг.

Пазарите реагираха сдържано в първите часове. В началото на април цените на Брент се движеха между 109 и 113 долара за барел. По-рано говорителят на иранските военни заплаши, че „цената може да стигне 200 долара за барел, защото зависят от сигурността в региона“. Именно позоваването на нестабилността около Ормузкия пролив послужи като официална обосновка на Службата за контрол на чуждестранните активи на САЩ (OFAC) да издаде нов временен лиценз, който удължава с един месец дерогацията върху покупките на руски петрол, натоварен към края на първото 30-дневно освобождаване.

Иран заплаши да блокира Червено море, Оманско море и Персийския залив.

🇮🇷⚠️ Иранските военни предупредиха, че ще блокират търговското корабоплаване през Червено море, Персийския залив и Оманско море, ако морската блокада от страна на САЩ продължи.

В изявление, излъчено от иранската държавна телевизия, ръководителят на Централния щаб „Хатам ал-Анбия“ заяви, че ако САЩ не преустановят блокадата и продължат да „създават несигурност за иранските търговски кораби и петролни танкери“, това ще се счита за „прелюдия“ към нарушаване на примирието.

„Могъщите въоръжени сили на Ислямската република няма да позволят продължаването на какъвто и да е износ или внос в Персийския заливо, Оманско море и Червено море“, заяви Али Абдолахи.

Евентуален опит за блокада на Червено море вероятно ще включва активиране на Ансар Аллах – групировката на йеменските хути, подкрепяна от Иран.

Морската блокада на Иран: първите 24 часа без пробив, дипломацията търси нов шанс

🇺🇸 Централното командване на САЩ (CENTCOM) съобщи, че през първото денонощие от налагането на морската блокада на иранските пристанища нито един кораб не е успял да я преодолее. Шест търговски съда, плаващи от ирански пристанища в Оманския залив, са изпълнили указанията на военноморските сили и са обърнали курс.

Към момента не са докладвани случаи на принудително прехващане. Блокадата, в която вземат участие повече от 10 000 американски моряци, морски пехотинци и авиационен персонал, над дузина бойни кораба и десетки самолети, е насочена единствено към плавателни съдове, пътуващи от и до ирански пристанища. Уточнено бе, че свободното корабоплаване през Ормузкия проток за дестинации извън Иран не се спря. В същото време през протока наскоро преминали над 20 търговски кораба, което показва частично възстановяване на трафика през този критичен за глобалната търговия пункт.

Дипломатическият процес между Вашингтон и Техеран остава в неопределеност, но не е прекъснат. Генералният секретар на ООН Антониу Гутериш заяви, че е „много вероятно" преговорите да бъдат подновени преди изтичането на двуседмичното примирие, в сила от 8 април. Маратонските разговори в Исламабад приключиха без резултат през уикенда, но президентът Тръмп намекна, че нов кръг може да се проведе в рамките на следващите два дни. Външните министри на Саудитска Арабия, Египет и Пакистан ще се срещнат тази седмица с турския си колега, за да обсъдят предложенията, представени на Техеран. Според запознати с преговорите източници, цитирани от американски медии, Вашингтон е поискал от Иран да се откаже от обогатяването на уран за 20 години, макар самият Тръмп да заяви пред New York Post, че не одобрява тази идея.

На петролните пазари надеждите за възобновяване на диалога оказаха осезаемо влияние. Американският суров петрол поевтиня с близо 8%, достигайки най-ниските си нива от март, а цените на WTI паднаха под 92 долара за барел, според CNBC. Международната агенция по енергетика (МАЕ) ревизира драстично прогнозите си: глобалното търсене на петрол ще се свие с 80 000 барела дневно през 2026 г. – обрат спрямо очаквания ръст от 730 000 барела, прогнозиран преди месец. Агенцията предупреди, че спадът от 1,5 милиона барела дневно през второто тримесечие ще бъде най-рязкото свиване от пандемията от COVID-19 насам. Загубата от 10,1 милиона барела дневно от световните доставки през март представлява най-голямото прекъсване на петролния пазар в историята, според МАЕ.

Войната е нанесла тежки щети и на иранската икономика. Правителствен говорител оцени загубите на страната на около 270 милиарда долара, макар според оценка на самото иранско правителство от 11 април щетите може да надхвърлят 300 милиарда и потенциално да достигнат 1 трилион долара.

Тръмп междувременно разшири своите дипломатически атаки отвъд Близкия изток. В интервю за италианския Corriere della Sera той заяви, че е „шокиран" от италианския премиер Джорджа Мелони, обвинявайки я в липса на смелост заради отказа ѝ да подкрепи военните действия и да съдейства за отварянето на Ормузкия проток. Мелони – която бе единственият европейски лидер на инаугурацията му през 2025 г. – отвърна, че истинското приятелство изисква откровеност, включително когато позициите се разминават. В публикация на Truth Social Тръмп се обърна и към Обединеното кралство, което призова кабинетът на Киър Стармър да започне добив в Северно море, наричайки отказа му „абсолютно безумен" и определяйки находища като „едни от най-великите в света".

Успоредно с иранския фронт, Израел и Ливан обявиха, че ще започнат директни преговори за всеобхватен мир, първият такъв двустранен контакт от над 30 години. На 14 април държавният секретар Марко Рубио беше домакин на среща с посланиците на двете страни във Вашингтон, след която страните се съгласиха да проведат мирни преговори на взаимно уговорени място и време. Хизбула осъди инициативата, генералният секретар на организацията Наим Касем определи разговорите като „безвъзмездна отстъпка" пред Израел и САЩ и призова ливанското правителство да се оттегли.

Китайски танкер под американски санкции проби блокадата на Ормузкия пролив

🇨🇳⚓️🇺🇸 Китайски танкер, който попада в режима на санкции от САЩ, премина през Ормузкия пролив във вторник въпреки американската блокада на ключовия морски път, показват данни за морския трафик.

Корабът Rich Starry е първият, който успява да премине през пролива и да излезе от Персийския залив от началото на блокадата, сочат данни от LSEG, MarineTraffic и Kpler.

Танкерът и неговият собственик, компанията Shanghai Xuanrun Shipping Co Ltd, бяха санкционирани от САЩ заради търговски отношения с Иран. Към момента не е установен контакт с компанията за коментар.

Rich Starry е танкер със среден обсег, превозващ около 250 000 барела метанол, сочат данните. Товарът е бил качен в последното пристанище, което корабът е посетил – Хамрия в ОАЕ. Танкерът е китайска собственост и има китайски екипаж на борда.

Друг санкциониран от САЩ танкер, Murlikishan, също се е насочил към пролива във вторник, показват данните на LSEG. Очаква се празният танкер тип „handysize“ да натовари мазут в Ирак на 16 април. Корабът, известен по-рано като MKA, е превозвал руски и ирански петрол в миналото.

Американската армия започна официално блокада на иранските пристанища в понеделник, което предизвика гнева на режима в Техеран и внесе несигурност във връзка с критичния воден път. Въпреки това надеждите за диалог за прекратяване на войната донесоха известно облекчение в петролните пазари, където референтните цени паднаха под 100 долара във вторник.

След провала на преговорите между двете страни през уикенда в Исламабад, американски дипломат посочи, че контактите продължават и има напредък в опитите за постигане на сделка. Пакистанският премиер Шехбаз Шариф също потвърди, че все още се полагат усилия за разрешаване на конфликта.

Президентът на САЩ Доналд Тръмп заяви, че Иран е влязъл в контакт в понеделник с желание за сделка, но подчерта, че няма да одобри споразумение, което позволява на Техеран да притежава ядрено оръжие.

Откакто САЩ и Израел започнаха войната на 28 февруари, Иран практически затвори Ормузкия пролив за всички плавателни съдове, освен за своите собствени, заявявайки, че преминаването ще е разрешено само под ирански контрол и срещу заплащане на такса. Последиците бяха мащабни, тъй като близо една пета от световните доставки на петрол и газ преминаваха през тесния воден път преди началото на конфликта.

Тръмп обяви, че Вашингтон ще блокира иранските плавателни съдове и всички кораби, които плащат подобни такси, както и че всеки ирански боен катер, приближил блокадата, ще бъде унищожен. Иран заплаши да удари американските бойни кораби, преминаващи през пролива, и да ЗАПОЧНЕ ответни действия към пристанищата на съседите си в Залива.