САЩ и Иран обявиха край на войната.

🇺🇸🕊️🇮🇷 Президентът на САЩ Доналд Тръмп обяви, че сделката с Иран е „завършена", и нареди безусловно отваряне на Ормузкия проток и незабавно сваляне на морската блокада на иранските пристанища. Почти едновременно с това пакистанският премиер Шахбаз Шариф, който е основен посредник в преговорите, обяви „незабавно и окончателно прекратяване на военните действия на всички фронтове, включително в Ливан".

Тук е мястото да отбележи, че е обявено постигане на споразумението, не финален подпис. По думите на Шариф официална церемония ще се проведе в петък, 19 юни, в Швейцария, а тази седмица посредниците организират техническите срещи преди прилагането. Иначе казано – политически „завършена", процедурно предстояща, и точно заради това евентуален срив между обявяването и подписа остава реален риск.

Развръзката идва след близо четири месеца на ескалация. На 28 февруари САЩ и Израел започнаха съвместна въздушна кампания срещу Иран, в началото на която беше ликвидиран върховният лидер аятолах Али Хаменей, както и почти цялото ръководство на ислямския режим.

Техеран отговори с фактическо затваряне на Ормузкия проток – морето беше осеяно с мини, а Революционната гвардия започна да напада търговски кораби, преминаващи през ключовия морски път. На 6 март Тръмп заяви, че приема единствено „безусловна капитулация" на Иран, и зададе серия от ултимативни срокове. След като всички те изтекоха без резултат, на 19 март американската авиация започна въздушна кампания, за да отвори пролива насила.

Тази кампания обаче не постигна целта си. Иран не отстъпи и проливът остана блокиран, а под международен натиск ударите бяха замразени: на 8 април Пакистан издейства условно двуседмично примирие с обещание за безопасен транзит, но бързо стигна задънена улица. На 11–12 април в Исламабад двете страни се споразумяха по почти всички точки на план за деескалация, но се разминаха именно по двата ключови въпроса – статута на пролива и ядрената програма на Иран – и преговорите завършиха с провал.

Ден по-късно Тръмп нареди военноморска блокада на иранските пристанища, която доведе до патова ситуация, при която двете блокади стояха една срещу друга – Иран държеше протока затворен, докато САЩ задушаваше иранския износ на петрол. Тръмп твърдеше, че блокадата коства на Техеран около 500 милиона долара дневно, а Пентагонът оцени иранските загуби на близо 4,8 милиарда долара към началото на май.

Ситуацията започна да се разплита едва през последните няколко седмици. В края на май сделката вече беше „до голяма степен договорена", но срещата приключи без окончателно решение. През последните дни Тръмп насрочи подписване, Иран отрече да се стигнало до него в обявения срок, а израелски удар срещу Хизбула в Бейрут заплаши крехкото равновесие – преди днешното обявяване да обърне нещата.

Тук е ключово едно разграничение: обявено е постигане на споразумението, не финален подпис. По думите на Шариф официалната церемония ще бъде проведена в петък, 19 юни, в Швейцария. Тази седмица посредниците организират технически срещи преди прилагането. Иначе казано – политически „завършена", процедурно предстояща, и точно заради остава реален риск от евентуален колапс на договорката в оставащите дни.

Параметрите на оповестения проект изглеждат така: Иран отваря Ормузкия пролив, а паралелно с това САЩ сваля блокадата, освобождава около 25 млрд долара замразени активи, спира всички нови санкции и отменя петролните. В замяна Техеран се ангажира да не произвежда и да не придобива ядрено оръжие, да спре ново обогатяване и да разреди вече обогатения уран, като финална сделка трябва да се договори в рамките на 60 дни.

Освен Пакистан, като посредници в преговорите участваха Катар, Саудитска Арабия и Турция. Пазарът реагира мигновено – петролът, който през март проби 100 долара за барел, вече падна под 90 (WTI – 85, Брент – 87).

Иран е опитал да атакува американски разрушители с противокорабни ракети.

🇮🇷⚠️ Интензивна работа на противовъздушната отбрана е докладвана в Шахран, северозападен квартал на Техеран. Силни експлозии са регистрирани в различни точки от провинцията на иранската столица, които включват военни съоръжения в подножието на планината Алборз, разположена северно от града.

По предварителни данни, публикувани от кореспондента на израелското армейско радио Дорон Кадош, Техеран е предприел масиран ракетен удар по американски разрушители от клас Arleigh Burke в отговор на американски удар по ирански танкери, нанесени днес като част от усилията за налагане на морска блокада на режима.

По непотвърдени данни от местни източници, около 7-8 противокорабни ракети са били изстреляни от различни точки по крайбрежието на Ормузкия пролив.

Военно-политическото ръководство на Израел заяви, че „внимателно следи развитието на ситуацията“.

Морски пехотинци от 31-ви експедиционен корпус с абордаж срещу товарен кораб.

🇺🇸🚁⚓️ Военнослужещи от 31-ви експедиционен корпус на Морската пехота на САЩ извършиха абордаж и инспекция на товарния кораб M/V Blue Star III в международни води на Арабско море вчера. Операцията, потвърдена от Централното командване на САЩ (CENTCOM), се провежда в рамките на морска блокада, наложена на режима в Иран.

Въпреки че плавателният съд беше освободен след щателна проверка, която не установи нарушения на режима на санкции, инцидентът илюстрира безкомпромисния контрол, който Вашингтон упражнява по основни морски артерии в региона. Този акт на „Visit, Board, Search, and Seizure“ (VBSS) е просто поредния епизод от динамична кампания, насочена към прекъсване на логистичните и финансови потоци на иранската икономика в момент на най-високо напрежение между двете държави от десетилетия насам.

Действията на 31-ви корпус не са изолиран инцидент, а елемент от добре смазана военна машина, която само за няколко седмици превърна Арабско море и Оманския залив в зона на абсолютна изолация. 10 дни преди това светът стана свидетел на далеч по-агресивно действие: прехващането на иранския товарен кораб Touska. След 6-часово преследване и отказ на екипажа да спре, USS Spruance (DDG 111), разрушител с управляеми ракети от клас Arleigh Burke, използва прецизен огън, за да изведе от строя машинното отделение на кораба, преди отряд морски пехотинци да се спусне с рапел от хеликоптери на палубата му. Разликата в подхода към Blue Star III и Touska демонстрира тактическата гъвкавост на CENTCOM – от превантивна проверка до пълно неутрализиране на целта при най-малкото съмнение за пренос на оръжие или нарушение на енергийната блокада.

Стратегическата тежест на операция Epic Fury не се измерва в броя на спрените и претърсени кораби, а преди всичко в опустошителните икономически показатели. Техеран губи по 500 милиона долара дневно вследствие на пълното спиране на износа от ключовите му пристанища. Адмирал Брад Купър, ръководител на CENTCOM, превърна водната повърхност в непробиваема стена, подкрепена от присъствието на ядрения самолетоносач USS George H.W. Bush (CVN 77), който навлезе в зоната на отговорност на 23 април. Морската хегемония на САЩ им позволява да диктуват условията на бойното поле, без да ангажират мащабни сухопътни сили, докато флотът на Иран на практика престана да съществува, след като повече от 150 бойни кораба и други плавателни съдове на военноморските сили бяха поразени в рамките на въздушната кампания на САЩ и Израел.

Въпреки господството, наложено в открито море и във въздуха, логистичната цена за Пентагона се повишава от ден на ден. Според данни на Центъра за стратегически и международни изследвания (CSIS), само началните 12 дни от конфликта са стрували на американския данъкоплатец над 16,5 милиарда долара. Огромната консумация на зенитни ракети и прецизни боеприпаси е на път да доведе до острия им дефицит в останалите военни театри, включително Украйна и Индо-Пасифика. Тази динамика кара Вашингтон да търси бърза развръзка, докато Иран залага на стратегията на изтощението, надявайки се, че войната на изтощение и продължаващата блокада на Ормузкия пролив ще принудят Тръмп да се откаже от поставените цели.

Провалът на преговорите и твърдата позиция на Белия дом, че „Иран никога няма да притежава ядрено оръжие“, превръщат всеки един абордаж в потенциална искра, способна да възпламени поредна регионална ескалация. Докато M/V Blue Star III продължава по набелязания си маршрут във водите на световния океан след кратка пауза под прицела на американския флот, посланието е ясно: всеки сантиметър от водната повърхност на Индийския океан остава под зоркия поглед на американския флот. Конфронтацията вече не е въпрос на дипломатическа софистика, а на физическо присъствие върху палубата на всеки един търговски съд, дръзнал да оспори волята на най-мощния флот в човешката история.

Оперативната логика подсказва, че при липсата на дипломатически пробив, интензивността на тези проверки тепърва ще се увеличава, превръщайки икономическото задушаване в преддверие към нов епизод на военната ескалация в региона, който е твърде вероятно да включва и операции на сушата.

Иран съобщи за първи приходи от наложените такси за преминаване през Ормузкия пролив

🇮🇷 Високопоставен представител на иранския парламент заяви, че Техеран е получил първите приходи от таксите, които наложи върху стратегическия Ормузки пролив в рамките на конфронтацията си със САЩ и Израел.

„Първите приходи, събрани от таксите за Ормузкия пролив, бяха депозирани по сметката на Централната банка“, съобщи заместник-председателят на парламента Хамидреза Хаджибабаи, цитиран от информационна агенция „Тасним“.

Други ирански медии разпространиха същото изявление, без да предоставят допълнителни подробности.

Този ход е част от ескалиращото противопоставяне на Иран със САЩ и Израел. Проливът е един от водещите морски пътища в света за превоз на енергийни ресурси, а налагането на транзитни такси е разглеждано като директен опит на иранския режим да упражни икономически натиск върху международното корабоплаване и своите геополитически опоненти.

Белият дом не смята превземането на два кораба от Иран за нарушение на примирието

🇺🇸 Говорителят на Белия дом Каролайн Левит заяви, че задържането на два търговски кораба в Ормузкия проток от ирански сили не представлява нарушение на действащото примирие между двете страни, като според нея двата плавателни съда, един гръцки и един, собственост на средиземноморския превозвач MSC, не попадат в обхвата на споразумението, тъй като не са собственост на САЩ или Израел.

Изявлението беше направено преди броени минути и няколко часа след като Техеран съобщи за действия срещу гръцкия контейнеровоз Epaminondas край бреговете на Оман и плаващия под панамски флаг MSC Francesca при бреговете на Иран.

Задържането на MSC Francesca беше потвърдено от министъра на морските дела на Черна гора. Той уточни, че на борда има четирима черногорски моряци и те, заедно с другите от екипажа, се намират в безопасност.

Левит определи действията на Иран като „пиратство“ и се аргументира, че от „най-мощния военноморски флот в Близкия изток“ Иран се превърнал в сбирщина, която разчита единствено на канонерки. Това кореспондира с твърдения на Пентагона от брифинг на 8 април, според които въздушните удари, извършени от американските военни в хода на войната, са извадили от строя над 150 ирански плавателни съда или около 90% от редовния флот на страната.

Централно място в аргументацията зае операция „Economic Fury“ – инициатива на Министерство на финансите под ръководството на секретар Скот Бесент, насочена към систематично задушаване на финансовите потоци на иранския режим. В основата ѝ стои морската блокада на ирански пристанища, която беше наложена на 13 април под командването на адмирал Брад Купър от Централното командване (CENTCOM). Според изчисления на Белия дом, поместени в публикация на Тръмп в Truth Social от същата дата, Иран губи около 500 млн долара дневно от ограниченията.

Тази оценка е остава спорна. Фондацията за защита на демокрациите (FDD) изчислява щетата на около 400 млн. долара дневно – около 20% под официалната американска цифра. Публикация на The National от 13 април, денят на старта на блокадата, определи потенциалния спад на иранските петролни приходи на около 150 млн. долара дневно, или близо 9 млрд. долара годишно – оценка, базирана на предположение за всеобхватно прилагане на блокадата.

По-съществено разминаване обаче беше докладвано днес от The National, базирано на данни от разузнавателна компания TankerTrackers и аналитичната платформа Vortexa, според които след 13 април най-малко 34 ирански или свързани с Иран танкера и газовоза са преминали успешно през Ормузкия проток, заобикаляйки блокадата, наложена от американския флот. Поне два напълно натоварени танкера са напуснали Персийския залив, а около 9 млн барела суров петрол са изнесени от плаващите хранилища в Оманския залив.

Механизмите на заобикаляне бяха описани от морската разузнавателна фирма Windward като „тъмна дейност“, включително навигация с изключени или подправени транспондери, и ship-to-ship трансфери в международни води. Конкретни случаи след влизането на блокадата в сила: в периода 14–18 април два ирански санкционирани контейнеровоза влязоха в пристанище Бандар Абас, следвайки плътно иранската брегова линия по Оманския залив – маршрут, описан от морски анализатори като умишлено избягване на блокадата. На 20 април Windward регистрира 34 танкера от т.нар. „призрачен флот" на котва в района East of Port Limit край Малайзия с включени AIS сигнали; в същата зона бяха извършени поне четири ship-to-ship трансфера на ирански суров петрол само за един ден. За същата дата Lloyd's List съобщи, че поне 26 ирански кораба успешно са преминали покрай американската блокада, сред които 11 танкера с ирански товар, напуснали Оманския залив.

Противно на тази картина, Централното командване (CENTCOM) публикува изявление, според което от началото на блокадата на 13 април общо 29 плавателни съда са били принудени да се обърнат обратно или да се върнат в иранско пристанище – ревизия нагоре спрямо цифрата от 28, обявена от командването ден по-рано. CENTCOM оспори конкретно предишни репортажи, които поставиха танкерите M/V Hero II и M/V Hedy сред плавателните съдове, преминали блокадата към Арабско море (твърдение, първоначално изведено от сателитни наблюдения на Vortexa). Според CENTCOM корабите всъщност са акостирали в иранското пристанище Чабахар на Оманския залив, след като са били принудени да обърнат курса. Отделно командването потвърди, че танкерът M/V Dorena се движи в момента под ескорта на американски разрушител в Индийския океан – официално потвърждение на информация, която предходния ден беше изтекла в бюлетините за морско разузнаване.

Тези твърдения не отменят данните на TankerTrackers и Windward за ship-to-ship трансферите край Малайзия или за 9-те милиона барела, изнесени от плаващи хранилища в Оманския залив – зони, които формално се намират извън обхвата на блокадата. Те обаче стесняват спора до конкретни, поименно идентифицирани кораби, което променя основата на дебата: вече не става въпрос дали блокадата „работи" или „не работи" като цяло, а кой от двамата наблюдаващи има по-точна спътникова интерпретация за всеки отделен танкер.

Левит акцентира и върху остров Харг – терминалът, през който минават около 90% от иранския износ на суров петрол, с проектен капацитет около 7 млн. барела дневно. Според нея островът е „препълнен" с петрол, който не може да бъде изнасян. САЩ нанесоха удар по съоръжения на Харг на 14 март 2026 г., насочен към складове за морски мини, без да засегне самата петролна инфраструктура.

Удължаването на примирието, обявено от Тръмп на 21 април, беше представено от Белия дом като „гъвкавост" в очакване на „единен отговор" от страна на Техеран. Тръмп мотивира решението си с твърдението, че режимът е „сериозно разпокъсан". Блокадата остава в сила. Говорителят на парламента и главен преговарящ на Ислямска република Иран отхвърли логиката на Вашингтон с аргумента, че „примирието има смисъл само ако не бъде нарушавано от морска блокада".

Пакистан продължава да играе ролята на посредник, но преговорният процес се влошава след превземането от американска страна на иранския танкер Touska край Ормуз на 19 април, след което Техеран напусна срещите в Исламабад.

Куба потвърди провеждането на преговори със САЩ в Хавана на фона на петролна блокада и заплахи

🇨🇺🛢️🇺🇸 Правителството на Куба потвърди за наскоро проведени разговори в Хавана с официални лица от САЩ, докато напрежението между двете страни остава високо заради енергийната блокада, наложена от Вашингтон на островната държава.

Алехандро Гарсия дел Торо, заместник-генерален директор по въпросите на САЩ в кубинското министерство на външните работи, заяви в понеделник, че американската делегация е включвала помощници на държавния секретар Марко Рубио, а кубинската – представители на ниво заместник-министри. Гарсия дел Торо отбеляза, че американската страна не е отправяла заплахи или крайни срокове, противно на някои слухове, тиражирани в американски медии. „Целият обмен премина с уважение и професионализъм“, заяви той.

В коментар за вестника на Кубинската комунистическа партия „Гранма“, той подчерта, че прекратяването на продължаващата трети месец петролна блокада е „основен приоритет“ за Хавана в преговорите. Той обвини Вашингтон в „изнудване“ заради заплахите за налагане на мита върху държави, изнасящи петрол за острова. „Този акт на икономическа принуда е неоправдано наказание за цялото население“, добави той, описвайки го като посегателство върху принципите на свободната търговия.

Според изданието Axios, служители от администрацията на президента Доналд Тръмп са провели поредица от срещи в Хавана на 10 април, включително с Раул Гилермо Родригес Кастро, внук на бившия лидер на страната Раул Кастро. Това е първият случай от 2016 г. насам, в който американски дипломати летят до Куба в рамките на нов дипломатически тласък. Докладите сочат, че САЩ са поставили условия за продължаване на диалога: освобождаване на политически затворници, край на репресиите и либерализация на икономиката.

Ройтерс допълва, че предложенията на САЩ включват допускане на интернет терминалите Starlink на Илон Мъск и обезщетения за активи, конфискувани след революцията през 1959 г. Междувременно Тръмп намекна за военна интервенция и допусна, че Куба може да се окаже „следващата“ след действията му срещу Иран и Венецуела.

Международната общност реагира на ситуацията. Лидери на Мексико, Испания и Бразилия отправиха призив за „искрен диалог“. Германският канцлер Фридрих Мерц от своя страна заяви, че нападение над Куба не може да бъде оправдано с правото на самозащита, тъй като не дава право на военна интервенция заради липса на съответствие в политическите системи.

Революционната гвардия нарече външния министър Арагчи „идиот“ по морски VHF канал.

🇮🇷📡 Военноморските сили на Корпуса на гвардейците на ислямската революция (IRGC) нарекоха външния министър Аббас Арагчи „идиот“ в съобщение, излъчвано на международната морска повиквателна и аварийна честота – VHF канал 16.

В него те предупреждават преминаващите плавателни съдове, че Ормузкият пролив „остава затворен“ и „ще бъде отворен по заповед на нашия водач имам Хаменеи, а не по туитовете на някакъв идиот“. В рамките на това съобщение беше отправена и директна заплаха: „Всички плавателни съдове, които имат връзка с нашите врагове, ще бъдат атакувани, ако се опитат да преминат.“

Излъчването сочи към разрив между военното командване на Иран и дипломатическия корпус. По-рано през седмицата Арагчи обяви отварянето на пролива в отговор на прекратяването на огъня в Ливан – решение, което беше обърнато за под денонощие, след като централното военно командване „Хатам ал-Анбия“ заяви връщане към „строг контрол“.

Използването на VHF канал 16, който по регламент на Международната морска организация е резервиран за спешни повиквания и координация на трафика, за политически заплахи е изключително необичайно гарантира, че посланието достига до всеки плавателен съд в района.

„Имам Хаменеи“ в изявлението на IRGC се отнася до Моджтаба Хаменеи – син на предишния върховен лидер Али Хаменеи, убит при съвместните въздушни удари на САЩ и Израел на 28 февруари. Моджтаба беше избран за нов върховен лидер от Съвета на експертите на 8 март, въпреки че чуждестранни медии отбелязаха неговото отсъствие от основната възпоменателна церемония и появили се съмнения за реалното му състояние.

ВМС на САЩ показаха столовите на USS Abraham Lincoln и USS Tripoli след вирални твърдения за недостиг на храна

🇺🇸⚓️🍱 ВМС на САЩ публикува снимки, които показват работата на столовите служби на самолетоносача USS Abraham Lincoln (CVN-72) и десантния кораб USS Tripoli (LHA-7), и двата разгърнати в Арабско море в близост до Иран, в отговор на появили се и впоследствие опровергани спекулации относно изчерпващи се хранителни запаси и влошени условия на борда, предизвикани от логистични ограничения в резултат на продължаващата война с Иран.

Публикацията е реакция на кадри, разпространени от близки на моряци и морски пехотинци през последните дни, включително снимки на оскъдни порции – малко количество месо с една тортиля за обяд, варени моркови и суха котлета за вечеря – както и оплаквания за липса на пресни плодове и зеленчуци и повреден кафе-автомат на USS Tripoli, който е в морето от над месец, откакто е напуснал пристанището си в Япония. На 17 април офисът на началника на военноморските операции излезе с изявление, че „USS Abraham Lincoln и USS Tripoli разполагат с достатъчно хранителни запаси, за да осигуряват на екипажите си здравословни ястия“, и определи докладите за недостиг и лошо качество на храната като „неверни“.

Контекстуално публикуваните снимки се появяват в момент, в който логистичното напрежение около операция Epic Fury беше допълнително видимо от временното спиране на пощата към 27 военни пощенски кода в театъра на бойните действия – мярка, която вече е отменена, след като активните бойни операции преминаха в режим на прекратяване на огъня от 8 април.

USS Abraham Lincoln е ядрен самолетоносач от клас Nimitz, а USS Tripoli – десантен кораб от клас America. Двата плавателни съда са ключови елементи от американските способности за проектиране на военноморска мощ по света.

USS Canberra патрулира в Арабско море: 23 кораба са върнати от американската блокада.

🇺🇸⚓️ USS Canberra (LCS-30), крайбрежен боен кораб от ВМС на САЩ, провежда патрули в акваторията на Арабско море в рамките на блокадата, наложена срещу иранските пристанища. Централното командване (CENTCOM) заяви, че общо 23 плавателни съда са се подчинили на указанията му да обърнат курс и да не преминават към ирански пристанища или крайбрежни зони.

В четвъртък Пентагонът отчете 13 принудително върнати съда, което показва, че темпото на прехващанията се е удвоило в рамките на 48 часа. Блокадата покрива Оманския залив и част от Арабско море източно от Ормузкия пролив, обхващайки цялото крайбрежие на Ислямската република, съобщи USNI News.

Освен USS Canberra в района са разгърнати значителни сили – авионосна ударна група, ескадра миночистачи, прехвърлени към Близкия изток, и още разрушители, каквито бяха ангажирани при прехващането на кораби под ирански флаг. Паралелно с това на 11 април два американски военни съда преминаха през Ормузкия пролив, за да маркират нов коридор за търговски кораби, макар тази инициатива да остана частично неосъществена след като Техеран отново затегна режима на преминаване през пролива.

USS Canberra е тримаран от клас Independence, проектиран за операции в плитки води и бързо прехвърляне на десантни сили и беше въведен на въоръжение през 2023 г. в Сидни, превръщайки се в първият кораб на ВМС на САЩ, пуснат на вода от територия на чужда държава.

Морската блокада има преки икономически последици върху Иран: анализатори от The Jerusalem Post споделят оценка, че при поддържане на рестрикциите икономиката на страната може да се изправи пред срив в рамките на три месеца заради блокиране на износа на петрол от Харг и другите крайбрежни терминали.

Именно тази логика тревожи режима в Техеран, който я цитира като основание за ответните си мерки. По-рано днес иранското военно командване обяви възстановяване на „строгия контрол“ над Ормузкия пролив и обвини САЩ в „пиратство“, след което извърши серия от нападения срещу танкер и контейнеровоз североизточно от Оман.

Иран отново затваря Ормузкия пролив: поне три нападения срещу търговски съдове за часове

🇮🇷🚫⚓️ Иран връща „строг контрол“ над Ормузкия пролив, серия нападения срещу търговски съдове

Иран обяви, че възстановява блокадата върху морския трафик през Ормузкия пролив днес, като в рамките на няколко часа бяха регистрирани поне три отделни инцидента срещу търговски съдове. По данни на UKMTO, около 13:55 часа местно време танкер е бил обстрелян от два патрулни катера на Корпуса на гвардейците на ислямската революция (IRGC), на около 20 морски мили североизточно от Оман. Корабът и екипажът му са в безопасност. Името и флагът на танкера не са оповестени.

Няколко часа по-късно UKMTO издаде ново предупреждение (038-26) – доклад от офицер по сигурността на компания за удар на неустановен снаряд по контейнеровоз на 25 морски мили североизточно от Оман, в 11:25 часа. Част от контейнерите са повредени; няма пожар или разлив. Разследването е в ход. Появата на снаряд, за разлика от стрелбата от катери при предишния инцидент, повдига въпроса дали става дума за удар с ракета или дрон от крайбрежните сили на IRGC.

Успоредно с това, според репортаж на Reuters, цитиращ три източника от корабоплаването, поне два търговски плавателни съда са съобщили, че са били улучени от стрелба при опит да преминат през пролива. В 14:18 часа други корабни източници съобщиха пред агенцията, че търговски кораби са получили съобщение в радиоефира от иранския флот, което посочва, че проливът отново е затворен и „никакви кораби нямат право да преминават“.

The National съобщи, че два съда, сред които танкер супервисок тонаж под индийски флаг, са били принудени да се върнат назад, след като са били приближени от части на IRGC; аудиозаписи сочат, че е била водена стрелба по време на контакта.

Решението на Техеран е представено от Обединеното военно командване „Хатам ал-Анбия“ с изявлението, че „контролът над Ормузкия пролив се върна в предишното си състояние – под строго управление и контрол на въоръжените сили“. Иран обвини САЩ за ограниченията, като заяви, че е позволил „с добра воля ограничен брой танкери и търговски кораби да преминават“, но Вашингтон е продължил „да извършва пиратство“ чрез блокадата на ирански пристанища. Ситуацията представлява обрат на краткотрайния период на частично отваряне на пролива, постигнат в рамките на крехкия режим на прекратяване на огъня, постигнат между двете страни.

През Ормузкия пролив нормално преминава около 20% от световния трафик на петрол. Корабоплаването през него беше до голяма степен блокирано от Иран след 28 февруари 2026 г. Оттогава IRGC извърши десетки удари срещу търговски кораби, а според международни доклади в пролива са поставени и десетки морски мини. На практика блокадата над иранските пристанища, обявена от американския президент Доналд Тръмп, затвори основните петролни терминали в Персийския залив от страна на Иран, включително Харг.

Пазарите реагираха сдържано в първите часове. В началото на април цените на Брент се движеха между 109 и 113 долара за барел. По-рано говорителят на иранските военни заплаши, че „цената може да стигне 200 долара за барел, защото зависят от сигурността в региона“. Именно позоваването на нестабилността около Ормузкия пролив послужи като официална обосновка на Службата за контрол на чуждестранните активи на САЩ (OFAC) да издаде нов временен лиценз, който удължава с един месец дерогацията върху покупките на руски петрол, натоварен към края на първото 30-дневно освобождаване.

Иран заплаши да блокира Червено море, Оманско море и Персийския залив.

🇮🇷⚠️ Иранските военни предупредиха, че ще блокират търговското корабоплаване през Червено море, Персийския залив и Оманско море, ако морската блокада от страна на САЩ продължи.

В изявление, излъчено от иранската държавна телевизия, ръководителят на Централния щаб „Хатам ал-Анбия“ заяви, че ако САЩ не преустановят блокадата и продължат да „създават несигурност за иранските търговски кораби и петролни танкери“, това ще се счита за „прелюдия“ към нарушаване на примирието.

„Могъщите въоръжени сили на Ислямската република няма да позволят продължаването на какъвто и да е износ или внос в Персийския заливо, Оманско море и Червено море“, заяви Али Абдолахи.

Евентуален опит за блокада на Червено море вероятно ще включва активиране на Ансар Аллах – групировката на йеменските хути, подкрепяна от Иран.

Морската блокада на Иран: първите 24 часа без пробив, дипломацията търси нов шанс

🇺🇸 Централното командване на САЩ (CENTCOM) съобщи, че през първото денонощие от налагането на морската блокада на иранските пристанища нито един кораб не е успял да я преодолее. Шест търговски съда, плаващи от ирански пристанища в Оманския залив, са изпълнили указанията на военноморските сили и са обърнали курс.

Към момента не са докладвани случаи на принудително прехващане. Блокадата, в която вземат участие повече от 10 000 американски моряци, морски пехотинци и авиационен персонал, над дузина бойни кораба и десетки самолети, е насочена единствено към плавателни съдове, пътуващи от и до ирански пристанища. Уточнено бе, че свободното корабоплаване през Ормузкия проток за дестинации извън Иран не се спря. В същото време през протока наскоро преминали над 20 търговски кораба, което показва частично възстановяване на трафика през този критичен за глобалната търговия пункт.

Дипломатическият процес между Вашингтон и Техеран остава в неопределеност, но не е прекъснат. Генералният секретар на ООН Антониу Гутериш заяви, че е „много вероятно" преговорите да бъдат подновени преди изтичането на двуседмичното примирие, в сила от 8 април. Маратонските разговори в Исламабад приключиха без резултат през уикенда, но президентът Тръмп намекна, че нов кръг може да се проведе в рамките на следващите два дни. Външните министри на Саудитска Арабия, Египет и Пакистан ще се срещнат тази седмица с турския си колега, за да обсъдят предложенията, представени на Техеран. Според запознати с преговорите източници, цитирани от американски медии, Вашингтон е поискал от Иран да се откаже от обогатяването на уран за 20 години, макар самият Тръмп да заяви пред New York Post, че не одобрява тази идея.

На петролните пазари надеждите за възобновяване на диалога оказаха осезаемо влияние. Американският суров петрол поевтиня с близо 8%, достигайки най-ниските си нива от март, а цените на WTI паднаха под 92 долара за барел, според CNBC. Международната агенция по енергетика (МАЕ) ревизира драстично прогнозите си: глобалното търсене на петрол ще се свие с 80 000 барела дневно през 2026 г. – обрат спрямо очаквания ръст от 730 000 барела, прогнозиран преди месец. Агенцията предупреди, че спадът от 1,5 милиона барела дневно през второто тримесечие ще бъде най-рязкото свиване от пандемията от COVID-19 насам. Загубата от 10,1 милиона барела дневно от световните доставки през март представлява най-голямото прекъсване на петролния пазар в историята, според МАЕ.

Войната е нанесла тежки щети и на иранската икономика. Правителствен говорител оцени загубите на страната на около 270 милиарда долара, макар според оценка на самото иранско правителство от 11 април щетите може да надхвърлят 300 милиарда и потенциално да достигнат 1 трилион долара.

Тръмп междувременно разшири своите дипломатически атаки отвъд Близкия изток. В интервю за италианския Corriere della Sera той заяви, че е „шокиран" от италианския премиер Джорджа Мелони, обвинявайки я в липса на смелост заради отказа ѝ да подкрепи военните действия и да съдейства за отварянето на Ормузкия проток. Мелони – която бе единственият европейски лидер на инаугурацията му през 2025 г. – отвърна, че истинското приятелство изисква откровеност, включително когато позициите се разминават. В публикация на Truth Social Тръмп се обърна и към Обединеното кралство, което призова кабинетът на Киър Стармър да започне добив в Северно море, наричайки отказа му „абсолютно безумен" и определяйки находища като „едни от най-великите в света".

Успоредно с иранския фронт, Израел и Ливан обявиха, че ще започнат директни преговори за всеобхватен мир, първият такъв двустранен контакт от над 30 години. На 14 април държавният секретар Марко Рубио беше домакин на среща с посланиците на двете страни във Вашингтон, след която страните се съгласиха да проведат мирни преговори на взаимно уговорени място и време. Хизбула осъди инициативата, генералният секретар на организацията Наим Касем определи разговорите като „безвъзмездна отстъпка" пред Израел и САЩ и призова ливанското правителство да се оттегли.

Китайски танкер под американски санкции проби блокадата на Ормузкия пролив

🇨🇳⚓️🇺🇸 Китайски танкер, който попада в режима на санкции от САЩ, премина през Ормузкия пролив във вторник въпреки американската блокада на ключовия морски път, показват данни за морския трафик.

Корабът Rich Starry е първият, който успява да премине през пролива и да излезе от Персийския залив от началото на блокадата, сочат данни от LSEG, MarineTraffic и Kpler.

Танкерът и неговият собственик, компанията Shanghai Xuanrun Shipping Co Ltd, бяха санкционирани от САЩ заради търговски отношения с Иран. Към момента не е установен контакт с компанията за коментар.

Rich Starry е танкер със среден обсег, превозващ около 250 000 барела метанол, сочат данните. Товарът е бил качен в последното пристанище, което корабът е посетил – Хамрия в ОАЕ. Танкерът е китайска собственост и има китайски екипаж на борда.

Друг санкциониран от САЩ танкер, Murlikishan, също се е насочил към пролива във вторник, показват данните на LSEG. Очаква се празният танкер тип „handysize“ да натовари мазут в Ирак на 16 април. Корабът, известен по-рано като MKA, е превозвал руски и ирански петрол в миналото.

Американската армия започна официално блокада на иранските пристанища в понеделник, което предизвика гнева на режима в Техеран и внесе несигурност във връзка с критичния воден път. Въпреки това надеждите за диалог за прекратяване на войната донесоха известно облекчение в петролните пазари, където референтните цени паднаха под 100 долара във вторник.

След провала на преговорите между двете страни през уикенда в Исламабад, американски дипломат посочи, че контактите продължават и има напредък в опитите за постигане на сделка. Пакистанският премиер Шехбаз Шариф също потвърди, че все още се полагат усилия за разрешаване на конфликта.

Президентът на САЩ Доналд Тръмп заяви, че Иран е влязъл в контакт в понеделник с желание за сделка, но подчерта, че няма да одобри споразумение, което позволява на Техеран да притежава ядрено оръжие.

Откакто САЩ и Израел започнаха войната на 28 февруари, Иран практически затвори Ормузкия пролив за всички плавателни съдове, освен за своите собствени, заявявайки, че преминаването ще е разрешено само под ирански контрол и срещу заплащане на такса. Последиците бяха мащабни, тъй като близо една пета от световните доставки на петрол и газ преминаваха през тесния воден път преди началото на конфликта.

Тръмп обяви, че Вашингтон ще блокира иранските плавателни съдове и всички кораби, които плащат подобни такси, както и че всеки ирански боен катер, приближил блокадата, ще бъде унищожен. Иран заплаши да удари американските бойни кораби, преминаващи през пролива, и да ЗАПОЧНЕ ответни действия към пристанищата на съседите си в Залива.