Как ударите по енергийната инфраструктура в Персийския залив рискуват екологична катастрофа.

🇰🇼🇮🇶 Когато иракските сили се изтеглиха от Кувейт през 1991 г. те оставиха след себе си над 700 горящи петролни кладенци, чието потушаване отне осем месеца, изхвърляйки облаци дим, простиращи се на 800 мили, и изливайки 11 милиона барела суров петрол в Залива.

Това бе едно от най-големите екологични бедствия, причинени от човека. Повече от три десетилетия по-късно, настоящата война между САЩ, Израел и Иран, в която е бомбардирана петролна инфраструктура в целия регион, разпали опасения от съпоставима катастрофа.

„Петролните пожари от войната в Залива през 1991 г., макар и съсредоточени в Кувейт, бяха в далеч по-голям мащаб от това, което виждаме в момента“, заяви Дъг Уиър, директор на Conflict and Environment Observatory, британска организация с нестопанска цел. „Въпреки това подобни сравнения ще изглеждат академични за общностите, живеещи в близост до атакуваните обекти, които могат да бъдат изложени на остро и хронично замърсяване.“

Ударите по енергийна инфраструктура ескалираха сериозно от началото на войната, нарушавайки глобални вериги за доставки. Ударите по инсталации за втечнен природен газ в Саудитска Арабия, Кувейт и Катар и почти пълната блокада на Ормузкия пролив, доведоха до масови прекъсвания на тока. Петролът от сорта „Брент“, достигнал пик от 119,50 долара на 8 март, покачи обратно до 116 долара в понеделник, отразявайки изключително нестабилните пазари.

Няколко енергийни компании обявиха форсмажорни обстоятелства, което накара Филипините да обявят национално енергийно извънредно положение, а страни като Словения и Шри Ланка да въведат режим на горивата. На 2 април обаче Филипините съобщиха, че Иран е разрешил на техните кораби безпрепятствено и бързо преминаване през Ормузкия пролив.

Американският президент Доналд Тръмп заплаши да „заличи“ петролния център на остров Харг в Иран, ако текущият дипломатически процес, с посредничеството на Пакистан, не доведе до сделка. Заплахата дойде ден след като той заяви пред лондонския Financial Times, че обмисля „вземането на петрола“ в Иран.

Въпреки обявената пауза в ударите по гражданска инфраструктура, иранското министерство на енергетиката съобщи, че атаките са прекъснали електрозахранването в Техеран и околните провинции. А на 4 април САЩ поеха отговорност за бомбардирането на новопостроения висящ мост B1 между Техеран и Карадж. В понеделник избухнаха пожари и в израелска петролна рафинерия в Хайфа, след като петролен танкер бе ударен от отломки от прехваната ракета.

Икономическите последици вече се разпространяват далеч отвъд региона. Според Oxford Economics конфликтът ще преобърне енергийните пазари до края на годината. По-високите цени ще свият разходите на домакинствата, като най-тежко ще бъдат засегнати страните, зависими от петрола и газа от Залива. Най-уязвимите групи ще бъдат принудени да консумират по-малко, а в тежки случаи – да пропускат хранения.

Но икономическата цена е само част от историята. Анализатори предупреждават, че екологичните рискове остават недостатъчно отразени. „От решаващо значение е да продължим да проследяваме тези удари, за да направим правилна оценка на риска за близките общности“, заяви пред Arab News Вим Цвайненбург от холандската организация PAX. „В момента оценяваме над 2500 повредени локации, някои от които са свързани с производство на ракети или процеси, използващи опасни вещества.“

PAX е документирала поне 18 удара по търговски кораби за 4 седмици, довели до поне 4 петролни разлива, както и бомбардировки близо до Бандар Абас, в близост до защитени зони. Цвайненбург отбеляза, че много ирански военни бази са разположени в защитени територии, което ги прави екологично чувствителни. По време на 12-дневната война миналия юни огромни площи растителност в 5 защитени обекта изгоряха след удари по ракетни бази.

Замърсяването на водите в Залива добавя ново измерение. Токсините навлизат в хранителната верига чрез биоакумулация, засягайки милионите хора, които разчитат на морски дарове. Рискът беше подчертан този понеделник, когато Иран удари кувейтски танкер във водите на Дубай, предизвиквайки пожар. За щастие инцидентът бе овладян без разлив.

„Досега разливите са сравнително малки, но е нужен само един голям танкер, за да се стигне до екологична катастрофа, а шансовете за това нарастват с всеки изминал ден“, предупреди Цвайненбург. По-рано през март изследователи изчислиха, че първите 14 дни от войната са генерирали 5 милиона тона CO₂ еквивалент – повече от годишните емисии на Исландия.

Сред най-смразяващите образи е черният дъжд, паднал край Техеран в средата на март – мазен, киселинен валеж, образуван, когато саждите и токсините от горящите складове за гориво се сляха с атмосферната влага. Иранският заместник-министър на здравеопазването Али Джафариан предупреди за заразяване на почвата и водите. Властите призоваха местните жители да останат по домовете си, тъй като дъждът вероятно съдържа канцерогени като бензен и толуен.

„В краткосрочен план цивилните са изправени пред остри респираторни заболявания“, предупреди Мохамед Махмуд от Института за вода, околна среда и здраве към Университета на ООН. „С течение на времето това може да доведе до хронични заболявания и рак, които се появяват години след излагането.“

Опреснителните инсталации в региона, които осигуряват питейна вода за Кувейт, Оман и Саудитска Арабия, са друга критична точка. Масивни разливи могат да принудят тези заводи да спрат работа, за да избегнат повреда на техниката, което би оставило милиони без достъп до чиста вода.

Въпреки че международното право забранява методи на война, причиняващи „широко разпространени и тежки щети“ на околната среда, правоприлагането е слабо. Иранският външен министър обвини Израел в „екоцид“, но както отбеляза Уиър: „В момента няма международно престъпление екоцид. Отговорността остава политически, а не правен въпрос.“

След края на войната екологичните щети рискуват да останат на заден план. „Твърде малко внимание се отделя на това, което трябва да последва като възстановяване“, заключи Уиър.

Нетаняху: Арабски лидери искат да се борим рамо до рамо срещу Иран

🇮🇱 Израелският премиер Бенямин Нетаняху заяви пред министри на днешното заседание на кабинета, че в момента се изграждат нови алианси с лидери на арабски държави, които „говорят за съвместна борба на наша страна“, съобщава еврейският всекидневник „Маарив“.

„В миналото провеждах тайни разговори с арабски лидери. Казвах им: В момента, в който Иран може, той ще ви завладее и ще свали вашите кралства. Тогава те не осъзнаваха напълно нещата. Днес вече разбират“, цитиран е да казва Нетаняху.

Вчера израелският посланик във Вашингтон Йехиел Лайтер заяви по време на свое интервю в подкаст, че страните от Персийския залив търсят помощ от Израел.

„Някои от съюзниците ни станаха още по-близки през последния месец. Независимо дали става въпрос за ОАЕ или Бахрейн, мисля, че се сближихме със саудитците, с оманците. Дори с кувейтците, за бога. Поискаха съдействие от нас“, заяви той пред подкаста „What the Hell is Going On“.

Освен това той намекна за съвместни действия с арабските страни: „Израел и съюзниците ѝ ще продължат да действат. Това наистина може да се окаже решаващо за бъдещето.“

Иран нанесе поредна вълна от удари по държави от Персийския залив

🇮🇷🚀 Иран предприе нова вълна от удари с дронове и ракети по държавите от Съвета за сътрудничество в Залива (GCC) тази нощ, по-конкретно ОАЕ, Кувейт, Саудитска Арабия и Бахрейн, в рамките на своята кампания в отмъщение на съвместните въздушни удари на САЩ и Израел, започнали на 28 февруари.

Властите в Кувейт съобщиха за поразена инсталация за обезсоляване на питейна вода в страната, при което е загинал един човек. Ударът е първият срещу опреснително съоръжение в Кувейт от началото на конфликта. За малка държава, в която около 90% от питейната вода идва от такива станции, това представлява сериозна стратегическа заплаха. По-рано Иран нанесе удар по опреснителен обект в Бахрейн, а катарската станция „Доха Уест" пострада при пожар, предизвикан от отломки на дрон, според Al Jazeera.

В ОАЕ обстановката остава напрегната. Кадри от Шарджа показват дим да се издига от мястото на ирански удар. Медийният офис на Дубай потвърди, че емиратските ПВО са прехванали успешно ирански ракети над Дубай, и отправи призив към гражданите да се информират единствено от официални източници.

Според Gulf News, само в неделя са прехванати 16 балистични ракети и 42 безпилотни апарата. От началото на иранските удари срещу Емирствата, ПВО е свалила най-малко 414 балистични ракети, 15 крилати ракети и 1914 дрона. Въпреки високата им ефективност, отломки от прехванати снаряди са причинили щети в Дубай и Абу Даби, включително в района на „Бурдж ал-Араб". Общият брой на загиналите в ОАЕ от началото на конфликта достига 11 души, а ранените — 178, сред които военнослужещи и чуждестранни граждани.

Петте държави от Залива – Саудитска Арабия, ОАЕ, Кувейт, Бахрейн и Катар – заедно с Йордания излязоха с обща декларация, осъждаща иранските удари по граждански обекти и инфраструктура в региона. Въпреки осъждането от Общото събрание на ООН, Техеран не показва признаци на деескалация – последната вълна от атаки дойде именно след резолюцията, според The National.

СЗО предупреди за опасностите от „черен дъжд“ след ударите в Иран

🇺🇳 Световната здравна организация предупреди, че „черният дъжд“, замърсени валежи в резултат на емисиите от ударите срещу Иран, може да създаде сериозни рискове за здравето.

Говорителят на СЗО Кристиан Линдмайер заяви, че пораженията върху петролни обекти „предизвикват пожари и пораждат сериозни опасения относно качеството на въздуха“.

Складове за гориво, сред които петролното депо „Шахран“ в столицата Техеран, бяха поразени при въздушни удари, изхвърляйки гъсти кълба черен дим в атмосферата. Замърсяването накара местните власти да накарат гражданите да останат по домовете си през изминалия уикенд.

Когато валежите се смесят със замърсителите във въздуха, на земята пада отровен дъжд. Валежите могат да станат киселинни, когато водата реагира с газове като серен диоксид и азотни оксиди.

„Черният дъжд и съпътстващите го киселинни валежи наистина представляват опасност за населението“, предупреди Линдмайер.

Иранското дружество на Червения полумесец предупреди за опасност от „химически изгаряния на кожата и сериозни увреждания на белите дробове“ вследствие на „изключително опасните“ киселинни дъждове след атаката срещу депото в Шахран. Организацията призова населението да не излиза навън по време на и след валежи, последвали петролни експлозии.

„Дълбоко съм обезпокоен от последиците за здравето и околната среда, които хората ще понесат в резултат на тези петролни пожари, включително замърсяването от киселинни дъждове“, заяви във вторник Върховният комисар на ООН по правата на човека Фолкер Тюрк.

Иран вече се бори с тежка водна криза и жителите очакваха с нетърпение така нужните валежи. Киселинните и черните дъждове сега заплашват да увредят водните басейни, на които иранците отчаяно разчитат.

Петролни обекти в Бахрейн и ОАЕ бяха поразени от ирански дронове, което засили опасенията от по-мащабно замърсяване в целия регион. Според Линдмайер това може да има „дългосрочни последици“, а ситуацията бе описана като „опасна“.

Нова иранска атака срещу Бахрейн.

🇧🇭 Ирански дрон камикадзе нанесе щети по хотел в бахрейнската столица Манама тази вечер, а по-рано Министерството на вътрешните работи съобщи за поражения по два хотела и жилищна сграда в резултат на атаки от страна на Иран.

Силите „Щит на полуострова“ по улиците на Бахрейн.

🇧🇭🇸🇦 Силите „Щит на полуострова“ бяха видяни по улиците на Бахрейн тази вечер, след като преминаха границата със Саудитска Арабия на фона на тревога от безредици и въстание на шиитското мнозинство в страната. Последният път, когато войски на Съвета за сътрудничество в Залива (GCC) бяха разгърнати в Бахрейн, беше по времето на Арабската пролет.

Единното военно командване на Съвета за сътрудничество в Залива (GCC), първоначално известно като Сили „Щит на полуострова“ (Peninsula Shield Force), е регионален военен пакт, координиращ съвместните усилия за отбрана и вътрешна сигурност между 6-те държави членки: Бахрейн, Кувейт, Оман, Катар, Саудитска Арабия и ОАЕ.

Командването беше преименувано на 5 януари 2021 г. след срещата на върха на Съвета в Ал-Ула, като според повечето хора отразява по-дълбоката интеграция и сътрудничество. Емблемата му символизира единство, защита и готовност, представлявайки колективните отбранителни способности на страните от Залива.

Силите „Щит на полуострова“ не са просто символичен съюз, а специален механизъм за колективна сигурност със сложна структура:

• Численост и състав: Постоянният контингент на силите е около 40 000 души, като Саудитска Арабия осигурява най-големия контингент. Те разполагат със собствена пехота, бронетанкови подразделения и артилерия.
• Вътрешна сигурност: Въпреки че официално са създадени за защита от външна агресия, през годините PSF се утвърдиха като гарант за стабилността на управляващите сили в монархиите от Залива.
• Щабквартира: Централното командване е разположено в Крал Халид, Саудитска Арабия, в близост до границите с Кувейт и Ирак, което позволява бърза мобилизация в критични точки.

По време на масовите протести от Арабската пролет през 2011 г. около 1000 саудитски войници и 500 полицаи от ОАЕ навлязоха в Бахрейн по молба на правителството. Това е първият път, когато силите бяха използвани за потушаване на вътрешно недоволство, предизвика сериозни международни дебати.

Жертва и ранени в Бахрейн след прехващане на ракети

🇧🇭 Министерство на вътрешните работи на Бахрейн съобщи, че един човек е загинал, а други двама са ранени в резултат на падащи отломки от прехваната ракета, предава Катарската информационна агенция (QNA).

В изявление, разпространено рано сутринта в понеделник, министерството посочва, че е избухнал пожар на борда на чуждестранен плавателен съд, намиращ се на ремонт в индустриалния град „Салман“. Инцидентът е станал след падане на отломки от прехваната ракета, което е довело до смъртта на работник от азиатски произход и тежки рани на други двама души. Посочва се още, че пожарът е локализиран и потушен.

Междувременно през последния час Иран изстреля нов залп от ракети срещу цели в Персийския залив, като поне едно попадение е докладвано в Бахрейн, където кадри на очевидци показват огромни стълбове дим да се издигат от мястото на попадение.

По-рано Главното командване на Силите за отбрана на Бахрейн потвърди, че ПВО системите му са отбили ирански атаки, заявявайки, че общо 61 ракети и 34 дрона са били успешно унищожени и прехванати.

Сблъсъци между шиитски протестиращи и силите за сигурност в Бахрейн.

🇧🇭 Сблъсъци избухнаха между шиитски протестиращи и силите за сигурност на Бахрейн, когато последните разпръснаха демонстрация, осъждаща ликвидирането на иранския върховен лидер Али Хаменей. По време на безредиците участници в тях хвърляха самоделни запалителни бомби, коктейли „Молотов“, срещу органите на реда.

Припомняме, че Израел и САЩ започнаха масирана въздушна кампания срещу Иран, като първоначалната вълна от удари беше насочена срещу съвещание на висши официални лица в правителствен комплекс в Техеран. Ударът уби върховния лидер аятолах Али Хаменей, членове на семейството му, командири от Революционната гвардия, както и официални лица от високите етажи на режима.

Посолството на САЩ в Манама предупреждава за атаки срещу хотели в Бахрейн

🇺🇸🇧🇭 Посолството на САЩ в Бахрейн призова своите граждани да избягват хотелите в столицата поради риск тези обекти да се превърнат в потенциални мишени, след като хотел „Краун Плаза“ беше поразен по време на иранските удари.

„Посолството на САЩ в Бахрейн следи потвърдени доклади, че хотел „Краун Плаза“ в Манама е бил ударен на 1 март 2026 г., при което има ранени. Съветваме американските граждани в Бахрейн, че хотелите могат да бъдат цел на бъдещи атаки, и ги насърчаваме да избягват подобни обекти в Манама“, се казва в публикация на дипломатическата мисия в платформата X.

По-рано кореспондент на AFP съобщи за щети по сградата на хотела, след като в района са били чути експлозии. При вчерашните ирански атаки над Манама дронове и шрапнели удариха жилищни сгради, а кадри в социалните мрежи показаха дим и пламъци, издигащи се от небостъргачи в града.

Сблъсъци между протестиращи и полиция заради назначение на израелски посланик в Бахрейн.

🇮🇱🇧🇭 Абдулатиф бин Рашид ал-Заяни, министър на външните работи на Бахрейн, официално прие акредитивните писма на новия израелски посланик Шмуел „Сами“ Ревел на церемония в централата на външно министерство миналия четвъртък, съобщи държавната агенция BNA.

Ал-Заяни приветства дипломата с пожелания за успех, подчертавайки „значението на усилията в подкрепа на мира, сигурността и стабилността в региона“.

Ревел е вторият израелски посланик в Бахрейн. Досега заемаше позицията на специален пратеник по енергийните въпроси във външното министерство на Израел, а между 2017 и 2021 г. беше начело на посолството в Кипър. В края на 90-те години той ръководи първото търговско представителство на Израел в Доха, Катар.

Бахрейн е една от трите държави, които през 2020 г. нормализираха отношенията с Израел съгласно на т.нар. Авраамови споразумения по инициатива на Доналд Тръмп. Първият израелски посланик в Манама Ейтан Нае приключи мандата си и се завърна в Израел миналата седмица, съобщи Ynet.

В началото на войната на Израел срещу Хамас ръководството на Бахрейн изпрати смесени сигнали. Близо месец след клането на Хамас от 7 октомври 2023 г. парламентът в Манама обяви, че страната е отзовала своя посланик Халед Юсеф ал Джалахма и е преустановила икономическите отношения с Израел „в подкрепа на палестинската кауза“.

Впоследствие правителството излезе със собствено изявление, в което не потвърди, че връзките са прекъснати или че Нае е експулсиран. Израелски официални лица разкриха пред Ройтерс, че не са получавали официално уведомление и описаха отношенията като „стабилни“.

Няколко седмици по-късно премиерът и престолонаследник Салман бин Хамад ал Халифа стана първият арабски лидер, осъдил публично атаката на Хамас, описвайки я като „варварска“.

Малката страна от Персийския залив, която е домакин на Централното командване и Пети флот на ВМС на САЩ, често се оказва в деликатна позиция между съображения за регионалната сигурност и силната вътрешна съпротива срещу нормализацията с Израел.

Малко след обявяване на назначението на Ревел в Манама избухнаха протести. Силите за сигурност влязоха в тежки сблъсъци с демонстранти, излязли в подкрепа на палестинското население в Газа и против нормализацията с Израел. В социалните мрежи бяха публикувани кадри с тълпа хора, които скандират против решението и носят плакати срещу дипломатическите връзки.

Миналата година в Бахрейн имаше демонстрации след като правителството се включи в ръководена от САЩ коалиция в Червено море срещу атаките на хутите, свързвани с войната в Газа. Активисти и граждански организации организираха протести срещу участието на страната.

САЩ одобриха възможна продажба на HIMARS на Бахрейн за 500 милиона долара

Полева артилерия от съвместната база Луис-Макчорд, Вашингтон заедно с 29-и кралски батальон провеждат бойни стрелби с високомобилна артилерийска ракетна система М142 HIMARS в рамките на многонационално учение Eager Lion край Аман, Йордания, на 14 май 2017 г.
📸 Снимка: U.S. Army / Sgt 1st Class Steven Queen

🇺🇸🤝🇧🇭 Държавният департамент на САЩ е одобрил възможна продажба на високомобилна артилерийска ракетна система M142 HIMARS и свързано оборудване на стойност 500 млн. долара за Бахрейн, съобщи Пентагонът в четвъртък. Агенцията за сътрудничество в областта на отбраната и сигурността (DSCA) заяви, че е изпратила необходимото уведомление относно потенциалната сделка до Конгреса.

Според DSCA, правителството на Бахрейн е поискало да закупи четири системи M142 HIMARS, три системи за тактически данни за полева артилерия (IFATDS) и набор от свързано оборудване и услуги за поддръжка. Пакетът включва евтини тренировъчни комплекти M28A2 с намален обсег, транспортни средства за презареждане, GPS приемници, симулатори, комуникационно оборудване, резервни части, обучение и други логистични и технически елементи за поддръжка.

„Тази предложена продажба ще подкрепи целите на външната политика и националната сигурност на САЩ, подобрявайки сигурността на ключов съюзник извън НАТО, важна сила за политическата стабилност и икономическия прогрес в Близкия изток“, казаха от DSCA и допълниха, че системите ще подобрят способността на арабската страна „да осигурява критична подкрепа за сигурността на американските обекти и персонал в страната, да се интегрира в коалиции, ръководени от САЩ и да действа оперира самостоятелно в подкрепа на интересите и сигурността на американските сили на терен.“

DSCA подчерта, че продажбата „няма да промени основния военен баланс в региона“ и че Бахрейн „няма да има затруднения при интегрирането на тези системи в своите въоръжени сили“. Основен изпълнител ще бъде Lockheed Martin със седалище в Гранд Прери, Тексас, като към момента не е предвидено споразумение за компенсации.

Агенцията отбеляза, че за реализирането на продажбата ще бъдат необходими пет допълнителни представители на правителството на САЩ и десет представители на американски изпълнители за четири месеца за подкрепа при инсталиране на оборудването и обучение на оператори и технически персонал. Всякакви споразумения за компенсации ще бъдат определени в по-късни преговори между Бахрейн и изпълнителя.

Срещата на върха на Арабската лига заяви, че е време светът да признае палестинската държава

🇧🇭🇺🇳 Арабските лидери и генералният секретар на ООН Антонио Гутериш присъстваха на 33-тата среща на върха на Арабската лига в бахрейнската столица Манама в четвъртък, като разговорите включиха призив за международна мирна конференция за разрешаване на палестинско-израелската криза.

В допълнение към предложената мирна среща на върха, арабските лидери, включително палестинският президент Махмуд Абас, бяха последователни в натиска за решение на конфликта на базата на принципа за две държави, призовавайки международната общност да се обедини зад плана.

Лидери и представители от 22-те държави-членки на Арабската лига, както и г-н Гутериш, се срещнаха в двореца Сакхир в южен Бахрейн. Палестинската криза и войната на Израел срещу Хамас в ивицата Газа ще бъдат на първо място в дневния ред.

Шейх Мохамед бин Рашид, вицепрезидент, министър-председател и владетел на Дубай, и шейх Мансур бин Зайед, вицепрезидент, заместник министър-председател и председател на президентския съд, представляваха Обединените арабски емирства (ОАЕ).

На срещата на върха присъства и сирийският президент Башар ал Асад, след като страната му се завърна в регионалния блок през изминалата година след повече от десетилетие пауза заради потушаването на антиправителствените протести през 2011 г.

Палестина беше представена от президента на Палестинската автономия Махмуд Абас в деня, в който израелският премиер Бенямин Нетаняху заяви, че се противопоставя категорично на идеята Палестинската автономия да играе каквато и да е роля в управлението на ивицата Газа след края на войната.

Израел започна военни операции в Рафах, в южната част на Газа, както и в Джабалия в северната част на анклава. Най-малко 600 000 палестинци са били прогонени от Рафах от началото на миналата седмица, съобщиха представители на ООН. В Северна Газа последните израелски заповеди за евакуация разселиха най-малко 100 000 души.

Откривайки срещата на върха в четвъртък, кралят на Бахрейн Хамад заяви, че Манама е домакин на срещата на върха на Арабската лига на фона на "болезнени и безпрецедентни" обстоятелства, като отбеляза, че на палестинците е била отнета свободата и правото им да "определят бъдещето си".

„В светлината на отказа на законни права на сигурност, свобода и самоопределение на братския палестински народ, нараства нуждата от спешното формулиране на съвместна арабска и международна позиция, която да възприеме пътя на диалога и колективната солидарност за спиране на кръвопролитната война и да доведе до окончателно и справедливо мирно решение“, каза кралят на Бахрейн Хамад бин Иса Ал Халифа в своята реч при откриването на срещата на върха.

Бахрейнският крал също така заяви, че създаването на независима палестинска държава ще донесе „позитивност на целия арабски регион за преодоляване на кризите му и за обединяване на ръцете в името на прогресивното развитие в подкрепа на всички палестински братя“.

От своя страна саудитският престолонаследник Мохамед бин Салман потвърди подкрепата на кралството за създаването на палестинска държава и нейното международно признаване, призовавайки международната общност да „спре бруталната агресия срещу нашите палестински братя“.

Той също така призова за разрешаване на спора с мирни средства, като добави, че Рияд е „подкрепил усилията за справяне с хуманитарната ситуация в Газа“, подчертавайки важността на „поддържането на сигурността в региона на Червено море“.

Палестинският въпрос е водещ в дневния ред

The National, държавният англоезичен всекидневник на Обединените арабски емирства, съобщи по-рано, че окончателното комюнике, наречено Бахрейнска декларация, трябва да включва силни приложими клаузи за разрешаване на конфликта. Плановете са да се включи международна мирна конференция, която да започне да се провежда в Манама през следващите месеци, за да се възстанови международният импулс за съживяване на мирното решение, базирано на принципа за две държави.

Неофициален проект на окончателното комюнике, видян от изданието, включва клауза, която ще призовава за „разгръщане на международни защитни и мироопазващи сили, свързани с ООН, в окупираната палестинска територия, докато не бъде приложено решението за две държави“.

През последните седмици арабските лидери отхвърлиха натиска на Запада да се съгласят да изпратят войски в Газа след конфликта.

Шейх Абдула бин Зайед, министър на външните работи, бе категоричен, че страната му „отказва да бъде въвлечена в какъвто и да е план, целящ да осигури прикритие за израелското присъствие в ивицата Газа“, осъждайки коментарите, направени от израелския премиер Бенямин Нетаняху.

Миналия месец външният министър на Йордания Айман Сафади каза, че арабските държави няма да изпратят войски в Газа и няма да позволят да бъдат обвързани със „страданието, което създаде тази война“.

Проектът на комюнике посочва, че арабските лидери ще „определят срок за политическия процес и преговорите“ относно въвеждането на решение за две държави, което ще включва палестинска държава със столица Източен Йерусалим.

Генералният секретар на Арабската лига Ахмед Абул Гейт започна обръщението си, като осъди продължаването на Израел на „операциите му за насилствено етническо прочистване в Газа“.

„Съюзниците на Израел му осигуриха политическо прикритие за продължаване на войната в Газа“, продължи Абул Гейт.

„Трябва да се установи надежден и необратим път за създаване на палестинска държава. Ние настояваме за международна мирна конференция, която въплъщава визията за решението за две държави.“

Гражданската война в Судан също беше включена в проектокомюникето с призиви за „незабавно и устойчиво прекратяване на огъня, за запазване на националните държавни институции и суверенитета на суданската държава, облекчаване на страданията на суданския народ и предотвратяване на външна намеса, която води до удължаване на кризата, включително заплаха за регионалния мир и сигурност“.

Изявлението ще разгледа и кризата в Сирия. Арабските лидери също ще „отхвърлят намесата във вътрешните работи на Сирия и всякакви опити за предизвикване на демографски промени там“.

Промяна в тона

Докато Антониу Гутериш е в Бахрейн за срещата на върха, дипломати и наблюдатели забелязаха промяна в тона на западните страни спрямо палестинската криза с навлизането на войната в Газа в нейния осми месец.

Говорейки на английски по време на обръщението си към Арабската лига, г-н Гутериш заяви, че войната в Газа е „отворена рана, която заплашва да зарази целия регион“.

„Единственият дълготраен начин за прекратяване на цикъла на насилие и нестабилност е чрез решение, базирано на принципа за две държави, Израел и Палестина, живеещи рамо до рамо в мир и сигурност, с Йерусалим като столица и на двете държави“, каза шефът на ООН.

Палестинският президент Махмуд Абас призова международната общност „незабавно да започне прилагането на решението за две държави“ по време на речта си. Арабските държави трябва да „преразгледат отношенята си“ с Израел, добави той.

„Молим нашите братя и приятели да преразгледат отношенията си с Израел и да свържат продължаването на връзките със спирането на откритата война на Израел срещу палестинския народ, тяхната земя, техните светини и връщане към пътя на мира и международната легитимност," допълни той.

Той също така обвини Хамас за атаките срещу Израел от 7 октомври.

„Военната операция, извършена от Хамас с едностранно решение на този ден, 7 октомври, предостави на Израел повече претекст и оправдания да атакува ивицата Газа“, категоричен бе Абас.

Ахмед Ал Турайфи, служител в Министерството на външните работи на Бахрейн, сподели пред The National, че среща на арабските външни министри по-рано тази седмица е довела до изготвянето на окончателно комюнике, което „трябваше да отразява промяната в тона“.

„Като бахрейнци, които заемат председателството тази година, ние признаваме, че тази среща на върха трябваше да отразява стремежите на арабския народ да работим колективно за разрешаване на геополитическите проблеми на региона в много чувствителен момент“, каза г-н Ал Тураифи.

Бахрейнският депутат Ахмед Ал Салум отбеляза, че страната е наясно със значението на срещата на върха. „Арабският свят очаква тежко окончателно комюнике, което веднъж завинаги поставя клаузи, които ще наложат съвместни действия за разрешаване на палестинския въпрос. Окончателното комюнике, което ще бъде публикувано, трябва да отразява това“, каза той.

САЩ се присъединяват към Австрия, Бахрейн, Канада и Португалия в глобалния натиск за по-безопасен военен AI

🇺🇸🇨🇦🇧🇭🇦🇺🇦🇹Делегати от 60 страни се срещнаха миналата седмица извън окръг Колумбия и избраха пет нации, които да ръководят усилията по изследване и внедряване на нови предпазни мерки за военните AI и автоматизирани системи, споделиха представители на администрацията пред Breaking Defense.

Партньорът на „Петте очи“ Канада, съюзникът в НАТО Португалия, близкоизточният съюзник Бахрейн и неутралната Австрия ще се присъединят към САЩ в събирането на международна обратна връзка за втора глобална конференция през следващата година, което според представители както на Министерството на отбраната, така и на Държавния департамент представлява жизненоважно усилие за въвеждане на предпазни мерки по отношение на изкуствения интелект.

С разпространението на изкуствения интелект във въоръжените сили по цялата планета, от руските атакуващи дронове до американските бойни командвания, администрацията на Байдън взе решение за оказване на глобален натиск за „Отговорно използване на изкуствения интелект за военни цели“. Това е заглавието на официална политическа декларация, издадена от САЩ преди 13 месеца на международната конференция REAIM в Хага. Оттогава 53 други нации са се включили.

Само миналата седмица представители на 46 от тези правителства (в това число САЩ), плюс още 14 страни наблюдатели, които не са одобрили официално декларацията, се срещнаха извън окръг Колумбия, за да обсъдят как да приложат нейните 10 общи принципа.

„Наистина е важно, както от страна на държавата, така и от страна на Министерството на отбраната, това да не е просто лист хартия“, каза Маделин Мортелманс, изпълняващ длъжността помощник-министър на отбраната по стратегията, в ексклузивно интервю след края на срещата

„Става дума за държавна практика и това как изграждаме способността на държавите да отговарят на стандартите, към които призоваваме да бъдат ангажирани.“

Това не означава налагане на американски стандарти на други страни с много различни стратегически култури, институции и нива на технологична сложност, подчерта тя. „Въпреки че Съединените щати със сигурност са водещи в областта на AI, има много нации, които имат опит, от който можем да се възползваме“, каза Мортелманс. „Например, нашите партньори в Украйна имат уникален опит в разбирането как AI и автономността могат да бъдат приложени на практика в един военен конфликт.“

„Казвали сме го многократно... ние нямаме монопол върху добрите идеи“, съгласи се Малори Стюарт, помощник-държавен секретар по контрола на въоръженията, възпирането и стабилността, чиято основна бележка откри конференцията. „Все пак“, каза тя, „да получиш от Министерството на отбраната повече от десетилетие опит... беше безценно“.

Така че, когато над 150 представители от 60-те държави прекараха два дни в дискутиране и презентации, дневният ред се основаваше до голяма степен на подхода на Пентагона към AI и автоматизацията, от етичните принципи на AI, приети от тогавашния президент Доналд Тръмп, до миналогодишното пускане онлайн на Инструментариумът за отговорен AI.

За да запазят инерцията, докато цялата група не се събере отново следващата година (на място, което все още не е определено), страните сформираха три работни групи, за да се задълбочат в детайлите на изпълнението.

Първа група: Уверение. САЩ и Бахрейн ще ръководят съвместно работната група за „уверение“, фокусирана върху прилагането на трите най-сложни от техническа гледна точка принципа на Декларацията: AI и автоматизираните системи да се изграждат за „явни, добре дефинирани употреби“, със „стриктно тестване” и „подходящи предпазни мерки” срещу повреда или „нежелано поведение” — в това число, ако е необходимо, превключвател за спиране, така че хората да могат да ги изключат.

Тези технически области, каза Мортелманс, са „където чувствахме, че имаме особено сравнително предимство, уникална добавена стойност, с която можем да допринесем“.

Дори призивът на Декларацията за ясно дефиниране на мисията на автоматизирана система да „звучи много елементарно“ на теория, е твърде лесно да се провали на практика, каза Стюарт.

Вижте адвокати, глобени за използване на ChatGPT за генериране на повърхностно правдоподобни правни справки, които цитират измислени случаи, каза тя, или нейните собствени деца, които се опитват и не успяват да използват ChatGPT, за да си напишат домашното.

„И това е невоенен контекст!“ подчерта тя. „Рисковете във военен контекст са катастрофални.“

Втора група: Отчетност. Докато САЩ прилагат своя огромен технически опит към проблема, други страни ще се съсредоточат върху персонала и институционалните аспекти на защитата на AI. Канада и Португалия ще ръководят съвместно работата по „отчетност“, фокусирана върху човешкото измерение: гарантиране, че военният персонал е правилно обучен да разбира „възможностите и ограниченията“ на технологията, че имат „прозрачна и подлежаща на одит“ документация, обясняваща как работи и те „полагат подходящи грижи“.

Трета група: Надзор. Междувременно Австрия (без помощник, поне засега) ще ръководи работната група за „надзор“, разглеждаща политически въпроси от широката картина, като например изискване за правни прегледи на спазването на международното хуманитарно право, надзор от страна на висши служители и елиминиране на „непреднамерено пристрастие“.

Внедряване в реалния свят

Какво може да означава прилагането на тези абстрактни принципи на практика? Може би нещо като онлайн набора от инструменти за отговорен изкуствен интелект на Пентагона, част от усилията на Главния отдел за цифров и изкуствен интелект (CDAO) на Министерството на отбраната да разработи публично достъпни и дори инструменти с отворен код за прилагане на безопасността и етиката на изкуствения интелект.

Стюарт подчерта, че Матю Куан Джонсън от CDAO, главният архитект на набора от инструменти, направи „удивителна“ презентация по време на международната конференция: „Беше наистина, наистина полезно да го накарам да премине през инструментариума и да отговаря на въпроси.“

Говорейки дни след края на конференцията, в конференция на Potomac Officers Club, посветена на AI, Джонсън каза: „получихме невероятно положителна обратна връзка... Съюзническите нации [казаха], че смятат, че това е наистина положително развитие, че има такъв натиск към отворен код и споделяне на толкова много от материалите и най-добрите практики.“

„Има наистина значителна инерция и апетит“, каза Джонсън на събитието. „Как стигаме от тези принципи на високо ниво до имплементирането им... процеси, бенчмаркове, тестове, оценка, показатели, за да можете действително да демонстрирате как следвате принципите и ги прилагате.“

Джонсън определено си тръгна ентусиазиран. „Това е наистина вълнуващо време за отговорен AI в международното пространство,“ каза той, „с политическата декларация, с партньорството за отбрана, което CDAO има, с втората среща на върха на REAIM, която се провежда в Корея през септември.“

Това е само от военна страна. Администрацията на Байдън издаде всеобхватна изпълнителна заповед относно федералното използване на AI през октомври, присъедини се към водената от Обединеното кралство Декларация от Блечли относно безопасността на AI през ноември и само миналата седмица накара Общото събрание на ООН да приеме с единодушно съгласие резолюция, ръководена от САЩ, призоваваща за „безопасен, сигурен и надежден“ AI за устойчиво развитие.

Но администрацията също така се опитва да поддържа гражданската и военната дискусии разделени. Това отчасти се дължи на факта, че военният AI е по-противоречив, като много активисти призовават за обвързваща правна забрана на „смъртоносни автономни оръжейни системи“, които САЩ, техните съюзници и противници като Русия и Китай биха искали да имат свободата да развият.

„Ние направихме целенасочен избор, в преследването на основана на консенсус резолюция на ООН, да не включваме обсъждането на военните употреби“, каза висш служител на администрацията пред репортери на брифинг преди гласуването на Общото събрание миналата седмица. „Има достатъчно места за провеждане на този разговор, включително в системата на ООН... Имаме интензивен набор от дипломатически ангажименти около отговорната военна употреба на изкуствения интелект.“

Двете релси са предназначени да бъдат успоредни, но допълващи се. „Наистина сме щастливи, че Общото събрание на ООН успя да направи крачка на невоенната сцена“, каза Стюарт.

Но светът все още се нуждае от различни форуми за различни видове хора, които да обсъждат различни аспекти на AI. Организацията на обединените нации обединява всички държави по всички въпроси. Военните AI конференции като REAIM включват активисти и други неправителствени групи. Но стойността на Политическата декларация и нейния процес на прилагане е, че става въпрос за междуправителствени разговори, специализирани във военната сфера, и то при затворени врати.

„Политическата декларация разглежда това от междуправителствена гледна точка“, каза Стюарт. „Ние наистина се съсредоточаваме върху среда, в която правителствата могат да обсъждат предизвикателствата, които изпитват, въпросите, които имат, и... да се занимават с практическото, конкретно и наистина ефективно и ефикасно изпълнение на всичко това.“