Американски корпорации за чипове са обвиняеми за неспазване на санкциите.

Оперативно-тактически ракетен комплекс 9К720 „Искандер-М“ преминава през Червения площад в Москва по време на военния парад по случай победата над Нацистка Германия във Втората световна война, 9 май 2017 г.
📸 Снимка: Kirill Kudryavtsev/AFP via Getty Images

🇺🇦⚖️🇺🇸 Производителите на микрочипове Intel, Advanced Micro Devices и Texas Instruments са обвиняеми в поредица от съдебни дела, че не са успели да опазят своите технологии от руски оръжия, използвани за убиване и раняване на цивилното население в Украйна.

Тези компании и фирма, собственост на Berkshire Hathaway Inc. на Уорън Бъфет, демонстрирали „преднамерено невежество“, докато трети страни са препродавали ограничените чипове на Русия за захранване на дронове и ракети, в нарушение на санкциите на САЩ, се твърди в едно от петте дела, заведени в сряда в щатски съд в Тексас.

Съдебните искове, заведени от името на десетки украински цивилни от Майкъл Уотс и известната адвокатска кантора Baker & Hostetler, посочват пет атаки между 2023 и 2025 г. довели до смъртта на десетки хора. Твърди се, че в една от атаките са били използвани ирански дронове, съдържащи компоненти на Intel и AMD, а другите са били с руски крилати ракети Х-101 и балистични ракети „Искандер“.

„Тези компании са наясно, че технологията на чиповете им достига в Русия“, заяви Уотс по време на брифинг за медиите, проведен във Вашингтон. Уотс е опитен адвокат по дела за масови вреди.

AMD, Intel и Texas Instruments бяха потърсени за коментар от Bloomberg, но така и не отговориха на въпросите. В миналото те са заявявали, че спазват изцяло изискванията за санкции, прекратили са своите бизнеси в Руската федерация след избухването на войната и са водени от строги правила за наблюдение на спазването на правилата.

В показания пред Конгреса миналата година Шанън Томпсън, помощник главен юрисконсулт в Texas Instruments, заяви, че компанията „се противопоставя силно на използването на чиповете ни в руско военно оборудване“ и всякакви такива доставки „са незаконни и неоторизирани“.

Едно от делата е по обвинение във „вътрешна корпоративна небрежност“ заради предполагаеми пропуски в техните системи за контрол на износа и осуетяване на отклонените поръчки. Делата са заведени в Далас от Уотс от името на украински граждани. В сряда той нарече американските компании „търговци на смърт“, които превръщат американското законодателство за санкциите във фарс.

6-годишната София Холинска беше убита по време на най-голямата ракетна атака срещу гражданска инфраструктура в Лвов в цялата пълномащабна война. В ранните часове на 6 юли 2023 г. крилата ракета „Калибър“ удари жилищния комплекс, където живееше тя и нейното семейство. Малкото момиче беше трагично убито, докато си играело с детски камион на балкона, далеч от каквато и да е легитимна военна цел. Тя е една от десетте невинни жертви на руския тероризъм в Лвов през този ден – сърцераздирателен пример за невинните животи, унищожени от ракети, които често съдържат микрочипове западно производство.
📸 Снимка: Bloomberg

Компаниите „са позволили полупроводникови компоненти на ответниците да бъдат нелегално отклонени, включително от предвидими трети страни, към Русия и Иран и да бъдат вградени в прецизно управляеми боеприпаси и дронове, използвани срещу цивилни“, гласи обвинението в един от съдебните искове.

„Тези ответници знаеха, че това отклоняване се случва, но не са направили нищо, за да го спрат. Това е умишлено пренебрежение“, каза Дъстин Дау, адвокат от Baker & Hostetler, която ръководи група от над 1000 юристи в повече от дузина офиси отвъд океана.

Робърт Джулиан, друг адвокат от Baker & Hostetler, която възстанови милиарди за инвеститори, измамени от фигурата в схемата Понци Бърнард Мадоф, заяви, че „моята кантора счита случаят за толкова достоен и значим, колкото връщането на средствата, което имахме за инвеститори на Мадоф“, както и уреждането на спор за 13,5 милиарда долара за жертви на пожари след фалита на калифорнийската комунална компания PG&E.

Разследване на Bloomberg News миналата година показа, че дългогодишните санкции и контролът на износа не са успели да държат чипове от AMD, Intel, Texas Instruments и други далеч от ръцете на руските военни компании. Препродадените чипове са „мозъкът“ на дронове, планиращи бомби, системи за прецизна комуникация и балистични ракети „Искандер“, с които руската армия нанася обстрели срещу украинските градове, съобщи Bloomberg.

Правителството на САЩ многократно предупредо всички производители на чипове, че трябва да правят повече, за да спрат потока на чипове. Миналата година сенаторът Ричард Блументал заяви, че компаниите „обективно и съзнателно не успяват да спрат Русия да се ползва от използването на тяхната технология“.

В съдебните искове от сряда се посочва Mouser Electronics със седалище в Мансфийлд, Тексас, която Berkshire придоби през 2007 г. след придобиване на компанията майка на Mouser – TTI Inc, фокусиран върху продажбата и разпространението на полупроводникови компоненти. Mouser е обвинена, че е улеснила трансфер на чипове на Intel, Texas Instruments и други, към кухи фирми под контрола на руски посредници. Mouser и Berkshire Hathaway не отговориха веднага на искане за коментар.

Един от исковете посочва, че решенията и логистичните операции на Mouser са били „съществен вътрешен компонент на неправомерното поведение, което предвидимо е довело до нараняванията на ищците в чужбина“.

Делата са заведени в Тексас, тъй като чип компаниите и Mouser или са базирани там, или имат значителни операции в щата, показват съдебните документи. Продължаващата война е направила невъзможно завеждането на обвинения в съдебната система на Украйна, се отбелязва досиетата.

Делата са заведени в Окръжния съд на щата Тексас в град Далас. Те не бяха моментално видими в съдебния регистър вчера, но имейл, споделен от адвокатите на ищците, показа, че делата са били заведени. След като съдът ги обработи и приеме, те стават публично достъпни.

Камарата на представителите на САЩ приема законопроект за отбрана.

🇺🇸 Камарата на представителите одобри с гласуване на всеобхватен законопроект за политика в сферата на отбраната, разрешаващ 900 милиарда долара за военни програми, включително увеличение на заплатите за войските и основен ремонт на начина, по който Министерството на отбраната закупува оръжия.

Законопроектът беше приет категорично с 312 срещу 112 гласа, като идва в момент на нарастващо напрежение между Конгреса, контролиран от републиканците, и администрацията на президента Доналд Тръмп относно управлението на армията.

Законът за Разрешаване на Националната Отбрана (NDAA) обикновено има двупартийна подкрепа, а междувременно Белият дом даде сигнал за „силна подкрепа“ на задължителното законодателство, която заявим, че е в унисон с дневния ред за национална сигурност. Въпреки това, в законопроекта от над 3000 страници са скрити няколко мерки, оказващи натиск върху Министерство на отбраната, включително искане за допълнителна информация относно ударите по лодки в Карибския басейн и подкрепа за съюзниците в Европа, включително за Украйна.

Като цяло, мащабният законопроект предвижда 3,8% скок на заплатите за много военнослужещи и подобрени условия в жилищата и съоръженията на военни бази. Той също така постига компромис между политическите партии – намаляване на усилията в сферата на борбата с климатични промени и многообразие, съгласно програмата на Тръмп, а същевременно увеличава и надзора на Конгреса над Пентагона и отменя няколко стари военни разрешения. Някои твърдолинейни копейки обаче се жалват, че законопроектът не прави повече за намаляване на ангажиментите на САЩ в чужбина.

„Имаме нужда от боеспособна, подготвена и смъртоносна бойна сила, защото заплахите за нашата нация, особено тези от Китай, са по-сложни и предизвикателни от когато и да е било в последните 40 години“, заяви конгресмен Майк Роджърс, председател на Комисията по въоръжените сили на Камарата от Републиканската партия.

Законодателите, които контролират военните, заявиха, че проектът за законодателство ще промени начина, по който Пентагонът закупува оръжия, с акцент върху скоростта след години на забавяне от страна на отбранителната индустрия. Това остава ключовия приоритет и за министъра на отбраната Пийт Хегсет. Конгресмен Адам Смит, водещият демократ в комисията по въоръжените сили, нарече законопроекта „най-амбициозният опит за реформа на придобиванията, който сме предприемали“.

Въпреки това, Смит изрази съжаление, че законопроектът не прави толкова, колкото биха искали демократите, за да ограничи администрацията на Тръмп, но го нарече „стъпка в правилната посока към връщане на авторитета на Конгреса“.

„Най-голямото ми притеснение е, че Пентагонът, начело с министър Хегсет и президента Тръмп, просто не се отчита пред Конгреса или пред закона“, изрази опасения той.

Сега законопроектът се насочва към Сената, където лидерите работят по неговото приемане, преди законотворците да напуснат Вашингтон за празнична почивка. Няколко сенатори и от двете страни на спектъра отправиха остри критики към законопроекта за това, че не прави достатъчно за спиране на военните полети над Вашингтон. Те настояваха за реформи след сблъсък във въздуха тази година между армейски хеликоптер и пътнически самолет, при който загинаха всички 67 души на борда на двете машини близо до Национално летище „Роналд Рейгън“ във Вашингтон. Националният съвет за безопасност на транспорта и семействата на жертвите също изразиха своята съпротива на тази част от законопроекта, повдигайки опасения, че това би направило въздушното пространство по-опасно.

📑 Ето какво предвижда законопроектът за отбраната, докато преминава през Конгреса

Видеозаписи от удари по лодки и надзор от Конгреса

Законодателите включиха разпоредба, която би намалила бюджета за пътувания на Хегсет с една четвърт, докато Пентагонът не предостави на Конгреса необработени видеозаписи от ударите срещу предполагаеми лодки за трафик на наркотици близо до Венецуела. Законодателите отстояват ролята си на надзор, след като при удар на 2 септември американската армия е извършила повторен удар по двама оцелели, които са се държали за лодка, която е била частично унищожена.

Законопроектът също така изисква от Хегсет да позволи на Конгреса да прегледа заповедите за извършване на ударите.

Потвърждаване на ангажимента към Европа и Корея

Продължаващата подкрепа за Украйна и други съюзници в Източна Европа беше под съмнение през последната година, но законодатели включиха някои позиции, насочени към запазване на подкрепата на САЩ за противодействие на руската агресия в региона.

Законопроектът за отбраната изисква Пентагонът да поддържа най-малко 76 000 военнослужещи и базово оборудване в Европа, освен ако не бъдат консултирани съюзниците от НАТО и не бъде взето решение, че подобно изтегляне е в интерес на САЩ. Обикновено на континента се намират около 80 до 100 000 американски войници. Освен това той разрешава финансиране в размер на 400 милиона долара годишно в следващите две години за производство на оръжия за изпращане в Украйна.

Включена е и разпоредба за запазване на разполагането на американски войски в Южна Корея, като е определено изискване за минимален праг от 28 500 военнослужещи.

Съкращения на инициативи за климата и многообразието

Законопроектът прави съкращения от 1,6 милиарда долара в разходите, свързани с изменението на климата, съобщи Комисията по въоръжените сили на Камарата. Оценки на американските военни установиха отдавна, че изменението на климата представлява заплаха за националната сигурност, тъй като много бази са връхлитани от урагани или чести наводнения.

Освен това законопроектът би спестил 40 милиона долара с отмяна на служби, програми и обучения за многообразие, справедливост и приобщаване (DEI), съобщи комисията. Предстои закриването на длъжности като т.нар. „главен директор по въпросите на многообразието“.

Отмяна на резолюцията за войната в Ирак

Конгресът поставя официален край на войната в Ирак чрез отмяна на разрешението за инвазията от 2003 г. Поддръжниците на отмяната в Камарата и Сената отбелязват, че тя е от ключово значение за осуетяването на евентуални злоупотреби и утвърждаването на Ирак като стратегически партньор на САЩ.

Резолюцията от 2002 г. рядко е била използвана през последните години. Но първата администрация на Тръмп я цитира като част от правното основание за нанасянето на целенасочен удар с дрон, който ликвидира иранският генерал Касем Сюлеймани в столицата Багдад на 3 януари 2020 г.

Окончателно премахване на санкциите срещу Сирия

Конгресът ще премахне окончателно американските санкции, наложени срещу Сирия, след като администрацията на Тръмп отменивременно много от наказателните мерки, които дълги години бяха в сила при управлението на бившия режим.

Законодателите наложиха сурови икономически санкции на страната през 2019 г. като наказание на бившия диктатор Башар ал-Асад за нарушения на човешките права по време на гражданската война, продължила близо 14 години. Тя приключи през декември 2024 г. с падането на бившия режим като резултат от светкавична офанзива на коалиция от ислямистки групировки, водена от Хаят Тахрир ал-Шам, доведе до свалянето на режима на Башар Асад, и бягството му към Москва.

Застъпниците на окончателната отмяна заявиха, че е малко вероятно международните компании да инвестират в проекти, нужни за реконструкция на страната, докато е налице заплаха от връщане на санкциите.

Липса на покритие за ин витро оплождане (IVF)

Демократите отправиха критики към председателя на Камарата Майк Джонсън за премахването на разпоредба от законопроекта за разширяване на покритието на ин витро оплождането за военните на активна служба. По-ранна версия на проекта включваше медицинска процедура, известна като IVF, която помага на хора, изправени пред безплодие, да имат деца.

Законопроект ограничава съкращенията на американски военни сили в Европа.

🇺🇸 Всеки опит за значително съкращаване на американските сили в Европа трябва да мине през широки консултации с Конгреса на САЩ и съюзниците от НАТО. Според обновения законопроект за политиката в областта на отбраната, публикуван в неделя. Документът въвежда нови разпоредби, които целят да попречат на Пентагона да прави внезапни и драстични промени в разполагането на силите.

Законопроектът за национална отбранителна оторизация за 2026 г. (NDAA), който може да бъде подложен на гласуване още тази седмица, забранява на Министерството на отбраната да използва средства за коренни промени в структурата на Европейското командване на САЩ (EUCOM), преди да бъдат изпълнени дълъг списък от изисквания, които да обосноват подобно решение.

Сред забранените действия са:

• намаляване на личния състав в Европа под 76 000 военнослужещи;
• предаване на американски военни обекти на приемащата страна;
• прехвърляне на военно оборудване на стойност над 500 000 долара.

Освен това Пентагонът няма да може да се откаже от американското ръководство на най-високия военен пост в НАТО – Върховен главнокомандващ на съюзните сили в Европа (SACEUR), без предварително да представи подробни доклади.

Тези законодателни мерки идват в момент на несигурност за бъдещето на американското военно присъствие в Европа. Някои съюзници очакват сериозни промени, тъй като Пентагонът се намира на финален етап от прегледа на разполагането на силите, започнат малко след встъпването в длъжност на президента Доналд Тръмп през януари.

Макар министърът на отбраната Пийт Хегсет да не е обявявал планове за мащабни съкращения в Европа, той и други висши служители в Пентагона многократно подчертават, че страните-членки на НАТО трябва да поемат по-голяма част от тежестта за осигуряване на европейската сигурност. Новата национална стратегия за сигурност на САЩ поставя акцент върху укрепването на отбраната по-близо до САЩ и противодействието на Китай в Тихия океан.

Въпреки това всяко драматично изменение в мисията на EUCOM вероятно ще срещне съпротива в Конгреса, където традиционно съществува двупартийна подкрепа за военните усилия в подкрепа на НАТО и възпирането на руската агресия в Европа.

Ако Пентагонът има намерение да намали войските, ще трябва да обясни подробно как такъв ход отговаря на националните интереси на САЩ и как е провел консултации с всичките 32 членки на Алианса. Ще е необходимо и анализ как промените биха се отразили на бойните планове на НАТО и на неговата способност да се справя с руска заплаха.

Освен това всяко съкращаване трябва да бъде координирано със съюзниците, така че „другите членки на НАТО да разполагат с нужните способности и капацитет, за да поемат отговорностите и ролите на изтегляните американски въоръжени сили“.

Ръководството на Пентагона ще трябва да представи и разходите по прехвърлянето на войски и техника и анализ дали намалената американска роля в Европа би могла да предизвика ядрено разпространение.

🇪🇺 В Европа цари несигурност относно съюзническите способности за защита от руска атака без значителна американска подкрепа. Въпреки че през последните години страните от ЕС увеличиха разходите си за отбрана, все още са налице сериозни пропуски в способностите, според многобройни военни анализатори.

Анализ на белгийския мозъчен тръст Bruegel от началото на годината показва, че европейците ще трябва да разположат 50 нови бойни бригади и 300 000 допълнителни военнослужещи, за да могат да компенсират очаквания американски принос при евентуална руска атака.

За да спрат бърз пробив на руските сили в Балтика например, ще са нужни минимум 1400 танка, 2000 бойни машини на пехотата и 700 артилерийски системи, се казва в доклада от февруари.

„Това е повече бойна мощ, отколкото в момента притежават съвкупно сухопътните войски на Франция, Германия, Италия и Великобритания“, обобщава анализът.

Републикански конгресмен с остри обвинения срещу Путин.

🇺🇸🤝🇵🇱 Конгресменът от Републиканската партия Джо Уилсън отправи остри обвинения към руския президент Владимир Путин в обявяване на война на Полша и призова Доналд Тръмп да разреши на Украйна да нанася ракетни удари дълбоко в руска територия.

По думите му руската армия е нападнала съюзника от НАТО Полша с помощта на иранските дронове „Шахед“ по-малко от седмица след като президентът Тръмп прие полския държавен глава Науроцки в Белия дом.

„Това е акт на война и сме благодарни на съюзниците от НАТО за бързия им отговор на продължаващата непредизвикана агресия на военнопрестъпника Путин срещу свободни и продуктивни нации“, заяви Уилсън.

Той призова президента Тръмп да наложи задължителни санкции, които да доведат до фалита на руската военна машина, и да предостави на Украйна оръжия, способни да поразяват цели на руска територия.

„Путин вече не се задоволява само да губи в Украйна, докато бомбардира майки и бебета. Той вече тества директно нашата решителност на територията на НАТО“, подчерта конгресменът, по думите на когото Путин е показал, че „Русия не признава граници“.

„Свободните и проспериращи държави ще научат Русия какво значи граница“, завърши Уилсън.

Конгресмени настояват „Мюсюлмански братя“ да бъдат обявени за терористична организация.

🇺🇸⚔️🇪🇬 Членове на двете камари на Конгреса на САЩ подновиха натиска си за обявяването на „Мюсюлмански братя“ за терористична организация, след като египетски гражданин нападна група евреи в Боулдър, Колорадо, използвайки самоделен „огнемет“ и запалително устройство в неделя.

Според CNN, в публикации на извършителя в социалните мрежи той често е изразявал подкрепа за „Мюсюлмански братя“. В официалното обвинение обаче организацията не е споменавана нито един път, съобщиха от FBI.

Джаред Московиц, конгресмен на демократите от Флорида, изпрати писмо до президента Доналд Тръмп, с което го призовава да разпореди „всеобхватно разследване“ за евентуално обявяване на „Мюсюлмански братя“ за чуждестранна терористична организация.

Московиц подчертава, че „редица съюзнически държави на САЩ“, сред които Бахрейн, Саудитска Арабия, Египет и ОАЕ вече са предприели действия срещу групата, която поддържа тесни връзки с Хамас. Според него подобен ход може да предостави допълнителни инструменти на американските служби срещу финансовите и вербовъчни мрежи на организацията.

Същия ден републиканският сенатор Тед Круз от Тексас заяви, че подновява своята дългогодишна кампания в Сената за обявяване на „Мюсюлмански братя“ за терористична организация, което той се опитва да прокара от самото начало на своя мандат.

„Мюсюлмански братя използваха администрацията на Байдън, за да задълбочат влиянието си, но Тръмп и Републиканският конгрес вече не могат да си позволят да игнорират тази заплаха“, заяви Круз.

Първоначалният законопроект, озаглавен „Muslim Brotherhood Designation Act“, беше внесен през 2014 г. от Круз, но въпреки няколкото опита в двете камари, инициативата не получи достатъчно широка подкрепа. В последната си редакция, законопроектът задължаваше Белия дом в рамките на 60 дни да извърши оценка дали групата отговаря на критериите за FTO. Ако не, администрацията трябваше да представи подробно обяснение.

Ранди Файн, републикански конгресмен от Флорида, реагира на изявлението на Круз с въпроса: „Имаш ли съвносител в Камарата?“ В края на първия мандат на Тръмп се появиха спекулации, че Белият дом ще предприеме стъпки в посока обявяване на групировката за терористична, но до това така и не се стигна.

„Мюсюлмански братя са антизападна, антисемитска и расистка организация, която представлява заплаха за националната сигурност на САЩ и трябва да бъде класифицирана като терористична“, категоричен е Хюсеин Абдул-Хюсеин, анализатор във Фондация за защита на демокрациите (FDD), който изрази благодарност към сенатор Круз за последователната му инициатива.

Държавният секретар на САЩ Марко Рубио даде първото си изслушване пред Конгреса.

🇺🇸 Държавният секретар на САЩ Марко Рубио увери, че страната не се оттегля от световната сцена, въпреки критиките от бившите си колеги в Конгреса относно съкращенията в бюджета за външна помощ и дипломация. Някои от тях дори съжалиха, че са гласували в подкрепа на неговото назначение, тъй като според тях не се е противопоставил достатъчно на президента Доналд Тръмп.

В първото си, донякъде напрегнато, изслушване като първи дипломат на страната, Рубио беше разпитван за ролята си в репресивната имиграционна политика, за отношенията на администрацията с руския президент Владимир Путин и за решението да се даде приоритет на преселването на бели южноафриканци в САЩ вместо на бежанци от други региони. Рубио подчерта, че промените, които ръководи, нямат за цел да премахнат американската външна политика или да изолират страната от света, като отбеляза, че е посетил 18 държави за 18 седмици.

Администрацията на Тръмп блокира основно бежанци, които не са бели, но е започнала да приема бури – потомци на предимно холандски заселници в Южна Африка, твърдейки, че те са подложени на дискриминация и дори геноцид. Правителството на Южна Африка отрича да извършва геноцид.

„Докато сте се отвърнали от геноцида в Судан и сте си измислили такъв в Южна Африка, вие и президентът Тръмп предадохте украинския народ и бяхте манипулиран от Владимир Путин,“ заяви сенаторът демократ Крис ван Холън, който добави, че съжалява, че е гласувал за потвърждаването на Рубио.

„Фактът, че съжалявате, че сте гласували за мен, само доказва, че върша добра работа“, отвърна Рубио, преди изслушването му да прерасне в шумен спор, нещо необичайно за този комитет.

Относно Русия, Рубио заяви, че Путин не е получил реални отстъпки в опитите на САЩ да започнат преговори за край на войната в Украйна и че санкциите остават в сила.

По време на второ изслушване, някои републиканци подкрепиха помощта за чужбина. Сенаторът републиканец Линдзи Греъм подчерта, че това е форма на национална сигурност и че този който не го разбира – „пропуска много“.

Рубио защити съкращенията на външна помощ, като посочи, че много от програмите не обслужват американските интереси. Той представи и нов фонд „America First Opportunity Fund“ на стойност 2,9 милиарда долара, който има за цел да замени част от досегашната помощ и е базиран на поуките от USAID. Той подкрепи и орязването на щата на Държавния департамент и USAID, която разходваше около 40 милиарда долара годишно и в момента се слива с Държавния департамент.

На изслушванията Рубио беше попитан за плановете на Тръмп за отмяна на санкциите срещу Сирия, доставката на хуманитарна помощ за Газа и усилията за спиране на войната в Украйна. Той заяви, че Израел може да постигне целта си да победи Хамас, като същевременно допуска достатъчен поток от хуманитарна помощ за цивилното население.

Рубио отбеляза, че САЩ са питали други страни в региона дали биха приели доброволно преселване на палестинци от Газа, но отхвърли твърдението, че се водят разговори с Либия. Той приветства решението на Израел да пропусне известни количества хуманитарна помощ след блокадата и заяви, че действията в Газа са насочени срещу бойци на Хамас.

На няколко пъти протестиращи прекъсваха изслушванията с викове „Спрете геноцида“, преди да бъдат изведени от полицията – нещо, което се случва често в изслушвания по време на войната в Газа.

Републиканците изразиха подкрепа за Рубио, който е ключова фигура в администрацията на Тръмп и в момента едновременно заема длъжностите на държавен секретар, действащ съветник по национална сигурност, администратор на USAID и временен архивар на САЩ – първият човек след Хенри Кисинджър през 70-те години, едновременно държавен секретар и съветник по сигурността.

„Когато имам проблем, звъня на Марко. Той го решава“, заяви Тръмп.

В сряда Рубио предстои да даде показания в още две изслушвания в Камарата на представителите.

САЩ одобриха доставката на над 200 ракети за HIMARS и Patriot от Германия за Украйна.

Германия подготвя доставка на ракети Patriot за Украйна след одобрение от страна на САЩ – част от нарастващите усилия, подкрепени от НАТО, за укрепване на нейната противовъздушна отбрана в лицето на руските заплахи, включително безпилотни ракетни атаки.
📸 Снимка: U.S. Department of Defense

🇺🇸🤝🇺🇦 Съединените щати одобриха доставката на 125 далекобойни ракети за HIMARS и 100 ракети земя-въздух Patriot от Германия за Украйна, съобщи The New York Times, цитирайки на служител от Конгреса.

„Критично необходимите оръжия са произведени в Съединените щати и не могат да бъдат изнасяни без изричното одобрение от американското правителство, дори ако друга държава ги притежава“, припомнят от NYT.

По-рано Украйна е получавала ракети за HIMARS и други системи за реактивна артилерия. Според източник на изданието обаче, настоящата пратка включва 125 далекобойни ракети.

Това предполага, че тези ракети, обикновено изстрелвани от реактивни системи за залпов огън HIMARS или M270, вероятно разполагат с удължени ударни възможности. В случая с HIMARS максималният обхват възлиза на 480 километра.

Припомняме, че в началото на май беше съобщено, че Държавният департамент на САЩ е изпратил уведомление до Конгреса относно лиценз за износ на оръжия към Украйна. Стойността на договора беше 50 милиона долара или повече. Това бележи първата продажба на оръжие, одобрена от новата президентска администрация след завръщането на Доналд Тръмп в Белия дом.

Освен това, преди малко над седмица, департаментът одобри пакет за предоставяне и поддръжка на изтребители F-16 за Украйна. Пакетът е на стойност 310 милиона долара.

Администрацията на Тръмп одобри първа оръжейна сделка с Украйна за над 50 милиона долара

🇺🇸 Американският президент Доналд Тръмп е одобрил своята първа оръжейна сделка с Украйна от началото на втория му мандат, предвиждайки директен износ на военното оборудване на стойност над 50 милиона долара.

Новината беше първо съобщена от украинското издание Kyiv Post, което се позовава на източници от дипломацията, а впоследствие потвърдена и чрез записи от американския Конгрес.

Съобщава се, че на 30 април Белият дом е уведомил официално Конгреса на САЩ за намерението си да разреши продажбата на военно оборудване на Украйна по линия на Direct Commercial Sales (DCS) – програма, даваща възможност на американски компании от отбранителната индустрия да сключват договори за износ директно с чужди правителства, при условие че получат одобрение от Държавния департамент.

Информацията беше потвърдена и от изданието European Pravda, което се позовава на документ, публикуван в официалния уебсайт на Конгреса на САЩ, в който фигурира запис с дата 29 април под номер EC-859, съдържащ меморандум от правния отдел на Държавния департамент на САЩ до Комисията по външни отношения към Камарата на представителите.

Меморандумът уведомява Конгреса за „предложен лиценз за износ на отбранителни изделия, включително технически данни и отбранителни услуги за Украйна, на стойност 50 милиона долара или повече“, в съответствие с действащото законодателство относно контрола върху износа.

Това e първото одобрение за износ на американска военна продукция за Украйна от началото на настоящия мандат на президента Тръмп. Макар все още официално не са разкрити подробности за конкретното въоръжение или системи, които предстои да бъдат доставени, моментът на сделката подсказва за възможна промяна към по-активна военна подкрепа на фона на нежеланието на Кремъл да съдейства за постигането на траен мир.

Милиони излязоха по улиците на всички 50 американски щата, за да протестират срещу президента Тръмп.

🇺🇸 Стотици хиляди участваха в протестите срещу президента на САЩ Доналд Тръмп и Илон Мъск във всичките 50 щата, както и по света в събота, организирани в отговор на това, което нарекоха „враждебно превземане“ и атака срещу американските права и свободи.

Над 1400 масови протеста под мотото „Долу ръцете!“ се проведоха в столиците на отделните щати, федерални сгради, офиси на Конгреса, централи на социалното осигуряване, паркове и кметства в цялата страна – навсякъде, където "можем да се уверим, че ни чуват", заявиха организаторите.

„Долу ръцете!“ изисква „край на това милиардерско заграбване на властта“.

„Независимо дали сте мобилизирани от атаките срещу демокрацията ни, съкращаването на работни места, нахлуването в неприкосновеността на личния живот или посегателството върху услугите ни, този момент е за вас“, се посочва във флаерите на събитието. „Ние се стремим да изградим масово, видимо, национално отхвърляне на тази криза.“

Близо 600 000 души се записаха да присъстват на събитията, някои от които се проведоха в големи градове като Лондон и Париж, според Indivisible, една от организациите, начело на движението в сътрудничество с национална коалиция, включваща организации за граждански права, профсъюзи, ветерани, групи за правата на жените и защитници на LGBTQ+.

Няма независимо потвърдена информация за броя на присъстващите на демонстрациите в събота, но организаторите твърдят, че милиони са взели участие в протестните шествия в събота. Тя посочиха, че имат 3 искания: „край на милиардерското поглъщане и ширещата се корупция в президентската администрация; край на съкращаването на федералните фондове за Medicaid, социално осигуряване и други програми, на които работещите хора разчитат; и край на атаките срещу имигранти, транс хора и други общности”.

Администрацията на Тръмп планира да изпрати на Израел оръжие за над 1 милиард долара.

📸 Снимка: Arnament Research Services

🇺🇸🤝🇮🇱 Администрацията на Тръмп поиска от Конгреса на САЩ да одобри нови трансфери на бомби и друга военна техника на стойност около 1 милиард долара към Израел в момент, когато Белият дом работи за запазването на крехкото примирие в ивицата Газа.

Планираните продажби на оръжия включват 4700 броя 1000-фунтови бомби Mark 83 с комплекти за насочване JDAM на стойност 700 милиона долара, както и бронирани булдозери от Caterpillar на стойност над 300 милиона долара.

Новите заявки за оръжия, разходите за които ще бъдат покрити от годишната военна помощ на САЩ за Израел, идват в момент, когато израелският министър-председател Бенямин Нетаняху е на посещение във Вашингтон, по време на което планира да се срещне с президента Тръмп утре, за да коментират прекратяването на огъня в Газа, примирието с ливанската Хизбула и ситуацията в Близкия изток.

Очаква се Нетаняху и други израелски официални лица да притиснат Тръмп да придвижи отделен набор от оръжейни сделки, които първоначално бяха поискани от администрацията на Байдън, на обща стойност над 8 милиарда долара, включващи нови бомби, ракети и артилерийски снаряди.

Администрацията на Байдън уведоми ключови лидери на Конгреса за тази продажба през януари, преди да сдаде властта. Оръжията все още не са получили пълно одобрение поради задържане от някои депутати в Демократическата партия.

Новите предложения за оръжейни сделки идват в ключов момент за отношенията между Израел и Съединените щати. В допълнение към спирането на огъня в Газа, Израел също така е ангажиран в крехкото примирие с Хизбула в Ливан. В края на януари Тръмп подкрепи решението на Тел Авив да запази някои военни сили, разположени в южен Ливан, докато се изпълнява споразумението за прекратяване на огъня.

Държавният департамент на САЩ уведомява Конгреса, когато планират да продажба на оръжие на стойност над определени прагове в долари. Отделът предоставя информация на комисиите по външни работи на Камарата на представителите и на Сената преди тези потенциални продажби, последвани от официалното известие на Конгреса. Комисията трябва да одобри продажбите.

Някои водещи демократи и други в Конгреса призоваха администрацията на Байдън да ограничи предоставянето на оръжие за Израел, за да бъдат намалени цивилните жертви в Газа. Над 46 600 жители на Газа са били намерили смъртта си от началото на войната, твърдят здравните власти в палестинския анклав, които се намират под контрола на Хамас и не предоставят сведения колко от загиналите са бойци и колко – цивилни.

Израел беше принуден да започне войната след като Хамас извърши най-кървавата терористична атака в историята на страната на 7 октомври 2023 г. Тогава екстремисти от палестинските групи в Газа предприеха координирано нахлуване в южната част на Израел, където убиха 1200 израелски граждани и отвлякоха други около 250 за заложници.

В навечерието на израелската пролетна операция срещу град Рафах, разположен в южната част на анклава почти на границата с Египет, Белият дом спря една от доставките 2000-фунтови бомби. Администрацията на Тръмп отмени това решение миналата седмица и даде да се разбере, че няма намерение да спира бъдещите оръжейни доставки. Говорейки на борда на Air Force One, Доналд Тръмп отбеляза, че е придвижил трансфера бомбите, защото „те са платили за тях и са ги чакали дълго време“.

По-късно Нетаняху му благодари в специално видеообръщение, разпространено от кабинета му. „Благодаря на президента Тръмп, че спази обещанието си да даде на Израел инструментите, от които се нуждае, за да се защити, да се изправи срещу общите ни врагове и да подсигури бъдеще на мир и просперитет.“

Бомбите от 1000 паунда (453 кг), които Белия дом предложи да изпрати в рамките на последната продажба, се състоят от 4500 броя BLU-110 и 200 броя Mk-83, наричани от Пентагона „бомби с общо предназначение“.

Бронираните булдозери D9, произведени от американската корпорация Caterpillar вероятно ще се сблъскат с внимание от страна на прогресивните в Конгреса, тъй като по-рано са били използвани от Израел за разрушаване на палестински домове, използвани като терористична инфраструктура.

Майк Джонсън е преизбран за председател на Камарата на представителите на САЩ

🇺🇸 Републиканецът Майк Джонсън беше преизбран на поста председател на Камарата на представителите на САЩ, спечелвайки на косъм първото гласуване с преднина от три гласа в първото заседание на новоизбрания 119-ти Конгрес на САЩ, чиито две камари са изцяло контролирани от републиканците за първи път от 2019 г.

Първата задача в Камарата на представителите след официалното полагане на клетва от страна на новите членове беше гласуването за неин председател. Веднага след президентските избори през ноември Джонсън беше единодушно номиниран от партията си да задържи чукчето.

Той обаче беше на път да загуби първото гласуване, след като трима републиканци – Томас Маси, Ралф Норман и Кийт Селф – първоначално гласуваха за други кандидати за говорител, отказвайки мнозинство на Джонсън. Джонсън напусна трибуната заедно с тях, а по-късно двама от тримата промениха решението си и гласуваха за него.

Окончателният резултат показа, че Джонсън си е осигурил 218 гласа, номинираният от демократите Хаким Джефрис събра 215, а конгресменът Том Емер получи един глас. Преди да връчи чукчето на Джонсън, Джефрис отбеляза: „Време е да се обединим; не като демократи или републиканци, а като американци, за да свършим нещата за хората.“

След като прие чукчето, Джонсън поиска минута мълчание в чест на жертвите на терористичната атака, извършена в първия ден от новата година в Ню Орлиънс. „Това е важен момент в историята на страната, в историята на нашата страна“, заяви той в обръщението си, подчертавайки че новият Конгрес „ще се вслуша в гласовете на хората”.

„През последните месеци станахме свидетели на нещо, което се случва – нещо, което е наистина забележително, политически момент в нашата съвременна история: Американски вълни от всеки щат, раса и религия, които сега изискват отново да поставим интереса на американците на първо място“, отбеляза той.

Джо Байдън поиска от Конгреса още 24 милиарда долара за Украйна.

Военнослужещи от Въоръжените сили на Украйна се придвижват с бронетранспортьор в зоната на активните бойни действия в Запорожска област, 11 юни 2023 г.
📸 Снимка: Anatolii Stepanov/AFP via Getty Images

🇺🇦🤝🇺🇸 Американският президент Джо Байдън поиска от Конгреса още 24 милиарда долара за подкрепа на Украйна и замяна на американските оръжия, изпратени на въоръжените ѝ сили. Според медиите депутатите са получили това предложение на 25 ноември.

Това съобщи американското новинарско издание Politico, позовавайки се на документ на Белия дом. Президентът в оставка иска да добави тези разходи към пакета за правителствено финансиране, който вероятно ще бъде гласуван от конгресмените следващия месец.

Официално във Вашингтон искането на Байдън до Конгреса не беше обявено.

Две трети от исканата сума в размер на 16 милиарда щатски долара трябва да отидат за попълване на американските резерви. Другите осем милиарда са за Инициатива за насърчаване на сигурността на Украйна, в чиито рамки Пентагонът подписва договори с американски компании за въоръжаване на украинските отбранителни сили.

Като един от най-яростните противници на отпускането на военна помощ за Украйна, Майк Лий, републикански сенатор от щата Юта, коментира медийните публикации и разкритикува президента на Съединените щати.

Сенаторът се обяви против предложението му, като призова Конгреса да не предоставя на Байдън „безплатен подарък за по-нататъшно саботиране на мирните преговори“, добавяйки че „всякакви искания на Байдън за финансиране трябва да бъдат отхвърлени“.

За последно американските законодатели одобриха значителен транш от военна помощ за Киев през април тази година, почти девет месеца след първото искане на Байдън. Встъпването в длъжност на 47-ия президент на САЩ Доналд Тръмп е насрочено за 20 януари 2025 г.

Тръмп прави завой - от "Нито цент за Украйна" до "Оцеляването й е важно за САЩ"

🇺🇸💰🇺🇦 Позицията на водещия кандидат на републиканците за президент на САЩ Доналд Тръмп за Украйна е претърпяла промяна, става ясно от негова публикация в социалната му мрежа Truth Social, цитиран от родното издание Investor.bg. В нея той написа, че оцеляването на Украйна е важно за САЩ.

Изявлението е свързано с очакваното гласуване на пакетите с международна помощ на САЩ за Израел, Украйна и Тайван. Белият дом предложи обща помощ в размер на над 100 млрд. долара по тези направления, но след половин година дискусии председателят на Камарата на представителите Майк Джонсън реши да ги раздели и подкрепата за всяка страна ще бъде обсъдена и гласувана отделно.

Доналд Тръмп не коментира предложението на Джонсън, отбелязва Ройтерс по повод изявлението. В предишни изказвания бившият американски президент остро критикуваше отпускането на средства за Украйна, а след среща с него премиерът на Унгария Виктор Орбан беше категоричен, че Тръмп "няма да даде и пени" на Украйна.

В поста си Тръмп критикува и недостатъчната подкрепа от европейските съюзници, което даде основание на крайните републиканци (Марджъри Тейлър Грийн) да заявят, че с него кандидатът за президент всъщност отхвърля военната подкрепа за Киев. В своята публикация Тръмп отбелязва, че за Европа е по-важно Украйна да спечели, но допълва, че: "Това е от ключово значение и за нас!" и коментира още, че НАТО планира да създаде фонд на стойност 100 млрд. долара в подкрепа на Украйна, което означава, че САЩ отново ще бъдат основен донор като най-голямата икономика в североатлантическия съюз.

Но дори и с тези коментари Доналд Тръмп за първи път признава, че победата на Украйна е от значение за САЩ. Публикацията идва часове след срещата му с полския премиер Анджей Дуда. 

В последните дни анализаторите отбелязват дълбокото разделение в средите на републиканците по редица теми, включително и Украйна, което води до хаос и може да блокира работата на Конгреса. Един от тестовете за партията ще е в събота, когато в Камарата на представителите ще се разглеждат четири пакета с международна помощ, които да отпуснат САЩ.

Вътрешните битки на републиканците застрашават работата на Конгреса

За сериозната опасност от политическа криза в САЩ предупреждава редакторският борд на Bloomberg в коментар. Те анализират бъдещето на председателя на Камарата Майк Джонсън, който след почти половин година бавене внесе за дискусия пакет с военна международна помощ - основно за Украйна и Израел. Но с този ход той рискува своята позиция в Конгреса, заплашен от двама от своите съпартийци - Марджъри Тейлър Грийн и Томас Мейси.

Републиканците имат мнозинство в Камарата на представителите (долната камара на американския Конгрес) и според редакторите на Bloomberg отдавна проявяват склонност към "братоубийство", но техните сложни вътрешни борби през последите месеци понякога заплашваха да провалят работата на Конгреса, а и на цялата държавна администрация. Те припомнят, че не особено известният Джонсън, избран от щата Луизиана, стана председател на Камрата след хаоса, който настъпи, след като неговият съпартиец Кевин Маккарти стана първият в историята на институцията, освободен предсрочно от поста си през октомври.

Тогава известно време работата беше блокирана от взаимните обвинения и свади при републиканците.

Не е странно тогава, че като председател той направи правилното нещо - при несигурна подкрепа от своите съпартийци Джонсън всъщност работи с демократите, за да може институцията да приеме законопроектите, необходими за продължаване на работата на правителството. Вероятно сега отново ще разчита на тях, за да запази своя пост.

Редакторите на Bloomberg са категорични, че нова криза с председателя не би била продуктивна за работата на Конгреса и няма да реши вътрешните проблеми на републиканците. От своя страна, демократите също трябва да са наясно, че промяна на председателя едва ли би облекчила работния процес.

Демократите можеха да спасят Маккарти през октомври - с него бяха работили успешно преди това и да спестят седмици на хаос и нерви в страната, допълват от редакторския борд на Bloomberg.

Позицията на Джонсън и Тръмп за Украйна се променя съществено

Официално Джонсън не е отправял някакви критики за помощта за Украйна, но шест месеца отказваше да внесе за обсъждане пакета, предложен от Белия дом. По време на коледните празници в Сената (горната камара на Конгреса) преработиха предложението, а малко по-късно го одобриха с гласовете и на републиканците, и на демократите.

Самият украински президент Володимир Зеленски нееднократно е коментирал, че винаги е получавал думи за пълна подкрепа от всички представители на Конгреса , с които се е срещал, включително и от Майк Джонсън. Уверенията им са били, че е въпрос на дни или седмици Украйна да получи помощта, от която се нуждае. От началото на седмицата реториката на председателя се промени съществено. "Ще застанем до Израел, нашия близък съюзник и скъп приятел, и ще застанем за свободата и ще се уверим, че Владимир Путин няма да шества из Европа. Това са важни отговорности", коментира той, цитиран от CNN.

Нещо повече - Джонсън отбеляза, че от Втората световна война насам САЩ носят отговорност за свободния свят. "И ние приемаме тази роля. Ние сме изключителна нация", каза той.

Това става с одобрението на кандидата за президент на републиканците Доналд Тръмп. До миналата седмица той беше категоричен, че може да спре войната в Украйна за 24 часа, че Киев няма да получи пари, освен ако не става въпрос за заем, както и че не е "целесъобразно" да посети Украйна, въпреки няколкото публични покани, отправени му от Зеленски. Сега вече обаче говори за стратегически важното за САЩ оцеляване на Киев.

В края на миналата седмица, броени часове преди Джонсън да представи пакетите с международната помощ, а и преди атаката на Иран към Израел, председателят на Камарата на представителите се срещна с Тръмп и вероятно двамата са обсъдили следващите ходове. След разговорите Тръмп категорично подкрепи Джонсън.

Неговата подкрепа обаче е недостатъчна за Марджъри Тейлър Грийн, която все още настоява за оставката на своя съпартиец. И това означава, че Джонсън може да разчита на демократите да го спасят на фона на предложението за Украйна в момент, в който Киев предупреждава, че ще загуби войната без военна помощ.

Какъв сигнал би бил това обаче за републиканците?

Проблемът на Джонсън всъщност идва от малка група от крайни десни републиканци, които са категорично против да се правят каквито и да било компромиси с демократите. Техният брой обаче е малък и не могат да наложат своята воля в партията. Разочаровани, те се обръщат срещу ръководителите на партията с редица обвинения.

С новото предложение - международната военна помощ се разделя в четири пакета - за Украйна, Израел, Тайван и за няколко проекта за вътрешната сигурност, Джонсън предоставя демократичен избор на всеки в Конгреса. Той направи много предложението за Украйна да се хареса на съпартийците му - част от подкрепата е под формата на заеми (въпреки че президентът може да опрости половината от тях, но едва след средата на ноември 2024 г.), а основната част от парите реално остава в ръцете на американската оръжейна индустрия.

След месеци на бавене сега Джонсън има нова позиция. "Ние сме най-великата нация на планетата и трябва да действаме като такава. Трябва да заявим на Путин и Си (Дзинпин), на Иран и Северна Корея и всеки друг, че ние ще защитим свободата", казва той в интервю за CNN.

Не е ясно какво промени възгледите му - дали шокиращото нападение на Иран срещу Израел, или ракетните  удари, разрушаващи Украйна в последните месеци. От месеци украинците и европейските съюзници коментират, че ако Украйна загуби войната, това ще постави под заплаха цялата Западна Европа. Ако САЩ изостави своите партньори в нужда, то те ще загубят и своята репутация, а позициите им по света ще бъдат отслабени.

Вероятно това е нещо, с което Джонсън не иска да товари своята партия, защото освен републиканец, той е и председател и на Камарата на представителите - един от първите постове в американската администрация, и като такъв има още по-голяма отговорност, посочва CNN. Пред журналисти Джонсън казва, че прави това, което смята за правилно, и допълва драматично: "Историята ще ни съди за това, което вършим". Но в същото време изключителната поляризация на неговите съпартийци дава възможност на отделни членове да създадат инстински хаос и да направят работата на Конгреса невъзможна.