Колумбия свива дипломатическата си мрежа и пренарежда външнополитическите приоритети

🇨🇴 Колумбия закрива 14 чужди посолства и около 15 консулства и прекъсва дипломатически връзки с Куба и Никарагуа. Това обяви новият президент Абелардо де ла Есприеля в подкаст в социалните мрежи, 12 дни преди своето встъпване в длъжност на 7 август, и представи мярката като първи етап от реформите в министерство на външните работи на страната.

В този първи етап затварят посолствата на Алжир, Азербайджан, Барбадос, Куба, Чехия, Етиопия, Гана, Хаити, Унгария, Малайзия, Никарагуа, Румъния, Сенегал и Южна Африка. В същото време мисиите в Париж и Рим ще бъдат обединени: посолството във Франция поглъща постоянното представителство при ЮНЕСКО, а посолството в Италия – представителството в Организацията по прехрана и земеделие (ФАО). Проектът за посолство в Палестина, което правителството на досегашния президент Густаво Петро подготвяше, няма да заработи. Насреща стоят две нови посолства: възстановяване на посолството в Йерусалим и откриване на такова в Нигерия. Останалите мисии влизат в одит през първите 100 дни на мандата.

Самото затваряне не е равносилно на прекъснати отношения, подчерта де ла Есприеля. Колумбия запазва дипломатическите контакти с всички засегнати държави, а сънародниците им тях ще бъдат обслужвани от съседни мисии, акредитирани по съвместителство. Изключенията са две. „В моето правителство няма да има никаква връзка с тирании“, заяви той за Куба и Никарагуа, с които отношенията приключват напълно.

Обявеният мотив е бюджетен. „Не можем да поддържаме толкова скъпа структура, която не дава конкретни резултати за страната“, заяви Есприеля и обеща спестените средства да бъдат инвестирани в образование, здравеопазване, инфраструктура и сигурност: „Всяко песо, спестено от бюрокрация, е песо, което може да вложим в сигурност, здраве и образование.“ Обяснението на цялата операция е „оптимизация“ на външната служба, а това, което съпъства списъка, гласи, че страната се нуждае от модерна и ефикасна дипломация в служба на националните интереси, а не на политиката и администрацията.

Закриването на мисии следва да се представи като едновременно бюджетно решение и стратегическо пренасочване, а не единствено като идеологически разрив с Хавана и Манагуа.

Разривът с Хавана и Манагуа

Колумбия поддържа 73 посолства; 14-те, които отпадат, са около 20% от мрежата, която сама по себе си не заема видим дял от бюджета. Вътрешните разходи и персоналът на външното министерство възлизат на 709 милиарда песос, или 0,13% от общия държавен бюджет; заедно с Миграционната служба сумата стига 1,9 трилиона песос при национален бюджет от 546 трилиона за 2026 г., тоест 0,35%. Порядъкът на отделните мисии е от същия мащаб: посолството в Алжир е похарчило около 167 000 щатски долара за 2024–2025 г., близо 652 милиона песос, а бюджетът за дипломатическа и културна дейност в Куба е 197,8 милиона песос годишно.

Дори пълното закриване на всички засегнати представителства би освободило под 0,13% от целия национален бюджет. Луис Карлос Рейес, бивш министър на търговията и бивш ръководител на данъчната администрация, посочи именно този порядък и поиска подробен програмен разчет вместо обявени суми. Едуардо Велоса, който ръководи магистърската програма по международни изследвания в университета „Хавериана“, определи решението като „нещастно и донякъде популистко“: жестът съобщава икономии, които не облекчават осезаемо фискалния натиск.

Съставът на списъка дава повече информация отколкото аритметиката. Хавана и Манагуа са третирани по специален начин, който няма нищо общо с ефикасността: техните посолства не само затварят, но връзките с тези авторитарни държави се прекъсват, при това с обосновка, изведена от характера на режимите. Тази част от обявлението не е административна и не се защитава с числа. Останалите 12 мисии се четат по друга логика и тук съпоставката поставя ограничение на чисто политическия прочит. Унгария, Чехия и Румъния са държави от ЕС и НАТО, с които Колумбия няма политически спор, а дясно-популистката коалиция на Андрей Бабиш, която от декември 2025 г. е начело на правителството в Прага, се позиционира от същата страна на спектъра като новото мнозинство в Богота. Ако критерият беше само политически, трите посолства нямаше да попаднат в списъка. По-точното описание е, че той е съставен по обем на търговията и натовареност на консулската служба, като е допълнен с две скъсвания, чиито мотиви бяха заявени открито.

Африканската част от преустройството съдържа собствено противоречие. Затварят се четири посолства на континента, сред които това в Адис Абеба, седалището на Африканския съюз, докато в същото време беше обявено ново представителство в Нигерия със заявена цел да засили присъствието в Африка. Отиващият си кабинет атакува именно тази точка. Маурисио Харамильо Хасир, заместник-министър по многостранните въпроси, описа закриването на посолствата в Африка като „обида за народите на Тихия океан и Карибите, отстъпление от децентрализацията на външната политика и предателство към баланса в международните отношения, заложен в Конституцията от 1991 г.“

Бюджет или доктрина за външна политика

Закриването на посолството в Хавана прекъсва канал с дълга история. Кубинската столица беше домакин и гарант на преговорите с Революционните въоръжени сили на Колумбия (FARC), а след това и на диалога с Националната освободителна армия (ELN). Каналът вече се превърна в източник на криза: след атентата в Полицейското училище „Хенерал Сантандер“ в Богота на 17 януари 2019 г., при който бяха убити 23 души, тогавашният президент Иван Дуке спря едностранно преговорите и поиска от Хавана да предаде екипа от преговарящи от ELN, намиращи се на острова, което режимът в Куба отказа, позовавайки се на подписани протоколи за прекъсване. Именно този отказ по-късно послужи като аргумент Куба да попадне още веднъж в списъка на Държавния департамент на САЩ с държави, подкрепящи тероризма. Посредничеството беше възстановено при Петро, но диалогът с ELN отново беше спрян през януари 2025 г., след като президентът обвини групировката в извършване на военни престъпления в Катакумбо. С други думи каналът е напълно бездействащ от година и половина; закриването на посолството го затваря формално и лишава Богота от институционалната площадка, през която двата предишни мирни процеса минаха.

Скъсването с Манагуа опира до неуреден въпрос от друг порядък. Колумбия и Никарагуа разделят морска граница, начертана от Международния съд в Хага, и спор, който продължи повече от десетилетие. На 13 юли 2023 г. съдът отхвърли претенцията на Никарагуа за продължаване на континенталния шелф отвъд 200 морски мили, с което потвърди позицията на Колумбия около архипелага Сан Андрес. Решението бе в полза на Богота, но не изчерпва спора: Колумбия се оттегли от Пакта от Богота през 2012 г. и оттогава не признава юрисдикцията на съда по гранични дела, а прилагането на предишни решения е предмет на разногласия. Прекъсването на отношенията премахва директния двустранен канал именно там, където държавата има действащо териториално разминаване със съседа си.

Оста Куба-Никарагуа, с която Колумбия досега поддържаше отворени връзки, се намира в най-големия си упадък от десетилетия насам. Венецуелският президент Николас Мадуро беше задържан при американска операция във Форт Тиуна, Каракас на 3 януари 2026 г. Два дни по-късно той се изправи пред федерален съд в Манхатън, а ALBA престана да функционира като инструмент. Хавана понесе последователна санкционна верига през първата половина на годината и на 20 май Раул Кастро получи обвинения от голям съдебен състав в Маями за свалянето на двата самолета на „Brothers to the Rescue“ през февруари 1996 г. При това положение Колумбия не поема разход, съизмерим с този преди година, а се включва към линия, която вече преобладава в полукълбото.

Регионалните последици

Обявлението за посолствата е последната стъпка от завой, който произлиза от избирането на Есприеля. На 2 юли той се договори с Израел за възстановяване на двустранните отношения, скъсани от Петро на 1 май 2024 г. заради израелската офанзива срещу Хамас в ивицата Газа; договорката предвижда бърз обмен на посланици, взаимно премахване на визите и придвижване към откриване на посолство в Йерусалим. Петро реагира, наричайки преместването „максимална грубост към всички ислямски народи по света“. За външен министър беше определен Омар Була Ескобар, кариерен служител на ООН с мисии в Бразилия, Еквадор, Панама, Судан, Италия, Египет, Ирак, Етиопия, Сенегал и Белгия, който още на 9 юли потвърди затварянето на посолствата в Куба и Никарагуа и очерта „конструктивно“ отношение към Венецуела при временното президентство на Делси Родригес. Дневният ред е очертан, преди новият президент да е положил клетва.

Мандатът зад него обаче е тесен. На балотажа от 21 юни де ла Есприеля събра 12 960 166 гласа, или 49,66% срещу 12 708 312 гласа и 48,69% за сенатора от левия Пакто Историко Иван Сепеда – преднина от 252 000 гласа при 63,6% избирателна активност. Външната политика е сферата, в която президентът притежава най-широко самостоятелно правомощие и би могъл да задейства промяна без парламент, което обяснява защо тя се материализира първа. Същото прави и обръщането ѝ обратимо: сегашният завой отменя решения на предшественика, взети по същия ред и със същата лекота.

Пентагонът обмисля военни сценарии срещу Куба, включително въздушнощурмов десант

🇺🇸⚔️🇨🇺 Висши ръководители в Пентагона разглеждат няколко военни сценария срещу Куба, сред които е мащабна щурмова операция с участието на хиляди военнослужещи от 101-ва въздушно-десантна дивизия – единственото подразделение в американската армия, обучено за подобна задача.

За планирането съобщи CBS News в сряда, 15 юли, позовавайки се на източници от отбраната, говорили при условие за анонимност. Те подчертаха, че тези брифинги не са равносилни на взето политическо решение: нито президентът Доналд Тръмп, нито Пентагонът са дали ход на подобна операция. В края на юни армията е провела единствено планова сесия за проучване на оперативните концепции и възможните курсове на действие. Това е рутинно упражнение, което армейските щабове поддържат за широк кръг от извънредни ситуации, без то само по себе си да демонстрира политическа воля за атака.

Поводът за безпокойство във Вашингтон е арсеналът от ирански дронове на Хавана. Според класифицирани разузнавателни данни, изнесени за първи път от медията Axios на 17 май, от 2023 г. насам Куба е придобила над 300 ударни дрона от Русия и Иран. В кубинското ръководство са провеждани вътрешни обсъждания за възможни удари по военноморската база на САЩ в Гуантанамо, по американски бойни кораби и цели във Флорида, включително Кий Уест, разположен на около 150 км северно от острова. Министърът на отбраната Пит Хегсет отправи предупреждение по въпроса още през юни: пред конгресмена Марио Диас-Баларт той определи като „силно проблематично“ присъствието на подобен тип оръжие в ръцете на чужд противник толкова близо до американския бряг, а по-рано допусна, че опитите на Хавана да се сдобие с него могат да се превърнат в повод за конфронтация.

Годишната оценка на заплахите, изготвена от разузнавателната общност през март, звучи по-предпазливо от изявленията на Хегсет. Тя дефинира Куба преди всичко като „благоприятна среда“ (enabling environment), която обслужва интересите на по-големи геополитически съперници като Русия, Иран и Китай, а не като самостоятелна стратегическа заплаха. Оценката не приписва на Хавана военни способности, които реално да застрашават сигурността на САЩ. Казано с други думи, тези 300 дрона променят съвсем незначително реалния баланс на силите – 150-километровият Флоридски проток остава надеждно защитен от американската система за ранно предупреждение и ПВО. Военното планиране е задвижвано не от доказан замисъл на Куба да нанесе удар, а от комбинацията между тревожните разузнавателни сигнали и вече поставената политическа цел на Белия дом: падането на режима.

Източниците на CBS обаче смятат, че операция срещу Куба в близко бъдеще е малко вероятна, като причината за това е логистична, а не доктринална. Пентагонът пренасочи самолети, разузнавателни платформи и други ресурси от останалите географски региони към Близкия изток, за да поддържа подновената военна кампания срещу Иран. След като на 7 юли Тръмп обяви Исламабадския меморандум за мъртъв, а САЩ предприеха мащабни нощни удари по иранското крайбрежие на 8 юли, Централното командване (CENTCOM) поглъща целия оперативен капацитет, който един втори боен театър би изисквал. Въздушно-щурмов десант с хиляди войници не позволява импровизации с остатъчни ресурси – той изисква пълно превъзходство във въздуха, масивна транспортна авиация, разузнаване и медицинско-евакуационна верига, които в момента са ангажирани на друго място. Докато кампанията срещу Иран се води с тези темпове, лимитът на силите на САЩ работи срещу предприемането на сценарий в Куба.

Именно поради тази причина предпочитаният инструмент за екипа на Тръмп остава в сферата на дипломацията и икономическите санкции – смяна на властта чрез задушаване, а не чрез десант. Вестник The Wall Street Journal съобщи, че Вашингтон планира да постигне смяна на режима в Хавана до края на 2026 г. Държавният секретар Марко Рубио, който отдавна настоява за технократско и реформаторско правителство на острова, използва 5-годишнината от протестите на 11 юли 2021 г., за да отправи остро обвинение. На 11 юли той отбеляза, че кубинското ръководство и неговият корумпиран елит отказват реформи, вкопчени в „тотален контрол“ и във „вярност към морално банкрутиралата марксистка идеология“, докато в същото време икономиката е в свободно падане, а населението страда от постоянни лишения, глад и липса на електричество.

Натискът от страна на САЩ е осезаем. С връщането на Тръмп в Белия дом Вашингтон отново включи Куба в списъка на държавите, спонсориращи тероризма, а през януари 2026 г. президентът обяви извънредно положение за националната сигурност и наложи пълна енергийна блокада на острова. Хватката се затяга методично: през май бяха въведени тежки санкции от ирански и руски тип, последва удар срещу военния конгломерат GAESA (контролиращ 40% от кубинската икономика), а на 20 май беше повдигнат обвинителен акт срещу 94-годишния Раул Кастро и петима негови офицери за свалянето на 2 самолета на организацията „Brothers to the Rescue“ през 1996 г. Това обвинение има изцяло инструментална, а не процесуална цел – екстрадиция няма как да се осъществи. През май комунистическите власти в Куба признаха критичното състояние на националната енергийна мрежа, а министърът на енергетиката обяви, че страната е останала без мазут и дизел, като прекъсванията на тока вече надхвърлят 20–22 часа в денонощието.

В разгара на тази тежка криза, на 14 май, директорът на ЦРУ Джон Ратклиф направи рядко посещение в Хавана. Той се срещна с Раул Гилермо „Раулито“ Родригес Кастро (внук на Раул Кастро), министъра на вътрешните работи Лазаро Алварес Касас и началника на кубинското разузнаване. Ратклиф предаде личното послание на Тръмп, че Вашингтон е готов за сериозен диалог по икономическите въпроси и сигурността, но едва след провеждането на дълбоки политически реформи. За да е сигналът недвусмислен, директорът на ЦРУ е призовал кубинските лидери да си извлекат поука от операцията на 3 януари, при която сили на „Делта Форс“ и ЦРУ заловиха венецуелския лидер Николас Мадуро в Каракас. След тази акция САЩ поеха контрола върху петролния износ на Венецуела, от който Куба беше жизненоважно зависима, което доведе и до настоящия остър дефицит на гориво на острова.

Кубинският президент Мигел Диас-Канел отговори с остра реторика на съпротива: „Ще се сражаваме, ще се защитаваме, и ако ни е писано да паднем в бой – то да умреш за родината, значи да живееш“. Той обяви и пълна готовност за отбрана при евентуално чуждо нахлуване. Това изявление обаче беше предназначено основно за вътрешната публика в момент, в който режимът няма какво друго да предложи на гражданите си срещу тъмнината и недоимъка.

Разработването на планове за действие срещу Куба от военните щабове е рутинна дейност. Но фактът, че информацията за тези сценарии изтича в CBS News в седмицата, в която Ратклиф напомня за венецуелския прецедент, а Рубио отправя тежки идеологически атаки, вече не е случайност. Това контролирано изтичане действа като директно послание към Хавана: военният сценарий е готов и чака да бъде задействан, ако не се получи резултат от икономическото задушаване. В този смисъл, потенциалният десант на 101-ва дивизия в момента служи най-вече като инструмент за оказване на натиск – възпираща сянка, а не непосредствен план за действие.

Анализирани заедно, наличните данни сочат, че военна операция срещу Куба в близките месеци е малко вероятна – оценка, която се споделя от американските служители и се потвърждава от ангажираността на Пентагона във войната с Иран. По-реалистичният ход на събитията остава засилването на икономическия и дипломатически натиск за смяна на властта до края на 2026 г. по модела на Венецуела. Тази прогноза би се променила в полза на военен сценарий, ако кампанията в Иран приключи с примирие (което би освободило ресурсите на Пентагона) или ако се появят индикации, че арсеналът от дронове на Куба застрашава базата в Гуантанамо или американския флот. Обратно – вероятността за сблъсък ще намалее, ако Хавана направи сериозни отстъпки за реформи или ако разузнаването на САЩ промени принципната си позиция. Дотогава най-острата линия на атака остава икономическата: режимът на Диас-Канел е заплашен не от американски десант, а преди всичко от пълната тъмнина, в която държи собственото си население.

Кубинската електросистема се срина изцяло – седми тотален колапс за 18 месеца

🇨🇺⚡🇺🇸 Цялата национална електрическа мрежа на Куба се разпадна днес – 7-ият тотален колапс на острова за 18 месеца и поредното потъване в мрак на 11-те милиона население посред най-тежката енергийна криза в новата история на страната.

Държавната компания „Унион Електрика“ (UNE) обяви настъпилото „пълно разкачване на Националната електрическа система“ и поясни, че е започнала разследване на причините, а до момента на срива не е била засечена авария в работещите блокове на ТЕЦ. Министерство на енергетиката и мините потвърди новината и обяви, че вече е започнало усилия по възстановяване, без да посочи срок.

Колапсът настъпи с оглед на генериращ дефицит, какъвто мрежата отдавна не понася. В рамките на деня държавният оператор прогнозира недостиг от порядъка на 2200–2230 мегавата срещу пиково търсене от 3100 мегавата – системата разполага с едва 1000. Извън строя са блокове 6 и 8 на ТЕЦ „Максимо Гомес“ в Мариел, блок 1 на емблематичната „Антонио Гитерас“ в Матансас (спирал 17 пъти от началото на 2026 г. съоръжението не е подлагано на основен ремонт от 2010 г.) и блок 6 на „Диес де Октубре“ в Нуевитас. Към това се добавяха 106 разпределени генериращи централи, спрели заради липса на гориво: близо 890 мегавата, които просто не присъстваха в системата.

Точно тук се вижда истинската анатомия на колапса. Непосредствената причина остава неизяснена: при тотално разкачване защитата изключва каскадно и мрежата пада до нула, но цялостната ситуация е ясна. Кубинската енергетика гние от години: съветски топлоцентрали, поддържани далеч отвъд своя проектен ресурс, без валута за резервни части и основни ремонти. Първият всеобхватен срив от подобни мащаби островът преживя през октомври 2024 г. Оттогава авариите зачестяват още повече, а интервалите между тях се скъсяват. Седем пълни колапса за година и половина не са поредица от независими инциденти, а симптом на изчерпана система, която работи на ръба на всеки следващ ден.

Върху тази вече рухнала основа ляга външният натиск – американската блокада на доставките на горива. От над три месеца насам островът без внос на петрол: дизел, мазут, бензин, авиогориво и втечнен газ, а неговият собствен добив покрива едва около 40% от нуждите. Голямата пробойна зейна с интервенцията на САЩ във Венецуела на 3 януари 2026 г.: свалянето на бившия президент Николас Мадуро и поемането на държавната петролна индустрия пресякоха доставките, които допреди месеци осигуряваха половината от петрола на Куба – около 35 000 барела на ден. От февруари американската брегова охрана започна да прехваща танкери на път за острова, а Вашингтон заплаши с мита всяка държава, която все пак продължи да изпраща гориво. В началото на май санкции удариха и GAESA – военно-търговски конгломерат, който държи около 40% от кубинската икономика – и затегнаха валутната примка още повече.

Ефектът върху обикновения кубинец отдавна надхвърлят статистиката. В началото на юли прекъсванията засегнаха около 72% от територията на страната, а при част от разпределителните вериги токът липсва за периоди до 33 часа. Възстановяването след тотален срив е технически бавно: операторите сглобяват първо регионални „микросистеми“ около критичните обекти, после към тях постепенно връзват едрите ТЕЦ – процес, който може да отнеме дни. Междувременно недоволството излиза на улицата. Само през юни в страната бяха отчетени 107 протеста, почти двойно повече от рекордните 54 през март, 82 от които бяха в Хавана; в неделя, часове преди срива, жители на столичния квартал Хайманитас блокираха улици заради денонощния мрак. Службата на ООН за правата на човека алармира, че дефицитът на горива вече разстройва наличието на питейна вода и храна, както и болничните заведения.

Здравната система понася удара най-осезаемо. Още през февруари Министерство на здравеопазването призна, че недостигът е разстроил акушерските прегледи и забавя ваксинация на новородени за десетки хиляди бременни, а всичките 46 кръвни центъра в страната работят с намален капацитет заради липса на реактиви и медикаменти – с пряко отражение върху трансфузиите при оперирани пациенти и децата на химиотерапия. Всеки тотален колапс превръща тези хронични дефицити в непосредствена опасност: болниците минават на аварийни агрегати, чието собствено гориво също е строго лимитирано, а водните помпи спират заедно с тока.

Дали този седми срив ще остане само поредното нощно затъмнение, или ще се окаже точката, в която търпението у жителите на острова се пречупва, ще покажат близките дни – първо колко бързо UNE ще вдигне мрежата, после дали улицата ще се задоволи с връщането на тока. Засега Куба чака на тъмно, а причините, които я оставиха там, няма да се вдигнат заедно с напрежението.

Изненадваща среща между началника на SOUTHCOM и кубински генерал в Гуантанамо.

🇺🇸🇨🇺 Началникът на Южното командване на САЩ (SOUTHCOM) се срещна с висши кубински военни фигури на границата на военноморска база Гуантанамо Бей, а президентът Доналд Тръмп продължава да засилва натиска срещу Куба и не изключва възможността за военни действия.

Генерал Франсис Донаван, ръководител на SOUTHCOM, е провел „кратък разговор по въпроси на оперативната сигурност“ с кубинския генерал Роберто Легра Сотолонго, съобщиха американските военни в изявление на X.

В миналото офицери от двете страни периодично са провеждали „срещи на граничната линия“ (т.нар. fence-line meetings), за да обсъждат сигурността в Гуантанамо Бей, точка на постоянно напрежение с островната държава, която смята военноморската база, основана още преди Кубинската революция, за незаконна.

Въпреки това е изключително рядко явление ръководителят на SOUTHCOM, който контролира въоръжените сили на САЩ в Карибския басейн и по-голямата част от Латинска Америка, да се среща с висши кубински служители.

Това е поредният контакт на високо равнище между двете страни след посещения в Хавана на директора на ЦРУ Джон Ратклиф преди две седмици и на дипломати от Държавния департамент миналия месец.

През последните месеци администрацията на Тръмп оказва интензивен натиск върху Куба, която от десетилетия предизвиква фрустрация в американските президенти. Куба е изправена пред сериозен енергиен дефицит, след като Тръмп заплаши с мита всяка държава, която изнася петрол за острова. Освен това САЩ засилиха санкциите и повдигнаха наказателни обвинения срещу 94-годишния бивш кубински лидер Раул Кастро.

Държавният секретар на САЩ Марко Рубио заяви, че Куба трябва да проведе мащабни реформи в икономиката и политическата си система. Когато Ратклиф посети Хавана, за да се срещне с влиятелния внук на Раул Кастро, той е предал посланието, че Вашингтон е готов да засили сътрудничеството си с Куба в сферата на икономиката и сигурността, ако тя направи „фундаментални промени“, разкри пред CBS News неназован служител на ЦРУ.

Междувременно Тръмп подметна хипотезата за военни действия срещу комунистическия режим на островната държава и заяви, че има интерес да „превземе Куба под някаква форма“ и „Куба ще бъде следващата“. Въпреки това по-рано този месец той призна, че според него няма да се стигне до ескалация.

Разузнавателната общност на САЩ е провела анализ на евентуалния отговор от страна на Куба на американска военна операция и какви ответни удари биха могли да последват, стана ясно от репортаж на CBS News, в който беше потвърдено, че островната държава се е сдобила с ирански ударни дронове. Рубио изрази безпокойство и относно факта, че Куба е домакин на китайски и руски шпионски съоръжения.

Кубинският президент Мигел Диас-Канел отрече страната му да представлява някаква военна заплаха за САЩ, но предупреди, че американско нападение би довело до „кръвопролитие“.

По време на посещението си в Хавана по-рано този месец Ратклиф е довел със себе си изненадващ гост: един от командосите, участвали в операцията по задържане на тогавашния венецуелски президент Николас Мадуро, при която загинаха десетки кубинци. Той изрично е представил лидера на паравоенните звена пред кубинците като човека, убил техните хора във Венецуела.

Рубио: Сестрата на шефа на кубинския военен конгломерат е арестувана във Флорида

🇺🇸⚖️🇨🇺 Сестрата на ръководителя на компания с тесни връзки с кубинския режим, е арестувана в Маями, Флорида, съобщиха федералните власти миналия четвъртък. Адис Ластрес Морера, сестра на Аня Гийермина Ластрес Морера – изпълнителен президент на Grupo de Administración Empresarial S.A. (GAESA) – е била задържана в Маями от агенти на Разследванията по вътрешна сигурност към Службата за миграционен и митнически контрол (ICE) на САЩ.

От ICE заявиха, че статутът на постоянно пребиваващ на Ластрес Морера е бил анулиран миналата сряда от държавния секретар Марко Рубио.

В публикация в социалните мрежи в четвъртък Рубио посочи, че е отнел „зелената карта“ на Ластрес Морера, тъй като тя „е управлявала активи в сферата на недвижимите имоти и е живяла във Флорида, като в същото време е подпомагала комунистическия режим в Хавана“.

Рубио заяви, че GAESA е „контролиран от кубинската армия финансов конгломерат, който краде милиони от помощите за кубинския народ по нареждане на режима“. По-рано той посочи, че GAESA разполага с активи на стойност 18 милиарда долара и контролира 70% от икономиката на страната.

„Те печелят от хотели, строителство, банки, магазини и дори от парите, които вашите роднини ви изпращат от САЩ. Всичко, абсолютно всичко преминава през техните ръце“, каза Рубио в сряда във видеоклип, записан на испански език, който по думите му е насочен към кубинския народ. „От тези парични преводи те задържат процент, а от печалбите на GAESA нищо не стига до вас.“

Според данни на ICE Ластрес Морера е влязла в САЩ като постоянен пребиваващ на 13 януари 2023 г. В сряда обаче е било решено, че подлежи на депортиране съгласно чл.237 от Закона за имиграцията и гражданството, тъй като по-нататъшното ѝ присъствие в САЩ подкопава „външнополитическите цели спрямо Куба“.

Член 237 от въпросния закон определя критериите, по които чужди граждани могат да бъдат експулсирани. Това е същото правно основание, чрез което Рубио и администрацията на Тръмп се опитват да депортират Махмуд Халил – активист от Колумбийския университет, арестуван заради участието си в пропалестински протести.

Ластрес Морера ще остане в ареста на ICE, докато тече процедурата по експулсирането ѝ, уточниха от службата. Нито Рубио, нито ICE са съобщили дали срещу нея са повдигнати или ще бъдат повдигнати криминални обвинения.

Арестът се случва ден след като срещу бившия кубински лидер Раул Кастро и петима души бяха повдигнати федерални обвинения във връзка със свалянето на два цивилни самолета от кубинската армия през 1996 г., при което загинаха четирима души.

През последните месеци Белият дом се опитва да окаже натиск върху комунистическия режим в Куба чрез строги санкции и блокада, които спряха достъпа на петрол и газ до островната държава. Това предизвика енергийна криза и няколко мащабни срива в електропреносната мрежа. Наскоро САЩ предложиха на Куба помощ под формата на доставки на стойност 100 милиона долара, но поставиха условие да се разпредели сред кубинския народ чрез оторизирани благотворителни организации.

Миналата седмица директорът на ЦРУ Джон Ратклиф пътува до Хавана, за да се срещне с висши кубински служители.

Пекин и Москва са утроии разузнавателния си актив в Куба от 2023 г. насам.

🇨🇺🛜🇺🇸 Китай и Русия са увеличили близо три пъти броя на своите разузнавателни обекти в Куба от 2023 г. насам, модернизирайки оборудването на станции за електронно подслушване на острова, насочени към военни обекти в щата Флорида. Това твърдят официални представители, запознати с последните оценки на разузнаването, цитирани от публикация на The Wall Street Journal от 22 май. Според тях на острова са известни 18 обекта за сигнално разузнаване (SIGINT): 3 от тях се използват активно от Китай, 2 – от Русия, а останалите са на кубинските служби. Част от китайските и руски бази се използват съвместно с Хавана.

Пекин и Москва гледат на позициите в Куба като едни от най-критичните подслушвателни постове в глобалната си мрежа. Основни цели за наблюдение са щабът на Централното командване (CENTCOM) в Тампа, отговарящ за операциите в Близкия изток, и Южното командване (SOUTHCOM) край Маями, който покрива Латинска Америка. Прихващаната комуникация е предимно некласифицирана, но обхватът включва космодруми по крайбрежието на щата Флорида и морски трафик в района. Американската страна разполага с методи за усложняване на тези усилия, но не уточни публично техния характер. Кубинското разузнаване, паралелно, концентрира собствените си ресурси върху военноморска база Гуантанамо на югоизточния край на острова.

В рамките на разпределението на трофеите Китай и Русия споделят с Хавана част от събраната информация, но запазват повечето за себе си – модел, който анализатори от САЩ следят с уговорката, че взаимната зависимост между трите столици може да се засили. Според Хуан Гонсалес, бивш отговорник за политиката на Белия дом за Латинска Америка в администрацията на Джо Байдън, тристранната координация се е ускорила през първия мандат на Доналд Тръмп, забавила при Байдън, когато Хавана отчете дипломатически прозорец, и сега отново нараства под натиск от САЩ. Бившият висш служител в Държавния департамент Рикардо Сунига коментира за WSJ, че времето на оповестяването „изглежда повече от удобно", тъй като присъствието на китайското и руско разузнаване в Куба е известно от много години.

В оперативен план администрацията на Тръмп вече повиши Куба в категорията на приоритетни разузнавателни цели със заповед на директора на националното разузнаване Тулси Габард. Самата ѝ служба отказа коментар, но източници на WSJ потвърждават, че САЩ провеждат почти ежедневни полети на разузнавателни дронове около острова и са предислоцирани разузнавателни спътници за по-плътно покритие на развитията на сушата. На 22 май държавният секретар Марко Рубио заяви, че „руско и китайско разузнавателно присъствие" на около 90 мили от континенталната територия на САЩ превръща Куба в постоянна заплаха за националната сигурност. Същия ден Тръмп определи действията си спрямо острова като това, което „други президенти са разглеждали 50, 60 години, без да предприемат нищо".

Дипломатическата ос е активирана успоредно. Миналата седмица директорът на ЦРУ Джон Ратклиф пристигна в Хавана и проведе срещи с внука на Раул Кастро и висши кадри от кубинското разузнаване. Според служител на агенцията той е заявил, че Куба не може да продължи да бъде домакин на американски противници и трябва да прекъсне своите връзки с тях. Срещата се вписва в по-широка верига от стъпки: на 20 май Министерство на правосъдието повдигна обвинение на 94-годишния Раул Кастро за убийство, заговор за убийство на граждани на САЩ и унищожаване на самолети – препратка към свалянето на самолетите на „Brothers to the Rescue" през 1996 г. Обвинението затваря 5-месечна кампания на санкционен и юридически натиск, започнала с подписания през януари указ на Тръмп, който обяви Куба за „необичайна и извънредна заплаха" за националната сигурност на САЩ. Указът изрично се позовава на твърдението, че островът помещава най-голямата задгранична SIGINT база на Русия.

Регионалният фон обяснява тежестта, с която Белият дом поставя въпроса. На 3 януари американски сили проведоха операция „Absolute Resolve", при която тогавашният венецуелски президент Николас Мадуро беше задържан във Форт Тиуна и впоследствие прехвърлен към федерален затвор в Ню Йорк. Прецедентът – пряка операция за смяна на режим в държава от Латинска Америка, обоснована с тезата за национална сигурност – се проектира пряко над текущата кампания срещу Хавана. Заместник-началникът на кабинета на Белия дом Стивън Милър описа острова като „последния пост на комунизма" и „последния пост на Студената война" – реторика, която съответства на доктринална рамка за приоритет на западното полукълбо, паралелно с водените от администрацията две войни срещу Иран.

Вътрешно за Куба натискът се случва във вече ерозирала икономическа среда: остров с режим на хроничен недостиг на горива и електричество, който след спирането на доставките от Венецуела разчита на китайска и руска подкрепа за поддържане на собствената си платежоспособност. Външният министър Бруно Родригес отхвърли тезите на администрацията на Тръмп като „фалшифицирано дело", използвано за оправдаване на икономически санкции и потенциална военна интервенция. Говорителката на руското външно министерство Мария Захарова заяви, че Москва ще продължи да оказва „активна подкрепа" на Хавана, а посолството на Китай във Вашингтон обвини САЩ в разпространение на „фалшиви наративи" срещу Куба.

В стратегически план разширяването на китайското и руското SIGINT-присъствие в Куба и едновременното му поставяне във фокуса на Вашингтон, превърнаха острова от периферен дразнител в направление на активна геополитическа конкуренция. След януарския прецедент казусът с Куба се оформя като вторичен елемент на опита за пренареждане на разузнавателната и политическа архитектура в Латинска Америка. Хавана се изправя пред избор: ограничаване на връзките с Пекин и Москва срещу реален шанс за дипломатическо разтоварване, или запазване на статута си на разузнавателна платформа за враждебни на САЩ сили, приемайки рисковете от нарастващ военен, икономически и юридически натиск по венецуелски модел.

Обвинение срещу Раул Кастро в Маями: 30 години след свалянето на „Brothers to the Rescue"

🇺🇸⚖️🇨🇺 Главният прокурор на САЩ Тод Бланч обяви обвинителен акт срещу бившия кубински президент Раул Кастро по 4 точки за убийство, 2 за унищожаване на самолет и 1 за заговор за убийство на американски граждани. Обвинението, внесено от голямо жури в Маями още на 23 април, е държано под печат близо месец. Заедно с 94-годишния Кастро са обвинени петима негови съучастници – Лоренсо Перес, Емилио Паласио, Хосе Гуал, Раул Симанка и Луис Гонсалес, всички бивши пилоти или офицери от кубинските военновъздушни сили.

Денят на обявяването не е случаен. 20 май е официалният празник на кубинската независимост – годишнина от края на американската военна окупация през 1902 г. Изборът на датаta от Министерството на правосъдието и мястото на провеждане в голямата зала на Freedom Tower в Маями – небостъргач, превърнал се в музей на изгнаниците и символ на емиграцията от Куба – превръщат правния акт в публичен жест: обвинението беше представено пред близки на жертвите, членове на Конгреса от щата и делегация на „Brothers to the Rescue". В залата присъстваха Марлене Алехандре, която е била на 18 години, когато баща ѝ Армандо е убит, и Мирта Коста Мендес, сестрата на Карлос Коста.

Инцидентът датира от 24 февруари 1996 г. Три едномоторни самолета „Чесна" с екипажи на „Brothers to the Rescue" – спасителна организация на кубински емигранти, учредена през 1991 г. от Хосе Басулто, ветеран от проваления десант в Залива на прасетата през 1961 г. – излитат от Маями за патрул над Флоридския проток. Кубински изтребител МиГ-29 поразява първия самолет с инфрачервена ракета над международни води, след което броени минути по-късно сваля и втория. Загиват четирима души – американските граждани Армандо Алехандре, Карлос Коста и Марио де ла Пеня и постоянният жител Пабло Моралес. Третият самолет, пилотиран от Басулто, успява да се върне в Маями.

Международна организация за гражданска авиация (ИКАО) към ООН и Междуамериканската комисия по правата на човека (IACHR) публикуват доклади, според които свалените самолети са били в международно въздушно пространство в момента на ударите, а кубинската страна е действала „без да приложи стандартни процедури за прехващане". Заключенията изрично квалифицират смъртните случаи като „пряко последствие от действията на агенти на кубинската държава в международно въздушно пространство". В интервю за списание „Time" през същата 1996 г. Фидел Кастро публично пое политическата отговорност за заповедта; брат му обаче, който към онзи момент е министър на въоръжените сили и формално най-високият офицер по веригата на командване, не беше назован поименно – до сега.

Същинският доказателствен материал срещу Раул Кастро е 11-минутен запис на комуникация в радио ефира от кубинския команден център до пилотите на МиГ-29. По данни на американските прокурори и материалите, цитирани в писмо от февруари 2026 г. на конгресмена Марио Диас-Баларт до тогавашния главен прокурор Пам Бонди, на записа може да бъде чут гласът на Раул Кастро, който нарежда на пилотите да „ги съборят в морето". Записът е достъпен за американското разузнаване от години, но никога преди не е бил прилаган като доказателство в наказателен процес. Архивът на National Security Archive в Джордж Вашингтън, публикуван на 19 май 2026 г., предоставя и хронологията на Федералната авиационна администрация (FAA) на САЩ, която съдържа поне един вътрешен имейл преди инцидента с диагноза „в най-лошия случай един ден кубинците ще свалят някой от тези самолети". Същата хронология показва, че FAA е знаела за провокативните полети на Басулто, включително разпръскване на антиправителствени листовки над Хавана, но не е спряла операциите му преди свалянето.

Прякото правно последствие от инцидента през 1996 г. остава ключово за настоящата ситуация. 10 дни след свалянето Бил Клинтън, който дотогава отлага гласуването на по-твърдата санкционна рамка като прекалена, подписва Закона за кубинската свобода и демократична солидарност, известен като закона „Хелмс–Бъртън". Той кодифицира ембаргото в правен инструмент, който само Конгресът може да отмени, и то при изпълнение на набор от условия, сред които изграждане на „преходно правителство". Дял III от същия закон, позволяващ на собствениците на национализирана от режима собственост да съдят чужди дружества, които използват имотите им, е активиран от Доналд Тръмп през 2019 г. и в момента поражда серия от извънсъдебни сделки, включително със спедиторските компании Crowley Maritime и SeaBoard Marine. Правни последици остават и от процеса „Cuban Five" от 1998 г., в който петима кубински разузнавачи бяха осъдени за шпионаж в полза на Хавана. Един от тях, Херардо Ернандес, беше осъден за съучастие в убийство именно за това, че е предал на кубинските служби информация за полетите на „Brothers to the Rescue". Ернандес и останалите четирима бяха освободени през 2014 г. в рамките на размяна на затворници, договорена от Барак Обама.

Хавана отговори на обвинението в рамките на часове. Президентът Мигел Диас-Канел публикува позиция, в която описва обвинението като „политически ход без никаква правна основа", който „разкрива арогантността и фрустрацията, изпитвана от служителите на империята пред непоколебимостта на кубинската революция". Кастро е определен като „герой, обичан от своя народ", а действията от 1996 г. – като „законна самоотбрана в териториални води след многократни и опасни нарушения на въздушното пространство от прословути терористи". Самият Раул Кастро остава физически недостъпен за американското правосъдие – между двете държави няма договор за екстрадиция, а състоянието на 94-годишния бивш командващ изключва доброволно сътрудничество. Следователно, обвинението няма практическа перспектива за изпълнение чрез задържане, а функцията му е друга.

Политическата мотивация на повдигнатото обвинение трябва да се тълкува преди всичко през гледната точка на вътрешната политическа сцена. Кубинско-американската диаспора в Южна Флорида, която наброява около 1,5 милиона души, концентрирана предимно в окръг Маями-Дейд, е основния електорат, подсигурил щата на републиканците от 2020 г. насам. Конгресмените Марио Диас-Баларт и Карлос Хименес и губернаторът Рон Десантис лобираха пред Министерството на правосъдието в продължение на месеци. Обвинението обслужва две цели: дава символичен резултат на електорат, който от 30 години насам чака правосъдие, и кодифицира кубинския режим отговорен за смъртта на американски граждани в правен документ, който трудно ще бъде анулиран от бъдеща администрация. Изпълнителни заповеди се отменят с подпис, но обвинителен акт от голям съдебен състав – не.

Юридическият ход се вписва в архитектура на „максимален натиск", изградена в първите 4 месеца на втората година от втория мандат на Тръмп. На 29 януари той обяви национално извънредно положение по отношение на Куба и въведе механизъм за вторични мита върху държави, доставящи петрол на острова – мярка, насочена директно срещу Венецуела, Мексико, Русия и Алжир. На 1 май заповедта разшири санкционната рамка до режим, сравним с този срещу Иран и Русия – с правомощие за санкции срещу чужди лица и дружества, които се ангажират с широк спектър от икономически дейности с Куба. На 7 май Държавният департамент включи в санкциите Grupo de Administración Empresarial SA (GAESA) – военно-стопанския конгломерат, контролиращ по официална американска оценка около 40% от икономиката на Куба – заедно с никеловия комбинат Moa Nickel. Обвинението от 20 май затваря в единна линия 5-месечната поредица от изпълнителни, санкционни и правни ходове.

Стратегическият прецедент за използването от Вашингтон на наказателно-правни инструменти срещу лидери на страните от Латинска Америка беше установен пет месеца по-рано. На 3 януари Delta Force с осигуряване от ЦРУ проведе операция Absolute Resolve – нощен щурм срещу комплекса на президента Никола Мадуро във Форт Тиуна, Каракас, придружен от въздушни удари по средствата за противовъздушна отбрана в северната част на Венецуела. Мадуро и съпругата му Силия Флорес бяха задържани и транспортирани със самолет до Ню Йорк, където на 5 януари се явиха пред федерален съд по обвинение в наркотероризъм – обвинителен акт, повдигнат първоначално по време на първия мандат на Тръмп през 2020 г.

Текущото положение на Куба е по-уязвимо от когаот и да било след 1991 г. Сривът на Венецуела като партньор и основен доставчик на петрол, комбиниран с вторичните мита върху алтернативните доставчици, предизвика системен дефицит на горива. Към момента остров с население около 11 милиона души преживява седмични прекъсвания на тока с продължителност от 8 до 20 часа в провинцията, недостиг на дизел за обществения транспорт и колапс на индустриалния сектор извън туристическата зона. Военно-стопанският конгломерат GAESA, който и преди санкциите от 7 май обслужваше валутните потоци на режима, е лишен от достъп до международната финансова система. Москва, основен покровител на Хавана след 2022 г., е поглъщана от собствените си проблеми в Украйна и не разполага с резерви за стратегическа подкрепа от мащабите на тази по съветско време. Пекин запазва търговско присъствие, но избягва открит политически ангажимент. В тази стопанска обстановка правен инструмент, който назовава върховното командване на въоръжените сили като лично отговорно за смъртта на американски граждани, придобива функцията на дипломатически таран, а не на правосъдна процедура.

Обвинението от 20 май не цели физическото изправяне на Раул Кастро пред американски съд – последното така или иначе е неосъществимо. Целта му е инструментална: да фиксира в правна форма квалификацията на сегашната кубинска държава като престъпно образувание, отговорно за смъртта на американски граждани, и така да създаде кодифицирано основание, което да послужи като основа за конструиране на по-нататъшни решения – дипломатически, санкционни и военни. Венецуелският прецедент от януари показва, че подобен правен трамплин не остава теоретичен. Едновременно обвинението кодифицира политическата позиция в институциите на САЩ – нещо, което изпълнителната власт не прави, доколкото може да бъде отменена с подпис от следваща администрация.

Хавана разполага с три ограничени вида реакция: дипломатическа мобилизация чрез ALBA и Г-77, опит за договорено отстъпление пред исканията за реформа на GAESA, или затягане на вътрешния режим. Първите две са невъзможни при настоящата позиция на президента Диас-Канел и след свалянето на Мадуро; третата изостря още повече спиралата на икономически колапс. Кубинският вариант на архитектурата за оказване на натиск в Латинска Америка, изградена от втората администрация на Тръмп, е навлязъл в правна фаза, чийто следващ логически ход е или системна реформа в Хавана, или отварянето на разговор за приемствеността след Раул Кастро при условия, формулирани от Вашингтон.

Куба е придобила 300 дрона от Русия и Иран, обмисля удари по Гуантанамо и Флорида.

🇺🇸⚔️🇨🇺 Администрацията на Доналд Тръмп смята Куба за активна заплаха за националната сигурност на САЩ заради нарастващите ѝ способности с ударни дронове. Директорът на ЦРУ Джон Ратклиф пътува до столицата Хавана в четвъртък, за да предупреди официални лица от режима на островната държава „да не предприемат враждебни действия“.

Министерството на правосъдието на САЩ ще разкрие в сряда обвинителния акт на 94-годишния Раул Кастро, бивш президент на Куба и брат на дългогодишния диктатор Фидел Кастро, във връзка със свалянето на два малки самолета „Cessna“ на емигрантската организация „Братя за спасение“ от кубински изтребители МиГ-29 над международни води на 24 февруари 1996 г. При инцидента загинаха четирима американски граждани.

Според разкрития на американските служби Куба е получила 300 камикадзе дрона от Русия и Иран от 2023 г. насам, разположени в стратегически точки на острова. Кубинските власти търсят допълнителни доставки от Русия въпреки изтощението на нейната отбранителна индустрия от продължаващата война в Украйна. Axios твърди, че кубински служители са обсъждали потенциални удари с дронове по американската военноморска база Гуантанамо, бойни кораби от ВМС на САЩ и град Кий Уест във Флорида, разположен на 145 км северно от Хавана. Министърът на отбраната на САЩ Пийт Хегсет квалифицира присъствието на „технологии толкова близо до бреговете ни – с гама от лоши играчи от терористични групи до наркокартели, иранци и руснаци“ – като „нарастваща заплаха“.

Обвинителният акт срещу Раул Кастро се очаква да го атакува за ролята му на главнокомандващ кубинските въоръжени сили към момента на свалянето на самолетите през 1996 г. – пост, който той заемаше от 1959 г. до встъпването си като президент на Куба през 2008 г. Докладът на Организацията на американските държави от 1996 г. установи, че двата цивилни самолета са свалени извън въздушното пространство на Куба, без никакво предупреждение, в нарушение на международното право. Тъй като между САЩ и Куба не съществува договор за екстрадиция, обвинението е символично-политически инструмент за натиск, а не реалистичен път към наказателно преследване. Допълнителни санкции срещу кубинския режим се очакват в седмиците след разкриването на обвинението.

Решението за натиск върху Куба се вписва в активна фаза на американската военна и политическа кампания в Карибския басейн, оформена от 13 ноември 2025 г. под кодовото название „Southern Spear“ („Южно копие“), ръководена от Южното командване на САЩ (SOUTHCOM). От края на 2025 г. в региона са разположени около 15 000 военнослужещи – най-голямото американско военно присъствие в Карибите от Кубинската криза през октомври 1962 г. Първоначално декларирана цел на операцията, пресичане на трафика на наркотици, бързо беше разширена до директен политически натиск срещу Венесуела: през септември 2025 г. започнаха удари по плавателни съдове, обозначени като „наркотерористи“, през декември 2025 г. Тръмп обяви правителството на Николас Мадуро за чуждестранна терористична организация, а на 3 януари 2026 г. американски самолети бомбардираха цели в Каракас и заловиха Мадуро. Куба остава последната голяма антиамериканска държава в Западното полукълбо след описаните събития – обстоятелство, което обяснява настоящото пренасочване на оперативния и политически натиск.

От началото на 2026 г. ВВС и ВМС на САЩ засилиха значително разузнавателните полети около крайбрежието на Куба, използвайки преди всичко безпилотния апарат MQ-4C Triton на Northrop Grumman – с автономност от над 24 часа полет, таван над 15 000 метра, 360-градусов радар, оптично-инфрачервени сензори и електронно разузнаване. Само през 2026 г. са документирани минимум четири мисии на Triton около Куба, последната от 7 май. Моделът съответства на този, прилаган преди удара срещу Венесуела (есента на 2025 г.) и срещу Иран преди войната, започнала на 28 февруари – нарастваща плътност на разузнавателните полети, последвана от санкционни и политически стъпки и кинетична намеса.

Капацитетът за безпилотни операции на Куба не е изцяло продукт на внос на готови системи. От 2023 г. насам между 5000 и 7000 кубински граждани служат в редиците на руската армия в Украйна – по данни от Главното управление на разузнаването (ГУР) на Украйна и Държавния департамент на САЩ. Според отделни източници те достигат до 25 000. Новобранците, привлечени с обещание за 2000 долара месечно, руско гражданство и 15-дневен отпуск на всеки 6 месеца, преминават обучение в руски тренировъчни лагери „Авангард“ – в това число в използване на ударни безпилотни апарати и средства за електронна война. Натрупаната оперативна експертиза от украинския фронт е пряк канал на трансфер на тактически знания към кубинските въоръжени сили – факт, който американските служби цитират като ключов елемент от обосновката на сегашната рамка на заплахата.

Списъкът от цели, обсъждани от официални лица в Куба, обхваща ключови точки на американското военно и цивилно присъствие в Карибския басейн. Базата на ВМС на САЩ в залива Гуантанамо в югоизточния край на острова разполага с около 6000 души американски персонал и помещава задържани в рамките на Глобалната война срещу тероризма. Ударни дронове с 100–300 км обсег, които Куба теоретично разполага, биха могли да поразят базата от вътрешността на острова. Кий Уест е южната точка на военноморската авиация на САЩ във Флорида и домакин на ключови военноморски бази – обекти на разстояние, постижимо за по-голямата част от иранските и руски системи от серията „Шахед“. Удар по който и да е от двата обекта би изисквала директен военен отговор от страна на САЩ, тъй като Гуантанамо и Флорида са суверенна американска територия.

В краткосрочен план ситуацията може да се развие по три сценария.

1. Задълбочаване на санкционния и дипломатически натиск срещу Куба: разкриване на обвинението срещу Раул Кастро на 20 май, последвано от нови санкционни пакети по линия на Министерството на финансите и забрани за пътуване срещу фигури на кубинските въоръжени сили и разузнаване, без открита военна намеса.

2. Ограничено кинетично действие: удари по складове за дронове и производствени мощности по модела на ударите срещу плавателните средства в Карибите, представени като пресичане на „хибридна заплаха“ без формално обявяване на война.

3. Мащабна военна намеса: прилагане на модела от Венецуела с въздушни удари срещу командни обекти на кубинските въоръжени сили и потенциални арести на висши ръководители на режима. Първите два сценария са значително по-вероятни от третия в обозримо бъдеще; третият зависи от това дали Хавана извърши или допусне действие, което Вашингтон може да представи като оправдан casus belli.

Сегашната оценка на Куба като заплаха не е изолирано разузнавателно решение. Тя представлява логично продължение на стратегията на администрацията на Тръмп от началото на втория мандат – преориентация на военната и политическа тежест на САЩ от Близкия изток и Източна Европа към Западното полукълбо, в която Венецуела беше първият сериозен тест, а Куба логично е следващият хронологичен етап. Каналите за военно и технологично сътрудничество с Русия и Иран, заздравени от участието на кубински граждани в украинската война, се превръща в основна цел на американската стратегия за налагане на доминация в Западното полукълбо.

 

🔍 Илюстрация: Карта на руския военен блогър „Рибар“ от януари 2026 г. с хипотетичен сценарий, при който Русия снабдява Куба с дронове „Геран-2“.

Директорът на ЦРУ на изненадващо посещение в Куба: Тръмп засилва натиска над Хавана.

🇨🇺🤝🇺🇸 Директорът на ЦРУ Джон Ратклиф се срещна с висши кубински служители в Хавана в четвъртък, съобщи служител на службата, в рамките на изненадваща визита, проведена в период на извънредно напрежение между двете страни.

„Днес директорът Ратклиф се срещна с кубински служители, сред които Раулито Родригес Кастро, министъра на вътрешните работи Ласаро Алварес Касас и ръководителя на кубинските разузнавателни служби в Хавана, за да предаде лично съобщението на президента Тръмп, че САЩ са готови да се ангажират сериозно по въпросите на икономиката и сигурността, но само ако Куба направи фундаментални промени“, заяви служител на ЦРУ пред CBS News.

По време на срещата директорът Ратклиф и кубинските служители са обсъдили сътрудничеството в областта на разузнаването, икономическата стабилност и сигурността – „всичко това с оглед на факта, че Куба вече не може да бъде сигурно убежище за противници в Западното полукълбо“, заяви служителят.

В изявление, прочетено в ефир от държавната телевизия, кубинските власти потвърдиха срещата, заявявайки, че САЩ са я поискали.

„Предоставената от кубинската страна информация и проведените дискусии с делегацията на САЩ позволиха категорично да се докаже, че Куба не представлява заплаха за националната сигурност на САЩ, нито са налице легитимни причини за включването ѝ в списъка на страните, които уж спонсорират тероризма“, гласи изявление на кубинското правителство.

Окуражен от американската акция, довела до залавянето на сваления венецуелски лидер Николас Мадуро през януари, президентът Доналд Тръмп все повече насочва вниманието си към кампания за оказване на максимален натиск върху Куба, която месеци наред заплашва с предстоящи действия.

През последните седмици Тръмп заяви, че политическата система на Куба трябва да се промени „драстично“ и многократно декларира, че САЩ ще „направят нещо с Куба много скоро“. Докато говори във Флорида миналата седмица, Тръмп заяви, че след операцията в Иран „Куба ще бъде следващата“ и САЩ ще „поемат контрола над Куба почти веднага“.

Досега администрацията разчиташе на икономически тактики за оказване на натиск върху Куба. През януари Тръмп обяви план за налагане на допълнителни мита върху страни, които доставят петрол на Куба, обявявайки извънредно положение за националната сигурност по отношение на островната държава.

Блокадата, която прекъсна достъпа на Куба до чуждестранни петролни доставки, задълбочи енергийната криза на острова, тласкайки енергийната мрежа близо до колапс с масови прекъсвания на тока. След поредния срив министърът на енергетиката Висенте де ла О Леви нарече ситуацията с националната електрическа система „критична“ и предупреди: „Нямаме абсолютно никакво гориво; нямаме абсолютно никакъв дизел“.

По-рано този месец САЩ наложи нови санкции, насочени срещу членове на режима, които според Белия дом са „съучастници в държавна корупция или сериозни нарушения на човешките права, или са агенти, служители или материални поддръжници на кубинското правителство“, според информационен бюлетин, публикуван от Белия дом.

В интервю за ABC News миналата седмица кубинският външен министър Бруно Родригес предупреди, че САЩ са поели по „опасен път“, който може да доведе до „кръвопролитие в Куба“ в отговор на реторика на Тръмп за поемане на контрола над страната, и призна, че няма „никакъв напредък“ в преговорите между двете държави.

Масови протести в Куба заради пълно изчерпване на резервите от гориво.

🇨🇺🚫🛢️ Протести избухнаха в цяла Куба в нощта срещу четвъртък, след като правителството на страната обяви пълното изчерпване на резервите си от дизел и мазут, съобщи Financial Times на 14 май.

Жители на столицата Хавана са блъскали по тенджери и са издигнали горящи барикади по улиците на града, което е предизвикало сблъсъци с полицията. Безредиците бяха предшествани от изявление на министъра на енергетиката Висенте де ла О Леви, който потвърди, че Куба няма останали запаси от гориво, което доведе до прекъсвания на тока с продължителност до 22 часа в няколко квартала.

Кубинските власти приписаха кризата на почти пълното енергийно ембарго, наложено от администрацията на президента Доналд Тръмп през последните четири месеца. Според Financial Times президентът Мигел Диас-Канел е описал ситуацията в страната като изключително напрегната, обвинявайки „геноцидната“ блокада от страна на САЩ.

Основният енергиен източник от Венецуела беше прекъснат в началото на януари след ареста на президента Николас Мадуро от американската армия. Последващите доставки от Мексико бяха прекратени под натиск и заплахи за въвеждане на мита от страна на Белия дом, оставяйки само една пратка от 700 000 барела руски суров петрол през март като единствената такава за Куба.

Недостигът на гориво засегна сериозно инфраструктурата на страната, което доведе до спиране на търговски полети, отмяна на операции в болниците и нарушени общински услуги. В отговор наскоро кубинският режим отмени тавана на цените на наличното гориво и разреши вноса от частния сектор, а цените на черния пазар скочиха до над 8 долара за литър.

Вашингтон отхвърли обвиненията относно причината за дефицита. Държавният департамент на САЩ обвини за кризата „провалите на корумпирания режим в Куба“ и заяви, че е предложил 100 млн долара „критична и спасяваща живота“ хуманитарна помощ, която е била отказана.

Пълното изчерпване на запасите от гориво идва в момент, когато комунистическите власти в Куба разчитат все повече на Кремъл, за да устоят на икономическите последици от затягащото се ембарго.

Роман Чекушов, заместник-министър на промишлеността на Руската федерация, обяви по-рано, че Хавана се готви да позволи на руски компании да управляват промишленото производство на фона на задълбочаващата се енергийна криза.

По време на скорошна среща в Хавана за обсъждане на енергийната сигурност, руският заместник-министър на външните работи Сергей Рябков е дал уверения на президента Диас-Канел в дългосрочната солидарност на Москва, която „не може да ги остави на произвола на съдбата“ въпреки силния натиск от страна на Белия дом. Диас-Канел от своя страна е потвърдил непоколебимата си подкрепа за президента Владимир Путин.

Куба потвърди провеждането на преговори със САЩ в Хавана на фона на петролна блокада и заплахи

🇨🇺🛢️🇺🇸 Правителството на Куба потвърди за наскоро проведени разговори в Хавана с официални лица от САЩ, докато напрежението между двете страни остава високо заради енергийната блокада, наложена от Вашингтон на островната държава.

Алехандро Гарсия дел Торо, заместник-генерален директор по въпросите на САЩ в кубинското министерство на външните работи, заяви в понеделник, че американската делегация е включвала помощници на държавния секретар Марко Рубио, а кубинската – представители на ниво заместник-министри. Гарсия дел Торо отбеляза, че американската страна не е отправяла заплахи или крайни срокове, противно на някои слухове, тиражирани в американски медии. „Целият обмен премина с уважение и професионализъм“, заяви той.

В коментар за вестника на Кубинската комунистическа партия „Гранма“, той подчерта, че прекратяването на продължаващата трети месец петролна блокада е „основен приоритет“ за Хавана в преговорите. Той обвини Вашингтон в „изнудване“ заради заплахите за налагане на мита върху държави, изнасящи петрол за острова. „Този акт на икономическа принуда е неоправдано наказание за цялото население“, добави той, описвайки го като посегателство върху принципите на свободната търговия.

Според изданието Axios, служители от администрацията на президента Доналд Тръмп са провели поредица от срещи в Хавана на 10 април, включително с Раул Гилермо Родригес Кастро, внук на бившия лидер на страната Раул Кастро. Това е първият случай от 2016 г. насам, в който американски дипломати летят до Куба в рамките на нов дипломатически тласък. Докладите сочат, че САЩ са поставили условия за продължаване на диалога: освобождаване на политически затворници, край на репресиите и либерализация на икономиката.

Ройтерс допълва, че предложенията на САЩ включват допускане на интернет терминалите Starlink на Илон Мъск и обезщетения за активи, конфискувани след революцията през 1959 г. Междувременно Тръмп намекна за военна интервенция и допусна, че Куба може да се окаже „следващата“ след действията му срещу Иран и Венецуела.

Международната общност реагира на ситуацията. Лидери на Мексико, Испания и Бразилия отправиха призив за „искрен диалог“. Германският канцлер Фридрих Мерц от своя страна заяви, че нападение над Куба не може да бъде оправдано с правото на самозащита, тъй като не дава право на военна интервенция заради липса на съответствие в политическите системи.

Диас-Канел отхвърли натиска на САЩ, докато Русия обещава подкрепа

🇨🇺⚔️🇺🇸 Кубинският президент Мигел Диас-Канел заяви, че няма да подаде оставка под натиска на САЩ в първото си телевизионно интервю за американска медия, докато Русия настоява, че никога няма да изостави или предаде своя съюзник.

„Ние сме свободна, суверенна държава. Имаме право на самоопределение и независимост и не сме подвластни на плановете на САЩ“, заяви Диас-Канел пред NBC News в интервю, заснето в четвъртък.

„Правителството на САЩ, което прилага тази враждебна политика срещу Куба, няма моралната основа да изисква каквото и да било от нас“, заяви 65-годишният лидер. „Концепцията за революционери, които се предават и оттеглят, не фигурира в нашия речник.“

Вашингтон води кампания на натиск срещу управлявания от комунистически режим остров, на който налага фактическа петролна блокада чрез заплахи за мита към всяка страна, която се опита да му продава петрол.

Енергийна криза парализира Куба от януари, когато основните доставки от Венецуела бяха прекъснати, след американска операция по ареста на Николас Мадуро.

Тръмп открито подхвърли идеята за „превземане“ на Куба, а администрацията определя лидерите в Хавана като заплаха за националната сигурност на САЩ. Докато напрежението между двете страни продължава да се покачва, руският заместник-министър на външните работи Сергей Рябков посети Куба в четвъртък, за да проведе разговори с Диас-Канел.

Цитиран от руските държавни медии, Рябков е заявил, че Русия няма намерение да се отказва от интересите си в Западното полукълбо, независимо какво казват САЩ. Той подчерта, че руската помощ за Куба мащабната пратка петрол, изпратена на острова миналия месец.

„Уверен съм, че събитията от последните седмици в нашите отношения ще ни тласнат напред в намирането на решения на най-трудните проблеми... произтичащи от незаконната и абсолютно неприемлива блокада на острова от страна на САЩ“, цитира думите му агенция.

„Не можем да предадем Куба. Това е изключено. Не можем да я оставим сама.“

„Твърде рано е да се каже какви ще бъдат следващите стъпки. Но е ясно, че няма да ограничим доставките си само до товара на танкера „Анатолий Колодкин“. Русия не планира да се оттегля от Западното полукълбо, каквото и да твърди Вашингтон.“

В края на март танкерът „Анатолий Колодкин“ със 730 000 барела суров петрол на борда, достигна Куба, с което беше отбелязана първата доставка на петрол от три месеца насам. Въпреки заплахите за налагане на мита в началото срещу страни, които продават или предоставят петрол на Куба, администрацията на Тръмп позволи на танкера да премине.

„С Куба е свършено. Те имат лош режим. Имат много лошо и корумпирано ръководство и дали ще получат един кораб с петрол или не, няма да има значение“, каза Тръмп по това време.

Куба произвежда едва 40% от горивото, което консумира, и спря да получава ключови доставки от съюзника си Венецуела, след задържането на Мадуро.

Куба на тъмно: как петролната блокада изостри хуманитарната криза на острова.

🇨🇺 Репортаж на руската телевизия RTVI от Куба показва ежедневието на остров, потънал в енергийна криза. Хиляди хора чакат на километрични опашки за гориво. Болниците работят на прекъсвания, без стабилно електрозахранване. Семейства казват пред камерата, че се чувстват все едно са в лагер, а не на тропически остров.

Кризата е пряко следствие от петролната блокада, наложена от администрацията на Тръмп в края на 2025 г. През декември САЩ задържаха танкери с венецуелски петрол, предназначен за Хавана, а Мексико обяви „суверенно решение" да прекрати собствените си доставки, оставяйки Куба с 90% спад в общия обем на горивния внос, съобщи CNN. Към 30 януари островът разполагаше с петролни запаси за едва 15-20 дни. Стратегията на Вашингтон е описвана като „максимален натиск", а според New York Times това е първата ефективна блокада на Куба от Карибската криза насам.

Последиците са тежки и измерими. На 16 март националната електрическа мрежа колабира изцяло – трети подобен срив за четири месеца – оставяйки около 10 милиона души без ток, съобщи CBS News. Сривът беше предизвикан от авария в котел на ТЕЦ „Антонио Гитерас" в Матансас – най-големият обект от енергийната мрежа на острова. Когато централата излезе от строя, останалият капацитет се оказа крайно недостатъчен и мрежата се разпадна за минути. Към началото на 2026 г. 8 от 16-те термоелектрически централи на Куба не работят поради аварии и липса на гориво, по данни на IEEE Spectrum.

Отвъд тока кризата обхваща водоснабдяването, здравеопазването и хранителните доставки. Водните помпи, захранвани с дизел, спират. Болниците отменят планови операции. Хладилните складове губят хранителни запаси при продължителните прекъсвания. Експерти на ООН по правата на човека осъдиха изпълнителната заповед, налагаща горивната блокада, като предупредиха, че тя застрашава продоволствената сигурност и водоснабдяването на острова, съобщи Службата на Върховния комисар по правата на човека (OHCHR). На 7 март жители на части от Хавана излязоха на улиците, удряйки тенджери и палейки огньове — рядка проява на публично недоволство в Куба.

На 3 април Хавана освободи над 2000 затворници под натиск от Белия дом, който по-рано през седмицата разреши на руски танкер да достави гориво, представяйки жеста като хуманитарно изключение, а не като промяна в политиката, съобщи NPR.

Руски петролен танкер достигна Куба: Първа доставка от месеци на фона на енергиен колапс.

🇷🇺🛢️🇨🇺 Танкер под руски флаг, превозващ суров петрол, навлезе в изключителната икономическа зона на Куба в неделя, сочат данни от мониторинг на морския трафик, а това може да бъде първият внос на петрол за карибската държава от над два месеца насам.

Танкерът „Анатолий Колодкин“, който отплава от Приморск, зареден с 650 000 барела петрол сорт „Уралс“, може скоро да започне разтоварване в кубинското пристанище Матансас, ако не промени настоящия курс, сочат услугите за проследяване MarineTraffic и LSEG.

САЩ ефективно блокира всички превози на петрол към Куба в опит да окаже натиск върху режима в Хавана. Междувременно САЩ временно вдигнаха санкциите срещу Русия, за да подпомогнат петролните доставки, блокирани от Иран в отговор на съвместните удари на САЩ и Израел срещу режима в Техеран.

The New York Times потвърди, че руският танкер се е насочил към Куба, цитирайки американски служител, запознат със случая. В репортажа на изданието се посочва, че не е ясно защо администрацията на Тръмп позволява на пратката да премине.

Данните за мониторинг на кораби от LSEG също показват, че санкционираният танкер „Анатолий Колодкин“ е на път за Куба. Плавателният съд е отпътувал от руското пристанище Приморск с товар от около 650 000 барела суров петрол, макар че в репортажа на New York Times да се споменават 730 000 барела.

И в двата случая доставка на петрол в подобни обеми би донесла значително облекчение за Куба. По думи на президента Мигел Диас-Канел страната не е получавала внос на петрол от три месеца, което доведе до стриктно нормиране на бензина и задълбочи енергийната криза, предизвикала множество прекъсвания на електричеството в цялата островна държава.

САЩ прехвърлиха дронове MQ-9 от Южна Корея в Ел Салвадор за операция Southern Spear.

🇺🇸🤝🇸🇻 Четири безпилотни апарата MQ-9A Reaper от 431-а експедиционна разузнавателна ескадрила бяха прехвърлени от авиобаза „Кунсан“ в Южна Корея до обекта за съвместна сигурност (CSL) „Комалапа“ в Ел Салвадор в подкрепа на операция Southern Spear.

Логистиката на преместването е осигурена от транспортни самолети C-17A и C-5M Super Galaxy, преминали от зоната на отговорност на INDOPACOM към SOUTHCOM, съобщи акаунтът за наблюдение на военни движения LatAm Military Movements.

431-а ескадрила беше реактивирана едва през септември 2025 г. на база „Кунсан“ с мисия да осигури постоянно разузнавателно присъствие с MQ-9 на Корейския полуостров – първото подобно разгръщане в Южна Корея. По-малко от шест месеца по-късно част от нейните активи вече са пренасочени към Латинска Америка, което илюстрира приоритетите на сегашната администрация в Западното полукълбо.

Operation Southern Spear стартира през януари 2025 г. като морска операция за прехващане на наркотрафик в Карибско море и Източния Тихи океан, но от март 2026 г. обхватът ѝ се разшири значително, включително с участие на американски сили в бомбардировки по позиции на въоръжени групировки в Еквадор, съобщи The Intercept. В CSL „Комалапа" вече бяха установени и други платформи – щурмови самолет AC-130J и разузнавателен P-8A Poseidon, по данни на CNN от спътникови изображения.

Прехвърлянето на дроновете от Корея е част от наблюдавана тенденция на изтегляне на военни активи от Индо-Пасифика. В началото на март Пентагонът започна изтеглянето на компоненти от системата за противоракетна отбрана THAAD от базата в Сонджу, Южна Корея, към Близкия изток, след като ирански удар унищожи радар в Йордания, съобщиха Stars and Stripes. Южна Корея изрази възражения срещу трансфера, но президентът Ли Дже Мьон призна, че Сеул не може да го блокира. Паралелно над 2000 морски пехотинци и десантният кораб USS Tripoli от Сасебо, Япония, бяха насочени към Персийския залив.

Промяната не е само оперативна, а и доктринална. Некласифицираната Национална отбранителна стратегия за 2026 г. изпуска формулировката за Индо-Тихоокеанския регион като „приоритетен театър“ и за Китай като „стимулиращо предизвикателство“ (pacing challenge) – език, използван както от администрацията на Байдън, така и от първия мандат на Тръмп, отбеляза Council on Foreign Relations. Военните ангажименти в Близкия изток – конфликтът с Иран от 28 февруари – и разширяващите се операции в Карибите изчерпват ресурси, които до неотдавна бяха предназначени за сдържане на Китай.

Филипините засега остават изключение. Манила потвърди, че няма индикации за изтегляне на американски активи от територията на страната, съобщи GlobalSecurity.org. Дали това ще се запази, зависи преди всичко от продължителността и интензитета на двата конфликта, в които Вашингтон е въвлечен едновременно.

САЩ спасиха в морето група антиамерикански активисти, превозващи хуманитарна помощ за Куба.

🇺🇸🤝🇨🇺 Бреговата охрана на САЩ потвърди, че успешно е локализирала и спасила група активисти от флотилия, свързана с правителството на Куба, които бяха обявени за изчезнали в открито море.

Според репортаж на Infobae, плавателните съдове, на борда на които е имало няколко активисти, от които две жени, шестима мъже и тригодишно дете, първоначално е трябвало да отплават вчера следобед, но се налага да отложат тръгването за събота поради неблагоприятни метеорологични условия.

Миналия четвъртък беше съобщено за изчезването на два мексикански кораба, транспортирали хуманитарна помощ за Куба. Въпросните плавателни съдове, назовани като Tiger Moth и Friendship, са били част от конвоя Nuestra América и са плавали под кубински и мексикански флаг, но впоследствие връзката с екипажа е била прекъсната.

След получаването на сигнали за загубен контакт, звената за търсене и спасяване разгърнаха операция, която позволи откриването на всички участници в експедицията. Според официалния говорител на Бреговата охрана: „Активистите са открити живи и здрави и получават необходимата помощ след инцидента“.

Спасителната акция получи сериозен отзвук в обществото отвъд океана, тъй като спасената група е известна със своята открита антиамериканска позиция. Въпреки идеологическото напрежение, американските власти действаха в съответствие с международните протоколи за морска безопасност и опазване на човешкия живот.

Към момента няма данни за тежко пострадали. В следващите часове се очаква да бъдат дадени подробности относно транспортирането на спасените и техническите причини, довели до изгубването на флотилията.

Електрическата мрежа на Куба се срина за трети път през март на фона на петролна блокада.

🇨🇺 Електрическата мрежа на Куба се срина в събота, оставяйки островната страна без ток за трети път от началото на март докато комунистическият режим се бори с разпадаща се инфраструктура и наложена от САЩ петролна блокада.

Кубинският електрически съюз, който е подчинен на Министерството на енергетиката и мините, обяви пълно спиране на захранването на целия остров, без първоначално да посочи причина за аварията, а по-късно той съобщи, че сривът е причинен от неочаквана повреда на генераторен блок в термоелектрическата централа „Нуевитас" в провинция Камагуей.

„От този момент настъпи каскаден ефект в работещите агрегати", се казва в доклад на ведомството, което посочи, че активирало „микроострови" от генераторни блокове, за да осигури захранване на жизненоважни обекти, болници и системи за снабдяване с питейна вода.

Спиранията на тока, както на национално, така и на регионално ниво, станаха сравнително обичайни през последните две години заради аварии в остарялата инфраструктура. Проблемите се изострят от ежедневни прекъсвания с продължителност до 12 часа, причинени от недостиг на гориво, допълнително затрудняващи системата.

Последното пълно спиране на национално ниво беше в понеделник. Събота беше вторият срив за седмицата и третият за март. Авариите оказват сериозно въздействие върху населението, чието ежедневие е нарушено от съкратено работно време, липса на ток за готвене и разваляне на храна при спиране на хладилниците, наред с редица други последици. В отделни случаи болници са отменяли операции.

Президентът Мигел Диас-Канел заяви, че страната не е получавала петрол от чужди доставчици от три месеца. Куба произвежда едва 40% от горивото, необходимо за функциониране на икономиката ѝ.

Остарялата електрическа мрежа на Куба се е влошила драстично през последните години. Правителството обвинява американската енергийна блокада, след като президентът Доналд Тръмп предупреди през януари за мита върху всяка страна, която продава или доставя петрол на Куба. Администрацията на Тръмп настоява Куба да освободи политически затворници и да предприеме стъпки към либерализация на политическата и икономическата система в замяна на отмяна на санкциите. Тръмп също повдигна варианта за „приятелско поемане на Куба".

Друга причина за намаляващите доставки на петрол е отстраняването на лидера на Венецуела, което сложи край на жизненоважните доставки на нефт от страната, която беше устойчив съюзник на Хавана.

Тръмп от месеци загатва, че кубинският режим е на ръба на колапс. След предишен срив на електрическата мрежа на Куба Тръмп каза пред журналисти, че вярва, че скоро ще има „честта да вземе Куба".

Руски танкери плават към Куба в опит да заобиколят морската блокада.

🇷🇺⚓️🇨🇺 Два руски танкера с енергийни продукти изглежда са отплавали към Куба, броени дни след като островната държава премина през едно от най-тежките прекъсвания на тока в своята история, отчасти резултат на американската морска блокада. В същото време Министерството на външните работи на Руската федерация излезе с ново изявление, в което се отбелязва, че ще „осигури на Куба нужната подкрепа“.

Енергийната криза се задълбочи прогресивно, откакто САЩ се намесиха във Венецуела и спряха нейния износ на енергия за Куба. Мексико, което доскоро подкрепяше Хавана, също преустанови енергийните доставки под заплахата от нови мита от страна на САЩ.

Президентът Доналд Тръмп отново насочи вниманието си към островната държава, след като наложи му пълно енергийно ембарго от първите дни на новата година. САЩ изглежда са спрели няколко танкера, които са били насочени към острова, след като през декември задържаха плавателен съд, отплавал от Венецуела. Последна голяма доставка на гориво за Куба беше потвърдена на 9 януари; въпреки че един-два малки танкера изглежда са успели да достигнат дестинацията, остана неясно дали те са били натоварени. В момента Куба произвежда едва около 40% от енергийните си нужди и разчита критично на внос.

В изявление, публикувано днес, руското външно министерство изрази „дълбоката си тревога от ескалиращото напрежение около Куба и засиления външен натиск“. Москва определя ситуацията като „изкуствено създадена атмосфера на конфронтация“, като в същото време потвърди своята непоколебима солидарност с острова.

Дипломатическата реакция идва след изказване на Тръмп пред репортери в Белия дом, според което би имал „честта да превземе Куба“ и може да „прави каквото си поиска с нея“. След него говори държавният секретар Марко Рубио, който посочи провалите в политиката на кубинското правителство и отправи призив за смяна на режима. От своя страна Хавана призна за водени преговори със САЩ и по-рано тази седмица обяви, че отваря икономиката си за повече чуждестранни инвестиции.

Русия отговори индиректно на изявленията от Белия дом, позовавайки се на „явна намеса“ и изрично подчерта дългогодишното търговско, икономическо и финансово ембарго на САЩ.

Миналия месец беше съобщено, че танкерът Sea Horse, плаващ под флага на Хонконг изглежда се е насочил в посока Куба, след като е бил натоварен с руски газ, но спря мистериозно и запази позиция в открито море, без да се приближава до острова. Системата за проследяване LSEG обаче съобщи за Ройтерс, че съдът изглежда е подновил курса си към Куба.

Компанията за морско разузнаване TankerTrackers.com заяви пред Financial Times, че според нейни оценки Sea Horse е натоварен с 27 000 тона руски газ и може да акостира в Куба до понеделник, 23 март. Допълнително се посочва, че плаващият под руски флаг танкер за суров петрол „Анатолий Колодкин“ със 100 000 метрични тона на борда се очаква да пристигне на 4 април.

Разузнавателната платформа Kpler също потвърди, че двата плавателни съда превозват енергийни ресурси от Русия към Куба. Общият обем възлиза на около 730 000 барела гориво. Financial Times описва доставката като „значителен спасителен пояс“, макар да признава, че покрива само малка част от общите нужди на страната.

Междувременно 10 от 11-те милиона жители на Куба очакват спешно облекчение. Репортажи сочат, че липсата на ток в началото на седмицата е парализирала доставките на питейна вода и съхранението на храна, тъй като водните помпи и хладилните инсталации са спрели да работят. Вече наложените ограничения върху горивата продължават да засягат сериозно ежедневния живот на острова.

14 арестувани при щурм в централа на Кубинската комунистическа партия.

🇨🇺 Поне 14 души са задържани за нападение срещу централата на Кубинската комунистическа партия, единствената разрешена в Куба, в град в централната част на страната. Това съобщи местен служител, цитиран от държавните медии в понеделник.

Събитията са се разиграли рано сутринта в събота, когато група демонстранти, разгневени от прекъсванията на тока и недостига на храна, нахлуха в централата на партията в община Морон, която се намира на 460 км източно от Хавана.

По време на събитие в Морон понеделник, първият секретар на КПК за района Хулио Ериберто Гомес уточни, според провинциалния вестник Invasor, че заради инцидента са били арестувани 14 души.

„За пореден път е използвана група престъпници, които не представляват народа на Морон; има свидетелски показания и истината ще излезе наяве в следващите дни“, добави Гомес.

Кубинският президент Мигел Диас-Канел призна за наличието на социално недоволство на острова, но осъди вандалските прояви и увери, че за тези действия „няма да има безнаказаност“.

„Разбираемо е недоволството, което предизвикват у нашия народ продължителните прекъсвания на тока в резултат на енергийната блокада от САЩ“, написа той в профила си в X, но подчерта, че „за вандализма и насилието няма да има прошка“.

Куба, с население от 9,6 милиона души, преминава през дълбока икономическа криза с недостиг на храна, лекарства и горива. Ситуацията се влоши след спирането на доставките на суров петрол от Венецуела след падането на Николас Мадуро по време на американска инвазия и заплахата на Вашингтон да санкционира други страни, които продават гориво на острова.

Режимът на тока и липсата на храна бяха повод и за демонстрации срещу режима през юли 2021 г. Протестите тогава бяха най-мащабните такива в островната държава от идването на революцията на власт през 1959 г.

Куба в мрак: Пълно изключване на енергийната система заради блокада и срив на доставките

🇨🇺 Властите в Куба съобщиха за пълно прекъсване на електричеството в цялата страна – симптом на задълбочаваща се енергийна и икономическа криза в островната държава с 11-милионно население.

Хавана обвини за своите беди енергийната блокада на САЩ, след като през януари президентът Доналд Тръмп заплаши с налагане на мита върху всяка страна, която продава или предоставя петрол на властите на острова.

Министерството на енергетиката и мините съобщи за „пълно изключване“ на националната електрическа система и посочи, че е започнало разследване по случая.

В петък президентът Мигел Диас-Канел заяви, че страната не е получавала петролни доставки от над три месеца и работи на слънчева енергия, природен газ и ТЕЦ-ове, докато властите са принудени да отложат операциите на десетки хиляди пациенти.

Мащабна авария преди повече от седмица засегна западната част на острова, оставяйки милиони хора на тъмно.

Критично важните доставки на петрол от Венецуела бяха прекратени, след като САЩ атакуваха столицата Каракас в началото на януари и арестуваха тогавашния държавен глава Николас Мадуро.

Въпреки че Куба произвежда около 40% от своя петрол и генерира собствена енергия, това е недостатъчно за задоволяване на търсенето, а електрическата мрежа продължава да се разпада.

В петък Диас-Канел потвърди, че се водят преговори с правителството на САЩ в условията на влошаваща се обстановка в страната.