Анализ: Четири месеца водолази и роботи срещу иранските мини в Ормуз

🇺🇸⚓🇮🇷 ВМС на САЩ са провеждали предимно нощни операции по разминиране на Ормузкия проток в продължение на четири месеца, използвайки малки групи водолази, безекипажни лодки и подводни дронове. Традиционно тази задача се възлага на специални противоминни кораби, каквито САЩ вече не поддържат постоянно в Персийския залив. Това съобщи Financial Times, позовавайки се на разкази от хора, запознати с нея, и показа как Вашингтон стигна до декларация, която само седмица по-рано изглеждаше трудно постижима от техническа гледна точка.

На 27 август президентът Доналд Тръмп обяви, че „всички мини“ в международните води на пролива са премахнати или детонирани. Ден по-късно командващият Централното командване на САЩ (CENTCOM) адмирал Брад Купър заяви: „Успешно разчистихме морските мини в международните корабоплавателни коридори на Ормуз, положени преди месеци от Корпуса на гвардейците на ислямската революция.“ Според него операцията е извършена от водолази на ВМС и военнослужещи от Силите за специални операции, действали с авиационна поддръжка от ВВС, Сухопътните войски, Морската пехота. В това изброяване не фигурира нито един специализиран противоминен кораб.

Именно това предизвика недоверие. Анализатори, проследяващи корабоплаването, бяха установили, че и трите американски кораба в Персийския залив, ангажирани с противоминни задачи, се намират извън него – в Индийския и Тихия океан – поне от началото на юни. Два от тях, „Тулса“ и „Санта Барбара“, са напуснали района още на 15 март и по-късно са били засечени в Пенанг, Малайзия. Третият „Канбера“ беше забелязан в Сингапур към края на юни. Класическото тралене на мини е трудоемка дейност дори в мирни времена: специализиран кораб преминава многократно по фарватера, прерязва минрепите на котвените мини и ги унищожава, след като изплуват. Традиционният модел разчита именно на такива кораби.

В Ормузкия пролив задачата е била изпълнена по друг начин. Водолазите са действали на малки групи от надуваеми лодки, а откриването на предполагаемите мини е било поверено на безекипажни надводни и подводни дронове. Сред използваните системи е CUSV на ВМС на САЩ, способен да буксира сонари за странично сканиране. Те дават изображения на морското дъно с висока резолюция и позволяват големи площи да бъдат претърсвани, без водолази да влизат във водата над всеки подозрителен обект.

След откриването идва по-рискованата част. „Обикновено след това водолаз от флота трябва да влезе във водата, да се приближи до мината, да постави заряд върху нея и да я унищожи“, обяснява пенсионираният капитан от ВМС на САЩ Бил Хамблет, който има богат опит в Залива. Той описва оперативната групировка като „много малка и лека“ и допуска, че част от мисиите са били поддържани от „Мигел Кийт“ – плаваща експедиционна база на американските сили в региона.

Мината може да бъде унищожена и без водолаз – с еднократен дрон за неутрализиране, като британския SeaFox или по-новия американски AN/ASQ-235 Archerfish, посочва Брайън Кларк от Hudson Institute. Точно продължителният характер на подобна операция излага на опасност противоминните сили. „Силите за разминиране са уязвими, защото операцията е бавна, а лодките и хеликоптерите им са слабо защитени“, казва Кларк. Нитя Лаб от Chatham House свежда задачата до нейната същност: „Изключително бавен процес. По същество активно взривяване на бомби под вода.“

Причината американската групировка да изглежда така е институционална. През септември 2025 г. ВМС на САЩ изведоха от строя 4-те противоминни кораба от клас „Ейвънджър“, базирани в Бахрейн, и обявиха, че няма да ги връщат на служба. „Девастейтър“, „Декстръс“, „Гладиатор“ и „Сентри“ бяха плавали повече от 30 години, а през март 2026 г. пристигнаха във Филаделфия за разкомплектоване.

Ролята им трябваше да бъде поета от кораби за бойни действия в крайбрежната зона от клас Independence, оборудвани с модулен комплект за противоминни операции. Той включва подводния дрон Knifefish за откриване на заровени в дъното мини, буксируемия сонар AN/AQS-20 и средства за тяхното унищожаване. Самата концепция е значителна част от работата да се извършва дистанционно, така че екипажът да остава извън минното поле.

След появата на минната заплаха Пентагонът изпрати към протока и два от последните останали кораби от клас „Ейвънджър“ – „Чийф“ и „Пайъниър“, базирани в Сасебо, Япония. Те напуснаха Сингапур на 10 април. И двата са планирани за извеждане от строя през 2029 г.

Така в Ормузкия пролив основната тежест на противоминните действия падна върху водолази и дронове – не в условия на учебен полигон, а при реален риск от ирански обстрел, в тесен стратегически коридор, със силни течения и значителен приливно-отливен диапазон. Оценките дали това е демонстрирало слабост или технологичен преход се разминават.

„Намираме се в нещо като най-ниската точка на противоминния капацитет на флота“, оцени Кларк още през април. Кевин Донеган, пенсиониран вицеадмирал и бивш командващ Пети флот, вижда ситуацията по точно противоположния начин: „Честно казано, пенсионирането на миночистачите никога не ме е тревожило, тъй като бяхме въвели по-нова техника.“ Обявяването през август, че международните коридори са разчистени, дава аргумент в полза на Донеган, но не решава окончателно спора. От публичната информация не е ясно какъв дял от работата е извършен от безекипажни системи и водолази и какъв – от двата кораба, изпратени от Сасебо.

Колко мини действително са били открити и унищожени, също остава неясно, защото публичните данни не съвпадат. Международната морска организация съобщи през юни, че в основните коридори през пролива са били положени около 80 мини. CENTCOM от своя страна докладва над 200 „обекта, наподобяващи мини“, проверени в главния коридор, от които 11 са потвърдени като мини.

Разминаването невинаги е равносилно на противоречие. Сонарът идентифицира подозрителни обекти, а не само мини, и всеки от тях трябва да бъде проверен поотделно. Затова двете стойности измерват различни неща: едното е оценка за броя на положените мини, а другото – броят на обектите, които американските екипи действително са потвърдили като такива.

Още по-съществено за оценката на заплахата е, че през целия конфликт морските власти не са потвърдили нито един случай на кораб, поразен от мина в Ормуз, а според анализатори сателитните изображения също не подкрепят иранските твърдения за мащаба на минната заплаха. Единственото потвърдено наблюдение на мина в Ормуз е направено от пакистански хидрограф през май. В началото на септември ирански медии съобщиха, че два танкера са ударили мини, но независимо потвърждение липсва.

Контрастът е Черно море, където минната заплаха е видима и по последствията си. На 28 декември 2023 г. панамски бълкер, пътуващ към украинско пристанище в делтата на Дунав, се натъкна на руска мина, което доведе до загуба на ход и управление, а капитанът го насочи към плитчина, за да предотврати потъването му. Мини са били изхвърляни и на брега; Мартин Кели от консултантската фирма EOS Risk посочва няколко такива случая.

Срещу тази заплаха България, Румъния и Турция подписаха меморандум в Истанбул на 11 януари 2024 г. и активираха противоминната група MCM Black Sea на 1 юли 2024 г. В рамките на мащабни действия в Черно море бяха обезвредени над 150 плаващи мини. България участва със своя минен ловец „Струма“, придобит от Нидерландия през 2020 г. заедно с „Места“ по сделка за около 2 млн. евро. Кели противопоставя именно тази картина на Ормузкия пролив: в Черно море заплахата може да се проследи по конкретни последствия, докато в пролива такива до момента липсват.

Възможно е минното поле, положено от иранските сили, никога да не е било толкова мащабно, колкото го описва Техеран. Военни анализатори оценяват, че страната разполага с хиляди мини „Махам“, сравнително прости конструкции от вид, използван още през Втората световна война. Част от тях имат контактни рогове с оловни елементи, които се повреждат при удар в корабен корпус и задействат взривател; други реагират на промяната в електромагнитното поле при преминаване на кораб. В коридора обаче американските сили твърдят, че са потвърдили едва 11 броя.

Ако самото минно поле е било по-малко и рехаво от заявеното, тогава и мащабът на американския успех, и първоначалното недоверие към възможностите мисията да бъде изпълнена без класическа противоминна групировка трябва да бъдат оценявани по-умерено. Остава и обратната възможност. „Винаги е възможно флотът да е пропуснал някои“, казва Итън Конъл от Taiwan Security Monitor, който изучава морските мини. „По-големият и ключов въпрос – и със сигурност най-проблемният и скъпият – е заплахата от повторно миниране.“

Именно рискът от повторно миниране помага да бъде обяснено защо обявеното разчистване не доведе до завръщане на корабоплаването към предишните нива. През седмицата от 26 август до 1 септември Lloyd's List Intelligence отчете около 12 транзита дневно. Kpler дава средна дневна стойност от 13 плавателни съда за последните 10 дни, а PortWatch – средно 7 за периода, който следи от март. Преди войната през протока преминаваха около 100 кораба дневно.

САЩ цитира и други показатели. Тръмп говори за „около 30 кораба всяка нощ“, а министърът на финансите Скот Бесент – за поне 10 милиона барела дневно. Тези числа не са пряко съпоставими: едното се отнася до брой плавателни съдове, другото – обем на нефтения поток. Дори при сравненията на корабния трафик има методологична разлика. Аналитичните служби обикновено броят товарни кораби с товароподемност над 10 000 тона, докато според морски експерти американските оценки включват и спомагателни военни съдове, буксири и крайбрежни лодки.

Несигурността продължава да се забелязва най-отчетливо в цената на риска. Премиите по застраховките срещу военен риск достигат до 10 пъти предвоенното си равнище, което за типичен супертанкер означава около 10 млн. долара. Приблизително 1 на всеки 30 кораба е атакуван с ракети или дронове, по изчисления на консултанти по морска сигурност. Brent затвори петъчната сесия на 96,28 долара за барел при около 70 долара преди войната. На същия ден, в който Тръмп обяви пролива за разчистен, Съвместният център за морска информация към ВМС на САЩ алармира за „продължаващ риск от дрейфуващи или неотбелязани на картите мини“.

Ислямската република не крие твърдата си позиция срещу разминирането. Нейният заместник-министър на външните работи Казем Гарибабади заяви в края на август, че „никой освен Иран не знае къде са тези мини“, а на 3 септември говорител на военните обяви, че са положени нови мини в близост до бреговете на Оман.

На 30 август американските сили съобщиха, че са поразили пускови установки на Револционната гвардия, подготвяни за изстрелване на морски мини във водите на протока. Хамблет оценява, че мина, доставяна до целевия район с ракета, би тежала около 50 кг срещу 500 или 1000 кг при мините, полагани от плавателни съдове, което би я направило по-малко ефективна в дълбоки води.

Остава обаче далеч по-простият вариант – мините да се поставят от малки плавателни съдове. „Не е нужно много, за да върнеш мина във водата, тъй като всяка нощ през Ормуз минава много дребен трафик“, обясни ръководител в танкерния бранш. Тръмп отговори с предупреждение: „Иран е уведомен, че всеки кораб или лодка, които поставят нови мини, ще бъдат незабавно и системно унищожени.“

„Иранците са разбрали, че най-силната им карта е убеждението, че контролират Ормузкия проток“, обобщи Хамблет. „Ако успеят да убедят света, че биха могли да го застрашат, е техният най-голям стратегически лост.“

Белият дом обяви военно-техническата част от задачата за изпълнена, но стратегическият проблем остава. Решението на корабособственика зависи не само от картата на минното поле, но също от оценка на риска и цената, която застрахователят поставя върху него. Техеран показа, че самото убеждение, че в протока може да има мини, може да има почти същия ефект върху търговското корабоплаване като реално минно поле и то при несравнимо по-ниска цена.

Иран поддържа и свой собствен режим за разрешаване на транзита чрез новосъздадения Persian Gulf Strait Authority (PGSA) – органа, регулиращ движението през Ормуз. Така собствениците на кораби са изправени пред избор между разрешение от Иран, което ги излага на заплаха от американски санкции, и маршрута по оманското крайбрежие, чиято сигурност Вашингтон се опитва да гарантира.

САЩ удариха ирански пускови установки на Ларак, отговорът стигна до Акаба.

🇮🇷💥 Изтребители от състава на ВМС на САЩ поразиха 2 пускови установки, разположени на иранския остров Ларак в Ормузкия проток в неделя, 30 август. Това е първият обявен американски удар срещу Иран от края на юли насам. Около едно денонощие по-късно отговорът вече беше в ход. Тази нощ над пристанище Акаба на Червено море се чуха взривове, а Press TV съобщи, че в ранните часове на деня са били изстреляни ракети по американски кораби в самия проток.

Ударът беше потвърден от служител на Вашингтон, пожелал анонимност. „Мога да потвърдя, че по-рано днес американски сили поразиха две ирански пускови установки на остров Ларак. Силите на Корпуса на стражите на ислямската революция (IRGC) бяха засечени да водят подготовка за изстрелване на реактивни снаряди за поставяне на морски мини в Ормузкия проток“, заяви той. Ларак се намира в средата на протока между островите Кешм и Хормуз и срещу пристанището Бандар Абас.

Полуофициалната агенция Fars съобщи за взривове край острова, а Tasnim определи нападението като удар с дрон. По-късно в неделя IRGC съобщи удара и това, че има загинали и ранени военнослужещи и цивилни, без да посочи техния брой. „Този акт ще получи отговор от синовете на Ислямска република Иран и доведе до наказание на агресора“, гласи изявление, излъчено от иранската държавна телевизия. Говорителят на IRGC Хосейн Мохеби нарече нападението „стратегическа и фатална грешка“ и заяви пред Fars, че САЩ ще си платят за него както в икономически, така и във военен план.

Заплахата от минирането заема централно място в обяснението от американска страна. Броени дни преди удара Тръмп заяви, че всички мини в международните води на протока са били взривени или извадени и че Иран е бил предупреден: всеки съд, поставил нови, ще бъде унищожен. Силите на Централното командване (CENTCOM) вече бяха обявили процеса по разчистване на морски мини по маршрутите на международното корабоплаване за приключил. Морската индустрия обаче не прие безусловно тази декларация. На 28 август Lloyd’s List писа, че отговарящите за сигурността в сектора все още остават предпазливи, тъй като военните навигационни предупреждения продължават да сочат активен минен риск и незавършено разчистване.

Корабоплаването беше възстановен, но при много ограничени обеми. Предварителни данни на Lloyd’s List Intelligence в периода 17-23 август през ключовия водния маршрут са минали 108 плавателни съда – с 27% над предишната седмица и най-много след разпадането на юнския меморандум в началото на юли, но още се намира далеч под нормалните ниво. Сравнението с периода до началото на войната срещу Иран е много по-красноречива: 554 транзита през юли на 3098 през февруари. В същото време американската блокада на иранските пристанища е отклонила 64 търговски кораба, извадила е 3 кораба от строя и качила американски екипи на борда на други два.

Ударът съвпадна и с новия етап на санкционната кампания. Вашингтон обяви ескалация, наречена от самия него „икономически ден Д“, която включва близо 60 нови санкционни обозначения на дружества, съдове и физически лица, както и разширени правомощия за налагане на вторични санкции. Засега обаче мерките не засягат най-големите търговски партньори на Техеран, сред които Китай и Обединените арабски емирства. Иран отвърна със собствен черен списък от 45 съда, обвинени в нарушаване на едностранно въведените от него правила за преминаване. Сред тях са 12 супертанкера, натоварили над 15% от суровия петрол, изнесен от Персийския залив след разпадането на меморандума. Успоредно с това Техеран и Мускат преговарят за временен коридор през протока.

Иранският отговор отново беше насочен към Йордания. Sabereen News, свързана с шиитските милиции в Ирак, съобщи за експлозии в Акаба, след като Техеран заплаши да отговори на американските обстрели в протока. Местни медии също описаха експлозии до южния йордански град след пускове от Иран, а част от арабските издания добавиха, че взрив е бил чут в американска авиобаза край Акаба.

Акаба има конкретно място в географията на тази война. Градското летище „Крал Хюсеин“ приютява бойни самолети от ВВС на САЩ, а на 19 юли Техеран обяви, че го е поразил успешно с балистични ракети, с което някои самолетите получиха тежки повреди. Йорданската армия съобщи тогава, че е свалила 3 от 4 ракети, последната от които попадна в обезлюден район. Градът е разположен на крайбрежието на Червено море и израелския Ейлат, откъдето при предишни залпове се виждаха облаците от прехватите, а отломки падаха в северната част на курорта.

Йорданското направление е част от конфликта още от първия му ден. На 28 февруари ПВО на кралството свали 49 дрона и ракети, сред които 13 балистични. През първата седмица на март командването в Аман преброи 119 ракети и дрона, насочени към страната, и отчете 108 прехвата. През същия месец иранските удар унищожи американски радар AN/TPY-2 – основния сензор на комплекса за противоракетна отбрана THAAD, разположен в авиобаза „Мувафак Салти“ край Азрак. Унищожаването му беше потвърдено от BBC Verify чрез сателитни изображения, публикувани на 1 август.

На 17 юли удар по базата уби трима американски военнослужещи, първите жертви от пряк ирански обстрел след началните дни на войната. Общият брой на загиналите американски военнослужещи в конфликта е 18. Последният регистриран инцидент в Йордания преди нощта срещу 31 август беше на 29 юли, когато беше обявено свалянето на 5 балистични ракети. Последният американски удар срещу Иран също беше нанесен в края на юли, което значи, че размяната на удари беше прекъсната за около месец.

Кралство Йордания не разполага със свободата за маневриране, която имат богатите монархии от Залива. То зависи от американската военна помощ и двустранно споразумение за сигурност, чиито приложения не са публично известни. Експерти, цитирани от New York Times през юли, обясниха именно с тази зависимост централната роля, поета от Йордания във воените операции на САЩ, когато всяка от ударените държави от Залива станаха значително по-предпазливи. На 22 юли десетки видни политици, учени и племенни водачи от Йордания отправиха призив към правителството да сложи край на чуждестранното военно присъствие и да разкрие пълния текст на споразумението. В тяхната декларация се подчертава, че Йордания не е страна в настоящата война. След ударите от 19 юли Аман привика иранския посланик и настоя иранските обстрели да бъдат прекратени.

От началото на войната вече се навършиха шест месеца. САЩ и Израел започнаха изненадваща масирана вълна от над 900 удара срещу Ислямската република на 28 февруари, а Техеран отговори с дълга серия от ракетни атаки срещу Израел и държавите от Персийския залив, които приютяват американски военни бази. Съвместната военна кампания и израелските удари по Ливан убиха хиляди и разселиха милиони. По данни на Международната морска организация от началото на конфликта са загинали поне 19 моряци.

Събитията от 30 август сочат, че натискът по санкционен и военен път се прилагат паралелно. Ескалацията на санкциите не отмени удара, нито ударът отложи санкциите. Al Jazeera описва последните седмици като преминаване от страна на Вашингтон от бомбардировъчна кампания към стратегия на финансов натиск, но военният инструмент очевидно остава на масата.

Напълно възможно е обаче ударът по остров Ларак да е бил само ограничен ход в директен отговор срещу непосредствена заплаха, а не завой в американската външна политика. Обяснението на Вашингтон свързва операцията с конкретно наблюдавана подготовка за пуск, а нейният обсег се ограничи до двете установки в рамките на една нощ. За сравнение, през юли САЩ провеждаха бомбардировки в продължение на 11 и 12 последователни нощи.

При сегашния темп е вероятно размяната да остане в юлските си граници: единични американски удари по крайбрежни цели срещу ирански залпове по бази в Залива и Йордания, без връщане към последователните нощни вълни.

Пентагонът: Разчистването на мините в Ормузкия пролив ще отнеме шест месеца

🇺🇸⚔️🇮🇷 Разчистването на морските мини, заложени от Иран в Ормузкия пролив, може да отнеме до шест месеца и е малко вероятно да започне преди края на войната. Това са заявили служители на Пентагона пред Конгреса, според публикация на Washington Post.

Оценката, споделена по време на секретен брифинг във вторник пред членове на Комисията по въоръжените сили към Камарата на представителите, подсказва, че икономическото въздействие на конфликта може да се разпростре далеч в бъдещето. Конгресмени и от двете партии са реагирали с разочарование, виждайки в това знак, че цените на петрола и бензина вероятно ще останат високи дори при постигане на споразумение.

Висш служител на Министерството на отбраната заяви, че част от мините са разположени дистанционно чрез GPS технология, което ги прави по-трудни за засичане, докато други са заложени от малки лодки, използвани от т.нар. „москитен флот“ на Иран.

Анализът на Пентагона контрастира с твърденията на президента Доналд Тръмп, който миналата седмица заяви в социалните мрежи, че Иран, „с помощта на САЩ“, е премахнал или в момента премахва всичките морски мини от пролива. Изявлението беше разтълкувано като част от усилията на администрацията да успокои пазарите и да даде сигнал, че сделка за край на войната може да е близо.

Иран започна да залага мини през март в хода на конфликта, докато САЩ и Израел извършваха въздушни удари. Тръмп предупреди Техеран, че ще бъде изправен пред тежки последици, ако не премахне мините, а министърът на отбраната Пийт Хегсет заяви, че американските военни атакуват лодките, които участват в разполагането им, с „безмилостна прецизност“.

Въпреки тези усилия, официални лица признават, че подготовката на САЩ и Израел за потенциална блокада на пролива е била недостатъчна, позволявайки на Иран да наруши жизненоважен маршрут за световната търговия, дори при наложена от Вашингтон военноморска блокада на иранските пристанища.

Остава неясно как американските сили ще проведат мащабна операция по разминиране, въпреки че обсъждани варианти включват използването на хеликоптери, дронове и водолази.

Експерти алармират, че подобен график може да има сериозни икономически последици. Ричард Нефю, старши изследовател в Колумбийския университет и експерт по иранска дипломация, заяви, че усилия по разчистване с продължителност от шест месеца вероятно ще разтърсят пазара на нефт и газ поради опасения за сигурността сред застрахователи, собственици на кораби и екипажи.

„Няма да има много хора, желаещи да поемат този риск“, каза той и добави, че макар прекъсването да не спре напълно трафика, дори частичните ограничения могат да имат значителен ефект.

Иранският режим даде да се разбере, че ще продължава съпротивата. Председателят на парламента Мохамад Багер Галибаф заяви, че проливът не може да бъде отворен на фона на това, което той описа като многократни нарушения на примирието, включително морската блокада от страна на САЩ. Той също така обвини Израел в ескалация на напрежението на множество фронтове.

Иранският президент Масуд Пезешкиан, считан за по-умерена фигура, заяви, че заплахите от САЩ и блокадата подкопават перспективите за смислени преговори.

„Иран приветства диалога и споразуменията и продължава да го прави“, написа той в изявление, публикувано на социалните мрежи, в което обвини Вашингтон в противоречива реторика и действия.

ВМС на САЩ ще увеличат производството на противоподводни мини

🇺🇸 ВМС на САЩ потвърдиха плановете за увеличаване на производството на противоподводна минна система Hammerhead чрез модификация на договора, която се очаква да бъде възложена на General Dynamics Mission Systems.

В предварително известие, публикувано от Командването на военноморските системи (NAVSEA), се посочва, че ВМС планират да променят съществуващ договор, за да увеличат единиците за производство. Официални лица заявиха, че допълнителните системи са нужни, за да удовлетворят оперативните изисквания на флота от фискалната 2027 г.

Модификацията на договора ще бъде издадена чрез метод на възлагане, който не включва пълна и открита конкуренция. От ВМС са преценили, че General Dynamics Mission Systems е единствената компания, която е способна да осигури допълнителни системи в рамките на необходимия срок без допускане на забавяния.

Hammerhead е модерна подводна мина, проектирана за борба с подводници. Тя се базира на концепцията за закотвено торпедо, което значи, че оръжието остава фиксирано под водата, докато сензорите му не засекат вражеска подводница. В този момент то изстрелва торпедо за поразяване на заплахата.

По-рано General Dynamics Mission Systems получиха договор за проектиране, разработка и производство на Hammerhead. В момента програмата преминава през етап на подготовка за производство, а правителството продължава да окомплектова пълния пакет технически данни за платформата.

Решението на ВМС да разширят производството отразява нарастващия акцент върху способности за водене на подводна война. Подводниците остават едни от най-трудните за засичане и противодействие заплахи за военноморските сили, особено в стратегически важни морски коридори.

Мините Hammerhead са проектирани да действат като автоматизирана противоподводна отбрана, способна да открива, класифицира и атакува вражески подводници, без да е необходимо присъствието на екипаж в непосредствена близост.

Концепцията зад системата е да позволи на ВМС на САЩ да действат по-далеч от все по-способните руски и китайски подводни флоти, като запазят способността си да ограничават достъпа до ключови морски зони.

В оперативен план системата използва подводни сензори за мониторинг на околната среда за подводна активност. След като целта бъде засечена и потвърдена като вражеска подводница, мината освобождава торпедо, проектирано да прехване и унищожи обекта.

Този тип системи могат да бъдат разполагани в стратегически локации като морски стеснения (choke point), търговски пътища и зони в близост до приятелски военноморски сили. Тъй като системата работи автономно след разгръщане, тя може да поддържа непрекъснато подводно наблюдение и ударни способности за дълги периоди от време.

ВМС проучват начини за разгръщане на Hammerhead с безпилотни подводни апарати, което би позволило на флота да поставя мини, без да изпраща екипажни кораби в потенциално оспорвани зони.

General Dynamics Mission Systems има дългогодишен опит в разработката на морски технологии и системи за подводна война. Автономни минни системи като Hammerhead могат да са разполагани в тесни водни пътища или близо до стратегически проходи, създавайки зони, в които вражеските подводници биха били изложени на голям риск. Подобни системи могат значително да усложнят опитите на противника да действа в близост до американски или съюзнически флоти.

Два танкера от руския сенчест флот горят в Черно море.

💥 Експлозия порази танкер от руския „сенчест флот“ в Черно море близо до Босфора преди два часа, което предизвика пожар в машинното отделение. Започната е спасителна операция за 25-членния екипаж на борда.

Дирекцията по морски въпроси на Турция уточни, че празният танкер Kairos е пътувал към руското пристанище Новоросийск, когато е докладвал за „външен удар“, предизвикал пожар на 28 морски мили от турския бряг.

Източник, запознат пряко със случая, съобщи, че в по-източната част на Черно море е регистриран взрив и на втори танкер – Virat.

Според данни на LSEG и двата съда фигурират в списъка на корабите, срещу които са наложени санкции заради пълномащабната инвазия в Украйна през февруари 2022 г.

Корабната агенция Tribeca съобщи, че плаващият под флага на Гамбия Kairos е бил празен, когато се е случил инцидентът. По първоначални сведения корабът вероятно се е натъкнал на мина и има опасност да потъне. Към мястото са изпратени спасителни влекачи и кораби на бреговата охрана.

„Състоянието на 25-те души на борда е добро. Спасителни екипи се насочват в района за евакуация на екипажа“, се посочва в съобщение на Дирекцията по морски въпроси на Република Турция.

Част от екипажа вече е евакуиран от минаващ наблизо кораб, съобщи източник от корабоплаването. Движението на корабите през Босфора продължава нормално, уточниха от агенцията.

Еквадорската армия пое пълен контрол над Буенос Айрес в провинция Имбабура.

🇪🇨 Въоръжените сили на Еквадор поеха пълен контрол над отдалечения селски район Буенос Айрес в провинция Имбабура след мащабна военна операция, насочена срещу центровете за незаконен добив, действащи в региона. Правителството определи акцията като въпрос на национална сигурност.

Министерството на националната отбрана съобщи, че въоръжените сили са провели стратегическа военна офанзива в районите Мина Виеха, Мина Нуева, Мина Ел Оливо и Есперанса де Рио Верде, разположени в провинцията, която е един от основните центрове за незаконен добив в страната.

Операцията беше ръководена на място от министъра на отбраната Джиан Карло Лофредо и началника на Съвместното командване на въоръжените сили, генерал Енри Делгадо Салвадор.

„Нека всички са наясно, че в Буенос Айрес незаконният добив приключи, защото отсега нататък присъствието на въоръжените сили ще бъде постоянно. Това е престъпна дейност, която повече няма да се толерира в провинция Имбабура“, заяви министър Лофредо.

В продължение на няколко дни въоръжените сили провеждаха координирани действия по въздух и земя, които включваха тежка артилерия, минометен обстрел и въздушна поддръжка с използването на самолети и хеликоптери. Целта беше да бъдат неутрализирани лагери, макари и преработвателни съоръжения, използвани от престъпни организации, занимаващи се с незаконен добив.

Операцията беше проведена на територия, обхващаща общо 187 хектара, където бяха унищожени повече от 720 входа на мини, а цивилните лица бяха евакуирани изцяло преди въздушната операция.

В рамките на операцията еквадорската армия задържа седем души, уличени в престъпление на място в района Есперанса де Рио Верде. Сред задържаните са петима граждани на Колумбия и две жени от Еквадор, при които бяха открити оръжия с военно предназначение и боеприпаси.

След края на операцията в региона бяха постоянно разположени 300 военнослужещи, които трябва да следят за сигурността, териториалния контрол и стабилността в региона, а за целта беше открит постоянен военен пост.

Правителството предупреди, че неразрешеното навлизане в региона представлява „екстремен риск“ поради присъствието на чуждестранни въоръжени групировки, които работят заедно с картела Лос Лобос, и всяко подобно проникване ще бъде тълкувано като заплаха за националната сигурност.

Министерство на отбраната посочи, че проведените операции са част от цялостната стратегия на правителството на страната за изкореняване на незаконния добив, който унищожава природата и околната среда, финансира престъпни икономики и застрашава суверенитета на страната.

„Еквадор разполага със силни и решителни въоръжени сили, които служат на страната. Законът и редът ще надделеят“, завършва официалното съобщение.

Нов украински рейд на Тендровската коса унищожи руска техника

🇺🇦⚔️🇷🇺 Специални части към Главното управление на разузнаването (ГУР) извършиха нощен рейд на Тендровската коса по бреговете на окупираната територия на Херсонска област, което доведе до унищожаване на руска верижна машина DT-10 „Витяз“.

Съобщава се, че военнослужещи от Морския център за специални операции „Викинг“ са провели десант, по време на който са заложили мини.

DT-10 „Витяз“ е верижна амфибийна машина, използвана от руската армия за транспорт на войски, оръжие и боеприпаси до позиции на фронта. Руското министерство на отбраната не е споменавало инцидента в ежедневния си брифинг.

По данни на ГУР, това не е първата украинска операция на Тендровската коса. В нощта на 28 юли специални части от Департамента за активни действия на ГУР проведоха успешна бойна операция в северната част на Черно море – на Тендровската коса, която има важно стратегическо значение.

Тендровската коса е пясъчен остров с дължина 65 км и широчина до 2 км, разположен в северната част на Черно море, който минава между едноименния залив и останалата част от морето. На запад островът има коса, наречена Били Кучухури, простираща се на изток към полуостров Ягорлик Кут.

Административно Тендровската коса принадлежи на украинската Херсонска област. Ако задържат контрола си върху нея, украинските войски ще могат от там да обстрелват окупираната половина на Херсонска област източно от Днепър и окупирания Крим.