Chevron обмисля покупка на чуждестранни активи на „Лукойл“.

🇺🇸 Chevron, една от водещите американски петролни компании, проучва варианта да придобие задгранични активи на руския енергиен гигант „Лукойл“, съобщи Reuters, позовавайки се на петима свои източници.

Това развитие идва на фона на скорошно разрешение от Министерството на финансите на САЩ, позволяващо на потенциални купувачи да започнат преговори с руската компания за продажба на нейните международни операции.

„Лукойл“, която от октомври е обект на сурови американски санкции, има глобално портфолио на ориентировъчна стойност от 20 милиарда долара. Chevron се интересува предимно от активи, които съвпадат със наличните ѝ стратегически приоритети, а не от цялото портфолио. Компанията заяви, че спазва стриктно действащото законодателство, но отказа коментар по търговски въпроси.

Другите заинтересовани страни включват швейцарския инвестиционен фонд Carlyle и няколко други глобални играчи. Търговската къща Gunvor на руския бизнесмен Генадий Тимченко подаде оферта, която по-късно оттегли след критики по адрес на връзките ѝ с Кремъл.

Задграничните активи на руската компания включват три рафинерии в Европа, дялове в находища в Казахстан, Узбекистан, Ирак, Мексико, Гана, Египет и Нигерия, както и мрежа от бензиностанции в Европа, Азия и Съединениет щати. Лукойл притежава 13,5% от находището Карачаганак и 5% от Тенгиз, разположени в Казахстан – ключови източници за Каспийски тръбопроводен консорциум с над 1,6 милиона барела петрол дневно.

🔙 Frontline Monitor припомня: Миналата седмица цената на основния сорт руски петрол „Уралс“ падна до най-ниската си точка от над две години и половина насам, само няколко дни преди да влязат в сила санкциите на САЩ срещу двете най-големи руски петролни компании.

България готви национализация на "Лукойл".

🇧🇬 България предприема стъпки за поемане на контрола над рафинерията в Бургас, която е собственост на руския гигант „Лукойл“, за да я предпази от американските санкции към двете най-големи руски нефтени компании заради агресията срещу Украйна.

Правителството подготвя законодателство, което ще позволи назначаване на временен държавен администратор, който да управлява и да продаде рафинерията, контролирана от „Лукойл“, която е единствена по рода си в страната, съобщи Ройтерс.

Планът, разкрит от българското издание Mediapool, предвижда отнемане на правото на глас на „Лукойл“ и възможност за обжалване по време на процеса по продажба.

Лидерът на партия ГЕРБ и бивш министър-председател Бойко Борисов посочи, че законопроектът ще бъде внесен в парламента още тази седмица, като го определи като необходима мярка за защита на енергийната сигурност на България.

Според експерти ходът има за цел да бъдат избегнати потенциални прекъсвания на доставките и вторични санкции, след като САЩ и Великобритания включиха „Роснефт“ и „Лукойл“ в черния списък миналия месец.

„Това гарантира стабилност и ограничава излагането на рискове от бъдещи санкции“, заяви Мартин Владимиров от Центъра за изследване на демокрацията, цитиран от Ройтерс.

„Лукойл“ вече обяви рафинерията в Бургас за продажба по-рано тази година, като я оцени на около 2 милиарда долара, а швейцарската търговска компания „Гунвор“ беше посочена като потенциален купувач. Детайлите около това как „Гунвор“ би поела контрола обаче остават неясни.

Рафинерията в Бургас се смята за критична инфраструктура и преработва по 240 000 барела суров нефт на ден. София въведе за пръв път разпоредби за извънредно държавно управление на подобни активи през 2023 г., с което постави основата за сегашното предложение – заводът да продължи да работи под български надзор, ако натискът от санкциите се засили.

По-рано беше съобщено, че България ще прекрати транзита на руски газ догодина, обяви премиерът Росен Желязков по време на посещението си в САЩ за Общото събрание на ООН.

Литва спира транзита на руски петрол за Калининградска област.

🇱🇹🚫🇷🇺 Литва ще прекрати всички доставки на руски петрол за Калининградска област с влизането в сила на санкциите срещу руските енергийни компании „Роснефт“ и „Лукойл“ от страна на САЩ и Великобритания.

Това стана ясно от репортаж, излъчен на 31 октомври от обществения радио-телевизионен оператор LRT.

Държавният железопътен оператор LTG обяви, че ще прекрати всички превози на санкционираните руски компании след изтичането на преходния период за приключване на съществуващите сделки на 21 ноември.

„В съответствие с регламентите за санкциите LTG няма да извършва транспортни операции, в които участват Лукойл или Роснефт, както и дъщерните им дружества или свързани с тях лица“, посочиха от компанията.

През 2024 г. LTG е превозила 371 000 тона петролни продукти между Русия и Калининград, които почти изцяло са били с произход от Лукойл. От началото на годината по същия маршрут са били доставени още 194 000 тона петрол на руския енергиен гигант.

Литовските железници посочиха, че спазването на западните мерки остава ключов приоритет за дружеството и неговите партньори.

По-рано беше съобщено, че Службата за сигурност на Украйна е извършила над 160 успешни удара по руски обекти за добив и преработка на петрол от началото на 2025 г.

Путин изключи възможността за примирие в Украйна.

🇷🇺 Руският президент Владимир Путин изключи варианта за примирие в Украйна въпреки суровите американски санкции и отправи нова заплаха с „поразителен отговор“, ако западните съюзници на Украйна ѝ доставят крилати ракети Tomahawk, съобщи The Moscow Times.

Говорейки пред подбрани журналисти след участието си в конгреса на Руското географско общество, Путин отхвърли последните санкции, наложени вчера от Министерството на финансите на САЩ като „опит за оказване на натиск“, заявявайки, че „никоя уважаваща себе си държава не взема решения под натиск.“

Путин също така заплаши с решителен отговор, ако Киев получи далекобойни оръжия. „Ще дадем силен, ако не и поразителен отговор. Нека си помислят за това“, заяви той, обвинявайки Запада, че се опитва да ескалира войната.

По повод решението на президента Доналд Тръмп да отмени планирана среща на върха в Будапеща, той отбеляза, че срещата „вероятно е отложена“ и „има нужда от съответната подготовка, за да се избегне безсмислен резултат“, заяви Путин, цитиран от руски медии.

Frontline Monitor припомня: Новите мащабни санкции срещу руските петролни гиганти Лукойл и Роснефт са били наложени заради това, че „Путин е излъгал“ относно желанието си за мир в Украйна, заяви министърът на финансите на САЩ Скот Бесент, цитиран от Fox Business.

ОПЕК е готова да запълни недостиг на пазара от санкциите срещу Русия.

🛢️📈 ОПЕК има готовност да увеличи производството на петрол, в случай на недостиг на световните пазари след влизане в сила на новите санкции на САЩ, насочени срещу най-големите руски петролни компании Лукойл и Роснефт. Това заяви министърът на петрола на Кувейт Тарик Ал-Руми, цитиран от Ройтерс.

Санкциите, описани като най-строгите мерки на Вашингтон срещу руския бизнес от началото на инвазията в Украйна, доведоха до скок на световните цени на петрола с 5% и накараха Индия да обмисли намаляване на вноса от Русия, а според съобщеният китайските държави компании ще спрат вноса.

Ал-Руми посочи, че това „определено може да има положително въздействие върху цените“ и прогнозира нарастване на търсенето от производителите в Персийския залив. „Вече виждаме признаци за това“, каза той пред Ройтерс.

ОПЕК+, в който участва и самата Русия, произвежда половината от световния петрол. Той започна постепенна отмяна на продължили с години съкращения в производството, за да върне пазарния си дял и да отговори на високите нива на глобално търсене. Групата планира да увеличи производството със 137 000 барела на ден от ноември като част от предстояща корекция.

Frontline Monitor припомня: Министерството на финансите на САЩ обяви, че въвежда мащабни санкции, насочени срещу двете най-големи руски петролни компании Роснефт и Лукойл като мярка в отговор на „липсата на сериозен ангажимент от страна на Москва към мирния процес“ в Украйна.

Преди това стана ясно, че водещите китайски държавни петролни компании спират покупките на руски суров петрол по море в отговор на новите санкции на САЩ срещу двата най-големи руски производителя.

Русия е доволна от подновения износ на кюрдски петрол.

Пламък се издига от комин на нефтено находище в Иракски Кюрдистан, 16 август 2014 г.
📸 Снимка: REUTERS/Azad Lashkari

🇷🇺🇮🇶 Русия е много доволна от подновения износ на кюрдски петрол, заяви външният министър Сергей Лавров пред Нами Абдула от Rudaw по време на пресконференция в ООН, проведена тази събота.

„Много сме доволни от това“, каза Лавров, като добави, че споразумението за износ означава „едно-единствено нещо – че кюрдите и арабите в Ирак могат да се разберат помежду си и да постигнат съгласие“.

Федералното правителство на Ирак и регионалните власти в Иракски Кюрдистан поддържат тесни икономически връзки с Москва, която има няколко петролни компании, сред които Газпром Нефт, Лукойл и Роснефт, които оперират както в Кюрдистан на север, така и в петролните находища на Южен Ирак. Двете страни установяват дипломатически отношения още през 1944 г.

Износът на кюрдски петрол беше подновен през тръбопровода Ирак-Турция в събота, след успешно сключване на споразумение по-рано тази седмица, предшествано от повече от две години преговори с участието на регионалните власти на Иракски Кюрдистан, федералното правителство в Багдад и международни петролни компании.

Износът беше спрян през март 2023 г. след постановление на арбитражен съд в Париж, според което Турция е позволила на Ербил да изнася самостоятелно петрол от 2014 г. в нарушение на договора за тръбопровода с Багдад от 1973 г.

Лавров сподели, че е говорил лично с иракския външен министър Фуад Хюсеин и поддържа редовна комуникация с кюрдското ръководство.

„Много сме доволни, че кюрдите и централните власти насърчават диалог“, отбеляза той и добави, че Москва не желае „кюрдският въпрос да ескалира и да създаде проблеми за всички“. Той подчерта също, че с последното споразумение за износа на петрол Ербил и Багдад са показали, че могат да се разбират.

„Без национално съгласие държавите биха се разпаднали. Ербил и Багдад доказаха това, а ние активно подкрепяме този процес“, каза той.

ЕС прие четири нови пакета от санкции срещу Русия заради войната в Украйна

Колона от товарни влакове и вагони след забраната на Литва за транзит на стоки под санкции от ЕС през руския анклав Калининград на Балтийско море, 21 юни 2022 г.
📸 Снимка: REUTERS/Vitaly Nevar

🇪🇺⚔️🇷🇺 Европейската комисия обяви, че е приела четири нови пакета от санкции срещу Русия във връзка с войната в Украйна. Сред тях е 17-ият пакет, насочен срещу „сенчестия флот“ на Москва, заедно с мерки, свързани с химическите оръжия, нарушенията на човешките права и хибридните заплахи.

ЕС и западните му съюзници постепенно затягат мерките срещу руския „сенчест флот“ от танкери и свързаните с него лица, заобикалящи ценовия таван на руския суров петрол, наложен от страните от Г-7 в края на 2022 г. Таванът позволява продажбата на руски петрол на трети страни със западни застрахователни услуги, при условие че цената не надвишава 60 долара за барел. Затегнатите мерки започват да оказват ефект, като тази седмица ЕС ще настоява за по-нисък ценови таван по време на срещата на финансовите министри от Г-7 в Канада. Износът на петрол и газ е основен източник на приходи, с които Русия финансира войната си в Украйна.

Новите мерки ще засегнат над 130 юридически и физически лица. В рамките на 17-ия пакет ЕС ще наложи санкции на 75 нови субекта, сред които голямата петролна компания „Сургутнефтегаз“, застрахователна компания за корабоплаване и четири фирми за управление на сенчестия флот, действащи в ОАЕ, Турция и Хонконг.

Европейските дипломати обсъждаха за кратко налагането на санкции срещу дубайския клон на „Литасцо“, търговското звено на втората по големина руска петролна компания „Лукойл“, но то беше изключено от списъка поради противопоставяне от страна на Унгария и липсата на солидна правна основа. Все пак, дубайското корабно звено на компанията – „Ейгер Шипинг ДМСС“ – беше включено в списъка.

Добавени са още 189 плавателни съда, от които 183 са петролни танкери, с което общият брой на санкционираните съдове достига 324. ЕС води диалог с държави, които предоставят регистрации на танкери, за да ограничи използването от Москва на т.нар. „флагове на удобство“, регистрирани в държави, различни от тези на действителните собственици. В последния пакет са включени флагове от африкански държави като Сиера Леоне, Габон и Коморските острови, карибски и тихоокеански острови, Индия, Азербайджан и дори Сан Марино, европейска държава без излаз на море.

Пакетът затяга мерките за продажба на стоки с двойна употреба – продукти или технологии, които могат да бъдат използвани от руската военна индустрия – и включва в списъка субекти, подкрепящи руския военно-промишлен комплекс в Китай, Беларус и Израел.

🇺🇸🇺🇦 САЩ призовават Украйна да спре ударите по руските петролни рафинерии на фона на глобални опасения

Общ изглед към петролната рафинерия на Лукойл във Волгоград, Русия, 22 април 2022 г.
📸 Снимка: Reuters

Съединените щати призоваха Украйна да прекрати атаките си срещу енергийната инфраструктура на Русия, като се позоваха на опасения относно потенциални последици върху световните цени на петрола и ответни действия. Призивът за сдържаност идва на фона на съобщения за засилени удари с дронове, насочени към рафинерии, терминали и складови съоръжения в Западна Русия.

Според източници, цитирани от Financial Times , Вашингтон е предал загрижеността си на високопоставени украински служители, като е подчертал потенциалните икономически последици от продължаващите удари по руски петролни съоръжения. Белият дом, според съобщенията разочарован от наглия характер на атаките, подчерта риска от изостряне на и без това нестабилния енергиен пазар.

Ние не насърчаваме и не одобряваме атаки в Русия.

заяви говорител на Съвета за национална сигурност на САЩ, отразявайки позицията на Вашингтон по въпроса. ЦРУ отказа да коментира ситуацията, докато украинските власти и кабинетът на президента Зеленски останаха мълчаливи по въпроса.

Засилените въздушни удари от Украйна идват на фона успехи на терен в полза на Москва, като от 2022 г. насам са докладвани най-малко 12 големи атаки срещу руски петролни рафинерии, а девет са извършени само тази година. Стратегическото насочване към инфраструктурата за износ на петрол в Западна Русия представлява значителна заплаха за износа на страната, който представлява приблизително 60 процента от общия му обем.

С нарастването на опасенията относно потенциалните прекъсвания на глобалните доставки на петрол и въздействието върху цените на горивата, експертите подчертават значението на напредващите способности на Украйна за дронове. С дронове с обхват от над 1000 км и полезен товар, способен да нанесе значителни щети, Украйна демонстрира способността си да нанася прецизни удари по критични енергийни инсталации.

„Забележително е, че нищо не плаши действащия президент на САЩ повече от скока на цените на горивата в годината на избори“, отбеляза Боб Макнали, президент на консултантската фирма Rapidan Energy и бивш енергиен съветник в Белия дом, подчертавайки политическите последици от нарастващите цени на бензина за президента Перспективите за преизбиране на Байдън.