Анализ: след рафинериите Киев удари търговската логистика на Русия

🇺🇦🔥🇷🇺 Украински дронове запалиха през нощта срещу 31 юли петролната рафинерия на „Лукойл“ в южния край на Волгоград и разпределителен център на Wildberries в Дзержинския район на същия град, а вълната стигна и до Зеленодолск в Татарстан, на повече от 1000 км от украинската граница.

Руското министерство на отбраната съобщи, че за нощта са прехванати 371 дрона от самолетен тип над Белгородска, Брянска, Воронежка, Волгоградска, Курска, Ростовска и Тулска област, Краснодарски край, Дагестан, Крим и Татарстан, както и над Черно и Азовско море. В Гуково, Ростовска област, беше поразен военен обект и една жена пострада. Росавиация въведе ограничения в 17 летища, от Калуга и Саратов до Уфа, Ижевск, Сочи и Махачкала.

Губернаторът на Волгоградска област Андрей Бочаров потвърди възникване на пожари в завод от горивно-енергийния комплекс в южната част на града и складови помещения в Дзержински район, без да назовава конкретните дружества. Ударите започнаха около 3:00 часа сутринта; петима души бяха хоспитализирани. Взривната вълна изби стъклата на 8 жилищни сгради в Тракторозаводски район и нанесе щети по частен дом в Красноармейски район, където се намира рафинерията. Движението на трамваите бе пренасочено, летището във Волгоград временно спря полетите, Роспотребнадзор започна измервания на качеството на атмосферния въздух, а Следственият комитет образува наказателно производство.

Кадрите, публикувани от мониторинговия канал Exilenova+, показват плътен стълб от черен дим над промишлената зона. Групата RWB (съвместно дружество между Wildberries и рекламния холдинг Russ) потвърди за пожар в своя обект: „По първоначални данни няма пострадали. Логистичните маршрути са пренасочени, а приемането и експедицията на пратки се извършват от други съоръжения.“ Засегнатият комплекс е с площ от 44 000 кв.м и обслужва Волгоградска и Астраханска област, както и съседните региони.

„Лукойл-Волгограднефтепереработка“ е най-големият производител на горива в Южния федерален окръг и седмата по капацитет рафинерия в Русия с проектна мощност от около 15,7 млн. тона годишно. През 2024 г. заводът е преработил 13,7 млн. тона (5,1% от общата рафинерийна преработка в страната), произвеждайки бензин, дизел, авиационно гориво, мазут и битум. Настоящият удар обаче поразява обект, който е извън строя от края на пролетта. На 29 май Силите за специални операции на Украйна атакуваха първичните преработвателни инсталации АВТ-1, АВТ-3, АВТ-5 и АВТ-6. Тогава Генералният щаб потвърди операцията и определи съоръжението като стратегически горивен възел между фронта и тила, снабдяващ Черноморския флот с горива. Впоследствие Ройтерс съобщи за пълно спиране на преработката. До 31 юли липсват публични данни за възстановяване на производствения цикъл. Поради това материалният ефект от новия удар вероятно се изразява в удължаване на ремонтните дейности, поражения по резервоарния парк и товаро-разтоварните възли – сценарий, идентичен с този в Рязанската рафинерия, която бе ударена на 29 юли, след като бе бездействала от 15 май.

В Зеленодолск атаката засегна площадка, съвместно използвана от Wildberries и Ozon. Изданието Astra и кметът Михаил Афанасиев потвърдиха за пожар на терена. От Ozon евакуираха персонала си за броени минути, а по-късно обявиха, че складът им е невредим и възобновява работа. Втората по големина онлайн платформа в Русия премина през инцидента без преки щети, но за първи път от началото на кампанията попадна в непосредствения периметър на удар.

Тази украинска кампания започна на 18 юли с атаки срещу разпределителните центрове на Wildberries в Електростал (Подмосковието) и Котовск (Тамбовска област). Последваха удари по обекти в Коледино, Краснодар, Невиномиск, Воронеж, Шушари, Рязан, Новосаратовка край Санкт Петербург и Симферопол. На 30 юли бяха атакувани три обекта в рамките на един ден: Мастиновка край Пенза, Сарапул в Удмуртия и склад в Пермския край. Според изчисления на изданието „Верстка“ са поразени общо 8 склада с площ 860 000 кв.м (15,4% от общо 5,6 млн. кв.м логистична площ на компанията), като има и 9 загинали служители. The Moscow Times посочва по-широк обхват: около 12 обекта за две седмици и близо 10% от складовия капацитет. Разминаването в процентите произтича от различната изчислителна база и критериите за поразен обект. И двата източника обаче потвърждават сериозна загуба на логистичен капацитет, която компанията не може бързо да компенсира само с пренасочване на маршрутите.

Мащабът на щетите обяснява защо тази серия от атаки има различна тежест в сравнение с ударите по военните заводи. През платформата Wildberries преминават над 20 млн. поръчки дневно, а в нея търгуват над 1 млн. продавачи. Възстановяването на изгорелите площи ще струва между 21,5 и 35,8 млрд. рубли по оценки на източници на „Комерсант“ (при цена от 60 до 100 хил. рубли на кв. м), докато експерти пред Forbes прогнозират около 30 млрд. рубли щети. Загубите за самите търговци са от съвсем друг порядък – не по-малко от 150 млрд. рубли според оценка на „Медуза“, което е петкратно повече от щетите за самата платформа. След развода на съоснователката Татяна Ким с Владислав Бакалчук и сливането с рекламната група Russ, компанията потърси закрила и връзки със сенатора Сулейман Керимов, което я постави едновременно в потребителския и в политическия периметър. Същевременно Кремъл не обяви програма за държавни компенсации, оставяйки търговците да разчитат единствено на общите условия на застрахователите.

Военното основание за тези удари е документално потвърдено, а не просто декларативно. Анализатори от Defense Express, а впоследствие CNN и Fortune, установиха, че през платформата се търгуват стоки с пряка военна употреба: ударни FPV дронове, хексакоптери, оптични влакна за управление, полетни контролери, пускови механизми, прицели и бронеплочи. Част от обявите дори изрично рекламират съвместимост с изискванията на руския център за безпилотни технологии „Рубикон“. Президентът Володимир Зеленски изрично посочи доставките на компоненти за дронове, а съветникът в президентския кабинет Михайло Подоляк изтъкна връзките на платформата с държавните структури и данъчните приходи за бюджета. Пред Financial Times украински представител обясни кампанията като пряк отговор на руските удари срещу логистичната мрежа на „Нова поща“, чиито клонове и терминали са атакувани над 400 пъти от 2022 г. насам. Все пак остава неизяснен един важен детайл: липсват преки доказателства, че точно поразените складове са обработвали военни поръчки, а не цивилни потребителски стоки. В действителност, и двете твърдения относно намерението са вярни.

Командващият Силите за безпилотни системи Роберт Бровди („Мадяр“) дефинира смисъла на кампанията от различен ъгъл. След ударите в нощта на 18 юли той заяви, че целта „не е просто пожар за 100 милиарда“, а „разрушаване за секунди на илюзията за сигурен и мирен живот“ и прогнозира „плодове на прозрението“ сред руското общество. На 30 юли, след атаките в Пенза и Сарапул, той допълни с характерния си език, че пратките няма да пристигнат „нито с дрон, нито с вибратор; отсега нито в Пенза, нито в Удмуртия“. По този начин официалната обосновка и публичната реторика на командването се разминават: кампания, описана пред международната общност с документално доказана двойна употреба на стоките, е представена вътре като съзнателен удар върху усещането за нормалност на редовия руски гражданин.

Паралелно с това кампанията срещу рафинериите през юли се развиваше с още по-голяма интензивност. На 2 юли бе поразена инсталацията АВТ-6 в рафинерията „Норси“ на „Лукойл“ (Нижегородска област), осигуряваща 53% от капацитета на завода. На 6 юли дронове удариха Омската рафинерия – най-голямата в страната – и повредиха първични инсталации АВТ-10 и АВТ-11, формиращи близо три четвърти от нейната мощност. В същата нощ бяха атакувани и балтийските пристанища Висоцк и Уст-Луга. Последваха удари по Саратовската рафинерия (8 юли), Илската (10 юли), Сизранската (12 юли), „Газпром нефтехим Салават“ (14 юли) и Тюменската рафинерия (25 юли). Кумулативната равносметка в средата на месеца показа: 13 големи предприятия са частично или напълно спрели от началото на 2026 г., изведени от експлоатация са около 25% от рафинерийните мощности в страната, 30% от производството на бензин и до 44% от това на дизел. Общото производство на бензин през юни е спаднало с една четвърт на годишна база до около 90 000 тона дневно при лятно потребление от минимум 110 000 тона, а месечният дефицит се оценява на 300 000 до 500 000 тона по изчисления на „Медуза“.

Атаките през целия месец следваха идентична тактическа схема: рояк от евтини далекобойни дронове разпределя целите едновременно в няколко области, изтощава дежурните разчети на ПВО и позволява на малка, но критична част от апаратите да достигне обектите. Руското министерство на отбраната обяви 571 прехванати дрона в нощта срещу 24 юли над поне 17 области (при рекорд от 660 на 26 юни), а по време на последната атака – 371. Тъй като тези данни идват от страна в конфликта, те отразяват по-скоро мащаба на заявените отбранителни усилия, отколкото реалния резултат. Географията на ударите обаче се потвърждава по независим път чрез въвежданите авиационни ограничения, засегнали летища чак в Уфа и Ижевск – над 1000 км в дълбочина на руската територия. През същата нощ срещу 24 юли бе поразен и заводът „Авитек“ от концерна „Алмаз-Антей“ в Киров (на около 1200 км от украинската граница), произвеждащ компоненти за зенитно-ракетните комплекси „Тор“ и крилатите ракети Х-101 и Х-59М2. Там бе използвана украинската крилата ракета FP-5 „Фламинго“, макар в официалните сводки на руското МО да се споменават единствено 571 апарата от самолетен тип без признание за ракетен удар. Паралелно бяха извършени атаки по горивна и тръбопроводна инфраструктура в Башкирия и Уляновска област, както и по радара „Небо-У“ край Белбек и горивните резервоари на летището „Саки“ в окупирания Крим.

Руската държава реагира с административни мерки, които сами по себе си разкриват колко дълбок реално е възникналият дефицит. Износът на бензин и дизел бе забранен до 31 юли. От 1 юли временно е разрешено предлагане на горива от ниския стандарт „Евро-3“ (със съдържание на сяра до 150 mg/kg вместо 10 mg/kg), а задължителният норматив за продажба на горива беше намален от 15% на 10%. На бензиностанциите в множество региони бяха въведени ограничения: до 40 литра бензин и 80 литра дизел в Ханти-Мансийския автономен окръг, до 30 литра крайпътно във Вологодска област, а на места определени октанови числа се продават само с купони. В Крим купонната система за горива функционира още от юни. Към средата на юли ситуацията в Московска област се стабилизира и опашките по вериги бензиностанции се свиха наполовина. Това показва неравномерно поемане на натиска от системата: столичният регион се компенсира за сметка на недостиг в периферията.

В оперативен план тази кампания не променя директно линията на фронта. Руските войски продължават настъплението от Покровск и Мирноград към Добропиля. Независимо че украинското командване определя щурмовите им подразделения като изтощени, това не се дължи пряко на горивния дефицит в тила. Ударите унищожават капацитета за прерабнотка и инфраструктура на складове, но на този етап наличните данни не показват промяна в оперативния замисъл на руското командване. Стратегическата стойност на атаките се крие на друго ниво – изчерпване на ремонтния ресурс, повишаване цената на застраховките и усложняване на способността на Кремъл да поддържа илюзията за далечна война, която не засяга ежедневието.

Решаващ фактор остава темпът. Киев доказа, че разполага с обсег до Омск, Тюмен и Сарапул, но въпросът е дали може да поддържа честота на атаките, при която възстановяването трайно изостава от пораженията. Засега данните показват именно това: Рязанската рафинерия беше блокирана 46 дни до началото на юли и продължава да е неактивна, Волгоградската е извън строя от края на май, а за връщането на Московската в строя ще бъдат необходими поне шест месеца. При запазване на този натиск е вероятно кампанията срещу рафинериите и складовете да продължи и през август, без това автоматично да предизвика остър глад за гориво на фронта. Руската армия се ползва с приоритетен достъп до наличните ресурси, поради което цената на дефицита се плаща от цивилното потребление и държавния бюджет.

За пети път от началото на пролетта: Украински дронове поразиха рафинерията НОРСИ.

🇺🇦🛢️🇷🇺 Четвъртата по големина петролна рафинерия в Руската федерация беше поразена от украински дронове рано сутринта на 2 юли – осем дни след като предишна атака извади от строя инсталация за първична обработка на суров петрол и спря работата на целия завод.

Новият пожар избухна в „Лукойл-Нижегороднефтеоргсинтез“ (НОРСИ), разположен в покрайнините на Кстово в Нижегородска област, на около 450 км източно от столицата Москва. За удара съобщиха както украински, така и руски канали в Telegram, а черен дим, издигнал се над промишлената зона, беше заснет от очевидци още по първи петли.

Дроновете са достигнали района през тъмната част на нощта. Първият сигнал по традиция дойде от украинския канал Exilenova+, който публикува кадри от горящото съоръжение. Украинското издание „Милитарний“ направи обзор на снимки и видео, показващи пламъци и гъст черен дим над комплекса, и съобщи, че жители на Кстово и околните населени места са забелязали дронове в небето малко преди експлозиите. Часове по-късно колоната дим над промишлената зона оставаше видима от километри – картина, която контрастира с официалните руски твърдения за нощта.

Губернаторът на Нижегородска област Глеб Никитин потвърди атаката в Telegram, без да спомене рафинерията. По негови думи, цитирани от украински издания, отломки от свалени дронове са нанесли „некритични щети“ на един промишлен обект и няколко жилищни сгради. Украинската страна обаче посочи директно НОРСИ като цел на удара. Съветникът на украинския министър на отбраната Серхий Стерненко заяви, че дронове са поразили именно рафинерията. Мащабът на щетите от 2 юли не е обявен публично и не може да бъде независимо потвърден по наличните източници.

Значението на удара се разбира в контекста на предходните атаки и техническото състояние на завода. На 24 юни украински дронове повредиха CDU-5 – една от първичните дестилационни инсталации, които разделят суровия петрол на фракции за последваща преработка в бензин, дизел и други продукти. По данни на Reuters, базирани на двама източници от петролния сектор, инсталацията преработва около 12 000 тона суров петрол на денонощие – приблизително една четвърт от капацитета на целия завод. След удара рафинерията преустанови работа изцяло. Спирането имаше незабавно пазарно отражение: Санктпетербургската международна стокова борса прекрати продажбите на бензин и дизел, произведени от НОРСИ. Според Kyiv Independent спирането се очаква да засили нарастващия недостиг на горива в Русия, като по информация на същите източници заводът е имал теоретична възможност да възстанови частична работа чрез незасегнати мощности – възможност, която новият удар потенциално допълнително усложнява.

Значението на тази пауза се определя от мащаба на самия завод. Основана през 1958 г. НОРСИ е четвъртата по обем петролна рафинерия в Русия, най-голямата в структурата на „Лукойл“ и вторият по големина производител на бензин в страната. Проектният ѝ капацитет достига около 17 млн тона суров петрол годишно. Преди серията удари заводът произвеждаше близо 5 млн тона бензин годишно, над 5 млн тона дизел, около 2 млн тона мазут, около 0,5 млн тона битум, както и авиационно гориво, смазочни материали и над 50 различни нефтопродукти. Освен това Кстово е ключов доставчик на горива за московска област, а подобен обем не може да бъде лесно компенсиран чрез пренасочване към други рафинерии, които също са под удар – включително московската рафинерия, засегната при предходни атаки през юни.

Атаката от 2 юли е петият регистриран удар по обекта от началото на пролетта и хронологията на кампанията срещу НОРСИ показва не серия от изолирани попадения, а последователно засягане на различни елементи от производствения цикъл. На 5 април дронове подпалиха два обекта на територията на завода и поразиха ТЕЦ „Новогорковская“, която снабдява промишлената зона с електричество, топлина и пара. Спътникови данни за активни пожари на NASA регистрираха огнища в района, докато губернаторът Никитин съобщи за свалени 30 дрона и локализирани пожари, като още тогава приписа щетите на паднали отломки – интерпретация, която се повтаря и при последващите атаки.

На 18 май експлозии отново разтърсиха Кстово и Генералният щаб на Въоръжените сили на Украйна потвърди операцията на следващия ден. На 20 май втори удар засегна АВТ-6 – най-голямата дестилационна инсталация на рафинерията, с капацитет от около 190 000 барела на денонощие, или близо половината от общия капацитет на завода, според aгенция Reuters, която се позовава се на двама източници със знание за ситуацията. При този удар са регистрирани пожари на два промишлени обекта.

На 24 юни беше засегната CDU-5, което доведе до пълно спиране на рафинерията и прекъсване на търговията с нейни горива. На 2 юли, преди подновяване на работата, промишлената зона отново беше обхваната от пожари. Хронологията – първо енергийна инфраструктура, после двете ключови първични инсталации, повторен удар по вече спрян завод – очертава модел на постепенно, но трайно извеждане от експлоатация.

Кстово се намира на около 800 км от държавната граница на Украйна, което значи, че всеки удар е преминавал през няколко ешелона на ПВО мрежата. Официалните съобщения на руските власти при всички случаи говорят за свалени дронове и щети от отломки, но повторяемостта на пожари в рамките на същия промишлен комплекс очевидно съвпада с украинските твърдения за директни попадения по съоръженията.

НОРСИ не е изолиран случай, а част от мощна украинска кампания за нанасяне на далекобойни удари по руски мощности за нефтопреработка. Тази кампания, според украински и западни източници, има две стратегически цели: да намали приходите от суровини, които захранват руския военен бюджет, и да затрудни логистиката на армията, която зависи от дизел и бензин.

Ефектите вече се проявяват осезаемо в руската вътрешна икономика. Отделни региони въвеждат ограничения върху продажбите на горива, наблюдават се ценови колебания и временни забрани за износ, а правителството обсъжда допълнителни мерки за стабилизиране на пазара. Спирането на един от най-големите производители допълнително засилва натиска върху системата.

Осем дни след предходния удар рафинерията не само не е подновила работа, но отново е засегната от пожар. Ако новият удар е ограничен до периферни съоръжения, въздействието може и да остане локализирано. Но ако са засегнати ключови мощности, нужни за рестарт, подновявянето на производството може да бъде отложено за неопределено време – в момент, в който руската рафинираща индустрия вече действа под кумулативен натиск от серия последователни атаки.

Ограничения за горивата в Русия след масирани украински удари по ключови рафинерии.

🇷🇺🚫⛽️ Бензиностанции в редица области на Руската федерация започнаха да ограничават продажбите на бензин и дизел след поредица от атаки с украински дронове срещу ключови нефтени съоръжения, става ясно от публикации в социалните мрежи.

В неделя руските държавни медии съобщиха, че някои бензиностанции, управлявани от „Татнефт“ в Москва, са ограничили продажбите на бензин А-92 и А-95 до 20 литра на клиент, а лимитът за дизелово гориво е 40 литра. Други големи търговци на дребно наложиха сходни ограничения. Според сведенията „Роснефт“ е ограничила покупките до 90 литра на автомобил или контейнер, докато „Лукойл“ е ограничила продажбите до 100 литра на трансакция.

Подобни мерки бяха въведени на всички обекти на „Татнефт“ в Санкт Петербург, където клиентите също бяха ограничени до същите количества. Длъжностни лица в Република Татарстан потвърдиха, че също са въведени временни лимити, които описаха като превантивна мярка за спиране на „изкуствена паника“ и поддържане на стабилността на пазара. Някои местни власти обаче се опитаха да успокоят потребителите, като енергийният комитет на Санкт Петербург заяви, че няма признаци за недостиг на гориво.

Рестрикциите следват серия от удари с украински дронове срещу големи съоръжения за преработка на нефт. В петък дронове атакуваха „ТАНЕКО“, една от най-големите петролни рафинерии на Руската федерация, а също и „ТАИФ-НК“ в Нижнекамск, които са ключови активи в преработващия сектор на страната. Разследващата медия „Важные истории“ съобщи, че „Татнефт“ е въвела ограничения за продажба на гориво във всички руски региони, в които компанията оперира.

В събота при координирана операция на Главното управление на разузнаването (ГУР) и Силите за специални операции (ССО) на Украйна бяха нанесени сериозни структурни щети на водещия комплекс за претоварване на въглеводороди в Южна Русия, извеждайки от строя ключова горивна инфраструктура и ПВО системите, които са зачислени за нейната защита. Украинските сили извършиха и удар с далекобойни дронове през нощта, насочен срещу Котовски район, поразявайки обект за преработка и изпомпване на петрол близо до селището Ефимовка. Президентът Володимир Зеленски потвърди операциите, наричайки ги „добри резултати“.

„Има добри резултати от нашите воини при прилагането на санкции с голям обсег срещу важни обекти на територията на Русия и временно окупираните територии на Украйна“, написа Зеленски.

Московската рафинерия спря работа след удар на украински дрон; атакуван е и завод на „Лукойл“.

🇷🇺 Московската петролна рафинерия временно прекрати производство след удар с украински дрон на 17 май, съобщава Ройтерс, позовавайки се на източници от местната индустрия.

Операциите в предприятието, собственост на „Газпромнефт“, разположено в югоизточната част на столицата, бяха прекратени с цел защита и намаляване на по-нататъшните рискове, въпреки че според докладите ударът е причинил минимални структурни щети по завода.

Източници на Ройтерс, пожелали анонимност, посочват, че рестартирането на мощностите за преработка се очаква да отнеме няколко дни. Рафинерията играе ключова роля в снабдяването на руската столица с гориво.

Кметът на Москва Сергей Собянин потвърди за инцидента и заяви, че дрон се е разбил близо до обекта. По предварителни данни, предоставени от градоначалника, при удара са ранени 12 души – предимно строителни работници, намиращи се близо до портала на завода.

Собянин подчерта, че основната преработвателна технология на рафинерията е останала непокътната. От „Газпромнефт“ не са отговорили на запитванията на Ройтерс за коментар относно атаката или спирането на работата.

Временното затваряне засяга един от най-значимите активи за производство на енергия в региона. По данни на индустрията през 2024 г. рафинерията е преработила 11,6 млн метрични тона суров петрол, произвеждайки 2,9 млн метрични тона бензин, 3,2 млн метрични тона дизел и 1,3 млн метрични тона битум.

Спирането на работата на предприятието съвпада с друг мащабен удар по руската енергийна инфраструктура тази седмица, когато украински дронове атакуваха рафинерия „Лукойл-Нижегороднефтеоргсинтез“ в Кстово, Нижегородска област – атака, потвърдена по-късно от Генералния щаб на Въоръжените сили на Украйна.

Анализатори, работещи с публично достъпни източници, съобщиха, че ударът е поразил основна инсталация за преработка на нефт, предизвиквайки пожар на мястото. Рафинерията в Кстово е четвъртата по големина в Русия, която отговаря за близо 5 процента от общия капацитет за преработка на суров петрол в страната.

СБУ извади от строя диспечерска станция на „Транснефт" в Перм – четвърти ден пожар след два удара на 1500 км.

🇺🇦🔥🇷🇺 Линейната производствено-диспечерска станция (ЛПДС) „Перм" в района Малиновская, ключов транспортен възел на държавния оператор „Транснефт", гори четвърти пореден ден след два поредни удара на украински дронове в нощите срещу 29 и 30 април.

Сателитни кадри с висока резолюция, публикувани от Exilenova+, потвърждават пълно унищожение на основния резервоарен парк – според военни анализатори и собствения анализ на Exilenova+ всички контейнери с обем 50 000 кубически метра в комплекса са поразени, а основните технологични линии на тръбопроводите са изгорели след разлив на суров нефт. Маркираната в червено зона върху сателитните кадри включва 4 големи резервоара, изцяло унищожени или повредени без възможност за възстановяване, докато маркираната в жълто обхваща два допълнителни резервоара с потенциални частични щети.

Операцията беше проведена от Центъра за специални операции „Алфа" на Службата за сигурност на Украйна (СБУ). Първият удар беше нанесен в нощта срещу 29 април и доведе до мащабен пожар, обхванал по-голямата част от резервоарния парк. На следващата нощ СБУ повторно атакува обекта и порази допълнителни горивни резервоари.

Според Kyiv Independent в съседното предприятие „Лукойл-Пермнефтеоргсинтез" е поразен възелът АВТ-4 – ключово стъпало за първична преработка на нефт. Разстоянието между ЛПДС „Перм" и държавните граници на Украйна надхвърля 1500 км, което поставя удара сред най-дълбоките на руска територия от началото на войната през февруари 2022 г.

ЛПДС „Перм" е възлов елемент в магистралната тръбопроводна мрежа на „Транснефт", осигуряващ приемането, съхранението и препомпването на суров нефт към рафинерията в Перм и експортните терминали Новоросийск и Туапсе на Черно море и Уст-Луга и Приморск на Балтийско море. Съоръжението е сред най-големите по обем на резервоарния парк в цялата система на „Транснефт". Всеки от резервоарите от клас 50 000 м³ съхранява до 314 000 барела суров нефт – обем, който отговаря на производствения обем за близо денонощия на средно голяма руска нефтена компания.

Непосредствените последици засегнаха градската среда на Перм – административен център на едноименната област с близо 1 милион жители. Граждани съобщиха за „черен дъжд" – нефтени пръски по дрехи, автомобили и сгради. Местните власти задействаха химически авариен сигнал на 30 април, а пушекът от пожара покриваше десетки километри по поречието на река Кама. Според държавните медии на Кремъл работниците на станцията са били евакуирани преди ударите и официално не са обявени жертви. „Транснефт" не е съобщавала публично за частично или пълно прекъсване на магистралните тръбопроводи към момента, но украинските анализатори оценяват, че технологичният процес на станцията е изваден от строя за неопределен период.

Ударът се вписва в по-широка кампания на СБУ и Главното разузнавателно управление срещу руската петролна мрежа през пролетта на 2026 г. В същата нощ беше поразена и рафинерията в Орск, Оренбургска област. През април СБУ потвърди и удари по терминала в Туапсе и нефтобази в Краснодарския край. Президентът Зеленски публикува кадри от пораженията при Перм и потвърди отговорността за атаката, описвайки я като „справедлив отговор" на руските удари по украинската енергийна мрежа.

Технически операцията при Перм очертава няколко тенденции в развитието на украинската програма. Обхватът от над 1500 км по права линия предполага, че апаратите, използвани от „Алфа", разполагат с оперативен радиус от поне 2000–2200 км, отчитайки заобиколните маршрути за избягване на руските ПВО мрежи. Повторният удар в две последователни нощи срещу един и същ обект показва способност за поддържане на непрекъснат натиск и преодоляване на руските активни и пасивни мерки за защита. Поражението на конкретни технологични възли като АВТ-4 в съседния обект предполага наличие на подробни разузнавателни данни за вътрешната структура на поразеното оборудване.

Икономическият ефект върху „Транснефт" подлежи на уточнение. Загубата на резервоарни обеми от порядъка на 300 000 м³ и щетите по основните технологични линии налагат продължителен период на ремонт, а срокът за доставка на специализирано оборудване в условията на международни санкции изместват възстановяването в порядъка на месеци, не седмици. Пермският възел е критичен за маршрутите за пренос на нефт към Балтийско и Черно море, а пълната му функционална възстановимост ще зависи от наличието на резервни мощности в други възли на системата.

Украински дронове удариха пристанище „Приморск“ и рафинерия на „Лукойл“ в Кстово.

🇺🇦💥🇷🇺 Украинските подразделения за дронове нанесоха удари по пристанище „Приморск“, свързано с „Транснефт“, и рафинерията на „Лукойл“ в Кстово през изминалата нощ. Това съобщи официалният канал на командващия Силите за безпилотни системи на Въоръжените сили на Украйна.

Роберт „Мадяр“ Бровди потвърди в своя Telegram канал, че украински дронове са поразили инфраструктура близо до пристанище Приморск, разположено на крайбрежието на Балтийско море, и са ударили рафинерия на „Лукойл“ в Кстово – едно от основните съоръжения на компанията.

Изявлението описва операцията като координиран удар по руския петролен сектор, извършен през нощта на 5 април. Видеа, разпространени онлайн от местни жители, показват интензивна работа на мобилни огневи групи по време на атаката, а над района се виждат експлозии.

Постът цитира думите на губернатора на Ленинградска област Александър Дрозденко, който потвърди, че „един от участъците на нефтопровода в района на пристанище Приморск е повреден“ и че се извършва „контролирано изгаряне“.

Що се отнася до удара в Кстово, Бровди отбеляза, че кадри от открити източници показват огромен пожар в рафинерията, докато руските официални лица публично описват последствията като „лек дим от отломки“.

В изявлението атаките са свързани с натиска върху руската горивна и логистична база и са представени като част от кампания за повишаване на цената на войната за Кремъл. Командирът обобщи операцията с думите: „Бием с върба, удряме портфейла на бункерния дядо с дронове“.

Докладваните удари съвпадат с последиците за руската инфраструктура за износ на петролни продукти на Балтийско море. Износът от терминалите в Приморск и Уст-Луга беше спрян, след като украински дронове повредиха съоръженията за товар и предизвикаха големи пожари миналата седмица.

Спирането засегна два ключови пункта, след като предишни атаки нарушиха работата на терминалите, като наложиха прекратяване на работата по обработка на петрол. Тези предишни удари повредиха съоръженията и на двете места, ескалирайки натиска върху един от основните руски експортни маршрути в Балтика.

Исторически срив: Лукойл отчете 1 трилион рубли загуба от западните санкции.

🇷🇺📉 Руският енергиен гигант „Лукойл“ е приключил миналата година с чиста загуба в размер на 1,059 трилиона рубли, става ясно от публикувания в петък финансов отчет по МСФО.

За първи път в своята 30-годишна история компанията на милиардера Вагит Алекперов излиза на червено в края на годината. В миналото дружеството, което държи около 15% от добива на нефт в страната, е отчитало загуби на тримесечие (45,9 млрд. рубли през първото тримесечие на 2020 г. и 65 млрд. рубли в края на 2015 г.), но винаги е успявало да завърши годината с печалба.

Дори в края на 90-те години, когато цената на руския нефт падна под 10 долара за барел, Лукойл оставаше надеждна „машина за пари“: през 1998 г. компанията отчете 729 млн. долара чиста печалба, а през 1999 г. – 1,062 млрд. долара (по тогавашните стандарти US GAAP).

По време на срива на световния пазар при пандемията през 2020 г. Лукойл отчете 15,2 млрд. рубли печалба. А през 2015 г. в условията на първата вълна от санкции след анексирането на Крим чистата печалба възлезе на 291,1 млрд. рубли.

Текущият срив се дължи на отписването на чуждестранни активи за 1,66 трлн. рубли, сочат анализи на ПСБ. Става дума за нефтени находища, рафинерии и бензиностанции в 11 страни от Латинска Америка до Европа. Според оценки на „Алфа-банк“ тези активи са осигурявали между 15-17% от добива и 25% от общия обем на преработка на компанията.

След попадането на Лукойл под блокиращите санкции на Тръмп, дейността на дъщерните фирми на гиганта зад граница беше парализирана. Многобройните опити за продажба на международната мрежа с балансова стойност 22 млрд. долара до момента не получават одобрението на Министерство на финансите на САЩ.

Приходите на „Лукойл“ за изминалата година се свиха с 15% до 3,77 трлн. рубли, а печалбата преди данъци, лихви и амортизации (EBITDA) спадна с 36% до 892 млрд. рубли. Оперативната печалба намаля наполовина до 527 млрд. рубли. Това е резултат от ниските цени на петрола в рубли и престоя на рафинериите „поради външни въздействия“, пишат експертите от ПСБ.

„Спадът в приходите е свързан с ниските цени на руския петрол през миналата година, високата отстъпка на сорта „Уралс“ спрямо еталонните чужди сортове, санкциите срещу сенчестия флот и самата „Лукойл“, които доведоха до съкращаване на износа“, отбелязва Наталия Милчакова, водещ анализатор във Freedom Finance Global. Тя определя резултатите като „слаби“, макар и „очаквани“.

Ключов фактор за бъдещето на „Лукойл“ остава съдбата на задграничните активи – на каква цена и в какъв срок ще се реализират и как компанията ще успее да получи и използва средствата от тяхната продажба.

Първоначално „Лукойл“ планираше да продаде своите активи на компанията Gunvor, основана от близкия до Путин милиардер Генадий Тимченко. Сделката обаче пропадна, след като Министерството на финансите на САЩ определи потенциалния купувач като „марионетка на Кремъл“.

САЩ удължиха срока за продажба на международните активи на „Лукойл“ до 1 април

🇺🇸🤝🇷🇺 Крайният срок, в който компании могат да сключват сделки за закупуване на международни активи на руския петролен гигант „Лукойл“, беше удължен отново до 1 април. Този ход е тясно свързан с политиката на санкции на Вашингтон и дипломатическите усилия, свързани с войната в Украйна.

Агенция Ройтерс посочва, че задграничното портфолио на „Лукойл“ се оценява на около 22 милиарда долара, което е предизвикало интерес от страна на широк кръг кандидати.

Новият срок, заявен от Службата за контрол на чуждестранните активи (OFAC) към Министерството на финансите на САЩ, отменя досегашния краен срок (28 февруари) и бележи третото такова, откакто Вашингтон наложи санкции на руския петролен гигант.

Американски служител заяви, че ведомството е удължило срока, за да „улесни текущите преговори с „Лукойл““ и да подсигури сделка, което подкрепя усилията на президента Доналд Тръмп за прекъсване на приходите, които Русия използва за финансиране на войната.

Междувременно подкрепяната от Саудитска Арабия компания Midad Energy подписа предварително споразумение за санкционираните активи на „Лукойл“, което подлежи на одобрение от регулаторните органи.

По-рано стана ясно, че „Лукойл“ е започнал подготовка за продажба на своите международни активи, обявявайки, че разглежда оферти от потенциални купувачи на фона на засилващия се санкционен натиск.

Chevron обмисля покупка на чуждестранни активи на „Лукойл“.

🇺🇸 Chevron, една от водещите американски петролни компании, проучва варианта да придобие задгранични активи на руския енергиен гигант „Лукойл“, съобщи Reuters, позовавайки се на петима свои източници.

Това развитие идва на фона на скорошно разрешение от Министерството на финансите на САЩ, позволяващо на потенциални купувачи да започнат преговори с руската компания за продажба на нейните международни операции.

„Лукойл“, която от октомври е обект на сурови американски санкции, има глобално портфолио на ориентировъчна стойност от 20 милиарда долара. Chevron се интересува предимно от активи, които съвпадат със наличните ѝ стратегически приоритети, а не от цялото портфолио. Компанията заяви, че спазва стриктно действащото законодателство, но отказа коментар по търговски въпроси.

Другите заинтересовани страни включват швейцарския инвестиционен фонд Carlyle и няколко други глобални играчи. Търговската къща Gunvor на руския бизнесмен Генадий Тимченко подаде оферта, която по-късно оттегли след критики по адрес на връзките ѝ с Кремъл.

Задграничните активи на руската компания включват три рафинерии в Европа, дялове в находища в Казахстан, Узбекистан, Ирак, Мексико, Гана, Египет и Нигерия, както и мрежа от бензиностанции в Европа, Азия и Съединениет щати. Лукойл притежава 13,5% от находището Карачаганак и 5% от Тенгиз, разположени в Казахстан – ключови източници за Каспийски тръбопроводен консорциум с над 1,6 милиона барела петрол дневно.

🔙 Frontline Monitor припомня: Миналата седмица цената на основния сорт руски петрол „Уралс“ падна до най-ниската си точка от над две години и половина насам, само няколко дни преди да влязат в сила санкциите на САЩ срещу двете най-големи руски петролни компании.

България готви национализация на "Лукойл".

🇧🇬 България предприема стъпки за поемане на контрола над рафинерията в Бургас, която е собственост на руския гигант „Лукойл“, за да я предпази от американските санкции към двете най-големи руски нефтени компании заради агресията срещу Украйна.

Правителството подготвя законодателство, което ще позволи назначаване на временен държавен администратор, който да управлява и да продаде рафинерията, контролирана от „Лукойл“, която е единствена по рода си в страната, съобщи Ройтерс.

Планът, разкрит от българското издание Mediapool, предвижда отнемане на правото на глас на „Лукойл“ и възможност за обжалване по време на процеса по продажба.

Лидерът на партия ГЕРБ и бивш министър-председател Бойко Борисов посочи, че законопроектът ще бъде внесен в парламента още тази седмица, като го определи като необходима мярка за защита на енергийната сигурност на България.

Според експерти ходът има за цел да бъдат избегнати потенциални прекъсвания на доставките и вторични санкции, след като САЩ и Великобритания включиха „Роснефт“ и „Лукойл“ в черния списък миналия месец.

„Това гарантира стабилност и ограничава излагането на рискове от бъдещи санкции“, заяви Мартин Владимиров от Центъра за изследване на демокрацията, цитиран от Ройтерс.

„Лукойл“ вече обяви рафинерията в Бургас за продажба по-рано тази година, като я оцени на около 2 милиарда долара, а швейцарската търговска компания „Гунвор“ беше посочена като потенциален купувач. Детайлите около това как „Гунвор“ би поела контрола обаче остават неясни.

Рафинерията в Бургас се смята за критична инфраструктура и преработва по 240 000 барела суров нефт на ден. София въведе за пръв път разпоредби за извънредно държавно управление на подобни активи през 2023 г., с което постави основата за сегашното предложение – заводът да продължи да работи под български надзор, ако натискът от санкциите се засили.

По-рано беше съобщено, че България ще прекрати транзита на руски газ догодина, обяви премиерът Росен Желязков по време на посещението си в САЩ за Общото събрание на ООН.

Литва спира транзита на руски петрол за Калининградска област.

🇱🇹🚫🇷🇺 Литва ще прекрати всички доставки на руски петрол за Калининградска област с влизането в сила на санкциите срещу руските енергийни компании „Роснефт“ и „Лукойл“ от страна на САЩ и Великобритания.

Това стана ясно от репортаж, излъчен на 31 октомври от обществения радио-телевизионен оператор LRT.

Държавният железопътен оператор LTG обяви, че ще прекрати всички превози на санкционираните руски компании след изтичането на преходния период за приключване на съществуващите сделки на 21 ноември.

„В съответствие с регламентите за санкциите LTG няма да извършва транспортни операции, в които участват Лукойл или Роснефт, както и дъщерните им дружества или свързани с тях лица“, посочиха от компанията.

През 2024 г. LTG е превозила 371 000 тона петролни продукти между Русия и Калининград, които почти изцяло са били с произход от Лукойл. От началото на годината по същия маршрут са били доставени още 194 000 тона петрол на руския енергиен гигант.

Литовските железници посочиха, че спазването на западните мерки остава ключов приоритет за дружеството и неговите партньори.

По-рано беше съобщено, че Службата за сигурност на Украйна е извършила над 160 успешни удара по руски обекти за добив и преработка на петрол от началото на 2025 г.

Путин изключи възможността за примирие в Украйна.

🇷🇺 Руският президент Владимир Путин изключи варианта за примирие в Украйна въпреки суровите американски санкции и отправи нова заплаха с „поразителен отговор“, ако западните съюзници на Украйна ѝ доставят крилати ракети Tomahawk, съобщи The Moscow Times.

Говорейки пред подбрани журналисти след участието си в конгреса на Руското географско общество, Путин отхвърли последните санкции, наложени вчера от Министерството на финансите на САЩ като „опит за оказване на натиск“, заявявайки, че „никоя уважаваща себе си държава не взема решения под натиск.“

Путин също така заплаши с решителен отговор, ако Киев получи далекобойни оръжия. „Ще дадем силен, ако не и поразителен отговор. Нека си помислят за това“, заяви той, обвинявайки Запада, че се опитва да ескалира войната.

По повод решението на президента Доналд Тръмп да отмени планирана среща на върха в Будапеща, той отбеляза, че срещата „вероятно е отложена“ и „има нужда от съответната подготовка, за да се избегне безсмислен резултат“, заяви Путин, цитиран от руски медии.

Frontline Monitor припомня: Новите мащабни санкции срещу руските петролни гиганти Лукойл и Роснефт са били наложени заради това, че „Путин е излъгал“ относно желанието си за мир в Украйна, заяви министърът на финансите на САЩ Скот Бесент, цитиран от Fox Business.

ОПЕК е готова да запълни недостиг на пазара от санкциите срещу Русия.

🛢️📈 ОПЕК има готовност да увеличи производството на петрол, в случай на недостиг на световните пазари след влизане в сила на новите санкции на САЩ, насочени срещу най-големите руски петролни компании Лукойл и Роснефт. Това заяви министърът на петрола на Кувейт Тарик Ал-Руми, цитиран от Ройтерс.

Санкциите, описани като най-строгите мерки на Вашингтон срещу руския бизнес от началото на инвазията в Украйна, доведоха до скок на световните цени на петрола с 5% и накараха Индия да обмисли намаляване на вноса от Русия, а според съобщеният китайските държави компании ще спрат вноса.

Ал-Руми посочи, че това „определено може да има положително въздействие върху цените“ и прогнозира нарастване на търсенето от производителите в Персийския залив. „Вече виждаме признаци за това“, каза той пред Ройтерс.

ОПЕК+, в който участва и самата Русия, произвежда половината от световния петрол. Той започна постепенна отмяна на продължили с години съкращения в производството, за да върне пазарния си дял и да отговори на високите нива на глобално търсене. Групата планира да увеличи производството със 137 000 барела на ден от ноември като част от предстояща корекция.

Frontline Monitor припомня: Министерството на финансите на САЩ обяви, че въвежда мащабни санкции, насочени срещу двете най-големи руски петролни компании Роснефт и Лукойл като мярка в отговор на „липсата на сериозен ангажимент от страна на Москва към мирния процес“ в Украйна.

Преди това стана ясно, че водещите китайски държавни петролни компании спират покупките на руски суров петрол по море в отговор на новите санкции на САЩ срещу двата най-големи руски производителя.

Русия е доволна от подновения износ на кюрдски петрол.

Пламък се издига от комин на нефтено находище в Иракски Кюрдистан, 16 август 2014 г.
📸 Снимка: REUTERS/Azad Lashkari

🇷🇺🇮🇶 Русия е много доволна от подновения износ на кюрдски петрол, заяви външният министър Сергей Лавров пред Нами Абдула от Rudaw по време на пресконференция в ООН, проведена тази събота.

„Много сме доволни от това“, каза Лавров, като добави, че споразумението за износ означава „едно-единствено нещо – че кюрдите и арабите в Ирак могат да се разберат помежду си и да постигнат съгласие“.

Федералното правителство на Ирак и регионалните власти в Иракски Кюрдистан поддържат тесни икономически връзки с Москва, която има няколко петролни компании, сред които Газпром Нефт, Лукойл и Роснефт, които оперират както в Кюрдистан на север, така и в петролните находища на Южен Ирак. Двете страни установяват дипломатически отношения още през 1944 г.

Износът на кюрдски петрол беше подновен през тръбопровода Ирак-Турция в събота, след успешно сключване на споразумение по-рано тази седмица, предшествано от повече от две години преговори с участието на регионалните власти на Иракски Кюрдистан, федералното правителство в Багдад и международни петролни компании.

Износът беше спрян през март 2023 г. след постановление на арбитражен съд в Париж, според което Турция е позволила на Ербил да изнася самостоятелно петрол от 2014 г. в нарушение на договора за тръбопровода с Багдад от 1973 г.

Лавров сподели, че е говорил лично с иракския външен министър Фуад Хюсеин и поддържа редовна комуникация с кюрдското ръководство.

„Много сме доволни, че кюрдите и централните власти насърчават диалог“, отбеляза той и добави, че Москва не желае „кюрдският въпрос да ескалира и да създаде проблеми за всички“. Той подчерта също, че с последното споразумение за износа на петрол Ербил и Багдад са показали, че могат да се разбират.

„Без национално съгласие държавите биха се разпаднали. Ербил и Багдад доказаха това, а ние активно подкрепяме този процес“, каза той.

ЕС прие четири нови пакета от санкции срещу Русия заради войната в Украйна

Колона от товарни влакове и вагони след забраната на Литва за транзит на стоки под санкции от ЕС през руския анклав Калининград на Балтийско море, 21 юни 2022 г.
📸 Снимка: REUTERS/Vitaly Nevar

🇪🇺⚔️🇷🇺 Европейската комисия обяви, че е приела четири нови пакета от санкции срещу Русия във връзка с войната в Украйна. Сред тях е 17-ият пакет, насочен срещу „сенчестия флот“ на Москва, заедно с мерки, свързани с химическите оръжия, нарушенията на човешките права и хибридните заплахи.

ЕС и западните му съюзници постепенно затягат мерките срещу руския „сенчест флот“ от танкери и свързаните с него лица, заобикалящи ценовия таван на руския суров петрол, наложен от страните от Г-7 в края на 2022 г. Таванът позволява продажбата на руски петрол на трети страни със западни застрахователни услуги, при условие че цената не надвишава 60 долара за барел. Затегнатите мерки започват да оказват ефект, като тази седмица ЕС ще настоява за по-нисък ценови таван по време на срещата на финансовите министри от Г-7 в Канада. Износът на петрол и газ е основен източник на приходи, с които Русия финансира войната си в Украйна.

Новите мерки ще засегнат над 130 юридически и физически лица. В рамките на 17-ия пакет ЕС ще наложи санкции на 75 нови субекта, сред които голямата петролна компания „Сургутнефтегаз“, застрахователна компания за корабоплаване и четири фирми за управление на сенчестия флот, действащи в ОАЕ, Турция и Хонконг.

Европейските дипломати обсъждаха за кратко налагането на санкции срещу дубайския клон на „Литасцо“, търговското звено на втората по големина руска петролна компания „Лукойл“, но то беше изключено от списъка поради противопоставяне от страна на Унгария и липсата на солидна правна основа. Все пак, дубайското корабно звено на компанията – „Ейгер Шипинг ДМСС“ – беше включено в списъка.

Добавени са още 189 плавателни съда, от които 183 са петролни танкери, с което общият брой на санкционираните съдове достига 324. ЕС води диалог с държави, които предоставят регистрации на танкери, за да ограничи използването от Москва на т.нар. „флагове на удобство“, регистрирани в държави, различни от тези на действителните собственици. В последния пакет са включени флагове от африкански държави като Сиера Леоне, Габон и Коморските острови, карибски и тихоокеански острови, Индия, Азербайджан и дори Сан Марино, европейска държава без излаз на море.

Пакетът затяга мерките за продажба на стоки с двойна употреба – продукти или технологии, които могат да бъдат използвани от руската военна индустрия – и включва в списъка субекти, подкрепящи руския военно-промишлен комплекс в Китай, Беларус и Израел.

🇺🇸🇺🇦 САЩ призовават Украйна да спре ударите по руските петролни рафинерии на фона на глобални опасения

Общ изглед към петролната рафинерия на Лукойл във Волгоград, Русия, 22 април 2022 г.
📸 Снимка: Reuters

Съединените щати призоваха Украйна да прекрати атаките си срещу енергийната инфраструктура на Русия, като се позоваха на опасения относно потенциални последици върху световните цени на петрола и ответни действия. Призивът за сдържаност идва на фона на съобщения за засилени удари с дронове, насочени към рафинерии, терминали и складови съоръжения в Западна Русия.

Според източници, цитирани от Financial Times , Вашингтон е предал загрижеността си на високопоставени украински служители, като е подчертал потенциалните икономически последици от продължаващите удари по руски петролни съоръжения. Белият дом, според съобщенията разочарован от наглия характер на атаките, подчерта риска от изостряне на и без това нестабилния енергиен пазар.

Ние не насърчаваме и не одобряваме атаки в Русия.

заяви говорител на Съвета за национална сигурност на САЩ, отразявайки позицията на Вашингтон по въпроса. ЦРУ отказа да коментира ситуацията, докато украинските власти и кабинетът на президента Зеленски останаха мълчаливи по въпроса.

Засилените въздушни удари от Украйна идват на фона успехи на терен в полза на Москва, като от 2022 г. насам са докладвани най-малко 12 големи атаки срещу руски петролни рафинерии, а девет са извършени само тази година. Стратегическото насочване към инфраструктурата за износ на петрол в Западна Русия представлява значителна заплаха за износа на страната, който представлява приблизително 60 процента от общия му обем.

С нарастването на опасенията относно потенциалните прекъсвания на глобалните доставки на петрол и въздействието върху цените на горивата, експертите подчертават значението на напредващите способности на Украйна за дронове. С дронове с обхват от над 1000 км и полезен товар, способен да нанесе значителни щети, Украйна демонстрира способността си да нанася прецизни удари по критични енергийни инсталации.

„Забележително е, че нищо не плаши действащия президент на САЩ повече от скока на цените на горивата в годината на избори“, отбеляза Боб Макнали, президент на консултантската фирма Rapidan Energy и бивш енергиен съветник в Белия дом, подчертавайки политическите последици от нарастващите цени на бензина за президента Перспективите за преизбиране на Байдън.