Казахстан задържа украинка, дошла за внука си, по искане на Русия

🇷🇺⚖️🇰🇿 Властите в Казахстан задържаха на 1 октомври на летището в Астана украинската гражданка Любов Рожанска, долетяла от Истанбул, за да прибере 8-годишния си внук и да го върне при баща му в Одеса. На паспортния контрол се оказа, че е издирвана от Руската федерация по обвинение в опит за отвличане на същото дете. Искането за задържането ѝ е подадено по линия на Организацията на Договора за колективна сигурност (ОДКС), ръководения от Кремъл военен съюз, в който членува и Казахстан, съобщи пред Deutsche Welle адвокатът ѝ Алексей Прянишников.

Адвокатката от Астана Риза Нурбаева потвърди пред изданието, че Рожанска се намира в столичен арест и че съдебното заседание за нея се очаква до три дни от нейното пристигане. Според нея има вероятност украинската гражданка да бъде предадена на съдебните власти в Русия.

Спорът за внука на Рожанска започва през 2021 г. Тогава майка му Алла Андреева го отвежда от Одеса към Калининградска област, където живее семейството на втория ѝ съпруг, който е руски гражданин. Пред The Insider Прянишников твърди, че бащата е дал съгласието си за временно пътуване, при условие че синът му бъде върнат в Украйна. През март 2022 г. малко след началото на пълномащабната война, Андреева подава в Министерство на вътрешните работи заявление за отказ от украинското гражданство на себе си и сина си и още същата година двамата получават руско гражданство. Бащата завежда дело, по което през март 2025 г. Върховният съд на Украйна определя за местоживеене на детето Одеса, при баща му. Калининградските съдилища стигат до друго решение: бащата, който по думите на адвоката служи във Въоръжените сили на Украйна, може да вижда сина си само лично, през лятната ваканция и на територията на Калининградска област.

Момчето фигурира в украинските списъци на деца, задържани незаконно в Русия, казва Прянишников. Към 18 септември Киев е потвърдил 20 651 случая на депортация и принудително преместване на деца, съобщи Максим Максимов, ръководител на президентската инициатива Bring Kids Back UA. Във връзка с делата, по които работи, Прянишников казва: „Може да изглежда, че ги извозват с някакви камиони, под дулото на автомата. Не е така. Делата, с които се сблъсквам и които получавам включително от офиса на украинския омбудсман, в повечето случаи са свързани с разпаднали се семейства.“

През юли 2026 г. вторият съпруг на майката Виталий Андреев и баща му Вячеслав, при които живее детето, сами търсят Рожанска с предложение да го предадат на нея и баща му. Руското семейство предлага двете страни взаимно да се откажат от претенциите си, включително за да бъде прекратено наказателно дело в Украйна. Семейството предлага също да предаде сина на баща му, както е постановил украинският съд, а споразумението да бъде подписано в Казахстан и заверено от нотариус. По думите му Андрееви настояват срещата да бъде именно в Казахстан и няколко пъти отлагат предаването. В нощта преди уговорения полет те записват видео на летището, в което уж изпращат момчето за Казахстан заедно с Виталий Андреев. Момчето така и не излетя.

Към 27 август, когато преговорите се намират в разгара си, Централният районен съд на Калининград вече е постановил задържане под стража на Рожанска по искане на ръководителя на следствената група на ФСБ за Калининградска област. Документите, които Руската федерация е изпратила по линия на ОДКС заедно с искането за екстрадиция, показват, че междувременно следователите на ФСБ са подготвяли обявяването ѝ за издирване и самата екстрадиция, пише Deutsche Welle. Пред The Insider Прянишников посочва, че датата на срещата в Астана е била договорена точно когато съдът в Калининград издаде задочно постановление, а отлаганията обяснява с това, че службите не успявали да подготвят мярката за неотклонение, обявяването за издирване и документите за Казахстан в срок. „Сега вече виждам, че преговорите са се провеждали под контрола на ФСБ“, казва той.

„Когато пристигна в Казахстан, я задържаха по постановление от съда в Калининград. Там срещу нея от 2023 г. има образувано наказателно дело уж за опит за отвличане на дете, за което тя не е знаела, защото изобщо никога не е стъпвала в Русия“, каза Нурбаева.

Делото започва след друг неуспешен опит за същото предаване. Още през 2023 г. роднините постигат споразумение внукът на Рожанска да бъде върнат в Украйна и двама украински граждани пътуват през Литва до Калининградска област, за да го вземат. Там са задържани и обвинени в опит за отвличане, а след това в шпионаж. Тогава руският съд обявява Рожанска за организатор на отвличането, казва адвокатът.

Руската версия на същия епизод може да бъде открита в присъдата на Калининградския областен съд от 23 октомври 2025 г. На закрито заседание двама украински граждани на 25 и 41 години получават съответно 16 и 15 години затвор в колония със строг режим за шпионаж, незаконно преминаване на границата и опит за отвличане на непълнолетен. Според обвинението те събирали сведения за охраната на руско-литовската граница за целите на чуждо разузнаване, преминали я незаконно на 26 декември 2023 г. и били задържани от ФСБ. Целта им, по същата версия, е била да отвлекат детето на служител на украинското министерство на отбраната, което живее с майка си. След като присъдата влезе в сила, през декември ФСБ описа детето като син на бивш служител на украинските спецслужби и заяви, че двамата са действали срещу заплащане. Руските съобщения не назовават Рожанска.

Пред Deutsche Welle Прянишников определя ареста в Астана като „доста прецизно планирана операция“ и провокация на ФСБ. Като възможен мотив той смята „желанието да се отличат пред началството и подобрят статистиката за разкриваемостта“. „Колкото и семейно да изглежда това дело, в него съвсем ясно долавям политически подтекст, свързан с войната между Русия и Украйна“, добавя той. Пред The Insider адвокатът твърди, че Русия, чиято работа с Интерпол е ограничена, търси други начини да задържа хората, от които има интерес, и сега изпробва екстрадицията по линия на ОДКС. Ако този опит успее, в обсега могат да попаднат украински доброволци и активисти в бившите съветски републики, чиито дела лесно могат да бъдат квалифицирани по членовете за тероризъм на Наказателния кодекс на Руската федерация. Третото обяснение, което Прянишников допуска, е опит да се изгради канал за увеличаване на „обменния фонд“, тоест на броя на задържаните, които Москва държи за размяна.

Украинското министерство на външните работи съобщи, че веднага щом е получило информация за ареста, посолството в Казахстан е поискало от страната да не удовлетвори искането за екстрадиция. Консулите са получили предварително разрешение да посетят Рожанска, а министерството очаква Казахстан да разгледа справедливо обстоятелствата. Към 3 октомври властите в Астана не са коментирали публично този случай, а ФСБ и семейство Андрееви също мълчат.

Прянишников казва, че от началото на пълномащабната война Казахстан не е предавал на Русия украински граждани. Вдинственото изключение е мъж с двойно гражданство, депортиран заради притежание на руски паспорт. С руските граждани, които Москва издирва, практиката е различна. Генералната прокуратура през януари 2026 г. се съгласи да предаде на руската държава чеченския активист Мансур Мовлаев, критик на ръководството на Чечня, и Юлия Емельянова, бивша доброволка в петербургския щаб на Алексей Навални. Двамата се намират в ареста в очакване на екстрадиция, а през септември получиха окончателен отказ за бежански статус от касационните инстанции. Заместник-главният прокурор Галимжан Койгелдиев посочи, че не си спомня човек в екстрадиционна процедура да е получавал такъв статут.

Делото срещу Рожанска съществува от 2023 г. Постановлението за ареста и документите за издирването се появиха едва в седмиците, през които руските роднини договаряха срещата в Астана. Внукът, заради когото тя пътува, не излетя, а според адвоката първото договорено предаване също е завършило със задържането на хората, изпратени да го вземат. Затова е много вероятно предаването в Астана да е насрочено в синхрон с руската процедура, а не процедурата случайно да е съвпаднала с пътуването. Руската версия има отделна опора: делото е образувано няколко години преди преговорите, а за Москва епизодът от 2023 г. е шпионска операция с влязла в сила присъда. Тя обаче не дава обяснени защо задържането е поискано именно докато се договаря предаването.

След като съдът в Астана реши дали да остави Рожанска за постоянно в ареста, окончателно решение по руското искане ще бъде взето от Генералната прокуратура на Казахстан. Случаят с Емельянова, която от август 2025 г. се намира в арест в очакване на екстрадиция, показва, че процедурата може да продължи повече от година. Версията за примамката ще се потвърди, ако документите за екстрадиция покажат, че обявяването за издирване е последвало определянето на датата на срещата, или ако Андрееви така и не доведат момчето. Ще отслабне, ако детето бъде предадено на баща си или ако семейството докаже, че пътуването му е било осуетено по друга причина. Ако искането бъде уважено, Казахстан ще предаде на Москва украинска гражданка, която никога не е стъпвала в Русия, по обвинение в опит да отвлече своя собствен внук.

 

🎥 Видео: Кадри от задържането на двамата украинци в Калининградска област, които руският съд осъди за шпионаж и опит за отвличане на дете. Записът е заснет от ФСБ и споделен от ТАСС на 3 октомври 2024 г. Той показва нощното задържане край пътя, разпита им и съдебната зала. Според техния адвокат Алексей Прянишников двамата са влезли през Литва през 2023 г. с идеята да вземат внука на Любов Рожанска по уговорка с руските му роднини. Разпитът е заснет от ФСБ и представя руската версия на случая. Според Прянишников двамата са били принудени да се откажат от адвокатите си, а по лицето на единия си личат следи въпреки пикселизацията.

Девет казахстански военнослужещи загинаха, отнесени в Каспийско море по време на учение

🇰🇿 9 военнослужещи от Военноморските сили на Казахстан загинаха днес през силния вятър и дъжд и вълните ги отнесоха в Каспийско море по време на учение в Мангистауска област. Министерството на отбраната съобщи, че в морето са попаднали 19 души. Трима са спасени, а седем се издирват.

Злополуката се е случила край базата за отдих Omir Glamping, на 43 км от Актау, административния център на областта. Според министерството личният състав е изпълнявал учебно-бойна задача, когато времето се влошило рязко. Вятърът се е усилил и силна вълна е отнесла групата навътре в морето. „По предварителна информация в морето са отнесени 19 военнослужещи. Към момента е регистрирана гибел на 9 от тях. 3-ма са спасени, единият е хоспитализиран. Издирването на останалите продължава“, отбеляза министерството и призова обществото да се доверява единствено на официалните съобщения.

Участват части на Военноморските сили на Франция, силите на Министерството на извънредните ситуации, авиация и други служби в региона. Областното управление за извънредни ситуации откри гореща линия за близките. Около 15:30 ч. местно време кореспондент на местното издание Lada.kz съобщи от мястото, че от водата са били извадени телата на още двама военнослужещи. До вечерта официалният брой на загиналите остава 9 и не е известно дали двамата са включени в него. Местната служба по здравеопазване съобщи, че спасеният военнослужещ, откаран в Мангистауската областна многопрофилна болница, в „стабилно тежко“ състояние и се намира под постоянно наблюдение.

Трагедията се е разиграла на третия ден от маневрите „Хазар Коргани-2026“, чието начало министерството обяви на 22 септември. Те се провеждат в казахстанския сектор на Каспийско море като част от по-широко стратегическо командно-щабно учение. Ръководи ги главнокомандващият ВМС капитан първи ранг Канат Ниязбеков. Участват над 500 военнослужещи от флота и придадените му части, екипажи на бойни кораби и брегови части. Към тях са привлечени Бреговата охрана на Граничната служба към Комитета за национална сигурност в Мангистау и Силите за противовъздушна отбрана. Министерството определи като основна цел „усъвършенстване на професионалната подготовка на личния състав, повишаване на бойната готовност на екипажите и отработване на взаимодействието на силите и средствата“.

Подробностите за самия епизод засега постъпват от неофициални източници. Още преди съобщението на министерството блогърът от Актау Азамат Сарсенбаев публикува, че групата е отработвала стоварване от военния кораб „Кайсар“ в плитчина с дълбочина около метър. По думите му сигналът от дежурния в базата постъпва към 11:20 ч. местно време, а отработването е проведено от войскови части 29011 и 21814 на ВМС. По същите данни отнесените са 17, души, от които 15 матроси, офицер и военнослужещ по договор. Вечерта Сарсенбаев сподели списък с имената на жертвите, както и трима оцелели, който по думите му е постъпил анонимно от военнослужещ от част 29011. Министерството не е потвърдило нито списъка, нито останалите подробности, като в официалните съобщения броят на отнесените остава 19.

Предупреждения за силен вятър в Мангистау са били издадени в града още преди инцидента. Жителите на региона получиха съобщения от службата 112 за 23 и 24 септември. В тях се посочва „усилването на вятъра до 15–20 м/с“, предаде изданието Informburo, позовавайки се на кореспондент на „31 канал“. Националната метеорологична служба „Казхидромет“ увери, че е изпратила предупреждения до всички. Публикуваният от изданието документ обаче се отнася за периода от 20:00 ч. на 24 септември, когато ведомството вече е обявило загиналите.

Министърът на отбраната генерал-лейтенант Даурен Косанов е оглавил комисия на мястото на трагедията, ръководена от самия него, а издирването е длъжно да внесе пояснения обстоятелствата. Премиерът Олжас Бектенов създаде отделна правителствена комисия начело с вицепремиера Канат Бозумбаев и отбеляза, че незабавно трябва да замине за Актау. В комисията влизат министърът на отбраната, областният управител на Мангъстауска област и главният военен прокурор. Участват още представители на Граничната служба и на Министерство на труда и социалната защита, на извънредните ситуации, здравето и транспорта.

Генералната прокуратура обяви, че вече е образувано досъдебно производство и сформирана оперативно-следствена група. На място работят служители на полицията, спасителни служби и прокуратура, а съдебни експертизи вече са назначени. Наказателно дело е образувано в Актауския гарнизон и според обвинението – разследването е под особен контрол.

Президентът Касъм-Жомарт Токаев изрази съболезнования на семействата и нареди на правителствената комисия да установят обстоятелствата и да подпомогне близките на загиналите. 25 септември беше обявен за ден на общонационален траур. Градската управа отмени всички празнични програми на международния фестивал „Каспий – море на приятелството“, насрочен за 25–27 септември. Външните министерството на външните работи на Азербайджан изрази „дълбока скръб“ и надежда, че изчезналите ще бъдат открити живи. Съболезнования поднесе и генералното консулство на Иран в Актау.

Край Актау военни вече са загивали при подобно учение. На 18 септември 2015 г., по време на втория етап на „Център-2015“, 6 броя БТР-80 с 52 войници на борда навлязоха в морето, за да отработят стоварване на морски десант. След около 150 метра силен порив на вятъра и висока вълна заляха 4 машини, в резултат на което загинаха 4-ма наборници. Месец по-късно ведомството обяви като причина „човешкия фактор“, също отговори за нарушени правила и алгоритми на действие, недостатъчна подготовка на личния състав и слаб контрол.

Делото от 2015 г. завърши с присъди. През ноември следващата година военният съд на Актауски гарнизон призна за виновни шестима военнослужещи по чл. 453, ал. 2 от Наказателния кодекс „небрежно отношение към службата, довело до тежки последици“. Сред осъдените бяха шефът на регионално командване „Запад“ Мурат Нугманов и командирът на бригадата на морската пехота Ерболат Толъкбаев, които получиха по две години и шест месеца лишаване от свобода. През февруари 2017 г. въззивната инстанция приложи законът за амнистия към шестимата по случай 25-годишнината от независимостта на Казахстан. Толъкбаев и други двама осъдени излязоха на свобода в съдебната зала.

Разследването на Бозумбаев и военните прокурори сега трябва да установи какви точно данни за времето е имало ръководството на маневрите, преди групата да влезе във водата, и кой е разрешил отработването да продължи. При предишния случай от потъването на бронетранспортьорите до присъдите минаха 14 месеца, а до освобождаването на осъдените по амнистия още три.

Казахстанска рафинерия ще праща 70% от горивото си в Русия

🇰🇿⛽ Казахстан ще насочва до 70% от бензина и дизела, произведени в рафинерия „Конденсат“ край Аксай, към руския пазар, а останалите 30% остават за вътрешно потребление. Това обяви на брифинг министърът на енергетиката Ерлан Аккенженов, който уточни, че доставки могат да започнат веднага щом собственикът на предприятието реши.

Заводът ще преработва руска суровина. Аккенженов уточни, че Министерство на енергетиката е получило официално писмо от руските си колеги с искане предприятието да бъде снабдявано с нея. Доставките ще се извършват с железопътен транспорт, тъй като „Конденсат“ не е свързан нито с казахстанската, нито с руската тръбопроводна мрежа. Суровината ще идва от рафинерията ТАНЕКО в Нижнекамск, Република Татарстан, която е собственост на „Татнефт“.

Обектът е сравнително малък. Построен е край Карачаганакското находище, за да задоволи потреблението на бензин и дизел в Западна Казахстанска област, и има проектна мощност от около 850 000 тона годишно. Големите заводи в страната се намират другаде: Шимкентската рафинерия преработва 6 млн тона годишно, а Павлодарската и Атирауската – по 5,5 млн тона. И трите се разширяват съгласно приетата концепция за развитие на рафинериите: капацитетът на Шимкентската трябва да достигне 12 млн тона, Павлодарската – 9 млн, а на Атирауската – 6,7 млн тона. Подготвя се и изграждането на четвърта рафинерия с мощност 10 млн тона годишно. Само през първото полугодие на 2026 г. Казахстан е преработил 8,985 млн тона петрол. „Конденсат“ остава периферно предприятие, чието значение произтича не толкова от неговия капацитет, колкото от собствеността и произхода на използваната суровина.

Договорката има своята предистория. Преди преминаването към руска суровина заводът работеше при минимално натоварване именно поради недостиг на суровина. През лятото на 2024 г. беше договорена месечна доставка на 30 000 тона газов кондензат. Новият собственик погаси почти изцяло задълженията на предприятието към Банката за развитие на Казахстан, които през март 2024 г. възлизаха на около 62,6 млн долара и 20,6 млрд тенге. „Конденсат“ работи с руска суровина от средата на 2024 г. и през юли 2026 г. за пръв път изнесе бензин А-92 за Русия. В края на същия месец представител на енергийното ведомство съобщи пред Reuters, че се водят преговори и за преработка на руски нефт и в други рафинерии в страната, при условие че приоритет остане пълното задоволяване на вътрешното потребление.

Причината за руското искане е състоянието на собствената преработваща индустрия на страната. През юли руските НПЗ преработваха около 3,6 млн барела дневно – най-ниското равнище от май 2002 г. и близо 1/3 под нормата за сезона. Към 16 август бензин и дизел се предлагаха в едва 28,1% от всички бензиностанции спрямо 41% седмица по-рано. Ограничения върху продажбите действат в 58 от 89 региона, а забраната за износ на горива е удължена до януари 2027 г.

Дори Москва и Московска област бяха принудени да внасят гориво. Към средата на август вицепремиерът Александър Новак обяви началото на вноса. В края на юли пристигнаха първите 4 доставки по море – 3 от индийския терминал Вадинар и 1 от Мароко – с общ обем над 1 млн барела. Гориво се доставя и от Беларус.

Мащабът на казахстанския принос обаче остава ограничен. При пълно натоварване „Конденсат“ може да преработва около 71 000 тона суровина месечно. Дори при нереалистичното допускане, че целият обем се превърне в моторни горива и 70% от продукцията е изнесена на север, горната граница би била около 50 000 тона месечно. През юли руското производство на бензин спадна до между 75 000 и 80 000 тона дневно при лятно потребление от 115 000–120 000 тона. Следователно недостигът възлиза на около 40 000 тона дневно. Съпоставката показва, че целият възможен месечен износ на „Конденсат“ би покрил малко повече от едно денонощие от този дефицит.

Аккенженов не уточни конкретен собственик, но потвърди, че половината от предприятието принадлежи на неназована руска компания, която не попада под санкции. Местното издание Ratel.kz посочи мажоритарен акционер в АО „Конденсат“ дружеството „Биринши шина компаниясы“, което според данни от края на 2024 г. държи 72,4% от акциите. Сред учредителите на дружеството, според услуги за проверка на контрагенти, е Osprey Investment L.L.C., свързвана с „Татнефт“.

Тази собственическа верига усложнява уверението, че руският участник не е обект на санкции. „Татнефт“ беше включена в британския санкционен списък на 18 декември 2025 г., когато британското правителство взе решение да замрази активите на четири руски петролни компании.

Рискът Казахстан да бъде засегнат от санкции съвсем не е хипотетичен. В своя 20-и пакет от 23 април 2026 г. Европейският съюз включи 16 субекта, установени в трети държави, сред които Казахстан, Беларус, ОАЕ, Китай и Узбекистан, заради доставки на стоки с двойна употреба за руския военно-промишлен комплекс. Към следващия пакет от 24 юли под по-строг експортен контрол попаднаха още 2 казахстански дружества – KBR-Technologies LLP и TauKZ LLP, описани като канали за заобикаляне на ограниченията. Първото попадна под санкции от Обединеното кралство през ноември 2024 г. САЩ наложиха санкции на второто през юни същата година.

Схемата обаче разчита на обект, който вече фигурира сред украинските цели. През първото полугодие на 2026 г. Киев нанесе 194 удара по енергийни обекти в Русия – 11 пъти повече спрямо същия период година по-рано. ТАНЕКО беше поразена два пъти през това лято. При удара на 12 юни работа спряха инсталациите за първична преработка АВТ-6 и АВТ-7, чийто общ капацитет възлиза на 43 000 тона дневно. При нов удар по промишлената зона на Нижнекамск на 10 август загинаха 13 души, а 39 бяха ранени. Според сведения от мястото на удара са били поразени ректификационни колони. И при двата случая доставките на нефтена суровина и газов кондензат за Аксай бяха прекъснати. Към 25 август Украйна не е реагирала публично на обявеното решение.

Казахстан влиза в договорката, докато по друга линия понася негативните последици от същата тази война. На същия брифинг Аккенженов съобщи, че страната понижава плана си за добив на петрол през 2026 г. от 98 на 96 млн тона. По думите му ударите по Каспийския тръбопроводен консорциум – маршрута, по който преминава основната част от износа на страната – са довели до загуба на 3,5 млн тона.

По-рано властите в Астана ограничиха транзита на автомобили от Русия през границата до веднъж дневно и засилиха проверките за контрабанда на гориво, след като много руски шофьори започнаха да зареждат в погранични градове. През юли Министерство на външните работи отхвърли и твърденията на руски медии, че дроновете, ударили Омската НПЗ, са излетели от казахстанска територия.

Засега значението на договорката е по-скоро политическо, отколкото материално. Обемът, който би могъл да достави „Конденсат“, няма да промени баланса на руския пазар на горива. Самият факт, че Москва беше принудена да изпрати официално искане до съседна държава за използването на предприятие с годишен капацитет под 1 млн тона, обаче показва докъде е стигнало търсенето на резервни мощности и подсказва за катастрофални последици от украинските удари.

Месец след като министерството потвърди преговорите за включване на други казахстански предприятия, единствената обявена договорка е тази за „Конденсат“. Разширяване на схемата с включване на големите рафинерии в Атирау, Павлодар и Шимкент през следващите месеци изглежда много слабо вероятно. Тези заводи имат мощности, измервани в милиони тонове годишно, а всяко мащабно пренасочване към Русия ще засегне сериозно вътрешното потребление, което Астана определи като свой приоритет.

Оценката би била опровергана при обявяването на договор с някоя от трите големи рафинерии. Ако все пак схемата продължи да бъде ограничена до „Конденсат“, това ще я засили прогнозата – особено като имайки предвид, че снабдяването на завода зависи от предприятие, чието производство беше прекъснато два пъти за два месеца, а на този етап няма никакви изгледи интензивността на украинските удари да намалява.

Дрон удари гръцки танкер край Новоросийск след близо три седмици затишие

🇺🇦🛢️🇬🇷 Танкерът „Скирос“ беше ударен от дрон в Черно море в неделя вечерта, 16 август, малко след като натовари партида на морския терминал на Каспийския тръбопроводен консорциум (КТК) край Новоросийск. Атаката прекъсна близо 3-седмично затишие в участък и представлява първият удар по плавателен съд, обслужващ КТК, откакто в края на юли Вашингтон постигна договореност с Киев маршрутът да бъде пощаден. Позовавайки се на добре осведомени източници, Bloomberg разкри, че товарът е бил с руски произход.

Кадри, излъчени от гръцката телевизия „Скай“, показват как дронът прелита веднъж над района, връща се и поразява мостика на петролния танкер, където избухва пожар. Гръцката компания IMS със седалище Пирея, която управлява съда, съобщи, че няма пострадали и не е установено замърсяване. Размерът на щетите не е оповестен. „Скирос“ е танкер тип „суецмакс“ с товароподемност 159 021 тона, построен през 2009 г. Той плава под флага на Либерия, регистриран е на дружеството Canis Minor и събира 1 млн. барела. Данните от автоматичната система за идентификация (AIS) преди инцидента го показват на път към товарен терминал на КТК.

Никой не пое отговорност за атаката. Представител на Генералния щаб на Украйна заяви, че не разполага с информация, която да коментира. Моделът на действие обаче е познат, а Киев вече е публикувал собствени кадри от такива операции. На 1 август морски дрон удари танкер от тип афрамакс „Бурда“ край Таман, след което украинската страна споделя запис от удара. „Бурда“ също е управляван от IMS, което прави „Скирос“ втория съд на един и същ оператор от Пирея, поразен в рамките на две седмици. Флотът на компанията има численост от над 30 кораба.

Ударът през август край Таман беше повратен и по една друга причина. „Бурда“ е сред първите плавателни съдове извън руския сенчест флот, поразени открито, като в същата операция украински морски дронове потопиха контейнеровоза „Янина“, свързан с „Росатом“, на около 130 морски мили от Новоросийск. По този начин кампанията, започнала срещу сенчестия флот, вече достига до западен тонаж, който не е подложен на санкции и се използва по обичайни търговски договори.

Гръцкото корабоплаване усеща последиците най-силно. При същите съоръжения на 30 юли бяха ударени два танкера под гръцко управление. IMS, оглавявана от Мариос Ялуглу, добави „Скирос“ към своя флот тази година. Корабът е една от четирите придобивки на компанията от октомври насам на обща стойност около 150 млн. долара. Само за две седмици два нейни танкера бяха поразени – единият от морски, а другият от въздушен дрон.

Договоркатаа, поставена на изпитание от новия удар, беше постигната преди под три седмици. По данни на Financial Times вицепрезидентът Джей Ди Ванс е поискал от украинския президент Володимир Зеленски по време на телефонен разговор на 31 юли Киев да прекрати ударите по инфраструктурата на КТК и чуждите танкери, които я обслужват. Украйна се е съгласила при три условия: съдът да не е под украински санкции, да не е руска собственост и да не превозва руски товар. От този разговор до неделя нито един танкер при терминала не беше поразен.

Именно третото условие определя как може да се тълкува неделната атака. Bloomberg пише, че „Скирос“ е натоварил суров петрол с руски произход, което би го поставило извън защитата на договорката. Splash247 посочва, че произходът на товара остава непотвърден, а данните от AIS показват маршрут на танкера, но не и съдържание на товарните му танкове. Разликата е ключова: през КТК преминава предимно казахстански петрол, докато руският формира между 5 и 10% от износа по маршрута. Договорка, чиято граница минава през произхода на отделните барели, на практика оставя проверката в ръцете на страната, нанасяща удара.

Интересът на САЩ в конкретния маршрут е пряк. КТК извежда добива от казахстанските находища, в които дялове притежават Chevron и ExxonMobil, и осигурява около 2% от световните петролни доставки. Серията удари през юли сви износа в него от около 1,9 млн. до близо 1,3 млн. барела дневно. Казахстан се принуди да ограничи производството до степен, която Reuters определи като спад с повече от половината. Според Financial Times Киев е приел искането на САЩ, тъй като се надява да получи лиценз за производство на прехващачи за Patriot и няколкостотин ракети преди зимата.

Събитията от миналия месец обясняват защо САЩ изобщо се намесиха. Последното публично изявление на КТК за удар по танкер е от 30 юли. В 01:48 ч. московско време дрон удари „Нисос Сифнос“, плавал под флаг на Маршаловите острови, докато товареше на изнесеното товарно устройство №3 партида на Tengizchevroil – дъщерно дружество на Chevron. Пожарът в приемните манифолди бе потушен от екипажа и 3-те помощни плавателни съда на консорциума. Нямаше пострадали или разлив. Само през юли при съоръженията или на подстъпите към тях бяха поразени поне осем танкера, товаренето беше спирано неколкократно, а към края на месеца ръководството обсъди пълно прекратяване на работата, преди да реши да я продължи.

Натискът към Новоросийск не отслабна и след договорката. На 14 август Русия преустанови товаренето на съседния терминал „Шесхарис“ заради заплаха от дронове, а танкерът, който трябва да бъде зареден там, напусна района. През терминала минават 700 хил. барела руски петрол дневно, отделно от казахстанския поток през КТК. В понеделник Москва обяви, че е поразила три товарни кораба и танкери в Одеса, за които твърди, че са превозвали военни товари и гориво. Украинските власти съобщиха за повреден граждански кораб под флага на Того и четирима ранени в пристанището.

Атаката срещу „Скирос“ очертава границите на американския натиск. Той не прекрати кампанията, а само успя да промени леко условията, при които тя се води: Киев прие да не атакува самия маршрут и неговата инфраструктура, но запази правото да поразява руския износ независимо къде се товари. Така въпросът е изменен от това дали Украйна ще нанася удари край Новоросийск към онова какво се намира в товарните резервоари на отделните съдове. Съдържанието им обаче е обстоятелство, което САЩ и консорциумът не могат да установят отвън, докато купувачът и продавачът мълчат.

Възможно е обяснението да е по-просто от нарушаване на договорка. Киев има осезаема причина да я спазва: обещаният лиценз за производство на прехващачи струва повече от един танкер, а Генералният щаб не поема отговорност за атака, която би могла да осуети получаването му. При тази интерпретация целта е избрана премерено именно защото нейният товар е отговарял на условието, което допуска удар.

Конкурентното обяснение също намира опора в събитията през последните две седмици. Поразяването на два кораба на един и същ гръцки оператор в рамките на 14 дни е повторение, което трудно би могло да се счита единствено с произхода на отделните партиди. То по-скоро подсказва, че Киев е заменил ударите по инфраструктурата с атаки срещу тонажа, който я обслужва.

Проверката на двете хипотези вероятно ще дойде бързо и ще се основава на два видими признака. Първият е дали КТК ще публикува известие за удара и по този начин ще признае косвено удар за инцидент в своите съоръжения, вместо да го представи като произшествие в открито море. Вторият е дали натоварването при изнесените устройства ще продължи без прекъсване.

Ако консорциумът запази мълчание и корабите продължат да зареждат по график, разграничението според произхода на товара почти сигурно е запазено. Ако КТК отново спре работа, посредничеството от САЩ ще е изчерпало своя ефект за под един месец.

Анализ: В Централна Азия се отдалечават обществата, не държавите

🌏 През юли 2026 г. украински дронове удариха танкери и съоръжения на Каспийския тръбопроводен консорциум край Новоросийск, товаренето спря, а Казахстан свива добива. През тази тръба минават над 80% от неговия износ на петрол и тя стига до Черно море само през руска територия. Страната не участва във войната, заради която идват ударите, но понася последици от нея, тъй като не разполага с друг маршрут със сравним капацитет: западната посока през Каспийско море към Азербайджан и източната към Китай не поемат близо 1,5 млн барела дневно, а нова тръба иска 5-7 години и десетки милиарди инвестиция.

Това е най-краткото описание на разстоянието между два пласта в Централна Азия. Отгоре стои публичният разказ за отделяне от сферата на влияние на Москва, който след февруари 2022 г. започса да звучи все по-силно. Отдолу обаче лежат тръби, релси, платежни канали и трудови коридори, положени в периода от 1870 до 1991 г. и те не могат да бъдат сменени с изявления.

Основанията на разказа са истински и няма причина да се подценяват. Присъединяването на региона към Руската империя минава през наказателни походи: след превземането на Хива през 1873 г. имперските части избиват йомудските туркмени край столицата и оценките сочат около 5000 убити. Обосновката по това време е за донасяне на европейски ред и не се различава съществено от френската или британската колониална аргументация. Съветският период добавя нов пласт: Семипалатински ядрен полигон, Байконур, депортациите, лагерите за политически затворници.

Именно този пласт се активира в обществата. През 2021 г. активистът Куат Ахметов от Костанай тръгва по ресторанти и магазини в Казахстан и записва как настоява да го обслужват на казахски; неговите YouTube видеа пораждат кратко движение на подражатели. Реакцията на държавата обаче задава модела за всичко по-нататък: службата на президента обявява „езиковите патрули“ за недопустими, срещу Ахметов започва дело за разпалване на междуетническа вражда и той напуска страната за Киев. Обществото натиска нагоре, властта го охлажда.

Същата асиметрия личи и при елитната реторика, която на пръв поглед подкрепя разказа за отделяне. На 9 ноември 2023 г. Касим-Жомарт Токаев произнася заключителното си слово на казахски пред гостуващата делегация в Астана и кара Сергей Лавров и колегите му да посегнат към слушалките за превод. Жестът е насочен към отколешното описание на Казахстан като рускоезична държава и спечели на Токаев репутация на твърд лидер сред казахстанската публика в мрежите. Емомали Рахмон отива дори по-далеч. На срещата на ОНД в Астана на 14 октомври 2022 г. таджикският президент изрежда пред руския президент Владимир Путин пренебрежението към малките републики: „Тогава, и ме извинете, че го казвам, както и сега, не се обръщаше внимание на малките републики, на малките народи. Традициите, обичаите и всичко останало се пренебрегваха. Нямаше подкрепа за развитие.“ Записът обиколи света като доказателство за отслабващата хватка на Кремъл. В същата реч, точно след упрека, Рахмон поиска допълнителни инвестиции в таджикско образование и се оплака от недостиг на учебници на руски език.

Материалните решения вървят в обратната посока. Токаев изрази подкрепа за изграждането на духовно-просветителски комплекс на Казахстанския митрополитски окръг в Астана на 4,5 площ от хектара, с храм „Всички светии на Казахстан“, храм „Свети Сергий Радонежски“, гимназия и музеен комплекс; патриарх Кирил освети втория храм на 18 септември 2025 г. Девет месеца по-късно, на 28 май 2026 г. по време на държавната визита на Путин в Казахстан двете страни подписаха споразумение за първата казахстанска атомна централа. АЕЦ „Балхаш“ с два реактора ВВЕР-1200 е оценена на около 16,5 млрд. долара, от които 14,4 млрд. за самата централа; Москва поема близо 85% чрез експортен кредит, а строителството започва през 2027 г. В Киргизстан пък руският федерален бюджет плаща нов кампус на Киргизко-руския славянски университет в село Байтик край Бишкек: 29,7 хектара за 15 000 студенти, по 15 млрд. рубли за всеки от първите два етапа и завършек през 2032 г.

Твърдението, че Китай измества Русия, също изисква уточнение. Пекин реално построи неща, които трудно могат да останат незабелязани. Лекото метро в Астана тръгна на 16 май 2026 г. след 20 години от идеята до първия пътник: 22,4 км, 18 надземни станции, изцяло безпилотно, за 1,8 млрд. долара – с главен изпълнител China Construction Sixth Engineering Bureau. ЖП линия от Кашгар през Киргизстан до Андижан, оценявана на около 4,7 млрд. долара, се намира в активна фаза, а най-тежката ѝ отсечка от 305 км в киргизките планини е разчетена на 6 години. В Худжанд китайските електромобили са мнозинство сред новорегистрираните коли.

Обхватът на тази трансформация обаче е по-скромен от разказа за нея. След протестите в Ат-Баши Пекин се оттегли през февруари 2020 г. от логистичния хъб за 275 млн долара, въпреки че китайските партньори останаха в частта за логистика и технологии, и премина към по-предпазлива линия от „малки и елегантни“ проекти, а не скъпи мегастроежи. Средният коридор през Каспийско море, който трябва да е алтернатива на северния маршрут, пренесе около 5 млн тона през 2025 г. при цел 5,2 млн за 2026 г.; през терминала на пристанище Новоросийск минават близо 1,5 млн барела дневно, или около 75 млн тона годишно, предимно казахстански петрол. Той се разтоварва от влак на ферибот и обратно на влак, липсват кораби в Каспийско море и локомотиви в Азербайджан и Грузия, а разширяването на Актау и Курик от 21 на 30 млн тона тепърва предстои.

Икономическата зависимост е най-плътна там, където се движат хора и капитали. По данни на руското МВР от март 2024 г. в страната работят 10,5 млн гастарбайтери от Узбекистан, Таджикистан и Киргизстан, макар оценката вероятно да включва и хора с местно гражданство. След нападението в „Крокус Сити Хол“ от март 2024 г., извършено от таджикски граждани, Москва затегна режима и добави административен натиск към вече съществуващата ксенофобия. Числата се свиха бързо: киргизките мигранти паднаха от 650 000 през 2023 г. до около 350 000 към края на 2024 г. Преводите обаче не намаляха, а скочиха от 2,531 млрд долара за 2023 г. до 2,565 млрд. само за 11 месеца на 2024 г. Това значи, че хората са станали наполовина, но все пак парите остават, т.е. зависимостта на домакинствата от трудовия пазар на север се задълбочава, докато потокът изтънява. Работата на север е доходна и за друго: данни на украинския координационен щаб сочат, че общо 11 157 граждани на петте държави от региона са подписали договори с руската армия, най-много узбеки и таджики, а поне 1399 от тях са загинали в Украйна.

Ежедневието също минава през инфраструктури от север. Ozon и Yandex държат търговията и доставките, 2GIS и „Яндекс Карти“ покриват навигацията, докато таксиметровите услуги са на „Яндекс“ и напусналата страната inDrive; в Узбекистан тези платформи се разгърнаха ускорено именно от 2022 г. насам. Медиите на Кремъл остават свободно достъпни, а проучване от 2023 г. с финансиране по линия на USAID отчита, че руската телевизия остава основен източник за вътрешни новини за 23% от населението на Казахстан, 18% от това на Киргизстан, 17% от Таджикистан и 9% от Узбекистан.

Оттам минава и по-чувствителната част. Мрежата за трансгранични плащания A7, създадена в края на 2024 г. от осъдения молдовски олигарх Илан Шор и санкционираните „Промсвязбанк“ и ВЕБ.РФ, използва точно Киргизстан за основен банков възел: 37 регистрирани там дружества, през които за 6 месеца минаха близо 480 млрд. рубли, а за година около 1,686 трлн рубли, или близо 20,75 млрд долара. От февруари 2025 г. към схемата работи и стабилната монета A7A5, обвързана с рублата, която към юли 2025 г. обработва по около милиард дневно. Това не е периферен сюжет: санкционният обход на Кремъл стъпва на киргизката банкова система, а през нея текат потоци, които опират и до европейските пазари.

В сигурността алтернатива изобщо не се очертава. Москва е единствената външна сила с постоянни бази в региона. 2 от 5-те власти дължат оцеляването си директно на нея: таджикската след гражданската война от 90-те, която изведе Рахмон на върха, и казахстанската след операцията на ОДКБ през януари 2022 г. Пекин не се кандидатира за заместник. Двете страни си партнират в Шанхайската организация за сътрудничество в борбата срещу „трите злини“, т.е. екстремизъм, сепаратизъм и тероризъм, и редовно потвърждават, че не се конкурират тук.

Постигнатото между самите пет държави е реално, но ограничено. Държавната граница между Киргизстан и Таджикистан беше делимитирана с договор от 13 март 2025 г., а тристранната точка с Узбекистан беше подписана на 31 март в Худжанд, с което за първи път от разпадането на Съветския съюз през 1991 г. няма действащ въоръжен граничен спор в региона. През март 2026 г. войната срещу Иран блокира въздушното пространство, а дори изолиран Туркменистан отвори 4 допълнителни пункта към Сарахс и пропусна през територията си над 200 граждани на 16 страни. Там, където интересите се разминават, съгласуване няма: и петте страни губят вода и почва, а общи усилия срещу засушаването и деградацията на земята така и не се появиха.

Възможно е обаче същите факти да описват закъснение. Свиването на киргизката миграция наполовина за една година е материална промяна, не реторика; Казахстан наистина влага пари в алтернативни маршрути за износ под натиска на ударите по Новоросийск; линията от Кашгар до Андижан се строи след четвърт век разговори. При този прочит елитите не са бенефициери на трайна подредба, а контролират бавно излизане, чийто темп се определя от срока на живот на съветските съоръжения, а не от политическата воля. Подобен аргумент е достатъчно добре обоснова, за да бъде отхвърлен с лека ръка.

По-вероятно е все пак първото обяснение. Мигрантският поток намалява, а зависимостта на домакинствата от него се уплътни; износът търси заобиколни пътища, но финансирането на първата казахстанска АЕЦ идва от чужд кредит; университетският кампус се финансира отвън тъкмо защото културното присъствие вече не идва даром. След закриването на USAID регионалните столици получиха и по-широка свобода да партнират открито на Кремъл, включително за предаване на дисиденти, поради което Централна Азия вече не е онова привлекателно убежище за руснаците, избягали след 2022 г. Обществата се отдалечават, а властите смятат, че печелят от оставането.

Токаев призова Путин да замрази войната по Истанбулската формула

🇰🇿🕊️🇷🇺 Президентът на Казахстан Касим-Жомарт Токаев призова Владимир Путин да прекрати войната в Украйна и да се върне към „Истанбулската формула 2.0“. Апелът беше отправен днес на XXII форум за регионално сътрудничество между Русия и Казахстан в присъствието на руския държавен глава, като бяха предадени от двете страни и публикувани от украински и руски издания.

„Може би този конфликт вече трябва да бъде замразен и да се върнем към Истанбулската формула 2.0, тъй като там бяха постигнати значителни резултати“, заяви Токаев, според когото уреждането на този конфликт трябва да стане „под гаранциите на великите сили, включително Русия“, с цел постигане на „дългоочакван мир“. Преди това той уточни, че до него достигат „много сигнали“ от Европа и САЩ относно развитието на конфликта – позиция, с която се представяи по-скоро като получател на дипломатически послания, не като директен участник в спора.

Токаев използва внимателно подбрани слова. Той описа войната като „междудържавен конфликт“, изрично отхвърли тезата за гражданска война и заяви уважение към украинския народ, култура и език. Най-ключово беше признанието, че „природата на този конфликт не е съвсем понятна за мнозина, включително и за нас“. Това беше подчертано от него в сравнение с конфликта в Нагорни Карабах между Армения и Азербайджан, чиито исторически корени според него са по-ясно очертани.

Това сравнение носи ясно послание: за разлика от войни с дългогодишен етнотериториален произход като този в Карабах, Астана не вижда разбираем исторически мотив за руската военна агресия срещу Украйна.

Отговорът на Путин беше кратък. Руският президент заяви, че ще информира казахстанския си колега за случващото се „на украинското направление“ – формулировка, която не поема конкретен ангажимент и на практика позволява на Москва да избегне директен отговор на призива, без да го отхвърля публично.

Позоваването на Истанбул се отнася до проекта за споразумение, обсъждан от Москва и Киев през март и април 2022 г. в Турция, но нереализиран. Черновите предвиждаха постоянен украински неутралитет, отказ от членство в НАТО, както и ограничаване на чужди военни бази и определени видове въоръжение на нейна територия срещу гаранции за сигурност от група велики сили.

Двете страни обаче така и не постигнаха съгласие по военните ограничения: Украйна настояваше за армия в мирно време от 250 000 души, а Москва предлагаше ограничение до не повече от 85 000. Разминавания относно броя на танковете и далекобойността на ракетните системи бяха от сходен порядък.

Преговорите се разпаднаха през април 2022 г., след като руските войски се изтеглиха от района около Киев и станаха известни убийствата в Буча. Споразумение така и не беше подписано. От украинска гледна точка връщането към тази формула се възприема не като неутрална отправна точка, а като ултиматум, близко до капитулация. Именно това превръща „Истанбул 2.0“ в предложение, което Киев разглежда като свързано с руските изисквания.

В същото изказване Токаев похвали Путин, че е проявил „максимум дипломатическа гъвкавост“ по време на срещата с американския президент Доналд Тръмп в Аляска, през август 2025 г. Тази оценка се основава на политическа рамка, чието значение впоследствие намаля. Срещата в Анкоридж завърши без подписване на документ и без договорено примирие, а последвалият руски разказ за „духа на Анкоридж“ загуби тежестта си до средата на тази година, когато самият Путин заяви, че в Аляска не са били подписани договорености, а само са обсъждани възможности.

На практика Токаев предлага на Москва дипломатически изход, който частично се опира на вече отслабнал политически наратив. Апелът не представлява промяна в основната линия на Астана, а нейно продължение. Казахстан определя позицията си по войната като „проказахстанска“ – нито руска, нито украинска – като я поддържа последователно от 2022 г.

Още през юни същата година, седнал до Путин на икономическия форум в Санкт Петербург, Токаев отказа да признае самопровъзгласилите се Донецка и Луганска народна република, което разпали остри реакции в Москва.

Значението на тази позиция се обяснява с мащаба на Казахстан: страната е най-голямата икономика в Централна Азия, има най-дългата непрекъсната сухопътна граница с Руската федерация и рускоезично население в северните си области. Като основател на Организацията на Договора за колективна сигурност (ОДКБ) и държава с тесни икономически връзки с Москва, Казахстан едновременно следва многовекторна политика спрямо Китай, ЕС и САЩ.

Призивът за замразяване на войната се вписва именно в тази стратегия: дистанциране от конфликта, без напускане на руската институционална орбита. Значението на изявлението не се състои в способността му да промени ситуацията на фронта – Астана няма реални инструменти да влияе на руските военни решения, а сдържаният отговор на Путин потвърждава това. Стойността му е по-скоро диагностична.

Когато ключов партньор на Москва в Централна Азия публично нарича войната конфликт с неясен произход и отправя призив за замразяване, това показва отслабване на дипломатическата опора на Русия дори сред най-близките ѝ партньори.

Русия спира петрола от Казахстан за Германия по „Дружба“ от началото на май.

🇷🇺🚫🇰🇿 Русия ще преустанови износа на петрол от Казахстан към Германия по тръбопровода „Дружба“, считано от 1 май, съобщава Ройтерс, позовавайки се на трима източници от индустрията, според които коригиран график за износ на петрол вече е изпратен на Казахстан и Германия.

Спирането на казахстанските потоци ще внесе допълнителна несигурност в енергийните доставки на Германия в период, белязан от нарушени доставки от Близкия изток заради войната в Иран – само няколко години откакто десетилетните енергийни връзки с Русия бяха прекъснати в отговор на нейната военна агресия срещу Украйна.

Износът на петрол от Казахстан за Германия през петролопровода „Дружба“ възлиза на 2,146 милиона метрични тона (около 43 000 барела на ден) за миналата година, което е ръст от 44% спрямо 2024 г. и 730 000 тона през първото тримесечие на 2026 г.

Пълното прекратяване би премахнало около 17% от обработвания капацитет (до 12 милиона тона годишно) на германската рафинерия PCK в североизточния град Швед – една от водещите в страната, чието гориво захранва 9 от 10 автомобила в региона на Берлин и Бранденбург.

Руското министерство на енергетиката не отговори веднага на запитването за коментар. Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков заяви, че не е запознат с подобно решение за спиране на износа. „Ще се опитаме да проверим това“, каза Песков пред репортери по време на ежедневния конферентен разговор.

Политическите и бизнес отношения на Русия с Германия са обтегнати заради конфликта в Украйна. Доставките на руски петрол бяха прекратени след началото на войната, а през 2022 г. федералното правителство в Берлин постави под държавно попечителство местните подразделения на руския енергиен гигант „Роснефт“.

От 2023 г. Казахстан доставя петрол за PCK през северното разклонение на „Дружба“, което преминава през Полша, но доставките бяха многократно прекъсвани от атаки на украински дронове срещу руския участък на тръбопровода.

Говорител на полския оператор PERN сподели пред Ройтерс, че компанията е готова да транспортира петрол за неруските акционери на PCK през пристанището в Гданск, ако бъде поискано. Сред акционерите в рафинерията в Швед са „Роснефт“ и Shell.

Русия модернизира своите дронове „Шахед“ с европейски SIM карти.

🇷🇺 Русия засилва инициативата за модернизация на своите ударни дронове „Шахед“, използвайки тайни методи, като провеждането на изпитания зад чужбина и придобиването на SIM карти от мобилните оператори в ЕС. Изтекли документи от Свободната икономическа зона „Алабуга“ сочат, че Руската федерация е тествала дронове в страни като Казахстан и Турция, заяви Институтът „Молфар“.

Тези тестове са част от стратегия за повишаване на способностите на руските безпилотни самолети, които се използват все повече като средство за саботаж и наблюдение във продължаващата война в Украйна, както и срещу европейски цели.

През март 2025 г. в района на Таскала в Казахстан бе открит дрон, подобен на „Шахед“. Откритието предизвика тревога, тъй като приличаше на „Геран-2“ – руска версия на модела „Шахед“, което показва, че Русия изпитва активно тези дронове извън границите си. Дронът е намерен непокътнат, което поражда въпроси за неговото предназначение, но също и въпроси за руска инициатива за провеждане на изпитания с дронове. Тези дронове, известни с употребата си при въздушни удари, са оборудвани с проследяващи устройства, разчитащи на SIM карти за предаване на ключови данни за полета обратно на руските оператори.

Дроновете „Шахед“ използват SIM карти от европейски страни като Украйна, Полша, Румъния и Литва, за да улеснят комуникацията с операторите си. SIM картите, инсталирани в GPS тракера на дрона, позволяват предаването на телеметрични данни, включително скорост и надморска височина, което помага на Русия да постигне напредък в своите операции с дронове, които да заобикалят средствата за противовъздушна отбрана. Тази стратегия също така позволява на дроновете да предават снимки и видео на живо, предлагайки на операторите данни в реално време за техните цели. Скорошните доклади сочат, че Русия непрекъснато подобрява възможностите на своите дронове, за да повиши ефективността им при нарушаване на инфраструктурата в цяла Европа, сочи Института „Молфар“.

Ключово подобрение е използването на чуждестранни SIM карти за навигация и тестване, но анализ на института разкри, че Москва предварително се е сдобила с карти на мобилните оператори в ЕС, за да оцени ефективността на дроновете в различни региони.

Това повдига въпроси, тъй като тези дронове могат да се разгърнат срещу европейски страни, използвайки мобилни мрежи за контрол и наблюдение на движенията им. Освен това, тази стратегия илюстрира нарастващата зависимост на Русия от тайни операции за провеждане на изпитания, както и подобряване на технологията за дронове, с цел разширяване на способността да извършва атаки срещу европейската инфраструктура.

През 2024 г. руският инженер Тимур Коновалов е бил изпратен в Казахстан, за да извърши проверка на функционалността на SIM картите в дроновете. Тази мисия е част от постоянни усилия за тестване на функциите на тракерите в дроновете, чието значение за навигацията и крайния успех на операцията е наистина решаващ. Тази тайна операция демонстрира широката употреба на дронове за събиране на разузнавателни данни и саботажни операции извън границите на Русия.

Нарастващото използване на тези дронове във военни операции и евентуално разполагане в Европа е сигнал за нарастваща заплаха за нашата сигурност, особено след постъпили редица доклади за „неидентифицирани“ дронове, засечени в близост до стратегически военни обекти в цяла Европа.

Изпитанията на дронове, организирани в чужбина от руските войски, не само технологичен скок, но и геополитическа маневра, усложняваща европейската сигурност. Използването на чуждестранни SIM карти и тайни изпитания на дронове в страни като Казахстан и Турция показват руската способност за експлоатиране на слабости в глобалните комуникационни мрежи и избягване на засичане. На фона на това, че много европейски страни вече се борят със заплахата от удари с дронове, все по-усъвършенстваните хибридни операции на Москва повишават притесненията, свързани с потенциални бъдещи атаки, както и нуждата от по-силни защитни мерки за осуетяването им.

Союз МС-28 изпрати двама руснаци и американец до МКС.

🛰️🚀 Руският космически кораб Союз МС-28 с двама руски космонавти и един астронавт на НАСА, проведе успешно скачване с Международната космическа станция, съобщи Роскосмос.

Ракетата-носител Союз-2.1а излетя от космодрума „Байконур“ в Казахстан в 12:28 часа московско време. Екипажът е съставен от руснаците Сергей Куд-Сверчков и Сергей Микаев и американеца Кристофър Уилямс. Сверчков е командир на мисията, която се явява втори космически полет от началото на кариерата му, докато за другите двама това е дебют в околоземна орбита.

След две обиколки около Земята корабът се скачи автоматично с модула „Рассвет“ на МКС в 12:38 часа универсално координирано време. Тримата ще останат на станцията за период от осем месеца с планирано завръщане в края на юли 2026 г.

Малко по-късно обаче Роскосмос съобщи, че при инспекция на стартовата площадка в Байконур са били установени съществени поражения, причинени от реактивната струя на ракетата. Съобщава се, че това е била единствената площадка, останала на разположение на руските космически мисии.

Самото изстрелване е протекло без инциденти, увери агенцията.

„Всички необходими резервни части са налице, като пораженията ще бъдат отстранени в най-кратки срокове“, уверяват от космическата агенция на Москва. Междувременно стана ясно, че екипажът на Союз МС-28 вече се намира на борда на МКС и остава в добро здраве.

Неизвестен дрон се разби в Западен Казахстан.

🇰🇿 Министерство на отбраната на Казахстан обяви подсилване на контрола над въздушното пространство на страната след като неизвестен дрон избухна в пограничен район с Руската федерация, според изявление на ведомството.

Инцидентът се е случил в близост до село Кизилтал в Бурлински район на Западно-Казахстанска област. Местни жители споделят, че в сутрешните часове дронът се е разбил в земята, при което избухва експлозия, разтърсила близките къщи.

В района са открити отломки, за които се смята, че са от безпилотния летателен апарат.

Според местното издание Уралская Неделя, представители на местната управа (акимат), службите за извънредни ситуации и полицейски сили в момента разследват мястото на инцидента. Военната прокуратура също е изпратена на място и е започнала наказателно дело.

„Тази сутрин дрон с неизвестен произход избухна близо до село Кизилтал в района на Бурлин. Покривите на къщите в селото едва не бяха отнесени,“ споделиха очевидци пред местни медии.

Инцидентът съвпада с обявена тревога за въздушна заплаха в съседната Оренбургска област на Руската федерация, където властите съобщиха за потенциално нахлуване на украински дронове, докато в същото време летищата в Оренбург и Орск задействаха плана „Ковер“, представляващ стандартен протокол за действие при наличие на заплахи във въздушното пространство.

Полицията в Западен Казахстан потвърди инцидента и заяви, че вече се води пълно разследване.

„Полицейското управление, в сътрудничество с упълномощени органи, разследва откриването на възможни отломки от безпилотен летателен апарат в Бурлински район. Всички обстоятелства се разглеждат,“ заявиха от пресслужбата на управлението.

Министерството на отбраната на Казахстан също реагира, отбелязвайки, че няма съобщения за жертви или материални щети.

„Заедно с компетентните държавни органи се извършват проверки с цел уточняване на всичките обстоятелства и произход на обекта. Министерство на отбраната на Република Казахстан въведе допълнителни мерки за подсилване на контрола над въздушното пространство и предотвратяване на неразрешени преминавания на въздушната граница. Извършваме консултации с чуждестранни партньори, които потенциално биха могли да имат връзка с БЛА“, гласи официално изявление на ведомството.

При друг такъв случай от по-рано тази година фрагменти от предполагаем дрон бяха открити край Каракиян в Мангистауска област, близо до гранична станция Болашак. The Times of Central Asia посочва, през март 2025 г. в Западен Казахстан са регистрирани общо три инцидента с дронове в рамките на месец, което повдига сериозни опасения за сигурността на въздушното пространство по държавната граница с Русия.

Хиляди казахстанци в руската армия са загинали или изчезнали в Украйна

🇰🇿🪦🇷🇺 Най-малко 270 граждани на Казахстан бяха потвърдени като загинали или безследно изчезнали по време на сражения в редиците на руската армия в Украйна. Това стана ясно от данни, публикувани от украинския проект „Искам да живея“.

Проектът публикува списък с граждани на страната, които са загинали или изчезнали, след като са се включили в редиците на руската армия. Авторите на доклада уточняват, че действителният брой на жертвите вероятно е много по-висок от потвърдените данни.

„Публикуваният списък не е пълен, а реалният брой на загинали и изчезнали вероятно е няколко пъти по-голям“, отбелязват членове на проекта.

Най-младият сред потвърдените жертви е Андрей Богомолов, който загива на 19-годишна възраст. Най-възрастният е 64-годишният Александър Ялфимов, сражавал се в 254-ти мотострелкови полк на руските сухопътни войски.

Проектът посочва, че руските усилия за набиране на бойци са насочени към граждани на Казахстан както в самата страна, така и сред мигрантите, живеещи в Русия.

Според данните вербуващите действат в затворите, насочват се към трудови мигранти и контактуват с лица, които наскоро са получили руско гражданство. В Казахстан набирането става и през онлайн обяви и фалшиви агенции за работа, предлагащи „високоплатени работни места в Русия“.

Кремъл постепенно промени стратегията си за набиране на бойци, като се фокусира върху съседни страни като Казахстан, за разлика от по-рано, когато беше насочен към далечни страни като Непал, Йемен, Куба и т.н. Това е така, защото в бившите републики от Съветския съюз езиковата бариера е по-ниска, а на много места все още отсъства, докато социалните условия са фактор, който улеснява вербуването.

Проектът „Искам да живея“ отправи призив към властите и обществото в Казахстан да вземат строги мерки към тези мрежи: „В противен случай Русия ще продължи да изпраща граждани на Казахстан да умират“, заявиха авторите.

Frontline Monitor припомня: През октомври Казахстан засили значително режима на проверки на товарите по границата с Русия, за да ограничи потока на китайски стоки – особено чувствителни технологии като микрочипове, които потенциално могат да са в нарушение на западните санкции. Тази мярка доведе до задръстване с над 7500 камиона.

Служител на казахстанското военно аташе е задържан в Полша

🇰🇿🕵️🇵🇱 Министерство на отбраната на Казахстан потвърди, че служител на военния аташе е задържан в Полша, но без да обявява името на лицето и да предостави други подробности. Потвърждението идва две седмици след като полските власти съобщиха, че са задържали гражданин на страна от Централна Азия по обвинения в шпионаж.

На 1 август Полската агенция за вътрешна сигурност (ABW) съобщи, че е задържан гражданин на „една от азиатските държави, създадени след разпадането на Съветския съюз“ по обвинения в шпионаж. „Той е установен като офицер от военното разузнаване, действащ под дипломатическо прикритие в европейска държава“, се посочва в изявлението.

В публикация в X полският премиер Доналд Туск потвърди ареста и заяви, че задържаното лице е „действало срещу Полша и нашите съюзници...“

Казахстански медии, публикуваха допълнителни детайли, включително името на лицето.

На 11 август държавната телеграфна агенция KazTAG съобщи, че задържаният е бил помощник на военния аташе в посолството на Казахстан в Украйна. Elmedia посочи, че „дипломатическият му имунитет е бил валиден само в Украйна, но нищо не е пречило да бъде задържан и обвинен в трета държава.“

Военният аташе на Казахстан в Украйна е упоменат на сайта на посолството като Бакитжан Бегимбаевич Кисентаев. Задържаното в Полша лице вероятно е неговият помощник. Orda.kz уточни, че задържаният е завършил военна академия в Русия.

На този етап на базата на ограничената официална информация от казахстанските и полските власти, както и на съобщенията на казахстанските медии, изглежда, че задържаният може да е извършвал шпионаж в полза на Русия в Украйна.

Това поставя Казахстан в деликатна позиция. От началото на пълномащабната инвазия в Украйна през 2022 г. Астана внимателно балансира и многократно изразява подкрепата си за суверенитета и териториалната цялост на Украйна. Казахстан, който има дълга граница с Русия, добре разбира позицията на Украйна. Някои руски националисти отдавна поставят под въпрос държавността на Казахстан с тон, сходен на този, с който отричат независимостта на Украйна.

В същото време Казахстан поддържа близки отношения с Русия на всички нива – икономически, военни, политически и социални, което крие своите рискове.

Президентът на страната Касим-Жомарт Токаев разговаря с руския си колега Владимир Путин на 8 август след визитата на специалния пратеник на Белия дом Стивън Уиткоф в Москва и седмица преди очакваната среща между Путин и Тръмп в Аляска.

Три дни по-късно Токаев разговаря с украинския президент Володимир Зеленски. Официалните съобщения от разговора не споменават ареста за шпионаж, но потвърдиха „твърдата позиция на Казахстан в подкрепа на траен и справедлив мир в Украйна, основан на нормите и принципите на международното право, включващо разпоредбите на Устава на ООН, нерушимостта на границите и териториалната цялост на държавите.“

Токаев подчерта, че Казахстан подкрепя мирна формула, която ще вземе предвид интересите на всички страни и ще осигури дългосрочната сигурност на Украйна. Той добави, че особено важно е да се действа балансирано и рационално, ръководени от древната мъдрост, която гласи: „лошият мир е по-добър от добрия спор.“

Казахстан наложи забрана за влизане в страната на четирима руски депутати.

🇰🇿⚔️🇷🇺 Казахстан наложи официална забрана за влизане в страната на четирима депутати от Държавната дума на Руската федерация, както и на един бивш депутат. Това съобщи руската служба на Deutsche Welle, позовавайки се на правителствен източник.

Съобщава се, че лицата са попаднали в черния списък заради публични изказвания, съдържащи обидни и враждебни коментари, насочени към Казахстан и неговото политическо ръководство.

В черния списък попадат заместник-председателят на Държавната дума Пьотър Толстой, първият заместник-председател на Комисията по международни отношения Вячеслав Никонов, депутатите от управляващата партия „Единна Русия“ Евгений Фьодоров и Константин Затулин и председателят на Федералната агенция по въпросите на ОНД (Россътрудничество) Евгений Примаков.

Толстой заяви, че Казахстан може да се окаже „следващият проблем“ на Москва след Украйна, след което нарече столицата Алмати „Верни, град, построен от руснаци“ и обвини страната, че се опитва „измисли своя собствена история“, за да се дистанцира от Русия.

Вячеслав Никонов заяви по руската държавна телевизия, че „Казахстан просто не съществува“ и определи съвременната му територия като „подарък от Русия и СССР“.

Евгений Фьодоров подкрепи мнението на Никонов и заяви, че Русия има право да поиска връщането на определени територии от Казахстан.

В края на април политическият анализатор Андрей Грозин също получи отказ да влезе в Казахстан. Той научи за забраната чак при пристигането си на паспортния контрол в Астана, където е планирал да присъства на конференция. Не беше посочена официална причина.

Лавров оспори на позицията на Казахстан за принципа на териториалната цялост в международното право.

🇷🇺⚔️🇰🇿 Руският външен министър Сергей Лавров заяви в интервю за руското бизнес издание „Комерсант“, че не подкрепя позицията на президента на Казахстан Касим-Жомарт Токаев за принципа на териториалната цялост.

Журналистите се позоваха на изявление на Токаев, в което той отбелязва, че ако в международното право се разчита единствено на принципа на правото на самоопределение, в света могат да възникнат много регионални конфликти. През лятото на 2022 г. той изрази мнение, че този принцип, залегнал в Устава на ООН, е в противоречие с друг принцип – този за териториалната цялост, и подчерта, че ако бъде напълно приложен, може да доведе до възникването на повече от 600 държави, довеждайки до безпрецедентен хаос.

Лавров отбеляза, че си спомня това изказване, но не споделя гледната точка на Токаев, като добави, че по-късно Москва е изяснила своята позиция пред Астана.

„За него има съществува само правото на териториалната цялост. Но пак ще кажа: ако сте членове на ООН, трябва да спазвате Хартата в нейната цялост“, каза Лавров, посочвайки, че териториалната цялост се „уважава от онези държави, чиито правителства представляват всички хора, живеещи на дадена територия“.

„Никоя колониална сила не е представлявала цялото население на колонизираната от нея територия. Това не изисква доказателства! Париж, Лисабон, Мадрид и Лондон не са представлявали народа. Ето защо процесът на деколонизация протече в пълно съответствие с Устава на ООН“, обясни Лавров.

Токаев многократно заявява позицията, че Казахстан се придържа към принципите на суверенитета и териториалната цялост на всички държави, в съответствие с международното право. Именно това е причината Казахстан да не признава нито Тайван, нито Косово, нито Южна Осетия, нито Абхазия, заяви той през лятото на 2022 г.

По същото време той описа т.нар. Донецка и Луганска народни републики, които все още не бяха анексирани от Москва с провеждане на незаконни референдуми, като „квазидържавни територии“. Тук е мястото да се отбележи, че международната общност не признава резултатите от тях и счита окупираните територии за част от суверенната територия на Украйна.

Правителството на Азербайджан обвини официално Русия за самолетната катастрофа.

🇦🇿💥🇷🇺 Източници от правителството на Азербайджан потвърдиха пред Euronews в четвъртък, че ракета земя-въздух, изстреляна от зенитно-ракетен комплекс на руската противовъздушна отбрана е причинила самолетната катастрофа в сряда.

38 пътници загинаха, след като полет 8432 на Азербайджанските авиолинии се разби при опит за аварийно кацане близо до град Актау в Казахстан.

Според източниците ракетата е била изстреляна по самолета по време на въздушна дейност на дрон над Грозни и шрапнелът е ударил пътниците и кабинния екипаж, докато е експлодирал до самолета по време на полет.

Правителствени източници посочиха, че повредения самолет не е получил позволение да кацне на никое от руските летища въпреки исканията на пилотите за аварийно кацане и му е било наредено да лети през Каспийско море към Актау в Казахстан.

Според данните GPS навигационните системи на самолета са били блокирани по цялата траектория на полета над морето в резултат от руско заглушаване.

Ракетата е била изстреляна от система за противовъздушна отбрана Панцир-С, съобщи базираното в Баку международно информационно издание AnewZ, позовавайки се на местни правителствени източници.

Според руски източници, по време на преминаването на самолета през въздушното пространство на Чеченската република, руските сили за противовъздушна отбрана са се опитвали активно да свалят безпилотни летателни апарати, изстреляни срещу цели в региона от украинските въоръжени сили.

Хамзат Кадиров, ръководител на Съвета за сигурност на Чеченската република, потвърди, че в сряда сутринта е извършена атака с дрон срещу Грозни, отбелязвайки, че няма жертви или щети.

Ако предварителните данни бъдат потвърдени, това ще бъде вторият случай от десетилетие насам, когато руските въоръжени сили унищожава търговски полет след катастрофата на MH17 в Украйна. Този път сред жертвите са както граждани на Русия, така и на съседни страни.

Катастрофата напомня и за по-ранен инцидент от ноември 2018 г., когато пътнически самолет Embraer 190 на Air Astana загуби хидравликата си над Португалия, но успя да извърши безопасно приземяване с помощта на местните военновъздушни сили.

Очаква се по-нататъшното разследване на катастрофата да разкрие обстоятелствата около изстрелването на ракетата, неразрешението за кацане на близкото летище в Русия и инструкциите да се пресече морето с повреден самолет.

Руско ПВО вероятно е свалило азербайджанския граждански полет.

🚨 Тази сутрин граждански полет на самолет Embraer 190 от Баку, Азербайджан до Грозни, Чечения, направи аварийно кацане в Казахстан, при което загинаха 38 души са загинали, а 32 пътници са спасени, по информация към момента.

Първоначално самолетът е трябвало да кацне в чеченската столица Грозни, но в небето над Русия се е случил неизвестен засега инцидент. Бяха изказани няколко различни версии, включително за експлозия на кислородна бутилка и сблъсък с птици. Въпреки това, опашката на падналата страна сочи, че самолетът се е разбил от работата на противовъздушната отбрана.

Някои експерти твърдят, че увреждането на опашката може да е причинено от камъни по време на падане. Но нека да разгледаме по-подробно версията с действие на руското ПВО, тъй като в този момент самолетът е бил над руска територия.

Напоследък украински дронове, преустроени от леки самолети, многократно атакуваха Каспийск и Грозни. Тази сутрин отново имаше такова нападение. На публикуваните кадри могат да бъдат видяни същите дронове и дори момента, в който един от тях е унищожен от руска зенитна ракета. Твърди се, че видеоклиповете са заснети днес. Но това, което се знае със сигурност е, че е имало атака с ударни дронове и отломките от един от тях са паднали върху търговския център Alania Mall във Владикавказ.

Съдейки по снимката на отработената първа степен на противовъздушна ракета, която също беше заснета днес, системите за противовъздушна отбрана Панцир-С1 са доставени в тази част на Русия след последните атаки. Най-вероятно те са свалили украински дронове тази сутрин.

В същото време дупките в опашката на самолета наистина приличат на такива, причинени от поразяващите елементи на зенитна ракета. Това, което не съвпада е тяхната разпръснатост и малкото им количество като цяло. Освен това големите ракети-прехващачи най-често атакуват самолета от предната полусфера, а в конкретния случай самолетът е бил атакъван от опашката.

Но ако говорим за ракетата Панцир-С1, която носи малка бойна глава с тегло 20 кг, то е напълно възможно нейната детонация да не произвежда много плътно поле от осколки. В момента на прелитане над Каспийско море самолетът летя на височина 9 километра, напълно достижима за Панцир-С1 след което можеше да се спусне за кацане, но временно изчезна от радарите в руското небе и се появи чак на подхода към Актау в Казахстан.

Видът на повредата на опашката на Embraer 190 не може да бъде достатъчен за формулиране на версия с голяма вероятност, но тук има още един важен момент. Подозрително е, че екипажът на авариралия самолет, поискал кацане в Грозни и Махачкала, е получил отказ, като официално е обяснено, че той е направен заради мъглата. Това принуждава самолета да прелети над цялото Каспийско море, преди да кацне аварийно в Казахстан.

Оцелелите пътници свидетелстват за удари и експлозии извън самолета. За съжаление пилотите загинаха, но те определено са се разговаряли с диспечерите и то най-вероятно не само с руските такива. Това означава, че има сериозен шанс подробностите около трагедията да не бъдат скрити.

На този етап няма как да бъде потвърдено, но версията с попадение от зенитна ракета на руската противовъздушна отбрана звучи като най-вероятна. Frontline Monitor ще следи развитието на ситуацията.

Путин обсъжда енергийните връзки и търговията на официална визита в Казахстан.

Руският президент Владимир Путин присъства на официална церемония по посрещане в президентската резиденция Акорда в Астана, Казахстан, 27 ноември 2024 г.
📸 Снимка: REUTERS/Turar Kazangapov

🇷🇺🤝🇰🇿 Руският президент Владимир Путин пристигна на официално посещение в Казахстан по-рано днес, за да обсъди засилването на енергийните и индустриалните връзки между двете страни и облекчаването на спора за селскостопански стоки с централноазиатската държава, която изнася по-голямата част от петрола си през Русия, но търси алтернативи.

Казахстан се опита да се дистанцира максимално от войната на Путин срещу Украйна, но въпреки всичко страната остава силно зависима от Москва по отношение на износа на петрол за западните пазари, както и за вноса на храни, електричество и други продукти.

„Нашите страни си сътрудничат конструктивно в сектора на петрола и газа“, пише Путин в своя статия във вестник „Казахстанская правда“, озаглавена Русия – Казахстан: съюз, изискван от живота и поглед към бъдещето, която беше публикувана вечерта във вторник на официалния уебсайт на Кремъл.

Министърът на енергетиката на Казахстан заяви в понеделник, че страната му вероятно ще увеличи рязко износа си на суров петрол през турското пристанище Джейхан – ход, който следва да намали значително обема на изнасяния петрол през Русия.

Подчертавайки, че повече от 80% от изниса на казахстански петрол за външните пазари се реализира през Русия, Путин подчерта, че с президента Касим-Жомарт Токаев винаги са се фокусирали върху постигането на „конкретен резултат“ в разговорите си.

Юрий Ушаков, съветник на руския президент по въпросите на външната политика, заяви пред журналисти във вторник, че се очаква двамата държавни лидери да подпишат протокол за удължаване на споразумението за доставки на петрол за Казахстан, но не предостави повече подробности.

В същото време двамата лидери не споменаха нито дума за протокол след края на срещата си по-рано днес. Те посочиха, че са обсъдили планове за увеличаване на транзита на руски природен газ към Узбекистан и Киргизстан през територията на Казахстан като част от отдръпването на Москва от европейските енергийни пазари. Освен това те поясниха, че са разговаряли за съвместни проекти във водноелектрическата енергия, автомобилните гуми и торове и други области.

Учението „Рубеж 2024“ на ОДКС беше успешно завършено.

🇷🇺🤝🇹🇯 Организацията на Договора за колективна сигурност (ОДКС) осуети вражеско нахлуване на територията на своята държава-членка по време на ученията "Рубеж 2024", завършили в Таджикистан, съобщи съвместният пресцентър на ученията на ОДКС в понеделник пред ТАСС.

„Днес на полигона Харбмайдон в Таджикистан приключи активната фаза на съвместното учение „Рубеж 2024“ с Колективните сили за бързо разгръщане на централноазиатския регион. Ученията отработиха подготовка и водене на бойни действия за унищожаване на незаконни въоръжени формирования, нахлули в страна членка на ОДКС“, се посочва в изявление на пресслужбата. Според сценария на ученията условният противник е преминал държавната граница в няколко посоки, уточнява то.

„Граничните служители влязоха в битка, но техните сили и способности се оказаха недостатъчни и врагът навлезе по-дълбоко в територията, завладявайки общности и цивилни“, се казва в съобщението.

„В операцията по освобождаване на населено място участваха подразделения на МВР на Република Таджикистан и специалните полицейски части „Алфа“, които блокираха населеното място, освободиха заложници и ликвидираха противника“, казаха от пресслужбата.

Командващият Колективните сили за бързо развръщане на централноазиатския регион на ОДКБ взе решение „да включи артилерия, щурмова и армейска авиация, което помогна да бъде спрян противника и даде възможност на подразделенията на колективните сили да заемат изгодни отбранителни рубежи“, се казва в съобщението.

В отбранителен бой силите на ОДКБ използваха всички видове въоръжение и отработиха пренасяне и съсредоточаване на огъня, което създаде благоприятни условия за контраатака, в която разгромиха спрелите части на противника“, съобщиха от пресслужбата.

Освен това „тактически въздушнодесантни войски извършиха десант в района за предотвратяване на пристигането на резерви на противника и успешно изпълни целта си. Впоследствие части от Колективните сили за бързо развръщане възстановиха контрола на държавната граница“, се посочва още в съобщението.

Активната фаза на ученията „Рубеж 2024“ беше проведена в периода от 17-21 октомври. В нея участваха военни контингенти от Казахстан, Киргизстан, Русия и Таджикистан и оперативни групи на Съвместния щаб и секретариат на ОДКБ. Руският военен контингент се състои основно от личния състав на Централния военен окръг от 201-ва военна база, дислоцирана в Таджикистан. Учението събра около 1500 военнослужещи и 250 единици военна и специална техника, включително самолети с фиксирани крила, вертолети и безпилотни летателни апарати.

На ученията „Рубеж 2024“ като наблюдатели присъстваха военни аташета на Русия, Индия, Иран, Китай, Турция и САЩ, акредитирани в Република Таджикистан, и представители на Международния комитет на Червения кръст.

В Казахстан се проведе третото издание на многонационалното учение „Безгранично братство”

🇰🇿 Във вторник, 10 септември 2024 г. беше проведена тържествена церемония по откриване на многонационалното военно учение „Безгранично братство-III”, в което участие взеха военнослужещи от общо шест държави.

В тазгодишното издание се включиха подразделения със специално предназначение от Азербайджан, Казахстан, Катар, Пакистан, Турция и Узбекистан, а за наблюдатели бяха поканени представители на въоръжените сили Йордания и Киргизстан. Учението се проведе на планинския полигон „Орда” в Туркестанска област.

Поздравявайки участниците в церемонията, командирът на Силите за специални операции на Въоръжените сили на Република Казахстан полк. Айдос Мирзахметов отбеляза важната роля на учението и пожела на военнослужещите успешно изпълнение на поставените задачи.

„От името на Министерството на отбраната ви приветствам с добре дошли в гостоприемната казахска земя. На територията на нашата страна за първи път се провежда учение от подобни мащаби с участието на сили със специално предназначение на шест държави. Сигурен съм, че опитът, натрупан по време на обучението, ще допринесе за повишаване не само на бойните умения на подразделенията, но и на отбранителните способности на нашите държави, каза той.

Първият етап от съвместното учение „Безгранично братство-III” се състои от подготовка по специалности. Участниците се запознаха със съответните инструкции, а оръжейните специалисти и снайперистите започнаха да разучават бойните си задачи. По програма се провеждат занятия по тактико-стрелкова, парашутна и планинска подготовка.

В пика на учението се провеждат специални операции. Военните контингенти бяха натоварени със задачата да блокират навлизането на незаконни оръжия в населеното място и да ги унищожат.

Учението има за цел обмяна на опит, повишаване степента на преход на органите за управление и военните контингенти към бързи координирани действия и засилване на индивидуалното и групово обучение на личния състав на подразделенията.

За военните маневри бяха мобилизирани около триста военнослужещи, бронетанкова техника, армейска авиационна група и безпилотни летателни апарати.