Ирак започва преговори със Сирия за рехабилитация на нефтопровода Киркук–Банияс

🇮🇶🤝🇸🇾 Ирак започна преговори с правителството на Сирия за възраждане на отдавна неактивния нефтопровод Киркук–Банияс, стратегически коридор, който в миналото е свързвал северните петролни полета на Ирак с крайбрежието на Средиземно море в Сирия.

Иракският заместник-министър на петрола Басем Мохамед Худайр обяви началото на официални разговори с Дамаск за възраждане на тръбопровода, като в същото време се водят консултации с американския енергиен гигант ExxonMobil за множество проекти за развитие на петролния сектор, които включват инвестиции в производствени полета, възстановяване на инфраструктура и модернизация на системи за износ и съхранение на петрол, според изявления, цитирани от държавната новинарска агенция (INA).

Петролопроводът Киркук–Банияс, построен през 1952 г., се простира на близо 800 км и разполага с капацитет за износ от 300 000 барела дневно. Той е сред най-старите експортни маршрути в Близкия изток, но е неактивен от десетилетия заради войни и политически сътресения. Възстановяването му сега е разглеждано като стратегическа стъпка, която може да осигури на Ирак допълнителен излаз към Средиземно море, а за Сирия – жизненоважна възможност за укрепване на крехката икономика чрез приходи от транзит.

Худайр отбеляза, че преговорите с Дамаск вървят паралелно с по-широките планове на Ирак за рехабилитация на вътрешната мрежа от тръбопроводи в северните и южните части на страната, както и за реконструкция на складовете за суров петрол.

Тези преговори следват среща на високо ниво между иракския заместник-министър-председател по енергетиката и министър на петрола Хаян Абдул Гани и неговия сирийски колега Мохамед Башир, проведена в Багдад на 12 август. По време на срещата двете страни обсъдиха създаване на съвместен технически комитет, който да оцени състоянието на съвместния тръбопровод и да проучи варианти за включване на международен консултант, който да определи дали подлежи на ремонт или изисква пълна подмяна.

Иракският министър подчерта значението на диверсификацията на експортните маршрути и посочи, че Банияс ще бъде алтернативна опция, която ще допълни тръбопровода Ирак–Турция до Джейхан и линията Киркук–Триполи към Ливан.

Преговорите със Сирия идват на фона на исторически пробив в експортните маршрути на Ирак от север. В събота в 6:50 ч. сутринта износът на суров петрол от Иракски Кюрдистан беше възобновен официално след прекъсване, продължило повече от две години и половина. Доставките на петрол от станция Пешкабур отново потекоха към турското пристанище Джейхан по силата на тристранно споразумение между Министерство на природните ресурси на Кюрдското регионално правителство, Федералното министерство на петрола на Ирак и международни петролни компании.

В рамките на споразумението ще бъдат изнасяни 190 000 барела суров петрол дневно, докато 50 000 барела ще останат за вътрешно потребление. Всички експортни количества вече се прехвърлят към държавната компания за маркетинг на петрол SOMO, управляваща продажбите на международните пазари.

Отварянето на клапите в Пешкабур възстанови ключовата енергийна връзка на Иракски Кюрдистан със Средиземно море. Процесът е наблюдаван съвместно от представители на Ербил и Багдад, като суровият петрол от всичките осем полета в региона се консолидира в петролната станция Хурмала, преди да бъде изпомпван към Пешкабур и нататък към Джейхан.

Хошманд Садик от Kurdistan24 посочва, че SOMO вече е подписала договор с водеща швейцарска търговска компания за маркетинг на кюрдския петрол. От Джейхан част от обемите ще се насочат към европейските пазари, а други ще бъдат изпратени към Северна Америка и други дестинации.

Докато Багдад придвижва напред разговорите с Дамаск за възстановяване на тръбопровода Киркук–Банияс, този ход подчертава стремежа му към диверсификация на своята карта за износ на енергия в момент, когато сътрудничеството с Иракски Кюрдистан възстанови жизненоважния поток към световните пазари. За Ирак, Сирия и Близкия изток като цяло резултатът от тези преговори може да отбележи нова ключова глава в пренареждането на геополитиката на петрола след десетилетия на конфликти и прекъсвания.

Унгария наложи забрана за влизане на Роберт Бровди заради атаката по нефтопровода „Дружба“

🇭🇺🇺🇦 Унгария реши да наложи забрана за влизане в страната и целия Шенген на командира на украинската военна част, отговорна за ударите срещу нефтопровода „Дружба“, съобщи на 28 август външният министър Петер Сиярто.

През последните седмици Украйна извърши поне три удара по нефтопровода, който доставя руски петрол за Унгария и Словакия, прекъсвайки временно операциите му.

Макар че Сиярто не назова поименно командира, срещу когото е мярката, политическият директор на унгарския премиер Балаж Орбан потвърди пред изданието 444, че това е Роберт Бровди – командир на Силите за безпилотни системи на Украйна.

Бровди, който е от унгарски произход и е известен с позивната „Мадяр“, призна, че неговата част е отговорна за атаките с дронове срещу нефтопровода, включително и за последния удар на 21 август срещу помпената станция в Брянска област.

Унгарският външен министър определи атаката като „удар по унгарския суверенитет“ и заяви, че е „застраши енергийната сигурност и почти наложи използването на стратегическите ни резерви“.

„Украйна отлично знае, че нефтопроводът Дружба е жизненоважен за енергийното снабдяване на Унгария и Словакия и че тези удари ни вредят много повече, отколкото на Русия,“ написа Сиярто в X.

Бровди отхвърли решението на Будапеща и обвини унгарското ръководство, че носи отговорност за руските удари по украинските градове, като „пълни мръсните си джобове със санкционирани евтини суровини“.

„Аз съм украинец и ще пристигна в родината на баща ми след вас. В Унгария има достатъчно истински унгарци и един ден те ще се погнусят от вас“, написа той в Telegram.

В изявлението си Сиярто не спомена и дума за масираната руска атака с дронове и ракети по Киев през изминалата нощ, убила най-малко 18 души, сред тях 4 деца, и ранила близо 40. Украинският външен министър Андрей Сибига заяви, че Будапеща „застава на грешната страна на историята“.

„Петер, ако руският тръбопровод е по-важен за теб от украинските деца, убити тази сутрин от Русия, това е морален упадък“, написа той в X.

„Ако Унгария наистина е затворила входа на страната и на целия Шенген за един от украинските военни командири, който е етнически унгарец и гражданин на Украйна, това може да предизвика единствено възмущение,“ заяви президентът Володимир Зеленски. Той добави, че министерство на външните работи е инструктирано да изясни случая и да „реагира съответно“.

Нефтопроводът „Дружба“ е един от най-големите в света и доставя руски петрол директно в Унгария и Словакия – единствените държави в ЕС, които все още купуват руски суров петрол чрез системата. През юли те са внесли съответно петрол на стойност 232 млн. долара и 196 млн. долара.

Унгария, смятана за най-близкия до Москва съюзник в ЕС, многократно се обявява против опитите на Брюксел да прекрати напълно вноса на руска енергия и е заплашвала да блокира европейския път на Украйна.

Киев редовно нанася удари по военни и индустриални обекти в Руската федерация, в т.ч. петролни рафинерии, с цел да подкопае приходите на Москва и да отслаби способността ѝ да води войната.

Украинска атака с дрон спря доставките за Унгария и Словакия по нефтопровода „Дружба“.

🇺🇦💥🇷🇺 Генералният щаб на Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) съобщи, че е нанесен удар срещу инфраструктура на нефтопровода „Дружба“. По-рано днес от Унгария дойдоха съобщения, че в страната е спрял да постъпва руски петрол в резултат на удар по трансформаторна подстанция на руска територия. Доставките за Словакия също са спряни.

В изявление на щаба се посочва, че през нощта на 18 август подразделения на Силите за безпилотни системи на ВСУ са извършили удар срещу обект от инфраструктурата на тръбопровода, което води до възникване на пожар, а изпомпването на нефт по тръбата е спряло напълно, твърдят украинските военни.

Междувременно унгарският външен министър Петер Сиярто обвини Киев за атаката и заяви, че тя е предизвикала спиране на доставките на руски нефт.

„Украйна отново атакува нефтопровод, водещ към Унгария. Това доведе до спиране на доставките. Този пореден удар по нашата енергийна сигурност е възмутителен и неприемлив!“ – отбеляза той в публикация на X, без да уточнява кога и къде е станала атаката и за кой нефтопровод става въпрос.

Сиярто се позова на руския заместник-министър на енергетиката Павел Сорокин, който посочва, че специалисти работят на място за възстановяване на работата на трансформаторната подстанция, но все още не е ясно кога точно ще бъдат възобновени доставките на петрол.

Словашкият оператор Transpetrol също потвърди за прекъсване на доставките, цитиран от Reuters.

„Нашата компания няма по-подробна информация относно причината за спирането, което се намира извън територията на Словакия. Транспортът на петрол през страната се извършва съгласно плана за изпомпване“, увериха от компанията.

Министърът на икономиката на Словакия Дениса Сакова подчерта, че причината за прекъсването е повреда на руската трансформаторна подстанция – втора такава за под седмица, съобщава вестник Denník N. По думите ѝ електроснабдяването се очаква да бъде възстановено в следващите няколко дни, а доставките на петрол към страната не са застрашени.

Украинският външен министър Андрей Сибиха отговори на унгарските обвинения като написа в Х, че Будапеща „прави всичко възможно, за да запази своята зависимост“ от енергийните ресурси на Москва, въпреки руската агресия срещу Украйна.

„Сега можете да изпращате своите жалби и заплахи на вашите приятели в Москва“, предложи той.

Сиярто отговори, че Унгария се снабдява с петрол по нефтопровода „Дружба“ от десетилетия, като това е в интересите на Будапеща. Унгарският министър добави, че украинските атаки предизвикват редовни прекъсвания в доставките на петрол по този тръбопровод, което противоречи на унгарските интереси. Той също така напомни, че голяма част от електроенергията, доставяна на Украйна, идва от Унгария.

Специалният представител на Кремъл за инвестиционно-икономическо сътрудничество с чужди държави Кирил Дмитриев благодари на Сиярто за неговата позиция по въпроса за украинските атаки по „Дружба“.

„В свят, където има толкова малко яснота и толкова много изкривена информация, вашият глас прорязва мъглата“, написа той.

По-рано този месец, на 12 август вечерта украинските въоръжени сили нанесоха ракетен удар с HIMARS и безпилотен самолет по горивен обект в Унечския район на Брянска област, съобщава областният губернатор Александър Богомаз, според когото е възникнал пожар, който е потушен, докато един спасител е пострадал.

Богомаз не уточни дали обектът е свързан с нефтопровода „Дружба“, който има инфраструктура в в село Високо в Унечския район, където се намира линейната производствено-диспечерска станция „Унеча“. Оттам тръбата продължава към Беларус и се разклонява на север и юг, а едно разклонение води към Унгария през Украйна.

КДП и Барзани дават последен шанс на Багдад за разрешаване на спора за заплатите.

🇮🇶 Демократическата партия на Кюрдистан (KDP) заяви, че дава на федералното правителство на Ирак „последна възможност“ за изчистване на разногласията, на фона на напрежението между Багдад и Ербил, предизвикано от несъгласия за бюджетните разпределения, износа на петрол и заплатите в обществения сектор.

„Смятаме за уместно да дадем на федералното иракско правителство в Багдад последна възможност да намери начин за прекратяване на този проблем. Винаги сме вярвали, че ако е налице възможност за диалог, ние също предпочитаме да решаваме проблемите чрез взаимно разбирателство,“ се казва в официално изявление на партията.

Напрежението между двете страни ескалира в края на май, когато министерството на финансите на Ирак спря всички трансфери за бюджета на Регионалното правителство на Кюрдистан (KRG), в т.ч. заплатите на повече от 1,2 милиона държавни служители. Ведомството заяви, че регионалната власт в Ербил вече е получила повече от своя дял в размер на 12,67% от федералния бюджет, а в същото време не е доставило на Багдад предварително договорения дял от добивите на нефт.

KDP заяви, че Фуад Хюсеин, член на партията и външен министър на страната, е водил разговори с различни политически партии и се е върнал в Кюрдистан в събота с послание, че официални лица и политически лидери в Багдад са обещали, „че през следващите няколко дни въпросът с изпращането на заплати и финансови права на Кюрдистан ще бъде решен.“

Политическото бюро на KDP проведе извънредно събрание, за да определи своята позиция по спора с федералното правителство. Партията е най-голямата в Кюрдистан, където си поделя управлението на автономния регион заедно с Патриотичния съюз на Кюрдистан (PUK).

Неразбирателството между Ербил и Багдад се изостри допълнително от прекратяването на износа на кюрдски петрол през тръбопровода Ирак-Турция, който е извън строя от март 2023 г. В събота иракският министър на петрола заяви, че Ербил иска още петрол за вътрешно потребление, което забавя възобновяването на износа.

Москва започва изграждането на нефтопровода в Конго: Какво значи това за бъдещето на енергетиката в Африка?

🇷🇺🤝🇨🇬 Русия ратифицира официално споразумение с Република Конго за изграждането на стратегически нефтопровод, който трябва да свърже крайбрежния град Пойнт-Ноар с Лутете и предградието Малуку-Трешо на столицата Бразавил.

Проектът е осъществен със съвместно предприятие. Националната петролна компания разполага с 10% от него, а руската компания ЗНГС Прометей има мажоритарен дял от 90%. Тръбата трябва да е готова за не повече от три години и да функционира в следващите 35-40 години. Установена е концесионна схема „изграждане-собственост-експлоатация-трансфер“ (BOOT) за срок от 25 години, включваща гарантирана тарифа за транспорт.

Последици за икономиката и енергетиката

Според руският заместник-министър на енергетиката Дмитрий Исламов споразумението ще даде възможност на Конго да гарантира непрекъснати доставки на петролни продукти за столичния си регион, да намали логистичните разходи и да се утвърди като ключовия играч в енергийната сигурност на региона, включително за Демократична република Конго (ДРК) и Централноафриканска република (ЦАР).

Освен това проектът ще даде възможност на Москва да разшири износа си на продукти, базирани на високи технологии, и да установи нов канал за продажба на енергийни продукти, а тръбата ще играе ролята на стратегически партньор за целия регион.

Нефтопроводът предстои да бъде допълнително разширен през Централноафриканската република (ЦАР) или от северната част на Конго до Южен Судан, а после до пристанищата на Сомалиленд или Джибути, като по този начин в транспортната артерия ще бъдат включени петролните залежи на Южен Судан.

Геополитически контекст

Изграждането на тръбопровода е съставна част от общата стратегия на Москва за укрепването на позициите в Африка, диверсификация на енергийните пазари и премахване на нейната зависимост от западни маршрути. За да смекчи последиците от международните санкции, наложени в отговор на военната ѝ агресия срещу Украйна, Русия търси нови пазари и съюзници, предимно в богатите на ресурси африкански страни.

Инициативата подобрява геополитическото влияние на Москва в регион, който се е превърнал в бойно поле между конкуриращите се помежду си Русия, Китай и Западен свят, в допълнение към икономическите ползи.

Отговори и пречки

Западните държави и някои организации на местното гражданско общество изразиха опасения за проекта. Един от неговите отявлени критици, Андреа Нгомбет от колектива „Сасуфит“, определи сделката като „капитулация, прикрита като развитие“. Той посочи потенциала на Конго да се превърне в прекомерно зависимо от Москва, както и евентуалните пропуснати ползи за страната. Освен това експерти предупреждават за потенциална „дългова клопка“ и загуба на икономически суверенитет, ако Русия придобие прекомерен контрол над енергийната инфраструктура.

В същото време инициативата предлага на Конго перспективата за стабилни доставки на гориво, развитие на инфраструктурата и създаване на нови работни места. Руските компании на пазара в Африка ще бъдат улеснени от митнически облекчения, които ще бъдат предоставени на руската страна за доставката на петролни продукти и техния транзит през Конго.

Перспективи за регионално развитие

В допълнение към конгоанската инициатива, Москва е в процес на договаряне на изграждането на алтернативни нефтопроводи с Южен Судан, Етиопия и други страни от региона. Южен Судан и Етиопия се договориха за изграждането на маршрут до пристанища на Джибути или Сомалиленд през юли 2024 г. Тази инициатива ще диверсифицира износа на суров петрол, а в същото време ще намали зависимостта от суданския маршрут. Русия също така обмисля съвместното развитие на петролни и газови ресурси в Етиопия, както и производството на торове от местни суровини.

Въпреки това, западните страни продължават да полагат усилия за оказване на влияние върху региона. Съветът за сигурност на ООН удължи санкциите срещу Южен Судан до 2026 г. Тези санкции включват оръжейно ембарго и ограничения на активи.

Южен Судан е под международни санкции в резултат на продължаващия вътрешен конфликт и постоянните нарушения на мирните договори. Санкциите срещу страната включват оръжейно ембарго, ограничения на активи и забрани за пътуване. ООН първоначално наложи санкции през 2015 г. в отговор на конфликта между правителството и опозиционните сили, който застраши мира, сигурността и стабилността на страната. Тези мерки бяха разширени през 2018 г., за да включат цялостно оръжейно ембарго в отговор на продължаващото насилие към цивилното население и нарушенията на сделката за прекратяване на огъня.

В исторически план Русия и Китай се въздържаха от гласуване по тези резолюции, тъй като възприемат санкциите като пречки пред политическия процес и икономическото развитие на региона.

Съвместният руско-конгоански нефтопровод е критична съставна част от руската стратегия за Африка, в допълнение към това, че е важен инфраструктурен и енергиен проект. Той предлага икономически предимства за двете страни, но също така е заплаха за финансовата стабилност и суверенитета на Конго. Въпреки че тези инициативи ще срещнат значителна опозиция и критики на фона на нарастващата глобална конкуренция за влияние в Африка, те разполагат с потенциала да служат като катализатори за икономическо развитие в региона.

Бунтовници взривиха участък от нефтопровода Нигер-Бенин.

🇳🇪💥🇧🇯 Фронтът за освобождение на отечеството (FPL), бунтовническа група от югозападен Нигер, пое отговорност за взривяването на нефтопровода Нигер-Бенин, свързващ Агадем с пристанище Семе-Кподжи, което беше извършено във вторник, 17 декември 2024 г.

Този акт на саботаж бележи значителна ескалация на високото напрежение между военната хунта в столицата Ниамей и бунтовниците след свалянето на президента Мохамед Базум през юли 2023 г.

Близо 2000-километровият тръбопровод, който е от ключово значение за икономиките и на двете страни, се управлява от CNPC (Китайска национална петролна корпорация) и китайската компания Wapco. FPL поеха отговорност за саботажа в официално комюнике, подписано от лидера на групата Махамуд Салах, който заяви, че това е „първо предупреждение“ към нигерските военни власти.

Прекъсването на газопровода може да доведо до много сериозни икономически последици. Нигер и Бенин са силно зависими от приходите, генерирани от петрола, транспортиран по този тръбопровод. FPL призовава за анулирането на заем от 400 милиона долара, обещано на нигерските власти от „китайски партньор“, опасявайки се от нови атаки срещу петролната инфраструктура.

В допълнение към действията на LPF, други форми на въоръжено насилие също заплашват тръбата. На 12 юни тази година шестима нигерски войници, охраняващи секция от тръбопровода, бяха убити от въоръжени банди в южен Нигер в инцидент, който илюстрира уязвимостта на тази стратегическа инфраструктура.

Отношенията между Нигер и Бенин станаха все по-напрегнати след държавния преврат от юли 2023 г. Нигер, който е подложен на регионални санкции, отказва да отвори отново границата си с Бенин, мотивирайки нежеланието с предполагаемо укриване от бенинските власти на френски военни бази, използвани за дестабилизирането му – обвинения, които Париж и Котону отхвърлят категорично.

Ситуацията се изостри от присъда от бенински съд на трима граждани на Нигер за „узурпиране на право на собственост и използване на фалшифицирани компютърни данни“, на което военната хунта в Нигер отговори с прекъсване на тръбопровода, допълнително повишавайки напрежението.

Влошаващите се двустранни отношения и многократните атаки срещу тръбопровода представляват сериозна заплаха за икономическата стабилност на региона. Президентът на Бенин Патрис Талон настоява за повторно отваряне на границата, за да се позволи износът на петрол да продължи, но перспективите остават несигурни.

Следващите няколко месеца ще бъдат решаващи за региона, тъй като мирното решение на този етап изглежда трудно постижимо. Саботажът на тръбопровода от страна на FPL може би е първата от поредица атаки, целящи да накарат военния режим в Ниамей да съгласи на преговори. Ситуацията изисква повишено международно внимание, за да се избегне по-широка дестабилизация на региона.

Нефтопроводът „Дружба“ прекратява дейност от 1 януари 2025 г.

🚨🇺🇦 От 1 януари 2025 г. нефтопроводът „Дружба“, по който се осъществяват доставките на руски петрол за Унгария, Чехия и Словакия, спира да работи.

Това заяви Михайло Подоляк, съветник на ръководителя на канцеларията на президента на Украйна, в ефира на онлайн предаването Новини.LIVE.

Настоящият договор за транзит на руски газ през Украйна е валиден до края на 2024 г. Нафтогаз многократно подчерта, че няма да продължи споразумението с Руската федерация. В момента се търсят алтернативни решения за подпомагане на работата на украинската газотранспортна система.

По време на последната пресконференция президентът Володимир Зеленски също заяви, че Украйна не възнамерява да удължава споразумението за транзита на руски газ, но е готова да разгледа исканията на европейските компании.

Подоляк отбелязва, че тъй като Украйна няма да удължи настоящия договор, редица европейски страни също ще загубят достъп до Роснефт и Росгаз.