Тръмп спря ударите по Иран след препоръката на командващия CENTCOM

🇺🇸⚔️🇮🇷 Адмирал Брад Купър, ръководител на Централното командване на въоръжените сили на САЩ (CENTCOM) в Близкия изток, е препоръчал прекратяване на въздушната кампания около Ормузкия проток, тъй като е достигнала предела на своята ефективност. Неговата оценка, подкрепена от други военни и цивилни съветници, е натежала за решението на президента Доналд Тръмп в петък да спре ударите срещу Иран – първо прекъсване на огъня от две седмици насам. Това съобщи Axios в неделя, позовавайки се на двама източници, запознати с позицията на адмирала. Според изданието неговата препоръка е равнозначна на признание вътре в самата администрация, че кампанията по въздух има своите граници.

Купър е изложил своята позиция пред Пентагона, Обединения комитет на началник-щабовете и Белия дом по-рано същата седмица. Операцията около протока е свила значително способността на Иран да атакува плавателни съдове, а определените за поразяване цели вече са почти напълно изчерпани. Оттук нататък, според логиката на адмирала, остават два изхода. Единият е връщане към мащабни бойни действия, за да се довършат последните 20% от целите, набелязани, но неударени по време на съвместната офанзива на САЩ и Израел „Epic Fury“, започнала на 28 февруари. Без такова решение продължаването на ограничените нощни удари в досегашния им вид губи смисъл. Говорителят на CENTCOM капитан I ранг Тим Хокинс отказа коментар.

Решението се оформя бързо. В дните преди срещата в петък Тръмп беше склонен именно към подновяване на мащабните бойни действия. Настроението му обаче започва да се променя в четвъртък вечерта и беше затвърдено в петък след съвещание, на което съветниците и военните му представиха нов план за удари в същия ден. За първи път от две седмици насам Тръмп нарежда на въоръжените сили да задържат огъня по иранските цели по южното крайбрежие и в района на протока. Последните американски удари са нанесени през нощта срещу петък, 24 юли – 13-а поредна за кампанията. Военните действия се водят от разпадането на Исламабадския меморандум: документът, подписан на 17 юни между Тръмп и иранския президент Масуд Пезешкиан, беше обявен за денонсиран на 7 юли след ирански обстрел по три търговски кораба в протока. От нощта срещу 8 юли американските удари не бяха спирали.

Успоредно с оценката на Купър натежава и втори, аргумент на отбраната. Председателят на Обединения комитет на началник-щабовете генерал Дан Кейн е предупредил поверително министъра на отбраната Пийт Хегсет и президента, че острият недостиг на зенитни ракети може да застраши американските сили и техните съюзници в региона. За това предупреждение първи съобщи The New York Times, а говорител на генерала отказа коментар за „поверителните военни съвети, които председателят дава на президента“.

Мащабът на този недостиг е добре известен от няколко месеца по-рано: в анализ, публикуван на 21 април, Центърът за стратегически и международни изследвания (CSIS) оцени, че само за първите 7 седмици от кампанията САЩ са изразходвали близо 50% от запасите на ракети Patriot, над половината от прехващачите THAAD и над 45% от ракетите PrSM. Възстановяването на тези наличности до предвоенните нива ще отнеме между 1 и 4 години. Frontline Monitor вече съобщи и за практическия израз на този дефицит: първата от над три десетилетия насам вътрешна поръчка на американската армия за прехващачи от по-старото поколение PAC-2, възложена на 30 април изрично „в подкрепа на операция Epic Fury“, със срок за доставка едва пет месеца по-късно.

Но публичната линия, която поддържа администрацията, остава друга. Още през април главният говорител на Пентагона Шон Парнъл отхвърли изчисленията на CSIS с думите, че американската армия „разполага с всичко нужно, за да действа във време и място по избор на президента“, а опитите да се плаши обществото с изпразване на складовете описа като „неосведомени и безчестни“. В неделя, часове преди публикацията на Axios, постоянният представител на САЩ в ООН Майк Уолц отново омаловажи пред NBC тревогата за запасите и прехвърли отговорността върху предишната администрация. Личният съвет на най-висшия американски офицер обаче сочи точно в обратната посока.

Тези опасения далеч не са теоретични. Иранските ответни удари през последните две седмици достигнаха до американски военни бази в Йордания, Кувейт и Бахрейн. При удара с балистични ракети и безпилотници по авиобаза „Муафак Салти“ в Йордания в нощта на 18 юли загинаха трима американски военнослужещи – двама на място, а смъртта на третия, воден първоначално за изчезнал, беше потвърдена на следващия ден. По данни на CBS News от началото на войната на 28 февруари са загинали 18 американски военни, а повече от 400 души са били евакуирани за лечение. В същото време иранското министерство на здравеопазването отчита 59 убити и 666 ранени в периода между 27 юни и 24 юли.

Проблемът, който Купър назова, е разминаването между постигнатото и крайната цел. Ударите унищожиха бреговите ракетни батареи, радарите и плавателните съдове, с които Иран атакуваше корабоплаването, но протокът остава затворен. Причината е, че блокирането му не се крепи единствено на тези оръжия. Техеран изисква корабите да преминават само по обявен от него маршрут. Плавателните съдове, които поемаха по другия път до крайбрежието на Оман, попадат под обстрел, а водите остават минирани. В неделя иранската агенция „Тасним“ съобщи, че петролен танкер е избухнал в протока, след като е напуснал определения път и ударил морска мина. Техеран категорично настоява, че става дума за мина, а не за пряка иранска атака.

Това разграничение има ключови последици: в сряда Тръмп заяви, че за всеки нападнат кораб в Ормузкия проток САЩ ще разрушат мост или електроцентрала в Иран, включително в Техеран. Президентът добави, че оттук нататък щетите по съдовете, техните товари и всичко свързано с тях ще се плащат от финансовите средства на иранския режим, замразени и контролирани от САЩ.

Данните за морския трафик показват колко много остава да бъде постигнато. По данни на аналитичната компания Kpler между 22 и 24 юли през протока са минавали едва 3 кораба дневно, при над 100 дневни транзита преди войната. Преди кризата оттук минаваше около четвърт от световния износ на петрол и една пета от втечнения природен газ по море. В дните на кампанията цената на суровия петрол от сорта „Брент“ отново скочи до около и над 100 долара за барел.

На този фон дипломацията се задейства почти веднага. Оманска делегация пристигна в Техеран в петък, за да поднови разговорите за механизъм, който да позволи отваряне на Ормуз без атаки срещу кораби. Двама представители от региона заявиха пред CBS News, че е постигнат напредък и посоката е добра, но за пълно споразумение е необходимо още време. Те потвърдиха, че бомбардировките са спрени именно за да не се наруши преговорният процес.

Рамката, предложена от Оман, е известна по-рано и предвижда два отделно контролирани коридора: южен – през териториални води на Оман, със свободно корабоплаване при предвоенни условия, и северен – през териториални води на Иран, за който се изисква предварително одобрение от страната, но без събиране на такси. Министърът на външните работи Абас Арагчи договори продължение на разговорите на политическо и техническо-правно ниво още при посещението си в Маскат на 12 юли. Ирански представител посочи пред Ройтерс, че Техеран ще спазва примирието, докато американците го спазват, макар че допълни, че засега има „повече скептицизъм, отколкото песимизъм“. Уолц описа по-меко ситуацията в ефира на предаването „Meet the Press“ по NBC: президентът „дава малко пространство на преговорите“, запазвайки всички опции отворени, а разговорите вървят „на всяко едно равнище“.

Второто ключово направление е по море. САЩ и Обединеното кралство подготвят конференция в Лондон за създаване на международна коалиция, която да охранява корабоплаването и да разчисти мините. На нея се очаква да присъстват министри на отбраната и висши военни от западни и регионални страни, включително Хегсет и Кейн, въпреки че окончателна дата все още няма. Вашингтон иска от съюзниците си миночистачи, бойни кораби и безпилотни апарати, надграждайки по-ранните разговори между Лондон и Париж за мисия от 15 държави под съвместно британско-френско командване. Основният фарватер обаче трябва първо да бъде изчистен от над 80-те морски мини, поставени от Корпуса на стражите на ислямската революция от 28 февруари насам. В същото време мнозина от бъдещите участници поставят като условие окончателния край на бойните действия в района. „Американците търсят изход и искат нашата помощ“, обобщава пред Axios европейски дипломат.

Логиката на ситуацията е навързана: разчистването на мините изисква примирие, отварянето на водния път изисква разчистване, а краят на войната зависи от отварянето на протока. Препоръката на Купър премахва междинния вариант, в който Вашингтон действаше в последните две седмици – нощни удари, поддържащи натиска, без да носят крайно решение. Така остават единствено двете крайности: мащабна офанзива, чиято цена в изразходвани прехващачи е прекалено висока според висшето командване, или дипломатическо разплитане на възлите, чиито условия в момента се договарят в Маскат и Техеран.

Паузата в ударите съвпада с идването на делегацията на Оман, което значи, че тя може да е продиктувана от графика на мирните преговори, а не само от изчерпания списък с цели. Двете обаче не си противоречат, а водят до един и същ извод: адмирал Купър предлага да се спре точно онова, което вече не носи резултат. Оценката на Израел остава скептична – че Вашингтон и Техеран трудно ще постигнат трайно споразумение. Уолц от своя страна определи ръководството на режима като разделено във „вътрешно противоборство“ между съветниците на върховния лидер и онези, които тласкат в по-умерена посока.

📸 Снимка: Командирът на Централното командване на САЩ адмирал Брад Купър говори по време на брифинг за пресата в Пентагона през април. (Saul Loeb/AFP via Getty Images)

САЩ трупат сили и медици за по-широка война срещу Иран

🇺🇸⚔️🇮🇷 Съединените щати прехвърлят към Близкия изток сили за специални операции, изтребителни ескадрили и въздушни цистерни. Същевременно стратегическата авиация е поставена в повишена бойна готовност, а 150 военни медици са разположени в Германия. Тази подготовка цели да осигури на президента Доналд Тръмп реални опции за мащабна ескалация на военната кампания срещу Иран.

Прегрупирането, за което The Wall Street Journal съобщи на 22 юли, позовавайки се на запознати източници, идва само дни след като ракетен удар уби трима американски войници в Йордания. В отговор Тръмп публично заплаши да разпростре кампанията върху иранските мостове, електроцентрали и ядрена програма.

По данни на изданието изтребители F-16 от германската авиобаза „Шпангдалем“ и стелт изтребители F-35 от британската база на Кралските ВВС „Лейкънхийт“ се прехвърлят към региона, придружени от самолети-цистерни за зареждане във въздуха. Тежки бомбардировачи B-1B Lancer, базирани в САЩ и Обединеното кралство, са поставени в повишена готовност, а елементи от силите за специални операции се разгръщат във военни бази в Близкия изток.

Най-показателният елемент от този пакет обаче е медицинският: през последните дни 150 военни лекари и санитари пристигнаха в регионалния медицински център „Ландщул“ в Германия. Това е ключовото лечебно заведение, в което се евакуират ранените американски военнослужещи от Близкия изток. Официални лица уточняват, че тези маневри не означават, че вече е дадена заповед за нова офанзива. Те по-скоро подготвят почвата Тръмп да може да я разпореди – с операции срещу военни и инфраструктурни цели в значително по-широк мащаб от досегашния.

„Основната идея е да се предостави максимална гъвкавост на президента и на министъра“, коментира пред изданието генералът от резерва Джоузеф Вотел, бивш началник на Централното командване (CENTCOM) в периода 2016–2019 г.

Настоящото подкрепление надгражда групировка, която и без това е най-голямата концентрация на американски военни сили в региона от нахлуването в Ирак през 2003 г. Изграждана от края на януари, тя наброява над 50 000 военнослужещи и 17 кораба, сред които две авионосни ударни групи, 11 разрушителя и експедиционна единица на Морската пехота. На борда на ядрения самолетоносач USS Abraham Lincoln (CVN-72) в Арабско море екипажите зареждат изтребителите с боеприпаси и отработват процедури за предстоящи удари, предаде кореспондентът на CNN от самия кораб.

Непосредственият повод за ескалацията дойде през почивните дни. В петък, 17 юли, ирански балистични ракети и дронове удариха авиобаза „Мууафак Салти“ в Йордания. При атаката загинаха лейтенант Тайлър Фийхан (25 г.) и редник Изабела Гонзалес (19 г.). Сержант Ейнджъл Рамперсад (28 г.), който първоначално се водеше безследно изчезнал, вече също се счита за загинал, а други 25 души бяха ранени. Корпусът на гвардейците на ислямската революция (IRGC), определен от САЩ за чуждестранна терористична организация, пое отговорност за нападението в свое изявление на следващия ден.

Четвърта жертва беше дадена в Иракски Кюрдистан: в неделя, 19 юли, според данни на Пентагона сержант Майкъл Суинтън (30 г.) е загинал при контролирана детонация на невзривен боеприпас от свален ирански дрон-камикадзе. Това са първите американски жертви от ирански огън от март насам – и според сведения на The Wall Street Journal именно те са тласнали Тръмп към това да обмисли по-мащабни военни действия.

Самата ескалация обаче започна още в началото на месеца. На 7 юли Тръмп обяви края на Меморандума от Исламабад – 60-дневното примирие, подписано на 17 юни с иранския президент Масуд Пезешкиан, чийто основен посредник бе Пакистан. Причината бяха иранските удари срещу три търговски кораба в Ормузкия проток. Още в нощта срещу 8 юли последваха американски удари по над 80 цели в Южен Иран, последвани от ирански ответни залпове по базите на САЩ в Бахрейн и Кувейт, както и възобновяване на американската блокада на иранските пристанища и петролните санкции.

Техеран от своя страна твърди, че е поразил 85 обекта на САЩ и техните съюзници в региона и че е свалил разузнавателен дрон MQ-9 – без това да има независимо потвърждение. Оттогава Централното командване поддържа ежедневен темп на операции – 12 поредни нощи към 22 юли (колкото продължи цялата 12-дневна война от юни 2025 г.). Нанесени са удари по командни центрове, брегови позиции, системи за ПВО, пускови площадки за балистични ракети и дронове, както и по морска инфраструктура.

Цената за корабоплаването в Ормузкия проток е измерима: до 20 юли през него са преминали едва 53 плавателни съда при 157 седмица по-рано. Транзитът на танкери и газовози е спаднал от 90 на 30, а към средата на месеца около 6000 моряци се оказаха блокирани в района.

С оглед на тези събития Тръмп очерта конкретни цели. Той формулира отговора на ударите по търговското корабоплаване под формата на „твърда тарифа“: ирански мост или електрическа централа за всеки поразен кораб. Във вторник, 21 юли, той посочи обект от съвсем друга категория – подземния ядрен комплекс „Кух-е Коланг Газ Ла“, известен на Запад като Pickaxe Mountain („Планината на кирката“):

„Ще ударим този район вероятно скоро, и то много тежко.“

Строен от 2020 г. на около 1,5 км южно от обогатителния завод в Натанз, комплексът е вкопан дълбоко в скалния масив. По израелска разузнавателна оценка, цитирана от The Wall Street Journal, през есента на 2025 г. Иран е прехвърлил там центрофуги и част от запаса си от обогатен уран.

Техеран реагира по два канала едновременно: външният министър Абас Арагчи предупреди, че всяка нова агресия ще срещне „мощен и решителен отговор“, а държавните медии предадоха в сряда официалната позиция, че евентуален удар по ядрен обект ще се третира като пълномащабно разширяване на войната.

Че Белият дом се готви за продължителна кампания, става ясно и от финансовите действия. Във вторник министърът на отбраната Пит Хегсет поиска от Конгреса нови 87 млрд. долара за военни операции – първо на закрит двупартиен брифинг, а след това пред Сенатската комисия по бюджетните кредити. Това стана, след като през март Пентагонът вече заяви нужда от най-малко 200 млрд долара. Ден по-късно Камарата на представителите придвижи финансов пакет от 95 млрд долара, от които около 73 млрд са заделени за войната, а остатъкът – за подкрепа на фермерите и изборната реформа на Тръмп. Рамката тепърва трябва да бъде гласувана в Сената, но част от ключовите републиканци вече открито изразяват съмнения относно размера на сметката – ясен знак, че вътрешният политически ресурс за кампанията не е неизчерпаем.

Съставът на новия военен пакет е дори по-показателен от финансовия му обем. Стратегията за възпиране обикновено разчита на видими платформи – самолетоносачи, ескадрили и бомбардировачи в готовност. Трупането на медицински резерв в тила обаче не е сигнал към Техеран, а планиране за собствени сериозни загуби – т.е. индикация за предстоящи операции с много по-висок риск от текущите удари от разстояние. За това подсказва и повторното разгръщане на силите за специални операции.

Прочитът на ситуацията все пак не е еднозначен. Част от медицинския ресурс има съвсем непосредствена задача: ранените от „Мууафак Салти“ вече се лекуват по верига, чийто краен пункт е именно болницата в „Ландщул“. Освен това официалните лица изрично подчертават, че нова офанзива все още не е заповядана – наличието на военна способност не означава автоматично взето решение за нейното използване.

Юлският прецедент обаче натежава в обратна посока: обявеният на 7 юли край на примирието се превърна в удари срещу над 80 цели още същата нощ. При това положение е твърде вероятно САЩ да готви кампания срещу инфраструктурни и ядрени цели – нещо, което текущата стратегия за натиск по море не е изисквала. Разбира се, трупането на военни опции служи като лост за бъдещи преговори, а този лост работи само ако заплахата е реална.

Ако тази военна мощ бъде използвана срещу „Кух-е Коланг Газ Ла“, конфликтът фундаментално ще промени характера си. Досега кампанията, въпреки своята интензивност, оставаше в рамките на логиката на принуда около протока: удари по военни цели, морска блокада и формула „електроцентрала за кораб“. Поразяването на съоръжение за обогатяване на уран обаче би върнало сблъсъка към ядрената му ос – праг, който Техеран изрично определи като червена линия за ескалация.

Тук ключова роля играе и един технически детайл: поставените в готовност бомбардировачи B-1 носят най-тежкия конвенционален боен товар в американската авиация, но дълбоко вкопани ирански съоръжения като този във Фордо през юни 2025 г. бяха поразени от стелт бомбардировачи B-2 Spirit с бункерни бомби GBU-57. Прехвърлянето им към региона вероятно би било най-явното потвърждение, че заканите към „Планината на кирката“ са преминали от реторика към конкретно оперативно планиране. Обратно – евентуален рестарт на пакистанския канал за посредничество и осезаем спад в темпото на удари биха потвърдили хипотезата, че трупането на сили е просто инструмент за дипломатически натиск.

Към момента фактическото положение е следното: потокът от ескадрили, медици и милиарди долари гради съответните военни възможности, но окончателното решение за започване на офанзива все още не е взето.

📸 Галерия: Бойни кораби на ВМС на САЩ преминават през Арабско море в плътна формация, докато силите на Централното командване (CENTCOM) продължават да насърчават регионалната сигурност и стабилност, 30 юни 2026 г. (U.S. Navy)

Морски пехотинци на САЩ се качиха на танкер по блокадата на Иран

🇺🇸⚓️🇮🇷 Военнослужещи от 11-и експедиционен отряд на Корпуса на морската пехота на САЩ взеха на абордаж танкера M/T Wen Yao в Оманския залив в четвъртък, 16 юли, където извършиха проверка в рамките на подновената морска блокада на САЩ срещу Иран. Централното командване (CENTCOM) съобщи за операцията същия ден и публикува кадри, на които въоръжени пехотинци се прехвърлят към палубата на кораба. Качването е първото от този тип, откакто Вашингтон поднови блокадата на иранските пристанища на 14 юли – стъпка, с която американските сили преминаха от известяване и отклоняване към поемане на физически контрол върху борда.

„Към днешна дата американските сили отклониха три търговски кораба, опитали се да пробият блокадата, обездвижиха един, който не се подчини, и се качиха на един, за да осигурят пълно спазване“, отбелязват от CENTCOM. Трите числа са трите стъпала на една и съща форма на принуда: плавателен съд, подчинил се на предупреждение бива отклонен; този, който игнорира предупрежденията, бива обездвижен с лека ракета в машините – както стана на 15 юли с празния танкер M/T Belma под флага на Кюрасао, за който съобщихме по-рано, а съд, който командването реши да провери отблизо, приема въоръжена група на борда. Качването на Wen Yao е средното стъпало – по-настойчиво от радиопредупреждението, но под прага на стрелбата.

Качването на борда за проверка е рутинна процедура на военноморския флот (VBSS) – „посещение, обиск, задържане и изземване“. Група морски пехотинци се прехвърля на плавателния съд с лодка или хеликоптер, установява контрол над мостика и екипажа и оглежда документите и товара, за да потвърди накъде пътува корабът и какво носи. За разлика от обездвижването с ракета, което се прави от разстояние, качването все пак поставя американски военни физически на чужда палуба в международни води – акт с по-тежка правна и политическа тежест, въпреки че трябва да мине без изстрел. Именно поради тази причина CENTCOM го описва като качване „за осигуряване на пълно спазване“, а не като изземване: подчертава контрола, но избягва да обяви товара за контрабанда.

CENTCOM облича цялата операция в успокоителна слова. „Ормузкият проток и околните води са свободни и открити – с изключение на плавателните съдове, опитващи се да нарушат стоманената стена на блокадата на САЩ“, завършва изявлението. Формулата почива на разграничение, прокарвано от командването още от началото на кампанията: блокадата важи единствено за кораби, плаващи от и до ирански пристанища, но не пречи на свободното преминаване през протока на кораби, които пътуват между пристанища, различни от иранските. По този довод петролът от Саудитска Арабия, Кувейт и Катар продължава да тече, а обръчът се стяга единствено около Иран.

Формулата обаче сама подкопава онова, което твърди. Морската блокада по определение е военен акт – тя използва сила, за да спира търговското корабоплаване, и според международното право отдавна е считана за форма на война. Наричането на протока „свободен и открит“, докато на чужди палуби се качват морски пехотинци с тежко въоръжение, помирява две несъвместими картини. Правни експерти още през пролетта предупредиха, че прилагането на бойни права срещу търговски кораби, плаващи под знамето на държави, които не са страна във войната, стои в директно напрежение с Устава на ООН и с Конвенцията по морско право (UNCLOS) – принципите за свобода на корабоплаването не търпят изключение, кроено едностранно от една сила. „Стоманената стена“ е реалност за всеки капитан в района; „свободните и открити води“ са реторика.

Особено чувствителна е китайската следа. Wen Yao носи китайско име, а властите в Пекин са най-острият критик на блокадата, не по идеологически, а по енергийни причини. През Ормузкия проток минава около 20% от световния петрол и природен газ, а над половината китайски внос на суров петрол минава именно оттам. Още при налагането на първата блокада през април китайското министерство на външните работи определи американските действия като „опасни и безотговорни“, а Си Цзинпин отправи предупреждение срещу завръщането към „закона на джунглата“. Преди нейното подновяване по-рано тази седмица Пекин настоя за възстановяване на „нормалното и безопасно преминаване“ през Ормузкия пролив. По данни от хода на войната, китайски компании доставят изделия с двойна употреба на Техеран, сред които може да има компоненти за ракети и навигация, – а Техеран пропускаше срещу такси съдове, свързани с Китай, Русия, Индия и други. Качване на танкер с китайско име, независимо под чий флаг плава в момента, отправя послание, което Пекин не може да подмине с лека ръка.

Това е само епизод от мащабната конфронтация между САЩ и Иран, започнала с операция „Epic Fury“ на 28 февруари, когато в изненадваща въздушна офанзива на Израел и САЩ беше ликвидиран иранския върховен лидер Али Хаменей и почти цялото военно, политическо, разузнавателно и научно ръководство на режима. Първата блокада беше от 13 април до 18 юни, когато тя бе вдигната съгласно условията по „Исламабадския меморандум“ между Доналд Тръмп и иранския президент Масуд Пезешкиан; за близо 2 месеца CENTCOM отчете над 140 отклонени и 9 обездвижени плавателни съда, сред които петролния танкер MT Settebello, при чието поразяване на 9 юни загинаха трима индийски моряци. Меморандумът се разпадна окончателно на 7 юли, след като иранските сили атакуваха три търговски плавателни съда в пролива; Тръмп го обяви за приключил, САЩ подновиха масираните удари по южното крайбрежие на Ислямската република и върнаха петролните санкции, а на 14 юли блокадата беше възстановена.

Ирански дрон подпали склад на изпълнител на Пентагона в Кувейт

🇮🇷💥🇰🇼 Ирански дрон камикадзе удари и подпали складова база на Kuwait and Gulf Link Transport (KGL), цивилна логистична компания с дългогодишни договори с Пентагона, разположена в промишлената зона Мина Абдула южно от Кувейт Сити през изминалата нощ. Революционната гвардия (IRGC) бързо пое отговорност за удара, определяйки атаката като насочена срещу „главния център за логистика и поддръжка на американската армия в Западна Азия“, извършено в четвъртата вълна на кампанията ѝ „Наср-2“ срещу цели в Персийския залив.

Кадри, геолокирани от CNN, показват дрон Шахед-136, който се спуска към вече горящия склад и отключва мощна експлозия. Видеокадри от мястото улавят ограден складов комплекс, погълнат от пламъци, вторична огнена топка, издигаща се над стените, и кувейтски аварийни екипи, скупчени пред портала. Че тази сграда гореше още преди дронът да я порази, CNN отбелязва изрично – без да установи какво е подпалило първия пожар, дали по-ранен снаряд от същата вълна, или детонация в самия склад.

Пропастта между иранското твърдение и това, което всъщност се вижда на кадрите, е огромна. KGL не е военна база, а търговско дружество на територията на Кувейт, но и не съвсем без връзка с американското присъствие: компанията е сред основните снабдители на въоръжените сили на САЩ в Близкия изток от десетилетия. През 2018 г. Агенцията за отбранителна логистика (DLA) ѝ възложи договор за до 1,38 млрд. долара да доставя храна на над 20 000 американски военнослужещи в Кувейт, Ирак и Йордания; армията ѝ предложи и отделен договор за тежък линеен транспорт в зоната на отговорност на Централно командване (CENTCOM). Именно този профил – цивилен изпълнител, който храни и снабдява американски военни бази – Гвардията раздува до „главния“ военен логистичен център на цяла Западна Азия. Дали точно поразеният склад е съхранявал стоки, предназначени за тези бази, на този етап не е известно; CNN изрично посочва, че американска връзка със самата сграда не е потвърдена.

Иронията се подсилва от това какво всъщност представлява Кувейт за американската армия. Държавата е най-големият плацдарм на САЩ в Близкия изток – около 13 500 военни, разпределени в три големи военни бази: „Кемп Арифджан“, „Али ал-Салем“ и „Кемп Бюринг“. Именно „Кемп Арифджан“, а не някакъв търговски склад, е логистичният гръбнак на Централното командване на САЩ – предна щабквартира на Сухопътното командване на САЩ (ARCENT) и струпване на бойна техника, достатъчна да въоръжи цяла дивизия. Тъкмо тази истинска опора остана недокосната зад базовата отбрана, докато ударът, обявен за „унищожаване на главния логистичен център на американската армия“,  се стовари върху склада на цивилен изпълнител.

Ударът се вписва в разгаряща се ответна кампания. След като Исламабадският меморандум – 60-дневното примирие, договорено през юни с посредничеството на Пакистан – се срина на 7 юли, американските сили подновиха мащабните си удари по южното крайбрежие на Иран: според данни на CENTCOM срещу 80 цели в нощите срещу 8 и 9 юли, сред тях Бандар Абас, Бушер и петролният терминал на остров Харг. Техеран отвърна, като насочи ракети и дронове към американски обекти и свързана с тях инфраструктура из целия регион – Кувейт, Бахрейн, Катар и Йордания. Само за Кувейт това е поредният удар в последната седмица. На 3 юни ирански дрон „Шахед“ порази Терминал 1 на международното летище, уби индийски гражданин и рани над 60 души; на 12 юли ракетен удар засегна 3 гранични поста и офшорна петролна платформа, което рани един работник. При последната вълна Министерство на отбраната на Кувейт съобщи, че е прехванало 3 балистични ракети, 1 крилата ракета и 10 дрона, навлезли във въздушното пространство; паднали отломки нанесли материални щети на няколко места, а един човек потърсил медицинска помощ.

Иранските твърдения обаче рядко издържат на проверка и разминаването с KG предствлява модел, а не изключение. Още при удара по летището на 3 юни Техеран направи точно обратното на сегашното: отрече да е поразявал целта и приписа пожара на дефектирала американска батарея „Пейтриът“. При вълната от 8 юли пък обяви „координиран удар по 85 американски военни цели“ в Кувейт и Бахрейн – число, което нито Кувейт, нито Бахрейн потвърдиха; на 14 юли към списъка беше прибавена разрушена рампа за дронове MQ-9 в авиобаза „Али ал-Салем“, а щетите по нея останаха непроверени. Между отричането на едно попадение и увенчаването на следващото с ранг на „главен команден център“ работи една и съща логика: претенцията се нагажда към наратива, не към реалността.

Анализ: САЩ употреби морски дронове в бой за пръв път – Бандар Абас

🇺🇸⚔️🇮🇷 В продължение на години ВМС на САЩ бяха мишена на асиметрична война с дронове в Близкия изток. В неделя, 12 юли, те официално се превърнаха в неин извършител. Три надводни дрона Saronic Corsair поразиха военноморската база край иранския пристанищен град Бандар Абас, първата бойна употреба на този вид оръжие от американските сили.

Централното командване (CENTCOM) обяви операцията в понеделник, публикувайки 25-секундно видео, на което трите дрона се приближават необезпокоявано до иранския кей, преди да се взривят. „Три безпилотни надводни съда Corsair удариха пристанището на военноморска база Бандар Абас – за пръв път американски сили използват морски дронове в бойни операции“, гласи публикацията.

Corsair е автономен съд с дизелово задвижване, скорост над 35 възела, 1850 км обсег, 450 кг полезен товар и 7,3 м дължина. Произвежда се от тексаската компания Saronic Technologies, която през декември 2025 г. спечели договор за производство с ВМС на САЩ на стойност 392 млн. долара – сделка, обявена от министъра на военноморските сили Джон Фелан на форума „Рейгън“ като нов еталон за бързо въоръжаване. Плавателният съд е рожба на инициативата Replicator на Пентагона и Отдела за отбранителни иновации (DIU) – програма за масови, евтини безпилотни оръжия за еднократна употреба, създадена за противодействие на китайското числено превъзходство. Това са системи, предвидени за масово производство и пожертване в бой. До май Saronic е произвела над 300 съда от същия клас, а компанията твърди, че има производствен капацитет от хиляди единици годишно.

Ударът беше нанесен в разгара на подновената война за Ормузкия проток. Меморандумът от Исламабад, който доведе до 60-дневно удължаване на примирието, подписано от президентите Доналд Тръмп и Масуд Пезешкиан на 17 юни, рухна на 7 юли, след като Техеран атакува три търговски кораба по стратегическия маршрут. Вашингтон поднови мащабните удари по Южен Иран през нощите на 8 и 9 юли, включително по базата в Бандар Абас. Оттогава двете страни си разменят удари почти ежедневно. На 12 юли Иран изстреля ракети и дронове по цели в Персийския залив, а иранската армия съобщи за удар срещу американска военна база в Кувейт; на следващия ден Техеран заяви, че е поразил два танкера във водите на пролива. Бандар Абас – най-голямата военноморска база на Ислямската република, разположена в залив по южното крайбрежие точно срещу протока – е опорният пункт, от който Техеран държи под заплаха доставките на петрол.

Corsair вече е участвал в тази война, но в спасителна роля. На 8 юни той извади екипаж на американски ударен хеликоптер AH-64 Apache, свален от ирански дрон „Шахед“ край входа на протока. Според CENTCOM това е първата операция от този род, при която безпилотен надводен съд открива и прибира свалени пилоти. Онзи епизод демонстрира съда като спасител; неделният го показа като оръжие.

Военната стойност на самия удар е скромна. Една малка подводница на док за поддръжка и един ремонтен обект не променят баланса в протока, а фактът, че въпросният Ghadir е бил изваден от водата, показва, че не е представлявал непосредствена заплаха в момента на атаката. Значението на неделния епизод се крие не в поразената цел, а в дебюта: за пръв път американските сили пращат в бой масово произвеждано оръжие за еднократна употреба, като избират цел с демонстративен характер, а не от оперативна необходимост. Бавният, необезпокояван подход към неохранявана цел и решението на CENTCOM да пусне монтиран видеозапис издават операция, чиято основна цел е да изпрати сигнал. Срещу този прочит стои по-тясно военно обяснение: малките подводници от клас Ghadir са част от асиметричния арсенал, с който иранският режим заплашва протока (те полагат мини и издебват търговски съдове), и унищожаването на ремонтната им инфраструктура носи реален, макар и ограничен ефект. Двете обяснения не се изключват взаимно, но подводница на сух док и грижливо монтираният клип накланят везната към сигналната функция на удара.

А сигналът има много адресати. Към Техеран: американските безпилотни съдове стигат до кея на главната ви военноморска база и се връщат – или по-точно не се връщат, защото не са проектирани да оцелеят – без да срещнат отпор. Към Пекин: програмата Replicator, създадена като отговор на китайското числено предимство, вече има своето бойно кръщение. Към Конгреса и отбранителната индустрия: 392-та милиона долара за Saronic осигуриха реално действащо оръжие.

Инициативата Replicator, обявена от Пентагона през 2023 г., се фокусира върху количеството, не върху качеството: хиляди евтини, автономни системи за еднократна употреба по суша, море и въздух, с които САЩ да отговорят на мащабите, които Китай може да изкара на бойното поле. Крилатата ракета BGM-109 Tomahawk струва над милион долара и се произвежда в ограничени количества; Corsair е замислен като консуматив – достатъчно евтин, за да бъде загубата му калкулирана предварително, и произвеждан в мащаб, който превръща единичното попадение в систематична кампания. Военноморският министър Фелан говори за „хибриден пилотиран–безпилотен флот“, а ударът от неделя е първото оперативно доказателство, че концепцията работи. Тъкмо в устойчивостта на този мащаб се крие логиката на Replicator: не по-прецизен удар, а повече на брой удари, по-евтино и за по-дълго време.

И тук е иронията, която прави този дебют нещо повече от технологична бележка: морският дрон-камикадзе традиционно е оръжието на по-слабия. Украйна го превърна в изравнител на силите в Черно море. С апарати, струващи по около 250–300 хиляди долара (цената на луксозен автомобил), украинското военно разузнаване потопи или извади от строя над дузина бойни кораби на руския Черноморски флот, включително корветата „Ивановец“ и десантния кораб „Цезар Куников“, и на практика го принуди да се изтегли от основната си база в Севастопол. Оръжието не спря дотам: през пролетта на 2025 г. Киев разкри модел Magura V7, оборудван с ракети въздух-въздух AIM-9 Sidewinder, който свали два руски изтребителя Су-30 през май. Така морският дрон еволюира от ловец на кораби в платформа за ПВО, а по украински оценки щетите върху руския флот надхвърлят половин милиард долара. В Йемен хутите използваха по-примитивни ръчно управлявани лодки, натъпкани с експлозив, за да пратят на дъното товарния кораб Tutor през 2024 г. И в двата случая по-слабата страна ограничаваше достъпа по море на превъзхождащ противник. На 12 юли най-мощният флот на планетата взе оръжието на по-слабия и го обърна срещу Иран. Иронията има и втори пласт: Иран е сред пионерите на асиметричната война в Залива с рояците безпилотни катери на Революционната гвардия, с които въоръжи и хутите. Оръжието, което Техеран изнасяше и използваше срещу по-силни флоти, сега се връща на собствения му кей.

Заемката обаче не е буквална. Украинските и хутските морски дронове са отбранителни по своя замисъл – те държат противниковия флот далеч от собствения бряг. Американският Corsair е експедиционен – изпратен хиляди мили напред, за да удари в чужди териториални води. Лодките на хутите все още изискват оператор, който да ги изведе до линията на атака, докато Corsair действа автономно. Вашингтон не имитира по-слабия, а просто усвоява неговия метод и го мащабира с индустриален капацитет, какъвто нито Киев, нито Сана притежават.

Най-показателното в операцията може би е това кой я е ръководил. Според източник от отбраната пред USNI News, ударът не е дело на Пети флот, нито на Task Force 59 – базираното в Бахрейн съединение, което от 2021 г. развива именно безпилотните морски способности на ВМС на САЩ и което едва тази година започна да получава дронове Corsair. Това съединение обаче е изградено предимно за наблюдение и разузнаване – повечето от съдовете му следят, а не нанасят удари. Един кинетичен удар се вписва по-естествено в оперативната верига на бойното командване, отколкото в експерименталния мандат на екипа. Операцията е класифицирана като проведена чисто от CENTCOM, извън военноморската командна верига.

Макар че някои медии побързаха да я нарекат „дебют на Task Force 59“, публикацията на USNI News твърди тъкмо обратното. Ако информацията е точна, тя носи свое собствено послание: ударите с морски дронове за еднократна употреба може да не останат изцяло в ръцете на флота. Бойно командване, което изпраща свои ударни морски дронове извън командната верига на ВМС, размива границата между това, което прави флотът, и това, което театърът на бойните действия предприема самостоятелно. Това подсказва, че новото оръжие ще се разпространи по-широко и по-бързо от институцията, която го създаде.

Иран удари посредниците Катар и Оман в най-широкия си обстрел на Залива

🇮🇷🚀🇶🇦 В неделя преди разсъмване Иран предприе атака с балистични ракети и дронове срещу Катар, Оман, Кувейт и Йордания. Това са първите удари срещу Доха от април насам и най-мащабната вълна срещу арабските монархии от Персийския залив, откакто примирието със САЩ се разпадна. Вълната дойде часове след като Централното командване на САЩ (CENTCOM) обяви, че е поразило около 140 цели в южен Иран. Атаката засегна двете държави, които месеци наред бяха в центъра на опитите за посредничество за прекратяване на огъня – Катар и Оман.

Корпусът на стражите на Ислямската революция (IRGC) съобщи, че е разрушил команден пункт и хангари за дронове на американската армия в Йордания, поразил е радарна инсталация в Кувейт, ударил е платформи за презареждане и поддръжка на самолетоносачи в Оман и е унищожил командно съоръжение и център за поддръжка на изтребители в Катар.

Ако се съди по този списък, пораженията изглеждат тежки, но съпоставени с официалните потвърждения от засегнатите столици, мащабът им се свива рязко. Йордания съобщи за три ракети, паднали призори „на няколко места в кралството, без да причинят жертви“, като щетите са ограничени до „незначителни материални загуби“, по думите на източник от армията. Катар потвърди за трима ранени, сред които и дете, от падащи шрапнели. Въоръжените сили на Кувейт заявиха, че са свалили враждебни цели във въздушното си пространство. ОАЕ съобщиха, че системите им са влезли в бой срещу ракети и дронове, но малко по-късно кризисната агенция на страната уточни, че засечените заплахи всъщност са били извън нейните граници. Оман описа удари с дронове по обекти в анклава Мусандам, разположен точно срещу входа на Ормузкия проток, без да съобщава за жертви.

Разликата между обявеното и потвърденото разкрива реалната фактология: срещу иранските твърдения за унищожени командни възли стоят потвърждения за прехванати цели, паднали отломки и минимални щети. Използваните оръжия също не бяха еднородни – срещу Йордания и Катар полетяха балистични ракети, изстреляни от иранска територия, докато Мусандам беше атакуван с дронове, а срещу емирствата беше насочена комбинация от двете.

Вълната беше отговор на трета поредна нощ на американски удари. Президентът Доналд Тръмп обяви за приключило примирието, което трябваше да спре сраженията, започнали на 28 февруари със съвместна въздушна кампания на САЩ и Израел. CENTCOM описа днешната атака като далеч по-мащабна от двете предходни – насочена към пускови площадки за ракети и дронове, комуникационни центрове, складове за боеприпаси и други обекти. Обявената цел е да се отслаби способността на Ислямската република да заплашва цивилното корабоплаване. За три нощи американските удари надхвърлиха 300 цели. Нападенията от изминалата нощ отнеха живота на ирански военнослужещ: „Лейтенант Хамидреза Дехгани от ВМС на въоръжените сили на Ислямската република загина като мъченик при престъпната, терористична атака на САЩ снощи над пристанище Джаск“ в Южен Иран, съобщиха агенциите Mehr и Tasnim, цитирайки местен служител. „Иран направи лош избор. Сега си плаща“, написа в социалните мрежи министърът на отбраната на САЩ Пийт Хегсет.

В центъра на кризата стои Ормузкият проток. По-рано САЩ удариха Иран заради обстрел на плавателен съд в протока, който подпали контейнеровоз и принуди екипажа му да го напусне, като един индийски моряк остана в неизвестност. Техеран затвори протока за втори път, след като предупредителен изстрел порази кораба, движещ се по неодобрен маршрут, а в неделя съобщи, че е извадил от строя и втори съд. Протокът, през който преминава 20% от световния петрол, остава затворен до „края на американската намеса в региона“, заявиха от Гвардията. Съветник на върховния лидер сведе целия ядрен спор до географията на този тесен коридор: „Този стратегически проход е по-важен от десетки атомни бомби и Ислямска република Иран ще го защити“, заяви Мохсен Резаи, цитиран от агенция ISNA. Западът обвинява Техеран, че се стреми към ядрено оръжие, докато той настоява, че програмата му е изцяло за мирни цели. Недопускането на военна ядрена програма обаче остава сред основните цели на съвместната офанзива на САЩ и Израел. Ефективната блокада на протока вече изстреля цените на енергията нагоре и подхранва глобалната инфлация.

Реториката от Техеран остава категорична. „Ерата на едностранните сделки приключи. Казахме ви: спазете думата си или платете цената. Реалността вече чука на вратата“, заяви Мохамад Багер Галибаф, старши член на иранската преговаряща група. Засега обаче Техеран не е изпълнил петъчната си закана да удари и Израел, ако американските атаки продължат – сдържаност, която към този момент капсулира войната до двустранен конфликт. Израел не участваше в преговорите за сделка между САЩ и Иран и по изтекла информация чака зелена светлина от Вашингтон, за да се включи отново в боевете.

Тъкмо ударите по посредниците обаче отличават тази вълна. Катар осъди „по възможно най-острия начин подновените атаки“ и ги определи като „опасна ескалация“, припомняйки по-ранните си заявления, че няма да посредничи, докато се намира под обстрел. Ударът беше насочен срещу държава, чиито усилия бяха ключови за опитите да се договори примирие. Не беше пощаден и другият посредник – Оман, който осъди нападението чрез своята държавна агенция само часове след като в Мускат беше приет иранския външен министър за обсъждане на сигурността в Ормузкия проток. Ден по-рано в страната се проведе разговор между иранския министър на външните работи Абас Арагчи и оманския му колега Бадр ал-Бусаиди, чиято цел беше съгласуване на правила за корабоплаването и транзита. В тях участва и делегация от Катар, като страните се договориха да продължат политическите и техническо-правните консултации. Пакистан, друг важен посредник, призова чрез външния си министър Исхак Дар за „деескалация“ и „сдържаност“ в телефонен разговор с Арагчи.

Над всичко това тегне сянката на новия върховен лидер. В писмено изявление от събота аятолах Моджтаба Хаменей – син и наследник на убития при първите удари на войната Али Хаменей – се закани да отмъсти за смъртта на баща си. Новият лидер не се е появявал публично от началото на войната през февруари, като днешният обстрел е първият му мащабен военен сигнал начело на държавата.

Именно разширяването на списъка с цели към посредниците носи най-сериозното послание от изминалата нощ. Ефектът от гледна точка на материалните щети беше скромен – трима ранени в Катар, три ракети с незначителни последствия в Йордания, прехванати цели над Кувейт и Емирствата, а иранските твърдения за разрушени командни възли остават непотвърдени. Когато физическото поражение е малко, тежестта се измества към политическия сигнал. Обстрелът, който удря американски активи на земята в самите държави посреднички, размива границата между силите на САЩ и монархиите, които ги подслоняват. Иран изостави политиката си на сдържаност от последните три месеца (Катар не беше удрян от април, ОАЕ от май), което е по-красноречиво от самите разрушения. То показва промяна не в способностите, а в готовността да се разшири обхватът на целите.

Защо Техеран би ударил каналите, които работят в негов интерес? На пръв поглед това е ход срещу собствените му позиции. Вероятно обстрелът е умишлено засилване на натиска – послание, че неутралитет вече не се предлага, докато американските удари не спрат. Това се допълва от затварянето на протока и заканата на Галибаф. По-слабата, но защитима алтернативна теза е, че целта са били само американските бази, които просто се намират на оманска и катарска територия. Самият списък на Гвардията включва бази, радари и платформи за презареждане, а не обекти на двете държави, докато ранените в Катар пострадаха от падащи отломки, а не от директно попадение. Моментът на атаката обаче накланя везната към първата хипотеза: ударът по Оман часове след дипломатическия прием и по Катар за първи път от април трудно може да се тълкува като случайно съвпадение.

И при двата прочита следствието е едно – Доха вече обяви, че няма да бъде посредник под обстрел, така че днешната вълна затваря дипломатическия изход независимо от първоначалното намерение. Тъкмо тук е парадоксът: ходът е стратегически деструктивен, тъй като отдалечава Иран от единствените канали, чрез които санкциите биха могли да паднат, а протокът да се отвори при изгодни условия. Освен, разбира се, ако замисълът не е бил точно такъв – да се сигнализира, че този дипломатически съюз вече няма стойност, докато американските удари продължават.

При това ескалацията се случва в момент, когато времето работи срещу Иран. 3 нощи и над 300 поразени цели (сред които пускови площадки и складове) изтощават именно способностите на страната да поддържа подобен интензитет на обстрела. Дали разширяването на ударите към посредниците е преднамерен акт, ще проличи скоро. Ако Доха и Мускат официално замразят посредничеството, а Техеран не предприеме стъпки назад и не предложи гаранции, значи сигналът е бил съзнателно търсен ефект и Иран приема цената му. В противен случай, евентуални уверения, които разграничават двете столици от американските мишени, биха издали, че посредниците са били просто съпътстваща, а не целенасочена мишена. Дали Иран ще изпълни заканата си срещу Израел ще подскаже и другото важно обстоятелство: държи ли Техеран конфликтът да остане двустранен със САЩ, или е готов да го превърне в регионален.

📽️ Виде: Активи на ВМС на САЩ в зоната на отговорност на Централното командване на САЩ нанасят удари срещу военни цели в Иран с изтребители и крилати ракети в отговор на атаката на Иран срещу търговски кораби, преминаващи през Ормузкия проток през седмицата от 6 до 11 юли 2026 г. (CENTCOM on X)

САЩ удариха железопътни мостове в Голестан по коридора към Централна Азия.

🇺🇸💥🇮🇷 ВВС на САЩ поразиха два жп моста в провинция Голестан, разположена в североизточен Иран – удар, който за пръв път от примирието през април изважда от строя не оръжеен завод или петролен терминал, а логистичния гръбнак, който свързва Иран със Средна Азия и Русия. В ранните часове на сряда американски самолети нанесоха вълна от удари по Ислямската република, а тази атака беше съобщена от репортера на Axios Барак Равид, който се позова на висш американски служител.

Иранската държавна телевизия IRIB съобщи за експлозия край град Ак Кала в ранните часове на сряда, като жители на града са чули няколко експлозии около 2:50 ч. и посочили, че снаряди са поразили железопътния мост „Ак-Теке-Хан“ в западната част на Ак Кала, по данни на информационния сайт „Фарару“. Голестанският корпус „Нейнава“ на Революционната гвардия обяви, че няма жертви. Според сведения на IRIB мостът е бил ударен с крилати ракети.

Ударът, приписван на ВВС на САЩ, обаче се разминава географски с останалата част от обявения пакет. На 8 и 9 юли през нощта Централното командване на САЩ (CENTCOM) докладва за удари по над 80 цели, но те бяха фокусирани на юг и югоизток – Бандар Абас, Сирик, Кешм, Минаб, Чабахар, Конарак, Бушер и остров Харг, чийто терминал обработва 90% от износа на суров петрол от страната. Провинция Голестан се намира на противоположния край на страната, до Каспийско море, твърде далеч от този периметър, и не фигурира в списъка с цели на CENTCOM. Затова ирански експерти допускат алтернативи: израелски самолети, летели над Каспийско море, или вътрешен саботаж. Иранските държавни медии рамкират ударите по мостове като „американско-израелски“, а първоначалните местни сведения говореха просто за „вражески снаряди“, без да назоват конкретен отговорен. Скептицизмът има основание: още към началото на април ВВС на Израел порази иранска жп инфраструктура и предупреди хората да стоят встрани от влаковете преди изтичането на един от ултиматумите на Тръмп – т.е. релсите вече веднъж бяха цел, и то на израелски удар.

Значението на удара обаче не се крие в конкретната цел, а онова, което свързва. Открита през декември 2014 г. с дължина от 80 км, отсечката Горган–Инче Борун е иранският терминал на жп връзката Казахстан-Туркменистан-Иран – източното рамо на Международния транспортен коридор Север–Юг (INSTC), по който Русия, Централна Азия и Иран движат товари към Персийския залив и Индийския океан. През 2024 г. през граничния пункт Инче Борун преминаха над 1,8 млн тона стоки; Техеран и Ашхабад тъкмо се договаряха за два нови широколинейни коловоза, за да умножат капацитета. Удар по мостовете на тази артерия прекъсва не толкова военен обект, колкото сухопътния тил, който държи Иран свързан с най-близките си приятелски икономики в момент, когато морето е фактически блокирано.

Провинция Голестан не е изолиран случай. Същата вълна разруши жп мостове в други части на страната: край Ком и Кале Но в Шехр-е Рей, южно от Техеран, по данни на иранските сайтове AsrIran и Eghtesad News. Първите съобщения вече говорят за започнало възстановяване на разрушения мост при Ком. Заедно с тези удари се очертава систематична кампания срещу жп мрежа: удари не само по казарми и лаборатории, а по мостовете, прелезите и възлите, които държат икономиката и снабдяването на страната свързани. Ирански канали го формулираха недвусмислено – „инфраструктурната война започва“.

Новата ескалация на ударите идва броени дни след като меморандумът от Исламабад рухна. Подписан на 17 юни от президентите Доналд Тръмп и Масуд Пезешкиан като 60-дневно удължаване на примирието, той беше обявен за приключил от Тръмп на 7 юли по време на срещата на НАТО в Турция след като Иран удари три търговски кораба в Ормузкия проток. Вашингтон върна петролните санкции и поднови операциите си; От своя страна Техеран отвърна с удари по американски бази в Бахрейн и Кувейт и обеща „съкрушителен отговор“. Ударите по североизтока съвпаднаха с последните дни на държавното погребение на върховния лидер Али Хаменей, чието тяло на 9 юли беше положено в Мешхед – град, до който водят североизточните жп коридори.

САЩ удари над 80 цели в Южен Иран, Тръмп обяви примирието за край

🇺🇸💥🇮🇷 САЩ нанасят мащабни въздушни удари по цялото южно крайбрежие на Иран за втора поредна нощ, поразявайки над 80 обекта, съобщи Централното командване на САЩ (CENTCOM). Ударите тази нощ се разгърнаха по дъга от близо 1000 км – от Чабахар и Конарак на брега на Оманския залив, през Бандар Абас, Сирик, Кешм, Минаб и Бандар Хамир на самия Ормузки проток, до Бушер и петролния остров Харг навътре в Персийския залив. Те дойдоха, след като президентът Доналд Тръмп обяви за приключил Исламабадския меморандум – 60-дневната рамка, подписана на 17 юни, която крепеше крехкото примирие между Вашингтон и Техеран.

По думите на CENTCOM новият кръг цели да ограничи способността на Иран да заплашва корабоплаването през Ормузкия проток. Ударите са насочени към ПВО комплекси, крайбрежни радари, пускови площадки за дронове, зенитни ракети и противокорабни крилати ракети по южното крайбрежие. Сателитни изображения и топлинни карти на НАСА за регистриране на пожари потвърждават щети по военноморската база Конарак, военноморския щаб в Бандар Абас и голям кратер и разрушени постройки в авиобаза Бушер.

Комуникационна кула на базата на Революционната гвардия в Сирик беше поразена за трети път в рамките на месец. Преди да напусне срещата на върха на НАТО в Турция, Тръмп предупреди, че ще удари отново – „Ще ги ударим силно тази вечер“ – и заяви, че разбирателството с Иран е приключило. Това е третият голям американски удар, откакто се водят преговори.

Втората нощ се стовари най-тежко върху провинция Бушер. По данни на иранското издание „Шарг“ за едно денонощие там са отчетени 18 удара, 15 от които в ранните часове, а сред поразените цели има 2 командно щабни съоръжения. Иранските власти съобщиха за загинали, но в данните се срещат разминавания. IRNA, позовавайки се на изявление на въоръжените сили, обяви 8 загинали военни в Бушер и Бандар Абас, сред които офицер с чин капитан на име Али Моейни; чуждестранни издания описаха загиналите като бойци на Революционната гвардия, а не редовната армия.

Ръководител на кооперативния съюз в провинция Хормозган докладва пред агенция Mehr за двама убити и двама ранени рибари при удар по пристана Кохстак. Заместник-губернаторът на Минаб заяви, че там няма жертви – знак, че сведенията са частични и по места, а не общ баланс. Успоредно с това Техеран опроверга слух за удар по цивилното летище на Бандар Абас; управата на летищата в Хормозган отбеляза, че обектът не е пострадал, а полетите продължават, докато летището на Бушер трябва да заработи отново от 11 юли.

Техеран отвърна извън собствената си територия. Революционната гвардия пое отговорност за удари по американски военни обекти в Бахрейн, където е базиран Пети флот на САЩ, и Кувейт. В двете страни бяха задействани сирените за ракетна тревога, а по-рано под обстрел попадна и Йордания. Иранската страна твърди, без независимо потвърждение, че е поразила 85 американски обекта, а също така кораби на ВМС на САЩ, разположени източно от Ормузкия проток и южно от Чабахар Освен това се съобщава, че ПВО е свалила разузнавателно-ударен дрон MQ-9 Reaper в небето над Хормудж в провинция Бушер. Иранското министерство на външните работи заплаши със „съкрушителен отговор“.

Ударите засягат най-чувствителната точка на световната енергетика. Меморандумът от Исламабад включи повторно отваряне на Ормузкия проток без такси за 60 дни и вдигане на военноморската блокада на Иран. Вместо това, по данни на генералния секретар на Международната морска организация към 8 юли, около 6000 моряци остават блокирани в Персийския залив. Поводът за новия кръг удари е ирански обстрел срещу три търговски кораба във водите на пролива. В отговор САЩ не само нанесоха удари, но и върнаха санкции срещу Ислямската република, отнемайки ѝ възможността да продава суров петрол на световните пазари. Тръмп даде да се разбере, че Вашингтон обмисля да поеме контрол върху петролния остров Харг. Цената на сорт „Брент“ се покачи с 5,8% до около 78,43 долара за барел, а водещите борсови индекси отстъпиха леко.

Ударите падат в най-натоварения със символика момент за Техеран – по време на 9-дневното погребение на върховния лидер Али Хаменей, убит на 28 февруари при започналата в този ден съвместна кампания на въздушни удари от САЩ и Израел. Церемониите започнаха на 3 юли и събраха милиони хора по улиците. В сряда, 8 юли, тялото беше пренесено през Наджаф и Карбала – двата най-свещени града за шиитите, които се намират в южен Ирак. Днес, 9 юли, предстои да бъде положен в гроба му в Мешхед, провинция Разави Хорасан, Наследникът и син на Хаменей, Моджтаба Хаменей, който пое поста през март, не беше видян на погребението заради заплаха за живота му, а местонахождението му остава неизвестно от първите дни на войната през март.

Именно след полагането на Хаменей трябваше да започнат преговорите за окончателен мир – за съдбата на ядрената програма на Техеран, за режима на преминавне в Ормузкия проток и за вдигането на санкциите. Двете нощи на масирани удари поставят този разговор под въпрос още преди да е започнал. Голяма част от иранските твърдения – броят на жертвите, свалянето на дрона, поражението на американски кораби, нямат потвърждение от независим източник. Потвърдено със сигурност е друго: примирието, на което Пакистан усилено посредничи от пролетта, вече е история, а огънят се води по цялото южно крайбрежие на страната.

Япония получи първа доставка на лек суров петрол от САЩ след началото на кризата в залива.

🇯🇵🛢️🇺🇸 Япония прие първата си доставка на американски суров петрол от началото на иранската криза, която наруши доставките от Близкия изток. Танкерът OTIS разтовари около 910 000 барела лек суров петрол (West Texas Intermediate) в рафинерия край Токио след 35-дневно плаване през Панамския канал и Тихия океан.

Суровият петрол ще бъде транспортиран чрез подводен тръбопровод до рафинерията на Cosmo Oil (дъщерно дружество на Cosmo Energy Holdings) в префектура Чиба, където ще бъде преработен към петролни продукти като бензин и пуснат на пазара.

Доставеното количество покрива по-малко от дневната консумация на страната, поради което правителството на премиера Санае Такаичи се опитва спешно да увеличи доставките от източници извън Персийския залив с оглед на кризата в региона след началото на военната кампания на Израел и САЩ срещу Ислямска република Иран и последвалата блокада на ключовия морски маршрут.

По данни от Министерство на икономиката, търговията и индустрията (METI) на Япония, около 90% от вноса на петрол в страната традиционно се покрива от доставчици в Близкия изток – предимно Саудитска Арабия, ОАЕ, Катар и Кувейт. На практика всички изброени доставчици използват маршрута през Ормузкия проток, а неговата блокада изправи енергийната сигурност на страната пред първото ѝ тежко логистично сътресение от петролния шок през 70-те години.

Иран предлага свободно преминаване през Ормузкия проток срещу сделка със САЩ.

🇮🇷🗣️🇺🇸 Иран може да обмисли възможността да позволи на корабите да плават свободно през оманската страна на Ормузкия проток без риск да бъдат атакувани. Това е едно от предложенията, представени в преговорите със САЩ, в случай че се постигне споразумение за предотвратяване на нова ескалация на бойните действия, съобщи Ройтерс, позовавайки се на свой неназован източник.

Войната доведе до най-голямото прекъсване на глобалните доставки на нефт и газ в историята, след като Иран блокира трафика през протока, където минават около 20% от световния поток на петрол и втечнен природен газ.

Стотици танкери и други плавателни съдове, заедно с 20 000 моряци, остават блокирани в Персийския залив от началото на войната с Иран на 28 февруари.

Източникът, пожелал анонимност поради чувствителния въпрос, заяви, че Иран е изразил готовност да позволи на търговския трафик да използва другата страна на тесния проток в териториалните води на Оман без никакви пречки от иранска страна.

Информаторът не уточни дали Иран би се съгласил също така да разчисти мините, които вероятно е поставил в този участък, нито дали на всички кораби, включително тези, свързани с Израел, ще бъде разрешено свободно преминаване.

Източникът обаче добави, че предложението зависи от това дали Вашингтон е готов да изпълни исканията на Техеран – условие, което е ключово за всеки един хипотетичен пробив по отношение на Ормузкия проток.

Тръмп: „Отворете шибания проток, луди копелета“

🇺🇸⚠️🇮🇷 Президентът на САЩ Доналд Тръмп публикува поредната заплаха към иранския режим в Truth Social:

Вторник ще бъде Ден на електроцентралите и Ден на мостовете – две в едно – в Иран. Нищо подобно не е имало! Отворете шибания проток, луди копелета, или ще живеете в ада ГЛЕДАЙТЕ! Слава на Аллах.

Публикацията идва в деня, в който изтича 10-дневният срок в ултиматума на Тръмп от 26 март за отваряне на Ормузкия проток, който беше удължен от предишен 5-дневен ултиматум. На 4 април Тръмп стесни още повече рамката, като заяви, че Иран има 48 часа, преди „целият ад да се стовари върху тях", предава Axios.

Ормузкият проток е затворен от началото на войната на 28 февруари, когато САЩ и Израел започнаха серия от въздушни удари срещу. Иран. Корпусът на стражите на Ислямската революция забрани преминаването на кораби без координация с Техеран, а движението на петролни танкери спадна практически до нула, според Bloomberg. През пролива преминават около 20 милиона барела петрол дневно – около 20% от глобалните доставки по море. Затварянето му доведе до ръст на цената на петрола „Брент“ с над 60% само през март – най-голямото месечно поскъпване в историята на индекса, съобщава CNBC. Международната агенция по енергетика предупреди, че април ще бъде „значително по-тежък" от март.

Заплахата за удари по електрически централи не е нова. Тръмп обяви подобно намерение за първи път на 23 март, след което го отложи на два пъти – първо с 5 дни, а на 26 март до 6 април – позовавайки се на непреки преговори, водени с посредничество от Пакистан, Египет и Турция. Към момента тези разговори не са дали резултат. Централно военно командване „Хатам ал-Анбия“ отхвърли ултиматума, наричайки го „безпомощен и нервен", съобщава Al Jazeera.

Мост B1 край Техеран, в района на Карадж, вече беше разрушен при въздушен удар на 3 април, съобщи NPR. Иранският министър на външните работи Абас Арагчи каза, че „ударите по граждански обекти, включително незавършени мостове, няма да принудят иранците да капитулират". Революционната гвардия от своя страна заплаши с ответни удари по мостове в Персийския залив.

Amnesty International квалифицира заплахата за удари по енергийната мрежа като „заплаха за извършване на военни престъпления". Писмо, подписано от над 100 експерти по международно право, посочва, че подобни атаки биха нарушили забраната за удари по „обекти, незаменими за оцеляването на цивилното население", съобщава NPR.

Войната на САЩ и Израел срещу Иран навлезе в шестата си седмица. Към 3 април Техеран отчете над 2000 загинали и над 26500 ранени при коалиционни удари. На 3 април иранската ПВО свали американски F-15E Strike Eagle - първият загубен от вражески огън американски боен самолет в конфликта. Вторият член на екипажа беше спасен рано сутринта днес след повече от 36 часа зад вражеските линии.

Украйна предлага бойния си опит за отварянето на Ормузкия проток – но какво реално може да даде?

💡 Украйна се позиционира като партньор в усилията за подновяване на морския трафик в Ормузкия проток, след като режимът в Иран на практика ограничи корабоплаването през критичната артерия, но какво реално може да предложи Киев?

Президентът Володимир Зеленски предложи помощ на партньорите с бойно изпитани оръжия и оперативен опит, позовавайки се на усилията на Украйна да поддържа морския износ през Черно море въпреки руската блокада.

„Ще направим каквото можем. Нашият опит в деблокирането на черноморския коридор е изключително важен и този въпрос вече се поставя“, заяви той пред журналисти на 2 април. „Ако бъдем включени, ще изслушаме предложенията и ще помогнем.“

Думите му сигнализират амбицията на Киев да се трансформира от получател на помощ за сигурност в неин доставчик – ето как това би могло да се случи.

Защо Ормузкият проток е толкова важен

Ормузкият проток свързва Персийския залив с Арабско море и се стеснява до около 33 км в най-тясната си точка, като минава между Иран на север и Оман и ОАЕ на юг. Макар да попада в териториалните води на двете страни, проливът се смята за международен маршрут, което позволява на корабите да преминават свободно.

При нормални условия около 20% от световния петрол и втечнен природен газ минава през пролива, като голяма част от него се добива в страните от Залива (Саудитска Арабия, Ирак, ОАЕ, Иран и Катар), след което се доставя предимно на азиатските пазари.

Втечненият природен газ (LNG) представлява газ, охладен до течно състояние за транспортиране, което позволява превозването му в големи количества, преди да бъде преобразуван обратно за употреба.

Около 3000 кораба преминават през пролива месечно. Откакто обаче Корпусът на стражите на ислямската революция заплаши и впоследствие изпълни заплахата да „подпали“ неоторизирани кораби, опитали се да минат по маршрута, трафикът спадна с поне 94% през март.

Няколко търговски кораба бяха повредени или принудени да се върнат от началото на военната кампания на Израел и САЩ срещу режима в Иран, а други остават на котва близо до входа на пролива в очакване на по-безопасни условия.

Техеран е позволил само ограничено преминаване към Оманския залив при строго контролирани условия, често обвързани с политическо съответствие или платежни договорености. Това прекъсване доведе до скок в цените на петрола и газа в световен мащаб на фона на опасенията от продължителен дефицит на доставки.

Защо Киев иска да участва

Кризата разкри и несигурност в рамките на западните съюзи относно това кой ще поеме инициативата за отваряне на пролива. Докато Белият дом първоначално заяви своята готовност да гарантира свободата на корабоплаването, тази позиция впоследствие се промени.

„Що се отнася до другите въпроси, свързани с ормуз, според мен с тях се занимават САЩ“, посочи Зеленски по-рано тази седмица.

Американският президент Доналд Тръмп по-късно подсказа, че Вашингтон може да не се намеси пряко.

„Съберете малко закъснял кураж, идете до пролива и просто ГО ВЗЕМЕТЕ… САЩ няма да са там, за да ви помагат повече, точно както вие не бяхте там за нас“, написа Тръмп.

Над 40 съюзници на САЩ проведоха виртуална среща на 2 април, за да обсъдят подновяването на транзита през пролива, включващо планове, които не разчитат на американско участие. Именно в тези условия Киев се представи като партньор, способен да предложи оперативни решения.

Юлия Осмоловска, ръководител на киевския офис на словашкия мозъчен тръст GLOBSEC, заяви, че за своите партньори Украйна се трансформира все по-усилено от „предизвикателство за сигурността“ в „усилвател на сигурността“.

„Говорим за тази трансформация още от началото на пълномащабната инвазия“, каза тя, аргументирайки, че военновременните иновации на Украйна демонстрират способността ѝ да предоставя практически решения за сигурност. Тя описа ситуацията в Близкия изток като „прозорец на възможност“ за Украйна да разшири сътрудничеството в сферата на отбраната, като в същото време укрепи геополитическата си роля.

Икономическите ползи също представляват интерес за украинската държава. Питър Дикинсън, редактор на  изданието UkraineAlert на Евразийския център на Atlantic Council, заяви, че сътрудничеството със страните от Залива може да генерира приходи и да привлече свежи инвестиции в украинските компании за безпилотни системи.

„В краткосрочен план то може да помогне за генериране на крайно нужни приходи за украинските компании за дронове и финансова подкрепа за украинската държава“, каза той, добавяйки, че биха могли да последват по-дълбоки връзки.

Какво е необходимо за отваряне на пролива

Дипломатическите усилия за деескалация се намират в задънена улица.

Вашингтон твърди, че има напредък. Тръмп заяви на 1 април, че новият ирански лидер е потърсил примирие – твърдение, което Техеран отхвърли като „лъжливо и безпочвено“. При липса на дипломатическо решение отварянето на пролива срещу волята на Ислямската република изисква координирана военна операция по море, въздух и суша.

Брайън Кларк, старши сътрудник и директор в Центъра за отбранителни концепции и технологии към Hudson Institute, заяви пред Kyiv Independent на 1 април, че военното отваряне на пролива би се развило в три етапа.

Първо – разминиране на транзитните коридори. Американски оценки сочат, че вероятно вече са поставени мини, а някои кораби са пренасочени по-близо до иранския бряг, за да ги избегнат. Там обаче транзитът на плавателни съдове е по-строго контролиран от Иран.

Второ – потискане на заплахите по бреговата линия. Иранските сили могат да разположат дронове, ракети, бързоходни лодки и други средства от укрити позиции, поради което всяко усилие за отваряне на маршрута изисква постоянно наблюдение и бързо прехващане.

Трето (и най-трудно) – защита на корабите в реално време. След като дронове или ракети бъдат изстреляни, времето за реакция е кратко.

В определени участъци на пролива лентите за корабоплаване минават на едва няколко км от иранския бряг, откъдето ударите могат да достигнат целите си за под две минути. Следователно прехващането трябва да се случи в близост до целта, срещу възможни удари както от въздуха, така и от морето.

Именно в този трети етап – защитата срещу бързи, евтини дронове с малък обхват – опитът и експертизата на Украйна стават особено ценни за САЩ и техните партньори от Залива.

Какво може да предложи Украйна

След като Русия наложи фактическа блокада на украинския износ в Черно море след началото на войната, Киев, лишен от боеспособен флот, прибегна до асиметрична стратегия. С ракети, морски дронове и удари срещу руска инфраструктура в окупирания Крим, Украйна деградира нейните способности и изтласка флота далеч от брега.

„Опитът от премахването на блокадата на черноморския коридор е изключително важен и този въпрос вече се поставя“, заяви Зеленски.

Успоредно с военните мерки Киев работи за намаляване на рисковете за корабоплаването, като си партнира с два големи британски застрахователя. През ноември 2023 г. тя стартира програмата Unity Facility с Lloyd's of London и Marsh McLennan за споделяне на застрахователното покритие на невоенни товарни кораби.

Подобна комбинация от военна и търговска стратегия би могла да се окаже полезна в Персийския залив. За сравнение, повечето западни военноморски платформи, разгърнати понастоящем в Залива, са проектирани за борба със заплахи от висок клас (ракети и самолети) и разчитат на сложни, скъпи прехващачи.

Този модел е слабо пригоден за справяне с рояци от евтини дронове или бързоходни плавателни съдове, от които Иран разполага в големи количества. Иновативният подход на Украйна, изграден върху мащабируеми и евтини системи, е далеч по-подходящ за противодействие на подобни атаки.

Централен елемент от подхода е бързото развитие на морски дронове. Украйна притежава широк спектър безпилотни надводни системи, които могат да бъдат използвани както за камикадзе атаки срещу надводни кораби, така и в модифицирани версии – като платформи за изстрелване на FPV дронове, както и за носене на системи за противовъздушна отбрана.

Модели като Magura V5, Sea Baby и Mamay са сред най-известните. Те вече доказаха ефективността си при унищожаването на малки руски лодки, както и на по-големи кораби, сред които патрулния кораб „Сергей Котов“ и десантния кораб „Цезар Куников“.

Според Кларк същите системи могат да се адаптират за защита на търговското корабоплаване в Ормузкия проток чрез формиране на преден отбранителен ешелон. „Морските дронове по същество се позиционират между корабите и брега и биха застанали пред всеки морски дрон, идващ за атака“, казва Кларк.

Вместо да се разчита единствено на ескортни кораби, които прехващат трудно заплахи, приближаващи се от близко разстояние, безпилотните системи биха могли да действат покрай корабите, осигурявайки постоянно покритие.

„Те просто ще бъдат жертвени бариери“, добавя Кларк, като посочва, че разполагането на голям брой такива дронове може да осигури първоначален слой защита за конвоите, преминаващи през Ормузкия проток. Тази идея би адресирала ключово ограничение на традиционния ескорт.

Военните кораби обикновено се позиционират малко пред или зад корабите, които защитават, което прави сложно ангажирането на заплахи, приближаващи от определени ъгли или от близко разстояние.

Украинският президент заяви пред NewsNation, че отварянето на Ормузкия пролив ще изисква „прехващачи, военни конвои за ескорт на кораби, голяма интегрирана мрежа за електронна война и други инструменти“.

„Ние сме тук, за да помогнем с това“, добави той.

Ограниченията на украинския принос

Въпреки всичко, евентуалното поле за принос от страна на Украйна остава ограничен. Нейните оръжия и опит са приложими единствено към третия етап, описан от Кларк – защитата на кораби от приближаващи дронове и ракети – и не могат да помогнат при разминирането или потискането на пусковите позиции по иранското крайбрежие.

Географията също работи в полза на Техеран. В Ормузкия проток лентите за корабоплаване минават съвсем близо до иранската суша, позволявайки на дронове, ракети и бързоходни лодки да се изстрелват от близко разстояние, оставяйки минимално време за реакция на отбраната. Подобна близост прави далеч по-трудно създаването на устойчива буферна зона от типа, който Украйна успя да установи в части от Черно море.

Отбранителният модел на Украйна зависи от обема. Стратегическият ѝ принос би разчитал на голям брой евтини и най-често еднократни системи. Прилагането в един от най-натоварените морски коридори в света би изисквало постоянни доставки, които Украйна не може да поддържа, докато води пълномащабна война у дома.

Накрая, дори Украйна да успее да осигури устойчива военна помощ срещу ирански атаки, Кларк смята, че способността на Иран да нарушава корабоплаването по-скоро ще бъде намалена, отколкото елиминирана.

Приносът на Украйна в този случай би бил по-скоро палиатив – намаляващ непосредствените рискове за корабоплаването, но оставящ по-широката заплаха непокътната.

Япония обмисля изпращане на военни за разминиране в Ормузкия пролив при примирие.

🇯🇵 Япония може да разположи военни сили за операции по разминиране в Ормузкия пролив, ако бъде постигнато примирие във войната на САЩ и Израел срещу режима в Иран, съобщи The Japan Times на 22 март, цитирайки японския външен министър Тошимицу Мотеги.

В ефира на Fuji TV Мотеги поясни, че макар сценарият да остава хипотетичен, разчистването на морски мини ще бъде приоритет веднага след установяване на прекратяване на огъня, за да се премахнат пречките пред световната търговия.

Ормузкият пролив, през който минава 20% от световния петрол, остава до голяма степен затворен от четири седмици насам, което принуди Япония и други страни да използват аварийните петролни резерви. Съгласно законодателството на страната в сферата на сигурността от 2015 г., Силите за самоотбрана имат правото да действат в чужбина, ако нападение срещу партньор застраши оцеляването на Япония – правен праг, който се анализира в момента.

Изявлението беше предшествано от среща на високо ниво в Белия дом, на която президентът Доналд Тръмп призова премиера Санае Такаичи да „предприеме стъпки“ и да изпрати военни кораби, които да помогнат за повторно отваряне на водния път. Макар Япония да получава около 90% от петрола си през пролива, Такаичи информира Тръмп за строгите законови ограничения, наложени от пацифистката конституция на страната.

Според The Japan Times иранският министър на външните работи Абас Аракчи също е провел разговори с Мотеги за евентуалния транзит на японски кораби, въпреки че страната настоява за създаване на условия за безопасно плаване на всички плавателни съдове, което според нея остава „изключително важен“ приоритет.

Затварянето на пролива доведе до шокови вълни на световния енергиен пазар, повторение на прекъсванията във веригите за доставки, наблюдавани през първите седмици от пълномащабната руска инвазия в Украйна. Енергийни експерти предупредиха, че едновременните кризи в Близкия изток и Източна Европа са тласнали цените на горивата до исторически върхове в световен мащаб.

Докато Япония обмисля директна военна роля в защитата на своите енергийни източници, международната общност следи внимателно дали страната ще въведе промени в своята традиционна пацифистка позиция, за да се противопостави на икономическия лост на Техеран и стратегическия му партньор в Кремъл.

Тръмп отложи ударите срещу иранските електроцентрали, петролът поевтиня рязко

🇺🇸 Президентът на САЩ Доналд Тръмп обяви, че е разпоредил на Пентагона да отложи с 5 дни всички планирани военни удари по ирански електроцентрали и енергийни обекти. В публикация в Truth Social той заяви, че през последните два дни Вашингтон и Техеран са провели „много добри и продуктивни разговори за цялостно и пълно уреждане на враждебните действия в Близкия изток“. Преговорите, по думите му, ще продължат през цялата седмица, а отлагането е обвързано с техния успех.

Решението идва два дни след ултиматума на Тръмп от събота, в който той даде 48 часа на Техеран да отвори изцяло Ормузкия проток за корабоплаване, заплашвайки с унищожаване на всичките ирански електрически централи. В отговор въоръжените сили на Ислямската република предупредиха, че при удар по енергийната инфраструктура протокът ще бъде затворен напълно, а те ще нанесат ответни удари по енергийни обекти в региона, съобщи Al Jazeera.

Ормузкият проток е де факто затворен от началото на март, когато Корпусът на гвардейците на ислямската революция (IRGC) обяви забрана за преминаване на кораби от САЩ, Израел и техните съюзници. Трафикът на танкери спадна с около 70%, а над 150 кораба застанаха на котва извън протока, за да избегнат рискове. Към 12 март Иран е извършил 21 потвърдени атаки срещу търговски плавателни съдове, сочат данни на CBS News

Обявеното отлагане на ударите предизвика незабавна реакция на петролните пазари. Фючърсите на West Texas Intermediate поевтиняха с около 8% до 90,10 долара за барел, а цената на сорта „Брент“ загуби сходен процент, достигайки 103,91 долара, сочат данни на CNBC. Спадът дойде след период на остра волатилност – в неделя цените скочиха заради иранската заплаха за пълно затваряне на Ормузкия проток.

Дипломатическата динамика също се раздвижи. По-рано миналата седмица френският президент Еманюел Макрон призова за спиране на ударите по енергийна инфраструктура, а в петък САЩ вдигна санкции върху милиони барели ирански нефт – стъпка, която The Washington Post определи като жест за деескалация.

Заливът иска край на иранската заплаха, не ранно изтегляне на САЩ – анализ на Фредерик Кемпе.

💡 Това, което разочарова висшето ръководство на страните от Залива, докато Иран насочва ракети и дронове към техните граждани и държави, е, че твърде много хора във Вашингтон превръщат войната във въпрос на вътрешната политика на САЩ и лично на президента Доналд Тръмп. За тях залогът е дали Близкият изток ще поеме в уникална и положителна посока или ще се върне към добре познатата и грозна реалност.

През последните две седмици разговарях с редица представители на страните от Залива, за да разбера по-добре как лидерите в региона гледат на тази продължаваща война. Разговорите бяха поразително еднакви и разкриха, че за мнозина от тях конфликтът не е бил въпрос на „дали", а на „кога". Висш представител на една от държавите в Залива ми каза, че страната му отдавна знае, че най-голямата опасност за нея идва от Иран, а не от Израел – реалност, станала очевидна в последните дни.

Неизбежността на войната не се дължеше на един-единствен фактор, а беше кумулативно последствие от революционен режим, който в продължение на близо половин век изграждаше силата си чрез убийствени посредници, смъртоносни ракети, ядрени амбиции и безмилостно сплашване. Друг висш представител на държава от Залива ми каза, че страната му отдавна е твърдяла пред дипломатите от администрациите на демократите, че грешат, мислейки, че овладяването на ядрените способности на Иран е достатъчно, тъй като това не адресираше ракетите и прокси силите, които застрашават региона.

Според разказа на представителите от Залива регионът живееше в своеобразна сенчеста война от години. Конфликти с посредници, кибератаки и военни удари по енергийна инфраструктура бяха част от кампания, замислена от Иран, за да тества и подкопае архитектурата на сигурност на Залива. Погледнете Дубай, Абу Даби и все повече Рияд. Те отразяват степен на икономическа модернизация, политическа умереност и религиозна толерантност, които контрастират рязко с иранската теокрация.

Режимът е повален, но не победен

Някои официални лица в тези страни спориха частно срещу решението на Тръмп да влезе във война заедно с Израел. Други го подкрепиха. Но нито един от тях не иска САЩ да избягат, преди работата да е свършена. Дори онези дипломати от Залива, предпазливи към ескалация (а това включва повечето от събеседниците ми), виждат тази война като кулминация на дълга траектория, изискваща отговор в някакъв момент, преди балансът на силите да се наклони необратимо в полза на Иран.

Това не означава, че представителите на Залива са за смяна на режима в Иран – никой не може с точност да пресметне как да се осъществи подобно нещо. Това трябва да е работа на иранския народ. Означава обаче, според тях, че САЩ, Израел и други готови партньори трябва да продължат да подкопават разрушителните способности на иранския режим – особено след като сега той ще бъде оставен в отмъстително състояние.

Крайното им заключение: ако Иран излезе от това обезвреден, това е по-добре за всички, дори режимът да не може да се промени фундаментално от такъв, управляван със смесица от теократични лидери и такива от Революционната гвардия. Казано по-дипломатично, висш представител на държава от Залива ми сподели:

„Ако Иран е неспособен да нанася вреда и да изнася нестабилност към съседите си, това ще бъде добро нещо."

Що се отнася до иранските лидери, те вероятно залагат, че вътрешната политика на САЩ ще спаси техния режим от пълен колапс. В продължение на десетилетия те вярваха, че революцията от 1979 г. и вземането на американски заложници унижи тогавашния президент Джими Картър, отслабвайки политическата подкрепа и струвайки му загуба на следващите избори. Лидерите на Ислямската република вероятно смятат, че могат да наложат подобна политическа болка на Тръмп с продължителен конфликт и високи цени на горивата. Ако това коства на републиканците контрола над Конгреса на предстоящите междинни избори наесен, това ще е „своеобразна смяна на режима от Техеран", както го формулира Алекс Плицас от Atlantic Council.

Решаващите седмици напред

Разговорите ми с представители на Залива и на САЩ през последните дни затвърдиха много от собствените ми виждания за значимостта на този момент. В момента не липсват песимистични оценки за войната, но те затъмняват историческа възможност. Конфликтът с Иран може да се окаже истинска повратна точка. Той би могъл да неутрализира най-големия източник на дестабилизация в Близкия изток от последните 40 години, създавайки нови възможности за регионална сигурност и просперитет.

И може да разцепи зараждащата се Ос на агресорите, съставена от Китай, Русия, Северна Корея и Иран. Белият дом оценява, че Иран с директните си действия и мрежи от посредници е отговорен за смъртта на стотици американци – военнослужещи, дипломати и цивилни, от Ислямската революция от 1979 г. насам.

И как САЩ могат да стигнат оттук дотам? Чрез военна решимост, стратегическо търпение и дипломатическа хитрост. Преди всичко САЩ не бива да спират военната кампания преждевременно. Това може неволно да укрепи позицията на отслабения ирански режим. А режимът е слаб; атаките му срещу съседите са по-скоро отчаяните конвулсии на един провален режим, отколкото възраждане на революцията. Дори в момента ще са нужни години, преди Иран да може да възстанови флота и ракетните си способности или отново да се стреми към ядрен арсенал. Но следващите 2-3 седмици ще бъдат решаващи, докато САЩ продължават да поразяват иранските способности.

„Добрата новина е, че американската армия е на път в следващите няколко седмици да постигне обявените цели за унищожаване или тежко увреждане на иранските ракети, дронове, свързаната с тях индустриална база, флот и ядрена програма", сподели Плицас, бивш служител на Пентагона. Най-вероятната причина за „провал на военната операция в Иран е нейното преждевременно прекратяване поради икономически натиск от основаното на риска затваряне на Ормузкия проток, което е целта на Иран".

Ето защо САЩ и техните партньори трябва да поемат контрол над протока, да осигурят свобода на движение и да предотвратят икономически щети, които биха дали на Иран по-голям лост.

Официални представители на САЩ са споделили пред партньорите от Залива, че напредват в изграждането на коалиция от държави за ескорт на кораби през протока, въпреки че няколко страни публично отказаха да допринесат за тези усилия. Допълнителни военни активи от САЩ пристигат в региона, за да осигурят защита на морския трафик, а в същото време продължават ударите срещу способностите на Иран да нарушава този трафик.

Дори тези цели биват преследвани, американците не бива да изпускат от поглед по-сериозната възможност. Тази седмица говорих с представител на Белия дом за дългосрочна визия за Близкия изток, в който не само умерени арабски и израелски лидери нормализират отношенията си, както го направиха чрез Авраамовите споразумения, но и ново иранско правителство и арабски лидери в крайна сметка също го правят, водейки до нормализация между Израел и Иран.

По време на тази война без очевиден край тази визия звучи фантастично. Но именно привидно невъзможни развития като това могат да станат реалност, служейки едновременно на интересите на САЩ и партньорите им в региона, ако администрацията на Тръмп доведе до край мисията в Иран, която си е поставила.

 

✍️ За автора: Фред Кемпи – лидерът, превърнал Атлантическия съвет в глобален фактор

Под ръководството му от 2007 г. насам Съветът постигна исторически ръст в мащаба и влиянието, разшири своята дейност с регионални центрове по целия свят, както и със специализирани звена, фокусирани върху широк спектър от теми – от международна сигурност и енергетика до глобална търговия и менторство за следващото поколение.

Тръмп заплаши да „заличи" електроцентралите на Иран – енергийната война Залива навлиза в нова фаза.

🇺🇸⚔️🇮🇷 Президентът на САЩ Доналд Тръмп заплаши в събота да „удари и заличи“ електрическите централи на Иран, ако не отвори напълно Ормузкия проток в рамките на 48 часа.

„Ако Иран не отвори напълно, без заплахи, Ормузкия проток в рамките на 48 часа от точно този момент, САЩ ще ударят и заличат различните им електрически централи, като започнат с най-голямата!“, написа Тръмп в Truth Social.

Вероятно визираната цел е или атомната централа в Бушер, единственият действащ ядрен реактор в Иран, по чийто периметър миналата седмица попадна снаряд на 350 метра от реактора, или газовата централа „Дамаванд“ край Техеран, съобщиха Washington Post и NPR.

Часове по-късно Иран отговори с ракетен обстрел по градовете Димона и Арад в Южен Израел – и двата в непосредствена близост до ядрения изследователски център „Шимон Перес“ в Негев. Близо 200 души бяха ранени, 11 от тях тежко, съобщи Times of Israel. IAEA потвърди, че изследователският център не е засегнат и няма отклонения в радиационните нива.

Иранското военно оперативно командване „Хатам ал-Анбия“ отвърна на ултиматума с директна заплаха: „Ако горивната и енергийната инфраструктура на Иран бъде нарушена от врага, всички енергийни, информационни и обезсоляващи съоръжения, принадлежащи на САЩ и ционисткия режим в региона, ще бъдат атакувани“, се казва в изявление, цитирано от полуофициалната агенция Fars. Полковник Али Абдолахи Алиабади, командир на „Хатам ал-Анбия“, заяви, че военната доктрина на Иран е „преминала от отбранителна към настъпателна“, съобщи Anadolu Agency.

Иранският представител в Международната морска организация Али Мусави от своя страна заяви, че Ормузкият проток „остава отворен“ – с изключение на корабите, свързани с „враговете на Иран“. „Дипломацията остава приоритет на Иран. Пълното прекратяване на агресията обаче е по-важно“, каза Мусави, определяйки американо-израелските удари като „корена на настоящата ситуация в протока“.

Ултиматумът на Тръмп дойде дни след удара по газовото находище „Южен Парс“ в сряда – атака, която самият Тръмп описа като израелски ход, предприет „в гняв“. Ударът извади от строя преработвателен капацитет от близо 100 милиона кубически метра газ дневно – около 14% от производството на находището, според първоначални оценки, цитирани от CBS News и CNN. „Южен Парс“ е най-голямото газово находище в света, споделено между Иран и Катар, който нарича своята половина „Северен щит“.

Реакциите вътре в Иран, отразени чрез съобщения до Iran International и публикации в социалните мрежи, разкриха дълбоко разделено общество. Част от гражданите на страната приветстваха удара като насочен срещу активи, контролирани от Революционната гвардия.

„Удряйки „Южен Парс“, Израел ни спаси от още кражби – парите се превръщаха в куршуми, изстрелвани срещу нашите деца", написа един потребител.

„Дори при пълно унищожение на всички 24 газови рафинерии, те ще се върнат към производство за под три месеца", заяви бивш работник по проекти в находището, омаловажавайки щетите.

„След Ислямската република те могат да бъдат възстановени по-добре“, заключи инженер, сравнявайки иранските платформи с по-качествените катарски инсталации.

Други предупредиха за последиците за цивилното население. „Не гледайте на инфраструктурата толкова просто. Липсата на ток и газ означава смърт – студ, глад, недостиг на лекарства", написа потребител.

Трети отхвърли ударите по невоенни цели: „Тя принадлежи на всички иранци."

Призиви за ограничаване на атаките само до военни обекти се смесваха с гласове, рамкиращи дебата през призмата на дългогодишно икономическо недоволство: „Ако инфраструктурата принадлежеше на хората, никой нямаше да търси храна в боклука."

Някои припомняха историческия прецедент: „Германия и Япония бяха сринати през Втората световна война – къде са те сега?"

Общата нишка във всички тези разнопосочни реакции е недоверието към ислямския режим – убеждението, че енергийното богатство на Иран се управлява зле или се отклонява, и че бъдещото възстановяване зависи не толкова от тръбопроводите, колкото от политическата промяна.

Цените на суровия петрол Brent скочиха от 72,48 долара за барел преди войната до пик от 126 долара за барел на 8 март – най-голямото прекъсване на енергийните доставки в историята на глобалния петролен пазар, според оценка на Международната агенция по енергетика (IEA). Заплахата на Тръмп е сигнал, че тази сдържаност може да приключи – с последици, които ще се усетят далеч отвъд Персийския залив.

До момента САЩ избягваха целенасочени удари по енергийната инфраструктура на Иран заради опасения за глобалните икономически последици. Ормузкият проток, през който нормално минават 20% от световния петролен износ, е фактически затворен от 28 февруари, когато Иран блокира преминаването след началото на ударите.