Иран държи американски подводен апарат от Ормуз, CENTCOM го обяви за повреден

🇮🇷⚓️🇺🇸 Военноморските сили на Корпуса на гвардейците на ислямската революция (IRGC) са пленили автономен подводен дрон Anduril Dive-LD във водите на входа на Ормузкия проток в следобедните часове на 8 септември 2026 г. Това съобщиха иранските медии. Централното командване на САЩ (CENTCOM) потвърди загубата в рамките на деня, описвайки апарата като по-стар вариант, който е претърпял повреда повече от денонощие по-рано, което го е оставило неподвижен във водата.

В изявление, публикувано вчера сутринта, IRGC съобщи, че апаратът е бил прихванат в ранните часове след „сложна разузнавателна и оперативна акция“ и остава в ирански ръце като трофей. В същото изявление той е определен като един от най-съвършените безекипажни подводни апарати на САЩ. Държавната телевизия IRIB показа кадри на корпуса и част от сензорните модули, по които външни специалисти идентифицираха модела, а Техеран обеща да публикува и по-подробен видеоматериал. Изявлението посочва, че през 2025 г. апаратът е предаден на американските сили, което съвпада с публичната хронология на производителя.

Версията на САЩ не оспорва по същество времето и мястото на загубата, а значението на дрона и неговата технологична стойност. Говорителят на CENTCOM капитан I ранг Тим Хокинс заяви, че апаратът е обследвал водите в подкрепа на текущите операции, когато изведнъж спира да функционира над денонощие по-рано от иранското съобщение. По думите му става дума за по-остарял модел, който не е събирал чувствителни данни и не е носел класифицирани сонарни или радарни системи.

Съобщението на Иран и обяснението от САЩ са официални позиции, като нито една от тях не е независимо потвърдена, но те не са непременно взаимно изключващи се. Апарат, който е спрял да отговаря и е останал да дрейфува, може едновременно да е американска загуба след възникване на техническа неизправност и ирански трофей, придобит впоследствие – едно и също събитие, описано от двете страни от различен ъгъл. Същинското разминаване остава в оценката на самия трофей: Иран го представя като едно от съвременни средства на противника, а Вашингтон – като остарял и вече повреден дрон без чувствителен товар. Спорът следователно е както за състоянието му, така и за неговата технологична стойност.

H. I. Sutton, един от водещите и авторитетни морски анализатори и автор на рубрика в Naval News, посочи съвпадения не само в общата форма, но и отворите за заливане, крепежните елементи и късата прозрачна мачта в предната част. Dive-LD е безекипажен подводен апарат с голямо водоизместване: около 5,8 метра дължина, около 2 метра диаметър и близо 3 тона маса. Неговата автономност достига 10 дни, а 6000 метра работна дълбочина. Конструкцията е модулна. Производителят рекламира „обширни отворени интерфейси и просторни отсеци за полезен товар“ и твърди, че адитивното производство – послойното изграждане на детайли – позволява бърза интеграция на различни сензори и средства за противодействие. От наличните кадри не може да бъде установено какъв полезен товар е носел конкретният апарат.

Първият Dive-LD е предаден на ВМС на САЩ през април 2025 г. Източниците се разминават коя единица го е приела в експлоатация. Оттогава Anduril разработва големия Dive-XL, близък по концепция до Ghost Shark, произведен в Австралия. Към 2024 г. Dive-LD се разменя за около 2,5 млн. долара, а програмата се развива в рамките на Replicator – инициативата на Пентагона за скоростно серийно производство на безекипажни платформи. Иран също произвежда няколко типа подводни дронове, част от които са достигнали до хутите в Йемен, но по сложност те не са съпоставими с Dive-LD.

Твърдението на Хокинс, че дронът е обследвал водите в подкрепа на настоящите военни операции, го слага в контекста на американските подводни операции, които се водят във водите на протока от няколко месеца. Ормузкият проток е практически затворен от началото на войната на 28 февруари; примирието се разпадна на 8 юли, а на 14 юли Вашингтон възстанови морската блокада на иранските пристанища. За същия период американските сили разчистваха минните заграждения в установените коридори за корабоплаване. Дъното се обследваше с безекипажни подводни и надводни апарати със сонар, подпомагани от водолазни групи с надуваеми лодки. На 28 август шефът на CENTCOM адмирал Брад Купър обяви международно признатите коридори за корабоплаване са прочистени.

По данни на американски официални лица, цитирани от Axios, от главния коридор са били извадени поне 200 обекта, приличащи подобни на мини. Само 11 от тях се оказаха действителни мини, а малка част били поставени правилно. Основната задача се оказало не самото обезвреждане, а разпознаването на заплахи – работа, която се извършва именно от сензорите на подобни апарати. Загубата на техника е част от риска в такъв тип операции: безекипажни системи поемат опасността вместо хората, при месеци на разчистване CENTCOM не съобщи за загинали военнослужещи.

Декларацията от края на миналия месец беше поставена под съмнение още преди изчезването му. На 26 август Al Jazeera публикува преглед на оценки от застрахователния и корабоплавателния сектор, според които рискът в протока остава висок въпреки американското съобщение. На 2 септември КСИР заяви, че два танкера са ударили мини при опит да преминат по „незаконен маршрут“. CENTCOM отговори, че нито един кораб не е ударил мина в протока и определи твърдението като дезинформация. Загубата на един от апаратите, използвани за самото обследване, се вписва пряко в този спор и е призната както от Техеран, така и от Вашингтон.

Иран отдавна показва публично пленената вражеска техника. През декември 2011 г. Иран представи почти изцяло запазен RQ-170 Sentinel, а на 20 юни 2019 г. свали разузнавателен RQ-4A Global Hawk над Ормузкия проток. През август 2022 г. ирански кораби извадиха от водата платформи Saildrone Explorer в два отделни случая – единия в Персийския залив, а другия в Червено море – и впоследствие ги върнаха след намеса на кораби на ВМС на САЩ. Този път Техеран говори за трофей и няма намерение да върне дрон. Споровете за начина, по който подобна техника попада в ирански ръце, също не е нов: през 2011 г. Техеран твърдеше, че е свалил и приземил RQ-170, докато американската страна поддържаше, че при загуба на връзка апаратът автоматично е потърсил място за кацане в съответствие с програмата си.

Ефектът върху американските операции вероятно ще бъде ограничен, а потенциалната полза за иранските инженерни разработки ще бъде бавна и косвена. Разглобяването на корпуса, задвижването и вътрешните отсеци може да разкрие конструктивни решения и производствени методи, но няма как да предложи този достъп до софтуера за автономно управление, който е сред основните технологични стойности в този клас системи. Naval News допуска, че достъпът до апарата може да бъде споделен с Русия или Китай. В дадения случай обаче няма данни, които да подкрепят това очакване извън вече установения технически обмен на Техеран с Москва и Пекин. По-осезаем засега е ефектът върху спора за сигурността в протока: Вашингтон обяви коридорите за разчистени преди две седмици, а сега потвърждава, че един от използваните при тези операции апарати се намира в чужди ръце.

Анализ: Четири месеца водолази и роботи срещу иранските мини в Ормуз

🇺🇸⚓🇮🇷 ВМС на САЩ са провеждали предимно нощни операции по разминиране на Ормузкия проток в продължение на четири месеца, използвайки малки групи водолази, безекипажни лодки и подводни дронове. Традиционно тази задача се възлага на специални противоминни кораби, каквито САЩ вече не поддържат постоянно в Персийския залив. Това съобщи Financial Times, позовавайки се на разкази от хора, запознати с нея, и показа как Вашингтон стигна до декларация, която само седмица по-рано изглеждаше трудно постижима от техническа гледна точка.

На 27 август президентът Доналд Тръмп обяви, че „всички мини“ в международните води на пролива са премахнати или детонирани. Ден по-късно командващият Централното командване на САЩ (CENTCOM) адмирал Брад Купър заяви: „Успешно разчистихме морските мини в международните корабоплавателни коридори на Ормуз, положени преди месеци от Корпуса на гвардейците на ислямската революция.“ Според него операцията е извършена от водолази на ВМС и военнослужещи от Силите за специални операции, действали с авиационна поддръжка от ВВС, Сухопътните войски, Морската пехота. В това изброяване не фигурира нито един специализиран противоминен кораб.

Именно това предизвика недоверие. Анализатори, проследяващи корабоплаването, бяха установили, че и трите американски кораба в Персийския залив, ангажирани с противоминни задачи, се намират извън него – в Индийския и Тихия океан – поне от началото на юни. Два от тях, „Тулса“ и „Санта Барбара“, са напуснали района още на 15 март и по-късно са били засечени в Пенанг, Малайзия. Третият „Канбера“ беше забелязан в Сингапур към края на юни. Класическото тралене на мини е трудоемка дейност дори в мирни времена: специализиран кораб преминава многократно по фарватера, прерязва минрепите на котвените мини и ги унищожава, след като изплуват. Традиционният модел разчита именно на такива кораби.

В Ормузкия пролив задачата е била изпълнена по друг начин. Водолазите са действали на малки групи от надуваеми лодки, а откриването на предполагаемите мини е било поверено на безекипажни надводни и подводни дронове. Сред използваните системи е CUSV на ВМС на САЩ, способен да буксира сонари за странично сканиране. Те дават изображения на морското дъно с висока резолюция и позволяват големи площи да бъдат претърсвани, без водолази да влизат във водата над всеки подозрителен обект.

След откриването идва по-рискованата част. „Обикновено след това водолаз от флота трябва да влезе във водата, да се приближи до мината, да постави заряд върху нея и да я унищожи“, обяснява пенсионираният капитан от ВМС на САЩ Бил Хамблет, който има богат опит в Залива. Той описва оперативната групировка като „много малка и лека“ и допуска, че част от мисиите са били поддържани от „Мигел Кийт“ – плаваща експедиционна база на американските сили в региона.

Мината може да бъде унищожена и без водолаз – с еднократен дрон за неутрализиране, като британския SeaFox или по-новия американски AN/ASQ-235 Archerfish, посочва Брайън Кларк от Hudson Institute. Точно продължителният характер на подобна операция излага на опасност противоминните сили. „Силите за разминиране са уязвими, защото операцията е бавна, а лодките и хеликоптерите им са слабо защитени“, казва Кларк. Нитя Лаб от Chatham House свежда задачата до нейната същност: „Изключително бавен процес. По същество активно взривяване на бомби под вода.“

Причината американската групировка да изглежда така е институционална. През септември 2025 г. ВМС на САЩ изведоха от строя 4-те противоминни кораба от клас „Ейвънджър“, базирани в Бахрейн, и обявиха, че няма да ги връщат на служба. „Девастейтър“, „Декстръс“, „Гладиатор“ и „Сентри“ бяха плавали повече от 30 години, а през март 2026 г. пристигнаха във Филаделфия за разкомплектоване.

Ролята им трябваше да бъде поета от кораби за бойни действия в крайбрежната зона от клас Independence, оборудвани с модулен комплект за противоминни операции. Той включва подводния дрон Knifefish за откриване на заровени в дъното мини, буксируемия сонар AN/AQS-20 и средства за тяхното унищожаване. Самата концепция е значителна част от работата да се извършва дистанционно, така че екипажът да остава извън минното поле.

След появата на минната заплаха Пентагонът изпрати към протока и два от последните останали кораби от клас „Ейвънджър“ – „Чийф“ и „Пайъниър“, базирани в Сасебо, Япония. Те напуснаха Сингапур на 10 април. И двата са планирани за извеждане от строя през 2029 г.

Така в Ормузкия пролив основната тежест на противоминните действия падна върху водолази и дронове – не в условия на учебен полигон, а при реален риск от ирански обстрел, в тесен стратегически коридор, със силни течения и значителен приливно-отливен диапазон. Оценките дали това е демонстрирало слабост или технологичен преход се разминават.

„Намираме се в нещо като най-ниската точка на противоминния капацитет на флота“, оцени Кларк още през април. Кевин Донеган, пенсиониран вицеадмирал и бивш командващ Пети флот, вижда ситуацията по точно противоположния начин: „Честно казано, пенсионирането на миночистачите никога не ме е тревожило, тъй като бяхме въвели по-нова техника.“ Обявяването през август, че международните коридори са разчистени, дава аргумент в полза на Донеган, но не решава окончателно спора. От публичната информация не е ясно какъв дял от работата е извършен от безекипажни системи и водолази и какъв – от двата кораба, изпратени от Сасебо.

Колко мини действително са били открити и унищожени, също остава неясно, защото публичните данни не съвпадат. Международната морска организация съобщи през юни, че в основните коридори през пролива са били положени около 80 мини. CENTCOM от своя страна докладва над 200 „обекта, наподобяващи мини“, проверени в главния коридор, от които 11 са потвърдени като мини.

Разминаването невинаги е равносилно на противоречие. Сонарът идентифицира подозрителни обекти, а не само мини, и всеки от тях трябва да бъде проверен поотделно. Затова двете стойности измерват различни неща: едното е оценка за броя на положените мини, а другото – броят на обектите, които американските екипи действително са потвърдили като такива.

Още по-съществено за оценката на заплахата е, че през целия конфликт морските власти не са потвърдили нито един случай на кораб, поразен от мина в Ормуз, а според анализатори сателитните изображения също не подкрепят иранските твърдения за мащаба на минната заплаха. Единственото потвърдено наблюдение на мина в Ормуз е направено от пакистански хидрограф през май. В началото на септември ирански медии съобщиха, че два танкера са ударили мини, но независимо потвърждение липсва.

Контрастът е Черно море, където минната заплаха е видима и по последствията си. На 28 декември 2023 г. панамски бълкер, пътуващ към украинско пристанище в делтата на Дунав, се натъкна на руска мина, което доведе до загуба на ход и управление, а капитанът го насочи към плитчина, за да предотврати потъването му. Мини са били изхвърляни и на брега; Мартин Кели от консултантската фирма EOS Risk посочва няколко такива случая.

Срещу тази заплаха България, Румъния и Турция подписаха меморандум в Истанбул на 11 януари 2024 г. и активираха противоминната група MCM Black Sea на 1 юли 2024 г. В рамките на мащабни действия в Черно море бяха обезвредени над 150 плаващи мини. България участва със своя минен ловец „Струма“, придобит от Нидерландия през 2020 г. заедно с „Места“ по сделка за около 2 млн. евро. Кели противопоставя именно тази картина на Ормузкия пролив: в Черно море заплахата може да се проследи по конкретни последствия, докато в пролива такива до момента липсват.

Възможно е минното поле, положено от иранските сили, никога да не е било толкова мащабно, колкото го описва Техеран. Военни анализатори оценяват, че страната разполага с хиляди мини „Махам“, сравнително прости конструкции от вид, използван още през Втората световна война. Част от тях имат контактни рогове с оловни елементи, които се повреждат при удар в корабен корпус и задействат взривател; други реагират на промяната в електромагнитното поле при преминаване на кораб. В коридора обаче американските сили твърдят, че са потвърдили едва 11 броя.

Ако самото минно поле е било по-малко и рехаво от заявеното, тогава и мащабът на американския успех, и първоначалното недоверие към възможностите мисията да бъде изпълнена без класическа противоминна групировка трябва да бъдат оценявани по-умерено. Остава и обратната възможност. „Винаги е възможно флотът да е пропуснал някои“, казва Итън Конъл от Taiwan Security Monitor, който изучава морските мини. „По-големият и ключов въпрос – и със сигурност най-проблемният и скъпият – е заплахата от повторно миниране.“

Именно рискът от повторно миниране помага да бъде обяснено защо обявеното разчистване не доведе до завръщане на корабоплаването към предишните нива. През седмицата от 26 август до 1 септември Lloyd's List Intelligence отчете около 12 транзита дневно. Kpler дава средна дневна стойност от 13 плавателни съда за последните 10 дни, а PortWatch – средно 7 за периода, който следи от март. Преди войната през протока преминаваха около 100 кораба дневно.

САЩ цитира и други показатели. Тръмп говори за „около 30 кораба всяка нощ“, а министърът на финансите Скот Бесент – за поне 10 милиона барела дневно. Тези числа не са пряко съпоставими: едното се отнася до брой плавателни съдове, другото – обем на нефтения поток. Дори при сравненията на корабния трафик има методологична разлика. Аналитичните служби обикновено броят товарни кораби с товароподемност над 10 000 тона, докато според морски експерти американските оценки включват и спомагателни военни съдове, буксири и крайбрежни лодки.

Несигурността продължава да се забелязва най-отчетливо в цената на риска. Премиите по застраховките срещу военен риск достигат до 10 пъти предвоенното си равнище, което за типичен супертанкер означава около 10 млн. долара. Приблизително 1 на всеки 30 кораба е атакуван с ракети или дронове, по изчисления на консултанти по морска сигурност. Brent затвори петъчната сесия на 96,28 долара за барел при около 70 долара преди войната. На същия ден, в който Тръмп обяви пролива за разчистен, Съвместният център за морска информация към ВМС на САЩ алармира за „продължаващ риск от дрейфуващи или неотбелязани на картите мини“.

Ислямската република не крие твърдата си позиция срещу разминирането. Нейният заместник-министър на външните работи Казем Гарибабади заяви в края на август, че „никой освен Иран не знае къде са тези мини“, а на 3 септември говорител на военните обяви, че са положени нови мини в близост до бреговете на Оман.

На 30 август американските сили съобщиха, че са поразили пускови установки на Револционната гвардия, подготвяни за изстрелване на морски мини във водите на протока. Хамблет оценява, че мина, доставяна до целевия район с ракета, би тежала около 50 кг срещу 500 или 1000 кг при мините, полагани от плавателни съдове, което би я направило по-малко ефективна в дълбоки води.

Остава обаче далеч по-простият вариант – мините да се поставят от малки плавателни съдове. „Не е нужно много, за да върнеш мина във водата, тъй като всяка нощ през Ормуз минава много дребен трафик“, обясни ръководител в танкерния бранш. Тръмп отговори с предупреждение: „Иран е уведомен, че всеки кораб или лодка, които поставят нови мини, ще бъдат незабавно и системно унищожени.“

„Иранците са разбрали, че най-силната им карта е убеждението, че контролират Ормузкия проток“, обобщи Хамблет. „Ако успеят да убедят света, че биха могли да го застрашат, е техният най-голям стратегически лост.“

Белият дом обяви военно-техническата част от задачата за изпълнена, но стратегическият проблем остава. Решението на корабособственика зависи не само от картата на минното поле, но също от оценка на риска и цената, която застрахователят поставя върху него. Техеран показа, че самото убеждение, че в протока може да има мини, може да има почти същия ефект върху търговското корабоплаване като реално минно поле и то при несравнимо по-ниска цена.

Иран поддържа и свой собствен режим за разрешаване на транзита чрез новосъздадения Persian Gulf Strait Authority (PGSA) – органа, регулиращ движението през Ормуз. Така собствениците на кораби са изправени пред избор между разрешение от Иран, което ги излага на заплаха от американски санкции, и маршрута по оманското крайбрежие, чиято сигурност Вашингтон се опитва да гарантира.

Рекордът е в дизела, а върхът на суровия петрол остана в април

🇺🇸🛢️ Финансовият министър на САЩ Скот Бесент определи украинската кампания срещу руската петролна промишленост като източник на глобален енергиен шок. „В момента преживяваме енергиен шок. Украйна е решила, че иска да унищожи руските енергийни съоръжения. Това създава натиск върху цените в световен мащаб“, каза той пред Fox News на 2 септември, като посочи войната в Иран като съпътстващ фактор. Изказването дойде ден след като печалбата на американските рафинерии от преработката на дизел постави абсолютен рекорд.

Рекордът е реален и внушителен. На 1 септември крекът за дизел – разликата между цената на барел суров петрол и цената на произведеното от него гориво – премина 106 долара. Обичайното равнище на този показател е около една пета от тази стойност. Границата от 100 долара беше премината за пръв път през август, а маржовете от преработката в Атлантическия басейн достигнаха върховете си още през юли.

При суровия петрол обаче картината е различна. Брент се търгува по 94,86 долара за барел на 2 септември. Върхът от 126,41 долара беше достигнат в рамките на сесията на 30 април и остава с над 30 долара над текущата котировка. В навечерието на съвместната офанзива на САЩ и Израел срещу Иран от 28 февруари барелът струваше около 72 долара. Цялото поскъпване се вмести между края на февруари и края на април, когато пазарът оценяваше риска от прекъсване на доставките през Ормузкия пролив; оттогава котировката върви надолу.

Вторият фактор, който Бесент спомена само мимоходом, се влоши рязко в последния месец. Примирието между Вашингтон и Техеран от април и меморандумът от юни доведоха до 60-дневно споразумение, чийто срок изтече на 17 август. Същия ден иранска група се качи на продуктовоза Amara край остров Кешм и го задържа, като чрез държавните медии се позова на неплатена такса и липсващо разрешение за транзит. Предишното задържане беше на 22 юни, когато Техеран отведе два контейнеровоза. В нощта на 18 август снаряд с неустановен произход порази машинното отделение на товарния кораб Minoan Dignity по време на неговото излизане от протока и уби главния механик.

Резултатът се вижда в трафика. Ормузкият проток е фактически затворен за търговско корабоплаване от 1 септември. Между 15 юли и 23 август през него преминават средно около 5 съда дневно, спад от близо 95% от предвоенния трафик. Останалото движение се извършва под военен ескорт и с изключени транспондери. Износът на суров петрол от Залива е спаднал с 47% – от около 17 млн. барела дневно през 2025 г. до близо 9 млн. през август. Директно през протока минават едва 2,2 млн. барела дневно по изчисления на Kpler.

Тъкмо тук се вижда ключовото разграничение. Дизеловите потоци от Персийския залив са с 80% под тези от миналата година, докато спадът при суровия петрол е 48%, показват данните на Kpler. Даан Стрейвен от Goldman Sachs посочва, че затварянето се оказва по-разрушително за горивата – и особено за дизела – отколкото за суровината, а световните запаси вече са под петгодишния си минимум. Jefferies формулира същия извод в едно изречение: напрежението на световния пазар се проявява в крековете, а не в суровия петрол.

Украинската част от сметката не е малка и заслужава собствените си числа. През юли руските заводи преработиха 3,6 млн. барела дневно – най-ниското равнище от май 2002 г. Сезонната норма, около която преработката се движи между 2020 и 2025 г., е между 5,3 и 5,6 млн. барела дневно, тоест липсва близо една трета от обичайния обем. През същия месец бяха ударени 18 рафинерии при общо 30 нападения срещу заводи, танкери, пристанищни съоръжения и тръбопроводи. S&P Global оценява засегнатия преработвателен капацитет на около 40%.

На фона на световния баланс това тежи осезаемо. Международната агенция по енергетика (IEA) отчита през юли преработка от 80,9 млн. барела дневно – с близо 5 млн. под миналата година – и понижи прогнозата си за третото тримесечие с 370 000 барела дневно, като се позова както на ударите по руските заводи, така и на смущенията в Близкия изток. Световното предлагане се е свило с 4,3 млн. барела дневно за година, а през третото тримесечие се очертава дефицит от 1,8 млн. Руският дял в липсващата преработка е близо една трета. Дотук Бесент описва реално съществуващ механизъм.

При суровия петрол обаче същият механизъм действа в обратна посока. Ударът по рафинерия не намалява добива, а преработката, и част от непреработената суровина се насочва към износ с танкери. Морският износ на руски суров петрол от началото на 2026 г. се движи около 9% над най-високата годишна средна стойност, регистрирана след началото на пълномащабното нашествие. Спадът до 3,46 млн. барела дневно, отчетен като средна стойност за четириседмичния период към 23 август, дойде не от ударите по заводите, а от нападенията срещу танкери и черноморски пристанища. Кампанията, която Бесент сочи, изважда от световния пазар рафинирани горива, но едновременно с това добавя суровина.

Насрещният прочит има сериозни основания и не бива да бъде отхвърлян: отраслови анализатори свързват именно свиването на руската преработка с поскъпването на горивата в световен мащаб и с пренареждането на търговските потоци. Москва действително извади значителни обеми от пазара, като удължи забраната за износ на бензин и дизел от 1 август до 31 януари 2027 г. Още от септември обаче забраната допуска изключения, които позволяват на самите заводи – за разлика от търговците на дребно – да изнасят дизел, корабно гориво и газьол.

Практически тест на тази теза дойде още през лятото. През втората половина на юли ударите спряха за няколко седмици, операторите извършиха ремонти и увеличиха натоварването, а руският морски износ падна под 4 млн. барела дневно за първи път от шест седмици именно защото повече суровина влезе в заводите. Дизеловият крек обаче не се успокои: през август премина 100 долара, а на 1 септември постави нов рекорд. Паузата в украинската кампания не свали цената.

Има и трети източник на натиск, който Бесент не спомена. На 25 юли хутите обявиха атаки срещу енергийни обекти в Янбу и Джазан, след което Saudi Aramco спря рафинерията в Джазан с капацитет 400 хиляди барела дневно – един от най-големите производители на горива в региона. На 27 юли дронове поразиха източните саудитски съоръжения, сред които стабилизационния завод в Абкайк, най-големия в света. Джазан беше атакуван отново на 9 и 18 август. Тези обекти произвеждат именно дизела, чийто недостиг стои зад рекордния крек.

Изявлението на американския финансов министър е вярно по посока, но спорно по йерархия на причините. Много вероятно е основната тежест върху световните цени на горивата да идва от Ормуз, а украинската кампания да е втори по значение фактор, чието действие е концентрирано предимно в рафинираните продукти. Потвърждение на този прочит би било понижаване на дизеловия крек при отваряне на протока, докато ударите по руските рафинерии продължават; аргумент срещу него би било задържането на крека на рекордни равнища и след възстановяването на движението през Ормуз. Дотогава сметката, която американският потребител плаща на колонката, се определя от горивото, което не достига – а по изложените данни причината за този недостиг изглежда в много по-голяма степен свързана с Иран и Ормуз, отколкото с Русия.

САЩ удариха ирански пускови установки на Ларак, отговорът стигна до Акаба.

🇮🇷💥 Изтребители от състава на ВМС на САЩ поразиха 2 пускови установки, разположени на иранския остров Ларак в Ормузкия проток в неделя, 30 август. Това е първият обявен американски удар срещу Иран от края на юли насам. Около едно денонощие по-късно отговорът вече беше в ход. Тази нощ над пристанище Акаба на Червено море се чуха взривове, а Press TV съобщи, че в ранните часове на деня са били изстреляни ракети по американски кораби в самия проток.

Ударът беше потвърден от служител на Вашингтон, пожелал анонимност. „Мога да потвърдя, че по-рано днес американски сили поразиха две ирански пускови установки на остров Ларак. Силите на Корпуса на стражите на ислямската революция (IRGC) бяха засечени да водят подготовка за изстрелване на реактивни снаряди за поставяне на морски мини в Ормузкия проток“, заяви той. Ларак се намира в средата на протока между островите Кешм и Хормуз и срещу пристанището Бандар Абас.

Полуофициалната агенция Fars съобщи за взривове край острова, а Tasnim определи нападението като удар с дрон. По-късно в неделя IRGC съобщи удара и това, че има загинали и ранени военнослужещи и цивилни, без да посочи техния брой. „Този акт ще получи отговор от синовете на Ислямска република Иран и доведе до наказание на агресора“, гласи изявление, излъчено от иранската държавна телевизия. Говорителят на IRGC Хосейн Мохеби нарече нападението „стратегическа и фатална грешка“ и заяви пред Fars, че САЩ ще си платят за него както в икономически, така и във военен план.

Заплахата от минирането заема централно място в обяснението от американска страна. Броени дни преди удара Тръмп заяви, че всички мини в международните води на протока са били взривени или извадени и че Иран е бил предупреден: всеки съд, поставил нови, ще бъде унищожен. Силите на Централното командване (CENTCOM) вече бяха обявили процеса по разчистване на морски мини по маршрутите на международното корабоплаване за приключил. Морската индустрия обаче не прие безусловно тази декларация. На 28 август Lloyd’s List писа, че отговарящите за сигурността в сектора все още остават предпазливи, тъй като военните навигационни предупреждения продължават да сочат активен минен риск и незавършено разчистване.

Корабоплаването беше възстановен, но при много ограничени обеми. Предварителни данни на Lloyd’s List Intelligence в периода 17-23 август през ключовия водния маршрут са минали 108 плавателни съда – с 27% над предишната седмица и най-много след разпадането на юнския меморандум в началото на юли, но още се намира далеч под нормалните ниво. Сравнението с периода до началото на войната срещу Иран е много по-красноречива: 554 транзита през юли на 3098 през февруари. В същото време американската блокада на иранските пристанища е отклонила 64 търговски кораба, извадила е 3 кораба от строя и качила американски екипи на борда на други два.

Ударът съвпадна и с новия етап на санкционната кампания. Вашингтон обяви ескалация, наречена от самия него „икономически ден Д“, която включва близо 60 нови санкционни обозначения на дружества, съдове и физически лица, както и разширени правомощия за налагане на вторични санкции. Засега обаче мерките не засягат най-големите търговски партньори на Техеран, сред които Китай и Обединените арабски емирства. Иран отвърна със собствен черен списък от 45 съда, обвинени в нарушаване на едностранно въведените от него правила за преминаване. Сред тях са 12 супертанкера, натоварили над 15% от суровия петрол, изнесен от Персийския залив след разпадането на меморандума. Успоредно с това Техеран и Мускат преговарят за временен коридор през протока.

Иранският отговор отново беше насочен към Йордания. Sabereen News, свързана с шиитските милиции в Ирак, съобщи за експлозии в Акаба, след като Техеран заплаши да отговори на американските обстрели в протока. Местни медии също описаха експлозии до южния йордански град след пускове от Иран, а част от арабските издания добавиха, че взрив е бил чут в американска авиобаза край Акаба.

Акаба има конкретно място в географията на тази война. Градското летище „Крал Хюсеин“ приютява бойни самолети от ВВС на САЩ, а на 19 юли Техеран обяви, че го е поразил успешно с балистични ракети, с което някои самолетите получиха тежки повреди. Йорданската армия съобщи тогава, че е свалила 3 от 4 ракети, последната от които попадна в обезлюден район. Градът е разположен на крайбрежието на Червено море и израелския Ейлат, откъдето при предишни залпове се виждаха облаците от прехватите, а отломки падаха в северната част на курорта.

Йорданското направление е част от конфликта още от първия му ден. На 28 февруари ПВО на кралството свали 49 дрона и ракети, сред които 13 балистични. През първата седмица на март командването в Аман преброи 119 ракети и дрона, насочени към страната, и отчете 108 прехвата. През същия месец иранските удар унищожи американски радар AN/TPY-2 – основния сензор на комплекса за противоракетна отбрана THAAD, разположен в авиобаза „Мувафак Салти“ край Азрак. Унищожаването му беше потвърдено от BBC Verify чрез сателитни изображения, публикувани на 1 август.

На 17 юли удар по базата уби трима американски военнослужещи, първите жертви от пряк ирански обстрел след началните дни на войната. Общият брой на загиналите американски военнослужещи в конфликта е 18. Последният регистриран инцидент в Йордания преди нощта срещу 31 август беше на 29 юли, когато беше обявено свалянето на 5 балистични ракети. Последният американски удар срещу Иран също беше нанесен в края на юли, което значи, че размяната на удари беше прекъсната за около месец.

Кралство Йордания не разполага със свободата за маневриране, която имат богатите монархии от Залива. То зависи от американската военна помощ и двустранно споразумение за сигурност, чиито приложения не са публично известни. Експерти, цитирани от New York Times през юли, обясниха именно с тази зависимост централната роля, поета от Йордания във воените операции на САЩ, когато всяка от ударените държави от Залива станаха значително по-предпазливи. На 22 юли десетки видни политици, учени и племенни водачи от Йордания отправиха призив към правителството да сложи край на чуждестранното военно присъствие и да разкрие пълния текст на споразумението. В тяхната декларация се подчертава, че Йордания не е страна в настоящата война. След ударите от 19 юли Аман привика иранския посланик и настоя иранските обстрели да бъдат прекратени.

От началото на войната вече се навършиха шест месеца. САЩ и Израел започнаха изненадваща масирана вълна от над 900 удара срещу Ислямската република на 28 февруари, а Техеран отговори с дълга серия от ракетни атаки срещу Израел и държавите от Персийския залив, които приютяват американски военни бази. Съвместната военна кампания и израелските удари по Ливан убиха хиляди и разселиха милиони. По данни на Международната морска организация от началото на конфликта са загинали поне 19 моряци.

Събитията от 30 август сочат, че натискът по санкционен и военен път се прилагат паралелно. Ескалацията на санкциите не отмени удара, нито ударът отложи санкциите. Al Jazeera описва последните седмици като преминаване от страна на Вашингтон от бомбардировъчна кампания към стратегия на финансов натиск, но военният инструмент очевидно остава на масата.

Напълно възможно е обаче ударът по остров Ларак да е бил само ограничен ход в директен отговор срещу непосредствена заплаха, а не завой в американската външна политика. Обяснението на Вашингтон свързва операцията с конкретно наблюдавана подготовка за пуск, а нейният обсег се ограничи до двете установки в рамките на една нощ. За сравнение, през юли САЩ провеждаха бомбардировки в продължение на 11 и 12 последователни нощи.

При сегашния темп е вероятно размяната да остане в юлските си граници: единични американски удари по крайбрежни цели срещу ирански залпове по бази в Залива и Йордания, без връщане към последователните нощни вълни.

Резаи отрече заговор срещу сина на Тръмп и постави условия за Ормуз

🇮🇷📺🇺🇸 Съобщенията за подготвяно покушение срещу най-малкия син на президента Доналд Тръмп са лъжа, заяви секретарят на Върховния съвет за национална сигурност на Ислямска република Иран Мохсен Резаи. Отричането прозвуча в интервю за „Ал-Манар“ – телевизията на Хизбула, излъчено в четвъртък, 27 август, и цитирано от Reuters. В същия разговор Резаи посочи условията, при които Техеран е готов да разреши възстановяването на корабоплаването през Ормузкия проток.

Резаи даде интервюто от пост, който заема от по-малко от три седмици. С указ от 9 август върховният лидер Моджтаба Хаменей го постави начело на съвета, който координира отбранителната и външната политика на страната. Преди това 71-годишният генерал е командвал Корпуса на гвардейците на ислямската революция (IRGC) в продължение на 16 години – до 1997 г.

Повод за въпроса стана предаване, което самата иранска държавна телевизия излъчи три дни по-рано. На 24 август Канал 3 показа материал, произведен от медии, свързани с гвардейците, под заглавието „Къде и как да убием Барън Тръмп?“. В записа се твърди, че движенията на 20-годишния студент се следят изцяло, като са посочени университетът му, автомобилите от ескорта и разположението на охраната. Споменава се и награда от 10 млн. долара за убийството му – сума, която не е потвърдена от източник извън предаването.

Американската служба, охраняваща президентското семейство, реагира във вторник, 25 август. „Известно ни е за видеото и разследваме всичко, което може да бъде възприето като заплаха срещу охраняваните от нас лица“, заяви говорителят на „Сикрет сървис“ Нейт Херинг. Това е първият известен случай, при който иранска държавна медия назовава поименно сина на президента. През юли свързаната с гвардейците агенция „Тасним“ публикува материал за охраната на Мелания Тръмп.

Резаи отрече наличието на заговор, но не и самото излъчване. Каналът, показал материала, е държавен, а опровержението не обхвана неговото съдържание. Подобна реторика срещу семейството на американския президент присъства в иранските консервативни медии от февруари насам, когато Али Хаменей беше убит в началото на съвместната американско-израелска операция. Тя се развива под понятието „кисас“ – възмездие по равна мяра. Към момента няма публична реакция от самия Тръмп.

Втората основна тема в интервюто беше Ормузкият проток. По думите на Резаи посредници са поискали от Техеран да формулира условията, при които ще позволи възстановяването на корабоплаването, и Иран подготвя списък с тях. Сред исканията е прекратяване на войната в региона. Досегашната иранска позиция обвързва отварянето на протока с вдигането на американската морска блокада и прекратяването на ударите по иранска територия.

Иран е договорил с Оман маршрут, който преминава през омански и ирански териториални води, каза още Резаи чрез преводач в същото предаване. По думите му корабите ще преминават по определен централен канал, ако Съединените щати изпълнят исканията на Техеран.

Това не е първото подобно съобщение. На 15 август говорителят на иранското министерство на външните работи Есмаил Багаи заяви, че е постигнато разбирателство за картата на прохода. Тогава той уточни, че пакетът, включващ карта и съвместно изявление, все още не е готов. Потвърждение от Оман не последва.

Багаи посочи и три условия за пълното възстановяване на корабоплаването: оттегляне на американските искания, вдигане на морската блокада и изплащане на репарации. На 25 август Абас Арагчи и оманският му колега Бадр ал-Бусаиди излязоха в Техеран със съвместно изявление за временен коридор и проект за разминиране. Двамата се договориха техническите преговори за постоянно трасе да продължат. Бусаиди заяви, че обявяването на временния проход е близо, но не представи въпроса като окончателно решен.

Заместник-министърът на външните работи Казем Гарибабади уточни пред „Тасним“, че преговорите за постоянния маршрут ще продължат между 30 и 60 дни. Съгласуването на трасе с Мускат не означава, че протокът е отворен, добави той. Иран продължава да не го смята за такъв.

В деня на интервюто в Техеран се намираше катарският премиер шейх Мохамед бин Абдулрахман Ал Тани. Това беше първото посещение на толкова високо ниво от Доха след началото на войната на 28 февруари. С Арагчи той обсъди поетапен план, който включва временния коридор за корабоплаване и общия проект за разчистване на мините. Ал Тани постави условие усилията да зачитат суверенитета на съседните държави и свободата на корабоплаването в Залива.

Но спорът не се отнася само до трасето, а и до това дали проходът изобщо може да се смята за затворен. От юни насам американските сили организират нощни преминавания през южната лента, намираща се в омански води. Съдовете се движат в колони с изключени транспондери и без съпровод от бойни кораби. На тази основа Тръмп определя протока като отворен, докато Техеран отказва да го признае за такъв.

Разминават се и данните за обема на трафика. На 19 август американски представители съобщиха пред Axios за среднодневен износ от близо 10 млн. барела през водния път. Търговските компании, които наблюдават движението през протока, отчитат приблизително наполовина по-малък обем.

Формално протокът е затворен от 28 февруари, а Иран обяви затварянето му на 4 март. Петролният транзит е спаднал до около 5 млн. барела дневно при близо 20 млн. преди войната. Катарският износ на втечнен газ показва сходно свиване – 18 товара за шест месеца при 509 през предходната година.

Ударите по плавателни съдове също не са прекратени. На 14 август иранско нападение порази танкер на ADNOC, а при друг удар на 18 август загина моряк. В четвъртък неидентифициран снаряд подпали танкер край оманския бряг. Пожарът беше потушен, а екипажът остана невредим.

Географията превръща Мускат в неизбежен участник във всяка договореност. В най-тясната си част протокът е широк 21 морски мили. При териториални води, простиращи се на 12 мили от иранския и оманския бряг, не остава отделен международен коридор – всяка част от водния път попада под юрисдикцията на едната или другата държава.

Поради това всяко трасе изисква съгласието както на Техеран, така и на Мускат. Същата особеност позволява на иранската страна да представи като договореност нещо, което оманската страна все още определя само като намерение.

Липсва и по-широката политическа рамка, в която разговорите за протока би трябвало да се впишат. Срокът на Исламабадския меморандум изтече на 17 август, без страните да го подновят. Междувременно Централното командване обяви възстановяването на морската блокада още на 13 юли и я въведе в сила на следващия ден.

Условията, посочени от Резаи, са по-широки от техническите договорености, по които работят посредниците. Искането за прекратяване на войната в региона обхваща както ливанското направление, така и ударите по иранска територия. Катарското и оманското посредничество обаче е съсредоточено върху техническа договореност за един маршрут и разчистването на мините.

Поради това е вероятно временен коридор да бъде обявен, преди протокът да бъде официално отворен. За обявяването на коридора е необходимо съгласие между Техеран и Мускат, докато пълното отваряне зависи от изпълнението на искания, отправени към Вашингтон.

Има обаче основания и за алтернативния сценарий. Гарибабади определи срок от 30 до 60 дни за техническите преговори, а ал-Бусаиди заяви, че временният проход може да бъде обявен скоро. Ако този график бъде спазен, обявяването на коридора и отварянето на протока могат да съвпаднат.

Тази оценка би получила потвърждение при съвместно иранско-оманско съобщение, съдържащо дата за влизане на договореността в сила, последвано от транзит, надхвърлящ сегашните 5 млн. барела дневно. Тя би била отслабена от ново едностранно иранско съобщение без потвърждение от Оман или от удар срещу търговски съд в дните след обявяването.

Нощният коридор през Ормуз: официалните числа са двойно над проследените

🇺🇸🛢️⚓ 15-20 танкера преминават всяка нощ през южния канал на Ормузкия проток, а средният износ на петрол по този маршрут вече доближава 10 милиона барела на ден. Това заявиха пред Axios двама официални представители на САЩ, единият от които има пряк достъп до информация за операцията. Търговските компании, които проследяват трафика по водния път, отчитат близо два пъти по-малък обем. Зад това разминаване стои въпросът дали Вашингтон действително е отнел на Техеран лоста, на който Иран разчита в преговорите.

Публикацията от 19 август описва механизъм, който не беше представян с подобна степен на подробност. Оперативната група, която организира транзита, се ръководи от щаба на 82-ра въздушно-десантна дивизия във Форт Браг, Северна Каролина. Всеки ден тя изготвя два списъка: единия – на корабите, които излизат от Персийския залив към Арабско море, а другия – на наетите празни танкери, влизащи по обратния маршрут, за да натоварят петрол в пристанища на ОАЕ, Бахрейн и Кувейт. През нощта те потеглят в две колони, всяка в собствен времеви прозорец. Групата работи в координация с въоръжените сили на държавите от Залива. „Контролираме южната лента на Ормузкия проток вече два месеца. Корпусът на стражите на Ислямската революция (IRGC) може да пречи, но не той владее протока, а ние“, заяви единият от служителите.

Самият маршрут не е нов, но не става дума за конвойна операция. Оманската лента, разположена южно от установената система за разделно движение, беше описана още на 5 юни в циркуляр на INTERTANKO – най-голямото сдружение на танкерни оператори. Доналд Тръмп я обяви публично пет дни по-късно. Указанията, които американските военни изпратиха на компаниите от сектора, ясно очертават обхвата на защитата: бойни кораби не съпровождат търговските съдове, американски войници не се качват на борда, участието е доброволно, а капитанът може да се откаже във всеки момент. Ролята на въоръжените сили се свежда до въздушно наблюдение, разузнаване и реакция при възникнала заплаха. Търговските кораби плават нощем с изключени транспондери и сведено до минимум радарно излъчване, а екипажите пазят радиомълчание. По същите официални служители този режим е станал възможен след двуседмична кампания на Централното командване, при която са били повредени иранските радари и системи за морско наблюдение. На Техеран са останали няколко възстановени станции и наблюдатели на борда на бързоходни катери на IRGC.

Именно тази процедура прави външното проследяване и отчитането на количества почти невъзможни. Мишел Уийз Бокман, старши морски анализатор във Windward, оценява средния износ през южния коридор за последния месец на около 5 млн барела дневно – според нея близо 1/3 от предвоенните обеми. Ядрото на трафика е флотилия от близо 70 много големи танкера: 38 принадлежат на южнокорейската Sinokor Group, 20 – на частни гръцки компании, а останалите – на държавните енергийни дружества в Персийския заив. Повечето се движат совалково и прехвърлят товара си на друг кораб извън Залива. Бокман алармира, че проследяването се затруднява още повече, защото все повече съдове плават със спрени транспондери, а част от сателитните снимки на търговски оператори се задържат под натиск от Вашингтон.

Останалите показатели очертават сходна картина. Към 18 август Kpler отчита средно по 10 транзита дневно за 5-дневния период (най-ниската стойност от май насам) при 3 кораба в неделя. На 11 август министърът на енергетиката Крис Райт съобщи 7-дневна средна стойност от близо 9 млн барела дневно през протока. Това фактически съвпада с твърденията на събеседниците на Axios и е двойно над оценката на Windward.

Един показател обаче подкрепя американската версия – броят на корабите. Съвместният център за морска информация (JMIC) отчита общо 42 подпомогнати от САЩ транзита на 9-10 август, което отговаря на онова, което посочват американските служители. Извън подпомагания режим през същите 2 дни са преминали 2 и 3 товарни кораба, както и по 1 танкер дневно. За сравнение, нормата според данните за 2025 г. е около 138 транзита дневно. Следователно разминаването изглежда не е в броя на корабите, а по-скоро количеството на превозвания товар.

Сметката на САЩ обаче не е напълно съгласувана. Ако средният дневен обем е 10 млн барела, но в отделни нощи от Залива излизат между 15 и 20 млн, по-силните нощи трябва да бъдат компенсирани от значително по-слаби. Това се отнася и за нощта срещу сряда, когато според същите официални представители са били изнесени около 15 млн барела, а в графика са фигурирали над 20 кораба. Ако стойности близо до горната граница се достигат често, през част от останалите нощи обемите реално би трябвало да падат до нулата. Референтната стойност е известна: Международната агенция по енергетика (МАЕ) отчита средно 19,87 млн барела дневно през протока през 2025 г.

Част от петрола изобщо не се превозва по море. Райт съобщи за 5–7 млн барела дневно, които преминават по модернизирани тръбопроводи и износни терминали, които заобикалят Ормуз. Става дума преди всичко за саудитския тръбопровод Изток–Запад към Червено море и емирския тръбопровод до пристанище Фуджейра. Предвоенната оценка на МАЕ за този резервен капацитет беше между 3,5 и 5,5 млн барела на ден, с изрична уговорка, че по-големи обеми не са били изпитвани на практика. Дори ако официалните данни бъдат приети изцяло, общият износ от региона би достигал между 15 и 17 млн барела дневно – с близо 3–5 млн под нивото от 2025 г.

Коридорът, който САЩ определят като контролиран, продължава да попада под обстрел. На 3 август снаряд удари машинното отделение на кораба за сухи товари „Миноан Пайъниър“ и предизвика петролно петно с дължина над 10 км, достигнало до остров Кешм. На 8, 13 и 14 август бяха поразени три кораба на емирската ADNOC. На 18 август, часове преди Тръмп да напише, че протокът е отворен и работи и че всички морски мини са премахнати или взривени, друг гръцки сухотоварен кораб – „Миноан Дигнити“ – беше ударен на по-малко от една морска миля от оманския бряг. Главният му механик загина, а екипажът беше поет от оманската брегова охрана. Според JMIC американските военни подпомагат именно съдовете по южния маршрут, но Иран продължава да ги поразява и там. Ефектът върху трафика е незабавен: след ударите по корабите на ADNOC през изминалата седмица Kpler отчете пет търговски съда в събота и нито един в неделя, при общо 31 през предходния уикенд.

Разкритието идва в седмицата, в която дипломатическият процес спря. 60-дневният срок по меморандума, подписан в Исламабад на 17 юни, изтече в понеделник. Във вторник Тръмп обяви, че разговори с Иран не се водят и не са насрочени, публикува карта, на която Ормуз е обявен за нова територия на САЩ, и потвърди, че морската блокада на иранските пристанища остава в сила. Дни по-рано той заплаши, че ще бомбардира Оман, ако Маскат се намеси в преговорите с Техеран. Председателят на иранския парламент и главен преговарящ Мохамад Багер Галибаф отговори, че водният път ще остане затворен, докато САЩ не вдигнат блокадата, не освободят замразените активи и не отменят петролните санкции. В сряда ОАЕ прекратиха търговията и финансовите операции с Иран, след като две балистични ракети паднаха в техни води.

Официалната и проследената оценка технически могат да бъдат верни едновременно. Самите компании за проследяване признават, че корабите, движещи се с изключени транспондери, им убягват. Хавиер Блас от Bloomberg посочва, че дори един неотчетен супертанкер може чувствително да измести средната стойност. Противоположната хипотеза – че Вашингтон завишава количествата – също има опора. JMIC потвърждава броя на корабите, докато спорът остава върху количеството петрол: именно показателят, чрез който Тръмп публично измерва контрола си над водния път, откакто през юни обяви, че са изнесени над 100 млн барела. Вероятно действителната стойност се намира някъде между двете оценки – по-близо до горната граница на проследените количества, отколкото до официалната цифра.

Тръмп заплаши да бомбардира Оман заради преговорите му с Иран за Ормуз

🇺🇸⚔️🇴🇲 САЩ ще разкажат играта на Оман с бомбардировки, ако се изпречи на пътя на Вашингтон във войната срещу Иран. Това заплаши президентът Доналд Тръмп в телефонно интервю за Fox News в понеделник, отговаряйки на въпрос на кореспондента Трей Йингст за паралелните разговори между Мускат и Техеран във връзка с контрола над Ормузкия проток.

„Ако Оман се изпречи на пътя, ще ги бомбардираме до дупка“, подчерта президентът на САЩ в заплаха, насочена срещу единствената арабска държава, на която Техеран има доверие като посредник, и идва в деня, когато изтече 60-дневният срок на меморандума за прекратяване на бойните действия.

Повод за думите му стана известен два дни по-рано. В събота говорителят на иранското министерство на външните работи Есмаил Багаи съобщи, че след над три седмици техническа работа Техеран и Мускат са постигнали съгласие относно карта на маршрутите за корабоплаване през протока „въпреки американското противодействие“. Според тиражираната информация те предвижда корабите да влизат през контролирани от Иран води и да излизат през омански. Окончателното одобрение зависи от върховния лидер Моджтаба Хаменей. Багаи добави, че постигнатото съгласие с Мускат само по себе си не прави водния път безопасен: отварянето му остава обвързано с вдигането на морската блокада от страна на САЩ и спирането на ударите по иранска инфраструктура. Публично потвърждение от Мускат засега липсва.

Географията превръща Оман в неизбежен участник. В най-тясната си част Ормузкият проток е широк едва 21 морски мили, или около 39 км. При териториални води от по 12 морски мили за Иран и Оман там просто не остава международен коридор – всяка част от прохода попада в териториалните води на една от двете държави. Затова позицията на САЩ, че става дума за международни води под техен надзор, се сблъсква не толкова с оманската дипломация, колкото със самата географска карта.

Това не е първата подобна заплаха. В края на май, по време на заседание на кабинета, Тръмп заяви, че ще отвори пролива за всички, че никой няма да го контролира и Оман „ще се държи като всички останали, или ще се наложи да ги взривим“. Държавният департамент публикува думите му. Малко по-късно министърът на финансите Скот Бесент отправи предупреждение към султаната, че го очакват тежки санкции заради предполагаемо съдействие при събирането на ирански такси за транзит. Според съобщенията оманският посланик го уверил, че подобна договорка не се подготвя.

Обект на този натиск е най-старият американски партньор в региона. Отношенията между двете държави в сферата на търговията и дипломацията датират от далечната 1790 г. Оман не приютява американски военни бази, но според рамково споразумение от март 2019 г. въоръжените сили на САЩ използват пристанищата Салала и Дукм. Второто може да приема самолетоносачи и осигурява сухопътен маршрут към Персийския залив, който заобикаля самия проток. Оман осигури канал за преговори, довели до ядреното споразумение от 2015 г. Освен това той посредничи при договорката на примирие между Вашингтон и хутите и съдейства за освобождаването на американски заложници. Министърът на външните работи Бадр ал-Бусаиди съобщи за безпрецедентен напредък само броени дни преди началото на съвместната кампания на въздушни удари от Израел и САЩ на 28 февруари.

Раздразнението в Белия дом има конкретни причини. През март ал-Бусаиди публикува в The Economist есе, в което написа, че САЩ са изгубили контрол над собствената си външна политика, следвайки израелската линия, и определи иранския отговор като вероятно единствения рационален избор пред ръководството в Техеран. Тази оценка разтревожи другите страни от Съвета за сътрудничество в Залива. Султан Хайтам бин Тарик поздрави Моджтаба Хаменей за издигането му за върховен лидер – нещо, което не направи нито един друг държавен глава от Залива. Оман е и единственият член на Съвета, който осъди войната, а ударите по собствените си пристанища описва, без да посочва извършителя.

Изолацията на Оман обаче е по-видима в тона, отколкото в самата позиция. Саудитска Арабия, ОАЕ и Катар също настояват пред Тръмп примирието да се запази, а разговорите с Техеран да продължат. Премиерът на Катар Мохамед бин Абдулрахман ал Тани увери в собствения си ангажимент към дипломацията и свободата на корабоплаване. Разликата е, че трите страни от Залива приютяват американски бази, докато Мускат не. Публичната заплаха за бомбардировки срещу държава от Съвета поставя на изпитание и тяхната позиция.

В същото интервю Тръмп потвърди, че му поддържа пряк канал с Корпуса на гвардейците на ислямската революция (IRGC), заобикаляйки посредниците и иранските политически институции. „Добри играчи на покер са, но умират“, заяви той за Иран и допълни, че е време да развее бялото знаме на капитулацията. Конкретен срок не беше посочен: по думите му няма график, той няма за къде да бърза, а междинните избори нямат нищо общо с неговите решения.

Иран отрече наличието на подобен канал още същия ден. Говорителят на IRGC Хосейн Мохеби заяви пред Tasnim, че не се водят разговори между офицери от гвардията и представители на Белия дом, а това е плод на „фантазии, породени от заблудите и кошмарите“ след поражението във войната. От своя страна Багаи определи публикацията на Axios за иракски кюрдски посредници между двете страни като медиен похват и психологическа операция.

Иранската ескалация следва свой собствен график. Висш ирански служител каза пред Reuters, че страната преминава от защитна към изцяло настъпателна позиция и че всички ирански структури ще бъдат готови да вдигнат залога в Ормузкия проток и в целия регион, ако дипломацията се провали. Ден по-рано началникът на въоръжените сили (Артеш) генерал-майор Амир Хатами обяви награда от 5 милиарда томана, или около 30 хиляди долара, за всеки убит или пленен американски военнослужещ. Сумата ще се удвоява при акция, дело на жена. Хатами предупреди също, че Вашингтон ще съжалява за всеки опит да анексира протока.

Повод за последното даде самият Тръмп, който заяви, че САЩ имат пълен контрол върху водния път, и на шега предложи да бъде обявен за американска територия. Заместник-министърът на външните работи на Ислямската република отговори, че протокът е бил, е и ще остане ирански.

Последиците се виждат най-отчетливо в транзита през пролива. По данни на Lloyd's List Intelligence от 16 август през Ормузкия проток са преминали едва 12 кораба за денонощие при обичайно равнище отпреди войната между 88 и 130. Преди затварянето оттам преминаваше около четвърт от световните доставки на нефт, превозван по море, и около една пета от втечнения природен газ. В разгара на кризата през пролетта суровият петрол от сорт „Брент“ достигна 126 долара за барел, а до 20 000 моряци останаха блокирани във водите на Персийския залив на около 2000 кораба. Към юли Международната морска организация (IMO) отчиташе най-малко 6000 моряци на около 400 кораба, които все още чакат да бъдат изведени.

Американската заплаха обаче е насочена не към основния противник, а единствения напреднал механизъм за изход от кризата. Иранско-оманската карта на маршрутите за транзит е единственият смислен документ, произлязъл от рухналия меморандум, подписан на 17 юни от Тръмп и иранския президент Масуд Пезешкиан с посредничество от Пакистан. Тръмп обяви меморандума за приключил още на 7 юли, след като на 25 юни край оманския бряг беше нападнат търговският кораб „Евър Лъвли“.

Споразумението се пропука именно по чл. 5. Оман предложи подкрепен от САЩ маршрут през собствените си териториални води, докато Иран настояваше за маршрут покрай иранското крайбрежие и обяви другата половина от протока за ограничена зона. Заплахата срещу посредника заради постигнато споразумение по същия този спорен въпрос рискува да извади от употреба единствения канал, който двете страни използват вече десетилетие.

Твърдението, че натискът дава резултат, има конкретно основание: след предупреждението за санкции от Бесент, Оман даде уверения на САЩ, че не готви такси за транзит. Доказателствата обаче свършват дотук. Заплахата от май не спря работата по маршрутите. Тя продължи и през август доведе до съгласуването на координати. Икономическата логика също не насърчава Оман да отстъпи: от началото на войната износът на останалите държави от Залива през пристанищата на Оман е скочил със 117%, а очакваният растеж за годината възлиза на около 3,5%. Затвореният проток носи на Мускат приходи, а не загуби.

При това съотношение на интересите Оман вероятно ще продължи преговорите, без да афишира това, и ще избягва всяка формулировка, която би могла да се тълкува като съвместен контрол с Иран. Оценката ще се потвърди, ако съгласуваните координати бъдат предадени без официално изявление от страна на Мускат и през следващите седмици започне нов кръг от преговори. Обратното, тя би била отслабена при публично замразяване на техническия канал или официално включане към американската позиция относно статута на Ормузкия проток.

Falcon Strike: CENTCOM учреди първата многонационална ударна дронова структура

🇺🇸 Централното командване на САЩ (CENTCOM) създава постоянна многонационална ударна структура, изградена около евтини безпилотни апарати за еднократна употреба, и кани в нея арабските си партньори от Залива. Оперативната група Falcon Strike, обявена на 13 август, ще действа във въздуха, по морската повърхност и под нея, а щабът ѝ ще бъде разположен в базата „Макдил“ край Тампа, Флорида.

Групата ще бъде ръководена от подчиненото на CENTCOM Командване за специални операции (SOCCENT), като в щаба ѝ ще влязат и представители на регионалните армии. Командващият CENTCOM адмирал Брад Купър обясни решението с това, което определи като огромен иновационен потенциал сред съюзниците и партньорите в региона. „Американските военни имат много силни партньорства и приятели в региона. Заедно сме по-силни, когато въвеждаме и разгръщаме нови способности съвместно“, заяви той. Нито една държава засега не е назована; Вашингтон провежда консултации и разпраща официални покани.

Falcon Strike не започва от нулата. Тя израства от оперативната група Scorpion Strike, обявена на 3 декември 2025 г. като първото подразделение на САЩ в Близкия изток, въоръжено с ударни дронове за еднократна употреба. Основното ѝ оръжие е LUCAS (Low-cost Unmanned Combat Attack System) – дрон, разработен чрез обратно инженерство на иранския „Шахед-136“. Компанията SpektreWorks предлага сродното си изделие FLM-136 с шест часа продължителност на полета и крейсерска скорост от 55 възела, а отраслови оценки поставят цената на една машина между 30 и 35 хиляди долара. LUCAS може да се изстрелва от катапулт, с ракетен ускорител, от подвижна наземна установка или превозно средство – комбинация, която позволява създаването на пускова площадка практически навсякъде, където има подходящ път или палуба.

Логиката беше заявена още при създаването на Scorpion Strike. Групата е част от инициатива на CENTCOM за формирования, които въвеждат бързо нови способности, а Купър обясни, че задачата ѝ е да превърне иновацията в средство за възпиране. Зад нея стои директивата на министъра на отбраната Пийт Хегсет от юли 2025 г. за господство в областта на дроновете, според която малките дронове трябва да се третират като разходен боеприпас, а не като скъпо въоръжение, пазено за изключителни случаи. Разликата в цената стои в основата на концепцията: апарат за около 30 000 долара може да бъде изразходван срещу цел, за която дотогава би бил необходим многократно по-скъп боеприпас.

8-те месеца между създаването на Scorpion Strike и обявяването на Falcon Strike са изпълнени с поредица от технологични и бойни дебюти. На 16 декември 2025 г. екипаж на Пети флот изстреля LUCAS от борда на „Санта Барбара“, боен кораб за крайбрежни води, в Персийския залив; дотогава такъв дрон не беше пускан от американски кораб в открито море. На 28 февруари 2026 г., в първите часове на операция „Epic Fury“, същите дронове бяха използвани в реални бойни действия за първи път.

На 12 юли 2026 г. три безпилотни катера Corsair на компанията Saronic поразиха свръхмалка подводница от класа „Гадир“ и ремонтния комплекс до нея във военноморска база Бандар Абас, непосредствено до входа на Ормузкия проток. Това стана, докато командването нанасяше десетки едновременни удари по иранската противовъздушна и брегова отбрана. На следващия ден CENTCOM съобщи за операцията, определи я като първата бойна употреба на морски ударни безпилотни апарати от силите на САЩ и заяви, че е ограничила способността на Иран да напада търговското корабоплаване.

Corsair е дълъг около 7 метра, носи товар до 450 кг, развива скорост от 35 възела и има обсег над 1000 морски мили; до май тази година Saronic е произвела поне 300 такива катера. Концепцията стъпва пряко върху украинския опит в Черно море, където малки надводни катери с взривен заряд извадиха от строя значителна част от руския флот и наложиха преместването на основната му база. Пренасянето на този модел в Залива обръща и досегашната посока на технологичното разпространение: същият клас оръжие, с който Иран и неговите съюзници атакуваха търговски съдове и военни кораби, вече се използва и срещу ирански бази.

Третият оперативен домейн в съобщението – подводният – засега няма този боен прецедент. По официални данни подводен ударен дрон камикадзе досега не е използван в бой, а конкретна платформа за тази задача не е представяна публично нито от CENTCOM, нито от Пентагона. Командването описва Falcon Strike като структура, която ще се разширява с присъединяването на партньори – тоест обявява направление и оперативна способност, преди конкретното средство за нея да е показано публично.

Морската война срещу Иран се намира в най-острата си фаза от пролетта насам: американската блокада, временно отменена с Исламабадския меморандум от 17 юни, е възстановена, а Ормузкият проток остава затворен за търговско корабоплаване. Според данни на командването към 12 август 59 търговски кораба са били пренасочени, на два са се качвали абордажни групи, а три са били обездвижени. Последният от тях е товарен кораб под панамски флаг, спрян с две ракети „Хелфайър“, поразили машинното му отделение, след като се е опитал да пресече Оманския залив. В началото на седмицата президентът Доналд Тръмп добави и ново условие към преговорите – Иран да плати обезщетение за свои минали действия. От своя страна Иран настоява за прекратяване на блокадата, изтегляне на американските сили от съседството си и окончателен край на войната.

Поканата към регионалните партньори има цена, която Вашингтон не назовава пряко. Държавите, от които се иска да изпратят офицери в настъпателно съединение, вече са изложени на ирански удари. На 1 март 2026 г. ирански ударен дрон порази американски тактически команден пункт в промишленото пристанище Шуайба в Кувейт и уби шестима резервисти от Сухопътните войски – първите американски военнослужещи, загинали в тази война. Ранените бяха над 30, а сирените не се задействаха преди попадението. В началото на юни ирански дронове нанесоха тежки щети и на международното летище в Кувейт.

Самият факт, че подобна структура се създава едва сега, показва къде досега е минавала границата на регионалното сътрудничество: съвместната работа със страните от Залива по програмите за дронове беше основно в областта на наблюдението и противодействието. Falcon Strike предлага тази граница да бъде премината и партньорите да бъдат включени директно в ударна структура.

Възможно е моментът да е избран и с оглед на преговорите: Купър обяви групата, докато Тръмп заяви нови условия към разговорите за отваряна на протока, а поканата към държавите от Залива да се включат в ударно съединение сама по себе си изпраща сигнал към Техеран. Но постоянната структура изисква перо от бюджета, щат, кариерни пътеки и договори за доставки – решения с хоризонт, който надхвърля текущата криза. Само за 8 месеца евтиният ударен дрон премина от изпитателна серия към редовно средство на CENTCOM, а Falcon Strike вече му осигурява собствен щаб, организационна рамка и покана за участие към чужди армии. Затова обявеното в четвъртък по-скоро очертава как американското командване планира да действа в региона и след евентуалното отваряне на Ормузкия проток.

Американски хеликоптер обездвижи контейнеровоз при блокадата на иранските пристанища

🇺🇸🚁🚢 Щурмови хеликоптер на ВМС на САЩ порази кормилото на товарния кораб „Вела Нова“ във водите на Оманския залив рано сутринта във вторник, след като екипажът пренебрегна поредица от предупреждения и продължи по курс, което Вашингтон тълкува като нарушение на блокадата около иранските пристанища. Корабът плава под панамски флаг и се движи на запад на 71 морски мили от бреговете на Пакистан. За стрелбата съобщи The Wall Street Journal, позовавайки се на американски официален източник. Централното командване на САЩ (CENTCOM) потвърди публично операцията в по-късна публикация.

Британската служба за морски търговски операции (UKMTO) съобщи на 11 август, че е получила сведения за „инцидент с контейнеровоз и военни сили“ в района. Първоначално службата определи плавателния съд като танкер, но по-късно коригира класификацията. Компанията за оценка на риска Vanguard уточни, че той е бил поразен с ракета. След попадението е избухнал пожар, който по-късно е бил потушен. Данните на Pole Star Global показват „Вела Нова“ в посочения от UKMTO район със статут „не се управлява“. Екипажът е бил евакуиран от кораба, а всичките 17 души на борда са невредими.

Изборът на мястото на попадението изглежда не е случаен. При предишни подобни операции CENTCOM е описвало почти една и съща процедура: американски летателен апарат използва високоточен боеприпас срещу машинното или рулевото отделение, след като екипажът не изпълни дадените му указания. Целта е плавателният съд да бъде лишен от ход и управление, но да остане на вода – обездвижване, а не потапяне. При случаите от 8 юни и 24 юли не бяха съобщени пострадали. Ударите срещу самото корабоплаване в протока имат различна равносметка: Международната морска организация отчита 17 загинали членове на екипажи от края на февруари насам.

„Вела Нова“ е приблизително 30-годишен контейнеровоз. Регистрираният му собственик е Golden Valley Marine Investment в Либерия, а операторът – Doris Shipping & Trading в Турция. Нито една от двете компании не фигурира в санкционен списък. Корабът е стоял на кей в Мумбай редом с плавателни съдове, свързвани с иранското корабоплаване, отбелязва Чарли Браун от United Against Nuclear Iran – организация, която следи иранския петролен износ и се застъпва за политика на максимален натиск върху Техеран. Двата плавателни съда, спрени със сила след възстановяване на режима през юли, бяха танкери. „Вела Нова“ превозва контейнери.

Блокадата започна в 10:00 ч. източноамериканско време на 13 април – дни след като преговорите между американска и иранска делегация в Исламабад приключиха без резултат. Командването, ръководено от адмирал Брад Купър, обяви, че мярката обхваща „цялото иранско крайбрежие“ и че всеки кораб, който влиза или излиза от блокираната зона без разрешение, подлежи на прехващане, отклоняване и задържане.

Още на 16 април председателят на Обединения комитет на началник-щабовете на САЩ генерал Дан Кейн и министърът на отбраната Пийт Хегсет уточниха публично обхвата: спира се движението към и от иранските пристанища, а не транзита през Ормузкия проток. Затварянето на протока и блокадата около пристанищата действат паралелно и до момента: Иран налага фактическа блокада на протока от 28 февруари, докато САЩ отделно възпрепятстват движението към иранските терминали.

Техеран определи мярката като пиратство и акт на война. Министерството на външните работи я нарече нарушение на примирието, договорено само дни по-рано, а военното ръководство на страната заяви, че блокирането на пристанищата не се различава от пиратство. Вашингтон отговаря, че режимът се прилага безпристрастно спрямо корабите на всички държави, които влизат или излизат от иранските терминали в Персийския и Оманския залив, и че свободата на корабоплаване през протока към неирански пристанища не се засяга.

През първите денонощия никой не опита да пробие блокадата. Първото пряко действие дойде на 19 април срещу иранския товарен кораб „Туска“, дълъг близо 270 метра и насочен към Бандар Абас. Разрушителят USS Spruance го предупреждаваше в продължение на шест часа, след което изстреля няколко снаряда от 127-милиметровото си оръдие по машинното отделение, а военнослужещи от 31-ва експедиционна част на морската пехота превзеха кораба. Иран отвърна с ударни дронове срещу американски бойни съдове, без да бъдат съобщени щети. Два дни по-късно американски военни се качиха на танкера „Тифани“, който няма държавна принадлежност и беше натоварил петрол от остров Харг преди началото на режима.

Темпът на операциите се ускори в края на май и началото на юни. На 29 май американски самолет извади от строя товарния кораб „Лиан Стар“ под гамбийски флаг с ракета AGM-114 Hellfire, насочена към машинното отделение, след повече от 20 предупреждения. На 8 юни изтребител F/A-18 Super Hornet от самолетоносача USS Abraham Lincoln порази празния танкер „Маривекс“ под флага на Палау. На 9 юни последва „Сетебело“, също под флага на Палау, а на 10 юни две ракети Hellfire спряха „Джалвир“ под флага на Гвинея-Бисау. Към 11 юни CENTCOM отчиташе девет извадени от строя кораба, 135 отклонени и 42 пропуснати с хуманитарни товари. Тази статистика обаче описва само корабите, които американските сили са успели да спрат: към 20 април Lloyd's List броеше поне 26 ирански съда, преминали линията както към Иран, така и в обратна посока, като 11 от тях са били натоварени с петрол.

Режимът беше отменен на 18 юни, след като Тръмп и иранският президент Масуд Пезешкиан подписаха меморандума за прекратяване на войната. Възстановяването му последва по-малко от месец по-късно: Тръмп го обяви на 13 юли, а от 20:00 ч. по Гринуич на 14 юли американските сили отново започнаха да спират движението към иранските пристанища. На следващия ден празният танкер „Белма“ под флага на Кюрасао беше ударен с ракети Hellfire по комина, докато се насочваше към Харг. На 17 юли корабът беше поразен повторно, този път докато вече се намираше на кей в самия терминал.

На 24 юли последва случаят, който прилича най-много на вчерашния: вертолет порази кормилото на танкер „Лавине“ под мозамбикски флаг в същата акватория, след като екипажът му, според данни на CENTCOM, се опитал да пресече линията най-малко четири пъти. Ден по-късно морски пехотинци се качиха на танкера „Чарминар“ под флага на Коморските острови в Арабско море, провериха го и го пуснаха да продължи.

От този момент насетне броят на отклонените кораби нараства бавно, но сигурно. Към 25 юли CENTCOM отчиташе 12 отклонени, два спрени със сила и два проверени кораба. Към 3 август отклонените бяха 44, към 5 август – 48, а към 6 август – 49, при непроменени два спрени със сила и два проверени. Съотношението между отклонените и извадените от строя съдове е част от самия механизъм на режима: на всеки кораб, спрян с огън, се падат близо 25, които са сменили курса след радиопредупреждение.

Ефектът върху иранския износ има ясно установена основа, но оценките за пълния му мащаб варират. Към 1 май Пентагонът изброи 31 танкера с общо 53 милиона барела ирански петрол, които не можеха да напуснат района, на стойност 4,8 млрд долара. Министерството представи сумата като пропуснат приход. Оценката на Тръмп от 22 април за загуби от половин милиард долара дневно предполага значително по-високо темпо за същия период. Междувременно наземните хранилища се доближаваха до предела на своя капацитет и Техеран започна да използва по-стари танкери като плаващи складове.

Прозорецът без блокада през юни обаче позволи износът да се върне в значителна степен. Председателят на Меджлиса и главен преговарящ Мохамад Багер Галибаф заяви на 30 юни пред държавната телевизия, че страната му не е изнесла нито един барел през близо двумесечното първо заграждение, но след вдигането му е продала над 40 милиона барела – при това на цена с около 20% над предвоенната. Твърдението за напълно спрян износ не съвпада с преброяването на Lloyd's List от април, а мащабът на последвалия износ вероятно също е подценен: TankerTrackers.com го оцени на 50 милиона барела.

United Against Nuclear Iran проследи 66 танкера, напуснали Оманския залив с ирански петрол и петролни продукти от 14 юни насам. По оценка на организацията това представлява около 80 милиона барела и над 6 млрд долара приходи. Нейните наблюдатели не са засичали след 12 юли нито един товар със суров ирански петрол, напуснал залива, без да срещне американските сили. Към 7 август организацията изброи поне 50 натоварени кораба по иранското крайбрежие, част от които стоят на котва заради затворените терминали.

Търговското корабоплаване през Ормуз така и не се възстанови. Преди войната през протока преминаваха 130-138 кораба дневно и около 20% от глобалните доставки на петрол по вода. На 3 август преминалите са едва 8, а между 4 и 6 август броят им варираше между 8 и 15 дневно, по данни на MarineTraffic. Свиването започна още през първите седмици: към 21 април Международната морска организация отчиташе около 20 000 моряци и 2000 кораба, блокирани в Персийския залив. Същата организация е регистрирала 64 случая на насилие срещу търговски плавателни съдове от края на февруари.

Brent се търгуваше близо до 88 долара за барел във вторник сутринта спрямо 83 долара в края на миналата седмица. Това е близо 16% над равнището отпреди войната, но остава далеч под върха от над 110 долара от май.

Инцидентът с „Вела Нова“ идва в най-напредналия досега етап от преговорите. На 6 август Иран и Оман постигнаха разбирателство за входните и изходните маршрути през протока и евентуални такси за услуги. По описанието на Axios влизащите кораби ще използват северен коридор през ирански води, а излизащите – южен коридор през омански води, за срок от 60 дни и първоначално без такси. Катарското министерство на външните работи заяви на 11 август, че разговорите се намират в „напреднал етап“ и че реакциите както от Техеран, така и от Маскат са положителни.

В оценка от 7 август United Against Nuclear Iran посочи, че договорката трудно ще се материализира, тъй като Вашингтон вероятно ще ѝ се противопостави, а морските застрахователи се въздържат да покриват кораби, които плащат на санкционирания ирански режим. Иранският външен министър Абас Арагчи обаче обвърза отварянето на протока с условия към Вашингтон – облекчаване на санкциите и репарации. Тръмп от своя страна каза пред Axios в неделя, че „намалява тона“ и ще заложи на икономически натиск вместо на нови удари. Същия ден секретарят на Върховния съвет за национална сигурност на Ислямска република Иран Мохсен Резаи заяви, че страната му „няма да отстъпи от правата и интересите на народа си пред каквато и да е заплаха“.

Камери на дроновете на Кралския флот са изпращали сигнали към Китай.

🇬🇧⚓🇨🇳 Камерите на новите безпилотни катери в състава на Кралския флот са провеждали автоматична комуникация с IP адрес в Китай, след което Министерство на отбраната е прекъснало изцяло мрежов им достъп. За случая съобщи The Telegraph на 9 август в разследване на Ричард Холмс. Предаването е засечено при рутинна проверка за язвимости в щаба на Специалната лодъчна служба (SBS) в Пул, графство Дорсет.

Дроновете са Kraken K3 Scout – безекипажни надводни плавателни съдове с дължина 8,4 метра, скорост до 55 възела и способност да остават в морето до 30 дни с полезен товар от 600 кг. Кралският флот поръча 20 от тях на 11 март за 12,3 млн паунда по проект Beehive и ги разпредели между Ескадрата на бреговите сили и 47-и командо на Кралската морска пехота, където се използват от спецчасти за задачи по разузнаване и наблюдение край оспорвани брегови ивици. Произвеждани са от Kraken Technology Group, чието седалище се намира в Сегенсуърт, Феъръм. Катерите са в строя от март, което значи, че предаването е продължавало през по-голямата част от времето им на служба досега.

Разследващите описват засечените пакети като heartbeat communications – автоматични съобщения, с които мрежово устройство през определени интервали докладва, че е включено и работи. В граждански системи това е рутинен служебен трафик: охранително оборудване се свързва с управляващата си платформа, а тя регистрира неговото състояние. Самият пакет не съдържа изображение, но носи идентификатор на самото устройство, мрежовия адрес, от който се свързва, и времева отметка. Натрупани от седмици, тези сигнали могат да покажат кога съответната апаратура е активна и кога не – тоест да очертаят модел на работа на подразделението, без нито един кадър да напусне борда.

Министерство на отбраната формулира оценката си значително по-тясно. „Рутинна проверка за уязвимости установи проблем в подсистема на безекипажен надводен плавателен съд на Kraken, използван от Кралския флот. Задълбочено разследване не откри доказателства за достъп, компрометиране или външно предаване на данни или системи на министерството“, заяви говорител на ведомството.

Производителят определя произхода на проблема по-конкретно, но в думите му стои съществена уговорка. „Наясно сме, че някои камери на трети производители, съвместими с националния закон за разрешаване на разходите за отбрана, са имали малък брой компоненти с произход извън Обединеното кралство. След одит на Kraken и Кралския флот сме уверени, че чувствителни данни никога не са излизали извън предвидените канали и че евентуалните уязвимости са установени и затворени“, заяви говорител на компанията.

Съответствието със Закона за разрешаване на разходите за национална отбрана на САЩ (NDAA) е критерий за допустимост и доверие при държавни поръчки от двете страни на Атлантическия океан, като обхваща по-малко, отколкото може да подскаже самото определение. Раздел 889 от закона за фискалната 2019 г. сложи забрана на федералните агенции и изпълнители да купуват оборудване за наблюдение, произведено от пет поименно изброени китайски компании – Hikvision, Dahua, Huawei, ZTE и Hytera – както и от техни дъщерни дружества. Проверката се извършва на нивото на крайния производител. Изделие, сглобено извън Китай от компания, която не присъства в списъка, може формално да отговаря на изискванията дори ако в корпуса му има процесор, радиомодул или фърмуер от китайски доставчик, който не попада под забраната.

Кой е доставчикът, официално не е известно: нито вестникът, нито ведомството назовават конкретна фирма. Специализираният сайт Navy Lookout посочи в X, че мачтовият електрооптичен и инфрачервен блок на K3 Scout е от серията Night Navigator 3000 на канадската Current Scientific Corporation. Един катер обаче може да носи повече от една оптична глава, затова тази идентификация трябва да се разглежда като контекст, а не като установяване на конкретния засегнат компонент.

Моментът на откритието е особено неудобен за Лондон. На 12 май Великобритания обяви приноса си към многонационалната мисия за свобода на корабоплаването в Ормузкия проток, като изрично фигурират в пакета катерите на Kraken редом с ракетния разрушител „Драгън“, изтребители „Тайфун“, автономна техника за търсене и обезвреждане на мини и 115 млн. паунда ново финансиране. Мисията се води от Обединеното кралство и Франция и трябва да започне, когато между САЩ и Иран бъде постигнато устойчиво примирие. Подготовката е протичала именно със засегнатите съдове. Източник от отбраната заяви пред вестника, че доверието в платформата е изгубено. Изданието съобщава и за опасения, че част от оптико-електронните блокове са оставали активни, докато самите катери са били изключени, както и че служители с достъп до класифицирана информация в Пул може да са попадали в обсега на активните камери.

Самият проток остава затворен за нормален трафик. Американската морска блокада, възстановена през юли след срива на посредничения от Пакистан меморандум, е пренасочила 44 търговски съда, съобщи Централното командване в началото на август, докато Техеран и Маскат договарят съвместно управление на прохода.

Инцидентът застига производителя в период на бърз растеж. На 9 юли Kraken завърши инвестиционен рунд Series B за 175 млн. долара, воден от DTCP с участието на British Business Bank, иновационния фонд на НАТО и Rheinmetall, с което оценката на фирмата надхвърли 1 млрд. долара. Серийното производство на K3 Scout вече върви и в корабостроителницата Blohm+Voss на Rheinmetall в Хамбург, Anduril произвежда моделите K5 Kraken и K7 Sabre в САЩ, а Davie Shipbuilding поема Канада. Командването за специални операции на САЩ предостави на компанията 49 млн. долара през 2025 г. за разработване на надводни и подводни апарати от следващо поколение. Така производствената ѝ база се разгръща едновременно в четири държави.

Британският стратегически преглед на отбраната от юни 2025 г. заложи именно на бързи, частни компании с технологии, предназначени двойна употреба, за да отправи средства отбранителната индустрия да стане по-устойчива на сътресения във веригите за доставки. Слабото място, което сега излезе наяве, е именно от вида, който този подход трябваше да ограничи, и е достигнало до флота не чрез заобикаляне на правилата, а при формалното им спазване.

Нищо в изявленията на ведомството или на компанията не установява наличието на преднамерено създаден канал за изтичане. Описаното поведение е съвместимо още с обичайна функция на масов търговски модул, който при включване автоматично се регистрира в облачната платформа на производителя. И ведомството, и Kraken заявяват, че не е установено чувствителни или ведомствени данни да са напускали предвидените канали.

Тръмп спря ударите по Иран след препоръката на командващия CENTCOM

🇺🇸⚔️🇮🇷 Адмирал Брад Купър, ръководител на Централното командване на въоръжените сили на САЩ (CENTCOM) в Близкия изток, е препоръчал прекратяване на въздушната кампания около Ормузкия проток, тъй като е достигнала предела на своята ефективност. Неговата оценка, подкрепена от други военни и цивилни съветници, е натежала за решението на президента Доналд Тръмп в петък да спре ударите срещу Иран – първо прекъсване на огъня от две седмици насам. Това съобщи Axios в неделя, позовавайки се на двама източници, запознати с позицията на адмирала. Според изданието неговата препоръка е равнозначна на признание вътре в самата администрация, че кампанията по въздух има своите граници.

Купър е изложил своята позиция пред Пентагона, Обединения комитет на началник-щабовете и Белия дом по-рано същата седмица. Операцията около протока е свила значително способността на Иран да атакува плавателни съдове, а определените за поразяване цели вече са почти напълно изчерпани. Оттук нататък, според логиката на адмирала, остават два изхода. Единият е връщане към мащабни бойни действия, за да се довършат последните 20% от целите, набелязани, но неударени по време на съвместната офанзива на САЩ и Израел „Epic Fury“, започнала на 28 февруари. Без такова решение продължаването на ограничените нощни удари в досегашния им вид губи смисъл. Говорителят на CENTCOM капитан I ранг Тим Хокинс отказа коментар.

Решението се оформя бързо. В дните преди срещата в петък Тръмп беше склонен именно към подновяване на мащабните бойни действия. Настроението му обаче започва да се променя в четвъртък вечерта и беше затвърдено в петък след съвещание, на което съветниците и военните му представиха нов план за удари в същия ден. За първи път от две седмици насам Тръмп нарежда на въоръжените сили да задържат огъня по иранските цели по южното крайбрежие и в района на протока. Последните американски удари са нанесени през нощта срещу петък, 24 юли – 13-а поредна за кампанията. Военните действия се водят от разпадането на Исламабадския меморандум: документът, подписан на 17 юни между Тръмп и иранския президент Масуд Пезешкиан, беше обявен за денонсиран на 7 юли след ирански обстрел по три търговски кораба в протока. От нощта срещу 8 юли американските удари не бяха спирали.

Успоредно с оценката на Купър натежава и втори, аргумент на отбраната. Председателят на Обединения комитет на началник-щабовете генерал Дан Кейн е предупредил поверително министъра на отбраната Пийт Хегсет и президента, че острият недостиг на зенитни ракети може да застраши американските сили и техните съюзници в региона. За това предупреждение първи съобщи The New York Times, а говорител на генерала отказа коментар за „поверителните военни съвети, които председателят дава на президента“.

Мащабът на този недостиг е добре известен от няколко месеца по-рано: в анализ, публикуван на 21 април, Центърът за стратегически и международни изследвания (CSIS) оцени, че само за първите 7 седмици от кампанията САЩ са изразходвали близо 50% от запасите на ракети Patriot, над половината от прехващачите THAAD и над 45% от ракетите PrSM. Възстановяването на тези наличности до предвоенните нива ще отнеме между 1 и 4 години. Frontline Monitor вече съобщи и за практическия израз на този дефицит: първата от над три десетилетия насам вътрешна поръчка на американската армия за прехващачи от по-старото поколение PAC-2, възложена на 30 април изрично „в подкрепа на операция Epic Fury“, със срок за доставка едва пет месеца по-късно.

Но публичната линия, която поддържа администрацията, остава друга. Още през април главният говорител на Пентагона Шон Парнъл отхвърли изчисленията на CSIS с думите, че американската армия „разполага с всичко нужно, за да действа във време и място по избор на президента“, а опитите да се плаши обществото с изпразване на складовете описа като „неосведомени и безчестни“. В неделя, часове преди публикацията на Axios, постоянният представител на САЩ в ООН Майк Уолц отново омаловажи пред NBC тревогата за запасите и прехвърли отговорността върху предишната администрация. Личният съвет на най-висшия американски офицер обаче сочи точно в обратната посока.

Тези опасения далеч не са теоретични. Иранските ответни удари през последните две седмици достигнаха до американски военни бази в Йордания, Кувейт и Бахрейн. При удара с балистични ракети и безпилотници по авиобаза „Муафак Салти“ в Йордания в нощта на 18 юли загинаха трима американски военнослужещи – двама на място, а смъртта на третия, воден първоначално за изчезнал, беше потвърдена на следващия ден. По данни на CBS News от началото на войната на 28 февруари са загинали 18 американски военни, а повече от 400 души са били евакуирани за лечение. В същото време иранското министерство на здравеопазването отчита 59 убити и 666 ранени в периода между 27 юни и 24 юли.

Проблемът, който Купър назова, е разминаването между постигнатото и крайната цел. Ударите унищожиха бреговите ракетни батареи, радарите и плавателните съдове, с които Иран атакуваше корабоплаването, но протокът остава затворен. Причината е, че блокирането му не се крепи единствено на тези оръжия. Техеран изисква корабите да преминават само по обявен от него маршрут. Плавателните съдове, които поемаха по другия път до крайбрежието на Оман, попадат под обстрел, а водите остават минирани. В неделя иранската агенция „Тасним“ съобщи, че петролен танкер е избухнал в протока, след като е напуснал определения път и ударил морска мина. Техеран категорично настоява, че става дума за мина, а не за пряка иранска атака.

Това разграничение има ключови последици: в сряда Тръмп заяви, че за всеки нападнат кораб в Ормузкия проток САЩ ще разрушат мост или електроцентрала в Иран, включително в Техеран. Президентът добави, че оттук нататък щетите по съдовете, техните товари и всичко свързано с тях ще се плащат от финансовите средства на иранския режим, замразени и контролирани от САЩ.

Данните за морския трафик показват колко много остава да бъде постигнато. По данни на аналитичната компания Kpler между 22 и 24 юли през протока са минавали едва 3 кораба дневно, при над 100 дневни транзита преди войната. Преди кризата оттук минаваше около четвърт от световния износ на петрол и една пета от втечнения природен газ по море. В дните на кампанията цената на суровия петрол от сорта „Брент“ отново скочи до около и над 100 долара за барел.

На този фон дипломацията се задейства почти веднага. Оманска делегация пристигна в Техеран в петък, за да поднови разговорите за механизъм, който да позволи отваряне на Ормуз без атаки срещу кораби. Двама представители от региона заявиха пред CBS News, че е постигнат напредък и посоката е добра, но за пълно споразумение е необходимо още време. Те потвърдиха, че бомбардировките са спрени именно за да не се наруши преговорният процес.

Рамката, предложена от Оман, е известна по-рано и предвижда два отделно контролирани коридора: южен – през териториални води на Оман, със свободно корабоплаване при предвоенни условия, и северен – през териториални води на Иран, за който се изисква предварително одобрение от страната, но без събиране на такси. Министърът на външните работи Абас Арагчи договори продължение на разговорите на политическо и техническо-правно ниво още при посещението си в Маскат на 12 юли. Ирански представител посочи пред Ройтерс, че Техеран ще спазва примирието, докато американците го спазват, макар че допълни, че засега има „повече скептицизъм, отколкото песимизъм“. Уолц описа по-меко ситуацията в ефира на предаването „Meet the Press“ по NBC: президентът „дава малко пространство на преговорите“, запазвайки всички опции отворени, а разговорите вървят „на всяко едно равнище“.

Второто ключово направление е по море. САЩ и Обединеното кралство подготвят конференция в Лондон за създаване на международна коалиция, която да охранява корабоплаването и да разчисти мините. На нея се очаква да присъстват министри на отбраната и висши военни от западни и регионални страни, включително Хегсет и Кейн, въпреки че окончателна дата все още няма. Вашингтон иска от съюзниците си миночистачи, бойни кораби и безпилотни апарати, надграждайки по-ранните разговори между Лондон и Париж за мисия от 15 държави под съвместно британско-френско командване. Основният фарватер обаче трябва първо да бъде изчистен от над 80-те морски мини, поставени от Корпуса на стражите на ислямската революция от 28 февруари насам. В същото време мнозина от бъдещите участници поставят като условие окончателния край на бойните действия в района. „Американците търсят изход и искат нашата помощ“, обобщава пред Axios европейски дипломат.

Логиката на ситуацията е навързана: разчистването на мините изисква примирие, отварянето на водния път изисква разчистване, а краят на войната зависи от отварянето на протока. Препоръката на Купър премахва междинния вариант, в който Вашингтон действаше в последните две седмици – нощни удари, поддържащи натиска, без да носят крайно решение. Така остават единствено двете крайности: мащабна офанзива, чиято цена в изразходвани прехващачи е прекалено висока според висшето командване, или дипломатическо разплитане на възлите, чиито условия в момента се договарят в Маскат и Техеран.

Паузата в ударите съвпада с идването на делегацията на Оман, което значи, че тя може да е продиктувана от графика на мирните преговори, а не само от изчерпания списък с цели. Двете обаче не си противоречат, а водят до един и същ извод: адмирал Купър предлага да се спре точно онова, което вече не носи резултат. Оценката на Израел остава скептична – че Вашингтон и Техеран трудно ще постигнат трайно споразумение. Уолц от своя страна определи ръководството на режима като разделено във „вътрешно противоборство“ между съветниците на върховния лидер и онези, които тласкат в по-умерена посока.

📸 Снимка: Командирът на Централното командване на САЩ адмирал Брад Купър говори по време на брифинг за пресата в Пентагона през април. (Saul Loeb/AFP via Getty Images)

САЩ трупат сили и медици за по-широка война срещу Иран

🇺🇸⚔️🇮🇷 Съединените щати прехвърлят към Близкия изток сили за специални операции, изтребителни ескадрили и въздушни цистерни. Същевременно стратегическата авиация е поставена в повишена бойна готовност, а 150 военни медици са разположени в Германия. Тази подготовка цели да осигури на президента Доналд Тръмп реални опции за мащабна ескалация на военната кампания срещу Иран.

Прегрупирането, за което The Wall Street Journal съобщи на 22 юли, позовавайки се на запознати източници, идва само дни след като ракетен удар уби трима американски войници в Йордания. В отговор Тръмп публично заплаши да разпростре кампанията върху иранските мостове, електроцентрали и ядрена програма.

По данни на изданието изтребители F-16 от германската авиобаза „Шпангдалем“ и стелт изтребители F-35 от британската база на Кралските ВВС „Лейкънхийт“ се прехвърлят към региона, придружени от самолети-цистерни за зареждане във въздуха. Тежки бомбардировачи B-1B Lancer, базирани в САЩ и Обединеното кралство, са поставени в повишена готовност, а елементи от силите за специални операции се разгръщат във военни бази в Близкия изток.

Най-показателният елемент от този пакет обаче е медицинският: през последните дни 150 военни лекари и санитари пристигнаха в регионалния медицински център „Ландщул“ в Германия. Това е ключовото лечебно заведение, в което се евакуират ранените американски военнослужещи от Близкия изток. Официални лица уточняват, че тези маневри не означават, че вече е дадена заповед за нова офанзива. Те по-скоро подготвят почвата Тръмп да може да я разпореди – с операции срещу военни и инфраструктурни цели в значително по-широк мащаб от досегашния.

„Основната идея е да се предостави максимална гъвкавост на президента и на министъра“, коментира пред изданието генералът от резерва Джоузеф Вотел, бивш началник на Централното командване (CENTCOM) в периода 2016–2019 г.

Настоящото подкрепление надгражда групировка, която и без това е най-голямата концентрация на американски военни сили в региона от нахлуването в Ирак през 2003 г. Изграждана от края на януари, тя наброява над 50 000 военнослужещи и 17 кораба, сред които две авионосни ударни групи, 11 разрушителя и експедиционна единица на Морската пехота. На борда на ядрения самолетоносач USS Abraham Lincoln (CVN-72) в Арабско море екипажите зареждат изтребителите с боеприпаси и отработват процедури за предстоящи удари, предаде кореспондентът на CNN от самия кораб.

Непосредственият повод за ескалацията дойде през почивните дни. В петък, 17 юли, ирански балистични ракети и дронове удариха авиобаза „Мууафак Салти“ в Йордания. При атаката загинаха лейтенант Тайлър Фийхан (25 г.) и редник Изабела Гонзалес (19 г.). Сержант Ейнджъл Рамперсад (28 г.), който първоначално се водеше безследно изчезнал, вече също се счита за загинал, а други 25 души бяха ранени. Корпусът на гвардейците на ислямската революция (IRGC), определен от САЩ за чуждестранна терористична организация, пое отговорност за нападението в свое изявление на следващия ден.

Четвърта жертва беше дадена в Иракски Кюрдистан: в неделя, 19 юли, според данни на Пентагона сержант Майкъл Суинтън (30 г.) е загинал при контролирана детонация на невзривен боеприпас от свален ирански дрон-камикадзе. Това са първите американски жертви от ирански огън от март насам – и според сведения на The Wall Street Journal именно те са тласнали Тръмп към това да обмисли по-мащабни военни действия.

Самата ескалация обаче започна още в началото на месеца. На 7 юли Тръмп обяви края на Меморандума от Исламабад – 60-дневното примирие, подписано на 17 юни с иранския президент Масуд Пезешкиан, чийто основен посредник бе Пакистан. Причината бяха иранските удари срещу три търговски кораба в Ормузкия проток. Още в нощта срещу 8 юли последваха американски удари по над 80 цели в Южен Иран, последвани от ирански ответни залпове по базите на САЩ в Бахрейн и Кувейт, както и възобновяване на американската блокада на иранските пристанища и петролните санкции.

Техеран от своя страна твърди, че е поразил 85 обекта на САЩ и техните съюзници в региона и че е свалил разузнавателен дрон MQ-9 – без това да има независимо потвърждение. Оттогава Централното командване поддържа ежедневен темп на операции – 12 поредни нощи към 22 юли (колкото продължи цялата 12-дневна война от юни 2025 г.). Нанесени са удари по командни центрове, брегови позиции, системи за ПВО, пускови площадки за балистични ракети и дронове, както и по морска инфраструктура.

Цената за корабоплаването в Ормузкия проток е измерима: до 20 юли през него са преминали едва 53 плавателни съда при 157 седмица по-рано. Транзитът на танкери и газовози е спаднал от 90 на 30, а към средата на месеца около 6000 моряци се оказаха блокирани в района.

С оглед на тези събития Тръмп очерта конкретни цели. Той формулира отговора на ударите по търговското корабоплаване под формата на „твърда тарифа“: ирански мост или електрическа централа за всеки поразен кораб. Във вторник, 21 юли, той посочи обект от съвсем друга категория – подземния ядрен комплекс „Кух-е Коланг Газ Ла“, известен на Запад като Pickaxe Mountain („Планината на кирката“):

„Ще ударим този район вероятно скоро, и то много тежко.“

Строен от 2020 г. на около 1,5 км южно от обогатителния завод в Натанз, комплексът е вкопан дълбоко в скалния масив. По израелска разузнавателна оценка, цитирана от The Wall Street Journal, през есента на 2025 г. Иран е прехвърлил там центрофуги и част от запаса си от обогатен уран.

Техеран реагира по два канала едновременно: външният министър Абас Арагчи предупреди, че всяка нова агресия ще срещне „мощен и решителен отговор“, а държавните медии предадоха в сряда официалната позиция, че евентуален удар по ядрен обект ще се третира като пълномащабно разширяване на войната.

Че Белият дом се готви за продължителна кампания, става ясно и от финансовите действия. Във вторник министърът на отбраната Пит Хегсет поиска от Конгреса нови 87 млрд. долара за военни операции – първо на закрит двупартиен брифинг, а след това пред Сенатската комисия по бюджетните кредити. Това стана, след като през март Пентагонът вече заяви нужда от най-малко 200 млрд долара. Ден по-късно Камарата на представителите придвижи финансов пакет от 95 млрд долара, от които около 73 млрд са заделени за войната, а остатъкът – за подкрепа на фермерите и изборната реформа на Тръмп. Рамката тепърва трябва да бъде гласувана в Сената, но част от ключовите републиканци вече открито изразяват съмнения относно размера на сметката – ясен знак, че вътрешният политически ресурс за кампанията не е неизчерпаем.

Съставът на новия военен пакет е дори по-показателен от финансовия му обем. Стратегията за възпиране обикновено разчита на видими платформи – самолетоносачи, ескадрили и бомбардировачи в готовност. Трупането на медицински резерв в тила обаче не е сигнал към Техеран, а планиране за собствени сериозни загуби – т.е. индикация за предстоящи операции с много по-висок риск от текущите удари от разстояние. За това подсказва и повторното разгръщане на силите за специални операции.

Прочитът на ситуацията все пак не е еднозначен. Част от медицинския ресурс има съвсем непосредствена задача: ранените от „Мууафак Салти“ вече се лекуват по верига, чийто краен пункт е именно болницата в „Ландщул“. Освен това официалните лица изрично подчертават, че нова офанзива все още не е заповядана – наличието на военна способност не означава автоматично взето решение за нейното използване.

Юлският прецедент обаче натежава в обратна посока: обявеният на 7 юли край на примирието се превърна в удари срещу над 80 цели още същата нощ. При това положение е твърде вероятно САЩ да готви кампания срещу инфраструктурни и ядрени цели – нещо, което текущата стратегия за натиск по море не е изисквала. Разбира се, трупането на военни опции служи като лост за бъдещи преговори, а този лост работи само ако заплахата е реална.

Ако тази военна мощ бъде използвана срещу „Кух-е Коланг Газ Ла“, конфликтът фундаментално ще промени характера си. Досега кампанията, въпреки своята интензивност, оставаше в рамките на логиката на принуда около протока: удари по военни цели, морска блокада и формула „електроцентрала за кораб“. Поразяването на съоръжение за обогатяване на уран обаче би върнало сблъсъка към ядрената му ос – праг, който Техеран изрично определи като червена линия за ескалация.

Тук ключова роля играе и един технически детайл: поставените в готовност бомбардировачи B-1 носят най-тежкия конвенционален боен товар в американската авиация, но дълбоко вкопани ирански съоръжения като този във Фордо през юни 2025 г. бяха поразени от стелт бомбардировачи B-2 Spirit с бункерни бомби GBU-57. Прехвърлянето им към региона вероятно би било най-явното потвърждение, че заканите към „Планината на кирката“ са преминали от реторика към конкретно оперативно планиране. Обратно – евентуален рестарт на пакистанския канал за посредничество и осезаем спад в темпото на удари биха потвърдили хипотезата, че трупането на сили е просто инструмент за дипломатически натиск.

Към момента фактическото положение е следното: потокът от ескадрили, медици и милиарди долари гради съответните военни възможности, но окончателното решение за започване на офанзива все още не е взето.

📸 Галерия: Бойни кораби на ВМС на САЩ преминават през Арабско море в плътна формация, докато силите на Централното командване (CENTCOM) продължават да насърчават регионалната сигурност и стабилност, 30 юни 2026 г. (U.S. Navy)