CENTCOM обяви контрол над Ормуз в най-тежкия месец за корабите

🇺🇸⚓🇮🇷 Началникът на Централното командване на САЩ (CENTCOM) адмирал Брад Купър прелетя над Ормузкия проток по-рано днес, а командването отново заяви, че САЩ и техните партньори в региона контролират международния воден път. Това изявление идва в месеца с най-много нападения срещу търговски кораби от началото на войната с Иран на 28 февруари 2026 г. Купър наблюдава теснината от тежкия транспортен хеликоптер CH-47 Chinook на Сухопътните войски на САЩ и проведе среща с американски военнослужещи, участвали в разминирането, съобщи CENTCOM.

Числата, с които командването подкрепя думата „контрол“, доказват нещо по-ограничено: охраняваният от САЩ коридор, по който излизат петролът и газът на държавите от Залива, работи. Самият проток остава с трафик 70% под довоенния, с близо 500 кораба, чакащи на котва от двете му страни, както и рекорден брой атаки през октомври, като повечето попадения от юли насам са нанесени по южния маршрут край оманския бряг, по който минава охраняваната от САЩ лента.

Според съобщението американските сили са помогнали на партньорите от Залива да изнесат над 1,5 млрд. барела суров петрол от лятото насам. За последните 6 месеца с тяхна подкрепа през Ормуз са минали над 3000 търговски кораба. „Днес основните транзитни маршрути в Ормузкия проток остават напълно чисти от ирански морски мини благодарение на невероятните усилия на нашите хора“, посочи Купър. Командването добавя, че през последните месеци над 95% от плаващите там кораби са преминали безопасно „въпреки неоправданата агресия“ на Корпуса на гвардейците на ислямската революция (IRGC), което „ясно показва“, че САЩ и регионалните им партньори контролират водния път.

Отчетеното количество петрол се покачва с равномерен темп. На 19 септември Купър обяви в обръщение на видео над 1 млрд барела за около 2 месеца и над 2000 подпомогнати транзита. На 8 октомври CENTCOM отчете 1,25 млрд. На 25 октомври – 1,5 млрд., т.е. по около четвърт милиард за всеки от двата интервала от около 2 и половина седмици. Тогава командването говори изрично за петрол, минал през Ормуз; днешното съобщение посочва помощ при износа и не уточнява колко от барелите са минали през самата теснина. А капацитетът на тръбопровода Изток–Запад на Aramco, който заобикаля пролива към Червено море, вече е 7 млн. барела на ден, по думите на главния изпълнителен директор на компанията Амин Насер пред Al Arabiya Business.

Броят на транзитите съвпада с данните на Службата за военноморско сътрудничество с търговското корабоплаване (NCAGS) на САЩ: около 28 подпомогнати транзита на ден, колкото е нужно за онези 1000, добавени между съобщението през септември и това днес. Това обаче е американска статистика. Центърът за морски търговски операции (UKMTO) на Кралския флот я включва в седмичния си обзор от 23 октомври с изричната бележка, че не може да я провери независимо. Обзорът отчита за седмицата 114 излизания и 127 влизания, сред които са и отчетените от САЩ. Общият брой е около 70% под нивото отпреди конфликта. Със системата за автоматична идентификация (AIS), по която корабите излъчват позицията си, се виждат само 47 от тях, около 7 на ден. На всеки такъв кораб се падат около 4, чието преминаване САЩ отчитат като подпомогнато. По данни на NCAGS 80% от всички са танкери и газовози.

Съвместният морски информационен център (JMIC) към ръководените от САЩ Обединени морски сили в Бахрейн посочва сходни стойности. Според бюлетина му от 25 октомври при независимо проследяване се установява едноцифрен брой преминавания на ден, колкото отчита и UKMTO, при обичаен трафик от около 138 на ден за 2025 г. На котва край Фуджейра, Дубай, Мусандам и Бандар Абас чакат около 492 кораба, а центърът очаква опашката да остане.

Разликата между американските данни и независимото преброяване се обяснява с начина, по който работи коридорът. Танкерите, чиито оператори приемат риска, минават нощем по охранявана от военните на САЩ лента край оманския бряг, с изключени системи за позициониране и мобилни телефони, описва Lloyd's List Intelligence. Петролът след това се прехвърля към други танкери в Оманския залив за купувачите в Азия. Корабите, които плават открито, минават предимно по иранския маршрут край северния бряг, отбелязва UKMTO.

Повечето удари са по южния маршрут край Оман: 57 от общо 79, отчетени от UKMTO от 6 юли досега. Ноам Райдан, поддържащ картата на морските инциденти на Вашингтонския институт за близкоизточна политика (WINEP), отчита 28 потвърдени и докладвани нападения в Ормуз и прилежащите води само през октомври и 113 от началото на войната. Това е най-високият месечен брой, откакто WINEP следи инцидентите през 2017 г., съобщи Reuters. Според проверка на агенцията в списъка на Международната морска организация през октомври са поразени 11 супертанкера, всеки с товар от около 2 млн. барела. На 21 октомври беше поразен танкер западно от Буха, а на 22 октомври – излизащ газовоз североизточно от Лима. И двете нападения са край полуостров Мусандам в Оман. От 28 февруари досега по данни на UKMTO са напълно загубени 6 съда, сред които е контейнеровозът GFS PRIDE, потънал при теглене на буксир след удара на 13 октомври, който CENTCOM приписва на снаряд на IRGC. JMIC оценява заплахата в Ормуз като тежка. Това е предпоследната степен по петстепенната скала на центъра, при която умишлените враждебни действия се смятат за много вероятни.

Мините остават най-спорната част. В края на август CENTCOM обяви международно признатите коридори за разчистени, а IRGC многократно съобщава за танкери, взривени от мини по „неразрешения“ от Техеран южен път; само между 17 и 23 октомври такива съобщения имаше 4 пъти, всеки път без имена на кораби. За твърденията от 17 октомври JMIC отговори, че няма никакво потвърждение, а CENTCOM ги нарича неверни. На 22 октомври, след ново иранско твърдение за 7 ударени съда, Тръмп обвини Техеран, че измисля удари и мини, за да вдигне цената на петрола преди междинните избори в САЩ. В своя бюлетин от 25 октомври обаче JMIC продължава да съветва моряците да внимават за опити за миниране в схемата за разделяне на движението и около нея, т.е. точно в коридорите, които Купър нарича чисти.

Другата половина от американския натиск е блокадата на иранските пристанища. JMIC потвърждава, че тя се прилага, а през септември Купър твърдеше, че Техеран не е изнесъл нито барел. Иранският посланик в Исламабад Реза Амири Могадам каза на 24 октомври, че е заявил с пакистанските посредници готовност да отвори протока, ако Вашингтон вдигне блокадата, съобщи AP. Източник на близката до IRGC агенция Tasnim отрече, че Иран приема да отвори протока в замяна на вдигане на блокадата: вдигането ѝ е само едно от седемте искания, които Техеран вече е предал на Вашингтон. На 25 октомври външният министър Абас Арагчи заяви, че след войната нито трасетата през пролива, нито управлението му ще бъдат същите като преди. Същия ден Тръмп каза пред Fox News, че САЩ вече контролират Ормуз и че се колебае дали да сключи сделка с Иран, или да го довърши; ден по-рано твърдеше, без да даде числа, че през Ормуз минава повече петрол, отколкото преди конфликта. Регионът се готви САЩ или Израел да подновят ударите преди или непосредствено след изборите в Израел на 27 октомври и междинните в САЩ на 3 ноември, пише AP.

Сравнението илюстрира какво точно е постигнато. Вашингтон поддържа отворен тесен нощен коридор за петрола и газа на съюзниците си и затваря пристанищата на Иран. Той обаче не осигурява свободата на корабоплаването, за която говори съобщението: корабите, които плават открито, минават по иранското трасе, а онези по южния маршрут, където минава американската лента, плават с изключени транспондери и поемат повечето попадения. Процентът на безопасно преминали отчита само кораби, които са тръгнали, но не и онези около 492 кораба, които чакат. Има данни и в подкрепа на американската версия. По данни на Lloyd's List Intelligence в седмицата 5–11 октомври, въпреки рекордните атаки, през Ормуз са минали 104 съда без връзка с Иран, с 31% повече от средния седмичен брой за август. Пристигащите танкери за суров петрол се задържат на септемврийското ниво от 38 на седмица. Операторите в Залива не са се отказали и точно това е напредъкът, за който говори Купър. Този напредък обаче започва от много ниско равнище и не обхваща по-голямата част от корабите, които остават на котва.

Докато Вашингтон държи иранските пристанища блокирани, а Техеран не приема да отвори протока в замяна на вдигането на блокадата върху тях, корабоплаването вероятно ще продължи да се ограничава до енергиен коридор под американска охрана, с опашка на котва от двете страни на Ормуз. Именно тази опашка от около 492 съда ще реши спора за думата „контрол“. Ако в седмиците след междинните избори на 3 ноември тя започне да намалява, докато пристанищата на Иран остават затворени, американската охрана ще е осигурила нещо повече от нощен коридор за петрола. Ако опашката се раздвижи едва след споразумение с Техеран, в което краят на блокадата е само едно от иранските искания, преминаването през Ормуз ще се окаже зависимо от съгласието на Иран не по-малко, отколкото от американските кораби.

Зеленски отговори на Тръмп: дизелът поскъпва заради Ормуз, не заради ударите

🇺🇦⛽🇺🇸 Президентът Володимир Зеленски отхвърли категорично обвинението, отправено към него от страна на Доналд Тръмп, че украинските удари по руските рафинерии са повишили цената на дизела в САЩ, и посочи за причина затворения Ормузки проток. „Всички разбират, че цените на дизела не зависят от нашите удари по дизела в Русия. Всички разбират, че зависят от блокирането на Ормуз, на Ормузкия проток“, подчерта Зеленски в интервю на живо за Fox News с водещия Бил Хемър по-рано днес.

Тръмп повтаря обвинението от около месец. На 13 септември в Дунбег, Ирландия той поиска от Зеленски да „спре да унищожава дизела в Русия“ и допълни: „Това не е заради Близкия изток.“ На 9 октомври, след телефонен разговор с руския си колега Владимир Путин, президентът на САЩ обяви, че Москва веднага ще достави на американския и световния пазар над 300 хиляди тона дизел и 500 хиляди тона през ноември. От там насетне трябва да последват 1 млн. и още 3 млн. тона „в кратък срок“. Министерството на финансите на САЩ разреши търговията с руското гориво до април 2027 г. На следващия ден, на Южната поляна на Белия дом, Тръмп обвини Зеленски, че създава проблеми „на нашите фермери, на нашите животновъди, с дизела“, и обобщи: „Така че по-добре да спре, и то веднага.“ И добави: „Мисля, че е време Украйна да има нов президент.“

Пазарните данни подкрепят Зеленски. Преди войната с Иран през протока минаваха около 3,6 млн. барела рафинирани продукти на ден. Към 28 септември, по данни на компанията за проследяване на танкери Kpler, средният дневен обем за седмицата беше 677 хил. барела. Суровият петрол вече преминава през протока в количествата до началото на войната, но това не важи за горивата.

„Тази празнина е основната причина цените на дизела в САЩ и Европа да са близо до рекордните“, обясни Кийт Джонсън във Foreign Policy. Ударите по руските рафинерии, добавя той, само задълбочават недостига. По изчисления на Bloomberg руският износ на дизел и газьол се срина от нива до 1 млн. барела на ден през 2025 г. до около 80 хил. в първата седмица на август. Дефицитът на продукти, преминаващи през Ормузкия пролив, е около три пъти по-голям от спада в руския износ.

Затова и сделката с Москва трудно ще понижи цената. Пълният обещан обем от 4,8 млн. тона се равнява на около 36 млн. барела (при около 7,5 барела в тон). Този обем покрива недостига на продукти, преминаващи през пролива, за по-малко от две седмици, а първите 300 хил. тона – за под денонощие. Три дни след като беше обявена сделката средната цена на дизела в САЩ бе 6,27 долара за галон, по данни на автомобилния клуб AAA. Тя е само с около 5 цента по-ниска спрямо седмица по-рано и с 2,60 долара по-висока от година по-рано. Рекордът от 6,52 долара е от 22 септември.

В същото интервю Зеленски отговори и на призивите за нов президент. „Ако президентът Тръмп желае да смени лидера на Украйна, трябва да знае, че само нашият народ може да го смени“, заяви той, цитиран от Mediaite. Украйна е под военно положение от началото на пълномащабната война и върховният ѝ закон не допуска провеждане на избори, но Зеленски посочи сигурността като основна пречка: „Въпросът дори не е в закона.“ Той заяви, че е готов за вот, ако страната получи поне 60 дни без нанасяне на удари за неговата подготовка, и попита как биха гласували хората при непрекъснатите атаки с дронове и ракети. „Ако искат да спрат войната, трябва да преминат към примирие“, каза Зеленски.

Кремъл отхвърли условието още същия ден. „В Киев реално не искат да провеждат избори, това е напълно очевидно, а 60 дни примирие им трябват не за избори, а за да съберат сили, да излекуват раните си и да продължат войната“, каза пред журналисти говорителят на Путин Дмитрий Песков, цитиран от „Интерфакс“. Според него Путин би бил готов да нареди да не се нанасят удари по Украйна „именно в деня на изборите“, ако Киев наистина ги проведе. За „енергийното примирие“, което Тръмп обяви в Truth Social на 11 октомври с думите „И двете страни са се съгласили“, Песков каза само, че контактите продължават.

Киев научи за обявеното примирие от медиите. Часове след публикацията руски удар порази ТЕЦ в Харков. През изминалата нощ руската армия изстреля 121 камикадзе дрона от тип „Шахед“, от които 76 с реактивен двигател, съобщиха ВВС на Украйна. Пред Варшавския форум за сигурност Зеленски заяви, че страната му ще спазва енергийно примирие, ако Русия прави същото, но то трябва да обхваща и енергийната система:

„В Украйна имаме само една рафинерия. И тя беше тежко повредена от руски удари много, много отдавна.“ Според The Kyiv Independent американски служители са заплашили, че ще спрат обмена на разузнавателни данни и доставките по PURL – механизма, чрез който съюзниците от НАТО купуват американско оръжие за Украйна – ако Киев удари руската енергетика по време на примирието. Заместник-ръководителят на Офиса на президента Павло Палиса потвърди пред Financial Times, че е получил заплахи от администрацията.

Ударите по рафинериите са най-ефективното средство за натиск в ръцете на Киев. Според твърдението на Министерството на отбраната на Украйна те са извадили от строя 51% от капацитета на руските рафинерии, което принуди Москва да забрани износа на дизел през юли заради остър дефицит на собствения си пазар. Вашингтон иска Киев да се откаже едностранно от това средство за натиск и обяснява искането с цената на горивата в САЩ, три седмици преди ключовите междинните избори на 3 ноември. Ако горивният дефицит, преминаващи през Ормузкия пролив, остане три пъти по-голям от спада в руския износ, дизелът в Америка ще поевтинее, когато горивата от Персийския залив отново започнат да преминават през Ормуз, не когато акостират руските танкери.

Руският дизел тръгна към САЩ 17 дни преди американския лиценз

🇷🇺🛢️🇺🇸 Танкер с около 280 хил. барела руски дизел и газьол ще достигне до източното крайбрежие на САЩ в следващите 48–72 часа. Плавателният съд е отплавал от Санкт Петербург на 22 септември, 17 дни преди Вашингтон да обяви, че вдига забраната върху продажбата, доставката и вноса на руските горива на американския и световния пазар. Според Мишел Уийзе Бокман, анализатор на Windward, това е първият такъв товар на път към американския бряг. Бокман публикува маршрута, използвайки сведения за товара от компанията за проследяване на енергийните потоци Vortexa.

Корабът е танкер за петролни продукти от клас MR (Medium Range) с обща товароподемност 53 хил. тона. От напускане на пристанището не е обявявал къде ще разтовари: в системата за автоматично разпознаване (AIS) като местоназначение е посочено FOR ORDERS, т.е. „в очакване на нареждания“ от товародателя. След Ла Манша корабът продължава през Атлантика, без да се отклонява от курса към източния бряг на САЩ.

Когато корабът отплава, вносът на руски петрол и петролни продукти в САЩ беше забранен със закон от 2022 г. 4 дни по-рано на 18 септември Тръмп подписа закона в памет на покойния сенатор Линдзи Греъм, който затяга санкциите срещу Москва и нейния сенчест флот. Товарът е изпратен към пазар, затворен за него със закон, а корабът е следвал този курс две седмици и половина. Товародател не поема такъв риск без основание да смята, че пазарът ще бъде отворен, преди корабът да стигне брега: след разговора между Тръмп и Путин на 9 октомври беше оповестена сделка, чийто първи товар вече е бил в открито море.

Обяснението, което не предполага предварителна осведоменост за даденото политическо решение, също има основания. В деня на отплаването средната цена на горивото в САЩ достигна рекордните 6,53 долара за галон по данни на Американската автомобилна асоциация (AAA), а посочената дестинация „в очакване на нареждания“ позволява товарът да бъде пренасочен към друг пазар до последния момент. Рекордната цена обаче прави залога изгоден, но не и законен: курсът към бряг, на който вносът е забранен, е смислен само ако товародателят е очаквал забраната да падне навреме.

Тръмп обяви сделката в Truth Social след разговора с Путин, продължил около час и половина по думите на кремълския помощник Юрий Ушаков. Русия щяла да достави над 300 хил. тона веднага, 500 хил. тона през ноември и 1 млн. тона веднага след това, а още 3 млн. тона „според състоянието на дизеловите рафинерии“. Вицепремиерът Александър Новак заяви пред ТАСС, че Русия „незабавно започва да премахва ограниченията за износ на дизел преди планираните срокове“.

Службата за контрол на чуждестранните активи (OFAC) към Министерството на финансите на САЩ издаде почти веднага общ лиценз № 135 – разрешение, което важи за всички, без да е необходимо индивидуално заявление. Той допуска продажбата, доставката, разтоварването и вноса на дизелово гориво с произход от Руската федерация, включително в САЩ до 7 април 2027 г. без ограничение за датата на натоварване. През март Тръмп разреши доставките на петрол от Русия при много по-ограничени условия: лиценз № 134 от 12 март покриваше само вече натоварени товари и важеше до 11 април, а изменението от 19 март изключи Куба, Северна Корея и окупираните части на Украйна след съобщения за танкери на път за острова. Месец по-рано Windward беше проследила руско гориво към Куба: танкер под флага на Хонконг смени обявеното си местоназначение от Хавана на „Карибско море“ и после на „Гибралтар, в очакване на нареждания“.

Бокман се съмнява в обещаните количества: „В действителност няма много руски дизел и газьол за купуване“. По данни на Vortexa износът на тези руски горива е спаднал до 190 хил. барела дневно в третото тримесечие спрямо 690 хил. през второто и 850 хил. през първото. В същото тримесечие страната внасяше дизел и бензин; на 7 октомври, два дни преди сделката, санкционираният на Запад танкер под руски флаг „Сояна“ (IMO 9327372) е доставил 150 хил. барела дизел във Висоцк на Финския залив. Москва забранява износа на дизел от 8 юли, а за производителите забраната е удължена до 31 октомври.

Първият товар се равнява на около 38 хил. тона, така че обещаните за незабавна доставка 300 хил. тона съответстват на товарите на около осем такива кораба. Ако всички обещани 4,8 млн. тона трябва да бъдат доставени в срока на лиценза, това значи около 200 хил. барела дневно, колкото Русия е изнасяла дневно за третото тримесечие. За американския пазар първите 300 хил. тона, около 2,2 млн. барела, са по-малко от потреблението за едно денонощие, което бившият служител на Международната агенция по енергетика Нийл Аткинсън оценява на около 3,7 млн. барела.

Забраната на ЕС и Обединеното кралство за внос на руски нефтопродукти действа от 5 февруари 2023 г. европейските корабни компании и застрахователи могат да обслужват доставки за трети страни само при цена до 100 долара за барел; на 9 октомври суровият петрол сорт „Брент“ се търгуваше над тази граница. Санкциите на Лондон и Брюксел остават „изцяло в сила“, предупреди адвокатът Стив Симс пред изданието Ship & Bunker. Зеленски, чийто екип преговаряше с американците във Флорида, докато траеше разговорът между Тръмп и Путин, нарече решението „слабо решение на силни партньори“.

Според Бокман 6-месечният срок сочи, че никой не очаква скоро свободно корабоплаване през Ормузкия проток, до голяма степен затворен от края на февруари. Тръмп свърза сделката с „пълния ни контрол над Ормузкия проток“, докато собственото му министерство на финансите разрешава доставките на гориво от Русия за половин година.

Самият Тръмп обвърза последната и най-голяма част от доставките от около 3 млн. тона със състоянието на руските рафинерии. Ден преди разговора украинската армия порази рафинериите в Омск и Салават, а Министерство на отбраната на Украйна изчисли, че към 4 октомври 51% от руския капацитет за преработка е извън строя. Танкерът от 22 септември ще стигне брега до дни, а може дори до часове – милиони тонове дизел след него тепърва трябва да бъдат произведени.

Меджлисът атакува Централната банка заради квота от 10 000 долара на човек

🇮🇷💵 Депутатът от Меджлиса определи като „престъпление“ решението на Централната банка на Ислямска република Иран да продава до 10 000 долара на всеки гражданин, навършил пълнолетие, а председателят на парламента Мохамад Бакер Галибаф заяви, че е научил за схемата от медиите, като го е учудило защо е въведена. Мехди Кучакзаде говори по време на виртуално пленарно заседание от 4 октомври. Неговата реч и отговорът на Галибаф бяха предадени от местните медии.

Решението е взето от ведомството, начело на което от 31 декември 2025 г. е Абдолнасер Хемати, отстранен от поста министър на икономиката с вот на недоверие, гласуван в същия този парламент на 2 март 2025 г. Централната банка обяви, че ще пусне на пазара банкноти за до 2 млрд. долара. Първият етап е от 1 млрд. и всеки ирански гражданин, навършил 18 години, може да купи до 10 000 долара срещу представен документ за самоличност. Продажбите бяха стартирани в събота от пет държавни и частни банки: „Мелли“, „Меллат“, „Теджарат“, „Садерат“ и „Саман“. Курсът за покупка в рамките на квотата беше 259 000 томана за долар за първия ден от продажбата и 257 000 във втория (1 томан е равен на 10 риала). Такава продажба вече имаше и таванът е вдигнат: според „Хамшахри“ той е удвоен спрямо предишните 5000 долара, а според „Джаван“ – повишен 10 пъти спрямо 1000.

Пазарният курс беше по-висок. В събота доларът се равняваше на 268 800 томана, според котировките на bon-bast.com (2,688 млн. риала срещу 2,632 млн. в петък). Това остава най-ниската стойност на иранската валута в историята. „Дана“ дава за последните дни диапазон от 265 000-270 000. Разликата спрямо курса на квотата в първия ден беше 9800 томана на долар. Който разполага с 2,59 млрд. томана, купува долари на стойност 2,69 млрд. томана по пазарния курс и печели 98 млн. томана (3,6%). Кучакзаде оцени пълната квота на 2,5 млрд. томана, а за 2 млрд. долара, заделени за продажбата, пълните квоти стигат за 200 000 души.

Кучакзаде каза, че хората, които получават държавна помощ, нямат 2,5 млрд. томана, а ако разполага с тях, помощта им щеше да бъде спряна. Купувачи остават Хемати и приятелите му, дилърите и крадците. „Тези 10 000 долара, освен във възглавниците на богатите, къде другаде отиват, господин Галибаф?“, попита той и поиска извънредно заседание в същия ден. Попита и колко лекарства за болните от булозна епидермолиза (т.нар. „пеперудена болест“) биха се купили със същите 2 млрд. долара. Днес това е по-важно от Ормузкия проток, добави депутатът, а тази политика „прахосва Ормузкия проток“ и „страната я продават на Америка“. Във версията на агенция Тасним той пита още защо ведомството пуска долари именно сега, когато Тръмп твърди, че до две седмици иранската икономика ще рухне. Накрая той заяви, че ако не се страхувал от ада заради пропуските си към хората, още днес щял да се подпали пред Централната банка.

Галибаф заяви, че е научил за разпределянето на доларите от медиите и се е учудил какво е основанието за него. Даде обещание да следи въпроса лично, на първото надзорно заседание, а ако се наложи в пленарна зала. Той потърси виновника другаде: след „пълното военно поражение“ на САЩ на бойното поле те вършат само икономически натиск, за да се отслаби устойчивостта на хората. За страдащите от редки болести тази година са отпуснати 17 000 млрд. томана безлихвени заеми, напомни той. Според курса от събота това са 63 млн. долара, а 2 млрд. долара на ведомството са около 30 пъти повече.

Критиката не беше ограничена само до един депутат. Членът на президиума на Меджлиса Алиреза Салими заяви пред Mehr, че парламентът ще проведе заседание и ще покани Хемати да предложи обяснение, и ще застане срещу тази стъпка. Доларите трябва да отиват за основни стоки, суровини за заводите и лекарства, а не за всеки, който може да ги купи и да ги прибере във възглавницата си. По думите му хора, които търсят печалба, вземат чужди документи за самоличност, за да купят повече, а правителството е предупредило, че сума над 10 000 долара, намерена в дома, се смята за контрабанда. Вестник „Джаван“ описа начинанието като разпиляване на валута и припомни, че при правителството на Хасан Рохани дилърите наемали карти за подобни продажби. Към 5 октомври в прегледаните ирански издания отговор на Хемати няма.

Всичко това се разиграва в страна, чиято валута е загубила над половината от стойността си за година, при инфлация от най-малко 70%. Иранците прехвърлят спестяванията си в долари и злато, тъй като всяко ново поевтиняване на риала ги обезценява и поскъпва дори крайно необходимото. Натискът идва отвън. От юли, когато се разпадна меморандумът за мир между Вашингтон и Техеран, САЩ поддържат морска блокада на иранските пристанища, а от края на август Министерство на финансите поведе кампанията „Икономически изгнаник“ срещу държави, банки и авиокомпании, работещи с Ислямска република Иран. На 27 септември министърът на финансите Скот Бесент заяви пред Fox News, че на вода са останали само 15 млн. барела ирански петрол, което означава, че „вероятно през следващите две седмици“ Иран ще направи последните си доставки за Китай, след което няма да има какво да търгува. Тръмп повтори прогнозата в публикация на 30 септември. В седмицата преди прогнозата на Бесент висши служители на иранския режим настоявали за 7-дневно примирие: отваряне на Ормузкия проток срещу размразяване на 12 млрд. долара, вдигане на блокадата и облекчаване на санкциите. Тръмп го е отхвърлил като неприемливо.

Хегсет към Иран: сега е моментът за отказ, иначе „по трудния начин“

🇺🇸 Министърът на войната на САЩ Пийт Хегсет предупреди Иран, че може да му се наложи да се откаже от ядрените си амбиции „по трудния начин“, ако не реши да го направи сам още сега. Думите му пред журналист на американската телевизия Newsmax на летищна писта излязоха в запис в X на 3 октомври: „Сега е моментът, в който могат да решат да се откажат от него както трябва, без никакъв лост за натиск, с който разполагат, иначе може да се наложи това да стане по трудния начин“.

Изказването идва след една седмица, в която предложението на Иран беше отхвърлено, а разговорите между двете страни в Ню Йорк приключиха без резултат. На 25 септември Иран предложи през катарските посредници да отвори Ормузкия проток и да поднови ядрените разговори в рамките на 7 дни, ако морската блокада на пристанищата му бъде вдигната, санкциите върху продажбите на петрола му бъдат облекчени и бъде прието прекратяване на огъня, включващо и Ливан. На 26 септември Тръмп отхвърли предложението с довода, че Иран иска такава сделка, защото губи тежко, а на следващия ден пред Axios го описа като онова, с което „може би“ биха се съгласили преди година. На 28 септември, според американски официални лица пред Axios, държавният секретар Марко Рубио е наредил на делегацията на външния министър Абас Арагчи да напусне Ню Йорк. Иранската мисия в ООН го отрече и заяви, че заминаването е по график, съобщен на Държавния департамент още на 17 септември. На 30 септември Арагчи получи американския отговор чрез посредниците в Доха, съобщи говорителят на иранското правителство.

Военният натиск нараства паралелно с дипломатическия застой. В интервю за TIME от 1 октомври Тръмп отговори с „възможно“ на въпрос дали ще нареди нови удари след междинните избори на 3 ноември, а вечерта на същия ден в Дентън, Тексас, заяви, че Иран е „готов да се предаде“ и че войната ще приключи „веднага след изборите“, а може би и по-рано. Към края на септември от Сан Диего към региона тръгнаха групата на самолетоносача USS Theodore Roosevelt и амфибийната група на USS Makin Island. По данни на Wall Street Journal до края на ноември те ще доведат в района до 10 000 моряци и морски пехотинци към над 50 000 американски военнослужещи, вече разположени там.

В същия разговор Хегсет заяви, че САЩ контролират Ормузкия проток и могат да поддържат блокадата толкова дълго, колкото е необходимо. Той отказа да потвърди изпращането на трети самолетоносач и не пое ангажимент войната да приключи до края на годината, като остави решението на Тръмп. Според него Иран се опитва да възстанови ракетните си способности, но нанесените щети забавят процеса.

Хронологията очертава срок за доброволен отказ във времето до изборите на 3 ноември, а за „трудния начин“ – след тях според този прочит: подкрепленията пристигат най-късно в края на ноември, а Тръмп поставя края на войната „веднага след изборите“. Ако дотогава няма споразумение, подновяването на американските удари през ноември е вероятно. Същевременно дипломатическият канал остава отворен: според Axios и The National катарските посредници продължават да предават съобщения между двете страни, а американски отговор вече стигна до Арагчи.

Революционната гвардия обяви прехващане на втори подводен дрон, но видеото показва друго.

🇮🇷 Военноморските сили на Корпуса на стражите на ислямската революция (IRGC), идеологическата армия на Иран, която съществува паралелно с редовните въоръжени сили, обявиха днес сутринта, че са пленили в Ормузкия проток американски подводен дрон REMUS 600. Това е вторият такъв трофей, представен този месец, след Anduril Dive-LD на 8 септември. Изявлението описва „координирана и сложна операция“ с разузнавателно наблюдение и електронна война и твърди, че REMUS 600 вече е предаден на специалисти „за извличане на данните му“. Видеото показва корпуса, легнал в плитка вода, и хора, които газят около него с фенери, но не показва самото прехващане.

Текстът на изявлението на фарси не уточнява дата, час или място на залавянето. Според него REMUS 600 е „един от интелигентните и напреднали подводни апарати“ на „терористичната армия на Америка“, действал „за шпионаж“ във водите на пролива. Текстът завършва с уверението, че „Ормузкият проток е затворен“ и че гвардията се противопоставя „твърдо и непрекъснато“ на транзита по „неразрешени маршрути“. Видеото носи надслов „Прехващане и лов“. Субтитрите го датират като 5 мехр по иранския календар, годишнината от пробива на обсадата на Абадан на 27 септември 1981 г. – един от първите големи успехи на Ислямската република във войната с Ирак.

Техеран обяви протока за затворен още в самото начало на войната през март, а по-късно САЩ отговориха с морска блокада на неговите пристанища. На 26 септември президентът Доналд Тръмп отхвърли 7-дневна пътна карта, предложена на от иранския министър на външните работи Абас Арагчи в Общото събрание на ООН ден по-рано. Планът предвиждаше САЩ да размрази иранските средства, да свали санкциите върху иранския петрол и да вдигне морската блокада. Според Арагчи тези стъпки отнемат 4-5 дни, след което проливът да се отвори, а на седмия ден да започнат преговори между двете страни. „Искат да сключат сделка[…] Но предложението, което Иран представи, не би било приемливо“, заяви Тръмп в Белия дом.

Снимка на дрона се появи на ирански страници около 8 дни по-рано. На 19 септември Iranian Militarism качи дневен кадър с корпуса върху сух пясъчен бряг. Профили, които го споделиха, го описаха като американски „шпионски дрон“, изхвърлен на сушата. Малайзийският блог Defence Security Asia разпозна сиво-бял корпус с черни ленти и оранжева опашна част, характерни за Mk 18 Mod 2 Kingfish, с което ВМС на САЩ означават своя вариант на REMUS 600. В записа на IRGC се вижда същото разположение на елементите: черни ленти, метална рамка над средната част и кръгли оранжеви панели. Дали става дума за един и същ екземпляр, по кадрите не може да се установи, тъй като сериен номер не се чете нито на снимката, нито в записа.

REMUS 600 е апарат, разработен от Океанографския институт „Уудс Хоул“ с финансиране от Службата за военноморски изследвания на САЩ. От 2020 г. го произвежда корабостроителната група HII. Диаметърът му е 32,4 см, колкото е калибърът на лекото торпедо, а работната дълбочина стига 600 метра при близо 70 часа автономна работа. Радиосигнали практически не могат да проникват през водата, затова под нейната повърхност той се ориентира по инерциалната си система, по доплеров лаг, който измерва скорост спрямо дъното, и по акустични маяци. Апаратът приема GPS сигнал и поддържа радиовръзка само когато изплува, така че средствата за радиоелектронна война, за които говори Техеран, биха могли да му въздействат едва тогава. Подводните дронове от този клас изплуват както в края на мисията, така и при повреда, а ако не се приберат, течението и вятърът ги носят към брега.

В американския флот този модел служи за локализиране на мини. ВМС на САЩ ускориха въвеждането му в експлоатация, след като в началото на 2012 г. Иран заплаши да затвори протока, а Централното командване (CENTCOM) поиска спешно да бъде увеличена способността за разминиране. Първите Kingfish пристигнаха през 2013 г. в зоната на отговорност на 5-и флот, който отговаря за водите на Близкия изток, и оттогава се спускат във водата от 11-метрови надуваеми лодки с твърд корпус. Kingfish носи страничен сонар, с който снима дъното, и видеокамера. До края на производството през февруари 2023 г. флотът е получил над 90 единици. В сегашната война мините в Ормуз бяха разчиствани от водолази и командоси от Navy SEALs с въздушна поддръжка, а на 28 август командващият CENTCOM адмирал Брад Купър обяви международно признатите маршрути през пролива за „чисти от ирански морски мини“.

При случая от 8 септември версиите на двете страни се разминаха. Иран обяви, че е прехванал Dive-LD на Anduril Industries при входа на протока. CENTCOM потвърди загубата, но говорителят му капитан I ранг Тим Хокинс заяви пред DefenseScoop, че апаратът е бил „на практика мъртъв във водата“ повече от денонощие, преди да попадне в ръцете на противника. По думите му ставало дума за по-стар модел, който не е събирал чувствителни данни и не носи засекретен сонар или радар. От Anduril добавиха, че става дума за автономна система, проектирана за опасна среда, в която загубите са очакван развой, а преди това тя има натрупани хиляди часове работа.

Не за първи път Иран обяснява с електронна война пленяването на военна техника на САЩ, която описват като поразена. През декември 2011 г. в североизточен Иран, край Кашмар, се разби разузнавателният дрон RQ-170 Sentinel. По това време ирански инженер твърди пред Christian Science Monitor, че сигналът на GPS приемниците му е бил подменен и така бил приземен в Ислямската република вместо в американска база. Анонимни служители в Пентагона обясниха загубата с това, че операторите са изгубили контрол над него. Част от западните специалисти по сателитна навигация приеха подмяната на сигнала за възможна, други я отхвърлиха, но твърдението така и не получи потвърждение. По-близък по характер е случаят от началото на 2018 г. Тогава хутите показаха REMUS 600, открит край йеменския бряг. Служител на Пентагона обясни пред USNI News, че той е бил използван за метеорологично изследване.

И залавянето на Dive-LD, и това на REMUS 600 са извършени на военноморските сили на Революционната гвардия, а не от редовния флот. Доклад на военноморското разузнаване на САЩ от 2017 г. внася уточнение, че редовният флот отговаря за действията в открито море, а този на гвардията – за крайбрежната отбрана и повечето операции в Персийския залив; като и двата действат паралелно в Ормузкия проток. И двата флота вече са задържали безекипажна техника на ВМС на САЩ. В края на август 2022 г. корабът на IRGC „Шахид Базияр“ взе на буксир надводен Saildrone Explorer във водите на Персийския залив, а около 4 часа по-късно, следен от патрулния кораб USS Thunderbolt и морски хеликоптер SH-60 Seahawk, откачи въжето и напусна района. Няколко дни след това корабът на редовния флот „Джамаран“ задържа други две единици от същия морски дрон в Червено море и ги освободи на другия ден. По оценка на Саша Брухман от Международния институт за стратегически изследвания (IISS) в средата на март, редовният ирански флот до голяма степен е небоеспособен, докато флотът на IRGC запазва своите способности да тормози корабоплаването.

Франция праща войници и ПВО да пазят саудитския петролен терминал Янбу

🇫🇷🤝🇸🇦 Франция ще разположи войници, радари и системи за противовъздушна отбрана в саудитското пристанище Янбу на Червено море, през което минаваше основната част от доставките на петрол от кралството, откакто транзитът през Ормузкият проток е де факто блокиран. Президентът Еманюел Макрон обяви решението в четвъртък вечерта, в интервю за TF1 и France 2, и подчерта, че френски военни няма да участват в бойни действия.

„Днес приключихме разговора със саудитците. Ще изпратим военни средства, т.е. войски, радари, системи за отбрана, за да защитим този обект. Не за да се въвлечем в конфликт, а за да защитим този обект“, посочи Макрон. Според него пристанището, през което ежедневно минават милиони барели петрол, е много тежко повредено в резултат на нападение от хутите. Дали към контингента ще бъдат добавени изтребители Rafale, ще зависи от развитието на ситуацията и от нуждите, каза Макрон и напомни, че Франция вече има такива в региона. Президентът не посочи колко военни заминават, какви системи ще бъдат разположени и кога.

Голяма част от интервюто беше посветена на цените на горивата във Франция, като Макрон даде уверение, че държавата прави всичко възможно да предотврати недостиг. Суровият петрол, натоварван в Янбу, отива главно в рафинериите на Средиземно море и Северозападна Европа, сочи оценка на анализатори от Kpler.

Янбу е крайната точка на тръбопровода Изток–Запад, 1200-километрова тръба, която пренася петрол от находището Абкайк край Персийския залив до Червено море. Откакто САЩ и Израел започнаха да нанасят въздушни удари срещу Иран, а той блокира Ормузкия проток, това остава единственият маршрут, по който Саудитска Арабия изнася суровина, без да зависи от транзит през залива. Допреди няколко седмици оттам излизаха над 5 млн. барела дневно, припомни Макрон. Kpler изчислява потока по тръбата на около 5,5 млн. барела на ден, а износа през Янбу на около 4,5 млн. или 4-5% от световното предлагане, според Al Jazeera.

Хутите, които контролират йеменския бряг на Червено море, през юли действително поразиха терминала в Янбу и рафинерията в Джазан. Износът през пристанището обаче беше прекратено от удар, дошъл от друга посока. На 10 септември саудитското министерство на енергетиката съобщи, че сутринта тръбопроводът е бил атакуван многократно в областите Рияд и Медина от дронове, изстреляни от провинция Майсан в Ирак. Сведенията бяха потвърдени от кабинета на иракския премиер, който отстрани командващия операциите в провинцията. Сателитни кадри показват щети южно от Медина, далеч навътре в сушата от пристанището. Никоя група не пое отговорност, а нито Рияд, нито Багдад назоваха публично извършителите, въпреки че в Ирак действат редица въоръжени групировки, подкрепяни от Иран. Рияд затвори тръбата като предпазна мярка, но се въздържа от ответен удар, за да даде време на правителството на Ирак да прекрати ударите от своя територия.

Ударите извадиха от строя няколко помпени станции, а самата тръба е останала цяла в по-голямата си част. От 11 септември в Янбу не е натоварен нито един танкер със суров петрол, а запасите в терминала достигат за 3-5 дни нормално товарене, изчислява Kpler. Aramco строи обходна връзка около повредените участъци. Пълният ремонт ще отнеме 4-6 седмици, като по непотвърдени данни половината от потока, между 2 и 2,5 милиона барела на ден, може да се възстанови в рамките на месец. Щетите са по-тежки от нанесените при удара през април, когато потокът падна до 700 000 барела на ден, но беше възстановен за 3 денонощия.

Така Янбу се оказва уязвим от две посоки: откъм Ирак по сушата, където минава тръбата, и откъм Йемен по крайбрежието.

Цената на сорта Брент надхвърли 104 долара за барел в средата на септември. До началото на войната тя беше около 72 долара, т.е. петролът е поскъпнал с близо 45%.

Франция се обвърза с отбраната на кралството още преди удара от 10 септември. На 25 август Мохамед бин Салман пътува до Париж за официална визита, където двете страни приеха декларация за укрепване на сътрудничеството в сферата на отбраната, включително в оръжието и обучението. В съвместното изявление Франция заяви „пълната си подкрепа“ за Саудитска Арабия и отхвърли всички удари по нейната територия. Двамата държавни глави осъдиха ударите на хутите по гражданската инфраструктура и критични обекти на кралството и настояха морския трафик в Ормузкия проток да бъде върнат в състоянието до 28 февруари.

На 22 септември, в кулоарите на Общото събрание на ООН, Макрон предложи на американския президент Доналд Тръмп Франция да вземе участие в усилията за защита на саудитската енергийна инфраструктура при „строго отбранителен подход“, наред с резолюция на Съвета за сигурност, гарантираща свободата на корабоплаване през Ормузкия проток. Според швейцарското издание Blick той е предложил двоен мандат на ООН, който да обхване и Баб ел-Мандеб, протока между Аденския залив и Червено море.

Франция поддържа военно присъствие в Близкия изток, което веднъж вече попадна под обстрел. На 1 март камикадзе дрон порази хангар на територията на френската военна база в Абу Даби, където са разгърнати стотици френски военнослужещи от сухопътните войски, флота и авиацията. След това тя подсили бойните патрули на изтребителите Rafale от базата Ал Дафра. На 12 март при пореден удар срещу Махмур в района на Ербил в Иракски Кюрдистан загина френски военнослужещ, а шестима бяха ранени. Военните бяха там като инструктори на части за борба с тероризма на Пешмерга. Това беше първата френска военна загуба в конфликта. Франция подсили европейската военноморска мисия в Червено море с две фрегати, способни да свалят дронове, по данни на The National.

Радарите и зенитните батареи в Янбу ще пазят терминала, но не помпените станции по трасето с дължина 1200 км, където бяха нанесени ударите на 10 септември. Затова разполагането вероятно ще намали риска за пристанището от дронове и ракети на хутите, без да реши проблема с потока, който зависи от ремонта на тръбата и от това дали Багдад ще сложи край на ударите от подкрепяните от Техеран шиитски милиции. Обратният сценарий също е възможен: присъствието на френски войски покачва цената на всяко следващо нападение, тъй като потенциален удар с жертви сред тях би въвлякъл държава членка на НАТО и постоянен член на Съвета за сигурност. Опитът от Абу Даби и Ербил обаче сочи, че това възпиране често се проваля.

Дали формулата на Макрон ще издържи, ще стане ясно по три показателя: дали Париж ще обяви състава и въоръжението на контингента, дали товаренето в Янбу ще бъде подновено в срока, даден от анализаторите на Kpler, и дали следващият дрон ще бъде свален от френски, а не от саудитски прехващач. Последното ще превърне обещанието за защита без участие от изявление в действителен ангажимент.

Иран държи американски подводен апарат от Ормуз, CENTCOM го обяви за повреден

🇮🇷⚓️🇺🇸 Военноморските сили на Корпуса на гвардейците на ислямската революция (IRGC) са пленили автономен подводен дрон Anduril Dive-LD във водите на входа на Ормузкия проток в следобедните часове на 8 септември 2026 г. Това съобщиха иранските медии. Централното командване на САЩ (CENTCOM) потвърди загубата в рамките на деня, описвайки апарата като по-стар вариант, който е претърпял повреда повече от денонощие по-рано, което го е оставило неподвижен във водата.

В изявление, публикувано вчера сутринта, IRGC съобщи, че апаратът е бил прихванат в ранните часове след „сложна разузнавателна и оперативна акция“ и остава в ирански ръце като трофей. В същото изявление той е определен като един от най-съвършените безекипажни подводни апарати на САЩ. Държавната телевизия IRIB показа кадри на корпуса и част от сензорните модули, по които външни специалисти идентифицираха модела, а Техеран обеща да публикува и по-подробен видеоматериал. Изявлението посочва, че през 2025 г. апаратът е предаден на американските сили, което съвпада с публичната хронология на производителя.

Версията на САЩ не оспорва по същество времето и мястото на загубата, а значението на дрона и неговата технологична стойност. Говорителят на CENTCOM капитан I ранг Тим Хокинс заяви, че апаратът е обследвал водите в подкрепа на текущите операции, когато изведнъж спира да функционира над денонощие по-рано от иранското съобщение. По думите му става дума за по-остарял модел, който не е събирал чувствителни данни и не е носел класифицирани сонарни или радарни системи.

Съобщението на Иран и обяснението от САЩ са официални позиции, като нито една от тях не е независимо потвърдена, но те не са непременно взаимно изключващи се. Апарат, който е спрял да отговаря и е останал да дрейфува, може едновременно да е американска загуба след възникване на техническа неизправност и ирански трофей, придобит впоследствие – едно и също събитие, описано от двете страни от различен ъгъл. Същинското разминаване остава в оценката на самия трофей: Иран го представя като едно от съвременни средства на противника, а Вашингтон – като остарял и вече повреден дрон без чувствителен товар. Спорът следователно е както за състоянието му, така и за неговата технологична стойност.

H. I. Sutton, един от водещите и авторитетни морски анализатори и автор на рубрика в Naval News, посочи съвпадения не само в общата форма, но и отворите за заливане, крепежните елементи и късата прозрачна мачта в предната част. Dive-LD е безекипажен подводен апарат с голямо водоизместване: около 5,8 метра дължина, около 2 метра диаметър и близо 3 тона маса. Неговата автономност достига 10 дни, а 6000 метра работна дълбочина. Конструкцията е модулна. Производителят рекламира „обширни отворени интерфейси и просторни отсеци за полезен товар“ и твърди, че адитивното производство – послойното изграждане на детайли – позволява бърза интеграция на различни сензори и средства за противодействие. От наличните кадри не може да бъде установено какъв полезен товар е носел конкретният апарат.

Първият Dive-LD е предаден на ВМС на САЩ през април 2025 г. Източниците се разминават коя единица го е приела в експлоатация. Оттогава Anduril разработва големия Dive-XL, близък по концепция до Ghost Shark, произведен в Австралия. Към 2024 г. Dive-LD се разменя за около 2,5 млн. долара, а програмата се развива в рамките на Replicator – инициативата на Пентагона за скоростно серийно производство на безекипажни платформи. Иран също произвежда няколко типа подводни дронове, част от които са достигнали до хутите в Йемен, но по сложност те не са съпоставими с Dive-LD.

Твърдението на Хокинс, че дронът е обследвал водите в подкрепа на настоящите военни операции, го слага в контекста на американските подводни операции, които се водят във водите на протока от няколко месеца. Ормузкият проток е практически затворен от началото на войната на 28 февруари; примирието се разпадна на 8 юли, а на 14 юли Вашингтон възстанови морската блокада на иранските пристанища. За същия период американските сили разчистваха минните заграждения в установените коридори за корабоплаване. Дъното се обследваше с безекипажни подводни и надводни апарати със сонар, подпомагани от водолазни групи с надуваеми лодки. На 28 август шефът на CENTCOM адмирал Брад Купър обяви международно признатите коридори за корабоплаване са прочистени.

По данни на американски официални лица, цитирани от Axios, от главния коридор са били извадени поне 200 обекта, приличащи подобни на мини. Само 11 от тях се оказаха действителни мини, а малка част били поставени правилно. Основната задача се оказало не самото обезвреждане, а разпознаването на заплахи – работа, която се извършва именно от сензорите на подобни апарати. Загубата на техника е част от риска в такъв тип операции: безекипажни системи поемат опасността вместо хората, при месеци на разчистване CENTCOM не съобщи за загинали военнослужещи.

Декларацията от края на миналия месец беше поставена под съмнение още преди изчезването му. На 26 август Al Jazeera публикува преглед на оценки от застрахователния и корабоплавателния сектор, според които рискът в протока остава висок въпреки американското съобщение. На 2 септември КСИР заяви, че два танкера са ударили мини при опит да преминат по „незаконен маршрут“. CENTCOM отговори, че нито един кораб не е ударил мина в протока и определи твърдението като дезинформация. Загубата на един от апаратите, използвани за самото обследване, се вписва пряко в този спор и е призната както от Техеран, така и от Вашингтон.

Иран отдавна показва публично пленената вражеска техника. През декември 2011 г. Иран представи почти изцяло запазен RQ-170 Sentinel, а на 20 юни 2019 г. свали разузнавателен RQ-4A Global Hawk над Ормузкия проток. През август 2022 г. ирански кораби извадиха от водата платформи Saildrone Explorer в два отделни случая – единия в Персийския залив, а другия в Червено море – и впоследствие ги върнаха след намеса на кораби на ВМС на САЩ. Този път Техеран говори за трофей и няма намерение да върне дрон. Споровете за начина, по който подобна техника попада в ирански ръце, също не е нов: през 2011 г. Техеран твърдеше, че е свалил и приземил RQ-170, докато американската страна поддържаше, че при загуба на връзка апаратът автоматично е потърсил място за кацане в съответствие с програмата си.

Ефектът върху американските операции вероятно ще бъде ограничен, а потенциалната полза за иранските инженерни разработки ще бъде бавна и косвена. Разглобяването на корпуса, задвижването и вътрешните отсеци може да разкрие конструктивни решения и производствени методи, но няма как да предложи този достъп до софтуера за автономно управление, който е сред основните технологични стойности в този клас системи. Naval News допуска, че достъпът до апарата може да бъде споделен с Русия или Китай. В дадения случай обаче няма данни, които да подкрепят това очакване извън вече установения технически обмен на Техеран с Москва и Пекин. По-осезаем засега е ефектът върху спора за сигурността в протока: Вашингтон обяви коридорите за разчистени преди две седмици, а сега потвърждава, че един от използваните при тези операции апарати се намира в чужди ръце.

Анализ: Четири месеца водолази и роботи срещу иранските мини в Ормуз

🇺🇸⚓🇮🇷 ВМС на САЩ са провеждали предимно нощни операции по разминиране на Ормузкия проток в продължение на четири месеца, използвайки малки групи водолази, безекипажни лодки и подводни дронове. Традиционно тази задача се възлага на специални противоминни кораби, каквито САЩ вече не поддържат постоянно в Персийския залив. Това съобщи Financial Times, позовавайки се на разкази от хора, запознати с нея, и показа как Вашингтон стигна до декларация, която само седмица по-рано изглеждаше трудно постижима от техническа гледна точка.

На 27 август президентът Доналд Тръмп обяви, че „всички мини“ в международните води на пролива са премахнати или детонирани. Ден по-късно командващият Централното командване на САЩ (CENTCOM) адмирал Брад Купър заяви: „Успешно разчистихме морските мини в международните корабоплавателни коридори на Ормуз, положени преди месеци от Корпуса на гвардейците на ислямската революция.“ Според него операцията е извършена от водолази на ВМС и военнослужещи от Силите за специални операции, действали с авиационна поддръжка от ВВС, Сухопътните войски, Морската пехота. В това изброяване не фигурира нито един специализиран противоминен кораб.

Именно това предизвика недоверие. Анализатори, проследяващи корабоплаването, бяха установили, че и трите американски кораба в Персийския залив, ангажирани с противоминни задачи, се намират извън него – в Индийския и Тихия океан – поне от началото на юни. Два от тях, „Тулса“ и „Санта Барбара“, са напуснали района още на 15 март и по-късно са били засечени в Пенанг, Малайзия. Третият „Канбера“ беше забелязан в Сингапур към края на юни. Класическото тралене на мини е трудоемка дейност дори в мирни времена: специализиран кораб преминава многократно по фарватера, прерязва минрепите на котвените мини и ги унищожава, след като изплуват. Традиционният модел разчита именно на такива кораби.

В Ормузкия пролив задачата е била изпълнена по друг начин. Водолазите са действали на малки групи от надуваеми лодки, а откриването на предполагаемите мини е било поверено на безекипажни надводни и подводни дронове. Сред използваните системи е CUSV на ВМС на САЩ, способен да буксира сонари за странично сканиране. Те дават изображения на морското дъно с висока резолюция и позволяват големи площи да бъдат претърсвани, без водолази да влизат във водата над всеки подозрителен обект.

След откриването идва по-рискованата част. „Обикновено след това водолаз от флота трябва да влезе във водата, да се приближи до мината, да постави заряд върху нея и да я унищожи“, обяснява пенсионираният капитан от ВМС на САЩ Бил Хамблет, който има богат опит в Залива. Той описва оперативната групировка като „много малка и лека“ и допуска, че част от мисиите са били поддържани от „Мигел Кийт“ – плаваща експедиционна база на американските сили в региона.

Мината може да бъде унищожена и без водолаз – с еднократен дрон за неутрализиране, като британския SeaFox или по-новия американски AN/ASQ-235 Archerfish, посочва Брайън Кларк от Hudson Institute. Точно продължителният характер на подобна операция излага на опасност противоминните сили. „Силите за разминиране са уязвими, защото операцията е бавна, а лодките и хеликоптерите им са слабо защитени“, казва Кларк. Нитя Лаб от Chatham House свежда задачата до нейната същност: „Изключително бавен процес. По същество активно взривяване на бомби под вода.“

Причината американската групировка да изглежда така е институционална. През септември 2025 г. ВМС на САЩ изведоха от строя 4-те противоминни кораба от клас „Ейвънджър“, базирани в Бахрейн, и обявиха, че няма да ги връщат на служба. „Девастейтър“, „Декстръс“, „Гладиатор“ и „Сентри“ бяха плавали повече от 30 години, а през март 2026 г. пристигнаха във Филаделфия за разкомплектоване.

Ролята им трябваше да бъде поета от кораби за бойни действия в крайбрежната зона от клас Independence, оборудвани с модулен комплект за противоминни операции. Той включва подводния дрон Knifefish за откриване на заровени в дъното мини, буксируемия сонар AN/AQS-20 и средства за тяхното унищожаване. Самата концепция е значителна част от работата да се извършва дистанционно, така че екипажът да остава извън минното поле.

След появата на минната заплаха Пентагонът изпрати към протока и два от последните останали кораби от клас „Ейвънджър“ – „Чийф“ и „Пайъниър“, базирани в Сасебо, Япония. Те напуснаха Сингапур на 10 април. И двата са планирани за извеждане от строя през 2029 г.

Така в Ормузкия пролив основната тежест на противоминните действия падна върху водолази и дронове – не в условия на учебен полигон, а при реален риск от ирански обстрел, в тесен стратегически коридор, със силни течения и значителен приливно-отливен диапазон. Оценките дали това е демонстрирало слабост или технологичен преход се разминават.

„Намираме се в нещо като най-ниската точка на противоминния капацитет на флота“, оцени Кларк още през април. Кевин Донеган, пенсиониран вицеадмирал и бивш командващ Пети флот, вижда ситуацията по точно противоположния начин: „Честно казано, пенсионирането на миночистачите никога не ме е тревожило, тъй като бяхме въвели по-нова техника.“ Обявяването през август, че международните коридори са разчистени, дава аргумент в полза на Донеган, но не решава окончателно спора. От публичната информация не е ясно какъв дял от работата е извършен от безекипажни системи и водолази и какъв – от двата кораба, изпратени от Сасебо.

Колко мини действително са били открити и унищожени, също остава неясно, защото публичните данни не съвпадат. Международната морска организация съобщи през юни, че в основните коридори през пролива са били положени около 80 мини. CENTCOM от своя страна докладва над 200 „обекта, наподобяващи мини“, проверени в главния коридор, от които 11 са потвърдени като мини.

Разминаването невинаги е равносилно на противоречие. Сонарът идентифицира подозрителни обекти, а не само мини, и всеки от тях трябва да бъде проверен поотделно. Затова двете стойности измерват различни неща: едното е оценка за броя на положените мини, а другото – броят на обектите, които американските екипи действително са потвърдили като такива.

Още по-съществено за оценката на заплахата е, че през целия конфликт морските власти не са потвърдили нито един случай на кораб, поразен от мина в Ормуз, а според анализатори сателитните изображения също не подкрепят иранските твърдения за мащаба на минната заплаха. Единственото потвърдено наблюдение на мина в Ормуз е направено от пакистански хидрограф през май. В началото на септември ирански медии съобщиха, че два танкера са ударили мини, но независимо потвърждение липсва.

Контрастът е Черно море, където минната заплаха е видима и по последствията си. На 28 декември 2023 г. панамски бълкер, пътуващ към украинско пристанище в делтата на Дунав, се натъкна на руска мина, което доведе до загуба на ход и управление, а капитанът го насочи към плитчина, за да предотврати потъването му. Мини са били изхвърляни и на брега; Мартин Кели от консултантската фирма EOS Risk посочва няколко такива случая.

Срещу тази заплаха България, Румъния и Турция подписаха меморандум в Истанбул на 11 януари 2024 г. и активираха противоминната група MCM Black Sea на 1 юли 2024 г. В рамките на мащабни действия в Черно море бяха обезвредени над 150 плаващи мини. България участва със своя минен ловец „Струма“, придобит от Нидерландия през 2020 г. заедно с „Места“ по сделка за около 2 млн. евро. Кели противопоставя именно тази картина на Ормузкия пролив: в Черно море заплахата може да се проследи по конкретни последствия, докато в пролива такива до момента липсват.

Възможно е минното поле, положено от иранските сили, никога да не е било толкова мащабно, колкото го описва Техеран. Военни анализатори оценяват, че страната разполага с хиляди мини „Махам“, сравнително прости конструкции от вид, използван още през Втората световна война. Част от тях имат контактни рогове с оловни елементи, които се повреждат при удар в корабен корпус и задействат взривател; други реагират на промяната в електромагнитното поле при преминаване на кораб. В коридора обаче американските сили твърдят, че са потвърдили едва 11 броя.

Ако самото минно поле е било по-малко и рехаво от заявеното, тогава и мащабът на американския успех, и първоначалното недоверие към възможностите мисията да бъде изпълнена без класическа противоминна групировка трябва да бъдат оценявани по-умерено. Остава и обратната възможност. „Винаги е възможно флотът да е пропуснал някои“, казва Итън Конъл от Taiwan Security Monitor, който изучава морските мини. „По-големият и ключов въпрос – и със сигурност най-проблемният и скъпият – е заплахата от повторно миниране.“

Именно рискът от повторно миниране помага да бъде обяснено защо обявеното разчистване не доведе до завръщане на корабоплаването към предишните нива. През седмицата от 26 август до 1 септември Lloyd's List Intelligence отчете около 12 транзита дневно. Kpler дава средна дневна стойност от 13 плавателни съда за последните 10 дни, а PortWatch – средно 7 за периода, който следи от март. Преди войната през протока преминаваха около 100 кораба дневно.

САЩ цитира и други показатели. Тръмп говори за „около 30 кораба всяка нощ“, а министърът на финансите Скот Бесент – за поне 10 милиона барела дневно. Тези числа не са пряко съпоставими: едното се отнася до брой плавателни съдове, другото – обем на нефтения поток. Дори при сравненията на корабния трафик има методологична разлика. Аналитичните служби обикновено броят товарни кораби с товароподемност над 10 000 тона, докато според морски експерти американските оценки включват и спомагателни военни съдове, буксири и крайбрежни лодки.

Несигурността продължава да се забелязва най-отчетливо в цената на риска. Премиите по застраховките срещу военен риск достигат до 10 пъти предвоенното си равнище, което за типичен супертанкер означава около 10 млн. долара. Приблизително 1 на всеки 30 кораба е атакуван с ракети или дронове, по изчисления на консултанти по морска сигурност. Brent затвори петъчната сесия на 96,28 долара за барел при около 70 долара преди войната. На същия ден, в който Тръмп обяви пролива за разчистен, Съвместният център за морска информация към ВМС на САЩ алармира за „продължаващ риск от дрейфуващи или неотбелязани на картите мини“.

Ислямската република не крие твърдата си позиция срещу разминирането. Нейният заместник-министър на външните работи Казем Гарибабади заяви в края на август, че „никой освен Иран не знае къде са тези мини“, а на 3 септември говорител на военните обяви, че са положени нови мини в близост до бреговете на Оман.

На 30 август американските сили съобщиха, че са поразили пускови установки на Револционната гвардия, подготвяни за изстрелване на морски мини във водите на протока. Хамблет оценява, че мина, доставяна до целевия район с ракета, би тежала около 50 кг срещу 500 или 1000 кг при мините, полагани от плавателни съдове, което би я направило по-малко ефективна в дълбоки води.

Остава обаче далеч по-простият вариант – мините да се поставят от малки плавателни съдове. „Не е нужно много, за да върнеш мина във водата, тъй като всяка нощ през Ормуз минава много дребен трафик“, обясни ръководител в танкерния бранш. Тръмп отговори с предупреждение: „Иран е уведомен, че всеки кораб или лодка, които поставят нови мини, ще бъдат незабавно и системно унищожени.“

„Иранците са разбрали, че най-силната им карта е убеждението, че контролират Ормузкия проток“, обобщи Хамблет. „Ако успеят да убедят света, че биха могли да го застрашат, е техният най-голям стратегически лост.“

Белият дом обяви военно-техническата част от задачата за изпълнена, но стратегическият проблем остава. Решението на корабособственика зависи не само от картата на минното поле, но също от оценка на риска и цената, която застрахователят поставя върху него. Техеран показа, че самото убеждение, че в протока може да има мини, може да има почти същия ефект върху търговското корабоплаване като реално минно поле и то при несравнимо по-ниска цена.

Иран поддържа и свой собствен режим за разрешаване на транзита чрез новосъздадения Persian Gulf Strait Authority (PGSA) – органа, регулиращ движението през Ормуз. Така собствениците на кораби са изправени пред избор между разрешение от Иран, което ги излага на заплаха от американски санкции, и маршрута по оманското крайбрежие, чиято сигурност Вашингтон се опитва да гарантира.

Рекордът е в дизела, а върхът на суровия петрол остана в април

🇺🇸🛢️ Финансовият министър на САЩ Скот Бесент определи украинската кампания срещу руската петролна промишленост като източник на глобален енергиен шок. „В момента преживяваме енергиен шок. Украйна е решила, че иска да унищожи руските енергийни съоръжения. Това създава натиск върху цените в световен мащаб“, каза той пред Fox News на 2 септември, като посочи войната в Иран като съпътстващ фактор. Изказването дойде ден след като печалбата на американските рафинерии от преработката на дизел постави абсолютен рекорд.

Рекордът е реален и внушителен. На 1 септември крекът за дизел – разликата между цената на барел суров петрол и цената на произведеното от него гориво – премина 106 долара. Обичайното равнище на този показател е около една пета от тази стойност. Границата от 100 долара беше премината за пръв път през август, а маржовете от преработката в Атлантическия басейн достигнаха върховете си още през юли.

При суровия петрол обаче картината е различна. Брент се търгува по 94,86 долара за барел на 2 септември. Върхът от 126,41 долара беше достигнат в рамките на сесията на 30 април и остава с над 30 долара над текущата котировка. В навечерието на съвместната офанзива на САЩ и Израел срещу Иран от 28 февруари барелът струваше около 72 долара. Цялото поскъпване се вмести между края на февруари и края на април, когато пазарът оценяваше риска от прекъсване на доставките през Ормузкия пролив; оттогава котировката върви надолу.

Вторият фактор, който Бесент спомена само мимоходом, се влоши рязко в последния месец. Примирието между Вашингтон и Техеран от април и меморандумът от юни доведоха до 60-дневно споразумение, чийто срок изтече на 17 август. Същия ден иранска група се качи на продуктовоза Amara край остров Кешм и го задържа, като чрез държавните медии се позова на неплатена такса и липсващо разрешение за транзит. Предишното задържане беше на 22 юни, когато Техеран отведе два контейнеровоза. В нощта на 18 август снаряд с неустановен произход порази машинното отделение на товарния кораб Minoan Dignity по време на неговото излизане от протока и уби главния механик.

Резултатът се вижда в трафика. Ормузкият проток е фактически затворен за търговско корабоплаване от 1 септември. Между 15 юли и 23 август през него преминават средно около 5 съда дневно, спад от близо 95% от предвоенния трафик. Останалото движение се извършва под военен ескорт и с изключени транспондери. Износът на суров петрол от Залива е спаднал с 47% – от около 17 млн. барела дневно през 2025 г. до близо 9 млн. през август. Директно през протока минават едва 2,2 млн. барела дневно по изчисления на Kpler.

Тъкмо тук се вижда ключовото разграничение. Дизеловите потоци от Персийския залив са с 80% под тези от миналата година, докато спадът при суровия петрол е 48%, показват данните на Kpler. Даан Стрейвен от Goldman Sachs посочва, че затварянето се оказва по-разрушително за горивата – и особено за дизела – отколкото за суровината, а световните запаси вече са под петгодишния си минимум. Jefferies формулира същия извод в едно изречение: напрежението на световния пазар се проявява в крековете, а не в суровия петрол.

Украинската част от сметката не е малка и заслужава собствените си числа. През юли руските заводи преработиха 3,6 млн. барела дневно – най-ниското равнище от май 2002 г. Сезонната норма, около която преработката се движи между 2020 и 2025 г., е между 5,3 и 5,6 млн. барела дневно, тоест липсва близо една трета от обичайния обем. През същия месец бяха ударени 18 рафинерии при общо 30 нападения срещу заводи, танкери, пристанищни съоръжения и тръбопроводи. S&P Global оценява засегнатия преработвателен капацитет на около 40%.

На фона на световния баланс това тежи осезаемо. Международната агенция по енергетика (IEA) отчита през юли преработка от 80,9 млн. барела дневно – с близо 5 млн. под миналата година – и понижи прогнозата си за третото тримесечие с 370 000 барела дневно, като се позова както на ударите по руските заводи, така и на смущенията в Близкия изток. Световното предлагане се е свило с 4,3 млн. барела дневно за година, а през третото тримесечие се очертава дефицит от 1,8 млн. Руският дял в липсващата преработка е близо една трета. Дотук Бесент описва реално съществуващ механизъм.

При суровия петрол обаче същият механизъм действа в обратна посока. Ударът по рафинерия не намалява добива, а преработката, и част от непреработената суровина се насочва към износ с танкери. Морският износ на руски суров петрол от началото на 2026 г. се движи около 9% над най-високата годишна средна стойност, регистрирана след началото на пълномащабното нашествие. Спадът до 3,46 млн. барела дневно, отчетен като средна стойност за четириседмичния период към 23 август, дойде не от ударите по заводите, а от нападенията срещу танкери и черноморски пристанища. Кампанията, която Бесент сочи, изважда от световния пазар рафинирани горива, но едновременно с това добавя суровина.

Насрещният прочит има сериозни основания и не бива да бъде отхвърлян: отраслови анализатори свързват именно свиването на руската преработка с поскъпването на горивата в световен мащаб и с пренареждането на търговските потоци. Москва действително извади значителни обеми от пазара, като удължи забраната за износ на бензин и дизел от 1 август до 31 януари 2027 г. Още от септември обаче забраната допуска изключения, които позволяват на самите заводи – за разлика от търговците на дребно – да изнасят дизел, корабно гориво и газьол.

Практически тест на тази теза дойде още през лятото. През втората половина на юли ударите спряха за няколко седмици, операторите извършиха ремонти и увеличиха натоварването, а руският морски износ падна под 4 млн. барела дневно за първи път от шест седмици именно защото повече суровина влезе в заводите. Дизеловият крек обаче не се успокои: през август премина 100 долара, а на 1 септември постави нов рекорд. Паузата в украинската кампания не свали цената.

Има и трети източник на натиск, който Бесент не спомена. На 25 юли хутите обявиха атаки срещу енергийни обекти в Янбу и Джазан, след което Saudi Aramco спря рафинерията в Джазан с капацитет 400 хиляди барела дневно – един от най-големите производители на горива в региона. На 27 юли дронове поразиха източните саудитски съоръжения, сред които стабилизационния завод в Абкайк, най-големия в света. Джазан беше атакуван отново на 9 и 18 август. Тези обекти произвеждат именно дизела, чийто недостиг стои зад рекордния крек.

Изявлението на американския финансов министър е вярно по посока, но спорно по йерархия на причините. Много вероятно е основната тежест върху световните цени на горивата да идва от Ормуз, а украинската кампания да е втори по значение фактор, чието действие е концентрирано предимно в рафинираните продукти. Потвърждение на този прочит би било понижаване на дизеловия крек при отваряне на протока, докато ударите по руските рафинерии продължават; аргумент срещу него би било задържането на крека на рекордни равнища и след възстановяването на движението през Ормуз. Дотогава сметката, която американският потребител плаща на колонката, се определя от горивото, което не достига – а по изложените данни причината за този недостиг изглежда в много по-голяма степен свързана с Иран и Ормуз, отколкото с Русия.

САЩ удариха ирански пускови установки на Ларак, отговорът стигна до Акаба.

🇮🇷💥 Изтребители от състава на ВМС на САЩ поразиха 2 пускови установки, разположени на иранския остров Ларак в Ормузкия проток в неделя, 30 август. Това е първият обявен американски удар срещу Иран от края на юли насам. Около едно денонощие по-късно отговорът вече беше в ход. Тази нощ над пристанище Акаба на Червено море се чуха взривове, а Press TV съобщи, че в ранните часове на деня са били изстреляни ракети по американски кораби в самия проток.

Ударът беше потвърден от служител на Вашингтон, пожелал анонимност. „Мога да потвърдя, че по-рано днес американски сили поразиха две ирански пускови установки на остров Ларак. Силите на Корпуса на стражите на ислямската революция (IRGC) бяха засечени да водят подготовка за изстрелване на реактивни снаряди за поставяне на морски мини в Ормузкия проток“, заяви той. Ларак се намира в средата на протока между островите Кешм и Хормуз и срещу пристанището Бандар Абас.

Полуофициалната агенция Fars съобщи за взривове край острова, а Tasnim определи нападението като удар с дрон. По-късно в неделя IRGC съобщи удара и това, че има загинали и ранени военнослужещи и цивилни, без да посочи техния брой. „Този акт ще получи отговор от синовете на Ислямска република Иран и доведе до наказание на агресора“, гласи изявление, излъчено от иранската държавна телевизия. Говорителят на IRGC Хосейн Мохеби нарече нападението „стратегическа и фатална грешка“ и заяви пред Fars, че САЩ ще си платят за него както в икономически, така и във военен план.

Заплахата от минирането заема централно място в обяснението от американска страна. Броени дни преди удара Тръмп заяви, че всички мини в международните води на протока са били взривени или извадени и че Иран е бил предупреден: всеки съд, поставил нови, ще бъде унищожен. Силите на Централното командване (CENTCOM) вече бяха обявили процеса по разчистване на морски мини по маршрутите на международното корабоплаване за приключил. Морската индустрия обаче не прие безусловно тази декларация. На 28 август Lloyd’s List писа, че отговарящите за сигурността в сектора все още остават предпазливи, тъй като военните навигационни предупреждения продължават да сочат активен минен риск и незавършено разчистване.

Корабоплаването беше възстановен, но при много ограничени обеми. Предварителни данни на Lloyd’s List Intelligence в периода 17-23 август през ключовия водния маршрут са минали 108 плавателни съда – с 27% над предишната седмица и най-много след разпадането на юнския меморандум в началото на юли, но още се намира далеч под нормалните ниво. Сравнението с периода до началото на войната срещу Иран е много по-красноречива: 554 транзита през юли на 3098 през февруари. В същото време американската блокада на иранските пристанища е отклонила 64 търговски кораба, извадила е 3 кораба от строя и качила американски екипи на борда на други два.

Ударът съвпадна и с новия етап на санкционната кампания. Вашингтон обяви ескалация, наречена от самия него „икономически ден Д“, която включва близо 60 нови санкционни обозначения на дружества, съдове и физически лица, както и разширени правомощия за налагане на вторични санкции. Засега обаче мерките не засягат най-големите търговски партньори на Техеран, сред които Китай и Обединените арабски емирства. Иран отвърна със собствен черен списък от 45 съда, обвинени в нарушаване на едностранно въведените от него правила за преминаване. Сред тях са 12 супертанкера, натоварили над 15% от суровия петрол, изнесен от Персийския залив след разпадането на меморандума. Успоредно с това Техеран и Мускат преговарят за временен коридор през протока.

Иранският отговор отново беше насочен към Йордания. Sabereen News, свързана с шиитските милиции в Ирак, съобщи за експлозии в Акаба, след като Техеран заплаши да отговори на американските обстрели в протока. Местни медии също описаха експлозии до южния йордански град след пускове от Иран, а част от арабските издания добавиха, че взрив е бил чут в американска авиобаза край Акаба.

Акаба има конкретно място в географията на тази война. Градското летище „Крал Хюсеин“ приютява бойни самолети от ВВС на САЩ, а на 19 юли Техеран обяви, че го е поразил успешно с балистични ракети, с което някои самолетите получиха тежки повреди. Йорданската армия съобщи тогава, че е свалила 3 от 4 ракети, последната от които попадна в обезлюден район. Градът е разположен на крайбрежието на Червено море и израелския Ейлат, откъдето при предишни залпове се виждаха облаците от прехватите, а отломки падаха в северната част на курорта.

Йорданското направление е част от конфликта още от първия му ден. На 28 февруари ПВО на кралството свали 49 дрона и ракети, сред които 13 балистични. През първата седмица на март командването в Аман преброи 119 ракети и дрона, насочени към страната, и отчете 108 прехвата. През същия месец иранските удар унищожи американски радар AN/TPY-2 – основния сензор на комплекса за противоракетна отбрана THAAD, разположен в авиобаза „Мувафак Салти“ край Азрак. Унищожаването му беше потвърдено от BBC Verify чрез сателитни изображения, публикувани на 1 август.

На 17 юли удар по базата уби трима американски военнослужещи, първите жертви от пряк ирански обстрел след началните дни на войната. Общият брой на загиналите американски военнослужещи в конфликта е 18. Последният регистриран инцидент в Йордания преди нощта срещу 31 август беше на 29 юли, когато беше обявено свалянето на 5 балистични ракети. Последният американски удар срещу Иран също беше нанесен в края на юли, което значи, че размяната на удари беше прекъсната за около месец.

Кралство Йордания не разполага със свободата за маневриране, която имат богатите монархии от Залива. То зависи от американската военна помощ и двустранно споразумение за сигурност, чиито приложения не са публично известни. Експерти, цитирани от New York Times през юли, обясниха именно с тази зависимост централната роля, поета от Йордания във воените операции на САЩ, когато всяка от ударените държави от Залива станаха значително по-предпазливи. На 22 юли десетки видни политици, учени и племенни водачи от Йордания отправиха призив към правителството да сложи край на чуждестранното военно присъствие и да разкрие пълния текст на споразумението. В тяхната декларация се подчертава, че Йордания не е страна в настоящата война. След ударите от 19 юли Аман привика иранския посланик и настоя иранските обстрели да бъдат прекратени.

От началото на войната вече се навършиха шест месеца. САЩ и Израел започнаха изненадваща масирана вълна от над 900 удара срещу Ислямската република на 28 февруари, а Техеран отговори с дълга серия от ракетни атаки срещу Израел и държавите от Персийския залив, които приютяват американски военни бази. Съвместната военна кампания и израелските удари по Ливан убиха хиляди и разселиха милиони. По данни на Международната морска организация от началото на конфликта са загинали поне 19 моряци.

Събитията от 30 август сочат, че натискът по санкционен и военен път се прилагат паралелно. Ескалацията на санкциите не отмени удара, нито ударът отложи санкциите. Al Jazeera описва последните седмици като преминаване от страна на Вашингтон от бомбардировъчна кампания към стратегия на финансов натиск, но военният инструмент очевидно остава на масата.

Напълно възможно е обаче ударът по остров Ларак да е бил само ограничен ход в директен отговор срещу непосредствена заплаха, а не завой в американската външна политика. Обяснението на Вашингтон свързва операцията с конкретно наблюдавана подготовка за пуск, а нейният обсег се ограничи до двете установки в рамките на една нощ. За сравнение, през юли САЩ провеждаха бомбардировки в продължение на 11 и 12 последователни нощи.

При сегашния темп е вероятно размяната да остане в юлските си граници: единични американски удари по крайбрежни цели срещу ирански залпове по бази в Залива и Йордания, без връщане към последователните нощни вълни.

Резаи отрече заговор срещу сина на Тръмп и постави условия за Ормуз

🇮🇷📺🇺🇸 Съобщенията за подготвяно покушение срещу най-малкия син на президента Доналд Тръмп са лъжа, заяви секретарят на Върховния съвет за национална сигурност на Ислямска република Иран Мохсен Резаи. Отричането прозвуча в интервю за „Ал-Манар“ – телевизията на Хизбула, излъчено в четвъртък, 27 август, и цитирано от Reuters. В същия разговор Резаи посочи условията, при които Техеран е готов да разреши възстановяването на корабоплаването през Ормузкия проток.

Резаи даде интервюто от пост, който заема от по-малко от три седмици. С указ от 9 август върховният лидер Моджтаба Хаменей го постави начело на съвета, който координира отбранителната и външната политика на страната. Преди това 71-годишният генерал е командвал Корпуса на гвардейците на ислямската революция (IRGC) в продължение на 16 години – до 1997 г.

Повод за въпроса стана предаване, което самата иранска държавна телевизия излъчи три дни по-рано. На 24 август Канал 3 показа материал, произведен от медии, свързани с гвардейците, под заглавието „Къде и как да убием Барън Тръмп?“. В записа се твърди, че движенията на 20-годишния студент се следят изцяло, като са посочени университетът му, автомобилите от ескорта и разположението на охраната. Споменава се и награда от 10 млн. долара за убийството му – сума, която не е потвърдена от източник извън предаването.

Американската служба, охраняваща президентското семейство, реагира във вторник, 25 август. „Известно ни е за видеото и разследваме всичко, което може да бъде възприето като заплаха срещу охраняваните от нас лица“, заяви говорителят на „Сикрет сървис“ Нейт Херинг. Това е първият известен случай, при който иранска държавна медия назовава поименно сина на президента. През юли свързаната с гвардейците агенция „Тасним“ публикува материал за охраната на Мелания Тръмп.

Резаи отрече наличието на заговор, но не и самото излъчване. Каналът, показал материала, е държавен, а опровержението не обхвана неговото съдържание. Подобна реторика срещу семейството на американския президент присъства в иранските консервативни медии от февруари насам, когато Али Хаменей беше убит в началото на съвместната американско-израелска операция. Тя се развива под понятието „кисас“ – възмездие по равна мяра. Към момента няма публична реакция от самия Тръмп.

Втората основна тема в интервюто беше Ормузкият проток. По думите на Резаи посредници са поискали от Техеран да формулира условията, при които ще позволи възстановяването на корабоплаването, и Иран подготвя списък с тях. Сред исканията е прекратяване на войната в региона. Досегашната иранска позиция обвързва отварянето на протока с вдигането на американската морска блокада и прекратяването на ударите по иранска територия.

Иран е договорил с Оман маршрут, който преминава през омански и ирански териториални води, каза още Резаи чрез преводач в същото предаване. По думите му корабите ще преминават по определен централен канал, ако Съединените щати изпълнят исканията на Техеран.

Това не е първото подобно съобщение. На 15 август говорителят на иранското министерство на външните работи Есмаил Багаи заяви, че е постигнато разбирателство за картата на прохода. Тогава той уточни, че пакетът, включващ карта и съвместно изявление, все още не е готов. Потвърждение от Оман не последва.

Багаи посочи и три условия за пълното възстановяване на корабоплаването: оттегляне на американските искания, вдигане на морската блокада и изплащане на репарации. На 25 август Абас Арагчи и оманският му колега Бадр ал-Бусаиди излязоха в Техеран със съвместно изявление за временен коридор и проект за разминиране. Двамата се договориха техническите преговори за постоянно трасе да продължат. Бусаиди заяви, че обявяването на временния проход е близо, но не представи въпроса като окончателно решен.

Заместник-министърът на външните работи Казем Гарибабади уточни пред „Тасним“, че преговорите за постоянния маршрут ще продължат между 30 и 60 дни. Съгласуването на трасе с Мускат не означава, че протокът е отворен, добави той. Иран продължава да не го смята за такъв.

В деня на интервюто в Техеран се намираше катарският премиер шейх Мохамед бин Абдулрахман Ал Тани. Това беше първото посещение на толкова високо ниво от Доха след началото на войната на 28 февруари. С Арагчи той обсъди поетапен план, който включва временния коридор за корабоплаване и общия проект за разчистване на мините. Ал Тани постави условие усилията да зачитат суверенитета на съседните държави и свободата на корабоплаването в Залива.

Но спорът не се отнася само до трасето, а и до това дали проходът изобщо може да се смята за затворен. От юни насам американските сили организират нощни преминавания през южната лента, намираща се в омански води. Съдовете се движат в колони с изключени транспондери и без съпровод от бойни кораби. На тази основа Тръмп определя протока като отворен, докато Техеран отказва да го признае за такъв.

Разминават се и данните за обема на трафика. На 19 август американски представители съобщиха пред Axios за среднодневен износ от близо 10 млн. барела през водния път. Търговските компании, които наблюдават движението през протока, отчитат приблизително наполовина по-малък обем.

Формално протокът е затворен от 28 февруари, а Иран обяви затварянето му на 4 март. Петролният транзит е спаднал до около 5 млн. барела дневно при близо 20 млн. преди войната. Катарският износ на втечнен газ показва сходно свиване – 18 товара за шест месеца при 509 през предходната година.

Ударите по плавателни съдове също не са прекратени. На 14 август иранско нападение порази танкер на ADNOC, а при друг удар на 18 август загина моряк. В четвъртък неидентифициран снаряд подпали танкер край оманския бряг. Пожарът беше потушен, а екипажът остана невредим.

Географията превръща Мускат в неизбежен участник във всяка договореност. В най-тясната си част протокът е широк 21 морски мили. При териториални води, простиращи се на 12 мили от иранския и оманския бряг, не остава отделен международен коридор – всяка част от водния път попада под юрисдикцията на едната или другата държава.

Поради това всяко трасе изисква съгласието както на Техеран, така и на Мускат. Същата особеност позволява на иранската страна да представи като договореност нещо, което оманската страна все още определя само като намерение.

Липсва и по-широката политическа рамка, в която разговорите за протока би трябвало да се впишат. Срокът на Исламабадския меморандум изтече на 17 август, без страните да го подновят. Междувременно Централното командване обяви възстановяването на морската блокада още на 13 юли и я въведе в сила на следващия ден.

Условията, посочени от Резаи, са по-широки от техническите договорености, по които работят посредниците. Искането за прекратяване на войната в региона обхваща както ливанското направление, така и ударите по иранска територия. Катарското и оманското посредничество обаче е съсредоточено върху техническа договореност за един маршрут и разчистването на мините.

Поради това е вероятно временен коридор да бъде обявен, преди протокът да бъде официално отворен. За обявяването на коридора е необходимо съгласие между Техеран и Мускат, докато пълното отваряне зависи от изпълнението на искания, отправени към Вашингтон.

Има обаче основания и за алтернативния сценарий. Гарибабади определи срок от 30 до 60 дни за техническите преговори, а ал-Бусаиди заяви, че временният проход може да бъде обявен скоро. Ако този график бъде спазен, обявяването на коридора и отварянето на протока могат да съвпаднат.

Тази оценка би получила потвърждение при съвместно иранско-оманско съобщение, съдържащо дата за влизане на договореността в сила, последвано от транзит, надхвърлящ сегашните 5 млн. барела дневно. Тя би била отслабена от ново едностранно иранско съобщение без потвърждение от Оман или от удар срещу търговски съд в дните след обявяването.

Нощният коридор през Ормуз: официалните числа са двойно над проследените

🇺🇸🛢️⚓ 15-20 танкера преминават всяка нощ през южния канал на Ормузкия проток, а средният износ на петрол по този маршрут вече доближава 10 милиона барела на ден. Това заявиха пред Axios двама официални представители на САЩ, единият от които има пряк достъп до информация за операцията. Търговските компании, които проследяват трафика по водния път, отчитат близо два пъти по-малък обем. Зад това разминаване стои въпросът дали Вашингтон действително е отнел на Техеран лоста, на който Иран разчита в преговорите.

Публикацията от 19 август описва механизъм, който не беше представян с подобна степен на подробност. Оперативната група, която организира транзита, се ръководи от щаба на 82-ра въздушно-десантна дивизия във Форт Браг, Северна Каролина. Всеки ден тя изготвя два списъка: единия – на корабите, които излизат от Персийския залив към Арабско море, а другия – на наетите празни танкери, влизащи по обратния маршрут, за да натоварят петрол в пристанища на ОАЕ, Бахрейн и Кувейт. През нощта те потеглят в две колони, всяка в собствен времеви прозорец. Групата работи в координация с въоръжените сили на държавите от Залива. „Контролираме южната лента на Ормузкия проток вече два месеца. Корпусът на стражите на Ислямската революция (IRGC) може да пречи, но не той владее протока, а ние“, заяви единият от служителите.

Самият маршрут не е нов, но не става дума за конвойна операция. Оманската лента, разположена южно от установената система за разделно движение, беше описана още на 5 юни в циркуляр на INTERTANKO – най-голямото сдружение на танкерни оператори. Доналд Тръмп я обяви публично пет дни по-късно. Указанията, които американските военни изпратиха на компаниите от сектора, ясно очертават обхвата на защитата: бойни кораби не съпровождат търговските съдове, американски войници не се качват на борда, участието е доброволно, а капитанът може да се откаже във всеки момент. Ролята на въоръжените сили се свежда до въздушно наблюдение, разузнаване и реакция при възникнала заплаха. Търговските кораби плават нощем с изключени транспондери и сведено до минимум радарно излъчване, а екипажите пазят радиомълчание. По същите официални служители този режим е станал възможен след двуседмична кампания на Централното командване, при която са били повредени иранските радари и системи за морско наблюдение. На Техеран са останали няколко възстановени станции и наблюдатели на борда на бързоходни катери на IRGC.

Именно тази процедура прави външното проследяване и отчитането на количества почти невъзможни. Мишел Уийз Бокман, старши морски анализатор във Windward, оценява средния износ през южния коридор за последния месец на около 5 млн барела дневно – според нея близо 1/3 от предвоенните обеми. Ядрото на трафика е флотилия от близо 70 много големи танкера: 38 принадлежат на южнокорейската Sinokor Group, 20 – на частни гръцки компании, а останалите – на държавните енергийни дружества в Персийския заив. Повечето се движат совалково и прехвърлят товара си на друг кораб извън Залива. Бокман алармира, че проследяването се затруднява още повече, защото все повече съдове плават със спрени транспондери, а част от сателитните снимки на търговски оператори се задържат под натиск от Вашингтон.

Останалите показатели очертават сходна картина. Към 18 август Kpler отчита средно по 10 транзита дневно за 5-дневния период (най-ниската стойност от май насам) при 3 кораба в неделя. На 11 август министърът на енергетиката Крис Райт съобщи 7-дневна средна стойност от близо 9 млн барела дневно през протока. Това фактически съвпада с твърденията на събеседниците на Axios и е двойно над оценката на Windward.

Един показател обаче подкрепя американската версия – броят на корабите. Съвместният център за морска информация (JMIC) отчита общо 42 подпомогнати от САЩ транзита на 9-10 август, което отговаря на онова, което посочват американските служители. Извън подпомагания режим през същите 2 дни са преминали 2 и 3 товарни кораба, както и по 1 танкер дневно. За сравнение, нормата според данните за 2025 г. е около 138 транзита дневно. Следователно разминаването изглежда не е в броя на корабите, а по-скоро количеството на превозвания товар.

Сметката на САЩ обаче не е напълно съгласувана. Ако средният дневен обем е 10 млн барела, но в отделни нощи от Залива излизат между 15 и 20 млн, по-силните нощи трябва да бъдат компенсирани от значително по-слаби. Това се отнася и за нощта срещу сряда, когато според същите официални представители са били изнесени около 15 млн барела, а в графика са фигурирали над 20 кораба. Ако стойности близо до горната граница се достигат често, през част от останалите нощи обемите реално би трябвало да падат до нулата. Референтната стойност е известна: Международната агенция по енергетика (МАЕ) отчита средно 19,87 млн барела дневно през протока през 2025 г.

Част от петрола изобщо не се превозва по море. Райт съобщи за 5–7 млн барела дневно, които преминават по модернизирани тръбопроводи и износни терминали, които заобикалят Ормуз. Става дума преди всичко за саудитския тръбопровод Изток–Запад към Червено море и емирския тръбопровод до пристанище Фуджейра. Предвоенната оценка на МАЕ за този резервен капацитет беше между 3,5 и 5,5 млн барела на ден, с изрична уговорка, че по-големи обеми не са били изпитвани на практика. Дори ако официалните данни бъдат приети изцяло, общият износ от региона би достигал между 15 и 17 млн барела дневно – с близо 3–5 млн под нивото от 2025 г.

Коридорът, който САЩ определят като контролиран, продължава да попада под обстрел. На 3 август снаряд удари машинното отделение на кораба за сухи товари „Миноан Пайъниър“ и предизвика петролно петно с дължина над 10 км, достигнало до остров Кешм. На 8, 13 и 14 август бяха поразени три кораба на емирската ADNOC. На 18 август, часове преди Тръмп да напише, че протокът е отворен и работи и че всички морски мини са премахнати или взривени, друг гръцки сухотоварен кораб – „Миноан Дигнити“ – беше ударен на по-малко от една морска миля от оманския бряг. Главният му механик загина, а екипажът беше поет от оманската брегова охрана. Според JMIC американските военни подпомагат именно съдовете по южния маршрут, но Иран продължава да ги поразява и там. Ефектът върху трафика е незабавен: след ударите по корабите на ADNOC през изминалата седмица Kpler отчете пет търговски съда в събота и нито един в неделя, при общо 31 през предходния уикенд.

Разкритието идва в седмицата, в която дипломатическият процес спря. 60-дневният срок по меморандума, подписан в Исламабад на 17 юни, изтече в понеделник. Във вторник Тръмп обяви, че разговори с Иран не се водят и не са насрочени, публикува карта, на която Ормуз е обявен за нова територия на САЩ, и потвърди, че морската блокада на иранските пристанища остава в сила. Дни по-рано той заплаши, че ще бомбардира Оман, ако Маскат се намеси в преговорите с Техеран. Председателят на иранския парламент и главен преговарящ Мохамад Багер Галибаф отговори, че водният път ще остане затворен, докато САЩ не вдигнат блокадата, не освободят замразените активи и не отменят петролните санкции. В сряда ОАЕ прекратиха търговията и финансовите операции с Иран, след като две балистични ракети паднаха в техни води.

Официалната и проследената оценка технически могат да бъдат верни едновременно. Самите компании за проследяване признават, че корабите, движещи се с изключени транспондери, им убягват. Хавиер Блас от Bloomberg посочва, че дори един неотчетен супертанкер може чувствително да измести средната стойност. Противоположната хипотеза – че Вашингтон завишава количествата – също има опора. JMIC потвърждава броя на корабите, докато спорът остава върху количеството петрол: именно показателят, чрез който Тръмп публично измерва контрола си над водния път, откакто през юни обяви, че са изнесени над 100 млн барела. Вероятно действителната стойност се намира някъде между двете оценки – по-близо до горната граница на проследените количества, отколкото до официалната цифра.