Япония получи първа доставка на лек суров петрол от САЩ след началото на кризата в залива.

🇯🇵🛢️🇺🇸 Япония прие първата си доставка на американски суров петрол от началото на иранската криза, която наруши доставките от Близкия изток. Танкерът OTIS разтовари около 910 000 барела лек суров петрол (West Texas Intermediate) в рафинерия край Токио след 35-дневно плаване през Панамския канал и Тихия океан.

Суровият петрол ще бъде транспортиран чрез подводен тръбопровод до рафинерията на Cosmo Oil (дъщерно дружество на Cosmo Energy Holdings) в префектура Чиба, където ще бъде преработен към петролни продукти като бензин и пуснат на пазара.

Доставеното количество покрива по-малко от дневната консумация на страната, поради което правителството на премиера Санае Такаичи се опитва спешно да увеличи доставките от източници извън Персийския залив с оглед на кризата в региона след началото на военната кампания на Израел и САЩ срещу Ислямска република Иран и последвалата блокада на ключовия морски маршрут.

По данни от Министерство на икономиката, търговията и индустрията (METI) на Япония, около 90% от вноса на петрол в страната традиционно се покрива от доставчици в Близкия изток – предимно Саудитска Арабия, ОАЕ, Катар и Кувейт. На практика всички изброени доставчици използват маршрута през Ормузкия проток, а неговата блокада изправи енергийната сигурност на страната пред първото ѝ тежко логистично сътресение от петролния шок през 70-те години.

Иран предлага свободно преминаване през Ормузкия проток срещу сделка със САЩ.

🇮🇷🗣️🇺🇸 Иран може да обмисли възможността да позволи на корабите да плават свободно през оманската страна на Ормузкия проток без риск да бъдат атакувани. Това е едно от предложенията, представени в преговорите със САЩ, в случай че се постигне споразумение за предотвратяване на нова ескалация на бойните действия, съобщи Ройтерс, позовавайки се на свой неназован източник.

Войната доведе до най-голямото прекъсване на глобалните доставки на нефт и газ в историята, след като Иран блокира трафика през протока, където минават около 20% от световния поток на петрол и втечнен природен газ.

Стотици танкери и други плавателни съдове, заедно с 20 000 моряци, остават блокирани в Персийския залив от началото на войната с Иран на 28 февруари.

Източникът, пожелал анонимност поради чувствителния въпрос, заяви, че Иран е изразил готовност да позволи на търговския трафик да използва другата страна на тесния проток в териториалните води на Оман без никакви пречки от иранска страна.

Информаторът не уточни дали Иран би се съгласил също така да разчисти мините, които вероятно е поставил в този участък, нито дали на всички кораби, включително тези, свързани с Израел, ще бъде разрешено свободно преминаване.

Източникът обаче добави, че предложението зависи от това дали Вашингтон е готов да изпълни исканията на Техеран – условие, което е ключово за всеки един хипотетичен пробив по отношение на Ормузкия проток.

Тръмп: „Отворете шибания проток, луди копелета“

🇺🇸⚠️🇮🇷 Президентът на САЩ Доналд Тръмп публикува поредната заплаха към иранския режим в Truth Social:

Вторник ще бъде Ден на електроцентралите и Ден на мостовете – две в едно – в Иран. Нищо подобно не е имало! Отворете шибания проток, луди копелета, или ще живеете в ада ГЛЕДАЙТЕ! Слава на Аллах.

Публикацията идва в деня, в който изтича 10-дневният срок в ултиматума на Тръмп от 26 март за отваряне на Ормузкия проток, който беше удължен от предишен 5-дневен ултиматум. На 4 април Тръмп стесни още повече рамката, като заяви, че Иран има 48 часа, преди „целият ад да се стовари върху тях", предава Axios.

Ормузкият проток е затворен от началото на войната на 28 февруари, когато САЩ и Израел започнаха серия от въздушни удари срещу. Иран. Корпусът на стражите на Ислямската революция забрани преминаването на кораби без координация с Техеран, а движението на петролни танкери спадна практически до нула, според Bloomberg. През пролива преминават около 20 милиона барела петрол дневно – около 20% от глобалните доставки по море. Затварянето му доведе до ръст на цената на петрола „Брент“ с над 60% само през март – най-голямото месечно поскъпване в историята на индекса, съобщава CNBC. Международната агенция по енергетика предупреди, че април ще бъде „значително по-тежък" от март.

Заплахата за удари по електрически централи не е нова. Тръмп обяви подобно намерение за първи път на 23 март, след което го отложи на два пъти – първо с 5 дни, а на 26 март до 6 април – позовавайки се на непреки преговори, водени с посредничество от Пакистан, Египет и Турция. Към момента тези разговори не са дали резултат. Централно военно командване „Хатам ал-Анбия“ отхвърли ултиматума, наричайки го „безпомощен и нервен", съобщава Al Jazeera.

Мост B1 край Техеран, в района на Карадж, вече беше разрушен при въздушен удар на 3 април, съобщи NPR. Иранският министър на външните работи Абас Арагчи каза, че „ударите по граждански обекти, включително незавършени мостове, няма да принудят иранците да капитулират". Революционната гвардия от своя страна заплаши с ответни удари по мостове в Персийския залив.

Amnesty International квалифицира заплахата за удари по енергийната мрежа като „заплаха за извършване на военни престъпления". Писмо, подписано от над 100 експерти по международно право, посочва, че подобни атаки биха нарушили забраната за удари по „обекти, незаменими за оцеляването на цивилното население", съобщава NPR.

Войната на САЩ и Израел срещу Иран навлезе в шестата си седмица. Към 3 април Техеран отчете над 2000 загинали и над 26500 ранени при коалиционни удари. На 3 април иранската ПВО свали американски F-15E Strike Eagle - първият загубен от вражески огън американски боен самолет в конфликта. Вторият член на екипажа беше спасен рано сутринта днес след повече от 36 часа зад вражеските линии.

Украйна предлага бойния си опит за отварянето на Ормузкия проток – но какво реално може да даде?

💡 Украйна се позиционира като партньор в усилията за подновяване на морския трафик в Ормузкия проток, след като режимът в Иран на практика ограничи корабоплаването през критичната артерия, но какво реално може да предложи Киев?

Президентът Володимир Зеленски предложи помощ на партньорите с бойно изпитани оръжия и оперативен опит, позовавайки се на усилията на Украйна да поддържа морския износ през Черно море въпреки руската блокада.

„Ще направим каквото можем. Нашият опит в деблокирането на черноморския коридор е изключително важен и този въпрос вече се поставя“, заяви той пред журналисти на 2 април. „Ако бъдем включени, ще изслушаме предложенията и ще помогнем.“

Думите му сигнализират амбицията на Киев да се трансформира от получател на помощ за сигурност в неин доставчик – ето как това би могло да се случи.

Защо Ормузкият проток е толкова важен

Ормузкият проток свързва Персийския залив с Арабско море и се стеснява до около 33 км в най-тясната си точка, като минава между Иран на север и Оман и ОАЕ на юг. Макар да попада в териториалните води на двете страни, проливът се смята за международен маршрут, което позволява на корабите да преминават свободно.

При нормални условия около 20% от световния петрол и втечнен природен газ минава през пролива, като голяма част от него се добива в страните от Залива (Саудитска Арабия, Ирак, ОАЕ, Иран и Катар), след което се доставя предимно на азиатските пазари.

Втечненият природен газ (LNG) представлява газ, охладен до течно състояние за транспортиране, което позволява превозването му в големи количества, преди да бъде преобразуван обратно за употреба.

Около 3000 кораба преминават през пролива месечно. Откакто обаче Корпусът на стражите на ислямската революция заплаши и впоследствие изпълни заплахата да „подпали“ неоторизирани кораби, опитали се да минат по маршрута, трафикът спадна с поне 94% през март.

Няколко търговски кораба бяха повредени или принудени да се върнат от началото на военната кампания на Израел и САЩ срещу режима в Иран, а други остават на котва близо до входа на пролива в очакване на по-безопасни условия.

Техеран е позволил само ограничено преминаване към Оманския залив при строго контролирани условия, често обвързани с политическо съответствие или платежни договорености. Това прекъсване доведе до скок в цените на петрола и газа в световен мащаб на фона на опасенията от продължителен дефицит на доставки.

Защо Киев иска да участва

Кризата разкри и несигурност в рамките на западните съюзи относно това кой ще поеме инициативата за отваряне на пролива. Докато Белият дом първоначално заяви своята готовност да гарантира свободата на корабоплаването, тази позиция впоследствие се промени.

„Що се отнася до другите въпроси, свързани с ормуз, според мен с тях се занимават САЩ“, посочи Зеленски по-рано тази седмица.

Американският президент Доналд Тръмп по-късно подсказа, че Вашингтон може да не се намеси пряко.

„Съберете малко закъснял кураж, идете до пролива и просто ГО ВЗЕМЕТЕ… САЩ няма да са там, за да ви помагат повече, точно както вие не бяхте там за нас“, написа Тръмп.

Над 40 съюзници на САЩ проведоха виртуална среща на 2 април, за да обсъдят подновяването на транзита през пролива, включващо планове, които не разчитат на американско участие. Именно в тези условия Киев се представи като партньор, способен да предложи оперативни решения.

Юлия Осмоловска, ръководител на киевския офис на словашкия мозъчен тръст GLOBSEC, заяви, че за своите партньори Украйна се трансформира все по-усилено от „предизвикателство за сигурността“ в „усилвател на сигурността“.

„Говорим за тази трансформация още от началото на пълномащабната инвазия“, каза тя, аргументирайки, че военновременните иновации на Украйна демонстрират способността ѝ да предоставя практически решения за сигурност. Тя описа ситуацията в Близкия изток като „прозорец на възможност“ за Украйна да разшири сътрудничеството в сферата на отбраната, като в същото време укрепи геополитическата си роля.

Икономическите ползи също представляват интерес за украинската държава. Питър Дикинсън, редактор на  изданието UkraineAlert на Евразийския център на Atlantic Council, заяви, че сътрудничеството със страните от Залива може да генерира приходи и да привлече свежи инвестиции в украинските компании за безпилотни системи.

„В краткосрочен план то може да помогне за генериране на крайно нужни приходи за украинските компании за дронове и финансова подкрепа за украинската държава“, каза той, добавяйки, че биха могли да последват по-дълбоки връзки.

Какво е необходимо за отваряне на пролива

Дипломатическите усилия за деескалация се намират в задънена улица.

Вашингтон твърди, че има напредък. Тръмп заяви на 1 април, че новият ирански лидер е потърсил примирие – твърдение, което Техеран отхвърли като „лъжливо и безпочвено“. При липса на дипломатическо решение отварянето на пролива срещу волята на Ислямската република изисква координирана военна операция по море, въздух и суша.

Брайън Кларк, старши сътрудник и директор в Центъра за отбранителни концепции и технологии към Hudson Institute, заяви пред Kyiv Independent на 1 април, че военното отваряне на пролива би се развило в три етапа.

Първо – разминиране на транзитните коридори. Американски оценки сочат, че вероятно вече са поставени мини, а някои кораби са пренасочени по-близо до иранския бряг, за да ги избегнат. Там обаче транзитът на плавателни съдове е по-строго контролиран от Иран.

Второ – потискане на заплахите по бреговата линия. Иранските сили могат да разположат дронове, ракети, бързоходни лодки и други средства от укрити позиции, поради което всяко усилие за отваряне на маршрута изисква постоянно наблюдение и бързо прехващане.

Трето (и най-трудно) – защита на корабите в реално време. След като дронове или ракети бъдат изстреляни, времето за реакция е кратко.

В определени участъци на пролива лентите за корабоплаване минават на едва няколко км от иранския бряг, откъдето ударите могат да достигнат целите си за под две минути. Следователно прехващането трябва да се случи в близост до целта, срещу възможни удари както от въздуха, така и от морето.

Именно в този трети етап – защитата срещу бързи, евтини дронове с малък обхват – опитът и експертизата на Украйна стават особено ценни за САЩ и техните партньори от Залива.

Какво може да предложи Украйна

След като Русия наложи фактическа блокада на украинския износ в Черно море след началото на войната, Киев, лишен от боеспособен флот, прибегна до асиметрична стратегия. С ракети, морски дронове и удари срещу руска инфраструктура в окупирания Крим, Украйна деградира нейните способности и изтласка флота далеч от брега.

„Опитът от премахването на блокадата на черноморския коридор е изключително важен и този въпрос вече се поставя“, заяви Зеленски.

Успоредно с военните мерки Киев работи за намаляване на рисковете за корабоплаването, като си партнира с два големи британски застрахователя. През ноември 2023 г. тя стартира програмата Unity Facility с Lloyd's of London и Marsh McLennan за споделяне на застрахователното покритие на невоенни товарни кораби.

Подобна комбинация от военна и търговска стратегия би могла да се окаже полезна в Персийския залив. За сравнение, повечето западни военноморски платформи, разгърнати понастоящем в Залива, са проектирани за борба със заплахи от висок клас (ракети и самолети) и разчитат на сложни, скъпи прехващачи.

Този модел е слабо пригоден за справяне с рояци от евтини дронове или бързоходни плавателни съдове, от които Иран разполага в големи количества. Иновативният подход на Украйна, изграден върху мащабируеми и евтини системи, е далеч по-подходящ за противодействие на подобни атаки.

Централен елемент от подхода е бързото развитие на морски дронове. Украйна притежава широк спектър безпилотни надводни системи, които могат да бъдат използвани както за камикадзе атаки срещу надводни кораби, така и в модифицирани версии – като платформи за изстрелване на FPV дронове, както и за носене на системи за противовъздушна отбрана.

Модели като Magura V5, Sea Baby и Mamay са сред най-известните. Те вече доказаха ефективността си при унищожаването на малки руски лодки, както и на по-големи кораби, сред които патрулния кораб „Сергей Котов“ и десантния кораб „Цезар Куников“.

Според Кларк същите системи могат да се адаптират за защита на търговското корабоплаване в Ормузкия проток чрез формиране на преден отбранителен ешелон. „Морските дронове по същество се позиционират между корабите и брега и биха застанали пред всеки морски дрон, идващ за атака“, казва Кларк.

Вместо да се разчита единствено на ескортни кораби, които прехващат трудно заплахи, приближаващи се от близко разстояние, безпилотните системи биха могли да действат покрай корабите, осигурявайки постоянно покритие.

„Те просто ще бъдат жертвени бариери“, добавя Кларк, като посочва, че разполагането на голям брой такива дронове може да осигури първоначален слой защита за конвоите, преминаващи през Ормузкия проток. Тази идея би адресирала ключово ограничение на традиционния ескорт.

Военните кораби обикновено се позиционират малко пред или зад корабите, които защитават, което прави сложно ангажирането на заплахи, приближаващи от определени ъгли или от близко разстояние.

Украинският президент заяви пред NewsNation, че отварянето на Ормузкия пролив ще изисква „прехващачи, военни конвои за ескорт на кораби, голяма интегрирана мрежа за електронна война и други инструменти“.

„Ние сме тук, за да помогнем с това“, добави той.

Ограниченията на украинския принос

Въпреки всичко, евентуалното поле за принос от страна на Украйна остава ограничен. Нейните оръжия и опит са приложими единствено към третия етап, описан от Кларк – защитата на кораби от приближаващи дронове и ракети – и не могат да помогнат при разминирането или потискането на пусковите позиции по иранското крайбрежие.

Географията също работи в полза на Техеран. В Ормузкия проток лентите за корабоплаване минават съвсем близо до иранската суша, позволявайки на дронове, ракети и бързоходни лодки да се изстрелват от близко разстояние, оставяйки минимално време за реакция на отбраната. Подобна близост прави далеч по-трудно създаването на устойчива буферна зона от типа, който Украйна успя да установи в части от Черно море.

Отбранителният модел на Украйна зависи от обема. Стратегическият ѝ принос би разчитал на голям брой евтини и най-често еднократни системи. Прилагането в един от най-натоварените морски коридори в света би изисквало постоянни доставки, които Украйна не може да поддържа, докато води пълномащабна война у дома.

Накрая, дори Украйна да успее да осигури устойчива военна помощ срещу ирански атаки, Кларк смята, че способността на Иран да нарушава корабоплаването по-скоро ще бъде намалена, отколкото елиминирана.

Приносът на Украйна в този случай би бил по-скоро палиатив – намаляващ непосредствените рискове за корабоплаването, но оставящ по-широката заплаха непокътната.

Япония обмисля изпращане на военни за разминиране в Ормузкия пролив при примирие.

🇯🇵 Япония може да разположи военни сили за операции по разминиране в Ормузкия пролив, ако бъде постигнато примирие във войната на САЩ и Израел срещу режима в Иран, съобщи The Japan Times на 22 март, цитирайки японския външен министър Тошимицу Мотеги.

В ефира на Fuji TV Мотеги поясни, че макар сценарият да остава хипотетичен, разчистването на морски мини ще бъде приоритет веднага след установяване на прекратяване на огъня, за да се премахнат пречките пред световната търговия.

Ормузкият пролив, през който минава 20% от световния петрол, остава до голяма степен затворен от четири седмици насам, което принуди Япония и други страни да използват аварийните петролни резерви. Съгласно законодателството на страната в сферата на сигурността от 2015 г., Силите за самоотбрана имат правото да действат в чужбина, ако нападение срещу партньор застраши оцеляването на Япония – правен праг, който се анализира в момента.

Изявлението беше предшествано от среща на високо ниво в Белия дом, на която президентът Доналд Тръмп призова премиера Санае Такаичи да „предприеме стъпки“ и да изпрати военни кораби, които да помогнат за повторно отваряне на водния път. Макар Япония да получава около 90% от петрола си през пролива, Такаичи информира Тръмп за строгите законови ограничения, наложени от пацифистката конституция на страната.

Според The Japan Times иранският министър на външните работи Абас Аракчи също е провел разговори с Мотеги за евентуалния транзит на японски кораби, въпреки че страната настоява за създаване на условия за безопасно плаване на всички плавателни съдове, което според нея остава „изключително важен“ приоритет.

Затварянето на пролива доведе до шокови вълни на световния енергиен пазар, повторение на прекъсванията във веригите за доставки, наблюдавани през първите седмици от пълномащабната руска инвазия в Украйна. Енергийни експерти предупредиха, че едновременните кризи в Близкия изток и Източна Европа са тласнали цените на горивата до исторически върхове в световен мащаб.

Докато Япония обмисля директна военна роля в защитата на своите енергийни източници, международната общност следи внимателно дали страната ще въведе промени в своята традиционна пацифистка позиция, за да се противопостави на икономическия лост на Техеран и стратегическия му партньор в Кремъл.

Тръмп отложи ударите срещу иранските електроцентрали, петролът поевтиня рязко

🇺🇸 Президентът на САЩ Доналд Тръмп обяви, че е разпоредил на Пентагона да отложи с 5 дни всички планирани военни удари по ирански електроцентрали и енергийни обекти. В публикация в Truth Social той заяви, че през последните два дни Вашингтон и Техеран са провели „много добри и продуктивни разговори за цялостно и пълно уреждане на враждебните действия в Близкия изток“. Преговорите, по думите му, ще продължат през цялата седмица, а отлагането е обвързано с техния успех.

Решението идва два дни след ултиматума на Тръмп от събота, в който той даде 48 часа на Техеран да отвори изцяло Ормузкия проток за корабоплаване, заплашвайки с унищожаване на всичките ирански електрически централи. В отговор въоръжените сили на Ислямската република предупредиха, че при удар по енергийната инфраструктура протокът ще бъде затворен напълно, а те ще нанесат ответни удари по енергийни обекти в региона, съобщи Al Jazeera.

Ормузкият проток е де факто затворен от началото на март, когато Корпусът на гвардейците на ислямската революция (IRGC) обяви забрана за преминаване на кораби от САЩ, Израел и техните съюзници. Трафикът на танкери спадна с около 70%, а над 150 кораба застанаха на котва извън протока, за да избегнат рискове. Към 12 март Иран е извършил 21 потвърдени атаки срещу търговски плавателни съдове, сочат данни на CBS News

Обявеното отлагане на ударите предизвика незабавна реакция на петролните пазари. Фючърсите на West Texas Intermediate поевтиняха с около 8% до 90,10 долара за барел, а цената на сорта „Брент“ загуби сходен процент, достигайки 103,91 долара, сочат данни на CNBC. Спадът дойде след период на остра волатилност – в неделя цените скочиха заради иранската заплаха за пълно затваряне на Ормузкия проток.

Дипломатическата динамика също се раздвижи. По-рано миналата седмица френският президент Еманюел Макрон призова за спиране на ударите по енергийна инфраструктура, а в петък САЩ вдигна санкции върху милиони барели ирански нефт – стъпка, която The Washington Post определи като жест за деескалация.

Заливът иска край на иранската заплаха, не ранно изтегляне на САЩ – анализ на Фредерик Кемпе.

💡 Това, което разочарова висшето ръководство на страните от Залива, докато Иран насочва ракети и дронове към техните граждани и държави, е, че твърде много хора във Вашингтон превръщат войната във въпрос на вътрешната политика на САЩ и лично на президента Доналд Тръмп. За тях залогът е дали Близкият изток ще поеме в уникална и положителна посока или ще се върне към добре познатата и грозна реалност.

През последните две седмици разговарях с редица представители на страните от Залива, за да разбера по-добре как лидерите в региона гледат на тази продължаваща война. Разговорите бяха поразително еднакви и разкриха, че за мнозина от тях конфликтът не е бил въпрос на „дали", а на „кога". Висш представител на една от държавите в Залива ми каза, че страната му отдавна знае, че най-голямата опасност за нея идва от Иран, а не от Израел – реалност, станала очевидна в последните дни.

Неизбежността на войната не се дължеше на един-единствен фактор, а беше кумулативно последствие от революционен режим, който в продължение на близо половин век изграждаше силата си чрез убийствени посредници, смъртоносни ракети, ядрени амбиции и безмилостно сплашване. Друг висш представител на държава от Залива ми каза, че страната му отдавна е твърдяла пред дипломатите от администрациите на демократите, че грешат, мислейки, че овладяването на ядрените способности на Иран е достатъчно, тъй като това не адресираше ракетите и прокси силите, които застрашават региона.

Според разказа на представителите от Залива регионът живееше в своеобразна сенчеста война от години. Конфликти с посредници, кибератаки и военни удари по енергийна инфраструктура бяха част от кампания, замислена от Иран, за да тества и подкопае архитектурата на сигурност на Залива. Погледнете Дубай, Абу Даби и все повече Рияд. Те отразяват степен на икономическа модернизация, политическа умереност и религиозна толерантност, които контрастират рязко с иранската теокрация.

Режимът е повален, но не победен

Някои официални лица в тези страни спориха частно срещу решението на Тръмп да влезе във война заедно с Израел. Други го подкрепиха. Но нито един от тях не иска САЩ да избягат, преди работата да е свършена. Дори онези дипломати от Залива, предпазливи към ескалация (а това включва повечето от събеседниците ми), виждат тази война като кулминация на дълга траектория, изискваща отговор в някакъв момент, преди балансът на силите да се наклони необратимо в полза на Иран.

Това не означава, че представителите на Залива са за смяна на режима в Иран – никой не може с точност да пресметне как да се осъществи подобно нещо. Това трябва да е работа на иранския народ. Означава обаче, според тях, че САЩ, Израел и други готови партньори трябва да продължат да подкопават разрушителните способности на иранския режим – особено след като сега той ще бъде оставен в отмъстително състояние.

Крайното им заключение: ако Иран излезе от това обезвреден, това е по-добре за всички, дори режимът да не може да се промени фундаментално от такъв, управляван със смесица от теократични лидери и такива от Революционната гвардия. Казано по-дипломатично, висш представител на държава от Залива ми сподели:

„Ако Иран е неспособен да нанася вреда и да изнася нестабилност към съседите си, това ще бъде добро нещо."

Що се отнася до иранските лидери, те вероятно залагат, че вътрешната политика на САЩ ще спаси техния режим от пълен колапс. В продължение на десетилетия те вярваха, че революцията от 1979 г. и вземането на американски заложници унижи тогавашния президент Джими Картър, отслабвайки политическата подкрепа и струвайки му загуба на следващите избори. Лидерите на Ислямската република вероятно смятат, че могат да наложат подобна политическа болка на Тръмп с продължителен конфликт и високи цени на горивата. Ако това коства на републиканците контрола над Конгреса на предстоящите междинни избори наесен, това ще е „своеобразна смяна на режима от Техеран", както го формулира Алекс Плицас от Atlantic Council.

Решаващите седмици напред

Разговорите ми с представители на Залива и на САЩ през последните дни затвърдиха много от собствените ми виждания за значимостта на този момент. В момента не липсват песимистични оценки за войната, но те затъмняват историческа възможност. Конфликтът с Иран може да се окаже истинска повратна точка. Той би могъл да неутрализира най-големия източник на дестабилизация в Близкия изток от последните 40 години, създавайки нови възможности за регионална сигурност и просперитет.

И може да разцепи зараждащата се Ос на агресорите, съставена от Китай, Русия, Северна Корея и Иран. Белият дом оценява, че Иран с директните си действия и мрежи от посредници е отговорен за смъртта на стотици американци – военнослужещи, дипломати и цивилни, от Ислямската революция от 1979 г. насам.

И как САЩ могат да стигнат оттук дотам? Чрез военна решимост, стратегическо търпение и дипломатическа хитрост. Преди всичко САЩ не бива да спират военната кампания преждевременно. Това може неволно да укрепи позицията на отслабения ирански режим. А режимът е слаб; атаките му срещу съседите са по-скоро отчаяните конвулсии на един провален режим, отколкото възраждане на революцията. Дори в момента ще са нужни години, преди Иран да може да възстанови флота и ракетните си способности или отново да се стреми към ядрен арсенал. Но следващите 2-3 седмици ще бъдат решаващи, докато САЩ продължават да поразяват иранските способности.

„Добрата новина е, че американската армия е на път в следващите няколко седмици да постигне обявените цели за унищожаване или тежко увреждане на иранските ракети, дронове, свързаната с тях индустриална база, флот и ядрена програма", сподели Плицас, бивш служител на Пентагона. Най-вероятната причина за „провал на военната операция в Иран е нейното преждевременно прекратяване поради икономически натиск от основаното на риска затваряне на Ормузкия проток, което е целта на Иран".

Ето защо САЩ и техните партньори трябва да поемат контрол над протока, да осигурят свобода на движение и да предотвратят икономически щети, които биха дали на Иран по-голям лост.

Официални представители на САЩ са споделили пред партньорите от Залива, че напредват в изграждането на коалиция от държави за ескорт на кораби през протока, въпреки че няколко страни публично отказаха да допринесат за тези усилия. Допълнителни военни активи от САЩ пристигат в региона, за да осигурят защита на морския трафик, а в същото време продължават ударите срещу способностите на Иран да нарушава този трафик.

Дори тези цели биват преследвани, американците не бива да изпускат от поглед по-сериозната възможност. Тази седмица говорих с представител на Белия дом за дългосрочна визия за Близкия изток, в който не само умерени арабски и израелски лидери нормализират отношенията си, както го направиха чрез Авраамовите споразумения, но и ново иранско правителство и арабски лидери в крайна сметка също го правят, водейки до нормализация между Израел и Иран.

По време на тази война без очевиден край тази визия звучи фантастично. Но именно привидно невъзможни развития като това могат да станат реалност, служейки едновременно на интересите на САЩ и партньорите им в региона, ако администрацията на Тръмп доведе до край мисията в Иран, която си е поставила.

 

✍️ За автора: Фред Кемпи – лидерът, превърнал Атлантическия съвет в глобален фактор

Под ръководството му от 2007 г. насам Съветът постигна исторически ръст в мащаба и влиянието, разшири своята дейност с регионални центрове по целия свят, както и със специализирани звена, фокусирани върху широк спектър от теми – от международна сигурност и енергетика до глобална търговия и менторство за следващото поколение.

Тръмп заплаши да „заличи" електроцентралите на Иран – енергийната война Залива навлиза в нова фаза.

🇺🇸⚔️🇮🇷 Президентът на САЩ Доналд Тръмп заплаши в събота да „удари и заличи“ електрическите централи на Иран, ако не отвори напълно Ормузкия проток в рамките на 48 часа.

„Ако Иран не отвори напълно, без заплахи, Ормузкия проток в рамките на 48 часа от точно този момент, САЩ ще ударят и заличат различните им електрически централи, като започнат с най-голямата!“, написа Тръмп в Truth Social.

Вероятно визираната цел е или атомната централа в Бушер, единственият действащ ядрен реактор в Иран, по чийто периметър миналата седмица попадна снаряд на 350 метра от реактора, или газовата централа „Дамаванд“ край Техеран, съобщиха Washington Post и NPR.

Часове по-късно Иран отговори с ракетен обстрел по градовете Димона и Арад в Южен Израел – и двата в непосредствена близост до ядрения изследователски център „Шимон Перес“ в Негев. Близо 200 души бяха ранени, 11 от тях тежко, съобщи Times of Israel. IAEA потвърди, че изследователският център не е засегнат и няма отклонения в радиационните нива.

Иранското военно оперативно командване „Хатам ал-Анбия“ отвърна на ултиматума с директна заплаха: „Ако горивната и енергийната инфраструктура на Иран бъде нарушена от врага, всички енергийни, информационни и обезсоляващи съоръжения, принадлежащи на САЩ и ционисткия режим в региона, ще бъдат атакувани“, се казва в изявление, цитирано от полуофициалната агенция Fars. Полковник Али Абдолахи Алиабади, командир на „Хатам ал-Анбия“, заяви, че военната доктрина на Иран е „преминала от отбранителна към настъпателна“, съобщи Anadolu Agency.

Иранският представител в Международната морска организация Али Мусави от своя страна заяви, че Ормузкият проток „остава отворен“ – с изключение на корабите, свързани с „враговете на Иран“. „Дипломацията остава приоритет на Иран. Пълното прекратяване на агресията обаче е по-важно“, каза Мусави, определяйки американо-израелските удари като „корена на настоящата ситуация в протока“.

Ултиматумът на Тръмп дойде дни след удара по газовото находище „Южен Парс“ в сряда – атака, която самият Тръмп описа като израелски ход, предприет „в гняв“. Ударът извади от строя преработвателен капацитет от близо 100 милиона кубически метра газ дневно – около 14% от производството на находището, според първоначални оценки, цитирани от CBS News и CNN. „Южен Парс“ е най-голямото газово находище в света, споделено между Иран и Катар, който нарича своята половина „Северен щит“.

Реакциите вътре в Иран, отразени чрез съобщения до Iran International и публикации в социалните мрежи, разкриха дълбоко разделено общество. Част от гражданите на страната приветстваха удара като насочен срещу активи, контролирани от Революционната гвардия.

„Удряйки „Южен Парс“, Израел ни спаси от още кражби – парите се превръщаха в куршуми, изстрелвани срещу нашите деца", написа един потребител.

„Дори при пълно унищожение на всички 24 газови рафинерии, те ще се върнат към производство за под три месеца", заяви бивш работник по проекти в находището, омаловажавайки щетите.

„След Ислямската република те могат да бъдат възстановени по-добре“, заключи инженер, сравнявайки иранските платформи с по-качествените катарски инсталации.

Други предупредиха за последиците за цивилното население. „Не гледайте на инфраструктурата толкова просто. Липсата на ток и газ означава смърт – студ, глад, недостиг на лекарства", написа потребител.

Трети отхвърли ударите по невоенни цели: „Тя принадлежи на всички иранци."

Призиви за ограничаване на атаките само до военни обекти се смесваха с гласове, рамкиращи дебата през призмата на дългогодишно икономическо недоволство: „Ако инфраструктурата принадлежеше на хората, никой нямаше да търси храна в боклука."

Някои припомняха историческия прецедент: „Германия и Япония бяха сринати през Втората световна война – къде са те сега?"

Общата нишка във всички тези разнопосочни реакции е недоверието към ислямския режим – убеждението, че енергийното богатство на Иран се управлява зле или се отклонява, и че бъдещото възстановяване зависи не толкова от тръбопроводите, колкото от политическата промяна.

Цените на суровия петрол Brent скочиха от 72,48 долара за барел преди войната до пик от 126 долара за барел на 8 март – най-голямото прекъсване на енергийните доставки в историята на глобалния петролен пазар, според оценка на Международната агенция по енергетика (IEA). Заплахата на Тръмп е сигнал, че тази сдържаност може да приключи – с последици, които ще се усетят далеч отвъд Персийския залив.

До момента САЩ избягваха целенасочени удари по енергийната инфраструктура на Иран заради опасения за глобалните икономически последици. Ормузкият проток, през който нормално минават 20% от световния петролен износ, е фактически затворен от 28 февруари, когато Иран блокира преминаването след началото на ударите.

Може ли европейска подкрепа за Ормузкия проток да реши войната в Украйна?

🇫🇮 Доналд Тръмп обича да сключва сделки и един от най- доверените му държавни глави в Европа вярва, че е възможно да бъде постигат пакт, който да реши с един замах както петролната криза в Персийския залив, така и войната в Украйна.

Президентът на Финландия Александър Стуб заяви, че вижда истински потенциал в това на Тръмп да бъде предложено точно онова, което иска: военна подкрепа от страните в Европа за подсигуряване на морския трафик в Ормузкия проток – критичният маршрут за пренос на петрол, блокиран от Иран от началото на въздушните удари от САЩ и Израел.

Условието на Европа за предоставяне на подобна помощ? Тръмп да осигури цялата подкрепа, от която Украйна се нуждае, за да постигне приемливо мирно споразумение с Русия.

Идеята за пазарене с американския президент беше представена на Стуб във вторник по време на Q&A сесия в мозъчния тръст Chatham House със седалище Лондон. Финландският държавен глава изглеждаше изненадан и впечатлен. „Мисля, че това е наистина добра идея“, каза той: „Не, мисля, че всъщност е много добра идея“, каза той след кратка паузя, споделяйки, че ще я обмисли допълнително и ще обсъди вариантите с екипа си.

Самата Финландия не разполага с ресурси, които да внесе за обезопасяването на Ормузкия проток, и все още далеч не е ясно каква роля биха могли да играят европейските сили като цяло. Но въпросът как да се подсили Украйна и как Тръмп да бъде привлечен на нейна страна е спешен за Европа.

Държавни служители, включително самият Стуб, се опасяват, че колкото по-дълго продължава войната срещу Иран, толкова повече може да ограничи украинската отбрана срещу руската армия. Скокът на глобалните цени на енергията и решението на Тръмп да разхлаби санкциите срещу руската петролна индустрия, значително ще увеличат приходите от продажби на руски изкопаеми горива.

В същото време американските военни използват стотици ракети-прехващачи, за да свалят ирански ракети и дронове, оставяйки по-малко налични за Украйна. Киев и други градове разчитат на противовъздушната отбрана за защита срещу непрекъснатия бараж от балистични ракети от страна на Русия.

Освен това наскоро Тръмп отново опита да притисне украинския президент Володимир Зеленски за сделка с Путин, без да уточнява какви, ако изобщо има такива, гаранции за сигурност биха предоставили САЩ, за да запазят мира.

Стуб заяви пред аудиторията, че се опасява, че мирните преговори в Украйна бързо наближават „момента на истината“, което може да принуди Киев да приеме неизгодно споразумение, което включва отстъпване на територии на Путин. Преговорите дори могат да се провалят, оставяйки Европа в затруднение и без помощ от САЩ, което ще задължи европейските сили да се намесят, за да помогнат на Киев с повече разузнаване, оръжия и друга подкрепа.

Стуб отбеляза, че гледа реалистично на това доколко е в състояние да влияе на Тръмп, след като двамата се сближиха в рамките на 7-часова среща с голф и обяд миналата година. Финландия поръча 64 изтребителя от пето поколение F-35 и е домакин на хиляди американски войници, провеждащи учения в полярни условия.

„Нямам илюзии за това кой може да убеди президента Тръмп в каквото и да било. Ако успея да прокарам и 1 от 10 идеи за Украйна, мисля, че е добре“, каза Стуб.

Последиците от войната в Иран са отрицателни за Украйна, защото цената на петрола е плюс за руската военна машина, каза Стуб. „Руската икономика всъщност се справяше изключително зле преди няколко седмици, сега се възстановява.“ Освен това конфликтът отнема системи за противовъздушна отбрана от местата, където те са необходими в Украйна.

И накрая, фокусът се измести от мирните преговори за Украйна. „Надявам се мирните преговори за Украйна да не се провалят така, както преговорите между Иран и САЩ“, каза Стуб. „Но времето ще покаже.“

Танкери на прицел. Ройтерс публикува снимки на мишените на ирански удари в Залива.

🇮🇷🚀🌊 Reuters публикува галерия от снимки, разкриващи съдбата на плавателните съдове, опитали да пробият блокадата на Ормузкия пролив. Най-малко 22 цивилни кораба – петролни танкери, кораби за насипни товари и контейнеровози, се превърнаха в мишена на ирански удари през последните две седмици.

Няколко съюзници на САЩ отхвърлиха призива на Доналд Тръмп за изпращане на бойни кораби за ескорт на танкерите през Ормузкия пролив, предизвикайки критики от негова страна и обвинения, че са неблагодарни след десетилетия подкрепа от САЩ.

Войната на САЩ и Израел срещу Ислямска република Иран навлиза в своята трета седмица без изгледи за скорошен край. Най-критичният морски път, през който преминават 20% от световния нефт и втечнен природен газ, до голяма степен остава затворен, което вдига цените на енергията и поражда опасения от инфлация.

Войната вече наложи икономически разходи на съюзниците на САЩ, които не бяха консултирани преди началото на въздушните удари по режима в Техеран и които понасят остри критики от страна на Тръмп след завръщането му в Белия дом.

Редица партньори на САЩ, включително Германия, Испания и Италия, заявиха, че не планират изпращане на кораби в подкрепа на усилията по отваряне на стратегическия воден път, парализира от дроновете и ракетите на ислямския режим.

„Липсва ни мандат от ООН, ЕС или НАТО, какъвто се изисква според Основния закон“, заяви германският канцлер Фридрих Мерц. Освен това той каза, че САЩ и Израел не са се потърсили Германия, за да се консултират с нея преди започването на войната.

Говорейки на събитие в Белия дом, Тръмп заяви, че много държави са изразили готовност да помогнат, но изрази разочарование от редица дългогодишни съюзници.

„Някои са много ентусиазирани от това, а други не са“, обясни Тръмп, без да назовава конкретни държави. „Някои са държави, на които сме помагали в продължение на много, много години. Защитавали сме ги от ужасни външни заплахи, а те не бяха така ентусиазирани. А нивото на ентусиазъм е важно за мен.“

В понеделник Израел заяви, че е изготвил подробен план за поне още три седмици война, докато през нощта нанесе удари по обекти из цял Иран. В същото време обстрел с ирански дронове временно прекъсна работата на летището в Дубай и ключово петролно съоръжение в ОАЕ.

Израелските войски навлязоха в нови части на южен Ливан в рамките на разширяваща се сухопътна операция, след като Хизбула изстреля ракети по Израел като отмъщение за убийството на върховния лидер на Ислямската република аятолах Али Хаменей.

Канада, Франция, Германия, Италия и Великобритания предупредиха в съвместно изявление, че всяка „значителна сухопътна офанзива на Израел би имала опустошителни хуманитарни последици и би могла да доведе до продължителен конфликт“, поради което тази операция „трябва да бъде избегната“.

Израел заяви, че иска да отслаби способността на иранския режим да го заплашва, унищожавайки пускови установки за балистични ракети, обекти на ядрената програма и апарата за сигурност, но предупреди, че все още остават хиляди цели за поразяване.

„Искаме да сме сигурни, че този режим е възможно най-слаб и че ще деградираме всичките им способности, всички техни части и крила на сектора за сигурност“, заяви подполковник Надав Шошани, говорител на израелските отбранителни сили (IDF).

Корпусът на гвардейците на ислямската революция (IRGC) заплаши, че ще вземе под прицел индустриални съоръжения на САЩ в Близкия изток и призова хората, живеещи в близост до заводи, собственост на САЩ, да напуснат района.

Освен това Техеран отговори на заплахата, отправена от президента Тръмп, който предупреди, че ще атакува петролната инфраструктура на остров Харг в Персийския залив, ако иранският режим не отвори отново Ормузкия пролив. Силите на САЩ унищожиха военни цели на Харг в петък.

Говорителят на въоръжените сили Аболфазл Шекарчи заяви, че Иран ще атакува петролни и газови съоръжения във всяка страна, от която са били предприети американски атаки срещу остров Харг.

Външният министър Абас Аракчи заяви, че не иска прекратяване на огъня и не разменя съобщения със САЩ, според полуофициалната информационна мрежа Student News Network.

В публикация на X Аракчи обяви, че някои „съседни държави“, които приемат американски военни на своя територия и позволяват атаки, активно насърчават убийството на иранци. Освен това той подчерта, че сред стотиците цивилни, загинали при американски и израелски бомбардировки, има 200 деца.

Спасителни екипи в Техеран работиха по изваждането на хора от отломките на сграда в това, което служител на иранския Червен полумесец нарече изцяло жилищна уличка.

Дроновете Octopus, разработени съвместно с Украйна, могат да бъдат разположени в Ормузкия проток

🇬🇧✈️🇺🇦 Дроновете Octopus, разработени съвместно от Украйна и Обединеното кралство, могат да бъдат разгърнати в защита на Ормузкия проток. Британското правителство разглежда варианти за подкрепа на съюзническите усилия за отваряне на жизненоважния морски път, съобщава The Times на 16 март.

Сред разглежданите системи са британските автономни платформи за противоминна борба и дроновете-прехващачи Octopus, разработени в сътрудничество с Украйна.

Репортажът отбелязва, че британските служители обмислят използването на технологии за лов на мини и дронове-прехващачи, вместо да ангажират повече бойни кораби в региона. Министрите търсят отговор, който да подсили морската сигурност, без да задълбочава конфликта.

Дроновете са проектирани да противодействат на въздушни заплахи, включително дронове от типа „Шахед“. Паралелно с това системите за лов на мини биха могли да помогнат за разчистването на експлозиви от един от най-важните енергийни коридори в света, през който преминава около една пета от глобалните доставки на петрол.

Дебатът за британската подкрепа се засили, след като Тръмп призова партньорските държави да съдействат за обезопасяване на водния път. The Times съобщава, че военните лидери преглеждат редица варианти, като автономните системи се очертават като по-гъвкава политическа и военна алтернатива на по-мащабното военноморско разгръщане.

Евентуалното използване на дроновете Octopus подчертава как технологиите, разработени за бойното поле в Украйна, вече оформят широкото планиране на сигурността в глобален план. В този случай системи, които се произвеждат в Обединеното кралство за противодействие на руски и ирански заплахи, могат да бъдат пренасочени за защита на търговското корабоплаване в Залива.

Успоредно с това Великобритания вече започна да изпраща специалисти по борба с дронове в Близкия изток, за да отговори на ескалиращите заплахи. Страната изпрати персонал, преминал обучение, базирано на опита от партньорството с Украйна, в опит да подсили военните бази, изправени пред атаки от ирански дронове.

Това отразява и цялостните усилия на Запада за по-бърза адаптация към заплахата от безпилотни апарати, а оперативният опит на Украйна се превръща в практическа референция далеч отвъд европейския театър на военните действия.

Сътрудничеството се разширява и в сферата на отбранителната индустрия. Украински производител откри предприятие в Обединеното кралство, пренасяйки решения в областта на дроновете, оформени от опита на фронта, докато украинската военна индустрия разширява своя отпечатък в чужбина.

Този ход показва нарастващото търсене на системи, усъвършенствани в бойни условия, като практическите способности за борба с дронове и безпилотните технологии все по-често се разглеждат като експертиза за износ, а не само като спешна вътрешна необходимост.

Битката за Ормузкия пролив: Сблъсъкът, който ще реши световното господство.

🌍🛢️⚔️ Войната в Близкия изток продължава вече две седмици и въпреки пълното военно превъзходство на САЩ и Израел, постигането на победа изисква осигуряване на значими политически резултати при свеждане на собствените загуби до абсолютен минимум.

В тази ситуация режимът в Иран се опитва да осуети подобна политическа победа с прекъсване на глобалното корабоплаване и доставките на петрол. Разпалвайки енергийна криза чрез намеса в международните морски пътища, Техеран се стреми да окаже натиск върху плановете на Тръмп за постигане на категорична победа в Иран.

Поради тази причина изглежда, че политическото ръководство на САЩ е решило да не позволи на Иран да действа безнаказано в Ормузкия пролив и Персийския залив, да отвори отново ключовия морски маршрут и да възстанови сигурната морска търговия.

Съответно Пентагонът е изправен пред изключително сложна мисия: да гарантира безопасността на петролни танкери и контейнеровози, участващи в международната търговия, докато преминават през тясното „гърло“ на Ормузкия пролив.

Според последните сведения Тръмп възнамерява да стартира операция, насочена към защита на търговските кораби в Ормузкия пролив. В момента обаче се извършва нужната подготовка за полагането на условията за подобна акция. Тези подготвителни действия включват:

• Унищожаване на позиции и съоръжения на Корпуса на гвардейците на ислямската революция (IRGC) и Въоръжените сили на Ислямска република Иран (Артеш), разположени по южното крайбрежие на страната и прилежащите райони;
• Елиминиране на военната инфраструктура, разположена на иранските острови в Персийския залив;
• Унищожаване на основните плавателни съдове на иранския флот, но също така и бързоходните катери и минополагачи.

В същото време около 2200 морски пехотинци, специализирани в операции по завземане и контрол върху крайбрежни зони, са получили нареждане да се придвижат към Близкия изток заедно с десантни кораби.

Може да предположим, че тези сили са само част от ограничено сухопътно нахлуване, докато мобилизацията на основните сили вероятно ще бъде извършвана постепенно, преди да настъпи „часът Х“, когато ще бъде издадена заповедта за десант.

Разгръщането на частите на Морската пехота може да се случи в няколко посоки:

• Директно в тясното гърло на Ормузкия пролив – както в източния, така и в западния му сектор;
• На остров Харг и други острови, разположени в Персийския залив.

Десантите биха могли да се осъществят едновременно или по координиран начин, съобразно оперативните нужди.

В случай на сухопътна операция рискът от жертви неизбежно ще нарасне, което от своя страна вдига залозите за постигане на решителен резултат. Тежките загуби биха изисквали категорична победа. В противен случай подобен изход ще накърни тежко глобалната доминация на САЩ, а в същото време ще подкопае вътрешната стабилност на политическия фронт. Това може да тласне американското общество – вече чувствително към военните жертви – към по-силни изолационистки настроения, което е значителна стратегическа възможност за оста Русия-Китай-Иран.

Ето защо, при настоящите обстоятелства, изглежда практически невъзможно да се постигне значима победа в тази война без налагане на контрол върху Ормузкия пролив, в това число остров Харг – икономическото сърце на Иран в Персийския залив.

И двете страни разбират това добре и следващата ескалация вероятно ще се разгърне по южното крайбрежие на Иран и в островното бойно пространство на Персийския залив, където може да бъде решен крайният изход на конфликта.

Иранският външен министър участва в шествие по улиците на Техеран.

🇮🇷 Иранският външен министър Абас Арагчи прогнозира, че световните цени на петрола ще продължат да се покачват, отдавайки това на политиката на САЩ и Израел в Близкия изток.

В изявление за турската държавна агенция „Анадолу“ по време на ежегодното шествие за Деня на Ал-Кудс в Техеран, Арагчи подчерта, че милиони иранци остават непоколебими по улиците въпреки скорошните атаки. Неговите думи идват в момент, когато Иран поддържа затворен стратегическия Ормузки проток, през който преминава близо 20% от световния петрол.

„Имайки предвид политиката на САЩ и Израел в региона, вероятно цените ще продължат да нарастват в бъдеще“, заяви той, докато тълпи от привърженици на режима излязоха по улиците на столицата за участие в пропалестинските демонстрации. Той акцентира върху броя на участниците въпреки военната ескалация и отбеляза, че иранският народ излиза по улиците „в милиони“ след атаките на САЩ и Израел.

„Не само в Техеран, но и във всички градове, Ислямска република Иран демонстрира своята решимост да подкрепя Йерусалим, Палестина и всички идеали, които защитаваме от години“, добави той.

„Надяваме се, че ще продължим с тази сила и решителност, а враговете ни ще трябва да признаят мощта на иранския народ“, заяви той, изразявайки увереност в позицията на режима.

От около 1 март Иран на практика е блокирал Ормузкия проток – критична точка за глобалните доставки на енергийни суровини. Продължаващата блокада предизвика трусове на международните пазари, а петролът от сорт „Брент“ наближава цена от 100 долара за барел, докато търговци пресмятат риска от продължителни прекъсвания на трафика на танкери.

Трима моряци в капан след атака в Ормузкия проток; Банкок протестира срещу насилието.

🇹🇭 Трима членове на екипажа, за които се смята, че са блокирани на борда на тайландски кораб за насипни товари, поразен от ирански удар по време на преминаване през ключовия Ормузки проток, все още не са спасени, съобщава собственикът на плавателния съд.

Революционната гвардия на Иран посочи, че е нанесла удари по регистрирания в Тайланд кораб Mayuree Naree, както и по кораб, плаващ под флага на Либерия, тъй като са пренебрегнали „предупрежденията“.

Тайландският кораб е бил ударен при транзита през Ормузкия пролив, след като е отплавал от пристанище Халифа в ОАЕ. Двата снаряда са повредили машинното му отделение, при което е избухнал силен пожар, се казва в изявление на тайландската транспортна компания Precious Shipping.

„Съобщава се за трима изчезнали членове на екипажа, за които се смята, че продължават да са блокирани в машинното отделение“, гласи съобщението, в което се посочва, че властите работят по спасяването им.

„За съжаление, ситуацията остава непроменена. Все още не сме успели да изпратим никого на борда на нашия кораб, въпреки че пожарът е потушен“, казва управляващият директор на фирмата Халид Хашим.

„Проучваме различни пътища, за да се качим на борда“, уверява той.

Вчера военноморските сили на Оман спасиха 20 моряци от плавателния съд. Министерството на външните работи на Тайланд уточни, че всички 23-ма членове на екипажа са тайландски граждани.

Всички тайландски кораби вече са напуснали Ормузкия проток, а страната „протестира срещу насилието, упражнено върху търговските кораби“, посочи пред репортери заместник-говорителят на министерството Панидол Пачимсават.

„Моля, бъдете уверени, че изпълняваме мисия за намирането на тримата изчезнали“, добави той.

Тайландски кораб за насипни товари е атакуван в Ормузкия пролив

🇹🇭💥🇮🇷 Тайландски кораб за насипни товари, преминаващ през Ормузкия пролив, беше атакуван преди час, при което 3-ма членове на екипажа се водят за изчезнали, а други 20 са били спасени, съобщиха от военноморските сили на Тайланд.

Снимки, споделени от Кралския тайландски флот, показват гъст черен дим да се издига от корпуса и надстройката на регистрирания в Тайланд кораб Mayuree Naree, както и спасителни плотове във водата.

Плавателният съд е бил атакуван по време на транзит през Ормузкия пролив след отплаване от пристанище Халифа в ОАЕ, се посочва в изявление на флота.

„Конкретните подробности и причината за нападението в момента се разследват“, се добавя в съобщението.

Военноморските сили на Оман са спасили 20 моряци, като „в момента се полагат усилия за спасяването на останалите трима членове на екипажа“, съобщават още властите.

Иран предприе удари срещу своите съседи, износители на петрол, заплашвайки корабоплаването в пролива и потапяйки глобалната енергийна икономика в криза.

Засега не е ясно дали инцидентът е свързан с един от трите търговски кораба, за които Центърът за морски търговски операции на Обединеното кралство (UKMTO) по-рано съобщи, че са били ударени в Персийския залив.

Сайтове за проследяване на морския трафик показват Mayuree Naree в непосредствена близост до брега на Оман в Ормузкия пролив, движещ се бавно с малко повече от един възел. Корабът има дължина 178 метра и водоизместимост 30 000 тона и е плавал към Кандла в Индия.

Тайландският флот заяви, че собственик на плавателния съд е тайландската транспортна компания „Precious Shipping“.

CENTCOM публикува видео от ударите срещу ирански минопоставачи.

🇺🇸💥🇮🇷 Американската армия съобщи преди броени минути, че е унищожила 16 кораба за поставяне на мини на иранския флот във водите около Ормузкия пролив.

„На 10 март американските сили елиминираха множество ирански военноморски съдове, сред които 16 минопоставача близо до Ормузкия пролив“, заяви Централното командване на САЩ в публикация на X, като публикува видео, на което се виждат част от ударите.

По-рано американски медии съобщиха, че разузнаването на САЩ е започнало да засича индикации, че Иран предприема стъпки за разполагане на мини в Ормузкия пролив. Малко по-късно президентът Доналд Тръмп съобщи за унищожаването на „10 неактивни лодки и/или кораби за поставяне на мини, като предстоят още!“.

Иран е започнал да минира Ормузкия пролив.

🇮🇷💣🌊 Иран е започнал да минира Ормузкия проток – най-важната стратегическа теснина за световната енергетика, през която преминава около една пета от глобалните обеми на суров петрол. Това съобщи CNN, позовавайки се на двама източници, запознати с докладите на американското разузнаване по въпроса.

Минирането все още не е мащабно, като през последните дни са разположени няколко десетки мини, твърдят източниците. Иран обаче все още разполага с 80-90% от своите малки лодки и минопоставачи, според един от източниците, което значи, че силите му биха могли в кратки срокове да заложат стотици мини по водния път.

Корпусът на гвардейците на ислямската революция (IRGC), който в момента фактически контролира протока съвместно с редовния военноморски флот, има капацитета да разгърне масирана преграда от разпръснати минопоставачни съдове, лодки камикадзе и брегови ракетни батареи, предава CNN.

От IRGC по-рано предупредиха, че всеки кораб, който премине през протока, ще бъде ударен, а самият канал на практика е затворен от началото на бойните действия. Предвид високите рискове при транзит, ситуацията в пролива е описвана като „долината на смъртта“.

Официални лица от САЩ заявиха днес, че Военноморските сили все още не са ескортирали плавателни съдове през протока, въпреки че в понеделник президентът Доналд Тръмп обяви, че се разглеждат опции за подобни действия.

Тръмп предупреди Иран с „20 пъти по-мощни“ удари при блокиране на Ормузкия проток

🇺🇸 Американският президент Доналд Тръмп отправи предупреждение към Иран, че ще предприеме удари, „20 пъти по-мощни“ от предишните, ако Техеран се опита да блокира движението на петрол през Ормузкия проток.

В своя публикация в Truth Social на 10 март Тръмп подчерта, че всякакви действия на Иран, водещи до спиране на петролния поток, ще предизвикат масиран отговор от страна на американската армия.

Според него САЩ имат готовност да атакуват локации, които той описа като „лесно разрушими цели“. Тръмп заяви, че подобни удари биха могли да направят възстановяването на Иран като суверенна държава почти невъзможно.

„Смърт, огън и ярост ще се стоварят върху тях, но се надявам и се моля това да не се случи“, написа Тръмп.

Президентът отбеляза още, че поддържането на свободен преход през Ормузкия проток е от съществено значение за световната търговия. Той изрично спомена, че този маршрут е важен за Китай и други държави, които разчитат на водния път за транспортиране на петрол.

Ормузкият проток е един от най-важните енергийни коридори в света. Огромна част от световните доставки на петрол преминават през този тесен воден път и всяка заплаха за неговото функциониране може да окаже значително въздействие върху международните енергийни пазари.

Френският президент Еманюел Макрон обяви, че Франция и нейните съюзници работят по създаването на „чисто отбранителна“ мисия за повторното отваряне на Ормузкия проток. Тя ще бъде фокусирана в ескорта на плавателни съдове, за да се гарантира стабилният поток на петрол и газ през региона. Това разполагане беше предшествано от заповед на Макрон самолетоносачът „Шарл дьо Гол“ да се премести от Балтийско в Средиземно море, за да оглави международната коалиция.

Френският президент отбеляза, че настоящата ситуация на практика е затворила протока, където преминава около 20% от световния петрол и втечнен природен газ. Това постави Суецкия канал и Червено море под значителен натиск, застрашавайки международната търговия и засягайки сериозно глобалните цени на енергията.

„Шарл дьо Гол“, заедно със своето въздушно крило и ескортиращи фрегати, ще осигури допълнителни авиационни способности на коалицията за обезопасяване на тези жизненоважни морски пътища.

Второто най-голямо нефтено находище в Ирак спря добива.

🇮🇶 Иракската държавна компания „Basrah Oil Company“ разпореди пълно спиране на добива в нефтеното находище „Южна Румейла“, считано от 15 часа местно време днес. Според документи до оперативния отдел на находището, решението е продиктувано от блокирането на корабоплаването през Ормузкия проток вследствие на „екстремно опасни международни политически събития“.

Мениджърът по операциите на компанията обясни, че затварянето на протока е прекъснало корабоплаването и е възпрепятствало навлизането на танкери в басейна на Персийския залив. Това е довело до остър недостиг на плавателни съдове в южните пристанища на Ирак, което е наложило спиране на товаро-разтоварната дейност на част от терминалите. Невъзможността за износ е довела до запълване на складовите бази за суров петрол до критични нива, което налага спиране на изпомпването, за да избегнат претоварване на инфраструктурата.

Ормузкият проток е най-важната транзитна точка за енергийни суровини в света, през която преминава близо пета от глобалното потребление на петрол. Находището „Румейла“ е едно от най-големите в Ирак и в световен мащаб, а пълното прекратяване на дейността му е сериозен трус за енергийния баланс в региона.

Министерството на петрола на Ирак не е предоставяло прогноза за продължителността на спирането, тъй като ситуацията остава пряко обвързана с възможността за възстановяване на сигурността на превозите по море.

Иранските гвардейци със заплахи за блокиране на Ормузкия проток

🇮🇷 Представител на военноморската мисия на Европейския съюз Aspides съобщи, че плавателни съдове получават съобщения по честоти във VHF обхвата от Корпуса на гвардейците на ислямската революция (IRGC), спроед които „на нито един кораб не е разрешено да преминава през Ормузкия проток“.

Протокът е най-важният маршрут за износ на петрол в световен мащаб, свързващ водещите производители в Персийския залив, като Саудитска Арабия, Иран, Ирак и ОА с Оманския залив и Арабско море.

Служителят, говорил пред Ройтерс при условие за анонимност, поясни, че Техеран все още не е потвърдил официално подобна заповед, но от години заплашва да блокира тесния воден път като отмъщение за всяко нападение срещу Ислямската република.