Руски десантен кораб – на буксир в пристанище Новоросийск след украински удар.

🇺🇦⚓️🇷🇺 Сателитни снимки, заснети във вторник, показват ударен боен кораб от Черноморския флот, теглен от два влекача в пристанището на Новоросийск след последната украинска атака с дронове.

Кадрите бяха публикувани от OSINT анализатора Том Байк, според когото плавателният съд най-вероятно е голям десантен кораб от проект 1171.

Той поясни, че едновременното използване на два влекача и характерното движение на кораба вероятно сочат към сериозни поражения. Анализът му съответства на по-ранни украински твърдения за успешни удари по руска военноморска инфраструктура в Черноморския регион.

По време на масирана атака с дронове срещу Краснодарски край беше улучен руски десантен кораб на пристанището в Новоросийск, съобщи украинското издание „Громадске“, позовавайки се на източник от Службата за сигурност на Украйна. Въпреки че руското министерство на отбраната запазва мълчание по темата, описаните действия по изтегляне на плавателния съд предполагат, че оперативната му готовност е сериозно нарушена.

Десантните кораби от проект 1171 са проектирани за амфибийни десанти с директно стоварване на войски и техника на необорудвани брегове. Те могат да превозват бронирана техника, включително танкове. Оцелелите активни кораби в Черноморския флот от този клас са „Николай Филченков“ и „Орск“.

Том Байк уточни, че руските военноморски сили често изместват корабите си в пристанищата, за да минизират рисковете от повторни атаки. Последните снимки обаче показват очевидни признаци на беда – корабът най-вероятно се прехвърля за подлагане на ремонт.

🔙 Frontline Monitor припомня: Украйна нанесе координирани удари по ключови обекти на енергийната мрежа и руската армия, сред които и авиационен завод „Бериев“ в Таганрог, където са базирани самолетите А-50 и Ту-95 и според съобщенията е унищожен рядък лазерен самолет А-60.

Турски танкер за LPG беше поразен при руски удар срещу пристанище Измаил

🇷🇺💥🇹🇷 Пожар избухна на борда на турски танкер за пропан-бутан, а няколко кораба бяха повредени след руски обстрел на украински пристанища по Черно море и река Дунав през изминалата нощ. По данни на местните власти, има само един пострадал, тъй като е била извършена навременна евакуация на пристанището.

Турският кораб Orinda е бил на пристан в Измаил за разтоварване на пропан-бутан, когато е поразен от руски обстрел. Украинските пристанищни власти посочиха, че оборудването на борда на кораба е е пламнало. Екипажът незабавно е започнал процедура за безопасно спиране на операциите, като 16-членният екипаж е евакуиран без пострадали. Украински пожарникари са работили за потушаване на пламъците.

Властите подчертаха, че няма непосредствена опасност от възникналата огнена стихия. Румънските служби обаче уточниха, че корабът се намирал само на 500 метра разстояние от две села, намиращи се от другата страна на река Дунав. Като предпазна мярка бяха евакуирани между 100 и 150 местни жители, тъй като кметът на местната община изрази опасения, че корабът може да експлодира по всяко време.

Олег Кипер, ръководител на областната военна администрация на Одеса, съобщи за нанесени щети по енергийна и пристанищна инфраструктура и уточни, че руските удари са били насочени срещу няколко пристанищни района. Той отбеляза, че „няколко цивилни кораба са повредени“, без да дава повече подробности. Видео, публикувано онлайн, показва горящия турски танкер, който изглежда е единственият кораб на пристан в Измаил по това време.

Украйна твърди, че Русия е използвала 128 дрона и 2 балистични ракети в атаки в различни райони на страната. Над 36 500 домакинства останаха без ток, а пострадали са и някои пристанищни обекти, според заместник-премиера Олексий Кулеба.

Последната серия атаки предизвика предупреждение от консултантската компания Diaplous Group, според която корабите „са изложени на повишен риск от странични щети, когато се намират до енергийна инфраструктура“.

Двете страни засилиха ударните кампании по енергийната мрежа на врага. В петък украинска атака порази ключовото черноморско пристанище Новоросийск, което беше принудено временно да спре работа. В неделя беше съобщено, че поне частично работата му е възстановена.

Новоросийск беше поразен от мощен украински ракетен удар.

🇺🇦💥🇷🇺 Въоръжените сили на Украйна нанесоха вълна от масирани удари с дронове и крилати ракети по град Новоросийск в Краснодарския край, най-голямото руско пристанище на Черно море през нощта, при което бяха поразени нефтен терминал, зенитно-ракетен комплекс С-400, товарни кораби в пристанището и други цели, в резултат на което избухнаха силни пожари в няколко точки.

Ударите засегнаха петролната база в комплекс „Шесхарис“, който представлява един от водещите трансшипинг обекти, използвани като пунктове за трансфер на нефт и нефтопродукти за южната част на Руската федерация. Ударите нанесоха сериозни материални щети и избухване на няколко пожара едновременно в различни точки на града.

Терминалът в Новоросийск е сред най-важните пунктове за износ на руски петрол – крайна точка на тръбопроводите, управлявани от руската държавна компания „Транснефт“, най-голямата в световен мащаб тръбопроводна компания.

РИА Новости уточни, че при масирания обстрел с безпилотни самолети е улучен и цивилен кораб в пристанището, от чийто екипаж са били ранени трима души. Към момента на публикуване Frontline Monitor не можа да потвърди независимо тази информация.

Андрий Коваленко, ръководител на Центъра за противодействие на дезинформацията в Украйна, коментира атаката в социалните мрежи:

„Това е нефтеният терминал в Новоросийск след удара. А през това време Русия атакува жилищни сгради и енергийна инфраструктура“, написа той в Telegram.

Ударът по Новоросийск идва на фона на масирана руска атака срещу Киев, включваща безкрайни вълни от дронове и ракети, при която най-малко 14 души бяха ранени, а десетки жилищни блокове бяха опожарени.

Новоросийск е ключов логистичен и енергиен възел за Руската федерация в Черноморския регион и многократно е бил мишена на тежки украински удари. Киев счита за легитимни военни цели всички заводи за преработка на нефт и петролни съоръжения в Руската федерация, тъй като те са ключови източници на финансиране за агресивната война на Русия.

2 загинали и 20 ранени при инцидент с плаващ кран в Севастопол.

🇷🇺🏗️ 2-ма души загинаха, а над 20 други са ранени при трагичен инцидент с плаващ кран в пристанището на Севастопол в окупирания Крим, съобщи пресслужбата на местния клон на Следствения комитет на Руската федерация.

От там уточниха, че на пострадалите се оказва нужната медицинска помощ. По случая е образувано наказателно дело за нарушаване на правила за безопасност при движение и експлоатация на морски транспорт.

„Към мястото на инцидента се отправи група от най-опитните следователи и криминалисти, които ще извършат оглед на територията и всички нужни следствени действия“, се посочва в изявлението.

Следователите ще оценят действията на лицата, които са отговорни за въвеждането в експлоатация на плаващия кран.

Инцидентът е станал на територията на морския завод в Южния залив на Севастопол вечерта на 27 октомври. Губернаторът на окупационните власти в Крим Михаил Развожаев съобщи, че 15 души са били спасени, а кранът се е преобърнал поради извънредна ситуация по време на извършваните работи.

Сформирана е комисия за разследване на инцидента. На място работят аварийни и спасителни служби.

Тримата руски моряци са евакуирани от Йемен месец след като бяха ранени.

🇷🇺⚓🇾🇪 Месец след като трима членове от екипажа на петролния танкер Seven Pearls са били ранени при американските удари по позиции на хутите в йеменското пристанище Рас Иса, руски официални лица съобщиха, че останалата част от екипажа е евакуирана успешно.

Както стана ясно по-рано, корабът е бил на котва в района на пристанището, когато американски изтребители са започнали въздушни удари по комплекса.

Посолството на Руската федерация в Йемен съобщи, че членовете на екипажа са били ранени „най-вероятно в резултат на американски въздушен удар по инфраструктурни обекти“. По това време от там заявиха, че тримата моряци са настанени в болница в Сана, като единият от тях ще се нуждае от сложна очна операция.

Регистриран в Сейнт Китс и Невис, но управляван от компания в Дубай, петролният танкер Seven Pearls е бил един от няколкото кораба в района на пристанището, а след американските въздушни удари подкрепяните от Иран терористи не са позволили корабите да напуснат пристанището.

Евгений Кудров, ръководител на руската дипломатическа мисия в Йемен заяви, че корабната компания е предприела действия по евакуация на тримата ранени моряци в дните след атаките. Останалите 19 души на екипажа са останали на борда и са заявили, че разполагат с достатъчно провизии.

На 25 май останалите моряци са взели самолетен полет от Сана до йорданската столица Аман, откъдето са се прибрали обратно в Русия. Танкерът обаче остава закотвен на пристанището в Рас Иса. Записи сочат, че корабът е извършвал редовни доставки между ОАЕ, Джибути и частите от Йемен, намиращи се под контрола на хутите.

Докато американските въздушни удари по пристанища и територии под контрола на хутите бяха преустановени, на 11 май Израел издаде предупреждение към цивилните да се евакуират далеч от пристанищата на Рас Иса, Ходейда и Салиф. Пет дни по-късно Израел отвърна на ракетните атаки на хутите с мощни удари по трите пристанища, след които израелски служители заявиха, че според тях ще останат извън строя в продължение на месеци.

21300 тона украинска пшеница пристигнаха в Сирия.

🇺🇦🌾🇸🇾 Кораб с 21300 тона украинска пшеница на борда пристигна на пристанището Латакия, разположено по бреговете на Средиземно море , като зърното ще бъде разпределено към няколко провинции в страната с помощта на железопътен транспорт.

Според отговорните за получаването и разпределението на зърнената пратка, пшеницата ще бъде доставена до провинциите Алепо, Хама и Латакия и ще бъде разпределена към пекарните веднага след разтоварването ѝ в порта.

Това е първият случай от години, в който товар ще се транспортира по жп линия от пристанището в Латакия към вътрешността на страната. Железопътният транспорт беше преустановен след 2011 г. и остана извън експлоатация през годините на управлението на сваления режим.

Около 2000 тона от пшеницата ще бъдат изпратени до провинция Хама. Очаква се въвеждането на железопътен транспорт да намали разходите за търговците, да ускори значително доставките и да повиши сигурността на превозите.

Припомняме, че след падането на режима на Башар ал-Асад украинската държава изпрати 500 тона пшенично брашно като хуманитарна помощ за Сирия на 27 декември 2024 г.

Тази година Сирия е изправена пред тежка суша, оказваща видимо влияние на селското стопанство. Преди началото на конфликта през 2011 г., страната произвеждаше близо 4 милиона тона пшеница годишно.

Руски ракетни удари по Одеса и Чугуев: има загинали и тежко ранени

🇷🇺💥🇺🇦 Днес следобед руските военни нанесоха ракетни удари по пристанищната инфраструктура в Одеса, както и по град Чугуев в Харковска област. Това съобщиха с публикации в социалните мрежи ръководителите на Одеска и Харковска областни военни администрации Олег Кипер и Олег Синегубов и украинският вицепремиер, отговарящ за възстановяването, Алексей Кулеба.

Ударът в Одеса е бил извършен с две балистични ракети от тип „Искандер“ и е поразил обекти на пристанищната инфраструктура. Един служител е загинал на място, а други осем са били ранени. Четирима от тях се намират в тежко състояние.

Почти по същото време Чугуев също става обект на ракетен обстрел. По предварителни данни една местна жителка е загинала. Към момента не са постъпили сведения за други пострадали.

Атаките идват на фона на засилено напрежение на фронтовата линия в източна и южна Украйна и след няколко поредни дни на масирани въздушни атаки на руската армия срещу украински градове. Киев определя ударите като опит за дестабилизация на тила и разрушаване на логистичните вериги за доставка на оръжие и хуманитарна помощ.

40 загинали и 1200 ранени при експлозията в Бандар Абас.

🇮🇷 Броят на жертвите от мощната експлозия в най-голямото иранско пристанище Бандар Абас нарасна до 40, а над 1200 души са ранени, съобщават държавните медии, а пожарникари продължават да работят по пълното потушаване на пожара.

Експлозията вчера е станала в секция Шахид Раджаи на пристанището, най-големия контейнерен център на Иран, като е счупила прозорци на няколко километра наоколо, откъснала метални ленти от товарните контейнери и е унищожила стоките вътре, съобщават държавните медии.

Инцидентът се случи, докато Иран провежда трети кръг от ядрените преговори със Съединените щати в Оман. Експлозии продължават да избухват в различни части на засегнатия район към тази вечер, според държавните медии, като хеликоптери и пожарникари продължават усилията си да ги потушат.

Вероятно е натриев перхлорат, доставен от Китай, да е експлодирал. Той е ключов компонент в твърдото ракетно гориво, използвано от балистичните ракети на Иран.

Китай и Камбоджа стартираха съвместен военноморски център за поддръжка.

📸 Снимка: Fan Kun/China Military

🇨🇳🤝🇰🇭 Китай и Камбоджа стартираха официално съвместен център за поддръжка и обучение на пристанищата Юнянг, който започна да функционира на 5 април, като персонал от двете държави беше разположен там, за да осигури ежедневните операции.

Китайското министерство на националната отбрана подчерта, че новият център е резултат от взаимно уважение и равнопоставени консултации между двете страни и че е в съответствие с техните вътрешни закони и международните стандарти. Пекин и Пном Пен твърдят, че обектът не е насочен към никоя трета страна, а единствено към задълбочаване на практическото военно партньорство и ползите за обществената сигурност.

Съобщението идва на фона на повишено международно внимание върху съвместната военна дейност на Китай в Камбоджа. Публикувани през 2023 г. сателитни снимки разкриха мащабно строителство във военноморската база Реам в Камбоджа, включващо голямо съоръжение за сух док и кей, за който се смята, че може да поеме самолетоносачи. Мащабите и сложността на проекта повдигнаха въпроси относно предназначението му, особено предвид малки военноморски флот на Камбоджа.

Експерти отбелязват, че докът надхвърля значително нуждите на малкия флот на страната, подхранвайки спекулации, че е предназначен за употреба от китайската армия. Близостта на базата до стратегически жизненоважния Малакски проток, критичен въздушен пункт между Южнокитайско море и Индийския океан, засили опасенията относно разширяващия се военен отпечатък на Китай в Индо-Тихия океан.

Докато глобалните сили се борят за влияние в Индо-Тихоокеанския регион, оперативният статус на новото съоръжение в пристанище Юнянг подчертава нарастващите опасения относно регионалните амбиции на Пекин и дългосрочните последици върху средата за сигурност в Югоизточна Азия.

Картографиране на стратегическото развитие на китайските пристанища в Африка

🇨🇳⚓ Китайските държавни компании са активна заинтересована страна в общо 78 пристанища, разположени в 32 африкански страни, сочи проучване на Africa Center for Strategic Studies, като най-често те са в ролята на строители, финансисти или оператори. Въпросните пристанища са съсредоточени както следва – 35 в Западна Африка, 17 в Източна Африка, 15 в Южна Африка и 11 в Северна Африка.

С общо 231 търговски пристанища в Африка, китайските фирми присъстват в над една четвърт от морските търговски центрове на континента, което сочи за значително по-голямо присъствие от където и да е другаде по света. За сравнение, Латинска Америка и Карибите са домакини на едва 10 пристанища, които са построени или управлявани от Китай, докато азиатски страни са помещават 24.

В някои обекти китайските фирми доминират цялото предприятие за пристанищно развитие – от финансите до строителството, операциите и собствеността върху дяловете. Големи конгломерати, сред които China Communications Construction Corporation (CCCC) печелят работа като основни изпълнители и предоставят подизпълнители на дъщерни дружества като China Harbor Engineering Company (CHEC). Такъв е случаят в едно от най-натоварените пристанища в Западна Африка, дълбоководното пристанище Лекки в Нигерия. CHEC извърши строителството и инженеринга, осигури финансиране под формата на заем от Китайската банка за развитие (CDB) и взе 54-процентов финансов дял в пристанището, което управлява на 16-годишен лизинг.

Китай печели до 13 долара търговски приходи за всеки 1 долар, инвестиран в пристанища. Фирма, притежаваща договор за оперативен лизинг или концесия, извлича не само финансовите ползи от цялата търговия, преминаваща през това пристанище, но може също така да контролира достъпа. Операторът ръководи разпределението на кейовете, приема или отказва посещения в пристанища и може да предложи преференциални цени и услуги за корабите и товарите на страната си, поради което контролът върху пристанищните операции от външен участник поражда очевидни опасения за суверенитета и сигурността. Ето защо някои държави забраняват чуждестранни пристанищни оператори от съображения за националната си сигурност.

Китайски компании притежават оперативни концесии в десет африкански пристанища Въпреки потенциалните рискове от загуба на контрол, тенденцията на континента е към приватизиране на пристанищните операции за подобряване на ефективността. Смята се, че закъсненията и лошото управление на африканските пристанища повишават разходите за обработка с 50 процента спрямо глобалните ставки.

Друг казус с експанзивното развитие на китайските пристанища на континента е възможността търговските пристанища да бъдат пренасочени към военни дейности. Развитието на Порт Дорале в Джибути, което дълго време беше прокламирано като чисто търговско начинание, претърпя разширение, за да побере военноморско съоръжение през 2017 г. По този начин то се превърна в първата известна отвъдморска военна база на Пекин – два месеца след откриването на основното пристанище. Съществуват широко разпространени спекулации, че Китай може да повтори този модел за бъдещи договорки за базиране в други части на континента.

Това поражда опасения относно по-широките геостратегически цели на Китай с развитието на пристанищата му и подклажда широко разпространеното отвращение на африканците да бъдат въвлечени в геостратегическо съперничество. Освен това е налице нарастващата предпазливост у местното население в Африка спрямо разполагането на нови чуждестранни бази. Това подчертава нарастващия африкански и международен интерес към внимателното разглеждане на сценариите за развитие на китайските пристанища и военното базиране с двойна употреба.

Логиката зад китайската пристанищна стратегия

Китайските стратегически приоритети, включващи чуждестранни пристанища, са изложени в петгодишните планове на Китай. Настоящият петгодишен план (2021-2025) говори за „рамка за свързаност от шест коридора, шест маршрута и множество държави и пристанища“ за напредък в изграждането на „Един пояс, един път“. По-специално, три от шестте коридора преминават през Африка, достигайки до Източна Африка (Кения и Танзания), Египет и Суецкия регион и Тунис. Това подсилва ключовата роля на континента в глобалните амбиции на Китай. Планът формулира визия за изграждането му в "силна морска страна" като част от по-широкото му реставриране на велика сила.

Неформален термин, често намиращ място в китайските стратегически анализи, е „отвъдморска стратегическа опорна точка“ (haiwai zhanlue zhidian; 海外战略支点), понякога наричана „морска стратегическа опорна точка“. Това се отнася до чужди пристанища със специална стратегическа и икономическа стойност, които помещават терминали и търговски зони, управлявани от китайски фирми. Пристанищата, в които китайските фирми имат капиталови договорености, подсигуряват подобен лост на влияние върху пристанищните операции. Важно е да се отбележи, че съгласно техническите стандарти на Китай за „военен граждански синтез“ (junmin ronghe; 军民融合), много от китайските способности за търговско корабоплаване и граждански въздушни товари отговарят на военните спецификации за логистични цели на отбраната.

Фокусът на Китай върху развитието на африканските пристанища беше улеснен от стратегията „Go Out“ (zouchuqu zhanlue; 走出去战略), китайска правителствена инициатива за осигуряване на държавна подкрепа, включително чрез огромни по размер субсидии, за държавните фирми за завземане на нови пазари, предимно в развиващите се страни. Глобалните усилия за свързване на китайската икономика с нови търговски коридори, известни като инициативата „Един пояс, един път“, са продукт именно на въпросната стратегия.

Африка беше ключов приоритет на стратегията, в която пристанищната инфраструктура се оказа основна пречка за разширяване обема на търговията между Африка и Китай. Огромните субсидии и политическата подкрепа, оказани от китайското правителство, насърчиха китайските спедитори и строителите на пристанища да търсят опорни точки на континента и успяха да се възползват по-най-добрия начин от солидните правителствени и междупартийни връзки, които Пекин култивира с течение на времето. По този начин Африка стана изключително привлекателно направление за китайските държавни предприятия, въпреки съществените рискове от предприемането на бизнес начинание на континента.

Освен това стратегията за развитие на китайските пристанища свърза 16-те африкански държави без излаз на море благодарение на изградената от Китай вътрешна транспортна инфраструктура, улесняваща доставките на стоки и ресурси към местните пазари и обратно, поради което често са описвани като свързващи проекти на „Един пояс, един път“.

Китайските фирми се възползваха също от възможностите за износ на своите технологии и опит. Те се позиционираха като доминиращи играчи в изграждането на експортна инфраструктура, от която африканските страни започнаха все повече да зависят, за да извършват външна търговия. Това създаде политически неочаквани печалби за Китай. Както заяви високопоставен дипломат в Африканския съюз – „зависимостта от китайската експортна инфраструктура прави държавите в Африка податливи на подкрепа за глобалните интереси на Китай и по-малко склонни да вземат страна срещу него или да подкрепят санкции“.

Военен ангажимент

Нарастващото присъствие на Пекин в африканските пристанища допринася за китайските военни цели. В някои от 78-те пристанищни обекта с китайско участие, могат да акостират бойни кораби от военноморските сили на PLA въз основа на техните спецификации, а в други пристанища могат да акостират кораби на военноморските сили на PLA при спиране на пристанища. Илюстративно, военноморските сили на PLA посетиха следните африкански пристанища през последните години:

• Абиджан (Кот д’Ивоар)
• Джентил (Габон)
• Казабланка (Мароко)
• Таматаве (Мадагаскар)
• Мапуто (Мозамбик)
• Тинкан (Нигерия)
• Pointe-Noire (Република Конго)
• Виктория (Сейшели)
• Дърбан (Южна Африка)
• Simon’s Town (Южна Африка)

Някои от пристанищата бяха в ролята на плацдарми за китайски военни учения, например Дар ес Салам (Танзания), Лагос (Нигерия), Дърбан (Южна Африка) и Доралех (Джибути). Последното включваше учения с Етиопия без излаз на море. Китайските войски използваха военноморски и сухопътни съоръжения за някои от своите учения, включително военноморската база Кигамбони в Танзания, Центърът за всеобхватно военно обучение Мапингаа и базата на военновъздушните сили Нгеренгере – всяко едно от които е построено от китайски компании. Военнотехническото училище Аваш Арба служи за подобна цел в Етиопия, както и редица бази в други страни.

Народната освободителна армия е извършила 55 посещения в пристанища и 19 съвместни военни учения с африкански държави от началото на века. Освен преки военни ангажименти, китайските фирми се занимават и с военна логистика в много от пристанищата. Пример за това е китайското държавно предприятие Hutchison Ports, което получи 38-годишна концесия от египетския флот за експлоатация на терминал във военноморската база Абу Кир.

Съществуват множество спекулации и дебати относно това кое от изброените пристанища освен Доралех в Джибути ще приеме следващите китайски военни бази. Въпреки че наличните данни и критерии за вземане на решения са ограничени, определени мерки предоставят някои показатели.

Както се вижда от развитието на Дорале, размерът на китайските дялове в пристанището, които възлизат на 23 процента, сам по себе си не е достатъчен фактор. Независимо от това, заслужава да се отбележи, че китайски фирми притежават 50 процентни дялове в три пристанища в Западна Африка: Криби, Камерун (66 процента); Леки, Нигерия (52 процента) и Ломе, Того (50 процента).

Предишен ангажимент с Народната освободителна армия е друго съображение. От 78 африкански пристанища, за които има сведения, че са замесени китайски фирми, 36 са посрещали китайски военни учения или пристанищни визити, което сочи, че имат конструктивните характеристики да поддържат китайско военноморско присъствие, което ги прави потенциални кандидати за бъдещи военноморски бази.

Но не всички те имат доказаните физически спецификации за заставане на плавателни съдове на PLA. Тук се вземат предвид множество фактори, сред които брой котвени места, дължина и размер на котвеното място и възможности за зареждане с гориво, попълване и друга логистика.

Отвъд физическите спецификации съществуват политически съображения като стратегическо местоположение, силата на междупартийните връзки на конкретното правителство с китайските власти, неговото класиране в китайската система за приоритизиране на партньорството, членство в китайската мрежа „Един пояс, един път“ и нива на китайски преки чуждестранни инвестиции и китайски активи с висока стойност. Все по-често пренебрегвана, но не по-малко ключова е силата на общественото мнение в оформянето на държавните решения.

Ако се ограничим до анализ на конструктивните характеристики, седем африкански пристанища се открояват с потенциала си за китайска военна употреба в бъдеще:

• Луанда (Ангола)
• Дорале (Джибути)
• Момбаса (Кения)
• Уолфиш Бей (Намибия)
• Леки (Нигерия)
• Виктория (Сейшели)
• Дар ес Салам (Танзания)

Важно е да се отбележи, че те обхващат местоположения както в Атлантическия океан, така и в Западния Индийски океан, въпреки превеса на китайската дейност за развитието на пристанища в Западна Африка.

Други държави като Екваториална Гвинея от са спрягани като вероятни цели за бъдещо базиране на ВМС на PLA. Те обаче изглеждат по-малко подходящи, когато бъде взета под внимание цялата гама от критерии. Въпреки това дебатът на континента продължава, като се има предвид силната неприязън на африканските народи към чужда военна намеса. Предположението се засили, когато стана ясно, че Китай може да е проучил възможности за базиране в Уолфиш Бей в Намибия. Тази възможност се появи за първи път в намибийската преса през 2015 г. и доведе до опровержение от китайското посолство в страната. Имайки предвид, че сходни опровержения бяха налице и когато за първи път се появиха спекулации относно евентуална китайска военноморска база в Джибути преди разработването на Дорале, те не успяха да потушат спекулациите за подобен изход на други места.

Насърчаване на африканските интереси

У Шенли, бившият командир на военноморските сили на НОАК, отбеляза, че пристанищата на „отвъдморските стратегически опорни точки“ винаги са били представяни като платформи за изграждане на интегрирано китайско присъствие. С други думи, китайският подход в развитието и управлението на африканските пристанища е бил силно стратегически, насърчавайки китайските интереси като част от геостратегическите амбиции на Пекин. Поглеждайки в бъдещето, може да се очаква, че той ще се стреми да увеличи ролята си в изграждането на африкански пристанища, за да разшири оперативния контрол и собствеността си към китайски търговски, икономически и военни цели.

Африканските дебати относно свързаната с Китай пристанищна инфраструктура обикновено се съсредоточават върху въздействието, което би могла да има върху напредъка на икономическата продукция на Африка чрез подобряване на ефективността, намаляване на разходите за търговия и разширяване на достъпа до пазарите. Въпреки че има някои опасения относно последиците, които тези проекти имат върху увеличената дългова тежест на Африка, понесено спрямо Китай, рядко въпросните разговори се отнасят публично до измеренията на суверенитета или сигурността на тези разработки на пристанища или ролята, която търговските платформи биха могли да изиграят в потенциални сценарии на китайско базиране.

Ускореното темпо на китайските военни учения и посещенията на морски пристанища в Африка през последните години генерира повишено внимание към гореспоменатите теми в африканските медии, мозъчни тръстове и политически дискусии. Нарастващата милитаризация на китайската политика спрямо Африка подклажда опасения за последиците от нарастващите чуждестранни бази в Африка. Мнозина са загрижени, че сценариите на китайско базиране носят риск от неволно въвличане на африканските държави в геополитическите съперничества на Пекин, подкопавайки заявения от континента ангажимент за необвързаност.

За да се гарантира, че китайските пристанищни инвестиции насърчават африканските интереси, ще се наложи правителствата на континента, експертите по национална сигурност и лидерите на гражданското общество да се справят с политическите последици от тези избори. В допълнение към желанието за разширяване на инфраструктурата за износ, съществуват конкретни въпроси, свързани с поддържането на фискалната предпазливост, опазването на националния суверенитет, избягването на геополитически съюзи и насърчаването на стратегическите интереси на страните.

Русия порази товарен кораб на пристанището в Одеса с Искандер-М.

🇷🇺💥🇺🇦 Руската армия нанесе поредния ракетен удар срещу пристанището на Одеса, при който балистична ракета Искандер-М с касетъчна бойна глава попадна в товарен кораб, отнемайки живота на най-малко четирима души и предизвиквайки силен пожар.

Поразеният кораб, плаващ под флага на Барбадос, е имал 12 души екипаж и е пристигнал от Алжир, за да натовари 30 000 тона пшеница, според местното издание Думская.

Четирима души са загинали, по данни на Администрацията на украинските морски пристанища.

„По предварителна информация четирима членове на екипажа на MJ Pinar са загинали, а друг моряк е ранен. Пострадал е и служител на пилотската компания, който е бил на борда. Регистрирани бяха множество повреди в инфраструктурата на територията на Одеското пристанище“, се посочва още в доклада.

Екипи на спешните служби продължават да работят на мястото на атаката. Степента на разрушения и информацията за пострадалите все още е в процес на изясняване.

Украински дрон порази терминал за втечнен газ на пристанище “Уст-Луга” в Ленинградска област.

🇺🇦💥🇷🇺 Най-малко един украински дрон е ударил успешно терминал за втечнен газ на транспортно-логистичната компания “Новотранс” на територията на пристанище “Уст-Луга” в Ленинградска област на Руската федерация, едно от най-големите морски търговски пристанища в страната.

По-рано при прехващането на друг дрон бяха повредени прозорци на една от сградите на територията на пристанището. По-рано областният губернатор съобщи за 4 свалени дрона и заяви, че при няма материални щети или пострадали при атаката.

Според публично достъпни данни пристанище “Уст-Луга” започва работа с откриването на въглищен терминал през декември 2001 г. Към началото на 2020 г. става второто по големина морско търговско пристанище в Руската федерация след Новоросийск на Черно море.

Това не е първата атака срещу пристанището, което отново беше мишена на украински дронове през януари 2024 г.

📌 Координатите на обекта са: 59°42'49.9"N 28°26'07.1"E

Руска ракета е ударила цивилен кораб в пристанището на Одеса, убивайки един

📸 Снимка: omtp.com.ua

🇷🇺💥🇺🇦 Украйна съобщи в понеделник, че руска ракета е ударила цивилен кораб, плаващ под флага на Палау в пристанището на Одеса, което е довело до един смъртен случай - втората атака срещу цивилен кораб в региона в рамките на дни.

„Врагът удари с балистична ракета цивилен кораб, плаващ под флага на Палау“, каза Олег Кипер, ръководител на Одеска област. „Загина 60-годишен украинец, служител на частна компания за обработка на товари. Петима други чужди граждани са ранени... Това е второто нападение срещу цивилен кораб в пристанищата на Одеска област през последните няколко дни.“

Той добави, че четирима ранени са в средно тежко състояние, а един е в стабилно състояние. В момента на всички се оказва необходимата медицинска помощ.

Олексий Кулеба, вицепремиер на Украйна по въпросите на възстановяването и министър на общността и териториалното развитие, съобщи в Telegram, че на 7 октомври корабът е пристигнал за товарене, но „в рамките на няколко часа е станал цел на страната-агресор“.

Според Кулеба руските сили са повредили два кораба за два дни, и двата планирани да транспортират товари от Украйна.

„Това е умишлена тактика за сплашване и възпрепятстване на функционирането на украинския морски коридор“, пише Кулеба. „Агресорът отново се опитва да наруши корабоплаването в Черно море и да подкопае усилията на Украйна да гарантира глобалната продоволствена сигурност.

Той предупреди, че това може да доведе до повишена нестабилност в регионите, зависими от вноса на храни, и до повишено напрежение в международните отношения.

Руска атака с две ракети Искандер-М е поразила пристанището в Одеса.

🔍 Източник: alerts.in.ua

🇷🇺💥🇺🇦 Масивни експлозии разтърсиха Одеса преди броени минути. Съобщава се, че атаката е извършена с две квазибалистични ракети Искандер-М, които са поразили инфраструктура на главното пристанище на града.

Градоначалникът Генадий Труханов потвърди, че в града са били чути експлозии. За същото свидетелства и публикация в Telegram канала „Суспільне Одеса“. По-рано в Одеска област и други региони на Украйна беше обявена въздушна тревога.

Пет египетски пристанища са били използвани за подпомагане на израелските операции в Газа.

🔍 Източник: The Craddle

🇪🇬🤝🇮🇱 Няколко египетски пристанища са превърнати в големи центрове за пратки до Израел, твърди доклад на Arabi Post, публикуван на 22 август 2024 г.

Това идва на фона на опитите за блокада от йеменските бунтовници хуси на плавателните съдове, плаващи към израелските пристанища през Червено море, което оказа значително въздействие върху израелската икономика.

„Египетските морски пристанища са се превърнали в основни станции за много товари и циментови кораби, чиято мисия е била основно ограничена до периодично транспортиране на товари до и от израелската окупация по време на войната в Газа“, се казва в доклада.

Arabi Post наблюдава дейността на 19 кораба чрез морски данни и „проследява морския път на тези кораби... между израелските и египетските пристанища“.

Добавя се, че други кораби са превозвали стоки до Израел, но тези 19 кораба, включително един египетски, са били единствените кораби, транспортиращи стоки изключително между Египет и Израел.

„През периода, в който наблюдавахме пристигането на кораби в израелските пристанища, нито един кораб от арабски страни не пристигна в израелските пристанища, освен от Египет, и има други планирани пътувания, които ще плават редовно между пристанищата на двете страни през следващите дни, “, се казва още в доклада.

Докладът на Arabi Post се основава главно на данни за дейността на седем пристанища: две израелски (Ашдод и Хайфа) и пет египетски.

Периодът, в който Arabi Post проследява дейността на кораба, е ограничен до последните три месеца. С изключение на няколко пътувания до Кипър или други трети страни, „повечето от пътуванията им бяха между египетски и израелски пристанища“.

19-те кораба включват седем кораба, шест кораба за цимент, пет кораба за генерални товари и един кораб за насипни товари. Корабите са извършили десетки пътувания, доставяйки товари между Египет и Израел по време на войната в Газа, се добавя в доклада.

„През последните три месеца данните показват, че 12 кораба са се движили между Александрия, Дамиета, Декейла, Порт Саид и Ариш и израелските пристанища Хайфа и Ашдод.“

Шест от тези 19 кораба са транспортирали цимент до и от израелските пристанища. Всички кораби са собственост на компании от Израел, Гърция, Маршаловите острови и Швейцария.

Докладът също така подчертава, че египетският внос от Израел се е удвоил по време на войната в Газа, цитирайки данни от Израелското централно статистическо бюро. Между октомври и юли тази година вносът на Египет от Израел достигна 331,6 милиона долара – за разлика от 106,8 милиона долара през същите периоди през 2022 и 2023 г.

Египет е дълбоко ангажиран в посредническите усилия за постигане на примирие между Израел и палестинската съпротива. Страната има дългогодишни връзки с палестинската съпротива, като същевременно поддържа тесни връзки в областта на сигурността с Израел.

В момента в египетската столица Кайро се водят преговори за прекратяване на огъня.

Украйна атакува руски бойни кораби в Новоросийск.

📸 Сателитно изображение: PlanetLabs

🇺🇦⚔️🇷🇺 Руски източници съобщават, че близо до Новоросийск руските военноморски сили отблъскват атака на украински морски дронове. Това съобщава руската редакция на BBC.

"В Новоросийск отблъскват атака на невъоръжени лодки[...] Не оставайте в открито пространство в близост до морето", пише в Telegram кметът на града Андрей Кравченко.

Руският мониторингов канал "Приграничие" твърди, че няколко лодки без екипаж вече са унищожени. От други източници няма информация по въпроса.

Украинските военни и специални служби обикновено дават своята версия за резултатите от подобни удари на следващия ден или дори по-късно.

Новоросийск е главното руско пристанище на Черно море и същевременно военноморска база. След украинските безпилотни и ракетни удари по базите в Крим там беше прехвърлена част от руския Черноморски флот.