Украински дронове удариха горивна колона по маршрута към Крим

🇺🇦💥🇷🇺 Украински дронове поразиха колона от три автоцистерни, придружавана от военни камиони, по шосеен път край окупирания Приморск в Запорожка област. Видеото беше публикувано в Telegram от командващия Силите за безпилотни системи (СБС) Роберт Бровди с позивна „Мадяр“, според когото операцията е дело на 3-ти батальон „Назик“ от 414-та отделна бригада „Птиците на Мадяр“. Надписът върху кадрите посочва населеното място и датата, а Бровди обобщава резултата със саркастичното „три от три“, представяйки колоната като част от доставките на бензин за Крим.

Бровди е основател на подразделението „Птиците на Мадяр“, което става основа на 414-та отделна бригада, и беше назначен начело на СБС от президента Володимир Зеленски през юни 2025 г. Официално описание на рода войски включва безпилотни способности по въздух, суша и море за разузнаване, удари, коригиране на огъня, логистика и ПВО.

Кадрите започват с наблюдение от въздуха на три червено-бели автоцистерни, които се движат в колона с ескорт от военните. Следват две отделни последователни атаки. При първата дрон се насочва към цистерна и картината прекъсва непосредствено преди сблъсъка; последващите кадри показват изпепеления камион. При втората се вижда нов подход към друга цистерна, а по-късно – втори силен пожар. От видеото може да се направи заключение, че са поразени най-малко две от трите цистерни. То не показва достатъчно ясно окончателното състояние на третата машина.

Материалът не позволява надеждно да се определи конкретният тип на използваните при удара дронове, количеството и вида на превозваното гориво, собствеността на камоните или дали има жертви. Написаното в публикация подкрепя прочита, че колоната е била част от горивната логистика на окупирания полуостров, но не уточняват конкретната дестинация на всяка една цистерна. Не се виждат документи, обозначения или маршрутни данни, които пряко да доказват, че товарът е трябвало да достигне полуострова.

Приморск се намира на крайбрежието на Азовско море и се намира под руска окупация от февруари 2022 г. През града преминава трасето М-14, което свързва Херсон, Мелитопол, Приазовске, Приморск, Мариупол и Новоазовск. При Мелитопол маршрутът се пресича с М-18 към Новоалексеевка, Чонгар, Джанкой и Крим. Руските окупационни власти обозначават участъци от тази ос като Р-280. Затова присъствието на горивна колона край Приморск е съвместимо с движение по сухопътния коридор към полуострова, въпреки че само от видеото не може да бъде установена конкретната крайна точка.

Унищожаването на колона от три автоцистерни само по себе си не представлява прекъсване на коридора. В абсолютен обем загубата остава ограничена спрямо ежедневните потребности на военни части, транспорт, енергийни обекти и гражданския пазар в Крим. Натрупващият се ефект обаче възниква, когато отделните доставки е необходимо да се движат с охрана, да сменят маршрут и час при всеки курс, да се разпръскват на по-малки групи или да чакат прикритие от средства за електронна война. Тези мерки намаляват общата пропускателна способност и увеличават времето и цената на всеки курс, но не елиминират възможността Русия да прехвърля товари с жп, морски и други автомобилни маршрути.

Окупационните власти признават, че логистиката се намира под натиск. На 2 август назначеният от Кремъл за ръководител на Крим Сергей Аксьонов определи жп мрежа като една от ключовите основи на транспорта на полуострова и свърза нейното значение с прекъснатите въздушни връзки и украинските удари с дронове срещу логистиката. Пренасочването към железницата може да запази обема на доставките, но от друга страна концентрира движение в по-малък брой възли, гари, мостове и товарни площадки.

Ударът край Приморск идва след повече от два месеца на нестабилно снабдяване с автомобилно гориво в Крим. На 30 май местните власти наложиха таван в продажбата на бензин АИ-95 до 20 литра на човек. От следващия ден доставките на този вид бензин бяха насочени приоритетно към обществения транспорт, социалните служби и други конкретни потребители, докато за АИ-92 беше въведено ограничение 20 литра на автомобил и забрана за пълнене на туби. Аксьонов тогава прогнозира нормализиране в рамките на 30 дни.

Вместо трайно нормализиране, на 21 юни свободната продажба и отпускането по нови талони бяха спрени. Гориво остана само за комуналните служби, линейките, силовите структури и обществения транспорт, а по вече закупени талони се допускаха до 20 литра. Публичните обяснения на руските власти останаха общи и се позоваваха на дефицит и логистични предизвикателства, без да дават разбивка каква част се дължи на производствени проблеми, нарушени маршрути, приоритетно военно потребление или повишено сезонно търсене.

На 8 юли Аксьонов все още описваше положението с горивото като напрегнато и призна, че властите не са способни да предоставят конкретен график за пълно възстановяване. Така първоначалният 30-дневен срок изтече без устойчиво решение. Последвалото редуване на частични доставки и нови ограничения показва система с малък резерв: тя работи, когато отделните канали се допълват, но реагира чувствително при закъснение или отпадане на поредна доставка.

През юли продажбите бяха възстановявани на части, но системата продължава да е крайно уязвима. На 18 юли в Севастопол нямаше свободна продажба на бензин; на следващия ден тя бе разрешена само на седем бензиностанции с лимит от 20 литра. На 20 юли властите съобщиха за свободни продажби в 86 обекта в останалата част на Крим, докато в Севастопол продължиха дневните списъци на отделни станции, ограниченията и проверките чрез QR кодове. Това показва частично възстановяване на снабдяването, а не връщане към устойчив и предвидим пазар.

При тази изходна точка загубата на три цистерни няма как сама да доведе до нов недостиг на територията на целия Крим. Значението на атаката е друго: украинските дронове показват, че могат необезпокоявано да търсят не само големи, фиксирани обекти – рафинерии, складове, подстанции и терминали – но също така отделни доставки в движение през окупираните области. Това затруднява защитата, тъй като конвоите не са постоянно покрити със същата плътност, както ключовите бази и промишлени площадки.

Обобщените данни, споделени от Бровди за юли, поставят тези удари в по-широката работа на СБС. Според отчета му 95,1% от 51 147 ударени цели са били в тактическа дълбочина, средно на 3,73 км от фронта. Други 4,4%, или 2415 цели, са били в оперативна дълбочина, включително в Крим и другите окупирани територии, а около 0,5% са били в стратегическата дълбочина на Русия. Числата са отчет на украинското командване, а не независимо измерване, но сочат, че медийно видими далечни удари остават малък дял от всекидневната работа на тези формирования.

Крим и подходите към него обаче са отделен приоритет в публично обявената кампания. На 2 август Бровди заяви, че от 1 юли подразделения на СБС са поразили 177 енергийни цели в окупираните територии. В друга публикация той изброи ударите през последните 4 дни срещу 4 руски петролни рафинерии и терминал на пристанище „Таман“, уточнявайки изрично, че степента на работоспособност на отделните рафинерии все още подлежи на установяване. Тези данни описват заявения мащаб на операциите, но не бива да се четат като потвърден размер на физическите щети или загубеното производство.

Недостигът на гориво също не може да бъде сведен до една причина. Успешен удар по рафинерия може да ограничи производството; удар по склад или подстанция може да прекъсне съхранение и товарене; удар по жп или автомобилна връзка може да забави превоза; атаката край Приморск засяга последния етап на тази доставка. Към тях се добавят сезонното потребление, приоритетното снабдяване на армията и държавните служби, презапасяването и административното разпределение. От публичните данни не може надеждно да се изчисли относителният дял на всеки фактор.

Военната логика на Киев е да повиши максимално цената на руското военно снабдяване след което да свие ресурса, който достига до окупационните сили. Последиците обаче се пренасят и върху цивилните: лимити, опашки, по-високи цени, ограничена мобилност и затруднения за малкия бизнес и домакинствата, които разчитат на генератори.

Ударът край Приморск не доказва, че сухопътният коридор е прекъснат или че Крим е останал без бензин. Той показва много по-специфична промяна: украинските дронове могат да достигат и преследват отделни звена от снабдителната верига, след като горивото вече е напуснало рафинерията или склада. Следващият проверим показател е дали руските власти ще успеят да поддържат стабилни доставки през август без ново връщане към талони, дневни списъци на бензиностанции и пълно спиране на свободните продажби.

Украйна удари руски ракетен кораб и обекти от „сенчестия флот“ при атака в Приморск

🇺🇦🎯🇷🇺 Силите за отбрана на Украйна поразиха корвета на руския флот, способна да изстрелва крилати ракети „Калибър“, по време на атака с дронове през изминалата нощ, насочена срещу множество военни и енергийни обекти в Ленинградска област, включително пристанище Приморск.

Според изявление на украинския президент Володимир Зеленски, публикувано днес, операцията е довела до поразяването на руска корвета от клас „Каракурт“, както и на патрулен катер и танкер, свързан с т.нар. „сенчест флот“.

Зеленски заяви, че е бил информиран за резултатите от удара от изпълняващия длъжността ръководител на Службата за сигурност на Украйна (СБУ) генерал-майор Евгений Хмара.

„Всеки подобен резултат ограничава военния потенциал на Русия. Одобрих допълнителните, напълно оправдани отговори на СБУ на руските удари срещу нашите градове и села. Русия може да прекрати тази война във всеки един момент. Удължаването на войната ще доведе единствено до разширяване на отбранителните ни операции“, категоричен е Зеленски.

Ударът е нанесен като съвместна операция с участието на СБУ, Силите за безпилотни системи (СБС), Силите за специални операции (ССО), Главното управление на разузнаването (ГУР) и Държавната гранична служба (ДПСУ) на Украйна.

Поразеният плавателен съд е част от клас „Каракурт“ (Проект 22800) – малки ракетни кораби, проектирани като носители на крилати ракети. Те са оборудвани със система за вертикално изстрелване с осем клетки, способни да изстрелват крилати ракети „Калибър“ или свръхзвукови противокорабни ракети П-800 „Оникс“.

Класът „Каракурт“ разполага също със 76,2-милиметрово оръдие АК-176МА, две 30-милиметрови системи за близък бой АК-630М и 12,7-милиметрови картечници. По-късните кораби от серията са оборудвани със система за въздушна отбрана Панцир-МЕ, с опция за интегриране на системата Тор-М2КМ. Те имат водоизместимост от 800 тона, дължина около 60 метра и максимална скорост до 30 възела, с оперативен обсег около 2500 морски мили и автономност до 15 дни.

В допълнение към ракетния кораб, украински дронове са поразили патрулен катер и танкер от сенчестия флот и са причинени значителни щети на инфраструктурата на петролния терминал в Приморск.

По-рано СБУ докладва за координиран удар с дронове по редица руски военни цели в окупирания Крим на 26 април, включително военноморски съдове, системи за ПВО и самолет МиГ-31 на летище „Белбек“. Според тях операцията е била насочена срещу кораби от Черноморския флот, радарни системи и разузнавателни цели.

Украински дронове удариха пристанище „Приморск“ и рафинерия на „Лукойл“ в Кстово.

🇺🇦💥🇷🇺 Украинските подразделения за дронове нанесоха удари по пристанище „Приморск“, свързано с „Транснефт“, и рафинерията на „Лукойл“ в Кстово през изминалата нощ. Това съобщи официалният канал на командващия Силите за безпилотни системи на Въоръжените сили на Украйна.

Роберт „Мадяр“ Бровди потвърди в своя Telegram канал, че украински дронове са поразили инфраструктура близо до пристанище Приморск, разположено на крайбрежието на Балтийско море, и са ударили рафинерия на „Лукойл“ в Кстово – едно от основните съоръжения на компанията.

Изявлението описва операцията като координиран удар по руския петролен сектор, извършен през нощта на 5 април. Видеа, разпространени онлайн от местни жители, показват интензивна работа на мобилни огневи групи по време на атаката, а над района се виждат експлозии.

Постът цитира думите на губернатора на Ленинградска област Александър Дрозденко, който потвърди, че „един от участъците на нефтопровода в района на пристанище Приморск е повреден“ и че се извършва „контролирано изгаряне“.

Що се отнася до удара в Кстово, Бровди отбеляза, че кадри от открити източници показват огромен пожар в рафинерията, докато руските официални лица публично описват последствията като „лек дим от отломки“.

В изявлението атаките са свързани с натиска върху руската горивна и логистична база и са представени като част от кампания за повишаване на цената на войната за Кремъл. Командирът обобщи операцията с думите: „Бием с върба, удряме портфейла на бункерния дядо с дронове“.

Докладваните удари съвпадат с последиците за руската инфраструктура за износ на петролни продукти на Балтийско море. Износът от терминалите в Приморск и Уст-Луга беше спрян, след като украински дронове повредиха съоръженията за товар и предизвикаха големи пожари миналата седмица.

Спирането засегна два ключови пункта, след като предишни атаки нарушиха работата на терминалите, като наложиха прекратяване на работата по обработка на петрол. Тези предишни удари повредиха съоръженията и на двете места, ескалирайки натиска върху един от основните руски експортни маршрути в Балтика.

Сателитни данни: Мащабни пожари в руските пристанища Уст-Луга и Приморск.

🔥 Сателитни изображения разкриват мащабни пожари в руските пристанища Уст-Луга и Приморск след последните украински удари, съобщи Институтът за изследване на войната (ISW).

В Уст-Луга кадрите показват огромен пожар и гъст дим, обхванал няколко резервоара за съхранение на петрол на територията на пристанището. В Приморск отделни изображения от Planet Labs регистрират голям стълб дим, издигащ се над района след атаката.

Докладваните щети обхващат и петролната рафинерия „Кириши“ в Ленинградска област. Обновените данни сочат, че са засегнати две инсталации за преработка на суров петрол, мощности за производство на битум, инсталации за хидропроцесинг и оборудване за фракциониране на газ.

ISW публикува сателитни снимки като визуално доказателство за последствията в двете пристанища, докато придружаващият доклад очертава мащаба на щетите в „Кириши“.

Пристанищата Уст-Луга и Приморск са ключови възли в мрежата за износ на петрол на Кремъл, което прави всяко потвърдено поражение там оперативно значимо. Ударът по рафинерията „Кириши“, едно от основните съоръжения за преработка на петрол в страната, би създал допълнителен натиск върху руската енергийна логистика и вътрешния капацитет за преработка на горива, отбелязват от ISW.

Енергийната инфраструктура в Ленинградска област отново е обект на украински удари.

🔥 Енергийната инфраструктура в Ленинградска област на Руската федерация отново е цел на мащабна украинска атака с дронове, в рамките на която по предварителни данни са поразени обекти в района на пристанищата Уст-Луга, Приморск и Висоцк. Екипът на OSINT проекта КіберБорошно успя да геолокира кадри от огнената стихия, последвала ударите, която е видими от километри.

Атаката е поне четвъртата за по-малко от седмица срещу ключовата енергийна инфраструктура на Кремъл по балтийското крайбрежие. На 22 март дронове поразиха терминал на Транснефт в Приморск – най-голямото руско пристанище за износ на суров петрол по Балтийско море с капацитет над един милион барела дневно. На 25 март последва мащабна атака срещу комплекс за преработка на Газпром в Уст-Луга с годишни обеми от 45 милиарда кубически метра природен газ. Беше повредено депо за съхранение на гориво и два танкера, което принуди обектът да прекрати дейностите по товарене на суров петрол за неопределен период от време.

Руското министерство на отбраната заяви, че в рамките на тази атака над региона са били свалени 56 дрона. Само ден по-късно дронове поразиха петролна рафинерия „Кириши“ (КИНЕФ) на „Сургутнефтегаз“ – една от водещите в Европейска Русия.

Висоцк, третото ударено пристанище, е по-малък терминал, оперативно свързан с Лукойл, където се изнасят петролни продукти по жп линия. Там се намира и терминал за втечнен природен газ с капацитет от 1,5 милиона тона годишно.

Паралелно с ударите руски държавни медии налагат тезата, че Литва, Латвия и Естония са отворили въздушен коридор за украинските дронове. Като повод за тези твърдения послужиха реални инциденти: украински дрон падна в езеро в литовската община Варена на 24 март, а на следващия ден в Латвия бяха открити останки на още един дрон, а друг се разби в комина на електроцентралата в естонския град Аувере. Службите и в трите държави потвърдиха, че апаратите са украински, но Естония и Литва изрично заявиха, че не са били насочени към техните територии, а са били отклонени от маршрута си. Въпреки това руската пропаганда направи опит да внуши, че инцидентите са доказателство за съзнателно участие на НАТО.

Тезата обаче среща скептицизъм дори сред самите руски граждани. В разговор в Telegram групата „Усть-Луга Чат" потребител предаде официалната позиция: „По телевизията казаха, че Прибалтика са отворили коридор за украинските дронове. Вече всичко лети оттам.“

Отговорът на друг потребител беше показателен: „Т.е. когато дроновете прелитат през руски региони и стигат до Башкирия, трябва да разбираме, че коридор за тях са отворили Белгородска, Тулска и Московска област.“

Тази координирана ударна кампания е системен натиск върху руския енергиен износ през Балтийско море. Според украински експерти, целта е да се наруши цялата верига, от преработка до доставки, на разстояние над 900 км от фронтовата линия.

Украински дронове поразиха най-голямото пристанище за товарене на петрол на Балтийско море.

🇺🇦🎯🇷🇺 Няколко руски региона станаха обект на мащабна атака с дронове през нощта на 23 март, като властите съобщават за нанесени щети по енергийната инфраструктура и прекъсвания на въздушния трафик.

В Ленинградска област е избухнал силен пожар в пристанище Приморск след повреда на резервоар за гориво, съобщи губернаторът Александър Дрозденко. Пристанището се намира на 1087 км от най-близката държавна граница с Украйна.

„В ход е гасене на пожара, персоналът е евакуиран“, заяви Дрозденко. Той не предостави информация за жертви.

Приморск е най-голямото руско пристанище за товарене на петрол на Балтийско море и служи като крайна точка на Балтийската тръбопроводна система, което го прави ключов център за руския енергиен износ.

Атаката наруши и работата на гражданската авиация. Международно летище „Пулково“ в Санкт Петербург временно ограничи кацанията и излитанията поради заплахата от безпилотни апарати.

Дрозденко заяви, че руските системи за противовъздушна отбрана и електронна война са прехванали десетки дронове над региона, като се съобщава за повече от 50 свалени такива. Руското министерство на отбраната обяви днес сутринта, че общо 249 украински дрона са били свалени над страната през нощта.

Руският Telegram канал Astra съобщи, че ракета на ПВО се е взривила на около километър от „Виском“ – частен отбранителен изпълнител в Гатчина, Ленинградска област, специализиран в производството на оръжия и боеприпаси.

В Белгородска област Росгвардия обяви, че е свалила дрон, за който се твърди, че е бил насочен срещу губернатора Вячеслав Гладков по време на среща с жители. Властите не съобщават за жертви или щети.

Властите в Киев не са коментирали съобщенията за атаките и рядко поемат отговорност за удари на руска територия, въпреки че по-рано са заявявали, че подобни операции са насочени срещу военна и енергийна инфраструктура, която подпомага военните усилия на агресора.