Гвардейско: кримското летище, от което дронове излитат почти всеки ден

🇷🇺🛩️🇺🇦 Летище Гвардейске в центъра на окупирания Крим, доскоро база на щурмови бомбардировачи и изтребители, се е превърнало в главна площадка на полуострова, от която руската армия изпраща дронове камикадзе към Украйна. На сателитна снимка от 11 октомври 2026 г., публикувана от RFE/RL на 27 октомври, по стоянките му не се вижда нито един военен самолет. На тяхно място е изградена обширна нова инфраструктура, която запознати свързват с дроновете, докато в югозападния ъгъл на базата върху открита тревна площ се виждат множество неясни обекти, подредени на няколко метра един от друг.

Генералният щаб на Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) сочи базата като място за изстрелване на ударни дронове за първи път в сводката си от 28 март 2025 г. Оттогава ВВС на Украйна докладват почти всеки ден за пуск на дронове оттам. За сравнение, от нос Чауда, разположен по югоизточното крайбрежие на Крим, дронове излитат средно по веднъж седмично, сочат сводките на генщаба от последните месеци. Затова „Крим.Реалии“, местната редакция на RFE/RL, описва Гвардейско като главна точка, от която руските сили изпращат дронове от семейството „Шахед“ към Украйна.

Промяната личи най-ясно при сравнение на снимките. През декември 2021 г. на същите стоянки се виждат реактивни самолети. Обектът е бил съветска, а после украинска база на морската авиация. След анексията от 2014 г. преминава под контрола на Въздушно-космическите сили на Руската федерация и там се базира 37-и смесен авиационен полк с 2 ескадрили: една с фронтови бомбардировачи Су-24М и втора с щурмови самолети Су-25СМ, по 13 единици във всяка. Самолетите постепенно започват да намаляват. Според бивш украински офицер, подполковник от запаса, който живее в Крим и говори анонимно за „Крим.Реалии“, на 3 май 2024 г. на стоянките има 4 бомбардировача Су-24М и 7 щурмови самолета Су-25СМ. На 11 юни 2024 г. са останали само 2 броя Су-24М, по негово мнение вероятно са неизправни. Другите са били прехвърлени на други летища. Офицерът допуска две обяснения: изтегляне след украинските удари или преустройство на базата за дронове. Снимката от юни 2024 г. показва полупразни стоянки и непокътната трева наоколо. Тази от 11 октомври 2026 г. показва насипи, нови постройки и разкопана земя покрай рулежните пътеки.

Dnipro Osint, украински анализатор, който работи с данни от отворени източници, описва какво точно има там. От лятото насам той споделя анализи на щетите по кримските летища, основани на сателитни снимки. В поста си от 26 октомври той описва строежа на повече от 20 малки укрития, защитени със земни насипи, и на 40 по-малки гаража за съхранение, обслужване и подготовка на дронове преди изстрелване. Според него Гвардейско се отличава с мобилни пускови платформи вместо фиксирани установки: дроновете биват натоварени на специално оборудвани автомобили и излитат от тях по пистата. На снимките се открояват и следи от украинските удари: поне един хангар е повреден от попадение на дрон.

Ударите не са малко. На 3 юли 2026 г. дронове на Службата за сигурност на Украйна (СБУ) удариха обекта наред със Саки, друга авиобаза в Крим. По думите на СБУ в Гвардейско са били разгърнати руски дронове, а сателитните снимки след удара показват щети по най-малко 2 хангара. Киев обяви, че е поразено мястото за съхранение, подготовка и пускане на ударни дронове на летище Гвардейско на 7 и 17 август, а при втория удар е бил засечен пожар. През октомври, по данни на „Крим.Реалии“, експлозии в базата са били засечени на 3, 4 и 5 октомври. През нощта срещу 12 октомври „Крымский ветер“ съобщи за поредица от експлозии в самото летище, а спътниците на системата NASA FIRMS засякоха топлинни аномалии в югоизточната част на пистата в 02:07 ч. местно време. RFE/RL оценява щетите като минимални, макар анализите на сателитни изображения от август да показват поразени хангари, унищожен склад за гориво и 6 директни попадения в пистата. Резултатът се измерва с друго: ВВС продължават да отчитат изстрелвания оттам почти ежедневно.

Бившият офицер посочва три причини. Първата е устройството на самата авиобаза: „Според мен основната причина е, че работата с дроновете е разпръсната в различни краища на летището. Площадката за пускане се намира на едно място, зоната за обслужване – на друго, складове – на трето. И всичко това е несложна инфраструктура, която лесно се възстановява, а част от нея просто се намира под открито небе.“

Втората е географията: „Украинските дронове трябва да прелетят около 100 км над сушата, за да поразяват този обект, а вероятността да бъдат свалени там е висока. И Флотске, и Чауда са близо до бреговата линия.“ Офицерът не уточнява посоката. Разстоянието от 100 км отговаря на подход от север, откъм провлаците, а най-близкият бряг, при Каламитския залив на запад, е на около 30 км. И при двата случая базата се намира във вътрешността на самия полуостров, докато Чауда и Флотске се достигат над вода.

Третата причина офицерът сам описва като свое предположение. Между селата Зоряне и Ленинске, които се намират на малко над 15 км от Гвардейско, има многоетажен подземен склад, в който по съветско време са били съхранявани авиационни ракети, и според него там спокойно може да се укриват дронове „Шахед“. „Такова хранилище едва ли може да бъде поразено, дори с ракети“, признава той.

Местата за изстрелване на дронове в Крим вече са претърпявали промени вследствие на ударите. Първата площадка е разположена на нос Чауда, военен полигон от съветско време, отдалечен от всякакви населени места. По-късно дроновете започват да излитат от височините Каран и Кая-Баш покрай Балаклава. На 1 юли 2024 г. украинска ракета поразява склад за дронове край Флотске в Севастопол. Известно време след това пусковете от района на Балаклава спират и не са подновени. През нощта срещу 28 ноември 2025 г. Силите за специални операции (ССО) удариха район за съхранение и изстрелване край Чауда, която продължава да работи, макар и значително по-рядко, а Гвардейско – почти всеки ден.

Съпоставката на сателитните кадри с думите на офицера показва от какво зависят пусковете: от евтини и заменими неща. Автомобил върши работата на пускова установка, пистата вече съществува, а запасите са под открито небе или под земен насип. Ударите през юли и август засегнаха хангари, запаси от гориво и пистата, а на 17 август генщабът обяви и поражение по хранилище за дронове. Пусковете обаче не спряха. Новите укрития усложняват третото обяснение, без да го отхвърлят напълно: щом над 20 укрития и около 40 „гаража“ се строят за съхранение, поне някаква част от този запас се съхранява на летището, в обсега на дроновете, които вече го достигат. Снимките не показват дали се използва и подземното хранилище в Зоряне.

Докато руската армия възстановява поразената инфраструктура по-бързо, отколкото я извеждат от строя украинските удари, Гвардейско ще остане главна площадка за изстрелване на дронове в Крим. Решаващо е дали летището ще продължи да присъства в сводките на ВВС в следващите няколко месеца. Ако изчезне от тях, както районът на Балаклава, площадката е преместена или спряна. Докато продължава да присъства в тях почти ежедневно, руската армия разполага със стара авиобаза, превърната в пускова площадка, която се възстановява много по-бързо и лесно, отколкото гори.

Сателитна снимка показва 4 китайски радарни самолета KJ-3000 в завода в Сиан

🇨🇳✈️ На летището на авиационния завод в Сиан-Янлян, провинция Шънси, са паркирани 4 самолета за далечно радарно откриване и управление (AWACS) KJ-3000. Това е най-новият вид радарен самолет, разработен на базата на тежкия военно-транспортен самолет Y-20. Сателитната снимка, заснета на 5 октомври 2026 г. от Vantor (бившата Maxar Intelligence), е публикувана от специализираното издание The War Zone. Три от машините се намират до цеховете на Xi'an Aircraft Company (XAC), производител на Y-20, в западната част на комплекса. Четвъртият самолет е на площадката на Китайския център за летателни изпитания (CFTE) на същото летище.

Броят самолети повдига въпроса дали програмата е преминала от прототипи към серийно производство, но експертите нямат единодушно мнение. Джей Майкъл Дам, старши сътрудник в Институт за аерокосмически изследвания „Мичъл“ в САЩ, смята, че присъствието на 4 самолета е знак за серийно производство на този тип самолет. Андреас Рупрехт, анализатор на китайската военна авиация и сътрудник на изданието, е далеч по-предпазлив в оценката си. По думите му снимката може да значи, че е започнало серийно производство или начално производство в малки серии, при което възложител и изпълнител тестват цялостния процес, но едва по-късно стигат пълен темп на производство. Възможно е обаче 4-те известни прототипа просто да са били на едно и също летище. Рупрехт определя самолета на площадката на CFTE именно като прототип.

Самото издание стига до заключение, че снимката от 5 октомври не потвърждава серийното производство. Също толкова предпазлива е оценката в съвместния бюлетин за Китай и Тайван на Американския институт за предприемачество (AEI) и Института за изследване на войната (ISW) от 27 октомври: наличието на 4 броя на едно и също летище „може да значи, че КНР е започнала ограничено производство на KJ-3000“. Към 28 октомври официално изявление за производството от страна на Пекин няма.

Досегашното развитие на програмата се проследява предимно по сателитни снимки. Първите бяха с ниско качество и започнаха да се споделят през декември 2024 г. През май 2025 г. се появи по-ясно изображение на самолет с бордов номер 7821, смятан за първия екземпляр от вида. Той стоеше паркиран на неуточнено летище, все още само с нанесен грунд, а екземплярите до цеховете на XAC на новата снимка са боядисани. Според оценка на Janes от юни 2025 г. прототип 7821 провежда летателни изпитания от края на 2024 г.

KJ-3000, за който се среща също така с обозначение KJ-20, е разработен на базата на Y-20B, подобрения вариант на 4-моторния товарен самолет с местно произведени двуконтурни двигатели WS-20. Над задната част на фюзелажа е монтиран голям кръгъл обтекател на радара, а на неговата предна част могат да бъдат видяни изпъкнали антени. Над пилотската кабина има щанга за дозареждане във въздуха, а при основата на кила – голям въздухозаборник, който по преценка на TWZ вероятно подава охлаждащ въздух към бордовата електроника.

Конфигурацията на основния радар все още не е известна. KJ-2000 и по-малкият KJ-500 имат неподвижен обтекател с 3 активни фазирани антенни решетки, т.е. радари, чийто лъч се насочва електронно, без да има нужда от завъртане на антената. Трите заедно предлагат 360-градусово покритие. Boeing E-3 Sentry (САЩ) и Бериев А-50 (Русия) разчитат на въртящ обтекател. През юни 2025 г. Janes обърна внимание, че знаците по обтекателя на KJ-3000 сочат 2 решетки, разположени гръб в гръб, вероятно като част от нова радарна система. Министерство на отбраната на САЩ описва очакваните възможности в годишния си доклад пред Конгреса за военното развитие на Китай от 23 декември 2025 г. „KJ-3000 вероятно ще е първият в света модел, който използва цифров радар, и ще може да противодейства на смущения, пасивно да открива и разпознава цели“. В същия доклад се посочва, че Народната освободителна армия на Китай (НОАК) вече е провела първия полет със самолета.

TWZ очаква KJ-3000 да реши дългогодишния проблем на големите реактивни радарни самолети на НОАК. От KJ-2000, разработен на основата на руския военно-транспортен самолет Ил-76МД, са завършени само 4 единици. Програмата беше ограничена от броя налични планери, а днес се изправя пред зависимостта от руски доставки и остаряването на самолетите. Платформа местно производство подсигурява по-устойчива основа за много по-широк флот, повече възможности за модернизация и възможност за износ.

Изданието не спестява и предимствата на по-голямата реактивна платформа пред многобройните китайски витлови машини за далечно радиолокационно откриване: по-висока скорост, по-голяма далечина на полета и по-дълго време във въздуха. По-голямата височина на патрулиране подсигурява по-добър радарен обзор за откриване на нисколетящи самолети и ракети, които наземните радари не виждат заради хоризонта или релефа.

Въпреки това витловите радарни платформи не излизат от употреба. Те са разработени върху 4-моторния транспортен самолет Y-9 – KJ-500 се произвежда и доставя на високи обороти, а вариантът KJ-500A вече има щанга за дозареждане във въздуха. По-новият KJ-700, който комбинира радар с оптико-електронни и инфрачервени сензори, все още не е напълно познат като възможности. По-малките платформи могат да действат от разпръснати летища с ограничена инфраструктура и често се срещат по изкуствените острови, изградени от НОАК в Южнокитайско море, както и над Тайванския проток.

В същия доклад на Пентагонът се посочва, че достъпът до спомагателни платформи като KJ-500 предлага по-добри възможности за разузнаване и наблюдение на ВВС на НОАК, както се забелязва от операциите с висока интензивност край Тайван. Още през 2022 г. тогавашният командващ ВВС на САЩ в Тихоокеанския регион генерал Кенет Уилсбах посочи, че част от китайските ракети въздух-въздух с голям обсег разчитат на подкрепата на KJ-500. Радарните платформи във въздуха повишават способностите на изтребителите, сред които изтребителя от пето поколение Chengdu J-20, и служат като възел за обмен на данни между силите. В някои случаи те позволяват на изтребителите да атакуват цел, без да включват собствения си радар, и по този начин да не издават своето местоположение.

Снимката от Сиан засега не решава спора между Дам и Рупрехт. По-ясна картина биха дали снимки на още планери, на дейности около производствените цехове или на самолети с нова бойна маркировка.

Сателитна снимка: 8 унищожени резервоара в петролния терминал край Батайск

🇷🇺🔥 Почти всички резервоари на петролния терминал „Юг Руси“ край Батайск в Ростовска област са изпепелени след украинския удар с дронове през нощта срещу 10 октомври. Това съобщи Telegram каналът ABSreliable, който публикува доказателство под формата на сателитна снимка, на която се виждат 8 унищожени резервоара и още 3 силно обгорели, които едва ли ще бъдат използвани скоро. Отвисоко се виждат пропаднали покриви, изгорели корпуси и почерняла от огнената стихия земя в обвалованите площадки около тях. Каналът не посочва датата на заснемане.

Официално обектът се нарича „Нефтеналивен терминал НЗНП“ и принадлежи на АО „Новошахтински завод за нефтопродукти“. Името „Юг Руси“ идва от едноименната група компании, която през 2009 г. пусна първи етап на завода и терминала. Терминалът се намира в Заречна промишлена зона на областния град Ростов на Дон, на левия бряг на реката и на около 3 км северно от Батайск. През него минават петролни продукти за износ: кейовете му са дълги около 300 метра и приемат плавателни съдове от клас „река–море“ с тонаж от 3000 до 5000 т. Проектният капацитет на терминала е около 2,5 млн. тона годишно. Генералният щаб на Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) посочва, че снабдява с горива и смазочни материали руските войски на южното направление и носи валутни приходи на руската държава.

През нощта на атаката областният губернатор Юрий Слюсар обяви, че от предишната вечер са отразени над 50 дрона в рамките на масирана въздушна атака срещу региона. „Възникна пожар. Пострадали няма“, написа той, без да назове обекта. Сутринта картината беше друга: Слюсар добави, че в няколко района на града са поразени жилищни сгради и хората от тях са евакуирани. Шестима души потърсиха медицинска помощ, а един от ранените се нуждаеше от спешна операция. Атаката е поразила и подвижен жп мост на участъка Ростов–Батайск. „Движението на влаковете в двете посоки е спряно“, написа губернаторът, след което Федералната пътническа компания съобщи за 25 закъснения на пътнически влакове. Няколко часа по-късно Слюсар обяви, че движението по моста е възстановено.

Спешните служби се бориха с огнената стихия, обхванала терминала, в продължение на два дни, а целият град остана под плътна димна завеса. Още в първите часове украинският канал Exilenova+ показа данните на НАСА за засечени от космоса топлинни аномалии в района. Местният канал „Ростов главный“ публикува видео с горящия обект и уточни, че „по слухове гори тръстика, но не е сигурно“. Независимият руски канал Astra установи по кадри на свои читатели, че гори терминалът на НЗНП. На 12 октомври, когато кадрите на очевидци вече не показваха открит огън, Astra изчисли, че поне 7 от 12-те големи резервоара са изведени от строя. Украинският мониторингов канал Supernova+, който публикува и видео с попадението, преброи 7 изгорели резервоара и още един, опърлен от огъня. Руската служба на „Радио Свобода“, която още в деня на удара показа сателитна снимка на горящия терминал, написа, че там не е останал нито един резервоар с гориво. На новата снимка от ABSreliable се виждат повече засегнати резервоари: 8 напълно унищожени и 3 силно обгорели.

Терминалът и преди е бил мишена на удар. На 9 юли Генералният щаб на ВСУ обяви, че „Юг Руси“ в Батайск е поразен, и съобщи за пожар на територията на обекта, като уточни, че резултатите се изясняват. Самият завод в Новошахтинск, близо до границата с окупираната Луганска област, също е бил удрян няколко пъти от началото на 2026 г. За удара от 10 октомври генщабът не е съобщавал, а руските власти към 28 октомври не са назовали терминала като засегнат.

Ударът изпревари с ден „енергийното примирие“, което президентът Доналд Тръмп обяви едностранно на 11 октомври, след като облекчи санкциите за руския дизел. Кремъл така и не потвърди участие. На закрит брифинг на 27 октомври президентът Володимир Зеленски разказа, че е разпоредил в продължение на 72 часа ударите да са насочени по други цели, без да се атакуват рафинериите. Паузата приключи на 15 октомври, когато Киев поднови ударите по руски рафинерии, първата от които беше тази в Рязан.

Корабът, разтоварил техника в Тобрук, натовари отново бронирани машини в Балтийск

🇷🇺⚓️ Три санкционирани руски товарни кораба са били натоварени с бронирана техника и логистично оборудване на военноморска база Балтийск в Калининградска област на 15-16 октомври. Един от тях, ц, само месец преди това разтовари подобен товар в либийското пристанище Тобрук. Това става ясно от сателитни изображения, публикувани от GeoInsider в рамките на авторско разследване на 21 октомври. На следващия ден то беше разпространено от разследващото издание The Insider.

Освен ANASTASIIA (IMO: 9349291) на кея са ASCALON (IMO: 9198226) и LADY D (IMO: 9349289). GeoInsider уточнява, че корабите са натоварили „значителни количества военна техника“: логистични камиони, бойни машини на пехотата, бронирани автомобили с повишена защита от мини и засади (MRAP), както и превозни средства за личен състав. Това е вторият засечен цикъл на превоз с ANASTASIIA за последните два месеца и потвърждава онова, което морските наблюдатели описват от няколко години насам: Балтийск е основното пристанище, от което тръгват военните товари за руските войски в Африка.

Накъде са тръгнали товарите този път, не е известно. GeoInsider пише, че изглежда в дните преди и след товаренето е имало и смяна на други товарни кораби, но плътната облачност не дава възможност това да бъде потвърдено. Според анализаторите един голям конвой или няколко такива вероятно вече са на път, а крайната им цел остава неизвестна. Екипажите са изключили системите си за автоматична идентификация (AIS), с която плавателните съдове съобщават своята позиция. Последните сигнали и на трите кораба са от Балтийско море: на ASCALON и LADY D – край Калининградска област според The Insider, а най-късният, на LADY D, е от около 17 октомври според VesselFinder. Оттогава маршрутът може да се проследи единствено по сателитни снимки.

Предишният цикъл на превоз показва целия маршрут. Сателитни снимки от август показват подготовката и товаренето на бронирани машини, камиони и помощно оборудване в пристанище Балтийск. Конвоят плава през Средиземно море с изключени транспондери и на 13 септември ANASTASIIA и YURIY ARSHENEVSKIY акостират на пристанище Тобрук, придружени от големия десантен кораб„Александър Шабалин“ (проект 775) от състава на Балтийския флот. На следващия ден двата кораба акостират и започват разтоварване. Снимките на GeoInsider от 15 септември показват редици камиони „Урал“ сред бронираните машини на пристанището.

Съставът на товара казва повече от броя на машините. Специализираният профил Libya Field Notes, цитиран от италианската Agenzia Nova, разпознава сред техниката „Урал-4320“ с автокран, водоноска, цистерна за гориво и полева кухня и оценява, че този набор от техника отговаря на оборудване на взвод за логистично осигуряване към мотострелкови батальон. С други думи, освен бронирана техника Тобрук получава и това, което му е нужно за издръжката на едно подразделение далеч от базите му: вода, гориво, ремонт и храна.

За получателя има две отделни версии от анонимни източници, цитирани от Agenzia Nova. Представители на апарата за сигурност на Либия, цитирани на 22 септември, твърдят, че товарът е разпределен между три бази: Ал Хадим източно от Бенгази, Ал Кардабия южно от Сирт и Ал Джуфра в централна Либия, използвана от Москва като междинна точка между крайбрежието на Средиземно море, Фезан и Сахел. И трите са част от 6 основни бази, които руските войски използват в страната. „Товарът беше предназначен специално за Африканския корпус“, казват източниците, а Либийската национална армия на фелдмаршал Халифа Хафтар не е получила значими количества техника. Корпусът е формирование под контрола на Министерството на отбраната на Руската федерация, поело голяма част от хората, базите и операциите на „Вагнер“. Източници на италианското издание Il Foglio разказват друго: месец по-рано ОАЕ са закупили руска военна техника за доставка на Хафтар. Изданието допуска и че пратката само е минала през Либия на път за Мали и Нигер. В своя преглед от 23 септември Stimson Center оставя отворен въпроса дали крайният получател е армията на Хафтар, суданските Сили за бързо реагиране или Африканският корпус.

Част от техниката според източниците на Nova е продължила към Мали по въздуха. Публичните данни за полетите във Flightradar24 сочат, че Ил-76ТД с регистрация RA-76363 на Министерство на извънредните ситуации на Руската федерация пристига в Бенгази на 15 септември от летище Чкаловски край Москва, излита на 16-и за Бамако и се връща на 17-и. Данните за полета потвърждават маршрута и датите, а за товара на борда говорят само източниците на агенцията.

ASCALON, LADY D и ANASTASIIA са подложени на санкции от Държавния департамент на САЩ от май 2022 г. и се управляват от компания „МГ-Флот“ (бившата „Трансморфлот“), която украинското военно разузнаване свързва с бизнесмена Джамалдин Пашаев. тип „Ро-ро“корабът ASCALON, построен през 1999 г. за превоз на колесна и верижна техника, която се качва на борда на свой ход, е притежаван от фирмата „М Лизинг“. По данни на Главно управление разузнаване (ГУР) на Украйна той е участник в т.нар. „Сирийски експрес“, както наричат линията от Новоросийск през Босфора, по която Русия снабдяваше своите сили в Сирия до падането на Башар Асад на 8 декември 2024 г. Според ГУР през 2018 г. същият кораб е превозил до Китай ракети за зенитно-ракетния комплекс С-400 „Триумф“. LADY D според ГУР е превозвал през Босфора руско въоръжение за износ за Индия. Украйна го санкционира на 23 май 2026 г.

Балтийският маршрут не се изчерпва с Либия. Според Maritime Executive кораби с военни товари за Африка обикновено товарят в Балтийск и през последните няколко години са разтоварвали в Конакри, Бата, Ломе, Мадагаскар и Тобрук, откъдето част от товара продължава към Буркина Фасо, Нигер и Мали и ЦАР. През юни MIKHAIL BRITNEV тръгва от Архангелск, на 11 юни спира в Балтийск и на 9 юли се появява в Ломе, придружен по пътя от голям десантен кораб, според данни на Starboard Maritime Intelligence. Успоредно с либийския рейс SPARTA, GENERAL SKOBELEV и „Академик Пашин“ с ескорт от „Адмирал Левченко“ плават по маршрута Балтийск–Тартус–Балтийск между 16 август и 5 октомври, показват изображенията на ICEYE, публикувани от Frankfurter Allgemeine Zeitung. Към 19 октомври ICEYE отчита 4 завършени превоза до Сирия или Либия от началото на годината.

Освен товари по тази линия пътуват и хора. Разследващата организация Dossier Center, финансирана от Михаил Ходорковски, е проверила списъците на екипажи и пътници на около 2000 кораба и е открила 28 пътници, чиито данни не фигурират в други бази данни. Те са пътували на 7 кораба с военни товари за Африка. Според Maritime Executive те са се качили в Калининград и не са били на борда при връщането в Балтийско море. Паспортите им са издадени от служби, свързвани преди с документи на ГРУ, руското военно разузнаване, и са с последователни номера. Dossier Center ги смята за придружители на пратките. Изданието Maritime Executive отбелязва, че организацията е враждебна към Кремъл, но подкрепя изводите си с добри доказателства. В редакционен коментар то допуска и друго обяснение: че по този път в чужди държави се внедряват нелегални разузнавачи.

Взети заедно, изброените превози очертават постоянна морска линия, а не поредица от отделни доставки. Тя тръгва от военноморска база в ексклава между Полша и Литва, минава покрай бреговете на НАТО, често с изключени транспондери, и стига до Северна или Западна Африка с ескорт на руския флот. Вероятната крайна цел на октомврийския конвой е отново Тобрук. За това говорят предишният рейс на ANASTASIIA, 6-те бази на Русия в Либия и полетите от Бенгази към Бамако през септември. Коридорът в Западна Африка е реалната алтернатива: MIKHAIL BRITNEV показа през юли, че от Балтийск се стига до Ломе, а SPARTA – че пътят до Тартус също остава отворен.

Отговор ще дадат сателитните снимки от първото пристанище, в което конвоят се появи. Второ поредно разтоварване на ANASTASIIA в Тобрук би направило либийското пристанище постоянен вход на линията от Балтийск. Ако вместо това корабите акостират в Ломе или Конакри, товарът от октомври е за коридора в Западна Африка, а Тобрук се оказва една от няколко крайни цели, а не основната.

Новите Т-90М отиват в склада в Буй, а не на фронта

🇷🇺 Нови танкове Т-90М, излезли от поточната линия на „Уралвагонзавод“, изпълват 22-ра централна база за резерв на танкове в Буй, Костромска област, вместо да заминават за Украйна. Базата, която след пълномащабната инвазия почти се изпразни, между октомври 2025 г. и октомври 2026 г. отново се е напълнила с бронирана техника. Промяната става видна от сравнение на две сателитни снимки, направени на 18 октомври 2025 г. и 3 октомври 2026 г.

Анализът е на журналиста Марк Крутов и на OSINT експерта с псевдоним Jonpy, който от години преброява бронираната техника в руския армейски резерв по сателитни снимки. Според тяхното тълкуване всичките новодошли машини са фабрично нови Т-90М и БТР-82А, а не машини, възстановени след ремонт. Броят им не е посочен. Самият Jonpy признава за друга база, че качеството на снимките не позволява надеждна идентификация, затова моделът на танковете в Буй остава оценка на анализаторите, а не установен факт.

Обратът се вижда най-добре при сравнение с по-ранните данни. Преди инвазията в Буй е имало около 750 танка, предимно Т-80. Към края на 2024 г. блогърът Covert Cabal, който проследява същите бази, преброи 102 танка там, основно Т-80У и Т-80УД, и едва 73 от някогашните 429 броя БТР-80. Тогава Радио Свобода, Jonpy и Covert Cabal описваха поредица от опустели складове, в които запасите от времето на Студената война се топяха, а останалата техника се разглобяваше за резервни части.

Подобно попълване на запасите Jonpy забеляза за пръв път през юни 2026 г. в 349-а централна база за съхранение на танкове в Топчиха, Алтайски край. След първите доставки през лятото там са пристигнали до 78 танка и над 100 БМП, а през последните седмици, по думите му „още до няколкостотин единици техника“. Анализаторът смята, че базата най-вероятно приема възстановени Т-72Б3М обр. 2016 г. и БМП-2. В публикация на X от 15 октомври обаче той допуска и по-просто обяснение: доставената техника може да е прехвърлена от друг склад.

На бойното поле в Украйна Т-90М почти не се срещат. Последните документирани случаи на унищожени или пленени танкове от този модел са от края на 2025 г. и началото на 2026 г. Проектът Oryx, който отчита загуби само по доказателства на снимки и видео, към момента е потвърдил 159 загубени Т-90М. Числото е два пъти по-голямо от целия парк в началото на инвазията: през пролетта на 2025 г. разследващата група Conflict Intelligence Team (CIT) изчисли, че до февруари 2022 г. заводът е предал на частите между 66 и 85 броя Т-90М „Прорыв“. Почти всички загубени машини са излезли от завода след инвазията.

Самият модел е сравнително нов за руската армия. Преди серийното производство на Т-90М да започне през 2020 г., заводът в Нижни Тагил е изработил за нея между 120 и 150 Т-90 от първоначалния модел и около 280 Т-90А. CIT посочва и търгове на „Уралвагонзавод“ за пост за заваряване на корпуси и стенд за механичната им обработка, предвидени да работят денонощно, 365 дни в годината. Анализаторите на групата очакват това да увеличи още темпа на производство. През октомври 2025 г. изследователската група Frontelligence Insight, позовавайки се на отчет на завода, писа за план за производство на 1118 танка Т-90М и Т-90М2 за 2027–2029 г., включително нови, модернизирани и преминали основен ремонт.

Причината тежката бронирана техника да изчезне от предната линия са дроните. Танковете и бронираните машини се оказаха уязвими за все по-съвършените безпилотници и двете армии загубиха огромна част от бронирания си парк. Руската армия отговори, като замени атаките с колони от танкове и БТР-и с пехотни щурмове, в които хората се хвърлят срещу позициите с тежки загуби, и малки мобилни групи, които правят опити да се просмукват през линията на съприкосновение към вражеския тил. При такъв начин на воюване новият танк намира ограничено приложение на бойното поле, а предприятията не спират работа. Разликата между произведената и изразходваната техника отива в складовете.

Буй се намира на около 385 км североизточно от Москва. По въздушна линия разстоянието до естонската граница при Нарва е около 770 км, до латвийската – около 825 км, а най-близката точка на финландската граница е на около 710 км. До фронта в Украйна разстоянието е над 900 км. Новите танкове стоят по-близо до границата с НАТО, отколкото до фронта, на който Русия воюва.

Естония и Латвия се подготвят както за хибридни провокации, така и за ограничено сухопътно нахлуване, с което Москва да изпита единството на алианса. Естонският министър на отбраната Мартин Херем, който е бивш командващ отбранителните сили на страната, заяви в интервю за „Европейска правда“, че руснаците „задължително ще изпитат някого“ и че това ще стане „независимо от това как ще свърши войната“. Като възможна цел той посочи не само Естония, но и Латвия. Москва категорично отрича да има планове за нападение срещу страна от НАТО.

Военните бази на север също минават през разширение. През юни 2025 г. финландската обществена медия Yle на сателитни кадри мащабно строителство в затворения военен град край Кандалакша, на около 100 км от границата с финландска Лапландия. Една година по-късно съвместно разследване на балтийското Delfi, датското DR, норвежкото NRK и шведското SVT показа, че Русия разширява базите си край Северна Европа и Балтика: събаря стари сгради, строи нови казарми и складове и докарва техника.

Големият риск обаче не се крие в отделна база, а в темпа на производство на заводите. Доклад на Центъра за стратегически и международни изследвания (CSIS) от 14 юли 2026 г. описва производствена асиметрия: руската военна промишленост вероятно ще продължи да поддържа настоящите темпове на производство и след края на войната в Украйна. Може дори да е принудена да го направи, тъй като рязкото завръщане към гражданска продукция заплашва икономиката с колапс. Според авторите западните страни ще достигнат сравнимо равнище на производство едва след като избухне голям конфликт.

Новите Т-90М в Буй вероятно са началото на бронирания резерв, с който руската армия ще излезе от войната. Това е армия, която след възстановяването на Московския и Ленинградския военен окръг през 2024 г. формира нови съединения в северозападно направление. Има и по-просто обяснение, което също може да бъде проследено: базата може да е само междинна станция, където танковете изчакват да бъдат разпределени по частите, както Jonpy допуска за Топчиха. Оценката ще получи по-силна подкрепа, ако на следващите сателитни кадри се вижда, че Буй продължава да се пълни, а Т-90М се появят в новите части на Ленинградския военен окръг. Тя ще се опровергае, ако базата отново се изпразни и бронираната техника е изпратена на фронта при следващото руско настъпление и загубите на Т-90М в Украйна се възобновят. Дотогава складът в Костромска област показва как Русия води войната: харчи хора, а пести желязо.

Товарен „Херкулес“ на Барак Орланд е долетял от Уганда в саудитската Шарура

🇺🇬✈️🇸🇦 Товарен самолет Lockheed L-100-30 Hercules на авиокомпания Bar Aviation долетя от Уганда до саудитския град Шарура в провинция Наджран, разположен близо до границата с Йемен. Самолетът е гражданската версия на военно-транспортния C-130. Полетът беше извършен на 13 октомври. Ден по-рано от същото летище излетя военно-транспортен Ил-76МД на украинските ВВС, за който вече писах.

На следващия ден египетският акаунт Egypt's Intel Observer публикува данни за полета. Акаунтът следи чрез открити източници (OSINT) войната между йеменските бунтовници и Саудитска Арабия. На публикуваната екранна снимка от Flightradar24 в 09:04 ч. самолетът се снижава в района на Шарура на около 2300 метра височина. Маршрутът заобикаля въздушното пространство на Йемен: от района на Ентебе машината лети на север над Етиопия и Еритрея, пресича Червено море и над Абха прави завой на изток. Авиокомпанията е собственост на израелския бизнесмен Барак Орланд, описван като търговец на оръжие. Няма потвърдени сведения за това какъв е товарът.

Полетът се вижда само на тази снимка. Flightradar24 го е проследил в сателитната мрежа на Aireon, която приема от околоземна орбита сигналите на транспондерите, излъчващи текущите координати на самолети, но регистрацията на машината е скрита на картата. Bar Aviation има два самолета от този тип, 5X-SBR и 5X-HBR, а в 7-дневната история на Flightradar24 няма полети за нито един от тях. Публичният архив на ADS-B Exchange, който събира сигналите от мрежа наземни приемници, поддържани от любители, не е записал нито един от двата самолета между 12 и 14 октомври. Затова остава неясно кой от тях е кацнал в Шарура.

Орланд живее в Уганда от близо 20 години и ръководи Bar Aviation, базирана на международното летище в Ентебе и летище Каджанси край столицата Кампала. Той е близък със семейството на президента Йовери Мусевени и особено с генерал Мухоози Кайнеругаба – син на президента и началник-щаб на въоръжените сили на Уганда. Middle East Eye го описва като търговец на оръжие, а през октомври 2025 г. Haaretz съобщи, че е участвал в много сделки в сферата на отбраната в Уганда. На 1 август той говори от името на делегация на Израел по време на церемония по откриване на паметник на Йони Нетаняху в Ентебе. По-големият брат на израелския премиер е единствения загинал при блестящата операция по освобождаване на израелските заложници, проведена през 1976 г. и станала известна като операция „Мълния“. Според официалния сайт на угандийската армия Орланд припомня в словото си момента, в който генералът за първи път заявява, че ще застане на страната на Израел. На 26 март Кайнеругаба написа в X, че ако стане необходимо Уганда ще се включи във войната с Иран на страната на Израел.

Самолет на Bar Aviation вече беше обект на разследване за доставки по време на война. През 2024 г. Middle East Eye установи чрез видеозапис от мястото и данни от Flightradar24 и JetPhotos, че Beechcraft 1900D на фирмата е кацнал на 6 август 2023 г. на писта при Хамрат еш-Шейх в Северен Кордофан, Судан. Според източниците на изданието самолетът е дошъл от ОАЕ, а кацането е част от опитите за директни доставки към Силите за бърза подкрепа (RSF) в Судан, където не могат да бъдат проследени. Bar Aviation не даде отговор на въпросите на изданието, а ОАЕ отричат да въоръжават която и да е страна в суданската война.

По-старият от двата самолета на Bar Aviation има своя собствена история. 5X-SBR е произведен през 1975 г. и през първите 15 години лети за ВВС на Габон. От 1990 г. е вписан в регистъра на Федералната авиационна администрация на САЩ (FAA) като N2731G на компанията Tepper Aviation от Крествю, Флорида. През 1989 г. Flight International пише, че Tepper е фирма от Флорида „с история на участие в операции на ЦРУ“, след като неин L-100 се разбива в Ангола по време на мисия на агенцията за доставка на оръжие за бунтовниците от УНИТА. През 2017 г. Tepper е преименувана на Gulf Air Group, а към края на 2022 г. машината е извадена от американския регистър. През април 2023 г. лети за Bar Aviation. През март 2024 г. самолетът излиза извън пистата при кацане в Джоухар, Сомалия, с товар за мисията на Африканския съюз (AUSSOM), но архивът на ADS-B Exchange показва, че отново е във въздуха при подход към Ентебе на 8 септември 2026 г. Другият ѝ самолет, 5X-HBR, е бивша канадска и южноафриканска машина, която базата данни на ADS-B Exchange води като военен самолет.

На първата половина от тази история се основава твърдението на акаунта MerruX в X: „Това беше самолет на ЦРУ. Сега е собственост на израелското разузнаване.“ Според същия акаунт израелски самолети вече кацат в Саудитска Арабия с угандийски наемници и оръжие за войната срещу бунтовниците. Миналото на 5X-SBR е документирано, но не е известно дали на 13 октомври е летял именно той. Акаунтът не представя нищо в подкрепа на твърденията си за израелското разузнаване, наемниците и оръжието.

Връзката с Израел минава през собственика на компанията. Самолетът е с угандийска регистрация, затова формално става дума за угандийски полет, а нищо от публикуваното не сочи израелско държавно участие. Ден преди полета Haaretz съобщи, позовавайки се на източник от средите на дипломацията, че Нетаняху с посредничество от САЩ е потърсил съгласието на Саудитска Арабия да се включи във военната кампания срещу хутите. Мохамед бин Салман се е обявил против заради риска от негативна реакция на саудитското общество. Кралството няма дипломатически отношения с Израел и обвързва нормализацията с основаване на палестинска държава.

Полетът съвпадна с усилията на Рияд да получи чуждестранна военна подкрепа. Хутите, които от юли насам атакуват територията на кралството, през септември превзеха островите в пролива Баб ел-Мандеб, а на 13 октомври вечерта удариха централата на Aramco в Дахран. Intelligence Online писа на 29 септември, че Рияд е потърсил помощ от Лондон, Париж и Вашингтон и отново набира чуждестранни бойци. Негови дипломати са се свързали с консултанти, които и преди са вербували частни бойци за спомагателни части към своята армия, а набирането е насочено към Колумбия и съседните ѝ държави и към бивши сирийски бойци. На 7 октомври Axios и Reuters съобщиха, че Саудитска Арабия е поискала части от Сирия за Йемен. Говорителят на пакистанската армия генерал-лейтенант Ахмед Шариф Чаудри потвърди пред CNN, че пакистански сили вече са разположени в Саудитска Арабия. Според пакистански източници, цитирани от Reuters, полети на товарни самолети са докарали военна техника от Пакистан в Аден, а Турция изпраща оръжейни системи и разузнавателни данни на Рияд.

В Шарура е разположена саудитска военна база, по която хутите обявиха, че са нанесли ракетен удар на 13 септември. Според Egypt's Intel Observer подкрепяните от Рияд йеменски правителствени сили използват града като главен център за снабдяване. Украинският Ил-76МД с бордов номер 76661, който излетя оттам на 12 октомври към Истанбул, принадлежи на страна, която сключи със Саудитска Арабия споразумение за отбранително сътрудничество през март. Уганда има военен аташе в Рияд и двете страни говорят за широко сътрудничество в сферата на отбраната, но за споразумение като украинското не е съобщавано. Страната е сред основните източници на кадри за частната охрана в региона: угандийци пазят американски дипломати в Ирак и държавни обекти в Катар, според публикация на Bloomberg от 2016 г. Когато две години по-късно арабски медии съобщиха, че ОАЕ искат 8000 угандийски войници за Йемен, Кампала отрече, а армейският говорител бригаден генерал Ричард Каремире заяви, че „нито един войник на угандийските отбранителни сили не заминава за Република Йемен“.

L-100-30 може да превозва до 22 тона товар, а Bar Aviation изпълнява и цивилни полети: обслужва мисията на Африканския съюз в Сомалия, а през 2023 г. пренесе 18 носорога от Южна Африка до ДР Конго. Поради това самият полет до Шарура не доказва военен товар. Местоназначението, досегашните разследвания за Bar Aviation и стремежът на Рияд да получи чуждестранна помощ обаче показват, че този полет вероятно е свързан с ескалиращия военен конфликт на Арабския полуостров. Публикуваните данни не показват дали е докарал техника, жива сила или друг вид товар. Версията за военен превоз ще се засили, ако самолетите на Bar Aviation направят нови полети между Ентебе и Шарура или ако угандийци се появят в саудитските гранични войски.

Украински военен Ил-76МД излетя от саудитската Шарура край границата с Йемен

🇺🇦✈️🇸🇦 Тежък военно-транспортен Ил-76МД на ВВС на Украйна с бордови номер 76661 излита на 12 октомври от град Шарура в саудитската провинция Наджран близо до границата с Йемен, поемайки към летище „Сабиха Гьокчен“ в Истанбул. 1 час и 48 минути по-късно, самолетът вече е над Червено море с курс на север, на 10 350 метра височина. Това става ясно от платформата Flightradar24, които бяха огласени от акаунта Egypt's Intel Observer, а през деня за това писаха издания като Defence Blog и Defence24. Нито Киев, нито Рияд обясниха какво е превозвал самолетът и защо е кацнал в Шарура.

Акаунтът твърди, че самолетът е пристигнал в Шарура от Лвов, въпреки че подобен маршрут не присъства в публичните данни. Смята се, че Ил-76МД е докарал дронове-прехващачи и специалисти, командировани за оказване на съдействие на йеменските правителствени сили, които Саудитска Арабия поддържа и които по думите му използват Шарура като основен център за снабдяване. Egypt's Intel Observer проследява редовно войната на хутите, йеменското движение „Ансар Аллах“, срещу кралството, но за твърдението си за товара се позовава само на местоположението. Defence Blog цитира собствени източници, според които украински специалисти продължават да съдействат на Саудитска Арабия и други държави в региона да се защитават от удари с дронове и обучават местни сили на нови тактики за използване на ударни дронове.

Публичният архив ADS-B Exchange, който събира сигналите на самолетните транспондери благодарение на глобална мрежа от приемници, поддържани от доброволци, разкри по-голямата част от маршрута. Вечерта на 8 октомври самолетът лети от Западна Украйна над Румъния и Черно море и започва да се снижава към Истанбул. В следобедните часове на 13 октомври той тръгва от Истанбул обратно на север, над България и Румъния, след което започва да се снижава край украинската граница. Отсечката от Истанбул до Шарура не е записана, но цикълът се затваря за 6 дни: Украйна, Истанбул, Шарура, Истанбул, Украйна. Архивът не записва сигнали над самата Украйна, затова всяка следа започва и свършва край румънската граница.

Същият цикъл личи в архива точно 5 седмици по-рано. На 3 септември 76661 лети от Украйна до Истанбул. Рано сутринта на 4 септември машината е била засечена над Синайския полуостров с курс на север и през Източното Средиземноморие се завръща обратно в Истанбул, а на 5 септември се прибира в Украйна. Тази следа не показва откъде е излетяла на 4 септември. Defence24 пише, че същият самолет и преди е летял по маршрута Украйна–Турция–Саудитска Арабия, без да посочи дати. Архивът съдържа и полети до Полша на 31 август и до белгийската авиобаза Бовешен на 21 септември, а снимка от Бовешен в сайта JetPhotos има бележка, в която се посочва, че самолетът пристига от Лвов.

Ил-76МД е съветски 4-моторен стратегически военно-транспортен самолет, който поема 40 тона товари, а ВВС на Украйна разполагат с малък брой подобни машини. Полетите зад граница най-често са свързани с доставка или приемане на техника и товари или с превоз на личен състав.

В Шарура се намира и саудитска военна база, а нейното летище обслужва граждански и военни полети. На 26 март 2015 г. в първия ден от въздушната кампания на международната коалиция срещу хутите, водена от Саудитска Арабия, летището беше 1 от 7 южни летища, на които полетите бяха временно прекратени. На 13 септември 2026 г. военният говорител на хутите Яхя Сари обяви удар с балистични ракети и дронове срещу складове за оръжие и центрове за командване и контрол във военната база в Шарура, но не даде конкретни доказателства, а саудитската гражданска защита съобщи единствено за снаряд, попаднал в друг граничен район край Червено море.

Полетът съвпадна с ескалация на нападенията на хутите срещу кралството. На 10 октомври ракета порази международно летище „Крал Халид“ в столицата Рияд, при който загинаха 13 души. Според Reuters това е най-кръвопролитната атака на територията на кралството от десетилетие. Вечерта на 13 октомври удар на бунтовниците засегна централата на Aramco в Дахран. Неформалното примирие, което се задържа от 2022 г. насам, започна да се разпада през юли, когато шиитското движение обяви морско ембарго срещу Рияд. През септември силите му започнаха офанзива, овладявайки южното крайбрежие на Червено море чак до пролива Баб ел-Мандеб. Коалицията отговори с удари по столицата Сана, която от 2015 г. е под контрола на хутите, и въздушна подкрепа за контраофанзивата на правителствените сили.

Украйна има документирано военно присъствие в Персийския залив. След като САЩ и Израел предприеха съвместната военна кампания срещу Иран на 28 февруари 2026 г. и тя прерасна в открита война с ирански удари с дронове, балистични и крилати ракети по държавите от Залива, Зеленски съобщи в средата на март за 201 украински специалисти по борба с дронове, които са били изпратени в региона, а на 20 март: за 228 в 5 държави: Саудитска Арабия, Катар, ОАЕ, Кувейт и Йордания. При своята визита в Джида на 26 и 27 март той подписа споразумение за отбранително сътрудничество със Саудитска Арабия, преди да се срещне с Мохамед бин Салман. Саудитската държавна агенция го описа като меморандум за отбранителни доставки, а украински официален служител обясни пред AFP, че по силата на споразумението Киев ще подкрепя Рияд „в изграждане на всички необходими компоненти на ПВО, които в момента липсват“. През април Зеленски обяви официално 10-годишни споразумения по т.нар. Drone Deal със Саудитска Арабия, ОАЕ и Катар и каза, че рамката ще включва най-малко 10 договора за износ на украинско оръжие и съвместно производство.

Доставките не са непременно еднопосочни. Зеленски не крие, че в замяна търси зенитни ракети за ПВО: пред френското издание Le Monde в края на март той заяви, че държавите от Близкия изток имат ракети за ПВО, каквито не достигат на Киев, и че иска да договори именно такива ракети. Данните от проследяване не показват дали 76661 се е върнал от Шарура празен.

Иранските заплахи бяха отправени още през март и то с два различни довода. На 14 март председателят на Комисията по национална сигурност и външна политика в иранския парламент Ебрахим Азизи предупреди, че „оказвайки дронова подкрепа на израелския режим, провалената Украйна на практика се е въвлякла във войната“ и съгласно член 51 от Устава на ООН „е превърнала цялата си територия в законна цел за Иран“. В интервю за AFP, публикувано същия ден, иранският „шарже д'афер“ в Киев Шахрияр Амузегар изтъкна, че с изпращането на експерти в Персийския залив украинската държава „вече на практика е навлязла в етап на директна конфронтация с нас“, а нейната дейност за противодействие на дронове в региона нарече „нищо повече от шега и показен жест“.

Руските медии вече дадоха на полета собствен прочит. На 14 октомври EADaily, цитирайки сайт от мрежата „Правда“, която препечатва единствено прокремълски източници, го представи още в самото заглавие като украинска военна помощ за Саудитска Арабия в борбата срещу йеменските бунтовници, въпреки че самият текст посочва, че украинските специалисти в кралството отговарят за защита на въздушното пространство, а не със сухопътни операции. „Украина.ру“ пък отнесе полета от Лвов до Саудитска Арабия до нощта срещу 14 октомври, цяло денонощие след като следите показват машината на връщане към Украйна.

2 цикъла за 5 седмици, и двата през Истанбул, а вторият с крайна точка в Шарура, сочат по-скоро редовна линия, обслужваща ангажиментите на Киев в монархиите от Залива, отколкото еднократна доставка. Това е вероятно, но не и установено, защото не са известни нито товарът, нито посоката му. Версията за подкрепа на йеменските сили се основава само на местоположението, а това е съвместимо и със собствените нужди на саудитската отбрана: базата в Шарура се намира под обстрел от септември, а ПВО е тъкмо това, с чието изграждане Киев се е ангажирал да помага. Версията за редовна линия ще се засили, ако архивите покажат трети цикъл през Истанбул в следващите седмици или ако Рияд или Киев обявят публично дадени доставки по 10-годишното споразумение.

„Нептун“ порази шест Су-34 в Борисоглебск, сателитът показва обгорели стоянки

🇺🇦🚀🇷🇺 Сателитна снимка от днес сутринта показва обгорял участък по средата на линията от стоянки на авиобаза „Борисоглебск“ във Воронежка област, където часове по-рано Военноморските сили на Украйна поразиха 6 изтребителя-бомбардировача Су-34. Снимката е заснета от Airbus Defence and Space в 08:25 ч. и беше публикувана от украинския проект AviVector, специализиран в проследяване на руската военна авиация.

Днес сутринта украинските ВМС обявиха, че ударът е бил нанесен от брегови ракетен комплекс РК-360МЦ, който изстрелва крилатата ракета Р-360 „Нептун“. „В резултат на удара са поразени шест бомбардировача Су-34М“, гласи съобщението. Су-34М е модернизирана версия на двуместния Су-34, който се класифицира като фронтови бомбардировач. Поразено е техническо оборудване за осигуряване на полети. На летището са докладвани вторични детонации и пожар. Съобщението завършва с думите „Информацията се уточнява“.

Р-360 „Нептун“ е създадена като противокорабна ракета от киевското конструкторско бюро „Луч“. Ракетата получи световна известност през април 2022 г. Тогава по данни на украинското командване и американски официални лица две такива ракети улучиха крайцера „Москва“, флагмана на Черноморския флот на Руската федерация, който потъна. По-късно ракетата е приспособена и за удари по наземни цели, а през март 2025 г. президентът Володимир Зеленски обяви модификация с увеличен обсег, наречена „Дълъг Нептун“, която има обсег до 1000 км. Флотът не уточнява коя модификация е използвана срещу Борисоглебск.

Генералният щаб на ВСУ публикува своята версия около час и половина по-късно. „Потвърдено е, че шест многоцелеви изтребителя-бомбардировача Су-34 на противника са получили повреди в различна степен“, пише щабът, който приписва удара на Силите за отбрана, без да назовава рода войски. Reuters предаде съобщението с думата „повредени“ и посочи, че един Су-34М струва десетки милиони долари.

Снимката на AviVector обхваща открити места за паркиране покрай рулежката, по която самолетите стигат до пистата. Покрити укрития в кадъра няма. В средата на линията обгорялото петно, отломките и следите от пожар заемат поредица от съседни стоянки. Според тълкуването на United24 Media, медийната платформа на Министерство на цифровата трансформация на Украйна, видимите поражения сочат най-малко четири унищожени Су-34. Сателитното изображение не винаги позволява да се различи изцяло унищожен от тежко повреден самолет и не показва ясно всеки от тях на линията. Затова по-ниската оценка не противоречи на съобщенията на военните за 6 поразени Су-34.

Предупреждението за ракетна опасност във Воронежка област беше обявено в 21:55 ч. местно време на 14 октомври и отменено в 23:01 ч. Малко преди 23:00 ч. украинският мониторинг канал Exilenova+ съобщи за взривове и пожар – по първоначални данни на летището в Борисоглебск. На другата сутрин губернаторът Александър Гусев отчете 33 унищожени дрона и „няколко реактивни въздушни цели“ над 3 градски окръга и 8 района. По първоначална оценка няма пострадали, а отломки са повредили стопански постройки в частни дворове и автомобил във Воронеж. За летището губернаторът не спомена нищо, но напомни, че снимането на последиците от ударите и на работата на ПВО е недопустимо. Сутрешната сводка на Министерството на отбраната на Руската федерация включва Воронежка област сред районите, над които са свалени общо 166 дрона, и също не споменава Борисоглебск.

През нощта руски канали тиражираха версия, според която по летището са изстреляни около 10 крилати ракети FP-5 „Фламинго“ на украинската компания Fire Point, с обсег до 3000 км. Украинското издание Mignews я определи като непроверена, а тази сутрин ВМС назоваха „Нептун“. Ракети „Фламинго“ фигурират в руската сводка за същата нощ, но над Рязан. Ударът по рафинерията там е продължил от 04:00 до 07:00 ч. и според руското ведомство са прехванати 4 ракети „Фламинго“ и 69 дрона. Това е над 5 часа след първите съобщения за пожар в Борисоглебск.

Су-34 е един от основните носители на управляемите авиобомби, с които Русия удря украинските позиции и прифронтовите градове. Това са свободно падащи фугасни бомби, снабдени с комплект крила и система за управление, които самолетът пуска от десетки километри, далеч от линията на фронта. ВМС посочват, че Су-34М може да носи едновременно по няколко авиобомби и ракети от различен тип. Поразяването на 6-те самолета отслабва потенциала на руската тактическа авиация и намалява интензивността на действията по съответните направления на фронта.

Ударът е пореден случай на поразени Су-34 на руски летища. На 21 август Генералният щаб на ВСУ обяви, че Су-34 е поразен в авиобаза Ахтубинск, Астраханска област, където е разположен държавния летателно-изпитателен център. На 4 октомври Службата за сигурност на Украйна (СБУ) обяви, че дронове на Центъра за специални операции „Алфа“ са поразили Су-35 и Су-34 на летище „Ханская“ в Република Адигея, което се намира на около 500 км от най-близката територия под украински контрол.

Самата авиобаза Борисоглебск, разположена в източната част на региона, е била многократно поразявана. Според описанието на Militarnyi там са базирани Су-34, Су-35С и Су-30СМ. Според украинските власти на 3 октомври 2024 г. дронове на СБУ и ССО са поразили складове за управляеми бомби, стоянки на Су-34 и Су-35 и резервоар за гориво. По оценка на AviVector на 8 юли 2026 г. при атака с дронове е унищожен още склад за горива и смазочни материали на базата.

На част от руските авиобази вече са изграждани укрития за самолетите. В Морозовск, Ростовска област, където са базирани Су-34, до август 2025 г. са изградени 18 такива, обяви Militarnyi. AviVector отчете, че конструкциите на 3 хангара в авиобаза Енгелс-2 са почти завършени. В Борисоглебск снимката показва Су-34 на открити места за паркиране, какъвто беше случаят с повредения в Ахтубинск бомбардировач.

Разликата между „поразени“, „повредени в различна степен“ и „унищожени“ е разликата между самолет, който се връща в строя след ремонт, и самолет, който трябва да бъде заменен с чостп нов от завода. Част от обгорялата площ може да е свързана и с поразеното оборудване за осигуряване на полетите, изброено отделно от ВМС, затова самият пожар не показва броя на загубените самолети. Сравнението на снимката с двете военни съобщения все пак показва, че е много вероятно значителна част от 6-те самолета да са били загубени безвъзвратно. Дори долната граница в оценката на AviVector значи, че за една нощ, с един удар на флота, руската авиация е загубила няколко от бомбардировачите, които носят основната тежест на ударите с управляеми бомби по украинския фронт. Колко точно са безвъзвратните загуби, ще покажат следващите снимки на същия ред стоянки: изнесени останки и празни места за паркиране биха потвърдили загубите

Петролният възел „Самара“ гори след серията удари през октомври

🇺🇦🛢️🇷🇺 Всички големи резервоари на „Самара“, възела на „Транснефт“, в който се смесва износният руски сорт „Уралс“, са повредени или унищожени след поредицата украински удари през октомври, а сред по-малките засегнатите са около 40%. Това се посочва в OSINT разчет на украинския канал „Абсолютно надежден източник“, направен по сателитни снимки от 11 октомври. Авторът отчете през изминалата нощ четвърти удар за месеца след тези на 2, 7 и 10 октомври, които Генералният щаб на Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) вече потвърдиха.

Пълното име на обекта е линейна производствено-диспечерска станция (ЛПДС) „Самара“. Това е възел на магистрални петролопроводи, в който нефтът се приема, съхранява, смесва и препомпва нататък. Той се намира в близост до селището Просвет в Самарска област, на около 937 км от границата по изчисление на Института за изследване на войната (ISW). Според Силите за специални операции (ССО) на Украйна в него се събират 4 магистрални петролопровода от Западен Сибир и Поволжието, а мястото за съхранение има 71 резервоара с обща вместимост над 1,6 млн. кубически метра. Генщабът описва „Самара“ като мястото, където петрол с високо и ниско съдържание на сяра от различни находища се смесва до сорта „Уралс“. По оценка на същия щаб на този сорт се падат до 50% от руския петролен износ.

Според разбивката, споделяна от украински канали, в парка има 65 резервоара по 20 000 куб. метра и 6 от по 50 000. Сборът отговаря на официалните данни. При такъв състав на парка поразени са и 6-те големи, и около 26 от по-малките, с обща вместимост около 820 000 куб. метра, т.е. около половината от капацитета на възела. Големите резервоари са с плаващ покрив (РВСПК-50000): покривът лежи върху самия петрол и се движи заедно с нивото му, за да ограничи изпарението.

Първият удар беше през нощта на 2 октомври. След него генщабът отчете повредени 11 резервоара от по 20 000 и 3 по 50 000 куб. метра, както и участък от тръбопроводи и автоматизиран наливен пункт за петролни продукти. За атаката на 7 октомври щабът съобщи три дни по-късно, че четири от големите резервоари са унищожени, а на площадката е избухнал мащабен пожар. Щом големите резервоари са шест, поне един от тях е бил поразен и на 2, и на 7 октомври. Третият удар дойде в нощта срещу 10 октомври. ССО обявиха, че е нанесен от техните звена за удари в дълбочина (Deep Strike) заедно със Силите за безпилотни системи, а производителят Fire Point съобщи, че са използвани негови далекобойни дронове FP-1, както и при атаката от 2 октомври.

До днес следобед няма официални съобщения за удара от изминалат нощ. Каналите, които следят обекта, се разминават. Украинският Exilenova+ писа около обяд, че „Самара“ е атакувана 3 пъти и огромен пожар продължава да гори на обекта. „Абсолютно надежден източник“ отделя 11 октомври като самостоятелно поразяване, а на трите му сателитни снимки се виждат открит огън в поне два резервоара и плътен дим, който покрива голяма част от площадката.

През изминалата нощ Самарска област се намираше в режим на тревога до 05:00 ч. местно време. Между 04:12 и 04:56 ч. летище Курумоч край областния град работеше с ограничения за приемане и излитане на самолети, съобщи „Комерсант-Волга“ по данни на Росавиация. Министерство на отбраната включи региона сред 18-те, над които са свалени общо 479 украински дрона, без да предложи отделно число. За нощта на 9 срещу 10 октомври губернаторът Вячеслав Федорищев обяви няколко десетки свалени дрона над областта и уточни, че загинали и пострадали няма.

Станцията беше цел на украински удари и преди повече от година. ССО я поразиха на 20 септември 2025 г. Три дни по-късно украинското командване потвърди повторно поражение от Силите за безпилотни системи (СБС). През октомври 2026 г. ударите следваха през няколко дни, а щетите се натрупаха бързо: след първи удар бяха отчетени 14 поразени резервоара, а 9 дни след това разчетът обхваща всички големи и към 40% от по-малките. По този разчет поразена или напълно унищожена е около половината вместимост, в която „Транснефт“ събира петрола от различни находища и го смесва до износния сорт.

Украински проект идентифицира санкционирания от САЩ мъж, докладвал на Путин за реактивните „Геран“

🇷🇺 Мъжът, който на 2 октомври докладва на руския президент Владимир Путин за реактивните ударни дронове „Геран-4“ и „Геран-5“, е Илдар Тазутдинов, заместник генерален директор на специалната икономическа зона „Алабуга“ в Татарстан – промишления комплекс, където се произвеждат руските дронове от типа „Шахед“. Той беше идентифициран от украинския проект за разузнаване от открити източници Evocation.info. Тазутдинов е вписан в санкционния списък на Министерство на финансите на САЩ на 23 февруари 2024 г. Тогава американското ведомство го описа като участник в превоза и вноса на материали и разглобени дронове от Иран в Русия за производството в „Алабуга“.

Сцената е от заключителния етап на стратегическото командно-щабно учение „Център-2026“, провеждано от 28 септември до 3 октомври. Според Кремъл в него участват над 47 хил. военнослужещи. Според доклад на министъра на отбраната Андрей Белоусов на полигона „Чебаркулски“ в Челябинска област участват към 6000 души, около 700 единици техника и над 600 безпилотни апарата. На 2 октомври Путин посети обекта и разгледа изложба на въоръжение. На видеото, публикувано от Кремъл, мъж в тъмен костюм докладва на Путин, а „Интерфакс“ предава думите му, без да посочва името му.

По думите му реактивният двигател е повишил скоростта на „Геран-4“ до 350 км/ч. Бойната глава е 50 кг, а обсегът – 750–800 км. „Геран-5“ е дълъг 6,5 метра, лети с 450 км/ч, носи товар от 90 кг и има обсег до 900 км. Изказването завършва така: „Готови сме и занапред да удряме врага. Докладът приключи.“ Путин стисна ръката му и го прегърна; и двете действия се виждат в записа.

Evocation.info установи, че докладчикът е Тазутдинов, и го посочва като заместник генерален директор на зоната, който отговаря за ключовите партньори. В списъка на ръководството на самата „Алабуга“ е посочен заместник на генералния директор Тимур Шагивалеев, отговарящ за ключовите партньори, със същите име и бащино име: Илдар Рашитович Тазутдинов. В американския документ длъжността му е различна: вписан е като заместник генерален директор по корпоративните въпроси. Към 3 октомври 2026 г. според същия списък на ръководството за корпоративните въпроси отговаря Артем Снитко, също под санкции от 2024 г.

Включването в санкционния списък е част от пакета от 23 февруари 2024 г., с който Службата за контрол на чуждестранни активи (OFAC) към министерството санкционира почти 300 физически и юридически лица на втората годишнина от пълномащабната инвазия. Сред тях е и самата зона. Според американския документ „Алабуга“ има договор с руската армия за сглобяване на „Геран-2“, доставени от Иран, като в същото време разширява местното производство на много от компонентите им по ирански проект. Ведомството очакваше зоната да увеличи производството и да произведе хиляди дронове по този договор до 2025 г. Заедно с Тазутдинов в списъка влязоха ръководителят на зоната Шагивалеев, неговият заместник Сергей Алексеев и Снитко – и четиримата заради длъжностите в ръководството. Американският документ определя „Геран-2“ като руската версия на иранския „Шахед-136“.

Реактивните версии представляват по-нов етап от развитието на същата линия. Първата, „Геран-3“, беше по същество „Геран-2“ с малък китайски турбореактивен двигател на мястото на буталния, посочва „Медуза“. „Геран-4“ и „Геран-5“ имат различни конструкции. Първият доразвива концепцията на „Геран-3“, а вторият е изцяло нова конструкция, по-близка до крилата ракета, отколкото до дроновете „Шахед“ с делтовидно крило. Украинските оценки са близки до докладваните свойства: за „Геран-4“ Militarnyi посочва крейсерска скорост 350–500 км/ч и обсег около 850 км, а за „Геран-5“ – 90 кг бойна глава. Според цитираните оценки двигателите са китайски. Заместник-началникът на Главното управление на разузнаването (ГУР) към Министерството на отбраната на Украйна Вадим Скибицки заяви в интервю за RBC-Ukraine на 15 август, че руските производители зависят изцяло от тези доставки, а всеки двигател струва 35–40 хиляди долара.

Мащабите си личат от оценката на ГУР към август: Русия произвежда месечно около 3000 броя „Геран-4“ и „Геран-5“ и около 2800 „Геран-2“. Така „Геран-4“ и „Геран-5“ вече представляват малко над половината от общо около 5800 дрона. Реактивните дронове станаха масови през 2026 г. Заместник-командирът на ВВС на Украйна Юрий Черевашченко съобщи, че още през април 15–20% от изстрелваните „Шахед“ са имали реактивен двигател. До началото на юни руските сили са изстреляли 1400 реактивни дрона, а за цялата 2025 г. те са били 180. През юли те са били 5 пъти повече, отколкото през юни, по думите на Юрий Игнат, ръководител на отдела за комуникация на Командването на ВВС. За 2027 г. Русия планира да похарчи 12 млрд. долара само за производство на реактивни дронове и баражиращи боеприпаси, заяви украинският президент Володимир Зеленски в обръщение на 26 септември.

На 25 септември Путин заяви пред журналисти, че Киев е поискал примирие, включително във въздуха – взаимно спиране на ударите по енергийни и транспортни обекти в тила. Според него Украйна има нужда най-вече от спиране на ударите със съвременните „Геран“, срещу които засега няма противодействие. „Медуза“ тълкува думите му като отнасящи се до новото поколение реактивни дронове и добавя, че те са няколко пъти по-скъпи за производство от буталните, но и защитата срещу тях ще струва много на Украйна. Срещу „Геран-2“ страната изгради мрежа от дронове прехващачи с цена под 10 хиляди долара. Според украински военни, цитирани от изданието, за един „Геран“ са били нужни по три-четири такива апарата.

На 17 септември ГУР публикува на портала War&Sanctions списък с 20 единици чуждестранно оборудване, използвано в „Алабуга“ за производството на различни версии на „Геран“: стругове, фрези и свредлови машини, обработващи центрове, промишлени роботи и автомати за монтаж на електронни компоненти. Производителите са от Китай, Германия, Япония, Швейцария и Иран. Сред примерите са вертикалният обработващ център VMC 1000Q на китайската SMTCL, монтажният автомат RS-1R на японската JUKI и мехатронната линия на германската Festo с робот Melfa на японската Mitsubishi. Разузнаването призова производителите на високотехнологично оборудване да засилят контрола върху крайните потребители и предложи проверки на място на декларираните адреси, на които е инсталирано оборудването.

Украйна разработва и прехващачи срещу „Геран-4“ и „Геран-5“. Във вечерното обръщение на 26 септември Зеленски заяви, че от началото на месеца руската армия е използвала над 2730 реактивни дрона „Геран“, а над 1500 от тях (около 55%) са били свалени или потиснати. Крайната цел е дялът на прехванатите дронове да достигне този при буталните „Шахед“, който надхвърля 90%. На 2 октомври отряд на Националната гвардия унищожи „Геран-5“ с прехващача P1-SUN JetKiller на SkyFall – за втори път за броени дни, съобщи RBC-Ukraine.

Неофициални съобщения за осуетен атентат в Голямата джамия в Мека

🇸🇦🕋 Неофициални съобщения, постъпили преди броени минути, твърдят, че силите за сигурност са осуетили опит за самоубийствен атентат в района на Голямата джамия в Мека. Към момента обаче няма официално потвърждение, а наличните кадри сами по себе си не доказват наличие на взривно устройство или опит за детонация. Масджид ал-Харам е най-святото място в исляма; в центъра на комплекса се намира Кааба, към която мюсюлманите по света се обръщат по време на молитва.

Най-ранното съобщение, установено от Frontline Monitor, се появи малко преди полунощ местно време в Telegram канала на турския новинарски агрегатор Medya 3. В него се твърди, че „в Мека, вътре в Голямата джамия, човек, за когото се посочва, че се е опитал да се взриви, е бил обезвреден от силите за сигурност“. Каналът не посочва първоизточник. Към публикацията е приложен кратък запис с воден знак на Medya 3, но авторът и моментът на заснемане не са установени.

Табела в кадъра посочва Южния площад – част от външните мраморни пространства около сградата на джамията. Виждат се полицаи с жилетки с надпис Police и униформени в пустинен камуфлаж, които държат на земята мъж в бели дрехи. Наоколо има разпръснати чехли, а хора наблюдават зад метални заграждения. Втори, по-дълъг запис без воден знак, разпространен по-късно от други канали, показва паника в открито пространство: хора тичат, на пода остават чанти и обувки, а униформен служител притиска човек към земята. В нито един от двата записа не се виждат взрив, ранени, оръжие или взривно устройство.

Това е съществената граница на доказателството: кадрите подкрепят твърдението, че е имало намеса на силите за сигурност и смут сред присъстващите, но не позволяват да се заключи защо мъжът е задържан или че е подготвял атентат.

Версията стана още по-категорична при пренасянето ѝ към англоезични Telegram канали. Rerum Novarum, следван от около 166 000 души, съобщи 17 минути след Medya 3 за атентатор самоубиец, направил опит да се взриви „вътре в Кааба“, и допълни, че жилетката не е избухнала, позовавайки се на „местни съобщения“. Около десет минути по-късно Intel Slava, с приблизително 390 000 абонати, разпространи по-дългия запис с твърдение, че нападението е било осуетено „в молитвената зона на Кааба“. Публично достъпни саудитски източници, които да потвърдят тези конкретни твърдения, не бяха открити, а разпознаваемото място в един от записите е външният Южен площад, а не самата Кааба.

Паралелно с тези съобщения в социалните мрежи се споделя и старо видео от февруари 2017 г., представян отново като доказателство за актуален опит за атентат. Тогава саудитските сили задържат мъж край Кааба, след като излива бензин върху себе си и прави опит да се самозапали. AFP е проследявала същия клип при предишни вълни на дезинформация, а днес арабски сайт за проверка на фактите отново го идентифицира като стар кадър.

Към 00:20 часа местно време на 2 октомври нито водещите саудитски, нито международните медии бяха съобщили за потвърден опит за атентат в Масджид ал-Харам. Telegram каналите на Al Arabiya и Al-Hadath около полунощ предаваха реакции на нападението с дрон срещу подстанция в Медина, без да споменават инцидент в Мека. За сигурността в комплекса отговарят специализирани сили към Обществена сигурност на Саудитска Арабия, които охраняват хаджа и умрата – поклонението в Мека, което за разлика от хаджа може да се извършва през цялата година.

Голямата джамия неведнъж е била мишена на терористични заговори. На 23 юни 2017 г. Министерство на вътрешните работи на Саудитска Арабия съобщи, че е осуетило нападение срещу комплекса, подготвено от три клетки. Обкръжен в къща в квартал Аджяд ал-Масафи край джамията, заподозрян атентатор откри огън срещу силите за сигурност и се взриви. Сградата рухна, а 11 души бяха ранени.

В същото време историята на района показва защо първите версии трябва да се третират предпазливо. През февруари 2017 г. ранни публикации представиха опита за самозапалване край Кааба като опит да бъде опожарено светилището, преди полицията да уточни, че мъжът е излял бензина върху себе си. По-късно същото видео многократно беше връщано в обращение с нови и неверни описания.

Настоящият сигнал постъпва в период на повишено напрежение около свещените градове Мека и Медина. На 15 септември саудитската ПВО унищожи камикадзе дрон във въздушното пространство южно от Мека, преди той да навлезе над града. На 29 септември дрон удари трансформатор в електрическа подстанция, която захранва Джамията на Пророка в Медина. Водената от Саудитска Арабия коалиция приписва двете действия на Ансар Аллах, йеменското движение на хутите, които от своя страна отричат обвиненията.

Към момента няма назован официален източник, който да е потвърдил самоличността на задържания мъж, какво е носел, дали е имал взривно устройство и по каква причина силите за сигурност са го повалили на земята.

Видео показва атака с дрон срещу жена с кучета в Херсон

🇷🇺💥🇺🇦 Видеозапис, публикуван от Telegram канала на полка за безпилотни системи към руската 18-а общовойскова армия, показва как FPV дрон пуска взривен заряд към жена, която разхожда кучетата си между жилищни блокове. Според извършената геолокация на кадрите мястото е улица „Патона“ в Корабел, микрорайон на град Херсон, разположен на остров по река Днепър. Видеото, запечатано от камерата на самия дрон, беше споделено късно снощи от проукраински наблюдател с псевдоним giK, който публикува и координати на мястото. Към 27 септември съдбата на жената не е известна.

Видеото е запис на екрана, от който операторът управлява дрона. Интерфейсът е на руски. Горната лента показва ръчно управление и режим ATTI, в който апаратът задържа височината си, но не и позицията си по сателитна навигация. Бутоните отляво превключват камерата между термовизионен канал и широкоъгълен обектив. Изскачащо известие съобщава, че стабилизаторът на камерата е достигнал крайно положение, а обективът е насочен отвесно надолу, за да локализира целта.

Координатите, публикувани с видеото, показват жилищния блок на улица „Патона“ 21/15. Под апарата е Y-образно кръстовище между блоковете, до оградено дворно пространство и бял автомобил в края на пътя. По асфалта се виждат тъмни звездовидни петна, наподобяващи следи от взривове на пуснати от въздуха заряди. В един момент от долния край на кадъра се отделя малък бяло-тюркоазен боеприпас и се смалява към земята. В края на видеото обективът се завърта към висок бял жилищен блок.

18-а общовойскова армия на Южния военен окръг участва в операции при Херсон в състава на групировка войски „Днепър“, а нейните звена за дронове работят от левия бряг на реката срещу самия областен град. През септември военният канал „Два майора“ публикува поредица от „кадри от бойната работа“ на нейни оператори. Самите звена са част от преустройство, което руското министерство на отбраната провежда от година и половина. На 1 март 2025 г. то създаде щаб на началника на Войските за безпилотни системи, при който според плана за 2026 г. са предвидени дронови батальони в 8 общовойскови армии, сред които и 18-а. В анализ за Eurasia Daily Monitor на фондация Jamestown от 2 април Глиб Парфьонов отбелязва, че Русия изпреварва графика и при няколко армии вече създадените батальони се преобразуват в полкове.

Звеното за дронове на 18-а армия поддържа свой канал в Telegram, „Херсон. Красная зона“. Публикациите му проследява седмица след седмица Брендан Кели, изследовател, който сравнява официалните сводки за жертвите сред мирните жители на Херсонска област с публикуваните записи на нападения. На 1 септември каналът пусна кадри от нападение край жп моста, който свързва острова с останалата част на града. На 14 септември публикува видео от херсонския квартал Сухарне, в което дрон следва мъж до група дървета, под които той се опитва да се скрие. На 15 септември показа удар по пешеходец по време на комендантски час: взривът избухва на няколко метра от човека и го сваля на колене, подпрян на ръце.

Островният микрорайон Корабел, който не бива да се смесва с по-широкия административен район, който носи същото име, е отделен от останалия Херсон с ръкава Кошова, а другата му страна е обърната към река Днепър и нейния ляв бряг, откъдето руските войски провеждат своето „човешко сафари“, според комисията на ООН за разследване на Украйна. Главният мост над Кошова е повреден от авиационни бомби, покрит с дистанционно разпръснати противопехотни мини и постоянно наблюдаван от дронове, по думите на Кели. Въпреки това, според наблюденията му, мостът остава един от по-безопасните маршрути за напускане на острова. Северозападният край на Корабел около улица „Витрилна“, точно под моста, от седмици е сцена на нападения срещу мирни жители, кадри от които излизат всяка седмица, пише Кели в средата на месеца. Общинското ВиК предприятие на Херсон определя Корабел като една от най-опасните части на града.

Регистърът на Кели не съдържа нито един ден между 31 август и 19 септември без убит или ранен цивилен в Корабелния административен район. На 1 септември при нападение с дрон загина 43-годишният Дмитро Спичак, шлосер по аварийно-възстановителни работи в местната служба за водоснабдяване и канализация, докато изпълняваше служебните си задължения. Той работеше в местното ВиК от 16 години и обслужваше обектите в Корабел, а през ноември щеше да навърши 44. Негови колеги припомниха думите му: „Кой ще работи тук, ако не ние, щом всичко знаем и всичко можем.“ Същия ден дрон удари такси в същата част на града и рани петимата души в колата, сред тях две момиченца на 2 и 11 години, а по-голямото получи рани от осколки в корема и краката. Пострадаха още шофьорът на 46 години и две жени на 32 и 36 години.

На 9 септември около 8:30 ч. дрон уби мъж, а около 9:40 ч. и 55-годишна жена, съобщи градската военна администрация. Два дни по-късно около 11:45 ч. друг дрон порази покрива на линейка, която отиваше на повикване в квартал Житлоселище. Рани получиха и тримата души от екипа: лекар на 61 години, фелдшер на 49 и медицински техник на 63. На 13 септември дрон се вряза във втора линейка, която изгоря напълно. Пострадаха 49-годишният шофьор и 44-годишният фелдшер, а пациентът, когото екипът превозваше, също беше откаран в болница, съобщи началникът на областната военна администрация Александър Прокудин. Същия ден в същия район пострадаха и двама мъже на 34 и 36 години.

На 15 септември около 10:00 ч. при удар с дрон загина 74-годишна жена. Според сведенията на Кели тя е вървяла по жп линия, а на следващия ден руски военен блогър публикува видео с тяло до самите релси. На 16 септември около 7:00 ч. дрон рани смъртоносно 68-годишен мъж, съобщи Прокудин. На следващия ден удар по хранителен магазин в квартал Житлоселище рани 73-годишен мъж, а на 18 септември около 13:00 ч. беше ранена 52-годишна жена. На 20 септември 73-годишна жена получи травма и мозъчно сътресение; полицията съобщи за случая едва 6 дни по-късно.

В цялата Херсонска област регистърът на Кели брои 125 убити и ранени мирни жители за седмицата от 31 август до 6 септември и 99 за следващата. За периода от 14 до 20 септември броят е 71, от тях 10 загинали. За малко над две години нападенията с дронове срещу мирното население в областта са убили 445 души и са ранили 4471, показват неговите изчисления към 20 септември. В Херсонски район, в който влиза самият град, от януари 2024 г. насам дронове са ранили 3876 души, а артилерията 3143. Убитите са почти поравно: 335 от дронове и 358 от обстрели. Херсонци наричат тази кампания „човешко сафари“.

Комисията на ООН за разследване на Украйна квалифицира още на 28 май 2025 г. руските действия като престъпление срещу човечеството под формата на убийство. Разследването обхвана ивица от над 100 км по десния бряг на река Днепър, където от юли 2024 г. до момента на разследване са били убити близо 150 души. Разследващите прегледаха над 300 публично достъпни видеа и 600 текстови публикации в Telegram и проведоха разговори с 91 души от засегнатите места. Стотици такива видеа, отбелязва докладът, редовно се споделят в Telegram канали, някои от които с хиляди абонати. Изводът е, че основната цел на тези атаки е да всеят ужас сред цивилното население.

През септември 2025 г. разследващите разшириха оценката до над 300 км по десния бряг, в Херсонска, Днепропетровска и Николаевска области. Докладът описва дронове, които позволяват проследяване и наблюдение на целта в реално време, и извършители, които преследват жертвите си понякога на големи разстояния и пускат експлозиви върху тях. Отбелязани са и удари по линейки и спасителни екипи, заради които помощта не стига до пострадалите. Ужасът и натискът, които руските атаки създават, са принудили хиляди хора да напуснат. Жена, избягала от Антоновка, често атакувано селище, разказва: „Автобусите спряха да идват, магазините затвориха, навсякъде летяха дронове. Преди бяха по няколко на ден, а накрая ставаха по три, четири, пет на час. Не можеше да се излезе навън.“ Telegram канали, управлявани от самите извършители или от хора, близки до замесените руски части, са разпространили стотици записи на убити и ранени мирни жители. Докладът определя. това като военно престъпление, посегателство срещу човешкото достойнство. Същите профили публикуват заплахи за нови удари и призиви към населението да си тръгне. През октомври 2025 г., в доклада си до Общото събрание, комисията заключи и че действията съставляват престъпление срещу човечеството под формата на принудително изселване на мирното население. Руската армия, според доклада, насочва дроновете срещу широк кръг невоенни цели от повече от година като част от съгласувана политика.

Human Rights Watch документира в доклада си Hunted From Above от юни 2025 г. най-малко 45 нападения с дронове срещу мирни жители и цивилни обекти в Херсон. Осем от тях организацията потвърди чрез видеа, публикувани в руски канали. Докладът описва квадрокоптери, въоръжени с гранати, противопехотни мини и запалителни боеприпаси, и посочва, че от средата на 2024 г. Telegram профили, свързани с или подкрепящи руските сили, публикуват все по-често видеа на атаки срещу автомобили и хора в Херсон. Според доклада в периода от май до средата на декември 2024 г. дроновете са убили най-малко 30 души и са ранили 483 в пределите на града.

Видеото с Остин Тайс е заснето до сирийска военна позиция

🇸🇾🎥🇺🇸 Геолокация на видеото от 2012 г., на което американският журналист Остин Тайс се вижда жив в плен, подкрепя версията, че записът е постановка на режима на Башар Асад, целяща да представи похитителите като джихадисти. Според епизода „Where is Austin Tice?“ на разследващата поредица Embedded на BBC Radio 4 и NPR кадрите са заснети на две места в планините по сирийско-ливанската граница, едното от които е долина срещу военна позиция в район, контролиран по това време от сирийската арабска армия.

Геолокацията е дело на Томас Бордо, специализиран в OSINT разследвания журналист и беше представена в епизода от 22 септември 2026 г. Репортерът Джош Бейкър и продуцентката Сара Обейдат провериха тези места на терен. Резултатът добавя нова връзка с правителствените сили към сведенията и документите за задържането на Тайс от режима, но сам по себе си не установява кои са мъжете във видеото.

Тайс, бивш капитан от морската пехота на САЩ и студент по право в Джорджтаунския университет, изчезва на 13 август 2012 г. в района на Дарая, югозападно предградие на Дамаск, където отразява войната като журналист на свободна практика. Според разследването шофьорът, на когото се доверява, го предава на милиция, лоялна на режима. През септември 2026 г. BBC идентифицира шофьора като Хамид Абу Обейд.

В края на септември 2012 г. в YouTube изплува запис, озаглавен „Остин Тайс е още жив“. В него се виждат три автомобила по коларски път и мъже с кефии и автомати. Тайс е с вързани очи и ръце. Изваждат го от багажник и го повеждат по склона, докато той се опитва да произнесе мюсюлманското изповедание на вярата на несигурен арабски. Накрая се чува гласът му на английски: „О, Исусе.“

Самите кадри не установяват кой ги е заснел. Лицата нямат отличителни знаци, YouTube каналът е създаден специално за публикуването на записа, а никоя групировка не поема отговорност за отвличането. Липсва и обяснение кой държи заложника и какво иска срещу освобождаването му. Американски анализатори още тогава допускат постановка, без да могат да я докажат.

След падането на режима BBC открива документи на сирийското разузнаване, за които твърди, че са били проверени от нейния екип и от правоохранителни органи и показват, че Тайс е бил задържан от властите в Дамаск. Неизяснен остава въпросът как е създаден записът, представящ похитителите му като джихадисти.

Бордо търси отговора във фона на кадрите. При 25 кадъра в секунда записът с ниско качество съдържа стотици изображения на един и същ терен. След стабилизиране и наслагване част от детайлите се виждат по-ясно, отколкото в отделен кадър: очертанията на планинското било, завоят на пътя около група дървета, изораното поле и отделни камъни.

По оценката на разследващия дължината на сенките насочва към снимане около пладне. Съпоставянето на очертанията на билото с модел на релефа стеснява търсенето до участъци с обща площ около 50 кв. км. в Сирия.

Проверката на място изисква две експедиции в планините по границата с Ливан. Първите координати отвеждат Бейкър по обрасла пътека, по която при лошото време може да се премине само с мотоциклет. В долината екипът намира големия камък от кадрите. Според използваната карта мястото е малко отвъд границата, на ливанска територия.

До второто място се стига след няколко часа преход. Там екипът открива долина с дълъг коларски път, характерното дърво от записа и съвпадащи очертания на склоновете. На противоположния склон се намира военен бункер. Според реконструкцията, ако камерата беше насочена наляво, сирийската позиция щеше да попадне в кадър. Вместо това тя остава извън него. Разследването посочва, че през 2012 г. този район е бил под контрола на правителствените сили.

Облеклото, оръжията, скандиранията и заглавието могат да бъдат подбрани по такъв начин, че да внушават дадена принадлежност. Релефът дава възможност тази привидност да бъде проверена спрямо конкретно място. Геолокацията не идентифицира мъжете, но подкрепя версията за постановка, когато се разглежда заедно със сведенията за контрола над района и задържането на Тайс.

Към предполагаемия организатор на видеото поредицата стига по друга следа. В аудиозапис, получен при разследването на шофьора, командир от силите на режима назовава Луна ал-Шибл. До 2010 г. тя е водеща в Al-Jazeera, а след това работи за сирийската държавна телевизия, ръководи президентския медиен офис по време на въстанието и от ноември 2020 г. е специален съветник на Асад.

Нейна приятелка, работила за съпругата на сваления президент Асма ал-Асад, разговаря с екипа на ВВС при условие за анонимност заради получени заплахи. По думите ѝ ал-Шибл е създавала материали, които представят опозицията като терористична заплаха, включително за американците – послание, вписващо се във видеото с Тайс.

Същата жена твърди, че през 2024 г. ал-Шибл ѝ признала: „Аз го заснех. Събрах хора, преоблякох ги и го заснех.“ Бейкър твърди, че бивши служители на разузнаването и хора от президентския дворец поотделно са потвърдили пред екипа участието на ал-Шибл, одобрението на Асад и избора на планински терен, който да наподобява район под контрола на въстаниците. Приписваното на ал-Шибл признание обаче е известно от разказа на една свидетелка.

Според същата свидетелка точно след снимането Тайс успява да види лицето на ал-Шибл. Приятелката ѝ смята това за възможна причина той да не бъде освободен: на свобода журналистът може да я разпознае и да разкрие нейното участие в постановката, което да постави под съмнение и останалите ѝ пропагандни материали. Това е нейно предположение, а не установен мотив за продължилия арест. На въпроса дали именно затова Тайс не е освободен тя отговаря, че е възможно.

Ал-Шибл не може да отговори на тези твърдения. На 2 юли 2024 г. нейният автомобил катастрофира по пътя Дамаск–Яафур. Три дни по-късно тя умира от мозъчен кръвоизлив в болница в Дамаск. Месец по-рано е отстранена заедно със съпруга си от Централния комитет на партията Баас, а брат ѝ, бригаден генерал, е задържан по обвинение в сътрудничество с Израел. Опозиционни източници твърдят, че автомобилът е бил ударен умишлено. Това твърдение не установява връзка между смъртта ѝ и случая „Тайс“. Режимът пада пет месеца по-късно.

Съдбата на журналиста след снимането остава неизвестна. През октомври 2025 г. CNN разговаря с Басам ал-Хасан, бивш съветник на Асад, свързан със задържането на Тайс. Той заявява, че Асад е разпоредил екзекуцията на американеца. Телевизията не успява да потвърди смъртта му.

BBC и NPR съобщават, че не намират доказателство за убийство, и посочват сведения, че през 2024 г. Асад е изпратил пратеник за разговори с американците за Тайс. Подобен контакт обаче не доказва автоматично, че по същото време журналистът е жив. Различните сведения оставят отворени въпросите кога за последно е имало надеждна информация за състоянието му и какво се е случило след това. От 2018 г. ФБР предлага награда от един милион долара за информация по случая.

Значението на геолокацията е в новия прочит на запис, който е публично достъпен от 14 години и е гледан от разследващи, дипломати и роднини. Съчетаването на обработка на кадрите, моделиране на релефа и достъп до доскоро недостъпен терен позволява старият материал да бъде проверен по нов начин. Подобен подход може да се прилага и към видеозаписи от Украйна, когато липсват метаданни или установен автор. И там обаче доказването на самото място трябва да се разграничава от установяването на извършителите и техните намерения.

В случая с Тайс документ на бившия режим за организиране на снимките би подкрепил директно версията за постановка. Установяването кой е използвал бункера през есента на 2012 г. би изяснило военния контрол върху мястото. Данни, че долината е преминавала под различен контрол по онова време, биха отслабили извода, основан на близостта до позицията. Засега геолокацията усилва връзката между видеото и режима, но не дава отговор на най-важния въпрос – какво е станало с Остин Тайс.

Анализ: Предупреждението за руски удар по НАТО минава от сателита към разузнаването

🇷🇺🛰️ Сегашните предупреждения за възможен руски удар срещу НАТО не могат да се сравняват пряко с подготовката за инвазията в Украйна през февруари 2022 г. Това е тезата на военно-новинарският канал Status-6, според когото тогава концентрацията на руски войски по границата е била публично документирана почти ежедневно, докато през есента на 2026 г. липсва съпоставима картина.

В своята публикация от 20 септември Status-6 отбелязва, че през 2021–2022 г. е имало „ясно, обективно доказателство“: сателитни снимки и ежедневни видеозаписи на военни колони, чието местоположение е можело да бъде установено. Според автора сега публичната информация се състои предимно от медийни публикации, спекулации и разнопосочни разузнавателни оценки. На следващия ден той добавя уточнение: подготовката за евентуален руски удар срещу НАТО може да се проследява много по-трудно чрез открити източници. При внезапна атака с дронове и ракети или проникване на сили за специални операции времето за предупреждение би било значително по-кратко. Въпреки това той не смята, че Западът непременно ще остане без информация, защото „все някой дава заповед по командната верига“.

Двете публикации разграничават въпроси, които в публичния спор често се смесват. Единият е дали Русия подготвя мащабно сухопътно нападение, съпоставимо с нахлуването в Украйна. Другият е дали може да нанесе ограничен удар, който не изисква предварително придвижване на големи сухопътни сили.

Струпването преди нахлуването в Украйна оставяше множество видими следи. На 3 декември 2021 г. The Washington Post публикува разузнавателна оценка, според която Кремъл планира настъпление по няколко направления с до 175 000 души. Предвиждало се е участието на 100 батальонни тактически групи, а около 70 000 военнослужещи вече са били разположени край границата. Това бяха оценка за планирания мащаб и сведения за наличните сили, а не една и съща численост.

Maxar публикува сателитни снимки на полеви лагери, а на 2 февруари 2022 г. засне и струпаната техника на полигона Осиповичи в Беларус. Железопътните композиции с танкове и реактивни системи за залпов огън „Ураган“ минаваха покрай гари и прелези, където можеха да бъдат заснети с телефон. Съвместното учение на Москва и Минск „Съюзна решимост 2022“, проведено от 10 до 20 февруари, даде официално обяснение за присъствието на руски войски в Беларус, но не доведе до намаляването им. Подготовката на сухопътна офанзива с такъв мащаб изисква придвижване на много хора и техника, което трудно остава незабелязано.

Публичната картина обаче не стъпваше единствено на открити източници. Администрацията на президента Джо Байдън целенасочено огласи разсекретени разузнавателни доклади. Съветът за национална сигурност и разузнавателната общност координираха разкритията, за да затруднят руското планиране и да ограничат ефекта от евентуални провокации, които Москва би приписала на Украйна.

В средата на януари 2022 г. говорителката на Белия дом Джен Псаки заяви, че руски диверсанти подготвят повод за нахлуване. На 3 февруари Пентагонът съобщи за подготвян пропаганден материал с инсценирано зверство. Когато на 18 февруари в Донецк избухна експлозия, представена от сепаратистите за украинска провокация, Вашингтон вече беше предупредил публично за възможни действия от този тип. Това обаче не значи, че предварително е описал или доказал конкретния инцидент. Разузнаването от открити източници, известно като OSINT, позволяваше публична проверка на видимото придвижване на войски, но не можеше само по себе си да потвърди всички сведения за руските намерения.

Status-6 предлага и една по-широка интерпретация: концентрацията от 2021–2022 г. е била толкова добре документирана, защото Москва е искала да бъде видяна. Според автора тя е била част от психологическа операция за сплашване на Запада и Киев и принуждаването им да приемат исканията на Кремъл. Според него нахлуването е последвало, след като натискът не е постигнал целта си.

Тази интерпретация има опора в дипломатическата хронология. На 17 декември 2021 г. министерството на външните работи на Руската федерация разпространи проекти за договори със САЩ и НАТО с искания за прекратяване на разширяването на Алианса и ограничения на съюзническото военно разполагане спрямо положението през 1997 г. Струпването на войски съпътстваше тези искания, а нахлуването последва, след като те не бяха приети.

Последователността обаче не доказва, че решението за война е зависело само от отговорите на Запада. Москва до последно отричаше намерение да нападне и представяше разсекретените оценки като истерия. Видимостта на подготовката може да е служела за натиск, но е била и следствие от нейния мащаб. Една и съща концентрация на войски може едновременно да подкрепя дипломатическа принуда и да осигурява готовност за нахлуване.

Предупрежденията от лятото и септември 2026 г. стъпват на различен тип сведения. На 6 август The Wall Street Journal съобщи, че според американското разузнаване Путин може да предприеме ограничена атака срещу съюзник от НАТО още през тази есен. Посоченият времеви диапазон обхваща периода до 2029 г. Разглеждани са сценарии, които включват кибератака, мащабна хибридна акция и ограничено сухопътно нахлуване, най-вероятно в Прибалтика или Полша. Последният сценарий е считан за най-малко вероятен.

Според CNN и Politico директорът на ЦРУ Джон Ратклиф е посетил Москва без предварително уведомление на 25 август, за да предупреди Кремъл срещу ескалация към балтийските държави. Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков потвърди разговори на Ратклиф с представители на руското разузнаване, но не и среща с Путин. Това потвърждение само по себе си не установява съдържанието на предаденото предупреждение.

На 20 юли литовският министър на отбраната Робертас Каунас заяви пред LRT, че „Кремъл, Путин, има нужда от нова ескалация, от някаква нова победа“, като посочи Прибалтика и Полша като най-близките потенциални цели. На 7 август той уточни, че Русия все още не е взела конкретно решение за нападение.

Естонската служба за външно разузнаване дава различен акцент в годишния доклад: според нея Русия няма намерение да напада военно Естония или друга страна от НАТО до края на годината, като е много вероятно да не предприеме такова нападение и през 2027 г. Същият доклад твърди, че руската военна промишленост е увеличила производството на артилерийски снаряди над 17 пъти в сравнение с 2021 г.

В цитираните части от тези оценки не се описва струпване на войски, съпоставимо с подготовката от 2021–2022 г. Обсъждат се предимно намерения, възможни сценарии и срокове. Конкретните примери за военна активност в региона включват беларуското учение от 15 до 18 септември, в рамките на което механизирани и танкови батальони от Западното оперативно командване тренираха на полигона Гожа покрай границата с Литва и на полигоните Брест и Ружани в западната част на страната. Полигонът Брест се намира на 15 км от границата с Полша. Резервисти бяха повикани в частите за териториална отбрана.

Началникът на Генералния щаб генерал-майор Павел Муравейко даде уверения, че армията „не обмисля настъпателни действия“, а министерството на отбраната посочи, че самото учение остава под праговете за уведомяване по Виенския документ от 2011 г. Участие на руски войски не е съобщено. Описаният мащаб е на отделни батальони и не е сравним с оценката на САЩ в навечерието на инвазията, в което се говореше за подготовка на операция със 100 батальонни тактически групи.

Близостта до Сувалкския коридор, сухопътната връзка между Полша и Литва, обяснява високото внимание към учението. Представените сведения обаче не са достатъчни то да бъде определено като подготовка за мащабно нападение или като съществена промяна в регионалното съотношение на силите.

По границата с НАТО обаче се наблюдава и развитие с по-дълъг хоризонт: разширяване на руската военна инфраструктура. На 10 юни NRK, SVT, DR и Delfi публикуваха съвместно разследване на сателитни снимки от Planet Labs и данни на НАСА за нощното осветление. В 16 от общо 19 проучени обекта осветеността се е увеличила за една година. Това може да сочи по-интензивна дейност, но само по себе си не е достатъчно, за да установи нейния характер или мащаба на разширяването.

Според разследването новият казармен комплекс в Печенгски район, Мурманска област, може да приеме до 17 000 души. Публикацията посочва, че бъдещия капацитет за разполагане на руски военнослужещи по финландската граница възлиза на 80 000 души спрямо около 20 000 досега. Командващият финландската армия Паси Вялимяки също очаква там значително повече сили от обичайните в миналото.

Цитираният в разследването командир от НАТО в Балтийския регион Брайън Нисен смята, че заплахата от пряк конфликт остава ниска, докато Русия продължава да воюва срещу Украйна, но това може бързо да се промени след прекратяване на огъня. Строителството показва възможност за предстоящо увеличаване на военното присъствие. То не установява нито кога този капацитет ще бъде използван, нито дали се подготвя нападение през следващите седмици.

В същото врее обаче една ограничена операция може да изисква съвсем различна подготовка. Описаният в публикацията случай от Германия илюстрира тази разлика: вечерта на 4 август дрон с изглед от първо лице (FPV), зареден с 800 грама взривно вещество ПЕТН, се удари в крилото на украински военно-транспортен самолет Ан-124 на летище Лайпциг/Хале, като уцели място в близост до горивния резервоар. Зарядът не се взриви. На 1 септември федералното правителство посочи Русия за отговорна въз основа на полицейско разследване и разузнавателна оценка.

Подобна акция не изисква придвижване на големи военни формирования. Възможно е да бъде извършена с малък екип, доставено оборудване и дистанционно управляван дрон, въпреки че описанието в случая да не установява конкретната организация. Затова сателитните снимки и видеозаписите на военни колони не са достатъчни за оценка на този тип заплаха. При ракетен или дронов удар времето за реакция след засичане на пуск може да се сведе до минути. Проникването на сили за специални операции също може да остане неразкрито до началото на действията им.

Именно тук идва ключовото уточнение на Status-6: подготовката и предаването на военни заповеди могат да оставят следи, до които откритите източници нямат достъп. Агентурното разузнаване разчита на хора с достъп до решенията, а техническите способи могат да засичат комуникации или промени в работата на радари и други военни системи. Такива промени могат да насочат към повишена готовност, но не доказват непременно намерение за нападение. Нито един от тези способи не гарантира своевременно разкриване на подготовката.

Получената по този начин информация обикновено остава секретна. През 2022 г. Вашингтон целенасочено огласяваше разузнавателни оценки. В цитираните публикации от 2026 г. една част от сведенията достигат до обществото чрез анонимни източници в пресата, а информацията за предупреждение, предадено лично от директора на ЦРУ в Москва, също идва от медии. Читателят разполага с по-малко публични данни за самостоятелна преценка на конкретните основания зад тези оценки.

Представената информация не дава основание да се твърди, че в момента се наблюдава руска подготовка за мащабно сухопътно нападение по модела от февруари 2022 г. Това е по-тесен извод от твърдението, че подобна подготовка със сигурност няма. Естонската оценка не установява намерение за нападение до края на годината, литовският министър говори за липса на конкретно решение, а описаното беларуско учение е с ограничен мащаб. В материала не са представени и данни за прехвърляне на руски части от Украйна към северозападните граници, но тази липса сама по себе си не доказва отсъствието на подобни движения под някаква форма.

Сравнението с 2022 г. би придобило по-сериозна основа при съвкупност от признаци: мащабно движение на бронетанкова техника към Псковска и Ленинградска област, повикване на резервисти в Ленинградски военен окръг, прехвърляне на опитни части от фронта в Украйна на север или разширение на беларуските учения с руско участие. Превишаването на праговете за уведомяване по Виенския документ също би било повод за по-внимателно наблюдение. Нито един от тези признаци, разглеждан самостоятелно, не доказва предстоящо нападение.

Оценката трябва да отчита вида на възможната операция, съвкупността от наличните признаци и границите на публично достъпната информация.