Стратегическо отчаяние: Защо Иран атакува ОАЕ и как това довършва собствената му икономика.

🇮🇷🚀🇦🇪 Иранските удари по Обединените арабски емирства, които са негов ключов търговски партньор, са признак за „стратегическо отчаяние“, обясниха двама регионални експерти пред The Jerusalem Post в понеделник вечерта.

В края на март Министерството на отбраната на ОАЕ потвърди, че средствата за противовъздушна отбрана са прихванали 357 балистични ракети, 15 крилати ракети и 1815 ударни дрона. Спорадичните удари продължават въпреки текущото затишие в по-голямата част от Близкия изток.

Макар че Емирствата бяха основен потърпевш от безразборните атаки срещу страните от Персийския залив, вероятно заради участието си в „Авраамовите споразумения“ – експертът по международни отношения д-р Арман Махмудиан, сътрудник в Центъра за стратегически и дипломатически изследвания към Университета на Южна Флорида, обясни пред изданието, че страната е жизненоважен финансов център за иранския режим.

Освен ролята си на основен търговски партньор, ОАЕ служат и като едно от главните средища за заобикаляне на санкциите, посочи Махмудиан. Назад в годините Министерство на финансите на САЩ е налагало санкции на редица компании и финансови институции, базирани в ОАЕ, заради това, че улесняват износа на петрол и петролни продукти от Ислямската република, осигуряват парични трансфери към нея и подпомагат опитите ѝ да избегне международния натиск.

„ОАЕ са стратегически партньор за иранската икономика“, обясни той и изрази предположение, че режимът е „изчислил“, че оцеляването му изисква да пожертва тези финансови отношения.

По данни на Обсерваторията за икономическа сложност през 2023 г. износът на Емирствата за Иран възлиза на 5,78 млрд долара, а иранският внос в ОАЕ – 453 млн. Освен това, според финансовата медия „Калкалист“, през персийската година, приключила на 20 март 2025 г., обемът на търговията с петрол между двете страни е достигнал рекордната стойност от 29,1 млрд долара.

Икономиката на Техеран е застрашена от собствените му удари срещу ОАЕ

Д-р Кристиан Александър, старши научен сътрудник и водещ изследовател в Институт за сигурност и отбрана „Рабдан“ със седалище в ОАЕ и съветник в консултантската фирма Gulf State Analytics, сподели сходна оценка с тази на Махмудиан. Според него „Техеран е приел за свой приоритет принудителното сигнализиране пред икономическото самосъхранение“.

„Тежките удари срещу инфраструктурата на ОАЕ рискуват да подкопаят един от икономическите клапани за сигурност на самия Техеран. В този смисъл атаките бяха акт на принуда, но и на самонараняване“, отбеляза той.

Според Александър логиката на Техеран изглежда стъпва главно върху разбирането, че „значимостта на ОАЕ в ролята им на глобален център за търговия, авиация, пристанища, енергетика и инвестиции ги прави уязвими на трусове“. Подобни прекъсвания имат за цел да „демонстрират, че всяка война срещу Иран би застрашила икономическия модел на целия Персийски залив“.

Александър признава, че режимът в Техеран е направил определени калкулации, но въпреки това смята, че е подценил или „разчел погрешно“ Емирствата. Изправени пред постоянен обстрел, те нямат друг избор, освен да започнат да разглеждат „иранските търговски мрежи като заплаха за сигурността“.

През март властите взеха решение да затворят болница в Дубай, свързана с Иран. Официален представител заяви пред Financial Times, че решението е взето поради опасения от „злоупотреби с прокарване на програми, които не служат на иранския народ и нарушават законите на ОАЕ“. Медията съобщи още, че по нареждане на властите в ОАЕ са затворени и няколко училища, свързани с иранската държава. Преди няколко дни същото издание разкри, че през март емиратската бойна авиация е нанесла мащабни удари по Иран.

Последните ходове на ОАЕ не следват обичайния им модел на реакция спрямо Техеран, отбеляза Александър, който припомни, че досега те са давали приоритет на дипломатическите и правните процеси при разногласия между двете страни. Като пример той посочи десетилетния спор за Абу Муса и Малък и Голям Тунб – острови, окупирани от Иран от 1971 г. насам, върху които емирствата имат претенции и многократно са призовавали за двустранни преговори или за отнасяне на въпроса до Международния съд.

„В исторически план ОАЕ винаги са отделяли икономическия прагматизъм от политическите разногласия. Абу Даби поддържаше каналите отворени с Техеран дори в периоди на санкционен натиск, атаки срещу танкери, войната в Йемен и спорове за островите. Но директните атаки срещу икономическата инфраструктура на ОАЕ размиват границата между търговията и сигурността. Свързани с Иран бизнеси, финансови канали, корабни мрежи и мигрантски структури вече ще бъдат подложени на много по-строг контрол“, обясни той.

Махмудиан обаче изказа предположение, че Техеран е готов да плати цената за атаките срещу съседите си. Според него това изостряне е разглеждано като необходима „косвена щета“, тъй като режимът е смятал, че има по-голям шанс да победи САЩ с икономическа принуда, отколкото чрез военни действия. Той отбеляза, че регионалните играчи са предприемали подобни действия и преди – затваряне на ирански бюра за обмен, рестрикции на ирански банкови сметки, анулиране на визи и в отделни случаи дори депортиране на ирански бизнесмени по време на президентството на Махмуд Ахмадинеджад. Ето защо такъв изход е бил предвидим.

„Атакувайки икономически цели в региона, Иран се опита да увеличи натиска върху енергийните пазари и цените на енергията. Дори когато някои от целите не бяха пряко свързани с нефт и газ, атаките срещу страни, които са големи производители на енергия (особено в богати на петрол и газ региони като Близкия изток и Персийския залив), все пак оказват натиск върху световните енергийни пазари“, обясни Махмудиан.

Данни на „Мудис Аналитикс“, споделени ексклузивно с CNBC, разкриват, че войната с Иран вече е наложила високи разходи на американските потребители. Средното домакинство в САЩ е похарчило допълнителни 447 долара за гориво от началото на конфликта през февруари. Освен това инфлационните данни на федералното правителство показват, че самолетните билети през април са поскъпнали с над 20% в сравнение с преди 12 месеца.

Потребителски стоки, индустриални компоненти, машини, електроника, фармацевтични продукти

„Освен ако войната не приключи скоро, притиснатите финансово потребители няма да имат друг избор, освен да станат по-внимателни в разходите си, което застрашава и без това крехката икономика“, заяви пред CNBC Марк Занди, главен икономист в „Мудис“.

Докато експертите прогнозират, че разрастването на конфликта ще навреди на американската икономика, Махмудиан поясни, че икономиката на самия Техеран също няма да бъде спестена. „Ако Иран и Съединените щати възобновят войната или ако настоящият конфликт не приключи със споразумение, вярвам, че шансовете Иран да възстанови търговското си партньорство с ОАЕ ще останат минимални“, прогнозира той.

Александър подчерта, че ако държавите от Персийския залив затегнат ограниченията за свързаните с Иран бизнеси, корабни компании, финансови посредници и мрежи за реекспорт, „разходите за внос на стоки в Иран ще се увеличат значително“. Това ще навреди още повече на иранската икономика, която вече страда от тежка инфлация.

„Много потребителски стоки, индустриални компоненти, машини, електроника, фармацевтични продукти и междинни продукти достигат до Иран именно през търговските центрове в Залива“, обясни Александър. „Всяко прекъсване на тези вериги за доставки увеличава разходите както за иранския бизнес, така и за потребителите.“

Влошаващите се икономически условия в Иран вече предизвикаха масови протести в страната през януари, които бяха посрещнати с брутални репресии от страна на силите за сигурност на режима. Оттогава насам войната допълнително изтощи иранската икономика. Блокадата на Ормузкия проток от страна на САЩ подхрани инфлацията и парализира търговията, а тримесечното спиране на интернет от страна на режима лиши безброй иранци от препитание, задълбочавайки и без това тежката криза с разходите за живот. Официалният статистически център на Техеран съобщи през април, че годишната инфлация е достигнала 53,7%, докато инфлацията при хранителните стоки е прехвърлила 115% в сравнение със същия период на миналата година.

Дори Техеран да постигне официално споразумение с Вашингтон, Александър прогнозира, че щетите ще застрашат инвестициите в региона. Тъй като Персийският залив вече е етикетиран като „нестабилен“ регион, той вероятно ще изпитва трудности при изграждането на международни търговски отношения или привличането на чужд капитал „в момент, в който Техеран се стреми към икономическо възстановяване“. Атаките на Иран срещу неговите съседи вероятно ще се окажат „самоналожена рана“ – те демонстрират военния обсег на страната, но я дискредитират в очите на международните партньори.

Въпреки че ОАЕ и другите страни от Залива трудно могат да бъдат заменени, други държави биха могли да се опитат да запълнят вакуума. Турция, Пакистан и Ирак вероятно ще засилят търговските си отношения с Иран, макар нито една от изброените страни да не е толкова стабилна икономически.

Турция може да има особен интерес от скрито участие с Ислямската република, каза Махмудиан, според когото дестабилизирането на режима може да даде повече власт на тюрските групи и да придаде допълнителна тежест на собствения ѝ „кюрдски въпрос“.

„Турция е важен търговски партньор, но географски не е така удобна за търговия, ориентирана към Персийския залив, и е зависима от собствените си политически съображения“, каза Александър. Той отбеляза, че ролята на ОАЕ като „платформа за адаптиране към санкциите“ трудно ще бъде заменена, добавяйки, че на Техеран ще са му нужни „години, а не месеци“, за да възпроизведе функциите, предоставени му от Емирствата.

📸 Снимка: Яхта плава на фона на огромни стълбове дим, издигащи се от пристанище Джебел Али в Дубай след ирански ракетен удар, 1 март 2026 г. (Fadel Senna/AFP via Getty Images)

Удар с дрон срещу АЕЦ „Барака“ в ОАЕ застрашава крехкото примирие в Персийския залив.

🇦🇪☢️ Удар с дрон предизвика пожар по периметъра на АЕЦ „Барака“ в Обединените арабски емирства, което породи опасения от избухване на нова военна ескалация в региона с оглед на крехкото примирие между Иран и САЩ.

Властите в Абу Даби съобщиха по-рано днес за избухнал пожар в електрически генератор извън вътрешния периметър на централата в региона Ал-Дафра. Не се съобщава за пострадали, а официални лица уточниха, че нивата на радиация остават в норма.

Ядреният регулатор на ОАЕ заяви, че операциите в съоръжението, първата атомна електроцентрала на Арабския полуостров, не са били засегнати от инцидента. „Всички блокове работят нормално“, гласи изявление, публикувано в социалните мрежи.

До момента никой не е поел веднага отговорност за нападението, а властите в ОАЕ не са отправили публични обвинения към нито една държава.

Министерството на отбраната на ОАЕ публикува изявление, според което средствата за ПВО са се справили успешно с два дрона, но трети е успял да порази генератор в близост до централата. Ведомството добави, че дроновете са били изстреляни от „западната граница“, без да предостави допълнителни подробности, тъй като все още се провежда разследване за установяване на източника на атаката.

Емирствата се изправиха пред безраборни атаки с ракети и дронове камикадзе от страна на Иран, след като САЩ и Израел предприеха въздушна кампания срещу Ислямската република на 28 февруари 2026 г.

Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) публикува в изявление, че инцидентът е принудил един от реакторите временно да разчита на аварийни дизелови генератори. Нейният ръководител Рафаел Гроси изрази „сериозна тревога“ и припомни, че военните действия, които застрашават ядрената сигурност, са „недопустими“.

Централата се намира недалеч от границата със Саудитска Арабия, на около 225 км западно от столицата Абу Даби.

Въпреки споразумението за прекратяване на огъня между САЩ и Иран, влязло в сила на 8 април, нападенията срещу ОАЕ продължават. Миналата седмица властите там обвиниха Техеран, че е атакувал пристанищния град Фуджейра с ракети и дронове. Трима индийски граждани бяха ранени, а петролно съоръжение в индустриална зона беше обхванато от пожар.

По-рано иранският режим заплаши, че държавите, които помещават американски военни бази или свързани с Израел интереси, могат да станат мишени. Наскоро той обвини ОАЕ в засилване на връзките с Израел, докато се появиха съобщения, според които израелският премиер Бенямин Нетаняху е направил „тайно“ посещение в страната от Персийския залив по време на конфликта.

Миналата седмица американският посланик в Израел Майк Хъкаби потвърди, че Израел е разгърнал системи за ракетна отбрана „Железен купол“ и личен състав на територията на ОАЕ, за да подпомогне защитата срещу иранската заплаха.

В изявление в петък Министерството на външните работи на ОАЕ отхвърли това, което определи като опити на Ислямската република да оправдае нападенията срещу територията им, заявявайки, че си запазва правото да отговори на всякакви заплахи.

Tasnim News Agency: ОАЕ ще платят висока цена за враждебния си ход.

🇦🇪⚔️🇮🇷 „Някои източници твърдят, че враждебните действия срещу кей Бахман на иранския остров Кешм са били извършени от ОАЕ, които действат като инструмент на израелския режим“, съобщи Tasnim News Agency, свързана с Корпуса на гвардейците на ислямската революция (IRGC), и добави, че информацията все още няма официално потвърждение.

„Ако случаят бъде потвърден, ОАЕ ще платят висока цена за своя враждебен ход“, се посочва в публикацията.

Освен това изданието посочи, че според някои източници поредицата от експлозии, чути в пристанищния град Бандар Абас, са свързани с действията на иранската противовъздушна отбрана срещу два вражески дрона.

Десетки въздушни танкери са вдигнати в небето над Израел, Йордания и ОАЕ.

🇺🇸 Поне 10 въздушни танкера Boeing KC-135R Stratotanker бяха вдигнати за последния час във въздушното пространство на Израел, Йордания и ОАЕ, сочат данни от ADS-B Exchange на платформата Flightradar24, според които самолетите провеждат орбитални полети, характерни за операции за дозареждане с гориво във въздуха.

Освен KC-135R, в района бяха засечени и въздушни танкери KC-46A Pegasus от танкерния флот на ВВС на САЩ, а всичко това съвпада със сведенията от последния час за ескалация на ударите по ирански цели в Ормузкия пролив.

Две експлозии бяха отчетени на иранския остров Кешм в Ормузкия пролив.

Карта на разположението на острова в Ормузкия пролив. 📸 Снимка: OpenStreetMap/Al Jazeera

Сателитен изглед на остров Кешм в провинция Хормозган в Ормузкия проток, 17 януари 2026 г. 📸 Снимка: Gallo Images/Orbital Horizon/Copernicus Sentinel Data 2026

Общ изглед към иранския остров Кешм. Годините на санкции срещу Иран взеха своето, но в стратегически разположения остров хората все още могат да намерят стоки от големи световни марки, които иначе са недостъпни в страната. 📸 Снимка: Atta Kenare/AFP

🇮🇷💥 Две експлозии бяха отчетени през последния час на иранския остров Кешм в Ормузкия пролив. Местни жители в провинция Хормозган съобщават за силни вибрации и разклатени прозорци. Към момента не е известна причината за взривовете, а иранските власти не са се произнесли.

Кешм е най-голямото единично парче суша в Ормузкия проток – около 1500 кв.км. по дължината на иранския бряг, които контролират южния вход на тесния воден път, по който преминава близо 20% от глобалния износ на петрол по вода. От началото на войната между Иран от една страна и САЩ и Израел от друга в края на февруари Кешм е основният опорен пункт на Революционната гвардия (IRGC), от който поддържаше блокадата на морския трафик.

На острова е съсредоточена най-плътната мрежа от противокорабни системи в района. Подземни комплекси, изградени в скалистата геология на Кешм, укриват противокорабни крилати ракети, бързоходни катери и – по данни от сателитни снимки – пускови установки, разположени директно под повърхността.

На южния бряг между Шиб Дераз и Месен се намира база на 112-та морска бригада на IRGC, а в близост действа база за дронове, на която при предишни наблюдения беше забелязан ударен дрон „Шахед-Саеге“. Освен това на 9 април иранските власти откриха нов военноморски комплекс на острова, проектиран като централен възел за управлението на блокадата на пролива.

Експлозиите тази нощ настъпват на третия ден от операция „Project Freedom“, започната от Централното командване на САЩ (CENTCOM) с разгръщане на разрушители с управляеми ракети, около 100 изтребителя, дронове и 15 000 военнослужещи с цел извеждане на блокираните над 1550 търговски кораба и около 22 500 моряка от Персийския залив към Арабско море. Първите два плавателни съда, един от които товарният кораб за превоз на автомобили „Alliance Fairfax“ на „Maersk“, вече прекосиха пролива под въздушно прикритие. На 4 май американските военни потопиха 7 ирански бързоходни катера, направили опит да атакуват търговския трафик, и свалиха няколко крилати ракети, насочени към ескортиращите разрушители. Иран отговори със залп от ракети и дронове срещу ОАЕ, поразявайки петролен обект във Фуджейра. Хегсет квалифицира ударите като нарушение в периметъра на операцията, но не като крах на примирието.

В деня на старта на „Project Freedom“ Telegram канали с източници в Хормозган и редакцията на Iran International съобщиха за серия експлозии в Бандар Абас и Кешм с интервали от 10 минути сутринта на 4 май. Свидетели на острова описаха звуци от прелитащи изтребители около 5 ч. местно време. От иранска страна тази серия беше представена като провокация от американска страна, не като подновяване на войната.

Последният документиран удар по висш командир в района остава ликвидирането на контраадмирал Алиреза Тангсири, командващ флота на IRGC и автор на схемата с принудителните такси за търговското корабоплаване, извършено на 26 март в Бандар Абас.

Тактическата стойност на Кешм за иранската страна идва от способността му да удължи противокорабния огън над цялото гърло на пролива. Системите, разположени там, покриват както западния, така и източния маршрут, включително тесния коридор покрай съседния остров Ларак. Всеки удар, поразил подземните пускови позиции и складовете с противокорабни ракети на острова, директно намалява гъстотата на иранския ударен обхват над маршрутите за навигация. За IRGC загубата на ключова инфраструктура на Кешм би означавала отстъпление от предната линия на блокадата към задните бази по континенталния бряг – позиции с по-малък обсег и по-висока уязвимост от въздушни удари.

Към момента няма независимо потвърждение нито за външен удар по острова, нито за вътрешна детонация в складовете на Иран. При действащо примирие сценариите могат да включват инцидент в собствените запаси от муниции, възможен предвид интензивното оперативно темпо през последните месеци, ограничена операция за диверсия или ограничен удар извън официално обявения периметър на „Project Freedom“. Близостта на двете експлозии във времето и силата на регистрираните вибрации не позволяват еднозначно подреждане на тези хипотези по вероятност.

Развитието поставя режима в Техеран пред дилема дали да поддържа тезата, че „Project Freedom“ е нарушение на примирието, без да предприеме ход, който да го взриви. Пентагонът продължава да настоява, че примирието остава в сила.

Ето защо Иран избра да атакува ОАЕ.

🇮🇷🚀🇦🇪 ОАЕ поеха основния удар от атаките на Иран по време на войната в Близкия изток през март и април. Вчера те отново се превърнаха в мишена на удари от Ислямската република, почти месец след влизане в сила на примирието между Иран и САЩ. Никоя друга държава не беше ударена и за момента примирието като цяло се спазва. Ето част от причините, поради които Техеран реши да атакува именно Емирствата.

Контрол върху енергийните доставки

Въпреки смущенията, свързани с войната, ОАЕ продължават да изнасят повече суров петрол за световните пазари от своите съседи, които разчитат на затворения в момента Ормузки проток. Именно тръбопроводът им във Фуджейра, разположен на Оманския залив и изграден специално за заобикаляне на Ормуз, беше атакуван в понеделник, заедно с танкер, свързан с Емирствата в близост до протока. Цените на петрола скочиха.

Малко преди атаките флотът на Корпуса на гвардейците на ислямската революция (IRGC) публикува карта, показваща „нова зона на контрол в Ормузкия проток“, която включва Фуджейра, въпреки че тя се намира извън водния път. Този ход съвпадна с началото на американския „Проект Свобода“ за възстановяване на корабоплаването през протока. Моментът подсказва, че Иран демонстрира воля и способност да наруши енергийните потоци в целия регион.

Отношения с Израел

Войната сближи Израел и ОАЕ. Официални лица очакват връзките да се задълбочат, а източници твърдят, че Израел е предприел безпрецедентната стъпка да достави на своите системи за противоракетна отбрана на Емирствата и да разположи войски в арабска страна за първи път в историята. Това се случва в момент на очевидно стратегическо пренареждане, отдалечило ОАЕ от неговите традиционни арабски и мюсюлмански съюзници поради това, което те описват като „плах отговор“ на иранските атаки.

Малко след удара срещу ОАЕ, ирански военен източник, цитиран от агенция Tasnim News Agency, заплаши, че Абу Даби „ще научи урок, който никога няма да забрави“, ако се превърне в „пешка на Израел“.

„Ако искат да повторят грешката от 40-дневната война, ние напълно ще се откажем от сдържаността и ще третираме това ционистко гнездо като част от ционисткия режим“, заяви иранският военен източник.

Иран атакува ОАЕ с крилати и балистични ракети и дронове.

🇦🇪⚔️🇮🇷 ОАЕ се намират под мащабна атака с ракети и дронове от Иран за първи път след влизане в сила на примирието от 8 април и броени часове след началото на американската операция „Project Freedom“ за ескортиране на търговските кораби в Ормузкия пролив. Противовъздушната отбрана на емирствата прехваща балистични ракети, крилати ракети и безпилотни апарати, докато в петролната рафинерия на Фуджейра е избухнал пожар.

Министерството на отбраната на ОАЕ обяви, че „в момента отбива ракетни удари и приближаващи дронове от Иран". В изявление в социалната мрежа X ведомството уточни, че звуците, чути в различни части на страната, идват от прехващания на балистични и крилати ракети и дронове.

По-рано тази вечер министерството заяви, че над териториални води на ОАЕ са били свалени 3 от 4 крилати ракети, изстреляни от Ислямската република, докато последната е паднала в морето. Съобщения за тревога бяха разпратени разпратени до телефоните в Дубай и Абу Даби с указания за най-близкото укритие.

Медийният офис на Фуджейра потвърди „голям пожар" в петролния индустриален обект на емирството след атака с дрон. Не се уточнява дали огънят е резултат от пряко попадение или от падащи отломки при прехват: модел, познат от вълните в края на февруари и началото на април, когато бяха подпалени петролен терминал „Рувайс" и пристанище Джебел Али. Изборът на целта е красноречив: Фуджейра остава единственото голямо пристанище на ОАЕ на крайбрежието на Оманския залив, извън Ормузкия пролив, и обслужва тръбопровода Хабшан–Фуджейра – основния алтернативен маршрут за износ на петрол, заобикалящ затворения пролив.

Това е първото задействане на системата за тревога след 8 април, когато влезе в сила прекратяване на огъня с посредничество от Пакистан, което сложи край на близо 39-дневна размяна на удари, започната от Израел и САЩ на 28 февруари. Условията предвиждаха отваряне на Ормузкия пролив, но Иран запази контрола върху транзита и продължи да налага такси над 1 млн. долара на кораб. От 13 април ВМС на САЩ наложиха блокада на иранските пристанища – конфигурация, описвана от анализатори като „двойна блокада".

Рано сутринта днес президентът Доналд Тръмп обяви операция „Project Freedom" за ескорт на блокираните в пролива търговски кораби. Централното командване на САЩ (CENTCOM) уточни, че разполага с разрушители с управляеми ракети и над 100 изтребителя, участващи в мисията. От своя страна Иран предупреди, че всяка американска намеса в правилата за трафик през пролива ще бъде считана за нарушение на примирието, като на същия ден държавни медии в страната съобщиха, че нейният флот е изстрелял две ракети по американска фрегата в пролива, която е отказала да спре по тяхно искане. CENTCOM отрече ирански удар по който и да е плавателен съд и определи иранското твърдение като пропаганда.

 

📸 Снимка: Жени стоят и гледат силуета на Дубай, като Бурдж Халифа, най-високата сграда в света, се вижда от пристанището Крийк на 3 април 2026 г. (Fadel Senna / AFP via Getty Images)

ОАЕ изпратиха предупреждение до населението за опасност от ракетна атака.

🇦🇪🚨🇮🇷 Обединените арабски емирства са изпратили преди броени минути спешно предупреждение до своите граждани заради опасност от ракетна атака, съобщават множество източници, според които на местното население е наредено незабавно да потърсят убежище и да изчакат по-нататъшни инструкции.

Това са първите предупреждения, издадени след примирието между САЩ и Иран от 8 април. По-рано властите в Абу Даби съобщиха, че Иран е изстрелял два дрона срещу емиратски кораб.

Часове преди старта на Project Freedom, UKMTO докладва удар по кораб на 78 морски мили от Фуджейра.

🇬🇧‼️🇦🇪 Центърът за морска търговска информация на Обединеното кралство (UKMTO) обяви рано сутринта днес, че плавателен съд е докладвал удар от неизвестен снаряд на 78 морски мили северно от Фуджейра, пристанище на Обединените арабски емирства.

Според първоначалното съобщение целият екипаж се намира в безопасност. Разстоянието поставя инцидента в подходите към Ормузкия проток, на разстояние, което излиза извън стандартния обсег на иранските системи за брегова отбрана с малък радиус, в самата зона, където трябва да премине първият ескорт по операция Project Freedom.

Президентът Доналд Тръмп обяви операцията на предния ден с публикация в Truth Social, в която обяви нейното начало за понеделник сутрин местно време. Заявеният американски пакет включва разрушители с управляеми ракети, над 100 сухопътни и палубни самолета, безпилотни платформи в различни области и 15 000 войници и моряци.

Рамката е оперативният компонент на мащабна дипломатическа рамка, наречена „Maritime Freedom Construct", която се намира в процес на изграждане, координирно между Държавния департамент и Пентагона от края на април. Тя се ръководи едновременно от Държавния департамент във Вашингтон и от Централното командване (CENTCOM) във Флорида, а инструкциите към американските посолства изрично изключват преговори с Русия, Китай, Беларус, Куба и Иран.

Контекстът на инцидента е низ от ескалации от началото на годината. На 28 февруари САЩ и Израел започнаха въздушна кампания срещу режима в Иран, в самото начало на която беше ликвидиран върховният лидер аятолах Али Хаменей. Иран отговори с фактическо затваряне на Ормузкия проток чрез комбинация от минирани полета, заплахи срещу търговски кораби и атаки от малки катери на Корпуса на гвардейците на ислямската революция (КГИР). От 13 април САЩ поддържа собствена военноморска блокада срещу иранските пристанища, създавайки „двойна блокада". Според данни на International Chamber of Shipping трафикът през протока е спаднал с над 90%, а около 20 000 моряци остават блокирани в режим на изчакване по близките пристанища.

Атаката от изминалата нощ е най-малко 24-ият регистриран инцидент в района от началото на ескалацията. Ден по-рано кораб за насипни товари попадна под обстрел от няколко малки катера на 11 морски мили западно от Сирик в иранската провинция Хормозган, при който екипажът оцеля. На 22 април, друг товарен кораб съобщи за обстрел в близост до пролива. През март UKMTO фиксира серия от удари с „неизвестни снаряди" на разстояния от 7 до 23 морски мили от Фуджейра, част от които бяха приписани официално на падащи фрагменти от свалени ракети, докато други останаха некласифицирани.

Дистанцията от 78 морски мили северно от Фуджейра прави настоящия инцидент изключение, тъй като поставя удара навътре в протока, в близост до крайбрежната линия на Иран и точно по фарватера на първия предвиден американски конвой.

Израел разположи лазерната система Iron Beam и войски в ОАЕ за защита срещу ирански атаки

🇮🇱🛡️🇦🇪 Израел е разположил версия на своята лазерна система за противовъздушна отбрана Iron Beam в Обединените арабски емирства по време на войната срещу Иран през март, за да подпомогне защитата на държавата от Персийския залив срещу нападения с ракети и дронове, съобщава Financial Times.

Британският вестник уточнява, че Израел е изпратил и система за наблюдение, известна като Spectro, която помага за засичане на ирански безпилотни апарати от разстояние до 20 км. Регионален служител посочи, че разполагането на това напреднало въоръжение демонстрира „ценността на това да бъдеш приятел на Израел“.

В публикацията се отбелязва още, че Израел е разположил в ОАЕ и системата Iron Dome, заедно с войски за нейното управление – факт, който по-рано беше разкрит от Axios.

„Не става въпрос за малък брой военнослужещи на терен“, уточни американското издание, цитирайки източник, запознат с разгръщането, имайки предвид числеността на израелските войници в ОАЕ.

Израел е разположил „Железен купол“ в ОАЕ: Безпрецедентна подкрепа в лицето на безразборните атаки на Иран.

🇮🇱🤝🇦🇪 Израел е разположил батарея на „Железен купол“ в ОАЕ по време на военната кампания срещу режим в Иран, заедно с личен състав от армията, който да я експлоатира. Това съобщава Axios в своя материал, според който това бележи първият случай, в който системата е изпратена в държава извън Израел и САЩ.

По време на съвместната кампания на САЩ и Израел за въздушни удари срещу режима в Иран, той предприе масирани ответни удари срещу почти всички страни в региона, включително срещу Емирствата, които станаха държавата, подложена на най-мащабни удари с над 550 балистични и крилати ракети и 2200 дрона, по данни от Министерство на отбраната на ОАЕ.

Въпреки че повечето въздушни заплахи бяха прехванати, някои от тях успяха да поразят военни и граждански цели, което според Axios е подтикнало властите в Абу Даби да потърсят помощ от съюзници.

Израелският премиер Бенямин Нетаняху е разпоредил разгръщане на системата след разговор с президента на ОАЕ Мохамед бин Заяд Ал Нахаян, споделят израелски служители пред американското издание. Твърди се, че системата е прехванала десетки ирански ракети.

Служители от двете страни споделят, че поддържат тясно военно и политическо сътрудничество от началото на военната ескалация в региона на 28 февруари, в рамките на която израелски изтребители нанесоха удари по цели в южната част на Иран, за да неутрализират заплахи, насочени конкретно към страни от Персийския залив.

Axios цитира служител от високите етажи на властта в Емирствата, според когото страната „няма да забрави“ помощта, предоставена от Израел по време на кризата.

ОАЕ обявиха разбиването на проиранска мрежа, свързана с „Вилаят ал-Факих“.

🇦🇪⚔️🇮🇷 Властите в Обединените арабски емирства съобщават, че са разбили „терористична организация“, свързана с религиозно-политическа доктрина на Иран, известна като Вилаят ал-Факих, готвила операции в страната. Информацията беше разпространена от държавните медии на Емирствата.

Членовете на групата са арестувани и са получили обвинения за „тайни действия, насочени към подкопаване на националното единство и дестабилизиране на страната с планиране на системни терористични и саботажни актове в нейните граници“, се посочва в съобщението. Според разследването групата е поддържала връзки с идеологическата рамка на „Вилаят ал-Факих“ и е извършвала вербовка и идеологическа обработка със срещи, провеждани по план, координиран с „външни субекти“ с цел „проникване в чувствителни позиции“ в страната.

Според цитирания държавен източник срещите са се провеждали както в ОАЕ, така и в чужбина, като заявената задача е била „разпространение на заблуждаващи идеи сред емирската младеж и нейното набиране в служба на чужди интереси“.

Повдигнатите обвинения включват „създаване и управление на тайна организация на територията на страната, полагане на клетва за вярност към чужди субекти и увреждане на националното единство и социалния мир“. Държавните медии не назоваха конкретната страна, за чиито интереси се твърди, че групата е действала.

„Вилаят ал-Факих“ е доктрината, преди всичко свързвана с първия върховен водач на Ислямска република Иран аятолах Рухолах Хомейни. Според нея в отсъствието на 12-ия имам – ключова фигура във вярата на шиитите имамити – върховната политическа власт следва да бъде поверена на висш религиозен авторитет (факих). Тя стои в основата на конституционния ред в Иран и легитимността на поста „върховен водач“, като в регионално отношение служи като идеологическа рамка на Корпуса на стражите на ислямската революция (IRGC), както и на подкрепяните от него въоръжени и политически мрежи в Ирак, Ливан, Сирия и Йемен.

Обявяването на разбитата мрежа идва след период на рязко влошаване в отношенията между ОАЕ и Иран, което беше предизвикано от войната между Иран, Израел и САЩ, в която емирствата понесоха най-тежкия удар сред арабските монархии в Персийския залив. По данни на министерството на отбраната на ОАЕ, противовъздушната отбрана на страната е ангажирала „общо 537 балистични ракети, 26 крилати ракети и 2256 дрона“ от ирански произход, преди двете страни да постигнат двуседмично примирие.

ОАЕ са сунитска федерация, член от Съвет за сътрудничество на държавите от Персийския залив (GCC), но имат значителна малцинствена общност от шиитска и традиционно поддържат по-прагматични икономически връзки с Иран в сравнение със Саудитска Арабия, най-вече с Дубай, който е основен логистичен и финансов коридор за търговските потоци на Иран.

След нормализацията на дипломатическите отношения с Израел съгласно Авраамовите споразумения от 2020 г. емирствата се превърнаха и в приоритетна цел на разузнавателния и оперативен интерес на режима в Техеран, като през последните години службите в ОАЕ и Саудитска Арабия периодично обявяват разбиването на мрежи за вербовка или разузнаване, приписвани на свързани с Техеран структури.

Твърдението, че групата е имала за цел „проникване в чувствителни позиции“, сочи към случай, който надхвърля обикновената пропагнадна дейност и отива към потенциален агентурен профил – типично поле на дейност на службите за контраразузнаване на страните в Залива. Отказът на Абу Даби да посочи поименно чужди субекти може да отразява както оперативни съображения на следствието, така и политическа предпазливост в момент, в който примирието между Иран и САЩ тепърва се стабилизира и всяко директно обвинение срещу Иран носи риск от регионална ескалация.

OSINT: ВВС на САЩ продължават въздушния мост към Близкия изток – 66 полета за 4 дни.

🇺🇸✈️🇮🇷 Общо 1101 полета на Air Mobility Command (AMC) към ВВС на САЩ са били извършени към зоната на отговорност (AOR) на Централното командване на САЩ (CENTCOM) от началото на концентрирането на сили в Близкия изток в седмиците преди операция „Epic Fury“. Само през последните четири дни са извършени 66 полета на стратегически транспортни самолети.

34 мисии са маркирани като такива с неизвестна дестинация, а 17 от тях са добавени след 14 април. Данните бяха обобщени от Armchair Admiral, утвърден OSINT наблюдател на военната авиация, който следи полетите с открити радарни услуги и ACARS. Авторът се въздържа от изводи за крайните товари и получатели, но поставя акцент върху разминаването между прекратяването на огъня и стабилния ритъм на стратегическия въздушен мост – 10 дни след влизане в сила на временното примирие между САЩ, Израел и Иран, сключено на 8 април с посредничеството на Пакистан и разчетено за две седмици.

Разпределението на полетите се чете по-отчетливо, отколкото абсолютните числа. От авиобаза Поуп Фийлд в Северна Каролина (дом на 82-ра въздушно-десантна дивизия), на 17 и 18 април излитат над 10 стратегически товарни самолета C-17 Globemaster III с армейски код; част от машините са регистрирани към авиобаза „Крал Файсал“ в Йордания, друга – към авиобаза „Ал-Минхад“ и авиобаза „Принц Султан“ в Саудитска Арабия.

От Въздушна база на морската пехота Бофорт в Южна Каролина, където са базирани морски ескадрили F-35B, шест C-17 се приземяват на авиобаза „Ал-Дафра“ в ОАЕ – базата, поемаща значителна част от присъствието на американски изтребители в Персийския залив от началото на годината. Три полета на C-17 са записани от авиобаза Овда в израелската пустиня Негев – стратегическа база, ползвана за операции с далечен радиус от страна на израелските ВВС. На въздушна база Мувафак Салти в Йордания пристигат четири машини с полети от Диего Гарсия, космическа база Петерсън и авиобаза Кадена – т.е. прехвърляне на ресурси включително от тихоокеанския театър.

Съставът на базите в списъка „неустановена дестинация" е особено показателен. Излитат мисии от авиобаза Бийл, авиобаза Офът (RC-135 за радиоелектронно разузнаване), авиобаза Крийч (ударни БЛА MQ-9 Reaper), авиобаза Холоман и авиобаза Канон (силите за специални операции на ВВС). Авиобаза Барксдейл в Луизиана, дом на 2-ро бомбено крило с B-52 Stratofortress, изпраща транспорти C-17 Globemaster III през Гандер, Канада – типичен подскок към Европа и Близкия изток. На Кемп Лемоние в Джибути кацнаха седем C-17, значителна част от които идват от Diego Garcia – британо-американската база в Индийския океан, често служеща като предна площадка за B-2 и B-52.

Тази композиция – въздушно-десантна пехота, морска изтребителна авиация, стратегически разузнавателни платформи, ударни дронове, логистика за бомбардировачи и подсигуряване към Йордания, ОАЕ и Израел – не се подрежда в модел на ротация или презареждане след приключила кампания. Медицинска евакуация също отпада като обяснение – бойни действия не са регистрирани от влизането на примирието в сила на 8 април.

САЩ възстановяват и разширяват своя ударен потенциал в Близкия изток, докато преговорите се движат към задънена улица. Техеран отказва да отвори Ормузкия пролив, на 13 април Белият дом обяви морска блокада, а краткото 10-дневно примирие между Израел и Хизбула, обявено от Доналд Тръмп на 16 април, подсказва, че северният фронт на Израел не е стабилизиран.

Реториката от Белия дом остава противоречива – съобщението от 8 април за „мир чрез сила" обяви операция Epic Fury за приключила, а паралелно с това логистичният отпечатък на въоръжените сили в Близкия изток не спира да расте. Комбинацията от морска блокада, прехвърляне на 82-ра въздушно-десантна, натрупване на разузнавателни и ударни активи и транспортна дейност от Кадена, Диего Гарсия и Овда почти сигурно сочи към подготовка за подновяване на бойните действия, а не към преход за деескалация. Дали това е мярка за натиск върху Техеран в рамките на преговорите или реална подготовка за нова вълна от операции, предстои да разберем след изтичане на двуседмичното примирие на 22 април.

Публикацията на Armchair Admiral и съпътстващата графика от Military Air Tracking Alliance не са потвърждение от официален източник и авторът многократно посочва, че неговите източници са FlightRadar, ADS-B и ACARS. Въпреки това профилът е утвърдено име в OSINT средите, а методологията му позволява независим преглед на публичната следа на Командването за въздушна мобилност – полезна мярка за състоянието на силовата архитектура около Иран.

Сателитни снимки показват горящи петролни резервоари на иранския остров Сири.

🇮🇷 Сателитни изображения от платформата Soar Atlas показват тежко повредени и горящи резервоари за съхранение на суров петрол на иранския остров Сири в Персийския залив. Капацитетът им възлиза на 1 милион барела или близо 20% от общия капацитет на острова от 4,5 милиона барела. Това съобщи Newsweek, позовавайки се и на изображения, заснети на 10 и 15 април от Sentinel-2 на Европейската космическа агенция.

Остров Сири е ключов възел в иранската офшорна петролна инфраструктура, където се обработва добивът от находищата Носрат, Есфанд, Сиванд, Дена и Алванд с дневен дебит от около 100 000 барела, като терминалът обслужва износа на суровата смес Sirri Blend.

Ударът е нанесен часове след влизането в сила на двуседмичното примирие между САЩ и Иран, обявено от президента Доналд Тръмп на 7 април. То беше постигнато по-малко от два часа преди крайния срок, който самият Тръмп постави на Техеран – с условие незабавно да отвори Ормузкия проток за безопасен транзит на търговските кораби. Иранският външен министър потвърди, че при спиране на ударите въоръжените сили ще прекратят отбранителните си операции и ще осигурят безопасно преминаване през протока за две седмици.

Около 06:30 часа на 8 април, близо осем часа след обявяване на примирието, на остров Сири и рафинерията на остров Лаван бяха регистрирани серия от експлозии. До момента нито една страна не е поела отговорност за ударите. Израел отрече участие, а Централното командване на САЩ (CENTCOM) отказа коментар. Ирански източници посочиха израелската служба за външно разузнаване „Мосад" като вероятен извършител.

OSINT експерти, цитирани от House of Saud, обърнаха внимание на друга версия – като възможна платформа бяха посочени изтребители Mirage 2000-9 от ВВС на ОАЕ, способни да достигнат Лаван от бази в Залива.

Иранският отговор дойде в рамките на час след постъпването на първите сведения за експлозии на Лаван и включваше масиран обстрел със 17 балистични ракети и 35 ударни дрона по ОАЕ, 28 дрона срещу петролни обекти в Кувейт и ракетни удари срещу Бахрейн, ранили двама цивилни в Ситра.

Лаван, вторият по големина ирански износен терминал след остров Харг, преработва 55 000 барела дневно и разполага с 5,5 милиона барела складов капацитет.

Инцидентите на Сири и Лаван поставиха под въпрос стабилността на договореното примирие още от самото му начало. Преговорите в Исламабад, проведени на 10 април между вицепрезидента на САЩ Джей Ди Ванс и председателя на иранския парламент Мохамад Бакер Калибафм организирани по инициатива на пакистанския премиер Шахбаз Шариф, бяха блокирани от спор във връзка с отговорността за ударите, съобщи тогава House of Saud. Ситуацията около остров Сири е поредният епизод от серията удари по енергийната инфраструктура на Иран, започнала с американския въздушен удар по остров Харг на 13 март и израелската атака по газовото находище Южен Парс и рафинерията в Асалуйе на 18 март. Тези удари последователно засягат стълбовете на иранската икономика и допълнително усложняват дипломатическите усилия за деескалация в региона.

Как ударите по енергийната инфраструктура в Персийския залив рискуват екологична катастрофа.

🇰🇼🇮🇶 Когато иракските сили се изтеглиха от Кувейт през 1991 г. те оставиха след себе си над 700 горящи петролни кладенци, чието потушаване отне осем месеца, изхвърляйки облаци дим, простиращи се на 800 мили, и изливайки 11 милиона барела суров петрол в Залива.

Това бе едно от най-големите екологични бедствия, причинени от човека. Повече от три десетилетия по-късно, настоящата война между САЩ, Израел и Иран, в която е бомбардирана петролна инфраструктура в целия регион, разпали опасения от съпоставима катастрофа.

„Петролните пожари от войната в Залива през 1991 г., макар и съсредоточени в Кувейт, бяха в далеч по-голям мащаб от това, което виждаме в момента“, заяви Дъг Уиър, директор на Conflict and Environment Observatory, британска организация с нестопанска цел. „Въпреки това подобни сравнения ще изглеждат академични за общностите, живеещи в близост до атакуваните обекти, които могат да бъдат изложени на остро и хронично замърсяване.“

Ударите по енергийна инфраструктура ескалираха сериозно от началото на войната, нарушавайки глобални вериги за доставки. Ударите по инсталации за втечнен природен газ в Саудитска Арабия, Кувейт и Катар и почти пълната блокада на Ормузкия пролив, доведоха до масови прекъсвания на тока. Петролът от сорта „Брент“, достигнал пик от 119,50 долара на 8 март, покачи обратно до 116 долара в понеделник, отразявайки изключително нестабилните пазари.

Няколко енергийни компании обявиха форсмажорни обстоятелства, което накара Филипините да обявят национално енергийно извънредно положение, а страни като Словения и Шри Ланка да въведат режим на горивата. На 2 април обаче Филипините съобщиха, че Иран е разрешил на техните кораби безпрепятствено и бързо преминаване през Ормузкия пролив.

Американският президент Доналд Тръмп заплаши да „заличи“ петролния център на остров Харг в Иран, ако текущият дипломатически процес, с посредничеството на Пакистан, не доведе до сделка. Заплахата дойде ден след като той заяви пред лондонския Financial Times, че обмисля „вземането на петрола“ в Иран.

Въпреки обявената пауза в ударите по гражданска инфраструктура, иранското министерство на енергетиката съобщи, че атаките са прекъснали електрозахранването в Техеран и околните провинции. А на 4 април САЩ поеха отговорност за бомбардирането на новопостроения висящ мост B1 между Техеран и Карадж. В понеделник избухнаха пожари и в израелска петролна рафинерия в Хайфа, след като петролен танкер бе ударен от отломки от прехваната ракета.

Икономическите последици вече се разпространяват далеч отвъд региона. Според Oxford Economics конфликтът ще преобърне енергийните пазари до края на годината. По-високите цени ще свият разходите на домакинствата, като най-тежко ще бъдат засегнати страните, зависими от петрола и газа от Залива. Най-уязвимите групи ще бъдат принудени да консумират по-малко, а в тежки случаи – да пропускат хранения.

Но икономическата цена е само част от историята. Анализатори предупреждават, че екологичните рискове остават недостатъчно отразени. „От решаващо значение е да продължим да проследяваме тези удари, за да направим правилна оценка на риска за близките общности“, заяви пред Arab News Вим Цвайненбург от холандската организация PAX. „В момента оценяваме над 2500 повредени локации, някои от които са свързани с производство на ракети или процеси, използващи опасни вещества.“

PAX е документирала поне 18 удара по търговски кораби за 4 седмици, довели до поне 4 петролни разлива, както и бомбардировки близо до Бандар Абас, в близост до защитени зони. Цвайненбург отбеляза, че много ирански военни бази са разположени в защитени територии, което ги прави екологично чувствителни. По време на 12-дневната война миналия юни огромни площи растителност в 5 защитени обекта изгоряха след удари по ракетни бази.

Замърсяването на водите в Залива добавя ново измерение. Токсините навлизат в хранителната верига чрез биоакумулация, засягайки милионите хора, които разчитат на морски дарове. Рискът беше подчертан този понеделник, когато Иран удари кувейтски танкер във водите на Дубай, предизвиквайки пожар. За щастие инцидентът бе овладян без разлив.

„Досега разливите са сравнително малки, но е нужен само един голям танкер, за да се стигне до екологична катастрофа, а шансовете за това нарастват с всеки изминал ден“, предупреди Цвайненбург. По-рано през март изследователи изчислиха, че първите 14 дни от войната са генерирали 5 милиона тона CO₂ еквивалент – повече от годишните емисии на Исландия.

Сред най-смразяващите образи е черният дъжд, паднал край Техеран в средата на март – мазен, киселинен валеж, образуван, когато саждите и токсините от горящите складове за гориво се сляха с атмосферната влага. Иранският заместник-министър на здравеопазването Али Джафариан предупреди за заразяване на почвата и водите. Властите призоваха местните жители да останат по домовете си, тъй като дъждът вероятно съдържа канцерогени като бензен и толуен.

„В краткосрочен план цивилните са изправени пред остри респираторни заболявания“, предупреди Мохамед Махмуд от Института за вода, околна среда и здраве към Университета на ООН. „С течение на времето това може да доведе до хронични заболявания и рак, които се появяват години след излагането.“

Опреснителните инсталации в региона, които осигуряват питейна вода за Кувейт, Оман и Саудитска Арабия, са друга критична точка. Масивни разливи могат да принудят тези заводи да спрат работа, за да избегнат повреда на техниката, което би оставило милиони без достъп до чиста вода.

Въпреки че международното право забранява методи на война, причиняващи „широко разпространени и тежки щети“ на околната среда, правоприлагането е слабо. Иранският външен министър обвини Израел в „екоцид“, но както отбеляза Уиър: „В момента няма международно престъпление екоцид. Отговорността остава политически, а не правен въпрос.“

След края на войната екологичните щети рискуват да останат на заден план. „Твърде малко внимание се отделя на това, което трябва да последва като възстановяване“, заключи Уиър.

Протести в подкрепа на сепаратистите в Южен Йемен прераснаха в смъртоносна ескалация.

🇾🇪 Протест в подкрепа на подкрепяния от ОАЕ Южен преходен съвет (STC) в Мукала, столица на провинция Хадрамаут в Южен Йемен, ескалираха след като силите „Щит на родината", поддържани от Саудитска Арабия, откриха огън по тълпата, довеждайки до за загинали и ранени.

Инцидентът отразява продължаващото напрежение в южен Йемен между двете основни сили, воюващи срещу хутите, всяка от които е подкрепяна от различен регионален покровител. STC, финансиран и въоръжен от ОАЕ, се стреми към независимост на Южен Йемен и разполага с въоръжени отряди, държали значителна територия под своя контрол до края на 2025 г. Срещу него застават силите на международно признатото правителство на президентския лидерски съвет начело с Рашад ал-Алими, подкрепяни от Саудитска Арабия.

През януари конфликтът между двете страни ескалира в открити бойни действия, когато Ал-Алими нареди на губернатора на Хадрамаут да поеме командването на „Щит на родината" и да започне операция за превземане на всички военни бази под контрола на STC. Кралските саудитски ВВС нанесоха удари срещу позиции на STC в Ал-Хаша и Сейун, убивайки най-малко 20 бойци на съвета, а до 4 януари силите на правителството обявиха, че възстановяват контрола над всичките 9 окръга на Хадрамаут, съобщи Al Jazeera. Лидерът на STC Айдарус ал-Зубайди избяга в ОАЕ, а организацията обяви своето разпускане.

Въпреки военното поражение симпатиите към сепаратисткото движение остават силни в южните провинции на Йемен. През февруари и март протести в негова подкрепа избухнаха в Аден, Шабва и Хадрамаут, а силите на правителството убиха най-малко шестима души и раниха десетки, съобщи Al Jazeera. Human Rights Watch документира „очевидно прекомерно използване на сила" към протестиращи. Събитията в Мукала на 4 април следват същия модел – мирни демонстрации, разпръснати със стрелба от силите за сигурност, и задълбочават пропастта между Рияд и Абу Даби по въпроса за бъдещето на южен Йемен, докато и двете страни номинално остават в една коалиция срещу хутите.

ОАЕ осъди безредици пред посолството си в Дамаск след пропалестински протест

🇦🇪🇸🇾 Обединените арабски емирства осъдиха това, което определиха като „безредици, вандализъм и нападения" пред посолството на страната и резиденцията на ръководителя на дипломатическата мисия в Дамаск.

В изявление министерството на външните работи на ОАЕ призова Сирия да изпълни своите задължения за подсигуряване на сигурността в периметъра на посолството и персонала му, да разследва инцидента и да подведе извършителите под отговорност.

Репортер на Ройтерс разказа за десетки протестиращи, събрали се пред посолството на ОАЕ в сирийската столица по обяд вчера, като някои от тях скандирали „ционисткото посолство".

Служител от силите за сигурност заяви, че инцидентът е възникнал, след като част от протестиращите се откъсват от по-голяма демонстрация в подкрепа на Палестина, провеждана на близкия площад „Омаяди", и е опитала да нахлуе в посолството.

„Силите за вътрешна сигурност ги възпряха и овладяха ситуацията", каза служителят, говорил при условие за анонимност, тъй като не е упълномощен да дава изявления пред медиите.

Сирийското външно министерство не се позова пряко на инцидента, но посочи в официално съобщение, че заема „твърда и непоколебима позиция" срещу всяко нападение и опит за приближаване до дипломатически мисии и посолства.

Демонстрации срещу Израел се провеждат из цяла Сирия, след като тази седмица Кнесетът прие закон, въвеждащ смъртно наказание за палестинци, осъдени за смъртоносни терористични атаки.

ОАЕ нормализира отношенията си с Израел с Авраамовите споразумения от 2020 г. въпреки че на моменти отношенията остават обтегнати през последните години.

Нетаняху: Арабски лидери искат да се борим рамо до рамо срещу Иран

🇮🇱 Израелският премиер Бенямин Нетаняху заяви пред министри на днешното заседание на кабинета, че в момента се изграждат нови алианси с лидери на арабски държави, които „говорят за съвместна борба на наша страна“, съобщава еврейският всекидневник „Маарив“.

„В миналото провеждах тайни разговори с арабски лидери. Казвах им: В момента, в който Иран може, той ще ви завладее и ще свали вашите кралства. Тогава те не осъзнаваха напълно нещата. Днес вече разбират“, цитиран е да казва Нетаняху.

Вчера израелският посланик във Вашингтон Йехиел Лайтер заяви по време на свое интервю в подкаст, че страните от Персийския залив търсят помощ от Израел.

„Някои от съюзниците ни станаха още по-близки през последния месец. Независимо дали става въпрос за ОАЕ или Бахрейн, мисля, че се сближихме със саудитците, с оманците. Дори с кувейтците, за бога. Поискаха съдействие от нас“, заяви той пред подкаста „What the Hell is Going On“.

Освен това той намекна за съвместни действия с арабските страни: „Израел и съюзниците ѝ ще продължат да действат. Това наистина може да се окаже решаващо за бъдещето.“

Заплаха за петролен разлив след ирански удар по кувейтски танкер на пристанище Дубай.

🇮🇷💥🇰🇼 Кувейтската петролна корпорация (KPC) съобщи, че танкерът за суров петрол „Ал Салми" е бил обект на целенасочена атака от ирански сили, докато е стоял на котвена стоянка в пристанището на Дубай, ОАЕ. Инцидентът се е разиграл малко след полунощ местно време на 31 март, а танкерът е бил напълно натоварен в момента на удара.

„Ал Салми" е супертанкер от клас Very Large Crude Carrier (VLCC) с дължина 333 метра, ширина 60 метра и товароподемност от близо 320 000 тона, построен през 2011 г. и плаващ под кувейтски флаг. Управлява се от Kuwait Oil Tanker Company (KOTC), която е дъщерно дружество на KPC, специализирано в транспорта на суров петрол и нефтени продукти.

Атаката е довела до поражения по корпуса на кораба и пожар на борда, с „потенциален разлив на петрол в околните води", уточнява компанията. Екипите за аварийно реагиране и огнеборци са били мобилизирани незабавно и работят в координация с местните власти. KPC потвърди, че няма пострадали сред екипажа, а в момента се извършва подробна техническа оценка на щетите. „Предприемат се всички необходими мерки за осигуряване на кораба и ограничаване на екологичното въздействие", се посочва в изявлението.

Това е поредния удар срещу петролен танкер в рамките на ескалиращата кампания на Иран за нанасяне на удари по енергийна инфраструктура на страните от Залива, започната като отмъщение за въздушните удари на САЩ и Израел срещу режима на Ислямската република. Самото пристанище Дубай вече е ставало обект на иранска агресия: още на 1 март отломки от прехваната ракета попаднаха в съоръжението, като на 16 март друг дрон предизвика експлозия на танкер в пристанище Джебел Али, съобщава PBS. Към момента атаките срещу морския трафик фактически оставят Ормузкия пролив блокиран.

Кувейт е сред най-засегнатите страни от Залива. На 20 март ирански дронове удариха за два поредни дни рафинерията „Мина ал Ахмади", най-голямата в Кувейт, преработваща около 730 000 барела дневно, което предизвиква пожари в множество инсталации, съобщават Al Jazeera. На 30 март нов ирански удар порази електрическа централа и опреснителна инсталация, убивайки един работник, според данни на кувейтските власти, цитирани от The National. Тези удари по критична водна и енергийна инфраструктура са значителна ескалация, надхвърляща ударите по военни обекти. NPR отбелязва, че при предишни конфликти в Близкия изток енергийните обекти до голяма степен са били пощадени – правило, което настоящата война нарушава необратимо, с последици не само за Кувейт, но и за Катар, чийто терминал „Рас Лафан" – най-големият за втечнен природен газ в света – понесе тежки повреди, заличавайки около 17% от глобалните доставки на LNG, по оценка на The National.

Иран нанесе поредна вълна от удари по държави от Персийския залив

🇮🇷🚀 Иран предприе нова вълна от удари с дронове и ракети по държавите от Съвета за сътрудничество в Залива (GCC) тази нощ, по-конкретно ОАЕ, Кувейт, Саудитска Арабия и Бахрейн, в рамките на своята кампания в отмъщение на съвместните въздушни удари на САЩ и Израел, започнали на 28 февруари.

Властите в Кувейт съобщиха за поразена инсталация за обезсоляване на питейна вода в страната, при което е загинал един човек. Ударът е първият срещу опреснително съоръжение в Кувейт от началото на конфликта. За малка държава, в която около 90% от питейната вода идва от такива станции, това представлява сериозна стратегическа заплаха. По-рано Иран нанесе удар по опреснителен обект в Бахрейн, а катарската станция „Доха Уест" пострада при пожар, предизвикан от отломки на дрон, според Al Jazeera.

В ОАЕ обстановката остава напрегната. Кадри от Шарджа показват дим да се издига от мястото на ирански удар. Медийният офис на Дубай потвърди, че емиратските ПВО са прехванали успешно ирански ракети над Дубай, и отправи призив към гражданите да се информират единствено от официални източници.

Според Gulf News, само в неделя са прехванати 16 балистични ракети и 42 безпилотни апарата. От началото на иранските удари срещу Емирствата, ПВО е свалила най-малко 414 балистични ракети, 15 крилати ракети и 1914 дрона. Въпреки високата им ефективност, отломки от прехванати снаряди са причинили щети в Дубай и Абу Даби, включително в района на „Бурдж ал-Араб". Общият брой на загиналите в ОАЕ от началото на конфликта достига 11 души, а ранените — 178, сред които военнослужещи и чуждестранни граждани.

Петте държави от Залива – Саудитска Арабия, ОАЕ, Кувейт, Бахрейн и Катар – заедно с Йордания излязоха с обща декларация, осъждаща иранските удари по граждански обекти и инфраструктура в региона. Въпреки осъждането от Общото събрание на ООН, Техеран не показва признаци на деескалация – последната вълна от атаки дойде именно след резолюцията, според The National.