Книга обвинява Кушнер, че е имал тайни сметки с пари от Залива, едната видяна от нидерландците

🇳🇱🕵️🇺🇸 Нидерландската служба за военно разузнаване е имала достъп до екрана на личния iPhone на Джаред Кушнер от началото на 2018 г. насам и вижда как зетят и старши съветник на президента на САЩ Доналд Тръмп влиза в емирска банкова сметка, в която през банка в Азербайджан са постъпили стотици милиони долари. Това твърди разследващият журналист Матю Коул в своята книга Princes & Thieves. Vanity Fair публикува откъс от нея на 22 октомври. Според неговия разказ пътят до телефона минава през Главно разузнавателно управление (ГРУ) – руснаците първи проникват в устройството му, а нидерландците стигат до събраните от тях данни чрез вербуван човек на ГРУ. Кушнер нарече твърденията „пълно безумие“ и заяви, че нищо от описаното не се е случвало.

Коул, бивш дългогодишен репортер по националната сигурност в The Intercept и автор на книга, посветена на корупцията в 6-ти отряд на морските тюлени (SEAL Team Six), разказва историята, цитирайки анонимни източници. Според нея края на 2017 г. Службата за военно разузнаване и сигурност на Нидерландия (MIVD) научи, че оперативен служител на ГРУ, хакер в даркнет, специализиран в кражбата на банкови данни, отива към Обединеното кралство с шпионска задача. Със съгласието на британската страна службата го поставя пред избор: да работи за Нидерландия или да бъде задържан и съден за шпионаж в Обединеното кралство. Руснакът избра първото. По-късно същата година той дава на MIVD достъп до отдалечен сървър, на който хакерският екип на ГРУ в Ростов съхранява част от събраните данни. Там нидерландците намират екранни снимки от телефона на Кушнер.

Екипът на службата в Хага се опита да повтори руския пробив в iPhone X, най-новия по това време модел с лицево разпознаване (Face ID), и до началото на 2018 г. намира собствена уязвимост. Достъпът е непълен. Службата не може да включва микрофона и камерата или да тегли файлове, но вижда екрана на телефона, когато Кушнер, и архивираше всяко изображение на своите сървъри.

Така MIVD наблюдава как Кушнер влиза в сметка в First Abu Dhabi Bank, най-голямата банка на Емирствата, чийто председател е Тахнун бин Зайед, брат на емирския владетел Мохамед бин Зайед. Тази сметка, която Коул нарича „Алфа“, не е лична на Кушнер. Неин собственик е Watani Al Emarat, финансирана от държавата фондация, която по думите на източник на автора служи и за прикритие на тайни оръжейни покупки на ОАЕ. Кушнер е вписан като лице с право на подпис по сметката. От 2017 г. саудитците и емиратците са превели в нея около 750 млн. долара, като цялата сума е дошла от банка в Азербайджан, първоначално свързвана от MIVD с правителството там. Коул описва азерските банки като посредници за преводите: срещу такса от 6 до 7% те приемат риали или дирхами и изпращат еквивалента в долари от друга вътрешна сметка, така че при одит произходът на средствата не се вижда.

Според Коул замисълът се ражда в началото на първия мандат на Тръмп. Мохамед бин Зайед и Мохамед бин Салман, който през юни 2017 г. става саудитски престолонаследник, обсъждат заедно с Кушнер фонд от 10 млрд. долара за целите на администрацията във външната политика, в т.ч. за стената по границата с Мексико. Големият фонд пропада, но двамата, а по-късно само емиратският владетел, внасят поне 2 млрд. долара в най-малко 2 сметки, предназначени за Кушнер. По същото време за семейната компания Kushner Companies наближава падежът на 1 млрд. долара заем за небостъргача на Пето авеню 666. „Джаред търси преки пътища в дипломацията“, казва на Коул източник, запознат със сделката. „Емиратците и саудитците правят това веднъж годишно. Милиард-два не са нищо за тях и ако им донесат каквото искат, парите са добре похарчени.“

Втората сметка „Бета“ е базирана в Израел. До пролетта на 2018 г. Мохамед бин Зайед прехвърля около 1 млрд. долара „към Израел през Азербайджан“ за Кушнер. Според човек, запознат със сметката, Бенямин Нетаняху е насърчил Кушнер да внесе сумата в Централната банка на Израел, където тя щяла да изглежда като държавни средства. Самият Коул пише, че Нетаняху е изисквал да бъде уведомен преди всеки превод, а съобщенията минават през посланика Дейвид Фридман. Част от сумата след това е изведена през сметки в Кипър. Според същия източник сумата е предназначена за лична облага на Кушнер. Самият Коул пише, че не е ясно дали MIVD изобщо е била наясно с тази сметка. Не е известно и как точно двамата владетели са организирали плащанията от поне 2 млрд. долара, за които според автора са си поделили разходите: двете суми, посочени поотделно в книгата, са приблизителни и възлизат общо на около 1,75 млрд. долара. Трета сметка, отново в израелската централна банка, е емирски фонд за спешна отбрана, чрез който ОАЕ плащат на Израел срещу обещание да ги защити при масирана иранска атака. Споразумението е договорено с помощта на Кушнер.

Версията, която най-бързо обиколи X, се разминава с разказа на Коул именно в описанието на сметките. Майкъл Уайс от The Insider, който подготвя книга за ГРУ, написа, че MIVD е открило две сметки, „едната азерска, другата израелска“, където са внасяли двамата владетели. При Коул обаче азерска е била само банката, през която минават парите, а самите сметки са били базирани в ОАЕ и Израел. Нидерландската служба вижда емирската сметка, без да е ясно дали подозира за израелската, а там внася само Мохамед бин Зайед.

Коул извежда правното значение на твърденията от статута на Кушнер в Белия дом. Като неплатен, но официален служител с достъп до класифицирани данни, той е бил длъжен да декларира всяка сметка, по която има право на подпис или от която получава облага. 4-ма висши служители от първия мандат на Тръмп в Белия дом – двама съветници по националната сигурност, началник на кабинета и бивш директор на ЦРУ – казват на автора, че не знаят за разрешение от страна на президента Кушнер да има достъп до сметка на чуждо правителство. Бивш прокурор от екипа на специалния прокурор Робърт Мълър смята, че ако Кушнер е обещал нещо в замяна, дори само разговор с тъста си, може да е нарушил законите за подкупа, както и за чуждестранните агенти.

Кушнер отговори броени часове след публикацията в Х. „Твърденията на този автор са пълно безумие, категорично неверни са и никога не са се случвали“, написа той. Според него не са представени „банкови извлечения, данни за преводи, номера на сметки, дати на трансакции“ или други проверими подробности, а самият той е бил разследван от няколко комисии на Конгреса и от специален прокурор, пред които е дал над 30 часа показания. Той нарече текста на Коул „смесица от фантазия, измислица и активизъм“, написана от лице, „което или има дълбоко разстроена психика, или действа със зловреден умисъл“. Неговият адвокат заяви пред автора, че „няма сметки и никога не е имало“, и отрече Кушнер да е свързан с фондация Watani. Фридман описа твърденията по свой адрес като „100% неверни“. MIVD отвърна на нидерландския вестник AD, че не коментира методи, източници или операции. Към 23 октомври американските и нидерландските издания преразказват откъса, без да добавят собствено потвърждение.

Разказът засяга човек, който и днес преговаря от името на САЩ за Украйна и Газа. На 5 септември Кушнер и пратеникът Стив Уиткоф говориха в продължение на над 3 часа с президента Владимир Путин в Кремъл, а на следващия ден бяха при президента Володимир Зеленски в Киев. Белият дом обаче твърди, че „остава частно лице“ и работи доброволно. На 14 октомври организацията за етика в управлението CREW заведе дело срещу него с искане да бъде третиран като държавен служител, тъй като не е бил проверен за своя роля, а бизнесът му създава конфликт на интереси. Адвокатът му Чад Мизел нарече иска „без основание“. Документираната част от средствата от страните в Персийския залив отдавна е публично известна: през 2021 г. 6 месеца след като Кушнер напусна Белия дом, саудитският суверенен фонд PIF инвестира 2 млрд. долара в неговата компания Affinity Partners. Воденият от Мохамед бин Салман съвет на фонда отхвърли възраженията на собствената си консултативна комисия, която посочваше липсата на опит на екипа и прекомерната такса.

Затова въпросът, който Коул повдига, не започва и не свършва със сметките „Алфа“ и „Бета“. Белият дом определя неформалния пратеник за Украйна и Газа като частно лице, което работи доброволно, а CREW оспорва точно това в съда. Междувременно от 2021 г. компанията му управлява 2 млрд. долара от фонд на саудитския принц. Книгата добавя твърдението, че парите на двамата владетели са го чакали още докато е бил на служба. Пълният ѝ текст, който излиза на 27 октомври, се основава на същите анонимни източници като откъса. Затова тежестта на разказа ще зависи от друго: дали втори, независим източник в Хага или във Вашингтон ще потвърди, че нидерландското разузнаване изобщо е видяло екрана на Кушнер.

Саудитска Арабия финансира най-големия випуск на сомалийската армия от 1991 г.

🇸🇦🪖🇸🇴 Около 3000 войници на Сомалийската национална армия завършиха на 16 август 2026 г. почти едногодишно обучение в лагера Хананбуре в централния регион Галгадуд, най-многобройния випуск, обучен в страната, откакто централната власт се разпадна през 1991 г. Обучението е финансирано от Саудитска Арабия по споразумение за военно партньорство от февруари, за което Кралството пое ангажира да подготви до 5000 сомалийски новобранци. Dawan Africa цитира правителствени данни за 3146 завършили.

Церемонията беше ръководена от президента Хасан Шейх Мохамуд. Според The Eastleigh Voice, той описва постижението като доказателство за „възраждане на държавността и повторно изграждане на Сомалийска национална армия“. На парада присъстваха президентът на федералния щат Галмудуг Ахмед Абди Карийе, известен като Коркор, министърът на отбраната Ахмед Моалим Фики и началник-щаб на армията бригаден генерал Ибрахим Мохамед Мохамуд. Сред гостите бяха и саудитски военни командири, надзиравали част от програмата. Новобранците са привлечени от различни части на страната и според The Defense Post са преминали основна тактическа подготовка и обучение по военна дисциплина, право и боравене с оръжие.

Фики и саудитският министър на отбраната принц Халид бин Салман подписаха споразумението в Рияд на 9 февруари. Сомалийското министерство на отбраната го представи като укрепване на отбранителното и военното сътрудничество между двете държави, но пълният му текст не е оповестен. Курсът в Хананбуре е продължил почти година, следователно е започнал месеци преди подписването в Рияд. Италианският Il Sole 24 Ore, позовавайки се на неназовани източници, пише, че суданските военни инструктори са били в лагерите в Галмудуг още преди саудитското споразумение.

Източниците дават различни сведения за това кой точно е обучавал новобранците. The Defense Post изброява инструктори от Украйна, Румъния и Судан. Сомалийският сайт Caasimada, цитиран през юли от кенийския The Standard и етиопския The Reporter, пише за наети чуждестранни инструктори от Румъния, Украйна, Южна Африка и Колумбия. И The Defense Post, и Caasimada посочват украински и румънски инструктори, а колумбийците и южноафриканците не се споменават в описанието на The Defense Post и участието им не е потвърдено официално.

Споразумението беше сключено месец и половина след като на 26 декември 2025 г. Израел стана първата държава, признала Сомалиленд, областта на северозапад, която се обяви за независима през 1991 г. На 12 януари сомалийският Министерски съвет анулира всички споразумения с Обединените арабски емирства, включително за пристанищата, сигурността и отбраната, като се позова на „вредни действия“ срещу единството и суверенитета на страната. Емирствата държат 30-годишна концесия за пристанището Бербера в Сомалиленд и отказаха да подпишат съвместното арабско-ислямско изявление, осъждащо израелското признаване. На 16 януари Bloomberg съобщи, като се позова на свои източници, че Рияд подготвя окончателния вариант на споразумение за военна коалиция с Египет и Сомалия за по-тясно сътрудничество в областта на сигурността в Червено море. Говорител на сомалийското правителство потвърди, че преговорите се водят.

Подобна роля в Сомалия е имал и Абу Даби. От 2014 г. Емирствата обучаваха стотици сомалийски войници, построиха учебни центрове и болница и плащаха заплатите на 2407 военнослужещи, съобщи тогава държавната агенция WAM. Програмата приключи през април 2018 г., след като сомалийските власти иззеха около 9,6 млн. долара в брой от емирски самолет на летището в Могадишу. Абу Даби заяви, че парите са били за заплатите на войниците, а Могадишу обяви, че поема обучението и издръжката на подготвените от Емирствата части.

В края на август и началото на септември етиопската регионална полиция спря колона от наети автомобили със сомалийски войници в Сомалийския регион на Етиопия и ги е отвела в столицата му Джиджига, твърдят кенийски и италиански медии. Оценките за броя на задържаните варират от около 180 до 900 души. Според Capital FM и The Standard те са част от контингент от около 3000 новобранци, обучавани повече от година в лагер в Галмудуг, който двете издания наричат Ханано. Съветникът по национална сигурност Ауейс Хаджи Юсуф потвърди, че войниците са преминали в Етиопия. По думите му те са били в разрешен отпуск, за да видят своите семейства, и са избрали етиопския маршрут, тъй като пътищата в самата Сомалия са под контрола на „Ал Шабаб“, сомалийския клон на „Ал Кайда“, определена за чуждестранна терористична организация от Държавния департамент на САЩ от 2008 г. Към средата на септември нито Адис Абеба, нито сомалийското посолство в Етиопия бяха дали подробно обяснение.

Случаят съживи твърдения, които Voice of Horn и BML Daily тиражират от юли, според които новобранците в Галмудуг са предназначени за фронта в Судан, където ще бъдат изпратени да воюват за въоръжените сили на страната срещу паравоенните Сили за бърза подкрепа (RSF). Засегнатите страни не са ги коментирали, а Il Sole 24 Ore пише, че няма конкретни улики, че задържаните в Джиджига са пътували към Судан. Според италианското издание най-осезаемата връзка между лагерите в Галмудуг и суданската война към момента е присъствието на судански инструктори в тях. Ако твърденията се потвърдят, сомалийски военнослужещи, обучени със саудитски пари, биха се оказали от едната страна на съперничеството между Рияд и Абу Даби в Судан. Там Рияд подкрепя финансово, политически и дипломатически армията на генерал Абдел Фатах ал-Бурхан, който обвинява Емирствата, че въоръжават и финансират RSF, воюващи срещу армията.

Програмата е тясно свързана и с вътрешния спор за властта. През март федералният парламент гласува за удължаване мандатите на президента и депутатите от 4 на 5 години. Опозиционният Съюз за бъдещето на Сомалия смята, че мандатът на Хасан Шейх Мохамуд е изтекъл на 15 май 2026 г. Самият той настоява, че мандатът му продължава до 15 май 2027 г. Федералните щати Пунтланд и Джубаленд прекъснаха диалога с Могадишу заради конституционните поправки. Според Caasimada около 2000 от новобранците произлизат от Пунтланд. Още през юли The Reporter отбеляза, че не е ясно дали те са набрани от федералните власти и дали след обучението ще се върнат да охраняват Пунтланд, а властите в Пунтланд не бяха заели позиция.

Сомалия се готви да поеме изцяло отговорност за своята сигурност, докато мисията на Африканския съюз се изтегля поетапно, отбелязва The Defense Post. Разрешението на Съвета за сигурност на ООН за Мисията на Африканския съюз за подкрепа и стабилизиране в Сомалия (AUSSOM) изтича на 31 декември 2026 г. По данни на Reuters Вашингтон е готов да подкрепи само свиване в рамките на 12 месеца на логистичната Служба на ООН за подкрепа в Сомалия (UNSOS) от януари, последвано от закриването ѝ. Държавният департамент заяви, че САЩ повече няма да финансират службата, чийто бюджет е около 500 млн. долара. The Defense Post добавя, че устойчивостта на новите части ще зависи от заплатите, от задържането на войниците на служба и от снабдяването на фронта с боеприпаси.

Хронологията показва, че Рияд се е включил в програма, която вече е била в ход. Курсът е започнал преди споразумението от февруари, а саудитското участие се изразява във финансиране и надзор. Инструкторите идват от други държави. Кралството не е и единственият покровител на сомалийските въоръжени сили. The Standard припомня споразумения за обучение и подкрепа с Турция, САЩ, ОАЕ, Египет, Еритрея и Уганда, а през януари Могадишу подписа отбранителен пакт и с Катар. The Reporter отбелязва опасения, че частите, подготвени по различни програми, използват различни методи, а лоялността им след завършването остава неясна. Дали саудитските пари изграждат армия, или още една отделна формация в нея, ще покажат три неща: дали завършилите ще бъдат разпределени в обявени бригади и изпратени срещу „Ал-Шабаб“, дали следващият випуск ще доближи тавана от 5000 души и дали Етиопия ще върне задържаните в Джиджига с обяснение, което съвпада с версията за отпуск.

Самолет на flydubai кацна в Табук след насилие в пилотската кабина

🇮🇱✈️🇸🇦 Boeing 737 MAX 8 на flydubai кацна безопасно на летище Табук в Саудитска Арабия, след като по време на редовен пътнически полет от Дубай за Тел Авив рязко загуби половината от височината си, от 10 км до около 5 км. На борда са били около 180 души, повечето от които израелски граждани. Премиерът Бенямин Нетаняху заяви, че вторият пилот е намушкал колегата си, след което е опитал да разбие самолета с пътниците. Министърът на отбраната Израел Кац описа случилото се като неуспешен опит за „джихадистки терористичен акт“, осуетен от пътници. Авиокомпанията съобщава единствено за спречкване между пилотите в кабината по неизвестни мотиви.

Събитията от 30 септември започват около 2 часа и 15 минути след излитането на полет FZ1073. Различните публикации посочват различни стойности за загубената височина и колко точно продължава снижаването: около 17 000 фута за под две минути в основния материал на Times of Israel и над 14 000 фута за 30 секунди според други данни от проследяването на полета. Според същото издание скоростта се вдига от 411 до 600 възела, а през следващия час височината продължава да се променя. Самолетът навлиза за кратък период от време във въздушното пространство на Йордания, след което се завръща над Саудитска Арабия. В 05:31 ч. транспондерът (устройството, което предава на радарите идентификацията на самолета и аварийните му сигнали) подава код 7700, международния сигнал за общо бедствие. В 05:38 ч. последва код 7500, който е предвиден за незаконна намеса, най-често отвличане. Според Aerotime в 06:28 ч. кодът отново е 7700.

Самолетът каца в Табук в 9:45 ч. местно време, според компанията, която управлява летището. Капитанът и колегата му са ранени, поради което са откарани в болница. Снимки, направени след кацането му, показват липсваща част от кормилото за направление на опашката. Арик Цер, бивш шеф на охраната на полетите в Шин Бет, свързва тази повреда със стремителното спускане, а не с външно въздействие.

За случилото се в самолета се знае преди всичко от разказите на пътниците. Цвика Манес разказа за Times of Israel, че член на екипажа влиза в пилотската кабина и изхвърля втория пилот от нея. След това самият Манес и още двама израелци се хвърлят върху втория пилот и го връзват със слушалките от седалките. По данни на изданието обезвреждането отнема 20–25 минути. Друг свидетел, Даниел, чува борба, след която самолетът пропада с носа надолу, а жена вижда кръв и човек, намушкан с джобно ножче. Видеозаписи от самолета показват ранения капитан на пода пред кабината, заобиколен от хора, които му оказват първа помощ. Вързаният нападател се намира наблизо. Лекар сред пътниците оказва помощ на капитана.

Разказите се разминават по въпроса кой поема управлението след това. Нетаняху и Даниел говорят за пилоти, пътували като пътници, а авиокомпанията — за членове на екипажа, пътували с полета. Jerusalem Post пише, че на борда е имало допълнителни пилоти, тъй като евентуално заобикаляне по маршрута е можело да доведе до превишаване на допустимите часове работа на основния екипаж. Манес разказва, че пътникът Янив хваща щурвала и изправя машината. Самият Янив споделя пред Нетаняху, че е обезвредил нападателя и стабилизирал полета.

Оценката на властите в Израел се претърпя промяна през деня. В първите часове източници от службите за сигурност говореха за спречкване между пилотите, а Канал 12 съобщи, че случаят не изглежда свързан със сигурността, а сигнал може да е подаден неволно. Към 10:45 кабинетът на премиера обяви, че положението се намира под контрол. Изтребители на ВВС бяха вдигнати във въздуха, а според съобщенията израелските диспечери са губили връзка със самолета за „дълги минути“. Началникът на Генералния щаб генерал Ейал Замир обсъди обстановката с висши офицери. До ранния следобед представители на властите не можеха да заявят категорично, че става дума за тероризъм. Сред разглежданите възможности беше и психично разстройство без идеологическа основа, пише Times of Israel.

След това тонът се втвърди. В обръщение Нетаняху каза, че единият от двамата пилоти е намушкал другия и че всички данни сочат опит да разбие самолета заедно с пътниците. В 16:54 Кац заяви, че инцидентът е бил опит за терористичен акт, осуетен „единствено благодарение на смелостта на няколко израелски пътници“. По думите му те са проникнали в пилотската кабина, обезвредили са терориста и са предали управлението на друг екипаж. Кац заяви, че според първоначалните данни целта е била една: самолетът да бъде разбит с всички на борда. Вечерта Канал 12 добави, че Израел смята заподозрения за „самотен вълк“, без признаци за външно ръководство. Публично не са представени данни за мотива.

Авиокомпанията говори по-сдържано. Тя заяви, че в пилотската кабина е имало спречкване, че самолетът е бил овладян от дежурен екипаж, пътувал с полета, и че причините и мотивите са неизвестни и подлежат на официално разследване. Според съобщенията заподозреният е гражданин на Оман, работил в компанията от по-малко от година. Първите израелски съобщения определяха капитана като гражданин на ОАЕ, докато индийски медии го назовават Смит Мачхар и го описват като индиец. Саудитска Арабия разреши аварийно кацане и според Нетаняху е разпитала заподозрения, но първоначално е отказала да позволи на Израел да изпрати самолет за пътниците. Те се върнаха с втори самолет на flydubai, който кацна на летище Бен Гурион в 18:34 ч.

Нетаняху разпореди засилена охрана на израелските и чуждестранни превозвачи, а говорителят му Дорон Спилман заяви, че Израел ще знае самоличността на всеки пилот, навлязъл във въздушното пространство на страната. Министърът на външните работи Гидеон Саар проведе разговор със своя колега от ОАЕ във връзка с сътрудничество „срещу екстремистки елементи“. Същия ден Ynet съобщи и за втори самолет на flydubai към Тел Авив, изпълняващ полет FZ1081, който се е върнал обратно по маршрута си по неясна причина. Няма признак за връзка с FZ1073.

Инцидентът се разигра 4 седмици преди парламентарните избори на 27 октомври и веднага се превърна в част от предизборния спор. Според израелски медии Нетаняху е предупредил едно денонощие по-рано за възможно нападение преди изборите, а съюзниците му представиха случая като потвърждение на неговите опасения. В 14:03 ч. Яир Лапид отговори, че нищо, „дори отдалечено наподобяващо“ сутрешния инцидент, не е било споменато на брифинга по сигурността с премиера на 29 септември вечерта. Той обвини властта, че използва сигурността на Израел за евтини политически цели.

Има два по-ранни случая на опит самолет да бъде разбит от човек на борда, и двата са обяснени с причини, различни от тероризъм. На 24 март 2015 г. вторият пилот на полет 9525 на Germanwings заключи вратата на кабината, остави капитана отвън и насочи машината към Алпите. Загинаха 150 души, а прокуратурата откри данни, че вторият пилот е търсил сведения за методи за самоубийство. На 22 октомври 2023 г. пилот извън служба, пътувал на допълнителна седалка в кабината на полет 2059 на Horizon Air, дръпна ръчките за спиране на горивото. Екипажът върна ръчките в предишното им положение, изведе го от кабината и кацна в Портланд с 83 души на борда. По-късно той обясни, че не е спал над 40 часа, взел е халюциногенни гъби и е смятал, че сънува. Двата случая не казват нищо за мотива на заподозрения при FZ1073, но показват какво трябва да изключи разследването.

Дали Израел ще продължи да счита случая за терористичен акт, зависи от онова, което към момента не е публично известно: показанията на задържания в Саудитска Арабия, записите от кабината и от бордовите самописци и сведенията за миналото на заподозрения. Личен конфликт или здравословна причина биха могли да опровергаят определението на Кац, докато сведения за подготовка и идеологическа мотивация биха го потвърдили. Налице са два аварийни сигнала, подадени един след друг, рязко снижаване и данни, които потвърждават, че и двамата пилоти са ранени.

Нетаняху предупреди за нападение преди изборите, армията не промени оценката си

🇮🇱 Израелският премиер Бенямин Нетаняху заяви, че наблюдава признак за вражеска подготовка за нападение от враговете, да опитат да го нападнат преди изборите за Кнесет на 27 октомври. Армията не подкрепи предупреждението: източници в IDF казват, че думите на министър-председателя не отразяват промяна в оценката ѝ и че конкретни разузнавателни данни за готвено нападение няма.

Нетаняху отправи предупреждение във видео, заснето в авиобаза Тел Ноф и споделено от канцеларията му точно 28 дни преди вота. „Имаме признаци, че преди изборите враговете ни ще се опитат да ни нападнат“, каза той на фона на изтребител. „Не се закачайте с нас, нито сега, нито когато и да било. Дългата ни ръка ще ви стигне навсякъде и по всяко време.“ Не назова нито противника, нито данните, на които стъпва това предупреждение. Заплахата затваряше клип, в който Нетаняху изреди последните удари в Газа: убийството на терориста, отвлякъл Ноа Аргамани и Авинатан Ор на 27 септември и командира на Северната бригада на Хамас в нощта срещу 29 септември. Минути след разпространяването на видеото той беше на предизборна среща в търговски център в Ашдод, заобиколен от засилена охрана, съобщи Israel Hayom.

Отговорът на военните пристигна от анонимни източници. Пред Ynet те подчертаха, че изявлението „не отразява промяна в оценката“, че в последните дни такава няма и готовността не надхвърля обичайната за празниците. Haaretz допълни, че не са издавани специални заповеди за призив на резервисти и на никой фронт не са засечени практически приготовления, които да показват планирана атака срещу Израел.

Няколко официални лица описаха същата картина пред The Jerusalem Post, с уговорката, че тя може да се промени всеки момент. „В повишена готовност сме и следим отблизо действията на Иран. Ескалацията на Западния бряг също може бързо да прерасне в нещо много по-широко. За момента обаче на масата няма конкретно разузнавателно предупреждение“, посочи едно от тях. Друг събеседник на изданието допусна, че под американския военен и икономически натиск Техеран може във всеки момент да реши да изстреля ракети срещу Израел, но описа това като „вариант“, а не като „непосредствена заплаха“. Службите очакват вероятността за нанасяне на удар по страната да се покачва с наближаване на изборния ден и затова IDF е затегнал взаимодействието между ВВС и сухопътните войски. Заседанието за ситуационна оценка, което Нетаняху проведе вечерта на 29 септември, по думите на израелско официално лице е било насрочено няколко дни по-рано.

Първи проверка поиска Гади Айзенкот, бивш началник на Генералния щаб и водач на листата „Яшар!“, която оглавява коалиционния блок срещу Нетаняху. „Ако думите на Нетаняху за заплахите в сигурността са верни това изисква незабавно информиране на опозиционния лидер Яир Лапид. Така ще се уверим, че заплахата наистина е реална, а не политически ход, който има за цел да навреди на предизборната кампания“, заяви той. Лапид се обърна към кабинета на Нетаняху с настояване да бъде информиран. Получи се автоматичен имейл ли? че Нетаняху го информира редовно, последно на 14 септември, и че военният секретар ще го запознае с развитието още същия ден. Лапид поиска повече: среща в четворен състав, с Давид Зини, шеф на службата за вътрешна сигурност Шин Бет, и със съдия Ноам Солберг, председател на ЦИК. Нетаняху прие да се види личнос него късно вечерта. Разговорът продължи около половин час, с участие на военния секретар генерал-майор Гай Маркизено и на разузнавателния офицер от неговия екип.

Канцеларията обяви, че предупреждения за възможни атаки на различни фронтове са изложени подробно. Лапид излезе с друг акцент. „Заплахите за сигурността трябва да се посрещат професионално и отговорно. Сигурността на Израел и базите на армията не са декор за предизборни клипове. Без да влизам в детайли: IDF, Шин Бет и полицията са готови за изборите и няма причина да се всява паника“, заяви той пред Ynet. Добави, че ако Нетаняху наистина е загрижен, трябва да повика на служба 15 000 ултраортодоксални младежи, от които IDF има нужда.

Нито армията, нито Лапид отричат, че рискът се покачва с приближаването на изборите. Спорът е относно новото: министър-председателят говори за признаци за готвен удар, а военните казват, че оценката им не се е променила. Възможно е той да разполага с материал извън военната оценка. На срещата присъства разузнавателният офицер на военния секретариат, а Лапид, който е видял представеното, не оспори съществуването на заплахите, а начина, по който бяха изнесени пред обществото.

Малко под месец по-рано Нетаняху описваше обратна картина. На 3 септември вдигна тост за еврейската Нова година с висшето военно командване в Кирия, щабния комплекс на армията в Тел Авив, в присъствие на министъра на отбраната Израел Кац и началника на Генералния щаб Еял Замир. За режима в Иран каза: „Те не просто не ни нападат. Нападат всички освен нас. Познават силата, мощта на нашата ръка и нашата решимост.“ Тогава обясни въздържаността на противниците със силата на Израел. Без да назове кого има предвид, на 29 септември той обяви, че разполага с признаци за обратното.

Същия ден Кац сподели свое обръщение на видео, след като IDF съобщиха за убийството на командира на Хамас в Северна Газа. Той се закани, че лидерите на групировката в чужбина също са на прицел: „Никой от тези презрени убийци, които изиграха централна роля в клането на 7 октомври, не бива да умре спокойно в леглото си.“ Кац добави, че веднъж са се разминали заради несполука, но следващият път ще дойде. Това е очевиден намек за въздушния удар по събрание на ръководството на групировката в Доха през септември 2025 г. В резултат на удара тогава беше убит местен служител и пет членове на Хамас, но никой от висшите ръководители. По данни на AFP през последните седмици Нетаняху и Кац многократно са предупреждавали Иран, Хизбула и дори Палестинската автономия, че ще отвърнат, ако бъдат нападнати.

Изявлението от Тел Ноф дойде два дни след посещение на Нетаняху в Абу Даби, което в началото пазеха в тайна. На 27 септември, придружен от ръководителя на Мосад Роман Гофман, шефа на Съвет за национална сигурност и военния си секретар, той се срещна с президента на ОАЕ Мохамед бин Зайед. На следващия ден емирската агенция WAM потвърди визитата с кратко съобщение, че двамата са обсъдили двустранните отношения. Това е първото официално емирско потвърждение на посещение на Нетаняху: по-рано тази година Абу Даби отрече бин Зайед да се е срещал с него, след като Йерусалим съобщи за посещение през май. Кабинетът на Нетаняху говори за регионални предизвикателства, а според трима високопоставени израелски служители, цитирани от The Jerusalem Post, разговорът е бил посветен на Иран.

Ynet съобщи, позовавайки се на запознати източници, и за разширена среща с представители на Саудитска Арабия, Мароко, Либия, Йордания и Катар, уредена от Мосад и посветена на Иран и хусите. Никоя от петте не я потвърди. Саудитски източник каза пред Arab News, че в съобщенията за присъствие на саудитски представител няма истина. Отрече и Йордания, а Ynet по-късно уточни, че не може да потвърди, че такава среща е имало.

Associated Press, позовавайки се на човек, запознат с разговора, посочи друга цел на посещението: Биби Нетаняху помолил Мохамед бин Зайед да опровергае новината, че го е предупредил за атаката на Хамас преди 7 октомври 2023 г. Канцеларията нарече съобщението „фалшиви новини“, а емирското изявление не съдържа опровержение. Спорът за предупрежденията започна да се разраства от началото на месеца. На 8 септември Haaretz публикува, че бин Зайед лично е предупредил Нетаняху в края на септември 2023 г., а на 25 септември The New York Times потвърди съобщението с двама свои източници. Дни по-късно The Wall Street Journal добави, че ръководителят на египетското разузнаване Абас Камел се е обадил в канцеларията на Нетаняху в началото на октомври 2023 г. с предупреждение, че Хамас може да се готви за нападение. Нетаняху многократно е отричал да е получавал предупреждения от Египет или ОАЕ.

Така Нетаняху, обвиняван, че не е предал чуждо предупреждение на израелските служби преди 7 октомври, сега отправя свое, което същите служби не потвърждават. Кой е прав, ще си проличи по конкретни неща. За полза от предупреждението биха говорили нови указания на Командването на тила на IDF, което отговаря за гражданската защита, повикване на резервисти или разкрит и осуетен заговор до 27 октомври. Обратното би показала армия, стигаща до изборния ден със същата оценка като на 29 септември. Първата проверка е значително по-близо: дали ще се състои срещата със Зини и Солберг, която Лапид поиска, и дали по време на нея Нетаняху ще изложи признаците си пред хората, които отговарят за провеждането на вота.

CENTCOM събра тайно израелски и арабски военни началници в Германия

🇮🇱🌍🇺🇸 Висши военни представители от Израел и 7 арабски държави са участвали в необявена среща, организирана от началника на Централното командване (CENTCOM) адмирал Брад Купър в уединен ски курорт в Баварските Алпи миналата седмица. Това съобщи Барак Равид в Axios на 15 септември, позовавайки се на израелски официални лица. Според публикацията са участвали официални лица от Саудитска Арабия, ОАЕ, Бахрейн, Кувейт, Катар, Йордания и Египет. Изданието описва срещата като първата в такъв състав, откакто САЩ и Израел започнаха войната срещу Иран на 28 февруари. Преди публикацията нито една от участващите държави не я е обявила публично.

CENTCOM потвърди събитието след излизането на публикацията, но даде малко подробности. Официалният говорител капитан Тим Хокинс заяви, че то е било домакин на „висши военни представители от 8 държави“ на „планирана конференция в Германия“. По думите му те са обсъдили възможностите за задълбочаване на сътрудничеството в сфеата на сигурността в Близкия изток. Изявлението не посочва държавите участнички, конкретното място на срещата или отделните теми. Сведенията за състава и съдържанието на разговорите идват от израелските източници на Axios. Израелските отбранителни сили (IDF) отказаха коментар пред The Times of Israel.

Купър е уверил участниците, че американските военни няма да напуснат региона въпреки иранските удари по базите им. Той ги е запознал с плановете на Вашингтон за увеличаване на търговското корабоплаване в Ормузкия пролив. Началникът на Генералния щаб на IDF генерал-лейтенант Еял Замир е представил данни за израелските операции „на различни фронтове“.

Уверението на Купър идва с оглед на тежки щети, понесени от военната инфраструктура на САЩ в Близкия изток. Анализ на сателитни изображения от The Washington Post показва, че иранските удари са засегнали най-малко 15 американски военни съоръжения в региона. Най-тежки са пораженията по щаба на Пети флот в Бахрейн, които принудиха командването да реорганизира логистиката си в района на Персийския залив. На 28 август Купър обяви международно признатите коридори през Ормуз за разчистени от ирански мини. По думите му Техеран не е изнасял петрол от собствените си брегове, откакто в средата на юли блокадата на пристанищата му беше подновена.

Друг въпрос в регионалните разговори засяга Червено море. Според Axios Израел и Саудитска Арабия са в интензивни дискусии с посредничество от CENTCOM за потенциална израелска военна интервенция срещу сухопътното настъпление към пролива Баб ел-Мандеб, започнато от хутите – йеменското движение „Ансар Аллах“, което получава военна и финансова подкрепа от Ислямската република Иран. Обсъжданата помощ попада в сферата на разузнаването, наблюдението и рекогносцировката (ISR): събиране на информация за противника с въздушни, космически и електронни средства.

По данни на The Media Line помощта би била подобна на тази, която Израел вече оказва на ОАЕ. Източникът на изданието смята за малко вероятно Израел да предприеме настъпателни операции. The Jerusalem Post също потвърждава за тези контакти, позовавайки се на дипломати от региона. Според тези сведения Рияд се е обърнал към Израел през американското командване в търсене на пълна разузнавателна информация за разположението на хутите и бъдещите им оперативни планове. Саудитска Арабия и Израел официално не поддържат дипломатически отношения. Властите в нито една от двете държави не са дали официално потвърждение на контактите.

Разговорите се провеждат в период на тежки загуби на бойното поле в западен Йемен, понесени от силите на международно признатото правителство на страната, подкрепяно от Саудитска Арабия. На 10 септември хутите превзеха пристанищния град Моха и остров Зукар. На следващия ден превзеха останалите острови в района извън техен контрол: Голям и Малък Ханиш и Перим, известен на арабски като Маюн, в пролива Баб ел-Мандеб. „Всичко, което беше под наш контрол по западния бряг, падна“, заяви военнослужещ от силите на правителството, цитиран от The Times of Israel. Международната организация по миграция предупреди, че офанзивата е отнела живота на най-малко 500 души, а други 46 хил. са били принудително разселени. Саудитска Арабия отговори с въздушни удари и прехвърли подкрепления от Аден.

По същото време беше прекъснат и основният саудитски маршрут за износ на петрол, заобикалящ Ормуз. Дронове удариха тръбопровода Изток–Запад в районите на Рияд и Медина, съобщи външно министерство. На 11 септември министерство на енергетиката потвърди, че преносът по тръбите е спрян като предпазна мярка. Преди спирането тръбопроводът доставяше между 4 и 5 млн. барела дневно до пристанище Янбу на Червено море. При ограниченията за морския трафик през Ормузкия пролив той е основният алтернативен маршрут за саудитския петрол. Според Associated Press тръбопроводът ще остане до голяма степен извън строя седмици наред.

Никой не пое отговорност за удара. Анализаторът по сигурността Волфганг Пущай посочва пред Al Jazeera иракските шиитски милиции, подкрепяни от Техерана, като най-вероятния извършител. При отделни удари на хутите по Хамис Мушаит, Абха и Таиф са ранени 13 цивилни, съобщава The Jerusalem Post. На този фон цената на петрола премина 100 долара за барел.

Рияд търси подкрепа и от други партньори, но публично гарантираните ангажименти засега са ограничени. Пакистанският министър на отбраната Хаваджа Асиф заяви пред Geo News на 8 септември, че ако войната в Йемен се пренесе върху Саудитска Арабия, споразумението от Мека „определено ще влезе в действие“. Става въпрос за договора за взаимна отбрана между Пакистан, Саудитска Арабия и Турция, подписан на 7 август. Говорителят на пакистанското външно министерство Саджад Хайдер Хан обаче отбеляза, че преки военни действия срещу йеменските бунтовници не се планират.

По непотвърдени сведения, Исламабад е отклонил саудитската молба с аргумент, че договорът не обхваща война, започнала преди неговото подписване. В същото време Обединеното кралство одобри изпращането на военни съветници към Саудитска Арабия, но остави без отговор молба за оперативна подкрепа, съобщи Bloomberg на 14 септември.

Така в рамките на една седмица се появиха сведения за саудитски искания за помощ в три посоки. Лондон е одобрил изпращането на съветници, Исламабад е заявил готовност да изпълни ангажименти в сферата на отбраната при определени условия, а Израел обмисля да предостави разузнавателна помощ. Последният контакт е политически чувствителен заради липсата на дипломатически отношения между двете държави.

Огласяването също има различни последици за участниците. Публикацията представя Израел като военен събеседник на Саудитска Арабия и Катар, докато арабските участници не коментират срещата публично. За Рияд тя означава публично обвързване с израелското разузнаване в момент, когато ирански съюзници атакуват саудитска територия. Андреас Криг от King's College London посочва допълнително затруднение: според него в столиците на Персийския залив Купър е считан за фигура, прекалено близка към Израел и привърженик на силови действия срещу Ислямската република със съмнителна стратегическа полза.

Съществуват и някои основания срещата да се разглежда като продължение на вече установени контакти. CENTCOM потвърди конференцията в Германия, въпреки че не е назовал участниците. The Jerusalem Post припомня, че такива събирания е имало и преди войната, включително в египетския курорт Шарм ел-Шейх през март 2022 г. В този смисъл сегашните сведения могат да отразяват продължаване на сътрудничество, което съществува от години, без непременно да означават политически пробив.

Наличните сведения показват възможност двустранното сътрудничество между Израл и Саудитска Арабия да остане косвено с посредник CENTCOM и ограничено до предоставянето на разузнавателна информация. Докато тръбопроводът е спрян, а хутите са завзели ключови крайбрежни и островни позиции в близост до пролива Баб ел-Мандеб, Саудитска Арабия се намира под безпрецедентен натиск да търси допълнителна подкрепа в сферата на отбраната и сигурността. Публичното мълчание не гарантира поверителност, тъй като на 15 септември данните за израелско участие изтекоха в публичното пространство от Axios.

📸 Снимка: Ръководителят на Централното командване на САЩ (CENTCOM) адмирал Брад Купър по време на изслушване в Комисията по въоръжените сили на Сената, Вашингтон, окръг Колумбия, на 14 май 2026 г. (Win McNamee/Getty Images)

AWS обяви безвъзвратна загуба на клиентски данни след иранските удари в Залива

🇦🇪💾🇧🇭 Част от клиентските данни в инфраструктурата на Amazon Web Services (AWS) в Бахрейн и ОАЕ са безвъзвратно загубени след ирански удари по центрове за данни на компанията. Облачното звено на Amazon съобщи това на 15 септември на страницата си за състоянието на услугите – над 6 месеца след първото нападение. Сведеният бяха отразени в Reuters и The Wall Street Journal. Загубата засяга информация, съхранявана само в Бахрейн, и данни в една от трите зони на достъпност в Емирствата – mec1-az2. AWS не уточнява кой от ударите е причинил необратимите загуби.

Зоната на достъпност включва центрове за данни със собствено захранване, охлаждане и мрежова връзка. Отделянето от съседните зони има за цел да ограничи последиците при повреда в някоя от тях. Облачният регион включва няколко такива зони. В Бахрейн щетите засягат няколко зони едновременно и според AWS „надхвърлят онова, което нашите регионални услуги и услугите с няколко зони на достъпност са създадени да издържат“. „Не мисля, че досега облачен регион е губил клиентски данни заради въздушен удар“, заяви пред The Wall Street Journal Дъг Мадъри, който ръководи анализа на интернет инфраструктурата в Infoblox, компания за киберсигурност.

Първите поражения са от първите дни на съвместната въздушна кампания на САЩ и Израел срещу режима в Ислямска република Иран, започнала на 28 февруари. На 1 март „обекти“ удариха център за данни в зона mec1-az2 в ОАЕ, предизвикаха искри и пожар, след което захранването беше спряно. Скоро след това AWS потвърди, че физическите поражения в двата региона са причинени от дронове. В ОАЕ две съоръжения са получили директни попадения. В Бахрейн през март дрон падна в близост до център за данни и експлози повреди инфраструктурата му. Така през първата седмица на войната бяха засегнати общо 3 центъра за данни. Прекъсването на услугите се отрази на банкови и платежни системи, приложения за доставки и корпоративен софтуер в целия Залив, отбелязва Fortune.

Пожарите са само част от пораженията. Властите спряха електричеството, а водата, използвана при гасене, нанесе нови щети по оборудването. Сле ударите през март Amazon отправи препоръка към своите клиенти да пренесат данните си в други региони, като САЩ и Европа, и повечето го сториха. За възстановяването на информацията решаващо е наличието на използваемо копие извън засегнатата инфраструктура. Данните, съхранявани само на унищожено оборудване, не могат да бъдат върнати.

На 2 април Корпусът на стражите на ислямската революция (IRGC), отделен от редовните въоръжени сили на Иран, пое отговорност за нов удар по обект на AWS в Бахрейн. Иранските военни заявиха, че атакуват центрове за данни, които обслужват военните и разузнавателните операции на „врага“. Министерство на вътрешните работи на Кралство Бахрейн потвърди, че гражданска защита е гасила пожар в обекта. През април извън строя излезе и втора бахрейнска зона.

Ударът от 2 април беше нанесен 6 дни преди примирието между Вашингтон и Техеран, което се запази до 8 юли. Последната актуализация на AWS за Бахрейн преди съобщението от септември беше извършена на 30 април. Когато на 21 юли IRGC обяви, че е унищожил с крилати ракети „инфраструктура на център за данни“ на американския доставчик в страната, услугите в региона вече бяха прекъснати от месеци.

Иран представи удара през юли като отговор на въздушен удар на САЩ срещу строящата се АЕЦ Дарховин. Изображения, заснети от европейски сателити Sentinel-2, разгледани и анализирани от Bloomberg и ACLED, показват структурни поражения и следи от пожар в два центъра за данни на AWS – в Залак и Аскар. Amazon тогава не потвърди нападението, а съобщението от 15 септември не свързва загубата на данни с конкретен удар.

За клиентите, които не са пренесли данните си навреме, AWS описва мерки за възстановяване на работата. „Помогнахме на останалите клиенти да възстановят своята работа в други региони, използвайки резервни копия, където ги има, или въведохме алтернативни решения, за да ограничим последиците от недостъпни данни“, пише Amazon. Компанията обещава следваща информация за Бахрейн в началото на 2027 г., но не посочва срок за засегнатата зона в ОАЕ. AWS има 9 зони на достъп в Близкия изток (по 3 в ОАЕ, Бахрейн и Израел) и подготвя още 3 в Саудитска Арабия.

Загубата поставя под натиск амбицията, с която Абу Даби и Рияд привличат американските технологични гиганти: да превърнат Персийския залив в един от водещите световни центрове за изчислителна мощност, включително за изкуствен интелект. Проектите са на стойност десетки милиарди долари, а пораженията в Бахрейн показват съществен риск за тези инвестиции. „Просто не мисля, че изобщо се опитват да строят тези съоръжения така, че да издържат на ракетни удари“, казва Мадъри. Според анализ на The Wall Street Journal от 14 септември представители на властите в ОАЕ са обсъждали изграждане на центрове за данни под земята и разполагане на системи за антидрон защита около тях. И двете мерки биха увеличили и без това високата цена на проектите.

През пролетта IRGC заплаши американски технологични компании, които обвинява в съучастие в ударите по Иран, посочвайки конкретно Microsoft, Oracle, Alphabet и Nvidia. Корпусът обоснова и удара по обекта в Бахрейн с твърдението, че Amazon подкрепя американските военни.

Въпреки това част от компаниите продължават своите проекти в Залива. Изобилието от местни капитали и очакването войната в крайна сметка да приключи могат да обяснят решението им. Допълнителната защита на вече започнатите съоръжения също може да се окаже по-евтина и бърза от строителство на друго. През август Amazon и Microsoft заявиха поотделно, че ще открият центрове за данни в Саудитска Арабия до края на 2026 г. В края на 2025 г. Microsoft сключи сделка за център с мощност 200 мегавата в Абу Даби, чието строителство вече е започнало.

Запазените планове на Amazon и Microsoft показват, че поне част от инвестициите ще продължат въпреки щетите в Бахрейн. Ако дискутираните защитни мерки се приложат, те ще увеличат разходите. Откриването на саудитските облачни региони в обявения срок би потвърдило изпълнението на инвестиционния план, но включването на подземно строителство или защита от дронове в договорите за обектите в ОАЕ би показало как компаниите се приспособяват към военния риск.

Отлагането на саудитските проекти би било сигнал за евентуално забавяне, без да установи автоматично конкретната причина за това. Евентуално изявление на AWS в началото на следващата година, че регионът на Бахрейн няма да бъде възстановен, би означавало трайно ограничаване на местната ѝ инфраструктура. Засега компанията не уточнява дали ще възстанови региона. „Оставаме решени да подкрепим дългосрочно своите клиенти в Бахрейн“, пише облачният доставчик.

📸 Снимка: Център за данни на Amazon Web Services в Абу Даби, ОАЕ, заснет в деня след като беше поразен от ирански дрон, 2 март 2026 г. (Planet Labs PBC)

Предупреждението от Абу Даби преди 7 октомври не стигна до службите

🇮🇱📞🇦🇪 Президентът на ОАЕ Мохамед бин Зайед се обажда лично по телефона на израелския премиер Бенямин Нетаняху десетина дни преди 7 октомври 2023 г. и го предупреждава, че лидерът на Хамас Яхия Синвар готви мащабно нападение срещу Израел. Разговорът продължава 45 минути, след което премиерът не го споменава пред нито един от ръководителите на израелските служби за сигурност.

Това твърди разследване, публикувано на 8 септември 2026 г. от Haaretz. Негови автори са Шломи Елдар и Рут Ювал, които са го подготвили за книгата си „Заложници: 843 дни изоставяне“ на издателство Kinneret Zmora. Те се позовават на трима високопоставени източници от чужбина, запознати със съдържанието на разговора, както и на десетки събеседници в Израел и извън него, записи, кореспонденция и вътрешни документи.

Канцеларията на Нетаняху определи направеното твърдение като абсолютна лъжа. „Премиерът Нетаняху не е разговарял с президента на ОАЕ през въпросния период и не е получавал предупреждение от него“, гласи отговорът. Бин Зайед не отговори на запитване от изданието.

Две обстоятелства обаче са потвърдени пряко от участници в събитията. Бившият ръководител на службата за вътрешна сигурност Шин Бет – Ронен Бар, и бившият началник на Генералния щаб генерал Херци Халеви споделиха пред Haaretz, че не са били уведомени за предупреждение, отправено от ОАЕ. Бившият премиер Нафтали Бенет пък каза пред радиостанция 103FM: „Казвам ви, че знам: този факт е верен.“

Сходно предупреждение постъпва в израелските служби по още един канал по-рано същия месец. Следата води към преговори, които по това време вече са били в задънена улица. Разследването ги проследява от самото начало до първите месеци на 2023 г. Тогава след идването на новото правителство Израел започва тайни разговори с Хамас за худна – временно примирие, замислено като първата стъпка към окончателно уреждане на ситуацията в ивицата Газа. Синвар възлага задачата на Гази Хамад от политическото бюро на групировката, който говори иврит и е участвал в контактите за освобождаване на Гилад Шалит.

В преговорите е привлечен и представител на Фатах от най-високо ниво, който също владее иврит и звучи приемливо и за двете страни. Заради опасения за живота му Haaretz решава да го обозначава с псевдоним. Той пренася съобщенията, така че директният контакт между двете страни да остане скрит. Комуникацията на практика се води в реално време: посредникът и Хамад се срещат в дома на Насер Сарадж в Газа, бивш заместник-директор в министерството по гражданските въпроси на Палестинската автономия, а на линията от израелска страна е Ади Ротем, отговорник за заложниците и безследно изчезналите в Шин Бет.

До лятото на 2023 г. икономическите въпросив споразумението изглеждат готови: постепенно разхлабване на блокадата, повече храни и суровини, търговски зони по границите с Израел и Египет, безопасен коридор до летището в Шарм ел Шейх и доставка на газ от находището „Газа Марин“.

В един момент остава да бъде решен най-чувствителният въпрос. В замяна на освобождаването на Авера Менгисту, Хишам ал-Сайед и телата на Хадар Голдин и Орон Шаул, Хамас първоначално настоява да бъдат освободени 500 палестински затворници, след което понижава броя наполовина и накрая – до 50. Шин Бет са склонни да се съгласят с пускането на 30, от които 20 с доживотни присъди. Според израелски източник, участвал в подготовката на срещите, в края на август 2023 г. Нетаняху дава зелена светлина за тази бройка и остава само министерската комисия по заложниците и безследно изчезналите да даде своето съгласие.

Комисията така и не е свикана. Пред служители на Шин Бет Нетаняху се аргументира с опасения относно евентуално изтичане на информация в медиите. Въпросът е оставен без окончателен отговор седмица след седмица.

В началото на септември 2023 г. Синвар прекъсва всякакъв контакт с преговорния екип без предварително предупреждение. „Просто изчезна от нашия радар, изпари се“, спомня си висш служител на Шин Бет. Малко по-късно лидерът на Хамас намира посредника от Фатах за разговор на четири очи и настоява да предаде на израелската страна, че ако няма движение, подготвя огромна изненада. Тогава за първи път използвал думата „зилзал“ (в превод – земетресение).

Посредникът се обръща към свой близък приятел – палестинец от ивицата Газа, който от години пребивава в Абу Даби и става личен съветник на емиратския президент. Последният изслушва всучко и накрая задава въпрос какво значи казаното. Ако Синвар използва думата „зилзал“, означава, че говори за война, отвръща му съветникът, но веднага пояснява, че това е лично негово тълкуване.

Бин Зайед взима решение да не предава предупреждението, преди да получи по-сигурно потвърждение, тъй като се опасява, че информация за подготвяна операция на Хамас може да предизвика изпреварващ удар от израелската армия, който да подпали региона.

Затова посредникът е изпратен на втора среща в ивицата Газа в средата на септември. Този път лидерът на Хамас не оставя място за интерпретации. „Предайте им, че готвя майката на всички изненади. Ужасяваща операция. Нещо изключително“, заявил недвусмислено той, настоявайки за думите му да бъдат предадени буквално.

Оттук нататък сигналът поема по два отделни канала.

Първият е израелският и информацията по него достига до службите. На 15 септември 2023 г. посредникът и емиратският съветник предават предупреждението на Шин Бет, чийто ръководител Ронен Бар настоява за незабавен разговор с Нетаняху, уреден от военния му секретар Ави Гил, в който го запознава със заплахите на Синвар за „земетресение“. Взето е решение за свикване на съвещание с всички служби по сигурността.

Такова се провежда на 17 септември с участието на министъра на отбраната Йоав Галант и служители на военното разузнаване. По-късно същия ден в кабинета на премиера се състои и работна среща, на която са поканени Мосад и Съветът за национална сигурност. Там представители на Шин Бет съпоставят заплахата с нови разузнавателни материали и стигат до предварителна оценка, според която Синвар вероятно се готви да се добере до Елизабет Цурков – израелска изследователка, отвлечена в Ирак – за да повиши цената при бъдеща размяна на затворници.

Бар изрично подчертава предварителния характер на оценката, поради което сигналът трябва да се приеме сериозно, тъй като разкрива отслабване на израелското възпиране. Според него Израел и Хамас поемат по пътя към неизбежен сблъсък. Той предлага внезапен и мощен изпреварващ удар за бързо неутрализиране на заплахата или най-малкото засилване на отбраната в ивицата Газа и Западния бряг преди предстоящите еврейски празници. Съвещанието приключва без взети решения.

Вторият канал е личният контакт през Абу Даби – и според Haaretz информацията спира при Нетаняху. Тъй като Израел не реагира на отправеното по служебен ред предупреждение, бин Зайед решава да разговаря лично с премиера. За подобни разговори има установена процедура: дипломат от посолството на ОАЕ носи в канцеларията специално устройство, което гарантира поверителността на връзката.

В края на септември 2023 г. президентът на ОАЕ се обажда от президентския дворец в Абу Даби и настоява Израел да се подготви. Едновременно с това препоръчва да се търси икономическо решение за ситуацията в ивицата и да се намали напрежението на Западния бряг.

Нетаняху отговаря спокойно, тъй като според него Хамас се готви да действа на Западния бряг, а Израел е подготвен за всякакво развитие. По-късно бин Зайед преразказва дословно разговора пред директора на ЦРУ Уилям Бърнс, на когото споделя усещането си, че там всеки момент ще избухне нещо.

По същото време в канцеларията на Нетаняху постъпва второ задгранично предупреждение. Ръководителят на египетското общо разузнаване генерал Абас Камел споделя за нещо необичайно – ужасяваща операция, която Хамас се готви да предприеме. Отговорът на Нетаняху е предаден от журналистката Смадар Пери от Yedioth Ahronoth: „За Газа имаме ясна картина, контролираме положението. Проблемът ни е Западният бряг и натам пренасочваме сили.“

Нетаняху не споделя за нито едно от двете обаждания пред участниците в съвещанията на 17 септември.

„Ако знаехме за предупрежденията, това щеше да ни накара да придадем по-голяма тежест на първото съобщение, което получихме от Синвар“, споделя пред Haaretz ръководен служител на Шин Бет. „Вероятно щеше да изясни и какво стои зад неговото внезапно оттегляне от разговорите в началото на септември. Възможно е да бяхме събрали две и две и да бяхме стигнали до съвсем различно заключение, което да промени цялостната ни оценка.“

И до ден-днешен в разузнавателната общност няма консенсус защо Синвар изобщо е изпратил подобно предупреждение. Един от ръководните фактори в Шин Бет формулира две възможности. Първата е, че му е дошло до гуша от протакането на отсрещната страна и по този начин е искал да я принуди да се съгласи на споразумение, без самият той да бърза към война. Втората, предпочитана като хипотеза сред служителите на Шин Бет, е, че това е съзнателен ход за заблуда, служил като проверка на израелската готовност.

На 1 октомври 2023 г. в рамките на обсъждане относно безредиците по оградата и намеренията на Хамас да извърши нападение на Западния бряг, Бар отново предлага удари по ръководството, включително по Синвар, който според него е започнал да демонстрира все по-голяма самонадеяност.

Отговорът е същият, както и предишните пъти: подгответе ми планове и ще ги обмисля. Нетаняху не изрича директен отказ нито веднъж, обяснява офицер от висшето ръководство на отбраната. Според него това бил начинът на премиера да отлага решението на проблема.

В обобщението си Нетаняху разпорежда подготовката на такава оперативна възможност да продължи, но засега ситуацията да бъде успокоена.

Зилзалът идва в 6:29 ч. на 7 октомври 2023 г.

Формулата на отрицанието не е нова. Предупреждението на Абас Камел е публикувано още на 9 октомври 2023 г. от Ynet, а отговорът на канцеларията му и тогава беше същият: лъжа.

Четиримата израелци, около които преговорите бяха забуксували, бяха върнати в Израел едва след войната и по друг начин. Менгисту и ал-Сайед бяха освободени на 22 февруари 2025 г. Тялото на Орон Шаул беше извадено от ивицата Газа при специална операция, проведена от ЦАХАЛ на 19 януари 2025 г. Това на Хадар Голдин беше върнато през ноември 2025 г.

Спорът дали обаждането от Абу Даби действително се е състояло може да бъде решен с документи, но не и само с журналистическо разследване. Още повече при наличието на ясна процедурна следа: специалното устройство от посолството на ОАЕ, внесено в кабинета за разговорите; военният секретар, който ги урежда, и служебната документация, в която те би трябвало да бъдат регистрирани. Достъп до нея има само орган с правомощия да изисква документи.

Държавна анкетна комисия за 7 октомври все още няма. На 6 юли 2026 г. Кнесетът прие на първо четене законопроект за създаването на такъв орган, внесен от управляващата коалиция, но  гласуването беше бойкотирано от опозицията с аргумента, че съставът му няма да бъде независим. През август главният прокурор Гали Бахарав-Миара поиска от Върховния съд решението да се отложи до съставянето на ново правителство след изборие наесен. Кнесетът обяви саморазпускане на 17 юли, а изборите за новия му състав са насрочени за 27 октомври.

Дотогава служебната документация, която може окончателно да потвърди или отхвърли предупрежденията от Абу Даби и Кайро, остава в канцеларията на премиера, който твърди, че такива никога не са получавани.

Анализ: Ударите край Ейл, мълчанието на Анкара и версията за Емирствата

🇸🇴🎯 Въздушните удари по крайбрежието на Пунтланд са дело на ОАЕ, а не на Турция, и имат за цел да ѝ припишат отговорност за смъртта на цивилни рибари. Това твърди Башир Хаши Юсуф, популярният сомалийски журналист и военен анализатор, броени часове след нова атака по същото крайбрежие, при която загинаха най-малко девет души.

Началото на поредицата от събития е на 17 август. 8 въоръжени мъже превземат товарния кораб „Лутуф“ на около 3,5 морски мили от Марея, окръг Ейл. Корабът плава под камерунски флаг и е собственост на турска компания. По думите на държавен служител в Могадишу, цитиран от Associated Press, той превозва оръжие, комуникационна и сателитна техника за турския военен учебен център в Могадишу.

Екипажът се състои от 10 души: 6 индийци, турчин, грузинец и 2 сръбски охранители. Пиратите го откарват към брега при Гармаал, в окръг Дангорайо, и го задържат там. Същата група е свързвана и с отвличането на кораба „Суорд“ през април. Пиратството по това крайбрежие отново е в подем, като само през последните месеци бяха отвлечени няколко търговски кораба.

На 18 август малка лодка доставя кат – стимулиращо растение, което се дъвче от местните. На връщане към сушата лодката е поразена от въздуха. Четирима мъже загиват, а двама ранени са откарани в Гароуе.

Службите за сигурност на Пунтланд първоначално описват мъжете като заподозрени пирати и посочват, че ударът е бил нанесен от турски дрон. На погребението в Гармаал два дни по-късно роднините на жертвите също обвиняват Турция и заедно с местните старейшини настояват, че убитите са рибари.

На 21 август Министерството на сигурността и разоръжаването на Пунтланд излезе с официално изявление, в което определя загиналите като мирни жители и иска обяснение от държавата, разпоредила удара, без да я назове. В документа са посочени два отделни случая (на 18 и 20 август) и се говори за удари, нанесени от чуждестранни бойни кораби срещу мирни хора и тяхното имущество. Вторият случай е описан като обстрел от море, а не като въздушен удар.

Бившият външен министър Абдисаид Мусе Али беше по-категоричен и още ден преди това обвини Турция в „клане“ на негови сънародници. Исканията на Гароуе се свеждат до 4 въпроса, изброени от WardheerNews: кой е извършил удара, кой го е разрешил, какви разузнавателни данни са го обосновали и уведомени ли са били властите на Пунтланд.

Министерството отправи и обвинение: според него зад възраждането на пиратството по това крайбрежие стоят външни сили и покровители с политическо и финансово влияние.

Отговорът на федералните власти в Могадишу пристигна на 22 август и придаде неочакван обрат на спора. Заместник-министърът на отбраната Омар Али Абди заяви пред журналисти, че властите са предварително уведомени за удара, защити операцията и попита с какви доказателства разполага Пунтланд, че убитите са цивилни, а не пирати.

Абди добави, че федералното правителство е законният орган, който разрешава действия срещу пиратски групи по сомалийското крайбрежие, и обеща изчерпателен доклад.

Анкара запазва мълчание. BBC се обърна към турското външно министерство на 19 август и получи отговор, че ведомството не разполага с информация за случилото се. Турция публично поиска освобождаването на „Лутуф“, но нито потвърди, нито отрече, че е нанесла удара.

Подобна практика не е нова. Турската държава досега никога не е поемала отговорност за конкретен удар в Сомалия, запазвайки мълчание дори когато местни общности съобщават за десетки цивилни жертви при удари на турски дронове. Дни преди случая в Гармаал онлайн бяха разпространени кадри, които показват жители на Югозападния щат да горят турско знаме в знак на протест срещу удари, отнели човешки живот и добитък.

Турското присъствие във водите край Сомалия е част от дългосрочна военна политика. На 10 февруари парламентът в Анкара поднови с още 1 година мандата за военноморско разгръщане и остави обхвата, продължителността и оперативните подробности да бъдат определени от президента. Мисията започва през 2009 г. и е най-продължителната задгранична операция на турския флот.

През април корабна група, включваща фрегатата TCG Gökova, десантния кораб TCG Sancaktar и корветата TCG Bafra, придружи сондажния кораб Çağrı Bey до Могадишу. Турция е доставила на сомалийската армия безпилотни апарати Bayraktar TB2 и Akıncı, както и ударни хеликоптери T129 ATAK.

Анкара получи и права за проучване на въглеводороди в сомалийския шелф, а за охраната на сондажната площадка изпрати елитни части. Тя поддържа стотици военнослужещи в страната и обучава сомалийски специални подразделения. Около отвлечения „Лутуф“ са били наблюдавани турски разузнавателни дронове и морски хеликоптери.

На 23 август ударите бяха подновени. По данни на местните власти, цитирани от Hiiraan Online, поне 9 души са загинали при Аргеегто, между селищата Джиифле и Динауда-Дигдиг в окръг Годобджиираан. Местното издание Puntland Post съобщава за до 7 жертви.

Нито държава, нито военна структура пое отговорност. В района е имало съобщения за присъствие на турски военни кораби, а „Лутуф“ е бил откаран наблизо няколко дни по-рано. Съдбата на десетимата моряци на борда остава неизвестна.

На този фон се появи твърдението на Хаши Юсуф. Той е бивш редактор на вестник Xog-Ogaal и от месеци последователно критикува политиката на Абу Даби. На 29 октомври 2025 г. той описа бързореагиращата сила на пунтландския президент Саид Абдулахи Дени като копие на суданските Сили за бърза подкрепа, финансирано, обучавано и въоръжавано от Емирствата. От Могадишу Юсуф пише и срещу по-широкото емирско присъствие в страната.

Емирското присъствие в Сомалия обаче отслабва от началото на годината. На 26 декември 2025 г. Израел призна Сомалиленд и стана първата държава, предприела такава стъпка след обявяването на независимостта му през 1991 г. Според публикации на Middle East Eye Абу Даби е съдействал за преговорите, довели до признаването, което предизвика рязко влошаване на отношенията с Могадишу.

На 8 януари сомалийският кабинет забрани на емирските военни и товарни самолети да използват въздушното пространство на страната. Четири дни по-късно правителството анулира всички споразумения с Емирствата, включително тези за пристанищата Бербера, Босасо и Кисмайо. На 10 февруари Сомалия и Саудитска Арабия подписаха споразумение за военно сътрудничество.

Оттогава емирската база в Босасо приема предимно евакуационни полети. Между началото на 2024 и началото на 2025 г. обектът беше разширен с нови хеликоптерни площадки, хангари за безпилотни апарати и радар с покритие от повече от 400 километра над Аденския залив.

В дните непосредствено след забраната Middle East Eye регистрира средно по шест транспортни самолета Ил-76 дневно, натоварени с персонал и тежка техника. Босасо се намира на брега на Аденския залив. Ейл, Гармаал и Джиифле са на индоокеанското крайбрежие, от другата страна на полуострова.

Тук версията на Хаши Юсуф се сблъсква с видимо противоречие. Ако ударите са били емирски и са целели да припишат на Анкара отговорността за чужди жертви, най-пряко засегнат би бил самият Могадишу – най-близкият сомалийски партньор на Турция и правителството, което през януари прекрати споразуменията с ОАЕ.

Вместо това федералните власти обявиха, че са били предварително уведомени, и защитиха операцията. За да бъде версията на Юсуф вярна, заместник-министърът на отбраната би трябвало да прикрива чужд удар, който уврежда интересите на собствената му страна.

Твърдението обаче не е напълно лишено от косвени основания. Никой не пое отговорност за нито един от случаите. Ударът на 18 август е бил нанесен от въздуха, а този на 20 август – от море, което означава, че са използвани различни платформи.

Обвинението на Гароуе, че зад пиратството стоят външни покровители, няма конкретно назован адресат и може да бъде отнесено към повече от една страна. Товарът на „Лутуф“ е представлявал турско имущество, което значи, че отвличането на кораба е прекъснало турска снабдителна линия, независимо кой точно стои зад него.

Спорът се развива на фона на вече дълбоко влошени отношения, включително по въпроса за риболова. На 5 юли Пунтланд забрани на турската компания SOMTURK – рибарското подразделение на военния пенсионен фонд Oyak – да работи във водите под юрисдикцията на региона, обявил едностранно своята независимост на 23 юли 1998 г. Лицензът беше издаден от Могадишу за цялата морска зона на Сомалия, без съгласуване с Гароуе.

Крайбрежието на Пунтланд е сред най-богатите риболовни зони в страната, а сезонът за жълтопера риба тон продължава от ноември до април. Анализаторът Рашид Абди описа действията на Анкара като подкрепа за Могадишу в конфликта му с ръководството на Пунтланд. Шест седмици по-късно на същото крайбрежие загиват четирима души, които администрацията на региона определя като рибари.

Рано сутринта на 5 август силите на Гароуе превзеха с щурм базата на Пунтландските сили за сигурност в Галкайо, а след това и техния щаб в Босасо. Въпреки името си формацията не е подчинена на властите на щата: създадена е през 2002 г. от ЦРУ като подразделение за борба с тероризма със седалище в Босасо, което през октомври 2024 г. беше обявено за част от Сомалийската национална армия, с финансиране и снабдяване от федералните власти. Пунтланд отхвърли решението с аргумента, че според конституцията нямат право да признават или разполагат въоръжени групи на територията на щата без неговото съгласие.

Така формирование, изградено извън командването на Гароуе, беше ликвидирано в рамките на седмица. 17 дни по-късно същата федерална власт, чиито съюзници бяха изтласкани от Галкайо, заяви, че именно тя е законният орган, който разрешава употребата на сила по крайбрежието на Пунтланд.

Оттук нататък въпросът кой е стрелял придобива по-голяма тежест от въпроса какво точно е било ударено, тъй като интересите на страните предполагат различни версии за предполагаемия извършител. Пунтланд печели политически, ако убитите са рибари, а нападателят е чужд и е действал без неговото разрешение. Могадишу печели, ако те са пирати, а операцията е разрешена от федералното правителство.

Хаши Юсуф предлага трета версия, според която Анкара е жертва на чужда постановка, а ОАЕ продължава да действа срещу интересите на сомалийската държава дори след изтласкването си от страната. Нито една от трите версии не може да бъде доказана само с политическо изявление. Необходима е материална следа.

За рибарите от Нугаал практическата разлика между трите версии е нулева. За Сомалия въпросът кой може да разрешава употребата на сила по нейното крайбрежие стои редом с въпроса кой командва въоръжените формирования на самия бряг. През август вторият спор вече се води с оръжие в Галкайо и Босасо.

Нощният коридор през Ормуз: официалните числа са двойно над проследените

🇺🇸🛢️⚓ 15-20 танкера преминават всяка нощ през южния канал на Ормузкия проток, а средният износ на петрол по този маршрут вече доближава 10 милиона барела на ден. Това заявиха пред Axios двама официални представители на САЩ, единият от които има пряк достъп до информация за операцията. Търговските компании, които проследяват трафика по водния път, отчитат близо два пъти по-малък обем. Зад това разминаване стои въпросът дали Вашингтон действително е отнел на Техеран лоста, на който Иран разчита в преговорите.

Публикацията от 19 август описва механизъм, който не беше представян с подобна степен на подробност. Оперативната група, която организира транзита, се ръководи от щаба на 82-ра въздушно-десантна дивизия във Форт Браг, Северна Каролина. Всеки ден тя изготвя два списъка: единия – на корабите, които излизат от Персийския залив към Арабско море, а другия – на наетите празни танкери, влизащи по обратния маршрут, за да натоварят петрол в пристанища на ОАЕ, Бахрейн и Кувейт. През нощта те потеглят в две колони, всяка в собствен времеви прозорец. Групата работи в координация с въоръжените сили на държавите от Залива. „Контролираме южната лента на Ормузкия проток вече два месеца. Корпусът на стражите на Ислямската революция (IRGC) може да пречи, но не той владее протока, а ние“, заяви единият от служителите.

Самият маршрут не е нов, но не става дума за конвойна операция. Оманската лента, разположена южно от установената система за разделно движение, беше описана още на 5 юни в циркуляр на INTERTANKO – най-голямото сдружение на танкерни оператори. Доналд Тръмп я обяви публично пет дни по-късно. Указанията, които американските военни изпратиха на компаниите от сектора, ясно очертават обхвата на защитата: бойни кораби не съпровождат търговските съдове, американски войници не се качват на борда, участието е доброволно, а капитанът може да се откаже във всеки момент. Ролята на въоръжените сили се свежда до въздушно наблюдение, разузнаване и реакция при възникнала заплаха. Търговските кораби плават нощем с изключени транспондери и сведено до минимум радарно излъчване, а екипажите пазят радиомълчание. По същите официални служители този режим е станал възможен след двуседмична кампания на Централното командване, при която са били повредени иранските радари и системи за морско наблюдение. На Техеран са останали няколко възстановени станции и наблюдатели на борда на бързоходни катери на IRGC.

Именно тази процедура прави външното проследяване и отчитането на количества почти невъзможни. Мишел Уийз Бокман, старши морски анализатор във Windward, оценява средния износ през южния коридор за последния месец на около 5 млн барела дневно – според нея близо 1/3 от предвоенните обеми. Ядрото на трафика е флотилия от близо 70 много големи танкера: 38 принадлежат на южнокорейската Sinokor Group, 20 – на частни гръцки компании, а останалите – на държавните енергийни дружества в Персийския заив. Повечето се движат совалково и прехвърлят товара си на друг кораб извън Залива. Бокман алармира, че проследяването се затруднява още повече, защото все повече съдове плават със спрени транспондери, а част от сателитните снимки на търговски оператори се задържат под натиск от Вашингтон.

Останалите показатели очертават сходна картина. Към 18 август Kpler отчита средно по 10 транзита дневно за 5-дневния период (най-ниската стойност от май насам) при 3 кораба в неделя. На 11 август министърът на енергетиката Крис Райт съобщи 7-дневна средна стойност от близо 9 млн барела дневно през протока. Това фактически съвпада с твърденията на събеседниците на Axios и е двойно над оценката на Windward.

Един показател обаче подкрепя американската версия – броят на корабите. Съвместният център за морска информация (JMIC) отчита общо 42 подпомогнати от САЩ транзита на 9-10 август, което отговаря на онова, което посочват американските служители. Извън подпомагания режим през същите 2 дни са преминали 2 и 3 товарни кораба, както и по 1 танкер дневно. За сравнение, нормата според данните за 2025 г. е около 138 транзита дневно. Следователно разминаването изглежда не е в броя на корабите, а по-скоро количеството на превозвания товар.

Сметката на САЩ обаче не е напълно съгласувана. Ако средният дневен обем е 10 млн барела, но в отделни нощи от Залива излизат между 15 и 20 млн, по-силните нощи трябва да бъдат компенсирани от значително по-слаби. Това се отнася и за нощта срещу сряда, когато според същите официални представители са били изнесени около 15 млн барела, а в графика са фигурирали над 20 кораба. Ако стойности близо до горната граница се достигат често, през част от останалите нощи обемите реално би трябвало да падат до нулата. Референтната стойност е известна: Международната агенция по енергетика (МАЕ) отчита средно 19,87 млн барела дневно през протока през 2025 г.

Част от петрола изобщо не се превозва по море. Райт съобщи за 5–7 млн барела дневно, които преминават по модернизирани тръбопроводи и износни терминали, които заобикалят Ормуз. Става дума преди всичко за саудитския тръбопровод Изток–Запад към Червено море и емирския тръбопровод до пристанище Фуджейра. Предвоенната оценка на МАЕ за този резервен капацитет беше между 3,5 и 5,5 млн барела на ден, с изрична уговорка, че по-големи обеми не са били изпитвани на практика. Дори ако официалните данни бъдат приети изцяло, общият износ от региона би достигал между 15 и 17 млн барела дневно – с близо 3–5 млн под нивото от 2025 г.

Коридорът, който САЩ определят като контролиран, продължава да попада под обстрел. На 3 август снаряд удари машинното отделение на кораба за сухи товари „Миноан Пайъниър“ и предизвика петролно петно с дължина над 10 км, достигнало до остров Кешм. На 8, 13 и 14 август бяха поразени три кораба на емирската ADNOC. На 18 август, часове преди Тръмп да напише, че протокът е отворен и работи и че всички морски мини са премахнати или взривени, друг гръцки сухотоварен кораб – „Миноан Дигнити“ – беше ударен на по-малко от една морска миля от оманския бряг. Главният му механик загина, а екипажът беше поет от оманската брегова охрана. Според JMIC американските военни подпомагат именно съдовете по южния маршрут, но Иран продължава да ги поразява и там. Ефектът върху трафика е незабавен: след ударите по корабите на ADNOC през изминалата седмица Kpler отчете пет търговски съда в събота и нито един в неделя, при общо 31 през предходния уикенд.

Разкритието идва в седмицата, в която дипломатическият процес спря. 60-дневният срок по меморандума, подписан в Исламабад на 17 юни, изтече в понеделник. Във вторник Тръмп обяви, че разговори с Иран не се водят и не са насрочени, публикува карта, на която Ормуз е обявен за нова територия на САЩ, и потвърди, че морската блокада на иранските пристанища остава в сила. Дни по-рано той заплаши, че ще бомбардира Оман, ако Маскат се намеси в преговорите с Техеран. Председателят на иранския парламент и главен преговарящ Мохамад Багер Галибаф отговори, че водният път ще остане затворен, докато САЩ не вдигнат блокадата, не освободят замразените активи и не отменят петролните санкции. В сряда ОАЕ прекратиха търговията и финансовите операции с Иран, след като две балистични ракети паднаха в техни води.

Официалната и проследената оценка технически могат да бъдат верни едновременно. Самите компании за проследяване признават, че корабите, движещи се с изключени транспондери, им убягват. Хавиер Блас от Bloomberg посочва, че дори един неотчетен супертанкер може чувствително да измести средната стойност. Противоположната хипотеза – че Вашингтон завишава количествата – също има опора. JMIC потвърждава броя на корабите, докато спорът остава върху количеството петрол: именно показателят, чрез който Тръмп публично измерва контрола си над водния път, откакто през юни обяви, че са изнесени над 100 млн барела. Вероятно действителната стойност се намира някъде между двете оценки – по-близо до горната граница на проследените количества, отколкото до официалната цифра.

Рияд се помирява с Абу Даби и връща ал-Зубейди в Аден

🇾🇪🇦🇪 Айдарус ал-Зубейди, доскорошен вицепрезидент на Йемен и най-влиятелният лидер на южните сепаратисти, който извърши бягство с лодка от Аден към Сомалиленд през януари след обвинение за държавна измяна, се очаква да се завърне в града днес, 23 юли, и да се обърне с реч към нацията, съобщават мониторинг канали. Ако наистина се случи, това ще изглади за една нощ най-дълбоката пукнатина в коалицията срещу хутите от превземането на Аден от сепаратистите през 2019 г: само преди половин година същият човек беше изхвърлен от Президентския ръководен съвет, обявен за държавен изменник и принуден да бяга от временната столица под натиска на настъпващи просаудитски части.

Завръщането идва часове след демонстративно помирение между двамата гаранти на коалицията, начело на Йемен. В понеделник вечерта, в 19:00 часа местно време, министърът на медиите на Саудитска Арабия Салман ал-Досари и председателят на Национална медийна служба на ОАЕ Абдула бин Мохамед ал-Хамед публикуваха в X съгласувани послания. „Отношенията между Кралството и Емирствата са отношения между два народа, обединени от обща история и наследство, и от мъдро ръководство в двете страни“, написа ал-Досари; ал-Хамед отвърна почти дословно – за „продължение на споделена история и дълбоко вкоренени братски връзки между два братски народа, обединени от една съдба“. И двамата призоваха медиите да отразят тъкмо тези страни на връзката и да не я подкопават – след месеци, в които влиятелни издания от двете столици си разменяха необичайно открити нападки заради петролни квоти и разминаващи се цели в Йемен.

Хронологията подрежда двете стъпки като политически отговор на трети, решаващ ход – този на врага. В неделя, 20 юли, военният говорител на движението на хутите „Ансар Аллах“, определено за чуждестранна терористична организация през март 2025 г. от САЩ, обяви морска блокада на саудитските пристанища. „Блокада за блокада“, заяви Яхя Сарий и обвини „престъпния саудитски враг“, че близо 12 години държи затворени пристанищата и летищата на Йемен. В имейл до корабните компании групировката забрани товаренето и разтоварването на саудитски терминали и предупреди, че нарушителите „навсякъде в обсега на йеменските въоръжени сили“ подлежат на поразяване. Обявлението дойде няколко дни след ракетен удар по международното летище в Сана и седмица след размяна на ракетни удари, която сложи край на близо 4-годишното фактическо примирие между групировката и Рияд.

Ефектът върху корабоплаването не закъсня. Два танкера със саудитски суров петрол – общо 2,7 млн барела, предназначени за Китай и Индия – направиха обратен завой в Червено море и поеха на север към Суецкия канал, вместо да минат през Баб ел-Мандеб. По данни на частната компания за корабно проследяване Kpler, обобщени от наблюдателски канали, обърналите курса съдове са вече четири: руският TRUST, MICA, NAVIG8 EXPRESS и AGIOS GERASIMOS. Мащабът на изложената търговия обяснява това: през последните седмици терминалът в Янбу е изнасял близо 4 млн барела дневно – скок от около четири пъти спрямо година преди това – след като кралството измести значителна част от товаренията си към брега на Червено море; през юни през Баб ел-Мандеб са минали 7,4 млн барела петролни товари дневно или 7% от световния добив. С блокадата кралството за пръв път се оказва под едновременна заплаха и по двата си морски фланга, без трети износен коридор в резерв.

Дълбочината на сегашния обрат се измерва с тази на януарската пропаст. На 2 януари ал-Зубейди, тогава вицепрезидент и председател на Южния преходен съвет (STC) – сепаратисткото движение на Аден, което беше изградено с подкрепа от ОАЕ – издаде „конституционна декларация“ за двегодишен преходен период, който да завърши с референдум за самоопределение на Южен Йемен. Ръководеният от Рашад ал-Алими Президентски ръководен съвет (PLC) я определи като преврат: на 7 януари съветът с мнозинство отстрани ал-Зубейди, предаде го на главния прокурор по обвинения в държавна измяна и водене на въоръжен метеж, а два дни по-късно премахна самия му пост. Коалицията обвини Преходния съвет в създаване на незаконни милиции и раздаване на тежко въоръжение в Аден; последваха въздушни удари на саудитски изтребители по позиции на съвета и оръжейна пратка, за която Рияд твърдеше, че идва от Емирствата. Междувременно Силите за щит на родината (HSF), обучени от Саудитска Арабия, пометоха за дни Хадрамаут и ал-Махра, влязоха в Мукала, овладяха летището на Сейюн, след което продължиха директно към Аден. В нощта на 8 януари, часове преди насрочени в Рияд преговори, ал-Зубейди отплава тайно за Бербера в Сомалиленд, откъдето се прехвърли в ОАЕ. Коалицията обяви, че е „избягал в тъмна доба“; Рияд стигна дори по-далеч и открито обвини Абу Даби, че е измъкнал беглеца – най-ниската точка в отношенията между двете монархии от години. Точно тази пропаст беше запълнена от координираните медийни послания в понеделник.

Разривът от януари само доведе докрай противоречие, което беше заложено от самото начало в основите на коалицията. Южният преходен съвет възникна през май 2017 г. няколко седмици след като тогавашният президент Абд Рабо Мансур Хади уволни ал-Зубейди от поста губернатор на Аден; ОАЕ застана зад новото движение с пари, обучение и доставки на оръжие, докато Рияд подкрепяше признатото правителство. През август 2019 г. силите на съвета изтръгнаха Аден от правителствените части, първи открит въоръжен сблъсък между протежетата на двете монархии, а подписаното под саудитски натиск споразумение от Рияд така и не беше изпълнено докрай. През април 2022 г. компромисът беше институционализиран в Президентския ръководен съвет, в който ал-Зубейди седна като един от заместник-председателите – сепаратист в органа, натоварен по устав да пази единството на държавата. Съжителството издържа по-малко от четири години.

Успоредно с политическото разведряване в момента върви и военно преподреждане. Гигантските бригади („ал-Амалика“) – салафитски милиции, изградени с подкрепа от ОАЕ, доскоро ориентирани към Преходния съвет, а днес подчинени на Президентския ръководен съвет – са заели височините при ал-Абдия и Хариб в южната част на провинция Мариб, далеч отвъд своята традиционна зона на действие. Позициите гледат на запад, към удържаните от хутите централни планини в направлението на Дамар – по същата ос, от която те изтласкаха хутите от Шабва и южен Мариб през зимата на 2021–2022 г. Седмица по-рано голям конвой на Силите за щит на родината беше заснет да напуска ал-Абр по пътя към Мариб.

Отделните ходове се сглобяват в едно: Саудитска Арабия събира отново фронта, който сама разглоби през януари. Блокадата оголи неудобна асиметрия – Ансар Аллах може да затваря морски търговски артерии с евтини брегови средства, противокорабни ракети и дронове, докато Саудитска Арабия няма военноморски отговор със сравнима цена, а хутите многократно демонстрираха, че могат да издържат всяка ескалация от въздуха. Единственият лост с реална тежест, който остава на коалицията, е сухопътният натиск на милиците в Йемен – и той не работи, докато южният ѝ стълб е разцепен, а най-боеспособните ѝ части са в конфликт с върховенството на съвета. В този ред на мисли връщането на ал-Зубейди и прехвърлянията към Мариб имат за цел да възстановят точно този лост: единен фронт срещу хутите, който да върне възпиращата позиция на Рияд срещу подкрепяното от Иран движение. Дали зад позиционирането стои и намерение за подновяване на широка сухопътна кампания, е отделен въпрос – заемането на височини по позната ос връща способност, но нито изявление, нито наблюдавано струпване на артилерия и тилова инфраструктура засега подкрепят подобен замисъл, и на този етап пълномащабна офанзива остава твърде малко вероятна през следващите няколко седмици.

Иран заплаши летищата и пристанищата на ОАЕ при нови удари на САЩ

🇮🇷🚨🇦🇪 ОАЕ трябва незабавно да евакуират летищата в Дубай и Абу Даби и пристанищата Фуджайра и Джебел Али, ако американските удари по инфраструктура в Иран продължат и тази нощ, предупреди висш ирански служител по сигурността, цитиран от Fars News Agency. Заплахата, отправена в събота вечерта, обвързва сигурността на емиратските транспортни възли директно с американските удари: според иранския служител евакуацията е необходима, за да се предпазят цивилните от ответен удар, ако Вашингтон удари отново.

Новинарската агенция, близка до Революционната гвардия, е каналът, с който Техеран отправя най-острите си предупреждения към арабските съседи, а изборът на четирите обекта не е случаен. Дубай и Абу Даби са най-натоварените летища в Близкия изток. Джебел Али е най-голямото пристанище в Близкия изток, което обслужва логистика на ВМС на САЩ, а Фуджайра, разположено на самия изход на Ормузкия проток, е сред най-едрите бункерни терминали в света. Иранската заплаха назовава с други думи не абстрактни точки на картата, а гръбнака на емиратската търговия.

Предупреждението идва на фона на седма поредна нощ американски удари по Иран. От 6 юли, по данни на иранското министерство на здравеопазването, ударите са отнели живота на най-малко 50 души и са ранили над 500. През последното денонощие американските сили са поразили шест моста в провинция Хормозган по крайбрежието близо до пристанищния град Бендер Абас – възел, надвиснал над Ормузкия проток – както и електроцентрали и обезсолителни помпи в централата „Бонджи“ в Джаск; ударът е прекъснал водоснабдяването на около 20 села с близо 10 000 жители. Целите се изместват навътре в сушата, след като първоначално кампанията беше насочена към самия проток – знак, че Вашингтон разширява обхвата на поразяването.

Техеран отговаря едновременно с ескалация и с оттегляне от дипломацията. Заместник-външният министър Казем Гарибабади обяви, че Иран спира ангажиментите си по меморандума за разбирателство със САЩ. Успоредно с това иранските удари вече прескачат собствената територия на конфликта: през последните дни ирански ракети и дронове раниха военнослужещи в Кувейт и поразиха обезсолителна централа там; Катар прехвана ракетна атака, а Саудитска Арабия задейства сирени и системи за ранно предупреждение над ал-Харж и Янбу. Висш съветник на иранските въоръжени сили предупреди, че при продължаване на бомбардировките до края на седмицата САЩ могат да срещнат „пълномащабно настъпление“ в следващите дни. Заплахата към ОАЕ се вписва в тази логика – не за пръв път от началото на войната Техеран обявява съседни, формално неамерикански активи за възможни цели, защото според него те обслужват американското присъствие в Залива.

Сценарият има близък прецедент. На 14 март обединеното иранско командване поиска евакуацията на три емирски пристанища – Джебел Али, Халифа в Абу Даби и Фуджайра – след като президентът Доналд Тръмп обяви, че САЩ са „заличили“ петролния терминал на остров Харг, основния износен пункт на иранския петрол. Тогава външният министър Абас Арагчи твърдеше, че американските удари са тръгнали от точки „съвсем близо до Дубай“ и край Рас ал-Хайма и че ОАЕ са предоставили „пристанища, докове и укрития“. Пряка атака срещу емирските пристанища не последва, но отломки от свален ирански дрон подпалиха петролно съоръжение във Фуджайра.

Онова, което придава тежест на сегашното предупреждение, е, че иранските заплахи срещу ОАЕ вече веднъж се материализираха. В първата вълна на войната, започнала на 28 февруари, Иран удари емирството с ракети и дронове: на 1 март беше поразено летището в Дубай – петима служители ранени и леки щети по Терминал 3 – а в пристанище Джебел Али избухна пожар от прехванати отломки. На 10 март дронове подпалиха промишления комплекс „Руайс“ в Абу Даби, принуждавайки петролната компания ADNOC да спре добив от 922 000 барела дневно; на 16 март горивен резервоар на летището в Дубай пламна и полетите бяха временно спрени. Загинаха общо 15 души, сред тях двама емирски военни, а ранените бяха 246 от 31 националности. Емирската отбрана прехвана според официалните данни 537 балистични ракети, 2256 дрона и 26 крилати ракети с комплексите THAAD и Patriot, преди примирието от 8 април да замрази първата фаза.

Дали сегашната заплаха ще премине в действие, зависи от следващия американски ход: иранският служител я обвърза изрично с ново нощно поразяване на иранска инфраструктура – условие, което седмата поредна нощ на удари прави все по-вероятно. Засега потвърдени са предупреждението и военният фон около него; неизвестно остава дали Техеран ще повтори февруарско-мартенската вълна срещу емирските летища и пристанища, или заплахата ще остане, както през март, дума без пряко продължение. Отговорът няма да дойде от съботната реторика, а от това дали американските бомбардировачи ще излетят и тази нощ.

Стратегическо отчаяние: Защо Иран атакува ОАЕ и как това довършва собствената му икономика.

🇮🇷🚀🇦🇪 Иранските удари по Обединените арабски емирства, които са негов ключов търговски партньор, са признак за „стратегическо отчаяние“, обясниха двама регионални експерти пред The Jerusalem Post в понеделник вечерта.

В края на март Министерството на отбраната на ОАЕ потвърди, че средствата за противовъздушна отбрана са прихванали 357 балистични ракети, 15 крилати ракети и 1815 ударни дрона. Спорадичните удари продължават въпреки текущото затишие в по-голямата част от Близкия изток.

Макар че Емирствата бяха основен потърпевш от безразборните атаки срещу страните от Персийския залив, вероятно заради участието си в „Авраамовите споразумения“ – експертът по международни отношения д-р Арман Махмудиан, сътрудник в Центъра за стратегически и дипломатически изследвания към Университета на Южна Флорида, обясни пред изданието, че страната е жизненоважен финансов център за иранския режим.

Освен ролята си на основен търговски партньор, ОАЕ служат и като едно от главните средища за заобикаляне на санкциите, посочи Махмудиан. Назад в годините Министерство на финансите на САЩ е налагало санкции на редица компании и финансови институции, базирани в ОАЕ, заради това, че улесняват износа на петрол и петролни продукти от Ислямската република, осигуряват парични трансфери към нея и подпомагат опитите ѝ да избегне международния натиск.

„ОАЕ са стратегически партньор за иранската икономика“, обясни той и изрази предположение, че режимът е „изчислил“, че оцеляването му изисква да пожертва тези финансови отношения.

По данни на Обсерваторията за икономическа сложност през 2023 г. износът на Емирствата за Иран възлиза на 5,78 млрд долара, а иранският внос в ОАЕ – 453 млн. Освен това, според финансовата медия „Калкалист“, през персийската година, приключила на 20 март 2025 г., обемът на търговията с петрол между двете страни е достигнал рекордната стойност от 29,1 млрд долара.

Икономиката на Техеран е застрашена от собствените му удари срещу ОАЕ

Д-р Кристиан Александър, старши научен сътрудник и водещ изследовател в Институт за сигурност и отбрана „Рабдан“ със седалище в ОАЕ и съветник в консултантската фирма Gulf State Analytics, сподели сходна оценка с тази на Махмудиан. Според него „Техеран е приел за свой приоритет принудителното сигнализиране пред икономическото самосъхранение“.

„Тежките удари срещу инфраструктурата на ОАЕ рискуват да подкопаят един от икономическите клапани за сигурност на самия Техеран. В този смисъл атаките бяха акт на принуда, но и на самонараняване“, отбеляза той.

Според Александър логиката на Техеран изглежда стъпва главно върху разбирането, че „значимостта на ОАЕ в ролята им на глобален център за търговия, авиация, пристанища, енергетика и инвестиции ги прави уязвими на трусове“. Подобни прекъсвания имат за цел да „демонстрират, че всяка война срещу Иран би застрашила икономическия модел на целия Персийски залив“.

Александър признава, че режимът в Техеран е направил определени калкулации, но въпреки това смята, че е подценил или „разчел погрешно“ Емирствата. Изправени пред постоянен обстрел, те нямат друг избор, освен да започнат да разглеждат „иранските търговски мрежи като заплаха за сигурността“.

През март властите взеха решение да затворят болница в Дубай, свързана с Иран. Официален представител заяви пред Financial Times, че решението е взето поради опасения от „злоупотреби с прокарване на програми, които не служат на иранския народ и нарушават законите на ОАЕ“. Медията съобщи още, че по нареждане на властите в ОАЕ са затворени и няколко училища, свързани с иранската държава. Преди няколко дни същото издание разкри, че през март емиратската бойна авиация е нанесла мащабни удари по Иран.

Последните ходове на ОАЕ не следват обичайния им модел на реакция спрямо Техеран, отбеляза Александър, който припомни, че досега те са давали приоритет на дипломатическите и правните процеси при разногласия между двете страни. Като пример той посочи десетилетния спор за Абу Муса и Малък и Голям Тунб – острови, окупирани от Иран от 1971 г. насам, върху които емирствата имат претенции и многократно са призовавали за двустранни преговори или за отнасяне на въпроса до Международния съд.

„В исторически план ОАЕ винаги са отделяли икономическия прагматизъм от политическите разногласия. Абу Даби поддържаше каналите отворени с Техеран дори в периоди на санкционен натиск, атаки срещу танкери, войната в Йемен и спорове за островите. Но директните атаки срещу икономическата инфраструктура на ОАЕ размиват границата между търговията и сигурността. Свързани с Иран бизнеси, финансови канали, корабни мрежи и мигрантски структури вече ще бъдат подложени на много по-строг контрол“, обясни той.

Махмудиан обаче изказа предположение, че Техеран е готов да плати цената за атаките срещу съседите си. Според него това изостряне е разглеждано като необходима „косвена щета“, тъй като режимът е смятал, че има по-голям шанс да победи САЩ с икономическа принуда, отколкото чрез военни действия. Той отбеляза, че регионалните играчи са предприемали подобни действия и преди – затваряне на ирански бюра за обмен, рестрикции на ирански банкови сметки, анулиране на визи и в отделни случаи дори депортиране на ирански бизнесмени по време на президентството на Махмуд Ахмадинеджад. Ето защо такъв изход е бил предвидим.

„Атакувайки икономически цели в региона, Иран се опита да увеличи натиска върху енергийните пазари и цените на енергията. Дори когато някои от целите не бяха пряко свързани с нефт и газ, атаките срещу страни, които са големи производители на енергия (особено в богати на петрол и газ региони като Близкия изток и Персийския залив), все пак оказват натиск върху световните енергийни пазари“, обясни Махмудиан.

Данни на „Мудис Аналитикс“, споделени ексклузивно с CNBC, разкриват, че войната с Иран вече е наложила високи разходи на американските потребители. Средното домакинство в САЩ е похарчило допълнителни 447 долара за гориво от началото на конфликта през февруари. Освен това инфлационните данни на федералното правителство показват, че самолетните билети през април са поскъпнали с над 20% в сравнение с преди 12 месеца.

Потребителски стоки, индустриални компоненти, машини, електроника, фармацевтични продукти

„Освен ако войната не приключи скоро, притиснатите финансово потребители няма да имат друг избор, освен да станат по-внимателни в разходите си, което застрашава и без това крехката икономика“, заяви пред CNBC Марк Занди, главен икономист в „Мудис“.

Докато експертите прогнозират, че разрастването на конфликта ще навреди на американската икономика, Махмудиан поясни, че икономиката на самия Техеран също няма да бъде спестена. „Ако Иран и Съединените щати възобновят войната или ако настоящият конфликт не приключи със споразумение, вярвам, че шансовете Иран да възстанови търговското си партньорство с ОАЕ ще останат минимални“, прогнозира той.

Александър подчерта, че ако държавите от Персийския залив затегнат ограниченията за свързаните с Иран бизнеси, корабни компании, финансови посредници и мрежи за реекспорт, „разходите за внос на стоки в Иран ще се увеличат значително“. Това ще навреди още повече на иранската икономика, която вече страда от тежка инфлация.

„Много потребителски стоки, индустриални компоненти, машини, електроника, фармацевтични продукти и междинни продукти достигат до Иран именно през търговските центрове в Залива“, обясни Александър. „Всяко прекъсване на тези вериги за доставки увеличава разходите както за иранския бизнес, така и за потребителите.“

Влошаващите се икономически условия в Иран вече предизвикаха масови протести в страната през януари, които бяха посрещнати с брутални репресии от страна на силите за сигурност на режима. Оттогава насам войната допълнително изтощи иранската икономика. Блокадата на Ормузкия проток от страна на САЩ подхрани инфлацията и парализира търговията, а тримесечното спиране на интернет от страна на режима лиши безброй иранци от препитание, задълбочавайки и без това тежката криза с разходите за живот. Официалният статистически център на Техеран съобщи през април, че годишната инфлация е достигнала 53,7%, докато инфлацията при хранителните стоки е прехвърлила 115% в сравнение със същия период на миналата година.

Дори Техеран да постигне официално споразумение с Вашингтон, Александър прогнозира, че щетите ще застрашат инвестициите в региона. Тъй като Персийският залив вече е етикетиран като „нестабилен“ регион, той вероятно ще изпитва трудности при изграждането на международни търговски отношения или привличането на чужд капитал „в момент, в който Техеран се стреми към икономическо възстановяване“. Атаките на Иран срещу неговите съседи вероятно ще се окажат „самоналожена рана“ – те демонстрират военния обсег на страната, но я дискредитират в очите на международните партньори.

Въпреки че ОАЕ и другите страни от Залива трудно могат да бъдат заменени, други държави биха могли да се опитат да запълнят вакуума. Турция, Пакистан и Ирак вероятно ще засилят търговските си отношения с Иран, макар нито една от изброените страни да не е толкова стабилна икономически.

Турция може да има особен интерес от скрито участие с Ислямската република, каза Махмудиан, според когото дестабилизирането на режима може да даде повече власт на тюрските групи и да придаде допълнителна тежест на собствения ѝ „кюрдски въпрос“.

„Турция е важен търговски партньор, но географски не е така удобна за търговия, ориентирана към Персийския залив, и е зависима от собствените си политически съображения“, каза Александър. Той отбеляза, че ролята на ОАЕ като „платформа за адаптиране към санкциите“ трудно ще бъде заменена, добавяйки, че на Техеран ще са му нужни „години, а не месеци“, за да възпроизведе функциите, предоставени му от Емирствата.

📸 Снимка: Яхта плава на фона на огромни стълбове дим, издигащи се от пристанище Джебел Али в Дубай след ирански ракетен удар, 1 март 2026 г. (Fadel Senna/AFP via Getty Images)