Предупреждението от Абу Даби преди 7 октомври не стигна до службите

🇮🇱📞🇦🇪 Президентът на ОАЕ Мохамед бин Зайед се обажда лично по телефона на израелския премиер Бенямин Нетаняху десетина дни преди 7 октомври 2023 г. и го предупреждава, че лидерът на Хамас Яхия Синвар готви мащабно нападение срещу Израел. Разговорът продължава 45 минути, след което премиерът не го споменава пред нито един от ръководителите на израелските служби за сигурност.

Това твърди разследване, публикувано на 8 септември 2026 г. от Haaretz. Негови автори са Шломи Елдар и Рут Ювал, които са го подготвили за книгата си „Заложници: 843 дни изоставяне“ на издателство Kinneret Zmora. Те се позовават на трима високопоставени източници от чужбина, запознати със съдържанието на разговора, както и на десетки събеседници в Израел и извън него, записи, кореспонденция и вътрешни документи.

Канцеларията на Нетаняху определи направеното твърдение като абсолютна лъжа. „Премиерът Нетаняху не е разговарял с президента на ОАЕ през въпросния период и не е получавал предупреждение от него“, гласи отговорът. Бин Зайед не отговори на запитване от изданието.

Две обстоятелства обаче са потвърдени пряко от участници в събитията. Бившият ръководител на службата за вътрешна сигурност Шин Бет – Ронен Бар, и бившият началник на Генералния щаб генерал Херци Халеви споделиха пред Haaretz, че не са били уведомени за предупреждение, отправено от ОАЕ. Бившият премиер Нафтали Бенет пък каза пред радиостанция 103FM: „Казвам ви, че знам: този факт е верен.“

Сходно предупреждение постъпва в израелските служби по още един канал по-рано същия месец. Следата води към преговори, които по това време вече са били в задънена улица. Разследването ги проследява от самото начало до първите месеци на 2023 г. Тогава след идването на новото правителство Израел започва тайни разговори с Хамас за худна – временно примирие, замислено като първата стъпка към окончателно уреждане на ситуацията в ивицата Газа. Синвар възлага задачата на Гази Хамад от политическото бюро на групировката, който говори иврит и е участвал в контактите за освобождаване на Гилад Шалит.

В преговорите е привлечен и представител на Фатах от най-високо ниво, който също владее иврит и звучи приемливо и за двете страни. Заради опасения за живота му Haaretz решава да го обозначава с псевдоним. Той пренася съобщенията, така че директният контакт между двете страни да остане скрит. Комуникацията на практика се води в реално време: посредникът и Хамад се срещат в дома на Насер Сарадж в Газа, бивш заместник-директор в министерството по гражданските въпроси на Палестинската автономия, а на линията от израелска страна е Ади Ротем, отговорник за заложниците и безследно изчезналите в Шин Бет.

До лятото на 2023 г. икономическите въпросив споразумението изглеждат готови: постепенно разхлабване на блокадата, повече храни и суровини, търговски зони по границите с Израел и Египет, безопасен коридор до летището в Шарм ел Шейх и доставка на газ от находището „Газа Марин“.

В един момент остава да бъде решен най-чувствителният въпрос. В замяна на освобождаването на Авера Менгисту, Хишам ал-Сайед и телата на Хадар Голдин и Орон Шаул, Хамас първоначално настоява да бъдат освободени 500 палестински затворници, след което понижава броя наполовина и накрая – до 50. Шин Бет са склонни да се съгласят с пускането на 30, от които 20 с доживотни присъди. Според израелски източник, участвал в подготовката на срещите, в края на август 2023 г. Нетаняху дава зелена светлина за тази бройка и остава само министерската комисия по заложниците и безследно изчезналите да даде своето съгласие.

Комисията така и не е свикана. Пред служители на Шин Бет Нетаняху се аргументира с опасения относно евентуално изтичане на информация в медиите. Въпросът е оставен без окончателен отговор седмица след седмица.

В началото на септември 2023 г. Синвар прекъсва всякакъв контакт с преговорния екип без предварително предупреждение. „Просто изчезна от нашия радар, изпари се“, спомня си висш служител на Шин Бет. Малко по-късно лидерът на Хамас намира посредника от Фатах за разговор на четири очи и настоява да предаде на израелската страна, че ако няма движение, подготвя огромна изненада. Тогава за първи път използвал думата „зилзал“ (в превод – земетресение).

Посредникът се обръща към свой близък приятел – палестинец от ивицата Газа, който от години пребивава в Абу Даби и става личен съветник на емиратския президент. Последният изслушва всучко и накрая задава въпрос какво значи казаното. Ако Синвар използва думата „зилзал“, означава, че говори за война, отвръща му съветникът, но веднага пояснява, че това е лично негово тълкуване.

Бин Зайед взима решение да не предава предупреждението, преди да получи по-сигурно потвърждение, тъй като се опасява, че информация за подготвяна операция на Хамас може да предизвика изпреварващ удар от израелската армия, който да подпали региона.

Затова посредникът е изпратен на втора среща в ивицата Газа в средата на септември. Този път лидерът на Хамас не оставя място за интерпретации. „Предайте им, че готвя майката на всички изненади. Ужасяваща операция. Нещо изключително“, заявил недвусмислено той, настоявайки за думите му да бъдат предадени буквално.

Оттук нататък сигналът поема по два отделни канала.

Първият е израелският и информацията по него достига до службите. На 15 септември 2023 г. посредникът и емиратският съветник предават предупреждението на Шин Бет, чийто ръководител Ронен Бар настоява за незабавен разговор с Нетаняху, уреден от военния му секретар Ави Гил, в който го запознава със заплахите на Синвар за „земетресение“. Взето е решение за свикване на съвещание с всички служби по сигурността.

Такова се провежда на 17 септември с участието на министъра на отбраната Йоав Галант и служители на военното разузнаване. По-късно същия ден в кабинета на премиера се състои и работна среща, на която са поканени Мосад и Съветът за национална сигурност. Там представители на Шин Бет съпоставят заплахата с нови разузнавателни материали и стигат до предварителна оценка, според която Синвар вероятно се готви да се добере до Елизабет Цурков – израелска изследователка, отвлечена в Ирак – за да повиши цената при бъдеща размяна на затворници.

Бар изрично подчертава предварителния характер на оценката, поради което сигналът трябва да се приеме сериозно, тъй като разкрива отслабване на израелското възпиране. Според него Израел и Хамас поемат по пътя към неизбежен сблъсък. Той предлага внезапен и мощен изпреварващ удар за бързо неутрализиране на заплахата или най-малкото засилване на отбраната в ивицата Газа и Западния бряг преди предстоящите еврейски празници. Съвещанието приключва без взети решения.

Вторият канал е личният контакт през Абу Даби – и според Haaretz информацията спира при Нетаняху. Тъй като Израел не реагира на отправеното по служебен ред предупреждение, бин Зайед решава да разговаря лично с премиера. За подобни разговори има установена процедура: дипломат от посолството на ОАЕ носи в канцеларията специално устройство, което гарантира поверителността на връзката.

В края на септември 2023 г. президентът на ОАЕ се обажда от президентския дворец в Абу Даби и настоява Израел да се подготви. Едновременно с това препоръчва да се търси икономическо решение за ситуацията в ивицата и да се намали напрежението на Западния бряг.

Нетаняху отговаря спокойно, тъй като според него Хамас се готви да действа на Западния бряг, а Израел е подготвен за всякакво развитие. По-късно бин Зайед преразказва дословно разговора пред директора на ЦРУ Уилям Бърнс, на когото споделя усещането си, че там всеки момент ще избухне нещо.

По същото време в канцеларията на Нетаняху постъпва второ задгранично предупреждение. Ръководителят на египетското общо разузнаване генерал Абас Камел споделя за нещо необичайно – ужасяваща операция, която Хамас се готви да предприеме. Отговорът на Нетаняху е предаден от журналистката Смадар Пери от Yedioth Ahronoth: „За Газа имаме ясна картина, контролираме положението. Проблемът ни е Западният бряг и натам пренасочваме сили.“

Нетаняху не споделя за нито едно от двете обаждания пред участниците в съвещанията на 17 септември.

„Ако знаехме за предупрежденията, това щеше да ни накара да придадем по-голяма тежест на първото съобщение, което получихме от Синвар“, споделя пред Haaretz ръководен служител на Шин Бет. „Вероятно щеше да изясни и какво стои зад неговото внезапно оттегляне от разговорите в началото на септември. Възможно е да бяхме събрали две и две и да бяхме стигнали до съвсем различно заключение, което да промени цялостната ни оценка.“

И до ден-днешен в разузнавателната общност няма консенсус защо Синвар изобщо е изпратил подобно предупреждение. Един от ръководните фактори в Шин Бет формулира две възможности. Първата е, че му е дошло до гуша от протакането на отсрещната страна и по този начин е искал да я принуди да се съгласи на споразумение, без самият той да бърза към война. Втората, предпочитана като хипотеза сред служителите на Шин Бет, е, че това е съзнателен ход за заблуда, служил като проверка на израелската готовност.

На 1 октомври 2023 г. в рамките на обсъждане относно безредиците по оградата и намеренията на Хамас да извърши нападение на Западния бряг, Бар отново предлага удари по ръководството, включително по Синвар, който според него е започнал да демонстрира все по-голяма самонадеяност.

Отговорът е същият, както и предишните пъти: подгответе ми планове и ще ги обмисля. Нетаняху не изрича директен отказ нито веднъж, обяснява офицер от висшето ръководство на отбраната. Според него това бил начинът на премиера да отлага решението на проблема.

В обобщението си Нетаняху разпорежда подготовката на такава оперативна възможност да продължи, но засега ситуацията да бъде успокоена.

Зилзалът идва в 6:29 ч. на 7 октомври 2023 г.

Формулата на отрицанието не е нова. Предупреждението на Абас Камел е публикувано още на 9 октомври 2023 г. от Ynet, а отговорът на канцеларията му и тогава беше същият: лъжа.

Четиримата израелци, около които преговорите бяха забуксували, бяха върнати в Израел едва след войната и по друг начин. Менгисту и ал-Сайед бяха освободени на 22 февруари 2025 г. Тялото на Орон Шаул беше извадено от ивицата Газа при специална операция, проведена от ЦАХАЛ на 19 януари 2025 г. Това на Хадар Голдин беше върнато през ноември 2025 г.

Спорът дали обаждането от Абу Даби действително се е състояло може да бъде решен с документи, но не и само с журналистическо разследване. Още повече при наличието на ясна процедурна следа: специалното устройство от посолството на ОАЕ, внесено в кабинета за разговорите; военният секретар, който ги урежда, и служебната документация, в която те би трябвало да бъдат регистрирани. Достъп до нея има само орган с правомощия да изисква документи.

Държавна анкетна комисия за 7 октомври все още няма. На 6 юли 2026 г. Кнесетът прие на първо четене законопроект за създаването на такъв орган, внесен от управляващата коалиция, но  гласуването беше бойкотирано от опозицията с аргумента, че съставът му няма да бъде независим. През август главният прокурор Гали Бахарав-Миара поиска от Върховния съд решението да се отложи до съставянето на ново правителство след изборие наесен. Кнесетът обяви саморазпускане на 17 юли, а изборите за новия му състав са насрочени за 27 октомври.

Дотогава служебната документация, която може окончателно да потвърди или отхвърли предупрежденията от Абу Даби и Кайро, остава в канцеларията на премиера, който твърди, че такива никога не са получавани.

Анализ: Ударите край Ейл, мълчанието на Анкара и версията за Емирствата

🇸🇴🎯 Въздушните удари по крайбрежието на Пунтланд са дело на ОАЕ, а не на Турция, и имат за цел да ѝ припишат отговорност за смъртта на цивилни рибари. Това твърди Башир Хаши Юсуф, популярният сомалийски журналист и военен анализатор, броени часове след нова атака по същото крайбрежие, при която загинаха най-малко девет души.

Началото на поредицата от събития е на 17 август. 8 въоръжени мъже превземат товарния кораб „Лутуф“ на около 3,5 морски мили от Марея, окръг Ейл. Корабът плава под камерунски флаг и е собственост на турска компания. По думите на държавен служител в Могадишу, цитиран от Associated Press, той превозва оръжие, комуникационна и сателитна техника за турския военен учебен център в Могадишу.

Екипажът се състои от 10 души: 6 индийци, турчин, грузинец и 2 сръбски охранители. Пиратите го откарват към брега при Гармаал, в окръг Дангорайо, и го задържат там. Същата група е свързвана и с отвличането на кораба „Суорд“ през април. Пиратството по това крайбрежие отново е в подем, като само през последните месеци бяха отвлечени няколко търговски кораба.

На 18 август малка лодка доставя кат – стимулиращо растение, което се дъвче от местните. На връщане към сушата лодката е поразена от въздуха. Четирима мъже загиват, а двама ранени са откарани в Гароуе.

Службите за сигурност на Пунтланд първоначално описват мъжете като заподозрени пирати и посочват, че ударът е бил нанесен от турски дрон. На погребението в Гармаал два дни по-късно роднините на жертвите също обвиняват Турция и заедно с местните старейшини настояват, че убитите са рибари.

На 21 август Министерството на сигурността и разоръжаването на Пунтланд излезе с официално изявление, в което определя загиналите като мирни жители и иска обяснение от държавата, разпоредила удара, без да я назове. В документа са посочени два отделни случая (на 18 и 20 август) и се говори за удари, нанесени от чуждестранни бойни кораби срещу мирни хора и тяхното имущество. Вторият случай е описан като обстрел от море, а не като въздушен удар.

Бившият външен министър Абдисаид Мусе Али беше по-категоричен и още ден преди това обвини Турция в „клане“ на негови сънародници. Исканията на Гароуе се свеждат до 4 въпроса, изброени от WardheerNews: кой е извършил удара, кой го е разрешил, какви разузнавателни данни са го обосновали и уведомени ли са били властите на Пунтланд.

Министерството отправи и обвинение: според него зад възраждането на пиратството по това крайбрежие стоят външни сили и покровители с политическо и финансово влияние.

Отговорът на федералните власти в Могадишу пристигна на 22 август и придаде неочакван обрат на спора. Заместник-министърът на отбраната Омар Али Абди заяви пред журналисти, че властите са предварително уведомени за удара, защити операцията и попита с какви доказателства разполага Пунтланд, че убитите са цивилни, а не пирати.

Абди добави, че федералното правителство е законният орган, който разрешава действия срещу пиратски групи по сомалийското крайбрежие, и обеща изчерпателен доклад.

Анкара запазва мълчание. BBC се обърна към турското външно министерство на 19 август и получи отговор, че ведомството не разполага с информация за случилото се. Турция публично поиска освобождаването на „Лутуф“, но нито потвърди, нито отрече, че е нанесла удара.

Подобна практика не е нова. Турската държава досега никога не е поемала отговорност за конкретен удар в Сомалия, запазвайки мълчание дори когато местни общности съобщават за десетки цивилни жертви при удари на турски дронове. Дни преди случая в Гармаал онлайн бяха разпространени кадри, които показват жители на Югозападния щат да горят турско знаме в знак на протест срещу удари, отнели човешки живот и добитък.

Турското присъствие във водите край Сомалия е част от дългосрочна военна политика. На 10 февруари парламентът в Анкара поднови с още 1 година мандата за военноморско разгръщане и остави обхвата, продължителността и оперативните подробности да бъдат определени от президента. Мисията започва през 2009 г. и е най-продължителната задгранична операция на турския флот.

През април корабна група, включваща фрегатата TCG Gökova, десантния кораб TCG Sancaktar и корветата TCG Bafra, придружи сондажния кораб Çağrı Bey до Могадишу. Турция е доставила на сомалийската армия безпилотни апарати Bayraktar TB2 и Akıncı, както и ударни хеликоптери T129 ATAK.

Анкара получи и права за проучване на въглеводороди в сомалийския шелф, а за охраната на сондажната площадка изпрати елитни части. Тя поддържа стотици военнослужещи в страната и обучава сомалийски специални подразделения. Около отвлечения „Лутуф“ са били наблюдавани турски разузнавателни дронове и морски хеликоптери.

На 23 август ударите бяха подновени. По данни на местните власти, цитирани от Hiiraan Online, поне 9 души са загинали при Аргеегто, между селищата Джиифле и Динауда-Дигдиг в окръг Годобджиираан. Местното издание Puntland Post съобщава за до 7 жертви.

Нито държава, нито военна структура пое отговорност. В района е имало съобщения за присъствие на турски военни кораби, а „Лутуф“ е бил откаран наблизо няколко дни по-рано. Съдбата на десетимата моряци на борда остава неизвестна.

На този фон се появи твърдението на Хаши Юсуф. Той е бивш редактор на вестник Xog-Ogaal и от месеци последователно критикува политиката на Абу Даби. На 29 октомври 2025 г. той описа бързореагиращата сила на пунтландския президент Саид Абдулахи Дени като копие на суданските Сили за бърза подкрепа, финансирано, обучавано и въоръжавано от Емирствата. От Могадишу Юсуф пише и срещу по-широкото емирско присъствие в страната.

Емирското присъствие в Сомалия обаче отслабва от началото на годината. На 26 декември 2025 г. Израел призна Сомалиленд и стана първата държава, предприела такава стъпка след обявяването на независимостта му през 1991 г. Според публикации на Middle East Eye Абу Даби е съдействал за преговорите, довели до признаването, което предизвика рязко влошаване на отношенията с Могадишу.

На 8 януари сомалийският кабинет забрани на емирските военни и товарни самолети да използват въздушното пространство на страната. Четири дни по-късно правителството анулира всички споразумения с Емирствата, включително тези за пристанищата Бербера, Босасо и Кисмайо. На 10 февруари Сомалия и Саудитска Арабия подписаха споразумение за военно сътрудничество.

Оттогава емирската база в Босасо приема предимно евакуационни полети. Между началото на 2024 и началото на 2025 г. обектът беше разширен с нови хеликоптерни площадки, хангари за безпилотни апарати и радар с покритие от повече от 400 километра над Аденския залив.

В дните непосредствено след забраната Middle East Eye регистрира средно по шест транспортни самолета Ил-76 дневно, натоварени с персонал и тежка техника. Босасо се намира на брега на Аденския залив. Ейл, Гармаал и Джиифле са на индоокеанското крайбрежие, от другата страна на полуострова.

Тук версията на Хаши Юсуф се сблъсква с видимо противоречие. Ако ударите са били емирски и са целели да припишат на Анкара отговорността за чужди жертви, най-пряко засегнат би бил самият Могадишу – най-близкият сомалийски партньор на Турция и правителството, което през януари прекрати споразуменията с ОАЕ.

Вместо това федералните власти обявиха, че са били предварително уведомени, и защитиха операцията. За да бъде версията на Юсуф вярна, заместник-министърът на отбраната би трябвало да прикрива чужд удар, който уврежда интересите на собствената му страна.

Твърдението обаче не е напълно лишено от косвени основания. Никой не пое отговорност за нито един от случаите. Ударът на 18 август е бил нанесен от въздуха, а този на 20 август – от море, което означава, че са използвани различни платформи.

Обвинението на Гароуе, че зад пиратството стоят външни покровители, няма конкретно назован адресат и може да бъде отнесено към повече от една страна. Товарът на „Лутуф“ е представлявал турско имущество, което значи, че отвличането на кораба е прекъснало турска снабдителна линия, независимо кой точно стои зад него.

Спорът се развива на фона на вече дълбоко влошени отношения, включително по въпроса за риболова. На 5 юли Пунтланд забрани на турската компания SOMTURK – рибарското подразделение на военния пенсионен фонд Oyak – да работи във водите под юрисдикцията на региона, обявил едностранно своята независимост на 23 юли 1998 г. Лицензът беше издаден от Могадишу за цялата морска зона на Сомалия, без съгласуване с Гароуе.

Крайбрежието на Пунтланд е сред най-богатите риболовни зони в страната, а сезонът за жълтопера риба тон продължава от ноември до април. Анализаторът Рашид Абди описа действията на Анкара като подкрепа за Могадишу в конфликта му с ръководството на Пунтланд. Шест седмици по-късно на същото крайбрежие загиват четирима души, които администрацията на региона определя като рибари.

Рано сутринта на 5 август силите на Гароуе превзеха с щурм базата на Пунтландските сили за сигурност в Галкайо, а след това и техния щаб в Босасо. Въпреки името си формацията не е подчинена на властите на щата: създадена е през 2002 г. от ЦРУ като подразделение за борба с тероризма със седалище в Босасо, което през октомври 2024 г. беше обявено за част от Сомалийската национална армия, с финансиране и снабдяване от федералните власти. Пунтланд отхвърли решението с аргумента, че според конституцията нямат право да признават или разполагат въоръжени групи на територията на щата без неговото съгласие.

Така формирование, изградено извън командването на Гароуе, беше ликвидирано в рамките на седмица. 17 дни по-късно същата федерална власт, чиито съюзници бяха изтласкани от Галкайо, заяви, че именно тя е законният орган, който разрешава употребата на сила по крайбрежието на Пунтланд.

Оттук нататък въпросът кой е стрелял придобива по-голяма тежест от въпроса какво точно е било ударено, тъй като интересите на страните предполагат различни версии за предполагаемия извършител. Пунтланд печели политически, ако убитите са рибари, а нападателят е чужд и е действал без неговото разрешение. Могадишу печели, ако те са пирати, а операцията е разрешена от федералното правителство.

Хаши Юсуф предлага трета версия, според която Анкара е жертва на чужда постановка, а ОАЕ продължава да действа срещу интересите на сомалийската държава дори след изтласкването си от страната. Нито една от трите версии не може да бъде доказана само с политическо изявление. Необходима е материална следа.

За рибарите от Нугаал практическата разлика между трите версии е нулева. За Сомалия въпросът кой може да разрешава употребата на сила по нейното крайбрежие стои редом с въпроса кой командва въоръжените формирования на самия бряг. През август вторият спор вече се води с оръжие в Галкайо и Босасо.

Нощният коридор през Ормуз: официалните числа са двойно над проследените

🇺🇸🛢️⚓ 15-20 танкера преминават всяка нощ през южния канал на Ормузкия проток, а средният износ на петрол по този маршрут вече доближава 10 милиона барела на ден. Това заявиха пред Axios двама официални представители на САЩ, единият от които има пряк достъп до информация за операцията. Търговските компании, които проследяват трафика по водния път, отчитат близо два пъти по-малък обем. Зад това разминаване стои въпросът дали Вашингтон действително е отнел на Техеран лоста, на който Иран разчита в преговорите.

Публикацията от 19 август описва механизъм, който не беше представян с подобна степен на подробност. Оперативната група, която организира транзита, се ръководи от щаба на 82-ра въздушно-десантна дивизия във Форт Браг, Северна Каролина. Всеки ден тя изготвя два списъка: единия – на корабите, които излизат от Персийския залив към Арабско море, а другия – на наетите празни танкери, влизащи по обратния маршрут, за да натоварят петрол в пристанища на ОАЕ, Бахрейн и Кувейт. През нощта те потеглят в две колони, всяка в собствен времеви прозорец. Групата работи в координация с въоръжените сили на държавите от Залива. „Контролираме южната лента на Ормузкия проток вече два месеца. Корпусът на стражите на Ислямската революция (IRGC) може да пречи, но не той владее протока, а ние“, заяви единият от служителите.

Самият маршрут не е нов, но не става дума за конвойна операция. Оманската лента, разположена южно от установената система за разделно движение, беше описана още на 5 юни в циркуляр на INTERTANKO – най-голямото сдружение на танкерни оператори. Доналд Тръмп я обяви публично пет дни по-късно. Указанията, които американските военни изпратиха на компаниите от сектора, ясно очертават обхвата на защитата: бойни кораби не съпровождат търговските съдове, американски войници не се качват на борда, участието е доброволно, а капитанът може да се откаже във всеки момент. Ролята на въоръжените сили се свежда до въздушно наблюдение, разузнаване и реакция при възникнала заплаха. Търговските кораби плават нощем с изключени транспондери и сведено до минимум радарно излъчване, а екипажите пазят радиомълчание. По същите официални служители този режим е станал възможен след двуседмична кампания на Централното командване, при която са били повредени иранските радари и системи за морско наблюдение. На Техеран са останали няколко възстановени станции и наблюдатели на борда на бързоходни катери на IRGC.

Именно тази процедура прави външното проследяване и отчитането на количества почти невъзможни. Мишел Уийз Бокман, старши морски анализатор във Windward, оценява средния износ през южния коридор за последния месец на около 5 млн барела дневно – според нея близо 1/3 от предвоенните обеми. Ядрото на трафика е флотилия от близо 70 много големи танкера: 38 принадлежат на южнокорейската Sinokor Group, 20 – на частни гръцки компании, а останалите – на държавните енергийни дружества в Персийския заив. Повечето се движат совалково и прехвърлят товара си на друг кораб извън Залива. Бокман алармира, че проследяването се затруднява още повече, защото все повече съдове плават със спрени транспондери, а част от сателитните снимки на търговски оператори се задържат под натиск от Вашингтон.

Останалите показатели очертават сходна картина. Към 18 август Kpler отчита средно по 10 транзита дневно за 5-дневния период (най-ниската стойност от май насам) при 3 кораба в неделя. На 11 август министърът на енергетиката Крис Райт съобщи 7-дневна средна стойност от близо 9 млн барела дневно през протока. Това фактически съвпада с твърденията на събеседниците на Axios и е двойно над оценката на Windward.

Един показател обаче подкрепя американската версия – броят на корабите. Съвместният център за морска информация (JMIC) отчита общо 42 подпомогнати от САЩ транзита на 9-10 август, което отговаря на онова, което посочват американските служители. Извън подпомагания режим през същите 2 дни са преминали 2 и 3 товарни кораба, както и по 1 танкер дневно. За сравнение, нормата според данните за 2025 г. е около 138 транзита дневно. Следователно разминаването изглежда не е в броя на корабите, а по-скоро количеството на превозвания товар.

Сметката на САЩ обаче не е напълно съгласувана. Ако средният дневен обем е 10 млн барела, но в отделни нощи от Залива излизат между 15 и 20 млн, по-силните нощи трябва да бъдат компенсирани от значително по-слаби. Това се отнася и за нощта срещу сряда, когато според същите официални представители са били изнесени около 15 млн барела, а в графика са фигурирали над 20 кораба. Ако стойности близо до горната граница се достигат често, през част от останалите нощи обемите реално би трябвало да падат до нулата. Референтната стойност е известна: Международната агенция по енергетика (МАЕ) отчита средно 19,87 млн барела дневно през протока през 2025 г.

Част от петрола изобщо не се превозва по море. Райт съобщи за 5–7 млн барела дневно, които преминават по модернизирани тръбопроводи и износни терминали, които заобикалят Ормуз. Става дума преди всичко за саудитския тръбопровод Изток–Запад към Червено море и емирския тръбопровод до пристанище Фуджейра. Предвоенната оценка на МАЕ за този резервен капацитет беше между 3,5 и 5,5 млн барела на ден, с изрична уговорка, че по-големи обеми не са били изпитвани на практика. Дори ако официалните данни бъдат приети изцяло, общият износ от региона би достигал между 15 и 17 млн барела дневно – с близо 3–5 млн под нивото от 2025 г.

Коридорът, който САЩ определят като контролиран, продължава да попада под обстрел. На 3 август снаряд удари машинното отделение на кораба за сухи товари „Миноан Пайъниър“ и предизвика петролно петно с дължина над 10 км, достигнало до остров Кешм. На 8, 13 и 14 август бяха поразени три кораба на емирската ADNOC. На 18 август, часове преди Тръмп да напише, че протокът е отворен и работи и че всички морски мини са премахнати или взривени, друг гръцки сухотоварен кораб – „Миноан Дигнити“ – беше ударен на по-малко от една морска миля от оманския бряг. Главният му механик загина, а екипажът беше поет от оманската брегова охрана. Според JMIC американските военни подпомагат именно съдовете по южния маршрут, но Иран продължава да ги поразява и там. Ефектът върху трафика е незабавен: след ударите по корабите на ADNOC през изминалата седмица Kpler отчете пет търговски съда в събота и нито един в неделя, при общо 31 през предходния уикенд.

Разкритието идва в седмицата, в която дипломатическият процес спря. 60-дневният срок по меморандума, подписан в Исламабад на 17 юни, изтече в понеделник. Във вторник Тръмп обяви, че разговори с Иран не се водят и не са насрочени, публикува карта, на която Ормуз е обявен за нова територия на САЩ, и потвърди, че морската блокада на иранските пристанища остава в сила. Дни по-рано той заплаши, че ще бомбардира Оман, ако Маскат се намеси в преговорите с Техеран. Председателят на иранския парламент и главен преговарящ Мохамад Багер Галибаф отговори, че водният път ще остане затворен, докато САЩ не вдигнат блокадата, не освободят замразените активи и не отменят петролните санкции. В сряда ОАЕ прекратиха търговията и финансовите операции с Иран, след като две балистични ракети паднаха в техни води.

Официалната и проследената оценка технически могат да бъдат верни едновременно. Самите компании за проследяване признават, че корабите, движещи се с изключени транспондери, им убягват. Хавиер Блас от Bloomberg посочва, че дори един неотчетен супертанкер може чувствително да измести средната стойност. Противоположната хипотеза – че Вашингтон завишава количествата – също има опора. JMIC потвърждава броя на корабите, докато спорът остава върху количеството петрол: именно показателят, чрез който Тръмп публично измерва контрола си над водния път, откакто през юни обяви, че са изнесени над 100 млн барела. Вероятно действителната стойност се намира някъде между двете оценки – по-близо до горната граница на проследените количества, отколкото до официалната цифра.

Рияд се помирява с Абу Даби и връща ал-Зубейди в Аден

🇾🇪🇦🇪 Айдарус ал-Зубейди, доскорошен вицепрезидент на Йемен и най-влиятелният лидер на южните сепаратисти, който извърши бягство с лодка от Аден към Сомалиленд през януари след обвинение за държавна измяна, се очаква да се завърне в града днес, 23 юли, и да се обърне с реч към нацията, съобщават мониторинг канали. Ако наистина се случи, това ще изглади за една нощ най-дълбоката пукнатина в коалицията срещу хутите от превземането на Аден от сепаратистите през 2019 г: само преди половин година същият човек беше изхвърлен от Президентския ръководен съвет, обявен за държавен изменник и принуден да бяга от временната столица под натиска на настъпващи просаудитски части.

Завръщането идва часове след демонстративно помирение между двамата гаранти на коалицията, начело на Йемен. В понеделник вечерта, в 19:00 часа местно време, министърът на медиите на Саудитска Арабия Салман ал-Досари и председателят на Национална медийна служба на ОАЕ Абдула бин Мохамед ал-Хамед публикуваха в X съгласувани послания. „Отношенията между Кралството и Емирствата са отношения между два народа, обединени от обща история и наследство, и от мъдро ръководство в двете страни“, написа ал-Досари; ал-Хамед отвърна почти дословно – за „продължение на споделена история и дълбоко вкоренени братски връзки между два братски народа, обединени от една съдба“. И двамата призоваха медиите да отразят тъкмо тези страни на връзката и да не я подкопават – след месеци, в които влиятелни издания от двете столици си разменяха необичайно открити нападки заради петролни квоти и разминаващи се цели в Йемен.

Хронологията подрежда двете стъпки като политически отговор на трети, решаващ ход – този на врага. В неделя, 20 юли, военният говорител на движението на хутите „Ансар Аллах“, определено за чуждестранна терористична организация през март 2025 г. от САЩ, обяви морска блокада на саудитските пристанища. „Блокада за блокада“, заяви Яхя Сарий и обвини „престъпния саудитски враг“, че близо 12 години държи затворени пристанищата и летищата на Йемен. В имейл до корабните компании групировката забрани товаренето и разтоварването на саудитски терминали и предупреди, че нарушителите „навсякъде в обсега на йеменските въоръжени сили“ подлежат на поразяване. Обявлението дойде няколко дни след ракетен удар по международното летище в Сана и седмица след размяна на ракетни удари, която сложи край на близо 4-годишното фактическо примирие между групировката и Рияд.

Ефектът върху корабоплаването не закъсня. Два танкера със саудитски суров петрол – общо 2,7 млн барела, предназначени за Китай и Индия – направиха обратен завой в Червено море и поеха на север към Суецкия канал, вместо да минат през Баб ел-Мандеб. По данни на частната компания за корабно проследяване Kpler, обобщени от наблюдателски канали, обърналите курса съдове са вече четири: руският TRUST, MICA, NAVIG8 EXPRESS и AGIOS GERASIMOS. Мащабът на изложената търговия обяснява това: през последните седмици терминалът в Янбу е изнасял близо 4 млн барела дневно – скок от около четири пъти спрямо година преди това – след като кралството измести значителна част от товаренията си към брега на Червено море; през юни през Баб ел-Мандеб са минали 7,4 млн барела петролни товари дневно или 7% от световния добив. С блокадата кралството за пръв път се оказва под едновременна заплаха и по двата си морски фланга, без трети износен коридор в резерв.

Дълбочината на сегашния обрат се измерва с тази на януарската пропаст. На 2 януари ал-Зубейди, тогава вицепрезидент и председател на Южния преходен съвет (STC) – сепаратисткото движение на Аден, което беше изградено с подкрепа от ОАЕ – издаде „конституционна декларация“ за двегодишен преходен период, който да завърши с референдум за самоопределение на Южен Йемен. Ръководеният от Рашад ал-Алими Президентски ръководен съвет (PLC) я определи като преврат: на 7 януари съветът с мнозинство отстрани ал-Зубейди, предаде го на главния прокурор по обвинения в държавна измяна и водене на въоръжен метеж, а два дни по-късно премахна самия му пост. Коалицията обвини Преходния съвет в създаване на незаконни милиции и раздаване на тежко въоръжение в Аден; последваха въздушни удари на саудитски изтребители по позиции на съвета и оръжейна пратка, за която Рияд твърдеше, че идва от Емирствата. Междувременно Силите за щит на родината (HSF), обучени от Саудитска Арабия, пометоха за дни Хадрамаут и ал-Махра, влязоха в Мукала, овладяха летището на Сейюн, след което продължиха директно към Аден. В нощта на 8 януари, часове преди насрочени в Рияд преговори, ал-Зубейди отплава тайно за Бербера в Сомалиленд, откъдето се прехвърли в ОАЕ. Коалицията обяви, че е „избягал в тъмна доба“; Рияд стигна дори по-далеч и открито обвини Абу Даби, че е измъкнал беглеца – най-ниската точка в отношенията между двете монархии от години. Точно тази пропаст беше запълнена от координираните медийни послания в понеделник.

Разривът от януари само доведе докрай противоречие, което беше заложено от самото начало в основите на коалицията. Южният преходен съвет възникна през май 2017 г. няколко седмици след като тогавашният президент Абд Рабо Мансур Хади уволни ал-Зубейди от поста губернатор на Аден; ОАЕ застана зад новото движение с пари, обучение и доставки на оръжие, докато Рияд подкрепяше признатото правителство. През август 2019 г. силите на съвета изтръгнаха Аден от правителствените части, първи открит въоръжен сблъсък между протежетата на двете монархии, а подписаното под саудитски натиск споразумение от Рияд така и не беше изпълнено докрай. През април 2022 г. компромисът беше институционализиран в Президентския ръководен съвет, в който ал-Зубейди седна като един от заместник-председателите – сепаратист в органа, натоварен по устав да пази единството на държавата. Съжителството издържа по-малко от четири години.

Успоредно с политическото разведряване в момента върви и военно преподреждане. Гигантските бригади („ал-Амалика“) – салафитски милиции, изградени с подкрепа от ОАЕ, доскоро ориентирани към Преходния съвет, а днес подчинени на Президентския ръководен съвет – са заели височините при ал-Абдия и Хариб в южната част на провинция Мариб, далеч отвъд своята традиционна зона на действие. Позициите гледат на запад, към удържаните от хутите централни планини в направлението на Дамар – по същата ос, от която те изтласкаха хутите от Шабва и южен Мариб през зимата на 2021–2022 г. Седмица по-рано голям конвой на Силите за щит на родината беше заснет да напуска ал-Абр по пътя към Мариб.

Отделните ходове се сглобяват в едно: Саудитска Арабия събира отново фронта, който сама разглоби през януари. Блокадата оголи неудобна асиметрия – Ансар Аллах може да затваря морски търговски артерии с евтини брегови средства, противокорабни ракети и дронове, докато Саудитска Арабия няма военноморски отговор със сравнима цена, а хутите многократно демонстрираха, че могат да издържат всяка ескалация от въздуха. Единственият лост с реална тежест, който остава на коалицията, е сухопътният натиск на милиците в Йемен – и той не работи, докато южният ѝ стълб е разцепен, а най-боеспособните ѝ части са в конфликт с върховенството на съвета. В този ред на мисли връщането на ал-Зубейди и прехвърлянията към Мариб имат за цел да възстановят точно този лост: единен фронт срещу хутите, който да върне възпиращата позиция на Рияд срещу подкрепяното от Иран движение. Дали зад позиционирането стои и намерение за подновяване на широка сухопътна кампания, е отделен въпрос – заемането на височини по позната ос връща способност, но нито изявление, нито наблюдавано струпване на артилерия и тилова инфраструктура засега подкрепят подобен замисъл, и на този етап пълномащабна офанзива остава твърде малко вероятна през следващите няколко седмици.

Иран заплаши летищата и пристанищата на ОАЕ при нови удари на САЩ

🇮🇷🚨🇦🇪 ОАЕ трябва незабавно да евакуират летищата в Дубай и Абу Даби и пристанищата Фуджайра и Джебел Али, ако американските удари по инфраструктура в Иран продължат и тази нощ, предупреди висш ирански служител по сигурността, цитиран от Fars News Agency. Заплахата, отправена в събота вечерта, обвързва сигурността на емиратските транспортни възли директно с американските удари: според иранския служител евакуацията е необходима, за да се предпазят цивилните от ответен удар, ако Вашингтон удари отново.

Новинарската агенция, близка до Революционната гвардия, е каналът, с който Техеран отправя най-острите си предупреждения към арабските съседи, а изборът на четирите обекта не е случаен. Дубай и Абу Даби са най-натоварените летища в Близкия изток. Джебел Али е най-голямото пристанище в Близкия изток, което обслужва логистика на ВМС на САЩ, а Фуджайра, разположено на самия изход на Ормузкия проток, е сред най-едрите бункерни терминали в света. Иранската заплаха назовава с други думи не абстрактни точки на картата, а гръбнака на емиратската търговия.

Предупреждението идва на фона на седма поредна нощ американски удари по Иран. От 6 юли, по данни на иранското министерство на здравеопазването, ударите са отнели живота на най-малко 50 души и са ранили над 500. През последното денонощие американските сили са поразили шест моста в провинция Хормозган по крайбрежието близо до пристанищния град Бендер Абас – възел, надвиснал над Ормузкия проток – както и електроцентрали и обезсолителни помпи в централата „Бонджи“ в Джаск; ударът е прекъснал водоснабдяването на около 20 села с близо 10 000 жители. Целите се изместват навътре в сушата, след като първоначално кампанията беше насочена към самия проток – знак, че Вашингтон разширява обхвата на поразяването.

Техеран отговаря едновременно с ескалация и с оттегляне от дипломацията. Заместник-външният министър Казем Гарибабади обяви, че Иран спира ангажиментите си по меморандума за разбирателство със САЩ. Успоредно с това иранските удари вече прескачат собствената територия на конфликта: през последните дни ирански ракети и дронове раниха военнослужещи в Кувейт и поразиха обезсолителна централа там; Катар прехвана ракетна атака, а Саудитска Арабия задейства сирени и системи за ранно предупреждение над ал-Харж и Янбу. Висш съветник на иранските въоръжени сили предупреди, че при продължаване на бомбардировките до края на седмицата САЩ могат да срещнат „пълномащабно настъпление“ в следващите дни. Заплахата към ОАЕ се вписва в тази логика – не за пръв път от началото на войната Техеран обявява съседни, формално неамерикански активи за възможни цели, защото според него те обслужват американското присъствие в Залива.

Сценарият има близък прецедент. На 14 март обединеното иранско командване поиска евакуацията на три емирски пристанища – Джебел Али, Халифа в Абу Даби и Фуджайра – след като президентът Доналд Тръмп обяви, че САЩ са „заличили“ петролния терминал на остров Харг, основния износен пункт на иранския петрол. Тогава външният министър Абас Арагчи твърдеше, че американските удари са тръгнали от точки „съвсем близо до Дубай“ и край Рас ал-Хайма и че ОАЕ са предоставили „пристанища, докове и укрития“. Пряка атака срещу емирските пристанища не последва, но отломки от свален ирански дрон подпалиха петролно съоръжение във Фуджайра.

Онова, което придава тежест на сегашното предупреждение, е, че иранските заплахи срещу ОАЕ вече веднъж се материализираха. В първата вълна на войната, започнала на 28 февруари, Иран удари емирството с ракети и дронове: на 1 март беше поразено летището в Дубай – петима служители ранени и леки щети по Терминал 3 – а в пристанище Джебел Али избухна пожар от прехванати отломки. На 10 март дронове подпалиха промишления комплекс „Руайс“ в Абу Даби, принуждавайки петролната компания ADNOC да спре добив от 922 000 барела дневно; на 16 март горивен резервоар на летището в Дубай пламна и полетите бяха временно спрени. Загинаха общо 15 души, сред тях двама емирски военни, а ранените бяха 246 от 31 националности. Емирската отбрана прехвана според официалните данни 537 балистични ракети, 2256 дрона и 26 крилати ракети с комплексите THAAD и Patriot, преди примирието от 8 април да замрази първата фаза.

Дали сегашната заплаха ще премине в действие, зависи от следващия американски ход: иранският служител я обвърза изрично с ново нощно поразяване на иранска инфраструктура – условие, което седмата поредна нощ на удари прави все по-вероятно. Засега потвърдени са предупреждението и военният фон около него; неизвестно остава дали Техеран ще повтори февруарско-мартенската вълна срещу емирските летища и пристанища, или заплахата ще остане, както през март, дума без пряко продължение. Отговорът няма да дойде от съботната реторика, а от това дали американските бомбардировачи ще излетят и тази нощ.

Стратегическо отчаяние: Защо Иран атакува ОАЕ и как това довършва собствената му икономика.

🇮🇷🚀🇦🇪 Иранските удари по Обединените арабски емирства, които са негов ключов търговски партньор, са признак за „стратегическо отчаяние“, обясниха двама регионални експерти пред The Jerusalem Post в понеделник вечерта.

В края на март Министерството на отбраната на ОАЕ потвърди, че средствата за противовъздушна отбрана са прихванали 357 балистични ракети, 15 крилати ракети и 1815 ударни дрона. Спорадичните удари продължават въпреки текущото затишие в по-голямата част от Близкия изток.

Макар че Емирствата бяха основен потърпевш от безразборните атаки срещу страните от Персийския залив, вероятно заради участието си в „Авраамовите споразумения“ – експертът по международни отношения д-р Арман Махмудиан, сътрудник в Центъра за стратегически и дипломатически изследвания към Университета на Южна Флорида, обясни пред изданието, че страната е жизненоважен финансов център за иранския режим.

Освен ролята си на основен търговски партньор, ОАЕ служат и като едно от главните средища за заобикаляне на санкциите, посочи Махмудиан. Назад в годините Министерство на финансите на САЩ е налагало санкции на редица компании и финансови институции, базирани в ОАЕ, заради това, че улесняват износа на петрол и петролни продукти от Ислямската република, осигуряват парични трансфери към нея и подпомагат опитите ѝ да избегне международния натиск.

„ОАЕ са стратегически партньор за иранската икономика“, обясни той и изрази предположение, че режимът е „изчислил“, че оцеляването му изисква да пожертва тези финансови отношения.

По данни на Обсерваторията за икономическа сложност през 2023 г. износът на Емирствата за Иран възлиза на 5,78 млрд долара, а иранският внос в ОАЕ – 453 млн. Освен това, според финансовата медия „Калкалист“, през персийската година, приключила на 20 март 2025 г., обемът на търговията с петрол между двете страни е достигнал рекордната стойност от 29,1 млрд долара.

Икономиката на Техеран е застрашена от собствените му удари срещу ОАЕ

Д-р Кристиан Александър, старши научен сътрудник и водещ изследовател в Институт за сигурност и отбрана „Рабдан“ със седалище в ОАЕ и съветник в консултантската фирма Gulf State Analytics, сподели сходна оценка с тази на Махмудиан. Според него „Техеран е приел за свой приоритет принудителното сигнализиране пред икономическото самосъхранение“.

„Тежките удари срещу инфраструктурата на ОАЕ рискуват да подкопаят един от икономическите клапани за сигурност на самия Техеран. В този смисъл атаките бяха акт на принуда, но и на самонараняване“, отбеляза той.

Според Александър логиката на Техеран изглежда стъпва главно върху разбирането, че „значимостта на ОАЕ в ролята им на глобален център за търговия, авиация, пристанища, енергетика и инвестиции ги прави уязвими на трусове“. Подобни прекъсвания имат за цел да „демонстрират, че всяка война срещу Иран би застрашила икономическия модел на целия Персийски залив“.

Александър признава, че режимът в Техеран е направил определени калкулации, но въпреки това смята, че е подценил или „разчел погрешно“ Емирствата. Изправени пред постоянен обстрел, те нямат друг избор, освен да започнат да разглеждат „иранските търговски мрежи като заплаха за сигурността“.

През март властите взеха решение да затворят болница в Дубай, свързана с Иран. Официален представител заяви пред Financial Times, че решението е взето поради опасения от „злоупотреби с прокарване на програми, които не служат на иранския народ и нарушават законите на ОАЕ“. Медията съобщи още, че по нареждане на властите в ОАЕ са затворени и няколко училища, свързани с иранската държава. Преди няколко дни същото издание разкри, че през март емиратската бойна авиация е нанесла мащабни удари по Иран.

Последните ходове на ОАЕ не следват обичайния им модел на реакция спрямо Техеран, отбеляза Александър, който припомни, че досега те са давали приоритет на дипломатическите и правните процеси при разногласия между двете страни. Като пример той посочи десетилетния спор за Абу Муса и Малък и Голям Тунб – острови, окупирани от Иран от 1971 г. насам, върху които емирствата имат претенции и многократно са призовавали за двустранни преговори или за отнасяне на въпроса до Международния съд.

„В исторически план ОАЕ винаги са отделяли икономическия прагматизъм от политическите разногласия. Абу Даби поддържаше каналите отворени с Техеран дори в периоди на санкционен натиск, атаки срещу танкери, войната в Йемен и спорове за островите. Но директните атаки срещу икономическата инфраструктура на ОАЕ размиват границата между търговията и сигурността. Свързани с Иран бизнеси, финансови канали, корабни мрежи и мигрантски структури вече ще бъдат подложени на много по-строг контрол“, обясни той.

Махмудиан обаче изказа предположение, че Техеран е готов да плати цената за атаките срещу съседите си. Според него това изостряне е разглеждано като необходима „косвена щета“, тъй като режимът е смятал, че има по-голям шанс да победи САЩ с икономическа принуда, отколкото чрез военни действия. Той отбеляза, че регионалните играчи са предприемали подобни действия и преди – затваряне на ирански бюра за обмен, рестрикции на ирански банкови сметки, анулиране на визи и в отделни случаи дори депортиране на ирански бизнесмени по време на президентството на Махмуд Ахмадинеджад. Ето защо такъв изход е бил предвидим.

„Атакувайки икономически цели в региона, Иран се опита да увеличи натиска върху енергийните пазари и цените на енергията. Дори когато някои от целите не бяха пряко свързани с нефт и газ, атаките срещу страни, които са големи производители на енергия (особено в богати на петрол и газ региони като Близкия изток и Персийския залив), все пак оказват натиск върху световните енергийни пазари“, обясни Махмудиан.

Данни на „Мудис Аналитикс“, споделени ексклузивно с CNBC, разкриват, че войната с Иран вече е наложила високи разходи на американските потребители. Средното домакинство в САЩ е похарчило допълнителни 447 долара за гориво от началото на конфликта през февруари. Освен това инфлационните данни на федералното правителство показват, че самолетните билети през април са поскъпнали с над 20% в сравнение с преди 12 месеца.

Потребителски стоки, индустриални компоненти, машини, електроника, фармацевтични продукти

„Освен ако войната не приключи скоро, притиснатите финансово потребители няма да имат друг избор, освен да станат по-внимателни в разходите си, което застрашава и без това крехката икономика“, заяви пред CNBC Марк Занди, главен икономист в „Мудис“.

Докато експертите прогнозират, че разрастването на конфликта ще навреди на американската икономика, Махмудиан поясни, че икономиката на самия Техеран също няма да бъде спестена. „Ако Иран и Съединените щати възобновят войната или ако настоящият конфликт не приключи със споразумение, вярвам, че шансовете Иран да възстанови търговското си партньорство с ОАЕ ще останат минимални“, прогнозира той.

Александър подчерта, че ако държавите от Персийския залив затегнат ограниченията за свързаните с Иран бизнеси, корабни компании, финансови посредници и мрежи за реекспорт, „разходите за внос на стоки в Иран ще се увеличат значително“. Това ще навреди още повече на иранската икономика, която вече страда от тежка инфлация.

„Много потребителски стоки, индустриални компоненти, машини, електроника, фармацевтични продукти и междинни продукти достигат до Иран именно през търговските центрове в Залива“, обясни Александър. „Всяко прекъсване на тези вериги за доставки увеличава разходите както за иранския бизнес, така и за потребителите.“

Влошаващите се икономически условия в Иран вече предизвикаха масови протести в страната през януари, които бяха посрещнати с брутални репресии от страна на силите за сигурност на режима. Оттогава насам войната допълнително изтощи иранската икономика. Блокадата на Ормузкия проток от страна на САЩ подхрани инфлацията и парализира търговията, а тримесечното спиране на интернет от страна на режима лиши безброй иранци от препитание, задълбочавайки и без това тежката криза с разходите за живот. Официалният статистически център на Техеран съобщи през април, че годишната инфлация е достигнала 53,7%, докато инфлацията при хранителните стоки е прехвърлила 115% в сравнение със същия период на миналата година.

Дори Техеран да постигне официално споразумение с Вашингтон, Александър прогнозира, че щетите ще застрашат инвестициите в региона. Тъй като Персийският залив вече е етикетиран като „нестабилен“ регион, той вероятно ще изпитва трудности при изграждането на международни търговски отношения или привличането на чужд капитал „в момент, в който Техеран се стреми към икономическо възстановяване“. Атаките на Иран срещу неговите съседи вероятно ще се окажат „самоналожена рана“ – те демонстрират военния обсег на страната, но я дискредитират в очите на международните партньори.

Въпреки че ОАЕ и другите страни от Залива трудно могат да бъдат заменени, други държави биха могли да се опитат да запълнят вакуума. Турция, Пакистан и Ирак вероятно ще засилят търговските си отношения с Иран, макар нито една от изброените страни да не е толкова стабилна икономически.

Турция може да има особен интерес от скрито участие с Ислямската република, каза Махмудиан, според когото дестабилизирането на режима може да даде повече власт на тюрските групи и да придаде допълнителна тежест на собствения ѝ „кюрдски въпрос“.

„Турция е важен търговски партньор, но географски не е така удобна за търговия, ориентирана към Персийския залив, и е зависима от собствените си политически съображения“, каза Александър. Той отбеляза, че ролята на ОАЕ като „платформа за адаптиране към санкциите“ трудно ще бъде заменена, добавяйки, че на Техеран ще са му нужни „години, а не месеци“, за да възпроизведе функциите, предоставени му от Емирствата.

📸 Снимка: Яхта плава на фона на огромни стълбове дим, издигащи се от пристанище Джебел Али в Дубай след ирански ракетен удар, 1 март 2026 г. (Fadel Senna/AFP via Getty Images)

Удар с дрон срещу АЕЦ „Барака“ в ОАЕ застрашава крехкото примирие в Персийския залив.

🇦🇪☢️ Удар с дрон предизвика пожар по периметъра на АЕЦ „Барака“ в Обединените арабски емирства, което породи опасения от избухване на нова военна ескалация в региона с оглед на крехкото примирие между Иран и САЩ.

Властите в Абу Даби съобщиха по-рано днес за избухнал пожар в електрически генератор извън вътрешния периметър на централата в региона Ал-Дафра. Не се съобщава за пострадали, а официални лица уточниха, че нивата на радиация остават в норма.

Ядреният регулатор на ОАЕ заяви, че операциите в съоръжението, първата атомна електроцентрала на Арабския полуостров, не са били засегнати от инцидента. „Всички блокове работят нормално“, гласи изявление, публикувано в социалните мрежи.

До момента никой не е поел веднага отговорност за нападението, а властите в ОАЕ не са отправили публични обвинения към нито една държава.

Министерството на отбраната на ОАЕ публикува изявление, според което средствата за ПВО са се справили успешно с два дрона, но трети е успял да порази генератор в близост до централата. Ведомството добави, че дроновете са били изстреляни от „западната граница“, без да предостави допълнителни подробности, тъй като все още се провежда разследване за установяване на източника на атаката.

Емирствата се изправиха пред безраборни атаки с ракети и дронове камикадзе от страна на Иран, след като САЩ и Израел предприеха въздушна кампания срещу Ислямската република на 28 февруари 2026 г.

Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) публикува в изявление, че инцидентът е принудил един от реакторите временно да разчита на аварийни дизелови генератори. Нейният ръководител Рафаел Гроси изрази „сериозна тревога“ и припомни, че военните действия, които застрашават ядрената сигурност, са „недопустими“.

Централата се намира недалеч от границата със Саудитска Арабия, на около 225 км западно от столицата Абу Даби.

Въпреки споразумението за прекратяване на огъня между САЩ и Иран, влязло в сила на 8 април, нападенията срещу ОАЕ продължават. Миналата седмица властите там обвиниха Техеран, че е атакувал пристанищния град Фуджейра с ракети и дронове. Трима индийски граждани бяха ранени, а петролно съоръжение в индустриална зона беше обхванато от пожар.

По-рано иранският режим заплаши, че държавите, които помещават американски военни бази или свързани с Израел интереси, могат да станат мишени. Наскоро той обвини ОАЕ в засилване на връзките с Израел, докато се появиха съобщения, според които израелският премиер Бенямин Нетаняху е направил „тайно“ посещение в страната от Персийския залив по време на конфликта.

Миналата седмица американският посланик в Израел Майк Хъкаби потвърди, че Израел е разгърнал системи за ракетна отбрана „Железен купол“ и личен състав на територията на ОАЕ, за да подпомогне защитата срещу иранската заплаха.

В изявление в петък Министерството на външните работи на ОАЕ отхвърли това, което определи като опити на Ислямската република да оправдае нападенията срещу територията им, заявявайки, че си запазва правото да отговори на всякакви заплахи.

Tasnim News Agency: ОАЕ ще платят висока цена за враждебния си ход.

🇦🇪⚔️🇮🇷 „Някои източници твърдят, че враждебните действия срещу кей Бахман на иранския остров Кешм са били извършени от ОАЕ, които действат като инструмент на израелския режим“, съобщи Tasnim News Agency, свързана с Корпуса на гвардейците на ислямската революция (IRGC), и добави, че информацията все още няма официално потвърждение.

„Ако случаят бъде потвърден, ОАЕ ще платят висока цена за своя враждебен ход“, се посочва в публикацията.

Освен това изданието посочи, че според някои източници поредицата от експлозии, чути в пристанищния град Бандар Абас, са свързани с действията на иранската противовъздушна отбрана срещу два вражески дрона.

Десетки въздушни танкери са вдигнати в небето над Израел, Йордания и ОАЕ.

🇺🇸 Поне 10 въздушни танкера Boeing KC-135R Stratotanker бяха вдигнати за последния час във въздушното пространство на Израел, Йордания и ОАЕ, сочат данни от ADS-B Exchange на платформата Flightradar24, според които самолетите провеждат орбитални полети, характерни за операции за дозареждане с гориво във въздуха.

Освен KC-135R, в района бяха засечени и въздушни танкери KC-46A Pegasus от танкерния флот на ВВС на САЩ, а всичко това съвпада със сведенията от последния час за ескалация на ударите по ирански цели в Ормузкия пролив.

Две експлозии бяха отчетени на иранския остров Кешм в Ормузкия пролив.

Карта на разположението на острова в Ормузкия пролив. 📸 Снимка: OpenStreetMap/Al Jazeera

Сателитен изглед на остров Кешм в провинция Хормозган в Ормузкия проток, 17 януари 2026 г. 📸 Снимка: Gallo Images/Orbital Horizon/Copernicus Sentinel Data 2026

Общ изглед към иранския остров Кешм. Годините на санкции срещу Иран взеха своето, но в стратегически разположения остров хората все още могат да намерят стоки от големи световни марки, които иначе са недостъпни в страната. 📸 Снимка: Atta Kenare/AFP

🇮🇷💥 Две експлозии бяха отчетени през последния час на иранския остров Кешм в Ормузкия пролив. Местни жители в провинция Хормозган съобщават за силни вибрации и разклатени прозорци. Към момента не е известна причината за взривовете, а иранските власти не са се произнесли.

Кешм е най-голямото единично парче суша в Ормузкия проток – около 1500 кв.км. по дължината на иранския бряг, които контролират южния вход на тесния воден път, по който преминава близо 20% от глобалния износ на петрол по вода. От началото на войната между Иран от една страна и САЩ и Израел от друга в края на февруари Кешм е основният опорен пункт на Революционната гвардия (IRGC), от който поддържаше блокадата на морския трафик.

На острова е съсредоточена най-плътната мрежа от противокорабни системи в района. Подземни комплекси, изградени в скалистата геология на Кешм, укриват противокорабни крилати ракети, бързоходни катери и – по данни от сателитни снимки – пускови установки, разположени директно под повърхността.

На южния бряг между Шиб Дераз и Месен се намира база на 112-та морска бригада на IRGC, а в близост действа база за дронове, на която при предишни наблюдения беше забелязан ударен дрон „Шахед-Саеге“. Освен това на 9 април иранските власти откриха нов военноморски комплекс на острова, проектиран като централен възел за управлението на блокадата на пролива.

Експлозиите тази нощ настъпват на третия ден от операция „Project Freedom“, започната от Централното командване на САЩ (CENTCOM) с разгръщане на разрушители с управляеми ракети, около 100 изтребителя, дронове и 15 000 военнослужещи с цел извеждане на блокираните над 1550 търговски кораба и около 22 500 моряка от Персийския залив към Арабско море. Първите два плавателни съда, един от които товарният кораб за превоз на автомобили „Alliance Fairfax“ на „Maersk“, вече прекосиха пролива под въздушно прикритие. На 4 май американските военни потопиха 7 ирански бързоходни катера, направили опит да атакуват търговския трафик, и свалиха няколко крилати ракети, насочени към ескортиращите разрушители. Иран отговори със залп от ракети и дронове срещу ОАЕ, поразявайки петролен обект във Фуджейра. Хегсет квалифицира ударите като нарушение в периметъра на операцията, но не като крах на примирието.

В деня на старта на „Project Freedom“ Telegram канали с източници в Хормозган и редакцията на Iran International съобщиха за серия експлозии в Бандар Абас и Кешм с интервали от 10 минути сутринта на 4 май. Свидетели на острова описаха звуци от прелитащи изтребители около 5 ч. местно време. От иранска страна тази серия беше представена като провокация от американска страна, не като подновяване на войната.

Последният документиран удар по висш командир в района остава ликвидирането на контраадмирал Алиреза Тангсири, командващ флота на IRGC и автор на схемата с принудителните такси за търговското корабоплаване, извършено на 26 март в Бандар Абас.

Тактическата стойност на Кешм за иранската страна идва от способността му да удължи противокорабния огън над цялото гърло на пролива. Системите, разположени там, покриват както западния, така и източния маршрут, включително тесния коридор покрай съседния остров Ларак. Всеки удар, поразил подземните пускови позиции и складовете с противокорабни ракети на острова, директно намалява гъстотата на иранския ударен обхват над маршрутите за навигация. За IRGC загубата на ключова инфраструктура на Кешм би означавала отстъпление от предната линия на блокадата към задните бази по континенталния бряг – позиции с по-малък обсег и по-висока уязвимост от въздушни удари.

Към момента няма независимо потвърждение нито за външен удар по острова, нито за вътрешна детонация в складовете на Иран. При действащо примирие сценариите могат да включват инцидент в собствените запаси от муниции, възможен предвид интензивното оперативно темпо през последните месеци, ограничена операция за диверсия или ограничен удар извън официално обявения периметър на „Project Freedom“. Близостта на двете експлозии във времето и силата на регистрираните вибрации не позволяват еднозначно подреждане на тези хипотези по вероятност.

Развитието поставя режима в Техеран пред дилема дали да поддържа тезата, че „Project Freedom“ е нарушение на примирието, без да предприеме ход, който да го взриви. Пентагонът продължава да настоява, че примирието остава в сила.

Ето защо Иран избра да атакува ОАЕ.

🇮🇷🚀🇦🇪 ОАЕ поеха основния удар от атаките на Иран по време на войната в Близкия изток през март и април. Вчера те отново се превърнаха в мишена на удари от Ислямската република, почти месец след влизане в сила на примирието между Иран и САЩ. Никоя друга държава не беше ударена и за момента примирието като цяло се спазва. Ето част от причините, поради които Техеран реши да атакува именно Емирствата.

Контрол върху енергийните доставки

Въпреки смущенията, свързани с войната, ОАЕ продължават да изнасят повече суров петрол за световните пазари от своите съседи, които разчитат на затворения в момента Ормузки проток. Именно тръбопроводът им във Фуджейра, разположен на Оманския залив и изграден специално за заобикаляне на Ормуз, беше атакуван в понеделник, заедно с танкер, свързан с Емирствата в близост до протока. Цените на петрола скочиха.

Малко преди атаките флотът на Корпуса на гвардейците на ислямската революция (IRGC) публикува карта, показваща „нова зона на контрол в Ормузкия проток“, която включва Фуджейра, въпреки че тя се намира извън водния път. Този ход съвпадна с началото на американския „Проект Свобода“ за възстановяване на корабоплаването през протока. Моментът подсказва, че Иран демонстрира воля и способност да наруши енергийните потоци в целия регион.

Отношения с Израел

Войната сближи Израел и ОАЕ. Официални лица очакват връзките да се задълбочат, а източници твърдят, че Израел е предприел безпрецедентната стъпка да достави на своите системи за противоракетна отбрана на Емирствата и да разположи войски в арабска страна за първи път в историята. Това се случва в момент на очевидно стратегическо пренареждане, отдалечило ОАЕ от неговите традиционни арабски и мюсюлмански съюзници поради това, което те описват като „плах отговор“ на иранските атаки.

Малко след удара срещу ОАЕ, ирански военен източник, цитиран от агенция Tasnim News Agency, заплаши, че Абу Даби „ще научи урок, който никога няма да забрави“, ако се превърне в „пешка на Израел“.

„Ако искат да повторят грешката от 40-дневната война, ние напълно ще се откажем от сдържаността и ще третираме това ционистко гнездо като част от ционисткия режим“, заяви иранският военен източник.

Иран атакува ОАЕ с крилати и балистични ракети и дронове.

🇦🇪⚔️🇮🇷 ОАЕ се намират под мащабна атака с ракети и дронове от Иран за първи път след влизане в сила на примирието от 8 април и броени часове след началото на американската операция „Project Freedom“ за ескортиране на търговските кораби в Ормузкия пролив. Противовъздушната отбрана на емирствата прехваща балистични ракети, крилати ракети и безпилотни апарати, докато в петролната рафинерия на Фуджейра е избухнал пожар.

Министерството на отбраната на ОАЕ обяви, че „в момента отбива ракетни удари и приближаващи дронове от Иран". В изявление в социалната мрежа X ведомството уточни, че звуците, чути в различни части на страната, идват от прехващания на балистични и крилати ракети и дронове.

По-рано тази вечер министерството заяви, че над териториални води на ОАЕ са били свалени 3 от 4 крилати ракети, изстреляни от Ислямската република, докато последната е паднала в морето. Съобщения за тревога бяха разпратени разпратени до телефоните в Дубай и Абу Даби с указания за най-близкото укритие.

Медийният офис на Фуджейра потвърди „голям пожар" в петролния индустриален обект на емирството след атака с дрон. Не се уточнява дали огънят е резултат от пряко попадение или от падащи отломки при прехват: модел, познат от вълните в края на февруари и началото на април, когато бяха подпалени петролен терминал „Рувайс" и пристанище Джебел Али. Изборът на целта е красноречив: Фуджейра остава единственото голямо пристанище на ОАЕ на крайбрежието на Оманския залив, извън Ормузкия пролив, и обслужва тръбопровода Хабшан–Фуджейра – основния алтернативен маршрут за износ на петрол, заобикалящ затворения пролив.

Това е първото задействане на системата за тревога след 8 април, когато влезе в сила прекратяване на огъня с посредничество от Пакистан, което сложи край на близо 39-дневна размяна на удари, започната от Израел и САЩ на 28 февруари. Условията предвиждаха отваряне на Ормузкия пролив, но Иран запази контрола върху транзита и продължи да налага такси над 1 млн. долара на кораб. От 13 април ВМС на САЩ наложиха блокада на иранските пристанища – конфигурация, описвана от анализатори като „двойна блокада".

Рано сутринта днес президентът Доналд Тръмп обяви операция „Project Freedom" за ескорт на блокираните в пролива търговски кораби. Централното командване на САЩ (CENTCOM) уточни, че разполага с разрушители с управляеми ракети и над 100 изтребителя, участващи в мисията. От своя страна Иран предупреди, че всяка американска намеса в правилата за трафик през пролива ще бъде считана за нарушение на примирието, като на същия ден държавни медии в страната съобщиха, че нейният флот е изстрелял две ракети по американска фрегата в пролива, която е отказала да спре по тяхно искане. CENTCOM отрече ирански удар по който и да е плавателен съд и определи иранското твърдение като пропаганда.

 

📸 Снимка: Жени стоят и гледат силуета на Дубай, като Бурдж Халифа, най-високата сграда в света, се вижда от пристанището Крийк на 3 април 2026 г. (Fadel Senna / AFP via Getty Images)

ОАЕ изпратиха предупреждение до населението за опасност от ракетна атака.

🇦🇪🚨🇮🇷 Обединените арабски емирства са изпратили преди броени минути спешно предупреждение до своите граждани заради опасност от ракетна атака, съобщават множество източници, според които на местното население е наредено незабавно да потърсят убежище и да изчакат по-нататъшни инструкции.

Това са първите предупреждения, издадени след примирието между САЩ и Иран от 8 април. По-рано властите в Абу Даби съобщиха, че Иран е изстрелял два дрона срещу емиратски кораб.

Часове преди старта на Project Freedom, UKMTO докладва удар по кораб на 78 морски мили от Фуджейра.

🇬🇧‼️🇦🇪 Центърът за морска търговска информация на Обединеното кралство (UKMTO) обяви рано сутринта днес, че плавателен съд е докладвал удар от неизвестен снаряд на 78 морски мили северно от Фуджейра, пристанище на Обединените арабски емирства.

Според първоначалното съобщение целият екипаж се намира в безопасност. Разстоянието поставя инцидента в подходите към Ормузкия проток, на разстояние, което излиза извън стандартния обсег на иранските системи за брегова отбрана с малък радиус, в самата зона, където трябва да премине първият ескорт по операция Project Freedom.

Президентът Доналд Тръмп обяви операцията на предния ден с публикация в Truth Social, в която обяви нейното начало за понеделник сутрин местно време. Заявеният американски пакет включва разрушители с управляеми ракети, над 100 сухопътни и палубни самолета, безпилотни платформи в различни области и 15 000 войници и моряци.

Рамката е оперативният компонент на мащабна дипломатическа рамка, наречена „Maritime Freedom Construct", която се намира в процес на изграждане, координирно между Държавния департамент и Пентагона от края на април. Тя се ръководи едновременно от Държавния департамент във Вашингтон и от Централното командване (CENTCOM) във Флорида, а инструкциите към американските посолства изрично изключват преговори с Русия, Китай, Беларус, Куба и Иран.

Контекстът на инцидента е низ от ескалации от началото на годината. На 28 февруари САЩ и Израел започнаха въздушна кампания срещу режима в Иран, в самото начало на която беше ликвидиран върховният лидер аятолах Али Хаменей. Иран отговори с фактическо затваряне на Ормузкия проток чрез комбинация от минирани полета, заплахи срещу търговски кораби и атаки от малки катери на Корпуса на гвардейците на ислямската революция (КГИР). От 13 април САЩ поддържа собствена военноморска блокада срещу иранските пристанища, създавайки „двойна блокада". Според данни на International Chamber of Shipping трафикът през протока е спаднал с над 90%, а около 20 000 моряци остават блокирани в режим на изчакване по близките пристанища.

Атаката от изминалата нощ е най-малко 24-ият регистриран инцидент в района от началото на ескалацията. Ден по-рано кораб за насипни товари попадна под обстрел от няколко малки катера на 11 морски мили западно от Сирик в иранската провинция Хормозган, при който екипажът оцеля. На 22 април, друг товарен кораб съобщи за обстрел в близост до пролива. През март UKMTO фиксира серия от удари с „неизвестни снаряди" на разстояния от 7 до 23 морски мили от Фуджейра, част от които бяха приписани официално на падащи фрагменти от свалени ракети, докато други останаха некласифицирани.

Дистанцията от 78 морски мили северно от Фуджейра прави настоящия инцидент изключение, тъй като поставя удара навътре в протока, в близост до крайбрежната линия на Иран и точно по фарватера на първия предвиден американски конвой.

Израел разположи лазерната система Iron Beam и войски в ОАЕ за защита срещу ирански атаки

🇮🇱🛡️🇦🇪 Израел е разположил версия на своята лазерна система за противовъздушна отбрана Iron Beam в Обединените арабски емирства по време на войната срещу Иран през март, за да подпомогне защитата на държавата от Персийския залив срещу нападения с ракети и дронове, съобщава Financial Times.

Британският вестник уточнява, че Израел е изпратил и система за наблюдение, известна като Spectro, която помага за засичане на ирански безпилотни апарати от разстояние до 20 км. Регионален служител посочи, че разполагането на това напреднало въоръжение демонстрира „ценността на това да бъдеш приятел на Израел“.

В публикацията се отбелязва още, че Израел е разположил в ОАЕ и системата Iron Dome, заедно с войски за нейното управление – факт, който по-рано беше разкрит от Axios.

„Не става въпрос за малък брой военнослужещи на терен“, уточни американското издание, цитирайки източник, запознат с разгръщането, имайки предвид числеността на израелските войници в ОАЕ.

Израел е разположил „Железен купол“ в ОАЕ: Безпрецедентна подкрепа в лицето на безразборните атаки на Иран.

🇮🇱🤝🇦🇪 Израел е разположил батарея на „Железен купол“ в ОАЕ по време на военната кампания срещу режим в Иран, заедно с личен състав от армията, който да я експлоатира. Това съобщава Axios в своя материал, според който това бележи първият случай, в който системата е изпратена в държава извън Израел и САЩ.

По време на съвместната кампания на САЩ и Израел за въздушни удари срещу режима в Иран, той предприе масирани ответни удари срещу почти всички страни в региона, включително срещу Емирствата, които станаха държавата, подложена на най-мащабни удари с над 550 балистични и крилати ракети и 2200 дрона, по данни от Министерство на отбраната на ОАЕ.

Въпреки че повечето въздушни заплахи бяха прехванати, някои от тях успяха да поразят военни и граждански цели, което според Axios е подтикнало властите в Абу Даби да потърсят помощ от съюзници.

Израелският премиер Бенямин Нетаняху е разпоредил разгръщане на системата след разговор с президента на ОАЕ Мохамед бин Заяд Ал Нахаян, споделят израелски служители пред американското издание. Твърди се, че системата е прехванала десетки ирански ракети.

Служители от двете страни споделят, че поддържат тясно военно и политическо сътрудничество от началото на военната ескалация в региона на 28 февруари, в рамките на която израелски изтребители нанесоха удари по цели в южната част на Иран, за да неутрализират заплахи, насочени конкретно към страни от Персийския залив.

Axios цитира служител от високите етажи на властта в Емирствата, според когото страната „няма да забрави“ помощта, предоставена от Израел по време на кризата.

ОАЕ обявиха разбиването на проиранска мрежа, свързана с „Вилаят ал-Факих“.

🇦🇪⚔️🇮🇷 Властите в Обединените арабски емирства съобщават, че са разбили „терористична организация“, свързана с религиозно-политическа доктрина на Иран, известна като Вилаят ал-Факих, готвила операции в страната. Информацията беше разпространена от държавните медии на Емирствата.

Членовете на групата са арестувани и са получили обвинения за „тайни действия, насочени към подкопаване на националното единство и дестабилизиране на страната с планиране на системни терористични и саботажни актове в нейните граници“, се посочва в съобщението. Според разследването групата е поддържала връзки с идеологическата рамка на „Вилаят ал-Факих“ и е извършвала вербовка и идеологическа обработка със срещи, провеждани по план, координиран с „външни субекти“ с цел „проникване в чувствителни позиции“ в страната.

Според цитирания държавен източник срещите са се провеждали както в ОАЕ, така и в чужбина, като заявената задача е била „разпространение на заблуждаващи идеи сред емирската младеж и нейното набиране в служба на чужди интереси“.

Повдигнатите обвинения включват „създаване и управление на тайна организация на територията на страната, полагане на клетва за вярност към чужди субекти и увреждане на националното единство и социалния мир“. Държавните медии не назоваха конкретната страна, за чиито интереси се твърди, че групата е действала.

„Вилаят ал-Факих“ е доктрината, преди всичко свързвана с първия върховен водач на Ислямска република Иран аятолах Рухолах Хомейни. Според нея в отсъствието на 12-ия имам – ключова фигура във вярата на шиитите имамити – върховната политическа власт следва да бъде поверена на висш религиозен авторитет (факих). Тя стои в основата на конституционния ред в Иран и легитимността на поста „върховен водач“, като в регионално отношение служи като идеологическа рамка на Корпуса на стражите на ислямската революция (IRGC), както и на подкрепяните от него въоръжени и политически мрежи в Ирак, Ливан, Сирия и Йемен.

Обявяването на разбитата мрежа идва след период на рязко влошаване в отношенията между ОАЕ и Иран, което беше предизвикано от войната между Иран, Израел и САЩ, в която емирствата понесоха най-тежкия удар сред арабските монархии в Персийския залив. По данни на министерството на отбраната на ОАЕ, противовъздушната отбрана на страната е ангажирала „общо 537 балистични ракети, 26 крилати ракети и 2256 дрона“ от ирански произход, преди двете страни да постигнат двуседмично примирие.

ОАЕ са сунитска федерация, член от Съвет за сътрудничество на държавите от Персийския залив (GCC), но имат значителна малцинствена общност от шиитска и традиционно поддържат по-прагматични икономически връзки с Иран в сравнение със Саудитска Арабия, най-вече с Дубай, който е основен логистичен и финансов коридор за търговските потоци на Иран.

След нормализацията на дипломатическите отношения с Израел съгласно Авраамовите споразумения от 2020 г. емирствата се превърнаха и в приоритетна цел на разузнавателния и оперативен интерес на режима в Техеран, като през последните години службите в ОАЕ и Саудитска Арабия периодично обявяват разбиването на мрежи за вербовка или разузнаване, приписвани на свързани с Техеран структури.

Твърдението, че групата е имала за цел „проникване в чувствителни позиции“, сочи към случай, който надхвърля обикновената пропагнадна дейност и отива към потенциален агентурен профил – типично поле на дейност на службите за контраразузнаване на страните в Залива. Отказът на Абу Даби да посочи поименно чужди субекти може да отразява както оперативни съображения на следствието, така и политическа предпазливост в момент, в който примирието между Иран и САЩ тепърва се стабилизира и всяко директно обвинение срещу Иран носи риск от регионална ескалация.

OSINT: ВВС на САЩ продължават въздушния мост към Близкия изток – 66 полета за 4 дни.

🇺🇸✈️🇮🇷 Общо 1101 полета на Air Mobility Command (AMC) към ВВС на САЩ са били извършени към зоната на отговорност (AOR) на Централното командване на САЩ (CENTCOM) от началото на концентрирането на сили в Близкия изток в седмиците преди операция „Epic Fury“. Само през последните четири дни са извършени 66 полета на стратегически транспортни самолети.

34 мисии са маркирани като такива с неизвестна дестинация, а 17 от тях са добавени след 14 април. Данните бяха обобщени от Armchair Admiral, утвърден OSINT наблюдател на военната авиация, който следи полетите с открити радарни услуги и ACARS. Авторът се въздържа от изводи за крайните товари и получатели, но поставя акцент върху разминаването между прекратяването на огъня и стабилния ритъм на стратегическия въздушен мост – 10 дни след влизане в сила на временното примирие между САЩ, Израел и Иран, сключено на 8 април с посредничеството на Пакистан и разчетено за две седмици.

Разпределението на полетите се чете по-отчетливо, отколкото абсолютните числа. От авиобаза Поуп Фийлд в Северна Каролина (дом на 82-ра въздушно-десантна дивизия), на 17 и 18 април излитат над 10 стратегически товарни самолета C-17 Globemaster III с армейски код; част от машините са регистрирани към авиобаза „Крал Файсал“ в Йордания, друга – към авиобаза „Ал-Минхад“ и авиобаза „Принц Султан“ в Саудитска Арабия.

От Въздушна база на морската пехота Бофорт в Южна Каролина, където са базирани морски ескадрили F-35B, шест C-17 се приземяват на авиобаза „Ал-Дафра“ в ОАЕ – базата, поемаща значителна част от присъствието на американски изтребители в Персийския залив от началото на годината. Три полета на C-17 са записани от авиобаза Овда в израелската пустиня Негев – стратегическа база, ползвана за операции с далечен радиус от страна на израелските ВВС. На въздушна база Мувафак Салти в Йордания пристигат четири машини с полети от Диего Гарсия, космическа база Петерсън и авиобаза Кадена – т.е. прехвърляне на ресурси включително от тихоокеанския театър.

Съставът на базите в списъка „неустановена дестинация" е особено показателен. Излитат мисии от авиобаза Бийл, авиобаза Офът (RC-135 за радиоелектронно разузнаване), авиобаза Крийч (ударни БЛА MQ-9 Reaper), авиобаза Холоман и авиобаза Канон (силите за специални операции на ВВС). Авиобаза Барксдейл в Луизиана, дом на 2-ро бомбено крило с B-52 Stratofortress, изпраща транспорти C-17 Globemaster III през Гандер, Канада – типичен подскок към Европа и Близкия изток. На Кемп Лемоние в Джибути кацнаха седем C-17, значителна част от които идват от Diego Garcia – британо-американската база в Индийския океан, често служеща като предна площадка за B-2 и B-52.

Тази композиция – въздушно-десантна пехота, морска изтребителна авиация, стратегически разузнавателни платформи, ударни дронове, логистика за бомбардировачи и подсигуряване към Йордания, ОАЕ и Израел – не се подрежда в модел на ротация или презареждане след приключила кампания. Медицинска евакуация също отпада като обяснение – бойни действия не са регистрирани от влизането на примирието в сила на 8 април.

САЩ възстановяват и разширяват своя ударен потенциал в Близкия изток, докато преговорите се движат към задънена улица. Техеран отказва да отвори Ормузкия пролив, на 13 април Белият дом обяви морска блокада, а краткото 10-дневно примирие между Израел и Хизбула, обявено от Доналд Тръмп на 16 април, подсказва, че северният фронт на Израел не е стабилизиран.

Реториката от Белия дом остава противоречива – съобщението от 8 април за „мир чрез сила" обяви операция Epic Fury за приключила, а паралелно с това логистичният отпечатък на въоръжените сили в Близкия изток не спира да расте. Комбинацията от морска блокада, прехвърляне на 82-ра въздушно-десантна, натрупване на разузнавателни и ударни активи и транспортна дейност от Кадена, Диего Гарсия и Овда почти сигурно сочи към подготовка за подновяване на бойните действия, а не към преход за деескалация. Дали това е мярка за натиск върху Техеран в рамките на преговорите или реална подготовка за нова вълна от операции, предстои да разберем след изтичане на двуседмичното примирие на 22 април.

Публикацията на Armchair Admiral и съпътстващата графика от Military Air Tracking Alliance не са потвърждение от официален източник и авторът многократно посочва, че неговите източници са FlightRadar, ADS-B и ACARS. Въпреки това профилът е утвърдено име в OSINT средите, а методологията му позволява независим преглед на публичната следа на Командването за въздушна мобилност – полезна мярка за състоянието на силовата архитектура около Иран.

Сателитни снимки показват горящи петролни резервоари на иранския остров Сири.

🇮🇷 Сателитни изображения от платформата Soar Atlas показват тежко повредени и горящи резервоари за съхранение на суров петрол на иранския остров Сири в Персийския залив. Капацитетът им възлиза на 1 милион барела или близо 20% от общия капацитет на острова от 4,5 милиона барела. Това съобщи Newsweek, позовавайки се и на изображения, заснети на 10 и 15 април от Sentinel-2 на Европейската космическа агенция.

Остров Сири е ключов възел в иранската офшорна петролна инфраструктура, където се обработва добивът от находищата Носрат, Есфанд, Сиванд, Дена и Алванд с дневен дебит от около 100 000 барела, като терминалът обслужва износа на суровата смес Sirri Blend.

Ударът е нанесен часове след влизането в сила на двуседмичното примирие между САЩ и Иран, обявено от президента Доналд Тръмп на 7 април. То беше постигнато по-малко от два часа преди крайния срок, който самият Тръмп постави на Техеран – с условие незабавно да отвори Ормузкия проток за безопасен транзит на търговските кораби. Иранският външен министър потвърди, че при спиране на ударите въоръжените сили ще прекратят отбранителните си операции и ще осигурят безопасно преминаване през протока за две седмици.

Около 06:30 часа на 8 април, близо осем часа след обявяване на примирието, на остров Сири и рафинерията на остров Лаван бяха регистрирани серия от експлозии. До момента нито една страна не е поела отговорност за ударите. Израел отрече участие, а Централното командване на САЩ (CENTCOM) отказа коментар. Ирански източници посочиха израелската служба за външно разузнаване „Мосад" като вероятен извършител.

OSINT експерти, цитирани от House of Saud, обърнаха внимание на друга версия – като възможна платформа бяха посочени изтребители Mirage 2000-9 от ВВС на ОАЕ, способни да достигнат Лаван от бази в Залива.

Иранският отговор дойде в рамките на час след постъпването на първите сведения за експлозии на Лаван и включваше масиран обстрел със 17 балистични ракети и 35 ударни дрона по ОАЕ, 28 дрона срещу петролни обекти в Кувейт и ракетни удари срещу Бахрейн, ранили двама цивилни в Ситра.

Лаван, вторият по големина ирански износен терминал след остров Харг, преработва 55 000 барела дневно и разполага с 5,5 милиона барела складов капацитет.

Инцидентите на Сири и Лаван поставиха под въпрос стабилността на договореното примирие още от самото му начало. Преговорите в Исламабад, проведени на 10 април между вицепрезидента на САЩ Джей Ди Ванс и председателя на иранския парламент Мохамад Бакер Калибафм организирани по инициатива на пакистанския премиер Шахбаз Шариф, бяха блокирани от спор във връзка с отговорността за ударите, съобщи тогава House of Saud. Ситуацията около остров Сири е поредният епизод от серията удари по енергийната инфраструктура на Иран, започнала с американския въздушен удар по остров Харг на 13 март и израелската атака по газовото находище Южен Парс и рафинерията в Асалуйе на 18 март. Тези удари последователно засягат стълбовете на иранската икономика и допълнително усложняват дипломатическите усилия за деескалация в региона.

Как ударите по енергийната инфраструктура в Персийския залив рискуват екологична катастрофа.

🇰🇼🇮🇶 Когато иракските сили се изтеглиха от Кувейт през 1991 г. те оставиха след себе си над 700 горящи петролни кладенци, чието потушаване отне осем месеца, изхвърляйки облаци дим, простиращи се на 800 мили, и изливайки 11 милиона барела суров петрол в Залива.

Това бе едно от най-големите екологични бедствия, причинени от човека. Повече от три десетилетия по-късно, настоящата война между САЩ, Израел и Иран, в която е бомбардирана петролна инфраструктура в целия регион, разпали опасения от съпоставима катастрофа.

„Петролните пожари от войната в Залива през 1991 г., макар и съсредоточени в Кувейт, бяха в далеч по-голям мащаб от това, което виждаме в момента“, заяви Дъг Уиър, директор на Conflict and Environment Observatory, британска организация с нестопанска цел. „Въпреки това подобни сравнения ще изглеждат академични за общностите, живеещи в близост до атакуваните обекти, които могат да бъдат изложени на остро и хронично замърсяване.“

Ударите по енергийна инфраструктура ескалираха сериозно от началото на войната, нарушавайки глобални вериги за доставки. Ударите по инсталации за втечнен природен газ в Саудитска Арабия, Кувейт и Катар и почти пълната блокада на Ормузкия пролив, доведоха до масови прекъсвания на тока. Петролът от сорта „Брент“, достигнал пик от 119,50 долара на 8 март, покачи обратно до 116 долара в понеделник, отразявайки изключително нестабилните пазари.

Няколко енергийни компании обявиха форсмажорни обстоятелства, което накара Филипините да обявят национално енергийно извънредно положение, а страни като Словения и Шри Ланка да въведат режим на горивата. На 2 април обаче Филипините съобщиха, че Иран е разрешил на техните кораби безпрепятствено и бързо преминаване през Ормузкия пролив.

Американският президент Доналд Тръмп заплаши да „заличи“ петролния център на остров Харг в Иран, ако текущият дипломатически процес, с посредничеството на Пакистан, не доведе до сделка. Заплахата дойде ден след като той заяви пред лондонския Financial Times, че обмисля „вземането на петрола“ в Иран.

Въпреки обявената пауза в ударите по гражданска инфраструктура, иранското министерство на енергетиката съобщи, че атаките са прекъснали електрозахранването в Техеран и околните провинции. А на 4 април САЩ поеха отговорност за бомбардирането на новопостроения висящ мост B1 между Техеран и Карадж. В понеделник избухнаха пожари и в израелска петролна рафинерия в Хайфа, след като петролен танкер бе ударен от отломки от прехваната ракета.

Икономическите последици вече се разпространяват далеч отвъд региона. Според Oxford Economics конфликтът ще преобърне енергийните пазари до края на годината. По-високите цени ще свият разходите на домакинствата, като най-тежко ще бъдат засегнати страните, зависими от петрола и газа от Залива. Най-уязвимите групи ще бъдат принудени да консумират по-малко, а в тежки случаи – да пропускат хранения.

Но икономическата цена е само част от историята. Анализатори предупреждават, че екологичните рискове остават недостатъчно отразени. „От решаващо значение е да продължим да проследяваме тези удари, за да направим правилна оценка на риска за близките общности“, заяви пред Arab News Вим Цвайненбург от холандската организация PAX. „В момента оценяваме над 2500 повредени локации, някои от които са свързани с производство на ракети или процеси, използващи опасни вещества.“

PAX е документирала поне 18 удара по търговски кораби за 4 седмици, довели до поне 4 петролни разлива, както и бомбардировки близо до Бандар Абас, в близост до защитени зони. Цвайненбург отбеляза, че много ирански военни бази са разположени в защитени територии, което ги прави екологично чувствителни. По време на 12-дневната война миналия юни огромни площи растителност в 5 защитени обекта изгоряха след удари по ракетни бази.

Замърсяването на водите в Залива добавя ново измерение. Токсините навлизат в хранителната верига чрез биоакумулация, засягайки милионите хора, които разчитат на морски дарове. Рискът беше подчертан този понеделник, когато Иран удари кувейтски танкер във водите на Дубай, предизвиквайки пожар. За щастие инцидентът бе овладян без разлив.

„Досега разливите са сравнително малки, но е нужен само един голям танкер, за да се стигне до екологична катастрофа, а шансовете за това нарастват с всеки изминал ден“, предупреди Цвайненбург. По-рано през март изследователи изчислиха, че първите 14 дни от войната са генерирали 5 милиона тона CO₂ еквивалент – повече от годишните емисии на Исландия.

Сред най-смразяващите образи е черният дъжд, паднал край Техеран в средата на март – мазен, киселинен валеж, образуван, когато саждите и токсините от горящите складове за гориво се сляха с атмосферната влага. Иранският заместник-министър на здравеопазването Али Джафариан предупреди за заразяване на почвата и водите. Властите призоваха местните жители да останат по домовете си, тъй като дъждът вероятно съдържа канцерогени като бензен и толуен.

„В краткосрочен план цивилните са изправени пред остри респираторни заболявания“, предупреди Мохамед Махмуд от Института за вода, околна среда и здраве към Университета на ООН. „С течение на времето това може да доведе до хронични заболявания и рак, които се появяват години след излагането.“

Опреснителните инсталации в региона, които осигуряват питейна вода за Кувейт, Оман и Саудитска Арабия, са друга критична точка. Масивни разливи могат да принудят тези заводи да спрат работа, за да избегнат повреда на техниката, което би оставило милиони без достъп до чиста вода.

Въпреки че международното право забранява методи на война, причиняващи „широко разпространени и тежки щети“ на околната среда, правоприлагането е слабо. Иранският външен министър обвини Израел в „екоцид“, но както отбеляза Уиър: „В момента няма международно престъпление екоцид. Отговорността остава политически, а не правен въпрос.“

След края на войната екологичните щети рискуват да останат на заден план. „Твърде малко внимание се отделя на това, което трябва да последва като възстановяване“, заключи Уиър.