Украински хакери разкриха хиляди нови доказателства за отвличането на деца от Русия

🇷🇺🚸🇺🇦 Главното управление на разузнаването (ГУР) към Министерство на отбраната на Украйна разкри допълнителни доказателства за масовото отвличане на украински деца от окупираните територии след успешна кибер операция, съобщи агенцията на 30 юли.

Като част от операцията украинските кибер специалисти получиха достъп до сървъри, принадлежащи на руската окупационна администрация на Крим, твърди ХУР.

Извлечените файлове са допълнително потвърждение за организираната депортация на украински деца от териториите на Херсонска, Запорожка, Донецка и Луганска области, които са под руска окупация.

Кешът включва хиляди документи като лични профили на отвлечени деца, незаконни назначения на настойници, определяне на руски граждани като попечители, адреси за преместване и записи на деца, преселени в райони под руски контрол.

Говорителят на военното разузнаване Андрий Юсов посочи, че получените данни ще бъдат използвани за укрепване на криминалното разследване, както и за улесняване на връщането на децата в Украйна.

„Хиляди файлове с безценна информация за едно от най-големите военни престъпления на Руската федерация, отвличането на украински деца, са предадени на правоохранителните органи“, добави той.

Официалната база данни на Киев „Деца на войната“ потвърждава, че най-малко 19 546 украински деца отвлечени от февруари 2022 г. До този момент едва 1468 са върнати у дома. Официални лица от Украйна изчисляват, че реалната цифра може да е много по-висока, като омбудсманът Дмитро Лубинец посочва до 150 000, докато омбудсманът по правата на децата Дария Херасимчук цитира диапазон от 200 000–300 000.

През март 2023 г. Международният наказателен съд издаде заповеди за арест на руския президент Владимир Путин и комисаря по правата на децата Мария Лвова-Белова, позовавайки се на тяхната лична роли в организирането на незаконните депортации.

Отвличането на деца е ключов за преговорите въпрос, както с международни партньори, както и със самата Русия. По време на мирните преговори в Истанбул президентът Володимир Зеленски сподели, че руската делегация е отхвърлила призива на Киев за връщане на отвлечени деца като „шоу за бездетни европейски стари дами“, дори след признанието, че са прехвърлили стотици деца.

Украйна последователно определя връщането на отвлечените деца като неоспоримо условие във всяко бъдещо мирно споразумение.

Китай създава глобален орган в Хонконг „на нивото на“ Международния съд

📸 Снимка: Daily CPEC

🇨🇳⚖️ Китай подписа конвенция за създаване на международна организация за медиация със седалище в Хонконг в стъпка, която се разглежда като стратегическо средство за засилване на международния авторитет и утвърждаване на новосъздадената структура като еквивалент на Международния съд в Хага.

Този ход идва на фона на нарастващо геополитическо напрежение, задълбочено от глобалната търговска война, започната от бившия президент на САЩ Доналд Тръмп, както и от нарастващия риск от световна икономическа рецесия.

Новият орган за медиация цели да превърне Хонконг във водещ международен център за решаване на спорове между държавите. Според хонконгския лидер Джон Лий организацията ще има статут, сравним с този на Международния съд и Постоянния арбитражен съд в Хага.

На церемонията по подписването присъстваха представители на Индонезия, Пакистан, Камбоджа, Лаос и Сърбия, като се е очаквало участие от над 20 международни организации, сред които ООН, съобщи обществената телевизия RTHK.

Според презентация, показана по време на събитието, органът ще разглежда случаи между държави, между държави и граждани на други държави и между международни частни субекти. Подписването беше председателствано от китайския външен министър Ван И.

Анализатори смятат, че структурата може да засили глобалното влияние на Китай и да му осигури по-активна роля в световното управление. Според Алисия Гарсия-Ереро, главен икономист за Азия и Тихоокеанския регион в Natixis, инициативата е положителна за Хонконг, но изрази скептицизъм, позовавайки се на неуспеха на подобни арбитражни центрове в китайските градове Сиан и Шенжен.

„Хонконг е представен като алтернатива, но вярвам, че заематели или страни по договори в рамките на инициативата „Един пояс, един път“ ще се чувстват по-слабо защитени днес“, коментира тя.

Въпреки това, според изследване на Queen Mary University of London, Хонконг споделя второ място със Сингапур след Лондон като предпочитаната арбитражна юрисдикция за 2025 г. Правосъдният секретар на Хонконг Пол Лам заяви, че новият орган ще помогне на града да преодолее трудности, произтичащи от „враждебни външни сили, стремящи се към дезинтернационализация и подкопаване на функционалността на Хонконг.“

Сградата на организацията ще се помещава в бивша полицейска станция в централния квартал Уанчай и се очаква да отвори врати в края на 2025 г. или началото на 2026 г.

Властите в Хонконг продължават своите усилия за възстановяване на международната роля на финансовия център след масовите протести през 2019 г. и строгите COVID ограничения, които нанесоха сериозни щети на туризма и търговията.

Съдът в Хага иска обяснение от Унгария за отказа да изпълни заповедта за арест на Нетаняху

Унгарският премиер Виктор Орбан с израелския си колега Бенямин Нетаняху се ръкуват след съвместен брифинг за пресата в Кармелитския манастир в замъка Буда, 3 април 2025 г.
📸 Снимка: Associated Press/Denes Erdos

🇭🇺🤝🇮🇱 Международният наказателен съд в Хага поиска официално обяснение от унгарското правителство за отказа му да изпълни международната заповед за арест, издадена срещу израелския лидер Бенямин Нетаняху по време на скорошната му официална визита в Будапеща.

Според изявлението на съда, искането е направено съгласно член 87, параграф 7 от Римския статут, който позволява образуването на производства срещу държави, които не сътрудничат на съда, „като по този начин възпрепятстват съда да упражнява своите функции и правомощия съгласно статута“.

През ноември международна заповед за арест беше издадена на израелския министър-председател Нетаняху и тогавашния министър на отбраната Йоав Галант, по обвинение в насочване на атаки към цивилно население в ивицата Газа и в използването на глада като метод на война, възпрепятствайки доставките на хуманитарна помощ по време на настоящия конфликт с терористичната група Хамас.

Съдът в Хага посочва, че унгарските власти са нарушили задълженията си с отказа от задържане на Нетаняху въпреки официалното искане, изпратено от съда до Будапеща на 3 април – деня, в който той кацна в страната.

Малко преди началото на срещата с израелския си колега в Будапеща унгарският премиер Виктор Орбан разкри, че страната му ще се оттегли от членството си в Международния наказателен съд.

Съдът в Хага посочи 23 май 2025 г. като краен срок за Будапеща да представи своите становища в писмен вид.

Путин няма да бъде изправен пред съдебно преследване докато е на поста си.

🇷🇺 Руският президент Владимир Путин и други висши служители на Кремъл няма да бъдат изправени пред съдебно преследване, докато са на поста си от бъдещия западен трибунал за войната в Украйна, съобщи в четвъртък Euronews, цитирайки анонимни служители на ЕС.

Специалният съд, който се очаква да бъде базиран в Хага, има за цел да съди руското ръководство за престъплението агресия, но няма да провежда съдебни процеси задочно, разглеждано като компромис между участващите страни.

Трибуналът ще работи в рамките на Съвета на Европа, 46-членен правозащитен орган, който изгони Русия след нейното нахлуване в Украйна през февруари 2022 г. Правни експерти от 38 държави, известни като „Основната група“, работят от миналата година, за да създадат правната рамка на трибунала.

Съобщава се, че изключението се отнася за Путин, руския премиер Михаил Мишустин и министъра на външните работи Сергей Лавров. Задочните процеси все още могат да бъдат възможни, след като те напуснат длъжността, каза Euronews.

Миналата седмица дипломатическата служба на ЕС обяви, че основната група е финализирала три ключови проектодокумента за трибунала и ги е представила за политически преглед, а Украйна ще подпише споразумение за създаване на съда на 9 май в Киев. След това Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ) ще гласува с вероятно мнозинство от две трети.

Държави като Канада, Австралия, Нова Зеландия и Япония също се очаква да се присъединят, за да укрепят легитимността на трибунала. Съединените щати не са присъствали на последната среща на основната група, тъй като президентът Доналд Тръмп продължава своите усилия за възстановяване на дипломатическите отношения с Москва и прекратяване на войната.

Трибуналът се създава независимо от Международния наказателен съд, който през 2023 г. издаде заповед за арест на Путин за незаконната депортация на хиляди украински деца. Руската федерация не е страна по учредителния договор на МНС.

Никарагуа оттегли искане за включване в обвиненията в геноцид срещу Израел.

🇳🇮⚔️🇮🇱 Правителството на Никарагуа, в лицето на Сандинисткия фронт за национално освобождение, оттегли искането си към Международния наказателен съд (ICC) за включване към обвиненията в геноцид срещу Израел, отправени от Южна Африка.

Съдът издаде съобщение до медиите в четвъртък, което потвърждава оттеглянето, но не предоставя повече подробности.

Оттеглянето идва по-малко от два месеца след като малката държава в Централна Америка поиска да се присъедини към делото в началото на февруари. Освен това миналата година страната подаде иск срещу Германия в съда за това, че е нарушила конвенцията за геноцида с продажба на оръжия на Израел.

Израелският външен министър Гидеон Саар похвали решението с думите „по-добре късно, отколкото никога“.

„Никарагуа оттегли морално отвратителната си намеса в неоснователното и възмутително дело, заведено от Южна Африка срещу Израел в Международния съд. Други, които направиха същата грешка, трябва да последват примера“, написа той след подобен туит на иврит.

В момента Международният съд претегля дело, в което Израел е обвинен в извършване на геноцид в Газа във войната, започнала на 7 октомври 2023 г. в отговор на терористичната атака, извършена от Хамас същия ден, при която бяха убити около 1200 души, а 251 бяха отвлечени като заложници.

Тел Авив категорично отхвърли обвиненията, настоявайки, че действията му не са насочени към цивилни, както и че предприема редица стъпки, за да ги защити. Израелските отбранителни сили (IDF) имат практика да оповестяват цивилното население в районите на предстоящи операции като публикува предварително предупреждения за евакуация посредством съобщения и подробни карти на арабски език в интернет, спускане на листовки от хеликоптери, разполагане на малки дронове с високоговорители и т.н.

Южна Африка, която заведе делото в Международния съд, представи документ от 750 страници на съда през октомври с „доказателство“ за предполагаемия геноцид. Съгласно съдебните процедури искът на Южна Африка няма да бъде публично достояние.

Израел трябва да изпрати своя отговор до юли 2025 г.

Унгария се оттегля от Международния наказателен съд.

🇭🇺🤝🇮🇱 Унгария се оттегля от Международния наказателен съд, съобщи преди броени минути правителството на страната, докато министър-председателят Виктор Орбан приветства своя израелски колега Бенямин Нетаняху в столицата Будапеща.

Посещението на Нетаняху в Унгария е първата визита на израелския лидер в Европа откакто получи международна заповед за арест през май миналата година, когато съдът със седалище в Хага посочи, че има „разумни основания“ да смята, че носи наказателна отговорност за военни престъпления, включващи „гладуване като метод на война“ и „престъпления срещу човечеството“.

Международният наказателен съд не разполага със собствени механизми за правоприлагане и разчита на своите страни-членки да извършват арестите и да предават заподозрените в Хага. Като страна по Римския статут на МНС, Унгария е длъжна да арестува Нетаняху.

Държавният секретар по международните връзки и отношения Золтан Ковач каза, че страната ще започне процеса още днес „в съответствие с конституционните и международните правни задължения на Унгария“.

Ако оттеглянето се осъществи, Унгария ще се стане единствената страна от Европейския съюз, която не е част от МНС. Израел също не е част от съда, наред със САЩ, Китай, Русия и други страни.

Унгария обяви, че се оттегля от Международния наказателен съд.

🇭🇺🤝🇮🇱 Унгария се оттегля от Международния наказателен съд, съобщи преди броени минути правителството на страната, докато министър-председателят Виктор Орбан приветства своя израелски колега Бенямин Нетаняху в столицата Будапеща.

Посещението на Нетаняху в Унгария е първата визита на израелския лидер в Европа откакто получи международна заповед за арест през май миналата година, когато институцията със седалище в Хага посочи, че има „разумни основания“ да смята, че Нетаняху носи наказателна отговорност за военни престъпления, включващи „гладуване като метод на война“ и „престъпления срещу човечеството на убийства, преследване и други нечовешки действия“.

Международният наказателен съд няма собствени механизми за правоприлагане и разчита на своите страни-членки да извършват арестите и да предават заподозрените в Хага. Като страна по Римския статут на Международния наказателен съд, Унгария е длъжна да арестува Нетаняху.

Държавният секретар по международните връзки и отношения Золтан Ковач каза, че страната ще започне процеса на оттегляне днес, „в съответствие с конституционните и международните правни задължения на Унгария“.

Ако оттеглянето бъде осъществено, Унгария ще се превърне в единствената страна от Европейския съюз, която не е част от МНС. Израел също не е част от съда, наред със САЩ, Китай, Русия и други страни.

Републикански сенатор се позова на „Закона за нахлуването в Хага“, за да заплаши ICC

🇺🇸🤝🇮🇱 Сенаторът от Републиканската партия Том Котън намекна за възможността от предприемане на крайни мерки от страна на Съединените щати.

Включително позоваване на спорния „Закон за защита на американските военнослужещи“, познат още със своя прякор "Hague Invasion Act", за да защитят израелски длъжностни лица от евентуален арест от Международния наказателен съд.

Какво представлява Законът за нахлуване в Хага?

Законът за нахлуване в Хага е неофициалното наименование на Закона за защита на американските военнослужещи, подписан от президента Джордж У. Буш на 3 август 2002 г.

Законът е предназначен да защити американския военен персонал и държавни служители от съдебно преследване в Хага и дава на САЩ правомощията да използват „всички необходими средства“, сред които и военна сила, за да осигурят освобождаването на всеки гражданин на САЩ или съюзниците на страната, задържан от Международния наказателен съд.

Законът е приет малко преди водената от САЩ коалиция да нахлуе в Ирак, където се твърди, че американската армия е извършила редица военни престъпления.

Актът е приет след отказа на САЩ да признаят юрисдикцията на Международния наказателен съд, опасявайки се, че американски войници и служители могат да се превърнат в обект на политически мотивирано преследване.

Поради разпоредбите си, законът е познат като „Закон за нахлуване в Хага“, тъй като на теория позволява на САЩ да нахлуят в Нидерландия, където се намира Международния наказателен съд, за да освободят всички американци от ареста му.

Как е свързан законът с Израел?

Неотдавнашните заповеди за арест на Нетаняху и Галант засилиха дебатите във връзка със Закона за нахлуване в Хага. Някои американски законодатели, особено тези, които са силни поддръжници на Израел, предложиха да се използва актът като лост срещу МНС и всички страни, които вероятно биха могли да приложат заповедите за арест.

Републиканският сенатор Том Котън стигна дотам, че заплаши съда в Хага, като го нарече „съд-кенгуру“ и намекна за използването на закона срещу държави, които се опитват да осъществят арест на израелски служители.

„МНС е съд-кенгуру, а Карим Хан е полудял фанатик. Горко на него и на всеки, опитал се да наложи тези незаконни заповеди. Позволете ми да им напомня приятелски: американският закон за МНС е известен като Закона за нахлуването в Хага с причина. Помислете за това", написа той в публикация на профила си в X.

Докато президентът Джо Байдън и новоизбраният Доналд Тръмп не стигнаха толкова далеч, Байдън разкритикува заповедите на съда в Хага, докато избраният от Тръмп за съветник по националната сигурност Майк Уолц заплаши съда със „силен отговор“, отбелязвайки, че Международният наказателен съд „няма никаква достоверност“.

В миналото САЩ са се противопоставяли на разследванията срещу Израел, като се позовават на опасения относно справедливостта и юрисдикцията, и са използвали дипломатически и финансови средства, за да предпазят израелските лидери от отговорност пред международните институции. В сряда Съединените щати наложиха вето на резолюцията на Съвета за сигурност на ООН за прекратяване на огъня в Газа.

Международни реакции и правни последици

Законът за нахлуване в Хага отдавна е спорен, дори сред съюзниците на Вашингтон. Когато беше приет за първи път, той предизвика вълна от критики, особено в Европа. Human Rights Watch описа закона като опит за сплашване на държавите, които му сътрудничат.

Нидерландия, като страна-домакин и съюзник в НАТО, беше особено гласна в опозицията си, като се има предвид имплицитната заплаха, че американската армия би могла на теория да нахлуе на нейна територи.

В контекста на заповедите за арест на МНС за израелски длъжностни лица, Законът за нахлуване в Хага се представя като потенциален инструмент за възпиране на налагането на международно правосъдие.

Международният наказателен съд има 124 държави-членки, всяка от които има задължение да изпълнява заповедите за арест, издадени от съда. Това излага израелските лидери, включително Нетаняху, на риск от задържане, ако пътуват до някоя от тези страни, ограничавайки значително тяхната дипломатическа свобода.

В същото време обаче заплахите, направени от американски законодатели предполагат, че може да има тежки последици за всяка страна, която се опита да наложи тези заповеди за арест. Дали САЩ наистина ще използват военна сила съгласно Закона за нахлуването в Хага остава несигурно, но тези заплахи служат като мощен сигнал за международната общност.

Орбан заяви, че ще покани Нетаняху в Унгария след решението на Международния наказателен съд.

Министър-председателят Бенямин Нетаняху (вдясно) и унгарският премиер Виктор Орбан (вляво) държат кубчето на Рубик на унгарско-израелския бизнес форум в Будапеща, 19 юли 2017 г.
📸 Снимка: Haim Zach/GPO/Flash90

🇮🇱🤝🇭🇺 Унгарският премиер Виктор Орбан заяви, че ще покани на гости израелския си колега Бенямин Нетаняху и даде гаранция, че заповедта за арест на Международния наказателен съд няма да бъде изпълнена.

В четвъртък международният съд издаде заповеди за арест на Нетаняху и неговия бивш министър на отбраната Йоав Галант, както и на Ибрахим Ал-Масри, ликвидирания военен командир на Хамас, за предполагаеми военни престъпления и престъпления срещу човечеството по време на конфликта в Ивицата Газа.

Орбан, чиято страна е председател на Европейския съюз на ротационен принцип за период от шест месеца, заяви пред държавното радио, че заповедта за арест на Международния наказателен съд е „погрешна“ и посочи, че израелският лидер ще може да води преговори в Унгария „при подходящата безопасност“.

„Днес ще поканя министър-председателя на Израел г-н Нетаняху на посещение в Унгария и в тази покана ще му гарантирам, че ако дойде, решението на съда няма да има ефект[...] и няма да следим съдържанието му“, категоричен бе унгарският лидер.

Откакто Орбан и неговата националистическа партия Фидес заеха мястото си във властта през 2010 г., двамата с Нетаняху изградиха близки политически отношения, а Нетаняху гостува в Будапеща на официална визита през 2017 г.

Израелските лидери и Белият дом категорично осъдиха решението на Международния наказателен съд, докато Жозеп Борел, върховен представител на Европейския съюз по въпросите на външната политика, заяви, че заповедите не са политически, както и че всички държави-членки на ЕС трябва да зачитат и прилагат съдебното решение.

Унгария и Чехия са сред най-силните поддръжници на Израел в рамките на Евросъюза, докато на другата противоположност са страни като Испания и Ирландия, които не пропускат да подчертаят подкрепата си за палестинската кауза.

В отговор на решението на съда, външното министерство на Чешката република заяви, че Прага ще спазва международните си правни задължения.

Министър-председателят на страната Петр Фиала обаче нарече съдебното решение „жалко“, като по-късно написа на профила си в X, че решението: „подкопава неговия авторитет в други случаи, когато приравнява избраните представители на една демократична държава с лидери на ислямистка терористична организация“.

Международният наказателен съд издаде заповеди за арест на Нетаняху и Йоав Галант.

Израелският министър-председател Бенямин Нетаняху и тогавашният министър на отбраната Йоав Галант дават пресконференция в Министерството на отбраната в Тел Авив, 16 декември 2023 г.
📸 Снимка: Noam Revkin Fenton/Flash90

🇮🇱⚖️🇪🇺 В часовете след като Международният наказателен съд издаде заповеди за арест на израелския премиер Бенямин Нетаняху и бившия министър на отбраната Йоав Галант, европейски длъжностни лица заявиха, че са готови да се съобразят с решението. Американски законодатели го критикуваха, като вместо това призоваха съдът да бъде санкциониран.

Решението за издаване на заповеди, издадено единодушно по обвинения във военни престъпления и престъпления срещу човечеството по време на кампанията на Израел срещу палестинската терористична групировка Хамас в ивицата Газа, бележи първия път, когато МНС издава заповеди за арест срещу лидери на демократична държава.

Както Нетаняху, така и Галант ще бъдат арестувани, ако пътуват до някоя от над 120-те държави, които са страни-членки. Международният съд издаде заповед за арест и на убития военен лидер на Хамас Мохамад Дейф, отбелязвайки, че не може да потвърди смъртта му.

Напускащият поста върховен представител на Европейския съюз по външната политика Жозеп Борел заяви в четвъртък, че решението не е политическо, а е взето от съд и следователно трябва да бъде уважено и изпълнено, като написа на профила си в X, „Тези решения са задължителни за всички държави, страни по Римския статут , което включва всички държави-членки на ЕС.“

Министърът на външните работи на Нидерландия Каспар Велдкамп каза, че страната му е готова да действа съгласно заповедите, съобщи холандската информационна агенция ANP. Очакваше се Велдкамп да посети Израел в петък.

Външен изглед от централата на Международния наказателен съд в Хага, Нидерландия, 30 април 2024 г.
📸 Снимка: Associated Press/Peter Dejong

Ирландският премиер Саймън Харис посочи в изявление, че „Ирландия уважава ролята на Международния наказателен съд. Всеки, който е в състояние да му помогне в изпълнението на жизненоважната му работа, сега трябва да го направи спешно.“

Изявлението на Харис също призовава за „незабавно прекратяване на огъня, освобождаване на всички заложници и безпрепятствен достъп за хуманитарна помощ в Газа“, наричайки ситуацията в анклава „оскърбление за човечеството“.

Говорителят на френското външно министерство Кристоф Лемоан посочи, че френската реакция на заповедите ще бъде „в съответствие със статута на МНС“, но отказа да каже дали Франция ще арестува лидерите, ако дойдат в страната. „Това е въпрос, който е сложен от правна гледна точка“, призна той.

Италианският външен министър Антонио Таяни също защити отговора си, като подчерта: „Ние подкрепяме МНС, като същевременно винаги помним, че съдът трябва да играе правна роля, а не политическа роля. Ще преценим заедно с нашите съюзници какво да правим и как да тълкуваме това решение.

Външните министри на Швеция и Норвегия изразиха доверие в съда, но не казаха изрично дали ще изпълнят заповедта за арест, ако са в състояние.

За разлика от тях, лидерите и на двата лагера в Съединените щати осъдиха решението.

Администрацията на президента Джо Байдън, която отхвърли публично първоначалното искане за заповеди за арест, „фундаментално отхвърля“ решението, посочи говорител на националната сигурност на Белия дом пред The ​​Times of Israel.

„Оставаме дълбоко загрижени от прибързаното решение на прокурора да поиска заповеди за арест и обезпокоителните грешки в процеса, довели до това решение“, добави говорителят.

Когато прокурорът на Международния наказателен съд обяви решението си да поиска заповедите за арест през май, Съединените щати заявиха, че не са предоставили на Израел възможност сам да разследва твърденията.

Стефани Халет, заместник-ръководител на дипломатическата мисия на САЩ в Израел обясни, че в случая международният съд няма юрисдикция, тъй като „принципът на допълване абсолютно не е приложен“, имайки предвид правилото, че ако дадена държава е в състояние сама да разследва престъпленията, извършени там, международният съд няма юрисдикция.

Тя добави, че главният прокурор на Международния наказателен съд Карим Хан „е имал шанс да се качи на самолет, за да дойде тук и да се свърже с Израел. Вместо това той избра да не се качва на самолета.“

Днес сутринта Халет поясни, че скоро администрацията на Джо Байдън ще предостави официален отговор на заповедите за арест, описвайки предстоящите коментари като „много силни“.

Американският сенатор Бърни Сандърс, заедно с колегите си Крис Ван Холън, Джеф Меркли и Питър Уелч, слушат въпрос относно ограничаването на продажбите на оръжие на Израел по време на пресконференция в Капитолия, Вашингтон, окръг Колумбия, 19 ноември 2024 г.
📸 Снимка: Kevin Dietsch/AFP via Getty Images

Въпреки че текущата администрация се обяви против делата на Международния наказателен съд и Международния съд на ООН срещу Израел, досега тя отхвърли призивите на републиканските законодатели да санкционира съда, както направи новоизбраният президент Доналд Тръмп през първия си мандат.

Но конгресменът от Републиканската партия Майкъл Уолц, когото новоизбраният президент Доналд Тръмп посочи за свой съветник по националната сигурност, беше категоричен като заяви: „Можете да очаквате силен отговор на антисемитските пристрастия на МНС и ООН през януари“.

Ричи Торес, един от конгресмените на Демократическата партия с най-отчетлива произраелска позиция, също призова за налагане на санкции срещу съда. В дълга публикация по темата на профила му в платформата X, той описа заповедите като „въоръжаване на международното право в най-страшния му вид“, наричайки го „преследване, представящо се за наказателно преследване“.

„Международният наказателен съд пренебрегва причината и контекста на войната“, заяви Торес, подчертавайки, че терористичната група Хамас не само е започнала войната с атаката си от 7 октомври миналата година, при която терористите нахлуха от Ивицата Газа в Южен Израел, убиха около 1200 души и взеха 251 други за заложници, но и също така „изградиха внимателно бойно поле, предназначено да увеличи максимално загубата на цивилни животи“ в Газа.

„Нищо от този контекст изглежда няма значение за съда-кенгуру, който не може да позволи на фактите да попречат на неговия идеологически кръстоносен поход срещу еврейската държава“, заключи той.

През юни Камарата на представителите на САЩ прие законопроект за отмяна на американските визи на служители на Международния наказателен съд, ограничаване на влизането и налагане на финансови ограничения на всеки от служителите на съда, който желае да задържи или преследва съюзници на Съединените щати.

Джо Байдън посочи, че е „твърдо против“ законопроекта, който беше приет с мнозинство от 247-155 гласа, включително с подкрепата на 42-ма демократи, но не беше взет от Сената на САЩ, въпреки че лидерът на мнозинството Чък Шумър от Ню Йорк описа първоначалното искане за арест като „осъдително“.

В сряда около една трета от демократите в Сената гласуваха в подкрепа на трите неуспешни опита за блокиране на продажбата на нападателни оръжия на Израел – факт, подчертаващ сериозното вътрешно разделение между демократите по въпроса.

Републиканският сенатор Джон Тюн, който трябва да наследи Шумер през януари, обеща, че ако Международният наказателен съд не отмени решението си, Сенатът на САЩ „ще приеме веднага законодателство за санкции, както Камарата вече направи на двупартийна основа“ в началото на следващия конгрес.

Центристката Сюзън Колинс и демократът Джон Фетерман, известен като отявлен поддръжник на Израел, също изразиха несъгласието си със заповедите за арест, като последният изрази остро възражението си в социалните медии. „Няма позиция, релевантност или път. Майната му на това”, написа той на профила си в X.

Заповедите бяха осъдени и от президента на Аржентина Хавиер Милей, който публикува на X, че страната му „декларира дълбокото си несъгласие“ с решението, което според него „игнорира правото на Израел на самозащита срещу постоянните атаки от терористични организации като Хамас и Хизбула”.

Международни правозащитни организации приветстваха решението и призоваха всички държави да изпълнят заповедите за арест.

Стефани Халет, ръководител на дипломатическата мисия на Съединените щати в Израел по време на пресконференция, след като Вашингтон допусна Израел в своята програма за премахване на визите, в кабинета на министър-председателя в Йерусалим, 28 септември 2023 г.
📸 Снимка: Chaim Goldberg/Flash90

„Премиерът Нетаняху вече е официално издирван. Държавите-членки на Международния наказателен съд и цялата международна общност не трябва да се спират пред нищо, докато тези лица не бъдат изправени пред неговите независими и безпристрастни съдии“, написа Агнес Каламард, генералният секретар на Amnesty International.

Human Rights Watch също отбеляза, че заповедите „разбиват възприятието, че определени лица са извън обсега на закона. Тези заповеди най-накрая трябва да накарат международната общност да се заеме с жестокостите и да осигури справедливост за всички жертви в Палестина и Израел.“

В Близкия изток няколко държави бързо приветстваха решението.

Външният министър на Йордания Айман Сафади подчерта, че решението на МНС трябва да бъде изпълнено, добавяйки, че „палестинците заслужават справедливост“ след това, което той описа като „военни престъпления“ на Израел в Газа.

Междувременно министърът на правосъдието на Турция Йълмаз Тунч написа на X, че заповедите за арест са „закъсняло, но положително решение за спиране на кръвопролитието и прекратяване на геноцида в Палестина“, позовавайки се на обвинение, което Израел категорично отрича.

„Варварските израелски власти, които атакуват към нашите невинни палестински братя и сестри трябва да бъдат изправени пред правосъдието възможно най-скоро за военните им престъпления и престъпления срещу човечеството“, категоричен бе Тунч.

Турция често е домакин на лидери на Хамас и подкрепя открито терористичната групировка във войната ѝ срещу Израел, като често сравнява Бенямин Нетаняху с Адолф Хитлер и израелската военна кампания в ивицата Газа с Холокоста.

Заповедите на Международния наказателен съд идват около 13 месеца след като терористичната групировка Хамас предприе изненадващо нахлуване от ивицата Газа в южен Израел на 7 октомври 2023 г.

Министерството на здравеопазването на Газа, което се управлява от Хамас, твърди, че над 42 000 души в анклава са станали жертва в последвалите бойни действия, въпреки че броят няма как да бъде потвърден и не прави разлика между цивилни и бойци на терористичната групировка.

Израелските отбранителни сили твърдят, че към ноември броят на ликвидираните терористични бойци възлиза на 18 000, с още около 1000 на територията на Израел по време на атаките на 7 октомври 2023 г.

Израел настоява, че се стреми да сведе до минимум цивилните жертви и подчертава, че цивилните в палестинския анклав са използвани като човешки щитове от въоръжени групировки като Хамас и Палестински ислямски джихад, които воюват изцяло от гъсто населени зони, сред които домове, болници, училища и джамии.

Смята се, че 97 от общо 251 заложници, които бяха отвлечени при терористичното нападение на Хамас на 7 октомври, остават в Газа, заедно с телата на най-малко 34 загинали военнослужещи от израелската армия, в допълнение към двама цивилни с психични проблеми, влезли на територията на ивицата Газа преди войната, както и телата на двама войници, убити през 2014 г.

Владимир Путин пристигна в Монголия въпреки заповедта си за арест от Международния наказателен съд.

🇷🇺🤝🇲🇳 Руският президент Владимир Путин пристигна на официално посещение в Монголия, която е член на международния съд, който издаде заповед за ареста му.

Посещението, при което той ще се срещне с монголския лидер Ухнаа Хурелсух, е първото такова на Путин в страна-членка на Международния наказателен съд, откакто той издаде заповед за ареста му преди близо 18 месеца по обвинения във военни престъпления в Украйна.

Украйна призова Монголия да арестува Путин и да го предаде на съда в Хага. Говорител на Путин каза миналата седмица, че Кремъл не се притеснява от посещението.

Международният наказателен съд обвини Путин във военни престъпления в Украйна, сред които насилственото депортиране на украински граждани, сред които и деца. Членовете на международния съд са длъжни да задържат заподозрени, ако е издадена заповед за арест, но съдът няма механизъм за изпълнението им.

Монголия, слабо населена страна, разположена между Русия и Китай, е силно зависима от първата за гориво, а от втората за електричество, което ѝ е нужно за инвестициите в нейната минна индустрия.

Във вторник Путин и монголският лидер ще присъстват на церемония, отбелязваща победата на съветските и монголските войски над японската армия, която контролира област Манджурия в Североизточен Китай през 1939 г. Хиляди войници загинаха в продължилите месеци сражения.

Мексико отхвърли искането на Украйна да арестува руския президент Владимир Путин.

Плакат с логото на Международния наказателен съд (ICC), изобразяващ Владимир Путин зад решетките, по време на протест във Вашингтон, окръг Колумбия, на 7 март 2023 г.
📸 Снимка: Allison Bailey/NurPhoto/AFP

🇲🇽🤝🇷🇺 Президентът на Мексико отхвърли искането на украинското правителство Владимир Путин да бъде арестуван, в случай че реши да присъства на встъпването в длъжност на следващия държавен глава на латиноамериканската страна през октомври, предаде Ройтерс.

„Не можем да направим това“, заяви пред репортери президентът Андрес Мануел Лопес Обрадор, след което допълни, че „не зависи от нас“.

Украйна поиска от Мексико да арестува Путин, ако той присъства на церемонията по встъпване в длъжност на новоизбрания президент Клаудия Шейнбаум на 1 октомври. Искането бе вписано в официален документ, публикуван от украинското посолство в Мексико на 7 август и бе обосновано със заповедта за арест, издадена от Международния наказателен съд на ООН.

Екипът на Шейнбаум покани руския президент на церемонията по встъпването ѝ в длъжност и по-рано тази седмица отбеляза, че е изпратил „дипломатическа нота“ до всички страни, с които Мексико поддържа дипломатически отношения.

„Надяваме се, че мексиканското правителство е наясно, че Владимир Путин е военнопрестъпник, срещу когото е издадена заповед за арест“, се казва в изявление на украинското посолство, в което се посочва и че се подозира, че Путин е наредил отвличания на украински деца, които са били отведени в Русия.

В изявлението се изразява увереност, че мексиканското правителство ще се съобрази с украинското искане.

Международният наказателен съд издаде заповед за арест на Путин миналата година и го обвини във военни престъпления във връзка с нелегалната депортация на стотици деца от Украйна в Москва след началото на инвазията в началото на 2022 годиан.

Русия не е член на Международния наказателен съд, но Мексико е, отбелязва Ройтерс.

Путин през юни изпрати поздрави за победата на Шейнбаум, която е съюзник на Лопес Обрадор. Тогава той нарече Мексико „исторически приятелски партньор на Русия в Латинска Америка“.

Международният наказателен съд издаде заповеди за арест за Шойгу и Герасимов

Руският министър на отбраната Сергей Шойгу и началникът на Генералния щаб на руските въоръжени сили Валерий Герасимов присъстват на среща с руския президент Владимир Путин в Москва, Русия, 27 февруари 2022 г.
📸 Снимка: Sputnik/Aleksey Nikolskyi

🇷🇺⚖️ Във вторник Международният наказателен съд издаде заповеди за арест на Сергей Шойгу, бивш министър на отбраната на Русия, и началника на генералния щаб генерал Валери Герасимов за предполагаеми престъпления, извършени по време на руската инвазия в Украйна. Това съобщава агенция Ройтерс.

В прессъобщение съдът каза, че съдиите са установили, че има „разумни основания да се смята“, че двамата заподозрени носят отговорност за ракетни удари, извършени от руските въоръжени сили срещу украинската електрическа инфраструктура от най-малко 10 октомври 2022 г. до поне 9 март 2023 г.

Руските служители бяха заподозрени в извършване на военни престъпления и престъпления срещу човечеството за насочване на атаки срещу цивилни и цивилни обекти в Украйна.

Русия, която подобно на Украйна не е член на Международния наказателен съд, многократно е заявявала, че украинската енергийна инфраструктура е легитимна военна цел и отрича да е атакувала цивилни или гражданска инфраструктура.

Припомняме, че в началото на 2023г, МНС издаде заповед за арест на руския президент Владимир Путин. Той е обвинен във военни престъпления, извършени в Украйна.

Москва многократно отхвърляше обвиненията в извършване на зверства по време на едногодишната си война в Украйна. Издадената заповед за арест е по подозрение за незаконно депортиране на деца и незаконно прехвърляне на хора от територията на Украйна в Руската федерация.