Путин стъпи на Итуруп ден след ученията на Тихоокеанския флот

🇷🇺⚓🇯🇵 Владимир Путин посети остров Итуруп на 13 август – за първи път през 26-те си години начело на Русия. Итуруп е най-големият от четирите острова от южната група на Курилските острови, които са претендирани от Япония под името Северни територии. Путин пристигна там направо от ученията на Тихоокеанския флот, където ден по-рано отхвърли японските претенции към архипелага. Токио привика руския посланик Николай Ноздрев, а премиерът Санае Такаичи определи посещението като „абсолютно неприемливо“ на неформален брифинг в своята резиденция.

Програмата на деня беше подчертано гражданска. Кремъл разпространи кадри, на които Путин обикаля цеховете на комплекс за преработка на риба „Ясний“, разглежда изложена риба и опитва различни видове хайвер. Той посети още болницата и училището в Курилск и разговаря с губернатора на Сахалинска област Валерий Лимаренко. На думите на губернатора, че местните помагат на войниците с „всичко за победата“, Путин отвърна: „Такива са хората ни. Генетичен код на победител.“ Пред настоятеля на храма „Богоявление“ в Курилск обеща да помисли и за строеж на нова църква.

Военният контекст остана извън кадър, но беше само на ден разстояние. На 12 август Путин наблюдаваше заключителния етап на флотските учения от борда на ракетния крайцер „Варяг“. Маневрите започнаха на 4 август и включиха около 60 бойни кораба и плавателни съдове, около 30 летателни апарата и над 13 000 военнослужещи. Оттам президентът предупреди, че Руската федерация ще отговори огледално на опитите нейни търговски кораби да бъдат задържани „в която и да е точка на Световния океан“, и нарече западните планове за подобни действия пиратство. За Япония заяви, че Русия не я заплашва и няма претенции към нея, докато Токио за първи път причислява страната у към основните източници на заплаха в доктрината си и въведе непровокирани санкции. Принадлежността на Курилите към Русия, допълни той, е била закрепена в следвоенните международни документи.

Итуруп обаче има военна тежест, която рибният комбинат не показва. Охотско море е почти затворен морски басейн, ограден от Камчатка, Курилската дъга, Сахалин и Хокайдо, и е районът, в който руският Тихоокеански флот разполага своите стратегически подводници. Във Вилючинск на Камчатка се намират 5 ракетоносеца от клас „Борей-А“, всеки способен да носи по 16 балистични ракети „Булава“. Курилската дъга образува естествената преграда на този басейн, а проливите са неговите изходи към Тихия океан.

Най-широките и най-дълбоките от тях се намират в средната и северната част на архипелага, далеч от териториалния спор с Япония: Буссол достига дълбочина над 2200 метра и през него преминава около 60% от водата, изтичаща от Охотско море към океана, а Крузенщерн достига около 1760 метра. На юг ключови са проливът Екатерина между Кунашир и Итуруп и проливът Фриз между Итуруп и Уруп. Те са по-плитки, но се намират най-близо до пристанищата на Приморие и Сахалин, както и до японския бряг. От 4-те спорни острова единствено Итуруп граничи и с двата пролива.

От тази география произтича и военната роля на острова. Щабът на 18-а картечно-артилерийска дивизия се намира в селището Горячие Ключи на самия Итуруп, а полковете ѝ са разположени в Горний и Лагунное на Кунашир. От 2016 г. на Итуруп е разгърнат бреговият противокорабен комплекс „Бастион“, а на Кунашир – „Бал“. В края на 2020 г. на Итуруп беше разгърнат и дивизион С-300В4 от 38-а зенитно-ракетна бригада.

Картината обаче се промени след началото на войната в Украйна, след като японското министерство на отбраната установи, че С-300В4 на Итуруп и Кунашир вече не се наблюдават, като допуска, че системите са били прехвърлени за използване в Украйна. Противокорабни комплекси остават част от по-широката руска система за ограничаване на достъпа до района на Охотско море и контрол на подходите към него. Визитата на Путин не добавя нова техника към тази конфигурация, но поставя политически подпис върху военното присъствие, изграждано от години.

Японският протест дойде по два канала. Министърът на външните работи Тошимицу Мотеги отбеляза, че Северните територии, включително Итуруп, са исторически и юридически неотменна част от Япония и че кабинетът протестира решително срещу посещението; външното министерство привика посланик Ноздрев. Такаичи говори по-подробно. Тя припомни, че Путин още през януари 2024 г. е заявил своето намерение да посети непременно Северните територии и че оттогава Токио многократно е настоявал пред Кремъл това да не се случва. Посещението, каза тя, наранява чувствата на японския народ и втвърдява антируските настроения в страната, а възстановяването на отношенията в средносрочен и дългосрочен план става все по-трудно. Тя изрази надежда руската страна да осъзнае много сериозно тежестта на въпроса.

Оценката на Путин за японските доктринални документи определя по-точно общата им посока, отколкото йерархията на посочените в тях заплахи. Бялата книга на японското министерство на отбраната за 2026 г., публикувана в началото на август, определя Китай като най-голямото стратегическо предизвикателство, а Северна Корея като все по-сериозна и непосредствена заплаха. Русия присъства в нея по две от основните линии: разгръщането на съвременна военна техника в Далечния изток, сред които брегови противокорабни ракети и модерни изтребители, и задълбочаващото се военно партньорство с Пекин и Пхенян. Министърът на отбраната Шиндзиро Коидзуми определи обстановката около страната си като най-тежката от края на Втората световна война насам.

Спорът продължава вече цели 81 години. Съветските войски окупират Итуруп, Кунашир, Шикотан и групата Хабомай през последните дни на войната и впоследствие депортират около 17 000 японски жители; днес на островите живеят около 20 000 руски граждани. Съвместната декларация от 1956 г. предвижда предаване на Шикотан и Хабомай на Япония след сключването на мирен договор, но Токио впоследствие настоява за всичките четири острова и договор така и не е подписан. Диалогът между Шиндзо Абе и Путин от 2016 до 2019 г. беше последният сериозен опит за напредък; самият Путин се позова на него на 12 август, след като заяви, че Япония оттогава е променила позицията си. След началото на войната в Украйна и въвеждането на японските санкции Москва прекрати консултациите по мирния договор през 2022 г., а Токио се върна към формулировката „незаконно окупирани“. Такаичи все пак официално поддържа курса към договор: през февруари нарече факта, че въпросът остава нерешен след 80 години, „безкрайно тъжен“, а през юли описа възстановяването на посещенията на японци при гробовете на предците им като приоритет в отношенията с Москва.

Датата също не е неутрална. Посещението се състоя два дни преди 81-ата годишнина от края на войната и ден след като Северна Корея изстреля ракета във водите край Япония в навечерието на съвместни учения на САЩ и Южна Корея. Отношенията на Токио с Пекин също са дълбоко замразени заради изказването на Такаичи от ноември 2025 г. за възможна японска военна намеса при криза около Тайван; Китай възстанови забраната за внос на японски морски дарове и прекрати срещите на високо равнище.

Материалният баланс около архипелага не се промени на 13 август. Промени се политическата цена на всяко бъдещо японско предложение: държавният глава, който би трябвало да го приеме от руска страна, вече лично е стъпил на спорната територия и е обявил нейната принадлежност за въпрос, който е решен от следвоенни документи. Вероятно Путин ще запази това и занапред – демонстрации на суверенитет чрез граждански формати, без непременно да обявява нови военни разгръщания, каквито в настоящите условия на продължаваща война срещу Украйна остават трудно постижими.

Пхенян обеща нови военни опции срещу Япония след пуска на „Томахоук“

🇰🇵⚔️🇯🇵 Северна Корея ще изгради „допълнителни военни опции“ заради превъоръжаването на Япония, заяви Ким Йо Джонг, сестрата на върховния лидер Ким Чен Ун. Изявлението ѝ, разпространено от Корейската централна информационна агенция (KCNA), идва седмица след първото изстрелване на крилата ракета BGM-109 Tomahawk от японски военен кораб.

Разрушителят JS Chokai (DDG-176) изстреля ракетата на 29 юли в Тихия океан, а Министерство на отбраната на Япония съобщи за изпитанието на следващия ден. ВМС на САЩ осигуриха полигон, наблюдаваха морско и въздушно пространство и участваха в планирането. Chokai е кораб от клас Kongo с бойна система Aegis, влязъл в строя през 1998 г.; преоборудването му беше извършено в Сан Диего в периода от септември 2025 до март 2026 г. Оръжието е подзвуково, лети ниско с турбовентилаторен двигател и излита от вертикална пускова установка Mk 41; версията Block IV достига около 1600 км, а Block V надхвърля 1800 км.

Ким Йо Джонг описа Япония като „държава военен престъпник, ускоряваща превръщането си във военна държава, възползвайки се от острата и променлива тенденция на сегашната международна обстановка“. Освен изпитанието тя посочи участието на японски сили в американско учение във Филипините през май. Според нея двете доказват, че японският стремеж към способност за изпреварващ удар е стигнал „етапа на реалното деяние“.

Освен това тя обвини САЩ, че са предали ракетите, преустроили кораба за тях и осигурили всичко нужно за изпитанието, включително мястото на изстрелване. „Заявявам ясно, по пълномощие, че въоръжените сили на КНДР и военното ръководство ще изградят допълнителни военни опции“, заяви тя, без да уточни какви. Според нея един ефективен начин е „да накараме Япония да усети, че нейната сигурност е изложена на по-голяма опасност заради алчността ѝ“.

Програмата зад това изстрелване е мащабна. Токио е поръчало 400 ракети Tomahawk, чрез които 200 от версията Block IV и 200 от Block V, за около 1,03 млрд долара, с доставки между финансовите 2025 и 2027 г. Освен „Чокай“ носители ще станат още четири разрушителя с Aegis: „Киришима“, „Хагуро“, „Мьоко“ и „Атаго“. Преустройството на петте кораба е разчетено на 113,6 млрд йени, или около 694 милиона долара.

Изстрелването от 29 юли е само най-видимото от няколко паралелни отстъпления от следвоенната рамка на Япония. Основата е положена през декември 2022 г., когато Токио преработи трите документа за сигурност и въведе „способност за контраудар“, скъсвайки с доктрината за строго отбранителна армия. От 31 март в лагера Кенгун на остров Кюшу е разположен удълженият вариант на противокорабна ракета Type 12 с 1000 км обсег на поразяване срещу близо 200 км на изходния модел, заедно с хиперзвуковия планиращ снаряд (HVGP); министерството предвижда разгръщане и в Камифурано на Хокайдо, и в Ебино в префектура Миядзаки. През май войници от японските сухопътни сили изстреляха две ракети Type 88 от позиция на брега в северозападен Лусон и потопиха изведен от експлоатация филипински кораб. Това беше първото японско противокорабно оръжие, изстреляно извън националната територия, а контингентът от 1400 души в учението „Баликатан“ беше първата бойна част на Япония на филипинска земя след Втората световна война.

Успоредно с това правителството на Санае Такаичи изтегли напред целта от 2% от БВП за отбрана, около 11 трлн йени или 70 млрд долара, и подготвя нова ревизия на трите документа до края на 2026 г. Тече и дебат за третия от неядрените принципи, който забранява внасянето на ядрено оръжие на японска земя. Такаичи отхвърли на 24 февруари ядрено споделяне по аналогия на НАТО, но министърът на отбраната Шиндзиро Коидзуми заяви през юли, че ядрената политика трябва да се обсъжда без табу.

Япония аргументира своите усилия за превъоръжаване с обстановката около островите си. В бялата книга за отбраната, публикувана на 4 август, министерството описва средата за сигурност като най-тежката и сложна от края на Втората световна война и нарича военните дейности на Северна Корея „още по-сериозна и непосредствена заплаха“ за японската национална сигурност „отколкото когато и да било“. Документът посочва още, че Пхенян доставя на Русия балистични ракети, артилерийски боеприпаси и друга техника от 2023 г. и севернокорейски сили участват в реални бойни действия. Главният секретар на кабинета Минору Кихара отхвърли през юни сходно обвинение на Ким Чен Ун като „не по същество“ и повтори официалната формула, че японските способности остават „минимално необходими“.

Какво точно би било новото в тези опции, Ким Йо Джонг не каза. Пхенян стреля към Японско море редовно през цялата година: първите изстрелвания за 2026 г. бяха на 4 януари и паднаха близо до японската ИИЗ, което накара Коидзуми да свика извънредна пресконференция; на 6 март разрушителят „Чхве Хьон“ изпита стратегическа крилата ракета; на 16 март последваха 10 снаряда от реактивни системи за залпов огън; на 19 април 5 балистични ракети с касетъчни бойни глави поразиха островна мишена, което беше седмото за годината изстрелване на балистична ракета; на 26 май бяха изпитани нова лека универсална пускова установка и тактически крилати ракети; на 11 юли от района на Сунан излетяха около 10 балистични ракети. Обсегът на севернокорейската стратегическа крилата ракета „Хвасал-2“ се оценява между 1500 и 2000 км, което покрива Япония до последния ѝ остров.

Такаичи поиска среща с Ким Чен Ун два дни след своето встъпване в длъжност през октомври 2025 г. и потвърди намерението си на 16 февруари, за да придвижи въпроса за отвлечените японски граждани през 70-те и 80-те години; Токио е признало 17 такива случая, а на 31 май премиерката присъства на събрание на семействата им. Още през март Ким Йо Джонг отсече, че среща няма да има: „Ако премиерът на Япония се стреми да реши свой едностранен въпрос, който ние не признаваме, държавното ни ръководство няма да има намерение да се среща или да седи лице в лице с нея.“ За Пхенян темата за отвличанията е приключена.

Северна Корея не е единствената, която реагира на тестовете. Говорителят на китайското министерство на външните работи Лин Дзиен определи японското далекобойно оръжие като излизащо „далеч отвъд рамките на самоотбраната“ и обвини Токио в ускорено ремилитаризация, а Пекин представи изстрелването като първото на настъпателно оръжие от Япония извън територията ѝ след Втората световна война. Русия върви по своя линия: Мария Захарова нарече разполагането на американски ракетни системи на японска земя за учения заплаха за руския Далечен изток, а Сергей Лавров определи като „сериозен сигнал“ готовността на Такаичи да преразгледа неядрените принципи.

След 80 години изолация: Япония разхлабва оръжейния експорт под натиска на глобалната нестабилност.

🇯🇵 Предстоящото облекчаване на правилата за износ на оръжие от страна на Япония предизвика силен интерес от Варшава до Манила, сочи проучване на Ройтерс, направено в момент, когато американският президент Доналд Тръмп се колебае относно ангажиментите за сигурност към съюзниците, а войните в Иран и Украйна изчерпват оръжейните запаси отвъд океана.

Управляващата партия на премиера Санае Такаичи одобри промените тази седмица в опит да вдъхне живот на военно-промишлената база на пацифистката нация. Нейното правителство официално ще приеме новите правила още този месец, споделиха пред Ройтерс трима представители на японското правителство.

Въпреки че до голяма степен се изолира от световните оръжейни пазари след Втората световна война, Япония харчи достатъчно за собствената си армия (60 милиарда долара тази година), за да поддържа отбранителна индустрия в сериозни мащаби, способна да произвежда модерни системи като подводници и изтребители.

Сред евентуалните нови клиенти са полската армия и филипинският флот, които се подлагат на модернизация в отговор на регионалните предизвикателства пред сигурността, споделиха пред Ройтерс японски служители и чуждестранни дипломати в Токио. Изпълнителните директори на японските корпорации Mitsubishi Electric и Toshiba споделиха неразкривани досега подробности, че наемат персонал и увеличават капацитета си, за да се възползват от търсенето.

Една от първите сделки, които правителството на Такаичи вероятно ще одобри, е износът на фрегати втора употреба за Филипините, които са в морска конфронтация с Пекин в Южнокитайско море. Ройтерс първа съобщава за времевата рамка на вероятната продажба, която според длъжностните лица може да бъде последвана от системи за противоракетна отбрана.

Варшава и Токио могат да си помогнат взаимно за запълване на празнините в арсеналите си с партньорства в сфери като анти-дрон системи и електронна война, отбеляза Мариуш Богушевски, заместник-ръководител на мисията в посолството на Полша в Япония. „Има тесни места, които можем да преодолеем с японско участие“, добави той, без да дава допълнителни подробности за конкретни сделки. Миналата година полската WB Group подписа предварително споразумение за дронове с японския производител на самолети ShinMaywa.

Други трима европейски дипломати заявиха, че облекченията в Япония дават шанс да се намали голямата зависимост от производството на американско оръжие, което работи на пълния си капацитет, за да преодолее недостига на въоръжение след последните военни конфликти. Липсата на предсказуемост от страна на Тръмп и заканите му за напускане на НАТО и инвазия в Гренландия, също засилиха стремежа към диверсификация, според дипломатите, пожелали анонимност.

„Оферти идват отвсякъде“, каза Масахико Араи, старши вицепрезидент в отбранителното подразделение на Mitsubishi Electric, което разширява екипите си в Лондон и Сингапур. Кабинетът на Такаичи отказа да отговори на конкретни въпроси и вместо това препрати към нейна реч от февруари, в която тя заяви, че преразглежда контрола, за да подсили военното производство на Япония и да укрепи способностите на съюзниците.

Ревизията на износа от страна на Япония беше насърчавано от последователни администрации в Белия дом, включително тази на Тръмп, които желаеха съюзниците да дават по-голям принос към колективната отбрана. Говорителят на Белия дом Ана Кели не отговори на въпроси на Ройтерс относно промените, но заяви, че двете нации са по-близки от всякога при Тръмп и Такаичи.

Китайското външно министерство не отговори на въпроси относно фрегатите за Филипините. Говорителката Мао Нинг заяви през април, че Пекин е обезпокоен от промените в политиката на Токио и че Япония трябва да „действа разумно в областите на военното дело и сигурността“.

Рисков бизнес?

Първите стъпки към разхлабване на правилата започнаха преди повече от десетилетие, когато менторът на Такаичи, покойният премиер Шиндзо Абе, смекчи почти пълната забрана за износ, за да насърчи съвместната разработка на оръжия от съюзниците в лицето на нарастващата мощ на Китай. Този стремеж обаче зацикли, тъй като много ограничения останаха в сила.

Сега, подкрепена от убедителна изборна победа, Такаичи се надява новите промени да подтикнат японските производители да инвестират в своя капацитет. Toshiba планира да наеме около 500 души в следващите три години и изгражда нови съоръжения за изпитания. „Репутационният риск вече не е това, което беше“, заяви Кенджи Кобаяши, вицепрезидент в Toshiba.

Въпреки това остава разлика между политическите послания и практиката на някои компании. Посланикът на Латвия в Япония, Зигмарс Зилгалвис, даде пример с Toyota, чието дъщерно дружество отказа продажба на двигатели за латвийска фирма за военни машини през 2023 г. Toyota заяви, че не може да удовлетвори това искане въз основа на своята фирмена политика.

Въпреки че се очаква Япония да поддържа строг контрол върху изпращането на оръжия в зоните на конфликт, дори Украйна усеща възможност. Търговската камара на Киев в Токио скоро ще стартира нова индустриална група от украински и японски фирми за дронове, сподели нейната ръководителка Катерина Яворска.

Краят на „наказателната скамейка“ след Втората световна война

САЩ отдавна доминират в глобалните вериги за военно снабдяване, но забавените доставки и високи разходи пораждат разочарование сред съюзниците. Една от целите на Япония е да изгради вериги за доставки в Азия, които не зависят от Щатите.

Съседна Южна Корея предлага своеобразен модел – през последните пет години тя стана водещия доставчик за Полша и Филипините. Но потенциалът на Япония, четвъртата по големина икономика в света, е значително по-голям. Дори с досегашните ограничения японската оръжейна индустрия е на нивото на тези на Германия и Израел.

„Честно казано, Япония беше на един вид „наказателна скамейка“ заради Втората световна война. Но беше неизбежно тя да се придвижи по-близо до центъра на глобалната политика“, казва Андрю Кох, основател на консултантската компания Nexus Pacific.

Япония обмисля изпращане на военни за разминиране в Ормузкия пролив при примирие.

🇯🇵 Япония може да разположи военни сили за операции по разминиране в Ормузкия пролив, ако бъде постигнато примирие във войната на САЩ и Израел срещу режима в Иран, съобщи The Japan Times на 22 март, цитирайки японския външен министър Тошимицу Мотеги.

В ефира на Fuji TV Мотеги поясни, че макар сценарият да остава хипотетичен, разчистването на морски мини ще бъде приоритет веднага след установяване на прекратяване на огъня, за да се премахнат пречките пред световната търговия.

Ормузкият пролив, през който минава 20% от световния петрол, остава до голяма степен затворен от четири седмици насам, което принуди Япония и други страни да използват аварийните петролни резерви. Съгласно законодателството на страната в сферата на сигурността от 2015 г., Силите за самоотбрана имат правото да действат в чужбина, ако нападение срещу партньор застраши оцеляването на Япония – правен праг, който се анализира в момента.

Изявлението беше предшествано от среща на високо ниво в Белия дом, на която президентът Доналд Тръмп призова премиера Санае Такаичи да „предприеме стъпки“ и да изпрати военни кораби, които да помогнат за повторно отваряне на водния път. Макар Япония да получава около 90% от петрола си през пролива, Такаичи информира Тръмп за строгите законови ограничения, наложени от пацифистката конституция на страната.

Според The Japan Times иранският министър на външните работи Абас Аракчи също е провел разговори с Мотеги за евентуалния транзит на японски кораби, въпреки че страната настоява за създаване на условия за безопасно плаване на всички плавателни съдове, което според нея остава „изключително важен“ приоритет.

Затварянето на пролива доведе до шокови вълни на световния енергиен пазар, повторение на прекъсванията във веригите за доставки, наблюдавани през първите седмици от пълномащабната руска инвазия в Украйна. Енергийни експерти предупредиха, че едновременните кризи в Близкия изток и Източна Европа са тласнали цените на горивата до исторически върхове в световен мащаб.

Докато Япония обмисля директна военна роля в защитата на своите енергийни източници, международната общност следи внимателно дали страната ще въведе промени в своята традиционна пацифистка позиция, за да се противопостави на икономическия лост на Техеран и стратегическия му партньор в Кремъл.

Иран е готов да отвори Ормузкия проток за японски кораби

🇮🇷🇯🇵 Иран е изразил готовност да пропусне петролни танкери, свързани с Япония, през Ормузкия проток. Това съобщи Kyodo News Agency, цитирайки иранския външен министър Абас Арагчи, според когото двете страни са започнали преговори за възможното отваряне на протока.

Япония разчита на Близкия изток за около 95% от своите доставки на петрол, 90% от които преминават през протока, който е де факто затворен от началото на съвместната въздушна кампания на САЩ и Израел срещу режима в Иран. Продължаващият три седмици конфликт и последвалият скок в цените на петрола принудиха Япония и други държави да започнат да освобождават суровина от своите държавни резерви.

От друга страна японският премиер Санае Такаичи увери президента на САЩ Доналд Тръмп, че е готова да допринесе за безопасността на Ормузкия проток с ескалацията на войната. По време на срещата на двамата в Белия дом обаче Такаичи поясни правните ограничения пред страната във връзка с изпращането на кораби в региона от Силите за самоотбрана. Пред репортери тя подчерта, че е изложила подробно пред държавния глава „какво Япония може и какво не може да направи“ съгласно своята конституция, отхвърляща войната.

Двамата лидери потвърдиха своя ангажимент към мира и стабилността в Тайванския проток, който описаха като „незаменим елемент за регионалната сигурност и глобалния просперитет“. В официално изявление на Белият дом се посочва, че страните са против всеки опит за едностранна промяна на статуквото чрез сила или принуда, без изрично да назовават Китай.

Такаичи и Тръмп се договориха за разширяване на партньорството в отбраната, което включва разработка и производство на ракети. Белият дом обяви, че производството на прехващачи SM-3 Block 2A в Япония ще се увеличи четири пъти в подкрепа на концепцията за свободен и отворен Индо-Тихоокеански регион.

„Защо не ми казахте за Пърл Харбър?“: Неуместна шега на Тръмп на срещата с японския премиер.

🇺🇸🇯🇵 Преди малко повече от 83 години президентът Франклин Рузвелт нарече изненадващата атака на Имперския японски флот срещу Пърл Харбър от 7 декември 1941 г. „дата, която ще остане в историята с позора си“ по време на своя призив към Конгреса да обяви война. В четвъртък президентът Доналд Тръмп я превърна в шега.

Тръмп беше на път да приключи сесията с въпроси и отговори пред репортери в рамките на двустранната среща с японския премиер Санае Такаичи, когато японски журналист го попита защо не е споделил своите намерения с ключови съюзници на САЩ като Япония преди началото на съвместната въздушна кампания на САЩ и Израел срещу Иран на 28 февруари.

Първоначално президентът отговори, че САЩ са „влезли много остро“ и „не са казали на никого, защото сме искали изненада“. Отговорът му обаче придоби неловък обрат секунди по-късно, когато той заяви: „Кой знае повече за изненадата от Япония?“

След известен приглушен смях от страна на американските служители, присъстващи на срещата, Тръмп се обърна към Такаичи – родена две десетилетия след нападението – за да ѝ зададе друг въпрос.

„Защо не ми казахте за Пърл Харбър, а?“

Такаичи, която е прекарала две години във Вашингтон, работейки в Капитолия по време на администрацията на Рейгън и владее отличен английски, се стъписа от шегата на президента. Усмивката ѝ изчезна, а очите се ококориха, осъзнавайки какво току-що е казал Тръмп.

„Той ме пита за изненадата, и ние я постигнахме. И благодарение на нея елиминирахме 50 процента и много повече, отколкото очаквахме. Така че, ако тръгна да казвам на всички, вече няма да има изненада“, подчерта американският президент.

Изненадващата атака над Пърл Харбър срещу Тихоокеанския флот на САЩ на 7 декември 1941 г. оставя над 2400 загинали американски военнослужещи и 1200 ранени от бомби и снаряди, които потопяват 4 линейни кораба и оставят други 4 с тежки щети. Това е най-смъртоносната атака на американска земя до атентатите от 11 септември 2001 г. в Ню Йорк, Вашингтон и Пенсилвания.

7 от тези кораби са извадени и върнати в експлоатация, докато последният е оставен на дъното, където лежи точно под повърхността на пристанището, след като японска бомба се взривява в склад за боеприпаси.

Атаката е извършена след месеци на неуспешни преговори между САЩ и Япония относно икономическите санкции наложени от САЩ, Обединеното кралство, Китай и Нидерландия в опит да лишат японската армия от суровините, необходими за водене на войни в Китай и в териториите на днешен Виетнам.

Япония обявява война на САЩ в деня на ударите, но официалната декларация пристига във Вашингтон едва след тях.

Атаката над Пърл Харбър дава на Рузвелт нужния лост, за да настоява за официалното влизане на САЩ във Втората световна война, позволявайки му да се включи към Великобритания в борбата с Нацистка Германия, като Камарата на представителите и Сенатът одобряват декларациите за война срещу Япония съответно с мнозинство от 388 на 1 и 82 на 0 гласа.

Под четири години по-късно Япония приема искането за „безусловна капитулация“, след като американски самолети хвърлят първите и единствените две ядрени оръжия, използвани във военен конфликт, в рамките на три дни в отделни удари над Хирошима и Нагасаки.

Японското правителство никога не се е извинявало официално за позорното внезапно нападение, въпреки че един от предшествениците на Такаичи, покойният Шинзо Абе, произнесе реч, изразявайки „искрени и вечни съболезнования“ към американските и японските военнослужещи, загинали в боевете в онзи ден, по време на посещение през 2016 г. в мемориала на Пърл Харбър над останките на „Аризона“.

САЩ и Япония „никога повече не трябва да повтарят ужасите на войната“, заяви тогава Абе, който беше убит през юли 2022 г.

Китайски патрул край оспорвани острови на фона на влошаващи се отношения с Япония.

🇯🇵⚓️🇨🇳 Бреговата охрана на Китай проведе патрул край група оспорвани острови, администрирани от Япония, в неделя, което допълнително разпали и без това избухналия спор между двете страни.

Държавните медии в Китай засилиха предупрежденията към Токио относно подготвени „сериозни контрамерки“ в конфликта, избухнал след необичайно острите коментари за Тайван, направени от новия ястребов премиер на Япония Санае Такаичи по-рано този месец.

Дипломати в Токио алармираха, че няма явен начин за деескалация на ситуацията, която пламна само дни след като Такаичи и китайският президент Си Дзинпин се срещнаха на среща на върха в Южна Корея и обещаха да култивират ера на сътрудничество и разбирателство.

Висш японски депутат заяви, че траекторията на спора създава потенциал и двете страни в него да обмислят икономически санкции като следваща стъпка.

„Никой не иска това, но е жалка възможност, ако не намерим изход от кризата“, каза той.

Висши служители отбелязаха, че конфликтът бързо се е превърнал в изпитание за Такаичи, която Пекин вече гледа с подозрение заради близостта ѝ с покойния Шиндзо Абе – националист, чието управление съвпадна с остро влошаване на отношенията между Япония и Китай.

Неделният патрул, описан от китайската брегова охрана като част от „действие за защита на правата“, беше проведен около островите, известни в Китай като Дяою, а в Япония като Сенкаку – архипелаг, символ на териториалния спор, чието притежание отдавна е предмет на остър спор.

Седмица по-рано китайското външно министерство предприе необичайната стъпка да предупреди своите граждани да не пътуват до Япония, позовавайки се на влошаваща се среда за сигурност и „ръст на случаите, насочени срещу китайски граждани“.

По време на интензивно изслушване в парламентарна сесия на 7 ноември Такаичи стана първият действащ японски премиер, очертал хипотетичен сценарий, при който може да сметне китайска атака срещу Тайван за „екзистенциална заплаха“ и да нареди на армията си да се намеси.

След тези думи Пекин заплаши с неуточнени ответни действия, ако Такаичи не оттегли думите си, което тя отказа да направи с аргумента, че думите ѝ не представляват фундаментална промяна в японската политика, но каза, че няма да ги повтори.

Възраждайки практиката на т.нар. „дипломация на вълците воини“, генералният консул на Китай в Осака публикува туит, гласящ, че „ако мръсна шия се навира непоканена, ще я отсечем без миг колебание“, а по-късно го изтри.

Това подтикна група депутати от Либерал-демократическата партия на Такаичи да предложат китайският дипломат да бъде обявен за „персона нон грата“ и експулсиран от Япония – тежка санкция, която двама японски служители предупредиха, че може да доведе спора още по-далеч.

През изминалата седмица двете държави извикаха посланика на другата страна за връчването на официални протести. Китай засили словесната война с предупреждение към Япония, че ще понесе „смазващо“ военно поражение, ако армията ѝ някога бъде разположена за намеса в Тайван.

Китайските туристи са една от водещите групи посетители в Япония – само през август възлизат на повече от 1 милион души. Към неделя не беше ясно дали правителственото предупреждение за пътувания ще има незабавен ефект.

„Не мисля, че ще промени нещо, освен ако не наредят на самолетите да спрат да летят. Все още планирам да се върна в Япония за Лунната нова година през 2026 г.“, обясни 38-годишна жена от Шанхай, която се представи като Хуан и се наслаждаваше на храма Гьоганджи в Киото рано в неделя сутринта.