След 80 години изолация: Япония разхлабва оръжейния експорт под натиска на глобалната нестабилност.

🇯🇵 Предстоящото облекчаване на правилата за износ на оръжие от страна на Япония предизвика силен интерес от Варшава до Манила, сочи проучване на Ройтерс, направено в момент, когато американският президент Доналд Тръмп се колебае относно ангажиментите за сигурност към съюзниците, а войните в Иран и Украйна изчерпват оръжейните запаси отвъд океана.

Управляващата партия на премиера Санае Такаичи одобри промените тази седмица в опит да вдъхне живот на военно-промишлената база на пацифистката нация. Нейното правителство официално ще приеме новите правила още този месец, споделиха пред Ройтерс трима представители на японското правителство.

Въпреки че до голяма степен се изолира от световните оръжейни пазари след Втората световна война, Япония харчи достатъчно за собствената си армия (60 милиарда долара тази година), за да поддържа отбранителна индустрия в сериозни мащаби, способна да произвежда модерни системи като подводници и изтребители.

Сред евентуалните нови клиенти са полската армия и филипинският флот, които се подлагат на модернизация в отговор на регионалните предизвикателства пред сигурността, споделиха пред Ройтерс японски служители и чуждестранни дипломати в Токио. Изпълнителните директори на японските корпорации Mitsubishi Electric и Toshiba споделиха неразкривани досега подробности, че наемат персонал и увеличават капацитета си, за да се възползват от търсенето.

Една от първите сделки, които правителството на Такаичи вероятно ще одобри, е износът на фрегати втора употреба за Филипините, които са в морска конфронтация с Пекин в Южнокитайско море. Ройтерс първа съобщава за времевата рамка на вероятната продажба, която според длъжностните лица може да бъде последвана от системи за противоракетна отбрана.

Варшава и Токио могат да си помогнат взаимно за запълване на празнините в арсеналите си с партньорства в сфери като анти-дрон системи и електронна война, отбеляза Мариуш Богушевски, заместник-ръководител на мисията в посолството на Полша в Япония. „Има тесни места, които можем да преодолеем с японско участие“, добави той, без да дава допълнителни подробности за конкретни сделки. Миналата година полската WB Group подписа предварително споразумение за дронове с японския производител на самолети ShinMaywa.

Други трима европейски дипломати заявиха, че облекченията в Япония дават шанс да се намали голямата зависимост от производството на американско оръжие, което работи на пълния си капацитет, за да преодолее недостига на въоръжение след последните военни конфликти. Липсата на предсказуемост от страна на Тръмп и заканите му за напускане на НАТО и инвазия в Гренландия, също засилиха стремежа към диверсификация, според дипломатите, пожелали анонимност.

„Оферти идват отвсякъде“, каза Масахико Араи, старши вицепрезидент в отбранителното подразделение на Mitsubishi Electric, което разширява екипите си в Лондон и Сингапур. Кабинетът на Такаичи отказа да отговори на конкретни въпроси и вместо това препрати към нейна реч от февруари, в която тя заяви, че преразглежда контрола, за да подсили военното производство на Япония и да укрепи способностите на съюзниците.

Ревизията на износа от страна на Япония беше насърчавано от последователни администрации в Белия дом, включително тази на Тръмп, които желаеха съюзниците да дават по-голям принос към колективната отбрана. Говорителят на Белия дом Ана Кели не отговори на въпроси на Ройтерс относно промените, но заяви, че двете нации са по-близки от всякога при Тръмп и Такаичи.

Китайското външно министерство не отговори на въпроси относно фрегатите за Филипините. Говорителката Мао Нинг заяви през април, че Пекин е обезпокоен от промените в политиката на Токио и че Япония трябва да „действа разумно в областите на военното дело и сигурността“.

Рисков бизнес?

Първите стъпки към разхлабване на правилата започнаха преди повече от десетилетие, когато менторът на Такаичи, покойният премиер Шиндзо Абе, смекчи почти пълната забрана за износ, за да насърчи съвместната разработка на оръжия от съюзниците в лицето на нарастващата мощ на Китай. Този стремеж обаче зацикли, тъй като много ограничения останаха в сила.

Сега, подкрепена от убедителна изборна победа, Такаичи се надява новите промени да подтикнат японските производители да инвестират в своя капацитет. Toshiba планира да наеме около 500 души в следващите три години и изгражда нови съоръжения за изпитания. „Репутационният риск вече не е това, което беше“, заяви Кенджи Кобаяши, вицепрезидент в Toshiba.

Въпреки това остава разлика между политическите послания и практиката на някои компании. Посланикът на Латвия в Япония, Зигмарс Зилгалвис, даде пример с Toyota, чието дъщерно дружество отказа продажба на двигатели за латвийска фирма за военни машини през 2023 г. Toyota заяви, че не може да удовлетвори това искане въз основа на своята фирмена политика.

Въпреки че се очаква Япония да поддържа строг контрол върху изпращането на оръжия в зоните на конфликт, дори Украйна усеща възможност. Търговската камара на Киев в Токио скоро ще стартира нова индустриална група от украински и японски фирми за дронове, сподели нейната ръководителка Катерина Яворска.

Краят на „наказателната скамейка“ след Втората световна война

САЩ отдавна доминират в глобалните вериги за военно снабдяване, но забавените доставки и високи разходи пораждат разочарование сред съюзниците. Една от целите на Япония е да изгради вериги за доставки в Азия, които не зависят от Щатите.

Съседна Южна Корея предлага своеобразен модел – през последните пет години тя стана водещия доставчик за Полша и Филипините. Но потенциалът на Япония, четвъртата по големина икономика в света, е значително по-голям. Дори с досегашните ограничения японската оръжейна индустрия е на нивото на тези на Германия и Израел.

„Честно казано, Япония беше на един вид „наказателна скамейка“ заради Втората световна война. Но беше неизбежно тя да се придвижи по-близо до центъра на глобалната политика“, казва Андрю Кох, основател на консултантската компания Nexus Pacific.

Япония обмисля изпращане на военни за разминиране в Ормузкия пролив при примирие.

🇯🇵 Япония може да разположи военни сили за операции по разминиране в Ормузкия пролив, ако бъде постигнато примирие във войната на САЩ и Израел срещу режима в Иран, съобщи The Japan Times на 22 март, цитирайки японския външен министър Тошимицу Мотеги.

В ефира на Fuji TV Мотеги поясни, че макар сценарият да остава хипотетичен, разчистването на морски мини ще бъде приоритет веднага след установяване на прекратяване на огъня, за да се премахнат пречките пред световната търговия.

Ормузкият пролив, през който минава 20% от световния петрол, остава до голяма степен затворен от четири седмици насам, което принуди Япония и други страни да използват аварийните петролни резерви. Съгласно законодателството на страната в сферата на сигурността от 2015 г., Силите за самоотбрана имат правото да действат в чужбина, ако нападение срещу партньор застраши оцеляването на Япония – правен праг, който се анализира в момента.

Изявлението беше предшествано от среща на високо ниво в Белия дом, на която президентът Доналд Тръмп призова премиера Санае Такаичи да „предприеме стъпки“ и да изпрати военни кораби, които да помогнат за повторно отваряне на водния път. Макар Япония да получава около 90% от петрола си през пролива, Такаичи информира Тръмп за строгите законови ограничения, наложени от пацифистката конституция на страната.

Според The Japan Times иранският министър на външните работи Абас Аракчи също е провел разговори с Мотеги за евентуалния транзит на японски кораби, въпреки че страната настоява за създаване на условия за безопасно плаване на всички плавателни съдове, което според нея остава „изключително важен“ приоритет.

Затварянето на пролива доведе до шокови вълни на световния енергиен пазар, повторение на прекъсванията във веригите за доставки, наблюдавани през първите седмици от пълномащабната руска инвазия в Украйна. Енергийни експерти предупредиха, че едновременните кризи в Близкия изток и Източна Европа са тласнали цените на горивата до исторически върхове в световен мащаб.

Докато Япония обмисля директна военна роля в защитата на своите енергийни източници, международната общност следи внимателно дали страната ще въведе промени в своята традиционна пацифистка позиция, за да се противопостави на икономическия лост на Техеран и стратегическия му партньор в Кремъл.

Иран е готов да отвори Ормузкия проток за японски кораби

🇮🇷🇯🇵 Иран е изразил готовност да пропусне петролни танкери, свързани с Япония, през Ормузкия проток. Това съобщи Kyodo News Agency, цитирайки иранския външен министър Абас Арагчи, според когото двете страни са започнали преговори за възможното отваряне на протока.

Япония разчита на Близкия изток за около 95% от своите доставки на петрол, 90% от които преминават през протока, който е де факто затворен от началото на съвместната въздушна кампания на САЩ и Израел срещу режима в Иран. Продължаващият три седмици конфликт и последвалият скок в цените на петрола принудиха Япония и други държави да започнат да освобождават суровина от своите държавни резерви.

От друга страна японският премиер Санае Такаичи увери президента на САЩ Доналд Тръмп, че е готова да допринесе за безопасността на Ормузкия проток с ескалацията на войната. По време на срещата на двамата в Белия дом обаче Такаичи поясни правните ограничения пред страната във връзка с изпращането на кораби в региона от Силите за самоотбрана. Пред репортери тя подчерта, че е изложила подробно пред държавния глава „какво Япония може и какво не може да направи“ съгласно своята конституция, отхвърляща войната.

Двамата лидери потвърдиха своя ангажимент към мира и стабилността в Тайванския проток, който описаха като „незаменим елемент за регионалната сигурност и глобалния просперитет“. В официално изявление на Белият дом се посочва, че страните са против всеки опит за едностранна промяна на статуквото чрез сила или принуда, без изрично да назовават Китай.

Такаичи и Тръмп се договориха за разширяване на партньорството в отбраната, което включва разработка и производство на ракети. Белият дом обяви, че производството на прехващачи SM-3 Block 2A в Япония ще се увеличи четири пъти в подкрепа на концепцията за свободен и отворен Индо-Тихоокеански регион.

„Защо не ми казахте за Пърл Харбър?“: Неуместна шега на Тръмп на срещата с японския премиер.

🇺🇸🇯🇵 Преди малко повече от 83 години президентът Франклин Рузвелт нарече изненадващата атака на Имперския японски флот срещу Пърл Харбър от 7 декември 1941 г. „дата, която ще остане в историята с позора си“ по време на своя призив към Конгреса да обяви война. В четвъртък президентът Доналд Тръмп я превърна в шега.

Тръмп беше на път да приключи сесията с въпроси и отговори пред репортери в рамките на двустранната среща с японския премиер Санае Такаичи, когато японски журналист го попита защо не е споделил своите намерения с ключови съюзници на САЩ като Япония преди началото на съвместната въздушна кампания на САЩ и Израел срещу Иран на 28 февруари.

Първоначално президентът отговори, че САЩ са „влезли много остро“ и „не са казали на никого, защото сме искали изненада“. Отговорът му обаче придоби неловък обрат секунди по-късно, когато той заяви: „Кой знае повече за изненадата от Япония?“

След известен приглушен смях от страна на американските служители, присъстващи на срещата, Тръмп се обърна към Такаичи – родена две десетилетия след нападението – за да ѝ зададе друг въпрос.

„Защо не ми казахте за Пърл Харбър, а?“

Такаичи, която е прекарала две години във Вашингтон, работейки в Капитолия по време на администрацията на Рейгън и владее отличен английски, се стъписа от шегата на президента. Усмивката ѝ изчезна, а очите се ококориха, осъзнавайки какво току-що е казал Тръмп.

„Той ме пита за изненадата, и ние я постигнахме. И благодарение на нея елиминирахме 50 процента и много повече, отколкото очаквахме. Така че, ако тръгна да казвам на всички, вече няма да има изненада“, подчерта американският президент.

Изненадващата атака над Пърл Харбър срещу Тихоокеанския флот на САЩ на 7 декември 1941 г. оставя над 2400 загинали американски военнослужещи и 1200 ранени от бомби и снаряди, които потопяват 4 линейни кораба и оставят други 4 с тежки щети. Това е най-смъртоносната атака на американска земя до атентатите от 11 септември 2001 г. в Ню Йорк, Вашингтон и Пенсилвания.

7 от тези кораби са извадени и върнати в експлоатация, докато последният е оставен на дъното, където лежи точно под повърхността на пристанището, след като японска бомба се взривява в склад за боеприпаси.

Атаката е извършена след месеци на неуспешни преговори между САЩ и Япония относно икономическите санкции наложени от САЩ, Обединеното кралство, Китай и Нидерландия в опит да лишат японската армия от суровините, необходими за водене на войни в Китай и в териториите на днешен Виетнам.

Япония обявява война на САЩ в деня на ударите, но официалната декларация пристига във Вашингтон едва след тях.

Атаката над Пърл Харбър дава на Рузвелт нужния лост, за да настоява за официалното влизане на САЩ във Втората световна война, позволявайки му да се включи към Великобритания в борбата с Нацистка Германия, като Камарата на представителите и Сенатът одобряват декларациите за война срещу Япония съответно с мнозинство от 388 на 1 и 82 на 0 гласа.

Под четири години по-късно Япония приема искането за „безусловна капитулация“, след като американски самолети хвърлят първите и единствените две ядрени оръжия, използвани във военен конфликт, в рамките на три дни в отделни удари над Хирошима и Нагасаки.

Японското правителство никога не се е извинявало официално за позорното внезапно нападение, въпреки че един от предшествениците на Такаичи, покойният Шинзо Абе, произнесе реч, изразявайки „искрени и вечни съболезнования“ към американските и японските военнослужещи, загинали в боевете в онзи ден, по време на посещение през 2016 г. в мемориала на Пърл Харбър над останките на „Аризона“.

САЩ и Япония „никога повече не трябва да повтарят ужасите на войната“, заяви тогава Абе, който беше убит през юли 2022 г.

Китайски патрул край оспорвани острови на фона на влошаващи се отношения с Япония.

🇯🇵⚓️🇨🇳 Бреговата охрана на Китай проведе патрул край група оспорвани острови, администрирани от Япония, в неделя, което допълнително разпали и без това избухналия спор между двете страни.

Държавните медии в Китай засилиха предупрежденията към Токио относно подготвени „сериозни контрамерки“ в конфликта, избухнал след необичайно острите коментари за Тайван, направени от новия ястребов премиер на Япония Санае Такаичи по-рано този месец.

Дипломати в Токио алармираха, че няма явен начин за деескалация на ситуацията, която пламна само дни след като Такаичи и китайският президент Си Дзинпин се срещнаха на среща на върха в Южна Корея и обещаха да култивират ера на сътрудничество и разбирателство.

Висш японски депутат заяви, че траекторията на спора създава потенциал и двете страни в него да обмислят икономически санкции като следваща стъпка.

„Никой не иска това, но е жалка възможност, ако не намерим изход от кризата“, каза той.

Висши служители отбелязаха, че конфликтът бързо се е превърнал в изпитание за Такаичи, която Пекин вече гледа с подозрение заради близостта ѝ с покойния Шиндзо Абе – националист, чието управление съвпадна с остро влошаване на отношенията между Япония и Китай.

Неделният патрул, описан от китайската брегова охрана като част от „действие за защита на правата“, беше проведен около островите, известни в Китай като Дяою, а в Япония като Сенкаку – архипелаг, символ на териториалния спор, чието притежание отдавна е предмет на остър спор.

Седмица по-рано китайското външно министерство предприе необичайната стъпка да предупреди своите граждани да не пътуват до Япония, позовавайки се на влошаваща се среда за сигурност и „ръст на случаите, насочени срещу китайски граждани“.

По време на интензивно изслушване в парламентарна сесия на 7 ноември Такаичи стана първият действащ японски премиер, очертал хипотетичен сценарий, при който може да сметне китайска атака срещу Тайван за „екзистенциална заплаха“ и да нареди на армията си да се намеси.

След тези думи Пекин заплаши с неуточнени ответни действия, ако Такаичи не оттегли думите си, което тя отказа да направи с аргумента, че думите ѝ не представляват фундаментална промяна в японската политика, но каза, че няма да ги повтори.

Възраждайки практиката на т.нар. „дипломация на вълците воини“, генералният консул на Китай в Осака публикува туит, гласящ, че „ако мръсна шия се навира непоканена, ще я отсечем без миг колебание“, а по-късно го изтри.

Това подтикна група депутати от Либерал-демократическата партия на Такаичи да предложат китайският дипломат да бъде обявен за „персона нон грата“ и експулсиран от Япония – тежка санкция, която двама японски служители предупредиха, че може да доведе спора още по-далеч.

През изминалата седмица двете държави извикаха посланика на другата страна за връчването на официални протести. Китай засили словесната война с предупреждение към Япония, че ще понесе „смазващо“ военно поражение, ако армията ѝ някога бъде разположена за намеса в Тайван.

Китайските туристи са една от водещите групи посетители в Япония – само през август възлизат на повече от 1 милион души. Към неделя не беше ясно дали правителственото предупреждение за пътувания ще има незабавен ефект.

„Не мисля, че ще промени нещо, освен ако не наредят на самолетите да спрат да летят. Все още планирам да се върна в Япония за Лунната нова година през 2026 г.“, обясни 38-годишна жена от Шанхай, която се представи като Хуан и се наслаждаваше на храма Гьоганджи в Киото рано в неделя сутринта.