Израелските служби молеха Катар да продължи плащанията за Газа до 2023 г.

🇮🇱💵🇶🇦 Израелски правителства начело с Бенямин Нетаняху не само са разрешавали плащанията на Катар за ивицата Газа, но и са ги насърчавали, подбирали са техните получатели и са молили Доха да не ги спира. Публично същите тези преводи бяха критикувани от израелски министри. Това показват документи, които списание TIME публикува в разследване на Ерик Кортелеса. Според изчисленията на изданието за малко над десетилетие по този канал са минали близо 2 млрд долара. Как е получена сумата, не се уточнява. Единствената изчислена междинна сума е около 1,1 млрд долара до 2018 г. Тя е посочена в анализ, представен на министрите в Йерусалим и цитиран по-рано от Haaretz.

Най-силният документ е писмо от 2020 г. С него тогавашният директор на Мосад Йоси Коен благодари на емира шейх Тамим бин Хамад ал-Тани. „Това наистина е чудесна възможност да изразим благодарност и признателност за хуманитарните усилия, които държавата Катар полага през последните години в ивицата Газа“, пише Коен и добавя, че тези усилия са „изиграли решаваща роля за подобряването на хуманитарното положение“. Съществуването на писмото е известно от март 2024 г. Тогава The Times of Israel го публикува заедно с още две писма: от Съвета за национална сигурност и Координатора на правителствените дейности в териториите (COGAT) – военно звено, отговорно за гражданските въпроси в палестинските територии.

Още по-ясно е друго писмо от Съвета за национална сигурност, изпратено, докато COVID-19 върлуваше из ивицата. „Отново подчертаваме колко е важно катарската хуманитарна финансова помощ да продължи да се превежда през съществуващия механизъм“, пише в него. Израелската страна изрично моли средствата да не минават през посредници или трети държави, а само през посланик Мохамед ал-Емади, председател на Катарския комитет за възстановяване на Газа.

Механизмът има три етапа. През 2007 г. катарските пари потичат към Газа, след като Хамас поема контрол върху ивицата по време на управлението на Ехуд Олмерт. По това време Израел не участва пряко. От 2012 г. кабинетът на Нетаняху одобрява система, в която държавата има директна роля: в доставката на лекарства и храни, в разширяването на електрозахранването и в определянето кои семейства имат право на помощ. През 2018 г. палестинският президент Махмуд Абас спира заплатите на служителите в Газа. Тогава, по данни на американски и израелски медии, службите за сигурност пренасят катарските пари в ивицата в куфари. Първата пратка от 15 млн. долара в брой влиза на 9 ноември 2018 г. Тя е част от общо 90 млн. долара, разпределени на шест месечни вноски.

На 2 октомври 2018 г. Израел и Катар подписват споразумение с ООН за финансиране на горивото за електроцентралата в Газа. Въз основа на него се развива тристранен механизъм, чрез който Доха плаща за горивото и тока, купувани от Израел, за проекти на ООН и за месечни помощи на бедни семейства. Документ от юли 2019 г. показва как Катар уведомява кабинета на Нетаняху за превод на 6 млн. долара за 20 000 жители на Газа, „избрани от Израел“, по 300 долара на човек. През август 2021 г. Доха отпуска 40 млн. долара за близо 100 000 домакинства, по 100 долара месечно в продължение на 4 месеца. Според дипломати, Израел е проверявал списъците, а сумите са превеждани през Световната продоволствена програма (WFP) на ООН. След съобщение по телефона семействата получават помощта от определени пунктове. Колко от тези получатели са членове на Хамас или техни роднини, не е известно. Тогавашният пратеник на ООН за Близкия изток Тор Венесланд нарича усилията „жизненоважни за подобряването на тежкото социално-икономическо и хуманитарно положение в Газа“. ООН отказва коментар пред TIME и препраща към думите на Венесланд от 2021 г.

Противоречието между думи и действия се намира в центъра на разследването. Висш служител от първата администрация на Доналд Тръмп разказва пред TIME, че израелски представители са осъдили плащанията публично, а после насаме са молили Катар да ги поднови. Именно това е дразнело катарците. Затова през 2018 г. емирството започва да иска писмено потвърждение на израелското участие. Публичната страна на противоречието е добре документирана. След първите куфари тогавашният министър на образованието Нафтали Бенет нарича преводите „пари за рекет“ и предупреждава, че кабинетът си купува краткосрочно спокойствие. Министърът на отбраната Авигдор Либерман му отвръща, че Бенет „или страда от амнезия, или лъже“, защото е подкрепил преводите от самото начало. Когато през 2021 г. Бенет става премиер, той спира само куфарите с пари. Самите плащания продължават през механизма на ООН.

Последният епизод е от есента на 2023 г. Две седмици преди нападението на Хамас от 7 октомври 2023 г. директорът на Мосад Дейвид Барнеа отива в Доха и моли Катар да поднови финансирането. Катарците се съгласяват, но го предупреждават, че това е последното подновяване. Според тях схемата вече е изгубила смисъла си. Барнеа иска още два месеца.

Йоси Коен, който подписва благодарственото писмо, оттогава прави разнопосочни изказвания за схемата. През декември 2023 г. той признава на бизнес конференция на Globes: „Сгрешихме, като мислехме, че това помага“. Твърди също, че подходът не е замислен, за да укрепи Хамас. През септември 2025 г. в интервю за Канал 12 обаче той защитава ролята си и прехвърля отговорността на държавното ръководство. „Държавата Израел ме помоли да донеса още катарски пари за цивилните в Газа“, казва Коен и допълва: „Политиката за катарските пари не я определяше шефът на Мосад. Определяше я държавата Израел и нейният лидер.“ Според него механизмът е започнал от службата за вътрешна сигурност (Шин Бет) и COGAT. Шин Бет отрича това в изявление веднага след интервюто.

Писмото на Коен е от периода, в който израелските служби вече предупреждават, че част от парите изтича към въоръженото крило. Според разследване на Ронен Бергман и Ювал Рубовиц, публикувано във „Йедиот Ахронот“ на 23 септември, Нетаняху е бил предупреден поне два пъти: през 2019 г. от тогавашния директор на Шин Бет Надав Аргаман и през 2020 г. от военното разузнаване. Висш офицер от разузнаването е казал пред държавния контрольор, че между 2019 и 2021 г. Хамас е отклонявал около 4 млн. долара месечно от средствата на Доха към бригадите „Изедин ал-Касам“. Канцеларията на премиера отхвърли тези твърдения. Нетаняху продължава да твърди, че целта никога не е била да укрепи Хамас. В интервю за TIME през 2024 г. той казва: „Искахме да сме сигурни, че Газа има работеща гражданска администрация“. Канцеларията му отказва коментар по новите документи.

Доха отговаря, че всичко е минавало през Израел. Говорител на катарското правителство заяви пред TIME, че цялата финансова помощ е отивала при палестинските граждани през механизми, съгласувани с Израел и международните партньори, и че парите, храните, лекарствата и горивото са минавали през Израел, преди да влязат в Газа. „Нищо не е доставяно директно от Катар; ние осигурихме помощта“, казва той.

„Ако някакви средства са стигнали до Хамас, както твърдят лица и групи с политически цели срещу Катар, отговорността е на Израел, който надзираваше доставката и създаде механизма.“

Документите излизат 9 дни преди парламентарните избори в Израел на 27 октомври. Кнесетът се разпусна на 17 юли. Държавна анкетна комисия за 7 октомври все още не е създадена, макар че именно такъв орган би трябвало да отговори кой е знаел за предупрежденията и защо преводите са продължили. Катарската тема вече тежи на Нетаняху и по друга линия. В аферата, наречена в Израел „Катаргейт“, негови сътрудници са заподозрени, че са получавали пари за PR кампания в полза на Катар. Досега официалната версия беше, че Израел само е допускал преводите като хуманитарна помощ. Новите документи показват как службите молят Доха да продължи да плаща: от благодарността на Коен през 2020 г. до молбата на Барнеа за още два месеца в края на септември 2023 г.

Хамас отбеляза 7 октомври с призив към Судан и Либия

🇵🇸⚔️🇮🇱 Военното крило на терористичната групировка Хамас отбеляза 3-годишнината от нападението на 7 октомври 2023 г. в южен Израел с призив, който отправя към Судан и Либия. „Судан и Либия са не по-малко смели и ревностни от Йемен, Ливан, Ирак и Иран“, написа на арабски Абу Обейда, говорителят на бригадите „Изз ад-Дин ал-Касам“, и попита какво би станало, ако срещу Израел се отвори „западният фронт“.

Изявлението беше разпространено днес сутринта. Дословни откъси от него публикуваха близката до Хамас новинарска агенция „Шехаб“ и арабоезичния канал на иранската държавна радио-телевизионна компания. The Times of Israel го преведе на английски, вмъкна в скоби само Йемен и Ирак и пропусна изречението за Судан и Либия. Ал-Касам е въоръженото крило на Хамас, основаното през 1987 г. палестинско ислямистко движение, което пое властта в ивицата Газа през 2007 г. и попада в списъците на САЩ и ЕС с терористични организации.

Псевдонимът вече се използва от друг човек. Първият Абу Обейда, Худайфа Самир Абдула ал-Калют, беше ликвидиран при израелски въздушен удар през август 2025 г. Бригадите потвърдиха неговата смърт чак на 29 декември в обръщение на видео, в което новият говорител, също с маска на лицето, заяви, че е наследил името. Истинското му име не е оповестено.

Пасажът за съюзниците започва с уверението, че „Палестина няма да забрави онези, които я подкрепиха, и най-вече онези, които проляха кръвта си за нея“. Оскверняването на джамията Ал-Акса и „кървящата рана на Газа“, пише Абу Обейда, зоват всички без изключение. След сравнението с Либия и Судан той продължи: „Доказа се, че бездействащият няма оправдание, след като всички видяха как обикновените дронове, които долитат от различни фронтове, лишиха врага от сън. А какво остава, ако срещу него се отвори западният фронт?!“

Израел многократно е бил атакуван от дронове, изстреляни от Йемен, Ливан, Ирак и Иран. На 19 юли 2024 г. дрон на хутите уби човек в Тел Авив. През нощта срещу 14 април 2024 г. Иран изстреля над 300 дрона и ракети при първото си директно нападение срещу територията на Израел. Шиитските милиции в Ирак, част от т.нар. „Ос на съпротивата“ поеха отговорност за редица атаки с дронове срещу Израел през 2023 и 2024 г. Хизбула поднови огъня на 2 март 2026 г. в отговор на съвместната въздушна кампания на САЩ и Израел срещу Ислямската република, като премина към война с евтини дронове срещу израелските войски, които са разположени в южен Ливан. От юли насам хутите в Йемен воюват със Саудитска Арабия: обявиха морско ембарго срещу кралството, а към началото на октомври заявиха серия от удари по съоръжения на Aramco в Рияд.

Въпросът за западния фронт идва непосредствено след сравнението, в което се назовават Судан и Либия. Либия е на запад от Израел, а Судан – на югозапад. Най-преките сухопътни маршрути от двете държави към ивицата Газа преминават през Египет – страна, която има мирен договор с Израел от 26 март 1979 г., но не е спомената в изявлението.

Маршрутът през Судан има собствена история. Израел години наред твърдеше, че Иран снабдява Хамас с оръжие по контрабанден маршрут през Судан и Египет, който достига до Синай и оттам – през подземните тунели под границата – до ивицата Газа. През нощта на 23-24 октомври 2012 г. мощни експлозии и пожар унищожиха оръжейния комплекс „Ярмук“ в южната част на столицата Хартум. Суданските власти обвиниха Израел, че е нанесъл въздушен удар с четири изтребителя. Последвалият анализ на сателитни снимки установи кратери, съвместими с поражения от авиационни боеприпаси, но не установи извършителя. Израел отказа коментар по темата.

На 6 януари 2021 г., при преходното управление на цивилния премиер Абдала Хамдок и споделената власт между цивилни и военни, Судан подписа Декларацията на Авраамовите споразумения. Това беше стъпка към нормализиране на отношенията с Израел, а не завършена нормализация: през февруари 2023 г. все още предстоеше окончателният двустранен мирен договор да бъде подписан. От 15 април 2023 г. армията на Судан води кървава гражданска война срещу Силите за бърза подкрепа (RSF) – паравоенна групировка начело с Мохамед Хамдан Дагало, по-известен като Хемедти. Преди разрива той и армейският командващ Абдел Фатах ал-Бурхан бяха партньори начело на властта, тъй като ръководиха преврата от октомври 2021 г. за сваляне на цивилното преходно правителство. На 25 януари 2026 г. Бурхан, който оглавява Суверенния съвет, заяви, че мир няма да настъпи, докато RSF не бъдат заличени, и отхвърли всички мирни рамки, които предвиждат тяхното участие.

Либия също остава разделена на съперничещи центрове на власт Правителство на националното единство на Абдул Хамид Дбейба, признато от ООН, със седалище в Триполи, упражнява власт върху голяма част от западна Либия, при силно влияние на местните въоръжени фракции. На изток в Тобрук паралелно действа Правителство на националната стабилност на Осама Хамад, подкрепяно от Камарата на представителите и силите на Халифа Хафтар, известни като Либийска национална армия. Те контролират източната и повечето от южната част на страната, включително ключови петролни находища и износни терминали. Това им дава значително влияние на петролния сектор, въпреки че официалното управление на производството и износа остава в ръцете на Националната петролна корпорация.

Останалата част от изявлението е победна реч. Говорителят нарича нападението „свещеното преминаване“, деня, в който „ръцете на мъжете разбиха веднъж завинаги теорията за сигурност на окупацията и не остана нито възпиране, нито решителна победа, нито предупреждение“. Възпирането, ранното предупреждение и решителната победа са трите стълба на израелската доктрина за сигурност, формулирана при Давид Бен-Гурион. Правителствената комисия на бившия министър Дан Меридор добави към тях през 2006 г. четвърти – защитата.

„Седми октомври беше военно чудо с Божията помощ и милост“, продължава Абу Обейда, по чийто думи „врагът преди приятеля“ признал „величието на замисъла и изпълнението и майсторството на прецизната стратегическа измама“. При тази измама бойците използвали ум, за да се възползват от „всички заплахи и възможности, включително нарцисизма на Нетаняху, високомерието и пренебрежението му към врага“. При нападението бяха убити около 1200 души, повечето от които цивилни, а други 251 бяха взети за заложници.

Изявлението идва в ден, в който израелският народ отбелязва годишнината с възпоменателни прояви и протести в цялата страна, на които много от участниците настояваха за държавна анкетна комисия. Три години по-късно такава няма. На 6 юли 2026 г. Кнесетът прие на първо четене правителствен законопроект за разследващ орган, чийто състав се определя от политиците, а опозицията бойкотира гласуването. На 23 септември Върховният съд отложи произнасянето по жалбите за независима държавна комисия за след изборите на 27 октомври.

Към жителите на Газа говорителят се обръща с признание за цената: „Народе на велика Газа, цената беше тежка, но делото ви беше велико.“ Министерството на здравеопазването в ивицата, контролирано от Хамас, към 4 октомври отчита 74 237 убити и 175 206 ранени от началото на войната. От убитите 1454 са загинали след влизане в сила на примирието на 10 октомври 2025 г. Статистиката не разграничава мирни цивилни и терористични бойци. В края на януари 2026 г. висш офицер от израелските отбранителни сили (IDF), който беше цитиран анонимно от местни медии, посочи, че военните оценяват жертвите на около 71 000, колкото отчиташе тогава и министерството. След това армията заяви, че публикуваното не отразява официалните ѝ данни. Израелските военни оценяват, че на всеки убит боец се падат 2-3 цивилни жертви.

В навечерието на годишнината, на 6 октомври, бригадите публикуваха и нови кадри с Яхя Синуар, лидер на политическото бюро на Хамас, убит в престрелка с израелски войници в квартал Тел ал-Султан в Рафах на 16 октомври 2024 г. Според Al Jazeera клипът от поредицата „Луните на Потопа“ показва Синуар на полево съвещание с командира на батальона в Тел ал-Султан Махмуд Хамдан и боеца Анис Исмаил ад-Дарби. Синуар разглежда оперативни карти и дава указания за боя с израелските войски в Рафах. И двамата му събеседници също са убити.

Призивът идва малко над два месеца след като Хамас прие пътна карта за собственото си разоръжаване. На 30 юли 2026 г. Съветът за мир, създаден по мирния план в 20 точки на Доналд Тръмп за ивицата Газа, обяви споразумение, според което властта там преминава в ръцете на палестински технократи, а оръжието се предава на етапи, обвързани с постепенно изтегляне на Израел. Хамас уточни, че няма да изпълни нито една стъпка, ако Израел не изпълни своите задължения. Международните сили за стабилизация, които ще трябва да поемат сигурността, към средата на септември все още бяха на етап сключване на споразумения с участващите държави.

Изреждането на съюзниците не е ново: на 7 октомври 2024 г. предишният Абу Обейда хвалеше дроновете от Йемен и Ирак и упрекваше арабските режими в страхливост и съучастие. Тази година призивът назовава изрично и Судан, и Либия. Практически действия в отговор на призива в близките месеци са твърде малко вероятни, тъй като суданската армия е погълната от войната със Силите за бърза подкрепа (RSF), а Либия няма единно командване, а в същото време всеки сухопътен път към Газа минава през Египет. Мълчанието на властите в Судан и на двете либийски администрации, заедно с началото на предаването на оръжието след разполагането на стабилизационните сили, би показало, че западният фронт е съществувал само в речта за годишнината.

 

Удар срещу Али ал-Амуди уби петима в Газа, съдбата му е неясна

🇮🇱🎯🇵🇸 Израелските отбранителни сили (IDF) потвърдиха, че са нанесли рано тази сутрин удар срещу апартамент в жилищна сграда в град Газа, насочен към Али ал-Амуди, който е считан за най-висшата фигура на Хамас в ивицата. Съдбата му остава неясна: военните уточняват, че резултатите от удара се проверяват, а името му не фигурира сред загиналите. Загинали са петима души, четирима от тях жени, по данни на гражданската защита и спасителната служба на анклава и болница „Аш-Шифа“.

Първите съобщения за удара излязоха сутринта на 3 октомври в арабски и израелски медии, а военните го потвърдиха едва сега. В изявлението на IDF, цитирано от Times of Israel, се твърди, че Амуди е бил мишена на удар, докато е живял в апартамент, „използван за терористична дейност, във вътрешността на жилищна сграда“, и преди удара са взети мерки за свеждане на вредата за цивилните до минимум. В него случаят е представен като още едно доказателство, че Хамас се прикрива сред гражданското население и цинично го използва като жив щит и за осъществяване на терористични замисли.

Съобщението описва Амуди като заместник-председател на политическото бюро на Хамас в ивицата Газа и „дясна ръка и личен помощник“ на Яхия Синвар, убития през октомври 2024 г. водач на движението, както и като участник в решенията за нападението от 7 октомври 2023 г. Към това прибавя две обвинения от 90-те години: през 1993 г. участва в убийството на четирима израелци на Западния бряг и на следващата 1994 г. е замесен в инцидент в Рамала, при който е загинал агентът на службата за вътрешна сигурност „Шин Бет“ Ноам-Менахем Коен. Според съобщението днес Амуди е пряко свързан с терористичната дейност на Хамас и възстановяването на нейните способности за нова война, а ударът е трябвало „да премахне заплахата“.

Ударът е нанесен в малките часове на нощта, около 1:30-2:00 ч. местно време, срещу сградата „ал-Асала“ в квартал Римал в западната част на града; според саудитското издание „Аш-Шарк ал-Аусат“ тя се намира близо до пристанището на града. Al Jazeera описва три последователни експлозии. Сред жертвите са още Майса Абу Дауд и дъщеря ѝ Мари, членове на гръцката православна общност, д-р Ясмин ал-Бобо и майка ѝ, както и 21-годишен мъж, съобщава Times of Israel. „Аш-Шарк ал-Аусат“ посочва, че мъжът е Билал Ода, най-малкият син на Мохамед Ода, командващия въоръженото крило на Хамас, убит през май. Няколко души са ранени. Фуад ал-Наджар, роднина на убитите жени, казва, че е загубил майка си и баба си, а Гръцката православна патриаршия призова за край на войната и бомбардировките.

За съдбата на Амуди версиите се разминават. Източници в апарата за сигурност, цитирани от обществения канал „Кан“, твърдят, че той е бил в комплекса, по който е нанесен ударът, и че шансът да е оцелял е „много малък“. Трима източници на Хамас в ивицата пред „Аш-Шарк ал-Аусат“ се съмняват, че е убит, а един от тях допуска, че е бил на място, но може да е оцелял. Медицински представител казва на изданието, че Амуди не е постъпвал в „Аш-Шифа“ нито като загинал, нито като ранен. Двама източници на терен допускат, че цел е била друга фигура, от друга организация; съобщението на военните обаче назовава именно Амуди. Публично потвърждение или опровержение от Хамас към момента липсва. Спасителните работи все още продължаваха, когато Israel National News публикува материала си, затова липсата на Амуди в списъка на загиналите не решава въпроса.

Амуди е освободен през 2011 г. при размяната на затворници за израелския войник Гилад Шалит. По-късно оглавява канцеларията на Синвар, а после медийния апарат на Хамас. След смъртта на Синвар влиянието му нараства и вече е считан за де факто лидер на Хамас в Газа. По сведения на The Times of Israel изборът за поста е в застой: първият кръг между Амуди и Низар Авадала, член на политическото бюро, е завършил без резултат, след като част от гласоподавателите са пуснали празни бюлетини, а балотажът е отложен. Ако Амуди е убит, надпреварата с Авадала остава без единия си участник.

Ударът е поредният от серия такива по ръководството на Хамас в анклава. На 15 май израелски удар уби Изз ад-Дин ал-Хадад, командващия военното крило, а наследникът му Мохамед Ода беше убит на 26 май. Израел обяви смъртта на Ода на следващия ден и Хамас я потвърди. Хадад и Ода бяха военни командири, докато Амуди принадлежи към политическото ръководство, макар израелските военни да му приписват и роля във вземането на решенията за 7 октомври. Times of Israel съобщава и за още двама убити членове на организацията през седмицата до 3 октомври: Изз ад-Дин ал-Бик и Тамер Хамайда.

Ударът е нанесен седмица преди първата годишнина от примирието, влязло в сила на 10 октомври 2025 г. с посредничеството на САЩ, Египет и Катар. То спря тежките сухопътни сражения, но не и въздушните удари. От влизането в сила на примирието над 1400 палестинци са убити и близо 5000 са ранени, според данни на здравните власти в Газа, а от израелска страна загиналите са 5 войници и 1 цивилен изпълнител, по данни на израелската държава. Въпросът със заложниците беше приключен от 26 януари 2026 г. Тогава тялото на последния загинал заложник беше върнато; за този удар IDF се позовават на опитите за възстановяване на Хамас за нови атаки. Израел твърди, че Хамас се въоръжава наново, въпреки че групировката го отрича. В преговорите основният спор е разоръжаването. През юли беше обявена пътна карта за демилитаризация на Хамас: тя да отнеме 200-300 дни, а сигурността в ивицата да премине в ръцете на международните сили за стабилизация от около 5000 души и нова палестинска полиция, докато израелските войски се изтеглят на няколко етапа. Гази Хамад, член на преговарящата делегация на Хамас, отговори, че нито една стъпка няма да бъде изпълнена, докато Израел не изпълни своите задължения.

Три неща ще покажат какво е станало с Амуди. Съобщение на Хамас за погребение или появата на самия Амуди ще изясни въпроса за оцеляването му. Заключението, което армията публикува след проверката, ще покаже дали Израел го смята за убит. А ако отложеният балотаж с Авадала бъде насрочен отново с Амуди като кандидат, това ще е косвен знак, че движението го смята за жив.

Нетаняху свърза бъдещето на Газа с дерадикализация и отказа да обещае изтегляне

🇮🇱🎙️ Израелският премиер Бенямин Нетаняху отговори два пъти с „не“ на въпроса дали възнамерява да върне онези 60% от ивицата Газа, които се намират под израелски контрол. Освен това той заяви, че не вижда бъдеще, в което „надделяващата отговорност за сигурността“ на анклава не е на Израел. За да се постигне това, той изреди три конкретни условия: разоръжаване на Хамас, демилитаризация на Газа и дерадикализация на жителите ѝ, които „попиват с майчиното мляко“ омразата към евреите и американците.

Нетаняху говори в интервю за CBS Evening News с водещия Тони Докупил, излъчено на 30 септември. Повод за това беше инцидентът от същия ден на борда на пътнически полет 1073 на FlyDubai от Дубай за Тел Авив. Вторият пилот, оманец, нападна с нож командира на самолета, индиеца Смит Мачхар, и самолетът започна рязко да губи височина. Пътници обезвредиха нападателя, а пилоти от резервен екипаж успяха да приземят аварийно самолета на саудитското летище Табук. Пред CBS Нетаняху заяви, че случаят прилича на „опит за самоубийство“, а не на отвличане и е „твърде рано“ да се каже дали има иранско съучастие. На 1 октомври пред Fox News той вече твърдеше, че вторият пилот „е преминал ислямистка радикална индоктринация“, като се позова на лични сведения от разпитите.

До Газа разговорът стигна, когато Докупил напомни, че наближава годишнина от примирието, влязло в сила на 10 октомври 2025 г. „На 6 октомври в Газа нямаше израелско присъствие. Сега последната оценка, която видях, контролирате 60% от Газа. Все още ли имате намерението да върнате всичко това?“, пита водещият. Нетаняху отговори с „не“ и заговори за нападението от 7 октомври 2023 г. и охранителния пояс около самия анклав. Докупил възрази, че въпросът е друг: дали целта все пак е един ден цялата тази територия да бъде върната на палестинците. Второто „не“ дойде веднага, следвано от уточнението, че засега целта е да лиши бойците на Хамас в Газа от способността да нападат Израел. Други възможности, каза той, ще се появят едва след като организацията бъде разоръжена.

Водещият на няколко пъти връщаше разговора към бъдещето на Газа, а Нетаняху го отвеждаше обратно към 7 октомври. Когато Докупил отново възрази, че не това е въпросът, премиерът го пресече: „Не че въпросът не е това. Просто не ви харесва отговорът ми.“ На директният въпрос какъв ще е статутът на територията, ако се стигне до мир, той отговори, че какъвто и да е, Хамас няма да присъства там, и добави: „Не виждам бъдеще, в което Израел да няма надделяващата отговорност за сигурността на тази територия, и смятам, че с право.“ Без нея, по думите му, групировката ще се възстанови с ирански средства и оръжие. Нетаняху сравни положението със следвоенна Германия: „Единственият начин да постигнете мир в Германия беше, като унищожите СС. Не казахте: добре, ще оставим един анклав на СС и после ще имаме мир.“

Докупил отбеляза, че е наясно израелските опасения, че е чувал подобни отговори и преди и че търси нещо ново за бъдещия статут на Газа. „Тони, ето го“, отвърна Нетаняху и изреди 3 неща: разоръжаване на Хамас, демилитаризация на Газа и дерадикализация. „Трябва да се дерадикализира положението в Газа, защото те попиват с майчиното мляко тази омраза, тази безумна омраза към евреите и към Израел, а впрочем и към американците. И имат лагери за самоубийци за деца в предучилищна възраст. Трябва да разберете това.“

„Разбирам. Бил съм там многократно и съм го отразявал“, прекъсна го водещият. За финал Нетаняху заяви, че визията му остава същата: „Смятам, че трябва да разоръжим, демилитаризираме и дерадикализираме Газа“ и отхвърли като неправилен подхода, при който Израел просто се изтегля и се надява на най-доброто.

Формулата не е нова. В статия за The Wall Street Journal от края на декември 2023 г. Нетаняху постави три предпоставки за мир: Хамас да бъде унищожен, Газа да бъде демилитаризирана, а палестинското общество дерадикализирано, с реформа на образователната система и прекратяване на призивите за убийства на евреи от джамиите. Образец за успешна дерадикализация той видя в Германия и Япония в годините след Втората световна война и повтори сравнението пред Конгреса на САЩ през юли 2024 г. Дерадикализацията стои и в първата от 20-те точки в плана на американския президент Доналд Тръмп, обявен на 29 септември 2025 г. и одобрен от Съвета за сигурност на ООН с Резолюция 2803: „Газа ще бъде дерадикализирана зона, свободна от тероризъм, която не представлява заплаха за съседите си.“

Планът обаче не обвързва израелското изтегляне с нея. Точка 16 записва, че Израел няма да окупира или анексира анклава, а ще се изтегли съгласно „стандарти, етапи и срокове, свързани с демилитаризацията“, договорени между Израелските отбранителни сили (IDF), Международните стабилизационни сили (ISF), САЩ и гарантите, които трябва да поемат охраната на територията. Дерадикализацията е вписана чак като точка 18, предвиждаща диалог между религиите, за да се променят „нагласите и разказите“ на палестинци и израелци. Разоръжаването се измерва в предадено оръжие и разрушени тунели. За дерадикализацията нито планът, нито Нетаняху в интервюто посочват конкретна мярка.

Израелският контрол междувременно се разширява. При влизането на примирието в сила войските му се изтеглиха до демаркационната т.нар. „жълта линия“, зад която Израел запази около 53% от Газа. В края на май Нетаняху заяви, че вече контролира напълно 60% от територията, и разпореди този дял да стигне 70%. По картите на зоните с ограничен достъп, разпратени до хуманитарни организации, NPR изчисли през юли, че дялът е достигнал близо 70%, след като в средата на март израелските военни обявиха нова „оранжева зона“ от север до юг. Числото, с което Докупил започна въпроса си, съвпада с майското заявление на самия Нетаняху, а оценката на NPR от юли е по-висока.

Разоръжаването, първото от трите изброени условия, също не е изпълнено. На 30 юли Хамас и останалите палестински фракции приеха пътната карта от 15 точки на Съвета за мир, органа за прехода по мирния план на Тръмп, в който върховен представител за Газа е българският дипломат Николай Младенов. На 4 август Съветът обяви, че изтеглянето ще започне едва след пълното предаване на оръжието. На 9 август Нетаняху обяви пред кабинета, че Израел отхвърля документа и войските няма да се изтеглят никъде, преди Хамас да бъде действително разоръжена. На 26 август Младенов предупреди Съвета за сигурност на ООН, че ако примирието рухне, „няма да има пътна карта, към която да се върнем“. Стабилизационните сили, замислени с численост до 20 000 души, още не са разположени, като ангажимент за участие засега са поели Мароко и Косово.

По отношение на лагерите за деца, споменати от Нетаняху, преди войната бригадите „Иззедин ал-Касам“, военното крило на Хамас, провеждаха всяко лято лагери „Авангард на освобождението“, в които обучаваха участниците да стрелят и отвличат израелски войници. Обявената възраст беше между 14 и 17 години, но на кадрите от 2021 г. Long War Journal, издание на Фондация за защита на демокрациите (FDD), различи и деца на около 10-годишна възраст.

Интервюто е дадено 27 дни преди изборите за Кнесет и седмица преди третата годишнина от нападението на Хамас от 7 октомври 2023 г. Докупил попита Нетаняху и относно публикациите, че е бил предупреден за него. На 8 септември Haaretz съобщи, че президентът на ОАЕ Мохамед бин Зайед го е предупредил лично в края на септември 2023 г. The Atlantic твърди, че със сходно предупреждение е идвал лично и тогавашният началник на египетското разузнаване Абас Камел. „Не съм пренебрегнал никакви предупреждения, защото не съм получил никакви предупреждения“, отвърна Нетаняху и нарече публикациите „пълна измислица“. В същия разговор той заяви, че Израел има сведения за нападения срещу израелци, които Хамас и Хизбула подготвят преди изборите.

Разоръжаването, с което кабинетът обвърза изтеглянето на войските на 9 август, има резултат, който може да се удостовери: предадено оръжие, разрушена мрежа от подземни тунели, заключение на независимите наблюдатели, предвидени в т. 13. Процесът по дерадикализация, така както Нетаняху го описа, е промяна в цяло едно поколение, за която той не посочи праг. Заедно с „надделяващата отговорност за сигурността“, без която той не вижда бъдеще, тя оставя израелското присъствие в ивицата Газа без условие, след което то да приключи. Срещу този прочит стои официалната позиция на кабинета от 9 август, назоваваща само разоръжаването, и моментът на интервюто: последният месец на предизборна кампания, в който според Long War Journal съществен напредък и без това не се очаква.

Ако след изборите дерадикализацията влезе като задължително условие за конкретен етап от изтеглянето в писмената позиция на Израел пред Съвета за мир или коалиционно споразумение, изтеглянето от Газа ще зависи от условие, за което никой досега не е давал конкретна дефиниция. Ако израелската армия отстъпи от настоящи позиции след удостоверено предаване на оръжието и без изпълнено условие, то ще се окаже, че думите на Нетаняху от 30 септември преди всичко са били предизборна реторика.

ЦАХАЛ показа дете, използвано за пренасяне на оръжия в Газа

🇵🇸🧒🇮🇱 Дете, използвано за пренасяне на оръжия до жилищна сграда в централните части на Ивицата Газа, беше запечатано на видео от дрон за въздушно наблюдение на Израелските отбранителни сили (IDF). На кадрите се виждат възрастен и дете, които върви пред него по улицата, пренасяйки автомат в ръце до ограден имот. IDF твърди, че възрастният е изпратил детето, за да осуети израелски удар и да осигури прехвърлянето на оръжия към цивилния дом.

IDF не уточнява самоличността на възрастния, неговата принадлежност към конкретна групировка, точното място на заснемане или възрастта на детето. Изявлението сочи възрастния мъж за участник във въоръжена групировка, който поставя детето в ролята на „човешки щит“, използван за подготовка на нападения срещу израелски военни около т.нар. „жълта линия“.

Въпросното определение носи и конкретен правен смисъл. Международното хуманитарно право забранява цивилни да бъдат разполагани или придвижвани с намерението да предпазят от нападение военна цел или операция. Присъствието на бойци, оръжия или друга военна инфраструктура сред цивилното население се явява нарушение на задълженията за предпазване на цивилните, но не доказва автоматично употребата им като човешки щит. Международният комитет на Червения кръст посочва, че решаващият елемент е именно намерението цивилното присъствие да възпре атакуващата страна.

IDF в конкретния случай твърди, че наблюдението е позволило на силите му да разпознаят замисъла и това ги е възпряло от нанасяне на удар. Разпространеното видео показва физическото разделяне на възрастния с детето, докато пренася оръжието, но няма звук и не е запечатало изрични инструкции от възрастния.

Това далеч не е първият подобен случай в палестинския анклав. В продължение на повече от десетилетие ООН последователно описва в своите доклади въвличането на палестински непълнолетни в действията на въоръжени групировки в ивицата Газа. Документираните прояви се простират от обучение, идеологическа подготовка през помощни функции до индоктринация и участие в терористични нападения. Правозащитни групи очертават устойчива система, при която границата между детството, политическата мобилизация и участието в терористични атаки съзнателно се размива.

Един от ранните проверени случаи е от войната в Газа през 2008–2009 г. В годишния си доклад за децата и въоръжените конфликти генералният секретар на ООН Бан Ки-мун потвърждава вербуването на 16-годишно момче от бригадите „Изедин ал Касам“, въоръженото крило на Хамас. Това е повече от общо обвинение или пропаганден материал: подобни случаи са преминали многократно през механизма на ООН за наблюдение и проверка на тежки нарушения срещу деца.

През войната от 2014 г. моделът става по-видим. ООН получи данни за 9 случая на вербуване и използване на деца от палестински въоръжени групи, като извърши проверка на 5 от тях. При документираните случаи е 16-годишно момче, ранено и пленено по време на засада на „Ал-Касам“ срещу израелските войски край Нир Ам и Ерез. Други две 17-годишни момчета, свързани с въоръжени групировки, са убити при израелски удари в Джабалия и Хан Юнис. При още два случая видеозаписи на „Ал-Касам“ показват непълнолетни да преминават военно обучение и да правят предсмъртни обръщения.

Проверката на ООН отделя недоказаните случаи от изрично установените. Именно затова петте проверени случая от 2014 г. имат несравнимо по-голяма тежест от значително по-широките числа, разпространявани от участници в бойните действия. Те доказват, че деца действително са били включвани в бойната система на групировките в Газа, включително в структури на Хамас, без да дават основание всички загинали юноши да бъдат причислявани към тях.

След активната фаза на бойните действия подготовката продължава в летни лагери. През 2015 г. бригадите „Ал-Касам“ докладват за военен лагер с над 25 000 момчета и младежи между 15 и 21 години. Тази широка възрастова група смесва непълнолетни с пълнолетни участници, но нейната долна граница недвусмислено включва деца. Програмите съчетават физическа подготовка, строева дисциплина, работа с оръжия, наред с и политическо и религиозно обучение.

През 2019 г. УНИЦЕФ описва едноседмични лагери на „Ал-Касам“ и бригадите „Ал-Кудс“, въоръжено крило на Ислямски джихад, в които участват деца от 14-годишна възраст. Публикуваните от групировките снимки и записи показват участници с макети и истински оръжия във бойни занятия. Те дори обявяват, че нейните програми са насочени към 3000 души на възраст между 15 и 25 години във всичките пет административни района на ивицата.

ООН изрично посочва, че тогава не е получила данни за отделни случаи или установен модел на вербуване, който да произтича непосредствено от лагерите. Посоченото уточнение не ги прави в безобидни младежи инициативи. Организирането им от въоръжените крила, участието на деца редом с възрастни и обучението с оръжия създават подготвителна среда за бъдещо включване във военните структури. Разликата е между доказано вербуване и системна подготовка за него, а не между военна и гражданска дейност.

През 2020 г. ООН проверява нови два случая на палестински момчета, вербувани от бригадите „Ал-Касам“. Генералният секретар призова формированието да спре вербуването и използването на деца. Три години по-късно Хамас и Ислямски джихад отново организират лагери, на които излагат непълнолетни на военно съдържание и занятия за индоктринация. Тази поредица сочи, че става дума за наложен организационен подход, а не за единично отклонение на местен командир.

Докладът на генералния секретар за 2023 г. поставя тренировъчните лагери до най-тежките нарушения, извършени срещу деца през годината. ООН посочва, че „Ал Касам“ и „Ал Кудс“ отново са организирали летни програми с военно съдържание. В същия документ организацията приписва на Хамас, „Ислямски джихад“ и други формирования отвличането на 47 израелски деца при клането на 7 октомври 2023 г. От този ден нататък 36 от тях бяха държани като заложници в продължение на месеци и бяха подложени на нечовешко отношение под земята под Газа.

Така хронологията обхваща различни функции, които не бива да се смесват, но се допълват. Терористични лагери подготвят и привикват деца към структурата, символите и оръжието на групировките. Проверените случаи показват следващата стъпка: реално вербуване и използване. Отвличането на деца за използването им като заложници и жив щит разкриват и другата страна на отношението към детето във войната – не само като свой собствен човешки ресурс, но и като пленник, чието страдание може да служи за натиск.

Международното право дефинира различни прагове за отговорност, но не оставя празно пространство за подобни практики. Римският статут определя като военно престъпление набирането и употребата в бойни действия на деца под 15 години. Допълнителен протокол към Конвенцията за правата на детето изисква от всички недържавни въоръжени групировки при никакви обстоятелства да не вербуват или използват лица под 18-годишна възраст. Помощната им роля също е забранена: прехвърляне на боеприпаси, разузнаване, предаване на съобщения и обслужване на бойци биха могли да изложат детето на същата опасност като и непосредственото участие в боя.

Новият запис е особено показателен именно тук. Детето не е страничен свидетел на терористична дейност, а съзнателно е включено във веригата по прехвърлянето им. Ако замисълът е бил присъствието му да спре удар, към употребата му за помощна задача се добавя и забраненият метод на човешкия щит. Отсъствието на изстрел или видимо насилие в краткия запис не прави възложената роля цивилна.

Втората линия на досието е използването на цивилна среда за военни цели. Amnesty International установи, че по време на войната през 2014 г. палестински групировки са стреляли с ракетни снаряди и боеприпаси от жилищни райони и в непосредствена близост до цивилни сгради. Организацията определя посочените действия като далеч от изолирани. UNRWA откри оръжия и компоненти за тях в три свои празни училища; при проверката на един от обектите в бежанския лагер Нусейрат са били открити 120-мм минохвъргачна тръба, стойка и три контейнера за боеприпаси.

Обстрелите от жилищни райони и складирането в училища излагат цивилните на предвидим риск, защото превръщат защитени обекти в част от бойното пространство. Amnesty International посочва същевременно, че складирането на боеприпаси в цивилна сграда или нанасянето на обстрел от гъстонаселен район не са непременно „човешки щит“ в тесния правен смисъл. За това нарушение трябва да се докаже, че цивилните са били използвани умишлено, за да направят целта недосегаема. Организацията не можа да препотвърди конкретните обвинения на Израел за физическо принуждаване на жители през 2014 г.

Подобни разграничения не смекчават отговорността на групировки като Хамас, а тъкмо напротив – правят я по-прецизна. Заемането на позиции в гъстонаселени квартали нарушава задължението да вземат всички практически възможни мерки за защита на цивилното население. Съзнателното разполагане на невръстно дете с оръжие, за да се предотврати удар, би преминало и по-високия праг за използване на човешки щит. Нито едното нарушение освобождава Израел от собствените му задължения да различава военни цели от цивилни, да избягва несъразмерни удари и да прекратява атака, когато очакваната вреда за населението става прекомерна.

Годишният доклад на Amnesty International за 2025 г. показва, че основният проблем в никакъв случай не е останал в историята. Палестински групировки продължават да разполагат военни цели непосредствено до градски зони и по този начин застрашават жителите на Газа. Това независимо заключение не удостоверява всеки отделен израелски разказ, но потвърждава практиката, към която IDF отнася новия видеозапис.

Краткият кадър от централната част на ивицата Газа успя да събере в единен образ вербуването на деца и употребата на цивилна среда за терористични цели: малолетен, натоварен с оръжие, и жилищен имот, към който той е насочен. Самоличността на човека и конкретната му организация остават неизвестни. Методът обаче е разпознаваем от проверената хронология: въоръжените структури превръщат децата и цивилната среда в оперативен ресурс, а последиците остават за населението, сред което действат.

Анализ: Adidas се извини след бойкот, задвижен от невярно твърдение

🇩🇪👟🇮🇱 Adidas поднесе извинение за рекламен плакат в своите магазини в Израел, след като 5-дневна вълна на недоволство в социалните мрежи тиражира обвинения към компанията, стъпили на невярно твърдение. „Съзнаваме, че изображение, използвано в скорошна местна кампания на нашия местен екип, предизвика тревога и остри реакции“, гласи изявление на германската компания, цитирано от Anadolu. „Никога не сме имали намерение да обидим и се извиняваме на всички засегнати.“ В същото време, в отговор до Times of Israel, Adidas отхвърли внушението, че услугата е създадена специално за израелски военнослужещи.

Плакатът рекламира Single Shoe – услуга, която позволява на човек с ампутиран крак да закупи само една обувка за половината от цената на чифт. Adidas я пусна на 19 януари 2026 г. в 23 европейски държави, само в собствените си магазини, след като я разработи съвместно с Британската параолимпийска асоциация и други организации в тази област. През пролетта услугата беше започна да се предлага в Близкия изток и Азия, включително ОАЕ, Палестина, Ливан, Саудитска Арабия, Кувейт, Катар и Египет. За израелския пазар местният екип подготви серия от плакати с 11 спортисти с увреждания. Те бяха поставени само в магазини в Израел и не бяха част от глобална рекламна кампания. Шалев Битон, който беше сред участниците, обяви участието си в Instagram на 26 август и обясни, че години наред е плащал за чифт обувки, от който използва само едната.

Битон губи крака си на 12 май 2021 г. По това време служи в бригада „Нахал“. Намира се в бронирана бойна машина от израелската страна на границата, когато противотанкова управляема ракета, изстреляна от Газа по време на операция „Пазител на стените“, поразява машината. Загива старши сержант Омер Табиб. Битон е тежко ранен, левият му крак е ампутиран, а след рехабилитация той се завръща към бягането с протеза. Видеото, публикувано на профила му в Instagram, е на иврит и не споменава нито военната му служба, нито обстоятелствата, при които е загубил крака си.

Тук възниква основното фактологично разминаване между призивите за бойкот и биографията на Битон. Голяма част от публикациите, достигнали до многомилионна аудитория, твърдят, че той е сред участниците във войната срещу Хамас в ивицата Газа, започнала след 7 октомври 2023 г. или е загубил крака си вътре в палестинския анклав. Хаштагът #BoycottAdidas набра скорост през уикенда на 5-6 септември, като отделни публикации събраха стотици хиляди, а някои дори милиони преглеждания. Групата „Eye on Palestine“, която има над 300 000 последователи в X, написа, че с избора си Adidas откроява войник от армията, отговорна за най-високия дял детски ампутации в света, докато подминава палестинските жертви. Активистката Абир Хатиб публикува: „Изгарям всеки продукт на Adidas, който притежавам.“ Испанският актьор Хавиер Бардем сподели поредица от призиви в Instagram Stories, с които изведе кампанията извън непосредствените среди на активистите.

Критиката обаче има и втори пласт, който не зависи от невярното твърдение за Битон. Стефани Уестбрук, координатор на спортните бойкоти в Палестинската структура за академичен и културен бойкот (PACBI) формулира възражението срещу самия избор: според нея рекламата е обида към палестинците, изгубили свои близки или крайници. Данните, на които стъпва въпросната критика, са извеснти. Според доклад на Световната здравна организация от май 2026 г. от 167 376 ранени в Газа след 7 октомври 2023 г. около 42 000 живеят с трайни увреждания – близо 1 на всеки 4 ранени – а едно от всеки 4 лица в тази група е дете. Регистрираните травматични ампутации са над 5000, а оценката е между 5021 и 6528. От 2277 ампутирани пациенти, прегледани в периода от септември 2024 г. до май 2026 г. постоянна протеза са получили едва 25%. Министерство на здравеопазването на Газа, контролирано от Хамас, съобщи на 28 август за над 6000 ампутации и за недостиг дори на гипс в центъра за протезиране. Основният недостиг там не е на обувки, а на протези, и услугата, която Adidas предлага от Кайро до Рамала, не може да го преодолее.

Друг спорен елемент в кампанията е употребата на квалификацията „геноцид“ като вече установен правен факт. Към настоящия момент такова решение на Международния съд в Хага няма. Делото на Южна Африка срещу Израел се разглежда активно от януари 2024 г. и все още няма произнесено решение по основния спор. С определение от 21 май 2026 г. съдът даде на Претория срок до 22 ноември 2027 г. да отговори на израелската защита. Последното писмено становище на Израел се очаква до 22 май 2029 г. Наложените временни мерки са част от предварителен процесуален механизъм за защита на права до окончателното решение и сами по себе си не представляват заключение за извършено престъпление. Отделно от съда в Хага, на 16 септември 2025 г. анкетната комисия на ООН, ръководена от Нави Пилай, заключи, че Израел е извършил геноцид. Израел отхвърли доклада чрез своя посланик в Женева Дани Мерон с аргумента, че твърдението за умисъл не може да бъде подкрепено с доказателства.

Основният правен спор около това заключение се концентрира върху един от най-трудните за доказване елементи – наличието на специален умисъл да бъде унищожена дадена група като такава. Правният анализ на UN Watch поддържа, че комисията не преодолява този праг и се опира на подбрани цитати и изводи по аналогия вместо на конкретни недвусмислени доказателства. Организацията настоява още, че докладът не отчита в достатъчна степен ролята на Хамас като воюваща страна, чийто боен състав има численост от над 30 хиляди души, както и практиката за укриване на тунели и оръжия в джамии, училища, жилищни блокове и болници. Третият аргумент е, че комисията приема данните за жертви от нелегитимно ведомство, което е подчинено пряко на Хамас, но игнорира официалните данни на Израел за убити бойци на терористичната групировка.

Именно тази последна опора е най-слабата от трите, защото съотношението между цивилни и бойци остава спорно дори в самия Израел. Нетаняху го определи пред The Economist като близо 1,5 цивилни на 1 боец. Изтекла база данни на военното разузнаване, описана от 972 Magazine през август 2025 г., показва дял на цивилните от 83%. В началото на 2026 г. Израелските отбранителни сили (IDF) заявиха, че приемат оценка от 70 хиляди загинали, без да може да представи собствена разбивка между цивилни и бойци.

По-силен е оперативният пласт на аргументацията, тъй като се опира на по-лесно проверими факти. Преди войната Хамас заяви, че разполага с подземна мрежа от над 500 км. Представители в сферата на отбраната я оценяват на между 560 и 720 км с около 5700 шахти, според данни, осветлени от The New York Times през януари 2024 г. Заложници бяха държани както в тази тунелна мрежа, така и в жилищни сгради над нея. При спасителната операция в Нусейрат на 8 юни 2024 г. четиримата освободени заложници бяха държани в два многоетажни жилищни блока на около 200 метра един от друг. Операцията беше проведена през деня при оживени улици около пазара. В периода на операцията т.нар. здравно министерство на Газа докладва поне 274 убити палестинци, а израелското командване посочи число под 100. На 29 август 2024 г. похитителите застреляха от близко разстояние 6 заложници в 120-метров тунел в квартал „Тал ас-Султан“ в Рафах, само няколко дни след като друг заложник беше изведен жив от същия район. Подземната мрежа и държането в плен на похитени сред цивилното население не решават правния спор за начина, по който Израел е водил войната, но показват защо той не може да бъде сведен единствено до броя на жертвите и разрушенията.

Извинението получава допълнителна политическа тежест от факта, че Adidas е германска компания, а на 17 май 2019 г. Бундестагът прие първата парламентарна резолюция в Европа, която определя аргументацията и методите на движението за бойкот, лишаване от инвестиции и санкции като антисемитски и призовава за спиране на държавното финансиране за организации, които ги пропагандират. На 5 януари 2024 г. Берлин отхвърли обвинението в геноцид като неоснователно, а 9 дни по-късно обяви, че ще се намеси в съдебното производство в Хага в подкрепа на Израел.

През март 2026 г. федералното правителство се отказа от своето намерение, след като Никарагуа заведе собствено дело срещу Германия заради подкрепата ѝ за Израел. Говорителят на външното министерство Йозеф Хинтерзехер обясни, че Берлин вече е страна по отделно спорно производство и затова няма да използва възможността да се включи в делото на Южна Африка. Попитан дали Германия продължава да отрича квалификацията „геноцид“, той отговори само, че отхвърля обвиненията на Манагуа. Общественото мнение се движи в обратна посока спрямо тази официална линия. Проучване на YouGov, проведено на 17 и 18 септември 2025 г., показва, че 62% от избирателите в страната считат израелските действия в ивицата Газа за геноцид. Несъгласни са 17%. Плакатът на израелския екип на Adidas попадна именно върху този разлом.

Компанията вече е реагирала по сходен начин, но под натиск от противоположната страна. През юли 2024 г. Adidas изтегли рекламата на маратонките SL72 с Бела Хадид, след като правителството на Израел посочи асоциация на модела с Олимпийските игри в Мюнхен от 1972 г. Компанията се извини за „неволна грешка“, а след това поднесе още едно извинение – на Хадид, Жул Кунде и A$AP Nast – за вредата, причинена им от кампанията. Двете извинения бяха отправени с 26 месеца разлика, но следват сходен корпоративен модел: съжаление за причинената обида, ограничаване на отговорността до конкретната кампания и запазване на самия продукт.

Ефектът от подобен натиск се вижда и по поредицата спонсори на израелската футболна федерация. Adidas се оттегли през 2018 г. след кампания с участието на над 130 палестински клуба и петиция с над 16 хиляди подписа, без да обяви причина за решението си. Puma не поднови договора си след 2024 г. Erreà подписа през август 2024 г. и договорът влезе в сила на 1 януари 2025 г. Годишната му стойност бе около 60 хиляди евро срещу близо 100 хиляди при предшественика, по данни на самото движение за бойкот. Reebok стана доставчик на екипировката от февруари 2025 г. и към края на септември годината федерацията съобщи, че компанията иска логото ѝ да бъде свалено. Reebok опроверга това пред Reuters и увери, че логото ѝ остава. То продължи да стои на фланелките и през квалификациите за световното първенство през 2026 г.

Тази последователност показва, че политическият натиск може да затруднява спонсорските отношения и поне в случая с Erreà да понижи отчетената им стойност, но не доказва трайно прекъсване на връзката: федерацията досега винаги е намирала заместник. Финансовите данни за Adidas дават по-скоро изходен контекст, отколкото измерване на ефекта от сегашната кампания. На 4 септември 2026 г. – преди хаштагът #BoycottAdidas да набере скорост през уикенда – акциите на компанията се движеха спокойно. Концернът отчете рекордни приходи от 24,8 млрд. евро за 2025 г. и ръст от 17% в развиващите се пазари, сред които попада и Близкият изток. Тези числа показват финансовата позиция, от която компанията влиза в спора, но не могат сами по себе си да покажат дали бойкотът ще има икономически ефект.

Оттук може да се очертае най-вероятният корпоративен отговор, въпреки че резултатът все още не е ясен. Формулировката на извинението не предвижда спиране на Single Shoe и не включва ангажимент за изрично оттегляне от избора на Битон; тя приписва конкретната кампания на израелския екип на компанията, докато оставя продукта непокътнат. Прецедентът от 2024 г. сочи, че Adidas е използвала такъв модел на извинение и при натиск от противоположната страна. Затова текстът на извинението е слаб индикатор, че компанията е променила политиката си под натиска на бойкота.

Шефът на вътрешната сигурност на Хамас е ранен и откаран в Израел.

🇵🇸🔒🇮🇱 Муин ал-Арабид, ръководител на апарата за вътрешна сигурност на Хамас, е ранен и откаран в Израел, където получава медицинско лечение. Премиерът Бенямин Нетаняху го назова поименно във вторник, 1 септември, броени часове след като сухопътна операция в западната част на град Газа го залови и изведе от района около дома му. Дотогава израелските власти потвърждаваха единствено пленяването на неназован висш функционер.

Премиерът поздрави Шин Бет и IDF, които по думите му в „дръзка операция“ са арестували ръководителя на апарата в близост до неговия дом в град Газа. Нетаняху заяви, че ал-Арабид е един от най-ценните кадри на движението и е отговарял за укриването и придвижването на израелски заложници, за укриването на висши функционери, за възстановяването на способностите на организацията и за действия, целящи да заблудят Израел по въпроса за демилитаризацията.

Операцията е била разпределена между три компонента. Ръководена от Шин Бет, тя е продължила часове под ръководството на Южното командване, а непосредствените действия на терен са били извършени от местни милиции, действащи в района на град Газа; израелски сухопътни войски не са участвали, съобщава Ynetnews. IDF са осигурили въздушно прикритие с дронове „Зик“, които са нанесли няколко удара по цели, определени от израелски служители като заплахи за силите, действащи на терен.

Милициите, които Израел въоръжава от над година, са базирани източно от жълтата линия – в онази част на ивицата, която се намира под израелски контрол. Кварталът около дома на ал-Арабид се намира от другата страна, в зоната под контрола на Хамас, където живее почти цялото население от около два милиона души. Групите получават леко оръжие, разузнавателни данни и въздушна подкрепа, а координацията минава през Шин Бет – същата служба, която е ръководила и тази операция.

Кадрите от самия арест бяха споделени от Al Jazeera: групата пристига с ван посред бял ден и открива огън. Подобна наземна операция за залавянето на конкретен човек през деня носи различен и висок риск от удар от въздуха – от разкриване и засада до загуби сред участващите сили. От юни насам Израел порази фигури от същия ешелон именно по въздух: на 4 юни беше убит заместник-началник на Апарата за обща сигурност Хасан Лабад заедно с трима старши служители, а на 28 юли прецизен удар в Дейр ал-Балах ликвидира Уаел Ладауи, който оглавяваше вътрешната сигурност.

При въздушните удари по време на изтеглянето са били четирима души, трима от които деца, според данни на Reuters. Палестински медии твърдят, че израелската авиация е изстреляла поне 12 ракети срещу района. IDF съобщи, че няма ранени сред израелските военнослужещи.

Рангът на пленения остава предмет на спорове. Палестински източник заяви пред Al Jazeera, че началникът на апарата не е бил заловен, а задържаният е офицер от по-ниско ниво. Официално изявление на Хамас по случая не последва, а свързани с терористичната групировка сайтове още на сутринта обявиха, че мисията е била осуетена, а провалът представлява „срам за окупационната армия“. Обявеното от Нетаняху и мисия, завършила с провал, са две твърдения, които не могат да са едновременно верни, а именно самоличността и рангът на пленения определят разузнавателната стойност на операцията.

Тази стойност произтича от неговата длъжност. Апаратът за вътрешна сигурност изпълнява функциите на контраразузнаване за Хамас и задачата му е да разкрива израелски сътрудници в ивицата. Това означава, че неговият ръководител потенциално разполага с информация кои хора са били заподозрени, кои са били вербувани и кои канали за проникване остават действащи. По оценка на i24NEWS решението ал-Арабид да бъде заловен жив, вместо поразен от въздуха, изхожда от израелското очакване, че разполага със сведения за оцелялото ръководство, командната структура, складовете с оръжие и подземната инфраструктура.

Другото измерение на операцията е ефектът ѝ вътре в самото движение. За такава акция е нужна подробна информация за конкретното място, придвижване и охрана на целта, което предполага достъп до сведения от сърцето на организацията. Същата оценка на i24NEWS сочи, че арестът ще задълбочи подозренията за изтичане на информация и израелско проникване, а вероятният отговор може да включва ограничаване на придвижването на командирите и засилване на мерките за сигурност. Хамас вече е реагирал по този начин: през октомври 2025 г. в град Газа бяха екзекутирани десетки души, обвинени в сътрудничество.

Началник от сигурността на „Хамас“ е пленен западно от жълтата линия

🇵🇸🎯 Наземна сила навлезе рано сутринта на 1 септември в западната част на град Газа, изведе оттам командира на едно от охранителните звена на Хамас и се изтегли под въздушно прикритие. Ударите при оттеглянето им убиха между 3 и 8 души. Министърът на отбраната Израел Кац обяви пленяването във обръщение, записано на видео от Нетив Хаасара, гранично селище срещу Ивицата Газа, без да уточни коя сила е влязла и кого точно е извела. Думите му бяха кратки: „Преди малко беше заложен старши терорист“, след което очерта и политиката: Израел не чака заплахите да се материализират, а преследва хората на „Хамас“, осуетява действията и разрушава инфраструктурата им.

Мястото е онова, което отличава случая от досегашните. Ударите паднаха в квартала ал-Катиба в западната част на града, край Американската болница, а димни боеприпаси покриха района над крайбрежния лагер Шати. Целият този периметър се намира западно от жълтата линия – разграничението, установено с примирието от 10 октомври 2025 г., което отделя контролираната от Израел част на Ивицата от територията, в която управлява „Хамас“. Подкрепяните от Израел палестински милиции са базирани източно от нея, в зоната под негов контрол. Западно от линията живее почти цялото население на Ивицата – около два милиона души.

Кой точно е влязъл, остава предмет на противоречия, а версиите се разминават до голяма степен според произхода на източниците. Саудитската „Ал-Хадат“ и катарската „Ал-Араби“ твърдят, че палестинска група с израелска подкрепа е опитала да отвлече висш служител от вътрешна сигурност на Хамас. Reuters и BBC описват група, навлязла с автомобили и мотоциклети в гъсто населен квартал. Двете издания Israel Hayom и Israel National News дават различна версия: израелска специална част е попаднала на засада при опит да влезе в кафене, водила е тежка престрелка и се е изтеглила с въздушна подкрепа. Палестински медии също я определиха като израелско специално звено, но те често използват същото определение и за милициите, подкрепяни от Израел.

IDF потвърди удари по няколко цели в Ивицата Газа, извършени с цел отстраняване на заплахи за силите за сигурност, и добави, че няма ранени израелски военнослужещи. Кои конкретно са тези сили, не се посочва. Формулировката може да се отнася както до войници на IDF, така и до въоръжени палестинци, снабдявани от Израел.

Източниците не дават еднозначен отговор и кое звено е било обезглавено, а разликата не е формална. The Jerusalem Post говори за Апарата за обща сигурност – тайната структура, която охранява ръководството на Хамас, придружава членовете му до укритията, поддържа връзката между отделните командири и събира сведения, въз основа на която те вземат решения. Източник на The Times of Israel и катарската „Ал-Араби“ говорят за вътрешна сигурност – репресивния апарат на групировката, който отговаря за поддържането на вътрешния ред. Името Муин ал-Арабид се появи в The Jerusalem Post и стъпва на един неназован израелски източник. IDF не назова пленника, а Хамас не потвърди нито длъжност, нито самоличност на задържания.

И двете структури изгубиха много ръководни кадри през последните месеци. На 4 юни IDF и Шин Бет убиха заместник-ръководителя на Апарата за обща сигурност Хасан Лабад заедно с трима висши служители, а на 28 юли същите две служби поразиха с прецизен удар в Дейр ал-Балах Уаел Ладауи, оглавявал вътрешната сигурност. Този път човек от същия ешелон е пленен и изведен жив, при това от градска част, контролирана от Хамас. Пленяване вече е имало: на 31 януари „Народните сили“ предадоха на Израел командир на рота от Рафах, но това стана в източната зона, контролирана от Израел, и задържаният беше на несравнимо по-ниско ниво. От разузнавателна гледна точка разликата между убития и пленника е ключова. Убитият затваря каналите, които е държал; пленникът може да ги отвори.

Официален отговор от Хамас не последва. Вместо това два сайта, свързани с групировката, обявиха успех. „Ал-Маджд ал-Амни“ съобщи, че израелска специална сила е опитала да порази фигура от съпротивата, но силите за сигурност са осуетили мисията, и добави: „Провалът е срам за окупационната армия.“ „Ал-Кудс ал-Ихбария“ отиде по-далеч: според сайта бойците на „Хамас“ сами са опитали да пленят част от силата и единствено въздушната намеса ги е спряла. Нито един от двата разказа не е съвместим с обявеното от Кац: или мисията е била осуетена, или старши служител се намира в ръцете на Израел.

Проектът с подкрепяните от Израел милиции, който продължава вече повече от година, остава ограничен по мащаб и сравнително добре документиран. Групите получават леко оръжие, предимно автомати, както и въздушна подкрепа, разузнавателни данни, храна и цигари; ранените им бойци се евакуират по въздух за лечение в Израел, а координацията преминава през Шин Бет. Формированията са пет. „Народните сили“ на Гасан Духейне действат източно от Рафах, след като основателят Ясер Абу Шабаб загина през декември 2025 г. Народната армия на Ашраф ал-Манси действа на север, Силите на свободната родина на Шауки Абу Нусейра – в централната част на Ивицата, Ударната сила срещу тероризма на Хусам ал-Астал – източно от Хан Юнис, а клановата милиция на Рами Халас оперира в Шуджаия. Всяка от тях наброява от няколко десетки до няколко стотин въоръжени мъже.

Ефектът им върху властта на Хамас в населените райони дотук остава ограничен. Под защитата им живеят около 5000 цивилни, а останалите нямат достъп до тези зони, защото преминаването през жълтата линия е забранено. Операциите се провеждат на отделни етапи и се редуват с раздаване на помощи, благодарение на което групите трупат популярност. По-рано тази година една от тях обяви, че разрушава тунели от името на Израел. Хамас отговори с публични екзекуции: през октомври 2025 г. по улиците на град Газа бяха убити десетки души, обвинени в сътрудничество.

Тази картина обяснява защо днешното проникване има по-голямо значение. Израелският контрол над Газа нарасна от 53% при очертаването на линията за разграничение през октомври 2025 г. до 70%. Втората фаза на примирието започна на 15 януари и оттогава е в застой: Хамас не се разоръжава, международните сили не са разгърнати, а Израел обвързва изтеглянето си с разоръжаването. При това положение промяна идва не с преместване на линията, а чрез проникване отвъд нея за конкретен човек и изтегляне още същия ден.

В същото време прикрити израелски части действат в градските квартали на Газа поне от лятото на 2025 г. На 21 юли беше отведен лекарят Маруан ал-Хамс, а през септември – трима бойци на „Изедин ал-Касам“ от квартала ан-Насър и бежански лагер Шати. Още тогава Asharq Al-Awsat описа въоръжена милиция начело с Абу Шабаб, участвала в операции на израелските специални сили. По този прочит днешният случай бележи не качествено нов етап в развитието на милициите, а просто поредния епизод от вече установена практика, при която те служат за прикритие.

Израел уби командира на дроновата клетка на „Хамас“ в централна Газа

🇮🇱🎯🇵🇸 Израелските отбранителни сили (IDF) съобщиха, че са ликвидирали Хамам Еид, командира на клетката за безпилотни летателни апарати на Хамас в централната част на Ивицата Газа. Прецизният удар е бил нанесен в събота в района на централните бежански лагери – Дейр ал-Балах, Нусейрат, Бурейдж и Магази – а обявлението за него дойде ден по-късно.

Еид е отговарял за производство на дронове за въоръженото крило на движението, предназначени за удари по израелски военнослужещи и цивилни. Преди това е ръководил звено за дронове в централните части на анклава и участвал в планирането на въздушни атаки срещу израелски войски.

„Напоследък Еид опитваше да възстанови въздушните способности на терористичната организация Хамас в нарушение на споразумението за примирие“, гласи изявлението.

Заедно с изявлението армията публикува снимка на Еид, за която отбелязва, че е била открита по време на операции в Ивицата – детайл, който сам по себе си подсказва, че израелски части продължават да действат на терен в Газа.

Ликвидирането му се вписва в модел, затвърден през последните месеци: насочени удари срещу отделни фигури на Хамас, които Израел определя като заплаха, при формално действащо примирие. Само през май израелски удар уби ръководителя на въоръженото крило на движението – загуба, която беше потвърдена от Хамас. Прекратяването на огъня, постигнато с посредничество от САЩ, Египет и Катар, по 20-точковия план на президента Доналд Тръмп, влезе в сила на 11 октомври 2025 г. То върна обратно всички живи израелски заложници през същия месец и приключи размяната на тела до края на януари, но спорадичните израелски удари продължават, макар и съвсем ограничени като интензивност.

Палестинските власти и правозащитни организации алармират, че израелски обстрели, стрелба и въздушни удари продължават почти ежедневно ; палестински източници отчитат над 1000 загинали в анклава след 11 октомври, а ООН потвърди най-малко 629 загинали между октомври 2025 г. и април 2026 г. Двете воюващи страни тълкуват примирието по противоположен начин. Израел представя ударите като негово изпълнение – премахване на терористични бойци и способности, нарушаващи забраната за превъоръжаване на Хамас. Палестинската страна и част от международните наблюдатели описват същите тези удари като основното погазване на договореното, изтъквайки почти ежедневните израелски обстрели и високия брой убити при формално прекратена война. Вторият етап от плана на Тръмп – разоръжаване на Хамас, изтегляне на IDF и следвоенно управление на Газа – в продължение на месеци не е помръднал, а хуманитарното положение в анклава остава тежко.

Целенасочените израелски удари срещу програмата за дронове на Хамас отговарят на реален приоритет за Израел: през войната евтините баражиращи боеприпаси, атакуващи бронирана техника и пехота, се оказаха една от най-трудните за обезвреждане заплахи на бойното поле в ивицата Газа, а възстановяването на този арсенал е сред способностите, които израелското командване следи най-отблизо.

Ударът е поредната израелска стъпка за задържане възстановяването на дроновия капацитет на Хамас по време на примирие, чиято втора фаза остава блокирана. Дали подобни ликвидации ще спрат усилията за превъоръжаване или само ще ги отложат във времето, ще покаже развоят на крехкото примирие – линия, където двете страни продължават да си разменят удари и взаимни обвинения, без нито едната да обяви примирието за приключило.

Израелски въздушен удар уби бойци на „Ислямски джихад“ в южна Газа

🇮🇱🎯🇵🇸 Израелските отбранителни сили (IDF) ликвидираха група от бойци на „Палестински ислямски джихад“ и други леко въоръжени лица, докато товарели оръжие в превозно средство в южната част на ивицата Газа. Ударът е нанесен в понеделник, а военните го обявиха ден по-късно, прикачвайки два видеозаписа – от идентификацията на целите и самото поразяване.

Ислямски джихад е втората по тежест групировка в ивицата след Хамас – създадена в края на 70-те години, финансирана и въоръжавана от Иран и определена от САЩ за чуждестранна терористична организация още през 1997 г. Въоръженото ѝ крило, наречено бригадите „Ал-Кудс“, участват в клането на 7 октомври 2023 г. и държеше израелски заложници през цялата война.

По данни на IDF въздушното наблюдение засякло мъжете да прехвърлят оръжие към машината, след което част от тях се качили в нея; авиацията ударила групата вътре в превозното средство и непосредствено до него. Според оценка на военните оръжието е било предназначено за атаки срещу израелските сили, които действат в района. Преди удара, уточнява изявлението, са взети мерки за редуциране на риска за цивилни – използвани са прецизни боеприпаси, а районът е бил под въздушно наблюдение.

IDF не уточни брой на убитите, нито по-точна локация от „южната част на ивицата“. Местните палестински медии обаче съобщиха на същия ден за трима убити и няколко ранени в израелски удар по лек автомобил западно от Хан Юнис – съобщението вероятно описва същия удар, макар че съвпадението не е потвърдено от нито една от двете страни.

Прецизната операция се вписва в режим, действал от влизането на примирието в сила през октомври 2025 г. Споразумението, постигнато с посредничество от САЩ, Египет и Катар, върна обратно живите заложници още през същия месец и спря широкомащабните бойни действия, но не изведе IDF от ивицата. Тя разделена почти наполовина от т.нар. жълта линия – временен разделител, зад който се изтеглиха израелските войски по сделката и който на практика се превърна в граница между зоните на израелски и палестински контрол. Южното командване държи войски по линията и продължи да нанася точкови удари по всичко, което оцени като непосредствена заплаха; в изявление за понеделнишкия удар IDF повтори, че ще „продължи да действа за отстраняване на всяка непосредствена заплаха“, позовавайки се изрично на рамката на споразумението.

Данните на американската организация за мониторинг на въоръжените конфликти (ACLED), че израелските удари през последните месеци са насочени към около жълтата линия – в Шуджаия, Магази, Бани Сухейла и Мауаси – и очертават консолидиране на зоната за сигурност, а не подготовка за подновяване на широката кампания. Още през декември 2025 г. началникът на Генералния щаб Еял Замир заяви, че жълтата линия ще бъде новата гранична линия на Израел в ивицата, макар мирният план изрично да предвижда Израел нито да окупира, нито да анексира Газа.

Междувременно политическият процес буксува на място. Първата фаза на споразумение приключи в края на януари с връщането на тялото на последния загинал заложник, а преговорите в Египет от юни не решиха възлови въпроси – разоръжаването на Хамас, графика на изтеглянето на IDF и следвоенното управление на ексклава. 9 месеца след началото на примирието разделителят не отстъпва, а се окопава – в оперативната рутина и терена, чийто пореден епизод е ударът от понеделник.

Израел уби командвалия отвличането на тялото на Инбар Хайман от „Нова“

🇮🇱🎯🇵🇸 Израелските отбранителни сили (IDF) ликвидираха Тахер Ахмад Салем Абд ал-Уахед – член на „Палестински ислямски джихад“, който на 7 октомври 2023 г. навлезе на музикален фестивал „Нова“ и ръководи отвличането на тленните останки на Инбар Хайман, 27-годишната улична художничка от Хайфа, превърната от кампанията „Free Pink“ в един от символите на заложническата криза. Ударът е бил нанесен в петък, 17 юли, в централната част на ивицата Газа по разузнавателни данни от Шин Бет, службата за вътрешна сигурност.

Съобщението обхваща и втори убит терорист от групировката. Салах Субхи Салах Катрауи е поразен в друг удар, също насочен към централната част на ивицата от Шин Бет. През войната той е подготвял нападения срещу израелски военни в района на центрове за раздаване на храна на „Хуманитарна фондация за Газа“ (GHF) в южния сектор – действал е, по думите на армията, сред жителите на Газа, възползвайки се цинично от хуманитарните усилия. През последните месеци двамата са работили по предстоящи атаки по израелски войници и цивилни – затова са били набелязани.

Ислямски джихад е втората по сила въоръжена групировка в Газа след Хамас – финансирана и въоръжавана от Иран и определена от САЩ за чуждестранна терористична организация още през 1997 г. Нейни щурмови групи взеха дейно участие в клането на 7 октомври заедно с тези на Хамас и държаха собствени заложници през цялата война.

Инбар Хайман присъства на фестивала не за да празнува, а за да помага – тя е част от доброволчески екип, който оказва медицинска помощ на посетители, на които им е прилошало. При нахлуването на терористите тя е убита, докато се опитва да избяга, а тялото ѝ е откарано в анклава. Именно това отвличане, по данни на армията, е ръководено от Абд ал-Уахед. Нейното семейство бе информирано официално за смъртта ѝ едва през декември 2023 г. Дотогава, а и дълго след това, Хайман се смяташе за единствената жена, която все още е държана в Газа, тъй като почти всички отвлечени жени бяха освободени при размени през ноември 2023 г и за нейната съдба липсваше потвърждение.

В графити средите тя е известна като Pink и Raven, и именно уличното ѝ изкуство даде разпознаваемо лице на кампанията за нейното завръщане. Лозунгът Free Pink се появяваше по стените на израелските градове в продължение на повече от две години – през цялото време, докато тленните ѝ останки бяха държани в Газа. След репатрирането им IDF разкри нейната военна биография: 3 години служба като командир в смесения батальон „Каракал“. Форумът на семействата на заложниците и безследно изчезналите я нарече „солта на земята“ и „героиня на Израел“.

Тленните ѝ останки бяха върнати в Израел през нощта на 15 октомври 2025 г., по време на първата фаза от примирието по плана на президента Доналд Тръмп. Международният комитет на Червения кръст ги изведе от ивицата, след като въоръженото крило на Хамас – бригадите „Изедин ал-Касам“ – обяви предаването им. На 16 октомври сутринта израелски съдебни медици потвърдиха идентификацията. Заедно с нея бе върнато и тялото на старшина Мухаммад ал-Атраш. Ден по-късно тя беше погребана в Петах Тиква. „Нашата любима Инбар се завърна у дома – при родителите си, при брат си и при нас. Това е чувство, което не може да се опише – радост, примесена с дълбока тъга. Сега Инбар ще получи покоя и почитта, които така дълбоко заслужава“, заяви тогава семейството чрез Форума.

Заложническата криза намери своята окончателна развръзка през зимата. На 13 октомври 2025 г. Хамас освободи останалите 20 живи пленници. Телата на загиналите бяха връщани поетапно до 26 януари, когато беше репатрирано и последното – това на полицая Ран Гвили. Към днешна дата в ивицата няма израелски заложници, но издирването на извършителите от 7 октомври не приключи с връщането на последния ковчег.

Примирието, действащо от октомври 2025 г., не сложи край на израелските целенасочени удари в анклава. От влизането му в сила IDF са елиминирали около 420 терористи на Хамас и Ислямски джихад (между 36 и 57 месечно) сочат данни, до които Jerusalem Post получи достъп вчера, тъй като нито правителството, нито военните публикуват обобщена статистика. Само в периода от 30 юни до 9 юли IDF са отчели 13 нарушения на примирието от страна на палестинските фракции, отбелязва Long War Journal в анализ от 9 юли. Заедно с това, ръководеният от САЩ Съвет на мира готви пилотна зона за проверени цивилни граждани в Тел Султан край южния град Рафах. Абд ал-Уахед е поредният участник в клането от 7 октомври, открит и ликвидиран близо три години по-късно – и половин година след като последният заложник се завърна у дома.

Хамас обяви оставката на т.нар. Комитет за извънредни ситуации.

🇵🇸 Хамас обяви оставката на т.нар. Комитет за извънредни ситуации – структурата, която ръководи управлението на палестинския ексклав, в подготовка за предаване на властта към технократския орган, наречен Национален комитет за управление на Газа, съобщи изданието The Times of Israel.

В съобщението си политическото крило на Хамас увери, че всички държавни служители ще продължат да предоставят услугите както обикновено, определяйки ги като „обществени служители, готови да работят под отговорността на Националния комитет за администриране на Газа". Хамас каза още, че е завършил всички административни стъпки, нужни за предаване на властта.

„Ръководителят на извънредния комитет на правителството Мохамед ал-Фара официално подаде оставката си", заяви Исмаил ал-Тхавабта, ръководител на правителствената пресслужба на Хамас.

Комитетът, воден от палестинския технократ Али Шаат, беше учреден от Съвета за мир на президента на САЩ Доналд Тръмп в рамките на неговите усилия за постигане на примирие между Израел и Хамас през октомври 2025 г.

Ходът изглежда цели да покаже, че терористичната групировка е готова да предаде управлението на Газа на технократите съгласно 20-точковия мирен план, въпреки протакането по изискването да се разоръжи. Той сякаш бележи и значителен политически обрат за Хамас, който управлява Газа, откакто през 2007 г. изтръгна контрола със сила от съперничещото палестинско движение Фатах.

След съобщението Съветът за мир заяви, че ще преценява развитието в Газа „по дела, а не по обещания".

Съветът е „взел под внимание" изявлението на Хамас, гласи съобщение, в което се допълва, че „в крайна сметка оценката ни ще се ръководи от делата, а не от обещанията, за да бъдат посрещнати неотложните нужди на хората в Газа". Той добави, че очаква да придвижи „механизмите за прилагане, необходими, за да може Националният комитет за администриране на Газа да поеме пълната управленска власт", като в същото време подчерта, че това ще изисква „съсредоточаването на цялото оръжие под контрола на НКАГ, както е предвидено във Всеобхватния мирен план за Газа и в Резолюция 2803 на Съвета за сигурност на ООН".

„Истинското предаване на власт трябва да позволи на НКАГ да упражнява своя мандат самостоятелно, включително да взема поверените му административни и управленски решения", заяви Съветът.

Израелски представител омаловажи значението на този ход, определяйки го „пиар без никаква същина" „Хамас се опасява, че ще обявят, че нарушава споразумението, и затова протака и разиграва пиар", заяви той пред обществената медия „Кан".

Палестински източник, запознат с въпроса, заяви пред The Times of Israel, че ходът на Хамас цели да превърне съществуващата структура на движението в служебна рамка, а същевременно засили натиска върху Съвета за мир и Израел да позволят на НКАГ да влезе в Газа.

Миналия месец дипломати от всяка от страни посредници в Близкия изток (Египет, Катар и Турция) заявиха, че Хамас се стреми да проточи преговорите по въпроса за разоръжаването, но изтъкнаха още, че отказът на Израел да спазва условията по първата фаза от примирието от октомври 2025 г. също се е оказал сериозна пречка.

Наред с ударите срещу терористи из цяла Газа израелската армия бавно измества границите на зоната в анклава, която все още е под неин контрол, като твърди, че сега държи поне 60 процента от ивицата вместо около 53-те процента, които владееше след изтеглянето си в първия ден на примирието. Нетаняху заяви миналия месец, че е наредил на армията да превземе допълнителна територия – до 70% от анклава.

В районите, които Израел не контролира, Хамас остава фактическото правителство на анклава, като според съобщенията поддържа контрола си, екзекутирайки противниците си и онези, които смята за заплаха за властта си.

„Хамас предприе нова стъпка – вече няма да отговаря за ивицата Газа, за да отнеме всякакви поводи на окупацията, която продължава агресията си и войната си на изтребление", заяви говорителят на Хамас Хазем Касем пред AFP.

„Надяваме се на бързото влизане на Националния комитет за администрирането на Газа, а Хамас потвърди готовността си да предаде правителствените си отговорности на комитета, за да осигури неговия успех."

По-рано представител на Хамас заяви пред AFP, че групировката вече е уведомила другите палестински фракции за своето решение по време на среща в Кайро наскоро. „Фракциите приветстваха решението на Хамас, определяйки го като сериозна стъпка към това Националният комитет да поеме управленската си роля", каза представителят.

НКАГ остава със седалище извън Газа от месеци – според съобщенията заради израелски възражения срещу влизането му в опустошената от войната територия.

Хамас и други палестински фракции проведоха няколко кръга преговори в Кайро с посредниците, за да сближат позициите си, особено по втората фаза от примирието в Газа.

Първата фаза включваше освобождаването на последните израелски заложници, държани от Хамас, в замяна на палестински затворници по обвинения, свързани със сигурността, държани от Израел.

Преходът към втората фаза, който трябваше да включва разоръжаването на Хамас и постепенно изтегляне на израелските сили от Газа, е блокиран от месеци. По плана на Тръмп Израел ще се изтегли напълно едва след окончателна проверка, че терористичните групировки в ивицата са се разоръжили.

Хамас настоява за създаването на палестинска власт, преди изобщо да обмисли участие в разоръжаването на каквато и да е част от арсенала си. Въпросът за следвоенното управление на ивицата Газа е основната пречка в преговорите по прилагането на втората фаза. Израел отхвърля каквото и да е завръщане на власт на Хамас, но отхвърля и директно поемане на управлението от Палестинската автономия, която обвинява в подкрепа за тероризма.

Израел започна войната в Газа след клането на Хамас в Южен Израел на 7 октомври 2023 г., при което бяха убити около 1200 души, а още 251 бяха отвлечени. Въпреки постигнатото през октомври примирие Израел продължава да нанася удари по онези, които определя като терористични бойци, представляващи заплаха за израелските войници в над половината от ивицата, държана от армията.

В понеделник Израелските отбранителни сили (IDF) съобщиха, че въздушен удар в северната част на Газа през уикенда е насочен срещу петима бойци на Хамас, които се опитвали да възстановят тунелна система. Според IDF тунелът се е намирал на запад от Жълтата линия, в територия, контролирана от Хамас.

Удар в събота ликвидира Худайфа Хюсеин Абдуллах ал-Хаваджр, боец от елитното подразделение „Нухба" в батальона „Източна Джабалия" на Хамас, съобщи армията. Другите четирима бойци също са били поразени при удара, но състоянието им е неизвестно.

📸 Снимка: Въоръжени членове на Хамас и Ислямски джихад поздравяват хора, събрали се за молитва за Ейд ал-Фитр в град Газа, 20 март 2026 г. (AP/Abdel Kareem Hana)

Разногласия в Кайро: Хамас и посредниците пренаписват условията по сигурността без съгласие от Израел и САЩ.

🇵🇸🇪🇬 Новият кръг от преговори, започнал в Кайро в неделя и продължил в понеделник с посредници от Египет, Катар и Турция, е поредният опит да бъде разчупена патовата ситуация. Месеци наред преходът между първата и втората фаза на предложената рамка за прекратяване на огъня остава блокиран, след като радикалните фракции отказват да приемат условията, заложени още в първоначалните договорки от октомври 2025 г.

Спорът, който до момента блокира преговорите, е сведен до една ключова разпоредба – демилитаризация на ивицата Газа. По данни на източници от палестинските среди, цитирани от вестник Asharq Al-Awsat, в Кайро се оформя едностранно съгласие между отделните фракции Клауза 8 от 15-точковата пътна карта, оповестена от висшия представител Николай Младенов да бъде преформулирана така, че терористичният арсенал да остане под палестински контрол, вместо да бъде ликвидиран.

Това частично съгласие обаче е постигнато единствено между 8-те участващи палестински фракции и самите посредници, но не ангажира Израел или международните институции, чиято официална пътна карта настоява за всеобхватно и окончателно разоръжаване на палестинския ексклав. Фактът, че от масата в Кайро отсъства умерената партия „Фатах“, още в началото стеснява обхвата на това споразумение до т.нар. „съпротивителен блок“, контролиран от радикални елементи.

Докато Хамас използва международни канали като Al Jazeera, за да твърди, че Израел е отговорен над 3000 нарушения от 10 октомври 2025 г. насам, групировката продължава да поставя максималистични условия. Тя настоява за пълно изтегляне на израелската армия от ивицата и активиране на хуманитарния протокол, преди да предприеме каквито и да е реални стъпки. Израел с основание поставя разоръжаването на терористичните структури начело на втората фаза, за да гарантира, че хуманитарната помощ и реконструкцията няма да се използват за прегрупиране на екстремистите.

Официалната пътна карта, обявена на 21 май, предвижда поетапен и контролиран процес на демилитаризация под международно наблюдение, при който оръжията не се предават на Израел, а на легитимния Национален комитет за управление на Газа. Според данни на The Jerusalem Post, документът изрично обвързва израелско изтегляне с реалния, проверим напредък по всеки кръг от разоръжаването. Хамас обаче побърза да отхвърли този план още при публикуването му, определяйки го като „приемане на израелската позиция“, защото той не им позволява да запазят военния си капацитет.

Според 6-ма източници от фракциите, цитирани от Asharq Al-Awsat, двама от които от Хамас, те се опитали да заобиколят тези изисквания чрез множество поправки, договорени с посредниците. Осмата клауза, свързана с „ограничаването на оръжията“, е била пренаписана в полза на палестинската теза: фракциите отказват да предадат арсенала си на външна страна, а посредниците са приели това с компромисната формулировка за предаване на въпросния Комитет за управление. Представители на Хамас уточняват, че целта им е оръжията да останат в палестински склад под формата на „замразяване“, което на практика им позволява да съхранят бойната си готовност. Самата процедура по опис и етапи на складиране все още няма окончателна редакция, тъй като фракциите се опитват изцяло да я обвържат с предварителното изтегляне на Израел.

Генералният секретар на „Палестинската национална инициатива“ Мустафа Баргути, който участва в срещите в Кайро, заяви пред Asharq Al-Awsat, че между тях и посредниците има „пълно съгласие за необходимостта от това Израел да изпълни разпоредбите на първата фаза“. Натискът на палестинската страна е към цялостно, а не поетапно прилагане на договореното. Баргути отказа да предостави повече подробности, но източници от Хамас признават, че целта е условията на ислямистките фракции да бъдат представени пред международната общност като „легитимни“.

Хамас, чиято делегация в Кайро се води от установения в Газа лидер Халил ал-Хая, според Middle East Monitor, използва тактика на отлагането, настоявайки съдбата на оръжието да бъде решена едва след всеобхватни консултации между палестинските групи – позиция, потвърдена и от Хусам Бадран пред Al Jazeera. В същото време международно признатата терористична групировка настоява за всеобхватно изпълнение от Израел на хуманитарния протокол (включително минимум 600 търговски и хуманитарни камиона дневно и материали за реконструкция), без обаче да дава гаранции, че ресурсите няма да бъдат отклонени за повторно изграждане на терористична инфраструктура и подземни тунели.

На терен ситуацията остава сложна заради продължаващите операции по сигурността. Израелските сили за отбрана контролират стратегически зони в ивицата Газа (около 64% според палестински източници), тъй като премиерът Бенямин Нетаняху разпореди поддържане на оперативен контрол с цел осуетяване на нови атаки. Хуманитарната криза в палатковите лагери по крайбрежието остава тежка, а операциите срещу терористични гнезда в Хан Юнис, Джабалия и град Газа продължават да водят до удари и жертви. Израел изрази съжаление за цивилните жертви, включително инцидентите с деца, но подчертава, че Хамас умишлено разполага военни позиции в близост до импровизирани училища и цивилни обекти, използвайки ги за жив щит. Броят загинали от началото на есенния етап на ескалация варира според източниците (между 936 според контролираното от Хамас здравно министерство и над 970 според регионални доклади), като Израел посочва, че голяма част от тях са въоръжени бойци на Хамас и Ислямски джихад.

Докато палестинските фракции опитват да оформят удобни за тях формулировки в Кайро, източник от екипа на Николай Младенов заяви пред Asharq Al-Awsat, че се провеждат интензивни разговори, най-вече по линия на Катар, за да бъде оказан натиск върху Хамас да приеме официалната пътна карта. Очаква се совалките на дипломацията да продължат с участието на САЩ чрез посредниците в Доха или Кайро. Според тях топката се прехвърля към Израел и новата администрация на Тръмп, въпреки че Израел остава категоричен в позицията си по отношение на сигурността.

В крайна сметка ключовото разминаване не е просто в това коя палестинска структура формално ще приеме оръжията – тъй като и международният план, и палестинските поправки сочат към местна администрация. Истинският конфликт е в това дали арсеналът ще бъде реално ликвидиран. Фракциите предлагат единствено временно „замразяване“ под техен контрол и то едва след като Израел се изтегли. Официалният доклад на международната мисия от 21 май обаче отбелязва изрично, че именно отказът на Хамас от демилитаризация и насилствения му контрол остава главната пречка пред мира. Поради това споразумението в Кайро остава изолирано: то обединява радикалния палестински блок и посредниците около една компромисна теза, която не включва страните, които вземат реалните решения за сигурността – Израел и САЩ. Отсъствието на „Фатах“ е още едно потвърждение, че Хамас се опитва да наложи волята си над палестинското поле, оставяйки казуса с демилитаризацията като неразрешено уравнение, в което всички досегашни опити са завършили с провал.

📸 Снимка: Жители на Хан Юнис се придвижват по улиците на града след ново предупреждение за евакуация, издадено от Израелските отбранителни сили (IDF), 4 август 2025 г. (Mohammed Saber/EPA)

Причината Херзи Халеви да бъде извикан в нощта на 7 октомври 2023 г.

🇮🇱🔙 В дните преди 7 октомври 2023 г. до Службата за военно разузнаване на IDF пристигат необичайни сведения, според които Хизбула готви атентат срещу Моше (Боги) Яалон, бивш началник на Генералния щаб на IDF. Информацията е откъслечна, мъглява и лишена от ясен контекст, но дирекцията не желае да поема риск. Разузнаването се свързва със службата за вътрешна сигурност „Шин Бет“, която незабавно изпраща охрана в дома на Яалон и му нарежда да не излиза.

Както твърди вестникът Israel Hayom, сведенията достигат и до канцеларията на началника на Генералния щаб генерал-лейтенант Херци Халеви. Екипът му обаче решава да не го буди. Информацията звучи твърде неясно, за да оправдае тревога посред нощ. Малко по-късно, в ранните сутрешни часове, взривно устройство избухва в парк „Яркон“ в Тел Авив – точно по маршрута, по който Яалон обичайно кара велосипеда си. Когато научава за случилото се, Халеви е бесен. „Трябваше да ме събудите“, казва той на подчинените си.

Няколко седмици по-късно телефоните в канцеларията му отново започват да звънят посред нощ, но този път дежурните офицери не желаят да повтарят същата грешка. В 3:20 ч. сутринта на 7 октомври 2023 г. телефонът в дома на Халеви звъни. На линията е началникът на кабинета му, подполковник Матан Фелдман. За първи път се споменава активирането на SIM-карти, използвани от силите „Нухба“ на Хамас.

„В последните часове са регистрирани подозрителни признаци от страна на Хамас в Газа“, докладва Фелдман с необичайно спокоен тон. „Извършени бяха всеобхватни проверки. Всички служители от разузнаването бяха единодушни, че Хамас работи в рутинен режим и в близко бъдеще не се очаква нищо необичайно“

Халеви би могъл просто да затвори телефона и да се върне в леглото. Вместо това иска 10 минути. „Дайте ми време да си измия лицето. Междувременно ми свържете Южното командване“, казва той.

Като бивш командир именно на Южното командване, Халеви познава отлично ивицата Газа и коварството на Хамас. Докато чака обаждане, той сяда в кабинета си и започва да драска бележки върху празен лист хартия. Най-отгоре изписва едно изречение към самия себе си: „Не си помисляй, че това е нищо.“

След това започва да мисли какво би могъл да подготвя Хамас.

Най-силно го тревожи районът около плажа Зиким. В месеците преди 7 октомври става ясно, че системата на IDF за откриване на водолази не работи надеждно. Халеви се опасява, че Хамас може да използва въпросната уязвимост, за да изпрати морски отряд на израелска територия.

Втората му тревога е свързана с тунел в южната част на ивицата, който прониква в Израел. След откриването му IDF поставя камери и капани с експлозиви, предназначени да унищожат всеки отряд на „Нухба“, опитал се да премине през него. Няколко пъти разузнавачи на Хамас са засичани да навлизат почти до края на тунела, преди да се върнат обратно. Халеви се страхува, че групироквата е открила и обезвредила капаните и готви проникване.

Десетте минути, които иска, за да измие лицето си, се оказват последните спокойни минути в кариерата му.

Докато водата се стича по лицето му, на около 100 км южно от него близо 1500 бойци на „Нухба“ започват да се струпват край оградата на Ивицата Газа. След броени минути дроновете на Хамас започват да унищожават наблюдателните кули и дистанционно управляеми картечници по периметъра – онези „очи“, на които дивизия „Газа“ разчита, за да вижда приближаващата заплаха.

В 6:29 ч. първите ракети политат срещу южен Израел. Под прикритието им, през около 30 пробива в оградата, започва точно онова, което Халеви не е написал на листа пред себе си: масирано, координирано нахлуване по цялата дължина на фронта.

Сценариите, които надрасква в тъмното – водолазите при Зиким, тунелът, обезвредените капани – не са погрешни. Те просто са твърде ограничени.

Години наред разузнаването на IDF изгражда образа на прагматичен Хамас, заинтересован от ограничена ескалация и избягване на тотална война. На иврит въпросното схващане се нарича с горчивия термин „ха-консепция“.

В рамките на тази логика сигналите от нощта на 7 октомври – активираните SIM-карти, странните движения и разпокъсани индикации – изглеждат като поредната провокация, а не като прелюдия към най-кръвопролитния ден в историята на държавата Израел.

Дежурните офицери, които този път решават да събудят Халеви, му предават точно онова, в което системата е убедена: че Хамас действа „в рутинен режим“. Именно това превръща листа хартия на бюрото в един от най-ярките символи на онази нощ.

Не защото Халеви не е усетил опасността. Усетил я е. Представил си е проникване по море. Представил си е атака през тунел. Но цялата система под него – заедно със собствената му интуиция на бивш ръководител на Южното командване – достигаше дотам да види отделните искри, но не и пожара, който се задаваше от тях.

Впоследствие едно нещо ще го отличи от мнозина във военно-политическия елит на Израел. В първите дни на клането, докато страната търси виновни, началникът на Генералния щаб прави нещо рядко срещано в подобни критични моменти: поема лична отговорност.

„IDF под мое командване не успя да защити цивилните граждани на Израел“, казва той и признава провала на армията да предвиди, предупреди и спре атаката. В държава с политическа класа, която дълги години отлага всяка равносметка, военният лидер избра езика на отговорността, а не този на политическото оцеляване.

Близо година и половина по-късно Халеви материализира думите си в конкретни действия и подава оставка, обвързвайки я пряко с провала от 7 октомври. Командирът, под чието ръководство се случва катастрофата, не може да остане начело на армията, която трябва да извлече уроците от нея.

Заедно с вътрешните разследвания на армията, които признават, че тя се е „провалила в мисията“ да защити граничните общности, оставката затваря един кръг – кръг, започнал в 3:20 ч. сутринта с телефонно обаждане, което не звучеше особено тревожно.

Изводът от онази съдбовна нощ не е, че един генерал е спал, когато е трябвало да бди. Халеви се буди от сън, сяда, анализира – и въпреки това не вижда истинския мащаб на заплахата. По-неудобният урок е това, че най-опасно за едно разузнаване е не, когато не знае абсолютно всичко, а самоувереността, че вижда всичко.

Бележката „Не си помисляй, че това е нищо“, която Халеви пише до себе си в тъмното, остава едновременно най-точният му инстинкт и доказателство колко безсилен може да е той, когато цяла система е настроена да го приглуши.

Тя остава на бюрото му не като упрек към един човек, а като паметник на самоувереността, която доведе една доктрина до собственото ѝ поражение.