САЩ и Израел обвиниха Израел в опит за убийство на израелския посланик в Мексико.

🇮🇱🇲🇽🇮🇷 САЩ и Израел обвиниха Иран в опит за убийство на израелския посланик в Мексико, като Техеран отхвърли твърдението като „голяма лъжа“, а мексиканското правителство заяви, че не е знаело за заговора.

Предполагаемият опит за атентат идва на фона на нова ескалация на напрежението между Израел и Иран, които взаимно нападнаха териториите си.

Израел съобщи, че властите в Мексико са се намесили, за да спрат покушението срещу посланика Ейнат Кранц-Нейгер, но по-късно мексиканското външно министерство отрече да е е получавало информация за предполагаемия инцидент.

Без да споменава изрично САЩ или Израел, Секретариатът по сигурност и защита на гражданите на Мексико, който ръководи разузнаването, заяви, че е отворен за „уважително и координирано сътрудничество, винаги в рамките на националния суверенитет, с всички агенции за сигурност, които го поискат“.

Попитана от местните медии за противоречивите изявления, посланикът Кранц-Нейгер обясни, че „не знае причините“ за отричането от страна на мексиканските власти.

„Тези, които действаха за неутрализиране на заплахата, бяха мексиканските служби за сигурност и разузнаване“, заяви тя пред Radio Formula.

В същото време иранското посолство в Мексико нарече предполагаемия заговор „огромна лъжа“.

„Целта е да се навреди на приятелските и исторически отношения между двете страни, което категорично отхвърляме“, написа посолството в X.

По традиция Мексико се стреми към политика на ненамеса и заема предпазлива позиция относно войната в Газа в сравнение с други страни от Латинска Америка с ляво управление.

Мексико подкрепи разследване на обвиненията във военни престъпления на израелската армия в Газа, но в същото време поддържа добри дипломатически отношения с Израел, установени преди десетилетия и останали до голяма степен приятелски.

Американски служител съобщи, че силите Ал-Кудс, елитен корпус на Революционната гвардия, е инициирал заговора в края на миналата година, а той е бил осуетен тази година.

Според твърденията заговорът включвал вербуване на оперативни лица от иранското посолство във Венецуела, чийто ляв президент Николас Мадуро има тактически съюз с Техеран.

„Това е поредният случай от дългото досие на глобално смъртоносно преследване на дипломати, журналисти, дисиденти и всеки несъгласен с тях – нещо, което трябва дълбоко да тревожи всяка страна с иранско присъствие“, заяви анонимният американски служител.

Предполагаемият план е трябвало да бъде осъществен след израелската атака от 1 април 2024 г. срещу иранския дипломатически комплекс в Дамаск, който по това време беше близък съюзник на Техеран.

Атаката уби няколко висши офицери от Революционната гвардия и получи закани за отмъщение от страна на Техеран, който изстреля ракети и дронове срещу Израел.

Година по-късно Израел проведе много по-мащабна кампания на удари по Ислямската република, която отне живота на над 1000 души. САЩ, ключов съюзник на Израел, се включиха с нанасяне на въздушни удари по ключови обекти от спорната ядрена програма на Иран.

Финландия привика руския посланик заради нарушение на въздушното пространство.

🇫🇮⚔️🇷🇺 Министерството на външните работи на Финландия съобщи днес, че е привикало руския посланик в Хелзинки във връзка със съмнения за предполагаемо нарушение на въздушното пространство на страната през изминалата седмица.

В петък финландските власти заявиха, че според тях два руски военни самолета са навлезли във въздушното пространство на страната край бреговете на Порвоо, град в южна Финландия. Случаят се разследва от Граничната охрана на Финландия.

„Руският посланик беше уведомен, че Финландия приема сериозно предполагаемото нарушение на територията“, се посочва в изявление на финландското външно министерство, цитирано от Ройтерс. Министерството добави, че посланикът е заявил, че ще предаде съобщението, без да се предоставят допълнителни подробности.

Регионът на Балтийско море е в повишена бойна готовност след серия от повреди по подводни кабели и газопроводи от началото на руската инвазия в Украйна през 2022 г. НАТО засили своето присъствие в региона с фрегати, самолети и военноморски дронове на фона на тези инциденти.

Мали, Буркина Фасо и Нигер изтеглиха посланиците си от Алжир заради сваления дрон.

🇲🇱⚔️🇩🇿 Военният съюз между Мали, Буркина Фасо и Нигер изтегли своите посланици от Алжир в отговор на свалянето на малийски дрон тази седмица, съобщи късно в неделя Алиансът на държавите от Сахел (AES).

AES обвини Алжир в социалните медии за свалянето на дрона, осъждайки го като „безотговорен акт“, нарушаващ международното право, който е „в противоречие с историческите и братските отношения между народите на Конфедерацията AES и алжирския народ“, каза групата.

Министерството на външните работи на Мали отрече твърденията на алжирското правителство, че дронът е нарушил въздушното пространство на Алжир с над 2 км и вместо това посочи, че „това действие доказва, ако е нужно доказателство, че алжирският режим спонсорира международния тероризъм“.

В изявлението си Мали привика посланика на Алжир, оттегли се от 15-годишен регионален военен алианс и подаде жалба до „международни органи“ за инцидента. Развитието идва на фона на растящо напрежение между Алжир и южните му съседи, сред които е Мали.

Рида Лямури, служител в Policy Center for the New South, мозъчен тръст със седалище в Мароко, каза, че е малко вероятно последните събития да ескалират отвъд словесната война. Той се усъмни в способността на малийското правителство за задълбочено разследване, тъй като свалянето „се е случило в район, който то не контролира, а останките от дрона са възстановени от групи, които се противопоставят на правителството.“

Някога Алжир беше ключов посредник в десетилетния конфликт между правителството на Мали и бунтовниците туареги. Но отношенията между двете страни охладняха, след като военна хунта взе властта в Ниамей с преврат през 2020–2021 г., поставяйки военни начело на ключовите институции в страната.

Алжир осъди посоката, поета от новото правителство на Мали, и неговите разширени усилия за потушаване на бунта в исторически нестабилн региони в северната част от страната. Уплашени от прехвърляне на конфликта през границата, алжирските официални лица осъдиха използването на руски наемници и въоръжени дронове от Мали близо до Тин Зауатин, пограничен град на север, където беше открит дронът.

Алжир има една от най-големите армии на континента и отдавна е считана за регионална сила, но военни хунти в съседните Мали и Нигер се дистанцираха от нея, защитавайки автономия и търсейки нови съюзи, включително с Русия.

Ново дипломатическо напрежение между Русия и Молдова.

📸 Снимка: Getty Images

🇷🇺⚔️🇲🇩 В неделя, 18 ноември 2024 г. Молдова осъди коментарите по неин адрес на руския посланик в страната като „лъжливи и манипулативни“ и вместо това го призова да гарантира час по-скоро изтеглянето на руските войски от страната.

По-рано посланикът на Руската федерация в страната Олег Озеров заяви по обществената радиостанция Радио России, че до голяма степен икономическото развитие и просперитетът на Молдова зависят от руските доставки на газ, като в същото време обвини „всякакви външни сили“ в опити за милитаризиране на страната.

„Изявлението, че икономическото положение на Република Молдова зависи от търговските връзки с Руската федерация, е сериозно изкривяване на реалността“, заяви молдовското външно министерство в публикация за официалния си канал в Telegram.

Подчертавайки, че над 65% от износа на страната отива за страните от Европейския съюз, докато само 3,7% отиват за Руската федеерация, изявлението обвини Кремъл в опити за налагането на „злоупотребяващо и политически мотивирано“ ембарго на страната през годините.

Засягайки коментарите на руския посланик относно неутралитета на Молдова, в изявлението се посочва, че Москва нарушава неутралитета на страната чрез присъствието на руските войски в сепаратисткия регион Приднестровието, който съставлява около 12% от териториалната ѝ площ.

„Ако посланикът на Руската федерация иска да допринесе за възстановяването на двустранните отношения, първата стъпка трябва да бъде разработването на конкретен план за безусловното изтегляне на руските войски отляво на Днестър“, се изтъква в съобщението, позовавайки се на отцепилата се територия – самопровъзгласила се за държава, но без международноправен статут и признание, като изключим от няколко държави, които също имат оспорван статут – Абхазия, Южна Осетия и Нагорно-Карабахска република.

По-нататък в съобщението се призовава руския посланик да спре с „неверните и манипулативни“ изявления, които могат да преминат границите на дипломатическите действия съгласно Виенската конвенция.

„Република Молдова няма да толерира опити за дезинформация или подкопаване на истината. Посланикът е приканен да се придържа стриктно към дипломатическите норми и да се съсредоточи върху реални решения в полза на гражданите на двете страни, а не върху пропаганда“, се посочва още в съобщението.

Отношенията между Русия и Молдова, бивша република на Съветския съюз с население от едва 2 423 300 души, се влошиха от 2003 г. насам и се разпаднаха напълно, след като прозападният лидер Мая Санду беше избрана за президент на изборите през 2020 г. В началото на този месец тя беше преизбрана в избори, които бяха проведени паралелно с референдум за членството на страната в Европейския съюз, който също беше спечелен, подчертавайки категоричната външнополитическа посока на страната.

Освен това руската инвазия в Украйна беше предмет на остро осъждане от страна на Санду още в първите дни на нахлуването през февруари 2022 г. Това допълнително ескалира напрежението, а тя обвини Москва в опити да режисира свалянето ѝ от власт и „дестабилизирането“ на Молдова. Русия очаквано отхвърли всички обвинения като несъстоятелни.

Миналата седмица Озеров беше призован в молдовското външно министерство заради твърдения за предполагаема руска намеса в референдума за ЕС на 20 октомври в страната, както и по време на едновременни президентски избори, кулминирали с балотажа на 3 ноември, в който Санду успя да си подсигури втори мандат.

🚀 Молдовският външен министър Михай Попшой потвърди, че руски ракети и дронове са нарушили въздушното пространство на страната в неделя сутринта и публикува видеозапис, запечатал звука от ракети в небето.

„Остро осъждаме нарушаването на въздушното пространство на Молдова от руски ракети и дронове, насочени към критичната инфраструктура на Украйна. Експлозиите в близост до нашата граница и ниското прелитане на дронове над селата ни, подчертават рисковете, на които руската война подлага гражданите ни“, написа той.

Кадрите, публикувани първоначално от Попсой, бяха споделени от NordNews, които съобщиха, че са изпратени от жител на село Русени в област Единец. Подателят посочи, че руските ракети са летели на малка височина и звукът е записан от камери за наблюдение.

Telegram каналът на молдовското правителство Prima Sursă съобщи, че няколко дрона, участващи в масираната руска атака срещу Украйна, може да са нарушили въздушното пространство на страната. Поради ниската им надморска височина не са били засечени от радарните системи.

В изявлението се споменава и забелязана ракета от украинската страна на границата в близост до Ларга в Бриченски район.

Главнокомандващият армията на Уганда постаи ултиматум на американския посланик: Извинете се или напуснете.

📸 Снимка: The Kampala Post

🇺🇬⚔️🇺🇸 Генерал Мухузи Кайнеругаба, главнокомандващ отбранителните сили на Уганда, постави ултиматум на американския посланик в страната, според който ако не се извини за своето „недипломатично поведение“ лично на президента Йовери Мусевени до понеделник в 9 часа сутринта, местните власти ще поискат той да напусне страната.

Генерал Кайнеругаба обаче подчерта, че Уганда няма проблеми със САЩ като държава, а по-скоро с неотдавнашните действия на посланика, които се възприемат като работа срещу правителството на Националното съпротивително движение (NRM).

Американското посолство в Кампала се ангажира с местни опозиционни групи и неправителствени организации, което е разглеждано от мнозина като опит за разклащане на сегашната власт. Освен това Съединените щати наложиха санкции на служители по сигурността на страната, включително четирима висши полицейски служители, което допълнително нажежи обстановката.

Реакциите по повод санкциите бяха разнопосочни. Робърт Кягулани - поп изпълнител, който влезе в политиката и в крайна сметка се превърна в основния лидер на опозицията - ги приветства, докато ветеранът в телевизионния ефир Джеймс Онен, известен още като Дебелото момче, разкритикува позицията на Кягулани, заявявайки, че никой политически лидер не трябва да празнува налагането на чуждестранни санкции срещу собствените си сънародници.

По-рано генерал Кайнеругаба написа на профила си в платформата X, че американският посланик е проявил неуважение към конституцията на страната и нейния президент.

„Драги сънародници, мой тържествен дълг е да ви съобщя, че ние като народ сме на път да влезем в сериозна конфронтация с настоящия посланик на Съединените щати в страната заради проявеното неуважение към нашия любим и прославен президент и за подкопаване на конституцията на Уганда.“

Индия привика украинския посланик заради изказване на Зеленски.

Украинският посланик в Индия Александър Полищук.
📸 Снимка: The Hindu

🇮🇳⚔️🇺🇦 Индия привика украинския посланик в страната заради коментар, направен от президента Володимир Зеленски по повод срещата между индийския премиер Нарендра Моди и руския президент Владимир Путин миналата седмица, съобщи вестник Economic Times на 16 юли.

Говорейки ден след смъртоносната руска атака на 8 юли, която нанесе щети на детска болница, Зеленски нарече пътуването на Моди в Русия и прегръдката му с руския лидер „огромно разочарование и съкрушителен удар върху мирните усилия“.

Критиките предизвикаха недоволство в Ню Делхи, поради което индийското външно министерство привика украинския посланик на 15 юли, за да повдигне въпроса, пише индийското издание, без да разкрива източника на информацията.

Индия също отложи среща на съвместна работна група по култура с Украйна, според изданието.

Моди пристигна в Москва на 8 юли за разговори с Путин, отбелязвайки първото си посещение в страната от началото на пълномащабното нахлуване.

Ню Делхи призовава за дипломатическо решение на войната на Русия срещу Украйна, но в същото време насърчава близките си икономически връзки с Москва. Индия се превърна в основен купувач на руски петрол след въвеждането на западните санкции, въпреки че натискът от санкциите на САЩ все повече застрашава тази търговия.

По време на посещението си Моди нарече атаката срещу болница Охматдит „много ужасяваща“, и добави, че „когато невинни деца са убити, сърцето кърви“. Въпреки този косвен упрек към Путин, срещата доведе до задълбочаване на икономическите връзки и подчерта партньорството между двете страни.

Ню Делхи и Москва отрекоха слуховете, че е имало разногласия между двамата лидери, след като визитата на индийския премиер приключи неочаквано предсрочно.

Украйна се опита да ангажира Индия в мирните усилия, но Ню Делхи до голяма степен остана настрана. Моди не присъства лично на световната мирна среща на Украйна в Швейцария, а индийският представител не подписа полученото съвместно комюнике.