Опят приживе: американският парашутист, който воюва в Червената армия

🇺🇸🤝🇷🇺 През септември 1944 г. родителите на парашутиста Джоузеф Байърли от Мъскигон, Мичиган, получиха телеграма от Министерство на войната: техният син е загинал на бойното поле на Франция. В местната църква отслужиха опело, а градският вестник отпечата некролога му. Байърли беше жив. По това време го прехвърляха от един германски лагер за военнопленници в друг, а през януари 1945 г. той избяга на изток и вече около месец воюва в редиците на танков батальон от Червената армия. 6 десетилетия по-късно синът му Джон Байърли пристигна в София като посланик на САЩ, след което замина за Москва.

Историята е документирана от Националния музей на Втората световна война в Ню Орлиънс, от стенограма по време на церемония в Белия дом през 1994 г. и от руските музеи, които му посветиха изложба през 2010 г. Байърли е единственият известен американски военнослужещ, воювал на фронта както в Червената, така и американската армия.

Църквата в Сен Ком дю Мон

Байърли е роден на 25 август 1923 г. в Мъскигон като пето дете в своето семейство. При Голямата депресия семейството остава без дом, след като бащата губи работата си във фабриката. В гимназията става отличен лекоатлет, но след Пърл Харбър отказва стипендия от частния католически университет Нотр Дам и вместо това постъпва в армията.

Преминава парашутна подготовка в лагера Токоа в щата Джорджия и бива обучен за свързочник и сапьор в 506-и парашутно-пехотен полк на 101-ва въздушно-десантна дивизия. Другарите му го наричат Jumpin' Joe, Скачащия Джо.

В нощта на десанта в Нормандия, 6 юни 1944 г. германската зенитна артилерия поразява товарен самолет C-47 Skytrain още над брега и Байърли скача по-рано от около 110 метра височина. Пада върху покрива на църква в Сен Ком дю Мон, плъзга се по него до земята, но в цялата тази суматоха изгубва връзка с частта си.

Няколко дни воюва сам. Взриви електроцентрала и прекъсна вражески свързочни линии. След това го плениха.

Мъртвецът с чуждите жетони

Оттук нататък съдбата му тръгва по две необикновени сюжетни линии. Немски войник облича униформата на Байърли и носи неговите идентификационни жетони. Германецът загива, а когато американски войници намират тялото, го разпознават по жетоните като Джоузеф Байърли. Военното министерство го вписва като убит в бой на 10 юни 1944 г. Телеграмата стигна до Мъскигон през септември, а след нея дойдоха опелото и некрологът.

Седем затвора за седем месеца

Истинският Байърли междувременно минава през германски затвори и лагери за военнопленници. Според данни на Националния музей на Втората световна война за около 7 месеца той преминава през 7 затвора и лагера, сред които Шталаг XII-A и Шталаг III-C. Пленниците са принудени да преминат пеша през Париж, но после цяла седмица пътуват в тесни товарни вагони, натъпкани по 80 души във всекйи, докато влакът бива обстрелван от въздуха.

Два пъти успява да избяга и двата пъти е арестуван още веднъж. Веднъж с други двама пленници скочи от влак, който пътуваше на изток. Мислеха, че отиват към Русия и свободата, но се заблудиха и по грешка се качиха на влак, който ги откара в Берлин. Един цивилен ги предаде на Гестапо. Там Байърли беше пребит, измъчван и обвинен, че е американски шпионин, спуснат с парашут над Берлин. Според по-късни разкази Гестапо се е канело да разстреля пленниците. Офицери от редовната армия се намесили, защото тайната полиция няма правомощия над военнопленници, и Байърли е върнат обратно в лагер.

„Американски другар“

В началото на януари 1945 г. Байърли успява да избяга за трети път, от Шталаг III-C край Алт Древиц. Тогава лагерът се намира в източната част на Германия, а днес мястото се намира до полското село Джевице. Този път бягството успява. Тръгна на изток към съветските войски, по посока на артилерийската канонада.

Бягството струва живота на двама от спътниците му. Байърли го описва в запис, направен преди смъртта му и излъчен по NPR през 2010 г. „Изскочихме и хукнахме през ниските борове. И тогава охраната откри огън. Двамата, които избягаха с мен, бяха убити, а аз достигнах до потока.“ Тръгна надолу по течението, тъй като пазачите бяха пуснали кучетата.

След около седмица стига до съветски танкисти. Излиза срещу тях с вдигнати ръце и кутия цигари Lucky Strike. Извика единствените думи, които знаеше на руски: „Американски другар!“ Подейства. Байърли иска да остане при тях и те се съгласяват.

Частта е батальон от 1-ва гвардейска танкова бригада, а политическият комисар знае малко английски. „Казах му, че съм американец, избягал военнопленник, и че искам да тръгна с него и да победим Хитлер. А той каза не, че не мога“, спомня си Байърли в записа. Решението взима жената, която командва батальона: когато комисарят ѝ споделя за случая, тя отговаря с „да, да“. Американските източници отбелязват името ѝ: гвардейски капитан Александра Самусенко. Руските източници описват длъжността ѝ различно: в началото на 1945 г. е офицер за свръзка в щаба на бригадата, а според някои сведения заместник-командир на 1-ви танков батальон. По същите данни е единствената жена танкист в 1-ва гвардейска танкова армия. Родена през 1922 г. в беларуската Гомелска област, Самусенко загива от раните си на 3 март 1945 г. до Цюлцефиц, днешно Сулишевице в Полша. Дотогава е наградена с орден „Червена звезда“ и орден „Отечествена война“ I степен, а втори орден „Отечествена война“, II степен, ѝ се присъжда посмъртно.

Около месец американският парашутист настъпва в редиците на бригадата. Танкистите ценят отличните му сапьорски умения. Той пък научава новите си другари на бойната песен на Notre Dame, университета, чиято стипендия по-рано е отказал.

Пикиращите бомбардировачи

В началото на февруари 1945 г. германски пикиращи бомбардировачи нападат колоната и Байърли е тежко ранен в крака. Съветските лекари го евакуират във военна болница в Ландсберг ан дер Варте, днес Гожов Велкополски в Полша.

Там при него идва маршал Георгий Жуков, командващият 1-ви Белоруски фронт. „Маршал Жуков посети болницата, дойде до леглото ми и с преводач поиска да знае името ми и как съм попаднал там“, разказва Байърли. Жуков го пита дали може да направи нещо за него, а американецът отговаря, че няма нито един документ, с който да докаже кой е. На другия ден преводачът му носи плик с писмо, написано изцяло на руски, и му казва, че с него ще стигне, където поиска.

Посолството, което не му повярва

С писмото Байърли се включва в съветска военна колона и през февруари 1945 г. стига до американското посолство в Москва. Там не му вярват: за американската държава Джоузеф Байърли е мъртъв от юни 1944 г. Посолството го настанява в хотел „Метропол“ под охраната на морски пехотинци, докато пръстовите му отпечатъци не потвърждават кой е.

На 21 април 1945 г. Байърли се прибира в Мичиган, само 19 дни преди Нацистка Германия да капитулира. Уволнява се от армията през ноември същата година, а след това в продължение на 28 години работи за корпорация Brunswick, откъдето се пенсионира като ръководител на експедицията. През 1946 г. се жени за ДжоАн Холоуел в същата църква и пред същия свещеник, който две години по-рано е отслужил опелото му.

Розовата градина

Половин век по-късно историята му става част от официалните изказвания на двамата държавни глави. На 27 септември 1994 г. по време на официалното посещение на руския президент Борис Елцин във Вашингтон американският президент Бил Клинтън отдава почит на американски и руски ветерани от Втората световна война. В речта си в Розовата градина на Белия дом той разказва необикновената история за Байърли: „През 1944 г. Джоузеф Байърли скочи с парашут над Франция със 101-ва въздушно-десантна дивизия, но е пленен и откаран в лагер в Германия. Той обаче избяга, включи се към настъпващите руски войски и се сражава за руска армейска част, докато тя настъпваше към Берлин.“

Клинтън продължи: „Докато обслужваше оръдието на руски танк, Джоузеф Байърли беше ранен, но руски лекари спасиха живота му.“ След това представи и сина му: „Синът му, Джон Байърли, работи тук, в Белия дом, като един от съветниците ми по руските въпроси.“ По това време Джон Байърли е директор по Русия, Украйна и Евразия в Съвета за национална сигурност. Президентът помоли двамата да станат и публиката ги аплодира.

Синът в София и Москва

Джон Байърли е роден през 1954 г. в Мъскигон и постъпва на работа в Държавния департамент през 1983 г. Първите му назначения в дипломацията го изпращат в Москва, а между 1985 и 1987 г. работи в посолството на САЩ в София. Подробности за участието на своя баща във войната Джон научава едва когато пристига в Москва за първи път с правителствена делегация. „Измъкнах от него още малко от тази история и накрая открихме достатъчно, за да му уредим виза да дойде тук през 1979 г.“, споделя той за NPR. Тогава Джоузеф Байърли се среща със Съветския комитет на ветераните от войната. По-големият му брат Джоузеф Байърли II служи във Виетнам в същата 101-ва въздушно-десантна дивизия, в която скача с парашут техния баща.

Джоузеф Байърли почива в съня си от сърдечна недостатъчност на 12 декември 2004 г. по време на визита в Токоа, щата Джорджия. През април 2005 г. е погребан с пълни военни почести в Националното гробище в Арлингтън.

3 месеца по-късно на 9 юли 2005 г. Джон Байърли е назначен за американски посланик в България. Връчва акредитивните си писма на 8 септември 2005 г. и остава в София до заминаването си за Москва на 28 юни 2008 г. Там връчва акредитивните си писма на 18 септември 2008 г. и остава посланик до 4 януари 2012 г.

През 2010 г. Русия посвещава изложба с 260 експоната: медали, униформа, снимки и документи от плена, на неговия баща. Тя е открита на 18 февруари в Руския музей в Санкт Петербург, а след това е показана от Централния музей на Великата отечествена война на Поклонная гора в Москва и в Псковския Кремъл. При откриването в Санкт Петербург посланикът говори на руски. Според Associated Press той заявява, че двете нации описват баща му като герой, но самият той никога не е смятал себе си за такъв. „Той винаги казваше, че истинските герои са онези, които не са се върнали от войната“, цитира го агенцията.

В Москва половината музиканти в оркестъра на откриването са американски военни. Оркестърът изпълнява и бойния марш на Нотр Дам. Джон Байърли обяснява пред NPR какво означава тази история за работата му: „Историята на баща ми, фактът, че е воювал с Червената армия, макар и за кратко към края на войната, ми отвори много врати. Тя ми дава много по-стабилна основа да се обърна към руснаците, много от които все още гледат на САЩ с голямо подозрение.“

През 2005 г. на стената на църквата в Сен Ком дю Мон поставят табела в памет на Джоузеф Байърли, а през 2014 г. – и постоянна плоча. В селото в Нормандия, където през нощта на десанта той каца върху покрива на църква, на 3 юни 2024 г. преименуват улица на Rue Joe Beyrle. Преди откриването на табелата говори Джон Байърли, вече бивш посланик в Москва.

Опят приживе: американският парашутист, който воюва в Червената армия

🇺🇸🤝🇷🇺 През септември 1944 г. родителите на парашутиста Джоузеф Байърли от Мъскигон, Мичиган, получиха телеграма от Министерство на войната: техният син е загинал на бойното поле на Франция. В местната църква отслужиха опело, а градският вестник отпечата некролога му. Байърли беше жив. По това време го прехвърляха от един германски лагер за военнопленници в друг, а през януари 1945 г. той избяга на изток и вече около месец воюва в редиците на танков батальон от Червената армия. 6 десетилетия по-късно синът му Джон Байърли пристигна в София като посланик на САЩ, след което замина за Москва.

Историята е документирана от Националния музей на Втората световна война в Ню Орлиънс, от стенограма по време на церемония в Белия дом през 1994 г. и от руските музеи, които му посветиха изложба през 2010 г. Байърли е единственият известен американски военнослужещ, воювал на фронта както в Червената, така и американската армия.

Църквата в Сен Ком дю Мон

Байърли е роден на 25 август 1923 г. в Мъскигон като пето дете в своето семейство. При Голямата депресия семейството остава без дом, след като бащата губи работата си във фабриката. В гимназията става отличен лекоатлет, но след Пърл Харбър отказва стипендия от частния католически университет Нотр Дам и вместо това постъпва в армията.

Преминава парашутна подготовка в лагера Токоа в щата Джорджия и бива обучен за свързочник и сапьор в 506-и парашутно-пехотен полк на 101-ва въздушно-десантна дивизия. Другарите му го наричат Jumpin' Joe, Скачащия Джо.

В нощта на десанта в Нормандия, 6 юни 1944 г. германската зенитна артилерия поразява товарен самолет C-47 Skytrain още над брега и Байърли скача по-рано от около 110 метра височина. Пада върху покрива на църква в Сен Ком дю Мон, плъзга се по него до земята, но в цялата тази суматоха изгубва връзка с частта си.

Няколко дни воюва сам. Взриви електроцентрала и прекъсна вражески свързочни линии. След това го плениха.

Мъртвецът с чуждите жетони

Оттук нататък съдбата му тръгва по две необикновени сюжетни линии. Немски войник облича униформата на Байърли и носи неговите идентификационни жетони. Германецът загива, а когато американски войници намират тялото, го разпознават по жетоните като Джоузеф Байърли. Военното министерство го вписва като убит в бой на 10 юни 1944 г. Телеграмата стигна до Мъскигон през септември, а след нея дойдоха опелото и некрологът.

Седем затвора за седем месеца

Истинският Байърли междувременно минава през германски затвори и лагери за военнопленници. Според данни на Националния музей на Втората световна война за около 7 месеца той преминава през 7 затвора и лагера, сред които Шталаг XII-A и Шталаг III-C. Пленниците са принудени да преминат пеша през Париж, но после цяла седмица пътуват в тесни товарни вагони, натъпкани по 80 души във всекйи, докато влакът бива обстрелван от въздуха.

Два пъти успява да избяга и двата пъти е арестуван още веднъж. Веднъж с други двама пленници скочи от влак, който пътуваше на изток. Мислеха, че отиват към Русия и свободата, но се заблудиха и по грешка се качиха на влак, който ги откара в Берлин. Един цивилен ги предаде на Гестапо. Там Байърли беше пребит, измъчван и обвинен, че е американски шпионин, спуснат с парашут над Берлин. Според по-късни разкази Гестапо се е канело да разстреля пленниците. Офицери от редовната армия се намесили, защото тайната полиция няма правомощия над военнопленници, и Байърли е върнат обратно в лагер.

„Американски другар“

В началото на януари 1945 г. Байърли успява да избяга за трети път, от Шталаг III-C край Алт Древиц. Тогава лагерът се намира в източната част на Германия, а днес мястото се намира до полското село Джевице. Този път бягството успява. Тръгна на изток към съветските войски, по посока на артилерийската канонада.

Бягството струва живота на двама от спътниците му. Байърли го описва в запис, направен преди смъртта му и излъчен по NPR през 2010 г. „Изскочихме и хукнахме през ниските борове. И тогава охраната откри огън. Двамата, които избягаха с мен, бяха убити, а аз достигнах до потока.“ Тръгна надолу по течението, тъй като пазачите бяха пуснали кучетата.

След около седмица стига до съветски танкисти. Излиза срещу тях с вдигнати ръце и кутия цигари Lucky Strike. Извика единствените думи, които знаеше на руски: „Американски другар!“ Подейства. Байърли иска да остане при тях и те се съгласяват.

Частта е батальон от 1-ва гвардейска танкова бригада, а политическият комисар знае малко английски. „Казах му, че съм американец, избягал военнопленник, и че искам да тръгна с него и да победим Хитлер. А той каза не, че не мога“, спомня си Байърли в записа. Решението взима жената, която командва батальона: когато комисарят ѝ споделя за случая, тя отговаря с „да, да“. Американските източници отбелязват името ѝ: гвардейски капитан Александра Самусенко. Руските източници описват длъжността ѝ различно: в началото на 1945 г. е офицер за свръзка в щаба на бригадата, а според някои сведения заместник-командир на 1-ви танков батальон. По същите данни е единствената жена танкист в 1-ва гвардейска танкова армия. Родена през 1922 г. в беларуската Гомелска област, Самусенко загива от раните си на 3 март 1945 г. до Цюлцефиц, днешно Сулишевице в Полша. Дотогава е наградена с орден „Червена звезда“ и орден „Отечествена война“ I степен, а втори орден „Отечествена война“, II степен, ѝ се присъжда посмъртно.

Около месец американският парашутист настъпва в редиците на бригадата. Танкистите ценят отличните му сапьорски умения. Той пък научава новите си другари на бойната песен на Notre Dame, университета, чиято стипендия по-рано е отказал.

Пикиращите бомбардировачи

В началото на февруари 1945 г. германски пикиращи бомбардировачи нападат колоната и Байърли е тежко ранен в крака. Съветските лекари го евакуират във военна болница в Ландсберг ан дер Варте, днес Гожов Велкополски в Полша.

Там при него идва маршал Георгий Жуков, командващият 1-ви Белоруски фронт. „Маршал Жуков посети болницата, дойде до леглото ми и с преводач поиска да знае името ми и как съм попаднал там“, разказва Байърли. Жуков го пита дали може да направи нещо за него, а американецът отговаря, че няма нито един документ, с който да докаже кой е. На другия ден преводачът му носи плик с писмо, написано изцяло на руски, и му казва, че с него ще стигне, където поиска.

Посолството, което не му повярва

С писмото Байърли се включва в съветска военна колона и през февруари 1945 г. стига до американското посолство в Москва. Там не му вярват: за американската държава Джоузеф Байърли е мъртъв от юни 1944 г. Посолството го настанява в хотел „Метропол“ под охраната на морски пехотинци, докато пръстовите му отпечатъци не потвърждават кой е.

На 21 април 1945 г. Байърли се прибира в Мичиган, само 19 дни преди Нацистка Германия да капитулира. Уволнява се от армията през ноември същата година, а след това в продължение на 28 години работи за корпорация Brunswick, откъдето се пенсионира като ръководител на експедицията. През 1946 г. се жени за ДжоАн Холоуел в същата църква и пред същия свещеник, който две години по-рано е отслужил опелото му.

Розовата градина

Половин век по-късно историята му става част от официалните изказвания на двамата държавни глави. На 27 септември 1994 г. по време на официалното посещение на руския президент Борис Елцин във Вашингтон американският президент Бил Клинтън отдава почит на американски и руски ветерани от Втората световна война. В речта си в Розовата градина на Белия дом той разказва необикновената история за Байърли: „През 1944 г. Джоузеф Байърли скочи с парашут над Франция със 101-ва въздушно-десантна дивизия, но е пленен и откаран в лагер в Германия. Той обаче избяга, включи се към настъпващите руски войски и се сражава за руска армейска част, докато тя настъпваше към Берлин.“

Клинтън продължи: „Докато обслужваше оръдието на руски танк, Джоузеф Байърли беше ранен, но руски лекари спасиха живота му.“ След това представи и сина му: „Синът му, Джон Байърли, работи тук, в Белия дом, като един от съветниците ми по руските въпроси.“ По това време Джон Байърли е директор по Русия, Украйна и Евразия в Съвета за национална сигурност. Президентът помоли двамата да станат и публиката ги аплодира.

Синът в София и Москва

Джон Байърли е роден през 1954 г. в Мъскигон и постъпва на работа в Държавния департамент през 1983 г. Първите му назначения в дипломацията го изпращат в Москва, а между 1985 и 1987 г. работи в посолството на САЩ в София. Подробности за участието на своя баща във войната Джон научава едва когато пристига в Москва за първи път с правителствена делегация. „Измъкнах от него още малко от тази история и накрая открихме достатъчно, за да му уредим виза да дойде тук през 1979 г.“, споделя той за NPR. Тогава Джоузеф Байърли се среща със Съветския комитет на ветераните от войната. По-големият му брат Джоузеф Байърли II служи във Виетнам в същата 101-ва въздушно-десантна дивизия, в която скача с парашут техния баща.

Джоузеф Байърли почива в съня си от сърдечна недостатъчност на 12 декември 2004 г. по време на визита в Токоа, щата Джорджия. През април 2005 г. е погребан с пълни военни почести в Националното гробище в Арлингтън.

3 месеца по-късно на 9 юли 2005 г. Джон Байърли е назначен за американски посланик в България. Връчва акредитивните си писма на 8 септември 2005 г. и остава в София до заминаването си за Москва на 28 юни 2008 г. Там връчва акредитивните си писма на 18 септември 2008 г. и остава посланик до 4 януари 2012 г.

През 2010 г. Русия посвещава изложба с 260 експоната: медали, униформа, снимки и документи от плена, на неговия баща. Тя е открита на 18 февруари в Руския музей в Санкт Петербург, а след това е показана от Централния музей на Великата отечествена война на Поклонная гора в Москва и в Псковския Кремъл. При откриването в Санкт Петербург посланикът говори на руски. Според Associated Press той заявява, че двете нации описват баща му като герой, но самият той никога не е смятал себе си за такъв. „Той винаги казваше, че истинските герои са онези, които не са се върнали от войната“, цитира го агенцията.

В Москва половината музиканти в оркестъра на откриването са американски военни. Оркестърът изпълнява и бойния марш на Нотр Дам. Джон Байърли обяснява пред NPR какво означава тази история за работата му: „Историята на баща ми, фактът, че е воювал с Червената армия, макар и за кратко към края на войната, ми отвори много врати. Тя ми дава много по-стабилна основа да се обърна към руснаците, много от които все още гледат на САЩ с голямо подозрение.“

През 2005 г. на стената на църквата в Сен Ком дю Мон поставят табела в памет на Джоузеф Байърли, а през 2014 г. – и постоянна плоча. В селото в Нормандия, където през нощта на десанта той каца върху покрива на църква, на 3 юни 2024 г. преименуват улица на Rue Joe Beyrle. Преди откриването на табелата говори Джон Байърли, вече бивш посланик в Москва.

Два дни преди оставката Вучич назначи бивш разузнавач за посланик в Москва

🇷🇸🕵️ Драган Владисавлевич, бившият директор на Службата за военно разузнаване на Сърбия, беше назначен за посланик в Руската федерация. Президентът Александър Вучич е подписал указа на 25 септември, два дни преди да подаде оставка като президент. Документът излезе на 29 септември в сръбския държавен вестник „Службени гласник“ и влезе в сила на следващия ден. Владисавлевич идва от Баку, където беше посланик от май 2021 г. Начело на дипломатическата мисия в Москва ще замени Момчило Бабич, който беше отзован по-рано през месеца.

Указът е подписан в последните дни, в които Вучич упражняваше своите президентски правомощия. На 26 септември, ден след подписа, той разговаря около 1 час по телефона с руския президент Владимир Путин. Темите бяха газовото споразумение, което изтичаше на 30 септември, и сръбската петролна компания NIS с мажоритарен руски собственик, която се намира под санкции от САЩ от октомври 2025 г. Според Вучич той е уведомил Путин за оставката, подадена на 27 септември вечерта, а от следващата сутрин функциите на държавен глава изпълнява председателката на Народното събрание Ана Бърнабич от неговата Сръбска прогресивна партия (СНС).

Коментирайки предстоящите избори в Сърбия, Министерство на външните работи на Руската федерация заяви, че цени високо дългогодишния личен принос на Вучич за двустранните отношения, които според Москва са поддържани въпреки постоянния натиск върху Белград да се откаже от приятелството с Русия. На следващия ден главният директор на „Сърбиягаз“ Душан Баятович обяви, че газовото споразумение е удължено до края на годината при същите условия – около 318 евро за 1000 кубически метра. На същия ден Службата за контрол на чуждестранните активи (OFAC) към Министерство на финансите на САЩ удължи до 30 октомври лиценза, с който NIS работи под санкции, както и разрешението унгарската MOL да преговаря за покупката на руския дял.

Владисавлевич е роден през 1962 г. в Лапово, Централна Сърбия. Завършва Военновъздушната гимназия в Мостар и Военновъздушната академия в Задар през 1985 г. Служи като военен пилот и преподава тактика в академията. През 1996 г. завършва и Генералщабната школа в Белград. В Агенцията за военно разузнаване (ВОА) към Министерство на отбраната, започва като самостоятелен референт и оглавява отдела за анализи и оценки през 2004 г. В периода 2005-2009 г. е аташе по отбраната в Турция, след което се връща обратно в агенцията като заместник-директор. През 2010 г. е произведен в бригаден генерал. Става директор през 2012 г., назначен от президента Борис Тадич малко преди майските избори, които извеждат СНС на власт.

Новата власт не го оставя на поста. В средата на януари 2014 г. е освободен с указ на президента Томислав Николич, без да е посочена причина, а два месеца по-късно генералът е пенсиониран. На държавна служба го връща правителството на Вучич, който междувременно е станал министър-председател. На 26 март 2015 г. Владисавлевич оглавява, първо като временно изпълняващ длъжността, току-що създадената Канцелария за координация в преговорния процес с временните институции за самоуправление в Прищина, Косово. Канцеларията координира изпълнението на договорките, постигнати в Брюксел с посредничеството на ЕС. През пролетта на 2016 г. например Владисавлевич обявява началото на признаването на университетските дипломи. Ръководи я до назначението си за посланник в Баку през 2021 г. от Вучич, който към онзи момент вече е президент. От 2015 г. насам на всички постове, които заема, е бил назначен от Вучич: в канцеларията – от неговото правителство, в Баку и Москва – с неговите укази

Белград разчита на Москва и Пекин неприемането на Косово в ООН. Русия, постоянен член на Съвета за сигурност на ООН, не признава обявената през 2008 г. независимост и, както Китай, може да наложи вето върху приемането на Косово в организацията. В речта, с която обяви оставка, Вучич заяви, че който спечели доверието на избирателите, трябва да устои на натиска за отказ от Косово, а Сърбия трябва да продължи по европейския си път и да запази връзките с „традиционните приятели на Изток“. Посолството в Москва сега се поема от човека, който шест години координира сръбската страна в преговорите с Прищина.

Неговият предшественик има различна биография. Момчило Бабич, роден през 1952 г. в Печ. Лекар и бивш професор по социална медицина в Медицинския факултет в Белград, през 90-те години той е директор на болницата „Бежанийска коса“ и членува в Главния съвет на Социалистическата партия на Сърбия. Местното издание Nova.rs го описва като близък до семейството на Слободан Милошевич. След падането на режима напуска партията, а по-късно влиза в СНС. До февруари 2022 г. е посланик в Словакия, а указът за неговото преместване в Москва излиза ,две седмици преди руската инвазия в Украйна. На мястото на партиен кадър с медицинска кариера Вучич поставя генерал от разузнаването, координирал преговорите за Косово.

Московският вестник „Комерсант“ обяснява назначението с предстоящите избори, цитирайки неназовани източници в Белград, запознати с позицията на политическото ръководство, според които Вучич е напълно уверен в победата на СНС на 25 октомври и последващото си избиране за премиер, поради което е искал в Москва да има „абсолютно лоялен“ на себе си човек.

Смяната на посланика е част от по-широка ротация. С указите, обнародвани на 22 и 29 септември, Вучич отзовава общо 12 посланици: освен в Руската федерация и Азербайджан, още във Ватикана, Мароко, Белгия и Португалия, а след тях в Словения, Полша, Армения, Индия, Япония и Египет. Никой от указите не посочва причини, а Бабич е прекарал в Москва над 4 години, така че отзоваването му само по себе си се възприема като обичайна смяна в края на мандата. Ротацията обаче обяснява защо позицията се освобождава, но не и кой я заема и кога. Владисавлевич е отзован от Баку в същия пакет от укази като Бабич, което показва, че е било решено още тогава. Назначението е подписано, преди президентските правомощия да преминат към Бърнабич, а нов държавен глава трябва да бъде избран до края на декември.

Годините му в Баку съвпадат с първия договор на Сърбия за азерски газ. През ноември 2023 г. двете страни договориха доставки на до 400 милиона куб. метра годишно до 2026 г. през интерконектора с България.

Вучич много вероятно е искал каналът към Кремъл да остане в ръцете му и напускане на президентството. Подсказват го три неща: човекът, чиито назначения след 2014 г. зависят изцяло от него; моментът, в който той все още имаше правомощието да назначава посланици; и седмицата, в която газът и NIS бяха обсъдени в личния му разговор с Путин. В отношенията с Русия предстоят два близки крайни срока. Лицензът на NIS изтича на 30 октомври, 5 дни след парламентарния вот, а газовото споразумение между двете държави – в края на декември. Дотогава Сърбия трябва да избере и нов президент. Ако разговорите за NIS и газа Вучич води като лидер на СНС или кандидат за премиер, посолството ще работи като негов личен канал. Ако ги поемат Бърнабич и правителството, Москва ще е получила обикновен посланик с необичайна биография.

Посланик: Израел може да поднови военните действия срещу Иран, ако дипломацията се провали

🇮🇱⚔️🇮🇷 Израел може да се завърне към военните действия срещу режима в Иран, ако дипломацията не постигне основните си цели, заяви израелският посланик в Австралия Хилел Нюман пред Iran International в ексклузивно интервю.

Нюман посочи, че страната му подкрепя мирните преговори между Иран и САЩ, но само ако същите доведат до премахване на това, което той определи като екзистенциални заплахи от страна на Ислямската република.

„Ние сме за преговорите, стига те да постигат целите. Не можем да правим компромиси с целите. Както казах, целите са премахване на ядрения капацитет, нулево обогатяване, нула обогатен уран в Иран“, категоричен е той. „Също така въпросът с балистичните ракети и прекратяването на подкрепата за прокситата, предизвикващи хаос в целия Близък изток.“

Нюман заяви, че Израел е готов да приеме дипломатически резултат, ако той постигне тези намерения.

„Ако можем да го постигнем с преговори и дипломатически разговори – добре. Ако не, може да се наложи да се върнем към военната кампания, за да постигнем целите, но те трябва да бъдат постигнати“, каза той.

Коментарите идват в момент, когато преговорите за евентуално споразумение за прекратяване на конфликта продължават, като Техеран и Вашингтон все още са разделени по въпросите за обогатения уран, облекчаването на санкциите, замразените активи и трафика през Ормузкия пролив.

Запитан дали Израел е готов да действа независимо, ако преговорите доведат до прекратяване на огъня, Нюман отговори, че страната му вече дава шанс на дипломацията.

„Всъщност в момента се намираме в нещо като прекратяване на огъня, което сме обявили и приели, тъй като даваме добра възможност, добронамерено, за дискусиите и за дипломатическото разрешаване на въпроса“, каза той.

Нюман подчерта, че израелското ръководство има пълно доверие на американския президент Доналд Тръмп и определи координацията със САЩ като „безпрецедентна“ в историята на двустранните отношения.

„Имаме доверие, вярваме на президента Тръмп. Работим в тясно сътрудничество. Има координация“, заяви той и добави, че всяко споразумение, засягащо Ливан, ще зависи от конкретни условия, включително дали Хизбула ще се изтегли на север от река Литани.

„Просто трябва да бъдем сигурни, че терористите от Хизбула не изстрелват ракети срещу Израел и, доколкото е възможно, не са въоръжени и не присъстват в южната част на Ливан, на юг от река Литани. Това е всичко, което искаме. Нямаме никакви териториални аспирации в Ливан“, каза Нюман.

Нюман настоя, че израелската държава прави разлика между Ислямската република и иранския народ и добави, че отслабването на Гвардията, Басидж и управляващия елит може да отвори „нова възможност“ за иранците.

„В края на краищата иранският народ трябва да вземе съдбата си в свои ръце. Отслабвайки силите на Басидж, на Гвардията и на самия режим, ние може би отваряме нова възможност за хоранския народ“, предположи той.

По време на 40-дневната въздушна кампания срещу Ислямската република, Военновъздушните сили на Израел взеха под прицел не само висшето политическо, военно и разузнавателно командване и военни цели, но също и контролно-пропускателни пунктове и отряди на милицията „Басидж“, разгърнати по улиците на Техеран и други ирански градове.

Унгария призова руския посланик след масираните удари срещу Закарпатието.

🇭🇺⚔️🇷🇺 Новото правителство на Унгария привика руския посланик в Будапеща, след като руски дронове удариха Закарпатска област, разположена по западната граница с многобройно унгарско малцинство, която беше първата такава след пълномащабната инвазия през февруари 2022 г.

Министърът на външните работи Анита Орбан ще приеме посланика лично на 14 май и ще осъди атаката, като призове за прекратяване на войната, заяви премиерът Петер Магяр.

Масираното нападение включваше над 800 дрона, които бяха насочени срещу различни части на страната, като това бележи най-мащабната атака от началото на войната. В нея загинаха шестима души, десетки бяха ранени, сред които деца. За първи път беше ударен Ужгород – административен център на Закарпатието, разположен в непосредствена близост до границите на ЕС.

Реакцията на правителството в Будапеща бележи рязка промяна в унгарската позиция след победата на Магяр на изборите за парламент миналия месец. За разлика от неговия предшественик Виктор Орбан и проруските му симпатии, новият кабинет открито описва Кремъл като агресор и търси сближаване с Киев и западните страни.

Израелският посланик във Вашингтон: Целите срещу Иран вероятно изискват смяна на режима.

🇮🇱🤝🇮🇷 Израелският посланик в САЩ Йехиел Лайтер заяви в подкаст вчера, че целите на кампанията в Иран вероятно не могат да бъдат постигнати без смяна на режима. Освен това той посочи евентуален по-тесен съюз между еврейската държава и монархиите от Персийския залив в справяне с иранската заплаха.

„Целта е да се уверим, че в Техеран няма власт, няма субект, който разработва ядрено оръжие, разработва оръжия за масово унищожение под формата на балистични ракети и подкрепя проксита в целия регион“, заяви Лайтер пред водещите Даниел Плетка и Марк Тисън в подкаста на American Enterprise Institute „What the Hell is Going On?“.

„Върху това сме фокусирани. Ако това може да се постигне без смяна на режима – добре. Вероятно обаче не може. Така че, в най-лошия случай, това, което искаме, е колапс на режима“, каза Лайтер.

Смяната на режима никога не е била сред официалните цели на войната, започната от САЩ и Израел срещу режима. Въпреки че през първите дни израелските политически лидери загатна за желанието си да свалят режима в Ислямската република, очевидната му устойчивост доведе до това последните послания да се фокусират предимно върху отслабването на военния му капацитет.

Посланикът добави, че страните от залива „са станали още по-големи съюзници през последния месец“ и са поискали съдействие от Израел по време на конфликта. „Независимо дали става въпрос за ОАЕ или Бахрейн, мисля, че станахме по-близки със саудитците, с оманците, дори с кувейтците, за бога“, каза той.

„Те поискаха помощ от нас. Така че ставаме по-близки и ще съгласуваме усилията си“, отбеляза Лайтер, без да навлиза в подробности. Продължавайки своето изказване, той се позова на скорошна авторска статия на емиратския пратеник във Вашингтон Юсеф Отайба, в която той пише, че „едно обикновено прекратяване на огъня не е достатъчно“. Отайба отправи призив за „окончателен резултат, който да адресира пълния спектър от заплахи на Иран: ядрен капацитет, ракети, дронове, терористични проксита и блокади на международни морски пътища“.

Лайтер посочи, че Отайба е бил „много ясен“ за търсените изходи от войната и че „това няма да приключи дори ако в даден момент САЩ кажат: свършихме си работата, унищожихме всички производствени обекти, ликвидирахме ги военно и сега приключваме“.

Израелският дипломат подчерта, че Иран е бил „предупреден“ от тази реторика, „защото Израел и неговите съюзници ще продължат да действат. Това наистина може да промени нещата в бъдеще“.

САЩ и Израел обвиниха Израел в опит за убийство на израелския посланик в Мексико.

🇮🇱🇲🇽🇮🇷 САЩ и Израел обвиниха Иран в опит за убийство на израелския посланик в Мексико, като Техеран отхвърли твърдението като „голяма лъжа“, а мексиканското правителство заяви, че не е знаело за заговора.

Предполагаемият опит за атентат идва на фона на нова ескалация на напрежението между Израел и Иран, които взаимно нападнаха териториите си.

Израел съобщи, че властите в Мексико са се намесили, за да спрат покушението срещу посланика Ейнат Кранц-Нейгер, но по-късно мексиканското външно министерство отрече да е е получавало информация за предполагаемия инцидент.

Без да споменава изрично САЩ или Израел, Секретариатът по сигурност и защита на гражданите на Мексико, който ръководи разузнаването, заяви, че е отворен за „уважително и координирано сътрудничество, винаги в рамките на националния суверенитет, с всички агенции за сигурност, които го поискат“.

Попитана от местните медии за противоречивите изявления, посланикът Кранц-Нейгер обясни, че „не знае причините“ за отричането от страна на мексиканските власти.

„Тези, които действаха за неутрализиране на заплахата, бяха мексиканските служби за сигурност и разузнаване“, заяви тя пред Radio Formula.

В същото време иранското посолство в Мексико нарече предполагаемия заговор „огромна лъжа“.

„Целта е да се навреди на приятелските и исторически отношения между двете страни, което категорично отхвърляме“, написа посолството в X.

По традиция Мексико се стреми към политика на ненамеса и заема предпазлива позиция относно войната в Газа в сравнение с други страни от Латинска Америка с ляво управление.

Мексико подкрепи разследване на обвиненията във военни престъпления на израелската армия в Газа, но в същото време поддържа добри дипломатически отношения с Израел, установени преди десетилетия и останали до голяма степен приятелски.

Американски служител съобщи, че силите Ал-Кудс, елитен корпус на Революционната гвардия, е инициирал заговора в края на миналата година, а той е бил осуетен тази година.

Според твърденията заговорът включвал вербуване на оперативни лица от иранското посолство във Венецуела, чийто ляв президент Николас Мадуро има тактически съюз с Техеран.

„Това е поредният случай от дългото досие на глобално смъртоносно преследване на дипломати, журналисти, дисиденти и всеки несъгласен с тях – нещо, което трябва дълбоко да тревожи всяка страна с иранско присъствие“, заяви анонимният американски служител.

Предполагаемият план е трябвало да бъде осъществен след израелската атака от 1 април 2024 г. срещу иранския дипломатически комплекс в Дамаск, който по това време беше близък съюзник на Техеран.

Атаката уби няколко висши офицери от Революционната гвардия и получи закани за отмъщение от страна на Техеран, който изстреля ракети и дронове срещу Израел.

Година по-късно Израел проведе много по-мащабна кампания на удари по Ислямската република, която отне живота на над 1000 души. САЩ, ключов съюзник на Израел, се включиха с нанасяне на въздушни удари по ключови обекти от спорната ядрена програма на Иран.

Финландия привика руския посланик заради нарушение на въздушното пространство.

🇫🇮⚔️🇷🇺 Министерството на външните работи на Финландия съобщи днес, че е привикало руския посланик в Хелзинки във връзка със съмнения за предполагаемо нарушение на въздушното пространство на страната през изминалата седмица.

В петък финландските власти заявиха, че според тях два руски военни самолета са навлезли във въздушното пространство на страната край бреговете на Порвоо, град в южна Финландия. Случаят се разследва от Граничната охрана на Финландия.

„Руският посланик беше уведомен, че Финландия приема сериозно предполагаемото нарушение на територията“, се посочва в изявление на финландското външно министерство, цитирано от Ройтерс. Министерството добави, че посланикът е заявил, че ще предаде съобщението, без да се предоставят допълнителни подробности.

Регионът на Балтийско море е в повишена бойна готовност след серия от повреди по подводни кабели и газопроводи от началото на руската инвазия в Украйна през 2022 г. НАТО засили своето присъствие в региона с фрегати, самолети и военноморски дронове на фона на тези инциденти.

Мали, Буркина Фасо и Нигер изтеглиха посланиците си от Алжир заради сваления дрон.

🇲🇱⚔️🇩🇿 Военният съюз между Мали, Буркина Фасо и Нигер изтегли своите посланици от Алжир в отговор на свалянето на малийски дрон тази седмица, съобщи късно в неделя Алиансът на държавите от Сахел (AES).

AES обвини Алжир в социалните медии за свалянето на дрона, осъждайки го като „безотговорен акт“, нарушаващ международното право, който е „в противоречие с историческите и братските отношения между народите на Конфедерацията AES и алжирския народ“, каза групата.

Министерството на външните работи на Мали отрече твърденията на алжирското правителство, че дронът е нарушил въздушното пространство на Алжир с над 2 км и вместо това посочи, че „това действие доказва, ако е нужно доказателство, че алжирският режим спонсорира международния тероризъм“.

В изявлението си Мали привика посланика на Алжир, оттегли се от 15-годишен регионален военен алианс и подаде жалба до „международни органи“ за инцидента. Развитието идва на фона на растящо напрежение между Алжир и южните му съседи, сред които е Мали.

Рида Лямури, служител в Policy Center for the New South, мозъчен тръст със седалище в Мароко, каза, че е малко вероятно последните събития да ескалират отвъд словесната война. Той се усъмни в способността на малийското правителство за задълбочено разследване, тъй като свалянето „се е случило в район, който то не контролира, а останките от дрона са възстановени от групи, които се противопоставят на правителството.“

Някога Алжир беше ключов посредник в десетилетния конфликт между правителството на Мали и бунтовниците туареги. Но отношенията между двете страни охладняха, след като военна хунта взе властта в Ниамей с преврат през 2020–2021 г., поставяйки военни начело на ключовите институции в страната.

Алжир осъди посоката, поета от новото правителство на Мали, и неговите разширени усилия за потушаване на бунта в исторически нестабилн региони в северната част от страната. Уплашени от прехвърляне на конфликта през границата, алжирските официални лица осъдиха използването на руски наемници и въоръжени дронове от Мали близо до Тин Зауатин, пограничен град на север, където беше открит дронът.

Алжир има една от най-големите армии на континента и отдавна е считана за регионална сила, но военни хунти в съседните Мали и Нигер се дистанцираха от нея, защитавайки автономия и търсейки нови съюзи, включително с Русия.

Ново дипломатическо напрежение между Русия и Молдова.

📸 Снимка: Getty Images

🇷🇺⚔️🇲🇩 В неделя, 18 ноември 2024 г. Молдова осъди коментарите по неин адрес на руския посланик в страната като „лъжливи и манипулативни“ и вместо това го призова да гарантира час по-скоро изтеглянето на руските войски от страната.

По-рано посланикът на Руската федерация в страната Олег Озеров заяви по обществената радиостанция Радио России, че до голяма степен икономическото развитие и просперитетът на Молдова зависят от руските доставки на газ, като в същото време обвини „всякакви външни сили“ в опити за милитаризиране на страната.

„Изявлението, че икономическото положение на Република Молдова зависи от търговските връзки с Руската федерация, е сериозно изкривяване на реалността“, заяви молдовското външно министерство в публикация за официалния си канал в Telegram.

Подчертавайки, че над 65% от износа на страната отива за страните от Европейския съюз, докато само 3,7% отиват за Руската федеерация, изявлението обвини Кремъл в опити за налагането на „злоупотребяващо и политически мотивирано“ ембарго на страната през годините.

Засягайки коментарите на руския посланик относно неутралитета на Молдова, в изявлението се посочва, че Москва нарушава неутралитета на страната чрез присъствието на руските войски в сепаратисткия регион Приднестровието, който съставлява около 12% от териториалната ѝ площ.

„Ако посланикът на Руската федерация иска да допринесе за възстановяването на двустранните отношения, първата стъпка трябва да бъде разработването на конкретен план за безусловното изтегляне на руските войски отляво на Днестър“, се изтъква в съобщението, позовавайки се на отцепилата се територия – самопровъзгласила се за държава, но без международноправен статут и признание, като изключим от няколко държави, които също имат оспорван статут – Абхазия, Южна Осетия и Нагорно-Карабахска република.

По-нататък в съобщението се призовава руския посланик да спре с „неверните и манипулативни“ изявления, които могат да преминат границите на дипломатическите действия съгласно Виенската конвенция.

„Република Молдова няма да толерира опити за дезинформация или подкопаване на истината. Посланикът е приканен да се придържа стриктно към дипломатическите норми и да се съсредоточи върху реални решения в полза на гражданите на двете страни, а не върху пропаганда“, се посочва още в съобщението.

Отношенията между Русия и Молдова, бивша република на Съветския съюз с население от едва 2 423 300 души, се влошиха от 2003 г. насам и се разпаднаха напълно, след като прозападният лидер Мая Санду беше избрана за президент на изборите през 2020 г. В началото на този месец тя беше преизбрана в избори, които бяха проведени паралелно с референдум за членството на страната в Европейския съюз, който също беше спечелен, подчертавайки категоричната външнополитическа посока на страната.

Освен това руската инвазия в Украйна беше предмет на остро осъждане от страна на Санду още в първите дни на нахлуването през февруари 2022 г. Това допълнително ескалира напрежението, а тя обвини Москва в опити да режисира свалянето ѝ от власт и „дестабилизирането“ на Молдова. Русия очаквано отхвърли всички обвинения като несъстоятелни.

Миналата седмица Озеров беше призован в молдовското външно министерство заради твърдения за предполагаема руска намеса в референдума за ЕС на 20 октомври в страната, както и по време на едновременни президентски избори, кулминирали с балотажа на 3 ноември, в който Санду успя да си подсигури втори мандат.

🚀 Молдовският външен министър Михай Попшой потвърди, че руски ракети и дронове са нарушили въздушното пространство на страната в неделя сутринта и публикува видеозапис, запечатал звука от ракети в небето.

„Остро осъждаме нарушаването на въздушното пространство на Молдова от руски ракети и дронове, насочени към критичната инфраструктура на Украйна. Експлозиите в близост до нашата граница и ниското прелитане на дронове над селата ни, подчертават рисковете, на които руската война подлага гражданите ни“, написа той.

Кадрите, публикувани първоначално от Попсой, бяха споделени от NordNews, които съобщиха, че са изпратени от жител на село Русени в област Единец. Подателят посочи, че руските ракети са летели на малка височина и звукът е записан от камери за наблюдение.

Telegram каналът на молдовското правителство Prima Sursă съобщи, че няколко дрона, участващи в масираната руска атака срещу Украйна, може да са нарушили въздушното пространство на страната. Поради ниската им надморска височина не са били засечени от радарните системи.

В изявлението се споменава и забелязана ракета от украинската страна на границата в близост до Ларга в Бриченски район.

Главнокомандващият армията на Уганда постаи ултиматум на американския посланик: Извинете се или напуснете.

📸 Снимка: The Kampala Post

🇺🇬⚔️🇺🇸 Генерал Мухузи Кайнеругаба, главнокомандващ отбранителните сили на Уганда, постави ултиматум на американския посланик в страната, според който ако не се извини за своето „недипломатично поведение“ лично на президента Йовери Мусевени до понеделник в 9 часа сутринта, местните власти ще поискат той да напусне страната.

Генерал Кайнеругаба обаче подчерта, че Уганда няма проблеми със САЩ като държава, а по-скоро с неотдавнашните действия на посланика, които се възприемат като работа срещу правителството на Националното съпротивително движение (NRM).

Американското посолство в Кампала се ангажира с местни опозиционни групи и неправителствени организации, което е разглеждано от мнозина като опит за разклащане на сегашната власт. Освен това Съединените щати наложиха санкции на служители по сигурността на страната, включително четирима висши полицейски служители, което допълнително нажежи обстановката.

Реакциите по повод санкциите бяха разнопосочни. Робърт Кягулани - поп изпълнител, който влезе в политиката и в крайна сметка се превърна в основния лидер на опозицията - ги приветства, докато ветеранът в телевизионния ефир Джеймс Онен, известен още като Дебелото момче, разкритикува позицията на Кягулани, заявявайки, че никой политически лидер не трябва да празнува налагането на чуждестранни санкции срещу собствените си сънародници.

По-рано генерал Кайнеругаба написа на профила си в платформата X, че американският посланик е проявил неуважение към конституцията на страната и нейния президент.

„Драги сънародници, мой тържествен дълг е да ви съобщя, че ние като народ сме на път да влезем в сериозна конфронтация с настоящия посланик на Съединените щати в страната заради проявеното неуважение към нашия любим и прославен президент и за подкопаване на конституцията на Уганда.“

Индия привика украинския посланик заради изказване на Зеленски.

Украинският посланик в Индия Александър Полищук.
📸 Снимка: The Hindu

🇮🇳⚔️🇺🇦 Индия привика украинския посланик в страната заради коментар, направен от президента Володимир Зеленски по повод срещата между индийския премиер Нарендра Моди и руския президент Владимир Путин миналата седмица, съобщи вестник Economic Times на 16 юли.

Говорейки ден след смъртоносната руска атака на 8 юли, която нанесе щети на детска болница, Зеленски нарече пътуването на Моди в Русия и прегръдката му с руския лидер „огромно разочарование и съкрушителен удар върху мирните усилия“.

Критиките предизвикаха недоволство в Ню Делхи, поради което индийското външно министерство привика украинския посланик на 15 юли, за да повдигне въпроса, пише индийското издание, без да разкрива източника на информацията.

Индия също отложи среща на съвместна работна група по култура с Украйна, според изданието.

Моди пристигна в Москва на 8 юли за разговори с Путин, отбелязвайки първото си посещение в страната от началото на пълномащабното нахлуване.

Ню Делхи призовава за дипломатическо решение на войната на Русия срещу Украйна, но в същото време насърчава близките си икономически връзки с Москва. Индия се превърна в основен купувач на руски петрол след въвеждането на западните санкции, въпреки че натискът от санкциите на САЩ все повече застрашава тази търговия.

По време на посещението си Моди нарече атаката срещу болница Охматдит „много ужасяваща“, и добави, че „когато невинни деца са убити, сърцето кърви“. Въпреки този косвен упрек към Путин, срещата доведе до задълбочаване на икономическите връзки и подчерта партньорството между двете страни.

Ню Делхи и Москва отрекоха слуховете, че е имало разногласия между двамата лидери, след като визитата на индийския премиер приключи неочаквано предсрочно.

Украйна се опита да ангажира Индия в мирните усилия, но Ню Делхи до голяма степен остана настрана. Моди не присъства лично на световната мирна среща на Украйна в Швейцария, а индийският представител не подписа полученото съвместно комюнике.