🇺🇸🪖🇪🇺 В рамките на значителна промяна във военната си стратегия, Съединените щати са на път да изтеглят близо 20 000 от общо 60 000 войници, разположени на европейския континент в момента, твърди реномираното издание POLITICO.
Очаква се официалното съобщение да бъде направено в следващите седмици, което повдига въпроси относно ангажиментите на американската армия в чужбина и ландшафта на сигурността в Европа.
В следващите редове ще откриете анализ на Центъра за стратегически политически изследвания (COSPR), преведен на български специално за аудиторията на Frontline Monitor:
Текущата ситуация в Европа, белязана от ускореното укрепване на отбраната след руската инвазия в Украйна, отваря кратък прозорец за стратегическо пребалансиране. САЩ вероятно ще инициират поетапно изтегляне, намаляйки наполовина силите си, но ще запазят ключови военни способности. Тази целенасочена промяна ще принуди Европа да разчита повече на собствените сили, ще намали прекомерните ангажименти на САЩ и ще преобрази динамиката на сигурността в НАТО, но без да отслабва възпиращия потенциал или трансатлантическото единство.
В продължение на десетилетия колективната европейска отбрана беше по-скоро стремеж отколкото реалност. Днес моментът за реализиране на тази амбиция най-накрая настъпи. Инерцията на целия континент се засилва: години на постепенни стъпки към укрепване на отбранителните способности отстъпиха място на решителни действия в отговор на руската агресия срещу Украйна през 2022 г.
Те се ускориха в първите шест месеца от встъпването в длъжност на президента на САЩ Доналд Тръмп. Европейските лидери обещаха рязко увеличение на отбранителните разходи на срещата на върха на НАТО през юни, повишавайки ангажиментите от 2 до 5% от БВП. За да бъдат изпълнени тези обещания, Европа въвежда нови механизми за финансиране и премахва дългогодишни пречки пред сътрудничеството в отбранителната индустрия.
Стратегически императив за промяна
Основната опасност сега е, че Европа може да загуби тази инерция, ако САЩ забавят очакваното изтегляне. И двете страни имат убедителни причини да искат укрепването на европейската отбрана да пожъне успех. САЩ ще могат да освободят сили, разположени на континента, за други операции и да оптимизират средства. Една по-способна Европа ще стане партньорът, от който Вашингтон се нуждае, като същевременно ще получи свободата да определя собствената си глобална стратегия.
За да се гарантира, че това пребалансиране ще бъде осъществено, администрацията на САЩ трябва да стартира съществено изтегляне на американски сили от континента сега, прехвърляйки бремето на конвенционалната отбрана върху Европа. Евентуално разколебаване рискува да затвърди една остаряла архитектура на сигурност за години напред.
Вашингтон трябва да изготви реалистичен и поетапен план, който да намали американските войски на континента наполовина за четири години, като същевременно запази незаменимите способности. Ако се осъществи внимателно, няма място за опасения, че това ще подкопае трансатлантическото партньорство или ще остави някоя от страните по-малко сигурна.
Кратък и критичен прозорец
Най-добрата възможност за Европа да поеме по-голям дял от отбранителното бреме е сега, а не след десетилетие, когато политическата воля може да се е разсеяла или криза на друго място да наложи внезапно изтегляне на САЩ.
Факторите, които правят това необходимо, няма да изчезнат. Конкуренцията с Китай и възходът на други сили трансформираха стратегическата реалност на Америка, която вече не може да поддържа глобалното военно превъзходство, на което се радваше преди. Разумът изисква преразпределение на активите и изтегляне от региони, където силите са по-големи от необходимото, какъвто е случаят в Европа.
Русия представлява сериозна заплаха за Европа и САЩ, но не всички нейни способности заплашват пряко Америка. Руските ядрени оръжия, усъвършенстваните киберинструменти и тайните операции го правят; руските танкове и артилерия – не. Концентриране на американските ресурси в ядрената, кибер и „сивата зона“ на отбраната в комбинация със сухопътна отбрана в сферата на отговорност на европейските съюзници ще предложи устойчиво разделение на ангажиментите.
Войната в Украйна често е посочвана като оправдание за текущото ниво на американско присъствие на континента. И все пак с ангажирането на руските сили там, Кремъл не може сериозно да обмисля нападение срещу НАТО в продължение на години. Това създава възможност за Вашингтон и Европа да прехвърлят отговорността за конвенционалната отбрана, преди Русия да успее да се възстанови.
Пречки пред плавния преход
Стратегическата обосновка за изтегляне е ясна, но изпълнението ще е сложно. Някои американски сили са от съществено значение, особено за осигуряването на Северния Атлантик и поддържането на разузнаването с активи като самолети Rivet Joint, Global Hawk и P-8 и премахването им би било неразумно.
Някои военноморски сили също трябва да останат. Разрушителите от клас Arleigh Burke осигуряват радари за противоракетна отбрана, жизненоважни за европейската сигурност. Подводниците от клас Ohio, ключов компонент на американското ядрено възпиране, се нуждаят от достъп до европейските бази. Тези активи трябва да останат на позиции, дори ако сухопътните сили бъдат намалени.
Пълно изтегляне не е нито желателно, нито планирано. Едно поетапно, добре обмислено редуциране трябва да отчита нарастващата, но все още ограничена способност на Европа да запълва празнините, като същевременно управлява неизбежните рискове, без да излага съюзниците на ненужна опасност.
Осъществяване на изтеглянето
Процесът вероятно ще премине на фази, фокусирайки се над сухопътните и в далеч по-малка степен върху въздушните сили. Изтеглянето на силите, изпратени в Европа след 2022 г., ще намали силите в Европа от около 80 000 до нивата отпреди войната. Ескадрилата F-35, планирана да пристигне тази година, трябва да бъде включена в този етап.
Преструктурирането ще продължи с намаляване наполовина на настоящите американски сили, за да останат основно военноморски елементи, по-малко въздушни активи и ограничени сухопътни сили. Изтегляне на ротационната бронирана бригада в Източна Европа, артилерийските формирования, авиационната бригада, повечето от системите за противовъздушна отбрана с малък обсег и два от разрушителите от клас Arleigh Burke.
Повечето изтребители също могат да бъдат премахнати. Тази фаза трябва да бъде съпътствана от разговори с водещите европейски армии, като Франция, Германия, Полша и Обединеното кралство, относно назначаването на европейски върховен главнокомандващ на съюзническите сили в Европа, което да символизира поемането на отговорност от страна на Европа.
Останалите американски сили ще осигурят силен гръбнак: две бригади, поддържащи самолети, военноморски сили, силите за специални операции, противоракетна отбрана и разузнавателни способности. Един скромен американски принос за разширеното предно присъствие на НАТО в Източна Европа също трябва да продължи, за да успокои съюзниците.
Премерен риск, който си струва
Този план освобождава значителни активи на американската армия и военновъздушни сили за други театри. Той може да бъде коригиран през 2030-те години, когато условията се променят. Основният риск е Европа да не успее да поддържа инерцията си, оставяйки празнини. И все пак подобен риск е ограничен. Европа разполага с 1,3 милиона активни войници, сравнимо със САЩ, както и с модерни бойни самолети. Силите на НАТО вече са постоянно разположени в Прибалтика. Представянето на руската армия в Украйна разкри ограничените ѝ способности за бързо настъпление, от които някога се опасявахме. Някои активи като далекобойната артилерия и системи за противовъздушна отбрана ще бъдат трудни за бързо заместване. Независимо от това, рязко нарастващите бюджети за отбрана на Европа правят тези придобивания осъществими в следващите години, допълнени от инвестиции в дронове и други системи.
Към самостоятелна Европа
Един ясно артикулиран график за изтегляне на САЩ ще позволи на Европа да планира ефективно своите покупки. Първоначално тя ще продължи да купува модерни системи от САЩ, а Вашингтон трябва да улесни тези продажби и трансфер на технологии, за да ускори развитието на европейска отбранителна индустрия.
В крайна сметка, силна европейска позиция за самоотбрана ще възпира агресията по-убедително от една слаба Европа, зависима от американската подкрепа. Европа има най-голям интерес от защитата на собствената си територия. Епохата на необезпокоявано американско глобално военно господство приключи. Без смело преструктуриране, Вашингтон рискува прекомерна ангажираност, преразход и постепенно отслабване.
Редуцирането на американските сили на континента е съществен компонент от стратегическото пребалансиране. Ако се изпълни с яснота и фокус, ще запази НАТО, ще поддържа американско влияние и ще изгради една надеждна европейска отбрана, която ще бъде в полза както на Европа, така и на САЩ.