Китай отхвърли резолюцията за Ормузкия проток ден след срещата Тръмп–Си

🇨🇳🇺🇳 Постоянният представител на Китай в ООН Фу Цун заяви в интервю за Pass Blue, че страната отхвърля внесения от САЩ и Бахрейн проект за резолюция на Съвета за сигурност с призив до Ислямска република Иран да прекрати поставянето на мини и ударите по преминаващи кораби в Ормузкия проток.

„Не смятаме, че съдържанието е правилно, нито че моментът е подходящ“, заяви Фу Цун, добавяйки, че е нужно „и двете страни да започнат сериозни и добросъвестни преговори“. Изявлението е направено в края на срещата между президента Доналд Тръмп и китайския лидер Си Дзинпин, на която според Белия дом двамата лидери се обединиха около мнението, че проливът трябва да бъде отворен, а Си се обяви срещу милитаризация на водния път и всякакъв опит за налагане на такса за транзит. Подобен проект на резолюция вече получи вето от Москва и Пекин през април.

Резолюцията е поредна стъпка от дипломатическия етап на най-мащабната криза в света от началото на 2026 г. На 28 февруари САЩ и Израел предприеха координирана военна кампания срещу Иран – близо 900 удара само за първите 12 часа по обекти на иранската ядрена програма, въздушна отбрана, ракетна и безпилотна програма, командни възли и политическо ръководство. Една от целите беше върховният лидер аятолах Али Хаменей, който беше ликвидиран още при първата вълна удари, извършена в ранните часове на деня. Кампанията, най-мащабна като обхват военна намеса на Запада в Близкия изток от инвазията в Ирак през 2003 г. – продължи около десет седмици и също така обхвана част от енергийната инфраструктура, петролни рафинерии, газови терминали и военноморски бази на Иран.

Военното ядро на кампанията беше проведено от САЩ и Израел с подкрепа от техните арабски партньори: ОАЕ, Саудитска Арабия и Кувейт нанесоха собствени удари срещу Ислямската република и нейните прокси милиции в региона след първите ирански удари с балистични ракети. Обединеното кралство и Франция отказаха участие в ударите – британският премиер Киър Стармър декларира изрично, че Обединеното кралство няма да е страна в операциите – но британски изтребители бяха разположени в защитна роля за прехващане на ирански ракети и дронове в Катар, Йордания, Ирак и Кипър. E3 (Великобритания, Франция, Германия) излезе с декларация, която изрази подкрепа за „пропорционални отбранителни военни мерки“ срещу иранските ракетни удари по държави в Близкия изток. Иранският отговор обхвана масирани залпове от балистични и крилати ракети срещу Израел и американските бази в Персийския залив (Ал Удейд в Катар, Ал Дафра в ОАЕ, Манама в Бахрейн и т.н), които бяха спрени с висок процент на успеваемост от обединена въздушна и космическа отбрана. Техеран активира своята „Ос на съпротивата“, която включва хутите в Йемен, шиитски милиции в Иеак, остатъци от палестинските групи и отслабената Хизбула в Ливан.

Иранската блокада на Ормузкия проток започна едновременно с войната: морският трафик беше прекратен до голяма степен още в първия ден, а от началото на март ирански военноморски сили пристъпиха към оперативно поставяне на мини в пролива – от 10 мини на 9 март, според разузнавателни оценки, до десетки такива няколко дни по-късно. Иранската тактика съчета морски мини от съветско, китайско и севернокорейско производство,  морски дронове с взривен товар, нанасяне на удари с противокорабни ракети от мобилни брегови установки и опасни маневри на бързи нападателни катери на Революционната гвардия. Втора по-мащабна вълна миниране беше документирана в края на април, паралелно с внасянето на съвместния проект за резолюция от Бахрейн и САЩ. На 21 април представители на Пентагона информираха Комисията по въоръжените сили на Камарата на представителите, че пълно разминиране на пролива може да отнеме до 6 месеца и подобна операция е малко вероятна, докато войната продължава. Това е първото оперативно блокиране на пролива от иранска страна и първото мащабно поставяне на мини в Персийския залив след т.нар. „танкерна война“ с Ирак през 1987–1988 г.

Ормузкият проток, с ширина от едва 39 км в най-стеснената си точка между Иран и Оман, осигурява транзит за около 20% от глобалните доставки на петрол (около 20 млн барела дневно) и около 25% от търговията с втечнен природен газ. През него преминава износът на Саудитска Арабия, Кувейт, Ирак, ОАЕ и самия Иран към пазарите в Източна Азия и Европа. Продължителната блокада предизвика двуцифрено поскъпване на горивата, в отговор на което се наложи спешно освобождаване на обеми от стратегически запасите на САЩ, Япония и Южна Корея и преориентация на азиатските вериги за доставки към алтернативни маршрути в Червено море и саудитската тръба Изток–Запад.

Усилията за връщане на свободата на корабоплаване минават през две паралелни. От една страна Обединеното кралство и Франция положиха основите на координирана инициатива от 30 държави за изграждане на коалиция за охрана на морския трафик в Ормузкия проток, чийто обхват наподобява „Prosperity Guardian“ в Червено море през 2023–2024 г. От друга страна проектът за резолюция в Съвета за сигурност, внесен съвместно от Бахрейн и САЩ, търси формално международно осъждане на иранската тактика и санкционна рамка. Двойната блокада от Китай и Русия в Съвета за сигурност възпрепятства именно втората писта, прехвърляйки усилието изцяло към оперативния модел на коалицията под британско-френско ръководство.

Двойното вето в Съвета за сигурност, наложено от Китай и Русия в подкрепа на Ислямска република Иран, стана обичаен модел преди началото на войната, но кампанията и блокадата го закотвиха като структурен елемент на постоянните членове. По време на самата кампания двете страни блокираха редица резолюции, които трябваше да осъдят безразборните ирански ракетни удари в региона. През април те блокираха резолюция, насочена към иранската тактика за употреба на морски мини, което отразява сближаването по оста Пекин-Москва-Техеран, оформено след началото на пълномащабната инвазия в Украйна през февруари 2022 г. и разширено значително със стратегически споразумения – 25-годишно между Иран и Китай от 2021 г. и отделно между Иран и Русия от януари 2025 г..

Ролята на Бахрейн като съавтор на резолюцията не е случайна. Кралството е домакин на пети американски флот от 1995 г. и щаб на Combined Maritime Forces – многонационална структура от около 40 държави, отговарящи за охраната на морския трафик в Персийския залив, Аденския залив и Червено море. По време на войната флотът изпълняваше отбранителни функции (прехващане на ирански ракети, в координация с британски и съюзнически сили) и офанзивни (нанасяне на удари с крилати ракети срещу ирански крайбрежни обекти). Бахрейн също така често споделя саудитско-емиратската позиция в Съвета за сътрудничество в Персийския залив (ССПЗ) с искане за оказването на по-силен международен натиск спрямо режима в Техеран. Внасянето на проекта за резолюция заедно с Манама предлага авторитет на американската делегация, който нямаше как да има от изцяло западен състав на инициаторите.

Краткосрочните сценарии за развитие на ситуацията се подреждат по три оси. Първи – повторно блокиране на резолюцията от Русия и Китай с вето или процедурно отлагане, което оставя Иран без формално международно осъждане и запазва легитимността на остатъчната му тактика в пролива. Втори – приемане на смекчена версия на текста, която призовава „всички страни“ към сдържаност, която Москва и Пекин евентуално биха пропуснали в замяна на симетрично третиране на съвместната кампания на САЩ и Израел, започнала на 28 февруари 2026 г. Трети – преминаване на усилието изцяло към оперативния модел на британско-френската коалиция от над 30 държави, която работи извън рамките на Съвета за сигурност на ООН.

След срещата на високо равнище между Тръмп и Си на 14–15 май в Пекин, в която Китай декларира, че проливът трябва да остане отворен, най-вероятна е комбинация между първите два сценария – формално китайско-руско вето или процедурно блокиране на резолюцията, заедно с практически принос на Пекин за натиск срещу Иран да понижи поне видимите операции.

Отказът на Китай да гласува в подкрепа на проект за резолюция срещу действията на Иран в Ормузкия проток не е изолиран ход, а закотвя резултата от войната и продължаващата блокада в нова дипломатическа плоскост, при която Москва, Пекин и Иран използват Съвета за сигурност като форум за защита на позицията на режима, превръщайки многостранната рамка от инструмент за разрешаване на кризи в арена на структуриран контрол, докато оперативната отговорност за отварянето на пролива се пренасочва към ad hoc коалиции с водеща роля на Обединеното кралство и Франция.

Съветът за сигурност на ООН подкрепи резолюция в подкрепа на мирния план на Тръмп за Газа

🇺🇳🇺🇸 Съветът за сигурност на ООН гласува в подкрепа на резолюция на САЩ, укрепваща мирния план на президента Доналд Тръмп за ивицата Газа, който предвижда разполагане на международни сили и път към създаване на бъдеща палестинска държава.

Планът на Тръмп в 20 точки, приет от израелския премиер Бенямин Нетаняху в Белия дом през септември, беше включен като приложение към одобрената резолюция.

В него се посочва, че „най-накрая може да са налице условията за реален път към палестинско самоопределение и държавност“, след като Палестинската власт изпълни програмата за реформи и реконструкцията на Газа напредне достатъчно.

„Съединените щати ще започнат диалог между Израел и палестинците за постигане на политически хоризонт за мирно и проспериращо съвместно съществуване“, се посочва в резолюцията.

Текстът беше подкрепен от общо 13 държави, а Русия и Китай се въздържаха, поради което вето не беше наложено. Вашингтон определи гласуването като „историческо и конструктивно“.

Тръмп мобилизира дипломати срещу резолюция на ООН за ембаргото над Куба

🇺🇸⚔️🇨🇺 Администрацията на Доналд Тръмп активизира американските дипломати да лобират срещу резолюция на ООН, призоваваща Вашингтон да отмени десетилетното ембарго над Куба, като част от аргументите включват информация за подкрепата на Куба за руската агресия срещу Украйна, според вътрешен документ на Държавния департамент.

В рамките на кампанията американските дипломати ще информират други държави, че кубинското правителство подкрепя активно инвазията в Украйна, където до 5000 кубинци се сражават заедно с руската армия.

В некласифициран документ от 2 октомври, изпратен до десетки американски мисии, се дават указания на дипломатите да настояват пред правителствата да се обявят против необвързващата резолюция, която всяка година от 1992 г. насам се приема с голямо мнозинство в Общото събрание на ООН.

Миналата година Общото събрание прие резолюцията с подкрепата на 187 държави. Съединените щати и Израел бяха единствените, които гласуваха против, докато Молдова се въздържа.

Откакто се върна на власт през януари, Тръмп засили санкциите и върна Куба в списъка на САЩ за държави, спонсориращи тероризма, затегна финансовите и пътни ограничения и наложи санкции на граждани на трети държави, които приемат кубински лекари.

Тръмп наскоро засили и позицията си спрямо Русия, като заплаши с финансови санкции клиентите на руски петрол и разреши на разузнавателните служби да споделят данни с Украйна за насочване на ракетни удари срещу енергийната мрежа на Русия.

В документа се посочва, че резолюцията на ООН обвинява погрешно САЩ за проблемите на Куба, които според него са причинени от „собствената им корупция и некомпетентност“. Крайната цел на тази инициатива е да се покаже несъгласието на администрацията и да се намали значително броя на гласовете „за“.

„Гласовете „против“ са за предпочитане, но въздържанията или отсъствието от гласуване също са полезни,“ се посочва в документа, както и че Вашингтон се нуждае от „съюзници и партньори със сходно мислене“ в тази инициатива.

Държавният департамент наложи десетки нови санкции на управлявания от комунисти карибски остров след въвеждането на търговското ембарго след революцията на Фидел Кастро през 1959 г.

САЩ наложиха десетки нови санкции на управлявания от комунисти карибски остров след въвеждането на търговското ембарго след революцията на Фидел Кастро през 1959 г.

Гласуването в ООН може да има политическа тежест, но само Конгресът на САЩ може да отмени ембаргото от времето на Студената война.

Правителството на Куба обвинява американските санкции за тежката криза, в която е затънала страната – тежка икономическа рецесия от десетилетия, която се характеризира с недостиг на основни стоки, галопираща инфлация и рухнала инфраструктура.

Държавният департамент заяви, че Куба използва ежегодната резолюция, за да се представи като жертва, и че не заслужава подкрепа от демократичните съюзници на Америка.

„Администрацията на Тръмп няма да остане безучастна или да подкрепя нелегитимен режим, подкопаващ нашите интереси за национална сигурност в региона“, отбеляза говорител на Държавния департамент в изпратени по мейл коментари в събота.

През годините тактиките за намаляване на подкрепата за необвързващата резолюция на ООН се фокусираха в законността на ембаргото, изключенията за храни и лекарства, както и върху нарушенията на човешките права в Куба, се посочва в документа.

Всички тези подходи не успяха да окажат влияние на гласуването. Документът дава близо две дузини аргументи, много от които обвиняват властите на острова в разхищение на ограничените ресурси, лишаване на народа от основни човешки права и създаване на заплаха за международния мир.

Куба и нейният президент Мигел Диас-Канел подкрепят активно руската агресия срещу Украйна, се казва в един от аргументите.

„След Северна Корея, Куба е най-големият доставчик на чужди войски за руската агресия, с приблизително 1000 до 5000 кубинци, воюващи в Украйна“, се посочва в документа.

Говорител на Държавния департамент отказа да даде повече подробности за кубинските бойци, но заяви, че Вашингтон е наясно с докладите, че кубинци воюват заедно с руските войски в Украйна.

В последните няколко седмици украински държавни служители предупредиха американски сенатори за нарастващите мащаби на вербуването на кубински наемници за участие във войната в Украйна.

Документът обвинява кубинските власти в подкопаване на демокрациите в Западното полукълбо в момент на нарастващо напрежение с Венецуела, която е основният политически и икономически съюзник на Куба. Американски военни нанесоха удари в Карибско море срещу венецуелски лодки, за които твърдят, че са пренасяли наркотици.

В сряда кубинският външен министър Бруно Родригес призова ООН да спре САЩ от започването на война в региона и заяви, че борбата с наркотрафика в името на националната сигурност е „груб и нелеп предлог“ за агресия.

САЩ гласуваха срещу резолюция на ОС на ООН, осъждаща руската агресия срещу Украйна.

🇺🇸🤝🇷🇺 Съединените щати отново гласуваха срещу резолюция на Общото събрание на ООН, която освен всичко друго осъжда руската агресия срещу Украйна.

На 16 април 2025 г. американските дипломати гласуваха заедно с Русия, Беларус, Северна Корея и представители на още пет страни, докато 105 държави подкрепиха резолюция A/79/L/75, озаглавена „Сътрудничество между ООН и Съвета на Европа“.

Освен всичко друго в текста на документа се обсъжда статута на Русия, която беше изключена от Съвета на Европа през март 2022 г. В резолюцията се споменава и агресията на Руската федерация срещу Украйна. Автори на документа са дипломати от Люксембург и Литва, а представянето му бе подкрепено от над 40 други държави, сред които Украйна.

Американският представител в ООН Джонатан Шрайър аргументира текущата позиция на Белия дом, като заяви, че текстът на документа „повтаря изявления за руско-украинската война, които те не смятат за благоприятни за напредъка на каузата на мира“.

„Убедени сме, че дългосрочното решение на руско-украинската война е от първостепенно значение за членовете на Съвета на Европа, както и за САЩ. Надяваме се, че Съветът на Европа и всичките държави-членки на ООН ще подкрепят и втвърдят усилията за постигане на цялостен и траен мир между Русия и Украйна“, каза американският дипломат.

Общото събрание на ООН гласува на 24 февруари 2025 г. в подкрепа на териториалната цялост на Украйна, приемайки резолюция, осъждаща руското нахлуване. Против гласуваха Беларус, Буркина Фасо, Бурунди, Еритрея, Екваториална Гвинея, Мали, Маршалови острови, Никарагуа, Нигер, Палау и САЩ.

Украинската резолюция, подкрепена от Европейския съюз, беше одобрена преди гласуването на контрапредложение от САЩ, призоваващо за бързото прекратяване на войната, но не споменава пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна на 24 февруари 2022 г.

Впоследствие Общото събрание на ООН гласува в подкрепа на американска проекторезолюция за третата годишнина от войната с европейски поправки, срещу които САЩ се противопоставиха.

По-специално, поправките заменят „руско-украинския конфликт“ с „пълномащабно нахлуване в Украйна от Руската федерация“.

Резолюциите, приети от 193-членния орган, не са правно обвързващи, но се следят внимателно по целия свят.

Вучич: Сърбия е гласувала погрешка за европейската резолюция в подкрепа на Украйна.

🇷🇸🇺🇳 Сръбският президент Александър Вучич заяви, че страната му е подкрепила погрешка европейската резолюция в Общото събрание на ООН, потвърждаваща териториалната цялост на Украйна, а по-скоро е трябвало да се въздържи.

„Мисля, че Сърбия направи грешка днес, извинявам се на гражданите за това и поемам вината, защото вероятно съм уморен и обременен и не мога да свърша всичко“, заяви Вучич пред Хепи телевизия.

Той посочи още, че Сърбия се е въздържала по отношение на американския проект за резолюция и е „гласувала точно така, както е трябвало“, заявявайки, че според него е трябвало да се въздържи и по европейската резолюция.

„И както виждате, казвам това в момент, когато е съвсем ясно, че ще загубя благосклонност или политически точки в ЕС заради това. Смятам, че Сърбия трябваше да прояви сдържаност. Нямам кого да обвинявам, освен себе си, нямах достатъчно време, за да се справя с това“, призна той.

Вучич оцени, че през последните три години Сърбия е „издържала във възможно най-трудната ситуация“ по отношение неналагането на санкции срещу Руската федерация, както и че позицията на страната „няма да бъде унищожена от една, две или три резолюции“.

По-рано днес Общото събрание на ООН прие резолюция, потвърждаваща подкрепата за Украйна и нейната териториална цялост, в деня на третата годишнина от руската инвазия в страната.

САЩ не успяха да спечелят подкрепа за своята резолюция с призив за прекратяване на войната в Украйна, в която не се споменава руската агресия и териториалната цялост на нападнатата страна.

Текстът на резолюцията, изготвен от Украйна и европейските ѝ съюзници, беше приет с 93 гласа „за“, сред които Сърбия; 18 „против“, сред които САЩ и Русия; и 65 „въздържал се“.

САЩ отказват да подкрепят резолюция на ООН, осъждаща агресията на Русия.

🇺🇸⚔️🇺🇳 САЩ отказват да подкрепят резолюция на ООН, отбелязваща третата годишнина от пълномащабното нахлуване на Русия, потвърждаваща териториалната цялост на Украйна и осъждаща агресията на Москва, съобщи Ройтерс, позовавайки се на източници, запознати с въпроса.

„През предишните години Съединените щати последователно са подкрепяли подобни резолюции в подкрепа на справедливия мир в Украйна“, каза източник пред Ройтерс.

Предстоящото гласуване в ООН, считано за ключов индикатор за глобалната подкрепа за Киев, може да продължи без подкрепата на САЩ, но да се бори да получи широка подкрепа в Общото събрание.

САЩ също се противопоставиха на директното наричане на Русия „агресор“ в изявление на Г-7, отбелязващо годишнината от инвазията, според Financial Times. Това е първият път, когато САЩ отхвърлят използването на подобен език.

Докладите следват неотдавнашните дипломатически усилия на администрацията на президента на САЩ Доналд Тръмп да се ангажира с Русия, както и редица фалшиви обвинения на Тръмп срещу Украйна и нейния президент Володимир Зеленски.

На 18 февруари държавният секретар Марко Рубио ръководи американска делегация в Саудитска Арабия за преки разговори с руския външен министър Сергей Лавров.

През последните дни Тръмп направи няколко противоречиви изявления относно Украйна и нарече нейния президент Володимир Зеленски „диктатор“, обвинявайки го в отказ да проведе избори.

Твърденията му пренебрегват факта, че конституцията на Украйна забранява провеждането на избори по време на военно положение, а такова е в сила откакто Русия започна пълномащабната си инвазия през 2022 г.

Тръмп също така предложи Украйна да се отплати на САЩ за военната им помощ чрез сделка, включваща природните ресурси на страната, твърдейки без доказателства, че Киев „по същество се е съгласил“ на сделка на стойност 500 милиарда долара.

На 19 февруари Зеленски отбеляза, че военните разходи на Украйна по време на конфликта са възлизали на общо 320 милиарда долара, като САЩ и ЕС са предоставили общо 200 милиарда долара подкрепа за отбраната. Според него украинците са покрили 120 милиарда долара, САЩ и Европейския съюз – 200 милиарда долара.

Коментарите на Тръмп предизвикаха безпокойство в Киев и сред европейските съюзници относно променящата се позиция на Вашингтон по отношение на войната.