🇱🇾🤝🇸🇾 Сирия отвори отново посолството си в Триполи в неделя – 14 години след неговото закриване. Успоредно с това Дамаск получи съгласие за второ представителство в страната – консулство в Бенгази, седалище на съперничещата администрация в източната част на страната. Министърът на външните работи Асаад Хасан ал-Шейбани беше приет от премиера Абдул Хамид ал-Дбейба и води разговори с изпълняващия длъжността външен министър Тахер ал-Баур. За посещението съобщиха сирийската държавна агенция SANA и Al Jazeera.
Двете страни сключиха споразумение за подновяване работата на Съвместната висша комисия, двустранен механизъм на ниво министър-председатели, който обхваща политическото, икономическото и социалното сътрудничество. Разговорите засегнаха сигурността и борбата с тероризма, подновяването на консулските услуги, задържаните лица и бежанците, както и неуредени финансови спорове между институции на двете държави. Отделно ал-Шейбани се срещна с либийския министър на петрола и газа, както и с ръководителя на инвестиционната служба. Прекъсването на отношенията датира от 2012 г. Националният преходен съвет тогава призна сирийската опозиция, а Дамаск прекъсна дипломатическите отношения. През август 2025 г. сирийска делегация издигна новото знаме над сградата на посолството, но консулската дейност тогава не беше възобновена.
Няколко часа по-рано в централата на мисията на ООН в Триполи представители на двата либийски лагера подписаха споразумение за реформиране на Висшата национална избирателна комисия и законова рамка за избори. Документът ангажира страните с провеждането на президентски и парламентарни избори при единна изпълнителна власт в срок от 24 месеца. Камарата на представителите и Върховният държавен съвет трябва да го одобрят в срок от един месец. Специалната представителка на ООН за Либия Хана Тете описа подписите като „важна крачка към преодоляването на политическата и институционална блокада“, но предупреди, че договореното трябва да се превърне в „осезаеми действия“. Халифа Хафтар приветства публично споразумението и потвърди ангажимента си към обединяването на либийската държава.
Преди 6 години същата дипломатическа геометрия сочеше тъкмо в обратната посока. През март 2020 г. подкрепяното от Хафтар правителство откри собствено посолство в Дамаск при Башар Асад и подписа меморандум за взаимни дипломатически мисии и съгласуване на позициите в международните форуми. Изрично посоченият мотив бе съвместният отпор срещу турското присъствие в Сирия и Либия. По същото време Турция прехвърляше в Либия бойци от Сирийската национална армия в подкрепа на предшественика на сегашното правителство в Триполи. Пентагонът потвърди, че само през първото тримесечие на 2020 г. са прехвърлени между 3500 и 3800 платени сирийски бойци. Сирийска обсерватория за правата на човека (SOHR) преброи общо 11 200 пристигнали, от които около 6750 все още са били в страната към март 2021 г. Ердоган направи публично признание за тяхното присъствие.
Днес нито един от основните елементи на онази конструкция не се намира там, където беше. Асад падна на 8 декември 2024 г. Сирийската национална армия обяви саморазпускане на конференцията в Дамаск на 29 януари 2025 г. Министерство на отбраната на Сирия съобщи на 17 мах, че вливането на всички групировки е завършило. Абу Амша и Сейф Абу Бакр застанаха начело на новосъздадените 62-ра и 76-а дивизия, докато бригада „Северна буря“ от района на Азаз се включи в 60-а дивизия. Мъжете, които Анкара изпрати срещу Хафтар, днес формално носят пагоните на държавата, която току-що отвори посолството си в Триполи.
Междувременно Дамаск влезе под турски отбранителен чадър. На 13 август 2025 г. двете страни подписаха споразумение за обучение, техническа помощ и въоръжаване на новата сирийска армия, а разговорите за турски военни бази на сирийска територия продължават. С оглед на това отварянето на посолство в Либия не влиза в противоречие с интересите на Анкара.
Анкара обаче вече изгради канали и към източната половина на Либия. Садам Хафтар, син на командващия и заместник-командващ на Либийската национална армия, се срещна с началника на Генералния щаб на Турските въоръжени сили през април 2025 г. в рамките на проект на споразумение за отбрана, включващо обучение, обмен на разузнавателни данни и доставка на оръжие и дронове. През август шефът на турското разузнаване Ибрахим Калън лично посети Халифа Хафтар в Бенгази – в дните, когато парламентът в Тобрук обсъждаше ратификацията на морския меморандум с Анкара от 2019 г.
Документът, очертал ИИЗ на Турция и Либия в източната част на Средиземно море и оспорен от Гърция, Кипър и Египет, беше подписан с правителството в Триполи. Пълното му признание обаче минава и през източния парламент. Хафтар от своя страна търси изход от своята зависимост от Кайро и Абу Даби, докато турската дипломация вече над година поддържа отворени канали едновременно към Триполи и Бенгази. Искането за сирийско консулство в Бенгази стъпва върху вече подготвена политическа основа.
В Бенгази укрепи позициите си и другият голям губещ от сирийския прелом през 2024 г. След изтеглянето от Хмеймим и Тартус товарните полети между сирийски и либийски летища зачестиха от декември 2024 г. и Африканският корпус, чийто 2000–2500 бойци са разположени в либийски обекти още през август 2024 г. държи ал-Хадим край Бенгази и ал-Кардабия край Сирт. Сателитни кадри показват белези на строителство в ал-Хадим през цялата 2025 г. Ако бъде открито, сирийското консулство ще работи в град, в който Москва възстанови част от онова, което загуби в Сирия.
Обвинението на Хафтар, че правителството в Триполи попълва редиците с бойци от Сирийската национална армия, остава част от този спор. Мисията на ООН определи една подобна публикация като дезинформация, макар турското прехвърляне на сирийци да е подробно документирано и признато от Ердоган. Разликата е в адресата на обвинението: то твърдеше, че бойците се вербуват от либийска страна, а не че прехвърлянето е операция на трета държава.
Възможен е и по-тесен прочит на визитата, който намира опора в нейния дневен ред. Задържани, бежанци, консулски услуги, спорове между институциите и срещи, посветени на петрола и инвестициите, са цели на държава, която търси капитал и урежда връщането на хора, а не на съюзник във война. Санкциите на САЩ срещу Сирия бяха премахвани поетапно през 2025 г. и включваха отмяната на закона „Цезар“, а преходната власт на Ахмад аш-Шараа търси капитал и работни места за завърналите се. Либия разполага и с петролни приходи, и с пазар на труда.
Тази логика обаче обяснява Триполи. Тя не обяснява защо консулството се иска точно в столицата на онази половина от страната, с която Триполи все още не е обединен – и то в деня, когато процесът на обединение получи конкретен срок.
Много вероятно е Дамаск да следва вече прокараната от Анкара двойна линия, вместо да избира между Триполи и Бенгази. В този прочит политическата цена е за ал-Дбейба: той получи церемония и подпис от държава, чиято външна политика минава през Анкара, в деня, когато неговият собствен мандат получи времеви хоризонт, а отношенията с Турция вече не са негово изключително предимство.
🇷🇺🏛️ Американското знаме над посолството на САЩ в Москва ще бъде спуснато наполовина до залез на 1 септември по силата на прокламация на президента Доналд Тръмп в памет на кънтри певицата Доли Партън, която почина на 25 август на 80-годишна възраст. Документът, публикуван от Белия дом на същия ден, разпорежда траурният режим да се прилага „във всички посолства, легации, консулски служби и други обекти на САЩ в чужбина, включително всички военни обекти, кораби и бази“. Така мисията в Болшой Девятински переулок е обхваната от наредбата заедно с държавните и дипломатически обекти от Отава до Канбера. Въпреки онлайн спекулациите, решението няма връзка със състоянието на двустранните отношения между Вашингтон и Москва.
Съвпадението във времето обаче се оказа достатъчно, за да породи такива. В 23:49 ч. московско време на 25 август руски акаунт в X обяви, че посолството е свалило американското знаме и отбеляза, че „причините засега са неизвестни“. Пет часа по-рано от летище Внуково беше излетял американски военно-транспортен Boeing C-17A Globemaster III – самолетът, с който според американски медии на същата сутрин е пристигнал в Москва директорът на ЦРУ Джон Ратклиф. За броени часове двете наблюдения бяха свързани и породиха множество тълкувания за предполагаема връзка между визитата и свалянето на знамето.
Пълното сваляне на национален флаг от посолство наистина може да носи ясно дипломатическо послание. В Каракас това се случи през март 2019 г. при закриването на мисията, след като Венесуела взе решение да прекрати дипломатически отношения със САЩ през януари; в Кабул – през август 2021 г., при евакуацията на посолството след падането на града в ръцете на талибаните. Нито един от посочените случаи обаче не е подходяща аналогия за Москва. Самото отсъствие на знамето около полунощ не изисква обяснение извън обичайния дневен режим.
На 25 август слънцето в Москва залезе около 19:44 ч. Кодексът за американското знаме предвижда то да се вее на открити неподвижни мачти от изгрев до залез слънце, освен ако не е осветено през тъмната част от денонощието. В края на деня знаме, спуснато наполовина, първо се издига за кратко до върха на мачтата и едва след това се сваля напълно. Тръмп обяви начало на траурния режим в 18:00 ч. местно време – 01:00 ч. на 26 август в Москва. Ако знамето реално е липсвало в 23:49 ч. то най-естественото обяснение е, че вече е било нощ и то е било свалено съгласно установената практика.
Визитата на Ратклиф е първата известна на директор на ЦРУ в Русия от началото на пълномащабната война и пътуването на най-висшия представител на администрацията на Тръмп до руската столица от началото на годината. Самолетът излетя от съвместна база „Андрюс“ в неделя следобед, извърши междинно кацане в Рига и пристигна на летище Внуково около 10:04 ч. местно време във вторник. Обратно към Латвия той пое в около 18:30 ч. Скоро след кацането в Москва беше заснет дипломатически кортеж с американски номера и полицейски ескорт, но автентичността и контекстът на кадрите не бяха независимо потвърдени.
Кремъл заяви, че не разполага с информация за полета, а до края на седмицата не са планирани срещи с американски представители. В същото време Путин отмени планирано за 25 август мащабно събитие, без да бъде обявена връзка между промяната в графика и въпросното посещение. С кого конкретно е говорил Ратклиф, остава неизвестно. Пътуването беше установено първоначално с данни от платформи за следене на полети и публикации, позоваващи се на анонимни официални лица от САЩ, преди да получи официално публично потвърждение.
Контактите между ЦРУ и Службата за външно разузнаване на Руската федерация са сред малкото запазени канали на пряка комуникация между двете страни. По-рано ръководителят на СВР Сергей Наришкин заяви публично своята готовност да се срещне с американския си колега, но няма официално потвърждение, че такава среща се е състояла при сегашното посещение.
Единствената публично известна мярка, свързана директно с пътуването, засяга Украйна. Според сведения, позоваващи се на осведомени източници, Вашингтон е отправил молба за спиране на далекобойните удари с дронове и ракети по Москва, Санкт Петербург и северните области между 24 и 26 август – период, който отговаря престоят на Ратклиф. Твърди се, че молбата е отправена предварително и приета от украинската страна, но договорката няма официално потвърждение.
До залез на 1 септември американското знаме трябва да бъде спускано наполовина над всички посочени в прокламацията мисии и държавни обекти, включително над посолството в Болшой Девятински переулок. При обичайния дневен режим то се издига сутрин, а вечер се сваля след предвидената церемония. Затова нови нощни снимки на празната мачта в Москва сами по себе си няма да свидетелстват за дипломатическа криза, а за изпълнение на траурно разпореждане в памет на легендарната кънтри певица Доли Партън.
🇷🇺🕵️📡🇦🇹 Най-малко 21 от 117 официално вписани руски дипломати в Австрия имат проследими връзки с руските разузнавателни и силови служби. Това установява разследване на изданието „Агентство“ от 10 август 2026 г., изградено върху публичните дипломатически списъци на австрийското външно министерство и профилите в базата RuPEP.org. Съотношението е приблизително 1 на 6 и обхваща само хората с публично обявени имена: административно-техническият състав на руските представителства, за който списъци не се публикуват, изобщо не влиза в тази сметка.
Числата се разпределят между посолството и постоянни представителства. От 48 дипломати в посолството 8 имат връзки със службите: 3 със Службата за външно разузнаване (СВР), 3 с Главното разузнавателно управление на Генералния щаб (ГРУ), 1 едновременно със СВР и ГРУ и 1 с Федералната служба за сигурност (ФСБ). Разследването посочва и 9-и човек – 70-годишния Сергей Гладкин, служител на Министерство на вътрешните работи (МВР), работил в Австрия до лятото на тази година.
В постоянното представителство при Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ), чийто състав австрийското външно министерство определя на 22 души, 7 имат връзки със силовите структури. Сред останалите 47 дипломати към международните организации със седалище във Виена подобни следи са установени при 5: трима към Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) и двама в представителствата към структури на ООН.
Материалът стъпва на четири вида данни от открити източници: адресна регистрация, изплатени доходи от конкретно посочено военно поделение, месторабота на съпруг или родител и завършено учебно заведение. RuPEP.org, откъдето идва по-голямата част от информацията, е публична база за политически значими лица в Русия и Беларус с повече от 14 000 профила, поддържана от украинския Център за противодействие на корупцията. Банки я използват при проверки за произхода на средства, а Bellingcat я включва в наръчника си за разследвания.
Отделни случаи показват колко плътна е мрежата от съвпадения. 48-годишният съветник Евгений Амбросий е регистриран на московската улица „Вилнюс“ 17, в сграда, в която СВР е получила 93% от апартаментите. 53-годишният аташе Александър Соболев е получавал доходи от войскова част 21247 – академията на СВР, а 38-годишният му колега Александър Палоян – от поделение 33949 на същата служба. При 54-годишния аташе Дмитрий Фьодоров връзката минава през неговата съпруга, работила в детска градина №1461 на подчинение на СВР. 42-годишният първи секретар Александър Головашкин, чийто баща е служил в ГРУ, е регистриран на улица „Гризодубова“, където се намират служебни жилища на управлението. 38-годишният военен аташе Алексей Фокин фигурира с адрес в/ч 46179 и Център за специално предназначение „Сенеж“, а 35-годишният аташе Станислав Александриди е посочил директно щаба на ГРУ на Хорошевско шосе 76б. 48-годишният Дмитрий Крамарев в началото на 2000-те е работил в научно-техническия център „Атлас“, подчинен на ФСБ.
При ОССЕ картината се повтаря с други имена. 51-годишният съветник Виталий Козлов е посочил като свой адрес военния университет на ГРУ на улица „Народно опълчение“. Същият комплекс се появява и при 61-годишния съветник Александър Заярни от представителство при структурите на ООН. 44-годишният първи секретар Сергей Килдяшов и 39-годишният втори секретар Алексей Силантиев използват еднакви адреси, единият от които е служебният жилищен блок на ГРУ на улица „Гризодубова“. 45-годишният първи секретар Владимир Кравченко е работил в началото на 2000-те в 4-ти централен научно-изследователски институт на Министерство на отбраната, който отговаря за ракетното въоръжение. Членовете на делегацията Сергей Рижков, на 67 години, и Руслан Шишин, на 58, са посочвали адреси на Генералния щаб и военни академии; Рижков е служил и в поделение 22280.
Най-чувствителните случаи са в представителството при МААЕ. 38-годишният втори секретар Григорий Кривенченко е получавал доходи от войскова част 52025 – по определението на „Агентство“, арсенал за ядрени боеприпаси край Можайск, а съпругата му е посочвала адреса на военния университет на ГРУ. 42-годишният първи секретар Сергей Березин е регистриран в център за специална свръзка на управлението в Смоленска област, а съпругата на 51-годишния съветник Игор Холодников е вписала като адрес щаб на ГРУ на Хорошевско шосе. Така в руската делегация при агенцията, която наблюдава ядрените програми по света, има хора с документирани биографични връзки със складирането на ядрени боеприпаси и с шифрованата свръзка на Генералния щаб.
Числото 21 трябва да се разглежда като долна граница, установима с открити източници, а не като оценка за цялото руско дипломатическо присъствие в Австрия. Австрийското контраразузнаване брои около 500 руски дипломатически служители в страната и допуска, че до една трета от тях събират информация, както Financial Times съобщи на 17 март. Двете числа измерват различни неща: 117 са публикуваните имена, около 500 включват и техническия персонал, за който публичен списък няма. Приложена към пълната численост, австрийската оценка означава около 165 души – близо 8 пъти повече от онова, което отворените регистри могат да покажат. Разликата между 21 и 165 е именно слоят, до който журналистическата проверка няма достъп. При ОССЕ обаче съотношението от 7 на 22 вече се доближава до австрийската оценка за една трета: публичните следи са най-гъсти там, където съставът е най-малък и най-подробно описан.
Плътността на това присъствие има и конкретно географско обяснение. Виена е седалище на ООН, ОССЕ, МААЕ и ОПЕК, а върху руските дипломатически имоти в града са разположени много сателитни чинии, чрез които според западни служби Москва прихваща сателитен трафик на международните институции. Financial Times установи, че броят на тези антени е скочил осезаемо през последните две години. Западните служби описват комплекса край Дунав, известен като „Русенсити“, като една от най-големите руски платформи за електронно разузнаване на Запад, обслужваща цели в НАТО, Близкия изток и Африка. Австрийската служба за вътрешно разузнване алармира, че техническите възможности и подвижната насоченост на прихващащи станции в града създават значителна заплаха за сигурността, а разположението на комплекса край реката осигурява особено удобен ъгъл към сателитните комуникации. Прокурорската проверка, довела до експулсиранията през май, започна именно след съобщенията за прихващане на този трафик.
Австрийският отговор досега е поредица от отделни мерки, разтеглени в продължение на шест години. През август 2020 г. Виена обяви за персона нон грата един руски дипломат заради икономически шпионаж. През април 2022 г., при координираната реакция на ЕС след разкритията в Буча, бяха изгонени четирима. През февруари 2023 г. последваха още четирима – поравно от посолството и от представителството при ООН – с формулировката за поведение, несъвместимо с дипломатическия им статут. През 2024 г. страната отстрани двама, а през септември 2025 г. – още един.
Мярката от тази пролет остана в същия порядък. На 4 май 2026 г. Австрия обяви за нежелани трима служители от посолството и от постоянното представителство при ОССЕ заради антените върху покривите на дипломатическите сгради и комплекса в квартал Донаущат. Още в средата на април руският посланик беше привикан във външното министерство, а Москва получи две седмици да свали имунитета на тримата, за да може прокуратурата да продължи своето разследване. Отговор не последва. Външната министърка Беате Майнл-Райзингер заяви, че е недопустимо дипломатическият имунитет да се използва за шпионаж. Така общият брой на изгонените от 2020 г. насам достигна 15 души.
16 дни по-късно, на 20 май, Виенският наказателен съд осъди на четири години и един месец затвор Егисто От, бивш служител на Министерство за защита на конституцията и борба с тероризма. Съдът прие, че за 20 000 евро той е предал на посредник от мрежата на Ян Марсалек – укриващия се бивш оперативен директор на Wirecard – защитен лаптоп SINA-S от типа, използван от правителства в ЕС за секретна свръзка, както и три служебни телефона на сътрудници от кабинета на тогавашния вътрешен министър. Делото се смята за най-тежкия шпионски процес в страната от десетилетия; защитата обжалва присъдата.
Съпоставката с България показва как изглежда алтернативата на този поетапен подход. На 28 юни 2022 г. правителството на Кирил Петков обяви наведнъж за нежелани 70 души от руското посолство и ограничи персонала до 23 дипломати и 25 административно-технически служители, като посочи, че изгонените са работили срещу българските интереси под дипломатическо прикритие. Мярката сви руското присъствие у нас с две трети за една седмица. Само публикуваният дипломатически списък във Виена е пет пъти по-дълъг от целия таван, който българското правителство наложи в София.
Оттук идва и устойчивостта на руското присъствие във Виена. 15-те отстранени от 2020 г. насам при обща численост от около 500 души се равняват средно на около 0,5% от състава годишно и не променя видимо нито размера на посолството, нито устройството на постоянните представителства. Част от следите в това разследване действително са слаби и „Агентство“ го отбелязва изрично: за три от досиетата при ОССЕ няма директно доказателство за служба в специалните служби, а връзката е изведена от регистрация, образование или предишна месторабота. Останалите случаи обаче не почиват само на роднинска връзка. Доход от конкретно посочено поделение на СВР или ГРУ е лично плащане към самия дипломат, а служебно жилище на военното ведомство се предоставя на служител, не на случаен познат. Затова съвкупността от подобни следи се очертава като устойчив модел на командироване, а не просто като сбор от съвпадения.
Практическият залог е достъпът до самите международни институции и техните работни процеси. Делегациите при ОССЕ и МААЕ участват в обсъжданията за наблюдение на примирия и за контрол над ядрени материали, а хората с проследими биографични връзки с ГРУ и други руски силови структури са 7 от 22 души при ОССЕ и 3 от общо 47 дипломати към останалите международни организации във Виена. Много вероятно е Австрия да запази сегашния си режим и през следващата година, защото точковите експулсирания оставят общата численост практически непокътната: досегашните мерки са засягали по един до четирима души наведнъж, докато съставът се брои в стотици. Сигнал за промяна би бил числов таван върху руското присъствие по българския образец или ново групово експулсиране. Запазването на досегашната линия, обратно, ще личи по това, че публикуваният списък остава около 117 имена, а мерките продължават да засягат по един-двама души годишно.
🇷🇺 Организационен документ, с който се е сдобила разследващата група VOID, описва предварително планираните митинги пред посолството на САЩ и дипломатическите мисии на 13 европейски страни в Москва на 4 юни 2026 г. Документът съдържа детайли за броя участници (2000 души), дословните текстове за плакати и скандирания, образцови снимки за изгледа на сцената, както и отговорници, които да следят за изпълнението.
Предписаните лозунги са запазени дословно в публикацията. В плакатите и скандиранията е трябвало да присъстват фразите: „Вашето оръжие убива деца“, „Можеха да живеят“ и „Няма да забравим. Няма да простим.“ Отделен шаблон е предвиждал името на приемащата държава да се вписва в готова формула: „[Име на държавата] е спонсор на терористи.“ Друг заложен израз гласи: „Ръцете ви са в кръв до лактите.“ Адресат на тези думи не е Киев, а самата страна, пред чиято дипломатическа мисия се провежда акцията. По този начин обвинението е насочено пряко към доставчика на оръжие, а не към онзи, който го използва на бойното поле.
Самият документ не е публикуван в неговата цялост и според наличните материали не носи печата на конкретно разпоредило се ведомство – цялата известна информация за него преминава през описанието на VOID. Групата определя листа като набързо съставен, но съдържащ всичко нужно за централно управлявана политическа акция: кога, как и под чий надзор да бъде проведена. Според тяхната оценка това е класически случай, в който демонстрацията не изразява автентично обществено мнение, а просто изпълнява служебна поръчка.
Проведените на 4 юни митинги са напълно реални и добре документирани – при това от руската страна. Държавната телевизия „Пети канал“ изброи мисиите на Обединеното кралство, Франция, Литва, Латвия, Полша и Естония сред местата на акциите. Участниците държаха портрети на убити и плакати с абсолютно същите текстове, които документът предписва. Медията Life.ru отчете 175 души пред френското посолство и 150 пред британското. Московската международна академия, чиито студенти са участвали организирано, съобщи за общо над 3000 активисти в протестите. Между заявените в документа 2000 души и тези отчетени стойности няма противоречие, което да показва провалена мобилизация: поръчката е изпълнена, а според институционалните доклади – дори надхвърлена.
Повод за протестите беше ударът по окупирания град Старобилск в Луганска област в нощта срещу 22 май. Вечерта на същия ден Генералният щаб на Украйна разкри, че през нощта са били поразени редица обекти на руската армия: рафинерия, складове за боеприпаси, системи за противовъздушна отбрана, пунктове за управление и жива сила. Според официалната формулировка на украинското съобщение, сред тях е бил и един от щабовете на подразделението „Рубикон“ в района на Старобилск. „Рубикон“, официално наричан Център за перспективни безпилотни технологии, е основното руско звено за война с дронове и действа по цялата линия на фронта.
Руската версия е коренно противоположна от самото начало. Според официалните съобщения от Москва, дроновете са ударили учебния корпус и общежитието на колеж на площад „Гогол“, а Министерството на външните работи заяви, че в близост няма никакви военни обекти. Данните за жертвите растяха на вълни: първоначално беше съобщено за 4 убити и 35 ранени; по-късно президентът Владимир Путин докладва за 6 загинали; на 23 май Министерството извънредните ситуации съобщи за 12 жертви, а ТАСС повиши броя им на 18. На 24 май, след приключване на издирвателните дейности, ведомството обяви окончателната цифра: 21 загинали и 42 ранени. Ден по-рано окупационната администрация публикува списък с имената и датите на раждане на загиналите.
Именно този списък обаче подкопава лозунга, предписан за плакатите. Руското външно министерство и част от държавните медии представиха жертвите като деца на възраст между 14 и 18 години, а комисарят по правата на човека Яна Лантратова говори за „86 спящи тийнейджъри“ в общежитието. Самият списък на окупационните власти обаче показва, че загиналите са на възраст между 18 и 22 години, като най-младият от тях току-що е бил навършил 18. Медията The Kyiv Independent откри профили във „ВКонтакте“ на 19 от 21 души, фигуриращи в списъка. Имената и възрастите съвпадат напълно, а нито един от видяните профили не показва активност след 21 май. С други думи – смъртните случаи изглеждат автентични, но възрастта на жертвите не отговаря на тази, използвана от пропагандната кампания.
Дали ударените корпуси са били военен обект остава неустановено, което е и същината на целия спор. На адрес площад „Гогол“ №1 се намират две отделни учебни заведения: пететажната сграда на Старобилския колеж към Луганския педагогически университет (където учебните зали и общежитието са под един покрив) и съседната двуетажна тухлена постройка на Старобилския професионален колеж. Сателитните снимки на Planet Labs показва поне пет поразени сгради в квартала, две от които са учебни. На 24 май руското МВнР организира посещение за чуждестранни кореспонденти, но според „Медуза“ журналистите са били допуснати само до едната сграда, докато достъпът до тухлената постройка (за която се твърди, че няма пострадали) е бил отказан. Медии като BBC и CNN отклониха поканата. Руслан Левиев от Conflict Intelligence Team, работил по открити източници без посещение на място, заяви, че през първото денонощие не е открил белези за наличие на военен обект на този адрес. „Медуза“ стигна до заключението, че наличните данни сочат по-скоро за разузнавателна грешка, а BBC на руски език отбеляза на 29 май, че липсват доказателства за военно използване на професионалния колеж. Изданието The Insider формулира дилемата най-точно: ако украинската версия е вярна, единият от двата корпуса на общия адрес е бил законна военна цел, а разрушаването на другия с намиращите се вътре студенти е трагична грешка.
Около тези стени обаче документираните доказателства са конкретни. Според анализа на „ИнформНапалм“ от 1 юни, четвъртият и петият етаж на сградата са били използвани като общежития на две структурни звена на създадения от окупационната власт „Лугански държавен педагогически университет“: Старобилския педагогически колеж и Старобилския факултет. Първите три етажа са били предназначени за учебни зали и служебни офиси. На официалния сайт на факултета са запазени съобщения за военни курсове към центъра „Воин“, преминати от студенти. Публикуваните там снимки показват не само издадените сертификати, но и специализирано оборудване за обучение на оператори на безпилотни летателни апарати.
Подготовката за бойно приложение на дронове в Луганска област се извършва именно с мрежата на „Воин“, чийто местен клон функционира от 1 април 2024 г. на базата на Колежа по автосервиз. Програмата приема младежи и девойки на възраст от 14 години нагоре, а обучението включва пилотиране и сглобяване на дронове. През април ръководството на клона отчете „хиляди юноши и младежи“, преминали през курсовете за последните две години. Още през март 2025 г. същата организация се похвали с активно сътрудничество с училищата и „всички висши учебни заведения“ в окупираната област. Според данни на „ИнформНапалм“ интензивни курсове се провеждат също така в базата на Института за гражданска защита към създадения от окупационната власт университет „Дал“, а през тях преминават студенти от педагогическия университет, включително от неговите филиали в Старобилск. Самата мрежа „Воин“ е учредена през 2022 г. по заповед на Путин.
Съседният професионален колеж, до чиято сграда чуждите журналисти не бяха допуснати, е поддържал в официалния си канал в Telegram поредица от обяви за военна служба по договор. На 5 декември 2025 г. заведението дори е било домакин на вербовчик от местното бюро за набиране на войници, който е правил презентации пред студентите. Разследване на „Донбас.Реалии“ установи, че Министерство на отбраната на Руската федерация набира студенти за специализирани звена за дронове в поне 8 университета и 5 колежа в окупираните части на Донецка и Луганска област, като документите за това нерядко се оформят директно в самите деканати.
Отделно в мрежата се появи документ, подписан от директора на професионалния колеж през януари 2026 г., с който се разпорежда предоставяне на общежитийни помещения на военно поделение. Окупационните власти бързо го обявиха за фалшификат, а автентичността му все още не е независимо потвърдена. Защо преките следи са оскъдни, обяснява самата учебна програма: участниците в нея преминават обучение по основи на оперативна сигурност, което ограничава публичната информация в личните профили и оставя на изследователите единствено косвени белези. Изхождайки от тези данни, The Kyiv Independent отбеляза, че най-малко трима от загиналите са участвали в „Руските студентски отряди“, а една студентка е била част от лятната програма „Алабуга Топ“ в Татарстан, където Русия сглобява ударните си дронове.
Всичко това не представлява изолиран инцидент, а добре установен модел на поведение. Благотворителна фондация „Схид SOS“ регистрира системно използване на учебни сгради за настаняване на личен състав, щабове, огневи позиции, пунктове за наблюдение и места за задържане в Херсонска, Харковска и Донецка област, въпреки че организацията да не разполага с независимо проверени данни за корпуса в Старобилск.
Правните последици от това са двойни, но Москва премълчава втората половина от истината: използването на учебно заведение за военни цели нарушава международното хуманитарно право и превръща сградата в законна военна цел – факт, напомнен от Центъра за борба с дезинформацията към Съвета за национална сигурност и отбрана на Украйна. Обратното също е в сила: присъствието на военни не отменя автоматично защитения статут на едно общежитие, а възрастта на загиналите сама по себе си не прави въздушния удар законен. Отворени остават ключовите въпроси: дали обектът действително е ползван за военни цели в този момент, дали присъстващите са участвали във военните действия и дали очакваното военно предимство от удара е било съразмерно с предвидимите цивилни жертви. Отговорът на тези въпроси липсва не поради липса на данни за милитаризацията на двете учебни заведения, а защото в сградите така и не е допуснат независим наблюдател.
Последвалата кампания беше организирана светкавично и в няколко направления едновременно. Още на 22 май Москва поиска извънредно заседание на Съвета за сигурност на ООН и обвини Украйна във военно престъпление. Няколко държави настояха за достъп на международни наблюдатели до мястото, такъв обаче не беше предоставен, а самата ООН заяви, че няма възможност да провери случилото се. Мониторинг екип на компанията LetsData анализира 277 рускоезични публикации в Telegram и X и установи, че ударът масово се представя като „терористичен акт“ срещу студенти с напълно идентични формулировки, което подсказва съгласувана редакционна линия. Путин се позова на случая в Старобилск на 5 юни в отговор на отвореното писмо на президента Володимир Зеленски с предложение за преки преговори. Впоследствие масираните удари по Киев на 24 май и 2 юни бяха официално обосновани именно с този инцидент. Любопитен детайл е, че предупреждението към чужди дипломати да напуснат украинската столица „за собствена безопасност“ всъщност предхожда самия удар: руското външно министерство го отправи още на 7 май, след което го повтори на 25 и 26 май, вече вплетено в новия медиен сюжет.
В тази цялостна верига митингите заемат роля, за която официалните държавни съобщения сами по себе си са недостатъчни. Изявлението в Съвета за сигурност е инструмент на дипломацията, публикация в Telegram е медийно послание, а хората с портрети пред оградата на дадено посолство произвеждат визуален кадър. Той създава илюзия за спонтанно народно недоволство и може да се използва както за вътрешна, така и за външна аудитория. Документът на VOID показва, че този кадър е предварително поръчан – заедно с текста върху плакатите. Стойността на подобна акция не се състои в реална промяна на западната политика (200 души пред една ограда не могат да променят решение за военна помощ); тя се крие в самото създаване на изображението и адреса, до който то се изпраща. Именно затова формулата върху плакатите гласи „[Име на държавата] е спонсор на терористи“, а не съдържа директно обвинение по адрес на Киев – по този начин тежестта на вината се прехвърля едновременно върху 14 западни столици.
Този похват има добре известна история. През 2023 г. центърът „Досие“ на Михаил Ходорковски получи стратегически документи от руската президентска администрация, описващи как малки групи трябва да инсценират протести в Париж, Хага, Брюксел и Мадрид – включително антитурски акции, в които участници се представят за украинци. През юли 2026 г. контраразузнаването на Службата за сигурност на Украйна и полските служби разкриха мрежа, организирала пет платени антиукраински демонстрации във Варшава и Вроцлав. В резултат 11 души бяха депортирани, а на участниците е било плащано между 100 и 200 долара за явяване. Разликата в случая с Москва е единствено, че поръчката е вътрешна и не изисква конспиративност, защото акцията се провежда напълно открито, пред камерите, в столицата на самата държава организатор.
Как този механизъм се възприема от държавната власт пролича от думите на Путин седмица по-късно. На форума на Общоруския народен фронт „Всичко за победата“ на 13 юли актьорът и тв водещ Михаил Галустян му представи новото си предаване „Битка на дронове“ – с участие на военни от фронта, студенти и известни лица, заснето на живописни места из страната. Отговорът на Путин беше кратък и красноречив: „Успех. Пропагандата е изключително важно нещо.“
Заключението, че митингите от 4 юни са изпълнена държавна поръчка, стъпва на описанието на документ, който не е публикуван в пълния си вид, и се крепи на достоверността на групата VOID. Пълното съвпадение между предписаните текстове и лозунгите, заснети пред френското посолство обаче, подкрепя тази теза изключително силно. По-важният открит въпрос обаче остава другият. Не дали двете заведения на площад „Гогол“ са били вплетени във военната машина на окупацията – това беше потвърдено и от сертификатите и оборудването на собствения им сайт, и от обявите за набиране в собствения им канал, а дали в онази нощ е имало цел, която да оправдае цената. Отговорът няма да дойде, докато в Старобилск не влязат хора, които не са доведени от организатор в Кремъл.
🇨🇴 Колумбия закрива 14 чужди посолства и около 15 консулства и прекъсва дипломатически връзки с Куба и Никарагуа. Това обяви новият президент Абелардо де ла Есприеля в подкаст в социалните мрежи, 12 дни преди своето встъпване в длъжност на 7 август, и представи мярката като първи етап от реформите в министерство на външните работи на страната.
В този първи етап затварят посолствата на Алжир, Азербайджан, Барбадос, Куба, Чехия, Етиопия, Гана, Хаити, Унгария, Малайзия, Никарагуа, Румъния, Сенегал и Южна Африка. В същото време мисиите в Париж и Рим ще бъдат обединени: посолството във Франция поглъща постоянното представителство при ЮНЕСКО, а посолството в Италия – представителството в Организацията по прехрана и земеделие (ФАО). Проектът за посолство в Палестина, което правителството на досегашния президент Густаво Петро подготвяше, няма да заработи. Насреща стоят две нови посолства: възстановяване на посолството в Йерусалим и откриване на такова в Нигерия. Останалите мисии влизат в одит през първите 100 дни на мандата.
Самото затваряне не е равносилно на прекъснати отношения, подчерта де ла Есприеля. Колумбия запазва дипломатическите контакти с всички засегнати държави, а сънародниците им тях ще бъдат обслужвани от съседни мисии, акредитирани по съвместителство. Изключенията са две. „В моето правителство няма да има никаква връзка с тирании“, заяви той за Куба и Никарагуа, с които отношенията приключват напълно.
Обявеният мотив е бюджетен. „Не можем да поддържаме толкова скъпа структура, която не дава конкретни резултати за страната“, заяви Есприеля и обеща спестените средства да бъдат инвестирани в образование, здравеопазване, инфраструктура и сигурност: „Всяко песо, спестено от бюрокрация, е песо, което може да вложим в сигурност, здраве и образование.“ Обяснението на цялата операция е „оптимизация“ на външната служба, а това, което съпъства списъка, гласи, че страната се нуждае от модерна и ефикасна дипломация в служба на националните интереси, а не на политиката и администрацията.
Закриването на мисии следва да се представи като едновременно бюджетно решение и стратегическо пренасочване, а не единствено като идеологически разрив с Хавана и Манагуа.
Разривът с Хавана и Манагуа
Колумбия поддържа 73 посолства; 14-те, които отпадат, са около 20% от мрежата, която сама по себе си не заема видим дял от бюджета. Вътрешните разходи и персоналът на външното министерство възлизат на 709 милиарда песос, или 0,13% от общия държавен бюджет; заедно с Миграционната служба сумата стига 1,9 трилиона песос при национален бюджет от 546 трилиона за 2026 г., тоест 0,35%. Порядъкът на отделните мисии е от същия мащаб: посолството в Алжир е похарчило около 167 000 щатски долара за 2024–2025 г., близо 652 милиона песос, а бюджетът за дипломатическа и културна дейност в Куба е 197,8 милиона песос годишно.
Дори пълното закриване на всички засегнати представителства би освободило под 0,13% от целия национален бюджет. Луис Карлос Рейес, бивш министър на търговията и бивш ръководител на данъчната администрация, посочи именно този порядък и поиска подробен програмен разчет вместо обявени суми. Едуардо Велоса, който ръководи магистърската програма по международни изследвания в университета „Хавериана“, определи решението като „нещастно и донякъде популистко“: жестът съобщава икономии, които не облекчават осезаемо фискалния натиск.
Съставът на списъка дава повече информация отколкото аритметиката. Хавана и Манагуа са третирани по специален начин, който няма нищо общо с ефикасността: техните посолства не само затварят, но връзките с тези авторитарни държави се прекъсват, при това с обосновка, изведена от характера на режимите. Тази част от обявлението не е административна и не се защитава с числа. Останалите 12 мисии се четат по друга логика и тук съпоставката поставя ограничение на чисто политическия прочит. Унгария, Чехия и Румъния са държави от ЕС и НАТО, с които Колумбия няма политически спор, а дясно-популистката коалиция на Андрей Бабиш, която от декември 2025 г. е начело на правителството в Прага, се позиционира от същата страна на спектъра като новото мнозинство в Богота. Ако критерият беше само политически, трите посолства нямаше да попаднат в списъка. По-точното описание е, че той е съставен по обем на търговията и натовареност на консулската служба, като е допълнен с две скъсвания, чиито мотиви бяха заявени открито.
Африканската част от преустройството съдържа собствено противоречие. Затварят се четири посолства на континента, сред които това в Адис Абеба, седалището на Африканския съюз, докато в същото време беше обявено ново представителство в Нигерия със заявена цел да засили присъствието в Африка. Отиващият си кабинет атакува именно тази точка. Маурисио Харамильо Хасир, заместник-министър по многостранните въпроси, описа закриването на посолствата в Африка като „обида за народите на Тихия океан и Карибите, отстъпление от децентрализацията на външната политика и предателство към баланса в международните отношения, заложен в Конституцията от 1991 г.“
Бюджет или доктрина за външна политика
Закриването на посолството в Хавана прекъсва канал с дълга история. Кубинската столица беше домакин и гарант на преговорите с Революционните въоръжени сили на Колумбия (FARC), а след това и на диалога с Националната освободителна армия (ELN). Каналът вече се превърна в източник на криза: след атентата в Полицейското училище „Хенерал Сантандер“ в Богота на 17 януари 2019 г., при който бяха убити 23 души, тогавашният президент Иван Дуке спря едностранно преговорите и поиска от Хавана да предаде екипа от преговарящи от ELN, намиращи се на острова, което режимът в Куба отказа, позовавайки се на подписани протоколи за прекъсване. Именно този отказ по-късно послужи като аргумент Куба да попадне още веднъж в списъка на Държавния департамент на САЩ с държави, подкрепящи тероризма. Посредничеството беше възстановено при Петро, но диалогът с ELN отново беше спрян през януари 2025 г., след като президентът обвини групировката в извършване на военни престъпления в Катакумбо. С други думи каналът е напълно бездействащ от година и половина; закриването на посолството го затваря формално и лишава Богота от институционалната площадка, през която двата предишни мирни процеса минаха.
Скъсването с Манагуа опира до неуреден въпрос от друг порядък. Колумбия и Никарагуа разделят морска граница, начертана от Международния съд в Хага, и спор, който продължи повече от десетилетие. На 13 юли 2023 г. съдът отхвърли претенцията на Никарагуа за продължаване на континенталния шелф отвъд 200 морски мили, с което потвърди позицията на Колумбия около архипелага Сан Андрес. Решението бе в полза на Богота, но не изчерпва спора: Колумбия се оттегли от Пакта от Богота през 2012 г. и оттогава не признава юрисдикцията на съда по гранични дела, а прилагането на предишни решения е предмет на разногласия. Прекъсването на отношенията премахва директния двустранен канал именно там, където държавата има действащо териториално разминаване със съседа си.
Оста Куба-Никарагуа, с която Колумбия досега поддържаше отворени връзки, се намира в най-големия си упадък от десетилетия насам. Венецуелският президент Николас Мадуро беше задържан при американска операция във Форт Тиуна, Каракас на 3 януари 2026 г. Два дни по-късно той се изправи пред федерален съд в Манхатън, а ALBA престана да функционира като инструмент. Хавана понесе последователна санкционна верига през първата половина на годината и на 20 май Раул Кастро получи обвинения от голям съдебен състав в Маями за свалянето на двата самолета на „Brothers to the Rescue“ през февруари 1996 г. При това положение Колумбия не поема разход, съизмерим с този преди година, а се включва към линия, която вече преобладава в полукълбото.
Регионалните последици
Обявлението за посолствата е последната стъпка от завой, който произлиза от избирането на Есприеля. На 2 юли той се договори с Израел за възстановяване на двустранните отношения, скъсани от Петро на 1 май 2024 г. заради израелската офанзива срещу Хамас в ивицата Газа; договорката предвижда бърз обмен на посланици, взаимно премахване на визите и придвижване към откриване на посолство в Йерусалим. Петро реагира, наричайки преместването „максимална грубост към всички ислямски народи по света“. За външен министър беше определен Омар Була Ескобар, кариерен служител на ООН с мисии в Бразилия, Еквадор, Панама, Судан, Италия, Египет, Ирак, Етиопия, Сенегал и Белгия, който още на 9 юли потвърди затварянето на посолствата в Куба и Никарагуа и очерта „конструктивно“ отношение към Венецуела при временното президентство на Делси Родригес. Дневният ред е очертан, преди новият президент да е положил клетва.
Мандатът зад него обаче е тесен. На балотажа от 21 юни де ла Есприеля събра 12 960 166 гласа, или 49,66% срещу 12 708 312 гласа и 48,69% за сенатора от левия Пакто Историко Иван Сепеда – преднина от 252 000 гласа при 63,6% избирателна активност. Външната политика е сферата, в която президентът притежава най-широко самостоятелно правомощие и би могъл да задейства промяна без парламент, което обяснява защо тя се материализира първа. Същото прави и обръщането ѝ обратимо: сегашният завой отменя решения на предшественика, взети по същия ред и със същата лекота.
🇷🇺📞🇺🇸 Руският външен министър Сергей Лавров е предупредил на държавния секретар на САЩ Марко Рубио в телефонен разговор днес, призовавайки го за спешна евакуация на американските дипломати от Киев, съобщиха от руското външно министерство.
От американска страна няма незабавен коментар. Изявлението идва на фона на плановете на Кремъл, обявени по-рано днес, за нанасяне на нови удари по Киев, включително по неговите „центрове за вземане на решения“, и повторения призив към чуждите граждани и дипломати да напуснат града.
През уикенда руската армия изстреля десетки дронове и ракети по Украйна, убивайки 4-ма души, ранявайки десетки и нанасяйки щети във всички райони на украинската столица. Сред оръжията, използвани при ударите, е балистичната ракета със среден обсег „Орешник“, която според тях може да се движи с 10 пъти скоростта на звука и е способна да носи ядрени бойни глави. Масираният обстрел последва дни след като Русия обвини Киев в удар по професионален колеж в Старобилск, град в окупираната Луганска област, при който загинаха 21 души. В дните след удара в интернет изтекоха снимки, доказващи, че сградата на колежа се използва за обучение на пилоти на дронове от елитното звено „Рубикон“. Руският президент Владимир Путин заповяда на армията си да отвърне на удара.
„При настоящите обстоятелства Въоръжените сили на Руската федерация започват да нанасят системни удари по обекти на военно-промишления комплекс в Киев“, гласи изявлението на руското министерство на външните работи. „Ударите ще бъдат насочени както по центрове за вземане на решения, така и по командни пунктове... Предупреждаваме чуждите граждани, включително служителите на дипломатически мисии и международни организации, да напуснат града възможно най-скоро“, се добавя в текста.
„И дума не може да става за евакуация“
Русия вече призова чуждите граждани и дипломати да се евакуират от украинската столица по-рано през май, когато заплаши с тежки удари по центъра на града, в случай че Украйна наруши провеждането на военния парад на Червения площад по случай 9 май.
Западните дипломатические мисии отхвърлиха и двете заплахи. Говорител на френското външно министерство заяви в понеделник: „Свикнали сме със заплахите на Путин. И дума не може да става за евакуация“. Посланикът на Европейския съюз в Киев написа във Facebook: „Никъде няма да ходим“.
Украйна определи руските заплахи като „риторика“. „Сега казваме на нашите партньори, че не трябва да се поддават на целия този руски шантаж“, заяви украинският външен министър Андрий Сибига.
🇺🇸🤝🇻🇪 Кабинетът на временно изпълняващата длъжността президент на Венецуела Делси Родригес разреши за тази събота, 23 май, евакуационно учение на посолството на САЩ в Каракас, което включва контролиран прелет на два американски военни самолета над столицата и кацане в дипломатическия комплекс. В официално изявление Министерството на народната власт за външните работи определи дейността като част от „редовните протоколи за дипломатическа сигурност и защита“, канализирана от Дирекцията за протокол, имунитети и привилегии.
Учението пресъздава реакция на „медицински ситуации или катастрофални извънредни случаи“ и ще бъде проведено в координация с местните авиационни власти, отговорни за разрешението и надзора на полетите, и с други органи в протоколите за помощ и сигурност; местният клон на Червения кръст ще участва в евакуационния компонент.
Предоставеното разрешение е един от най-видимите оперативни жестове между двете страни след повторното отваряне на американското посолство в Каракас в началото на април и подновяването на дипломатическите връзки през март. Те бяха прекъснати през 2019 г. в пика на политическата криза в страната при първата администрация на Тръмп. Нормализацията напредна след операцията на 3 януари, при която Силите за специални операции на САЩ задържаха венецуелския президент Николас Мадуро в неговия комплекс Форт Тиуна в сърцето на Каракас и го прехвърлиха към ареста на Южния окръг на щата Ню Йорк.
Родригес пое временно президентския пост под политическо попечителство, координирано с Вашингтон, и още в първите седмици освободи политически затворници, отвори преговорите за сваляне на санкциите и прие диалог с Държавния департамент. На 1 април Службата за контрол на чуждестранните активи (OFAC) извади Родригес от списъка със санкционирани лица, стъпка, която легитимизира оперативно нейната роля и беше тълкувана във Вашингтон като признание, че преходът е контролиран от двете страни.
Самият формат на учението на 23 май е оперативен сигнал. Прелетът на американски военни самолети над венецуелската столица и кацането им в периметъра на посолството без военна реакция от страна на боливарския режим консолидира публично, че небето над града е де факто достъпно за американски авиационни активи под легален дипломатически чадър. За първи път след 2019 г. се установява и тренира физически коридор за евакуация на американски персонал по време на криза, без той да минава през трета държава или през морски маршрут. Включването на Червения кръст придава хуманитарна рамка, но не променя оперативната същност: учението стандартизира процедура, която може да се задейства при бързо влошаване на обстановката със сигурността – независимо от източника на риск – улична нестабилност в столицата, реакция на остатъчни лоялни към Мадуро структури в силовите ведомства или регионална ескалация.
Дейността в Каракас се развива успоредно с продължаващия натиск върху Хавана. На 14 май директорът на ЦРУ Джон Радклиф пристигна в кубинската столица и проведе разговори с министъра на вътрешните работи, шефа на разузнаването и Раулито Родригес Кастро – внук на Раул Кастро и висш служител на режима. Според официално изявление от службата на Радклиф, визитата е целяла да предаде позицията на президента Тръмп, че е готов да обсъжда сериозно въпроси в сферата на икономиката и сигурността „само ако Куба направи фундаментални промени“. Визитата съвпадна с пълно изчерпване на запасите от гориво на режима, верижни прекъсвания на тока и протести в няколко града. На 20 май Министерство на правосъдието на САЩ повдигна обвинителен акт срещу Раул Кастро по случая „Brothers to the Rescue“ от 1996 г., при който две американски граждански самолета бяха свалени над Флоридския проток – стъпка, която затваря петмесечна санкционна верига срещу Хавана и формализира правния натиск.
Седмица преди визитата на Радклиф, на 17 май, Axios публикува материал по класифицирани разузнавателни данни, според които Куба е придобила най-малко 300 камикадзе дрона от Русия и Иран от 2023 г. насам и обмисля варианти за удари по базата в Гуантанамо, бойни кораби на американския флот и Кий Уест. Москва нарече публикацията „измислица“ и я определи като елемент от информационна война. Хавана не отхвърли изрично, че разполага с такива системи – заместник-министърът на външните работи Карлос Фернандес де Косио заяви, че САЩ „фабрикуват предлози за военна агресия“, което беше прочетено във Вашингтон като косвено потвърждение. Комбинацията от енергиен колапс, физическо присъствие на ЦРУ в столицата, обвинителен акт срещу Раул Кастро и публичен наратив за ударни дронове свива пространството на Хавана да маневрира с външни доставчици и оставя на режима тясно поле – преговори при американски условия или ускорена дестабилизация.
В Боливия паралелно се разгръща сценарий с обратна посока. От началото на май шествия на привърженици на бившия президент Ево Моралес и опозиционни групи блокираха пътища към столицата Ла Пас, с искания за 20% увеличение на заплати, осигуряване на гориво и отмяна на Закон 1720 за ипотеките върху земя. След шестдневен преход през Андите хиляди протестиращи влязоха в столицата на 18 май; в центъра ѝ избухнаха експлозии от динамитни патрони, а полицията използва сълзотворен газ. На 20 май държавният секретар на САЩ Марко Рубио публикува изявление в подкрепа на правителството на Родриго Пас със заявление, че САЩ „застават недвусмислено зад легитимното конституционно правителство на Боливия“. Департаментът, заедно с останалите държави от инициативата „Shield of the Americas“, издаде съвместна декларация, в която описа блокадите като опит за „подкопаване на конституционния ред“ срещу демократично избрано правителство. Подкрепата за Пас оформя втора ос на администрацията на Тръмп в Латинска Америка – задържане на десни администрации в момент на вътрешепнатиск, успоредно с разглобяване на дългогодишните авторитарни структури в Каракас и Хавана.
Военно-оперативната проекция на Вашингтон в полукълбото вече разполага с три отделни инструмента в активен режим. В Каракас се завършва физическата инфраструктура за поддръжка на нормализирана администрация – посолство, авиационен коридор, протокол за извличане. В Хавана се удържа икономическият капак, докато се изгражда правен и разузнавателен лост – посещение на ЦРУ, обвинение срещу Раул Кастро, публичен дронов наратив. В Ла Пас се отбранява политически съюзническа администрация чрез реторичен и многостранен натиск, без разполагане на сили. Трите случая се различават като техника, но споделят рамка: преустройство на западното полукълбо около концентрични кръгове на лоялност към Вашингтон.
Външните доставчици на оръжие и политическа подкрепа за тези режими понасят странични ефекти. Иранската програма за продажба на безпилотни системи в полукълбото губи основната си входна точка, ако Хавана се пренареди или изпадне в открит конфликт. Руското присъствие в Латинска Америка беше структурирано около три опорни точки – Каракас, Хавана, Манагуа – от които първата вече е изгубена, а втората е под пряк натиск. Бразилия и Мексико, които използваха диалога с Каракас и Хавана като инструмент за регионално балансиране, се оказват без посредници и пред бинарен избор – съгласие с американската рамка или фронтално противопоставяне без партньори в северната част на Южна Америка.
Прецедентите за този тип сигнализация през учение са документирани. Стандартизираните военни процедури около американските посолства в Панама през 1989 г., непосредствено преди операция „Just Cause“, установиха модел, при който дипломатическата сигурност тренира открито своя извличащ компонент дни преди по-широка интервенция. Аналогията не е тъждество – Венецуела вече има координирано с Вашингтон правителство – но самата форма на учението е известна на оперативните анализатори като предкризисен инструмент. В случая на Каракас той функционира двойствено: едновременно като жест на нормализация (Венецуела разрешава, не блокира) и като подготовка за сценарий, в който нормализацията се развали отвътре.
Тройката от събития – учението в Каракас, визитата в Хавана, изявленията за Ла Пас – образува звената на единна оперативна логика, а не съвпадение в календара. Каракас демонстрира довършването на първата фаза: смяна на режима, нормализация, физическо присъствие. Хавана е във втората фаза: икономическо удушаване, разузнавателен канал, правен инструмент. Ла Пас илюстрира третата фаза: консолидация на съюзническа администрация под натиск отвътре. Учението на 23 май не е външно събитие към тази верига; то е нейната видима част в столица, която само преди пет месеца беше столица на противника, и установява материалния шаблон, по който Вашингтон ще оперира в западното полукълбо през втората половина на 2026 г.
🇺🇸🇺🇦 Действащият посланик на САЩ в Украйна Джули Дейвис напуска поста, след като беше назначена на него преди по-малко от година, съобщи Държавният департамент на САЩ. Решението идва на фона на забуксували мирни преговори и нарастващи разногласия между Киев и администрацията на Тръмп относно политиката на Белия дом във връзка с войната в Украйна.
Според публикация на Financial Times, позоваваща се на неуточнени източници, Дейвис е била разочарована от позицията на Тръмп във връзка с подкрепата за Украйна. Държавният департамент отхвърли твърденията и заяви, че Дейвис се пенсионира по лични причини.
Тръмп оказва силен натиск върху властите в Киев за постигане на мирно споразумение с Русия и настоява, че Украйна може да направи териториални отстъпки, за да бъде постигнат договор. Досега обаче преговорите за спиране на военните действия се намират в застой, а администрацията насочва вниманието си към конфликта с Иран.
„Не е вярно твърдението, че посланик Дейвис подава оставка заради разногласия с Тръмп. Тя ще продължи с гордост да отстоява политиката на президента Тръмп, докато напусне Киев през юни, за да се пенсионира от департамента“, заяви говорителят Томи Пигът.
Дейвис, която оглавява посолството в украинската столица като временно изпълняващ длъжността, заема поста шарже д'афер, без да е получила утвърждение от Сената за официален мандат на посланик. По-рано тя беше посланик на САЩ в Кипър.
През май 2025 г. Дейвис замени на поста своята предшественичка Бриджет Бринк, назначена от президента Джо Байдън, която в момента е кандидат на Демократическата партия за място в Конгреса. По думите ѝ тя е развила сериозни тревоги относно политиката на Тръмп за „умиротворяването“ на Русия и начина, по който той „оказва натиск върху жертвата – Украйна“.
От встъпването си в длъжност през януари 2025 г. президентът Тръмп многократно е обвинявал Украйна за руската инвазия, започнала преди повече от четири години, и поддържа обтегнати отношения с украинския президент Володимир Зеленски.
🇨🇳🤝🇺🇸 Снимка от 2005 г. показва военнослужещ от Корпуса на морската пехота на САЩ и негов колега от Народната освободителна армия на Китай позиращи рамо до рамо пред бронирана машина някъде в Ирак.
Кадърът е необичаен, тъй като Китай не участва в коалицията, нахлула в Ирак през 2003 г. и открито се обяви против интервенцията заедно с Франция, Германия и Русия, отказвайки да изпрати войски без мандат на ООН.
Присъствието на китайски военнослужещ в Ирак най-вероятно е свързано с дипломатическо обяснение. Китай отвори повторно посолството си в Багдад през юли 2004 г. – едва две седмици след предаването на властта на временното правителство на Ирак, по данни на Jamestown Foundation.
За охраната на китайските дипломатически мисии в рискови зони като Багдад и Кабул бяха разгърнати сили на Въоръжената народна полиция (PAP) и специални сили на НОАК. Китайският военен на снимката вероятно е бил част от охраната на посолството или военен аташе – стандартна практика за дипломатически мисии в зони на конфликт.
Кадърът придобива допълнително значение през призмата на днешните двустранни отношения между Китай и САЩ. През 2005 г. те поддържаха действащи военни контакти и дори провеждаха съвместни учения за борба с тероризма. Две десетилетия по-късно отношенията между въоръжените сили на двете страни са в най-ниската си точка от десетилетия, военната комуникация е многократно прекъсвана, а Тихият океан се превърна в арена на стратегическо съперничество. Снимката остава като свидетелство от момент, в който двамата най-мощни военни съперници на XXI век все още стояха от една и съща страна на бариерата.
🇦🇪🇸🇾 Обединените арабски емирства осъдиха това, което определиха като „безредици, вандализъм и нападения" пред посолството на страната и резиденцията на ръководителя на дипломатическата мисия в Дамаск.
В изявление министерството на външните работи на ОАЕ призова Сирия да изпълни своите задължения за подсигуряване на сигурността в периметъра на посолството и персонала му, да разследва инцидента и да подведе извършителите под отговорност.
Репортер на Ройтерс разказа за десетки протестиращи, събрали се пред посолството на ОАЕ в сирийската столица по обяд вчера, като някои от тях скандирали „ционисткото посолство".
Служител от силите за сигурност заяви, че инцидентът е възникнал, след като част от протестиращите се откъсват от по-голяма демонстрация в подкрепа на Палестина, провеждана на близкия площад „Омаяди", и е опитала да нахлуе в посолството.
„Силите за вътрешна сигурност ги възпряха и овладяха ситуацията", каза служителят, говорил при условие за анонимност, тъй като не е упълномощен да дава изявления пред медиите.
Сирийското външно министерство не се позова пряко на инцидента, но посочи в официално съобщение, че заема „твърда и непоколебима позиция" срещу всяко нападение и опит за приближаване до дипломатически мисии и посолства.
Демонстрации срещу Израел се провеждат из цяла Сирия, след като тази седмица Кнесетът прие закон, въвеждащ смъртно наказание за палестинци, осъдени за смъртоносни терористични атаки.
ОАЕ нормализира отношенията си с Израел с Авраамовите споразумения от 2020 г. въпреки че на моменти отношенията остават обтегнати през последните години.
🇷🇺⚔️🇬🇧 Федералната служба за сигурност (ФСБ) на Руската федерация изгони британски дипломат по обвинение в шпионска дейност, анулирайки акредитацията му и нареждайки му да напусне страната в срок от две седмици.
Според изявление в руските държавни медии, дипломатът е „предоставил невярна информация за себе си“ при кандидатстване за влизане в страната и се е опитал да събира данни за руската икономика по време на неформални срещи.
В изявление ФСБ посочи, че е разкрила „недекларирано разузнавателно присъствие“ и обвини дипломата в „извършване на разузнавателна и подривна дейност, която застрашава сигурността на Руската федерация“, според репортаж на Sky News, позовал се репортажи в руски медии.
Министерството на външните работи в Москва съобщи, че най-висшият дипломат на Обединеното кралство в страната Данае Долакия е била привикана във връзка с инцидента, като изгоненият дипломат „съзнателно е предоставил невярна информация за себе си при подаване на документи за влизане в страната ни“.
В изявлението се добавя, че руските власти са установили връзки между лицето и разузнавателните служби на Обединеното кралство и „доказателства за неговото участие в подривна разузнавателна работа у нас“.
Руски официални лица отправиха предупреждения за евентуални последствия, ако напрежението ескалира допълнително.
„Специално се подчерта, че Москва няма да толерира дейност на недекларирани служители на британското разузнаване в Русия и нашата безкомпромисна позиция по този въпрос ще продължи да бъде формулирана в съответствие с интересите на националната сигурност“, гласи изявлението. „Освен това беше отправено предупреждение, че ако Лондон ескалира ситуацията, руската страна веднага ще реагира по съответния начин.“
Това не е първият случай, в който напрежението по оста Москва-Лондон ескалира заради обвинения в шпионаж.
Както съобщи Ройтерс на 15 януари, Русия назова изгонения дипломат като Гарет Самюъл Дейвис, втори секретар на британското посолство в Москва, и направи твърдение, че същият е действал под прикритие за британското разузнаване. ФСБ посочи, че той е недеклариран шпионин и му нареди да напусне страната в рамките на две седмици.
Обединеното кралство отхвърли обвиненията, определяйки ги като „злонамерени и неоснователни“, и заяви, че подобни твърдения подкопават условията, необходими за функционирането на дипломатическите мисии.
Междувременно служител в Министерство на националната отбрана на Полша беше арестуван във връзка с подозрения в сътрудничество с руското и беларуското разузнаване. Задържаният е 60-годишен мъж, който се е присъединил към ведомството през 90-те години, където заема няколко ръководни позиции на средно ниво, включително в отдела за стратегия и планиране.
🇮🇶🇺🇸 За поредна вечер иракската столица Багдад е разтърсена от поредица експлозии в Зелената зона, където се намира американското посолство, докато бързо ескалиращата война между САЩ, Израел и Иран продължава да се разраства.
„Наблюдавахме дейност на дронове тук, в Зелената зона на Багдад, където се намира посолството на САЩ... разбрахме, че два дрона са били прехванати, докато третият е изчезнал от радарите“, съобщи Асед Байг от Al Jazeera от столицата във вторник вечерта.
Източници от службите за сигурност заявиха пред агенция Ройтерс, че най-малко три експлозивни дрона са насочени и към американски дипломатически обект близо до международното летище, което е задействало системите за противовъздушна отбрана C-RAM.
Байг сподели, че е чул поредица от силни експлозии и че отломки са паднали из целия град, причинявайки „щети по прозорци и инфраструктура“ в университетски комплекс в квартал Ал Дура.
Пожар е избухнал и близо до Централната банка в област Ал Джадрия, където „отломки от въздушен обект“ са паднали в близост до главните порти на сградата, добави Байг, цитирайки иракските власти.
Към момента няма данни за жертви от атаките във вторник, които са част от ескалиращия цикъл на насилие между американските сили и иракските милиции, свързани с Техеран.
Напрежението се покачи ден след като четирима души загинаха при въздушен удар по сграда, използвана като щаб от Силите за народна мобилизация (PMF), в които влизат няколко фракции, финансирани от Иран. Съобщава се, че в сградата са пребивавали ирански съветници.
PMF, известни на арабски като Хашд ал-Шааби, са коалиция от предимно шиитски милиции, създадено през 2014 г., за да спрат светкавичното настъпление на Ислямска държава, а днес поне официално влизат в състава на силите за сигурност на Ирак.
Байг отбеляза, че ударите демонстрират „постоянната заплаха“, пред която са изправени иракчани.
„Напрежението не стихва. Но истинският въпрос е, че някои от тези дронове се изстрелват от вътрешността на Багдад, което повдига сериозни въпроси относно сигурността“, каза той.
Журналистът допълни, че е имало атаки и срещу Ербил, столицата на автономния кюрдски регион на Ирак, където щабът на иранска кюрдска опозиционна група е била мишена на дронове. Той също така съобщи, че САЩ са нанесли въздушни удари срещу племенна среща в провинция Анбар, а отломки са паднали върху земеделски земи близо до град Мосул.
🇺🇸🚀🇮🇶 Посолството на САЩ в Ирак е подложено на продължителен обстрел с ракети и дронове, докато средствата за противовъздушна отбрана са били активирани, за да отразят атаката в „Зелената зона“ в Багдад.
Източник от службите за сигурност заяви пред Shafaq News, че в района на посолството са били чути сирени за въздушна тревога и звуци от прехващане на снаряди, след като към дипломатическия комплекс са били изстреляни снаряди. Към момента няма потвърдена информация за размера на щетите и евентуални жертви.
Това се случва броени минути след серия удари срещу посолството, нанесени от четири дрона, и няколко часа след като безпилотен апарат порази горната ограда на хотел „Рашид“ в „Зелената зона“, без да доведе до сериозни щети и пострадали.
Говорителят на иракския главнокомандващ Сабах ал-Нуман описа ударите, насочени към петролното находище „Маджнун“, международния хотел „Рашид“ и седалището на посолството на САЩ, като „терористични атаки“ и сподели, че премиерът Мохамед Шия ал-Судани е наредил на силите за сигурност и службите за разузнаване незабавно да открият извършителите.
Атаките започнаха малко след като влиятелната групировка Катаиб Хизбула обяви смъртта на своя командир Абу Али ал-Аскари, без да предостави други подробности за обстоятелствата около кончината. Аскари беше определян като шеф по сигурността на милицията и говорител, отговорен за издаване на всички ключови изявления от името на организацията.
Първоначално Министерството на вътрешните работи на Ирак съобщи, че „снаряд е паднал върху покрива на хотел ал-Рашид“, преди да уточни, че става дума за дрон. Не беше уточнено дали самата сграда е била цел на атаката.
„При инцидента няма жертви или материални щети“, се добавя в изявлението.
Улицата, водеща към хотела, в който се помещават няколко дипломатически мисии, беше блокирана от засилено присъствие на сили за сигурност, пожарни коли и линейки, предава кореспондент на АФП. Свидетели докладваха за пожар на покрива на хотела в силно укрепената „Зелена зона“, където се намират редица посолства, както и държавни институции.
Ирак сякаш беше върнал относително чувството за стабилност след години на конфликти, но беше въвлечен неволно в настоящата война в Близкия изток, след като дълго време е арена на прокси сблъсък между САЩ и Иран. От самото начало на ескалацията удари, приписвани на САЩ и Израел, взеха под прицел влиятелните шиитски милиции в страната, подкрепяни от Иран, които ежедневно поемаха отговорност за удари по американските интереси в Ирак и региона.
Атаки с дронове и ракети бяха насочени и към различни петролни находища и други съоръжения. През деня в понеделник два дрона удариха южното находище „Маджнун“, което вече е преустановило производството, при което единият от тях е поразил комуникационна кула, съобщи говорител на министерството на петрола.
Източник от сферата на сигурността посочи, че вторият дрон е ударил офиси на американска фирма, работеща на самия обект. В отделен инцидент на запад осем иракски бойци от бивша паравоенна коалиция загинаха при удари близо до границата със Сирия.
Бойците са принадлежали към Хашд ал-Шааби (Сили за народна мобилизация), които понастоящем са част от редовната армия на Ирак.
Говорителят ал-Нуман осъди „атаката срещу официална сила, действаща под командването на главнокомандващия въоръжените сили“ и го определи за „груба агресия срещу суверенитета на държавата“.
Шиитските милиции разполагат с бригади в състава на Хашд ал-Шааби, които формално действат под командването на иракската държава. Реалността обаче е далеч по-сложна. Част от тези милиции поддържат паралелни командни структури, силна идеологическа и оперативна връзка с Техеран и често действат сами, извън държавен контрол.
Това култивира многопластова и сложна среда, където се преплитат държавни структури, полуофициални сили и автономни милиции, превръщайки Ирак в трудно управляема сцена на остри вътрешни противоречия и външно влияние, където отговорността за подобни атаки остава неясна и размита.
🇺🇸🇮🇱 Посланикът на САЩ в Израел Майк Хъкаби е информирал служителите на посолството, че ако желаят да напуснат страната, трябва да го направят ДНЕС.
Ако някой от служителите или членовете на техните семейства иска да замине, той „трябва да го направи ДНЕС“, пише Хъкаби в имейл, изпратен тази сутрин в 10:24 часа местно време, според информация на The New York Times.
Призивът на посолството към служителите, чието присъствие не е спешно необходимо, да напуснат Израел „вероятно ще доведе до голямо търсене на самолетни билети днес“, пише той. „Фокусирайте се в намиране на място до всяка една дестинация, от която след това можете да продължите към Вашингтон, но приоритет номер едно ще бъде бързото излизане от страната.“
The New York Times посочва, че съдържанието на имейла е потвърдено от трима източници.
„Няма нужда от паника, но за тези, които желаят да напуснат, е важно да планират заминаването си по-скоро, отколкото по-късно“, написал Хъкаби.
🇱🇧✈️🇺🇸 Държавният департамент на САЩ изтегля служителите на правителството, чието присъствие не е от критично значение, и техните роднини от посолството в Бейрут. Това съобщи Ройтерс, позовавайки се на висш представител на департамента, посочил като причина нарастващите опасения от военен конфликт с Иран.
„Непрекъснато оценяваме средата за сигурност и въз основа на последния ни анализ преценихме, че е разумно да намалим присъствието си до най-необходимия персонал“, заяви служителят, пожелал анонимност.
„Посолството остава оперативно с основен състав на място. Това е временна мярка, предназначена да гарантира безопасността на нашите служители, като в същото време запазим способността си да работим и да съдействаме на американските граждани“, добави той.
Източник от посолството уточни, че са евакуирани 50 души, докато служител на летището в Бейрут посочи, че 32-ма служители на мисията, заедно с членове на техните семейства, са отпътували от летището в понеделник.
САЩ разгърнаха един от най-мащабните си военни контингенти в Близкия изток за последните десетилетия, след като миналия четвъртък президентът Доналд Тръмп предупреди, че „ще се случат наистина лоши неща“, ако не се стигне до споразумение за решаване на дългогодишния спор около ядрената програма на Техеран. От своя страна Иран заплаши да удари американските бази в региона, ако бъде нападнат.
„В случай че служители на спешни позиции желаят да напуснат поста, моля, прегледайте алтернативни варианти за запълване на тези позиции и се консултирайте с изпълнителния офис на вашето регионално бюро“, се казва във вътрешна телеграма на департамента относно изтеглянето, цитирана от Ройтерс.
Държавният департамент актуализира препоръките за пътуване до Ливан, повтаряйки своето предупреждение към американските граждани да отменят пътуванията до страната. За оставащия персонал на посолството са въведени ограничения за лични пътувания без предварително разрешение, като се посочва, че може да бъдат наложени още по-строги рестрикции „с малко или без предизвестие поради повишени проблеми със сигурността или заплахи“.
Американските интереси в Ливан бяха мишена на множество терористични атаки по време на гражданската война в страната (1975–1990). Тогава САЩ посочиха подкрепяната от Иран шиитска групировка Хизбула като отговорна за атаки, включително самоубийствения атентат от 1983 г. срещу щаба на морската пехота в столицата Бейрут, при който загинаха 241 военнослужещи, и атаката срещу посолството същата година, отнело живота на 49 служители.
🇷🇺🇰🇷 Няколко дни преди четвъртата годишнина от руската инвазия в Украйна на 24 февруари, на сградата на посолството на Руската федерация в Сеул беше разпънат голям транспарант: „Победа будет за нами“, което предизвика дипломатическо напрежение и искане от властите в Южна Корея за премахването му – отказано от руската дипломатическа мисия.
Сутринта на 21 февруари плакатът, поставен на фасадата на руското посолство, се виждаше ясно от площада пред Първата методистка църква „Чунгдонг“. Банерът с дължина около 15 метра е изработен с руския трикольор за фон. Фразата е била широко използвана в Съветския съюз по време на Втората световна война, а наскоро беше приета като израз за оправдаване на агресивната война в Русия. Необичайно е дипломатическа мисия в центъра на Сеул да излага лозунг с призив за победа в нападателна война, възмущават се местни дипломати.
За да се провери дали подобни банери съществуват в руски посолства в други страни със статут, сходен с този на Южна Корея, беше направена проверка в Токио на същия ден. Към 21 февруари в руското посолство в Япония не са открити плакати, свързани с войната. Подобни банери не са видни в руските дипломатически мисии във Франция, нито в комунистически държави като Китай или Виетнам.
В столицата на Южна Корея нарастват критиките, че „излагането на лозунг за победа в агресивна война в сърцето на друга държава е съществено нарушение на дипломатическите конвенции“. Европейски дипломати са изразили тревога пред Министерството на външните работи на Южна Корея относно транспаранта.
„Благодарност към севернокорейските войски“ пред южнокорейски журналисти
Проблемът не се ограничава само до плаката. По време на брифинг с журналисти в посолството на 11-и, руският посланик Георгий Зиновиев заяви: „Русия не пренебрегва огромния принос на войските от Северна Корея относно освобождаването на южните райони на Курск от украинските сили и западните наемници“, като добави:
„Няма да забравим величието на севернокорейските воини“.
Публичният израз на благодарност към Северна Корея пред местните медии е безпрецедентен ход за посланик в Сеул. Корейската народна армия, воюваща в Украйна, придобива боен опит и усвоява редица модерни технологии за дронове, които след завръщането им биха могли да застрашат сигурността на Юга, особено при разполагане по Демилитаризираната зона (DMZ).
Въпреки тези опасения, публичната благодарност към Пхенян се тълкува като безразсъдно изказване. Зиновиев подчерта също, че договорът за „всеобхватно стратегическо партньорство“, подписан през юни 2024 г., е извел двустранните отношения на нов етап – пряко послание към обществото в Южна Корея за засилващото се военно сътрудничество с КНДР.
Предупреждението на МВнР и ограниченията на Виенската конвенция
Властите в Южна Корея заявиха, че банерът и думите на посланика са „преминали границата“. Министерството на външните работи предупреди, че „няма да се толерира Русия, която е нарушила Устава на ООН, да изразява гласно позиция за незаконна война върху стените на своето посолство“. Подобни лозунги провокират обществеността и вредят на двустранните отношения, а предвид наличието на украинско посолство в Сеул, това създава излишно дипломатическо напрежение. Въпреки искането за премахване, руската страна е отговорила с категоричен отказ, а местните власти не могат да го отстранят принудително поради Виенската конвенция, по силата на която всички дипломатически мисии имат гарантирана неприкосновеност.
Русия планира нов провоенен митинг
Анализатори смятат, че Русия тества границите на търпение на правителството на Южна Корея. По повод третата годишнина от инвазията миналата година Русия проведе митинг в подкрепа на войната пред църквата „Чунгдонг“, а посланик Зиновиев разкритикува Запада и нарече инвазията „край на еднополюсната ера“.
Според информация на социалния екип на вестника, посолството вече е уведомило полицията за намерение да проведе подобен митинг и за четвъртата годишнина утре. Русия не е организирала публични прояви през първите две години, което подсказва за ескалация на действията в последно време.
Пасивният отговор на Южна Корея окуражава Русия
Експерт по руските въпроси отбеляза: „Правителството на Ли Дже Мьонг се стреми да избягва конфронтация с Русия в името на дългосрочни проекти за жп линии и газопроводи, които свързват двете Кореи и Русия – изглежда Москва е забелязала това“. В дипломатическите среди се питат: „Колко неуважително трябва да се отнася Русия към Южна Корея, за да действа по този начин?“.
Мнозина критикуват остро пасивния подход на Сеул. Дори след като Русия възстанови военния си съюз с КНДР, правителството запазва сдържан тон. Когато през декември 2024 г. чужди медии съобщиха, че Москва е посочила списък с ключови индустриални обекти за мишени при евентуален конфликт, властите в Сеул единствено заявиха, че „следят ситуацията сериозно“. За разлика от Япония, която публично оповестява протестните ноти и призовава руския посланик пред камерите, Южна Корея предпочита дискретни срещи.
„Докога Русия ще пренебрегва Южна Корея?“
От началото на мандата на президента Ли Дже Мьонг честите визити на депутати и бизнес лидери в руското посолство се посочват като проблематични. Макар дипломатическият обмен да е нужен, международният имидж на страната страда от кадри на официални лица, вдигащи наздравици с руския посланик по време на война. Бивш посланик в Русия сподели, че е отказал покани за събития, тъй като дори едно ръкостискане с представители на държава агресор може да доведе до сериозни недоразумения.
Стабилното управление на отношенията с Москва е важна задача, но само при взаимно уважение. Поставянето на банери за победа в инвазивна война и възхваляването на участието на Северна Корея във войната трудно могат да бъдат сметнати като уважително поведение. Остава да се види как правителството на Ли Дже Мьонг ще реагира на тези провокативни действия.
Кенийска полиция пази пред посолството на САЩ в Порт о Пренс, Хаити, докато въоръжени банди предизвикват безредици в близките райони, 5 юли 2024 г. 📸 Снимка: Guerinault Louis/Anadolu via Getty Images
🇺🇸🇭🇹 Американските морски пехотинци, изпратени в Хаити, за да защитават посолството от нападения на улични банди, са изправени пред мрачна реалност: все попадат под обстрел от оръжие на американските военни.
Хаити не произвежда оръжия и от 2022 г. се намира под оръжейно ембарго, но страната буквално плува в леко стрелково оръжие – пистолети и автомати. Според Сметната палата на американското правителство 90% от оръжията, използвани за престъпления в Хаити, идват от Съединените щати.
И не става дума само за обикновени пистолети. При хаотична престрелка в покрайнините на Порт о Пренс по-рано този месец, полицията уби седем членове на банда и конфискува снайперска пушка Barrett M82 калибър .50, произведена в Тенеси.
„Това е истинско военно оръжие. Обсегът му е над 1,5 км. Може да сваля хеликоптери и да пробива стоманобетон. Цената му е около 10 000 долара. Това не е оръжие, което някой законен собственик би купил, за да защитава дома си или да ходи на лов за елени“, обясни Джонатан Лоуи, ръководител на Global Action on Gun Violence – организация, работеща с чужди правителства, за да спре потока американски оръжия.
И въпреки това в повечето американски щати всяко 18-годишно момче с чисто досие може да си го купи без проблем. Още през тази година разследващите от Министерство на вътрешната сигурност в Маями отчитат „значителен скок“ на трафика на оръжия към Хаити и Карибите – включително снайперски пушки, бойни пушки калибър .308 и поне една картечница с лентово подаване.
Хаосът в Хаити, където бандите вече контролират над 85% от столицата и принудиха 1,4 млн. души да напуснат домовете си, съвпада с момент, в който Вашингтон наводнява южната част на Карибите с военна техника под претекст, че се бори с наркотрафика и оказва натиск върху Венецуела.
За много лидери в региона обаче проблемът не е Венецуела, а американските оръжия. От 10 страни и територии с най-високо ниво на убийства на глава от населението в света 8 са в Карибския басейн, сочат данни на Световната банка. Това не е случайност, казва Лоуи.
„САЩ са единствената страна в света, която едновременно е най-големият производител и търговец на цивилно леко стрелково оръжие и има едни от най-слабите закони за контрол над него“, обяснява той. „Получава се перфектната буря, която прави живота на трафикантите изключително лесен.“
Жозеф Харолд Пиер, икономически и политически анализатор от Хаити, остана блокиран в Кап-Айсиен, защото вътрешните полети тази седмица бяха спрени, след като банди обстрелваха местен пътнически самолет.
Той казва, че много хаитяни обвиняват САЩ, за това, че позволяват оръжията да влизат в страната, но местните власти също имат вина. Една американска пушка в Хаити може да бъде продадена на 50 пъти по-висока цена от тази в Щатите – печалба, която корумпира цялата индустрия и политиката, обяснява Пиер.
В понеделник Държавният департамент на САЩ наложи визови санкции на Фриц Алфонс Жан, член на преходния президентски съвет на Хаити, „за подкрепа на банди и други престъпни организации“. Жан отрича обвиненията, но той е само един от десетките бизнесмени и политици, обект на санкции през последните години заради предполагаеми връзки с престъпни групи
„Основният проблем не са самите оръжия, а липсата на политическа воля да бъдат контролирани“, казва Пиер.
Някои държави се опитват да се изправят срещу потока на оръжие от север. През 2021 г. Мексико пусна иск срещу оръжейни производители за 10 млрд долара по обвинение, че подхранват епидемия от насилие в страната. Тази година Върховният съд на САЩ отхвърли иска, позовавайки се на закон от 2005 г., който защитава оръжейните фирми от подобна отговорност.
Лоуи смята, че е крайно време САЩ да затегнат контрола върху производители и търговци, които умишлено пренебрегват сигнали за очевидни нередности. Около 5% от американските дилъри на оръжие снабдяват 90% от оръжията, използвани за престъпления, казва той.
„Ако дилърите, които съзнателно захранват престъпния пазар, бъдат реформирани или затворени, тръбопроводът за престъпни оръжия може драстично да се свие“, обяснява Лоуи. „Да гониш само единични подставени купувачи и трафиканти е като да играеш „удряй къртицата“ – безкрайно.“
Докато насилието продължава, Вашингтон подкрепя план на ООН за изпращане на 5500 души „сила за потушаване на бандите“ в Хаити, с надеждата да се създадат условия за отдавна отлаганите общи избори догодина.
Уязвимостта на ситуацията стана ясна на 13 ноември, когато американски морски пехотинци, които охраняват посолството, влязоха в престрелка с членове на банди. Нямаше ранени сред войниците, но посолството обяви, че ще поиска подкрепления, за да обезпечи дипломатическия комплекс, който и преди е бил мишена на нападения.
„Ако проведем избори при сегашните условия, положението само ще се влоши още повече“, казва Пиер. „Трябва да намерим изход от този омагьосан кръг на несигурност.“
🇵🇱⚠️🇧🇾 Преминаването през граничните пунктове между Полша и Беларус е възстановено от днес, според изявление на полското министерство на вътрешните работи и администрацията. Мярката следва разпореждане два дни по-рано, според което се изменя наредбата за временно спиране или ограничаване на граничното движение на определени пунктове.
За придвижване на пътници към Полша е отворен единствено пунктът Тереспол–Брест, а трафикът на товарни камиони се осъществява през граничен пункт Корощин (Кукурики) – Козловичи.
Посолството на Полша в Минск предупреди, че въпреки възстановеното движение, пътуванията до Беларус са изключително рискови поради ескалиращото напрежение и военните действия в региона, за което свидетелстват многото случаи на произволни арести на полски граждани. Министерството на външните работи съветва да се избягват всякакви пътувания до страната.
В случай на рязко влошаване на обстановката или затваряне на границите евакуацията може да бъде затруднена или невъзможна. МВнР отправя призив към гражданите, разположени на територията на Беларус, да напуснат незабавно страната с някое от наличните търговски и частни средства.
Знамената на САЩ и Косово се развяват от пилони в центъра на косовската столица Прищина. 📸 Снимка: Ferdi Limani/Getty Images
🇺🇸⚔️🇽🇰 Съединените щати обявиха, че прекратяват стратегическия диалог с Косово, посочвайки действията на служебното правителство като причина за повишаващото се напрежение и нестабилност в малката балканска държава.
Седем месеца след парламентарните избори през февруари Косово все още няма действащ парламент, тъй като воденото от премиера Албин Курти управляващо ляво движение „Самоопределение“ (Vetevendosje!), отказва да приеме, че новият заместник-председател на парламента трябва да бъде представител на сръбското етническо малцинство, от партията „Сръбски списък“ (Srpska Lista).
Партията на Курти заяви, че отхвърля сръбската партия и издигнатите от нея кандидати заради близките ѝ връзки с Белград и президента на Сърбия Александър Вучич, които според него създават и поддържат паралелна власт в северната част на Косово, където живеят повечето етнически сърби.
В петък американското посолство в Прищина заяви, че Вашингтон е решил за неуточнен период от време да спре „планирания стратегически диалог“ с Косово заради опасения относно действията на служебното правителство.
Според посолството тези действия са ограничили „възможността на Съединените щати да работят продуктивно с Косово по общи приоритети“.
Конституцията на Косово предвижда двамата заместник-председатели на парламента да бъдат от етническите малцинства в страната, включително един представител на сръбското малцинство. Партията Srpska Lista, която спечели 9 от 10 места, запазени за малцинството, предложи кандидат за заместник-председател, но партията на Курти отказва да го приеме.
Без излаз на море и с население от 1,6 милиона души, Косово има малцинство от 5-6% етнически сърби, макар че много от тях отказаха да участват в последното официално преброяване, според което те възлизат на 2,3% от населението.
Без нов парламент депутатите не могат да гласуват за ново правителство, което е необходимо не само за управление на икономиката и другите услуги, но и за продължаване на 14-годишните преговори за нормализация със Сърбия, които в последните месеци са блокирани.
Вашингтон е основен съюзник и ключов играч в развитието на Косово. През 1999 г. силите на НАТО изтласкаха въоръжените сили и властите на Сърбия от тогавашната автономна област Косово и Метохия. Косово обяви своята независимост от Сърбия през 2008 г. и повечето западни държави признаха суверенитета ѝ, но не и Сърбия и нейните съюзници Русия и Китай.
Говорителят на правителството Перпарим Криезиу защити позицията на администрацията във Facebook, посочвайки прокси структурите на Белград като проблема на Косово, или както той каза — със сръбските структури в Косово, а не със сръбските граждани на Косово.
„Ние никога не сме приравнявали сръбските граждани в Косово с незаконните и паралелни структури на Сърбия в Косово“, подчерта той.
Президентът на Косово Вьоса Османи заяви, че съжалява за решението на САЩ и ще продължи да работи в тясно сътрудничество с Вашингтон — ход, който е тълкуван като опит да покаже отделната си позиция от правителството на Курти.
„Партньорството ни със Съединените щати не е само гаранция за настоящето, но и най-сигурният компас към бъдещето“, каза тя.
