Руско вето слага край на 35-годишната мисия на ООН в Западна Сахара

Индонезийски миротворец от мисията на ООН за референдум в Западна Сахара (MINURSO) се готви да влезе в превозно средство от мароканската страна на граничния пункт с Мавритания в Гергера, Западна Сахара. (Fadel Senna/AFP)

🇺🇳⚖️ Мисията на ООН в Западна Сахара приключва дейността си след 35 години. Съветът за сигурност не поднови мандата ѝ, а единственото предложение с мнозинство беше блокирано от руско вето. На 1 ноември генералният секретар Антониу Гутериш обяви, че Мисията на ООН за референдум в Западна Сахара (MINURSO) влиза във фаза на ликвидация и нейната техника се връща в държавите, които са я изпратили. Мароко, което претендира за територията, приветства края на операцията, която Кремъл твърдеше, че защитава. Фронтът „Полисарио“, подкрепян от Алжир, който води борба за независима държава, изрази тревога и отправи благодарности към Русия в същото комюнике.

Вотът беше проведен на 30 октомври, ден преди мандатът да изтече. Американският проект получи 11 гласа „за“, а Китай, Пакистан и Сомалия се въздържаха. Само Русия даде своя глас за „против“ и като постоянен член блокира приемането на проекта, който предвижда удължен мандат на MINURSO до 31 октомври 2027 г. От 1 ноември 2026 г. обаче мисията трябваше да се преименува на Мисия на ООН в Западна Сахара без да има думата „референдум“. Мароканското предложение за автономия беше отбелязано като „единствената основа“ на по-нататъшни разговори. Генералният секретар трябваше до 30 януари 2027 г. да отправи свое предложение за нова структура на мисията, а Съветът заяви своето намерение тогава да реши бъдещето ѝ. Веднага след това Русия внесе предложение от една страница за техническо удължаване на мандата с една година. За него гласуваха само Русия, Китай и Сомалия. САЩ гласуваха против, а 11 членове се въздържаха. Предложението не събра дори 9-те гласа, нужни за приемане.

Спорът се концентрира върху една буква. Американският посланик Майк Уолц изреди оценки на генерални секретари и пратеници на ООН от средата на 90-те години насам, според които референдум няма да бъде проведен. После каза, че „някои членове на този съвет използваха ветото си, за да запазят в името буквата R за референдума, който ООН от десетилетия дори не се готви да проведе“. Василий Небензя, постоянният представител на Руската федерация, отвърна с думите, че „привидно безобидно заличаване на една буква от името на мисията на практика не може да се разглежда иначе освен като предателство към интересите на обитателите на лагерите в Тиндуф“ – алжирски град, край който живеят сахарските бежанци. Той описа руския глас като „вето за спасение“. След като собственият му проект не беше приет, Небензя каза, че това е бил „последният шанс да се запази присъствието на ООН в Западна Сахара“. Той „поздрави“ онези, които не са го подкрепили, с „политическото убийство“ на MINURSO.

Ветото беше обявено за спасително, а Рабат веднага го превърна в довод. Още на 30 октомври Кабинетът на Кралство Мароко описа изхода като „важно развитие и значима стъпка към окончателното закриване на досието за мароканската Сахара в ООН“. Според изявлението персоналът, превозните средства, техниката и символите на MINURSO би трябвало да напуснат „през следващите дни“. В изявлението се посочва също, че въпросът трябва да излезе от дневния ред на Съвета, а редовните заседания, докладите на генералния секретар и брифингите на личния му пратеник „вече нямат основание“. Политическият процес под егидата на ООН, според кабинета, „се оказва спрян“. Мароко посочи, че остава „твърдо обвързано с примирието“. Министърът на външните работи Насер Бурита заяви пред държавните медии, че буквата R в названието е анахронизъм, а Рабат е бил предварително наясно, че Русия ще блокира американския текст, но е видял в това „възможност да бъдат преразгледани някои правила на играта“. Американският текст щеше да запази присъствието на мисията на място поне още година, а въпроса – в дневния ред на Съвета. Провалът му дава на Рабат довод да поиска както изтеглянето на мисията, така и отпадането на въпроса от дневния ред.

„Полисарио“ оцени същия резултат по обратния начин. В комюникето си от 31 октомври фронтът „отбелязва със тревога“, че безизходицата произтича преди всичко от проекта на САЩ, който „изцяло възпроизвежда“ позициите на Вашингтон и Рабат. Неговият провал е отбелязан „със задоволство“. Фронтът благодари на Русия за „принципната позиция“, а на Китай, Пакистан и Сомалия – за въздържането. Предупреди и Мароко да не предприема едностранни действия, които застрашават мирния процес и мандата на MINURSO, който изтичаше точно в полунощ на същия ден. Министерството на външните работи на Алжир изрази „дълбоко съжаление“ и обвини САЩ в „прекомерна пристрастност“ към мароканската позиция.

В Ню Йорк говорителят на Гутериш Стефан Дюжарик съобщи, че генералният секретар „остава загрижен за положението със сигурността на цялата територия и за риска от ескалация на военните действия“. Гутериш призова всички „да проявят максимална сдържаност и да се въздържат от действия, които биха могли още повече да изострят напрежението или да подкопаят стабилността в региона“. Той добави, че въпреки края на мироопазващите операции на MINURSO, ООН „запазва готовност да продължи да подкрепя усилията“ за диалог. Мисията беше сформирана през 1991 г. с две основни задачи: да наблюдава примирието, сключено между Мароко и фронта „Полисарио“ и да подготви условията за провеждане на референдум за бъдещето на Западна Сахара. Референдум така и не беше проведен, тъй като страните не се разбраха кой има право да гласува. През ноември 2020 г. след мароканска операция срещу граничния пункт Гергерат, лидерът на „Полисарио“ Брахим Гали обяви примирието за приключило и фронтът се завърна към въоръжената борба. Франция отправи предупреждение в Съвета на сигурност, че внезапното закриване на мисията с поредна ескалация на напрежение би било крайно тревожно.

Проектът на САЩ стъпваше на преговори, продължили една година. Резолюция 2797 от 31 октомври 2025 г. посочи, че реалната автономия под марокански суверенитет би могла да представлява най-осъществимото решение, а Русия се въздържа. През първите месеци на годината САЩ и личният пратеник на ООН Стафан де Мистура събраха Мароко, Алжир, Мавритания и Фронта Полисарио на 3 кръга от разговори на равнище министри: 2 във Вашингтон и 1 в Мадрид. Това бяха първите директни разговори между страните от 2019 г. насам. Небензя оспори обективността на посредника: той смята, че след като САЩ са признали Западна Сахара за част от Кралство Мароко, те са подкопали ролята си на неутрален водещ посредник по въпроса.

Проектът се отнасяше и до бежанците. Върховният комисариат на ООН за бежанците трябваше да завърши в срок от 6 месеца регистрацията на разселените лица, обитаващи лагерите на Тиндуф. Уолц цитира данни на ООН, според които близо 2/3 от децата под 5 години в лагерите страдат от анемия, а около 1/3 изостават в растежа си. Посланикът на Алжир каза, че страната му е приютила стотици хиляди сахарски бежанци, лишени от право на самоопределение. Мароканският му колега отговори, че тези хора трябва да бъдат оставени да се върнат в Мароко.

Москва има своя прочит на случилото се и той не е без основание. Мисията остана без мандат и защото САЩ гласуваха срещу руския текст, а 11 членове на съвета, сред които Франция и Обединеното кралство не го подкрепиха. Затова Небензя говори за „колективна отговорност“. Предложението му обаче не разполага с мнозинство дори без американския глас против. Удължаването на мандата се провали с руско вето върху единствения проект, събрал нужните 9 гласа. Сега въпросът е дали съветът ще продължава да се занимава със Западна Сахара без присъствието на мироопазващ контингент на терен. Първата проверка ще е дали през следващите месеци де Мистура ще бъде поканен отново да докладва пред Съвета, което Мароко вече смята за безпредметно. Ако бъде поканен, ООН остава в процеса и без хора на място. Ако не, от спора ще остане буквата R, запазена в името на мисия, която вече не съществува.

Салвадорски специални сили издирват в Хаити четирима аеротехници, изчезнали след засада

🇸🇻⚔️🇭🇹 Специалните сили на Салвадор, местната полиция и многонационална мисия срещу бандите издирват в Хаити четиримата авиационни техници от салвадорския контингент, които изчезнаха след засада край Порт о Пренс на 18 октомври. Седмица по-късно мъжете все още са в неизвестност, като вечерта на 24 октомври президентът Наиб Букеле отрече слуховете, че четирите овъглени тела, които бяха предадени на летището в хаитянската столица, да са техни. Засадата е първо голямо нападение срещу мисията Gang Suppression Force (GSF), откакто тя започна да провежда операции в островната държава по-рано тази година, отбелязват Reuters и AP.

Според изявление, публикувано от Въоръжените сили на Салвадор на 18 октомври вечерта аеротехниците от контингента Fuerza de Tarea Libertad II се завръщат към лагера си с брониран автомобил, когато в Санто, квартал на Кроа де Буке, нападатели откриват огън по машината и я атакуват с експлозиви. Автомобилът се запалва, мъжете успяват да излязат от него и връзката с тях се губи. Букеле уточни, че те са се връщали от местен супермаркет, който са посетили, за да си напазаруват храна. Изпратените в района хеликоптери на армията разпръснаха нападателите, но „по време на тези операции хеликоптерите също бяха атакувани и получиха попадения от огнестрелно оръжие“, обяви армията. По думите ѝ ожесточените боеве са осуетили многобройните опити да се стигне до аеротехниците по суша и по въздух.

Кроа де Буке е на 14 км североизточно от центъра на Порт о Пренс, в равнината Кюл дьо Сак. AP отбелязва, че районът на засадата е контролиран от три банди: „Шен Мешан“, „Краз Барие“ на Вителом Иносан и „400 Мавозо“ на Уилсън Жозеф, известен като Ланмо Сан Жу. Двамата водачи са под санкции на ООН и на САЩ. Никоя група не е поела отговорност за нападението, а местните медии свързват засадата с „Шен Мешан“ и „400 Мавозо“, пише Reuters.

Букеле подчертава, че изчезналите не са бойна част. „Мъжете, които отвлякохте, не са бойци. Те са техници в сферата на авиацията“, написа той на 21 октомври в обръщение на хаитянски креолски към главатарите на бандите. Според него салвадорската мисия е съставена само от пилоти и технически персонал с основната задача медицинска евакуация. През септември 2025 г. Съветът за сигурност на ООН одобри създаването на GSF с максимална численост от 5550 души, за да замени водената от Кения многонационална мисия, която не успя да се справи заради липса на финансиране и ресурси. Към средата на октомври в Хаити се намират над 2000 военнослужещи на GSF, включително от Чад, Ямайка и Гватемала, начело с монголския генерал-майор Ерденебат Батсуури. В края на септември Съветът за сигурност на ООН удължи мандата ѝ до 31 март 2027 г.

На заседанието на Съвета за сигурност на 19 октомври постоянният представител на САЩ Майк Уолц заяви: „Смятаме, че четиримата мъже са оцелели, но те остават в неизвестност. Ще ви върнем у дома.“ По думите му нападателите са атакували машината със „стотици куршуми и експлозиви“. Специалният представител на GSF Джак Кристофидес предупреди, че въоръжените групи изпитват силите на мисията и че нападенията срещу нея зачестяват. „Реалността е, че не можем да бъдем навсякъде едновременно“, каза той. Говорител на генералния секретар на ООН Стефан Дюжарик осъди отвличането и призова за незабавното и безопасно освобождаване на салвадорците.

На 20 октомври части на GSF и Националната полиция на Хаити влязоха в сблъсъци в Кюл дьо Сак. Според предварителни данни на мисията няколко членове на банди са убити или ранени, четирима военнослужещи на GSF са били ранени. Силите призоваха жителите на Санто да не излизат от домовете си. На 21 октомври Букеле обяви, че Салвадор е започнал военна операция за спасяването на техниците, и отправи ултиматум: „Днешната атака е нищо пред онова, което идва, ако не върнете живи и четиримата заложници.“ Той добави: „Вече се справихме с бандите в Ел Салвадор и можем да се справим и с вас.“ Ако заложниците се завърнат невредими, обеща той, всичко ще бъде както преди отвличането. Хаитянското правителство обяви тяхното освобождаване за абсолютен приоритет. Жителите на Клерсин и Марен, квартали в по-широкия район на Кроа де Буке, разказаха пред The Haitian Times, че вечерта на същия ден са чули стрелба и някои от тях са напуснали домовете си.

На 22 октомври GSF потвърди, че в Хаити е кацнал нов контингент от Салвдар в подкрепа на издирването и операциите по сигурността в Кюл дьо Сак. Според AP става въпрос за 100 военнослужещи от специалните сили, като се очакват допълнителни 100. Le Nouvelliste пише за до 450 бойци от Салвадор в страната, докато правителството в Сан Салвадор не уточни конкретна численост на контингента. САЩ осигуриха логистична подкрепа с военно-транспортен самолет C-130 Hercules. Букеле сподели видео, в което бронирани машини стрелят по протежение на път с горящи барикади, докато булдозер разчиства платното.

Ланмо Сан Жу отговори с 90-секундно видео, в което показва сандъци с боеприпаси от различен калибър и отхвърля ултиматума, цитиран от Infobae. Заедно с Кри-Роа Шери, известен като Крисла, той предупреди за съпротивата, която ще срещнат салвадорците, ако влязат пеша в кварталите под контрола на групировките, вместо да разчитат на дронове и вертолети. На 23 октомври Букеле отговори, че бандите са „сатанински“ и че „Бог ще ни дари с победа“.

The Wall Street Journal пише, че правителството на Букеле търси начин да договори освобождаването на техниците, преди да прибегне към тежък военен отговор. Според вестника до 23 октомври въоръжените групи не са отговорили на опитите за установяване на диалог и не са поискали откуп. „Ако тези войници наистина са задържани, групите получават предимство при преговори и могат да оказват натиск над силите за сигурност“, обясни Ромен льо Кур от Глобална инициатива срещу транснационалната организирана престъпност.

Дроновете, за които предупредиха Ланмо Сан Жу и Крисла, са част от операциите на Хаити от март 2025 г. Оттогава нейните сили нанасят удари по въоръжените банди с квадрокоптери, натоварени с експлозиви, с подкрепата на Vectus Global – частна военна компания, основана от бившия ръководител на Blackwater Ерик Принс. Интегрираната служба на ООН в Хаити приписва удари на оперативна група, основана от премиера Аликс Дидие Фис-Еме. Те бяха проследени от Human Rights Watch в периода от 1 март 2025 г. до 21 януари 2026 г. За този период тя преброи 141 операции, при които са загинали поне 1243 души, а 738 са ранени. Сред убитите са 17 деца и поне 43 възрастни, които по наличните сведения не са били членове на банди.

Доминиканската република, единствената сухопътна съседка на Хаити, предложи помощ. На 24 октомври президентът Луис Абинадер обсъди с Букеле сътрудничество в логистиката и разузнаването и увери, че са подсилени границите, но не вижда признаци за придвижване на въоръжени групи към нея. Структурите на ООН в Салвадор осъдиха атаката в същия ден и отправиха призив за „незабавно и безопасно завръщане“ на изчезналите.

The New York Times съобщи на същия ден, цитирайки двама души, близки до мисията, че извън столицата са открити тела, за които се смята, че са на техниците. Останките били силно обгорени и за установяване на самоличността на загиналите ще са нужни аутопсии. Те са предадени на летището на салвадорски военен екип, пристигнал в Хаити на 23 октомври. GSF отказа коментар. Според Anadolu останките са прибрани от Hero Client Rescue, организация на Скот Рийс, бивш служител по сигурността в Държавния департамент.

Букеле отвърна същата вечер в X: „Не са нашите мъже. НПО предаде на летището човешки останки и увери, че принадлежат на четиримата ни аеротехници. Останките обаче са на дете, мъж със значително по-висок ръст от нашите аеротехници и човек, носел част от униформа на армия, която не е нашата.“ Сред останките са открити лични карти и военни униформи от други държави, добави той. Анонимен служител на кабинета в Сан Салвадор потвърди пред AP, че телата не са на изчезналите, а друг служител каза, че самоличността на четирите тела не е установена. Според NYT картата на член на GSF, която Букеле публикува, принадлежи на военнослужещ, загубил я при раняването си.

Към 25 октомври властите не са съобщили официално къде се намират аеротехниците, нито са потвърдили пряк контакт с тях, откакто четиримата излязоха от горящата машина в Санто.

На този ден през 1985: Израел бомбардира ООП в Тунис.

🇮🇱✈️🇹🇳 На 1 октомври 1985 г. израелски изтребители F-15 Eagle разрушават щаба на Организацията за освобождение на Палестина (ООП) в Хамам Шот, крайбрежно градче на около 20 км южно от Тунис, едноименната столица на държавата в Северна Африка. За целта те прелитат над 2000 км над водите на Средиземно море, извършвайки дозареждане във въздуха. Ударът, наречен от израелската армия операция „Дървен крак“, уби десетки палестинци и тунизийци в държава, приела три години по-рано ръководството на ООП по насърчение на Вашингтон.

Еврейската телеграфна агенция определи операцията още на следващия ден като най-далечния боен полет на израелските ВВС след операция „Мълния“, довела до освобождаване на заложниците в Ентебе през 1976 г. От авиобаза Тел Ноф излизат 10 изтребителя F-15, 8 от които атакуваха. Горивото за тях е осигурявано от два самолета-цистерни Boeing 707, а трети служи за въздушен команден пункт. Всеки атакуващ изтребител носи по една управляема авиобомба GBU-15, която се насочва към целта по образа от телевизионна камера в носа си. Сред сринатите сгради бяха щабът на „Сила 17“, личната охрана на Ясер Арафат, и една от трите резиденции на лидера на ООП. Самият Арафат е невредим.

Броят на жертвите се разминава от първия ден. Тунизийските власти съобщават на 2 октомври за 73 убити: 61 палестинци и 12 тунизийци, 8 от които национални гвардейци. Болниците отчитат 47 загинали, а Израел говори за около 60 убити членове на ООП. Ранените са над 100.

Израел представя удара като отговор на нападение в Кипър 6 дни по-рано. На 25 септември, в деня на Йом Кипур, трима въоръжени мъже нахлуват на борда на яхта в пристанището на Ларнака и убиват израелските съпрузи Рувен и Естер Палцур и приятеля им Авраам Авнери. Правителството на Израел обвини за атаката „Сила 17“, а ООП отрече участие. Израелският премиер Шимон Перес описа операцията като самоотбрана без нито една уговорка. Тунис отхвърли всякаква отговорност за случилото се в Ларнака и нарече ударите „агресия“ и „държавен тероризъм“.

За Вашингтон Тунис не е случайна държава. В меморандум до държавния секретар Джордж Шулц, написан в деня на ударите, заместник-държавният секретар по политическите въпроси Майкъл Армакост напомня, че през 1982 г. Тунис приема щаба, след като САЩ го насърчават усилено, за да разблокират ливанската криза. Президентът Хабиб Бургиба гостува във Вашингтон през юни, а президентът Роналд Рейгън пише за него в дневника си, че е истински приятел на Америка.

Белият дом все пак първоначално застава зад удара. Говорителят Лари Спийкс определя ответните удари срещу терористични атаки като законен отговор и израз на самоотбрана, а Рейгън настоява, че страните имат право да отвръщат, стига да уцелят виновните. На сутринта на 2 октомври Бургиба извиква посланика на САЩ Питър Себастиан, на когото заявява, че суверенитетът на Тунис е брутално нарушен, а така бързата американска подкрепа говори за предварителна благословия от Вашингтон. Посланикът предава, че Белият дом не е бил информиран от Израел.

Тунис иска спешно заседание на Съвета за сигурност на ООН. Премиерът Мохамед Мзали посочва изхода, който Тунис би приел: въздържане вместо вето щяло да бъде „малко балсам за тунизийското сърце“, както го цитира на английски депешата на посолството. На 4 октомври Съветът приема с 14 гласа за и нито един против резолюция 573, която осъжда решително въоръжената израелска агресия срещу Тунис като явно нарушение на Устава на ООН и признава неговото право на обезщетение. САЩ се въздържат. Белият дом смекчава тона: ударът може да е разбираем като акт на самоотбрана, но не може да бъде одобрен. На 9 октомври министърът на външните работи Беджи Каид Есебси, бъдещ президент на Тунис, заявява пред Шулц, че приятелството между двете държави е подложено на тежко изпитание.

Уверението на посланика, че Вашингтон няма участие, по-късно получава неудобно продължение. На 21 ноември 1985 г. ФБР арестува Джонатан Полард, цивилен анализатор от военноморското разузнаване на САЩ, който от юни 1984 г. предава секретни документи на Израел. Оценката на щетите, изготвена от ЦРУ на 30 октомври 1987 г. изрежда сред последиците от шпионажа му разузнавателни данни, подпомогнали израелското планиране на операцията срещу щаба на ООП край Тунис. Сред предадените материали са сведения за самия щаб и възможностите на тунизийската и либийската ПВО. Вашингтон може и да не е предупреден, но голяма част от разузнаването, на което стъпва планирането, е изнесена от собствените американски служби. През 2012 г. оценката става публична с много по-малко заличени пасажи след получена жалба от Архива за национална сигурност към университета „Джордж Вашингтон“.

Шест дни след ударите започва следващата криза. На 7 октомври 4 бойци на Палестински освободителен фронт, фракция в ООП, отвличат италианския круизен кораб „Акиле Лауро“ край бреговете на Египет, а на другия ден убиват 69-годишния американец Леон Клингхофер, прикован към инвалидна количка. Лидерът на фронта Абу Абас твърди, че корабът е трябвало само да откара групата до пристанище Ашдод за атака срещу военен обект, а през 2013 г. вдовицата му Рийм ал-Нимер заяви, че акцията е планирана 11 месеца по-рано. На 10 октомври египетски Boeing 737 с похитителите и Абу Абас излита от Кайро към Тунис, но властите в Тунис отказват кацане. Американски изтребители F-14 прехващат самолета и го принуждават към кацане в базата на НАТО Сигонела на остров Сицилия.

Тунис остава в обсега на израелските операции и след това. През нощта срещу 16 април 1988 г. израелски командоси, стоварени от морето, ликвидират в дома му столично предградие Халил ал Уазир, по-известен като Абу Джихад, заместник на Арафат и военен ръководител на ООП. Съветът за сигурност осъжда и тази операция с резолюция 611, отново при въздържане на САЩ. Израел призна участието си едва на 1 ноември 2012 г., когато военната цензура разреши на „Йедиот Ахронот“ да публикува интервю с Нахум Лев, тогава заместник-командир на „Сайерет Маткал“, елитната част за специални операции на Генералния щаб на IDF, който разказва, че е стрелял по Абу Джихад.

Близо 40 години по-късно подобен удар порази катарската столица Доха. На 9 септември 2025 г. група от 10 израелски изтребителя, придружени от самолет за дозареждане във въздуха, атакуваха сграда, в която по думите на Хамас преговарящи на движението обсъждат американско предложение за примирие в Газа. Загиват 5 членове на движението, сред които синът на главния преговарящ Халил ал-Хая, и един ефрейтор от Силите за вътрешна сигурност на Катар. Самият ал-Хая оцелява. Катар е домакин на авиобаза Ал-Удейд, най-голямата американско военно съоръжение в Близкия изток, и приютява политическото бюро на Хамас от 2012 г. – по думите на катарските власти, по молба на САЩ. Президентът Доналд Тръмп настоя, че е бил уведомен твърде късно, за да спре удара. На 11 септември членовете на Съвета за сигурност на ООН, сред които и САЩ, осъдиха ударите в Доха, без да назоват извършителя.

Сравнението илюстрира три общи елемента. Тунис приема ръководството на ООП в отговор на настояване от САЩ, а Катар, по собствените си думи, приема политическото бюро на Хамас по същата причина. И при двата случая американската страна заявява, че не е уведомена навреме. Нито през 1985 г., нито през 2025 г. Вашингтон не блокира осъждането в ООН, но в същото време не му придава тежест: първия път гласува „въздържал се“, докато втория път подкрепя изявление, което не назовава името на извършителя. Разликата е развръзката. Перес говореше единствено за самоотбрана, а на 29 септември 2025 г. Бенямин Нетаняху се обади от Белия дом на катарския премиер шейх Мохамед бин Абдулрахман Ал Тани, за да поднесе своите извинения за нарушения суверенитет и убития катарски военнослужещ и обеща, че Израел няма да повтори подобен удар.

Но обещанието идва след удара, а не преди него. Поредицата Хамам Шот, Сиди Бу Саид и Доха показва едно и също поведение: присъствието на палестинско ръководство в трета държава никога не е спирало израелски удар – дори когато домакинът е партньор на САЩ и приема гостите по насърчение от Вашингтон. Срещу започналата през 1985 г. серия стои едно-единствено обещание, затова нов подобен удар остава по-вероятният изход.

Сибига пита Лавров в Съвета за сигурност защо гори Москва

🇺🇦🇺🇳🇷🇺 „Вие искахте да превземете Киев за три дни. Как стана така, че четири години по-късно у вас гори Москва?“ С този въпрос украинският министър на външните работи Андрий Сибига се обърна към руския си колега Сергей Лавров на заседанието на Съвета за сигурност на ООН в Ню Йорк днес. Срещата беше на министерско равнище и се проведе по време на 81-вата сесия на Общото събрание. Сибига говори след Лавров, който малко преди това заяви, че Москва няма да спре войната по време на преговори, независимо от формата им.

Въпросът препращаше към атаката през нощта срещу 20 септември. Министерство на отбраната на Руската федерация докладва за 1110 свалени украински дрона над Русия, Крим и Черно море. Московският кмет Сергей Собянин нарече атаката „безпрецедентна“ и заяви, че 450 дрона са били свалени на подстъпите към столицата. Съобщено беше и за попадения в Московската рафинерия на „Газпром нефт“ в Капотня, в югоизточната част на града, както и за дрон, ударил жилищна сграда. Украинският производител Fire Point заяви, че рафинерията е атакувана с негови дронове с голям обсег FP-1. Украинският президент Володимир Зеленски добави, че са били използвани и украински ракети. Атаката беше извършена през последния ден от изборите за Държавна дума, а Собянин я определи като опит за провалянето им.

Сведенията на Reuters описват по-сериозни щети от първоначално съобщените от кмета, който говореше за повреден производствен обект в рамките на рафинерията. На 21 септември трима източници от петролния сектор заявиха пред агенцията, че са горели и двете инсталации за първична дестилация - началния етап от преработката на суровия петрол. Според тях инсталациите осигуряват целия преработвателен капацитет на завода, работата е спряна, а ремонтът може да отнеме няколко седмици.

През 2024 г. рафинерията е преработила 11,6 млн. тона суров петрол и произвела 2,9 млн. тона бензин и 3,2 млн. тона дизел. От 21 септември нейните горива не се предлагат на международна стокова борса в Санкт Петербург. По данни на губернатора Андрей Воробьов при нападението в Московска област са били убити най-малко двама души. Съобщено беше и за пожар в 21-етажен жилищен блок в Раменски район, наложил евакуацията на 400 души.

Въпросът за Киев и Москва беше третият и последен, който Сибига отправи към Лавров в директен отговор към него. „Руският представител говори на тази маса. Изтъкна безброй причини Русия продължава тази война. Обвини Украйна, САЩ, Запада, НАТО – всички други, само не и Путин. Дори се опита да представи Русия като жертва“, каза министърът според публикация на Министерство на външните работи на Украйна.

Сибига заяви, че Лавров няма да може да отговори на три въпроса. Първият беше защо руският президент Владимир Путин не сяда на една маса със Зеленски, за да сложи незабавно край на войната. Вторият беше свързан с фронта: „През август загубихте десетки хиляди военнослужещи, за да превземете няколко кв. км. За какво загинаха те?“ Оценката за руските загуби през август е на украинското командване; Москва не публикува съпоставими данни за своите загуби през този период. Сибига добави, че единственият честен отговор на руския министър ще бъде мълчанието.

По-рано Лавров заяви пред Съвета: „Поучени от горчивия опит, няма да прекратяваме специалната военна операция по време на преговорите, независимо от формата им.“ Той използва официалното руско название на войната и добави, че според него Украйна е можела да запази границите си от 1991 г. ако европейците не се бяха намесили. Сибига отговори, че се е принудил отново да изслуша „скучните приказки на руския представител“, за да се увери, че те не са се променили.

Украинският топ дипломат противопостави на руската позиция подкрепата за примирие сред останалите членове на Съвета. „14 от 15-те членове на Съвета за сигурност подкрепят прекратяването на огъня. Само един агресор го блокира“, категоричен беше той. По думите му сред подкрепящите са четири постоянни членки, включително САЩ и Китай. „Русия налага вето не само на прекратяването на огъня. Русия налага вето на мира.“

Сибига заяви, че Украйна е готова както за пълно и безусловно примирие, така и за отделни договорки за спиране на ударите по енергийни обекти и безопасен превоз на храни. Същия ден 51 държави подкрепиха съвместно изявление, в което призовават Москва да приеме незабавно и пълно прекратяване на огъня и да започне същински преговори. Върховният представител на ЕС Кая Калас прочете изявлението пред Общото събрание.

Освен това Сибига оспори основанието Руската федерация да бъде постоянен член в Съвета за сигурност. „Напомням, че Русия незаконно заема мястото на СССР. Агресорът трябва да бъде отстранен от Съвета за сигурност на ООН“, заяви той.

Искането се основава на аргумент, който Киев изтъква от много години: през декември 1991 г. Русия поема постоянно място на Съветския съюз с писмо, без изменение на Устава на ООН, в чийто член 23 продължава да фигурира СССР. Въпросът за постоянното място трябва да се разграничава от изключването на държава от ООН. За изключване е нужна препоръка на Съвета за сигурност, където Русия има право на вето. Това е съществена пречка пред подобна стъпка, но само по себе си не изяснява процедурата за отстраняване от Съвета, за която настоява Сибига.

„Русия никога не е толкова силна, колкото иска да вярваме, и никога толкова слаба, колкото ни се иска. Русия вече не е глобална сила. Тя е глобален проблем и изисква глобално решение“, заяви още Сибига. Той отдели най-много внимание на Олешки – окупиран град на левия бряг на река Днепър в Херсонска област, чиито жители са лишени от достъп до вода, храна и лекарства. „Ако запомните само едно нещо от тази среща, запомнете Олешки. Чуйте вика им за помощ. Настоявайте Русия да отвори хуманитарни коридори“, призова той.

Украинският омбудсман Дмитро Лубинец описва града като „смъртоносен капан“. По думите му жителите рискуват да попаднат на мини, опитвайки се да напуснат през горите, а договореностите за евакуация не са изпълнени. Към 16 септември неговата служба докладва 176 получени сигнала и поне 358 души, за които е установила, че се нуждаят от спешна евакуация. Сибига сравни положението с Гладомора – умишлено предизвикания глад в Съветска Украйна през 1932–1933 г. „Тогава гладът беше оръжие на Москва. Той е нейно оръжие и днес“, заяви министърът.

Наред с острите изказвания в ООН продължиха и разговорите за ограничено примирие. На 23 септември, след среща с Лавров, държавният секретар на САЩ Марко Рубио заяви, че двете страни проявяват интерес към „някакво ограничено примирие“, свързано със зърното и енергетиката, и отбеляза основната трудност: ударите по енергийни обекти са сред водещите приоритети и на двете страни. В същото време говорителят на Кремъл Дмитрий Песков заяви, че засега няма предпоставки за мирни разговори.

На 22 септември Зеленски отправи предложение към американския президент Доналд Тръмп за взаимно прекратяване на ударите по енергийни обекти. На следващия ден той обяви готовност за договореност за безопасно корабоплаване в Черно море и каза, че очаква руския отговор.

„Полисарио“ пусна кадри от обстрелите по мароканския вал преди вота за МИНУРСО

🇪🇭💥🇲🇦 Фронтът „Полисарио“ публикува видео от обстрел по позиции на Кралските въоръжени сили на Мароко по защитната линия в Западна Сахара, извършен в четвъртък, 3 септември 2026 г. Комюнике, разпространено от Министерството на националната отбрана на Западна Сахара, цитирано на другия ден от Sahara Press Service, посочва района Агалаб ал-Камун в сектор Ум Дрейга и докладва издигащ се дим над поразените укрепления. Мароканската страна по традиция не коментира тези изявления.

Комюникето за удара от четвъртък е второто подобно съобщение за последната седмица. На 2 септември същото ведомство съобщи за сутрешен удар по това направление, последван по обяд от нов срещу района Галб ез-Залим в сектор Тичла. Предишното комюнике, от 21 август, докладва за бомбардировка при Крарат ал-Фарсик в сектор Махбес. Схемата в тези изявления през последните близо 6 години от възобновяването на бойните действия е константна величина: предно разположени части на Фронта Полисарио са поразили укрепления и техника, противникът понася значителни загуби, а над позициите се издига дим. От ноември 2020 г. насам Рабат не е потвърждавал официално каквито и да било загуби от удари, нанесени от другата страна на защитната линия. МИНУРСО също не публикува самостоятелни изявления за отделни инциденти, така че конкретните числа във въпросните комюникета остават непотвърдени твърдения на страната, която ги разпространява.

Защитната линия, обстрелвана от сепаратистката групировка, представлява насип от пясък и камъни, висок около 3 метра и дълъг близо 2700 км, който пресича Западна Сахара от север на юг. По протежението му са разположени бункери, наблюдателни постове и радарни мачти и обширни минирани площи, описвани като най-дългата непрекъсната минирана зона в световен мащаб. Според различни оценки там са положени над 7 млн. мини. Мароко поддържа линията с гарнизон от няколко десетки хиляди военнослужещи и я използва като физическа граница между онези около 80% от територията, които са под неговия контрол, и източната ивица територия под контрола на Фронт Полисарио. Артилерийският огън от изток може да достига предни укрепления и наблюдателни постове, но в досегашните случаи това не е довело до изместване на контрола върху територията. Самите комюникета съобщават за поразени позиции, но никога за превзета територия.

Ум Дрейга и Тичла се намират в южната трета от вала, в близост до границата с Мавритания и до коридора Гергерат – единствения пътен изход от контролираната от Мароко част на Западна Сахара към Мавритания и Западна Африка. През ноември 2020 г. сахравски демонстранти блокираха участъка. Марокански войски навлязоха в буферната ивица, за да отворят пътя, след което Фронтът Полисарио обяви примирието от 1991 г. за невалидно. Последните обстрели са концентрирани в същия южен участък.

Асиметрията в бойните действия обаче наклонява отчетливо везните в полза на Мароко. То използва турски разузнавателно-ударни безпилотни платформи Bayraktar TB2 и барражиращи боеприпаси за извършване на наблюдение и за нанасяне на удари източно от вала, а откритият пустинен терен оставя войските на Фронта Полисарио с малко варианти за укритие. На 7 юни в сходен удар загина Лахбиб Мохамед Абделазиз, син на Мохамед Абделазиз – ръководител на Полисарио в продължение на четири десетилетия – и офицер, смятан за възможен бъдещ ръководител на движението, което потвърди загубата на най-високопоставения си член от 2020 г. насам, като я свърза с подготовка на нападения по време на посещението на личния пратеник на генералния секретар на ООН Стафан де Мистура в бежанските лагери край Тиндуф. Рабат избягва да дава потвърждение на подобни удари, следвайки установената си практика.

Видеото е публикувано по-малко от два месеца преди 31 октомври, когато изтича мандатът на Мисията на ООН за референдум в Западна Сахара (МИНУРСО). Той беше продължен с резолюция 2797 на Съвета за сигурност, приета на 31 октомври 2025 г. с 11 гласа „за“; Китай, Русия и Пакистан се въздържаха, а Алжир не участва в гласуването. Текстът, изготвен от администрацията на Доналд Тръмп, за пръв път определи представения от Мароко през 2007 г. план за автономия като основа на политическото решение и не съдържаше препратка към референдум – въпреки че именно той стои в самото наименование на мисията от създаването ѝ през 1991 г. Същата резолюция възложи на генералния секретар да представи в срок от шест месеца стратегически преглед на бъдещия мандат. Сред обсъжданите оттогава варианти са свиване на военния наблюдателен компонент и прехвърляне на по-голяма тежест към политическата функция на мисията.

Последвалата година на дипломатически усилия не доведе до споразумение. На 8 и 9 февруари 2026 г. в Мадрид се срещнаха делегации на Мароко, Алжир, Мавритания и Фронта заедно с представители на САЩ и ООН – за първи път в тази конфигурация след кръглите маси в Женева през 2019 г. Мароко представи нова преработена версия на плана за автойномия с конкретно формулирани правомощия на представителните институции, съдебната система и публичните финанси на територията. Полисарио получи покана да заяви писмено собствените си искания, но до момента не е внесъл нужния документ. Втори кръг във Вашингтон през май приключи без резултат.

Позицията, с която Полисарио влиза в есента, беше формулирана паралелно с ударите. На 3 и 4 септември Националният секретариат проведе заседание №10 и стигна до извода, че политическото решение минава през правото на самоопределение, отхвърляйки решения, които определи като „съмнителни“. Алжир, който приютява лагерите край Тиндуф и не е взимал участие в гласуването по резолюция 2797, поддържа същата линия. САЩ от своя страна считат съгласието на Алжир за задължително условие за постигане на решение и изпрати съветника на президента Масад Булос, да търси такова съгласие чрез директни разговори.

Натискът върху Полисарио носи и своето правно-политическо измерение. Мисията на САЩ в ООН осъди удара срещу Смара на 5 май, при който снаряди, изстреляни източно от вала, попаднаха в покрайнините на града и раниха цивилен. Полисарио пое отговорност и заяви, че ударът е бил насочен срещу тилови военни бази. Паралелно в Конгреса на САЩ бяха внесени законопроекти за обявяване на Фронта за терористична организация. Проектът, внесен в Сената от Тед Круз, Том Котън и Рик Скот, обвързва същото обозначаване с констатация на държавния секретар за сътрудничество с ирански групи, които вече са определени като терористични. Двупартийният му аналог в Камарата на представителите е внесен от Джош Готхаймер и Рони Джаксън. Нито един от двата законопроекта все още не е одобрен.

Паралелно с това Мароко навлиза в предизборен период. На 23 септември страната избира 395-местната Камара на представителите, а предизборната кампания започва на 10 септември със силна международна подкрепа за плана за автономия, която според властите в Рабат включва над 130 държави, сред които САЩ, Франция, Испания, Германия и Обединеното кралство. През август към този списък се добави Колумбия: на 8 август новият президент на страната Абелардо де ла Есприеля призна суверенитета на Кралство Мароко върху територията, оттегли досегашното признание на Сахравската арабска демократична република и по този начин замрази двустранните отношения само ден след встъпването си в длъжност начело на Богота.

Подобни обстрели не водят до фактическа промяна по линията на териториалния контрол, а комюникетата не включват конкретни числа за загуби, които биха могли да бъдат оспорени. В същото време обаче кадри показват, че Фронтът Полисарио продължава да извършва активни бойни действия точно когато Съветът за сигурност на ООН се подготвя да вземе решение за бъдещето на мисия, чийто военен компонент може да бъде свит, а преговорната рамка вече приема за отправна точка плана на Мароко. Вероятно съобщението е насочено повече към дипломатическа аудитория в Ню Йорк и бежанските лагери до Тиндуф, отколкото към позициите на мароканската армия от другата страна на защитния вал.

Анализ: Йеменската „Ал-Каида“ и хусите преминаха към полево партньорство

🇾🇪🤝🏴 Бойци на „Ал-Каида на Арабския полуостров“ (AQAP) се сражават рамо до рамо с хутите срещу правителството на Йемен и получават от тях военно оборудване, до което досега не са имали достъп. Това се посочва в доклад на наблюдателната група към санкционния комитет на Съвета за сигурност на ООН, публикуван на 10 август. Документът обхваща периода от 16 декември 2025 г. до 9 юни 2026 г.

AQAP и движението на хутите „Ансар Аллах“ съществуват паралелно от години, но по-ранни оценки описват отношенията им по-скоро като опортюнистично примирие между съседи, избягващи да си пречат взаимно. Наблюдателната група отчита качествена промяна от януари насам: партньорството вече има оперативно измерение на терен и се основава на обмен на разузнавателни данни. Идеологически този съюз изглежда противоестествен, тъй като салафитската джихадистка организация и зайдитското шиитско движение се смятат взаимно за еретици, а местният клон на „Ал-Каида“ десетилетия наред гради легитимност именно върху съпротивата срещу шиитската експанзия. На практика обаче сътрудничеството решава по един ключов проблем и за двете страни: хутите получават допълнителен натиск над правителствените сили в собствения им тил, а AQAP – достъп до складове, които не може да превземе сама.

Трето звено в тази мрежа е Сомалия. През отчетния период бойци на „Аш-Шабаб“ са влезли в Йемен по крайбрежни маршрути и са се придвижили до Шабва и Мариб, където са се срещнали с представители на йеменската организация, за да обменят опит и да съгласуват логистиката. Част от тях по-късно са провели разговори и с представители на хутите за придвижването на хора и взаимната подкрепа. Между 150 и 400 сомалийски кадри са преминали обучение при инструктори на хутите. Ударът срещу Абдул Кадир Яхя Али Ахмед ал-Забиди, който е отговарял за логистичното снабдяване на сомалийската групировка, в Ал-Гайда в средата на февруари прекъсна за кратко това сътрудничество, но по-късно то беше възстановено.

Условията за тази трансформация се появиха в началото на годината. Докладът посочва три едновременно действащи фактора: промените в средата за сигурност в Южен Йемен от началото на годината, динамиката в региона около конфликта с Иран и отслабването на усилията за борба с тероризма заради прехвърлянето на ресурси другаде. Какво означава първият фактор, личи от хронологията на събитията на юг. През януари Айдарус ал-Зубейди беше отстранен от Президентския ръководен съвет, обявен за държавен изменник и принуден да напусне Аден по море. През август, вече извън отчетния период на доклада, балистични ракети и дронове на хутите поразиха правителствени лагери в Мариб и Хадрамаут и убиха десетки войници. От януари до август структурите, които трябваше да преследват джихадистите на юг, воюваха помежду си или се разпадаха.

Числеността на AQAP е останала непроменена – около 2000 бойци със смесено гражданство, действащи в малки клетки в Абян, Мариб, Байда, Шабва и Уади Хадрамаут. Променил се е обаче начинът им на действие. Организацията използва по-малко самоделни взривни устройства и вместо това използва самоубийствени атентати и по-малки по мащаб, но стратегически подбрани удари по силите за сигурност. Най-неочаквана констатация в документа е, че при тази численост и за близо 6 месеца групировката е поела отговорност за под 5 нападения. Няколко държави-членки тълкуват тази ниска активност като стратегия на изчакване, а не като признак на изтощение.

Успоредно със спада в оперативната активност военните ѝ способности нарастват. Възползвайки се от вакуума на юг, от януари насам йеменският клон е заграбил значителни количества оръжие и оборудване: апаратура за електронно заглушаване, ракети с инфрачервено насочване, комплекси за ПВО, снайперски пушки, минохвъргачки и тежки картечници. Докладът не посочва произхода на заграбеното. Отклоняването на оръжие в Йемен обаче има документирана история. Разследване на CNN от февруари 2019 г. установи, че американско оръжие, продадено на Саудитска Арабия и ОАЕ, е достигнало до свързани с „Ал-Каида“ групировки и до салафитски милиции в нарушение на договорите и клаузите за крайния потребител.

Три направления, по които AQAP работи, сочат отвъд йеменския фронт. Организацията опитва да подобри способностите с дронове, носещи бойна глава до 1 кг. Разширява и морските си способности, като според доклада може да се възползва от излаза на Абян към Арабско море. Освен това се е сдобила с машина за отпечатване на национални документи за самоличност, което поражда въпроса дали няма да се използва за придвижване на чуждестранни бойци.

Във финансово отношение организацията вече не е под предишния натиск. Още през февруари Колин Смит, координатор на мониторинг групата на ООН, формулира обрата пределно ясно пред института RUSI: през 2024 г. групировката не е можела да плаща заплатите на хората си, а сега това вече не е проблем. Според доклада подобрението се дължи отчасти на финансиране от „Аш-Шабаб“ и вероятно от клона на „Ал-Каида“ в Ислямския Магреб, а според оценката на някои държави-членки – и на частична финансова и логистична подкрепа от „Ансар Аллах“. Вътрешните приходи се генерират чрез подставени лица без известни връзки с тероризма, които участват в сделки с недвижими имоти и автомобили, за да останат извън полезрението на властите.

Начело на тази трансформация стои Саад бин Атиф ал-Аулаки. Самата AQAP е включена в санкции на ООН с означение QDe.129, но емирът ѝ не фигурира в него. Той пренасочи стратегията към работа с племената с брачни съюзи и участие в помирителни срещи. Най-близкият му съветник Ибрахим ал-Куси, който също не попада в списъка, използва мрежите си в Африканския рог, за да разшири външните връзки на йеменския клон. Докладът го описва като идеологически лидер на цялата „Ал-Каида“, запазил влияние в глобалната мрежа, а част от държавите-членки го оценяват като претендент срещу Сайф ал-Адл за водеща позиция в ръководството ѝ. Това е белег, че йеменската структура става по-малко зависима от влиянието на ал-Адл. Външните удари продължават и през отчетния период са поразили няколко командири от средното ниво. Висшите ръководители са ограничили движенията си, а според доклада понякога пътуват с деца в своите автомобили, за да възпрат нанасянето на удари с дронове.

Сравнението с местния клон на „Ислямска държава“ показва, че вакуумът на юг не облагодетелства всички еднакво. Организацията също се възползва от разпада в началото на годината, но остана слаба и наброява около 150 бойци, предимно йеменци и хора от Източна Африка. Отговорността за нея дори бе прехвърлена към структура в Източна Африка, която насочва членовете ѝ към Сахел. Едната групировка направи наскоро отворилото се пространство в достъп до арсенали и нови съюзи, докато другата остана по-скоро източник на кадри за чужди фронтове.

Съперничеството се пренесе и в пропагандата. „Ислямска държава“ обвини „Ал-Каида“, че се е продала на Иран, и призова разочарованите ѝ последователи да преминат към нея. Докладът отбелязва и че опитите на мрежата да се възползва от конфликта с Иран са били критикувани от част от собствените ѝ симпатизанти. Сближаването с движение, подкрепяно от Техеран, има своята репутационна цена.

Именно способността за операции извън региона прави тази картина особено тревожна за САЩ. Няколко държави-членки оценяват AQAP като онази част от мрежата, която има най-ясно изразено намерение да действа далеч от собствения си театър, а нейните усилия все по-често се насочват към подпомагане на атентати, извършвани от съмишленици в чужбина. Медийното крило „Ал-Малахем“ е сред най-активните пропагандни инструменти на „Ал-Каида“ и призовава към самостоятелни атентати по целия свят. Страните-членки препоръчват медийните структури да бъдат санкционирани отделно като начин за ограничаване на тази дейност.

Продукцията на „Ал-Малахем“ обаче показва и признаци на изчерпване. През март йеменският клон пусна своя наръчник №12 от поредицата Inspire, който според доклада се концентрира над атаката на Бонди Бийч, въпреки че тя беше извършена в името на „Ислямска държава“, и рециклира текст на Ибрахим ал-Асири – дългогодишния конструктор на бомби на йеменския клон, за когото се съобщава, че е убит през 2017 г. Наблюдателите тълкуват това като признак за липса на ново съдържание.

Реториката обаче остава без промяна. В първото си видеообръщение като емир през юни 2025 г. ал-Аулаки призова американски мюсюлмани да убият Доналд Тръмп, Джей Ди Ванс, Марко Рубио, Пийт Хегсет и Илон Мъск. 30-минутното обръщение беше изградено около тезата, че няма червени линии след онова, което се е случило и продължава да се случва с народа им в Газа.

Разликата между призива и реалното изпълнение е огромна. Последното нападение на територията на САЩ с установени връзки с AQAP остава това от 6 декември 2019 г. Тогава втори лейтенант от саудитските ВВС, пристигнал по програма за военно обучение, застреля 3-ма американски моряци и рани 8 души в учебна зала във военноморска авиобаза Пенсакола. Разследването на ФБР установи, че Мохамед Саид Алшамрани е бил свързан с групировката още преди да пристигне в САЩ и е поддържал връзка с нея до вечерта преди нападението. Оттогава са изминали близо 7 години без ново подобно нападение.

Растящият арсенал и намаляващият брой атентати очертават противоречива картина и допускат различни тълкувания. Според част от държавите-членки става въпрос за фаза на натрупване: организацията изчаква, докато складира оръжие, развива морски способности и си осигурява средство за изработване на фалшиви документи, а свитият брой нападения е съзнателен избор, а не признак на слабост.

Наличните данни обаче допускат и по-умерена версия, според което ниският темп отразява реална форма на изтощение. Численост, която не расте въпреки подобреното финансиране, по-малко от пет нападения за половин година и медийна продукция, която преповтаря материал на специалист, убит преди девет години, са признаци за структура, която само удържа позициите, но не се готви за рязък скок в активността. Двете версии не се изключват взаимно: съюзът с хутите и връзките със сомалийския клон осигуряват ресурси, но не създават автоматично нужните оперативни кадри.

Наличните белези все пак накланят везните към първата хипотеза по един конкретен показател. Морското направление е действително новият елемент. Абян има излаз на Арабско море, а покрай това крайбрежие преминават морски маршрути, които вече станаха рискови от ударите на хутите. Групировка с достъп до хутски арсенали и с декларирано намерение да действа извън Йемен разполага там с потенциална целева среда, каквато йеменската пустиня не предлага.

📸 Снимка: Йеменски военен офицер разглежда табло със снимки на издирвани оперативни лица на Ал-Кайда в Сана, Йемен, 31 януари 2010 г.

Китай отхвърли резолюцията за Ормузкия проток ден след срещата Тръмп–Си

🇨🇳🇺🇳 Постоянният представител на Китай в ООН Фу Цун заяви в интервю за Pass Blue, че страната отхвърля внесения от САЩ и Бахрейн проект за резолюция на Съвета за сигурност с призив до Ислямска република Иран да прекрати поставянето на мини и ударите по преминаващи кораби в Ормузкия проток.

„Не смятаме, че съдържанието е правилно, нито че моментът е подходящ“, заяви Фу Цун, добавяйки, че е нужно „и двете страни да започнат сериозни и добросъвестни преговори“. Изявлението е направено в края на срещата между президента Доналд Тръмп и китайския лидер Си Дзинпин, на която според Белия дом двамата лидери се обединиха около мнението, че проливът трябва да бъде отворен, а Си се обяви срещу милитаризация на водния път и всякакъв опит за налагане на такса за транзит. Подобен проект на резолюция вече получи вето от Москва и Пекин през април.

Резолюцията е поредна стъпка от дипломатическия етап на най-мащабната криза в света от началото на 2026 г. На 28 февруари САЩ и Израел предприеха координирана военна кампания срещу Иран – близо 900 удара само за първите 12 часа по обекти на иранската ядрена програма, въздушна отбрана, ракетна и безпилотна програма, командни възли и политическо ръководство. Една от целите беше върховният лидер аятолах Али Хаменей, който беше ликвидиран още при първата вълна удари, извършена в ранните часове на деня. Кампанията, най-мащабна като обхват военна намеса на Запада в Близкия изток от инвазията в Ирак през 2003 г. – продължи около десет седмици и също така обхвана част от енергийната инфраструктура, петролни рафинерии, газови терминали и военноморски бази на Иран.

Военното ядро на кампанията беше проведено от САЩ и Израел с подкрепа от техните арабски партньори: ОАЕ, Саудитска Арабия и Кувейт нанесоха собствени удари срещу Ислямската република и нейните прокси милиции в региона след първите ирански удари с балистични ракети. Обединеното кралство и Франция отказаха участие в ударите – британският премиер Киър Стармър декларира изрично, че Обединеното кралство няма да е страна в операциите – но британски изтребители бяха разположени в защитна роля за прехващане на ирански ракети и дронове в Катар, Йордания, Ирак и Кипър. E3 (Великобритания, Франция, Германия) излезе с декларация, която изрази подкрепа за „пропорционални отбранителни военни мерки“ срещу иранските ракетни удари по държави в Близкия изток. Иранският отговор обхвана масирани залпове от балистични и крилати ракети срещу Израел и американските бази в Персийския залив (Ал Удейд в Катар, Ал Дафра в ОАЕ, Манама в Бахрейн и т.н), които бяха спрени с висок процент на успеваемост от обединена въздушна и космическа отбрана. Техеран активира своята „Ос на съпротивата“, която включва хутите в Йемен, шиитски милиции в Иеак, остатъци от палестинските групи и отслабената Хизбула в Ливан.

Иранската блокада на Ормузкия проток започна едновременно с войната: морският трафик беше прекратен до голяма степен още в първия ден, а от началото на март ирански военноморски сили пристъпиха към оперативно поставяне на мини в пролива – от 10 мини на 9 март, според разузнавателни оценки, до десетки такива няколко дни по-късно. Иранската тактика съчета морски мини от съветско, китайско и севернокорейско производство,  морски дронове с взривен товар, нанасяне на удари с противокорабни ракети от мобилни брегови установки и опасни маневри на бързи нападателни катери на Революционната гвардия. Втора по-мащабна вълна миниране беше документирана в края на април, паралелно с внасянето на съвместния проект за резолюция от Бахрейн и САЩ. На 21 април представители на Пентагона информираха Комисията по въоръжените сили на Камарата на представителите, че пълно разминиране на пролива може да отнеме до 6 месеца и подобна операция е малко вероятна, докато войната продължава. Това е първото оперативно блокиране на пролива от иранска страна и първото мащабно поставяне на мини в Персийския залив след т.нар. „танкерна война“ с Ирак през 1987–1988 г.

Ормузкият проток, с ширина от едва 39 км в най-стеснената си точка между Иран и Оман, осигурява транзит за около 20% от глобалните доставки на петрол (около 20 млн барела дневно) и около 25% от търговията с втечнен природен газ. През него преминава износът на Саудитска Арабия, Кувейт, Ирак, ОАЕ и самия Иран към пазарите в Източна Азия и Европа. Продължителната блокада предизвика двуцифрено поскъпване на горивата, в отговор на което се наложи спешно освобождаване на обеми от стратегически запасите на САЩ, Япония и Южна Корея и преориентация на азиатските вериги за доставки към алтернативни маршрути в Червено море и саудитската тръба Изток–Запад.

Усилията за връщане на свободата на корабоплаване минават през две паралелни. От една страна Обединеното кралство и Франция положиха основите на координирана инициатива от 30 държави за изграждане на коалиция за охрана на морския трафик в Ормузкия проток, чийто обхват наподобява „Prosperity Guardian“ в Червено море през 2023–2024 г. От друга страна проектът за резолюция в Съвета за сигурност, внесен съвместно от Бахрейн и САЩ, търси формално международно осъждане на иранската тактика и санкционна рамка. Двойната блокада от Китай и Русия в Съвета за сигурност възпрепятства именно втората писта, прехвърляйки усилието изцяло към оперативния модел на коалицията под британско-френско ръководство.

Двойното вето в Съвета за сигурност, наложено от Китай и Русия в подкрепа на Ислямска република Иран, стана обичаен модел преди началото на войната, но кампанията и блокадата го закотвиха като структурен елемент на постоянните членове. По време на самата кампания двете страни блокираха редица резолюции, които трябваше да осъдят безразборните ирански ракетни удари в региона. През април те блокираха резолюция, насочена към иранската тактика за употреба на морски мини, което отразява сближаването по оста Пекин-Москва-Техеран, оформено след началото на пълномащабната инвазия в Украйна през февруари 2022 г. и разширено значително със стратегически споразумения – 25-годишно между Иран и Китай от 2021 г. и отделно между Иран и Русия от януари 2025 г..

Ролята на Бахрейн като съавтор на резолюцията не е случайна. Кралството е домакин на пети американски флот от 1995 г. и щаб на Combined Maritime Forces – многонационална структура от около 40 държави, отговарящи за охраната на морския трафик в Персийския залив, Аденския залив и Червено море. По време на войната флотът изпълняваше отбранителни функции (прехващане на ирански ракети, в координация с британски и съюзнически сили) и офанзивни (нанасяне на удари с крилати ракети срещу ирански крайбрежни обекти). Бахрейн също така често споделя саудитско-емиратската позиция в Съвета за сътрудничество в Персийския залив (ССПЗ) с искане за оказването на по-силен международен натиск спрямо режима в Техеран. Внасянето на проекта за резолюция заедно с Манама предлага авторитет на американската делегация, който нямаше как да има от изцяло западен състав на инициаторите.

Краткосрочните сценарии за развитие на ситуацията се подреждат по три оси. Първи – повторно блокиране на резолюцията от Русия и Китай с вето или процедурно отлагане, което оставя Иран без формално международно осъждане и запазва легитимността на остатъчната му тактика в пролива. Втори – приемане на смекчена версия на текста, която призовава „всички страни“ към сдържаност, която Москва и Пекин евентуално биха пропуснали в замяна на симетрично третиране на съвместната кампания на САЩ и Израел, започнала на 28 февруари 2026 г. Трети – преминаване на усилието изцяло към оперативния модел на британско-френската коалиция от над 30 държави, която работи извън рамките на Съвета за сигурност на ООН.

След срещата на високо равнище между Тръмп и Си на 14–15 май в Пекин, в която Китай декларира, че проливът трябва да остане отворен, най-вероятна е комбинация между първите два сценария – формално китайско-руско вето или процедурно блокиране на резолюцията, заедно с практически принос на Пекин за натиск срещу Иран да понижи поне видимите операции.

Отказът на Китай да гласува в подкрепа на проект за резолюция срещу действията на Иран в Ормузкия проток не е изолиран ход, а закотвя резултата от войната и продължаващата блокада в нова дипломатическа плоскост, при която Москва, Пекин и Иран използват Съвета за сигурност като форум за защита на позицията на режима, превръщайки многостранната рамка от инструмент за разрешаване на кризи в арена на структуриран контрол, докато оперативната отговорност за отварянето на пролива се пренасочва към ad hoc коалиции с водеща роля на Обединеното кралство и Франция.

Талибанско недоволство от Москва: министър я обвини в капитулация пред Запада и предателство на Иран.

🇦🇫⚔️🇷🇺 Мавляви Нида Мохамад Надим, министър на висшето образование в правителството на талибаните и част от тесния кръг около върховния лидер Мавляви Хайбатула Ахундзада, излезе с необичайно открита публична критика срещу Русия.

В изказване пред аудитория в университета „Шейх Зайед" в град Хост в източен Афганистан, той отбеляза, че „Изтокът и Западът се обединиха срещу талибаните и мюсюлманите", а Москва е подкрепила позицията на САЩ по време на последното заседание на Съвета за сигурност на ООН за налагане на санкции срещу движението.

„Въпреки че се счита за приятел на Иран, Русия остави тази страна сама" във войната му срещу САЩ и Израел, изтъкна Надим в директна препратка към настоящата криза в Персийския залив, където Вашингтон поддържа морска блокада на пристанищата на Ислямската република, а преговорите в Ислямабад с посредничеството на Пакистан се намират в застой след отказа на иранската делегация да се яви на масата.

Андрей Серенко – руски анализатор по въпросите на Централна Азия, определи това изказване не като лична позиция на отделен министър, а като сигнал, прицелен към Кремъл, който отразява истинското отношение на талибаните към Москва.

Значението на тези думи се открива на фона на необичайната история на дипломацията между двете държави в последната година. През април 2025 г. Върховният съд на Руската федерация свали талибаните от националния списък на забранените терористични организации, а на 3 юли Русия се превръна в първата държава, официално признала правителството на „Ислямския емират на Афганистан" и приела акредитивните писма на посланика Гул Хасан. Зад този ход стояха конкретни руски интереси: достъп до афганистанските участъци на транспортния коридор „Север–Юг", разширяване на икономическото присъствие в Централна Азия и противодействие на местното крило на Ислямска държава – провинция Хорасан, считано от Москва за пряка заплаха след атентата в „Крокус Сити Хол" през март 2024 г.

Тъкмо тази инвестиция прави изказването му чувствително. Първо, то идва от фигура от кандахарското ядро около Ахундзада, а не от технократското крило в Кабул, което традиционно отговаря за контактите с външни партньори. Второ, то поставя Москва в една категория със „западния лагер" – рамка, която противоречи на собствената идентичност на руската дипломация, която се представя като отделен полюс в многополюсна архитектура. Трето, то насочва критиката към санкционния режим на ООН срещу движението, установен с резолюция 1988 от 2011 г. и поддържан чрез периодични преразглеждания от Съвета за сигурност, в които досега Москва на няколко пъти заемаше омекотяваща линия.

Паралелът с Иран, прокаран от Надим, има отделна тежест. От началото на активната фаза на сблъсъка със САЩ и Израел, Иран разчиташе публично на политическа, логистична и военна подкрепа от Москва – негов партньор по оста Русия–Иран–Северна Корея, към която западният свят се насочва с координиран натиск. Отсъствието на осезаема намеса в негова полза от страна на Русия в настоящата ескалация явно се тълкува от талибаните като индикация за ограничения обхват на руските ангажименти в региона – и като предупреждение за самите талибани.

Към момента руското министерство на външните работи не е реагирало публично на думите и не е коментирало твърдението за руската позиция по време на последното заседание на Съвета за сигурност на ООН, посветено на талибаните. Във вътрешното информационно пространство на Афганистан темата също остава извън потока от информация – талибаните по правило не водят публичен дебат по темите на външната политика, а послания, подадени от дворцов кръг, типично изпълняват сигнално-преговорна функция. Ако схемата бъде потвърдена от последващи публични стъпки, това ще е първият открит показател за охладняване между Москва и Кандахар, 10 месеца след формалното руско признаване на „Ислямския емират".

Русия и Китай блокираха в ООН резолюция за сигурността в Ормузкия пролив

🇺🇳🗳️ Русия и Китай, в качеството си на постоянни членки на Съвета за сигурност на ООН, блокираха резолюция, първоначално внесена от Бахрейн, която беше насочена към осигуряване на свободен достъп до Ормузкия пролив.

Резултатите от вота бяха документирани по време на излъчване на заседанието на Съвета за сигурност във вторник, налично на профилите на UN News в социалните мрежи.

Според Ройтерс, проектът за резолюция „настоятелно призовава държавите, заинтересовани от използването на търговски морски пътища в Ормузкия пролив, да координират отбранителни усилия, които са подходящи за обстоятелствата, за да помогнат за гарантиране на безопасността и сигурността на плаването през пролива“.

Документът гласи, че подобни мерки могат да включват ескорт на търговски кораби. Той също така подкрепя усилията за спиране на всякакви опити за затваряне, блокиране и друго възпрепятстване на международното корабоплаване през Ормузкия пролив.

Крайната версия на текста не споменава оторизация на употребата на сила срещу Ислямска република Иран, дори за отбранителни цели, което беше включено в първоначалния вариант. Ройтерс съобщи, че езикът е бил смекчен с надеждата, че Китай и Русия няма да блокират мярката.

При окончателното преброяване 11 постоянни и временни държави-членки на Съвета за сигурност на ООН гласуваха „за“ резолюцията. Русия и Китай гласуваха „против“, докато Пакистан и Колумбия се въздържаха.

Вотът беше проведен само броени часове преди крайния срок на ултиматума, поставен от президента на САЩ Доналд Тръмп към Техеран за постигане на споразумение или изправяне пред унищожителни удари, насочени срещу електрически централи и мостове от американската армия.

Съветът за сигурност на ООН се състои от 15 членове, от които 5 постоянни: САЩ, Великобритания, Франция, Китай и Русия. Останалите 10 държави са временни членове, избирани за мандат от две години.

Към момента това включва Бахрейн, Колумбия, ДР Конго, Дания, Гърция, Латвия, Либерия, Пакистан, Панама и Сомалия. Само постоянните членове имат право на вето на проектите за резолюция. Председател на Съвета за сигурност до юни е Бахрейн.

В неделя се появиха съобщения за решителни преговори в последната минута между САЩ, Иран и посредници от региона, насочени към осигуряването на 45-дневно примирие. Предложението търсеше временно спиране на огъня, за да се предотврати мащабна ескалация и удари срещу гражданската инфраструктура на Иран.

Дипломатическият натиск се активизира точно когато Тръмп отправи предупреждение за тежки последици от въздушните удари, ако сделката не бъде финализирана до вечерта на 7 април.

Съветът за сигурност на ООН подкрепи резолюция в подкрепа на мирния план на Тръмп за Газа

🇺🇳🇺🇸 Съветът за сигурност на ООН гласува в подкрепа на резолюция на САЩ, укрепваща мирния план на президента Доналд Тръмп за ивицата Газа, който предвижда разполагане на международни сили и път към създаване на бъдеща палестинска държава.

Планът на Тръмп в 20 точки, приет от израелския премиер Бенямин Нетаняху в Белия дом през септември, беше включен като приложение към одобрената резолюция.

В него се посочва, че „най-накрая може да са налице условията за реален път към палестинско самоопределение и държавност“, след като Палестинската власт изпълни програмата за реформи и реконструкцията на Газа напредне достатъчно.

„Съединените щати ще започнат диалог между Израел и палестинците за постигане на политически хоризонт за мирно и проспериращо съвместно съществуване“, се посочва в резолюцията.

Текстът беше подкрепен от общо 13 държави, а Русия и Китай се въздържаха, поради което вето не беше наложено. Вашингтон определи гласуването като „историческо и конструктивно“.

Африка настоява за постоянно място в Съвета за сигурност на ООН.

🇺🇳 Лидерите от няколко африкански държави изнесоха мощни речи на Общото събрание на ООН, в които призоваха за цялостна реформа на „остарялата“ структура на организацията, настоявайки за постоянни места с право за налагане на вето в Съвета за сигурност.

„Учредителният устав на ООН е остарял по отношение на представителството. Най-могъщите страни след Втората световна война все още се ползват с почти тоталитарна власт над останалия свят,“ заяви президентът на Гана Джон Драмани Махама пред световните лидери и дипломати на Общото събрание в четвъртък.

Облечен в традиционна за региона дреха с ярък, шарен раиран десен, Махама цитира прогнози на ООН, според които до 2050 г. над една четвърт от световното население ще бъде от африканския континент. Той добави, че до същата година една трета от всички млади хора на възраст между 15 и 24 години ще живеят в Африка.

„Виждате ли, бъдещето е африканско. Позволете ми да го кажа още веднъж, малко по-силно за хората отзад: Бъдещето е африканско!“ заяви той под аплодисменти от африканските делегати.

Позовавайки се на ангажимента на устава на ООН за суверенно равенство, Махама подчерта, че ако този принцип се спазваше, „континент с размерите и броя на държавите членки на ООН като Африка щеше да има поне едно постоянно място в Съвета за сигурност.“

„Освен това правото на вето не трябва да е ограничено до пет държави и не бива да е абсолютно. Трябва да има начин Общото събрание да може да противодейства на вето. Нито една държава не трябва да може да използва абсолютно вето, за да защитава собствените си интереси в конфликт,“ призова той.

Лидерът на Гана припомни речта на Нелсън Мандела пред Общото събрание през 1995 г., в която легендарният лидер на Южна Африка призова за преструктуриране на ООН, така че то да отрази многообразието.

„30 години по-късно ние, африканските лидери, все още отправяме същото искане: за постоянно място в Съвета за сигурност с право на вето... Стоя тук, на същото място, и питам: ако не сега, кога?“

Съветът за сигурност на ООН е съставен от пет постоянни члена: САЩ, Китай, Русия, Франция и Обединеното кралство, всяка от които поначало разполага с право на вето. 10 временни позиции се разпределят по региони и на ротационен принцип.

Президентът на Сомалия Хасан Шейх Мохамуд призова ООН да пребори с несправедливостта в настоящата система и припомни, че Африка, която е континент с 54 суверенни държави, остава единственият без постоянно представителство в Съвета за сигурност.

„Това е неустойчиво. Някои от най-належащите въпроси, които доминират дневния ред на Съвета, засягат пряко Африка, а Африка няма постоянен представител на масата“ , отбеляза Мохамуд.

Изключването на континента от постоянно членство е несправедливо, остаряло и повече не може да бъде оправдавано, добави той.

„Истинският мултилатерализъм и глобалната легитимност изискват Африка да бъде включена изцяло в структурите за вземане на решения на ООН“, подчерта президентът на разкъсваната от войни и тероризъм държава в Източна Африка.

Президентът на Гвинея-Бисау Умаро Сисоко Ембало също призова за структурни промени в ООН, тъй като светът е претърпял грандиозни коренно за 80-те години, изминали от създаването му.

„Вече не сме само 51-те държави, подписали Устава на ООН през 1945 г. Днес ООН сме всички ние: 193-те държави членки, плюс наблюдатели, неправителствени организации, граждански организации и други участници, представени в тази велика зала,“ каза той.

За да отговори на предизвикателствата на 21-ви век, ООН трябва спешно да предприеме реформи, които отразяват днешните геополитически реалности и глобалния баланс на силите, добави той.

„Африка иска това, което й принадлежи“

В сряда кенийският президент Уилям Самоеи Руто предупреди, че Африка вече не е готова да стои настрана в глобалното управление, „докато решенията за мир, сигурност и развитие се вземат без нашето разбиране, перспективи и глас“.

Той посочи, че Африка търси постоянно място в Съвета за сигурност от 20 години насам и поиска „две постоянни места с пълни права, включващи правото на вето, и две допълнителни непостоянни места в Съвета за сигурност.“

Руто постави под въпрос настоящата структура на Съвета за сигурност, която според него се занимава само с приоритетите на основните победители от Втората световна война.

Вицепрезидентът на Екваториална Гвинея Теодоро Нгуема Обианг Мангуе определи организацията като парализирана от индивидуални интереси и ограничена от институционална рамка, „която вече не отразява реалностите на днешния свят.“

„Разговорите за това да не оставим никого назад губят смисъл, ако милиони са маргинализирани в системи на зависимост и изключване“, подчерта Мангуе. Според него Съветът за сигурност е най-ясният пример за това доколко ООН се намира в разрез с времето.

„Без тази реформа Съветът за сигурност ще продължи да бъде възприеман като ексклузивен клуб на исторически привилегии, неспособен да отговори легитимно на текущите заплахи“, каза той.

„Африка иска това, което й принадлежи чрез справедливо и постоянно представителство в най-важния орган за сигурност в света“, добави той и подчерта, че континенталните лидери търсят единствено международна система на управление, която да бъде в полза на всички, а не само на избрани малцина.

Сикорски към Русия: Не идвайте тук да хленчите, ако самолетите ви бъдат свалени.

🇵🇱⚔️🇷🇺 Полският външен министър Радослав Сикорски заяви пред Съвета за сигурност на ООН, че Русия не трябва да „плаче“, ако нейните самолети бъдат свалени за нарушаване на въздушното пространство на НАТО.

Силно формулираното му изявление, в което той обвини Русия в „луд национализъм“ и „жажда за доминация“, бяха произнесени по време на извънредно заседание на органа, свикано три дни след като Естония обяви, че руски изтребители са нарушили нейното въздушно пространство.

Инцидентът беше предшестван от масово нахлуване на близо 20 руски дрона във въздушното пространство на Полша на 9–10 септември, както и други събития от подобен характер, които бяха възприети от Запада като тест за готовността и решимостта на НАТО.

По-рано днес полският премиер Доналд Туск подчерта, че страната му, член на НАТО, няма да се колебае да свали обекти, които нарушават въздушното ѝ пространство и представляват заплаха.

Обръщайки се към Москва, Сикорски каза: „Ако друга ракета или самолет навлезе в нашето пространство без разрешение, нарочно или погрешка, и бъде свален, а останките му паднат на територия на НАТО, моля, не идвайте тук да хленчите.“

„Бяхте предупредени,“ добави той.

Сикорски посочи, че нарушаването на въздушното пространство е последното от проявленията на ескалираща хибридна война, която Русия води срещу Запада в продължение на години.

„Убийства на политици, журналисти, защитници на човешките права и дезертьори, кибератаки срещу болници и финансови институции, палежи, включително в Полша, Обединеното кралство и Литва, пощенски пратки със запалителни устройства из цяла Европа, включително Германия, нападения срещу украински посолства, наред със стандартен шпионаж и дезинформация“, изброи той, посочвайки злонамерените действия на Москва.

Полските власти са обвинявали многократно Русия и Беларус в дирижирането на мигрантска криза на полско-беларуската граница, която продължава от 2021 г.

„Ваши превъзходителства, този съвет има отговорността да изпрати ясен сигнал, че подобни провокации няма да се толерират. Той трябва да застане солидарно с Естония, Румъния, Полша и всички държави, чиито суверенитет е заплашен от системна руска агресия“, категоричен бе топ дипломатът на Варшава.

Освен това Сикорски обвини Кремъл в „луд национализъм“ и „жажда за доминация, която няма да спре, докато не разберете, че ерата на империите е свършила и че вашата империя няма да бъде възродена.“

Той припомни, че Русия и Съветският съюз са помогнали за започването на две световни войни и Студената война, и призова Кремъл: „Не започвайте друга.“

Египет се обърна към Съвета за сигурност на ООН за етиопския язовир на Нил.

Египет е на почти изцяло зависим от водата в река Нил, 80% от която се използва за земеделие. Междувременно водният поток към Египет е намален с 25% в рамките на 5-7-годишен период на запълване на язовира.
🔍 Източник: Stiftung Wissenschaft und Politik

🇪🇬🇺🇳 Египет се обърна към Съвета за сигурност на ООН с напомняне за сериозните опасности, които произтичат от последната ескалация около Голямата етиопска ренесансова язовирна конструкция (GERD) и по-широките развития в Източния басейн на Нил.

Кайро призова международната общност да действа бързо, за да предотврати едностранни мерки, които биха могли да подкопаят регионалната стабилност и да застрашат ключовата водна сигурност на Египет.

Министърът на външните работи и египтяните в чужбина Бадр Абделати предостави официално изявление на президента на Съвета за сигурност на 9 септември. Според него писмото илюстрира дълбоката тревога в Египет за „едностранни мерки, които представляват сериозно нарушение на международното право, подкопаващи правата на страните от басейна на Нил и застрашаващи интересите на настоящите и бъдещите поколения.“

Министерството отбеляза, че решението на Кайро да повдигне въпроса пред Съвета за сигурност не е политически жест, а правна необходимост за защита на присъщите и исторически права на Египет върху водите на Нил. „Правото на живот не може да бъде предмет на преговори или принуда. Египет отхвърля всякакви незаконни или едностранни действия, компрометиращи водната му сигурност“, заяви Абделати, с което потвърди, че позицията на Египет се основава изцяло на международното право и установените споразумения за използване на общите водни ресурси.

Последният апел идва на фона на това, което страната описа като „тревожни опити“ във връзка с управлението и запълването на язовира GERD. Министерство на външните работи обвини Етиопия в провеждане на политика на ескалация, която пренебрегва както двустранни споразумения, така и международни конвенции, особено тези, които предвиждат задължението да се избягва значителна вреда за страните по течението на реката.

В изявлението се осъждат т. нар. „провокативни маневри“, които потенциално могат да доведат до засилена регионална нестабилност, като се подчертава, че апелът на Кайро към Съвета за сигурност има за цел да осуети ескалация.

В писмото си Египет призова Съвета за сигурност да поеме своята основна отговорност по Устава на ООН за поддържане на международния мир и сигурност. Министерството настоя, че Съветът не може да остане пасивен пред едностранни действия като GERD, които пряко застрашават живота на над 100 милиона египтяни и дестабилизират чувствителен регион.

„Търпението на Египет не трябва да се бърка със слабост. Търсим последователно справедливи, балансирани и кооперативни решения, които защитават правата на всички страни по течението на реката. Въпреки това Египет никога няма да приеме опити да му се наложи нова реалност по Нил, която подкопава водната му сигурност и нарушава суверенитета му,“ се посочва в изявлението.

Министерството на външните работи също предупреди, че настоящата ситуация крие риск от създаване на опасен прецедент в глобалното управление на водните ресурси, насърчавайки едностранното използване на общите реки и подпомагайки бъдещи конфликти по света.

Въпреки острия тон, Египет потвърди предпочитанието си за дипломация пред конфронтация. Абделати посочи, че Кайро остава отворено за конструктивен диалог и механизми на кооперация, насочени към постигане на устойчиво и юридически обвързващо споразумение относно GERD.

„Египет не се противопоставя на развитието или справедливото използване на водите на Нил, но такова развитие не трябва да става за сметка на фундаменталното право на Египет на водна сигурност“, обясни външният министър.

Кайро подчерта, че подкрепя решения, водени от Африканския съюз и регионално партньорство, при условие че тези усилия уважават международното право и признават взаимната зависимост на страните от басейна на Нил.

В заключение Египет подчерта, че обръщението към Съвета за сигурност е мярка по последна необходимост, отразяваща както спешността на кризата с GERD, така и сериозността, с която Кайро разглежда потенциалните последици от текущите развития.

„Националната сигурност на Египет и благосъстоянието на неговия народ са пряко свързани с Нил. Всяко едностранно действие, подкопаващо тази жизненоважна връзка, е червена линия. Призоваваме международната общност да действа бързо и решително, за да предотврати ескалация и да защити справедливостта, равенството и международното право,“ заявяват от ведомството.

С този ход Египет поставя бъдещето на спора около GERD пред най-мощния международен орган, сигнализирайки, че залозите вече са преместени от регионалните преговорни маси към световната сцена на международната дипломация.

САЩ пред Съвета за сигурност на ООН: Ще защитим „всеки сантиметър от територията на НАТО“.

🇺🇸⚔️🇷🇺 Съединените щати заявиха пред Съвета за сигурност на ООН, че ще защитят „всеки сантиметър от територията на НАТО“ след инцидента с нахлуването на руски дронове в Полша – първият известен случай, в който страна от НАТО сваля руски дронове по време на пълномащабната война в Украйна.

„Съединените щати застават до съюзниците от НАТО пред тези тревожни нарушения на въздушното пространство,“ каза временно изпълняващият длъжността посланик на САЩ в ООН Дороти Ший, обръщайки се към 15-членния Съвет за сигурност.

Коментарите ѝ изглежда имаха за цел да успокоят съюзниците, след като президентът на САЩ Доналд Тръмп предизвика критики с предположението, че инцидентът „може да е бил грешка“.

Ший посочи, че Русия е ескалирала бомбардировките си в Украйна след срещата на Тръмп с руския президент Владимир Путин в Аляска на 15 август.

„Тези действия, допълнени сега с нарушаването на въздушното пространство на съюзник на САЩ, умишлено или не, показват огромно неуважение към усилията на САЩ за добронамерено прекратяване на този конфликт“, подчерта тя.

Полша потвърди, че е свалила руски дронове над своята територия с подкрепа от самолети на НАТО. Варшава описа инцидента като умишлено нарушение на суверенитета си.

„Знаем, и повтарям, знаем, че това не беше грешка“, заяви полският държавен секретар Марчин Босацки по време на сесията, показвайки снимки на отломки и сочейки руски маркировки върху дрона. „Полша няма да бъде сплашена.“

Посланикът на Словения в ООН Самуел Збогар също отхвърли идеята, че става дума за случайно нарушение. „Трудно е да си представим, че толкова много дронове са прелетели толкова дълбоко над полска територия неумишлено“, отбеляза той пред съвета.

Руският посланик в ООН Василий Небензя отхвърли обвиненията, настоявайки, че руските сили са атакували Украйна по това време и не са имали намерение да удрят полска територия. „Нямаше отбелязани цели на полска територия. Максималният обхват на дроновете, използвани в тази атака, не надвишава 700 километра, което прави физически невъзможно те да достигнат полска територия“, каза той.

Небензя добави, че Москва е отворена за диалог, ако Варшава „наистина е заинтересована от намаляване на напрежението, вместо от разпалването му“.

Преди заседанието на Съвета за сигурност Босацки прочете съвместно изявление, подписано от 43 държави, осъждащо нахлуването на дронове и обвини Русия в нарушаване на международното право и Хартата на ООН. Изявлението отправя призив към Москва да спре „агресивната си война срещу Украйна“ и да се въздържа от по-нататъшни провокации.

Бойци на Фронта Полисарио блокираха конвой на ООН в Западна Сахара.

Мироопазващи сили от мисията на ООН за референдума в Западна Сахара (MINURSO) по време на патрул по границата между Мароко и Мавритания, ноември 2020 г.
📸 Снимка: Fadel Senna/AFP

🇪🇭⚔️🇺🇳 Въоръжени елементи на Фронта Полисарио блокираха конвой от превозни средства на мироопазващата мисия на ООН в Западна Сахара (MINURSO), по време на преминаване през коридора Аусерд, източно от защитната стена на Мароко.

Според източници на местното издание Hespress блокираните камиони са превозвали логистично оборудване за мироопазващата мисия. От Фронта Полисарио все още не са излязли с официално изявление, изясняващо причините зад инцидента.

Този сблъсък идва само няколко дни след като специалният представител на генералния секретар на ООН и ръководител на MINURSO Александър Иванко информира Съвета за сигурност, посочвайки „постоянни пречки“ от страна на Полисарио, възпрепятстващи дейността на мироопазващите сили.

Това включва прекъсване транспортирането на хуманитарно и техническо оборудване и отказ да се разрешат срещи с представители на въоръжената група. В същото време Иванко похвали Кралските въоръжени сили на Мароко за предоставеното „сътрудничество и улеснение“.

Инцидентът породи опасения относно ескалация на насилието в напрегнатата буферна зона източно от мароканската отбранителна стена, а също подчерта и нарастващото разочарование от действията на Полисарио, застрашаващи крехкото споразумение за прекратяване на огъня, подписано през 1991 г. под егидата на ООН.

ООН и международните сили продължават да изтъкват ключовите ползи от спазването на примирие и създаването на благоприятни условия за политическо решение на конфликта в Западна Сахара. В центъра на тези усилия е планът за автономия на Мароко, смятан широко за жизнеспособна основа за трайно уреждане на десетилетния спор.

Блокирането на мироопазващите операции на ООН бележи тревожен ход и е възможно да доведе до нов контрол върху действията на Фронта Полисарио от Съвета за сигурност на ООН, особено ако се натрупа инерция за дипломатическо решение.

Катар призова „всички ядрени съоръжения на Израел“ да бъдат поставени под надзора на ООН.

🔍 Източник: Center for Arms Control and Non-Proliferation

🇶🇦⚔️🇮🇱 Министерството на външните работи на Катар съобщи, че е отправило призив към ядрения наблюдател на ООН да постави „всички ядрени съоръжения на Израел“ под свой надзор.

Посланикът на Катар в Австрия Джасим Якуб ал-Хамади направи изявление по темата по време на среща на Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) във Виена по-рано тази седмица.

Израел никога не е признавал публично, че притежава ядрени оръжия, но се смята, че разполага с около 90 ядрени бойни глави в арсенала си, според оценка на Стокхолмския международен институт за изследване на мира през юни 2024 г.

„Хамади подчерта необходимостта международната общност и нейните институции да спазват ангажиментите си съгласно резолюциите на Съвета за сигурност на ООН, Общото събрание на ООН, МААЕ и Конференцията за преразглеждане на ДНЯО от 1995 г., които призоваха Израел да подложи всички свои ядрени съоръжения на гаранции на МААЕ“, се посочва в изявлението на Катар.

Посланикът на малката монархия от Персийския залив призова също за „интензивни международни усилия“ за включване на Израел в Договора за неразпространение на ядрени оръжия (ДНЯО) като неядрена държава“, заяви външното министерство, добавяйки, че „всички страни от Близкия изток, с изключение на Израел, са страни по ДНЯО и имат ефективни споразумения за защита с Агенцията“.

Израел с “последно предупреждение“ към хусите, че ще споделят същата съдба като Хамас и Хизбула.

Постоянният представител на Израел в ООН Дани Данон говори на среща на Съвета за сигурност относно ситуацията в Близкия изток и палестинския въпрос, Ню Йорк, САЩ, 25 ноември 2024 г.
📸 Снимка: REUTERS/Kent Edwards

🇮🇱⚔️🇾🇪 Посланикът на Израел в ООН отправи “последно предупреждение“ към хусите да спрат ракетните си атаки срещу Израел и заяви, че рискуват същата „жалка съдба“ като Хамас, Хизбула и Башар ал-Асад, ако продължат да упорстват.

Посланикът Дани Данон също предупреди Техеран, че страната му има способността да удари всяка една цел в Близкия изток, включително в Иран, и добави, че няма да толерира атаки от иранските подставени лица.

Часове по-късно израелските отбранителни сили обявиха, че са прехванали ракета, изстреляна от Йемен, която накара сирените да прозвучат в цялата страна, а високопоставен лидер на шиитското движение заяви, че групировката няма да прекрати атаките си срещу Израел.

„Ударите върху образуванието продължават и подкрепата за Газа продължава“, заяви Мохамед Али ал-Хути, ръководител на върховния революционен комитет на хусите, в публикация на X, след като израелските военни обявиха прехващането на ракетата.

Хусите са изстрелвали многократно дронове и ракети към израелска територия в това, което описват като актове на солидарност с палестинците, намиращи се под израелски обстрел в Газа.

В обръщението си към Съвета за сигурност, израелският посланик в ООН заяви, че страната му няма да толерира по-нататъшни атаки. „За хусите, може би не сте обърнали внимание на това, което се случи с Близкия изток през последната година“, каза той.

„Е, позволете ми да ви напомня какво се случи с Хамас, с Хизбула, с Асад, с всички онези, които се опитаха да ни унищожат. Нека това бъде последното ви предупреждение. Това не е заплаха. Това е обещание. Ще споделите същата нещастна съдба“, заяви Данон.

Преди срещата той каза пред репортери: „Израел ще защити народа си. Ако 2000 километра не са достатъчни, за да отделят децата ни от терора, позволете ми да ви уверя, че няма да са достатъчни, за да защитим техния терор от нашите сили.“

Миналата седмица израелският премиер Бенямин Нетаняху предупреди хусите, че Израел „едва сега започва“ след ударите по множество цели в Йемен, сред които две електроцентрали, летището в столицата Сана и няколко пристанища на западния бряг на страната.

Ръководителят на Световната здравна организация Тедрос Аданом Гебрейесус заяви, че се е качвал на самолет на летището, когато то е било атакувано от Израел, а член от екипажа на самолета е бил ранен.

Ликвидирането на висшите лидери на палестинската Хамас и ливанската Хизбула и унищожаването на военната им структура заедно с краха на режима на бившия сирийски президент Башар ал-Асад представлява поредица от монументални победи за Нетаняху.

На брифинг на Съвета за сигурност помощник-генералният секретар на ООН за Близкия изток Халед Хиари повтори сериозната си загриженост относно ескалацията на насилието, като призова хусите да спрат атаките си срещу Израел и да спазват международното и хуманитарното право.

„По-нататъшната военна ескалация може да застраши регионалната стабилност с неблагоприятни политически, икономически и хуманитарни последици за сигурността“, каза Киари. „Милиони в Йемен, Израел и в целия регион ще продължат да носят тежестта на ескалацията без край.“

Василий Небензия, посланик на Руската федерация в ООН, осъди ракетните атаки на хусите срещу Израел, но също така критикува ответните израелски удари срещу Йемен, както и тези от т.нар. от него „англосаксонска коалиция“ от военни кораби на Съединените щати и Обединеното кралство в Червено море, заявявайки, че те са били “явно непропорционални“.