Анализ: Балистичният удар по изложбата ARMADA и въпросът кой я допусна

🇺🇦🕯️ 10 души загинаха, а близо 100 бяха ранени, след като руска балистична ракета удари частен полигон в Бучанския район на Киевска област около 11:30 ч. в петък. Ударът е нанесен по време на отбранителна изложба, чиято програма и регистрация бяха предварително обявени онлайн.

Сред загиналите е Валентина Савицка – ръководител на Центъра за международно сътрудничество и стратегически комуникации към Управлението за държавна охрана (УДО). За смъртта ѝ съобщи нейният съпруг Игор Соловей, ръководител на Центъра за стратегически комуникации (Spravdi), който потвърди пред изданието „Детектор медиа“ обстоятелствата около случая.

„В моето семейство е страшна скръб: нехора убиха моето любимо момиче и грижовна съпруга, любяща майка и дъщеря Валентина Савицка“, написа Соловей в социалните мрежи. „Спомнете си любимата ми, тя беше невероятна, най-добрият човек на света.“

Управлението за държавна охрана отговаря за физическата защита на президента и висшите държавни институции. Савицка не е била оперативен служител, а е ръководела международните връзки и стратегическата комуникация на структурата. Съпругът ѝ Игор Соловей оглавява институция, която се занимава с противодействие на руската дезинформация и с въпроси, свързани с информационната сигурност.

Първоначалната информация сочеше най-малко 6 загинали. До края на деня броят им нарасна до 10, а ранените – с различна степен на тежест – достигнаха около 100 души. Киевската областна администрация обяви 25 юли за ден на траур в памет на жертвите.

Ракетата не изглежда да е поразила случайно място с множество хора. Полигонът край село Капитанивка, разположен близо до Житомирското шосе, е бил домакин на Defense Demo Day & Defense Expo Critically Protected – практическа демонстрация, организирана от ARMADA, Асоциацията на производителите на безпилотни системи и свързани технологии.

Официално обявената цел на събитието е била представяне на комплексни решения за защита на критична инфраструктура от съвременни въздушни заплахи.

ARMADA обединява десетки украински производители на дронове и свързани технологии. Форматът „Demo Day“ е създаден като платформа за среща между разработчици и потенциални военни потребители, на която бойни и разузнавателни безпилотни системи се демонстрират в реални условия.

Присъствието на представители на Командването на Силите за безпилотни системи – самостоятелен род войски, създаден от Украйна за водене на дронова война – показва, че събитието е било свързано с реални отбранителни интереси и потенциални доставки, а не е било обикновена индустриална презентация.

Изложба, посветена на защитата от въздушни атаки, сама стана обект на подобна атака. Фактът, че ракетата е разрушила и над 20 частни къщи, два хотела, ресторант и повече от 30 автомобила в района, показва, че полигонът не е представлявал изолиран военен обект далеч от населени места, а площадка в близост до обитаема зона.

Русия е изстреляла три балистични ракети от север около обяд. Украинската противовъздушна отбрана е свалила една от тях, а другите две са поразили Бучанския район.

Украинските източници определиха използваните средства като ракета „Искандер-М“ и ракета от комплекса С-400, използвана в балистичен режим. Този клас оръжия се движи по балистична траектория и предоставя ограничено време за реакция, което значително затруднява прехващането.

Фактът, че две от три изстреляни ракети са достигнали района на целта, показва, че дори сравнително плътната противовъздушна отбрана около Киев не гарантира пълна защита срещу балистични заплахи. Именно затова този тип оръжия се използват за удари по цели с висока стойност.

Дневна балистична атака срещу Киевска област сама по себе си е сравнително рядко явление. Повечето руски удари по региона се извършват през нощта и са предимно с използване на безпилотни апарати. Тази атака обаче идва в особено интензивен период от руската въздушна кампания в края на юли и се различава от масираните удари срещу градски райони.

Използването на скъпа балистична ракета посред бял ден срещу конкретно и ограничено във времето събитие е фактор, който подсказва предварително целеуказване въз основа на разузнавателна информация, а не произволно попадение.

Руското министерство на отбраната потвърди удара и заяви, че е поразило умишлено изложба на „украински и чуждестранни безпилотни апарати, включително перспективни образци“, които според Москва се използват за атаки срещу цивилни цели на руска територия.

Сред представените системи действително е имало далекобойни ударни дронове от типа, с който Киев извършва удари по цели дълбоко в руска територия. Именно този клас оръжия Москва посочва като основание да представи изложбата като легитимна военна цел.

Твърдението за характера на целта обаче е направено без представяне на публични доказателства. Президентът Володимир Зеленски определи атаката като поредно брутално нападение срещу цивилни, за което Русия трябва да понесе отговорност. Материалните щети в жилищните райони около полигона и близо стоте ранени трудно се съчетават с представата за напълно изолиран военен обект.

Броени часове след удара Главната прокуратура на Украйна образува едновременно две наказателни производства.

Първото – по член 438 от Наказателния кодекс, свързан с нарушаване на законите и обичаите на войната – е насочено срещу Русия.

Второто – по член 367, алинея 3, за неправомерно изпълнение на служебни задължения – е насочено навътре, към лицата, които са организирали и допуснали провеждането на събитието.

Тази втора стъпка е необичайна. Украинската държава започна разследване срещу собствените организатори в същия ден, в който Русия нанесе удара. Разпоредбата предвижда наказателна отговорност, включително лишаване от свобода, при служебна небрежност, довела до тежки последици.

„Войната не освобождава никого от отговорност за управленските решения“, заяви главният прокурор Руслан Кравченко. „Напротив, тя изисква максимален професионализъм, предпазливост и осъзнатост на всяка крачка.“

Разследването трябва да установи кой е разрешил провеждането на събитието, кой е одобрил мястото, времето и формата му, какви мерки за сигурност са били предвидени и дали рисковете са били реално оценени в условията на военно положение. Разследване срещу собствени структури в момент, когато противникът е нанесъл смъртоносен удар, носи значителен политически риск. То може да бъде възприето както като знак за институционална отчетност, така и като опит за прехвърляне на отговорността. Кое от тези две тълкувания ще надделее зависи от резултатите от производството.

Производството по член 438 следва вече познатия модел при разследването на предполагаеми руски военни престъпления. Украйна е регистрирала десетки хиляди случаи от началото на пълномащабното нашествие, но само ограничена част от тях достигат до реално съдебно преследване на конкретни извършители.

Практическата стойност на голяма част от тези дела е предимно документална – създаване на доказателствена база за бъдещо установяване на отговорност.

Въпреки това ударът по площадка, разположена в близост до жилищни райони и довел до почти сто ранени извън самата изложба, засилва аргумента за възможна непропорционалност, независимо от това дали целта е имала военен характер.

Двете производства не се изключват взаимно. Едното търси отговор на въпроса кой е изстрелял ракетата, а другото – кой е допуснал събирането на хора на място, което може да е било уязвимо за такъв тип удар.

Именно вторият казус превърна трагедията в обществен скандал.

В украинските социални мрежи бързо се появиха снимки на рекламния плакат за събитието и покана с регистрационен линк, чрез който записалите се участници са можели да получат информация за мястото на провеждане. Информацията, която първоначално е циркулирала в затворени професионални канали, впоследствие е излязла извън тях.

Експертът по радиотехнологии и електронна война Сергий Бескрестнов – известен с позивната „Флеш“, чиито анализи се следят внимателно от украинската отбранителна общност – отдавна предупреждава за три основни риска: провеждане на събития на места без достатъчно укрития, публично рекламирани обекти и локации в обсега на руски балистични ракети.

Според критиците изложбата на ARMADA е нарушавала и трите принципа едновременно. Изданието Washington Post определи реакцията в Киев като открито възмущение.

Зад конкретния случай стои по-дълбоко структурно напрежение: украинският сектор на отбранителните технологии се разви изключително бързо благодарение на стотици стартъпи и частни производители, за които публичните демонстрации и професионалните контакти са основен път към финансиране, партньорства и нови поръчки.

Този модел стимулира иновациите, но постоянно създава напрежение с изискванията за оперативна сигурност. Причината е проста: събитие, което трябва да представи продукт и да привлече интерес, по природа се стреми към видимост. Военната логика обаче изисква обратното – ограничаване на информацията и намаляване на предвидимостта.

Бескрестнов не за първи път отправя подобни предупреждения. Същият спор се появи и след предишни удари по украински полигони, но практиката се запази, защото икономическите и организационните стимули на отбранителната индустрия често се движат в посока, противоположна на максималната предпазливост.

Оттук нататък доказателствената картина става по-сложна. Фактът, че събитието е било публично обявено, е установен. Но няма доказателства, че именно разпространената покана е предоставила на руската страна информацията, необходима за нанасянето на удара.

Руското разузнаване разполага с множество средства за наблюдение на Киевска област, а голямо дневно събиране на хора на открит полигон може да бъде открито и без предварително публикуван адрес. По-предпазливият извод е, че публичната реклама вероятно е намалила цената на целеуказването, но не може да се твърди, че сама по себе си е направила удара възможен. Това разграничение е важно. То разделя евентуален пропуск в процедурите за сигурност от по-широкия факт, че противникът активно разузнава територията и търси уязвими цели. Именно тази разлика ще трябва да установи разследването, преди да бъде определена конкретна вина.

Материалните последици от атаката са реални и тежки. Сред загиналите има специалисти и разработчици – хора с опит и знания, които Украйна няма да може бързо да замени. Въпреки това производството на безпилотни системи не зависи от конкретен полигон или изложение. Стойността на целта за Русия вероятно се е определяла именно от концентрацията на хора и експерти на едно място. Събирането на специалисти, свързани с развитието на украинската безпилотна програма, е превърнало един удар в значителна загуба на човешки капитал и опит.

Но отвъд непосредствения материален ефект стои и политическият сигнал. Като пое публична отговорност за унищожаването на отбранителна изложба и за удара срещу хора, свързани с украинските дронови технологии, Москва демонстрира, че разглежда цялата отбранително-индустриална база на Украйна и нейните кадри като легитимни цели и възнамерява да ги преследва там, където успее да ги открие.

Това не представлява напълно нова доктрина, а по-скоро по-ясно заявено продължение на вече наблюдавана практика. През 2025 г. руски удари срещу украински полигони по време на строеви занятия отново поставиха въпроси за оперативната сигурност. Моделът е сходен: концентрация на хора на предвидимо място, последвана от ракетен удар и последващо разследване защо подобно струпване е било допуснато.

Двете наказателни производства очертават неудобна симетрия, която самият Кравченко посочи. Русия ще атакува онези цели, които успее да открие. Задачата на украинската страна е да не превръща собствените си структури в лесно откриваеми обекти. Събирането на стотици хора – сред тях служители на държавната охрана и структури за стратегическа комуникация – на предварително обявено място в обсега на балистични ракети е решение, чиято рискова оценка разследването трябва да анализира подробно.

Войната обяснява защо ракетата е била изстреляна от руска страна. Тя обаче не обяснява напълно защо конкретната цел е била толкова уязвима.

Наказателното производство срещу организаторите, независимо от необходимостта от проверка на действията им, трудно ще реши основния проблем, който има структурен характер. Докато публичността носи договори, инвестиции и възможности за развитие, а мерките за сигурност изискват допълнително време, средства и ограничения, изкушението за провеждане на открити демонстрации ще остане.

Какъв ще бъде резултатът от производството по член 367 остава по-малко предвидимо от обществената реакция, която то предизвика. Вероятно разследването ще търси конкретни пропуски при организирането и съгласуването на публично обявено събитие в район, който е в обсега на балистични ракети. По-несигурно е дали то ще достигне до персонална отговорност, предвид политическата чувствителност на подобно дело във военно време.

Оценката за евентуална небрежност би се засилила, ако бъде установено, че мястото и времето на събитието са били достъпни в отворени източници преди удара. Тя би отслабнала, ако се докаже, че полигонът е разполагал с необходимите укрития, че информацията е била ограничена само до проверени участници или че основните детайли са станали публични едва след атаката.

До тогава остава един предпазлив, но ясен извод: Без промяна в дисциплината на оперативната сигурност същият модел може да се повтори – с нови жертви и нови разследвания след поредния удар.

Балансът на нощта над Киев: 20 загинали, 570 изстреляни ракети и дрона

🇷🇺🚀🇺🇦 Броят на загиналите при масираната руска атака срещу Киев през изминалата нощ нарасна до 21, а ранените наближиха 100, от които 70 са настанени в болница, сред пострадалите има две деца. ВВС на Украйна публикуваха пълна картина на нападението.

Руската армия изстреля 570 ударни средства – 74 ракети и 496 дрона, от които 524 са били прехванати или подавени. Отбраната беше преодоляна от 25 балистични ракети и 12 дрона, поразили 33 места, а отломки от сваляни цели са паднали на още 18. Спасителните операции продължаваха през целия ден на 15 адреса в столицата и властите предупреждаваха, че балансът ще продължи да расте.

Кривата на жертвите се изкачваше с всеки час на разчистването: сутрешните 13 загинали по данните на кмета Виталий Кличко нараснаха през деня до 17, а след това до 20. Външният министър Андрий Сибига предупреди, че посочената бройка може не е окончателна, и отправи призив към партньорите на Украйна за „не само думи на осъждане, а конкретни действия за спиране на руския терор“.

Официалната разбивка на ВВС, обявена в 9:00 ч. сутринта, показва състава на ударния пакет: 4 хиперзвукови противокорабни ракети „Циркон“, 24 балистични ракети „Искандер-М“, 34 крилати ракети Х-101, 8 крилати ракети „Калибър“ и четири управляеми авиационни ракети Х-59/69, придружени от 496 дрона – ударни „Шахед“ и примамки „Гербера“, „Италмас“, „Бандерол“ и „Пародия“, чиято задача е да пренасищат и заслепяват отбраната. Изстрелванията са извършени от района на Брянск, Курск, Орел, Милерово и Приморско-Ахтарск, както и от окупираните Донецк и Крим. Като отличителна черта на нападението военните посочиха „едновременното използване на различни типове средства за въздушно нападение, изстреляни от множество посоки, включително голям брой балистични ракети и реактивни дронове“ – с Киев като главна цел. Тревогата в столицата продължи около единадесет часа, от осем вечерта до сутринта.

Числата очертават и слабото място на отбраната. От 74-те ракети са прихванати 48 – почти изцяло крилатите, които летят с дозвукова скорост и могат да бъдат сваляни от редица системи. Поразилите града 25 ракети са балистични, срещу които работят единствено американските батареи Patriot, чиито ракетни прехващачи са в хроничен недостиг. Четирите „Циркон“, летящи с около 8 пъти скоростта на звука, оставят броени секунди за реакция на разчетите – Русия системно ги пренасочва от морски към сухопътни цели от юни насам именно заради това.

Най-тежко пострада Дарницки район, където директно попадение срути 6 етажа от 9-етажен жилищен блок. „Извадихме 17 души, 7 от тях – изпод развалините. За съжаление, един човек загина“, съобщи министърът на вътрешните работи Игор Клименко, по чиито данни поражения в столицата са понесли над 20 жилищни блока. В Деснянски район спасители продължаваха да вадят затрупани от друга поразена 9-етажна сграда. Освен че порази Cityhotel Residence и покрива на 7-етажна сграда, атаката в Шевченковски район засегна и пункт на спешна помощ: сред ранените са медици, а един парамедик се намира в много тежко състояние. Огнената стихия в Печерски район обхвана 200 кв. метра между първи и втори етаж на 9-етажен блок; 16-етажен блок горя в Голосеевски район, склад – в Оболонски, две частни къщи бяха поразени в Святошински, а пламъците в Соломенски стигнаха жилищни и административни сгради.

Ударната вълна прехвърли и границите на града. В Киевска област щети бяха регистрирани в 5 района: в Буча горяха складове и частни домове и бяха ранени трима мъже, в Бровари са повредени 6 къщи, общежитие и автомобили, докато в Обухов, Фастов и Вишгород – частни домове и коли.

Президентът Володимир Зеленски, който предупреди за предстоящия удар още на предишния ден от Дъблин и прекъсна своята визита в Ирландия, описа нападението като „преднамерена терористична тактика“: Русия е трупала дронове и ракети във времето, разчитайки удара така, че мащабът му да е значителен и „да създаде възможно най-големи трудности за нашата ПВО. Трябва да натиснем Москва, за да усетят там последствията от своя терор“, заяви той и призова светът „да не мълчи пред този терор и да застане до Украйна“.

Москва предложи огледално различна версия. Министерството на отбраната на Руската федерация обяви, че неговите сили са нанесли „масиран удар с високоточно далекобойно оръжие и дронове“ срещу промишлени предприятия на военната индустрия, енергетиката в Киев и областта и военна летищна инфраструктура, като посочи, че той е бил „в отговор на украинските атаки срещу цивилна инфраструктура в Русия“. Твърдението остава без независимо потвърждение и стои срещу документираната от украинските власти картина: над 20 жилищни сгради, хотел, подстанция на спешната помощ и 20 загинали цивилни.

Ударът дойде след две седмици, в които Русия обещаваше възмездие за атаките с украински дронове срещу Москва през юни и кризата с горивата, която те отприщиха – ситуация, широко отразена от Frontline Monitor в рамките на сутрешния му материал по темата. Към момента на публикуване спасителите продължават да работят под развалините в Дарницки и Деснянски район, а военната администрация на Киев не изключва нови комбинирани атаки през идните дни.

Балистика, „Циркон“ и стотици дронове над Киев – най-малко десет убити

🇷🇺🚀🇺🇦 Най-малко 10 души загинаха, а 56 бяха ранени, когато руската армия стовари вълни от дронове и десетки крилати и балистични ракети върху Киев и още няколко украински града през изминалата нощ, броени часове след като президентът Володимир Зеленски предупреди публично, че Русия подготвя нов масиран удар. През цялата сутрин сведения публикуваха началникът на градска военна администрация Тимур Ткаченко и кметът Виталий Кличко – първите съобщения говореха за 2-ма загинали, до зазоряване броят им стигна 10 – а спасителните екипи продължават да разчистват разрушенията.

Към 5 ч. сутринта градските власти бяха записали поражения в поне 28 точки на столицата, а почти всички бяха жилищни сгради и гражданска инфраструктура. „Врагът отново цели жилищни райони и убива цивилни. Имаме много сериозни разрушения и значителен брой пострадали, включително деца“, заяви Ткаченко. Държавната служба за извънредни ситуации (ДСНС) докладва пожари и мащабни разрушения в повечето райони на Киев, докато по данни на Euronews освен десетките ракети в атаката срещу страната са били изстреляни над 600 дрона.

Градът се подготвяше за случилото се отрано. По-рано в сряда, на съвместна пресконференция с ирландския премиер Михол Мартин в Дъблин, Зеленски заяви: „Веднъж или два пъти седмично има мащабни въздушни удари. Днес има тревожни новини за подготовка за поредния такъв масиран руски удар. Имаме съответните разузнавателни данни.“ Президентът прекъсна визитата си в Ирландия и се прибра, а предупреждението му завари страната под обстрел от целия ден: в Харков планираща авиобомба уби 15-годишно момче и рани 32 души. Веригата бензиностанции WOG обяви, че от 1 юли нейните обекти в Киев и областта няма да работят в интервала между 21:00 и 7:00 ч. заради заплахата от нощни атаки – ограничение, включващо Черниговска, Сумска, Харковска, Запорожка, Днепропетровска и Херсонска област, както и част от обектите в Полтавска.

Първите експлозии отекнаха около 21:40 ч. с прехващането на дронове от ПВО в околностите на столицата. ВВС предупредиха, че няколко групи от руски дронове приближават Киев, Николаев, Конотоп и Херсон. Около един час по-късно докладваха нови вълни към столицата. Дроновете атакуват града „от всички посоки“, предупреди Ткаченко и допусна, че натискът може да продължи с дни – включително с нова комбинирана атака.

Киевчани се спуснаха в метрото – най-дълбокото убежище на града – и мнозина останаха под земята до светло. В квартал Подол журналисти на Kyiv Independent завариха убежище, което описаха като значително по-пълно от предишните атаки: семейства с деца и домашни любимци проследяваха новините в реално време под звука на експлозиите от дронове над главите им, докато в същото време очакваха балистичните ракети.

Сред тях беше 25-годишната Анна Чулинда – в убежище за пръв път от началото на пълномащабната инвазия. Родом от Черниговска област, чието ежедневие е белязано от постоянни руски удари, тя обикновено изчаква атаките у дома, в коридора. „Не че чета новините и си мисля: боже, нещо ще се случи – всеки път, когато съм в Киев“, каза тя пред изданието. „Аз съм от хората, които смятат, че то може да се случи всяка минута. Живеем в състояние на война от 4 години и атака може да има всеки ден. Не бих казала, че съм готова, но продължаваш да живееш и знаеш, че може да се случи във всеки момент.“

Втората фаза започна след полунощ. В 0:45 ч. Ткаченко обяви заплаха от балистични ракети срещу Киев; около половин час по-късно тревога вдигнаха и ВВС. Канали за мониторинг на въздушната обстановка съобщиха за излитане на до 10 руски стратегически бомбардировача. Малко преди 2:00 ч. журналистите на място отчетоха серия от изключително силни експлозии – „невероятно силни“, по описанието им, доловими дори в дълбоките подземни убежища – докато военните предупредиха, че ракети летят към столицата и други градове. Заедно с балистиката по Киев удариха и хиперзвукови противокорабни ракети „Циркон“, които системно са пренасочвани към украинската столица от юни. Те летят със скорост до Мах 8 и оставят секунди за реакция на ПВО; оценки от началото на годината изчисляват, че Москва е изстреляла около 40 такива ракети, 6 от тях – в атаката на 15 юни, която повреди Киево-Печерската лавра.

Утрото разкри мащабите на безраборните удари. В Шевченковски район горя хотел Cityhotel Residence в самия център и покрив на 7-етажна жилищна сграда; огнената стихия обхвана и други жилищни блокове. В Дарницки район ударът срути 6 етажа от 9-етажен блок и частично разруши къщи и други жилищни сгради. В Деснянски район 9-етажна сграда беше поразена така, че под развалините останаха хора; Кличко съобщи за срутвания и за спасители, които са на място, за да проведат операция по изваждане на затрупаните.

Пожари горяха из цялата столица: 16-етажна жилищна сграда пламна в Голосеевски район, докато 200 кв. метра между първия и втория етаж на 9-етажен блок в Печерски район също изгоряха. В Оболонски район е опожарен склад, две къщи бяха повредени в Святошински, докато в Соломенски горя около жилищни и административни сгради. Сред най-тежко ударените се оказаха централните райони, където музеи и университети стоят редом с жилищни квартали – същите квартали, които поеха ударите от 24 май и 15 юни.

Украйна очакваше този удар от няколко дни насам. Путин обеща възмездие за успешните атаки, които за първи път пренесоха войната с пълна сила върху руската столица: на 18 юни украински дронове подпалиха рафинерия Капотня, която осигурява 34-40% от пазара на горива в Московска област – най-мащабната атака срещу Москва от началото на войната. Заводът беше изведен от строя, а заедно с останалите удари по рафинерии това остави неработеща около една трета от общия руски капацитет за преработка на нефт. В над половината руски региони бензинът на практика мина на дажби и на 29 юни Путин публично призна, че страната „преминава през труден период“. Междувременно все по-резултатната украинска операция по руската логистика в Крим допълнително подкопава претенциите на Кремъл за военен успех.

При това положение отговорът на Кремъл се пренесе там, където руските сили все още държат инициативата – въздушния терор срещу цивилното население. Киев изпитва недостиг на ракети-прехващачи за Patriot и Русия пренастройва състава на масираните си удари: повече балистични ракети, повече „Циркон“, по-разрушителни цели. Последните вълни поразяват не само жилищни квартали и граждански обекти, но и историческото ядро на украинската столица – комбинираният въздушен удар на 24 май нанесе поражения по Национален художествен музей, Киевската опера, Украинския дом, стадион „Валерий Лобановски“ и музея „Чернобил“, а в рамките на 15 юни стигна и до Лаврата.

Зеленски от седмици обвинява Путин, че се опитва да замести липсващите успехи на бойното поле с кампания на балистични удари срещу градовете на Украйна, и изминалата нощ даде на обвинението нагледен материал: по описанието на самите градски власти пораженията са минали почти изцяло през жилищни адреси, хотел и опашки от семейства пред входовете на метрото. Колкото по-осезаема става войната у дома за руската власт – илюстрирана нагледно с купоните за бензин и експлозиите в московската рафинерия – толкова по-показните изглеждат нощите в небето над Киев: единствената арена, където Кремъл все още може да покаже сила.

Ткаченко заяви, че комбинираните атаки може да продължат в идните дни, а бензиностанциите около столицата ще продължат да затварят нощем. Киев посрещна утрото с 10 невинни жертви, разрушения и материални щети на 28 адреса и въпрос, който в петата година на пълномащабната военна агресия вече не звучи като „дали“, а като „кога“ – кога ще дойде следващата такава нощ?

Кремъл с ултиматум за преговорите: Изтегляне от Донбас или продължаване на ударите по Украйна.

🇷🇺 Кремъл съобщи, че не смята да участва в следващ кръг от тристранните преговори за прекратяване на войната между Русия и Украйна, освен в случай че украинската армия не се изтегли изцяло от останалата територия на Донецка област.

Според публикация на агенция УНИАН, публикувана на 7 май, в момента Кремъл разглежда като непродуктивни по-нататъшните дипломатически дискусии при текущите обстоятелства.

„Всички разбират, включително бих казал и украинските преговарящи, че сега Киев трябва да предприеме само една сериозна стъпка, след която, първо, военните действия ще бъдат прекратени, и второ, ще бъдат отворени перспективи за сериозна обсъждане на бъдещото дългосрочно уреждане“, каза съветникът на руския президент Юрий Ушаков, отбелязвайки, че докато не се постигне споразумение за изтегляне на войските, „убеждаването един друг до голяма степен е губене на време“.

Изявлението илюстрира ултиматума, поставен от Кремъл, според който трябва да бъдат изпълнени специфични условия относно териториалния контрол, преди да изобщо да може да бъде подновен какъвто и да е формален диалог, насочен към трайно уреждане на конфликта.

Последните изявления, пристигащи от руската столица, подсказват, че Кремъл не вижда смисъл в ангажирането на дипломатическия фронт, докато Украйна не изпълни нейните териториални изисквания. Въпреки това, такива твърдения за търсене на „дългосрочно уреждане“ биват директно опровергани от засилената военна агресия на терен.

Докато служители на Кремъл отхвърлят мирните преговори като непродуктивни, руската армия продължава да провежда непрекъснати удари по цивилната инфраструктура на Украйна.

На 6 май руската армия предприе нова вълна от атаки с дронове камикадзе, балистични и крилати ракети в цяла Украйна, въпреки „режима на тишина“, официално влязло в сила от полунощ. Командването на украинските ВВС съобщи, че руската армия е атакувала няколко украински области, като Запорожие, Харков и Днипро, в рамките на което е изстреляла най-малко 100 дрона и 3 ракети.

В Харков дрон е ударил частен дом и е ранил двама души, докато друг удар в Сумска област е поразил цивилен автомобил, убивайки една жена. Министърът на външните работи Андрий Сибига заяви, че тези действия демонстрират отхвърлянето от страна на Москва на истинските дипломатически усилия и мирни инициативи.

Удар по руския тил: Украински ракети „Нептун“ поразиха завода за дронове „Атлант Аеро“ в Таганрог.

🇺🇦🎯🇷🇺 Анализ на сателитни изображения от Planet Labs потвърждава успешния удар с крилати ракети „Нептун“ по завода „Атлант Аеро“ в Таганрог, нанесъл тежки разрушения на поне два производствени цеха, съобщи Радио Свобода.

Медията посочва, че един от цеховете е сериозно разрушен, докато другият е засегнат частично, като близо половината от конструктивната му рамка е пострадала.

Ударът, нанесен рано сутринта в неделя, е бил насочен срещу обект, свързан с производството на безпилотни летателни апарати, използвани от руската армия. Съобщава се, че атаката е извършена от звената на ВМС на Украйна с крилати ракети „Нептун“.

Данни от портала „Война и санкции“ на украинското военно разузнаване уточняват, че заводът произвежда безпилотни системи от серията „Мълния“, сред които дронове-камикадзе „Мълния-1“ и „Мълния-2“, както и разузнавателния вариант „Мълния-2Р“.

Съоръжението се намира на около 40-50 км от руско-украинската държавна граница, което го позиционира в оперативния обсег на редица ударни средства, на разположение на украински въоръжени сили. Сателитните снимки, прегледани от Радио Свобода, сочат, че щетите са съсредоточени върху вътрешните производствени зони, а не върху периферната инфраструктура.

Според Радио Свобода това не е първият случай, в който обектът е вземан под прицел. Предишен украински удар през януари порази друга сграда в рамките на завода, която по-късно беше съборена. Предприятието е разположено близо до авиационния завод „Бериев“ – друг обект, който е бил мишена на далекобойните удари на украинската армия многократно в миналото.

Разработена от украинското конструкторско бюро „Луч“, системата „Нептун“ е крайбрежен противокорабен ракетен комплекс, който първоначално беше предназначен за поразяване на надводни плавателни съдове. От 2022 г. системата беше адаптирана за широк спектър от задачи, сред които мисии за поразяване на наземни цели.

Базиран на съветския дизайн Х-35, „Нептун“ включва увеличен обсег на поразяване, подобрено насочване и повишена устойчивост на средства за електронна война. Първоначално проектирана с обсег до 280–300 км, системата беше модернизирана, като украински официални лица твърдят, че версията с удължен обсег „Long Neptune“ може да достига цели на разстояния до 1000 км.

„Нептун“ беше използван в няколко ключови операции по време на пълномащабната руска инвазия в Украйна. През април 2022 г. две ракети „Нептун“ удариха и изпратиха на дъното ракетния крайцер „Москва“, флагмана на Черноморския флот, отбелязвайки една от най-значимите военноморски загуби в съвременната история.

Украйна нанесе ракетен удар по завод за дронове в Таганрог.

🇺🇦🎯🇷🇺 Украинската армия нанесе ракетен удар по индустриалната зона на бившия автомобилен завод ТагАЗ в Таганрог, където се намира предприятието „Атлант Аеро" – производител на ударно-разузнавателни дронове. Атаката е започнала около 04:45 часа тази сутрин киевско време, а на обекта е възникнал пожар, съобщава RBC-Ukraine, позовавайки се на местни канали в Telegram.

„Атлант Аеро" произвежда ударни дронове от серията „Молния", включително камикадзе моделите „Молния-1" и „Молния-2", и разузнавателния „Молния-2Р" и компоненти за разузнавателно-ударния „Орион", според данни на Defense Express. Руски и украински открити източници „Молния" е сравнително евтин за производство дрон с далечина на действие около 40 км и елементи на изкуствен интелект за разпознаване на цели. Използването му се разшири значително през 2024 и 2025 г. и той се превърна в едно от основните средства за удари по украинската прифронтова и близка тилова зона.

Заводът в Таганрог е редовна цел на украински удари. Генералният щаб и ВМС на Украйна потвърдиха поражения върху „Атлант Аеро" през юни и ноември 2025 г. и на 13 януари и 30 март 2026 г. При удара през януари, извършен от Центъра за специални операции „Алфа" на СБУ съвместно с ВМС на Украйна, са били поразени цехът за финален монтаж на дроновете, два производствени корпуса и административна сграда, докато според украинската оценка производствените възможности за серията „Молния" са били съществено редуцирани.

Таганрог, разположен на брега на Азовско море в Ростовска област, представлява клъстер от военно-индустриални обекти. На 4 април друг удар в района уби един човек и остави четирима в критично състояние, според губернатора на областта Юрий Слюсар, цитиран от ТАСС. В същия град се намира и завода на конструкторско бюро „Бериев", който произвежда далекобойни радарни самолети А-50 и самолети-амфибия Бе-200, които също попадаха под огън в предходни месеци.

Честотата на ударите по „Атлант Аеро" показва, че Киев разглежда производството на „Молния" като приоритет за своите удари срещу руската военна верига, а не еднократна цел. Ефектът от това не е еднозначен: при всеки от докладваните удари руските канали в Telegram отчитат пожари и повреди, но Кремъл не споделя публично детайли относно прекъсвания и аварии в резултат на удара, а самите дронове продължават да се използват по целия фронт. Това подсказва, че поне част от производствените линии са били разпръснати или възстановени между отделните атаки. Потвърждение на щетите от удара на 19 април ще зависи от публикуваните сателитни изображения и оценка от Генералния щаб на Въоръжените сили на Украйнав следващите часове.

Иран е придобил тайно шпионски спътник от Китай, помогнал за удари по американски бази.

🇮🇷🛰️🇨🇳 Иран е придобил тайно шпионски спътник от Китай, който му е предоставил нови възможности за поразяване на американски военни бази в Близкия изток по време на последната война през март, сочи разследване на Financial Times.

Теч на секретни ирански военни документи показват, че спътникът, известен като TEE-01B, е бил придобит от Аерокосмическите сили на Корпуса на гвардейците на ислямската революция (IRGC) в края на 2024 г. след като е бил изстрелян в космоса от Китай.

Списъци с координати, сателитни снимки и орбитален анализ показват, че иранските командири по-късно са поставили на спътника задачи да наблюдава ключови военни обекти на САЩ. Изображенията са били заснети през март, преди и след атаки с дронове и ракети срещу тези локации.

TEE-01B е построен и изстрелян от Earth Eye Co, китайска компания, която предлага „доставка в орбита“. Това е малко известен модел на износ, при който изстреляни от Китай космически апарати се прехвърлят директно чуждестранни клиенти след достигане на орбита.

Като част от споразумението, IRGC е получил достъп до търговски наземни станции, управлявани от Emposat, китайски доставчик на услуги за сателитен контрол и данни с глобална мрежа, която обхваща Азия, Латинска Америка и други региони.

Използването на китайски спътник от IRGC по време на война, в която Иран многократно атакува съседите си, вероятно ще бъде силно чувствителна тема в региона. Китай е най-големият търговски партньор на страните от Залива и най-големият клиент на техния петрол.

Данните показват, че сателитът е заснел авиобаза „Принц Султан“ в Саудитска Арабия на 13, 14 и 15 март. На 14 март президентът на САЩ Доналд Тръмп потвърди, че американски самолети в базата са били ударени, при което бяха повредени пет въздушни-танкера KC-135R Stratotanker на ВВС на САЩ.

Спътникът е извършвал наблюдение също така на авиобаза „Муафак Салти“ в Йордания, цели близо до базата на Пети американски флот в Бахрейн, и летището в Ербил, Иракски Кюрдистан, около времето на ударите по тези райони, за които IRGC пое отговорност.

Други наблюдавани зони включват лагер „Бюринг“ и авиобаза „Али Ал Салем“ в Кувейт, американската база „Лемоние“ в Джибути и международното летище Дукм в Оман. Наблюдаваната гражданска инфраструктура в Персийския залив включва пристанището за контейнери Хор Факан, централа за опресняване на вода Кидфа в ОАЕ, както и съоръжението Alba в Бахрейн – една от най-големите алуминиеви топилни в света.

„Този спътник очевидно се използва за военни цели, тъй като се управлява от Аерокосмическите сили на IRGC, а не от цивилната космическа програма на Иран“, заяви Никол Граевски, експерт по Иран в Парижкия университет по политически науки. „Иран наистина се нуждае от тази предоставена от чужбина способност по време на тази война, тъй като тя позволява на IRGC да идентифицира цели предварително и да проверява успеха на своите удари“, добави тя.

TEE-01B е способен да заснема изображения с разделителна способност от половин метър, съпоставима с качествените снимки от западни търговски сателити. Това е значителен ъпгрейд в сравнение с вътрешните възможности на Ислямската република и позволява идентифицирането на самолети, превозни средства и промени в инфраструктурата.

За сравнение, предишният най-модерен военен спътник на IRGC „Нур-3“ заснемаше снимки с разделителна способност около 5 метра. Въпреки че това беше подобрение спрямо 12-15-метра на „Нур-2“, той все още е около 10 пъти по-слабо прецизен от китайския спътник и недостатъчен за наблюдение на дейността в базите.

Earth Eye Co посочва на уебсайта си, че е извършила един трансфер „в орбита“ на неназована държава, част от китайската инициатива „Един пояс, един път“. Иран се включи към инициативата през 2021 г. Компанията твърди, че сателитът се използва за „земеделие, морски мониторинг, управление на извънредни ситуации и градски транспорт“.

През септември 2024 г. Аерокосмическите сили на IRGC са се съгласили да платят около 250 милиона юана (36,6 млн. долара) за контрол над сателитната система, според документите, видени от FT. Споразумението, подписано от бригаден генерал от IRGC, включва разходи за спътника, ракетата-носител, техническа поддръжка и услуги от „чуждестранен съконтрагент“.

Според договора Emposat предоставя на IRGC софтуера и наземната мрежа за управление на спътника през целия му жизнен цикъл. Това позволява на IRGC да насочва операциите от всяка точка на света.

„Това представлява стратегия за дисперсия на иранските космически активи“, отбеляза Джим Ламсън, бивш анализатор на ЦРУ. „Иранските наземни станции, ударени през 2025 и 2026 г. са лесна мишена. Но не можете просто да ударите китайска наземна станция, разположена в друга държава.“

Израелската армия заяви, че е поразила редица цели, свързани с космоса и сателитите в Иран в рамките на настоящия конфликт, сред които главния изследователски център на Иранската космическа агенция в средата на март.

Ламсън добави, че TEE-01B разширява значително възможностите на Иран. Комбинирането на такъв сателит с човешко разузнаване и руски сателитни данни е „мощен инструмент“ за иранските военни плановици.

Все по-широката употреба на чужди сателити от страна на Иран се случва на фона на задълбочаващо се сътрудничество с Русия. В същото време Китай се опитва да представи търговския си космически сектор като цивилен, въпреки че технологиите му все по-често се използват с двойно предназначение.

Американски служители следят отблизо китайски компании, за които се предполага, че подкрепят участници в Близкия изток, които са заплаха за сигурността на САЩ. Миналата година FT заяви, че Chang Guang Satellite Technology е предоставяла изображения на йеменските хути за насочване на атаки срещу кораби в Червено море.

Emposat е спомената в доклад на комисията по въпросите на Китай към Камарата на представителите на САЩ като компания с тесни връзки с аерокосмическите сили на китайската армия. Въпреки че е търговска фирма, тя е основана от ветерани от държавната космическа програма на Китай.

Разкритието за договора идва в момент, когато САЩ са сериозно обезпокоени от китайската помощ за Иран. Денис Уайлдър, бивш анализатор в ЦРУ, отбелязва, че Китай има история в доставките на оръжие за Иран като прагматична стратегия за влияние.

Източник, запознат със ситуацията, твърди, че САЩ са видели индикации, че Китай обмисля да предостави на Иран преносими зенитно-ракетни комплекси, с каквито Иран наскоро свали американски изтребител F-15. ЦРУ отказа коментар по темата, съобщена първо от CNN.

Експерти подчертават, че нито една китайска компания не би могла да извърши подобно изстрелване без одобрение от държавната администрация. Белият дом не коментира конкретно връзката Emposat–IRGC, но говорител припомни предупреждение, отправено от президента Доналд Тръмп, според което Китай ще се изправи пред „големи проблеми“, ако предостави системи за ПВО на Иран.

Китайското посолство във Вашингтон отхвърли обвиненията като „спекулативна дезинформация“ и заяви, че Китай поддържа обективна позиция и се стреми към мирни преговори.

5 загинали и 25 ранени при руски ракетен обстрел срещу Днипро.

🇷🇺 Руската армия нанесе ракетен удар по жилищен район на град Днипро, убивайки 5-ма цивилни и ранявайки най-малко 25 други, съобщиха местните власти.

Под обстрел е попаднал инфраструктурен обект в рамките на града, като на мястото на удара е избухнал пожар, съобщиха Държавната служба за извънредни ситуации (ДСНС) и шефът на Областната военна администрация Александър Ганжа.

Обществената медия „Суспилне“ уточни, че в непосредствена близост до мястото на удара е била поразена бензиностанция, като съдейки по кадрите, прозорците ѝ са разбити.

В резултат на обстрела са загинали петима души, а други 25 са пострадали, като 10 от тях са в тежко състояние, заяви Ганжа. При ранените са регистрирани минно-взривни травми, осколъчни наранявания и фрактури.

Всички загинали и пострадали са цивилни лица, които в момента на обстрела са пътували по автомобилния път, отбелязаха от Офиса на главния прокурор на Украйна.

„Това е поредното военно престъпление на Русия срещу цивилното население“, добавиха оттам. Ведомството е образувало наказателно производство за военно престъпление, по силата на чл. 438 от Наказателния кодекс на Украйна.

Украинските власти редовно съобщават за безразборни руски обстрели по Днипро и други градове в страната, при които загиват цивилни. На 7 април например след руски удар срещу Херсон местните власти съобщиха за смъртта на четирима души, а други седем пострадаха. Според изчисления на Conflict Intelligence Team, само за 2025 г. в Украйна вследствие на руски атаки са загинали 2348 души, а 13 952 са били ранени.

Бойни белези: KC-135 Stratotanker, повреден при ирански удар, кацна в Обединеното кралство.

🇺🇸✈️🇬🇧 Самолет за дозареждане във въздуха KC-135R Stratotanker беше видян да преминава през авиобаза Милдънхол в Обединеното кралство, покрит с кръпки, поставени върху дупки от шрапнели, съобщава The War Zone.

Снимките, на които се вижда как самолетът е осеян с кръпки от носа до опашката, са заснети от авиационния фотограф Андрю Маккелви. Много е вероятно това да е един от танкерите, които бяха повредени при иранския удар по авиобаза „Принц Султан“ в Саудитска Арабия миналия месец. Самолетът принадлежи на 121-во крило за презареждане във въздуха на Националната въздушна гвардия на Охайо.

Въпреки че се твърди, че при удара по базата са били повредени пет танкера, пълният мащаб на разрушенията, произлизащи от него и последващите удари по базата, остава непотвърден. Същото важи и за въздействията по съоръжения и самолети в целия регион. Липсата на редовни сателитни снимки на Близкия изток от американски доставчици затруднява разбирането на случилото се, но така или иначе сателитните снимки не биха различили незначителни повреди по самолетите, като например дупките от шрапнели, видяни тук.

Въпреки че всички танкери са ценни активи, до известна степен поради голямото търсене на флота и неговата възраст, в този случай може да има поне един положителен страничен ефект от щетите. Изпълнението на план за ремонт на бойни повреди на терен, за да се върне KC-135 във въздуха, е добра тренировка в реални условия, която може да се окаже жизненоважна при евентуален конфликт в Тихия океан. Със сигурност ще се извлекат поуки на много нива от операция „Епична ярост“. Някои от тези уроци бяха научени по трудния начин, въпреки че част от загубите бяха напълно предотвратими.

Независимо от това, фактът, че този Stratotanker отново е във въздуха, е положителна новина и доказателство за професионализма на авиаторите на терен, които успели да го върнат в оперативна готовност.

Вероятно през следващите дни и седмици ще виждаме още „закърпени“ фюзелажи на въздушни танкери, след като се извършват подобни ремонти и те поемат обратно към САЩ за по-сериозни възстановителни дейности.

Иран унищожи американски самолет за ранно предупреждение E-3 Sentry в Саудитска Арабия

🇺🇸🇸🇦 Снимки, публикувани онлайн, показват унищожен самолет за ранно предупреждение E-3G Sentry на авиобаза „Принц Султан" в Саудитска Арабия. Кадрите отговарят на машината с борд 81-0005 от 552-ро крило за въздушен контрол в Тинкър, Оклахома, засечена на базата в последните седмици.

Ударът беше нанесен на 27 март с комбинация от 6 балистични ракети и 29 камикадзе дронове, изстреляни от Иран. Според Washington Post 15 американски военнослужещи са били ранени, шест от които са в тежко състояние. Освен E-3G, на пистата са повредени и няколко самолета-цистерни KC-135 Stratotanker.

Изтеклите снимки показват фюзелаж, разкъсан в горната си част, разпръснати отломки по перона и екипи в защитно облекло около останките. На опашката ясно се чете кодът OK и номерът 0005, което потвърждава машината. Сателитни изображения, публикувани от The Aviationist, показват термични следи и структурни повреди, съвместими с активен пожар в зоната на стоянката.

Загубата е чувствителна. ВВС на САЩ разполагат с едва 15 оставащи броя E-3 Sentry – платформа, въведена в експлоатация през 80-те години и предвидена за поетапно извеждане до 2029 г. До началото на операция Epic Fury в края на февруари 6 машини (37,5% от целия парк) бяха прехвърлени от база Елмендорф в Аляска и Тинкър в Оклахома към Европа и Близкия изток. Но реалното въздействие е по-тежко, отколкото чистата аритметика подсказва. Средната mission-capable rate на флота за фискалната 2024 г. е била 55,68%, което значи, че във всеки даден момент едва около 9 от 16-те машини са били годни за мисии. 6-те разгърнати в региона са не просто над една трета от общия парк, а близо две трети от самолетите с реални оперативни способности. Унищожаването на една от тях свива и без това тесния резерв допълнително.

E-3 не е просто разузнавателен самолет. Той изпълнява ролята на въздушен команден център, координиращ изтребители, танкери и коалиционни операции в реално време с радара AN/APY-2, монтиран в характерния въртящ се купол над фюзелажа. Именно задната част на машината, където е закрепен куполът, изглежда е понесла най-тежки поражения – факт, който Defence Security Asia предполага за целенасочен. Загубата дори на един екземпляр стеснява зоната на радарно покритие, забавя координацията на бойното пространство и затруднява управлението на въздушното зареждане – функции, които нямат лесен заместител в театъра на операциите.

Проблемът се задълбочава от неяснотата около наследника на E-3. През 2022 г. ВВС на САЩ избраха Boeing E-7A Wedgetail, платформа на базата на Boeing 737, като заместител с планирана оперативна готовност към 2027 г. Програмата обаче беше отменена от Пентагона през юни 2025 г. Министърът на отбраната Пийт Хегсет заяви пред Конгреса, че E-7 е „закъснял, по-скъп и прекалено амбициозен" и изрази съмнение, че самолетът може да оцелее в евентуален конфликт с Китай. НАТО също се оттегли от съвместната поръчка на E-7 през ноември 2025 г. Вместо това Пентагонът предложи решение в две стъпки:

• краткосрочен план – създаване на съвместно експедиционно звено от пет броя E-2D Hawkeye за 150 милиона плюс поръчка на нови E-2D за 1,4 милиарда долара;
• дългосрочен план – прехвърляне на функциите за ранно предупреждение към космически базирани сензори, чиято оперативна готовност не се очаква преди началото на 30-те години.

Решението срещна остра съпротива. 16 пенсионирани генерали четири звезди от ВВС, сред които петима бивши началници на щаба и двама върховни командващи на НАТО, адресираха безпрецедентно публично писмо до Конгреса, в което определиха отмяната на E-7 като „скъпоструващ и стратегически погрешен ход". Конгресът се вслуша: в проекта на NDAA за 2026 г. бяха заложени 647 милиона допълнително финансиране за E-7 и изрична забрана за използване на бюджетни средства за прекратяване на договора с Boeing.

В началото на март 2026 г. ВВС присъдиха на Boeing два договора за обща стойност от 5 милиарда долара за продължаване на разработката – макар без твърд ангажимент за серийно производство. Министърът на ВВС Трой Мейнк заяви, че ведомството ще изпълни указанието на законодателите, но добави: „Да изготвим план не означава, че ще го включим в бюджета."

Междувременно E-2D Hawkeye – значително по-малък, по-бавен и с по-ограничен обхват от E-3 и E-7 – няма как да запълни изцяло оперативната празнина. По данни на The War Zone няколко E-2D вече са пренасочени ускорено към Близкия изток след удара, но самолетът не се интегрира толкова безпроблемно в операции, доминирани от реактивни изтребители, колкото E-3 с неговата скорост и издръжливост.

Атаката срещу „Принц Султан" е пореден ирански удар по американска инфраструктура в Близкия изток. От началото на войната 13 американски военнослужещи загинаха, а над 300 са ранени. Загубата на E-3G Sentry, оценяван на около 500 милиона долара, е не просто най-скъпият единичен удар от началото на кампанията, но и тактическо събитие с оперативни последици, надхвърлящи стойността на самия самолет. Резултатът е стареещ, свиващ се и незаменим парк, натоварен с най-трудните си мисии в последните години от своя експлоатационен живот – без ясен наследник на хоризонта.

Две ракети поразиха щабквартирата на Сайид ал-Шухада в Ирак.

🇮🇶 Въздушен удар, нанесен от американски изтребители, порази щабквартирата на шиитската милиция „Сайид ал-Шухада“ от състава на Силите за народна мобилизация (PMF), разположена в град Бартела, провинция Нинава.

Това е поредната атака срещу бази, свързани с PMF на територията на Ирак, след последните удари по щаба на „Катаиб Имам Али“ в Дубиз, щаба на „Хашд ал-Шааби“ в Киркук и Мосул, както и нападенията срещу база „Виктория“ и лагера „Таджи“ в Багдад.

Катар започна евакуация на ключови райони заради иранските въздушни удари

🇶🇦 Министерството на вътрешните работи на Катар съобщи, че евакуира множество райони в очакване на нова кампания на ответни удари от страна на Иран срещу страните от Персийския залив.

В официално изявление се посочва, че „евакуира няколко ключови зони като временна превантивна мярка, в рамките на усилията за гарантиране на обществената безопасност, докато опасността премине“.

В Мушейреб, централен район на столицата Доха, част от жителите получиха известия на смартфоните си с инструкции „незабавно да се евакуират до най-близкото безопасно място като временна предпазна мярка“.

Мерките за сигурност са взети в отговор на предупреждение за незабавна евакуация, което беше отправено от Революционната гвардия към всички служители на технологичните компании в страните от Залива, сред които Adobe, Dell, Intel, Apple, Cisco, Palo Alto Networks, Oracle, Salesforce, Amazon Web Services, Microsoft, Google, IBM и Qualcomm, чиито офиси трябва да се опразнят незабавно. Заплахата се отнася до локации на територията на ОАЕ, Катар, Саудитска Арабия, Кувейт, Бахрейн и Оман.

5 Stratotanker-а са повредени при ирански удар срещу авиобаза „Принц Султан“.

🇺🇸 5 самолета-цистерни Boeing KC-135 Stratotanker  от състава на ВВС на САЩ са били повредени при удар на иранска балистична ракета по авиобаза „Принц Султан“ в Саудитска Арабия, съобщи The Wall Street Journal, позовавайки се на двама американски служители.

Танкерите са били поразени при един от ударите по базата през последните дни. Централното командване на САЩ отказа коментар по случая. Самолетите са понесли щети, но не са напълно унищожени и в момента се подлагат на ремонт, поясни един от служителите. При ударите няма загинали.

Черноморския флот на Русия окончателно премахна развалините на бившия си щаб.

🇷🇺🏗️ Инженерна техника започна премахването на останките от сградата, в която се помещаваше щабът на Черноморския флот на Руската федерация в Севастопол, която беше унищожена при масиран ракетен удар, нанесен от украинските сили с крилати ракети Storm Shadow на 22 септември 2023 г.

Прецизното попадение доведе до тежки структурни щети, които на практика разрушиха сградата, в противоречие с твърденията на окупационната администрация в Крим, че щетите са поправими, което принуди командването на практика преустанови използването на обекта веднага след инцидента.

Разрушаването на емблематичната сграда в центъра на града е показателно за промяната в оперативната среда в Черноморския регион. Успешните атаки срещу обекти с висока стойност принудиха руския военноморски флот да премести значителна част от своите активи и административни функции далеч от обсега на украинските ударни комплекси. Превръщането на бившия щаб в развалини е символичен финал на един от най-тежките удари срещу руската военна инфраструктура на окупирания полуостров.