Обвинение срещу Раул Кастро в Маями: 30 години след свалянето на „Brothers to the Rescue"

🇺🇸⚖️🇨🇺 Главният прокурор на САЩ Тод Бланч обяви обвинителен акт срещу бившия кубински президент Раул Кастро по 4 точки за убийство, 2 за унищожаване на самолет и 1 за заговор за убийство на американски граждани. Обвинението, внесено от голямо жури в Маями още на 23 април, е държано под печат близо месец. Заедно с 94-годишния Кастро са обвинени петима негови съучастници – Лоренсо Перес, Емилио Паласио, Хосе Гуал, Раул Симанка и Луис Гонсалес, всички бивши пилоти или офицери от кубинските военновъздушни сили.

Денят на обявяването не е случаен. 20 май е официалният празник на кубинската независимост – годишнина от края на американската военна окупация през 1902 г. Изборът на датаta от Министерството на правосъдието и мястото на провеждане в голямата зала на Freedom Tower в Маями – небостъргач, превърнал се в музей на изгнаниците и символ на емиграцията от Куба – превръщат правния акт в публичен жест: обвинението беше представено пред близки на жертвите, членове на Конгреса от щата и делегация на „Brothers to the Rescue". В залата присъстваха Марлене Алехандре, която е била на 18 години, когато баща ѝ Армандо е убит, и Мирта Коста Мендес, сестрата на Карлос Коста.

Инцидентът датира от 24 февруари 1996 г. Три едномоторни самолета „Чесна" с екипажи на „Brothers to the Rescue" – спасителна организация на кубински емигранти, учредена през 1991 г. от Хосе Басулто, ветеран от проваления десант в Залива на прасетата през 1961 г. – излитат от Маями за патрул над Флоридския проток. Кубински изтребител МиГ-29 поразява първия самолет с инфрачервена ракета над международни води, след което броени минути по-късно сваля и втория. Загиват четирима души – американските граждани Армандо Алехандре, Карлос Коста и Марио де ла Пеня и постоянният жител Пабло Моралес. Третият самолет, пилотиран от Басулто, успява да се върне в Маями.

Международна организация за гражданска авиация (ИКАО) към ООН и Междуамериканската комисия по правата на човека (IACHR) публикуват доклади, според които свалените самолети са били в международно въздушно пространство в момента на ударите, а кубинската страна е действала „без да приложи стандартни процедури за прехващане". Заключенията изрично квалифицират смъртните случаи като „пряко последствие от действията на агенти на кубинската държава в международно въздушно пространство". В интервю за списание „Time" през същата 1996 г. Фидел Кастро публично пое политическата отговорност за заповедта; брат му обаче, който към онзи момент е министър на въоръжените сили и формално най-високият офицер по веригата на командване, не беше назован поименно – до сега.

Същинският доказателствен материал срещу Раул Кастро е 11-минутен запис на комуникация в радио ефира от кубинския команден център до пилотите на МиГ-29. По данни на американските прокурори и материалите, цитирани в писмо от февруари 2026 г. на конгресмена Марио Диас-Баларт до тогавашния главен прокурор Пам Бонди, на записа може да бъде чут гласът на Раул Кастро, който нарежда на пилотите да „ги съборят в морето". Записът е достъпен за американското разузнаване от години, но никога преди не е бил прилаган като доказателство в наказателен процес. Архивът на National Security Archive в Джордж Вашингтън, публикуван на 19 май 2026 г., предоставя и хронологията на Федералната авиационна администрация (FAA) на САЩ, която съдържа поне един вътрешен имейл преди инцидента с диагноза „в най-лошия случай един ден кубинците ще свалят някой от тези самолети". Същата хронология показва, че FAA е знаела за провокативните полети на Басулто, включително разпръскване на антиправителствени листовки над Хавана, но не е спряла операциите му преди свалянето.

Прякото правно последствие от инцидента през 1996 г. остава ключово за настоящата ситуация. 10 дни след свалянето Бил Клинтън, който дотогава отлага гласуването на по-твърдата санкционна рамка като прекалена, подписва Закона за кубинската свобода и демократична солидарност, известен като закона „Хелмс–Бъртън". Той кодифицира ембаргото в правен инструмент, който само Конгресът може да отмени, и то при изпълнение на набор от условия, сред които изграждане на „преходно правителство". Дял III от същия закон, позволяващ на собствениците на национализирана от режима собственост да съдят чужди дружества, които използват имотите им, е активиран от Доналд Тръмп през 2019 г. и в момента поражда серия от извънсъдебни сделки, включително със спедиторските компании Crowley Maritime и SeaBoard Marine. Правни последици остават и от процеса „Cuban Five" от 1998 г., в който петима кубински разузнавачи бяха осъдени за шпионаж в полза на Хавана. Един от тях, Херардо Ернандес, беше осъден за съучастие в убийство именно за това, че е предал на кубинските служби информация за полетите на „Brothers to the Rescue". Ернандес и останалите четирима бяха освободени през 2014 г. в рамките на размяна на затворници, договорена от Барак Обама.

Хавана отговори на обвинението в рамките на часове. Президентът Мигел Диас-Канел публикува позиция, в която описва обвинението като „политически ход без никаква правна основа", който „разкрива арогантността и фрустрацията, изпитвана от служителите на империята пред непоколебимостта на кубинската революция". Кастро е определен като „герой, обичан от своя народ", а действията от 1996 г. – като „законна самоотбрана в териториални води след многократни и опасни нарушения на въздушното пространство от прословути терористи". Самият Раул Кастро остава физически недостъпен за американското правосъдие – между двете държави няма договор за екстрадиция, а състоянието на 94-годишния бивш командващ изключва доброволно сътрудничество. Следователно, обвинението няма практическа перспектива за изпълнение чрез задържане, а функцията му е друга.

Политическата мотивация на повдигнатото обвинение трябва да се тълкува преди всичко през гледната точка на вътрешната политическа сцена. Кубинско-американската диаспора в Южна Флорида, която наброява около 1,5 милиона души, концентрирана предимно в окръг Маями-Дейд, е основния електорат, подсигурил щата на републиканците от 2020 г. насам. Конгресмените Марио Диас-Баларт и Карлос Хименес и губернаторът Рон Десантис лобираха пред Министерството на правосъдието в продължение на месеци. Обвинението обслужва две цели: дава символичен резултат на електорат, който от 30 години насам чака правосъдие, и кодифицира кубинския режим отговорен за смъртта на американски граждани в правен документ, който трудно ще бъде анулиран от бъдеща администрация. Изпълнителни заповеди се отменят с подпис, но обвинителен акт от голям съдебен състав – не.

Юридическият ход се вписва в архитектура на „максимален натиск", изградена в първите 4 месеца на втората година от втория мандат на Тръмп. На 29 януари той обяви национално извънредно положение по отношение на Куба и въведе механизъм за вторични мита върху държави, доставящи петрол на острова – мярка, насочена директно срещу Венецуела, Мексико, Русия и Алжир. На 1 май заповедта разшири санкционната рамка до режим, сравним с този срещу Иран и Русия – с правомощие за санкции срещу чужди лица и дружества, които се ангажират с широк спектър от икономически дейности с Куба. На 7 май Държавният департамент включи в санкциите Grupo de Administración Empresarial SA (GAESA) – военно-стопанския конгломерат, контролиращ по официална американска оценка около 40% от икономиката на Куба – заедно с никеловия комбинат Moa Nickel. Обвинението от 20 май затваря в единна линия 5-месечната поредица от изпълнителни, санкционни и правни ходове.

Стратегическият прецедент за използването от Вашингтон на наказателно-правни инструменти срещу лидери на страните от Латинска Америка беше установен пет месеца по-рано. На 3 януари Delta Force с осигуряване от ЦРУ проведе операция Absolute Resolve – нощен щурм срещу комплекса на президента Никола Мадуро във Форт Тиуна, Каракас, придружен от въздушни удари по средствата за противовъздушна отбрана в северната част на Венецуела. Мадуро и съпругата му Силия Флорес бяха задържани и транспортирани със самолет до Ню Йорк, където на 5 януари се явиха пред федерален съд по обвинение в наркотероризъм – обвинителен акт, повдигнат първоначално по време на първия мандат на Тръмп през 2020 г.

Текущото положение на Куба е по-уязвимо от когаот и да било след 1991 г. Сривът на Венецуела като партньор и основен доставчик на петрол, комбиниран с вторичните мита върху алтернативните доставчици, предизвика системен дефицит на горива. Към момента остров с население около 11 милиона души преживява седмични прекъсвания на тока с продължителност от 8 до 20 часа в провинцията, недостиг на дизел за обществения транспорт и колапс на индустриалния сектор извън туристическата зона. Военно-стопанският конгломерат GAESA, който и преди санкциите от 7 май обслужваше валутните потоци на режима, е лишен от достъп до международната финансова система. Москва, основен покровител на Хавана след 2022 г., е поглъщана от собствените си проблеми в Украйна и не разполага с резерви за стратегическа подкрепа от мащабите на тази по съветско време. Пекин запазва търговско присъствие, но избягва открит политически ангажимент. В тази стопанска обстановка правен инструмент, който назовава върховното командване на въоръжените сили като лично отговорно за смъртта на американски граждани, придобива функцията на дипломатически таран, а не на правосъдна процедура.

Обвинението от 20 май не цели физическото изправяне на Раул Кастро пред американски съд – последното така или иначе е неосъществимо. Целта му е инструментална: да фиксира в правна форма квалификацията на сегашната кубинска държава като престъпно образувание, отговорно за смъртта на американски граждани, и така да създаде кодифицирано основание, което да послужи като основа за конструиране на по-нататъшни решения – дипломатически, санкционни и военни. Венецуелският прецедент от януари показва, че подобен правен трамплин не остава теоретичен. Едновременно обвинението кодифицира политическата позиция в институциите на САЩ – нещо, което изпълнителната власт не прави, доколкото може да бъде отменена с подпис от следваща администрация.

Хавана разполага с три ограничени вида реакция: дипломатическа мобилизация чрез ALBA и Г-77, опит за договорено отстъпление пред исканията за реформа на GAESA, или затягане на вътрешния режим. Първите две са невъзможни при настоящата позиция на президента Диас-Канел и след свалянето на Мадуро; третата изостря още повече спиралата на икономически колапс. Кубинският вариант на архитектурата за оказване на натиск в Латинска Америка, изградена от втората администрация на Тръмп, е навлязъл в правна фаза, чийто следващ логически ход е или системна реформа в Хавана, или отварянето на разговор за приемствеността след Раул Кастро при условия, формулирани от Вашингтон.

Тръмп: Путин все още не е поканен на срещата на Г-20 в Маями

🇺🇸⚔️🇷🇺 Доналд Тръмп заяви, че не е канил руския президент Владимир Путин на срещата на върха на Г-20, която трябва да се проведе през декември в неговия голф клуб „Дорал“ в Маями.

В разговор с журналисти в Белия дом Тръмп коментира съобщенията относно поканата, след като руското външно министерство заяви, че такава вече е получена, предава The Moscow Times на 24 април.

По-рано The Washington Post заяви, че Белият дом планира да покани Путин на срещата в Маями. Запитан за разяснение, Тръмп отговори: „Не, но ако дойде, вероятно ще бъде много полезно“. Американският президент отбеляза още, че „не знае дали Путин ще дойде“ и „се съмнява, че ще го направи“. Освен това Тръмп подчерта, че „придържа към мнението, че трябва да се разговаря с всеки“.

Източници твърдят, че все още не е изпратена официална покана до руския президент, въпреки че Тръмп е дал да се разбере, че присъствието му на събитието е добре дошло. Неназован служител на Белия дом отбеляза, че макар на този етап официалните покани все още да не са изпратени, Русия е член на Г-20 и ще бъде поканена на министерските срещи и на срещата на лидерите.

По-рано руският заместник-министър на външните работи Александър Панкин заяви пред РИА Новости, че руският президент вече е получил покана за срещата на Г-20. Той каза: „Има покана за присъствие на най-високо ниво, но ще видим по-близо до датата. Един Господ знае какво ще се случи дотогава“.

Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков припомни, че „Русия е участвала във всички срещи на върха на Г-20 на съответното ниво“ и добави, че „решението за формата на нашето участие ще бъде взето по-близо до срещата“.

По време на срещата на лидерите на Г-20 през 2025 г. в Южна Африка, Путин изпрати на свое място заместник-ръководителя на своята администрация Максим Орешкин. За последен път руският президент присъства лично на среща на Г-20 през 2019 г.

След пълномащабната инвазия в Украйна, Путин изпрати външния министър Сергей Лавров на събитието три пъти. Този ход беше предшестван от решение на Международния наказателен съд в Хага от 2023 г. да издаде заповед за арест на президента по обвинения в принудително депортиране на украински деца от окупираните територии йън Русия, което се класифицира като военно престъпление.

През 2025 г. руска делегация пристигна във Вашингтон за първата среща между представителите на Г-20 под председателството на САЩ, отбелязвайки завръщането на Москва във форума след продължителен период на дипломатическа изолация.

Делегацията беше предвождана от Светлана Лукаш, старши координатор на Руската федерация за форума Г-20, и включваше представители на Министерство на външните работи, Министерство на финансите и Кремъл.