Гроси: По-голямата част от обогатения уран на Иран вероятно все още се намира в Исфахан.

По-голямата част от обогатения уран на Иран с подходяща концентрация за ядрени оръжия вероятно се намира все още в ядрения комплекс в Исфахан, който миналата година беше обект на въздушни удари, а в настоящата кампания на Израел и САЩ беше подложен на по-слаби удари. Това съобщи директорът на ядрената агенция на ООН в интервю за Асошиейтед Прес.

Рафаел Гроси поясни, че Международната агенция за атомна енергия (IAEA) разполага със сателитни снимки от последиците на последните въздушни удари на САЩ и Израел срещу Иран, а също така, че „продължава да получава информация“.

Инспекциите на IAEA в Исфахан бяха прекратени в началото на 12-дневната война с Израел миналия юли, когато американския стратегически бомбардировачи B-2A Spirit нанесоха удари с противобункерни бомби GBU-57A по съоръжението.

Ядреният надзор на ООН смята, че голям процент от обогатения до оръжейно ниво уран „е бил съхраняван там през юни 2025 г., когато избухна 12-дневната война, и е останал там оттогава насам“, сподели Гроси.

„Не успяхме да инспектираме обекта, нито да потвърдим или отречем, че материалът е там и че печатите на IAEA са непокътнати“, допълни той. „Надявам се, че ще успеем да го направим, така че това, което споделям, е нашата най-добра оценка.“

Кадри от сателит на Airbus показват камион, натоварен с 18 сини контейнера, който влиза в тунел в Центъра за ядрени технологии в Исфахан на 9 юни 2025 г. непосредствено преди началото на войната. Предполага се, че тези контейнери съдържат високообогатен уран и вероятно все още се намират там.

IAEA настоява да инспектира и иранските ядрени обекти в Натанз и Фордо, където също се намира известно количество ядрен материал.

Ислямската република е страна по Договора за неразпространение на ядрено оръжие, а нейният преглед се извършва в момента в централата на ООН. Съгласно разпоредбите му Иран е длъжен да отвори ядрените си съоръжения за инспекция от IAEA, подчерта Гроси.

Данни на агенцията сочат, че Техеран разполага с 440,9 кг уран, обогатен до 60% чистота – малка техническа стъпка от нивото от 90%, нужно за оръжейни цели. Гроси заяви, че според IAEA близо 200 кг се съхраняват в тунелите на обекта в Исфахан.

40 години след Чернобил: от съветското мълчание тогава до руските удари по саркофага днес.

🔙🚨 В 01:23 ч. на 26 април 1986 г. четвърти енергоблок на АЕЦ Чернобил преминава през неконтролируемо нарастване на мощността по време на изпитание на турбогенератор и експлодира.

Съветският графитен реактор РБМК-1000 – конструкция, чиито недостатъци съветското ядрено ведомство години наред крие дори от собствените си оператори – гори в открито небе в продължение на цели 10 дни. Радиоактивният облак е достигнал Скандинавия, преди ръководството на Съветския съюз да признае, че изобщо се е случило нещо: сигналът тръгва не от Москва, а от шведската централа „Форсмарк", където на 28 април техници засичат необяснимо замърсяване по обувките на колегите си.

Прикриването е втората катастрофа след катастрофата. Жителите на Припят, близо 49 000 души, продължават нормалния си живот цяло денонощие, докато местните партийни структури отлагат евакуацията в очакване на разпореждане отгоре. На 1 май, докато реакторът все още гори, в Киев и Минск се провеждат традиционните за онзи период манифестации за Деня на труда, изпратени на улицата от ръководство, на което вече е известно, че радиационният фон е многократно над допустимия. Михаил Горбачов се обръща към съветските граждани едва на 14 май – 18 дни след аварията.

Цената на тази информационна тишина никога няма да бъде измерена точно. 31 души загиват в седмиците след експлозията – пожарникарите и операторите, които първи влизат в горящия блок, без да знаят какво точно гасят. Дългосрочните оценки за допълнителната смъртност варират значително: Световната здравна организация говори за около 4000 допълнителни смъртни случая от рак сред най-силно облъчените групи, но независими епидемиологични проучвания дават по-високи числа.

Икономическите щети също са предмет на спорове – оценка на правителството на Беларус от 2005 г. изчислява дългосрочната тежест за страната през 30-годишен период на около 235 млрд долара, а обобщените сметки за трите най-засегнати държави в различни последващи анализи се изкачват до порядъка на 700 млрд долара, което подрежда Чернобил сред най-скъпоструващите технологични катастрофи в историята.

Срещу машината на цензурата застава друга съветска реалност – тази на ликвидаторите. Между 1986 и 1990 г. през 30-километровата зона преминават по различни оценки между 600 000 и 800 000 души: пожарникари, военни, миньори, които прокопават тунел под реактора, за да го охладят отдолу, и т.нар. „биороботи" – войници, които с лопати разчистват графита от покрива на трети блок, тъй като дистанционно управляваните машини не успяват да сработят в радиационното поле. Престоят на покрива се измерва в секунди. Много от тях получават дозите на цял живот за минути работа и до края на дните си носят последствията – често сами, без признание и адекватно лечение. Без тяхната жертва саркофагът, набързо излят над разрушения блок до края на 1986 г., нямаше изобщо да съществува.

Тази история – за ядрената катастрофа, прикрита от Империята на злото, и за обикновения човек, платил цената за мълчанието на престъпния режим – днес е по-актуална от всякога. На 24 февруари 2022 г. в първите часове на пълномащабната инвазия в Украйна, колона на руските въоръжени сили преминава през Чернобилската зона по пътя си към Киев и поема физически контрол над централата и нейния персонал. Украинските оператори са задържани на смени с дължина над 30 часа в продължение на пет седмици. Руските войски прокопават окопи и землянки в т.нар. Червена гора – най-силно замърсения участък в зоната – повдигайки прах със стронций-90 и цезий-137, който десетилетия е бил сравнително стабилизиран в почвата. След фиаското на руската офанзива срещу Киев и изтеглянето от цяла Северна Украйна към края на март 2022 г. украинските и международните инспектори документират разрушени лаборатории, разграбено оборудване и разпръснати източници на радиация.

Чернобил не е изключение, а прецедент. На 4 март 2022 г. руските войски окупираха Запорожката АЕЦ – най-голямата ядрена централа в Европа, с 6 енергоблока – превръщайки я във военен склад, в която се съхранява техника и боеприпаси в машинните зали. Оттогава МААЕ многократно съобщава за прекъсвания на външното захранване на централата, които я принуждават да мине на дизелови генератори за охлаждане на отработеното гориво – сценарий, който при достатъчно дълъг срок и достатъчен брой повреди води до авария по сценария от Фукушима през 2011 г.

На 14 февруари 2025 г. руски дрон удря Новия безопасен саркофаг над 4-ти блок в Чернобил – конструкцията на стойност около 1,5 млрд евро, изградена с финансиране от ЕБВР и над 40 държави донори и поставена на място през 2016 г. Поражението по външната обвивка е документирано от украинските власти и потвърдено от МААЕ; пълната оценка на дългосрочните щети по херметичността все още не е завършена.

Урокът от 1986 г. беше, че държава, която поставя ведомствения си престиж над сигурността на гражданите, превръща овладяем инцидент в катастрофа от континентални мащаби. Урокът от февруари 2022 г. насам е, че същата държава, в нов институционален вид, е готова да използва ядрена инфраструктура – своя и чужда – в ролята на лост за военен и политически натиск, разчитайки европейските общества да не повярват, че такова нещо изобщо е възможно. Ликвидаторите от 80-те години закриха реактора с цената на здравето и живота си. Защитата на украинските атомни централи днес, и на радиоактивното наследство в зоната на отчуждение на Чернобил, отдавна не е въпрос само на украинска отбрана, а на европейската ядрена сигурност. За да не сме отново свидетели на кошмарния епизод от пролетта на 1986 г.

Мирът под въпрос: Различията между САЩ и Иран остават, Техеран опитва да възстанови ракетната мощ.

🇮🇷🗣️🇺🇸 Различията по отношение на ядрената програма на Иран продължават да са пречка за постигане на траен мир със САЩ, съобщи висш ирански източник пред Ройтерс, докато двете страни се опитват да постигнат траен мир на фона на изтичащото скоро двуседмично примирие.

Висшият ирански източник посочва, че „отбранителните способности“ на Техеран, сред които ракетната му програма, не подлежат на преговори със САЩ. „Продължаването на американската блокада на Ормузкия проток подкопава мирните преговори“, допълва той.

Израелските отбранителни сили (IDF) заявиха, че най-значимият удар по време на кампанията е бил нанесен по оръжейната индустрия на Иран, а военните докладват, че са поразили всички ключови обекти, използвани за разработка на оръжия, които застрашават Израел. Израел твърди, че тези удари са нанесли сериозни щети на производството на балистични ракети в Ислямската република и в резултат на това в момента страната не може да произвежда никакви нови ракети.

Въпреки това, по време на брифинг за журналисти миналия петък, висши военни ръководители заявиха, че според техните оценки Иран ще работи бързо за възстановяване на част от своите производствени мощности.

Според анализи на Дирекцията на военното разузнаване, ако Израел и САЩ не бяха започнали войната срещу Ислямската република в края на февруари, тя би натрупала запас от около 8000 балистични ракети в рамките на година и половина. Подобно количество би представлявало огромно предизвикателство за отбраната на Израел и би могло да причини широкомащабни поражения в Израел.

Сега, в рамките на следващите няколко години, Иран вероятно ще успее да събере няколко хиляди ракети според оценките на Разузнавателната дирекция, макар че това зависи от множество фактори, които включват евентуални ограничения върху ракетната програма в рамките на сделка със САЩ; въпросът дали Техеран ще получи суровини и оборудване от своите съюзници, като Китай; и какъв обем средства ще инвестира той във възстановяването на своята ракетна индустрия.

Белият дом в спешни консултации, САЩ готви принудителни действия срещу танкери, свързани с Иран.

🇺🇸 Белият дом е провел спешно заседание в Ситуационната стая в отговор на кризата в Ормузкия пролив и застоя в преговорите с Техеран, съобщава Bloomberg. Израелското издание Mako разкри, че президентът Доналд Тръмп е участвал лично в разговорите през последните дни, докато висш американски дипломат предупреди, че „ако не постигнат пробив днес, войната може да бъде подновена в близките дни“.

В момента няма насрочена следваща среща между САЩ и Иран. Консултациите бяха проведени три дни преди изтичането на крайния срок на примирието – 22 април, след като бойните действия официално бяха прекратени на 8 април след почти седем седмици война.

Wall Street Journal съобщи, позовавайки се на анонимни американски служители, че ВМС и Морската пехота на САЩ водят подготовка в близките дни да предприемат абордаж и конфискация на търговски кораби, свързани с Иран, в международни води – ход, насочен към засилване на икономическия натиск върху Техеран, което да го принуди да отвори Ормузкия пролив и да направи отстъпки по ядрената програма.

Пред журналисти в Белия дом Тръмп заяви: „Те се опитват да хитруват. Искаха да затворят пролива отново, но не могат да ни изнудват.“ По-късно той уточни: „Водим много добри разговори с Иран, напредват добре. Ще има повече информация до края на деня. Говорим с тях.“

Посредник между двете страни е командващия на пакистанската армия генерал Асим Мунир, който е в Техеран и в последните дни провежда разговори между Вашингтон и иранското ръководство, включително с министъра на външните работи Аббас Арагчи. Тръмп се е включил в телефонни разговори няколко пъти. Според източник, цитиран от Mako, въпреки ескалацията на терен е постигнат напредък по ядрената програма – по-специално по обогатяването на уран и съдбата на запасите от вече обогатен материал в Ислямската република. Иран от своя страна потвърди, че е получил нови американски предложения, които са в процес на разглеждане.

Затварянето на Ормузкия пролив беше обявено от централното командване „Хатам ал-Анбия“ по-малко от ден след изявлението на Арагчи за отварянето му след прекратяването на огъня в Ливан. „Контролът над Ормузкия пролив се върна в предишното си състояние“, заяви говорителят на командването, според когото транзитът ще бъде спрян, докато войната не приключи окончателно. По-рано днес бяха регистрирани поне три инцидента с търговски плавателни съдове, сред които нападения срещу два кораба, плаващи под индийски флаг, довели до дипломатически протест на Делхи, и удар с неустановен снаряд срещу контейнеровоз.

Според посредници в преговорите, основни спорни точки остават три – ядрената програма на Иран, Ормузкият пролив и компенсациите за понесени военни щети.

Иран опроверга Тръмп: Обогатеният уран няма да бъде прехвърлян „никъде“.

🇮🇷 Министерството на външните работи на Ислямска република Иран заяви, че запасите от обогатен уран на страната няма да бъдат прехвърляни „никъде“, опровергавайки твърдението, направено от президента на САЩ Доналд Тръмп по-рано днес, че иранските преговарящи се дали своето съгласие да ги предадат.

„Обогатеният уран на Иран няма да бъде прехвърлян никъде“, заяви говорител на външно министерство Есмаил Бакаи пред държавната телевизия IRIB.

По-рано днес Тръмп публикува съобщение в платформата Truth Social, според което „САЩ ще получат целия ядрен прах, създаден от нашите велики бомбардировачи B2“, визирайки ядрените материали, затрупани при американските въздушни удари по време на 12-дневната война миналия юни.

Джей Ди Ванс: Топката е в полето на Иран, САЩ няма да отстъпят от червените си линии

🇺🇸🤝🇮🇷 САЩ постигнаха „голям напредък“ в преговорите с Иран, заяви вицепрезидентът Джей Ди Ванс по време на свое интервю за предаването „Special Report“ с Брет Байер по Fox News.

Запитан дали предстоят нов кръг преговори, Ванс заяви, че топката е в полето на Иран, и обясни, че е напуснал разговорите в Пакистан миналия уикенд, тъй като „иранският екип, който беше там, не е в състояние да сключи сделка и трябваше да се върне в Техеран, за да получи одобрение за поставените от нас условия – от върховния лидер или от някой друг“.

„Големият въпрос оттук нататък е дали иранците ще имат достатъчно гъвкавост и дали ще приемат критичните точки, които настояваме да видим, за да приключим процеса“, каза Ванс по време на интервюто. „Обогатеният материал трябва да бъде изведен от Иран. Трябва да получим категоричен ангажимент, че няма да разработват ядрено оръжие.“

„Ако иранците са готови да ни срещнат по тези точки, това може да бъде много, много добра сделка и за двете страни“, обобщи вицепрезидентът на САЩ.

„Дали ще имаме следващи разговори и дали в крайна сметка ще стигнем до споразумение, наистина смятам, че решението е в ръцете на Техеран, защото ние предложихме много на масата“, продължи Ванс. „Ясно очертахме нашите „червени линии“. Също така пояснихме, Брет, че бихме били много щастливи ако Иран бъде третиран като нормална държава, ако има нормална икономика и хората му могат да просперират. Но за да бъде Иран нормална икономическа сила, той трябва да се държи като нормална държава, като се откаже от стремежа си към ядрено оръжие и от подкрепата за тероризма.“

„Вярвам, че съществува потенциал за голямо споразумение, но иранците са тези, които трябва да направят следващата крачка“, предположи още Ванс и добави, че САЩ очакват Иран да постигне напредък по отварянето на Ормузкия проток, като предупреди, че ходът на преговорите ще се промени, ако Техеран не го направи.

„Картите са в нас, имаме военното предимство, а сега разполагаме и с допълнителен икономически натиск, който прилагаме с блокадата върху износа на техния петрол през Ормузкия проток“, заяви той.

Сателитни снимки потвърждават мащабни поражения по ядрени обекти на Иран след израелски удари

🛰️ Сателитни снимки, заснети от Airbus Intelligence на 28-29 март, потвърждават мащабни разрушения на два ключови обекта от ядрената програма на Иран след израелски въздушни удари, нанесени ден по-рано. Поясненията към снимките бяха изготвени от Institute for Science and International Security.

Основната производствена сграда на завода за жълт кейк (уранов концентрат U₃O₈) в Ардакан, провинция Язд, е унищожена заедно с допълнителна структура за преработване. Съоръжението е получавало уранова руда от мината Сагханд и е разполагало с капацитет за обработка на суровина от допълнителни планирани източници. Производството на жълт кейк е един от критичните ранни етапи в процеса по преобразуване на уран във форма, подходяща за обогатяване – концентратът се превръща в газ, който служи като суровина за центрофугите за обогатяване на уран.

Отделни сателитни снимки от 29 март показват тежки разрушения в завода за производство на тежка вода в ядрения комплекс „Арак" в Централен Иран. Обектът, в който се намира и изследователски реактор IR-40, е понесъл удари и по трите производствени етапа за тежка вода, което го прави напълно неспособен. Няколко поддържащи сгради също са били унищожени. Третият производствен етап е бил повреден още в предишен удар през юни, но сегашната атака е причинила значително по-всеобхватни поражения, ликвидирали целия оперативен капацитет на завода.

На 29 март Международната агенция за атомна енергия (IAEA) потвърди заключенията, базирайки се на своя независим анализ на сателитни снимки. Според IAEA заводът за тежка вода в Хондаб „е понесъл тежки щети и вече не е оперативен". Агенцията уточни, че в съоръжението няма деклариран ядрен материал и опасност от радиационно замърсяване не е налице, съобщиха Xinhua и Al Arabiya.

Израелските отбранителни сили (IDF) заявиха, че ударите са били насочени срещу обекти на „централната инфраструктура, използвана специфични производствени процеси в обектите". Над 50 изтребителя на ВВС участваха в операцията, насочена едновременно към три зони, които включват мощности за производство на ракети и обекти от ядрената програма, предаде Fortune.

Атомната организация на Иран съобщи, че ударите не са стигали до жертви и създават риск от замърсяване. Комплексът в Арак не е бил активен след предишния израелски удар през юни. Командирът на Корпуса на гвардейците на ислямската революция (IRGC) Сейед Маджид Мусави предупреди, че ответните действия „вече няма да бъдат по формулата око за око".

Ударите съвпаднаха с дипломатически усилия от страна на администрацията на Тръмп, която предложи план за примирие от 15 точки, включващ ограниченията на иранската ядрена програма и отварянето на Ормузкия проток. Техеран отхвърли предложението и представи собствения план от пет точки, посочи Fortune. Цените на петрола скочиха след атаките — суровият петрол Брент достигна 104,81 долара за барел.

Производството на тежка вода е нужно за определени типове ядрени реактори, способни да произвеждат плутоний с оръжеен клас, алтернативен път към ядрено оръжие, който не изисква обогатяване на уран. Насочването едновременно към двата обекта, за жълт кейк и за тежка вода, показва стремеж за прекъсване на основни елементи от иранската ядрена програма по двете възможни направления. Пълният обхват на дългосрочното въздействие върху ядрените способности на Иран остава неясен, но потвърдените разрушения означават сериозно забавяне на конкретни производствени процеси.

Мощни експлозии в Исфахан след въздушен удар по база на аерокосмическите сили.

💥🇮🇷 Кадри, публикувани в социалните мрежи през последните часове, показват поредица от мощни експлозии в района на военното летище „Бадр“ в град Исфахан – база на Аерокосмическите сили на Корпуса на гвардейците на ислямската революция (IRGC).

Видеото, заснето от разстояние и потвърдено като автентично от Frontline Monitor чрез технически анализ, показва най-малко четири отделни детонации с високи огнени стълбове и характерни гъбовидни облаци, последвани от продължителни вторични експлозии – ясна индикация, че са били засегнати складове с боеприпаси, ракетно гориво или експлозиви.

Летище „Бадр“, което се намира в югоизточната част на Исфахан, е ключова оперативна база за безпилотни системи и балистични ракети. Към 11 март 5 от 6 военни бази в южната периферия на централния ирански град вече бяха поразени от въздушни удари в хода на операция Epic Fury, като единствено базата „Шахид Ватанпур“ оставаше незасегната, според Alma Research and Education Center.

Сателитни снимки от 8 март потвърдиха мащабни щети върху поне четири сгради, пистата и пътеките за рулиране на авиобазата от по-ранни удари, а на 11 март ново видео, заснето от очевидци, показа мощни експлозии в хълма, където е разположен съвместен склад за въоръжение и позиция за ПВО, отбелязва Critical Threats.

Наличието на мащабни вторични експлозии в нощните кадри е съществен индикатор. Това предполага, че въпреки серия от предишни удари „Бадр“ е продължила да действа като активен складов и оперативен център или че IRGC е направил опит да възстанови и попълни съоръжението след по-ранните поражения.

Аерокосмическите сили на IRGC управляват иранската програма за балистични ракети, сред които ракетите със среден обхват (IRBM) с радиус над 2000 км, посочва Iran Watch. Освен това в Исфахан се намира ядрен център: градът е дом на завода за конверсия на уран, поразен от израелски удари, и на стоманен комплекс „Мобараке“ – обект с двойно (промишлено и военно) предназначение, съобщава FDD.

Този пореден удар вероятно е нанесен в рамките на усилията на САЩ и Израел за деградация на иранския ракетен потенциал, който по оценка на Global Defense Corp е редуциран със 70% от началото на операцията, но въпреки това запасът от балистични ракети със среден обхват остава почти непокътнат в хранилища под земята. Фактът, че ударите по „Бадр“ продължават над месец след началото на конфликта, е показателен за това колко трудна е задачата по трайно унищожаване на разпръснатата и отчасти подземна инфраструктура на иранската ракетна програма.

Иран атакува ядрения изследователски център Димона в Израел.

🇮🇷🚀🇮🇱 Преди броени минути в Израел бяха активирани сирени за ракетна тревога в района на Димона и прилежащите зони в Негев – поредният балистичен обстрел от Иран, насочен срещу района на ядрения изследователски център „Шимон Перес". IDF потвърди засичането на нова балистична ракетна атака от Иран и обяви очаквано задействане на сирени в южните райони на страната.

Димона вече беше обстрелван на няколко пъти от началото на конфликта. На 21 март ирански балистични ракети пробиха израелската отбрана и поразиха града и съседния Арад, ранявайки 180 души, сред които 11 тежко, съобщи NBC News.

Международната агенция за атомна енергия (IAEA) не е регистрирала повреди на самия обект или повишени нива на радиацията, но ударите бяха достатъчно близко разстояние, за да маркират нова фаза на войната, оцени Military.com.

Иранската държавна телевизия представи обстрела като „отговор" на американски удар срещу комплекса за обогатяване на уран в Натанз по-рано същия ден. Оттогава иранските военни продължиха да насочват ракети към района, а израелската армия призна, че е принудена да пести скъпите прехващачи и да използва компромисни средства.

Повтарящите се удари край Димона превръщат ядрената инфраструктура в ключова ос на ескалацията. На 27 март Израел нанесе удари по иранските ядрени обекти в Язд и Арак, а командирът на Аерокосмическите сили на IRGC отговори: „Този път уравнението вече няма да бъде око за око.“

Ескалация в Близкия изток: Израел удари ядрен обект и ключови стоманодобивни заводи в Иран.

🇮🇷💥🇮🇱 Ирански медии съобщиха, че съоръжение за производство на уранов концентрат, познат като „жълта торта“, е било поразено от израелски въздушен удар в провинция Язд, като уточняват, че няма засечен теч на радиоактивни материали.

Според местни репортажи обектът се използва за производство на уранов прах в ранните етапи на процеса по обогатяване, при който урановата руда се превръща в „жълта торта“, която после се трансформира в газ, известен като уранов хексафлуорид (UF6), а той от своя страна се подава в каскади от центрофуги, където се върти с висока скорост, за да бъде повишена концентрацията на уран. При по-високи нива на обогатяване материалът може да се използва за ядрени оръжия.

Съобщената атака идва часове след като Израелските отбранителни сили (IDF) удариха два от най-големите стоманодобивни завода в Иран – ход, който според израелските служби за сигурност може да причини щети за милиарди долари на икономиката на Ислямската република.

Според ирански източници мишени са били предприятия на компанията „Мобараке“ в Исфахан и компанията „Хузестан“ в Ахваз, близо до границата с Ирак. Източници от IDF заявиха, че ударените цели са били част от военно-промишлената верига за доставки на Ислямската република и са частична собственост на Корпуса на гвардейците на ислямската революция (IRGC).

По-рано министърът на отбраната Израел Кац заяви, че израелските удари ще се „засилят и разширят към допълнителни цели и сектори, подкрепящи режима в изграждането и експлоатацията на оръжия, използвани срещу израелски цивилни“.

„Предупредихме иранския терористичен режим да спре изстрелването на ракети към цивилното население на Израел“, каза Кац след оценка на сигурността с висшето командване на IDF. „Въпреки предупрежденията обстрелът продължи. Те ще плащат все по-висока цена за това военно престъпление.“

„Мобараке“ се намира под санкции от САЩ от 2018 г. Министерството на финансите я описва като водещия производител на стомана в Близкия изток и Северна Африка и централен стълб на иранската икономика.

Според заключенията компанията е част от мрежа в подкрепа на милицията „Басидж“ под ръководството на IRGC, и играе важна роля като ключов източник на финансиране за иранския апарат за сигурност. Санкциите имаха за цел да разбият това, което американските служители нарекоха „финансова империя“ на „Басидж“, свързана с вътрешни репресии и набиране на кадри.

През 2022 г. заводът в Ахваз беше мишена на кибератака, приписвана на група, наричаща себе си „Хищно врабче“ (Predatory Sparrow), за която се смята, че работи в подкрепа на Израел. По това време Иран заяви, че е осуетил атаката, но призна, че производството в завода е било спряно.

По-късно хакери пуснаха кадри, за които се твърди, че показват щети вътре в обекта, включително внезапна поява на силна светлина от посока на една от инсталациите. Групата заяви, че операцията е била извършена внимателно, за да се избегне застрашаването на човешки животи.

Производството на стомана е считано за ключов отрасъл за икономиката на Ислямската република, водещия производител на стомана в Близкия изток и сред 10-те най-големи производители в света. През последните години индустрията беше засегната от засилената руска конкуренция след западните санкции, наложени заради войната в Украйна.

Американците: Ядрената програма на Иран е топ приоритет, но удари са отишли твърде далеч.

🇺🇸📊 Повечето американци смятат, че последните военни операции на САЩ срещу Иран са стигнали твърде далеч, а мнозина споделят опасения дали ще могат да си позволят високите цени на горивата, сочат данни от ново проучване на AP-NORC.

Докато войната навлиза в четвъртата си седмица, изследването на Центъра за изследване на обществените въпроси към Associated Press-NORC показва, че макар рейтингът на одобрение на американския президент Доналд Тръмп да остава стабилен, конфликтът може бързо да се превърне в сериозен политически пасив за неговата републиканска администрация.

Въпреки че Тръмп изпраща още военни кораби и войски в Близкия изток, 59% от американците заявяват, че военните действия на САЩ срещу Иран са прекомерни.

Същевременно 45% са „изключително“ или „силно“ обезпокоени дали ще могат да си плащат за гориво през следващите месеци. Този дял е нараснал от 30% в рамките на анкета, проведена малко след преизбирането на Тръмп, който се завърна в Белия дом с обещания за подобряване на икономиката и свиване на разходите за живот.

Поне една от целите на президента получава значителна подкрепа – предотвратване на придобиването на ядрено оръжие от страна на режима в Иран. Около две трети от респондентите са на мнение, че трябва да е „изключително“ или „много“ важна цел за външната политика на САЩ. Те обаче са също толкова склонни да твърдят, че е важно да не се допуска скок на цените на петрола и газа в САЩ – съпоставка, с която Белият дом може трудно да се справи.

Нетаняху: Иран вече не може да обогатява уран и да произвежда балистични ракети.

🇮🇱🇮🇷 Иран вече не е в състояние да обогатява уран или да произвежда балистични ракети. Това заяви в четвъртък израелският министър-председател Бенямин Нетаняху.

„След 20 дни мога да ви кажа – днес Иран не е способен да обогатява уран, нито да произвежда балистични ракети“, заяви Нетаняху в Йерусалим по време на първата си присъствена пресконференция от началото на съвместната въздушна кампания на САЩ и Израел срещу Иран на 28 февруари.

„Продължаваме да съкрушаваме тези способности. Ще ги стрием на прах и пепел“, заяви той на иврит при откриването на двуезичната пресконференция.

Часове след изказването, Иран изстреля залп от ракети към Израел, което предизвика многократни сирени в столицата и други части на страната. Ислямската република нанесе удари с ракети дронове в целия регион в отговор на продължаващите бомбардировки на САЩ и Израел, започнали през последния ден на февруари с цел дестабилизация на иранскя режим и унищожаване на неговата ядрена и балистична програма.

В изказването си на английски език Нетаняху посочи: „В 'Изгряващ лъв' унищожихме ракети и голяма част от ядрената инфраструктура. Но това, което унищожаваме сега, са фабриките, произвеждащи компонентите за тези ракети и ядрените оръжия, които се опитват да създадат. Заличаваме индустриалната им база по начин, който не сме правили досега.“

След ликвидирането на върховния лидер на Иран Али Хаменей и десетки висши служители, Нетаняху заяви, че „не е сигурен кой управлява Иран в момента“.

„Моджтаба, заместник-аятолахът, не се е появявал“, продължи той и добави, че има „огромно напрежение“ по високите кръгове на режима.

Моджтаба Хаменей не е виждан публично, откакто беше избран да наследи своя баща, ликвидиран по време на първата вълна от съвместни въздушни удари на 28 февруари. Миналата седмица изявление от негово име беше разпространено по държавните медии. В него той се зарича да „отмъсти за кръвта“ на убитите иранци, последвано от друго в понеделник.

Президентът на САЩ Доналд Тръмп предположи, че не е ясно дали новият ирански лидер е жив. Иранските държавни медии съобщиха, че младият Хаменей е бил ранен при израелския удар, убил баща му, съпругата му, сина му и зет му. Нетаняху даде да се разбере, че Израел ще продължи да взема на прицел лидерите на Иран: „Няма значение кой ги замества – ние ще се погрижим смените в Революционната гвардия да бъдат много кратки.“

Нетаняху потвърди, че Израел работи за създаване на условия, при които иранският народ да свали режима сам, но в крайна сметка решението за съдбата на Ислямската република зависи от хората там.

„Да, режимът може да се промени. Гарантирано ли е? Не. И в крайна сметка зависи от иранския народ да се възползва от условията, които създаваме, отслабвайки режима“, каза той, докато остави отворена вратата за евентуално участие на Израел в наземна операция за сваляне на режима.

„Много неща могат да се направят от въздуха, и ние ги правим, но трябва да има и наземен компонент. Има много възможности за това и запазвам правото си да не ги споделям с вас“, заяви той.

До момента липсват мащабни протести срещу режима от началото на войната. Хиляди иранци бяха избити в потушаването на демонстрациите в първата половина на януари, когато силите на режима използваха бойни патрони срещу собствените си граждани. Въпреки това Нетаняху заяви: „виждаме пукнатини в режима“, и на лидерско ниво, и в полевите части. „Това е като издълбано, изгнило дърво, което се крепи отвън, но отвътре е пълно с гнилоч. Наблюдаваме дезертьорства.“

Нетаняху не даде индикации колко дълго ще продължи кампанията, освен че ще продължи „толкова дълго, колкото е необходимо“.

„Израел действа сам“

След появата на противоречиви версии за координацията между Нетаняху и Тръмп относно израелския удар срещу голямото газово находище в Иран предишния ден, премиерът заяви, че няма да продължи да атакува газова инфраструктура.

„Факт номер едно: Израел действа сам срещу газовия комплекс Асалуе. Факт номер две: Президентът Тръмп ни помоли да се въздържаме от бъдещи атаки и ние се съобразяваме“, каза той.

По-рано в четвъртък Тръмп заяви, че ударът не е бил съгласуван със САЩ и че Израел няма да удря газовите обекти на Иран оттук нататък, но САЩ биха го направили, ако той продължи атаките срещу газови находища в Персийския залив. По-късно американският президент допълни, че е наредил на Нетаняху да не поразява повече ирански петролни и газови обекти.

Въпреки това американски служители споделиха пред The Times of Israel, че ударът е имал зелена светлина от Белият дом и президентът Тръмп е бил осведомен предварително за него.

Говорейки в Пентагона, министърът на отбраната на САЩ Пийт Хегсет определи удара по „Южен Парс“ като „предупреждение“ и призова режима в Техеран да прекрати ответните удари по енергийни обекти в Залива, които доведоха до рязък скок на цените на петрола.

Запитан за обвиненията, че е въвлякъл Тръмп във война срещу американските интереси, Нетаняху се присмя на подобни твърдения.

„Някой наистина ли мисли, че някой може да казва на президента Тръмп какво да прави? Хайде де“, каза той и добави, че президентът на САЩ „винаги взема решенията си въз основа на това, което смята за най-добро за Америка“.

„Никого не съм подвеждал“, подчерта той, „и не ми се е налагало да убеждавам президента Тръмп в нуждата от това да попречим на Иран да развива своята ядрена програма под земята и да изстрелва ракети с ядрени глави към САЩ. Той разбираше това. Той ми го обясни на мен, а не аз на него.“

Нетаняху призна, че загубата на военни е болезнена, припомняйки брат си Йони, убит през 1976 г. по време на спасителната акция в Ентебе. Той също така приветства определянето на Израел като „модел за съюзник“ в скорошен американски меморандум, противопоставяйки го на твърденията, че Израел „живее на гърба на Америка“.

„Не е така. Израел е смела и решителна страна и се бием заедно със САЩ, когато нещата станат напечени. Бием се за обща цел“, категоричен бе Нетаняху.

В отговор на израелската атака Иран изстреля нови залпове с дронове и ракети към монархиите от Залива, част от които срещу ключова енергийна инфраструктура. Ударите по Рас Лафан в Катар причиниха щети на инсталации за втечнен природен газ, сочи изявление на QatarEnergy. Няколко дрона бяха унищожени на път към саудитски газови съоръжения.

Иран на практика затвори Ормузкия пролив, през който обикновено минават 20% от световните доставки на петрол. Нетаняху подчерта нуждата от „алтернативни маршрути“ за петрол и газ, които преминават на запад през Арабския полуостров директно до Израел и пристанищата на Средиземно море, което би елиминирало зависимостта от проливите завинаги.

„Виждам това като реална промяна, която ще последва тази война, но също така виждам тази война да завърши много по-бързо, отколкото хората си мислят“, заключи той.

Спор в Сената: Имало ли е реална ядрена заплаха от Иран преди ударите?

🇺🇸 Демократическият сенатор Джон Ософ подложи на кръстосан разпит Тулси Габард, директор на Националното разузнаване на САЩ, за това дали Иран е бил „непосредствена ядрена заплаха“, преди САЩ и Израел да започнат съвместни удари по Техеран в края на миналия месец.

Габард прескочи част от предварително подготвеното си изказване пред Комисията по разузнаване към Сената, в която се посочва, че ядрената програма на Иран е била заличена след операция „Среднощен чук“ миналия юли за унищожаване на иранските ядрени мощности. Тя също така беше написала, че оттогава не е имало „никакви опити за възстановяване на капацитета им за обогатяване“.

Ософ прочете това на директора по време на изслушването ѝ пред комисията и попита дали това е оценката на разузнавателната общност. Габард отговори с „да“.

„Белият дом заяви на 1 март тази година, че тази война е започната и е била „военна кампания за елиминиране на непосредствена ядрена заплаха от страна на иранския режим“, прочете демократът от Джорджия, преди да попита дали това също е оценка на разузнавателната общност.

„Разузнавателната общност оцени, че Иран запазва намерението си да възстанови и да продължи да развива капацитета си за обогатяване на уран“, посочи Габард, преди сенаторът да я прекъсне, за да повтори въпроса, при което бившата представителка от Хавай отговори, че „единственият човек, който може да определи какво е и какво не е непосредствена заплаха, е президентът“.

Ософ отново се намеси и отсече: „Невярно“, след което попита дали оценката на разузнаването е, че „въпреки това заличаване, е имало „непосредствена ядрена заплаха“ от страна на иранския режим? Да или не?“

Габард отговори, че не е отговорност на разузнавателната общност да „определя какво представлява или не непосредствена заплаха“.

„Ваша отговорност е именно да определяте какво представлява заплаха за САЩ“, отговори Ософ, преди отново да се позове на нейното встъпително изявление и да повтори още веднъж своя въпрос. Освен това той обвини шефката на разузнаването в „избягване на въпроса“.

Сенатор Марк Уорнър, заместник-председател на комисията, също оспори твърдението за „непосредствена ядрена заплаха“ по-рано по време на изслушването. Той спомена частта от встъпителното ѝ изявление, която тя пропусна, за която Габард обясни, че е „прескочила“, защото е „осъзнала, че времето напредва“.

„Вие избрахте да пропуснете частите, които противоречат на президента“, отвърна Уорнър.

Белият дом обяви на 1 март, че Тръмп е разрешил операция „Епична ярост“, за да „елиминира непосредствена ядрена заплаха от страна на иранския режим, да унищожи арсенала му от балистични ракети, да отслаби терористичните му мрежи и да парализира военноморските му сили“.

Тръмп повтори твърдението на следващия ден на церемония по връчването на Медала на честта в Белия дом с думите, че „програмата за конвенционални балистични ракети е нараствала бързо и драматично и това е било много ясна, колосална заплаха за военновъздушните сили на САЩ, разположени в чужбина“.

Изслушването на Габард и показанията ѝ за предполагаемата ядрена заплаха от Иран идват ден след като Джо Кент, шеф на Националния център за борба с тероризма, подаде оставка в знак на несъгласие с военната операция срещу Иран.

В своето писмо за оставката Кент заяви, че Израел е повлиял на решението на Министерство на отбраната да удари Иран и заяви, че твърденията, че е представлявал непосредствена заплаха за САЩ, са продукт на „ехо камера... използвана да ви подведе“.

„Това беше лъжа и е същата тактика, която Израел използва, за да ни въвлече в катастрофалната война в Ирак, която струваше на страната ни живота на хиляди от най-добрите ни мъже и жени. Не можем да повторим тази грешка“, добави той.

Президентът Тръмп и прессекретарят на Белия дом Каролин Левит отрекоха тези обвинения.

Тръмп е отхвърлил предложение на Путин за прехвърляне на обогатения уран от Иран в Русия

🇺🇸 Президентът на САЩ Доналд Тръмп е отхвърлил предложение на руския си колега Владимир Путин за прехвърляне на иранските запаси от обогатен уран на територията на Руската федерация като част от хипотетична сделка за прекратяване на войната.

Според Axios, става дума за близо 450 кг уран, обогатен до 60% – количество, което може да се преработи до оръжеен клас за броени седмици и е достатъчно за над 10 ядрени бойни глави. Неговото неутрализиране остава сред основните стратегически цели, преследвани от САЩ и Израел в настоящата кампания.

Въпреки че Москва разполага с нужната техническа експертиза и в миналото е съхранявала ирански ядрени материали съгласно сделката от 2015 г. Тръмп настоява за категорични гаранции, че уранът ще бъде трайно обезопасен.

Министърът на отбраната Пит Хегсет заяви, че Пентагонът разглежда широк спектър от опции за поемане на контрол над запасите, като не изключи провеждането на специална операция. Самият Тръмп отбеляза в свое интервю за Fox News Radio, че темата не е водещ приоритет в момента, но ще стане такава на по-късен етап. В същия разговор президентът за първи път допусна публично, че Русия подпомага Иран с разузнавателни данни, интерпретирайки действията ѝ като огледален отговор на американската подкрепа за Украйна.

Преди началото на последната кампания режимът в Техеран последователно отхвърляше идеите за изнасяне на урана и вместо това предлагаше единствено разреждането му на място под надзора на Международната агенция за атомна енергия. При изменените условия на терен към момента остава неясно дали той би приел руско посредничество.

Сателитни кадри разкриват удар по иранския обект Талеган-2: Използвани ли са супер-бомбите MOP?

💣 Сателитни изображения от Vantor показват, че обектът, дълго време свързван с ядрената програма на Иран, е бил поразен. Трите огромни точки на попадение повдигат въпроса дали укрепеното съоръжение не е било ударено от близо 14-тонни бомби GBU-57/B Massive Ordnance Penetrator (MOP), известни като „разбивачи на бункери“.

MOP бяха използвани за първи път при ударите по ирански ядрени обекти миналия юни в рамките на операция Midnight Hammer. Обектът Талеган-2 беше обвит в бетонна обвивка и покрит със земна маса в месеците преди началото на конфликта – факт, който вероятно е наложил употреба на боеприпаси с пробивна способност, която да гарантира неговото унищожаване.

Както отбелязва The War Zone, на снимките върху горната част на съоръжението се виждат три много големи и прецизни точки на попадение.

Хронология на укрепването

Vantor сподели и предишни снимки на обекта, направени на 6 март 2026 г. и 14 ноември 2025 г. Други части на комплекса „Парчин“ бяха поразени на 6 март, но към онзи момент Талеган-2 беше непокътнат.

До средата на януари тази година Талеган-2 вече беше покрит с нов слой бетон. Седмици преди началото на съвместните въздушни удари на коалицията Израел-САЩ на 28 февруари, върху съоръжението беше добавена и земна маса. Наблюдаваше се как иранският режим взима мерки за допълнително укрепване и запечатване на редица други ключови обекти в страната преди конфликта, но не и в такава степен. TWZ подчерта подобна дейност и в ядрени обекти и преди ударите от операция „Полунощен чук“ миналата година.

Не е известно какви точно боеприпаси са използвани за удара по Талеган-2, но точките на удар до огромна степен са сходни с това, което наблюдавахме в ядрените обекти „Фордо“ и „Натанз“ миналия юни. При онази операция бомбардировачи B-2 Spirit на Командването за глобални удари на ВВС на САЩ пуснаха 12 единици GBU-57/B върху Фордо и още 2 броя върху Натанз.

Ролята на стелт бомбардировачите B-2

Централното командване на САЩ (CENTCOM) отказаха коментар дали GBU-57/B са използвани при ударите по Талеган-2 или друг обект в Ислямската република по време на настоящата кампания. Единственият самолет, сертифициран да носи MOP в момента, е именно B-2 – всеки от тях може да пренася две от тях едновременно. Самолетите B-2 нанасят удари в Иран от първата нощ на конфликта.

От това, което се вижда на сателитните снимки, Талеган-2 не е толкова дълбоко вкопан, колкото Фордо или подземния обект в Натанз. В същото време обче той беше изключително щателно и съзнателно укрепен срещу атаки само през последните няколко месеца, което може да е продиктувало употреба на GBU-57/B. Усилията по укрепване от страна на режима бяха сравнително кратки, с ясна цел защитата на обекта от въздушни удари.

Възможно е роля да са изиграли и други аспекти на самата цел. При ударите по Фордо миналата година, B-2 пуснаха по шест MOP във всяка от двете вентилационни шахти, за да постигнат желаното проникване. Шахтите се оказаха слабо място, през което бомбите проникнаха дълбоко до целевата камера в планината. Въпреки че Талеган-2 вероятно е по-плитък, при него не се виждат подобни видими отвори. Употребата на MOP би могла да помогне за гарантиране на пълното унищожаване на тази цел от най-висок приоритет. Преценката, че са нужни MOP, може да обясни и защо обектът не е бил атакуван досега.

Алтернативни сценарии

Възможно е за удара по Талеган-2 да са използвани и друг вид боеприпаси. По-малки „разбивачи на бункери“ могат да бъдат пускани последователно в една и съща точка, за да пробият път и това да породи значителни разрушения във вътрешността. CENTCOM по-рано потвърди удари на B-2 срещу дълбоко вкопани цели в Иран, използвайки залпове от 2000-фунтови (900 кг) противобункерни бомби.

„Снощи американските стелт бомбардировачи B-2, въоръжени с 2000-фунтови бомби, поразиха укрепените съоръжения за балистични ракети на Иран. Нито една държава не би трябвало да се съмнява в решимостта на Америка“, гласи официално изявление на CENTCOM в Х, публикувано на 1 март 2026 г.

Ударът по Талеган-2 се вписва в обявената от Пентагона водеща цел за неутрализиране на ядрената програма на Иран. Обектът е свързан с дългогодишни обвинения за дейност, свързана с разработката на ядрени оръжия в комплекса Парчин – нещо, което иранските власти категорично и последователно отричат. Предполага се, че Талеган-2 е бил специализиран обект за производство на конвенционални експлозиви, нужни за детонация на ядрени оръжия.

Израел вече удари Талеган-2 през 2024 г. и след това отново атакува Парчин по време на 12-дневната война миналия юни. И в двата случая Иран възстанови ключови съоръжения в комплекса в месеците след като бяха поразени. Предстои да научим дали последният удар по обекта го е извадил от строя завинаги.

Израелските отбранителни сили (IDF), които не разполагат с GBU-57/B в своя арсенал, твърдят, че са поразили обекта през нощта. Това обаче не изключва автоматично сценария американски удари също да са били факт.

Както вече беше отбелязано, може да са използвани и други бомби. Най-големите противобункерни такива, за които е известно, че са на въоръжение в Израел, са от клас 2000-фунта (900 кг). В миналото имаше твърдения, че страната се стреми да придобие нови 5000-фунтови (2268 кг) „разбивачи на бункери“, но не става публично известно дали такива са били доставени.

САЩ удрят ядрената програма на Иран с 18 стратегически бомбардировача

🇺🇸 ВВС на САЩ засилват своето присъствие в Европа, като дислоцират значителен брой стратегически бомбардировачи в британската авиобаза Фейърфорд, където към момента са разположени 15 единици B-1B Lancer и 3 бомбардировача B-52H Stratofortress. Според наблюдатели това е една от най-мащабните концентрации на американската тежка авиация в региона през последните години.

Паралелно с разгръщането прессекретарят на Белия дом Каролин Лийвит обяви, че въоръжените сили на САЩ преминават към следващ етап от операцията – поразяване на инфраструктурата, свързана с иранската ядрена програма. Според изявление, направено днес, досегашните действия са били фокусирани в неутрализиране на отбранителните способности на Иран, а настоящата фаза цели директно отстраняване на производствения и научно-изследователския потенциал за създаване на ядрено оръжие.

Използването на британската база Фейърфорд за целите на операция „Епична ярост“ дава възможност на Централното командване на САЩ да поддържа висока интензивност на операциите, докато в същото време оптимизира логистичния път за прецизни удари по укрепени обекти.

Според данни на Пентагона, цитирани от Асошиейтед Прес, американската авиация вече е използвала специални боеприпаси за поразяване на подземни бункери, доставени от самолети B-2 Spirit. Решението за преминаване към унищожаване на ядрената инфраструктура е аргументирано от Вашингтон като превантивна мярка и подчертава готовността за дългосрочно ангажиране на стратегически ресурси на ВВС в зоната на конфликта.

Разполагането на стратегически въздушни сили във Фейърфорд достигна своята кулминация днес с пристигането на последната група бомбардировачи B-1B Lancer. Според регистъра на Military Air Tracking Alliance, в рамките на последните 24 часа са кацнали четири машини B-1B (позивни TWIN 41, 42, 43 и 44), присъединявайки се към трите B-52H Stratofortress (позивни HOOKY 21, 22 и 23). С това общият брой на платформите се оптимизира за провеждането на масирани и продължителни въздушни операции.

Оперативният капацитет на тази група позволява гъвкаво разпределение на задачите. B-1B Lancer е предназначен за бързо проникване и разполага с най-големия вътрешен полезен товар – около 34 тона, подходящ за управляеми боеприпаси JDAM. От друга страна, B-52H Stratofortress осигурява капацитет за изстрелване на крилати ракети с голям обсег извън обсега на вражеската ПВО, носейки до 32 тона боеприпаси на разстояния над 14 000 км.

Ключов елемент е използването на GBU-57A/B Massive Ordnance Penetrator – 14-тонна бомба, проектирана за проникване в стоманобетонни структури на дълбочина до 60 метра. Концентрацията на сили предполага и употребата на по-леки пробиващи боеприпаси като GBU-28 и GBU-72, които позволяват нанасянето на последователни удари, буквално „изкопаващи“ или срутващи входовете на подземните обекти.

Комбинацията от тези платформи осигурява възможност за „пулсиращи бомбардировки“ – тактика, при която вълни от самолети се редуват върху целта. Изборът на Фейърфорд съкращава полетните цикли, позволявайки операции с максимален полезен товар за сметка на горивото, което говори за преход към физическо премахване на оперативни заплахи.

Въпреки това, иранската доктрина за „стратегическа дълбочина“ залага на децентрализация и изграждане на резервни, дълбоко вкопани обекти в Натанз и Фордо. Критични компоненти като центрофужни каскади и запаси от обогатен уран могат да се разпръснат в мрежа от тайни тунели.

Сателитното разузнаване е фиксирало засилена логистична активност и конвои около известни съоръжения, което се интерпретира като опит за „изпразване“ на най-ценните активи. Независимо от това, Вашингтон се прицелва в „незаменимите“ елементи – бетонните структури и захранващи системи, без които програмата не може да функционира в индустриален мащаб.

Оперативната логика на „системното разрушаване“ включва унищожаване на енергийните мрежи и вентилационните системи. Липсата на централизирана инфраструктура би парализирала ядрения цикъл за години напред, правейки изнесените елементи практически неизползваеми.

Масираното присъствие на B-1B и B-52 позволява паралелни удари както по основните, така и по нови „сенчести“ обекти, открити чрез електронно разузнаване. Крайната цел е постигане на пълно оперативно блокиране на иранския капацитет.

Шефът на IAEA опроверга САЩ: Иран не е бил на прага на ядрена бомба

🇮🇷🇺🇳 Иран не е бил на дни или седмици от притежаването на ядрено оръжие, заяви ръководителят на ядрения надзор на ООН пред CNN, опровергавайки твърденията на САЩ, че страната представлява непосредствена ядрена заплаха.

Запитан от Беки Андерсън от CNN дали „иранците са били на дни или седмици от създаването на бомба“, Рафаел Гроси отговори кратко: „Не“.

Американските удари срещу ядрените обекти на Иран миналия юни са нанесли „значителни“ щети, посочи Гроси. Поради това ядрената програма е била „много бавна... може би можем да кажем замразена, ако не и почти спряна“, продължи той.

Гроси отбеляза, че в Иран е имало много елементи, които будят сериозно безпокойство, включително „неоправданото натрупване на огромни количества материал с почти военни характеристики“ и „липсата на прозрачност при инспекциите“.

Но въпреки това „никога не сме разполагали с информация, показваща наличието на структурирана, системна програма за изграждане или конструиране на ядрено оръжие“, каза той.

„Трябва да балансираме тези две неща. Да, имаше много причини за тревога, но не предстоеше появата на бомба утре или вдругиден“, заяви Гроси.

САЩ и Израел „може да са останали с впечатлението, че всички тези дейности са били насочени директно и само към производството на ядрено оръжие“, добави той.

„Ние от IAEA не се занимаваме с това да съдим за намеренията. Да, имаше причини за безпокойство. Но тези срокове са може би малко субективни“, каза Гроси.

Израел унищожи секретен ядрен обект край Техеран,

🇮🇱💥🇮🇷 Израелските отбранителни сили (IDF) унищожиха секретен обект за разработка на ядрено оръжие край Техеран, разкри на пресконференция официалният говорител на армията бригаден генерал Ефи Дефрин. Отделно от това, IDF заявиха, че от началото на войната авиацията е унищожила 300 ракетни установки.

Назовавайки обекта „Мин Задаи“, разположен в североизточните покрайнини на Техеран, Дефрин заяви, че мястото е свързано с разработването на оръжия. Той поясни, че разузнаването на IDF е проследило ядрени учени, които са се опитали да пътуват дотам конспиративно.

Проследявайки тези специалисти, IDF са успели да разкрият опасния характер на дейността, които би могла да помогне на Техеран да възобнови аспекти от разработката на компоненти за ядрена бомба.

По-голямата част от вниманието на световните медии е съсредоточено върху обогатяването на уран, тъй като това е най-трудният за преодоляване проблем, чието усвояване може да отнеме много години. Без множество оръжейни компоненти обаче, обогатеният уран не може да бъде използван като бойна глава.

През юни 2025 г. въздушната кампания на Израел унищожи десетки обекти, свързани с разработката на оръжия, като на практика блокира тази страна на ядрения процес.

Разкритието на Дефрин е първото публично изявление на IDF за новия напредък на Иран във възстановяването на аспекти от оръжейната му програма след 12-дневната война през юни 2025 г.

Защо бизнес офертата на Иран към Тръмп няма да реши задънената улица в преговорите?

🇮🇷 Сведенията, тиражирани във водещи световни медии, че Иран е предложил „търговско съкровище“ на президента Доналд Тръмп, следва да се тълкува не като пътна карта за инвестиции, а преди всичко като стратегия за оцеляване.

Докато крайният срок от 10-15 дни, поставен от Тръмп за постигане на „съществена“ сделка с Иран, навлиза в решаващата си фаза, иранските дипломати изглежда се опитват да позиционират срещите като търговска възможност, а не като стратегическа отстъпка.

На 26 февруари в разгара на преговорите в Женева Financial Times съобщи, че Техеран е предложил достъп до мащабни енергийни и изкопаеми ресурси в опит да отклони Белия дом от пътя на военната ескалация.

Това е проницателен ход спрямо сегашния обитател на Белия дом. Тръмп отдавна предпочита във външната си политика резултати, които може да представи като конкретни сделки, и Иран изглежда използва именно този негов инстинкт.

Предлагайки перспектива за достъп до една от най-слабо развитите енергийни системи в света, Техеран се опитва да представи деескалацията като победа за американския бизнес, а не като направен компромис на противник. Надеждата е, че потенциалната печалба ще помогне за създаването на американско лоби, което в бъдеще да настоява за и в крайна сметка да осигури сдържаност.

В този смисъл предложението е нещо повече от договори за проучване и добив. То е опит за промяна на политическата сметка на Вашингтон. Иран може да си позволи подобен ход, тъй като ресурсната база на страната е наистина изключителна.

Агенцията за енергийна информация на САЩ посочва, че Иран притежава третите по големина доказани резерви на суров петрол и вторите по природен газ. Последният доклад на агенцията посочва, че пълното премахване на санкциите би могло да повиши добива значително само за няколко месеца.

Повечето от иранския износ на петрол и кондензат вече отива към Китай, което подчертава както мащаба на залога, така и предизвиканите от санкциите изкривявания. Техеран опитва да превърне геоложката тежест в дипломатически лост в момент на голяма уязвимост, когато оцеляването на режима е поставено на карта.

Именно затова подобно предложение трябва да се подходи с повишено внимание. Режим, който е уверен, че времето работи в негова полза, не поставя стратегически сектори „на масата“ пред американски президент, който открито го заплашва.

Тръмп предупреди, че ще се случат „лоши неща“, ако няма постигната съществена сделка до две седмици. Третият кръг преговори завърши без споразумение, а между позициите на страните има огромни пропасти. Предложението се прави именно защото ключовият спор остава нерешен, а не защото е близо до развръзка.

На 25 февруари Министерството на финансите на САЩ санкционира над 30 лица, организации и плавателни съдове, свързани със „сенчестия флот“ на Иран и мрежите, които подпомагат придобиването на балистични ракети и модерни оръжия.

Това не е правната среда, в която американските компании започват да планират дългосрочните си проекти в сферата на добива. Дори и дадени ограничения бъдат отменени, компаниите пак ще бъдат изправени пред рискове, свързани със спазването на регулациите, финансови пречки, застрахователни усложнения, както и опасността всяко отваряне да бъде отменено от следващата администрация.

За корпоративните съвети Иран не е просто пазар с потенциал. Той е санкционно минно поле. Американски компании вероятно помнят и колко бързо могат да се сринат иранските възможности.

В периода на ядрената сделка (JCPOA) Boeing подписа сделка на стойност 16,6 млрд долара за продажба на 80 самолета на IranAir – събитие, разглеждано тогава като символ на търговска нормализация. Повторното налагане на санкциите, след като Тръмп напусна сделката, превърна този оптимизъм в урок по суверенен и политически риск.

Аналогията с Венецуела също не е успокояваща. Изпълнителният директор на Exxon Дарън Уудс е нарекъл страната „непригодна за инвестиции“ без мащабни законови реформи, дори след като Вашингтон насърчи американските компании да се завърнат там.

Ако Венецуела изглежда рискована дори с директна политическа подкрепа от САЩ, то Иран изглежда далеч по-несигурен.

Представители на режима заявиха, че не са предлагали спиране на обогатяването на уран и че делегацията на САЩ не е поискала изрично нулево обогатяване в предишни разговори. Въпреки това общата позиция на Вашингтон остава непроменена – всяко споразумение трябва да лиши Иран от възможността да се доближи към ядрено оръжие.

На 26 февруари Reuters съобщи, че САЩ все още настояват за строги ограничения върху обогатяването и запасите, докато според Associated Press Иран продължава да се съпротивлява на изнасянето на запасите му от обогатен уран в чужбина.

Това не е незначително техническо несъгласие. Едва ли сериозна американска компания ще сметне Иран за надежден партньор, докато съществува подобна бездна. Инвеститорите се задействат, едва когато е налице стабилна политическа архитектура, а не когато тя все още се оспорва в хотелските стаи в Женева.

Ето защо „търговският бонус“ на Иран има значение като инструмент за натиск, но все още не и като реална политика. То е сложен опит за печелене на време, ласки към инстинкта на Тръмп и повишаване на цената на евентуална ескалация чрез размахване на бъдещи печалби пред Вашингтон.

Това може да помогне за запазване на дипломацията за още един кръг и да предложи на Белия дом „изход“, който да бъде представен като рационален от търговска гледна точка, вместо като стратегическа слабост. Но това не е пробив. Правата върху петрола и минното дело сами по себе си не могат да отменят законите за санкциите, враждебността на Конгреса, ядреното недоверие и принудителната логика, която управлява американската политика спрямо Иран.

Техеран предлага съкровище. Проблемът е, че минното поле около него остава напълно непокътнато.

Джей Ди Ванс: Разполагаме с доказателства за ядрените опити на Иран

🇺🇸 Вицепрезидентът на САЩ Джей Ди Ванс разкри, че разузнаването разполага с конкретни доказателства за опити за създаване на ядрено оръжие от страна на Иран, подчертавайки сериозната заплаха за сигурността, която представява подобен ход, и че администрацията е твърдо решена да не позволи на режима да се сдобие с такъв арсенал.

Въпреки тревожните данни, Ванс посочи, че президентът предпочита дипломатическо решение на въпроса и вече е изпратил екипа от преговарящи, които да адресират проблема. Ванс обаче беше категоричен: докато дипломацията е на преден план, Белият дом поддържа в готовност и „други опции“, ако преговорите не дадат резултат.

Според него принципът е „много прост“, а той е, че Иран не може да има ядрено оръжие. Вашингтон следи отблизо всеки ход на режима и увери, че САЩ ще гарантират, че Иран няма да постигне ядрен капацитет, за да се избегне по-нататъшна дестабилизация в международната сигурност.