Нафтали Бенет към Техеран: „Ще бъда най-лошият ви кошмар“

🇮🇱⚔️🇮🇷 Бившият израелски премиер Нафтали Бенет се закани, че ще заеме безкомпромисна позиция спрямо Иран, ако се завърне на начело на страната, и предупреди, че режимът в Техеран трябва да бъде спрян на всяка цена по пътя към придобиването на ядрено оръжие.

В ефира на Piers Morgan Uncensored Бенет подчерта, че Ислямската република остава глобална заплаха и добави, че ръководството ѝ не трябва да бъде допускано до придобиване на ядрени мощности.

„Скоро в Израел ще има ново правителство. Надявам се аз да го оглавя и искам да кажа на иранския режим: ще бъда най-лошият ви кошмар. Няма да се успокоя, докато не освободим хората и не се уверим, че нямате ядрено оръжие. Нямате никакъв шанс“, заяви той.

По време на интервюто, което беше посветено на следващите стъпки от страна на Тел Авив след подписване на споразумението между Иран и САЩ, Бенет подчерта, че Израел ще продължи да работи неуморно срещу ядрените амбиции и регионалното влияние на иранския режим. Той описа настоящото управление в Техеран като „изолиран, корумпиран и некомпетентен режим, обречен на колапс“, и призова западните си партньори да направят необходимото да ускорят този процес, включително чрез подкрепа за иранските протестиращи и поддържане на комуникационните им мрежи при бъдещи протести. „Войната е само един от инструментите, има и много други“, допълни той.

Във връзка с евентуалната сделка с Иран, Бенет коментира тревогата на някои поддръжници на американския президент Доналд Тръмп, че ново споразумение може да не се окаже достатъчно строго. „Това със сигурност не е окончателната сделка. Президентът Тръмп заяви много ясно, че ще демонтира ядрената програма, така че Иран никога да не придобие ядрено оръжие“, посочи израелският политически лидер. По думите му всяко споразумение трябва да постигне три основни цели:

• Премахване на урановите запаси на Иран;
• Спиране на развитието на мащабния капацитет за балистични ракети;
• Ликвидиране на мрежата от регионални терористични групи.

„От години защитавам т.нар. „доктрина на октопода“ – това значи да атакуваш главата, а не само пипалата на Иран“, обясни той.

Бенет защити правото на Израел на самозащита с оглед на настоящите конфликти. „Ние не искаме война. За нас това е много лично. Моят син е на война. Децата на много семейства са там. Ние мразим войната, но сме атакувани, така че очевидно трябва да се защитим“, заяви Бенет, призовавайки света да си представи как би изглеждал регионът, ако теократичният режим в Иран успее да се сдобие с ядрено оръжие.

Ким Чен Ун инспектира нов завод за производство на ядрени материали.

🇰🇵 Върховният лидер на Северна Корея Ким Чен Ун инспектира наскоро открит завод за производство на ядрени материали, в рамките на продължаващо разширяване на своята ядрена програма.

Bloomberg съобщи, позовавайки се на Корейската централна телеграфна агенция (KCNA), че Ким е посетил „новооткрита фабрика за производство на ядрени материали“. Агенцията не разкри точното местоположение на обекта.

KCNA публикува снимки, на които се вижда как Ким разглежда инсталация, която наподобява съоръжение за обогатяване на уран. Експерти предполагат, че кадрите са заснети в новооткрит обект в рамките на комплекс Йонбьон.

Ким заяви, че капацитетът на Северна Корея за производство за „ядрени материали с военно предназначение се е удвоил повече от два пъти“ в рамките на последните пет години. Той въведе това, което агенцията посочи като „насоки за действие“, насочени към ускоряване на „качественото и количествено укрепване“ на ядрените сили на страната, без да предоставя допълнителни подробности за мерките.

Инспекцията се вписва в тенденция на засилена дейност в сферата на разработката и изпитанията на оръжия от страна на Пхенян. На 27 май под надзора на Ким тя проведе нова серия от тестове, включващи тактически балистични ракети, артилерийски ракети с голям обсег и прецизни крилати ракети, задвижвани от изкуствен интелект.

KCNA съобщи, че изстрелванията са били извършени за оценка на оперативната ефективност на множество оръжейни системи, предназначени за водене на съвременна война, сред които „бойна глава със специално предназначение“, монтирана на тактически балистични ракети, както и за оценяване на ефективността на реактивни системи за залпов огън с голям обсег и точността на насочване на тактически крилати ракети с изкуствен интелект.

Агенцията цитира думите на Ким, според които ученията демонстрират успеха на усилията за модернизация на корейските оръжия, „за да отговарят на условията на съвременната война и да подобрят приложението им на бойното поле“.

🔙 Frontline Monitor припомня: Наскоро Северна Корея промени своята конституция, въвеждайки клауза, предвиждаща, че военните автоматично ще извършат ядрен удар, ако Ким Чен Ун бъде убит. Ким официално е определен за председател на Държавния съвет по въпросите и държавен глава. Документът също така гласи, че той упражнява командването над ядрените сили на страната.

Рубио в Делхи: тезата за отстъпки пред Иран е „абсурдна".

🇺🇸⚔️🇮🇷 На пресконференция в Делхи държавният секретар на САЩ Марко Рубио отхвърли като „абсурдни“ опасенията, че президентът Доналд Тръмп ще се съгласи на ядрена сделка, поставяща Иран в по-силна позиция от тази преди операция „Epic Fury“.

Изявлението, затворило 3-дневното посещение на Рубио в Индия, е отправено в отговор на публични критики от страна на бивши и настоящи републикански фигури като бившия държавен секретар Майк Помпео и сенатора от Тексас Тед Круз, които ден по-рано обвиниха Белия дом, че повтаря логиката от ядрената сделка на президента Барак Обама от 2015 г.

„Идеята, че този президент, с всичко, което вече доказа, че е готов да направи, някак ще се съгласи на сделка, която в крайна сметка поставя Иран в по-силна позиция във връзка с неговите ядрени амбиции, е абсурдна“, заяви Рубио пред репортери в индийската столица. Цитиран от протокола на Държавния департамент от 24 май, секретарят допълни, че е постигнат „напредък по очертанията“ на възможна рамка, но всяка сделка ще изисква „пълно иранско приемане и след това спазване“. В отделна реплика той заяви, че ангажиментът, поет от Тръмп, Иран никога да не получи ядрено оръжие „не би трябвало да бъде оспорван от никого“.

Критиките, на които Рубио отговори, бяха публикувани на 23 май в платформата X. Помпео, държавен секретар от първия мандат на Тръмп в Белия дом, определи изтичащите параметри на сделката като „точно по сценария на Уенди Шърман, Робърт Малей и Бен Роудс“. Тримата бяха ключови преговарящи фигури от страна на Обама по съвместния всеобхватен план за действие през 2015 г. Според Помпео, сега дискутираната рамка означава, че САЩ ще „плащат на Революционната гвардия за изграждане на програма за оръжия за масово унищожение“. Круз формулира опасението си по-конкретно: ако крайният резултат е „ирански режим, все още управляван от ислямисти, които скандират смърт на Америка“, който получава милиарди долари и възможността да обогатява уран, това би било стратегическо поражение. Демократическият сенатор от Ню Джърси Кори Букър се включи с отделна линия на критики, насочени към размразяването на ирански активи, което според него възпроизвежда логиката, отхвърляна от същата тази администрация в предишните години.

Белият дом реагира на републиканската линия с директни лични нападки. Директорът по комуникациите Стивън Чънг заяви на 23 май, че Помпео „няма реална информация“ за хода на преговорите. Заместник-помощникът на президента Себастиан Горка предположи, че Помпео може „незаконно“ да притежава достъп до класифицирани данни. Самият Тръмп, говорейки пред репортери на 24 май, заяви, че цялостно споразумение между Вашингтон и Техеран „в голяма степен е договорено“ и Ормузкият проток ще бъде отворен отново. Той подчерта, че предал своите инструкции на американските преговарящи „да не бързат“, описа отношенията с Ислямската република като „много по-професионални и продуктивни“ и определи преговорите като „точно обратното“ на сделката от 2015 г.

Според данни на иранската агенция „Тасним“, обобщени от Al Jazeera, в обсъжданата рамка фигурира връщане на морския трафик през Ормузкия проток до предвоенни нива в рамките на 30 дни и едновременно вдигане на морската блокада. По данни на TIME и CBS News, параметрите включват и мораториум върху иранското ядрено обогатяване, отмяна на американските санкции и поетапно освобождаване на блокирани финансови средства на иранския режим. За момента не е публикувано официално потвърждение или пълния списък с условията на потенциална сделка.

Израелският премиер Бенямин Нетаняху поддържа отделна позиция и потвърди, че всяко споразумение трябва „да премахне ядрената опасност“ и да изисква „демонтаж на иранските обекти за обогатяване на уран“. Точно това определение се разминава съществено с публично описаното от САЩ като приемлив изход – мораториум, а не демонтаж – и оставя въпроса за крайното условие открит между Вашингтон и Йерусалим.

Операция „Epic Fury“, координирана израелско-американска кампания на въздушни удари срещу над 2000 цели на територията на Иран, започна на 28 февруари и обхвана ракетната програма, военноморския флот и апарата за сигурност на режима в Техерам. В първите часове на кампанията беше ликвидиран върховният лидер аятолах Али Хаменей. Според оценка от командира на CENTCOM, цитирана от Министерство на войната на САЩ, всички основни оперативни цели са били постигнати в рамките на 38 дни. В началото на април се въведе прекратяване на огъня, а Рубио публично обяви края на настъпателната фаза на 5 май, като определи задачата на кампанията за „приключена“.

Споровете около продължаващите преговори се развиват в три отделни посоки. Първата е вътрешнопартийна. Републиканската фракция, помогнала за легитимирането на „Epic Fury“, в която попадат Помпео и Круз, разчита на ясно разграничаване от наследството на сделката от 2015 г. като фундаментален елемент на собствената си политическа идентичност. Това прави всяка отстъпка под прага „пълен демонтаж“ политически скъпа за Белия дом, дори когато преговорната рамка реално се различава от тази на Обама.

Втората са отношенията с Израел. Изискването за демонтаж, а не мораториум, заявено от премиера Нетаняху, поставя страната му извън рамката, която Вашингтон договаря. Липсата на синхрон между публичните условия на съюзниците може да действа като лост в продължаващите преговори – Тръмп може да представя израелския „максимум“ като крайна точка, отвъд която преговорите се сриват, и да получи отстъпките, очертани в неговата позиция.

Трето, сделката Съвместният всеобхватен план за действие (JCPOA) от 2015 г. обвърза ограниченията с времеви хоризонти от 10–15 години след момента на влизане в сила, не предвиждаше предварителна военна кампания, която вече е унищожила голяма част от иранската ядрена програма, и не премахваше върховното политическо ръководство на режима. Сегашните преговори започват след тези три промени във фактическата основа. Това далеч не означава, че сделката ще бъде по-устойчива – способността на Иран за възстановява на обогатяването при политическа воля остава съвсем реална възможност – но определя различна изходна позиция от периода на Обама. Дали публичното твърдение на Рубио, че двете рамки са „точно обратното“, се потвърждава, ще зависи от текста, който в крайна сметка евентуално бъде подписан, и от механизмите за верификация. Реториката от тази седмица – между Рубио и неговите съпартийци, между САЩ и Израел, между публичните и непубличните формати на преговорите – показва, че финалната фаза на иранската криза се води едновременно на повече от един фронт, всеки от които може поотделно да блокира сделката, дори когато военната фаза е приключена.

Нетаняху: Войната с Иран не е приключила, докато не бъде премахнат обогатеният уран

🇮🇱☢️🇮🇷 Израелският премиер Бенямин Нетаняху заяви, че войната срещу Иран не е приключила, тъй като запасите от обогатен уран все още се намира вътре в страната и „трябва да бъде изнесен“, а във връзка със способностите на режима предстои още „много работа“.

„Мисля, че постигна много, но тя не е приключила, защото все още има ядрен материал – обогатен уран, който трябва да бъде изнесен от Иран“, заяви Нетаняху пред новинарското предаване „60 минути“ по CBS.

„Все още има обекти за обогатяване, които трябва да бъдат демонтирани. Все още има проксита, които Иран подкрепя. Има балистични ракети, които те все още искат да произвеждат. Сега, ние унищожихме голяма част от това, но всичко останало е там и предстои още работа“, заяви Нетаняху в предварителен откъс от интервюто, което ще бъде излъчено изцяло тази вечер.

Първоначално Нетаняху не уточнява дали се отнася само за иранските запаси от обогатен уран, доближаващ се до оръжеен клас, за който се смята, че е скрит под земята в Исфахан, или за целия им запас от обогатен уран. Но на въпрос как трябва да бъдат премахнати запасите, той отговаря: „Влизате и го вземате“.

Нетаняху намекна, че вееществото може да бъде изнесено физически със или без споразумение с Техеран и че САЩ подкрепят и двата варианта, въпреки че не пожела да коментира военни планове или срокове за подобна операция.

„Това, което президентът Тръмп ми каза, е: „Искам да вляза там“. И мисля, че това може да се стори физически. Това не е проблем. Ако имате споразумение, влезете и го вземете – защо не? Това е най-добрият начин“, заяви той.

„Е, вие ще ми задавате тези въпроси, аз ще ги избягвам, защото няма да говоря за нашите военни възможности. Няма да давам график за това, но ще кажа, че това е изключително важна мисия“, изтъкна Нетаняху в отговор на въпрос дали запасът може да бъде отнет със сила, ако не бъде стигнато до споразумение.

Гроси: По-голямата част от обогатения уран на Иран вероятно все още се намира в Исфахан.

По-голямата част от обогатения уран на Иран с подходяща концентрация за ядрени оръжия вероятно се намира все още в ядрения комплекс в Исфахан, който миналата година беше обект на въздушни удари, а в настоящата кампания на Израел и САЩ беше подложен на по-слаби удари. Това съобщи директорът на ядрената агенция на ООН в интервю за Асошиейтед Прес.

Рафаел Гроси поясни, че Международната агенция за атомна енергия (IAEA) разполага със сателитни снимки от последиците на последните въздушни удари на САЩ и Израел срещу Иран, а също така, че „продължава да получава информация“.

Инспекциите на IAEA в Исфахан бяха прекратени в началото на 12-дневната война с Израел миналия юли, когато американския стратегически бомбардировачи B-2A Spirit нанесоха удари с противобункерни бомби GBU-57A по съоръжението.

Ядреният надзор на ООН смята, че голям процент от обогатения до оръжейно ниво уран „е бил съхраняван там през юни 2025 г., когато избухна 12-дневната война, и е останал там оттогава насам“, сподели Гроси.

„Не успяхме да инспектираме обекта, нито да потвърдим или отречем, че материалът е там и че печатите на IAEA са непокътнати“, допълни той. „Надявам се, че ще успеем да го направим, така че това, което споделям, е нашата най-добра оценка.“

Кадри от сателит на Airbus показват камион, натоварен с 18 сини контейнера, който влиза в тунел в Центъра за ядрени технологии в Исфахан на 9 юни 2025 г. непосредствено преди началото на войната. Предполага се, че тези контейнери съдържат високообогатен уран и вероятно все още се намират там.

IAEA настоява да инспектира и иранските ядрени обекти в Натанз и Фордо, където също се намира известно количество ядрен материал.

Ислямската република е страна по Договора за неразпространение на ядрено оръжие, а нейният преглед се извършва в момента в централата на ООН. Съгласно разпоредбите му Иран е длъжен да отвори ядрените си съоръжения за инспекция от IAEA, подчерта Гроси.

Данни на агенцията сочат, че Техеран разполага с 440,9 кг уран, обогатен до 60% чистота – малка техническа стъпка от нивото от 90%, нужно за оръжейни цели. Гроси заяви, че според IAEA близо 200 кг се съхраняват в тунелите на обекта в Исфахан.

40 години след Чернобил: от съветското мълчание тогава до руските удари по саркофага днес.

🔙🚨 В 01:23 ч. на 26 април 1986 г. четвърти енергоблок на АЕЦ Чернобил преминава през неконтролируемо нарастване на мощността по време на изпитание на турбогенератор и експлодира.

Съветският графитен реактор РБМК-1000 – конструкция, чиито недостатъци съветското ядрено ведомство години наред крие дори от собствените си оператори – гори в открито небе в продължение на цели 10 дни. Радиоактивният облак е достигнал Скандинавия, преди ръководството на Съветския съюз да признае, че изобщо се е случило нещо: сигналът тръгва не от Москва, а от шведската централа „Форсмарк", където на 28 април техници засичат необяснимо замърсяване по обувките на колегите си.

Прикриването е втората катастрофа след катастрофата. Жителите на Припят, близо 49 000 души, продължават нормалния си живот цяло денонощие, докато местните партийни структури отлагат евакуацията в очакване на разпореждане отгоре. На 1 май, докато реакторът все още гори, в Киев и Минск се провеждат традиционните за онзи период манифестации за Деня на труда, изпратени на улицата от ръководство, на което вече е известно, че радиационният фон е многократно над допустимия. Михаил Горбачов се обръща към съветските граждани едва на 14 май – 18 дни след аварията.

Цената на тази информационна тишина никога няма да бъде измерена точно. 31 души загиват в седмиците след експлозията – пожарникарите и операторите, които първи влизат в горящия блок, без да знаят какво точно гасят. Дългосрочните оценки за допълнителната смъртност варират значително: Световната здравна организация говори за около 4000 допълнителни смъртни случая от рак сред най-силно облъчените групи, но независими епидемиологични проучвания дават по-високи числа.

Икономическите щети също са предмет на спорове – оценка на правителството на Беларус от 2005 г. изчислява дългосрочната тежест за страната през 30-годишен период на около 235 млрд долара, а обобщените сметки за трите най-засегнати държави в различни последващи анализи се изкачват до порядъка на 700 млрд долара, което подрежда Чернобил сред най-скъпоструващите технологични катастрофи в историята.

Срещу машината на цензурата застава друга съветска реалност – тази на ликвидаторите. Между 1986 и 1990 г. през 30-километровата зона преминават по различни оценки между 600 000 и 800 000 души: пожарникари, военни, миньори, които прокопават тунел под реактора, за да го охладят отдолу, и т.нар. „биороботи" – войници, които с лопати разчистват графита от покрива на трети блок, тъй като дистанционно управляваните машини не успяват да сработят в радиационното поле. Престоят на покрива се измерва в секунди. Много от тях получават дозите на цял живот за минути работа и до края на дните си носят последствията – често сами, без признание и адекватно лечение. Без тяхната жертва саркофагът, набързо излят над разрушения блок до края на 1986 г., нямаше изобщо да съществува.

Тази история – за ядрената катастрофа, прикрита от Империята на злото, и за обикновения човек, платил цената за мълчанието на престъпния режим – днес е по-актуална от всякога. На 24 февруари 2022 г. в първите часове на пълномащабната инвазия в Украйна, колона на руските въоръжени сили преминава през Чернобилската зона по пътя си към Киев и поема физически контрол над централата и нейния персонал. Украинските оператори са задържани на смени с дължина над 30 часа в продължение на пет седмици. Руските войски прокопават окопи и землянки в т.нар. Червена гора – най-силно замърсения участък в зоната – повдигайки прах със стронций-90 и цезий-137, който десетилетия е бил сравнително стабилизиран в почвата. След фиаското на руската офанзива срещу Киев и изтеглянето от цяла Северна Украйна към края на март 2022 г. украинските и международните инспектори документират разрушени лаборатории, разграбено оборудване и разпръснати източници на радиация.

Чернобил не е изключение, а прецедент. На 4 март 2022 г. руските войски окупираха Запорожката АЕЦ – най-голямата ядрена централа в Европа, с 6 енергоблока – превръщайки я във военен склад, в която се съхранява техника и боеприпаси в машинните зали. Оттогава МААЕ многократно съобщава за прекъсвания на външното захранване на централата, които я принуждават да мине на дизелови генератори за охлаждане на отработеното гориво – сценарий, който при достатъчно дълъг срок и достатъчен брой повреди води до авария по сценария от Фукушима през 2011 г.

На 14 февруари 2025 г. руски дрон удря Новия безопасен саркофаг над 4-ти блок в Чернобил – конструкцията на стойност около 1,5 млрд евро, изградена с финансиране от ЕБВР и над 40 държави донори и поставена на място през 2016 г. Поражението по външната обвивка е документирано от украинските власти и потвърдено от МААЕ; пълната оценка на дългосрочните щети по херметичността все още не е завършена.

Урокът от 1986 г. беше, че държава, която поставя ведомствения си престиж над сигурността на гражданите, превръща овладяем инцидент в катастрофа от континентални мащаби. Урокът от февруари 2022 г. насам е, че същата държава, в нов институционален вид, е готова да използва ядрена инфраструктура – своя и чужда – в ролята на лост за военен и политически натиск, разчитайки европейските общества да не повярват, че такова нещо изобщо е възможно. Ликвидаторите от 80-те години закриха реактора с цената на здравето и живота си. Защитата на украинските атомни централи днес, и на радиоактивното наследство в зоната на отчуждение на Чернобил, отдавна не е въпрос само на украинска отбрана, а на европейската ядрена сигурност. За да не сме отново свидетели на кошмарния епизод от пролетта на 1986 г.

Мирът под въпрос: Различията между САЩ и Иран остават, Техеран опитва да възстанови ракетната мощ.

🇮🇷🗣️🇺🇸 Различията по отношение на ядрената програма на Иран продължават да са пречка за постигане на траен мир със САЩ, съобщи висш ирански източник пред Ройтерс, докато двете страни се опитват да постигнат траен мир на фона на изтичащото скоро двуседмично примирие.

Висшият ирански източник посочва, че „отбранителните способности“ на Техеран, сред които ракетната му програма, не подлежат на преговори със САЩ. „Продължаването на американската блокада на Ормузкия проток подкопава мирните преговори“, допълва той.

Израелските отбранителни сили (IDF) заявиха, че най-значимият удар по време на кампанията е бил нанесен по оръжейната индустрия на Иран, а военните докладват, че са поразили всички ключови обекти, използвани за разработка на оръжия, които застрашават Израел. Израел твърди, че тези удари са нанесли сериозни щети на производството на балистични ракети в Ислямската република и в резултат на това в момента страната не може да произвежда никакви нови ракети.

Въпреки това, по време на брифинг за журналисти миналия петък, висши военни ръководители заявиха, че според техните оценки Иран ще работи бързо за възстановяване на част от своите производствени мощности.

Според анализи на Дирекцията на военното разузнаване, ако Израел и САЩ не бяха започнали войната срещу Ислямската република в края на февруари, тя би натрупала запас от около 8000 балистични ракети в рамките на година и половина. Подобно количество би представлявало огромно предизвикателство за отбраната на Израел и би могло да причини широкомащабни поражения в Израел.

Сега, в рамките на следващите няколко години, Иран вероятно ще успее да събере няколко хиляди ракети според оценките на Разузнавателната дирекция, макар че това зависи от множество фактори, които включват евентуални ограничения върху ракетната програма в рамките на сделка със САЩ; въпросът дали Техеран ще получи суровини и оборудване от своите съюзници, като Китай; и какъв обем средства ще инвестира той във възстановяването на своята ракетна индустрия.

Белият дом в спешни консултации, САЩ готви принудителни действия срещу танкери, свързани с Иран.

🇺🇸 Белият дом е провел спешно заседание в Ситуационната стая в отговор на кризата в Ормузкия пролив и застоя в преговорите с Техеран, съобщава Bloomberg. Израелското издание Mako разкри, че президентът Доналд Тръмп е участвал лично в разговорите през последните дни, докато висш американски дипломат предупреди, че „ако не постигнат пробив днес, войната може да бъде подновена в близките дни“.

В момента няма насрочена следваща среща между САЩ и Иран. Консултациите бяха проведени три дни преди изтичането на крайния срок на примирието – 22 април, след като бойните действия официално бяха прекратени на 8 април след почти седем седмици война.

Wall Street Journal съобщи, позовавайки се на анонимни американски служители, че ВМС и Морската пехота на САЩ водят подготовка в близките дни да предприемат абордаж и конфискация на търговски кораби, свързани с Иран, в международни води – ход, насочен към засилване на икономическия натиск върху Техеран, което да го принуди да отвори Ормузкия пролив и да направи отстъпки по ядрената програма.

Пред журналисти в Белия дом Тръмп заяви: „Те се опитват да хитруват. Искаха да затворят пролива отново, но не могат да ни изнудват.“ По-късно той уточни: „Водим много добри разговори с Иран, напредват добре. Ще има повече информация до края на деня. Говорим с тях.“

Посредник между двете страни е командващия на пакистанската армия генерал Асим Мунир, който е в Техеран и в последните дни провежда разговори между Вашингтон и иранското ръководство, включително с министъра на външните работи Аббас Арагчи. Тръмп се е включил в телефонни разговори няколко пъти. Според източник, цитиран от Mako, въпреки ескалацията на терен е постигнат напредък по ядрената програма – по-специално по обогатяването на уран и съдбата на запасите от вече обогатен материал в Ислямската република. Иран от своя страна потвърди, че е получил нови американски предложения, които са в процес на разглеждане.

Затварянето на Ормузкия пролив беше обявено от централното командване „Хатам ал-Анбия“ по-малко от ден след изявлението на Арагчи за отварянето му след прекратяването на огъня в Ливан. „Контролът над Ормузкия пролив се върна в предишното си състояние“, заяви говорителят на командването, според когото транзитът ще бъде спрян, докато войната не приключи окончателно. По-рано днес бяха регистрирани поне три инцидента с търговски плавателни съдове, сред които нападения срещу два кораба, плаващи под индийски флаг, довели до дипломатически протест на Делхи, и удар с неустановен снаряд срещу контейнеровоз.

Според посредници в преговорите, основни спорни точки остават три – ядрената програма на Иран, Ормузкият пролив и компенсациите за понесени военни щети.

Иран опроверга Тръмп: Обогатеният уран няма да бъде прехвърлян „никъде“.

🇮🇷 Министерството на външните работи на Ислямска република Иран заяви, че запасите от обогатен уран на страната няма да бъдат прехвърляни „никъде“, опровергавайки твърдението, направено от президента на САЩ Доналд Тръмп по-рано днес, че иранските преговарящи се дали своето съгласие да ги предадат.

„Обогатеният уран на Иран няма да бъде прехвърлян никъде“, заяви говорител на външно министерство Есмаил Бакаи пред държавната телевизия IRIB.

По-рано днес Тръмп публикува съобщение в платформата Truth Social, според което „САЩ ще получат целия ядрен прах, създаден от нашите велики бомбардировачи B2“, визирайки ядрените материали, затрупани при американските въздушни удари по време на 12-дневната война миналия юни.

Джей Ди Ванс: Топката е в полето на Иран, САЩ няма да отстъпят от червените си линии

🇺🇸🤝🇮🇷 САЩ постигнаха „голям напредък“ в преговорите с Иран, заяви вицепрезидентът Джей Ди Ванс по време на свое интервю за предаването „Special Report“ с Брет Байер по Fox News.

Запитан дали предстоят нов кръг преговори, Ванс заяви, че топката е в полето на Иран, и обясни, че е напуснал разговорите в Пакистан миналия уикенд, тъй като „иранският екип, който беше там, не е в състояние да сключи сделка и трябваше да се върне в Техеран, за да получи одобрение за поставените от нас условия – от върховния лидер или от някой друг“.

„Големият въпрос оттук нататък е дали иранците ще имат достатъчно гъвкавост и дали ще приемат критичните точки, които настояваме да видим, за да приключим процеса“, каза Ванс по време на интервюто. „Обогатеният материал трябва да бъде изведен от Иран. Трябва да получим категоричен ангажимент, че няма да разработват ядрено оръжие.“

„Ако иранците са готови да ни срещнат по тези точки, това може да бъде много, много добра сделка и за двете страни“, обобщи вицепрезидентът на САЩ.

„Дали ще имаме следващи разговори и дали в крайна сметка ще стигнем до споразумение, наистина смятам, че решението е в ръцете на Техеран, защото ние предложихме много на масата“, продължи Ванс. „Ясно очертахме нашите „червени линии“. Също така пояснихме, Брет, че бихме били много щастливи ако Иран бъде третиран като нормална държава, ако има нормална икономика и хората му могат да просперират. Но за да бъде Иран нормална икономическа сила, той трябва да се държи като нормална държава, като се откаже от стремежа си към ядрено оръжие и от подкрепата за тероризма.“

„Вярвам, че съществува потенциал за голямо споразумение, но иранците са тези, които трябва да направят следващата крачка“, предположи още Ванс и добави, че САЩ очакват Иран да постигне напредък по отварянето на Ормузкия проток, като предупреди, че ходът на преговорите ще се промени, ако Техеран не го направи.

„Картите са в нас, имаме военното предимство, а сега разполагаме и с допълнителен икономически натиск, който прилагаме с блокадата върху износа на техния петрол през Ормузкия проток“, заяви той.

Сателитни снимки потвърждават мащабни поражения по ядрени обекти на Иран след израелски удари

🛰️ Сателитни снимки, заснети от Airbus Intelligence на 28-29 март, потвърждават мащабни разрушения на два ключови обекта от ядрената програма на Иран след израелски въздушни удари, нанесени ден по-рано. Поясненията към снимките бяха изготвени от Institute for Science and International Security.

Основната производствена сграда на завода за жълт кейк (уранов концентрат U₃O₈) в Ардакан, провинция Язд, е унищожена заедно с допълнителна структура за преработване. Съоръжението е получавало уранова руда от мината Сагханд и е разполагало с капацитет за обработка на суровина от допълнителни планирани източници. Производството на жълт кейк е един от критичните ранни етапи в процеса по преобразуване на уран във форма, подходяща за обогатяване – концентратът се превръща в газ, който служи като суровина за центрофугите за обогатяване на уран.

Отделни сателитни снимки от 29 март показват тежки разрушения в завода за производство на тежка вода в ядрения комплекс „Арак" в Централен Иран. Обектът, в който се намира и изследователски реактор IR-40, е понесъл удари и по трите производствени етапа за тежка вода, което го прави напълно неспособен. Няколко поддържащи сгради също са били унищожени. Третият производствен етап е бил повреден още в предишен удар през юни, но сегашната атака е причинила значително по-всеобхватни поражения, ликвидирали целия оперативен капацитет на завода.

На 29 март Международната агенция за атомна енергия (IAEA) потвърди заключенията, базирайки се на своя независим анализ на сателитни снимки. Според IAEA заводът за тежка вода в Хондаб „е понесъл тежки щети и вече не е оперативен". Агенцията уточни, че в съоръжението няма деклариран ядрен материал и опасност от радиационно замърсяване не е налице, съобщиха Xinhua и Al Arabiya.

Израелските отбранителни сили (IDF) заявиха, че ударите са били насочени срещу обекти на „централната инфраструктура, използвана специфични производствени процеси в обектите". Над 50 изтребителя на ВВС участваха в операцията, насочена едновременно към три зони, които включват мощности за производство на ракети и обекти от ядрената програма, предаде Fortune.

Атомната организация на Иран съобщи, че ударите не са стигали до жертви и създават риск от замърсяване. Комплексът в Арак не е бил активен след предишния израелски удар през юни. Командирът на Корпуса на гвардейците на ислямската революция (IRGC) Сейед Маджид Мусави предупреди, че ответните действия „вече няма да бъдат по формулата око за око".

Ударите съвпаднаха с дипломатически усилия от страна на администрацията на Тръмп, която предложи план за примирие от 15 точки, включващ ограниченията на иранската ядрена програма и отварянето на Ормузкия проток. Техеран отхвърли предложението и представи собствения план от пет точки, посочи Fortune. Цените на петрола скочиха след атаките — суровият петрол Брент достигна 104,81 долара за барел.

Производството на тежка вода е нужно за определени типове ядрени реактори, способни да произвеждат плутоний с оръжеен клас, алтернативен път към ядрено оръжие, който не изисква обогатяване на уран. Насочването едновременно към двата обекта, за жълт кейк и за тежка вода, показва стремеж за прекъсване на основни елементи от иранската ядрена програма по двете възможни направления. Пълният обхват на дългосрочното въздействие върху ядрените способности на Иран остава неясен, но потвърдените разрушения означават сериозно забавяне на конкретни производствени процеси.

Мощни експлозии в Исфахан след въздушен удар по база на аерокосмическите сили.

💥🇮🇷 Кадри, публикувани в социалните мрежи през последните часове, показват поредица от мощни експлозии в района на военното летище „Бадр“ в град Исфахан – база на Аерокосмическите сили на Корпуса на гвардейците на ислямската революция (IRGC).

Видеото, заснето от разстояние и потвърдено като автентично от Frontline Monitor чрез технически анализ, показва най-малко четири отделни детонации с високи огнени стълбове и характерни гъбовидни облаци, последвани от продължителни вторични експлозии – ясна индикация, че са били засегнати складове с боеприпаси, ракетно гориво или експлозиви.

Летище „Бадр“, което се намира в югоизточната част на Исфахан, е ключова оперативна база за безпилотни системи и балистични ракети. Към 11 март 5 от 6 военни бази в южната периферия на централния ирански град вече бяха поразени от въздушни удари в хода на операция Epic Fury, като единствено базата „Шахид Ватанпур“ оставаше незасегната, според Alma Research and Education Center.

Сателитни снимки от 8 март потвърдиха мащабни щети върху поне четири сгради, пистата и пътеките за рулиране на авиобазата от по-ранни удари, а на 11 март ново видео, заснето от очевидци, показа мощни експлозии в хълма, където е разположен съвместен склад за въоръжение и позиция за ПВО, отбелязва Critical Threats.

Наличието на мащабни вторични експлозии в нощните кадри е съществен индикатор. Това предполага, че въпреки серия от предишни удари „Бадр“ е продължила да действа като активен складов и оперативен център или че IRGC е направил опит да възстанови и попълни съоръжението след по-ранните поражения.

Аерокосмическите сили на IRGC управляват иранската програма за балистични ракети, сред които ракетите със среден обхват (IRBM) с радиус над 2000 км, посочва Iran Watch. Освен това в Исфахан се намира ядрен център: градът е дом на завода за конверсия на уран, поразен от израелски удари, и на стоманен комплекс „Мобараке“ – обект с двойно (промишлено и военно) предназначение, съобщава FDD.

Този пореден удар вероятно е нанесен в рамките на усилията на САЩ и Израел за деградация на иранския ракетен потенциал, който по оценка на Global Defense Corp е редуциран със 70% от началото на операцията, но въпреки това запасът от балистични ракети със среден обхват остава почти непокътнат в хранилища под земята. Фактът, че ударите по „Бадр“ продължават над месец след началото на конфликта, е показателен за това колко трудна е задачата по трайно унищожаване на разпръснатата и отчасти подземна инфраструктура на иранската ракетна програма.

Иран атакува ядрения изследователски център Димона в Израел.

🇮🇷🚀🇮🇱 Преди броени минути в Израел бяха активирани сирени за ракетна тревога в района на Димона и прилежащите зони в Негев – поредният балистичен обстрел от Иран, насочен срещу района на ядрения изследователски център „Шимон Перес". IDF потвърди засичането на нова балистична ракетна атака от Иран и обяви очаквано задействане на сирени в южните райони на страната.

Димона вече беше обстрелван на няколко пъти от началото на конфликта. На 21 март ирански балистични ракети пробиха израелската отбрана и поразиха града и съседния Арад, ранявайки 180 души, сред които 11 тежко, съобщи NBC News.

Международната агенция за атомна енергия (IAEA) не е регистрирала повреди на самия обект или повишени нива на радиацията, но ударите бяха достатъчно близко разстояние, за да маркират нова фаза на войната, оцени Military.com.

Иранската държавна телевизия представи обстрела като „отговор" на американски удар срещу комплекса за обогатяване на уран в Натанз по-рано същия ден. Оттогава иранските военни продължиха да насочват ракети към района, а израелската армия призна, че е принудена да пести скъпите прехващачи и да използва компромисни средства.

Повтарящите се удари край Димона превръщат ядрената инфраструктура в ключова ос на ескалацията. На 27 март Израел нанесе удари по иранските ядрени обекти в Язд и Арак, а командирът на Аерокосмическите сили на IRGC отговори: „Този път уравнението вече няма да бъде око за око.“

Ескалация в Близкия изток: Израел удари ядрен обект и ключови стоманодобивни заводи в Иран.

🇮🇷💥🇮🇱 Ирански медии съобщиха, че съоръжение за производство на уранов концентрат, познат като „жълта торта“, е било поразено от израелски въздушен удар в провинция Язд, като уточняват, че няма засечен теч на радиоактивни материали.

Според местни репортажи обектът се използва за производство на уранов прах в ранните етапи на процеса по обогатяване, при който урановата руда се превръща в „жълта торта“, която после се трансформира в газ, известен като уранов хексафлуорид (UF6), а той от своя страна се подава в каскади от центрофуги, където се върти с висока скорост, за да бъде повишена концентрацията на уран. При по-високи нива на обогатяване материалът може да се използва за ядрени оръжия.

Съобщената атака идва часове след като Израелските отбранителни сили (IDF) удариха два от най-големите стоманодобивни завода в Иран – ход, който според израелските служби за сигурност може да причини щети за милиарди долари на икономиката на Ислямската република.

Според ирански източници мишени са били предприятия на компанията „Мобараке“ в Исфахан и компанията „Хузестан“ в Ахваз, близо до границата с Ирак. Източници от IDF заявиха, че ударените цели са били част от военно-промишлената верига за доставки на Ислямската република и са частична собственост на Корпуса на гвардейците на ислямската революция (IRGC).

По-рано министърът на отбраната Израел Кац заяви, че израелските удари ще се „засилят и разширят към допълнителни цели и сектори, подкрепящи режима в изграждането и експлоатацията на оръжия, използвани срещу израелски цивилни“.

„Предупредихме иранския терористичен режим да спре изстрелването на ракети към цивилното население на Израел“, каза Кац след оценка на сигурността с висшето командване на IDF. „Въпреки предупрежденията обстрелът продължи. Те ще плащат все по-висока цена за това военно престъпление.“

„Мобараке“ се намира под санкции от САЩ от 2018 г. Министерството на финансите я описва като водещия производител на стомана в Близкия изток и Северна Африка и централен стълб на иранската икономика.

Според заключенията компанията е част от мрежа в подкрепа на милицията „Басидж“ под ръководството на IRGC, и играе важна роля като ключов източник на финансиране за иранския апарат за сигурност. Санкциите имаха за цел да разбият това, което американските служители нарекоха „финансова империя“ на „Басидж“, свързана с вътрешни репресии и набиране на кадри.

През 2022 г. заводът в Ахваз беше мишена на кибератака, приписвана на група, наричаща себе си „Хищно врабче“ (Predatory Sparrow), за която се смята, че работи в подкрепа на Израел. По това време Иран заяви, че е осуетил атаката, но призна, че производството в завода е било спряно.

По-късно хакери пуснаха кадри, за които се твърди, че показват щети вътре в обекта, включително внезапна поява на силна светлина от посока на една от инсталациите. Групата заяви, че операцията е била извършена внимателно, за да се избегне застрашаването на човешки животи.

Производството на стомана е считано за ключов отрасъл за икономиката на Ислямската република, водещия производител на стомана в Близкия изток и сред 10-те най-големи производители в света. През последните години индустрията беше засегната от засилената руска конкуренция след западните санкции, наложени заради войната в Украйна.

Американците: Ядрената програма на Иран е топ приоритет, но удари са отишли твърде далеч.

🇺🇸📊 Повечето американци смятат, че последните военни операции на САЩ срещу Иран са стигнали твърде далеч, а мнозина споделят опасения дали ще могат да си позволят високите цени на горивата, сочат данни от ново проучване на AP-NORC.

Докато войната навлиза в четвъртата си седмица, изследването на Центъра за изследване на обществените въпроси към Associated Press-NORC показва, че макар рейтингът на одобрение на американския президент Доналд Тръмп да остава стабилен, конфликтът може бързо да се превърне в сериозен политически пасив за неговата републиканска администрация.

Въпреки че Тръмп изпраща още военни кораби и войски в Близкия изток, 59% от американците заявяват, че военните действия на САЩ срещу Иран са прекомерни.

Същевременно 45% са „изключително“ или „силно“ обезпокоени дали ще могат да си плащат за гориво през следващите месеци. Този дял е нараснал от 30% в рамките на анкета, проведена малко след преизбирането на Тръмп, който се завърна в Белия дом с обещания за подобряване на икономиката и свиване на разходите за живот.

Поне една от целите на президента получава значителна подкрепа – предотвратване на придобиването на ядрено оръжие от страна на режима в Иран. Около две трети от респондентите са на мнение, че трябва да е „изключително“ или „много“ важна цел за външната политика на САЩ. Те обаче са също толкова склонни да твърдят, че е важно да не се допуска скок на цените на петрола и газа в САЩ – съпоставка, с която Белият дом може трудно да се справи.

Нетаняху: Иран вече не може да обогатява уран и да произвежда балистични ракети.

🇮🇱🇮🇷 Иран вече не е в състояние да обогатява уран или да произвежда балистични ракети. Това заяви в четвъртък израелският министър-председател Бенямин Нетаняху.

„След 20 дни мога да ви кажа – днес Иран не е способен да обогатява уран, нито да произвежда балистични ракети“, заяви Нетаняху в Йерусалим по време на първата си присъствена пресконференция от началото на съвместната въздушна кампания на САЩ и Израел срещу Иран на 28 февруари.

„Продължаваме да съкрушаваме тези способности. Ще ги стрием на прах и пепел“, заяви той на иврит при откриването на двуезичната пресконференция.

Часове след изказването, Иран изстреля залп от ракети към Израел, което предизвика многократни сирени в столицата и други части на страната. Ислямската република нанесе удари с ракети дронове в целия регион в отговор на продължаващите бомбардировки на САЩ и Израел, започнали през последния ден на февруари с цел дестабилизация на иранскя режим и унищожаване на неговата ядрена и балистична програма.

В изказването си на английски език Нетаняху посочи: „В 'Изгряващ лъв' унищожихме ракети и голяма част от ядрената инфраструктура. Но това, което унищожаваме сега, са фабриките, произвеждащи компонентите за тези ракети и ядрените оръжия, които се опитват да създадат. Заличаваме индустриалната им база по начин, който не сме правили досега.“

След ликвидирането на върховния лидер на Иран Али Хаменей и десетки висши служители, Нетаняху заяви, че „не е сигурен кой управлява Иран в момента“.

„Моджтаба, заместник-аятолахът, не се е появявал“, продължи той и добави, че има „огромно напрежение“ по високите кръгове на режима.

Моджтаба Хаменей не е виждан публично, откакто беше избран да наследи своя баща, ликвидиран по време на първата вълна от съвместни въздушни удари на 28 февруари. Миналата седмица изявление от негово име беше разпространено по държавните медии. В него той се зарича да „отмъсти за кръвта“ на убитите иранци, последвано от друго в понеделник.

Президентът на САЩ Доналд Тръмп предположи, че не е ясно дали новият ирански лидер е жив. Иранските държавни медии съобщиха, че младият Хаменей е бил ранен при израелския удар, убил баща му, съпругата му, сина му и зет му. Нетаняху даде да се разбере, че Израел ще продължи да взема на прицел лидерите на Иран: „Няма значение кой ги замества – ние ще се погрижим смените в Революционната гвардия да бъдат много кратки.“

Нетаняху потвърди, че Израел работи за създаване на условия, при които иранският народ да свали режима сам, но в крайна сметка решението за съдбата на Ислямската република зависи от хората там.

„Да, режимът може да се промени. Гарантирано ли е? Не. И в крайна сметка зависи от иранския народ да се възползва от условията, които създаваме, отслабвайки режима“, каза той, докато остави отворена вратата за евентуално участие на Израел в наземна операция за сваляне на режима.

„Много неща могат да се направят от въздуха, и ние ги правим, но трябва да има и наземен компонент. Има много възможности за това и запазвам правото си да не ги споделям с вас“, заяви той.

До момента липсват мащабни протести срещу режима от началото на войната. Хиляди иранци бяха избити в потушаването на демонстрациите в първата половина на януари, когато силите на режима използваха бойни патрони срещу собствените си граждани. Въпреки това Нетаняху заяви: „виждаме пукнатини в режима“, и на лидерско ниво, и в полевите части. „Това е като издълбано, изгнило дърво, което се крепи отвън, но отвътре е пълно с гнилоч. Наблюдаваме дезертьорства.“

Нетаняху не даде индикации колко дълго ще продължи кампанията, освен че ще продължи „толкова дълго, колкото е необходимо“.

„Израел действа сам“

След появата на противоречиви версии за координацията между Нетаняху и Тръмп относно израелския удар срещу голямото газово находище в Иран предишния ден, премиерът заяви, че няма да продължи да атакува газова инфраструктура.

„Факт номер едно: Израел действа сам срещу газовия комплекс Асалуе. Факт номер две: Президентът Тръмп ни помоли да се въздържаме от бъдещи атаки и ние се съобразяваме“, каза той.

По-рано в четвъртък Тръмп заяви, че ударът не е бил съгласуван със САЩ и че Израел няма да удря газовите обекти на Иран оттук нататък, но САЩ биха го направили, ако той продължи атаките срещу газови находища в Персийския залив. По-късно американският президент допълни, че е наредил на Нетаняху да не поразява повече ирански петролни и газови обекти.

Въпреки това американски служители споделиха пред The Times of Israel, че ударът е имал зелена светлина от Белият дом и президентът Тръмп е бил осведомен предварително за него.

Говорейки в Пентагона, министърът на отбраната на САЩ Пийт Хегсет определи удара по „Южен Парс“ като „предупреждение“ и призова режима в Техеран да прекрати ответните удари по енергийни обекти в Залива, които доведоха до рязък скок на цените на петрола.

Запитан за обвиненията, че е въвлякъл Тръмп във война срещу американските интереси, Нетаняху се присмя на подобни твърдения.

„Някой наистина ли мисли, че някой може да казва на президента Тръмп какво да прави? Хайде де“, каза той и добави, че президентът на САЩ „винаги взема решенията си въз основа на това, което смята за най-добро за Америка“.

„Никого не съм подвеждал“, подчерта той, „и не ми се е налагало да убеждавам президента Тръмп в нуждата от това да попречим на Иран да развива своята ядрена програма под земята и да изстрелва ракети с ядрени глави към САЩ. Той разбираше това. Той ми го обясни на мен, а не аз на него.“

Нетаняху призна, че загубата на военни е болезнена, припомняйки брат си Йони, убит през 1976 г. по време на спасителната акция в Ентебе. Той също така приветства определянето на Израел като „модел за съюзник“ в скорошен американски меморандум, противопоставяйки го на твърденията, че Израел „живее на гърба на Америка“.

„Не е така. Израел е смела и решителна страна и се бием заедно със САЩ, когато нещата станат напечени. Бием се за обща цел“, категоричен бе Нетаняху.

В отговор на израелската атака Иран изстреля нови залпове с дронове и ракети към монархиите от Залива, част от които срещу ключова енергийна инфраструктура. Ударите по Рас Лафан в Катар причиниха щети на инсталации за втечнен природен газ, сочи изявление на QatarEnergy. Няколко дрона бяха унищожени на път към саудитски газови съоръжения.

Иран на практика затвори Ормузкия пролив, през който обикновено минават 20% от световните доставки на петрол. Нетаняху подчерта нуждата от „алтернативни маршрути“ за петрол и газ, които преминават на запад през Арабския полуостров директно до Израел и пристанищата на Средиземно море, което би елиминирало зависимостта от проливите завинаги.

„Виждам това като реална промяна, която ще последва тази война, но също така виждам тази война да завърши много по-бързо, отколкото хората си мислят“, заключи той.

Спор в Сената: Имало ли е реална ядрена заплаха от Иран преди ударите?

🇺🇸 Демократическият сенатор Джон Ософ подложи на кръстосан разпит Тулси Габард, директор на Националното разузнаване на САЩ, за това дали Иран е бил „непосредствена ядрена заплаха“, преди САЩ и Израел да започнат съвместни удари по Техеран в края на миналия месец.

Габард прескочи част от предварително подготвеното си изказване пред Комисията по разузнаване към Сената, в която се посочва, че ядрената програма на Иран е била заличена след операция „Среднощен чук“ миналия юли за унищожаване на иранските ядрени мощности. Тя също така беше написала, че оттогава не е имало „никакви опити за възстановяване на капацитета им за обогатяване“.

Ософ прочете това на директора по време на изслушването ѝ пред комисията и попита дали това е оценката на разузнавателната общност. Габард отговори с „да“.

„Белият дом заяви на 1 март тази година, че тази война е започната и е била „военна кампания за елиминиране на непосредствена ядрена заплаха от страна на иранския режим“, прочете демократът от Джорджия, преди да попита дали това също е оценка на разузнавателната общност.

„Разузнавателната общност оцени, че Иран запазва намерението си да възстанови и да продължи да развива капацитета си за обогатяване на уран“, посочи Габард, преди сенаторът да я прекъсне, за да повтори въпроса, при което бившата представителка от Хавай отговори, че „единственият човек, който може да определи какво е и какво не е непосредствена заплаха, е президентът“.

Ософ отново се намеси и отсече: „Невярно“, след което попита дали оценката на разузнаването е, че „въпреки това заличаване, е имало „непосредствена ядрена заплаха“ от страна на иранския режим? Да или не?“

Габард отговори, че не е отговорност на разузнавателната общност да „определя какво представлява или не непосредствена заплаха“.

„Ваша отговорност е именно да определяте какво представлява заплаха за САЩ“, отговори Ософ, преди отново да се позове на нейното встъпително изявление и да повтори още веднъж своя въпрос. Освен това той обвини шефката на разузнаването в „избягване на въпроса“.

Сенатор Марк Уорнър, заместник-председател на комисията, също оспори твърдението за „непосредствена ядрена заплаха“ по-рано по време на изслушването. Той спомена частта от встъпителното ѝ изявление, която тя пропусна, за която Габард обясни, че е „прескочила“, защото е „осъзнала, че времето напредва“.

„Вие избрахте да пропуснете частите, които противоречат на президента“, отвърна Уорнър.

Белият дом обяви на 1 март, че Тръмп е разрешил операция „Епична ярост“, за да „елиминира непосредствена ядрена заплаха от страна на иранския режим, да унищожи арсенала му от балистични ракети, да отслаби терористичните му мрежи и да парализира военноморските му сили“.

Тръмп повтори твърдението на следващия ден на церемония по връчването на Медала на честта в Белия дом с думите, че „програмата за конвенционални балистични ракети е нараствала бързо и драматично и това е било много ясна, колосална заплаха за военновъздушните сили на САЩ, разположени в чужбина“.

Изслушването на Габард и показанията ѝ за предполагаемата ядрена заплаха от Иран идват ден след като Джо Кент, шеф на Националния център за борба с тероризма, подаде оставка в знак на несъгласие с военната операция срещу Иран.

В своето писмо за оставката Кент заяви, че Израел е повлиял на решението на Министерство на отбраната да удари Иран и заяви, че твърденията, че е представлявал непосредствена заплаха за САЩ, са продукт на „ехо камера... използвана да ви подведе“.

„Това беше лъжа и е същата тактика, която Израел използва, за да ни въвлече в катастрофалната война в Ирак, която струваше на страната ни живота на хиляди от най-добрите ни мъже и жени. Не можем да повторим тази грешка“, добави той.

Президентът Тръмп и прессекретарят на Белия дом Каролин Левит отрекоха тези обвинения.

Тръмп е отхвърлил предложение на Путин за прехвърляне на обогатения уран от Иран в Русия

🇺🇸 Президентът на САЩ Доналд Тръмп е отхвърлил предложение на руския си колега Владимир Путин за прехвърляне на иранските запаси от обогатен уран на територията на Руската федерация като част от хипотетична сделка за прекратяване на войната.

Според Axios, става дума за близо 450 кг уран, обогатен до 60% – количество, което може да се преработи до оръжеен клас за броени седмици и е достатъчно за над 10 ядрени бойни глави. Неговото неутрализиране остава сред основните стратегически цели, преследвани от САЩ и Израел в настоящата кампания.

Въпреки че Москва разполага с нужната техническа експертиза и в миналото е съхранявала ирански ядрени материали съгласно сделката от 2015 г. Тръмп настоява за категорични гаранции, че уранът ще бъде трайно обезопасен.

Министърът на отбраната Пит Хегсет заяви, че Пентагонът разглежда широк спектър от опции за поемане на контрол над запасите, като не изключи провеждането на специална операция. Самият Тръмп отбеляза в свое интервю за Fox News Radio, че темата не е водещ приоритет в момента, но ще стане такава на по-късен етап. В същия разговор президентът за първи път допусна публично, че Русия подпомага Иран с разузнавателни данни, интерпретирайки действията ѝ като огледален отговор на американската подкрепа за Украйна.

Преди началото на последната кампания режимът в Техеран последователно отхвърляше идеите за изнасяне на урана и вместо това предлагаше единствено разреждането му на място под надзора на Международната агенция за атомна енергия. При изменените условия на терен към момента остава неясно дали той би приел руско посредничество.

Сателитни кадри разкриват удар по иранския обект Талеган-2: Използвани ли са супер-бомбите MOP?

💣 Сателитни изображения от Vantor показват, че обектът, дълго време свързван с ядрената програма на Иран, е бил поразен. Трите огромни точки на попадение повдигат въпроса дали укрепеното съоръжение не е било ударено от близо 14-тонни бомби GBU-57/B Massive Ordnance Penetrator (MOP), известни като „разбивачи на бункери“.

MOP бяха използвани за първи път при ударите по ирански ядрени обекти миналия юни в рамките на операция Midnight Hammer. Обектът Талеган-2 беше обвит в бетонна обвивка и покрит със земна маса в месеците преди началото на конфликта – факт, който вероятно е наложил употреба на боеприпаси с пробивна способност, която да гарантира неговото унищожаване.

Както отбелязва The War Zone, на снимките върху горната част на съоръжението се виждат три много големи и прецизни точки на попадение.

Хронология на укрепването

Vantor сподели и предишни снимки на обекта, направени на 6 март 2026 г. и 14 ноември 2025 г. Други части на комплекса „Парчин“ бяха поразени на 6 март, но към онзи момент Талеган-2 беше непокътнат.

До средата на януари тази година Талеган-2 вече беше покрит с нов слой бетон. Седмици преди началото на съвместните въздушни удари на коалицията Израел-САЩ на 28 февруари, върху съоръжението беше добавена и земна маса. Наблюдаваше се как иранският режим взима мерки за допълнително укрепване и запечатване на редица други ключови обекти в страната преди конфликта, но не и в такава степен. TWZ подчерта подобна дейност и в ядрени обекти и преди ударите от операция „Полунощен чук“ миналата година.

Не е известно какви точно боеприпаси са използвани за удара по Талеган-2, но точките на удар до огромна степен са сходни с това, което наблюдавахме в ядрените обекти „Фордо“ и „Натанз“ миналия юни. При онази операция бомбардировачи B-2 Spirit на Командването за глобални удари на ВВС на САЩ пуснаха 12 единици GBU-57/B върху Фордо и още 2 броя върху Натанз.

Ролята на стелт бомбардировачите B-2

Централното командване на САЩ (CENTCOM) отказаха коментар дали GBU-57/B са използвани при ударите по Талеган-2 или друг обект в Ислямската република по време на настоящата кампания. Единственият самолет, сертифициран да носи MOP в момента, е именно B-2 – всеки от тях може да пренася две от тях едновременно. Самолетите B-2 нанасят удари в Иран от първата нощ на конфликта.

От това, което се вижда на сателитните снимки, Талеган-2 не е толкова дълбоко вкопан, колкото Фордо или подземния обект в Натанз. В същото време обче той беше изключително щателно и съзнателно укрепен срещу атаки само през последните няколко месеца, което може да е продиктувало употреба на GBU-57/B. Усилията по укрепване от страна на режима бяха сравнително кратки, с ясна цел защитата на обекта от въздушни удари.

Възможно е роля да са изиграли и други аспекти на самата цел. При ударите по Фордо миналата година, B-2 пуснаха по шест MOP във всяка от двете вентилационни шахти, за да постигнат желаното проникване. Шахтите се оказаха слабо място, през което бомбите проникнаха дълбоко до целевата камера в планината. Въпреки че Талеган-2 вероятно е по-плитък, при него не се виждат подобни видими отвори. Употребата на MOP би могла да помогне за гарантиране на пълното унищожаване на тази цел от най-висок приоритет. Преценката, че са нужни MOP, може да обясни и защо обектът не е бил атакуван досега.

Алтернативни сценарии

Възможно е за удара по Талеган-2 да са използвани и друг вид боеприпаси. По-малки „разбивачи на бункери“ могат да бъдат пускани последователно в една и съща точка, за да пробият път и това да породи значителни разрушения във вътрешността. CENTCOM по-рано потвърди удари на B-2 срещу дълбоко вкопани цели в Иран, използвайки залпове от 2000-фунтови (900 кг) противобункерни бомби.

„Снощи американските стелт бомбардировачи B-2, въоръжени с 2000-фунтови бомби, поразиха укрепените съоръжения за балистични ракети на Иран. Нито една държава не би трябвало да се съмнява в решимостта на Америка“, гласи официално изявление на CENTCOM в Х, публикувано на 1 март 2026 г.

Ударът по Талеган-2 се вписва в обявената от Пентагона водеща цел за неутрализиране на ядрената програма на Иран. Обектът е свързан с дългогодишни обвинения за дейност, свързана с разработката на ядрени оръжия в комплекса Парчин – нещо, което иранските власти категорично и последователно отричат. Предполага се, че Талеган-2 е бил специализиран обект за производство на конвенционални експлозиви, нужни за детонация на ядрени оръжия.

Израел вече удари Талеган-2 през 2024 г. и след това отново атакува Парчин по време на 12-дневната война миналия юни. И в двата случая Иран възстанови ключови съоръжения в комплекса в месеците след като бяха поразени. Предстои да научим дали последният удар по обекта го е извадил от строя завинаги.

Израелските отбранителни сили (IDF), които не разполагат с GBU-57/B в своя арсенал, твърдят, че са поразили обекта през нощта. Това обаче не изключва автоматично сценария американски удари също да са били факт.

Както вече беше отбелязано, може да са използвани и други бомби. Най-големите противобункерни такива, за които е известно, че са на въоръжение в Израел, са от клас 2000-фунта (900 кг). В миналото имаше твърдения, че страната се стреми да придобие нови 5000-фунтови (2268 кг) „разбивачи на бункери“, но не става публично известно дали такива са били доставени.

САЩ удрят ядрената програма на Иран с 18 стратегически бомбардировача

🇺🇸 ВВС на САЩ засилват своето присъствие в Европа, като дислоцират значителен брой стратегически бомбардировачи в британската авиобаза Фейърфорд, където към момента са разположени 15 единици B-1B Lancer и 3 бомбардировача B-52H Stratofortress. Според наблюдатели това е една от най-мащабните концентрации на американската тежка авиация в региона през последните години.

Паралелно с разгръщането прессекретарят на Белия дом Каролин Лийвит обяви, че въоръжените сили на САЩ преминават към следващ етап от операцията – поразяване на инфраструктурата, свързана с иранската ядрена програма. Според изявление, направено днес, досегашните действия са били фокусирани в неутрализиране на отбранителните способности на Иран, а настоящата фаза цели директно отстраняване на производствения и научно-изследователския потенциал за създаване на ядрено оръжие.

Използването на британската база Фейърфорд за целите на операция „Епична ярост“ дава възможност на Централното командване на САЩ да поддържа висока интензивност на операциите, докато в същото време оптимизира логистичния път за прецизни удари по укрепени обекти.

Според данни на Пентагона, цитирани от Асошиейтед Прес, американската авиация вече е използвала специални боеприпаси за поразяване на подземни бункери, доставени от самолети B-2 Spirit. Решението за преминаване към унищожаване на ядрената инфраструктура е аргументирано от Вашингтон като превантивна мярка и подчертава готовността за дългосрочно ангажиране на стратегически ресурси на ВВС в зоната на конфликта.

Разполагането на стратегически въздушни сили във Фейърфорд достигна своята кулминация днес с пристигането на последната група бомбардировачи B-1B Lancer. Според регистъра на Military Air Tracking Alliance, в рамките на последните 24 часа са кацнали четири машини B-1B (позивни TWIN 41, 42, 43 и 44), присъединявайки се към трите B-52H Stratofortress (позивни HOOKY 21, 22 и 23). С това общият брой на платформите се оптимизира за провеждането на масирани и продължителни въздушни операции.

Оперативният капацитет на тази група позволява гъвкаво разпределение на задачите. B-1B Lancer е предназначен за бързо проникване и разполага с най-големия вътрешен полезен товар – около 34 тона, подходящ за управляеми боеприпаси JDAM. От друга страна, B-52H Stratofortress осигурява капацитет за изстрелване на крилати ракети с голям обсег извън обсега на вражеската ПВО, носейки до 32 тона боеприпаси на разстояния над 14 000 км.

Ключов елемент е използването на GBU-57A/B Massive Ordnance Penetrator – 14-тонна бомба, проектирана за проникване в стоманобетонни структури на дълбочина до 60 метра. Концентрацията на сили предполага и употребата на по-леки пробиващи боеприпаси като GBU-28 и GBU-72, които позволяват нанасянето на последователни удари, буквално „изкопаващи“ или срутващи входовете на подземните обекти.

Комбинацията от тези платформи осигурява възможност за „пулсиращи бомбардировки“ – тактика, при която вълни от самолети се редуват върху целта. Изборът на Фейърфорд съкращава полетните цикли, позволявайки операции с максимален полезен товар за сметка на горивото, което говори за преход към физическо премахване на оперативни заплахи.

Въпреки това, иранската доктрина за „стратегическа дълбочина“ залага на децентрализация и изграждане на резервни, дълбоко вкопани обекти в Натанз и Фордо. Критични компоненти като центрофужни каскади и запаси от обогатен уран могат да се разпръснат в мрежа от тайни тунели.

Сателитното разузнаване е фиксирало засилена логистична активност и конвои около известни съоръжения, което се интерпретира като опит за „изпразване“ на най-ценните активи. Независимо от това, Вашингтон се прицелва в „незаменимите“ елементи – бетонните структури и захранващи системи, без които програмата не може да функционира в индустриален мащаб.

Оперативната логика на „системното разрушаване“ включва унищожаване на енергийните мрежи и вентилационните системи. Липсата на централизирана инфраструктура би парализирала ядрения цикъл за години напред, правейки изнесените елементи практически неизползваеми.

Масираното присъствие на B-1B и B-52 позволява паралелни удари както по основните, така и по нови „сенчести“ обекти, открити чрез електронно разузнаване. Крайната цел е постигане на пълно оперативно блокиране на иранския капацитет.