Ядрени учени на иранския режим са посещавали тайно Русия.

🇮🇷✈️🇷🇺 Учени на иранския режим, са направили тайно посещение в Русия в края на миналата година, където са се срещнали с военни специалисти в търсене на начини да постигнат напредък в усилията си за създаване на ядрено оръжие, съобщи в сряда Financial Times.

Позовавайки се на документи, до които вестникът се е добрал, се посочва, че гостуващите учени са от институции, които преди това са били замесвани в ядрени дейности. Посещението – от 7 до 11 ноември 2024 г. – е организирано от структура, която служи за прикритие на Организацията за отбранителни иновации и изследвания (SPND) на – военен орган, смятан от западни служители за основен двигател на иранската програма за ядрено оръжие.

Според FT това е било второто подобно пътуване през миналата година. По време на посещението иранците са се срещнали със санкционираната руска компания „Лазерни системи“, която разработва лазери както за граждански, така и за военни цели.

Освен това през февруари тази година Андрей Савин, бивш технически директор на „Лазерни системи“, а сега професор в Балтийския държавен технически университет, е пътувал до Техеран, където е участвал в срещи с лица, за които се смята, че имат връзки със SPND, и с представители на компанията DamavandTec, считана за поредното прикритие на SPND.

През октомври САЩ наложиха санкции на DamavandTec и на нейния изпълнителен директор Али Калванд, обвинявайки ги в опити да набавят материали, „приложими за разработването на ядрени взривни устройства“.

Никол Граевски от програмата за ядрена политика на фондация „Карнеги“ заяви пред FT, че тези срещи са „убедително доказателство, че Русия подпомага Иран в неговите изследвания, свързани с ядрено оръжие“, и отбеляза, че дейностите явно са били одобрени „на високо ниво и от руска, и от иранска страна“.

Бившият експерт от ЦРУ Джим Ламсън, сега старши научен сътрудник в Центъра за изследвания в сферата на разоръжаването „Джеймс Мартин”, коментира, че иранската делегация очевидно е търсела лазерни технологии и експертни знания, които да им помогнат „да валидират конструкция на ядрено оръжие, без да провеждат реален ядрен взривен опит“.

През август Financial Times съобщи за предишно пътуване на ирански ядрени специалисти, които са разглеждали руски обекти, действащи по технологии, подходящи за производството на ядрено оръжие.

Изданието, позоваващо се на официални писма, пътни документи и регистри на фирмени данни, Али Калванд и четирима негови служители са кацнали в Москва на 4 август 2024 г. представяйки се за консултанти от фирма в Техеран, въпреки че всички те влизат в страната с дипломатически паспорти, издадени само седмици по-рано. В руската столица посещават научна институция, която произвежда технологии с двойна употреба – както гражданска, така и свързана с ядрени оръжия.

Вестникът не успя да установи точно какви технологии е търсил Иран, но отбеляза, че един от иранските специалисти Соруш Мохташами е експерт по неутронни генератори, компонент, който може да задейства детонацията при някои видове ядрени оръжия.

В писмо, изпратено от Калванд до руския учен Олег Масленников преди визитата, се отбелязва, че целта е „да се обсъдят и съгласуват техническите и производствените аспекти на разработката на електронни устройства“ и „да бъдат проучени възможните пътища за разширяване на научното сътрудничество“.

Според прегледаните от FT документи обаче пътуването е имало и вторична цел – закупуване на радиоактивни материали. През май 2024 г. Калванд изпраща писмо до руски доставчик на ядрени изотопи, в което иска три радиоактивни изотопа за „научно-изследователски цели“ в неуточнени количества: тритий, стронций-90 и никел-63.

И трите изотопа имат различни приложения при производството и изпитванията на ядрени оръжия. Все пак FT не откри доказателства, че Калванд някога е получил исканите материали.

В средата на юни Израел започна безпрецедентна въздушна кампания срещу Иран, която разпали 12-дневна война между двете страни, които си разменяха въздушни атаки, а Америка се включи за кратко с удари по подземните ядрени обекти на Ислямската република. Степента на щетите върху иранската ядрена програма остава спорна, като експертите дават твърде противоречиви оценки.

Иран, чиято държавна политика е основана на идеята за унищожение на Израел, отрича да има стремежи към ядрено оръжие, но обогатява уран до нива без мирно приложение, възпрепятства международните инспектори и разширява способностите на своите балистични ракети. Според Израел, малко преди военната му операция през юни, Ислямската република е преминала към стъпки на въоръжаване.

Иранският шеф по сигурността се подигра с Тръмп, сравни го с Хитлер.

Шефът на иранската сигурност Али Лариджани (вторият отдясно) присъства на възпоменание за смъртта на ирански командир, загинал по време на гражданската война в Сирия, проведено в Техеран, 23 октомври 2025 г.
📸 Снимка: Iran International

🇮🇷 Иранският шеф по сигурността Али Лариджани отправи остри критики към президента на САЩ Доналд Тръмп, когото сравни с Хитлер и описа като „обикновен бизнесмен“, чиято среща на върха за мира в Газа е била пропусната с радост от Техеран.

Острите думи, изказани от ключовия съветник на върховния лидер Али Хаменей, по време на реч в Техеран, са рядкост сред висши ирански официални лица през последните месеци, дори на фона на 12-дневната война срещу Израел и последвалите американски удари срещу ядрената програма на Техеран през юни.

След като Хаменей директно се обърна към Тръмп в понеделник, казвайки му да „продължава да мечтае“ за „безсмислиците“ му относно унищожаването на иранската ядрена програма, тези думи показват по-твърда позиция сред висшите ръководители на Ислямската република спрямо техния основен враг.

„Изявлението на Тръмп, че иска да донесе мир чрез сила, е странно, защото Хитлер каза същото“, заяви Лариджани по време на събитие в столицата, посветено на ирански командир, загинал в бой по време на гражданската война в Сирия през 2015 г.

Лариджани беше назначен за секретар на Националния съвет за сигурност на Ислямска република Иран след конфликта през лятото и е личен представител на Хаменей в този ръководен орган. Той отхвърли срещата на върха, проведена на 12 октомври в египетския курортен град Шарм ел-Шейх, за подписване на примирие в Газа, като „шоуто на Тръмп“, на което той закъснял, „не позволил на никой друг да говори и дори се подигравал на присъстващите държавни глави“.

Тръмп покани Иран да участва в събитието и беше посрещнат с повдигнати вежди от израелския Кнесет по-рано на същия ден, когато заяви, че се надява Техеран да бъде включен в по-широкия мирен процес в Близкия изток.

Иранските власти реагираха остро на нападките от двамата си основни противници, наричайки ги незаконни, заявявайки, че ядрените им дейности са мирни, и изразявайки съжаление, че военната кампания е била предприета, докато Вашингтон и Техеран били в процес на преговори.

Срещата на върха в Египет „беше на ниско ниво и нямаше място за революционния Иран“, посочи Лариджани.

На нея присъстваха няколко държавни глави от западни и ислямски държави, но не и лидерите на Саудитска Арабия, ОАЕ и Израел. Видео от срещата, в което Тръмп се ръкостиска с пратеник на Емирствата и с усмивка казва „Много пари!“, придоби популярност в интернет.

Връзката на Тръмп с арабските страни също попадна под критиката на Лариджани, опитен играч от най-високите етажи на мрачния политически и военен елит в Техеран, според когото бившият предприемач в областта на недвижимите имоти, превърнал се в президент, експлоатира богатите си съюзници от Близкия изток.

„Тръмп... гледа на арабите като на пари и е просто бизнесмен“, каза Лариджани.

Висшите държавни служители в Иран избягват директни критики срещу Тръмп и оценки относно връзките на САЩ със страните от Персийския залив, докато преследва сближаване с последните и изглежда обмисля диалог със Запада.

Безизходицата около ядрената дейност на иранския режим продължава въпреки войната през юни и разногласията се задълбочават, след като европейските страни задействаха повторно активиране на санкциите на ООН миналия месец. Те настояват за подновяване на преговорите между Техеран и Вашингтон, както и за независими инспекции от Международната агенция за атомна енергия, но режимът категорично отхвърля това, което описва като американски искания за ограничаване на ракетната му програма и подкрепата за въоръжени съюзници в Близкия изток.

Международното споразумение с Иран за ядреното оръжие официално приключи

🇮🇷 Международното споразумение с Иран, целящо да предпази света от разпространение на ядрено оръжие, официално приключи, след като Техеран обяви края на 10-годишния договор.

В събота Иран заяви, че вече не е обвързан от споразумението от 2015 г. официално известно като Съвместен всеобхватен план за действие (JCPOA). Според него международните санкции бяха отменени в замяна на ограничения върху ядрената програма на Техеран.

„Отсега нататък всички разпоредби, включително ограниченията върху иранската ядрена програма и свързаните с нея механизми, се считат за прекратени“, заяви иранското външно министерство в изявление, но въпреки това страната „твърдо изразява ангажимента си към дипломацията“.

Подписана във Виена от Иран, Китай, Обединеното кралство, Франция, Германия, Русия и САЩ, сделката беше приветствана като възможност за прекратяване на дългогодишния дипломатически пат и начало на нова ера в отношенията между Иран и Запада.

Въпреки че договорът изтече официално в събота, той беше в разпад от години. През 2018 г., по време на първия си мандат като президент, Доналд Тръмп разгневи съюзниците си в Европа, като извади САЩ едностранно от сделката и възстанови санкциите. Той не харесваше споразумението, подписано от предшественика му Барак Обама, и се отказа от дипломацията заради Израел, заклет враг на Иран.

В резултат на изтеглянето Техеран започна да засилва ядрената програма. Опитите за връщане на сделката, ръководени от европейските държави, се провалиха, а въздушните удари срещу Иран от Израел и САЩ това лято сведоха надеждите за възраждане на сделката до исторически минимум.

След 12-дневната война през юни иранският парламент прие закон, с който отказва да сътрудничи на Международната агенция за атомна енергия (IAEA), ядрения инспекторат на ООН. Това накара подписалите договора Великобритания, Германия и Франция да задействат т.нар. механизъм за „бързо възстановяване“ (snapback), което доведе до повторното налагане на санкциите на ООН. Този механизъм позволява бързото и автоматично възстановяване на всички санкции, отменени по силата на споразумението, ако Иран наруши значително ядрените си ангажименти.

Санкциите на практика определиха за „ден на прекратяването“ 18 октомври – точно десетилетие след приемането на резолюция 2231 на Съвета за сигурност на ООН – формалност.

Миналия месец, когато санкциите влязоха в сила, външните министри на Франция, Германия и Обединеното кралство заявиха, че ще продължат да търсят „ново дипломатическо решение, за да гарантират, че Иран никога няма да се сдобие с ядрено оръжие“.

Върховният представител на ЕС по външните въпроси Кая Калас заяви, че санкциите „не бива да бъдат краят на дипломацията“ и че „устойчиво решение на иранския ядрен въпрос може да бъде постигнато само чрез преговори“.

В понеделник Тръмп заяви, че желае мирно споразумение с Иран, който също изрази готовност за дипломация със САЩ, при условие че Белият дом предостави гаранции срещу военни действия по време на потенциални преговори.

Миналата седмица трите европейски сили обявиха, че ще се стремят да подновят преговорите за постигане на „всеобхватно, трайно и проверимо споразумение“.

Въпреки това отношенията между Запада и Иран остават обтегнати. САЩ наложиха значителни санкции, включващи опити да принуди всички държави да не купуват иранския петрол. Няколко кръга преговори с посредничеството на Оман по-рано тази година не успяха да постигнат пробив.

Миналата седмица иранският топ дипломат Абас Арагчи заяви, че Техеран „не вижда причина да преговаря“ с европейските сили, след като те задействаха механизма за бързо възстановяване на санкциите. Западните правителства и Израел отдавна обвиняват Иран, че се стреми да придобие ядрени оръжия – твърдение, което той отрича с твърдения, че програмата му е насочена изцяло към енергийни и граждански цели.

ООН поднови оръжейното ембарго и санкциите срещу Иран заради ядрената му програма

Жени минават покрай билборд с образите на покойните лидери на Хизбула Хасан Насралла и Хашем Сафиедин и висшия ирански военен командир генерал Касем Солеймани, на улица в Техеран, Иран, 27 септември 2025 г.
📸 Снимка: Majid Asgaripour/West Asia News Agency

🇺🇳🇮🇷 Организацията на обединените нации поднови оръжейното ембарго и други санкции срещу Иран заради ядрената му програма, след процедура, задействана от европейски сили, на която Техеран предупреди, че ще отговори сурово.

Обединеното кралство, Франция и Германия стартираха процеса по връщане на санкциите в Съвета за сигурност на ООН, обвинявайки Иран в нарушаване на споразумението от 2015 г., което имаше за цел да спре разработването на ядрено оръжие. Техеран отрича да се стреми към такова.

Краят на 10-годишното ядрено споразумение, подписано между Иран, Великобритания, Германия, Франция, САЩ, Русия и Китай, вероятно ще изостри напрежението в Близкия изток – само месеци след като Израел и САЩ нанесоха удари по ирански ядрени обекти.

Санкциите на ООН, наложени с резолюции на Съвета за сигурност в периода между 2006 и 2010 г., бяха подновени в събота вечер в 20:00 ч. Опитите за отлагане на решението се провалиха по време на годишната среща на световните лидери в Ню Йорк тази седмица.

„Призоваваме Иран и всички държави стриктно да спазват тези резолюции“, заявиха министрите на външните работи на Франция, Обединеното кралство и Германия в общо изявление след изтичането на крайния срок.

Върховният представител на ЕС по външната политика Кая Калас потвърди в неделя, че Съюзът „ще пристъпи към незабавно прилагане на повторно наложените ядрени санкции на ООН и ЕС“.

Израел приветства възстановяването на санкциите срещу своя основен противник, наричайки го „съществено развитие“, като се позова на продължаващите, по думите му, нарушения от страна на Техеран.

„Целта е ясна: да се предотврати ядрен Иран. Светът трябва да използва всички средства, за да постигне тази цел“, заяви израелското външно министерство в публикация в X.

Иран ще проведе нов кръг преговори с Великобритания, Франция и Германия

Външните министри на Франция Жан-Ноел Баро, Великобритания Дейвид Лами и Германия Йохан Вадефул и върховният представител на ЕС за външните работи и политиката на сигурност Кая Калас на работен обяд в офисите на почетния консул на Германия в Женева, 20 юни 2025 г.
📸 Снимка: Fabrice Coffrini/Pool via Getty Images

🇮🇷☢️🇪🇺 Иран обяви, че ще проведе нов кръг от преговори с Обединеното кралство, Франция и Германия за ядрената си програма следващата седмица, след като беше предупреден от трите страни, че времето му да избегне повторно въвеждане на мащабни санкции на ООН намалява.

Консултациите идват на фона на заплахите от страните по споразумението от 2015 г., известно като Съвместен всеобхватен план за действие (JCPOA), да задействат „механизма за връщане“ до края на август, който ще върне отново санкциите на ООН, които бяха отменени по силата на споразумението, освен ако Иран не се съгласи да ограничи обогатяването на уран и не поднови сътрудничеството с Международната агенция за атомна енергия (IAEA).

През юли Техеран спря сътрудничеството си с органа за ядрен надзор на ООН, позовавайки се на неговата неспособност да осъди израелско-американските удари срещу ядрените му съоръжения по време на 12-дневната война през юни.

След телефонен разговор на иранския външен министър Абас Арагчи с европейските дипломати, външното министерство на Техеран потвърди, че заместник-министрите на външните работи ще се срещнат с Е3 и ЕС във вторник. Мястото на срещата все още не е разкрито.

„Времето изтича. Следващата седмица ще бъде проведена нова среща по този въпрос“, предупреди френският външен министър Жан-Ноел Баро, който посочи, че европейците са отправили „важен призив“ към Техеран.

Германският външен министър Йохан Вадефул изрази сходна позиция, в която подчерта: „Ние оставаме ангажирани с дипломацията, но времето е много кратко. Иран трябва да се включи по същество, за да избегне активирането на механизма за връщане. Няма да позволим този срок да изтече, освен ако няма проверимо и устойчиво споразумение.“

Върховният представител на ЕС за външната политика Кая Калас заяви, че с наближаващия срок, готовността на Иран да се ангажира със САЩ е от решаващо значение. „Иран също трябва изцяло да сътрудничи на IAEA“, подчерта тя.

Техеран отхвърли легитимността на европейската позиция, а неговият външен министър осъди „липсата на правна и морална компетентност“ за задействане на механизма от държавите в Е3 и заплаши с „последици от такова действие.“

Али Лариджани, секретар на Върховния съвет за национална сигурност на Ислямска република Иран, отиде по-далеч и обвини Европа, че „изпълнява част от операциите на Америка“, следвайки процеса на връщане на санкциите. Той заяви, че винаги има възможността Иран да се оттегли от Договора за неразпространение на ядрено оръжие (NPT), ако санкциите бъдат върнати, въпреки че Техеран остава ангажиран въпреки това, което описва като „липса на полза“ от договора.

Иран твърди, че членството му в NPT гарантира правото му да обогатява уран – позиция, считана от Вашингтон за червена линия, но която Техеран им за неотменима. Заплахата от санкции беше предшествана от период на повишена конфронтация. През юни Израел започна безпрецедентна въздушна кампания срещу ядрени, военни и цивилни обекти в Иран, който от своя страна извърши няколко масирани ракетни атаки срещу Израел. САЩ също удариха три ирански ядрени обекта дълбоко в страната в подкрепа на своя съюзник Израел.

Техеран описа като „откровени“ проведените в края на юли преговори с Е3 в Истанбул, но войната провали паралелните преговори със Съединените щати.

Ядреното споразумение от 2015 г. насочено към предотвратяване на разработването на ядрени оръжия от Иран – амбиция, която той категорично отрича – се разпадна през 2018 г. с изтеглянето на тогавашния президент на САЩ Доналд Тръмп от споразумението и възстанови мащабни санкции.

Оттогава Техеран многократно обвинява европейските страни, че не спазват своите ангажименти.

Министърът на отбраната Пийт Хегсет уволни директора на Агенцията за разузнаване на отбраната

Директорът на DIA генерал-лейтенант Джефри Круз по време на изслушването на Комисията по разузнаване на Камарата на представителите, Вашингтон, окръг Колумбия, 26 март 2025 г.
📸 Снимка: Demetrius Freeman/The Washington Post

🇺🇸 Министърът на отбраната на САЩ Пийт Хегсет уволни директорът на Агенцията за разузнаване на отбраната (DIA) генерал-лейтенант Джефри Крус, поредния висш служител на армията и разузнаването, премахнат от поста си в рамките на чистка по високите етажи на службите за национална сигурност.

За момента не е посочена конкретна причина за уволнението освен „загуба на доверие“ – термин, който вече беше използван от Хегсет на няколко пъти, за да оправдае уволненията на други висши офицери по-рано тази година.

Уволнението беше предшествано от предварителна оценка от DIA, основното разузнавателно звено на Пентагона, за военните удари срещу трите основни ядрени обекта на Иран през юни, което предизвика остра реакция от Белия дом, след като първоначално беше съобщено от CNN и New York Times.

Тази предварителна оценка установи, че ядрените способности на Иран са били забавени само с няколко месеца, в противоречие с изявленията на Хегсет и Тръмп, че тези способности са били „напълно унищожени“.

Пентагонът и Агенцията за разузнаване на отбраната не отговориха веднага на запитване за коментар.

Откакто встъпи в длъжност, Хегсет уволни много от най-способните военни ръководители на Америка – председателя на Комитета на началник-щабовете генерал Чарлз Браун, началника на операциите на ВМС адмирал Лиза Франчети, коменданта на бреговата охрана Линда Фаган и заместник-началника на щаба на ВВС генерал Джеймс Слайф.

Началникът на щаба на ВВС генерал Дейвид Олвин обяви, че ще се оттегли през ноември, след като миналата седмица беше помолен да се пенсионира и принуден да напусне поста си.

Едновременно с това администрацията на Тръмп уволни редица ръководители на разузнавателни агенции, чиито роли, подобно на военните, би следвало да са аполитични.

През април Тръмп уволни ръководителя на Агенцията за национална сигурност, която извършва електронно и цифрово подслушване. Генерал Тимъти Хау и неговата заместничка Уенди Нобъл бяха уволнени, след като крайнодесният активист Лора Луумър се застъпи за отстраняването им.

През май директорът на националното разузнаване Тулси Габард отстрани временния председател на Националния съвет за разузнаване Майкъл Колинс и неговия заместник. Решението дойде след като уважаваният аналитичен център NIC изготви оценка в противоречие с обосновката на Тръмп за прилагане на Закона за враговете чужденци и депортиране на венецуелски членове на банди без надлежен процес.

Иран се е съгласил на посещение от технически екип на МААЕ в близките седмици.

Генералният директор на Международната агенция за атомна енергия Рафаел Мариано Гроси по време на посещение на изложба на ядрените постижения на Иран в Техеран, 17 април 2025 г.
📸 Снимка: Atomic Energy Organization of Iran

🇮🇷☢️🇺🇳 Иран се е съгласил да позволи на технически екип от ядрения надзорен орган на ООН да посети страната през следващите седмици, за да обсъдят „нов начин на взаимодействие“ на страната с Международната агенция за атомна енергия, заяви иранският заместник-министър на външните работи Казем Гарибабади.

„Делегацията ще пристигне в Иран, за да обсъди този начин на взаимодействие, а не за да посещава обекти“, заяви той пред репортери по време на посещение в Ню Йорк.

Путин с призови към Иран да се съгласи на забрана за обогатяване на уран.

Руският президент Владимир Путин се ръкува с иранския си колега Масуд Пезешкиан по време на двустранна среща на високо равнище в Москва, 17 януари 2025 г.
📸 Снимка: Evgenia Novozhenina / POOL / AFP

🇷🇺☢️🇮🇷 Руският президент Владимир Путин призова ирански официални лица да приемат ядрено споразумение, което ще забрани обогатяването на уран – ключово американско искане във всички бъдещи преговори, съобщи Axios в събота, позовавайки се на множество източници.

В последните седмици Путин е предал своята позиция както на американския президент Доналд Тръмп, така и на ирански ръководители, насърчавайки Техеран да се придвижи към сделка, която би помогнала за възобновяване на преговорите с Вашингтон.

„Путин би подкрепил нулево обогатяване“, съобщи Axios, цитирайки европейски служител. „Той насърчава иранците да работят в тази посока... Иранците заявиха, че няма да го обмислят.“

Москва отдавна защитава публично правото на Техеран да обогатява уран, но при закрити врати руски официални лица са заели по-твърда позиция след 12-дневната война между Иран и Израел, според европейски и израелски служители, запознати с преговорите.

Въпреки подкрепата на Иран за руските военни усилия в Украйна, която включва доставянето на дронове и ракети, Техеран е бил разочарован от ограничената руска подкрепа по време на войната с Израел, разкри Axios.

Официални лица на Кремъл са заявили на Иран, че са готови да премахнат запасите му от високо обогатен уран и да доставят нискообогатено гориво за гражданска употреба, ако бъде постигната сделка.

Арагчи: Иран е отворен за ядрени преговори, но обогатяването не подлежи на въпрос

Властите в Техеран настояват, че отказват да приемат всяко едно споразумение, което елиминира способността им да обогатяват уран.

Иран е отворен към бъдещи преговори относно ядрената си програма, но няма да приеме никаква сделка, която изключва обогатяването на уран, заяви външният министър Абас Арагчи по време на среща с чуждестранни пратеници, проведена по-рано днес в Техеран.

„Винаги сме били готови да преговаряме за ядрената си програма и ще продължим да бъдем“, каза още той. „Но е естествено да трябва да гарантираме, че бъдещите преговори няма да се превърнат във война от САЩ или други.“

„Няма да бъде прието споразумение без обогатяване“, категоричен е той. „Ако бъдат проведени преговори, темата ще бъде единствено ядреният въпрос.“

Арагчи отхвърли варианта за разговори относно военните способности на страната. „Военната и отбранителна мощ на Иран няма да бъде част от никакви преговори“, подчерта той.

Той заяви, че ядрените съоръжения на Иран са били повредени при неотдавнашни въздушни удари на САЩ и Израел, но по-тежкият удар е бил нанесен по глобалния режим за неразпространение.

„Реалността е, че нашите съоръжения бяха ударени, но по-силно беше ударен самият Договор за неразпространение на ядрено оръжие“, обобщи Арагчи. Той добави, че сътрудничеството с IAEA ще продължи, но сега ще бъде ръководено от Висшия съвет за национална сигурност на Иран и ще се преглежда за всеки конкретен случай.

Забраната за обогатяване остава ключов спор

Междувременно израелски официални лица продължават с предупрежденията си срещу всякакви опити за обогатяване от страна на Иран. Бившият министър на отбраната Йоав Галант заяви тази седмица, че върховният лидер Али Хаменей трябва да изостави ядрените амбиции или в противен случай да се изправи пред по-нататъшни военни действия.

„Ударите през юни изложиха на показ вашата система и демонтираха възможностите ви“, написа Галант в публично писмо.

Израелският премиер Бенямин Нетаняху също отхвърли бъдещи дипломатически усилия, освен ако Иран не прекрати изцяло обогатяването на уран и разработването на ракети.

IAEA: Северна Корея изгражда нов обект, вероятно съоръжение за обогатяване на уран в Йонбьон.

🇰🇵☢️🇺🇳 На 9 юни 2025 г. генералният директор на Международната агенция за атомна енергия (IAEA) Рафаел Гроси съобщи пред Борда на управителите във Виена, че „агенцията следи изграждането на нова сграда в Йонбьон с размери и отличителни белези, наподобяващи тези на съоръжението за обогатяване на уран в Кангсон“.

Макар агенцията да не публикува изображения на обекта, описанието съвпада със строителен обект, който наблюдаваме в района на Йонбьон, отбелязва в своя публикация Центърът за изследвания на неразпространението "Джеймс Мартин" към Института за международни изследвания "Мидълбъри" в Калифорния. Размерите и структурните особености, според оценката на експерти от института, са достатъчно показателни, за да оправдаят интереса към него от IAEA като възможен обект за обогатяване на уран.

Смята се, че сградата, за която говори Гроси, се намира на координати: 39.786° N, 125.759° E. (Виж Фигура 1: Подозирано съоръжение за обогатяване на уран в Йонбьон) Сградата включва голяма централна зала с приблизителна дължина от 95 метра и ширина 24 метра, заобиколена от офисни и обслужващи помещения. Сателитно изображение на Planet Labs PBC от 10 април 2025 г. показва, че съоръжението е в процес на изграждане, като покривът над централната зала вече е поставен, а там най-вероятно ще бъдат монтирани центрофуги.

Както отбеляза Гроси, съоръжението действително наподобява това в Кангсон, идентифицирано за първи път публично от изследователи в Института за международни изследвания в Мидълбъри, Монтерей. Снимка от 2002 г. на обекта в Кангсон по време на строеж сочи сходна конфигурация и размери. (Виж Фигура 2: Съоръжение за обогатяване на уран в Кангсон, южно от Пхенян)

Освен съоръжението в Кангсон, първите две зали за обогатяване в Йонбьон също имат вътрешни зали с дължина 93 метра – както и оригиналните зали за обогатяване в Кахута, Пакистан. Именно директорът на Кахута, пакистанският учен А.К. Хан, играе основна роля в създаването на програмата на Пхенян за обогатяване през 90-те години. (Виж Фигури 3–5)

Помощта му за Северна Корея е част от сделка за бартер, в рамките на което той предоставя центрофуги тип P2 в замяна на ракети „Нодон“. P2 е пакистански вариант на центрофугата от тип URENCO G2. Севернокорейски учени твърдят, че техните центрофуги притежават производствен капацитет от около 4 кг SWU годишно – оценка, съответстваща на характеристиките на P2, както и на митническите данни за внесени компоненти в началото на века и с външния вид на отделните центрофуги, използвани днес в КНДР.

Новото съоръжение е с приблизително същите размери като на залата за обогатяване в Кангсон, която вероятно разполага с 3936 центрофуги тип G2, организирани в 24 каскади. Изчисленията сочат, че това съоръжение е способно да произвежда около 70 кг високообогатен уран годишно.

Оценките на IAEA за капацитета на съществуващите обекти в Кангсон и Йонбьон са основани на визуален анализ на изображения, разпространени от Северна Корея при официални посещения в предполагаемия обект за обогатяване в Кангсон през септември 2024 г. и в Йонбьон през януари 2025 г.

С разширяване производството на обогатен уран с изграждането на нови съоръжения, Пхенян е започнал да разполага повече центрофуги в по-малка площ. Докато оригиналната зала в Кангсон осигурява работна площ от около 0,7 кв.метра на центрофуга, по-новите инсталации предвиждат дори по-малко. Това се отнася най-вече до разстоянието между отделните центрофуги по ширината на залата. Втората зала за обогатяване в Йонбьон, например, съдържа 8 каскади в ширина под 15 метра. Ако новото съоръжение е с ширина 24 метра, би могло да побере до 32 каскади, като това да е най-песимистичният сценарий.

Представяме три сценария за капацитета на новото съоръжение в зависимост от неговата плътност на разпределение на центрофугите – съответстващи на годишно производство в размер на 73, 85 и 98 кг високообогатен уран.

Таблица 1: Известни съоръжения за обогатяване на уран в Северна Корея

	Година на завършване	Брой каскади	Брой машини	кг SWU/годишно	Високообогатен уран (кг/годишно)
Кансон	2003	24	3,936	15,744	73
Пристройка към Кансон	2024	12	1,968	7,872	37
Йонбьон A1	2010	12	1,968	7,872	37
Йонбьон A2	2013	16	2,624	10,496	49
Йонбьон A3	2022	12	1,968	7,872	37
Общо		76	12,464	49,856	232
Йонбьон B	Предстои	24 28 32	3,936 4,592 5,248	15,744 18,368 20,992	73 85 98

Таблица 2: Колко плътно са разположени центрофугите на Северна Корея?

	Брой каскади	Брой машини	Общо SWU (кг/годишно)	Площ (м³)	Плътност (м/машина)	Ширина (м/каскада)
Кансон	24	3,936	15,744	2,604	0.7	2.3
Пристройка към Кансон	12	1,968	7,872	1,200	0.6	1.5
Йонбьон Зала 1	12	1,968	7,872	1,116	0.6	2.7
Йонбьон Зала 2	16	2,624	10,496	1,302	0.5	1.8
Пристройка към Йонбьон	12	1,968	7,872	1,100	0.6	1.8
Йонбьон B (сценарии)	24 28 32	3,936 4,592 5,248	15,744 18,368 20,992	2,280	0.6 0.5 0.4	2.0 1.7 1.5

САЩ не използвали противобункерни бомби срещу един от ядрените обект в Иран поради дълбочината му

Сателитно изображение от Planet Labs, публикувано от Института за международни изследвания „Мидълбъри“ в Монтерей, показва входа към Изследователския център за ядрени технологии в Исфахан в централен Иран, както е заснет на 26 и 27 юни 2025 г.
🛰️ Снимка: Planet Labs

🇺🇸💥🇮🇷 Военновъздушните сили на САЩ не са използвали бомбите за пробиване на бункери срещу един от най-големите ядрени обекти в Иран при ударите миналия уикенд, тъй като се намира толкова дълбоко под земята, че въпросните бомби губят своята ефективност. Това заяви председателят на Съвместния комитет на началник-щабовете генерал Дан Кейн по време на поверителен брифинг пред сенатори в четвъртък.

Коментарите на генерал Кейн, разкрити пред CNN от трима присъстващи и един допълнително информиран източник, е първото публично обяснение защо е взето решение срещу съоръжението в Исфахан да не бъде използвана специалната бомба Massive Ordnance Penetrator. Служители на Пентагона смятат, че подземните структури там съдържат около 60% от запасите с обогатен уран на Иран – ключов елемент при евентуално изграждане на ядрено оръжие.

Стратегически бомбардировачи B-2 са хвърлили повече от дузина бомби за пробиване на бункери срещу ядрените обекти във Фордо и Натанз, но този в покрайнините на Исфахан е поразен само с помощта на крилати ракети Tomahawk, изстреляни от американска подводница.

В класифицирания брифинг са участвали генерал Кейн, министъра на отбраната Пийт Хегсет, държавния секретар Марко Рубио и директора на ЦРУ Джон Ратклиф. Говорител на генерала отказа коментар пред CNN, позовавайки се на секретния характер на информацията, дадена по време на брифинга.

По време на срещата Ратклиф е съобщил на сенаторите, че според оценките на американското разузнаване по-голямата част от обогатения уран, с който разполага иранският режим, се намира в Исфахан и Фордо.

В четвъртък вечерта сенаторът от демократическата партия Крис Мърфи изрази опасенията си, че някои от иранските съоръжения са „толкова дълбоко под земята, че не можем да ги достигнем. Те имат възможността да преместят значителна част от запасите си на места, които са недостъпни за американските оръжия.“

Първоначалната оценка на Агенцията за военно разузнаване (DIA), изготвена ден след ударите, сочи, че атаките не са унищожили ключови елементи на иранската ядрена програма, включително обогатения уран, и вероятно са я забавили само с няколко месеца. Репортаж на CNN твърди, част от урана може да е била преместена от обектите преди атаките.

Представители на администрацията на Доналд Тръмп, които информираха Конгреса тази седмица, избягваха въпроси относно местонахождението на вече обогатения ирански уран, а в петък Тръмп отново повтори предположението си, че нищо не е било преместено от трите ядрени обекта преди операцията.

Законодатели от Републиканската партия, участвали в брифинга, признаха, че ударите може да не са успели да унищожат цялата суровина, с която разполага Иран, но подчертаха, че това така или иначе не е било целта на операцията.

„В съоръженията има обогатен уран, който се премества, но това не беше нито намерението, нито задачата на мисията“, обясни пред CNN конгресменът републиканец Майкъл МакКол от Тексас. „Разбирам, че по-голямата част от него все още е там. Затова е нужен пълен отчет. Иран трябва да седне директно на масата за преговори, за да може Международната агенция за атомна енергия (IAEA) да провери всяка една унция уран. Не мисля, че е изнесен от страната – смятам, че е все още се намира в съоръженията.“

„Целта на мисията беше да се елиминират конкретни аспекти от ядрената програма и това беше постигнато. Унищожаването на ядрения материал не беше част от мисията“, подчерта пред CNN републиканецът Грег Мърфи.

„Ситуацията е следната: програмата беше унищожена в трите обекта. Но те все още имат своите амбиции,“ категоричен бе сенатор Линдзи Греъм от Южна Каролина, който беше сред основните застъпници за американски удари срещу обекти на иранската ядрена програма. „Не знам къде се намират точно тези 900 паунда високообогатен уран. Но той не беше сред целите на тези удари.“

„Обектите бяха унищожени. Скоро няма да могат да бъдат използвани от никого“, обобщи Греъм.

Според оръжейния експерт и преподавател в Middlebury Institute Джефри Луис, сателитни снимки разкриват, че Иран е получил достъп до тунелите в Исфахан.

„На 26 юни в Исфахан е имало средно количество транспортни средства, а до средата на 27 юни един от входовете на тунелите е бил разчистен,“ обясни Луис. „Ако запасите от високообогатен уран все още са били в тунелите, когато Иран ги е запечатал, е възможно вече да са преместени.“

Допълнителни сателитни изображения, заснети вчера от спътници на Planet Labs, показват, че входовете на тунелите са били отворени в момента на заснемане, обясни Луис.

Предварителната оценка на DIA сочи, че надземната инфраструктура на съоръженията е понесла умерени до тежки щети, което може да затрудни значително достъпа на Иран до урана, който все още се намира под земята – нещо, което сенатор Греъм също намекна в изявлението си.

„Ударите нанесоха сериозни материални щети на трите съоръжения,“ каза сенаторът демократ от Кънектикът Крис Мърфи. „Но Иран все още има знанията да възстанови програмата. Ако уранът е запазен, ако центрофугите са налични и могат бързо да бъдат приведени в експлоатация, тогава не сме върнали програмата с години назад, а само с месеци.“

По време на брифинга в четвъртък генерал Кейн и министър Хегсет обобщиха, че операцията срещу съоръжението във Фордо е преминала по план, но не споменаха нищо за резултатите от ударите по Исфахан и Натанз.

Американските удари са забавили иранската програма само с няколко месеца.

🇺🇸 Американските удари по три от съоръженията на иранската ядрена програма миналия уикенд не са унищожили основните ѝ компоненти и вероятно са я забавили само с няколко месеци, според ранна оценка на американското разузнаване, описана пред CNN от четирима души, запознати с нея.

Оценката, която досега не беше съобщавана, е изготвена от Агенцията за разузнаване на отбраната (DIA), разузнавателното звено на Пентагона. Тя се основава на оценка на бойните щети, извършена от Централното командване на САЩ (CENTCOM) след ударите, каза един от източниците.

Анализът на щетите и въздействието на ударите върху ядрените амбиции на Иран продължава и е възможно да се промени с получаването на нова разузнавателна информация. Но първоначалните находки противоречат на многократните твърдения на президента Тръмп, че ударите „напълно и тотално са унищожили“ съоръженията за обогатяване на уран. В неделя министърът на отбраната Пийт Хегсет също заяви, че ядрените амбиции на Иран „са били унищожени“.

Две от лицата, запознати с оценката, споделиха, че запасите от обогатен уран на Иран не са били унищожени. Един от тях отбеляза, че центрофугите са до голяма степен „непокътнати“.

„Така оценката на Агенцията за разузнаване на отбраната е, че САЩ са ги забавили може би с няколко месеца, най-много“, добави този източник.

Белият дом потвърди съществуването на оценката, но заяви, че не е съгласен с нея.

Прес секретарят на Белия дом Каролин Лийвит каза пред CNN в изявление: „Тази предполагаема оценка е напълно погрешна и беше класифицирана като строго секретна, но въпреки това е изтекла пред CNN от низшестоящ неудачник в разузнавателната общност. Изтичането на тази предполагаема оценка е явен опит да се омаловажи президента Тръмп и да се дискредитират смелите пилоти, изпълнили перфектно мисията за унищожаване на ядрената програма на Иран. Всеки знае какво се случва, когато пуснеш четиринадесет 14 000-килограмови бомби точно над целите: пълно унищожение.“

Американските военни заявиха, че операцията е протекла по план и че е била „огромен успех“. Все още е рано за САЩ да имат цялостна картина на ефекта от ударите и нито един от източниците не описа как оценката на DIA се сравнява с вижданията на други агенции в разузнавателната общност. САЩ продължават да събират разузнавателни данни, включително от Иран, докато правят оценка на щетите.

Израел нанасяше удари по иранските ядрени съоръжения дни преди операцията на американските военни, но твърдеше, че се нуждае от 14-тонните бомби на САЩ, за да довърши работата. Докато американски стратегически бомбардировачи B-2 пуснаха над дузина от тези бомби върху две от ядрените съоръжения – заводът за обогатяване на гориво Фордо и комплекса за обогатяване Натанз – бомбите не са успели да унищожат напълно центрофугите и обогатения уран на обектите, според запознатите с оценката.

Вместо това въздействието върху трите обекта, Фордоу, Натанз и Исфахан, е ограничено до голяма степен до надземните структури, които са сериозно повредени, заявиха източниците. Това включва енергийната инфраструктура на обектите и някои от надземните съоръжения, които са използвани за превръщане на урана в метал за производство на бомби.

„Въз основа на всичко, което видяхме, а аз видях всичко, кампанията на нашите бомбардировачи унищожи способността на Иран да създава ядрени оръжия. Нашите масивни бомби уцелиха точно правилното място на всяка цел и сработиха перфектно. Въздействието на тези бомби е погребано под планина от развалини в Иран; така че всеки, който казва, че бомбите не са били опустошителни, просто се опитва да подкопае президента и успешната мисия“, заяви Хегсет пред CNN.

Във вторник сутринта Тръмп повтори убеждението си, че щетите от ударите са значителни.

„Мисля, че е напълно разрушено“, каза той и добави: „Тези пилоти уцелиха целите си. Тези цели бяха унищожени и пилотите заслужават признание.“

Попитан за възможността Иран да възстанови ядрената си програма, Тръмп отговори: „Това място е под скала. Това място е разрушено.“

Докато Тръмп и Хегсет бяха оптимистични за успеха на ударите, председателят на Обединените началници на щабовете Дан Кейн заяви, че макар оценката на щетите все още да продължава, би било „твърде рано“ да се коментира дали Иран все още запазва някои ядрени способности.

Джефри Луис, експерт по оръжия и професор в Института за международни изследвания в Мидълбъри, който внимателно е прегледал търговски сателитни изображения на обектите на ударите, се съгласи с оценката, че атаките не изглежда да са прекратили ядрената програма на Иран.

„Примирието дойде, без нито Израел, нито САЩ да успеят да унищожат няколко ключови подземни ядрени съоръжения, включително близо до Натанз, Исфахан и Парчин“, каза Луис, имайки предвид обявеното от Тръмп в понеделник примирие между Иран и Израел. Парчин е отделен комплекс на ядрената програма близо до Техеран.

„Тези съоръжения биха могли да послужат като основа за бързото възстановяване на ядрената програма на Иран.“

По-рано във вторник класифицирани брифинги за Камарата на представителите и Сената относно операцията бяха отменени. Брифингът за целия Сенат е преместен за четвъртък, според двама от източниците, запознати с въпроса.

Други двама източници отбелязаха пред CNN, че брифингът за всички членове на Камарата на представителите също е отложен, като за момента не е ясно или кога ще бъде пренасрочен.

„Тръмп току-що отмени класифициран брифинг на Камарата за ударите по Иран без никакво обяснение. Истинската причина? Той твърди, че е унищожил „всички ядрени съоръжения и способности“; екипът му знае, че не могат да подкрепят неговото хвалене и лъжи“, заяви Пат Райън, представител на Демократическата партия от Ню Йорк.

Както CNN съобщи, отдавна има въпроси дали бомбите на САЩ, известни като Massive Ordnance Penetrator, биха могли напълно да унищожат силно укрепените ядрени съоръжения на Ислямската република, които са заровени дълбоко под земята – особено във Фордоу и Исфахан, най-големият ядрен изследователски комплекс на Иран.

Забележително е, че САЩ удариха Исфахан с ракети Томахоук, изстреляни от подводница, вместо с бомба за разрушаване на бункери. Това е, защото имаше разбиране, че бомбата вероятно няма да успее да проникне успешно в по-долните нива на Исфахан, които са заровени дори по-дълбоко от Фордоу, каза един от източниците.

Американски официални лица смятат, че Иран поддържа и тайни ядрени съоръжения, които не са били мишена на удара и остават оперативни, според два източника, запознати с въпроса.

Стив Уиткоф планира да се срещне с иранския външен министър в неделя.

🇺🇸✈️🇴🇲 Специалният пратеник на САЩ за Близкия изток Стив Уиткоф планира да се срещне с иранския външен министър Абас Арагчи в Оман в неделя, за да обсъди отговора на Иран на отправеното от Белия дом предложение за ядрена сделка, съобщи Ройтерс, позовавайки се на американски служител.

В понеделник Иран заяви, че скоро ще предаде контрапредложение за ядрена сделка на Съединените щати в отговор на предложението им, което Техеран счита за „неприемливо“, докато американският президент Доналд Тръмп заяви, че преговорите ще продължат.

Тръмп заяви в подкаст, излъчен в понеделник, че е по-малко уверен, че Иран ще се съгласи да спре обогатяването на уран като част от ядрена сделка с Вашингтон. Американският президент се опитва да постигне нова ядрена сделка, ограничаваща спорните дейности на Техеран по обогатяване на уран и заплаши Ислямската република с бомбардировки, ако не бъде постигнато споразумение.

Иран упорито отрича да има планове за разработване на ядрени оръжия и твърди, че се интересува единствено от производство на атомна енергия за мирни цели. По време на първия си мандат начело на Белия дом Тръмп оттегли САЩ от сделката от 2015 г. между Иран и световните сили, поставяща ограничения върху обогатяването на уран в замяна на облекчаването на международните санкции.

Размирните отношения между Иран и САЩ датират от десетилетия. Техеран твърди, че Вашингтон се е намесвал в неговите дела, позовавайки се на събития, вариращи от преврата през 1953 г. срещу ирански премиер до убийството на генерал Касем Солеймани през 2020 г. при американски удар с дрон.

САЩ посочват иранската подкрепа за въоръжени групировки в Близкия изток, сред които Хамас в Газа, Хизбула в Ливан и хутите в Йемен, като доказателства за заплахата от Техеран за съюзника си Израел и американските интереси в региона.

Иран нарича коалицията от въоръжени групировки с общото название „Ос на съпротивата“ срещу израелското и американското влияние в Близкия изток.

В сряда Тръмп заяви, че се извършва изтегляне на американски персонал от Близкия изток, защото „това може да е опасно място“. Решението за евакуация идва в нестабилен момент в региона. Тръмп полага усилия за сключване на ядрена сделка с Иран, но те изглежда се намират в патова ситуация, а американското разузнаване сочи, че Израел се готви да атакува ядрените съоръжения на режима.

САЩ предлагат на Иран ограничено обогатяване на уран в ново ядрено споразумение

🇺🇸🤝🇮🇷 Съединените щати са отправили ново предложение за ядрено споразумение, позволяващо на иранския режим да обогатява уран на своя територия в ограничени мащаби за неуточнен период от време. Това съобщи американското издание Axios и подчерта, че е в противовес на досегашните изявления на Белия дом, които настояваха за цялостно преустановяване на дейностите по обогатяване на уран и демонтаж на ядрената инфраструктура.

Предложението включва създаване на регионален консорциум за обогатяване на уран под надзора на Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) и американски наблюдатели, като Иран трябва временно да намали нивото на обогатяване до 3% и да спре изследователската дейност и разработка на нови центрофуги. Освен това подземните съоръжения ще трябва да бъдат временно изведени от експлоатация.

В замяна, Вашингтон предлага облекчаване на санкциите, но само в случай че Иран е показал реален прогрес, удолетворяващ както САЩ, така и МААЕ. Иранският външен министър Есмаил Багаеи заяви, че все още разглеждат предложението и изрази загриженост относно липсата на конкретика по отношение на времето и начина на премахване на санкциите.

Новото предложение на САЩ вероятно ще разтревожи Нетаняху и неговият екип, които упорито лобираха пред американските си колеги да приемат възможно най-рестриктивната сделка с Иран.

Тръмп предупреди израелския премиер да не предприема нищо, което потенциално може да навреди на преговорите. Нетаняху се застъпи за военни действия срещу съоръженията на иранската ядрена програма и води подготовка за бърз удар, в случай че преговорите завършат с провал. Служители на Белия дом са обезпокоени, че той може дори да предприеме действия без зелена светлина от Тръмп.

В много отношение текущото предложение е сходно на сделката с Иран от 2015 г., въпреки че имат разлики в някои аспекти. Тръмп се оттегли от сделката от ерата на Обама през 2018 г. Шести кръг от ядрените преговори се очаква да бъде насрочен през следващите дни.

Американското разузнаване: Израел се готви за удари срещу Иран.

🇮🇱💥🇮🇷 САЩ са получили нова разузнавателна информация, според която Израел се подготвя за удари по ирански ядрени съоръжения, въпреки че администрацията на Доналд Тръмп води дипломатически преговори с Техеран, съобщават пред CNN няколко американски служители, запознати с последните данни.

Подобен удар би представлявал открит разрив с президента Тръмп, коментират официални лица. Освен това би могъл да доведе до ескалация на регионален конфликт в Близкия изток – нещо, което Вашингтон се опитва да избегне от началото на войната в Газа през 2023 г.

Според източниците все още не е сигурно, че израелските ръководители са взели окончателно решение, като в самата американска администрация съществуват дълбоки разногласия относно вероятността Израел действително да предприеме атака. Действията на Тел Авив до голяма степен ще зависят от хода на американско-иранските преговори за ядрената програма на Иран.

„Вероятността Израел да удари ирански ядрени обекти нарасна значително през последните месеци“, казва друг източник, запознат с разузнавателната информация. „А перспективата за споразумение, договорено от Тръмп, което не предвижда пълно премахване на обогатения уран на Иран, увеличава още повече риска от удар.“

Засилените опасения се дължат както на публични, така и на частни сигнали от израелски лидери, че подобен ход се обсъжда, така и на прихванати комуникации и наблюдения на придвижвания на военни, които може да сочат към подготвян удар, твърдят няколко източника. Сред наблюдаваните действия са преместване на авиационни боеприпаси и завършване на военновъздушно учение, казват двама от източниците.

Същите действия обаче може да се тълкуват и като опит за оказване на натиск върху Иран – като демонстрация какви ще бъдат последиците, ако Техеран не отстъпи по ключови въпроси от ядрената си програма. Това подчертава колко сложно е положението, пред което е изправен Белият дом.

Доналд Тръмп публично е заплашвал Иран с военни действия, ако дипломатическите му усилия за ново ядрено споразумение претърпят провал. В същото време обаче той е поставил краен срок за дипломацията.

През март Тръмп изпрати писмо до върховния лидер на Иран аятолах Али Хаменей, в което постави 60-дневен срок за постигане на напредък. Този срок вече е изтекъл – изминали са повече от 60 дни от доставката на писмото и 38 дни от началото на първия кръг преговори.

Висш западен дипломат, който наскоро се е срещнал с президента, отбеляза, че Тръмп е заявил, че дава на преговорите само още няколко седмици преди да прибегне до военни действия. Засега обаче Белият дом продължава дипломатическия курс.

Това поставя Израел в изключително трудна позиция, казва Джонатан Паников, бивш старши разузнавателен служител със специализация в региона. Премиерът Бенямин Нетаняху е под натиск да се противопостави на евентуална сделка с Иран, която Израел смята за неблагоприятна, без да отблъсне Тръмп – с когото вече има разногласия по ключови въпроси на сигурността.

„В крайна сметка израелското решение ще зависи от американската политика и действия, както и от това дали президентът Тръмп ще постигне споразумение с Иран“, смята Паников. Той допълва, че не вярва Нетаняху да рискува напълно да разруши отношенията със САЩ чрез самостоятелна атака без поне мълчаливо одобрение от Вашингтон.

Иран се е отказал от участие в петия кръг от преговорите със САЩ?

🇮🇷⚔️🇺🇸 Иран се е отказал от участие в петия кръг от преговорите със САЩ относно ядрената си програма, който трябваше да се проведе тази неделя в италианската столица Рим. Техеран не е предложил алтернативна дата, твърдят дипломатически източници.

Решението идва след изказване на върховния лидер аятолах Али Хаменей от началото на седмицата, в което той заяви, че не очаква съществен напредък от преговорите с Вашингтон. „Не смятаме, че това ще доведе до някакъв резултат. Не знаем какво ще се случи“, каза той, описвайки отричането на правото на Иран да обогатява уран като „голяма грешка“.

Четири кръга от косвени преговори с посредничеството на Оман, бяха проведени от 12 април насам, което отбеляза най-високото ниво на контакти между двете страни от излизането на Вашингтон от ядреното споразумение през 2018 г.

Иран продължава да настоява, че правото му на обогатяване на уран е „неподлежащo на преговори“, а представители от администрацията на президента Доналд Тръмп твърдят, че няма да приемат дори минимален ирански капацитет за обогатяване. „Имаме една много, много ясна червена линия и това е обогатяването“, посочи специалният пратеник на САЩ за Близкия изток Стив Уиткоф пред ABC News.

Иранският външен министър Сейед Абас Арагчи от своя страна подчерта, че страната му е отворена към „взаимно изгодно взаимодействие“ при условие, че Съединените щати уважат правата на Иран по Договора за неразпространение на ядреното оръжие (NPT) и премахнат санкциите.

Сателитни снимки разкриват ново секретно ядрено съоръжение в Иран.

🇮🇷☢️🇺🇸 Fox News разкри сателитни изображения на секретно ядрено съоръжение в Иран, за което се твърди, че е в експлоатация от най-малко десетилетие, което би означавало, че режимът в Техеран е нарушавал съзнателно ядрената сделка от първия мандат на Тръмп още от ден първи.

Снимките разкриват това, което иранска опозиционна група описва като неразкрито досега съоръжение за ядрени оръжия на иранския режим, което поражда нови опасения на фона на продължаващите преговори между Техеран и администрацията на Тръмп.

Разположено в иранската провинция Семнан, далеч от вече известните обекти на иранската ядрена програма, до този момент съоръжението е непознато на широката публика. Националният съвет за съпротива на Иран (NCRI) посочва, че разузнавателните данни са предоставени от източници вътре в страната свидетелстват за комплекс, разпростиращ се на площ от близо 2500 акра.

Твърди се, че кодовото название, дадено му от иранските власти, е „Дъгата“, и функционира от над десетилетие, маскирано като компания за химическо производство, позната като „Diba Energy Siba“.

Източници на NCRI разкриха, че основната функция на инсталацията е извличане на тритий, който е радиоактивен изотоп, използван за подобряване на ядрените оръжия. За разлика от обогатяването на уран, тритият на практика няма мирни или търговски приложения, което хвърля допълнително съмнение върху дългогодишните твърдения на Техеран, че ядрените му амбиции са насочени само към енергийни или граждански цели.

На фона на деликатни преговори с Техеран, администрацията на президента Доналд Тръмп все още не е формулирала окончателна позиция по ключов въпрос: дали Иран ще може да запази ограничена програма за обогатяване на уран, без да се стреми към разработка на ядрено оръжие.

Разкритието идва в критичен момент – в разгара на преговори между администрацията на Тръмп и представители на режима в Техеран за възможността за възобновяване на ядреното споразумение. В сряда Тръмп коментира, че все още не са взели окончателно решение дали ще се съгласят Иран да получи разрешение за обогатяване на уран под границата на оръжейно ниво: „Все още не сме взели това решение. Ще го направим, но засега – не сме.“

Вицепрезидентът Джей Ди Ванс изрази предпазлив оптимизъм, отбелязвайки, че до този момент реакцияте на иранската делегация по отношение на американските предложения е положителна. „Без да изпреварвам нещата – досега всичко върви добре“, посочи той пред журналисти.

Според експерти, новите разкрития около Rainbow Site вероятно ще доведат да рязко втвърдяване на позицията на Съединените щати, което потенциално да върне преговорите обратно в изходната им точка. Доказателства за производството на тритий биха означавали, че Иран развива активно компоненти за ядрено оръжие, въпреки международните ангажименти и инспекции.

Очаква се въпросът да бъде повдигнат на следващото заседание на Съвета за сигурност на ООН, като американските разузнавателни служби вече анализират доколко е достоверна представената от NCRI информация.

САЩ вече не изискват от Саудитска Арабия да признае Израел

Саудитският престолонаследник и изпълняващ длъжността вицепремиер Мохамед бин Салман се среща с държавния секретар на САЩ Марко Рубио в Кралския дворец в Джеда, Саудитска Арабия, 10 март 2025 г.
📸 Снимка: Saul Loeb / POOL / AFP

🇺🇸🤝🇸🇦 Администрацията на Тръмп се отказва от условието за нормализиране на отношенията с Израел, поставено на Саудитска Арабия в преговорите за нейната ядрена програма за мирни цели. Това съобщи Reuters, позовавайки се на двама източници, запознати с разговорите, само броени дни преди планираната визита на американския президент в Рияд.

Отказът от ключовото условие бележи сериозен обрат спрямо подхода на администрацията на Джо Байдън, когато ядреното сътрудничество бе част от по-широка сделка: дипломатическо признаване на Израел, в замяна на отбранителен съюз между Вашингтон и Рияд. В същото време Саудитското кралство настояваше, че няма да се съгласи да признае еврейската държава без реална перспектива за палестинска такава – позиция, която изцяло блокираше преговорния процес след избухването на войната в Газа.

Преговорите за ядрено споразумение също срещнаха препятствия, най-вече поради нежеланието на Рияд да сключи т.нар. „споразумение 123“ – документ, задължителен по силата на Закона за атомна енергия на САЩ, който изрично налага забрана за обогатяване на уран и преработката на плутоний. Саудитският министър на енергетиката принц Абдулазиз бин Салман вече подчерта многократно, че кралството възнамерява да обогатява уран и да търгува с него.

Ройтерс цитира неназовани източници, според които двете страни обсъждат алтернативни модели за сделка – включително вариант, при който само американски персонал ще има достъп до евентуално съоръжение за обогатяване, разположено на саудитска земя. Планът на Рияд е да използва ядрената енергия за вътрешно потребление и да освободи повече петрол за износ.

Ядрените амбиции на страната предизвикаха тревога сред експерти по неразпространение, особено на фона на изявлението на престолонаследника Мохамед бин Салман, в което той заплаши, че ще се сдобие незабавно с ядрено оръжие, в случай че Иран направи същото.

Текущите преговори между Съединените щати и Ислямската република също навлизат в решителна фаза. Вицепрезидентът Джей Ди Ванс показа умерен оптимизъм и предпазливо описа диалога досега като „позитивен засега“. Освен това той намекна за възможна сделка, интегрираща Техеран обратно в глобалната икономика без да му позволи да придобие ядрено оръжие.

По време на визитата си в Рияд идната седмица, Тръмп се очаква да финализира мащабен оръжеен пакет на стойност над 100 милиарда долара и да насърчи инвестиции в обратно в САЩ на стойност до 1 трилион долара. Това е второто му задгранично пътуване от началото на втория му мандат.

Нетаняху е изразил разочарование от политиката на Тръмп в Близкия изток.

Президентът на САЩ Доналд Тръмп разговаря с израелския премиер Бенямин Нетаняху по време на среща, на която Тръмп обяви започването на ядрени преговори с Иран, Вашингтон, 7 април 2025 г.
📸 Снимка: REUTERS/Kevin Mohatt

🇮🇱⚔️🇺🇸 Израелският министър-председател Бенямин Нетаняху е споделил пред свои близки сътрудници, че е разочарован от политиката на американския президент Доналд Тръмп в Близкия изток, съобщава израелският вестник Israel Hayom.

Според доклада, Нетаняху е признал, че Тръмп е говорил правилно по въпросите за Сирия и Иран по време на двустранни срещи, но действията му се различават от изказванията. Израелският премиер е изразил загриженост относно подкрепата на Тръмп за усилията на турския президент Реджеп Тайип Ердоган да укрепи властта си в съседна Сирия, въпреки че в същото време Тръмп е дал на Израел пълна свобода да извършва операции в страната.

По време на тяхната бързо организирана среща в Белия дом през април, Тръмп похвали Ердоган, докато Нетаняху седеше мълчаливо до него в Овалния кабинет. Президентът на Турция е известен като един от най-върлите критици на Израел и дори е молил за унищожаването на Израел по време на посещение в джамия в свещения месец за мюсюлманите Рамазан.

Освен това Нетаняху е изразил безпокойство за решението на Тръмп да започне ядрени преговори с Иран – решение, обявено по време на същата среща между двамата – както и да направи отстъпки без да получи нищо съществено в замяна.

В допълнение, израелският лидер е разочарован от уволнението на бившия съветник по национална сигурност на САЩ Майк Уолц, който беше махнат от поста миналата седмица. Според Washington Post, Тръмп е разгневен от ястребовата позиция на Уолц по отношение на Иран и координацията му с Нетаняху за военни опции за унищожаване на ядрената програма на Техеран, което допринесло за уволнението му.

Офисът на Нетаняху отговори на доклада, подчертавайки, че "по време на последния им разговор, двамата с Тръмп са се съгласили, че основната цел е премахването на иранските способности за създаване на ядрено оръжие".

Рубио: Иран ще може да поддържа програма за ядрена енергия ако спре обогатяването на уран.

🇺🇸🇮🇷 Държавният секретар и настоящ съветник по националната сигурност на САЩ Марко Рубио заяви, че при постигане на споразумение със САЩ, Иран ще може да поддържа своята програма за ядрена енергия, но само при условие, че се съгласи да прекрати обогатяването на уран, като внася само обогатен уран, който е необходим за реакторите му.

Включвайки се на живо в ефира на Fox News снощи, той твърди, че единствените страни в света, които обогатяват уран, са онези, които имат ядрени оръжия. Това категорично не е вярно, защото държави като Аржентина, Бразилия, Германия, Япония и Нидерландия експлоатират съоръжения за обогатяване на уран, без да имат активна програма за ядрено оръжие.

Лавров предложи Русия да съхранява иранския обогатен уран като част от бъдеща сделка.

Руският външен министър Сергей Лавров се ръкува с иранския си колега Хосеин Амир-Абдолахиан по време на съвместна пресконференция в Москва, Русия, 15 март 2022 г.
📸 Снимка: REUTERS/Maxim Shemetov

🇷🇺🤝🇮🇷 Руският външен министър Сергей Лавров изрази готовност да съхранява обогатения уран на Иран, ако бъде постигнато споразумение между него и САЩ, в изявление, идващо на фона на трети кръг преговори между двете страни, проведен в Оман.

Предложението, направено по време на пресконференция в Москва, предполага, че Русия би могла да служи като потенциална дестинация за иранските запаси от обогатен уран. Подобен вариант би могъл да позволи на Русия да „върне предадените запаси от високообогатен уран на Техеран“, ако Вашингтон наруши сделката, като по този начин гарантира, че Иран няма да бъде санкциониран за неспазването ѝ от страна на САЩ.

Изявлението на Лавров подчертава дълбочината на двустранни отношения между Москва и Техеран. Наскоро Руската федерация обеща да финансира изграждането на нова атомна електроцентрала в Иран и подписа сделка за 4 милиарда долара с ирански компании за разработване на седем нефтени находища в цялата страна.

Въпреки че има вторите по големина газови резерви в света след Русия, Иран продължава да внася газ поради сериозния недостиг на инвестиции в енергийния сектор, причинен от широките санкции на САЩ, насочени към петролната индустрия на Техеран, в рамките на кампанията за „максимален натиск“ на президента Тръмп, която има за цел да намали износа на ирански суров петрол до нула и да му попречи да се сдобие с ядрено оръжие.

Техеран отхвърли прекратяване на програмата си за обогатяване на уран, настоявайки, че правото на страната да извършва подобна дейност не подлежи на дискусия. Специалният пратеник на Белия дом Стив Уиткоф обаче заяви, че всяка сделка с Иран ще изисква пълното демонтиране на неговата „програма за ядрено обогатяване и въоръжаване“.

Говорителят на иранското министерство на външните работи Есмаил Багаей потвърди, че отбранителните и ракетните програми на страната не се обсъждат по време на преговорите в Оман. Разговорите се фокусират над ограничаване на иранската ядрена програма в замяна на отмяна на икономически санкции, наложени от САЩ .

Тръмп изрази предпазлив оптимизъм относно преговорите, заявявайки, че вярва, че сделката е възможна. Той обаче повтори, че военните варианти все още са на масата, ако дипломацията се провали.

На фона на продължаващи преговори, ролята на Русия в улесняването на евентуално споразумение между САЩ и Иран може да е значителна. Позицията на Москва като член на Съвета за сигурност на ООН с право на вето и страна по вече анулираното ядрено споразумение от 2015 г. може да осигури път за успешни преговори.