Без обща снимка в Атланта: европейски министри отказаха да застанат до Лавров

🇺🇸📸🇷🇺 Домакините на срещата на външните министри от Г-20 в Атланта отмениха традиционната обща снимка, след като европейски дипломати отказаха да застанат в един кадър с руския външен министър Сергей Лавров. Двама американски служители, говорили пред Associated Press, казват, че държавният секретар Марко Рубио е извадил снимката от програмата късно на 29 октомври, когато няколко европейски делегации заплашили да я бойкотират или да напуснат. Кадърът е бил планиран за следващата сутрин. Рубио преценил, че спорът ще отклони разговорите от дневния ред. Отмяната потвърждават и Bloomberg, AFP и CNN, а американски служител обясни, че организаторите не искат церемониалният кадър „да отклони вниманието от дипломатическите разговори“.

Самата снимка е ритуал, но тя открои разминаване, което не се отнася само до протокола. Вашингтон е председател Г-20 тази година, покани Русия в Атланта и още през септември покани президента Владимир Путин на срещата на върха в Маями. Европейските съюзници на САЩ отказват дори символичния жест да застанат до Лавров. Двата подхода към Кремъл се срещнаха в една зала и протоколът отстъпи: Лавров остана в Атланта, а общият кадър отпадна.

Позицията на Лондон беше известна от дни. На 27 октомври в Камарата на общините депутатката Хариет Болдуин попита ръководителя на британската дипломация Ед Милибанд дали ще изключи възможността да се ръкува с Лавров в Атланта, като се позова на хибридните атаки на Русия срещу британски цели. „Ние не общуваме по този начин с руснаците и не сме го правили от няколко години“, отговори Милибанд и добави, че Обединеното кралство е наясно с нуждата да противодейства на руската хибридна заплаха. Източник в британското правителство заяви: „Нямаше да участваме в никаква официална снимка с руския министър на външните работи.“ Според Daily Mail Милибанд е настоявал домакините да организират отделен кадър със съюзниците.

На заседанието на 30 октомври Милибанд се обърна директно към Лавров. „Нека кажа това направо на руския външен министър: всички знаем кой е агресорът в тази война“, заяви той по данни на PA и се позова на удара по жп инфраструктура в Днипро ден по-рано: „Само вчера вашите дронове нападнаха и убиха 15 души.“ И завърши: „Путин тогава мислеше, че ще спечели тази война лесно. Но вие не печелите тази война.“

Германският му колега Йохан Вадефул стигна до същата позиция след известно колебание. Според Bild, той първоначално не е смятал да избягва общата снимка. На 30 октомври обаче dpa го цитира: „Няма да има семейна снимка, на която европейските ни партньори да стоят заедно с господин Лавров.“ Пред AFP той каза, че с Русия „няма нормални отношения“, и обеща да я призове да приеме украинското предложение за примирие, което да започне от Черно море. На 29 октомври върховният представител на ЕС по външната политика Кая Калас обеща да настоява пред партньорите от Г-20 за по-силна подкрепа за Украйна и търсене на отговорност от Русия чрез Специалния трибунал и Международната комисия по искове. След изказването на Лавров тя каза пред AFP: „Той изрече много лъжи, представи много неверни версии.“

Лавров отговори по време на пресконференция след първия ден, чийто запис публикува руското външно министерство. Той припомни, че Вадефул го е помолил за среща в Ню Йорк преди месец, а сега обявява, че ще му каже всичко за агресивната война и никога няма да се снима с него. „Аз наричам това дипломация на семейната снимка. Ако за тях главното е как изглеждат на семейната снимка, кой стои до тях… Е, с това всичко е казано“, посочи Лавров. Европейските колеги, по думите му, продължават да се придържат към „арогантен бойкот“. Към американците беше подчертано любезен: „И прави чест на нашите американски домакини, че не се притесняват да обсъждат тези неща и слушат внимателно.“ Разговорът с Рубио описа като добър, но кратък, защото домакинът има много задължения, и отбеляза, че двамата са говорили и за двустранните отношения. Нито едно от двете правителства не обяви официални двустранни разговори.

Атланта не е първият случай. На заседанието на финансовите министри от Г-20 през септември участници отказаха да позират с Антон Силуанов, който оглавява Министерство на финансите на Русия, и кадрите бяха направени без него, съобщава Bloomberg. По данни на AFP европейските представители не се появяват в общи кадри с руски делегации и на другите срещи на Г-20 тази година.

Съставът на участниците също беше предмет на спор. Украйна не беше поканена. Американски служители обясниха пред AP, че Вашингтон е поканил само официалните членове. В Атланта обаче участва и Полша, чийто външен министър Радослав Сикорски присъства за първи път като гост, а Русия се противопоставя на членството ѝ. Южна Африка, единственият член от африканския континент и един от основателите на Г-20, беше отстранена изключена от Вашингтон. „Последователно заявихме, че неучастието ни не е доброволно“, каза Пиндиле Кунене, говорителка на южноафриканския външен министър Роналд Ламола.

В деня на отменената снимка Държавният департамент на САЩ уведоми Конгреса за възможна продажба на Украйна на до 500 ракети PAC-3 MSE за зенитно-ракетния комплекс MIM-104 Patriot. Цената на сделката е 2,1 млрд. долара. Според кореспондента на Радио Свобода Алекс Рауфоглу доставките се очакват от 2030 г. нататък, а президентът Володимир Зеленски написа, че ракетите ще пристигнат чак след няколко години. AP пише, че част от членовете на Г-20 са били обезпокоени от поканата за Русия на фона на засилени удари по Украйна.

Пътят към Маями минава през същите разговори. Рубио обяви поканата към Путин на 23 септември, след разговор с Лавров, проведен в кулоарите на Общото събрание на ООН, представяйки я като възможност руският президент да говори с Тръмп и други световни лидери. Тогава той каза пред журналисти: „Мисля, че и двете страни са изразили интерес към някакво ограничено примирие, което да включва енергетиката и зърното. Очевидно и това няма да е лесно.“ На 11 октомври Тръмп заяви, че Русия и Украйна са се съгласили на енергийно примирие, но Кремъл не го потвърди, а на следващия ден Лавров каза, че Русия няма да даде на Украйна възможност за отдих на бойното поле. В Атланта той заяви, че Русия няма да допусне Украйна да представлява „военна заплаха за законните интереси на Руската федерация в областта на сигурността“. Срещата на върха в Trump National Doral е насрочена за 14–15 декември.

Обща декларация от Атланта няма да има. Разговорите приключват днес с обобщение на председателя, което Рубио ще публикува, защото по думите на присъствали дипломати консенсус за Украйна, войната с Иран, митата и Южнокитайско море не е възможен. „Имаме войни, а участници в тези войни седят около масата, затова е много трудно да се договорим за обща линия“, каза Сикорски пред AP. Рубио не оттегли поканата за Лавров и предпочете да отмени общия кадър, вместо да остави спора да засенчи дневния ред, а европейците удържаха позицията си, без да напускат залата. Така разминаването остана открито, но не провали срещата.

Москва отлага решението дали Путин ще отиде на Г-20 в Маями

🇺🇸✉️🇷🇺 Руският президент Владимир Путин все още не е решил дали да приеме поканата за срещата на върха на Г-20 в Маями и ще реши едва когато наближи датата на провеждане, 14-15 декември. Ако отиде, това ще бъде първото му лично участие във форума от 2019 г. и първото събиране на лидери в западна държава, на което присъства от началото на пълномащабната инвазия в Украйна.

Решението зависи от „цяла съвкупност от фактори“, сред които подготовката на съдържанието и от „общия геополитически контекст“, каза на 3 октомври Денис Агафонов, шерпа на Руската федерация в Г-20 и шеф на Експертното управление на президента. Шерпата е личният представител на държавния глава, който се занимава с предварителни договорки на дневния ред и текста на декларацията. Агафонов говори в руското посолство във Вашингтон след заседание на шерпите на групата. „Към момента окончателно решение дали президентът ще участва в това събитие в Маями, или няма да участва, все още не е формулирано“, каза той и добави: „Трябва да има смисъл, заради който да се дойде. Вероятно решението ще се взема въз основа на това.“ Според Агафонов президентът Доналд Тръмп „доста ясно“ се е изказал в полза участието на Путин.

Държавният секретар на САЩ Марко Рубио обяви поканата на 23 септември след своя разговор със Сергей Лавров в кулоарите на Общото събрание на ООН в Ню Йорк. „Смятаме, че това е възможност той да общува не само с президента, но и с други световни лидери“, посочи Рубио. Нова среща между Тръмп и Путин „не е обсъждана“, уточни той, но ако се открие възможност „и срещата има цел, това би било добре“. Говорителят Дмитрий Песков отправи благодарности, но в интервю за „Вести“ от 27 септември призна, че решение все още няма: „Ще бъдат взети предвид всички обстоятелства. Но във всеки случай Русия ще участва активно в работата на двадесетката.“

Условието на Агафонов отговаря на условие, вече поставено от Вашингтон. На 22 септември в Ню Йорк, до президента Володимир Зеленски, Тръмп заяви, че Путин би се видял с него отново, но „за Маями не знам“, и уточни, че иска да го направи, „когато сме готови за мирно споразумение“. На 1 октомври Песков описа същия ред от руска страна. За икономическите проекти, които специалният пратеник Кирил Дмитриев е обсъждал с американската администрация, той заяви: „За наше съжаление американците продължават да обвързват целия този процес, въпреки очевидната изгода, с уреждането в Украйна“ и допълни: „Смятаме, че бихме могли и да не чакаме, а да работим за своя изгода още сега.“ Кремъл изключи разговор между президентите на Русия и Украйна в Маями още на 12 септември. „Това е невъзможно“, категоричен беше Песков пред AFP и кани Зеленски в Москва.

За последно Путин участва лично в среща на Г-20 в Осака през юни 2019 г. На следващите издания в Бали, Ню Делхи и Рио де Жанейро от 2022 до 2024 г. Русия беше представена от Лавров, докато в Йоханесбург през ноември 2025 г. руската делегация беше предвождана от Максим Орешкин, заместник-ръководител на президентската администрация. Южна Африка е страна по Римския статут, учредителния договор на Международния наказателен съд, и има задължение да изпълни заповедта за арест, издадена през март 2023 г. на Путин за незаконната депортация на хиляди украински деца. САЩ не са страна по статута.

Поканата беше отправена 8 дни след като Министерството на правосъдието на САЩ повдигна обвинения на 5 души, обвинени в работа за руските спецслужби. Сред тях са бившият полковник от руските служби Юрий Храмеев и синът му Кирил, офицер от Федералната служба за сигурност (ФСБ). Прокуратурата на Южния окръг на Ню Йорк съобщи, че мрежата е предлагала 40 000 долара за „елиминирането“ на известен руски дисидент, който живее в района на Вашингтон. И петимата обвиняеми остават на свобода на територията на Руската федерация. Висшият представител на ЕС по външната политика Кая Калас свърза обвиненията с поканата към руския държавен глава на 24 септември. По думите ѝ руските офицери „получават заповеди лично от президента Путин“, а решението на САЩ „очевидно е грешен път да се нормализират хора, които започват войни“. Европейската комисия заяви, че ЕС ще осъди руската агресия срещу Украйна и на форума в Маями, независимо дали Путин ще присъства.

Агафонов коментира и покана, която не е изпратена: Южна Африка, която е пълноправен член на групата, не е получила такава. В края на ноември 2025 г. президентът Тръмп я изключи заради отказа ѝ да предаде председателството на американски дипломат при закриването на форума в Йоханесбург. Месец по-късно Рубио покани Полша да заеме „полагащото ѝ се място“ в групата. Според Агафонов колегите му от Южна Африка „се оказаха волунтаристки изключени от този процес“, въпреки че Г-20 взема своите решения с консенсус. Така Русия, чийто президент е поканен, защитава члена, когото домакинът е отстранил.

Агафонов, Тръмп и Песков поставят участието на Путин във Флорида в един и същ спор. САЩ настояват за уреждане в Украйна и чак тогава за лични срещи и икономически проекти. Москва иска проектите веднага и оставя участието на Путин открито, докато не види смисъл. Затова поканата става разменна монета: при липса на рамка за примирие в Украйна е по-вероятно Русия да изпрати делегация, както го прави от 2022 г. вместо Путин да пътува лично.

Кремъл отрече да е обсъждал политзатворници срещу санкции, но не и размените

🇷🇺⚖️🇺🇸 Кремъл отрече Русия и САЩ да са коментирали освобождаването на политически затворници в замяна на облекчаване на санкциите, но не отхвърли канала, по който досега са реализирани няколко размени на задържани чрез контактите между разузнавателните служби на двете държави. „В тази формулировка въпросът не е обсъждан и не може да бъде обсъждан, защото категорично отричаме съществуването на каквито и да било политически затворници“, заяви говорителят Дмитрий Песков по време на брифинг с пресата. Той определи самата постановка на въпроса като напълно неуместна.

Отричането се отнася до твърдение, което публикацията, породила въпроса, не прави. В статия на Саймън Шустър, публикувана на 29 септември в списание The Atlantic, се посочва, че специалният пратеник Джон Коул е предложил на президента Доналд Тръмп обмен по модела от Студената война: Кремъл освобождава политически затворници, докато в замяна Вашингтон облекчава санкции. Тръмп се съгласил. Инициативата се намира в начален етап и дотогава не е огласявана. Статията не твърди, че Москва е водила разговор по темата. Според нея въпросът за политическите затворници тепърва ще бъде поставен в разговори между двете страни. Коул вече е събрал списък с американци в руски затвори и втори списък, съставен с помощта на руския дисидент Муратов. Затова думите на Песков не засягат нито инициативата на САЩ, нито казаното от самия Коул пред Шустър.

Идеята възниква на среща във Вашингтон през май между Коул и Дмитрий Муратов, лауреат на Нобеловата награда за мир за 2021 г. и съосновател на закритата през 2022 г. „Новая газета“. Муратов донесъл снимки на хора, осъдени заради позицията си срещу войната, като режисьорката и поетеса Евгения Беркович. Той припомнил, че по времето на президента Роналд Рейгън американски пратеници са подавали на Горбачов списъци със затворени дисиденти. Коул обясни логиката си пред Шустър така: „Икономическите връзки обикновено водят до нормалност.“ Самият Муратов живее в Москва, а властите там наскоро са започнали проверка на данъчните му задължения.

За образец служи Беларус. След повече от една година на преговори с президента Александър Лукашенко Коул и други американски дипломати са осигурили освобождаването на около 500 затворници, сред които има и няколко американски граждани. В замяна САЩ отмениха част от санкциите и в момента договарят покупка на поташ – калиевия тор, който е най-ценната експортна стока на Беларус. На 22 септември Тръмп обяви „мащабна“ сделка за поташ. Тъй като европейските страни отказват да пропускат товара през своите територии, той вероятно ще бъде превозван на изток през Руската федерация, което я прави страна по тази сделка. Зеленски каза пред изданието, че ще направи всичко, за да „блокира“ облекчаването на санкциите срещу Русия преди края на войната, но призна, че това ще бъде трудно.

Песков оспорва определението „политзатворници“, но не и практиката на размени. Руската правозащитна организация „Мемориал“, удостоена с Нобелова награда за мир, признава 1826 души в Руската федерация за политически затворници. В същото време Песков потвърди, че разузнавателни служби на САЩ и Русия поддържат редовни контакти за обмен на задържани. От завръщането на Тръмп в Белия дом през януари 2025 г. двете страни са осъществили две размени. През февруари американският учител Марк Фогъл беше разменен за руския предприемач в областта на криптовалутите Александър Виник. През април рускинята с двойно гражданство Ксения Карелина, осъдена на 12 години заради дарение на стойност около 50 долара на американска организация в подкрепа на Украйна, бе разменена за германско-руския гражданин Артур Петров, арестуван в Кипър по искане за екстрадиция от САЩ. След тази размяна директорът на Службата за външно разузнаване (СВР) даде да се разбере, че диалогът по тези въпроси ще продължи. През август Москва освободи и Боб Гилман, американски учител, който е бил в руски затвор от 2022 г. На 5 септември Стив Уиткоф благодари на Путин за това по време на срещата им в Кремъл.

На 28 септември Белият дом номинира Коул за специален пратеник по въпросите на заложниците с ранг на посланик. Назначението изисква одобрение от Сената. Коул ще координира действията си с Уиткоф, който е разговарял с Путин най-малко 7 пъти откакто заема поста. Успоредно се поддържат и други контакти: на 23 септември, след среща с Лавров в ООН, държавният секретар Марко Рубио покани Путин на срещата на Г-20 в Маями на 14-15 декември. Песков заяви, че решение все още не е взето. Оттук нататък могат да се проследят няколко конкретни развития: кога Кремъл ще отговори на поканата за Маями, дали Сенатът ще разгледа номинацията на Коул преди срещата и дали до декември някой от тези 1826 души от списъка на „Мемориал“ ще излезе на свобода в рамките на нова размяна.

Путин се отказва от лично участие в Г-20 в Маями, делегацията остава под въпрос.

🇷🇺 Руският президент Владимир Путин е взел окончателно решение да не присъства лично на срещата на върха на Г-20 в Trump National Doral край Маями на 14–15 декември, изтъквайки критичния риск за собствената му сигурност. Това обяви популярният руски канал INSIDER-T, позовавайки се на вътрешни източници от държавния апарат.

Руският държавен глава не е сядал лично на масата на Г-20 от срещата в Осака през 2019 г. В същото време от 17 март 2023 г. на името му е издадена заповед за арест на Международния наказателен съд по обвинение за незаконна депортация на хиляди украински деца – подробност, която го държи само извън юрисдикциите, обвързани с Римския статут, и заради което през последните срещи участваше само с видеовръзка или чрез свой представител. На този фон отказът от пътуване до Флорида не е изненада – истинският въпрос, на който все още няма конкретен отговор е: кой ще говори от името на Москва?

Според съобщенията начело на делегацията вероятно ще е министърът на външните работи Сергей Лавров, топ дипломатът на Москва още от 2004 г. насам, докато Кремъл е подготвил и списък с резервни кандидати, ако Вашингтон откаже да предостави виза. При такъв сценарий статутът на ръководител ще се прехвърли на заместник-ръководителя на президентската администрация Максим Орешкин, икономически съветник на Путин и бивш министър на икономическото развитие. Това подреждане обаче се намира в противоречие с документираното: именно Орешкин, а не Лавров, поведе руската делегация на последната среща на Г-20 в Йоханесбург на 22–23 ноември 2025 г. след назначаването му от Путин с указ на 4 ноември 2025 г.

Лавров тогава не просто загуби статута си на лидер на делегацията за Г-20 и АСЕАН, но също така отсъства от заседание на Съвета за сигурност на 5 ноември – единственият постоянен член, който пропусна сесията. Това от своя страна породи вълна от съобщения, че е изпаднал в „немилост“ след провала на планираната среща между Путин и американския президент Доналд Тръмп в Будапеща. Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков отрече версията за изпадане в немилост.

Твърдението на INSIDER-T, ако се окаже вярно, на практика връща Лавров на върха на йерархия, от която той беше отстранен преди по-малко от осем месеца. Възможно е да е настъпила частична реабилитация, която в крайна сметка да е върнала обратно Лавров за водач на руската делегация в знаков формат с американски домакин.

Публикацията добавя още две щрихи към пейзажа на вътрешната конкуренция по високите етажи на руската дипломация. Кирил Дмитриев, директор на Руския фонд за преки инвестиции (под американски санкции от 2022 г.) и ключова фигура в задкулисен канал за комуникация с екипа на Тръмп през изминалата година, се домогвал активно до ролята, но кандидатурата му изобщо не била разглеждана от Путин.

Трети по ред, при непредвидени обстоятелства, бил утвърден помощникът на президента Юрий Ушаков, бивш посланик на Руската федерация в САЩ и дългогодишен съветник на президента Путин в сферата на външната политика. Ако е вярна, тази подредба очертава делегация с ранг, който е съзнателно поддържан под нивото на президента – линия, забелязана още в Йоханесбург.

Хронология на отстраняването

• 16 октомври 2025 г. – Тръмп обявява среща с Путин в Будапеща „в рамките на две седмици“
• 21–22 октомври 2025 г. – САЩ отмени срещата след разговор Рубио–Лавров, приключил без резултат
• 4 ноември 2025 г. – указ на Путин назначава Орешкин начело на делегацията за Г-20
• 5 ноември 2025 г. – Лавров отсъства от заседание на Съвета за сигурност
• 6–7 ноември 2025 г. – Медии спекулират, че Лавров е изпаднал в „немилост“, но Песков отрича
• 22–23 ноември 2025 г. – Г-20 в Йоханесбург минава без Путин и Тръмп.
• 23–24 април 2026 г. – Белият дом с официална покана до Путин на Г-20
• 5–7 май 2026 г. – Кремъл заяви, че Путин все още не е взел решение за участието си.
• 19 юни 2026 г. – INSIDER-T съобщава за окончателния отказ.

Тръмп: Путин все още не е поканен на срещата на Г-20 в Маями

🇺🇸⚔️🇷🇺 Доналд Тръмп заяви, че не е канил руския президент Владимир Путин на срещата на върха на Г-20, която трябва да се проведе през декември в неговия голф клуб „Дорал“ в Маями.

В разговор с журналисти в Белия дом Тръмп коментира съобщенията относно поканата, след като руското външно министерство заяви, че такава вече е получена, предава The Moscow Times на 24 април.

По-рано The Washington Post заяви, че Белият дом планира да покани Путин на срещата в Маями. Запитан за разяснение, Тръмп отговори: „Не, но ако дойде, вероятно ще бъде много полезно“. Американският президент отбеляза още, че „не знае дали Путин ще дойде“ и „се съмнява, че ще го направи“. Освен това Тръмп подчерта, че „придържа към мнението, че трябва да се разговаря с всеки“.

Източници твърдят, че все още не е изпратена официална покана до руския президент, въпреки че Тръмп е дал да се разбере, че присъствието му на събитието е добре дошло. Неназован служител на Белия дом отбеляза, че макар на този етап официалните покани все още да не са изпратени, Русия е член на Г-20 и ще бъде поканена на министерските срещи и на срещата на лидерите.

По-рано руският заместник-министър на външните работи Александър Панкин заяви пред РИА Новости, че руският президент вече е получил покана за срещата на Г-20. Той каза: „Има покана за присъствие на най-високо ниво, но ще видим по-близо до датата. Един Господ знае какво ще се случи дотогава“.

Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков припомни, че „Русия е участвала във всички срещи на върха на Г-20 на съответното ниво“ и добави, че „решението за формата на нашето участие ще бъде взето по-близо до срещата“.

По време на срещата на лидерите на Г-20 през 2025 г. в Южна Африка, Путин изпрати на свое място заместник-ръководителя на своята администрация Максим Орешкин. За последен път руският президент присъства лично на среща на Г-20 през 2019 г.

След пълномащабната инвазия в Украйна, Путин изпрати външния министър Сергей Лавров на събитието три пъти. Този ход беше предшестван от решение на Международния наказателен съд в Хага от 2023 г. да издаде заповед за арест на президента по обвинения в принудително депортиране на украински деца от окупираните територии йън Русия, което се класифицира като военно престъпление.

През 2025 г. руска делегация пристигна във Вашингтон за първата среща между представителите на Г-20 под председателството на САЩ, отбелязвайки завръщането на Москва във форума след продължителен период на дипломатическа изолация.

Делегацията беше предвождана от Светлана Лукаш, старши координатор на Руската федерация за форума Г-20, и включваше представители на Министерство на външните работи, Министерство на финансите и Кремъл.