Младенов и Кушнър при Нетаняху осем дни след израелския отказ

🇮🇱🇧🇬 Николай Младенов влезе днес в кабинета на израелския премиер Бенямин Нетаняху в Йерусалим заедно с Джаред Кушнър и Тони Блеър – осем дни след като той отхвърли публично документа, чието прилагане е отговорност на българският дипломат. Срещата беше потвърдена пред The Times of Israel от официално лице, запознато с подготовката за нея. Не беше уточнено кои израелски представители участват в разговорите с тримата.

Същият източник омаловажи разминаването по оста Вашингтон-Йерусалим. Целта на срещата днес беше не Израел да постави подпис на 15-точковия план, а да има „придвижване по всички елементи, по които можем“. Тази формулировка отговаря на ролята, която Младенов изпълнява от януари.

Той е върховен представител за Газа и генерален директор на Съвета за мир – органа, поставен начело на прехода в ивицата по силата на Резолюция 2803 на Съвета за сигурност на ООН, приета на 17 ноември 2025 г. Назначението беше обявено от самия Нетаняху и потвърдено от Белия дом. Постът изисква едновременно доверието на Израел, САЩ и арабските столици, а малцина дипломати могат да се похвалят едновременно с трите. Бившият български външен и военен министър, който между 2015 и 2020 г. бе координатор на ООН за мирния процес в Близкия изток, осъществява връзката между Националния комитет за администрацията на Газа и Съвета за мир. Съставеният от палестински технократи орган е оглавяван от Али Шаат и трябва да поеме цивилните служби и всекидневното управление на територията.

Планът, приет от Съвета на 30 юли, представя разоръжаването като опис, а не като капитулация. Оръжието се предава на палестинския национален комитет, а не на Израел или на друга непалестинска страна, след което трайно се извежда от употреба. Независима международна комисия проследява инвентаризацията и складирането и може да одобри удължаване на сроковете само със съгласие на всяка от страните. Описът трябва да започне 14 дни след формалното приемане на плана, а самата демилитаризация е разчетена за период от 200 до 300 дни. Между палестинските фракции и Израелските отбранителни сили (IDF) трябва да застане Международната стабилизационна сила с численост от 5000 души, командвана от американски генерал, натоварена с обучение на новата палестинска полиция. Всяка една фаза от изтеглянето на Израел е обвързана със съответна фаза от разоръжаването на Хамас и останалите терористични групировки.

Планът се препъна именно в думата „формално“. На 9 август Нетаняху заяви на заседание на управляващия кабинет, че отхвърля 15-точковия документ, и настоява армията да не напуска нито една от своите позиции, докато Хамас не бъде разоръжен реално, а не фиктивно. Той повтори, че докато е премиер, палестинска държава няма да има нито в Газа, нито в Юдея и Самария (Западния бряг). Междувременно Хамас условно прие предложената рамка: групировката заяви, че няма да предприеме нито една стъпка, ако израелските сили не изпълнят своите задължения, заяви Гази Хамад.

В неделя, в египетския Ел Аламейн, Кушнър разговаря над два часа с лидера на палестинската групировка Халил ал-Хая в присъствието на посредници от Египет, Катар и Турция. Той поиска конкретни и проверими стъпки, прекратяване на въоръжените шествия по улиците на Газа и безпрепятствено предаване на властта на новата администрация. Кушнър формулира условието на Израел в едно изречение: Газа не трябва никога повече да бъде източник на терор срещу Израел. Ал-Хая потвърди ангажимента на движението, но веднага го обвърза с поведението на Израел.

Позицията на Младенов обаче не отговаря на образа, който изграждат израелските му критици. На 4 август Съветът обяви, че изтегляне на Израел няма да има, преди разоръжаването да приключи – т.е. само повтори искането на Нетаняху. През май българският дипломат отправи призив към съвета да използва всички свои налични средства, за да принуди Хамас да се разоръжи, а Израел – да спазва примирието, като изтъкна, че трети път да няма има. При учредяването на Съвета в Давос през януари той сведе целия план до само едно изречение: една власт, един закон, едно оръжие.

Искането, което Младенов отнесе до лично Нетаняху на 3 август, беше далеч по-конкретно: прекратяване на въздушните удари от страна на IDF. Те обаче не спряха. През същия уикенд интензивността им нарасна, което доведе до 17 загинали, а броят на убитите от началото на примирието през октомври 2025 г. достигна 1250 души. Огънят е овладян, но край Жълтата линия, която разделя Газа почти наполовина, инциденти са регистрирани почти ежедневно: танк беше поразен от взривно устройство, а двама души бяха застреляни, след като преминаха линията. Замислена като временен шев, тя постепенно се утвърждава като де факто граница.

Успоредно с политическата рамка Съветът работи и по второ направление: ускоряване на хуманитарната помощ и реконструкцията при заявена гаранция, че товарите няма да бъдат разграбвани или отклонявани чрез заплахи. Планът изключва Хамас от бъдещото управление на ивицата, а Младенов настоява публично за това още от началото на мандата си. В Давос през януари той описа изходната точка пряко: два милиона души се събуждат в палатки и временни подслони и се опитват да нахранят своите деца, а примирието се запазва, макар да е далеч от съвършено.

Отказът от 9 август обаче не е задължително окончателен. По данни на израелския Канал 12 ден по-рано Нетаняху лично е одобрил пилотно изтегляне от три малки зони край Рафах, съгласувано както с армията, така и с администрацията на Тръмп чрез Съвета. За едно денонощие обаче той променил своето решение. Служител от израелския апарат за сигурност разказал, че научил за промяната от медиите. Следователно позицията на премиера не е неподвижна, но промяната ѝ зависи и от друг календар.

Този календар се отнася до вътрешната политическа сцена в Израел. Днес, докато Кушнър, Младенов и Блеър разговаряха в кабинета на Нетаняху, Ликуд провеждаше вътрешни партийни избори за кандидатската си листа, а парламентарният вот е насрочен за 27 октомври. Арабски дипломат формулира ограничението пред The Times of Israel ясно: напредък няма да има, докато Нетаняху не се откаже публично от позицията си, а той няма да го направи с наближаването на изборите.

Оттук нататък аритметиката работи срещу плана. Дори описът да започне още утре, 14-дневният срок ще изтече в началото на септември, а предвидените 200 до 300 дни за демилитаризация отвеждат процеса до март или юни 2027 г. Мандатът на стабилизационна сила по Резолюция 2803 изтича през 2027 г., а този на Съвета – две години след неговото учредяване. Времевият прозорец, в който трябва последователно да се осъществят разоръжаване и предаване на управлението, се свива с всяка седмица забавяне.

Междувременно самата стабилизационна сила се сформира бавно. На 15 юли Мароко официализира своето участие на церемония, водена от Младенов, и пое ангажимент да предостави 400 военнослужещи, офицери за командна структура, обучение на полицейски сили и полева болница. Индонезия и Косово също попадат в държавите, заявили участие, а към края на юли Израел одобри влизане на силата. Столиците, обмислящи изпращане на войски, обаче се опасяват от директен сблъсък с Хамас.

Малко вероятно е описът да започне преди парламентарния вот в Израел. Дипломат, запознат с усилията за подготовка на силата, вече не очаква първото реално предаване на оръжие преди самия край на годината. Ако прогнозата се окаже погрешна, признаците ще бъдат видими и без официални изявления: марокански контингент, влязъл в ивицата, прекратени израелски удари и започнала инвентаризация на оръжията. Ако до края на октомври нито едно от трите не се случи, планът от 30 юли ще е чакал израелските избори по-дълго, отколкото чакаше отговора на Хамас.

Израелски удар в Бейт Лахия прекъсна затишието във въздуха над Газа

🇮🇱🎯🇵🇸 Израелските отбранителни сили (IDF) нанесоха удар, ликвидирал командир на клетка на Хамас в Бейт Лахия, подготвял нападения срещу техните войски, съобщи говорителят на IDF, с което беше сложен край на 9-дневното затишие в Газа. Целта е поразена от въздуха, за да се премахне заплаха за силите. Службата за гражданска защита на палестинския ексклав описва същото събитие по друг начин: ударът е попаднал върху триколка край Западното кръгово в Бейт Лахия, убитият е Муханад Саада, а петима ранени са откарани в болницата „Ал-Шифа“ в град Газа.

Саада се е връщал заедно с общински ремонтен екип от поправката на воден кладенец, ударен в предишни операции, отбеляза говорителят на гражданската защита Махмуд Басал пред AFP. Тялото е било разкъсано, съобщиха от службата. IDF не назоваха целта по име, но публикуваха кадри от попадението, като отрекоха да има промени в указанията за откриване на огън: всеки военнослужещ е длъжен да неутрализира всяка непосредствена заплаха.

Останалата част от изявлението уверява, че силите на Южното командване на IDF са разположени в района съгласно споразумението и ще продължат да действат срещу всяка такава заплаха, т.е. IDF обявява удара не за нарушение по примирието, а за изпълнение на условията му.

Географията уточнява какво значи това. Град Бейт Лахия остава западно от условната жълта линия, в онази част, която остана извън контрола на IDF; самата разделителна линия минава покрай града, където армията издигна три свързани насипа, различими от километри. Ударът е паднал в зоната, от която IDF се изтегли по плана от октомври 2025 г.

Животът по тази линия има свой собствен ред. Местни палестински милиции, действащи в съгласие с IDF, задържат младежи в близост до нея; един такъв случай край кръговото кръстовище Джанзир в Бейт Лахия завърши с предаване на задържания на военните. Насипите и охраняваната зона зад тях правят кварталите недостъпни за собствените им жители, а трасето се измести навътре няколко пъти от октомври насам, което остави земеделска земя и жилищни блокове от външната страна.

Три дни по-рано премиерът Бенямин Нетаняху отхвърли публично рамката, до която договорката трябваше да доведе. Израел отхвърля 15-точковия документ, заяви той на заседание на кабинета на 9 август; армията няма да се изтегли, докато Хамас не бъде разоръжена реално, и ще продължи да осуетява заплахите срещу войските и гражданите на страната. Отказът идва 10 дни след като американският президент Доналд Тръмп представи същия документ за исторически пробив.

Веригата, която стига дотук, започна с влизането в сила на примирието на 10 октомври 2025 г. в рамките на американския план. На 13 октомври Хамас освободи 20-те живи заложници; 27-те тела на убити се върнаха между октомври и декември, а последното, на полицая Ран Гвили, беше предадено на 26 януари 2026 г. С това първата фаза приключи. Преговорите за втората започнаха още в средата на януари и оттогава опират в един и същ въпрос: коя стъпка е първа, разоръжаването или изтеглянето.

През 10-те месеца след октомври частите на IDF останаха в Газа, зад жълтата линия, изтеглена в плана. Тя не остана на място. Зоната с ограничен достъп зад нея се разшири от около 53% от територията на анклава до 64,9% към юни 2026 г. по данни на Службата на ООН за координация на хуманитарни въпроси, а самата ООН документира 224 убити палестинци източно от линията или в непосредствена близост до нея между 10 октомври 2025 г. и 27 февруари 2026 г. Точно отвъд тази линия трябваше да мине първото изтегляне на IDF в рамките на втората фаза.

На 30 юли Тръмп съобщи, че Съвета за мир начело с българския дипломат Николай Младенов е постигнал съгласие за поетапно разоръжаване на Хамас и на останалите въоръжени фракции в Газа. Посредниците от Египет, Катар, Турция и САЩ оформиха 15-точкова пътна карта, която прехвърля цивилното управление и вътрешната сигурност на Национален комитет за администрацията на Газа, подкрепен от Международни сили за стабилизация. Механизмът за изпълнение трябваше да бъде подготвен в 14-дневен срок, след което комитетът да влезе в ивицата и да поеме институциите, обществените услуги, полицията, лицензирането на оръжие и вътрешния ред. Извеждането от употреба на тежкото въоръжение, производствените и складовите обекти и тунелите започва след изпълнението на остатъчните ангажименти по протокола от Шарм ел-Шейх и се обвързва поетапно с израелското изтегляне; стабилизиращите сили застават като буфер между IDF и територията под палестинско управление. Спазването на условията ще се удостоверява от Международна комисия за проверка със състав от представители на Съвета за мир, държавите гаранти и стабилизиращите сили. Във Вашингтон оценяваха целия процес на 7-8 месеца.

Документът обаче остави отворен точно въпроса, който дели Йерусалим и Хамас. Преговарящият от страна на движението Гази Хамад заяви, че то няма да започне разоръжаване, преди Израел да прекрати военните действия, да увеличи хуманитарните доставки и да се изтегли напълно. Израелската позиция е огледална: няма изтегляне преди същинско разоръжаване. На 4 август, след разговори между Младенов и Нетаняху в Западен Йерусалим, Съветът за мир се придвижи към израелското четене и оповести, че изтеглянето отвъд жълтата линия ще стане едва след като извеждането на оръжието от употреба приключи, както Хамас се е ангажирала пред посредниците. Канцеларията на министър-председателя въпреки това оспори публично обявеното споразумение с довода, че то не отразява позициите на страната, а министърът на финансите Бецалел Смотрич поиска ново гласуване, определяйки сделката като съвършено различна от одобрената. Пет дни по-късно дойде и самият отказ.

Реакциите очертаха и останалите гледни точки. Египет, Катар и Турция определиха ударите по цивилни и по медицински обекти като нарушение на международното право. Хамас заяви, че остава ангажирана с фазите на договореното, докато чака официално разяснение от Младенов. Тръмп не се отказа публично от плана си след израелския отказ, но не посочи и нов срок за изпълнението му.

Огънят не спираше нито по време на преговорите, нито след отказа. Между 10 и 31 юли IDF отчете 32 удара и нарушения от страна на Хамас и Палестински ислямски джихад: поразени командири на военното крило, унищожени цехове за производство на дронове, складове и работилници за оръжие. Към началото на август насрещната сметка се вдигна рязко. На 2 и 3 август загинаха поне 19 палестинци, сред тях 68-годишният Камал Абу Муайлик и 59-годишната му съпруга Худа при удар в Дейр ал-Балах; това беше най-тежкото едно денонощие от седмици. След това въздушните удари спряха за 9 дни, но огънят от сушата и морето не спря: на 4 август израелска артилерия обстрелва южните покрайнини на Хан Юнис, а корабни оръдия откриха огън по крайбрежието му.

Числата, с които двете страни описват изминалата година, също не се срещат. По данни на т.нар. здравно министерство в Газа, контролирано от Хамас, военните действия са отнели живота на над 1250 палестинци от началото на примирието; за същия период са загинали 5 военнослужещи от IDF. Общата равносметка от октомври 2023 г. насам е 73 388 убити и 174 259 ранени, по данни на същото ведомство. Сметките на двете страни обаче не измерват едно и също: здравното ведомство в Газа посочва броят на загиналите хора, без да разграничава въоръжени бойци от цивилни, а IDF брои случаи на открит огън срещу войските и поразени военни обекти, така че една и съща седмица влиза в тях с различни единици и никога не дава съпоставим сбор.

Към дневния ред на преговорите се добави и въпрос, който първата фаза остави отворен. По публикация на Haaretz от началото на август Израел държи останките на около 1700 палестинци, включително бойци, които са взели участие в клането на 7 октомври 2023 г., цивилни и 13 израелски граждани. Ръководителят на „Шин Бет“ Давид Зини настоява те да бъдат запазени като разменна монета за бъдещи преговори, ръководството на военните подкрепя позицията му, макар в ивицата Газа да не са останали нито живи, нито мъртви лица от израелски произход след януари. Юристи, цитирани от изданието, оспорват основанието за задържането на останките на цивилни, тъй като кабинетът по сигурността не е приемал такава политика.

Самият 12 август не се изчерпва с Бейт Лахия. В същия ден журналисти на Al Jazeera документираха удар с дрон в Хан Юнис, при който 13-годишно момче беше тежко ранено, и артилерийски обстрел край лагера Бурейдж в централната част на ивицата. Поразяването в северния край беше първото от въздуха от 3 август насам, но не първата стрелба след тази дата; наземният и корабният огън продължиха и през дните без въздушни удари.

Така 14-дневният срок за подготовка на изпълнителния механизъм изтече, без Националният комитет да е влязъл в Газа и без там да са разположени стабилизационни сили; докато отсъстват, то няма кой да поеме оръжието, което трябва да бъде изведено от употреба, и няма буфер между IDF и палестинските фракции. Международната комисия за проверка не е започнала да удостоверява каквото и да било, защото няма стъпка за удостоверяване. Дотогава остава в сила предишният режим, при който всяка страна тълкува договореното през собствената си клауза: IDF действа срещу непосредствени заплахи и нарича това изпълнение на споразумението, а Хамас отлага разоръжаването до пълното изтегляне.

Разногласия в Кайро: Хамас и посредниците пренаписват условията по сигурността без съгласие от Израел и САЩ.

🇵🇸🇪🇬 Новият кръг от преговори, започнал в Кайро в неделя и продължил в понеделник с посредници от Египет, Катар и Турция, е поредният опит да бъде разчупена патовата ситуация. Месеци наред преходът между първата и втората фаза на предложената рамка за прекратяване на огъня остава блокиран, след като радикалните фракции отказват да приемат условията, заложени още в първоначалните договорки от октомври 2025 г.

Спорът, който до момента блокира преговорите, е сведен до една ключова разпоредба – демилитаризация на ивицата Газа. По данни на източници от палестинските среди, цитирани от вестник Asharq Al-Awsat, в Кайро се оформя едностранно съгласие между отделните фракции Клауза 8 от 15-точковата пътна карта, оповестена от висшия представител Николай Младенов да бъде преформулирана така, че терористичният арсенал да остане под палестински контрол, вместо да бъде ликвидиран.

Това частично съгласие обаче е постигнато единствено между 8-те участващи палестински фракции и самите посредници, но не ангажира Израел или международните институции, чиято официална пътна карта настоява за всеобхватно и окончателно разоръжаване на палестинския ексклав. Фактът, че от масата в Кайро отсъства умерената партия „Фатах“, още в началото стеснява обхвата на това споразумение до т.нар. „съпротивителен блок“, контролиран от радикални елементи.

Докато Хамас използва международни канали като Al Jazeera, за да твърди, че Израел е отговорен над 3000 нарушения от 10 октомври 2025 г. насам, групировката продължава да поставя максималистични условия. Тя настоява за пълно изтегляне на израелската армия от ивицата и активиране на хуманитарния протокол, преди да предприеме каквито и да е реални стъпки. Израел с основание поставя разоръжаването на терористичните структури начело на втората фаза, за да гарантира, че хуманитарната помощ и реконструкцията няма да се използват за прегрупиране на екстремистите.

Официалната пътна карта, обявена на 21 май, предвижда поетапен и контролиран процес на демилитаризация под международно наблюдение, при който оръжията не се предават на Израел, а на легитимния Национален комитет за управление на Газа. Според данни на The Jerusalem Post, документът изрично обвързва израелско изтегляне с реалния, проверим напредък по всеки кръг от разоръжаването. Хамас обаче побърза да отхвърли този план още при публикуването му, определяйки го като „приемане на израелската позиция“, защото той не им позволява да запазят военния си капацитет.

Според 6-ма източници от фракциите, цитирани от Asharq Al-Awsat, двама от които от Хамас, те се опитали да заобиколят тези изисквания чрез множество поправки, договорени с посредниците. Осмата клауза, свързана с „ограничаването на оръжията“, е била пренаписана в полза на палестинската теза: фракциите отказват да предадат арсенала си на външна страна, а посредниците са приели това с компромисната формулировка за предаване на въпросния Комитет за управление. Представители на Хамас уточняват, че целта им е оръжията да останат в палестински склад под формата на „замразяване“, което на практика им позволява да съхранят бойната си готовност. Самата процедура по опис и етапи на складиране все още няма окончателна редакция, тъй като фракциите се опитват изцяло да я обвържат с предварителното изтегляне на Израел.

Генералният секретар на „Палестинската национална инициатива“ Мустафа Баргути, който участва в срещите в Кайро, заяви пред Asharq Al-Awsat, че между тях и посредниците има „пълно съгласие за необходимостта от това Израел да изпълни разпоредбите на първата фаза“. Натискът на палестинската страна е към цялостно, а не поетапно прилагане на договореното. Баргути отказа да предостави повече подробности, но източници от Хамас признават, че целта е условията на ислямистките фракции да бъдат представени пред международната общност като „легитимни“.

Хамас, чиято делегация в Кайро се води от установения в Газа лидер Халил ал-Хая, според Middle East Monitor, използва тактика на отлагането, настоявайки съдбата на оръжието да бъде решена едва след всеобхватни консултации между палестинските групи – позиция, потвърдена и от Хусам Бадран пред Al Jazeera. В същото време международно признатата терористична групировка настоява за всеобхватно изпълнение от Израел на хуманитарния протокол (включително минимум 600 търговски и хуманитарни камиона дневно и материали за реконструкция), без обаче да дава гаранции, че ресурсите няма да бъдат отклонени за повторно изграждане на терористична инфраструктура и подземни тунели.

На терен ситуацията остава сложна заради продължаващите операции по сигурността. Израелските сили за отбрана контролират стратегически зони в ивицата Газа (около 64% според палестински източници), тъй като премиерът Бенямин Нетаняху разпореди поддържане на оперативен контрол с цел осуетяване на нови атаки. Хуманитарната криза в палатковите лагери по крайбрежието остава тежка, а операциите срещу терористични гнезда в Хан Юнис, Джабалия и град Газа продължават да водят до удари и жертви. Израел изрази съжаление за цивилните жертви, включително инцидентите с деца, но подчертава, че Хамас умишлено разполага военни позиции в близост до импровизирани училища и цивилни обекти, използвайки ги за жив щит. Броят загинали от началото на есенния етап на ескалация варира според източниците (между 936 според контролираното от Хамас здравно министерство и над 970 според регионални доклади), като Израел посочва, че голяма част от тях са въоръжени бойци на Хамас и Ислямски джихад.

Докато палестинските фракции опитват да оформят удобни за тях формулировки в Кайро, източник от екипа на Николай Младенов заяви пред Asharq Al-Awsat, че се провеждат интензивни разговори, най-вече по линия на Катар, за да бъде оказан натиск върху Хамас да приеме официалната пътна карта. Очаква се совалките на дипломацията да продължат с участието на САЩ чрез посредниците в Доха или Кайро. Според тях топката се прехвърля към Израел и новата администрация на Тръмп, въпреки че Израел остава категоричен в позицията си по отношение на сигурността.

В крайна сметка ключовото разминаване не е просто в това коя палестинска структура формално ще приеме оръжията – тъй като и международният план, и палестинските поправки сочат към местна администрация. Истинският конфликт е в това дали арсеналът ще бъде реално ликвидиран. Фракциите предлагат единствено временно „замразяване“ под техен контрол и то едва след като Израел се изтегли. Официалният доклад на международната мисия от 21 май обаче отбелязва изрично, че именно отказът на Хамас от демилитаризация и насилствения му контрол остава главната пречка пред мира. Поради това споразумението в Кайро остава изолирано: то обединява радикалния палестински блок и посредниците около една компромисна теза, която не включва страните, които вземат реалните решения за сигурността – Израел и САЩ. Отсъствието на „Фатах“ е още едно потвърждение, че Хамас се опитва да наложи волята си над палестинското поле, оставяйки казуса с демилитаризацията като неразрешено уравнение, в което всички досегашни опити са завършили с провал.

📸 Снимка: Жители на Хан Юнис се придвижват по улиците на града след ново предупреждение за евакуация, издадено от Израелските отбранителни сили (IDF), 4 август 2025 г. (Mohammed Saber/EPA)

Нетаняху се среща с Николай Младенов за Газа: Хамас отказва разоръжаване

🇮🇱🤝🇧🇬 Израелският премиер Бенямин Нетаняху провежда среща в Йерусалим с Николай Младенов – отговорник на „Съвета за мир“ за ивицата Газа, на която присъства и американският посланик Майк Хъкаби.

Очаква се Младенов да поиска от Израел да облекчи част от въведените ограничения за внос на хуманитарни стоки на територията на ивицата Газа и да ограничи своите военни операции там, съобщи армейското радио Galei Tzahal.

Младенов води преговори с лидерите на Хамас в продължение на седмици и постави краен срок до 11 април на групировката, за да приеме предложеното от „Съвета за мир“ постепенно предаване на цялото си оръжие. Хамас категорично отхвърли исканията за пълно разоръжаване.

Вместо това терористичната групировка представи обратно предложение до „Съвета за мир“, настоявайки въпросът с оръжията им да бъде разглеждан единствено като част от рамка, завършваща със създаването на палестинска държава.