🇺🇸🤝🇻🇪 Кабинетът на временно изпълняващата длъжността президент на Венецуела Делси Родригес разреши за тази събота, 23 май, евакуационно учение на посолството на САЩ в Каракас, което включва контролиран прелет на два американски военни самолета над столицата и кацане в дипломатическия комплекс. В официално изявление Министерството на народната власт за външните работи определи дейността като част от „редовните протоколи за дипломатическа сигурност и защита“, канализирана от Дирекцията за протокол, имунитети и привилегии.
Учението пресъздава реакция на „медицински ситуации или катастрофални извънредни случаи“ и ще бъде проведено в координация с местните авиационни власти, отговорни за разрешението и надзора на полетите, и с други органи в протоколите за помощ и сигурност; местният клон на Червения кръст ще участва в евакуационния компонент.
Предоставеното разрешение е един от най-видимите оперативни жестове между двете страни след повторното отваряне на американското посолство в Каракас в началото на април и подновяването на дипломатическите връзки през март. Те бяха прекъснати през 2019 г. в пика на политическата криза в страната при първата администрация на Тръмп. Нормализацията напредна след операцията на 3 януари, при която Силите за специални операции на САЩ задържаха венецуелския президент Николас Мадуро в неговия комплекс Форт Тиуна в сърцето на Каракас и го прехвърлиха към ареста на Южния окръг на щата Ню Йорк.
Родригес пое временно президентския пост под политическо попечителство, координирано с Вашингтон, и още в първите седмици освободи политически затворници, отвори преговорите за сваляне на санкциите и прие диалог с Държавния департамент. На 1 април Службата за контрол на чуждестранните активи (OFAC) извади Родригес от списъка със санкционирани лица, стъпка, която легитимизира оперативно нейната роля и беше тълкувана във Вашингтон като признание, че преходът е контролиран от двете страни.
Самият формат на учението на 23 май е оперативен сигнал. Прелетът на американски военни самолети над венецуелската столица и кацането им в периметъра на посолството без военна реакция от страна на боливарския режим консолидира публично, че небето над града е де факто достъпно за американски авиационни активи под легален дипломатически чадър. За първи път след 2019 г. се установява и тренира физически коридор за евакуация на американски персонал по време на криза, без той да минава през трета държава или през морски маршрут. Включването на Червения кръст придава хуманитарна рамка, но не променя оперативната същност: учението стандартизира процедура, която може да се задейства при бързо влошаване на обстановката със сигурността – независимо от източника на риск – улична нестабилност в столицата, реакция на остатъчни лоялни към Мадуро структури в силовите ведомства или регионална ескалация.
Дейността в Каракас се развива успоредно с продължаващия натиск върху Хавана. На 14 май директорът на ЦРУ Джон Радклиф пристигна в кубинската столица и проведе разговори с министъра на вътрешните работи, шефа на разузнаването и Раулито Родригес Кастро – внук на Раул Кастро и висш служител на режима. Според официално изявление от службата на Радклиф, визитата е целяла да предаде позицията на президента Тръмп, че е готов да обсъжда сериозно въпроси в сферата на икономиката и сигурността „само ако Куба направи фундаментални промени“. Визитата съвпадна с пълно изчерпване на запасите от гориво на режима, верижни прекъсвания на тока и протести в няколко града. На 20 май Министерство на правосъдието на САЩ повдигна обвинителен акт срещу Раул Кастро по случая „Brothers to the Rescue“ от 1996 г., при който две американски граждански самолета бяха свалени над Флоридския проток – стъпка, която затваря петмесечна санкционна верига срещу Хавана и формализира правния натиск.
Седмица преди визитата на Радклиф, на 17 май, Axios публикува материал по класифицирани разузнавателни данни, според които Куба е придобила най-малко 300 камикадзе дрона от Русия и Иран от 2023 г. насам и обмисля варианти за удари по базата в Гуантанамо, бойни кораби на американския флот и Кий Уест. Москва нарече публикацията „измислица“ и я определи като елемент от информационна война. Хавана не отхвърли изрично, че разполага с такива системи – заместник-министърът на външните работи Карлос Фернандес де Косио заяви, че САЩ „фабрикуват предлози за военна агресия“, което беше прочетено във Вашингтон като косвено потвърждение. Комбинацията от енергиен колапс, физическо присъствие на ЦРУ в столицата, обвинителен акт срещу Раул Кастро и публичен наратив за ударни дронове свива пространството на Хавана да маневрира с външни доставчици и оставя на режима тясно поле – преговори при американски условия или ускорена дестабилизация.
В Боливия паралелно се разгръща сценарий с обратна посока. От началото на май шествия на привърженици на бившия президент Ево Моралес и опозиционни групи блокираха пътища към столицата Ла Пас, с искания за 20% увеличение на заплати, осигуряване на гориво и отмяна на Закон 1720 за ипотеките върху земя. След шестдневен преход през Андите хиляди протестиращи влязоха в столицата на 18 май; в центъра ѝ избухнаха експлозии от динамитни патрони, а полицията използва сълзотворен газ. На 20 май държавният секретар на САЩ Марко Рубио публикува изявление в подкрепа на правителството на Родриго Пас със заявление, че САЩ „застават недвусмислено зад легитимното конституционно правителство на Боливия“. Департаментът, заедно с останалите държави от инициативата „Shield of the Americas“, издаде съвместна декларация, в която описа блокадите като опит за „подкопаване на конституционния ред“ срещу демократично избрано правителство. Подкрепата за Пас оформя втора ос на администрацията на Тръмп в Латинска Америка – задържане на десни администрации в момент на вътрешепнатиск, успоредно с разглобяване на дългогодишните авторитарни структури в Каракас и Хавана.
Военно-оперативната проекция на Вашингтон в полукълбото вече разполага с три отделни инструмента в активен режим. В Каракас се завършва физическата инфраструктура за поддръжка на нормализирана администрация – посолство, авиационен коридор, протокол за извличане. В Хавана се удържа икономическият капак, докато се изгражда правен и разузнавателен лост – посещение на ЦРУ, обвинение срещу Раул Кастро, публичен дронов наратив. В Ла Пас се отбранява политически съюзническа администрация чрез реторичен и многостранен натиск, без разполагане на сили. Трите случая се различават като техника, но споделят рамка: преустройство на западното полукълбо около концентрични кръгове на лоялност към Вашингтон.
Външните доставчици на оръжие и политическа подкрепа за тези режими понасят странични ефекти. Иранската програма за продажба на безпилотни системи в полукълбото губи основната си входна точка, ако Хавана се пренареди или изпадне в открит конфликт. Руското присъствие в Латинска Америка беше структурирано около три опорни точки – Каракас, Хавана, Манагуа – от които първата вече е изгубена, а втората е под пряк натиск. Бразилия и Мексико, които използваха диалога с Каракас и Хавана като инструмент за регионално балансиране, се оказват без посредници и пред бинарен избор – съгласие с американската рамка или фронтално противопоставяне без партньори в северната част на Южна Америка.
Прецедентите за този тип сигнализация през учение са документирани. Стандартизираните военни процедури около американските посолства в Панама през 1989 г., непосредствено преди операция „Just Cause“, установиха модел, при който дипломатическата сигурност тренира открито своя извличащ компонент дни преди по-широка интервенция. Аналогията не е тъждество – Венецуела вече има координирано с Вашингтон правителство – но самата форма на учението е известна на оперативните анализатори като предкризисен инструмент. В случая на Каракас той функционира двойствено: едновременно като жест на нормализация (Венецуела разрешава, не блокира) и като подготовка за сценарий, в който нормализацията се развали отвътре.
Тройката от събития – учението в Каракас, визитата в Хавана, изявленията за Ла Пас – образува звената на единна оперативна логика, а не съвпадение в календара. Каракас демонстрира довършването на първата фаза: смяна на режима, нормализация, физическо присъствие. Хавана е във втората фаза: икономическо удушаване, разузнавателен канал, правен инструмент. Ла Пас илюстрира третата фаза: консолидация на съюзническа администрация под натиск отвътре. Учението на 23 май не е външно събитие към тази верига; то е нейната видима част в столица, която само преди пет месеца беше столица на противника, и установява материалния шаблон, по който Вашингтон ще оперира в западното полукълбо през втората половина на 2026 г.
