Разузнавателен меморандум сочи лагер край Габрово за обучение на руснаци

🇧🇬🪖🇷🇺 Тренировъчният център „Алфа-Метал“ в село Междене, Габровска област, е посочен за лагер, в който ветерани от специалните сили на западни страни обучават руски граждани и военнослужещи. Това се посочва в меморандум, изготвен за Австралийската служба за секретно разузнаване (ASIS) и предназначен за споделяне с партньорски държави в рамките на разузнавателния формат Five Eyes. Информацията беше огласена от The Telegraph, след като британското издание получи копие от него.

Меморандумът цитира разговори с трима австралийски граждани – двама бивши членове на специалните сили и действащ резервист, които твърдят, че са били поканени да станат инструктори в лагери в България и Сърбия, които приемат руски клиенти. Разговорите с тях са водени от посредник, чието име вестникът не разкрива от мерки за сигурност. На тази основа оценката стига до извод „с висока степен на увереност“, че запасняци от западни армии са наемани да обучават руснаци, сред които действащи военнослужещи.

За лагера в Междене се твърди, че наема инструктори с различен професионален опит – Special Air Service (SAS) на Обединеното кралство, Commando Regiment на Австралия, Navy SEALs в САЩ. Според меморандум след 2022 г. частни тренировъчни центрове на територията на Европа са продължили да приемат граждани на Руската федерацуя за курсове като „напреднала подготовка за близък бой“. Двамата бивши оператори твърдят, че настоящи служители на центъра са им съобщили за курсисти от Русия и през 2025 г.

Самата база е публична и лесна за намиране. „Международни центрове за специална подготовка по охрана и сигурност Алфа-Метал“ ЕООД е вписано в Търговския регистър на 11 август 2014 г. със седалище Габрово; управител и едноличен собственик е Димитър Друмчев. Сайтът на компанията описва терен от 30 хектара с полигон за бой в населено място, открито стрелбище, лекционни зали, общежитие и собствена летателна площадка с 535-метрова писта за излитане и кацане.

Дружеството е представено като българския клон на британската Alfa Metal Ltd. Ценоразписът потвърждава мащаба на дейността, описана от британското издание: курсът за снайперисти от второ ниво се извършва 4950 евро, курсът по лична охрана – 3 300 евро, а комбинираното обучение с дронове – 5 500 евро. Сред изброените клиенти на страницата „За нас“ са Gazprom International B.V. и „Газпром зарубежнефтегаз“.

Руската връзка е лесно проследима. Частното предприятие „Алфа Регион“ със седалище в Санкт Петербург поддържа страница на уебсайта си, озаглавена „Център за специална подготовка“, за чието съществуване Frontline Monitor може да потвърди. На нея е описан център, основан през 2006 г. в Габрово, с инструктори „с голям опит в специалните подразделения на армията и полицията в България, Русия, Гърция, Израел, САЩ и Украйна“. Предлага се още курс за частни военни изпълнители, предназначен за лица, които се намират в „нестабилни райони и райони с повишен риск“.

Това дословно е текстът, цитиран от The Telegraph като реклама на лагера. На сайта на „Алфа-Метал“ обаче към същата дата вече не се вижда препратка към „Алфа Регион“ – нито в английската, нито в българската, нито в руската му версия.

Отговорът на центъра пред The Telegraph минава на три етапа. Говорител заяви, че „Алфа-Метал“ никога не е наемал бивши членове на SAS, не поддържа контакт със Силите за специални операции и не е провеждал курсове с руснаци от началото на пълномащабната инвазия нахлуване в Украйна. Връзката с „Алфа Регион“ той обяснява със „сходство между имената на независими юридически лица“.

Когато журналистите му показват страница от сайта на самия център, в която е споменато за „партньорско споразумение“ с петербургската фирма, говорителят признава за „исторически професионални контакти“. Той отбелязва, че центърът е „започнал преглед на архивните маркетингови материали“, за да коригира „остаряло съдържание“. Официалното становище завършва с категорично отхвърляне на обвинението, че компанията използва или е използвала бивши членове на британския SAS или други западни специални сили за обучение на руснаци или на хора, които възнамеряват да воюват в Украйна на страната на Русия.

Две публични следи обаче заслужават отделно внимание. На промоционална страница за инструкторите си центърът е сложил снимка с емблемата на SAS, а преди половин година е публикувал в LinkedIn обява, през която търси „гражданин на Обединеното кралство“ със „силен оперативен опит и доказан инструкторски опит“. В нея се казва: „Понастоящем търсим опитен инструктор от SAS, който да се присъедини към екипа ни.“

В списъка на сайта фигурира и американски гражданин, който според своя публичен профил е служил 12 години в Командването за специални операции на Сухопътните войски на САЩ и в Националната гвардия на Тексас. Профилът му изброява парашутен курс и програма за подготовка на рейнджъри (1987), курс за операции в джунгла и подготовка за разузнавач-плувец (1988) и курс за далечно наблюдение (1990). The Telegraph не го назовава; профилът му е публично достъпен.

Тези следи сами по себе си не доказват, че бивш член на SAS реално е бил нает, нито че инструктори от западни държави са обучавали руски военнослужещи на българска територия от февруари 2022 г. насам. Те показват обаче, че центърът публично е търсил инструктор с опит в SAS, както и представя сред екипа си човек с опит в Силите за специални операции на САЩЩ.

Сред представители на SAS твърденията бяха посрещнати със скептицизъм. Няколко души от общността на полка споделиха пред The Telegraph, че подобна дейност би представлявала предателство спрямо основни ценности на елитната част. Неназован източник от високо ниво допълва, че не знае за ветерани, обучаващи руснаци: „SAS е малка общност и хората говорят. Ако някой правеше това, щяхме да знаем.“

Той оценява броя на ветераните от полка на около 5 000 души, срещу най-малко 25 000, които според него се представят за такива, защото „това стои добре в автобиографията им“. Фил Кампиън, бивш щаб-сержант от 22-ри полк на SAS, определя подобна дейност като неетична и допуска, че с нея би се заел само човек, който е „напълно отцепил се“ или е „движен от долара“.

Полковникът от резерва Дейвид Уайт отбелязва, че ветерани от специалните сили отдавна преминават към частния сектор за военно консултиране, но според него полкът не би проявил особено съчувствие спрямо ветеран, хванат да обучава руснаци. Британското министерство на отбраната отказва коментар по въпроси, свързани със специалните сили и разузнаването, и препраща към Закона за националната сигурност, който дава на службите и полицията инструменти „да откриват и осуетяват заплахи“.

The Telegraph припомня, че действащите законодателства на Австралия и Обединеното кралство забраниха на ветерани от специалните сили да използват собствената си подготовка, за да помагат на чужда държава. По данни на вестника меморандумът вече е предмет на разследване в ASIS, но източник, близък до случая, очаква резултатите да бъдат споделени с властите в Лондон и Вашингтон.

Една от хипотезите, които The Telegraph предлага за това търсене на подготовка извън Русия, е недостигът на хора и натискът върху руската система за попълване и обучение на войските. Според оценка на Център за стратегически и международни изследвания (CSIS) руската армия е понесла най-малко 1,4 млн. убити, ранени и изчезнали от февруари 2022 г. до юни 2026 г., а цитираните западни оценки за броя на убитите достигат 500 000.

На 29 август западни официални лица заявиха пред The Guardian, че руската армия жертва средно по около 6 000 души месечно повече, отколкото успява да набере, при приблизително 1 000 новопостъпили дневно. The Telegraph допуска, че проблемите с подготовката на попълненията може да са подтикнали руски военнослужещи да търсят курсове извън страната, за да подобрят уменията си или да компенсират недостатъци в първоначалното си обучение.

Това обаче е хипотеза на редакцията на британския вестник. Меморандумът, поне във вида, представен от британското издание, не посочва нито един конкретен руски курсист, военна част или маршрут от учебния център към фронта.

В България твърденията засега остават без публична институционална реакция. До днес следобед нито една българска медия не е отразила случая, нито Държавна агенция „Национална сигурност“, нито Министерството на вътрешните работи, нито Министерството на отбраната са коментирали лагер, който на собствения си сайт се представя като лицензиран от Националната агенция за професионално образование и обучение и като работещ с НАТО и ООН.

Именно българските институции могат да проверят на място най-съществения елемент от твърдението: кой е преминавал през полигона в Междене след февруари 2022 г. и с какви документи за самоличност.

Оценката в меморандума би получила значително по-силна подкрепа, ако разследването на ASIS посочи конкретни курсисти, дати или платежни следи, или ако българските служби установят руски граждани в регистрите на центъра. Обратно, тя би отслабнала, ако проверките не открият нищо отвъд разказите на австралийските източници и ако документацията за курсистите след 2022 г. не покаже нито един руски гражданин.

Анализ: Спорът за писалката в Ню Йорк опира до убит български моряк

🇺🇸🖊️🇧🇬 Церемониалната писалка от подписването на два местни закона в Ню Йорк за 25-годишнината от 11 септември стигна до юрист, осигурявал правна защита в Гуантанамо осъден член на „Ал-Кайда“. На 4 септември кметът Зохран Мамдани я връчи на главния юрисконсулт на общината Рамзи Касем. Осъждането на неговия клиент обаче няма отношение към атентатите от 11 септември: той е признат за виновен за своето участие в нападението срещу френския танкер „Лимбург“ по крайбрежието на Йемен през октомври 2002 г., при което загина българският моряк Атанас Атанасов.

Церемонията по подписване се състоя в Синята зала на кметството. Първата наредба обявява 11 септември за общински Ден за възпоменание и служба в полза на общността, като всяка година ще се спазва минута мълчание, а градските служби се насърчават да организират възпоменателни церемонии и образователни програми. За пръв път датата получава такъв статут на общинско ниво; денят не е платен празник. Втората наредба обновява за пръв път от 2007 г. план за непрекъсваемост на дейността на градската власт и среда и да създава екип за непрекъсваемост на работата и изпълнение на базовите функции, ръководени от зам.-кмета по операциите. Малко след последния подпис Мамдани подаде писалката на комисаря на полицията Джесика Тиш, обръщайки се към нея тихо „Можеш ли да я подадеш?“, а тя я предаде на Касем, който беше влязъл в залата малко преди края.

Касем е първият мюсюлманин на поста главен юрисконсулт на Ню Йорк и ръководи правен екип на градска администрация от началото на мандата на Мамдани – първият мюсюлманин, избран за кмет на града. През 2009 г. Касем основава CLEAR, клиника към юридическия факултет на Градския университет на Ню Йорк, която предоставя безплатна правна защита на мюсюлмани и представители на други общности, засегнати от мерки срещу тероризма и от наблюдението на полицията в Ню Йорк. В периода 2022-2024 г. се издига до висш съветник по политиките при бившия президент Джо Байдън, а по-късно представлява задържания палестински активист Махмуд Халил. Кабинетът на Мамдани обясни присъствието на церемонията с факта, че неговият екип е изготвил и двете наредби.

Реакциите идват бързо. Общинската съветничка Джоан Ариола от Куинс описа избора като „зашеметяващо нечувствителен и неуважителен“ и заяви, че той показва „къде всъщност са лоялностите му“, като добави, че семействата на загиналите имат пълно право да бъдат възмутени. Подкастърът Бени Джонсън определи жеста като „плесница в лицето на жертвите“ в навечерието на годишнината. Присъствали роднини на загинали заявиха, че не са дошли в кметството, за да гледат как кметът извежда на преден план човек, чиято професионална дейност те свързват с хора и среди, принадлежащи към идеологията, отнела близките им.

Жестът попадна на вече отворен политически спор. През юли Джовани Галанте, чиято 29-годишна съпруга Грейс Катрин Галанте е сред 2977 загинали на 11 септември 2001 г. Тя публикува петиция Мамдани да бъде изключен от възпоменанието на Кота 0. Тя събра над 98 000 подписа и получи подкрепа от републикански сенатори. Подписалите я се позовават на отношението на кмета към радикалния ислямизъм и го обвиняват, че не осъжда достатъчно ясно антисемитизма. Екипът на Мамдани отговори, че той ще почете семействата, оцелелите и служителите на спасителните и спешните служби, реагирали първи на атаките, като застане до тях на церемонията тази година.

Клиентът, около когото се върти спорът, е Ахмед ал-Дарби. През февруари 2014 г. той се призна за виновен пред военната комисия в Гуантанамо – специалния трибунал, пред който САЩ съдят част от задържаните в базата – по обвинения в тероризъм и в нападение срещу цивилни и цивилни обекти. Признанието се отнася до 6 октомври 2002 г., когато натоварена с взрив рибарска лодка се вряза в борда на френски супертанкер „Лимбург“ в Аденския залив. Ал-Дарби призна вина за участие в планиране, подпомагане и подготовка на нападението. През октомври 2017 г. получи 13-годишна присъда, а на 1 май 2018 г. е предаден на Саудитска Арабия, за да изтърпи остатъка от нея.

Преди това ал-Дарби прекара 8 месеца в центъра за задържане в Баграм, Афганистан, а през 2002-2003 г. след прехвърлянето си в Гуантанамо остана там повече от 15 години. Той твърди, че американски военни са го ритали и били, влачили са го за прасците и са го държали окачен за китките с дни. Военното правосъдие счете разказа му за достатъчно достоверен, за да бъде използван като свидетелско доказателство в процес през 2006 г. срещу войник, обвинен в малтретиране на задържани.

Екипажът на „Лимбург“ наброяваше 25 души – 17 българи и 8 французи. 12 моряци бяха ранени. Загина един: Атанас Атанасов, на 38 години, от бургаското село Банево. Тялото му беше изхвърлено на брега и открито на 8 октомври, облечено в термозащитен костюм, което подсказва, че вероятно е напуснал кораба по време на борбата с огнената стихия. Тленните му останки пристигнаха в България в цинков ковчег през Франкфурт и бяха посрещнати от неговия брат Рослен преди погребението в родното село. Министерство на външните работи го определи като първата българска жертва на световния тероризъм.

Последиците не се изчерпаха с жертвите сред екипажа. Експлозията изля около 90 хиляди барела петрол и замърси над 70 км от крайбрежието на Йемен. Застрахователните премии за корабите, които обслужват страната, се утроиха, а дейността на контейнерното пристанище в Аден и на превозвача в Ходейда спадна наполовина. Месечните приходи на Йемен от пристанищни такси се свиха с около 3,8 милиона долара.

Връзката на ал-Дарби с 11 септември е роднинска и минава по друга линия. Сестра му е била омъжена за Халид ал-Михдар, един от петимата похитители на полет 77 на American Airlines – самолета, който се вряза в Пентагона, убивайки 184 души. Ал-Дарби не е обвиняван за участие в заговора от 11 септември и не е съден за него. В делото му тази роднинска връзка е биографичен факт, а не основание за обвинение.

Именно тази разлика се загуби по пътя от съдебната зала до заглавията. В значителна част от отразяването в американските медии Касем се появи като адвокат на „терорист от 11 септември“, а някои публикации го описаха като защита на човек, свързан със самолета, ударил Пентагона. Тези твърдения сливат 3 различни обстоятелства: за какво е осъден ал-Дарби, с кого е бил в роднинска връзка и каква точно е била работата на адвоката му. Резултатът е рамка, в която защитата по дело за атентат в Аденския залив започва да се възприема като защита по делото за 11 септември.

Работата на защитника пред военна комисия не го прави съучастник на клиента му; ролята на защитата е част от системата на американското военно правосъдие и се финансира в нейните рамки. В този конкретен случай има и още един съществен детайл. Споразумението, с което ал-Дарби призна вината си, го задължи да свидетелства срещу друг задържан в Гуантанамо – Абд ал-Рахим ал-Нашири, когото обвинението сочи като организатор на нападението срещу „Лимбург“ и атентата срещу американския разрушител USS Cole (DDG-67) през 2000 г. Така споразумението, постигнато в рамките на защитата, която сега се използва като аргумент срещу Касем, доведе до показания срещу човека, сочен за отговорен за атаката, в която загина Атанасов.

Има и втора линия, която придава на жеста допълнителен символичен заряд. През юни 2013 г. CLEAR, чиято работа Касем ръководи, заедно с Американския съюз за граждански свободи и неговото подразделение в Ню Йорк, заведе делото Raza срещу град Ню Йорк, насочено срещу програмата на местната полицейска служба за наблюдение на мюсюлмански общности. Спорът приключи със споразумение, одобрено през януари 2016 г. от съдия Памела Чен: полицията се задължи да не започва проверки въз основа на раса, религия или етнически произход и прие граждански представител, който трябва да следи за спазването на правилата. В хода на производството служител на полицията заяви, че картографирането на общностите не е дало нито една следа и не е довело до нито едно разследване за тероризъм. През 2026 г. писалката мина през ръцете на комисаря на същата полиция, преди да стигне до юриста, чиято клиника беше сред организациите, завели делото срещу Ню Йорк заради тази полицейска програма.

Производството срещу ал-Нашири не е приключило и 24 години след атентата. Той остава в Гуантанамо и срещу него се води дело, по което може да бъде наложена смъртна присъда. През август 2023 г. военен съдия изключи самопризнанията му с мотива, че са били получени чрез изтезание. През февруари 2026 г. Пентагонът отхвърли споразумение за признаване на вина, което самото обвинение беше препоръчало; решението е на заместник-министъра Стивън Файнбърг. Подборът на съдебни заседатели беше насрочен за 1 юни 2026 г., а очакваната продължителност на процеса е около 6 месеца.

Обвиненията, свързани конкретно с „Лимбург“, имат отделна процесуална хронология. През август 2014 г. те бяха отхвърлени от съдията по делото. Обвинението обжалва, а апелативната инстанция отмени решение за отхвърлянето им, без да се произнесе по същността на спора – дали атентатът е извършен по време на въоръжен конфликт. Затова все още не е решено дали обвиненията, свързани със смъртта на Атанасов, ще бъдат разглеждани в същинския процес срещу ал-Нашири.

Спорът в Ню Йорк е за символ и като такъв жестът е политически неразумен. Подаването на церемониална писалка на юрист с подобна професионална биография в навечерието на 25-годишнината от най-кървавия атентат на американска земя в историята – при положение че петицията срещу присъствието на кмета на възпоменанието вече беше събрала близо 100 000 подписа – беше предвидимо запалително независимо от първоначалния замисъл. Обяснението, че писалката е дадена на ръководителя на екипа, изготвил текста на наредбите, отговаря на обичайната американска практика при подписване на актове и има своя собствена логика. То обаче не отменя факта, че реакцията можеше лесно да бъде предвидена.

За родния читател обаче тежестта е другаде и тя не е символна. Единственият загинал в атентата, по чието дело Касем участва в защитата, е български гражданин, а производството срещу сочения за организатор все още не е приключило. Ако обвиненията за „Лимбург“ бъдат включени в същинския процес срещу ал-Нашири, България за пръв път ще има конкретно съдебно производство, в което може да бъде поставен и въпросът за представителството на пострадалите. Ако тези обвинения останат извън процеса и делото се концентрира върху USS Cole, смъртта на Атанасов ще остане призната единствено от българската държава, но без да получи съдебен отговор и без да бъде понесена отговорност за нея. Кой от двата варианта ще се реализира зависи от обвиненията, с които комисията ще продължи към същинската фаза на производство, а не от това как ще утихне спорът около една церемониална писалка.

Двама българи задържани за запалителна атака срещу оръжейни фирми в Мюнхен

🇩🇪⚖️🇧🇬 Германската полиция задържа двама български граждани след запалителна атака срещу сградния комплекс в мюнхенския квартал Берг ам Лайм, в който се помещават Rohde & Schwarz и Helsing – два от доставчиците на Бундесвера. Баварската служба за криминални разследвания (LKA) води случая като опит за атентат с предполагаем политически мотив. Според данни на Bayerischer Rundfunk и БТА задържаните са 38-годишен мъж и 28-годишна жена.

Свидетел подаде сигнал малко преди полунощ срещу 3 септември. От автомобил към строителна площадка пред комплекса бяха хвърлени три запалителни бутилки. Две от тях подпалиха строителни фургони пред централата на Rohde & Schwarz, а третото не се възпламенява и по-къснос е обезвредено от специализиран екип. Пристигналите полицаи потушават огъня бързо. Пострадали няма, а Rohde & Schwarz заяви, че самата производствена площадка не е засегната.

Мъжът и жената са спрени малко по-късно на бензиностанция на Инсбрукер Ринг. Дали срещу тях ще бъдат повдигнати обвинения, предстои да се изясни; засега нито един от двамата не дава показания.

Изборът на адрес трудно може да бъде пренебрегнат. Rohde & Schwarz е производител на комуникационни системи за германските ведомства и Бундесвера и от години разработва средства за борба с дронове. От другата страна на улицата се намира Helsing – основана през 2021 г. компания за отбранителен изкуствен интелект, която през юли 2026 г. затвори финансов кръг от 1,8 млрд. долара при оценка от 18 млрд. долара и така се превърна в най-скъпия германски стартъп.

Helsing произвежда HX-2 – 12 кг барражиращ боеприпас с обсег около 100 км, способен да действа и при заглушена спътникова навигация и да се насочва към целта чрез бордови алгоритъм. През февруари 2026 г. бюджетната комисия на Бундестага одобри първи поръчки за общо 536 млн. евро към Helsing и Stark, около 269 млн. евро от които се падат на Helsing. Същата комисия обаче намали дългосрочната рамка за двете компании от 4,3 на 2 млрд. евро. Година по-рано Helsing обяви, че ще произведе 6000 HX-2 за украинските въоръжени сили.

Така на една улица са концентрирани предприятия, свързани с две категории способности, които Германия предоставя и на украинската армия – комуникационни системи и ударни безпилотни платформи.

Само по себе си българското гражданство на арестуваните не доказва връзка с чуждо разузнаване, но има европейски прецедент, който обяснява защо подобна версия няма да бъде пренебрегната от германските служби. През май 2025 г. лондонски съд осъди 6 български граждани на общо около 50 години затвор за операции в полза на руското разузнаване; водачът на мрежата Орлин Русев получи 10 години и 8 месеца.

Групата е вербувана от Ян Марсалек – бивш оперативен директор на Wirecard, избягал в Руската федерация – и действаше между 2020 и 2023 г. във Великобритания, Австрия, Испания, Германия и Черна гора. Нищо в известните до момента данни за мюнхенския случай не установява връзка между двамата задържани и тази мрежа.

Значението на предишния случай е друго: той показва, че български граждани са използвани в операции на руското разузнаване в Европа. Федералната служба за защита на конституцията (BfV) от своя страна описва модел на вербуване на нископрофилни или еднократни изпълнители, които понякога дори не знаят кой е крайният им възложител и не оставят директна следа към него. Самата служба формулира оценката си предпазливо, но ясно: вероятността руското военно разузнаване да се насочва към немски отбранителни предприятия е повишена.

Начинът на извършване на атаката е съвместим с подобен нископрофилен модел, въпреки че сам по себе си не го доказва. Целта не беше охраняваният периметър на Rohde & Schwarz или Helsing, а строителният парцел пред комплекса – място без пропускателен режим, до което може да се стигне с автомобил и което позволява бързо оттегляне.

Три запалителни бутилки, хвърлени в движение по строителни фургони, трудно могат да спрат дадено производство. Материалните щети се ограничиха до повредените фургони. По-съществената последица е демонстрацията, че до непосредствената периферия на германски отбранителни предприятия може да се достигне сравнително лесно – обстоятелство, което вероятно ще увеличи натиска за по-строга физическа охрана и на прилежащите строителни и обслужващи зони.

В същото време в изпълнението не личи сложна оперативна подготовка: няма данни за предварително разузнаване на критичен възел, за избор на точка, способна да прекъсне производството, или за маршрут за оттегляне, който да затрудни издирването за по-дълго време.

Мюнхенският епизод идва в рамките на седмица, в която германската критична инфраструктура беше засегната от още два сериозни инцидента. На 1 септември в подстанцията Турнов-Прайлак до ТЕЦ „Йеншвалде“ в Бранденбург бяха открити двуцифрен брой самоделни устройства, поне едно от които се взриви и повреди съоръжението. Бранденбургският вътрешен министър Ян Редман определи изстреляните обекти като ракети, направени специално за целта. Полицията в провинцията разследва за създаване на терористична организация.

Същия ден късо съединение в подстанцията Бергхайм до Кьолн изключи 5 лигнитни блока с обща мощност 4200 мегавата. Нито едно от двете произшествия не наруши електроснабдяването. Разследващите държат отворени две основни направления – евентуална чужда държавна намеса и ляв екстремизъм. Нито в Мюнхен, нито при случаите с подстанциите засега има публично поета отговорност.

Версията за ляв екстремизъм има своя собствена и добре документирана предистория, включително точно около същия мюнхенски адрес. През май 2021 г. неизвестни прерязаха захранващ кабел в близост до Rohde & Schwarz и оставиха около 20 000 домакинства без ток. В писмо, публикувано в лява платформа, авторите заявиха, че акцията е насочена срещу оръжейния концерн, и го посочиха поименно.

Мюнхен и Баден-Вюртемберг са преживели около 50 посегателства срещу критична инфраструктура след онази пролет, а баварските следователи определят по-голямата част от тях като ляво мотивирани. Тъкмо тук се намира и един от ключовите разграничители между двете хипотези: местната крайна левица често поема публично отговорност, тъй като самото политическо послание е част от смисъла на акцията. При операция, възложена от чужда държава, подобен подпис би бил ненужен и дори контрапродуктивен.

Към момента такова писмо за мюнхенската атака няма. Това отслабва, но не изключва версията за местен ляв екстремизъм. В същото време липсата на поета отговорност е съвместима с хипотезата за възлагане от чужди служби, без сама по себе си да е доказателство за него. Прецедентът от 2021 г. не позволява лявата версия да бъде отписана, а евентуална връзка между мюнхенския случай и двата инцидента с подстанциите тепърва трябва да бъде установена.

Процесуално случаят е в ръцете на LKA и Централата за екстремизъм и тероризъм към прокуратурата на Мюнхен, която отговаря за политически мотивираните престъпления в Бавария. Министърът на вътрешните работи на Бавария Йоахим Херман определи ударената точка като сграда и строителна площадка, директно свързани с оръжейни и охранителни компании в Мюнхен. С това случаят беше поставен в категорията на политически мотивираната престъпност още преди задържаните да са дали показания.

Ако разследването установи възлагане от чужда държава, делото по правило преминава към Федералната прокуратура в Карлсруе, която води производства за действия, застрашаващи държавата. Именно подобен институционален преход би бил един от най-надеждните публични индикатори за посоката, в която са се натрупали доказателствата: той настъпва не защото дадена версия е аналитично привлекателна, а когато събраните материали дават основание за федерална компетентност и евентуално обвинение.

Междувременно най-очевидният практически извод е и най-непосредственият: строителни и обслужващи зони пред предприятия в сферата на отбраната могат да се окажат значително по-слабо защитени от самия производствен периметър. Именно това показа атаката в Мюнхен – независимо кой в крайна сметка ще се окаже зад нея.

Шведската отбрана поиска отчуждаване на руския имот при Мускьо

🇸🇪⚓🇷🇺 Шведските въоръжени сили поискаха държавата принудително да отчужди цял нос при един от входовете към военноморската база Мускьо, купен през 2017 г. от съпругата на руски бизнесмен. Искането беше внесено на 25 август от Fortifikationsverket – ведомството, което управлява имотите на отбраната. Окончателното решение трябва да бъде взето от правителството.

Мотивите са конкретни и практически. Според Въоръжените сили имотът е единствената територия в района на базата, с която те не разполагат, за да изградят ефективна отбрана – преди всичко срещу дронове. „Безпилотните системи могат да се използват по много различни начини – както за наблюдение и събиране на разузнавателни данни, така и за преки нападения“, казва генерал-лейтенант Карл-Йохан Едстрьом, началник на Отбранителния щаб.

Вторият мотив е свързан със собствеността. В заявлението се посочва, че собственичката и съпругът ѝ представляват заплаха за сигурността и че Русия би получила значително оперативно предимство, ако имотът остане в сегашните ръце. Това е оценка на военното ведомство. Срещу двамата не са повдигани обвинения и няма съдебно решение, което да установява подобна дейност.

Мускьо се намира южно от Стокхолм и е свързан със сушата чрез 3 км подводен тунел. Базата заема площ, приблизително равна на тази на Стария град на Стокхолм. Голяма част от нея е изградена чрез взривяване на скалата, а във вътрешността ѝ се намират щабът на флота и доковете за подводници. Непосредствено след изхода на тунела, вляво, започва Бергхолмен – нос с 1,8 хектара суша и още около 2 хектара водна площ, който гледа директно към фарватера.

Върху билото, на 14 метра над морското равнище, се издига голямо строително покритие с дължина около 20 метра. Къщата под него ще бъде с площ над 600 кв. метра, близо половината от които под земята. Освен това са предвидени гараж, кинозала и работилница с площ над 100 кв. метра. Долу, при частния кей, спират бетоновози. Строителството беше преустановено за няколко години, но се възобнови през есента на 2025 г.

Историята започва през август 2017 г., когато имотът е купен за 18 млн крони, платени без ипотечен кредит. В нотариалния акт като собственик е вписана Татяна Сазонова – шведска гражданка, която живее в Стокхолм. Данъчната агенция обаче определя като действителен собственик и ползвател нейния съпруг, руския бизнесмен Станислав Алешченко.

През януари 2023 г. Expressen публикува първото разследване за покупката. Изданието установява, че Алешченко е притежавал дялове в руски дружества, работили с държавната ядрена корпорация „Росатом“. Той е бил и съсобственик на компания, за която източници в Русия твърдят, че е доставяла компоненти за ядрено оръжие.

Данъчната проверка води до отделен резултат. Тя установи над 600 млн крони недекларирани капиталови доходи, прехвърлени с дружествена схема в Панама, и начислява допълнителен данък от 224 млн крони. За известно време държавата поставя имота под запор като обезпечение. Алешченко плаща цялата сума, освобождава имота от запора и оспорва данъчното начисление. След като губи делото на първа инстанция, спорът е отнесен пред апелативния административен съд Kammarrätten.

Разкритието от 2023 г. не води до институционална намеса, защото действащото законодателство не дава подходящ механизъм. Разрешението за строеж е издадено в съответствие с подробния устройствен план и без отклонения от него, поради което общината няма правно основание да го откаже.

„Това е направо отвратително, честно казано. Не искам руски олигарх да си строи огромна къща на нос срещу нашата военноморска база“, казва пред Fokus Свен Густафсон от Умерената коалиционна партия, оглавяващ общинската управа в Ханинге. Според него служителят, който издава строителни разрешения, не може да спре проекта заради близостта му до военноморската база, защото подобна правна норма не съществува. Общината би трябвало да разполага с възможност да откаже разрешението, добавя Густафсон, но такава възможност няма. Местната власт се обръща както към Въоръжените сили, така и към областната управа, но нито една от институциите няма правомощия да се намеси.

През декември 2024 г. държавна комисия, начело с апелативния съдия Хенрик Мац, предлага решение. Според предложението придобиването на недвижими имоти от чужденци и чуждестранни юридически лица трябва да преминава през разрешителен режим, а сделките, които могат да навредят на съществени интереси на системата за тотална отбрана, да бъдат спирани.

Предвиждаше се законът да влезе в сила на 1 юли 2026 г., като изрично не се прилага за придобивания, извършени преди тази дата. За случая „Мускьо“ това значи, че дори да беше приет в предвидения срок, законът нямаше да засегне нито покупката, нито строежа.

Съгласувателната процедура през 2025 г. разкрива още по-съществен пропуск. Проектът обхваща само лица, които притежават гражданство на държава извън Европейското икономическо пространство. Алешченко обаче има както руско, така и кипърско гражданство. Това означава, че властите не биха имали право дори да проверят подобна сделка.

Шведската служба за сигурност Säkerhetspolisen посочва в становището си, че пълното изключване на държавна намеса при покупки от граждани на антагонистични държави само защото те притежават и гражданство на страна от Европейското икономическо пространство, може в значителна степен да обезсмисли закона.

Службата предупреждава и за използването на подставени лица, или т.нар. булвани. Подставеното лице няма само да поиска разрешение, поради което надзорният орган трябва да разполага с правомощие да започва проверка по собствена инициатива – възможност, която комисията не предлага.

Инспекцията по стратегическите продукти напомня, че субектите с враждебни намерения действат дългосрочно и планомерно. Няколко областни управи, на които се предвижда да бъде възложен надзорът, отговарят, че не разполагат с необходимите знания, за да преценят кои имоти са от значение за отбраната.

Проектът изключва от обхвата си и придобиванията чрез делба, наследяване и завещание. В случая с Мускьо това би позволило собствеността да бъде прехвърлена от съпругата на съпруга без никаква проверка.

През ноември 2025 г., когато строителството вече е подновено, Сазонова за първи път говори публично. Пред Expressen тя заяви, че съпругът ѝ няма нищо общо с проекта, не живее в Швеция, не е идвал в страната от години и не проявява интерес към строежа. Къщата и земята са нейни, подчертава тя, а самата тя е шведска гражданка.

На подозренията, че имотът може да бъде използван за разузнавателна дейност, Сазонова отговаря кратко: „Това е просто смешно, хората си измислят.“ По думите ѝ при покупката тя не е знаела колко близо се намира военноморската база и определя това като нещастно съвпадение.

Сазонова отказва да каже дали е запазила руското си гражданство. През август 2026 г. шведската агенция TT съобщава, че тя притежава както руско, така и шведско гражданство. Сазонова заявява, че ще завърши къщата, защото проектът продължава отдавна и за нея представлява интерес да го доведе докрай. Другата възможност, по думите ѝ, е просто да отпише вложените средства като загуба.

Предвиденият срок 1 юли 2026 г. изтече, без законът да влезе в сила. Към 27 август 2026 г. законопроект, изготвен въз основа на предложението на Мац, не се открива нито в регистрите на правителството, нито в тези на Риксдага, въпреки че кабинетът беше заявил намерение да го внесе през пролетта.

Вместо това на 8 юни правителството назначи втора комисия, отново под ръководството на Мац. Този път задачата ѝ е да разработи ново основание за отчуждаване за защита на сигурността на Швеция. Комисията трябва да представи заключенията си най-късно до 31 март 2027 г.

Затова документът от 25 август не стъпва на нов закон, а на наличния ред за принудително отчуждаване. Процедурата се състои от два етапа: кабинетът първо разрешава или отказва отчуждаването, а в случай че го разреши, спорът за размера на обезщетението се решава от съда. Държавата заплаща пазарната цена на имота – следователно става дума за отчуждаване, а не за конфискация.

Как ще се произнесе кабинетът, остава открит въпрос. Пред правителството вече чака и друго подобно искане. На 24 септември 2025 г. управата на Вестерос поиска да отчужди терена на руска православна църква, построена в непосредствена близост до летището. Искането последва предупреждение на Säkerhetspolisen, че храмът се използва като платформа за събиране на информация и за оказване на влияние върху Швеция.

Fokus определя подобна процедура като без аналог в съвременната история на страната. 8 месеца след внасянето на искането министърът на инфраструктурата Андреас Карлсон от Християндемократите (ХД) заяви пред SVT, че правителството все още подготвя преписката. По думите му подробностите и сроковете не могат да бъдат оповестени, защото попадат под режима на външнополитическата и отбранителната тайна. Решение няма и до днес.

Министърът на отбраната Пол Йонсон също отказа да коментира конкретния случай, но заяви, че искането за Мускьо ще бъде разгледано приоритетно, тъй като е свързано с изграждането на системата за тотална отбрана.

Разрешаването на отчуждаването изглежда вероятно. Искането идва от Въоръжените сили, основава се на конкретна отбранителна необходимост, а не единствено на самоличността на собствениците, и е внесено през година, в която кабинетът вече създаде комисия именно за решаването на подобен проблем. Кога обаче ще бъде взето решението, е отделен въпрос. Искането от Вестерос чака вече 11 месеца.

Юридическата празнина в Швеция има български аналог, макар че тук проблемът се проявява по различен начин. Конституцията не позволява на чужденци и чуждестранни юридически лица извън Европейския съюз да придобиват земя, освен по силата на международен договор или чрез наследяване по закон. Те обаче могат да придобиват сгради и дружествени дялове. Поради това руското присъствие на българския имотен пазар се реализира предимно чрез регистрирани в страната дружества.

От март 2024 г. към Министерския съвет действа и междуведомствен съвет за скрининг. Всяка пряка чуждестранна инвестиция от инвеститор от Русия или Беларус подлежи на проверка, без да се прилага минимален стойностен праг. Режимът изрично обхваща земя и недвижимо имущество, които са от решаващо значение за използването на критична инфраструктура, включително отбранителна.

Този механизъм обаче се задейства при инвестиция – тоест при придобиване на дял в предприятие или при вложение над 2 млн евро – а не при покупка на къща от физическо лице. Покупката на Бергхолмен е именно такава сделка.

Никой не знае точно какъв е мащабът на руската собственост в България. Според справка на Агенцията по вписванията, поискана от вестник „Сега“ и получена след съдебна процедура, в Имотния регистър се откриват 10 954 имота с 10 375 собственици. Около половината от тези имоти се намират в община Несебър. От съответните партиди 8 723 са създадени след 24 февруари 2022 г.

Отделно са установени 7 854 дружества с руски съдружник или руски едноличен собственик на капитала. Това представлява 0,84% от близо 935 000 капиталови дружества в страната.

Агенция по вписванията уточнява, че гражданството не е сред обстоятелствата, които задължително се вписват, и че извлечение, направено по този критерий, не може да предостави точна и пълна картина. Това значи, че горните числа описват наличните данни в регистъра, а не действителния мащаб на собствеността в страната.

Положението в Швеция е сходно. Изследователи от Шведския институт за отбранителни изследвания (FOI) са установили най-малко 247 имота, притежавани от руски граждани, но се предполага, че действителният им брой е значително по-голям.

Показател, че Швеция действително затяга режима, би било решение на кабинета по поне едно от двете искания – за Мускьо или за Вестерос – през следващите месеци, както и внасянето на законопроекта по предложението на Мац през есенната сесия. Обратен сигнал би била още една парламентарна сесия без внесен законопроект, съчетана с продължаващо мълчание по двете искания до края на годината.

Значението на случая не се изчерпва с една къща. Между покупката през 2017 г. и искането от 25 август стоят девет години, през които шведската държава е знаела какво се строи при входа на една от най-защитените ѝ военноморски бази, но не е разполагала с механизъм да го спре. Разрешението за строеж се издава въз основа на устройствения план, а не според самоличността на собственика.

Поисканото сега отчуждаване идва след започването на строежа, а не преди сключването на сделката. Ако процедурата бъде одобрена, държавата ще трябва да плати пазарна цена за имот, чието придобиване би могла да блокира без обезщетение още през 2017 г., ако тогава разполагаше с необходимото правно основание.

Автомат от казанлъшкия „Арсенал“ в призива за джихад на „Джаиш ал-Адл“

🇧🇬🥷🇮🇷 Автомат, произведен от казанлъшкия завод „Арсенал“, се вижда до говорителя в ново видео на джихадистката групировка „Джаиш ал-Адл“, заснето в размирната провинция Систан и Белуджистан в югоизточен Иран. В записа той призовава за джихад, насочен към Ислямска република Иран. Кадри бяха публикувани от профила War Noir, който проследява леко стрелково оръжие на въоръжени групи по света и определя оръжието общо като „Arsenal AR“.

Говорителят стои под навес от суха тръстика, със скрито лице, облечен в светлосиня туника и с карирана кърпа около врата. На стената зад него виси платнена раница. Речта започва с басмалата, а автоматът е подпрян отдясно с цевта нагоре и остава в кадър през цялото време.

По-конкретната идентификация се основава на външната конфигурация на оръжието. Пълнителят е черен, полимерен, с хоризонтални ребра, оформени в 3 панела, а извивката му отговаря на боеприпас 7,62×39 мм. Ложата също е полимерна и надлъжно оребрена, а тръбният приклад е сгънат наляво покрай цевната кутия. Мушката и газовата камера са характерни за тази оръжейна система.

Съчетанието от тези белези насочва към AR‑M1F – версия от семейството AR‑M1 със сгъваем приклад. Казанлъшкото предприятие произвежда модела от 1998 г. насам в два калибъра. Тъй като в кадъра не се виждат знаци или сериен номер, точният модел и конкретна партида не могат да се установят окончателно.

От края на 2025 г. организацията зад видеото се представя и под ново название. На 10 декември маскиран говорител, представен като Махмуд Балуч, обяви в Telegram създаването на „Фронта на народните бойци“: коалиция, включваща още движението „Пада“ и „Джайш ал-Наср“ и групата „Мохамед Расулуллах“.

Манифестът на коалицията обещава да отдава приоритет на гражданската, медийната и политическата дейност, но не се отказва от въоръжената борба. На 11 декември новото обединение пое отговорност за въоръжено нападение, извършено предишния ден.

„Джаиш ал-Адл“ е основана през 2012 г. от Салахудин Фаруки като наследник на разформированата група „Джундула“. Нейният водач Абдолмалек Риги беше заловен и екзекутиран от иранските власти през 2010 г. Ислямска република Иран смята „Джаиш ал-Адл“ за терористична организация. Тя описва въоръжената си дейност с дискриминация, на която по думите ѝ е подложена сунитската белуджка общност в предимно шиитски Иран. Тя се опира на племенни връзки от двете страни на границата с Пакистан, където според Техеран се намира и част от нейната инфраструктура.

Нападенията, за които групировката пое отговорност в последните две години, са насочени срещу военни, полицейски и съдебни обекти. При двойното нападение в Раск и Чабахар на 4 април 2024 г. загинаха най-малко 11 членове на Корпуса на стражите на ислямската революция (IRGC).

На 26 октомври 2024 г. в Гохар Кух, окръг Тафтан, под обстрел попаднаха два полицейски автомобила. Бяха убити 10 души, а други 4 бяха ранени. На 26 юли 2025 г. трима въоръжени нападатели атакуваха съдебната палата в Захедан, при което загинаха най-малко 6 цивилни, а 22-ма бяха ранени. На 15 август 2025 г. беше поета отговорност и за нападение срещу служители на реда в същата провинция.

Документираното досега оръжие на „Джаиш ал-Адл“ насочваше предимно към други източници. По време на арест четирима бойци на 29 юли 2024 г. иранските сили иззеха три автомата M4, които местен командир определи като американско производство.

В по-ранни кадри на групировката се виждат американска картечница M240B и унгарски автомат AMD‑65. Бойците, атакували иранските части край Гохар Кух, са въоръжени с китайски автомати Тип 56‑1. Според Iran International бунтовниците са придобили част от американското оръжие, останало в Афганистан след бързото изтегляне на международните сили през 2021 г. Други количества пък са купени на черния пазар.

Афганистанският маршрут обаче не обяснява непосредствено появата на българско изделие. В описанията на оръжието на бившите афганистански сили не се посочва българска стрелкова техника; намират мястото на съветски, китайски, румънски, полски, унгарски и американски образци. Това отслабва, но не изключва напълно възможността автоматът да е достигнал до групировката през Афганистан.

Продукцията на „Арсенал“ е разпространена и по други маршрути в Близкия изток и Африка. Казанлъшкото предприятие произвежда семейството AR‑M от 1998 г. предимно за износ, а сред известните потребители са ОАЕ, Ирак, Либия, Судан, Йемен и Египет.

Именно по това направление са подробно документирани случаи на отклоняване на оръжия и вторичното им разпространение. Armament Research Services установи български автомати AR‑M9 и AR‑M9F в ръцете на либийски, йеменски и судански милиции и изтъква ОАЕ като вероятен първоначален доставчик. Това не може да докаже произхода на автомата от новото видео, но сочи с установен модел на трансфер на сходни изделия в региона.

Разследване на BIRN проследи как саудитски и емирски самолети са кацали на летище София, за да товарят военни доставки, докато български оръжия се появяват в Сирия и Йемен. Купувачът, посочен в сертификата за краен потребител, и човекът, в чиито ръце по-късно се оказва оръжието, често са разделени от няколко препродажби или прехвърляния.

Най-прекият вероятен маршрут до Систан и Белуджистан минава през Пакистан. Бунтовниците поддържат тилова инфраструктура в съседната пакистанска провинция Белуджистан. Именно с това Техеран обоснова ракетните и дроновите удари на територията на Пакистан през януари 2024 г. на които Исламабад отговори на следващия ден.

През 2022 г. Иран и Таджикистан предупредиха висши представители на ООН за контрабанда на оръжия от Афганистан през границите им. Сведенията очертават регионална мрежа за движение на оръжие, но сами по себе си не установяват маршрута на конкретния автомат.

Българският експортен контрол обхваща разрешаването на сделката, проверката на заявения получател и документите за доставката, но не осигурява постоянен физически контрол над оръжието след приемането му. Износът на продукти, свързани с отбраната, се разрешава от Междуведомствена комисия за експортен контрол към министъра на икономиката и индустрията. Годишния ѝ отчет за 2025 г. правителството одобри на 1 юли 2026 г.

Комисията оценява получателя и обвързва сделката със сертификат за краен потребител, в който посочват държава и съответно ведомство. При поискване износителят може да се задължи да покаже удостоверение за извършена доставка, както и да включи в договора клауза, която позволява проверка на място от оправомощени лица.

Тези механизми обаче удостоверяват доставката до заявения получател, а не гарантират какво ще се случи с оръжието няколко години по-късно. Последвала проверка зависи силно и от съдействието на държавата. Като член на Европейския съюз България прилага общите критерии за износ на военна техника, сред които изрично е включен рискът доставката да се окаже отклонена към нежелан получател. Този риск се оценява преди разрешаване на сделката въз основа на наличните данни за държавата и заявения краен потребител; оценката не може да проследи непрекъснато движението на всяко изделие след доставката.

Призивът за джихад идва в особено труден момент за Иран. На 28 февруари 2026 г. страната стана мишена на съвместна въздушна кампания „Epic Fury“, при която загина върховният лидер Али Хаменей. Действията практически преустановиха по-голямата част от корабоплаването през Ормузкия проток, а впоследствие Техеран обвърза възстановяването му с изпълнението на условията по временното споразумение със САЩ.

60-дневният срок на меморандума от Исламабад изтече на 17 август без окончателно споразумение, както и без публично потвърден план за неговото продължаване. Срещу белуджката сепаратистка групировка иранският режим води отделна кампания, а през април 2025 г. обяви, че е ликвидирал един от нейните ръководители. Това обаче не прекъсна поредицата от нападения.

Най-вероятният път на автомата до сегашния му притежател минава през вторична продажба или трансфер към региона, а не през директна доставка от България. Белуджките милиции не са заявени законни крайни получатели на български военен износ, докато Ирак, Либия, Йемен и Судан – все държави, които използват оръжия от същото семейство – те са известни с преминаването на въоръжение от казарми и складове към въоръжени групировки.

Техеран от години твърди, че „Джаиш ал-Адл“ получава външно финансиране и подкрепа. През май 2024 г. иранските гвардейци обявиха, че са задържали спонсори на групировката, но не представиха партида със серийни номера, сандък с обозначение на доставчик и други данни, които позволяват да бъде проследен произходът на конкретно оръжие. Затова видимият автомат разкрива присъствието на вероятно българско изделие, но не и веригата, по която то е достигнало до Систан и Белуджистан.

„Безмер“ влезе в иранските оценки за цели, София вдигна охраната

🇧🇬🛩️🇮🇷 Иранското командване е оценявало възможни удари по американски военни цели в държави от Югоизточна Европа, сред които България. През юли София разреши на самолети цистерни на ВВС на САЩ да оперират от авиобаза „Безмер“. Това съобщи Financial Times, позовавайки се на двама души, близки до режима в Техеран. Часове по-късно българските власти обявиха, че мерките за сигурност около базата са засилени, а министърът на отбраната Димитър Стоянов заяви, че няма пряка заплаха за националната сигурност.

Разглежданите сценарии не се ограничават до България. Единият от събеседниците на изданието посочва и Кипър, където през март ударен дрон порази британската суверенна база „Акротири“. Западни официални лица тогава допуснаха, че машината е била иранска, но е изстреляна от регионални съюзници на Техеран, вероятно ливанската Хизбула, а не от самия Иран. Отделно въоръжените сили на Ислямската република са проучвали възможността за нападение срещу подводните оптични кабели в Ормузкия проток.

Според източниците условието за такъв отговор е конкретно: американският президент Доналд Тръмп да изпълни заканата си да нанася удари по иранска инфраструктура. През юли той обяви, че ще унищожава по един мост или електрическа централа в Иран при всяко нападение срещу кораб в Ормуз. „Ако САЩ отидат твърде далеч, Иран ще се защити на всяка цена, ще излезе извън региона и ще удари и Европа“, каза втори събеседник пред Financial Times.

На 22 юли Народното събрание одобри временно разполагане със 136 гласа „за“ и 13 „против“. Решението допуска до 8 самолета KC-135 Stratotanker на ВВС на САЩ и до 250 американски военнослужещи да бъдат разположени в „Безмер“ от 24 юли до 1 октомври в подкрепа на операциите на САЩ в Близкия изток. Първите два самолета кацнаха на 31 юли.

KC-135 не носи въоръжение, а гориво, с което увеличава бойния радиус на зарежданите във въздуха изтребители и бомбардировачи. Още преди вота иранското посолство в София връчи протестна нота, а говорителят на иранското външно министерство Есмаил Багаей предупреди, че всяка дейност, улесняваща американски нападения срещу страната му, ще бъде считана за съучастие в агресия. През същия месец Революционната гвардия отправи подобно предупреждение към Лондон заради използването на британски бази от САЩ: „Всяка база, използвана за атака срещу иранска територия, ще бъде считана за законна цел.“

Институционалният отговор в сряда беше двупосочен: засилени превантивни мерки, но без официално повишаване на оценката за непосредствен риск. Вътрешният министър Иван Демерджиев съобщи, че мерките около авиобаза „Безмер“ са съгласувани с Министерство на отбраната по указание на премиера и са разчетени за „много по-високо ниво на заплаха от онова, което сочи наличната информация“. Стоянов повтори, че пряка заплаха не е установена. От НАТО отделно заявиха, че алиансът е готов да реагира и ще предприеме нужното за защитата на своите членове.

ГЕРБ поиска правителството да информира парламента за реалното ниво на риска и да извика иранския посланик за обяснения. Съпредседателят на „Продължаваме промяната“ Асен Василев обвини кабинета, че въвлича страната във война, а Николай Денков описа подхода във външната политика като неумел. Лидерът на „Възраждане“ Костадин Костадинов заяви, че управляващите разрушават българския суверенитет. Разполагането предизвика и протести: на 24 юли в Ямбол и на 30 юли пред самата авиобаза се събраха местни жители заедно с хора от София, Пловдив и Сливен.

Специалистите, цитирани от Financial Times, оценяват военната заплаха по-сдържано. Сидхарт Каушал от Кралския институт за отбранителни изследвания (RUSI) в Лондон я определя като „реална, но ограничена“. Според него Иран може да използва балистични ракети със среден обсег, включително от серията „Шахаб“, срещу американски цели в Южна и Югоизточна Европа. На големи разстояния обаче трудно биха нанесли сериозни поражения, а системите с по-голям обсег биха могли да достигнат тези райони само с намален боен товар, което допълнително би ограничило ефекта.

Каушал смята, че за Иран би било по-изгодно да действа чрез подкрепяни от него групировки, сред които шиитските милиции в Ирак, Хизбула и Ансар Аллах (хутите). Дъглас Бари от Международния институт за стратегически изследвания (IISS) посочва и друго ограничение. Опитите срещу Диего Гарсия през тази година показват, че Иран разполага с оръжия с обсег над 2000 км, но остава неясно колко такива системи притежава. Освен това с увеличаването на дистанцията точността намалява.

Техническото предизвикателство личи и от разстоянията. По права линия до Ямболско има около 1600 км от северозападния край на Иран, около 2000 км от Керманшах и близо 2300 км от Техеран. През март при четири отделни атаки противоракетната отбрана на НАТО прехвана балистични ракети, изстреляни от Иран към въздушното пространство на Турция, и нито една не падна на територията на страната. Ракетите, насочени към съвместната американско-британска база Диего Гарсия, разположена на около 4000 км от Иран, също не достигнаха целта си.

Събеседниците на Financial Times в Техеран обаче посочват и противоположен пример. Според тях ударът по американската база в Йордания през юли, при който загинаха трима военнослужещи, е най-точния удар, извършван досега от Иран на подобна дистанция. „Това беше и послание към Европа: тя би могла да получи ракети, така че да знае къде да застане в тази война“, каза първият източник.

Твърдолинейният курс на Техеран има конкретна предистория. Меморандумът, постигнат между Вашингтон и Техеран през юни, се разпадна през юли, след като Иран нападна кораби в Ормузкия проток. Последваха взаимни обвинения в нарушения, ответни атаки и подновяване на морската блокада на пристанища в Иран. Крайният срок за постигане на споразумение изтече на 17 август, а на следващия ден Доналд Тръмп заяви, че няма „провеждани или насрочени разговори“ с Техеран и че ще разчита на икономическия натиск и блокадата.

През миналата седмица върховният лидер аятолах Моджтаба Хаменей назначи хардлайнери на ключови постове в апарата за сигурност. Сред тях е бившият командващ Революционната гвардия Мохсен Резаи, който оглави Върховния съвет за национална сигурност. Ирански анализатори тълкуват промяната като опит за изтласкване на главния преговарящ Мохамад Багер Галибаф. „Посланието е: не се ядосвай, защото аз съм по-луд от теб“, обобщи вторият събеседник.

Недостатъците в собствената отбрана на България вече наложиха търсенето на съюзническа помощ. След заседание на Съвета по сигурността в София на 5 март поискахме подкрепа, а Гърция разположи батарея Patriot край Дидимотихо, близо до българската граница, за защита на обекти от критична инфраструктура по Черноморието. На 19 май Атина изтегли системата, обяснявайки хода с промяната в геополитическите условия.

В сряда гръцкото министерство на отбраната съобщи, че още веднъж разглежда вариантите за съдействие, ако София отправи искане и то бъде одобрено от Правителствения съвет за национална сигурност и външна политика в Атина. 4 гръцки изтребителя F-16 и 1 фрегата остават в района. Румъния допусна американски самолети цистерни в базите „Михаил Когълничану“ и „Къмпия Турзий“ още през март, а комплексът Aegis Ashore в Девеселу първоначално беше изграден именно за защита на Европа от балистични заплахи, идващи от Близкия изток.

Оценяването на възможни цели не е равнозначно на заповед за удар. По-вероятно е да става въпрос за резервен сценарий и възпиращо послание, а не за непосредствено готвен удар. Три различни признака подкрепят този прочит: събеседниците определят удара в Йордания като послание; Каушал смята атаките на съюзнически групировки за по-изгоден инструмент; а прехващанията над Турция и провалът при Диего Гарсия показват ограниченията и несигурната надеждност на иранските далекобойни способности.

Анализ: НАТО показа концепцията си за сухопътна война срещу Русия

🇺🇸⚔️🇷🇺 Командването на Сухопътните сили на САЩ в Европа и Африка допусна екип от Bild до щаба във Висбаден и им показа документа, който очертава начина, по който НАТО би водил сухопътна война в случай че Русия нападне държава членка на алианса. Изданието публикува неговото съдържание на 17 август, а руското издание „Вот Так“ го преразказа, придружено от оценка на военния анализатор Сергей Ауслендер. Според немския таблоид щабът не възнамерява да пази плановете си в тайна, за да могат в Кремъл „точно да знаят какво да очакват при нападение срещу страна от НАТО“.

Документът носи името Концепция за сухопътна война на НАТО (NATO Land Warfighting Concept) и стъпва върху три стратегии. Bild посочва майор Андрю Пингрей като ръководител на разработката, а подполковник Сам Розенберг – като един от основните ѝ автори.

Първата стратегия е насочена срещу руския ракетен арсенал. Ако Русия обстрелва балтийските държави с ракети и дронове и навлезе с танкове, както направи в Украйна, НАТО ще концентрира своите усилия най-напред върху унищожаването на руските ракетни комплекси с изтребители, ракети и дронове. Сред целите ще бъде Калининградска област, където са разположени ПВО комплекси и ракетни установки. Тази заявка не е нова: през юли 2025 г. тогавашният командващ на американските сухопътни войски в Европа и Африка генерал Кристофър Донахю заяви публично, че съюзът може да овладее областта в невиждан досега кратък срок.

Втората стратегия предвижда създаването на „автономна зона“ по границата с Русия и Беларус. В нея няма да бъдат разполагани войници, а атаките ще се отблъскват единствено с дронове и роботизирана бойна техника. И този замисъл вече е представян публично. Бригадният генерал от Бундесвера Томас Льовин го представи с названието „Линия за възпиране на източния фланг“ (Eastern Flank Deterrence Line) – мрежа от разузнавателни сензори и до голяма степен автоматизирани оръжия, която трябва да бъде разгърната до края на следващата година, покривайки границата от Финландия до Черно море. Бригаден генерал Крис Джент описва зоната като вече постижима реалност, а не като научна фантастика от 2040 г.

Третата стратегия включва удари по военни обекти и складове в самата Русия: летища, оръжейни заводи, мостове и жп линии, по които руската армия придвижва войски и техника. За тези операции се планира използването на „въздушен мост“, т.е. прехвърляне на бойни дронове и роботи със самолети навътре в руска територия. Bild допълва и най-деликатната част от замисъла, която отсъства от другите публични изложения – намерението на НАТО да използва в операциите си „руснаци, които се противопоставят на Путин“. Подобен прецедент има от март 2024 г., когато Руският доброволчески корпус и легион „Свобода на Русия“ навлязоха от украинска територия в Белгородска и Курска област. В преразказа обаче не се назовават конкретни формирования.

Концепцията не съществува изолирано. Тя е част от Инициативата за възпиране на източния фланг (Eastern Flank Deterrence Initiative), разработена съвместно от щаба във Висбаден и Сухопътното командване на НАТО. Инициативата започва да се оформя през декември 2024 г., след като Донахю поема ръководството и на двете командвания. Целта ѝ не е просто да заплаши Москва с ответен удар, а да лиши евентуалното руско нападение от перспектива за успех. За тази цел се предвижда цифрова инфраструктура, която да свърже войските и държавите в обща картина на бойното поле, както и съчетаване на евтини системи за еднократна употреба с по-устойчиви бойни платформи, така че времето между засичането на целта и нанасянето на удар да бъде съкратено.

Самият Донахю обаче предаде поста във Висбаден на 2 юли 2026 г., а ръководството на Сухопътното командване в Измир – на 9 юли. Временно длъжността се изпълнява от генерал-майор Кристофър Нори, а на 24 юли Пентагонът номинира генерал-лейтенант Кевин Адмирал за постоянен командващ. Така инициативата беше представена пред обществеността шест седмици след напускането на основния ѝ двигател, докато командването, което трябва да я реализира, все още се намира в преходен период.

Самото публикуване на концепцията е част от възпиращото послание. Възпирането действа само ако противникът вярва, че агресията ще има неприемливо висока цена, а за това е необходимо възможният отговор да бъде описан достатъчно ясно. Именно затова щабът покани журналисти, вместо да остави документа зад гриф за секретност. Същевременно концепцията сама поставя предел на предвидените действия: алиансът не възнамерява да завладява Русия, а да изтласка настъпващите ѝ войски обратно до границата. Това ограничение също е част от посланието, защото прави заплахата по-правдоподобна и по-трудна за представяне като подготовка за западна агресия.

Ауслендер определя предупреждението като полезно и допуска, че Путин можеше да не нападне Украйна, ако предварително беше познавал реалните възможности на украинската армия. Обратната страна на този подход обаче е също толкова очевидна: публично обявеният план дава шанс на противника да се подготви за него. Руската държавна агенция ТАСС сподели съдържанието му още на същия ден и го вписа в до болка познатия пропаганден наратив, че Западът милитаризира Европа, за да воюва с Русия.

Съществува и друго възможно обяснение за публичността на инициативата. Анализ, публикуван този месец в онлайн изданието 19FortyFive, я представя като готовия отговор на европейските държави на прегледа на американското военно присъствие на континента провеждания от Пентагона. В този прочит концепцията служи и като аргумент пред Вашингтон, че европейските съюзници вече разполагат с обща рамка, около която да бъде запазено присъствието на американските сили.

Между замисъла и способността за неговото изпълнение обаче има значителна пропаст, което Ауслендер посочва без да овърта. Според него идеята за роботизирана зона край руската граница е „много добра“, но НАТО все още не е готов да я осъществи. Алиансът изостава от Украйна и Русия както по броя на дроновете, така и по умението да ги използва, а украински оператори редовно доминират американски и европейски военнослужещи по време на съвместни учения. Обявеният срок за изграждането на линията остава краят на 2027 г.

Има и по-конкретна пречка, която възниква още преди използването на огнева сила. Автоматизираната зона трябва да покрива въздушно пространство, в чиято северна част повечето регистрирани нарушения не са дело на руски дронове. От март насам безпилотните летателни апарати, навлезли в небето над Латвия, Литва, Естония и Финландия, в повечето случаи са украински далекобойни дронове, насочени специално към петролните терминали Уст-Луга и Приморск и впоследствие отклонени от средствата за електронна война на руската армия.

Властите в Рига и Талин официално приемат този произход, а Министерство на отбраната на Латвия описва инцидентите като резултат от руската електромагнитна война, без да обвинява Киев. Два от апаратите бяха свалени: единият на 8 юни от френски изтребител край Берзгале, а вторият – в ранните часове на 14 август от италиански Eurofighter Typhoon над Балвския новад. И при двата случая огън беше открит по решение на човек. При прехвата от този месец произходът на дрона остана неуточнен, като отломките му се издирваха в гората край Ругаи.

Южният край на същата линия предлага втори пример. Между 24 и 26 юли 2026 г. румънски F-16 свалиха по един дрон в три поредни денонощия – първите случаи с поразяване на въздушна заплаха над Румъния от началото на войната. Произходът на първия беше официално установен като руски, докато разследването за другите два все още не беше приключило към момента на съобщението.

На 8 август дрон се взриви на българска територия в близост до бившия ГКПП „Кардам“. Министерството на отбраната до вечерта определи останките като принадлежащи на украински дрон-примамка „Майя“, а началникът на отбраната адмирал Емил Ефтимов заяви, че не са налице данни за преднамерени действия срещу България. Именно в подобна среда ще трябва да действа система, която автоматично открива огън: въздушна картина с разнородни по произход въздушни обекти, чиято принадлежност често се изяснява със закъснение и чието движение може да се промени под въздействието на електронната война.

Ауслендер отбелязва, че документът не разглежда докрай отбраната срещу руските балистични ракети, но смята, че към момента Москва не разполага с достатъчен арсенал, за да нанесе решаващ удар по алианса с подобно оръжие. „Количеството балистични ракети, с което тя разполага, не може да нанесе смъртоносен удар по НАТО. Пета година бият с тях по Украйна, а тя все още съществува, съпротивлява се и произвежда свое оръжие“, казва той. Според него подготовката на голяма военна операция би била „невъзможно да не се види“, защото предварително трябва да бъдат съсредоточени и подготвени значителни войски, което ще даде на съюзниците време за реакция.

Публикацията се появява след поредица от предупреждения. По данни на The Telegraph в НАТО очакват възможна руска провокация срещу балтийските държави или Полша. На 15 юли полският външен министър Радослав Сикорски заяви, че Кремъл може да организира провокация под чужд флаг с използването на украински камикадзе дронове. През април премиерът Доналд Туск предупреди за възможен руски удар срещу държава от алианса „по-скоро в рамките на следващите месеци, отколкото години“.

На 16 февруари генералният инспектор на Бундесвера Карстен Бройер и британският началник на Щаба на отбраната Ричард Найтън призоваха за повече средства за превъоръжаване. През юни Путин описа горните твърдения евентуално нападение срещу територия на НАТО като провокация, чиято цел е „да накара населението на своите страни да харчи повече пари за отбрана“.

The New York Times съобщи, позовавайки се на официални лица от две държави, че по време на закрито съвещание с военачалници в края на 2025 г. Путин е поставил като цел за 2026 г. „разпад на НАТО и ЕС отвътре“. Западни разузнавателни служби обясниха пред изданието, че Кремъл се стреми да установи контрол върху Молдова, за да я използва като „идеален плацдарм“ за допълнителен натиск срещу Украйна и Запада.

В своята цялост тези обстоятелства очертават концепция, чиято най-завършена част засега е публичното ѝ представяне. Материалната основа все още се изгражда: срокът за линията е краят на 2027 г.; нужен е флот от дронове и достатъчно обучени оператори, които все още не са налице; обстановката във въздуха по източния фланг често се изяснява със закъснение; а командването, което движи инициативата, смени ръководителя си преди шест седмици и все още няма окончателно утвърден наследник.

Вероятно и през следващата година публичното представяне ще продължи да изпреварва изпълнението на практика. Това значи нови изложения, учения и демонстрации на отделни компоненти, преди зоната да започне да действа като единна свързана система. Реално потвърждение за напредък би било разполагане на датчици и автоматизирани огневи средства по конкретен участък, обявяването на оперативна готовност и пренасочването на средства от националните програми към общата линия. Белег на отслабване би било отлагането на срока за след 2027 г. или свеждането на замисъла до отделни национални антидрон мрежи без единно командване и управление.

Черна гора смени контингента си на полигон „Ново село“.

🇲🇪🛡🇧🇬 Контингентът на Черна гора в Многонационалната бойна група на НАТО в България предаде дежурството на следващата ротация на полигона „Ново село“ край Видин. Това съобщи щабът на Многонационална дивизия „Югоизток“, който уточни, че на нея е присъствал полковник Стефано Катания, който пое командването на бойната група седмица по-рано.

Черна гора държи взвод в съединението от януари 2023 г. по решение на Скупщината, а неговият състав се сменя на всеки шест месеца. Предишната смяна мина на 9 февруари в присъствието на предшественика на Катания, полковник Матео Епифани, съобщи тогава Съвместното командване на силите в Неапол. През март 2025 г., когато президентът Яков Милатович обиколи базата заедно с Румен Радев, в нея служеха 42 военни от Черна гора. Толкова е и най-многобройното присъствие, което Подгорица поддържа извън територията си: около 2% от личния състав на въоръжени сили, които не надхвърлят 2500 души. Отделно от това Черна гора участва в бойната група в Латвия. През декември министърът на отбраната Драган Крапович определи участието в България и Латвия като доказателство, че страната му остава надежден съюзник, и подчерта тежестта на италианското рамково водачество.

Шестте месеца имат ясно установен ритъм. Подготовката върви на три блока по два месеца всеки и започва на ниво взвод, за да стигне до цялото формирование с всички способности. Това обясни през декември на италианския министър на отбраната Гуидо Крозето тогавашният командир полковник Матия Широко. През май последният цикъл приключи с учението Eastern Guardian в „Ново село“, в което влязоха части от осем съюзни държави, а от 26 май до 13 юни техника и личен състав от България, Румъния, САЩ, Турция и самата бойна група се придвижиха до полигон „Корен“ край Хасково за тактическото учение с бойни стрелби „Ответен удар 26“. Излизащият състав от Черна гора е преминал същата подготовка, тактическо сработване с останалите части и проверки на съюзните процедури, отчете командването в Неапол при февруарската смяна.

Смените се струпаха в две седмици. На 29 юли рота от 29-и механизиран батальон замени военнослужещи от 31-ви механизиран батальон на Втора тунджанска бригада, а на 5 август командирът на 4-ти танков полк Катания прие групата от Епифани в присъствието на командващия дивизия „Югоизток“ генерал-майор Корнел Тоня-Бълан и на генерал-майор Никола Пиазенте от Обединено оперативно командване в Италия, която е рамкова държава на формированието от октомври 2022 г. и оттогава сменя полка носител на всеки шест месеца. България участва с механизирана рота и държи мястото на заместник-командир: през януари подполковник Марин Цаловски пое поста от Димитър Полихронов на същото място.

Групата днес наброява около 1300 военнослужещи, от които над 700 италиански с над 50 машини, каза на 11 август военният министър Димитър Стоянов. В края на декември Широко даваше 1030 души, 740 от тях италианци, и изброяваше 7 държави извън Италия: Северна Македония, България, Румъния, Черна гора, Гърция, Албания и Турция. Стоянов добави към списъка САЩ и Обединеното кралство. Ръстът за 8 месеца е около една четвърт.

Тази аритметика зависи от инфраструктурата. Хората живеят на полигона „Ново село“, а разширяването до бригада изисква място, което да ги побере. За това служи проектът във войскови район „Кабиле“ до Ямбол. Споразумението с Италия сключиха на 23 декември 2025 г. в 22-ра авиобаза Безмер тогавашният министър на отбраната Атанас Запрянов и Крозето, а Народното събрание го ратифицира на 29 януари със 131 гласа „за“, 38 „против“ и 10 въздържали се. За гласуваха ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ, ДПС, БСП и ИТН, против са „Величие“ и „Възраждане“, а „МЕЧ“ се въздържа. По документа Италия поема сглобяването и разполагане на жилищни сгради, офиси, съоръжения и битови услуги.

Стойността е поне 200 млн. евро, а финансирането Италия ще организира по линия на съюзните фондове, обяви Стоянов на 11 август при посещение в Ямболско. При разгръщане до бригадно ниво районът трябва да поеме над 3000 души. Изборът падна там заради близостта до летище, пристанище и до самото „Ново село“, покрай което вече минават жп и пътната мрежа; проектът стоя две години без ход, докато България търсеше съюзно съфинансиране. Въздушният компонент остава в Безмер, където сега стоят 2 американски самолета-цистерни с възможност да станат 4, а София е предлагала в същия район да се разположи и щаб на многонационална дивизия. Ден по-късно министърът очерта границите на замисъла: в „Кабиле“ не се предвижда разполагане на тежка бойна техника, складиране на опасни материали и провеждане на стрелби и учения.

Бойните групи по източния фланг вече са 9, след като през юни Швеция оглави новото формирование във Финландия. Броят им се удвои през март 2022 г., когато извънредната среща на върха в Брюксел допълни към 4 на североизток още 4 – в България, Унгария, Румъния и Словакия. От септември 2025 г. насам целия източен фланг е арена на Eastern Sentry – мисия за засилена бдителност, обявена след като руски самолети и дронове навлязоха в небето на 7 съюзни държави. В Черно море рамката остава по-рехава: през февруари министърът на отбраната на Румъния Раду Мируца поиска отделна операция за морския басейн, но от НАТО отвърнаха, че ще приспособяват Eastern Sentry към нарушенията над Румъния. В края на юли изтребители на северната ни съседка свалиха 3 навлезли дрона в 3 последователни дни, след което Букурещ призова руския посланик и изгони един руски дипломат.

Смяната на един взвод не мени нищо на терен, но описва точно какво представлява съюзното присъствие в България днес: постоянна функция, изпълнявана от временни хора. Мащабът расте бавно и опира в легла, не в решения, затова обявената цел от над 3000 души зависи изцяло от строителството край Кабиле, чието начало още не е насрочено публично.

Срещу очакването за постоянна бригада стои алтернатива със собствена следа. НАТО описва подхода към България и Румъния като способност за бързо усилване до бригадно ниво чрез учения, а не като постоянно разполагане, и точно това упражняват съюзниците от 2024 г. насам; в Словакия сглобяването на многонационална бойна бригада отне под 10 дни. Самият Стоянов изключи от „Кабиле“ тежката техника, стрелбите и ученията, тоест новият район се строи като места за живеене, докато бойната маса остава на полигона или идва отвън при нужда. Вероятно черногорският взвод ще смени още поне две ротации в „Ново село“, преди първите съоръжения край Кабиле да поемат хора.

Турция продава на Украйна 70 ракети ATACMS от собствения си арсенал

🇹🇷🇺🇦 Турция се готви да прехвърли на Украйна 70 тактически балистични ракети ATACMS, 12 пускови установки M270 и близо 50 000 касетъчни боеприпаса от своите армейски складове. Държавният департамент на САЩ внесе уведомленията за реекспорта в Конгреса на 3 август, след което те бяха публикувани в стенографския дневник (Congressional Record) на 6 август. Общата стойност според първоначална цена на придобиване е малко над 280 млн долара. Освен ракетите, които са от най-ранната серия M39, пакетът включва 2 524 неуправляеми 227-мм реактивни снаряда M26 и 47 000 203-мм артилерийски снаряда M509A1, всички с касетъчна бойна част.

Досега турската военна помощ за Украйна се движеше основно по две линии – артилерийски боеприпаси и търговски доставки. Baykar продаде на Киев ударни дронове Bayraktar TB2, а от ноември 2022 г. Анкара доставя турски 155-мм снаряди M483A1 с касетъчна бойна част, произведени по лиценз от САЩ още през Студената война. Предаването на тактически балистични ракети е качествено различна стъпка. Турският отбранителен анализатор Арда Мевлютоглу заяви в X, че ако Анкара се готви да предаде настъпателна оръжейна система на Киев, и особено балистична ракета като ATACMS, значи нещо чувствително се е променило. Месец по-рано, на срещата на върха на НАТО в Анкара на 7 и 8 юли, Реджеп Ердоган заяви, че страната му ще продължи военната помощ за Украйна, както и че използва каналите си за връзка, за да насочва Русия към мир.

Оръжието е американско по произход, затова реекспортът минава през Вашингтон. Законът за контрол на износа на оръжие изисква разрешение от правителството във Вашингтон и предварително уведомяване на Конгреса, след което започва 15-дневен срок за преглед. Ако в него Конгресът не блокира трансфера по предвидения в закона ред, разрешителната процедура може да бъде довършена. Такава намеса звучи доста слабо вероятна и по чисто процедурна причина: Камарата на представителите е във ваканция до 31 август, а Сенатът – до 14 септември. Това отваря възможност доставките да започнат още след изтичане на срока, т.е. към края на август.

Уведомленията описват и веригата, по която пакетът ще се движи. От турска страна участват държавната Makina ve Kimya Endüstrisi (MKE), военното дружество ASFAT и частната ARCA Savunma, от американска са Pansophico и Patriot Defense Group, а в сегмента на пускови установки, реактивни снаряди и артилерийски изстрели участва и българската VTIC International. Конкретната ѝ роля не е разписана в публикуваните документи. Дружеството е регистрирано в София през 2014 г. и има лицензи за внос, износ, трансфер и брокерска дейност с продукти, свързани с отбраната. То произлиза от ВТБ „Експорт-Импорт“ на генерал-лейтенант Васил Василев, бивш военен аташе и началник на логистиката; днес е управлявана от неговия внук Петър Василев.

Почти всичко в пакета е касетъчно, а това поставя България пред правен въпрос, който не възниква по същия начин за Анкара, Киев и Вашингтон. Нито една от трите държави не е страна по Конвенцията за касетъчните боеприпаси. България е страна по нея от 1 октомври 2011 г. Тя унищожи своите наличности от 6862 боеприпаса с 186 349 суббоеприпаса и обяви успешно приключване на процеса пред 11-ата среща на страните по конвенцията през септември 2023 г. Освен това сме сред онези участници, които тълкуват забраната за подпомагане по член 1 като такава, която обхваща и транзита, и чуждото складиране на тези изделия на своя територия. Дали ролята на VTIC International попада в обхвата на това тълкуване, зависи от съдържанието на договорите, което не е публично.

Косвените доставки от България за украинската отбрана имат собствена предистория още от началото на пълномащабната инвазия. В началния ѝ етап около една трета от боеприпасите, от които Украйна имаше нужда, дойде от България, а на моменти покривахме 40% от украинските нужди от дизел. Сметките са на тогавашния премиер Кирил Петков и на финансовия му министър Асен Василев пред Die Welt, а стоката минаваше през купувачи от НАТО и ЕС, които я препращаха нататък. По изчисления на Euractiv непряката доставка надхвърли 1 милиард долара. Официалната статистика също показва колко малка част от този ръст може да бъде проследена като пряк износ за Украйна: през 2022 г. такъв няма, през 2023 г. той е 12,6 млн евро, а през 2024 г. скача до 156,4 млн, при общ военен износ, който за същите три години расте от 1,654 през 2,168 до 2,831 милиарда евро. Самата Междуведомствена комисия за експортен контрол призна, че няма информация каква част от доставеното на партньорски държави впоследствие е стигнала до Украйна.

Военното значение на пакета е по-ограничено, отколкото подсказва числото „70 ATACMS“. M39 е първата серийна ATACMS с обсег около 165 км и касетъчна бойна част от около 950 суббоеприпаса. Изстрелва се от M270 и от HIMARS, но не предлага обсега на следващите варианти около 300 км, с които Киев можеше да достига значително по-дълбоки цели. Украйна практически изчерпа предоставените от САЩ ATACMS в началото на 2025 г. и оттогава ги използва много рядко. 47 000-те 203-мм изстрела имат две платформи: американските M110, каквито украинската армия получи в първата половина на 2026 г. – до 60 единици, вероятно от Гърция, според данни на Defense Express – и съветските 2С7 „Пион“, които от 2023 г. стрелят американски 203-мм снаряди със собствени барутни заряди. Втората комбинация работи с намален заряд, тъй като американският изстрел е създаден за гаубица, а „Пион“ е оръдие с по-високо налягане в цевта, което съответно свива далекобойността.

Междувременно възможността за нови доставки направо от американските запаси е силно ограничена. Reuters съобщи на 4 август, че армията на САЩ е изразходвала практически целия си арсенал от ATACMS и по-новите PrSM за петмесечната война с Иран, заедно с близо половината световен запас от Tomahawk. ATACMS излиза от въоръжение и бива заменена от PrSM, чието производство тепърва ще набира обороти. Така излишъкът при съюзниците остава един от малкото непосредствено достъпни големи източници на ракети от този клас, а ролята на САЩ в подобни сделки се свежда основно до разрешителна процедура.

Публична реакция на новината за продажбата засега не е излизала нито от Москва, нито от Анкара, нито от Киев. Единственото обяснение от турска страна е записано в уведомлението: Анкара иска да намали своята наличност от по-стари отбранителни изделия, за да фокусира средствата си върху модернизация и поддръжка на действащите системи. Анкара не се присъедини към санкциите на ЕС срещу Русия и запази икономическите си връзки и каналите си за разговор с нея – двойна позиция, на която стъпи претенцията ѝ за посредник между Москва и Киев. Продажбата на балистични ракети поставя точно тази конструкция на изпитание.

Взривилият се край Кардам дрон най-вероятно е украинска примамка „Майя“

🇧🇬🛩️🇺🇦 Дрон навлезе във въздушното пространство на България от посока Румъния в 8:10 ч. сутринта днес и се взриви на 100 метра навътре в страната, край бившия граничен пункт „Кардам“. До вечерта Министерството на отбраната съобщи, че според първоначалния анализ на останките става дума за дрон-примамка „Maya“, каквато Въоръжените сили на Украйна използват масово, и че към момента няма основания инцидентът да се смята за преднамерен. Пострадали няма, а взривът не е нанесъл щети по сгради, инфраструктура или земеделска земя.

Премиерът Румен Радев обяви това по време на пресконференция след извънредно заседание на Съвета по сигурността към Министерски съвет. По думите му шумът от дрона е регистриран от граничната полиция в Румъния, а малко по-късно силен взрив е чут от българския граничен наряд в Генерал Тошево. Апаратът е паднал в слънчогледово поле на около 200 метра от румънската компресорна станция и на около 1 км от българската станция на Трансбалканския газопровод. „Дронът е имал солидно количество взривно вещество“, каза Радев. „Но не е дрон играчка. Това е по-голям дрон.“

Районът е отцепен, а на място работиха екипи на Гранична полиция, Национална полиция и Министерство на отбраната. Областният управител Руслан Томов съобщи, че критичната инфраструктура е невредима и движението през граничния пункт не е било ограничавано. Определението „бивш“ се използва, откакто на 1 януари 2025 г. България и Румъния влязоха в Шенгенското пространство и проверките по сухопътната им граница отпаднаха.

Сутринта Радев определи като преждевременно да се твърди, че става дума за умишлена атака. Взривът е повредил апарата до такава степен, че първоначалният оглед не е позволявал да се установи дори дали е граждански или военен. Специалистите започнаха работа по останките, за да определят точния му тип и дали е носил боен товар.

Машината не е била засечена нито от българските, нито от румънските радари заради малкия си размер и ниската височина на полета. „Нямаме информация и от Комбинирания център за въздушни операции, който следи въздушното пространство над цяла Южна Европа“, добави Радев, имайки предвид натовския център в Торехон, Испания. Той обясни пропуска с натрупано през годините изоставане: полет на малка височина не може да бъде засечен, тъй като страната не разполага с достатъчно плътно радарно покритие, а доставката на модерни цифрови триизмерни радари се бави от години. За запълване на тези празнини е предвидена поръчка за седем радара Ground Master 400 Alpha на Thales на стойност до 195 млн. евро, финансирани с облекчен заем по европейския механизъм SAFE и въз основа на рамково споразумение между военните ведомства на България и Франция от юни 2025 г.

В 17:27 ч. Министерство на отбраната съобщи заключението от първоначалния оглед. „Maya“ е апарат със самолетна схема (с фюзелаж, крило и опашно оперение) и обща маса около 25 кг. Той е предназначен да имитира по-голяма и опасна въздушна цел, за да отклони вниманието и боеприпасите на противниковата ПВО; по данни на български технологични издания моделът е получил и ударни варианти. Началникът на отбраната адмирал Емил Ефтимов заяви, че няма данни за преднамерен ход, насочен срещу България, и допусна, че дронът е бил отклонен от средства за електронна война.

Министърът на външните работи Велислава Петрова привика посланичката на Украйна Олеся Илашчук в Министерство на външните работи. Срещата е насрочена за понеделник, тъй като дипломатката е извън страната. От Киев говорителят на украинското външно министерство Георгий Тихий заяви, че страната му поддържа тесни контакти със София за изясняване на обстоятелствата, като украинските въоръжени сили не са насочвали умишлено летателен апарат към България. Украинската страна не потвърди, че машината е нейна.

Охраната на родното небе беше усилена още преди инцидента днес. До 31 юли то се пазеше по обичайната схема със самолети МиГ-29 и зенитно-ракетни комплекси, каза министърът на отбраната Димитър Стоянов. От 9 ч. същия ден, заради случващото се в Румъния, бяха разположени допълнителни комплекси, вертолети AS532 Cougar и самолети Су-25, а радиолокационното поле беше уплътнено с нови станции на съответните радарни постове. След взрива Радев обяви, че сили и средства на Гранична полиция за откриване и борба с дронове ще бъдат пребазирани от границата с Турция към тази с Румъния.

Поводът за тези мерки дойде отвъд Дунав. На 24, 25 и 26 юли румънски изтребители F-16 свалиха 3 дрона „Шахед“ – над окръг Бузъу, над делтата на Дунав западно от Сфънту Георге и над териториалните води край Сулина. Румънската главна прокуратура установи с експертиза, че първият от тях е от типа, използван всяка нощ от руската армия за обстрели срещу Украйна. На 27 юли навлизането се повтори за четвърти пореден ден, този път без сваляне, а външната министърка Оана Цою заяви, че северната ни съседка обмисля да поиска консултации по член 4 от Северноатлантическия договор.

Румънското крайбрежие вече беше ставало крайна точка за полета на дронове както на Русия, така и на Украйна. На 29 май руски „Геран-2“ се разби в жилищен блок в Галац и рани двама души, а президентът Никушор Дан допусна, че машината може да е била неволно отклонена от украинската електронна война. Към началото на юни украински морски дрон, изгубил управление след руско заглушаване, се взриви в пристанището на Констанца.

Предишните български случаи, за които беше съобщено публично, бяха свързани с Черно море. На 11 юни водолази от военноморска база в Бургас унищожиха на място останки от дрон, открити от местни рибари на 14 морски мили източно от нос Колокита; решението беше взето заради вероятността в тях да има останало взривно вещество. Съботната детонация обаче стана на суша, в близост до енергийни обекти с регионално значение. Компресорни станции на Трансбалканския газопровод се намират от двете страни на границата при Кардам, а самата тръба днес пренася газ в обратна посока спрямо първоначалното си предназначение. По т.нар. Маршрут 1 операторите на Гърция, България, Румъния, Молдова и Украйна транспортират обеми от гръцките терминали за втечнен природен газ до украинските подземни хранилища, а „Булгартрансгаз“ удължи предлагането на този капацитет за газовата година 2026/2027.

Случаят влиза и в дневния ред на НАТО. В началото на следващата седмица Северноатлантическият съвет ще проведе заседание, на което Полша ще представи данни за инцидентите с балистични ракети над своя територия, Румъния ще докладва за засечените и свалените дронове, а България ще внесе информация за взрива край Кардам.

Съюзник от НАТО иска полските МиГ-29, чакани в Украйна – всички улики водят към София.

🇵🇱🇧🇬🇺🇦 Неназована страна от НАТО е поискала от Полша изтребителите МиГ-29, които от месеци бяха подготвяни за предаване на Украйна, а има само една държава-членка на Алианса, която лети с тях, освен самата Полша: България.

Запитването беше потвърдено от полския заместник-министър на отбраната Павел Залевски в интервю за Radio ZET на 22 юли. „Получихме предложение от един от нашите съюзници в НАТО. Но нашите преговори с Украйна са от първостепенно значение“, заяви той в отговор на въпроса дали правителството обмисля да предаде машините на друга страна. Попитан направо дали интересът идва от София, Залевски не потвърди и не отрече: „Повтарям: от полските МиГ-ове се интересува наш съюзник от НАТО.“ Отказа да назове страната и говорител на самото ведомство.

Кандидатурата на България обаче се крепи на повече от простата сметка, че МиГ-29 нямат друг оператор. По наличните данни родните ВВС разполагат с 16 единици МиГ-29, от които едва 6 са изправни. Влизането в сила на европейските санкции срещу Русия спря достъпа до резервни части от производителя, което прави поддръжката на съветските изтребители все по-трудна, скъпа и нерентабилна. Именно тези самолети обаче продължават да носят цялата охрана на българското небе: двойка МиГ-29 стои в непрекъсната бойна готовност в Трета авиобаза край Пловдив с 15 минути за реакция от сигнала до излитането, а летателният ресурс на машините е официално удължен до 2028 г., защото заменящите ги F-16 още не могат да поемат дежурството. По същата причина България неведнъж е отклонявала призивите да предаде собствените си МиГ-29 на Киев – без тях страната остава без прикритие от изтребители до пълното въвеждане на F-16.

В началото на месеца, по информация на „24 часа“, министърът на отбраната Димитър Стоянов е потърсил варианти за доставка на части и двигатели от Полша, така че българските МиГ-29 да летят „поне до 2030“. На 9 юли преимерът Румен Радев се срещна с ръководството на държавното авиоремонтно предприятие WZL-2 (Wojskowe Zakłady Lotnicze Nr 2) и получи уверение, че заводът продължава поддръжката на родните изтребители, докато страната попълни пълна бойна ескадрила от F-16. Десет дни по-късно NOVA съобщи, че преговорите за поддръжката продължават. Полша не е случайна дестинация: лишена от връзка с руския производител също като България, тя е развила в държавните си заводи собствени технологии и източници на компоненти, а български МиГ-29 вече са минавали ремонт именно там. Нито едно от тези съобщения не доказва изрично, че София е поискала самите полски самолети, но всички заедно очертават правителство, което от седмици търси кислород за застаряващия си изтребителен парк в Полша.

Каква форма би приело едно такова придобиване, подсказаха на 20 юли източници на Mediapool: според тях е малко вероятно България да получи цели самолети – тя нито може да поеме ремонта им, нито се нуждае от тях – а интересът е към резервни части, които няма да бъдат безплатни. Два дни по-рано бившият полски министър на отбраната Януш Онишкевич очерта същия сценарий от тяхна гледна точка: ако Киев не приеме машините в сегашното им състояние и не предложи насреща безпилотни технологии, Полша вероятно ще мине към „план Б“ – предаване на изтребителите на трета държава, като „всичко подсказва, че това може да е България“. Полският специализиран портал Defence24 стеснява европейските кандидати до същите две посоки – България и далеч по-спорната Сърбия, чиято кандидатура се сблъсква с военното ѝ партньорство с Русия и Беларус.

Съдбата на изтребителите обаче се решава другаде – в преговори между Варшава и Киев, които се точат от декември 2025 г. Тогава Министерството на отбраната и Генералният щаб на Въоръжените сили на Полша обявиха намерение да предадат на Украйна част от МиГ-29, останали на въоръжение във Военновъздушните сили на Полша, а тази година самолетите влязоха в пакет за помощ. Условието на Варшава – получаване на достъп до украинския опит в безпилотните системи – блокира разговорите. Вицепремиерът и министър на отбраната Владислав Косиняк-Камиш настоява, че е предложил на Киев отзивчиви условия и украинската страна първоначално се е съгласила на размяната, а после е отстъпила от договореното; срива той свързва с изострянето на двустранните спорове по исторически въпроси. Президентът Володимир Зеленски от своя страна публично упрекна Полша, че отказва да предаде изтребителите въпреки договореност съюзнически самолети да заемат мястото им; полското външно министерство отвърна, че трансферът ще се състои, щом заместителите пристигнат. През юни Варшава замрази предаването; през юли двете страни се върнаха на масата за евентуалното прехвърляне на 9 машини, а на 18 юли стана ясно, че в замяна на своите технологии за дронове Киев иска и допълнително оборудване за поддръжка на самолетите. В началото на юли Косиняк-Камиш потвърди, че Варшава е получила официално искане от Киев и вижда шансове за положителен изход, а заместник-министърът Цезари Томчик увери, че изтребителите ще заминат веднага щом спорните казуси бъдат решени. Полша е готова да помогне за модернизацията им, но настоява разходите да поемат Украйна или партньорите ѝ; в полските медии междувременно се появи и обратният сценарий – машините просто да бъдат извадени от употреба, ако размяната пропадне.

Запитването получи и продължение на родната политическа сцена. Съпредседателят на „Демократична България“ Ивайло Мирчев реагира с остър пост във Facebook: „Ако България наистина е поискала полските МиГ-29, правителството се опитва да отнеме от нападната Украйна самолети, от които тя има нужда всеки ден. Докато Украйна воюва с Русия, кабинетът на Радев очевидно воюва за още съветска техника.“ Мирчев настоя властта да каже ясно дали е отправяла подобно искане и призова модернизацията да върви към западната авиация: „Полските МиГ-29 трябва да помогнат на Украйна да спре Русия, а България – най-накрая да инвестира в бъдещето, вместо безкрайно да ремонтира миналото.“

Три столици днес имат интерес към един и същ застаряващ метал и техните интереси се допират, без да се припокриват. Киев гледа на деветте машини като на попълнение и източник на части за собствения си парк от същия тип – украинската авиация лети с МиГ-29 от десетилетия и би въвела полските самолети с нулево преходно обучение. Варшава иска срещу изхабените изтребители да извлече последната им стратегическа стойност: достъп усъвършенстваните безпилотни технологии на Украйна, изпитани и доказали се в десетки хиляди реални бойни операции всеки месец. България не гони ново единици за авиацията, а укрепва онова, което вече лети: Първите 8 единици F-16 Block 70 са в Трета авиобаза от декември 2025 г. – въведени са на въоръжение и трупат летателни часове, но бойно дежурство още не носят – по оценка на Министерство на отбраната първоначалната оперативна готовност идва най-рано през 2027 г. Втората осмица, договорена за края на следващата година, се отлагат заради производствените ограничения на Lockheed Martin: по думите на Стоянов от юни, чак за 2029 г. Дотогава охраната на небето остава върху наличните изправни МиГ-29 и всяко разтягане на този преход прави полските резервни части по-ценни.

Съвкупността от факти – единственият друг оператор на МиГ-29 в НАТО, преговори за поддръжка и части по-рано този месец, преценката на Онишкевич – прави почти сигурно неназованият съюзник да е България. Развръзката предстои да дойде от преговорите между Полша и Украйна: затворят ли размяната „самолети срещу дронове“, запитването остава без предмет и българската следа се свежда до договор за поддръжка с WZL-2; провалят ли се, единственият оставащ път за деветте машини е онзи „план Б“, който Онишкевич вече очерта – и името на неназования съюзник ще излезе наяве с първия подписан договор.