Опят приживе: американският парашутист, който воюва в Червената армия

🇺🇸🤝🇷🇺 През септември 1944 г. родителите на парашутиста Джоузеф Байърли от Мъскигон, Мичиган, получиха телеграма от Министерство на войната: техният син е загинал на бойното поле на Франция. В местната църква отслужиха опело, а градският вестник отпечата некролога му. Байърли беше жив. По това време го прехвърляха от един германски лагер за военнопленници в друг, а през януари 1945 г. той избяга на изток и вече около месец воюва в редиците на танков батальон от Червената армия. 6 десетилетия по-късно синът му Джон Байърли пристигна в София като посланик на САЩ, след което замина за Москва.

Историята е документирана от Националния музей на Втората световна война в Ню Орлиънс, от стенограма по време на церемония в Белия дом през 1994 г. и от руските музеи, които му посветиха изложба през 2010 г. Байърли е единственият известен американски военнослужещ, воювал на фронта както в Червената, така и американската армия.

Църквата в Сен Ком дю Мон

Байърли е роден на 25 август 1923 г. в Мъскигон като пето дете в своето семейство. При Голямата депресия семейството остава без дом, след като бащата губи работата си във фабриката. В гимназията става отличен лекоатлет, но след Пърл Харбър отказва стипендия от частния католически университет Нотр Дам и вместо това постъпва в армията.

Преминава парашутна подготовка в лагера Токоа в щата Джорджия и бива обучен за свързочник и сапьор в 506-и парашутно-пехотен полк на 101-ва въздушно-десантна дивизия. Другарите му го наричат Jumpin' Joe, Скачащия Джо.

В нощта на десанта в Нормандия, 6 юни 1944 г. германската зенитна артилерия поразява товарен самолет C-47 Skytrain още над брега и Байърли скача по-рано от около 110 метра височина. Пада върху покрива на църква в Сен Ком дю Мон, плъзга се по него до земята, но в цялата тази суматоха изгубва връзка с частта си.

Няколко дни воюва сам. Взриви електроцентрала и прекъсна вражески свързочни линии. След това го плениха.

Мъртвецът с чуждите жетони

Оттук нататък съдбата му тръгва по две необикновени сюжетни линии. Немски войник облича униформата на Байърли и носи неговите идентификационни жетони. Германецът загива, а когато американски войници намират тялото, го разпознават по жетоните като Джоузеф Байърли. Военното министерство го вписва като убит в бой на 10 юни 1944 г. Телеграмата стигна до Мъскигон през септември, а след нея дойдоха опелото и некрологът.

Седем затвора за седем месеца

Истинският Байърли междувременно минава през германски затвори и лагери за военнопленници. Според данни на Националния музей на Втората световна война за около 7 месеца той преминава през 7 затвора и лагера, сред които Шталаг XII-A и Шталаг III-C. Пленниците са принудени да преминат пеша през Париж, но после цяла седмица пътуват в тесни товарни вагони, натъпкани по 80 души във всекйи, докато влакът бива обстрелван от въздуха.

Два пъти успява да избяга и двата пъти е арестуван още веднъж. Веднъж с други двама пленници скочи от влак, който пътуваше на изток. Мислеха, че отиват към Русия и свободата, но се заблудиха и по грешка се качиха на влак, който ги откара в Берлин. Един цивилен ги предаде на Гестапо. Там Байърли беше пребит, измъчван и обвинен, че е американски шпионин, спуснат с парашут над Берлин. Според по-късни разкази Гестапо се е канело да разстреля пленниците. Офицери от редовната армия се намесили, защото тайната полиция няма правомощия над военнопленници, и Байърли е върнат обратно в лагер.

„Американски другар“

В началото на януари 1945 г. Байърли успява да избяга за трети път, от Шталаг III-C край Алт Древиц. Тогава лагерът се намира в източната част на Германия, а днес мястото се намира до полското село Джевице. Този път бягството успява. Тръгна на изток към съветските войски, по посока на артилерийската канонада.

Бягството струва живота на двама от спътниците му. Байърли го описва в запис, направен преди смъртта му и излъчен по NPR през 2010 г. „Изскочихме и хукнахме през ниските борове. И тогава охраната откри огън. Двамата, които избягаха с мен, бяха убити, а аз достигнах до потока.“ Тръгна надолу по течението, тъй като пазачите бяха пуснали кучетата.

След около седмица стига до съветски танкисти. Излиза срещу тях с вдигнати ръце и кутия цигари Lucky Strike. Извика единствените думи, които знаеше на руски: „Американски другар!“ Подейства. Байърли иска да остане при тях и те се съгласяват.

Частта е батальон от 1-ва гвардейска танкова бригада, а политическият комисар знае малко английски. „Казах му, че съм американец, избягал военнопленник, и че искам да тръгна с него и да победим Хитлер. А той каза не, че не мога“, спомня си Байърли в записа. Решението взима жената, която командва батальона: когато комисарят ѝ споделя за случая, тя отговаря с „да, да“. Американските източници отбелязват името ѝ: гвардейски капитан Александра Самусенко. Руските източници описват длъжността ѝ различно: в началото на 1945 г. е офицер за свръзка в щаба на бригадата, а според някои сведения заместник-командир на 1-ви танков батальон. По същите данни е единствената жена танкист в 1-ва гвардейска танкова армия. Родена през 1922 г. в беларуската Гомелска област, Самусенко загива от раните си на 3 март 1945 г. до Цюлцефиц, днешно Сулишевице в Полша. Дотогава е наградена с орден „Червена звезда“ и орден „Отечествена война“ I степен, а втори орден „Отечествена война“, II степен, ѝ се присъжда посмъртно.

Около месец американският парашутист настъпва в редиците на бригадата. Танкистите ценят отличните му сапьорски умения. Той пък научава новите си другари на бойната песен на Notre Dame, университета, чиято стипендия по-рано е отказал.

Пикиращите бомбардировачи

В началото на февруари 1945 г. германски пикиращи бомбардировачи нападат колоната и Байърли е тежко ранен в крака. Съветските лекари го евакуират във военна болница в Ландсберг ан дер Варте, днес Гожов Велкополски в Полша.

Там при него идва маршал Георгий Жуков, командващият 1-ви Белоруски фронт. „Маршал Жуков посети болницата, дойде до леглото ми и с преводач поиска да знае името ми и как съм попаднал там“, разказва Байърли. Жуков го пита дали може да направи нещо за него, а американецът отговаря, че няма нито един документ, с който да докаже кой е. На другия ден преводачът му носи плик с писмо, написано изцяло на руски, и му казва, че с него ще стигне, където поиска.

Посолството, което не му повярва

С писмото Байърли се включва в съветска военна колона и през февруари 1945 г. стига до американското посолство в Москва. Там не му вярват: за американската държава Джоузеф Байърли е мъртъв от юни 1944 г. Посолството го настанява в хотел „Метропол“ под охраната на морски пехотинци, докато пръстовите му отпечатъци не потвърждават кой е.

На 21 април 1945 г. Байърли се прибира в Мичиган, само 19 дни преди Нацистка Германия да капитулира. Уволнява се от армията през ноември същата година, а след това в продължение на 28 години работи за корпорация Brunswick, откъдето се пенсионира като ръководител на експедицията. През 1946 г. се жени за ДжоАн Холоуел в същата църква и пред същия свещеник, който две години по-рано е отслужил опелото му.

Розовата градина

Половин век по-късно историята му става част от официалните изказвания на двамата държавни глави. На 27 септември 1994 г. по време на официалното посещение на руския президент Борис Елцин във Вашингтон американският президент Бил Клинтън отдава почит на американски и руски ветерани от Втората световна война. В речта си в Розовата градина на Белия дом той разказва необикновената история за Байърли: „През 1944 г. Джоузеф Байърли скочи с парашут над Франция със 101-ва въздушно-десантна дивизия, но е пленен и откаран в лагер в Германия. Той обаче избяга, включи се към настъпващите руски войски и се сражава за руска армейска част, докато тя настъпваше към Берлин.“

Клинтън продължи: „Докато обслужваше оръдието на руски танк, Джоузеф Байърли беше ранен, но руски лекари спасиха живота му.“ След това представи и сина му: „Синът му, Джон Байърли, работи тук, в Белия дом, като един от съветниците ми по руските въпроси.“ По това време Джон Байърли е директор по Русия, Украйна и Евразия в Съвета за национална сигурност. Президентът помоли двамата да станат и публиката ги аплодира.

Синът в София и Москва

Джон Байърли е роден през 1954 г. в Мъскигон и постъпва на работа в Държавния департамент през 1983 г. Първите му назначения в дипломацията го изпращат в Москва, а между 1985 и 1987 г. работи в посолството на САЩ в София. Подробности за участието на своя баща във войната Джон научава едва когато пристига в Москва за първи път с правителствена делегация. „Измъкнах от него още малко от тази история и накрая открихме достатъчно, за да му уредим виза да дойде тук през 1979 г.“, споделя той за NPR. Тогава Джоузеф Байърли се среща със Съветския комитет на ветераните от войната. По-големият му брат Джоузеф Байърли II служи във Виетнам в същата 101-ва въздушно-десантна дивизия, в която скача с парашут техния баща.

Джоузеф Байърли почива в съня си от сърдечна недостатъчност на 12 декември 2004 г. по време на визита в Токоа, щата Джорджия. През април 2005 г. е погребан с пълни военни почести в Националното гробище в Арлингтън.

3 месеца по-късно на 9 юли 2005 г. Джон Байърли е назначен за американски посланик в България. Връчва акредитивните си писма на 8 септември 2005 г. и остава в София до заминаването си за Москва на 28 юни 2008 г. Там връчва акредитивните си писма на 18 септември 2008 г. и остава посланик до 4 януари 2012 г.

През 2010 г. Русия посвещава изложба с 260 експоната: медали, униформа, снимки и документи от плена, на неговия баща. Тя е открита на 18 февруари в Руския музей в Санкт Петербург, а след това е показана от Централния музей на Великата отечествена война на Поклонная гора в Москва и в Псковския Кремъл. При откриването в Санкт Петербург посланикът говори на руски. Според Associated Press той заявява, че двете нации описват баща му като герой, но самият той никога не е смятал себе си за такъв. „Той винаги казваше, че истинските герои са онези, които не са се върнали от войната“, цитира го агенцията.

В Москва половината музиканти в оркестъра на откриването са американски военни. Оркестърът изпълнява и бойния марш на Нотр Дам. Джон Байърли обяснява пред NPR какво означава тази история за работата му: „Историята на баща ми, фактът, че е воювал с Червената армия, макар и за кратко към края на войната, ми отвори много врати. Тя ми дава много по-стабилна основа да се обърна към руснаците, много от които все още гледат на САЩ с голямо подозрение.“

През 2005 г. на стената на църквата в Сен Ком дю Мон поставят табела в памет на Джоузеф Байърли, а през 2014 г. – и постоянна плоча. В селото в Нормандия, където през нощта на десанта той каца върху покрива на църква, на 3 юни 2024 г. преименуват улица на Rue Joe Beyrle. Преди откриването на табелата говори Джон Байърли, вече бивш посланик в Москва.

Опят приживе: американският парашутист, който воюва в Червената армия

🇺🇸🤝🇷🇺 През септември 1944 г. родителите на парашутиста Джоузеф Байърли от Мъскигон, Мичиган, получиха телеграма от Министерство на войната: техният син е загинал на бойното поле на Франция. В местната църква отслужиха опело, а градският вестник отпечата некролога му. Байърли беше жив. По това време го прехвърляха от един германски лагер за военнопленници в друг, а през януари 1945 г. той избяга на изток и вече около месец воюва в редиците на танков батальон от Червената армия. 6 десетилетия по-късно синът му Джон Байърли пристигна в София като посланик на САЩ, след което замина за Москва.

Историята е документирана от Националния музей на Втората световна война в Ню Орлиънс, от стенограма по време на церемония в Белия дом през 1994 г. и от руските музеи, които му посветиха изложба през 2010 г. Байърли е единственият известен американски военнослужещ, воювал на фронта както в Червената, така и американската армия.

Църквата в Сен Ком дю Мон

Байърли е роден на 25 август 1923 г. в Мъскигон като пето дете в своето семейство. При Голямата депресия семейството остава без дом, след като бащата губи работата си във фабриката. В гимназията става отличен лекоатлет, но след Пърл Харбър отказва стипендия от частния католически университет Нотр Дам и вместо това постъпва в армията.

Преминава парашутна подготовка в лагера Токоа в щата Джорджия и бива обучен за свързочник и сапьор в 506-и парашутно-пехотен полк на 101-ва въздушно-десантна дивизия. Другарите му го наричат Jumpin' Joe, Скачащия Джо.

В нощта на десанта в Нормандия, 6 юни 1944 г. германската зенитна артилерия поразява товарен самолет C-47 Skytrain още над брега и Байърли скача по-рано от около 110 метра височина. Пада върху покрива на църква в Сен Ком дю Мон, плъзга се по него до земята, но в цялата тази суматоха изгубва връзка с частта си.

Няколко дни воюва сам. Взриви електроцентрала и прекъсна вражески свързочни линии. След това го плениха.

Мъртвецът с чуждите жетони

Оттук нататък съдбата му тръгва по две необикновени сюжетни линии. Немски войник облича униформата на Байърли и носи неговите идентификационни жетони. Германецът загива, а когато американски войници намират тялото, го разпознават по жетоните като Джоузеф Байърли. Военното министерство го вписва като убит в бой на 10 юни 1944 г. Телеграмата стигна до Мъскигон през септември, а след нея дойдоха опелото и некрологът.

Седем затвора за седем месеца

Истинският Байърли междувременно минава през германски затвори и лагери за военнопленници. Според данни на Националния музей на Втората световна война за около 7 месеца той преминава през 7 затвора и лагера, сред които Шталаг XII-A и Шталаг III-C. Пленниците са принудени да преминат пеша през Париж, но после цяла седмица пътуват в тесни товарни вагони, натъпкани по 80 души във всекйи, докато влакът бива обстрелван от въздуха.

Два пъти успява да избяга и двата пъти е арестуван още веднъж. Веднъж с други двама пленници скочи от влак, който пътуваше на изток. Мислеха, че отиват към Русия и свободата, но се заблудиха и по грешка се качиха на влак, който ги откара в Берлин. Един цивилен ги предаде на Гестапо. Там Байърли беше пребит, измъчван и обвинен, че е американски шпионин, спуснат с парашут над Берлин. Според по-късни разкази Гестапо се е канело да разстреля пленниците. Офицери от редовната армия се намесили, защото тайната полиция няма правомощия над военнопленници, и Байърли е върнат обратно в лагер.

„Американски другар“

В началото на януари 1945 г. Байърли успява да избяга за трети път, от Шталаг III-C край Алт Древиц. Тогава лагерът се намира в източната част на Германия, а днес мястото се намира до полското село Джевице. Този път бягството успява. Тръгна на изток към съветските войски, по посока на артилерийската канонада.

Бягството струва живота на двама от спътниците му. Байърли го описва в запис, направен преди смъртта му и излъчен по NPR през 2010 г. „Изскочихме и хукнахме през ниските борове. И тогава охраната откри огън. Двамата, които избягаха с мен, бяха убити, а аз достигнах до потока.“ Тръгна надолу по течението, тъй като пазачите бяха пуснали кучетата.

След около седмица стига до съветски танкисти. Излиза срещу тях с вдигнати ръце и кутия цигари Lucky Strike. Извика единствените думи, които знаеше на руски: „Американски другар!“ Подейства. Байърли иска да остане при тях и те се съгласяват.

Частта е батальон от 1-ва гвардейска танкова бригада, а политическият комисар знае малко английски. „Казах му, че съм американец, избягал военнопленник, и че искам да тръгна с него и да победим Хитлер. А той каза не, че не мога“, спомня си Байърли в записа. Решението взима жената, която командва батальона: когато комисарят ѝ споделя за случая, тя отговаря с „да, да“. Американските източници отбелязват името ѝ: гвардейски капитан Александра Самусенко. Руските източници описват длъжността ѝ различно: в началото на 1945 г. е офицер за свръзка в щаба на бригадата, а според някои сведения заместник-командир на 1-ви танков батальон. По същите данни е единствената жена танкист в 1-ва гвардейска танкова армия. Родена през 1922 г. в беларуската Гомелска област, Самусенко загива от раните си на 3 март 1945 г. до Цюлцефиц, днешно Сулишевице в Полша. Дотогава е наградена с орден „Червена звезда“ и орден „Отечествена война“ I степен, а втори орден „Отечествена война“, II степен, ѝ се присъжда посмъртно.

Около месец американският парашутист настъпва в редиците на бригадата. Танкистите ценят отличните му сапьорски умения. Той пък научава новите си другари на бойната песен на Notre Dame, университета, чиято стипендия по-рано е отказал.

Пикиращите бомбардировачи

В началото на февруари 1945 г. германски пикиращи бомбардировачи нападат колоната и Байърли е тежко ранен в крака. Съветските лекари го евакуират във военна болница в Ландсберг ан дер Варте, днес Гожов Велкополски в Полша.

Там при него идва маршал Георгий Жуков, командващият 1-ви Белоруски фронт. „Маршал Жуков посети болницата, дойде до леглото ми и с преводач поиска да знае името ми и как съм попаднал там“, разказва Байърли. Жуков го пита дали може да направи нещо за него, а американецът отговаря, че няма нито един документ, с който да докаже кой е. На другия ден преводачът му носи плик с писмо, написано изцяло на руски, и му казва, че с него ще стигне, където поиска.

Посолството, което не му повярва

С писмото Байърли се включва в съветска военна колона и през февруари 1945 г. стига до американското посолство в Москва. Там не му вярват: за американската държава Джоузеф Байърли е мъртъв от юни 1944 г. Посолството го настанява в хотел „Метропол“ под охраната на морски пехотинци, докато пръстовите му отпечатъци не потвърждават кой е.

На 21 април 1945 г. Байърли се прибира в Мичиган, само 19 дни преди Нацистка Германия да капитулира. Уволнява се от армията през ноември същата година, а след това в продължение на 28 години работи за корпорация Brunswick, откъдето се пенсионира като ръководител на експедицията. През 1946 г. се жени за ДжоАн Холоуел в същата църква и пред същия свещеник, който две години по-рано е отслужил опелото му.

Розовата градина

Половин век по-късно историята му става част от официалните изказвания на двамата държавни глави. На 27 септември 1994 г. по време на официалното посещение на руския президент Борис Елцин във Вашингтон американският президент Бил Клинтън отдава почит на американски и руски ветерани от Втората световна война. В речта си в Розовата градина на Белия дом той разказва необикновената история за Байърли: „През 1944 г. Джоузеф Байърли скочи с парашут над Франция със 101-ва въздушно-десантна дивизия, но е пленен и откаран в лагер в Германия. Той обаче избяга, включи се към настъпващите руски войски и се сражава за руска армейска част, докато тя настъпваше към Берлин.“

Клинтън продължи: „Докато обслужваше оръдието на руски танк, Джоузеф Байърли беше ранен, но руски лекари спасиха живота му.“ След това представи и сина му: „Синът му, Джон Байърли, работи тук, в Белия дом, като един от съветниците ми по руските въпроси.“ По това време Джон Байърли е директор по Русия, Украйна и Евразия в Съвета за национална сигурност. Президентът помоли двамата да станат и публиката ги аплодира.

Синът в София и Москва

Джон Байърли е роден през 1954 г. в Мъскигон и постъпва на работа в Държавния департамент през 1983 г. Първите му назначения в дипломацията го изпращат в Москва, а между 1985 и 1987 г. работи в посолството на САЩ в София. Подробности за участието на своя баща във войната Джон научава едва когато пристига в Москва за първи път с правителствена делегация. „Измъкнах от него още малко от тази история и накрая открихме достатъчно, за да му уредим виза да дойде тук през 1979 г.“, споделя той за NPR. Тогава Джоузеф Байърли се среща със Съветския комитет на ветераните от войната. По-големият му брат Джоузеф Байърли II служи във Виетнам в същата 101-ва въздушно-десантна дивизия, в която скача с парашут техния баща.

Джоузеф Байърли почива в съня си от сърдечна недостатъчност на 12 декември 2004 г. по време на визита в Токоа, щата Джорджия. През април 2005 г. е погребан с пълни военни почести в Националното гробище в Арлингтън.

3 месеца по-късно на 9 юли 2005 г. Джон Байърли е назначен за американски посланик в България. Връчва акредитивните си писма на 8 септември 2005 г. и остава в София до заминаването си за Москва на 28 юни 2008 г. Там връчва акредитивните си писма на 18 септември 2008 г. и остава посланик до 4 януари 2012 г.

През 2010 г. Русия посвещава изложба с 260 експоната: медали, униформа, снимки и документи от плена, на неговия баща. Тя е открита на 18 февруари в Руския музей в Санкт Петербург, а след това е показана от Централния музей на Великата отечествена война на Поклонная гора в Москва и в Псковския Кремъл. При откриването в Санкт Петербург посланикът говори на руски. Според Associated Press той заявява, че двете нации описват баща му като герой, но самият той никога не е смятал себе си за такъв. „Той винаги казваше, че истинските герои са онези, които не са се върнали от войната“, цитира го агенцията.

В Москва половината музиканти в оркестъра на откриването са американски военни. Оркестърът изпълнява и бойния марш на Нотр Дам. Джон Байърли обяснява пред NPR какво означава тази история за работата му: „Историята на баща ми, фактът, че е воювал с Червената армия, макар и за кратко към края на войната, ми отвори много врати. Тя ми дава много по-стабилна основа да се обърна към руснаците, много от които все още гледат на САЩ с голямо подозрение.“

През 2005 г. на стената на църквата в Сен Ком дю Мон поставят табела в памет на Джоузеф Байърли, а през 2014 г. – и постоянна плоча. В селото в Нормандия, където през нощта на десанта той каца върху покрива на църква, на 3 юни 2024 г. преименуват улица на Rue Joe Beyrle. Преди откриването на табелата говори Джон Байърли, вече бивш посланик в Москва.

Френски Atlantique 2 участва в спасителните операции в Черно море

🇫🇷✈️🇧🇬 Френски самолет за морско патрулиране Atlantique 2 (ATL2) е изпратей към региона на Черно море от две седмици насам и участва в спасителните операции след ударите с дронове по търговски кораби. Това заяви на 24 октомври във Варна министърът на външните работи Жан-Ноел Баро, който уточни, че машината действа като част от операциите на НАТО. Той е първият френски топ дипломат, посетил България от 20 години насам.

Баро говори във Висшето военноморско училище „Н. Й. Вапцаров“ заедно със своята българска колежка Велислава Петрова, с която подписа обновената пътна карта на стратегическото партньорство между двете страни. Той представи разгръщането на ATL2 като първото от три хода на Франция в подкрепа на България след ударите по кораби на 6 и 13 октомври в родната изключителна икономическа зона – морската ивица отвъд 12-милните териториални води, в която държавата има права над природните ресурси. „Първото от тези действия е разполагането на самолета за морско патрулиране Atlantique 2, който е тук от две седмици и допринесе за спасителните операции“, разкри Баро. Второто е пътната карта, а третото е подкрепата за европейска платформа за морска сигурност във Варна и Констанца. По думите на Баро тя ще служи срещу хибридни заплахи, кибератаки и екологични рискове и ще заработи в следващите няколко години. Двамата министри подкрепиха и мораториум върху ударите по търговското корабоплаване в Черно море, за какъвто френското външно министерство призова още на 15 октомври.

Двете седмици означават, че ATL2 се намира в района от около 10 октомври: след първите удари в родната зона и преди втората вълна на 13 октомври, когато бяха ударени HS DIGNITY и CHELSEA 3. Баро не уточни в кои операции е участвал самолетът, нито откъде излита. Ударите продължиха и след пристигането му. На 15 октомври 2 дрона удариха химическия танкер WINE TRADER под флага на Сан Марино, застанал на котва на около 13 морски мили югоизточно от Сулина; 7 души от екипажа бяха в неизвестност, съобщи тогава AP. На 23 октомври корабът KHORYV под флага на Коморските острови се преобърна и потъна на около 13 мили от Констанца, съвсем малко извън румънските териториални води. По информация на Reuters от 13-членния украински и азербайджански екипаж е загинал поне един моряк, трима са изчезнали, а девет са спасени.

Хронологията показва и ограниченията на допълнителните съюзнически средства над западната акватория на Черно море: самолетите за наблюдение помагат да се намерени оцелелите и събират данни за ударите, но не са средство да се спре дронът, преди да стигне до кораба. Задачата, която Баро назова, е спасяване. На 20 октомври, след заседание на Северноатлантическия съвет, говорителят на Върховното командване на обединените сили на НАТО в Европа (SHAPE) полковник Мартин О'Донъл каза, че съюзниците „са изпратили или ще изпратят допълнителни самолети за морско патрулиране“, заедно с радари и екипи за експертиза на взривни средства. Основният приоритет по думите му е да се получи по-пълна картина на обстановката чрез повече сензори и обмен на данни. Към същата дата алиансът не бе обявил нито ескорт на конвои, нито мисия за прехващане, отбелязва Stars and Stripes.

Наред с ATL2 в района действат и други съюзнически средства. Американският P-8A Poseidon кацна във Варна на 18 октомври според БНР, а вечерта на 24 октомври отново патрулираше източно от българското крайбрежие, съобщи ItaMilRadar, сайт за следене полетите на военната авиация. На 23 октомври френският генерален щаб обяви съвместен патрул над Черно море на изтребители Mirage 2000-5 заедно с белгийски F-16, подпомогнати от 2 самолета цистерни A330 MRTT – един френски и един на Многонационално звено за самолети цистерни (MMU) – и от френския самолет за далечно радарно наблюдение E-3F AWACS.

ATL2 е двумоторен турбовитлов самолет за морски патрул и борба с подводници, разработен от Dassault-Breguet. На 17 февруари 2026 г. френската агенция за отбранителни доставки DGA предаде на ВМС в базата Лан-Биуе в Бретан 18-ия и последен екземпляр, модернизиран до Standard 6. Това включва радар с активна фазирана решетка (APAR) Thales Searchmaster, нова цифрова обработка на сигналите от хидроакустичните буйове, които се пускат във водата, за да открият подводници по издавания звук, и оптико-електронна кула MX-20. Според The War Zone машината може да остане във въздуха за период от 14 ч. с типичен екипаж от 14 души. Въоръжението на ATL2 е предназначено за поразяване на подводници, кораби и наземни цели: торпеда MU90 Impact, противокорабни ракети AM39 Exocet и управляеми бомби GBU-12 Paveway II.

От началото на войната ATL2 на няколко пъти се завръща над Черно море. През април 2022 г. търси мини с излитания от Крит. През април 2023 г. един ATL2 е разположен за 14 дни в румънската авиобаза „Михаил Когълничану“ край Констанца, по данни на Le Figaro. На 28 септември 2025 г. френските въоръжени сили обявиха разполагане на ATL2 в Румъния за полети за морско наблюдение. Новото е задачата, която Баро назова този път: спасяване на екипажи след удари по търговски кораби.

Баро посочи още, че на 23 октомври е разговарял с румънския си колега Дан Некулъеску. На 24 октомври Некулъеску написа в X, че двамата са обсъдили и стратегическото значение на Черно море, и приветства приноса на Франция като рамкова държава на бойната група на НАТО в Румъния, както и „готовността ѝ да ни помогне да отговорим на конкретните си нужди от способности в Черно море“. Букурещ вече свързва ударите с Москва: на 23 октомври президентът Никушор Дан определи удара по KHORYV като част от руската ескалация на войната в Украйна. Същия ден председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен заяви, че е дълбоко разтревожена от нова руска ескалация в Черно море. Премиерът Румен Радев допусна след 13 октомври, че Русия вероятно стои зад ударите, но София не е обвинила пряко Москва, отбелязва Reuters. Посещението на Баро беше в деня преди първия тур на президентските избори в България на 25 октомври.

Ударите край българския и румънския бряг са част от много по-широката война за маршрутите в Черно море. Според компанията за морска сигурност Ambrey и Международната морска организация, цитирани от Financial Times на 25 октомври, от началото на годината в Черно море са атакувани над 570 кораба и са загинали най-малко 40 моряци, при 24 потвърдени жертви в Ормузкия проток. Между юли и септември ударените съдове са около 387 – над 5 пъти повече от предходното тримесечие. Ударите идват и от двете воюващи страни. През последните 45 дни около 90% от тях са руски, по оценка на Ambrey. Още в средата на септември застрахователният Joint War Committee разшири зоната с най-висока степен на риск до почти цялото море, с изключение на териториалните води на Румъния, България и Турция. На 14 октомври пожар обхвана танкера YARA J на котва в румънските териториални води край Сулина; според FT той също е бил ударен.

Данните, събрани от сензори, са полезни за защитата. Изтребител сваля само онова, което някой е засякъл, а румънските F-16 вече стрелят по дронове над морето. Екипите за експертиза, които НАТО изпраща, пък събират сведения за това кой стреля, а точно по този въпрос Букурещ и София засега изразяват различни позиции. Сензорите обаче нямат задачата да спират дрона: KHORYV беше ударен на 13 мили от Констанца, докато френският патрулен самолет беше в района от около две седмици, а американският беше във Варна от пет дни.

Затова ключово ще бъде какви точно подкрепления ще дойдат в изпълнение на обещанието от 20 октомври. Списъкът на НАТО от същия ден включва патрулни самолети, радари, дронове, разузнавателен персонал и екипи за експертиза на взривни средства, но не предвижда ескорт и прехващане. Това означава, че е много вероятно задачите на подкрепленията да бъдат ограничени до наблюдение и разследване. Ако сред тях се появи анти-дрон защита на самите съдове или на морските трасета, алиансът ще е минал от това да вижда ударите към това да ги спира. Докато се намира в региона, Atlantique 2 ще върши онова, което Баро посочи във Варна: ще помага да бъдат спасени моряците, след като корабът им вече е ударен.

Анализ: Военните от доклада на ЦИД – в бюлетината и до властта

🇷🇺🕵️🇧🇬 3 от общо 22 бивши военни и експерти по сигурността, посочени от Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД) през ноември 2024 г. като рупори на прокремълски послания, са в бюлетината за президент днес. Бригаден генерал от запаса Димитър Шивиков е кандидат за вицепрезидент в двойка с доцент Георги Димов, полковник от запаса Славчо Велков – в двойка с Волен Сидеров, а капитан от запаса професор Нако Стефанов води собствена листа с Нина Ламбова. Четвъртото име в списъка е генерал Златан Стойков, който е бивш началник на Генералния щаб, председател на Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва (СОСЗР) и член на инициативния комитет на Илияна Йотова.

Средата, за която става въпрос, не е тайна за никого. Участниците в нея са публично известни по име и са близо до вземането на държавни решения: в изборите, в публичните съвети към премиера Румен Радев и в инициативния комитет на държавния глава. Там, където държавата се опита да докаже руско проникване в системата за отбрана по съдебен път, делата от 2021 и 2022 г. до средата на 2025 г. не бяха стигнали до процес по същество. А където хора от тази среда поискаха конкретни решения, резултатът беше смесен: 10-годишното споразумение за сигурност с Украйна остава в сила, но доставките на оръжие от складовете на армията спряха.

Докладът на ЦИД стъпва на наблюдение на онлайн медиите и Facebook между февруари 2022 г. и юни 2024 г. В този период 16 107 статии споменават някого от изследваните имена. Най-често е споменаван бившият подполковник Николай Марков – в 5468 статии, а Стойков и Шивиков – съответно в 937 и 709. Авторите на доклада внасят уточнение, че „няма очевидни доказателства за координирани действия от страна на цялата мрежа“. По-скоро, пишат те, участниците се подкрепят взаимно с едни и същи инициативи и едни и същи тези. Център за реформи в отбраната, независим аналитичен център със седалище в Киев, проследява в доклада си Toy Soldiers организационните връзки с Москва. СОСЗР, най-голямото сдружение на запасното войнство с над 20 000 членове, членува в руската Международна конфедерация на генералите, адмиралите и офицерите от запаса и резерва, а Стойков е посочен като неин вицепрезидент. Стефанов, член на ЦК на Българската партия на комунистите, според същия доклад е участвал през 2023 г. заедно с представители на фондация „Русский мир“ в конгреса на първия Международен русофилски съвет. Бележка в доклада на ЦИД посочва, че Стойков, Шивиков и Стефанов членуват в Националното сдружение „Движение Русофили“. Неговият лидер Николай Малинов беше оправдан на първа инстанция по делото за шпионаж на 14 май 2026 г., а на 19 май обвинението протестира присъдата.

Определенията на изследователите не са нужни, за да се видят позициите на тези участници. На 25 август, когато „Народна сила“ обяви кандидатурата му, Шивиков каза, че като вицепрезидент ще посети „братска Русия“, и добави: „Русия в моите очи не е агресор. Крим е руски.“ Две седмици по-късно двойката Димов–Шивиков включи възстановяването на диалога с Русия и Китай сред своите ключови приоритети. Генерал-майор от запаса Стоимен Стоименов, също от списъка на ЦИД, отговори в „Поглед инфо“ на 6-мата бивши министри на отбраната, които на 1 април подкрепиха споразумението с Украйна. Той изброи „три шеги“ в техния призив, втората от които е „Русия е агресор“. В обръщение, записано на видео, от 14 август 2025 г. Стойков, генерал-полковник от запаса Цветан Тотомиров, също бивш началник на Генералния щаб, и още няколко души предупредиха, че военните учения и инфраструктурата край Черно море за прехвърляне на чуждестранни войски към фронта в Украйна „превръщат България в законна военна цел“.

Засегнатите отхвърлят тълкуването, че служат на чужда държава. „И той, и аз сме български патриоти. Не се кланяме на представители на политики и идеологии на чужди държави, ние сме българофили“, настоява Велков пред БНР за себе си и Сидеров. Стоименов определи кръга лица около списание „Сигурност“ като „надпартийна организация“ и пред същото радио през май 2025 г. заяви: „Няма нито един случай, в който да сме се занимавали с кадруване, с партийно инженерство, с внедряване на военни в партийни структури [...]“. Твърденията, че българските служби са пробити от Москва, нарече „голяма измишльотина“.

Най-видимата връзка с изпълнителната власт е Стоименов, когото конституционалистът Георги Близнашки и част от медиите наричат ментор на Радев. Според Toy Soldiers той е възпитаник на Военно-политическата академия „Ленин“ в Москва, работил е във военно-административен отдел на ЦК на БКП и е бил заместник-началник на разузнавателно управление на Генералния щаб (РУМНО). Два дни след изборната победа на „Прогресивна България“ той публикува статия с препоръки към Радев. В нея предлага Втора национална кръгла маса, която да обсъди и „външнополитическата ориентация на страната с фокус на договорите за участието в съществуващи и нововъзникващи международни съюзи – военни и икономически“. В интервю за „Поглед инфо“ на 8 май, деня, в който парламентът избра кабинета, той отхвърли определението „сивия кардинал“ на Радев. Пред „Дневен ред“, според преписа на „БРОД за България“, нарече мит представата, че новият премиер ще обърне външната политика към Русия, и каза, че очаква от него прагматични отношения с Москва. Връзките не са нови. Според ЦИД Шивиков и обвиненият по-късно в шпионаж бригаден генерал от резерва Валентин Цанков публично подкрепиха Радев още през 2020 г. Велков пък е бил съветник по въпросите на службите за сигурност в Министерския съвет през 2021 г., при служебното правителство на Стефан Янев.

Там, където влиянието може да се измери чрез решенията на държавата, резултатите сочат в две посоки. На 9 юни министърът на отбраната Димитър Стоянов заяви: „Ние не предвиждаме предоставяне на повече въоръжение на украинската армия.“ Позицията му съвпада с една от тезите, проследени от ЦИД в запасни офицери: да се прекрати военната помощ. На следващия ден Стоянов уточни, че става дума за складовете на армията. Според него наличностите вече са под санитарния минимум, а министерството е предоставило 13 пакета помощ на Киев. На 1 юли обаче парламентът, с гласовете и на „Прогресивна България“, отказа да задължи кабинета да прекрати споразумението, подписано на 30 март от служебния премиер Андрей Гюров, макар Радев да го критикуваше в кампанията. Проектът на „Възраждане“ събра 10 гласа „за“ при 160 „против“. През октомври кабинетът поиска от НАТО антидрон системи, а от Варна над акваторията на Черно море лети патрулният самолет P-8A Poseidon от ВМС на САЩ. Командирът на родните ВВС генерал-майор Николай Русев каза на 23 октомври, че самолетът ще остане за дълъг период.

Във връзка с руския шпионаж в отбраната държавата вече повдигна обвинения, но засега те не издържат в съда. През март 2021 г. прокуратурата и ДАНС обявиха група от 6 души начело с бившия военен разузнавач Иван Илиев. В нея според обвинението са били двама действащи офицери от служба „Военно разузнаване“, полковник Петър Петров от бюджетната дирекция на министерството и Любомир Медаров, ръководител на регистратурата за класифицирана информация в Народното събрание. Софийският военен съд върна обвинителния акт през март 2022 г. и отново през 2024 г. Военно-апелативният съд потвърди, че в него не са описани фактите за конкретното поведение на всеки подсъдим. Към юни 2025 г. трети обвинителен акт няма, а прокуратурата отговори на „24 часа“, че все още няма нищо ново по делото. През октомври 2025 г. Европейският съд по правата на човека осъди България по жалба на Медаров: изявленията на тогавашния главен прокурор Иван Гешев, на говорителката на прокуратурата и на наблюдаващия прокурор, направени преди делото да стигне до съд, са нарушили презумпцията му за невиновност. На 2 март 2022 г. Цанков бе обвинен, че от 2016 г. е предавал сведения за вътрешната политика на съветник в политическата секция на руското посолство, а Министерство на външните работи изгони двама руски дипломати. Към януари 2025 г. няма внесен обвинителен акт срещу него, а през юни 2025 г. „24 часа“ писа, че той отдавна е на свобода и без мярка за неотклонение.

Последният сигнал идва отвън. На 9 септември британският The Telegraph публикува изтекла оценка, която е изготвена за Австралийската служба за тайно разузнаване (ASIS), според която ветерани от специалните части на западни държави са били вербувани да обучават руснаци, сред които военнослужещи на активна служба, в частни центрове в България и Сърбия, сред които „Алфа Метал“ край габровското село Междени. Вестникът отбеляза, че не е успял да потвърди твърденията независимо. От „Алфа Метал“ отрекоха да са обучавали руски граждани след 2020 г. и обясниха, че по същото време в центъра е имало група украинци, говорещи руски. Велков, който е посещавал базата, заяви пред NOVA NEWS, че по думите на ръководителя на центъра руснаци са се обучавали там в областта на личната охрана до 2019–2020 г., но не и след това. Радев отказа да коментира публикациите и ги определи като спекулации. На 23 септември мнозинството отхвърли и искането на „Възраждане“ парламентът да изслуша МВР, ДАНС, Министерство на отбраната и Държавна агенция „Разузнаване“.

Най-важното кадрово решение във въоръжените сили предстои. На 29 септември началникът на отбраната адмирал Емил Ефтимов, на поста от 30 март 2020 г. насам, подаде рапорт за освобождаване с тримесечно предизвестие. Министерството не съобщи причините. Наследникът се назначава с указ на президента по предложение на Министерския съвет. На 19 октомври анонимни източници посочиха Русев, възпитаник на Военновъздушния колеж „Максуел“ в САЩ, но той отрече и каза, че смята да остане командир на ВВС.

Съпоставката сочи, че офицерите от запаса оказват влияние по-скоро чрез авторитета си пред конкретни ръководни фигури, а не директно упражнявайки командване. Бивши началници на Генералния щаб, както и офицери с минало в разузнаването подкрепят неутралитета на страната и отказа от доставки на оръжие за Украйна, а същите тези вече са в бюлетината. Решението на министъра на отбраната сочи в същата посока като тези позиции, но най-вероятно не е повлияно от тях. Документите подкрепят и по-скромно обяснение: прекратяването на доставките на оръжи има и своята материална причина – наличностите в складовете са под санитарния минимум – и се основава на позицията срещу военната помощ, която Радев заемаше още като президент, а не на обръщенията на запаса. Същото мнозинство запази споразумението с Украйна, а правителството разчита на съюзниците в Черно море. И двата доклада изследват само запаса. Обвинените в шпионаж не са сред 22-мата, а двете теми се пресичат само при Цанков, който към началото на 2025 г. не беше изправен пред съд. Слабото звено в делата за шпионаж е прокуратурата: в процеса срещу групата на Илиев съдът на два пъти върна обвинението, тъй като в него липсват факти, а Страсбург осъди държавата заради думите на обвинителите.

Затова наследникът на Ефтимов ще покаже повече от всяко изявление. Предизвестието на адмирала изтича в края на годината. Кандидата ще предложи кабинетът „Радев“, а указът ще бъде подписан от президента, а до края на мандата през януари 2027 г. този пост заема Йотова. Вероятно изборът ще падне върху някой от сегашните командири на видовете въоръжени сили, какъвто е и споменаваният без потвърждение Русев, и тогава командната верига ще остане там, където се намира и днес. Назначаване на лице извън действащия команден състав, близък до средата на запаса, би означавало, че тя е минала прага на командването, пред който досега стоеше.

Американски P-8A над Варна запълва празнина, която България не може да запълни сама

🇺🇸✈️🇧🇬 Противолодъчен и морски патрулен самолет P-8A „Посейдон“ започна операции в западната част на Черно море от летище Варна. Така НАТО отговаря на поредица удари с дронове по търговски кораби близо до бреговете на Румъния и България. Самолетът кацна на 18 октомври след полет от военноморската авиобаза Сигонела в Сицилия. На следващия ден направи няколко завоя над морето източно от Варна, част от тях на височина около 2700 метра, за което първо съобщи ItaMilRadar, който проследява военни полети по публични данни за въздушния трафик. Според изданието американски P-8A не е летял на мисия над Черно море от няколко месеца.

P-8A е военноморски вариант на пътническия самолет Boeing 737, преустроен за търсене на подводници и надводни цели. Разполага с морски радар, оптико-електронна и инфрачервена камера и различни средства за радиотехническо разузнаване. Ниската височина подсказва какво е търсил екипажът над акваторията на Черно море. Далечни емисии се прихващат от голяма височина, докато огледът на отделни съдове и следи по водата налага снижаване. От това ItaMilRadar стига до извода, че целта по-скоро е морско патрулиране, а не събиране на разузнавателни данни. Изданието уточнява, че точната задача не може да се потвърди по данни от проследяването и че не вижда пряка връзка с ударите по корабите.

Ден по-късно обаче министърът на отбраната направи тази връзка. На брифинг на 20 октомври Димитър Стоянов каза, че решението за изпращането на самолета е взето „съвместно“ с НАТО, след като България е поискала допълнителни средства за наблюдение. Първото писмо с искане за по-плътно радарно покритие и разузнавателна авиация е било изпратено още на 26 август, второто – на 13 октомври, след ударите край Крапец и Бяла. „Нашите съюзници реагираха много бързо. Те предложиха и изпратиха самолет, който има точно нужните функции за извършване на разузнаване от въздуха“, заяви Стоянов. Всички събрани данни постъпват в мрежата на НАТО и достигат до българските служби, когато е необходимо. Колко време P-8A ще остане над Черно море, министърът отказа да коментира: самолетът ще изпълнява мисии, „докато е необходимо“. Премиерът Румен Радев допълни, че престоят му зависи от обстановката.

Между 26 август и 13 октомври във водите на изключителната икономическа зона на България бяха ударени 4 търговски корааб. На 6 октомври морски и въздушни дронове удариха товарния кораб „ABLE“ и плаващия под флага на Того „ALFA WATAN“ на около 70 морски мили източно от Бяла и той потъна скоро след атаката. ABLE, натоварен с близо 6000 тона ечемик от Румъния за Турция, дни наред се носеше по водата, напусна зоната на 14 октомври на 33 мили от брега срещу Ахтопол и потъна край турския бряг. В нощта на 12 срещу 13 октомври бяха ударени още два съда. Малтийският „CHELSEA 3“ бе поразен на 18 мили източно от Бяла, а „HS DIGNITY“ потъна на 17 мили източно от Крапец. И двата случая са в прилежащата зона, на 3 до 6 мили отвъд границата на териториалното море. Последва удар срещу кораб в териториалните води на Румъния. Още на 5 октомври, на 30 мили южно от Сфънту Георге, бяха убити двама моряци от кораб за сухи товари. Президентът на Украйна Володимир Зеленски обвини за удара руски дронове, докато Букурещ не назова извършител.

Разстоянията до брега показват докъде стигат българските способности за извършване нанаблюдение. По думите на Стоянов в момента действат две безпилотни системи – на Сухопътните войски и на Съвместното командване на специалните операции, които наблюдават териториалното море на смени: „Наблюдаваме нашето териториално море в различни зони, като ги сменяме.“ Териториалното море достига до 12 мили от брега. Нито един от руските удари край българския бряг не попада в неговите предели. Трета система с оптични, радарни и инфрачервени сензори ще започне работа до края на седмицата. За крайбрежните средства на ВМС и Морската администрация министърът беше пределно откровен: „Дали сме изостанали във времето? Да, изостанали сме и трябва да побързаме.“ Парите за модернизацията се очакват едва в бюджета за 2027 г.

Ограничени са и средствата за реакция. Пред парламента на 14 октомври Стоянов обясни, че задачите над морето се изпълняват основно от вертолети AS 532 „Cougar“ от авиобаза „Крумово“, тъй като Eurocopter AS 565MB Panther се намират в Румъния от декември 2025 г. без двигатели. 20-те анти-дрон системи, от които 10 мобилни и 10 стационарни, за 80 млн. евро засега съществуват единствено като заявка по европейския механизъм SAFE. Към 14 октомври подписването на меморандума с Испания за съвместната им покупка по инициативата Drone Edge тепърва предстоеше.

Поради тази причина помощта, поискана от НАТО на 16 октомври, надхвърля значително наблюдението: авиация, зенитно-ракетни комплекси, системи за борба с дронове и въздушен патрул – „на практика целия спектър“, по думите на Стоянов пред журналисти. Пред Reuters служител на НАТО каза, че посланиците на 32-те страни членки ще обсъдят искането през тази седмица. Ден по-рано Радев и румънският президент Никушор Дан разговаряха с генералния секретар Марк Рюте в Брюксел. Северната ни съседка предлага и съвместно черноморско командване на НАТО с участието на България и Турция. Рюте написа, че мерките за възпиране и отбрана ще бъдат променени „според необходимостта“. Конкретно решение не е обявено. Засега НАТО е изпратила един P-8A и два съюзнически екипа, сред които има специалисти по дронове и взривни вещества.

Очаква се експерти на съюзниците да съдействат за установяване извършителя на ударите. На 20 октомври министърът на транспорта Георги Пеев съобщи за „определени останки“ на борда на „CHELSEA 3“, който бе изтеглен в Бургас и има три пробойни в корпуса. Радев заговори за „физическите останки от дроновете“ и химически анализ на взривното вещество. Той допълни, че разчита специалистите, изпратени от съюзници, да установят типа на дрона със своята „високотехнологична апаратура“. Стоянов, чието ведомоство участва в разследването чрез „Военна полиция“, отговори същия следобед, че няма „идея какви са останките“ и дали колегата му говори за части от дрон или за последици от взрива. Произхода на находката ще обяви Военно-окръжната прокуратура в София, която води разследването. Ако анализът даде резултат, типът на дрона ще бъде установен по веществено доказателство, а не по думите на екипажа.

Има и друго обяснение за слабостта на защитата, и то не опира до сензорите. Още на 18 септември, след Съвета по сигурността, Стоянов говори за законодателни промени, които да уредят борбата с дронове. В същото време министърът на вътрешните работи Иван Демерджиев призна сериозни пропуски в защитата на критичната инфраструктура от дронове. Дори когато дронът бъде засечен, правомощията и средствата за свалянето му отвъд 12-те мили са друг проблем, който не се разрешава от един разузнавателен самолет. Затова и ведомството разглежда разузнавателните дронове и анти-дрон системи в две отделни програми: първите дават информация за обстановката, вторите трябва да свалят целта.

Каквото и решение да вземат посланиците на НАТО, до края на годината картината върху изключителната икономическа зона на България ще идва от съюзниците. Парите за модернизация на морското наблюдение се очакват в бюджета за догодина, а българските разузнавателни дронове обхождат териториалното море. Затова решението в Брюксел ще покаже по-скоро друго: дали алиансът ще даде и средствата да се свали засечен дрон, каквито един патрулен самолет не носи. Първият собствен поглед отвъд 12-те мили може да дойде от третата система с радар на борда, обещана до края на седмицата, ако бъде пусната над открито море, а не само над териториалните води. Дотогава P-8A ще лети над Черно море „докато е необходимо“.

Сигнал за бомба отклони към София полета Тел Авив–Виена на Austrian Airlines

🇮🇱✈️🇧🇬 Самолет на Austrian Airlines по редовния полет OS82 от Тел Авив към Виена кацна извънредно в София в неделя вечерта след анонимна заплаха за бомба на борда, а дежурни изтребители МиГ-29 на ВВС го съпроводиха до летище „Васил Левски“. Airbus A320 с 51 пасажери и 6-членен екипаж кацна в 21:42 ч. местно време. Пътниците бяха свалени, а самолетът се претърсва. Към полунощ резултат от претърсването не е обявен.

Пресцентърът на Министерство на транспорта и съобщенията съобщи, че екипажът е докладвал за сигнала, когато самолетът е бил на границата с Румъния, и е взел решение да кацне извънредно в София. На самото летище е сформиран работен щаб, а съответните органи започнаха проверка. Austrian Airlines и компанията майка Lufthansa Group потвърдиха заплахата. „Потвърждаваме, че срещу полет OS82 от Тел Авив за Виена е имало заплаха“, заяви говорителка на превозвача пред виенския вестник Der Standard. Пред австрийската агенция APA авиокомпанията уточни, че машината се претърсва, а след края на проверката хората на борда ще бъдат прехвърлени на друг полет при първа възможност. Други подробности превозвачът не даде, освен уверение, че „сигурността на пътниците и екипажите винаги е на първо място“. Изявлението на Lufthansa Group обещава на пасажерите друг полет „възможно най-скоро“.

Заплахата е дошла от човек извън самолета, когато той вече е бил във въздуха. Пътниците разказаха пред Ynet, че са били известени за „анонимен сигнал за бомба в самолета“. Превозвачът е получил съобщението, след като полетът е напуснал въздушното пространство на Израел, от човек, представил се за австрийски гражданин, който не е бил сред пътниците. Израелската обществена медия „Kan“ съобщава за телефонно обаждане до властите във Виена. Според вестник Haaretz в анонимно съобщение е споменат подозрителен предмет на борда. Според тази версия в сигнала се споменава подозрителен предмет, а не се съобщава за намерен такъв: нито авиокомпанията, нито българските институции съобщават, че в самолета е открито нещо. Ynet добавя, че първите данни сочат фалшива тревога, но официално заключение засега няма.

Маршрутът се вижда в необработените данни от ADS-B – системата, с която самолетът сам излъчва своята позиция, височина и скорост, които се записват от мрежа от наземни приемници, поддържани от любители. Архивът на ADS-B Exchange показва, че лайнерът с регистрация OE-LZE излита от международното летище „Бен Гурион“ край Тел Авив в 19:04 ч. местно време, което в този сезон съвпада с българското. Изкачва се до около 11 600 метра и поема на северозапад над Турция, после пресича България от югоизток и поема на северозапад. Малко след 21:10 ч. машината минава над Дунав при Свищов и излиза над Румъния.

В 21:15:49 ч. транспондерът превключва на код 7700. Това е международен код за бедствие: щом екипажът го въведе, полетът се обозначава като бедстващ на екраните на всички ръководители на полети и на всички радари в обхват. В този момент самолетът се намира над румънския бряг на реката, точно срещу Никопол. Министерство на отбраната посочва, че сигналът за заплахата е получен в 21:17 ч. Тогава самолетът е бил във въздушното пространство на България. Записът на транспондера бележи бедствието малко по-рано и северно от реката, а около 21:18 ч. машината вече е завила на югозапад и отново е над Дунав.

Спускането към столицата е непрекъснато. От 11,28 км височина A320 слиза под 4,57 км за под 15 минути, заобикаля София от юг и каца от изток. През цялото време до изключването транспондерът остава на 7700. Последният запис в архива е от 21:51 ч. – лайнерът стои неподвижно на отдалечена позиция. The Aviation Hub, който проследява полета минута по минута, пише, че самолетът е спрял на площадка за обезледяване далеч от пътническите терминали, а движението на летището не е прекъсвано.

Международните правила предвиждат отдалечено място за такива случаи. Приложение 14 към Чикагската конвенция за международното гражданско въздухоплаване изисква всяко летище да определи изолирано място за самолет, срещу който има заплаха от саботаж или отвличане. То трябва да е възможно най-далеч и при всички случаи на поне 100 метра от другите стоянки, от сградите и от местата с обществен достъп и не бива да се намира над подземни горивни или газови тръбопроводи. Там летателното средство остава, докато заплахата не бъде отстранена, а хората могат да слязат и без телескопичните ръкави на терминала.

Изтребителите са излетели по процедурата Air Policing, дежурството за охрана на въздушното пространство в мирно време на НАТО. Министерство на отбраната обяви, че дежурните МиГ-29 са задействани незабавно след сигнала в 21:17 ч. в координация с Обединения център за въздушни операции в Торехон, Испания, който ръководи дежурството над южната част на Европа. Изтребителите са изпълнили „необходимите процедури за конкретната ситуация“, а пътническият самолет прекратява курса си към Виена и е насочен към София. Транспортното министерство описва излитането им като стъпка, предвидена в процедурите, и посочва, че те са придружили лайнера до самото кацане.

По данни на Ynet сред пътниците е имало делегация от младежи, които е трябвало да изнесат речи в ООН. Израелските ВВС заявиха пред местни медии, че инцидентът не е станал във въздушното пространство на страната или близо до него и затова не им се е налагало да действат.

OS82 е вечерният полет на Austrian Airlines от Тел Авив до Виена. Същата машина кацна в Тел Авив малко преди 18:00 ч. като OS81, обратния полет от австрийската столица. По предварителни данни за статуса на полета в сайта на авиокомпанията, самолетът трябва да продължи към Виена около 2 часа след кацането. Изявленията на Austrian Airlines и Lufthansa Group за прехвърляне на пасажерите на друг полет след края на претърсването заменят тази предварителна информация. Към 21:51 ч. архивът не е регистрирал излитане от София, а по-късни данни за лайнера няма.

Два въпроса остават без отговор, като всеки от тях трябва да се изясни на различно място. Дали в самолета има нещо, ще покаже проверката, която родните служби извършват на летището в София. Кой е изпратил съобщението, ще трябва да установят във Виена, където според „Kan“ е постъпило обаждането. Докато не се появи заключение по първия въпрос, 51 пътници, сред които и младежката делегация на Израел в ООН, остават в София без потвърден час за отпътуване.

Хегсет отново омаловажи съюзниците в Афганистан, ветеран изреди 14 държави

🇺🇸🎖️🇦🇫 Министърът на войната на САЩ Пийт Хегсет заяви пред кадети в Тенеси, че от 50-те държави в мисията на НАТО в Афганистан в бойни операции накрая са участвали 1-2, и разказа войнишка шега, според която абревиатурата ISAF на нашивката значи I Saw Americans Fighting – „Видях американци да се бият“. Часове по-късно пенсиониран полковник от американската армия, служил в Афганистан, му отговори с поименен списък на съюзниците, с които е воювал рамо до рамо, последвано от кратко обобщение: „Никой НИКОГА не е казвал това!“

Хегсет говори в събота, 17 октомври, в Университета на Тенеси в Ноксвил пред кадети от програмата за подготовка на запасни офицери (ROTC) и пред новобранци. Посещението е част от неговата обиколка „Send Me“, с която министерството приветства младите хора, избрали военната служба. Пълният запис на речта е публикуван в платформата на Пентагона за разпространение на видео и снимки (DVIDS).

„Бях капитан в Афганистан и ходехме в щаба в Кабул, а там имаше 50 знамена. Беше красиво да видиш 50 различни страни, които допринасят за алианса на НАТО и за мисията на ISAF. Само че допринасяха може би 5. Всъщност накрая в бойни действия реално участваха някъде 1-2“, заяви Хегсет. След шегата за нашивката той допълни: „Донякъде е шега, но е деморализиращо, когато усещаш, че това не е споделяне на тежестта, а бреме. Едно е да имаш знаме и да си част от коалиция. Съвсем друго е наистина да имаш способности.“ Оттам Хегсет мина към Европа: според него на САЩ са им необходими съюзници с развита отбранителна индустрия и армии, способни да действат далеч от границите си, а не държави, отслабили въоръжените си сили заради отворени граници и социални разходи.

Отговорът дойде в ранните часове на неделя в Х (бивш Twitter). Арнолд Стронг, който се пенсионира като полковник от армията на САЩ през 2017 г. след 30 години служба, прекарани основно в Афганистан и Ирак, сподели клипа с думите на министъра и заяви, че като майор е оглавявал оперативния и учебен отдел (S-3) на щаб, наставлявал Афганистанската национална армия. „Служих рамо до рамо с войски от Обединеното кралство, Германия, Франция, Италия, Испания, Нидерландия, Дания, Норвегия, Швеция, Белгия, Ирландия, Полша, Люксембург и дори Монголия!“, написа Стронг. До сутринта написаното събра над 80 хил. прегледа.

Броят на загиналите опровергава министъра по-категорично от всеки личен спомен. Между 2001 и 2021 г. в Афганистан са загинали 3621 военнослужещи от коалицията. От тях 2461 са американци, а близо 1160 са от други страни. Великобритания е загубила 457 души, Канада 159, а Франция 90. Германия е дала 62 жертви, Италия 53, а Дания и Полша по 44. Загиналите не са били охрана на щабовете в Кабул. Британци и датчани воюваха в Хелманд, канадците в Кандахар, нидерландците и австралийците в Урузган, все южни провинции, където талибаните бяха най-силни и където се водеха най-тежките сражения на цялата война.

Пропорционално на населението някои съюзници плащат по-висока цена от САЩ. Дания, страна с 5,5 млн. жители, е загубила 8 военнослужещи на 1 млн. души население, докато за САЩ съотношението е около 7,4. Грузия, която не е част от НАТО, но беше най-големият контингент извън него, има още по-висок показател: 32 загинали при 3,8 млн. души население.

В едно от твърденията си Хегсет е точен. Когато през 2012 г. се намира в Кабул като старши инструктор в центъра за обучение по противобунтовнически действия, НАТО отчита 50 страни с войски в ISAF. Бойната мисия на алианса приключи в края на 2014 г.  След нея в Афганистан остана по-малката мисия за обучение и съветване на местните сили. Част от тези контингенти наистина бяха символични, а много правителства години наред поставяха национални ограничения, които държаха войските им далеч от бойните операции. Командването на мисията често се оплакваше от тях. Сметката на загиналите обаче показва, че не „една или две“, а поне десетина армии са водили сражения и са погребвали свои войници.

Шегата за нашивката не е нова за Хегсет. На 11 юни 2025 г. пред комисията по въоръжените сили в Сената, той я разказа почти със същите думи и обобщи коалицията като „много знамена, но не много способности на терен“. Сенаторът демократ Крис Кунс тогава възрази, че във военните партньори на САЩ в Афганистан „има мнозина, които са служили и са загинали“. Хегсет отговори, че признава загубите на другите държави, но „основната част от усилието е американска“. През януари 2026 г. президентът Доналд Тръмп отиде дори по-далеч в интервю за Fox News, заявявайки как съюзниците от НАТО „бяха малко назад, малко встрани от фронтовата линия“. Британският премиер Киър Стармър определи думите му като „обидни и честно казано, отвратителни“, а италианският премиер Джорджа Мелони изрази изумението на кабинета си. Ден по-късно Тръмп похвали британските войници в Truth Social, когато двамата със Стармър разговаряха по телефона.

Повтарянето на тази история забравя и откъде започна войната. Единственият път, когато НАТО задейства клаузата за колективна отбрана, вписана в чл. 5 от Вашингтонския договор, е на 12 септември 2001 г. – ден след терористичните атаки на Ал-Кайда в Ню Йорк и Вашингтон. Тогава съюзниците обявиха нападението срещу САЩ за нападение срещу всички тях. Мисията, в която Хегсет днес вижда предимно американски военнослужещи и способности, се роди именно от тази солидарност.

България също е сред страните, чиито знамена Хегсет е виждал в Кабул. От 2002 г. до края на 2014 г. в ISAF участват 27 български контингента с общо 9184 военнослужещи, по данни на Министерство на отбраната. 17 от тях са пехотни роти, които охраняват вътрешния периметър на международното летище в Кандахар. Други българи служат в италианската бойна група в Кабул, ръководят въздушното движение на летището в Кабул, работят като инструктори и разузнавателни групи. След края на ISAF страната участва в следващата мисия на НАТО „Решителна подкрепа“ с до 110 души.

Историята на войната в Афганистан е довод в днешния спор. Хегсет я разказва, за да обоснове натиска над Европа да поеме отговорност за собствената си отбрана. Дали думите от Ноксвил ще останат реплика пред кадети, или ще прераснат в дипломатически спор като онзи от януари, ще покаже реакцията на съюзниците в Лондон, Копенхаген и Отава през следващите няколко дни. Тогава отново ще се стигне до списъка, който Стронг изреди по памет, и до 1160-те имена, които стоят зад него.

Румънски F-16 ще охраняват българското небе през 2027 г.

🇷🇴✈️🇧🇬 Румъния ще изпрати през 2027 г. авиационен отряд от изтребители F-16 в България. Отрядът ще охранява родното въздушно пространство, докато Военновъздушни сили на България преминават от съветските МиГ-29 към американските F-16. Така ВВС на северната ни съседка ще отговарят за небето и над двете страни. Министерството на националната отбрана в Букурещ (MApN) представи плановете за двете мисии още през септември 2024 г.: „през следващите години“ Румъния трябваше да участва в засилената охрана на въздушното пространство на НАТО (Enhanced Air Policing) първо в Литва, а после в България. Първата мисия вече е изпълнена. Броят на самолетите, базата и общата продължителност на българската мисия засега не са обявени.

Планът придобива ново значение след събитията от изминалата седмица в Черно море. На 13 октомври край Бяла потъна търговски кораб, ударен от дрон. На 16 октомври министърът на отбраната Димитър Стоянов съобщи, че е поискал от генералния секретар на НАТО Марк Рюте и върховния главнокомандващ на съюзническите сили в Европа генерал Алексус Гринкевич изтребители и средства за борба с дронове. „Изпратихме писма и искане до генералния секретар на НАТО и до върховния главнокомандващ. Очакваме решението им“, каза Стоянов. Вечерта на 17 октомври двойка румънски F-16 от дежурната смяна излетя от 86-а авиобаза край Борча и в рамките на 4 минути свали над румънските териториални води два ударни дрона. MApN ги определи като реактивни апарати от семейството „Геран“, без да уточни модела.

На 16 октомври командващият ВВС генерал-майор Николай Русев описа състоянието им. България вече е получила осем F-16 Block 70, най-новата модификация на изтребителя. Пилотите летят с тях на учения и в разузнавателни мисии, но самолетите все още не са поели бойно дежурство. Това ще стане, когато бъдат напълно оборудвани и годни за мисията, обясни Русев. Броят на подготвените пилоти ще достигне 11 до края на годината и 15 през април 2027 г. Стоянов поставя за цел първите 8 самолета да поемат дежурство още догодина. Междувременно МиГ-29 продължават да пазят небето. По думите на Русев те ще останат в строя, докато втора ескадрила F-16 не ги смени или докато ресурсът им не изтече през 2030 г. Единственият източник на резервни части и поддръжка за тях е Полша.

Сроковете за втората ескадрила вече се разминават с първоначалния план. След среща със Стоянов на 14 август ведомството обяви, че според Lockheed Martin втората партида от осем F-16 Block 70, чиято доставка е планирана за края на 2027 г., може да пристигне чак през второто тримесечие на 2030 г. заради забавено производство. Американската страна уточни, че срокът не е окончателен и ще се опита да ускори работата. Още на 28 юли министерството беше поискало от съюзниците информация за налични употребявани JAS 39 Gripen и F-16, както и за резервни части за МиГ-29. Румънската мисия е предвидена точно за годината, в която България ще разполага с половин ескадрила нови самолети, които още не са поели бойно дежурство, и със стареещ парк от МиГ-29 с изтичащ ресурс.

Букурещ стига дотук по обратния път. Румъния закупи F-16 втора ръка: първо 17 бивши португалски, после 32 норвежки, модернизирани по програмата MLU, по договор от ноември 2022 г. Доставката на норвежките самолети се забави, защото резервните части се изпращаха с предимство за Украйна. Въпреки това от 20 октомври 2025 г. в мисията на НАТО вече участват 2 румънски ескадрили F-16, съобщи Съюзното въздушно командване на НАТО (AIRCOM). Това са 53-та от Борча и 48-а от базата край Къмпия Турзий. Трета, 571-ва, се формира в „Михаил Когълничану“ с норвежките самолети. От 1 април до юли 2026 г. отрядът „Карпатски усойници“ (Carpathian Vipers) с шест F-16 и около 100 военнослужещи охраняваше небето над Прибалтика от литовската авиобаза Шяуляй. Това е четвъртото румънско разполагане там. Първото беше през 2007 г. с изтребители МиГ-21 LanceR. В Борча от ноември 2023 г. работи и Европейски тренировъчен център за F-16, където украински пилоти се обучават на 18 нидерландски самолета, отстъпени на Румъния за символично едно евро. Към това се добавят и поръчаните 32 изтребителя от пето поколение F-35A.

Двата подхода доведоха до противоположни резултати. Румъния прие по-стари самолети, но бързо изгради ескадрили, които пазят собственото ѝ небе, и успява да изпраща отряди в Прибалтика и да обучава чужди пилоти. България плати за нови самолети от завода и така обвърза отбраната си с производствения график на Lockheed Martin, върху който няма влияние. Така през 2027 г. страната, поръчала нови F-16 направо от завода, ще разчита за част от охраната си на съседа, който лети с употребявани.

Правната основа за мисията вече съществува. Междуправителственото споразумение между България и Румъния от 2021 г. урежда трансграничната охрана на въздушното пространство. На 6 август 2026 г. ВВС на двете страни и тези на Испания подписаха тристранно техническо споразумение, с което към системата се включва трета държава. Испанските изтребители, разположени в Румъния, могат при нужда да действат и над България. Испанският контингент от около 200 души и 11 самолета пое на 31 юли мисията на НАТО, като действа от летището „Михаил Когълничану“ край Констанца. На 16 август един от испанските EF-18M свали ударен дрон, навлязъл от Молдова край Галац, с ракета въздух–въздух.

Съюзната помощ за родното небе не започва с Румъния. През пролетта на 2022 г. от 3-та авиационна база Граф Игнатиево небето беше охранявано от 4 испански Eurofighter, а след тях 4 нидерландски F-35A. През март 2026 г. в разгара на войната срещу Иран, София поиска помощ от Гърция, а министърът на отбраната Никос Дендиас обяви, че страната му „ще предостави средства и личен състав за защитата на България“: батарея на зенитно-ракетния комплекс MIM-104 Patriot и двойка F-16 на летища в Северна Гърция, както и двама старши офицери от гръцките ВВС в оперативния център на въоръжените сили в София. Разликата се крие в мащаба. Гърция осигуряваше от собствената си територия защита на България срещу балистичната заплаха от Иран, а румънският отряд ще бъде разположен в самата България.

Кризата с руските удари по търговското корабоплаване в Черно море засилва ролята на Румъния. На 14 октомври тя предложи единно командване на НАТО за Черноморския регион, което да противодейства на заплахата от дронове и да се ръководи на ротационен принцип от участващите държави. Букурещ и София ще го представят заедно пред ръководството на Алианса, а на Стоянов предстои да обсъди обща стратегия с румънския и турския си колега. Ако НАТО удовлетвори молбата на България, най-близките налични сили са изтребителите, които вече летят над западния бряг на Черно море. Повечето от тях са румънски.

Румъния вероятно ще бъде страната с основна роля в охраната на българското въздушно пространство догодина, а не просто временен заместник. Две обстоятелства ще покажат дали прогнозата е вярна. Ако първите български F-16 поемат бойно дежурство в началото на годината, както иска Стоянов, румънският отряд ще остане допълнение. Ако дежурството бъде отложено, а МиГ-29 продължат да зависят от полски резервни части, той ще стане гръбнакът на охраната. Първият конкретен признак ще бъде съобщението на AIRCOM за ротацията: колко самолета, от коя база и за колко месеца ще бъдат разположени.

📸 Снимка: „Elephant Walk“ на НАТО в литовската авиобаза Шяуляй с участие на румънски изтребители F-16, Dassault Rafale на френските военновъздушни и космически сили и самолет на НАТО E-3 Sentry (AWACS), 22 юни 2026 г.

Палеж на 11 антени за Starlink край Плана: Радев не дава подробности

🇧🇬🔥 Пожар, избухнал на 9 октомври вечерта, е обхванал 11 от общо 17 антени край София, през които сателитната мрежа Starlink се свързва с наземния интернет. Случаят е разследван от ДАНС, МВР и прокуратурата като умишлен палеж. Премиерът Румен Радев потвърди за разследването днес пред Народното събрание, но отказа подробности: резултатът бил „въпрос на съвсем малко време“. До 12 октомври, когато депутатът Ивайло Мирчев огласи случая, институциите не бяха съобщили нищо за него.

Мирчев, съпредседател на „Да, България“ и народен представител от „Демократична България“, написа във Facebook, че двама маскирани мъже са подпалили 11 от 17-те антени на SpaceX в секретен обект до София. По думите му съоръжението служи за основна връзка със спътниците на Илън Мъск, използвани активно от Украйна в борбата ѝ срещу руската агресия. Заедно с другия съпредседател на партията Божидар Божанов той внесе запитвания до ДАНС и МВР дали службите са знаели за готвеното нападение.

Обектът е разположен до телепорт „Плана“, наземната станция за спътникови комуникации на „Виваком“, построена през 1976 г. на 1100 метра надморска височина край едноименното софийско село. Архивът на публичната уебкамера на телепорта, прегледан от Дир.бг и „Капитал“, показва пламъци точно зад голямата параболична антена около 22:20 ч. на 9 октомври. Пожарът продължава около 1 час, а през нощта на обекта пристигат автомобили и хора. Движението около него спира чак към 4:30 ч. сутринта на 10 октомври.

Според данни в имотния регистър, цитирани от „Капитал“, теренът е собственост на БТК, предишното име на „Виваком“, която го е купила от частни лица през 2018 г. Монтажът на антените е започнал през август 2024 г. „Нетера“, официалният дистрибутор на Starlink за България, заяви пред „Дневник“, че засегнатата инфраструктура не е нейна и мрежата ѝ не е пострадала. Нито една институция не е казала коя компания експлоатира станцията.

Такива станции, наричани на английски gateway, са точката, през която сигналът от спътниците постъпва в наземната оптична мрежа и оттам продължава към интернет. Според неофициалната карта на сайта Starlink Insider, на която се позовава „Капитал“, Плана е една от три такива площадки в България, а подобна станция има и на покрива на центъра за данни на „Нетера“ в Столник. Мрежата е устроена така, че при отпадане на една станция спътниците преминават към връзка с друга, а по-новите от тях ретранслират данни помежду си с лазерни връзки. Затова пред Радио Пловдив ИТ специалистът Димитър Ганчев определи последицата като загуба на капацитет, а не като прекъсване: „Дори всички базови станции над България да прекъснат работа едновременно, системата пак ще работи, просто с малко по-малък капацитет.“

На 13 октомври Мирчев пренесе темата в парламента. „Неслучайно са запалени точно тези антени, които осигуряват магистрална комуникация с тези сателити. Същото се случва със същите антени, пак на Starlink, в Полша в края на септември“, каза той. Според него извършители са граждани на друга балканска страна, която не назова, а държавата „не предприема почти нищо“, въпреки че е „била предупредена от чужди разузнавания“. Институциите не потвърдиха нито произхода на нападателите, нито предупреждението.

Изслушването днес беше свикано по искане на управляващата „Прогресивна България“ заради ударите с дронове по търговски кораби край българския бряг, при които от 6 октомври насам два кораба потънаха, а други два бяха поразени. Палежът в Плана беше втората тема. Радев отговори с призив към председателя на ДАНС: „Води се разследване, то е изключително интензивно. Аз призовавам председателя на ДАНС да не разкрива подробности към момента, въпреки вашето изключително изострено любопитство. Но е въпрос на съвсем малко време. Работим с партньорски служби да бъде приключена с успех тази операция. Ако тръгнат да разкриват председателят на ДАНС и полицията какво точно е установено, няма да имат този резултат, към който ние се стремим, но мога да ви кажа, че ситуацията е под контрол по отношение на разследването.“

Председателят на ДАНС Пламен Тончев все пак съобщи един детайл за самия случай: обектът преминава преминава дейности по разширение, част от оградата му е била премахната и това е улеснило достъпа на извършителите. „Подобни саботажни действия не са изключени и за в бъдеще. Ние буквално всеки ден установяваме лица, които извършват някакъв вид наблюдение на критична инфраструктура, включително железопътни мостове, жп гари“, каза той. Вътрешният министър Иван Демерджиев посочи, че отговорност за охраната на подобни обекти е на техните собственици, но МВР е предприело допълнителни мерки около подобни съоръжения в цялата страна и е дало нови предписания на собствениците. Радев допълни, че при всяка антена да има полицай денонощно „няма как да стане“. Софийската прокуратура потвърди пред AFP, че разследването продължава, но няма обвинени.

Божанов попита премиера: „Защо ви е страх да назовете Русия?“ Примерът му беше Полша, където пожарът в наземната станция на Starlink във Вола Кробовска, на юг от Варшава, избухна вечерта на 23 септември. Собственикът на имота подаде сигнал за пожара. Повреден беше и електрическият генератор. Станцията се експлоатира от държавния оператор Exatel и заедно с подобна база край Каунас осигурява интернет за голяма част от Централна и Източна Европа, включително за Въоръжените сили на Украйна. В първите дни след пожара министърът на цифровизацията Кшищоф Гавковски отбеляза, че много обстоятелства показват умишлен опит да бъде нарушена работата на обекта. На 25 септември прокуратурата започна разследване за саботаж и престъпление с терористичен характер в полза на чуждо разузнаване.

На 12 октомври министърът на вътрешните работи Марчин Кервински съобщи, че германската полиция е задържала по европейски заповеди за арест, издадени от Полша, двама турски граждани, заподозрени за палежа. Министърът-координатор на спецслужбите Томаш Сямоняк заяви, че няма „никакви съмнения, че зад този акт на диверсия стоят руските служби“. Задържани бяха също жена в Берлин и втори мъж. Според RMF FM жената посреща двамата край Лодз и ги закарва до Вола Кробовска. На 14 октомври германски съд остави турските граждани в ареста до приключване на процедурата по тяхното предаване. В разследването има и пропуск: на 24 септември местен полицай проверява двамата на около 10 км от мястото на палежа и ги освобождава. „При проверка на самоличността нямаше основания мъжете да бъдат задържани“, обясни полицията пред Rzeczpospolita, а неофициално полицаи добавиха, че тогава се е обсъждала и версията за самозапалване.

На 14 октомври, отделно от двата палежа, украинският съветник по военни технологии Сергий Бескрестнов съобщи тази сутрин, че SpaceX без предварително известие е ограничила максималната скорост до 160 км/час, при която работят движещите се терминали на военния пакет Starshield, и че това е провалило няколко мисии на украинските военни.

Полският случай дава аргументи и на Божанов, и на Радев. Там за пожара и подозрението за палеж беше съобщено публично още на следващия ден, а прокуратурата образува дело за саботаж в рамките на два дни; заподозрените обаче бяха обявени едва след задържането им в Германия. В България информацията за самия пожар стигна до обществото след три дни чрез депутат, а след това правителството отказа да съобщи и подробностите. Палежите в Плана и Вола Кробовска са разделени от 16 дни и са насочени срещу един и същ вид цел, но засега опозицията прави връзката между тях, а упрекът на Божанов към Радев беше именно, че не назовава Русия. Алтернативно обяснение беше предложено от Ганчев, според когото палежът по-скоро може да е хулиганска проява или политически жест, въпреки признанието му, че мотивите не са му известни. Тази версия трудно се съчетава със съвместната операция с чужди партньори, за която говори Радев.

Обещанието на премиера ще бъде проверено в кратки срокове. Обявен арест или повдигнато обвинение в следващите няколко седмици би показало, че сдържаността е защитавала реална операция, както в Полша. Ако такова не последва, случаят ще остане там, където го завариха народните представители: с архива на една уебкамера, думите на един депутат и една премахната ограда. Без отговор ще остане и въпросът кой експлоатира станцията, за чиято охрана според вътрешния министър отговарят собствениците ѝ.

Руски помощник на военния аташе със следи към ГРУ, изгонен от София, служи в Белград

🇷🇺🕵️🇷🇸 Подполковник Александър Красий, помощник на руския военен аташе, когото България обяви за персона нон грата през април 2021 г. при разследването на взривовете в оръжейни складове, беше официално акредитиран на същата длъжност в руското посолство в Белград. Името му намира място в списъка с дипломати на Министерство на външните работи на Сърбия, за последно актуализиран на 29 септември 2026 г. Пътя му от София до Белград проследиха Балканска служба на Радио Свободна Европа и рускоезичният разследващ проект на радиото „Система“ в публикации от 12 октомври.

Изтеклите руски бази данни, върху които стъпва проучването, насочват към военното разузнаване. В данни от портала за държавни услуги „Госуслуги“, лаборатория „Гемотест“ и регистъра на здравното осигуряване Красий е посочвал за домашен адрес ул. „Девичье поле“ 4 в Москва. На този адрес няма жилищна сграда – там се помещава Общовойскова академия на Въоръжените сили на Руската федерация. Истинския адрес е трябвало да впише само в пропуските за придвижване по време на карантината заради COVID-19, тъй като те изискваха начална и крайна точка на маршрута. От 5 пропуска, издадени му през пролетта на 2020 г. в два като начална точка е посочена улица „Маршал Бирюзов“ 4, където е общежитието за семействата на офицерите, които учат във Военно-дипломатическата академия.

Неофициално академията се нарича „Консерваторията“. През нея са минали много бъдещи разузнавачи и диверсанти на ГРУ, като Анатолий Чепига, участник в опит за убийство на Сергей Скрипал в Солсбъри през 2018 г. Според „Система“ назначението му в София в края на 2020 г. е последвало почти веднага неговото завършване в академията. Според същите бази данни между 2013 и 2015 г. Красий е прекарал почти две години в Горни в Забайкалския край, затворен град, в който до 2002 г. е била разположена 4-та дивизия на Ракетните войски със стратегическо предназначение (РВСН).

На 28 април 2021 г. българската прокуратура обяви, че разследва шестима граждани на Русия във връзка с четири взрива в складове и производствени обекти между 2011 и 2020 г. Тя свърза взривовете с отравянето на търговеца на оръжие Емилиян Гебрев през 2015 г. и експлозията в чешките складове за боеприпаси край Врбетице през 2014 г. Говорителката на главния прокурор Сийка Милева заяви, че целта на руснаците била да прекъснат доставките на специална продукция за Грузия и Украйна. На другия ден Министерствотото на външните работи обяви поредния дипломат от руското посолство за персона нон грата, а същото изявление поиска от правоприлагащите органи в Руската федерация пълно съдействие за изясняването на взривовете, на унищожаването на веществени доказателства при пожар и на отравянето на трима български граждани.

Министерството не съобщи името на изгонения дипломат. Руското посолство потвърди, че става въпрос за помощник на военния аташе, а посланичката Елеонора Митрофанова каза пред ТАСС, че той е пристигнал в София само три месеца по-рано и трябва да напусне до 5 май. Името стана известно на 1 май: Zonanews, позовавайки се на свои източници, съобщи, че изгоненият е подполковник Александър Красий, назначен в посолството към края на 2020 г. След нея това съобщи и „По света и у нас“ на БНТ. Според обществената телевизия единствената му публична поява за близо 4 месеца в България е връчването на орден от името на тогавашния министър на отбраната Сергей Шойгу на активист на движение „Русофили“. Москва отрече всякаква връзка с взривовете.

Красий е пристигнал в Сърбия още през 2021 г. Малко над година след изгонването му от София той беше забелязан на снимки от Университета по отбрана в Белград сред преподавателите и слушателите на курс в Школата за национална отбрана. Журналистите го разпознаха по нашивката с името му върху униформата. В сръбския дипломатически списък обаче той е включен едва през 2026 г. Публикацията не установи какъв е бил статутът му в страната дотогава. През април Красий положи венци в навечерието на заседанието на сръбско-руския комитет за търговско, икономическо и научно-техническо сътрудничество, а през май беше сниман на шествието „Безсмъртен полк“. Сръбското МВнР и руското посолство не отговориха на въпросите на Радио Свободна Европа, а българската прокуратура не съобщи докъде е стигнало делото за складовете и дали подполковникът фигурира в него.

Красий не е единственият дипломат на Кремъл, който след изгонването си от държава-членка от ЕС, отива в Сърбия. В разследване от 2023 г. Радио Свободна Европа откри поне трима души, изгонени или включени в черни списъци в ЕС в първите месеци след пълномащабната инвазия в Украйна, които бяха акредитирани в Белград. Двама от тях имат връзки със службите. Алексей Иваненко, изгонен през пролетта на 2022 г. от Хърватия, според изтеклите бази данни е работил като „инженер“ във войскова част 71330 – 16-и център на Федералната служба за сигурност (ФСБ), специализиран в радиоелектронно разузнаване. Името му влиза в списъка от 29 септември.

Сърбия не въведе санкции срещу Русия и не експулсира нейни дипломати през 2022 г. – напротив, руската мисия в Белград даже нараства: в списъка от септември има 79 руски дипломати срещу едва 62 през 2023 г. Независимото издание „Агентство“ извърши анализ на публичната база данни Rupep, като обяви, че поне 29 служители на посолството и търговското представителство на Руската федерация в Сърбия имат връзки със службите. Красий е един от тях. 19 от тях са свързани с Главното разузнавателно управление (ГРУ) или Министерството на отбраната, включително 6 от апарата на военния аташе. В България, чието население е сравнимо със сръбското, Москва има 18 дипломати.

Според бившия сръбски дипломат Никола Лунич, консултант по геополитика и сигурност, установяването в Сърбия на руски представители, изгонени от ЕС, поражда съмнение, че Белград е станал център на руската шпионска дейност. „Сърбия създаде пространство, в което Русия би могла да задържи своите възможности в дипломацията, които изгуби в част от Европейския съюз. Така дипломатическите ѝ възможности растат, а това по правило е съпроводено с растеж на разузнавателните способности на една държава“, каза той пред радиото. Сръбските власти не реагираха и на публикацията от 2023 г.

Сърбия присъства в делата за диверсиите в ЕС, по които основен заподозрян е именно Руската федерация. На 1 септември Германия официално ѝ приписа отговорност за нападението от 4 август на летище Лайпциг/Хале, където дрон с експлозив удари крилото на украински товарен самолет Ан-124, без да детонира. Олег Льовушкин, когото The Insider и Der Spiegel посочват като организатор на логистиката, замина от Берлин за Белград на 2 август, а според Welt am Sonntag експлозивът е стигнал до Германия през България и Сърбия. Сръбската прокуратура разследва група, която според обвинението е набавяла и съхранявала експлозиви, взривни устройства и дронове в страната, които после са били прехвърляни към държави от ЕС. Върховният съд в Суботица осъди през септември един от членовете ѝ на една година домашен арест, а следователите свързват делото с руските служби и нападението в Лайпциг. Още в края на 2025 г. трима души бяха осъдени в Сърбия за шпионаж в полза на Русия и за провокации срещу еврейски и мюсюлмански общности във Франция и Германия.

Публикациите излизат две седмици преди предсрочните парламентарни избори в Сърбия на 25 октомври. Александър Вучич подаде оставка като президент на 27 септември, за да се кандидатира за премиер, при което председателят на парламента Ана Бърнабич пое временно президентските правомощия. Когато през 2019 г. видеозапис показа как предполагаем руски разузнавач дава пари на пенсиониран сръбски военен, Вучич се срещна с руския посланик Александър Боцан-Харченко, след което обяви аферата за приключена. Александър Джокич, политически анализатор и бивш преподавател в Руския университет за дружба между народите в Москва, вижда в случая с Красий потвърждение на по-широк извод. „Както вече казах, руското влияние в Сърбия трябва първо да бъде прогонено, преди да станат възможни каквито и да е фундаментални реформи на системата ѝ“, написа той на 12 октомври в X.

Сръбските съдилища осъждат изпълнителите, но каналът, по който изгонени от страни-членки на ЕС руски дипломати стигат в Белград, остава отворен. София затвори вратата пред Красий, само за да заеме същата длъжност в съседна Сърбия, този път с официален печат. Първите проверими признаци ще се появят след изборите на 25 октомври. Новото правителство може да оттегли акредитацията на Красий и Иваненко или да ги остави в следващия списък на МВнР, а броят на руските дипломати може да остане 79, както може и да продължи да расте. В България отговорът зависи от прокуратурата: дали ще потвърди, че в делото за взривените складове присъства името на подполковника, или пет години след неговото експулсиране то ще продължи да се споменава само в журналистически материали.

📸 Снимка: Руският дипломат Александър Красий (вторият отляво) връчва орден на активист на сдружение „Русофили“ в България от името на тогавашния министър на отбраната Сергей Шойгу. Информация за това беше публикувана на уебсайта на сдружение „Русофили“ на 12 февруари 2021 г. (RFE/RL)

Дронове удариха още два кораба край България, единият потъна при Крапец

🇷🇺🚨🇧🇬 Дронове удариха още два търговски кораба край българския бряг през изминалата нощ, а един от тях потъна източно от Крапец. HS DIGNITY, кораб за генерални товари под флага на Гвинея-Бисау, е потънал на около 17 морски мили източно от брега. По предварителни данни на МВР на борда му са били 18 души – 5 са извадени от морето, а официалните данни за броя на издирваните се разминават: посочват се 11 или 13 души. CHELSEA 3 под малтийски флаг, регистриран в Одеса и собственост на Украйна, беше поразен на 18 мили източно от Бяла и остана на повърхността, а всичките 15 членове на екипажа му са спасени. Така за седмица в българската икономическа зона са ударени 4 кораба: първите два, на 6 октомври, бяха на 70 мили навътре в морето.

„Дрон ни уцели три пъти. Руски дрон!“, каза пред БНТ моряк от CHELSEA 3. Екипажът – 7 украинци и 8 души от Азербайджан – пристигна около 07:30 ч. на Морска гара във Варна, където го чакаха линейки. Държавата не назова извършител. Премиерът Румен Радев посочи, че България няма ясни доказателства, за да обвини която и да е от страните, но логиката сочи, че „резултатът е в полза на Руската федерация“. Същото повтори и няколко часа по-късно пред руския посланик Елеонора Митрофанова.

Сигналът за бедствие от „CHELSEA 3“ е постъпил в 01:30 ч. Според екипажа, чийто разказ Радев предаде на извънредното заседание на Съвета по сигурността към Министерския съвет, „CHELSEA 3“ е бил атакуван от три въздушни дрона, ударили палубата и борда. Моряци, слезли в морската столица, описаха пред Радио Варна друга картина: по думите им три дрона са се сблъскали с кораба по водата, а пожар на борда не е имало. Изпълняващият длъжността главен секретар на МВР главен комисар Любомир Николов говори за кораб, „ударен най-вероятно от три дрона“. Дали те са връхлетели по въздуха, или по вода, властите не са уточнили.

Екип на Главна дирекция „Гранична полиция“ е стигнал до „CHELSEA 3“ при много бурно море и евакуира всички хора на борда. Директорът главен комисар Антон Златанов обясни, че граничните патрулни съдове дежурят денонощно както по южната, така и по северната морска граница. Николов допълни, че МВР води разговори с партньори за финансиране и обмен на опит, за да оборудва морската граница със системи за борба с дронове. 8 моряци са ранени, 3 от които са приети в Клиниката по изгаряния на Военноморската болница във Варна. Това са двама граждани на Азербайджан на 42 и 33 години и украинец на 58 години. И тримата имат термични изгаряния втора степен, а единият и лека черепно-мозъчна травма. Министерство на отбраната уверява, че животът им не е в опасност, а останалите петима са прегледани в болница „Света Анна“ и освободени.

„CHELSEA 3“ е дълъг 137 метра. Отплавал е от турското пристанище Гиресун на 10 октомври и пътувал за молдовското пристанище Джурджулещ на Дунав. Според областния управител на Варна Марио Смърков той е бил празен: на предишния си курс е превозил слънчоглед от Молдова до Турция и сега се е връщал. Властите не са съобщили сведения за щетите и за изтичане на гориво в морето.

Сигналът за втория кораб е постъпил около 4 часа след първия, каза Николов. Радев научи за него по време на заседанието и го обяви веднага: корабът е потънал, „има един спасен член на екипажа“. По-късно стана ясно, че спасените вече са петима. Моряците са били във водата и са се държали за плаващи предмети при вълнение над 4 бала, а в спасяването им са се включили преминаващи търговски съдове, обясни Златанов. По информация на специализирания портал Maritime.bg четирима са качени на борда на „AZOV CONCORD“ под флага на Сейнт Китс и Невис, а петият е прибран от „SKANDI ASSERTER“ под датски флаг.

Николов посочи, че по първоначални данни екипажът на „HS DIGNITY“ е наброявал 18 души, предимно сирийци, както и трима египтяни. Смърков говори за 11 издирвани, а областният управител на Добрич Руслан Страхилов съобщи за 13. Вторият брой отговаря на разликата между предварителния брой на екипажа и броя на спасените. Кметът на Шабла Мариян Жечев каза пред БНТ, че около един час след полунощ в общината е бил чут силен взрив. Точният час на удара по „HS DIGNITY“ не е обявен.

Съдът е построен през 2008 г. Има дължина от 123 метра и товароподемност 8642 тона. Според справка в морската база данни Equasis, цитирана от Maritime.bg, корабът се управлява от ливанска компания, а негов собственик е фирма, регистрирана на Маршаловите острови. Порталът цитира пет източника в държавните институции, за да го идентифицира като потъналия кораб; същото име е посочено в позиция на президента Илияна Йотова. На 5 октомври „HS DIGNITY“ е отплавал от пристанище Мостаганем в Алжир, насочвайки се към румънския дунавски град Браила, където е трябвало да пристигне на 15 октомври. Какъв е бил товарът му, не е известно. Последните му координати в системата за автоматична идентификация (AIS) са в района ма Бяла и са подадени преди повече от 14 часа. Според Maritime.bg е възможно да е продължил с изключен сигнал. Дълбочината на мястото на потъването е около 100 метра.

Разстоянията в официалните изявления се разминават с няколко мили. Радев говори за 18 мили източно от Бяла и 17 мили източно от Крапец, докато Николов посочи около 15 мили от Бяла. В официална позиция на Йотова са посочени 17 мили източно от Варна за „CHELSEA 3“ и 15 мили източно от Крапец за „HS DIGNITY“. Така ударите са нанесени на 3-6 мили отвъд 12-те мили ивица на териториалните води, в които държавата упражнява пълен суверенитет. Двете точки попадат в прилежащата зона – ивицата до 24-тата миля, в която по Конвенцията на ООН по морско право крайбрежната страна има право да спира и наказва нарушения на своите митнически, фискални, имиграционни и санитарни закони. Паралелно с това те са в изключителната икономическа зона, където България има суверенни права върху ресурсите.

Поредицата от удари започна в румънските води. На 5 октомври край бреговете на северната ни съседка пламна и потъна „ROYAD MAMMADOV“, товарен кораб с турски собственик, натоварен с царевица; според румънските власти 2-ма моряци са загинали, а 11 бяха спасени. В нощта срещу 6 октомври, около 03:00 ч. дронове удариха първите два кораба в българската зона, на около 70 морски мили източно от Бяла. „ALFA WATAN“ под флага на Того потъна, а 10-членният му екипаж, 9 сирийци и 1 египтянин, не е открит и досега. Издирването е прекратено в 17:00 ч. същия ден. „ABLE“ под флага на Палау пламна, но всички 18 моряци от екипажа бяха прибрани от българския ферибот „DIOSCURIA“, който превозва колесна техника. И двата съда се управляваха от компании в Турция. Президентът на Украйна Володимир Зеленски заяви, че въоръжените сили на страната не са провеждали операции в този район, а руското посолство в София посочи, че те не фигурират сред целите в сводката на руското министерство на отбраната.

На 7 октомври Консултативният съвет за национална сигурност (КСНС) при президента Йотова осъди удара и предложи мораториум върху бойните действия в Черноморския регион. Съветът не поиска консултации по член 4 от Северноатлантическия договор, които съюзник свиква, когато прецени, че неговата сигурност е застрашена. Радев каза тогава, че по характера на товара и посоката на корабите „резултатът, логично погледнато, е в полза на Русия“, но че без доказателства не може да се твърди, че ударът е руски. На същия ден турският президент Реджеп Тайип Ердоган разговаря по телефона с Владимир Путин и според турската Дирекция по комуникациите подчерта значението на усилията за безопасно корабоплаване в Черно море.

При огледа на „ABLE“ на 9 октомври не бяха открити отломки от дрон. Министърът на отбраната Димитър Стоянов съди по пораженията в надводната част, че „ABLE“ е ударен от надводен дрон, т.е. безекипажен катер. На 12 октомври Радев поиска с официални писма до председателя на Европейския съвет Антонио Коща, до председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и до генералния секретар на НАТО Марк Рюте техническа помощ за разследването. В същия ден Стоянов каза, че искането на министерството до НАТО за допълнителни радари, отправено след експлозията на дрон край Кардам през август, още е без отговор. Следващите два удара дойдоха седмица след първите, без да е открита нито една отломка.

Днес сутринта Радев определи новото нападение като абсолютно недопустимо и съобщи, че постоянните представители на България в НАТО и в ЕС са уведомени. В телефонни разговори с Рюте и фон дер Лайен той призова за съвместни усилия за спиране на атаките и отново поиска помощ за наблюдение на морското и въздушното пространство. Според пресслужба на кабинета двамата са изразили солидарност и готовност за съюзническа подкрепа при изясняване на инцидентите. Радев обяви, че ще започне разговори с Турция и Румъния във връзка с общи предложения за безопасността на корабоплаването и ще постави въпроса на Европейския съвет на 15 и 16 октомври. Стоянов проведе разговори със своите румънски и турски колеги Раду Мируца и Яшар Гюлер и ги призова към по-интензивно наблюдение и обмен на разузнавателни данни с участието на структурите на НАТО.

Срещата с Митрофанова се проведе в Министерски съвет. Според пресслужбата Радев е казал пред нея, че България не разполага с ясни доказателства относно произхода на дроновете, но „няма логика Украйна да унищожи собствените си кораби“, а резултатите от ударите са в полза на Русия. Митрофанова е отговорила, че разбира тази логика, но няма никаква информация от руското министерство на отбраната за последните нападения, и не е изключила те да са провокация на трета страна.

Руското министерство на отбраната от няколко дни докладва за удари по плавателни съдове, но в сводките му районът край България не се споменава. Сутрешната му сводка от 13 октомври говори за нощни групови удари, включително по „морски съдове, използвани за доставка на военни товари за Украйна“, и посочи само един поразен кораб: сухогруз в Бугския лиман, устието на Южен Буг под Николаев, за който твърди, че е превозвал военни товари и товари с двойна употреба за пристанището в Николаев. Вчера ведомството обяви, че през деня по море са поразени още два сухогруза, единият за Николаев, другият за Одеса, без да посочи имена и координати.

Украинският министър на външните работи Андрий Сибиха написа: „Последното нападение на Русия срещу търговски кораби край териториалните води на България, при което са ранени граждани на Азербайджан и Украйна, отново показва, че Москва съзнателно пренебрегва живота на цивилните и морската сигурност в Черно море“. Той отправи призив към партньорите да наложат по-строги санкции и добави: „Черно море е жизненоважна артерия за световната продоволствена сигурност. Русия го атакува, за да превърне глада в оръжие и да държи света като заложник“.

„Това е неприемливо. Остро осъждам нападенията с дронове срещу търговски кораби край бреговете на България“, написа от своя страна Фон дер Лайен, която настоя отговорните да понесат отговорност. Рюте заяви, че НАТО вече е засилило военното си присъствие по източния фланг и ще продължи да следи обстановката, като при необходимост ще промени разполагането на силите си за възпиране и отбрана.

Президентът Йотова осъди ударите в писмена позиция: „България остро осъжда поредните случаи на удари по търговски кораби в Черно море, които представляват грубо погазване на международното хуманитарно и морско право“. Според нея „ескалацията на войната доведе до нарастване на инцидентите в близост до българските брегове и превръща Черно море във военна зона“. Йотова настоя за бързо разследване заедно със съюзниците, за деескалация чрез дипломация и преговори и за спешно изпълнение на препоръките на КСНС от 7 октомври. Позицията не посочва Руската федерация като извършител. Министърът на външните работи Велислава Петрова написа в X, че повтарящите се удари срещу търговски съдове в непосредствена близост до териториалните води на България са напълно неприемливи.

Опозицията обвини властта, че слабият ѝ отговор след 6 октомври е довел до новите удари. На брифинг в парламента бившият външен министър и депутат от ГЕРБ Георг Георгиев започна с уговорката, че партията му подкрепя „спирането на кръвопролитната война и загубата на човешки животи“. „Това обаче не означава абдикация от защита на националната сигурност и отстъпление от отбрана на националните ни интереси“, каза той. „Миналата седмица ние предупредихме. Ако България не даде достатъчно твърд и разбираем от страна на агресора отговор на случилото се в Черно море, няма да закъснее повторението на тази случка. И днес виждаме именно това. Отново два кораба ударени, вече обаче само на три мили от българските териториални води.“

Според Георгиев управляващите не са приели първите удари като достатъчно сериозни, тъй като са били в изключителната икономическа зона, а не в териториалните води, и това е послужило за основание да не се задейства член 4. Сега „бойните действия неимоверно наближават българската територия“. Той припомни, че на КСНС лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов е бил „може би единственият, който изрично каза и посочи кой е агресорът в тази война“, и определи поканата към Митрофанова като „димка“. „Днес при наличие на нова атака премиерът Радев повтори абсолютно същото, което и миналата седмица, никакъв нов елемент, освен димката за извикването на руския посланик. Всеки, който поне малко разбира от международни отношения и дипломатически протокол, знае, че посланикът не е равен на министър-председател“, заяви Георгиев. По думите му първо е трябвало да се задействат други нива в Министерството на външните работи: демарш, т.е. официално дипломатическо изявление, или вербална нота, официален писмен документ в трето лице.

Георгиев твърди, че „до миналата година, когато управляваше ГЕРБ, подобни инциденти не е имало“, тъй като партията е използвала национални и международни механизми, за да покаже, че България няма да търпи такова поведение край границите си. Кабинетът на Росен Желязков, воден от ГЕРБ, подаде оставка на 11 декември 2025 г. Първите удари по кораби в българските води бяха нанесени на 6 октомври 2026 г. Вместо да кани посланика, Радев е можел да се обади на говорителя на Кремъл Дмитрий Песков, на Путин или на Ердоган, „който през миналата седмица разговаря с президента Путин“, и да попита „в прав текст: на вас ли дължим тази агресия в близост до границите си? Руски ли са дроновете?“. Вместо това „седмица и четири взривени кораба по-късно“, България все още се колебае дали дроновете са руски, или може да са украински, заяви Георгиев. „Ами днес сред засегнатите хора от екипажите на корабите са и украинци. […] Съмнявам се, че украинската страна се опитва да убие и свои хора, не само да наруши своите вериги на доставки и на продоволствие.“

Депутатът Даниел Митов, също бивш външен министър, говори за „отказ от парламентаризъм“: според него управляващото мнозинство не е осигурило кворум нито преди седмица, нито днес. „Беззъбото, мекушаво, доброжелателно отношение към агресията винаги води до едно, до увеличаване на агресията“, каза Митов. Той изброи форматите, които според него властта е можела да задейства дори без член 4: консултации в Северноатлантическия съвет на ниво постоянни представители, във Военния комитет на НАТО и в Съвета НАТО–Украйна. „Черноморското дъно се е превърнало в чакалня за българската дипломация“, посочи той. ГЕРБ събира подписи за извънредно заседание на парламента със закрита част, на което управляващият кабинет и службите да изложат какво знаят. Митов твърди, че според чуждестранни партньорски служби информацията „недвусмислено“ сочи към руски дронове.

„Демократична България“ беше още по-категорична в твърденията си. Според позицията на партията още на КСНС една от службите е докладвала, че по данни на партньорско разузнаване „несъмнено става дума за Русия“. Съпредседателят Ивайло Мирчев каза от трибуната на парламента: „Снишаването на Радев и на Йотова пред Путин не работи. Това видяхме в последните часове, когато бяха потопени нови кораби.“ От ДБ поискаха Митрофанова да бъде извикана в Министерство на външните работи, където да получи протестна нота, Москва да поеме ангажимент да не напада търговски кораби в родната икономическа зона и покрай териториалните ни води, НАТО да разположи ПВО по крайбрежието, а премиерът Радев и ръководителите на службите да бъдат изслушани в парламента.

Лидерът на ДПС-Ново начало Делян Пеевски свърза последните удари с решенията на КСНС: „Миналата седмица на Консултативния съвет беше заета беззъба позиция, незаконно приета поради липса на кворум.“ Според него „цялата държава е под камуфлаж. Няма мнозинство, няма депутати, няма Министерски съвет, няма президент“.

Председателят на „Продължаваме промяната“ Асен Василев отправи призив: „Държавата първо да спре да се преструва, че проблем няма.“ Той поиска незабавна проверка на запасите от петрол и горива, прибиране в страната на запасите, държани в чужбина, задействане на изготвените от 2022 г. планове за затворено за корабоплаване Черно море и разговори с Гърция и Турция за алтернативни маршрути на доставките.

Петър Витанов от управляващата партия „Прогресивна България“ определи случилото се като „абсолютно недопустимо и неприемливо“ и заяви: „Ние още след първия случай посочихме, че най-вероятно логиката показва, че става дума за руски дронове, сега мисля, че това се потвърждава.“ Според него „българските институции сами по себе си не могат да решат този проблем“ и е нужен единен европейски отговор.

„Възраждане“, чийто лидер Костадин Костадинов е кандидат за президент, поиска неутралитет, спиране на доставките на оръжие за Украйна и роля на посредник: „Днес позицията на България може да е само една – на посредник между воюващите страни за осигуряване на мир в Черно море.“

Цената вече се плаща и на сушата. Пресслужбата на правителството отбеляза, че макар да не е страна във войната, България понася „значителни икономически и финансови щети“. Застраховките поскъпват, налице е „отказ да бъдат превозвани товари до български пристанища“, а това застрашава доставките на петрол за рафинерията в Бургас. Особеният търговски управител на компаниите на „Лукойл“ у нас Евгени Симеонов каза пред БНТ, че застраховката на петролен танкер в Черно море е поскъпнала за последните месеци от около 200 000 до 2,5 млн. долара на кораб. Още на 18 септември Съвместният комитет по военни рискове, чрез който лондонският застрахователен пазар определя зоните с повишен риск, разшири рисковата зона почти до цялото Черно и Азовско море. Според изчисление на Maritime.bg тя се увеличи около 2,4 пъти, до 411 200 кв. км. Извън нея са оставени само ивиците от 12-морски мили в териториалните води на България, Румъния, Турция и Грузия. Кметът на Шабла предупреди, че случилото се може да засегне икономиката на района.

За следващите стъпки вече са посочени дати. На 15-16 октомври Радев ще постави въпроса пред Съвета на ЕС. ГЕРБ и ДБ настояват за извънредно заседание на парламента, а издирването на изчезналите моряци от „HS DIGNITY“ продължава с плавателни съдове на „Гранична полиция“ и пренасочени търговски кораби. За открита отломка, която да покаже произхода на дроновете, не беше съобщено нито след 6 октомври, нито сега. Местата на ударите от изминалата нощ се намират на 3-6 мили от ивицата, която застрахователите в Лондон все още оставят извън рисковата зона, и на под 35 км от брега при Бяла и Крапец.