Естонски политици критикуват Меркел за коментари относно руската война срещу Украйна

🇪🇪🇩🇪 Естонски политици отправиха остри крити към скорошно изказване, направено от дългогодишния германски канцлер Ангела Меркел относно причините за руската инвазия в Украйна, съобщи Радио Свобода на 6 октомври.

Бившият канцлер намекна, че прекратяването на мирните преговори с руския президент Владимир Путин е повлияно от позициите на Полша и страните от Прибалтика, наред с други фактори.

Председателят на комисията по външна политика Марко Михкелсон нарече думите на Меркел „нова и за съжаление много ниска точка от Ангела Меркел: да обвинява балтийските държави и Полша за предизвикването на руската имперска война“.

„За съжаление това хвърля сянка върху целия ѝ мандат като канцлер на Германия. Дори няма да започвам за Северен поток тук“, добави той.

По-късно естонският външен министър Маргус Цахкна реагира, без лично да спомене Меркел, че има само една причина за руската война срещу Украйна: отказът на Москва да приеме края на Съветския съюз и нейните трайни имперски амбиции.

„Само Русия е виновна за тази агресия“, подчерта Цахкна.

Меркел направи изявленията в интервю за унгарското издание Partizán, където разказа, че към края на своя мандат е поискала да създаде нов формат за преки разговори между Европейския съюз и Путин, тъй като е „почувствала, че вече не взима сериозно Минските споразумения“.

„Затова исках нов формат, където да преговаряме директно с Путин като Европейски съюз. Някои не подкрепиха това, най-вече балтийските държави, но и Полша беше против, защото се опасяваше, че няма да можем да изработим обща политика спрямо Русия“, каза Меркел.

Медиите тълкуваха коментарите на Меркел като частично обвинение срещу Полша и балтийските държави за цялостното нахлуване.

Руският доброволчески корпус: „Борехме се срещу режима в Русия много преди тази война“

📸 Снимка: Українська правда

🇷🇺 Безмилостният руски пехотинец е един от най-важните фактори на днешното бойно поле в Украйна. Те атакуват в малки групи, повечето от които са обречени на сигурна смърт, но въпреки това някои подразделения успяват да пробият украински позиции. Благодарение на това, противникът напредва в много участъци от фронта.

Откъде идва този непоколебим руски войник? Какво го тласка към смъртта? Защо най-голямата страна в света е готова да плати хиляди животи на своите собствени граждани за всеки километър превзета украинска земя?

„Украинска правда“ разговаря с Денис Никитин, командир на Руски доброволчески корпус (РДК) за тези въпроси, както и за мотивите на руснаците, които се сражават на страната на Украйна.

Преди войната той е култова фигура за руските крайнодесни, организирал е турнири по смесени бойни изкуства по света и е произвеждал собствена марка дрехи. По време на пълномащабната инвазия той събира доброволчески отряд, съставен от руски граждани, под контрол от Главното разузнавателно управление (ГУР) на Министерство на отбраната на Украйна. Под командването му има повече от хиляда бойци, включително бивши наемници от ЧВК „Вагнер“ и „Щурм Z“.

През март и май 2023 г. рейдовете на РДК на руска територия бяха водеща новина в световните медии, тъй като за първи път от началото на инвазията войници навлязоха на руска територия от границата с Украйна.

Никитин е убеден, че руският колос ще падне, а безмилостният боец, без значение дали става дума за собствения или чуждия живот, не свидетелства за висока мотивация, а за страх.

В следващото интервю командирът той говори за военните ползи от украински операции на руска територия, моралната атмосфера в съвременна Русия и корупцията от двете страни на фронта.

Първите трансгранични операции и реакцията на местните

РДК е първия отряд, преминал открито границата с Русия от територията на Украйна. Идеята за пренасяне на войната на руска територия дойде от Главното управление на разузнаването (ГУР). Преди това имаше анонимни диверсии, но РДК извършва първото публично нахлуване. Този ход беше като „полет в космоса“ – теоретично ясен, но практически неизследван. РДК вече има опит с операции като „Червения Днепър“, но навлизането на пехота на руска територия тогава беше безпрецедентно.

Никитин сподели, че е записал видеообръщение на фона на единствената административна сграда отвъд границата – оказал се фелдшерско-акушерски пункт. След своето завръщане, след като са минали 2 км с откраднат изоставен автомобил и са записали видеото, те са били принудени да се сблъскат с вражеска техника. „Минирахме пътищата и доколкото знам, автомобил на Росгвардия се е взривил там на мина“, каза той.

За реакцията на местното население в Русия, той отбелязва: „Никой не знаеше как ще се държи местното население: всеки дядо ще извади двуцевка и ще стреля, ще хвърлят коктейли Молотов или обратното – ще ни посрещнат като освободители“. Очакванията са били смесени. За разлика от украинците, които в Херсон се хвърляха под БТР-и и проявяваха смелост срещу руските сили, в Русия хората остават пасивни.

„Нищо подобно не срещнахме, когато влязохме на руска територия. Хората седяха тихо. Те не разбираха – свои, чужди, наши, ваши... Виждаха мъже с автомати и това е – никой не се намеси в ситуацията“, сподели той, сравнявайки ситуацията с марша на Пригожин, който също не срещна сериозна съпротива.

Лична мотивация и борба срещу режима

За бойците от РДК стъпването на руска земя е началото на войната, която те отдавна водят срещу собствената си държава. Никитин е участвал във всички големи опозиционни протести в Руската федерация, преди да се присъедини към борбата в Украйна.

„Борехме се с действащия режим на Руската федерация много преди началото на тази война“, заяви той. Шрамът на лицето му е от участие в акции на гражданско неподчинение.

Той подчерта, че РДК е създаден от руски граждани, които искат да се борят срещу режима, но в страната не са имали възможност да се сдобият с оръжие. В Украйна намират тази възможност. „Никой не може да ми каже, че само тук станахме толкова храбри“, убеден е той, споменавайки свои приятели, които са загинали или са били измъчвани в руски затвори.

Влиянието на РДК и осъдителните присъди

Успехът на РДК в създаването на проблем за руската машина е очевиден. Дори Владимир Путин публично спомена името на корпуса, макар и с пренебрежение. „Колко години Навални се бореше с режима, руският елит винаги го наричаше пациент, клиент, този човек, този мъж, но никой не назоваваше името му. И едва две седмици след смъртта на Навални Путин произнесе името му“, отбеляза Никитин, сравнявайки го с бързото разпознаване на РДК. Корпусът е обект на няколко руски пропагандни филма, представящи ги като „предатели“ и „вълци в овча кожа“.

Самият Никитин е осъден задочно на два доживотни срока в Русия, което той описва като опит на режима да попречи на евентуално предсрочно освобождаване след 15 години.

„Осъден задочно, излежавам дистанционно“, шегува се той.

Репресии в Русия и „високотехнологичен терор“

Много руснаци са били арестувани за коментари в подкрепа на РДК. „Сега в Москва, когато хората обсъждат властта, войната, преминават на шепот дори в домовете си. Т.е. прословутите съветски кухненски разговори, за които само съм чел, сега са ежедневие“, сподели той.

Доносничеството е често срещано, като съседи слушат разговори и предават данни на властите, което води до арести и дела за дискредитация. „Това е завръщане в съветските времена, само без съветската естетика, без съветските постижения в космоса, без силата на съветската армия“, каза той. Сегашният режим използва високотехнологичен терор, създавайки „нов ГУЛАГ от стъкло и бетон“, където хората живеят в дигитален концлагер с предстоящо въвеждане на цифрова рубла и възможност за прекъсване на интернет.

Привличане на пленници в РДК и руската жестокост

РДК е първият, който започва да приема пленени руснаци в своите редици. Никитин обясни, че не ги „вербува“, а се среща с онези, които са изявили желание да се включат доброволно. Пленените имат избор: да останат в лагер до края на войната или да бъдат разменени. „Не поставям пистолет на слепоочието на никого – в РДК или смърт“, споделя той.

Нужни са му хора, които искат да бъдат част от корпуса, а не такива, водени от страх. Първият такъв човек е бивш наемник от ЧВК „Вагнер“, който се оказва ценно ново попълнение. Той нарича тези пленници „спецконтингент“ и отбелязва, че мнозина от тях вече са се доказали като храбри бойци, сред които загинали и такива, които ръководят щурмове.

Според него причината за руската жестокост във войната не е някаква особена омраза, а фактът, че „животът в Русия не струва нищо. Нито твоят, нито моят. Затова толкова лесно се примиряват с неговата загуба. Това е руски фатализъм“.

Той споделя, че повечето пленени войници признават за съществуването на заградителни отряди, което прави движението назад сигурна смърт, а напред – шанс 50/50. „Нито веднъж не срещнах военнопленник от Москва, Казан, Санкт Петербург“, добави той, което показва, че основно по-бедните слоеве от населението се озовават на фронта.

Икономическа мотивация за войната и разпад на Русия

Руската пенитенциарна система е превърната в система за вербуване на войници. Затворници са примамвани с обещания за помилване, финансова изгода, включително заплати, десетки пъти над средните, и изчистване на съдебното минало. „Хората повярваха в това, а руската власт напипа онзи нерв, в който трябва да се бие“, продължи той.

Относно идеологията на съвременна Русия, често наричана „рашизъм“, Никитин я нарече „чист карго-култ“. Руснаците копират външните елементи на съветската победа от Втората световна война (червени знамена, борба срещу „фашисти“), без да разбират същността.

„Как дядовците победиха? Под червени знамена. О, дайте ние ще вдигаме червени знамена. Дядовците кого победиха? Фашистите. О, украинците – също са фашисти, неофашисти, неонацисти, бандеровци“, обяснява той.

Никитин коментира и епидемията от самоубийства сред топ мениджъри и държавни служители. Той смята, че причината е проста: „В Руската федерация властта и собствеността са неразривно свързани“. Загубата на власт означава загуба на всичко придобито по нечестен път. Той посочи като пример загадъчната смърт на бившия губернатор на Курска област Старовойт, на фона на скандали с присвояване на средства за изграждане на защитни съоръжения.

Войната е също и възможност за корупция. „Тук избухна, тук изгоря, какво да се прави... На това място стоеше някакъв обект за 8 милиона долара. Но е уцелен, за съжаление, ще трябва да бъде изграден нов“.

Бъдещето на Русия и значението на военното поражение

РДК внимателно наблюдава марша на Пригожин към Москва, разпознавайки в него потенциален съюзник срещу Путин. „Вселенското зло е Руската федерация начело с Путин. Всичко, което се противопоставя на това зло, дори ако то не е рицар в блестящи доспехи, като Пригожин – това е потенциален съюзник“, заяви Никитин, според когото Пригожин е можел да стигне до Москва.

За РДК операциите на руска територия имат не само военно-техническо значение, но също така емоционално, морално и мотивиращо. Докато украинските сили може да са скептични за разхода на ресурси, тези операции повдигат духа на украинците и разклащат руското общество.

„Руският дълбинен народ може дълго да търпи, да стяга коланите, да живее буквално в тор, но при едно-единствено условие – ако нашата армия побеждава“, обясни той.

Никитин отхвърля идеята за руски либерали, които просто чакат размразяване на режима. „Аз виждам бъдещето по съвсем друг начин: над Кремъл – нашето знаме, а чиновниците висят под кремълската стена“, сподели той, говорейки за трибунал, лустрация и тотално разрушаване на системата.

Той е убеден, че военно поражение в Украйна веднага ще задейства революционни и центробежни процеси в Русия. Икономиката ѝ се влошава, тя изгуби европейския пазар, продава петрол за неконвертируеми рупии и се намира в пълна зависимост от Китай.

„Този Колос ще падне“, увери той, сравнявайки ситуацията с истинския, а не формален разпад на СССР, който според него се случва сега, тъй като страните от ОНД постепенно се отдалечават от Москва.

Никитин вярва, че Украйна трябва да се превърне в нов център на притегляне за страните от постсъветското пространство, а Руската федерация ще се сегментира на нови територии, тъй като състоянието ѝ в момента се крепи на лъжи и терор.

„Щом тези два елемента бъдат премахнати, ще се появи абсолютно нова конфигурация“, завърши той, предричайки ново разпределение на силите в региона.

Байдън: Всеки, който си мисли, че Путин ще спре дотук, е просто наивен.

🇺🇸 Бившият президент на САЩ Джо Байдън определи опитите на администрацията на Доналд Тръмп да накара Украйна да отстъпи от своите територии на Русия като „съвременно умиротворяване“. Той направи това в интервю за BBC – първото такова след напускането на Белия дом.

Говорейки от Делауеър в понеделник, Байдън заяви, че руският президент Владимир Путин вярва, че Украйна е неразделна част от Русия, предупреждавайки, че „всеки, който си мисли, че ще спре е просто наивен“, визирайки евентуалните бъдещи ходове на Путин ако получи част от украинската територия като част от мирно споразумение за край на войната в Украйна.

Интервюто излиза в седмицата, в която съюзниците отбелязват 80 години от Деня на победата в Европа. Байдън изрази тревога, че връзките между САЩ и Европа се разпадат при управлението на Тръмп – развитие, което според него „би променило съвременната история на света“.

Бившият президент беше попитан за собствената си политика спрямо Украйна и за решението му да се оттегли от надпреварата за преизбиране през 2024 г., след слабото си представяне в телевизионен дебат, което породи съмнения относно годността му и предизвика криза в Демократическата партия.

В същото време говорителят на Белия дом Стивън Чунг атакува Байдън в социалните мрежи и го нарече „позор“ и посочи, че интервюто показва „загуба на умствени способности“ – думите, които предизвикаха полемика.

Байдън обясни, че е напуснал надпреварата в момент, когато неговата партия вече е имала добър кандидат, и че решението е било трудно, но правилно.

По темата за отношенията със съюзниците, Байдън осъди остро изказванията на Тръмп за връщане на контрола върху Панамския канал, придобиване на Гренландия и превръщане на Канада в 51-ви щат: „Какво, по дяволите, става тук? Чий президент говори така? Това не сме ние.“

Запитан дали е предоставил достатъчна подкрепа на Украйна не само за да се защити, но и да победи Русия, Байдън заяви: „Дадохме им всичко, от което се нуждаят, за да опазят своята независимост. Бяхме готови да отговорим по-агресивно, ако Путин отново настъпи.“

Освен това Байдън беше особено критичен към изказванията на настоящия вицепрезидент Джей Ди Ванс и министъра на отбраната Пийт Хегсет, подкрепящи мирен план, включващ запазването на руските завоевания. Ванс обяви, че „и двете страни ще трябва да отстъпят територия, докато Хегсет определи връщането на границите от 2014 г. като „нереалистично“.

„Това е съвременно умиротворяване“, заяви Байдън, правейки паралел с провалилата се политика на британския премиер Невил Чембърлейн спрямо Хитлер в навечерието на Втората световна война.

Байдън допълни, че се опасява от загуба на доверие в американското лидерство сред европейските партньори, особено ако Украйна бъде принудена да отстъпи земи – ход, който според него може да провокира отстъпки от страни в НАТО, граничещи с Русия.

Той осъди натиска, оказван от администрацията на Тръмп срещу украинския президент Володимир Зеленски, в т.ч. телевизионната среща в Овалния офис, по време на която Тръмп и Ванс отправиха остри публични критики. „Стори ми се недостойно за Америка“, каза Байдън.

Байдън защити и значението на международните съюзи, заявявайки: „Не разбирам как те не виждат, че в съюзите има сила. Те ни спестяват пари.“

Относно първите 100 дни от втория мандат на Тръмп, белязани от вълна от изпълнителни заповеди и съкращения, Байдън заяви: „Ще оставя историята да прецени това. Не виждам нищо тържествено.“

Китай предупреди Нова Зеландия с негативни последици при присъединяване към AUKUS.

📸 Източник: Radio New Zealand

🇨🇳🗣️🇳🇿 Уанг Сяолонг, китайският посланик в Нова Зеландия, отправи предупреждение, че ако властите в Уелингтън решат да присъединят страната към тристранното споразумение за сигурност AUKUS, това „неизбежно“ ще има негативни последици за отношенията с Китай.

В широкообхватно интервю за държавното радио на Нова Зеландия, публикувано в сряда, Уанг заяви, че когато дойде моментът да вземе решение дали да се присъедини към отбранителния пакт, Китай се надява, че Нова Зеландия ще „вземе под внимание най-добрите си дългосрочни интереси, потенциалните последици за регионалната сигурност и въздействието върху отношенията между Китай и Нова Зеландия.“

По-рано властите в Уелингтън разкриха, че в момента „събират информация“ относно евентуално бъдещо сътрудничество с групата AUKUS, но към този момент не са поемали никакви ангажименти към структурата.

В съвместно изявление от Австралия, Великобритания и Съединените щати от този септември се посочва, че страните водят консултации с Нова Зеландия, Канада и Република Корея, за идентифициране на възможности за сътрудничество по усъвършенствани способности в рамките на стълб II на AUKUS.

AUKUS е тристранно партньорство в сферата на сигурността, подписано от Австралия, Съединените щати и Обединеното кралство, предназначено да „насърчава свободен и отворен Индо-Тихоокеански регион, който е сигурен и стабилен“.

Първоначално обявено на 15 септември 2021 г. Партньорството включва две насоки на усилия, наричани стълбове:

• Стълб 1: фокус върху придобиването на Австралия на ядрени атакуващи подводници и ротационното базиране на ядрени атакуващи подводници на Съединените щати и Обединеното кралство в Австралия.
• Стълб 2: съвместно развитие на усъвършенствани способности в шест технологични области: подводни способности, квантови технологии, изкуствен интелект и автономност, усъвършенствани кибер, хиперзвукови и контра-хиперзвукови способности и електронна война; и в две по-широки функционални области: иновации и споделяне на информация.

AUKUS се широко приет като отговор на схващането сред членовете си, че Китайската народна република представлява заплаха за Индо-тихоокеанския регион.

Когато партньорството беше обявено за първи път, китайското правителство реагира остро, като заяви, че рискува „да навреди сериозно на регионалния мир“ и има „манталитет на Студената война“.

Създаването му означава края на френско-австралийска сделка за подводници на стойност 56 милиарда евро (90 милиарда австралийски долара), която беше спорно отменена от Австралия.

Австралийското правителство даде на френското правителство само няколко часа предизвестие за анулирането на сделката преди публичното обявяване на AUKUS и в крайна сметка се съгласи на споразумение за обезщетение в размер на 555 милиона евро с френския отбранителен изпълнител Naval Group.

Интервю с 20-годишен турски доброволец, сражаващ се за украинската армия.

🇺🇦🤝🇹🇷 Еюп Гьоркем Йълмаз е турски доброволец, сражаващ се в редиците на украинската армия от близо една година. Името на 20-годишния смелчага, роден в Трабзон, нашумя едва през последните няколко дни в публичното пространство на югозападната ни съседка.

През последните няколко месеца Йълмаз беше изпратен в Запорожка област. Успява да се спаси на косъм от смъртта при поредния щурм на руската армия срещу украинските позиции на 10 октомври. Измъква се единствено с леки наранявания, но снимки на оборудването и личните му документи се озовават в руски ръце и не след дъгло са разпространени в платформата Telegram.

Сред оставените от него предмети, най-голямо внимание привлякоха нацистките символи и отличителните белези на Свободната сирийска армия (FSA).

Как е положението сега?

В момента не отиваме в окопите. Освен мозъчното сътресение, нищо ми няма. Имам и няколко белези по лицето, но без проникване или огнестрелни рани от какъвто и да е характер.

Служа в 60-та механизирана бригада. Тоест, официално съм свързан с украинската армия. Нямам връзка с нито един легион.

Какво те мотивира да отидеш?

Аз съм от Трабзон, Офлу, но имам семейство в Украйна. Родителите ми са турци, но другото ми семейство, което не е кръвно, е украинско. По същия начин има турци, кримски татари. Турците трябва да ги защитават. Турците нямат други приятели освен турците.

„Русия удря болници и детски ясли“

Когато погледнете местата, които Украйна е ударила в Русия, това са или газови и бензинови резервоари или военни цели. Гледаш местата, които Русия е ударила в Украйна, отприщил съм ги по поляни и баири. Те удрят болници, детски ясли. Те удрят училища. Според международното право това са места, които са забранени за атакуване... Защо удряте детската ясла, какво е престъплението на детето?

Какво правеше преди?

Дойдох тук на 19. Бях моряк, бях в Турция, но пътувах в чужбина заради професията си. Въпреки че отидох на кораба само веднъж. Не мога да кажа, че съм моряк. Ако съм имал едно-единствено пътуване, мисля, че съм посетил 7-8 държави. Разбира се, аз не отидох в тези страни и не стъпих директно на техните земи. Обикновено оставахме на котва. Но пак излязох извън страната, да.

„Аз съм националист“

Аз съм националист. Държа Турция и Украйна над всичко. Тези две държави са моите държави.

Защо имаш нацистки символи?

Не съм нацист по никакъв начин. Нося го само за да дразня хората. Знамето на Свободната сирийска армия е и знамето на моя приятел. Беше подарък от много скъп приятел.

Имам турското знаме, украинското знаме и моята основна Rainbow Six Siege. Тачанка, което е и моето име, Тачанка. Тук можете да носите каквото искате. Мога да дойда и да сложа грузинско знаме, например. Това не означава, че съм грузинец. забавлявам се.

„Печелите $4800 на месец“

Според турския наказателен кодекс наборът на чужденци е престъпление. Така че не мога да кажа да се присъедините към нас. Не се присъединявайте. Това не е инвестиционен съвет. Но заплатата се дава за това. Имате определена заплата, която се дава всеки месец, редовно. Струва около 400 долара.

Освен това има бонус за престой в опасните зони. Това е около 2500-3000 турски лири всеки ден. И когато завършите 30 дни, престоят на първа линия отново дава месечен бонус от около 55 000-60 000 лири. Така че всичко излиза около 4800 долара – ако един месец не мръднеш от окопите. Но не си струва.

„Парите, които печеля, отиват в трезорите на CS:GO“

Повечето от парите ми отиват или за калъфи за компютърната игра CS:GO, или за оборудване за оръжие.

„Турците тук са хора, които са се превърнали в местно население“

Не мога да назова никого освен себе си, но повечето турци, които се бият тук, имат семейства тук. А някои наистина притежава украинско гражданство, докато други имат разрешения за пребиваване.

Повечето от тях са станали местни тук, така че нека ви разкажа за тези, които срещнах: Много малко са тези, които идват тук от Турция. Определено има и такива, които идват за пари, но не съм ги срещал досега.

Как реагира семейството ти?

Като цивилен вече давах цялата подкрепа, която можех. Дарявах част от парите, които спечелих на кораба. Или стоях пред компютъра ден и нощ, опитвайки се да извлека ценна разузнавателна информация от видеоклиповете на нашите приятели с дронове. Направих всичко възможно като цивилен.

Отначало те казаха: "Такъв идиот ли си?" Но след като дойдох тук, те казаха: „Ние сме зад теб, ние те подкрепяме. И те чакаме да се върнеш.“

„Подкрепям партия Победа“

И накрая, искам да кажа гласувайте за партия „Победа“. Въпреки че не съм съгласен с някои части от нея, това е партията, с която съм най-съгласен в момента. Подкрепям партия Победа, защото тя е най-националистическата партия.

„Тези, които ме критикуват, са или членове на ПКК, или комунисти, или деца на онези с палестинското знаме в профилите си.“

Тези, които ще ме ругаят, ще говорят лошо за мен, са или членове на ПКК, комунисти или са вербувани араби с палестинско знаме в профила си. Когато гледам профилите на всеки, който ме псува, те или са псували турските въоръжени сили, или някой, който върви след червените, или арабски любовник, или арабски лизач, или кюрдистанци, които ме злословят.

„Едните са евреи, другите са араби... Не съжалявам за никого в тази война, освен за децата.“

Имам враждебност към арабите. Едните са евреи, другите са араби, така че нека се изяждат един друг, не ми пука.

Стига нищо да не се случи с Република Турция... Давам за пример Джемал Паша, когато става въпрос за арабите. Много го харесвам. Децата нямат раса. Те не трябва да бъдат наранявани по никакъв начин. Но за възрастни изобщо не ми пука... не. Затова не ми е жал за никого, освен за децата в онази война.

„Знам, че ще спечелим – и как“: генерал Сирски за перспективите във войната и пътя към победата.

📸 Снимка: Alessio Mamo/The Guardian

🇺🇦 Главнокомандващият Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) Олександър Сирски даде дълго интервю за британското издание The Guardian, в което между другото заяви, че Киев има „реални планове“ как да си върне Крим.

„Истина е. Разбира се, това е голяма военна тайна“, каза генералът. „Ще направим всичко възможно, за да достигнем международно признатите граници от 1991 г. Трябва да победим... за да освободим нашите граждани, които се намират в страдащите окупирани територии.“

Сирски отбеляза, че след поредица от украински атаки Русия е била принудена „напълно да се оттегли“ от пристанището в Севастопол. Безпилотни и ракетни удари унищожиха радарни и ракетни инсталации. Целта на Украйна е да разруши Кримския мост, свързващ окупирания полуостров с Русия.

Сирски отказа да каже кога може да се случи това.

Говорейки за настоящата ситуация на фронта, главнокомандващият на въоръжените сили на Украйна отбеляза, че руснаците имат предимство както в техниката, така и в личния състав.

„Когато става въпрос за технологии, съотношението е 1:2 или 1:3 в тяхна полза. Противникът има значително превъзходство в сили и средства“, каза генералът. „Следователно за нас въпросът за доставките, въпросът за качеството е наистина на преден план.“

Предимството на Русия в личния състав и оръжията може да обясни последните събития на бойното поле, пише Guardian. Украинската армия е в стабилно отстъпление от миналата есен, но това отстъпление съвпадна с шестмесечна пауза в доставките на оръжие от САЩ.

Въпреки това Сирски е уверен, че настъплението на Русия може да бъде спряно. Като пример той посочи последния опит на руските войски за пробив в Харковска и Сумска области, който не се увенча с успех. Според Сирски, ако руснаците се опитат да настъпят към Запорожие, „можем да им дадем добър отговор“.

Главнокомандващият на въоръжените сили на Украйна отбеляза, че Русия е постигнала малки тактически победи, но не е направила нито един оперативен пробив - например превземането на голям град.

Според него Русия плаща огромна човешка цена за незначителните си успехи - по думите му руските загуби са „три пъти по-големи от загубите на Украйна, а в някои области дори още по-големи“. В същото време Сирски отказа да назове размерите на украинските загуби.

„За нас е важно да спасим живота на нашите войници. Ние не защитаваме руините до смърт“, каза главнокомандващият на украинските въоръжени сили, като подчерта, че не иска „да постигне целта на всяка цена“ или да хвърля хората в „напразни атаки“.

Финландският президент: Китай може да прекрати войната в Украйна с едно телефонно обаждане

Александър Стуб в президентския дворцец в Хелзинки, 2 юли 2024 г.
📸 Снимка: Roni Rekomaa/Bloomberg

🇫🇮 Финландският президент Александър Стуб е на мнение, че Русия би се съгласила да „започне мирни преговори“, ако Китай я помоли да го направи. В същото време, според него, мирните преговори не трябва да се провеждат задължително при условия на прекратяване на огъня.

„Русия е толкова зависима от Китай, че едно телефонно обаждане от президента Си Дзинпин може да реши тази криза“, заяви Стуб пред Bloomberg. Както отбелязва агенцията, интервюто е проведено в президентския дворец, където преди това се е помещавала „резиденцията на руския цар“.

Според президента на Финландия Китай трябва да „защитава международните правила, свързани с териториалната цялост и суверенитет“. „Това е правилното решение. И това също ще демонстрира лидерството на Китай“, добави той.

В същото време, според Стуб, сега „не става дума за търсене на прекратяване на огъня[...] Имаме нужда от истински мирни преговори. Единственото, което Русия разбира, е силата. И колкото повече помогнем на Украйна сега, толкова по-бързо ще свърши войната“, каза президентът на Финландия.

Александър Стуб нарече Финландия „геополитически и геостратегически една от най-важните страни в Европа“, защото „удвои границата на НАТО с Русия“. „Много хора разчитат на нас“, добави той.

Президентът на Финландия многократно се е противопоставял на примирието в Украйна. Според него „пътят към мира минава през бойното поле“.

Тъкър Карлсън обяви, че проведе интервю със Зеленски

📸 Снимка: Fox News

🇺🇸🎥🇺🇦 Американският журналист Тъкър Карлсън ще проведе интервю с украинския президент Володимир Зеленски. Това съобщава съобщава News.bg, позовавайки се на публикация от профила на американския журналист в социалната медийна платформа X.

„Изглежда, че вече имаме и интервюто със Зеленски. Опитваме се да го вземем от две години и с особена интензивност след интервюто, което бе направено с Путин през февруари. Целта е да се предостави на американците така необходимата им информация за конфликта, който напълно променя ролята на страната им в света. Очаквайте скоро, надяваме се“, пише той.

Припомняме, че Карлсън направи интервю с руския президент Владимир Путин през февруари в Русия.

Версиите за самото интервю обаче се разминаха след него. Кремъл отрече твърденията на Карлсън, че той е първият журналист, обърнал се към Путин за интервю от началото на войната, тъй като западните медии избягвали да общуват с Путин. Така самият Карлсън анонсира решението си, но бе опроверган почти моментално от редица медии, включително и американски.

В предаване с участието на прессекретаря на руския президент Дмитрий Песков, се призна, че западни журналисти настоятелно искат интервюта от две години, но самият президент не вижда смисъл да разговаря с тях.

„Британски телевизионни оператори, американски и европейски телевизионни оператори ни молят доста упорито за интервюта в продължение на две години от началото на специалната военна операция“, съобщи агенция ТАСС, цитирайки думите на говорителя на Кремъл, който утвърждава, че няма смисъл да се дават интервюта, тъй като предварително се стига до извода, че няма да дадат балансирана информация. „В това отношение Карлсън, разбира се, се отличава.“

През май, екипът на журналиста отрече като „чисти глупости“ съобщенията, че Карлсън стартира шоу по руска държавна телевизия.

Нийл Пател, главен изпълнителен директор на Tucker Carlson Network, каза в публикация в X, известна преди като Twitter, че „не са сключвали никакви сделки с държавни медии в никоя страна“.

Държавният медиен канал Русия 24 съобщи, че предаването TUCKER с дублаж на руски език започва да се излъчва и представи Карлсън като „активно критикуващ властите на САЩ за помощта на Украйна“.

Изглежда, че става въпрос за стари клипове от предаването на Карлсън, което той излъчи в X и YouTube, след като беше уволнен от Fox News, но с руски дублаж, съобщи Daily Beast, като уточни, че епизодът от понеделник е наличен в САЩ от 10 май.

Това не е първият път, когато се появява информация, че Карлсън стартира руско шоу. Миналия септември той отрече да работи с руската държавна телевизия за излъчване на новата си онлайн програма.

Ексклузивно: Володимир Зеленски с ексклузивно интервю за Ройтерс

Президентът на Украйна Володимир Зеленски присъства на 54-тата годишна среща на Световния икономически форум в Давос, Швейцария, 16 януари 2024 г.
📸 Снимка: REUTERS/Denis Balibouse

🇺🇦 На западните съюзници им отнема твърде много време за взимането на ключови решения, касаещи военната подкрепа за Украйна, заяви Володимир Зеленски в ексклузивно интервю за Ройтерс в понеделник.

Той също така призова партньорите да се включат по-пряко във войната като помагат за прехващането на руски ракети над Украйна и позволяват на Киев да използва западни оръжия срещу вражеска военна техника, струпваща се близо до границата.

Призивът за ускоряване на помощта и прокарването на така наречените „червени линии“ на ангажиране в конфликта отразява нарастващия натиск, под който са подложени силите на украинската армия по протежение на повече от 1000 км фронтова линия, простираща се в североизточната, източната и южната част на страната.

Пламенният Зеленски, облечен в познатата си камуфлажна тениска и панталони, каза, че ситуацията на бойното поле е „една от най-трудните“ от началото на войната през февруари 2022 г.

През последните седмици силите на руската армия инициираха офанзива в североизточната Харковска област, подлагайки на изпитание и без това разтегнатата украинска отбрана. В същото време Русия превзе територия в Донбас след някои доста ожесточени битки.

„В Донбас тече много мощна вълна... Никой дори не забелязва, че всъщност има повече битки в източната част на страната, по-специално в донбаското направление: Курахово, Покровск, Часов Яр.

Той обаче добави, че ситуацията на север от Харков вече е „под контрол“.

46-годишният украински президент говори на петата годишнина от встъпването си в длъжност. Той не е участвал в избори заради военното положение, наложено поради инвазията.

Зеленски отново призова за по-бърза военна помощ от САЩ и останалите партньори. Оръжия и боеприпаси от наскоро приет пакет от САЩ пристигат в момента в Украйна, но бяха забавени с месеци поради вътрешни политически спорове.

„Всяко решение, до което ние, а след това всички заедно, стигаме, закъснява с около една година“, обясни Зеленски.

„Но каквото, такова - една голяма крачка напред, но преди това две крачки назад. Така че трябва да променим малко парадигмата.“

Риск от ескалация?

Зеленски заяви, че иска партньорите му да участват по-пряко във войната, но разбира, че са предпазливи да антагонизират Русия.

„Това е въпрос на воля“, каза той. „Но всеки казва дума, която звучи еднакво на всеки език: всички се страхуват от ескалация. Всички са свикнали с факта, че украинците умират – това не е ескалация за хората.“

Той предложи въоръжените сили на съседните страни от НАТО да могат да прихващат наближаващи руски ракети над украинска територия, за да помогнат на Киев да се защити.

Русия е изстреляла хиляди ракети и дронове по Украйна от началото на по-широкия конфликт, а противовъздушната отбрана е приоритет за Киев.

„Руснаците използват 300 самолета на територията на Украйна. Имаме нужда от поне 120-130 самолета, за да устоим в небето“, каза той. Украйна чака доставката на произведените в САЩ изтребители F-16, които все още не са използвани в реални бойни действия.

Той каза, че ако страните не могат да доставят самолетите веднага, те все още могат да ги доставят от съседни държави от НАТО и да свалят руски.

Украинският лидер също каза, че Киев преговаря с международните си партньори да използва оръжията си, за да нанесат удари по руска военна техника на границата и по-нататък в руската територия, но „засега няма нищо положително“.

Руският президент Владимир Путин вероятно ще разглежда подобно развитие като ескалация. Той смята войната за част от екзистенциална битка с упадъчния Запад, който според него е унизил Русия след падането на Берлинската стена през 1989 г., навлизайки в това, което той смята за сфера на влияние на Москва, включително Украйна.

Украйна и Западът отхвърлят подобно тълкуване, наричайки нахлуването непровокирано заграбване на земя.

Зеленски повтори, че не е нарушил споразуменията със съюзниците да не използват оръжията си в Русия: „Не можем да изложим на риск цялото количество оръжия.

Международна сцена

Украйна се подготвя за международни преговори в Швейцария следващия месец, които ще изключат Русия и са насочени към опит за обединяване и втвърдяване на мнението срещу Москва.

Путин отбеляза, че преговорите могат да превърнат украинските искания за руско изтегляне в ултиматум за Русия - стратегия, която според него ще се провали.

Зеленски заяви, че е изключително важно да се съберат колкото се може повече страни около масата: „И тогава Русия ще трябва да отговаря пред мнозинството от света, а не пред Украйна... Никой не казва, че утре Русия ще се съгласи, но е важно ние да имаме инициативата.“

Пекин все още не е казал дали ще участва, въпреки че китайският президент Си Дзинпин и Путин се срещнаха миналата седмица в Китай и обещаха „нова ера" на партньорство между двата най-мощни съперника на Съединените щати.

СБУ никога не се повтаря в своите специални операции – Васил Малюк

Васил Малюк, ръководител Службата за сигурност на Украйна (СБУ)
📸 Снимка: БТА

Ръководителят на Службата за сигурност на Украйна Васил Малюк прогнозира нови специални операции през 2024 г., които ще нанесат още повече щети на агресора.

Той каза това в интервю за канала ICTV по време на телемараона United News .

„Нека руснаците чакат следващата „бавовна“ [експлозии]... Ние никога не се повтаряме и дори руснаците да променят защитата си срещу нашите военноморски дронове, ние, разбира се, сме една крачка напред. Всичко ще се случи навреме, ще видите всичко“, обяви Васил Малюк.

Той също така говори за приноса на СБУ за победата. „Нашите постижения показват това ясно. Към днешна дата сме унищожили 809 танка от началото на войната, всички от които имат видеопотвърждения... Както и други бронирани превозни средства, системи за електронна война и така нататък. Това се случва точно на фронтовата линия“, съобщи началникът на СБУ.

Използвайки безпилотни летателни апарати с голям обсег, СБУ раздели своите екипи и способности за нанасяне на удари според обсега, започвайки от фронтовата линия и след това по-дълбоко в територията на Русия до 120 км. По този начин СБУ вече атакува 13 петролни рафинерии в няколко руски региона, като агресорът попълва военния си бюджет чрез износ на петролни продукти.

Сред успешните операции на СБУ е поразяването на радиолокационен самолет А-50 на летище Мачулищи, Беларус.

Васил Малюк напомни, че първата специална операция за взривяване на Кримския мост с помощта на камион с експлозиви е била подготвена от март до октомври 2022 г. Преди попадението до 46 влака с оръжия и боеприпаси са преминавали дневно през този логистичен коридор на противника.

За да удари моста за първи път, СБУ използва импровизирани взривни устройства (21 тона тротилов еквивалент), маскирани като ролки филм, а вторият път - военноморски дронове.

И двете специални операции бяха насочени към пресичане на руската военна логистика и бяха проведени по заповед на президента на Украйна. В резултат на тези успешни мисии Кримският мост вече не е функционален за превоз на военни стоки.

„Опорите и колоните, на които стоят, са повредени. Когато бъдат ремонтирани, те (руската армия) може потенциално да започнат да транспортират амунициите си… Но тогава ние отново ще им кажем „здравей“, прогнозира Васил Малюк.

В морето Службата за сигурност успешно управлява надводни дронове Sea Baby и Mamai. Вече успяха да ударят 11 руски кораба и да деблокират Черно море.

Днес тези морски дронове се използват не само в режим камикадзе, но и за други цели. Те са несравнимите, уникални разработки на СБУ.

🌎 Намерете ни във Facebook 🔹 Twitter 🔹 Telegram 🔹 YouTube

Боецът от ВСУ Микола пред OFFNews: Ще спечели този, който има повече дронове

Микола е украински военен, който участва в отбраната на страната от самото начало на пълномщабната война. Воюва в едно от най-тежките направления – Херсонското. Четири пъти е бил на плацдарма в село Кринки на левия бряг на Днепър, в самия тил на врага. Женен е, баща на две деца. С Микола разговаря кореспондентът на OFFNews в Одеса Горица Радева. Боецът не желае да бъде сниман, използваните кадри за интервюто са илюстративни.

- В края на 2021-ва и началото на 2022-ра година вярвахте ли, че ще започне пълномащабна война?

- Не, не вярвах, че ще има война. Когато ми казваха, че ще има война с Русия, аз отговарях, че война няма да има. Мислех, че на политическо ниво нещо ще се случва, но не мислех, че ще се стигне до това хората да воюват.

- Как посрещнахте началото на 24.02.2022 г.?

- На 23-ти февруари бях на работа. Ранната сутрин на 24-ти чух как падат бомби. Събудих съпругата си и ѝ казах: „Войната започна“. А тя отговори: „Никаква война не е“. После последва втори взрив. И след това видяхме Путин по телевизора, който обяви т. нар. "специална военна операция", т.е. война. И по-късно стана ясно, че руската войска е дошла на територията на Украйна. После тръгнах към военкомата. Още в началото отидох да воювам доброволно.

- Семейството Ви как реагира на Вашето решение да се присъедините към армията?

- Нормално реагираха. Аз съм мъж. Длъжен съм. Мой дълг е да защитавам на първо място семейството си. Така че, нормално реагираха, с разбиране.

- Имало ли е моменти, когато сте съжалявали за решението си?

- Не знам. Имало е мисли „какво изобщо правя“… Но това е, когато си идвам в отпуск и гледам какво се случва наоколо. И съм си задавал въпроса защо само аз, защо други не идват… Тогава съм имал съмнения. Сега съмнения нямам. Разбирам, че трябва, защото, ако ние си тръгнем, кой ще остане да защитава Украйна.

- Разкажете най-смешната история, която Ви се е случвала в зоната на бойни действия?

- Много смешни истории имаше. Например тази, когато бяхме веднъж с приятел с кола, когато още бойните действия бяха в Николаев, през 2022-ра. Пътуваме с колата през нощта. Отворили сме карта и караме, караме, караме. От тук, от там, наляво, надясно. И пристигаме в някакво село, неизвестно какво. Гледаме пак картата – ние сме отишли право при руснаците. И после тихо, бавно, на заден ход… Извадихме късмет, измъкнахме се оттам. После седяхме в колата, смяхме се. Просто отидохме и се върнахме.

Друга смешна история. Идват при нас момчета, едното има малки проблеми с говора. И той дава доклад, на военен сленг 4.5.0. – това значи, че всичко е наред. И те не разбираха какво трябва да кажат и казваха четири по нула цяло и пет, 5.0.4. Така че, момчетата се шегуват, всичко е позитивно, всичко е, така да се каже, нормално.

- А най-тъжната?

- Най-тъжно е, когато загиват твои близки. Момчетата са част от твоето семейство вече. Много свикваш с тях и най-печалното е, когато умират. Аз имах командир, много добър командир, който винаги тръгваше първи и винаги казваше „Аз ще умра в боя“. Но така се получи, че той загина от вражеска мина. Аз с него така се бях сприятелил, бяхме много близки с него. Пред очите ми го уби вражеска мина. Всичко това много тежко го преживях. Най-тъжното на войната е смъртта. Защото много се привързваш към хората. Някои казват, че на война не трябва да се привързваш към хората, че трябва да се държиш на разстояние. Но въпреки това се привързваш, така или иначе общуваш с хората, независимо какъв е човекът – добър или лош, все някак свикваш.

- Кой е най-големият Ви страх?

- Даже и не знам. В началото ми беше страшно, когато имаше обстрел или бой. С времето дори не се и замисляш за това. Просто си вършиш работата. Страхът се появява повече после. Страх, че ако, не дай боже, загинеш или се случи нещо с тебе, семейството ти остава. И какво ще стане по-нататък с тях. Тоест, ако загинеш там, на тебе няма да ти е страшно. Загинал, значи загинал, толкова. Страхът е най-вече за семейството.

- Вие като военен, чувствате ли подкрепа и помощ от тази част на обществото, която е в тила?

- Да. Аз имам хора, които са в тила, които винаги ни помагат много. Даже не се налага да търсим помощ, те сами ни се обаждат и питат от какво имаме нужда. На нашата рота, конкретно на нас, ни помагат хора, наши близки и познати, които конкретно ни помагат и с храна, и с ремонт на колите, и с различни прибори за нощно виждане, със старлинки помагат, за да имаме връзка.

- Разкажете, ако може, какво се случва сега на Херсонското направление и в Кринки.

- На Херсонското направление в момента се водят боеве, разбира се. Десният бряг – това е Херсон, левият бряг – това е Кринки (спрямо течението на река Днепър, ако гледаме картата, е обратното). В Кринки се водят жестоки боеве. Нашите военни се опитват да удържат плацдарма. Държат се до последно. Хора не достигат, за да се разшири този плацдарм. И отбраната се държи. Хората, които са на десния бряг, които по здравословни причини не могат да отидат на левия бряг през реката, държат отбраната. Не дават на врага да преплува от нашата страна. Има такива места, където, да допуснем, може да се преплува, там има позиции, там стоят хора. А на Кринки е много сложно. Живо място не е останало, всички къщи са разрушени, всичко е разбито. Но момчетата не падат духом, отиват, работят и правят всичко възможно да отбият врага възможно най-далеко от Херсон, за да могат хората в Херсон и близките села, където достигат миномети и артилерия, да могат да живеят нормално, без обстрели.

- А как мислите, защо в началото на войната големи части от Южна Украйна бяха така бързо окупирани?

- Мисля, че защото просто не са били готови за това. Никой не допускаше, всички мислеха, че няма да има война. Мисля, че не бяха готови. И най-вероятно, защото нямаше достатъчно оръжие и хората бяха малко. Но съм убеден, че не бяха готови да посрещнат врага. Хората не възприемаха сериозно цялата ситуация.

- В това число и военното командване ли?

- Да, и военното командване също. Може във военното командване да са знаели нещо, но сега ние нищо не можем да кажем със сигурност.

- Как гледате на идеята да се сключи примирие с цената на окупираните територии?

- Смятам, че ако вземем за пример Донбас, той вече е Русия. Аз мисля, че там хората имат друг манталитет, вече са свикнали да живеят по друг начин, свикнали са да живеят по закона на Руската федерация. Да започнем от това, че войната започна през 2014-та година, вече 10 години. За 10 години там мисленето на хората се е променило, аз мисля, че те самите вече не искат в Украйна. Те самите не знаят къде искат. Донбас вероятно вече няма да бъде Украйна, това е мое мнение. Относно Крим има на какво да се надяваме и има смисъл да се посражаваме. Там живеят не само украинци, но и татари. Знам, че много от тях не искат да живеят в Русия. Ако направим сравнение, аз знам, че в Крим много хора не искат да живеят в Русия, а в Донбас, по техните думи, те не искат да живеят в Украйна. Ако въпросът за окупираните територии се сведе до това, Русия да вземе Донбас, нека го вземе. Ние ще го загубим, но ще спасим много животи. Не зная… Моето мнение е такова.

- Смятате ли, че Украйна трябва да следва примера на Израел? Да осигурява военната подготовка на всички граждани, да съобщава загубите, за да знаят хората на каква цена живеят?

- Мисля, че да. Трябва да знаят. И трябва да има военна подготовка. Хората трябва да знаят на каква цена се освобождава даже малко парче земя, например един километър, какво значи да го преминеш и да го заемеш… Хората у нас не разбират това, те мислят така „Я, какво ли става там, колко са се придвижили?“, а трябва да осъзнават. И обучение трябва да има. Ето, в Израел започна война и веднага обявиха война. Аз мисля, че ако у нас веднага бяха обявили война, всичко щеше да е по друг начин, не така, както сега. (От юридическа гледна точка война няма, Русия е обявила специална военна операция, а Украйна – военно положение). Има хора, които не са пострадали, и те си казват „Мене не ме засяга, дано така да продължи“.

- Какво според Вас политическото ръководство на страната трябва да промени по отношение на войната като цяло и по отношение на военните?

- Никога не съм се замислял за това. Отношението към хората навярно трябва да се промени. Всичко трябва да работи за войната, заводите трябва да работят за войната, трябва да има производство на дронове и всичко останало, защото сега е война на дронове. Който има повече дронове, той и ще спечели войната. Аз така мисля. Не артилерията ще спечели войната, а дроновете. Защо не организират голямо производство и да правят тези дронове. Смятам, че правителството трябва да се насочи към производство на различно въоръжение, тогава може да се очаква някаква промяна и раздвижване, някакъв напредък.

- Как се измени войната? Вие казахте, че в началото на войната не са достигали оръжия и техника, сега има ли промяна?

- Сега има, да. Сега въоръжението е повече, не толкова, колкото ни се иска, но е повече. И преди това казах – единственият проблем са дроновете… Сега проблем номер едно са дроновете.

- Как мислите, Западът помага ли достатъчно на Украйна, или не?

- По мое мнение достатъчно помага, но не всичко отива там, където трябва.

- Какво бихте казали на тези европейски граждани, които са започнали да забравят войната?

- Нека да дойдат да видят какво се случва тук, ако забравят за войната. Война има. Една подробност – при нас войната е на фронтовата линия, а това, което показват по новините, са други градове. Например Одеса, Одеска област, там всичко е добре, война няма. Но от местата, където е войната, оттам много малко показват. Война в действителност има и за нея не трябва да се забравя, защото, както показа опитът, когато всички забравиха, ето какво се получи. Не бяха готови хората, не допускаха, че ще има война. Така и европейските граждани трябва да се поучат от тъжния опит на Украйна, трябва да разберат, че всичко може да се случи, и при тях също може да избухне война. Сега времето е такова, не е ясно какво ще бъде утре. Трябва да се внимава.

- А как се отнасяте към мобилизацията и към тези методи, които военкоматите прилагат?

- Не трябва насила да пращат хората на война. Ако вземат насила някого, той няма да воюва. Човек сам трябва да избере. Ако иска да воюва – отива да воюва. А да го вземеш насила… При мен служат момчета, които точно са ги свалили от маршрутките и са дошли на война. А има и момчета, които са разбрали и са приели и вече са наистина добри военнослужещи. Но те са по-малко, повечето просто бягат и в момента се издирват.

- А какво трябва да направят обществото и властите, за да са мотивирани хората да воюват?

- Не зная. Но със сигурност не бива със сила да събират хора. Трябва някак да се обясни на хората, че мобилизацията е процес, който протича постепенно и в различните етапи ще имат време да се приспособят. Много от тях мислят, че като ги призоват в армията, веднага ще ги отправят „на нулата“, както се казва. А всъщност, когато ги вземат, не ги пращат веднага да се бият, не ги заставят веднага да отидат на предните линии. Трябва да се обясни на хората, че в началото има обучение, има курсове. И не всички, които са призвани, ще отидат и могат да отидат да воюват. Не всички ще влязат в боя с автомат. В армията има много различни дейности и „професии”, да стреляш с автомат, е само една от тях. Има и деловодители, има механици, шофьори, заварчици… Хората трябва да знаят, че ако отидат в армията, не е задължително да воюват, да участват в бой. Те могат да са там и да се занимават с нещо друго полезно.

- А при Вас как се случиха нещата? Вие доброволно сте отишли във военкомата да се мобилизирате. После какво?

- Сформира се бригадата ни. Полека-лека ни подготвяха за това, че ние ще живеем някъде в полето, в посадките. Първоначално се разположихме в едно училище. Често ни пускаха да си ходим вкъщи, после по-рядко, само събота и неделя, след това веднъж на две седмици. После ни преместиха в посадка. Казаха, че там ще поживеем месец, след което ще си идем до вкъщи. А после полека-лека започнаха да ни придвижват, придвижват, придвижват. Постепенно – отначало трета линия, после втора линия, после първа линия, а после на нулева. Това е в продължение на почти две години.

- Какво е победата за Вас?

- За мен краят на войната е това да мога да съм си у дома. Да мога нормално да спя, нормално да ям. Да не се страхувам. Да мога спокойно да отида в града, да ходя със семейството си, където поискам. Да не е като в момента – аз постоянно съм там, все едно че съм на фронта. Уж спя, но не спя. Ето, сега съм вкъщи в отпуска, но пак не спя нормално, събуждам се през нощта, не разбирам къде се намирам. Победата – това е чисто небе, хората да се разхождат спокойно, никой да не се страхува, че ще има бомбардировки и обстрели. Да настъпи мир, тишина.

- Как си представяте деня, в който войната свършва? Когато настъпи тази победа, какво ще правите?

- Не знам. Представям си как всички момчета ще викат, ще се радват. Ще стрелят във въздуха, в небето. И после, разбира се, всеки ще се реши какво да прави. Войната ще е свършила, ще се измисли какво нататък да се прави. Не знам, не си представям кога ще бъде победата и как ще бъде. Радостно ще е, разбира се. Аз помня, когато от Николаев отидохме в Херсон, когато освободихме Херсон. Колко хора имаше, как ни посрещаха всички… Може би ще е нещо подобно…

- Разкажете по-подробно за това.

- Еуфория беше. Отидохме на площада, там беше пълно с хора. Идваха при войниците със знамена, искаха да им се подпишем, питаха кои сме, откъде сме. Хората носеха домашна храна, бяха приготвили и борш, и колбаси и пирожки. И хранеха всички войници, които всъщност трудно стигнаха до Херсон. Аз помня тези моменти, когато имахме една тушонка и сухпайк за седмица. А там като пристигнахме… и хората с този борш и с тези пирожки – всичко толкова вкусно беше, домашно. Това също е вид малка победа. Хората се радваха.

- Благодаря Ви за интервюто! Пожелавам Ви тази радост да бъде по цялата територия на Украйна. И дано всички, по възможност, се върнете живи и здрави.

- И аз Ви благодаря! Победата във всеки случай ще дойде. Ние няма да се предадем.

Източник: OFFNews

Путин отсече: Събитията на фронта в Украйна са въпрос на живот и смърт за Русия

Събитията на бойното поле в Украйна са въпрос на "живот и смърт" за Русия, който може да определи нейната съдба, каза президентът Владимир Путин в интервю, цитиран от АФП и БГНЕС.

Кремъл многократно е представял почти двегодишния конфликт като битка за оцеляването на Русия в опит да събере патриотичните настроения сред нейното население, от което мнозина са апатични към офанзивата.

Мисля, че все още е важно за нас самите и още повече за нашите слушатели и зрители в чужбина да разберат нашия начин на мислене. Всичко, което се случва на украинския фронт, за тях е подобряване на тактическата им позиция, но за нас това е нашата съдба, това е въпрос на живот и смърт.

каза Путин в интервю за държавната телевизия.

Путин отговаряше на въпрос за двучасово интервю, което даде на американския водещ на токшоу Тъкър Карлсън. Кремъл го използва, за да популяризира своето виждане за конфликта. В това интервю Путин говори надълго и нашироко за руската история и непрекъснато поставя под съмнение държавността на Украйна, навличайки си гнева както в Киев, така и в Запада.

За западния слушател, зрителя, не беше лесно. Още повече за американците.

каза Путин, когато го попитаха за дългите му исторически размисли в интервюто с Карлсън.

Историята на Съединените щати е от 300 години, а аз започнах през 862 г. Така че мисля, че не беше лесно за американската публика да я разбере.

Източник: Dnes.bg