Пекин и Москва са утроии разузнавателния си актив в Куба от 2023 г. насам.

🇨🇺🛜🇺🇸 Китай и Русия са увеличили близо три пъти броя на своите разузнавателни обекти в Куба от 2023 г. насам, модернизирайки оборудването на станции за електронно подслушване на острова, насочени към военни обекти в щата Флорида. Това твърдят официални представители, запознати с последните оценки на разузнаването, цитирани от публикация на The Wall Street Journal от 22 май. Според тях на острова са известни 18 обекта за сигнално разузнаване (SIGINT): 3 от тях се използват активно от Китай, 2 – от Русия, а останалите са на кубинските служби. Част от китайските и руски бази се използват съвместно с Хавана.

Пекин и Москва гледат на позициите в Куба като едни от най-критичните подслушвателни постове в глобалната си мрежа. Основни цели за наблюдение са щабът на Централното командване (CENTCOM) в Тампа, отговарящ за операциите в Близкия изток, и Южното командване (SOUTHCOM) край Маями, който покрива Латинска Америка. Прихващаната комуникация е предимно некласифицирана, но обхватът включва космодруми по крайбрежието на щата Флорида и морски трафик в района. Американската страна разполага с методи за усложняване на тези усилия, но не уточни публично техния характер. Кубинското разузнаване, паралелно, концентрира собствените си ресурси върху военноморска база Гуантанамо на югоизточния край на острова.

В рамките на разпределението на трофеите Китай и Русия споделят с Хавана част от събраната информация, но запазват повечето за себе си – модел, който анализатори от САЩ следят с уговорката, че взаимната зависимост между трите столици може да се засили. Според Хуан Гонсалес, бивш отговорник за политиката на Белия дом за Латинска Америка в администрацията на Джо Байдън, тристранната координация се е ускорила през първия мандат на Доналд Тръмп, забавила при Байдън, когато Хавана отчете дипломатически прозорец, и сега отново нараства под натиск от САЩ. Бившият висш служител в Държавния департамент Рикардо Сунига коментира за WSJ, че времето на оповестяването „изглежда повече от удобно", тъй като присъствието на китайското и руско разузнаване в Куба е известно от много години.

В оперативен план администрацията на Тръмп вече повиши Куба в категорията на приоритетни разузнавателни цели със заповед на директора на националното разузнаване Тулси Габард. Самата ѝ служба отказа коментар, но източници на WSJ потвърждават, че САЩ провеждат почти ежедневни полети на разузнавателни дронове около острова и са предислоцирани разузнавателни спътници за по-плътно покритие на развитията на сушата. На 22 май държавният секретар Марко Рубио заяви, че „руско и китайско разузнавателно присъствие" на около 90 мили от континенталната територия на САЩ превръща Куба в постоянна заплаха за националната сигурност. Същия ден Тръмп определи действията си спрямо острова като това, което „други президенти са разглеждали 50, 60 години, без да предприемат нищо".

Дипломатическата ос е активирана успоредно. Миналата седмица директорът на ЦРУ Джон Ратклиф пристигна в Хавана и проведе срещи с внука на Раул Кастро и висши кадри от кубинското разузнаване. Според служител на агенцията той е заявил, че Куба не може да продължи да бъде домакин на американски противници и трябва да прекъсне своите връзки с тях. Срещата се вписва в по-широка верига от стъпки: на 20 май Министерство на правосъдието повдигна обвинение на 94-годишния Раул Кастро за убийство, заговор за убийство на граждани на САЩ и унищожаване на самолети – препратка към свалянето на самолетите на „Brothers to the Rescue" през 1996 г. Обвинението затваря 5-месечна кампания на санкционен и юридически натиск, започнала с подписания през януари указ на Тръмп, който обяви Куба за „необичайна и извънредна заплаха" за националната сигурност на САЩ. Указът изрично се позовава на твърдението, че островът помещава най-голямата задгранична SIGINT база на Русия.

Регионалният фон обяснява тежестта, с която Белият дом поставя въпроса. На 3 януари американски сили проведоха операция „Absolute Resolve", при която тогавашният венецуелски президент Николас Мадуро беше задържан във Форт Тиуна и впоследствие прехвърлен към федерален затвор в Ню Йорк. Прецедентът – пряка операция за смяна на режим в държава от Латинска Америка, обоснована с тезата за национална сигурност – се проектира пряко над текущата кампания срещу Хавана. Заместник-началникът на кабинета на Белия дом Стивън Милър описа острова като „последния пост на комунизма" и „последния пост на Студената война" – реторика, която съответства на доктринална рамка за приоритет на западното полукълбо, паралелно с водените от администрацията две войни срещу Иран.

Вътрешно за Куба натискът се случва във вече ерозирала икономическа среда: остров с режим на хроничен недостиг на горива и електричество, който след спирането на доставките от Венецуела разчита на китайска и руска подкрепа за поддържане на собствената си платежоспособност. Външният министър Бруно Родригес отхвърли тезите на администрацията на Тръмп като „фалшифицирано дело", използвано за оправдаване на икономически санкции и потенциална военна интервенция. Говорителката на руското външно министерство Мария Захарова заяви, че Москва ще продължи да оказва „активна подкрепа" на Хавана, а посолството на Китай във Вашингтон обвини САЩ в разпространение на „фалшиви наративи" срещу Куба.

В стратегически план разширяването на китайското и руското SIGINT-присъствие в Куба и едновременното му поставяне във фокуса на Вашингтон, превърнаха острова от периферен дразнител в направление на активна геополитическа конкуренция. След януарския прецедент казусът с Куба се оформя като вторичен елемент на опита за пренареждане на разузнавателната и политическа архитектура в Латинска Америка. Хавана се изправя пред избор: ограничаване на връзките с Пекин и Москва срещу реален шанс за дипломатическо разтоварване, или запазване на статута си на разузнавателна платформа за враждебни на САЩ сили, приемайки рисковете от нарастващ военен, икономически и юридически натиск по венецуелски модел.

Тръмп: Путин все още не е поканен на срещата на Г-20 в Маями

🇺🇸⚔️🇷🇺 Доналд Тръмп заяви, че не е канил руския президент Владимир Путин на срещата на върха на Г-20, която трябва да се проведе през декември в неговия голф клуб „Дорал“ в Маями.

В разговор с журналисти в Белия дом Тръмп коментира съобщенията относно поканата, след като руското външно министерство заяви, че такава вече е получена, предава The Moscow Times на 24 април.

По-рано The Washington Post заяви, че Белият дом планира да покани Путин на срещата в Маями. Запитан за разяснение, Тръмп отговори: „Не, но ако дойде, вероятно ще бъде много полезно“. Американският президент отбеляза още, че „не знае дали Путин ще дойде“ и „се съмнява, че ще го направи“. Освен това Тръмп подчерта, че „придържа към мнението, че трябва да се разговаря с всеки“.

Източници твърдят, че все още не е изпратена официална покана до руския президент, въпреки че Тръмп е дал да се разбере, че присъствието му на събитието е добре дошло. Неназован служител на Белия дом отбеляза, че макар на този етап официалните покани все още да не са изпратени, Русия е член на Г-20 и ще бъде поканена на министерските срещи и на срещата на лидерите.

По-рано руският заместник-министър на външните работи Александър Панкин заяви пред РИА Новости, че руският президент вече е получил покана за срещата на Г-20. Той каза: „Има покана за присъствие на най-високо ниво, но ще видим по-близо до датата. Един Господ знае какво ще се случи дотогава“.

Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков припомни, че „Русия е участвала във всички срещи на върха на Г-20 на съответното ниво“ и добави, че „решението за формата на нашето участие ще бъде взето по-близо до срещата“.

По време на срещата на лидерите на Г-20 през 2025 г. в Южна Африка, Путин изпрати на свое място заместник-ръководителя на своята администрация Максим Орешкин. За последен път руският президент присъства лично на среща на Г-20 през 2019 г.

След пълномащабната инвазия в Украйна, Путин изпрати външния министър Сергей Лавров на събитието три пъти. Този ход беше предшестван от решение на Международния наказателен съд в Хага от 2023 г. да издаде заповед за арест на президента по обвинения в принудително депортиране на украински деца от окупираните територии йън Русия, което се класифицира като военно престъпление.

През 2025 г. руска делегация пристигна във Вашингтон за първата среща между представителите на Г-20 под председателството на САЩ, отбелязвайки завръщането на Москва във форума след продължителен период на дипломатическа изолация.

Делегацията беше предвождана от Светлана Лукаш, старши координатор на Руската федерация за форума Г-20, и включваше представители на Министерство на външните работи, Министерство на финансите и Кремъл.

Тръмп загатна за бъдещи действия спрямо Куба след края на операциите в Иран

🇺🇸🔜🇨🇺 Президентът на САЩ Доналд Тръмп загатна, че ще насочи вниманието си към Куба, веднага след края на американските военни операции срещу Иран.

„Това, което се случва с Куба, е невероятно“, заяви Тръмп в Белия дом по време на визитата си на Интер Маями – шампионите на Мейджър Лийг Сокър за миналата година.

„Смятаме, че искаме да поправим – да приключим първо с това тук, но ще е само въпрос на време преди вие и много други невероятни хора да започнете да се връщате в Куба, надяваме се не за постоянно“, заяви Тръмп.

Това показва, че по-малко от седмица след началото на ескалиращия военен конфликт в Близкия изток, Тръмп вече обмисля следващ мащабен ход във външната политика.

„Искаме ви обратно тук, не искаме да ви губим. Не искаме да направим нещата толкова хубави, че хората да останат там. Но някои вероятно ще поискат да останат. Те обичат Куба толкова много. Това беше още нещо, което не трябваше да се случва“, каза той.

Тръмп насочи изказването си към Куба, след като се похвали за хода на войната в Иран, където по думите му американските и израелските сили продължават „напълно да унищожават врага“.

Тръмп похвали държавния секретар Марко Рубио за това, че върши „фантастична работа“.

„И вие вършите фантастична работа по отношение на едно място, наречено Куба“, добави президентът на САЩ, разпалвайки силни аплодисменти в залата, където сред присъстващите имаше хора с кубински произход.

Въоръжен нападател беше ликвидиран в Мар-а-Лаго.

🚨🇺🇸 Сикрет сървис на САЩ съобщи, че въоръжен мъж е бил прострелян смъртоносно, след като е навлязъл в охранявания периметър на Мар-а-Лаго – имението на президента Доналд Тръмп в Палм Бийч, Флорида.

Около 01:30 часа местно време мъж на възраст около 20 години е бил прострелян смъртоносно след непозволено навлизане в охранявания периметър на имота. По данни на федералната служба лицето е било забелязано край северната порта, носейки предмет, наподобяващ пушка, както и туба с гориво.

При последвалия сблъсък агенти на Сикрет сървис и заместник-шериф от офиса на шерифа на окръг Палм Бийч (PBSO) са открили огън, в резултат на което заподозреният е загинал. Официалните власти не съобщават неговата самоличност, докато не бъдат уведомени близките му. В официално изявление се уточнява, че при инцидента няма ранени служители на органите на реда, а към момента на стрелбата в обекта не са присъствали лица, намиращи се под държавна защита.

Случаят е поет за разследване от ФБР, съвместно със Сикрет сървис и местната шерифска служба, а проверката ще обхване миналото на индивида, неговите действия, потенциалните мотиви и правомерността на употребата на сила.

В съответствие с установените протоколи, участвалите в инцидента агенти ще бъдат пуснати в административен отпуск до приключване на следствените действия. Макар имотът да е частна резиденция на Доналд Тръмп, той притежава статут на обект с висока степен на сигурност поради защитата, която се полага на бившите и настоящи президенти на САЩ съгласно федералното законодателство.

Започна срещата между делегации на САЩ и Украйна във Флорида.

🇺🇦🇺🇸 Започна срещата на украинската делегация с държавния секретар на САЩ Марко Рубио и специалния пратеник на Белия дом Стив Уиткоф във Флорида за поредния кръг преговори по мирния план, подкрепен от президента Тръмп.

Зетът на Тръмп Джаред Кушнър също присъства на срещата в Маями, съобщи на CNN служител от Белия дом.

Украйна настоява за международни гаранции за сигурност като част от всяко споразумение за приключване на войната, както и за примирие по текущите фронтови линии. Киев отхвърли идеята за отстъпване на територии, които не са вече окупирани от руските войски.

Руският президент Владимир Путин обаче не дава признаци, че е готов да направи отстъпки, като заяви, че войната ще приключи „само когато украинските сили се изтеглят от териториите, които те окупират“.

Рубио се срещна с украинския екип в Женева миналия уикенд, но оттогава главният украински преговарящ Андрий Ермак подаде оставка сред корупционен скандал, а неговото място е заето от Рустем Умеров, председател на Съвета за национална сигурност и отбрана на Украйна.

Срещата в Женева промени значително оригиналния 28-точков план, разработен от Уиткоф и Кирил Дмитриев – ръководител на руския суверенен фонд и специален пратеник на Кремъл.

Европейските съюзници на Украйна заявиха, че първоначалният план, който се възприема като силно благоприятен за Русия, ще изисква „допълнителна работа“.

Помощникът на Путин Юри Ушаков обяви миналата седмица, че Кремъл е получил последната версия на плана.

„Това не е официален документ, но ние го имаме. Още не сме го обсъждали с никого, защото точките в него изискват наистина сериозен анализ и дискусия“, каза Ушаков.

След като намекна, че иска Украйна да се съгласи на сделка до четвъртък миналата седмица, Тръмп се отказа от налагане на какъвто и да е срок.

„Знаете ли какъв е срокът за мен? Когато приключи“, заяви той.

Преговорите се водят на фона на непрекъснати руски атаки с ракети и дронове срещу градовете и енергийната мрежа на цяла Украйна. Президентът Володимир Зеленски заяви, че през изминалата седмица руската армия е използвала близо 1400 ударни дрона, 1100 управляеми авиационни бомби и 66 ракети в атаките си.

От своя страна Украйна продължава да атакува енергийната и отбранителна мрежа на Руската федерация с ракети и дронове. Украйна също така използва морски дронове през петък и събота за удари в Черно море срещу два санкционирани нефтени танкера, използвани за доставки на руски петрол.

Двата танкери, които плаваха под флага на Гамбия, бяха повредени, но не потънаха.

Докато преговорите продължават, бившият главнокомандуващ на украинската армия Валерий Залужний, смятан за потенциален съперник на Зеленски, пише в неделя в Daily Telegraph, че „войната не винаги завършва с победата на една страна и поражението на другата“.

„Ние, украинците, се стремим към пълна победа, но не можем да отхвърлим опцията за дългосрочно приключване на войната“, пише Залужний.

САЩ изпращат морски пехотинци във Флорида в подкрепа на имиграционните операции.

🇺🇸 Северното командване на САЩ (NORTHCOM) изпраща близо 200 морски пехотинци във Флорида в подкрепа на прилагането на имиграционното законодателство във вътрешността на страната от Агенцията за имиграционен и митнически контрол на САЩ (ICE).

Морски пехотинци от 272-ра ескадрила за поддръжка на морската авиация и военновъздушна база на морската пехота Ню Ривър, Северна Каролина, реагират като част от искане на Министерство на вътрешната сигурност (DHS).

Говорителят на Пентагона Шон Парнел е поискал подкрепление за Агенцията за имиграционен и митнически контрол на САЩ във Флорида, Луизиана и Тексас с критични административни и логистични възможности на места, посочени от ICE.

Парнел заяви, че е одобрена мобилизация на общо 700 души, включително военнослужещи от активния състав, Националната гвардия и резервните сили. Морските пехотинци са в първата вълна от подкрепата на NORTHCOM.

„Военнослужещите, участващи в тази мисия, ще имат строго правоохранителни задължения в рамките на съоръженията на ICE. Ролите им ще се фокусират над административни и логистични задачи и имат специална забрана да осъществяват пряк контакт с лица под ареста на ICE или да участват в който и да е аспект от веригата на задържане“, се казва в изявление, публикувано от NORTHCOM.

Парнел посочи в изявлението си, че подкрепата ще облекчи част от ненужното напрежение върху правоприлагащите органи.

„Тази подкрепа предоставя критични ресурси в подкрепа на мисията на ICE, като освобождава служителите на реда да се съсредоточат над правоприлагащите задачи и мисии. Министерството остава ангажирано с осигуряването на 100% оперативен контрол на границата“, се посочва в изявлението.

Военновъздушните сили и Военноморските сили на САЩ също са заели позиции на федерална земя по южната граница, съгласно директива от министъра на отбраната Пийт Хегсет.

Участъкът с дължина от около 400 километра, разположен в окръзите Камерън и Идалго в щата Тексас, се прехвърля под контрола на Военновъздушните сили и ще попадне под юрисдикцията на Съвместна база Сан Антонио. Той ще бъде управляван като част от новосъздадена Национална отбранителна зона (NDA).

Миналия месец батальон от 500 морски пехотинци на САЩ беше мобилизиран в Лос Анджелис в отговор на бунтове срещу имиграционния контрол, което предизвика възмущение от либерални критици като губернатора на Калифорния Гавин Нюсъм, който взе решеине да заведе дело срещу администрацията на Тръмп.

В същото време обаче кабинетът на губернатора се опита да омаловажи движението на войски и го описа като „напълно ненужно“.

Описаните действия са част от по-широка мисия, управлявана от Съвместна оперативна група – Южна граница (JTF-SB), съвместни усилия на Военновъздушните сили и Северното командване на САЩ за консолидиране и укрепване на военното присъствие по границата.