ЕС отвори още два клъстера за Украйна след закона за малцинствата

🇪🇺🔓🇺🇦 Европейският съюз отвори нови два клъстера в преговорите за присъединяване на Украйна, а именно „Вътрешен пазар“ и „Конкурентоспособност и приобщаващ растеж“. Така страната вече има отворени 4 от 6 клъстера – тематичните групи, в които ЕС подрежда преговорните глави. Двата нови обхващат общо 17 глави, така че броят на отворените достига 24 от 33 глави в клъстерите. Решението е взето след заседанието на Съвета по общи въпроси, на конференцията Украйна–ЕС – форматът, при който страните членки водят преговори със страната кандидатка. Обяви го Томас Бърн, министър по европейските въпроси на Ирландия, която е председател на Съвета до края на 2026 г. Молдова, която от юни върви по същия график, отвори същите два клъстера в същия ден на четвъртата конференция с ЕС. Вицепремиерът по европейската интеграция Кристина Герасимов, която обяви датата още на 12 октомври, представи стъпката като знак за единодушната подкрепа на държавите членки.

„Вътрешен пазар“ обхваща 9-те глави за свободното придвижване на стоки, работници, услуги и капитали, дружествено право, интелектуална собственост, конкуренция, финансови услуги и защита на потребители. В клъстер „Конкурентоспособност и приобщаващ растеж“ влизат 8 глави: данъчно облагане, икономическа и фискална политика, социална политика и заетост, промишлена политика, митнически съюз, образование и наука. С отварянето им започват същинските преговори: Киев трябва да приведе своето законодателство в съответствие с правото на ЕС и да изпълни критериите за затваряне на всяка глава.

Развръзката дойде за няколко часа на 12 октомври. Върховната рада на Украйна прие със 266 гласа закона за образователните права на коренните народи и националните малцинства в рамките на едно заседание, като президентът Володимир Зеленски го подписа малко след вота. Законопроектът № 16119 беше внесен едва на 1 октомври. Унгария обвърза своето съгласие именно с този текст и нейният министър на външните работи Анита Орбан потвърди, че приемането му позволява двата клъстера да бъдат отворени още днес. Часове след гласуването Бърн обяви в X, че всички 27 държави членки са дали своето съгласие.

Законът въвежда статут на училище на национално малцинство. Получават го общообразователните учебни заведения, в които поне половината от учениците плюс един се обучават на малцинствен език, официален в ЕС, или на език на коренен народ на Украйна. Руският език остава извън законовия обхват. Министерството на образованието и науката очаква статутът да бъде получен от около 149 училища – близо 1,2% от всички в страната. Той не е безусловен: ако делът на учениците, обучавани на малцинствения език падне под прага от 20%, училището може да го загуби със съгласие на ведомството. Родителите пък биха могли да поискат повече предмети на украински, ако поне две трети от родителите в класа подкрепят искането. Училищата с този статут не могат да бъдат закривани или преобразувани без съгласие на министерството, а според него това засяга до 141 общински учебни заведения в Закарпатска, Черновицка, Одеска и Лвивска област. В този критерий е обхванат и българскияТ, който е официален език на ЕС. По последното официално преброяване от 2001 г. в Одеска област живеят около 3/4 от българите в Украйна.

Законът изпълнява договорка отпреди 4 месеца. В началото на юни унгарският премиер Петер Мадяр обяви постигнато споразумение с Киев за езикови, образователни, културни и политически права на унгарското малцинство в Закарпатието: Украйна се ангажира да възстанови системата от училища за малцинствата и да впише договореното в своето законодателство. След като беше приет окончателен план за действие от 11 точки, Будапеща позволи на 15 юни да бъде отворен първият клъстер, „Основи“, който от дълги години беше блокиран от правителството на Виктор Орбан, а на 14 юли последва и клъстер „Външни отношения“. За следващите два клъстера Будапеща поиска обещанието да бъде закрепено в закон. Решението е било спирано общо 4 пъти, последно на 8 септември, въпреки че още Унгария е предложила да оттегли ветото, ако Киев покаже напредък в защитата на етническите унгарци в Закарпатска област. Вицепремиерът по европейската интеграция Всеволод Ченцов, който пое поста от Тарас Качка през юли, посочи, че за да се отвори ще бъдат нужни отстъпки. Мадяр приветства закона във Facebook с думите, че той съществено ще улесни използването на родния език от унгарските деца в Закарпатието.

Transparency International Ukraine, местно звено на международната мрежа за борба с корупцията, определя новата стъпка като съществена по пътя на страната към ЕС, но предупреди, че общото темпо изостава от целите, поставени през юни 2026 г. „Значителна част от реформите по пътната карта тепърва предстои и това е шанс да покажем на Европа, че Украйна е способна да изпълнява задълженията си. Гласуването на закона за образователните права на националните малцинства показа, че когато има политическа воля, Радата може да приеме нужното решение на първо четене и в цялост в рамките на едно заседание“, заяви изпълнителният директор на организацията Андрий Боровик. Той използва бързината, с която беше приет поисканият от Будапеща закон, като мерило за темпото на промените, които изостават.

Обявявайки решението, Бърн отправи призив към Украйна да продължи реформите основно по клъстера „Основи“, който включва върховенството на правото, борбата с корупцията, публичната администрация и демократичните институции. По методологията на ЕС от 2020 г. този клъстер се отваря пръв и се затваря последен, а напредъкът по него определя общото темпо на преговорите. Следващата оценка се очаква в края на месеца. По данни на „Европейска правда“, която се позовава на служител на ЕС, ЕК ще одобри на 28 октомври ориентировъчни графици за членство на Черна гора, Албания, Украйна и Молдова заедно с годишните доклади за страните кандидатки. Графиците ще важат, ако те „запазят темпото на реформите“.

Неотворени остават клъстерът „Зелена програма и устойчива свързаност“ с главите за транспорт, околна среда, енергетика, трансевропейски мрежи и клъстерът „Ресурси, селско стопанство и сближаване“, който включва земеделие, безопасност на храните, рибарство, регионална политика и бюджетни разпоредби. Всяко следващо отваряне на клъстер и затварянето на всяка глава отново се нуждаят от пълно единодушие на 27-те държави членки, така че всяка от тях запазва право на вето до самия край на процеса. В началото на август Ченцов постави за цел преговорите да приключат до края на 2027 г. и я нарече „амбициозна, но напълно реалистична“. Той посочи още, че Украйна е готова да отвори останалите клъстери веднага щом се вземат политическите решения. Още през юни обаче Мадяр заяви, че Унгария е против ускорено членство, и говори за хоризонт от 10-15 години, след който страната му ще проведе правно обвързващ референдум за членството на Украйна.

Хронологията на 2026 г. сочи, че Унгария при Мадяр не блокира процеса по принцип, а разрешава всяка стъпка срещу конкретен насрещен ангажимент: първия клъстер срещу обещание, следващите два срещу закона, който го изпълнява. Киев изпълни ангажиментите си наистина бързо: от внасяне на законопроект до неговото подписване изминаха едва 11 дни. Законът обаче е отговор на спор, в който Унгария участва вече 9 години – от образователната реформа на Киев през 2017 г. Ако с него се изчерпват ангажиментите от юни, оттук нататък темпото ще зависи от работата на украинските власти по клъстер „Основи“, за която Бърн и Transparency International Ukraine предупреждават. Проверката ще дойде с клъстери 4 и 5. В случай че бъдат отворени до края на ирландското председателство на 31 декември без ново двустранно условие, това би показало, че тежестта е изцяло върху вътрешните промени. Ново искане от Будапеща или от друга столица би означавало, че всяка следваща врата към ЕС ще има своя собствена цена.

Будапеща обяви Русия за заплаха в указанията за делегацията си в ООН

🇭🇺📜🇷🇺 Унгарското правителство нареди на делегацията си в Общото събрание на ООН да осъди руската военна агресия и да отстоява териториалната цялост на Украйна в нейните международно признати граници. Решение 1266/2026, подписано от премиера Петер Мадяр, беше обнародвано в официалния вестник Magyar Közlöny на 25 август и урежда поведението на унгарските дипломати през 81-вата сесия, която започва през септември. Der Spiegel съобщи за него на следващия ден.

Текстът е кратък и недвусмислен. В него се посочва, че Унгария „осъжда руската военна агресия“ и „изцяло подкрепя суверенитета и териториалната цялост на Украйна в международно признатите ѝ граници“, което признава и правото на Киев на самоотбрана. Отделна клауза дава и пряка оценка: „Поведението на Русия представлява заплаха за Унгария, Европа и световния ред.“ Наред с това заявява подкрепа за преговори, които биха донесли на Украйна „устойчив мир и дългосрочни гаранции за сигурност“. Решението не се изчерпва с Украйна. То задава унгарските позиции и по хуманитарното положение в Газа, по иранската ядрена програма, по реформата на ООН и по укрепването на ролята на Международния съд.

Документът добавя, че действията на Кремъл застрашават унгарското малцинство в Закарпатието – около 100 000 души в най-западната украинска област. Десетилетие наред същият аргумент работеше в обратна посока: правителството на Виктор Орбан го използваше, за да спира сближаването на Киев с ЕС заради украинското езиково и образователно законодателство. През юни 2026 г. Мадяр обяви договорка с Киев за разширяването на езиковите, културните, образователните и политическите права на етническите унгарци. Два месеца по-късно същата общност се появява в държавен акт като изложена на руска, а не на украинска опасност.

Последният път, когато темата стигна до гласуване, унгарската делегация застана на другата страна. На 24 февруари 2025 г. Общото събрание на ООН прие украинския проект за резолюция, осъдил пълномащабната инвазия, който настояваше за изтегляне на руските войски. Резултатът беше 93 гласа „за“, 18 „против“ и 65 въздържали се. Унгария гласува „против“ – в колона с Русия, Беларус, Северна Корея и САЩ, и единствена от ЕС в тази група. Указанията за септемврийската сесия задължават същата делегация да отстоява точно обратното.

Промяната на курса тръгва от изборите на 12 април 2026 г., когато партията „Тиса“ на Мадяр спечели 141 от 199 места в унгарския парламент. Победата сложи край на 16-годишното управление на Орбан. Още преди новият кабинет да встъпи в длъжност на 13 май, Съветът на ЕС завърши на 23 април замразения дотогава заем от 90 млрд. евро за Украйна. Унгарското вето отпадна два дни след като петролопроводът „Дружба“ беше възстановен и руският петрол към Унгария и Словакия потече отново, тоест още при управлението на Орбан. Същия ден Съветът прие и 20-ия пакет санкции срещу Русия, спиран месеци наред от Будапеща и Братислава по същия повод. На 1 юни унгарският посланик в Комитета по политика и сигурност съобщи, че страната оттегля ветото си върху Европейския механизъм за подкрепа на мира, инструментът, възстановил на държавите членки част от стойността на оръжието, предадено на Украйна от собствените им запаси.

Отпушената по този начин сума е 6,6 млрд. евро при натрупани неудовлетворени искания за над 40 млрд. Дни след съобщението ЕК отказа да потвърди отблокирането, а привеждането в действие изисква правни актове на Европейската служба за външна дейност и последващо одобрение от държавите членки. Ветото падна през юни; публично потвърждение, че средствата са преведени, към 26 август няма.

До средата на юни отпадна и последната унгарска пречка пред началото на преговорите. След договорката за правата на малцинствата от 3 юни Будапеща свали възражението и на 12 юни ЕС отвори първи клъстер с Киев – процедура, блокирана още от 2024 г.

Декларативната част на обрата е приключена. Материалната се движи бавно, а на места изобщо не мърда. Делът на руския суров петрол във вноса на Унгария е нараснал от 61% през 2021 г. до 93% през 2025 г. При природния газ движението е сходно: от 60% до 90% за същия период, според изчисленията на Центъра за изследване на демокрацията. Предизборната програма на „Тиса“ определя тази зависимост като системен риск, но поставя изхода от нея през 2035 г. – осем години след обвързващия срок, приет от Съвета на ЕС през декември 2025 г. за пълно прекратяване на вноса на руски петрол и газ.

Приемствеността личи и в 21-вия пакет санкции, приет на 23 и 24 юли 2026 г. вече при правителството на Мадяр. Той продължава специалното изключение за Унгария при покупката и вноса на руски и беларуски наситени ациклични въглеводороди по митническа позиция 2901 10. Срокът, който изтичаше на 25 юли, беше изтеглен до края на 2026 г.

Ядреният проект „Пакш II“, възложен на „Росатом“, също остава на място. Кабинетът обяви, че ще проведе ревизия на финансовите параметри и на рисковете за сигурността, но не и прекратяване. Строителството продължава: на 5 февруари 2026 г. беше излят първият бетон за пети блок, техническият праг, след който Международната агенция за атомна енергия отчита централата като намираща се в строеж. „Росатом“ заявява, че работи по график. Атомната енергетика дава около 40% от електроенергията в страната.

Външният министър Анита Орбан – енергиен експерт, издигнат от „Тиса“, без родство с бившия премиер – формулира линията пред Süddeutsche Zeitung на 4 август: „Търсим прагматично отношение с Москва.“ По време на същото интервю тя посочи като причина зависимостта от руския петрол и газ, както и договора с „Росатом“ за двата нови блока, а самото отношение описа като между суверенни държави, които зачитат интересите си без взаимна намеса.

Изявлението дойде ден след като „РИА Новости“ публикува необичайно личен коментар срещу Мадяр, в който се твърди, че Унгария върви към „две катастрофи“. Текстът завършва с въпрос дали разширението на „Пакш“ не излиза твърде скъпо – директна препратка към обявения преглед.

📸 Снимка: Sebastian Gollnow / dpa

Унгария призова руския посланик след масираните удари срещу Закарпатието.

🇭🇺⚔️🇷🇺 Новото правителство на Унгария привика руския посланик в Будапеща, след като руски дронове удариха Закарпатска област, разположена по западната граница с многобройно унгарско малцинство, която беше първата такава след пълномащабната инвазия през февруари 2022 г.

Министърът на външните работи Анита Орбан ще приеме посланика лично на 14 май и ще осъди атаката, като призове за прекратяване на войната, заяви премиерът Петер Магяр.

Масираното нападение включваше над 800 дрона, които бяха насочени срещу различни части на страната, като това бележи най-мащабната атака от началото на войната. В нея загинаха шестима души, десетки бяха ранени, сред които деца. За първи път беше ударен Ужгород – административен център на Закарпатието, разположен в непосредствена близост до границите на ЕС.

Реакцията на правителството в Будапеща бележи рязка промяна в унгарската позиция след победата на Магяр на изборите за парламент миналия месец. За разлика от неговия предшественик Виктор Орбан и проруските му симпатии, новият кабинет открито описва Кремъл като агресор и търси сближаване с Киев и западните страни.

СБУ разкри самоличността на унгарския разузнавач, ръководил шпионска мрежа в Закарпатие.

🇺🇦⚔️🇭🇺 Контраразузнаването на Службата за сигурност на Украйна (СБУ) обяви, че е открило кадрови служител на унгарското военно разузнаване, ръководил агентурната мрежа, разкрита през пролетта на 2025 г. в Закарпатска област. Според СБУ става дума за Золтан Андре – офицер, който от 5 години насам е провеждал разузнавателна и подривна дейност срещу Украйна.

Службата припомня, че тогава бяха задържани двама участници в шпионската клетка, събирали данни за военната защита на региона, дислокации на въоръжените сили и позиции на противовъздушната отбрана, както и за обществено-политическите нагласи на местните жители, включително евентуалната му реакция при въвеждане на унгарски войски в Закарпатие. Задържаните бяха обвинени в държавна измяна при военно положение – престъпление, за което украинското законодателство предвижда доживотен затвор.

Андре е провеждал агентурни срещи на територията на Унгария с един от информаторите си от Закарпатие. Разследването е установило, че между 2016 и 2020 г. той е бил командирован в Грузия, където е действал под прикритие на дипломатическата мисия на Будапеща. След завръщането си от Южен Кавказ през 2021 г. Андре лично е завербувал бивш военнослужещ от район Берегово и го е поставил в „режим на изчакване". През септември 2024 г. агентът е бил активиран и натоварен да шпионира в Закарпатие.

СБУ твърди, че освен разузнаване на военни обекти, агентът е имал задача да търси кандидати за вербуване сред настоящи и бивши военнослужещи и служители на органите за сигурност в Украйна. За тази цел Андре използвал и възможностите на унгарските дипломатически представителства в региона – конкретно анкетни данни, подавани от местни жители за получаване на унгарско гражданство. Насърчавал сътрудничеството с обещания за пари и различни привилегии от страна на Будапеща, а в поне един случай предлагал доставки на наркотични вещества вместо парично възнаграждение. Срещите с агенти провеждал предимно в личния си автомобил, използвайки оперативен псевдоним.

Следваща фигурантка, привлечена от Андре, е бивш военнослужещ по договор от бригада на Въоръжените сили на Украйна, задържана заедно с другия агент от СБУ. Установен е и трети военен, когото унгарският офицер се е опитвал да привлече.

Случаят е безпрецедентен – през май 2025 г. СБУ обяви, че за първи път в историята на Украйна е разкрита агентурна мрежа на унгарското военно разузнаване. Това доведе до взаимно експулсиране, при което Киев обяви за персона нон грата двама унгарски дипломати, а Будапеща отговори огледално и отстрани двама украински дипломати, които описа като „разузнавачи под прикритие", съобщи RFE/RL. Унгарският външен министър Петер Сиярто квалифицира украинските обвинения като „пропаганда" и се оплака пред НАТО, че Киев е нарушил дипломатическия протокол, оповестявайки публично задържането, вместо да действа тихо по дипломатически канали, отбеляза RBC Ukraine.

Скандалът изостри допълнително и без това напрегнатите отношения между двете страни. Унгария, която има право на вето върху решения за разширяване на ЕС, продължава да блокира европейската интеграция на Украйна, посочвайки като основание правата на унгарското малцинство в Закарпатие. Според анализ на Kyiv Independent не може бъде изключена руска намеса в случая – предвид естеството на събираните данни, включващи позициите на ПВО и потенциалното местоположение на западни изтребители F-16.

СБУ заявява, че продължава издирването на всички участници в унгарската агентурна мрежа.

СБУ: Русия води мащабна операция за подпалване на етническо напрежение в Закарпатието.

⚠️ Кремъл провежда нова мащабна кампания за дезинформация, насочена към унгарската общност в Закарпатска област на Украйна, в опит да дестабилизира района и да разпали напрежението между Киев и Будапеща, алармира Службата за сигурност на Украйна (СБУ).

Ведомството докладва, че руските спецслужби стоят зад нова информационно-психологическа операция с цел да влошат ситуацията със сигурността в региона по западната граница. Кампанията е разработена така, че да посее страх сред етническите унгарци и да задълбочи търканията между Украйна и Унгария.

Техническата част на операцията разчита на фалшифициране на IP телефония. Използвайки номера, които изглеждат като украински, извършителите са отправяли анонимни заплахи към лица на унгарската общност в страната. Целта е била да се скрие произходът на кампанията и да се представи като вътрешен тормоз.

По време на разговорите неизвестните лица са се представяли за фигури от националистически групи, като в някои случаи дори за полицейски служители. Според съобщенията, те са изисквали на лица от унгарската общност да напуснат Украйна и са отправяли към тях заплахи с физическо насилие.

След проведени технически мероприятия украински следователи разкриха, че обажданията произхождат от руска територия. СБУ уточни, че в момента работи по блокиране на текущата операция и ограничаването на нейното въздействие.

Кампанията за дезинформация съвпада със споровете между Киев и Будапеща относно войната. Унгарските власти предприемат стъпки за лишаване от свобода на унгарски гражданин заради службата му във войната на Украйна срещу Русия – ход, който подчертава все по-враждебната позиция на Будапеща към доброволците, биещи се на страната на Киев.

Случаят се фокусира върху участието в отбраната на Украйна, превръщайки бойната служба срещу руските сили в местно наказателно дело. Тази стъпка поставя Унгария в остър контраст с останалите европейски държави, които решават въпроса с чуждестранните доброволци чрез политически или административни канали, вместо да рамкират подобна служба като основание за затвор.

За Украйна този случай добавя още един пласт напрежение в отношенията със съседната държава членка на ЕС и НАТО, чиито спорове с Киев многократно се пренасят в сферата на сигурността.

Украински граничар спаси живота на ранена сова в Закарпатието.

🇺🇦🦉 Военнослужещ от бойно подразделение на Мукачевския граничен отряд спаси живота на ранена сова по време на ротация в Закарпатска област, съобщи Държавната гранична служба на Украйна.

Гранича рят Олег с позивна „Рататуй“ е бил разположен в участъка Великий Бичкив, отговарящ за охраната на държавната граница със съседна Румъния. Докато се завръща от патрулно задание, той забелязал сова на пътя, която не реагирала на приближаващия се служебен автомобил.

Олег помолил шофьора да спре, за да провери състоянието на птицата. Първоначално предположил, че е хванала плячка, но приближавайки се към нея той видял кръв над дясното око. Животното било видимо отпаднало и напълно дезориентирано.

Граничарят веднага търси свой познат от доброволческата организация UAnimals, който го свързва с уважавания орнитолог Андрей Бородия, който от своя страна споделя, че тези травми се случват често по време на нощен полет – обикновено след сблъсък с огледала или прозорци на автомобили.

След съветите на експерта за последващи грижи Олег купува нужните лекарства, с които обработва раната, а това се оказва от решаващо значение, за да предотврати смъртоносна септична инфекция.

В момента совата е под непрекъснато наблюдение. Олег и колегите му кръстили птицата Андрей и продължават да се грижат за нея с пълна отдаденост, докато се възстанови напълно.

Междувременно друга украинска сова беше заснета да сваля вражески дрон в небето на Донецка област, според публикация на местното издание Censor.NET от 10 ноември. Във видео, споделено от украински канал в Telegram, се вижда как птицата променя рязко траекторията си, приближава се към дрона във въздуха и го удря с криле, при което той пада на земята, а совата е невредима.

Според Censor.NET инцидентът се е случил през нощта и е заснет от камерата на самия дрон, преди той да загуби контрол. Кадрите се разпространиха лавинообразно онлайн и привлякоха внимание с необичайния си характер на фона на непрекъснатите съобщения за войната с дронове в региона.

Украинските сили все по-често документират случаи, в които руски дронове са засегнати както от военни, така и от природни фактори, макар подобна намеса от животни да е изключително рядка.

По-рано руски военни бяха заснети да използват трупове на животни като импровизирани взривни устройства, скривайки заряди в телата на диви животни, които по-късно са използвани за миниране на терени или удари по конкретни цели.

Експерти посочват, че употребата на органичен материал затруднява откриването с конвенционални средства и повишава рисковете за личния състав. Руската тактика идва след предишни съобщения за капани в изоставена техника и дори в телата на загинали руски войници, използвани за забавянето на украински настъпателни операции.

Унгария заяви, че Зеленски е „изгубил разсъдък“ след негов коментар за дронове.

🇺🇦🇭🇺 Разузнавателни дронове, навлезли във въздушното пространство на Украйна, може да са излетели от Унгария, за да проучат индустриалния потенциал на районите по западната граница на страната, заяви в петък президентът Володимир Зеленски, с което предизвика подигравателен отговор от Будапеща.

„Президентът Зеленски губи разсъдъка си заради антиунгарската си мания. Сега започва да вижда неща, които не съществуват“, написа унгарският външен министър Петер Сиярто в публикация в X.

Зеленски се позова на предварителна оценка на украинските военни относно активността на посочените разузнавателни дронове, но не уточни кога те са били засечени над граничния регион.

„Наредих цялата налична информация да бъде проверена и да се изготвят спешни доклади за всеки регистриран инцидент“, написа Зеленски в своя Telegram канал след проведена среща с висшето военно ръководство на страната в петък.

По-късно в дежурното си вечерно обръщение Зеленски спомена за „много странни инциденти“ на унгарската граница, във връзка с които разпоредил щателни проверки. Той обеща, че ако подобни дронове се появят отново, „ще се реагира подходящо в защита на нашата държава“.

Генералният щаб на ВСУ разпространи онлайн снимки на обекти, приличащи на дронове, които според тях са преминали държавната граница, нарушавайки украинското въздушно пространство.

Унгария е член на ЕС и НАТО – две организации, подкрепящи Украйна в нейната борба с руската агресия, но въпреки това двустранните отношения между Киев и Будапеща често са напрегнати.

След пълномащабната инвазия през февруари 2022 г. много от големите украински индустриални компании, особено от източните и южните региони, се преместиха в Западна Украйна и други по-безопасни части на страната.

Унгарският премиер Виктор Орбан изрази скептицизъм към западната военна помощ за Украйна и поддържа по-близки отношения с руския президент Владимир Путин отколкото със съюзниците си от НАТО и ЕС.

По-рано в петък украинският външен министър Андрий Сибига съобщи, че е наложил забрана за влизане на трима висши унгарски военни в отговор на по-ранна забрана, наложена от Унгария на украински военни командири.

В Украйна живеят около 150 000 етнически унгарци, повечето от които се намират в Закарпатска област, граничеща с Унгария. Правителствата на двете страни периодично влизат в разногласия за правата на тази общност, особено по отношение на езика.

Руските удари срещу Закарпатието показаха, че присъствието на американски компании не гарантира сигурност.

🇺🇦 Ракетният удар, нанесен от руската армия по предприятието Flex в Мукачево, един от най-големите работодатели в Закарпатска област, показа, че присъствието на американски бизнес в Украйна не възпира руската агресия, заяви народният представител от „Слуга на народа“ Андрий Жупанин.

„Когато ни подтикваха да подпишем споразумение за недрата, ни казваха, че американски компании ще бъдат в Украйна, с което искаха да ни откажат от реални гаранции за сигурност. Казваха ни, че ще има американски компании и следователно не са нужни никакви гаранции за сигурност, защото те могат да бъдат по-сигурни от дейността на американските компании на територията на Украйна. Както виждате, това не работи“, обясни той в ефира на Радио Свобода.

Жупанин подчерта, че атаката няма да окаже критично влияние върху икономиката на областта, тъй като бюджетът на Закарпатска област не зависи от едно-единствено предприятие. Все пак ударът се отрази на настроението на обществото, което „има ясното разбиране, че няма нито един безопасен регион“.

Досега областта беше смятана за относително безопасна, тъй като от началото на войната почти не е била мишена на ракетни удари. „Трябва да разберем, че войната няма граници и не се ограничава до области, а планините няма да ни защитят, както мнозина закарпатци си мислеха“, подчерта той.

По-рано от компанията Flextronics потвърди разрушенията по завода в Мукачево. Представителят на компанията Конор Филипс посочи, че все още се извършва оценка на последствията от атаката, като подчерта, че предприятието произвежда единствено стоки за гражданска употреба.

Кметът на града Андрий Балога уточни, че атаката е била насочена срещу предприятието, както и че то е осигурявало работа на хиляди местни жители.

В нощта на удара руската армия извърши поредната масирана атака с ракети и дронове, използвайки 574 безпилотни самолета и 40 ракети, сред които четири аеробалистични ракети Х-47М2 „Кинжал“. ВВС на Украйна съобщиха за свалянето на 546 руски дрона, 1 „Кинжал“, 18 крилати ракети Х-101 и 12 крилати ракети „Калибър“.

Известно е за най-малко един загинал в западния областен град Лвов, докато в няколко области има съобщения за ранени.