Украински граничар спаси живота на ранена сова в Закарпатието.

🇺🇦🦉 Военнослужещ от бойно подразделение на Мукачевския граничен отряд спаси живота на ранена сова по време на ротация в Закарпатска област, съобщи Държавната гранична служба на Украйна.

Гранича рят Олег с позивна „Рататуй“ е бил разположен в участъка Великий Бичкив, отговарящ за охраната на държавната граница със съседна Румъния. Докато се завръща от патрулно задание, той забелязал сова на пътя, която не реагирала на приближаващия се служебен автомобил.

Олег помолил шофьора да спре, за да провери състоянието на птицата. Първоначално предположил, че е хванала плячка, но приближавайки се към нея той видял кръв над дясното око. Животното било видимо отпаднало и напълно дезориентирано.

Граничарят веднага търси свой познат от доброволческата организация UAnimals, който го свързва с уважавания орнитолог Андрей Бородия, който от своя страна споделя, че тези травми се случват често по време на нощен полет – обикновено след сблъсък с огледала или прозорци на автомобили.

След съветите на експерта за последващи грижи Олег купува нужните лекарства, с които обработва раната, а това се оказва от решаващо значение, за да предотврати смъртоносна септична инфекция.

В момента совата е под непрекъснато наблюдение. Олег и колегите му кръстили птицата Андрей и продължават да се грижат за нея с пълна отдаденост, докато се възстанови напълно.

Междувременно друга украинска сова беше заснета да сваля вражески дрон в небето на Донецка област, според публикация на местното издание Censor.NET от 10 ноември. Във видео, споделено от украински канал в Telegram, се вижда как птицата променя рязко траекторията си, приближава се към дрона във въздуха и го удря с криле, при което той пада на земята, а совата е невредима.

Според Censor.NET инцидентът се е случил през нощта и е заснет от камерата на самия дрон, преди той да загуби контрол. Кадрите се разпространиха лавинообразно онлайн и привлякоха внимание с необичайния си характер на фона на непрекъснатите съобщения за войната с дронове в региона.

Украинските сили все по-често документират случаи, в които руски дронове са засегнати както от военни, така и от природни фактори, макар подобна намеса от животни да е изключително рядка.

По-рано руски военни бяха заснети да използват трупове на животни като импровизирани взривни устройства, скривайки заряди в телата на диви животни, които по-късно са използвани за миниране на терени или удари по конкретни цели.

Експерти посочват, че употребата на органичен материал затруднява откриването с конвенционални средства и повишава рисковете за личния състав. Руската тактика идва след предишни съобщения за капани в изоставена техника и дори в телата на загинали руски войници, използвани за забавянето на украински настъпателни операции.

Унгария заяви, че Зеленски е „изгубил разсъдък“ след негов коментар за дронове.

🇺🇦🇭🇺 Разузнавателни дронове, навлезли във въздушното пространство на Украйна, може да са излетели от Унгария, за да проучат индустриалния потенциал на районите по западната граница на страната, заяви в петък президентът Володимир Зеленски, с което предизвика подигравателен отговор от Будапеща.

„Президентът Зеленски губи разсъдъка си заради антиунгарската си мания. Сега започва да вижда неща, които не съществуват“, написа унгарският външен министър Петер Сиярто в публикация в X.

Зеленски се позова на предварителна оценка на украинските военни относно активността на посочените разузнавателни дронове, но не уточни кога те са били засечени над граничния регион.

„Наредих цялата налична информация да бъде проверена и да се изготвят спешни доклади за всеки регистриран инцидент“, написа Зеленски в своя Telegram канал след проведена среща с висшето военно ръководство на страната в петък.

По-късно в дежурното си вечерно обръщение Зеленски спомена за „много странни инциденти“ на унгарската граница, във връзка с които разпоредил щателни проверки. Той обеща, че ако подобни дронове се появят отново, „ще се реагира подходящо в защита на нашата държава“.

Генералният щаб на ВСУ разпространи онлайн снимки на обекти, приличащи на дронове, които според тях са преминали държавната граница, нарушавайки украинското въздушно пространство.

Унгария е член на ЕС и НАТО – две организации, подкрепящи Украйна в нейната борба с руската агресия, но въпреки това двустранните отношения между Киев и Будапеща често са напрегнати.

След пълномащабната инвазия през февруари 2022 г. много от големите украински индустриални компании, особено от източните и южните региони, се преместиха в Западна Украйна и други по-безопасни части на страната.

Унгарският премиер Виктор Орбан изрази скептицизъм към западната военна помощ за Украйна и поддържа по-близки отношения с руския президент Владимир Путин отколкото със съюзниците си от НАТО и ЕС.

По-рано в петък украинският външен министър Андрий Сибига съобщи, че е наложил забрана за влизане на трима висши унгарски военни в отговор на по-ранна забрана, наложена от Унгария на украински военни командири.

В Украйна живеят около 150 000 етнически унгарци, повечето от които се намират в Закарпатска област, граничеща с Унгария. Правителствата на двете страни периодично влизат в разногласия за правата на тази общност, особено по отношение на езика.

Руските удари срещу Закарпатието показаха, че присъствието на американски компании не гарантира сигурност.

🇺🇦 Ракетният удар, нанесен от руската армия по предприятието Flex в Мукачево, един от най-големите работодатели в Закарпатска област, показа, че присъствието на американски бизнес в Украйна не възпира руската агресия, заяви народният представител от „Слуга на народа“ Андрий Жупанин.

„Когато ни подтикваха да подпишем споразумение за недрата, ни казваха, че американски компании ще бъдат в Украйна, с което искаха да ни откажат от реални гаранции за сигурност. Казваха ни, че ще има американски компании и следователно не са нужни никакви гаранции за сигурност, защото те могат да бъдат по-сигурни от дейността на американските компании на територията на Украйна. Както виждате, това не работи“, обясни той в ефира на Радио Свобода.

Жупанин подчерта, че атаката няма да окаже критично влияние върху икономиката на областта, тъй като бюджетът на Закарпатска област не зависи от едно-единствено предприятие. Все пак ударът се отрази на настроението на обществото, което „има ясното разбиране, че няма нито един безопасен регион“.

Досега областта беше смятана за относително безопасна, тъй като от началото на войната почти не е била мишена на ракетни удари. „Трябва да разберем, че войната няма граници и не се ограничава до области, а планините няма да ни защитят, както мнозина закарпатци си мислеха“, подчерта той.

По-рано от компанията Flextronics потвърди разрушенията по завода в Мукачево. Представителят на компанията Конор Филипс посочи, че все още се извършва оценка на последствията от атаката, като подчерта, че предприятието произвежда единствено стоки за гражданска употреба.

Кметът на града Андрий Балога уточни, че атаката е била насочена срещу предприятието, както и че то е осигурявало работа на хиляди местни жители.

В нощта на удара руската армия извърши поредната масирана атака с ракети и дронове, използвайки 574 безпилотни самолета и 40 ракети, сред които четири аеробалистични ракети Х-47М2 „Кинжал“. ВВС на Украйна съобщиха за свалянето на 546 руски дрона, 1 „Кинжал“, 18 крилати ракети Х-101 и 12 крилати ракети „Калибър“.

Известно е за най-малко един загинал в западния областен град Лвов, докато в няколко области има съобщения за ранени.