Двама служители на Националната гвардия са тежко ранени при стрелба до Белия дом.

🇺🇸 Двама военнослужещи от Националната гвардия на Западна Вирджиния, изпратени във Вашингтон, бяха простреляни само на няколко пресечки от Белия дом в дръзко нападение, което кметът на столицата определи като целенасочено.

Директорът на ФБР Каш Пател и кметицата Мюриел Баузър съобщиха, че двамата са приети в болница в критично състояние.

Стрелбата по военнослужещи от гвардията е рядко срещано и идва в момент, когато присъствието на войски в столицата и други градове от месеци насам е гореща тема, предизвикала съдебни дела и широк обществен дебат относно използването на армията за борба с престъпността.

Джефри Карол, изпълняващ длъжността заместник-шеф на полицията на окръг Колумбия, заяви, че разследващите все още нямат информация за мотивите на извършителя. Според него той е „излязъл иззад ъгъла“ и веднага е открил огън по войниците, което се забелязва от прегледаните видеозаписи.

„Това беше целенасочена стрелба“, подчерта Баузър.

Задържаният е гражданин на Афганистан, влязъл в страната през септември 2021 г. и последно пребивавал в щата Вашингтон. Според двама служители на реда и трети, близък до разследването, името му е Рахманулла Лаканвал, но властите все още уточняват напълно неговата самоличност и биография.

Губернаторът на Западна Вирджиния Патрик Мориси първоначално съобщи, че войниците са починали, но по-късно отрече думите си и обясни, че получава противоречиви сведения относно тяхното състояние.

Заподозреният, който вече е задържан, също е прострелян, но без опасност за живота, съобщава друг служител на реда при условие за анонимност.

Администрацията на Тръмп разпореди незабавно изпращане на допълнителни 500 войници във Вашингтон. Министърът на отбраната Пийт Хегсет сподели, че президентът Тръмп лично му е възложил задача да изпрати допълнителни сили. Към момента в столицата са разположени близо 2200 военнослужещи като част от съвместната оперативна група.

Войниците обезвредили стрелеца

Инцидентът се случи близо до метростанция на две пресечки северозападно от Белия дом. След като чуват изстрели, други военнослужещи пристигат на мястото и притискат нападателя на земята, след като той вече бил ранен, разказа Карол.

„Изглежда е действал сам – извадил оръжие и устроил засада на гвардейците“, заяви Карол и добави, че все още не е ясно дали стрелецът е бил прострелян от войниците или от полицай.

„Към момента нямаме други заподозрени“, заяви той на пресконференция.

Поне един от гвардейците е отвърнал на огъня, съобщи пред Асошиейтед Пресс още един източник от органите на реда.

Кадри, заснети веднага след стрелбата и разпространени онлайн, показват спешна помощ да прави сърдечен масаж на единия от ранените и да оказва първа помощ на другия на тротоара.

Очевидци: Хора бягаха панически

Стейси Уолтърс разказа, че се е намирала в автомобила си, когато чува два изстрела и вижда хора да бягат. Буквално секунди по-късно районът е гъмжал от полиция. „Такъв хубав ден беше. Кой би направил такова нещо? Тъкмо се готвим за празниците“, възкликна тя.

Ема Макдоналд излязла от метрото точно след изстрелите, при което се скрила в близко кафене със своя приятелка. Минути по-късно видяла как парамедици изнасят на носилка гвардеец с окървавена глава.

Над 300 гвардейци от Западна Вирджиния бяха изпратени във Вашингтон през август. Миналата седмица около 160 от тях удължиха доброволно мисията си до края на годината, докато останалите се върнаха у дома преди малко повече от седмица.

Районът беше отцепен с полицейска лента, на фона на светлини от пожарни и полицейски коли и звук от хеликоптери, кръжащи над района. Там бяха агенти на Сикрет Сървис и служители на Бюрото за алкохол, тютюн, огнестрелни оръжия и експлозиви. Гвардейците продължиха да стоят на пост, докато хеликоптер извърши кацане на Националния мол.

Тръмп: Стрелецът ще плати скъпо

Президентът, който е във Флорида за Деня на благодарността, написа в социалните мрежи, че „животното“, простреляло гвардейците, „ще плати много висока цена“.

„Бог да благослови великата Национална гвардия и всички военни и органи на реда. Това са наистина велики хора. Аз, като президент на Съединените щати, и целият ми екип сме с вас!“, написа Тръмп в Truth Social.

Във Форт Кембъл, Кентъки, вицепрезидентът Джей Ди Ванс призова всички вярващи да се помолят за двамата ранени гвардейци и отбеляза, че мотивът на извършителя все още не е известен.

„Това е тежко напомняне, че войниците ни – редовни, резервни или Национална гвардия – са мечът и щитът на Америка“, отбеляза Ванс по време на своето благодарствено обръщение към войските.

Началникът на Бюрото на Националната гвардия генерал Стивън Нордхаус отмени плановете си да прекара празника с военнослужещи в Гуантанамо и отпътува за Вашингтон. „Опустошени сме от този безумен акт на насилие“, каза той във видео, публикувано в X.

През август Тръмп издаде извънредна заповед, с която постави местната полиция под федерален контрол и изпрати гвардейци от осем щата и окръг Колумбия. Заповедта изтече месец по-късно, но войските останаха.

Миналата седмица федерален съд разпореди прекратяване на разполагането, но в същото време замрази решението си за 21 дни, за да остави достатъчно време на администрацията да обжалва или да изтегли войските.

Гвардейците провеждат патрули в квартали и метростанции, участват в контролно-пропускателни пунктове по магистралите, събират боклук и охраняват спортни събития.

Америка почете Деня на ветераните.

🇺🇸 В студената есенна утрин на 11 ноември, когато вятърът шепне спомени за минали битки, САЩ отдадоха почит на своите ветерани. Денят на ветераните, федерален празник, посветен на всички, които са служили във въоръжените сили, в мир и война, премина в атмосфера на дълбока благодарност и съзерцание.

Този ежегоден празник, който тази година отбеляза 107-ата годишнина от примирието, което сложи край на Първата световна война, подчертава не само героизма на миналото, но и необходимостта от подкрепа за настоящето поколение войници.

Центърът на честването традиционно беше Националният мемориал на Втората световна война във Вашингтон, където Приятели на мемориала и Службата за национални паркове проведоха специална церемония в 10 ч. сутринта. Събитието, посетено от хиляди американци, отдаде почит на 16 милиона мъже и жени, служили във въоръжените сили по време на най-мащабния конфликт в историята.

Ветерани от Втората световна война, все по-малко на брой сред нас, положиха венци пред Стената на свободата – символ на жертвата, която донесе освобождение на милиони по света. Сред тях беше 102-годишният Виктор Брит, оцелял от жестоките битки в Европа, който с треперещ, но твърд глас сподели:

Тези момчета дадоха всичко за нас. Днес сме тук, за да напомним, че свободата не е даденост.

Церемонията включваше речи от висши военни и политици, сред които вицепрезидентът Джей Ди Ванс, който подчерта: „Ветераните не са само герои от учебниците – те са основата на нацията ни.“

Президентът Доналд Тръмп, който присъства на събитието в Арлингтънския национален гробищен парк, използва момента, за да обяви края на правителствения шътдаун – най-дългия в американската историята, наричайки го „голяма победа за републиканците“, но също обеща „исторически реформи в грижите за ветераните“. Той припомни откриването на 20 нови здравни центъра за ветерани и разширяването на достъпа до медицинска помощ и напомни за задължението на страната към тези, които са я защитаваха.

Празникът беше почетен в цялата страна. В Ню Йорк, най-големият парад на Деня на ветераните с над 20 000 участници, 25 платна и 280 колони – започна в 11 ч. по Пето авеню, отбелязвайки 250-ата годишнина от основаването на Континенталната армия.

В Сан Диего парадът, спонсориран от „Веризон“, посвети специално внимание на 80-ата годишнина от края на Втората световна война, като включи маршируващи оркестри, исторически експонати и ретро автомобили. Церемонията в Арлингтън започна в 11:11 ч. пред Гробницата на незнайния воин и включваше полагане на венци и парад на цветовете, воден от ветерански организации.

Въпреки федералния празник, който доведе до затваряне на пощи, банки и правителствени служби, много търговски вериги и ресторанти предложиха специални отстъпки за ветераните, включително безплатни хранения и намаления в национални вериги.

Денят на ветераните, първоначално известен като Денят на примирието е сред малкото символи на единство в едно все по-поляризирано американско общество. Както отбеляза полковник Франк Кон, 100-годишен ветеран от Битката за Ардените, в реч пред мемориала:

Всички тук са герои – дошли в този студ, за да спомним онези, които не се върнаха. Свободата ни струваше живота им и ние трябва да я пазим заедно.

Неговите думи отекнаха сред присъстващите, напомняйки, че в един свят на промени, наследството на ветераните остава вечна стена срещу забравата.

Сирийският президент Ахмед ал-Шараа пристигна във Вашингтон.

🇺🇸🤝🇸🇾 Временният сирийски президент Ахмед ал-Шараа пристигна във Вашингтон за своята историческа официална визита в Съединените щати, съобщи държавната новинарска агенция SANA, денонощие след изваждането му от списъка със спеci терористи.

Шараа, чиито бунтовнически сили свалиха дългогодишния владетел Башар ал-Асад в края на миналата година, ще се срещне с президента на САЩ Доналд Тръмп в Белия дом в понеделник.

Анализатори припомнят, че днешното посещение отбелязва първото такова на сирийски президент от независимостта на страната през 1946 г.

Временният ръководител в Дамаск се срещна за първи път с Тръмп в саудитската столица Рияд по време на регионалното турне на американския президент през май.

По-рано този месец специалният пратеник на Белия дом в Сирия Томас Барак изрази очакването си, че Шараа ще сключи споразумение за членство в ръководената от САЩ международна коалиция за борба с Ислямска държава.

САЩ планират да създадат военна база близо до Дамаск „за координиране на хуманитарната помощ и мониторинг на събитията между Сирия и Израел“, заяви сирийски дипломатически източник пред АФП.

Решението на Държавния департамент да извади Шараа от черния списък се предвиждаше отдавна. Неговият говорител Томи Пигот заяви, че правителството на Шараа изпълнява исканията на САЩ, включително по отношение на търсенето на изчезнали американци и унищожаването на останалите запаси от химическо оръжие.

„Тези действия се предприемат в признание на напредъка, демонстриран от сирийското ръководство след свалянето на Башар ал-Асад и повече от 50 години репресии при режима на Асад“, каза Пигот.

Говорителят добави, че изваждането от списъка ще насърчи „регионалната сигурност и стабилност, както и процеса на политическо приобщаване, ръководен и притежаван от сирийците“.

Министерството на вътрешните работи на Сирия обяви, че е извършило 61 акции, по време на които арестува 71 души в рамките на „проактивна кампания за неутрализиране на заплахата“ от Ислямска държава, според официалната агенция SANA. Акциите са били насочени към места, където все още действат спящи клетки на групировката в провинциите Алепо, Идлиб, Хама, Хомс, Ракка и Дамаск.

След пристигането си в американската столица Шараа публикува видео в социалните мрежи, в което играе баскетбол с началника на Централното командване на САЩ (CENTCOM) Брад Купър, както и с командващия глобалната коалиция срещу Ислямска държава в Ирак Кевин Ламбърти, с надпис „работи усилено, забавлявай се още повече“.

Визитата на Шараа във Вашингтон е факт след историческото му пътуване до ООН през септември – първото му стъпване на американска земя, където някогашният джихадист се превърна в първият сирийски президент от десетилетия, който говори пред Общото събрание на ООН в Ню Йорк.

В четвъртък САЩ ръководи гласуване в Съвета за сигурност на ООН за премахване на санкциите, наложени срещу самия него.

Някогашния сирийски клон на международната терористична мрежа на Ал-Кайда, групировката на ал-Шараа, позната като Хаят Тахрир аш-Шам, беше извадена от списъка на Държавния департамент на САЩ с чуждестранни терористични организации едва през юли.

Откакто поеха властта, новият лидер в Дамаск опитва да се откъсне от ислямисткото си минало и да представят по-умерен образ, приемлив за обикновените сирийци и чуждестранните сили.

Посещението в Белия дом „е поредното доказателство за ангажимента на САЩ към новата Сирия и изключително символичен момент за новия лидер на страната, който по този начин прави още една стъпка в удивителната си трансформация от боец-екстремист в глобален държавник“, каза Майкъл Хана, директор на програмата за САЩ в International Crisis Group.

Очаква се Шараа да търси финансови средства за възстановяване на Сирия, която е изправена пред огромни предизвикателства след края на продължилата над 13 години жестока гражданска война.

Според „консервативна най-добра оценка“ на Световната банка от миналия месец, необходимите средства за възстановяване на Сирия възлизат на 216 милиарда долара.

Визитата на руския пратеник в САЩ се превърна в провал за Кремъл

🇷🇺⚔️🇺🇸 Визитата във Вашингтон на Кирил Дмитриев, специален пратеник на руския президент Владимир Путин за инвестиции и икономическо сътрудничество, бързо се превърна в провал, белязан от остра и необичайна критика от висш американски служител.

Министърът на финансите на САЩ Скот Бесент отхвърли твърденията на руския преговарящ за неефективността на новите санкции, като го нарече недвусмислено „руски пропагандатор“.

Дмитриев, директор на Руския фонд за директни инвестиции, пристигна в САЩ само дни след като администрацията на Тръмп наложи нови санкции върху водещи руски петролни и газови компании и отмени планирана среща на върха с Путин заради отказа на Русия да се съгласи на примирие.

Напрежението ескалира по време на предаването Face the Nation на CBS, при което Бесент оспори твърдението на Дмитриев, че новите американски санкции „няма да имат абсолютно никакъв ефект върху руската икономика“, а единствено ще доведат до скок в цените на горивата в САЩ.

„Нима наистина ще публикувате думите на руски пропагандатор?“, изтъкна Бесент, поставяйки под въпрос смисъла от излъчване на посланията на руския пратеник, който е ясно предупреждение за стратегията на Москва за информационно влияние.

„Какво друго би казал, че санкциите ще бъдат ужасни и ще принудят Путин да седне на масата за преговори?“, попита той, подчертавайки неспособността на Дмитриев да говори истината.

Европейските медии дискутират дали това може да принуди руския президент да отстъпи по въпроса за Украйна.

Бесент описа подробно незабавните ефекти от санкциите, отбелязвайки, че Индия е „спряла напълно покупките на руски петрол“, а „много от китайските рафинерии също са прекратили своята дейност“.

Той отхвърли идеята, че руската икономика е имунизирана, като посочи, че приходите от петрол на Русия са намалели с 20% на годишна база, а новите мерки вероятно ще ги намалят с още 20-30%.

„Руската икономика е военна икономика. Растежът е практически нулев. Инфлацията, според мен, надхвърля 20 процента“, заяви Бесент и допълни, че петролът е това, което „финансира руската военна машина, и мисля, че можем значително да намалим печалбите ѝ“.

Критиците приветстват: „Време е да наречем нещата с истинските им имена“

Решението на администрацията на Тръмп да изобличи реториката на руския пратеник беше приветствано незабавно от застъпниците за по-твърда линия срещу Кремъл.

Висш помощник на републикански конгресмен заяви пред Kyiv Post, че решението на Бесент да нарече Дмитриев „руски пропагандатор“ е „добре дошъл ход“. Той подчерта, че „дръзките лъжи на Москва странно дълго време бяха допускани публично“, както и че е „време да наречем нещата с истинските им имена“.

Дъг Клайн от „Разом“, американска организация, която за защита на украинските интереси, отиде още по-далеч, като определи цялото посещение на Дмитриев като провал.

„Изглежда визитата на Дмитриев се провали, и с право. Кремъл има много красиви думи за САЩ, но ще са необходими реални действия, за да спре войната на Русия“, заяви Клайн.

„Красивите думи и още удари с дронове в Украйна доведоха до санкциите на Тръмп върху руския петрол, и се надявам да видим повече от това, съчетано с оръжия за Украйна, докато Русия не спре да воюва“, заяви той.

Мисията на Кремъл разкрита като „максималистични искания“

Анализ на Института за изучаване на войната (ISW) потвърди, че последното медийно турне на Дмитриев във Вашингтон, включително интервюта за CNN и Fox News, е било целенасочен опит за налагане на кремълски наративи в отговор на натиска от новите санкции и отменената среща на върха.

Въпреки че насърчава „конструктивен диалог“ и загатва за икономическо партньорство с проекти като тунел под Беринговия проток, основното послание на Дмитриев е, че „максималистичните искания на Русия остават непроменени“.

Освен това стана ясно, че Дмитриев е повторил тезите на Москва за разширяването на НАТО, което според нея е „екзистенциална заплаха“ и Западът трябва да се съобрази с интересите ѝ.

ISW описа опитите му за икономически диалог като изчислен ход за използване на икономически стимули, за да се притиснат САЩ да прекратят войната на условията на Русия.

Дмитриев, който многократно заяви, че представлява само икономически интереси, включи едно тънко и мрачно предупреждение, че „сигурността на целия свят“ е заложена на карта и „пълното унищожение на човечеството“ е близо – явен намек за възможностите на руския ядрен арсенал.

Визитата на Дмитриев, замислена да демонстрира сила и ангажираност към диалог, вместо това се превърна в платформа за американски служители и експерти да разобличат публично природата на военните цели на Кремъл и зависимостта му от разпространението на дезинформаци.

Засега единствената потвърдена среща на ниско ниво, която пратеникът на Кремъл успя да проведе, беше с републиканската конгресменка от Флорида Ана Паулина Луна. Дмитриев заяви в социалните мрежи, че тя организира инициатива за „парламентарен диалог“ между членове на Конгреса на САЩ и Държавната дума на Русия – твърдение, което беше отхвърлено от помощници на републикански конгресмени като „лъжа на пропагандатор“.

Зеленски и Тръмп ще се срещнат в Белия дом в понеделник.

Президентът на САЩ Доналд Тръмп посреща украинския президент Володимир Зеленски пред Белия дом във Вашингтон, 28 февруари 2025 г.
📸 Снимка: Ben Curtis/AP Photo

🇺🇸🤝🇺🇦 Украинският президент Володимир Зеленски потвърди, че предстои да се срещне с Доналд Тръмп в Белия дом в понеделник, където двамата ще обсъдят спирането на войната в Украйна. Това стана ясно след телефонен разговор между двамата, проведен по-рано днес.

Дългият разговор се проведе часове след края на срещата на върха между Тръмп и Путин, която се проведе в Аляска снощи. Макар американският президент да заяви, че е постигнат „напредък“ по въпроса за примирие, срещата така и не доведе до споразумение за такова.

Зеленски уточни, че Тръмп го е поканил във Вашингтон на 18 август, където ще обсъдят „края на убийствата, края на войната“.

„Обсъдихме положителни сигнали от американска страна за участие в гаранциите за сигурността на Украйна“, добави той.

Зеленски изрази подкрепа за предложената от Тръмп за тристранна среща между Украйна, Русия и САЩ, като посочи, че тримата лидери могат да разгледат ключовите въпроси. Междувременно съветникът на Путин Юрий Ушаков заяви пред руските държавни медии, че идеята за тристранна среща не е била обсъждана по време на разговорите в Аляска.

Тръмп е информирал Зеленски за проведените разговори, а той от своя страна е подчертал още веднъж ключовата роля на американското влияние върху мирния процес. Двамата са разговаряли насаме в продължение на час, след което към разговора са се присъединили европейски лидери за още 30 минути.

По данни на украинската медия „Суспилне“ сред участниците в допълнителната част на разговора са били председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, генералният секретар на НАТО Марк Рюте, британският премиер Киър Стармър, френският президент Еманюел Макрон, германският канцлер Фридрих Мерц, финландският президент Александър Стуб, полският Карол Навроцки, държавният секретар на САЩ Марко Рубио и специалният пратеник Стив Уиткоф.

Зеленски посочи, че е необходимо Европа да участва във всеки етап от мирния процес, за да може „надеждно да гарантира сигурността“. Някои европейски представители разкритикуваха срещата в Аляска като победа за Путин, при която Тръмп не е получил нищо в замяна.

След срещата американският президент каза, че двамата с Путин са „в голяма степен се разбрали“ за размяна на територии и гаранции за сигурността на Украйна. Преди нея той беше намекнал, че двете страни трябва да се съгласят на размяна, макар да не е ясно какво точно е имал предвид.

„Мисля, че сме доста близо до сделка“, каза Тръмп и добави: „Украйна трябва да се съгласи. Може би ще кажат не.“

По-рано източник от президентската администрация в Киев съобщи, че руското предложение за мир предвижда Украйна да се изтегли от частично окупираните области Донецка и Луганска, за сметка на руско изтегляне от Сумска и Харковска област.

Зеленски е категоричен, че няма да отстъпва територии на Русия като част от мирни преговори, настоявайки първата стъпка да бъде прекратяване на огъня.

Бенямин Нетаняху се срещна с Марко Рубио и Стив Виткоф в Блеър Хаус.

🇺🇸🤝🇮🇱 Израелският министър-председател Бенямин Нетаняху пристигна в Блеър Хаус във Вашингтон, където се срещна със специалния пратеник на САЩ за Близкия изток Стив Уиткоф.

Към него на срещата се присъедини Рон Дермер, министър на стратегическите въпроси на Израел.

По-късно израелският лидер се срещна с държавния секретар на САЩ Марко Рубио в присъствието на сътрудниците им, след което проведоха среща на четири очи, според информация от кабинета на Нетаняху.

В изявлението на израелска страна не се предлагат подробности относно съдържанието на срещите.

САЩ и Германия със съвместна стратегия за преговори: „Време е Путин да седне на масата“

🇩🇪🤝🇺🇸 Външните министри на САЩ и Германия се договориха за провеждане на следващите си стъпки в тясна координация, така че „Путин най-накрая да седне на масата за преговори с Украйна“. Това заяви новият германски външен министър Йохан Вадефул след срещата си с държавния секретар на САЩ Марко Рубио във Вашингтон.

„Путин продължава атаките срещу Украйна, въпреки дипломатическите усилия за мир в последните седмици, включително и от страна на САЩ“, посочи Вадефул и добави, че двамата с Рубио споделят общата цел „Русия най-после да влезе в сериозни преговори“.

При първото си посещение отвъд океана от встъпването в длъжност, Вадефул подчерта единството между двете съюзнически страни и предупреди, че санкциите срещу Москва ще бъдат засилени, ако тя не направи отстъпки в преговорите.

„Ние европейците поддържаме натиска и ще продължим да затягаме санкциите. Сенатът на САЩ също е готов за допълнителни мерки“, заяви той.

Рубио и Вадефул са обсъдили „американско-германската координация по ключови цели, сред които прекратяване на войната между Русия и Украйна“, наред с други теми. Двамата са засегнали и теми като индустриалния капацитет, веригите на доставки и тяхното значение за националната сигурност.

„Държавният секретар Рубио приветства ангажимента на Германия да увеличи отбранителните си разходи, като двете страни потвърдиха значението на по-тясната стратегическа координация, която да гарантира мира и стабилността“, обобщи говорителят на Държавния департамент Тами Брус.

Германският топ дипломат от своя страна изтъкна, че най-голямата заплаха за евроатлантическата сигурност в момента идва именно от Русия, поради което подкрепя увеличението на отбранителните разходи до 5% от БВП, от които 3,5% за отбрана и 1,5% за инфраструктура и свързани сектори.

Визитата на Вадефул в Щатите съвпадна с изявление на канцлера Фридрих Мерц, че ограниченията в обсега на западните оръжия, доставени на Киев, са премахнати и той има правото да се защитава с нанасянето на удари по военни цели в руския тил. Кремъл определи тази позиция като „опасен ход“.

Германският министър отхвърли категорично руските обвинения в „подстрекателство към война“ заради подкрепата за съвместното производство на ракети с Украйна. „Ако има някой, който няма право да говори за подстрекателство към война, това е Песков, защото той и режимът му не само го правят с думи, а реално водят незаконна война, нарушаваща международното право“, категоричен бе той.

Вадефул допълни, че Европа е готова да „затегне винтовете“ спрямо Русия, както и че в Конгреса на САЩ вече се подготвят нови законопроекти за въвеждане на по-строги санкции.

„И Европа, и Съединените щати са готови да предприемат действия ако това не се случи“, заяви той, имайки предвид продължаващия отказ на руския президент да седне на масата за преговори.

Посещението на германския министър съвпадна с деня, в който Рубио отпразнува своя 54-ти рожден ден. Като подарък той му поднесе плакат от мача между Маями Долфинс и Канзас Сити Чийфс на 5 ноември 2023 г. във Франкфурт на Майн като част от серията NFL Frankfurt Games.

Канцлерът Мерц също предстои да направи официална визита във Вашингтон, въпреки че точната дата все още не е публично оповестена.

САЩ ще отбележат 250 години от създаването на армията с мащабен парад – на рождения ден на Тръмп

🇺🇸 Съединените щати подготвят невиждан военен парад, който се очаква да бъде най-големия за последните повече от три десетилетия. Поводът за него е 250-годишнината от основаването на американската армия, но датата на събитието ще съвпадне и с рождения ден на президента Доналд Тръмп – факт, който разпали разгорещени политически спорове

Парадът на 14 юни ще включва около 7000 военнослужещи, над 370 бойни машини и 70 летателни апарата, сред които танкове Abrams, бронетранспортьори Bradley, самоходни гаубици и класически самолети от Втората световна война. Предвидено е също прелитане на бойни хеликоптери Apache и Black Hawk, както и демонстрация на елитния парашутен отряд Golden Knights.

Армията посочи, че събитието ще почете създаването на Континенталната армия през 1775 г. още преди обявяването на независимостта на САЩ от Британската корона. В него участие ще вземат формирования в униформи от всички значими епохи – от войната за независимост до въоръжените конфликти в Близкия изток в началото на новия век.

Очаква се около 5000 военнослужещи да пристигнат предварително за провеждането на репетиции. Основният парад ще премине по Constitution Avenue в близост до Белия дом, където Тръмп ще бъде сред присъстващите на церемония по полагане на военна клетва. Финалът на военното шествие ще бъде ознаменувано с огромна заря.

Планираният бюджет е в порядъка на 30–45 милиона долара, като сумата не включва евентуалните щети по инфраструктурата – нещо, от което редица представители на местните власти се опасяват, особено заради тежестта на танковете. Кметът на Вашингтон Мюриъл Баузър вече поиска помощ от федералните власти за възстановяване на евентуални повреди по улиците.

Парадът породи недоволство сред демократите, които го определят като политически мотивиран спектакъл. Сенатор Джак Рийд отбеляза, че „за Тръмп всичко трябва да се върти около него“. В същото време някои критици сравниха идеята с милитаристичните демонстрации, провеждани в авторитарни режими като Русия и Северна Корея.

Въпреки критиките, Пентагонът настоява, че предстоящото събитие е напълно в духа на американската военна традиция. Последният парад от подобен мащаб е проведен през 1991 г. след победата в Персийския залив.

Петимата живи американски президенти се събраха, за да изпратят Джими Картър.

🇺🇸🪦 Стотици опечалени, сред които и петимата живи американски президенти, се стекоха в Националната катедрала във Вашингтон, за да почетат паметта на 39-ия американски президент Джими Картър.

Погребението на Джими Картър успя да събере заедно и петимата живи президенти на Съединените щати, както и много други политически фигури във Вашингтон, които дойдоха, за да изпратят за последно най-дълго живелия американски президент, който почина на 29 декември на 100-годишна възраст.

Погребението в четвъртък е последната почит, която ще бъде отдадена на покойния Картър, с което приключва шестдневната процедура. Погребални служби и церемонии се проведоха в Капитолия на САЩ, Президентския център на Картър в Атланта, както и в родния му град Плейнс в Джорджия.

Доналд Тръмп и Барак Обама бяха забелязани в интензивен разговор преди траурната церемония. Двамата бяха политически врагове, но сега изглеждаха спокойни един с друг, а камерата на няколко пъти ги хвана да разговарят в добро настроение.

Те бяха заобиколени от други президентски фигури, включително бившия президент Джордж Буш-младши, бившия вицепрезидент Майк Пенс, бившия президент Бил Клинтън, бившата първа дама и държавен секретар Хилари Клинтън, президента Джо Байдън и вицепрезидента Камала Харис.

След службата останките на покойния президент ще бъдат отнесени в Плейнс, Джорджия за частна церемония и погребение.

Байдън беше близък приятел на Картър и ще изнесе реч на службата в катедралалата. Той заяви, че покойният президент е бил негов „скъп приятел“, похвали характера му и отбеляза рекорда му като най-дълго живялият американски президент, както и хуманитарната му дейност, продължила повече от четири десетилетия след напускането на президентския пост.

„Това, което намирам за изключително у Джими Картър обаче, е, че милиони хора по целия свят, по целия свят, също чувстват, че са загубили приятел, въпреки че никога не са го срещали“, отбеляза Байдън. „Това е така, защото Джими Картър е живял живот, измерван не с думи, а с делата му.“

Съюзниците от НАТО се споразумяха за 40 милиарда евро военна помощ за Украйна

📸 Графика: RFE/RL

🇺🇦 Съюзниците от НАТО се споразумяха да отпуснат военна помощ за Украйна в размер на 40 милиарда евро. Това съобщиха пред Ройтерс двама западноевропейски дипломати седмица преди срещата на върха на лидерите на страните от алианса във Вашингтон, цитирани от информационния център на Министерство на oтбраната ArmyMedia.bg.

Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг предложи на съюзниците да се обвържат с многогодишен ангажимент за предоставяне на военна помощ на Киев на същото ниво, като през 2022 г., когато започна пълномащабната инвазия на Русия, което възлиза на около 40 млрд. евро годишно.

Въпреки че страните членки не подкрепиха първоначалното искане на Столтенберг за многогодишен ангажимент, пактът включи разпоредба за преоценка на съюзническия принос по време на бъдещи срещи на върха на НАТО, каза единият от дипломатите.

Съюзниците освен това се споразумяха да изготвят два доклада през следващата година, в които да отчетат коя държава с какво снабдява Украйна, за да отговори на изискванията за споделяне на тежестта в алианса, уточни източникът на Ройтерс.

Държавите членки „ще имат за цел да отговорят на тези нужди с пропорционален принос“, пише в споразумението.

Финансовият ангажимент е част от по-широк пакет за Украйна, който лидерите на НАТО трябва да одобрят а срещата им във Вашингтон от 9 до 11 юли.

През юни съюзниците решиха, че НАТО ще започне да играе по-значителна роля в координирането на оръжейните доставки за Украйна, като отнемат този ангажимент от САЩ, в опит да спасят процеса, докато скептичният към алианса Доналд Тръмп се опитва да спечели втори мандат като президент.

След руската инвазия в Украйна през 2022 г., САЩ събра единомислещи държави във военновъздушната база „Рамщайн“ в Германия, сформирайки група от страни, които в момента наброяват 50, които се срещат редовно, за да съпоставят оръжейните нужди на Киев с даренията на донорите.

Така нареченият формат „Рамщайн“ ще продължи да съществува като ръководен от САЩ  политически форум, но НАТО ще поеме военното работно ниво, като координира доставките на оръжие и обучението на украинските войски.

Този ход се възприема като начин за осигуряване на известна „защита от Тръмп“ чрез поставяне на координацията под чадъра на НАТО, което дава на алианса по-пряка роля във войната срещу Русия, като същевременно не ангажира свои собствени сили.

Дипломати обаче признават, че подобен ход може да има ограничен ефект, тъй като САЩ са доминиращата сила в НАТО и предоставят по-голямата част от оръжията на Украйна.

Така че, ако Вашингтон иска да намали западната помощ за Киев, той все още ще може да го направи.

Въпреки това в навечерието на срещата на върха във Вашингтон съюзниците все още са в противоречие по въпроса дали и как да се засили формулировката на НАТО относно бъдещото членство на Украйна в алианса.

Официалната позиция на НАТО е, че Украйна ще се присъедини един ден, но не и докато страната е във война. „Бъдещето на Украйна е в НАТО“, заявиха нейните лидери на срещата на върха във Вилнюс миналата година.

Някои съюзници искат тази формулировка да бъде подсилена, като предлагат на срещата на върха да се обяви, че пътят на Украйна към членство е „необратим“, според дипломати.

Еквадор обяви, че се е отказал от план за обмяна на оръжия със САЩ

📸 Снимка: Ройтерс

Правителството на Еквадор се отказва от плана за размяна на остарели съветски оръжия срещу нови оръжия от САЩ, заяви президентът Даниел Нобоа, след като по думите му научил, че старите оръжия щели да бъдат изпратени на Украйна, предаде Ройтерс.

Нобоа, който се опитва да се справи с рязко влошаващата се сигурност в страната си и е обявил 22 престъпни банди за терористични групи, заяви през януари, че Вашингтон ще предостави на страната му нови оръжия на стойност 200 милиона долара в замяна за ненужно въоръжение, предаде БТА.

За наша изненада Съединените щати съобщиха публично, че ще използват (оръжията) за въоръжения конфликт в Украйна, в който ние не искаме да участваме, нито пък искаме да изпращаме оръжия за него.

Kазва Нобоа в клип от интервю за Си Ен Ен.

Говорителката на външното министерство на Русия, която нахлу в Украйна преди две години, разкритикува размяната на оръжия по-рано този месец.

Русия е нашият трети по големина търговски партньор и в този конкретен случай те бяха прави, ние щяхме да бъдем част от триъгълна размяна на оръжия, и няма да направим това.

Kаза още Нобоа, без да дава повече подробности.

Пълното интервю ще бъде излъчено по Си Ен Ен утре.

Говорител на посолството на САЩ в Кито заяви, че то не разполага с информация за промяната на еквадорската позиция.

Няколко високопоставени американски официални представители посетиха Еквадор през последните седмици, за да обсъдят сътрудничеството по въпросите на сигурността, отбелязва Ройтерс.

Миналата седмица Русия вдигна забрана за внос на банани от пет еквадорски компании. Тя твърдеше, че има санитарни проблеми с доставките.

Източник: 24 Часа